Анджела Окипинти - Angela Occhipinti

СВЕТЪТ НА МИТА И ДУХОВНОСТТА МЕЖДУ МИНАЛО И НАСТОЯЩЕ АНДЖЕЛА ОКИПИНТИ

ANGELA OCCHIPINTI

IL MONDO DEL MITO E LA SPIRITUALITÀ TRA PASSATO E PRESENTE

Светът на мита и духовността между минало и настояще Анджела Окипинти Angela Occhipinti

Il mondo del Mito e la spiritualità tra passato e presente

Изложба на Анджела Окипинти Mostra di Angela Occhipinti Музей за история на София Museo della storia di Sofia 14 септември – 16 октомври 2016 г. 14 settembre – 16 ottobre 2016 Рецензии на Лучана Каталдо и Saggi critici di Luciana Cataldo e Флавио Фергонзи Flavio Fergonzi

SOFIA

Светът на мита и духовността между минало и настояще Инсталации, живопис, скулптури и литографии на Анджела Окипинти

ИЗЛОЖБА Куратор: Луиджина Педди

Il mondo del Mito e la spiritualità tra passato e presente Installazioni, pitture, sculture e litografie di Angela Occhipinti

MOSTRA A cura di Luigina Peddi

СЪДЪРЖАНИЕ INDICE

SOFIA Директор и отговорник за проекта Луиджина Педди Административен организатор Елена Кирова Културен организатор Таня Петрова, Иван Събчев Рецензии Лучана Каталдо, Флавио Фергонзи

Direttore e responsabile del progetto Luigina Peddi Organizzazione amministrativa Elena Kirova Organizzazione culturale Tania Petrova, Ivan Sabchev Testi critici Luciana Cataldo, Flavio Fergonzi

Превод Александрина Дженева, Цветанка Цанкова, Таня Петрова

Traduzione Alexandrina Geneva, Tzvetanka Tzankova, Tania Petrova

Фотография и графичен дизайн Емил Данаилов

Foto e grafica Emil Danailov

Всички права върху изображенията са запазени. Нито една част от тази публикация не може да бъде запаметена, копирана или възпроизведена без нужното разрешение. Може да бъде поискано такова от притежателя им, предвид чисто рекламния и некомерсиален характер на този каталог, както и на самия институт, чиято главна функция е културното разпространение.

Le immagini sono tutelate. Nessuna parte di questa pubblicazione può essere memorizzata, fotocopiata o comunque riprodotta senza le dovute autorizzazioni. Si potrà richiedere una liberatoria dall’avente diritto, visto il carattere prettamente promozionale e senza fini di lucro di questo catalogo e in generale dell’attività di promozione culturale di questo Istituto.

6

Презентация на Луиджина Педди

Presentazione di Luigina Peddi

7

8

Презентация на Надежда Кирова-Йовчева

Presentazione di Nadezhda Kirova-Yovcheva

9

10

В търсене на хоризонта от Лучана Каталдо

In cerca dell’Orizzonte di Luciana Cataldo

11

12

Първенството на картината от Флавио Фергонзи

Il primato del disegno di Flavio Fergonzi

13

16

Експозиционни линии Пътуване в паметта

Percorso espositivo Viaggio della memoria

17

20

Четирите елемента

I 4 elementi

21

52

Пътуването

Il Viaggio

53

56

Съзвездия

Costellazioni

57

66

Хвърчила

Aquiloni

67

80

Скулптури

Sculture

81

98

Техники, геометрии, символи

Tecniche, geometrie, simboli

99

102

Биография

Biografia

103

106

Референтни дати за Анджела Окипинти

Date di riferimento per Angela Occhipinti

107

108

За нейното творчество са писали

Hanno scritto sul suo lavoro

109

110

Най-важните колективни изложби от 1995 г. до днес

Principali esposizioni collettive dal 1995

111

114

Най-важните самостоятелни изложби

Principali esposizioni personali

115

6

Луиджина Педди

Директор Италиански културен институт – София

Една древна земя като България, богата на символи и съдбовно привличане, както за западната култура, така и за източната от всички времена, не може да не докосне съзнанието на творец като Анджела Окипинти – една от най-оригиналните фигури в съвременната италианска живопис, която с разоръжаваща семплост превръща ежедневието в космичес– ка хармония. С тази изложба Италианският културен институт предлага тенденции, скъпи на критиците и съвременните художници, а именно възможност за преоткриване, с някои лирични акценти, на емблематични исторически места от тези земи, които по някаква причина са били променени от човешкото присъствие. Защо намесата на човека е променила облика на пейзажа, концентрирайки се на определени места, вместо на други? Творчеството на Анджела Окипинти съчетава история и мит, от които възникват въпроси относно загадките, които са ги характеризирали. Целта на експозицията е да подчертае постоянното взаимодействие с творбите от миналото, чийто глас понякога не чуваме. Тя иска да привлече духовното пространство на изкуството, за да започнем едно пътуване във времето, в което разказът за съществуването на Човека и Вселената е бил универсален и е превръщал времето в пространство. Само миналото ни помага да разберем по-добре настоящето. Чрез скулптурните си форми и живописните платна творбите разказват за духовността, която свързва свещеното с тленното, деня с нощта. Срещи и взаимодействие между минало и настояще се превръщат в човешки преживявания. Значението на свободата, която е в основата на избора на свободните текстилни платна, иска да ни обгърне, за да влезем с синхрон с античните творби, които се съхраняват в музея.

Luigina Peddi

7

Direttrice Istituto Italiano di Cultura – Sofia

Впоследствие, чрез водещата нишка на съвременната творба, която ни успокоява в началото, можем да установим хармония с миналото. За целта инсталациите не са инвазивни – намерението им е само да привлекат вниманието към познати, но все още невидяни форми. Това е изложба, която не закрива, а облича с познати аксесоари едно тяло, а именно музея и неговата постоянна експозиция, за да изпъкнат още повече. Същността на един народ заживява отново и се регенерира чрез символи, история и човешки преживявания, предадени от хиляди мълчаливи гласове и в същото време настойчиви, обуславящи, запечатани от неуловими сигнали, които задават ритъма на растежа на всеки един от нас. Поведението, отношението, усещанията на всеки човек, който живее на дадено място, несъзнателно изразяват обобщение на безброй истории, действия, мечти, поражения и победи от хилядолетия. Митът се пресича със символизма и неизбежно се обогатява всеки ден. Ние сме главните действащи лица в този хилядолетен процес. Какво е това, което необяснимо ни свързва с някоя земя, река или град? Един естетически прочит на тези архетипи, от който идва и заглавието на изложбата, който ни води до размисъл за нашите ценности, за сложните връзки, които набраздяват живота ни и ни тласкат към привидно случайни избори – това е целта на търсенето на Анджела Окипинти. Искам да изразя специални благодарности на Музея за история на София, който ни оказа съдействие за осъществяването на изложбата и най-вече за отклика на директора му – д-р Надежда Кирова-Йовчева, която веднага се включи в проекта с голям ентусиазъм, като по този начин направи възможно осъществяването и представянето на тази експозиция.

Una terra antica come la Bulgaria, carica di simboli e attrazioni fatali sia per le culture occidentali che orientali di tutti i tempi, non poteva lasciare indifferente la sensibilità di un’artista come Angela Occhipinti, fra le più originali nel panorama della pittura italiana contemporanea che, con disarmante semplicità, sublima il quoti­ diano in armonia cosmica.

Con questa mostra, l’Istituto Italiano di Cultura propone tendenze care a critici ed artisti contemporanei, ovvero rivisitare, con accenti lirici, i luoghi storici ed emblematici del territorio che per qualche motivo sono stati modificati della presenza umana. Perché l’intervento dell’uomo ha trasformato la fisionomia del paesaggio, concentrandosi in certi luoghi rispetto ad altri? L’opera di Angela Occhipinti unisce la storia e il mito, per interrogarsi sui misteri che lo hanno caratterizzato.

Obiettivo dell‘esposizione è evidenziare il processo costante di osmosi con le opere del passato, di cui a volte non udiamo la voce; coinvolgere lo spazio spirituale dell’arte per intraprendere un viaggio nel tempo in cui la narrazione sacra, sull’esistenza dell’Uomo e sul Cosmo, assume i contorni di manifestazione universale dove il tempo diventa spazio.

Solo il passato ci aiuta a comprendere meglio la vita presente. Le opere, attraverso le forme scultoree e le immagini pitto– riche, raccontano la spiritualità che lega il sacro al profano, il giorno alla notte. Incontri e condivisioni tra passato e presente maturano in esperienze umane. Il significato di libertà che sottende alla scelta di esporre tele libere, ci vuole avvolgere per entrare in sintonia con le opere antiche contenute nel museo, attraverso quel filo conduttore dell’opera contemporanea

che all’inizio ci rassicura per poi lasciarci entrare in armonia con il passato.

A tal fine le installazioni non sono invasive, intendono solo catturare l’attenzione per far riemergere dal campo visivo forme conosciute ma non osservate, una mostra che non copre, ma veste di accessori familiari un corpo, ovvero il Museo e il suo patrimonio, per esaltarlo.

L’essenza di un popolo rivive e si rige– nera attraverso i simboli e le stratificazioni di storie ed esperienze di vita vissute, tramandate da mille voci silenziose e allo stesso tempo coercitive, condizionanti, suggellate da impercettibili segnali che scandiscono la crescita di ognuno di noi.

Il comportamento, l’attitudine, il sentire di ogni cittadino che vive in luogo, esprime inconsapevolmente la sommatoria di innumerevoli storie, azioni, sogni, sconfitte e conquiste di millenni di storia. Il mito si intreccia con il simbolismo e si arricchisce inevitabilmente ogni giorno. Siamo i protagonisti di questo processo millenario.

Cosa ci unisce inspiegabilmente ad un territorio, un fiume, una città? Una lettura estetica di questi archetipi da cui deriva il titolo della mostra, che ci induca alla riflessione sui nostri valori, sugli intricati legami che attraversano le nostre vite e ci spingono a scelte apparentemente casuali, è l’obiettivo della ricerca di Angela Occhipinti.

Desidero esprimere uno speciale ringraziamento al Museo della storia di Sofia che ha collaborato alla realizzazione della mostra, con una speciale menzione alla sensibilità della Direttrice Nadejda KirovaYovcheva che con grande entusiasmo ha prontamente aderito al progetto, rendendo possibile questa esposizione.

8

Д-р Надежда Кирова-Йовчева Директор Музей за история на София

Предложението на Италианския културен институт в България да представим изложбата на Анджела Окипинти „Светът на мита и духовността между минало и настояще“ привлече вниманието на екипа на Музея за история на София, тъй като тя третира въпроси, вълнуващи всеки един съвременен музей. В действителност посетителите на музея не наблюдават в истинския смисъл на думата, а просто преминават и гледат. А как да ги накараме да участват, да бъдат част от случващото се, да имат съзнание за мястото, предметите, и възможност да ги докоснат? Именно в това се корени и концепцията на изложбата. Защото предметите, които днес са музейни ценности, в миналото са били предмети от ежедневния живот, докосвани и използвани. Това, което ви предлагаме, е контраст между съвременното и античното изкуство, но и пресечната точка между тях, изразена в диалог. Мотивите и формите са общи за различните епохи и култури, тъй като са взети от

природата, но пречупени през личната интерпретация. Несъмнено изложбата на Анджела Окипинти ще позволи на посетителите да видят в друга светлина постоянната експозиция на музея и да я преосмислят, тъй като нейните творби не са разположени в отделна зала, а са в непосредствен диалог с предметите в експозицията. Произведенията на художничката отразяват важни за град София дати и събития, което прави откриването на изложбата в навечерието на Деня на София особено символично. Благодарение на Анджела Окипинти ние даваме възможност на посетителя да взаимодейства с експонатите и да преосмисли значението на музея чрез създаването на своя собствена композиция. Уверена съм, че изложбата ще бъде наслада за всички, които я посетят от 14 септември до 16 октомври 2016 г.

dott.ssa Nadejda Kirova-Yovcheva

9

Direttrice del Museo della storia di Sofia

La proposta dell’Istituto Italiano di Cultura in Bulgaria nel presentare la mostra di Angela Occhipinti “Il mondo del Mito e la spiritualità tra passato e presente” ha attirato l’attenzione del Museo Storico Regionale di Sofia, proprio perché tratta aspetti importanti per ogni museo contemporaneo. Infatti, i visitatori del museo non osservano nel vero senso della parola, ma passano semplicemente e guardano. Ebbene, come possiamo fare per renderli partecipi di ciò che sta accadendo, di essere consapevoli degli spazi, degli oggetti e della possibilità di toccarli? E’ proprio in quest’ultima considerazione che trova radici il concetto della mostra. Perché gli oggetti che ora sono pezzi da museo, in passato erano oggetti della vita quotidiana, toccati e utilizzati.

Quello che vi proponiamo non è solo il contrasto tra l’arte antica e quella contemporanea, ma anche il loro punto d’incontro, individuato nel dialogo. I motivi e le forme, essendo attinti dalla

natura, sono comuni a diverse epoche e culture, ma qui trovano espressione attraverso l’interpretazione personale.

La mostra di Angela Occhipinti darà indubbiamente uno stimolo ai visitatori di vedere con altri occhi l’esposizione permanente del Museo e di riprenderla in considerazione, perché le sue opere non sono esposte in una sala separata, ma sono in stretto dialogo con quanto vi fa parte. Le opere dell’artista evocano date ed eventi importanti per la città di Sofia, il che attribuisce all’inaugurazione della mostra, che è proprio alla vigilia della Festa di Sofia, un valore particolarmente simbolico.

Grazie ad Angela Occhipinti, noi diamo la possibilità al visitatore di interagire con le opere esposte e di riconsiderare l’importanza del Museo, creando la propria composizione.

Sono convinta che la mostra sarà una delizia per tutti coloro che la visiteranno dal 14 settembre al 16 ottobre 2016.

10

11

Лучана Каталдо В търсене на Хоризонта

Търсим линията на хоризонта в платната на Анджела Окипинти, но напразно. Търсим небе или земя, преди и сега, но откриваме едновременно преплитане на формите и техния временен характер. Тези, които са писали за нея, често са цитирали Хераклит или са споменавали „превръщането”, може би поради настойчивото присъствие на геометричната фигура на триъгълника, който в предишните й творби сякаш се врязва и пресича двуизмерното пространство в непрекъснато движение. Универсален символ, използван от много религии, триъгълникът е хармония, свързване, божественост. Водата, в която триъгълникът присъства непрекъснато, конкретизира постоянното движение, издига се и пада надолу върху платното като вълни, поглъщайки линията на хоризонта: разделянето на пространството изчезва, разтваряйки се в едно цяло – сливане на небе и море, на мисъл и съзнание. Завръщането към Водата, като произход на живота на Земята, върви заедно с другите елементи на Вселената – още една от основните за Окипинти теми. Заедно със Земята, Огъня и Въздуха, тя разказва историята на човека между мит и магия, дълбина и катарзис. Вече е казано всичко за Анджела Окипинти, но истината е, че никой не е могъл да я опише точно. В рецензиите латентно присъства, макар и никога да не е било ясно написано, че в творбите на Окипинти има винаги нещо, което

превъзхожда, минава отвъд оценките, които са написани от критиците и това, можем да добавим, става в момента, в който се коментира нейната геометрична строгост, майсторското оркестриране на цветовете и симфонията от акорди, която произтича от творбата – нещо е убягнало от нея, отишло е отвъд критическата оценка, завоювало е нова цел, вече е преодоляло нейното извечно „тук и сега” в творбата. За повече от тридесет години за Окипинти остават валидни проницателните думи на Хорхе Луис Борхес относно знака: „…Обичам тези великолепни и горди гравюри, които без формални двусмислици подреждат реални събития и с лекота проникват отвъд кората на видимото, за да оголят истината за живота”. Киселината по плочите на Окипинти сякаш продължава да разяжда, да дълбае още и още, да променя значението на творбата, докато бедният смъртен писател, застанал пред мистерията на живота, се затруднява да обясни или дори само да опише мистерията. Като при всеки човек на изкуството, погледът на Окипинти стига далеч. На критиците не остава друго, освен да гледат на образите на историята като на смислени и строги прозрения на създаването и да се чувстват като в грубите поетични редове на стихотворението „Фалцет“ от стихосбирката „Кости от сепия“ на Еудженио Монтале, които описват Естерина, в момента на скока й от скалата във водата: „гледаме те ние – от расата на тези, които остават на земята”.

