Юбилеен брой на вестник Отечествен Фронт

Page 1

С любов към България, национално разбирателство и единение! 17 ОКТОМВРИ 2012 Г. ЮБИЛЕЕН БРОЙ ИЗДАВА ОТЕЧЕСТВЕН СЪЮЗ

Националното съгласие е пътят

СИМЕОН СИМЕОНОВ, председател на Отечествения съюз

Съвременната българска историография и политология са изпъстрени с противоречиви интерпретации и оценки на редица факти, събития и явления от най-новата история на България. Те не получават окончателна научна оценка поради острата политическа конфронтация, съдържаща в себе си, за съжаление, все още много от белезите на незатихващата в България повече от 80 години гражданска война, а също така и поради сравнително късата дистанция във времето. Такава е съдбата и на уникалния български политически проект Отечествен фронт (ОФ) и неговия продължител - Отечествения съюз (ОС). Безспорен е, обаче, фактът, независимо от различията в тълкуванията и оценките, че вече 70 години ОФ/ОС представлява жив обществен феномен, преминал успешно изпитанията на три строго детерминирани във времето и различни по съдържание исторически периоди: - годините на антифашистката съпротива и успешното (спасително за България с акта от 9.IХ.1944 г.) откачване на страната от колесницата на хитлеристка Германия с последвал достоен принос на българската армия за нейния разгром във Втората световна война, с предприетите решителни действия за реформиране и възстановяване на страната от военните разрушения и поражения, ключително сключването на достоен мирен договор на Парижката конференция; - установяването на държавния социализъм и неговият крах след продължителен период на бурно строителство и социално-икономическо и културно развитие и подем; - реставрацията на капитализма и възстановяването на политическия плурализъм и демокрацията, присъединяването на България към нови геополитически и икономически съюзи: НАТО и Европейския съюз и борбата за демократично развитие, модернизация и просперитет на родината

Във всичките тези години, еволюирайки, Отечественият фронт/ съюз неизменно играе очевидно общественонеобходима, позитивна роля и ясно и последователно олицетворява голямата обществено-политическа идея за национално съгласие, единение и обединение на силите за постигане на големи, значими цели и задачи от национален или местен характер. Народностният характер на ОФ/ОС се обуславя от факта, че независимо от конкретните си политически превъплащения във времето (политическа коалиция, масова обществена организация или патриотично гражданско сдружение), той съхранява качеството си на автентично народно движение и съюз на гражданите и отстоява последователно и честно техните интереси. Тук се крие причината за оцеляването и дълголетието на Отечествения фронт/съюз и неговата уникалност като специфичен български политически проект.

въведе в живота на държавата и на обществото, доколкото това бе възможно в тогавашните реалности, моралните норми на демокрацията, живееше с всекидневните проблеми на хората от градовете и селата и ратуваше за тяхното решаване чрез пробуждане и развитие на гражданската активност, обществена дискусия и диалог в условията на свръхцентрализираната власт. Тук в онези години поникнаха кълновете на граждански инициативи, неформални структури и движения за защита на околната среда, изучаването на местни традиции и фолклор, защитата на потребителите, борбата с тютюнопушенето и много други и в този смисъл ОФ се превърна в предтеча на гражданското общество в България. В първите дни на демократичните промени организацията ни от хвърли тоталитарните елементи в своето поведение, казионната си зависимост от еднопартийния монопол, трансформира се в един истински Отечествен

РИСУНКИ БОРИС АНГЕЛУШЕВ

Отечественият съюз е правоприемник на идеите и най-добрите изяви и черти от практиката на Отечествения фронт. Роден през 1942 г. като равноправна коалиция на сили и среди, отхвърлили противонародната политика на едноличния монархически режим, профашистката идеология и обвързаността на страната с Третия райх, Отечественият фронт доведе до Деветосептемврийската победа през 1944 година и присъединяването на България към съединените антифашистки сили на обединените демократични нации. В годините на материален и духовен подем, но и на еднопартийна тоталитарна власт, Отечественият фронт се превърна в най-масова обществено-политическа организация. Тя работеше за реално народовластие и

съюз – действен фактор на мирния преход към демократично общество с политически плурализъм, равнопоставеност на гражданите пред закона и върховенство на конституционализма, републиканизма и парламентарното управление. Днес Отечественият съюз гради своя обществен авторитет сред различните слоеве на населението с доказателства, които дава за развитието на гражданското общество на основата на следните поважни принципи и начала: 1. Национално съгласие, единение и разбирателство по основните общограждански и общонационални проблеми, върховенство и защита на националните интереси и строго зачитане на индивидуалните права и основните свободи на хората. 2. Последователен,

На конгреса на Отечествения съюз - 1 юни 2011 г.

просветен патриотизъм. Извечният извор на национално съгласие е патриотизмът! Когато в Отечествения съюз говорим за съгласие и за разбирателство, това е продиктувано от носеното в душите ни на безрезервно и просветено българско родолюбие. Утвърждаването на патриотизма, разбиран като любов и преданост към род, роден край и родина, като запазване и развитие на българската идентичност, народностните добродетели, духовността и културата, като националната гордост и самочувствието от собствения принос в развитието на европейската и световната цивилизация, като закрилата и подкрепата в условията на глобална икономическа криза с пазарни средства на българския национален капитал и особено на средния и дребения бизнес, е без алтернатива. Същевременно енергично се противопоставяме на всякакви прояви на шовинизъм, национален нихилизъм и сепаратизъм, на дискриминация по полов, етнически, верски, културно-образователен и социален признак. 3.Социална чувствителност към всекидневните проблеми на хората от квартала, селището и общината, защита на техните конституционни права и свободи, осигуряване на възможност да се трудят, да имат гарантиран достъп до медицинската помощ, образованието и културата, закрила на децата и майките, подпомагане на социалнослабите и осигуряване на достойни старини на всички български граждани. В условията на финансово-икономическа криза не може и не трябва да се премълчава тревогата за социалната драма и недоимъка в живота на стотици хиляди български граждани. Нужно е съгласие за приемане на консенсусна национална стратегия и реализирането на ефективни политики за добруването на всички. Това не е по силите днес на натрапваната от ГЕРБ еднопартийна визия за развитието на отечеството. Продължава на стр. 6

РАЗКОВНИЧЕТО РАЗКОВНИЧЕТО ПРЕДТЕЧА НА ГРАЖДАНСКОТО ОБЩЕСТВО ДАМЯН АТАНАСОВ

Политически синоним на националното съгласие и разбирателство е максимално широката коалиция на национално отговорни и социално ангажирани партии, патриотични граждански сдружения, авторитетни личности и истински родолюбци. Общоприетото определение на понятието „коалиция” е: доброволно обединение на различни субекти - държави, партии или други обществени структури - за постигането на предварително договорени общи цели. Такава коалиция по своята същност е създаденият преди 70 години в България - Отечествен фронт. Целите, които тя си поставя, са три. Първата, да се сложи край на едноличния режим на цар Борис III и на неговата безумната външна политика на съюз с хитлеристка Германия и на война срещу обединените демократични държави е осъществена със завземане на властта на 9 септември 1944 г. Съдбовно е постигането и на следващата задача – България да бъде спасена от очертаващата се трета национална катастрофа. Това стана благодарение на незабавното участие на българската войска в заключителния етап от разгрома на Третия райх. И даде основание на представителите на Великите сили – победителки, да подпишат на 10 февруари 1947 г. в Париж мирен договор с правителството на Отечествения фронт, който съхрани териториалната цялост на страната и не допусна ново национално крушение. Успешно бе и началото на изпълнението на третата цел. Продължава на стр. 2

Излиза двутомна история на Отечествения фронт/съюз Представя я проф. д-р Искра Баева на стр. 5

œŒ ¿Õ¿

Õ¿÷»ŒÕ¿ÀÕ»fl“ »Õ»÷»¿“»¬≈Õ ŒÃ»“≈“ » Õ¿÷»ŒÕ¿ÀÕ»fl“ —⁄¬≈“ Õ¿ Œ“≈◊≈—“¬≈Õ»fl —⁄fi« ¬» ¿Õfl“ Õ¿ Ã≈–Œœ–»fl“»fl“¿, œŒ—¬≈“≈Õ» Õ¿ 70-√Œƒ»ÿÕ»Õ¿“¿ Œ“ —⁄«ƒ¿¬¿Õ≈“Œ Õ¿ Œ“≈◊≈—“¬≈Õ»fl ‘–ŒÕ“-—⁄fi« 20 ÓÍÚÓÏ‚Ë (Ò˙·ÓÚ‡) 2012 „. Õ‡ˆËÓ̇ÎÂÌ ‰‚Óˆ ̇ ÍÛÎÚÛ‡Ú‡, Á‡Î‡ 3 11 ˜. œ‰ÒÚ‡‚ˇÌ ̇ ÌÓ‚‡Ú‡ ‰‚ÛÚÓÏ̇ ËÒÚÓˡ ̇ ŒÚ˜ÂÒÚ‚ÂÌˡ Ò˙˛Á - ÙÓ‡ÈÂÚÓ Ô‰ Á‡Î‡ 3 11.30 ˜. ŒÚÍË‚‡Ì ̇ ÙÓÚÓ‰ÓÍÛÏÂÌÚ‡Î̇ ËÁÎÓÊ·‡ - ÙÓ‡ÈÂÚÓ Ô‰ Á‡Î‡ 3 12 ˜. “˙ÊÂÒÚ‚ÂÌÓ Ò˙·‡ÌËÂ-ÍÓ̈ÂÚ - Á‡Î‡ 3


