3 НАЧАЛОТО На 16 юли 1942 г. Георги Димитров отбелязва в дневника си, че на среща, на която са присъствали Коларов, Червенков и Белов (Георги Дамянов) е предложил "прередактирания текст на програмата на Отечествения фронт в България за предаванията по радиостанция "Христо Ботев". Автор на програмата е Васил Коларов, в неговите лични ръкописи тя съществува под заглавие "Проект на антифашистка платформа." На 17 юли той
Георги Димитров
ПЪРВОТВОРЕЦЪТ ПАВЕЛ ПИСАРЕВ
Георги Димитров на Втория конгрес на ОФ, 2 февруари, 1948 г.
лично я прочита по микрофона на радио “Христо Ботев”, така както я е приготвил Георги Димитров. Георги Димитров е създател на Отечествения фронт. Условията за организирането му са съзрявали дълги години в дейността на Димитров. Георги Димитров придобива европейска и световна известност на Лайпцигския процес през 1933 г. Той пръв посочва агресивния античовешки характер на фашизма, опасността, която фашизмът представлява за световния мир и за човечеството, разкрива източниците на фашизма - финансовият капитал, империализмът. На Лайпцигския процес той построява своята защита на основите на теорията за народните фронтове, чиито ко-
ЮБИЛЕЕН БРОЙ 17 ОКТОМВРИ 2012 Г.
рени търси в европейската духовна култура и цивилизация. Като генерален секретар на Коминтерна Димитров начертава нова стратегия на борбата против фашизма и капитализма, стратегията на народните фронтове, на широкия съюз на левите сили, на интелигенцията, на младежта и жените. В годините на Втората световна война той организира съпротивата на европейските народи, борбите на китайския народ против окупаторите. Сталин, Рузвелт и Чърчил със своите генерали Жуков, Айзенхауер и Монтгомери ръководят фронтовете, а Георги Димитров насочва заедно с националните ръководства европейската Съпротива, в която участ-
ват милиони партизани и бойни групи. С политически директиви, радиовръзки и радиопредавания, с изпращане на диверсантски групи и нелегални военни и политически организатори Димитров пряко участвува във войната. Той отделя много внимание на Съпротивата в България, на Балканите и на връзките и помощта на Тито. Идеята за Отечествения фронт е основополагаща в теорията на Георги Димитров за народната демокрация като нова европейска форма на социализъм. Георги Димитров е наш съвременник не само като противник на войните, той е забележителен реформатор - модернизатор на България. Актуален е неговият призив за "15-20 години България да постигне това, което други народи при други условия са постигнали за столетие". И днес, когато запазването на националната идентичност е императив, важи неговата забележителна констатация, че "в областта на културата няма малки и големи народи" Оттогава са минали 70 години. Създадената програма на Отечествения фронт имаше за цел да организира българския народ на борба против фашизма, в условията на победоносния ход на Червената армия и съюзниците, да свали фашистката власт и предприеме първите мерки за възстановяване на демокрацията, на икономическия и социалния живот в България. Демократичната антифашистка коалиция в България е на фона на международната коалиция на Сталин, Рузвелт, Чърчил и Де Гол. По късно Отечественият фронт е организиращата политическа сила в България, която в продължение на десетилетия изгражда социализма в страната такъв, какъвто е бил. Отечественият фронт не е съветско творение, такава организация не съществува в Съветския
съюз, не е присъща на съветския тип социализъм. Автор на теорията и практиката на народната демокрация и народните фронтове, какъвто беше Отечественият фронт, е българинът Георги Димитров. Известно е, че той е водил спорове със Сталин дали народните фронтове, съюзите със социалдемокрацията да се изграждат с ръководствата на социалдемократическите партии или пряко с народните и социалдемократическите маси зад гърба на ръководствата им. Още от лятото на 1942 г. в България започва организирането на нелегални отечественофронтовски комитети по градове и села и във военни поделения, активна роля в тази дейност играят Цола Драгойчева и Кирил Драмалиев, постепенно към нея се присъединяват десетки, стотици българи. Около две трети от участниците в Съпротивата в България не са били членове на комунистическата партия. Още преди Девети септември в Отечествения фронт се включват Българската работническа партия (комунисти), Политическият кръг" Звено", Българският земеделски народен съюз" "Пладне" , Социалдемократическата партия. Видни буржоазни политици и общественици участват непосредствено преди 9 септември и след това в националното ръководство на Отечествения фронт като Кимон Георгиев, Димо Казасов, Никола Петков, Григор Чешмеджиев, Димитър Нейков, Стоян Костурков и други. Отечественият фронт се създава като антифашистка политическа организация. Много скоро след Девети септември тя е управляваща страната политическа сила. Страната ни е известна като отечественофронтовска България, първите правителства след Девети септември на Кимон Георгиев и на Георги Димитров са отечественофронтовски. След Петия конгрес на БКП Отечественият фронт постепенно се превръща от съюз на политически партии и народни маси във всенародна организация на гражданите. Говори се за ОФ власт, гражданска основа на строителството на социализма, ръководител и вдъхновител на което е Комунистическата партия. Постепенно заедно със загниването на държавния социализъм се развиват и недостатъците на Отечествения фронт.
