__MAIN_TEXT__

Page 1

Куратор / Curator: Владия Михайлова / Vladiya Mihaylova Участници и локации / Participants and locations: ДАНЧОВАТА КЪЩА / DANCHOV HOUSE: Дор Гез / Dor Guez Нилбар Гюреш / Nilbar Güreş Зуза Голинска / Zuza Golińska Даниела Костова / Daniela Kostova Селма Селман / Selma Selman Калин Серапионов / Kalin Serapionov Катержина Шеда / Kateřina Šedá Камен Стоянов / Kamen Stoyanov СИНЯТА КЪЩА – Къща Павлити / BLUE HOUSE – House of Pavliti Саори Хала / Saori Hala КЪЩА СТАМБОЛЯН / STAMBOLYAN’S HOUSE: Вера Хаджийска / Vera Hadzhiyska ИЗТОЧНА ПОРТА / EASTERN GATE: Антон Цанев / Anton Tsanev


ОБЩО МЯСТО НОЩ/ПЛОВДИВ 2019 В последните няколко години представите за Изтока и Запада, за Севера и Юга придобиха нови значения, а демокрацията се оказа само един от възможните избори. Историята, която се създава от опозиции и предлага алтернативи, същата тази, чийто край оповестяваха след падането на Желязната завеса, задвижи отново своето махало на протвиоречията. Построиха се стени там, където ги нямаше, възродиха се стари призраци, които смятахме, че човечеството е достатъчно помъдряло, за да забрави. Центробежните сили на световната карта бяха съпроводени от фрагментация вътре в обществото, от противоборства и формирането на групи, всяка една от които търси днес своята политическа трибуна в стесняващото се пространство на публичността. Все по-ясно започнаха да се отварят наново проблеми, които светът сякаш беше разрешил като безусловни ценности - че живеем в свободно общество, че имаме достъп като граждани до публичното пространство, че равенствата между половете са извоювани, че човешките права са върховна ценност и всеобща цел, че базисните потребности (храна, вода, подслон и т.н.) са общи блага. Всички те рискуват да се превърнат в илюзии, употребени от неолибералните политики, които успоредно с глобализирането на света създадоха множество неравенства. В специалната кураторска програма на НОЩта тези теми са разгледани през различни художествени проекти и произведения. Отправна точка за повечето от тях е идеята за общност, която съсредоточава представите за естествени връзки между хората и споделен начин на живот. Как се променя днес тази идея, кои са старите и кои новите общности, какъв е смисълът от тях; какви са и възможностите, които общността дава на индивидуалния човек да постигне (свободно) своето място и себеопределяне сред другите. Една част от проектите се занимават с политиките на паметта и идентичността, други - с проваленте проекти за универсални ценности, трети се фокусират върху индивида, неговите права на избор и взаимоотношенията му с другите, или пък се занимават с изследване на различни културни пластове във времето и как те формират определена цялост, която понякога безвъпросно приемаме за очевидна.

ДВОРА НА ДАНЧОВАТА КЪЩА Прожекции на филма НЕ-ВИДИМО на Камен Стоянов, 30 мин. 13 И 14 СЕПТЕМВРИ 22:00 – 22:30; 23:00 – 23:30; 00:00 – 00:30 НЕ-ВИДИМО Документално-есеистичният филм „НЕ-ВИДИМО“ показва не само един необикновен поглед върху града, но също така и поставя въпроса за това какво може да възникне иззад видимото и познатото. Камен Стоянов разговаря със скулптора и автор Марко Погачник, който работи в областта на изкуството и геомантията от десетилетия. Втората му среща и екскурзовод в града е Тауби. Той има богат опит като бездомник и е инициатор и водач на обиколката на града „Невидимата Любляна“.

Катержина Шеда, Ела със себе си, 2019 / Kateřina Šedá, Bring Yourself, 2019

Камен Стоянов, Не-видимо, 2018 / Kamen Stoyanov, In-visible, 2018

YARD OF DANCHOV HOUSE Screening of IN-VISIBLE, by Kamen Stoyanov, 30 min. 13 AND 14 SEPTEMBER 10:00 – 10:30 p.m.; 11:00 – 11.30 p.m.; 12:00 – 12:30 p.m. IN-VISIBLE The documentary-essayistic film IN-VISIBLE shows not only an unusual view of a city, but also poses and puts the question of what can emerge behind the visible and the known. Kamen Stoyanov talks to the artist and author Marko Pogacnik, who has been active in the field of art and geomancy for decades. His second encounter and a city guide is Taubi. He has long experiences of homelessness and he is the initiator and leader of the city tour Invisible Ljubljana.

Събитията в тази част от програмата на фестивала са концентрирани в Стария град. Повечето от тях са на места, встрани от основния туристически поток. Опитваме се да преоткрием образа на една от най-познатите части на града, като се вгледаме в неговата дълга история и в следите от различни влияния, исторически периоди и обществени процеси. От гледната точка на съвременността се търсят връзки с различни културни пластове в архитектурата, в представите за семейство, дом и памет, във влиянията на различни общности и следите от гръцко, арменско, турско, еврейско културно наследство, вплетени заедно с образа на възрожденска и модерна България, която сме наследили. Владия Михайлова

New problems have resurfaced ever more clearly; problems which the world seemed to have solved as unconditional values - that we live in a free society, that we have access to the public domain as citizens, that gender equality has been achieved, that human rights are the supreme value and a common goal, that basic needs (food, water, shelter, etc.) are common goods. They are all at risk of turning into illusions used by neo-liberal policies which created a lot of inequalities along with world globalisation. In the special curator program of the NIGHT, these topics are discussed through various artistic projects and artworks. The starting point for most of them is the concept of a community as the focal point of the ideas of natural relationships between people and shared lifestyles; how this concept is changing today, which communities are old and which are new, what their significance is, what opportunities this community gives each individual to find (freely) their place and to achieve self-determination among others. Some of the projects deal with the policies of memory and identity, others deal with the failed projects of universal values, while still others focus on the individual, their rights of choice and relationships with others, or deal with examining different cultural layers in time and how they form a certain whole which we sometimes resignedly accept as obvious. The events in this part of the festival program are concentrated in the Old Town of Plovdiv. Most of them will take place at venues located far from the main tourist flow. We are trying to rediscover the image of one of the best known city districts by taking a good look into its long history and the vestiges of various influences, historical periods and social processes. From a contemporary viewpoint, connections are traced to different cultural layers in architecture, in the perceptions of family, home and memory, in the influences of different communities and the vestiges of Greek, Armenian, Turkish and Jewish cultural heritage intertwined with the image we inherit today of Bulgaria from the Revival Period and present-day Bulgaria. Vladiya Mihaylova

Дор Гез, Сабир, 2011 / Dor Guez, Sabir, 2011

Нилбар Гюреш, Бягство, 2011-2018 / Nilbar Güreş, Run, 2011-2018

САОРИ ХАЛА Конят няма притеснения Видеоинсталация

СИНЯТА КЪЩА – Къща Павлити

In recent years, the concepts of the East and the West, of the North and the South have taken on new meanings, and democracy has turned out to be only one of the possible options. The history which is created by oppositions and which offers alternatives, the same history whose end was announced after the fall of the Iron Curtain, has swung again its pendulum of controversy. Walls have been built where they didn‘t exist before; old ghosts, which we believed humanity has matured enough so as to forget, have been resurrected. Centrifugal forces on the world map have been accompanied by fragmentation within society, by opposition and formation of groups, each of which is looking today for its political tribune in the shrinking space of publicity.

Саори Хала, Конят няма притеснения, 2019 / Saori Hala, A Horse Has No Concern, 2019

SAORI HALA A Horse Has No Concern Video installation

BLUE HOUSE – House of Pavliti

COMMON GROUND NIGHT/PLOVDIV 2019

Конете са използвани от древни времена като символ на сила и труд в човешкото общество. Дори и в България, която е под османско робство, съществува закон, забраняващ изграждането на църкви, по-високи от нивото на погледа на човек, яхнал кон. Социалните функции, изпълнявани от конете в миналото, сега са заменени от технологиите, но въпреки това конни статуи и картини от цял свят остават символи на могъществото на едновремешните герои. Въпреки че ние никога не знаем какво гледа самият кон с великолепните си красиви очи. Не само този идол е останал на този свят. Ние все още не можем да избягаме от това да откриваме мястото за нашата собствена идентичност и същевременно да мислим за социалната структура, свързана с него. „Конят няма притеснения“ безмълвно задава въпроса как вменяването на роли и зависимостта ни приковават на място в един свят, обусловен от силата, класата и принудата.

Horses had been used since ancient times as a symbol of power and labor in human society. Even in Bulgaria, which was under Ottoman rule, there was a law prohibiting the construction of churches higher than the human eye-line on horseback. The social functions formerly played by horses are now replaced by technology, but still equestrian statues and pictures from around the world remain as symbols of the power of former heroes. Even though we never know what the horse itself is looking at with its magnificent beautiful eyes. It is not only such an idol that is left in this world. We still can not escape from finding the place of our own personal identity and at the same time thinking about the social structure linked to it. “A Horse Has No Concern” silently asks how attribution and dependence anchor us in the world of power, class and pressure. With the support of the EU Japan Fest

С подкрепата на EU Japan Fest Вера Хаджийска, С имена на цветя, 2017-2019-продължаващ проект / Vera Hadzhiyska, Whit the Name of a Flower, 2017-2019- ongoing project

С подкрепата на Полския културен институт и Посолството на Чехия в България, Почетния консул на Чехия в Пловдив и Чешкия културен институт.

Селма Селман, Viva La Vida, 2016 / Selma Selman, Viva La Vida, 2016

Калин Серапионов, In Addition, 2008 / Kalin Serapionov, In Addition, 2008

With the support of the Polish Cultural Institute and the Czech Embassy in Bulgaria and the Honorary Consul of the Czech Republic in Plovdiv and the Czech Cultural Institute.

STAMBOLYAN’S HOUSE

КЪЩА СТАМБОЛЯН Have we really lost our ability to think about universal values today? What can we call common and what are the relations between life and the rights of the individual and the community? The exhibition shows works by artists who are critically engaged in the topics of community and the common in terms of people’s wealth, resources, rights and abilities. In an ironic manner, Kalin Serapionov shows the clichés which the universal messages and hopes for peace, individual happiness, wealth and good life have become. Daniela Kostova creates a strange metaphor for the corruption of values and family, as well as for the decline of America as a world power, bearer of future and of universal messages of freedom, equality and democracy. Nilbar Güreş and Selma Selman focus on the individual’s right of selfdetermination, their wish to “hatch” from the cocoon of the family and the kin, or literally to buy themselves out, establishing their own world and rules. The strong femininity is the basis for building new spaces, for empathy and laying foundations. In the work of the two artists, it is a political gesture and message. Samira’s poetic and sincere story in Dor Guez’ video, however, told in part in Arabic, in part in Hebrew, is penetrated by the “big” war events, the exodus of the Christian families and the disintegration of the coziness of the home and the community. The artist focuses on the imprint of the conflicts and politics on people’s fates, on their language and sense of belonging. Is community really a burden, a physical or mental space which is inherited and which should be abandoned? Kateřina Šedá manages to give thinking about the community another opportunity, such that brings people together, helping them to overcome estrangement, to meet and see each other. Her work for the Líšeň district in the Czech city of Brno demonstrates how the artist can be a mediator of public processes that unite people and provoke them to communicate with one another. The artist participates with one more piece, specially created for Plovdiv and the NIGHT, in which she works with family photographs of various Plovdivian families. Irrespective of their social status and peculiarities, they are put on an equal footing, and their living environment becomes part of the very exhibition. A unique answer to the question how we can imagine the “common space” is given by Zuza Golińska’s sculptures, which comprise abstract “studies” of the contemporary public (common) space of the cities, seen through the eyes of a bird or a drone. They are dominated by the idea of togetherness through forms that are mutually balancing each other but stay separated from each other at the same time.

14 AND 15 SEPTEMBER 5:00 – 7:00 p.m. PEER-TO-PEER FEEDBACK – WORKSHOP* FOR ARTISTS AND PHOTOGRAPHERS The Peer to Peer Feedback group aims at providing space where artists of all disciplines can meet and share the pieces and projects on which they work, so as to receive advice, opinions and directions from like-minded artists in the art circles. Each attendee will be allotted certain time to describe their project, to share ideas or difficulties, and to receive constructive criticism and advice from the other participants.

14 И 15 СЕПТЕМВРИ 17:00 – 19:00 PEER TO PEER FEEDBACK – УЪРКШОП ЗА АРТИСТИ И ФОТОГРАФИ Групата цели да предостави пространство, където артисти от всякакви дисциплини да се събират и да споделят свои творби и проекти, по които работят, за да получат съвети, мнения и насоки от съмишленици в арт средата. Всеки присъстващ ще има време да опише проекта си, да сподели идеи или затруднения и да получи градивна критика и съвети от останалите участници

* Subject to preliminary booking. For more information, visit www.verahadzhiyska.com

* Участие с предварителна регистрация. Повече информация на www.verahadzhiyska.com

7:00 – 7:30 p.m. A TOUR AROUND THE EXHIBITION WITH VERA HADZHIYSKA

19:00 – 19:30 ТУР В ИЗЛОЖБАТА С ВЕРА ХАДЖИЙСКА

Антон Цанев, Порта, 2019 / Anton Tsanev, Gate, 2019

АНТОН ЦАНЕВ Порта

„Порта” е скулптура, временна намеса в градската среда, част от програмата на НОЩ/Пловдив. Проектът изследва портите като място на личностна и социална трансформация. Място на срещи и раздели. Източната порта на края на Стария град на Пловдив е построена през II в. по времето на император Адриан и е представлявала своеобразен филтър на града, изграден от огромен троен портал, съчетан с болница. Днес мястото е запазило този дух на граница и среща между различни светове. Това място на трансформация е реконструирано чрез подреждане на стари и нови материали, предмети, светлини, форми и механизми, открити при изследването на порти в района на трихълмието. Инсталацията „Порта” формира портал от три колони, имитиращи знакови елементи при конструкцията на порти – Ключов камък, Лястовича опашка и Цигански пирон.

EASTERN GATE

Даниела Костова, The Higher Ground, 2018 / Daniela Kostova, The Higher Ground, 2018

DOR GUEZ, NILBAR GÜREŞ, ZUZA GOLIŃSKA, DANIELA KOSTOVA, SELMA SELMAN, KALIN SERAPIONOV, KATEŘINA ŠEDÁ, KAMEN STOYANOV

VERA HADZHIYSKA With the Name of a Flower

Vera Hadzhiyska reverts to the partially shrouded events from the Bulgarian history. The With the Name of a Flower project studies the forceful change of the names of the Bulgarian Muslims (from Arabic/Turkish names to Slavic/Bulgarian ones) in Bulgaria in the period 1912 – 1989 in the historical context of the Ottoman Rule (1396-1878), post-Liberation Bulgaria, the Balkan wars (1912-13) and the Revival Process (1984-89). Such events are considered from a family and a personal viewpoint, examining the memories of people who were directly affected by the change of names and their successors. The artist is interested in how these historical events have affected the cultural, religious and national identity of the Muslim communities in Bulgaria and their collective memory; how the sharing or the purposeful omission of these memories from the family narratives causes a change in the sense of identity and belonging of the younger generations. The exhibition comprises a combination of photographs, a multimedia installation and archival documents.

Вера Хаджийска се обръща към частично забулени събития от българската история. Проектът „С имена на цветя” изследва насилствената смяна на имената на българските мюсюлмани (от арабски/турски имена към славянски/български) в България през периода 1912 – 1989 г. в историческия контекст на османското владичество (1396-1878), следосвобожденска България, Балканските войни (1912-1913) и „Възродителния процес“ (1984-1989). Тези събития са разгледани от семейна и лична гледна точка, изследвайки спомени на хора, пряко засегнати от преименуването, и техни наследници. Авторката се интересува как тези исторически събития са засегнали културната, религиозната и националната идентичност на мюсюлманските общности в България и тяхната колективна памет; как споделянето или целенасоченото пропускане на тези спомени от семейните разкази предизвиква промяна в чувството за идентичност и принадлежност на по-младите поколения. Изложбата представя съчетание от фотографии, мултимедийна инсталация и архивни документи.