2 КОАЛИЦИЯТА МИНЧО МИНЧЕВ, политически секретар на ЦК на ПБК

"Политически проект" е вече банално понятие.То е профанизирано от безразборната му употреба за какво ли не. Замисли ли някой да се промъкне в политиката - ето ви "проект", решил някой да изостави довчерашните си съпартийци, заради лична изгода - и той ни предлага своя "проект… Тези проекти нас, комунистите, не ни интересуват. Ние имаме един свой образец на политически проект, който бе оповестен по радио "Христо Ботев" от Москва на 17 юли 1942 г., т.е. точно преди 70 години. Този проект се наричаше "Отечествен фронт", имаше една главна, насъщна цел с очаквани стратегически важни за родината ни последствия - спасяването й от трета национална катастрофа. Обявеният на 17 юли 1942 г. проект за спасението на България имаше дотогава своята драматична 20-годишна история. Появил се като идея за единодействие на трудещите се от града и селото в самото начало на 20-те години на миналия век под името "Единен фронт", той бе рожба на колективния гений на създадената от Димитър Благоев партия на българските революционни марксисти. Проектът "Единен фронт" бе изцяло ляв. Като такъв той бе рестартиран в средата на 30-те години на ХХ век, но вече под името "Народен фронт". Той бе реализиран във Франция и Испания, но остави своите забележителни следи в цяла Европа и, разбира се, в своята родина - България. В България нещата следваха своя логичен ход, чийто пореден тласък бе даден от установената през 1935 г. еднолична власт на монарха. Страната ни попадаше във все по-голяма икономическа, политическа и идеологическа зависимост от хитлеристка Германия. Българската прогерманска буржоазия властваше безразделно в стопанския и политическия живот на страната. Тя изтласка в неговата периферия свързаните с Великобритания и Франция буржоазни слоеве и тяхното политическо представителство. Затова битката за геополитическата ориентация на страната ни бе бързо и с лекота спечелена от нацистка Германия. Кулминацията бе включването на България в агресивния Тристранен пакт на 1 март 1941 г. Следвайки наложения Димитровски курс при растящата фашизация на обществения живот в страната, през 1938 г. оцелелите остатъци от БКП (т.с.) и жизнедейната Работническа партия се обединиха в единна политическа организация с две ръководства - едно задгранично и едно поместно, действащо в страната. Тази организация разполагаше с над 20 хиляди редовни членове и стотици хиляди симпатизанти и привърженици, особено сред селското

ЮБИЛЕЕН БРОЙ 17 ОКТОМВРИ 2012 Г.

Спасителният политически проект

Георги Димитров поздравява правителствената делегация, завърнала се от Париж след подписването на мирния договор

трудово население. Същевременно различните фракции на БЗНС, особено "пладненци", бяха традиционни врагове на двореца и на фашизма, а сътрудничество между комунистите и леви земеделци в низовите им организации никога не бе прекъсвало от времето на общия им разгром през 1923 г. В България имаше обективните условия за създаването на единен фронт срещу фашизма. И то не само по класово-съсловна линия. Въпреки всички криволици в политиката на третата българска държава до съдбовната 1941 г. българският народ в огромното си мнозинство бе непреклонен в своето русофилство. Затова агресията на нацистка Германия срещу СССР, започнала на 22 юни 1941 г., бе посрещната с гняв и омраза, въпреки че само 2 месеца преди това България получи своите исторически територии в Тракия и Македония от победите на Вермахта. Не само монархът, но и Хитлер беше отлично информиран за дълбоките чувства на любов и страхопочитание на българите към Русия. Затова и той никога не поиска от България войски за Източния фронт. Достатъчно бе, че тя бе превърната в изключително важна логи-

РАЗКОВНИЧЕТО РАЗКОВНИЧЕТО От стр. 1

Само за две години правителството на Отечествения фронт реализира много от прокламираните демократични и социални промени в България. Може би най-важната е премахването след общонароден референдум на монархията. На 15 септември 1946 г. в своята история България е провъзгласена за република – народна. Само че Чърчил отдавна бе поставил България в сферата на безусловно съветско влияние. Под натиска на започналата студена война и на Сталин и неговото обкръжение цялата власт премина в ръцете на БКП. Политическата коалиция Отечествен фронт престана да съществува. Съдбата на партньорите на комунистите в нея е различна, но еднакво незаслужена, показателна и поучителна. Отечественият фронт стана абревиатура на новата единна обществено-политическа организация. Повече от 4 десетилетия тя бе пряко ръководена от БКП. Но въпреки тоталитарната власт и авторитарното управление Отечественият фронт, ако си припомним определението на понятието „коалиция”, съхрани тази своя генетична характеристика. В него се вливат Българският народен женски съюз (ноември 1950 г.) и Съюзът на българо-съветските дружества (март 1953 г.). През юли 1955 г., в навечерието на 100-годишнината на народните читалища, самостоятелността на тази самобитна българска форма на гражданско сдружение е преустановена и те също се вливат в ОФ. На Седмия конгрес на ОФ е обявено близкото сътрудничество на ОФ с Комитета на българските жени, Движението за трезвеност, Съюза на българските автомобилисти, ЦКС, БТС, БСФС, Ловно-рибарския съюз, Съюза на юристите и т.н. Отечественият фронт участваше все по-активно в решаването на всекидневните проблеми на хората от градовете и селата, в управлението на общините

стична база на Вермахта, а нейната 360хилядна армия - обучена, добре въоръжена и мотивирана, изпълняваше полицейски функции на Балканите. България участва по странен начин във войната на страната на хитлеристка Германия. Сложните идеологически превъплъщения на дребнобуржоазните партии като например ПК "Звено", БРСДП и Радикалната партия имаха все пак една неизменна съставка тяхното русофилство и пообщо - славянофилство. Техните членове симпатизираха и на западните демокрации, на които фашисткото правителство има неблагоразумието да обяви "символична" война, но истинската им привързаност бе към славянските братя. Затова, когато на 17 юли 1942 г. бе обявен призивът за създаване на Отечествения фронт, партиите, за които стана дума, много бързо намериха общ език и създадоха тази уникална антифашистка коалиция, Тук не бива в никакъв слу-

и селищата и в контрола на местната власт. Макар и формално, кандидатите за народни представители и общински съветници се издигаха само с листата на ОФ. Дори референдумът за новата конституция (1971 г.) бе организиран от него В Отечествения фронт поникнаха кълновете на гражданските инициативи, структури и движения за защита на околната среда, изучаването на местни традиции и фолклор, защитата на потребителите, борбата с тютюнопушенето и много други. Оценен от гледна точка на зараждането на едно реално народовластие и въвеждането в живота на държавата и на обществото моралните норми на демокрацията, на пробуждането и развитието на активността на обикновените хора, Отечественият фронт е предтеча на гражданското общество в България. В първите дни на демократичните промени след падането на комунистическия режим Отечественият фронт отхвърли тоталитарните елементи в своето поведение и казионната си зависимост от еднопартийния монопол. Промени и името си – на своя 11 конгрес (март 1990 г.) се преименува на Отечествен съюз. Той вече нямаше нито една от основните характеристики на коалиция. Но и като самостоятелна обществена структура продължи със същата убеденост да прокламира, че единението и националното съгласие са жизнено необходими и в новата вътрешно-и външнополитическа обстановка. И не престана да полага максимални усилия за тяхното осъществяване. Малцина знаят, че в сградата на Отечествения съюз на бул. „Витоша” № 18 в София се водеха предварителните разговори между участниците в Кръглата маса. Председателят на Отечествения съюз Гиньо Ганев много дейно се включи в работата на този политически форум, който стана решаващ фактор на мирния преход към демократично общество с политически плурализъм. Още по-ярко и запомнящо се бе неговото участие в подготовката и приемането на Конституцията на Република Българи (12 юли 1991 г.), както и участието на Отечествения съюз в подготовката и произвеждането на избо-

чай да се пропуска едно важно обстоятелство - страните от Оста бяха в апогея на своята победоносна война. Япония бе изтласкала и Великобритания от цяла източна Азия и Южния Пацифик. Немско-италианските войски водеха победоносни операции против съюзниците в Северна Африка. Вермахтът бе стигнал до предпланините на Кавказ, на Изток плътно приближаваше към Волга, към Сталинград. В България прозападната буржоазия се бе свила на кълбо и само десетината нейни депутати в Народното събрание продължаваха своята битка на честта. Партизанското движение в България бе все още слабо, комунистите от старата гвардия бяха по затворите и концлагерите. Затова прави чест на първите ръководители на партиите, създали Отечествения фронт, че поеха огромен личен риск и с това предотвратиха очакващата народа ни национална катастрофа. В кратката писана програма от 12 точки ОФ предлагаше за изпълнение антифашистки, общодемократични и найнеобходими социални мероприятия. Това бе програма, достатъчно широка и всъщност минимална, че задоволяваше всички очаквания на трудовите хора на България от града и селото. Тя привлече и голяма част от дребната буржоазия и прогресивната интелигенция. И когато на Девети септември 1944 г. бе свалена фашистката власт, последвалото народно въстание постави всичко на местата си. Победил бе народът! Отечественофронтовската власт бе истинска народна власт. Тя получи подкрепата на СССР и признанието на западните съюзници. Под наблюдението на Съюзническата контролна комисия ОФ спечели на два пъти парламентарните избори, референдума за републиката, подписа Парижкия мирен договор през 1947 г., а през лятото на същата година съветските войски бяха изтеглени от България.

рите за седмото Велико народно събрание. През август 1994 г. Отечественият съюз създаде своя партия – Съюз за отечеството, която бе изцяло негова политическа еманация и просъществува повече от 10 години. Съюзът бе инициатор и основен двигател за създаването на лявоцентристката коалиция Патриотичен съюз (Съюз за отечеството, партия „Либерали”, Демократичен съюз на жените, „Воля за България”), която да участва, при това с реални шансове за успех, в предстоящите парламентарни избори. В последния момент обаче участвуващите в разговорите и евентуални членове на коалицията БЗНС „Ал.Стамболийски” и ПК ”Екогласност” сключиха самостоятелно коалиционно споразумение с БСП. За да бъде избегнат очертаващият се провал, ръководителите на останалите партии от Патриотичния съюз започнаха интензивни разговори с ръководителите на партиите от коалиция ДАР (ГОР, БСДП, Зелената партия и Алтернативната социаллиберална партия) за създаване на предизборна коалиция „Патриотичен съюз – ДАР”. По вина на ръководството на БСДП тази печеливша идея не се реализира и на изборите нито Патриотичният съюз, нито ДАР успяха да преминат бариерата от 4 %. Без съмнение тяхното неучастие в работата на 37-ото Народно събрание и в управлението на страната е една от причините за провала на правителството на Жан Виденов. Това е горчив урок и във всички следващи парламентарни избори, както и в управлението, левите и левоцентристките сили участват като политическа коалиция - в 38-ото Народно събрание под наименованието „Демократична левица”, а в следващите години като „Коалиция за България”. Техен неизменен член е Отечественият съюз, а докато съществува – и партията Съюз за отечеството. Отечественият съюз в България се гордее, че е правоприемник на Отечествения фронт, че е носител и продължител на неговите добродетели, ценности и традиции.


