ОМ-вестник ОМ-Създаваме и Взаимодействаме Отворено и Положително Стремежът на ОМ е изграждането на съзнателно, отговорно, съзидателно и дейно обединение от хора с общи добродетели. Събираме и развиваме най-доброто от всеки един от нас и го даваме на и разпространяваме до възможно най-много хора. Развиваме както лични, така и общи добродетели. Създаваме и взаимодействаме в единство и разбирателство. В България всеки ден се случват хиляди хубави неща. От ОМ ще се радваме да се превърнем в Средата, където красотата, хубавото и положителното се обединя ват отворе но, развиват се и се м ножат. Мя сто за личностно и обществено развитие, за осъществяване на мечтите, за вечно щастие и изпълнен живот, за творчество, открития и съзидание.
брой 14, януари 2013
Страница 2
За много години! За много години, приятели! Много Любов и Светлина! Бъдете благословени, следвайте пътя си, постигайте мечтите си и осъществявайте мисиите си! Живот в здраве, щастие и радост! Както Диана Мечкова вече ни съобщи, от днес до 31.7.13 се отварят квантови врати за развитие и възвисяване на човечеството. Добрите дела ще се осъществяват много полесно и положителния труд ще бъде възнаграждаван. 2013 е година на ново начало и
openom.eu
добротворство, така че смело действайте и осъществявайте мечтите си и мисиите си! Правете добро за хората и ще Ви се върне стократно! Независимо дали чувствате ясно или не съдбовността на тази година, то във всички случаи силно Ви препоръчваме да прочетете книгата на Елизабет Хайх „Посвещение„. Тя ще Ви помогне да се въздигнете и сътворите възможно наймного добрини през годината!
от Крум Сяров
Страница 3
Авторски творби
openom.eu
ЗаБългария – добрите идеи заслужават подкрепа!
Автор: Рослава Стоянова ЗаБългария е наскоро създадена страница за групово финансиране на различни проекти и идеи. Проектите могат да са най-разнообразни – да превърнете хобито си в професия, да покажете изкуството си пред публика, да представите някакво уникално изобретение или дори просто да пребоядисате детските катерушки в парка. Създателите поставят основния акцент върху това идеите да достигнат до повече хора, да носят ползи за тях, да са нови, различни и интересни. По думите на създателите „Всяка идея, хрумване, хоби или умение, което носи индивидуалност и се прави с любов и желание, има потенциал за успех. Нужно е само да получи необходимата подкрепа и първоначален тласък… ЗаБългария дава шанс на хората да бъдат повече от мечтатели и да бъдат активни в преследването на своите идеи… Тук всеки с идея, която заслужава подкрепа, може да я представи, да намери съмишленици, да я популяризира и да набере средства за реализацията й.” Интернет страницата на ЗаБългария е много приятно направена – с простичък, но весел дизайн, лесна за ориентация. Хубаво впечатление прави и Училището за идеи, където подробно е обяснено как да превърнеш своята идея в проект, как да определиш какъв бюджет ще ти
трябва, как да съставиш и представиш проекта си и как да го популяризираш, за да събереш най-много съмишленици. Всичко е описано в детайли и може много да улесни всеки човек с идея, който желае да потърси финансиране за нея. Как действа всичко? Имаш идея, регистрираш се в сайта и описаваш с идеята си – с няколко изречения и снимка, които са първото нещо, което виждат всички потребители и потенциални съмишленици. Следва подробно описание и възможност за качване на видео и още снимки. Хората, които желаят да подкрепят проекта, могат да го нарпавят чрез дарение с PayPal, като финансирането получават само проектите, които са събрали пълната сума в края на посочения срок. Има възможност след това създателите на проекта да продължат да информират своите съмишленици за реализирането на идеята си и нейното развитие и напредък. Ще е хубаво в бъдеще страницата да се развие и да стане по-гъвкава по отношение на начините да помогнеш на проекта. Примерно освен PayPal да има и други методи за изпращане на средства, както и възможност за оказване на нефинансова помощ – съвети и идеи, счетоводна или правна помощ, съдействие при създаването на интернет страница и т.н.
Страница 4
Авторски творби
openom.eu
Там, където хората се поздравяват. Автор: Крум Сяров Високо в планината хората винаги се поздравят. В България използваме думата „Здравей“, тоест „Бъди здрав“. В Алпите немско говорящите народи поздравяват със „Сервус“, което означава нещо като „Аз съм Твой роб“. Това идва от факта, че в планината условията са трудни и хората трябва да си помагат. Често се използва и „Поздрави Бога!“. Да, в планината хората сме близо до небето и до Бога. Но в крайна сметка не е толкова важно как се поздравяват хората, важното е, че го правят! Самото действие е в основата. В планините все още, макар и доста рядко напоследък, могат да се забележат и големи групи от хора – мъже и жени; млади и стари; които ходят заедно и са в добро настроение. Планината пречиства и обединява. Често обаче хората са сами в планината. Там най-ясно могат да се видят два процеса – отчуждението между хората и отчуждението от природата. Много хора дори никога не са се докосвали истински до магията на природата и до магията на съществуването и действията заедно. И докато самотни туристи се срещат навсякъде из планините, то и навсякъде
могат да се видят и големи групи от туристи. Дори и по българските планини. И днес срещнахме една такава много голяма група. Оказаха се македонци. Замислих се кога за последно в България съм срещал големи групи по планините и се сетих за миналата година, когато бяхме срещнали отново македонска група и една френска. Ами български групи? Кога за последно съм срещнал големи български групи? Не си спомням. Незнам дали въобще съм срещал. Знам, че съм организирал самия аз чрез кауч сърфинг, а и други кауч сърфъри го правят. Но това са предимно хора, които обикалят по света и са граждани на света … и в групите, които така се образуват има и много чужденци. Но само българи, не чрез тази мулти-култи платформа? Не си спомням, незнам … Нима българите дори и на планина не можем да ходим заедно, а като го правим, то го правим както в книгата Лавина на Блага Димитрова? Сещам се за няколко опасни случки в планината и от собствен опит, когато съм ходил с българи (отново организирани чрез кауч сърфинг …) – нима българите наистина дотолкова сме се отучили да действаме заедно, че дори и една планина не можем да направи заедно? Време е да се научим да бъдем заедно и да действаме заедно!
Страница 5
Авторски творби
openom.eu
Дървото на Живота Автор: Кристина Йорданова Повече можете да прочетете в блога ми. Ще използвам този израз като метафора. И няма да коментирам тук наскоро излезлият по кината едноименен филм (не съм го и гледала още, но ще го направя). Просто отдавна харесвам този израз за заглавие на свой постинг. Но по същество. Мисля, че едно красиво сравнение може да бъде направено между човешкия живот и животът на едно дърво. И в двата живота има сходен смисъл – да бъдеш (но да бъдеш балансирано) между земята, която те ражда и храни и в която са корените (или тялото) ти, и небето, което дава простор, дух, необят и стремеж нагоре, стремеж за развитие, за даване на плод, за растеж на душата… Хората, които са отдадени предимно на задоволяване страстите, желанията и нуждите на тялото си, приличат на дърво, което не може да израстне нагоре и да даде плод, защото липсва емоцията и душата, липсва духа и простора, погледа към околното и нагоре. Обречени са на безплодие (не във физически, а в човешки, в истински и в творчески смисъл), на непълноценен живот, осакатен (от оскотяване). Тогава, мисля, и корените са обречени да изгният. Тогава дори връзката (която тук не е връзка, а вкопчване) със земното липсва или излинява и загива. От друга страна, и хората, отдадени единствено на духовния си живот и на духовното си развитие, изпадайки в другата крайност, са обречени на
безплодие, за съжаление. Примери много. Аскети (от древността, та до наши дни), анорексици. Много думи, които започват с буквата „а-“, което значи отрицание. /На телесната ни природа или на друго../ Тъжно, но е факт. И корените, и стъблата, и клоните (метафорично казано) на такива хора изсъхват, те не искат да се хранят от земята и съответно няма как да дадат плод.. Красив порив, но неспособен да се развие както трябва тук, на този земно-небесен свят, съчетание от противоположности, които трябва да бъдат в хармония. В нас и извън нас.. А е тъжно нещо безплодния живот, безплодния човек, безплодното дърво.. Звучи като проклятие. И е такова.. Според Библията Исус проклина едно дърво да е безплодно: „На другия ден, когато излязоха от Витания Той огладня; и като видя отдалеч една смоковница, покрита с листа, отиде, дано намери нещо на нея; но като дойде при нея, не намери нищо освен листа, понеже още не беше време за смокини. И рече й Иисус: занапред никой да не вкуси плод от тебе вовеки!“ (Евангелие от Марка, глава 11, стихове 12 и 13). Ето колко важно е да раждаме плодове – във всякакъв смисъл. Да се научим на баланс вътре в себе си между земното и духовното в нас, и да поддържаме този баланс. Да бъдем в хармония с различните неща у себе си, колкото и да са противоречиви понякога.. Само тогава можем да бъдем пълноценни човешки същества, от плът и кръв, но и с душа.. А и от плътта, и от душата си можем да раждаме и това е найкрасивото. В това е смисълът на
Страница 6
Авторски творби
openom.eu
Живота, според мен. И неговата пълнота. Да „предадем нататък“... Животът, енергията... Да оставим следа, да оставим нещо (или много неща) след себе си.. Да родим и да (съз-) дадем, след като сме родени и ни е било дадено (и душа, и плът и кръв, и храна, и грижа..), за да ни има и да бъдем..