ИЗТОЧНА ПОРТА

Дали днес сме загубили възможностите да мислим за универсални ценности? Кое можем да наречем общо и какви са връзките между живота и правата на индивида и общността? В изложбата са показани произведения на автори, които са критически ангажирани с темите за общността и общото като блага, ресурси, права и възможности на хората. По ироничен начин Калин Серапионов показва клишетата, в които са се превърнали всеобщите послания и надежди за мир, индивидуално щастие, богатство и добър живот. Даниела Костова създава странна метафора за девалвацията на ценностите и семейството, както и за залеза на Америка като световна сила, носител на бъдеще и на универсални послания за свобода, равенство и демокрация. Нилбар Гюреш и Селма Селман обръщат внимание върху правото на самоопределяне на индивида, желанието му да се „излюпи” от пашкула на семейството и рода или пък буквално да се откупи, основавайки свой собствен свят и правила. Силната женственост е основа за изграждане на нови пространства, за емпатия и полагане на начала. В работите на двете художнички тя е политически жест и послание. В поетичната и искрена история на Самира пък във видеотворбата на Дор Гез, разказана донякъде на арабски, донякъде на иврит, проникват „големите” събития на войната, напускането на християнските семейства и разпадането на уюта на дома и общността. Художникът обръща внимание върху отпечатъка на конфликтите и политиките в житейските съдби на хората, в езика и усещането им за принадлежност. Нима обаче общността е бреме, физическо или ментално пространство, което се наследява и което трябва да бъде напуснато? Катержина Шеда успява да даде друга възможност на мисленето за общност, такава, която събира хората, помагайки им да преодолеят отчуждението, да се срещнат и се видят едни други. Работата й за квартала „Лишен” в чешкия град Бърно показва как художникът може да бъде медиатор на обществени процеси, които сплотяват хората и ги провокират да общуват едни с други. Авторката участва и с още едно произведение, специално създадено за Пловдив и НОЩта, в което работи със семейни фотографии на различни пловдивски семейства. Независимо от социалния им статус и особености, те са показани равнопоставено, като средата им на живот става част от самата изложба. Своеобразен отговор на въпроса как можем да си представим „общото място” дават скулптурите на Зуза Голинска, които представляват абстрактни „изследвания” на съвременното публично (общо) пространство на градовете, видяно от погледа на птица или дрон. В тях присъства идеята за заедност чрез форми, които едновременно се балансират, но остават разделени една от друга.

DANCHOV HOUSE

ДАНЧОВАТА КЪЩА

Зуза Голинска, Нови инструменти, 2019 / Zuza Golińska, New Tools, 2019

ДОР ГЕЗ, НИЛБАР ГЮРЕШ, ЗУЗА ГОЛИНСКА, ДАНИЕЛА КОСТОВА, СЕЛМА СЕЛМАН, КАЛИН СЕРАПИОНОВ, КАТЕРЖИНА ШЕДА, КАМЕН СТОЯНОВ

ВЕРА ХАДЖИЙСКА С имена на цветя

ANTON TSANEV Gate

“Gate” is a sculpture, a temporary intervention in the urban space, part of the programme of NIGHT/Plovdiv. The project studies the gates as a place of personal and social transformation. Place of meetings and separations. The Eastern gate at the end of the Old Town of Plovdiv was built in 2 c. in the time of Emperor Hadrian and was a kind of filter of the city, built by a huge triple portal, combined with a hospital. Today the place has kept this spirit of a border and encounter. This place of transformation has been reconstructed by arranging old and new materials, objects, lights, shapes and mechanisms, revealed from the study of doors in the region of the three mounds.  The “Gate” installation forms a portal of three columns, based on sign elements for the construction of gates – Keystone, Dovetail and Large-headed nail. 


ОБЩО МЯСТО НОЩ/ПЛОВДИВ 2019 В последните няколко години представите за Изтока и Запада, за Севера и Юга придобиха нови значения, а демокрацията се оказа само един от възможните избори. Историята, която се създава от опозиции и предлага алтернативи, същата тази, чийто край оповестяваха след падането на Желязната завеса, задвижи отново своето махало на протвиоречията. Построиха се стени там, където ги нямаше, възродиха се стари призраци, които смятахме, че човечеството е достатъчно помъдряло, за да забрави. Центробежните сили на световната карта бяха съпроводени от фрагментация вътре в обществото, от противоборства и формирането на групи, всяка една от които търси днес своята политическа трибуна в стесняващото се пространство на публичността. Все по-ясно започнаха да се отварят наново проблеми, които светът сякаш беше разрешил като безусловни ценности - че живеем в свободно общество, че имаме достъп като граждани до публичното пространство, че равенствата между половете са извоювани, че човешките права са върховна ценност и всеобща цел, че базисните потребности (храна, вода, подслон и т.н.) са общи блага. Всички те рискуват да се превърнат в илюзии, употребени от неолибералните политики, които успоредно с глобализирането на света създадоха множество неравенства. В специалната кураторска програма на НОЩта тези теми са разгледани през различни художествени проекти и произведения. Отправна точка за повечето от тях е идеята за общност, която съсредоточава представите за естествени връзки между хората и споделен начин на живот. Как се променя днес тази идея, кои са старите и кои новите общности, какъв е смисълът от тях; какви са и възможностите, които общността дава на индивидуалния човек да постигне (свободно) своето място и себеопределяне сред другите. Една част от проектите се занимават с политиките на паметта и идентичността, други - с проваленте проекти за универсални ценности, трети се фокусират върху индивида, неговите права на избор и взаимоотношенията му с другите, или пък се занимават с изследване на различни културни пластове във времето и как те формират определена цялост, която понякога безвъпросно приемаме за очевидна.

ДВОРА НА ДАНЧОВАТА КЪЩА Прожекции на филма НЕ-ВИДИМО на Камен Стоянов, 30 мин. 13 И 14 СЕПТЕМВРИ 22:00 – 22:30; 23:00 – 23:30; 00:00 – 00:30 НЕ-ВИДИМО Документално-есеистичният филм „НЕ-ВИДИМО“ показва не само един необикновен поглед върху града, но също така и поставя въпроса за това какво може да възникне иззад видимото и познатото. Камен Стоянов разговаря със скулптора и автор Марко Погачник, който работи в областта на изкуството и геомантията от десетилетия. Втората му среща и екскурзовод в града е Тауби. Той има богат опит като бездомник и е инициатор и водач на обиколката на града „Невидимата Любляна“.

Катержина Шеда, Ела със себе си, 2019 / Kateřina Šedá, Bring Yourself, 2019

Камен Стоянов, Не-видимо, 2018 / Kamen Stoyanov, In-visible, 2018

YARD OF DANCHOV HOUSE Screening of IN-VISIBLE, by Kamen Stoyanov, 30 min. 13 AND 14 SEPTEMBER 10:00 – 10:30 p.m.; 11:00 – 11.30 p.m.; 12:00 – 12:30 p.m. IN-VISIBLE The documentary-essayistic film IN-VISIBLE shows not only an unusual view of a city, but also poses and puts the question of what can emerge behind the visible and the known. Kamen Stoyanov talks to the artist and author Marko Pogacnik, who has been active in the field of art and geomancy for decades. His second encounter and a city guide is Taubi. He has long experiences of homelessness and he is the initiator and leader of the city tour Invisible Ljubljana.

Събитията в тази част от програмата на фестивала са концентрирани в Стария град. Повечето от тях са на места, встрани от основния туристически поток. Опитваме се да преоткрием образа на една от най-познатите части на града, като се вгледаме в неговата дълга история и в следите от различни влияния, исторически периоди и обществени процеси. От гледната точка на съвременността се търсят връзки с различни културни пластове в архитектурата, в представите за семейство, дом и памет, във влиянията на различни общности и следите от гръцко, арменско, турско, еврейско културно наследство, вплетени заедно с образа на възрожденска и модерна България, която сме наследили. Владия Михайлова

New problems have resurfaced ever more clearly; problems which the world seemed to have solved as unconditional values - that we live in a free society, that we have access to the public domain as citizens, that gender equality has been achieved, that human rights are the supreme value and a common goal, that basic needs (food, water, shelter, etc.) are common goods. They are all at risk of turning into illusions used by neo-liberal policies which created a lot of inequalities along with world globalisation. In the special curator program of the NIGHT, these topics are discussed through various artistic projects and artworks. The starting point for most of them is the concept of a community as the focal point of the ideas of natural relationships between people and shared lifestyles; how this concept is changing today, which communities are old and which are new, what their significance is, what opportunities this community gives each individual to find (freely) their place and to achieve self-determination among others. Some of the projects deal with the policies of memory and identity, others deal with the failed projects of universal values, while still others focus on the individual, their rights of choice and relationships with others, or deal with examining different cultural layers in time and how they form a certain whole which we sometimes resignedly accept as obvious. The events in this part of the festival program are concentrated in the Old Town of Plovdiv. Most of them will take place at venues located far from the main tourist flow. We are trying to rediscover the image of one of the best known city districts by taking a good look into its long history and the vestiges of various influences, historical periods and social processes. From a contemporary viewpoint, connections are traced to different cultural layers in architecture, in the perceptions of family, home and memory, in the influences of different communities and the vestiges of Greek, Armenian, Turkish and Jewish cultural heritage intertwined with the image we inherit today of Bulgaria from the Revival Period and present-day Bulgaria. Vladiya Mihaylova

Дор Гез, Сабир, 2011 / Dor Guez, Sabir, 2011

Нилбар Гюреш, Бягство, 2011-2018 / Nilbar Güreş, Run, 2011-2018

САОРИ ХАЛА Конят няма притеснения Видеоинсталация

СИНЯТА КЪЩА – Къща Павлити

In recent years, the concepts of the East and the West, of the North and the South have taken on new meanings, and democracy has turned out to be only one of the possible options. The history which is created by oppositions and which offers alternatives, the same history whose end was announced after the fall of the Iron Curtain, has swung again its pendulum of controversy. Walls have been built where they didn‘t exist before; old ghosts, which we believed humanity has matured enough so as to forget, have been resurrected. Centrifugal forces on the world map have been accompanied by fragmentation within society, by opposition and formation of groups, each of which is looking today for its political tribune in the shrinking space of publicity.

Саори Хала, Конят няма притеснения, 2019 / Saori Hala, A Horse Has No Concern, 2019

SAORI HALA A Horse Has No Concern Video installation

BLUE HOUSE – House of Pavliti

COMMON GROUND NIGHT/PLOVDIV 2019

Конете са използвани от древни времена като символ на сила и труд в човешкото общество. Дори и в България, която е под османско робство, съществува закон, забраняващ изграждането на църкви, по-високи от нивото на погледа на човек, яхнал кон. Социалните функции, изпълнявани от конете в миналото, сега са заменени от технологиите, но въпреки това конни статуи и картини от цял свят остават символи на могъществото на едновремешните герои. Въпреки че ние никога не знаем какво гледа самият кон с великолепните си красиви очи. Не само този идол е останал на този свят. Ние все още не можем да избягаме от това да откриваме мястото за нашата собствена идентичност и същевременно да мислим за социалната структура, свързана с него. „Конят няма притеснения“ безмълвно задава въпроса как вменяването на роли и зависимостта ни приковават на място в един свят, обусловен от силата, класата и принудата.

Horses had been used since ancient times as a symbol of power and labor in human society. Even in Bulgaria, which was under Ottoman rule, there was a law prohibiting the construction of churches higher than the human eye-line on horseback. The social functions formerly played by horses are now replaced by technology, but still equestrian statues and pictures from around the world remain as symbols of the power of former heroes. Even though we never know what the horse itself is looking at with its magnificent beautiful eyes. It is not only such an idol that is left in this world. We still can not escape from finding the place of our own personal identity and at the same time thinking about the social structure linked to it. “A Horse Has No Concern” silently asks how attribution and dependence anchor us in the world of power, class and pressure. With the support of the EU Japan Fest

С подкрепата на EU Japan Fest Вера Хаджийска, С имена на цветя, 2017-2019-продължаващ проект / Vera Hadzhiyska, Whit the Name of a Flower, 2017-2019- ongoing project

С подкрепата на Полския културен институт и Посолството на Чехия в България, Почетния консул на Чехия в Пловдив и Чешкия културен институт.

Селма Селман, Viva La Vida, 2016 / Selma Selman, Viva La Vida, 2016

Калин Серапионов, In Addition, 2008 / Kalin Serapionov, In Addition, 2008

With the support of the Polish Cultural Institute and the Czech Embassy in Bulgaria and the Honorary Consul of the Czech Republic in Plovdiv and the Czech Cultural Institute.

STAMBOLYAN’S HOUSE

КЪЩА СТАМБОЛЯН Have we really lost our ability to think about universal values today? What can we call common and what are the relations between life and the rights of the individual and the community? The exhibition shows works by artists who are critically engaged in the topics of community and the common in terms of people’s wealth, resources, rights and abilities. In an ironic manner, Kalin Serapionov shows the clichés which the universal messages and hopes for peace, individual happiness, wealth and good life have become. Daniela Kostova creates a strange metaphor for the corruption of values and family, as well as for the decline of America as a world power, bearer of future and of universal messages of freedom, equality and democracy. Nilbar Güreş and Selma Selman focus on the individual’s right of selfdetermination, their wish to “hatch” from the cocoon of the family and the kin, or literally to buy themselves out, establishing their own world and rules. The strong femininity is the basis for building new spaces, for empathy and laying foundations. In the work of the two artists, it is a political gesture and message. Samira’s poetic and sincere story in Dor Guez’ video, however, told in part in Arabic, in part in Hebrew, is penetrated by the “big” war events, the exodus of the Christian families and the disintegration of the coziness of the home and the community. The artist focuses on the imprint of the conflicts and politics on people’s fates, on their language and sense of belonging. Is community really a burden, a physical or mental space which is inherited and which should be abandoned? Kateřina Šedá manages to give thinking about the community another opportunity, such that brings people together, helping them to overcome estrangement, to meet and see each other. Her work for the Líšeň district in the Czech city of Brno demonstrates how the artist can be a mediator of public processes that unite people and provoke them to communicate with one another. The artist participates with one more piece, specially created for Plovdiv and the NIGHT, in which she works with family photographs of various Plovdivian families. Irrespective of their social status and peculiarities, they are put on an equal footing, and their living environment becomes part of the very exhibition. A unique answer to the question how we can imagine the “common space” is given by Zuza Golińska’s sculptures, which comprise abstract “studies” of the contemporary public (common) space of the cities, seen through the eyes of a bird or a drone. They are dominated by the idea of togetherness through forms that are mutually balancing each other but stay separated from each other at the same time.

14 AND 15 SEPTEMBER 5:00 – 7:00 p.m. PEER-TO-PEER FEEDBACK – WORKSHOP* FOR ARTISTS AND PHOTOGRAPHERS The Peer to Peer Feedback group aims at providing space where artists of all disciplines can meet and share the pieces and projects on which they work, so as to receive advice, opinions and directions from like-minded artists in the art circles. Each attendee will be allotted certain time to describe their project, to share ideas or difficulties, and to receive constructive criticism and advice from the other participants.

14 И 15 СЕПТЕМВРИ 17:00 – 19:00 PEER TO PEER FEEDBACK – УЪРКШОП ЗА АРТИСТИ И ФОТОГРАФИ Групата цели да предостави пространство, където артисти от всякакви дисциплини да се събират и да споделят свои творби и проекти, по които работят, за да получат съвети, мнения и насоки от съмишленици в арт средата. Всеки присъстващ ще има време да опише проекта си, да сподели идеи или затруднения и да получи градивна критика и съвети от останалите участници

* Subject to preliminary booking. For more information, visit www.verahadzhiyska.com

* Участие с предварителна регистрация. Повече информация на www.verahadzhiyska.com

7:00 – 7:30 p.m. A TOUR AROUND THE EXHIBITION WITH VERA HADZHIYSKA

19:00 – 19:30 ТУР В ИЗЛОЖБАТА С ВЕРА ХАДЖИЙСКА

Антон Цанев, Порта, 2019 / Anton Tsanev, Gate, 2019

АНТОН ЦАНЕВ Порта

„Порта” е скулптура, временна намеса в градската среда, част от програмата на НОЩ/Пловдив. Проектът изследва портите като място на личностна и социална трансформация. Място на срещи и раздели. Източната порта на края на Стария град на Пловдив е построена през II в. по времето на император Адриан и е представлявала своеобразен филтър на града, изграден от огромен троен портал, съчетан с болница. Днес мястото е запазило този дух на граница и среща между различни светове. Това място на трансформация е реконструирано чрез подреждане на стари и нови материали, предмети, светлини, форми и механизми, открити при изследването на порти в района на трихълмието. Инсталацията „Порта” формира портал от три колони, имитиращи знакови елементи при конструкцията на порти – Ключов камък, Лястовича опашка и Цигански пирон.