Luciana Cataldo In cerca dell’Orizzonte

Cerchiamo la linea dell’orizzonte in queste tele di Angela Occhipinti, invano.

Cerchiamo un cielo e una terra, un prima e un dopo, ma troviamo una simultaneità di dimensioni e di temporalità. Chi ha scritto di lei ha sovente citato Eraclito o menzionato il “divenire”, forse per via dell’insistenza della figura del triangolo, che – nelle opere degli anni passati – sembrava incidere ed attraversare lo spazio bidimensionale in un moto continuo. Simbolo universale, condiviso da molte religioni, il triangolo è armonia, unione, divinità.

L’acqua, in cui il triangolo si offre come presenza costante, concretizza il moto continuo, si alza e si abbassa sulla tela come le onde, sommergendo la linea dell’orizzonte: la partizione dello spazio si annulla, scivolando in un tutto che è fusione di cielo e mare, di pensiero e coscienza. Il ritorno all’Acqua come origine della vita sulla Terra si accompagna agli altri elementi dell’universo, altro tema fondamentale di Occhipinti: insieme a Terra, Fuoco e Aria essa racconta la storia dell’uomo, fra mito e magia, profondità e catarsi. È stato già detto tutto su Angela Occhipinti ma la risultante è che nessuno ha potuto inquadrarla con precisione.

Appare latente nei testi, anche se non è mai stato esplicitamente scritto, che c’è sempre qualcosa nelle opere di Occhipinti che supera, travalica il giudizio

che il critico scrive e ciò aggiungiamo avviene proprio mentre lo scrive: nel momento in cui commenta il suo rigore geometrico, la magistrale orchestrazione del colore o la sinfonia di accordi che promana dall’opera, qualcosa dal quadro è sfuggita, è andata oltre il giudizio già espresso, ha conquistato un altro traguardo, ha già superato la sua astanza nell’opera.

A distanza di oltre trent’anni restano fondamentali su Occhipinti le acute parole sul suo segno di Jorge Luis Borges “…

Amo queste incisioni sontuose ed altere, che senza ambiguità formali allineano vicende reali ma sottilmente penetrano di là dalla scorza del visibile per mettere a nudo la verità della vita”: gli acidi nelle lastre di Occhipinti sembrano continuare a corrodere, a scavare ancora, a mutare il senso dell’opera, mentre lo scrittore povero mortale messo dinnanzi al mistero della vita arranca per spiegare o forse solo per descrivere il mistero.

Lo sguardo di Occhipinti è più lungo, come lo è sempre lo sguardo dell’artista.

Al critico non resta che restare a guardare le immagini del racconto come pregnanti e rigorose epifanie del divenire, sentendosi come negli scabri versi di Falsetto degli Ossi di Seppia di Eugenio Montale che disegnano Esterina mentre compie il tuffo dalla scogliera: “ti guardiamo noi, della razza / di chi rimane a terra”.

12

13

Флавио Фергонзи Първенството на картината

Когато описва това, което ще прави и си задава въпроси за развитието на една творба или когато обсъжда поредица от творби при подреждането им в някоя галерия, Анджела Окипинти взима лист хартия и рисува. Случва се листът да бъде връчен на събеседника, който по този начин бива намесен в дискусия, която трудно може да бъде водена равностойно – с еднакви оръжия. При нея картината не е затворена само в личното й пространство (ателието, началната фаза на проекта), а излиза навън, в ежедневния живот. Ако се направи моментна снимка (виждал съм такива, много красиви от последното й пътуване в Аржентина), това, което я интересува, е графичното изграждане на полароидния квадрат, нещо като двуизмерен план на визията, ритъм от линии или светлини, тоест картина. Ако си води бележки с думи, те веднага се превръщат в знаци: около бялото (или още по-добре квадратчетата) на листа се изгражда една говореща празнина, а визуалните бележки се подреждат съвсем естествено. За нея изграждането на картината е елипсовидно. Фонът е стената, знаците са закачените предмети (не контурът на предметите, а самите предмети с тяхното тегло и цвят). Творба като нейната, така изтъкана от възрастта на материалите (стари хартии, старовременни мастила, изтъркани железа, изхабени

парчета дърво), се ръководи от един добре замислен проект, който разполага рационално сумираните елементи, посочва, сякаш по методите на Брунелески, гледната точка на зрителя, събирателната точка, диагоналите на перспективата. Макар и да не са ясно заявени, тези визуални геометрични координати и това първенство на графичния знак са ясно отчетливи в нейните проучвания, от дебюта й до днес. Първите й опити бяха в търсене на основно стилизиране на фигурата чрез знака. В следващия й абстрактен период формите също не се притесняваха да приемат резки цветови контрасти, които изгаряха или размиваха контурите. По-късно тя наблегна по-силно на жеста и действието: рязане с трион, изрязване, лепене, но също и закриване с плат, изсушаване, полагане на златен варак. Изострената чувствителност към материалите, тъканта им, способността им да поглъщат или да отразяват светлината не разсейваха внимателния зрител от смисъла на строгата композиция, от висшето изкуство, които ръководеха произведението. В последните творби се усеща ед­­­на поразяваща тишина. Сякаш жреци от древни цивилизации са скрили в тайниците на някой храм дълги свитъци от обработено с катран платно, свързали са думи и знаци в

Flavio Fergonzi Il primato del disegno

Quando descrive quello che farà, quando si interroga sugli sviluppi di un’opera, oppure quando discute la serie delle opere per un allestimento in una galleria, Angela Occhipinti prende un foglio e disegna: capita che il foglio venga allungato all’interlocutore che è così chiamato in una discussione difficile da sostenere ad armi pari. Nel suo sistema il disegno non è rinchiuso entro una dimensione privata (l’atelier, la fase del progetto) ma deborda nella vita quotidiana: se scatta una istantanea fotografica (ne ho viste di molto belle, di un suo recente viaggio argentino) quel che le interessa è la costruzione grafica del quadrato polaroid, una sorta di pianta bidimensionale della visione, un ritmo di linee o di luci, un disegno, insomma. Se prende appunti di parole, queste diventano subito segni: il bianco (o, ancor meglio, il quadrettato) del foglio si costruisce intorno ad esse come un vuoto parlante, e gli appunti visivi vi si collocano con naturalezza.

L’operazione del disegno è per lei ellittica.

Lo sfondo è la parete, i segni gli oggetti appesi (non i contorni degli oggetti, ma proprio gli oggetti, con il loro peso, il loro colore). Un’opera come la sua, così intessuta del tempo delle cose (carte invec­chiate, inchiostri antichi, ferri usurati, legni consunti), è governata da un superiore progetto che dispone razionalmente gli addendi, indica, brunelleschianamente, il punto di vista dell’osservatore, il punto di fuga, le diagonali prospettiche. Anche se non sono dichiarate, queste coordinate di geometria della visione, e questo primato del segno grafico, sono evidenti nella sua ricerca, dagli esordi fino a oggi.

Le sue prime prove ricercavano una essenziale stilizzazione della figura affidata al segno. Nella successiva stagione astratta le forme pure non temevano di accogliere contrasti acidi di colore, che bruciavano o sfocavano i contorni. Più tardi una disposizione più concentrata sul gesto (segare, ritagliare, incollare, ma anche velare, a-

14

мистериозни комбинации, загърнали са ценни и крехки предмети (дори и една истинска роза) в нетрайни материали с опалов, восъчен, оттенък и с усилие са направили резки върху неблагодарния материал. Но преди изтънченото струпване на необходимите за сцената предмети и тяхното вещо нареждане стои пространствената интуиция на художника. Той е застопорил знаците на лист, нахвърлил е на ум форми и съотношения, предвидил е зрителя, неговия поглед и откъде ще подходи към живописно оформената стена. В работата на Окипинти времето за реализация е време на непрекъсната преценка: умело ръчно изработените и често ценни материали не познават спокойствие. Чрез картината всяко движение, всяко преместване, всеки подбор на материал, всеки контраст между повърхностите, всеки вариант на декоративната игра е всъщност поставен под съмнение. Но с времето се появява и една новост: към картината, разбрана като режисура и композиция, която предшества творбата, се прибавя и наслагва съвсем нова картина. От нейните разнообразни материали се появяват древни нотариални документи, стари пощенски марки и дори стари хартиени пари; понякога може да се долови ехото на декоративни елементи от деветнайсети век или стил либерти (откъдето изникват спомени за семейни, чисто буржоазни събития). Появяват се също така и неочаквани графични сюжети, по-атавистични, плод на търсения от скорошни дълги междуконтинентални

15

пътувания: графичните линии на реки и поля, видени от самолет; племенни татуировки; скални знаци, издълбани от древни цивилизации с неразгадано значение; елегантността на източната писменост.

sciugare, indorare) e l’acuta sensibilità per la pelle dei materiali, la loro tessitura, la capacità di assorbire o restituire la luce non distraevano l’osservatore attento dal senso di rigorosa composizione, da alta scuola, che governava l’opera.

Тези картини не само са обогатили възможностите за завършване на творбите: те са се насложили върху оригиналните схеми на композицията (доминирани от ясна и отчетливо модернистична геометрична рационалност) и са ги обусловили, дали са тласък за търсене на нова хармония и ритъм. За разлика от преди, графичната основа носи напрежение, излъчва леко безпокойство, задава си въпроси относно необясними факти, далечни символи и тяхното значение. Перспективите, златните сечения, знаците, ориентиращи погледа към централния фокус, старата и любима на художниците от Ренесанса зрителна символика отстъпва пред тези нови настъпателни тенденции.

Vige, nelle ultime prove, un attonito silenzio.

Sacerdoti di antiche civiltà sembrano aver riposto nel secretum di un tempio lunghi rotoli di tela catramata, unito parole e segni in misteriose combinazioni, immerso oggetti preziosi o delicati (persino una rosa, vera) in materiali cedevoli e opalescenti come la cera, tracciato con fatica incisioni su ingrati supporti. Ma prima di un sofisticato trovarobato, e della sapiente officina esecutiva che lo segue, sta l’intuizione spaziale dell’artista che ha fermato i segni su un foglio, ha cadenzato mentalmente forme e rapporti, ha previsto lo spettatore con il suo occhio e il suo incedere di fonte all’arredo pittorico della parete.

Анджела Окипинти често говори за тези символи и за асоциациите, които те предизвикват у нея: екология, ритуалност, хармония между човек и природа, слизане в пъкъла на първичните митове (но също така и в успокояващите пространства на личните и семейни спомени). Върху хартия тези символи се превръщат в знаци: серпентини, паралелни линии, събиращи се в кръгли форми, дори малко хипнотични. А от тази нова граматика на знака се раждат новите проекти и новите творби, изложени тук.

Nel suo lavoro, il tempo dell’esecuzione è un tempo di continuo giudizio: manufatti di una maniera alta e, spesso, preziosa, non conoscono il momento del riposo artigianale. Ogni mossa, ogni spostamento, ogni scelta di materiale, ogni contrasto di superficie, ogni variante del gioco decorativo insomma, è messa in discussione attraverso il disegno.

Ma con il passare del tempo c’ è stata una novità. Al disegno inteso come regia compositiva che presiede l’opera si è aggiunto, e sovrapposto, un disegno affatto nuovo. Affiorano dai suoi polimaterici antiche carte notarili, vecchi valori bollati, addirittura cartamonete; si indovinano, a volte, echi di decorazioni

ottocentesche, o liberty (dove affiorano memorie di vicende familiari, solidamente borghesi). Ma compaiono anche trame grafiche inaspettate, più ataviche, frutto dei prelievi dai recenti, lunghi viaggi intercontinentali: le reti grafiche dei fiumi e dei campi coltivati visti dall’alto da un aereo; tatuaggi tribali; segni tracciati nella roccia di civiltà antiche, dai significati indecifrabili; l’eleganza della scrittura orientale.

Questi disegni non hanno solo arricchito un repertorio di rifiniture: si sono sovrapposti agli schemi originari della composizione (dominati da una serena razionalità geometrica, di tradizione dichiaratamente modernista) e li hanno condizionati, hanno spinto alla ricerca di nuove armonie e cadenze. Le trame grafiche hanno ora una tensione prima sconosciuta, comunicano una leggera ansia, si interrogano su fatti inesplicabili, su simboli lontani e sui loro significati. La trama prospettica, le sezioni auree, i segni convergenti verso il fuoco centrale, la vecchia, amatissima simbologia visiva del mestiere dell’artista nel senso rinascimentale, cede di fronte a queste nuove urgenze.

Angela Occhipinti parla spesso di questi simboli, degli echi interiori che le suscitano: ecologia, ritualità, armonia tra umani e natura, discesa negli inferi dei miti originari (ma anche nei consolanti spazi del ricordo personale e familiare). Riversati sulla carta, questi simboli diventano segni: serpentini, paralleli, convergenti in forme circolari, un po’ ipnotici.

E da questa nuova grammatica del segno nascono i nuovi progetti, e le nuove opere qui esposte.

16

17

Пътуване в паметта

Споменът е неконтролиран проблясък на образ, който се появява в ума ни. Паметта ни не трупа разбъркани спомени, а ги канализира, организира ги динамично и преработва критически тясната връзка между време и пространство, между свещено и тленно. Паметта не винаги се отзовава на ума: нейните спирали могат да останат неподвижни, като в творба на Анджела Окипинти, но продължават да присъстват и да пулсират, трябва само да бъдат докоснати. Първите спомени са така подредени, че да изградят матрицата, по която ще бъдат организирани спомените на всеки от нас, плод на наслагвания на антропологичната памет, архаична и модерна, колективна и лична. Безброй самотни гласове се издигат неми и неудържими от кутията с жестове и мисли, кристализирали в кълбото на паметта. Нейните знаци, букви и дати са като в граматика на хипнотичните символи, отпечатани в една безкрайна серия от листи, оставени на проникващата и корозираща сила на водата и въздуха, които преминават през тях, оставяйки рани, или излизат от тях като издънки. Навитата спирала препраща към центробежната енергия, която обхваща действията, паузите, очакванията и многобройните изживени животи, които са преминавали като полъх по тези места. В същото време не съумява да задържи този динамичен заряд, да го отдели от външния, съвременен свят и

Viaggio nella memoria

така с центростремителна сила разпръсква стружки сред мислите на тези, които сега живеят по същите земи. Семантичният разказ за личната и колективната памет символично е погребан в краищата на платното, на което е поверена паметта. Достатъчно е да го развием, за да се появят знаци и следи, които да си присвоим. Концентричните кръгове на навитата спираловидно памет са пресечната точка между Аза и света, между напрежението и желанието да бъдеш. Границите между многобройните светове са живи, както метафорично налага краят на платното, но остават неопределени, като границата между реалност и сън, категорично изразена в синьото, пресичащо и неумолимо атакуващо свитъка на паметта. Нека да цитираме художничката: „Като на кинолента, която се навива на обратно и в която образите са най-важ– ното… тук започва интроспекцията на мисълта, която поставя на фокус прякото наблюдение и дълбокия анализ на собственото си вътрешно пространство и идентичност”. Тя не идеализира анахронично миналото, нито копнее за невъзможното му връщане. В центъра на нейното внимание е настоящето – моментът, в който съжителстват минало и бъдеще. Тя не търси спомена, а паметта като превъзходство на човека, обогатена от символичната стойност на мита и ощетена от ежедневието без история, което хрониката превръща в баналност.

Il ricordo è un bagliore d’immagine incontrollato che si affaccia alla nostra mente, la memoria canalizza i ricordi, non li accumula confusamente, ma li orga– nizza dinamicamente e rielabora in maniera introspettiva ovvero critica, l’intima relazione tra tempo e spazio, tra sacro e profano.

La memoria non viene sempre richiamata dall’intelletto: le sue spire possono rimanere avvolte come nell’opera di Angela Occhipinti, ma sono presenti e pulsanti, occorre solo dipanarle.