3 НАЧАЛОТО На 16 юли 1942 г. Георги Димитров отбелязва в дневника си, че на среща, на която са присъствали Коларов, Червенков и Белов (Георги Дамянов) е предложил "прередактирания текст на програмата на Отечествения фронт в България за предаванията по радиостанция "Христо Ботев". Автор на програмата е Васил Коларов, в неговите лични ръкописи тя съществува под заглавие "Проект на антифашистка платформа." На 17 юли той

Георги Димитров

ПЪРВОТВОРЕЦЪТ ПАВЕЛ ПИСАРЕВ

Георги Димитров на Втория конгрес на ОФ, 2 февруари, 1948 г.

лично я прочита по микрофона на радио “Христо Ботев”, така както я е приготвил Георги Димитров. Георги Димитров е създател на Отечествения фронт. Условията за организирането му са съзрявали дълги години в дейността на Димитров. Георги Димитров придобива европейска и световна известност на Лайпцигския процес през 1933 г. Той пръв посочва агресивния античовешки характер на фашизма, опасността, която фашизмът представлява за световния мир и за човечеството, разкрива източниците на фашизма - финансовият капитал, империализмът. На Лайпцигския процес той построява своята защита на основите на теорията за народните фронтове, чиито ко-

ЮБИЛЕЕН БРОЙ 17 ОКТОМВРИ 2012 Г.

рени търси в европейската духовна култура и цивилизация. Като генерален секретар на Коминтерна Димитров начертава нова стратегия на борбата против фашизма и капитализма, стратегията на народните фронтове, на широкия съюз на левите сили, на интелигенцията, на младежта и жените. В годините на Втората световна война той организира съпротивата на европейските народи, борбите на китайския народ против окупаторите. Сталин, Рузвелт и Чърчил със своите генерали Жуков, Айзенхауер и Монтгомери ръководят фронтовете, а Георги Димитров насочва заедно с националните ръководства европейската Съпротива, в която участ-

ват милиони партизани и бойни групи. С политически директиви, радиовръзки и радиопредавания, с изпращане на диверсантски групи и нелегални военни и политически организатори Димитров пряко участвува във войната. Той отделя много внимание на Съпротивата в България, на Балканите и на връзките и помощта на Тито. Идеята за Отечествения фронт е основополагаща в теорията на Георги Димитров за народната демокрация като нова европейска форма на социализъм. Георги Димитров е наш съвременник не само като противник на войните, той е забележителен реформатор - модернизатор на България. Актуален е неговият призив за "15-20 години България да постигне това, което други народи при други условия са постигнали за столетие". И днес, когато запазването на националната идентичност е императив, важи неговата забележителна констатация, че "в областта на културата няма малки и големи народи" Оттогава са минали 70 години. Създадената програма на Отечествения фронт имаше за цел да организира българския народ на борба против фашизма, в условията на победоносния ход на Червената армия и съюзниците, да свали фашистката власт и предприеме първите мерки за възстановяване на демокрацията, на икономическия и социалния живот в България. Демократичната антифашистка коалиция в България е на фона на международната коалиция на Сталин, Рузвелт, Чърчил и Де Гол. По късно Отечественият фронт е организиращата политическа сила в България, която в продължение на десетилетия изгражда социализма в страната такъв, какъвто е бил. Отечественият фронт не е съветско творение, такава организация не съществува в Съветския

съюз, не е присъща на съветския тип социализъм. Автор на теорията и практиката на народната демокрация и народните фронтове, какъвто беше Отечественият фронт, е българинът Георги Димитров. Известно е, че той е водил спорове със Сталин дали народните фронтове, съюзите със социалдемокрацията да се изграждат с ръководствата на социалдемократическите партии или пряко с народните и социалдемократическите маси зад гърба на ръководствата им. Още от лятото на 1942 г. в България започва организирането на нелегални отечественофронтовски комитети по градове и села и във военни поделения, активна роля в тази дейност играят Цола Драгойчева и Кирил Драмалиев, постепенно към нея се присъединяват десетки, стотици българи. Около две трети от участниците в Съпротивата в България не са били членове на комунистическата партия. Още преди Девети септември в Отечествения фронт се включват Българската работническа партия (комунисти), Политическият кръг" Звено", Българският земеделски народен съюз" "Пладне" , Социалдемократическата партия. Видни буржоазни политици и общественици участват непосредствено преди 9 септември и след това в националното ръководство на Отечествения фронт като Кимон Георгиев, Димо Казасов, Никола Петков, Григор Чешмеджиев, Димитър Нейков, Стоян Костурков и други. Отечественият фронт се създава като антифашистка политическа организация. Много скоро след Девети септември тя е управляваща страната политическа сила. Страната ни е известна като отечественофронтовска България, първите правителства след Девети септември на Кимон Георгиев и на Георги Димитров са отечественофронтовски. След Петия конгрес на БКП Отечественият фронт постепенно се превръща от съюз на политически партии и народни маси във всенародна организация на гражданите. Говори се за ОФ власт, гражданска основа на строителството на социализма, ръководител и вдъхновител на което е Комунистическата партия. Постепенно заедно със загниването на държавния социализъм се развиват и недостатъците на Отечествения фронт.

ДВАНАЙСЕТТЕ ПОВЕЛИ НА ПРОГРАМАТА ОТЕЧЕСТВЕНИЯТ ФРОНТ СИ ПОСТАВЯ СЛЕДНИТЕ НЕОТЛОЖНИ ЗАДАЧИ: 1. Да не допусне въвличането на България в престъпната и гибелна за българския народ хитлерова война. 2. Да оттегли незабавно българските войски, изпратени за потушаване борбата на братския сръбски народ срещу германското и италианското иго. 3. Да разкъса съюза на България с хитлеристка Германия и с другите държави от Оста, да освободи българската земя от германските фашистки войски и гестаповски бандити. 4. Да спре износа на храни и на сурови материали в хитлеристка Германия и другите държави от Оста. Да осигури прехраната на народа и армията и снабдяването на населението по достъпни цени с предмети от първа нужда. 5. Да осигури съгласно Атлантическата декларация националните интереси на българския народ чрез споразумение с другите балкански народи и чрез тясна дружба и сътрудничество на България със Съветския съюз, Англия, Америка и другите свободолюбиви народи. 6. Да освободи незабавно всички цивилни и военни лица, преследвани за тяхната борба срещу фашизма и хетлеристка Германия. 7. Да възстанови политическите правдини на народа, особено свободата на печата, събранията и сдружаванията; да премахне всички противоконституционнни, противонародни и фашистки закони. 8. Да изтръгне армията от ръцете на фашистко-монархическата клика и да вземе решителни мерки, щото тя да не бъде използвана за противонародни цели. Да осигури правата на офицерите, подофицерите и войниците като пълноправни граждани. 9. Да разтури фашистките организации от типа на "Бранник", "Съюзът на ратниците", "Легионерите". Да обезвреди фашистките главорези и престъпници и вземе мерки за тяхното примерно наказание. 10. Да огради народното богатство и народния труд от чужди посегателства и създаде условия за правилното икономическо развитие на страната като свободна и независима държава. 11. Да осигури народния поминък, работа, дохода и човешкото съществуване на трудещото се градско и селско население. 12. Да изкорени фашисткото мракобесие, расовата ненавист и унижението на националната чест на нашия народ.

В концлагера „Еникьой" през 1942-а Стоян Стоименов в мемоарната си книга "И перото бе щик" (Издателство на Отечествения фронт, 1974 г.) припомня как програмата на Отечествения фронт стига в концлагера "Еникьой". Макар и по-късно, до нас започнаха да достигат вести за създаването на Отечествения фронт и за оповестяването на неговата програма през лятото на 1942 г. Първоначално вестта донесе, макар и в неточна форма, езоповският език на писмата, които получаваха някои концлагеристи. По-късно до нас пристигна радостната новина и по "официален" път, по дълбоко законспирираните партийни канали. Сега научихме подробно, че е изработена вече програмата на Отечествения фронт, че е била предадена по радио "Хр. Ботев" и че партията е

пристъпила към изграждането на Националния комитет на Отечествения фронт, че и на комитетите по села и градове в цялата страна. Програмата беше разяснена на всички комунисти. Концлагеристите посрещнаха с огромна радост и одобрение програмата на Отечествения фронт и мероприятията, взети от ЦК на БКП. Трябва да отбележим, че програмата, както и вестта за изграждането на Отечествения съюз, се посрещна с пълно и безрезервно одобрение и от нашите другари по страдание и борба - 4-5 леви сдружени земеделци, които бяха задържани в лагера, като Петър Каменов от Оряхово и други. Увереността на концлагеристите в победата се повиши твърде много. Тяхната воля за борба и издръжливост порасна.


4 ВОДАЧИТЕ

ЖЕРТВЕН ПРЕД ОТЕЧЕСТВОТО

КИМОН ГЕОРГИЕВ

ЮБИЛЕЕН БРОЙ 17 ОКТОМВРИ 2012 Г.