EASTERN GATE

Даниела Костова, The Higher Ground, 2018 / Daniela Kostova, The Higher Ground, 2018

DOR GUEZ, NILBAR GÜREŞ, ZUZA GOLIŃSKA, DANIELA KOSTOVA, SELMA SELMAN, KALIN SERAPIONOV, KATEŘINA ŠEDÁ, KAMEN STOYANOV

VERA HADZHIYSKA With the Name of a Flower

Vera Hadzhiyska reverts to the partially shrouded events from the Bulgarian history. The With the Name of a Flower project studies the forceful change of the names of the Bulgarian Muslims (from Arabic/Turkish names to Slavic/Bulgarian ones) in Bulgaria in the period 1912 – 1989 in the historical context of the Ottoman Rule (1396-1878), post-Liberation Bulgaria, the Balkan wars (1912-13) and the Revival Process (1984-89). Such events are considered from a family and a personal viewpoint, examining the memories of people who were directly affected by the change of names and their successors. The artist is interested in how these historical events have affected the cultural, religious and national identity of the Muslim communities in Bulgaria and their collective memory; how the sharing or the purposeful omission of these memories from the family narratives causes a change in the sense of identity and belonging of the younger generations. The exhibition comprises a combination of photographs, a multimedia installation and archival documents.

Вера Хаджийска се обръща към частично забулени събития от българската история. Проектът „С имена на цветя” изследва насилствената смяна на имената на българските мюсюлмани (от арабски/турски имена към славянски/български) в България през периода 1912 – 1989 г. в историческия контекст на османското владичество (1396-1878), следосвобожденска България, Балканските войни (1912-1913) и „Възродителния процес“ (1984-1989). Тези събития са разгледани от семейна и лична гледна точка, изследвайки спомени на хора, пряко засегнати от преименуването, и техни наследници. Авторката се интересува как тези исторически събития са засегнали културната, религиозната и националната идентичност на мюсюлманските общности в България и тяхната колективна памет; как споделянето или целенасоченото пропускане на тези спомени от семейните разкази предизвиква промяна в чувството за идентичност и принадлежност на по-младите поколения. Изложбата представя съчетание от фотографии, мултимедийна инсталация и архивни документи.

ИЗТОЧНА ПОРТА

Дали днес сме загубили възможностите да мислим за универсални ценности? Кое можем да наречем общо и какви са връзките между живота и правата на индивида и общността? В изложбата са показани произведения на автори, които са критически ангажирани с темите за общността и общото като блага, ресурси, права и възможности на хората. По ироничен начин Калин Серапионов показва клишетата, в които са се превърнали всеобщите послания и надежди за мир, индивидуално щастие, богатство и добър живот. Даниела Костова създава странна метафора за девалвацията на ценностите и семейството, както и за залеза на Америка като световна сила, носител на бъдеще и на универсални послания за свобода, равенство и демокрация. Нилбар Гюреш и Селма Селман обръщат внимание върху правото на самоопределяне на индивида, желанието му да се „излюпи” от пашкула на семейството и рода или пък буквално да се откупи, основавайки свой собствен свят и правила. Силната женственост е основа за изграждане на нови пространства, за емпатия и полагане на начала. В работите на двете художнички тя е политически жест и послание. В поетичната и искрена история на Самира пък във видеотворбата на Дор Гез, разказана донякъде на арабски, донякъде на иврит, проникват „големите” събития на войната, напускането на християнските семейства и разпадането на уюта на дома и общността. Художникът обръща внимание върху отпечатъка на конфликтите и политиките в житейските съдби на хората, в езика и усещането им за принадлежност. Нима обаче общността е бреме, физическо или ментално пространство, което се наследява и което трябва да бъде напуснато? Катержина Шеда успява да даде друга възможност на мисленето за общност, такава, която събира хората, помагайки им да преодолеят отчуждението, да се срещнат и се видят едни други. Работата й за квартала „Лишен” в чешкия град Бърно показва как художникът може да бъде медиатор на обществени процеси, които сплотяват хората и ги провокират да общуват едни с други. Авторката участва и с още едно произведение, специално създадено за Пловдив и НОЩта, в което работи със семейни фотографии на различни пловдивски семейства. Независимо от социалния им статус и особености, те са показани равнопоставено, като средата им на живот става част от самата изложба. Своеобразен отговор на въпроса как можем да си представим „общото място” дават скулптурите на Зуза Голинска, които представляват абстрактни „изследвания” на съвременното публично (общо) пространство на градовете, видяно от погледа на птица или дрон. В тях присъства идеята за заедност чрез форми, които едновременно се балансират, но остават разделени една от друга.

DANCHOV HOUSE

ДАНЧОВАТА КЪЩА

Зуза Голинска, Нови инструменти, 2019 / Zuza Golińska, New Tools, 2019

ДОР ГЕЗ, НИЛБАР ГЮРЕШ, ЗУЗА ГОЛИНСКА, ДАНИЕЛА КОСТОВА, СЕЛМА СЕЛМАН, КАЛИН СЕРАПИОНОВ, КАТЕРЖИНА ШЕДА, КАМЕН СТОЯНОВ

ВЕРА ХАДЖИЙСКА С имена на цветя

ANTON TSANEV Gate

“Gate” is a sculpture, a temporary intervention in the urban space, part of the programme of NIGHT/Plovdiv. The project studies the gates as a place of personal and social transformation. Place of meetings and separations. The Eastern gate at the end of the Old Town of Plovdiv was built in 2 c. in the time of Emperor Hadrian and was a kind of filter of the city, built by a huge triple portal, combined with a hospital. Today the place has kept this spirit of a border and encounter. This place of transformation has been reconstructed by arranging old and new materials, objects, lights, shapes and mechanisms, revealed from the study of doors in the region of the three mounds.  The “Gate” installation forms a portal of three columns, based on sign elements for the construction of gates – Keystone, Dovetail and Large-headed nail. 


ДАНЧОВАТА КЪЩА DANCHOV HOUSE “ га. ери .” in ди cha еви gible ен n a а т int ост is an щн y „Об munit m “Co

ДОР ГЕЗ DOR GUEZ

Dor Guez produces photography and video installations that explore the relationship between art, narrative, and memory, interrogating personal and official accounts of the past. His practice raises questions on contemporary art’s role in narrating unwritten histories and in re-contextualizing visual and written documents. Guez was born into a Palestinian and Tunisian- Jewish family in Jerusalem, and now lives and works in Jaffa.

в ма

НИЛБАР ГЮРЕШ NILBAR GÜRES

ала

иХ a Hal ori / Sa

r Gü

н Сто

Arca

n

/

anov

n Stoy

Kame

янов

eha

ова

ела

Д

К

o cre

ани

/

ост

Phot

dit: E

wa S

zaty

bełk

o

„О об бщ за щу нос м се ван тт да ног бе с е, в а з др из о об и. Д ръз а м б уг ра щ а ки ен с н и б ъ о с да те на и ост ъда и гр зна съ хор то , то да и м ча иж чав а т с с ата лер ва се и п ст а п ря еб и ан м уч оз от е т р ос бва е си сле ен учи а от вол “ яв д т . д и C О о а co om ран а бъ бщ ват тъ как ст де но е рп да an mm mu е с л c d s un nity во. без тт но лив “ o i о па а an mm elf- cat me сн m d le uni care ion, ans о w e ho arn ties . Be rela to m m ith p w t fro all ing tion e sa ysel eop o be m o ows par shi fe f. C le to the m t o ps sp om an le rs e t f m ac d ra , i o a e .” mun ther nt a t tea grow ny ity ef nd ch sh ore pa es o uld wit tien be h t a

.“ ие тв n.” o cti д fa за o е л ld по fie а е is a т т nity ос u щн omm б „О e c h “T с ей

Ант о

K

ali

nS

ят ни нт но ме аед с а мо м з рт И д а е ди се “. ов се де та .” ? Т да ме та ва ent h rr it ст – ва ор то но ус хап т на y cu er w he t бщ ат а на е m h „О ст и д та вам is get ith “ t!” ми ора шка да This n to t w tha с х ере слаж ity? dow sser njoy n it de e „ч на mu to s at And се om – d e ”. “C atus e an top st pl on o pe erry ch

нЦ

ли

нС

а ер

/ ов

он

пи

Ка

ov

ion

p era

й

V

„О в с бщн то равн остт за ва н ите а з По кост а ху лно а ме ко къс ене дож хом н е ф Ба ето но, в лите ници оген луи Сл лкан беш рам общ -сър нат дно те ед т ите е ко кит ест атн а си (не к ме нде ова, . Тов нстр е на вен ици туа онс ен н бе нция при а бе уир Евр и на , кои ция н тант е По рги ше к та д сти ше п ано опа, глас то с а Б но) на след я, но рат а гр гайк род отвъ запо и, а е бо ълга пон ця ест нат нед ка и ави и в А укт н и чна за м рят рия яти вр л свя ест а ми ост сто тира мер ивна коет х да ен л с т през е, ко Ко еме т. Т вени иде атъ рия т о ика, за в о п се а ично ради 90-т eто с е к ч и р ос с с ц ъ т я и а “C общ енер рсе е ко за о на ба фок оло с з по еме теп оции на ият е и 2 е пр ho omm ест гия не на нта бще за з ус на обст падн то с енно рам патр а - т 000- омен bro mog unit во? , но пре кти ств а ра бъл вен ах в и ст се с об иар рад те, я в pe ther eneo y for Въпр за м сечн , свъ о е с звит гарс ата гол рат разс щес халн ици общ движ r La son s-in us s me i осит ен е и т рза върз ие кит си к ямо егия лои, тво ото ята ест ени е п час очк ни с ана пора е ху улт то о , по изл то сем на А вот е. К co ter o ally t -arm ituati s a f о n о ро т о и и пр с о ди до ур бщ не иза на str stru n, wi he p s and on in luid б ей кад за га дъ т ди ои ж ( a a t c n лж м ал зх пред липс ниц а (бъ ест за м йки о алка ство еми ме то б Aft teg ted hin tria fou Bul ot о о в е о а л а ят н бе ях е и т нск . the er th y for from Euro rcha ght garia cons ват я ра г, ф д и о лен на р в А гарс о на н. гр а, ан ите на ше art ir ow at, c its t abr pe, I l fam tradit in t tant) …” боте луид бща о мя есур мер кот ими иц ит худо н п нос ис ст си ика о о гра lac ists n cu omin ime, oad star ily a ion. he 19 con т е н жн ро т и о о (a и с . М бщ нт р це My k of in Am ltur g to at le and ted a s we The 90s cept а иц с и инк ия, rt sp тен акар еств ите и, co last reso eric e (th Ame ast f whic ssoc ll. tradi and that но ac де и ,к л о м у n e o u t о алъ зив от e, p нц доб в С ит ion the cha po nec idea rce a. Al Bul rica r m h gr iatin и А в l н n 2 ъ a i , к o s t e a о я t g g n Щ о e о 0 g o d h I f th 00 es пр ст ре tfor за р о it i ts o d w f a and ou aria fo . ua wit п ). Т им u ин , к но m s p f c it e a s, s in lly g h ос к ), зат ит ов ат art on h th socie tend h a n soc nd m ca oc mo str the къ олаб ъм коя вар , с м а за de iet tio ati so of tac e o ty i enc nice iet yse my y f n. м ора уч то ян но fie cie my t a rig s r ie y l а об , in or d, W го wo nd d in a elat s to try, w in th f in th ще ция стн е на е. go ty of vet me hen rki ial nd ed wa ith e U e ing th ст . То иц ба e w I ng og co to rds a SA big rat as wa и e з в в o а а о о u B ). ut e p th s i pro e, mm a c s то от т c lo of ulga ub at n a ces flui on erta losin t of e For ocie . не the ria lic of ма s a dity his in p g. ne me, ty o art rela n a B r f t nd t a g t l a o titu ist tiv y, b his imm lka rtis a s and i ry, b ace ( e de s w ly n b ts, ut wa igr ma ncl ut art s, a ho ins s a an ord wh ll c usi ope sp nd we uff sh ts, ers ich on ven n t ace for re ici ort wh trib es ow , p . T ha e Катерж me his d b nt sto o te uti s, a ard latf ина Ш ba ry e o w n o n s e n d r sis fo as n еда / ed to d co par m), c ap for us to Kate soc lla tic w rod the ing gra ři n a iet bor ipan hich uc y. W ati Š ed de on t vita ts is b tiv o v f á hic n. T rom as elo he te t e Bu ow h s his e p d m t l h a g oc o e e t r a n nt d iet ake en r t s i h a du y?? s t tire e n et n Th ime wo atu ot e q an rld ral he ue d e . S co sti ne ear nta on rg ch ct s c y, s on but ing fo tin ue to m r … e ”

D

ova

Kost

жи

/ ска

ЗУЗА ГОЛИНСКА ZUZA GOLIŃSKA

Зу

за

ДАНИЕЛА КОСТОВА DANIELA KOSTOVA

ли

нс

ка

/Z

uz

aG

oli

ńs

ka

Даниела Костова е художничка, която работи интердисциплинарно. Завършила е с магистърска степен Политехническия институт „Ренселиър” (RPI), Ню Йорк и Националната художествена академия в София. Интересува се от сравняване и противопоставяне на различни културни модели, като търси пресечните точки между тях и изследва възникващите от пресичането хибридни форми. Daniela Kostova is a visual artist whose work is interdisciplinary. She holds an MA from Rensselaer Polytechnic Institute (RPI) in New York and the National Academy of Arts in Sofia. She is interested in comparing and contrasting various cultural models, and seeks the points of intersection between them and studies the hybrid forms emerging from such intersection.

СЕЛМА СЕЛМАН SELMA SELMAN

Селма Селман е родена в Босна и Херцеговина и е от ромски произход. Тя завършва Университета на Баня Лука с бакалавърска степен по изящни изкуства от Факултета по живопис през 2014 г., а през 2018 г. завършва магистратура по изящни изкуства към Университета на Сиракюз – Трансмедия, визуални и сценични изкуства в Сиракюз, Ню Йорк. Живее и работи в САЩ и Европа. Нейната работа въплъщава битките в нейния собствен живот, както и в живота на нейната общност, използвайки за това разнообразие от медии като пърформанс, живопис, фотография и видеоинсталации. Селман определя себе си като художничка от ромски произход, а не като ромска художничка, малка, но важна разлика в нейното изкуство. С работите си тя се стреми да прекърши педубежденията, които определят нейната общност и я поставят под общ знаменател, отказвайки й правото на самоизразяване. Selma Selman comes from Bosnia and Herzegovina and is of Romani origin. She earned her Bachelor of Fine Arts in 2014 from Banja Luka University’s Department of Painting and in 2018 she graduated from Syracuse University, Master of Fine Arts -Transmedia, Visual and Performing Arts, Syracuse, NY. Lives and works in the USA and Europe. Her work embodies the struggles of her own life as well as her community, employing a plethora of media such as performance, painting, photography and video installations. Selman defines herself as an artist of Roma origins, and not a Romani artist, a subtle, yet critical distinction in her work. Her aim is to break down the prejudice which essentializes her community to the lowest common denominator denying them the right to self expression.

