Page 1


НАЦИОНАЛЕН СЪВЕТ НА ОТЕЧЕСТВЕНИЯ СЪЮЗ

ИСТОРИЯ НА ОТЕЧЕСТВЕНИЯ ФРОНТ/СЪЮЗ В БЪЛГАРИЯ

Том ІІ

Университетско издателство „Св. Климент Охридски“ София, 2012


Рецензент: акад. проф. д.и.н. Георги Марков Съставител и научен редактор: проф. д-р Искра Баева Редакционна колегия: проф.д-р Искра Баева, Симеон Симеонов, доц. д-р Димитър Вечев, д-р Станьо Сираков, д-р Евгений Кандиларов

Книгата се издава с любезната подкрепа на: „Полиграфснаб“ АД, „БЕНА“ ЕООД и на Кристиян Вигенин, депутат в Европейския парламент.

© 2012 Искра Баева – съставител и научен редактор © 2012 Васил Папратилов – дизайн и корица © 2012 Университетско издателство „Св. Климент Охридски“ Коректор – Светлана Бобева-Симеонова ISBN: 978-954-07-3418-7


СЪДЪРЖАНИЕ Предговор . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 9 Отечественият съюз днес Симеон Симеонов . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 11

ПОРТРЕТИ Никола Д. Петков – строител на Отечественофронтовска България Велко Вълканов . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 21

Кимон Георгиев – държавник и политик Недю Недев. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 29

За свободата – социалдемократът Григор Чешмеджиев Георги Анастасов, Дамян Атанасов. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 37

Цола Драгойчева – ярка фигура от първите години на Отечествения фронт Илияна Марчева . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 41

Георги Димитров и коалиционната политика – традиции и съвременност Павел Писарев . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 49

Историята – „другото“ хоби на Кубадински Дойно Дойнов . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 55

За човека-парламент или значимостта на интелекта Андрей Пантев . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 67

СПОМЕНИ Спомени на Любомир Драмалиев за събития и личности от военното време – 70 години по-късно Записани от Евгений Кандиларов на 28 юни 2012 г. . . . . . . . . . . . . . . 77

Вълнения в затворническите килии Иван Вандов . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 87

Спомени на акивиста на ОФ от Толбухин (дн. Добрич) Никола Караджов . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 91


Път към сърцата на хората Кръстю Манчев . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 97

Спомен за ОФ/ОС в община Петрич

Славка Илиева . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 99

ИЗСЛЕДВАНИЯ Отечественият фронт: спасяването на България, Парижкият мирен договор 1947 г. Марин Калонкин . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 103

Отечественият фронт и комунистите

Минчо Минчев . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 107

„Звено“

инж. Недялко Брадинов . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 111

Дейността на Отечествения фронт сред специфичните групи от българския народ – школите за активистки

Цвета Петрова . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 119

Международна дейност на Отечествения фронт в етапа на изграждане на развито социалистическо общество (1968– 1978)

Стоян Ляхов . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 157

Отечественият фронт и 9 септември 1944 г. в учебниците по история от втората половина на XX – началото на XXI век

Тодор Мишев . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 183

ИСТОРИЯ НА РЕГИОНАЛНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ НА ОФ Дейността на ОФ в София и в Софийска област Емилия Лазарова, Миглена Иванова . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 201

Кратки исторически бележки от развитието на Варненската областна организация на Oтечествения фронт/съюз

Васил Русев, Янка Стаменова, Нешо Нешев, Георги Гаджев, Валя Бочева . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 211


Изграждането и дейността на ОФ и неговият приемник ОС във Великотърновския край Марин Палазов . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 221

Историческа справка за Отечествения фронт в Бургас Маруся Любчева,Тодорка Мурджева и Пенка Трифонова . . . . . . . . 227

Изграждане на комитети на Отечествения фронт в Русенския край (1942-1944) Живодар Душков . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 237

История на Отечествения фронт/съюз – исторически очерк за Пазарджишки регион Цветанка Иванова . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 251

Изграждането на Отечествен фронт в Ямболска област, приносът му в антифашистката борба и в изграждането на социалистическото общество Иван Славов . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 277

Работата на Общинския комитет на Отечествения фронт за повишаване активността на селските комитети и низовите организации на територията на община „Тунджа“ – Тенево (1979–1987) Тотьо Хандъров . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 293

Кратък исторически очерк за Отечествения фронт в Ловешка област Боян Тодоров Маринов . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 301

70 години Отечествен фронт/съюз в Габровска област Тодор Марков. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 315

История на Разградската организация на ОФ/ОС Косю Стоянов . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 339

70 години Отечествен съюз в Кюстендил Данка Найденова . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 347

Отечественият фронт в Кърджалийски окръг ОФ през периода 1944–1947 г. Тодор Ив. Ингилизов . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 351


За създаването на ОФ комитети в Плевенско Георги Михайлов . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 371

Дейност на ОФ/ОС в Червен бряг Йорданка Минкова, В. Янкулова, В. Ликарова . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 373

Отечественият фронт в Търговищки окръг Титко Георгиев . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 377

История на Видинската окръжна организация на ОФ Надежда Гъжева . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 379

Из дейността на ОФ/ОС – Кула Иванка Велкова . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 389

Отечественият фронт в Старозагорско Невена Гайдарова, Трифон Митев . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 395

Най-често използвани форми в патриотичновъзпитателната дейност на ОФ – ОС в Хасковска област Маргарита Минчева . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 401

Учредяване и дейност на Единната обществено-политическа организация – Отечествен фронт (1948–1957) във Врачанско Невена Стефанова . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 405

Развитие на организацията на Отечествения фронт в Перник Петър Янков . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 411

Исторически бележки за областната организация на ОФ/ОС в Силистра Мария Кърова . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 415

Отечественият съюз в Добрич и демократичните промени след 10 ноември 1989 г. Марина Нейчева . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 419

Отечественият фронт в Благоевград Златко Златев . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 423


ПРЕДГОВОР

Н

овата и съвременната българска история съдържат явления с непреходна стойност, които заслужават да бъдат оценявани и осмисляни от всяко поколение с оглед на поуките от натрупания опит. Има важни въпроси, които се появяват периодично при нови условия и обстоятелства, но те съвсем не са нови за историците, професионално задължени да помнят „дълго и отдавна“. Умишленото пренебрегване на „неудобната истина“ по политически причини води до повтаряне на грешките все за сметка на потърпевшия народ. Втората световна война е съдбоносен кръстопът за България, защото тя навлиза в нея с една стопанска и обществено-политическа система и излиза със съвсем друга. Създаденият преди 70 години Отечествен фронт представлява лява опозиционна алтернатива на управлението до 9 септември 1944 г., което свързва държавата с губещия войната Тристранен пакт. ОФ води войната срещу Третия райх и възстановява многопартийната политическа система, но този начален период се оказва кратък, понеже страната попада в зоната на съветизацията. Външният фактор променя ОФ от политическа коалиция в масова обществена организация, изпълняваща спомагателни функции с културно-просветен характер. Предлаганата на вниманието на любознателния читател история разкрива разнообразната дейност на ОФ и на неговия приемник Отечествения съюз през три исторически епохи, което предоставя възможността тя да бъде проследена в развитие с всичките нейни постижения и недостатъци. Авторите са утвърдени историци, които умеят не само да анализират богатия документален градивен материал, но и да правят съответните изводи и обобщения. В науката е за предпочитане да се задават повече въпроси, та дори някои от тях засега да остават без отговор. Стремежът да бъде приближен съвременникът до това колкото историческо, толкова и живо обществено явление заслужава да бъде поощрен с оглед неговото актуално звучене. Особен интерес предизвикват политическите портрети на знаковите лица на Отечествения фронт и Отечествения съюз, между които наред с различията е очертана и закономерната приемственост. Нека не бъдем прекалено и едностранчиво строги от позицията на днешната действителност, а да се пренесем с тях в онези времена, когато се е сътворявала историята. Достойнство на книгата е обхватът на много бележити личности, без да се робува на някогашните политизирани оценки. Публикуваните спомени са ценен извор за историята, които свидетелстват за „аромата на епохата“, липсващ в официалните документи. В тях е отразено въздействието върху хората, чието всекидневие е пронизано от съществуването на масовата обществена организация. Разбира се, мненията относно полез9


10 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

ността могат и да не съвпадат, обаче човекът живее сред определена общност и трябва да се съобразява с околните. Ценен принос в книгата правят авторите на историите на регионалните организации, които са най-близо да хората и откликват при решаването на техните житейски проблеми. Всъщност ОФ е най-масовата организация, чиито задачи не са само политически, а и просветителски и родолюбиви. В този смисъл историческият опит може да бъде полезен на днешното общество, подвластно на отчуждението и индивидуализма. В съвременната ни история се появяват и отмират множество политически партии и организации, така че 70-та годишнина на Отечествения фронт и Отечествения съюз впечатлява със своята жизненост. Дълголетието намира своето обяснение в този труд, като достоен писмен паметник за юбилея, понеже в неговите страници, освен минало и настояще, се забелязват и перспективите на бъдещето. академик Георги Марков


ОТЕЧЕСТВЕНИЯТ СЪЮЗ ДНЕС

С

ъвременната българска хуманитаристика е изпъстрена с противоречиви интерпретации и оценки на редица факти, събития и явления от най-новата история на България. Те не получават окончателна научна оценка поради острата политическа конфронтация, съдържаща в себе си, за съжаление, все още много от белезите на незатихващата в България повече от 80 години гражданска война, а също така и поради сравнително късата времева дистанция от тях. Такава е съдбата и на уникалния български политически проект Отечествен фронт (ОФ) и неговия продължител – Отечествения съюз (ОС). Безспорен е обаче фактът, че независимо от различията в тълкуванията вече 70 години ОФ/ОС представлява жив обществен феномен, преминал успешно изпитанията на три детерминирани във времето и различни по съдържание исторически периоди: годините на антифашистката съпротива и успешното (спасително за България с акта от 09. 09. 1944 г.) откъсване на страната от катафалката на хитлеристка Германия с последвал достоен принос на българската армия за нейния разгром във Втората световна война, с предприетите решителни действия за реформиране и възстановяване на страната от военните разрушения, включително сключването на достоен мирен договор на Парижката конференция; установяването на държавния социализъм и неговият крах след продължителен период на бурно строителство и социално-икономическо и културно развитие и подем; реставрация на капитализма и възстановяване на политическия плурализъм и демокрацията, присъединяване на България към новите геополитически и икономически съюзи – НАТО и Европейския съюз, и борбата за демократично развитие, модернизация и просперитет на Родината. Във всичките тези години, еволюирайки, Отечественият фронт/съюз неизменно играе, очевидно обществено-необходима, позитивна роля и ясно и последователно олицетворява голямата обществено-политическа идея за национално съгласие, единение и обединение на силите за постигане на значими цели и задачи от национален или местен характер. Народностният характер на ОФ/ОС се обуславя от факта, че независимо от конкретните си политически превъплъщения във времето (политическа коалиция, масова обществена организация или патриотично-гражданско сдружение), той съхранява качеството си на автентично народно движение и съюз на гражданите и отстоява последователно и честно техните интереси. Смятам, че тук се крие причината за дълголетието на Отечествения фронт/ съюз и неговата уникалност като специфичен български политически проект. 11


12 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

Отечественият съюз е правоприемник на идеите и най-добрите изяви и черти от практиката на Отечествения фронт. Роден през 1942 г. като равноправна коалиция на сили, отхвърлили противонародната политика на едноличния монархически режим, профашистката идеология и обвързаността на страната с Третия райх, ОФ доведе до Деветосептемврийската победа през 1944 г. и присъединяването на България към съединените антифашистки сили на обединените демократични нации. В годините на материален и духовен подем, но и на еднопартийна тоталитарна власт, ОФ се превърна в най-масова обществено-политическа организация. Тя работеше за реално народовластие и въведе в живота на държавата и на обществото, доколкото това бе възможно в тогавашните реалности, моралните норми на демокрацията, живееше с всекидневните проблеми на хората от градовете и селата, ратуваше за тяхното решаване чрез пробуждане и развитие на гражданската активност, обществената дискусия и диалога в условията на свръхцентрализираната власт. Тук в онези години поникнаха кълновете на граждански инициативи, неформални структури и движения за защита на околната среда, изучаването на местните традиции и фолклор, защитата на потребителите, борбата с тютюнопушенето и много други и в този смисъл ОФ се превърна в предтеча на гражданското общество в България. В първите дни на демократичните промени организацията ни отхвърли тоталитарните елементи в своето поведение, казионната си зависимост от еднопартийния монопол, трансформира се в един истински Отечествен съюз – действен фактор на мирния преход към демократично общество с политически плурализъм, равнопоставеност на гражданите пред закона и върховенство на конституционализма, републиканизма и парламентарното управление. Днес ОС гради своя обществен авторитет сред различните слоеве на населението с доказателства, които дава за развитието на гражданското общество на основата на следните по-важни принципи и начала: 1. Национално съгласие, единение и разбирателство по основните общограждански и общонационални проблеми, върховенство и защита на националните интереси и строго зачитане на индивидуалните права и основните свободи на хората. 2. Последователен, просветен патриотизъм. Извечният извор на национално съгласие е патриотизмът! Когато в ОС говорим за съгласие и за разбирателство, това е продиктувано от носенето в душите ни на едно безрезервно и просветено българско родолюбие. Утвърждаването на патриотизма, разбиран като любов и преданост към Род, Роден край и Родина, като съхранение и развитие на българската идентичност, народностни добродетели, духовност и култура, като национална гордост и самочувствие от собствения принос в развитието на европейската и световната цивилизация, като закрила и подкрепа в условията на глобална икономическа криза на българския национален капитал и особено на средния и дребен бизнес, е без алтернатива. Същевременно енергично се противопоставяме на всякакви прояви на шовинизъм, национален нихилизъм и сепарати-


Отечественият съюз днес | 13 зъм, на дискриминация по полов, етнически, верски, културно-образователен и социален признак. 3. Социална чувствителност към ежедневните проблеми на хората от квартала, селището и общината, защита на техните конституционни права и свободи, осигуряване на възможност да се трудят, да имат гарантиран достъп до медицинска помощ, образование и култура, закрила на децата и майките, подпомагане на социално слабите и осигуряване на достойни старини на всички български граждани. В условията на финансово-икономическа криза не може и не трябва да се премълчава тревогата за социалната драма и недоимъка в живота на стотици хиляди български граждани. Нужно е съгласие за приемане на консенсусна национална стратегия и реализиране на ефективни политики за добруването на всички. Днес това не е по силите на натрапваната от ГЕРБ еднопартийна визия за развитието на Отечеството. Мисията на Отечественият съюз днес се свежда до реализацията на две стратегически цели: 1. Съхраняване и пренасяне във времето на коалиционната идея, възпитаване на коалиционна култура и нагласа в обществото и политическите субекти. Ние сме водени от разбирането, че борбата с кризите и осъществяването на големи цели и задачи не е по силите на една партия, а трябва да става с усилията и таланта на повече и различни хора, че управлението е толкова по-силно и ефективно, колкото е по-широка неговата обществена подкрепа. Политическият синоним на националното съгласие и разбирателство е широката равноправна коалиция на социално ангажирани и национално отговорни партии, патриотични граждански сдружения, съюзи и изявени личности. Става дума за коалиция с програмен характер в името на значима национална цел – коалиция от типа на ОФ в годините на Втората световна война и първите следвоенни години. Именно това е специфичният български исторически опит. Разковничето на успеха е в истинската равнопоставеност, с ясно очертани отговорности и права на всички участници в коалицията и пълна мобилизация на индивидуалния потенциал в общото програмно усилие. 2. Постигане на зряло гражданско общество чрез активно участие на гражданите в управлението и контрола върху дейността на органите на властта. Територията на ОС е местоживеенето и гражданската взискателност към работата на органите на местната власт и местното самоуправление. Доказали своята ефективност са изградените в регионите по наша инициатива местни (квартални, селски, районни и т.н.) обществени съвети като партньори, коректив и опонент на кметовете и общинските съвети. Азбучна истина е, че нищо не става без хора, но нищо не оцелява без добре работещи институции и без ефикасно местно управление. А местните органи на властта и всички други институции работят добре тогава, когато работят в обща, а не в частна полза. Разумната общодържавна политика е в унисон с добре премислени и изпълнени местни политики! ОС подкрепя процеса на децентрализация на властта, увеличаване на правата, но и на отговорностите, на


14 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

финансовата автономия и на нормативните гаранции за пълноценното функциониране на органите на местната власт и местното самоуправление, за тяхното превръщане в решаващ фактор за задоволяване потребностите и решаване на ежедневните проблеми на хората по местоживеене. Дейците и структурите на ОС са последователни борци за отстояване правото на добро управление и на добра администрация, което е конституционно право на всеки български гражданин в обединена Европа. Днес скъпото ни Отечество и българското общество са в тежка криза. Нейните измерения, за съжаление, не са само финансово-икономически, но и социални, демографски, морални и други. Бедността и липсата на житейска перспектива депресира и травмира психически огромни социални групи, прогонва от Родината стотици хиляди младежи и икономически активни хора. Престъпността и корупцията, откритото покровителстване на монополистите и „сивата“ икономика от страна на властта, административният натиск и рекет демотивират активното население. Арогантното самодоволно и некадърно еднопартийно и в голяма степен еднолично управление на ГЕРБ не може да предложи адекватна програма за преодоляване на кризата, то създава тягостното чувство, че българската държава представлява „спрял влак“, лашнат в някакъв „глух“ европейски коловоз. В тази обстановка, така както през далечната 1942 г. и през други кризисни за нацията години след това, Отечественият съюз, като последователен носител и защитник на идеите на гражданското общество, на патриотичните устои на държавата и социалната защита на хората, предложи от върховния си форум през 2011 г. на своите партньори – политически партии, граждански сдружения и съюзи, а на българските граждани чрез обнародваното на 17 юли 2012 г. Обръщение: във времето на глобална криза и промени в света да застанат под трицветния флаг на България и да се обединят в мощно национално движение и съюз за извеждане на страната от кризата и осигуряване на нейната модернизация и просперитет. Нашето разбиране е, че нито една политическа партия сама не може (а и не бива) да изведе страната от кризата. Днес България се нуждае от нов лявоцентристки политически проект като алтернатива на некадърното дясноцентристко управление на ГЕРБ. До него следва да се стигне естествено, чрез консолидация и единодействие на политическите партии и гражданските структури, които се определят като принадлежащи към тази част на политическото пространство. В центъра на този проект следва да застане Българската социалистическа партия. Президентските и кметските избори през 2011 г. показаха в много общини и населени места, че този подход води до успешни резултати. Предстоят много важни парламентарни избори през 2013 г. Нужно е политическата мъдрост да надделее над идеологическите и личните пристрастия и амбиции. Коалиционната идея днес ОС реализира на базата на подписаните двустранни Споразумения за взаимодействие и сътрудничество с партии като: Българска социалистическа партия с лидер Сергей Станишев; ЗС „Александър Стамболийски“ с лидер Спас Панчев; ПП „Български социалдемо-


Отечественият съюз днес | 15 крати“ с лидер Георги Анастасов; ПД „Социалдемократи“ с лидер Лъчезар Шиков; ПП „Обединена социалдемокрация“ с лидер Кольо Парамов; ПП „Комунистическа партия на България“ с лидер Александър Паунов; ПП „Партия на българските комунисти“ със съпредседатели Минчо П. Минчев и Васил Коларов; ПП „Нова зора“ с лидер Минчо М. Минчев; ПП „Българска левица“ с лидер Иван Генов; ПП „Отечествена партия“ с лидер Минчо Г. Минчев , ПП „Лидер“ с председател Кънчо Филипов, а също така с граждански сдружения и съюзи като: Съюз на офицерите и сержантите от запаса и резерва с председател о.з. ген.-лейт. Стоян Топалов; Съюз на ветераните от войните с председател Тодор Анастасов; Съюз на военноинвалидите и военнопострадалите с председател Петър Велчев; Конфедерация на обществените организации за социална защита на пенсионерите с председател о.р. ген.-майор Стоимен Стоименов; Български антифашистки съюз с председател Чавдар Стоименов; Демократичен съюз на жените с председател Катя Владимирова; Национална асоциация „Сигурност“ с председател Чавдар Петров; Национален антитерористичен и антикриминален форум с председател Тихомир Стойчев; Асоциация на сухопътните войски „Св. Иван Рилски“ с председател о.з. ген.-лейт Кирил Цветков; Национален център за развитие на ромите с председател Петко Асенов; Съюз за стопанска инициатива; Национално движение „Русофили“ с председател Николай Малинов; Национално сдружение на кметствата в България с председател Делчо Митев; фондация „Институт за модерна политика“ с председател Борислав Цеков. Близко е сътрудничеството със: Съюза на народните читалища с председател Николай Дойнов; Съюза на тракийските дружества с председател Красимир Премянов; ПК „Екогласност“ с председател Емил Георгиев; Общонароден комитет „Васил Левски“ с председател Дойно Дойнов; Съюза на българските генеоложки дружества „Родознание“; Бизнес-клуб „Възраждане“ и др. Нашето практическо взаимодействие се реализира чрез конкретни действия в центъра и по места. Особена интензивност те придобиват в периодите на общи парламентарни и местни избори, а също така и на президентски избори. В тях ОС участва от граждански позиции със своята платформа и чрез издигане на кандидатури за гражданската квота на партийни и коалиционни листи. Традиционно от 2001 г. ОС се включва много ефективно в кампанията на президентските двойки, издигнати от левицата. Еманация на нашите разбирания бе начинът за издигане на кандидатурата и избора през 2006 г. за втори мандат на президентската двойка Георги Първанов – Ангел Марин. Подобен бе подходът при издигането през 2011 г. на кандидат-президентската двойка Ивайло Калфин – Стефан Данаилов. Особено авторитетно и осезаемо е участието ни в местните избори. На последните такива през 2011 г. сериозни резултати реализираха нашите организации в Сливен с председател Атанас Цонков, в Разград с председател Косьо Стоянов, във Враца с председател Стефка Мерджанкова, в Шумен с председател Димитър Вълканов, във Варна с председател Валентина Бочева, в София с председател Златина Георгиева, в Кърджали с


16 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

председател Катя Василева, в Пловдив с председател Мариана Узунова, в Силистра с председател Марийка Кърова, в Благоевград с председател Златко Златев, в Монтана с председател Красимир Ангелов, в Асеновград с председател Крум Марков, в Любимец с председател Мария Точкова, в Драгоман с председател Лидия Банкова, в Първомай с председател Иванка Хаджиева, в Горна Оряховица с председатели Христо Банков и Антон Паричев и в редица други общини. Заедно с нашите партньори изграждаме и работим съвместно в Местните обществени съвети по квартали, селища и общини. Особено значими са постигнатите резултати на нашите организации в: Ловеч с председател Боян Тодоров, Велико Търново с председател Марин Палазов, Добрич с председател Марина Нейчева, Видин с председател Надежда Гъжева, София с председател Златина Георгиева и много сериозната активност на районните председатели Иван Стефанов (Подуяне), Георги Джоргов (Младост), Димитър Вечев (Студентска), Петър Вълков (Искър), Миглена Иванова (Слатина), Цонка Арабаджиева (Изгрев), Стоянка Каменова (Лозенец), Тодор Комитов (Овча купел), Габрово с председател Тодор Марков, Бургас с председател Пенка Трифонова, Плевен с председател Георги Михайлов, Панагюрище с председател Петко Хасанов, Поморие с председател Елена Мурджева, Дупница с председател Бойко Кечев и на много други места. С военно-патриотичните съюзи изпълняваме съвместна национална програма по военно-патриотичното възпитание на младежта и за адаптацията в цивилния живот на излизащите в запаса и резерва военнослужещи. Многобройни са общите ни действия на национално и местно равнище при провеждането на специфични патриотични културно-просветни чествания и мероприятия. Особено активни и ефективни в това направление са нашите структури в Пазарджик с председател Цветанка Иванова, Хасково с председател Маргарита Минчева, Русе с председател Вяра Косева, Ямбол с председател Мария Димитрова, Стара Загора с председател Мира Дочева, Петрич с председатели Славка Илиева–Трайкова и Стефка Тилева, Гоце Делчев с председател Никулина Таушанова, Антоново с председател Нина Митева, Кула с председател Иванка Костова. Особен самостоятелен пример е забележителното отбелязване съвместно с партньорите, обединени в Национален и местни инициативни комитети, на 70-та годишнина от създаването на ОФ/ОС на територията на цялата страна. Не са малко примерите на конкретни инициативи и акции със социална насоченост в закрила на хора в неравностойно положение. Тук особено активни са нашите организации в Кюстендил с председател Данка Найденова, в Смолян с председател Мариана Иванова, в Търговище с председател Титко Георгиев, в Перник с председател Петър Янков, в Харманли с председател Иван Налбантов, в Казанлък с председател Денко Денков, в Долна Митрополия с председател Митко Мотов и много други. Международната дейност на ОС, макар и скромна засега, е ориентирана към основните посоки на външната политика на България. През пролетта на 2010 г. със съдействието на евродепутата Кристиян Вигенин, делегация на ОС,


Отечественият съюз днес | 17 водена от председателя Симеон Симеонов, направи официално посещение в Брюксел, където имаше възможността да представи своята народополезна дейност като част от историята на гражданското общество в България в условията на пълноправно членство в Европейския съюз. Срещите в Европейския парламент, Европейската комисия, Комитета на регионите и българската дипломатическа мисия предизвикаха интерес и спомагат за легитимирането на ОС и за по-пълното представяне на страната пред нашите партньори. През тази година предстои ново посещение в Брюксел. В края на 2011 г. бе установен контакт и бе споделен нашият опит с изграждащия се в Русия по инициатива на президента Владимир Путин Общоруски народен фронт. Надяваме се поради наличието на редица близки черти в бъдеще да установим действащо делово сътрудничество. За да осъществява тази широка и мащабна народополезна дейност, ОС се изгражда и функционира като неправителствена гражданска организация и движение със стройна вътрешна структура и дисциплина, произтичащи от Устава и Програмата. Валидните към настоящия момент актуални основополагащи документи са приети на Общото събрание на ОС в София, проведено на 17 април 2010 г. Утвърдени са актуализиран Устав, Платформа и Програма за работа за периода 2010–2014 г. Тогава бяха избрани и действащите ръководни органи: Национален съвет в състав от 56 членове, Контролен съвет в състав от 3 членове и Председател на сдружението в лицето на Симеон Симеонов. Утвърден бе съставът от 15 члена на Председателството – консултативен орган към Председателя. Разпределена бе на функционален принцип работата между членовете на колективните органи за управление и бяха избрани двама зам.-председатели в лицето на Лидия Банкова и Денко Денков и четирима секретари по тематични области: Дамян Атанасов – идейно развитие, коалиционна политика и връзка с партньорските партии и съюзи, Виолетка Ценева – организационни въпроси, архив и текущо деловодство, Цаню Камов – организационни въпроси, оперативна координация на областните звена, връзка със структурите по места, Николай Велков – европейски проекти и връзка с бизнеса. На членовете на Председателството проф. Искра Баева, доц. Димитър Вечев и д-р Станьо Сираков са поверени историческите и научните изследвания и публикации, а на Тодор Коруев и Тихомир Стойчев – маркетинговите проучвания и медийните изяви. ОС е организация с национално покритие и разполага с развита и функционираща структура във всички 28 области на страната – областни координатори и общински организации (местни клонове) в над 200 общини, както и със стотици местни клубове в кварталите и селата по територията на цялата страна. Състоянието и функционалните възможности на организационните единици са различни и зависят преди всичко от авторитета и активността на кадрите по места. В нашите структури, поради характера ни на движение, не се води строга отчетност на членовете, макар че от твърдите членски ядра се събира символичен членски внос, който се ползва за дейността на съответната структура. В системата на ОС в центъра и по места няма щатни служители. Цялата дейност се осъществява на доброволни и безвъзмездни на-


18 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

чала. Финансовото осигуряване става чрез членски внос, дарения и проектни финансирания и подлежи на оперативен контрол от Министерството на правосъдието поради регистрацията ни като сдружение в обществена полза. Тук е мястото да кажем, че извършената през 1991 г. от правителството на СДС национализация на имуществото и финансовите средства на ОС нанесе тежък удар по кадровия състав и оперативните ни възможности за работа и доведе до свиване и затихване на дейността в редица региони. Наблюдаваното съживяване, активизиране и обновление на сдружението през последните 5–6 години показва, че корените са здрави, идеите и целите са живи и дейците са мотивирани да работят в полза на своя народ и Отечество. Днес активното участие в живота на общините и населените места, както и на отделните среди и общности минава през разработката на проекти, финансирани от фондовете и програмите на Европейския съюз. За адекватното изпълнение на това предизвикателство се изисква: обновяване и подмладяване на кадрите, привличане към активните ядра на хора с висока езикова и компютърна подготовка, които да преминат сериозно обучение по действащите за България оперативни програми и мерки; гражданска активност за идентифициране на проблемите, експертна подкрепа и обществен натиск и взаимодействие с органите на местната власт по цялата верига: разработка, защита и изпълнение на проектите; целево сътрудничество с други НПО в центъра и по места; създаване в центъра на експертно-логистична група за подпомагане на местните структури и обучение на кадрите и ефективен лобизъм. Участието в проекти е императивен критерий за бъдещата обществена полезност, гражданско-политическа актуалност, организационна жизненост и финансова обезпеченост на ОС. В своята 70-годишна дейност Отечественият фронт/съюз е имал периоди на активен възход и върхове, но и на упадък и кризи. Неизменно обаче благодарение на исконните си благородни и народополезни цели и на самоотвержената, безкористна работа на неговите дейци и симпатизанти, той винаги е бил част от обществената тъкан и историческото развитие на България. Това ми дава основание да вярвам в неговото успешно бъдеще или, както заяви чл.-кор. проф. Александър Лилов на 21 септември 2007 г. по време на „кръглата маса“ по случай 65-годишнината: „Ако Отечественият съюз продължи да играе позитивна роля в сегашния толкова труден преход към демократична политическа система и социална пазарна икономика и ако запази своята виталност и адаптивност, той има сигурно бъдеще... най-вероятната средносрочна прогноза, с която бих се ангажирал, е кръгла маса по повод 100-годишнината на ОФ-ОС“. Симеон Симеонов председател на Отечествения съюз


ПОРТРЕТИ

19


НИКОЛА Д. ПЕТКОВ – СТРОИТЕЛ НА ОТЕЧЕСТВЕНОФРОНТОВСКА БЪЛГАРИЯ Велко Вълканов1

В

разгара на Втората световна война в България са създава спасителният за нея Отечествен фронт. Идеята за Отечествения фронт е конкретизация на идеята за народните фронтове, разработена от Георги Димитров в доклада му пред Седмия конгрес на Коминтерна (1935 г.). Тя получава своите практически измерения по време на състоялото се на 15 юни 1942 г. в Москва „заседание на българския актив“ (Васил Коларов, Вълко Червенков, Белов (Г. Дамянов), Владимир Поптомов, Фердинанд Козовски, Благоева, Кирил Лазаров, Влахов, Сергеев, Карло Луканов). Но това съвещание Димитров, както той сам пише в „Дневника“ си, е дал следните основни указания: „3. Незабавно съглашение между Работническата партия и антихитлеристките групи в Земеделския съюз, Социалдемократическата партия, демократите, радикалите и др. с цел сплотяване на антихитлеристкия отечествен фронт [за] спасяване на България от фашистко робство. Това сплотяване се нуждае от политическа платформа за сегашната борба и определяне в основни линии каква трябва да бъде България след победата на Антихитлеристката коалиция над фашистка Германия“. На 17 юли 1942 г. по Нелегалната радиостанция „Христо Ботев“ е обявена и политическата платформа на Отечествения фронт под наименованието Програма на Отечествения фронт. В Отечествения фронт се включват Българската работническа партия, Българският земеделски народен съюз „Александър Стамболийски“, Българската работническа социалдемократическа партия и Политическият кръг „Звено“. След победата на Девети септември 1944 г. тези именно партии и образуват правителството на Отечествения фронт, в което през 1945 г. се включва и Радикалната партия. В първото правителство на ОФ Българската работническа партия има четирима представители (Добри Терпешев, Антон Югов, Минчо Нейчев и Рачо Ангелов); БЗНС също четирима (Никола Петков, Асен Павлов, Борис Бумбаров и Ангел Държански), Политическият кръг „Звено“ – също четирима (Кимон Георгиев, Петко Стайнов, Дамян Велчев и Станчо Чолаков), Българската работническа социалдемократическа партия (БРДСП) – двама (Григор Чешмеджиев и Димитър Нейков) и независимите интелектуалци са двама (Петко Стоянов и Димо Казасов). 1

Авторът е почетен председател на БАС и е професор, доктор на правните науки.

21


22 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

Както се вижда, в Отечествения фронт се включват най-големите политически партии тогава, които са представени от най-изтъкнатите си политически дейци. Между тях особено внимание заслужава Никола Петков – не само защото е сам по себе си крупна политическа фигура, но и заради своята трагична съдба. Никола Петков е роден в семейството на участника в Руско-турската освободителна война Димитър Николов Петков. Като доброволец в Първа дружина на българското опълчение Димитър Петков участва в боевете при Свищов, Стара Загора и Шипка. В епическата битка на Шипка той загубва лявата си ръка, поради което получава прозвището Чолака. За проявената от него храброст е награден с Георгиевския кръст, връчен му лично от императора Александър ІІ. След Освобождението Димитър Петков се отдава на политическа дейност. Той става кмет на София (1887–1893 г.), председател на Народното събрание, министър, накрая и министър-председател на България – от 22 октомври 1906 г. до 26 февруари 1907 г., когато пада прострелян от ръката на убиец. Без съмнение Димитър Петков е един забележителен баща, който дава висок политически пример на своите деца и преди всичко на синовете си Петко и Никола. Петко Д. Петков е роден на 4 май 1891 г. Следва право, политически науки и дипломация в Сорбоната. През 1923 г. става член на БЗНС, заради което след Деветоюнския преврат е арестуван. Освободен през юли 1923 г., той показва изключителна активност при възстановяване на земеделските дружби. През ноември 1923 г. е избран за народен представител. Проявява се като неуморим изобличител на кървавия режим на Александър Цанков. От трибуната на Народното събрание Петко Д. Петков размахва кървавите ризи на селяни, пребити от цанковата полиция. На 14 юни 1924 г., станал нетърпим за фашистката власт, той е убит в София по изричното нареждане на генерал Иван Вълков. Потресеният поет Сергей Румянцев (по-късно също убит от фашистите) на другия ден след убийството му пише знаменитото си стихотворение „Гърмиш и жигосваш“: „И още те виждам, превърнат на пламък, ти ризи размахваш, червени от кръв, проклинаш вразите и твърд като камък, гърмиш и жигосваш единствен и пръв“. Както разбираме, Никола Д. Петков има възможността да черпи политическо вдъхновение не само от своя забележителен баща, но и от своя не по-малко забележителен брат. Никола Д. Петков е роден на 21 юли 1893 г. в София. През 1910 г. завършва класическия отдел на Първа софийска мъжка гимназия. Следва право и политически науки в Сорбоната, Париж, но по време на Балканската война се завръща в България, за да стане войник в гвардейския полк. След края на Първата световна война отново заминава за Париж, за да завърши през 1922 г. с отличие


Никола Д. Петков – строител на Отечественофронтовска България | 23 образованието си. Същата година постъпва на работа в българската легация в Париж, но след Девети юни 1923 г. си подава оставката. Остава обаче да живее в Париж, занимавайки се с журналистика. През 1929 г. Никола Петков се завръща в България. Става редактор на вестник „Земя“ (1931–1932), а по-късно на вестник „Земеделско знаме“ – орган на БЗНС „Александър Стамболийски“ (1932–1933). Става член и на Постоянното присъствие на БЗНС „Александър Стамболийски“. След преврата на 19 май 1934 г. участва във формирането на радикалното крило на БЗНС „Ал. Стамболийски“, известно като БЗНС „Пладне“ (по името на в. „Пладне“, чийто главен редактор инж. Георги Вълков през 1942 г. е осъден за шпионаж и по-късно обесен). Сътрудничи на демократическите партии, включително и на Работническата партия, която е легална форма на съществуване на нелегалната БКП. Избран за народен представител в ХХІV Народно събрание (1938–1939), той се обявява решително против едноличния режим на Борис III. През декември 1938 г. изборът му за народен представител е касиран и Никола Петков е интерниран в Ивайловград. След емигрирането на д-р Г. М. Димитров през 1941 г. Н. Петков поема ръководството на БЗНС „Ал. Стамболийски“. Само няколко дни преди присъединяването на България към Тристранния пакт (1 март 1941 г.) полицията интернира Петков в лагера „Гонда вода“ край Асеновград. Там той води преговори с другите демократични партии за образуването на Отечествения фронт. През август 1943 г. влиза в Националния съвет на Отечествения франт като представител на БЗНС „Ал. Стамболийски“. В края на 1943 г. е интерниран в Свищов, където продължава да се занимава с политическа дейност, свързана с организирането на Отечествения фронт. Никола Петков участва активно в победоносното въстание на 9 септември 1944 г. В първото правителство на Отечествения фронт, оглавявано от Кимон Георгиев, той е министър без портфейл, т.е. имал е позициите на зам. министърпредседател. Никола Петков се отдава изцяло на каузата на Отечествения фронт. Неговата преданост към делото на Отечествения фронт е документирана в излезлия на 14 септември 1944 г. първи брой на в. „Земеделско знаме“, чиито редактори са той и д-р Михаил Геновски. Във вестника на първа страница е публикувано най-новото „окръжно“ на ръководството на БЗНС, в което между другото можем да прочетем и следното: „След толкова години на мрак и мракобесие слънцето на свободата и правдата изгря. … Другари сдружени земеделци, вие, заедно с целия трудящ се, мислящ и обичащ отечеството си народ, сринахте потисническите режими на „избраните и богопомазаните“ и възстановихте ваш – тоя на Отечествения фронт. Застанете зад него като един човек, стиснете юмрук и му бъдете и вярна стража в борбата“. Окръжното е подписано от Никола Петков, Борис Бумбаров, Асен Павлов, Ангел Държански, Кънчо Славов, Христо Стратев, д-р Борис Пашев, Славе Нейков.


24 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

На първа страница на същия брой е публикувана и уводна статия под надслов „Правителството на Отечествения фронт. Борба против фашизма. Освобождение. Стъпка към включване на България в семейството на съюзените свободни и демократични народи. На втора страница на вестника е публикуван „Позив на м-р Никола Петков“, прочетен предния ден по радио София. В седем пункта Никола Петков излага „платформата“ на Отечествения фронт, чиито най-важни идеи, съставляват, както той пише, „ядката на земеделската платформа“: „1. Сърдечно приятелство със Съветския съюз, вечна дружба с братския руски народ, искрено приятелство със западните демокрации и Англия, пълно разбирателство с всички славянски и балкански народи. 2. Пълно възстановяване свободите на народа е превръщане нашата родина в една истински демократична, свободна и независима държава. 3. Пълно демократизиране на културата и просветата. 4. Пълно демократизиране на войската и превръщането ѝ в истински народна армия – плът и кръв от българския народ. 5. Изграждане система на кооперативно, планово, освободено от спекула, ограбване и експлоатация народно стопанство и колективно-кооперативно обработване на земята. 6. Създаване нова, справедлива данъчна система и национализация на природните богатства и кредитирането. 7. Народен съд за всички, които са ограбвали, подтискали, измъчвали и безчинствали с българския народ и за тези, които обявиха война и изправиха страната ни пред нова катастрофа.“ Тези седем пункта са наистина впечатляващи. Те и днес, 68 години по-късно, не са загубили своята актуалност. Те звучат с нова сила, защото през годините на така наречения преход бяха грубо пренебрегнати. Отрича се в България да е имало фашизъм, а осъдените от Народния съд, бяха, за срам на нацията, реабилитирани. Разрушена бе кооперативната система. Природните богатства попаднаха в ръцете на алчни и безскрупулни хора. Народът отново е подложен на ограбване и експлоатация. Армията от плът и кръв от българския народ бе ликвидирана, за да се създаде една армия от наемници, обслужващи чужди държавни интереси. През 1945 г. в отношенията между Никола Петков и Отечествения фронт настъпва, за съжаление, сериозна криза. Никола Петков не одобрява политиката на правителството, в която се проявява тенденцията към тоталитаризъм, подава си оставката и преминава в опозиция. БЗНС се разцепва. Създава се БЗНС–“Никола Петков“, който придобива значително влияние. На изборите за Велико народно събрание, произведени на 27. Х. 1946 г., за обединената опозиция БЗНС–“Никола Петков“ и БРСДП (обединена) гласуват 1 191 455 души, или 28 на сто от избирателите. Във Великото народно събрание те имат 101 народни представители.


Никола Д. Петков – строител на Отечественофронтовска България | 25 Заслужава обаче внимание обстоятелството, че макар и в опозиция, Никола Петков не се отрича от делото на Девети септември. Напротив, той пламенно го защитава. На 9 септември 1946 г. във в. Народно земеделско знаме“ той публикува великолепната статия „9 септември“: „Наистина, голяма историческа дата. Цели двадесет и една години българският народ се бори, за да я осъществи. На 9 септември 1944 г. българският народ – земеделци, работници и народнически интелектуалци – събори фашистките управления, личните режими и монархията и тури край на дворцовата външна политика, която бе обвързала България към тевтонската колесница и направи три народни катастрофи. На 9 септември българският народ възстанови свободата си и се върна с гордо чело в славянското семейство. И днес българският народ се бори за пълното осъществяване програмата на 9 септември, за пълното възстановяване свободите и правата, установени с Търновската конституция. И в основата на новата републиканска конституция ще легнат тия свободи, установени в Търновската конституция. Никой не може да формулира по-добре свободите на словото, печата, сдружаванията, съвестта от възрожденците, които създадоха Конституцията. Делото на 9 септември е народно дело. И затова българският народ ще се бори за неговото пълно осъществяване до осъществяване на неговата програма отпреди и на 9 септември. Републиканският режим е най-добрата гаранция за това, че делото на 9 септември ще успее“. В написаната с вдъхновение статия „Априлската голгота“, публикувана във в. „Народно земеделско знаме“ на 20 април 1947 г., Никола Петков отново защитава делото на 9 септември, като заедно с това гневно порицава палачите от страшните априлски нощи през 1925 г., когато убиват Гео Милев, Сергей Румянцев, Христо Ясенов, Йосиф Хербст и много други хора на духа. Заслужава си да се запознаем с пълния текст на тази статия. „Априлската голгота 9 юни 1923 г. Престъпната монархия и реакция свалиха с насилие и кръв народовластническото управление на Александър Стамболийски, при пълния неутралитет на работническата партия, изразен в лозунга ѝ: „Нека се бият двете буржоазии“. Септември 1923 г. Кървавият терор засегна целия български народ – селяни, работници, интелектуалци. Работниците съзнаха грешката си. Разбраха, че политическите свободи на българския народ ще се извоюват така, както се извоюваха и запазиха и националните ни свободи. В борба задружна, в която селяни, работници и интелектуалци падаха рамо до рамо, загънати в сивите шинели. И се роди единният фронт. Идеолозите му Петко Д. Петков, Димитър Грънчаров, Николай Петрини, Коста Янков, Кирил Павлов, Петър Янев, Никола Коджейков създадоха спойката му.


26 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

Започна величавата борба на българското селячество и работничество за извоюване политическите свободи и права на българския народ. Хиляди борци понесоха тежкия кръст на борбата към априлската голгота. Април 1925 година. Тридесет хиляди български граждани – селяни, работници и интелектуалци паднаха за политическата свобода на българския народ. Реакцията победи временно и на 19 май 1934 година успя да закрепи фашистката диктатура в България. Но народната борба за свободата продължи, водена сега неразделно от селяни, работници и интелектуалци. Тая борба сломи монархията, извоюва свободата на българския народ на 9 септември 1944 година и създаде републиката. Тая борба, започнала след 9 юни и септември 1923 година, минала през априлската голгота, ще създаде „чиста и свята република“, изградена върху принципите за мир, хляб, свобода и народовластие и имаща в основата си сътрудничеството на селяни, работници и интелектуалци при равни права и равни задължения.“ Държа да подчертая, че тази статия е написана през април 1947 г., когато върху Никола Петков се съсредоточават тежките облаци на наказателната репресия. Каквото и да очаква да стане с него, той, както виждаме, не се отрича от клетвата си за вярност към делото на Девети септември и Отечествения фронт. Кризата в отношенията на Никола Петков с БРП (к) се задълбочава. Нито Никола Петков, нито БРП (к) проявяват готовност да отстъпят от своите позиции. През януари 1946 г. в София пристига зам. министърът на вътрешните работи на СССР Андрей Вишински, за да разговаря с Никола Петков. Но разговор всъщност няма, има монолог на Вишински, който ултимативно заявява на Петков: „Вие нямате право на каквито и да било условия. Вашата задача е да определите двама души, които ще имат готовност да влязат в правителството незабавно.“ Достойнството на Никола Петков не му позволява да приеме ултиматума. По този начин той подписва смъртната си присъда. На 5 юни 1947 г. Никола Петков е арестуван, БЗНС-Никола Петков е разтурена, а изборът на избраните с неговата листа народните представители е касиран. На 5 август 1947 г. започва съдебният процес срещу него. Отправени му са обвинения за подготовка на въоръжен държавен преврат, за предизвикване на безредици в страната с цел нахлуване на чужди войски на българска територия и за подриване авторитета на народната власт с публикации във вестник „Народно земеделско знаме“. Обвиненията са очевидно несъстоятелни. За какъв въоръжен държавен преврат може да се мисли в една страна, която все още се намира под върховния контрол на Съюзната контролна комисия, преустановила дейността си едва на 15 септември 1947 г. (когато влиза в сила Парижкият мирен договор)!


Никола Д. Петков – строител на Отечественофронтовска България | 27 Но поръчковото правосъдие действа безотказно. На 16 август същата година Н. Петков е осъден на смърт чрез обесване, молбата му за помилване е отхвърлена и на 23 септември той бива обесен. Безкрайно тъжно е, че държавното ръководство на България не намери в себе си моралните сили да помилва Никола Петков, за да ни спаси от терзанията на съвестта ни днес. Как то не можа да прозре истината, че осъждайки така драстично инакомислието, уврежда интересите не само на страната ни, но руши и духа на комунистическата философия, изградена тъкмо върху идеите на хуманизма! Ще повторя станалите вече банални думи на Талейран по повод убийството на Ангулемския херцог: „Това бе повече от престъпление, това бе грешка“. Да, убийството на Никола Петков бе освен тежко престъпление, още и тежка грешка, последиците от която плащаме и сега. Вместо да запазим съюза си със своите другари антифашисти от БЗНС–“Никола Петков“, ние ги направихме свои врагове. Днес Никола Петков е реабилитиран. Но не е достатъчно да реабилитираме този забележителен мъж. Съдбата му трябва да е поука за нас. Трябва да осъзнаем, че всяка несправедливост, извършена от нас, в крайна сметка се насочва срещу нас. София 2 юни 2012 г.


КИМОН ГЕОРГИЕВ – ДЪРЖАВНИК И ПОЛИТИК Недю Недев1

К

имон Георгиев изминава трънлив и драматичен, но безпрецедентен път на развитие, неговата дейност се простира като бразда през размирния ХХ в. Силен и проницателен, едноок и величав, той се издига като емблематична фигура на преломни събития – войни, революции, трансформации, заблуди и експерименти. Радикален и последователен, традиционен и дръзновен, той е съпричастен с идеалите за нацията – дълга, държавността, реда и социалната справедливост. Сътвореното, достигнатото, сполуките и несполуките го равняват с големите имена на националната и европейската история. Въплътил разностранен опит, издигал неизменно отечествените стремления, непримирим към развалата на властта и посегателствата върху законността, той се откроява като нестандартна личност. Бурната му одисея буди размисъл за драмите, които е преживял и за енергията, която е отдал на политиката за оцеляването на държавността. Кариерата си Кимон Георгиев започва като военен деец. Началото поставя престижният Кадетски корпус, в който завършва гимназия. След това идва Юнкерското училище, което му дава военно образование. В тази солдатска Алмаматер престоява шест години и през 1902 г. в присъствието на цар Фердинанд е произведен в първи офицерски чин. Двадесет години от живота си отдава на армията като изминава йерархията от редник до полковник – командир на полк. Като строеви офицер служи в пехотните части в Пещера, Пазарджик, Кърджали. Животът му протича на учебните плацове и в тренировки на полето, където обучава подчинените си за дневен и нощен бой. Идеологията му се формира под влияние на възрожденските стремления за обединението на нацията. Това, което е професия на живота му, прогърмява с бездните на Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. Избухва огромен катаклизъм, който мери мащаби с най-големите човешки сътресения. Ако кажем, че напомня на походите на Александър Велики или на Омировите войни, едва ли ще се сгрешим, защото Първата световна война обхваща цялата планета и продължава пет години. Нашият народ изразходва неизмерима енергия в това изтребление. С командваната от него част Кимон Георгиев изминава пътя от Пазарджик, Разлог до Солун и оттам до Родосто на Мраморно море. Произведен в чин майор за храброст и доблест, той се оказва в центъра на кръвопролитното сражение при

1

Авторът е професор, доктор по история.

29


30 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

завоя на река Черна, което е връхна точка в тази епопея. Многобройна англофренска армия прави десант в Солун и открива фронт на Балканите. Развихря се гигантско сражение. В него майор Кимон Георгиев командва втора дружина от 44 пехотен полк, която отбранява най-застрашения участък. Битката продължава десет дни при огромно напрежение и жертви. Кимон Георгиев е в първата редица и пред очите му гинат войници и офицери. Той не губи самообладание и с изкуство и мъжество задържа вражеския натиск. Примерът, който дава, вдъхновява подчинените му роти и те отблъскват противниковите атаки. Кръвопролитието приковава вниманието на цялата страна. Вазов пише стихотворението „При Черна“, в което възпява подвига на частите, командвани от герои като него. С открити гърди Кимон Георгиев води войнишката верига и спира англофренските армади. Самоотверженото му държание разнася името му по всички части на армията. Ранен от шрапнел в едното око, той загубва зрението с това око и е принуден да се лекува. След това преминава на служба в Щаба на действащата армия. Селекцията на жертвеността го издига в челните редици на командните кадри, които през годините на Първата световна война достигат до 10 000 офицери в една армия, приближила милион солдати. В това изтребление показва устойчивост и уравновесеност. Не губи самообладание, отмерен, задълбочен и концентриран, той се проявява като доблестен командир. И става фигура не защото се предлага или аспирира, а защото внушава респект с делата, с интелекта си и с жертвеното си поведение. Личността израства в горнилото на велико изпитание, идеологията му е непоколебима, но трагизмът, който го спохожда, е мъчителен. Подвигът на народа и армията е пред очите му, но политиката и дипломацията на управляващите го озадачават. След една велика кампания, осъществена при Люле Бургас, Каймакчалан и Булаир, последва крах, съкрушителен по мащаби. Той хвърля страната в траур, хаос и революция. Възниква терзание като в антична трагедия. Кимон Георгиев търси отговор, иска разрешение, но то води до разцепление. Военните се изправят срещу политиците. Противоборството е тежко. Войниците вдигат меч срещу управниците. Народът е обхванат от бунт, държавата се изправя пред гибел. В тази ситуация армията остава вярна на Царя и Отечеството и се справя с първия бунтовен тътен – Владайското войнишко въстание, издигнало знамето на републиката. Настъпва епоха, бременна с бури, сътресения и търсене на изход. Българската армия и нейния команден корпус остават в рамките на традиционализма. Те въстават срещу противниците на монархията и капитализма. Другаде радикализмът печели терен: Султанска Турция и кайзерова Германия стават републики. Царска Русия отхвърля династията и тръгва по пътя на комунистическата утопия. Унгария провъзгласява съветска република. България търси опора в царския режим и доминацията на партийно-парламентарната система. Генерацията на средното офицерство, възпитано в добродетелите на нацията, става демиург на събитията. Но легалната борба търпи поражение. Буржо-


Кимон Георгиев – държавник и политик | 31 азията изгубва надмощие в парламента и в кабинета, също и в местното самоуправление. Господстваща сила става аграрно-селското движение, което чрез избори завзема властта. Монархът изгубва контрола над армията, защото военни министри стават лидерите на Земеделския съюз – Александър Стамболийски и други. На дневен ред излиза нелегалната борба. Нейно оръдие става тайната офицерска организация, създадена през октомври 1919 г. Кимон Георгиев заедно с Дамян Велчев е в центъра на тази дейност. През 1920 г. правителството на Земеделския съюз забранява съществуването на Военния съюз и уволнява от армията всичките му ръководни дейци. В това число влиза и подполковник Кимон Георгиев, който по това време е командир на 6 пехотен полк в столицата. Мярката е съкрушителна, но военните показват изобретателност и непоколебимост и макар изгонени от армията, създават конспиративна организация в нейните редове и я овладяват. В продължение на три години те провеждат пет нелегални конгреса и циментират своите сили и кадри. Кимон Георгиев взема ръководно участие в това дело. Военни като Иван Вълков, Никола Рачев, Велизар Лазаров, Дамян Велчев, Христо Калфов, Иван Русев, Владимир Начев застават начело на конспиративната акция. Вдигнали армията под тревога те извършват на 9 юни 1923 г. държавен преврат и връщат страната към граждански парламентарен режим, какъвто по това време съществува в Европа. Промяната се приема и оправдава, но фактът, че се извършва по непарламентарен, неконституционен и терористичен начин поставя в затруднение организаторите на преврата. Насилието изкопава пропаст в нацията и противоборството прераства в гражданска война. Падат много жертви. Гинат писатели, депутати, министри и общественици. Комунизмът и аграризмът са разгромени, но наред с тях се потъпкват и принципите на демокрацията. На сцената излизат крайни и екстремистки сили, които според Александър Малинов нарушават конституцията. Кимон Георгиев издава брошурата „Девети юни“. В нея той отправя поглед към опита на европейския свят. Той иска държавност, основана на закона, деполитизация на полицията и чиновничеството, несменяемост на съдиите, компетентност и професионализъм на администрацията. В брошурата четем: „Почит към законите, ето качеството на един народ, от което тъй много зависи редът, спокойствието и мирното развитие и преуспяване на неговата страна“. Това е веруюто, това е сърцевината на възгледите му през тези трагични години. Той разкрива несъответствието между това, което военните са очаквали, и онова, което е станало. От национални позиции брани интересите на средните слоеве и военната интелигенция, която е активен участник в събитията. В хода на търсенето се зараждат идеите за звенарството, което преувеличено се идентифицира с модела на тоталитаризма и фашизма. Ред външни белези и идеи се приемат за същество и се откъсват от българската действителност, като механично се отъждествяват с германския и италианския империализъм. Изпуска се обстоятелството, че двата стълба на фашизма – световна война и расов геноцид – липсват. С тези разсъждения не подценяваме ахилесовата пета на


32 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

звенарството и военната интелигенция – откъснатостта от партиите и обществото и липсата на масова опора. Тук става реч за политическо течение, което търси разрешение на българската драма, загубила националните идеали в една нещастна война. Недъзите, които Кимон Георгиев визира, свързани с корупция и партизанско разтление подготвят условията за нов преврат. Той дава пример за неподкупност, като си подава оставката като министър на железниците в правителството на Андрей Ляпчев, защото не приема Българската народна банка да се превърне в частна институция. Този акт му спечелва име на достоен политик. Военните се сплотяват около него и го издигат за министър-председател на 19 май 1934 г., когато е извършен втори държавен преврат. Превратът от 19 май 1934 г. дълго време е характеризиран като военно-фашистка диктатура. Тълкуван е механично като проява на тоталитарната вълна, нещо което засенчва новата алтернативата, която военните издигат. Първо, те поставят преграда срещу личния режим и гравитират към републиканство. Второ, въвеждат корективи на системата с помощта на монополи и подчертават ролята на социалния реформизъм. Трето, обосновават необходимостта от нова геостратегическа ориентация, която цели да изведе страната от рамките на германо-хитлеристкото асоцииране. Четвърто, установяват суверенитет над цялата територия на страната, като обуздават тероризма на ВМРО. Пето, възстановяват дипломатическите отношения с Русия. При реализирането на тази стратегия Кимон Георгиев в качеството си на министър-председател показва завидни държавнически качества, такт и прозрение. Тази алтернатива не успя. Една от причините за неуспеха бе неглижирането ѝ от парламентарните сили. Единението на нацията става доминантна идея за хора като Кимон Георгиев. Тя е в основата на малобройния Народен сговор, създаден през 1921 г., в ръководството на който Кимон Георгиев наред с Александър Цанков, Атанас Буров, Т. Кулев вземаше ръководно участие. „Звено“, създадено през 1927 г., се изгражда върху принципите на толерантност и идейна търпимост. „Звено“ е събирателен център на кадри от всички партии, сплотени от определена програма и национална идеология. Това е червена нишка в дейността на тази среда. Даже правителството на 19 май 1934 г. се стреми да покаже национална коалираност, независимо от това, че е принудено да си служи с насилие. Наистина, то разтуря партиите и синдикатите, суспендира конституцията, но едновременно с това реализира радикална позитивна програма. Деветнайсетомайското правителство прави опити да ориентира външната политика към Франция. То осигурява условия за посещението на крал Александър в България. То разрешава радикално въпроса с дълговете и извежда страната от икономическата криза. То се противопоставя на самовластието на монарха. Душата на тези промени е Кимон Георгиев. Но алтернативата, която той очертава, среща силна съпротива. Българското общество остава в плен на варианта от Първата световна война.


Кимон Георгиев – държавник и политик | 33 Военната опозиция и деветнайсетомайската среда понасят удари. Дамян Велчев, Кирил Станчев, Крум Колев и Р. Календеров бяха осъдени на смърт, други на различни срокове затвор. Логиката на борбата стимулира диференциацията на силите. Идеята за нова политика, която се противопоставя на хитлеристката експанзия придобива жизненост. Звенарите се ориентират към Русия и западните сили. Движен от национални мотиви, Кимон Георгиев и ръководеният от него кръг „Звено“ се присъединяват през 1936 г. към Народния фронт. Това не е нещо случайно и изолирано. Още повече, че правителства на Народни фронтове са на власт в Испания и Франция. Идеята за Народен фронт печели влияние в Гърция, Австрия, България и други. Работническата партия (комунисти) и БРСДП (широки социалисти) подписват споразумение за единна борба и започват да издават общ вестник „Трибуна“. Към този блок се присъединява БЗНС „Пладне“. Знаменосци на идеята стават общественици и учени като Асен Златаров, Михаил Маджаров, Никола Петков, Григор Чешмеджиев и др. Един от прозорливите и авторитетни държавници, които осъждат зараждащата се агресивна коалиция между Германския райх, фашистка Италия и милитаристка Япония, е Кимон Георгиев. Той показва твърдост и праволинейност в позициите си и от този период не се отклонява от тази идея. През 1942 г. Кимон Георгиев се присъединява към Отечествения фронт и влиза в нелегалния Национален комитет на същия, създаден през август 1943 г. Програмата, която обединява Работническата партия, БЗНС „Пладне“, БРСДП и „Звено“, е демократична. Тя предвижда скъсване с хитлеристка Германия, възстановяване на конституцията и избори за бъдещето устройство и управление на страната. През тревожните години на Втората световна война Кимон Георгиев отправя смели предупреждения към управляващите за гибелността на прогерманската им политика. Тези предупредителни писма са платформа за ориентацията на България към Обединените нации. Едно от най-вълнуващите предупреждения е създадено по време на чудовищната бомбардировка над София на 10 януари 1944 г. За този апел той е интерниран в Бургас и поставен под домашен арест. Това не му попречи да отстоява антихитлеристката алтернатива. Борбата срещу прогерманската политика, в това число и подкрепата на въоръжената борба го издига за втори път начело на правителството. Това става на 9 септември 1944 г. с неизбежния ход на войната. Неговата прогноза, че Червената армия ще дойде на Балканите, се потвърждава. Идеите, които го вълнуват, са изложени на 17 септември 1944 г. Това е така наречената Втора програма на Отечествения фронт. Тя е реформена, демократична и спасителна за страната. В хода на нейната реализация и въпреки резервите на съюзниците на Работническата партия (комунисти), се допускат ексцесии, жертва на които стават хиляди граждани. Страната преживява ново изтребление. Същото израждане става и с Народния съд, който се прилага във всички сателитни и воюващи срещу Обединените нации страни. В България този съд, под диктата на БРП (к) взема уродливи мащаби. На 1 февруари 1945 г. са разстреляни 33 министри и


34 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

67 народни представители. Хиляди загиват без съд и присъда. Страната се съветизира и за дълъг исторически период се отклонява от цивилизацията, като строи утопичен комунистически модел. Кръгът „Звено“ държи за законността, осъжда репресиите и сам не участва в тях. Но въпреки това носи колективна отговорност за водената по онова време политика и за терора, провеждан в страната. Без да се обезличава и пряко да се ангажира, Кимон Георгиев до края на живота си през 1969 г. остава по върховете на властта. Дейността му през този период е белязана с противоречивост. В качеството си на министър-председател през 1946 г. той представлява България на Мирната конференция в Париж и защитава националните интереси. В речта си пред пленарното заседание, произнесена на 14 август 1946 г., той доказва, че България не е воювала на нито един фронт срещу Обединените нации. България отхвърля предложението на Италия да воюва срещу Гърция, когато Мусолини я напада на 28 октомври 1940 г. Това дава възможност на гърците да изтеглят своите войски от Беломорска Тракия и да ги дислоцират срещу агресора. Кимон Георгиев доказва, че аналогична позиция има страната и когато на 6 април 1941 г. хитлеристка Германия напада Югославия. Български части не вземат участие в тази война. Така стои въпросът и с евреите в старите предели на Отечеството. България единствена в Европа спасява това население от геноцид. Разбира се, силите не стигат и под натиска на хитлеристка Германия евреите от новоприсъединените земи – 11 343 души са избити в лагера в „Треблинка“. Съпричастен с господстващата система, Кимон Георгиев става неразривна част от нея. Като премиер и управляващ министерството на войната, той подписва заповедите за уволнението на 2000 офицери от армията, което довежда до нейния разгром. От този период, макар след това за известно време да е министър на външните работи, той слиза от сцената на ръководните ресори и се съсредоточава в продължение на 15 години върху електрификацията на страната. Той влага целия си държавнически опит и талант на ръководител за изграждането на електроцентрали и съответно оборудване за тях и промишленост, която да ги обслужва. Кимон Георгиев живее и действа в три различни исторически епохи. Първата е битката за осъществяване на националните идеали, въплътени в епохата на войните 1912–1918 г. От юнкерската скамейка, на която стъпва през 1897 г., до командир на 6 пехотен полк през 1919 г., той отдава силите си на армията. Това са 20 години на труд и жертви, които го издигат до челник във военната кариера. Следващите 20 години от живота си Кимон Георгиев прекарва в условията на царския режим и системата на капитализма. Тази му дейност е белязана с избирането му през 1923 г. за депутат, през 1926 г. е издигнат за министър, а през 1934 г. – за министър-председател. През тези години той работи с цар Борис, сътрудничи с Андрей Ляпчев, Атанас Буров и ген. Вълков. Заедно с Дамян Велчев те ръководят три държавни преврата, организатори са на антиконсти-


Кимон Георгиев – държавник и политик | 35 туционни действия, упражняват насилие, падат жертви, но не създават военни режими, а се стремят в една или друга степен към парламентаризиране на страната. Третата епоха е т. нар. държавен социализъм. Той е белязан с жестоки ексцесии, в които Кимон Георгиев не участва пряко, но като министър-председател носи политическа отговорност, за което противниците му основателно го критикуват и обвиняват като проводник и защитник на тоталитарната система. Част от неговата съдба е изграждането на електрификацията на страната. Той свързва името си с изграждането на Баташкия водносилов път, Студен кладенец, ТЕЦ „Марица-Изток“ и Атомната централа „Козлодуй“. Толкова бе отдаден в тази епохалност, че легендата и апокрифното творчество го провъзгласиха за електроинженер на градивното дело. Рекапитулацията на един живот, преминал през две световни и няколко локални войни, съпътстван с взаимно изтребителни сблъсъци, разкрива сила и уравновесеност от голям мащаб. Изминатият от него път е сложен, но епичен, той е апогей на дарование и сродност с кръст, който е жертвен към Отечеството. Поуките от този живот развенчават антиконституционните и тоталитарните системи. Наносното отхвърля насилието и издига ролята на народния суверенитет и парламентаризма за ръководството на обществото. Извършеното през различните епохи само по себе си е нещо уникално. В това отношение Кимон Георгиев няма равен на себе си. Опитът на големите нации показва, че те ценят и проявяват интерес към подобни личности. Такъв е например Талейран, пък до някъде и Чърчил, членувал както в Консервативната, така и в Либералната партия, противоборствал и сътрудничел с Йосиф Сталин и защитавал интересите на Британия. За нашите условия Кимон Георгиев е личност от подобен калибър. Венец на неговите усилия и на средата, която представлява, е повелята да се издигат, укрепват и развиват средните прослойки в обществото, защото те са стълбът на силата, устойчивостта и просперитета на нацията. Пътят на тези кръгове в България не е розов, той е осеян с жертви и трудности, но те не прекратяват усилията си да търсят спасение в рамките на народните сили, техните ценности и добродетели. Сред тези стремежи е и идеята за националното единство като еманация на Отечеството и съхранение на енергията и силите на нацията, губеща огромни ресурси от вътрешно самоунищожение.