СРЕЩУ „ИЗБРАНИТЕ И БОГОПОМАЗАНИТЕ"

НИКОЛА ПЕТКОВ

ЗНАМЕНОСЕЦ НА СВОБОДАТА

ГРИГОР ЧЕШМЕДЖИЕВ

"Кимон Георгиев изминава трънлив и драматичен, но безпрецедентен път на развитие, неговата дейност се простира като бразда през размирния ХХ в. Силен и проницателен, едноок и величав, той се издига като емблематична фигура на преломни събития - войни, революции, трансформации, заблуди и експерименти. Радикален и последователен, традиционен и дръзновен, той е съпричастен с идеалите за нацията - дълга, държавността, реда и социалната справедливост. Сътвореното, достигнатото, сполуките и несполуките го равняват с големите имена на националната и европейската история. Въплътил разностранен опит, издигал неизменно отечествените стремления, непримирим към развалата на властта и посегателствата върху законността, той се откроява като нестандартна личност. Бурната му одисея буди размисъл за драмите, които е преживял, и за енергията, която е отдал на политиката за оцеляването на държавността. Рекапитулацията на един живот преминал през две световни и няколко локални войни, съпътстван с взаимно изтребителни сблъсъци, разкрива сила и уравновесеност от голям мащаб. Изминатият от него път е сложен, но епичен, той е апогей на дарование и сродност с кръст, който е жертвен към отечеството. Поуките от този живот развенчават антиконституционните и тоталитарните системи. Наносното отхвърля насилието и издига ролята на народния суверенитет и парламентаризма за ръководството на обществото.”

"Никола Петков участва активно в победоносното въстание на 9 септември 1944 г. В първото правителство на Отечествения фронт, оглавявано от Кимон Георгиев, той е министър без портфейл, т.е. имал е позициите на един зам.министър-председател. Никола Петков се отдава изцяло на каузата на Отечествения фронт. Неговата преданост към делото на Отечествения фронт е документирана в излезлия на 14 септември 1944 г. брой 1-ви на в. "Земеделско знаме", чиито редактори са той и д-р Михаил Геновски. Във вестника на първа страница е публикувано най-новото "окръжно" на ръководството на БЗНС, в което между другото можем да прочетем и следното: "След толкова години на мрак и мракобесие слънцето на свободата и правдата изгря. …Другари сдружени земеделци, вие, заедно с целия трудящ се, мислящ и обичащ отечеството си народ, сринахте потисническите режими на "избраните и богопомазаните" и възстановихте ваш - тоя на Отечествения фронт. Застанете зад него като един човек, стиснете юмрук и му бъдете и вярна стража в борбата." Безкрайно тъжно е, че държавното ръководство на България не намери в себе си моралните сили да помилва Никола Петков, за да ни спаси от терзанията на съвестта ни днес. Как то не можа да прозре истината, че осъждайки така драстично инакамислието, уврежда интересите не само на страната ни, но руши и духа на комунистическата философия, изградена тъкмо върху идеите на хуманизма!”

"Българският народ, измъчван през векове, има право на една по-добра съдба. Трябва да му я сътворим." Това са заветните мисли на видния социалдемократ Григор Чешмеджиев, написани от неговата ръка и публикувани във вестник "Свободен народ" на 16 септември 1945 г., четири дни след края на земния му път. И само месец, след като с други министри от БРСДП/о/ и БЗНС е напуснал първото правителство на Отечествения фронт, начело с Кимон Георгиев, поради неодобрение на революционния и в определена степен насилствен начин на извършваните промени в България след 9 септември 1944 г. Изпращайки в сетния му път Григор Чешмеджиев, секретарят на БЗНС Никола Петков казва: "Българският народ загуби един от големите си синове, работническата класа - един от най-верните си защитници, българската демокрация един от най-смелите си борци. Григор Чешмеджиев умря като войник със знамето на свободата в ръка. И последната му мисъл бе за свободата. Българските земеделци и работнически маси не ще забравят своя истински приятел и верен защитник. България загуби един рядко смел и характерен държавник.”

ПРОФ. Д-Р НЕДЮ НЕДЕВ

ПРОФ. Д-Р ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ

ДАМЯН АТАНАСОВ

ТРИТЕ „Р” НА ПОЛИТИКА

ДРУГОТО ХОБИ НА ДЪРЖАВНИКА

ГИНЬО ГАНЕВ

ПЕНЧО КУБАДИНСКИ

"Не познавам друг държавник от моето време, който да бе толкова запален по българската история и археологическата старина. Нещо повече - не един път ми е казвал, че ако има начин да тръгне в живота отново, ще стане историк. Дейността му като председател на Общонародния комитет за възстановяване и развитие на Велико Търново - един обществен комитет, е толкова значима и полезна, че не може да бъде отмината. Джамбазите на добитък от един поглед оценяват качеството на стоката. Кубадински имаше джамбазки поглед за хората - едно остро оглеждане на човека, няколко приказки и е готов с преценката, ако е човек за работа или авджилък, казваше "Бива го" или ако не "Теглих му майната, веднъж и завинаги". Помнеше името, родното му място, професията му. Спомням си, че като обикаляше Царевец, поименно се обръщаше към зидарите майстори от Дряново и Трявна, от Миндя и Дебелец, да не говорим за каменоделците - търсеше ги по цяла България и уменията и навиците им дори знаеше. Кубадински, въпреки високото си място в българския политически елит, не бе нито крайна инстанция, нито определящ фактор в културната и политическата история на България - и той бе една бурма в противоборството на сили и идеи - наши и чужди, в условията на голямата промяна. Като играчка, а не от някакви идейни или други принципи, той бе "употребен" и от "героите" на 10 ноември 1989 г. Дай Бог, повече държавни мъже днес и утре да имат не само човешките и ловните пристрастия, но и "другото" хоби на Кубадински!" ПРОФ. Д.И.Н. ДОЙНО ДОЙНОВ

Подписите на министрите, участвали в заседанието на МС на 9 септември 1944 г.

œ–≈ƒ—≈ƒ¿“≈À» Õ¿ Œ“≈◊≈—“¬≈Õ»fl ‘–ŒÕ“ » Œ“≈◊≈—“¬≈Õ»fl —⁄fi« √ÂÓ„Ë ƒËÏËÚÓ‚ (3 Ù‚Û‡Ë 1948 - 1949 „.) ¬‡ÒËÎ Ó·Ó‚ (1949 - 1950 „.) ¬˙ÎÍÓ ◊Â‚ÂÌÍÓ‚ (1950 - 1956 „.) ≈Ì˜Ó —Ú‡ÈÍÓ‚ (12 Ù‚Û‡Ë 1957 - 17 Ï‡È 1967 „.) ¡ÓˇÌ ¡˙΄‡‡ÌÓ‚ (17 Ï‡È 1967 - 22 ‡ÔËÎ 1972 „.) √ÂÓ„Ë “‡ÈÍÓ‚ (22 ‡ÔËÎ 1972 - 20 ÌÓÂÏ‚Ë 1974 „.) œÂÌ˜Ó Û·‡‰ËÌÒÍË (20 ÌÓÂÏ‚Ë 1974 - 21 ‰ÂÍÂÏ‚Ë 1989 „.) ΔË‚ÍÓ ΔË‚ÍÓ‚ (21 ‰ÂÍÂÏ‚Ë 1989 - 13 Ù‚Û‡Ë 1990 „.) √ËÌ¸Ó √‡Ì‚ (15 Ù‚Û‡Ë 1990 - 13 ‡ÔËÎ 2005 „.) —ËÏÂÓÌ —ËÏÂÓÌÓ‚ (13 ‡ÔËÎ 2005 „. - ‰Ó ‰ÂÌ ‰Ì¯ÂÌ)

“Съчетаването на благородството и достойнството с политиката, съединението на почтеността и честта със сложния, но не винаги чистоплътен арсенал за управление на държавата е дело почти невъзможно. Малцина са успявали в този порив. Но нали именно то прави онази значимост на политическите личности, която ги приближава до величие. Но за да е правило в общественото битие, то трябва да има своите изключения. Сред тях е Гиньо Ганев – един от най-характерните участници в политическия живот на съвременна България. Повече от половин век той се е посветил на този неблагодарен занаят, както казва ген. Дьо Гол, но все пак занаят. При това с дълбоката вътрешна убеденост, че истинската голяма политика се прави от професионалисти, от хора, които имат генетични таланти, универсални знания и специфичен опит. Идея на Гиньо Ганев е, че имаме нужда от политика в защита на трите букви „Р”: Разум, за да не допуснем нов авторитаризъм. Реализъм, за да правим реформите без унижение за хората. Разбирателство, за да спрем ненавистта и да градим държавата и собствения си живот в граждански мир и спокойствие. Днес Гиньо Ганев е доайен на обществената мисъл у нас. Граждански ангажиран, ерудиран и многообразен, той е признат за конституционалист и парламентарист, човек и общественик, пример за гражданин, отзивчив и непримирим към моралните и закононарушителните злини.” ПРОФ. Д.И.Н. АНДРЕЙ ПАНТЕВ


5 ЛЕТОПИСЦИ

ЮБИЛЕЕН БРОЙ 17 ОКТОМВРИ 2012 Г.

Самопортрет и портрет 70 години по-късно ИСКРА БАЕВА

тенденции, като екологията, грижата за децата без семейства, защитата на потребителите, борбата със СПИН, наркоманиите и други "модерни" заболявания, могат да се открият в дейността на ОФ. Тя е толкова многостранна, че не би могла да бъде разказана с няколко изречения - трябва да се прочете целият том. Не по-малко любопитен е вторият том на "Историята на Отечествения фронт/ съюз в България", отново надхвърлящ 400 страници. Той представлява почти пълен опит за самопортрет на организацията. В него жанровото разнообразие е много голямо. Читателите могат да открият както портретите на повечето личности с най-големи заслуги за създаването и дейността на ОФ/ОС (Георги Димитров, Никола Петков, Кимон Георгиев, Григор Чешмеджиев, Цола Драгойчева, Пенчо Кубадински, Гиньо Ганев), така и спомените за неговите начални стъпки или за повратни моменти (на личности като Любомир Драмалиев, Иван Вандов, Никола Караджов, Кръстьо Манчев, Славка Илиева, Мария Кърова). Във втория том са публикувани и изследвания по отделни дейности или прояви на ОФ/ОС, такива като заслугите на ОФ за достойното излизане на България от Втората световна война (Марин Калонкин), за ролята на комунистите (Минчо Минчев), за ролята на отечественофронтовската формация "Звено" (Недялко Брадинов), за школите на ОФ (Цвета Петрова), за международните контакти през 60-те и 70-те години (Стоян Ляхов), за начина, по който в днешна България се представя съществуването и дейността на ОФ (Тодор Мишев). Несъмнено най-важната, а и в найголяма степен самооценъчна е онази част от втория том, в която дейците на ОФ представят своята собствена история, своите постижения, а и проблеми през десетилетията. Материалите са неравни - различни по обем, по аналитична дълбочина и умение да се очертаят най-големите предизвикателства за обществена работа по местоживеене. Но именно различията - регионални и човешки, са същността на самоорганизацията и на гражданската инициатива, която в българското общество дълги години е била носена от ОФ, а едва през последните години стана модерна и привлекателна. Надявам се, че краткото представяне на двата тома "История на Отечествения фронт/съюз в България" ще събуди интереса на нови читатели и любители на историята, които има какво да научат, да си припомнят и да се замислят за бъдещето.