КАЛИН СЕРАПИОНОВ KALIN SERAPIONOV

или ща , не иемат е а р р хо от е възп о нещо зи с упа е гр бни да руднот ади та а т р о ост а спос , най-т ща, по ивот е с бщн ж но ен о които доксал ора и н тния м „За отни, . Пара ите х бщнос к о в и з ngs . жи равн т бли еста , thi y о а м ople equall le e кат вижд много ава.“ p of er op е oup ach oth the pe ason in да с ина на е получ r g e e a e ч с y is to see is to se or this r “ при що не t i n mu able thing , so f at all. m избо o e t c m r k s e a me, wor o th hat arde “For imals t , the h losest t doesn’t n ly or a doxical at are c nity life h Para hings t commu t and places y man

Калин Серапионов е живее и работи в София. Завършва Националната художествена академия, София. От 1998 г. е член на Института за съвременно изкуство – София. Той се занимава с видео, като интересът му е насочен предимно към видеоинсталациите и способността на видеото да произвежда „съспенс”, без да „пропада” в наративните похвати на киното. Неговите проекти се отнасят към контекста, времето, териториите, обстоятелствата, паметта, местата и събитията и техните значения. Те изследват различните човешки отношения, характери, навици, поведение и взаимовръзки, както и съвременния град и начин на живеене. Kalin Serapionov leaves and works in Sofia. He graduated from the National Art Academy, Sofia. Since 1998 he is a member of the Institute of Contemporary Art – Sofia. He works with video, being mainly interested in video installations and the ability of video to generate “suspense” without sliding into the narrative devices of the cinema. His projects are about context, time, locations, circumstances, memory, places and events and their significance. They explore different human relations, characters, habits, behaviour and interconnections, contemporary cities and ways of life.

КАТЕРЖИНА ШЕДА KATEŘINA ŠEDÁ

Катержина Шеда е художничка от Чехия, чието творчество е близко до социалната архитектура. Праз 1999–2005 г. тя учи в Академията за изящни изкуства в Прага в студиото на професор Владимир Коколия. В творбите си обръща внимание най-вече на експерименти със социална насоченост, целящи да отклонят участниците в тях от установените стереотипи или социалната изолация. Използвайки тяхната собствена (предизвикана) активност и новаторска употреба на ежедневни средства, тя се опитва да създаде постоянна промяна в тяхното поведение. Kateřina Šedá is a Czech artist whose work is close to social architecture. In 1999–2005 she studied at the Academy of Fine Arts in Prague in the studio of Professor Vladimír Kokolia. She focuses on socially oriented experiments aimed at diverting their participants from entrenched stereotypes or social isolation. Using their own (provoked) activity and a novel use of everyday means, she attempts to generate a permanent change in their behaviour. 

ДВОРА НА ДАНЧОВАТА КЪЩА YARD OF DANCHOVA HOUSE

КАМЕН СТОЯНОВ KAMEN STOYANOV

Камен Стоянов живее и работи във Виена и София. Притежава диплома от Националната академия по изкуствата, специалност „Живопис“, и от Академията за изящни изкуства във Виена, специалност „Визуални изкуства“. Филмите, видеоклиповете, акциите, инсталациите, фотографиите и пърформансите на Камен Стоянов са представяни на множество изложби, фестивали и биеналета в целия свят. Важна роля в неговата худжествена практика е отредена на движението, което художникът разбира като акт на промяна на дадено състояние: социална, градска, културна или институционална. Движението е инструмент за оформяне на пространство. Kamen Stoyanov lives and works in Vienna and Sofia. He holds a diploma in painting from the National Art Academy Sofia and a diploma in Visual Arts and Cultural Studies from the Academy of Fine Arts Vienna. Kamen Stoyanov´s films, videos, actions, installations, photographic works and performances have been presented at many exhibitions festival and biennials worldwide. An important role in his practice has the movement, which the artist considers as an act of change of a given condition: social, urban, cultural or institutional one. The movement is an instrument of shaping space.

СИНЯТА КЪЩА – КЪЩА ПАВЛИТИ THE BLUE HOUSE – HOUSE OF PAVLITI Го

Зуза Голинска е художничка, живееща и работеща във Варшава, Полша. Тя е автор на инсталации и проекти в конкретна среда, които често изследват концепциите за социалната структура и пространство. В своите работи тя се занимава с връзката между хора, публично пространство и архитектура, повлиявайки се от поведението на хората и как те взаимодействат едни с други в публичното пространство. Zuza Golińska is a visual artist living and working in Warsaw, Poland. She creates installations and site-specific projects that often explore a concepts of social structure and space. In her works she deals with the relationship between humans, public space and architecture, being influenced by the people behave in and interact with the public realm.

elma n

z

la anie

Селман / Selma S

у е с / Do rG ue

Селма

Д ор Г

„Възм о инфо жност за рмац ия и и споделян е “An o деи. Л pportu абора и обогатя nit inform в тори я за х ане на зна ation, y to share уман and id a ност ния, eas. A nd enrich k .“ no labora tory o wledge, f hum anity.” ст жно дле ти а н и ъ и пр сто п а е ст рно ето ч ност з у г а си век, ко а опас во з о в “ r an вст лния ч тавля уване. у g fo his Ч „ тде с ngin ger to ред ществ o о l п e а а n з е д у съ nd b e a da ty a b мож ото м curi ften сам se of se t can o en tha “A s idual, ce.” v indi existen very

ра Ха д

Каме

dit: R

, ура укт а лни р ст т з оциа а с с н о иал ожн аеми оц o d t al а с възм браж н е use l soci сл ива въо e r и ctu ona зм кр т tru icti е и от нос al s ible f та щ се мож i c т о з l so oss нос пом о въ ona n p п бщ „О иято ти, “ icti know f с ч озна ури. ty is a or un неп рукт muni ility f ст om sib e c pos “Th n up es.” ka ope uctur zhiys Had str a r e

Ве

o cre

reş

Родена в Турция, понастоящем Гюреш живее в Истанбул, Ню Йорк и Виена. За работата си Нилбар Гюреш избира пърформативен подход, като използва фотография, колаж, рисунка и видео: тя поставя всекидневните житейски реалности в театрална обстановка, която се занимава с кодовете на културната идентичност и по-специално на женската и куиър идентичност. Разказвателният начин на представяне често по хумористичен начин изобразява стратегия на изход, без да отрича грубата реалност. Нейната работа се основава на дългосрочни проучвания и културни наблюдения чрез използването на практики от самото поле; тя живее с протагонистите си и изпитва начина на живот в тяхната среда. Темите, с които се занимава, винаги изхождат от силна политическа гледна точка и имат предвид потискащите ограничения върху живота, които включват сексизъм, насилие и полова неравнопоставеност. Born in Turkey, Güreş now lives in Istanbul, New York and Vienna. Nilbar Güreş chooses a performative approach for her works, using photography, collage, drawing and video: she places everyday life realities in theatrical settings which deal with cultural identity codes, especially female or queer. The narrative presentation often depicts an exit strategy in a humourous way, without denying the brutal reality. Her work is based on long-term research and cultural observation by employing fieldwork practices; she lives with her protagonists and experiences their environment. The issues at stake always deal with a strong political standpoint and oppressing limitations of life which include sexims, violence and gender inequality.

„З но а ме и п ст и н об са рие при щно от мия. т, да надл стт пр едн В н бъд ежн а е ч св иеме а об ай-ш еш ост увс ид оит м с щно иро част , за тво вс еоло е рел воит ст – к см от това . Усе и ув чко гиче иги е р чов исъл нещ да щан мя ажен се о ски озни азли ешк ние о по бъде е за чи а , ш б т и с и в “C то.“ е и д нас нац култ я и та р сич голя раз езоп об яме ион урн раз аса ки с мо бра асbe omm р а б о . м и н l о ер Ак та еди лни , of ong unit ем о в е ча т те , с н к ра , ч си ст б we some ing, o y to m ве ъм зл е и чк и тъ we are thin f be e is ма и н т друг чия ме ие ще tha all a all p g big ing u a fe с и въ a e n t c g б пр na we cep rt o er der ling ъд ек t t f е s i . h t c o o t e A и an na an d ед a d k l d ha ea ne c n yo ood a sen но по ind iffe ve ch om urs nd se -до ne ren ou oth mu elf ac of s ss, ce r re er’ nit . In ce бр a о the s a lig s d y – th pted fety wo nd s ious iffer the e br , be and o rld till , cu enc hu ad ing m e wo tre ltu es uld at e ral an an ra st se part be ach , ide d un ce. nse , a b ot olo de If ett her gic rsto er a o w l d pla ith an ce. re d sp ” ect

р Сао

„За м зат ен общ о дей ва не м ност о ств ат оже да значав “Co кат а m о ед се оча отдел peop munity ин-е ква ни l m e д инс от тя личнос sing can n eans тве ти: indi le or ot e н ор х да v x gan гани ism. pect fr iduals t om з o “ ъ m м them e: .” Нилб to a it that w ct li ар Г ke o hy юре ne ш/

Nilba

Phot

Дор Гез е автор на фотографии и видеоинсталации, които изследват отношението между изкуство, текст и памет, задавайки въпроси към лични и официални разкази за миналото. Практиката му повдига въпроси за ролята на съвременното изкуство в разказването на неписани истории и в повторното контекстуализиране на визуални и писмени документи. Гез е роден в палестино-тунизийско-еврейско семейство в Йерусалим, а понастоящем живее и работи в Яфо.

КЪЩА СТАМБОЛЯН STAMBOLYAN’S HOUSE

ИЗТОЧНА ПОРТА EASTERN GATE

САОРИ ХАЛА SAORI HALA

Саори Хала твори в областта на пърформанса и живее в Берлин. Тя работи с широк набор от медии, включително движение, филм, светлина, звук и рисунки. Нейните творби са свързани чрез постоянното присъствие на неразрушимата връзка между време, празно пространство и тяло. Тези елементи се развиват с действията на човека в ежедневните случки и наблюдения. Saori Hala is a performance artist who is based in Berlin. She works with a diverse range of media, including movement, film, light, sound and drawings. Her work is connected through the constant presence of the inseparable relationship between time, void, and body. These elements are developed with human action in everyday occurrences and observations.

ВЕРА ХАДЖИЙСКА VERA HADZHIYSKA

Вера Хаджийска е български мултидисциплинарен артист, живеещ и работещ в Англия. Нейната практика черпи идеи от изследването на миграцията, културната и националната идентичност, историята и колективната памет. Vera Hadzhiyska is a Bulgarian multi-disciplinary artist based in England. Her practice is informed by the study of migration, cultural and national identity, history and collective memory.

АНТОН ЦАНЕВ ANTON TSANEV

Антон Цанев израства и учи в София. Следва екология в ЛТУ и скулптура в НХА при проф. Емил Попов. И двете са определящи за работата му – екологията, която се занимава с взаимовръзките между системите в пространството, а скулптурата – с пространството като система. Anton Tsanev grew up and studied in Sofia. He studied Ecology at the University of Forestry and Sculpture at the National Academy of Art under Prof. Emil Popov. They were both formative for his work – ecology, which deals with the relations between the systems in the space, and sculpture – with the space as a system.

в / Anton Tsan а не ev


ДАНЧОВАТА КЪЩА DANCHOV HOUSE “ га. ери .” in ди cha еви gible ен n a а т int ост is an щн y „Об munit m “Co

ДОР ГЕЗ DOR GUEZ

Dor Guez produces photography and video installations that explore the relationship between art, narrative, and memory, interrogating personal and official accounts of the past. His practice raises questions on contemporary art’s role in narrating unwritten histories and in re-contextualizing visual and written documents. Guez was born into a Palestinian and Tunisian- Jewish family in Jerusalem, and now lives and works in Jaffa.

в ма

НИЛБАР ГЮРЕШ NILBAR GÜRES

ала

иХ a Hal ori / Sa

r Gü

н Сто

Arca

n

/

anov

n Stoy

Kame

янов

eha

ова

ела

Д

К

o cre

ани

/

ост

Phot

dit: E

wa S

zaty

bełk

o

„О об бщ за щу нос м се ван тт да ног бе с е, в а з др из о об и. Д ръз а м б уг ра щ а ки ен с н и б ъ о с да те на и ост ъда и гр зна съ хор то , то да и м ча иж чав а т с с ата лер ва се и п ст а п ря еб и ан м уч оз от е т р ос бва е си сле ен учи а от вол “ яв д т . д и C О о а co om ран а бъ бщ ват тъ как ст де но е рп да an mm mu е с л c d s un nity во. без тт но лив “ o i о па а an mm elf- cat me сн m d le uni care ion, ans о w e ho arn ties . Be rela to m m ith p w t fro all ing tion e sa ysel eop o be m o ows par shi fe f. C le to the m t o ps sp om an le rs e t f m ac d ra , i o a e .” mun ther nt a t tea grow ny ity ef nd ch sh ore pa es o uld wit tien be h t a

.“ ие тв n.” o cti д fa за o е л ld по fie а е is a т т nity ос u щн omm б „О e c h “T с ей

Ант о

K

ali

nS

ят ни нт но ме аед с а мо м з рт И д а е ди се “. ов се де та .” ? Т да ме та ва ent h rr it ст – ва ор то но ус хап т на y cu er w he t бщ ат а на е m h „О ст и д та вам is get ith “ t!” ми ора шка да This n to t w tha с х ере слаж ity? dow sser njoy n it de e „ч на mu to s at And се om – d e ”. “C atus e an top st pl on o pe erry ch

нЦ

ли

нС

а ер

/ ов

он

пи

Ка

ov

ion

p era

й

V

„О в с бщн то равн остт за ва н ите а з По кост а ху лно а ме ко къс ене дож хом н е ф Ба ето но, в лите ници оген луи Сл лкан беш рам общ -сър нат дно те ед т ите е ко кит ест атн а си (не к ме нде ова, . Тов нстр е на вен ици туа онс ен н бе нция при а бе уир Евр и на , кои ция н тант е По рги ше к та д сти ше п ано опа, глас то с а Б но) на след я, но рат а гр гайк род отвъ запо и, а е бо ълга пон ця ест нат нед ка и ави и в А укт н и чна за м рят рия яти вр л свя ест а ми ост сто тира мер ивна коет х да ен л с т през е, ко Ко еме т. Т вени иде атъ рия т о ика, за в о п се а ично ради 90-т eто с е к ч и р ос с с ц ъ т я и а “C общ енер рсе е ко за о на ба фок оло с з по еме теп оции на ият е и 2 е пр ho omm ест гия не на нта бще за з ус на обст падн то с енно рам патр а - т 000- омен bro mog unit во? , но пре кти ств а ра бъл вен ах в и ст се с об иар рад те, я в pe ther eneo y for Въпр за м сечн , свъ о е с звит гарс ата гол рат разс щес халн ици общ движ r La son s-in us s me i осит ен е и т рза върз ие кит си к ямо егия лои, тво ото ята ест ени е п час очк ни с ана пора е ху улт то о , по изл то сем на А вот е. К co ter o ally t -arm ituati s a f о n о ро т о и и пр с о ди до ур бщ не иза на str stru n, wi he p s and on in luid б ей кад за га дъ т ди ои ж ( a a t c n лж м ал зх пред липс ниц а (бъ ест за м йки о алка ство еми ме то б Aft teg ted hin tria fou Bul ot о о в е о а л а ят н бе ях е и т нск . the er th y for from Euro rcha ght garia cons ват я ра г, ф д и о лен на р в А гарс о на н. гр а, ан ите на ше art ir ow at, c its t abr pe, I l fam tradit in t tant) …” боте луид бща о мя есур мер кот ими иц ит худо н п нос ис ст си ика о о гра lac ists n cu omin ime, oad star ily a ion. he 19 con т е н жн ро т и о о (a и с . М бщ нт р це My k of in Am ltur g to at le and ted a s we The 90s cept а иц с и инк ия, rt sp тен акар еств ите и, co last reso eric e (th Ame ast f whic ssoc ll. tradi and that но ac де и ,к л о м у n e o u t о алъ зив от e, p нц доб в С ит ion the cha po nec idea rce a. Al Bul rica r m h gr iatin и А в l н n 2 ъ a i , к o s t e a о я t g g n Щ о e о 0 g o d h I f th 00 es пр ст ре tfor за р о it i ts o d w f a and ou aria fo . ua wit п ). Т им u ин , к но m s p f c it e a s, s in lly g h ос к ), зат ит ов ат art on h th socie tend h a n soc nd m ca oc mo str the къ олаб ъм коя вар , с м а за de iet tio ati so of tac e o ty i enc nice iet yse my y f n. м ора уч то ян но fie cie my t a rig s r ie y l а об , in or d, W го wo nd d in a elat s to try, w in th f in th ще ция стн е на е. go ty of vet me hen rki ial nd ed wa ith e U e ing th ст . То иц ба e w I ng og co to rds a SA big rat as wa и e з в в o а а о о u B ). ut e p th s i pro e, mm a c s то от т c lo of ulga ub at n a ces flui on erta losin t of e For ocie . не the ria lic of ма s a dity his in p g. ne me, ty o art rela n a B r f t nd t a g t l a o titu ist tiv y, b his imm lka rtis a s and i ry, b ace ( e de s w ly n b ts, ut wa igr ma ncl ut art s, a ho ins s a an ord wh ll c usi ope sp nd we uff sh ts, ers ich on ven n t ace for re ici ort wh trib es ow , p . T ha e Катерж me his d b nt sto o te uti s, a ard latf ина Ш ba ry e o w n o n s e n d r sis fo as n еда / ed to d co par m), c ap for us to Kate soc lla tic w rod the ing gra ři n a iet bor ipan hich uc y. W ati Š ed de on t vita ts is b tiv o v f á hic n. T rom as elo he te t e Bu ow h s his e p d m t l h a g oc o e e t r a n nt d iet ake en r t s i h a du y?? s t tire e n et n Th ime wo atu ot e q an rld ral he ue d e . S co sti ne ear nta on rg ch ct s c y, s on but ing fo tin ue to m r … e ”

D

ova

Kost

жи

/ ска

ЗУЗА ГОЛИНСКА ZUZA GOLIŃSKA

Зу

за

ДАНИЕЛА КОСТОВА DANIELA KOSTOVA

ли

нс

ка

/Z

uz

aG

oli

ńs

ka

Даниела Костова е художничка, която работи интердисциплинарно. Завършила е с магистърска степен Политехническия институт „Ренселиър” (RPI), Ню Йорк и Националната художествена академия в София. Интересува се от сравняване и противопоставяне на различни културни модели, като търси пресечните точки между тях и изследва възникващите от пресичането хибридни форми. Daniela Kostova is a visual artist whose work is interdisciplinary. She holds an MA from Rensselaer Polytechnic Institute (RPI) in New York and the National Academy of Arts in Sofia. She is interested in comparing and contrasting various cultural models, and seeks the points of intersection between them and studies the hybrid forms emerging from such intersection.