ЗА СВОБОДАТА – СОЦИАЛДЕМОКРАТЪТ ГРИГОР ЧЕШМЕДЖИЕВ Георги Анастасов, Дамян Атанасов „От хиляди години светът се е борил против насилието и за свободата. И в тази борба са паднали хиляди и хиляди борци и със своята кръв са осветили правото на всеки човек да се чувствува свободен, да мисли, да говори и да действува. Свободата трябва да бъде като въздух за човека, ако иска да се отличава в духовно отношение от всичко онова, което е под него в животинското царство. През всички времена са се намирали насилници, които от гледище на временни интереси, на тяснокотерийни домогвания и на въображаеми „цели и идеали“ са посягали на свободата на народите и на личността. Техните имена са облечени с презрението на историята. Ако ние в нашето време сме принудени да пишем за свободата, това означава, че не всичко е в реда на нещата в нашата страна и че следователно има много да се желае и още повече да се направи, за да се чувствува всеки свободен да мисли и да действува за своето благо и за благото на обществото. Не съм сигурен, дали ще се намери един управник, който да не съзнава, че трябва да отговаря за своите деяния и че той трябва да бъде най-малко свободен в своите действия. Може би изключения да се намират и то близо до нас и около нас, но тия изключения не трябва да служат за образец. Управникът трябва всякога да мисли, че е натоварен само с задължения, които го насочват в правилния път да се служи най-добре на обществото. Онзи управник, който мисли, че има право да постъпва според своето вътрешно убеждение и да не зачита нито законите, нито конституцията – той не е никакъв управник и неговото име основателно ще бъде свързано с прозвището тиранин. В едно от своите стихотворения народният поет Иван Вазов се оплаква, че освобождението на България не е озарило с любов нашите сърца и те са останали сурови и жестоки. Като че ли това, което е констатирал поетът преди 50 години е верно и за днес. Нашите сърца си остават все така жестоки и нравите в нашата страна все така сурови. Време е основните свободи, гарантирани от нашата конституция, да бъдат свято пазени и да са така проникнали в нашия живот, че да няма нужда да пишем за тях. Българският народ, измъчван през векове, има право на една по-добра съдба. Трябва да му я сътворим.“ 37


38 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

Това са заветните мисли на социалдемократа Григор Чешмеджиев, написани от неговата ръка и публикувани във вестник „Свободен народ“ на 16 септември 1945 г., четири дни след края на земния му път. И само месец, след като с други министри от БРСДП (о) и БЗНС е напуснал първото правителство на Отечествения фронт, оглавено от Кимон Георгиев, поради неодобрение на революционния и насилствен начин на извършваните промени в България след 9 септември 1944 г. Григор Иванов Чешмеджиев е български политик, журналист, адвокат и писател, един от лидерите на българските социалдемократи през първата половина на ХХ в. Той е роден на 16 март (4 март ст. стил) 1879 г. в Пещера. Завършва първоначалното си образование в родния си град, а гимназиалното в Пловдив. През 1898 и 1899 г. е учител в Пещера, където развива активна обществена дейност и през 1899 г. става един от основателите на социалдемократическата организация там. Правното си образование започва през 1900 г. в Софийския университет, където се дипломира три години по-късно. Като ученик в Пловдив, а впоследствие като учител и студент, Чешмеджиев прави първите си литературни стъпки. Талантът му на поет, публицист и журналист е забелязан и оценен от много редактори. Негови стихове се публикуват в списание „Мисъл“, като сътрудничи и на други издания. Постепенно се изгражда като професионален журналист с голям редакторски опит. Участва активно в издаването на множество вестници и списания: „Съзнание“ (1899 и 1916–1918), „Общо дело“ (1901–1905), „Ново общество“ (1906–1909), „Млад работник“ (1906–1908), „Социалдемократ“ (1920–1922), „Епоха“ (1922–1924), „Нова камбана“ (1918–1919 и 1925–1935). Някои негови статии са подписани с многобройните му псевдоними: Григор Лютиков, Вия Долороза, Фалк, Спартак, А. Невенин, Атлас, Стенка Разин и др. Като истински родолюбец, Григор Чешмеджиев участва в Балканската (1912), Междусъюзническата (1913) и Първата световна война (1914–1918). Участието му във военните действия като кавалерист е възнаградено с офицерски чин и орден за храброст. Всичко, видяно и преживяно на фронтовата линия, писателят описва години по-късно в книгата си „Военни спомени“ (1940). През 1913 г. заедно с писателите Ив. Андрейчин, Д. Кьорчев, Димитър Бабев и Ст. Русенски Чешмеджиев става един от основателите на Съюза на българските писатели и оттогава е член на неговото ръководство. Най-значимите му произведения са събрани в 7 тома в годините 1939–1941 г. Там са включени: трилогията „Синове на Балкана“ (1926), „В навечерието на хаоса“ (1927), „Към лобното място“ (1928), „Илю болшевикът“ (1931), „Едно детство“ и „Гимназистът“ (1934), както и драмите, посветени на Априлското въстание и Освободителната война – „Великата пролет“ и „Руския гроб“. След края на Първата световна война съдбата го изпраща в Търговище като запасен офицер. Там той среща съпругата си Невена, която работи като учителка в родния си град. Младото семейство се премества в столицата, където се раждат двете им деца Иван и Вера. В този дом на ул. „Хан Аспарух“ Григор


За свободата – социалдемократът Григор Чешмеджиев | 39 Чешмеджиев сътворява трилогията „Синовете на Балкана“. През 1926 г. министерството на просветата отличава трите тома и ги провъзгласява за роман на годината. Още като учител, в своя роден град Пещера 19-годишният Григор Чешмеджиев се включва активно в обществената дейност и става един от основателите на социалдемократическата организация в града. От зората на социалдемокрацията в България до сетния си дъх той не прави компромиси с нейната основополагаща идея – прогресивното обществено развитие може и трябва да се осъществява по еволюционен път. В много публикации Чешмеджиев декларира своето твърдо убеждение, че единственият път за защита на обществените интереси и за благоденствие на народа са легалните борби. Заедно с видните социалдемократи Янко Сакъзов, Кръстю Пастухов и Коста Лулчев, той убедено отрича революционния път на обществено развитие и, в частност, терора и безумията на някои земеделски и комунистически водачи, които през 20-те години на ХХ в. се опитват да наложат желания от тях път на обществено развитие в България с цената на множество жертви и кръвопролития. Неговото безкомпромисно противопоставяне на революционната борба под ръководството на Комунистическия интернационал върви паралелно с отрицанието на надигащия се след преврата от 19 май 1934 г. едноличен режим на цар Борис ІІІ. През 1933 г. той се опълчва срещу изгонването на депутатите на Работническата партия, защото е убеден, че нелегалната борба е по-опасна и нежелателна от легалното противостоене на политическите противници. През 1919 г. 40-годишният Чешмеджиев е избран в ръководството на Българската социалдемократическата партия, където остава до края на живота си. Той е и постоянен народен представител от ХVІІІ до ХХІІІ Обикновено народно събрание в годините между 1919 и 1934 г. След преврата на 19 май 1934 г. БРСДП е забранена заедно с остналите политически партии. На 25 март 1938 г. Чешмеджиев произнася предизборна реч, в която подлага режима на остра критика. Половин година по-късно началникът на Държавна сигурност изпраща до прокуратурата на Софийският областен съд преписка, съдържаща акт и полицейско дознание за това, че на 25 март, в качеството си на кандидат за народен представител, Чешмеджиев е оскърбил царя и е говорил против държавата. Като юристи Григор Чешмеджиев и Петър Анастасов стават защитници в процесите срещу БЗНС – «Пладне» през 1941 г., срещу парашутистите и подводничарите, изпратени от Москва с цел да запонат въоръжена борба срещу монархофашисткия режим, и срещу ЦК на БРП през 1942 г. При преследванията срещу евреите старият вече писател събира подписите на известни наши литературни творци под съставената от него декларация в защита на българските евреи. Когато на 10 август 1943 г. е създаден Националният комитет на Отечествения фронт, редом до Кимон Георгиев, Петър Мънзелов, Никола Петков, Кирил Драмалиев и Димо Казасов е записано и името на социалдемократа Григор


40 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

Чешмеджиев. Григор Чешмеджиев е кандидат на Народния фронт за депутат, а през август 1943 г. се включва от името на БРСДП заедно с Димитър Нейков, Петър Анастасов и Петър Братков в НК на ОФ. Част от съпартийците на Григор Чешмеджиев не могат да му простят един факт. На 9 септември 1944 г. той приема поканата на Кимон Георгиев и влиза в отечественофронтовското коалиционно правителство. Така писателят става първият социален министър на България след голямата промяна. На 1 февруари 1945 г. ЦК на БРСДП го избира за директор на партийния си орган в. „Свободен народ“. Той не възразява срещу отстраняването от ръководството на партията на Кръстю Пастухов, Иван Пастухов и д-р Георги Петков през януари 1945 г., но скоро разбира, че това е само началото на процеса на ликвидиране на БРСДП от силните на деня – комунистите. Всичко за него става ясно, след като е направен опит да бъде свален по поръчка Главният секретар на БРСДП Коста Лулчев, с когото са близки другари. На 12 юли 1945 г. настъпва и краят на илюзиите – Григор Чешмеджиев е отзован от министерския пост и от другите обществени институти, където е представлявал БРСДП. Той, както и партията му, преминават в опозиция. Месеци наред той работи върху идейната платформа и концепцията на партийното издание вестник „Свободен народ“ . Но умира на 16 септември 1945 г., без да дочака раждането на новия вестник. Причината за смъртта му, според официалната версия, е спукана язва. Според недоказани твърдения на съпартийците му, той е умишлено отровен. Само ден след смъртта му – на 17 септември, излиза първият брой на в. „Свободен народ“ с уводната статия на Григор Чешмеджиев, посветена на свободата. Изпращайки в сетния му път Григор Чешмеджиев, секретарят на БЗНС Никола Петков казва: „Българският народ загуби един от големите си синове, работническата класа – един от най-верните си защитници, българската демокрация – един от най-смелите си борци. Григор Чешмеджиев умря като войник със знамето на свободата в ръка. И последната му мисъл бе за свободата... Българските земеделци и работнически маси не ще забравят своя истински приятел и верен защитник. България загуби един рядко смел и характерен държавник“. И след смъртта му остава паметта за неговото крупно и дейно, просветителско и литературно дело, което дори враговете му не смеят да пренебрегнат. В негова чест след 10 ноември 1989 г. кръщават улица Григор Чешмеджиев в столичния квартал Манастирски ливади.


ЦОЛА ДРАГОЙЧЕВА – ЯРКА ФИГУРА ОТ ПЪРВИТЕ ГОДИНИ НА ОТЕЧЕСТВЕНИЯ ФРОНТ Илияна Марчева1

Ц

ола Драгойчева е типична фигура за миналия ХХ в., когато големите социално-икономически, политически и културни трансформации въвличат в политическия живот все по-широки социални слоеве и по-специално жените. Драгойчева е ярък представител на характерен герой за епохата – професионалния революционер-комунист, чиято отличителна черта е себеотрицанието в името на идеала за социална справедливост и равноправие. За формирането на този тип персонаж дава представа емблематичното заглавие на романа на Николай Островски „Как се каляваше стоманата“. „Човекът от стомана“ се закалява в борбата срещу стария ред, срещу трудния достъп на широките социални слоеве до икономическите, политическите, културните и властовите ресурси на обществото, като в същото време пренебрегва личното си щастие и личния си интерес. Неслучайно един такъв герой, преживял метаморфозите от борец срещу властта във всесилен властник – Йосиф В. Джугашвили приема псевдонима „Сталин“ (Стоманен – от руската дума сталь). Подобно на него Цола Драгойчева дочаква победата на своята борба и поема ролята на защитник на новия комунистически ред. Тогава нейната желязна закалка започва да губи блясъка си във вътрешнопартийната борба за власт, изродила се по времето на сталинизма в България от края на 40-те и началото на 50-те години в борба за политическо и физическо оцеляване. Желязната ѝ броня обаче ръждясва пред изкушенията на властта при Живковия авторитаризъм до края на 1989 г., когато участието на Драгойчева във висшето партийно ръководство означава привилегии без лична отговорност. Така се променя Цола Драгойчева в годините, когато се осъществява политическият ѝ идеал. Нещо повече, тя дори надживява своето време, като става свидетел (макар и не съвсем ясно осъзнаващ) на рухването на системата, в името на която жертва не само най-хубавите години от живота си, но и личното си щастие – любовта и майчинството.    Цола Драгойчева е родена на 18 август 1898 г. в малкото провинциално градче Бяла Слатина, Северозападна България – беден изостанал земеделски

1

Авторът е доктор по история, доцент в ИИИ при БАН.

41


42 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

район, където левите социалистически идеи намират традиционно благоприятна почва и много привърженици. Такава е и тя, докато учителства по селата във Врачанския край и завършва Висшия педагогически институт в София. За учебната 1923–1924 г. е назначена за директор на местната прогимназия в с. Соколаре. Драгойчева не само не сяда в директорското кресло, но много скоро се разделя завинаги с учителската професия. По това време, наред с професията си, тя прави и политическия си избор. Става член на БКП (т.с.) – най-радикалната лява политическа партия, която възприема идеите на Ленин и руските болшевики за възможността в обозримо бъдеще в изостанала България да победи социалната революция чрез предварително подготвена въоръжена акция, с която да се установи работническо-селска власт като форма на диктатура на пролетариата. Запленена от тази перспектива, Ц. Драгойчева се впуска в борба за реализирането ѝ, като изявява своите лидерски качества, силна вяра, самодисциплина. Цола Драгойчева участва в първия опит на БКП (т.с.) да вземе властта чрез въоръжено въстание през септември 1923 г., поради което е лишена завинаги от учителската си професия, арестувана е и е лишена за 20 години от свобода. По силата на обявената амнистия тя излиза от затвора през май 1924 г. и поема по пътя на професионалния революционер. Във връзка с подготовката на ново въоръжено въстание Цола Драгойчева е включена в щаба на Североизточната военно-партийна област, ръководена от Военната организация на ЦК на БКП. След атентата в църквата „Св. Неделя“ през април 1925 г. в София ръководителите на комунистическата партия са подложени на гонения. Цола Драгойчева е заловена в Пловдив и след едномесечни инквизиции е изправена заедно с останалите дейци на Пловдивската военно-партийна област пред военно-полеви съд. Нейната желязна закалка на фанатично уверен в правотата си човек се откроява на фона на личната ѝ драма. По време на ареста тя вече е бременна, а полицията успява да набеди нейния любим Неделчо Манев в предателство, така че Цола при очната ставка с него му удря шамар и завинаги го зачерква от живота си. Явно, душевните ѝ сили след този двоен провал – на революционното дело и предателството на любимия, както и инквизициите, я напускат и Цола Драгойчева прави опит за самоубийство. На 25 юни 1925 г. Драгойчева е осъдена на смърт чрез обесване, но присъдата ѝ е отложена, заради бременността. На 25 декември 1925 г. тя ражда в затвора своя единствен син Чавдар, когото отглежда до година и половина при изключително тежки условия. Застъпничеството на българската и международната общественост довежда до отмяна на смъртната ѝ присъда, която е заменена с доживотен строг тъмничен затвор. Седем години Ц. Драгойчева прекарва в затворите в Пловдив, София, Сливен, докато през 1932 г. е амнистирана. Междувременно е изпратила своя син по нелегални канали в СССР, даващ по линия на Комунистическия интернационал подслон на децата на комунистите от цял свят. След излизането си от затвора и Драгойчева заминава за СССР. Първоначално се лекува в Крим, а по-късно в Москва завършва Международната ленинска школа към Коминтерна и сътрудничи в Международния женски


Цола Драгойчева – ярка фигура от първите години на ОФ | 43 секретариат при Изпълкома на Коминтерна. Участва като гост на VII конгрес на Коминтерна 1935 г., на който Георги Димитров изнася основния доклад „Настъплението на фашизма и задачите на Комунистическия интернационал в борбата на работническата класа срещу фашизма“. През първата половина на 1936 г. Цола Драгойчева е изпратена нелегално във Франция да запознае членовете на БКП и другите балкански комунистически партиите с решението за формиране на народни фронтове, т.е. достатъчно широки коалиции с всички политически и масови движения, за да се възпрепятства идването на власт на фашистки партии. След завръщането си в България Драгойчева изцяло се посвещава на комунистическата партия, като оглавява Помощната организация, грижеща се за арестуваните членове на партията, техните роднини и близки. Като отявлена феминистка, отговаря и за работата сред жените. На Витошката конференция през юни 1937 г. е избрана за член на ЦК на нелегалната комунистическа партия. Възложено ѝ е да ръководи проникването на комунистите в масовите организации като стъпка към формиране на Народния фронт. В края на 30-те години активно участва във всички мероприятия на комунистическата партия, която по това време се стреми да завоюва по-широко политическо пространство. Нападението на Германия срещу СССР на 22 юни 1941 г. активизира и канализира борбата на комунистите в България, които приемат тактиката на въоръжената партизанска война, макар че страната не е окупирана от германците. Цола Драгойчева като член на Политбюро и организационен секретар на ЦК на БКП (от януари 1941 г.) участва във вземането на решението от 24 юни 1941 г. за разгръщане на масова въоръжена антифашистка борба. При изпълнението на това твърде рисковано решение, което влиза в противоречие с първоначалните плюсове от обвързването с Германия – решаването на националния въпрос – Драгойчева минава в нелегалност. Тя впряга своята изобретателност, бърза реакция, чувство за опасност и поема предизвикателствата на съдбата. Макар и със смъртна присъда, Цола Драгойчева поддържа връзките с центъра в Москва, от където получава инструкции. През януари 1944 г. дисциплинирано възприема и провежда линията за масовизиране на партизанското движение, за овладяване на свободни терени и за създаване на изходни бази на въоръженото въстание – линия, която не успява да се реализира поради нейната неадекватност в българските условия и която довежда до избиване на много невъоръжени младежи, тръгнали да стават партизани. Драгойчева обикаля Софийско и убеждава местните партийни функционери да подкрепят самоубийствената инициатива и тогава се осъществява първата ѝ среща с Тодор Живков, който запазва спомена за острия ѝ сиво-син поглед и за заплахите ѝ за партиен трибунал. Цола Драгойчева изпълнява и две други важни мисии – поддържа връзката между БКП и ЮКП и контролира създаването на Отечествения фронт в България, като напътства непосредствено водещия преговорите с останалите пар-


44 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

тии и групи редови комунист Кирил Драмалиев. Създаването на ОФ е изключително важно за комунистите, извършвано по директива от Коминтерна, но с дълбок стратегически замисъл. Чрез формирането на коалиция с други партии БКП цели да преодолее образа си на терористична организация, легитимирайки се като националноотговорна партия и така да се впише в новата политическа система, която трябва да се наложи и с помощта на Великите сили. Коалицията ОФ трябва да гарантира и определящата роля на БКП в следвоенното управление на страната. Този замисъл е застрашен от действията на останалите политически партии, неприемащи правителствения курс, но придържащи се към легални форми на съпротива. Опасността комунистическата партия да остане изолирана от формиращата се през септември 1943 г. буржоазна нефашистка опозиция кара Цола Драгойчева да поеме риска и да пренасочи разговорите към политици от втория ешелон на партийната йерархия или с лидери, останали извън буржоазната коалиция като Никола Петков, Кимон Георгиев, Григор Чешмеджиев и др. При наблюдението върху преговорите с тези дейци за мъчително оформящия се ръководен орган на коалицията – Националния комитет (НК) Драгойчева проявява настъпателност, хладнокръвие и политическа воля. Израз на признание за ролята ѝ при конструирането на ОФ е избирането ѝ малко след завземане на властта от ОФ на 9 септември1944 г. – през октомври 1944 г. за главен секретар на НК на ОФ. На този пост Драгойчева е преизбрана на Първия конгрес на ОФ през март 1945 г. През периода септември 1944 – 1946 г. НК на ОФ е изключително важно звено в политическата система на следвоенна България. Той е политическата опора на властта, занимава се с кадровия потенциал в управлението, дава политическа насока на дейността на правителството и осъществява политически контрол върху неговите решения. Наред с това ОФ контролира обществото. Големите права и правомощия на НК на ОФ окрилят Цола, дават ѝ самочувствие, подхранват нейния властен характер. Популярността ѝ нараства с всеки митинг, с всяка нова пропагандна проява или кампания на ОФ. Името ѝ не слиза от вестниците. През октомври 1944 г., освен за главен секретар на НК на ОФ, Драгойчева е избрана за председател на Българския национален женски съюз – преименувана според изискванията на новия отечественофронтовски режим феминистка организация, която ръководи до разпускането ѝ през 1950 г. Драгойчева смята, че този пост, който има поскоро почетен характер, ѝ се полага по право. Убедена радетелка на женското равноправие в социалистическия му вариант, властна и ревнива към постовете, през октомври 1944 г. Цола Драгойчева е избрана и за председателка на ЦК на Помощната организация. Истинска власт в управлението на страната, обаче, ѝ осигурява постът главен секретар на НК на ОФ. Особено, като се имат предвид две обстоятелства. От една страна, неуреденото международно положение на страната повишава значението на коалицията ОФ, затова комунистите съзнателно експонират ОФ като ръководен политически орган на страната и държат на паритетното пар-


Цола Драгойчева – ярка фигура от първите години на ОФ | 45 тийно представителство в него. ОФ е удобното вътрешно- и външнополитическо прикритие за постепенното настъпление на комунистите в държавните дела. Но това става чрез сблъсъка на интереси, осъществяван на високо ниво в НК на ОФ. От друга страна, макар че започва да се формира култ към личността на Георги Димитров като вожд на българския народ, той самият се връща в страната едва през ноември 1945 г. Така че, съвсем не е случайно, че западните наблюдатели наричат Цола Драгойчева през периода 1944–1945 г. „истинския управител на страната“ и „българската лейди Сталин“. „Глупости“ ще нарече тези определения българският цензор и също ще има право. Драгойчева е представител на БКП в НК на ОФ и съгласува всяка своя позиция с тясното партийно ръководство, а то от своя страна – с Москва. От тук, обаче, още веднъж нарастват значението и отговорностите ѝ като главен секретар на НК на управляващата коалиция, нейното умение да балансира между изискването за представителност на ОФ и стремежа на комунистическата партия да увеличи позициите си във властта. Със съзнанието, че зад нея стоят местните комитети на ОФ, създавани в нелегалния период преди всичко от комунисти, Цола Драгойчева прокарва линията за водеща роля на НК на ОФ. Но благодарение на богатия си опит в убеждаването, отлично познаваща и използваща процедурните механизми и възможности тя ръководни заседанията на НК на ОФ по такъв начин, че винаги прокарва предложенията на комунистите. С тези свои действия тя непрекъснато дава поводи на партньорите на ОФ да я определят като „жестока в политиката“ и да се оплакват от нея на Политбюро на ЦК на БРП (к), но и да ѝ се подчиняват. Цола Драгойчева издейства подкрепата на партньорите в ОФ за големите политически акции на властта: дефашизацията и демократизацията, изборите за 26 ОНС и коалиционната тактика във връзка с тях, отношението към конфликтите вътре в партиите от ОФ. Общ е и неуспехът да се попречи недоволните групировки да излязат в опозиция. Особено голямо е напрежението през лятото и есента на 1945 г. около изборите за НС, тяхното отлагане и външнополитическия натиск. В този драматичен момент от развитието на политическия живот в следвоенна България Драгойчева следва указанията на Москва. Цола Драгойчева е избрана за народен представител от Врачанския избирателен район в общата листа на ОФ за депутат в 26 ОНС. При откриването на Народното събрание от името на НК на ОФ тя прави декларация, че „Парламентът има законодателната власт, правителството – изпълнителната, водачът на народа е НК, опиращ се на своите организации по места“. Именно продължаващата и след изборите доминация на комитетите на ОФ в центъра и по места е сочена от опозицията за най-големия порок на новия режим и неконституционна аномалия. Двусмисленото положение на ОФ запазва лидерските позиции на Цола Драгойчева. Тъй като западните съюзници не признават изборите, а оттам и законния статут на 26 ОНС, комитетите на ОФ продължават да легитимират властта като представяща по-голяма част от нацията и пара-


46 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

ван за решения, облагодетелстващи комунистите. Същевременно НК на ОФ се опитва да играе посредническа роля между правителствени и опозиционни лидери, в резултат на което към ОФ е привлечено лявото крило на Радикалната партия. Енергичните действия на Цола Драгойчева в работата на НК на ОФ ще я превърнат в символ на управляващата коалиция, затова опозицията, по повод на твърде ниската, според нея, възрастова граница за избиране ще я подкачи с карикатурата: „Избърши се, чедо, сопола, че да вървим да гласуваме за лелята ти Цола!“ Нейната политическа значимост се открива и в шегата, разпространявана по това време в комунистическите среди: „Да оженим Цола Драгойчева за Тито и ето ви готова балканската федерация“. Расте и международната известност на Цола Драгойчева. На 26–30 ноември 1945 г. тя става съучредител на Международната федерация на жените и е избрана в изпълнителния ѝ комитет. На първата следвоенна интерпарламентарна сесия през април 1946 г. в Копенхаген тя е член на делегацията, водена от Васил Коларов. Участва и в подготовката за подписване на мирния договор. В САЩ е гост на Американския славянски комитет и на неговия редовен конгрес, чийто генерален секретар е българският политемигрант Георги Пирински. Цялата дейност на Драгойчева е насочена към утвърждаване на БКП във властта и към все по-бързо изчерпване на властта на ОФ, наречена тогава „народна демокрация“. Но този процес намалява авторитета и реалната тежест на НК на ОФ в управлението, а оттам – и на нейното собствено положение във властта. С настъплението срещу опозицията през 1946 и 1947 г. става все поясно господството на комунистите, подкрепяни от Кремъл. С подписването на мирния договор на България с победителките на 10 февруари 1947 г. се премахват международните пречки пред съветизацията на страната и превръщането ѝ в сателит на Москва. Опиянението от политическите успехи на партията, които смята и за свои лични постижения, пречи на Драгойчева да усети, че в този момент благосклонността на съдбата започва да се оттегля от нея. С промененото съотношение на силите в полза на БРП уменията на Драгойчева да прокарва нейните решения в НК на ОФ вече тубят предишното си значение. Нейната енергичност, изпълнителност, властолюбие започват да дразнят все повече и колегите ѝ от Политбюро на ЦК на БРП. Партньорите от НК на ОФ се сърдят на командните ѝ маниери и нетактичност, от което се възползват лидерите на комунистическата партия. Те все по-често недоволстват, че популярността ѝ се излива в стремежа към самоизтъкване и я обвиняват, че през 1946 г. в организираната в Прага изложба за българската съпротива Драгойчева изтъквала само себе си. През февруари 1948 г. Цола Драгойчева е смъмрена, че е допуснала отчетът на НК на ОФ за Втория конгрес на ОФ да излезе не като дело на комитета, а като „такъв лично на главния секретар др. Цола Драгойчева“; че тя открила форума на ОФ не от името на НК, а „от свое лично име“ и я порицават, че нарекла Г. Димитров „велик вожд“ и „най-велик син на родината“, а според тясното партийно ръководство „велики водачи и учители за нас са само Ленин и Сталин“.


Цола Драгойчева – ярка фигура от първите години на ОФ | 47 Тези обвинения показват, че колегите ѝ се канят да я свалят от политическата сцена. Малко преди V конгрес на БКП (декември 1948 г.) тя е извадена от Политюро на ЦК на БРП, за да се намали съставът му и да се осъществи изискването на Георги Димитров за хомогенно партийно ръководство, което не било възможно при наличие на три категории политици: работили в страната нелегално като Драгойчева, ръководили партията от лагери и затвори като Тр. Костов, и такива, които „не по тяхна вина“ направлявали дейността на комунистите отвън като самия Димитров. За изпадането си в немилост Цола Драгойчева обвинява Трайчо Костов, смятайки че той настройва Димитров срещу нея. Но на конгреса Димитров отправя още по-строги упреци към нея, унизява я, като обяснява, че е изчерпала своите възможности да бъде член на Политбюро на ЦК на БРП и я предлага за кандидат-член. Така политическата кариера на Цола Драгойчева бележи спад – тя е извадена не само от тясното партийно ръководство, но и от НК на ОФ. Председателства Националния комитет за защита на мира от 1949 до 1952 г., когато я изместват и от тази обществена организация. Въпреки ударите на съдбата, Цола Драгойчева продължава да играе по правилата на системата като член на ЦК на БКП и министър в новосъздаденото Министерство на пощите и съобщенията от декември 1947 до февруари 1957 г. Като министър, член на ЦК на БКП и депутат Цола Драгойчева посреща ХХ конгрес на КПСС (февруари–март 1956 г.), оповестил десталинизацията, т.е. известна либерализация и демократизация, съпроводена със смяната на партийните водачи в Москва и София. Желязната самодисциплина кара Драгойчева да приветства промените, но те не ѝ носят нови позиции. Нещо повече – през 1957 г. (до 1977 г.) тя поема почетното, но без особена политическа тежест ръководство на Общонародния комитет за българо-съветска дружба (в началото Съюз на българо-съветските дружества), след което остава негов почетен председател. Нейната амбициозност не може да бъде удовлетворена с тази представителна задача, затова тя си позволява да вика при себе си министри, да им иска информация, а и обяснения за действията им по отношение на Съветския съюз и да им дава съответните указания. И въпреки, че няма право на това, тя ги заплашва с най-тежки наказания, ако се отклонят от тези отчети. Най-неочаквано през 1966 г. Тодор Живков отново я предлага за член на Политбюро, въпреки че „зоологически я мрази“. Но тя му е нужна, за да балансира между двете поколения на партийния елит в очерталата се неосталинизация. И Драгойчева приема, но позицията е вече на властник без реална тежест, ползващ само привилегиите от властта: безплатна храна, летувания, привилегировано обслужване, кола, шофьор, кабинет. През този втори период във върховната политическа власт Драгойчева развива международна дейност като защитник на мира и женското равноправие, активно участва в работа на НС и на различни партийни конгреси. Съдейства за благоустрояването на родния си край. През 70-те години Драгойчева публикува спомени, в които разказва между другото и за реалните противоречия между ЮКП и БКП по време на войната.


48 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

Мемоарите ѝ предизвикват остра югославска реакция, в резултат на което Драгойчева е обявена за персона нон грата в южната ни съседка. Но спомените са подложени на строга цензура и с оглед на това да не падне и сянка от съмнение върху антифашисткия актив на Живков. Цола Драгойчева приема тези компромиси, въпреки или може би поради желязната си, макар и ръждясала вече, закалка на дисциплиниран партиен член. А и позицията ѝ във властта не ѝ оставя друг избор – трудно е да се бъдеш безкомпромисен, когато ползваш облаги. Богатият ѝ организационен опит я е научил, че индивидуалният бунт в партията е безсмислен. Така протича политическата ѝ дейност, докато през януари 1984 г., позовавайки се на влошаващото си здравословно състояние, Драгойчева не подава оставка като член на Политюбро на ЦК на БКП, оставайки до февруари 1990 г. член на ЦК на БКП. Като дисциплиниран член и радетел на всичко, което става в СССР, тя възприема безрезервно започналата от 1985 г. „перестройка“, която подлага на преоценка редица основни за комунистическата партия постулати. Вътрешнопартийният преврат на 10 ноември 1989 г. я кара отново да се изяви на политическата сцена – тя изпраща писмо до пленума на ЦК на БКП от 13 декември с.г., посветен на състоянието на партията и предстоящите задачи след отстраняването на Живков и започналия и в България преход към демокрация. В писмото си Драгойчева отправя обвинения срещу Живков в перестроечен стил, в които се прокрадват реминисценции от обвинения срещу предишния партиен диктатор Вълко Червенков. Тя признава и своята вина на безгласна пионка във висшето партийно ръководство. Драгойчева поздравява „здравите сили“ в ръководството и им пожелава да възвърнат доверието на обществото към комунистическата партия. Това е последната политическа изява на Цола Драгойчева. Независимо че полага грижи за здравето си, спортува, яде по килограм лимони на ден, силите ѝ все повече отслабват. Според сина ѝ тя даже не съвсем ясно осъзнава промените в България, загубата на властта на комунистическата партия и най-вече отричането на смисъла на нейния живот – комунистическия идеал. Драгойчева умира на 25 май 1993 г. в София. Лондонският в. „Таймс“ в обширен некролог от 8 юни 1993 г. отдава заслуженото на тази изключителна в миналото жена. Той започва с думите „Името на Цола Драгойчева извиква в съзнанието асоциации с класическите броненосци от миналото: „Несломими“, „Неукротими“, „Непреклонни“. Също като тези прочути кораби, тя доживя до своето пълно износване“.


ГЕОРГИ ДИМИТРОВ И КОАЛИЦИОННАТА ПОЛИТИКА – ТРАДИЦИИ И СЪВРЕМЕННОСТ Павел Писарев1

Н

а 16 юли 1942 г. Георги Димитров отбелязва в дневника си, че на среща, на която са присъствали Коларов, Червенков и Белов (Георги Дамянов), е предложил „прередактирания текст на програмата на Отечествения фронт в България за предаванията по радиостанция „Христо Ботев“. Автор на програмата е Васил Коларов, като в неговите лични ръкописи тя съществува под заглавие „Проект на антифашистка платформа“. На 17 юли 1942 г. той лично я прочита по микрофона на радио „Христо Ботев“, както я е приготвил Георги Димитров. Това говори ясно, че Георги Димитров е създател на ОФ. Условията за организирането му са съзрявали дълги години в дейността на Димитров. Георги Димитров придобива европейска и световна известност на Лайпцигския процес от 1933 г. Той пръв посочва агресивния античовешки характер на националсоциализма, опасността, която фашизма представлява за световния мир и за човечеството, разкрива източниците му – финансовия капитал, империализма. На Лайпцигския процес Димитров построява своята защита върху основите на теорията за народните фронтове, чиито корени търси в европейската духовна култура и цивилизация, позовава се на примери от основните културни пластове на Европа – гръцката и римската култура. Не случайно Димитров организира европейския конгрес за култура против войната в Амстердам, поддържа кореспонденция, връзки и приятелство с Ромен Ролан, Мартин Андерсен Нексьо, с Леон Фойхтвангер, с Йоханес Бехер, с Максим Горки, с Анри Барбюс, предизвиква адмирациите на Алберт Айнщайн, Рокуел Кент, Артуро Тосканини, Андре Малро, Андре Жид. По това време Димитров е вече признат крупен интелектуалец, теоретик и политик. Неговите теоретически разработки за единните, народните фронтове са принос в теорията на тогавашната и сегашната левица. В теорията за народните фронтове на Димитров, която става първообраз на по-късната му идея за Отечествения фронт, проблемите на културата са заемали важно място.Създавайки и в България народен, а по-късно Отечествен фронт, той привлича към своята идея много интелектуалци и творци. Като генерален секретар на Коминтерна Димитров начертава нова стратегия за борбата против фашизма и капитализма, стратегията на народните фронтове, 1

Авторът е доцент, доктор на социологическите науки, известен журналист-международник.

49


50 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

на широкия съюз на левите сили, интелигенцията, младежта и жените. Той дава нова, различна от Сталин формулировка: противопоставя се на виждането, че фашизмът и социалдемокрацията са братя-близнаци, чрез изолиране на сектантите сред комунистите и десните при социалдемократите ратува за единение на цялата левица, не само чрез единство на масите, но и на ръководствата. В годините на Втората световна война Димитров организира съпротивата на европейските народи, както и борбата на китайския народ против японските окупатори. Сталин, Рузвелт и Чърчил със своите генерали Жуков, Айзенхауер и Монтгомери ръководят фронтовете, а Георги Димитров заедно с националните ръководства насочва Европейската съпротива, в която участват милиони партизани и бойни групи. С политически директиви, радиовръзки и радиопредавания, с изпращане на диверсантски групи и нелегални военни и политически организатори Димитров участва във войната. Той отделя много внимание и на Съпротивата в България и на Балканите, на връзките и помощта на Тито. Когато войната завършва, Георги Димитров разговаря с Палмиро Толиати, Морис Торез, Вилхелм Пик и Валтер Улбрихт преди отпътуването им от Москва за следвоенната обстановка в Европа и за задачите на техните партии. След войната, като ръководител на БКП Георги Димитров заедно с Васил Коларов, разработва теорията и политиката на народната демокрация, както и идеята за специфичен български път към социализма. Той не случайно се завръща в България в хода на организирането на Отечествения фронт и се среща с Елин Пелин, художника Бешков, приема Адриана Будевска и десетки други интелектуалци учени и творци, за да ги приобщи към идеите и делото на ОФ. Много преди еврокомунизма Димитров посочва националните пътища към социализма, основани и върху общи закономерности. Той предупреждава за опасности като бюрократичния, държавен социализъм, лишен от инициативата на личността, посочва ролята на личната собственост за развитието на социализма, особено за запазване на правото на собственост върху земята на село под формата на поземлена аренда в кооперацията, както и за ролята на кооперацията при занаятчийството и въобще при средните собственици. Димитров говори за патриотични индустриалци, търговци и офицери, за интелигенция, привлича към сътрудничество творческата интелигенция и средната класа. Идеята за ОФ е основополагаща в теорията на Георги Димитров за народната демокрация като нова европейска форма на социализъм. Георги Димитров нарежда да бъде освободен арестуваният Елин Пелин, съдейства да се освободят Михаил Арнаудов и Станислав Балан (съветник на царя), пише писмо от Москва „берегите мальчика“ (Симеон ІІ), като настоява да се осигурят достойни условия за царското семейство. Георги Димитров е наш съвременник не само като противник на войните, които и сега се водят против интересите на народите. Той е забележителен реформатор модернизатор на България. Актуален е неговият призив за това, че „За 15–20 години България може да постигне това, което други народи при други условия са постигнали за столетие“. И днес, когато запазването на националната идентичност е императив, важи неговата забележителна


Георги Димитров и коалиционната политика | 51 констатация, че „в областта на културата, няма малки и големи народи“. Сега, когато на България предстои отново да догонва европейските показатели на материално развитие и да защищава своята национална идентичност в условията на глобализъм и европейска интеграция тези димитровски завети звучат напълно съвременно. Георги Димитров беше за равенство на всички български граждани, без разлика на религия и националност, той върна правата на българските евреи, имената и правата на българите мюсюлмани, тежко нарушени от българските фашистки правителства. Той предлагаше на България европейски норми на цивилизация. Оттогава са минали 70 години. Създадената преди десетилетия Програма на ОФ има за цел да организира българския народ за борба против фашизма, в условията на победоносния ход на Съветската армия и тези на съюзниците, да свали фашистката власт и да предприеме първите мерки за възстановяване на демокрацията, на икономическия и социалния живот в България. Демократичната антифашистка коалиция в България се установява на фона на международната коалиция на Сталин, Рузвелт, Чърчил и Дьо Гол. Веднага след обявяването на Програмата на ОФ в България до Девети септември се изграждат няколкостотин нелегални отечественофронтовски комитети, особено в дните и седмиците преди 9 септември, включително и в армията. По-късно ОФ става организиращата политическа сила в България, която в продължение на десетилетия изгражда социализма в страната. ОФ не е съветско творение, такава организация не съществува в Съветския съюз, не е присъща на съветския тип социализъм. В България има отлики – съществува и друга партия – Земеделският съюз. Това са отлики на народната демокрация за разлика от съветския тип социализъм. Колкото и да се отрича сега особения, оригинален характер на социализма тип „народна демокрация“, той беше в някаква степен различен. Автор на теорията и практиката на народната демокрация и народните фронтове, какъвто беше ОФ, е българинът Георги Димитров. Известно е, че той е водил спорове със Сталин, дали народните фронтове, съюзите със социалдемокрацията да се изграждат с ръководствата на социалдемократическите партии или пряко с масите зад гърба на ръководствата им. Още от лятото на 1942 г. в България започва организирането на нелегални отечественофронтовски комитети по градове и села и във военни поделения, като постепенно към тях се присъединяват десетки, стотици българи. Активна роля в тази дейност играят Цола Драгойчева и Кирил Драмалиев. Около две трети от участниците в Съпротивата в България не са били комунисти. Още преди Девети септември в ОФ се включват БРП (к), Политическият кръг „Звено“, БЗНС „Пладне“, БРСДП. Видни буржоазни политици и общественици участват непосредствено преди 9 септември и след това в Националния комитет на ОФ – такива като Кимон Георгиев, Димо Казасов, Никола Петков, Григор Чешмеджиев, Димитър Нейков, Стоян Костурков. Много скоро, обаче, някои партии напускат ОФ и се обявяват за опозиция на официалния ОФ. Това са БЗНС–Никола Петков, Социалдемократите на Лулчев и Григор Чешмеджиев.


52 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

Земеделците и социалдемократите се разцепват, като левите им крила продължават да са отечественофронтовски. Основните цели на ОФ в началния етап са антифашистки и демократични, служат на задачите на възстановяване на живота в условията на мира. По-късно ОФ поема курса на строителството на социализма в България под ръководството на комунистическата партия. ОФ е политическа и по-късно правителствена коалиция, която е силно идеологизирана. Голям е историческият опит на БКП от коалиционна дейност. Ако през първите две-три десетилетия от своята дейност тя страни и дори воюва с всички други политически партии и организации, за да може да се определи, след Първата световна война тя започва да търси контакти и съюзници най-напред в БЗНС и ВМРО, води преговори с Коста Тодоров и Тодор Александров. В навечерието на Втората световна война БКП изгражда Народен фронт в България. В създаването на Народния фронт в навечерието на войната участва и политикът от Демократическата партия Александър Малинов, който умира през 1938 г., когато държи реч на предизборно събрание. ОФ се създава като антифашистка политическа организация, която след Девети септември става управляваща политическа сила. България е известна като отечественофронтовска страна, а правителствата на Кимон Георгиев и Георги Димитров са отечественофронтовски. След Петият конгрес на БКП ОФ постепенно се превръща от съюз на политически партии и народни маси във всенародна организация на гражданите, масова опора на властта и основа на местната администрация –съветите. Говори се за власт на ОФ, гражданска основа за строителството на социализма, ръководител и вдъхновител на която е БКП. Изграждат се организации на ОФ навсякъде и в тях е включено цялото население. Това е най-масовата политическа опора на властта. В масовостта на ОФ са неговите предимства и недостатъци, основният между които е казионността. Заедно със загниването на държавния социализъм се развиват и недостатъците на ОФ. Историята на ОФ е изпълнена и с моменти на политическа нелоялност и коварство в условията на започналата Студена война. Никола Петков е обесен, а преди това опозицията, която той представлява, изпраща до Париж махзари да не се признава правителството на ОФ, организира горяни, които водят въоръжена съпротива против властта на ОФ. По повод обесването на Никола Петков Ромен Гари, знаменит френски писател, тогава дипломат във френското посолство в София и добър негов приятел пише: „аз не знам кой по-често сънува черния език на обесения Никола Петков, Георги Димитров или американския посланик в София Барнс, който непрекъснато подтикваше Никола Петков да провокира грубо и остро съветите и комунистите в България, заблуждавайки го, че САШ ще стоят зад него и ще го защищават“. Значителен е опитът на БСП в коалиционната политика след промените на 10 ноември. Коалициите обаче вече не носят отечественофронтовски характер, но някакво влияние на историческата традиция все пак има. Какво, ако не опит за контакти и сътрудничество е Кръглата маса след 10 ноември 1989 г.,


Георги Димитров и коалиционната политика | 53 какъв е характерът на правителството на Димитър Попов, в което има министри от БСП и СДС? Това не е ли форма на коалиция? Демократичната левица от 1994 г. не е ли класическата червено–зелено–оранжевата коалиция, както и тристранната коалиция БСП, НДСВ, ДПС. Историческият опит от коалициите в България са низ от успехи, коварство, разочарование. Най-значителен е натрупаният съвременен опит на тристранната коалиция на БСП, НДСВ и ДПС. Министър-председателят на правителството на тази коалиция Сергей Станишев я оценява в доклада си пред 48 конгрес на БСП така: „Смятам, че натрупахме безценен опит и положителен, и отрицателен от работа в реална коалиция“. Тази коалиция извърши историческо дело, тя създаде условия България да бъде приета за член на Европейския съюз, това само да свърши и то е достатъчно коалицията да влезе в историята с положителна оценка. Тристранната коалиция на БСП, НДСВ и ДПС е най-силното доказателство, че в политиката коалициите не стават по любов, а по интереси. В случая заедно се събират, за да управляват партии, които имат всички исторически предпоставки да бъдат смъртни противници. По-различно стоят нещата с коалициите на месно равнище, за спечелване на кметско място или за мнозинство в местния съвет. Те не всякога отговарят на националните коалиции и често има примери за странно сътрудничество. На местно равнище се коалират партии, които водят тежки борби на национално ниво. В съвременните условия коалициите, в които влиза БСП, не носят идеологически характер, това не са коалиции тип Отечествен или Народен фронт. Това е история, днешните коалиции, когато са правителствени, се сключват на основата на парламентарното представителство, те имат управленски характер и се сключват не на основата на идейно-политически програми, а за изпълнение на управленски програми, те са на основата на политически интереси за постигане на определени решения от общ интерес. Макар че една мощна лява народна коалиция на всички леви социалистически, комунистически, леви земеделски, екологични, профсъюзни и други партии, организации, движения и личности може да помете десницата в България, но и, разбира се, ще отвее и социаллиберализма. Това не е само български, а и европейски международен въпрос. Разбира се, идейни и политически предпоставки могат да благоприятстват създаването на коалиции. „Сред нашите партньорства, коалиции, на първо място естествено са нашите партньори от левия патриотичния спектър.... На второ място са синдикатите.... На трето място са широк кръг партии и граждански организации от целия политически спектър... На четвърто, зелени и екологически движения и сдружения ...“ Така Сергей Станишев разглежда коалиционната политика на БСП в предстоящите парламентарни избори през 2013 г. Но това е визия по-скоро за предизборна коалиция, за съставяне на листи и мобилизиране на електората. А иначе, всичко е възможно. Прави се


54 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

коалиция след изборите в резултат на преговори и политиците заявяват – така решиха избирателите. След една година предстоят парламентарни избори, затова въпросът за коалицията става актуален. Последният конгрес на БСП взе курс на остра борба с правителството на ГЕРБ. Свалянето на управлението на Бойко Борисов е найважната задача на БСП днес. БСП и ГЕРБ са като огъня и водата – несъвместими. Тогава какви са възможните коалиции? Предизборните са очертани в дискусията на конгреса, следизборните ще се определят от изборните резултати. Задачата е БСП и предизборната коалиция да получи най-голям брой депутати, за да има мандат за съставяне на правителство. Това е изключително трудна задача, която изисква обединение на всички леви сили и, разбира се, социално ориентирана предизборна програма. ОФ може да е вече далечна история, но той е и завет на Георги Димитров. Той олицетворява стремежа към единство на българският народ и в този смисъл има място и днес в обществения живот на страната.


ИСТОРИЯТА – „ДРУГОТО“ ХОБИ НА КУБАДИНСКИ Дойно Дойнов1

М

еценати на старините, на изкуствата и историята днес са предимно богатите хора, но вчера, по времето на социализма, бяха хора на властта. Те единствено можеха да си го позволят. Един от тях бе Пенчо Кубадински. – Кой, „Ловеца“ ли, който се пъчи карикатурно на снимка над убития лъв в Африка ли? – ще ми възразят мнозина и може би ще имат право. И не само за ловното му перчене. Аз си пазя обаче друга снимка. На Царевец, (преди да се възстановят крепостните стени и да има атракцията „Звук и светлина“), ние вкупом – археолози, архитекти, историци, противостояхме срещу грандоманщината, той един срещу всички – спори, размахва ръце, горещи се и заплашва! Но и как внимателно се вслуша! В резултат – днешен Царевец и днешно Велико Търново – иди отнеми нещо от направеното! Кубадински, пък и съидейниците му са били май по-прави от нас, „специалистите“, ратуващи за автентичното. И друга снимка имам: над Шумен, на Илчов баир. Гол рид, проскубани шубраци, една изоставена и порутена казарма от турско време и група ентусиасти, начело с Кубадински. Застанал е театрално, трупнал крак, сякаш казва: „Тук ще бъде!“ – Паметникът на основателите на Първата българска държава. Историята на този паметник – в едни случаи драматична, в други комична – заслужава да се разкаже. Още повече, че Кубадински в този паметник, който някои считат за сполучлив, други отричат като „мегаломански“, вложи не само името и авторитета си, но вгради и сянката си.    – Вика Ви другарят Кубадински. За паметника в Шумен – съобщава ми секретарката на арх. Пею Бербенлиев, по това време заместник-председател на Комитета за култура и ръководител на Генерална дирекция „Пластични изкуства, културно-историческо наследство и библиотечно дело“, а аз – негов заместник. Той е на операция в Западна Германия и ща, не ща занимавам се и с въпроси, които надскачат боя ми. Преди дни бях поканил автора на проекта

1

Авторът е историк, професор и доктор на историческите науки, председател на Общобългарския комитет „Васил Левски“.

55


56 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

Крум Дамянов с екипа му и ги бях посъветвал да съкратят обема на паметника – в бюджета на Комитета имахме планирани само 6 милиона лева, а техните разчети бяха с близо три пъти по-големи. Власковски, зам.-министър на финансите, ми бе обърнал внимание на това, възражения имаше и от специалиститеархитекти и изкуствоведи в Дирекцията. Вземам справки и обяснителни записки и тичам в Отечествения фронт. Кубадински е сам, с гръб към мен и се разхожда нервно пред огромното бюро. После изведнъж се обръща и като ме вижда, рязко ми казва: – Защо ти, къде го оня черния – Бербенлията, той ще ми прави въртели... Бербенлиев бе възмургав странжанец, но симпатичен мъж, добър архитект, при това доцент, отговорен ръководител и преди всичко – човек с мярка. Кубадински го ценеше, но и често влизаше в спор с неотстъпчивия специалист и при такива случаи си позволяваше да го иронизира. „Тежки шеги“ – пъшкаше Бербенлиев, но при всеки „пожар“ със застрашени паметници, за болен археолог или архитект или в спор с иманяри и колекционери бързаше да се обади на „нашия“ човек в Политбюро. Кубадински помагаше – макар и да бе на „високо“, бе опазил човещината – народната отзивчивост и човечност. Обяснявам „по войнишки“ за случая – кратко, точно… – Той ще намери все, когато не трябва, да се разболее. Та катастрофи ли не бяха, та крак ли не чупи, та сега и операция... А на теб кой ти каза да викаш авторите на паметника в Шумен и да се занимаваш със сметките? Ти ще си гледаш твоите дела, а сметките са мои! Мои, чуваш ли! Поуспокоен, почва да ми обяснява. Този край е забравен, Шумен е българската възрожденска Мека, няма градоустройствен план, няма театрална среда, няма свестен музей и библиотека. Паметникът е повод – нужно е да измъкнем града. После вика секретарката и нарежда да донесе две „английски“ ракии с много лед... Спечелил е за каузата си още един Тома Неверни… Минава време, Бербенлиев се връща, но по паметника Кубадински вика мен – счита ме вече за свой „съидейник“ в Шуменските дела, а Пею го държи в дълбок резерв – когато му дотрябва и на по-високи места. Думата на Бербенлиев пред големците тежеше. А „засечки“ по Шуменския паметник имаше не една и две. Всичко бе минало, проектите бяха приети, скулпторите работеха фигурите едно към едно в гимнастическия салон на Агрономическия факултет, строителството на място бе почнало. Пак повикване, пак Кубадински и сега още по-сърдит. – Вика ме Гриша Филипов и с руско-българския си език ми каза, че „скулпторът прави не човеци, а изроди“, „позлатил мъдете на лъва“, че не знам колко детски градини сме могли да направим с тези пари... Тръгвай да отиваме при художниците...


Историята – „другото“ хоби на Кубадински | 57 При секретарката вече чакат Симеон Венев и Владо Паскалев – автори на мозайките, чака и инж. Тони Малеев – конструкторът на паметника, и след малко се изсипваме в Агрономическия. Крумчо Дамянов се е покачил на висока стълба и вае образа на Аспарух. Беше ми се оплакал, че от дългото ваене с глината, ноктите му са опадали. – Кой е тоя кривогледия бе, Круме? Кой е? – Аспарух – спокойно, но и уверено отговаря Крум. – Какво-о? Аспарух? Това ми било Аспарух, създателя на българската държава? Абе ти нас на говеда ли ще ни правиш бе, момче. Сечи, сечи, че иначе и на теб, и на мен ще ни отсекат ръчичките... Крум се колебае, Кубадински повтаря „сечи“, „сечи“ и след миг обезглавената глинена глава пада на пода, а пръските ѝ се полепват по обувките и крачолите на панталоните ни... Крум Дамянов умее да защитава артистичната си чест, но и Кубадински не отстъпва. Приема образите на Крум – „законодателя“ – както представя идеята си скулпторът, Омуртаг „строителя“ и отиваме пред „кръстителя“ – княз Борис. Под тежестта на историческата промяна владетелят се е прегънал, лицето му е остро, а очите – сякаш изскочили из орбитите си. – Скиор, Витошки скиор! – възкликва Кубадински, но вече с друг тон и без всякакъв намек за отрицание. Избухваме в смях и това разведрява атмосферата. За това допринасят освен творбите на Дамянов и проектите на Венов и Паскалев – ако езическата, ханска част изцяло е в камък и монументална, втората – християнската, е апотеоз на буквите и могъществото на Симеон е в цвят и скъпи мозайки като в „Св. София“ в Цариград. Излизаме навън и Кубадински пак върви напред. – Другарю Кубадински, паметникът става хубав, много хубав, скулптурата е модерна, тя е за три поколения напред – осмелявам се да изразя своите естетически, макар и лаически съображения. Кубадински се спира. Изглежда ме строго и процежда: – Знам. Добър е. Но аз мисля и за нашето поколение, а не само за онова, което идва след нас. Ако те не го възприемат и осмислят, не знам ще има ли трето и четвърто българско поколение, което може наистина да го хареса...    Тук за мое извинение, че се поставям толкова близо до един висок в партийната и държавна йерархия човек, се налага да се върна малко назад, пък и да обясня някои характерологични особености на Кубадински. Джамбазите на добитък от един поглед оценяват качеството на стоката. Кубадински имаше джамбазки поглед за хората – едно остро оглеждане на човека, няколко приказки и е готов с преценката: ако е човек за работа или авджалък, казваше „Бива го“ или ако не – „Теглих му майната, веднъж и завинаги“. Помнеше името, родното му място, професията му. Спомням си, че като обикаляше


58 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

Царевец, поименно се обръщаше към зидарите майстори от Дряново и Трявна, от Миндя и Дебелец, да не говорим за каменоделците – търсеше ги по цяла България и уменията, и навиците им дори знаеше. – На този не само ще му дадеш по-голям надник – и хотелска стая с баня ще му намериш, и с баница ще го храниш – той може! – нареждаше Кубадински на техническите ръководители, дори и на първите секретари на окръзи, които правеха паметници или реставрираха старини. Пръв път се срещнах в очи с него на Копринка – през 1948 г. – той командир на Националния бригадирски щаб, аз студент бригадир в археологическата бригада, която разкопаваше древен тракийски град – Севтополис, както се узна по-късно от намерен посветителен надпис. Бе ме запомнил, но не за някакви особени качества – кой ще ти обърне внимание на един слабоват студент в овехтели бригадирски дрехи, а по-скоро за момичето, по-точно момата, която описваше керамиката до мен. Дойде, огледа находките, разпита. Повече интерес към мен бе проявил, когато ме направиха директор на Археологическия музей. Бе поразпитал кой съм, що съм, откъде съм и не на шега бе казал: „Абе не е ли малко книжен тоя ваш нов директор. Да не се окаже втори Стамен Михайлов...“ Той ненавиждаше проф. Стамен Михайлов – моя предшественик, за „римските“ му увлечения в Плиска, за резервите му към изцяло прабългарския характер на първата българска столица, а още повече негодуваше от проф. Атанас Милчев – за същото, но и за „членоразделната реч – и ми бил професор“. Още в тези ранни години ме викна, разпита ме, разбра, че няма да прекъсна историческите си интереси към Възраждането, в археологията ще остана само администратор. – Добре, това е почтено. Но щом си се хванал за Възраждането, за новата българска история, напиши книга за Стефан Стамболов. Обяснявам причините за мълчанието ни, съветските колеги се сърдят, не искат да шумим за родоначалника на русофобите в България. – Ти напиши, ще те накажат, ние ще те защитим, но още повече ще те защити историята... Не ти стиска, нали... Не ми „стискаше“, но дори и на него не му стискаше, след като в подведомствения си вестник „Отечествен фронт“ пусна под свое име (материалите му готвеше Станьо Сираков) статии за Отец Паисий, за Миткалото, за Бачо Киро и други възрожденци, но не и за Стамболов. Но и положението му на висш партиен функционер и държавник наистина не му разрешаваше, та си позволяваше да насърчава други като мен, които в труден момент щеше да защити. Двама български държавници – Кубадински и Георги Йорданов, без един други да са се наговаряли, са ме подтиквали в ония години да се захвана с биографията на Стамболов. Аз не го направих, но колегите ми Андрей Пантев и Константин Косев имаха и възможностите, но и куража да го сторят. Сега автори за Стамболов – колкото щеш!


Историята – „другото“ хоби на Кубадински | 59 Кубадински следеше и реагираше и при изданието на други исторически съчинения. Възмутен, един път ме пита: „Що за писател е тоя Кюлюмов, дето е издал книга „Аз, Яне...“ За Яне ли, дето създаде толкова беди за българщината в Македония“. И повежда люта борба срещу книгата и срещу автора; Не приема и книгата на Мерсия Магдермот за Яне, макар че обожава книгата ѝ за Левски. И гледа всичко, което се пише за Апостола, а над главата си в кабинета е поставил неговия портрет. Сега, този маслен портрет с автор Руска Маринова е в кабинета на Гиньо Ганев и у никого вече не предизвиква въпросителни – нали като шаблон всички управници накичиха кабинетите си със снимки и рядко с портрети на големия българин! Много самоувереност, дори твърдост имаше в характера на Кубадински. Ярост – бих нарекъл сега, моментите, когато свъсваше вежда, черния му, гъст мустак се изправяше, а очите му стреляха. Слава Богу, че те със и пред нас бяха редки, за тях ще разкажат повече онези, които са яли карезлийската му попара. Наред с това, обаче, се вслушваше в съвети и приемаше и внушения – особено от хора, в които вярваше и ценеше като специалисти. На връщане при едно от поредните ни пътувания до Търново Кубадински, макар и в късна вечер, вкупом ни закара на строящия се паметник на Незнайния войн в София. Чакаше ни арх. Никола Николов, скулпторът Димитров, общинари. Официални отговорници за паметника са Георги Йорданов и ген. Добри Джуров като военен министър, но Кубадински се съмняваше и в избора на мястото, и в представителността на най-значимия национален паметник. Единодушно бе мнението, че мястото е най-подходящо за подобен паметник. „Св. София“ е не само една от най-старите сгради, най-първият християнски храм в града, при това на неговия Акропол, но и израз на древността и вечността му. Тук през хилядолетията е бил некрополът на десетки поколения. Някой припомня, че Борис Ангелушев, когато рисува картината си „Обесването на Васил Левски“, поставя героя си върху фона на двата вечни символа на София – Витоша и „Света София“, без да държи сметка за реалното им място. – Не в нови градежи и мощни обеми, а в скромността на мащаб и пропорции е потърсено както величието, така и въздействието на паметника – заключават поканените специалисти. Архитект Никола Николов сияе – ще се пребори може би с противниците си. Кубадински обаче клати глава, не дава знак за съгласие, но и не възразява. – Хитрува, смигва ми Бербенлиев. И той, и Георги Йорданов стоят зад проекта на Кольо Николов, но търсят опора в обществеността. Ще избухне малко след това. Разбирам, че и тук играе театър. Скулпторът е донесъл и местеше двете лъвчета на профила на криптата – всичко е готово, само мястото им трябва да се установи. – Какви лъвове бе, това са котки, домашни котки... Тук трябва лъв, ей такъв, какъвто съм срещал и убивал в Африка – гневи се и човекът, но и ловецът Кубадински.


