Page 1


Милена Белчева

Полина Лазарова

рисуващ пишещ

Здравейте! Казвам се Полина и по професия съм графичен дизайнер, а хобито ми е портретна фотография. Художественото образование ми помага много и в двете области. Като малка, често рисувах портрети, защото обичах да надничам в очите на хората. Днес все още надничам, но с фотоапарата. Харесва ми да създавам усмивки и

пишещ

да виждам, че света може да бъде подобър. И добре, че е изкуството, за да си имам и моите светове. Често търся красотота там, където никой още не се е сетил и искам да я покажа такава, каквато аз съм я видяла. Обичам умните и сътворени с хитрост неща, особено получени от нищото и се възхищавам безкрайно на хората, които умеят да ги сътворят.

2

Привет и от мен-ladydream, Лимка или както предстои да се запознаем. Родена съм в люлякавата люлка на пролетта, което донякъде оправдава природата ми на романтичен циник и приятно сбъркан шемет. В резултат на експеримента брак се сдобих с три издания-две ДНК-`97 и 2004 и едно книжно 2007г, озаглавено “Ванилено небе”. За да има баланс предстои да се сдобия с още три книжни - оптимизирана версия, вероятно поетични въздихания и епистоларен роман. Междувременно публикувам в различни сайтове за лично творчество,

правя бели и поддържам страницата си за изкуство и култура - Арт клуб. Монограм, блога и личния си сайт. Докато дипломите ми по моден дизайн, педагогика и журналистика имат хоби да събират битиен прах из рафтовете на мълчанието, аз от своя страна рисувам и събирам камъни, раковини и билки от думи. Обичам морето, фотографията, научната фантастика, кофеиновите удоволствия, технологиите и колегите си от Сдружението на Варненските писатели и клуб Юнеско-Варна. Добрата поезия – също.

3


Пухчета безтебие Глухарчета изсвирват тишините, с най-меката въздишка на клавишите. Сега светът е много бял и ситен. Контурите на времето - издишани. Битийната мастилница е суха, писмата със съдбите - неизпратени. Копнежите обувките събуха и легнаха с лице към необятите. Платих и аз на щастието заема. Съществен стана фонът, не героите. И близостта е все по-осезаема. Но стъпките ми днес не са до твоите...

4 рисуващ

Полина Лазарова фотограф

пишещ

Милена Белчева

рисуващ

пишещ

рисуващ

5

пишещ


Навярно страница от друг роман В тишината кашмирена сви се деня ми и мъглици по клепките сънни притури. Съзерцавам в душата ти тихия пламък, плъзвам пръстче, по твоите лунни контури. И танцува изящество в стаята тясна. И прилича на щастие. Лудост е само! Силуетно обичам и несбъднато гасна теб отдавна в живота ми вече те няма...

6 рисуващ

Полина Лазарова фотограф

пишещ

Милена Белчева

рисуващ

пишещ

рисуващ

7

пишещ


Ева Корназова

Антония Гласкова

рисуващ пишещ

Здравейте! Казвам се Антония Гласкова и по професия съм графичен и уеб дизайнер. Фотографията ми е любов, която открих преди около 3 години. Завършила съм училище с профил изобразително изкуство и много рисувах, но така и не се научих да рисувам портрети, а идеи – много! В крайна сметка няколко години по-късно успях да си закупя фотоапарат и да потъна в необятния свят на художествената портретна фотография. Невероятно е чувството да пресъз-

пишещ

дадеш своя вътрешен свят, така както ти се иска да бъде, или така както го чувстваш и възприемаш. Обожавам да пресъздавам фентъзи свят, изпълнен с магия, цвят и загадъчност, същевременно много обичам beauty, мода и artistic nudes и идеята, че може всичко това да се преплете помежду си и да се роди нещо различно – безценно! Искам да споделя тази магия с вас! Страницата ми е: https://www.facebook. com/AntoniaGlaskovaPhotography

Името ми е Ева Корназова, родена съм на 22,04,1975 год. в Севлиево. Имам три деца.

8

Издала съм две стихосбирки и една книжка за деца.

9


ОБИЧАЙ МЕ Обичай ме във розовите утрини. В задъханата, нежна тишина на сънените, още пусти улици, обгърнати във есенна мъгла... Във мигове на нежност и смирение. Когато виждам облаци в очите ти, а ти от мойте пиеш откровение... Тогава тихомълком ме обичай. Когато ме разкъсват жадни демони и пият от кръвта ми, и събличат ме, пирувайки с парчетата от мене. Дори тогава, моля те, обичай ме... Обичай ме в мастилените вечери, щом влюбена, в ръцете ти се стичам. Като сълза, която спира времето... И цяла вечност аз ще те обичам!

10рисуващ

Антония Гласкова фотограф

пишещ

рисуващ

Ева Корназова пишещ

рисуващ

11

пишещ


ПРОЛЕТНО В такива дни не са ни нужни думите отчаян мост. Спасение. Въже. Аз вярвам в мълчаливите мъже. И в нежните криле на пеперудите. Аз вярвам в самотата всеки път, когато с крясък в мен умират птиците, а тишината блъска във зениците… Дори тогава хубав е светът. В такива дни на пролетно мълчание, безшумно се погаждат сетивата ни. Пречупват се стрелките на земята но аз не искам празно обещание. Дори да спре светът да се върти, до болка натежал от недоверие, до кокал нараняван от съмнение… Аз пак ще вярвам в твоите очи.

12рисуващ

Антония Гласкова фотограф

пишещ

рисуващ

Ева Корназова пишещ

рисуващ

13

пишещ


Фабиен Кньофлер

Красимир Марчев

рисуващ пишещ

Designer, photographer, stylist. Красимир Марчев – Марчело е роден през 1981 година в Бургас. Като типичен представител на зодия Везни проявява интерес към различни изкуства още от дете. „Първо беше циркът под масата”, споделя шеговито Марчело, но истинското предизвикателство поставят танците. Тренира спортни танци 13 години. През този период непрестанно звучи музика... Това провокира Марчело да започне да се занимава със собствени композиции и през 2000 година създава проектът „Мaрабу”, който съществува и до днес. Завършва бургаската Природо-математическа гимназия и след това става студент във Варненския свободен университет, специалност „Мода”. Тогава се появява и неговата най-голяма любов - фотографията. В снимките си, артистът преплита авангардни сюжети и цели представления, а по-

пишещ

голямата част от костюмите и аксесоарите към тях са негово дело. През 2005 година печели I-ва награда на конкурса „Бургас през обектива”. През 2007 идва и първата самостоятелна изложба, в която авторът показва 50 фотографии. Участник в двете издания на Фестивал за съвременно изкуство “Включи града”, Бургас 2012 и 2013 г. - пърформанс и прожекция късометражно кино. През 2013 и 2014 година, поп-звездата Мадона публикува в своята онлайн платформа “Art For Freedom” 5 творби на автора, едната от които /късометражният филм “Мостът”/ с коментар лично от певицата. Към днешна дата Марчело работи в своето студио www.atelie056.com - мястото, където се случва всичко това. atelie056 | Creative Studio Бургас. www.atelie056.com

Фабиен Кньофлер, живея в родния си град Смолян, интересувам се и се занимавам както от приложно, така и изящно из-

14

куство. Обичам есенната мъгла и простотата на нещата, но не и в хората.

15


мръсни мисли ме потапят в теб и твоята ненавист към думите ми като жена, изливаща душата си на гълъбите като самота, потъваща върху балкона с изглед към празната луна.

16рисуващ

Красимир Марчев фотограф

пишещ

Фабиен Кньофлер

рисуващ

пишещ

рисуващ

17

пишещ


чаша вино от преполовената бутилка, нямам сили да сляза на земята, просто говори, мълча и с двете си уши, а и виното изпихме, няма я вече самотата, само когато те няма на пода до мен, и ще ми липсваш дори когато танцувам сама, без себе си, без ума ни, просто трябва да бъдеш, без да питаш, говори без да желаеш, ще мълча като рибка в аквариума, който нямаш.

18рисуващ

Красимир Марчев фотограф

пишещ

Фабиен Кньофлер

рисуващ

пишещ

рисуващ

19

пишещ


Сава Авджиев

Ивайло Петров

рисуващ пишещ

Казвам се Ивайло Петров, фотограф, на 27г. Портретната, рекламна, концептуална и макро фотография са нещата, които ме интересуват най-живо. Приемам работата си за начин на живот, което прави критериите ми за нея наистина високи - сериозно обмисляне, максимално добра подготовка и безкомпромисна реализация. Считам себе си за гъвкав фотограф, който умее да изпълнява разнообразни проекти от всякакъв мащаб, а личните ми предпочитания и естетика са свързани с

пишещ

класическо, „филмово“ усещане на кадъра. Често киното и твърдата музика са не само източник на идеи, но и генераторите на енергията, която постоянно влагам във всеки проект, по който работя. И макар че за да придобие форма нещо, което е само в главата на човек, нерядко се иска огромна такава, нищо не е по-удовлетворяващо, когато наистина усещаш, че крайният резултат си е заслужавал. Повече от моята работа може да се види на личния ми сайт: http://www.ivaylopetrov.eu/ или на фейсбук страницата ми: https://www. facebook.com/IvayloPetrovPhotographer„

Той е и не е! Казва, че стилът му е нецензуриран, а самоличността анонимна. За непознатите е Сава Авджиев, но за приятелите си е.... Обича да наднича в сенките, да дълбае в тъмнината и да извлича онова, за което хората говорят шепнешком и то само денем. Описва интересния и непознат свят на якуза. Прекрачва границите на въображението си, за да ни потопи в свят, за който само сме чували.

20

Татуировките и традициите говорят повече от изказаното и написаното. Човек се учи да чете отвъд обозримото, отвъд познатото и комфортното. Стои в „В Сянката на Изгряващото Слънце“, затова можете да го видите чисто фрагментарно. Повече за творчеството на Сава Авджиев и новелата му можете да видите тук: https://www.facebook.com/ pages/В-Сянката-на-ИзгряващотоСлънце/778414328850011?fref=ts

21


Казу бе един от охранителите във фирмата на Гото. Скоро след като Гото откри религията, той започна да практикува обичая на пречистване, на заведенията, които охраняваше от зли духове. Из новелата “В СЯНКАТА НА ИЗГРЯВАЩОТО СЛЪНЦЕ”

22рисуващ

Ивайло Петров фотограф

пишещ

Още в античните времена, хората са проявявали склонността да се обединяват в тайни общности, обособяващи собствен елит, чиято основна цел винаги е била доминация над останалата част от човечеството. Из новелата “В СЯНКАТА НА ИЗГРЯВАЩОТО СЛЪНЦЕ”

рисуващ

Сава Авджиев пишещ

рисуващ

23

пишещ


Георги Минков

Николай Колев

рисуващ пишещ

Меки цветове, винтидж усещане и стил. От другата страна на обектива съм аз Николай Колев. Започнах да се занимавам с портретна фотография през 2010 год. с желанието да представя същността, излъчването и различните емоционални състояния на хората, такива, каквито ги виждам. Според мен фотографията е онова изразно средство, чрез което дори и само в един кадър, могат да се уловят хиляди моменти, определена емоция. Зад всяка снимка има история. Да се пресъздаде нечие присъствие по начин, който да те накара да мечтаеш. Да оставиш спомен, отпечатък от даден момент, който желаеш да предадеш на някой друг след време. Фокусирам се върху душевността и индивидуалността на личността, чрез които искам да създам кадри, които да развълнуват и докоснат гледащият ги. Използвам светлината, архитектурата, природата, детайли от облеклото, за да обрисувам завър-

пишещ

шен вид на всяка снимка. Търся контраст и хармония - между човекa и заобикалящата го среда, между светлината и тъмнината. Моите снимки притежават идеалистичен, романтичен поглед за света и хората. Да бъдеш фотограф, според мен означава, че не „улавяш“ момента, а всъщност го „освобождаваш“ за другите. Защото ние не виждаме нещата каквито са, виждаме ги, каквито сме. Вярвам, че човешкото лице е олицетворение на духовността. „Човешко, твърде човешко“ - Фридрих Ницше. Желанието ми е да се създават и споделят снимки, представени по естествен начин, за да се донесе усещането за красота, дълбочина и много чувственост. Естественото състояние на всеки човек е: ... Емоция, нежност, деликатност, меланхолия, въображение, светлина, сенки и любов ....

За А.В.Торът

В отличие от много други хора, които пишат, за да не помнят, аз пиша откакто се помня. Опитвал съм силите си в почти всички жанрове (без драматургия), и открих своята любима бразда на литературната нива във фантастиката и пародийното фентъзи. Публикувал съм в сборниците от конкурса „Златен Кан” за 2009 и 2010-та, бил

24

съм редактор и автор в Maxim, avtora.com, programata.bg и др., и имам досега една издадена книга- сборник разкази, озаглавен „Паноптикум от Пандемониум” (ИК „Феномен”, 2009). Най-много внимание напоследък отделям на А.В.Торския си блог avtorat.com и на финалните редакции на втората книга. Надявам се тя да види бял свят през 2015та.

25


Déjà vu В началото имаме само малка черна точица, която изведнъж започва да се разширява с триста хиляди километра в секунда. Край нея се разбягват сиви, оранжеви и зеленикави петънца – нещо като зародиши на бъдещи галактики, а околното пространство е нажежено до кърваво бяло. Все още липсва равномерния тътен, който ще отеква дълго, ако не и завинаги. Ние не бихме могли да го доловим, но е сигурно, че след този миг светът никога няма да бъде същият. Преди него сякаш не е имало нищо... Може би смятате, че говорим за зората на Вселената, и в известен смисъл сте прави. Наблюдаваме отблизо очите на влюбен.

26рисуващ

Николай Колев фотограф

пишещ

рисуващ

Георги Минков пишещ

рисуващ

27

пишещ


Птиците може и да Умират сами, Но живеят В ята. За добро или зло, И с хората Е така...

28рисуващ

Николай Колев фотограф

пишещ

рисуващ

Георги Минков пишещ

рисуващ

29

пишещ


Пламен Христов

Калин Костов

рисуващ пишещ

Калин Иванов Костов, по-познат, като Kalynsky, който започва фотографската си мания през 2010 година. Започва да чете книги, да ходи по семинари, да сваля клипове от интернет, да се обзавежда с техника и в кратък срок манията му се превръща в истинска страст. Запален по експерименти и портрети, скоро попада в средите на фотографската

пишещ

гилдия. Калин е фитнес инструктор по професия, но фотографията започва да се намества малко по малко в живота му и сега е обхванала всяка свободна минута. Творбите на Калин Костов, можете да видите тук: http://kalynsky.com/

В пустинята на безвремието Малкия Принц погледна с копнеж звездния свод. Толкова празен беше света, а черупките дори имаха наглоста да говорят. Само ако и той имаше тази наглост, но с топлината на тези далечни звезди нямаше да има нуждата да търси други светове. В един свят на спрелите стрелки Мал-

30

кия Принц обичаше да носи своя джобен часовник. Някога един човек му беше казал, че е вълшебен и ако някой има достатъчно вяра може да накара времето да спре. Ах, ах. Как Малкия Принц искаше сега да имаше вярата да го накара да тръгне отново.

