Стъпки Ти си ехо от стъпки на вълци, обосяли от тичане. Лисича опашка-разсичаща вятъра или просто едно недомислие. И пропадам в дланта тинепрокопсала Палечка и проклинам небето, земята и онзи заглъхващ писък на кокичета, който ражда последната синя тишина на нощта, в която залитайки хвърлям ласото на косите си към най-далечната звезда и те залюлявам на него. Спри да тичаш към мене. Осиротя нощта ми от вричане. Сега съм протяжен глас, който търси изход.
624 рисуващ
Янко Янков фотограф
пишещ
Евелина Кованджийска рисуващ
пишещ
рисуващ
625
пишещ