ДВАНАЙСЕТТЕ ПОВЕЛИ НА ПРОГРАМАТА ОТЕЧЕСТВЕНИЯТ ФРОНТ СИ ПОСТАВЯ СЛЕДНИТЕ НЕОТЛОЖНИ ЗАДАЧИ: 1. Да не допусне въвличането на България в престъпната и гибелна за българския народ хитлерова война. 2. Да оттегли незабавно българските войски, изпратени за потушаване борбата на братския сръбски народ срещу германското и италианското иго. 3. Да разкъса съюза на България с хитлеристка Германия и с другите държави от Оста, да освободи българската земя от германските фашистки войски и гестаповски бандити. 4. Да спре износа на храни и на сурови материали в хитлеристка Германия и другите държави от Оста. Да осигури прехраната на народа и армията и снабдяването на населението по достъпни цени с предмети от първа нужда. 5. Да осигури съгласно Атлантическата декларация националните интереси на българския народ чрез споразумение с другите балкански народи и чрез тясна дружба и сътрудничество на България със Съветския съюз, Англия, Америка и другите свободолюбиви народи. 6. Да освободи незабавно всички цивилни и военни лица, преследвани за тяхната борба срещу фашизма и хетлеристка Германия. 7. Да възстанови политическите правдини на народа, особено свободата на печата, събранията и сдружаванията; да премахне всички противоконституционнни, противонародни и фашистки закони. 8. Да изтръгне армията от ръцете на фашистко-монархическата клика и да вземе решителни мерки, щото тя да не бъде използвана за противонародни цели. Да осигури правата на офицерите, подофицерите и войниците като пълноправни граждани. 9. Да разтури фашистките организации от типа на "Бранник", "Съюзът на ратниците", "Легионерите". Да обезвреди фашистките главорези и престъпници и вземе мерки за тяхното примерно наказание. 10. Да огради народното богатство и народния труд от чужди посегателства и създаде условия за правилното икономическо развитие на страната като свободна и независима държава. 11. Да осигури народния поминък, работа, дохода и човешкото съществуване на трудещото се градско и селско население. 12. Да изкорени фашисткото мракобесие, расовата ненавист и унижението на националната чест на нашия народ.
В концлагера „Еникьой" през 1942-а Стоян Стоименов в мемоарната си книга "И перото бе щик" (Издателство на Отечествения фронт, 1974 г.) припомня как програмата на Отечествения фронт стига в концлагера "Еникьой". Макар и по-късно, до нас започнаха да достигат вести за създаването на Отечествения фронт и за оповестяването на неговата програма през лятото на 1942 г. Първоначално вестта донесе, макар и в неточна форма, езоповският език на писмата, които получаваха някои концлагеристи. По-късно до нас пристигна радостната новина и по "официален" път, по дълбоко законспирираните партийни канали. Сега научихме подробно, че е изработена вече програмата на Отечествения фронт, че е била предадена по радио "Хр. Ботев" и че партията е
пристъпила към изграждането на Националния комитет на Отечествения фронт, че и на комитетите по села и градове в цялата страна. Програмата беше разяснена на всички комунисти. Концлагеристите посрещнаха с огромна радост и одобрение програмата на Отечествения фронт и мероприятията, взети от ЦК на БКП. Трябва да отбележим, че програмата, както и вестта за изграждането на Отечествения съюз, се посрещна с пълно и безрезервно одобрение и от нашите другари по страдание и борба - 4-5 леви сдружени земеделци, които бяха задържани в лагера, като Петър Каменов от Оряхово и други. Увереността на концлагеристите в победата се повиши твърде много. Тяхната воля за борба и издръжливост порасна.