31


Мръсен стих Загасих те в това което не мислех, че мога, пясъчна клетва, играеш до късно с кукли и болка, магистрала в очи от сребро, прорез дълбок, празен екрана, там където танцуват вечни искри, балона се рее в празнична кръв, плати ли цената, знам, че вярваш в тези ръце, твои изящни творци, в унес вървях, чувствах със пръсти как стъклата говорят. Пусни ме, не хапя, обичам да пиша с частици човешки, до край ги забивах, красива за теб, галещ те вихър, рисувай дъха ми затворник с червило, ключа е за двама, заспиваш под ръждивото вчера, разговаряш със снимки, стари, жълти звезди, нещо красиво оставих за теб, погледни към небето, а косата гори, тръпнеща жътва отвъд непознати реки. Подготвих шията бяла, бъди ненаситно небе, нещо което ще пазиш за дългия път през простора, знам, че не оставаш до края на поредния филм, ръката ти плъзга се потна, търсеща мечтания хлад, защото всичко безбрежно е в твойте очи, на овъглена корица, отпиваш със сламка Живот, измий се във мен, пламъка чисти до дъно, открадни си пореден билет.

32рисуващ

Калин Костов фотограф

пишещ

Пламен Христов

рисуващ

пишещ

рисуващ

33

пишещ


Различна

Очите врязват се в слепи стени, беше студено, устни разрязах с усмивка, рана зарових в пръста, различност се стича, пръстите галят чужда реалност, екрана тъмнее, примигва, редовете са празни, нелепи, очите се смеят на тази премяна, ушита от черни мечти, града разпада се тежък, утопична прогнила останка, загасва тътена пуст, танцувам сред пепел червена. Част изрязана в мен, гръд на ветрове и звезди, разтварям реки, повея търся, неделимо едно, бръснач който сече, разкъсва, рисува във мен, рязка умора, стягаща свят, небеса с ненужното „теб” треска, забиваш, боли, някой различен те чака, до после тогава, смъртта отдавна търси твойто Сърце, белязана бях, свободна да бъда, различна до край. Обич в клавиши, протърках ги с болка, неспирах, угасна синия пламък, нагълтах се с дим, увих се в завивки от страх, от писъка бягах в съня, клетката гореше във думи, запазих си спомен, всичко беше шега, мъртва изплувах, очите бяха пътека, пристъпих, някога тук, и всичко отново както преди е, смешно плашило,

34рисуващ

Калин Костов фотограф

пишещ

Пламен Христов

рисуващ

пишещ

рисуващ

35

пишещ


Иглика Дионисиева

Мира Недялкова

рисуващ пишещ

Казвам се Мира Недялкова, родена съм и живея в София. Винаги съм обичалa фотографията като изкуство, но започнах с рисуване като също така бях и модел. По-късно през 2007 г. открих фотографията като начин да изразя себе си, която постепенно замени рисуването и се превърна в основен елемент в живота ми. Моите снимки не са точно фотографии, моите творения са нещо между картини и фотографии. В снимките си аз използвам болката като красота, еротиката като един психологически поглед на живота. В снимките ми модела (героинята) не е само хубава, тя задължително трябва да носи в себе си не само радостта, но и тъгата, тя излъчва еротизъм и студенина, тя е изпълнена с наслада..., но и болката е вечно с нея. В творбите ми модела винаги е основен елемент, но в действителност той сякаш липсва, там е само душата ни, душата ми, там съм аз и моят свят. Моите снимки не представят модела – нейните прекрасни форми, или красиви очи. В моите творби очите се почти винаги затворени, героинята е безплътна, голотата остава не-

пишещ

забелязана, еротизма е онова което ни завладява, но не за да възбуди сетивата ни, а за да навлезе в душата, в същността ни... да проникне дълбоко в сърцето и ума ни... да ни помогне да се познаем, да видим от близо страховете и скрите си желания и да ги приемем, да ги приемем за да им се насладим. Голяма част от творбите ми са във вода, това разбира се съвсем не е случайно. Водата за мен е Създаването. Създаването, живота, силата... Водата крие в себе си огромна енергия. Тя е носител на удоволствие и наслада, тя дарява живот, но и крие опасност, заплаха, тя може да ни погуби. Обожавам прозрачноста и чистотата на водата, светлината която отразява и трасформациите които претърпява в контакта си с друга среда. За мен водата е силно еротичен елемент именно с противоположностите които носи в себе си. Водата е тази която утолява жаждата ни и ни спасява. Жаждата за живот на всеки един от нас, жаждата за любов и вечната борба и опит да заличим, да притъпим, да излекуваме болката, тъгата, самотата...

Нейни стихове, разкази и критически материали са публикувани в „Литературен вестник”, стихове и разкази във в. „Литературен форум” и сп. „Пламък”. Други списания, публикували нейна поезия са „Мост”, „Страница”, „Везни” и „Кръстопът”, „Открита литература”, НОпоезия. В сп. „Брод” – проза. Още разкази: в електронните списания „Литературен клуб”, „Диаскоп – комикс” и „Палитра”, в сборника „На шефа с любов”.

36

През 1995 г. е публикувана нейната стихосбирка „Снежност”, а през 2000 г. стихове на И. Дионисиева са включени в антологията „100 години любов”. През 2002 г . е удостоена с втора награда за поезия от конкурса на името на Дора Габе, а през 2003 година е публикувана (след конкурс в Националния център за книгата) нейната втора книга – стихосбирката „Време на изплащане”.

37


кълбовидни като мълнии като вятър мрежести фосфоресциращи като дъно на кладенец но дори тогава не показват пътища отчайващи карти понякога мраморни скулптурни сълзи предопределени като огъня крадци на души ръце

38рисуващ

Мира Недялкова фотограф

пишещ

Иглика Дионисиева

рисуващ

пишещ

рисуващ

39

пишещ


Вечер – като момиче лампата светва. Миг – и долитат рояци насекоми. Едва ли знаят че не са подобни светлина и смърт. Като се блъскат в лампата, тя свети ли по-силно? Като я целуват за последно, дали тя също ги целува?

40рисуващ

Мира Недялкова фотограф

пишещ

Иглика Дионисиева

рисуващ

пишещ

рисуващ

41

пишещ


Васка Мадарова

Диляна Гергова

рисуващ пишещ

Казвам се Диляна и всячески търся красивото. Най-вече у хората. Жест, трапчинка, усмивка... Харесва ми да ги пречупвам през себе си и след това да им показвам какво съм видяла в тях. Харесва ми и реакцията,

пишещ

когато съм ги накарала да се почувстват красиви. Защото те всичките са такива по толкова много уникални начини. И почти никой един от тях не го осъзнава. Нe обичам да крада моменти. Искам моментите да открадват мен и да ме карат да мечтая за следващата снимка.

42

''Така съм създадена, Че предпочитам Да се усмихна, вместо да се намръщя, Да погаля — вместо да ударя, Да повярвам — щом ме погледнат в очите.'' Станка Пенчева По душа съм дете, по сърце - романтичка, а по ум - мечтателка! Харесва ми да чета

интересни книги, да слушам благозвучна музика и да снимам красиви гледки. Вярвам в Бог и се чувствам благословена да бъда обичана. Пиша от 7-годишна и за мен животът винаги е бил поезия. Ту сладка, ту - горчива, но винаги необходима, за да съм цяла!

43


Непреодолимо разстояние Аз съм тук. На последната пряка. Във последния час за обичане. Простосмъртна. Но не като всяка, във която оглеждаш очите си. Нямам име. Погребах го в петък. Да не ти натежава от помнене. После хвърлих по себе си кремък за да вземеш парченце от стомната. И вселена си нямам. В наследство ми остават пробитите грошове. Но в душата си нося вълшебство. И в добрите моменти. И в лошите. Аз съм тук. Но дали ще ме стигнеш или пак ще се спънеш във егото? И на пръсти слепец да се вдигне все еднакво далече е светлото!

44рисуващ

Диляна Гергова фотограф

пишещ

Васка Мадарова

рисуващ

пишещ

рисуващ

45

пишещ


Потомка Наследих този поглед от баба. В него много мъже са се давили. Като буре с барут ми е нрава. Да не ме доближават предатели! Със завета на мама израснах да не свеждам глава пред неправдата. Аз не плача. Аз ставам опасна даже там на дръвника, под брадвата. На безстрашни жени съм потомка! Вместо кръв - имам огън във вените. Не рискувай с такава девойка, ако още си слаб във победите. Че сърцето ми търси героя, а отхвърля без милост страхливците! Зарад мен би ли влязъл във боя без защита, без сабя, без ризница? Би ли стискал ръката ми здраво в болест, в бедност и в дни непоискани? Знай, над мойто сърце има право само истински мъж. Само истински!

46рисуващ

Диляна Гергова фотограф

пишещ

Васка Мадарова

рисуващ

пишещ

рисуващ

47

пишещ


Магдалена Митева

Николай Николов

рисуващ пишещ

Той Професия: Графичен дизайнер. Свободно време и интереси: Фотография, Типография, 3Д визуализация. Какъв искаше да станеш като малък: Моряк. Обичаш: Кашкавал пане. Мразиш: Мразя да мразя. Предизвикателството за теб е: Да се оп-

пишещ

Тя Професия: Програмист. Свободно време и интереси: Свободното време ми е абсолютно непознато, а са ми интересни толкова много неща. Какъв искаше да станеш като малък: Естествено започнах с космонавт и стигнах до актриса. Обичаш: Обичам да обичам. Всичко смислено в мен е любов. Накратко обичам семейството, приятелите, театъра, хубавата книга, музиката, танците и бирата. Мразиш: Чалгата, кича и крайностите! Затова, всъщност чак пък да мразя? Не бих

итвам, да намеря красота в обикновените неща. Все още мечтаеш за: Бяла, спретната къщурка с две липи отпред. Планина или море: Море! И да си почина от морето на море. Какво харесваш в другия: Много от нещата, които не харесвам в мен. За контакт: htpp/www.efectif.com

48

си хабила енергията в омраза. Предизвикателството за теб е: Да бъда себе си, без да се страхувам, че няма да ме харесват другите. Все още мечтаеш за: Пътуването, във всичките му смисъли... Планина или море: Гора! Какво харесваш в другия: Много повече, отколкото съм му показвала! Не би му харесало да говоря за него. Той не обича думите, а живее с мен. Дори и това е достойно за възхищение, нали?

49


Пропусках винаги! Изпусках за да хвана! Надзъртах за малко и тръгвах отново. Докосвах облаците, след това се спънах и останах да се лутам Тихо.... около очите ти.

50рисуващ

Николай Николов фотограф

пишещ

Магдалена Митева

рисуващ

пишещ

рисуващ

51

пишещ


Да взема чаша, Да я полирам до блясък, Да я напълня. Да сложа по малко от Душевността на облака, Усмивката на слънчо, Любовта на тревата, Красотата на цветята, Гордостта на дървото, Чистотата на поточе, Свободата на калинка И нито капка разум, Нито грам познание. Да я разбъркам, Да я изпия, Да прогледна, Да се втурна към себе си. Да те открия, Да ти подам ръка и да тръгнем към нищото. Без страх... Да се скрием от всички.

52рисуващ

Николай Николов фотограф

пишещ

Магдалена Митева

рисуващ

пишещ

рисуващ

53

пишещ


Моника Димитрова

Моника Димитрова

рисуващ пишещ

Не мога да кажа много за себе си… Аз съм 20-годишна душа с тяло, кръстена Моника. Занимавам се любителски с фотография от 4 години. Говоря чрез нея, дишам с нея, често съществувам само в нея. Концептуалната фотография е моят

пишещ

най-добър приятел от малка. Когато не можех да разговарям с хората по начина, по който ми се щеше, посягах към фотоапарата, за да „поговоря с душата си” … Насаме. И мигновено усещах спокойствие. Можеш да ме откриеш само там. Истинска. И вярваща.

Че все още ме има. Че мога да бъда. Че ще продължа. Снимките виждам като оръжие, с което мога да говоря без помощта на думите. Но най-често с тяхна помощ обичам. Душевността ми – такава, каквато не мога да я покажа в ежедневието, често излиза без дрехи и маска във фотографиите.

54

Фотографията и самозаснемането на емоциите и състоянията ми са моите начини да разговарям откровено,без да се страхувам. Ако можеш да ме чуеш чрез очите си, значи можем да бъдем приятели. Ако само ме виждаш, постарай се още мъничко.

55


”пожелавам си любов… и още толкова,за да повярвам…”

56рисуващ

Моника Димитрова фотограф

пишещ

Моника Димитрова

рисуващ

пишещ

рисуващ

57

пишещ


„Докосвай дланите ми без да питаш, покривай раните със свод, Макар да знаеш,че съм жива… Теб питам… Има ли живот?”

58рисуващ

Моника Димитрова фотограф

пишещ

Моника Димитрова

рисуващ

пишещ

рисуващ

59

пишещ


Соня Божкова

Иван Кавалджиев

рисуващ пишещ

Привет! Казвам се Иван Кавалджиев и в момента съм студент в Софийския университет със специалност информатика. Фотографията ми е страст, която ме завладя преди 5 години, когато бях ученик в гимназията. В началото снимах предимно диви животни, а от година и половина снимам активно и изцяло портрети. Портретната фотография ме привлече с това, че всеки човек, който бива заснет, има собствена душевност и различно излъчване, което прави този жанр много раз-

пишещ

нообразен и пъстър. Харесва ми да снимам хора в различни обстановки, както на открито, така и в студио, но любимо място ми е природата. Харесвам меката светлина, топлите тонове и по-слабо сатурираните цветове. Всички тези неща създават нежен почерк, който се опитвам да постигна в моите кадри. Имам нови идеи, които ще осъществя през 2015 и възнамерявам да продължа да се развивам в областта на фотографията.

60

Казвам се Соня. От Добрич – там, в равното, където земята е едно с небето. Живея в София – този „артистичен хулиган“, така лесен за обичане. На 27 години. Завършила съм Природо-математическа гимназия, имам магистърска степен по "Право" и "Бизнес администрация". Но не се идентифицирам с нито едно от тези неща, защото импулсът в мен да пиша винаги е бил много по-силен от всичко останало. Откакто се помня все пиша, все с лист и химикал в ръка...

ЩЪКАЩО е страница във фейсбук, която един прекрасен човек създаде за мен, защото в началото аз не се осмелявах. Сега всичко, което пиша слагам там. А най-безценната награда, която получавам от ЩЪКАЩО са хората – непознати и познати - които ми казват, че тази страница им дава надежда. Защото какво ще остане от нас, ако изгубим надеждата, вярата? Защото за къде сме без нея?

61


Подари ми маргарити. Красиви, бели маргарити. Много маргарити. Любимите ми цветя. Подари ми ги и си замина. Сложих ги във ваза. Дълго се взирах в тях, безпомощна и пътуваща към спомените за нас. Подари ми маргарити. Кога и как разбра, че те са ми любимите цветя? Вървя след теб и късам маргарити: обича ме, не ме обича, обича ме. Истина ли е това? Да смея ли да вярвам? Да смея ли да се поддам? Търся те с поглед, за да разбера дали ми казват истината. Търся себе си, за да потърся смелост да ти кажа, да напиша, да се издам. Върлуващ хаос навсякъде по мен. Предизвика ги с тези бели маргарити. Маргаритите са символ на нежността, знаеше ли това, когато ги остави пред вратата ми и тръгна? Подаряваш нежност, а след това безмилостно жестоко се изнасяш настрани, за да мълчиш. Само ти го можеш. И аз те ненавиждам за това. И вече нямам нищо. Маргаритите увяхнаха. Изхвърлих ги. Завинаги. Затръшнах ги в контейнера без дори да кажа сбогом. Сега се виня за това. А можеше и да е друго. Можеше и да е иначе. Можеше. Но вече няма маргарити пред моята врата. Купувам си ги сама. Прося ги от чужди хора. Търся бялата им нежност. Маргарити. Едва ли някога ще имам пак такива маргарити. Добре че има макове, лалета, хризантеми и божури, та дори и клиширани рози. Те също значат много. Само не и теб. Само не и нежност. Само не и бяла топлина. Само не и твоето присъствие. Как да се откажа от любимите си маргарити? Сега е късно. Утре ще го мисля. Ще стана рано. Ще се изтупам. Ще забързам крачката си и ще хукна напред към червените полета от макове. Сега е късно. Късно е дори за маргарити. Остави ги вече тези маргарити – от закъсняла обич винаги боли. Не го ли знаеше, когато цъфна с тях пред моята врата?