(предишните поколения, от които произхождаме) и бъдещето – нашите деца, следващите поколения. И да бъдем чисти в това.. Да бъдем като едно дърво, което е проводник на земната енергия, която е нужна на Живота тук, от корените си нагоре към върховете на клоните си.. Към необята.
Да бъдем проводници между световете в нас и извън нас, които можем да опознаваме.. Както и между миналото
Щастието е в това да даваш. Да имаш какво да дадеш…
Основният безусловен доход за най-бедните работи Автор: Крум Сяров Това доказва експеримента в едно бразилско село (Катинга Велхо в регион Сао Паоло), който провеждат Бруно Аугусто Перейва и Маркус Винисиус Бранкалионе. В началото хората са много подозрително настроени, защото са бедни и не са свикнали да получават нищо от никого даром. В крайна сметка една малка група се престрашава след много разговори. Организаторите успяват да им обяснят, че става дума за безусловен доход, тоест по никакъв начин не искат нищо в замяна. Дават на хората по около 10 евро на месец, което за тях са много пари и силно им помагат. Проектът тече вече четири години и обхваща междувременно около 100 човека. Последиците от така дадените около 50 000 евро са повече от положителни. Семействата видимо подобряват условията си на живот, глада изчезва и им се налага да работят вече 5-6 вместо 7 дена от седмицата. Така остава време и за подобрения по
къщите, образование и най-вече за обществени връзки. В това е и една от основните ползи от проекта – хората не само се чувстват по-добре, зачетени и уважавани като такива, но и започват да се отнасят значително по-добре помежду си. Образуват междувременно една истинска общност и си помагат. Това за пореден път показва колко е важно самоуважението за отношението към околните. Срещите на участниците в него са в основата. Този проект успява с много по-малко пари от държавната програма Болса, и без никаква бюрокрация, да постигне много повече за хората. 50 000 евро за четири години трайно подобряват живота на едно цяло село и над 100 човека. Прекрасно е как и с малки, но разумно дадени пари, може да се постигне толкова много и то най-вече при най-бедните.
Страница 7
Авторски творби
openom.eu
Кефир Автор: Рослава Стоянова Преди няколко седмици опитах за първи път домашно направен кефир, много ми хареса и скоро след това се сдобих и с кефирена гъба, за да мога да си го приготвям сама. Кефирът представлява млечна напитка, която се приготвя с помощта на кефирена или тибетска гъба. Гъбата се състои от дрожди и бактерии и достига горе долу големината на орех, като в началото е по-малка, за около две-три седмици постепенно нараства и след това се дели на две. На външен вид наподобява розичка от карфиол.
повторно, като се налее в бутилка (без да се пълни догоре) и се затвори плътно. Веднъж на ден се разклаща и се отваря бутилката. Получава се по-кисела, газирана и леко алкохолна (до 2%) напитка, като лактозата в млякото напълно се е разградила. По желание към него могат да се добавят плодове или сокове и да се правят мелчни шейкове, но и натурален си е достатъчно вкусен.
Приготвяне на кефир. Кефирът се приготвя, като гъбата се постави в прясно мляко със стайна температура. Оставя се да престои между 12 и 48 часа в зависимост от температурата и предпочитанията. Това е едно от нещата, които ми харесват в кефира – всеки може да си го направи според личния вкус, или дори всеки път да си го прави различен. След първите 12 часа млякото става малко по-гъсто и леко сладко. След 24ч. на повърхността се образува по-твърд слой, в който е кефирената гъба – това е знак, че ферментацията е добра. Гъбата се изважда, а млякото се прецежда през широка неметална цедка (според мен това е необходимо, само ако гъбата е напо-дребни зърна, моята е цяла и не го прецеждам) и е готово за консумация. Консистенцията е подобна на айрян, но на вкус е по-сладко и има и лека кисела нотка. Колкото по-дълго се остави да престои и колкото по-висока е температурата в стаята, толкова покисело става. На мен кефирът ми харесва така, но по желание може да се остави да узрее и да ферментира
Кефирената гъба в никакъв случай не трябва да се докосва с метални прибори (най-добре дървени или пластмасови), а напитката може да се приготвя в стъклена кана (или буркан, който може да се затвори плътно, за да стане кефирът газиран).
Особености при съхранението
приготвянето
и
Не с всяко прясно мляко може да се направи кефир. При мен с две от млеката, които пробвах се отдели суроватка и по-твърда част, а вкусът беше на вкиснало (което предполагам е достатъчно ясен показател за качеството на продуктите и доколко това, което ни продават в магазините наистина е прясно мляко). Не е нужно кефирената гъба да се мие след всяко приготвяне на напитката, защото това може да я увреди. Ако не желаете да приготвяте кефир известно време, може да съхраните гъбата потопена в прясно мляко в хладилника за около седмица, после млякото трябва да се смени. За съхранение за по-дълъг период (до една
Страница 8
Авторски творби
година) кефирените зърна трябва да се изсушат. Хубаво е на 1-2 месеца на гъбата да се дава почивка, като се остави накисната в прясно мляко в хладилника за няколко дена. Защо е полезен кефирът*?
Богат на витамини Б1, Б12, К, както и на калций, фосфор и магнезий. Източник на биотин и фолиева киселина; с ниско съдържание на лактозата, която се разгражда при ферментацията. Има антиоксидантно и противогъбично действие.
openom.eu
Регулира кръвното налягане. Много полезен при стомашни и чревни проблеми. Помага и при различни кожни проблеми (майка ми си прави няколко пъти на седмица маска на лицето с кефир и казва, че кожата й става много гладка и мека).
На тази страница може да намерите хора, които предлагат кефирена гъба (има и за България), а също така може да потърсите и в този форум на БГМама. *По информация от Уикипедия.
Една смела учителка и валдорф образование в София Автор: Крум Сяров Едно най-обикновено детско тържество за Рождество на първолаците в едно държавно училище в София. Найобикновени детски песнички, приказки и брадатия старец с подаръците. Или? Не точно! Аз не съм изнасял в първи клас тържество в специално наета за това зала. От къде идва разликата? Разликата идва от педагогическата система, по която се преподава в този най-обикновен клас от най-обикновено квартално държавно училище в София. Системата е валдорф. Как така? Нима е възможно в обикновено държавно училище да има валдорф система? По принцип не, но учителката е уверена, че това е най-доброто за децата и го прави. Междувременно, неофициално, става известна и при нея специално идват родители, които искат да образоват децата си в такава педагогическа система.