Годините и десетилетията отминават, а заедно с тях се променят и спомените, и отношението ни към миналото. Нашето лично, на институциите, на политиците, на гражданите. По-важното обаче е това, че се променя образът за миналото за онези, които нямат лични спомени - младежите, бъдещите граждани на Република България. За да могат те да си изградят представа за миналото, полагат значителни усилия много хора с различни цели. Едни - за да подсигурят своето място в бъдещето, други - за да представят своята гледна точка за спорните събития, трети - за да пренапишат историята според принципа на Джордж Оруел - Който владее миналото, владее бъдещето! Но, макар и все по-рядко, срещат се и такива личности, които на основата на добросъвестно запознаване с документите на епохата, поставяйки ги в контекста на времето, когато са се случвали събитията, се опитват да възстановят образа на миналото, каквото то е било тогава за тогавашните хора.

Последният пример с пълна сила се отнася за спомена и паметта за една организация, създадена преди 70 години, легитимирала голямата промяна във властта на 9 септември 1944 г. както и 45-годишния социалистически път на страната, приспособила се, макар и трудно, към условията на прехода и продължаващата съществуването си до ден днешен. Става дума, разбира се, за някогашния Отечествен фронт и за днешния Отечествен съюз. Как изглеждат на хората, свързани с ОФ/ОС, седемте десетилетия непрестанна еволюция на организацията и как ги виждат професионалните изследователи на българската история? На тези въпроси отговарят двата солидни тома, излезли току-що под общото заглавие "История на Отечествения фронт/съюз в България". Първият том в обем от над 400 страници проследява внимателно, на основата на архивни документи, програми, прокламации и други документи от епохата нелекия път на Отечествения фронт от раждането на идеята за него през 20-те и 30-те години на ХХ в. през участието му в съпротивителното движение в годините на Втората световна война до опитите на неговия наследник Отечествения съюз да стане изразител и защитник на интересите на гражданите в демократична България в началото на ХХI в. Както се вижда от хронологичения обхват, политическият път на ОФ/ОС обхваща цялата съвременна история на българската държава. Именно затова "Историята на Отечествения фронт/съюз

в България" е разказ не само за идеолозите, създателите и дейците на ОФ и ОС, а за историята на България като цяло - за дилемите, предизвикателствата, трудностите по пътя към модернизиране на икономиката и живота на българите, за новите политически предизвикателства в годините на прехода. А този мащабен поглед върху дейността на ОФ и ОС в контекста на българската история е осъществен от утвърдени професионални историци от Софийския университет "Св. Климент Охридски" (проф. д-р Евгения Калинова, проф. д-р Искра Баева, д-р Евгений Кандиларов) и от Института за исторически изследвания при БАН (доц. д-р Илияна Марчева, доц. д-р Сашка Миланова). Текстът може би ще изненада много читатели, позабравили с колко много дейности и в колко много сфери са работили редовите членове и активистите на безспорно най-масовата обществена организация в България - членският й състав над- хвърля 4 милиона души. Същевременно непредубеденият читател може да открие колко много от най-модерните днес

НАЦИОНАЛЕН ИНИЦИАТИВЕН КОМИТЕТ ЗА ОТБЕЛЯЗВАНЕТО НА 70-АТА ГОДИШНИНА НА ОТЕЧЕСТВЕНИЯ ФРОНТ-СЪЮЗ ПРЕДСЕДАТЕЛ - Гиньо Ганев Почетен председател на Отечествения съюз СЕКРЕТАР - Симеон Симеонов - председател на Отечествения съюз ЧЛЕНОВЕ - Сергей Станишев - председател на Българска социалистическа партия - Александър Паунов - председател на Комунистическа партия в България - Спас Панчев - председател на Земеделски съюз "Ал.Стамболийски" - Георги Анастасов - председател на ПП "Български социалдемократи" - Минчо М. Минчев - председател на ПП "Нова Зора" - Лъчезар Шиков - председател на ПД "Социалдемократи" - Иван Генов - председател на ПП "Българска левица" - Минчо П. Минчев - съпредседател на Партия на българските комунисти - Ген. Стоян Топалов - председател на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва - Д-р Тодор Анастасов - председател на Съюза на ветераните от войните - Мл.л-т о.р. инж.Петър Велчев председател на Съюза на военноинвалидите и военнопострадалите - Чавдар Стоименов - председател на Български антифашистки съюз - Ген. Стоимен Стоименов председател на Конфедерацията на обществените организации за социална защита на пенсионерите - Катя Владимирова - председател на Демократичен съюз на жените - Максим Бенвенисти - председател на организацията на евреите в България "Шалом" - Николай Малинов - председател на Национално движение "Русофили" - Красимир Премянов - председател на Съюза на тракийските дружества - Делчо Митев - председател на Сдружението на кметствата в България - Николай Дойнов - председател на Съюза на народните читалища - Георги Пирински - зам. председател на 41 Народно събрание - Тодор Коруев - журналист и писател - Д-р Станьо Сираков - Почетен член на Председателството на ОС - Акад. Георги Марков - историк - Проф.д-р Искра Баева - историк - Евгени Узунов - зам. председател на НС на БСП - Кристиан Вигенин - евродепутат и секретар на НС на БСП - Светлана Шаренкова - управител на Медиякооп и в. Земя" - Лъчезар Еленков - поет и гл.редактор на в."Жарава" - Румен Статков - художник - Чл.кор. Александър Лилов директор на Центъра за стратегически изследвания - Бойко Великов - ръководител на Националния политологически институт на БСП


6 СЪВРЕМЕННОСТ

Националното съгласие е пътят От стр. 1

Мисията на Отечествения съюз днес се свежда до реализацията на две стратегически цели: 1.Съхраняване и пренасяне във времето на коалиционната идея, възпитаване на коалиционна култура и нагласа в обществото и политическите субекти. Ние сме водени от разбирането, че борбата с кризите и осъществяването на големи цели и задачи не е по силите на една партия, а трябва да става с усилията и таланта на повече и различни хора, че управлението е толкава по-силно и поефективно, колкото е поширока неговата обществена подкрепа. Политическият синоним на националното съгласие и разбирателство е широката равноправна коалиция на социално ангажирани и национално отговорни партии, патриотични граждански сдружения, съюзи и изявени личности. Става дума за коалиция с програмен характер и в името на значима национална цел – коалиция от типа на ОФ в годините на Втората световна война и първите следвоенни години. Именно това е специфичният български исторически опит. Разковничето на успеха е в истинската равнопоставеност, с ясно очертани отговорности и права на всички участници в коалицията и пълна мобилизация на индивидуалния потенциал в общото програмно усилие. 2. Постигане на зряло гражданско общество чрез активно участие на гражданите в управлението и контрола върху дейността на органите на властта. Територията на Отечествения съюз е местоживеенето и гражданската взискателност към работата на органите на местната власт и местното самоуправление. Доказали вече своята ефективност са изгражданите в регионите по наша инициатива местни (квартални, селски, районни и т.н.) обществени съвети като партньори, коректив и опонент на кметовете и общинските съвети. Азбучна истина е, че нищо не става без хора, но нищо не оцелява без добре работещи институции и без ефикасно местно управление. А местните органи на властта и всички други институции работят добре тогава, когато работят в обща, а не в частна полза. Разумната общодържавна политика е в съответствие с добре премислени и изпълнени местни политики! Отечественият съюз подкрепя процеса на децентрализация на властта, на увеличаване на правата, но и на отговорностите, на финансовата автономия и на нормативните гаранции за пълноценното функциониране на органите на местната власт и местното самоуправление, за тяхното превръщане в решаващ фактор за задоволяване потребностите и решаване на всекидневните

проблеми на хората по местоживеене. Дейците и структурите на Отечествения съюз са последователни борци за отстояване правото на добро управление и на добра администрация, което е конституционно право на всеки български гражданин в обединена Европа. Днес скъпото ни Отечество и българското общество са в тежка криза. Нейните измерения, за съжаление, не са само финансово-икономически, но и социални, демографски, морални и други. Бедността и липсата на житейска перспектива депресира и травмира психически огромни социални групи,

жение и съюз за извеждане на страната от кризата и осигуряване на нейната модернизация и просперитет. Нашето разбиране е, че нито една политическа партия сама не може (а и не бива) да изведе страната от кризата. Днес България се нуждае от нов левоцентристки политически проект като алтернатива на некадърното десноцентристко управление на ГЕРБ. До него следва да се стигне естествено чрез консолидация и единодействие на политическите партии и гражданските структури, които се определят като принадлежащи към тази част на полити-

ЮБИЛЕЕН БРОЙ 17 ОКТОМВРИ 2012 Г. с лидер Минчо Г. Минчев, ПП „Лидер” с председател Кънчо Филипов, а също така с граждански сдружения и съюзи като Съюз на офицерите и сержантите от запаса и резерва (СОСЗР) с п р е д с е д а т е л о.з.ген.лейт.Стоян Топалов; Съюз на ветераните от войните (СВВ) с председател Тодор Анастасов; Съюз на военноинвалидите и военнопострадалите (СВИВП) с председател Петър Велчев; Конфедерация на обществените организации за социална защита на пенсионерите с председател о.р.ген.м-р Стоимен Стоименов; Български антифашистки съюз (БАС) с председател Чавдар Стоименов; Демократичен съюз на жените (ДСЖ) с председател Катя Владимирова; Национална асоциация „Сигурност” с председател Чавдар Пет-