62рисуващ

Иван Кавалджиев фотограф

пишещ

рисуващ

Соня Божкова пишещ

рисуващ

63

пишещ


Притихвам. Притихвам плахо. Притихвам и се опитвам да не мисля. Да пропусна. Да отмина. Да не забелязвам. Да изкореня. Да изпепеля. Да залича. Да задмина. Притихвам. Притихвам плахо. Животът има свои правила. А ние... ние ги учим в движение. Понякога навреме. Понякога късно. Понякога никога. Животът има своя представа за нещата и винаги намира начин да предложи своите опции. Ах, Животе! Ах, мой стари развратнико! Блестиш, а после се чумериш. Изпитваш до последно настървената ни отдаденост да те надбягаме, да те измамим, да кривнем, да създадем нова пътека. Ах, Животе – непознат познайнико, отвеждаш ни в приюта си за малко, за да засееш в нас семена надежда и мечти. После ни изпращаш в гората – сами. Уязвими. Скитници. Премръзнали. Голи. Нахлузили отгоре си само волята си. Само тя ни пази. Само тя единствена. Така играем с теб от векове. На котка и мишка. Стражари и апаши. Аз отгоре, ти отдолу. После пък обратно. Въртим се вечно в кръг без да забелязваме дори. Ах Животе, мой мистериозен любовнико – откак се помня все с вятър ме замеряш. Пускаш го отгоре ми като вихрушка. Насрещен. Наобратен. Крив. Усмихнат. Зъл. Непостоянен. И с движение. Ах Животе, мой вечни своднико – не разбра ли ти? С волята си пазя се от него. С воля бягам и не спирам. С воля мисля и те гоня. Посоката на твоя вятър никога не следвам. Ах животе, мой спътнико – а не е лу туй най-голямата ми грешка?

64рисуващ

Иван Кавалджиев фотограф

пишещ

рисуващ

Соня Божкова пишещ

рисуващ

65

пишещ


Илия Деведжиев

Нони ПанайотовKnartis

рисуващ пишещ

Когато Чворецът, умил хипосферичната си гуамилност, разпрегне воплите на антипривичните паралелни паспалии и осее бисфичната си опелност, насочвайки претрепналото ни постликьорно самовиносване към феята на поливарната етапност, полагайки зрялата си пестфична умоспекаемост в контекста на епохалната галвичност

пишещ

на сюжетно втръбеното и леко завилирано субобострие, завладяло изцяло пешността на тежката ни аскетика, придобила маската на прежна и безкаминна утопливост, фенербахчевизмът на смесливата ни егоитика ще съзрее в една по-лакирна векомлечност, престъпила гранливостта на волевата авкорстика.

66

С какво съм писал през живота си? Молив, писалка, химикал, пишеща машина, компютър.... и пак молив. Голяма работа е моливът. В ерата на голямото летене до Луната става ясно, че като няма гравитация в космическия кораб, химикалът не пишеееее.... и се почва едно изобретяване – НАСА влага милиони за създаването на средство, пишещо в безтегловност. А детето на един от изобретателите го попитало: – А защо космонавтите не пишат с молив!?... А!?

Моливът има гума. Моливът пише и когато си легнал по гръб. Мирише на дърво. А графитът е неосъществен диамант... Да се чуди човек защо и двете стихчета тук не съм ги писал с молив? Пък един човек имал химически молив. И под влияние на хидроксилните производни на въглеводородите си бръкнал с него в лявото ухо. Евстахиевата тръба казала ла минор, а тъпанчето – пук! И написали акт на учителката по химия, а учителят по пеене си купил аспержи. Голяма работа е моливът.

67


аз живея в една малка българийка между две очи две уши голо теме и излъскан от шамарите на големите врат

68рисуващ

Нони Панайотов-Knartis фотограф

пишещ

Илия Деведжиев

рисуващ

пишещ

рисуващ

69

пишещ


БЯЛ ВЪЛК/ЧЕРЕН ВЪЛК яж не яде зад гърба ми краде и със другия си поделя храната ... посивяха и двата

70рисуващ

Нони Панайотов-Knartis фотограф

пишещ

Илия Деведжиев

рисуващ

пишещ

рисуващ

71

пишещ


Мира Христова

Вили Тодорова

рисуващ пишещ

Предизвикателство е да можеш да разкриеш себе си пред света по-свой собствен начин и да оставиш следи. И нe са ли следите точно това, което прави живота ни значим, пълноценен и истински изживян? Е, тогова аз бих нарекла своето изкуство начин да изживея живота си по раз-

пишещ

личен и индивидуален начин. Чрез силното въздействие на чернобелите фотографии искам да пресъздам своите емоции и чувства и по този начин да се усети онова състояние на обекта, което заснето, го превръща в произведение на изкуството...

72

Здравейте! Казвам се Мира Христова, на 23 години съм, живея и работя в чужбина, завършвам образованието си в България. Работата ми е околосветско пътешествие, понякога казвам "Здравей" на един език, а "Лека нощ" на друг. Вятърничава натура съм. Колекционирам изгубени мисли и копчета, както и въз-

дишки в метрото. Научих, че писането е езикът, който всички говорим интуитивно. Езикът, свързващ хората. "Обичам те" е мултинационално, интергалактическо, междузвездно, свръхчовешко, любимо. Да го казваме по-често.

73


Капки безвремие Безтегловна игра на гоненица между мен и Вселената. Пътна карта без посоки. Счупен компас без стрелка. Сочи винаги никъде. Пясъчен часовник, пълен с въздух. Стрелките на дърветата показват часа на Земята, а ръцете ми сочат оставащия брой вдишвания. Бягам и се опитвам да не дишам, за да живея по-дълго. Сянката ми е дълга точно три наносекунди, душата ми тежи колкото зрънце пшеница, по-млада съм от теб, но по-стара от нея. Вчера ще бъда вечна, а утре бях никоя. Осем вдишвания и едно мигване. Толкова е нужно за да се събудиш. За да заспиш,съм нужна само аз. Вървим взаимно един на друг в стъпките аз в твоите обувки, ти в моите Бягаме един от друг и изгубени търсим отново намерената вяра в мислите си. Намираме единствено сънища.

74рисуващ

Вили Тодорова фотограф

пишещ

Мира Христова

рисуващ

пишещ

рисуващ

75

пишещ


Няма пътища на вярата. Няма вяра в пътищата. Нищото е всеобхватно, обгръща, целува, усеща и слуша трепери, изтръпнало от трепети, накрая се измори от бездействие и заспа,свито на кълбо. Показалецът на лявата ми ръка посочва многото малко хора. Истинските стрелки сочат малкото истински хора. Една капка. Две капки. Небето капе. Морето капе. И в тези дни на непрестанни валежи капят блуждаещите мисли в косите ми: наистина ли всички дъждовни капки умират щастливи, изживели мечтата си да докоснат, да се попият в пръстта, а всички морски и всякакви капки мечтаят единствено да бъдат понякога дъждове? И дали всяко късче вода в краткия си живот съществува и чувства в своите молекули и се влива в морната,жадна земя и умирайки, дарява живот, както кръвта се влива в сърцето, и както аз, грешницата, умирам, вливайки се в теб.

76рисуващ

Вили Тодорова фотограф

пишещ

Мира Христова

рисуващ

пишещ

рисуващ

77

пишещ


Пъзел Има нещо прекрасно в агонията, някой ще каже болката кара невроните да изтръпват така, вярвам, се усилва тяхната сетивност ако е така, аз съм опънато тетиво на лък но е нужна правилната ръка, за да ме упъти в правилната посока а целта няма значение, защото аз ще изгоря, преди да я достигна.

78рисуващ

Вили Тодорова фотограф

пишещ

Мира Христова

рисуващ

пишещ

рисуващ

79

пишещ


Мария Димитрова

Mery Core

рисуващ пишещ

Mery Core е псевдонимът на авторката Мария Димитрова. Тя развива собствена линия от компетентности. Mery Core е фотограф, модел, ретушьор, стилист, художник и писател. Родена е в Плевен, в семейство на художници, музиканти, актьори и писатели. Там завършва Професионална гимназия по облекло и текстил. От 2001 година Мери застава зад фотокамерата като модел голо тяло в град Варна. Взима активно участие в множество фотографски пленери и изложби. Няколко кадри, с нейно участие, получават престижни награди от конкурси в България и чужбина. По това време учи Графичен дизайн и се развива в сферата на стилистиката.

пишещ

Тя продължава кариерата си и след 2013 година, когато се мести в град София. Там фокусира работата си освен върху артистичната нуди фотография, но и върху модата и портретите. Организира фотографски пленери, уърк-шопове и семинари. Взима участие в няколко изложби като фотограф. Развива таланта си, като моден стилист и дизайнер. Пише сценарии, разкази и поезия. Рисува и изработва ръчно реквизитни облекла, бижута и аксесоари за фотография и кино. Взима участие като актриса в късометражни филми и реклами. А по настоящем снима собствени фотосесии и работи като ретушьор.

Пишещ, рисуващ, стилист Вярвам в силата на думите, особено когато те са написани върху белия лист. Всяка творба на даден автор носи в себе си частица от собсвената му душа и ни пренася в различни светове. Това е магията на писането и точно тази

80

магия плени сърцето ми още когато бях 10 годишна. Т огава написах първия си стих и спечелих награда за млади таланти в гр. Плевен. Все по-малко време ми остава за писане, но никога няма да го изоставя напълно.

81


ОТКРОВЕНИЕ Живях лудежки и скандално, стихове скандални ви написах. В себе си вглъбена и витална, с нежност странна тоя свят орисах. Тъмни страсти вилняха в очите ми. Тайни пътища нощем ме викаха, да споделя може би дните им...Черни картини в очите се скитаха! Неспокойният здрач все ме мамеше, с дъх на лудост по прашните барове. А в очите, сърцето се давеше, щом на мотор светваха фарове!... Много снимки раздадох на всички Ви, много скъсах, изтрих и забравих. Други прах ще събират до края ми, а всичко за Вас ли направих? Все се питам дали ме познахте, онази истинската - чиста Мария или скрита под маските тежки ще остана все там да се крия? Тъй живях все на крачка от грозното. И компаса си често изгубвах! Пропилях и проскитах живота си, а очаквам поредната лудост!... За Вас съм чуждо, непривично тяло, заседнало в окото Ви до гроб! За Вас звезда съм, в полунощ изгряла, нестоплена от вашата любов!!! С Вас илюзии не се сбогувам...Най-накрая с Вас ще се простя! Още малко ще се полюбувам, на вятъра, музата и лудостта... Грешах, живях скандално и картини странни Ви описвах! В себе си вглъбена и витална... Всъщност за любов света орисвах!

82рисуващ

Mery Core фотограф

пишещ

Мария Димитрова

рисуващ

пишещ

рисуващ

83

пишещ


ПРОЩАЛНО Любовта си подтиснах в мълчание! Всяка ласка забравих, спестих! И заключих свойто страдание, А да те моля отново – не бих! Има болка, има страх и предателство! Ето така и на мен измених! Спестих ти днес свойто ласкателсво! Свят без ласки – посочен, открих! Исках само да чувам смеха ти! Да ме галят две нежни ръце! А когато до тебе се сгуша, Да усещам, че имам криле! Търпеливо те чаках на прага, а Ти се затваряше в себе си сам! Проблеми в досадната работа... И твоя свят, за който нищо не знам! Преструвам се,че нищо ми няма! Пореден ден, заключен в лъжа! Свиквам ли да живея в измама? И все престорено да се държа? Аз разбрах, каква е вината ми! Спрях да търся, къде ли сгреших! И приех, че това е съдбата ми, А сърцето от тебе си скрих! Тъй ужасни са грешките – зная! Болни грешки, непростими дори! Че за прошка днес да се кая, Да те моля – не мога...уви! Аз назад немога да върна Времето, любовта и съдбата! Моля се само утре да зърна Пак усмивка от теб на вратата! И с последна надежда се моля, Пътя към теб да не е изгорен! И с последни сили и воля, Ти оставям частица от мен!

84рисуващ

Mery Core фотограф

пишещ

Мария Димитрова

рисуващ

пишещ

рисуващ

85

пишещ


Ренета Кирилова

RenkArt

рисуващ пишещ

Ренета Кирилова /RenkArt/ …творя…постоянно…в различни форми…както ме улучи музата- пиша, рисувам, правя колажи…снимам…и винаги е експресивно…емоционално…на един дъх...! Тези мои страсти постоянно се преплитат…но от известно време фотографията държи челното място…и не ме пуска и за миг!

пишещ

…Тя е като дневник на чувствата ми…. моят начин да опознавам…и да изразявам… моят начин да обичам… ... Харесвам приказното…мистичното… нежното… …харесва ми, когато кадърът разказва и те кара наистина “да виждаш”… …да мислиш…да дишаш………дълбоко!

…да гали сетивата, да пробужда спомени…нежност, да разпалва страсти и фантазии…да докосва само с поглед…с жест…с усмивка… Понякога възприемам и поднасям кадрите си като илюстрация…явно художникът в мен все още търси изява…:) Често използвам диптиха като изразно средство…да загатна…да допиша с мно-

86

готочие…като стих… …понякога наистина с кадъра се ражда и стихът… Доволна съм, когато успея да сътворя “кадри-поезия”, когато успея да усмихна или да накарам хората да съпреживеят емоцията ми…защото за мен фотографията е изкуство на сетивата- почувствано…и уловено…с душата.

87


ПОНЯКОГА Усещам тефлуиди вълнение трепет понякога просто секунди в които очите ти влизат във мен като взрив и превземат дъха ми до болка после бързо страхливи безпомощни ме оставят в страни и си тръгват без думи и без обещания очите ти в мене понякога.

88рисуващ

RenkArt фотограф

пишещ

Ренета Кирилова

рисуващ

пишещ

рисуващ

89

пишещ


ТЪРСЯ ТЕ Рано сутрин докато тишината все още кротува по небцето а мисълта за бънджи скок е по-заспала и от сън задържам 2-3 прозявки и тръгвам за някъде без билет и пътна карта знам само името ти и че трябва да те срещна все тая съдбата ще те намери ако поиска ще опипа делничното ти с най-страстното на пръстите си ще те има като месечен абонамент ако поиска. Искам! Рано сутрин докато слънцето се подпира на ръба на простора и жълтото изяжда синьото на очите ми тръгвам по памет стиснала под мишници доброто си поведение вървя между паралелите и меридианите на твоето някъде и те припознавам. Всяка сутрин рано докато кръстосвам улиците правейки се че не търся теб именно това ще правя.