Оставам приятно изненадат от работата на родителите, които много са помогнали на учителката при организирането на празненството. Това е точно според представите за дейно въвличане на родителите в помощната работа около образователния процес. На децата се преподава предмета „Приказки и разказване“ и точно в тези часове те са се готвили да казват някои Рождествени молитви, песнички и историйската около Раждането на Иисус. Децата се справят блестящо и получават хубави подаръци, които ще използват след ваканцията за развитието си в училище. Положително впечатление прави, че децата от 5-ти клас, предния випуск на въпросната учителка, чието име няма да споменавам, за да не навредя на не дотам официалната й, но положителна
Страница 9
Авторски творби
инициатива, сами са подготвили малко поздравително тържество за малките си съученици от първи клас. В София се оказва, че има и валдорф детски градини, като например тази. В процес на създаване е и първото валдорф училище на същото място. Това безспорно са добри новини, защото за първи път има възможност децата от малки да се образоват по една по-добра за децата педагогическа система. Има, както виждате и възможност за избор. Добрите новини ги има! Бихме били обаче доста наивни да вярваме, че тези първи неловки стъпки са напълно успешни или дори истински съобразени с валдорф педагогика. Българинът е човек с много идеи и много желание, но често изпада в изпълнението им в посредственост. Затова е важно да бъдем искрени и да споделим както положителните новини, така и не дотам добрите. Първо ще разгледам инициативата на въпросната учителка от държавното училище. Тя е прекрасен пример за това как системата може и трябва да се промени от вътре. В същото време обаче противоречи на независимостта на валдорф педагогиката от държавата. Освен това учителката е една и може да поема нови ученици в първи клас само веднъж на четири години, тъй като в държавните училища началното образование е от първи до четвърти клас. Това означава и че учителката остава заедно с децата само за 4-тири години. Освен това децата се обучават по валдорф системата само от първи до четвърти клас. Възниква въпроса дали след това ще се справят с нормалната система? Освен това трябва да попитаме
openom.eu
и дали тази половинчатост (във валдорф училищата класният ръководител води основните часове до 8-ми, не само до четвърти клас) е наистина добра за децата? Факт е също така, че в рамките на нормалната учебна програма в едно държавно училище не могат да се преподават всички валдорф предмети, като градинарство и евритмия например … Да разгледаме сега и инициативата с детската градина и училището. От една страна последователността (детска градина и училище) е хубаво нещо и едно независимо валдорф училище е нещо прекрасно. Обаче няма никаква сигурност, че децата ще могат да изкарат до 12 клас в това училище, защото самото училище може да не може да предложи толкова много учители, място и т.н. Подготвени учители в България почти няма. Още повече, че това училище дефакто се води за обикновено частно, а не валдорф и не се знае дали ще получи достатъчно свободи да извършва наистина валдорф дейност. Нищо чудно да трябва да правят доста компромиси и например да пишат оценки на децата … Силно неприятно впечатление прави и доста високата за България такса за обучение. Това само по себе си означава, че училището е зависимо от капитала, тоест не всяко дете може да се запише, например ако родителите му нямат пари. Според валдорф идеала, училището трябва да е отворено за всички, тоест родителите на плащат даден процент от дохода си, за да могат и по-бедни деца да се учат в него. Какво излиза? Излиза, че и двете посочени инициативи не спазват основната насока на валдорф педагогиката, а именно независимостта
Страница 10
Авторски творби
от капитала и държавата. Самоорганизацията е още на ниско ниво или приложена не правилно. Далеч съм от мисълта, че в България трябва сляпо да следваме валдорф догмите. Трябва да създадем една нова и динамична образователна система, която да съответства на душевността и характера на българина. В същото време обаче трябва да знаем, че има някои основни принципи, които трябва да следваме, ако искаме да развиваме социалния си организъм и да дадем добро бъдеще на децата си. Един от
тях е пълната образованието!
openom.eu
независимост
на
Въпреки всички недъзи, изброени по-горе, то следва да поздравим дейците за валдорф педагогика в България и да ги подкрепим в първите им неловки стъпки. Особено важно е да помагаме да не правят грешки на гърба на децата и да не опорочават името на една добра система, която нагодена за българското общество би имала добро бъдеще у нас. И която засега е без алтернатива ако искаме да възпитаме у децата си българската мисия, за да могат те да я изпълнят и да се превърнем в държава на Духа.
С усмивка от сърце Автор: Весела Дамянова Първата стъпка към Щастието – Да бъдеш себе си /истинска и неподправена/ е Усмивката. Усмивката не е само начин да бъдем в хармония със себе си, но и да бъдем красиви. Освен това усмивката се дава без рецепта и не струва нито лев. Какво ли не прави човек с цел да бъде забелязан, да се чувства уверен, да намери капка щастие в безкрайния океан на живота? Сменя прическата си, купува маркови скъпи тоалети, дори се опитва да имитира по един или друг начин свой идол, било артист или певица. И често тази престореност или майсторство, за да се харесаш на околните, ни прави „чужди и непознати“, дори за нас самите, когато се погледнем в огледалото, а в повечето случаи ставаме за смях. Намерим ли сили, да бъдем честни или по друг начин казано: „да разголим сърцето си и мислите си“, ще успеем да намерим пътя към щастието. Силата на собствената воля, за да
литнем като свободни птички. А полетът към света е всъщност нашата усмивка, подарена от сърце към приятели, любими и близки. Най-трудното изкуство напоследък за повечето от хората е да бъдат просто себе си. Нека обичаме живота, нека го живеем в щастие и усмивка! Любовта към себе си, е не да бъдеш дубликат, а уникален – да покажеш и да представиш себе си, не само с положителните черти, а да можеш, да пребориш и грешките си. Смелост е да бъдеш себе си, но свободата /от излишния товар на преструвки/ ни дарява с лично самочувствие и увереност, със силата, която само ние можем да дадем на себе си, е велико начало с усмивка и доволни, щастливи и истински, да кажем гордо – Аз съм! Аз мога! Азуспях!
Страница 11
Авторски творби
openom.eu
Метростанциите като пространство за изкуство
Автор: Рослава Стоянова Постепенно изкуството става достъпно за все повече хора. То излиза от стерилните галерии и музеи, докосва се до ежедневието ни и се превръща в част от него, като се появява на най-необичайни места. Прекъсва забързания ни ход и унесените ни мисли и ни кара да се поспрем за миг, да забележим, че в света около нас има и много красота. Така постепенно денят ни става малко по-хубав, изпълнен с цветове и музика. Едно от тези малко по-необичайни места са подлезите на метрото и то не само по света, но и тук, в София или поне метростанцията на Софийския университет. От няколко месеца насам на входа на един от многобройните тунели имаше изложба на снимки на тема благотвортелност. Почти всеки път, минавайки от там забелязвах поне един човек, зачел се в кратките истории, придружаващи снимките. Преди това пък имаше изложба на детски рисунки, свързани с природата и нейното опазване, а по-рано и изложба на фотографии, направени от деца. От тази седмица пък стените са облепени с огромни картини на бронзови и каменни скулптури.
Друга хубава инициатива със социална насоченост са Младежките пътни знаци, поставени отскоро на различни места из метрото. С красивата си визия, ярки цветове и послания, като „Знай много езици“, „Прогресът е в науката“, „Любовта е наоколо – открий я“, „Разбери различните“, „Бъди информиран“, знаците определено привличат вниманието. Дано и думите им достигнат до аудиторията, за която са предназначени. Метростанциите обаче могат да бъдат превърнати не само в галерии, а и в истински музей, подобно на новата спирка на Сердика, например. Какво по-хубаво от това докато чакаш метрото, да се разходиш и да разгледаш старинните останки от колони, мозайки и съдове от древна Сердика, намерени при строежа на метрото. Към всеки изложен предмет има и подробна информация и току виж някой се заинтересувал достатъчно, че да посети и намиращия се наблизо археологически музей. Дано подобни хубави инициативи продължат и в бъдеще и обхванат все повече пространства в града, а и в цялата страна.