Митинг срещу управлението на ГЕРБ

прогонва от Родината стотици хиляди младежи и икономически активни хора. Престъпността и корупцията, откритото покровителстване от властта на монополистите и „сивата” икономика, административният натиск и рекетът демотивират активното население. Арогантното самодоволство и некадърността на еднопартийното и в голяма степен еднолично управление на ГЕРБ да предложи адекватна програма за преодоляване на кризата създават тягостното чувство, че българската държава представлява „спрял влак”, лашнат в някакъв „глух” европейски коловоз. В тази обстановка, така както през далечната 1942 година и през други кризисни за нацията години след това, Отечественият съюз, като последователен носител и защитник на идеите на гражданското общество, на патриотичните устои на държавата и социалната защита на хората, предложи от върховния си форум през 2011 година на своите партньори – политически партии, граждански сдружения и съюзи, а на българските граждани чрез обнародваното на 17 юли 2012 година - нарочно Обръщение, във времето на глобална криза и промени в света да застанат под трицветния флаг на България и да се обединят в мощно национално дви-

ческото пространство. В основата и центъра на този проект следва да застане Българската социалистическа партия. Президентските и кметските избори през 2011 година показаха в много общини и населени места, че този подход води до успешни резултати. Предстоят много важни парламентарни избори през 2013 година. Нужно е политическата мъдрост да надделее над идеологическите и личните пристрастия и амбиции. Коалиционната идея днес ОС реализира на базата на подписаните двустранни споразумения за взаимодействие и сътрудничество с партии като Българска социалистическа партия (БСП) с лидер Сергей Станишев; ЗС „Александър Стамболийски” с лидер Спас Панчев; ПП „Български социалдемократи” с лидер Георги Анастасов; ПД „Социалдемократи” с лидер Лъчезар Шиков; ПП „Обединена социалдемокрация” с лидер Кольо Парамов; ПП „Комунистическа партия на България” с лидер Александър Паунов; ПП „Партия на българските комунисти” със съпредседатели Минчо П. Минчев и Васил Коларов; ПП „Нова зора” с лидер Минчо М. Минчев; ПП „Българска левица” с лидер Иван Генов; ПП „Отечествена партия”

ров; Национален антитерористичен и антикриминален форум (НААФ) с председател Тихомир Стойчев; Асоциация на сухопътните войски „Св.Иван Рилски” с председател о.з.ген. л-т Кирил Цветков; Национален център за развитие на ромите (НЦРР) с председател Петко Асенов; Съюз за стопанска инициатива (ССИ); Национално движение „Русофили” с председател Николай Малинов; Национално сдружение на кметствата в България с председател Делчо Митев; фондация „Институт за модерна политика” с председател Борислав Цеков. Близко е сътрудничеството със: Съюза на народните читалища с председател Николай Дойнов; Съюза на тракийските дружества с председател Красимир Премянов; ПК „Екогласност” с председател Емил Георгиев; Общонароден комитет „Васил Левски” с председател Дойно Дойнов; Съюза на българските генеоложки дружества „Родознание”; Бизнес-клуб „Възраждане” и други. Нашето практическо взаимодействие става поинтензивно в периодите на общи парламентарни и местни избори, а също така и на президентски избори. В тях Отечественият съюз участува от граждански позиции със

своята платформа и чрез издигане на кандидатури за гражданската квота на партийни и коалиционни листи. Традиционно от 2001 г. ОС се включва много ефективно в кампанията на президентските двойки, издигнати от левицата. Еманация на нешите разбирания бе начинът за издигане на кандидатурата и избора през 2006 г. за втори мандат на президентската двойка Георги Първанов – Ангел Марин. Подобен бе подходът при издигането през 2011 г. на кандидатпрезидентската двойка Ивайло Калфин - Стефан Данаилов. Особено авторитетно и осезаемо е участието ни в местните избори. През 2011 г. успешни резултати имаха нашите организации в Сливен с председател Атанас Цонков, в Разград с председател Косьо Стоянов, във Враца с председател Стефка Мерджанкова, в Шумен с председател Димитър Вълканов, във Варна с председател Валентина Бочева, в София с председател Златина Георгиева, в Кърджгали с председател Катя Василева, в Пловдив с председател Мариана Узунова, в Силистра с председател Марийка Кърова, в Благоевград с председател Златко Златев, в Монтана с председател Красимир Ангелов, в Асеновград с председател Крум Марков, в Любимец с председател Мария Точкова, в Драгоман с председател Лидия Банкова, в Първомай с председател Иванка Хаджиева, в Горна Оряховица с председатели Христо Банков и Антон Паричев и в редица други общини. Заедно с нашите партньори изграждаме и работим съвместно в местните обществени съвети по квартали, селища и общини. Особено значими са примерите и постигнатите резултати на нашите организации в Ловеч с председател Боян Тодоров, Велико Търново с председател Марин Палазов, Добрич с председател Марина Нейчева, Видин с председател Надежда Гъжева, София с председател Златина Георгиева и много сериозната активност на районните председатели Иван Стефанов (Подуяне), Георги Джоргов (Младост), Димитър Вечев (Студентска), Петър Вълков (Искър), Миглена Иванова (Слатина), Цонка Арабаджиева (Изгрев), Стоянка Каменова (Лозенец), Тодор Комитов (Овча купел) и други, Габрово с председател Тодор Марков, Бургас с председател Пенка Трифонова, Плевен с председател Георги Михайлов, Панагюрище с председател Петко Хасанов, Поморие с председател Елена Мурджева, Дупница с председател Бойко Кечев и на много други места. Многобройни са общите ни действия на национално и местно равнище при провеждането на специфични патриотични културно-просветни чествания и мероприятия. Особено активни и ефективни в това направление са нашите структури в Пазарджик с председател Цветанка Иванова, Хасково с председател Маргарита Минчева, Русе с председател Вяра Косева, Ямбол с председател Мария Димитрова, Стара Загора с

председател Мира Дочева, Петрич с председатели Славка Илиева-Трайкова и Стефка Тилева, Гоце Делчев с председател Никулина Таушанова, Антоново с председател Нина Митева, Кула с председател Иванка Костова и други. Особен, самостоятелен пример е забележителното отбелязване съвместно с партньорите, обединени в национален и местни инициативни комитети, на 70-а годишнина от създаването на ОФ/ОС на територията на цялата страна. Не са малко примерите на конкретни инициативи и акции със социална насоченост и закрила на хора в неравностойно положение. Тук особено активни са нашите организации в Кюстендил с председател Данка Найденова, Смолян с председател Мариана Иванова, Търговище с председател Титко Георгиев, Перник с председател Петър Янков, Харманли с председател Иван Налбантов, Казанлък с председател Денко Денков, Долна Митрополия с председател Митко Мотов и много други. Международната дейност на Отечествения съюз, макар и скромна засега, е ориентирана към основните посоки на външната политика на България. През пролетта на 2010 г. със съдействието на евродепутата Кристиан Вигенин, делегация на ОС, водена от председателя Симеон Симеонов, направи официално посещение в Брюксел, където имаше възможността да представи своята народополезна дейност като част от историята на гражданското общество в България в условията на пълноправно членство в Европейския съюз. В края на 2011 г. бе установен контакт и споделен нашият опит с изграждащия се в Русия по инициатива на президента Владимир Путин Общоруски народен фронт. Надяваме се поради наличието на редица близки черти в бъдеще да успеем да установим действащо делово сътрудничество. В своята 70-годишна дейност Отечественият фронт (съюз е имал периоди на активен възход и върхове, но и на упадък и кризи. Неизменно, обаче, благодарение на изконните си благородни и народополезни цели и на самоотвержената, безкористна работа на дейците и симпатизантите, той винаги е бил част от обществената тъкан и от историческото развитие на България. Това ми дава основание да вярвам в неговото успешно бъдеще или както заяви чл. кор.проф.Александър Лилов на 21 септември 2007 г. по време на „кръглата маса” по случай 65-годишнината: „Ако Отечественият съюз продължи да играе позитивна роля в сегашния толкова труден преход към демократична политическа система и социална пазарна икономика и ако запази своята виталност и адаптивност, той има сигурно бъдеще... най-вероятната средносрочна прогноза, с която бих се ангажирал, е кръгла маса по повод 100годишнината на ОФ-ОС.”


7 САМОУПРАВЛЕНИЕ

ЮБИЛЕЕН БРОЙ 17 ОКТОМВРИ 2012 Г.

Партии много, но България е една В ЛОВЕЧ И СЕЛАТА БЛАГОДАРЕНИЕ НА ОТЕЧЕСТВЕНИЯ СЪЮЗ ВЛАСТТА РАЗЧИТА НА ПОСТОЯННИЯ ДИАЛОГ С НАСЕЛЕНИЕТО БОЯН ТОДОРОВ, член на НС на Отечествения съюз, координатор за Ловешка област

Чест прави на кмета и на общинския съвет в Ловеч, че създават условия за диалог с гражданите по квартали и села. Това обстоятелство даде възможност на Отечествения съюз да предостави своя опит и своите структури за разгръщане инициативата на цялото население за решаване проблемите на кварталните и селските територии. Така Общинският съвет и сдружението "Знание" разработиха и приеха методика за учредяването на обществени квартални (в общинския център) и кметски обществени съвети в селата. Това не е поредната обществена инициатива, а организация на гражданите. Целта им е мнението на гражданите да бъде зачитано както по дългосрочни въпроси за развитието на общината, така и за проблеми, свързани с инфраструктурата, обслужването, сметосъбирането, хигиенизирането и т.н. в отделните населени места. На тях се разчита и да оказват съдействие по опазване на обществения ред и за контрол върху специфичните дейности, засягащи живота в местната общност. Те са институции на общността, изградени по инициатива на населението и осъществяват своята дейност на доброволен принцип. Не са политически структури и не се занимават с политическа дейност. Работят на основата на нормативна база, приета от Общинския съвет, и по собствени правила. При изграждането на тези обществени звена особена е ролята на дейците на Отечествения съюз, които познават добре хората и имат способността да подбират и предлагат в съставите им обществено изявени личности, без оглед на партийната