60 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

Споменавам му за лъва на Андрей Николов, който нещастно шестваше от това място пред „Св. София“, за което е бил първоначално проектиран – до Горублянския мост, като сега кротко си дреме пред фасадата на Военния музей. „Знам го…“ и специално: „Да, този лъв трябва да е тук! За него ми говори и Георги Йорданов, твърди, че и Кольо Николов го предвижда, но военните се дърпат. Малките лъвчета могат да останат; това си е работа на проектанта, той да реши“. Но веднага нарежда на секретаря си: да се обади на Георги Йорданов и се направи стереопорен макет на лъва във Военния музей и да се пробва пред комисията за точното му място около Криптата. Присъствах на многолюдната комисия начело с ген. Джуров, с Георги Йорданов, за приемането на паметника. Генералът, пък и много от специалистите бяха изненадани от инициативата на Кубадински, от мълчаливата, но чувстваща се подкрепа на Георги Йорданов. Две трудовачета носеха на тарга лекия макет на Андрей Николовия лъв, Джуров нарежда да се махне, Кубадински настоява пък да го огледат, така на няколко пъти – „Виж, виж, колко добре стои!“ Генералът накрая махна с ръка, предаде се... Кубадински благодари, после заговорнически стисна ръката на Георги… Лъвът – оригиналът, сега е една от най-значимата част на паметника на Незнайния български войн. Мисля, че този паметник е контрапункт на всички обвинения към творците от моето поколение, които се обвиняват в мегаломански стремежи по време на „тоталитарния“ режим в България – Кольо Николов е жив пример за друго мислене – творческото. Слава Богу, че имаше подкрепата на хора от рода на Кубадински и Георги Йорданов.    Казват, че Кубадински люто мразел и отмъщавал на противниците си. Може би е вярно, за това ще пишат ония, които се заемат в бъдеще с неговата биография. И не само с неговата. Към творците, в които ценеше дарба и талант, обаче бе друг. Забравяше за кавгите и неприятностите в миналото, търсеше ги за нови творчески задачи, вярваше във възможностите им. Такъв бе случаят и с Крум Дамянов. Хокаше го за Шуменския паметник, но с доволство прие спечеления от него конкурс за паметник на Асеневци във Велико Търново, радваше се, че ще работи с младия тогава и талантлив творец. А и Крум му знаеше вече „мурафетите“, та съзнателно отбягваше откритите сблъсъци и прякото съобразяване с вкусовете на „баш инвеститора“ за паметниковото строителство. Паметникът на Асеневци първоначално бе предвиден на високата и стърчаща част над старопрестолния град. Крум бе пристигнал с екипа си и ме помоли да „заглавикаме“ Кубадински, докато обходят и огледат и други подходящи места. Ходили, що ходили и пристига Крум, и тържествено обявява:


Историята – „другото“ хоби на Кубадински | 61 – Другарю Кубадински, най-доброто място за паметника на Асеневци е на Боруня! – На Боруня, в дупката – изревава Кубадински. – Не, в чашката, в естествения амфитеатър на Търново, направен сякаш нарочно от божията ръка. Градът като в кръг ще се увива около създателите на Втората държава, около Асеневци... – Бре, ти си гениален бре Крумчо, хайде веднага да обиколим... После от Крум разбрах – театър са ни играли! Кубадински предварително е бил уведомен, дал е съгласието си – нещо повече, пълен партизанин на идеята е бил, но е искал да обезоръжи местните величия, пък и нас, хората от София... Имаше си той хитрини – ориенталски ще ги нарекат някои, но в онази обстановка те работиха – „хващаха декиш“, ако се възползваме от речника тъкмо на Кубадински. И имаше сякаш шесто чувство да се ослушва – от къде и какъв вятър ще задуха. Затова и обичаше турската приказка: „Дуня (съдбата, живота) – мердевен. Един да се качи горе, седем трябва да слязат“. Ентусиазирани обикаляме отвсякъде, и взаимно се убеждаваме в предимствата на новия проект и накрая „въодушевеният“ Кубадински черпи обилно с Лясковски мискет и Търговишко мерло. Имало защо! А Крумчо, за разлика от „уродите“ в Шумен, прави реалистичен паметник и този път с коне – подобно на паметниците, които ги има в почти всички европейски столици. Прави го за днешните и утрешните поколения, но в основата оставя своя неповторим творчески белег – една оранта, която ще остане като брилянт в неговото и на поколението му оригинално дело... Прави го за тези, които ще дойдат след 50–100–200 години!    Докато към Археологическия музей, към археологията въобще Пенчо Кубадински проявяваше пряк интерес, помощ, дори вмешателство, към работата на Комитета за култура се отнасяше с резерва, дори дистанцирано. Отчиташе, че начело му стои дъщерята на Тодор Живков, че почва нещо ново и отчасти чуждо за него – програми „Леонардо“, „Рьорих“ и пр. Той се ослушваше за всяко нещо и внимателно мереше и приказка, и действие. Но все пак помагаше, когато това бе в съгласие с неговите схващания – нужно бе обаче предварително за случая да бъде „калесан“. Така и бе със замисъла да се създаде Национална музейна палата и да се намери подходяща сграда в София за експозицията ѝ. Идеята бе да се даде възможност на академичните музеи – Археологическия, Етнографския, както и Музея за история на София, които имаха богати колекции, но се задушаваха в своите стари сгради, да създават една представителна експозиция, по същество национален музей, какъвто имаха почти всички по-стари държави в Европа. Колегите ми историци обаче надделяха и Секретариатът на ЦК взе решение не


62 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

за палата, а за създаването на нов музей – исторически, което изстуди не само археолози и етнографи, но донякъде и Кубадински, който бе прегърнал идеята за „Палатата“. Той бе човекът, който даде решителната си подкрепа да се вземат двата етажа на Съдебната палата за новосъздадения музей, който да се открие за и в чест на 1300-годишнината. Убедено, дори възторжено… Политбюро на ЦК на БКП излезе с решение в тоя дух, последва възражение-протест на храбри юристи, колебание имаше и в обществото, и във висшите етажи на властта, следваше да има второ, окончателно решение. Людмила Живкова ни извика с Бербенлиев и като знаеше предразположението му към нас ни поръча да го „обработим“ в полза на музейната кауза. – А Вашият министър – той никога не я наричаше „председател“, ще вземе ли категорична позиция? Живкова не бе подписала нито първото изложение, нито последвалото възражение, а там стояха подписите на Любомир Левчев като първи зам.-председател на Комитета, на акад. Ангел Балевски като председател на БАН и на тогавашния кмет на София Петър Междуречки. – Така да е – в заключение ни каза Кубадински. Една държава, една столица без своя история и свой музей не е държава. Дано поколенията не ни съдят... Драматичното заседание на Политбюро на ЦК на БКП се бе състояло преди едно голямо събиране на проектанти, художници, оформители за обсъждане интериора на бъдещия Дворец на културата. Георги Йорданов водеше всички дейности по огромното строителство, а Живкова настояваше и изискваше всяко кътче, резба, надпис и мебели да минава и през нейното одобрение. Двамата пристигнаха с приповдигнато настроение, весели... – Победихме. Другарят Кубадински дръпна такава патриотична реч, че затвори устата на противниците ни. Да му благодарите – каза Живкова. Благодарихме му наистина, но скоро не поколенията, а част от нашите съвременници, дори самият Кубадински ни осъдиха... По негово внушение арх. Никола Николов бе разработил проект за експозицията на първия етаж – всичко на него бе прослава на старобългарската ни култура и изкуство, там трябваше да бъдат редките съкровища, прабългарските надписи – „каменната летопис на България“, древните ни хроники и летописи. Нашият проект бе друг – в тази зала, а тя е огромна, се разполага темата „България – кръстопът на цивилизации“. Праисторическо, гръцко, римско и, разбира се, с мярка – старобългарско. Кубадински бе бесен. Не стъпи в Националния исторически музей и струва ми се, че не ни и прости... Разбира се, той имаше и други основания да се оттегли от „софийските“ музейни дела. Археологическият институт и музей следваше много по-рано от другите институции да се готви за 1300-годишнината – разкопките и реставрационните работи предшестват всяко друго празнично „мероприятие“. Готвехме широка програма (археологът, сега покойният Георги Джингов и младият в тия години


Историята – „другото“ хоби на Кубадински | 63 научен сътрудник, а сега доцент Павел Георгиев работеха няколко месеци над нея) и същевременно, поучени от добрите резултати с Великотърновския общонароден комитет, замисляхме създаването на подобен комитет за древните български столици Плиска, Преслав и култовия център Мадара. Нещо повече – започна издаването на специален периодичен вестник „Плиска–Преслав– Мадара“ с материали от археолози, историци, архитекти, езиковеди – материали, които, струва ми се, и сега имат научна и познавателна стойност. Не зная, откъде изникна идеята за нов комитет, обаче бе поета активно от сътрудници на Живкова, подкрепени от акад. Николай Тодоров – тогава зам.председател на БАН и кръгът около него бе преценил, че начело му трябва да е Живкова. Докато се занимавам със статути, програми и пр., Николай Тодоров ми връчва проект за състава му и ме праща при акад. Балевски – той е предвиден заедно с Николай Тодоров за зам.-председател на новия комитет. Плиска, Преслав, Мадара бяха все обекти, които археолозите копаеха, за това отговаряше Академията. Академикът, както винаги усмихнат и приветлив, след като чете, започва да променя цвета на лицето си, после спира и ме извежда в стаята на секретарките. Моли ги да напуснат за малко и, като оставаме сами ми казва: – Какви са тия византийски номера бе, Дойно, не е ли срамота да подхлъзвате и проваляте Милка (той така фамилиарно наричаше Живкова). Не е ли срамота и за мен, кажи ми ти, председател на БАН и възрастен човек да бъда помощник на това момиче! Грях Ви на душата, че пренебрегвате и Кубадински – това ще го съсипе... Слаби ми бяха плещите да променя нещо, което вече е обмисляно в други мощни среди и съгласувано в ЦК. Живкова бе приела председателството, но не толкова за столиците, колкото за Мадара. Тя вярваше, че на две места в България – в Рупите и Мадарското плато, ведно с пещерата, гравитационните космични сили са си дали среща с миналото, че ще будуват в съдбата на България и в бъдещето. Тя ликуваше, когато обикаляхме прабългарското капище, като стояхме под пръските от поточето над пещерата, но се разсърди, когато ѝ бе предложен нов проект за съхранение на Мадарския конник – тъй като, според специалистите, въздушните частици изяждат релефа му. Следваше да бъде направено покритие – да се вдълбае носещата му част в скалата. – Дойнов, имаме ли хубаво копие на конника – пита ме тя. Обяснявам ѝ, че най-хубавото копие е от 20-те години на ХХ в., че се намира в Археологическия музей. Оригиналът в сегашния му вид е в по-лошо състояние. – Добре. Учените да ползват него за подробности, а тук, което предците ни са създали – не пипайте, да не развалите. Може да дойдат по-знаещи и по-можещи поколения. Разкопките, реставрациите, пълното овладяване на пространството около пещерата – да се прави. И строителството. И между другото се обръща към съветника си: „Предайте на др. Кубадински да не се безпокои, няма да окепазим великия паметник!“


64 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

Макар и отстранен от Комитета, Кубадински внимателно е следял всичко, което се върши по древните столици и по други пътища е търсел да предотврати прибързаните и опасни действия в любимото му Шуменско краище.    Не познавам друг държавник от моето време, който да бе толкова запален по българската история и археологическата старина. Нещо повече – не един път ми е казвал, че ако има начин да тръгне в живота отново, ще стане историк. Дейността му като председател на Общонародния комитет за възстановяване и развитие на Велико Търново – един обществен комитет – е толкова значима и полезна, че не може да бъде отмината от бъдещите изследователи на българската културна история. Най-високият момент от тази дейност бе не само възстановяването на историческия Царевец с патриаршеската църква и атракцията „Звук и светлина“, с възстановяване на църквите „Св. Петър и Павел“ и „Св. Димитър“ и целия квартал около нея, но и с издигане и откриване на паметника на Асеневци. Това бе голямо тържество, Кубадински бе в някаква душевна еуфория. Точно в най-тържествения момент Тодор Живков като му благодари, в края между другото заяви: „Общонародният комитет извърши своето, от сега нататък той се закрива“ – видях как големият родолюбец и ентусиаст историк се смали, потъна в креслото, посърна като попарен. На въпроса ми „Защо се закрива комитетът“, един от новоизбраните партийни вождове ми отговори: „Да престане с патриотарските си импровизации“. Изведнъж започна да им става ясно: много страни от Запад и не само от Запада ентусиазирано ни подкрепиха за 1300-годишнината, но не и Съветският съюз, който в това честване съзря опасността от български национализъм, нещо като братовчед на чешките и полски събития; папа Йоан Павел ІІ при посещението ни през май същата година на дълго и на широко ни обясняваше подкрепата на Запада и най-вече на Ватикана за националната идентификация на един от старите народи и първа славянска държава в Европа; бе започнала „перестройката“ в СССР и социалистическите страни и се чувстваше, че целият Изток е в сблъсък между националното и интернационалното, в случая социалистическото, съветското, че цялото човечество е в навечерието на главоломни събития, на коренни промени. В тези промени прегоря, не – изгоря и Пенчо Кубадински – нашият, на историци, археолози, художници, неизменен приятел и покровител. Кубадински, въпреки високото си място в българския политически елит, не бе нито крайна инстанция, нито определящ фактор в културната и политическа история на България – и той бе една бурма в противоборството на сили и идеи – наши и чужди, в условията на голямата промяна. Като играчка, а не от някакви идейни или други принципи той бе „употребен“ и от „героите“ на 10 ноември 1989 г.


Историята – „другото“ хоби на Кубадински | 65 Но грижите и любовта му към българската история, паметници и слава не бе игра, нито пък импровизация. Дай Бог повече държавни мъже днес и утре да имат не само човешките и ловни пристрастия, но и „другото“ хоби на Кубадински! След този живописен портрет на Пенчо Кубадински, прибавям и кратка биографическа справка за дългогодишния председател на ОФ. Пенчо Пенев Кубадински е роден на 27 юли 1918 г. в село в Лозница, Разградско. През 1934 г. става член на РМС. През 1940 г. завършва гимназия в Котел. В периода 1942–1944 г. е секретар на ОК на РМС в Шумен. През 1942 г. преминава в нелегалност и става член на ОК на БРП в Шумен. Член на щаба и зам.-политически комисар на IХ ВОЗ (1943–1944) и командир на Шуменско-Преславския партизански отряд „Август Попов“. След 9 септември 1944 г. ръководи формирането на Народната милиция в Шуменско. В периода 1944– 1946 г. е секретар на Областния комитет на РМС във Варна. От 1946 г. завежда отдел „Селска младеж“ в ЦК на РМС. Завършва Висша партийна школа при ЦК на БКП. Участва в бригадирското движение като командир на националната младежка бригада „Георги Димитров“ (1946–1948). От 1948 до 1951 г. е директор на Строително обединение в Димитровград. Член на бюрото и завеждащ отдел на ЦК на ДСНМ. В периода 1952–1958 г. е първи секретар на Областния комитет на БКП в Русе. През 1954 г. е избран за кандидат-член на ЦК на БКП, а през 1957 г. и за пълноправен член, какъвто остава до 1990 г. През 1974 г. е избран за председател на Националния съвет на ОФ, на който пост наследява земеделеца Георги Трайков. Остава начело на ОФ до края на 1989 г.


ЗА ЧОВЕКА-ПАРЛАМЕНТ ИЛИ ЗНАЧИМОСТТА НА ИНТЕЛЕКТА Андрей Пантев1

Д

а пишеш за съвременник е предизвикателство, тръпка и отговорност. Често се е случвало така, че авторът е готов да изтегли преценките си за своя обект според динамиката на политическото ежедневие. Нашият случай не е такъв, защото тава дума за човек непоклатим в своята значимост, независимо от всички амплитуди на нашето изменчиво време. Колко фигури от нашата модерна история са били естествено и трайно идентифицирани с името на престижна историческа институция? Колко от тях са понесли синкопите на едно време, в което постоянните стойности са така разтегливи, многосмислени и тълкувани по различен, често пъти противоречив смисъл? Съчетаването на благородството и достойнството с политиката, съединението на почтеността и честта със сложния, но не винаги чистоплътен арсенал за управление на държавата е дело почти невъзможно. Малцина са успявали в този порив. Но нали именно то прави онази значимост на политическите личности, която ги приближава до величие. Но за да е правило в общественото битие, то трябва да има своите изключения. Сред тях е Гиньо Ганев – един от най-характерните участници в политическия живот на съвременна България. Повече от половин век той се е посветил на този неблагодарен занаят, както казва ген. Дьо Гол, но все пак занаят. При това с дълбоката вътрешна убеденост, че истинската голяма политика се прави от професионалисти, от хора, които имат генетични таланти, универсални знания и специфичен опит. Още по време на Националната кръгла маса (1990 г.), която откри мирния преход от тоталитарната власт към плуралистичния обществено-политически модел, той се открои с едно рядко срещано качество. Гиньо Ганев е роден и грижливо оформен медиатор, който умее да събере на едно място непримирими противници, да създаде атмосфера на диалог за търсене на разумни решения по най-важните проблеми на настоящето и бъдещето на България. От телевизионния екран българите следяха с обяснимо вълнение и напрежение заседанията на Националната кръгла маса. Но малцина знаеха, че черната предварителна работа бе извършвана в „Гиньо Ганев-хол“, както наричаха сградата на Отечествения фронт, където се провеждаха денонощните сбирки за намиране

1

Авторът е историк, професор, доктор на историческите науки и депутат от „Коалиция за България“.

67


68 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

на възможния компромис между настръхналите едни срещу други ръководители на Съюза на демократичните сили и на БКП–БСП. Неговата звезда засия най-ярко по време Седмото велико народно събрание (1990–1991). В него Гиньо Ганев е заместник-председател на парламента и председател на Комисията за изработването на новата конституция на България. Но фактически той води почти всички заседания на народните избраници, при това със завидно умение, висота и метафоричен стил, заради което журналистите го нарекоха „човекът-парламент“. Способността му да търси и води пледоарии, убедеността му, че само с търпимост и добра воля може да се постигне разбирателство по въпросите от общ граждански или държавен интерес се проявят с пълна сила при изработването на новата конституция. Неговото политическо верую, че съгласието не е съглашателство, толерантността не е безсилие и компромисът не е предателство спрямо партийните канони, а висш политически разум, му помага да води кораба на парламентарната демокрация през бурното море на омраза и яростна конфронтация и, което е най-важното, да се приеме един модерен основен закон на променяща се България. Затова го титулуват и като един от бащите (създателите) на конституцията на България от 1991 г. Но както той обичаше да казва, по-важно от знанието е волята за демократична промяна, за нов конституционен ред, за република с парламентарна форма на управление, за гарантиране на най-широка гама от граждански, политически и социални права и свободи, за недопускане под каквато и да е форма на еднопартийна, а още по-малко на еднолична власт в България. Защитава тези принципи с юридическа страст и ерудиция, защото това е неговата вяра и неговата идеология. По начин на мислене и поведение, по традиция и школовка, Гиньо Ганев е политик от модерен стил. Той е имал привилегията години наред да живее с големия български държавник и политик Кимон Георгиев, чиято по-голяма дъщеря Мария е негова съпруга. Който познава биографията на Кимон Георгиев, може добре да оцени какво дава на човек общуването с личност като него, споделените разбирания за политиката и политиците, последователният му патриотизъм, посветен на идеята за вековечността на България и нейния народ. Осезаемото присъствие на този забележителен българин във всички по-големи събития от новата ни история – войните, превратите на 9 юни 1923, на 19 май 1934 и на 9 септември 1944 г., председател на първото и второто Отечественофронтовско правителство, водач на делегацията на Парижката мирна конференция, участието му в електрификацията на страната и така нататък го правят учител, който е несравним дори с няколко университета взети заедно. Сам Гиньо Ганев е с немалък собствен политически опит. Бил е народен представител в Седмото, Осмото и Деветото народно събрание на НРБ (1976– 1990) и секретар на законодателната комисия по онова време. Затова можем да приемем с доверие представата му за народните представители като проникновени и далновидни политици, които служат на националните и общодържавните интереси. За него парламентаристите са преди всичко политически дейци


За човека-парламент или значимостта на интелекта | 69 и след това специалисти в една или друга област. С присъщия му афористичен език той казваше: „Парламентът е храм на демокрацията, в който трябва да служат митрополитите, а не неофитите на политическата вяра. А днес не са малко народните представители, които са най-обикновени клисари“. Разбираемо е и огорчението му, че заради присъствието на такива хора в състава на държавните институции, те губят доверието на обществото, че заради новоизлюпените политикани, които асансьорът на властта най-неочаквано и за самите тях издига до горните етажи на властта, качествата и изискванията на политическата професия все повече деградират в представите и съзнанието на хората. Сега, казва той, парламент има, но парламентаризъм няма. Защото самодоволното господство на мнозинството се налага преднамерено и лекомислено и в този смисъл няма достатъчно депутати на съгласието и сътрудничеството. Само чрез консенсусния тип демокрация могат да се преодоляват крайните противоречия, конфронтацията и разделението. Само с общи усилия можем да тласкаме държавата и народа към просперитет. Само ако живеем заедно, ще живеем по-добре. Мечтата му някога е била да стане адвокат от френски тип – бляскав оратор и защитник на справедливи каузи, но когато е завършил, било е 1952 г., правото вече е било обезправено, господствала е целесъобразността, адвокатите са се занимавали с жилищни настанителни заповеди и други от този род. С годините нараства мъдростта и преценката става все по-взискателна. Това за една от емблематичните фигури на българския преход е жизнено кредо. Изяществото на фразата му е признато дори от тези, които не го харесват. Той е политик по убеждение, по начин на мислене и на поведение, по школовка и традиция. Бургазлия по рождение, израсъл в атмосфера не на богатство, а в къща пълна с книги, уют и топлина. Единствен от съучениците си завършва с пълно отличие средното си образование и по право е трябвало да стане знаменосец на гимназията, само че вместо това става само асистент. Защото накарват друг ученик да се яви на допълнителна матура по четири изпита и да се изравни с него по успех. Годината е 1946, онзи е член на РМС, а Гиньо Ганев – не е. Той обича да казва, че е безпартиен по убеждение. Именно като такъв е избран в Националния съвет на Отечествения фронт, а след промените през 1989 г. става основен двигател за превръщането му в истински Отечествен съюз със свое място в гражданското общество. „Човек е силен, когато е преживял тежки загуби в живота си“, разсъждава той. Не голият кураж, а страданието ражда силата на духа. През живота му твърде рано е преминала много смърт: баща, майка, вуйчовци, загубата на първороден син. Не си представя, че може да се живее с чувството за несменяемост. Което е опасно за политиците и за институциите на властта но, смее се той, без да си несменяем може да бъдеш неповторим! Малцина знаят, че той два пъти е отказвал да стане министър-председател и го е правил по държавнически съображения.


70 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

И тогава, и сега се шегува, че бедата на България не е в това, че всеки се смята годен не само за министър, а за министър-председател. „Толкова хора искат да се качат в асансьора на властта, без да мислят за слизане…“ Преди да го изберат за омбудсман, а и след това мнозина се питаха защо точно той да играе подобна важна роля. Дори нарекоха кандидатурата му „политическо безсмислие и лична корист“. Но нито едното, нито другото. Той не пропуска да показва, че се ръководи от толерантността, разбирателството и чувството за мярка. Сам признава: „Добре е да си гъвкав, но не безгръбначен!“ и напомня, че изходите често се крият в нюансите, защото животът не е „да“ и „не“. По зодия е риба. И смята, че в морето има място за всякакви риби. „Добре е да не позволиш да имаш съдбата на хамсия, а да се държиш като солиден и побеждаващ кит“. Казва, че е добре рибите да познават въдичаря-бракониер и да се изплъзват от неговите желания. Иначе, рибата е сантиментална и може да бъде приласкана, но временно. Според него рибата може да бъде обладана, но не завладяна! Затова казват, че тя умее бързо да отплува. Никой не е виждал Кимон Георгиев облечен неглиже, небръснат, без вратовръзка и по чехли. Същото се отнася и за Гиньо Ганев, твърдят близките му. Образът му на изискан кавалер и общественик, майстор на фразата, ценител на изяществото и стила е публично известен. Неговият изискан силует съпътства много събития и партита, но излъчването му винаги е равномерно и еднакво. За него съм написал, че не спазва стандартите, защото самият той ги установява. „Аристократично сух, аристократично любезен, аристократично сдържан“. Модните дефилета или конкурсите за красота задължително минават с негово присъствие. И винаги е с неизменна кърпичка в малкия джоб на сакото или с цветно шалче около врата. Съчетанието на цветовете в стила „тон в тон“ определя артистичната консервативност на философията „Гиньо Ганев style”. Присъствието му навсякъде е забележимо – независимо дали става дума за добри вина, светски обноски, премерена галантност, исторически паралели, дозиран хумор, тиха печал или висока професионална и парламентарна компетентност. Последното, разбира се, е първо по значение. Да беседваш с него е удоволствие, да го слушаш като оратор е наслада. Неговата реч в парламента против смъртното наказание още се помни. От противници и приятели е признат като найдобър парламентарен оратор. Ако се наложи да си нарисувам автопортрет, писа той някъде, това ще бъде цветна рисунка. Там ще има една добронамерена усмивка, но не до наивност, ще има оптимизъм, но не прекален. Ще се обозначи един кураж, но не безразсъден; ще има мъжественост, но не излишна. И всичкото това ще бъде обхванато от меката тоналност на човешката доброта, която нося и към която се стремя. Много искам хората около мен, а и въобще – да правят същото. Не се ли разбра най-после, че истинската политика, която трябва да носи обща полза, може да се прави само от добри хора! Страната ни няма нужда от фанатизирани и вулгарни политици, които отгоре на всичко се наричат и се правят на държавници.


За човека-парламент или значимостта на интелекта | 71 – Кое е това, питат го журналистите, което може да изчерпи вашето търпение и спокойствие. – Нетолерантността! – отговаря той. – Вашата лична и обществена идея? – Като държава и народ имаме крайна нужда от разбирателство. Нека да има партии и те да се множат! Но те трябва да потискат теснопартийните си възгледи, когато става дума за общонационални интереси и за общонародни проблеми. Да се увеличава броят на хората, които имат манталитет и възможности да строят мостови конструкции и са се обрекли да сближават далечни на пръв поглед политически брегове. Въплъщение на такива идеи е създаденият на 17 юли 1942 г. Отечествен фронт. От тази паметна дата изминаха 70 години. Отечественият фронт бе извикан на живот сред пламъците на страшната Втора световна война. Във Вашингтон на 1 януари 1944 г. се зароди световният съюз на народите срещу хитлеристката агресия. Отзвук от това действие бе изграждането на Отечествения фронт в България. Комитети на Отечествения фронт осеяха селата и градовете в цялата страна. Събраната в него воля на противопоставяне на официалния външнополитически курс на страната на сателитно сътрудничество с нацистка Германия, доведе до това, че Отечественият фронт възглави историческия акт на 9 септември 1944 г., победата на който присъедини България към световната Антихитлеристка коалиция. С разгрома на т. нар. Тристранен пакт правителството на Отечествения фронт подписа през февруари 1947 г. Парижкия мирен договор. Той, въпреки големите трудности и желание за ампутиране на българска територия, съхрани непокътнати териториалните граници на България. Отечественият фронт, носител на народните въжделения произведе референдум, признат от всички сили и среди, с който се отхвърли монархическата форма на управление и се възприеха в ценностите на републиканизма. За съжаление, България попадна в комунистическата зона и половин век бе откъсната от нормалните контакти със света. Прекалено тежка съдба за прегрешение на късогледи политически дейци. През всички изминали десетилетия и въпреки променящите се обстоятелства Отечественият фронт съхрани най-добрите си черти и заживя като движение и организация, тясно свързана с интересите и потребностите на хората. Той загуби предназначението си на политическа коалиция, но се превърна в средище на човешкото общуване и взаимопомощ. Неговите клубове и срещи събираха хората без оглед на техните политически предпочитания и професионални ориентации, независимо от религиозните им възгледи и етническа принадлежност. Даже в тоталитарните условия чрез организациите на Отечествения фронт се изявяваше силата на общественото мнение. По селата, градовете и общините на страната се упражняваше обществен контрол върху органите на местната власт. Правеха се местни референдуми, кметовете, общинските съветници и народните представители се чувстваха пряко отговорни пред населението и по искане на обществеността даваха отчети за дейността си и за поетите


72 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

обещания. Тогава се развиха движения за благоустрояване и ред в населените места, правеха се успешни усилия за обогатяване на духовния живот на хората там, където живеят. Още с първите стъпки на радикалните промени, които започнаха на 10 ноември 1989 г., дейците и съмишлениците на Отечествения фронт премахнаха казионните нишки от тъканта на организацията и създадоха един обновен Отечествен съюз, като реален фактор в развитието на демократичния процес. Верен на своята изначална обединителна функция, той ратува за толерантност, противопоставя се на теснопартийния фанатизъм и на злощастната крайна конфронтация в обществено-политическия живот. Организацията се трансформира в суверенна и партньорска общност. Под ръководството на Гиньо Ганев Отечественият съюз се изгражда като качествено нова формация – въплъщение на свободата, плурализма и демокрацията. Днес Отечественият съюз зове всички българи да съединим своите сили в разумен форум в името на националното съгласие за спасение, модернизация и просперитет на България. Страната зае своето естествено място в семейството на европейските народи. Повикът на времето е един: Преодоляване на бедността, корупцията и организираната престъпност, за да се върви напред. По-голямо разбирателство е нужно, а не партийни и котерийни пресмятания, за да се включат в цялата йерархия на властта и управлението силите и таланта на целия народ. Отечественият съюз е убеден, че истинският патриотизъм е източник на съгласието. Този патриотизъм не е нито ляв, нито десен. Той започва от привързаността към род и родно място и стига бързо до любовта към България като единна и неделима държава. Родолюбието ни включва етническото разнообразие като двигател на единението на народа, а не обратно! Българската национална и културна идентичност ни прави горди и равноправни членове на Европейския съюз, към ценностите на който ние убедено и безрезервно принадлежим. Политическият синоним на националното съгласие е широката коалиция. Ние споделяме възгледа, че съгласието, заедно с коалиционната култура и политика изгряват със залеза на еднопартийните визии за света. Отечественият съюз е роден като коалиция и днес той е убеден, че широките коалиции събират народните сили в името на общото добро. Но ползотворните коалиционни съюзи се правят само тогава, когато не се забравя изначалният призив на Отечествения фронт: Да престанем да гледаме на българите като на симпатизанти на една или друга партия! А на симпатизантите на партиите да гледаме най-напред като на равнопоставени български граждани. Идея на Гиньо Ганев е, че имаме нужда от политика в защита на трите букви „Р“: Разум, за да не допуснем нов авторитаризъм; Реализъм, за да правим реформите без унижение за хората; Разбирателство, за да спрем ненавистта и да градим държавата и собствения си живот в граждански мир и спокойствие.


За човека-парламент или значимостта на интелекта | 73 Гиньо Ганев винаги е изтъквал качеството си на безпартиен общественик и то във времето на категоричното господство на БКП. Той схваща безпартийността като достойнство, а не като лишение. Като такъв участва в Националния съвет на Отечествения фронт и веднага след 10 ноември 1989 г. е двигател и родоначалник на коренната промяна на организацията в един Отечествен съюз на гражданите с активна, социална и патриотична позиция. Отдавна се помнят думите му, че лошата администрация разяжда и изяжда правата на гражданите. А добрата мисия на държавните служители, както той се изразява, е да се бранят правата и основните свободи на хората не само от недобросъвестни, а и от нехайни и безхаберни чиновници. Когато стана първият национален омбудсман, Гиньо Ганев подхвърли с присъщото си чувство за хумор: „Тази дума ми прилича на виното „Ркацители“ – много съгласни, трудно за произнасяне и лошо за пиене“. Но я насити със съдържание. Постави омбудсманската институция „в редиците на легионите, които образуват защитен кръг на солидарност около човешките права“. Превърна я в граждански бастион срещу проявите на чиновническия произвол. Приемната му за жалби и сигнали бе призната за ефективна и различна от подобни бюра в други ведомства. Тя бе като социологически център за проблемите на редовия българин. Извор на представителни извадки за новото време, които показват, че хората у нас негодуват от нарушаването на правата им като данъкоплатци, клиенти, потребители и пациенти. „Не обругавайте институциите заради персонала им!“ Така повелително предупреждава майсторът на разумния компромис. Той е сред малцината политици, които ни учат как да разговаряме, без да се крещи. „До края на живота си няма да свикна, че кучетата се сродяват чрез лай“ – казва в книгата си „Измислени цитати“. Проницателният и опрощаващ поглед към политическото и социалното буботене откриваме и в сборниците му „Викове и шепот“, „Парламентарен говор и безмълвие“, „Гиньо Ганев – style”. Повечето от прозренията му звучат като емблема на съвремието ни: „Дори вегетарианците у нас се борят за кокала на властта“. Новото поприще му дава идея за още една книга. Както „Илиада“ е разказ за живота и мисленето на древните гърци, така нашият живот днес се оглежда в многопластовата дейност на омбудсмана с тревогите, исканията и очакванията на хората. Животът ни сега е една „Омбудсманиада“. Гиньо Ганев е вдовец. Има двама сина и четирима внуци. Винаги е държал всичко около него да е красиво. Притежава изискана колекция от картини и малки пластики. Модните законодатели казват, че подбира дрехите си със съзнанието за значимостта им като културна ценност. Празникът му е на рождения му ден – 2 март. По повод на кръгли годишнини е награден с орден „Стара планина“ – І степен, орден „Св. Св. Кирил и Методий“ – огърлие, кавалер е на френския държавен орден „Академични палми“ и др. Сентенциите стават част от живота му:


74 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

– Едни разрушават Бастилията, други продават тухлите ѝ. – В политиката опитността е за предпочитане пред девствеността. – Много е тъжно, когато след житейското ти дело тръгнат повече следователи, отколкото последователи. – Конституционният съд се схваща от някои политици като обикновен районен съд за уреждане на лични сметки. – Анонимността е страх, който окуражава подлостта. И така нататък. В този дух добре е да отбележим, че германският политолог проф. ФранцЛотар Алтман, като разглежда положението в България и Румъния, пише: „В масовото съзнание политическият противник винаги е враг, срещу когото могат да се използват всякакви средства. В тези страни липсва културата на политическата дискусия, липсва парламентарната култура, в чийто рамки се сключват коалиции и често се приемат аргументите на опозицията. Това все още е авторитарно мислене, опит да се установи неприкосновена власт“. Това наблюдение се оказа валидно за дълго време. Гиньо Ганев е осъзнал тази ситуация, върви срещу течението и ратува за европейска култура и демокрация, а не да изостряме конфронтацията и да се самоунищожаваме. Длъжностите, които заема, посвещава на общото благо, изпълва ги със съзнанието за парламентарност, а не за изкачване на йерархическо стъпало: главен секретар на министерство на електрификацията, член на Държавния съвет, авторитетен говорител на Седмото велико народно събрание…, ръководител на Агенцията за българите в чужбина при Министерския съвет (1995–1997); омбудсман на републиката (2005–2010), председател на Отечествения съюз и на други граждански сдружения: „Конституционализъм и демокрация“; Конфедерация на франкофонските асоциации в България; 10 години наред е председател на Съюза на народните читалища, а днес почетен председател на този Съюз. Към тези особености с не по-малко основания за значимост прибавям и респектиращото му присъствие като хоноруван преподавател в УНСС, катедра „Публична администрация“. И много още. Навсякъде изповядва една и съща философия: „Гледам, казва той, на политическите си опоненти като на част от самия себе си. Те и аз заедно правим характеристиката на плуралистичната демокрация. Нека да има повече опоненти, стига да търсят разбирателство помежду си, когато става дума за общите неща“. И отново сентенция: „Демокрацията е общуване, това значи толерантност, разговори, диалози, сговорчивост и човешка добронамереност“. Днес Гиньо Ганев е доайен на обществената мисъл у нас. Граждански ангажиран, ерудиран и многообразен, той е признат за конституционалист и парламентарист, човек и общественик, пример за гражданин, отзивчив и непримирим към моралните и закононарушителните злини. Неговата личност, дейност и ярко присъствие в нашия живот е една от малкото останали надежди, че далеч още не е загубено всичко сред нас като съвременност и бъдеще.


СПОМЕНИ


СПОМЕНИ НА ЛЮБОМИР ДРАМАЛИЕВ ЗА СЪБИТИЯ И ЛИЧНОСТИ ОТ ВОЕННОТО ВРЕМЕ – 70 ГОДИНИ ПО-КЪСНО Записани от Евгений Кандиларов на 28 юни 2012 г.

Д

рамалиев (Д.): Втората световна война, подобно на Първата, възниква като спор между водещите империалистически сили за национални и колониални територии. Но скоро след това тя получи допълнителна характеристика. Това стана на 22 юни 1941 г., когато хитлеровите войски нахлуха в Съветския съюз. И тогава вече войната придоби все по-ясно изразен световен антифашистки характер, при което Великите сили, старите колониални сили, не се посвениха да добавят към своето разбиране за демокрация и антифашисткия момент. Това беше схванато много добре от нашата полиция и само десет дни след 22 юни – на 3 юли започна масово интерниране на известни антифашисти. Вкъщи дойде един агент, който взе майка ми, Елена Заркова Драмалиева, и я арестува. Жените бяха изпратени в концлагера „Св. Никола“, Асеновградско, докато мъжете – в „Св. Кирик“, пак Асеновградско, мъжки концлагер. Майка ми престоя там близо две години и половина и се върна чак през ноември 1943 г. Баща ми по това време беше военизиран офицер на турската граница и полицията не можеше да го хване – един път те ме извикаха, аз отидох в комендантството и им казах, че баща ми го няма и че е на турската граница, те даже не се интересуваха кое поделение и туй–онуй. Така или иначе, баща ми се върна в края на юли – началото на август и веднага след това заминахме. Кандиларов (К.): През 1941 г., ли? Д.: Да, през 1941 г. заминахме за Рила планина, като тръгнахме от Самоков, минахме през неговата леля-баба Домна Белокапова. Бяхме при нея, при старата ѝ къща и от там тръгнахме – такава екскурзия след 10 септември 1944 г. никога не можех да направя, въпреки че няколко пъти опитах. Та тръгнахме, значи – Чамкория, Боровец, хижа Сталин, пардон Мусала, на юг караме към хижа „Граничар“, след това на запад към Рибните езера, след това надолу към Рилски манастир, от Рилски манастир пак на запад към хижа „Иван Вазов“, и след това на север обратно през седемте Рилски езера в Говедарци. В Говедарци останахме – на всяко място оставахме по четири-пет дни. Но в Говедарци останахме повече, тъй като там баща ми беше учител, значи имаше пари, имаше и познати селяни. И се настанихме. Една сутрин идва един млад мъж, тогава е бил точно на 30 години, казва: „Здравей, докторе“ – на баща ми. „Здравей, младеж“, 77


78 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

„Докторе, утре правим, възстановяваме партийната организация в селото, в Говедарци, ти ще дойдеш при мен“. Така и стана. На другия ден през деня баща ми каза: „Това е Шоколадът“ – името Шоколад – много млад и надежден другар. След няколко дни е имало партийно събрание на кадрите, възстановена е партийната група и бяхме поканени в дома на съпругата на Шоколада, това беше Мара Малеева, а нейният мъж – Тодор Живков. Тя беше тогава лекарка в селото Говедарци. Там на обеда беше и един млад студент по медицина – Наско Малеев. Тогава ми направи впечатление, че Тодор Живков, тъкмо през 1941 г., 30-годишен, говореше: „Абе и аз съм записал право, ама да видим кога ще го следвам“ и така или иначе не го следва, но е записал право. След 3 години, през 1944 г., го срещнах случайно на ъгъла на Априловци и Шейново. Той внимателно гледаше насам-натам и след това ме поздрави „О, как си, ти ли си?“ и вика: „Абе и аз тука се чудя къде да тръгна наляво към Шейново (към телевизията дето е сега) или към Шипка“. И аз му посочих откъде е по-добре да мине, където е по-тихичко към Докторската градина и пр. И той ми се похвали: „Имам си дъщеричка и, така, едно младо момиче“. Значи Малеева, когато сме се видели през 1941 г. вероятно вече била бременна с Людмила. Защото момиченцето, което Живков ми показа на снимка, беше вече двегодишно, с чорапки, с рокличка и пр. След това се върнахме в София – аз лично отидох в София... Е.: Вие по това време на колко години сте? Д.: Аз бях завършил седми клас, значи на 20 години съм бил, предстоеше ми осми клас; последният клас е сегашният дванадесети клас. Но тогава баща ми отседна пак при роднини и аз отидох в София. Той в квартирата ми в София не идваше, защото се опасяваше от полицията, но ми се обади в началото на септември от друга квартира и ме предупреди, че него полицията ще го търси и ми каза, че мен също ще ме търсят, дори и само заради него. Затова трябва да прекратя образованието си и да замина при вуйчо си в Куманово. Така и направих. Вече не бях ученик и заминах за Куманово, където прекарах шест месеца и на 6 април 1942 г. се върнах. За Македония отделно ще говоря. Когато се върнах, баща ми беше на ул. „Овча купел“ при по-голямата си сестра Райна – това беше една от квартирите му. Първото нещо, което ми каза, беше „Да знаеш, че не можах да поддържам пряка връзка с партията. На два пъти се свързваме и прекъсва“. А това е времето на процеса срещу Антон Иванов, Никола Вапцаров и другите провали пр. Имаше затишие за един два дни. Той ми даде веднага нареждане да отида и да потърся фризьорски магазин на Тодор Митев. Тошко е брат на един от старите учители Никола Митев, който познава баща ми много добре, а къщата на Митев беше център на учителската профопозиция. Никола Митев заедно със Стойко Добрев и редица други бяха постоянни гости в нашия дом. Така отидох при Тошко, който беше фризьор, но същевременно е бил и разузнавач: като фризьор на министершите събираше информация и докладваше. Та той ми каза да дойда след два дни. Това беше още на 7–8 април 1942 г. Отидох след два дни и ми казаха, че отдавна търсят баща ми. Уредих им среща на ул. „Граф Игнатиев“ и „6 септември“ срещу градинката на черквата с една па-


Спомени на Любомир Драмалиев | 79 рола. В уреченото време вечерта видях един млад мъж, много нисък с руса коса. Видяхме се, но той каза „Аз съм само за проверка, човекът ще дойде утре или в други ден“. На следващия ден това се повтори: дойде друг човек, този път много висок, с мека шапка, с мустаци, очила и пр. със същата парола. Но като разбра, че баща ми е в Ючбунар, каза, че не може да отиде там, защото оттам идва. Тогава насрочи още една среща за другия ден, на сегашния бул. „Васил Левски“ и „Патриарх Евтимий“ – тогава се казваше „Фердинанд“. След като се срещнахме там, с бърз ход вървяхме до края на бул. „Фердинанд“, по улицата, която е сега над трамвая при НДК, тогава беше една празна уличка, минаваше само трамваят и имаше казарми. От дясно беше Първи пехотен полк, а от лявата страна железопътният полк. Така излязохме на бул. „Скобелев“. По „Скобелев“ свърнахме на „Сердика“, после „Опълченска“ и ул. „Овче поле“. Там те се срещнаха с баща ми, прегърнаха се веднага, изглежда, че са се познавали. Този човек го видях още само няколко пъти, когато нощно време съм изпращал баща си на екскурзия с раница, храна и пр. Обикновено той ни чакаше на „Красно село“ и тръгваха някъде през нощта. Само 4–5 пъти още съм го виждал. След това разбрах, че този другар е Методи Шаторов, който е убит на 4 септември 1944 г., но за това ще говоря допълнително по-късно. Баща ми получава задачата да организира професионалните групи. Много добре се получи с учителите, както и по-специално с лекарите, адвокати, журналисти, занаятчии (Алекси Гогов), кооператори (Петър Мънзелов) и пр. За кратко време работата се разгърна. Аз бях куриер. Работата ми беше на първо място да осигурявам квартири на баща ми, второ, храна, доколкото може с купонната система да се дава, да организирам прането, да взимам билети за централната баня и най-вече да осигурявам кореспонденцията с тези хора. За единдва месеца се запознах с много хора и те вече ме познаваха. Работата вървеше. Насрочвах събрания, контактувах главно с отговорника на съответната група, който после организираше другите хора и баща ми отиваше там. Бяха 7–8 или повече групи. Но през юли баща ми каза, че ще му възлага нова работа. На 17 юли 1942 г. по радио „Христо Ботев“ бе прочетена Програмната декларация на ОФ. Спасителният зов на Георги Димитров. След това беше направено заседание на Комисията на ОФ с Цола Драгойчева – някъде в гората над Драгалевци. Там е присъствал и Кирил Драмалиев, както и Петър Мънзелов и др. След това баща ми ми даде поръчение да отида при Никола Петков. Това е било в края на юли. За първи път съм ходил при Никола Петков още в края на 30-те години във връзка с изборите през 1938–1939 г. Тогава се разгръщаше борбата или по-скоро се правеха опити за изграждане на единен народен фронт. Имам слаби спомени, но съм ходил няколко пъти. Той живееше в една чудесна квартира при сегашния хотел „Радисън“. От едната страна на „Цар Иван Шишман“ имаше едно здание, което беше болница, а след 9 септември стана временно американско посолство и между тарабите се виждаше клетката на леопарда, собственост на посланика. От другата страна, откъм булеварда беше Етнографския музей.


80 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

Зданието на Никола Петков беше триетажно, голямо и старинно. Имаше два входа откъм площада и друг – откъм „Аксаков“. Влизал съм и от двата входа. Неговият кабинет беше на партера откъм площада. Имаше голям вътрешен хол и много врати. Това, което ми е направило впечатление, беше, че две от вратите бяха отворени и в стаите се виждаха два големи кревата с балдахини, единият небесно син, а другият в оранжево. Тогава съм се чудел, защо са му необходими на сам човек ерген. Разбрахме се с баща ми да отида при Никола Петков. Посъветва ме да минавам само по „Аксаков“, защото там можеше да проверявам, дали не ме следят. Отидох и ми отвориха двама души. Един лакей в черни лъскави дрехи и една камериерка, също в черна пола с бяла престилка, ръкавици и бяло венче на главата. Казах им, да съобщят на г-н Петков, че ме изпраща д-р Георгиев. След като му съобщиха, той веднага дойде. Посрещна ме с думите „Ооо, ти ли си. Много си пораснал!“ Не се бяхме виждали от три-четири години. Разказах му подробно, как майка ми е била интернирана, а баща ми го търси полицията. Казах му, че Кирил Драмалиев иска да се срещне с него. Думите му бяха „Да разбира се, кога да се видим?“ За място на срещата Никола Петков предложи градината-ресторант в „Овча купел“. Но ние настояхме на нашето място, което беше третата алея в Борисовата градина, между детските люлки и малкото езеро. Всъщност алеята, която в момента е най-близо до ЦСКА. Там обикновено баща ми си правеше срещите. На Никола Петков не му стана много приятно, но все пак се съгласи. Въпреки уговорената среща, той не дойде. Тогава го чакахме, аз бях на едната алея, а баща ми до една скамейка на другата алея. Тогава не дойде. Колебанието беше много голямо, какво ще стане, дали не се е разкандардисал. Баща ми се консултира по този въпрос с Цола Драгойчева и с други другари. Ние с Никола Петков фактически бяхме комшии, защото аз живеех на „Хаджи Димитър“ № 3 до „Цар Шишман“, на не повече от 50 метра разстояние от къщата на Н. Петков. Така веднъж, като минавам по редовния си път, отивайки към пл. „Славейков“, минавам по „Шишман“ и завивам покрай черквата и точно при гроба на Петко Славейков виждам Никола Петков да говори с една жена на около 35–40 години. Реших да го причакам. Когато свърши разговора си с жената, му се явих. Реакцията му беше „Ооо, много се извинявам, но не можах да дойда, съжалявам много“. Казах му, че ще поговоря с баща ми и ще дойда още веднъж при него, за да уговорим друга среща. След две седмици се организира новата среща и този път бяха решили да стане в градината-ресторант в „Овча купел“, където очевидно Никола Петков си ходи редовно. Баща ми каза, че може би от ЦК ще му изпратят и охрана за всеки случай. Поне да види, ако има клопка да могат да го освободят или пък да контролират нещата. Срещата се е състояла и работата тръгна. Разбрали са се, че аз ще бъда връзката и ще осъществявам комуникацията между тях, като доставям кореспонденция. Уговорката беше Никола Петков да осигури връзката с Кимон Георгиев. Аз с Кимон Георгиев съм говорил само по телефона четири-пет пъти съвсем накратко. Аз му предавам нещо от баща ми и той ми казва само „да“ или „не“ и дали


Спомени на Любомир Драмалиев | 81 ще бъде или няма да бъде. Така продължи до есента на 1943 г. На практика до бомбардировките. Аз фактически бях пощальон, както ме нарече зетят на Кимон Георгиев Гиньо Ганев. Впечатления от четирима души. Според спомените на Цола Драгойчева най-малко грижи е създавал Кимон Георгиев. И той е имал позиция и е бил труден за общуване, но все пак найлесно са вървели нещата с него. Баща ми изказва мнение, че още при първата си среща с Кимон Георгиев в неговата квартира на ул. „Женева“ при реката, говорили и Кимон Георгиев му разправял за преврата на 19 май 1934 г. Разказал, как царят тогава го посрещнал с думите „Веднага ли трябва да замина“. Бил е готов да замине. „Тук беше нашата грешка“, казал Кимон Георгиев. „Трябваше да му разрешим да си замине, той беше готов, беше се изплашил, а фактически ние го подценихме. Оказа се много по-хитър и много по-лукав и много по-умен. Колкото повече работехме с него, толкова повече оставахме с впечатлението, че много добре се работи с царя, но в даден момент той беше подготвил всичко и ни свалиха. Това беше нашата капитална грешка, че не го махнахме веднага. Тогава не бяхме докрай антимонархисти“. Впечатлението ми от Никола Петков беше съвсем друго. Той е много сдържан, сериозен, възпитан човек, за разлика от Григор Чешмеджиев, който беше много пламенен. Никола Петков говореше кратко, точно и ясно. През 1943 г., когато се готви позивът на НК на ОФ, си спомням как Никола Петков ми подаде текста с думите: „Аз тук съм направил някои забележки по текста, дайте го на баща си и ще говорим по-нататък“. Това беше един велик урок по класово мислене за мен. Именно тогава аз, 19-годишният все още млад марксист видях в текста „Подвизите на героичната революционна съветска армия“, редакцията на Никола Петков, която беше: „подвизите“ задраскано, „героичната“ задраскано, „революционна“ – задраскано. Вариантът на Петков се сведе просто до „Съветските войски продължават да настъпват“. Следващ абзац „Нашето героично партизанско движение“, задраскано и заменено с „бунтарско движение“. Беше задраскал „героични“, „саможертва“. За него това беше „бунтарско“ движение. Според буржоазното мислене съветските войски не бяха революционна армия и партизаните бяха просто бунтари. За Григор Чешмеджиев. С него се виждах в кантората му. Посетих го специално на 11 март 1944 г. Запомнил съм го, защото тогава той се готвеше за евакуация. Жена му викаше: „Никъде не отивам без мъж“. Така или иначе трябваше да я изпрати. Април–май вече отидох на селото Кривина. Слиза се на Курило, последната гара преди Балкана, след което се върви по един път два–три километра. Там намерих Григор Чешмеджиев в селското училище. В една стая, чиновете събрани на единия край, на другия два кревата, маса, печка и пр. Имаше едно пиле печено, с което и мен ме почерпиха. След това повече не съм се виждал с него. Но след 9 септември, на 12–13, се срещам с Никола Петков на бул. „Руски“ срещу Военния клуб. „Здравей, как е баща ти?“ Казах му, че баща ми беше изпратен в Скопие, вече се е върнал, но сега лежи болен. Никола Пет-


82 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

ков каза само „Предай му много поздрави!“ и това е. Като продължих пътя си вече зад Банката, където е Археологическият музей, срещам Григор Чешмеджиев. „Здравей!“, целува ме, прегръща ме, много ми се радва. След една седмица пред Съдебната палата се чете програмата на правителството на Кимон Георгиев. Григор Чешмеджиев също е оратор и говори за социализма, който не е построен, но ще се строи. Баща ми беше кипнал. Това беше грешка – веднага след 9 септември да се говори за социализъм. „Само това им трябва на Никола Петков и на другите“, казва баща ми, „ето това са нашите социалдемократи. Докато ги накараш да действат, трябва да минат месеци и години, след това, за да ги спреш да говорят безсмислици, още по-сложно става“. Това беше средата на септември 1944 г., а Григор Чешмеджиев говори за социализъм. След няколко месеца, когато Никола Петков напусна, Григор Чешмеджиев започна да ругае. Ругае партията, ругае Отечествения фронт с невероятни сили. Накрая сърцето му не издържа и есента на 1945 г. почина. Последното впечатление, което искам да споделя, е от Димо Казасов. Той беше независим интелектуалец. На младежки съвещания след 9 септември в „Балкан“, на които бяха Петър Вутов и други подобни, говореше и беше невероятен оратор. Та той ми е казвал в личен разговор „Мен не ми харесва наименованието партизани. На френски партизанщина означава провалена политика. Затова аз ще го променя това и ще ги наричам „горци“. Така ще пиша „Нашите славни горци“. Но имайте предвид, че все пак Димо Казасов ги нарича „славни горци“, а за Никола Петков те са „бунтари“. Въпросът е да се осмислят някои неща въз основа на преживяното. Двама велики българи като Димитър Благоев и Александър Стамболийски запазиха съществуването на своите имена на определени места, с Георги Димитров се оказа обратното. Трябва да се има предвид, че ако България днес е цяла, това се дължи на спасителния зов на 17 юли 1942 г., чийто автор е Георги Димитров. В самото му създаване е концентрирана мъката на един борец, който не може да прости до края на живота си пасивността на 9 юни 1923 г., и въз основа на своите знаменити статии от август–септември 1923 г. идва до оригиналния извод, че фашизмът не е само антикомунистически, той е и антинароден. Това на младите поколения може би не прави никакво впечатление, но за стратегията и тактиката на работническата класа в световен мащаб е от огромно значение. Революция не се прави само от класа против класа, а от класа и нейните съюзници. Тук имаме и подкрепата на Ленин, който дава определение на диктатурата на пролетариата, която е съюз на всички експлоатирани народни маси и пр. От тази гледна точка, делото на Георги Димитров е изключително и в международен мащаб, а неговото подценяване днес е повече от скандално. Искам да разгледам две дати. Едната е 2 март 1941 г., когато ние, учениците, се радвахме, че няма да учим на следващия ден. На този ден германците влизаха в България. Току-що България беше подписала Тристранния пакт. Другата дата е 8 септември 1944 г. Навечерието на великия 9 септември. Именно на 8 септември се взеха решения за коригиране на тези престъпни грешки, които бяха


Спомени на Любомир Драмалиев | 83 направени по отношение на Гърция и Югославия. Особено една Гърция, която героически се сражаваше с Бенито Мусолини и неговите войски, и дори ги бяха натикали в планините. Не трябва да се забравят позициите на Англия. Чърчил казва нещо, което се подминава от тогавашната дясна опозиция в България: „Българите са чакалите на Балканите и те трябва да бъдат наказани“. Без да отчитат това, такива като Димитър Гичев и Никола Мушанов отказват да влязат в ОФ, като в същото време се надяват на англичаните, а даже и на царя. Това е политическо късогледство. Нашите десни политически водачи това не го виждаха. И когато говорят за Отечествения фронт, се подиграват, че това е съюз на работническата класа, това комунистите са си го направили и ние нямаме нищо общо с нелегална дейност и пр. Но именно тази нелегална дейност на партията, която беше единствената обединителна сила в Отечествения фронт, до такава степен, че имаше случаи, когато нашите представители в ОФ като д-р Рачо Ангелов, Кирил Драмалиев и др. помагат на земеделците за местните комитети на ОФ. Всички останали се оказаха безсилни. Единствената сериозна сила беше партията, Политбюро и Генералния щаб на НОВА (Националноосвободителна въстаническа армия). Това, за съжаление, не се вижда, а престъпно се подценява делото на ОФ и специално приноса на Георги Димитров. Ако не беше този принос, какво щеше да стане? Първата световна война завършва със съд. Защо сега Народният съд се критикува, а Народното събрание имаше нахалството да го обяви за невалиден? Също и че в България е нямало фашизъм. Как да не е имало фашизъм. „Бранник“ беше фашистка организация, с униформи, моторетки и пр. Има три основни аргумента в подкрепа на това, че в България е имало фашизъм. Първо, надписът на Народното събрание „Съединението прави силата“ беше променен на „В единението е силата“. Второ, вместо „Шуми Марица“ започва да се изпълнява химна на царя. И трето, на БНБ бяха или две знамена с пречупени кръстове и един български трикольор, или два трикольора и знаме със свастика. Разбира се, българският фашизъм не беше като германския. В България имаше ЗЗН (Закон за защита на нацията). Няколко думи за самия 8 септември 1944 г. Имах проблеми с краката. Страдах от разширени вени и се реши, че се налага операция. Първоначално се е смятало, че ген. Толбухин ще дойде в България през ноември–декември. Това се говореше и в Политбюро. И тогава решават за мене, понеже съм необходим за Никола Петков и за другите, да се оперирам юли–август и през есента вече да съм налице. Но съветските войски избързват и след Яш-Кишиневската операция на 23 август, който става и национален празник на Румъния, са насочват към България. След моята операция един месец бях на легло. След това едвам ходех. Баща ми ми определи среща в квартирата на Кимон Георгиев на ул. „Женева“. Преди това беше имало заседание на НС на ОФ. Когато пристигнах, д-р Рачо Ангелов ме посрещна с думите „Как си, как мина операцията?“, Григор Чешмеджиев също много ми се зарадва „Как си мойто момче, миличък“. Беше и Никола Петков. Не го бях виждал от януари и тъкмо смятах да му изкажа съ-


84 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

болезнования, защото неговият дом беше опожарен. А той беше с един светлобежов костюм с папийонка, весел, щастлив, елегантен, усмихна се „Здравей, как си, оправи ли се?“ Времето вече беше друго и НС на ОФ вече не беше в нелегалност. След това отиваме в една квартира в „Гео Милев“, тя беше на братовчеда на баща ми Владо Белокапов, където е и Георги Цанков, бъдещ министър на вътрешните работи. Когато отидохме там, аз влязох в кухнята, но през цялото време чувах гласове и това, което си говореха хората в друга стая. Баща ми не ме пускаше оттатък. Тази квартира се беше превърнала в нещо като втори щаб на градската организация. Баща ми в началото влезе с мен в кухнята и ми каза „Много бих искал да бъдеш тук утре, но за съжаление имам поръчение да замина за Скопие и ще трябва да ме посрещнеш в Перник (където тогава живеехме) и да ме изпратиш“. Аз разбрах, че на следващия ден ще стане голямата работа. Докато седях в кухнята в квартирата влизаха и излизаха най-различни хора. Чуваха се мъжки целувки и възклицания: „Утре каквото става, да става, двадесет години сме чакали този ден, ще умрем, но ще победим“. Друг глас казва: „Аз говорих с другаря Бонев, от 10 часа са готови (за бойните групи)“. Владо Бонев е бил шеф на градския комитет, всички се подготвят. Освен това влизат партизански отряди, освен това има и моторизирани отряди. Подготовката беше страхотна. И сега онзи професор Драгомир Драганов да ми казва, че не е имало нищо и правителството е капитулирало без бой, това не е вярно. Бой на места е имало. Имаше и горяни. Има и загинали на самия 9 септември. Подготовката беше много мащабна. След това отидох в Перник. Имаше голям митинг. Предишния ден е имало стачки и битки, например в софийската трамвайна работилница. Баща ми пристига сутринта към 8 часа, преди това вече бяхме чули по радиото гласа на Кимон Георгиев, който обяви правителството. Неговата реч се повтаряше през 10 минути. Едно нещо имаше в речта на Кимон Георгиев, което не беше правилно, това че се забраняваше на народа да се събира на определени места. Да, но народът искаше. Баща ми дойде. Беше с охрана от едно момче с мека шапка, облечено елегантно. Заедно отидоха в Скопие. След това баща ми се върна разболян на 10 септември. На третия ден след 9-ти идва наш приятел Липо Войновски, беше шофьор на ЦК. Дойде с една военна кола и ни закараха в София. Селяните по пътя правеха т.нар. агитпунктове (тогава не му знаеха името), на „Църква“, „Владая“, „Драгичево“, „Княжево“, навсякъде имаше маси със столове, знамена, хвърлят цветя. Това беше стихийна реакция. Веселие страхотно. Камиони с хора циркулираха непрекъснато от радост. Атмосферата беше нещо невероятно. Такава радост не може да се сравнява с нищо. Хората бяха в еуфория. Е.: Сега говорят, че снимките от 9-ти са фалшифицирани, че са фотомонтаж, че не е имало такова нещо, че са по-късни постановки. Д.: Това са смешни работи. Искам да подчертая, какво беше положението на 8-ми септември. Както Цола Драгойчева отбелязва в спомените си, ние имахме на две места окупационни армии: Северна Гърция и Югоизточна Сърбия. И на


Спомени на Любомир Драмалиев | 85 двете места сме окупатори и се борим с местните партизани. Чел съм материали, свързани със зверствата на български войници по отношение на местните партизани. И най-важното, искаме Пета армия да се върне в България. Какво означава това? Връщаме Вардарска Македония на Югославия. Това беше неизбежно. Тито беше номер едно в Европа. Ако не беше Георги Димитров срещу него, не Горна Джумая, а много повече щяха да ни вземат. Гръцките журналисти пишеха, че границата трябва да е до Асеновград, даже до Пловдив. Със сигурност ивицата Доспат, Смолян, Ивайловград щеше да бъде гръцка. Накрая искам да кажа и за Методи Шаторов. Здрав българин. През 1941– 1942 г. работи в Скопие по организиране на низовите клетки на БРП (к). Тогава се е наричала Македонска покрайнина. И сърбите след 9-ти искат да им се върне, за да бъде наказан. Това означава разстрел. Когато попитах баща ми, като се върна от Скопие, „Какво стана с твоя приятел?“, той ми отговори, че преди десетина дни, на 4 септември, са го убили край Пазарджик. По-късно партията като че ли забравя за неговата дейност в годините на войната и не отбелязва нито името му, нито смъртта му. Пак се връщам на това, че на 8 септември 1944 г. България трябва да освободи три области. За Пета армия (в Гърция и Македония) е изпратен Кирил Драмалиев, Сава Гановски заминава за Ниш. Политбюро е фактическото ръководно ядро на антифашистка България. Друг няма. Правителството на 9 септември тепърва започва своята работа. И когато ние се връщахме на 10 септември в София, минаваме покрай „агитпунктовете“, изведнъж една цяла войска дълга километър–два отиваше към Кюстендил. Пета армия се сливаше с Първа армия и започваха сраженията при Стражин и Страцин, това са първите сражения, когато България вече участва като равностоен съюзник на съветската армия. Следва Унгария и пр. и пр. В заключение мога да кажа, че треперехме през 1946 г., когато беше мирната конференция. Англичаните се съпротивляват. И тогава Молотов каза „Нека бъдат спокойни българските приятели, техните граници ще останат непокътнати“. После ни завиждаха, че не само запазихме територията си, но и я увеличихме, заради запазването на Южна Добруджа.