Страница 12
Авторски творби
openom.eu
Педагогика, психология и етика Автор: Крум Сяров Педагогиката е една наука, една теория, която по никакъв начин не би могла да съществува без практиката. Без практика педагогиката е просто мъртва. Така погледнато дори може да се каже, че педагогиката не е наука, а изкуство – изкуството да се приложи една абстрактна конструкция индивидуално, според мисията и предопределението на всяко едно дете. Задачата на учителя е Творческа. Той трябва да владее изкуството на индивидуализиране на образованието спрямо потребностите на всяко едно дете. Учителят е преди всички ръководен кадър, който учи децата те да станат ръководители на самите себе си. Учителят не може да научи децата на нищо и не може да им преподаде нищо. Това не е неговата задача. Това е задача, която може да изпълни само индивидуалния образоващ се сам за себе си. Учителят е преди всички положителен пример за това как човек може сам да се ръководи и да се развива. Всеки един учител трябва да е пример за подражание и велик въодушевител на децата. Педагогиката не би могла да съществува и без някои други науки и дисциплини, която тя ползва. Такъв е примерът с психологията. Всеки един учител трябва да бъде малко или много и психолог, за да може да възприеме нуждите на всяко едно дете и да приложи найдоброто образователно изкуство за него. Един добър пример за сучетанието между педагогика и психология е сугестопедията на Лозанов. От Спиралата можете да си свалите неговата книга за Сугестопедията – десугестивно обучение (комуникативен метод на скритите в нас резерви). Забележете и първото изречение от книгата му: Десугестопедията е изкуство – непрекъснато вибриращо, адаптирано изкуство.
Лозанов е психолог, който прилага метода си на хипноза без контрол, а със свобода, за да създаде нов педагогически метод. Той се стреми да бъде от максимална помощ на всеки един ученик по пътя към откриването на истинската му мисия. По подобен начин дефинира образованието и основателят на Валдорф-педагогиката Рудолф Щайнер. В неговата педагогика, която постепенно навлиза и в България се използва много изкуство, разговори, разказване на приказки, работа с ръце и материали, работа с почва и земя, танци и т.н. Всички те помагат за цялостното разкръщане на децата и развиването им в пълноценни хора, които знаят мисията, с която са дошли на земята. Представете си каква разлика би имало в обществото ако всеки един от нас знае каква е съкровената му мечта и задача, която има да изпълни на земята и то още в началните години на живота си, например при навършване на 21-вата си годишнина. В днешно време повечето хора в обществото ни се лутат и непрекъснато търсят себе си без да могат да се намерят. Често хората дори не се развиват до едно съвсем нормално човешко ниво на самосъзнание. Тук идва време да споменем и за връзката между педагогиката и етиката. Учителят трябва да е преди всичко един човек с определено ниво на развитие на морала си. Единствено тогава той би могъл да бъде положителен пример за учениците си и да им помогне. В случай, че това не е така, то той дори не само, че им пречи, но и забавя и дори отклонява неправилно развитието им. Учител е много отговорна професия. Най-отговорната професия.
Страница 13
Авторски творби
Преподаватели има много, но Учителите са малцина. Не всеки може да се нарече Учител с голямо „У“. Знаем, че между нас рядко има Учители от ранга на Дънов, Щайнер или Кришнамурти. Също така рядко ни се праща ясно и точно, с красиви думи, посоката, в която е препоръчително да вървим, за да се развиваме. Единици са хората като Диана Мечкова, които са достойни да ги получават свише. Учените разделят хората грубо на три групи според нивото на морала им. Първата е характерна за децата до 7 години. Дотогава детето не може само да възприеме какво е добро и какво лошо (справка: голямата Любов и голямата жестокост, която едно детенце може да приложи спрямо някое животинче в рамките само на няколко минути). До тази възраст на децата просто им се „забранява“. Казва им се, че нещо е лошо и не трябва да се прави и точка. Следващото, второ ниво на морал, се развива до 14 години. Дотогава юношите вече са запознати както не е морално в дадено общество и знаят защо това е така. Те са наясно, че има обществени правила и закони, които са смислени и които трябва да се спазват. Едва по-късно човек развива третото и най-високо ниво на морал. При него човек е наясно, че освен правилата и законите в дадено общество има и повисши идеали и морал, например човешките права, които са независими от местоживеенето на даден човек или произхода му. Човек, достигнал до това ниво, знае и може да преценява, според собствената си съвест и морал, кога да прилага законите на дадено общество и кога съзнателно да ги заобиколи (ако са лоши или неприложими например), за да направи добро на някое човешко същество. Тоест, тук говорим за едно висше ниво на морал, на което човек вече може сам да преценява кое е етично и кое не.
openom.eu
Счита се, че това ниво трябва да се достигне до 21-вата годишнина на човек, но е факт, че много малко хора в съвременното ни общество, под 10% достигат до него. Повечето хора са в моралното си развитие на ниво 14 годишни и са достигнали втората морална категория. Лошото е, че има много и които са на ниво 7 години. Това са хора, които мислят само за себе си от позицията на егото и използват дадените от обществото облаги единствено и само за собствена облага. Още по-лошо е, че сегашната обществена наредба (пари, кариеризъм и жестока конкуренция) силно облагодетелства точно тези хора. Това обяснява и защо над 60% от ръководните кадри в световен мащаб са на първото морално ниво на развитие (можем да гадаем само колко процента са в България, но надали са под 90%). Така погледнато ще е дори по-добре да оставим не само децата да гласуват, но и да ни управляват. Те поне са чисти, прилагат злото несъзнателно и слушат и се учат, когато им се каже, че нещо не е хубаво. Можете да си представите какво означава за обществото да ни управляват хора на първо ниво на морално развитие, на седемгодишни деца! Още по-лошо е, че и много учители, също като ръководни кадри, са именно на първо или на второ ниво на развитие. Такива хора повече могат да навредят, отколкото да помогнат на децата ни в развитието им. Съчетано с родители на ниско ниво на морално развитие, нещата стават още по-трагични. Тогава задачата дори на истински Учител на най-високото морално ниво на развитие става трудна – той вече трябва да помогне за развитието на децата, въпреки родителите им и обществените недъзи. Дори трябва да работи и за развитието на родителите и обществото. Ето затова казвам колко е отговорна задачата на Учителя.