СЕЛМА СЕЛМАН SELMA SELMAN

Селма Селман е родена в Босна и Херцеговина и е от ромски произход. Тя завършва Университета на Баня Лука с бакалавърска степен по изящни изкуства от Факултета по живопис през 2014 г., а през 2018 г. завършва магистратура по изящни изкуства към Университета на Сиракюз – Трансмедия, визуални и сценични изкуства в Сиракюз, Ню Йорк. Живее и работи в САЩ и Европа. Нейната работа въплъщава битките в нейния собствен живот, както и в живота на нейната общност, използвайки за това разнообразие от медии като пърформанс, живопис, фотография и видеоинсталации. Селман определя себе си като художничка от ромски произход, а не като ромска художничка, малка, но важна разлика в нейното изкуство. С работите си тя се стреми да прекърши педубежденията, които определят нейната общност и я поставят под общ знаменател, отказвайки й правото на самоизразяване. Selma Selman comes from Bosnia and Herzegovina and is of Romani origin. She earned her Bachelor of Fine Arts in 2014 from Banja Luka University’s Department of Painting and in 2018 she graduated from Syracuse University, Master of Fine Arts -Transmedia, Visual and Performing Arts, Syracuse, NY. Lives and works in the USA and Europe. Her work embodies the struggles of her own life as well as her community, employing a plethora of media such as performance, painting, photography and video installations. Selman defines herself as an artist of Roma origins, and not a Romani artist, a subtle, yet critical distinction in her work. Her aim is to break down the prejudice which essentializes her community to the lowest common denominator denying them the right to self expression.

КАЛИН СЕРАПИОНОВ KALIN SERAPIONOV

или ща , не иемат е а р р хо от е възп о нещо зи с упа е гр бни да руднот ади та а т р о ост а спос , най-т ща, по ивот е с бщн ж но ен о които доксал ора и н тния м „За отни, . Пара ите х бщнос к о в и з ngs . жи равн т бли еста , thi y о а м ople equall le e кат вижд много ава.“ p of er op е oup ach oth the pe ason in да с ина на е получ r g e e a e ч с y is to see is to se or this r “ при що не t i n mu able thing , so f at all. m избо o e t c m r k s e a me, wor o th hat arde “For imals t , the h losest t doesn’t n ly or a doxical at are c nity life h Para hings t commu t and places y man

Калин Серапионов е живее и работи в София. Завършва Националната художествена академия, София. От 1998 г. е член на Института за съвременно изкуство – София. Той се занимава с видео, като интересът му е насочен предимно към видеоинсталациите и способността на видеото да произвежда „съспенс”, без да „пропада” в наративните похвати на киното. Неговите проекти се отнасят към контекста, времето, териториите, обстоятелствата, паметта, местата и събитията и техните значения. Те изследват различните човешки отношения, характери, навици, поведение и взаимовръзки, както и съвременния град и начин на живеене. Kalin Serapionov leaves and works in Sofia. He graduated from the National Art Academy, Sofia. Since 1998 he is a member of the Institute of Contemporary Art – Sofia. He works with video, being mainly interested in video installations and the ability of video to generate “suspense” without sliding into the narrative devices of the cinema. His projects are about context, time, locations, circumstances, memory, places and events and their significance. They explore different human relations, characters, habits, behaviour and interconnections, contemporary cities and ways of life.

КАТЕРЖИНА ШЕДА KATEŘINA ŠEDÁ

Катержина Шеда е художничка от Чехия, чието творчество е близко до социалната архитектура. Праз 1999–2005 г. тя учи в Академията за изящни изкуства в Прага в студиото на професор Владимир Коколия. В творбите си обръща внимание най-вече на експерименти със социална насоченост, целящи да отклонят участниците в тях от установените стереотипи или социалната изолация. Използвайки тяхната собствена (предизвикана) активност и новаторска употреба на ежедневни средства, тя се опитва да създаде постоянна промяна в тяхното поведение. Kateřina Šedá is a Czech artist whose work is close to social architecture. In 1999–2005 she studied at the Academy of Fine Arts in Prague in the studio of Professor Vladimír Kokolia. She focuses on socially oriented experiments aimed at diverting their participants from entrenched stereotypes or social isolation. Using their own (provoked) activity and a novel use of everyday means, she attempts to generate a permanent change in their behaviour. 

ДВОРА НА ДАНЧОВАТА КЪЩА YARD OF DANCHOVA HOUSE

КАМЕН СТОЯНОВ KAMEN STOYANOV

Камен Стоянов живее и работи във Виена и София. Притежава диплома от Националната академия по изкуствата, специалност „Живопис“, и от Академията за изящни изкуства във Виена, специалност „Визуални изкуства“. Филмите, видеоклиповете, акциите, инсталациите, фотографиите и пърформансите на Камен Стоянов са представяни на множество изложби, фестивали и биеналета в целия свят. Важна роля в неговата худжествена практика е отредена на движението, което художникът разбира като акт на промяна на дадено състояние: социална, градска, културна или институционална. Движението е инструмент за оформяне на пространство. Kamen Stoyanov lives and works in Vienna and Sofia. He holds a diploma in painting from the National Art Academy Sofia and a diploma in Visual Arts and Cultural Studies from the Academy of Fine Arts Vienna. Kamen Stoyanov´s films, videos, actions, installations, photographic works and performances have been presented at many exhibitions festival and biennials worldwide. An important role in his practice has the movement, which the artist considers as an act of change of a given condition: social, urban, cultural or institutional one. The movement is an instrument of shaping space.

СИНЯТА КЪЩА – КЪЩА ПАВЛИТИ THE BLUE HOUSE – HOUSE OF PAVLITI Го

Зуза Голинска е художничка, живееща и работеща във Варшава, Полша. Тя е автор на инсталации и проекти в конкретна среда, които често изследват концепциите за социалната структура и пространство. В своите работи тя се занимава с връзката между хора, публично пространство и архитектура, повлиявайки се от поведението на хората и как те взаимодействат едни с други в публичното пространство. Zuza Golińska is a visual artist living and working in Warsaw, Poland. She creates installations and site-specific projects that often explore a concepts of social structure and space. In her works she deals with the relationship between humans, public space and architecture, being influenced by the people behave in and interact with the public realm.

elma n

z

la anie

Селман / Selma S

у е с / Do rG ue

Селма

Д ор Г

„Възм о инфо жност за рмац ия и и споделян е “An o деи. Л pportu абора и обогатя nit inform в тори я за х ане на зна ation, y to share уман and id a ност ния, eas. A nd enrich k .“ no labora tory o wledge, f hum anity.” ст жно дле ти а н и ъ и пр сто п а е ст рно ето ч ност з у г а си век, ко а опас во з о в “ r an вст лния ч тавля уване. у g fo his Ч „ тде с ngin ger to ред ществ o о l п e а а n з е д у съ nd b e a da ty a b мож ото м curi ften сам se of se t can o en tha “A s idual, ce.” v indi existen very

ра Ха д

Каме

dit: R

, ура укт а лни р ст т з оциа а с с н о иал ожн аеми оц o d t al а с възм браж н е use l soci сл ива въо e r и ctu ona зм кр т tru icti е и от нос al s ible f та щ се мож i c т о з l so oss нос пом о въ ona n p п бщ „О иято ти, “ icti know f с ч озна ури. ty is a or un неп рукт muni ility f ст om sib e c pos “Th n up es.” ka ope uctur zhiys Had str a r e

Ве

o cre

reş

Родена в Турция, понастоящем Гюреш живее в Истанбул, Ню Йорк и Виена. За работата си Нилбар Гюреш избира пърформативен подход, като използва фотография, колаж, рисунка и видео: тя поставя всекидневните житейски реалности в театрална обстановка, която се занимава с кодовете на културната идентичност и по-специално на женската и куиър идентичност. Разказвателният начин на представяне често по хумористичен начин изобразява стратегия на изход, без да отрича грубата реалност. Нейната работа се основава на дългосрочни проучвания и културни наблюдения чрез използването на практики от самото поле; тя живее с протагонистите си и изпитва начина на живот в тяхната среда. Темите, с които се занимава, винаги изхождат от силна политическа гледна точка и имат предвид потискащите ограничения върху живота, които включват сексизъм, насилие и полова неравнопоставеност. Born in Turkey, Güreş now lives in Istanbul, New York and Vienna. Nilbar Güreş chooses a performative approach for her works, using photography, collage, drawing and video: she places everyday life realities in theatrical settings which deal with cultural identity codes, especially female or queer. The narrative presentation often depicts an exit strategy in a humourous way, without denying the brutal reality. Her work is based on long-term research and cultural observation by employing fieldwork practices; she lives with her protagonists and experiences their environment. The issues at stake always deal with a strong political standpoint and oppressing limitations of life which include sexims, violence and gender inequality.

„З но а ме и п ст и н об са рие при щно от мия. т, да надл стт пр едн В н бъд ежн а е ч св иеме а об ай-ш еш ост увс ид оит м с щно иро част , за тво вс еоло е рел воит ст – к см от това . Усе и ув чко гиче иги е р чов исъл нещ да щан мя ажен се о ски озни азли ешк ние о по бъде е за чи а , ш б т и с и в “C то.“ е и д нас нац култ я и та р сич голя раз езоп об яме ион урн раз аса ки с мо бра асbe omm р а б о . м и н l о ер Ак та еди лни , of ong unit ем о в е ча т те , с н к ра , ч си ст б we some ing, o y to m ве ъм зл е и чк и тъ we are thin f be e is ма и н т друг чия ме ие ще tha all a all p g big ing u a fe с и въ a e n t c g б пр na we cep rt o er der ling ъд ек t t f е s i . h t c o o t e A и an na an d ед a d k l d ha ea ne c n yo ood a sen но по ind iffe ve ch om urs nd se -до ne ren ou oth mu elf ac of s ss, ce r re er’ nit . In ce бр a о the s a lig s d y – th pted fety wo nd s ious iffer the e br , be and o rld till , cu enc hu ad ing m e wo tre ltu es uld at e ral an an ra st se part be ach , ide d un ce. nse , a b ot olo de If ett her gic rsto er a o w l d pla ith an ce. re d sp ” ect

р Сао

„За м зат ен общ о дей ва не м ност о ств ат оже да значав “Co кат а m о ед се оча отдел peop munity ин-е ква ни l m e д инс от тя личнос sing can n eans тве ти: indi le or ot e н ор х да v x gan гани ism. pect fr iduals t om з o “ ъ m м them e: .” Нилб to a it that w ct li ар Г ke o hy юре ne ш/

Nilba

Phot

Дор Гез е автор на фотографии и видеоинсталации, които изследват отношението между изкуство, текст и памет, задавайки въпроси към лични и официални разкази за миналото. Практиката му повдига въпроси за ролята на съвременното изкуство в разказването на неписани истории и в повторното контекстуализиране на визуални и писмени документи. Гез е роден в палестино-тунизийско-еврейско семейство в Йерусалим, а понастоящем живее и работи в Яфо.

КЪЩА СТАМБОЛЯН STAMBOLYAN’S HOUSE

ИЗТОЧНА ПОРТА EASTERN GATE

САОРИ ХАЛА SAORI HALA

Саори Хала твори в областта на пърформанса и живее в Берлин. Тя работи с широк набор от медии, включително движение, филм, светлина, звук и рисунки. Нейните творби са свързани чрез постоянното присъствие на неразрушимата връзка между време, празно пространство и тяло. Тези елементи се развиват с действията на човека в ежедневните случки и наблюдения. Saori Hala is a performance artist who is based in Berlin. She works with a diverse range of media, including movement, film, light, sound and drawings. Her work is connected through the constant presence of the inseparable relationship between time, void, and body. These elements are developed with human action in everyday occurrences and observations.

ВЕРА ХАДЖИЙСКА VERA HADZHIYSKA

Вера Хаджийска е български мултидисциплинарен артист, живеещ и работещ в Англия. Нейната практика черпи идеи от изследването на миграцията, културната и националната идентичност, историята и колективната памет. Vera Hadzhiyska is a Bulgarian multi-disciplinary artist based in England. Her practice is informed by the study of migration, cultural and national identity, history and collective memory.

АНТОН ЦАНЕВ ANTON TSANEV

Антон Цанев израства и учи в София. Следва екология в ЛТУ и скулптура в НХА при проф. Емил Попов. И двете са определящи за работата му – екологията, която се занимава с взаимовръзките между системите в пространството, а скулптурата – с пространството като система. Anton Tsanev grew up and studied in Sofia. He studied Ecology at the University of Forestry and Sculpture at the National Academy of Art under Prof. Emil Popov. They were both formative for his work – ecology, which deals with the relations between the systems in the space, and sculpture – with the space as a system.

в / Anton Tsan а не ev


Нилбар Гюреш, Elsewhere’s Palm Trees, 2012-2018 Nilbar Güreş, Elsewhere’s Palm Trees, 2012-2018

„Някъде далече в неотбелязания на картата затънтен и рядко посещаван край на западния спирален клон на Галактиката се намира едно дребно, с нищо незабележително жълто слънце.“ Чрез тези думи се втурваме в пътеводителя на един известен галактически стопаджия. Всеки знае, че Дъглас Адамс не обича електронните часовници, затова си даваме нужното време за обход на четири общности, които съжителстват в Пловдив. Разходката на мултиетническия стопаджия в градската слънчева система показва, че във всяка пловдивска галактика има места, където съседите са оставили ярки следи. Встрани от обичайните маршрути, с които сме гравитационно свързани, има гостоприемни хора от другаде. Античният град няма как да не е полиглот – древните истории съществуват в много варианти, които вечно ще се разказват на разни езици. Всички тези фрагменти говорят за единен Пловдив – общ, многопластов и колоритен. Във всяка галактика поне 90 % от пространството е тъмна материя. Прожекторът на НОЩното око осветява места и хора, които трябва да излязат на светло. БЕЗ ПАНИКА. Важните точки вече са отбелязани на картата.

