anti-age MEDICAL
В крайна сметка «нелегалната дейност» на външните врагове води до активизиране на вътрешните: хормонални нарушения, генетични увреждания, понижавае на имунитета, всичко това комплексно поставя нашия организъм в твърде непривичните за него условия, които водят до нарушаване на работата на неговите системи. Въздействието на всеки неблагоприятен фактор върху човешкия организъм е щателно изучено: тези изследвания лежат в основата на различните теории за стареенето.
ТЕОРИИ НА ВРЯЗВАНЕТО СВОБОДНОРАДИКАЛНА ТЕОРИЯ НА СТАРЕЕНЕТО Била е предложена от Д. Харман през 1954 г. Тя отдава водещата роля в разрегулирането на клетъчната активност на свободните радикали. Тези високоактивни химически агенти се образуват в организма ни по различни причини: UV и йонизиращото облъчване, възпалителни реакции и т.н. А. Комфорт отделя главната способност на свободните радикали - склонността «да се свързват с каквото и да е». Т.е., встъпвайки в контакт със структурите на живата клетка, те се държат като «слон в стъкларски магазин», като повреждат и разрушават всичко, което им е «под ръка». Собствените механизми на репарация не винаги могат да се справят с щетите, нанесени от свободните радикали, тези изменения постепенно се натрупват и когато увредените клетки станат твърде много, организмът започва да старее. Теорията на гликацията, предложена от Мейлард, «обвинява» захарта, която «атакува» белтъчните конфигурации, тъканите, съдовете, клетъчните мембрани в изменението на структурата и функциите на клетките. През 1984 година Лопухин със съавтори предлага холестериновата теория за стареенето, съгласно която с годините скоростта на деленето на клетките се понижава и в техните мембрани се натрупва голямо количество холестерин, който вече не се изразходва за «производство» на нови клетки. Клетъчната мембрана, «задръстена» от холестерин, функционира по-лошо и клетката старее.
ХОРМОНАЛНА ТЕОРИЯ ЗА СТАРЕЕНЕТО Предложена е от Дилман през 1968. Той предлага стареенето да се разглежда като резултат от нарушаването на регулиращата дейност на хипофизата и хипоталамуса – мозъчни структури, «дирижиращи» производството на всички хормони в организма. По мнение на автора изменението на активността на хипоталамуса води до многостранно «разрегулиране» на обмена и функциите на организма.
ТЕОРИЯ НА «НАТРУПАНИТЕ ГРЕШКИ» За първи път е предложена от Л. Оргел (1963). Тя се основава на предположението, че основна причина за стареенето се явява натрупването с възрастта на генетически увреждания в резултат от мутация. Във връзка с наслагването на щети ДНК гените могат просто да изгубят способността си правилно да регулират активността на обменните процеси. Е, с теориите «изобщо» всичко е ясно. А как старее кожата? Как се появяват външните признаци на този процес? Съществуват ли начини за борба с тях? В днешни дни в естетичната медицина стареенето условно се дели на два типа: биологично стареене, чиито първи признаци виждаме след 40 - годишна възраст; и фотостареене, предизвикано от ултравиолетовите лъчи предимно от А спектъра, които се появяват в много по-ранна възраст (3035 год.), когато признаците на биологичното стареене са едва забележими. Биологичното стареене при различните хора се развива приблизително по един и същи сценарий, защото този процес е предопределен генетически. А доколко нашата кожа ще бъде изложена на фотостареене, зависи в голяма степен от нас самите. Този тип стареене се развива, както вече беше казано, под въздействието на ултравиолетовите лъчи. Класически пример: ако трябва да се оцени състоянието на кожата на ръцете и бедрата, ще се види, че на откритите участъци признаците на стареене ще бъдат значително по-изразени. В течение на живота въздействието на UV лъчите се натрупва: колкото повече се излагаме на слънце, толкова повече изразени ще бъдат признаците на фотостареене и в това се крие отговорът на въпроса «Защо едни стареят побързо, а други по-бавно?». С какво се отличават тези два процеса и в какво се състои разликата в подхода към борбата с тях?
103