Страница 14
Авторски творби
openom.eu
Моите 6 (за онова, което ценя у другите) Автор: Кристина Йорданова Повече можете да прочетете в блога ми. Е, реших се и аз да напиша нещо по повод моите 6.. Но моите ще са по идеята на damnation – за 6-те неща, които харесвам и ценя у другите. Не че първата идея за 6-те неважни неща, които ти носят щастие, не ми харесва (напротив, чудесна е и прочетох много постове на тази тема тия дни ), но просто ме домързя.. Пък и никой не ме е „провокирал“ За тази ми се пише може би повече. Важна е. На мен лично няма да ми е трудно да напиша тези неща, които ценя у другите хора.. Не са едно и две, както се казва. Ето ги: 1. Най-много ценя у другите хора способността да обичат. В най-общ смисъл. Да обичат някого или пък много хора.. Приятели и непознати. Децата (своите или по принцип), приятелите, родителите си.. Братята и сестрите. По кръв или по душа. Разбира се, най-много харесвам онези, които – поне за миг!могат да обичат всички хора.. Толкова силна е способността им да обичат. Като моята. 2. Ценя у другите способността им да прощават. Всичко. На всеки. Защото, вярвам, няма непростими неща. Когато онзи, който се нуждае от прошка и я очаква, истински се разкайва. Друг е въпросът, че човек най-трудно може би прощава на себе си.. 3. Ценя у другите хора способността да продължават напред, независимо колко тежки житейски изпитания са преживели (физически или емоционални). И то да продължават
напред не с гняв, заради понесената болка, а със смирение – ще рече, приемайки съдбата си. И намирайки отнякъде дълбоко в себе си сили да продължат истински напред, умеейки „да се борят с живота“ достойно (думата „борба“ тук не е съвсем уместна, но.. нека е тя). Това е способността наистина да научиш уроците си, вместо да роптаеш вечно заради това, че се е наложило да ги научиш.. (За разлика от мен.. все още се уча на това, за жалост.. Но искрено се възхищавам на хората, които умеят това по-добре от мен..) 4. Ценя у другите желанието и способността им да се борят за някаква висша кауза. За нещо, което не засяга лично собственото ти его, ами е значима и важна за много хора.. Понякога дори за цялото човечество. Не че са много такива хора, но ги има.. И са достойни за уважение. За огромно уважение. И са с голяма сила на духа. Зная, че всеки от нас притежава известен егоизъм (или егоцентризъм). Уви, такава е човешката природа. Но все пак можем да чувстваме другите като равни с нас, независимо от егото си. Най- не харесвам хора, които поставят себе си над всичко и всички. Тоест „завършените егоисти“. С такива ми е трудно да общувам и да се разбера.. 5. Харесвам хората, които (като мен) имат сетиво за нематериалното измерение на нашия свят. Защото за мен той не е само материален. Нефизическият (тоест духовният) му аспект именно придава дълбочина и на човека, и на света ни.. На всичко. Това са хора, които имат интуитивно разбиране за смисъла (скрит и неочевиден), независимо, че невинаги са вярващи.. Поне не в традиционния смисъл на думата.
Страница 15
Авторски творби
6. Харесвам изначалната добронамереност, която притежават някои хора (като мен). Тоест откритите (за останалите) хора, които с лекота се сприятеляват или помагат и на непознати. Накратко хора, които са въприели максимата: „Всеки ми е приятел, до доказване на противното“. (Това току-що си го измислих Бонус: Харесвам още способността на хората да се радват на малките неща в живота (с намиг към „6-те неща, които ме правят щастлив/а“ , умението да съхраняват собственото си достойнство, а не на последно място и развитото самосъзнание (което се среща само у някои хора, не у всички, за жалост..) Има и още, и още, и още… Въобще не малко са човешките слабости, но и не са повече от човешките положителни качества и достойнства! Както се вижда харесвам немалко неща у другите хора, та накрая сбутах 3 в 1, извън „великолепната шесторка“ Дано моята „класация“ не ви се стори твърде претенциозна или сухарска (все пак в нея отсъства любимото на мнозина „чувство за
openom.eu
хумор“ )) Но тя отразява наистина човекът, който съм. Това съм аз Като заключение мога да кажа, че според мен мнозинството от хората притежават поне някои от гореизброените качества. Тоест – аз харесвам и ценя повечето хора. Малцина са онези, които „изпадат от класацията“. А някои пък много ги харесвам. Пък някои толкова много, много, много ги харесвам, че направо ги обичам! П.С. Забравих съчетанието на вътрешна и външна красота, което притежават някои хора.. Но обещавам да му посветя отделен пост някой път! Това бе от мен в този ден Бъдете щастливи!
Образователни разкази 1 Автор:Крум Сяров „Образователни разкази“ е книжка на Елфи Мойзбургер и Хайди Кришке-Блум за образователните истории на различни хора от региона Форарлберг в Австрия. Споделям с Вас не само, защото идеята за такава книжка е добра, а и защото самите разкази също си заслужават. Освен това на тяхна основа можем да извадим някои доста важни изводи. Прави например силно впечатление, че всички хора, които успешно са се развили в различни области, започват още по-уверено да следват мечтите си и се ангажират и обществено. Ще дам различни примери от книгата.
Ангелика например казва, че в днешния бързо променящ се работен свят винаги е предимство човек да има повече възможности и да е винаги гъвкъв, особено що се отнася за допълнителното обучение. И най-доброто е самото чувство да участваш в този процес. Лично мен това изказване ме навежда на две неща – едното е наистина положително и показва колко е важно човек да е със сърце, душа и разум при нещата, които прави и да изпитва удоволствие от тях. От друга гледна точно, можем да си зададем въпроса
Страница 16
Авторски творби
защо правим една или друга образователна или кариерна крачка? Дали ги правим, за да постигнем мисията си, мечтите си и нещо добро и за другите или защото така ни „кара“ обществото и ние непременно искаме да участваме, за да запазим доброто си чувство на пълноценност. В този втори случай виждам класическото съвременно робство, в което ние не правим своя свободен избор, а следваме сляпо някакви обществени и чужди необходимости. Това се случва особено при хора, които не са имали възможността да се докажат в обществото или дори са били отритнати от него. Така се губи възможността всеки да даде най-доброто от себе си, а мечтите, пътя и мисиите на хората се израждат до състоянието „да участвам и аз“ и „по-добре в разрез със себе си, но заедно с другите, отколкото в единство със себе си“. При Анемари, която е значително повъзрастна, с повече опит и силно се уповава на Бога и собствените сили, вече виждаме едно осъзнаване точно на този процес: „За мен е важно да живея живота си винаги пълноценно сега. Според мен всеки човек може да почувства кога се отклонява от мечтите и съкровената си мисия. При мен това го показва вътрешният ми огън. Ако вече не го чувствам, ако в мен гори само едно малко пламъче, то значи е време да променя нещо.“ Красив начин да се изкаже вътрешния подтик на душата. Именно него съм следвал и аз винаги и наистина съм променял действията си, заниманията си и работата си в такива съзнателни мигове. Моят скъп австралийски приятел Андре би отишъл дори още по-далеч в този съзнателен процес и би казал, че трябва да напуснем незадоволителното поприще или начинание още преди да сме достигнали найвисоката точка на щастие и на успех в него. Това е като процесите, които в търсене на
openom.eu
Божественото в нас, естествено действат в тялото ни – жажда, глад, сексуални желания. При тях никога не успяваме напълно да задоволим нуждите си и винаги искаме още и още. Смисълът на предварителното преориентиране е в това, че ние вземаме в новото поприще със себе си устрема на развитие, а не разочарованието от вече постигнатото. Винаги когато постигнем нещо, то малко след това у нас се появява празнота и тъга, защото сме загубили смисъла си. Освен това, когато сме на върха, то можем да тръгнем само надолу. Това често ни съсипва. Или поне докато не намерим нов смисъл, ново пътуване, ново нанагорнище, което да изкачим. По-лошото е, че така някои хора безкрайно се лутат и търсят навън от себе си, без да съзнават, че щастието, истинския смисъл на съществуването си, можем да намерим само вътре в нас. Тази жажда, тази вечна липса, която ни съпътства не е нищо друго освен вродения ни механизъм да следваме Висшето, Божественото, вечното. А него можем да намерим и познаем само ако търсим дълбоко в себе си, защото именно в нас се крие то. Ние, като хора, сме надарени с искрата на Висшия разум и го носим вътре в себе си. Анемари не спира до тук и показва добре и какви са предпоставките за едно успешно образование в ранна детска възраст: „… многото съседски деца, девствената природа с горите, поляните, планините и потоците бяха моите първи учители.“ Точно от това се нуждаят децата, за да се научат на системно мислене, да виждат взаимовръзките между нещата и да се научат на предприемачество, знаейки как да решават различни заплетени ситуации от собственото си ежедневие. Да не
Страница 17
Авторски творби
говорим и за емоционалната и социална компетентност, която се изгражда в безкрайните детски игри. Анемари разказва и за доброволното обучение, следващо вътрешните подтици на душата – тя се записва още от малка на рисуване и джастанци. Още оттогава изживява, че „образованието винаги създава връзка към моята вътрешна същност. Когато изпитвам нови неща, напълно се потапям в тях, но и обменям опит с други хора, то точно тогава моето усещане се разширява и се обогатявам.“ образованието винаги създава връзка към моята вътрешна същност Отново много точно и красиво казано. Не мога да не подмина в тази връзка и думите на великия Ботев: О, мой боже, прави боже! Не ти, що си в небесата, а ти, що си в мене, боже мен в сърцето и в душата… Процесът на образование и възвисяване е винаги насочен навътре. Геометрично това се изразява в откриване на скрития Божествен правилен тетраедър в нашия тримерен материален куб, но това е друга тема. Нея сега споменавам, защото в училище и в университет съм учил точно 17 години математика, но никой не ми беше обяснил законите на геометрията и тя просто си висеше без никаква връзка някъде в пространството, до момента, в който не се запознах само за няколко часа с прекрасните и популярно написани трудове на Друнвало Мелхизедек и Елизабет Хайх. Те точно, ясно и лесно за разбиране описват законите на Божествената геометрия и създаването на пространството и материята от Духа. Математика, учена по
openom.eu
учебни планове ми е дала много, но не и найважното. Мога само да благодаря на великите Посветени и обичащи хората, които ни помогат да стигнем до големите и прости истини. Анемари продължава, говорейки за различните професионални поприща, през които минава: учителка по ски, актьор в театър, детска учителка, работа в гастрономията, туристическа ръководителка, селскостопанска работничка и т.н. Стъпки не само между различни професии, но и между различни култури в цяла Европа. Това е практическото училището на живота, от което учим най-много. Нещо подобно изживях и аз чрез безбройните си кауч сърфинг пътувания през последните години. Анемари завършва с думите: Аз не търся, аз намирам … Пред очите ми веднага изниква примера на Ники, който също не търси, а намира. Човек във всеки един миг трябва да действа, да се развива, но и да може да спира и да слуша, да възприеме сигналите на собственото си Аз. И тогава, когато мига е назрял, когато човек е напреднал в развитието си, следва онзи велик миг, в който човек просто Вижда, Чува или Намира, защото е узрял за това. Това се случва спонтанно и е знак, че човек не само е чакал дълго и търпеливо точно този миг, но и че е време на мигновено и светкавично бързо действие относно намереното. Имам доброто чувство, че Ники скоро пак успя да намери нещо, което ще е следващото ниво на взаимното ни развитие отвъд ОМ.