им принадлежност и политическа ориентация. В кварталните съвети се избират на общо събрание на населението до девет члена. В селата - от 3 до 11 кметски съветници. Мандатът на обществените съвети е двегодишен. Шестте-седемте години, откакто съветите са изградени, са доказателство, че целите за тяхното създаване се постигат. Стимулира се инициативата на гражданите при решаването на проблемите там, където живеят или работят.Чувства се промяна в мисленето на хората. Те се убеждават, че решаването на техните общи проблеми зависи и от самите тях. Те участват в управлението на населеното място и така формират жизнената среда съобразно своите критерии. Създадено е действено партньорство между обществените квартални и кметски съвети и местните органи на властта, като е повишена ролята на гражданите в обществения контрол при разпореждането с бюджета и обектитеобщинска собственост съобразно действащото законодателство. Създаде се традиция ежегодно във всяко населено място кметът на общината заедно с отговорни служители да се среща с гражданите и да отчита своята дейност. Преди тези срещи се организираха от политическата сила на кмета и в тях участваха главно неговите избиратели. Сега присъстват обществено ангажирани граждани от всички политически цветове. Постига се консолидация по степенуването на отделните проблеми и начините на тяхното решаване. Едно от първите обществени действия беше проучването и доуточняването на маршрутите и на графика за градския и междуселищния транспорт. Впоследствие започна отделянето от общинския бюджет на шест до десет

новия дом, като пресъздадоха обичая "Сбор на къща". Впоследствие двете председателки организираха отечесвенофронтовците и този обичай беше

Първанова от гр.Кула (честван през 2005 г.), дядо Некул Савов Некулов от с. Големаново (2006), баба Милка Петкова Стоянова от с. Цар Петрово (2012). А за радост на Отечествения съюз в Кула такъв празник предстои на 13.XI.2012 г. и за рода на Мито Цеков Вълчов. На организираните за столетниците тържества, думи на признателност и

представен първо на общински, а след това на окръжен преглед на художествената самодейност. Като броеница годините се редят и натежават, а дирята, оставена от нейните носители, остава. Обществеността в Кулска община отделя заслужено внимание на столетниците. Незабравими ще останат рождените дни за юбилярите и големите им родове: баба Лозка Дичова

поздравления отправят кметът на общината, съседи, роднини. Разнообразни са дейностите, извършени за седем десетилетия в общинската организация на ОФ/ОС - Кула. Но не бива да отминаваме факта, че всяко едно от тях оставя отзвук в хората, че ги зарежда положително и ги сближава (дори другарските съдилища преди години). На мероприятията никой не идва по

Да не забравяме душевността! ИВАНКА ВЕЛКОВА, председател на 11 НО на ОФ/ОС-Кула

Отечественият фронт е най-голямата неправителствена организация, която обединява хората по местоживеене, без да се интересува от политически, социален или др. статус. Първият нелегален комитет на ОФ в Кула е изграден през 1942 г. в градската аптека от Васил Живков, Тома Паздерски, Георги Градинаров, Борис Корманов, Вълко Жиков (комунист, земеделец, социалдемократ и безпартийни). През десетилетията организацията се е променяла, но успоредно с това е запазила традициите си, полагала е и полага грижи за найценния капитал - хората. В живота на всеки човек има няколко много важни момента. За българина един от тях е съграждането на нов дом. В граничния ни град Кула е запазена традицията при строеж на ново жилище да се притичат на помощ с труд роднини, приятели и съседите на младото семейство. По този начин бе построен домът на председателката на 12 НО - Виолета и Петър Радомирови. Граждани от 11 НО не само се включиха в строежа на къщата, а приятно изненадаха семейството, когато влезе да живее в

хиляди лева за обезпечаване на обекти, реализирани по предложение на обществените съвети. Това се изрази в подобряването на жизнената среда ремонтиране на части от тротоари, на съоръжения на детски площадки и създаване на нови, увеличаване на броя на пейките в междублоковите пространства и други. Обществените съвети реално подкрепиха усилията на община Ловеч по създаването на управителните органи на етажната собственост в жилищните блокове. Заедно с тях сега населението по-успешно се включва в хигиенизирането на кварталите. Това най-осезателно се отнася за живеещите в големите комплекси "Червен бряг","Младост","Здравец"и други. Така от кампания по случай определени празници хигиенизирането се превръща в непрекъснат навик у гражданите. Сега по-рядко се налага правенето на графици за събиране и извозване на събраните отпадъци. Щом се събере боклукът на определените места, той не престоява там повече от ден. Тревните площи не буренясват. Стане ли тревата около педя, незабавно се окосява. Дори граждани с частни сенокосачки постоянно я привеждат в ред. Задълбоченото сътрудничество между общината и обществените съвети естествено довежда до внедряването на нови практики. Сега е задължително приемането на становище по предложените решения на Общинския съвет за разпореждане с общинско имущество на територията на квартала или селото. Прието е като норма при липса на такова становище Общинският съвет да не разглежда въпроса. През тази година по квартали се обсъждаха предложения за проекти, с които да се участва в програми, финансирани от европейските фондове. През месец август на обществено обсъждане с граждани представители на квартални съвети, неправителствени организации и общински съветници бе решено жк "Червен задължение, а по вътрешни убеждения и вътрешна необходимост да е част от общността. Та не е ли това разковничето и за съществуването ни като организация! Времето, в което живеем, налага да търсим нови форми и методи за привличане на млади хора към актива. Ако преди тридесет и пет години чрез тимуровските команди орга-

Обичаят “Сбор на къща” в град Кула

низирахме децата да помагат на възрастните хора, то сега това може да става с доброволците към Български младежки червен кръст, а с младите еколози и природо любители да полагаме грижи за опазване на родния край. Загрижени за насъщния, в никакъв случай да незабравяме духовната съшност, душевността на българина. Докоснем ли тази тънката струна, то отворяме всяко сърце.

Отговорен редактор ТОДОР КОРУЕВ

бряг" да бъде включен в проектното предложение на община Ловеч за финансиране по схема "Зелена и достъпна градска среда" на оперативна програма "Регионално развитие". На празника на квартал "11 септември" кметът Минчо Казанджиев обяви решението на Общинския съвет с 5 милиона лева ще се подобри трайно икономическото, социалното и екологичното състояние на квартала. Предвижда се изграждане и рехабилитация на зелените площи, включващи нови детски площадки, пейки, беседки, възстановяване на чешми, изграждане и рехабилитация на спортни площадки, предвидени за свободно и безплатно ползване от жителите на площ за разходки на домашните кучета. За поддържането им ще се изгради напоителна система, без да се ползва питейната вода. Включено е изграждане и рехабилитация на пешеходни алеи и тротоари, на нови велосипедни пътеки и алеи, рехабилитация и реконструкция на улични мрежи с разширения на платната и др. Общинският съвет в Ловеч определи три зони за въздействие на интегрирания план за градско възстановяване и развитие. Те са определени в рамките на спечеления проект по оперативна програма "Регионално развитие" - "Подкрепа на разработка на интегрирания план за градско възстановяване и развитие на град Ловеч". С него е определена визията за града за следващия програмен период-2014-2020-та г. Ловеч е един от 36-те града у нас, центрове на агломерационни ареали, който разработва такъв план. Отсега нататък всички бъдещи проекти трябва да бъдат съобразени с интегрирания план. Не може да не се отбележи пълната подкрепа на съветниците от всички политически сили, представени в Общинския съвет. Това доказва, че идеята на Отечествения съюз, че партиите са много, но България е една, е ползотворна, в нея има много хляб.

РОДОЛЮБИЕТО ПЪТ КЪМ ХОРАТА КРЪСТЮ МАНЧЕВ

След 1989 г. много от активистите на Отечествения фронт, главно от БЗНС, се оттеглиха от нашите структури, а други се изплашиха от натиска, който им се оказваше от страна на изградените нови политически сили. По адрес на нашата организация се изписаха много ругателски материали в техния печат, но ние продължихме да работим с хората по местоживеене, да търсим нови форми за тяхното сплотяване и да бъдем най-близко до тях в тези трудни години на прехода. И хората ни повярваха, защото ние в тясно сътрудничество с учредения общински комитет "Васил Левски", Демократичения съюз на жените, народното читалище "Съединение - 1875" и църковното настоятелство при храма "Св.Атанасий" през изминалите вече 23 години от началото на трудния път успяхме да осъществим разнообразни родолюбиви прояви. Богатата и разнообразна дейност беше свързана с отбелязването на годишнините от рождението на Васил Левски и неговите сподвижници - бай Иван Арабаджията от село Царацово, даскал Еню Бекирски и свещениците Иван Генов и Тодор Райков от с. Голямо Конаре. Ежегодно отбелязвахме годишнините от рождението и смъртта на Недялка Шилева - извезала знамето на голямоконарската чета на Продан Тишков в Съединението на България през 1885 г., чествахме 150-годишнината от рождението на Продан Тишков - Чардафон, 175 години от рождението на Любен Каравелов. Провеждахме и празници на улиците, носещи техните имена - "Васил Левски", "Любен Каравелов", "Чардафон Велики", "Недялка Шилева", "Иван Вазов", "Поп Иван Генов" и др. Години наред организираме посещения с автобуси до родния град на Апостола в Карлово и на патриарха на българската литература Иван Вазов в Сопот, екскурзия до София с отслужване на панихиди на гроба на Недялка Шилева и посещение на къщата, в която е живяла в кв."Павлово"от 1929 до 1959 г. По достойнство на 18 юли 2012 година отбелязахме и 175-годишнината от рождението на Васил Левски с участието на актьора от Пловдивския театър Георги Василев - почетен гражданин на Пловдив, който изпълни моноспектакъла "Без сън, без покой". Специално внимание обръщаме на работата си с учениците от НУ"Любен Каравелов" и СОУ "Христо Ботев" , като с тях провеждаме инициативи с отбелязването на бележити дати и годишнини от национален и местен мащаб, като конкурси, викторини, изложби. На 70-годишнината на Отечествения фронт/съюз посветихме кръгла маса с участието на дългогодишни председатели на общинската организация, а така също и кметове на града и общината. Юбилейната годишнина е под патронажа на новоизбрания кмет на община Съединение на 20 май 2012 година Георги Руменов.