90рисуващ

RenkArt фотограф

пишещ

Ренета Кирилова

рисуващ

пишещ

рисуващ

91

пишещ


Краси Ст М

Кристиян Енчев

рисуващ пишещ

Здравейте! Аз съм Краси Ст М - учител по професия. От 5 години се уча да крада моменти и да улавям различните състояния на природата. Моето мото е: Да се намираш на красиво място – не е най-важното! Да познаваш отлично фотоапарата си – не е най-важното! Да заснемеш много кадри – не е найважното! Най-важното е да видиш това, което другите не забелязват, да го заснемеш, и да им го покажеш! Зад гърба си имам няколко самостоятелни изложби, десетки първи места в национални и международни фотоконкурси. Мои снимки са показвани в Лондон,

пишещ

Кристиян Енчев е роден на 2 октомври 1968 г. в София. Завършва философия в Софийски университет „Св. Климент Охридски“, а през 2005 г. придобива научна степен доктор по логика. Понастоящем е доцент по философия в Института за изследване на обществата и знанието към БАН. Автор е на научни студии и статии, публикувани в периодични издания и сборници, както и на монографичните изследвания: „От интенционалност към интензионалност. Логическият път на виртуалисткия трансцендентализъм“ (2009), „Логика и социални критически онтологии“ (2010). С хендмейд бижута се захваща през 2010 г., по това време се присъединява и към ръкоделната група Handmade crew.

Варшава, Москва, Братислава, Люксембург, Китай, Турция и др. Върхът за мен беше спечелването на първо място в отворената категория за природа и диви животни в конкурса на „Сони 2013”, в който участваха 122 000 фотографии. За мен фотографията е хоби, което ми дава възможност да се слея с природата, да общувам с нея и да покажа частица от този диалог в кадрите си. Опитвам се да предам част от знанията и уменията си на моите ученици – водя кръжок по фотография и също така обучавам деца по проект. Участвах в мастер класовете на Световната Фотографска Организация. Също така провеждам двудневни макро семинари в страната.

92

Участва в различни арт изяви, в периодичните издания на „София диша“ и Арт фестивал „Изкуството – мисия възможна“. В съавторство с Борислав Стоянов създава серия инсталации под надслов „Илюскриптури“, представени в “Галерия А+“ в Нощта на музеите и галериите – Пловдив 2014, както и в столичния „Арт кафе клуб 21“. Има няколко музикални изяви, включващи и собствени композиции. Член е на първия състав на „Виолетов Генерал“. Заедно с арт рок група Gussfle Gen взема участие в два концерта през 2014 г. – в „Рок бар Фенс“ и на открита сцена към „Малък сезон 2014“ на Театрална работилница „Сфумато“.

93


телата ни са облаци в течното стъкло на света дишаме през думите и изреченията докато размазана от юмрук мушица не постави точка върху третото ни око

94рисуващ

Краси Ст М фотограф

пишещ

Кристиян Енчев

рисуващ

пишещ

рисуващ

95

пишещ


последните залци от лятото предъвквам особено бавно и внимателно за да не ме завари задавен до смърт есента

96рисуващ

Краси Ст М фотограф

пишещ

Кристиян Енчев

рисуващ

пишещ

рисуващ

97

пишещ


Димитър Христов (54ka)

Жана и РуменЖаР

рисуващ пишещ

Като художник фотографията за мен е едно необятно поле от възможности да експериментирам. Не се ограничавам в изразните средства. Харесва ми да прилагам стилове и

пишещ

ОпоЖаРяването между нас започна преди повече от 40 г, когато бяхме деца... Душите ни се обединиха в едно цяло и от уникалната емоция, избухна творчеството ни... Нашето единство е между Пишещ и Муза,които постоянно си сменят местата... Ние преливаме един в друг и изразяваме нашето отношение към живота, любовта, болката и тъгата, към всичко онова, което чувстваме зримо и незримо, стаено в нашата сбъдналост или в минали неслу-

техники присъщи на класическата графика и живопис, да преплитам реалният образ с нереална атмосфера. А конете са любима тема във фотографиите ми.

98

чили се събития,мечтаем за бъдещи копнежи, изповядваме сърцата си, обичаме, шептим сбъднати молитви, осъзнали своите безсънни надежди, бленуваме за нашия скътан рай и споделяме думите скришни... ЖаР е нашето сливане в Безкрая, осъзнато и лирично, наяве и насън... ЖаР са нашите изплакани слова и горчив рефрен... ЖаР е нашата луднала пътека... ЖаР е нашата Истина...

99


ДУШАТА МИ... Душата ми е огнен стонпламтящи стапящ бурен вятър... Душата ми е вихрогонлетящ-незнайно где.. и по-нататък... Сълза-в душата ми росисълзапроронена-така горчива... Не закъснях ли.., и дали не изгоряхсред пламъци стоя-обливан..., посрещнал с гола гръдстрастта-

100 рисуващ

Димитър Христов (54ka) фотограф

пишещ

Жана и Румен - ЖаР

рисуващ

пишещ

рисуващ

101

пишещ


на чужда младост..., оя пътласърцето ми в нерадост... Душата ми е горест, стон и скръбпотънала сълзанеобяснима..., и вихър..., и прекършен клони ромон на поток....,и зима.. Душата ми е страст и гласмечта подгонена...-красива... и вопъл..., и безумна сластнечута дума...-дива... отприщена река...,порой...залялпросъскващ пламък...разсипана искра-в безброй звезди...и стоплен камък... Душата ми е огнен стонизгарящи гори за двама... Намерих те... Прекършен клон. Сами сме...Други няма...

102 рисуващ

Димитър Христов (54ka) фотограф

пишещ

Жана и Румен - ЖаР

рисуващ

пишещ

рисуващ

103

пишещ


Албена Зографова

Милена Иванова

рисуващ пишещ

Здравейте! Аз съм Албена. Обичам да улавям очарованието на момента, но най-много харесвам да снимам хора. Най-различни и по най-различен начин - както аз ги виждам; както те биха искали

пишещ

Аз съм Милена. Пея, свиря, композирам - всичко между мен и мен самата. Моят двигател не са радостта и щастието... Това е тъгата по неумолимо тръгналите си неща, черната яма на самотата…После страданието, което първо те реже като с нож, но после те смирява и разширява като голямо, тихо езеро. Опитвам се да пречистя и извадя на дневна светлина тези неща. Да им придам звук, форма, цвят и да станат някак други... Искам ми се да виждам красивото, дори там…, в дъното на кладенеца. По този начин общувам и бягам едновременно.

да се видят; непринудено или съвсем нагласено; докато работят, докато си почиват или докато се забавляват, а понякога докато са себе си... Случва се да снимам и други неща.

104

Не обичам илюзията, защото често ставам нейна жертва, но моя най-голям стремеж си остава свързването... Копнежът по свързване и доверие. Отиването при другите. Обичам да се доверявам и да правим неща заедно с други творци, но се оказва, че рядко имам смелостта… На живота гледам като на случаен проблясък. Експеримент, който ражда други, по-малки и по-малки, и се забавлявам. Така е и с правенето на моята малка, наивна, тъжна музика. Тя е моя смисъл. Днес. Утре може да е друго...Ще видим…

105


СЛЯПО ОГЛЕДАЛО Зеещо - пронизани от болка непозната Смаяно - невярващи, наивни Чувствата подведени изгарят до червено В сляпо огледало Трепетно - очаквано щастието тайно Винаги поема в две посоки А мислите объркани потъват уморени В сляпо огледало Тихо, тихо спи едно сърце Бавно ще се пуснат две ръце Нежно, в споделена тишина В обич се разделят две сърца Всеки ден е по-далеч от миналото лято Спомен от ръцете ти любими Мигове пропуснати изтичат безнадеждно В сляпо огледало Тихо, не буди това сърце Бавно ще се пуснат две ръце Нежно, в споделена тишина В обич се разделят две сърца

106 рисуващ

Албена Зографова фотограф

пишещ

Милена Иванова

рисуващ

пишещ

рисуващ

107

пишещ


МАЛКАТА УЛИЦА Улицата по която заваля дъжд Улицата по която теб те няма Кога беше -с теб двамата се разхождахме по тази, нашата улица Сега съм сама, Чувайки още ехото от пеенето ти Преминава през сърцето ми твоя образ И днес ми остава една усмивка Остава ми само нежната ти усмивка Все по-далеч в изминалите сезони Все по-далеч...

108 рисуващ

Албена Зографова фотограф

пишещ

Милена Иванова

рисуващ

пишещ

рисуващ

109

пишещ


Blue Hello

Blue Hello

рисуващ пишещ

Неотдавна, през един лют януарски ден започна моето житейско, духовно и творческо начало. Тъй като не помня нищо от този ден, ще ти разкажа какво стана понататък. Като дете исках да стана пожарникар

пишещ

или ветеринар, все професии, при които се спасяват хора, къщи и други разни неща. Така или иначе не станах нито едното от двете. Затова пък, когато пораснах хванах фотоапарата и реших, че ще спасявам хората от лошото им настроение. Разбира се

110

има някои тънкости. Работя по собствена рецепта и ТУТАКСИ ще си призная как я приготвям. Слушай сега, много е лесно. Значи – първо набирам много сини подправки, след което прибавям две супени лъжици жълто(но не повече), размесвам полученото със свежо заглавие и поднасям

докато е топло. С тази кулинарна бъркотийка гощавам хората и се надявам да им е по-малко темерутесто докато я консумират. Ами, аз съм Блу и обичам да те усмихвам, толкова простичко! :0)

111


Tear for... Избирам си днес да бъда море Напук, че деня вън е снежен Избирам си днес да бъда добре До кости мокър, солен и разнежен Вълна си избирам да бъда аз днес Стъпалата ти нека обливам Да си моят адрес избирам си днес И песъчинки в крачола ти скривам И ако случайно зърна сълзите ти Защото някой ранил е сърцето Ще пратя чайка да разроши косите ти P.S. – С любов от Морето.’

112 рисуващ

Blue Hello фотограф

пишещ

рисуващ

Blue Hello пишещ

рисуващ

113

пишещ


Заспал съм на лампа От автора: Привет море, писмо ти пиша От бюрото на забързания град Положението при нас е студ и киша Стомахът пълен, а в душата глад Навярно ти усмихваш я сега Онази там, трепереща девойка Дето с ботуши зашива брега В солено-пясъчна-тайнствена кройка Ах, как ми се иска да бъда със вас В такава нощ свръх размечтана Да викам от щастие и останал без глас Ръката й нежна да хвана Ще се срещнем със тебе скоро на кея И с луна, и с вълни ще мечтаем А дали ще се видим отново с нея Остава на нас да гадаем

114 рисуващ

Blue Hello фотограф

пишещ

рисуващ

Blue Hello пишещ

рисуващ

115

пишещ


Blue Hello Невъзможно ми е да съм твой!

116 рисуващ

Blue Hello фотограф

пишещ

рисуващ

Blue Hello пишещ

рисуващ

117

пишещ


Анотация... Малко обяснения по тая фотка Има някаква meri_an-ска нотка Хоризонтът тук изправен Бе, няма друг на него равен Има сякаш е-design Така да бъде, викам -файн Ще ти кажа още, само момент... Ъъъ да, има даже Блу акцент Приключвам с таз история балканска, Че стана работата бетер pishman-ска

118 рисуващ

Blue Hello фотограф

пишещ

рисуващ

Blue Hello пишещ

рисуващ

119

пишещ


Кристин Димитрова

Александър Костадинов

рисуващ пишещ

Кристин Димитрова - фотограф : Прилично неприлична. Виждаща, не само гледаща. Живее, а не съществува само. Родена в Плевен, с бензин в кръвта. Щастлива от факта, че може да представи вижданията си за нещата през обектива/очите си. Интерес към: показване на красотата,

пишещ

която е навсякъде, графичен дизайн, моторни спортове, Япония. Или да е черно-бяло или да е много шарено, няма 50 процента. Парадокс. Нарушава правилата, чак когато добре ги е научила. Често си играе с огъня, погълната от целите си-мечти.

Искам някой ден да анализират работата ми, живота ми. И дано най-сетне разберат

120

какво е искал да каже автора, защото: Изразявам това което чувствам, а аз не знам какво чувствам.

121


'за всичко може да се пише' Стиховете без глаголи сякаш голи са пред мен. Само ти обличаш ги във смисъл, само ти обичаш мойта мисъл дето ражда тез слова и хилядите самоти които крият се във мен. и карат ме да пиша. Само тя, лекува ме от самота.

122 рисуващ

Кристин Димитрова фотограф

пишещ

Александър Костадинов рисуващ

пишещ

рисуващ

123

пишещ


Вземи си череша От черната посребрена срам, ще е тъй сладка и тъй ще и горчи, както аз гледам в твоите очи. Черешите, не са най-сладки подарени. Нито купени, нито заделени. И жените не са най-желани от мене, щом са подредени. Сладостта им идва, щом бера ги от върха. и диви са, неопетнени.

124 рисуващ

Кристин Димитрова фотограф

пишещ

Александър Костадинов рисуващ

пишещ

рисуващ

125

пишещ


"Зависи от случая" Обувките й и те като мислите ми бяха често мръсни, прашни, кални, целите покрити със следи от свободолюбие, но да не би съдбата да оставя отпечатъци по остатъците от мен с нейните подметки? Зависи от случая. Обувките й и те като намеренията й бяха чисти, обичаше да настъпва

126 рисуващ

Кристин Димитрова фотограф

пишещ

Александър Костадинов рисуващ

пишещ

рисуващ

127

пишещ


Димитър Георгиев (garmiga)

Теа Денолюбова

рисуващ пишещ

Казвам се Димитър и съм благодарен, че около нас има толкова много красота – природа, архитектура и най-вече добри хора! В по-голямата част от времето си съм консултант в областта на информационните технологии. В свободното си време се отдавам на всеки възможен момент да бъда на някое красиво място с любим човек и да използвам възможностите на фотоапарата, за да

пишещ

пресъздам красотата, която виждам. Макар, че имам повече опит в снимане на пейзажи в последната една година съм силно привлечен от красотата, която е скрита във всеки един човек и основно снимам портрети. Искрено се наслаждавам на моментите, когато хората се чувстват красиви на снимките ми!

128

Казвам се Теа Денолюбова, на 21 години съм, от Варна. В момента съм студентка по аrt direction в Милано. Автор съм на две книги - “Сложи ме на пауза” и “Боян”, (изд.Сиела, редак-

тор Елин Рахнев, илюстратор Кольо Карамфилов). Обичам писането, пристанищата, фара, Отис Рединг, да бъда с любимите си хора и да мечтая.

129


докато аз и ти спорим какво правят онези двамата в яхтата закотвена близо до брега дали вечерят на свещи дали той й сипва бяло вино или шампанско или отдавна вече правят любов моята ръждясала стълба на вълнолома е поправена и на нея вече може само да се плаче тогава ти ме поглеждаш и изпиваш сълзите ми точно както съм го писала преди това точно по същия начин духа лек вятър и отдалеч се чува джаз а машините на пристанището са като от песен на пинк флойд в ръждив цвят сепия само рибарите са черно-бели

130 рисуващ

Димитър Георгиев фотограф

пишещ

Теа Денолюбова

рисуващ

пишещ

рисуващ

131

пишещ


докато пиша осъзнавам че няма никакъв смисъл нали небето се сля с морето създадоха хоризонт който се изтри в тъмнината от прекалено щастие или от притварянето на очите й на онази яхта на която сякаш съм била може би защото в тъмното море приличаше на луната която липсваше на нашето нощно къпане когато нямаше и помен от сълзи сълзите са за стълбата в морето се шепне вълните също чуват

132 рисуващ

Димитър Георгиев фотограф

пишещ

Теа Денолюбова

рисуващ

пишещ

рисуващ

133

пишещ


Светлана Бекярова

Силвия Великова

рисуващ пишещ

Казвам се Светлана Бекярова, и от около 8 години фотографията е моя основна страст. Започнало като хоби почти случайно, бързо се превърна в жажда за творене, предизвикателство към въображението и

пишещ

начин за споделяне на идеи и картини. Фотографията е изкуството, което ме кара да търся неспирно около себе си, да рисувам концепции мислено и да откривам вдъхновение в неочакваното.