ВЪЛНЕНИЯ В ЗАТВОРНИЧЕСКИТЕ КИЛИИ Иван Вандов

Н

ашият „колектив“ в старата плевенска тюрма през последната година преди Девети бе пъстър в политическо и в национално отношение. Има по чудо запазена снимчица, направено на 7 септември 1944 г., часове преди да рухне желязната затворническа порта. Затворниците са разположени „амфитеатрално“ по входното стълбище на сградата. Нашите глави се виждат буквално като топлийки, само с лупа би ги разпознал. Ще наброиш не по-малко от сто и петдесет души на тази снимчица. Само малцина не бяха смогнали да застанат пред фотоапаратчето, дявол знае как прехвръкнало над високите стени на репресивното учреждение, за да документира събитието. Та в този наш затворнически „състав“ имаше неколцина гърци (един от тях троцкист), петима съветски граждани с различна национална принадлежност, един сърбин, един анархистващ българин, неколцина привърженици на БЗНС, двама-трима безпартийни, група българи от „новите предели“ на Отечеството ни (държаха се леко дистанцирано от огромното мнозинство, състоящо се от български комунисти и ремсисти, след Девети се прибраха в родния си край и там открито развиха своя македонизъм). Въпреки пъстротата, за която стана дума, трябва дебело да се подчертае, че всички политзатворници бяха убедени антифашисти и безспорни патриоти. Само едно набито око, само човек с политически нюх можеше да открие, че зад банално протичащите дни, изпълнени с много и много прояви и „дейности“, една невидима ръка направляваше целенасочено битието ни. Говоря за политзатворническото ръководство. Една от най-важните му задачи бе да осигурява редовно и своевременно информация за събитията, които стават у нас и извън България. Та тъкмо с един специален „бюлетин“ ние, затворниците, бяхме осведомени за обявената по съветското радио „Христо Ботев“ програма за създаване на Отечествен фронт за борба срещу българския монархофашизъм, разработена от външното ръководство на БРП начело с Георги Димитров. Едновременно с това другарите по всевъзможни начини се домогваха по свой традиционен начин до информация по въпроса. Дойде ли близък на свиждане, той я ще мушне през телената мрежа добре сгънато писъмце, използвайки моментна разсеяност на надзирателя, я ще е скрил в двойното дъно на куфарчето или сандъчето с провизии по-подробни сведения за събитията, и най-вече за създаването на Отечествения фронт. Тези новини се предаваха от ухо на ухо.

87


88 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

По калдъръмените пътеки на затворническия двор ние стъпвахме вече някак си по-бодро. Когато чухме извънредния „бюлетин“ за създаването на Отечествения фронт, ние не само не се изненадахме, но приехме това събитие с радост и облекчение. Облекчението идеше от това, че е търсен и намерен път за боево сплотяване на всички антифашистки и нефашистки демократични сили върху една призивна патриотична платформа. И преди да попаднат в затвора, партийните и младежките кадри, кой повече, кой по-малко, имаха познания относно тезите за Единен фронт, развити от Георги Димитров в августовско-септемврийските броеве на „Работнически вестник“ през 1923 г., както и за тяхното развитие и обогатяване в изнесения от генералния секретар на Коминтерна пред Седмия конгрес през 1935 г. доклад, обосноваващ със забележителна убедителност необходимостта от адекватен, нов, новаторски подход – подходът на единни фронтове срещу фашизма, реакцията и империалистическите войни; при който подход се има предвид целенасочена програма от европейска и световна значимост. Политпросветата в затвора естествено продължи и задълбочи познанията ни по проблема „единен фронт“. Тя бездруго ни подсказваше, че димитровската теза за единни фронтове става теза на епохата. Тя е вдъхновена от Владимир Илич, по ленински е проникновена. За българските условия нейна връхна точка е идеята за Отечествен фронт. От всичко, което бе казано по-горе, би било погрешно да се прави изводът, че платформата на Отечествения фронт бе безусловно и веднага бе приета и разбрана от всички ни. Като цяло нашето семейство на пленници от фашизма нямаше проблеми в това отношение. Но се водеха разговори, дискусии, изказваха се съгласия и несъгласия. Ръждата на догматизма и сектантството все още напомняше за себе си. Някои другари, макар и да не бяха неуки и да бяха зобнали оттук-оттам по нещо от съкровищницата на Мавъра, Фред и Илич, се пообъркаха. Те дори започнаха да теоретизират своето объркване, като се позоваваха на Владимириличевата „Две тактики на социалдемокрацията в демократическата революция“. Те вярно преценяваха, че у нас предстои „демократическа революция“ и че Отечественият фронт е лозунгът на тази революция, но не искаха да признаят в Отечествения фронт нищо друго освен една „временна коалиция“, наложена от момента. Сгромолясването на фашизма наистина е наша цел, но с него не можело да се открие перспектива за по-нататъшно развитие по пътя на нашия идеал – нещо, което било въпрос на друга историческа задача и на други подходи. Не ще и съмнение, тези другари виждаха в страниците на класическия Ленинов труд не отправна методологическа мисъл, а обикновено политико-историческо четиво. В последна сметка, обаче, водените разговори се увенчаха с добър резултат: аргументите на заблудата рухнаха. Погрешно мислещите другари заедно с всички останали долавяхме, че Отечественият фронт далеч не е въпрос на временно „коалиране“, а на нещо съвсем различно: борба за спасяване на страната, за впрягане на целия политически потенциал на демокрацията, която ще настъпи,


Вълнения в затворническите килии | 89 за всестранно развитие на България по пътя на икономически, социален и културен прогрес. Изпълнени с такива мисли и чувства, ние чакахме принудително „със скръстени ръце“ часа на своето освобождение. Ето историческият епизод на нашето излизане от плен. Беше 7 септември 1944 г., привечер. Знаехме за обявената амнистия. Властите, обаче, задържаха изпълнението ѝ. Не бе трудно да се види, че пред огромната желязна врата на затвора и край стените на двора приижда народ, който се вълнува за нас. Нетърпеливите плевенски отечественофронтовци, домъкнали отнякъде изоставена железопътна релса, започнали своя щурм срещу бастилията. Ние само чувахме тежките удари. Скоро изтърбушеният портал рухнал. Мощни гласове отвън ни призоваваха да излизаме и ние, кой както успее, грабваме от „гардероба“ си бързешком по нещо (мнозина хукнаха полуголи, боси или по налъми, без нищо на главата си, небръснати, та кой ли от нас бе „готов“, макар че от няколко дни уж се подготвяхме). Радостни и потни от напрежение се понесохме към прегръдките на онези, които чакаха отвън. И смесени с гражданството тръгнахме в не особено стройна плътна редица към града. Спонтанно запяхме. И който може, и който не може. Свечеряваше се вече. Чуваха се непрекъснато призиви за Отечествен фронт и за прослава на Съветската армия. Скоро – бяхме вече влезли в града – ни посрещна поделение войници, свалили пушки, с натъкнати ножове. Командирът им се направи на глух за непрекъснатите наши обръщения: „Войници, ние сме ваши близки – братя и бащи. Не слушайте вашите началници!“ Апелите за побратимяване на враждуващите довчера две сили – войската и антифашистите – под знамето на Отечествения съюз не престанаха и тогава, когато войнишки куршум улучи един от нашите другари. Успяха да ни разпръснат. Някои, които бяха от близките села или от града, решиха незабавно да тръгнат за родните домове, за да вложат от утре насетне поривите на сърцето и ума си в установяването на народната власт, в изграждането на ново справедливо общество.


СПОМЕНИ НА АКИВИСТА НА ОФ ОТ ТОЛБУХИН (ДН. ДОБРИЧ) Никола Караджов1

А

з работих в ОФ от 1959 г. във втори квартален комитет. Там бях избран за просветник като член на низовата организация. От тогава до сега без прекъсване бях в ръководството на ОФ. Имах много задължения по поддържането на подходяща украса в клуба – стенвестник, стенлист, агиттабло, лозунги и много други подходящи украси и материали. Кръжоците тогава бяха редовни просветни звена и за тяхното редовно водене и отчитане бяха въведени писмени сведения, които се попълваха от ръководителя след всяко занятие. На следващия ден сведението постъпваше в Градския комитет на ОФ. След 1964 г. след влизането ни в апартамента, в който и сега живеем, аз бях избран за председател на новата низова организация на ОФ. Имахме добър актив и това улесняваше изпълнението на набелязаните мероприятия, събирането и отчитането на членския внос. Много интересни бяха беседите в кръжока. Сбирките ставаха по домовете, което допълваше уюта и гостоприемството на домакинята. Стараех се да отразя дейността ни чрез в. „Добруджанска трибуна“ или по Радиовъзела за поредната сбирка, за участниците, за беседата, както и за похвата на ментора. От името на кръжока с участието на децата от блока сме подготвяли чудесни чествания за Левски, за Ботев. През 60-те години нашата квартална организация ползваше клуба на Арменската просветна организация. Салонът се изпълваше до краен предел. За организацията на мероприятието, подготовката и провеждането всеки поемаше отделна задача, украса, отопление и т.н. След 1980 г. оглавих Кварталния комитет на ОФ. Единадесетият квартален комитет на ОФ вече имаше свой самостоятелен клуб с шест низови организации. В този клуб имахме канцелария, в която поставих телефон. Нашата организация провеждаше много и разнообразни мероприятия. С голям успех се честваха бележити дати и личности – Обесването на Васил Левски, Трети март – Освобождението на България от турско робство, Осми март – Международен ден на жената, Девети септември, Първи май, които се превръщаха в квартални празници.

1

Споменът е от книгата „Някога в Добруджа“, издадена с помощта на ОС.

91


92 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

В клуба ставаха пролетни вечери, Бабин ден – Ден на родилната помощ, битови и други седянки. Там се издигаха кандидатурите на съветниците и се провеждаха срещите с тях за отчитане на дейността им и информиране на избирателите за проведените сесии на Окръжния или Общинския народен съвет. През годините ОФ изпълняваше различни задачи: хигиенизиране на кварталите и града, „Образцовите домове“, които активизираха цялото население; събирането и отчитането на вторичните суровини, необходими за нашата промишленост. В годините, когато действаше законът за самооблагането, ОФ на свои събрания разясняваше строителната програма, необходимите средства и процента на самооблагането за осигуряването на средствата от населението. За материално слаби, болни, пенсионери с ниски доходи гласувахме списък на хората, които следва да се освободят от самооблагането. В трудни периоди ОФ поемаше задачата чрез купони да се снабдява населението с дефицитни стоки или гориво за отопление – течно и твърдо. На ОФ в онези години бяха делегирани пълномощия да упражнява контрол върху дейността на търговските обекти и тези за услуги на населението. Изграждаха се комисии, които извършваха проверки и водеха строга отчетност. На видно място се поставяха имената на членовете на комисията, което подпомагаше гражданите. По всяко време можеше да се поиска контрол, по всеки сигнал да се извърши проверка. Членовете на комисиите бяха снабдени със специални карти. За сигурността и спокойствието на гражданите бяха създадени „Доброволни отряди“. Към кварталните комитети също се изградиха отряди, които осигуряваха спокойствието и сигурността в районите. В нашия квартален комитет този отряд с командир Марин Атанасов активно работеше и е награждаван неколкократно. Другарският съд е другата дейност на обществени начала в кварталния комитет. Тук имахме слаба дейност, защото в квартала нямаше поводи за гледане на дела от този род. След няколко години другарският съд от само себе си загуби своето значение и това беше добър показател. Осемдесетте години за нашата страна носят съдбовни проявления сред населението от турски произход. Някои по-будни турци признаваха своя български родов корен и приеха български имена. Това, вероятно, даде повод и по указания на централните органи през 1984 г. се предприе неочаквано и то за кратко време, налагането на всички на български имена. По-късно този акт бе наречен „възродителен процес“, но с тази акция се създаде голяма конфронтация и изненадващи усложнения в някои райони на страната. При нас всичко мина спокойно и за два дни в клуба бяха събрани всички документи, обработиха се незабавно в специалните служби на града и всички бяха снабдени с нови паспорти с български имена – такива, каквито те пожелаха. Този процес беше обоснован и от изследванията в архивите и от надгробните паметници. Сега всичко получи обрат и за онези изследвания вече не се споменава.


Спомени на акивиста на ОФ от Толбухин (дн. Добрич) | 93 Непосредствено след този еднократен акт и прибързани решения за възстановяване на една историческа несправедливост, се появиха тук и там сериозни прояви на категорично неодобрение. Извършени бяха саботажи, подготвени от турски групи. За избягване на сериозни стълкновения се предприеха бързи мерки и една част от хората, изразили неодобрението от смяната на имената, бяха отпратени в Турция с организиран транспорт и уредени документи. Създаде се напрежение в териториите с компактно турско население. Много от преименуваните турци сами подготвяха паспортите си и под формата на туристи заминаваха за Турция. Част от тях останаха там, а друга част се завърнаха, защото тук бяха оставили имотите, домовете и дори ненахранени своите животни. За тях добри хора българи се бяха погрижили. ОФ в Толбухин направи много за възпитанието на подрастващото поколение. В Толбухин се създаде школа за обучение на девойки, които се подготвяха при отлични условия. Там те бяха ограмотявани, изучаваха домакинство и найразлични подходящи професии. За няколко месеца, какъвто беше цикълът на обучение, девойките от турски произход усвоиха навици и умения на достойни български граждани и домакини. Програмите, които те изнасяха пред актива на ОФ и гражданството след завършване на обучение, оставяха прекрасни впечатления. ОФ създаде дом за социалистическа култура, където се подработваха всестранни форми в помощ на Общинския комитет и кварталните организации в Толбухин и региона. Условията, които този дом създаваше, предпоставяха неговата привлекателност за всички активисти. Там се организираха срещи, подходящи беседи и малки почерпки. Като председател на ХІ квартален комитет аз организирах няколко срещи с актива на квартала, с Общинския комитет и с дома – беседи, разговори и почерпки. Домът подготвяше и другите материали, които се предоставяха на кварталните клубове. По инициатива и под ръководството на Общинския комитет на ОФ се провеждаха курсове по шеф и кройка, по изработка на брюкселска дантела и всяка домакиня имаше възможност за няколко месеца да завърши този курс, който беше безплатен. Теорията и практиката се водеше с машини на Отечествения фронт. Към Общинския комитет на ОФ е регистрирана фирма за стопанска дейност „Нона“. В нея участваха жени, които са подготвени в курсове, за да отговарят на изискванията. Част от участничките работят във фирмата като шивачки, домакини, закупчици или вземаха надомна работа. Работата и дейността на ОФ беше всеобхватна. Тя ни водеше до всеки дом, до всеки член на нашето общество и ни ангажираше във всички проблеми на обществено-политическия живот. И това не беше всичко.


94 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

От създаването на ОФ през 1942 г. като историческа необходимост в годините на съпротивата и събарянето на монархофашизма и до нашата съвременност ОФ не загуби своето значение. След 10 ноември 1989 г. се създадоха нови политически партии и формации, които отричат тоталитарните структури и старите партийни формации. ОФ направи някои промени и временно се оттегли от политическата сцена. ОФ се преименува и днес носи новото си име Отечествен съюз. В годините на социалистическо съзидание ОФ е обединявал всички политически организации и съвместно с тях е провеждал избори за Народно събрание, за местни органи на властта, за съдии и съдебни заседатели. Месеците за подготовка и провеждането на избори са се превръщали в своеобразен отчет за постигнатото и анализ на несвършеното. Цялото общество е информирано за политиката на правителството и държавата чрез многообразните форми в ОФ. В предизборните срещи гражданите можеха директно да поставят важни въпроси и поръчения от национален, регионален или местен характер. Издигането на кандидатурите, макар да бяха предварително и обстойно проучвани, се гласуваха първо в ОФ. Изграждането на районните и секционните комисии и изготвянето на избирателните списъци ставаше от ръководствата и широкия актив на ОФ. Като председател на низовата организация, а по-късно и като председател на квартален комитет вземах дейно участие в този процес. Под мое пряко ръководство се провеждаха важни заседания и събрания. През изминалите над 30 години пряко участвах и ръководих изборната дейност и това беше моята обществено-политическа отговорност. Не искам да подмина и въпроса, какво е направил ОФ за мен. И тук с няколко реда ще се опитам да бъда максимално обективен. Без да се отклонявам от въпроса, ще припомня за онези, които ще прочетат след години тези мои редове, че всичко, което върших, посветил се на благородната обществена дейност, го правех с лекота. Бях улеснен от подкрепата на хората около мен. Моят скромен авторитет ми помагаше и това беше предпоставка за реализиране на намеренията ми да работим за квартала, за града. Добре бях посрещан от общинските и окръжните ръководители. Хората ме познаваха и личните ми контакти улесняваха прокарването на нашите предложения. Като ръководител на ОФ в кварталната организация бях включен в двегодишния вечерен партиен университет в Толбухин. Няколко години по-късно бях на едномесечна партийна школа във Варна, в курорта „Дружба“. Тук имаше отлични условия за обучение, лични контакти, пълна почивка с всичко необходимо за хигиена, спане, храна и развлечение. Имат отлични спомени от връзките, които създадохме с колегите от окръзите Толбухин Варна и Шумен. Имаше практически занятия, които предвиждаха организирано посещение на градове като Преслав с обредни традиции за бракосъчетания и даване на имена на новородени. Посетихме и историческия Велики Преслав. През 1984 г. бях на


Спомени на акивиста на ОФ от Толбухин (дн. Добрич) | 95 10-дневна школа в АОНСУ на Златни пясъци. Добре подготвените преподаватели и условията обогатяваха слушателите. И понеже вече споменах, че моите контакти с хората, с които съм работил през тези години на доброволен труд за народополезна дейност, ще ги назова по памет. На първо място поставям хората от общинския комитет на ОФ от 1959 г. и до днес, без определена последователност и хронология: Димитричка Попова, Калинка Цветанова, Стайко Христов, Любен Николов, Паскал Колев, Никола Добрев, Фердинанд Аспарухов, Димитър Стефанов. В момента председател на Общинския съвет на ОС е отново Паскал Колев. От Окръжния комитет на ОФ съм запомнил Никола Маяков, Димитричка Попова, Теменуга Янкова, Дучо Атанасов – той беше последният председател, преди териториалната реформа и създаването на областите, когато окръзите отпаднаха. В кварталната организация работата ми е била свързана с Христо Жейнов, Стефан Дойчев, Георги Овчаров, Михаил Стойчев, Йорданка Шишкова, Мария Малева, Янко Рабов, Петър Николов от по-старото поколение, а по-късно съм работил с Тодор Тодоров, Стефан Стоев, Крум Василев, Мария Василева, Славка Андреева, Йордан Демирев, Дора Колева, Иван Недев, Стоян Янков, Енчо Ивнанов, Дора Батанова, Марина Кирова и много други. Някои от споменатите отдавна не са между живите, но са в моите спомени завинаги. Ще спомена и някои от имената на председателите на кварталните комитети, заедно с които сме обсъждали проблемите на общинската организация и сме допринесли за решаване на многото въпроси на нашия град. Това са Славчо Николов, Трифон Колев, Зорка Костова, Славка Николова, Иванка Калинова, Стоян Петков, Божанка Баева, Обретен Русев, Стефан Диамандиев, Анна Янкова, Живка Полихронова, Христо Пописаков, Ради Гочев, Кина Драгнева, Цанка Цанева, Стоян Дуков, Колю Димитров и много други. И понеже не си поставям за цел да изредя всички, ще спра дотук.


ПЪТ КЪМ СЪРЦАТА НА ХОРАТА Спомен от град Съединение Кръстю Манчев

В

град Съединение започна подготовката за отбелязването на 70-годишнината от полагането на основите на Отечествения фронт и от оповестяването по радиостанция „Христо Ботев“ на 17 юли 1942 г. на програмата на Отечествения фронт, изработена от Задграничното бюро на ЦК на БРП по инициатива на Георги Димитров. Дългогодишната ми работа в системата на ОФ, а по късно и като председател на Общинската организация в историческия град Съединение, ми помогнаха изключително много, за да се справя успешно с работата след демократичните промени през 1989 г. Много от нашите активисти се оттеглиха от нашите структури, а други се изплашиха от натиска , който им се оказваше от страна на изградените нови политически сили. По адрес на нашата организация бяха изписани много материали в техния печат, но ние продължихме да работим с хората по местоживеене, да търсим нови форми за тяхното сплотяване и да бъдем най-близко до тях в тези трудни години на прехода. И хората ни повярваха, защото ние в тясно сътрудничество с учредения Общински комитет „Васил Левски“, Демократичния съюз на жените, НЧ „Съединение – 1875“ и Църковното настоятелство при храма „Св. Атанасий“ през изминалите вече 23 години от началото на трудния път успяхме да осъществим раознообразни форми на идейно-възпитателна работа свързана с родолюбивото и патриотично възпитание на населението. Богатата и разнообразна дейност беше свързана с отбелязването на годишнините от рождението на Васил Левски и неговите сподвижници – бай Иван Арабаджията от село Царацово и от село Голямо Конаре – Даскал Еню Бекирски и свещениците Иван Генов и Тодор Райков. Ежегодно отбелязвахме годишнините от рождението и смъртта на Недялка Шилева – извезала знамето на голямоконарската чета на Продан Тишков в Съединението на България през 1785 г., 150-годишнината от рождението на нейния съпруг Продан Тишков – Чардафон, 175-годишнината от рождението на Любен Каравелов. Провеждахме и празници на улиците, носещи тяхните имена – Васил Левски, Любен Каравелов, Чардафон Велики, Недялка Шилева, Иван Вазов , Иван Генов и др., 97


98 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

които бяха масово посетени както от жителите на тези улици, така и от тези на другите квартали. Те бяха съпътствани от редица инициативи, посветени на тези бележити личности, концертни програми, изложби и веселия. Години на ред организираме посещения с автобуси до родния град на Апостола Карлово и на патриарха Иван Вазов Сопот, екскурзии до София с отслужване на панихиди на гроба на Недялка Шилева и посещение на къщата, в която е живяла в кв. „Павлово“ на София от 1929 до 1959 г. По достойнство отбелязахме и 175-годишнина от рождението на Васил Левски с участието на актьора от Пловдивския театър Георги Василев – почетен гражданин на Пловдив, който изпълни моноспектакъла „Без сън, без покой“. Специално внимание обръщаме на работата си с учениците от НУ „Любен Каравелов“ и СОУ „Христо Ботев“, като с тях провеждаме инициативи за отбелязване на бележити дати и годишнини от национален и местен мащаб, като конкурси, викторини, изложби. В момента се подготвяме за отбелязването и на 127-та годишнина от Съединението на България, 175-години от рождението на поп Иван Генов – председател на революционния комитет за Съединението на България в с. Голямо Конаре, 145-годишнината от рождението на Недялка Шилева и 80-годишнината от рождението на Митрополит Арсений, осветил знамето на Община „Съединение“ и повече от десетиление отслужвал панихиди в памет на голямоконарци – участници в Съединението на България. В ход е и подготовката за отбелязването на 70-годишния юбилей от полагането на основите на ОФ с кръгла маса, в която ще вземат участие дългогодишни председатели на общинската организация, а също и кметове на града и общината. Юбилейната годишнина ще се проведе под патронажа на новоизбрания кмет на община „Съединение“ на 20 май 2012 г. Георги Руменов.


СПОМЕН ЗА ОФ/ОС В ОБЩИНА ПЕТРИЧ Славка Илиева1

С

ъздаден в общината ни след 1945 г., като първият председател е адвокат Мирчев. След него са д-р Даскалов, Стоян Пайтаков и още 7-8 човека до 10 ноември 1989 г. ОФ беше една стойра и силна организация с щатен апарат. Бяха обхванати всички 50-ина села, градът беше разпределен на квартали, а те – на низови организации, като всяка от тях си имаше свой председател и ръководство. Управлението в страната до 1989 г. беше в ръцете на БКП и на ОФ. ОФ извършваше голяма работа и все в полза на народа, отговаряше за леката промешленост, образованието, здравеопазването и др. ОФ сформираше бригади за събиране на богатата реколта по онова време, подготвяше чествания на бележити дати, спазваше и утвърждаваше традициите на родния ни край. Подготвяше и участваше във всички избори. По предложение на бившето ръководтво на БКП и ОФ бях издигната за председател на ОС. Аз съм безпартийна, комунистка по убеждения и душа, но и много критична. Приех да бъда председателка, но само за няколко месеца, а те станаха 20 години. Доволна съм, че за тези години успях да запазя както СО и ОС, така и сградата. В Благоевградска област ОС го има само в Петрич и аз възприемам организацията като своя рожба, над която бдях, която запазих и не позволих на никого да накърни авторитета ѝ. Нещо повече, виждах уважението, изразено към нас, от страна на медии, политици и управляващи!!! През тези 20 години участвахме във всички мероприятия, чествания и празници на общината. Участвахме в началото като партия, а впоследствие като организация в коалиция с БСП. Работихме активно във всички избори и сме имали двама съветници – самата аз бях три мандата и когато се отказах, за да дам път на по-младите, бях включена в състава на Общинската избирателна комисия. Наши членове участваха в изборите като наблюдатели, застъпници и членове на секционни комисии. Редовно получавахме покани от кмета за участие в различни мероприятия. Канени и търсени сме и от други организации и читалища. Търсени сме от хората и за такива празници като Бабин ден, Осми март или Нова година, когато сме събирали над 200 човека.

1

Славка Георгиева Илиева е почетен председател на ОС–Петрич. Споменът ѝ е написан на 14 май 2012 г.

99


100 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

Сега в ръководството на ОС – община Петрич има 9 човека. Аз съм в ръководството, а когато преди две години поисках да бъда освободена, бях избрана за почетен председател на ОС–Петрич. По време на изборите работата ни се увеличава, но гласоподавателите, които са стояли зад Коалиция за България, намаляват. Причините за това са многото партии (над 25), които никнат като гъби след дъжд и хората гласуват за онези партии, в които имат кандидат брат, сестра или приятел. Те не вярват на никоя партия, включително на БСП и Коалиция за България.


ИЗСЛЕДВАНИЯ


ОТЕЧЕСТВЕНИЯТ ФРОНТ: СПАСЯВАНЕТО НА БЪЛГАРИЯ, ПАРИЖКИЯТ МИРЕН ДОГОВОР 1947 Г. Марин Калонкин1

С

подписването на Тристранния пакт на 1 март 1941 г. българската държава застава на страната на агресора. С приемането на хитлеристки войски у нас тя се превръща в плацдарм за тяхното нахлуване още в началото на април с.г. в Гърция и Югославия. С изпращането на български войскови части в тези страни и особено с формирането на Окупационен корпус, който беше разположен на сръбска територия чак до Белград и с фаталното обявяване война на САЩ и Великобритания на 13 декември 1941 година България де юре и де факто беше включена във Втората световна война. Част от трудовия народ, неговата творческа интелигенция, юристи и икономисти, политици, известни стопански и военни дейци, дори министри от правителството на проф. Богдан Филов, като външния министър Иван Попов и други не само бяха против тази ориентация, но организираха и съпротива. Демократичните партии (в основата са дейците на БРП начело с Георги Димитров), търсейки ефективни форми на съпротива, намериха най-верния политически и боен инструмент в лицето на Единния народен фронт – наречен Отечествен фронт Така от средата на 1942 г. антифашистката съпротива се води основно от негово име. Това е изключителен замисъл, едно прозрение с главна задача спасяването на България, предотвратяването на поредната национална катастрофа, към която я поведе правителството на Б. Филов и другите с него до септември 1944 г. Отечественият фронт действително изпълни своята задача. В периода, когато държавата ни е в съюз с хитлеристка Германия и във война със страните от цялата Антихитлеристка коалиция, Отечественият фронт организира многопосочна съпротива в страната, в това число и въоръжена съпротива. Създадена е партизанска армия с всички необходими изисквания за водене на бойни действия. Оценка за това дава Щабът на войската. През април 1944 г. в свой анализ той е записал: „У нас вече работата ... не се касае до обикновени и несвързани партизански действия, а до планирана партизанска война“ и по нататък „... държавната власт е изправена пред вътрешен фронт, който прикова към себе си цялото ѝ внимание и всичките ѝ усилия“. Оценявайки това още през есента на 1943 г., Обединеното командване на англо-американските въоръжени сили включи в своите стратегически планове българската партизанска армия 1

Авторът е полковник от резерва.

103


104 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

при воденето на бойни действия на Балканите и изпрати свои военни мисии при българските партизани. Това е една от най-значимите заслуги на Отечествения фронт. Това е решаващо условие за справедлив мирен договор за България след Втората световна война. В периода след 9 септември 1944 г. правителството на Отечествения фронт начело с Кимон Георгиев обяви желанието на българската държава с редовна армия да участва в последния период на войната на страната на Антихитлеристката коалиция, водена от СССР, САЩ и Великобритания, предприе мерки за Споразумение за примирие с тези страни, което е подписано на 28 октомври 1944 г. Под лозунга „Всичко за фронта, всичко за победата“ правителството на ОФ подготви народа и армията за водене на войната. Българската армия има определен дял за освобождението на народите на Югославия, Унгария и Австрия от хитлеристката окупация. Тя воюва достойно наред със Съветската армия и Народната армия на Югославия и на Девети май 1945 г. се срещна като победителка с английските войски на австрийска територия. Това е втората голяма заслуга на Отечествения фронт и решаващо условие за подписването на Парижкия мирен договор за България. В периода след завършване на Втората световна война правителството на ОФ съумя да организира защитата на България по време на международните конференции и срещи, които подготвиха Мирния договор за България. Непосредствената подготовка за изготвяне на Мирен договор след приключване на войната се извършва на Потсдамската конференция на победителите, състояла се от 17 юли до 2 август 1945 г. На основата на нейните решения се провеждат срещи в Москва, заседание на външните министри в Лондон и Парижката мирна конференция, която окончателно изготвя договорите, а впоследствие ги подписват държавните ръководители на СССР, САЩ и Великобритания, от една страна, и тези на държавите, за които се отнасят договорите. Правителството на ОФ прави всичко възможно да осигури необходимата информация за Потсдамската конференция и за последващите срещи. То предоставя на СКК в България, а чрез нея на правителствата на победителите отчет за изпълнение на Съглашението за примирие. В писмо от 19 юли 1945 г. до СКК и в доклад по случай една година от Примирието от 27 октомври с.г. министърът на външните работи П. Стайнов посочва, че правителството изпълнява точно клаузите на Споразумението. „... досега Съюзната контролна комисия не е имала случай да констатира, че някое задължение по това Съглашение не е било изпълнено“. Освен това той разкрива, че „... още когато германските войски се намираха в България, българският народ и движението за съпротива, даде също така хиляди жертви и понесе най-жестоки изтезания“. А след 9 септември 1944 г. при развитите военни действия на страната на Съюзниците българската войска даде 31,952 жертви в убити и ранени. Изборите, проведени на 18 ноември 1945 г., показват, че 88 %, огромното мнозинство от народа, гласува за Програмата на ОФ и то, когато до последния ден опозицията твърди, че ако изборите станат, Англия и Америка ще обявят


ОФ: Спасяването на България, парижкият мирен договор 1947 г. | 105 война на България. Световното обществено мнение видя, че народът подкрепя Отечествения фронт. Това оказва влияние върху мирните преговори. България е монархия. Регентите на малолетния български цар, също излизат с Обръщение, прочетено от Венелин Ганев пред Народното събрание. В него има няколко определящи моменти. Първият е, че под ръководството на ОФ българският народ води непрекъсната героична борба, съпроводена със скъпи жертви, против чуждите нашественици и всички ония, които обслужваха чужди интереси и провеждаха потиснически режим в страната. На второ место, новото правителство на ОФ пристъпи към обрат във външната и вътрешната политика на държавата и пое пътя на мир със Съюзниците и сътрудничество със силите на демокрацията. На следващо място, това е участието на българската войска във войната срещу хитлеристка Германия. Много съществен момент в това обръщение е отчитането, че правителството възстановява дипломатическите отношения със Съветския съюз и че храни най-дълбоко уважение към демокрациите на Англия и САЩ и желае да спечели тяхното доверие, да сключи мир и да възстанови дипломатическите си отношения с тях. Посочват се и усилията за подобряване обстановката на Балканите. Министър-председателят на България Кимон Георгиев начело на правителствена делегация в началото на януари 1946 г. е в Москва. Тук отново се говори за условията на Мирния договор. Исканията на Англия и САЩ в българското правителство да се включат двама министри от опозицията са приети. Председателят на Народното събрание Васил Коларов на 24 юли 1946 г. на първата сесия на събранието говори за политиката на българските правителства и подчертава колко е голям делът на България за разгрома на хитлеризма: „Когато излизаме пред представители на демократична Европа, подчертава той, нашата теза е, че ние сме техни съюзници, техни верни съратници, че като народ ние никога не сме изменили на делото на свободата, че не сме се спирали пред никакви жертви и следователно имаме право да се явим пред мирната конференция не като обвиняеми, не като подсъдими... а като народ, който има право да получи един действително справедлив, почетен и достоен мир“. Посоченото е една частица от активната дипломатическа дейност на ОФ за подготовката на мирния договор. България, обаче, разчита главно на помощта на съветските представители в тази изключителна дейност. На Потсдамската конференция държавните ръководители на СССР, САЩ и Великобритания дискутират оценките на страните, воювали заедно с хитлеристка Германия – Италия, България, Румъния, Унгария и Финландия. Сталин категорично отрича разделянето, което правят Чърчил и Труман, като дават преференции на Италия. Преференции трябва да има България, която, участва с войски в последния етап на войната на страната на Антихитлеристката коалиция. А по въпроса за приемането в Организацията на обединените нации на България, Румъния и Унгария, съветската делегация категорично заявява, че тя не може да участва в дискусията, докато не се запише, че тези страни се допускат в ООН. Сталин подчертава твърдо: „Уверявам Ви, че правителството на България е много по-де-


106 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

мократично от правителството на Италия“. Така, в официалното съобщение за конференцията е записано, че сключването на мирни договори с признатите демократични правителства на България... ще ѝ позволи да бъде приета за член на ООН и да установи дипломатически отношения. Тази подкрепа продължава на Парижката мирна конференция. В своята реч на 14 октомври 1946 г. външният министър на СССР Вячеслав Молотов казва: „Българи, бъдете спокойни, вашата граница ще остане непокътната“. А на българската делегация казва извън конференцията: „Съветският съюз не би подписал договор, накърняващ целостта на България“. Исканите репарации от 125 милиона той определя като „глупост“. Съветските представители правят всичко възможно това да се промени. Мирният договор за България е подписан на 10 февруари 1947 г. в Париж. Клаузите на договора до голяма степен справедливо отразяват нашето място в световния двубой по време на Втората световна война. Въпреки, че той не удовлетворява цялостно българските интереси, беше първи следвоенен договор, който не отне български територии и не превърна част от българското население в граждани на съседни държави. А такива искания имаше и вероятността това да стане, беше реална. България не претърпя поредна национална катастрофа. Още в първата част на договора е записано: „Границите на България, показани на приложената към настоящия Договор карта, остават такива, каквито те са съществували на 1 януари 1941 г.“ От българска страна мирният договор подписват Кимон Георгиев, Александър Оббов и Трайчо Костов. В специален документ правителството на ОФ изразява удовлетворение, че договорът слага край на положението на война с държавите от Антихитлеристката коалиция и в същото време изтъква несъгласия с част от неговите клаузи, като не приема, че България не е призната като съвоюваща страна, а е записано само, че България е взела активно участие във войната срещу Германия. Изразява неудовлетвореност и от това, че договорът не ни осигурява излаз на Егейско море, че репарациите не отговарят на нанесените щети от наша страна на Югославия и особено на Гърция. Несправедливо е решен въпросът с уреждането на българските интереси, отнасящи се до Германия. Не е определено какво дължи Германия на България и на българските граждани, като не са предвидени репарации. Затова правителството моли при обсъждането на Договора за мир с Германия от Съвета на външните министри на СССР, САЩ, Великобритания и Франция да се позволи българското правителство да предяви законните искания на българската държава. Документът е подписан от Георги Димитров и Кимон Георгиев. Парижкият мирен договор е изключителен за нас. Той запази целостта на България и позволи тя да излезе от международната изолация, в която беше изпаднала до този момент, да се нормализират отношенията ни с балканските страни и с другите държави в Европа и света и да бъде приета без проблеми в Организацията на обединените нации. И за всичко това неоценима е заслугата на Отечествения фронт.


ОТЕЧЕСТВЕНИЯТ ФРОНТ И КОМУНИСТИТЕ Минчо Минчев1

В

бр. 12 от т.г. на в. „Ново Работническо дело“ бе публикувана статия по случай 70-та годишнина от създаването на Отечествения фронт. В нея се проследяваха политическите замисли и осъществяването на тази коалиция от леви и патриотични партии като спасителен за Родината ни политически проект в разгара на Втората световна война. Анализът в статията се отнасяше най-вече за периода до Деветосептемврийското народно въстание и съвсем малко до 1947 г., когато завършва първият етап от осъществяването на този забележителен проект. В статията не се засягаше периода 1947–1990 г. като едно „неинтересно“ време. Бързо се разбра, че сме сгрешили. В документ, подготвян от Инициативния комитет за отбелязване на юбилея на ОФ периодът на социализма е оклеветен, а комунистите са посочени като главни виновници за промяната на първоначалния замисъл за ОФ като коалиция от равнопоставени партии.. Като автор на посочената статия се чувствам задължен отново да се върна назад и да проследя развитието на ОФ през 40-годишния период на социализма, за да получи темата завършения си вид. И така, за какво става въпрос? Преди всичко за една грозна неистина относно съдбата на ОФ в епохата на социализма, упорито разпространявана главно сред т.нар. лява интелигенция. Накратко, тази неистина звучи така: „попаднала в зоната на влияние на сталиниския СССР, идеята за Отечествения фронт е била опорочена“… Нека обаче погледнем фактите в лицето и се убедим, дали е било така! В самото начало на 1945 г., когато са изминали само шест месеца от идването на ОФ на власт в България, Й. В. Сталин споделя с Г. Димитров: „… може би грешим, като смятаме, че единствено съветската форма на държавна власт води до социализма. Може би и други форми биха довели до него, например – демократичната република…“ В същия разговор Сталин продължава: „без опозиция е немислимо никакво демократично правителство; у вас тя… ще ви принуждава да не се отпускате, ще ви пришпорва…“ Година след това, през януари 1946 г., при нова среща между двамата Сталин казва на Димитров: „…времето от нашата революция коренно се промени и

1

Авторът е политически секретар на ЦК на Партията на българските комунисти.

107


108 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

вече не бива да се подражава на руските комунисти. Това не е опортюнизъм, а успешно прилагане на марксизма в днешната ситуация“… Искрен ли е бил тогава съветският ръководител? А защо не! Няма нищо по-естествено от това, Сталин да е искал вместо „санитарния кордон“ отпреди войната, около СССР да се създаде пояс от дружествени страни с народнодемократично управление, пред които стои дълъг и лишен от вътрешни конфликти преходен период към социализъм. В това отношение идеята за управление на България от единен фронт на леви и патриотични политически сили е изглеждала като най-подходяща за осъществяване в периода след Втората световна война Но не било съдено този проект да проработи. На 5 март 1946 г., вече в качеството си на „частно лице“, У. Чърчил в своята знаменита реч в университета на американския град Фултън фактически обявява Студената война на Запада срещу СССР и страните от Източна Европа. Вместо за компрометирания „санитарен кордон“ сега вече У. Чърчил говори за „желязна завеса“ и страните зад нея. Но и за още нещо – за бъдещото световно господство на англоезичните народи и, разбира се, преди всичко на САЩ и Великобритания. Още повече, че те вече притежават ядрено оръжие, а СССР – не... И още нещо, но не по-маловажно: по това време цяла Европа – и Източна, и Западна е залята от мощна лява, казано по-точно – комунистическа вълна. В източноевропейските страни (с изключение на Югославия и Албания) на власт са коалиции, създадени по подобие на българския ОФ, в които важна, но не и господстваща роля играят комунистическите партии. В Западна Европа подобно е положението в Италия и Франция. Спуснатата от САЩ и Великобритания „желязна завеса“ слага край на това равновесно положение на политическите сили на Изтока и Запада в Европа. През 1947г. във Франция комунистите са отстранени от управляващата коалиция, а в Италия, чрез фалшифициране на изборните резултати, комунистите трайно са изпратени в опозиция. В Гърция англичани и американци предизвикват кървава гражданска война, за да не допуснат установяването на народна власт, в която комунистите биха играли решаваща роля. В останалите източноевропейски страни САЩ и Великобритания активизират своята агентура за влияние. В България най-напред това е политическата клика на Г. М. Димитров (Гемето) в БЗНС, а година след нейното отстраняване – и групата на Никола Петков, която предизвиква разцепление в земеделската партия, изваждайки голяма нейна част от ОФ. Времето, когато се случват тези неща, е изключително сложно, дори съдбоносно за България. През 1946 г. е проведен референдум, който слага край на ненавистната монархия и провъзгласява България за народна република. БЗНС с лидер Н. Петков, въпреки зараждащите се противоречия в ОФ, също подкрепя републиката. Всички в коалицията поставят над всичко интересите на България, чиято териториална цялост е под реална заплаха. От великите сили, по-


Отечественият фронт и комунистите | 109 бедителки във войната, единствено СССР решително се застъпва за запазване границите на страната отпреди 1941 г. Това е закрепено правно през февруари 1947 г., когато е подписан Парижкият мирен договор на държавите-победителки с правителството на ОФ, представено от В. Коларов и К. Георгиев. По силата на този договор съветските войски трябва да се изтеглят от България до края на 1947 г. Те правят това предсрочно – през септември същата година и последният войник на СССР се завръща в родината си. Същевременно Студената война набира скорост. Съюзниците вече се превръщат все по-отчетливо във врагове. През лятото на 1947 г. отношенията на Белград с останалите страни с народна демокрация рязко започват да се влошават. Отечественофронтовската коалиция е в криза. Особено болезнено е излизането в опозиция на Н. Петков и оглавяваваната от него част от БЗНС. Вече е ясно, че проектът за плуралистична народна власт пропада. Започва саморазпускането на партиите в ОФ, а други, като например БСДП се вливат в БРП (к). Самият ОФ остава, но се променят както неговото съдържание, така и неговата същност. Променя се и неговата форма – той вече не е коалиция от леви и патриотични партии, а е широка обществена организация, чиято цел е да работи за ускорено изграждане на социализма в България. Отзвучават последните акорди на легалната политическа борба между отечественофронтовската власт и опозицията. Тази борба вече приема формата на въоръжен сблъсък, който приключва чак през 1953 г. Логиката на Студената война, наложена от англосаксонския Запад, заменя логиката „и–и“ – „и народна власт, и опозиция“ с логиката „или–или“ – „или социализъм, или капитализъм“. И тази нова обективна логика действува не само в Източна Европа, но и в Западна; тя действува и в Азия – в Китай, Корея, Виетнам. Въпреки това, в България все още се използват формите на алтернативна парламентарна борба. През есента на 1947 г. са проведени избори за Велико народно събрание. На тях ОФ печели убедителна победа – получава 366 мандата от общо 465. Веднага след това, на 4 декември, е приета и новата Конституция, утвърждаваща републиканската форма на управление на страната. В самия край на същата 1947 г. – на 24 декември – е извършена национализация на промишлените предприятия, покритата градска собственост и банките; така икономическата мощ на българската едра буржоазия е сломена. И следващата 1948 г. преминава под знака на острото политическо противопоставяне, като отечественофронтовското правителство окончателно ориентира страната ни към формиращия се около СССР блок от източноевропейски държави. Наложената от Запада и разгръщаща се все повече Студена война не оставя място за никаква алтернатива на ускореното развитие на социализма в Източна Европа. А това означава: национализация на промишлените предприятия, индустриализация на страната и комасация на земеделската земя, която в тогавашните условия не е могла да стане по друг начин, освен чрез кооперира-


110 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

не. С това се изчерпва и всякаква възможност за съществуване на политически плурализъм от традиционен вид. И тук трябва дебело да се подчертае – всичко това бе постигнато със собствените сили на Отечествения фронт, в който комунистите заемаха все по-силни позиции. Обективно не можеше да се очаква друго. За периода септември 1944 – декември 1948 г. членският състав на БРП (к) нарасна от 16 хиляди до 495 хиляди. Тук става дума за членовете, а не за симпатизантите ѝ, които бяха петкратно повече. За груба намеса във вътрешните работи на България отвън – от СССР, САЩ или Великобритания, не може и дума да става. Естествено, всяка от тези страни чрез своите представители в Съюзническата контролна комисия подкрепяше „своите“, но никоя от тях не си позволи открито вмешателство във вътрешните работи на страната. Петият конгрес на партията на българските комунисти, който върна старото име на партията – БКП, огласи началото на социалистическото строителство в страната и определи новата форма на съществуване на Отечествения фронт в еднопартийната политическа система. Тази система заслужава сериозно обективно изследване, а не наивно, доста предвзето и винаги плакатно отрицателно отношение. В системата на фактическия еднопартиен политически режим ОФ извърши огромна по обем и качество работа за сплотяване на нацията, за интеграция на бедстващите етнически малцинства у нас – турското и циганското, за благоустройството на жизнената среда и пр. Отечественият фронт пое като своя грижа съхраняването на читалищата, спомогна и за мащабното развитие на художествената самодейност. Той мобилизираше населението за осъществяване на редица патриотични инициативи, а след 1959 г., когато бе проведено второто уедряване на селското стопанство, ОФ пое функциите и на инвеститор при строителството на обществени сгради в почти всички села в България. В условията на еднопартийната политическа система на социализма ОФ имаше характер на масова обществена организация, но изпълняваше и непреки политически функции, като например организирането на изборите. Естествено, след преврата на 10. 11. 1989 г. функциите и съдържанието на ОФ отново се промениха. Това се изрази и в промяна на името на организацията от „фронт“ в Отечествен съюз. И към тази промяна също трябва да се похожда сериозно и градивно. Днес – 22 години след възстановяване на капиталистическата икономическа и политическа система в нашата страна, вече е наложително да се помисли за възраждането на Отечествения съюз като коалиция на леви и патриотични политически сили. И това би било съвсем естествено в многопартийната буржоазна политическа система, в която експлоататорската класа участвува с парите си, а народните трудови маси – със своето единство и солидарност…


„ЗВЕНО“ инж. Недялко Брадинов

М

акар и позабравено като политически фактор, името „Звено“ фигурира като една от възловите политически формации в най-новата ни история. Преминала през няколко етапа, съществени както за нея, така и за държавата, а именно идеен кръг, политически форум в периода между двете световни войни и партия след Втората световна война, „Звено“ оставя релефна следа след себе си. Политическите бури, кардиналните промени, ехото от световни събития – всичко това е залегнало в историята на Политическия кръг (ПК) „Звено“. Събрал около себе си част от прогресивните среди сред населението (висши военни, професори, учители, адвокати и други) „Звено“ създава със самочувствие на месия програми и планове за управлението на България – основа на една нова модерна държавност. Политическият кръг „Звено“ е неразривно свързан с името на Кимон Георгиев – герой от войните, политик, организатор и държавник, оставил траен почерк в историята на България в един от най-трудните ѝ периоди както преди Девети септември 1944 г., така и след тази дата. Много хора го намират за противоречива личност, но историята е неговият истински съдник, а тя го свързва с надеждите на българите за по-добро бъдеще. Идеите на ПК „Звено“ за национално осъзнаване, които са актуални и днес, навеждат на размисъл за традицията на национално отговорната политика като основен елемент на гражданското управление. Историческият преглед на събитията, свързани с ПК „Звено“, ползвайки автентичните материали от личния архив на Кимон Георгиев, показва че ПК „Звено“ става двигател на много повратни събития, случили се в България през десетилетията на неговото съществуване. На 1 януари 1928 г. излиза първият брой на списание „Звено“. В идейната му програма, създадена от група съмишленици от различни политически среди и безпартийни, е направен анализ на тежката политическа обстановка в страната, като се посочва, че тя е следствие не само на наследството от войните и безсистемната в много отношения политическа, стопанска и училищна дейност. В програмата се предлагат стопански, политически, административни, социални и други промени. Като проблеми са посочени недостатъците на образователната система, котерийността в управлението, демагогията и страстите в междупартийните борби, зле организираната администрация, които години наред са разстройвали държавата. Премахването на причините за тази криза може и трябва да бъде 111


112 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

дело на организираните усилия на всички хора с просветена воля в страната. Те са пръснати в различни партийни и извънпартийни среди, но обединението им около общ идеен център, който да им помогне да потърсят средства за разрешаване на големите държавни и обществени проблеми, трябва да стане главната задача на сп. „Звено“. Ето и по-главните въпроси: Стопански. Да се начертаят главните насоки на икономическата и финансовата политика на страната, за да създаде система и приемственост, да се съобрази с нуждите на държавата и то с помощта на компетентно ръководство. Политически. Да осуети групирането на българските политически сили в два рязко разграничени и враждебни лагера, грозящи да влязат в нови пакостни стълкновения. Преодоляването на противоборството ще осигури на българския народ спокойно развитие, а българските стопански среди ще се приобщят към интересите на държавата и на общественото развитие. Идейният център „Звено“ ще се стреми да направи големите стопански и културни интереси на народа главен обект на своята политическа дейност, като изтъква нуждата политическите сили да се занимават първо с обществено-стопанските и културни проблеми, а после с чисто политическите и партийните въпроси. Той ще се бори срещу демагогията и безотговорната критика, която отрича съществуващото, но не сочи мерки за подобряването му или за заместването му с по-добро. Административни. Всестранно и основно преустройство на държавната и общинската администрация, за да се издигне нейното значение, да се намалят разходите, да се увеличи инициативата и дееспособността, като същевременно радикално се подобри положението на държавните и общинските служители. Културно-просветни. Реорганизация на образователната система по начин, който да създаде един държавно-граждански мироглед, съгласуване на образователното дело с действителните нужди на страната. Подкрепа на всички градивни инициативи в художествената литература, изкуството и театъра. Социални. Чрез система от специални грижи за подобрени условия на селскостопанския труд и чрез възпитание да се създаде нов културен мироглед в селото и в града. Да се разшири системата на съществуващото социално законодателство с цел да посрещне всестранните икономически и културни нужди на работничеството, като паралелно с това чрез държавно насърчение и кооперативна самопомощ се укрепят и рационализират българските занаяти. Външнополитически. Да се обединят възгледите на българското общество по задачите на външната ни политика, като те се очертаят ясно и се съгласуват етапите за тяхното осъществяване с реалните възможности. Сходни причини, които навремето съдействат за създаването на Народния сговор, раждат и идеята да се създаде обществен кръг от типа на „Звено“. Организационно-политическият кръг „Звено“ се създава през март 1928 г. Идеята му е да изисква от своите членове да не напускат партиите си, а да искат промяна в партийните взаимоотношения. Целта на „Звено“ е да се наложи нов морал


„Звено” | 113 на политическите партии, като държавните и обществените интереси се поставят над личните или теснопартийните. Режимът след 9 юни 1923 г. разочарова идеалистите в армията и честните люде, приобщени към това дело, защото тоя акт доведе до укрепване властта на цар Борис ІІІ, до омерзение от предателската роля на ген.Вълков, до негодувание от терора на неотговорните фактори, въздигнат като постоянен метод, до възстановяване на онази политическа система, която донася на страната две национални катастрофи. Разочарованието тласка към преоценка на ценности, ражда идеята за сплотяване на редиците за извеждане на страната от хаоса. Това прави възможно създаването на политически кръг „Звено“, начело на който е избран Кимон Георгиев. В неговите редове се включват редица български офицери-патриоти, а също идеите му са подкрепени от ръководството на Военния съюз, начело с ген. Дамян Велчев. Така на 19 май 1934 г. с помощта на армията е извършен преврат, поставил начело на държавата като министър-председател Кимон Георгиев и с преобладаващо участие на членове на „Звено“. При предварителните преговори с Военния съюз, проведени преди преврата, се постига съгласие за включване като министри проф. Янаки Моллов от Народния сговор, Никола Захариев от БЗНС „Гичев“, Коста Батолов от Демократическата партия и ген. Пенчо Златев като военен министър. В края на 1933 и началото на 1934 г. при подготовката на преврата е създаден вариант на програма за управление, за който Петър Тодоров твърди, „че окончателната програма за управление е готова на 12 май 1934 г.“. Основните моменти на програмата намират място в Манифеста към българския народ, издаден от правителството на Кимон Георгиев и публикуван като притурка на „Държавен вестник“, бр. 38 от 19 май 1934 г. Поради съмненията в реакцията на цар Борис ІІІ след преврата един от състава на „Звено“ Коста Бояджиев – изготвя проект за абдикация на цар Борис ІІІ. Но царят признава правителството и този вариант отпада. С встъпването си в длъжност Деветнайстомайското правителството на „Звено“ започва да изпълнява програмата си, което среща одобрение в редица обществени среди. Правителството на „Звено“ е първото българско правителство, което установява дипломатически отношения със СССР. За осемте месеца докато е на власт правителството със своя реформаторски дух, трудолюбие и работоспособност премахна корупцията в учрежденията, създава по-голяма свобода на печата, осигурява на бедните по-спешно правораздаване, на селяните по-добър кредит, превръща полицията от враг на народа в негов приятел, заставя Царя да суспендира конституцията, да разтури Народното събрание и партиите. Това променя облика на държавното управление в смисъл, че старата формула – министър-председателят да отговаря само пред Царя, Народното събрание да е иструмент в ръцете на военния министър, а партиите да са акционерни дружества за експлоатация на държавата беше заличен. Правителството направи министър-председателя отговорен и пред парла-


114 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

мента, с което държавата се превърна в една истинска конституционна монархия по подобие на английската... Просъветската политика на „Звено“ се изразява в създаване на българо-съветски дружества в страната и по искане на Сталин се връща собствеността на Руската църква в София, сключва спогодби за достъпа на руски книги и руски филми в страната. Тази политическа линия води в един по-късен исторически момент до контакти на „Звено“ с БРП (к). Заслуга на Правителството в краткия период на неговото управление е, че успява да обезоръжи пара-военните формирования на ВМРО. Политиката на „Звено“ отдалечава цар Борис ІІІ от управлението. С помощта на верни на Царя офицери, начело с ген.Пенчо Златев на 22 януари 1935 г. правителството на „Звено“ пада, защото се противопоставя на армията. „Звено“ и „Уволнените офицери – 3 октомври 1935 г.“, създадена от Дамян Велчев сформират т.нар. Републикански блок под влияние на Кимон Георгиев като централна фигура. След преговори, към тях се присъединяват левичарите от „Пладне“ и „Орач“, и някои от привържениците от БРП /к/ и РП, и хората от ВМРО Протогеров и други. Блокът осъществява нелегална дейност като обща цел е свалянето на монархията, за която агитират всяка партия сред своите симпатизанти. Като най-изявен републиканец по това време, получил необходимата закалка в своята политическа дейност, подкрепян активно от Дамян Велчев и други, Кимон Георгиев започва да изгражда платформа на „Звено“ с по-широк спектър. Независимо от смяната на различни правителства след падането на „Звено“от власт, голяма част от Програмата му остава да действа. Под влияние на Царя и послушни нему политици, през 1935 г. се провежда съдебен процес срещу група висши офицери, начело с ген. Дамян Велчев, който завършва с осъдителни присъди за тях, а тази на ген. Дамян Велчев е смъртна. По-късно под натиск на обществеността той бива помилван. Отношението на Царя във външната политика показва явното му намерение да поведе страната към една трета национална катастрофа. Показател за това са преговорите, които води с правителството на Хитлер и които преговори довеждат до въвличане на България във Втората световна война като член на Оста. Обявяването на война на Англия и САЩ, а по-късно и на СССР, предизвиква остра реакция от страна на „Звено“ изразена от неговия ръководител Кимон Георгиев в декларация до правителството и Царя против участие на България във войната...Всичко това довежда до разрастването на антимонархически настроения и отстраняването на монархията става една от целите на политически кръг „Звено“. Републиканските настроения на членовете и симпатизантите на „Звено“ „достигат своята крайна форма, при което, преодолявайки, и идейните си различия с други антимонархически партии създават общ фронт, наречен Отечествен през 1942–1943 г. При проведените преговори между отделните партии в състава му е важала формулата да не се дискутират различията, а да се търси обединението в името на главните цели, а те са:


„Звено” | 115 Сваляне на монархията и обявяване на република, промяна на текстове от Конституцията, които ограничават гражданската и политическата свободи, защита на частната собственост и излизане на България от войната. В Отечествения фронт се включват БРП (к), БЗНС-Пладне, ПК „Звено“ и БРСДП (о). В ръководството на Отечествения фронт са избрани Кимон Георгиев, Никола Петков и други. За осъществяване на целите на ОФ през нощта на 8 срещу 9 септември 1944 г. верни на Отечествения фронт военни части извършват преврат в столицата, като завземат всички държавни учреждения и свалят правителството. Те се ръководят от офицери звенари в сътрудничество с БРП (к). В същото време в цялата страна става подмяна на органите на властта. При това се допускат нарушения на демократичния конституционен ред, изразяващи се в разминаване между декларирани намерения и реални дейстивя на отделни партии, влизащи в състава на ОФ. Това са реваншистко настроени групи от БЗНС, формации от БРП, бивши членове на ВМРО и паравоенни формирования без политически облик, но всички в името на ОФ започват беззакония – признания за които прави Кимон Георгиев на митинг в смекчена форма: „...отделните случаи на своеволя и недисциплинираности са крайно осъдителни и всички трябва да съдействат по-скоро да им се сложи край...“ В същото време БРП (к), явявайки се като водеща в ОФ в условията на съветска окупация, налага променена платформа за управление на страната, създадена по съветски образец и променяща изцяло равноправната коалиционна договореност от 1943 г. В хода на първите проведени парламентарни избори за 26 ОНС партиите от ОФ в условията на нарушаване на законността от страна на БРП (к), партиите извън ОФ постигат по-малко депутати, отколкото е тяхната представителност. След приключане на дейността на 26 ОНС, преди изборите за Велико народно събрание в България изникват опозиционни партии като най-голямата и най-влиятелна от тях се оформя отцепилата се от БЗНС–БЗНС начело с Никола Петков. БРСДП се саморазпуска, като влиза в състава на ОФ. Партиите в 26 ОНС, приели открито опозиционен характер, проявяват недоверие към „Звено“, считайки го за тясно свързан с комунистите. Въпреки недоверието и различните форми на натиск, „Звено“ решава да се приобщи към новите реалности. По пътя на политическата и стопанска демокрация в България да се създадат по-съвършенни политически и други институции, за да може страната да се възправи от разрушенията на войната и да се осигурят условия за напредък и благоденствие. Пленум на ПК „Звено“ решава той да бъде преименуван от политически кръг в партия „Звено“. Да се подкрепи линията на ОФ с надеждата след изборите за ВНС новоизградената структура да може да отстоява интересите и нуждите на българския народ. В речта си през 1946 г., произнесена пред Младежкото звенарско движение, Кимон Георгиев чертае пътя и намеренията на партията. Само върху основата, наследена от едно патриотично минало и наложена от нуждите и интересите на нашия народ, можем да градим бъде-


116 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

щето – казва той. И прибавя, че политиката на възродена България съвпада в най-голяма степен с програмата на ОФ. Основни начала в тази програма са: В областта на външната политика – сърдечно приятелство и сътрудничество със Съветския съюз, най-добри отношения с всички демократични народи. Само по този начин ще бъдат защитени интересите и правата на България. Що се отнася до вътрешната политика, стремежът ще бъде към едно все по-демократично управление. „Звено“ още от самото си възникване е антимонархическо и смята, че само по пътя на правилно демократично развитие ще могат да се осъществявт народните въжделения за по-честито бъдеще. Републиканската форма на управление е единствено пригодна за тази цел. В областта на стопанската и социалната политика „Звено“ ще се стреми към повдигане на жизнения уровен на народните слоеве и към хармонично съгласуване на справедливите интереси на различните социални категории. „Ние смятаме – казва още Кимон Георгиев – че програмата ни за днес и близкото бъдеще е една отлична рамка за ръководство и действие, стига правилно да бъде тълкувана и прилагана“. Първоначално средата на „Звено“ е от гражданската и военна интелигенция, но към тях се присъединяват патриотични и прогресивни имена и личности и от други среди – занаятчии, дребни и средни собственици, земеделски стопани, индустриални работници, търговци, чиновници, пенсионери и други. Политическият и социален ред трябва да се осъществява по пътя на свободата и законността. Звенарите винаги са поддържали началото за събирането на силите и за задружна работа в служба на най-високи народни и държавни интереси. Самото наименование „Звено“ е красноречив белег за такова разбиране. Отечеството се нуждае от предано и честно служение, от вяра в мъдростта и гражданската зрялост, от ентусиазъм, родолюбие и преданост към идеите на НС „Звено“ и Отечествения фронт. Опозиционните партии, избрани в Деветото Народно събрание, както и „Звено“, имат общо по-малко от една трета народни представители. Поради тази си численост, те не са в състояние да влияят в избора на текстове по законите и новата конституция. Под натиска на БРП (к) от правителството на Кимон Георгиев е отстранен министъра на войната Дамян Велчев. С отстраняването му се завършва започналата чистка в българското офицерство и обезкървяването на армията от талантливи водачи. Това напомня сталинските чистки в Русия преди войната. След приключване на Великото народно събрание, на национална конференция на „Звено“ през 1949 г. се взема решение за разпускане на партията „Звено“. Замислената от Кимон Георгиев идея „Звено“ да балансира и уравновесява крайностите в политическия живот отпада, защото се стига до ликвидиране на опозиционните партии. На 19 февруари 1949 г. се провежда Национална партийна конференция на „Звено“. В стъпителната реч на политическия секретар Георги Кулишев се излагат съображения и се прави предложение да се прекрати съществуването на партията „Звено“. Това предложение е подкрепено от повечето делегати на кон-


„Звено” | 117 ференцията, както и от самия председател на партията Кимон Георгиев. Така се разпуска и закрива, тоест престава да съществува „Звено“ като партия. Заявеният преди това стремеж на „Звено“ да бъде реален фактор на баланс и уравновесеност не се вписва в дългосрочните планове на БКП. Амбицията на част от звенарските лидери да изпълняват роля на гарант за демократично развитие на страната не се реализира. Историята, тази велика учителка, внушава да познаваме миналото, да го осмисляме, за да можем да вървим напред. Поуките от миналото могат да бъдат знаци за бъдещето, стига обществото да го желае. Обединението, за което ратуваше НС „Звено“, което се вижда и от неговото име, не се осъществи, защото този тип идеали бяха потъпкани. Но кълновете, посети от „Звено“, могат да се възродят и да дадат добри плодове. Промяната, която настъпи и в нашата страна след Десети ноември, е добър указател. Свобода на личността, на печата, на словото, събранията, коректни и честни избори, зачитане на частната собственост, социални правдини, искат да търсим и да намираме онова обединение, за което ратуваше „Звено“, неговите съмишленици и симпатизанти.