8 СЛОВО И ОБРАЗ Скоро след като се ражда идеята за Отечествен фронт и преди да е изграден изцяло Националният му комитет с участието на лидери на БРП, БЗНС "Пладне", БРСДП, политически кръг "Звено" и независими общественици, излиза първият брой на вестник "Отечествен фронт". Той се пръква в навечерието на 1943 г. - в таванска стая на столичната улица "Граф Игнатиев" 7, редакторите му са Адолф Фабрикант, Алексей Шелудко и Савка Попйорданова. Някога в Музея на революционното движение можеха да се видят малките циклостилни листове на първото периодично издание с името "Отечествен фронт" - с три червени знамена, изрисувани върху восъчната хартия от художника Марко Бехар. Уводната статия носи наслов "На борба!" и всичко в нея може да се събере в думите: "Задачата на българския народ и на в. "Отечествен фронт" е да се борят". Написана е от Тодор Живков и тая заслуга не му е приписана, тъй като вестникът започва като издание на Ючбунарския (трети партиен) район, а тогава негов секретар е Тодор Живков. Така че вестник "Отуечествен фронт" започва своя живот като нелегален. Полицията търси "печатницата", през юли 1943 г. арестува Алексей Шелудко, в чийто дом "се отпечатва", но не открива никакви улики. Защо ли? "След отпечатването на всеки брой, валякът се връща върху старата пишеща машина; вазата, която е поглъщала печатарското мастило, сега безобидно стои на масата, а в нея са натопени винаги пресни цветя." Ролята на нелегалния циклостилен вестник непрекъснато расте, и той се превръща в градско, а по-сетне в национално издание. Вестникът пострадва и от англо-американските бомбардировки на 10 януари 1944 г. Материалите от първия брой за годината, вече готови, изчезват в разрушената къща на ул. "Дебър" (сега "Лайош Кошут). През март излиза друг брой, който зове: "Незабавно да се скъса с Германия, незабавно да се създаде правителство на Отечествения фронт". През август 1944 г. вестникът излиза в друго "агрегатно състояние" - вече с наборен текст. Акад. Владимир Топенчаров, който познава добре историята на българския печат, разказва: "Двама предани (и чудесни в своята преданост и усърдие) печетарски работници - Каневчев и Христов, набират сами всичко - до буква, сами работят, сами печатат и разнасят вестника. Името на в. "Отечествен фронт" стана лозунг и символ на народното раздвижване. По характера си той е национален орган на Отечествения фронт. Но особено мобилизираща роля играят трите притурки на в. "Отечествен фронт" в първите дни на септември. Те са отпечатани в известната градска печатница, но нелегално или полулегално... По едно указание

на Георги Димитров - да се легализира Отечественият фронт, по-точно да се наложи легалното му действие, редакцията на вестника следва повелята и полуубеждава, полупринуждава два собственици - печетари (Деведжиев и Бъчваров), изтръгва съгласието им да печатат "Отечествен фронт". Тук излизат притурките му." В първата притурка главният въпрос е "Какво да се прави?", а отговорът: Действие! Народът трябва да разбие вратите на затворите и концентрационните лагери! Втората притурка излиза на 6 септември, в 5000 екземпляра и е разпространена веднага. Владимир Топенча-

ЮБИЛЕЕН БРОЙ 17 ОКТОМВРИ 2012 Г.

ДЪЛГОЛЕТНИЯТ ЖИВОТ НА ПЕЧАТА ТОДОР КОРУЕВ

ров е стенографирал нотата на съветското правителство, предадена по Радио Москва, с която се скъсват дипломатическите отношения с правителството на Муравиев-Гичев-Мушанов. Тя е "челото" на притурката, заедно със статията "Изходът?": "Отговорът е само един за българския народ: незабавни спасителни за България мероприятия могат да се вземат само от едно истинско национално-демократическо българско правителство на Отечествения фронт". Третата притурка тръгва като знаме по улиците на 8 септември, минава от ръка на ръка в кошера от люде в столицата. Нейният непоколебим призив е вече: "Цялата власт в ръцете на Отечествения фронт!" Време на съдбовни въпроси и съдбовни отговори! На 9 септември в 11 ч. излиза брой първи на в."Отечествен фронт". Първият легален - продължител на героичните си нелегални предшественици. "Отечествен фронт", който бе създаден като уникално издание на борбата на народното движение в България срещу фашизма, живя дълъг живот. Той бе сутрешен вестник, стана и следообеден, но винаги е имал огромен авторитет. Може би той бе и първото периодично издание у нас, което разшири територията си с по-широкия поглед към Балканите и Европа. В него работиха едни от най-даровитите творци на българската журналистика като Владимир Топенчаров, Стефан Продев, Нино Нинов, Методи Георгиев, Люба Маджарова,

Кирил Янев, Васил Джерекаров... Демократичният преход погреба някои вестници, сред тях за съжаление бе и "Отечествен фронт". Направен бе опит да бъде възстановен под името "Отечествен вестник". Дали силите на издателите му не стигнаха, или отечеството като че ли е отмиляло на народа ни, не зная, но и този вестник отлетя в историята. Впрочем вярвам, че ще дойде ден, в който изследователите на българския периодичен печат ще се занимават обстойно с многобройните издания на Отечествен фронт през 70-те години на съществуването му. Да припомним само списание "Родопи", ръководено не от кой да е, а от народния писател Николай Хайтов. Няма мярка, с която може да се притегли ролята на за пробуждането и възраждането на Родопите и неговите люде. А "Отечество" на Серафим Северняк се превърна в еталон за илюстровано публицистично-художествено списание и изпревари всичките си събратя. А Издателството на Отечествения фронт бе с огромен принос за издаването на родолюбива книжнина. Спомнете си само заглавията в поредицата "Роден край", документалистиката, историческите романи, съвременната българска проза и поезия. За жалост разказът ми върви по следи от миналото. Днешният ден не е от най-светлите в дълголетния живот на масовата обществено-политическа организация. Но и утре е ден. Може би ще възкръснат "Отечество", а и "Отечествен фронт". Защо не!

РУМЕН СТАТКОВ - МАЙСТОРЪТ НА ПОЛИТИЧЕСКАТА РЕКЛАМА Художникът Румен Статков, авторът на логото на Отечествения съюз и на юбилейните паметни знаци, е известен майстор на политическата реклама - постери, плакати, календари, клипове и др. Завършил е Художествената гимназия за изящни изкуства в София и Художествената академия, специалност "Графика" при проф. Петър Чуклев. Но той е не само график, приложник и илюстратор на книги. Талантът му е разностранен - той е прекрасен живописец, прави портрети на известни личности, удивителни са и пейзажите му, рисува животни, птици и расте-

ния, прониква и във вечността (небето, въздуха, земята, огъня), а е и майстор на фрески и гравюри на стъкло, Определя себе си като многопластов, многопосочен автор, ще добавим и "нестандартен", богат на идеи, търсещ художник и откривател. Спомняте си, че той направи първата самостоятелна изложба в Народното събрание с рисунки, портрети и шаржове на политици. По националната телевизия бяха представени седем филма "Румен Статков - картини и визия" - живописни експресии, вдъхновени от изпълнението на световноизвестния български

бас Борис Христов и фолклорния ансамбъл "Филип Кутев" режисьор Хачо Бояджиев. Над 800 са портретите, собственост на известни съвременници, сред които Бил и Хилари Клинтън, от които получава благодарствени писма, Хавиер Солана, генерал Уесли Кларк, Маргарет Тачър, Хелмут Кол, Михаил Горбачов, Жак Ширак. Румен Статков е автор на над 70 самостоятелни изложби, последните от които са в Португалия, Турция, Франция, Германия, Русия..., естествено и у нас. Редовно участва в пленери. Носител е на високия руски орден "Ломоносов".

Почетен знак на ОС

С Дунава в сърцето Петър Бърчев е авторът на почетния знак, плакета и грамотата на Отечествения съюз. Художникът е роден край Дунава (през 1942 г.), в Ново село, Видинско. Славната река го е вдъхновявала цял живот и много живописни картини (масло и акварел) е посветил на родния си край. Но Петър Бърчев е известен като ревностен пленерист, не само участва в "колективното рисуване", но е организатор и художествен ръководител на частния пленер с международно участие "ДунавАрт". Завършил е графика във Великотърновския университет "Св. Климент Охридски", работил е като художник в Химическия комбинат във Видин и в окръжния вестник, от 1980 до 1988 г. е главен худож-

НАША КАМБАНА ЩЕ ЗВЪНИ В ОДРИН През следващата година камбана, изработена със средства, събрани от Отечествения съюз, ще влезе в ансамбъла от камбани в българската черква "Св. Константин и Елена" в Одрин. Все още не е уточнено окончателно кога тя ще бъде осветена - на храмовия празник на 21 май или на Кръстовден - 14 октомври, когато се навършват 5 години от тържественото освещаване на ремонтирания храм. Родолюбивата идея на Отечествения съюз е посветена на седемдесетгодишнината му и на сто години от славната Одринска епопея в Балканската война.

В проекта, представен от турски архитект и уредника на храма "Св. Константин и Елена", камбаната на Отечествения съюз ще заема видно място в съзвучие със своите "посестрими".

ник на Видински окръг, сетне е уредник в тамошната художествена галерия "Никола Петров". Участвал е в над 50 колективни изложби в страната и чужбина, има 18 самостоятелни изложби у нас и извън границите ни. Негови творби - живопис и графика - има в Националната художествена галерия, във Враца, Монтана и Видин, а така също в САЩ, Германия, Полша, Русия, Югославия и др. Попитате ли художника каква е връзката му с Отечествения съюз, ще ви отговори: "Баща ми и майка ми признаваха само Отечествения фронт, не членуваха в политически партии. Казваха: Партиите ще си идат един ден, но фронтът ще остане."


Millions discover their favorite reads on issuu every month.

Give your content the digital home it deserves. Get it to any device in seconds.