Sono le prime memorie così rielaborate a costituire la matrice su cui saranno organizzati i ricordi di ognuno di noi, frutto di sovrapposizioni di memorie antropologi– che, arcaiche e moderne, collettive e personali. Innumerevoli voci solitarie e di folle si ergono mute e prorompenti dallo scrigno dei gesti e pensieri cristallizzati nel rotolo della memoria. I suoi segni, lettere, date e simboli in una grammatica di simboli ipnotici, sono impressi in una serie infinita di fogli affidati all’azione corrosiva e compe– netrante dell’acqua e dell’aria che attraversa i fogli come ferite o come innesti.

La spirale arrotolata rimanda ad una energia centrifuga che ingloba le azioni, le pause, le aspettative e le molteplici vite vissute che hanno alitato questi luoghi.

Allo stesso tempo non riesce a contenere questa carica dinamica, a segregarla dal mondo esterno, contemporaneo,

dunque con forza centripeta dissemina le proprie schegge tra i pensieri di coloro che ora vivono questi stessi luoghi.

Il racconto semantico delle memorie private e collettive è simbolicamente sepolto negli estremi della tela cui è affidata la memoria. Basta dipanarla per far riaffiorare segnali, tracce e riappropriarsene. I cerchi concentrici della memoria avvolta in spirali costituiscono il punto d’incontro tra l’io e il mondo, tra la tensione e il desiderio dell’essere. I confini tra i diversi mondi sono vivi come metaforicamente impone il limite della tela, ma restano indefiniti come il limite tra realtà sogno perentoriamente espresso nel blu che attraversa e aggredisce implacabilmente il rotolo della memoria.

Citando l’artista: “Come in una sequenza di moviola che si arrotola a rovescio, dove le immagini diventano essenziali... qui comincia l’introspezione del pensiero che mette a fuoco l’osservazione diretta e l’analisi profonda della propria interio– rità e identità”.

Non idealizza anacronisticamente il passato, né vagheggia il suo ritorno improponibile, è il presente, in cui vive passato e futuro, al centro della sua attenzione. Non cerca il ricordo ma la memoria come autotrascendenza dell’uomo, arricchita dal valore simbolico del mito e sfrondata dalla quotidianità senza storia, banalizzata dalla cronaca.

18

19

ПЪТУВАНЕ В ПАМЕТТА 2016

смесена техника върху текстил 30 х 380 см

VIAGGIO NELLA MEMORIA 2016 tecniche miste su tela libera cm 30 x 380

20

2121

ЧЕТИРИТЕ ЕЛЕМЕНТА

Случва се да останем изненадани от актуалността на някои изключително синтезирани стилистични форми и геометрични мотиви, които откриваме в праисторическите предмети. Само като пример е достатъчно да погледнем последните находки на антропоморфни фигури, наскоро изложени в Археологическия музей в София. Художничката винаги е търсила извора сред останките от миналото, отправяйки се не само към физическите места, но и към менталните пространства на архетипите, за да открие и освободи древни мъдрости от света, преплитайки безкрайни комбинации от елементи, родени от природата.

води предпазва и генерира жизнения поток. Наличието й винаги е било характеристика, на която се дава привилегия при всеки житейски избор. Силата й променя пейзажа и обуславя нашето живеене. Дори и да се намеси, строейки мостове, акведукти и терми, човекът само следва водата.

Анджела Окипинти неспирно продължава да търси формулите, в които се комбинират четирите природни елемента – огън, въздух, земя и вода – за да разкаже за идеята на Вселената, която съдържа историята за живота на човека. Както самата тя казва: „Това са елементите, от които произхожда всяко вещество, от което е съставена материята. Произхождайки от един първичен хаос, те са в основата на реда на нещата и организацията на Вселената така, както никой елемент не може да съществува без другия, имайки възможността да се превръщат един в друг”.

Огромната езотерична стойност, която им се приписва като източник на живота, се проявява във водата, като матрица, която под формата на амниотична течност и на първични

Огънят дава начален тласък – той е този, който запалва духа и гори от желанието за знание, обгръща, блика, осветява, топли, изгаря и генерира енергия; разпалва в човешката душа едно непрестанно търсене на нови пространства и граници, които трябва да бъдат преодолявани.

Недосегаемият въздух, който обвива и прониква в цялата вселена, невидимият жизнен и космически дъх, който стои в тънката ивица, която свързва небето и земята: това е вятърът, който вее и пее. И пак нещо въздушно – атмосферата – ни води при избора на едно място пред друго.

Земята представлява първичното тесто, безформената кал, която знае как да предпазва и да подхранва, да приема най-странни форми и невъобразими цветове. Най-плътната й материална структура се предава и чрез полагането на цвета, въпреки че се редува с прозрачни места, които характеризират четирите платна, в едно вертикално напрежение към светлината, сякаш в желанието си да обсеби пространството, до което стига погледът.

I 4 ELEMENTI

Accade di sorprenderci dell’attualità di certi stilismi e motivi geometrici di estrema sintesi che ritroviamo in manufatti preistorici. Basta dare un’occhiata alle ultime figure antropomorfe ritrovate ed esposte recentemente presso il museo archeologico di Sofia, solo per citare un esempio. L’artista ha sempre cercato la fonte della verità tra le memorie del passato, andando a rivisitare i luoghi non solo fisici ma mentali degli archetipi, per riscoprire e dischiudere antiche saggezze al mondo, intrecciando le infinite combinazioni degli elementi offerti dalla natura.

Angela Occhipinti ripercorre senza sosta la ricerca delle formule che combinano i 4 elementi primoridiali all’origine della vita: fuoco, aria, terra e acqua, per raccontare l’idea dell’universo che contiene la storia della vita dell’uomo. Come precisa lei stessa: “Sono gli elementi da cui trae origine ogni sostanza di cui è composta la materia. Originati da un caos primordiale sono alla base dell’ordine delle cose e dell’organizzazione dell’Universo, così come ogni elemento non può esistere senza l’altro, avendo la capacità di mutarsi l’uno nell’altro”.

La grande valenza esoterica loro attribuita come sorgenti di vita si manifesta nell’acqua come matrice che sotto forma di liquido amniotico e delle acque primordiali preserva e genera linfa vitale.

La sua presenza ha sempre costituito una caratteristica privilegiata in qualsiasi scelta di vita, la sua forza modifica il paesaggio e condiziona il nostro vivere. Anche l’intervento dell’uomo che asseconda e convoglia l’acqua costruendo ponti, acquedotti e terme, modella il paesaggio seguendo l’acqua.

L’aria intangibile che avvolge e permea l’intero universo, l’invisibile respiro vitale e cosmico, risiede nel sottile mondo che unisce il cielo e la terra: è il vento che soffia e canta.

Ed è ancora una certa aria, atmosfera a guidarci nello scegliere un luogo rispetto ad un altro.

Il fuoco è la spinta propulsiva che incendia lo spirito e arde il desiderio di conoscenza, avvolge, lambisce, illumina, riscalda, consuma e genera energia; accende l’animo umano in una incessante ricerca di nuovi spazi e confini da superare.

La terra rappresenta l’impasto primordia­ le, il limo indistinto che sa proteggere e nutrire, assume le forme e i colori più fantasiosi, immaginifici. La sua struttura materica più densa è resa anche nella stesura del colore, sebbene alternate a trasparenze che caratterizzano le 4 tele, in una tensione verticale verso la luce, quasi a volersi appropriare degli spazi su cui si sviluppa lo sguardo.

22

23

ЕЛЕМЕНТ ВЪЗДУХ Измерение на божественото 2016 смесена техника върху текстил 50 х 240 см

ELEMENTO ARIA Dimensione del divino 2016

tecniche miste su tela libera cm 50 x 240

24

25

ЕЛЕМЕНТ ЗЕМЯ Алхимична визия на земята и нейните тайни 2016 смесена техника върху текстил 50 х 240 см

ELEMENTO TERRA Visione alchemica della terra e i suoi misteri 2016 tecniche miste su tela libera cm 50 x 240

26

27

ЕЛЕМЕНТ ВОДА Символът на водата като извор на живот 2016 смесена техника върху текстил 45 х 240 см

ELEMENTO ACQUA Simbolismo dell’acqua come sorgente della vita 2016 Tecniche miste su tela libera cm 45 x 240

28

29

ЕЛЕМЕНТ ОГЪН Горящият огън на душата 2016

смесена техника върху текстил 50 х 240 см

ELEMENTO FUOCO Il fuoco divampante dell’anima 2016 tecniche miste su tela libera cm 50 x 240

30

45 г. – Основните селища на Сердите са присъединени към новосъздадената от Рим провинция Тракия 45 D. C. – I principali insediamenti dei Serdi sono annessi alla nuova provincia dei Traci, creata dai Romani

ВОДА Последователност на формата 2 2016 смесена техника върху текстил 50 х 120 см

ACQUA Sequenza della forma 2 2016

tecniche miste su tela libera cm 50 x 120

31

32

1906 г. – Начало на строителството на Централните минерални бани 1906 – Inizio della costruzione delle Terme Centrali di Acqua Minerale

ВОДА Последователност на формата 3 2016 смесена техника върху текстил 45 х 120 см

ACQUA Sequenza della forma 3 2016

tecnica mista su tela libera cm 45 x 120

33

34

1913 г. – Откриване на Централните минерални бани 1913 – Inaugurazione delle Terme Centrali di Acqua Minerale

ВОДА Божествената последователност на формата 2016 смесена техника върху текстил 45 х 120 см

ACQUA La divina sequenza della forma 2016 tecniche miste su tela libera cm 45 x 120

35

36

1910 г. – Прелита първият самолет 1910 – Il primo aeroplano ha sorvolato

ВЪЗДУХ Лекотата на битието 2016

смесена техника върху текстил 50 х 120 см

ARIA La leggerezza dell’essere 2016 tecniche miste su tela libera cm 50 x 120

37

38

1884 г. – Иззвънява първият телефон 1884 – Il primo telefono ha squillato

ВЪЗДУХ Вълшебното пространство на въздуха 2016 смесена техника върху текстил 45 х 120 см

ARIA Spazio magico dell’aria 2016

tecniche miste su tela libera cm 45 x 120

39

40

1912 г. – Тържествено откриване на катедралния храм “Св. Александър Невски” 1912 – Inaugurazione della cattedrale Alexander Nevsky

ВЪЗДУХ Спомените изникват леко във въздуха 2016 смесена техника върху текстил 45 х 120 см

ARIA Lievemente nell’aria i ricordi affiorano 2016 tecnica mista su tela libera cm 45 x 120

41

42

272 г. – Сердика става главният град на новата римска провинция Вътрешна Дакия при император Аврелиан 272 – Serdica diventa la principale città della nuova provincia romana, come Dacia Interiore, sotto l’Imperatore Aureliano

ЗЕМЯ Тайните на земята 2016

смесена техника върху текстил 50 х 130 см

TERRA I segreti della terra 2016

tecniche miste su tela libera cm 50 x 130

43

44

1900 г. – Тържествено откриване на електрическата мрежа в София

1900 – Inaugurazione della rete elettrica a Sofia

ОГЪН Горящият огън на спомена и страстта 2016 смесена техника върху текстил 45 х 120 см

FUOCO Il fuoco divampante del ricordo e della passione 2016 tecniche miste su tela libera cm 45 x 120

45

46

17.9.2015 г. – Откриване на Музея за история на София (в сградата на Централните бани)

17.9.2015 – Inaugurazione del Museo di storia di Sofia (presso l’edificio delle Terme Centrali)

ВОДА Магията на живота 2014

смесена техника върху текстил 90 х 120 см

ACQUA La magia della vita 2014

tecniche miste su tela libera cm 90 x 120

47

48

1382 г. – За първи път се среща официално името София във Витошката грамота на българския цар Иван Шишман, с която е удостоен Драгалевския манастир във Витоша 1382 – Primo riferimento ufficiale al nome di Sofia per la città, nel drecreto Vitosha dello Zar Bulgaro Ivan Shishman, conferito al Monastero Dragalevtsi sul monte Vitosha

ЗЕМЯ И ВЪЗДУХ Историята на живота 2014

смесена техника върху текстил 90 х 120 см

TERRA E ARIA Il racconto della vita 2014

tecniche miste su tela libera cm 90 x 120

49

50

1878 г. – Освобождението на България от османско владичество 1878 – Liberazione della Bulgaria dagli Ottomani

ЕЛЕМЕНТ ВЪЗДУХ 2014

смесена техника върху текстил 90 х 120 см

ELEMENTO ARIA 2014

tecniche miste su tela libera cm 90 x 120

51

52

5353

ПЪТУВАНЕТО

Още Платон въвежда тази тема, разбирана като жизнен опит и съзряване на човека, а широко известните думи на Пруст утвърждават принципа, че човешката еволюция се постига чрез пътуване: „Истинското пътуване се състои в това не човек да вижда нови земи, а да има нови очи“. Пътешествието вътре в себе си или във външното, подчиняващо се на физи– ческите закони пространство, е част от историята на всеки един от нас. А ние сме пътешественици, пренасящи личните си преживявания, за да намерят те почва там, където пристигнем и да обогатят колективната памет. Анджела Окипинти е работила много върху темата за пътуването към край-

ната цел, към онази истинска цел, скрита зад кривата на сърцето: утвърждаване на силата на вселенската любов, свързваща равновесните точки на Космоса. За нея пътуването е и метафора на живота. То учи как да живеем и мислим, как да изследваме с ума си пространства, в които нещата бавно се оформят и после загадъчно изчезват. С чувствителността си на творец усеща звънкия отглас на една меланхолична и съзерцателна тъга, която пресъздава с езика на знаци и съчетания от символи, водещи към безкрая. В платната й присъстват проникновени внушения, върху които тегне тишина, наситена с натрупаните в паметта спомени, осъзнати неща, цветове и светлини.

IL VIAGGIO

Già Platone introduce questo tema inteso come esperienza e matura­ zione dell’uomo e la fortuna delle parole di Proust confermano il principio dell‘evoluzione umana attraverso questo strumento: “Il vero viaggio non consiste nel vedere nuove terre ma avere nuovi occhi”.

Il viaggio, sia interiore che esteriore, fisico, appartiene alla storia di ognuno di noi che trasportiamo il bagaglio di esperienze vissute per seminarle nel luogo dove ci fermiamo ad arricchire la memoria collettiva.

Angela Occhipinti ha lavorato molto su questo tema del viaggio che comporta

delle mete, e quelle vere sono nascoste dietro la curva del cuore, ossia della forza dell‘amore universale che sottende all’equilibrio del cosmo: il viaggio è anche metafora della vita. È scuola di vita e di pensiero, una rico­ gnizione mentale dove ogni forma prende origine e altrettanto misteriosamente scompare. Nella sua sensibilità artistica avverte una tristezza sonora, malinconica e contemplativa, che si traduce in un linguaggio di segni e di combinazioni di simboli tendenti all’infinito.

Le sue tele sono invase da penetranti su­ ggestioni, gravate da quel silenzio saturo di rievocazioni, conoscenze, colori e luce condensate nella memoria.

54

1259 г. – Стенописите с Калоян и Десислава в Боянската църква, част от световното културно наследство 1259 – dipinti di Kaloyan e Desislava nella chiesa di Boyana, patrimonio mondiale dell’umanità

ПЪТУВАНЕТО Алхимии на спомените

смесена техника върху текстил 120 х 216 см

IL VIAGGIO Alchimie di memorie

tecniche miste su tela libera cm 120 x 216

55

56

5757

СЪЗВЕЗДИЯ

След като е задоволил първичните си нужди, след като се е впуснал след усетения във въздуха изгарящ стремеж към завоевание на територия, след като е открил земята и водата, без които не може да живее, човекът е вдигнал поглед към небето, опитвайки се да обясни същността си

и да я свърже с божественото. Започнал да наблюдава и изучава звездите, обличайки ги в нови символи и митове. Така свързал съзвездията с четирите елемента: въздух, вода, земя и огън. Всеки пресъздаден зодиакален знак представлява всъщност един от четирите елемента.

COSTELLAZIONI

Una volta soddisfatti i bisogni primordiali, inseguita la bruciante ansia di conquista del territorio fiutata nell’aria, trovato la terra e l’acqua essenziali alla sua vita, l’uomo ha alzato lo sguardo al cielo nel tentativo di spiegare la propria essenza e legarla al

divino. Ha cominciato ad osservare, a studiare le stelle, riconoscendovi altri simboli e miti. Le costellazioni infatti si riconducono ai quattro elementi: aria, acqua, terra e fuoco. Ogni segno zodiacale evocato, rappresenta infatti uno dei 4 elementi.