Силвия Н. Великова, на 36 години, завършила специалности: „Българска филология“ и „Право“ във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“; работи като юрисконсулт в Община Разград; публикации: издадена сти-

134

хосбирка “Погребан ангел“. Дипломна работа на тема: „Митът за сътворението в „Канелените магазини“ на Бруно Шулц.

135


Черните пеперуди пораснаха. Станаха жени и сега даряват сълзите си на времето, което ги отминава. Черната земя погълна очите на черната котка

тази,

която до вчера гледах.

Сините бисери

ме излъгаха

за вечността.

Черната тъмнина довя студа на забравата. Черните клавиши на пианото спуснаха гилотината. Черното заигра с шарените ръце на природата. Само аз, останах да търся небето.

136 рисуващ

Светлана Бекярова фотограф

пишещ

Силвия Великова

рисуващ

пишещ

рисуващ

137

пишещ


ИЗСЪХНАЛАТА ПЕПЕРУДА Вино от глухарчета си направи. На земята го излей Опий пръсттатази, която ме роди. Вино от глухарчета ми дай. Полей ме като цвете. Аз... изсъхналата пеперуда на земята. Ти... Големият човек. Вино от глухарчета си набери от моите криле. После ще се превърна в дъга и след полета до лилавата лоза отново ще умра, защото съм изсъхналата пеперуда от съня.

138 рисуващ

Светлана Бекярова фотограф

пишещ

Силвия Великова

рисуващ

пишещ

рисуващ

139

пишещ


Минко Михайлов

Владислав Христов

рисуващ пишещ

Здравейте, казвам се Минко Михайлов, професията ми е хидробиолог, а фотографията е моето хоби и страст. Обичам със снимките си да улавям емоции и да разказвам истории. Всичко около нас е прекрасно и неповторимо, само трябва да се почувства и види. С фотографията успявам да направя реално и нереално пътешествие из широкия свят. Тя е ключ към нови и непознати светове и познанства. Назависимо дали снимам хора или природа се опитвам да уловя мига, онзи миг,

пишещ

който никога повече няма да се повтори. Фотографията е предизвикателство за мен, отивайки на ново и различно място, винаги се опитвам да го покажа така както аз го усещам, да го почуствам и после да го пресъздам през моята душа и моите очи. Фотографията за мен е пътуване в света на формите и светлината, тя е не само гледна точка, емоция или моментен отрязък от време, тя е всичко онова, което се събира в една дума - СТРАСТ.

140

Владислав Христов е роден през 1976 г. в гр. Шумен. Живее и работи като журналист и фотограф в София. Издадени книги: "Снимки на деца" (кратки прози, 2010), "Енсо" (поезия, 2012, номинирана за наградата "Иван Николов"), "Фи" (поезия, 2013), "Германии" (поезия, 2014). Член e на "The Haiku Foundation".

Носител е на първи награди от национални и международни конкурси. Три поредни години е в класацията на 100-те найкреативни хайку автори в Европа. Има публикации в изданията на Американската хайку асоциация, Световния хайку клуб и мн. др. Текстовете му са превеждани на 13 езика.

141


хванах трамвай в грешна посока след няколко спирки се озовах на едно поле извън града пеперудите танцуваха по двойки вятърът поклащаше дивите цветя тогава си зададох въпроса коя посока всъщност е вярната

142 рисуващ

Минко Михайлов фотограф

пишещ

Владислав Христов

рисуващ

пишещ

рисуващ

143

пишещ


хванах трамвай в грешна посока след няколко спирки се озовах на едно поле извън града пеперудите танцуваха по двойки вятърът поклащаше дивите цветя тогава си зададох въпроса коя посока всъщност е вярната

144 рисуващ

Минко Михайлов фотограф

пишещ

Владислав Христов

рисуващ

пишещ

рисуващ

145

пишещ


искам да умра в малко немско градче никой да не разбере за моята смърт да минат дни да се вмирише целият квартал чак тогава от благоприличие един съсед да ме попита как съм със здравето

146 рисуващ

Минко Михайлов фотограф

пишещ

Владислав Христов

рисуващ

пишещ

рисуващ

147

пишещ


Артин Шахбазян

Красимир Вардиев

рисуващ пишещ

Казвам се Артин Шахбазян Роден съм през 1965 в Пловдив. Завършил съм Строителство и архитектура. Фотографията за мен е любов и страст – начин на живот. С камерата си се опитвам да уловя уникалният заобикалящ ни свят. Да представя интересни истории и завладяващи моменти от пътешествията си. Изключително много обичам природата. Обикалям в България и чужбина. Но за мен, най-прекрасното място от всички, си остава – Родопите. Старая се да запечатам момента. Сним-

пишещ

ката трябва да „говори”, трябва да „разказва” и да предаде емоцията от неповторимостта на мига. Контактът ми с хората, които снимам, също допълва и хвърля още повече светлина върху цялата картина. От известно време фотографията от хоби се превърна и в моя професия. Имам студио за професионални фотосесии и широкоформатен фотографски печат. Участвал съм в изложби, български и международни конкурси, конкурси на FIAP. Спечелил съм редица награди, почетни дипломи и грамоти. Член съм на Национално Сдружение Фотографска Академия Янка Кюркчиева.

148

Красимир Вардиев е роден в град Белослав през 1978 година. Завършил е Шуменски университет "Епископ Константин Преславски". В периода 1998-2003г. е носител на десет литературни награди от национални конкурси,съответно за поезия, проза и критика. През същия период е съорганизатор и учасник в акцията “Улична позия”, инсталации и пърформанси, заедно с литературен клуб “Боян Пенев” и артгрупа “Завой”. Дебютната му стихосбирка “Бордюр” излиза през 2000г. чрез конкурс на “Свободно поетическо общество”. През 2001 г.книгата получава наградата "Южна пролет".

Отличен е с втора награда в конкурса за Кратка проза (2005), организиран от LiterNet & Erunsmagazine.Втората му стихосбирка “Симбиоза” излиза през 2007г. в общо книжно тяло с “Вестибулария” на Антоний Петров, чрез конкурс на отдел “Култура” на община Шумен.Третата му поетична книга „Плесен” излиза в края на 2013 година. Негови текстове са включени в антологията на българската поезия „Сезонът на деликатния глад”, излязла в САЩ. Негови текстове излизат през годините в “Литературен вестник”, “Литературен форум”, “Ах, Мария”, “Северняк”, “Златоструй” и сборниците “Невербална комуникация” и “Наопаки”.

149


балканската къща по хели лаксонен купих тази къща заради прегърналата я хортензия красотата е обречена оказа се че корените са в съседите старият полковник се притесняваше за устоите на къщите за изолациите за мазилките за нравите на младите отсякохме храста летните преспи от цвят изчезнаха като къщата от детството към която ме връщаха следващото лято дъщерята на военния се върна от чужбина и се развика лудата крава как можахте убийци покойната ми майка засади цветето като станах на десет така започна войната

150 рисуващ

Артин Шахбазян фотограф

пишещ

Красимир Вардиев

рисуващ

пишещ

рисуващ

151

пишещ


за какво ми са славеите щурците и хризантемите трам маргаритка обича ме не ме обича вишневия цвят и всичките там атрибути на любовниците когато те виждам толкова рядко за какво ми са

152 рисуващ

фотограф

пишещ

рисуващ

пишещ

рисуващ

153

пишещ


Боби Костадинов

Мария Цветкова - Ерин

рисуващ пишещ

Фотографията е сред интересите ми от скоро, но обхваща най-голяма част от времето ми. Снимките ми са публикувани на найразлични места, включително корицата на Gothic Beauty Magazine, но за мен най-значимите успехи се изразяват в самоопознаването и изразяването.

пишещ

Търся баланса между максимално опростеното и новото значение. Намирам красота и елегантност в това да изразиш чувство или идея без разсейващи елементи. Особено интересно е колко много можем да кажем с мълчание и колко много можем да покажем като скрием нещо.

Мария е на 21 години от София. В ръцете й се мотаят фотоапарати още от ранна детска възраст. В един момент започва да сънува снимки и решава, че е крайно време да има свой собствен апарат. Смята, че това е

154

най-лесния начин да се обясниш на някого в любов. Участва в няколко изложби. В свободното си време учи право. Обича да пише кратки текстове, в които да си разказва дните.

155


Чист ром отива много на смеещите ти се очи. Слънцето се е скрило в теб и добре че душата ти е огрявана и няма място за студ и тъмнина в теб, и добре че оставам без дъх от смешката ти. Добре че мога да тичам, да си тръгвам, добре че мога да те пиша и да те обичам с всяко спиране на въздух, химикалка, прескачане на ред и сърце, че ако трябва да разчиташ на тази до теб, си оставаш изгубен.

156 рисуващ

Боби Костадинов фотограф

пишещ

Мария Цветкова - Ерин рисуващ

пишещ

рисуващ

157

пишещ


Думите - вместо това, което ми се иска да кажа. Страхувам се от спъването повече отколкото от падането. Ако вярваш в душата, краят не е край. В такива дни има важни неща, но по-важно е, да знаеш, че едно неизказано "обичам" едвам побира безкрая.

158 рисуващ

Боби Костадинов фотограф

пишещ

Мария Цветкова - Ерин рисуващ

пишещ

рисуващ

159

пишещ


Антоанета Сейменска

Пламена Гиринова

рисуващ пишещ

Аз съм Тони...и винаги съм изпитвала удоволствие от това да виждам, как малките неща успяват да променят денят, настроението и емоциите ми. Опитвала съм се да ги изкажа, да ги опиша, дори да ги нарисувам... Но мисля че единствения начин, по който успявам да го направя правилно е като ги улавям през обектива. Онези краткотрайни мигове, дребни детайли - високо горе, или ниско, почти до земята- които всъщност изграждат цялата хармония, цветност и разнообразие.

пишещ

Така възприемам света, като низ от малки късчета, всяко със свое място, свой блясък, свой цвят. Обичам късите разкази и кратките серии, обичам да се усмихвам и да подарявам малки късчета от моето щастие на всички, които гледат и виждат. И ако успея...ето това е още един красив ден. Така, без думи, успявам да кажа: Обичам те, Липсваш ми, Тъжна съм, Усмихни се, Къде си... Антоанета Сейменска ВТУ “Св.Св. Кирил и Методий” Специалност Философия

Пламена Гиринова, кино и телевизионен продуцент и режисьор, следвала „Български език и литература“ в НБУ, автор на аудио-визуална инсталация „Лимеренция“. Пламена пише от средата на 90‘те го-

160

дини на миналия век, има публикации в различни печатни и онлайн издания, като спиасние Едно, LiterNet, LiteraturniBesilki и др.

161


Лимеренция веднъж когато спеше на съседното легло прокапа покрива разцепи се и се изля, лилавото на Весето, която заминава за Манхатън, ама Канзас с грозния пуловер с изгубения багаж да играе тенис в лилаво и бяло бяло като тентата, опъната насред площада в село Ъглен. под която се съблича руска стриптийзьорка и дъждът, който шурти по стряхата където са се скрили другите да заяпат се стича по бялата яка на старец, който гледа без да мърда розовеещото тяло като остатъци изхвърлени от маслобойните на Карлово розови вълни, търчат по улеи на тесни турски улици кафяви като прахта на кава в Полинезия

162 рисуващ

Антоанета Сейменска фотограф

пишещ

Пламена Гиринова

рисуващ

пишещ

рисуващ

163

пишещ


като стара жилетка със зелени райета зелени като най-първото зелено на тревата до реката на 28 февруари където преди се е удавил доктора в черното на печката в селска кухня на момчето с коня на моста отгоре на Любчо Трайков, който събира боклуци на утайката от кафе на дъното на джезве жълто като кожата на любовницата ти зъбите, с които ти се смее пръстите, с които пуши от сивите коси на пропастта под моста на северната магистрала червена като теб отвътре като цикъл по пълнолуние синьо като бързите реплики преди да е дошла като забравен крем против белези като знак, издялкан на дървото, че оставаш…

164 рисуващ

Антоанета Сейменска фотограф

пишещ

Пламена Гиринова

рисуващ

пишещ

рисуващ

165

пишещ


От София с любов Този град, в който аз не съм родена, но всеки ден се събуждам или не заспивам по три нощи, разхвърлям парчета от себе си, от кожата, от думите и миглите, ходя по улиците, зяпам старите сгради и си представям хората живели под 4 метровите тавани, опитвам се да надникна през позорците, да видя следи от живот, някой да преминава, другаде – прозорец облепен с хартия. София. София, и първата ми квартира на Лъвов мост, зад стриптийз бара и всички мулатки, испанки и тъмнокожи принцеси по Мария Луиза, които ми подвикваха: “батесвиркасекс?!” София и Студенски град ама не сега, а през 2002, и всички музиканти, които подкрепихме с любов и каквото имаше… София, 6:00ч., Дървеница, аз вися от балкона на втория етаж и се готвя да скоча, защото разбираш ли хазайката му не давала да води жени. София на Индиго, Метрополис, Егоист и ММ,сините “мицубишита” и фирмен коз с щампа, универсалната среща в 18:00, на Попа на chat канал #metal. София когато живеех на ул.Раковски 74 и домът ни беше хан, отворен за всички сомнамбули, след това неделното ходене по кофите за съкровища, което наричаме клошинг. София на Женския пазар преди ремонта, ул.Ангел Кънчев и сладкарница ‘Пчела”, гипсовите гълъби на Шишман, каменното животно на 6-ти септември и Славянска, скритите знаци, които никой не вижда, защото рядко поглеждаме нагоре. София, която се шегува с мен, че си намирам три поредни гаджета в един и същ квартал и чертая картата на ранноб(л)удните прибирания, между Искър, Бенковски и Веслец. София, с която се запознах в подлеза на Софийския в една януарска вечер преди да затворят Спартакус, потропваше с червени, лачени обувки, 43 номер.

166 рисуващ

Антоанета Сейменска фотограф

пишещ

Пламена Гиринова

рисуващ

пишещ

рисуващ

167

пишещ


София, с която се напихме на Билкова, по обяд, с текила просто, защото имахме време и нямахме пари и после се търкаляхме пред Паметника със скейтърите и едно-две кучета с расти. София и киноцентъра в Бояна, ставане в 4:30 през зимата когато е толкова тъмно, че си мислиш, че си умрял, но не си и трябва да си на снимки в 6:00, камерата се завърта и магията работи. София и ул, Шипка, номер 6, номер 34 и номер 48, и всички филми, сериали, реклами и предавания, които изтекоха в ефир. София на малките пет кьошета, когато бяхме Три сестри и едни пияни актьори ни идваха на гости всяка вечер, после съседите събраха подписка да ни гонят. София и едно гадже DJ, с който не успяхме да преодолеем разстоянието от Центъра до Овча купел, после той ми остави една глуха, бяла котка, с едно зелено и едно синьо око. Котката избяга 17 пъти, от малкия ми дом до “Малкия стадион” където готвят най-добрите сърца, София и един летен ден както си вървяхме ти показах как стои момичето във фонтана пред Нардония театър и ти много се смя. София и Западен парк, когато чухме тарамбуки и решихме да видим от къде идват, звука ни заведе в задния двор на циганската махала, където ни назначиха един симпатяга да ни изведе до асфалта и ти на другия ден се разболя от шарка. И всеки ден и всяка нощ продължавам да чувам как София диша и издиша и аз съм там и тук, навсякъде у дома.