ДЕЙНОСТТА НА ОТЕЧЕСТВЕНИЯ ФРОНТ СРЕД СПЕЦИФИЧНИТЕ ГРУПИ ОТ БЪЛГАРСКИЯ НАРОД – ШКОЛИТЕ ЗА АКТИВИСТКИ Цвета Петрова „С една обща революция да се направи коренно преобразувание на сегашната държава деспотско-тиранска система и да се замени с... да се повдигне храм на истинната и правата свобода... да даде място на съгласието, братството и съвършеното равенство между всичките народности: българи, турци, евреи и пр. щат бъдат равноправни във всяко отношение било във вяра, бил в народност, било в гражданско отношение, било в каквото било – всички щат спадат под един общ закон, който по вишегласието от всичките народности ще се избере“. Из „Нареда на работниците за освобождението на българският народ“ ългария е еднонационална държава. Но наред с българския етнос в нея живеят и други етнически групи. Историческите условия на миналото – безброй преминавания на племена, народи, военни походи, векове османско владичество – са ги оставили по тези земи. Те са стотици години сред българите и са част от българския народ. Привързали са се към родния край, към обществената среда, но положението и отношението към тях е различно. Когато БКП възприема линията на Народния фронт, особено на Отечествения фронт, се освобождава от своите „сектантски“ грешки. Заема последователно, реалистично отношение и по националния въпрос. Свързва своята пропаганда и политическа дейност с организационната и практическа работа за събаряне властта на едрата буржоазия чрез широк антифашистки фронт. Това изисква да бъдат въвлечени в борбата трудещите се маси, в това число и трудещи се от различните етнически общности. В точка 12 от програмата на ОФ, прокламирана през 1942 г. е записано: „Да се изкорени фашисткото мракобесие, расовата ненавист и националната чест на нашия народ“. В борбата за национална свобода и равноправие, заедно с всички революционни сили се включват и представителите на различните етнически етноси – български евреи, арменци, турци, цигани. Те дадоха и скъпи жертви. В съгласие с програмата на ОФ на 9 септември 1944 г. са отменени всички фашистки, расистки, шовинистични закони. Член 71 от Конституцията на НРБ, приета през 1947 г., гласи: „Всички граждани на НРБ са равни пред закона.

Б

119


120 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

Не се признават никакви привилегии, основани на народност, вяра и закон. Всяка проповед на расова, национална или религиозна омраза, се наказва със закон“. В религиозно отношение, всички етнически и религиозни групи могат да изповядват своята религия. Религиозният живот на мюсюлманите се поема от Главното мюфтийство, на евреите – от Главното равинство, на арменците – от Грегорианското настоятелство. Заедно с това се отделя църквата от държавата, като тя загубва правото да участва в решаването на политическите въпроси на страната. Следователно, националното, етническото и религиозното равноправие е основата на изграждането на цялата политика на държавата и дейността на обществено-политическите организации. Трудещите се от етническите, етнорелигиозните, етно-езиковите общности, са пълноправни участници в политическия, стопанския и културния живот на страната. Това повишава тяхната социална активност. В управлението на държавата, в Централните ръководства на обществените организации участват много представители на етническите групи. Например през 1953 г. в Русенски окръг са издигнати 2800 турци на политическа и административна работа. В ТКЗС – 47 души за председатели, 362 за бригадири, 261 за звеноводи1. През първите години на отечественофронтовската власт усилията са насочени към промяна и подобряване на жизнените условия на българския народ. Това означава и на неговите специфични групи. Почти 90 % от хората с мюсюлманско вероизповедание се включват в кооперативните стопанства – ТКЗС и ДЗС. Министерският съвет приема Постановление № 258 от 1958 г., с което се разрешава на БНБ да отпуска на циганите-бивши катунари кредит без дялово участие – за жилищно строителство. Раздават им се дворни места. Осигурени са пенсии на неработоспособните и на всички жени над 55 години и мъже над 60 години, които са работили в селското стопанство, в промишлеността, в държавния апарат. Подпомагат се учащите се със стипендии, откриват се пансиони на държавна издръжка. Организирана е мрежа на държавно-кооперативна търговия, която прониква и в най-отдалечените села и махали за осигуряване на необходимите стоки и продукти. Отделят се средства за благоустрояване на селищата чрез планиране, електрифициране, радиофициране и водоснабдяване. Лудогорието променя своя облик. „Хората получиха вода, за която с векове са мечтали“. Промени се и Родопският край с електрифицирани селища и махали, с широка транспортна мрежа. В турските райони почти не е имало родилни домове, докато през 1958 г. те са 59. Намалена е смъртността, особено сред децата. Подобряват се битовите и хигиенните условия. Почти са ликвидирани социалните болести като туберкулоза, малария, коремен тиф. Държавата отделя образованието от църквата и му придава светски характер. Отечественофронтовската власт наследи висока неграмотност, като при турците тя е почти 80 %, а сред циганите – 90 %. Провежда се голямо училищно 1

Куртев, Н. Годишник на Софийския университет. Т II, С., 1958.


Дейността на ОФ сред специфичните групи от българския народ | 121 строителство, системна подготовка за преподавателските кадри. Грижи се полагат не само за младежите, но и за цялото възрастно население. За неграмотните граждани от всички етноси се осигуряват помещения, учебници, учители. Чрез упоритата работа на учители и учащи се неграмотността е ликвидирана. Всяка етническа общност създава своя културна организация. Предоставени им са читалища, клубове, радиостанции, печатни издания. Всички исторически промени в политическото, социално, икономическо, битово и културно ниво на българския народ са свързани с политическата, просветната, културната, организаторската дейност на ОФ. Това е и съдържанието на културната и организационна дейност на ОФ и другите масовополитически организации под ръководството на БКП. Води се настъпателна борба с буржоазно-реставраторските и националистическите тенденции, предразсъдъците и предубежденията, битовия и религиозния консерватизъм. Обществената собственост на средствата за производство сближават хората на основата на колективизма в процеса на труда и при активната политика на равноправие. Независимо от етническия произход, се развива и укрепва морално-политическото единство на българския народ. На IX конгрес на ОФ въпросът за единството и сплотеността на народа се определят като „велика мисия“. И се казва още: „да пазим единството като зениците на очите си“, да го обогатяваме и развиваме, защото от това зависи силата на България. Българската нация се създава в условията на османско феодално робство. Натрупаната принадена стойност се е използвала от управляващите я стопански, военни, църковни кръгове за удовлетворяване на лични капризи. Но по-важното е и с по-големи последствия: срастването на османската държава с ислямската религия. Коранът е източник на вяра и закон. Това е и единство в насоките, целите на етническата и религиозна политика в Османската порта – системна ислямизация и турцизация. Става срастване на етническия и религиозния проблем. Християнството е форма и знаме на българщината, а ислямът – на османщината. От една страна, то държи буден българския народностен и национален дух, активизира етнозащитните сили. В същото време засилва отграничаването и отчуждаването на ислямизираните българи. Протичат сложни процеси на етно-системното обособяване в границите на самия народ. Ислямските апологети приемат ислямската ума като първообраз на мюсюлманския свят. Истинската народностна същност на мюсюлманите, родината, е само формално географско понятие. Всяка страна, която е под управлението на исляма, е родина на велики мюсюлмани. За мюсюлманите, родени извън Турция, първата родина е тази, в която са родени. Но по-важна е втората родина – майка. Още по-важна е третата родина, там, където е и поклонението в Мека. Възприели за свещен език арабския, по времето на арабския халифат. Ислямизирането е свързано с арабизиране. При Османския султанат, свещеността му се запазва, но главно в религиозна форма. Ходжите четат молитви на арабски, които не разбират. Но във ежедневния живот на ислямизираните народи се въвежда турският език.


122 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

По отношение на облеклото на мюсюлманите, особено на мюсюлманката, национално и религиозно облекло няма, а го определят различните климатични условия2. При арабите и мъжете, и жените носят дълги роби. За да се отличава от робинята, на мюсюлманката се внушава да носи покривало. Значи то възниква като „кастово“ облекло. По-късно, през VІІІ в., всички жени, които не приемат мюсюлманската религия, трябва да носят бежово покривало. Но се получава исторически парадокс. Чаршафът е асирийско облекло, наложен като наказателна мярка, а след време се превръща в религиозна дреха. И се модифицира някъде в бургия, другаде – във фередже. „Шалварът“ е персийска дума3. Казано обобщено, Българското възраждане, макар и да имаше спасителна мисия, реши проблемите на буржоазната нация предимно в границите на християнската част. Но не можа и не можеше да реши проблемите на ислямизираните българи и техните потомци. Тези проблеми не реши и българската буржоазия. На няколко пъти прави опити да „покръсти“ българите мохамедани. Но то се възприема като промяна на религията и не завърши с успех. По силата на социалното наследство, тези проблеми навлязоха в историята на социалистическото общество. Известно е, че след Освобождението на България, западноевропейските държави не желаят да съществува мощна българска държава на Балканите, още повече и под влиянието на славянска царска Русия. Затова Санстефанска България бе разпокъсана. Коя друга държава граничи със собствени етнически земи? Още повече по силата на този договор се дава право на османската империя да попечителства религиозния живот на мюсюлманското малцинство. Не се говори за „турско малцинство“. Но независимо от това, това дава на османската империя възможност да се меси в живота на ислямизираната част от нашия народ. Берлинският конгрес, последвалите войни и въстания, създадоха Македонския, Тракийския, Добруджанския въпроси и множество балкански проблеми. В България хиляди бежанци прииждат от земите, останали в границата на Гърция, Турция, Югославия. Османското владичество „ни остави“ българските турци и потомците на ислямизираните българи. А съществуват и българските цигани. Това са специфични групи на българския народ, които изискват специфичен подход за включването им в социалистическото строителство и за утвърждаването сред тях на новия начин на живот. Българските турци се различават от всички останали тюркоезични етнически маси в Азия и Европа по език, нрави и обичаи, бит и традиции по историческото си място в борбите на българския народ за свобода, независимост, социален прогрес. Те са повлияни от българската душевност и култура. Намират се сили, главно извън страната ни, които се опитват да създават антибългарски настроения. Да втълпяват в съзнанието, че родината на българските турци е Турция. Спекулират с дейността за изостряне на националното съзнание на потомците на помохамеданчените българи и на тази основа раздухват 2 3

Наследникова, В. История на българския костюм. С., 1974. Джамбазов. Облеклото на жената мюсюлманка.


Дейността на ОФ сред специфичните групи от българския народ | 123 изселнически настроения. Издигат се искания да се съхранят като „национално малцинство“, както погрешно наричат тази етническа група. За целта залагат най-много на битовия консерватизъм и религиозния фанатизъм. Насърчават натрапващи се „външни белези“ като масовото носене на шалвари от жените и на сини кепета от мъжете, повсеместно говорене турски език на обществени места и от хора, които отлично знаят български език. Използват религията, за да „сеят заблуди“. Съзнанието за езическо различие на българските цигани се изгражда главно върху езика. Циганският език, обаче, е с беден, ограничен, и силно „побългарен“ речников състав. Предава се устно от поколение на поколение. Традиционната им самобитна култура се основава и на песни, танци и някои особености в семейните и междуличностните отношения. Те нямат характерни етнически облекла, домостроителство или домоуредба. Тяхната относителна етническа устойчивост се подхранва, не толкова от вътрешно-етническите, колкото от външните фактори. Принудителното им обособяване, което е способствало да се запази езикът, традицията и затворените вътрешно-етнически бракове, пренебрежителното, презрителното отношение на другите граждани към скитащите и малокултурните. През 40-те години, след деветосептемврийската революция у нас ролята на тези външни фактори се измени. Една част от българските цигани пожелаха да скъсат с етническата си принадлежност и да се влеят в българската нация. Това обаче не бе оценено много добре на редица места и се превърна в причина друга част да се разграничи от „циганията“ и да започне да се турчее, като приема турско-арабски имена. Потомците на насила ислямизираните в миналото българи, са част от нашата народност и нация. Задълбочаването на тяхното българско национално съзнание се съпровожда с многостранни усилия за икономическото развитие на районите, в които живеят, за повишаване образованието, професионалната квалификация, общата, политическата и битовата култура. Видно е, че конкретната обстановка сред тези групи е видимо различна и своеобразна. Това налага и диференциран подход в идейно-възпитателната работа. Основният подход е не грубото администриране, а задълбочаването и развитието на положителните промени в условията за живот и труд. ОФ е най-масовата обществено-политическа организация, в която членуват около 70 % от българските турци и почти толкова от българските цигани. Още през 50-те години на миналия век, към Националния съвет на Отечествения фронт е създадена комисия за работа с малцинствата. Тя координира работата сред етническите общности по местоживеене. „Каква е нашата генерална линия за работа сред турското и циганското население. Тя е не да се води политика на обособяване на това население, на основата на етноса, а да го приобщаваме, да се чувства като неразделна част от българския народ. Но заедно с това трябва да се работи и сред българите, за преодоляване на остарели представи, схва-


124 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

щания, предразсъдъци и предубеждения, относно тези групи – турци, цигани, българомохамедани“4. По-късно тази специфична дейност се поема от Отдел „Агитация и пропаганда“ към Националния съвет на Отечествения фронт. От 1975 г. той е преименуван на Отдел „Идейно-възпитателна дейност“. След Деветия конгрес на Отечествения фронт през 1982 г. и до края му са създадени сектори: „Политическа просвета“, „Агитационна дейност“, „Културно-масова работа“, „Работа със семейството“, За работа с домовете за социалистически бит и култура, За работа с Дом „Владимир Поптомов“ и земляческите групи на потомците на бежанците от Тракия и Македония, „Школи за активистки на Отечествения фронт“.

Школите за активистки на Отечествения фронт Създаване и развитие В Свещената книга на мохамеданите са преразказани почти всички легенди за произхода и същността на жената, които съдържат Свещените книги на юдейството и християнството. Аллах дава наставление на мъжете: „Вашите жени са ваша нива... Мъжете да имат първенство над жените поради ония предимства, с които бог е направил едните да превъзхождат другите“. Съгласно законите на Шериата, бракът е покупко-продажба: мъжът купува, а бащата или братът продават жената. Тя е стока, която е обект на пазарлък и продажба. Никой не пита девойката обича ли мъжа (тя може даже да не го е виждала), когато я омъжват. От нея се изисква пълно послушание. Мъжът може „да захвърли“ жена си, когато пожелае. И за това не е нужно да заведе съдебно дело. Достатъчно е пред свидетели да каже няколко пъти: „Не я искам“ или „Тя не ми е жена“ и разводът между него и жената е законен. Мъжът има право на четири съпруги едновременно. Стига да има пари... Какво е положението на българската жена и по-конкретно на жената-мюсюлманка през 60-те години на миналия век? В програмната декларация от 14 септември 1944 г. на новата власт на ОФ се провъзгласява равноправието на жената у нас. Един от първите нормативни актове е Наредбата-закон за изравняване правата на двата пола. В Конституцията, приета през 1947 г., това равноправие е конституционен принцип. Член 36 утвърждава: „Жената и мъжът в НРБ имат равни права“. Юридически светското и религиозното потисничество на жената, „вечните истини“ за нейното несъвършенство отпадат и отиват в историята. „Де юре“, е така! Но „Де факто“ – реалността е друга: „В четири зида вградена“, жената „тъжни напеви си шепне в стаица, с дим окадена“ – описва в стиха си поетесата Блага Димитрова. Тя е „сянка, в черни чембери, със скрито лице“. Само по име е жена. Като човек Тя даже е лишена от любов. Мъжът я люби като животно... Бие я... Ругае я... 4

Българанов, Б. Протокол от заседанието на ИК на Националния съвет на Отечествения фронт за дейността на Комисията за работа с малцинствата. С., 1967.


Дейността на ОФ сред специфичните групи от българския народ | 125 В село Мугла, Смолянско, умира детенце. То си играе на двора покрай огъня. Пада върху жаравата. Майката го вижда през прозорчето, но не смее да изтича без яшмак и фередже. Докато се облече и „забули“, чедото ѝ доста е обгоряло и не могат да го спасят. В Смолянско се самозапалва младо момиче. То се е залюбило с войниче, граничарче от вътрешността на страната. Обичта е взаимна, много силна. Но съпротивата на близките, на селото е още по-силна. И то изгаря, в знак на протест срещу насилието, срещу забраните, в името на човешката свобода и любов, в защита на своето право на радост. В Сърница има открит родилен дом, който се обслужва от лекар и акушерка. От петдесет раждания за няколко месеца, само едно е в родилния дом. А детската смъртност е повече от двадесет и пет случая на хиляда новородени. В Бабешките махали 2300 жени са неграмотни. В Якоруда такива са 1401, в Абланица – 436 и т.н... А това значи, че приблизително 90 % от българите мохамедани там са неграмотни... Жилищата са стари и мръсни. Хора и животни страдат от болести и нечистотии. Голяма част от жените не знаят и не умеят да създават уют и ред в своя дом, нямат елементарни познания по готварство и домоуредба, за отглеждането и възпитанието на своите деца. Има промени в икономическия живот, в духовното развитие на българската жена. Но българката-мюсюлманка изостава от общото развитие. И трябва да бъде подпомогната. Да повярва, че не тя е избрала несретната си участ. Животът я пречупва и изтласква на заден план, но може да се промени. Ако и тя поиска, и помага за това, по-бързо новото, хубавото, ще достигне и до нея. Идеята за откриване на 45-дневни курсове е предложена на НС на ОФ от ОК на БКП в Смолян. Направено е предварително проучване за реализиране на това предложение от оглавяващата отдел „За работа сред жените“ Магда Гинева. На 30 януари 1960 г. в Заседанието на Изпълнителния комитет на НС на ОФ председателят на ОК на ОФ в Смолян Динчо Петков докладва „За работата сред българските мохамедани“. Тук са и секретарите на окръжната организация С. Саралийски и Д. Спилков. Обсъдено е и „Предложение за откриване на курсове за българомохамеданки в Чепеларе“, направено от Иван Райков, главен секретар на НС на ОФ. Присъстващите на това заседание: Енчо Стайков – председател; Цола Драгойчева – зам.-председател; секретарите Никола Джанков и Петър Попзлатев; членовете Рада Българова, Фердинанд Козовски, Христо Мархолев, Кирил Клисурски, Асен Павлов, Христо Стойков; завеждащ-отделите Магда Гинева, Слав Захариев, Живко Стоянов, Ешуа Кемалов и Павел Цолов, вземат решение. Възлага се на ОК на ОФ–Смолян да проведе през първото и четвъртото тримесечие в Чепеларе четири курса за жени от Смолянски, Благоевградски, Пазарджишки и Кърджалийски окръг. Средствата са на Националния съвет,


126 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

а конкретна грижа и помощ трябва да окажат Магда Гинева и Слав Захариев и отделите, които те ръководят. Назначена е и първата ръководителка на първата школа на ОФ – учителката от град Чепеларе Надежда Марева. Още в края на същата календарна година Изпълнителният комитет на НС на ОФ обсъжда обстоен доклад за живота и проблемите на българите с ислямска вяра, изнесен от главния секретар Иван Райков. Тревогата е голяма, проблемите са сериозни. Дейността трябва да се разшири – многопластово, сред всички и конкретно сред жените. Важните решения са следните: – Курсът в Чепеларе да продължи и през 1961 г.; – Да се предложи на Министерския съвет да допълни постановление № 545 от 25 април 1959 г. (за организиране на краткотрайни курсове и семинари за пропаганда) така, че то да важи и за подготовка на кадри на ОФ; – Да се предложи на Министерския съвет да допълни и Разпореждане № 1437 от 23 юни 1960 г.; – Въз основа на Разпореждането да се открият още два курса за жени българки-мюсюлманки в градовете Гоце Делчев и Велинград. За директорки на двете школи са назначени: Мария Стоева от Гоце Делчев и Цвета Илинова–Петрова от Велинград; – Да се предложи на ЦК на ДКМС да открие тримесечна, постояннодействаща школа в София или Пловдив за девойки българки-мюсюлманки; – Да се предложи на Министерство на народното здраве в техникумите за средни медицински кадри да се приемат и българки-мюсюлманки с деветокласно образование. Приемните с тази привилегия да поемат задължението след завършване на курса да работят в своите селища. – Да се разреши ползването на две-три подвижни кина от ОФ за организиране на безплатни кинопрожекции сред това население.

Първите десет години в школата – моите и на първите школи Велинград, квартал Чепино. Хотел „България“ – така се нарича старата двуетажна къща, в която се намира приемната на новооткритата школа. Тук ще нощуват курсистките, ще се учат в малкия читалищен салон, а ще се хранят в стола на почивната станция на ТПК „Стара Загора“ (също стара, двуетажна къща). Условията от съвременна гледна точка са примитивни. Първият ден минава в очакване, както и вторият, и третият. Ние (двете с Радка Милева, ръководителката по културно-масова работа) седим и чакаме... Не можем да си обясним защо курсистките не идват... Нали всички са уведомени...? Нали „за хубаво ги викаме“... Целите и задачите са ясно формулирани... На стената сме поставили красиво изписан текст: „Не закриляна, а окрилена,... не зад мъжко рамо приютена, а със дух отприщен, полетял“... ( Блага Димитрова ) Едва на четвъртия ден пристига една – първата. Това е Фатме Лещарова от Костандово... Води я баща ѝ. А от сините му очи текат сълзи. След нея пристигат


Дейността на ОФ сред специфичните групи от българския народ | 127 жени от Кърджалийски окръг, после – от Ловешки... И чак след тях – от Пазарджишки окръг. От с. Сърница – четири жени, (съпругите на кмета, партийния секретар, председателя на ОФ, началника на пощата) и едно девойче – Атидже Аликанова. След тях са: драгиновки, цветинки, пашовки, светапетчанки... Запознаването е вяло. Наведени към земята погледи или издаващи напрежение и смут лица. Защо са събрани? Какво е школа? Защо се наричат активистки. Това са въпросите, които ги вълнуват и от които се страхуват. Тези въпроси са основните и за мен. Какво и как да им отговоря още в първите часове, за да се погледнем в очите, да трепне искрица топлина в душата ни, изпълнена с притеснения от неизвестното, от това, което ни предстои. При първите срещи съвсем не на шега се стъписвам... На електрическа крушка в една стая моминките сложили вестник... „Електрическата светлина е грешна и може да ослепеем“ – е обяснението. До електрическата ютия не смеят да се доближат! А за електрическата пералня – да не говорим. Няколко дни наред отиват и се връщат от стола, без да се докоснат до храната. Допускат, че въпреки нашите уверения в яденето може да има свинско месо, за „да ги умърсим“. Изпращаме по една дежурна в кухнята, за да гледа как и от какво се приготвят гозбите. „Първото стъпалце“ е изкачено! По-късно разбираме, че е позволено да се яде само месо от кокошка. Ако е от петел – това е грешно! Петелът е водачът в кокошарника... Затова! Ами първото отиване на баня?!... Повечето не искат да се съблекат – с ризите си искат да се къпят. Голотата е тежък грях. Четирите сърничанки, след като ги уговаряме четири часа да ги заведем в индивидуални вани, всяка сама със себе си, влизат и излизат, без да са се докоснали до лековитата, минерална вода на известната още от времето на римляните, чепинска баня! „Занимателен час“ – така наричахме часовете, в които се изнасят беседи, например: „Защо вали дъжд и сняг?“ Служихме си със съвсем елементарни приспособления за демонстрации. При нас те имаха голям ефект:.. На печката ври вода... – „Какво става с парата, когато се постави студен капак? Образуват се капчици... Стават по-големи. Връщат се обратно в съда“... Всеки би се усмихнал иронично на тези обяснения... в аудитория на възрастни... А на курсистките им е много интересно. Заставаха до печката, отваряха, затваряха съда... Смееха се, че правят „Аллахова работа“... Отиваме на екскурзия в Батак. Посещаваме водноелектрическата централа. Влизаме под земята, наблюдаваме турбините. Някои момичета ги докосват, за да се убедят, че са истински... Щипват после и себе си, за да повярват, че няма магия. Излизаме навън. Заглеждат се в големите дървета, които растат над централата и не могат да повярват, че сме били под тях. И пак обратно! Докато проумеят какво е станало... Идва ред и на първото посещение на кино – „първо“ като културно мероприятие в школата, но и „първо“ въобще за повечето момичета... Едва ли някой сега би разбрал дълбочината и силата на душевната борба: „Как да не послушат другарките? Вече бяхме станали свои! Какво ще стане, като научат родители-


128 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

те и близките? Ами ако достигне до ходжата? Ами щом хората ходят, значи е интересно“... И когато лампите угасват и в салона става тъмно, дълбоко „Ох“ и „Ах“ издават страха от неизвестното... Някои главици клюмват, става им „тежко“. След това, по „следващо стъпалце“, което сме достигнали заедно, киното вече е любимо „изкушение“. Очакват го, подсещат, четат афиши и съобщения. Наближава краят на 45-дневната подготовка. „Аз съм от с. Кирково, Кърджалийско. Намира се в най-южната част на България. На 20 януари 1961 година тръгнахме шест жени и само аз – девойка, за Велинград. Тръгнахме и ни се струваше, че вървим в неизвестност. Пътувахме и се питахме къде ли ни водят, какво ще правим там?... Пристигнахме плахи, всяка затворена в себе си. Но още първите дни ни направи впечатление, че ни посрещнаха топло и дружелюбно. Създадената обстановка и атмосфера ни допаднаха, както на мен, така и на останалите. Ние чувствахме как с всеки изминат ден у нас плахостта и стеснението се стопяваха, изчезваха. Сега вече пътувахме от тема към тема, от истина към истини – научавахме много интересни неща. И само след една-две седмици репетирахме песни и танци. Много неща виждахме и преживявахме за пръв път: пътуване с влак, кино и театър, изпълнение на сцена, екскурзия до столицата. Само за четиридесет и пет дни, като че ли не бяхме същите. Така се чувствах не само аз. Жените сякаш забравиха децата и грижите си. И се сприятелихме за цял живот, ние, четиридесетте курсистки от Пазарджишки, Ловешки и Кърджалийски окръг. Ако отделянето от семействата ни беше трудно, то раздялата след курса беше неописуемо тежка. Дни наред плачехме и се уверявахме, че няма да се забравим... Тръгнахме със страх, върнахме се със сила. Реших, че трябва още да уча. А вече бях на 20 години – това значи, че не могат да ме приемат за редовно обучение. Явих се на изпити като частна ученичка и така завърших средно образование... Много неща се променят. И аз съм и радостна, и удовлетворена, че и ние жените имаме дял в постигнатото... Навън е пролет. Но пролетта е и в нашите сърца. Ние сме кокичетата, предвестниците на Голямата пролет, която носи културната революция в Родопите“. Румяна Попова – секретар на ОС за култура в с. Кирково. Какво са десет години? И много, и малко. Но за нас това са четиридесет и четири курса. Това са повече от 2 300 усмихнати лица! Трудности, преодолявани с общи усилия. Ръководителки и курсистки проверяваме себе си, побеждаваме себе си. Доказваме се. И то – в атмосфера на уважение и доверие, с търпение и всеотдайност. И с обич! Взаимна обич! Затова и връзката, която се стремим да поддържаме, не е като след формално изпълнен служебен ангажимент. Тя се превръща в потребност да се виждаме, да се чуваме, да си пишем... Първите години на далечните момичета пишем писма всяко лято. И получаваме много писма, когато няма курсове. Те се превръщат във своеобразна анкета: Как се чувстват след курса? С какво се занимават? Къде работят? Какви идеи се раждат в семействата им за тяхното бъдеще...


Дейността на ОФ сред специфичните групи от българския народ | 129 Своеобразните „проучвания“, които направиха по-възрастните в първите курсове, изиграват положителна роля. Имат ни доверие! Изпращат своите дъщери, снахи, внучки... „Да отидеш на школа“, вече не е „страшно“, а престижно, интересно, отговорно... Например в Цветино върви приказка към мераклии за мома: „Тава момече е учено. Сдило е на школа. Тебе не ке те земе“... След завършване на учебната година с курсистките от нашия окръг се срещаме редовно. Знаем коя къде живее, къде работи... „Когато провеждаме“ седянка, събираме всички заедно за „нови плетки“. На друго място отиваме на работните места, в гората, на полето. Използваме и почивките за беседа „по женски работи“ (както казват бригадирите) и за по-дълго веселие и „общи“ приказки. Понякога водим лекарка за консултации. В повечето случаи шефовете са мъже, но се включват и те и тогава става много интересно. Обсъждат се условията, при които работят, обещанията, които не са изпълнили... Има и много приятни поводи: „Нова къща са си съградили Бельо и Къдра в Света Петка. И са я подредили по новому. Даже „механа“ – гостна стая имат на най-долния кат“. Всички отиваме на гости да споделим радостта им, да видим новото в техния бит. Една млада, красива жена вече „диктува“ модата в селото – тя е шивачката и на младите, и на старите. Сега прелиствам една малка книжка. Това е „Юбилейно за Велинградската школа“, по случай нейната двадесет и пета годишнина. Тя бе подарък от родопския писател Владо Арденски. В това време той бе заместник-главен редактор на списание „Отечество“. Той състави и редактира съдържанието, организира издаването. Хиляда души, присъстващи на празника, получиха безплатно едно малко като обем, но голямо като съдържание емоционално писание. Ще използвам обобщените данни за числово измерение на дейността на Велинградската школа, с които завършва споменатата юбилейната книжка „Пролет“, излязла от печат през април 1986 г.: ЗАВЪРШИЛИ (ОБЩО) 5 835 жени и девойки. От тях са продължили образованието си, придобили са професия и работят като: Медицински сестри 175 Учителки 115 Библиотекарки 53 Килимарки 645 Горски работнички 430 В промишлени предприятия 1 450 В търговията 400 Служащи 87 (останалите са домакини, пенсионерки и др.) Продължили образованието си след школата: Висше 64 Полувисше 388


130 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

Средно и средно-специално 1 120 Обществена ангажираност: Съветнички 74 В комитетите на БКП 104 В отечественофронтовски, женски,младежки, организации 786 В художествената самодейност: 570 Това са „словата“ на цифрите, а ето и „словата“ на чувствата... Писмото ме застига във Велинград през юли, 1970 г. „МИЛА ДРУГАРКЕ, Няма да забравим цял живот какви другарки сме имали във Велинград, как сме прекарали 45 дни в школата,колко много работи сме научихме. Много здраве да имате. НИЕ ПОМНИМ нашата песен: Далече, там, нейде в Родопа, где бавно Еленка тече“. „Мила другарке,...“. Из кореспонденцията на Смолянската школа. Аз съм получавала стотици писма, които започват с това обръщение. Те си приличат и по съдържание. Приличат си и по чувствата, които извират от тях. Такива душевни откровения са получавали колежките ми от всички школи. Защо съм предпочела писма, изпратени до ръководителките на Смолянската школа? Приемете го, читатели, като признание, че в Смолян се ражда тази идея. В Смолянски окръг започва реализирането ѝ. Смолянските кадри ѝ дадоха живот. Какво следва след топлите думички „Мила другарке“?... „Вечерта, когато се върнах у дома, разказах на моите родители и на моята сестра за всичко, което сме учили в школата и за екскурзията в София. И те останаха много доволни. Костюмчето, дето си уших, също много го харесаха. Казах на майка ми, че отсега нататък вече няма да нося широка рокля, а ще ходя с тясна пола и блуза, или с тясна рокля. Тя ми каза „Както искаш... Това си е твоя работа“. Радостина Кръстева, с. Неделино „Получих Вашето дългоочаквано писмо и с радост отговарям. Спомних си колективния живот в школата, и ми се явихте всички пред очите. Аз работя в стола на училището. Готвачка съм на 30 ученика. Отивам в стаята на учителите и чета вестници и книги. Получавам списание „Изкуство“. Много е интересно, все за художници се разправя. Вечер се събираме на седянки. Създадохме си и колектив и се готвим за Първи май. Друго развлечение нямаме, нито кино, нито театър. Много съжалявам, че живеем в такъв край. Понякога с камион ходим на кино в Чепеларе. Затова много ще Ви моля, ако се открие техникум за медицина, да ми се обадите. На всяка цена искам да се уча“.


Дейността на ОФ сред специфичните групи от българския народ | 131 Нефизе Юмерова „Честитя Ви деня на жената – 8 март. Измина доста време от нашето последно виждане в Неделино. В ушите ми още звучат Вашите топли, сърдечни думи. Как е приятно да се слушат такива прекрасни хора с пламенни души и любящи сърца. Цял живот ще си спомням дните, прекарани в Смолян и екскурзиите. Дано това не ми е последен спомен. Как ми се иска да пътувам из България“. Айша Ксулова, с. Кочане „Изминаха няколко дни, откакто се завърнахме у дома и пристигна Новата година. Посрещнахме я добре, но мъката ми беше голяма от нашата раздяла. А много ми е радостно, че прекарах добре на екскурзията в нашата столица. Всичко видяхме що има на света за първи път. Два дни учудено гледах София – нощем ярките светлини, денем – трамваите, многото хора. Учудено гледах и залата в хотел-ресторант „Балкан“, където имахме среща с другите школи. Имаше много огледала, много украса, много весела музика и все за нас. И много ни тежеше раздялата. Всички ми са като сестри. На никого не се обидих, нищо лошо не казах...“ Ресиме от с. Неделино „Не мога да изкажа радостта си и благодарността си към Вас. Никога няма да забравя дните, които прекарах с вас и с 40-те момичета в школата. Научих много от онова, което не знаех, а то ще ми е за цял живот. И не ме напуска мисълта, дали ще ми се отдаде възможност пак да отида в Съветската страна. Работя в трикотажна фабрика „Преспа“ като плетачка. Избраха ме за културно-масовик. Мога да се прехвърля и като шивачка. Колективът ни е много добър – 34 човека. Много се разбираме и си помагаме...“ Валя Мурджинова – гр. Лъки, с. Бегали „Получавайки тъй скъпия и дългоочакван плик аз много се зарадвах и се разплаках за Вас, добрите ни ръководителки. Като се прибрах вкъщи, отначало много ми беше трудно. Все ми се струваше, че пак ще се върна в Смолян. Аз работя в ДЗС. Разказвам на всички какво съм видяла и научила. Ако съм ви засегнала с нещо или пък съм сгрешила, от сърце, много Ви моля да ми простите...“ Росица Стоилова, с Осиково „Реших да се обадя с това кратко писъмце, да знаете, че не съм Ви забравила. Намирам се в с. Белица и преподавам по шев и кройка. И една друга жена е с мен. Тя води готварството. Започнали сме на 1 януари и ще завършим на 2 февруари 1972 година. Наученото в школата, сега ще предам на другите...“ Черешка Гемишева, гр. Лъки, м. „Здравец“ „Ще Ви моля да се срещнете с др. Хикинова, да ме назначат детска учителка в село. Така ще имам 8 месеца стаж и ще мога да кандидатствам в Стара Загора да уча за детска учителка. Знам, че Вие ще ми помогнете...“ Албена Кискинова, с. Долна Дрянка


132 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

„Наистина човек трябва да се радва на най-малкия успех и винаги да търси хубавото в живота. Аз имах много голямо желание да стана медицинска сестра, но не успях. Закъсняла съм с три години. Ако обаче имам малката възможност да продължа образованието си, ще набавя всички онези знания, които съм пропуснала...“ Фатма Кичукова, с. Лъджа „Отивам в Казанлък да работя и да се уча вечерно. Ние останахме благодарни, че завършихме школата и научихме много неща. И най-важното за мене беше, че се научихме да кроим и да шием уж само за нас си. А то вече в нашето село излязохме най-големи кроячки. Мине колко време и аз пак вземам тетрадката да прочета лекциите и почвам да си поплача. А за нас беше голяма радост екскурзията в чужбина. Аз мисля, че не изложихме България...“ Росица Милкова, с. Давидково Това не са фалшиви фрази. От тях струи обич. Те носят благодарност, разплакана радост, надежда за по-нататъшна помощ и желание за нови срещи. Това са искрени чувства, убеждения, отношение на възпитанички към ръководителките на школата в град Смолян. През 1962 г. седалището ѝ бе преместено от Чепеларе в квартал Устово. Имаше няколко трудни години в неподходящи условия за работа. Минаха и още по-трудните години на строителство и разширяване на учебната база. И ѝ определиха най-подходящо място – в долчинката с отрицателна йонизация. По пътя за Пампорово, на 3–4 километра извън града над Смолянските езера срещу „Невястата“. Щафетата от Марева поема красивата и силната родопчанка, учителката с поетичната си нагласа Митра Маламова. Първите десет години се виждахме на заключителните срещи в София, на някои съвещания. По-късно добре се опознахме. С уважение и признателност си спомням първата директорка на школата в Гоце Делчев, Мария Стоева и първите ръководителки. Най-задълбочената оценка и всеобхватно представяне на дейността на школата по случай нейната 25-годишнина се направи в град Гоце Делчев. Председателят на Окръжния комитет на ОФ Йордан Байов, секретарката по идейно-възпитателната дейност Росица Бачева и директорката на школата Роза Гущанова бяха главните действащи лица и го организираха успешно. И сега ме впечатляват юбилейните издания – „Албум 25 години школа за активистки на Отечествения фронт“, „Исторически очерк“, юбилейна значка и шалче с инициалите на школата, които влязоха в около 500 семейства на нашите възпитанички, присъстващи на тържеството. А преди това – срещи на завършилите са проведени във всички общини в Западните Родопи, намиращи се в границите на окръга. В тази школа най-напред проведоха опреснителен, 20-дневен курс с тридесет завършили, за допълнителна подготовка. Посетени селища с престой и разглеждане – 20. Посетени музеи – 13. Разгледани исторически паметници – 14. Посещения в промишлени предприятия, ТКЗС, ДЗС – 20. Природни за-


Дейността на ОФ сред специфичните групи от българския народ | 133 бележителности (Юндола, Кайлъка, Леденика и др.) – 7. Изнесени лекции по исторически и обществено политически въпроси – 8. Беседи в музеи и стопански обекти, изнесени от екскурзоводи – 24. Срещи с обществено-политически дейци – 4. Курсът завършва със специална вечер-среща в Якоруда. Присъстват и близки на участничките, на която те споделят своите впечатления. В юбилейното издание на тази школа впечатлява поетичното откровение на Димитрина Габерова от с. Долно Осеново: Благодарност Аз не искам тъй да си отидем, всичко да забравим изведнъж – Аз искам спомен да запазим за хубавите школски дни. За школата, която като майка сбра ни и ни приюти, Която с нежни думи ни нахрани: „Момичета, добре дошли“... Днес ний сме много благодарни, за примера, за хубавите дни, Че ни научихте да бъдем хора – днес и в бъдещите дни. С какво ли можем да се отплатим, на вас, учители добри, Освен да бъдем много благодарни за знанията, получени във тези дни... За някои тези думи могат да звучат „много патетично“... Други ще се поусмихнат на този наивитет. Скептиците ще погледнат недоверчиво. Но за всички нас, които влагахме много искрено съпричастие, това е признание.

Школи за български туркини Първите школи за български туркини са открити през 1962 г. Първите ръководителки си остават първи! На тях им беше най-трудно. Затова навсякъде срещаха уважение и признателност от последвалите ги. „Пътят към огъня“- 25 години школа на ОФ в Кърджали“: Мара Койчева Димитрова – първата директорка на школата, с първия и втория курс през 1962 г.: „Школата беше открита в Ардино. Разполагахме с три спални помещения и една лекционна стая. В общото сервизно помещение имаше три мивки, няколко легена и един нагревател. Жените бяха неграмотни“. Стоянка Николова Енчева – втората директорка на школата, работила от 1 ноември 1962 до 31 декември 1965 г. в Ардино: „Въпреки примитивните условия, работехме отговорно. С общи усилия увеличихме броя на спалните, това ни даде възможност да увеличим броя на курсистките на 50–55 жени на възраст 18–55 години. По-голямата част бяха неграмотни или учили до четвърто отделение. Най-високо образование – една със седми клас“. Мария Витянова– директорка на школата от 1966 до 1977 г.: „Тогавашните курсистки са вече зрели жени, с големи деца, някои имат и внуци. Връщайки се назад във времето си спомням с каква трудност набирахме кандидатки за школата, колко примитивни бяха условията, при които работехме, макар вече в град Кърджали. Две бараки – в едната спални, в другата – лекционна зала и кабинет по шев. Бяхме само две...“ Марина Попова – най-дългогодишната директорка на школата: „Сега, когато честваме 25-та годишнина от създаването ѝ, обръщаме признателен поглед


134 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

назад към първите години и първите всеотдайни ръководителки. Те запалиха пламъка на знанието. Върху техния опит, надграждахме нашата дейност“. В първите две и половина години в Ардино са се обучавали в 25 курса 467 жени и девойки, от които 45 абсолютно неграмотни, 38 малограмотни (с първо отделение), 175 учили до четвърто отделение и само 3 с основно образование. В последните пет години преди юбилея, от общо около 1000 завършили, 500 девойки и млади жени са със средно образование. Няма нито една неграмотна. Това е резултатът от промените, които настанаха в България и поконкретно в Източните Родопи, в нашия Кърджалийски окръг. А школата ни се утвърди като огнище на просвета и култура, извор на родолюбие и патриотизъм, източник на нови знания и умения“. Визитката на тази школа няма да е пълна, ако не добавя още малко: „От няколко легена и един нагревател“, до най-голямата и най-удобната учебна база на школите. Чудото, което караше момичетата от Глухар, Токачка, Гулийка, Патица, Секирка (запомнила съм, че имаше около 2500 махалички, селца, пръснати из тогавашния Кърджалийски окръг), сега го имат в своята школа... Става дума за асансьора. И не само това. Те се чувстват като в „палат“ в двуместните спални и принадлежащите към тях сервизни помещения. Просторна кинозала, модерни, учебни кабинети, хубав стол, зала за тихи игри на покрива на сградата. Този тавански кът дава простор на погледа, от високо и на далече. Не знам какво е състоянието ѝ сега. Ако я има, заслужено биха я нарекли на името на Зарко Хранов. Той я бленуваше, той я сънуваше... Той я построи! Да бъде красива и да има много цветя. За младите обитателки! Да се чувстват като другите свои връстници!... За своите 25 години Школата също получи орден „Кирил и Методий“ – първа степен. Заслужено признание за участието на всички, които имат принос в нейната дейност. Със същия орден са наградени директорката Марина Попова и Сениха Мустафова, най-дългогодишната ръководителка. „Светлина в сърцето“ е юбилейното издание на Школата за активистки в град Разград. Открита през 1962 г. и тя посреща юбилея си в нова сграда. И тази школа стана носител на орден „Кирил и Методий“ – първа степен. Първата директорка е Мария Чутуркова (1962–1967). Следващата е Тотка Бойчева, работила най-дълго време. След това с подчертан принос за новата база и за развитието на школата е директорката Дамяна Пеева. На този пост последно е Пенка Цонева. Тя участва в тази дейност почти от началото ѝ като секретар на ОК на ОФ. Ето впечатления на нейни възпитанички: „Аз съм Милена, комендантката. Не сте ме забравили, нали? Дано! Че и на мене ми става едно особено, като се сетя за хубавото време в школата. Каква многоцветна китка бяхме в залата – русокоси, синеоки, кестеняви,мургави. Какви ли нямаше между нас – и срамежливи, и сърдити, и палави. Толкова различни бяхме! А когато се разделяхме, всички си поплакахме. Помните ли как пристигнах аз, възседнала на седемдесет и пет коня? Московецът изпръхтя в двора, все


Дейността на ОФ сред специфичните групи от българския народ | 135 едно, че му казах – „Тпруу!“....Аз сама си дойдох с моя „бензинов жребец“. Като влязох в дирекцията, Вие, другарко Пеева, ме изгледахте малко под око, малко... Попитах: – Не ме ли искате?- чаках да чуя какво ще последва след този поглед. – Защо да не те искаме! – рекохте вие, дето бяхте вътре, бая жени. – Защото съм стара. На двадесет и осем години съм. – Разсмяхте се всички. Разсмях се и аз. После приказката се завъртя около семейство, дом. Казах, че съм омъжена, че имам три деца... А, Вие, другарко, малко ме повъздигнахте: – Браво-рекохте, млада и с три деца. Малко българки имат сега по толкоз. Помня и как ме изпратиха другарките от апретурата на текстилния завод в Габрово. Целуват ме и думат: „Какво ще правим без теб 105 дни, Миленче? Ще ни липсва златната ти усмивка, но щом е за добро, върви!“ Дано момичетата и вие не сте ме запомнили с лошо. Понякога бях строга, правех забележки, когато някое момиче не внимава по време на лекции. Щеше ми се за малко време, много да научим... Още в началото другарката Пеева ми каза: „Милена, ти си по-голяма, семейна си, знаеш как трябва да е. От момичетата има неопитни, несвикнали още на ред. Ще разчитам на твоята помощ. Назначавам те за комендантка“. Директорката си е направила шега. Такава длъжност в школата няма. Но аз я приех на сериозно. Чувах понякога някоя да рече: „Това пък за какво ми е!“ Жената всичко трябва да знае, всичко трябва да умее. На мене зле ли ми е като мога да командвам машини? Ни автомобил може да ми се опре, ни тъкачна машина. В габровския завод почнах като предачка, после – тъкачка, сега съм на апретурата. И в Еленово ако бях останала, нямаше да си държа ръцете под престилката. В нашия род мързеливи няма. Но друго си е да се омешиш с хора, да придобиеш професия. Тогава и мъжете много не ти се репчат. Аз случих на разбрано момче. Нали го видяхте колко е хубав. И децата са ни хубави. Назад какви сме били, много не се интересувам. Знам само, че баща ми и майка ми много са се обичали. И аз, и тримата ми мургави братя от гореща циганска кръв сме родени. По удължените си ръце като съдя, малко натежали, някой от дядовците ми ковашки чук е вдигал. Недай си боже някой да ударя, ала с тях най ми иде да милвам... Хубаво ни беше в школата... Знам, другарко Пеева, какво пак ще ми заръчате: „Миленче, не натискай много педала...“. Ама защо? Пътят е широк и видимост има до-о-о-о... далече... В живота ми“. Ваня Якимова: „От село Севар съм. Баща ми настоя да дойда в школата. Пък и на мен ми беше интересно: какво още има да учим ние, среднистките? Оказа се, че имало. И не само в лекциите и практическите занимания. Нас ни учеше преди всичко атмосферата. Такова нещо в училище не съм забелязала. Ето къде е разликата. А може би и смисълът на школата. Да завърша библиотечния институт в София подтик ми даде школата. Мене за три месеца ми станаха ясни много неща, на които преди не намирах разрешение. В Севар има много млади хора. Имам какво да правя с тях. Знам как да го направя...“ Сашка Алипиева: „На 19 години съм. Родителите ми живеят във Велико Търново. Там завърших гимназия с пълен отличен. Работя в комбината по радиоелектрическа апаратура. Два пъти кандидатствах във ВУЗ. Не ме приеха. Не


136 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

съм се отказала. Когато тръгнах за школата приятели и познати се учудиха: да се доучвам в школата, или годеник да си търся... Школата ми помогна да превърна знанията си в убеждения, ето това е отговорът. Ако зависеше от мен, щях да наредя: всички средношколки да преминат през тези школи, както сега преминават през УПК“. Годината е 1987. Курсистките са с по-друга култура. Много неща в бита им са променени. В сравнение с курсистките от първите години, те са много напред. „Четвърт век пръска светлина“, юбилеен албум на школата в град Шумен, носител на орден „Кирил и Методий“ – първа степен. Открита през 1962 г. при най-мизерни условия, но посреща юбилея си в новопостроена, модерна сграда. Първите директорки са няколко: Рузия Исмаилова, Селвет Якубова, Мари Чилингирян, Хюсния Мюмюнова. Най-дългогодишната директорка, започнала първо като ръководителка по културно-масова работа, е Бойка Дамянова. Тя също е наградена с орден „Кирил и Методий“, за тази си дейност. На юбилейното тържество, на сцената застава дребно, с будни очи девойче. Фатмегюл Азисова от село Пет могили. Не се смущава. Подава китка на директорката си и започва: „Завърших школата през 1970 година. С няколко думи искам да кажа за промените, които настъпиха у мен след това. На село завърших основно образование. Толкоз. Щях да си остана с него, подтикната от старите разбирания на родителите ми. Благодарение на грижите за жените туркини, дойдох в школата. Благодарение на лекторите, които ме накараха да си отворя широко очите, разбрах, че трябва до уча още. Макар и със закъснение, доста хора ми помогнаха, вече се уча. Намирам се в Нови пазар – училище „Асен Златаров“ за фина керамика и стъкло. След това ще се прехвърля в техникума и ще завърша средно образование. Уча се на пълни държавни разноски. Получавам безплатна храна, дрехи. Живеем в нова, модерна сграда, предлагаща всички удобства: баня, топла и студена вода, парно отопление. Стаите са обзаведени по типа на Балкантурист. Чудесни занимални и постоянни грижи на възпитатели. Млада съм. Не познавам миналото. Но като слушам разказите на по-възрастните, на учителите, те в миналото не са могли дори да си мечтаят за такива условия, и грижи, и просвета, каквито се създават сега за нас, младежта. При тия условия, аз полагам усилия за подготовката си и имам добър успех и желанието ми е да продължа даже и висше. Това е отговорът, който ние можем да дадем на нашите родители, които не искаха да ни пущат да учим по-нагоре, както и на тези, които задържат децата си на село“.

Първата школа за български циганки До 1967 г. няма школа за български циганки. След проведен експеримент във Велинград се открива втора школа. И така работят, успоредно двете школи с една директорка – Цвета Илинова–Петрова и два относително самостоятелни екипа. Това продължава до 1981 г., когато експериментално отменят диференцирания подбор. Приемат: българки – мюсюлманки, български циганки и


Дейността на ОФ сред специфичните групи от българския народ | 137 българки. Директор до 1985 г. е Гина Делиева. Последно директор е Йорданка Бонева. Болшинството от курсистките проявяват интерес към обществената дейност. Някои са участвали в различни инициативи. Подготвяме разговор: „Аз и моето селище“, в който участничките трябва да разкажат за себе си и за своето родно място, да съберат данни, да изтъкнат проблемите, да изкажат мнение от кого зависи съдбата на ромите. Ето какво разказват Асенка, Чика и Цеца от Видин: „Ние сме от квартал „Нов път“. В този квартал живеем 5200 българи и цигани. Тук се отреждат парцели на много български семейства. По-малко се извеждат цигани да живеят в другите квартали, но и това го има. Мисли се да се ликвидира този квартал като цигански. Болшинството от хората ни работят – над 2600 души. В Химкобината са над 100 човека като апаратчици, машинисти и техници. В Завод „Георги Димитров“ те са над 250 души – леяри, стругари, формовчици и пр. В строителна бригада 150, а на работа в СССР, като строители са 150 души. В консервния комбинат редовно се трудят 250 жени постоянно, а във върховите моменти се приемат и сезонни работнички. Приблизително толкова работят в шивашкото предприятие „Вида“, където се специализират да шият ризи. Но има над 150 човека, които не се трудят постоянно. Те са предимно пришълци. Това са кошничари. Занимават се с комар, сводничество, строят незаконни къщи. Ние си мислим как да се справим с „пришълците“. А има и семейства, които живеят в нерегулирани парцели. Около тях хигиената е под всякаква критика. Много ни затруднява липсата на достатъчно места в детската градина. За да ходят на работа, майките задържат по-големите в къщи да гледат по-малките. Има и много отсъствия от работа без причина. За овладяване на отделни професии помага училището ни. Вече от две години се прави професионално насочване: металообработване, дървообработване, шев, готварство. Въпреки оскъдната материална база, учениците изработват хубави предмети: масички, табуретки, столчета от ковано желязо. Това стимулира някои ученици към професията, която ги привлича. Така също и създаването на трудови навици. Тези данни ние взехме от Председателя на Градския комитет на ОФ Майер Алхалел. Той ни покани в Комитета и ни предложи да дойдем на школа. А ние му обещахме, че като се върнем, ще отидем пак и ще мислим как да помагаме“. Думата взема Съвестица от Попица: „Аз знам, че има Постановление на Министерския съвет № 258 от 1958 г. за уреждане въпросите на циганите в България. Няма вече къщи, землянки. Няма и боси и мръсни циганчета. Всички са ударили на труд. Всеки се стреми да си направи хубава къща. Напоследък масово си купуват къщи от българи. Сумите са по 8000, 9000 до 16 000 лева. Тези пари са изкарани с труд. Работещите в полевъдството имат средна заработка над 1000 лева, а във фермата над 2000 лева.


138 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

Домакинствата, които работят редовно, получават чист доход 3000–4000 годишно. Тютюнопроизводителите имат месечно възнаграждение между 130 и 230 лева на човек, в конопения цех – над 240 лева. Съветът провежда благоустрояване на улиците и не прави разлика между живеещите. Поставени са тротоари на почти всички улици, дето живеят българи и цигани. По бит циганите достигат българите. Във всяка втора къща има по една крава или по една биволица и поне по две овци. Така е в Попица и във Враняк. Но в Бъркачево не е така. Там не обичат много работата и циганите се различават“. Съвестица не си е довършила разказа. Много иска да се похвали с тяхното образцово училище-полуинтернат: „Ако влезете в клас или ги срещнете по улиците, няма да кажете, че това са синове на Байрям и Асан. Те са облечени като децата на Иван и се учат добре. В момента 29 души се учат в средни, средни-специални, полувисши и висши учебни заведения. И ние си имаме слабости, знаем си ги и ще си ги поправяме“. Иванка Големанова споделя: „В Сливен до 80–90 % от пълновръстните са заети с общественополезен труд. Ние се гордеем с потомствените текстилци. В Държавния текстилен комбинат 12–13 % от работниците са цигани и то от квартал „Н. Кочев“. Но в кв. „Пею Дачев“ около 1000 души не учат и не работят. И повече от половината са момичета и млади жени до 16-годишна възраст. А в Градец, почти цялото население затваря къщите си в ранна пролет и се прибира в късна есен. Работят сезонно по горите – събират билки, диворастящи плодове. Мъжете са секачи в горските стопанства и кюмурджии. Но заедно с тях тръгват и децата, а това значи край на училището. Добре, че има интернати. Така значителна част от децата не остават неграмотни“. Нека да ви разкажа за интерната в с. Кривня–Варненско. В двуетажната сграда паркетът блести от чистота. Четиридесет деца се движат по пантофки, спретнато облечени, чисти. Чаршафите са снежно бели. Макар че спалните са големи с много легла, обстановката е приятна. Двете лелки ги гледат като свои деца. Питам ги, как поддържат тази чистота: „Ами, перем често, използваме препарати. Изплакваме прането в студена вода, за да е бяло“. – „И зимата ли?“ – питам недоверчиво. „И зимата, всичко трябва да е хубаво. Даже, когато децата си идват от домашен отпуск, преди да ги изкъпем и преоблечем, не ги пускаме в спалните“. Това ни разказва Божанка от Белослав. Тя има близък, живял в този интернат и сама е видяла тази обстановка. Назмие Делберова изразява категоричното мнение на своите съкварталци от Кнежа. Те не искат децата им да се учат в отделно от българчетата училище. Трябва да се учат в общо училище. Вместо да има циганско в квартала, средствата да се дават за транспорт. Вики Маринова продължава: „Обстановката в циганското училище в Бутан е под всякаква критика. Изпочупени столове, изгнило дюшеме, няма въглища за отопление. В съседство с двора на училището има кладенец без капак, в който се удавило дете. Още не са намерени възможности да се постави здрав капак. В детската градина на 22 деца има само една кукла, бракувани играчки-остатък от други детски градини“.


Дейността на ОФ сред специфичните групи от българския народ | 139 Мария Асенова от Враца не без самочувствие и гордост, изтъква: „Врачански окръг се нарежда на първите места по броя на специалистите-цигани с висше образование – 36 души. Някои от тях се ползват с голямо уважение сред местната общественост и населението“. Преда Мехмедова и Гена Райкова от Оряхово споделят за интересни мероприятия, организирани от читалището. Хората от техния квартал участват активно в художествената самодейност, в духовата музика, в спорта: „Сега да се подготвяме сериозно, защото и от нас зависи да се променят хората... Лекцията за работата на активистките трябва да си я научим добре“. И ръководството, и представители на циганите от Велинград слушаме и опознаваме проблемите, които занимават в момента нашия първи курс на първата школа.

Проблемите на хората по местоживеене Това е основната задача на ОФ след 70-те години на миналия век. И найсериозни са изискванията към отечественофронтовската идейно-възпитателна дейност. Особено значение в работата придобива диференцираният подход към различните групи от българския народ, на базата на тяхната етническа, културна, религиозна, битова и друга специфика. Търсят се подходящи подходи за повишаване на тяхната обществено-политическа грамотност, културата на бита, за създаване на съвременни взаимоотношения в семейството. Важно условие е да се съобразява с тяхната душевност и да използва подходящи социално-психически механизми за възприемане на необходимата информация. В тази връзка школите са конкретна, самобитна, специфична, общественополитическа, идейно възпитателна работа. Те спомагат за формиране на възгледи, убеждения, чувства у възпитаничките си, различни от тези на поколенията преди тях. Тяхната дейност задоволява, променя, обогатява духовните им потребности, воюва срещу застоя, рутината, консерватизма в мисленето и поведението. Тя дава възможност на своите курсистки да погледнат света с други очи, получили някакъв старт за нов живот. Но школите са и своеобразна форма на постоянно социологическо изследване: могат ли, до колко и как се развиват процесите на преодоляване на исторически сложилите се етнически, етнико-религиозни, етнико-езикови, етникопсихологически тежнения и комплекси. Това обяснява вниманието към тях и определя промените в 30-годишната им дейност, различните акценти в учебно-възпитателния процес. Думата „школа“ има древногръцки произход и значи беседа на мислителите с техните ученици. С течение на времето започва да се употребява за обозначаване на учебно заведение. Създателите на нашите школи са искали ТЕ да бъдат „школо“, училище, за знания за по-различен живот. Курсистките да ги приемат за „свой дом“. Журналистите ги наричат „ковачница за нов бит и добродетели“, „огнища на просвета и култура“, „източник на родолюбие и патриотизъм“, „школи за ново, по-високо самочувствие на личността“, „истински народни пътечки, достигащи направо


140 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

до семейството“. За нас, които повече или по-малко сме се потопили в този извор на емоции, това е мисия. И във всяка метафора, отнасяща се за тях, има истина. Вече се изясни, защо и въз основа на какво са създадени първите школи с общ капацитет 280 души. Но защо и как те станаха четиринадесет на брой, с четири пъти по-голям леглови ресурс, 1200–1300 души на курс, съм длъжна да опиша. С решение на Секретариата на ЦК на БКП от 27 юли 1970 г. се изисква от НС на ОФ да подобри работата на школите за жени и девойки-активистки от родопското население и разшири мрежата от курсове за повишаване на тяхната битова култура. Иван Тенев предлага и Бюрото решава: Да се проведе експериментално тримесечен курс на обучение в школите в Кърджали и в Гоце Делчев. Освен лекционната дейност по актуализираната учебна програма и културномасовата работа, да се въведе ново направление за придобиване на умения по шев, готварство и домоуредба. Ако опитът е успешен, той да се приложи и в другите школи. Председателят на НС на ОФ Боян Българанов внася предложение в Министерския съвет за нов нормативен документ. И той е налице. От 29 юли 1971 г. обучението във всички школи е три месеца. На курсистките, които не са на работа, им се отпуска стипендия по 1 лев на ден. Тези, които са на твърда заплата, им се дава заплатата, която са получавали за съответната длъжност. Които са работили на норма – средномесечното възнаграждение за годината преди да постъпят в курсовете. Времето на обучение им се смята за трудов стаж по Кодекса на труда и за пенсиониране. Отпусната е допълнително по една щатна бройка за ръководителка на направление „Битова култура“. Осмият конгрес на ОФ прави и кадрови промени. Ще посоча само три имена: Председател е Георги Трайков, Първи заместник-председател – Любомир Левчев и Секретар по идейно-възпитателните задачи – Невена Гецковска. Отделът, който Гецковска ръководи, вече се казва „Идейно-възпитателна дейност“. Секретариатът, създаден на VIII конгрес на ОФ, приема разгърнато решение за школите № С-16 от 1973 г в три направления: – Да се внесат корекции в програмите на школите, съобразно опита от тяхната досегашна работа и порасналите изисквания към възпитателната дейност на съвременния етап. Въз основа на опита на Шуменската школа да се пристъпи към постепенна факултативна подготовка на курсистките за получаване на разряд по шев или по готварство. С помощта на ръководителките и използвайки базата на школите, да се провеждат курсове извън тях за повишаване културата на бита на населението през летните месеци. – С помощта на Дружеството за разпространение на знания „Г. Кирков“ да се провежда ежегодно двуседмично обучение на ръководителките на школите във връзка с тяхната специфична учебно-възпитателна дейност, за обсъждане на положителен опит и за приложението му. Периодично да се обучават и лекторите, които са ангажирани с лекционна просвета в тези особени просветни центрове.