58

59

Съзвездие РАК Елемент ВОДА 2015

смесена техника върху платно 70 х 100 см

Costellazione CANCRO Elemento ACQUA 2015 tecniche miste su tela cm 70 x 100

60

61

Съзвездие ЛЪВ Елемент ОГЪН 2015

смесена техника върху платно 70 х 100 см

Costellazione LEONE Elemento FUOCO 2015 tecniche miste su tela cm 70 x 100

62

63

Съзвездие БЛИЗНАЦИ Елемент ВЪЗДУХ 2015

смесена техника върху платно 70 х 100 см

Costellazione GEMELLI Elemento ARIA 2015 tecniche miste su tela cm 70 x 100

64

65

Съзвездие КОЗИРОГ Елемент ЗЕМЯ 2015

смесена техника върху платно 70 х 100 см

Costellazione CAPRICORNO Elemento TERRA 2015 tecniche miste su tela cm 70 x 100

66 66

67 67

ХВЪРЧИЛА

Направени от хартия ефирни видения, откликващи на пулса на вятъра, калейдоскопи от ритуални геометрии в небето: полетът на хвърчилата е пресътворен с техниката на офорта и акватинта в една пъстроцветна дъга. Това е конкретният опит на човека да бъде главният персонаж, магическият ритуал, свързващ го с недостижимото небе. Символ, съдържащ в себе си най-загадъчната част на дълбоко скритото Аз. Закотвящата го към земята нишка въвежда темата за нишката на Ариадна, интерпретирана като плетеница на времето и съдбата, свързваща всички състояния на съществуването с тяхното начало. Нишката ни отвежда извън житейското, от света на мрака

към светлината. Тя е обещание за ново завоевание, но същевременно ни позволява да се върнем там, откъдето сме тръгнали, за да откликнем на фаталното привличане между земята и небето посредством четирите природни елемента: огън, въздух, вода и земя. Полетът на хвърчилата е в симбиоза с ритъма на движението на звездите и отправя предизвикателство към вятъра, пространството, облаците, бурята, светкавицата, метеоритите и дъгата. Подобно на богослуженията, той е желанието за духовно извисяване, за постигане на вътрешна хармония и преодоляване на наложените граници. Той е новото тълкуване на мита за Икар в духа на трансцедентното и творческата сила.

AQUILONI

Lavori di carta leggerissimi, palpitanti di immagini, caleidoscopi di rituali geo­ metrie del cielo, il volo degli aquiloni viene trasfigurato in arcobaleno di colori, re­ alizzato con la tecnica dell’acquaforte e acquatinta.

mondo delle tenebre a quello della luce, una promessa di conquista, con la possibilità di ritornare da dove si è partiti per rispondere all’attrazione fatale tra terra e cielo attraverso i 4 elementi naturali: fuoco, aria, acqua e terra.

È il tentativo concreto dell’uomo di essere protagonista, il rituale magico che lo collega al cielo irraggiungibile. Simbolo che racchiude la parte più misteriosa dell’io profondo. Il filo che lo ancora a terra r­ap­pre­senta il tema del filo di Arianna inteso come la filatura del tempo e del destino che riunisce tutti gli stati dell’esistenza fra loro e al loro principio.

Il filo conduce dal mondo terreno, dal

Il loro volo vive in simbiosi con la rivolu­ zione ritmica degli astri, si misura con il vento, con lo spazio, con le nuvole, con la tempesta, con il fulmine, le meteore e l’arcobaleno. Come sacra rappresentazione, è il desiderio di sublimazione, di armonia interiore e di superamento dei confini, è il mito di Icaro che si rinnova come trascendenza e forza creatrice.

68

69

ХВЪРЧИЛО, магически ритуал 1 2012 литография 32 х 45 см

AQUILONE, rituale magico 1 2012 litografia cm 32 x 45

70

71

ХВЪРЧИЛО, магически ритуал 1 2012 литография 32 х 45 см

AQUILONE, rituale magico 1 2012 litografia cm 32 x 45

72

73

ХВЪРЧИЛО, магически ритуал 2 2012 литография 32 х 45 см

AQUILONE, rituale magico 2 2012 litografia cm 32 x 45

74

75

ХВЪРЧИЛО, магически ритуал 1 2012 литография 32 х 45 см

AQUILONE, rituale magico 1 2012 litografia cm 32 x 45

76

77

ХВЪРЧИЛО, магически ритуал 3 2012 литография 32 х 45 см

AQUILONE, rituale magico 3 2012 litografia cm 32 x 45

78

79

ХВЪРЧИЛО, магически ритуал 4 2012 литография 32 х 45 см

AQUILONE, rituale magico 4 2012 litografia cm 32 x 45

80 80

8181

СКУЛПТУРИ

Сътворени от дърво и обвити със златен варак, те са форми на светлината, която се движи в различни посоки, променяйки всеки път значението на представената творба. Разказвайки фрагменти от живота, всяка скулптура се стреми да подчертае съществуващата връзка между субекта и обекта, между външните прояви на човека и вътрешното му Аз. Благодарение на дървото – магическия материал, от който са сътворени – те са съсъд, съхраняващ един потънал, невидим свят с бродещите из него приливи и течения. Дърветата са свидетели на времето и пространството, на гласове и тайни. Структурата на тяхната дървесина отразява символичната роля на леката, почти неосезаема абстрактна форма, създаваща мистични внушения, които ни препращат към вселенската хармония. Голямо значение е отдадено на златото – магически елемент, който ги обвива и който със своите отблясъци допълва значението на съдържанието на творбата. Черното в скулптурните композиции

навежда на мисли за нощта с нейните страхове, за мрачната част от нашето подсъзнание; мисли, понякога побеждавани от златистата слънчева светлина, но понякога – нежелаещи да си отидат. Често повтарящата се форма на сърцето разказва за най-красивото чувство – любовта. Във всяко свое истинско проявление тя е способна да овладее стихийността на четирите елемента. Любовта е разбирана не само като лично преживяване, а предимно като вселенско чувство, прерастващо в хармония. Както всички нейни творби, скулптурите също са в търсене на хармония, на завършеност на формата и знака, на цветовата палитра и на семантиката, която да доведе до едно спокойно или умиротворено единение. Всяка скулптура е свързана с конкретни аспекти на града, разбиран като място-синоним на съжителство, и изразява квинтесенцията на неговото съществуване, в което се преплитат символи и митове.

SCULTURE

Eseguite in legno e ricoperte con foglia d’oro, sono forme di luce che si muovono in differenti direzioni, modificando, di volta in volta, il significato della rappresentazione. Ogni scultura cerca di evidenziare la relazione esistente tra il soggetto e l’oggetto, tra l’uomo esteriore e l’uomo interiore: racconta i frammenti del vivere. Rappresentano i contenitori che, grazie al legno, materiale magico con cui sono costruiti, custodiscono il flusso e le correnti di un mondo sommerso e invisibile. Gli alberi sono testimoni del tempo e dello spazio, di voci e segreti.

La loro struttura riflette il ruolo simbolico della forma astratta, leggera e impalpabile, capace peró di forme mistiche che rimandano ad armonie universali.

Grande rilievo è attributo all’oro, l’elemento magico che le ricopre: la sua lucentezza amplifica il significato

del contenuto. Il nero delle composizioni scultoree evoca il pensiero della notte, con le sue paure, la parte oscura del subconscio, a volte vinto dalla luce dorata del sole, a volte ripiegato su stesso.

La forma ricorrente del cuore racconta il sentimento per eccellenza: l’amore, forza capace di imbrigliare i quattro elementi, in qualsiasi espressione pura. Non solo inteso come amore individuale, ma soprattutto come sentimento universale che si traduce in armonia. Come tutti i suoi lavori anche le sculture sono alla ricerca dell’armonia, di una compiutezza formale - segnica, cromatica e semantica – che riconduca a una pacifica o pacificata unitá.

Ogni scultura è stata associata a particolari aspetti della città, intesa come luogo eletto al vivere comune. Esprime la sintesi dell’essenza del suo esistere tra simbologia e mito.

82

„Кривата на мълчанието. Прегръдка“ Композицията започва със символа на хармонията: един гъвкаво виещ се елемент се стреми към небето, а редом с него е другият – по-сложен, с плавна, добре закотвена в земята крива. По тях започват да се роят мисли и думи. Свързваме нашите чувства, които неизбежно са повлияни от усещанията и от мимолетните обкръжаващи ни форми, с местата, в които сме избрали да живеем. Изминалото време пази мълчание, но вечно присъства във всичко онова, което вършим в ежедневието. Обгръща ни със своите спомени и чрез формите, носещи отпечатъка на четирите елемента, сякаш ни нашепва преживяното. Въздухът, водата, огънят и земята са втъкани от човека, от направеното от него в опита му чрез културата да вземе надмощие. Подобно на първите древни свидетелства за нещата от живота. „Диалог между устата (словото) и сърцето“ Един солиден елемент с тъмно ядро, върху което се вие тънка, но създаваща усещане за здравина линия, стремяща се да обхване симетричното алтер его. То е по-тежко, със силно налагащо се присъствие и сякаш ще я разкъса. Подобно на силата на духа от миналото. „Кривата на сърцето“ От една тънка тъмна основа се ражда друга – много по-плътна и солидна, но с примамливи раздвижени форми. Възприятието е за плавна, лека и гъвкава походка, над която се издига доминиращата, перфектно разположена хармония. Подобно на изпълнените с хора градски улици. „Кривата на сърцето в нощта и неизречените мисли“ Един солиден, добре структуриран

8383

елемент, пропит от стремеж към хармония, на която предоставя единственото пространство с искрящи геми, каращи чувствата да заблестят. Един тъмен плащ го покрива почти изцяло. Желанието за хармония се опълчва на противодействащите му сили, свързвайки се с присъствия, чиито мисли са неизречени или неизречими. Подобно на създадените връзки с различните династии. „Мисли и думи. Отгласи“ Солидни форми и обемни маси, които не са допълващи, а смислово свързани помежду си. Макар и различни, всички форми имат вътрешна светлина. Духовният и материален принос към изкуството да се чувстваш добре в компания може да е най-разнообразен. Подобно на утвърдените от културата и празничните моменти форми. „Срещи. Думите, които не ти казах“ Множеството от противоположни емоции и гласове с различен произход и значимост е предадено върху тъмната основа с извити линии, груби разрези и остри ъгли и е уравновесено от едно по-солидно тяло, което повтаря формите му, но в една нова хармония, съзвучна с обхванатите от него части от множеството. Подобно на институциите, които ни водят и защитават в цивилизационния ни път. „Езикът на сърцето. Откровения“ Добре вкоренени в земята, със солидни основи и гъвкави форми, обемните маси се разтварят към външното пространство, за да уловят светлината, настроенията, срещите и думите с различни тенденции. Наредени една до друга, те взаимно се обгръщат, защитават, покриват, обличат и същевременно си придават форма. Подобно на градските къщи и облеклото.

“La curva del silenzio. Abbraccio” Il simbolo dell’armonia avvia la composizione, un elemento sinuoso si affida al cielo, mentre l’altro, più dolce nella curva ma ben ancorato a terra, si affianca più complesso: i pensieri e le parole cominciano a crescere su di loro.

Ai luoghi scelti per vivere leghiamo i nostri sentimenti inevitabilmente influenzati da sensazioni, dalle forme evanescenti che ci circondano. Il tempo trascorso è silenzioso, non grida, ma è eternamente presente in ogni azione del nostro vivere quotidiano. Ci abbraccia con le sue memorie sussurrando le sue esperienze con le forme impresse dai 4 elementi.

Aria, acqua, fuoco e terra sono intessute dall’uomo e dalla sua azione nel tentativo di dominarli con la cultura. Come le prime antiche testimonianze di vita vissuta.

“La curva del cuore nella notte e pensieri non espressi” Un elemento solido ma non sinuoso, ben strutturato, pervaso da tensione all’armonia, cui consente l’unico spazio, accompagnato da gemme che fanno risplendere i sentimenti. È’ quasi completamente sovrastato da una cappa oscura.

Il desiderio di armonia si oppone a forze contrastanti, legandosi a presenze dai pensieri inespressi o inesprimibili. Come i legami istituiti con le diverse dinastie.

“Dialogo tra la bocca (la parola) e il cuo­ re” Un elemento solido che racchiude un nucleo oscuro su cui si adagia una linea flessuosa, sottile ma resistente, quasi elastica nel voler contenere l’alter ego simmetrico più pesante, dirompente, comunque fortemente presente e condizionante. Come la forza dello spirito del passato.

“Incontri Le parole che non ti ho detto” Su una base scura, un vivaio di emozioni opposte, di mille voci di diverse provenienze e entità, dalle linee curve, dai tagli netti e angoli vivi è bilanciato da un corpo più solido. Ne riprende le forme ma le modella in nuove armonie in sintonia con le varie componenti che ab­brac­ cia. Come le Istituzioni che ci guidano e ci proteggono nel cammino della civiltà.

“La curva del cuore” Una sottile base oscura ne ha generato un’altra molto generosa nella sua solidità e consistenza, ma dalle forme vivaci e invitanti. Aleggia quasi ondeggiando un leggero andamento sinuoso, sovrastato dall’armonia dominante, perfettamente adagiata. Come le strade della città brulicanti di gente.

“Il linguaggio del cuore. Confidenze” Ben radicate a terra, con basi solide e forme sinuose, le masse corpose si aprono verso l’esterno per catturarne la luce, gli umori, gli incontri e le parole di diverse tendenze. Una affianca l’altra e l’avvolge, la protegge, la copre, la veste e allo stesso tempo le dà forma. Come le case in città e l’abbigliamento.

“Pensieri e parole, Risonanze” Forme solide e masse corpose non complementari ma coese, diverse le forme ma tutte luminose. Sono i diversi apporti e contributi all’arte di star bene insieme.

Come le forme espresse dalla cultura e dai momenti conviviali.

84

27.11.176 г. – Строителство на първите крепостни стени на Сердика по времето на императорите Марк Аврелий и сина му Комод

СВЕТЛИННИ ФОРМИ G - извивката на тишината, прегръдка 2016 дървена скулптура със златен варак 40 х 30 х 30 см

27.11.176 – Costruzione delle prime fortificazioni murarie di Serdica durante il regno degli Imperatori Marco Aurelio e suo figlio Commodo

85

FORME DI LUCE G – la curva del silenzio, abbraccio 2016

scultura di legno dorata con foglia d’oro cm 40 x 30 x 30

86

СВЕТЛИННИ ФОРМИ Символика на формата, диалог между устата (словото) и сърцето 2015 дървена скулптура със златен варак 40 х 30 х 20 см

972 г. – Средец става столица на Първото българско царство

972 – Sredets diventa capitale del primo Impero Bulgaro

87

FORME DI LUCE Dialogo tra la bocca (la parola) e il cuore 2015 scultura di legno dorata con foglia d’oro cm 40 x 30 x 20

88

СВЕТЛИННИ ФОРМИ А - извивката на сърцето 2015

дървена скулптура със златен варак 55 х 20 х 25 см

1194 г. – Средец се освобождава от Византия и се присъединява към Второто българско царство

1194 – Sredets liberata dai Bizantini e annessa al secondo Impero Bulgaro

89

FORME DI LUCE A – la curva del cuore 2015

scultura di legno dorata con foglia d’oro cm 55 x 20 x 25

90

1878 г. – Освобождението на България от османско владичество

СВЕТЛИННИ ФОРМИ С - извивката на сърцето в нощта и премълчаните мисли 2016 дървена скулптура със златен варак 60 х 20 х 20 см

1878 – Liberazione della Bulgaria dagli Ottomani

91

FORME DI LUCE C – la curva del cuore nella notte e pensieri non espressi 2016

scultura di legno dorata con foglia d’oro cm 60 x 20 x 20

92

1888 г. – Основаването на Софийския университет “Св. Климент Охридски” 1981 г. – Построен е Националният дворец на културата

СВЕТЛИННИ ФОРМИ Мисли и думи, отгласи 2016

дървена скулптура със златен варак 30 х 20 х 20 см

1888 – Fondazione dell’Università “St. Kliment d’ Ochrid”

93

1981 – Costruzione del Palazzo nazionale della cultura

FORME DI LUCE Pensieri e parole, risonanze 2016

scultura di legna dorata con foglia d’oro cm 30 x 20 x 20

94

СВЕТЛИННИ ФОРМИ Срещи, думите, които не ти казах 2016 дървена скулптура със златен варак 30 х 20 х 20 см

3.4.1879 г. – София е обявена за столица на новата българска държава от Първото учредително събрание в Търново

3. 4. 1879 – Sofia proclamata capitale del ripristinato Stato Bulgaro, dalla Prima assemblea nazionale costituente nella città di Tarnovo

95

FORME DI LUCE Incontri, le parole che non ti ho detto 2016 scultura di legno dorata con foglia d’ oro cm 30 x 20 x 20

96

СВЕТЛИННИ ФОРМИ Езикът на сърцето, изповеди 2016

дървена скулптура със златен варак 30 х 20 х 20 см

1956 г. – Строителство на ЦУМ – Централен универсален магазин в София

1956 – Costruzione dello TZUM, Grande magazzino nazionale di Sofia

97

FORME DI LUCE Il linguaggio del cuore, confidenze 2016

scultura di legno dorata con foglia d’oro cm 30 x 20 x 20

98

99

Техники, геометрии, символи

ТЕХНИКИ

ГЕОМЕТРИИ

Творческият синтаксис на платната се основава на преобладаващото използване на привидно семпла цветова гама, постигана често пъти чрез внимателно смесване на прахове, естествени лепила и яйчен жълтък, така, както са правели старите ренесансови майстори. Червеното е течащата по вените душа на произведението, жълтото е в топлите си оттенъци към оранжево, синьото варира от мрачната си наситеност до волното небесносиньо, бялото и черното са динамично преплетени, разтворени и концентрирани от силите на четирите елемента. А златото – материя, която сякаш се носи във въздуха, осветява с византийските си тоналности неуловимото познание за нещата.