Страница 18
Авторски творби
openom.eu
Денчо и Годинка (Детски приказки 1) Автор: Радослав Сяров
Илюстратор Адриана Иванова Денчо и неговата майка Годинка живеели на Земята. Денчо бил работлив, отговорен и съвестен, а майка му била любяща, мъдра и винаги казвала истината. Денчо бил чудно дете – шест месеца растял, шест месеца се смалявал, после пак растял и пак се смалявал и така било от вечни времена. Майка му Годинка пък растяла само веднъж на дванадесет месеца, но въпреки това била толкова стара, че вече никой не помнил възрастта и. Говорело се, че била толкова стара, колкото самата Земя…
Годинка винаги повтаряла на сина си: - Ден година храни! Ден година храни! Денчо бил много усърден и прилежен, трудил се здраво – орял, сеел, поливал, копаел, жънел и хранел старата си майка.
Страница 19
Авторски творби
Денчо си имал и един верен приятел и помощник на име Слънчо. Когато Денчо бил усмихнат, радостен и щастлив, Слънчо винаги се появявал на небето и изпълвал Земята със своята светлина, топлина и любов. Но когато Денчо бил намръщен, тъжен и мрачен, Слънчо никога не дохождал и Земята се лишавала от благодатната му усмивка. Така било от незапомнени времена. Денчо растял, после се смалявал, веднъж бил радостен, друг път – тъжен, а Слънчо се появявал и изчезвал. Колкото повече растял Денчо, толкова порадостен бил и толкова по-често го навестявал прителят му Слънчо. Колкото повече се смалявал, толкова по-тъжен ставал и толкова по-рядко изгрявал Слънчо. Но Денчо не осъзнавал това. Веднъж мъдрата му майка му казала: - Време е да ти открия една малка тайна… Времето зависи от твоето настроение
- Но как? възкликнал учудено той - Аз си мислех, че настроението ми се влияе от времето… Майка му се усмихнала и казала: - Ако всички са добри, радостни, благодарни и любящи, времето винаги ще бъде топло, слънчево, меко и приятно. Но ако всички са студени един към друг и времето ще е студено. Ако всички имат мрачни мисли и времето ще е мрачно. Ако чувствата им са бурни и невъздържани, то и навън ще има бури и ветрове. Денчо осъзнал казаното, повярвал му и приложил тази малка тайна в живота си. Независимо дали растял или се смалявал, той винаги бил радостен и благодарен. Така година след година времето омеквало, затопляло се и неговият приятел Слънчо винаги му бил на гости. Денчо научил първата тайна в живота си и, променяйки себе си, променил цялата Земя към добро.
Огънят и леденото блокче
Автор: Георги Карамихайлов Тази приказка е за необичайната среща на огъня с едно ледено блокче. Толкова необичайна, че не може да се датира във времето и да се определи в пространтвото. Случило се е още когато Земята е била сравнително млада. Среща, в която няма значение да се търси полово или именно определение на героите или да се фиксира време и място. То просто така се е случило.
openom.eu
Страница 20
Авторски творби
Било студено, много студено. И продължавало да бъде студено. Земята облякла своята зимна бяла дреха. Природата се подготвяла за зимен съnн, за почивка от динамиката на слънчевото лято. Всеки организъм имал нужда да вникне в себе си и да потърси успокоение, да си даде равносметка и да събере сили за идващата пролет. В тази зимна обстановка водата от игрива пътешественичка, която постоянно обикаляла планини, равнини, потоци, водопади и всякакви природни красоти започнала да забавя своя ход. И когато Земята сложила своята зимна бяла дреха, тя останала и замръзнала. Замръзнала и чакала да дойде отново моментът, в който ще може пъргаво да разнася с веселие живот.
openom.eu
Част от тази вода били и няколко молекули, които в съвкупноста си образували нещо като тяло, което било приютило една душа. Тази душа толкова се зарадвала, че била така радушно посрещната и, че имала възможност да мине през толкова много места, да се срещне с много други организми и същества. Като част от водата тя винаги чувствала какво се случва на Земята. В това радостно и динамично съществуване душата изживявала за първи път зимата. Искала толкова много да обходи целия свят, да види всички обитатели, организми, микроорганизми, да види как и други молекули са приютили други души, някои, от които са познати. Търсила Божествената сила, красота и промисъл и с наслаждение се любувала на неговите творения на Земята. Така тя се сещала за този източник, за своя истински дом, за своя създател
Страница 21
Авторски творби
Тъгувала по него, защото била притисната в колкото и приятелски настроени, но ограничени по- брой и състав молекули. С идването на зимата, душата усетила как водата, от която била част, се втвърдява. В един момент нейните молекули се изменили и тя се превърнала в едно ледено кубче. Така тя останала на едно място около нея била снежната бяла природа, спяща и почиваща си. А душата искала да види толкова много. Затворена в твърдата водна структура се чувствала жадна за знания и усещания. Минавало времето и незнайно как и от къде се появил огънят. Никой не знае дали по онова време той се е разхождал свободно по-земята, а не както сега да е зависим от човека. Защото това се е случило толкова отдавна, че сигурно е нямало и хора на земята. Виждайки ледената бяла повърхност и усещайки студа във въздуха, огънят понечил да търси по-подходящо място за живот. Чувствал, че започва да губи силите си. Той също бил приютил една душа. Също толкова игрива, както играят и неговите пръски, също толкова любознателна и търсеща облика на своя създател на тази планета. Изведнъж огънят съзрял една прекрасна ледена структура, която отразила към него един слънчев лъч, сякаш давайки му знак да я забележи. Поглеждайки я, огънят видял вода, а душата му видяла своята сродна душа в това твърдо ледено блокче. “Трябва да отида до нея” казала душата на огъня, на горящия си домакин. Огънят се
openom.eu
противял : “Но това е вода, това е лед, то е различно от моята структура, коренно различно, надушвам опасност, голяма опасност!” “Ти не разбираш” – говорела му душата , “Това там е моята сродна душа, тя е била приютена от молекулите на водата, която сега е замръзнала. Аз я познавам от много отдавна, когато се разделихме от нашия Създател я видях за последно. Аз трябва да отида при нея” Огънят и душата дълго спорили, но тъй като материята била подчинена на волята на душата тръгнали към леденото блокче. Когато стигнали, се случило нещо необичайно: Двете души се спогледали и потънали в мълчание, те се любували една на друга, споделяйки си всичко каквото са разбрали и приживяли, в този магичен момент сякаш времето спряло, сякаш светът около тях не съществувал. В същия момент и двете материални структури се бунтували, защото всяка от тях започвала да се променя, огъня угасвал, а водата запoчвала да се топи. Те викали на своите души да престанат, да се отдалечат и да ги запазят. Обаче душите били до толкова проникнати от това, че виждат толкова чисто проявление на своя Създател, че виждат своята сродна душа, че не ги чували. Те се приплели една в друга и постепенно огънят угаснал, а водата се разтопила. Двете материи: водата и огъня се слели и образували нова: парата, която се издигала нависоко и понесла двете души нагоре към техния Създател.