168 рисуващ

Антоанета Сейменска фотограф

пишещ

Пламена Гиринова

рисуващ

пишещ

рисуващ

169

пишещ


Ивелина Благоева

Мариела Русева

рисуващ пишещ

Харесва ми идеята да създавам и творя. Изработката на бижута е творчески процес и е едно от моите хобита. Съчетанието от различни елементи и комбинацията от техните цветове и нюанси превръщат бижутата в един чудесен, уникален аксесоар. За мен фотографията е също творчески процес. Интересът ми към фотографското изкуство и желанието за снимане се бе зародило още когато притежавах компактен фотоапарат. Но увлечението прерасна в любов след покупката на първия DSLR фотоапарат. Това е творческият инструмент, който ми даде възможността да сътворявам нещо красиво, или иначе казано - да създавам "картини", независимо от това, че не умея да рисувам.

пишещ

Красотата на природата е навсякъде около нас и може да бъде открита дори в най-незначителните неща. Благодарение на фотографията развивам способността си да я забелязвам и документирам. Макрофотографията е завладяваща. Освен снимки на цветя и насекоми, водни капки и глухарчета, голямо удоволствие ми доставят опитите да извличам абстрактни изображения от заобикалящите ни предмети. Чрез формите, цветовете и процесите, които протичат в тях, предметите от ежедневието могат да бъдат заснети по необикновен начин. Да бъдат постигнати въздействащи резултати, разкриващи не само красотата им пред зрителя, но и провокиращи любопитството и въображението му.

170

Всеки ден събирам преживявания - докосвания на длани, полъх на бриз, шум от морски вълни, цветове от дъга ... и ги превръщам в мелодия на стих – равномерен, танцувален, с лесни стъпки - всеки път различни, но винаги сякаш познати и лични. За мен стиховете са мънички парченца от разнообразния емоционален свят, кои-

то във всеки един момент променят цвета, вкуса и формата си. Стихът е свободолюбива птица. Ако не го опишеш с думи в момента, в който кацва в душата ти, отлита и никога вече не се връща. Поетът е един опитен ловец, чиито сетива за настоящето винаги са готови за лов, а светът на фантазиите му е необятен.

171


РАЗЛИСТВАНЕ Разлистеното случване потръпва от надежда, а тичинките му безброй сияят, във бисерните капки на утрото оглежда се, тихичко прошепва, каквото си мечтае. Познава всяко вдишване, но друг е ароматът, защото то е някак променено, посоката сменил е изменчивият вятър, става му неясно и му е смутено. Пораснало във нищото от нищото ли идва? Едва ли нещо случва се случайно ... Невидима за зрящите крехка парадигма в камъни и пясък стаила се е тайно. От сокове отпива, дори когато няма, със риск да бъде даже виртуално, надеждата и вярата съвсем не са измама, бавно се разлистват в случване реално. Сияещи тичинки прашец на воля ръсят, отнася ги променливият вятър, веднъж на камък никнали, оазиси не търсят, във нищото покълва нещо свято.

172 рисуващ

Ивелина Благоева фотограф

пишещ

Мариела Русева

рисуващ

пишещ

рисуващ

173

пишещ


ВСЕЛЕНА ОТ ЧАСТИЦИ Вселената разперва си дланта, по нея се търкулват световете и ширналата до безкрай тъма искриците им в мрака си заплете. Превръща ги в частици от съня, а те наивно пък сънуват нея и ги тълкува рано сутринта и я тълкуват, без да го умеят. Събрала бледата им светлина, неведом път сама си сътворява, но всяко зрънце носи суета, която смисъл му въобразява за трайност и значимост в ориста на една от всичките вселени, макар дори сама безкрайността да не е наясно с тази тема.

174 рисуващ

Ивелина Благоева фотограф

пишещ

Мариела Русева

рисуващ

пишещ

рисуващ

175

пишещ


Яна Христова

Ивайло Динев

рисуващ пишещ

Разчитам, дебна, наблюдавам, запомням, колекционирам... книги, личности, пътища и скъсаните по тях обувки. Казвам се Яна. От няколко години мислите ми приемат формата на фотографии. Разхвърляни и безобразни. Всъщ-

пишещ

ност винаги е много по-просто, отколкото звучи. Както много други, и аз опознавам, осмислям и опипвам света около себе си, а и себе си, чрез фотография.

Ивайло Динев е автор на книгата за студентските протести "Наш ред е!" и стихосбирката "Варварска почит". Носител на първи награди за поезия на конкурса "Боян Пенев" в Шумен и отлича-

176

ван на конкурса "Веселин Ханчев" в Стара Загора. Има публикувани стихове в "Литературен вестник", "Литературен клуб" и "ЛитерНет".

177


Namaste

Искам да съм капка в твоята кръв: да се убодеш с игла, да зъзна навън, да ме изсмучеш и пак да се върна в теб, да ме побъркваш с вино, да се преобръщам в тялото ти, да се ширя вътре като пълководец, по-скоро откривател, да ме изпратиш под твоя флаг, да ти разкажа какво съм намислил, да бъда там, където никой никога не е бил, да усещам мълчанието, да ме притиснеш с твоите дрехи, да пулсирам, да потреперя с теб в конвулсии, да ме отровиш и след това излекуваш.

178 рисуващ

Яна Христова фотограф

пишещ

рисуващ

Ивайло Динев пишещ

рисуващ

179

пишещ


Разяждане Въздухът в стаята замириса на смърт. Това не ме учудва, както винаги. Отскоро се случва така че баща ми ме вика да му сменям чорапите. Смъртта винаги мирише на нещо лично.

180 рисуващ

Яна Христова фотограф

пишещ

рисуващ

Ивайло Динев пишещ

рисуващ

181

пишещ


Йоан Гълъбов

ЯRсен ВасилеВ

рисуващ пишещ

Йоан Гълъбов е фотограф развиващ се в модния и портретен жанр. Живее и работи в София, но всяка възможност за пътешествие с цел реализиране на проект е добре дошла. Започва да снима на 17 годишна възраст и страстта му към портретната фотография бързо го кара да си изгради малко студио, в което да работи върху фантазията си за светлина и пресъздаване на емоции. В момента е студент в НХА специалност 'Мода', за която той твърди, че има пряка връзка с модната фотография и възможността да знае как една дреха е създадена е фактор за добрия кадър.

пишещ

Работата на Йоан е публикувана в различни чуждестранни и български медии, като в момента снима и изгражда изцяло визуалния облик на българския лейбъл Minoar. Младият българин е отворен да експериментира и се старае да не поставя ограничие на идеите си и тяхната реализация. Освен модната и портретната фотография, еротиката заема голяма част от работата на фотографа. В близкото бъдеще има голямото желание да се запознава с все повече хора, с които би могъл да обедини идеи в общи реализирани проекти.

Ясен Василев, драматург и поет, роден в България през 1988, в момента живее в Шанхай. Дебютната му пиеса “Зазиданите” е поставена в София през 2012 и има номинация Аскеер за драматургия. Продукция по втория му текст за театър “Борхестриптих” е поръчана от Swatch Art Peace Hotel, Шанхай и режисирана от автора като site-specific представление и видео инсталация през октомври 2014.

182

“Кота 506” е четена за първи път в немски превод през февруари 2015 в театър Drachengasse, Виена с подкрепата на КултурКонтакт и Федералното канцлерство на Австрия. Носител на наградата на публиката на фестивала София: поетики 2010 и автор на стихосбирките “Сляп виси безкрая” (2009) и “Андрогин” (2011). Снимката е направена от Aragon Yao

183


ИНДЕКС НА САМОТАТА В първия ден, когато разбрахме, че любовта си отива, температурите паднаха 40 градуса под нулата, косата изсветля за секунди, кожата стана прозрачна, под дълбокaтa сивa качулкa кръвта забави своя ход, само ритъмът на сърцето продължаваше настоятелно, но избледняло. Найлоновите торби летяха носени от вятъра, безполови същества крачеха между горите от пластмасови ръце на изтърбушени манекени, извадени от изпотрошените витрини на фалирали магазини. Там някъде един ангел събираше хартия и картон за вторични суровини с усърдието, с което се събират парчетата от тялото на някой, който скоро ще възкръсне. Такситата бяха пълни, храната беше студена, живите статуи не поглеждаха никого, снимките бяха твърде много, за да можеш наистина да ги видиш, сънят прекъсваше на всеки час и нищо не оставаше от спомена. Индексът на самотата се покачваше – можеше да се види през прозореца, да се усети като тежест в гърдите, трудно дишане, желание да повърнеш. Казват, че в такива дни е по-добре въобще да не излизаш. Времето не тече, а бавно, неусетно се разстила.

184 рисуващ

Йоан Гълъбов фотограф

пишещ

ЯRсен ВасилеВ

рисуващ

пишещ

рисуващ

185

пишещ


КАПАН ЗА ВЪЛЦИ Двама братя растяхме в капан за вълци. Капанът беше заложен върху карта. Единият трябваше да бъде заколен, другият по-крехък от китайски порцелан, двамата по-тихи, по-нежни, двамата повече oбичахa Рим. Гъста козина, гладка кожа, топла кръв. Твоят брат, вълкът, ще се развие. Какъв език говорят отгледаните от вълци? Трябва да преподаваме този език в училища, да пишем документи на него. Трябва да нарисуваме перфектна карта и граници по картата. Може ли прогоним един от братята отвъд границата? Да му оставим само едно пророчество. И той ще бъде срещу всеки човек, и всеки човек ще бъде срещу него. Водата скоро ще бъде по-скъпа от златото. Спокойно, всички ние ще умрем, но парите ни ще живеят.

186 рисуващ

Йоан Гълъбов фотограф

пишещ

ЯRсен ВасилеВ

рисуващ

пишещ

рисуващ

187

пишещ


Петко Петков

Лила Ли.

рисуващ пишещ

Хай, казвам се Петко и работя като графичен дизайнер и фотограф от близо 9 години. Старая се да създавам фотографии, които да остават за дълго в съзнанието на

пишещ

Ео, казвам се Йоана Стоянова, от Горна Оряховица. Предпочитам да се изразявам в миниатюрни форми – набързо и задъхано изляти. Вярвам си, засега, че от такива пробези имаме нужда, за да оцелеем, докато не ни

хората. Вярвам, че един фотограф може да остави 10 снимки след себе си и те да се помнят вечно, а и също така да остави 10 000 и никой да не види нито една от тях.

188

застигне тежкотоварното много-премислено. Уча последен семестър културология в СУ... уча се също да снимам и да разговарям.

189


къс свивам се на кълбо и вдишвам себе си къс възпламенен през разфокусирания ми поглед преминават нощни трамваи очите ти са точки в монохромно боке кардамоновите релси обчертават измамни траектории гласните стуни се разтягат до стомаха раирани слънца правят мост по тънките им шевове пияни пешеходци с посинели стъпла маршируват безцелно ... в почвата на пределно явното

190 рисуващ

Петко Петков фотограф

пишещ

Йоана Стоянова

рисуващ

пишещ

рисуващ

191

пишещ


денят, който продаде своето начало потопите са спрели, карнавалните проблясъци мързелуват в следзалезния локвен свят каналните обитатели са затаили дъх няма следа от следи дори торбичката, простряна на отсрещната тераса спи прозорците напъват пясъчни пори и се самоотразяват на шега птици летят под щорите на стъкления наклон наобратно денят беше натрупал преголяма сметка

192 рисуващ

Петко Петков фотограф

пишещ

Йоана Стоянова

рисуващ

пишещ

рисуващ

193

пишещ


прашасали смокини искам време да се отпусна в светлината да проследя дирята на влюбените охлюви не тях самите дирята.. хайде да си напълним устите с лук и прашасали смокини не искам мълчанието ми да е целенасочено пресметнато безразличие а свободата - мълчание изпълнено с набързо сдъвкан яд изплют във чужда пазва хайде да се плюем със случайни думи кокос и излишни зъби заявката за нежност дебне в бебешките късчета въображение не искам да чувствам вина че свалям маските си инфантилно хайде хайде да сваляме маски инфантилно да си го кажем да преброим правописните грешки да ги сложим в рамка и да я запалим

194 рисуващ

Петко Петков фотограф

пишещ

Йоана Стоянова

рисуващ

пишещ

рисуващ

195

пишещ


Илияна Илиева

Петя Хайнрих

рисуващ пишещ

Светлина! Тя ни помага да поглеждаме в тъмнината, тя е тази, която носи искрици в душите ни, когато тъмни, тежки дни е притискат до болка! Светлината, която рисува надежда и любов в мечтите ни, светлината, с която рисувам вече години наред.

пишещ

Светлината, която озари сърцето и стопли душата ми, красота, която се научих и все още се уча да улавям с помощта на фотографията. Ето това съм аз – Илияна – стъпвам боса по слънчеви пътеки и рисувам с тях вяра, страст и добрина.

196

Петя Хайнрих (04.10.1973, София) е завъшила Първа английска гимназия в София, а след това – журналистика в СУ. Създател и двигател на книжното списание само за поезия НО ПОЕЗИЯ. Автор на стихосбирките: „01“ (Арс, 2008) „Разправа с поезията“ (Пергамент, 2010) „каза мари“ (Пергамент, 2011) „Литни, хвани ни“ (Жанет 45, 2012) „Лотос“ (Small Stations Press, 2014) Втора Славейкова награда за „Стихотво-

рение, което твърди, че е написано единствено заради поезията, но пък и не отрича користните си цели“ (Трявна, 2010). Номинация за наградата „Христо Фотев“ за „каза мари“ (Бургас, 2012). Номинация за наградата „Николай Кънчев“ за „Лотос“ (София, 2014). Живее със семейството си в Дюселдорф, Германия. Колоездач, който говори с птици.

197


Живи кройки Панчо беше сръчен, работлив и ведър майстор шивач на рокли. Поздравяваше учтиво, отваряше врата, сваляше шапка и пушеше лула под звездите. Обичаше виното, киното, изрядно изгладените ризи и котката си Царица, която бе ленива и глуха. Когато Царица пукна от преяждане, Панчо залиня, заряза добрите си навици и пропадна в дупка.

198 рисуващ

Илияна Илиева - Гонзалес фотограф

пишещ

рисуващ

Петя Хайнрих пишещ

рисуващ

199

пишещ


Лежи си Панчо в дупката с лице към звездите, положил е изсъхналите си ръце на тила и крои ли крои с поглед. Но звездите се мърдат, обхождат зрителното му поле и все му се изплъзва онази кройката на спасителна рокля. Царица не поема отговорност извън рамката на чинията с гъши пастет.