Наложени от съвременния творчески рационализъм като универсален модел на формата и впоследствие отхвърлени, те се утвърждават наново, макар и със сдържан критичен поглед, от Анджела Окипинти, която заменя пресметливостта на формалния проект с ярка експресивна свобода при избора на цветовете. Изисканият й почерк умело дава израз на ценното в историята на живописта и на формите, което от импресионистите от края на ХIX век често е свеждано само до формализма на Неоманиеризма и Необарока, превръщайки се в самоцелна декорация.

Масите от цветове придобиват прозрачност, обем, тегло и сякаш се движат, натрупват и свързват, за да се смесят под натиска на въображението. През цветовите полета преминават няколко повтарящи зрителни икони. Това са архетиповете на триъгълника, на правоъгълника и на точката, даващи ни времевите и пространствени координати. Присъствието им нахлува и накъсва цветовото равновесие като синкопа, като нещо неочаквано, което променя музикалния ритъм на художественото повествование, налагайки отпечатъка на една силна личност на мислител.

Геометричната „клетка“, в която често биват затворени тези композиции (господстващи с абстрактния си символизъм триъгълници, правоъгълници, ромбове и стрели) не е крайната цел на нарисуваното от нея, а е често само основата на една космогонична конструкция. Неизменно присъстват символите на четирите елемента. Те са подчинени на точни пропорционални отношения и на хармонично равновесие, постигнати чрез истински взрив от цветове, целящ да наруши спокойствието на повърхността и да я насити с настроения, плътност, наслоявания, които с тяхната непреставаща алюзия за правилни, завършени фигури, са съзвучни със загадъчния пулс на окото

Tecniche, geometrie, simboli

TECNICHE

GEOMETRIE

La sintassi artistica delle tele si basa sull’uso preponderante di una gamma cromatica essenziale, ottenuta spesso attraverso caute manipolazioni di polveri, colle naturali e rosso d’uovo, secondo le antiche pratiche dei maestri rinascimentali. Il rosso, l’anima che scorre attraverso le vene, il giallo, nelle sue varianti calde dell’arancio, il blu dalle sue cupe intensità agli azzurri liberatori, il bianco e il nero, sono dinamicamente sconvolti, diluiti e concentrati dalle forze dei 4 elementi.

Ma l’oro, materia che diventa volatile, illumina, con toni bizantini, la conoscenza inafferrabile.

Proposte come modello universale della forma dal razionalismo artistico moderno, poi rinnegate, sono riaffermate con composto senso critico da Angela Occhipinti che ha sostituito il calcolo del progetto formale con accese libertà espressive nell’esperienza del colore. Il suo tratto raffinato esprime sapientemente la storia della pittura e della storia delle forme che, dagli impressionisti di fine ottocento è spesso caduta in un mero formalismo neomanierista, neobarocco quando non decorazione fine a se stessa.

Le masse di colori assumono trasparenze, volumi, pesi che si spostano, si accavallano, si congiungono per amalgamarsi sotto la spinta dell’immaginazione.

Le stesure di colore sono attraversate da poche icone visuali ricorrenti: sono gli archetipi del triangolo, del rettangolo, del punto, che forniscono le coordinate di spazio e tempo. La loro presenza irrompe nel convulso equilibrio di colore come una sincope, un contrattempo che altera il ritmo musicale del tessuto narrativo, imprimendo una forte personalità riflessiva.

La “gabbia” geometrica nella quale sono spesso imprigionate queste composizioni (triangoli sovrani nel loro simbolismo astratto, rettangoli, rombi e frecce) non è il fine ultimo della sua pittura, rappresenta spesso la base per una costruzione cosmogonica. Riaffiora costante la simbolgia dei 4 Elementi, sottomessi a precisi rapporti proporzionali, a equilibri armonici per una esplosione del colore che punta a sconvolgere la superficie, superarla e nutrirla di umori, densità, stratificazioni che corrispondono al pulsare misterioso dell’occhio, dei ritmi pittorici, nella continua allusione a figure regolari, perfette.

100

и с ритъма на художественото повествование. Нишки и вектори – сякаш изпънати от усилие прешлени, поддържат тези геометрии. Непокорни линии накъсват периметрите и ги поставят под съмнение. Внезапни, непредвидени цветове нахлуват в композицията. Пространства, притиснати между сградите, чиято перспектива е подчертана от придаващите по-голяма дълбочина тънки крепежни елементи. СИМВОЛИ Често пъти през платната и литографиите преминават представени като стрели светкавици, като предметът стрела не винаги е показан изцяло. Това е един друг често повтарящ се символ в нейните произведения, представляващ подсъзнанието, максималната концентрация, сливането в едно цяло на ума и тялото в напрегнатия момент, който непосредствено предшества пускането на стрелата. Моментът, в който сме най-близко до познанието или до схващането за познанието. След като пусне стрелата, човекът губи стремежа си да

101

постигне трансцеденталност, съдбата му е ясна и онзи породил се в него стремеж да бъде друг е изчезнал. Схващането, изразено в известния стих “На лъка името е живот, а на стореното от него – смърт“ (Хераклит, фрагмент D.K.B 48) се повтаря в древногръцкия мит за Аполон – не само най-добрият стрелец, но и бог на знанието, разбирано в смисъл на придобито, а не вродено, интуитивно познание. Ето какво отговаря художничката Анджела Окипинти относно разностранността и границите на изкуството, задаващо неукротимо същинския, имащ главозамайваща дълбочина и може би вечно неудовлетворен въпрос за смисъла на съществуването, както и относно мотивите, вдъхновили тази щастлива среща с българската култура: „Щастлива съм да прегърна всеки аспект на изкуството, за да се изразя, както е ставало през XVI век. Днес вече не съществуват граници между живописта, скулптурата, графиката, фотографията, видеоматериалите и музиката, защото стремежът към познанието е неудържим, но е и тиранин“.

Sono fili, vettori che sostengono le geometrie come vertebre tese. Sono linee indisciplinate che spezzano i perimetri e li rimettono in discussione. Sono colori improvvisi e imprevisti, che irrompono nella composizione. Spazi compresi fra strutture architettoniche, con prospettive evidenziate da tiranti che ne attraversano il capo e danno maggior profondità alle strutture.

SIMBOLI Sia le tele che le litografie sono spesso attraversate da lampi/frecce di cui non sempre compare il tutto, l’oggetto freccia. È un altro simbolo ricorrente della sua opera, una raffigurazione dell’inconscio, della massima concentrazione, fusione di mente e corpo raggiunta nella tensione che immediatamente precede l’atto di scoccare la freccia. Il momento in cui siamo più vicini alla conoscenza o al concetto di conoscenza.

Una volta scoccata la freccia quella tensio-

ne all’autotrascendenza dell’uomo si perde, il destino è segnato e quella tensione all’alterità che lo ha generato è svanita.

Il concetto sintetizzato con questo celebre verso “All’arco il nome é vita, ma l’opera é morte ( Eraclito, D. K. B. 48), è ripreso dal mito greco di Apollo, non solo miglior arciere ma dio della sapienza ma nel senso della conoscenza conquistata, non innata, non intuita.

Sulla poliedricità dell’arte come domanda ultima, vertiginosa, inappagata forse ma incoercibile, all’esistenza, sui suoi confini, sui motivi che hanno ispirato questo felice incontro con la cultura Bulgara ecco cosa risponde l’artista Angela Occhipinti: “Sono felice di abbracciare ogni aspetto dell'arte per esprimermi, come avveniva nel Cinquecento. Oggi non ci sono più frontiere tra la pittura, la scultura, la grafica, la fotografia, il video o la musica, perchè il desiderio di conoscenza è inarrestabile e tiranno“.

102

103

Анджела Окипинти

Родена в Перуджа, живее и работи в Милано. Завършва живопис в Академията по изящни изкуства и специализира графични изкуства и техники за гравиране в Художествената академия във Флоренция, а след това разширява образованието си в Австрия, Германия и Франция, където, именно в Париж, работейки в графичните печатници Леблан и Мурло, се запознава с Пабло Пикасо и Хуан Миро. Работи задълбочено със Стенли Уилям Хейтъри над химическите процеси в гравирането върху мед и бронз с цветни мастила, бои и киселини, но се връща в Болоня, за да посещава ателието на Джорджо Моранди. През 1958 г. е в Милано, за да работи с Лучо Фонтана в Лабораторията по керамика на Емилио Мариноти. През 1961 г. започва да работи съвместно с печатницата на Джорджо Упилио, като експериментира всички техники за гравиране и работи редом с художници като Джорджо де Кирико, Марсел Дюшамп, Хенри Гьотц, Уилфред Лам, Ман Рей, Мишел Сеуфор, Емилио Ведовоа и Мимо Паладино. Започва непрекъсната дейност по разработване, създаване и издаване на ръчно изработени като произведение на изкуството книги и оригинални щампи (повече от 70, една от които с представяне лично от Хорхе Луис Борхес), изработени с всички техники за

гравиране. Изработва повече от 900 матрични плочи, между които ксилографии, офорти, литографии и такива с нови смесени калкографни техники. От 1963 г. бива канена да участва в най-престижните италиански и международни изложби и конкурси по живопис и гравюри, на които печели много награди: наградата „Сан Феделе“ в Милано, наградата за гравюри „Чита ди Милано“; Биеналето на гравюрата във Венеция; Студио „Маркони“, Галерия „Сено“, Студио „Гросето“, Павилион Италия на Експо ’85, Цукуба, Япония; Триенале на Гравюрата в Палацо дела Перманенте в Милано; Национално Биенале на изкуствата в Милано; Арт Фенс в Ротонда дела Безана в Милано; Биеналетата на Графиката в Токио, Любляна, Краков, Сан Франциско, Фредкистанд, Тайпей; Международната награда Бяло и Черно „Хуан Миро” Барселона; Квадриенале в Рим, както и участие в колективни изложби в престижни частни галерии като Студио Маркони и Фондация „Мудима“. Повече от 90 са самостоятелните й изложби в частни и обществени галерии, както и в музеите в Европа, Северна и Южна Америка и в Източна Азия. След като между 1970 г. и 1974 г. пише рецензии за най-значимите изложби, представени в Милано (Ле Корбузие, Храдличка, Коблина, Ортега, Пикасо,

Angela Occhipinti

Nasce a Perugia, ma vive e lavora a Milano. Dopo il diploma in Pittura presso l’Accademia di Belle Arti e la specializzazio­ ne in arti grafiche e tecniche dell’incisione presso il Magistero d’Arte a Firenze, completa gli studi in Austria, Germania e Francia dove, proprio a Parigi, lavorando nelle stamperie grafiche Leblanc e Mourlot conosce Pablo Picasso e Juan Mirò.

Approfondisce con Stanley William Hayter i processi chimici della calcocrafia relativi all’uso degli inchiostri colorati, delle vernici e degli acidi, ma ritorna a Bologna per frequentare lo studio di Giorgio Morandi.

Nel 1958 è a Milano per lavorare con Lucio Fontana presso il laboratorio ceramico di Emilio Martinotti. Nel 1961 inizia una collaborazione con la stamperia di Giorgio Upiglio, sperimentando tutte le tecniche dell’incisione e lavorando accanto ad artisti quali Giorgio de Chirico, Marcel Duchamp, Henri Goetz, Wilfredo Lam, Man Ray, Michel Seuphor, Emilio Vedova, Mimmo Paladino.

Avvia una ininterrotta vicenda di invenzione, esecuzione e pubblicazione di libri d’artista e di cartelle di stampe originali (più di 70, una con la illustre presentazio­ ne di Jorge Luis Borges), eseguite con tutte le tecniche incisorie: la sua produzio­ ne annovera più di 900 lastre-matrici tra xilografie, acqueforti, litografie e le nuove tecniche miste calcografiche.

Dal 1963 è invitata a partecipare alle più importanti rassegne nazionali e interna-

zionali di pittura e di incisione, vincendo numerosi premi: Premio S.Fedele a Milano Premio d’Incisione Città di Milano; Biennale dell’Incisione a Venezia; Studio Marconi, Galleria Seno, Studio Grossetti, Padiglione Italia in occasione dell'Expo 85, Tsukuba, Giappone; Triennale dell’Incisione al Palazzo della Permanente di Milano; Biennali Nazionali d’Arte Città di Milano; Art Fence alla Rotonda della Besana a Milano; Biennali della Grafica di Tokio, Lubiana, Cracovia, San Francisco, Fredrikstand, Taipei; Premio Internazionale Bianco e Nero “Juan Mirò” Barcellona; Quadriennale di Roma, oltre

104

Матис и др.), за страницата, посветена на изкуството в „Ехото на Бергамо”, от 1978 г. е титуляр на Катедрата по Техники на гравирането към Художествената академия по изящни изкуства Брера в Милано, след тази в Мачерата през 1974 г. Квестор и председател на конкурсите и изпитите за асистенти към катедрите по Техники на гравирането към Италианските Академии за изящни изкуства, Международните конкурси за художествена графика на Международното Биенале „Принт енд Дроуинг Екзибишън Р.О.С.“, Файн Артс Мюзиъм в Тайпей, Тайван; провежда цикли с конференции и лекции върху техниките за гравиране към Библиотека „Чивика д’Арте“ към Кастело Сфорцеско в Милано и към Университета в Чикаго, о. Оланд (Швеция), Анкара, Истан­бул, Сеул, Бусан, Даегу (Кореа), Рабат, Тайвей, Тайнан (Тайван), Буенос Айрес, Кордоба, Сан Паоло дел Бразил. Името й присъства в най-големите издания за съвременно изкуство, като: Енциклопедия на модерната живопис, С.Е.А.А; Енциклопедия на графичното изкуство СЕЙ и в Речниците Болафи по графика, брой n° 2 del 1972 и n° 3. Произведенията й се намират в многобройни частни колекции, както и в най-големите италиански и международни музеи за модерно изкуство: Националната Библиотека в Париж; Кабинета с графики и щампи в Уни-

105

верситета в Пиза, Кабинета с графики и щампи в Уфици във Флоренция; Чивика Раколта деле Стампе „Акиле Бертарели” в Милано; Алтернативния музей „Ремо Бриндизи” в Спина; Музея на съвременното изкуство в Сан Франциско в Калифорния; в музеите в Сан Диего, Ню Йорк, Чикаго, Париж, Базел, Цюрих, Копенхаген, Стокхолм, Берлин, Анкара, Истанбул, Токио, Хонконг, Тайпей, Сеул, Бурса, Казабланка, Рабат, Кордоба, Буенос Айрес, Салта, Лухуйр Монтевидео, Сантяго дел Чиле. В обществени пространства е рисувала графити стенописи за Терминал О’Хейр в Чикаго, както и други два в Пекин, две скулптури в Хонконг; полиптих за Църквата в Галарате, скулптури за сградата Ребибиа в Рим, парка „Виадана и Саруле“ в Нуоро; голям барелеф за сградата на синдикатите в Бергамо. Две големи нейни творби на дърво са инсталирани на корабите ”Конкордия” и „Серена” на компанията Коста Крочиере. Други произведения са изложени в галериите „Мандарин Файн Артс“ в Хонконг; „Айдеко Галери“ в Сеул; „Зенит Галери“, Копенхаген; „Пространство и образ“ в Милано. След получаването на множество други награди, тя е удостоена и с титлите Кавалер, Гранд Офицер и Комендатор на Република Италия за заслуги в областта на изкуството.

alle mostre collettive nelle prestigiose gallerie private come lo Studio Marconi e la Fondazione Mudima.