Страница 22
Авторски творби
Така казват, че се е родила парата или третото състояние на водата. Бог поставя душите в различни тела и им дава толкова Сила и Любов, за да могат те да създават един по-красив, разнообразен и балансиран Декември, 2010г.
openom.eu
живот на Земята. Така в еволюционния процес са се появили и много други форми на живот. И всичко това е било от Любовта на сродните души, които са се намерили, слели са се и са образували нови форми.
Илюстрацията е дело на Luke Brown: www.spectraleyes.com/art
Сърцето ми отмерва времето Автор: Кристина Йорданова Повече можете да прочетете в блога ми. Сърцето ми отмерва времето до новата ни среща, защото от раздялата боли. Тогава пак ще те прегърна и от очите ми пак ще потече сълза гореща… Сърцето ми отмерва времето като стар часовник, който все още тиктака, в ритъм ту по-спокоен, ту ускорен, и тревожно вглеждайки се на бъдещето в мрака… Сърцето ми отмерва времето, очаквайки нетърпеливо сбъдването на мечтите ни. Очаквайки времето, когато истински щастливи ще бъдат дните ни. Когато любовта ни ще бъде възнаградена пребогато… И ако се случи така, че сърцето ми спре много преди товапоне ще знам, че през живота, отреден ми на тази земя, сърцето ми е отмервало не времето, а Вечността…
Страница 23
Авторски творби Мир Автор: Радослав Сяров Мир опазвай на Земята, и всеки ден пази Мира, с Мир живейте във сърцата, да казвам туй, не ще се спра! Мир в наследство за децата, да оставим ний навеки, с Мир живейте във сърцата, казвам туй на теб, на всеки! Мирът живее вътре в нас, щом в сърцето го поканим, и всеки ден, и всеки час, трябва ние да го браним! Мирът живее вътре в нас, в сърцето си живей със Мир, и всеки ден, на всеки аз това повтарям го безспир!
Сърце от струни Автор: Весела Дамянова Сърце от струни ти още пееш, със своя нежен глас, колко много те раниха, но още виждам в тебе смях. Единствено когато ти е тъжно, запей си песен, на себе си я посвети, ти сърце от струни – вътрешно красиво, има още много да тъжиш. Ще тръгнеш някъде да търсиш писта, ще срещнеш хора по-добри, отказваш се от твоята любов ранима, до нови срещи и прости!
openom.eu
Страница 24
Преводни статии
openom.eu
„Grow“ – за младите хора в земеделието Статия: „За храната: Интервю с режисьорите на „GROW!”, филм за младите органични фермери в Джорджия“ на Леора Фридман Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова Като част от поредицата ни „За храната” днес ще ви разкажем за Кристин Антъни и Оуен Мастерсън и за техния филм „GROW!”, който описва предизвикателствата и мечтите на младите хора, които се опитват да се занимават с органично земеделие в Джорджия. Над 10 години режисьорите са се занимавали с фотография, но един ден решили да започнат да правят снимки, които наистина вълнуват хората и ги карат да предприемат нещо, след като ги видят. Ще говорим с Антъни и Мастерсън за демографските промени, които настъпват в земеделието в следствие на това, че по-старите земеделци вече се пенсионират, а все повече млади хора се насочват към развитие в тази сфера. Dowser: Какво отличава този филм от други на подобна тема? Антъни и Мастерсън: „GROW!” разказва почти само за младите фермери. Няма „експерти”, които размахват пръст и вещаят края на света. Няма посещения в кланиците и големите супермаркети, нито зловещи разкази за конвенционалните земеделски практики. Надяваме се, че тези филми вече са си свършили работата и повечето хора са вдъхновени да направят нещо, вместо да стоят и да кършат ръце. Защо решихте да направите този филм точно сега? В момента сякаш се намираме в перфектната буря – икономиката ни е в истинска бъркотия и младите хора постепенно преосмислят кои неща са ценни и важни. Много младежи, завършващи колеж, не успяват да намерят работа в сферата, която са избрали. След 80-те и 90-те изглежда ценностите започват да се променят. Много млади хора вече не са толкова
привлечени от идеята да получават пари, за да вършат за някой друг купища работа, която не им носи никакво удовлетворение. Много хора от това поколение искат да работят за промяна на света към по-добро без значение дали става въпрос за околната среда или просто за развитие на местната общност. В много отношения това е едно доста понеегоистично поколение. Споменахте, че сте искали „GROW!” да бъде един филм за решенията – кои са тези решения, за които говорите? На първо място се нуждаем от повече фермери. Надяваме се, че показвайки млади хора, които вече успешно се занимават с това от няколко години или други, които едва сега започват, тяхната страст ще се предаде на хора, които обмислят варианта да се занимават със земделие или просто са недоволни от това как се развива личният им живот или светът в момента. Показваме и разнообразна група от хора, които помагат на младите да започнат, като им предоставят земя, например. Направихме интервю с член на еко-общност, която е изградена около една органична ферма, както и с един пастор на менонитите, който е предоставил на едно семейство земя, която да обработват. Две от фермите, за които разказваме, са семейни, така че говорихме и с родителите на фермерите. Това беше важно за нас, защото искахме да покажем на младите хора различните варианти да започнат бизнеса си, дори и да нямат достатъчно средства, за да си закупят земя. Какви практически съвети бихте дали на някой, който иска да направи подобен филм? Чифт здрави гумени ботуши ще са ви наистина необходими, ако решите да се захванете с това.Смятате ли, че вече има тенденция към поява на повече млади фермери?
Страница 25
Преводни статии
Наистина става модерно напоследък, но в това няма нищо лошо – така повече хора ще са склонни да опитат. Дори и накрая да не се получи нищо и те да не станат земеделци, поне ще знаят много повече за това откъде идва храната ни и колко усилия са нужни за отглеждането й. Не всеки, който се захване с това, ще издържи и ще успее, но по-голяма част от фермерите, за които разказваме във филма вече се занимават със земделие от няколко години и изглежда нямат намерение да се отказват в скоро време. Какво вдъхновява младите фермери, които сте интервюирали и ги мотивира да продължават напред? Всеки във филма търси нещо повече от живота от работа от 9 до 5, затворен в тесния офис и отговарящ на чуждите нареждания. Всички те са силно независими и обичат да бъдат навън. Харесва им да създават нещо, което може да
openom.eu
бъде видяно и пипнато, обичат сами да са си шефове и да осигуряват чиста храна за общностите си. За хората, които желаят да се занимават с дребно, устойчиво земеделие, съществуват безброй възможности. И в обществото все повече хора са загрижени за здравето си, купуват органични или устойчиво отгледани местни храни. Т.е. има повече потенциални клиенти, отколкото в миналото. Каква според вас е поуката от филма? Фермата вече не е на „Стария МакДоналд”, както се пее в детската песничка: нужна е висока интелигентност, страст, енергия и мотивация, за да се занимава човек с това. Искаме хората да знаят, че този вид земеделие може да бъде част от голямата картина и че дребните фермери са ключът към бъдещето на храната в Америка.