THE COMMON WORLD: THE MULTIETHNIC HITCHHIKER’S GUIDE

Text: Vanya Georgieva

Еврейската общност е добре пасваща част от мултикултурния пъзел на Пловдив вече почти две хилядолетия. Безконфликтното съществуване обаче е прекъснато от редица стратегически решения, които управленската политика на страната налага през 40-те години на ХХ в. По време на Втората световна война голяма част от евреите в България емигрират в Палестина (да не забравяме, че това е „по-добрата“ посока тогава). Още от 1944 г. най-напред в Русе, а после и в Пловдив се създава комитет, който подготвя изселването (трудно е да се каже, че принудителната мярка е „добра“, пък била и по-малкото зло). Заради тези исторически превратности, общността в България значително намалява. На възрастни хора (с някои отделни изключения) властите не разрешават да емигрират, въпреки указаното съдействие за преселване, и населението изпъква със зрялото си достолепие. Все пак остават и някои млади наследници, които държат да получат добро образование – след забраната на еврейските училища много деца продължават да учат в синагогата или в по-големите еврейски къщи. Духът и жаждата за познание се оказват несломими. По онова време около 5800 от евреите в страната живеят в Пловдив. Ако въведете в търсачката запитване за „закон за защита на нацията“, „спасяване на евреите в България“ или „еврейският въпрос в България“, едва ли ще се натъкнете на историята, която може да ви разкаже Кристиян Ангелов от Пловдивската синагога. Неслучайно разходката, на която е гид, е наречена „таен еврейски тур“: важните артефакти по старите улици на Пловдив често остават скрити и недостатъчно добре проучени. „Орта мезар“ е махалата, в която е преминавал животът на пловдивските евреи в средището на „светата синагога Арагонска”. Там, на улица „Цар Калоян“, се намира и досега синагогата „Цион“, построена през 1886-87 г. През социализма тя дълго е използвана за склад на декорите на Театъра и Операта. Днес, след всички исторически инвентаризации, отново е общо място за духовния и културния живот на евреите. Еврейската общност в Пловдив пази отличителни спомени, нрави и ценности, които са съхранени от живата памет на потомците. Древната синагога от римско време (базилика от III–VI в., от която са запазени основите и част от подовете), Паметникът на благодарността и синагогата „Цион“ оформят познатото лице на присъствието ѝ в културната столица. От друга страна, съществуват непознати аспекти на общия живот между евреите и града, свързани с разказите, личните истории и преживяванията на хората от общността. Невъзможно е интернет проучването да улови това. Може да заявите желанието си за участие в тура на адрес: https://www.plovdivsynagogue.com/about-the-tour/ * Обиколката е културна инициатива, организирана с помощта и подкрепата на Синагога „Цион”, Община Пловдив и ЕСК 2019.

ТУРСКА ОБЩНОСТ JEWISH COMMUNITY

ЕВРЕЙСКА ОБЩНОСТ

Far out in the uncharted backwaters of the unfashionable end of the western spiral arm of the Galaxy lies a small unregarded yellow sun.” Through these words, we rush into a famous hitchhiker’s guide to the Galaxy. Everybody knows that Douglas Adams did not like electronic watches, so we take the necessary time to go round four communities that live together in Plovdiv. The multiethnic hitchhiker’s tour around the urban solar system shows that in every Plovdivian galaxy there are places where the neighbours have left distinct traces. Off the usual routes, with which we are gravitationally connected, there are hospitable people from somewhere else. There is no way the ancient city is not a polyglot – the ancient stories exist in many versions which will forever be narrated in different languages. All of these fragments speak of a united Plovdiv – common, multi-layered and colourful. In each galaxy, at least 90% of the space is dark matter. The spotlight of the NIGHT’s eye lights up places and people who must come out in the light. NO PANIC. The important sites have already been marked on the map.

The Jewish community has been a well-fitting part of Plovdiv’s multicultural jigsaw puzzle for almost two millennia now. The conflict-free existence, however, was interrupted by a number of strategic decisions which the government policy of the country imposed in the 1940s. During World War II, a large part of the Jews in Bulgaria emigrated to Palestine (let us not forget that this was “the better“ direction at the time). As early as in1944, first in Ruse and then in Plovdiv, a committee was set up, which prepared the exodus (it is hard to say that the coercive measure was “good”, even if it was the lesser evil). Due to those historical vicissitudes, the community in Bulgaria significantly dwindled. The elderly people (with a few exceptions) were not allowed to emigrate by the authorities, despite the assistance rendered for their migration, and the population was distinguished by its mature dignity. Nevertheless, there remained a few young successors, who insisted on receiving good education – following the ban of the Jewish schools, many children continued studying at the synagogue or at the larger Jewish houses. The spirit and the hunger for knowledge proved unbreakable. At that time, about 5,800 of the Jews in the country lived in Plovdiv. If you input in the search engine a query about “law for protection of the nation”, “rescue of the Bulgarian Jews” or “the Jewish question in Bulgaria”, you would hardly come upon the story which Kristiyan Angelov of the Plovdivian synagogue can tell you. It is no accident that the tour he guides is called “a secret Jewish tour”: the important artefacts in the old streets of Plovdiv often remain hidden and insufficiently explored. Orta Mezar is the neighbourhood in which the Plovdivian Jews spent their lives around the centrally located “Holy Aragon synagogue”. There, in Tsar Kaloyan Street, the Zion synagogue, built in 1886/87, is still situated. Under the Socialism, it was used as a warehouse for the theatre and opera props for a long time. Today, after all historical inventarisations, it is still a common place for the spiritual and cultural life of the Jews. The Jewish community in Plovdiv keeps distinctive memories, customs and values, which have been preserved by the living memory of the descendants. The ancient synagogue from Roman time (a basilica from 3-4 c., from which the foundations and part of the floors have been preserved), the Monument of gratitude and the Zion synagogue shape the familiar face of its presence in the capital of culture. On the other hand, there are unfamiliar aspects of the common life of the Jews in the city, connected with the stories, personal history and experiences of the people from the community. It is impossible for the Internet search to catch that. You can state your wish to attend the tour at: https://www. plovdivsynagogue.com/about-the-tour/ *The tour is a cultural initiative organised with the help and support of the Zion synagogue, the Municipality of Plovdiv and ECOC 2019.

В продължение на пет века България е част от целостта на Османската империя, затова обликът на Пловдив има и забележителни източни черти. Днес много от топосите в града носят турски имена, които са неизменна част от речника му. Часовниковата кула от края на XVI в. е една от най-ранните сгради, които са запазени от онова време. „Хълмът с часовника“ се изрича с турския вариант на името си – „Сахат тепе“, макар че възвишението отдавна е преименувано на Данов хълм. „Сахат“ означава часовник, а „рахат“ – нещо като липсата му – спокойствие, мир и блаженство, необезпокоявани от времето. Несъмнено в Пловдив се намират едни от най-добре реставрираните османски сгради в страната, като немалко от тях се числят към списъка от исторически паметници на културата: Джумая джамия, Имарет джамия, Дервишката джамия, Куршум хан, Чифте хамам, Часовниковата кула, Жълтото училище, Ламартиновата къща и др. Предполага се, че Джумая (Мурадие) джамия, построена между 1433 и 1436 г., е най-старата запазена сграда на османската архитектура в града и една от най-големите джамии от вида си на Балканите. През вековете фасадата на сградата се е променяла, но високото минаре с типичната за XV в. тухлена декорация продължава да се издига над града от североизточния край на сградата. Там винаги някой чака за среща. На левия бряг на река Марица, близо до моста на Лала Шахин, се намира построената към средата на XV в. Имарет (Шихабеддин паша) джамия. Имаретът е многофункционален комплекс, който включва храм, духовно училище (медресе), обществена баня, хан, приютяващ преминаващите търговци и стоките им, кухня с безплатна храна за нуждаещите се и гробница (тюрбе), в която е погребан Шихабеддин паша. Законът за старините от 1911 г. „спасява“ Имарет джамия и тюрбето от събаряне, като постепенно джамията е реставрирана през XX в., а след 1989-а отпада и забраната за богослужение. Сходна съдба има и Ташкьопрю джамия, която се намира в някогашния квартал „Орта мезар“. През миналия век мястото е било склад за кожи, начално училище и частно жилище. След 1944 г. джамията е била национализирана, а подир 1989 г. – реституирана и превърната в ресторант. От 2017 г. джамията е собственост на джамийското настоятелство в Пловдив. Молитвените домове са гостоприемни за посетители и поклонници. За историята на Мевлеви хане (Дервишки храм) узнаваме от Никола Алваджиев и неговата „Пловдивска хроника“. Покоите на дервишите от братството на мевлевиите са построени още през 1365 г., но джамията е разрушена през 1940 г. По време на соца онова, което е останало от сградата, е превърнато отново в… ресторант. Разбира се, не всички апетитни сгради са въвлечени в хранителния цикъл. Чифте хамам (Баня Старинна) днес е една от любимите ни галерии за съвременно изкуство. „Двойната“ баня, построена от Исмаил бей между 1461 и 1479 г., разполагала с две части – за мъже и за жени. Днес обаче бинарните опозиции все повече се разколебават, върху общностите не се налагат разделения и посетителите се къпят в артистично разнообразие от всякакъв характер. Интересно е, че централната власт в Истанбул подпомага финансово изграждането на епархийското училище „Св. св. Кирил и Методий“ (1868), известно като Жълтото училище. За целта са използвани средствата от военния данък – събраното от него за две години е вложено в образователната институция. Много хора се включват и с доброволни дарения. Днес това е АМТИИ „Проф. Асен Диамандиев“, където и на български, и на турски може да се прочете на паметна плоча, че „Негово Величество султан Абдул Азис, който

ARMENIAN COMMUNITY

According to data by the Byzantine historian Anna Komnene from 12 c. (yes, this imposing voice of the female memory exists) in the then-Philippopolis the Armenian population had significant numbers. The Armenian colony in the city grew even more in the1570s, when Armenian refugees from Kamieniec Podolski in Poland immigrated to Plovdiv. Owing to the influential Armenian Abro Çelebi, the community acquired its own church in 1675, when it purchased from the local Greek metropolitan archdiocese the Saint George church at the foot of Nebet Tepe. The first attempts to establish a school for the ethnic and religious community date back to that time. The church, which was consecrated on 9 December 1828, was named Surp Kevork and has been preserved to date. It is believed that the Armenian school has existed as an institution since 1834. In the 1920s, the two branches of the school – all-boys and all-girls – united and formed the unified Vartanantz-Varvaryan Armenian national mixed school. During World War II, the school preserved its independence and owing to Victoria and Krikor Tyutyundzhiyan, a new building was erected to house it. As a token of deference to the donors, the educational institution bore their names, but after that the Communist functionary Stepan Shaumian became its patron for political reasons. In 1976, as a result of the government policy in the People’s Republic of Bulgaria, the Armenian school in Plovdiv was closed down, but was reopened in 1990. The common religion brought the Armenian community and the Bulgarian one more and more together. In the Surp Hach church, which today is called Surp Nahadagats, there is a crypt with a rich museum exhibition of church plates from churches in Rodosto, Malkara, Çorlu and Edirne, transported for storage during the Greco-Turkish War and unrest against the Armenians in 1915. The World War formed religious alliances as well. The crypt was opened on the occasion of the 1,700th anniversary of the adoption of Christianity as a state religion in Armenia in 301 AD. Not far from the church is located Stepan Hindliyan’s house, built in 1834/35, which is one of the few preserved original symmetrical Plovdivian houses with rich and precise decoration. Its owner was a famous merchant, who often travelled in the beginning of 19 c. on business to India (Where is India, where is Hindliyan, but the name originates from there). On the first floor, there is a bathroom in the style of the Turkish hamam – the only one of its kind in the Old Town (and the country) with running hot and cold water and floor heating. All the rooms are manually decorated with landscapes from Saint Petersburg, Stockholm, Lisbon, Athens, Venice, Alexandria and the Princes’ Islands – the interior reveals the taste of the impressive traveller. Sarpuhi Kaprielyan informs us that in 1915, in the beginning of the Armenian genocide, the Hindliyans left the house and provided it to Armenian refugees as shelter. Its top floor also housed the club of the Armenian gymnastic and scout organisation Homenatmen (the Bulgarian branch of the organisation was founded in 1921). While still on the topic of sports, we should mention that in the 1920s and 1930s Lokomotiv (then Sportclub) and the Armenian sports clubs shared a common area in the Eastern part of the city and in the Old Town and managed to establish a long-standing and sustainable friendship (it is no accident that one of the legends of the club is Eduard Eranosyan). One way or another, we are all players of Plovdiv’s winning team.

TURKISH COMMUNITY

АРМЕНСКА ОБЩНОСТ ОБЩИЯТ СВЯТ: ПЪТЕВОДИТЕЛ НА МУЛТИЕТНИЧЕСКИЯ СТОПАДЖИЯ

Текст: Ваня Георгиева

По данни на византийската историчка Анна Комнина от XII в. (да, съществува този внушителен глас на женската памет) в тогавашния Филипополис арменското население било значително. Арменската колония в града се разраства още по-осезаемо през 70-те години на XVII в., когато в Пловдив се преселват арменски бежанци от Каменец-Подолско, Полша. Благодарение на влиятелния арменец Абро Челеби общността придобива своя църква през 1675 г., като откупува от местната гръцка митрополия храма „Свети Георги” в подножието на Небет тепе. От това време датират и първите опити да се основе училище за етникорелигиозната община. Църквата, която е осветена на 9 декември 1828 г., носи името „Сурп Кеворк“ и е запазена до наши дни. Смята се, че като институция арменското училище съществува от 1834 г. През 20-те години на ХХ в. двата клона на училището – мъжко и девическо – се обединяват и се формира единно Арменско народно смесено училище „ВартананцВарварян”. По време на Втората световна война училището запазва своята самостоятелност и благодарение на Виктория и Крикор Тютюнджиян се открива нова сграда, в която да се помещава. В знак на почит към дарителите образователната институция носи техните имена, но след това комунистическият функционер Степан Шахумян става негов патрон по политически причини. През 1976 г., вследствие на държавната политика в НРБ, Арменското училище в Пловдив се закрива, но е възстановено отново през 1990 г. Общото вероизповедание сближава още повече арменската общност с българската. В църквата „Сурп Хач”, която днес се нарича „Сурп Нахадагац“, има крипта с богата музейната експозиция на църковна утвар от храмове в Родосто, Малгара, Чорлу и Одрин, пренесена за съхранение по време на Гръцко-турската война и броженията срещу арменците през 1915-а. Световната война създава и молитвени съюзници. Криптата е открита по случай 1700-годишнината от приемането на християнството за държавна религия в Армения през 301 г. Недалеч от църквата се намира къщата на Степан Хиндлиян, построена през 1834-35 г., която е една от малкото запазени оригинални симетрични пловдивски къщи с богата и прецизна декорация. Собственикът ѝ бил известен търговец, който в началото на XIX в. често пътувал по търговски дела в Индия (нерде Индия, нерде Хиндлиян, но прозвището идва оттам). На първия етаж има баня в стила на турския хамам – единствената по рода си в Стария град (и в страната) с течаща топла и студена вода и подово отопление. Всички стаи са ръчно декорирани с пейзажи от Санкт Петербург, Стокхолм, Лисабон, Атина, Венеция, Александрия и Принцовите острови – интериорът познава вкуса на впечатлителния пътешественик. Сърпухи Каприелян разказва, че през 1915 г., в началото на арменския геноцид, семейство Хиндлиян напуска къщата и я предоставя за убежище на арменски бежанци. На горния ѝ етаж е бил и клубът на арменското физкултурно и скаутско дружество „Хоменътмен“ (клонът на организацията в България е основан през 1921 г.). И докато сме на спортна тематика, е редно да се спомене, че през 20-те и 30-те години на ХХ в. „Локомотив” (по онова време „Спортклуб”) и арменските спортни клубове споделяли обща територия в източната част на града и в Стария град и успели да създадат дълго и трайно приятелство (неслучайно една от легендите на отбора е Едуард Ераносян). Така или иначе, всички сме играчи от печелившия отбор на Пловдив.