Più di 90 sono le personali in gallerie private, pubbliche e nei musei di Europa, Nord e Sud America in Asia orientale. Dopo aver recensito le mostre d'arte più significative tenute a Milano (Le Corbusier, Hrdlicka, Kobliha, Ortega, Picasso, Matisse ecc.) per la pagina d’arte dell’”Eco di Bergamo”, dal 1970 al 1974, è titolare della Cattedra di Tecniche dell’Incisione presso l’Accademia di Belle Arti di Brera a Milano dal 1978 dopo quella di Macerata nel 1974.

Commissario e presidente per i concorsi a titoli ed esami per assistenti e titolari per le cattedre di Tecniche dell'Incisione presso le Accademie di Belle Arti Italiane, i Concorsi Internazionali di Grafica d’Arte dell’International Biennial Print and Drawing Exhibition R.O.C. Fine Arts Museum di Taipei, Taiwan, ha tenuto cicli di conferenze e lezioni sulle tecniche dell’incisione presso la Civica Biblioteca d’Arte del Castello Sforzesco di Milano e presso le Università di Chicago, Stoccolma, Isola di Oland (Svezia), Ankara, Istanbul, Seoul, Busan, Daegu (Corea) Rabat, Taipei, Tainan (Taiwan) Buenos Aires, Cordoba, San Paolo del Brasile.

Il suo nome è inserito nei maggiori repertori di artisti contemporanei come l'Enciclopedia della pittura moderna S. E.D. A; Enciclopedia d’arti grafiche SEI e nei Dizionari Bolaffi della grafica n° 2 del 1972 e n° 3 nel 1974.

Le sue opere si trovano in numerose collezioni private e nei maggiori musei d’arte moderna nazionali e internazionali: Biblioteca Nazionale di Parigi; Gabinetto dei Disegni e delle Stampe dell'Università a Pisa; Gabinetto Disegni e Stampe degli Uffizi a Firenze; Civica Raccolta delle Stampe 'Achille Bertarelli' a Milano; Museo Alternativo 'Remo Brindisi' di Spina; Museum of Contemporary Art a San Francisco in California; e nei Musei di San Diego, New York, Chicago, Parigi, Basilea, Zurigo, Copenaghen, Stoccolma, Berlino, Ankara, Istanbul, Tokio, Hong Kong, Taipei, Seoul, Bursa, Casablanca, Rabat, Cordoba, Buenos Aires, Salta, Jujuy, Montevideo, Santiago del Cile.

Per spazi pubblici ha eseguito i murali per il Terminal O’Hare di Chicago, due Murales per Pechino; due sculture per Hong Kong; il Polittico per la Chiesa dello Schare di Gallarate; le sculture per l'edificio di Rebibbia a Roma, il Parco di Viadana e Sarule presso Nuoro; un grande bassorilievo per il Palazzo della CGIL a Bergamo.

Due sue grandi opere su tavola sono state istallate sulle navi “Concordia” e “Serena” della Costa Crociere, altre opere sono esposte presso le gallerie Mandarin Fine Arts di Hong Kong; Indeco Gallery, di Seoul; Zenit Gallery di Copenaghen; Spazio e Immagine di Milano.

Dopo numerosi premi è stata insignita del titolo di Cavaliere, di Grande Ufficiale e Commendatore della Repubblica per meriti artistici.

106

45 г. пр. хр. Основните селища на Сердите са присъединени към новосъздадената от Рим провинция Тракия 106 г. Сердика става муниципиум, т.е. град със собствени правила и градска структура под управлението на император Траян 27.11.176 г. Строителство на първите крепостни стени на Сердика по времето на императорите Марк Аврелий и сина му Комод 272 г. Сердика става главният град на новата римска провинция Вътрешна Дакия при император Аврелиан

Референтни дати за Анджела Окипинти

1878 г. Освобождението на България от османско владичество 3.4.1879 г. София е обявена за столица на новата българска държава от Първото учредително събрание в Търново 1884 г. Иззвънява първият телефон 1888 г. Основаването на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ 1896 г. Първата кола в София 1900 г. Тържествено откриване на електрическата мрежа в София 1901 г. Първият трамвай в София

809 г. Хан Крум обсажда Сердика, която се предава

1906 г. Начало на строителството на Централната баня с минерална вода

972 г. Средец става столица на Първото българско царство

1910 г. Прелита първият самолет

1194 г. Средец се освобождава от Византия и се присъединява към Второто българско царство 1259 г. Стенописите с Калоян и Десислава в Боянската църква (част от световното културно наследство) 1382 г. За първи път се среща официално името София във Витошката грамота на българския цар Иван Шишман, с която е удостоен Драгалевския манастир във Витоша

107

Date di riferimento per Angela Occhipinti

1911 г. Основана е Българската академия на науките 1912 г. Тържествено откриване на катедралния храм „Св. Александър Невски“ 1913 г. Откриване на Централната баня с минерална вода 1956 г. Строителство на ЦУМ – Централен универсален магазин в София

45 I principali insediamenti dei Serdi sono annessi alla nuova provincia dei Traci, creata dai Romani 106 Serdica diventa municipium, ovvero una città con regole autonome e struttura urbana sotto l’Impero di Traiano 27.11.176 Costruzione delle prime fortificazioni murarie di Serdica durante il regno degli Imperatori Marco Aurelio e suo figlio Commodo 272 Serdica diventa la principale città della nuova provincia romana, come Dacia Interiore, con l’Imperatore Aureliano 809 Khan Krum assedia Serdica che si arrende 972 Sredets diventa capitale del primo Impero Bulgaro

1878 Liberazione della Bulgaria dagli Ottomani 3.4.1879 Sofia proclamata capitale del ripristinato Stato Bulgaro, dalla Prima Assemblea nazionale Costituente nella città di Tarnovo 1884 Il primo telefono ha squillato 1888 Fondazione dell’Univeristà St. Kliment d’ Ochrid 1896 Prima macchina a Sofia 1900 Inaugurazione della rete elettrica a Sofia 1901 Primo tram a Sofia 1906 Inizio della costruzione delle Terme Centrali di Acqua Minerale 1910 Il primo aeroplano ha sorvolato

1194 Sredets liberata dai Bizantini e annessa al secondo Impero Bulgaro

1911 Fondazione dell’Accademia Bulgara di Scienze

1259 Dipinti di Kaloyan e Desislava nella chiesa di Boyana (patrimonio mondiale dell’umanità)

1912 Inaugurazione della cattedrale Alexander Nevsky

1981 г. 1300-годишнина на българската държава

1382 Primo riferimento ufficiale al nome di Sofia per la città, nel drecreto Vitosha dello Zar Bulgaro Ivan Shishman, conferito al Monastero Dragalevtsi sul monte Vitosha

1382 г. София пада под османско владичество след тримесечна обсада

1981 г. Построен е Националният дворец на културата

1382 Sofia cade sotto il dominio Ottomano dopo un assedio di tre mesi

4.1.1878 г. София е освободена от османско владичество от войските на генерал Гурко

17.9.2015 г. Откриване на Музея за история на София (в сградата на Централната баня)

4.1.1878 Sofia liberata dagli Ottomani, con le truppe russe guidate dal Generale Y.V. Gurko

1913 Inaugurazione delle Terme Centrali di Acqua Minerale 1956 Costruzione dello TZUM Grande Magazzino Nazionale di Sofia 1981 1300 anniversario dello Stato Bulgaro 1981 Costruzione del Palazzo Nazionale della Cultura 17.9.2015 Inaugurazione del Museo di storia di Sofia (presso l’edificio delle Terme Centrali)

108

109

За нейното творчество са писали

Филипо Абиати, Джовани Мария Акаме, Клелиа Алберичи, Адриано Антолини, Джулио Карло Арган, Фиорела Аробио Пирас, Лелио Басо, Роландо Белини, Масимо Бинярди, Джорджо Бономи, Хорхе Луис Борхес, Лиана Бортолон, Росана Босаля, Дино Буцати, Лучано Карамел, Луиджи Карлучо, Лучана Каталдо, Камила Чедерна, Клаудио Черители, Катерина Колучо, Алехандро Дàвила, Антонио Д’Авроса, Андреа Дел Гуерчо, Марио Де Микели, Патрициа Фиорило, Флориан Де Санти, Джачинто Ди Пиетрантонио, Джило Дорфлес, Флавио Фергонци, Себастиано Грасо, Е. Груман, Фламинио Гуалдони, Джорджо Гулиелмино, Хан

Пао-Тех, Алан Джонсън, Мохамед Кадими, Блер Камин, Куо Вай-фан, Квак Юнг, Уйнсъм Лайн, Франческо Леонети, Джорджо Маскерпа, Марко Менегуцо, Муун, Хай-Габ, Антонио Музиари, Роберто Ниджидо, Лорена Олива, Даниела Палацоли, Л. Пармезани, Франко Пасони, Адриана Поли Бортоне, Ренато Пома, Елена Понтиджа, Франческо Поли, Франко Русоли, Алберико Сала, Роберто Мариа Сиена, Луеза Сомаини, Валдемар Сомер, Кармело Страно, Клифърд Тери, Паоло Теа, Карло Треца, томазо Трини, Лоренца Труки, Джорджо Упильо, Марко Валсеки, Миклош Н. Варга, Джани Ватимо, Анджела Ветезе.

Hanno scritto sul suo lavoro

Filippo Abbiati, Giovanni Maria Accame, Clelia Albericci, Adriano Antolini, Giulio Carlo Argan, Fiorella Arrobbio Piras, Lelio Basso, Rolando Bellini, Massimo Bi­gnardi, Giorgio Bonomi, Jorges Luis Borges, Liana Bortolon, Rossana Bossaglia, Dino Buzzati, Luciano Caramel, Luigi Carluccio, Luciana Cataldo, Camilla Ce­ derna, Claudio Cerritelli, Caterina Coluccio, Alejandro Dàvila, Antonio D’Avossa, Andrea Del Guercio, Mario De Micheli, Patrizia Fiorillo, Florian De Santi, Giacinto Di Pietrantonio, Gillo Dorfles, Flavio Fergonzi, Sebastiano Grasso, E.Gruman, Flaminio Gualdoni, Giorgio Guglielmino, Han

Pao-Teh, Allan Johnson, Mohamed Kadimi, Blair Kamin, Kuo Wei-fan, Kwak Young, Winsome Lane, Francesco Leonetti, Giorgio Mascherpa, Marco Meneguzzo, Moon, Hi-Gab, Antonio Musiari, Roberto Nigido, Lorena Oliva, Daniela Palazzoli, L.Parmesani, Franco Passoni, Adriana Poli Bortone, Renato Poma, Elena Pontiggia, Francesco Poli, Franco Russoli, Alberico Sala, Roberto Maria Siena, Luisa Somaini, Waldemar Sommer, Carmelo Strano, Clifford Terry, Paolo Thea, Carlo Trezza, Tommaso Trini, Lorenza Trucchi, Giorgio Upi­ glio, Marco Valsecchi, Miklos.N. Varga, Gianni Vattimo, Angela Vettese.

110

1995 г. "Знак на ангел", Галерия „Бианка Пилат“, Милано; Кунст Форенинг Аф – Група Шакти, Орхус, Дания; „100 художници за Милано“, Музео дела Перманенте, Милано; „Абстракции в Ломбардия“, Ла Перманенте, Милано; „Ла нуова Еуропа“, Ле Дзителе, Венеция; Международни награди за графика, Любляна; Седмо международно биенале „Принт Ексихибит“, Тайпе, Тайван.

1996 г. "Знак на ангел", Галерия за съвременно изкуство „Чикаго Бианка Пилат“, Чикаго; Сакред арт, Сан Семпличано, Милано; "Две столетия на гравюри", Зала „Наполеон“, Брера, Милано; "Художници на площада", Биела; „Настояще“, галерия „Ливинг арт“, Милано; Група Шакти, Кунстхале-K, Копенхаген.

1997 г. “Мечти от хартия”, Любляна; „Конформед диформед“, Ливинг арт, Милано; „Едно цвете за живота“, Рим; „Полето на сетивата“, Фондация Мидума, Милано; „Изкуство + критика“, Зала на тамплиерите, Молфета, Бари; Палацо муничипалити, Салò; Изкуство в Милано, Галерия „Пространство и образи“, Милано.

1998 г. „Изкуство + критика“, Ла Перманенте, Милано; „Карте италиане“, Музео Чивико, Палау, Сардиния; „Италиански художници“, Тайван; „’98 Сеул Принт Арт Феар“, Сеул, Koрея; „Италиански художници“, Галерия „Пространство и образи“, Милано; „Проекти на художника“, Културен комплекс „Сиди Белиаут“, Казабланка; галерия на Музея на Удайя, Рабат; „Пале молла Хафид“, Танжер, Мароко.

1999 г. "Изкуството като комуникация в живота", Сотбис, Милано; "Изкуство за Асизи", Палацо Реале, Милано; XIII Квадриенале, Рим, "Прожекции 2000"; "40 италиански художници в Koрея", Таегу, Сеул, галерия „Пространство и образи“, Милано.

Най-важни колективни изложби от 1995 г. до днес

Principali esposizoni collettive dal 1995

111

2000 г. „Италиански художници в Таегу“, Музей за модерно изкуство, Таегу, Корея; „Италиански художници“, Галерия „Ротонда“, Сеул, Koрея; Галерия „Пространство и образи“, Милано; „Ангелус новус“, Рока Паолина, Перуджа; Музей за съвременно изкуство, Сен Пол дьо Ванс, Франция; Група Шакти, Копенхаген, Дания.

2001 г. “Оутърс пейпърс”, Галерия Миларте, Милано; “Кръстосани погледи”, замък Карл V, Лече; "Велени", Вила Реале Монца; "Хоризонтали и вертикали", зала „Наполеон“, Брера, Милано; “Оутърс пейпърс”, Галерия Комунале, Леко; "Нова визуалност", Форум Оменя, Оменя; "Рогата на автора – Фигуре дел имаджинарио апотропаико", Галерия Принчипе ди Наполи, Неапол.

2002 г. “Оутърс пейпърс”, Галерия Миларте, Милано; „Жените на Руанда“, Милано; "Изкуството като търсене", ТМП, Милано; Риабита, Бергамо; „Зимното слънцестоене“, Пиаца деле ербе, Мачерата.

2003 г. "Ултрамарин", Салерно; „Италиански художници в Аржентина“, Музей Борхес, Буенос Айрес; "130 интерпретации на Данте", Вила Малдура, Пернумиа-Падуа; "98 знамена на съвременни художници", Палацо Мордини, Кастелфидардо, Анкона; VIII триенале по гравиране, Музей Ла Перманенте, Милано; „Италиански гравьори“, Музей на Кабинета на щампите, Банякавало-Равена; „Италиански художници в Буенос Айрес“, Музей на модерното изкуство „Реколета“, Буенос Айрес, Аржентина.