200 рисуващ

Илияна Илиева - Гонзалес фотограф

пишещ

рисуващ

Петя Хайнрих пишещ

рисуващ

201

пишещ


Ивана Купенова (Kerabo)

Росен Кукушев

рисуващ пишещ

аз съм kerabo обичам кратките форми. обичам абстрактното и минимализма. обичам да вдъхвам живот на детайла. обичам геометрията във фотографията. обичам да смъквам камуфлажа на цветовете, да разказвам за света и себе си - искрено и монохромно. обичам да обичам.

пишещ

за мен е важно да накарам хората да мислят и чувстват. гледайки кадъра, да искат да влязат в него, да намерят нещо за и от тях самите. “Когато думите не стигат, ще се изразявам със снимки. Ако и снимките не са достатъчни, ще се задоволя с мълчание.” - Ансел Адамс.

Росен Кукушев е роден на 16 февруари 1983 г. Завършил е „Международни отношения” и „Арабско общество и култура” в СУ „Св. Климент Охридски”. Доктор е по „Нова и съвременна история”. Първата му стихосбирка „Вдъхновения

202

и унищожения” излезе от печат през месец юли 2012 г. Има публикации в Алманах „Нова Българска Поезия-2012”, списание-алманах „Културна палитра”, бр. 3-4 и 5/ 2013 г., „Литературен вестник”, бр. 1/ 2014 г., антология „Литературни бесилки” и Klaxon Press Journal.

203


*** индустриална мъгла контури на сгрешено градоустройство като на длан на гледачка смисълът се спуска по въже върху миглите ти и сякаш си готова да заплачеш но моля те недей подтекстът капсулира значимото текстът едва го разкрива останалото ще разкажем без да записваме думи обичам те задоволително лесно ти си ослепително далечна аз те привличам ти ме отблъскваш: прости закони на механиката

204 рисуващ

Ивана Купенова (Kerabo) фотограф

пишещ

Росен Кукушев

рисуващ

пишещ

рисуващ

205

пишещ


Каква поезия е жената каква поезия е жената рано сутрин сред уюта на завивките в най-нежна паяжина с аромати – разпилени нишки далеч от дребни мъдрости от глупави и неразбрани извинения с микроскопична длан докосвам нейното красиво петолиние от слънчевите ласки по гърба до крехките извивки на сол ключа под коляното потъват стиховете в меката й плът и се разливат своенравно

206 рисуващ

Ивана Купенова (Kerabo) фотограф

пишещ

Росен Кукушев

рисуващ

пишещ

рисуващ

207

пишещ


Силвена Тончева

Валентина Йосифова

рисуващ пишещ

Professional soul-catcher В изкуството си се стремя да уловя душата на портретирания и да я вплета в представянето на фикционалните характери, които са обект на изображение. Всеки човек има своят аура, вътрешна светлина, която стуи през очите и избора на подходящ сюжет, който да акцентира на нея е моето най-голямо предизвикател-

пишещ

Казвам се Валентина Йосифова от Варна и съм влюбена в магията поезия. Първото си стихотворение написах на 11-годишна възраст. Мои стихотворения са публикувани в местния и националния печат. Автор съм на две книги „Под пясъчната риза на брега“ - лирика, издателство „Онгъл“, 2013 г. и „Мечти, ябълки и канела“ – сборник разкази, издателство „Онгъл“, 2014 г. Участвам

ство. Вдъхновяват ме тъмните приказки, сънища и картини. Стремя се използвайки символни сюжети да създада една нова реалност, фотографии, които те карат да се замислиш, да доизмислиш, или в които просто да потънеш за красив отчастък от времето.

208

със свои стихотворения в „Приятели в поезията 3“ - сборник стихотворения, издателство „izdavam.com“, 2013 г, „Тракийска лира – 9“ – литературен алманах, издателство „Вилком“, 2013 г. и „Тракийска лира -10“, издателска къща „Жажда“, 2014 г. От 2011 г. публикувам в интернет пространството свои творби под псевдоним Valens.

209


Тръгвам си Тръгвам си. Недей да ме задържаш. („Как?“, „Защо?“, „Дали?“ ги забрави.) Блато щом е общият ни бързей, щом невяра двама ни душѝ. Тръгвам си, та светли да останат чистите ни чувства от мига, в който на душата ми-пиано с обич виртуозно изтъка. Тръгвам си с последното „Обичам те!“ (Други думи плевел са за мен.) Беше наша, но е вече ничия нежна песен от отминал ден. Нежна песен... Моя обич... Тръгвам си. Не е честно... Много ме боли! ... Ако върнем бързея у себе си заедно ще сме със теб, нали?

210 рисуващ

Силвена Тончева фотограф

пишещ

Валентина Йосифова рисуващ

пишещ

рисуващ

211

пишещ


Не настоявай Не настоявай! Много си студено! Вълните ти, крещящи – девет бала! И аз да плувам!? Дявол да ме вземе! Не съм по тебе толкоз изтрещяла. Не настоявай! В грешна си пътека. До мене и сърцето ми не стига. Недей се пени. Хайде по-полека. Аз искам нежна ласка. Разбери го. Врата си имам. И звънец на нея. Защо не дойдеш кротко и с усмивка. Ще ти отворя и ще се разсеят страхът и мракът, дето ме притискат... Ми настоявай! Писна ми от тебе със ярост по стените ми да блъскаш. Но знай, че който през стената влезе, не влиза вече в дом, а в пуста къща.

212 рисуващ

Силвена Тончева фотограф

пишещ

Валентина Йосифова рисуващ

пишещ

рисуващ

213

пишещ


Ариана Трифонова

Mила Ламбовска

рисуващ пишещ

Казвам се Ариана и съм слънчогледово дете на прехода. В свободното си време съм свободна, а понякога творя с каквото се намери. Напоследък се изразявам чрез фотография. Не вярвам в уникалното, а в пре-

пишещ

казвам се людмила. би ми харесвало да нося мъжко име. да изследвам оголените си мъжки еротични фантазии. допада ми и да наблюдавам женските си сантиментални обсесии. действително консервативната ми природа ме спасява от сгромолясването в екстравагантността. но неизбежното избива като алергични обриви в смахнати пърформанси или стихове.

раждането му под различни творби. Заглавията са стереотипи, а животът повърхностен, но пък обичам да се влюбвам и да ходя да боса. Ариана Трифонова, Виктория, Канада.

214

непостоянна съм. затова ми е трудно да си обясня защо любовната ми авантюра с психологията и астрологията, проточила се във времето, продължава да ме възбужда. вървя си по пътя, но не си свирукам. знам, че животът е невинна детска игра, но е предизвикателство да си играя. следвам посоката интуитивно и се уча да се доверявам на бог. мила ламбовска

215


лъскаме прангите джам пра’им аре мац-мац мацорано суингираме в потайна доба дробим връхчетата на боровете сърбаме шумно духаш ми изоставяш ме

216 рисуващ

Ариана Трифонова фотограф

пишещ

Mила Ламбовска

рисуващ

пишещ

рисуващ

217

пишещ


арогантен джаз като сълзица чист измислен главен герой в съвети за пропаднали жени любящ абориген отдаден горестен с разместени джанти надървен захвърлен от величествен бог в нищото харесваш ми

218 рисуващ

Ариана Трифонова фотограф

пишещ

Mила Ламбовска

рисуващ

пишещ

рисуващ

219

пишещ


Мануела Стаменова

Лора Динкова

рисуващ пишещ

Здравейте. Казвам се Мануела Стаменова. Завърших средното си образованието си, както и магистратура в Лондон. Въпреки техническата специалност „Бизнес и информатика”, моят начин да изразя себе си е модната фотография. Обичам да наблюдавам природата и да откривам прекрасни места, които да станат фон на моето изкуство. Модата е моята голяма страст от много години, но тя се превърна в начин на жи-

пишещ

Лора Динкова е родена през 1988г. в София. Завършва българска филология и магистратура по литература и кино в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Автор е на поетичната книга „Отключено безвремие” (УИ „Св. Климент Охридски”), с която през 2012 г. печели награда в конкурса за дебютна литература „Южна пролет”, провеждан в Хасково. През 2013 печели Трета награда от ор-

вот, когато започнах да представям идеите си чрез фотографията. Красотата е навсякъде около нас. Често нещо малко може да ме вдъхнови да изградя голяма концепция. Не държа на перфектните мерки, а на индивидуалността. Например, една портретна снимка може да покаже душевното състояние на модела. Очите са отражение на душата. Те са искрени, и когато снимката е естествена, можем да им се доверим напълно.

220

ганизирания в Харков, Украйна славянски поетичен конкурс, както и съпътстваща награда в италианския конкурс за поезия на Бова Марина: Premio internazionale di poesia ,,Delia-citta'' di Bova Marina. Н Нейни стихотворения са превеждани на италиански, френски и руски език. Публикува статии, рецензии и литературна критика в българския културен печат и в електронни сайтове.

221


Път Дъгата ту угасва, ту изгрява, един самотен Бог създава свят. Полуреално, сякаш се съмнява, ще издържи ли крехкият живот на тежестта от самотата... Лиричното встъпление за света, е само повод за добавяне на истина към многото представи и понятия за недовършен (и смешен) човек. Гледам с лупа отвътре навън , приближавам полека душата; от очите ми стават наспали се на годините вечните залези... Аз отдавна стигнах до нея, ще ме видите сочеща с пръсти и едва доловимо ще шепна: ,,под стъклото нямаше нищо!’’

222 рисуващ

Мануела Стаменова фотограф

пишещ

рисуващ

Лора Динкова пишещ

рисуващ

223

пишещ


Човешката душа – в петна Навярно няма чисти и във словото, така успокоявам ранното израстване, достигнало кристално прояваване в един сезон напълно според нормите. Приглаждам и подреждам мислите, които застояват, замъгляват погледа и правят лесно време в паметта си. Така изглежда някак си прозрачно нестигнатото дъно на душата ми; пред погледа ми се сплъстява малко призрачно жена пред раждане, или пък мъж след зазоряване. Очакваме в метафори живота си, това, което казваме и пишем, е всъщност личен предговор към мислите, пред които сме с петна в душите.

224 рисуващ

Мануела Стаменова фотограф

пишещ

рисуващ

Лора Динкова пишещ

рисуващ

225

пишещ


Димитър Атанасов

Тони Теллалов

рисуващ пишещ

Казвам се Димитър и съм инженер. Фотографията ми е хоби, удоволствие, способ да създам един мой свят, хубав или лош – отражение на моето съзнание, мисли и моментни чувства. Начин поне за миг да се откъсна от сивото ежедневие.

пишещ

Вярвам, че човек трябва непрекъснато да се развива, да търси нови граници и да си прокарва път там където не съществува такъв. Пътят не е лесен…. Искаш ли да дойдеш с мен, да бъдеш моята муза и вдъхновение?

Тони Теллалов е роден на 08.10.1970 г. в гр. Шумен. До 28-годишна възраст е живял в Ямбол, после в други градове – все български. Завършва социална педагогика в Шуменския университет "Еп. Константин Преславски".

226

Доктор по социална педагогика (2012). Понастоящем живее в Шумен. Автор на шест стихосбирки. Носител на няколко национални награди за литература. Редактор и съставител на редица поетични книги, литературни сборници и алманаси.

227


НА НЯКАКВА МЕЖДИННА ГАРА по скътаните лудници в очите ти по пустите им притъмнели паркове разбирам колко си сама и беззащитна ръкавът ти съдран и мръсен е твойто бяло знаме всъщност страдание си и надежда но тръгвам за да хвана влака а ти опитай пак и пак предавай се при всеки ешелон едва ли в някой позамръзнал ден ще слезе пътник без билет и срок и парковете ще познаеш във очите му но знаеш ли? перон!

228 рисуващ

Димитър Атанасов фотограф

пишещ

рисуващ

Тони Теллалов пишещ

рисуващ

229

пишещ


ДЕТСТВО Край реката клекналите къщи, гаргите високо във небето и хлапета чупещи леда, за да пуснат книжна лодка – Боже, колко свобода без капчица пролята кръв.

230 рисуващ

Димитър Атанасов фотограф

пишещ

рисуващ

Тони Теллалов пишещ

рисуващ

231

пишещ


Matt Edmondson

Стела Камбурова

рисуващ пишещ

Не спирай да изразяваш себе си. Никога не ми е било особено лесно да се изразявам с думи. Някак все не успяват съвсем да изразят това, което е вътре в мен. А то е като буря, както е във всеки човек на изкуството. Трудно е да се опише. Като да видиш последните лъчи на залеза. Всичко наоколо се изменя в играта на оранжеви, розови и виолетови нюанси. Имаш усещането, че можеш да докоснеш тази светлина с ръка, да я погалиш, да я задържиш. Не искаш тя да си отива толкова бързо, защото не знаеш дали ще има утре, защото тя никога няма да е една и съща, но всеки път ще е красива. Цветове, светлина, форма, доза нежност и невинност, малко страх и несигурност, болка, мечти - моят вътрешен свят изразен чрез фотографския способ. Така мога частично да се опитам да опиша това, което създавам и чувствам чрез творбите си. Трудно ми е да се нарека фотограф, защото сякаш фотографията живее в един по-реален свят, където се показва с една идея по-материалното и една идея по-малко духовното. Винаги съм бил на границата между различните изкуства, увлечен и от музиката, която сама по себе си ме движи напред, вдъхновен и от киното, живописта, фотографията. Пречупвайки всички тях през моята душа, създавам едно своеобразно цяло. Макар многото установени

пишещ

правила в снимането, аз просто се оставям на моя усет, и създавам работите си така, както ги чувствам. Въпреки непрекъснато ми лутане от едно кътче на въображението - към друго, непрекъснатото чудене и питане "защо правя това", "справям ли се", "изразих ли силно това което исках", накрая просто разбирам, че изкуството и душата не подлежат на синтез. Изкуството не бива да се оковава в клетката на разума и трябва просто да бъде пуснато такова каквото е, да отлети и да се докосне до нечия душа да я обогати, развълнува и зарадва. Не спирай да изразяваш себе си. Мисля, че един творец трябва да прави именно това. Да изразява нещата както ги усеща, а не да се ръководи от моди и течения. Трябва понякога да си смел, за да бъдеш истински и да бъдеш себе си. И като творец не винаги ще бъдеш приет и често ще останеш неразбран. Но това, което твориш винаги е над тези дребни човешки неволи, то пътува във времето и пространството търсейки душите имащи нужда именно от него, а не от някое друго… Кой съм аз? И аз не знам, но знам че съм творец, и се гордея че се занимавам именно с това прекрасно нещо наречено ИЗКУСТВО. Че усещам и виждам нещата различно, и че имам възможността да ги пресъздам в мои творби.

Стела Камбурова, артист, художник, дизайнер, йога инструктор - всестранно развиваща се красавица.

232

233


На Изи Галя с ръце нощта, мъркащи щурци запалват дланите ми в хиляди светулки. Притихнали котешки очи ме гледат гладно през съня си. По-сладък и от свобода е пулсът ми на карта цялата отдаденост лежи, аз във твоя свят, а ти на скута ми. И девет стъпки само ни делят, докато замъркат и светулките...

234 рисуващ

Matt Edmondson фотограф

пишещ

Стела Камбурова

рисуващ

пишещ

рисуващ

235

пишещ


Трепета, с който преследваш илюзиите, изпразва от смисъл и космоса. Малки частици от теб в него и той се усмихва нежно в светлозелено. Намерението да тръгнеш подир звуците на сърцето
съживява галактики, умуващи тромаво
върху трактати за атоми. И Земята ухае тогава неустоимо, с въздух лепкав като мимоза – трепетен, крехък и млад и винаги част от гърдите ти.