For five centuries, Bulgaria was part of the territorial integrity of the Ottoman Empire, and that is why Plovdiv’s image contains some remarkable Eastern traits. Today, many of the sites in the city bear Turkish names, which have become an integral part of its vocabulary. The Clock Tower from the end of 16 c. is one of the earliest buildings preserved from that time. The Hill with the Clock is expressed in the Turkish version of its name – Sahat Tepe, although the hill has long been renamed to Danov Hill. Sahat means a clock, and rahat – something like its absence – calmness, peace and bliss undisturbed by time. Undoubtedly, Plovdiv has some of the best restored Ottoman buildings in the country, and a large number of them are part of the list of historical monuments of culture: Dzhumaya Mosque, Imaret Mosque, Dervish Mosque, Kurshum Han, Chifte Hamam, the Clock Tower, the Yellow School, Lamartine’s house, etc. It is supposed that Dzhumaya (Muradie) Mosque, built between 1433 and 1436, is the oldest preserved building of the Ottoman architecture in the city and one of the largest mosques of its kind on the Balkans. Over the centuries, the façade of the building changed, but the tall minaret with the brick decoration typical of 15 c. still towers over the city from the northeastern corner of the building. There is always someone waiting to meet someone there. On the left bank of the Maritza, near Lala Şahin’s bridge, is located Imaret (Şehabeddin Paşa) Mosque, built around the middle of 15 c. The Imaret is a multipurpose complex comprising a mosque, a religious school (medrese), a public bath, an inn accommodating the visiting merchants and their goods, a kitchen with free food for those in need and a small tomb (türbe), in which Şehabeddin Paşa was buried. The Antiquities Act of 1911 “rescued” Imaret Mosque and the türbe from demolition, and the mosque was gradually restored in 20 c., and after 1989 the ban on holding religious services was also removed. A similar fate is that of Taşköprü Mosque, located in the former Orta Mezar quarter. In the last century, the place was an animal skin warehouse, an elementary school and a private residence. After 1944, the mosque was nationalised, and after 1989 – restituted and converted into a restaurant. Since 2017, the mosque has been the property of the Board of the mosques in Plovdiv. The places for worship are hospitable to visitors and worshippers alike. We learn about the history of Mevlivi Hane (Dervish House) from Nikola Alvadzhiev and his Plovdivian Chronicle. The lodge of the dervishes from the Mevlevii order was built as early as in 1365, but the mosque was demolished in 1940. Under the Socialism, what had remained from the building was converted again into… a restaurant. Of course, not all appealing buildings were involved in the food industry. Chifte Hamam (the Ancient Bath) today is one of our favourite contemporary art galleries. The “double“ bath, built by Ismail Bey between 1461 and 1479, consists of two parts – for men and for women. Today, however, the binary oppositions are increasingly disappearing, the communities are not imposed any separations and the visitors enjoy their bath in an artistic diversity of any nature. It is interesting to note that the central government in Istanbul provided financial support for the construction of the SS Cyril and Methodius bishopric school (1868), also known as the Yellow School. To this end, funds from the military tax were used – the sums from its collections in two years were invested in the educational institution. Many people joined with voluntary donations. Today this is Prof. Asen Diamandiev Academy for Music, Dance and Fine Arts, where a commemorative plaque reads in both Bulgarian and Turkish that “His Majesty Sultan Abdülaziz, who attached high importance to education and became famous as champion of science and justice…” The rest of the text – in situ. One more curious fact – after the Liberation, the building of the Hyunkyar bath, which today is demolished, was given to the Province Assembly of Eastern Rumelia to use for its purposes. Vazov’s story The Hamam Candidate brilliantly


Нилбар Гюреш, Elsewhere’s Palm Trees, 2012-2018 Nilbar Güreş, Elsewhere’s Palm Trees, 2012-2018

„Някъде далече в неотбелязания на картата затънтен и рядко посещаван край на западния спирален клон на Галактиката се намира едно дребно, с нищо незабележително жълто слънце.“ Чрез тези думи се втурваме в пътеводителя на един известен галактически стопаджия. Всеки знае, че Дъглас Адамс не обича електронните часовници, затова си даваме нужното време за обход на четири общности, които съжителстват в Пловдив. Разходката на мултиетническия стопаджия в градската слънчева система показва, че във всяка пловдивска галактика има места, където съседите са оставили ярки следи. Встрани от обичайните маршрути, с които сме гравитационно свързани, има гостоприемни хора от другаде. Античният град няма как да не е полиглот – древните истории съществуват в много варианти, които вечно ще се разказват на разни езици. Всички тези фрагменти говорят за единен Пловдив – общ, многопластов и колоритен. Във всяка галактика поне 90 % от пространството е тъмна материя. Прожекторът на НОЩното око осветява места и хора, които трябва да излязат на светло. БЕЗ ПАНИКА. Важните точки вече са отбелязани на картата.

THE COMMON WORLD: THE MULTIETHNIC HITCHHIKER’S GUIDE

Text: Vanya Georgieva

Еврейската общност е добре пасваща част от мултикултурния пъзел на Пловдив вече почти две хилядолетия. Безконфликтното съществуване обаче е прекъснато от редица стратегически решения, които управленската политика на страната налага през 40-те години на ХХ в. По време на Втората световна война голяма част от евреите в България емигрират в Палестина (да не забравяме, че това е „по-добрата“ посока тогава). Още от 1944 г. най-напред в Русе, а после и в Пловдив се създава комитет, който подготвя изселването (трудно е да се каже, че принудителната мярка е „добра“, пък била и по-малкото зло). Заради тези исторически превратности, общността в България значително намалява. На възрастни хора (с някои отделни изключения) властите не разрешават да емигрират, въпреки указаното съдействие за преселване, и населението изпъква със зрялото си достолепие. Все пак остават и някои млади наследници, които държат да получат добро образование – след забраната на еврейските училища много деца продължават да учат в синагогата или в по-големите еврейски къщи. Духът и жаждата за познание се оказват несломими. По онова време около 5800 от евреите в страната живеят в Пловдив. Ако въведете в търсачката запитване за „закон за защита на нацията“, „спасяване на евреите в България“ или „еврейският въпрос в България“, едва ли ще се натъкнете на историята, която може да ви разкаже Кристиян Ангелов от Пловдивската синагога. Неслучайно разходката, на която е гид, е наречена „таен еврейски тур“: важните артефакти по старите улици на Пловдив често остават скрити и недостатъчно добре проучени. „Орта мезар“ е махалата, в която е преминавал животът на пловдивските евреи в средището на „светата синагога Арагонска”. Там, на улица „Цар Калоян“, се намира и досега синагогата „Цион“, построена през 1886-87 г. През социализма тя дълго е използвана за склад на декорите на Театъра и Операта. Днес, след всички исторически инвентаризации, отново е общо място за духовния и културния живот на евреите. Еврейската общност в Пловдив пази отличителни спомени, нрави и ценности, които са съхранени от живата памет на потомците. Древната синагога от римско време (базилика от III–VI в., от която са запазени основите и част от подовете), Паметникът на благодарността и синагогата „Цион“ оформят познатото лице на присъствието ѝ в културната столица. От друга страна, съществуват непознати аспекти на общия живот между евреите и града, свързани с разказите, личните истории и преживяванията на хората от общността. Невъзможно е интернет проучването да улови това. Може да заявите желанието си за участие в тура на адрес: https://www.plovdivsynagogue.com/about-the-tour/ * Обиколката е културна инициатива, организирана с помощта и подкрепата на Синагога „Цион”, Община Пловдив и ЕСК 2019.

ТУРСКА ОБЩНОСТ JEWISH COMMUNITY

ЕВРЕЙСКА ОБЩНОСТ

Far out in the uncharted backwaters of the unfashionable end of the western spiral arm of the Galaxy lies a small unregarded yellow sun.” Through these words, we rush into a famous hitchhiker’s guide to the Galaxy. Everybody knows that Douglas Adams did not like electronic watches, so we take the necessary time to go round four communities that live together in Plovdiv. The multiethnic hitchhiker’s tour around the urban solar system shows that in every Plovdivian galaxy there are places where the neighbours have left distinct traces. Off the usual routes, with which we are gravitationally connected, there are hospitable people from somewhere else. There is no way the ancient city is not a polyglot – the ancient stories exist in many versions which will forever be narrated in different languages. All of these fragments speak of a united Plovdiv – common, multi-layered and colourful. In each galaxy, at least 90% of the space is dark matter. The spotlight of the NIGHT’s eye lights up places and people who must come out in the light. NO PANIC. The important sites have already been marked on the map.

The Jewish community has been a well-fitting part of Plovdiv’s multicultural jigsaw puzzle for almost two millennia now. The conflict-free existence, however, was interrupted by a number of strategic decisions which the government policy of the country imposed in the 1940s. During World War II, a large part of the Jews in Bulgaria emigrated to Palestine (let us not forget that this was “the better“ direction at the time). As early as in1944, first in Ruse and then in Plovdiv, a committee was set up, which prepared the exodus (it is hard to say that the coercive measure was “good”, even if it was the lesser evil). Due to those historical vicissitudes, the community in Bulgaria significantly dwindled. The elderly people (with a few exceptions) were not allowed to emigrate by the authorities, despite the assistance rendered for their migration, and the population was distinguished by its mature dignity. Nevertheless, there remained a few young successors, who insisted on receiving good education – following the ban of the Jewish schools, many children continued studying at the synagogue or at the larger Jewish houses. The spirit and the hunger for knowledge proved unbreakable. At that time, about 5,800 of the Jews in the country lived in Plovdiv. If you input in the search engine a query about “law for protection of the nation”, “rescue of the Bulgarian Jews” or “the Jewish question in Bulgaria”, you would hardly come upon the story which Kristiyan Angelov of the Plovdivian synagogue can tell you. It is no accident that the tour he guides is called “a secret Jewish tour”: the important artefacts in the old streets of Plovdiv often remain hidden and insufficiently explored. Orta Mezar is the neighbourhood in which the Plovdivian Jews spent their lives around the centrally located “Holy Aragon synagogue”. There, in Tsar Kaloyan Street, the Zion synagogue, built in 1886/87, is still situated. Under the Socialism, it was used as a warehouse for the theatre and opera props for a long time. Today, after all historical inventarisations, it is still a common place for the spiritual and cultural life of the Jews. The Jewish community in Plovdiv keeps distinctive memories, customs and values, which have been preserved by the living memory of the descendants. The ancient synagogue from Roman time (a basilica from 3-4 c., from which the foundations and part of the floors have been preserved), the Monument of gratitude and the Zion synagogue shape the familiar face of its presence in the capital of culture. On the other hand, there are unfamiliar aspects of the common life of the Jews in the city, connected with the stories, personal history and experiences of the people from the community. It is impossible for the Internet search to catch that. You can state your wish to attend the tour at: https://www. plovdivsynagogue.com/about-the-tour/ *The tour is a cultural initiative organised with the help and support of the Zion synagogue, the Municipality of Plovdiv and ECOC 2019.

В продължение на пет века България е част от целостта на Османската империя, затова обликът на Пловдив има и забележителни източни черти. Днес много от топосите в града носят турски имена, които са неизменна част от речника му. Часовниковата кула от края на XVI в. е една от най-ранните сгради, които са запазени от онова време. „Хълмът с часовника“ се изрича с турския вариант на името си – „Сахат тепе“, макар че възвишението отдавна е преименувано на Данов хълм. „Сахат“ означава часовник, а „рахат“ – нещо като липсата му – спокойствие, мир и блаженство, необезпокоявани от времето. Несъмнено в Пловдив се намират едни от най-добре реставрираните османски сгради в страната, като немалко от тях се числят към списъка от исторически паметници на културата: Джумая джамия, Имарет джамия, Дервишката джамия, Куршум хан, Чифте хамам, Часовниковата кула, Жълтото училище, Ламартиновата къща и др. Предполага се, че Джумая (Мурадие) джамия, построена между 1433 и 1436 г., е най-старата запазена сграда на османската архитектура в града и една от най-големите джамии от вида си на Балканите. През вековете фасадата на сградата се е променяла, но високото минаре с типичната за XV в. тухлена декорация продължава да се издига над града от североизточния край на сградата. Там винаги някой чака за среща. На левия бряг на река Марица, близо до моста на Лала Шахин, се намира построената към средата на XV в. Имарет (Шихабеддин паша) джамия. Имаретът е многофункционален комплекс, който включва храм, духовно училище (медресе), обществена баня, хан, приютяващ преминаващите търговци и стоките им, кухня с безплатна храна за нуждаещите се и гробница (тюрбе), в която е погребан Шихабеддин паша. Законът за старините от 1911 г. „спасява“ Имарет джамия и тюрбето от събаряне, като постепенно джамията е реставрирана през XX в., а след 1989-а отпада и забраната за богослужение. Сходна съдба има и Ташкьопрю джамия, която се намира в някогашния квартал „Орта мезар“. През миналия век мястото е било склад за кожи, начално училище и частно жилище. След 1944 г. джамията е била национализирана, а подир 1989 г. – реституирана и превърната в ресторант. От 2017 г. джамията е собственост на джамийското настоятелство в Пловдив. Молитвените домове са гостоприемни за посетители и поклонници. За историята на Мевлеви хане (Дервишки храм) узнаваме от Никола Алваджиев и неговата „Пловдивска хроника“. Покоите на дервишите от братството на мевлевиите са построени още през 1365 г., но джамията е разрушена през 1940 г. По време на соца онова, което е останало от сградата, е превърнато отново в… ресторант. Разбира се, не всички апетитни сгради са въвлечени в хранителния цикъл. Чифте хамам (Баня Старинна) днес е една от любимите ни галерии за съвременно изкуство. „Двойната“ баня, построена от Исмаил бей между 1461 и 1479 г., разполагала с две части – за мъже и за жени. Днес обаче бинарните опозиции все повече се разколебават, върху общностите не се налагат разделения и посетителите се къпят в артистично разнообразие от всякакъв характер. Интересно е, че централната власт в Истанбул подпомага финансово изграждането на епархийското училище „Св. св. Кирил и Методий“ (1868), известно като Жълтото училище. За целта са използвани средствата от военния данък – събраното от него за две години е вложено в образователната институция. Много хора се включват и с доброволни дарения. Днес това е АМТИИ „Проф. Асен Диамандиев“, където и на български, и на турски може да се прочете на паметна плоча, че „Негово Величество султан Абдул Азис, който

ARMENIAN COMMUNITY

According to data by the Byzantine historian Anna Komnene from 12 c. (yes, this imposing voice of the female memory exists) in the then-Philippopolis the Armenian population had significant numbers. The Armenian colony in the city grew even more in the1570s, when Armenian refugees from Kamieniec Podolski in Poland immigrated to Plovdiv. Owing to the influential Armenian Abro Çelebi, the community acquired its own church in 1675, when it purchased from the local Greek metropolitan archdiocese the Saint George church at the foot of Nebet Tepe. The first attempts to establish a school for the ethnic and religious community date back to that time. The church, which was consecrated on 9 December 1828, was named Surp Kevork and has been preserved to date. It is believed that the Armenian school has existed as an institution since 1834. In the 1920s, the two branches of the school – all-boys and all-girls – united and formed the unified Vartanantz-Varvaryan Armenian national mixed school. During World War II, the school preserved its independence and owing to Victoria and Krikor Tyutyundzhiyan, a new building was erected to house it. As a token of deference to the donors, the educational institution bore their names, but after that the Communist functionary Stepan Shaumian became its patron for political reasons. In 1976, as a result of the government policy in the People’s Republic of Bulgaria, the Armenian school in Plovdiv was closed down, but was reopened in 1990. The common religion brought the Armenian community and the Bulgarian one more and more together. In the Surp Hach church, which today is called Surp Nahadagats, there is a crypt with a rich museum exhibition of church plates from churches in Rodosto, Malkara, Çorlu and Edirne, transported for storage during the Greco-Turkish War and unrest against the Armenians in 1915. The World War formed religious alliances as well. The crypt was opened on the occasion of the 1,700th anniversary of the adoption of Christianity as a state religion in Armenia in 301 AD. Not far from the church is located Stepan Hindliyan’s house, built in 1834/35, which is one of the few preserved original symmetrical Plovdivian houses with rich and precise decoration. Its owner was a famous merchant, who often travelled in the beginning of 19 c. on business to India (Where is India, where is Hindliyan, but the name originates from there). On the first floor, there is a bathroom in the style of the Turkish hamam – the only one of its kind in the Old Town (and the country) with running hot and cold water and floor heating. All the rooms are manually decorated with landscapes from Saint Petersburg, Stockholm, Lisbon, Athens, Venice, Alexandria and the Princes’ Islands – the interior reveals the taste of the impressive traveller. Sarpuhi Kaprielyan informs us that in 1915, in the beginning of the Armenian genocide, the Hindliyans left the house and provided it to Armenian refugees as shelter. Its top floor also housed the club of the Armenian gymnastic and scout organisation Homenatmen (the Bulgarian branch of the organisation was founded in 1921). While still on the topic of sports, we should mention that in the 1920s and 1930s Lokomotiv (then Sportclub) and the Armenian sports clubs shared a common area in the Eastern part of the city and in the Old Town and managed to establish a long-standing and sustainable friendship (it is no accident that one of the legends of the club is Eduard Eranosyan). One way or another, we are all players of Plovdiv’s winning team.