Дейността на ОФ сред специфичните групи от българския народ | 141 – Грижи и внимание към завършилите. Окръжните комитети на ОФ да отделят повече време както при подбора на курсистките, така и след завръщането им. Това значи да познават семействата им, живота на хората от тези среди по местоживеене. Периодично да организират срещи с тях, индивидуална работа с най-изявените. Почти по средата между двата Осмия и Деветия конгрес на ОФ вече председател на НС на ОФ е Пенчо Кубадински. Първите отечественофронтовски изяви, които той посети, бяха заключителните срещи на школите в София (декември 1974 г.). Запомнила съм с какво голямо внимание той наблюдава плахите възпитанички и с какво възхищение слуша техните изпълнения на сцената. И само месеци след това внася първата Докладна записка в Секретариата на ЦК на БКП за школите на ОФ. Последва и решение, утвърдено с Протокол № 595 от 14 април 1975 г.: „Секретариатът... оценява положително досегашната учебно-възпитателна дейност на школите за активистки... из средата на българските граждани-български турци и цигани и българи с мохамеданска вяра... Школите оказват ценна помощ за преодоляване на задръжки, предизвикани от верските предразсъдъци, изостаналостта и консерватизма в бита и облеклото сред това население. Те са ефективна форма за повишаване на политическата и трудовата активност, за професионално ориентиране и квалификация на курсистките...“ Следва Постановление № 95 от 26 август 1975 г. „За разширяване дейността относно подготовката на активистки на ОФ“, въз основа на което: „1. Да се открият нови школи в Пловдив, Бургас, Русе, Толбухин (сега Добрич) с капацитет по 100 места на курс; в Плевен и Сливен, с капацитет по 60 места на курс. Съществуващите школи в Разград, Шумен и Кърджали да увеличат капацитета от 40 на 100 места на курс. 2. От началото на 1976 г. да се удължи времетраенето на курса на обучение във всички школи на 105 дни на курс. 3. Изпълнителните комитети на окръжните народни съвети... да осигурят подходящи сгради, обзавеждане и издръжка на новооткритите и на съществуващите школи. 4. Министерство на финансите... да осигури 62 нови щатни бройки... 5. На курсистките за времето на обучение се изплаща: трудовото възнаграждение, което са получавали преди постъпването в школите; стипендия 60 лв. на месец, когато не работят. 6. Изпълнителните комитети на окръжните народни съвети при подготовката на плана за седмата петилетка да осигурят капитални вложения за преустройството и разширяване, а където е необходимо и за построяване на сгради за школите за активистки...“ Отпускат се средства за материали, необходими за практическите занятия по шев и готварство, за екскурзиите в страната и в чужбина. За около две години, до следващия конгрес, са изпълнени някои клаузи от постановлението. Открити са нови школи.


142 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

Школата в град Толбухин, днешният – Добрич Тя започна дейността си първа, няколко месеца преди другите. И продължи работа почти осем години след закриването на останалите като Учебно-квалификационен център. Директор на този център беше Елена Стефанова, а след това – Калинка Беламезова. През септември 1975 г. е публикуван нормативният документ за създаването на школи. Окръжните ръководства в Толбухин реагираха много бързо. Предложиха подходяща сграда – самостоятелен етаж от общежитие за 1000 ученика. До този момент нито една от съществуващите школи не може да се похвали с такова удобство: лекционна зала с кино машина, магнетофон, политически и географски карти на света и на България; кабинет по културно-масова работа; два кабинета по шев с по 10 работни места и кабинет за практическите занятия по готварство. Много тичане, много грижи, много работа. Става дума за действията на Председателката на ОК на ОФ Димитричка Попова, на първата директорка на школата Завка Вуйчева, на зам.-директорката Калинка Беламезова, на ръководителките по културно-масова работа Златка Пантелеева и Недялка Дончева, на ръководителките по шев Негуца Михайлова и Клавдия Ханджиева. Само тук, по тяхно решение, ръководителката по готварство има и административно-финансови ангажименти.

Асеновград – Пловдив Поради липса на база в града на тепетата школата започва своята дейност в Асеновград. Дали наистина нямаше къде или не я искаха там, не мога да кажа. Не без основание се гордееха с новопостроената нова учебна база. Уж беше взет проектът на школата в Кърджали, но при адаптацията му на пловдивския терен израсна нещо много по-внушително, много просторно, много впечатляващо. Запомнила съм дългите коридори, големите кабинети, модерното обзавеждане. „Каквато е директорката, такава е и школата“ – изведе като максима в доклада си, изнесен на курса с ръководителките на школите Тодорка Ангелова. Дойде от директорско място в учебно заведение и донесе със себе си висок професионализъм, човечност и отговорност за дадената дума, за поетия ангажимент, упоритост и целенасоченост. Затова беше достигнала до своя „Клас-квалификация като учител по география“. И беше наградена с орден „Кирил и Методий“. Още една личност не мога да отмина тук – Стоян Ляхов, секретар на ОК на ОФ по идейно-възпитателната дейност, а след това и председател. Служебно ангажиран с работата на школата, той трябва да воюва, да отстоява, да помага, да предпазва. И заедно с това е много близък на ръководителките, запознат с всичките им лични и професионални терзания, настроения, изисквания, капризи. Съпругата му – Дафинка Ляхова е ръководителка в Школата по готварство.


Дейността на ОФ сред специфичните групи от българския народ | 143

„Момичетата и морето“ Това е школата на директорката Яланджиева. Тя е Маркарит, а ѝ казваме Маргарита, широко скроен човек. Изпитва на гърба си особеностите на междуетническото общуване и като дъщеря на арменеца Манук и като съпруга на Желязко Яланджиев. Такава е била учителката с Втори клас-квалификация и с орден“Кирил и Методи“ до идването си при нас. Такава си остана и в школата. На 15 септември курсистките се настаняват в хотел „Амфибия“, после в хотел „Поморие“ на Балкантурист. Но за заниманията по кабинети, за сбирките по групи, за вечерните раздумки пред телевизора, за сигурността на момичетата, обстановката не е най-подходяща. Ръководителките са като гларусите: пътуват, преместват инвентар и реквизит – през лятото в Бургас, през есента и зимата в Слънчев бряг.

Михайловградската школа Единствената възможност е в квартал „Пъстрина“–Михайловград. Част от жилищен блок, издигнат до първа плоча и изоставен поради някаква грешка в проектирането. Окръжният народен съвет „подава рамо“, но стоварва главната грижа на председателката на ОФ Бойка Бонева и нейния екип. Не мога да изброя всички кадри, които участваха в това дело, защото те не бяха един и двама. Но помня как изглеждаше директорката на школата Райна Живкова и колежките ѝ. Райна се движи между етажите и между кашоните с мебели и различен инвентар. Това правят и останалите. За броени дни „всичко е натаманено“. Радват се заслужено на подредената сграда. И не без основание, изтъкват предимствата ѝ в сравнение с други. Курсистките са настанени в двустайни и тристайни апартаменти.

Сливен Школата в града на стоте войводи, както не без основание гордо изтъкват сливналии, остана с ограничения си капацитет – 40 курсистки. А и те много трудно намериха тази сграда. Необяснимо. Дали, защото ръководствата на този окръг смятаха, че имат натрупан опит и кадри от и за работа по специфичната дейност с циганите. И това е вярно. Но картината в квартал „Никола Кочев“ е много по-различна от тази на ромите около гарата, или в Нова Загора, или в Твърдица. А директорката, Божидарка Дойчинова и ръководителките по културно-масова работа и ръководителките по битова култура искат да достигнат другите школи. Не дочакаха такъв момент. Малката сграда, която те със свои сили успяват да ремонтират и пригодят за нуждите на учебната дейност, придобива приятен вътрешен вид.


144 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

Русе Първо в хотел, после в преустроено училище. Неподходящи условия. Така беше в началото. „Ние ще изпреварим другите школи и много бързо ще си решим въпроса“ – ни уверяваше директорката Дафинка Чернаева. И така стана, само за около 5–6 месеца те се настаняват в новата си „къща“. Един новопостроен жилищен блок се превърна в удобна и модерна база.

София Спирам се на адрес ул. „Димо Хаджидимов“ № 48, Школа за активистки – София. Може би аз лично най-много се зарадвах на решението за школа в столицата. Това значи, че всички важни личности, учени мъже и жени, които са ни необходими, и които не можем да заведем в провинцията, сега по-рядко ще ни отказват да идват на срещи тук. Така и става. Но още преди подготовката на базата, вече имам подкрепа в пряката ми работа и дружеско рамо в лицето на Събка Чергова, първата и най-дългогодишната директорка на Софийската школа, и Иванка Жекова, първата ръководителка по културно-масова работа. Докато се открие школата, работното им място е в сектор „Школи“, отдел Идейно-възпитателна дейност, на бул.“Витоша“ № 18. И двете са с висше педагогическо образование, с първи клас-квалификация и с богат организационен опит. Преустройство, обзавеждане, надстрояване на трети етаж, учебна дейност, обучение на ръководствата на школите, курсове с лектори по специфичната проблематика и на други специалисти. Така е до официалното откриване на обновената сграда през 1986 г. Главни ръководители по преустройството и подготовката на сградата – Лазар Стамболиев, председател на ГК на ОФ–София и Събка Чергова – директорка на школата. В много трудови съботи и недели лично участват и други отечественофронтовски кадри, и цялото ръководство на школата. И тъкмо да се порадва на новата база, Събка отива на друга работа, по-висока и по-мащабна. Заместничката ѝ Гинка Додова добре се вписа в „печеното“ ръководство.

Плевен Повече от десет години е директорка Цвета Ненова, следващата след пенсионирането ѝ е Тотка Конова и последната – Денка Мачева. Всички те се трудиха да променят обстановката на тази студена сграда, да я правят по-уютна и поудобна. И в значителна степен успяха! Но последните 2–3 години окръжните ръководства вземат решение и много бързо е построена новата база. Външно е без особена архитектурна стойност, но вътре – много удобна и много модерна. В никоя школа нямаше специално обзаведен кабинет – клуб за срещи с интелектуалци. В цялото това красиво сътворение участват от началото до края


Дейността на ОФ сред специфичните групи от българския народ | 145 всичките ръководителки. Това е екипът на младата и много енергичната директорка Денка Мачева. Няколко председатели и секретари имаше Окръжният комитет на ОФ след пенсионирането на Ефтим Цветков – когато школата започна своята дейност през 1976 г., той беше главното действащо лице. По средата на 1990 г. се роди идея тази база да се превърне в дом за стари хора. Подготви се интересно предложение, което можеше да има социално значение не само за Плевенска област. Но то не беше „защитено“ (както и другите добри идеи) от НС на ОФ. Когато не намериха никъде подкрепа, колежките обявиха гладна стачка. В продължение на повече от седмица не излязоха от този дом, в който бяха вградили своите сили, своите амбиции и своите чувства. Чувствам се задължена да насоча специално вниманието и към ръководствата на школите, открити след 1976 г. Ако първите ръководителки проправят и устояват пътечки, дошлите след тях повишават нивото, разкриват пътища към по-висока ефективност. Всяка нарастваща организация има нужда да променя своята управленска култура, начини на работа. Следователно, всички т.нар. стари школи имаха нужда от концентрирано усилие, за да се променят, за да преминат от формата, с която са израснали, към друга форма. И в тази връзка много помагат новите школи и новите кадри. В случая най-обобщеното и най-краткото не означава маловажно. Няма поважна и по-маловажна школа. Няма школа, която да не сме посетили и то не веднъж; да се запознаем с конкретно постижение; да анализираме нейния опит и да го приложим, съобразно конкретните условия и особености. Няма и ръководителка, на която не сме дали възможност да покаже своето индивидуално участие в цялостния творчески процес на дейността ни и да оценим личностната значимост на всяка ръководителка, стойността на всеки екип. Подпомагахме се взаимно по пътя на нашето специфично обучение. „Пътуването“ ни по школи продължи до края. Извървяхме дълъг път: Толбухин, Асеновград, Шумен, Смолян, Гоце Делчев, Русе, Разград, Сливен, Плевен, Слънчев бряг, Кърджали, Михайловград, Пловдив, Велинград, София. Девети конгрес на Отечествения фронт през 1982 г. Секретар на НС по идейно-възпитателната работа е Димитър Генов. Настъпва времето, през което дейността на школите достига върха на своето развитие. Сектор „Школи“ има конкретни отговорности при изпълнение на взетите решения. Към него се създава Методически съвет от специалисти на обществени начала в няколко секции, който оказва научна, педагогическа, методическа помощ. Такива съвети се създават и към всяка школа. Така се стига до идеята ежегодното обучение на ръководствата на школите да се диференцира по направления, като се разделят на методически обединения: на директорките, на ръководителките по културно-масова работа, по шев, по готварство и на нощните възпитателки. Въз основа на Правилника за дейността на школите са изготвени и длъжностните характеристики на кадрите на школите, утвърдени от Министерство на труда и социалното дело. По-късно те са основата за атестирането им.


146 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

За перспективите на школите. На различни нива се подхвърля идеята за ликвидирането им по две причини: понеже средното образование ще стане повсеместно, а задачите на школите ще се поемат от курсовете по битова култура сред жените от тези слоеве. По наше мнение школите ще получат ефективна реализация на своето истинско предназначение да подготвят активистки на ОФ, Комсомола и др., тъкмо когато ще поемат за обучение среднистки. Следва нова Докладна записка на Пенчо Кубадински до Секретариата на ЦК на БКП по проблемите на школите. И съответно решение, утвърдено с протокол № 656 на 30 август 1980 г., в което се изтъква: „Дейността им създава благоприятни предпоставки за разширяване влиянието в семействата и върху съгражданите на курсистките и способства за укрепване морално-политическото единство на българския народ“. Постановление на Министерския съвет № 95 за разширяване дейността на школите сега се допълва от Разпореждане на Министерския съвет № 63 от 14 ноември 1980 г. за подобряване дейността на школите. Всички школи да работят с капацитет 100 места на курс: Плевен, Сливен, Гоце Делчев и Велинград. Освен двата 105-дневни курса в една учебна година се провежда и един краткотраен – 45 дни. Комитетът за култура обучава в съществуващите задочни форми в заведенията по изкуствата и културата и ръководителките по културно-масова работа на школите. Има и задължения към съответните народни съвети, свързани с разширяване и подобряване на битовите условията в някои школи. Трябва да се отбележат нови характеристики на курсовете. Съставът е конгломератен по отношение на образование и възраст. В някои курсове преобладават завършилите средно образование. Особено девойките българки, които са 10–15 % във всички школи. А кандидатките от тази категория са много, и даже са търсили мои протекции за приемането им. Жените, които също не са малко, са с по-ниска грамотност. Стига се до диференциране на учебно-възпитателната работа. Изработват се програми на: „Курс, с преобладаващ брой, завършили средно образование – 105 дни“, „Курс с преобладаващ брой девойки с основно образование – 105 дни“, „Курс за жени, над 40-годишна възраст със средно образование – 45 дни“ и „Курс за жени над 40-годишна възраст с основно образование – 30 дни“. По отношение на управлението на учебно-възпитателния процес има попадения. Но не ни удовлетворяват грижите по подбора и работата със завършилите. Това са ангажименти на окръжните и общинските структури. Какво трябва да се направи в това отношение? Около средата между двата конгреса (Девети и Десети) имаме нов зам.-председател на НС на ОФ – Кръстю Тричков. Два са основните проблеми: подборът на курсистките и работата със завършилите. Вниманието на ОФ, ДКМС и Комитета на българските жени се насочва към развитие на съвместната дейност в изпълнение на партийните и държавните документи, отнасящи се за школите. С ръководствата на посоче-


Дейността на ОФ сред специфичните групи от българския народ | 147 ните организации на съвместно заседание се подписва протокол за по-активно сътрудничество. Провежда се съвещание със секретарите на ОК на ОФ по идейно-възпитателната дейност, секретарите на ДКМС и Председателките на Движението на българските жени, на което Кръстю Тричков изнася доклад „По някои специфични проблеми на нашата идейно-възпитателна дейност и работата на школите на ОФ“. Това съвещание се предшества от предварителни съвместни обсъждания на работата на редица окръжни ръководства. За първи път на пресконференция с журналисти от Българската телевизия, Българското радио и най-големите печатни издания, се коментира цялостната дейност на школите. Десети, последен конгрес на Отечествения фронт през 1987 г. На мястото на пенсиониралия се Димитър Генов е избрана председателката на ОК на ОФ–Пловдив Сийка Нейкова. В изпълнение на последното разпореждане на Министерския съвет, отнасящо се за школите, възникват нови проблеми. Има и нови идеи. Появява се нужда от ново постановление – № 10 от 11 февруари 1987 г. Дава се съгласие съществуващите школи за активистки да се преименуват в школи за активисти. Какво означава това? Променя се дотогавашният обект, като вече могат да се обучават и мъже. Имаме опит от предварително проведени курсове с мъже – в Русенската, Пловдивската и в Софийската школа. Във всички други школи – с председатели на общински и селски комитети и членове на комисии по различните направления. Над 3000 кадри на ОФ видяха условията, при които живеят и се учат курсистките, които те ни изпращат. Имаха възможност да се запознаят с учебните планове и програми, с ръководителките на различните направления. В окръжните и общинските ръководства са избрани по-млади поколения с по-висока обща и организационна култура. Но повечето от тях нямат нагласа към специфичната проблематика на отечественофронтовската дейност. Усеща се потребност от промяна, времето го изискваше. Но отношението към школите, тръгна надолу по стълбицата. Промените след 1989 г. „пометоха“ всичко и най-напред тази дейност. Нахъсените „нови“ кадри нямат представа за много неща, но и не искат да ги разберат. „Всичко е старо, всичко е ненужно!“ В продължение на тридесет години школите се утвърждават като самобитна дейност сред жените от някои специфични групи на българското общество. Възникнали като конкретна форма за културно-възпитателна и политикопросветна работа с ограничени задачи, дейността им се развива: с придобиване на нова култура у кадрите, с промяна на бита на курсистките. Във взаимоотношенията между преподаватели и курсистки се създават връзки, излизащи извън границите на обичайните приятелски отношения. Повече от 50 000 жени и девойки – българки-мюсюлманки, български туркини, български циганки, българки набираха сили и кураж да преодоляват прегради и инерция по жизнения си път. В непосредствената атмосфера поникваше ново самочувствие на обогатената душевност.


148 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

През януари 1991 г. са закрити школите на ОФ. Тази дейност, която периодично получава добри оценки и чиято нормативна уредба е развивана, е забравена. Огромният кадрови потенциал на преподавателите и управителните ядра – разпилян... Сякаш се стопиха и приветливите бази, съграждани с емоции и лично участие...

Съдържание, форми и кадри на школите за активистки на ОФ Учебният план е официалният документ, по който се провеждат занятията в школите. В него се определя времетраенето на курса, разделите на учебно-възпитателната работа, броят на часовете за изучаване на учебния материал. Той се променя периодично. Новите акценти се приемат от Бюрото на НС на ОФ. Основният раздел е „Обществено-политическа просвета и гражданска култура“. За него са предвидени 300 учебни часа (108 лекции за 216 часа и 80 часа самоподготовка и разговори-събеседвания). Задачата е курсистките да придобиват повече знания: по обществено-политически и икономически проблеми; правна култура, законност и гражданска отговорност; по исторически обзори; по въпроси на семейството и възпитанието; научнопопулярни знания; за нов бит и култура в семейството; здраве и медицина; по специфични проблеми, свързани със състава на школите; организационни умения; езикова култура и книжовна реч; допълнителни лекции по желание на курсистките и по предложение на ръководителките; занимания по интереси. Тук се откроява дейността на лекторите: учители, лекари, юристи, научни работници от различните области на науката, културата и обществената практика. Само една груба сметка: около стотина лекции се изнасят във всеки 105-дневен курс на всяка школа. Това значи, че между 30 и 50 личности, с различна професионална подготовка разширяват познанието на тези курсистки. Заедно с това опознават особеностите на учебно-възпитателния процес в школите, произтичащи от специфичните учебно-възпитателни задачи, от спецификата на участничките в този процес. Те доброволно приемат, някои в продължение на десетки години, обществени ангажименти, превръщат се във фактор, съдействащ да се променя и развива, да се повишава ролята на тези особени учебно-възпитателни звена в българското общество. Под различни форми – на специални предварителни срещи, след наблюдения на открити занятия, на организирани за тях курсове, с участието им в методическите съвети на школите обсъждаме условия и възможности за оптимизиране на тази дейност, за преодоляване на исторически сложили се негативни наслоения от страна на българската нация и на съществуващите заедно с нея религиозни, етно-религиозни, етно-езикови социални общности. В учебните планове и програми се използва термина лекция, но при нас не се провежда в класическия ѝ вид. Не е и като типичен урок с неговите методически изисквания, а е нещо специфично. Специфика има и при получаване на „обратна връзка“ – какво и колко знания са усвоени, до колко и как се обогатява лексикалният запас на курсистките, как се развива тяхната езикова култура.


Дейността на ОФ сред специфичните групи от българския народ | 149 Издадохме помагалото „Политика, култура, образование“, подготвено от авторски колектив начело с проф. Николай Мизов. Всяка курсистка го получава за самоподготовката си и като подарък от школата. Последва методическо помагало, в помощ на лекторите на школите.

Културно-масова работа в школите Като че ли това направление се разви до най-висока степен. Изясниха се съдържанието, формите, методиката на подготовката и реализацията на различните художествено-творчески композиции и изяви. В първите години главно художествената самодейност се смята за културно-масова работа. А срещите с културни дейци, обсъждания на книги и ред други инициативи се свеждат до изпълнение на песни и стихове. Те действат емоционално. Но с времето се оказва, че могат да се използват многопластово. Да застанеш пред другите, да чуеш гласа си в разказ и публично изказване, да усетиш тръпката на изпълнителя на стихотворение, да потърсиш и опишеш народен обичай, легенда за родния край. Да споделиш с останалите, да участваш в екип, който оценява състезание по определена тема от лекционния цикъл, това си е сериозно нещо. Така се преодоляват задръжки, мисловни поведенчески модели, създава се самочувствие, повишава се езиковата култура, формират се някои организаторски умения. В училище се фиксират междупредметни връзки. В школите те са практически знания по определени теми, които се развиват на основата на жизнен опит и се затвърдяват и разширяват чрез културно-масови изяви. Цикълът лекции „Моята родина – Народна република България“ в много случаи завършва с „Говорещ вестник“. В подготовката и композицията му се използват художествен текст, музика, откъси от театрални постановки, богати илюстрации чрез диапозитиви, кинофрагменти, схеми, карикатури. В редакционна колегия се включват курсистки с повече познания. Главният редактор е ръководителката по културно-масова работа, която насочва участничките при обсъждане и приемане на сценария, при постановъчната работа, при организация на аудиторията и разгласата и е водещ на груповото обсъждане, след самото му провеждане. Тематичната вечер е комплексна художествено-публицистична творба, фокусирана върху човешка съдба. В композиционната ѝ рамка се използва и документално разкриване на конкретно сюжетно действие и изразни средства от видовете изкуства. На вечерта на талантите се откриват интересите на курсистките, открояват се бъдещите певици, рецитаторки, танцьорки. Поставя се добро начало на опознаването и общуването. Вечерта-репортаж предхожда екскурзията, а с вечер-пътепис се разкриват непосредствените впечатления и преживявания от пътуването. Обикновено всеки курс завършва с вечер-спектакъл, с която образно-документално, допълнено с художествено слово, песни, музика, танци се популяризира дейността на всеки курс. Екскурзиите допълват впечатленията. Като сетивен материал на изучаваните теми, явления, като подходящ и различен начин на общуване. Разработени


150 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

са методически правила за планиране, организиране и провеждане на екскурзиите.

Художествената самодейност Това са най-запомнящите се изяви на момичетата в спектаклите при нашите заключителни срещи в София, както и в други окръжни центрове. По традиция от самото начало на тази дейност всеки випуск в края на своята подготовка прави своеобразна равносметка на наученото. През годините постиженията се развиват: в началото, най-трудно е да се пребориш със себе си и да излезеш на сцена; да се покажеш пред родителите, пред обществеността на града, в който се намира школата. Официалните вечери в ресторант „Балкан“ също се променят. Присъстват известни жени от различни сфери на обществото ни. Групите са много големи. Литературно-музикалните програми се представят в големи зали, в които освен сцена има място и за изложби и дегустация. В Зала „Универсиада“ през април 1977 г. могат да се изявят всичките 600 курсистки от школите в Кърджали, Асеновград, Бургас, Шумен, Разград, Толбухин и Русе. Срещата е посветена на 15-та годишнина от откриването на първите школи. Автобуси, весела младежка глъчка, забързани и притеснени ръководителки, пакети. В една от залите за коктейли се подреждат кухненски престилки, поли, блузи, рокли, красиви бродерии. И редом с тях разноцветни торти, „гъбки“, „крушки“, „прасковки“, „пръстенчета“, „кошнички“ и още какво ли не. Тези красоти и вкусотии са изработени в часовете по шев и готварство. Официалните костюми, с които са пременени, също са изработени от тях с платове, подарък от школите. До всеки „щанд“ курсистка показва, отговаря на въпроси. След сценичните вълнения идва ред на ревюто на дамско облекло, изработено от тях. После ревю, организирано от Центъра за нови стоки и мода. И най-накрая – време за веселие, което продължава до късно. Освен ръководството на НС на ОФ, има и ръководители на други обществено-политически организации. Между тях са и бивши курсистки от „старите“ школи. По същия сценарий се провеждат и следващите срещи в залата на „Позитано“ 20. Гостуват школите от Велинград, Смолян, Гоце Делчев, Сливен и Плевен. След няколкото големи софийски срещи се насочваме към зонални. Много повече граждани имат възможност да се запознаят с дейността на школите. Следват срещи в Слънчев бряг, Смолян, Видин, Разград, Гоце Делчев и т.н. Апотеоз на тези изяви са двете заключителни срещи в НДК, където са хиляда и сто курсистки от всички 14 школи (с последните две от Михайловград и София). Изкушавам се отново да отбележа ролята и силата на художествената самодейност в школите. Тя не е средство за създаване на танцьори, певци, артисти, а преди всичко възпитание на човека. „Възпитанието няма начало и краят му не се вижда, а междучасие в този процес няма“ – казва известният педагог Ш. А. Амонашвили. Не само директорките и ръководителките на школите споделят тази теза. Това важи и за различните специалисти: хореографи, корепетитори, артисти, певци, сценаристи, които изграждаха и ръководеха различните съста-


Дейността на ОФ сред специфичните групи от българския народ | 151 ви на всяка школа. Някои се „пристрастиха“ към това интересно и благородно дело и работиха в продължение на 10–15 години. Като се знае, че всяка школа с всеки випуск изнася концерти- изложби и ревюта поне в 10–12 селища, „културен десант“ се организира два пъти в годината. Това е и най-подходящото популяризиране на тази дейност, защото достига до много семейства. В последните дни в школата всяка курсистка получава документ за обучението си, удостоверение за получен разряд, свитък помощни материали и личен картон. В него са описани изявите ѝ в курса. Има препоръки в каква насока може да се реализира.

Занимания по шев и готварство В кабинетите вече се провежда не само теоретическа, но и практическа подготовка. Методическото обединение по шев наблюдава два подхода на работа: на ръководителките от Добрич и от Пловдив. Едните добре познават методиката на преподаване, структурата на занятията по конструиране и изработване на облеклото. Акцентът в часовете им е върху чертежите и процесите. Другите идват с опит от реалното производство. Насочват курсистките към справяне с конкретни ситуации при промяната на кройки и модели. Педагозите твърдят, че часовете са недостатъчни и курсистките не могат да се подготвят за изпита по разряд. Неприемливи са и двата подхода. Такава е картината не само на ръководителките по битова култура. Това важи за директорките и за ръководителките по културно-масова работа. С педагогическа и без педагогическа подготовка, с професионална и без професионална квалификация. През цялото време стои въпросът: Училище ли сме?– Да? Но нашето училище е по-различно?!... След като сме училище, можем ли да минем, без да се съобразяваме с основните дидактически принципи, без да се ръководим от същността и особеностите на възпитателния процес? Но не можем да застанем твърдо само зад единия или само зад другия подход. Явно, трябва ни нещо по близко до нас, по-реализуемо. И впоследствие го постигаме. Почти аналогично е положението в кабинета по готварство. Това методическо обединение като че ли най-бързо определи, в какво отношение е необходимо да си помогнат взаимно и да бъдат подпомогнати от други специалисти. На първо време Стефанова подготви методическо помагало, което да стигне до всяка школа. Това тя го направи наскоро след този курс. Конкретна подкрепа ѝ даде нейната директорка Дафинка Чернаева-инженер-технолог. Следващата стъпка, вече в помощ на курсистките, е издаването на технологични карти, нещо средно между рецепта, технология, четиво за правилна българска реч, подарък от школата. Или всичко това, събрано върху 25 картинки. Тук се проявиха и ръководителките на Бургаската школа, но най-вече директорката Маркарит Яланджиева. И не само по готварство, а подготвят технологични карти и за изработване на дамско облекло.


152 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

И още нещо много важно. Колежките подкрепят идеята ми да провеждаме открити занятия по избрани от ръководителките теми, като се потърси консултант-методист. Нека още тук да отбележа помощта, която ни оказа Тинка Сотирова, методистка в Институт „Ламби Кандев“ за подготовка на учители по трудово обучение. С нея обиколихме всички школи, наблюдавахме редица занятия. Така стигнахме до нашето Педагого-методическо помагало за учебновъзпитателната дейност в школите за активистки на ОФ.

Книжовна реч Без да се натрапва понятието обучение, чрез целия комплекс от методи и средства в школите се осигуряват условия за речева практика и затвърдяване на норми на общуване. Усъвършенстването на речевата култура се осъществява при овладяването на темите, залегнали в лекционния цикъл. Обогатява се лексикалният запас с нови понятия: в часовете по културно-масова работа – като управляем процес; в часовете по битова култура, като условие за речева реализация. И въпреки това се обособиха занимания по книжовна реч. Идеята е на ръководството на Софийската школа. Стефка Мечкарова е една от ръководителките по културно-масова работа в тази школа. Тя разработи учебна програма и специално методическо помагало „Книжовна реч“ за организирането на занимания, в които да се практикуват вече получени знания и да се усъвършенстват създадени в училището умения. „Главната задача на тези занимания е да осигурят условия за: преодоляване на психическата бариера за активно речево общуване; създаване на интерес към усъвършенстване на лексикалното богатство и умствена употреба на речниковия запас; стремеж за участие в социално значими дейности“.

След школата Къде са завършилите? Няколко примера: В село Зърново: „През школата в Толбухин са преминали 40 девойки и жени. С всяка от завършилите разговаряме по отделно – за личните им планове, за желанията им, за активното им включване в обществено-политическия живот. Съдействаме им за настаняване на работа. Те са изпълнителни. Умеят да увлекат и останалите след себе си. Ето, наскоро, Сузана Илиянова и Силвия Йосифова откриха курс по култура на бита – шев, бродерия, готварство...“ Руслан Калинов, 1986 г. Община Борино: „Заслужава похвала инициативата за откриването на Клуб за работа със завършилите. Той се явява обществено продължение на школата. Обединява ги това, което научиха в нея и възможността да се изявяват съобразно своите интереси и способности. Общо 206 са завършилите Смолянската школа. От тях 120 са на работа в цеха на фабрика „Катя Ванчева“, други са в бороварната, в училището, в Общинския съвет, в горското стопанство, в АПК. За някои изминалите години са повече, за някои – по-малко. Но с еднакво


Дейността на ОФ сред специфичните групи от българския народ | 153 умиление си спомнят за това, което е било там, за дните, когато е укрепвало приятелството. Едни постигнаха повече, други по-малко, образование, житейски сполуки, обществено признание. Но всички споделят високия „коефициент на полезност от школата“... Наталия Небиева, станала учителка след школата и ръководителка на Клуба на завършилите Смолянската школа. Силистра. Оценка за клубовете на завършилите: „Клубният съвет поставя поръчения на активистките за изпълнение на различни задачи: конкретни грижи за болни жени, за стари хора, за родилки; уреждат изложби от фотоси, цветя, гоблени, етнографски предмети, изработени от тях. Провеждат вечери на семейството, на юбилярите, на многодетните майки, срещи с различни културни дейци“... Септември, 1986 г. Перперек. Илияна Василева: „Около 150 жени от селищната система са завършили школата в гр. Кърджали. В своя клуб те разширяват знанията си за подобро качество и по-голям берекет в тютюнопроизводството. Организират си ревю на работно и официално облекло. Подреждат изложба на кулинария и други предмети, изработени от тях. Това го правят за собствена изява и за увличане и на други жени и девойки, свои близки и познати“. Работата с възпитаничките на школите е много важна. Тук те получават някакъв заряд, определени умения за реализация. Но желанието на всяка да направи нещо за себе си, за другите угасва, ако няма условия, ако няма подкрепа. В първите години, при малкото на брой школи и големите райони, от които се подбират кандидатките, грижите са главно на комитетите на ОФ. Възможностите на ръководителките са ограничени: кореспонденция, епизодични посещения по селища, периодични срещи и т.н. Създава се възможност самите възпитанички да популяризират ползата от школата и да продължават грижата за по-нататъшното си развитие, чрез откриване на Клубовете на завършилите. Това е конкретна, специфична форма, чрез която работата с жените и девойките продължава. Изготвяме „Насоки за работа на клубовете“, подготвяме методически препоръки и материали в помощ на клубните съвети. На редица места „Клубовете на завършилите“ прерастват в „Клубове по интереси“. Те разширяват своите функции: информационно-образователна, художествено-творческа, организационно-социална, развлекателна. Дейността е богата по съдържание и многообразна в тематично направление. Не мога да отмина тъй наречения „възродителен процес“ от края на 1984 г. Интересът към това време ще продължи, докато не се извлекат разумни поуки за национално-етническите проблеми в страната ни. Необходимо е да се пише за него, но и да се използва достоверна информация. Смея да твърдя, че при споменаването на този термин се използват клишета, а не се търсят причините, които довеждат до него. Националните проблеми на България са свързани с интереси на чужди държави. И един от аспектите на този процес е свързан със сериозен външнополитически натиск. От края на Първата световна война до наши дни „идеите за целостта на турската общност, не са романтична тема, или фантазия, лишена от основание. За Турция тази обществено-политическа


154 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

необходимост, представлява най-сигурна гаранция за бъдещето ѝ“ (проф. Ибрахим Кафезооглу. Основи на национализма, 1966). „Сто и десет-милионният турски свят е приблизително на дванадесет милиона квадратни километра. Обхваща на Запад – до Балканите, на Изток – до Ледовития океан, на Север – до Тихия океан“ (проф. Юсув Дьомес. География на турския свят. 1973). „Когато кажем Велика Турция, нямаме за цел да я превърнем в държава, която безразсъдно би ликвидирала всякакви държавни граници. Национализмът е най-голямата опора за окупиране на която и да е част от света“ (Сабри Турхан. Бизим Янадолу. 1977). Турските власти имат подкрепата на политически партии, обществени организации, учени, журналисти, за осъществяване на влияние сред т.нар. външни турци. България се намира в центъра на стратегията и тактиката на Турция за освобождаване на турците – мюсюлмани „свои сънародници“. Определени идейно-политически концепции атакуват етно-съзнанието на тюркоезичното и мюсюлманското население у нас. С помощта на Турция да се създаде „пета колона в България“, контингент от привърженици, готови да служат по различни начини. Актуална задача е идеята за създаване на автономия на турците и мюсюлманите у нас. Даже се прави опит, през 1989 г. да се провъзгласи турска автономия с център Варна. Финалният вариант е създаване на „държава в държава“, като България се превърне във федерална държава по подобие на Кипър. Използват се и много начини за провеждане на нелегална организаторска работа и подривна дейност. Създадени са нелегални групи и организации. Специално създаденият Съвет за запазване на турците в България под координацията на Министерство на външните работи на Турция през 1982 г. приема документ „Предложения, уточнени от междуведомствената комисия по повод мерките, които ще могат да се вземат срещу нарасналия натиск на българите върху сънародниците ни в България и проектопрограма, относно практическото им приложение“. Със събитията от края на 1984 и началото на 1985 г. или т.нар. преименуване България щеше да преживее тежки дни. Тези събития само ускоряват темпото на събитията, но с това отварят очите за безотговорни и фатални грешки пред българската нация. Информационното „затъмнение“, че „в България всичко е спокойно“ се оказа вредно. То би предпазило част от тускоезичното население от националистически и сепаратистки прояви. Има и друг горчив резултат – предприе се една, невероятна по замисъл и мащаб идея – преименуването, без предварително в някаква степен да е уведомен и подготвен нашият народ. В началото на 90-те години на миналия век се създаде етническа партия на българските турци и тя участва в политическия живот на страната ни. Сега се създават и партии на ромите. Защо? „Българската нация с езика си, с културата си, с цивилизационните си постижения и характеристики сама по себе си дава облика на съвременното българско общество. Тя е общността, изградила съвременната икономическа база и социални отношения, управленската система, предпоставките за съвременна България. Този факт има фундаментално значение. В обществото, изградено от


Дейността на ОФ сред специфичните групи от българския народ | 155 българската нация, живеят дълбоко интегрирани в него и други етнически групи. От особено значение са общностите на българските турци и на ромите. Те нямат облика на национални, а са интегрална част към българската национална общност, заедно с българите образуват съвременното българско общество“. (ст.н.с. д-р Игнат Минков) Тези промени са записани в новата ни конституция и приетата от Народното събрание Рамкова конвенция за малцинствата. И какво означава съвременният етнически модел: българската политическа нация е издигнала във върховен принцип правата на личността и отчита в същото време и културните специфики на интегрираните етнически групи. Основополагащ принцип е взаимното зачитане на обществените функции на националната и на груповите култури. Първата се утвърждава като водеща в определянето на българското общество. Легитимирането на тези функции и от по-малките общности е главно условие за хармоничното развитие на България. От това зависи и успешното ѝ интегриране в европейските култури. За да се реализира този етнически обществен модел, е необходим обществен консенсус, СЪГЛАСИЕ НА ВСИЧКИ ПОЛИТИЧЕСКИ СИЛИ, ЕТНИЧЕСКИ И РЕЛИГИОЗНИ ОБЩНОСТИ...


МЕЖДУНАРОДНА ДЕЙНОСТ НА ОТЕЧЕСТВЕНИЯ ФРОНТ В ЕТАПА НА ИЗГРАЖДАНЕ НА РАЗВИТО СОЦИАЛИСТИЧЕСКО ОБЩЕСТВО (1968–1978) Стоян Ляхов1

Н

а 17 юли 1942 г. Българската работническа партия (БРП) провъзгласява по нелегалната радиостанция „Христо Ботев“ Призив и Програма за създаване на Отечествен фронт в България. Това историческо решение става сигнал за сплотяване на всички демократични сили на народа – работници, селяни, занаятчии, прогресивна интелигенция, патриоти за борба против фашизма и капитализма. На тази основа се организира активна и разяснителна работа по села и градове. През 1943 г е създаден Национален комитет на Отечествения фронт, в който влизат изтъкнати и активни дейци от БРП (к), БЗНС и други демократични партии и организации. В края на 1943 и началото на 1944 г. са изградени 678 нелегални комитета на ОФ, които изиграват голяма роля за победата на 9 септември, 1944 г. В първите години на народната власт са изградени стотици нови отечественофронтовски комитети, които участват активно в укрепването на новата власт. Когато говорим за създаването и формирането на ОФ, като чисто българско явление, съобразено със строго специфичните особености и условия на политическия живот в нашата страна, ние се ръководим от дълбокото убеждение, че ОФ съдържа световно значими белези и черти. Това се дължи на обстоятелството, че негов създател е великият син на българския народ и вожд на БКП – Георги Димитров, който оставя незаличима диря в паметта на прогресивното човечество като теоретик и стратег на единния пролетарски и народен антифашистки фронт. В годините на утвърждаване на народната власт ОФ бележи нов, по-висок етап на развитие, характерен и с провеждането на най-оживена и плодотворна международна дейност. Изключителната динамика, при която се развива световният революционен процес в годините 1968–1978 и острата борба за утвърждаването на социалистическото общество дава отражение на международната 1

Стоян Пенчев Ляхов е доктор по история, работил е в системата на Отечествения фронт в продължение на 19 години като секретар и председател на Окръжния комитет на ОФ в Пловдив. Бил е председател на Областния съвет на ОФ в Пловдив и член на Националния съвет на Отечествения фронт.

157


158 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

дейност на ОФ в България. В някои случаи тази дейност се проявява като обща тенденция на сътрудничество с братски фронтове от социалистическите страни, а в други случаи като стремеж и желание за установяване на контакти с развиващите се страни. В развитите капиталистически страни и в някои от страните на Латинска Америка, международната дейност на ОФ среща трудности, поради измененото съотношение на силите в полза на реакцията и регреса. Това води до преустановяването на съществуващите контакти или тяхното замразяване. Диференцираният подход на НС на ОФ да установява контакти и сътрудничество с онези фронтове, демократични и прогресивни партии, организации и движения, които имат важно значение в социално-класовата структура на дадена страна, допринасят най-много за развитието на революционния процес. На базата на архивен материал вниманието е съсредоточено върху онези моменти от международната дейност, в която се откроява приносът на ОФ за усъвършенстване на дейността на съществуващите фронтове, за създаването на нови и на помощта при укрепването и разширяването на народнофронтовските движения по света. Историческата роля на ОФ се корени в превръщането му в масово народно движение, което благоприятства победата на революцията. Това разкрива творческото отношение на БКП за специфичното и новото в теорията и практиката на народнофронтовското движение. В съответствие с Лениновото учение за необходимостта от масов съюзник на работническата класа, което „се отнася еднакво за периода преди и след завладяването на политическата власт от пролетариата“2, БКП открива в ОФ онова решаващо звено, чрез което се запазва не само съюзът между работническата класа и селяните, но и се сплотяват най-пълно членовете на съставляващите го партии с всички трудещи се за укрепване и развитие на народнодемократична държава. ОФ, който е „изстраданият от нашия народ самостоятелен извод от неговия собствен исторически път“3 е притегателен за други фронтове, политически партии, организации и движения – не само със своя достоен принос за победата на социалистическата революция, но и за преходния период от капитализъм към социализъм и в строителството на новото общество. На основата на изследван архивен материал се установява, че голяма част от посетилите България чуждестранни политически делегации, особено тези от развиващите се страни, се интересуват живо от мястото и ролята на ОФ именно в преходния период и неговия принос за утвърждаването на народната власт в осъществяването на политиката на народно демократична държава. По този начин идеята за народната демокрация, която се съзираше още във формулираната от Георги Димитров постановка за работническо-селско правителство през 1923 г., въплътена в решенията на Седмия конгрес на Комунистическия интернационал за създаване на правителство на народния фронт, прерасна в учение на народната демокрация. Това по същество се явява „про2 3

В. И. Ленин. Съчинения. С., 1953, Т. 31, с. 58. Димитров, Г. Съчинения. Т. 13, С., 1955, с. 446.


Международна дейност на ОФ (1968–1978) | 159 дължение на марксистко-ленинското учение за народните фронтове, за тяхната съдба и роля при социализма. Нашият опит показва, че тази форма на диктатура на пролетариата има още по-широка социална база, което улеснява началото на прехода от капитализма към социализма“4. Изключително важен въпрос за теорията и практиката на световното народнофронтовско движение е опитът на ОФ за осъществяване на народното единство и съдбата на съставляващите го партии в преходния период. Превръщането на ОФ в единна обществено-политическа организация, извършено на Втория конгрес, през февруари 1948 г., потвърждава схващането, че той „Никога не е бил проста партийна коалиция, съглашение на ръководители на отделни партии за временни цели и задачи и главно за използване, както е било в миналото, на властта за свои собствени удобства и желания“5. Настъпилите дълбоки социално-икономически изменения улесниха по естествен път еволюцията на партиите, влизащи в състава на ОФ: Социалдемократическата партия се обедини с БРП (к); Политическият кръг „Звено“ и Радикалната партия останаха в състава на ОФ и възприеха социалистическата програма, като на практика преустановиха самостоятелното си съществуване; Българският земеделски народен съюз (БЗНС) възприема идеята, проповядвана от БРП (к) за единна народна власт при построяване на социалистическо общество, като на практика се отказва от идеята за самостоятелна селска власт. Този опит на ОФ в България се изучава внимателно и служи за пример в организаторската и възпитателна работа на съществуващите и новосъздаващи се фронтове, организации и движения по света. Интересът към опита на ОФ в България за осъществяване на народното единство, от страна на съществуващи и новоизграждащи се фронтове е насочен към изучаване на въпроса за „съюзника“ за победата на Революцията и още по-силно в периода на социалиалистичекото строителство. Като изхождаше от изискването на Революцията, че сложността и трудността на задачите „не са по силите на само на една партия, на една класа или съсловие“6, БКП, въпреки, че имаше най-силни позиции сред народа не се устреми към еднопартийна власт, а потвърди отново своята неотклонна линия на единство на народните сили. Тази „Димитровска“ линия за значението на ОФ за изграждането на народното единство се конкретизира в решенията на Десетия и Единадесетия партиен Конгрес, на Юлския пленум на Централния комитет на БКП, където в програмата и тезисите на ЦК за „Усъвършенстване работата на Българската комунистическа партия и обществено-политическите организации“ се определя, че една от първостепенните задачи за развитието на ОФ е да се засили международното сътрудничество със сродни организации и движения и да се 4

Шарланов, Д. Отечественият фронт и социалистическата революция. С., 1975, с. 48. Г. Димитров. Съчинения. Т. 13, с. 500. 6 Костов, Т. Доклад пред Осми разширен пленум на ЦК на БРП (к), Избрани произведения 1978 , с. 149. 5


160 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

пропагандира опита, идеите и целите за укрепването на демократична система за развитие на обществото. За решителен поврат в международната дейност на ОФ с основание може да се говори след Юлския пленум на ЦК на БКП през 1968 г. и най-вече след Седмия конгрес на ОФ. Приети и утвърдени от Националния съвет на ОФ са „Основни насоки за развитието на международната дейност“, където се поставя началото на една детайлна разработка на проблемите и задачите във всички направления, материализирани в научно обоснована дългосрочна програма. Задачата за активизиране на международната дейност на ОФ е дълбоко обосновано решение в резултат на измененията, които настъпват в обществено политическото развитие на света през периода 1968–1978 г. (Националният съвет на ОФ приема над 117 чуждестранни делегации и работни групи за обмяна на опит и споделя идеи с над 200 политически и обществени дейци, а над 55 наши делегации се запознават с работата на сродни организации в чужбина.)7. Като най-важна и първа по своето значение предпоставка за раширяване на международната дейност на ОФ се откроява световната социалистическа общност. Нейните успехи в противоборството с капитализма, интернационалната ѝ роля за демократично развитие и опазване на световния мир определят направлението за сътрудничество на ОФ в България с братските фронтове и организации в социалистическите страни и обществените организации в бившия Съветски съюз. Втората по значимост предпоставка за развитие на международната дейност на ОФ се явява политическата роля на работническата класа в капиталистическите страни за формирането на единни демократични фронтове, което формира следващото направление за сътрудничество с прогресивни организации, движения и отделни политически дейци от развитите капиталистически страни. Като трета важна предпоставка за разширяване на международната дейност на ОФ се явява неговият пример за пробудилите се за активна политическа борба народи от бивши колониални страни, които под влияние на успехите на световния социализъм се проявяват като важен стратегически съюзник в борбата срещу империализма. И това не е лишено от основание, защото само в съюз със страните от социалистическата общност могат да се решават задачите на национаано демократическите революции, които изискват обеденение на всички заинтересовани класи в единни национално-демократически фронтове. Така, като споделя своя дългогодишен опит с прогресивни движения в развиващите се страни, ОФ на практика съдейства за изграждането и укрепването на антиимпериалистически фронтове в Азия, Африка и Латинска Америка. С основание опитът на България за обединяването на народните сили в ОФ се определя като четвърта и решаваща предпоставка за разширяването на международната дейност на ОФ – идеята за изграждането на единни и демократични фронтове може да остане само идея, ако тя не беше реализиране на прак7

Осми Конгрес на Отечествения фронт. С., 1978, с. 74.


Международна дейност на ОФ (1968–1978) | 161 тика в България и не оказа решаваща роля за победата на социалистическата революция и установяването на народно-демократична форма на управление на обществото. За разглеждания период 1968-1978 г. бяха проучени и анализирани следните направления на международната дейност на ОФ в сътрудничество с: • братски фронтове и организации от бившите социалистическите страни; • фронтове, прогресивни демократични партии, организации и движения от развиващите се страни; • прогресивни организации и движения в развитите капиталистически страни; • фронтове, демократични партии и организации от балканските страни;

Разширяване връзките на Отечествения фронт с братските фронтове от бившите социалистически страни Широкият всестранен опит, който ОФ в България обменя с фронтовете на страните от бившия социалистически блок, допринася съществено за подобряване на връзките и контактите между тях. Ползотворното сътрудничество е продължение на традиционните приятелски отношения между народите, създадени по времето на революционните борби за нацианолна независимост и социално освобождение. С редица примери се извеждат на преден план различни форми на сътрудничество, които ОФ използва в своята международна дейност. Заслужено място се отделя на споразуменията за сътрудничество и популяризиране на политическия опит, които Отечественият фронт сключва с другите братски фронтове. За разглеждания период това е една изключително динамична форма, която поставя за разглеждане актуалните задачи на политическото развитие на съвременното общество. Предимствата на споразуменията е, че те узаконяват в писмен вид създадените връзки и двустранни контакти между фронтовете от социалистическите страни, конкретизират за един по-дълъг период от време основните мероприятия и задачи на съвместна работа, внасят переспектива и научност в системата на сътрудничество. Размяната на официални делегации е изключително резултатна форма за разширяване и задълбочаване на връзките между отделните фронтове. „Взаимната размяна на делегации допринася за развитието на братското сътрудничество и укрепване на нашата социалистическа общност. Сигурни сме, че това сътрудничество все по-добре и по-пълно ще служи на обществената социалистическа интеграция между нашите народи така, както икономическото сътрудничество служи на икономическата интеграция между нашите страни“8. През изследвания период, НС на ОФ прави няколкократни посещения с ранг на официални делегации на: Националния фронт на ГДР; на Отечествения народен фронт УНР; на Фронта за социалистическо единство на СРР; на 8

Изказване на Вацлав Адамски. – Седми конгрес на Отечествения фронт. С., 1972, с. 291.


162 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

Комитета за защита на революциата в Куба; на Фронта за народно единство в ПНР; на Националния фронт на ЧССР; на Социалистическия съюз на трудовия народ на ФНР Югославия. В същото време НС приема официални делегации от всички социалистически, тогава, страни, с изключение на делегации от Китайската народна република и Албания. Обменът на официални делегации за 1971–1978 г. не е единствената форма на сътрудничество. Размяната на работни и лекторски групи между фронтовете за проучване на конкретни проблеми от дейността на фронтовете и теоритичната подготовка на кадрите бележи нов етап от развитието на международната дейност на ОФ с братските фронтове от бившите социалистически страни. Тази форма се развива след 1968г и се проявява като по-перспективна и ефективна форма на сътрудничество. Положителна роля за усъвършенстване дейността на ОФ в България оказват работните групи за обмяна на опит с фронтовете на бившите: Германска демократична република (ГДР); Полска народна република (ПНР); Социалистическа република Румъния (СРР); Чехословашка социалистическа република (ЧССР); Народна република Унгария, по проблемите на: научния подход в работата; проявленията на фронтовете като патриотични движения; дейността им по опазване на социалистическата законност, техните законодателни функции, дейността на обществените съдилища; формите на самоуправление на жителите по местоживеене; опазване на околната среда и природата; изучаване на механизма за формиране на общественото мнение на базата на добре изградена информационна система. Силно впечатление прави проявеният интерес към историята и народополезната дейност на ОФ в България от политически делегации и работни групи, които посещават нашата страна. За изследвания период те са над 360. Само за 1976г. НС на ОФ е посетен от 47 делегации и работни групи, а общо за периода 1971–1978 г. те са над 187. В същото време Националният съвет е изпратил извън пределите на нашата страна 77 делегации. Развитие на международните връзки на ОФ за периода 1971–1978 г. (Представени в таблица 1 данни очертават тенденция за непрекъснатото разширяване на международната дейност на ОФ.) 1971 1972 1973 1974 1975 1976 1977 1978 1. Приети политически делегации в България

11

32

11

16

16

47

31

24

2. Изпратени политически делегации от ОФ

5

6

9

13

14

9

9

22

3. Обмен (приети/изпратени) на работни групи

3/3

3/4

7/5

7/5

7/5

6/5

6/5

9/6

4. Делегации, гости, обществено-политически организации, посетили НС на ОФ

36

25

17

58

23

77

30

60


Международна дейност на ОФ (1968–1978) | 163 Конгресите на ОФ в България се посещават с интерес от представителни делегации на фронтовете на бившите социалистически страни, на националните фронтове на страните от Азия, Африка и Латинска Америка и на прогресивни партии и движения от цял свят – на Седмия конгрес присъстват 32 чуждестранни делегации; на Осмия Конгрес присъстват 23 чуждестранни делегации. Обобщено, гостуващите делегации осъществяват над 50 делови срещи в наши държавни институции и организации, 25 посещения на културни, промишлени и стапански обекти, близо 46 интервюта на политически и обществени дейци се поместват в средствата за масова информация. На Деветия конгрес присъстват 55 чуждестранни делегации, още повече са те на Десетия конгрес – 63 делегации. Наред с отразяването на огромното значение на конгресите на ОФ се отчита ефективността на такива форми на многостранно сътрудничество, каквито са – регионалните срещи, теоретичните семинари и симпозиуми, отразяването в средствата за масова информация. През разглеждания период са проведени няколко значими регионални срещи на братските фронтове от бившите социалистически страни, като: През октомври 1973 г. във Варна се провежда първата среща, която е своеобразно признание за авторитета на ОФ в България и най-вече към твореца и създателя на народнофронтовското движение – Георги Димитров. На нея с особена сила и чувство на интернационална отговорност се поставят въпросите за ролята и мястото на фронтовете в изграждането на морално политическото единство на народните маси и техния принос за осъществяване единството на световната социалистическа система. Разглеждат се въпросите: за разширяване на социалистическата демокрация; за съвместната работа с народните съвети по привличане на широки слоеве от трудещи се в управлението на странта; за издигане на по-висока степен контролните функции на фронтовете в политическата система на управление. Втората регионална среща се провежда в Будапеща, Унгария, през 1975 г. На нея за първи път в историята на сътрудничеството между обществените организации се осъществява обмен на опит в такава област като социалистическата демокрация и формите за международна пропаганда на социалистическото строителство. Разглеждат се въпросите за структурата на единните фронтове – от една страна, те обединяват работници, селяни, интелигенция, граждани от националните малцинства, хора с различни религиозни убеждения, комунисти и безпартийни, а от друга, фронтовете представляват широка платформа за мобилизация и включване на населението в политическия и обществен живот, извън партийната принадлежност. Като се съобразяват с обстоятелството, че за разлика от другите обществено политически организации, Фронтовете нямат свой международен орган, участниците в срещата изказват, заключително Комюнике, че регионалните срещи се утвърждават като много ефективна форма на многостранно сътрудничество и единодействие.


164 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

Последващата среща в Берлин, бившата ГДР през 1978 г. поставя на обсъждане въпросите за опита и задачите на братските движения в борбата за мир, разоръжаване и социален прогрес, както и съвместната дейност на фронтовете с държавните органи на управление и стопански субекти по региони. По предложение на НС на ОФ в България се приема идеята на регионалните срещи да бъдат канени не само представителни делегации на фронтовете от европейските и азиатски социалистически страни, включително и от Куба и Латинска Америка, но и от други страни тръгнали по социалистически път на развитие (в разглеждания период), като – Ангола, Мозамбик, НДР Йемен, Етиопия, Афганистан и други. Така, регионалните срещи се превръщат в обективно обоснована и постоянно действаща политическа институция. Разширяването на сътрудничеството на между фронтове от бившите социалистически страни се извършва по линия на техните организационни и обществени функции. Отечественият фронт в България и Комитетите за защита на революцията в Куба съществуват като масови обществено-политически организации, докато останалите братски фронтове са изградени като общонародни демократични движения. Особено внимателно се изучава опита на ОФ в България по отношение на неговата организационна структура и най-вече на основните му звена – низови организации, квартални и селски комитети. (Съществен момент във връзка с усъвършенстване структурата на ОФ, в периода след установяване на социалистически път на развитие на обществото, се явява низовата организация като главно звено, чрез което максимално се осъществяват основните функции на ОФ). Разширява се прякото сътрудничество и обмен на опит между окръжните организации на ОФ, България със съответните окръжни организации на братските фронтове от бившите социалистически страни: Делегация от Видин гостува на Шверин, ГДР; от Враца – на Франкфурт на Одер, ГДР; от Кърджали – на Капошвар, Унгария; от Пазарджик – на Карлмарксщад, ГДР; от Перник – на Лесковац, СФРЮ; от Разград обменят делегации с Ной Бранденбург, ГДР; делегация от Сливен гостува на Гера, ГДР, и Печ, Унгария; от София – на Берлин, ГДР; от Стара Загора – на Кощице, ЧССР; от София – на окръг Будапеща, Унгария, и на Прага, ЧССР; от Хасково – на Одрин, Турция; от Шумен – на Магдебург, ГДР; Варна приема делегация от Рощок, ГДР; Ловеч от Ерфурт, ГДР; в Търговище приемат делегации от Егер, Унгария; Хасково от Веспрем, Унгария и Одрин, Турция; Пловдив обменя официални делагации и подписва двустранни договори за сътрудничество с Клуж, Румъния, и Бърно и Братислава, ЧССР. Увеличаването на тези контакти през периода 1968–1978 г. говори за установяване на трайни връзки на сътрудничество и повишаване на обмена на положителния опит за ролята на обединените фронтове в политическото управление. Резултатите от регионалния обмен се популяризират широко, като информацията от тази дейност достигат до всички региони и слоеве на обществото.


Международна дейност на ОФ (1968–1978) | 165 Показателен е фактът, че делегации и гости от други обществено-политически организации също проявяват интерес към дейността и опита на ОФ. Проученият архивен материал показва, че особено перспективни форми на многостранно международно сътрудничество са и теоритичните конференции, семинари и симпозиуми. През 1980 г. се провежда научно-практическа конференция, инициирана от Националния съвет на Отечестврения фронт, България на тема „Ролята на ОФ за по нататъшното утвърждаване на социалистическия начин на живот“. В работата на конференцията взимат участие отговорни политически функционери и научни работници от братските фронтове на бившите социалистически страни: Полша, ГДР, ЧССР, Унгария, Румъния, Куба и НДР Йемен. Особено място в многостранното сътрудничество заема преведеният през есента на 1976 г. в София международен семинар на тема „Ролята на единните фронтове“. Организиран по инициатива на НС на ОФ и на Комитета за солидарност с народите на Азия и Африка в България, този семинар има за цел с доклади и научни постижения да сподели опита на ОФ в съпротивителната борба и в строителството на социалистическия път на развитие. На семинара Академията за обществени науки и социално управление на ЦК на БКП предлага да се създадат специализирани курсове за подготовка на чуждестранни кадри по проблемите на националните и народни фронтове и движения, като по този начин още един път потвърждава заслужения авторитет на ОФ сред прогресивните и демократични сили.

Принос на Отечествения фронт за укрепване на единството на страните от бившата социалистическа общност Годините след Юлския пленум на ЦК на БКП – 1968 г. потвърждават огромното значение на положителния опит, който ОФ натрупва – за динамичното привеждане на организационна му структура и функция в съответствие с етапите на развитото социалистическо общество. Този опит има значение както за усъвършенстване дейността на ОФ, така и за неговото изучаване, разпространяване и внедряване в практиката на фронтовете от бившите социалистически страни и другите национални организации и движения. При това изучаването и внедряването на положителния опит на ОФ в работата на фронтовете от братските социалистически страни съдейства за издигане на по-висока степен ефективността на тяхното сътрудничество и създава условия и предпоставки за внедряване на научния подход в областта на международната им дейност. Много важно място във всестранната им дейност заема политическата функция на ОФ и единните фронтове на братските страни в етапа на изграждане на развито социалистическо общество. От една страна, политическата функция е тази, която определя ролята и мястото в политическото устройство на отделните социалистически страни, в осъществяването на обществен контрол


166 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

и превръщането на гражданите от обект в субект на социално управление. От друга страна, тяхното участие в разгръщане на социалистическата демокрация се разглежда като много важна предпоставка за укрепване единството на социалистическата общност. Под ръководството на комунистическите партии, ОФ и единните фронтове в страните от бившия социалистически блок, съдействат активно не само за избирането и формирането на държавните органи на управление, но и въвличат широките маси от обществото в управлението на държавните и обществени дела. Така, чрез политическата функция на единните фронтове обществото се убеждава, че то не е само средство за развитието на демокрацията, но и неин творец. Това укрепва чувството на отговорност на обществото за съдбините на собствената страна и на световната социалистическа общност. Единството на страните от социалистическата общност се осъществява и по линия на идейно-възпитателната функция на ОФ в България и международен обмен на идеи и програми сред единните фронтове от бившата социалистическа общност. Пълното реализиране на тази функция съдейства в широки размери на комунистическите партии да възпитават милиони граждани, без разлика на верска, социална и национална принадлежност, в духа на марксистко-ленинското учение за правотата и прогреса на комунистическия идеал. Натрупаният вече огромен опит на ОФ в България, от неговото създаване през 1942 г. до периода след Юлския пленум на ЦК на БКП и постигнатите забележителни успехи съвместно с останалите братски фронтове за патриотично и интернационално възпитание на народите от общността спомагат да се създаде подходящата обществена среда и добър психологически климат по региони. Това явление следва да се приеме не само като капитално завоевание на народите от бившите социалистически страни, но и като изключително важен принос в утвърждаването на социалистическия начин на живот. Инициативите, които провеждат различните фронтове потвърждават тези констатации. – Интересен и полезен е опитът на Националния фронт на ГДР по отношение на сътрудничеството на неговите комитети с предприятията и народните съвети. Така най-характерното в дейността на Националния фронт на бившата Германска Демократична република (ГДР) е, че разрешаването на социално-битовите въпроси по местоживеене е превърнато в централен проблем, на който са подчинени всички останали дейности. Съревнованието „Прави като мен, прави заедно с мен, прави по-добре от мен“ e основна форма на работа за строителството на комунално-битови сгради и съоръжения, асфалтиране на улици, организиране на залесяването, поддържането на фасадите на сградите. В така организираното съревнование от Националния фронт на бившата ГДР участват около 70 % от населението, а доброволният труд е най-характерната му черта.