2004 г. „Италиански художници в Кордоба“, Музей за модерно изкуство „Дженаро Перес“, Кордоба, Аржентина. "В знака на живота", Павиа; Съвременно италианско изкуство от 1950 г. до наши дни, Фондация „Борхес“, Буенос Ай-

1995 "Segno di un angelo", Galleria Bianca Pilat, Milano; Kunstforening Af – Group Shakti – Arhus Denmark; 100 ArtistI per la città Milano, Museo della Permanente, Milano; Abstraction in Lombard, La Permanente, Milano; La Nuova Europa, Le Zitelle, Venezia; International graphic Award, Lubiana; 7th International Biannual Print Exhibit, Taipei, Taiwan.

1996 "Sign of an angel", Contemporary Art Chicago Gallery Bianca Pilat, Chicago; Sacred Art, S. Sempliciano, Milano; "Two centuries of etchings", Sala Napoleonica, Brera, Milano; "Artisti al Piazzo", Biella; Presenze, Living Art Gallery, Milano; Group Shakti, Kunsthallen-K, Copenhagen.

1997 “Dreams of paper”, Lubiana; Conformed diformed, Living Art, Milano; Un fiore per la vita, Rome; Campo dei Sensi, Fondazione Mudima, Milan; Arte più Critica, Sala dei Templari, Molfetta, Bari; Palazzo Municipality, Salò; Arte a Milano, Gallery Spazio e Immagine, Milano.

1998 Arte + Critica, La Permanente, Milano; Carte Italiane, Museo Civico, Palau, Sardegna; Italian Artists, Taiwan; ’98 Seoul Print Art Fair, Seoul, Korea; Italian Artists, Gallery Spazio Immagine, Milano; Progetti d’Artista, Complexe Culturel Sidi Belyout, Casablanca; Galerie Du Musée des Oudayas, Rabat; Palais Moulay Hafid, Tangeri, Morocco.

1999 "Art as communication of life" Sotheby’s, Milan; "Art for Assisi" Palazzo Reale, Milano; XIII Quadrennial of Rome "proiezio­ni 2000"; "40 Italian Artists in Korea" Taegu- Seoul. Gallery Spazio e Immagine, Milano; 2000 Italian Artists in Teagu, Modern Art Museum, Taegu, Korea; Italian Artists, Rotunda Gallery, Seoul, Korea; Spazio e Immagine, Milan; Angelus Novus, Rocca Paolina, Perugia; Musée d’Art Contemporain, S.t Paul de Vance, France; Group Shakti, Copenhagen, Denmark.

2001 “Author’s papers”, Milarte Gallery, Milan; “Crossed glances”, Carlo V Castle, Lecce; "Veleni", Villa Reale di Monza; "Orizzontale e Verticale" Sala Napoleonica, Brera, Milan; “Author’s papers”, Galleria Comunale, Lecco; "Nuova Visualità" Forum Omegna, Omegna; "Corni d’autore - Figure dell’immaginario apotropaico" Gallery Principe di Napoli, Napoli, 2002 “Author’s papers”, Milarte, Milano; Le donne del Ruanda, Milano; "Art as research" Tmp Worldwide, Milan; Riabitat, Bergamo; Solstizio d’inverno, Piazza delle Erbe, Macerata.

2003 "Blu oltremare", Salerno; Italian Artists in Argentina, Museum Borges, Buenos Aires; "130 interpretazioni Dantesche", Villa Maldura, Pernumia-Padova; "98 bandiere di artisti contemporanei" Palazzo Mordini,

112

рес; „Последните италиански авангардисти“, Музей за съвременно изкуство, Кордоба, Аржентина.

2005 г. „Италиански художници“, Място за съвременно изкуство, Мар дел Плата, Аржентина; Галерия за съвременно изкуство; “Мечти от хартия”, Кордоба, Аржентина; „Съвременни италиански художници“, галерия „Борхес“, Буенос Айрес, Аржентина; “Черно злато”, Арма ди Таджа, Империя; „Последните италиански авангардисти“, Културен център „Борхес“, Буенос Айрес.

2007 г. “Съвременни италиански художници”, Бразилски музей за скулптура, Сан Паоло, Бразилия; “Учители и ученици”, Музей за съвременно изкуство, Салта, Аржентина; „Светът в Брера“, Вила „Лита, Линате, Милано. „ 2008 г. “Тессере д’Арте”, Галерия за съвременно изкуство, Лаваня; “Майстори от Брера” Лиу Хайсу арт мюзиъм, Шанхай; “Еки футуристи”, Музей за модерно изкуство „Дженаро Перес“, Кордоба, Аржентина; “ Еки футуристи”, Музей за съвременно изкуство, Салта, Аржентина; “Еки футуристи”, Музей за съвременно изкуство в Мендоса, Аржентина.

2009 г. “Диалог и идентичност”, Кайзерлише Хофбург, Инсбрук, Aвстрия. “Светът в Брера – Венти ди Еразмус”, Вила „Висконти Боромео“, Лита, Линате, Милано; “Светът в Брера – Венти ди Еразмус”, Музей за съвременно изкуство, Хухуй, Аржентина.

2010 г. “Учители и ученици”, Музей за съвременно изкуство „Дженаро Перес“, Кордоба, Аржентина; “Учители и ученици”, Музей за съвременно изкуство, Салта, Аржентина; “Дизайн, изработен в Брера”, Шоурум „Ветчер“, гр. Фуген, ул. „Цилертал“, Aвстрия.

113

2011 г. “Възхвала на изкуството”, Музей на фондацията „Лучана Маталон“, Милано; “Дизайн, изработен в Брера”, Галерия за съвременно изкуство „Марио Сирони“, Лима, Перу; “Майстори от Брера”, Арт мюзиъм, Хубей; Гранд театър, Фудзиен, Китай; “Майстори от Брера”, Арт институт, Арт мюзиъм, Нанкин, Китай; “Майстори от Брера”, 22- ра улица, Арт зона „Бяло пространство“, “Майстори от Брера”, Пекин; Китай.

2012 г. „Съвременно италианско изкуство”, Галерия за съвременно изкуство „Марио Сирони“, Лима, Перу, “Майстори от Брера”, Арт галерия, Пекин, Китай; “Майстори от Брера”, Галерия „Х-арт център“, 798 Арт, Пекин, Китай; “Майстори от Брера”, Дистрикт, Арт галерия, Шъдзяджуан, Китай; “Майстори от Брера”, Арт галерия „Хебей Нормал Университи“, Китай; “Майстори от Брера”, Арт галерия, Нанкин, Китай; “Майстори от Брера”, Националния голям китайски театър, Пекин, Китай; “Майстори от Брера за обединението на Италия – 60 знамена”, Музео ме ла Естампа и дел Дизеньор Каракас, Венецуела; “Майстори от Брера за обединението на Италия – 60 знамена”, Галерия към музея „Марио Сирони“, Лима, Перу; “Майстори от Брера за обединението на Италия – 60 знамена”, Музея в Кайро, Египет; “Майстори от Брера за обединението на Италия – 60 знамена”, Палацо Берлемон, Брюксел, Белгия; “Да се срещнем, да се запознаем”, Музей на фондацията „Лучана Маталон“, Милано; „25 години Еразмус“, Mакро – Музей на съвременното изкуство, Рим; “Ла Магия дел папел”, Академия на Брера в Чили, Чентро де екстенсион дел Сенато, Валпарайсо,Чили.

Castelfidardo, Ancona; VIII Etching Triennial, Museum La Permanente, Milan; Incisori Italiani; Museo del Gabinetto delle Stampe, Bagnacavallo-Ravenna; Italian Artists a Buenos Aires – Modern Art Museum Recoleta, Buenos Aires.Argentina.

2010 “Maestros Y Discipulos” Museo d'Arte Moderna Genaro Perez Cordoba, Argentina; “Maestros Y Discipulos” Museo d’Arte Moderna, Salta, Argentina; “Design Made in Brera” Show room Wetscher di Fügen/Zillertal, Austria.

2004 Artisti Italiani a Cordoba - Museo d'Arte Moderna Genaro Perez, Cordoba, Argentina. "Nel Segno della Vita" Pavia; Arte Contemporanea Italiana dal 1950 ai nostri giorni, Fondazione Borges, Buenos Aires; Las Ultimas Vanguardias en Italia, Museum ArtsContemporary, Cordoba, Argentina.

2011 “Elogio dell’Arte”, Museo Fondazione Luciana Matalon, Milano; “Design Made in Brera” Galleria d’Arte Contemporanea Mario Sironi, Lima, Perù; “Maestri di Brera”, Art Museum, Hubei; Grand Theater, Fujian, Cina; “Maestri di Brera”, Art Institute Art Museum, Nanjing, Cina; “Maestri di Brera” 22 Street Art Zone White Space, “Maestri di Brera”, Beijing; Cina.

2005 Italian Artists, Espacio Contemporaneo de Arte, Mar del Plata, Argentina; Contemporary Art Gallery; “Dreams of paper”, Cordoba, Argentina; Italian Contemporary Artists, Borges Gallery, Buenos Aires, Argentina; “Oro Nero”, Arma di Taggia, Imperia; Las Ultimas Vanguardias en Italia, Centro Cultural Borges, Buenos Aires.

2007 “Artisti Italiani Contemporanei”, Museo MuBE, San Paolo, Brasile; “Maestros y Discipulos” MAC Contemporary Art Museum, Salta, Argentina ” Il mondo a Brera”, Villa Litta, Lainate Milano; 2008 “Tessere Arte”, Galleria D’Arte Contemporanea, Lavagna; “Masters of Brera” Liu Haisu Art Museum, Shanghai; “Echi futuristi”, Museo d'Arte Moderna Genaro Perez, Cordoba, Argentina;“Echi futuristi”, MAC Museo Arte Contemporanea, Salta , Argentina;“Echi futuristi”, Museo d’Arte e Contemporanea di Mendoza, Argentina.

2009 “Dialog und Identitat”, Kaiserliche Hofburg, Innsbruck, Austria.“ Il Mondo a Brera- Venti di Erasmus”, Villa Visconti Borromeo Litta, Lainate, Milano;“ Il Mondo a Brera- Venti di Erasmus”,Museo Arte Contemporanea ,Jujuy, Argentina.

2012 “Arte Italiana contemporanea” Galleria d’Arte Contemporanea Mario Sironi, Lima, Perù “Maestri di Brera”, Art Gallery; Pechino, Cina; “Maestri di Brera”, H-Art Center Gallery, 798 Art, Pechino, Cina; “Maestri di Brera” District; Art Galleriy, HiJiaZhuang R.P.Cina; “Maestri di Brera”,Art Gallery Hebei Normal University; Cina; “Maestri di Brera” Art Gallery, Nanchino, Cina; “Maestri di Brera”, National Grand Theater of China, Beijing, Cina; “Maestri di Brera per l’Unità d’Italia - 60 bandiere” Museo de la Estampa y del Diseno, Caracas, Venezuela; “Maestri di Brera per l’Unità d’Italia- 60 bandiere”, Museo Galleria Mario Sironi, Lima, Perù; “Maestri di Brera per l’Unità d’Italia - 60 bandiere”, Museo del Cairo, Egitto; “Maestri di Brera per l’Unità d’Italia - 60 bandiere” Palazzo Berlaymont, Bruxelles, Belgio; “Incontrarsi conoscersi” Museo Fondazione Luciana Matalon, Milano; 25 anni di Erasmus, Macro - Museo d'arte contemporanea, Roma; “La Magia del Papel” Academia de Brera en Chile, Centro de Extensiòn del Senato, Valparaiso,Chile.

114

1970 г. Национална библиотека, Париж. Изложбата е представена от Франко Русоли; Галерия „Ил Джелзо“, Лоди.

1971 г. Галерия „Санта Кроче“, Лука. Изложбата е представена от Джорджо Маскерпа.

1972 г. Художествена галерия „КавурКортина“. Изложбата е представена от Алберико Сала.

1973 г. Национална библиотека, Париж, текстове от Салвадор Дали и Марко Валсеки.

1977 г. Галерия „Валори“, Милано. Изложбата е представена от Камила Чедерна; Галерия „Дел Инчизионе“, Венеция. Изложбата е представена от Хорхе Луис Борхес.

1980 г. Институт за северноамерикански изследвания, Барселона. Изложбата е представена от Валдемар Сомер; Галерия „Акуарио“, Асти. Текстът на каталога е от Димитри Волкин.

1985 г. Студио „Маркони“, Милано. Изложбата е представена от Томазо Трини; Италиански културен институт, Загреб. Изложбата е представена от Лиана Бортолон; Институт за опазване на паметниците на културата, Задар. Изложбата е представена от Даниела Палацоли.

1986 г. Градска художествена галерия, Портофино. Изложбата е представена от Лучано Карамел; “107 думи”, Галерия „Досие Морони 6“, Милано. Изложбата е представена от Густав Ф. Берг.

1987 г. Галерия „72“, Омаха, Небраска, САЩ. Изложбата е представена от Клифърд Тери; Галерия „Уолт Шнайдер“, Брюксел. Изложбата е представена от Алан Джонсън.

Най-важни персонални изложби

Principali esposizioni personali

115

1988 г. Борса за изкуство, Порто Алегре, Бразилия. Текстове от Юнис Груман и Луис Карлос Барбоса; Културен център „Артем“, Поленца, Мачерата. Изложбата е представена от Адриано Антолини; “Невъзможното Реално”, Галерия „Сено“, Милано. Изложбата е представена от теоложката Вилма Гоцини и от философа Джани Ватимо.

1989 г. “Невъзможното Реално”, Галерия „Карло Гросети“, Милано, текст от Джани Ватимо; “Покрай разстоянията”, Галерия „Ил Ченаколо“, Тренто, представяне на каталога с автори Елена Понтиджа и Фламинио Гуалдони; Дворецът на Диамантите, Ферара. Изложбата е представена от Е. Понтиджа и Ф. Гуалдони; Изложбен център „Рока Паолина“, Перуджа. Представяне на каталога с автори Понтиджа и Гуалдони.

1990 г. “Покрай разстоянията”, Галерия „Трайформ“, Тайпе, Тайван. Представяне на каталога с автор Томазо Трини; “Отвъд геометрията”, Галерия „Зенит“, Копенхаген, Дания. Представяне на каталога с автор Клаудио Черители.

1991 г. “Пътуването, Светлината”, Галерия „Спацио е имаджине“, Милано. Каталогът е представен от Джулио Карло Арган и Джило Дорфлес.

1992 г. “Пътуването, Светлината”, Галерията към Италианска академия, Лондон. Изложбата е представена от Джулио Карло Арган и Джило Дорфлес; “Пътуването, Светлината”, Фондация за култура „Рихе“, Стокхолм. Изложбата е представена от Джулио Карло Арган и Джило Дорфлес.

1993 г. Галерия за съвременно изкуство „Ла Крочета“, Галарате. Изложбата е представена от Антонио Д’Авоса; Галерия „Ил Понте“, Флоренция. Каталогът

1970 Biblioteque Nationale, Parigi, presentata Franco Russoli; Galleria il Gelso, Lodi.

1971 Galleria Santa Croce, Lucca, presentata da Giorgio Mascherpa.

1972 Galleria d’Arte Cavour-Cortina, mostra presentata da Alberico Sala.

1973 Biblioteque Nationale, Parigi, testi di Salvador Dalì, e di Marco Valsecchi.

1977 Galleria Valori, Milano, mostra presentata da Camilla Cederna; Galleria dell’Incisione, Venezia, mostra presentata da Jorges Luis Borges.

delle Belle Arti, Zara, mostra presentata da Daniela Palazzoli.

1986 Civica galleria D’Arte, Portofino, mostra presentata da Luciano Caramel; “107 parole” Dossier Moroni 6, Milano, mostra presentata da Gustaf F. Berg.

1987 Gallery 72, Omaha, Nebraska, Usa, mostra presentata da Clifford Terry.

Galleria Walt Schneider, Bruxelles, mostra presentata da Allan Johnson.

1980 Istituto de Estudios Nortamericanos, Barcellona, mostra presentata da Waldemar Sommer; Galleria Acquario, Asti, testo del catalogo di Dimitri Volkin.

1988 Bolsa de Arte, Porto Allegre, Brasile, testi di Eunice Gruman e Luiz Carlos Barbosa; Centro Culturale Artem, Pollenza, Macerata, mostra presentata da Adriano Antolini; “L’Impossibile Reale” Galleria Seno, Milano, mostra presentata dalla Teologa Vilma Gozzini e dal filosofo Gianni Vattimo.