TURKISH COMMUNITY

АРМЕНСКА ОБЩНОСТ ОБЩИЯТ СВЯТ: ПЪТЕВОДИТЕЛ НА МУЛТИЕТНИЧЕСКИЯ СТОПАДЖИЯ

Текст: Ваня Георгиева

По данни на византийската историчка Анна Комнина от XII в. (да, съществува този внушителен глас на женската памет) в тогавашния Филипополис арменското население било значително. Арменската колония в града се разраства още по-осезаемо през 70-те години на XVII в., когато в Пловдив се преселват арменски бежанци от Каменец-Подолско, Полша. Благодарение на влиятелния арменец Абро Челеби общността придобива своя църква през 1675 г., като откупува от местната гръцка митрополия храма „Свети Георги” в подножието на Небет тепе. От това време датират и първите опити да се основе училище за етникорелигиозната община. Църквата, която е осветена на 9 декември 1828 г., носи името „Сурп Кеворк“ и е запазена до наши дни. Смята се, че като институция арменското училище съществува от 1834 г. През 20-те години на ХХ в. двата клона на училището – мъжко и девическо – се обединяват и се формира единно Арменско народно смесено училище „ВартананцВарварян”. По време на Втората световна война училището запазва своята самостоятелност и благодарение на Виктория и Крикор Тютюнджиян се открива нова сграда, в която да се помещава. В знак на почит към дарителите образователната институция носи техните имена, но след това комунистическият функционер Степан Шахумян става негов патрон по политически причини. През 1976 г., вследствие на държавната политика в НРБ, Арменското училище в Пловдив се закрива, но е възстановено отново през 1990 г. Общото вероизповедание сближава още повече арменската общност с българската. В църквата „Сурп Хач”, която днес се нарича „Сурп Нахадагац“, има крипта с богата музейната експозиция на църковна утвар от храмове в Родосто, Малгара, Чорлу и Одрин, пренесена за съхранение по време на Гръцко-турската война и броженията срещу арменците през 1915-а. Световната война създава и молитвени съюзници. Криптата е открита по случай 1700-годишнината от приемането на християнството за държавна религия в Армения през 301 г. Недалеч от църквата се намира къщата на Степан Хиндлиян, построена през 1834-35 г., която е една от малкото запазени оригинални симетрични пловдивски къщи с богата и прецизна декорация. Собственикът ѝ бил известен търговец, който в началото на XIX в. често пътувал по търговски дела в Индия (нерде Индия, нерде Хиндлиян, но прозвището идва оттам). На първия етаж има баня в стила на турския хамам – единствената по рода си в Стария град (и в страната) с течаща топла и студена вода и подово отопление. Всички стаи са ръчно декорирани с пейзажи от Санкт Петербург, Стокхолм, Лисабон, Атина, Венеция, Александрия и Принцовите острови – интериорът познава вкуса на впечатлителния пътешественик. Сърпухи Каприелян разказва, че през 1915 г., в началото на арменския геноцид, семейство Хиндлиян напуска къщата и я предоставя за убежище на арменски бежанци. На горния ѝ етаж е бил и клубът на арменското физкултурно и скаутско дружество „Хоменътмен“ (клонът на организацията в България е основан през 1921 г.). И докато сме на спортна тематика, е редно да се спомене, че през 20-те и 30-те години на ХХ в. „Локомотив” (по онова време „Спортклуб”) и арменските спортни клубове споделяли обща територия в източната част на града и в Стария град и успели да създадат дълго и трайно приятелство (неслучайно една от легендите на отбора е Едуард Ераносян). Така или иначе, всички сме играчи от печелившия отбор на Пловдив.

For five centuries, Bulgaria was part of the territorial integrity of the Ottoman Empire, and that is why Plovdiv’s image contains some remarkable Eastern traits. Today, many of the sites in the city bear Turkish names, which have become an integral part of its vocabulary. The Clock Tower from the end of 16 c. is one of the earliest buildings preserved from that time. The Hill with the Clock is expressed in the Turkish version of its name – Sahat Tepe, although the hill has long been renamed to Danov Hill. Sahat means a clock, and rahat – something like its absence – calmness, peace and bliss undisturbed by time. Undoubtedly, Plovdiv has some of the best restored Ottoman buildings in the country, and a large number of them are part of the list of historical monuments of culture: Dzhumaya Mosque, Imaret Mosque, Dervish Mosque, Kurshum Han, Chifte Hamam, the Clock Tower, the Yellow School, Lamartine’s house, etc. It is supposed that Dzhumaya (Muradie) Mosque, built between 1433 and 1436, is the oldest preserved building of the Ottoman architecture in the city and one of the largest mosques of its kind on the Balkans. Over the centuries, the façade of the building changed, but the tall minaret with the brick decoration typical of 15 c. still towers over the city from the northeastern corner of the building. There is always someone waiting to meet someone there. On the left bank of the Maritza, near Lala Şahin’s bridge, is located Imaret (Şehabeddin Paşa) Mosque, built around the middle of 15 c. The Imaret is a multipurpose complex comprising a mosque, a religious school (medrese), a public bath, an inn accommodating the visiting merchants and their goods, a kitchen with free food for those in need and a small tomb (türbe), in which Şehabeddin Paşa was buried. The Antiquities Act of 1911 “rescued” Imaret Mosque and the türbe from demolition, and the mosque was gradually restored in 20 c., and after 1989 the ban on holding religious services was also removed. A similar fate is that of Taşköprü Mosque, located in the former Orta Mezar quarter. In the last century, the place was an animal skin warehouse, an elementary school and a private residence. After 1944, the mosque was nationalised, and after 1989 – restituted and converted into a restaurant. Since 2017, the mosque has been the property of the Board of the mosques in Plovdiv. The places for worship are hospitable to visitors and worshippers alike. We learn about the history of Mevlivi Hane (Dervish House) from Nikola Alvadzhiev and his Plovdivian Chronicle. The lodge of the dervishes from the Mevlevii order was built as early as in 1365, but the mosque was demolished in 1940. Under the Socialism, what had remained from the building was converted again into… a restaurant. Of course, not all appealing buildings were involved in the food industry. Chifte Hamam (the Ancient Bath) today is one of our favourite contemporary art galleries. The “double“ bath, built by Ismail Bey between 1461 and 1479, consists of two parts – for men and for women. Today, however, the binary oppositions are increasingly disappearing, the communities are not imposed any separations and the visitors enjoy their bath in an artistic diversity of any nature. It is interesting to note that the central government in Istanbul provided financial support for the construction of the SS Cyril and Methodius bishopric school (1868), also known as the Yellow School. To this end, funds from the military tax were used – the sums from its collections in two years were invested in the educational institution. Many people joined with voluntary donations. Today this is Prof. Asen Diamandiev Academy for Music, Dance and Fine Arts, where a commemorative plaque reads in both Bulgarian and Turkish that “His Majesty Sultan Abdülaziz, who attached high importance to education and became famous as champion of science and justice…” The rest of the text – in situ. One more curious fact – after the Liberation, the building of the Hyunkyar bath, which today is demolished, was given to the Province Assembly of Eastern Rumelia to use for its purposes. Vazov’s story The Hamam Candidate brilliantly


ЕВРЕЙСКИ ТУР / JEWISH TOUR 1. Орта-Мезар (старият еврейски квартал) / Orta-Mezar (the old Jewish district) 2. Синагогата „Цион“ / “Zion” Plovdiv Synagogue 3. Паметник на благодарността / Monument of gratitude АРМЕНСКИ ТУР / ARMENIAN TOUR 1. Арменският комплекс включва училището „Виктория и Крикор Тютюнджиян“ / Armenian School “Victoria and Krikor Tutundzhian’’ 2. Арменското училище / The Armenian School of Plovdiv 3. Арменски апостолически храм „Сурп Кеворк” / Armenian Apostolic Church of “Sourp Kevork” 4. Къща „Хиндлиян“ / Hindliyan’s House ТУРСКИ ТУР / TURKISH TOUR 1. Джумая (Мурадие) джамия / Dzhumaya Mosque 2. Имарет (Шихабеддин паша) джамия / Shahbeddin Imarethane Mosque 3. Ташкьопрю джамия / Tashkopryu Mosque 4. Мевлевихане (Дервишки храм) / Mevlevi Hane (Dervish Monastery) 5. Чифте хамам (Баня Старинна) / Chifte Hammam (Old-Time Baths) 6. Йени хамам / Yeni Hammam 7. Часовниковата кула (на Сахат тепе) / The Clock Tower (Sahat Tepe/ Danov’s hill) 8. Жълтото училище / The yellow school РОМСКИ ТУР / ROMA TOUR 1. кв.„Столипиново” / Stolipinovo district

ИЗЛОЖБИ / EXHIBITIONS 1. Данчовата къща / Danchov house 2. Къща Стамболян / Stambolyan‘s house 3. Синята къща – Къща Павлити / The blue house – House of Pavliti 4. Източна порта / Eastern gate

Квартал „Столипиново“ съществува вече повече от век. Не, названието не идва от дърветата с уханни цветове (защо пък не?). Всъщност областта носи името на Аркадий Дмитриевич Столипин – руски генерал от артилерията и управител на Източна Румелия преди влизането в сила на Берлинския договор. След Освобождението в града плъзва епидемия от шарка (какво да се прави, вирусите са историческите спътници на всички войни). Тогавашните градски власти спасяват положението, като изселват заразени с болестта ромски семейства, които са най-засегнати от заразата, и ги заселват на два километра източно от града. Днес гетото „Столипиново”, основано с решение на Общинския съвет през 1889 г., е най-голямото ромско гето на Балканите и все по-органично се слива с града. Карантината отдавна е паднала, затова да се насочим без страх към квартала. Три автобусни линии (6, 26, 116) могат да ни отведат в ромската махала от централните части на града. При ненатоварено движение едва ли ще отнеме повече от две изслушани парчета (както се знае, „цыгане любят песни“). Някои наричат едни от първите блокове на квартала „гранични“, за което си струва да се помисли (няма пропускателен пункт, спокойно). Улица „Босилек“ е знак, че сте на прав път – няма как да не забележите читалище „Пейо Крачолов Яворов 1926“, което разполага с богата библиотека. Поетът от „Мисъл“ неведнъж се заиграва с историята около произхода си, проверете. Асен Карагьозов – председател на „Сдружение Младежки клуб Рома – Столипиново“, разказва, че днес квартала населяват над 50 000 души – доминантно роми евангелисти и турци, които изповядват исляма. Смесените бракове обаче не са рядкост. За посетителите най-екзотични са именно големите цветни сватби, на които всеки е добре дошъл, защото се празнуват с шум и трясък от целия квартал. Музиката на живо си е музика на живо. Голяма част от хората живеят в стари панелни блокове, други обитават първобитни къщи без вода и канализация, но също така има луксозни и зрелищни жилищни изпълнения. Едно от общите места за срещи е паркът в центъра на квартала, а пазарът е притегателно място за всички, защото по сергиите може да се намери какво ли не от турските търговци, и то на много ниски цени. В квартала си струва да се посетят занаятчиите роми, които имат собствени работилници. Тук желязото се кове, докато е горещо (техниката е интересна за наблюдение). Талантливи ковачи, заварчици и майстори на мебели дават своята интерпретация на онова, което се е прочуло с името „хендмейд“. Но и на тамошните хора не им е лесно – един от основните начини за препитание за живеещите в гетото си остава работата в чужбина. И все пак има нещо, което ги кара да се завръщат в Пловдив. Отидете и вижте какво. *Благодарим на Димитър Атанасов, който се срещна и разговаря с Асен Карагьозов.

captured the spirit of that time. The German photographer Otto Rudolf photographed the demolition of the bath in 1923. Nothing, however, can replace the personal impressions you will gain while touring the the community from the map.

ROMANI COMMUNITY

Локации/Легенда: Locations/Legend:

РОМСКА ОБЩНОСТ

отдава голямо значение на просветата и се прочува като радетел за наука и справедливост…“. Останалата част от текста – на място. И един любопитен факт – след Освобождението сградата на Баня Хюнкяр, която днес вече е разрушена, е била дадена за нуждите на Областното събрание на Източна Румелия. Вазовият разказ „Кандидат за хамама“ брилянтно улавя духа на онази епоха. Немският фотограф Ото Рудолф пък е заснел разрушаването на банята през 1923 г. Нищо обаче не може да замени личните впечатления, които ще натрупате, докато обхождате обектите на общността от картата.

Stolipinovo quarter has existed for more than a century. No, the name does not come from the lime trees with their fragrant blossoms (and why not). Actually, the region bears the name of Arkadiy Dmitrievich Stolypin – Russian general of artillery and governor of Eastern Rumelia prior to the coming into force of the Treaty of Berlin. After the Liberation, a measles epidemic spread around the city (what can one do, viruses are historical companions of all wars). The then city government saved the day by displacing infected by the disease Roma families, who were the most affected by the epidemic, and ги заселватthey were settled two kilometres east of the city. Today the ghetto of Stolipinovo, established with a decision of the Municipal Council in 1889, is the largest Roma ghetto on the Balkans and is merging with the city in an increasingly organic manner. The quarantine has long been removed and that is why we can head for the quarter with no fear. Three bus routes ( 6, 26, 116) can take us to the Roma quarter from the central parts of the city. In the event of light traffic, it will not take more than listening to two tracks (as well know, “gypsies love songs”). Some people call the first blocks of flats of the quarter “borderline”, which is worth considering (there is no border checkpoint, relax). Bosilek Street is a sign that you are on the right way – you are certain to notice the Peyo Kracholov Yavorov 1926 community centre, which has a rich library. The poet from the Thought circle repeatedly pandered to the story around his background, check it. Asen Karagyozov – chairman of the Roma Youth Club – Stolipinovo association, tells us that today the quarter is populated by more than 50,000 people – predominantly Evangelist Romani and Turks professing the Islam. Mixed marriages, however, are not rare. For the visitors, the most exotic are exactly the big colourful weddings where everyone is welcome, as they are celebrated noisily and loudly by the entire quarter. Live music is live music. A large number of the people live in old panel bocks of flats, others dwell in primitive houses with no water supply and sewerage system, but there are also some luxurious and spectacular residences. One of the common meeting points is the park in the centre of the quarter, and the market is an attractive place for everyone, since one can find anything on the stalls of the Turkish merchants at very low prices. In the quarter, it is worth visiting the Roma craftsmen, who have their own workshops. Here the iron is struck while it’s hot (the technique is very interesting to observe). Talented blacksmiths, welders and furniture makers give their interpretation of what has become famous under the name of “handmade”. However, the people there don’t live an easy life – one of the basic methods of subsistence for the ghetto residents still remains the work abroad. Yet, there is something that makes them return to Plovdiv. Go and see what it is. *We would like to thank Dimitar Atanasov, who met and talked to Asen Karagyozov.

Profile for Open Arts Foundation

COMMON GROUND newspaper, exhibition | NIGHT/Plovdiv 2019  

COMMON GROUND newspaper, exhibition | NIGHT/Plovdiv 2019  

Profile for open_arts
Advertisement