Международна дейност на ОФ (1968–1978) | 167 – Интерес представлява и инициативата на Фронта за народно единство на Полша за строителството на училища и интернати на обществени начала, както и инициативата на Фронта в бившата Чехословашка социалистическа република за участие на населението в опазване на околната среда; – С Отечествения фронт на бившата Унгарска народна република се работи по въпросите за съвместната работа с държавните органи – за развитие на социалистическата демокрация; идейно-възпитателната работа и използването на културните институти и творчески съюзи за комунистическо възпитание на населението, както и за координиране на международната дейност; – Работни групи на Фронта за социалистическо единство на Румъния работят съвместно и проучват опита на ОФ в България по въпросите на структурата и функциите на ОФ за развитие на социалистическото село; – Работни групи за защита на революцията в Куба изучават дейността на ОФ в България по отношение на неговата структура и членство с цел изграждане на организацията на териториален принцип по местоживеене; – Заимства се и опита на ОФ в България при организиране на населението в обсъждането и формирането на социално икономическите планове на народните съвети, в прибирането на селскостопанската реколта и развитие на личното животновъдство, в блогоустрояването на населените места, строителството на детски заведения, спортни площадки и обществени клубове. По такъв начин създаващата се в резултат на интеграцията между социалистическите страни, еднотипна обществена среда, която все повече се интернационализира, води до съществени изменения, както в съдържанието на патриотизма и интернационализма, така и до усъвършенстване на взаимоотношенията между: бившите социалистически страни и народи; комунистическите партии; обществено-политическите организации; и не на последно място между самите единни фронтове от бившата социалистическа общност. Тук е мястото да се отбележи, че българският модел на ОФ в годините на изграждане на социалистическото общество е обект на национална гордост. „Националната гордост“ в разглеждания период се преплита с идейно-възпитателната роля на интернационалността, изразяваща се в това, че в съвместната работа братските фронтове влагат своя принос не само за развитието на обществените отношения в собствената си родина, но и за напредъка на общността като единно цяло – расте у тях съзнанието за дълг и отговорност към световния социализъм. Следва да се очертаят ролята и значението и на останалите основни функции на ОФ – социално-икономически, вътрешноорганизационни и международни. Непрекъснатото усъвършенстване на структурата на отделните фронтове като обществено политически организации и като високо организирани патриотични движения съдейства за тяхната работа в осъществяването на моралнополитическо и идейно единство на широките народни маси в страните от социалистическата общност, където ОФ в България заема сериозно място в етапа на изграждане на развито социалистическо общество.


168 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

Съществено място в дейността на ОФ за развитието и укрепването на единството между страните от социалистическата общност играе и неговата външно политическа, международна функция. Обмяната на опит между братските фронтове създава обективни предпоставки за разширяване на сътрудничеството между техните организации и за зараждане на много полезни инициативи и движения, които години наред се явяват динамично развиващ се елемент на обществена активност. От една страна, посредством организирането и изпълнението на доброволно поети от населението задължения се извършва по-тясна интеграция между жителите в рамките на отделната страна. От друга, се съдейства за прерастването на тези инициативи и движения в прекрасни школи за масово възпитание и за реално участие в управлението на обществените дела в социалистическата общност като цяло. Основната международна функция на ОФ в разглеждания период е да развива миролюбива външна политика, като съдейства на БКП за реализиране на интернационализирането на българския опит и постижения. МЕЖДУНАРОДНА ДЕЙНОСТ И СЪТРУДНИЧЕСТВО НА ОТЕЧЕСТВЕНИЯ ФРОНТ С ФРОНТОВЕТЕ, РЕВОЛЮЦИОННИТЕ, ДЕМОКРАТИЧНИТЕ И НАЦИОНАЛНИ СИЛИ В РАЗВИВАЩИТЕ СЕ СТРАНИ Особено важна е ролята на ОФ, който под ръководството на БКП съдейства за изграждане на единството на движещите сили обществено развитие в т. нар. „развиващи се страни“ – арабските страни, страните на Африка, Азия и Латинска Америка. УКРЕПВАНЕ И РАЗШИРЯВАНЕ НА СЪТРУДНИЧЕСТВОТО НА ОТЕЧЕСТВЕНИЯ ФРОНТ С ПРОГРЕСИВНИТЕ ПАРТИИ, ОРГАНИЗАЦИИ И ФРОНТОВЕ ОТ АРАБСКИТЕ СТРАНИ Международната дейност на ОФ в арабските страни се характеризира с някои особености. На първо място, ОФ поддържа трайни връзки с прогресивния национален фронт в Сирия, прогресивния национално-патриотичен фронт в Ирак, Националния фронт в НДР Йемен, а в последствие с Комитетите за народна защита – фронтове от страни, където на власт са революционно-демократични партии, в програмите, на които некапиталистическият път за обществено развитие и управление заема особено място. Първи контакти в своята международна дейност със страните от арабския свят ОФ на България установява с Прогресивния национален фронт на Сирия. Тези контакти се изразяват в редовна размяна на официални делегации и работни групи между двата фронта. Със свои делегации ПрНФ на Сирия участва в Седмия и Осмия конгрес на ОФ. По примера на ОФ, България е създадено национално ръководство на ПрНФ в Сирия, както и ръководства в окръжните центрове, където важна политическа задача е дейността на фронта да обедини прогресивнвите сили в Сирия. Друга форма на сътрудничество е размяна на


Международна дейност на ОФ (1968–1978) | 169 информация, печатни материали и електронни записи за дейността на ОФ в България. Ползотворни са връзките на НС на ОФ и с Прогресивния национално-патриотичен фронт на Ирак, където въз основа на опита на ОФ в България се изграждат централни и местни ръководства на ПрНПФ и се извършва социална и просветна дейност сред населението. НР България поддържа тесни контакти с НДР Йемен от 1963 г., което се отразява благотворно и на отношенията между НС на ОФ и Националния фронт на НДРЙ. По покана на НС представителни делегации на НДРЙ взимат участие в работата на Седми и Осми конгреси на ОФ и Международната конференция, посветена на 90-годишнината от рождението на Георги Димитров. На второ място се поддържат контакти и се обменя опит с прогресивни партии и организации, които водят активна въоръжена борба против империализма – за национална независимост. Такива са Ливанската социалистическа прогресивана партия, а в годините на разглеждания период – Фронт на национално патриотичните сили и Организацията за освободение на Палестина. През разглеждания период ОФ в България поддържа активни връзки с Ливанската социалистическа прогресивна партия и по неговия пример в Ливан се създава Фронта на национално патриотичните сили с централно и регионални ръководства и първични организации. Почти ежегодно в странта ни гостуват политически делегации и работни групи от Ливанския фронт за изучаване на опита на ОФ в България през различните периоди на неговото съществуване и разработките на неговия основател – Георги Димитров за единните народни фронтове в борбата срещу фашизма. Опитът на ОФ се изучава и внедрява в практическата дейност и на Организацията за освобождение на Палестина (ООП). Най-добрата предпоставка за разширяването на сътрудничеството между НС на ОФ и ООП е откриването в България на Бюро на ООП, чрез Комитета за солидарност с народите от Азия и Африка. През 1973 и 1974 г. официални делегации от ООП са приети от НС на ОФ, както и участват в Седми и Осми конгрес на ОФ като гости. Опитът, който ООП изучава, съдейства ползотворно за прерастването на палестинското съпротивително движение от буржоазно-националистическо в демократично и антиимпериалистическо движение за самоопределяне на палестинския народ. На трето място се създават и поддържат, бихме могли да кажем епизодични, контакти с фронтове, демократични организации и движения в страни, като Мароко, Оман, страните от Арабския залив и Израел. През 1970 г. на посещение в България е делегация на Националния съюз на народните сили в Мароко, който подробно се запознава с работата на ОФ. Това посещение оказва решаваща роля за създаване на Национален фронт на Мароко. В приетата национална демократична програма на Националния фронт се поставят важни задачи за установяване на икономическа, политическа и со-


170 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

циална демокрация, позволяваща на народа да упражняьва своя суверенитет посредством властта произлизаща от него. НС на ОФ установява известни контакти и с Народния фронт за освобождение на Оман и със страните на Арабския залив. През 1978 г. в нашата страна гостува делегация на НФ на Оман, която се запознава с опита на ОФ – в борбата против фашизма и укрепването на народнодемократична власт, в съвместната работа с народните съвети за изграждането на новото общество в българското село. През разглеждания период активизирането на международните връзки на НС на ОФ с редица фронтове, политически партии, организации и движения в Арабските страни се дължат, от една страна, на последователната, миролюбива външна политика на нашата страна и от друга на засилващата се тенденция сред арабските комунистически и революционно демократически партии за изграждане и укрепване на народното единство в национално-демократически фронтове. Борбата, която в разглеждания период се води срещу империализма и ционизма, които са главните виновници за разцеплението на арабското единство, поставя пред ОФ неотменното задължение да поддържа със свои специфични средства и последователност кантактите си с прогресивните сили в Сирия, Ирак, НДР Йемен, ООП, където същите осъществяват действия за ново съотношение на силите в полза на прогреса в този район на света. Такива контакти на международно сътрудничество Отечественият фронт установява и със страни, които са в началото на своя път за установяване на демократично общество – Алжир, Либия и Йордания. Това е било необходимо не само поради факта на актаулността на Георги Димитровото наследство за изграждането на единни фронтове, но и поради факта, че в този период начело на национално-демократическите фронтове в арабските страни са революционно-демократическите партии. А комунистическите партии активно съдействат за изграждането и укрепването на единните фронтове, виждайки в тях онази политическа форма, чрез която се съдейства в максимална степен за изграждане единството на националните сили.

Разширяване на Отечествения фронт с политически партии и организации в страните на Африка Специфичното за международната дейност на ОФ в този район на света се състои в това, че тя се провежда най-напред със страни, които намирайки се под колониално робство, организираха съпротивителна борба срещу своите поробители за извоюване на национална независимост – Мозамбик, Гвинея-Бисау и островите Зелени нос, Ангола и Зимбабве. Оживени и активни са били и контактите на ОФ със страни, извоювали вече своята независимост и поели пътя за некапиталистическо развитие на обществото, като Гвинея, Народна република Конго (Бразавил), Демократична република Мадагаскар, Етиопия и Народна


Международна дейност на ОФ (1968–1978) | 171 република Бенин. На трето място следва да се отбележат и осъществените контакти с някои партии, организации и политически дейци в страни като Гана, Нигерия и други с капиталистически път на развитие. Ориентацията на НС на ОФ към антиимпериалистически фронтове и движения в страни, където революционният процес към демократично развитие, в който изходът от борбата може да доведе до съществена промяна в съотношенията на движещите се сили, се оказва резултатна и далновидна. В разглеждания период Отечественият фронт засилва контактите си на сътрудничесто и обмен на идеи и опит с: Африканската партия за независимост на Гвинея-Бисау и островите Зелени нос (ПАИГК), Фронта за освобождение на Мозамбик (Фрелимс), Народното движение за освобождение на ангола (МПЛА), Патриотичния фронт на Зимбабве (ЗАПУ). Уважавайки дълбоко приноса на Георги Димитров за реализиране на народофронтовската тактика и стратегия в международен план за интернационално сътрудничество, политически делегации на тези франтове и движения с голям интерес изучават опита на ОФ във въоръжената борба, в периода 1942 (неговото създаване) до 1944 г. и изграждането на съюз между работническа класа, селяните и другите слоеве на обществото. МПЛА в Ангола, по примера на ОФ в България, спомага за провеждането на курс на дълбоки преобразования в социалната и икономическата област: укрепване на органите на народна власт; коопериране на земеделската земя; национализиране на образователната система и здравеопазването. През 1977 г. по покана на НС на ОФ нашата страна е посетана от делегация на ЗАПУ, Зимбабве. По време на престоя си делегацията има срещи в НС и окръжните структури на ОФ в София, Русе, Варна и Толбухин, както и с ръководствата на други обществено-политически организации в България. Членовете на делегацията проявяват голям интерес към опита на ОФ, за неговия характер, за партиите в него, за формите на нелегалната и особено на въоръжената борба, за годините след победата на социалистическата революция и за предстящите му задачи. С изключително голяма популярност сред страните в Африка се ползва българският опит в утвърждаване на народно-демократичната власт и осъществяването на революционните преобразувания в първите години на народната победа. Особено значим е опита на ОФ в България за изграждането на земеделските кооперативни стопанства. По примера на България и нейна активна помощ в страните, поели по некапиталистически път на развитие в Африка, се извършва реорганизация на селското стопанство и се изграждат нови кооперативни стопанства в: Мозамбик, Ангола, Мадагаскар, Етиопия. Много същестевен елемент в международната дейност на ОФ в страните от Африка е, че той осъществи контакти на сътрудничество с редица фронтове, политически партии и организации: ПАИГК – Гвинея-Бисау; Фрелимо – Мазамбик; МПЛА – Ангола; АКФМ – Мадагаскар; ПНР – Бенин, преди да бъдат установени дипломатически и политически отношения с тези страни. Това по същество представлява значителен принос на ОФ в България за реализиране-


172 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

то на външната политика на правителството на НР България и управляващата тогава БКП. НР България е първата страна, официално признала Гвинея като държава, а ОФ – първата обществено-политическа организация, установила контакти с политическото ръководство на младата африканска държава. Израз на съществуващите приятелски отношения е посещението на делегация на Р Гвинея в НС на ОФ по покана на Комитета за солидарност с народите на Азия и Африка. Гостите от Гнивея проявяват голям интерес към устройството, задачите и дейността на ОФ в изграждането на социалистическото общество. С Партията на Народната революция на Бенин (ПНРБ) НС на ОФ осъществява контакт, преди да са установени дипломатически и политически отношение между двете страни. Сътрудничеството на ОФ с прогресивните сили на НР Бенин получават по нататъшното си развитие през 1979 г., когато в Бенин се открива изложба, посветена на 35-годишнината от победата на социалистическата революция в България (поставя се началото на десетте български дни в Бенин, по времето на които се прожектират български документални филми, излъчват се предавания и се поместват статии в местния печат, посветени на успехите на НР България при изграждане на единно демократическо общество). Характерна особеност на взаимоотношенията с Демократична република Мадагаскар (ДРМ) е, че Националният съвет на ОФ поддържа дългогодишни активни връзки и сътрудничество с Партията – Конгрес за независимост на Мадагаскар (АКФМ), много преди образуването на ДРМ, когато тя е главна опозиционна сила в страната. Активното сътрудничество между ОФ се изразява в обмен на официални политически делегации, документи, информация, печатни и пропагандни издания. В нашата страна по покана на НС на ОФ са пребивавали делегации на ПАИГК – Гвинея-Бисау, Фрелимо – Мазамбик и МПЛА – Ангола по време на Шести, Седми и Осми конгреси на ОФ. По време на престоя си в България те се запознават както със създаването на ОФ като единен фронт за освобождение, така и с неговата роля за изграждането на морално-политическото единство на народа в етапа на развитие на социалистическото общество. Влиянието на ОФ и неговия опит се изучава от прогресивни партии и организации в Нигерия. Делегация на Нигерия гостува на НС на ОФ във връзка със Седмия конгрес – след завръщането си ръководителите на делегацията организират седмица, посветена на 30-годишнината от основаването на ОФ и 90-годишнинанта от рождението на неговия създател Георги Димитров. А по примера на ОФ в България, в един от щатите в Нигерия (Бенинсити) е създадена организация „Отечествен фронт“ със задача да работи за изграждане на националното единство, против подкупите и корупцията. Отечественият фронт е организацията, която първа установява контакти и със Съвета на Хартата за национално спасение в Гана. През май 1975 г. у нас по покана на НС гостува делегация на Съвета за хартата за национално спасение на Гана, която се запознава с положителния опит на ОФ за укрепване на народ-


Международна дейност на ОФ (1968–1978) | 173 но-демократичната власт в първите години след победата на социалистическата революция. Въпреки няколкото преврата в Гана, НС на ОФ успява да запази създадените връзки с прогресивните сили на тази страна – така през 1979 г. наша делегация посещава новото тогава ганийско ръководство и открива изложба „35 години отечественофронтовска България“ за популяризиране опита в изграждане на единен народен фронт. Положителните резултати от тогашната дейност на ОФ в този регион на света извикват необходимостта от съчетаването на работата за изграждане на политически съюзи в освободилите се от колониално робство държави с популяризирането на интернационалната солидарност в диалектическа последователност. По примера на България и бившите социалистически страни в голяма част от страните на африканския континет се изграждат Национални фронтове, които извършват редица революционни преобразувания в социалния и икономически живот.

Развитие на сътрудничеството на Отечествения фронт с фронтове, политически партии и организации от страните на Азия Националноосвободителното движение в Азия, което е насочено не само против капитализма, но и против империализма, заразява с резултатите и примера си останалите народи и народно единните фронтове като идеология и прогресивна форма на обществено развитие. В.И.Ленин предвиди подобен роцес на развитие. Той писа „... в бъдещите решаващи сражения на световната революция движението на болшинството от населението на земното кълбо, първоначално насочено към национално освобождение, ще се обърне против капитализма и империализма и може би ще играе значително по-голяма роля, отколкото ние очакваме“9 Изследваният архивен материал разкрива дейността и помощта, оказана от ОФ на: Фронта за национално освобождение на Южен Виетнам; Патриотичния фронт на Лаос; и Единния фронт за освобождение на Кампучия; в тяхната борба против империализма на САЩ и хегомонизма на Китай. Систематизирани и изяснени са дългогодишните контакти на НС на ОФ с: Индийския национален конгрес; Обединения фронт в Шри Ланка (които в разглеждания период са замразени); с Партията Лига Авами в Бангладеш, а след това и със Съюза на народното единство (замразени след преврата, извършен от Кадакер Мущаг Ахмед). Настъпателният характер на революционния процес в Азия доказва, че опитът на ОФ и Правителството на НР България за изграждане и усъсвършенстване на народно-демократичната държава и революционните преобразувания в общественото развитие, се използват съобразно специфичните условия в СР Виетнам (сред обединението), в Лаос и Кампучия. Ценен и търсен е опитът на 9

В.И.Ленин. Съчинения. Т. 32.


174 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

ОФ по отношение на формите за работа с населението в условията на изграждане на социалистическото общество в тези страни. Най-активни международни връзки и сърудничество на ОФ със страните от Азия се осъществяват с Патриотичния фронт на Лаос. Патриотичният фронт на Лаос с интерес изучава опита на братските фронтове от бившите социалистически страни в Европа и най-вече на ОФ в България в посока на: укрепване единството и потитическото възпитание на народните маси; задачите за преодоляване последиците от неоколониализма; за провеждане на преобразуванията в икономическата и социалната област; за структурата и задачите на фронта в мирна обстановка. Политически делегации на Патритичния фронт на Лаос присъстват и се запознават с материалите и решенията на Седми и Осми конгрес на ОФ в България. Епизодични са контактите на НС на ОФ с Единния фронт на Кампучия. През 1979 г. официална делегация на Единния фронт посещава НС на ОФ и окръжната организация в Пловдив, но въпреки желанието и усилията на НС на ОФ да осъществи трайни контакти с Единния фронт, не среща необходимото разбиране. При сложна обстановка се развиват отношенията на ОФ с демократични партии и организации в страни, които са поели по капиталистически път на развитие, каквито са Индия, Шри Ланка и Бангладеш. Един от основните проблеми е отношението на комунистическата партия към националната буржоазия, която се намира на власт в тези страни – по въпросите за обединението на народните маси в антиимпериалистически фронт и участието на широките селски маси в него. На базата на активните международни връзки на НР България с Индия, НС на ОФ засилва контактите си с Индийския национален Конгрес (ИНК). След Седмия конгрес на ОФ, всяка година по покана на НС делегации на ИНК посещават България, като изучават опита на ОФ за обединяването на демократичните и прогресивни сили (Разработени са годишни планове с мероприятия за периодично осъществяване на пропагандна дейност чрез изпращане на литература, документални филми и фотоси, отразяващи дейността на ОФ в преходния период и в периода на социалистическо обществено развитие). Контактите между двата фронта се развиват до етап, при който ръководствата стигат до убеждението за подписване на Споразумение за разширяване на сътрудничеството. Може само да се съжалява, че в резултат на мартенските избори през 1977 г. за Народна камара в парламента на Индия се създава ново политическо положение – ИНК губи изборите и международните връзки с ОФ в България са замразени. Националният съвет на ОФ поддържа сравнително добри взаимоотношения с Обединение фронт в Шри Ланка. ОФ като организация на народнодемократичните слоеве от населението в България и творчеството на неговия основател Георги Димитров се ползват с голяма популярност и авторитет сред дейците


Международна дейност на ОФ (1968–1978) | 175 на комунистическата партия и Обединения фронт на Шри Ланка. Официална делегация на Обединения фронт на Шри Ланка присъства на честванията на 90-годишнината от рождението на Георги Димитров и на международен семинар в София през 1976 г. по въпросите за значението на националните фронтове и тяхната роля за демократичното развитие на бившите колониални страни. ОФ на България установи сътрудничество и с демократичните и патриотични сили в Бангладеш, след като страната извоюва своята национална независимост. По покана на НС на Седмия конгрес на ОФ присъства официална делегация на управляващата партия на Бангладеш – Лига Авами, а през 1974 г. делегация на НС на ОФ, България взема участие в работата на конгреса на Лига Авами. Така на практика с активната помощ и подкрепа на НС на ОФ се изгражда Съюза на народното единство в Бангладеш. Основната цел на Съюза е да мобилизира всички слоеве на населението в страната в изграждането на социалистически път на развитие в Бангладеш. По отношение на останалите азиатски страни НС на ОФ проявява неотклонен стремеж за разширяване на сътрудничеството с тях и за предоставянето на своя опит в изграждането на единните фронтове като важно условие в борбата им срещу вътрешната реакция на недемократичните сили и империализма в глобален мащаб. Многостранният опит на ОФ, както и формите за работа за мобилизиране на населението в изграждане на социалистическото общество се изучават и се прилагат съобразно специфичните условия в развиващите се страни от Азия. Съществена помощ за разширяване на международната дейност на ОФ в тези страни оказва Комитетът за солидарност с народите от Азия и Африка, създаден през 1961 г. по решение на ЦК на БКП. (През разглеждания период, Комитетът взема участие в близо 80 международни прояви, организира една консултативна среща и два международни семинара, приема 66 делегации от 62 страни на Азия и Африка, организира изпращането на над 1000 тома специализирана литература за специалисти, завършили образованието си в България, оказва материална помощ на националноосвободителните движения в тези страни.

Сътрудничество на Отечествения фронт с фронтове, политически партии и организации в страните на Латинска Америка На основата на богат архивен материал и констатациите, направени на Конференцията на комунистическите партии в Латинска Америка и зоната на Карибско море (юни 1975 г.) се прави изводът, че демократичните и прогресивни сили се обединяват в широк фронт за борба срещу империализма, като на първо място се очертава заразяващият пример на Република Куба за развитието на революционния процес на континента. Специфичното за изграждане на народните фронтове в Латинска Америка, за разлика от някои страни и райони на Азия и Африка е, че техен организи-


176 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

ращ и ръководен център са комунистическите партии. Безспорният авторитет на същите, завоюван в последователната им борба с класовия враг, привлича в редиците на новоизграждащите се фронтове не само представители на работническата класа и трудещите се селяни, но и представители на средните слоеве на обществото, националната буржоазия, известни кръгове от армията, включително и демократично настроеното духовенство. Всичко това оформя и друга съществена особеност на обществено развитие на континента. Народните сили се надигат мощно, масово и организирано в защита на националните интереси, за аграрни реформи, за демократизиране на живота, за отхвърляне на чуждия политически диктат и безжалостна експлоатация на финансовия капитал. Така, стремежът на народите от Латинска Америка да се обединяват в национални фронтове не е случаен, нещо повече, този стремеж представлява ответна реакция срещу политиката на САЩ – една политика на сляпо подчинение на латиноамериканските страни за установяване на власт „на най-реакционните, най-шовинистическите и най-империалистически елементи на финансовия капитал“10. Въпреки, че фашизирането е станало доминираща тенденция в тези страни, определението на Георги Димитров за установяването на т.н. силна власт, която „се яви в резултат на упадъка на капиталистическата система“11, има не само актуално значение, но и поражда увереност за възможностите за победен изход на антиимпериалистическата и антифашистка борба в онзи период. Разширяването на политическите контакти със страните от Латинска Америка, включително и тези по линия на ОФ се ползва със заслужен авторитет сред комунистическите партии в тези страни. Така, опитът на БКП в изграждането на ОФ в България като успешна форма за обединение на национално-демократичните и прогресивни сили се изучава с подчертан интерес от ръководствата на тези партии. Най-активни връзки на сътрудничество са осъществени с Блока на народното единство в Чили. По време на неговото тригодишно съществуване по покана на НС на ОФ нашата страна е посетена от три политически делегации. Те проявяват голям интерес към: теорията и практиката на създаване на ОФ в България; неговата организационна структура; опита му за укрепване на народно-демократична власт в България. Този опит придобива още по-голямо значение в светлината на трагичните събития в Чили и кървавото настъпление на империализма в Уругвай, Салвадор и някои други страни. Верен на своите интернационални разбирания, ОФ разпространява своя богат опит на въоръжена борба и установяване на демократично общество в страните на Латинска Америка, като през различните периоди НС на ОФ установява контакти с: Блока на народното единство в Чили; Широкия фронт на Уругвай; Единния фронт на Перу; Единния национален фронт на Еквадор; Национална среща на Аржентинците (ЕНА); Национален съюз на опозицията в Колумбия (УНО); Единния фронт „Нова сила“ на Венецуела; Националния 10 11

В.И.Ленин. Съчинения. Т. 10, с. 29. Пак там, с. 52.


Международна дейност на ОФ (1968–1978) | 177 опозиционен съюз на Салвадор; Фронта за национално спасение „Сандино“, Никарагуа. Освен това, през изследвания период НС на ОФ е поддържал връзки с демократични и прогресивни партии и организации в Бразилия, Боливия, Панама, Коста Рика, Мексико и други страни от региона. Влиянието на социалистическата общност и истината на социалистическото обществено развитие и особено примерът на революционна Куба отекват в тези страни с особена сила. Опитът на ОФ и неговото значение в борбата против фашизма и победата на социалистическата революция е изключително полезен, търсен и изучаван. Развитието на революционния процес в Латинска Америка протича в много сложна обстановка и твърде своеобразно за различните страни. Това дава отражение върху процеса на сътрудничество и взаимопомощ със страните от този район на света и много от осъществените международни контакти на ОФ с фронтовете, организациите и движенията са замразени. Въпреки това, опитът на ОФ в България продължава да се изучава с интерес от съществуващите фронтове и демократични организации. В разглеждания период като пример на ползотворно сътрудничество може да се посочи сътрудничеството на НС на ОФ с Националния съюз на Салвадор. По покана на НС на ОФ делегация от НС на Салвадор посещава нашата страна и провежда работни срещи в НС, в Градския съвет на ОФ в София и Панагюрище и ОК в Пловдив. Гостите се запознават с: мястото и ролята на ОФ за разгръщането на социалистическата демокрация и особено кооперирането на селското стопанство, тъй като аграрната реформа е от изключителна важност за развитието на Салвадор; социалните проблеми и придобивки, пенсионното дело; ролята на обществените организации в здравеопазването и грижите за жената-майка и децата. Няма съмнение, че съществуващите фронтове в резултат на заимстване опита на ОФ в България, играят съществена роля в борбата против фашизма и американския империализъм, както и в борбата за установяване на демократично общество развитие.

Международна дейност на Отечествения фронт с демократични и прогресивни партии и организации в капиталистическите страни Създаването на конкретни международни контакти на ОФ с демократични и прогресивни партии организации и движения в капиталистическите страни за разглеждания период, е било възможно в резултат на настъпилите значителни изменения в отношенията между НР България и капиталистическите страни. Благодарение на все по-нарастващото влияние на световната социалистическа общност се извършва забележителен по своите мащаби прелом в цялата следвоенна история на Европа. Този период се характеризира с „преход от периода на враждебна конфронтация в международния живот ...., към период на все постабилно мирно съвместно съществуване, разумно основано на взаимната изгода


178 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

и еднаква сигурност, на миролюбиво сътрудничество между социалистическите и капиталистическите страни“12. В широкия фронт на това мирно настъпление достойно място заема политиката на НР България и в частност стратегията за развитие на ОФ при изграждането на нов тип международни отношения. На основание именно на тези обективни предпоставки в разглеждания период се гради международната дейност на ОФ с демократични и прогресивни партии и движения от капиталистическите страни.

Сътрудничество на Отечествения фронт с демократични и прогресивни партии от капиталистическите страни В периода 1968 до 1978 г. връзките на ОФ с демократични и прогресивни партии от капиталистическите страни са недостатъчни и не покриват набелязаните мерки и задачи в програмите на НС на ОФ в България. Установени са били контакти под формата на отделни и епизодични работни срещи с: Демократичния съюз на Финландия; Португалско демократично движение; Лейбъристката партия на Великобритания; Свободната демократична партия на Федерална република Германия; Японската социалистическа партия; Партията на политическите радикали на Холандия. Предвид обстоятелството, че контактите на НС на ОФ с посочените по-горе партии са епизодични, не може да се говори за активно партньорство и сътрудничество. Опитът на ОФ предизвиква оправдан интерес сред ръководството на Демократичния съюз на Финландия поради факта, че този съюз представлява масова организация, изградена на производствен и териториален принцип – в промишлеността, строителството, сферата на обслужването в селата и е създаден с влиятелната сила на Финландската комунистическа партия. През 1974 г., когато се слага край на фашисткия режим в Португалия, в резултат на дълбоките вътрешни противоречия и на широкия размах национално-освободителната борба на народите от португалските колонии (Мозамбик, Гвинея-Бисау и Ангола) се разкриват благоприятни възможности за установяване на контакти и с тази страна. НР България е една от първите страни, която признава новото правителство на Португалия, а ОФ прави необходимото за установяване на сътрудничество с демократичните организации. По покана на НС на ОФ през 1975 г. на посещение в нашата страна пребивава делегация на партията на Португалското демократично движение, която се интересува от широката дейност на ОФ за създаване на морално-политическото единство на българския народ, за благоустрояването и развитието на населените места, за разширяването на социалистическата демокрация и участието на населението в социалното управление. Обсъдени са и конкретни мерки, свързани с разширяването на сътрудничеството и дружеските отношения между партията – 12

Брежнев, Л. За външната политика на КПСС и съветската държава, С., Партиздат, 1974, с. 565.


Международна дейност на ОФ (1968–1978) | 179 Португалско демократично движение и ОФ, които мерки по-късно временно се възпрепятстват от сложни и противоречиви събития от вътрешния живот в Португалия. На основата на конкретни данни за състоянието на класовите сили в съответните капиталистически страни се очертават обективни предпоставки за разширяване и задълбочаване на сътрудничеството в разглеждания период и след това. При действащия за периода социален модел на управление настъпват изменения в средните слоеве на обществото, което дава възможност да се определи по-ясно отношението на политическите партии и съюзи към социално икономическото развитие. За ОФ в България е от голямо значение да помага за сплотяването на народните сили в борбата срещу империализма, като намира най-подходяща форма за международно сътрудничество, делови контакти и връзки с демократичните съюзи, движения и политически партии на средните слоеве от капиталистическите страни, които се намират под влияние на социалдемократически партии като тези във Франция, ФРГ, Япония, Великобритания, Белгия, Финландия. Основна цел на социалистическата общност в Европа, в това число на единните фронтове, е да помагат за сплотяване на националните сили в борбата срещу империализма и да намират подходящи форми на делови контакти и връзки с демократическите съюзи, движения и политически партии от капиталистическите страни. Опитът на българския ОФ и единните фронтове на братските социалистически страни съдейства за изграждането на антимонополистически фронтове за отстояване на демократическите завоевания на прогресивните сили. В това отношение с голямо теоретическо и практическо значение са изводите, направени в основния документ на съвещанието на комунистическите и работнически партии, състояло се в Москва през 1969 г.

Балканите – важно направление в международната дейност на Отечествения фронт Последователната външна политика на НР България и управляващата БКП в разглеждания период винаги е била насочена към превръщането на Балканите в зона за траен мир и разбирателство. Преминаването на преобладаващата част от територията и населението на Балканския полуостров на страната на социално-демократическото управление и изменението на съотношението на основните политически сили в полза на социализма през разглеждания период оказва благоприятно влияние за развитието на международната дейност на ОФ. НС на ОФ създава и поддържа ползотворни връзки с Фронта за социалистическо единство на СРР и Социалистически съюз на трудовия народ на ФНР Югославия в контекста на обмяна на опит за укрепване на народното единство в изграждане на социалистическото обществено развитие.


180 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

Като изхожда от оценката, че отношенията със съседните на НР България капиталистически страни се отличават със стабилно развитие на политическите контакти, включително ползотворно икономическо и културно сътрудничество, НС на ОФ извършва огромна и полезна работа за реализирането на миролюбива външна политика на Правителството на НР България чрез сближаване и сътрудничество на ОФ с редица политически партии в Турция, Гърция и Кипър. НС на ОФ установява сътрудничество с определени политически партии и организации от съседните страни – Турция, Гърция и Кипър на основата на стабилното развитите политически контакти, на икономическото и културно сътрудничество между съседните страни. От 1965 г., в разглеждания период НР България и Република Турция си разменят делегации на правителствено, парламентарно, обществено и културно равнище. НС на ОФ създава и поддържа ползотворни връзки на сътрудничество с Народно-републиканската партия в Турция. Първите контакти се осъществяват през 1967 г. при гостуване на официална делегация по покана на НС. По време на срещите са обсъдени двустранните отношения между България и Турция и приносът на двете организации за развитието на тези отношения. Делегациите единодушно подчертават, че развитието на сътрудничеството, въз основа на географската близост е в интерес на двата народа и представлява съществен фактор за запазването и укрепването на мира в района на Балканите. Тесни контакти на сътрудничество ОФ създава и с групата на пожизнените сенатори, която се назначава от президента на Република Турция, съгласно тяхната конституция. По покана на НС на ОФ в страната ни неколкократно пребивават представителни делегации на тази Група, които с интерес се запознават с икономическото развитие на нашата страна и особено с постиженията ни в селското стопанство. Те посещават регионите на Пловдив, Кубрат, Силистра и други краища със смесено население и на практика се убеждават в равноправието между българи и български турци, установено в обществено-икономическия живот. Тези контакти са широко отразени в средствата за масова информация в двете страни. Нов етап в развитието на отношенията между НР България и Република Гърция започва след падането от власт на военната хунта в Гърция през 1974 г.. Установените политически контакти на най-високо държавно равнище между двете страни оказват ползотворно влияние за изграждане на сътрудничество в областта на търговията, земеделието, транспорта, ветеринарното дело и водното стопанство, енергетиката и съобщенията, образованието и културата. Особено плодотворни са контактите между ОФ и Общогръцкото социалистическо движение (ПАСОК). По покана на НС на ОФ гостува 17-членна делегация на ПАСОК през 1976 г. Наред с официалните разговори, делегацията има 18 срещи в София, Пловдив, Варна, Русе и Благоевград с отговорни държавни ръководители, научни и стопански дейци. На срещите се обсъжда дейността на ОФ в областта на селското стопанство – от зараждането и историята на българското кооперативно движение до изграждането на съвременните


Международна дейност на ОФ (1968–1978) | 181 аграрно-промишлени комплекси; участието на трудещите се в управлението на страната; ролята на обществено-политическите организации в строителството на социализма; социално-икономическите придобивки на населението в България. Конкретен израз на разширяване на сътрудничеството е посещението на делегация на ПАСОК на Осмия конгрес на ОФ. През 1978 г. делегация на ПАСОК посещава НС на ОФ и проявява изключителен интерес към работата на ОФ за възпитанието на народните маси, към проблемите на женското движение, към успехите в областта на селското стопанство. България провежда политика на мир и разбирателство и с народа на Кипър. Политиката на БКП към политическия живот в Република Кипър е принципна и последователна към запазване на суверенитета, независимостта и териториална цялост. До средата на 1978 г. ОФ няма установени контакти с общественополитически организации от Кипър. Началото на сътрудничеството между ОФ и Кипърската демократическа партия започва след идването ѝ на власт през 1976 г.. По покана на НС на ОФ в България гостуват делегации на КДП през 1977, 1978 и 1979 г.. По време на срещите си делегациите изразяват благодарността на своя народ за подкрепата на България в борбата на кипърския народ за отстояване на неговата национална кауза. Делегациите на двете страни изразяват искреното си желание за сближаване и всестранно укрепване на връзките между Кипърската Демократична партия и ОФ. През 1979 г. двете страни подписват Споразумение за сътрудничество. В изпълнение на това споразумение през м.август 1979 г. се провежда семинар с ръководните дейци на КДП и ОФ, където се разясняват политиката и перспективите за развитие на съседните страни, както и разностранната дейност, която извършва ОФ в тази посока. Растящата активност на нашата страна в областта навъншнополитическата дейност, ръководена от БКП, както и осезателното присъствие на НР България на международната арена през разглеждания период, дава своето положително отражение върху дейността на другите обществено-политически организации и най-вече върху международната дейност на ОФ. Отдавайки изключително значение на международната дейност на ОФ – Националният съвет системно и последователно популяризира българския опит за създаването и развитието на ОФ. Приетите в началото на 1979 г. от Бюрото на НС доклад „За международната дейност на ОФ и предстоящите задачи в тази област“ и мероприятията от отдел „Международни връзки“ по изпълнение на задачите, произтичащи от доклада, следва да се възприемат като доказателство за неотклонния стремеж на НС да гледа на международната дейност като особено важна и стратегическа функция. Обобщавайки опита на ОФ в областта на неговата международна дейност в разглеждания период, въпреки трудностите, които среща по пътя на нейното осъществяване, тя се превръща в закономерно сложила се необходимост. Към 1979 г. ОФ поддържа връзки с 51 фронта, движения и партии от цял свят: 12 фронта и организации от социалистически страни; 22 фронта и организации


182 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

от страните на Азия, Африка и Латинска Америка; 8 партии от развиващите се страни; 3 партии от балкански капиталистически страни; 6 партии и движения от капиталистическите на Европа. Тук в случая са от значение не толкова броят и количеството на осъществените от Националния съвет на ОФ международни връзки и контакти, а качеството, ефективността и дълбочината на тези връзки, тяхната политическа насоченост в полза на мира и демокрацията. Поставянето на международната дейност на научна основа, в периода след разглеждания и все по-пълното използване възможностите на научните институти и работници, на средствата за масова информация определят още по-големите възможности тази дейност да се развива и обхваща почти всички райони на света, да увеличава партньорите на ОФ и приятелите на България. Със своята активна международна дейност ОФ се превръща в горещ пропагандатор и агитатор на социалистическия път на развитие и на интернационалното значение на народните фронтове като важни фактори в борбата за миролюбива политика по целия свят.


ОТЕЧЕСТВЕНИЯТ ФРОНТ И 9 СЕПТЕМВРИ 1944 Г. В УЧЕБНИЦИТЕ ПО ИСТОРИЯ ОТ ВТОРАТА ПОЛОВИНА НА XX – НАЧАЛОТО НА XXI ВЕК Тодор Мишев1

С

ъбитията в България от 40-те години на ХХ в. са били и остават дискусионни в българската академична историческа литература. Дискусионността се подхранва от медиите, съвременните политически фактори, противоречивата семейна, домашно-битова история. Тези събития се влияят от един основен български фактор – ОФ, и имат за исторически водораздел една дата – 9 септември 1944 г. До голяма степен историческата наука е представила на читателската аудитория фактите за времето от 1941 до 1948 г. Противоречива остава оценката. Тя зависи от подбора на информацията и най-вече от понятийния апарат за нейното интерпретиране. Успоредно с академичната и медийната история функционира и училищната. Тя има за цел да запознае учениците с фактите и да ги подпомогне в осмислянето на историческия процес. В настоящото изследване се проследява присъствието на ОФ и интерпретациите за събитията от 9 септември 1944 г. както в учебниците по история преди 1989 г., така и в сега действащите учебни помагала. Първо се представя историята на ОФ, след това се акцентира върху съдържателните и понятийните интерпретации на събитията около 9 септември 1944 г. От времето на социализма се използват два учебника за гимназиалния курс – от 1978 и от 1985 г. За началото на ХХІ в. са анализирани всички пет учебника за задължителна подготовка. От двата периода са изследвани т. нар. Книги за учителя. Там на преподавателите се предоставят методически указания и допълнителна фактология2.

1

Авторът е доцент в Историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. 2 Косев, Д., Хр. Христов и др. История на България за втори курс на техникумите и СПТУ. С. 1978; Димитров, И., М. Исусов, ѝ. Шопов. История на България за Х клас на ЕСПУ. С. 1983; Мутафчиева, В. и др. История и цивилизация за ХІ клас. Изд. „Анубис“. С. 2001; Гюзелев, В. и др. История и цивилизация за ХІ клас. Изд. „Просвета“, С. 2001; Лазаров, И. и др. История и цивилизация за ХІ клас. Изд. „Слово“. В. Търново, 2001.; Андреев, ѝ. История и цивилизация за ХІ клас. Изд. „Кръгозор“. С., 2002; Делев, П. и др. История и цивилизация за ХІ клас. Изд. „Планета–3“. С., 2001.

183


184 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

В учебника от 1978 г. създаването на ОФ е свързано най-вече с промяната на положението по фронтовете. Целта на ОФ била обединяване на народните маси в широк антифашистки фронт и разгръщане на въоръжена борба. В учебникът се посочва авторът на програмата – Георги Димитров, и е преразказано част от нейното съдържание. Създаването на ОФ е силно персонифицирано. Част от политиците категорично отказали да участват – Н. Мушанов, Д. Гичев, Кр. Пастухов и др. Други, като Н. Петков и Гр. Чешмеджиев се съгласили, но без особен ентусиазъм. През цялото време след 17 юли 1942 г. те се стремели да ограничават неговите действия и най-вече да попречат на разрастването на въоръжената борба. През втората половина на 1943 г. се създали първите местни комитети на ОФ. До 9 септември 1944 г. те станали 670 с 3600 членове. През август 1943 г. е образуван НК на ОФ с представители на БКП, „Звено“, БЗНС“Пладне“ и един на независимите интелектуалци. В края на урока, в рубриката на „Документи и материали“ са дадени дванайсетте точки на програмата на ОФ без увода и заключението. В учебника от 1985 г. подходът към историческото повествование е съвсем различен. Разгледани са идеите, предхождащи идеята за ОФ. Това са „Единният фронт на труда“ от 20-те години и „Народния фронт“ от 30-те години на ХХ в. Смисълът на тези идеи е обединение на широки народни маси и вай-вече укрепване на комунистическо-земеделското единство. В учебника от 1985 г. се поставя по-различен акцент при анализа на програмата на ОФ. Тя не се цитира и не се преразказва, а се твърди, че има преки и по-далечни цели. По-далечните цели са цялостно преустройство на обществото. Дейността на ОФ до 9 септември 1944 г. не е персонифицирана. Буржоазните водачи отказали да участват. В същото време БКП имала подкрепа на редовните членове на буржоазните партии. До края на 1942 г. са създадени около 100 комитета. Нови 500 комитета са образувани само през лятото на 1944 г. През 1943 г. е образуван НК на ОФ с участници БКП, БЗНС-Пладне, Звено. Разликата с предишния учебник е, че тук участват само „левите социалдемократи“ и ги няма въобще независимите интелектуалци. Така ОФ фактически станал обединение само на левицата на антифашистките партии под ръководството на комунистическата партия. Дясната опозиция отказала участие и се държала враждебно спрямо ОФ. В рубриката „Документи“ са дадени уводът и заключението от програмата на ОФ без нито едно от конкретните искания. Те са дадени като факсимиле, което обаче не може да бъде прочетено. В двата учебника не се обяснява точно и ясно какво всъщност е ОФ – народно движение под ръководството на БКП или политическа партийна коалиция. Неясни остават целите и реалните практически действия на ОФ. Като цяло ОФ остава в сянката на партизанското движение и на нелегалните бойни групи. Съществува разлика между реално формулираната програма на ОФ и авторовата идея, че тя целяла цялостно обществено-икономическо преустройство. Нещата стават още по-неясни при сравнението на учебниците с книгите за учителя, които имат за цел да подпомогнат преподаването в училище. Там категорично се твърди, че целта на ОФ е революционен изход на кризата в Бъл-


ОФ и 9 септември 1944 г. в учебниците по история | 185 гария. Това е възможно най-лявото тълкуване на програмата на ОФ. Твърди се, че ОФ не е организация, а форма на боеви съюз между народнодемократичните патриотични сили начело с БКП. Едва след 9 септември 1944 г. се превръща в организация. На учителите се препоръчва да се отбягва съобщаването на цифри за комитетите и хората, които са част от ОФ. Според авторите, разпространената в учебниците максимална цифра от 3600 члена създавала впечатление за малобройност. Според тях, привържениците са много повече, но няма точни документи за тяхната численост. На учителите се препоръчва учениците да правят сравнение между „Народния фронт“ и „Отечествения фронт“. Основен въпрос в съответния урок би трябвало да бъде защо ОФ не се създава през 1939 или 1940 г., а чак през 1942 г. Създаването на НК на ОФ остава второстепенно събитие. Посочва се само, че представители на левицата подкрепяли ОФ по тактически съображения. Тяхната истинска надежда все пак била, че в бъдеще другите Велики сили ще ограничат влиянието на СССР в България. Като цяло в книгите за учителите от 70-те и 80-те години на ХХ в. има един доста схематичен и архаичен план за развитието на България през периода 1942–1944 г. В книгата от 1982 г. се твърди, че ОФ обединявал демократичните и революционните антифашистки сили в България. Това схематично разделение навежда на много логични въпроси. Дали БКП е едновременно революционна и демократична. Дали опозицията извън ОФ е демократична и антифашистка или пък не е. Като цяло на учителите се внушава недоверие към съюзниците на БКП в рамките на ОФ и пълен негативизъм към партиите извън ОФ, подкрепящи Търновската конституция и обявили се против правителството и профашистките организации. В сега действащите учебници описанието е съвсем различно. В учебниците на „Кръгозор“ и „Анубис“ създаването на ОФ е описано съвсем бегло. Отбелязано е, че от лятото на 1941 г. от Москва започва да се излъчва радиостанция „Хр. Ботев“. На 17 юли 1942 г. е прочетена програмата на ОФ. Тя е формулирана така, че да привлече на страната на комунистите буржоазните нефашистки и антигермански сили. В двата учебника не се посочват елементи от самата програма. Скритите внушения са две: програмата е изработена по съветски указания и голяма част от българската демократична опозиция не я приема поради недоверие към комунистите. Според „Анубис“ готовност за включване в ОФ изявили представители на „Звено“ и БЗНС–“Пладне“, а в „Кръгозор“ е добавена и БРСДП. И в двата учебника не е отразено нищо за създаването на НК на ОФ през август 1943 г. и оформянето на коалицията. Не става ясно дали ОФ е легална или полулегална политическа сила. От една страна, пише, че нелегалната БКП влязла във връзка с всички нефашистки легални партии и групи. От друга страна, не става ясно „Звено“, БЗНС–“Пладне“ и БРСДП какви сили са – демократични или недемократични. Като цяло се очертава един неясен образ на ОФ със скрити и по-явни негативни внушения. В учебника на „Слово“ оценката е по-балансирана и фактите са повече. Преразказват се част от тезите и исканията в програмата на ОФ – отказ от всякакви военни действия, оттегляне от Югославия и Гърция, скъсване на съюза с Гер-


186 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

мания и присъединяване към Антихитлеристката коалиция. Няма намек за промяна в обществената система и всичко е в рамките на Търновската конституция. Програмата се оценява като демократичен документ с цел привличане на всички противници на властта. Факт е обаче, че демократичните сили не го признават, тъй като инициативата излиза от БКП. В същото време тя била приемлива за широките обществени кръгове. В този учебник не се пише за участие на БРСДП, а само на част от „левите социалдемократи“. В текста няма никаква връзка между СССР и създаването на ОФ. В учебниците на „Планета-3“ и „Просвета“ създаването на ОФ е пресъздадено доста по-различно. Новата формация се свързва с промяна на силите по военните фронтове и засилването на партизанското движение. В „Планета-3“ липсват основните факти. Описани са неуспехите на БКП за масовизиране на ОФ през 1942 г. До края на годината били създадени само стотина местни комитета. В тях преобладавали комунистите с участието на леви земеделци и отделни дейци на други партии. От текста не личи дали и след 1943 г. ОФ става коалиция. Там пише за „представители“ на отделни партии. В „Просвета“ картината е съвсем различна. Програмата на ОФ се определя като общонационална. Тя създавала възможност за обединение на всички антигермански и антифашистки сили за запазване достойнството на нацията. Създаването на НК на ОФ се свързва с победите на СССР при Сталинград и Курската дъга. В последните два учебника също не става ясно дали ОФ е част от легалната или от нелегалната опозиция. Такава е ситуацията до август 1944 г. В уроците преди 1989 г. развитието на ОФ през 1944 г се разглежда в контекста на така формулираното „изостряне на революционната криза“. В уроците акцентът е поставен върху засилването на партизанското движение и променящото се международно положение. В учебника от 1978 г. ОФ присъства само във връзка с датата 6 септември 1944 г. когато НК на ОФ имал намерение да организира големи събрания и демонстрации. Смяната на властта на 9 септември 1944 г. не се свързва с ОФ, въпреки че след това се създава правителство на ОФ начело с Кимон Георгиев. По-различно е положението в учебника от 1985 г. Най-общо се твърди, как през 1944 г. ОФ получавал широка подкрепа от населението. Партизаните при своите акции изяснявали задачите на ОФ и така борбата се насочвала не само срещу фашистката диктатура, но и срещу самото капиталистическо господство. На 24 август 1944 г. делегация на ОФ иска от министър-председателя съставяне на ново, самостоятелно ОФ правителство. В края на август Кимон Георгиев отказва да участва в коалиционно правителство с буржоазните партии. На 5 септември 1944 г. НК на ОФ излиза с позив към българския народ. В него се разобличава правителството на Константин Муравиев, призовава се за неговото сваляне и установяване власт на ОФ. В навечерието на 9 септември 1944 г. представители на НОВА и НК на ОФ привлекли на страната на революционните редици войскови подразделения. За първи и последен път в българската учебна литература се дава фактът, че на 6 септември 1944 г. НК на ОФ участва в изработването на плана за решителния щурм срещу буржоазната диктатура. На 8 септември 1944 г. на страната на ОФ премина-


ОФ и 9 септември 1944 г. в учебниците по история | 187 ват офицери антифашисти от танковата бригада. След полунощ на 9 септември 1944 г. министерството на отбраната е превзето и с помощта на дежурния офицер по караула, който е привърженик на ОФ. Така към 4 часа сутринта на 9 септември 1944 г. властта вече е в ръцете на ОФ и започва социалистическото развитие на България. Не толкова революционно и романтично са описани тези събития след 1989 г. Отечественият фронт се появява на страниците във връзка със събитията от август и началото на септември 1944 г. В учебника на „Кръгозор“ по внушение на комунистите ОФ не участва в правителството на Муравиев. В този на „Анубис“ се пояснява, че няколко министерства се пазят за ОФ, но комунистите отказват. В учебника на „Слово“ отново събитията са представени по-подробно. На 12 август 1944 г. Г. Димитров наредил да се прекратят контактите с всички партии извън ОФ. Това е и първото споменаване на историческа личност, свързана с ОФ. Тук тезата е изключително антисъветска – действията на ОФ са свързани с желанието на Сталин да съветизира България и да не допусне нейния неутралитет. Подобни са и кратките описания в останалите учебници. В „Просвета“ липсва отказът на ОФ да участва в общи действия на опозицията. В „Планета–3“ се твърди, че самото правителство на Ив. Багрянов се опитвало неуспешно да установи контакти с НК на ОФ. Има пълна неяснота какво точно е станало. Особено интересно и твърде неясно е обяснена ролята на ОФ за смяната на властта на 9 септември 1944 г. В учебника на „Кръгозор“ се посочва, че смяната на властта е извършена от опитните превратаджии Кимон Георгиев и Дамян Велчев, както и на нелегалния „Военен съюз“, присъединил се към ОФ. В този на „Анубис“ е пояснено, че ОФ разполага с военни части начело с офицери от „Звено“. В трите учебника не се прави връзка между действията на военните, ОФ като коалиция и паралелните действия на партизаните. Подобно кратко описание има в учебниците на „Просвета“ и „Планета–3“. Акцентът е върху „преминалите към ОФ“ военни части. Създава се впечатление, сякаш новото правителство на ОФ след 9 септември 1944 г. идва на власт без участието на ОФ в самия акт на промяната. Не личи и никаква връзка между ОФ, съветските войски и партизаните. Само в учебника на „Планета–3“ е посочен фактът, че още на 8 септември 1944 г. в близо 170 селища комитетите на ОФ завземат властта. На първото правителство на ОФ в учебниците не е отделено много място. В учебника на „Кръгозор“ е посочено, че чрез него БКП започва постепенното завладяване на властта. В този на „Анубис“ категорично се твърди, че започва реализация на съветското изобретение, наречено „народна демокрация“. За това допринасяли и изкусната комунистическа манипулация с ОФ. В него влизат и други политически сили, които се радват на голяма популярност. В „Слово“ е използван изразът „радикален политически блок ОФ“, от чиито редици е излъчено правителството. Започва началото на „междинна политическа система“, наречена народна демокрация. В „Просвета“ се дава особено висока оценка на програмата на първото ОФ правителство. Тя е свързана с намерени-


188 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

ята за възстановяване на демокрацията, Търновската конституция, социалната справедливост и международното разбирателство. Тази програма дава надежди на милиони български граждани. Авторът обаче веднага добавя, че последвалата политическа практика рязко се разграничавала от декларираните намерения. В „Планета-3“ се посочва, че правителството разрешава дейността само на тези партии, които влизат в ОФ. В учебниците преди 10 ноември 1989 г. и особено в този от 1978 г. няма много конкретна информация за дейността на комитетите на ОФ непосредствено след 1944 г. Те се идентифицират предимно с дейността на правителството. Във връзка с Отечествената война се отбелязват действията на прикрилите се под знамената на ОФ народни врагове. Те са персонифицирани с агентите на американските империалисти Г. М. Димитров, Н. Петков, К. Лулчев, Д. Велчев. От края на 1944 до края на 1947 г. идеята за постоянни врагове в ОФ намира място на всяка една страница в учебниците. В учебника от 1985 г. подробно се обяснява и се дава положителна оценка на факта, че НК на ОФ и местните комитети на ОФ дублират централната и местната власт. Те имат управленски и контролни функции и представляват масовата опора на народната власт в службите, учрежденията, просветните и културните институции. Те подържат революционния ред в страната и смазват всички опити за контрареволюционна дейност. В учебника от 1985 г. доста подробно се описва вътрешното развитие на некомунистическите партии в ОФ. Акцентът е върху очертаващите се в тях „десници“, които по същество се обявяват против ОФ. Тази тенденция се засилва след първия конгрес на ОФ от март 1945 г. и приближаващите избори през есента на с. г. През 1946 г. по инициатива на НК на ОФ е премахнат чрез референдум и монархическият институт. В рамките на 1945–1946 г. ОФ има още един сериозен враг – международният империализъм. Представителите на САЩ и Великобритания не признавали представителния характер на ОФ и непрекъснато се месели във вътрешните работи на България. Това продължило до подписването на мирния договор на 10 февруари 1947 г. В книгите за учителя ОФ заема много по-важно място, отколкото в учебниците. Там по-ясно и по-реално се очертава ролята на ОФ в периода 1944– 1947 г. На учителя буквално се поставят задачи къде точно да постави акцентите в уроците. Първият акцент е пълното надмощие на БКП в ОФ. Чрез ОФ БКП успява да задълбочи бързо революционния процес. Вторият акцент е ясното посочване, че враговете са в десницата на ОФ и че те правят опит да задържат революционния процес. Третият акцент е функцията на ОФ като държавен орган, който разрушава буржоазно-фашисткия държавен апарат и изгражда народно-демократичните органи за управление. Всичко това след двайсет–трийсет години ще се описва в бъдещите учебници, но тогава вече с отрицателна оценка. Управлението на ОФ от 1944 до 1948 г. в учебниците след 1989 г. се разглежда като преход от многопартийна към еднопартийна система. Понятието


ОФ и 9 септември 1944 г. в учебниците по история | 189 „народна демокрация“ се поставя под съмнение или се отхвърля категорично. Различни автори в различна степен се опитват да убедят учениците, че понятието не съответства на политическата действителност. В учебника на „Кръгозор“ поясняват, че органите на централната и местната власт са поставени под контрола на ОФ. На ОФ се дължат масовите репресии след 9 септември 1944 г. и функционирането на антиконституционния „Народен съд“. ОФ организационно и идейно се приравнява с комунизма. Всички демократични партии го напуснали и преминали в опозиция. Така постепенно чрез терор и изборни фалшификации БКП чрез ОФ обсебва цялата власт в държавата. В учебника на „Анубис“ допълват, че ОФ фактически изпълнява инструкциите на Москва, които се спускат на Политбюро на БКП. Самата БКП чрез ОФ успява да поеме ръководството на всички обществени организации, дружества, съюзи, стопански структури. Кризисните явления и разцеплението в ОФ започнали по повод участието на България във Втората световна война и по-точно съдбата на офицерите от бившата царска армия. Дейността на комитетите на ОФ след 9 септември 1944 г. и по повод на Народния съд се определя като комунистически екзекуторски екипи. Освен за отлив на партии от ОФ в учебника се посочва как през 1945 г. в ОФ влиза част от Радикалдемократическата партия начело със Стоян Костурков. Обективно се посочва, че на 7 септември 1945 г. НС на ОФ разрешава дейността на опозиционните партии. Доста подробно е описана същността и дейността на ОФ в учебника на „Слово“. Обяснена е структурата на ОФ: начело е НК на ОФ, следват териториални, стопански и обществени подразделения, които дублират цялата държавна и обществена структура. Те формално имат по-малко функции от съветите в СССР след Октомврийската революция от 1917 г., но реално изземват всички държавни и обществени дейности. Чрез своята доминация в ОФ БКП създава своеобразна държава в държавата. Опитът на част от държавните институции да ограничат ролята на ОФ в края на 1944 г. е париран от Москва. Всички политически чистки и убийства в България са извършени от комитетите на ОФ. Първоначално жертвите са лица извън ОФ, а по-късно всички некомунисти. Армията също е овладяна от БКП чрез комитетите на ОФ. Другите партии в ОФ не успяват да се възстановяват и масовизират. Единствената по-силна – БЗНС, преминава след известно време в опозиция. Чрез ОФ БКП безцеремонно манипулира изборите за ОНС и ВНС. По този начин новата власт се легитимира пред света. От посочените дотук три учебника в този на „Слово“ има най-много негативизъм спрямо ОФ при анализ на фактите и при подбора на понятийния апарат. В учебника на „Планета-3“ събитията след 1944 г. се свързват с понятието „народна демокрация“, което е анализирано пространно и предимно положително. В съответния урок подробно са разгледани всички партии в ОФ и тяхното развитие. Действията на ОФ като цяло са отразени пестеливо и с внимателно подбиране на понятията. Посочва се, че в НК на ОФ и в местните комитети доминират комунистите. Противоречията в ОФ се обясняват с желанието на БКП да упражнява диктат над другите партии в коалицията. По-голяма част


190 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

от членовете на БЗНС и БРСДП напускат ОФ, но пък там влиза част от Радикалната партия. Абревиатурата ОФ по никакъв начин не се вписва в чистките и репресиите, извършени след 1944 г. Те се свързват пряко с БКП. В учебника на „Просвета“ също няма пряка връзка между ОФ и незаконните действия в България след 1944 г. Доста подробно и с умело подбрана терминология се описва дублирането на държавното управление от НК на ОФ и неговите местни комитети. Там доминира БКП, чрез него се осъществява политически контрол, ОФ дава препоръки за дейността на институциите, ОФ следи за извършването на всички реформи в обществото – политически, икономически, социални, културни. Няма и намек за участие в репресии и други незаконни действия. Посочено е, че след 1946 г. органите на ОФ започват организирано настъпление срещу опозицията, като това се свързва с пропагандни кампании. Учебникът на „Просвета“ е един от трите, който публикува на своите страници документи, свързани с ОФ. Тези документи представят различни страни от характера и действията на организацията. В „Просвета“ има телеграма на Г. Димитров до ЦК на БКП от 13 декември 1944 г. В нея той дава и препоръки да не се изнася на показ водещата роля на БКП в правителството и в НК на ОФ. Така без агресивен тон и радикални стъпки ще се приобщават още известно време съюзниците и няма да се дразнят враговете. До документа има снимка на Никола Петков и текст. В текста се чете, че той подкрепя идеята за създаване на ОФ, влиза в неговия Национален комитет преди 1944 г. и е министър в първото правителство след 9 септември 1944 г. В учебника на „Планета–3“ е дадена част от резолюцията на X пленум на ЦК на БКП от август 1946 г. Там се решава БКП и ОФ да работят систематично за популяризиране на македонския език и македонската литература, за запознаване на неселението с историята на македонския народ. Целта е постигане културна автономия и бъдещо обединяване с основната част от македонския народ в Народна република Македония. В учебника на „Кръгозор“ е публикуван част от закона за конфискация на придобитите чрез спекула и по незаконен начин имоти. В чл. 9 се утвърждава, че всички местни комитети на ОФ са длъжни да съобщават на съответния прокурор за всяко лице, което е увеличило имотното си състояние без съответствие с нормалните доходи при добросъвестно упражнение на занятието му или с доходите на имотите и капиталите му. Текстовете за приемането на Димитровската конституция и последвалата пълна реорганизация на ОФ са едни от най-неясните в учебниците от 70-те и 80-те години. Не само учениците, но дори и академично подготвените читатели трудно могат да вникнат в написаните текстове и в евентуалните скрити внушения. Унищожаването на опозицията и приемането на новата конституция в края на 1947 г. се оценява като засилване на революционния процес. Промените в ОФ от 1948 г. се описват в няколко аспекта – идеен, програмен и организационен. В идеен план ОФ би трябвало да започне изграждането на социалистическо общество в България и да се бори за национална независимост. Единният ОФ би трябвало да символизира политическото единство на народ-


ОФ и 9 септември 1944 г. в учебниците по история | 191 ните маси. В програмно отношение се отбелязва, че към 1947 г. ОФ е изчерпал своите програми от 1942 и 1944 г., както и програмата от Първия конгрес на ОФ (1945 г.). Новата програма на ОФ е изработена от Васил Коларов и е приета на Втория конгрес на ОФ през февруари 1948 г. Най-трудна за обяснение се оказва организационната трансформация на ОФ. В учебника от 1978 г. отново се разглежда ретроспективно организационното еволюиране на ОФ. От една страна се твърди, че през 1945–1947 г. ОФ се превръща в широко народно движение. От друга страна се посочва, че до 1948 г. в ОФ няма низови организации, индивидуално членство и изборни ръководства. В неговите структури по взаимно съгласие влизали коалиционните партньори на БКП, както и представители на всички обществено-политически организации, близки до БКП. Всичко това създавало организационни неудобства. Поради това ЦК на БКП взима решение за преустройство на ОФ в единна обществено-политическа организация. Това не означавало премахване на многопартийната система, а само механизъм за още по-голямо сближаване между управляващите политически партии. В учебниците преди 1989 г. дори има двусмислени критики и недоволство от фактически извършеното партийно сливане. В учебника от 1985 г. се твърди как „това създаде неправилно убеждение в някои партийни среди, че ОФ ще се превърне постепенно в единна политическа партия“. По повод саморазтурването на „Звено“ и „Радикалдемократическата партия“, поради „излишното им съществуване“ в учебника е направен следният анализ: „Този техен партиен извод обаче бе преждевременен. Не беше взета под внимание социалната активност на дребнобуржоазните маси. Многопартийната система беше ликвидирана прибързано и с това се стесниха политическите граници на народната демокрация“. Не става ясно дали това е ревизия на оценките от сталинисткия период и някаква „перестроечна идея“, но в учебниците от 60-те и 70-те години на ХХ в. липсват подобни оценки. Тази оценка изглежда неясна и двусмислена, защото в учебника остава разказът за естественото обединение или закриване на партиите от ОФ. Така например БРСДП се обединява с БСП върху основните идеи за строителството на социализма и осъждането на „широкия социализъм“. Реформирането на БЗНС било свързано с възприемането идеите на класовата борба и социалистическото строителство. Ръководните дейци на „Звено“ и радикалите пък решили, че съществуването им е излишно. Въпреки обясненията за ползата от трансформацията и за бъдещата важна роля в живота на България, ОФ липсва в уроците, в книгите за учителя и в христоматиите за развитието на България след 1948 г. В учебника от 1985 г. има кратки и особено любопитни информации. В началото на 50-те години ОФ имал към 2 000 000 членове. Той обаче не намирал винаги своето място в системата на народната демокрация и препокривал своите задачи с тези на БЗНС, ДСНМ, БНЖС, СБСД, профсъюзите. След Априлския пленум на ЦК на БКП обаче било преодоляно подценяването на тези организации. След 1947 г. и особено през 50-те години към НК на ОФ била създадена комисия за борба с неграмотността. За последно ОФ се споменава в една справка, според


192 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

която към 1981 г. в тази организация членуват над 4 200 000 българи. Той разработвал своята програма въз основа програмата на БКП и играл важна роля в политическия живот на страната. Политическата трансформация на ОФ в началото на 1948 г. се разглежда в днешното поколение учебници като фактически край и пълно обезличаване. В учебника на „Кръгозор“ в едно изречение се твърди как единната обществено-политическа организация ОФ се превръща в оръдие на БКП. В учебника на „Анибус“ по-подробно се обяснява как БКП започва да елиминира своите партии-партньори в рамките на ОФ и така той губи коалиционния си характер. След обособяването си в единна организация през 1948 г. ОФ се превръща в изпълнител на волята на компартията. В учебника на „Слово“ няма нито ред и дума за съдбата на ОФ през 1948 г. и след това. Понятието „казионна организация“ се появява в учебника на „Планета–3“. Така се характеризира обществено-политическата организация ОФ, която чрез индивидуалното членство на гражданите и пълната си подчиненост на БКП се обезличава. Посочено е, че министър-председателите Г. Димитров и В. Червенков едновременно са и председатели на НК на ОФ. Този акт недвусмислено показва сливането на партията с държавата. В учебника на „Просвета“ има идентична информация и анализ – ОФ става казионна организация, пряк изпълнител на решенията и разпорежданията на БКП. Понятието Деветосептемврийско въстание се утвърждава в няколко речи на Георги Димитров и в официални документи на БКП между 1948–1950 г.3 За периода от близо 10 години след 1944 г. няма научни изследвания, които да оборват или защитават партийно утвърденото понятие. През 50-те години започва неговото доразвиване и модифициране, натрупването му с нов информационен пълнеж и усложнен понятиен вариант. Това доразвиване продължава до 80-те години на ХХ в. През 50-те години основните понятия са „въоръжено антифашистко въстание“ и „народно антифашистко въстание“, като само събитията между 6 и 9 септември 1944 г. се наричат революционни действия. Срещат се варианти на словосъчетания като Деветосептемврийско народно въстание, които пък са обяснени с понятията „въстанически сили“, „въстаническо движение“, „революционна власт“, „революционно минало“ (за БКП). Основният извод е, че Деветосептемврийското народно въстание поставя началото на социалистическата революция. Ролята на СССР за 9 септември 1944 г. се сравнява с ролята на Русия за българското освобождение през 1878 г. Прави се паралел с понятията турско робство и немско фашистко робство4. В учебниците от края на 70-те и 80-те години няма големи промени в трактовката на проблема. Описва се наличието на „революционна вълна“ в началото на септември, която довела до народно въстание на 8 и 9 септември 1944 г. Успоредно се използват понятията въстание и революция. Въстанието е с вре3

Димитров, Г. Избрани произведения. Т. 2. С. 1954. Кратка история на България. С., 1958; Бурмов, Ал. и др. Българска история за ХІ клас на Общообразователните училища. С., 1953.