Реч на Джийн Шарп при връчване на Награда за цялостен житейски принос
Реч на Джийн Шарп при връчване на Награда за цялостен житейски принос, 7.12.2012
тази награда. Искам да благодаря и на Майкъл Трю за това, че ме номинира за нея.
Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова
В наше време насилието е толкова често срещано и така общоприето без да бъде поставяно под въпрос, че сякаш се е превърнало в неотменна част от реалността. Онези от нас, които мечтаят за едно поразлично бъдеще, често са пренебрегвани, като незначителни критиции, които могат само да се противопоставят, но не могат да постигнат някаква реална промяна. Тази ситуация може да ни подведе да приемем, че насилието е неизбежно и извън наш контрол. Това заключение е огромна грешка.
Текстът по-долу леко се различава от речта на Джийн Шарп по време на церемонията по награждаване. Г-н говорител, уважаеми членове на парламента, ваши превъзходителства, носители на Наградата за цялостен житейски принос, скъпи приятели, Бих искал да изразя благодарността си към Фондацията за Цялостен житейски принос за огромната чест, която ми оказва, връчвайки ми
Страница 26
Преводни статии
През последния един век, а всъщност и много преди това, хората са намирали и други начини за борба в своя стремеж към постигане на различни цели. Има ситуации, в които насилието е намалявало и изцяло е било прекратявано. Насилието е било заменено от ненасилствена борба. Ненасилствената борба или ненасилствените действия включват три типа методи. Методите на ненасилствения протест са символични действия – например мирни шествия или използване на определени цветове. Тази техника включва и по-силни методи на несъдействие, като социален бойкот, работнически стачки, икономически бойкот, отказ за политическо съдействие и гражданско неподчинение. Същестуват и методи на ненасилствена намеса, като гладни стачки, седящи стачки и създаване на нови институции. Тази техника се определя от действията на хората, а не от това, в което те вярват. Подобни действия са били прилагани срещу различни противници, включително работодатели, правителства или диктатори. Тези мерки рядко се предприемат от отделни хора, обикновено става дума за групи от стотици, хиляди и дори милиони души, действащи заедно.
openom.eu
Западът не предприеме въоръжени действия. Днес признаваме, че народите на Полша, Източна Германия, бивша Чехословакия и много други успяха да се освободят без военна намеса. Може би най-забележителни са малките държави Литва, Латвия и Естония. Те водиха смели партизански войни както срещу нацистите, така и срещу съветското влияние, но и трите прибалтийски държави бяха анексирани от Съветския съюз. Благодарение на импровизираните си действия и ненасилствени протести, както и на новото стратегическо разбиране за протичащите процеси, получено от книгата ми „Защита, основана на граждански действия”, те успяха да се откъснат от Съветския съюз, давайки минимални жертви. В началото на 2011г. преобладаващо ненасилствените революции срещу дългите авторитарни режими в Тунис и Египет поставиха началото на „Арабската пролет”. Тези борби бяха впечатляващи, заради масовото участие в тях, липсата на насилие, безстрашието на хората и скоростта, с която се случиха.
Понякога тези методи са били прилагани на съвсем неочаквани места. Например в окупираните от нацистите Дания, Норвегия и Холандия, дори и в Берлин с цел евреите да бъдат спасени от холокоста.
Днес навсякъде по света хората искат да знаят повече за ненасилствената борба и търсенето на публикации и източници на информация по темата нараства. Стари и нови книги ни разкриват една техника с огромна мощ и ни помагат да разберем как работи тя и как е била използвана в миналото. Арабската пролет пусна духа от бутилката и вече никой не може да го върне обратно. Знанието за това как да отхвърлим потисниците без да използваме срещу тях насилие вече е достъпно и достига до все повече хора.
Някога смятахме, че страните от Централна и Източна Европа ще живеят под съветско влияние в продължение на десетилетия, ако
Огромното медийно внимание към дейността на Института Алберт Айнщайн по време на Арабската пролет ни разкри
През годините много народи са използвали тези методи с умерен успех. Те са имали ограничени познания и разбиране за това как действа тази техника. Нямало е наръчници по стратегическо планиране, нито дори препоръки какво да и какво да не правят.
Страница 27
Преводни статии
една унивителна нова реалност. Ненасилствената борба най-накрая получава вниманието, което винаги е заслужавала. Трябва да отбележим и че десетките репортери от различни държави, които се свързаха с нас, вече имаха солидни основни познания за ненасилствената борба. Нито един от тях не бе подвластен на старите заблуди, които само допреди няколко години бяха повсеместно разпространени. Дълго време хората погрешно смятаха, че ненасилствената борба може да е успешна само срещу по-безобидни противници, че изисква наличието на харизматичен водач, че действа само ако насрещната страна приеме убежденията на протестиращите, че за да се съхрани ненасилието, хората трябва да са морално убедени в него и да са пацифисти, че разумните действия се нуждаят от единединствен стратегически гений като Ганди и че насилието дава бързи резултати, докато ненасилствената борба отнема много време. Вече знаем, че тези остарели схващания, ограничаващи приложението на ненасилствената борба, са погрешни. Ефективната ненасилствена борба днес се смята за по-осъществима и възможна. Въпреки това почти всички правителства продължават да поддържат нерационалната си вяра във всемогъществото на насилието и да въвличат народа си в истински катастрофи. Днес обаче знаем, че катастрофите, причинени от използването на насилие при политически конфликти, не са неизбежни. Моите публикации и тези на други учени показват, че при политически конфликти силата идва от определени източници. Всички тези източници са свързани с подчинението, съдействието и оказването на подкрепа на хора и институции. Когато съдействието и подчинението бъдат прекратени, потисническите режими остават без подкрепата, от която се нуждаят, за да се задържат на власт.
openom.eu
Но въпреки това по-точно разбиране и насрастващото признание за ефективността на ненасилствената съпротива, пред нас все още има големи предизвикателства. Сега вече знаем, че хората трябва да се научат как да изработват разумна стратегия за своята борба. За да не бъде трудно извоюваната чрез ненасилствена съпротива свобода отнета (както се случва в Русия при болшевиките през 1917г. и в Иран при аятолахите през 1979г.), е необходимо хората да се научат да парират подобни опити. Важно е успехите и провалите на ненасилствената съпротива да бъдат точно документирани за историята, за да не бъдат забравени или погрешно интерпретирани след отминаването на кризата. Необходимо е да се научим как да се противопоставяме на чуждестранната военна намеса, какъвто и да е мотивът за нея, защото тя може да попречи на падането на потисническия режим и да подкрепи задържането му на власт. Външната военна намеса може да даде на чуждестранните сили и силно влияние както върху продължаващата борба, така и върху бъдещото общество. Вместо да приема военната намеса, ненасилствената съпротива трябва да активизира своите усилия, насочени към парализиране и сваляне на потисническия режим. Вече знаем много за природата и потенциала на ненасилствената борба. Но и имаме да учим още много. Все още съществуват опасности. Нужни са големи усилия, за да разпространим знанията за това как да се справим с тези опасности и да повишим ефективността на ненасилствената борба. Бъдеще на подчинение, върховенство на насилието, безпомощност на обществото – това не е неизбежно. Днес имаме знанията, от които се нуждаем, за да предотвратим това тъжно бъдеще.
Страница 28
Преводни статии
Трябва ни само воля да ги използваме. Намираме се на нов етап в прилагането на ненасилствената съпротива и получаването на признание за нейния потенциал. Ако през
openom.eu
следващите години предприемем разумни и отговорни стъпки, в бъдеще ще постигнем неща, които днес дори не можем да си представим.