1985 Studio Marconi, Milano, mostra presentata da Tommaso Trini; Istituto Italiano di Cultura, Zagabria, mostra presentata da Liana Bortolon; Zavadom za Zastitu Spomenika Kulture, Sovraintendenza

1989 “L’Impossibile Reale” Galleria Carlo Grossetti, Milano, testo di Gianni Vattimo; “Lungo le Distanze”Galleria il Cenacolo, Trento, presentazione del catalogo di Elena Pontiggia e Flaminio Gualdoni; Palaz-

116

е представен от Анджела Ватезе; Муралес за „О’Хеър Терминал“,Чикагски културен център и Италиански културен институт, Чикаго. Изложбата е представена от Емилио Спечале и Том Симсън.

1994 г. Галерия „Мандарин Ориентал Файн Артс“, Хонг Конг. Каталогът е представен от Томазо Трини. Галерия за модерно изкуство, Анкара; Музей за живопис и скулптура, Измир; Галерия за съвременно изкуство „Санат Меркези“, Бурса, Турция; Център за съвременно изкуство, Истанбул. Четирите изложби в Турция са представени от Фламинио Гуалдони.

1995 г. Галерия „Ливинг Арт“, Милано. Текстът на каталога е на Анжела Ветезе; Галерия „Зенит“, Копенхаген, Дания. Изложбата е представена от Кармело Страно; Галерия „Спаньоло“, Сан Диего, Калифорния, текст от Андреа Дел Гуерчо.

1996 г. “Голямото Червено”, Галерия “Кунстхален“, Копенхаген, Дания. Изложбата е представена от Луиза Сомаини; Галерия „Ливинг Арт“, Милано и Галерия „Кунстхал“, Виена. Изложбата е представена от Антонио Цаваля.

1997 г. “Голямото Червено”, Галерия „Индеко“, Сеул, Корея, текстове от Луиза Сомаини и Квак Юнг; “Листове от приключение”, Галерия „Арт Нау“, Капуа. Изложбата е представена от Антонио Музиари.

1998 г. ”Барелефи”, Галерия „Ливинг Арт“, Милано. Изложбата е представена от Андреа Дел Гуерчо; Галерия „Индеко“, Сеул, Корея, текст от Марко Менегуцо; “Отвъд Евклид“ на 98-и панаир „Принт Арт“, Сеул, текст от Кармело Страно; “Творчески проекти“ – творби на хартия, галерия на Музей „Удаяс“, Рабат, Мароко, текст от Джачинто Ди Пиетрантонио.

117

1999 г. Посолство на Италия, Сеул, Корея. Изложбата е представена от Посланик Карло Треца; “Тибет,” Галерия „Интернешънъл Арт Консултантс“, Хонг Конг, текст от Томазо Трини; “Дневник на пътуването", Галерия „Индеко“, Сеул. Изложбата е представена от Джило Дорфлес; “Вътрешно пространство”, Галерия „Зенит“, Копенхаген, Дания, текст от Кармело Страно.

2000 г. Галерия „Ил джардино инкантато“, Милано. Изложбата е представена от Марко Менегуцо; “За какво мечтаеш?”, „Спацио Гуичардини“, Милано. Изложбата е представена от Томазо Трини; “Мечти”, Галерия „Индеко“, Сеул, Корея, текст от Томазо Трини.

2001 г. ”Отвъд Евклид”, Галерия „Зенит“, Копенхаген, Дания, текст от Кармело Страно; “Координати”, Галерия „Интернешънъл Арт Консултантс“, Хонг Конг, текст от Томазо Трини.

2002 г. "Алхимия от Спомени", Музей за модерно изкуство – Център „Реколета“, Буенос Айрес, Аржентина. Изложбата е представена от Франческо Поли; “Хвърчила във вятъра”, Галерия „Индеко“, Сеул, Корея, текст от Франческо Леонети; " Огнена земя", Музей за модерно изкуство „Хенаро Перес“, Кордоба, Аржентина. Изложбата е представена от директора на музея Алехандро Давила, а текстът е от Флавио Фергонци.

zo dei Diamanti, Centro Attivitа Visive, Ferrara, presentata da E. Pontiggia e F. Gualdoni; Rocca Paolina, Centro Espositivo, Perugia, presentazione del catalogo di Pontiggia e Gualdoni.

1990 “Lungo le Distanze”Gallery Triform, Taipei, Taiwan, presentazione del catalogo di Tommaso Trini; “Oltre la Geometria” Galerie Zenit, Copenaghen, Danimarca, presentazione del catalogo di Claudio Cerritelli.

1991 “Il Viaggio, la Luce” Galleria Spazio e Immagine, Milano, catalogo presentato da Giulio Carlo Argan e Gillo Dorfles.

1992 “Il Viaggio, la Luce” Galleria Accademia Italiana, Londra, mostra presentata da Giulio Carlo Argan e Gillo Dorfles; “Il Viaggio, la Luce” Fondazione Culturale Riche, Stoccolma, mostra presentata da G.C. Argan e Gillo Dorfles.

1993 Galleria d’Arte Contemporanea La Crocetta, Gallarate, presentazione di Antonio D’Avossa.

Galleria Il Ponte, Firenze, Catalogo presentato da Angela Vettese. Murales for O’ Hare’s Terminal- Chicago Cultural Center e Istituto Italiano di Cultura,Chicago, mostra presentata da Emilio Speciale e Tom Simpson.

2003 г. "Алхимия от спомени", Музей „Де Лос Тахамарес“, Сантиаго, Чили. Изложбата е представена от Франческо Поли; “Превъзходството на графиката”, Музей на изкуството, Мар дел Плата, Аржентина, текст от Флавио Фергонци.

1994 Gallery Mandarin Oriental Fine Arts, Hong Kong. Catalogo presentato da Tommaso Trini; Galleria d’Arte Moderna, Ankara; Painting and Sculpture Museum, Izmir; Contemporary Gallery Sanat Merkezi, Bursa, Turkey; Contemporary Art Center, Istanbul. Le quattro mostre in Turchia sono state presentate da Flaminio Gualdoni.

2004 г. "Отвъд геометрията", Музей за съвременно изкуство, Монтевидео, Уругвай. Каталогът е представен от Флавио Фергонци и Джорджо Гулиелмино; "Пътуването", Дворец „Деле Сте-

1995 Living Art Gallery, Milano, testo del catalogo di Angela Vettese; Galerie Zenit, Copenhagen, Danimarca, mostra presentata da Carmelo Strano; Gallery Spagnolo,San Diego, California, testo di Andrea Del Guercio.

1996 “Il Grande Rosso” Kunsthallen Gallery, Copenhagen, Danimarca, presentata da Luisa Somaini; Living art Gallery, Milano, Gallery Kunsthal, Vienna, presentata da Antonio Zavaglia.

1997 “Il Grande Rosso” Indeco Gallery, Seoul, Corea, testi di Luisa Somaini e Kwak Young; “ Fogli d’Avventura” Gallery Art Now, Capua, mostra presentata da Antonio Musiari.

1998 ”Bassorilievi” Living Art Gallery, Milano, presentata da Andrea Del Guercio; Indeco Gallery, Seoul, Korea, testo di Marco Meneguzzo; “Beyond Euclid, "98 Print Art Fair"- Seoul, testo di Carmelo Strano; “ Progetti d’Artista” opere su carta, Galerie du Musйe des Oudayas, Rabat, Marocco, testo di Giacinto Di Pietrantonio.

1999 Ambasciata d’Italia, Seoul, Korea, presentata dall’Ambasciatore Carlo Trezza; “Tibet” International Art Consultants Gallery, Hong Kong, testo di Tommaso Trini; “Diary of a Journey" Indeco Gallery, Seoul, presentata da Gillo Dorfles. “Interior space” Galerie Zenit, Copenhagen, Danimarca, testo di Carmelo Strano.

2000 Il Giardino Incantato Gallery, Milano, mostra presentata da Marco Meneguzzo; “ What’s your Dream?” Spazio Guicciardini, Milano, presentata da Tommaso Trini; “Dreams” Indeco Gallery, Seoul, Korea, testo di Tommaso Trini.

2001 ”Beyond Euclid” Zenit Gallery, Copenhagen, testo di Carmelo Strano; “Coordinate” International Art Consultants Gallery, Hong Kong, testo di Tommaso Trini.

2002 "Alchimia di memorie" Museo d’Arte Moderna Centro Recoleta, Buenos Aires, Argentina, mostra presentata da Francesco Poli; “Kites in the Wind”, Indeco Gallery. Seoul, Corea, testo di Francesco Leonetti; " Terra del Fuoco" Museo d’Arte Moderna Genaro Perez, Cordoba,

118

лине“ – Зала на колекционера, Милано. Изложбата е представена от Марко Менегуцо; “Огнена земя”, Музей за модерно изкуство, Санта Фе, Аржентина, текст от Франческо Поли; “Алхимия от Спомени”, Музей за съвременно изкуство, Салта, Аржентина, текст от Флавио Фергонци; “Огнена земя”, Галерия за модерно изкуство, Мендоса, Аржентина, текст от Марко Менегуцо.

2005 г. "Отвъд геометрията", Музей за съвременно изкуство „Жужай“, Аржентина, текстове от Франческо Поли и Джорджо Гулиелмино; “Отвъд геометрията”, MAК – Музей за съвременно изкуство, Салта, Аржентина, текстове от Марко Менегуцо и Никола Ди Тулио – консул на Италия; “Превъзходството на графиката”, Галерия за модерно изкуство, Рио Куарто, Аржентина, текст от Флавио Фергонци; “Алхимия на материята”, Галерия за съвременно изкуство, Мендоса, Аржентина, текст от Франческо Поли.

2006 г. “Анджела Окипинти и Бразилия”, МуБЕ – Бразилски музей на скулптурата, Сан Паоло, Бразилия, текстове от Франческо Поли, Джорджо Гулиелмино и от Посланик Микеле Валенсизе; “Пътуването – знаците на паметта”, Музей „Сала Нерви“, Бразилия, Бразилия, текст от Флавио Фергонци.

2007 г. “Книгите на паметта”, Музей за модерно изкуство, Кампинас, Бразилия, текстове от Фиорела Аробио Пирас и Марко Менегуцо.

2008 г. “Пътуване в пътуването”, Палацо Векио – Оръжейна зала, Флоренция; „Между символ и реалност“, Музей за модерно изкуство „Хенаро Перес“, Кордоба, Аржентина.

2010 г. “Между символ и реалност“, Италиански музей на изкуството, Лима,

119

Перу; „Човешки Мълчания“, Галерия за съвременно изкуство „Деле Ербе“, Мачерата; “Форма и Памет“, Кралски музей „Хофбург“, Инсбрук, Австрия.

2011 г. “Между символ и реалност”, Галерия за съвременно изкуство, Арекипа, Перу; “Между символ и реалност”, Галерия за съвременно изкуство, Куско, Перу; “В полет”, Галерия за изкуство „Босколо дей Дожи“, Венеция.

2012 г. “Номадски Партитури”, Арсенал – Зала „Тетис“, Венеция; „Човешки мълчания“, Градски музей на изкуството, Реканати.

2013 г. „Пътуването“, Музей за изящни изкуства, Каракас, Венецуела и Музей в Алтос де Чавон, Доминиканска република.

2014 г. „Измерението на пътуването“, Галерия за съвременно изкуство „Лучо Фонтана“, Сан Паоло, Бразилия; “Магия между небето и Земята”, Музей и Галерия за съвременно изкуство, Пекин, Китай; Музей за съвременно изкуство и за изкуството на ХХ-и век, Монзумано Терме, Пистоя; Кралски музей „Хофбург“, Инсбрук, Австрия; Музей на изкуството „Мирадор“, Санто Доминго, Доминиканска република.

2015 г. “Дванадесет съзвездия“, Музеен център „Мирадор“, Санто Доминго, Доминиканска република; “Форми на светлина”, Галерия за съвременно изкуство, Маями, САЩ; "Книгата на художника", изложба в Университета за изящни изкуства, Пекин, Китай; “Форми на светлина”, Музей в Алтос де Чавон, Доминиканска република.

2016 г. "Изкуството на гравиране и поетичният образ“, Арт галерия „Текснохорос“, Атина, Гърция; “Магията между небето и земята”, Музей за съвременно изкуство, Пекин, Китай.

Argentina, presentazione di Alejandro Dаvila, direttore del Museo e testo di Flavio Fergonzi.

2003 "Alchimia di memorie" Museo De Los Tajamares, Santiago, Chile, presentazio­ ne di Francesco Poli; “La Superioridad del dibujo” Museo d’Arte, Mar del Plata, Argentina, testo di Flavio Fergonzi.

2004 "Oltre la Geometria" Museo d'arte Contemporanea, Montevideo, Uruguay, catalogo presentato da Flavio Fergonzi e Giorgio Guglielmino; "Il Viaggio" Palazzo delle Stelline, Sala del Collezionista, Milano, mostra presentata da Marco Meneguzzo; “Tierra del Fuego” Museo d’arte Moderna, Santa Fe, Argentina, testo di Francesco Poli; “Alquimia de Memorias” Museo d’arte contemporanea, Salta, Argentina, testo di Flavio Fergonzi; “Tierra del Fuego” Modern Art Gallery, Mendoza, Argentina, testo di Marco Meneguzzo.

2005 "Oltre la Geometria" Contemporary Art Museum Jujuy, Argentina, testi di Francesco Poli e Giorgio Guglielmino; “Mаs allа de la Geometrмa” MAC Museo di Arte Contemporanea, Salta, Argentina, testi di Marco Meneguzzo e del Console Nicola Di Tullio; “La Superioridad del dibujo” Modern Art Gallery, Rio Quarto, Argentina, Testo di Flavio Fergonzi; “Alquimia de la Materia” Espacio Contemporaneo de Arte di Mendoza, Argentina, testo di Francesco Poli.

2006 “Angela Occhipinti e o Brasil”, MuBE – Museo Brasileiro da Escultura, San Paolo, Brasile, testi di Francesco Poli, Giorgio Guglielmino e dell’Ambasciatore Michele Valensise; “A viagem – marcas da memтria” , Museo – Sala Nervi, Brasilia, Brasile, testo di Flavio Fergonzi.

2007 “Livros da memoria” Museo d’arte Moderna, Campinas, Brasile, testi di Fiorella Arrobbio Piras e Marco Meneguzzo.

2008 “Viaggio nel Viaggio”, Palazzo Vecchio, Sala d’Arme, Firenze; “Tra Simbolo e Realtà”, Museo d’Arte Moderna Genaro Perez, Cordoba, Argentina.

2010 “Entre Simbolo y Realidad” Museo de Arte Italiano, Lima, Perù; “Umani Silenzi” Galleria d’ Arte Contemporanea delle Erbe, Macerata, “La Forma è Memoria” Museo Kaiserliche Hofburg, Innsbruck.

2011 “Entre Simbolo y Realidad” Galleria de Arte Contemporanea, Arequipa, Perù; “Entre Simbolo y Realidad”, Galleria de Arte Contemporanea, Cuzco, Perù; “In Volo” Galery d’Arte, Boscolo dei Dogi, Venezia.

2012 “Partiture Nomadi” Arsenale, Spazio Thetis, Venezia, “Umani Silenzi” Museo d’Arte Civico , Recanati.

2013 Il viaggio, Museo de Bellas Artes, Caracas, Venezuela Museo de Althos de Chavon, Republica Domenicana.

2014 La dimensione del viaggio, Galleria di Arte Contemporanea Lucio Fontana, San Paolo , Brasile; “Magia tra cielo e Terra” Museo, Galleria d’Arte Contemporanea, Pechino, Cina; Museo d’Arte Contemporanea e del Novecento, Monsummano Terme, Pistoia; Museo Kaiserliche Hofburg, Innsbruck; Museo d’Arte Mirador, Santo Domingo, R. Dominicana.

2015 “Doce Costelaciones”, Museo Centro Mirador, Santo Domingo, Repubblica Dominicana; “Shapes of light” Gallery of Contemporary Art, Miami; "The artist's book" exhibition at the University of Fine Arts, Beijing; “Shapes of light” Museo de Althos de Chavon, Republica Domenicana.

2016 "The art of engraving and the poetic image" Texnohoros art gallery, Athens, Grece, “The magic between heaven and earth” Museum of Contemporary Art, Beijing, China.