4


ОФ и 9 септември 1944 г. в учебниците по история | 193 метраене четири дни от 6 до 9 септември. Общо взето понятийната логика е следната: след четиридневни революционни акции и всеобщо революционно вдъхновение побеждава деветосептемврийското въстание, което е и победа на социалистическата революция. Тази теза вече противоречи на тезата от V конгрес на БКП, според която народното въстание на 9 септември 1944 г. само е дало началото, открило пътя на строителството на социализма. Тази теза на V конгрес се запазва до учебниците от 1978 г. След това има известно творческо и идеологическо престараване от страна на авторите на учебниците5. В книгите за учителя и в учебните пособия за СИП от този период, революционният момент в акта на 9 септември е дори много по-силен, отколкото в учебниците. Там при обяснението на явленията и фактите са включени повече понятия от научните области на марксистката философия и научния комунизъм. Пренаситено е с понятия като „революционен процес“, „революционни сили“, „революционна криза“, „класова борба“. Понятието „Деветосептемврийска революция“ се използва заедно и дори по-често от словосъчетанието „деветосептемврийско народно въстание“. На учителя е поставена ясна и конкретна цел – с тези понятия и с цитати от книги като „Деветосептемврийската социалистическа революция“ емоционално да се обагри акта на 9 септември. Най-пълното като количество и емоция формулиране на акта имаме през 1983 г. – „Деветосептемврийското народно въоръжено антифашистко въстание“, което „извоюва победата на социалистическата революция“. В повечето учебни помагала за учители и ученици има смесване и препокриване на понятията въстание и революция. Така например през няколко реда за едни и същи действия се използват и двете понятия, или пък едното е в заглавието (въстание), а другото – в текста (революция)6. През периода на 70-те и 80-те години в понятийно отношение няма разлика между учебниците за ІІІ/ІV клас, за VІ и за ІХ/ХІ клас, където се учат събитията от 9 септември 1944 г. Все пак понятието въстание се употребява по-често при по-малките ученици. В ІІІ и ІV клас то е придружавано от емоционални образи като „Велик ден“, „истинска лавина“, „обща атака“ и др. В ІІІ клас се прави сравнение между въстанията от 1944, 1923, 1876 г. и се прави явно отъждествяване между опита за свобода през април 1976 г. и свободата, дошла с въстанието от 1944 г.7 В заключение за този период може да се каже, че докато в академичните изследвания се употребява преди всичко понятието въстание, то в учебниците и помощните дидактически средства, вероятно с цел по-голямо 5

Косев, Д., Хр. Христов и др. История на България за втори курс на техникумите и СПТУ. С., 1978; Димитров И., М. Исусов, ѝ. Шопов. История на България за Х клас на ЕСПУ. С., 1983. 6 Шопов, И. История на България (ръководство за учителя). С., 1982; Радулов, Ст и др. История на България за ХІ клас на ЕСПУ (СИП). С., 1983; Шопов, Й. Методически насоки по история на България за VІ клас. С., 1986. 7 Дражев, П. и др. Родинознание за ІІІ клас на ЕСПУ. С., 1983; Дражев, П. и др. Родинознание за ІV клас на ЕСПУ (ръководство за учителя). С., 1976.


194 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

емоционално въздействие се използват заедно и почти равностойно понятията въстание и революция. Следващият период на понятийно развитие е този от 1990 до 1995 г. Тогава с различни темпове се сменяха „записки“, „пособия“ и учебници, появиха се и първите кандидатстудентски помагала. Динамиката на смяната на понятията вървеше неравномерно, според бързата смяна на правителствата и личните политически позиции на отделните автори. През този период понятийната система в учебниците се доближаваше по-скоро до медийните дискусии по въпроса, защото сериозни и бързо написани академични оценки практически нямаше. В повечето учебници и пособия все пак се наблюдава радикалното налагане на понятието „преврат“. През 1990 г. в учебника за VІ клас все още се пише за въстание и въстанически части, като терминологията е семпла, а оценките за въстанието са изцяло положителни (автори са М. Куманов и М. Радева). През 1992 г. друг автор, пак за VІ клас, пише само за събитията на 9 септември 1944 г., без да използва никакво определено понятие. Оценката обаче е негативна. Прави се паралел с 9 юни 1923 г. и 19 май 1934 г. пак без употребата на точни понятия. Като извод за събитията се посочва установяването на комунистическа диктатура от тоталитарен съветски тип (автор Б. Бобев). Промяната при ХІ и ХІІ клас протича по същия начин, като имаме известно препокриване между честата смяна на правителствата, политическите убеждения на авторите и понятийното съдържание в учебниците. В първите учебници след 1989 г. се използва понятието въстание. Както при VІ, така и при ХІ и ХІІ клас, изчезва понятието революция и съответните му разновидности. През 1992 г. текстовете в учебниците за VІ и ХІ и ХІІ клас са почти идентични, но при ХІ, ХІІ клас един и същ автор през същата година вече използва понятието преврат (военно-политически преврат, автор Б. Бобев). За промяната на тогавашната власт обаче е използвано понятието „предаване“, което се използва предимно при доброволни действия. През 1995 г. вече окончателно се утвърждава понятието „преврат“, а понятието „въоръжено въстание“ се пише в кавички с елемент на ирония и ясно изразен негативизъм (автор Ст. Грънчаров). Прави впечатление, че в някои учебници с участието на едни и същи автори през 1990 г. се използва понятието „въстание“, а през 1995 г. понятието „преврат“8. През периода 1990–1995 г. излизат и първите кандидатстудентски помагала. През 1991 г. в първото помагало събитията са наречени въстание, което поставя началото на демократичен период в българската история (без автор). През 1993 г. актът на 9 септември 1944 г. също е въстание, но без да има ясни позиции за установената власт и за последвалото управление (автор Ст. Три8

Куманов, М., М.Радева. История на България за VІ клас на ЕСПУ. С., 1990; Бобев, Б. Записки по история на България за VІ клас. С., 1992; Радева, М., М. Лалков и др. История за VІ клас на СОУ – книга да учителя. С., 1995; Бобев, Б. Записки по история на България за VІ клас. С., 1992.; Бобев, Б., Ст. Грънчаров. История на България за ХІ клас на СОУ. С., 1995.


ОФ и 9 септември 1944 г. в учебниците по история | 195 фонов). През 1993 г. излизат и първите нови общи истории на България след политическите промени. За събитията от 9 септември 1944 г. има изключително емоционални антикомунистически оценки с целенасочено отхвърляне на понятията „революция“ и „въстание“ и утвърждаване на понятието „преврат“ (автори П. Константинов и Ст. Грънчаров)9. От 1996 до 2003 г. за гимназиалната степен функционират три паралелни алтернативни учебника. Те съвпадат с управлението на СДС и НДСВ, но писането на учебниците е в последната година от управлението на БСП с автори с леви убеждения. В учебника на изд. „Анубис“ има раздвояване между текст и понятие. Фактологията на събитията изцяло преповтаря фактологията от учебниците през 1989 г. с ясното внушение, че народът и партизаните завземат властта в страната. За събитията от 1942 до 9 септември 1944 г. се използва понятието „гражданска война“. За събитията в страната от 6 до 9 септември 1944 г. липсват понятията „въстание“ и „революция“, но за събитията конкретно в София има понятие „преврат“ (автор Ив. Илчев). Урокът е онагледен със снимки от учебниците преди 1989 г. – стачки и посрещане на партизаните. В учебника на изд. „Просвета“ е обратното. Няма подробно описание на стачки и партизански действия, но събитието недвусмислено е наречено с понятие отпреди 1989 г. – „въоръжено въстание“ (автор Л. Огнянов). Все пак в методическата част на урока на учениците е предложена дискусия дали политическата промяна на 9 септември 1944 г. трябва да се нарече „въстание“, „преврат“ или нещо друго. В учебника на изд. „Отворено общество“ има кратка обективна фактология без използване на никакво специфично понятие. Според автора на конкретния урок за 9 септември 1944 г., държавните учреждения са завзети, а правителството е арестувано (автор Ст. Трифонов). В урока за последвалото вътрешнополитическо развитие на България обаче, предпазливо и с уговорки е лансирана тезата и съответно понятията за военен преврат в София и за въстание в много региони на страната (авторка Е. Калинова). В книгите за учителя на изд. „Просвета“ и „Отворено общество“ авторите доразвиват тезите си от учебниците. В книгата за учителя на „Просвета“ се прави подробна сравнителна характеристика на събитията от 9 юни 1923, 19 май 1934 и 9 септември 1944 г. Твърди се, че промяната става по методиката на първите два преврата, но промяната от 1944 г. все пак не се нарича преврат, а просто – промяна (автор М. Радева). При изд. „Отворено общество“ авторите са посочили, че оценката е политическа – противниците на 9 септември 1944 г. използват понятието „преврат“, а участниците и симпатизантите говорят за „въстание“10. 9

Колева, В. и др. Шанс за успех. С., 1991; Каймаканова, М. и др. История на България (план– тезиси). С., 1993; Божилов, Ив. и др. История на България. С., 1993; Константинов, П. История на България. С., 1993. 10 Делев, П. и др. История на България за ХІ клас. Изд. „Отворено общество“. С., 1996; Гюзелев, В. и др. История за ХІ клас. Изд. „Просвета“. С., 1996.; Фол, Ал. и др. История за ХІ клас. Изд. „Анубис“. С., 1998.; Радева, М. История на България (книга за учителя). Изд.


196 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

От съдържанието на учебниците от 1996–2003 г. може да се направят няколко извода. В понятийно, а понякога и в емпирично-фактологично отношение имаме връщане към учебниците отпреди 1989 г. при понятието „въоръжено въстание“. В същото време обективно са премахнати някои крайно емоционални и политизирани антикомунистически оценки от учебниците, издадени през периода 1992–1995 г. Фактът, че по същество „левите“ оценки за 9 септември 1944 г. просъществуваха при управлението на СДС и отчасти на НДСВ може да се анализира по-скоро политоложки, отколкото от гледна точка на академичната история. Авторите явно са се стремили да балансират между реалните факти, времето, в което са писани учебниците и личните си политически убеждения. Две правителства с явно декларирани десни убеждения не премахват учебници, в които има преобладаващо леви оценки за 9 септември 1944 г. Тук анализът може да има поне два нюанса. Единият е, че скритите убеждения на министрите от СДС и НДСВ са също леви, въпреки декларациите. Другото разсъждение може да бъде в посока, че демокрацията в България е достигнала до напреднал стадий. При него смяната на управляващите не води до конюнктурна смяна на учебници или до елиминиране на издателства, чиито автори, собственици или финанси са свързани с комунистическото управление преди 1989 г. През същия разглеждан период – 1996–2003 г. на книжния пазар се появиха над петнайсет кандидатстудентски пособия с различен обем и структура, в които, макар и кратко, се пише за 9 септември 1944 г. В повечето от тях участват практически всички автори на учебници след 1990 г. В тези помагала според авторския колектив са застъпени тезите за въстание и за преврат. Авторите писали записки и учебници до 1995 г. преповтарят понятието „преврат“11. Автори на учебници след 1995 г. използват понятие „завземане на властта“, като не използват „въоръжено въстание“12. Трета група автори, които не са участвали в писането на учебници използват понятия като „преврат“ или по-неутралното „насилствено сваляне“, но никога „въоръжено въстание“. Тоест, появяват се и автори, за които в учебника станалото на 9 септември 1944 г. е „въоръжено въстание“, а в кандидатстудентската им история това е „насилствено сваляне на властта“13. След 2003 г. и до днес функционират пет алтернативни учебника за ХІ/ХІІ клас. В тях разнообразието при оценките за 9 септември 1944 г. е по-голямо, като се запазват някои тенденции от периода 1996–2003 г. Появяват се нови „Просвета“. С., 1997.; Делев, П. и др. История на България (книга за учителя). Изд. „Отворено общество“. С., 1996. 11 Петков, П. План тезиси на изпитните теми по история на България. С., 1997; Матанов, Хр. и др. Книга по история за кандидатстуденти. С., 1996; Матанов, Хр. и др. Ръководство за подготовка на кандидатстуденти по история. С., 2000. 12 Каймакамова, М. и др. История на България за кандидатстуденти и зрелостници. С., 1999. 13 Илиев, И. и др. На изпит по история. С., 1996. Колев, В. и др. История на България (разширени планове за конкурсен изпит). С., 2000.


ОФ и 9 септември 1944 г. в учебниците по история | 197 издателства, нови автори, а част от старите автори си остават в същите издателства или преминават в други, които отново имат одобрени учебници. В учебника на „Планета–3“ (автори Ив. Илчев и Е. Калинова) е доразвита тезата от края на ХХ в. за „въстание в провинцията и преврат в столицата“. Предложената фактология подробно описва въстаническите действия в провинцията и „преминаването“ на властта в столицата. За първи път след 1989 г. в този учебник има два урока за 9 септември 1944 г. В първият се използва само понятието „преминаване“ на властта, във вторият са само понятията „въстание“ и „преврат“. Тази теза за понятийното раздвояване на събитието според географията на България общо-взето не се подкрепя от авторите на другите четири учебника. В учебника на „Анубис“, в основния текст събитията са „военен преврат“, като в рубриката научна консултация обективно и без дискусионност е посочено мнението за „деветосептемврийска социалистическа революция“ (Атанас Василев, Ст. Грънчаров). В учебника на „Просвета“ (М. Лалков, Л. Огнянов) определението е „държавен преврат“. В учебника на „Слово“ категорично е „преврат“. В съответния урок няма нито дума за стачки, партизани, а за събитието не е отделен дори отделен абзац. В профилираната подготовка на „Слово“ събитието не е споменато дори като факт. Събитията от 9 септември 1944 г. са „държавен преврат“ и в учебника на изд. „Кръгозор“14. В заключение биха могли да се посочат няколко неща. От 1944 до 1989 г. понятията следват преди всичко партийните документи с мнения по въпроса за характера на 9 септември 1944 г. Научните изследвания, които все пак понякога малко се отклоняват от догмата, не се взимат предвид при оценката на събитията. В учебниците и книгите за учителя, които имат предимно образователна и възпитателна цел, се наблюдава дори понятийно престараване, с което се величае акта от 9 септември 1944 г. От 1990 до 2011 г. в оценките има творчески и политически плурализъм. Мотивите за понятийната характеристика са няколко: творческите изследвания на автора, понякога политическата му ангажираност, понякога желанието му да се съобразява с управляващите. Като цяло крайните оценки от времето 1990–1995 г. в последното десетилетие стават все по-балансирани и нюансирани.

14

Мутафчиева, В. и др. История и цивилизация за ХІ клас. Изд. „Анубис“. С., 2001; Гюзелев, В. и др. История и цивилизация за ХІ клас. Изд. „Просвета“ С., 2001; Лазаров, И и др. История и цивилизация за ХІ клас. Изд. „Слово“. В. Търново, 2001; Андреев, ѝ. История и цивилизация за ХІ клас. Изд. „Кръгозор“. С., 2002; Делев, П. и др. История и цивилизация за ХІ клас. Изд. „Планета–3“. С., 2001.


ИСТОРИЯ НА РЕГИОНАЛНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ НА ОФ


ДЕЙНОСТТА НА ОФ В СОФИЯ И В СОФИЙСКА ОБЛАСТ Емилия Лазарова1, Миглена Иванова

О

течественият фронт е изграден по идея и под непосредственото ръководство на Георги Димитров и е проява на историческия опит на БКП и на левите политически сили в България в борбата против фашизма, за мир, демокрация и социални завоевания. В условията на Втората световна война и на обвързаността на България с хитлеристка Германия около идеите на Отечествения фронт се обединяват много антифашистки и демократични политически сили в страната. За кратко време, в условията на нелегалност и политически преследвания в България е изградена широка мрежа от нелегални комитети на ОФ. Важен стимул в този процес е създаването на Националния комитет на Отечествения фронт с център в София през август 1943 г. По непълни данни в навечерието на Деветосептемврийското въстание в страната работят 760 комитета, като от тях около 200 са в София и в Софийска област2, която тогава включва сегашните Софийска, Пернишка, Кюстендилска област и София. Още през август 1942 г. по инициатива на ЦК на БКП в София е свикана конференция с представители на демократичните и опозиционните партии и организации, на която е поставено началото на ОФ. През септември 1942 г. са основани и първите комитети на ОФ в областта, като този в Етрополе с председател Иван Гаврилов Йотов от с. Осоица, Софийско. Първите нелегални комитети на ОФ в София се създават през септември 1942 г. в кварталите „Булина ливада“, „Коньовица“ и „Банишора“, а скоро след това и евреите в София създават своя организация на ОФ. На 10 октомври 1942 г. е основан комитет на ОФ в с. Живково с председател Раде Митрев, на 14 октомври – в Ихтиман с председател Димитър Хаджийски и др. През следващите месеци изграждането на комитети на ОФ се разширява: през ноември такива комитети са основани в с. Новачене с председател Ангел Димитров Гешков, в с. Лопян с председател Цвятко Янков Танчев, в с. Осиковица с председател Цветан Пешков, а също и на комитетите в с. Голямо Малово с основатели Иван Соколов и Кирил Пчелински, в с. Осеновлаг и в с. Байлово, в селата Литаково, Рашково, Скравена. Тези комитети съдействат за създаването на мрежа от ята1 2

Авторката е доцент и доктор по история. Бонев, Вл., За единния, народния и Отечествения фронт. С., 1974, с. 274.

201


202 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

ци и помагачи и приютяват през зимата на 1942–1943 г. партизаните от отряд „Чавдар“. Софийският областен комитет на ОФ е създаден през декември 1942 г., като в него работят партийните функционери д-р Любен Герасимов и Мишо Мишев, членовете на БЗНС „Пладне“ Лазар Ралчев и Борис Пашев, представители на БРСДП са Димитър Нейков и Иван Попов, а от Радикалната партия е Славчо Стоилов. За председател е избран Д-р Любен Герасимов. Първите заседания на комитета са проведени в кантората на Славчо Стоилов на ул. „Калоян“ № 1 А и в канцеларията на дружество „Дунавия“ на ул. „Екзарх Йосиф“, в Своге и в с. Мировяне. Още на първото заседание на Софийския областен комитет д-р Любен Герасимов и Мишо Мишев докладват по Програмата на ОФ и задачите, свързани с реализирането ѝ. Тогава са утвърдени апел и план за изграждане на комитети на ОФ в Софийска област. На 31 декември 1942 г. в София излиза първият брой на вестник „Отечествен фронт“. Автор на уводната статия „На борба“ е Тодор Живков, тогава секретар на Районния комитет на БКП в Софийския квартал „Ючбунар“. През април 1943 г. в Пирдоп е създаден първият Околийски комитет на ОФ в Софийска област. На негови председатели са избрани Димитър Стойков Неов и Никола Ефтимов. През юли и август 1943 г. са създадени още околийските комитети в Ботевград, Новоселци (Елин Пелин), Своге, а през 1944 г. и в Годеч (с председатели Илия Каралеев и Софрони Ставрев), Ихтиман (с председател Димитър Хаджийски), Долна баня и гара Костенец. През октомври 1943 г. и до края на годината е основан комитет на ОФ в с. Равнище с председател Пано Иванов Събински, а също и в с. Правешка лакавица с председател Петко Цонков Вуцов, в с. Петърч и с. Мирково3. На заседание на ОК на ОФ в Своге е взето решение в. „Отечествен фронт“ да се издава като орган на Софийския областен комитет на ОФ. В броя на вестника от март 1944 г. е поместена резолюцията от заседанието, в която се анализира международното и вътрешното положение и се призовават всички патриоти на въоръжена борба за сваляне на германо-фашистките управници и за създаване на правителство на ОФ. Първоначално са отпечатани 400 броя от вестника, но търсенето им налага допечатване на нови 300 броя. В брой на в. „Отечествен фронт“ от август 1944 г. Областният комитет на ОФ призовава трудещите се „на борба с всички сили и средства за изгонване на немците от страната, сваляне на Багряновото правителство и създаване правителство на Отечествения фронт“4. В навечерието на 9 септември излизат още три притурки на вестника. От юни до септември 1944 г. се изграждат комитети на ОФ в: с. Алдомировци с председател Велин Цветков, Драгоман с председател Архангел Гигов Панайотов, , с. Григорево с председател Киро Григоров Стойнов, с. Чурек с 3 4

45 години Отечествен фронт в Софийски окръг. С., 1987, 2–8. Пак там, 7–8.


Дейността на ОФ в София и в Софийска област | 203 председател Иван Дачев Шаралийски, селата Опицвет, Габер, Макоцево, Батулия, Огоя, Челопеч, Очуша, Вакарел с председател Борис Владимиров Стоицев5. На 28 август 1944 г. е проведено последното заседание на нелегалния Областен комитет на ОФ. То приема програма за завземането на властта в София и в Софийска област, обхващаща обширни територията на страната. Навлизането на съветската армия на Балканите е важен фактор за ускоряване на събитията в България. Особено активни в началото на септември са комитетите на ОФ в Софийска област. На 7 септември в София е проведен митинг пред хотел „Славянска беседа“, на който говори членът на Областния комитет на ОФ Димитър Нейков. На 8 септември комитетът на ОФ на гара Костенец издава позив „за събаряне на фашистката власт и достойно посрещане на Червената армия“. На 8 септември група отечественофронтовци от с. Рашково вземат властта, а за кмет е назначен Марин Ив. Дудин. С помощта на партизаните е установена власт на ОФ и в с. Долна баня. Сутринта на 9 септември Областният комитет на ОФ се обръща с възвание към жителите на Софийска област, което завършва с думите: „Като резултат на героичната народна борба в продължение на десетилетия, на героичните подвизи на народните въстаници и въстанички, активно подпомогнати от патриотичното войнство, от днес е на власт Отечественият фронт. От днес всички права и свободи на народа се възстановяват. Край на всяка тирания и робство. Да живее правителството на Отечествения фронт! Смърт на фашизма, свобода на народа!“ На 9 септември 1944 г. местните комитети на ОФ в Софийска област установяват своята власт в много селища. А до края на септември са изградени комитети на ОФ във всички военни части, учреждения и фабрики. Нелегалните комитети на ОФ в София и в Софийска област играят важна роля за разширяване на антифашистката съпротива и за успешното осъществяване на революционните събития в България с решаващата помощ на Съветската армия. За провеждането на важните задачи, които стоят пред новата власт в България от изключително значение е единството и сплотеността на народа. ОФ изразява това единство чрез своето разширяване и укрепване още в първите месеци на новата власт. Това, което се случва в София, в НК на ОФ и в комитетите по места се разпространява в работата, която се осъществява от ОФ в цялата страна. Политическите партии, които участват в ОФ, на 13 октомври 1944 г. излизат със съвместна декларация за характера, структурата и дейността на отечественофронтовските комитети. В нея се заявява, че „Отечественият фронт не е обикновена, временна междупартийна комбинация за вземане и подялба на властта, а продължителен всенароден боеви съюз на демократическите и па-

5

Пак там,


204 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

триотичните сили за довеждане докрай борбата срещу фашизма и за изграждане на новото общество“6. Още в първите дни след 9 септември за България се включва в заключителния етап на войната срещу Третия райх и ОФ участва в мобилизирането на силите на народа в помощ на армията и на фронта. Комитетите на ОФ в София и в Софийска област набират и изпращат на доброволци, разясняват значението на българското участие. През октомври 1944 г. са изградени акционни комитети за помощ на армията под лозунга „Всичко за фронта, всичко за победата!“. Начело на Централния акционен комитет застава главата на православната църква екзарх Стефан. Към Областния комитет на ОФ в София и в околийските комитети в Софийска област са създадени специални военни комитети със задача да съдействат на армията и да организират народа в нейна помощ7. На 6 декември 1944 г., в разгара на войната, когато българският народ мобилизира силите си за разгрома на фашизма, на събрание в гара Костенец е обявена акция за събиране на средства за купуване на добитък за нуждите на фронта. Хората се включват ентусиазирано и събира 3 милиона лева8. В София и в Софийска област комитетите на ОФ допринасят за организирането и сплотяването на младежите и жените, като дават своя принос при решаването на всички основни задачи, която стоят пред тогавашна България. Перспективата за ускорено развитие и модернизиране на България е заложена в Програмата на ОФ, приета на Втория ме конгрес през февруари 1948 г. Тогава Георги Димитров обосновава необходимостта ОФ да се превърне в единна общонародна политическа организация, способна да обедини и мобилизира българския народ в изграждането на новото общество. Той е избран за председател на ОФ, а след смъртта му неговото място заема Владимир Поптомов9. В началото на 50-те години са внесени изменения и допълнения в устава на ОФ. Възприета е линия за сливане на дейността на ОФ с дейността на народните съвети, което принизява политическия му характер. Този процес се проявява и в дейността на организациите на ОФ в София и Софийско. Четвъртият конгрес на ОФ (февруари 1957 г.) възстановява мястото и ролята на ОФ в политическата система. Започва подобряване на работата на ОФ във всички области. През следващите десетилетия ролята на ОФ се разширява, разнообразяват се и се стимулират формите на работа на комитетите на ОФ, върху тях се прехвърлят много държавни функции. През следващите години ОФ и Софийската му организация си поставя задачата да въвлича населението във всички дейности, свързани с жизненоважните проблеми за трудещите се и за страната. Организациите на ОФ предприемат мерки за разнообразяване на формите и методите си на работа, като отчитат Бонев, Вл. Цит. съч., 279–280. Пак там, 291–293. 8 45 години Отечествен фронт..., 11–12. 9 Бонев, Вл., Цит. съч., с. 359. 6 7


Дейността на ОФ в София и в Софийска област | 205 характера, състава и задачите на общинските и селските комитети и низовите организации на ОФ10. Всичко това става част от работата на Софийската градска и Софийската окръжна организация на ОФ. Още в началото на 1977 г. се предприемат действия за приближаване до хората, за индивидуалната работа с тях – провеждат се срещи и разговори с повече от 72 хиляди домакинства в окръга, което означава, че ОФ влиза за разговор в почти всеки дом. Активистите на ОФ разговарят с хората не само по конкретни проблеми, а и за общата политика и управление на държавата. Целта на този поврат е да се преодолеят негативните настроения към ОФ и системата като цяло. В градове от окръга като Самоков, Пирдоп, Ботевград, Костенец, Костинброд се организират вечери на ветераните на ОФ, на най-добрите производственици, срещат се различните поколения. Наред с това е поставен акцент върху решаването на важни задачи по местоживеене, в които ОФ участва с личното участие на активистите и членовете си. Вниманието е насочено преди всичко към придаване на културен вид на селищата, тяхното благоустрояване и хигиенизиране11. Софийският окръжен комите на ОФ отчита, че за окръга е много важно развитието на личното стопанство и по-специално на личното животновъдство. Ето защо усилията са насочени в помощ на общественото животновъдство. Помощта от страна на ОФ позволява през 1976 г. на личното животновъдство да заеме почти една трета от изпълнението на плана на общественото животновъдство. Така „от план 24 хиляди тона мляко, то дава 26 хиляди тона. А от 6 хиляди тона месо – близо 9 хиляди тона“12. Тази тенденция продължава и в бъдеще и дава плодове, както личи от факта, че през 1979 г. 30 % от плана за месото и 30% от плана за млякото на Софийски окръг се изпълнява от личния двор на стопаните13. Председателката на ОК на ОФ–София по това време Пенка Андреева заявява, че за нея е особено важен начинът на живот на хората, тяхното участие в социалното управление и в разширяването на демократичните устои на държавата, както и разширяването на възпитателната и културната дейност на ОФ по местоживеене14. В Софийски окръг и в София се създават добри условия за съвместна работа на ОФ с другите обществени организации, по-специално с Българските професионални съюзи, Движението на българските жени, младежките организации, движението за трезвеност, ДП „Кинефикация“, съветите за култура и други институции. Бонев, Вл., Цит. съч, с. 365. Сп. „Отечествен фронт“, 1977, № 3, 22–23. 12 Пак там, с. 23. 13 Пак там, 1979, № 8, с. 51. 14 Пак там, с. 24. 10 11


206 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

Окръжният комитет на ОФ в София се съсредоточава най-вече върху изпълнението на задачите, поставени от обществото и от гражданите. В низовите организации на ОФ се провеждат съдържателни и разнообразни мероприятия, съобразени с интересите на различните слоеве от населението. Организациите на ОФ в София и окръга работят сериозно със семействата и с малките социални групи. Низовите организации на ОФ в Софийски окръг имат принос и за хилядите тонове вторични суровини и материали, събирани и предавани всяка година от населението, за благоустрояването и обновяването на населените места, новите гори, залесени в окръга. Добра изява имат низовите организации на ОФ и при решаване на проблемите, свързани с удовлетворяване на такива важни нужди на хората, като строителството на водопроводи, магазини, детски градини и ясли, обществени клубове и други. Като пример в тази дейност могат да се посочат низовите организации в Етрополе, Ботевград, Своге, Копривщица, гара Лакатник, Лопян, Антон. Същевременно низовите организации и ръководствата на ОФ в Софийски окръг се насочват и към участие в социалното управление. Разширява се практиката да се обсъждат проблемите на социално-икономическото развитие на населените места, като се взема под внимание е мнението на жителите им. Населението участва в изготвянето на плановете по благоустрояването, комунално-битовото и търговското обслужване, строителството на детски заведения, детски площадки. Редовна практика в Ботевград, Самоков, Средногорие, Костенец, в с. Реброво и другаде е да се организират предсесийни и следсесийни срещи с избирателите за обсъждане на важни въпроси и решения на народните съвети15. За съвместната работа на общинските ръководства и комитетите на ОФ говори и опитът в с. Трудовец, Софийско, където в края на 70-те години се осъществява инициативата за строителство на обществени сгради по стопански начин с доброволния труд на населението. Ръководството се осъществява от общинския съвет и общинския комитет на ОФ. По такъв начин е изграден здравен дом и битов комбинат, а впоследствие и автогара, книжарница и бюфет16. Софийски окръг е един от най-големите окръзи на страната, благодарение на това той разполага с широка клубна база на ОФ. Но поради това, че при социализма градското население силно нараства за сметка на селата (14 града със близо 140 хиляди население и 237 села със 172 065 жители), базата на ОФ не винаги достига и затруднява дейността на организацията Тогавашните затруднения обаче не могат да се сравнят с плачевното състояние на материалната база на ОС от годините на прехода.

15 16

Пак там, с. 52. Пак там, с. 16.


Дейността на ОФ в София и в Софийска област | 207

Столичният ОС възпитава младите в дух на патриотизъм ОС в столицата продължи традицията на ОФ за приемственост, патриотичност, следване на идеите за гражданска солидарност, взаимопомощ и свобода. През последните 22 години ОС разви ползотворна и народополезна дейност, свързана с гражданското общество и нуждите на хората. През изминалите десетилетия столичните клубове на ОС станаха средище за човешкото общуване и взаимопомощ. Там се събират хора без оглед на техните политически предпочитания и професионални ориентации, независимо от религиозните им възгледи и етническа принадлежност. В една от своите декларации НС на ОС подчерта, че днес няма признаци, а още по-малко доказателства, че управляващите политически сили и техните лидери поставят националните въжделения над своите партийни, съсловни, групови и лични интереси. Визирайки всеобхватната и дълбока криза у нас, ОС предупреди, че населението обеднява, ограничават се конституционните права и свободи на огромна част от българските граждани, а тяхната социална и духовна нищета се задълбочава. ОС стана инициатор за изграждане на обществените съвети в столичните 24 района като партньори, коректив и опонент на кметовете и СОС. На градско равнище беше учреден Столичен граждански съвет с участието на представители на повече от 50 НПО и на общински съветници в СОС от всички политически групи. Координаторът на ОС за София-град Златина Георгиева ръководи направлението „Общинска нормативна уредба, финанси и бюджет“. Този проект се развива успешно, защото територията на дейност на ОС е местоживеенето, а гражданската взискателност и контрол към работата на местното самоуправление и местната власт са неотменим императив днес. Като добри практики в това отношение можем да посочим дейността на активистите на ОС от столичните райони Подуяне с председател Иван Стефанов, Слатина с председател Миглена Иванова, Младост с председател Георги Джоргов, Искър с председател Петър Вълков, Изгрев с председател Цонка Арабаджиева. Обществените съвети дадоха възможност на столичани да научат повече за работата на общината и районите, да изискват повече за подобряване на техният бит, сигурност, чистота и възможност за по-добър живот. Дейците на ОС направиха крачка напред в посока на изграждане на гражданското общество. Бяха подготвени проекти за изграждане на детски и спортни площадки, клубове по интереси и клубове за възрастните хора. Съвместно с някои софийски читалища ОС разви богата културна и образователна работа. По време на чествания на национални празници и юбилеи, софийските клубове на ОС допринесоха за възпитанието на младите хора в дух на патриотизъм и запазване на културните традиции. В Народно читалище „Димчо Дебелянов–1960“ бе представена книгата „Паметта на времето“ от ст.н.с. д-р Марин Калонкин и Иван Карадачки. Творбата бе от националния конкурс за ученическо творчество на тема „Приносът на българския народ за победата над хитлерофашизма“. По време на литератур-


208 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

ната среща ученици и студенти споделиха своето съвременно виждане за миналото и настоящето на страната ни. Тук е мястото да отбележим и идеята на ОС за коалиционната политика и обединение на левите сили. На една от поредните срещи в район „Слатина“ пред дейци и сподвижници лидерът на ОС Симеон Симеонов поясни, че след 1989 г. ОС като правоприемник и продължител на добрите традиции на ОФ дава своя принос за възстановяване на свободата, плурализма и демокрацията. Той говори за днешните реалности, свързани с преструктуриране на политическото пространство в различни сектори. И не скри, че управлението на ГЕРБ е пагубно за нацията. След 1989 г. реформираният ОС не остана встрани от политическите процеси в страната. В София активисти на ОС участваха в изборния процес по време на местните избори, изборите за народни представители и президентската надпревара. Представители на ОС бяха предложени в листите на БСП и допринесоха за провеждане на успешни инициативи. Още в зората на демокрацията от гражданската квота на БСП два мандата 1991–1999 г. беше избиран за общински съветник в СОС настоящият лидер на организацията Симеон Симеонов. За съжаление през следващите години, въпреки че беше включен в листите представител на ОС не беше избран за съветник в СОС. Активна дейност развива организацията на ОС в Драгоман – Софийска област. Лидерката там Лидия Банкова бе избирана няколко мандата са общински съветник, а понастоящем е зам.-кмет на общината. Общински съветници от ОС през годините бяха избирани и в Ботевград, Ихтиман, Златица, Сливница и други общини от областта. Това представителство позволи на ОС да отстоява правата и интересите на гражданите в органите на местното самоуправление. На 18 юли 2011 г. в столичния хотел „Триада“ по инициатива на Националния и Столичния съвет на ОС съвместно с предизборния щаб на кандидата за кмет Георги Кадиев се състоя среща на леви и центристки политически партии и граждански сдружения на тема „Кандидатурата на Георги Кадиев – възможна обща лявоцентристка алтернатива на 20-годишното дясно управление на столицата“. Като резултат бе подписано Споразумение за подкрепа на кандидаткмета Георги Кадиев от над 20 политически партии и граждански сдружения. За съжаление ранното оповестяване и силното партийното оцветяване кандидатура на Георги Кадиев от страна на ГС на БСП не позволи да се разгърне истинска и ефективна коалиционна кампания. ОС в София на последните президентски избори подкрепи кандидатската двойка Ивайло Калфин и Стефан Данаилов, издигнати от БСП. Столичните клубове на ОС инициираха срещи с граждани, с майки, с организации и младежи, за да подпомогнат кампанията на кандидатите от БСП. По време на срещите не бяха премълчани тревогите за социалните драми у нас и недоимъка на гражданите. Изтъкната бе необходимостта от гарантиран достъп до медицинска помощ, образование и култура, закрила на майките и децата, подпомагане на социално слабите.


Дейността на ОФ в София и в Софийска област | 209 Днешното забързано време не може да задължи хората да бъдат напълно свободни и всеотдайни към обществените ангажименти. Въпреки икономическите проблеми и човешките нерадости, дейците на ОС в София правят възможното в стремежа си да подпомогнат съгражданите си. Има още толкова нерешени задачи, предстои огромна работа, която ще поемат на плещите си клубовете на ОС.


КРАТКИ ИСТОРИЧЕСКИ БЕЛЕЖКИ ОТ РАЗВИТИЕТО НА ВАРНЕНСКАТА ОБЛАСТНА ОРГАНИЗАЦИЯ НА ОТЕЧЕСТВЕНИЯ ФРОНТ/ СЪЮЗ Васил Русев, Янка Стаменова, Нешо Нешев, Георги Гаджев, Валя Бочева1

Н

а 17 юни 1942 г. по нелегалната радиостанция „Христо Ботев“ бе оповестена разработената от Георги Димитров Програма на Отечествения фронт. Тя бе страстен призив към българския народ ,да изпълни своя върховен дълг като се сплоти в могъщ отечествен фронт за спасяването на България. В Програмата се поставят неотложни задачи: • Да не се допусне въвличането на страната в престъпната и гибелна за България хитлеристка война. • Да се скъса съюза на България с хитлеристка Германия; • Да се освободи българската страна от германските хитлеристки войски; • Да се възстановят политическите свободи и да се свали от власт профашисткото правителство; • Да се създаде истинско българско национално правителство, което да подготви условия за свикване на Велико народно събрание за определяне на бъдещата форма на управление на страната с необходимите конституционни и материални гаранции за свободата, независимостта на нашата Родина.

Само с подобна дълбоко демократична по своя характер практическа Програма можеше да хвърли мост между всички антифашистки среди, всички действително демократични елементи, да ги сплоти заедно с работническата класа и селяните в един широк и могъщ фронт. Варненският окръжен комитет на Работническата партия своевременно разяснява и разпространява Програмата на ОФ в гр. Варна и окръга. Още през 1942 г. ОК на БРП започва да работи за създаването на ОК на ОФ във Варна, но постига резултат едва към средата на 1943 г. Непосредствената работа е възложена на члена ОК Янко Костов. Борбата за единодействие е трудна и противоречива. Въпреки това са създадени тесни връзки с демократичните кръгове във Варна, формира се постепенно политическо доверие, обединява се 1

Ръководител на авторския екип е Васил Русев – последен председател на ОФ в гр. Варна.

211


212 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

тяхната антифашистка дейност. Така Янко Костов се утвърждава като естествен ръководител – координатор на ОФ комитет. В неговия комитет са включени Вяра Македонска, Илия Добрев, Петър Бомбов, представителите на БЗНС – Георги Трайков и Тодор Янакиев и представители на политически кръг „Звено“. Първият документ, с който комитетът на ОФ оповестява своето съществуване е Позивът от месец юли 1943 г. със заглавие „Отговор“. В него се изобличават фашистките управници, издали за една година 5000 смъртни присъди, с цел да лишат българския народ от най-достойните му синове. Варненски окръг постепенно се покрива с мрежа от ОФ комитети – Варна, Провадия, Аксаково, Аврен, Белослав, Ботево, Суворово, Вълчи дол, Манастир, Добрина, Чернево, Приселци, Горен Близнак, Пчелник, Старо Оряхово, Бяла и др. До 9 септември 1944 г. в областта са изградени 87 комитета на ОФ. Тези комитети широко пропагандират Програмата, разясняват призивите и директивите на Националния комитет (НК) на ОФ, издават свои собствени призиви и обръщения към различните слоеве на населението, събират пари, дрехи, хранителни продукти, осигуряват нелегални квартири. Началото на тази дейност е поставено след обръщението на Окръжния комитет (ОК) на ОФ – гр. Варна през септември 1943 г. към антифашистите от Варненския край за материално подпомагане на въоръжената борба. В него се посочва: „Хиляди народни синове тръгнаха с оръжие в ръка да се бият за свободата на поробеното ни отечество, за нашия народ. Попитай съвестта си – дал ли си ти достатъчно за народната и твоя свобода? Всяко освободително дело иска и велики жертви!“ В края на август 1944 г. излиза историческият Манифест към българския народ, подписан от представителите на партиите на ОФ. Манифестът призовава горещо всички българи за смела борба под знамето на ОФ за извоюване свободата на Отечеството. На 7 септември 1944 г. са издадени позиви, обръщения за радушно посрещане на Съветската армия–освободителка, а на 8 септември 1944 г. е отправен апел към политическите затворници да излязат организирано от затвора, като разбият вратите отвътре и чрез силен обществен натиск отвън. Това взаимодействие реши завземането на политическата власт във гр. Варна на 8 септември 1944 г. след обяд и до късно вечерта на 8 септември въстаническите отряди с развети знамена, добре въоръжени, с песни заминаха за околийските центрове. До вечерта въстанието победи почти навсякъде във Варненски партиен окръг. Командир на зоната бе Ламбо Тенев – секретар на ОК на БРП. На 8 септември 1944 г. е публикуван Манифест на ОК на ОФ към българския народ да установи властта на ОФ по примера на варненци. В него се посочва: „Народът в славната Варна установи властта на ОФ в името на следните 16 изисквания, между които: • • • •

незабавно скъсване на всякакви връзки с хитлеризма; мир и приятелство с Англия и Америка; сърдечно приятелство със Съветския съюз и вечна дружба с руския народ; възстановяване на всички политически и граждански свободи и права;


Исторически бележки от Варненската областна организация на ОФ | 213 • смели стопански, финансови и социални реформи, унищожаване на спекулата; • широка и енергична просвета за масово преустройство на образователната система на демократични и научни основи и др.“ Първият легален Областен комитет на ОФ в гр. Варна е създаден на 8 септември 1944 г. вечерта в състав: Георги Трайков – председател, Петър Бомбов – секретар, Кирил Халачев – член, Вяра Македонска – член, Стоян Павлов – член, Инж. Любомир Димов – кмет на гр. Варна. До 1946 г. Областният комитет на ОФ изпълнява и функциите на Градски (Околийско-градски комитет на ОФ). Две политически събития дават мощен политически, организационен и емоционален тласък в укрепването на ОФ комитетите и съдействат за нарастване на тяхното политическо влияние. Само три месеца след победата на ОФ във Варна се открива Областна конференция на комитетите на ОФ, влизащи във Варненска област. В нейната работа взема участие Цола Драгойчева, тогава секретар на Националния комитет на ОФ. В пламенното си слово тя прави равносметка на изминалите три месеца от свалянето на фашистката власт и призовава към усилена и системна работа за изпълнение на предстоящите задачи, произтичащи от платформата на ОФ. През 1946 г. варненци имат голямото щастие да се срещнат с Георги Димитров – кандидат на Варненска област в изборите за Велико народно събрание. Ето как отразява тази среща Георги Караславов – народен пратеник на в. „Работническо дело“: „С огромен възторг хората на труда се стекоха да изразят своята любов и преданост към народния вожд на ОФ. Такава огромна, развълнувана, любопитна, възторжена и пъстра маса Черноморският град–красавец не е виждал“. Организираното начало в създаването на комитетите на ОФ е поставено с „Окръжно № 1“ от 15 септември 1944 г. В него буквално се нарежда във всяко населено място незабавно да се пристъпи към образуването на комитет на ОФ. В състава на тези комитети трябва да се включат представители на Работническата партия, БЗНС, Звено, социалдемократи. Препоръчва се в комитетите да влязат „честни, предани, патриоти–антифашисти, които имат доверието на обществото, а също така антифашисти от стопанските съсловия“. Тези комитети поемат властта в населеното място до уреждането на всички формалности и назначения по официален ред (т. 3 от Окръжно № 1). От създаването си до 1948 г. ОФ функционира като политическо движение – коалиция на политически сили и съмишленици с ръководства –комитети без индивидуално членство. На Втория конгрес на ОФ (февруари 1948 г.) той


214 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

прераства в Единна обществено-политическа организация с колективно и индивидуално членство, тогава се създават и низовите организации.

1. Приносът на ОФ в социално-икономическото развитие на окръга Във Варненска област има натрупан богат опит за участие на населението с доброволен труд в различни акции. Началото е сложено непосредствено след 1944 г., когато се организират и първите бригади в селата, главно за оказване на техническа помощ. Масово населението участва с труд и средства в електрификацията и водоснабдяването на селата, засаждането на гори, строителство на пътища, строителство на обществени сгради – читалища, клубове и др. Във Варна населението масово участва в строителството на парк-паметника на Българо-руската дружба, в довършителните работи на Двореца спорта и културата и др. Така непрекъснато нарастваше Отечественофронтовският дял в изграждане на жизнената среда по местоживеене. Същевременно се усъвършенстваше и организацията и ръководството на тази дейност. Практиката наложи сключването на конкретни договори между ръководствата на предприятията, от една страна и общинските и районни съвети и кварталните комитети на ОФ,от друга, за изграждане на обекти, които дооформят техническата и социалната инфраструктура на жилищните райони. В ж.к. „Владислав Варненчик“ със съдействието на Химическия комбинат– Девня и с прякото участие на населението бяха изградени Спортен комплекс, Детски комбинат, улици, тротоари, паркинги и други обекти. Така се подходи и в район „Младост“, където през 1982 г. се построиха детски заведения, търговски обекти, заслони на автоспирките, благоустройствени мероприятия. Подобен бе подходът и в другите общини на Варна – Белослав, Долни Чифлик, Дългопол и др. По този начин се използват резервите, осигуряващи изпълнението на мандатните програми, съдействащи за ускорено изграждане на общините и още нещо много съществено – формира се сигурност на интересите на хората по месторабота и местоживеене, осигурява се съпричастност на стопанските органи към проблемите по местоживеене. Отговорните задачи по местоживеене наложиха ОК на ОФ да разгърне масово движение „Моят град, моето село, моя отговорност и грижа като негов стопанин“. Това движение възниква в резултат от разговора и дискусията на страниците на в. „Народно дело“ „Този град е наш и ние сме негови стопани“. Години наред се извършва широка организаторска и възпитателна работа сред населението на окръга, за неговото активно въвличане в благоустрояването, в хигиенизирането на селищата. В резултат на тази дейност Варненски окръг дълги години заема челни позиции в националното съревнование за изграждане, благоустрояване и хигиенизиране на селищните системи. Особен принос за това имаха гр. Варна, Долни Чифлик, Провадия, Суворово, Бяла, районите „Възраждане“ и „Варненска комуна“, които бяха класирани на призови места. Единадесет села от окръга бяха


Исторически бележки от Варненската областна организация на ОФ | 215 обявена за „образцови“ – Гроздево, Пчелник, Горен чифлик, Равна, Блъсково, Коларево, Аспарухово, Езерово, Кипра и Млада гвардия.

2. Културно-просветна и патриотично-възпитателна дейност на ОФ Идейно-възпитателната работа, която с десетилетия се провеждаше в окръга, имаше за своя главна цел укрепването на морално-политическото единство на населението, неговото патриотично възпитание, повишаването на трудовата, социална и обществена активност. На тази основа непрекъснато се повишава ролята на човешкия фактор. Това се определя от бурното развитие на окръга – непрекъснато променящата се социално-демографска характеристика, процесите на миграция и урбанизация, нарастване на туристическия поток и др. Съществен принос за положителните изменения в съзнанието на хората имаше масовата, груповата и индивидуална агитационно-разяснителна дейност. Тя се провеждаше от един непрекъснато увеличаващ се състав от лектори, агитатори и други активисти, които подържат постоянна връзка с хората. В сферата по местоживеене се утвърждава единен политически ден, където се обсъжда информация по актуални въпроси, които интересуват хората. Усилията на ОФ-комитетите се насочват към изучаване на общественото мнение и политическите настроения. Това помага да се укрепват връзките с хората, подпомага процеса за разширяване на демократизма в социалното управление. На базата на информацията за политическата обстановка особено при важни политически и идеологически кампании и значими социални ситуации, засягащи интересите и потребностите на хората, се реагира бързо – търси се начин да се решават въпросите, както и изход от критични ситуации. По тоя начин се заражда и активизира гражданската инициативност на хората. Разбира се, не винаги и не навсякъде тези въпроси се решават своевременно, въпреки че част от тях вълнуват хората и многократно се поставят. Това е своеобразен упрек към отделни стопански държавни и ОФ органи за неумението им да решават исканията и да реализират предложенията на гражданите. Основното съдържание на идейно-възпитателната работа е идейното, политическото, патриотичното и неизбежното за времето интернационалното възпитание. Този процес се осъществява чрез формите на масовополитическата просвета. Броят на мероприятията непрекъснато нараства, като се променя и съдържанието на политико-просветната дейност. Стремежът е да се обвърже не само с актуалните проблеми на социално-икономическите предизвикателства пред страната, окръга и общината, но и със специфичните възрастови, професионални и културно-исторически интереси на гражданите. Непрекъснато се увеличават активните форми на въздействие – тематични разговори, дискусии, викторини. Особено полезни са лекториите „Нашата социалистическа родина“, както и честванията на национални, международни и местни празници на квартала, селото, улицата. Зараждат се и се утвърждават празниците по селищните системи. Тези инициативи предизвикват чувството на гордост за принадлежност към съответното населено място. Пораждат съзнанието за


216 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

отговорност за неговото развитие. Формира се идейно-политическо единство на населението. В окръжната организация и всички нейни звена се извършва огромна мащабна дейност, свързана с 1300-годишнината на българската държава и 40-годишнината от победата над фашистка Германия и над японския милитаризъм. Съвместно с другите обществени организации са организирани походът „По огнената диря на Септември 1923–1924 г.“ и звездообразна щафета „40 победни години“. В тях участват десетки хиляди членове на ОФ, на младежките, професионалните и туристическите организации. Организирането на подобни инициативи показва големите възможности на ОФ като координатор при големи патриотични изяви. Обстоятелството, че Варненски окръг е крупен международен туристически център, където непрекъснато се сблъскват два начина на живот, две идеологии, поставя пред организациите на ОФ сериозни идеологически и възпитателни задачи. Поради това се провежда идейно-възпитателна работа с населението и особено сред оная част, която е заета в туристическите услуги, насочена срещу проявите на национализъм, расизъм и антисемитизъм. Все по-засиленото сътрудничество между Варненски окръг и Одеска област в СССР, интернационалното съревнование „Дружба“ поражда необходимостта идейно-възпитателна работа на ОФ да формира такава политическа и нравствено-психологична атмосфера, която да мобилизира гражданите за достойно изпълнение на техния патриотичен и интернационален дълг. Плодотворното сътрудничество за възпитанието на населението се осъществява и с помощта на връзките, които ОК на ОФ поддържа с Народните фронтове на Чехословакия – гр. Острава, на Полша – Гданско воеводство и ГДР – гр. Рощок. Общинската организация на ОФ е домакин и на многобройните делегации на Националните фронтове и движения от цял свят, които посещават страната и окръга. През периода 1974–1984 г. над 30 делегации посещават нашия окръг. Особено значими са срещите с делегациите на Индийския национален конгрес, Гърция–ПАСОК и др., както и от редица африкански страни, които започват своето икономическо развитие. Значителна дейност е насочена към укрепване на връзката между населението и воините от БНА и ВМФ. Сключени са договори с поделенията от гр. Малко Търново и с онези, дислоцирани на водна територия. Представителни групи от военни участват редовно в културните и политическите прояви провеждани по места. В началото на 80-те години се очертават негативни демографски процеси – разединяване сред младите, застаряване на населението, увеличаване броя на разводите и др. Това предизвиква особена грижа към майките и многодетните семейства. Ръководството на Движението на българските жени заедно с ОФ развива активна и полезна дейност – издига се в култ многодетното семейство. За две години се изграждат над 100 клуба за семейства в т.ч. и клубове на многодетните семейства в гр. Варна. Дейността на тези клубове е насочена към


Исторически бележки от Варненската областна организация на ОФ | 217 формиране на обществена оценка и разбиране за необходимостта да нараства раждаемостта и възпитателна функция на семейството. Нараства вниманието и към проблема за нравственото възпитание. На преден план е изведена задачата за активно участие на личността в трудовия процес като висш нравствен дълг. Челниците в труда стават все по-популярни личности на село или в предприятието, което има добър възпитателен ефект. В реализацията на всички тези дейности членовете на ОФ работят с желание и оптимизъм. Окръжната организация на ОФ извършва революционни преобразования в нашия окръг. За това са работили няколко поколения дейци. Те дават всичко, което имат, и на каквото са способни – младост, талант, вяра, морални и нравствени сили. В нашата организация е работил изтъкнатият политически и държавен деец земеделецът Георги Трайков. Начело на Окръжната организация от създаването на първите комитети на ОФ са стояли Янко Костов, Начо Стефанов, Панко Вичев и др. Като председатели на ОК на ОФ са работили последователно Ставри Буридов, Христо Ханджиев, Стайко Стайков, Петко Чернев, Христо Трендафилов и Васил Русев. Определен принос в управлението на бившата област и градска организация имат: Димитър Желязков, Никола Филипов, Никола Чолаков, Иван Кондов, Вяра Македонска, Искра Гугева, Байчо Германов, Стефан Николов, Добри Лузев, Ангел Томов, Янка Стаменова, Васил Русев, Илко Тодоров от гр. Варна. Стоян Кицов, Йовчо Колев, Димитър Гунчев, Иван Железов, Василка Христова от гр. Провадия. Добри Андонов, Донка Пешева, Иван Димитров, Петър Куртев, Георги Стоянов – председатели на РК от гр. Варна. През този период значима следа в развитието на Движението на българските жени оставят Кина Хаджиева, Йорданка Ненчева, Елена Патронова, Тодорка Славова. За активизиране на всички кадри на ОФ съществува моралното и духовно стимулиране. 5002 дългогодишни активисти са удостоени с отличия на Държавния съвет, Националния съвет и ОК на ОФ. С особено уважение и почит се ползват Моньо Ласков, Миланка Павлова, Янчо Янчев, Велико Колев, Илия Христов, Руси Димитров, Сийка Бахова, Захари Колев, Невяна Липчева, Георги Спасов, Генчо Генчев, Стоян Мавров, Сърма Костова, Станка Калоянова, Розен Генов, Стоян Мавров от гр. Варна. Много са и активистите на ОФ и от областта – Димитричка Божикова и Цанко Славов от с. Аврен, Атанаска Баналиева, Янаки Чобанов, Енчо Добрев и Росица Куртева, Злати Добрев от Дългопол, Стефка Лозанова, Дида Додева и Гинка Стамболиева от Белослав, Златка Ликова, Милчо Ганчев и Иван Ванчиков от гр. Аксаково, Недялка Христова и Радка Боянова от Девня, Стойчо Иванов и Стойка Гинева от Суворово, Пенчо Василев, Владимир Михов, Гинка Радева, Тодор Атанасов, Марин Милачков от гр. Провадия, Анита Боянова, Себахат Еминов, Иван Георгиев, Радка Денева и Стоян Паскалев от Вълчи дол, Златка Златева, Петранка Янчева, Киро Илиев и Рали Арнаудов от Долни Чи-


218 | ИСТОРИЯ НА ОФ/ОС В БЪЛГАРИЯ

флик, Калушка Гочева, Маргарита Минева от с. Правда, Василка Георгиева от Бяла, Петко Петков от с. Ветрино. Социалнополитическата криза на социализма постави сериозни предизвикателства пред ОФ и неговите звена. След рухването на Берлинската стена на 9 ноември 1989 г. започват сложни процеси на разграждане на социалистическите страни. Този процес не отминава и ОФ. След 1989 г. и през следващите години кадрите на ОФ са подложени на сериозни изпитания. Рушат се структури, ценности, стереотипи, които са изграждани десетилетия. Разгражда се административната система. Обществото постепенно и мъчително тръгва по пътя на политически плурализъм, минава в преход към демокрация. На политическата сцена в гр. Варна след 10 ноември 1989 г. се появяват над 30 политически партии, клубове, съюзи, движения. Всяка от тези формации публикува и бомбардира в буквалния смисъл съзнанието на хората с декларации, призиви, платформи и др. идеи. Кадрите на ОФ са поставени на героично изпитание. Оказва се, че те не са готови за това. В такава обстановка ОК на ОФ–Варна излиза с редица инициативи. Организират се срещи с актива, за да се разбере какво е мнението и отношението за бъдещето на организацията при демокрацията – характер, задачи, място и роля в политическата система. Тези дискусии придобиват още по-конкретен характер след публикуването на проектоплатформата на НС на ОФ. Нейният общ многословен характер е категорично отхвърлен от нашия актив. Допълнителните дискусии с общественици и интелектуалци ражда алтернативната идея за Платформа на новата обществена организация. Тази идея е подкрепена от ОК на ОФ. Автори на алтернативната идея за Платформа са Илко Тодоров, Масис Хаджамян, Нешо Нешев. Дискусиите преди конгреса от 1990 г. по кметства и общини с участието на новоизбрания председател на НС на ОФ Гинъо Ганев се превръщат в свободни отчети, често противоречиви, но с истинска изява на плуралистично мислене. Оптимистичното е, че на основата на острите дискусии се стига по логически път до необходимостта от обединяване. Главното е не толкова дилемата да има или да няма ОФ, а какъв да бъде новият обновен ОФ – като се започне от името, структурата и особено съдържанието в неговата бъдеща работа. Обективността изисква да се признае, че в този идейно труден противоречив период много активисти се разколебават и отдръпват, а някои членове на БКП издигат глас, че функциите на ОФ в новите условия са изчерпани. Това не е случайно, защото дълги години отделни партийни и стопански кадри не успяват да разберат същността и характера на организацията, опитват се да я ръководят с груби административни действия, да ѝ поставят несвойствени функции. Този негативизъм създава допълнително напрежение в работата на ОФ, особено сред отделни безпартийни кадри. Забравено е изискването на Георги Димитров, „че би било много опасно, ако някои другари се дезинтересират от работата на ОФ. Толкова повече това е