236 рисуващ

Matt Edmondson фотограф

пишещ

Стела Камбурова

рисуващ

пишещ

рисуващ

237

пишещ


Накъде ме запиля отново Времетопо пътищата, подир образите му пречупени. С фантазии, играещи на сцената, спектакли в пот и пръхтене на живота главните роли. Миражи се оказаха дните ми, които не бяха с вас прекарани. По-силна в това да се събуждам рано
и безсилна пред това да ме е нямало. А пътят дълъг е натам и два пъти по-дълъг на обратно. Но се завръщам някакси смирена
и може би с умората от раменете ми свалена... А пътят е поет… и да се върнеш!

238 рисуващ

Matt Edmondson фотограф

пишещ

Стела Камбурова

рисуващ

пишещ

рисуващ

239

пишещ


Пускам завесите на моята стая и те вкарвам в нейните граници. Прости ми, че въздухът ни е прашен, че нямам ключа от безкрая, че оставихме мечтите в мрежите на паякапазителят на нашата драма. Продължавам да те пазя силно, с вяра и страх, но знаеш ли какво означава най-малкото твое закъснение, когато пространството е по-силно от времето?!

240 рисуващ

Matt Edmondson фотограф

пишещ

Стела Камбурова

рисуващ

пишещ

рисуващ

241

пишещ


Мария Цветкова-Ерин

Светлозар Стоянов

рисуващ пишещ

Мария е на 21 години от София. В ръцете й се мотаят фотоапарати още от ранна детска възраст. В един момент започва да сънува снимки и решава, че е крайно време да има свой собствен апарат. Смята, че това е

пишещ

най-лесния начин да се обясниш на някого в любов. Участва в няколко изложби. В свободното си време учи право. Обича да пише кратки текстове, в които да си разказва дните.

242

Светлозар Стоянов е автор на два сборника с разкази – „Втора класа” (2010), който печели наградите „Южна пролет” и „Светлоструй” за проза, и „Гравюра от белези” (2014), носител на „Николай Хайтов” за млад автор. Роден е в Казанлък на 31 декември 1974. Пише проза от десетина години, но не винаги се е занимавал само с това. Работил е като барман в родния Казанлък,

сервитьор в Манчестър, разрушител на стари сгради в промишлен Лондон, портретист по Черноморието, учител по литература. Наскоро Светлозар Стоянов бе отличен в надпреварата за Созополските семинари на Фондация „Елизабет Костова“. В момента работи като автор на журналически коментари и материали в няколко столичини и провинциални медии.

243


ТЯ ИДВА В СТРАНЕН ЧАС без да позвъни без дори да почука без sms без e-mail без телефонно обаждане идва и ти носи рак инфаркт инсулт тумор над слепоочието модерни болести оргазъм идва с куфарите си роклите косата си черепа наметалото мъртвешката си усмивка води бившите си до един мъртви любовниците им мъртви съпругите мъртви и животът който ти остава след нея защото животът след смъртта е просто смърт тя идва в странен час за да те целуне да ти роди деца да вдигнете сватба да правите любов да произвеждате секс да се чукате

244 рисуващ

Мария Цветкова-Ерин фотограф

пишещ

Светлозар Стоянов

рисуващ

пишещ

рисуващ

245

пишещ


както не си чукал никоя да те напусне да те убие да те самоубие защото животът след любовта е за простосмъртните тя просто идва в странен час не когато лежиш пиян в канавката не когато те оперират от херния не когато катастрофираш с колата си или откачаш от глад тя идва когато си подредил живота си когато си останал насаме с приятелите и получаваш добра заплата имаш хубава професия осигуровка апартамент спестяваш тя идва в странен час толкова красива похотлива великолепна толкова незаслужена толкова необичайна толкова неочаквана тя просто идва в странен час като молитва в устата на неверник като цвете под опашката на дявола като парфюм на убиец с метален бокс в ръката тя идва

246 рисуващ

Мария Цветкова-Ерин фотограф

пишещ

Светлозар Стоянов

рисуващ

пишещ

рисуващ

247

пишещ


ЩЕ ИЗПИЯ ЧЕРВЕНОТО НА ВСИЧКИТЕ ТИ СВЕТОФАРИ и поседнах на бордюра на живота пиян от умора остарях от вечното безконечно очакване и боли ме гръбнакът изтръпват краката а костите щракат докато чакам да смениш светофара и мина светлозарен под слънцето зелено по пешеходната пътека с лека крачка като ленън докато зареждаш пистолета

248 рисуващ

Мария Цветкова-Ерин фотограф

пишещ

Светлозар Стоянов

рисуващ

пишещ

рисуващ

249

пишещ


ХАЙКУ ЗА ЖЕНИ жените всъщност искат обикновени мъже никоя не търси въже

250 рисуващ

Мария Цветкова-Ерин фотограф

пишещ

Светлозар Стоянов

рисуващ

пишещ

рисуващ

251

пишещ


ХАЙКУ ЗА МЪЖЕ не задържам никого насила при себе си дори косата на главата си

252 рисуващ

Мария Цветкова-Ерин фотограф

пишещ

Светлозар Стоянов

рисуващ

пишещ

рисуващ

253

пишещ


СИТУАЦИЯ НА ДЕМОКРАЦИЯ едни и същи едни и същи едни и същи едно и също едно и също едно и също вездесъщи са като монах в тибет повтарям тази мантра зациклил в диска на гнездото си отскача лазера където парковете зеят като гробища и гълъбите зреят като гарвани

254 рисуващ

Мария Цветкова-Ерин фотограф

пишещ

Светлозар Стоянов

рисуващ

пишещ

рисуващ

255

пишещ


Пламен Вълчев – Echoes

Ирен Петрова / Iren Folie

рисуващ пишещ

Пламен Вълчев – Echoes, е роден и израснал в Пловдив, България. От 2000-та година, живее в Детройт, Мичиган, САЩ. Неговият интерес към фотографията, започва през 2006 г., като в началото снима главно пейзаж. През 2009 г. започва да се интересува от стрийт, черно-бяла фотография и от ал-

пишещ

тернативни дигитални процеси. Малко покъсно, през 2010 г. започва да се занимава с илюстративна - колажна фотография. Защо Echoes. Неговите снимки са ехото, отразено в неговата душа, от неговите мечти и сънища. Ехото от улиците и хората с които се среща. Ехото от музиката от заобикалящия го свят и природа.

Родена съм в София, но очите ми бродят през континентите, културите и времето. Поезията се ражда в мен и във взаимодействието ми със света, изтича като сълзи и отклюва всички възможни емоции.

256

Любов и писане се преливат в едно и образуват смисъла на съществуването ми. Приютявам в океана на поезията и обичам новите гости в своя свят.

257


Нощ събирам нощта в чаша за да пия когато ми липсваш светлината на луната ще държи тялото ми с ниска температура за да не усещам студа духащ от тунела на отсъствието ти звездите ще бъдат снежинки и ще мокрят главата ми когато се пръскам като със светена вода а щурците ще ме събуждат за да наблюдавам кога съм изпразнила чашата и да потърся още нощ

258 рисуващ

Пламен Вълчев – Echoes фотограф

пишещ

Ирен Петрова/Iren Folie рисуващ

пишещ

рисуващ

259

пишещ


Уловени в дъжда искам да те видя със затворени очи да те погаля с поглед и да те целуна с длан да те приема в пазвата си като летен дъжд да те оставя по плътта ми да се стичаш да се отрониш като листо или сълза в канавката и да си кажем сбогом

260 рисуващ

Пламен Вълчев – Echoes фотограф

пишещ

Ирен Петрова/Iren Folie рисуващ

пишещ

рисуващ

261

пишещ


Дамян Хаджииванов

Живка Митова

рисуващ пишещ

Повървете за малко с мен... Всичко започна с едно малко лентово фотоапаратче "Смяна" преди около 30 години. Хоби, удоволствие, тръпка, призвание, професия.

пишещ

Думичките сменяха местата си през времето, но не губеха сантимента си. Желанието за по-дълбоко надникване и жаждата за уловена светлина продължаваха и продължават да се увеличават.

Живея в Несебър. Пиша, пея, преподавам български език и литература и ръководя детска вокална студия “Сюрприз” в читалището на града.

262

Имам една издадена книга «Родена в понеделник» /сборник с мои стихове и стихове на Лилия Христова /.

263


ИЗГРЕВ Делфините отварят звездната завеса и палката на Диригента оставя първи слънчев автограф върху вълните. Аплодисменти бурно се разбиват в спящите скали. Тържествен гларусов оркестър посреща главния герой над хоризонта!

264 рисуващ

Дамян Хаджииванов фотограф

пишещ

Живка Митова

рисуващ

пишещ

рисуващ

265

пишещ


ОЗАРЕНИЕ Влюбеният поглед на морето влива в мен спасителна вълна… И нощта напуска ме полека, за да ме прегърне светлина. Върху жива водна пелерина слънчев лъч послание реди… И безбрежен мир в зелено-синьо озарява моите очи.

266 рисуващ

Дамян Хаджииванов фотограф

пишещ

Живка Митова

рисуващ

пишещ

рисуващ

267

пишещ


Александър Костадинов

Светлозар Желев

рисуващ пишещ

Казвам се Александър Костадинов и всеки ден работя с идеята все повече хора да знаят това. Започнах да снимам преди около пет години, а да мисля и усещам започнах порано, може би преди осемнадесет години, според мен за да се нарека фотограф, та дори и творец, второто е по-важно. Събирах пари цяла вечност за да се сдобия с първия си фотоапарат и днес, може би милион снимки по-късно, той още е с мен.

пишещ

Това е пример за отдаденост. Но техниката не е всичко, в желанието си да се развивам заминах за Великобритания, там в 'Arts University Bournemouth (AUB)' завърших курс по фотография, който ми помогна да открия себе си и съответно започнах да изграждам собствения си стил. Мога да определя работата си до сега си по-скоро като изложба на мисли, провокиращи замисъл. Аз не снимам хора, а идеи.

Светлозар Желев не е поет или писател. Преди всичко читател. Обича да споделя мисли, усещания, емоции. Използва думите като мост към другите и себе си. Не редактира казаното и написаното. Пише, когато му се иска. Не е публикуван, не е известен. Бил е много неща, още повече не е.

268

Живее добре, но обича да бъде другаде. Хедонист и естет. Търси красотата във всичко. Намира смисъл в това да бъдеш щастлив. Старае се да го причинява и да си го причинява винаги, когато може. Смята усмивката и прегръдката за наркотиците в живота си. И приятелите. И книгите, разбира се.

269


нямам нищо освен буквите понякога лекуват понякога болят като пироните на стигма забити във всяка част на тялото капки разтопен метал изгарящи пробиващи изстиващи оставащи за да не зарастнем никога

понякога нямам очаквания за нищо нито синьо нито слънчево дори ин и ян сивеят и тогава изпивам чая си излизам и оставям деня да се стича по мен

270 рисуващ

Александър Костадинов фотограф

пишещ

Светлозар Желев

рисуващ

пишещ

рисуващ

271

пишещ


Когато казваш обичам, ти го живееш когато казваш не мога, ти умираш когато казваш хайде, ти се раждаш когато казваш имам нужда от теб, ти се разтваряш когато казваш моля те, ти отдаваш себе си когато казваш утре, ти бягаш когато казваш бъди щастлив, ти целуваш и докосваш когато нищо не казваш, ти не си Думите нямат определение и смисъл, те са по Росалес

272 рисуващ

Александър Костадинов фотограф

пишещ

Светлозар Желев

рисуващ

пишещ

рисуващ

273

пишещ


Киро Станоев

Яна Христова

рисуващ пишещ

Роден съм през 1983 година в София. Работя в сферата на портретната и художествената фотография. Имам публикации във VOGUE Italia, PHOTO France, PLAYBOY, MAXIM, Forbes и други печатни медии, интернет издания,

пишещ

каталози и книги за художествена фотография. В момента работя върху два лични проекта в стилистиката на класиката и сюрреализма.

Вече се познаваме. Аз бях късащата по пътя обувки. Снимащата, за да осмисли света и себе си.

274

Това, което не знаете, е, че понякога се прокрадват думи, крехки и плахи. Между живота и фотографията.

275


Искаше ми се да бъда малка. Точка. Или пък запетайка? Всъщност удивителна... Но тя винаги е голяма. Искаше ми се да бъда добра. Лоша. Но успях да стана само лоша. Дори в това не бях добра. Искаше ми се да бъда. Но не бях.

276 рисуващ

Киро Станоев фотограф

пишещ

рисуващ

Яна Христова пишещ

рисуващ

277

пишещ


Разминахме се по пътя на живота. Ти маската си не свали, душата си не предложих и аз. Поглед и... край. Разминахме се по пътя на живота.

278 рисуващ

Киро Станоев фотограф

пишещ

рисуващ

Яна Христова пишещ

рисуващ

279

пишещ


Ники Веселинов

Митко Новков

рисуващ пишещ

Максималист. Талантлив. Самоук. Аз съм от хората, на които им се наложи да порастнат от малки. На 15г. започнах да работя и сътворявам всичко сам. Не съм следвал или учил изкуства в учебно заведение, уча всичко от изпитите в живота. Вдъхновението ми идва времето ми насаме и утопичните ми вярвания за един покрасив свят, с по-красиви хора, с по-красиви ценности. Винаги беднотията и непрофесионализма ме мотивират страшно много. А у нас - те са в изобилие. Фотографията също го отнася. Хората масово вече виждат само снимки във фотографията. А фотографията на моменти е по-реална от това в което живеем, защото тя показва нещата отстрани такива каквито са – обективна, обща гледка. Като погледна снимките си, винаги си припомням кой съм. Снимките винаги говорят и за това какъв е човекът зад каме-

пишещ

рата. Там стоят запечатъни десетки чувства, мисли, вярвания, жленаия, стенания.... и какво ли не. Една снимка може да има неповторимо влияние върху мисленето ти и да те вдъхнови за промяна. Творбата, каквато и да е, носи в себе си заряда на сърцето и ръцете които са я правили. Така чрез пречупването на време и места, фотографията и всяко нещо в което е вложена творческа мисъл, може да донесе своето послание и влияние, на хиляди хора. Затова и я обичам, тя ми позволява да комуникирам на друго ниво. Изключително богата и динамична, не мога да я вкарам лесно в категория. Опитвам се да съчетая новото с класическото, аматьорското с професионалното, комерсиалното с духовното, невинното с порочното....търся се, от крайност в крайност...... и ще търся, докато не видя желания резултат!

280

Митко Новков е роден на 25 юли 1961 година в село Бързия – последен подстъп преди прохода Петрохан в посока София. Гимназия завършва в Берковица, в Софийския университет се дипломира като магистър по психология и философия (1988). Доктор на Факултета по журналистика

и масови комуникации на СУ „Св. Климент Охридски“. Освен психолог и философ, Митко Новков е също литературен критик и медиен анализатор, журналист и публицист, радиоводещ и есеист, преподавател и редактор. Автор на шест книги с критика, есета, интервюта и „западни коани“

281


Три вкуса Родината на чая – Китай (Азия). Родината на кафето – Етиопия (Африка). Родината на какаото – Мексико (Централна Америка). Три тонизиращи напитки с произход от три континента – дали пък тази генеалогия не трябва да ни говори нещо? Например, че в чая, кафето и какаото може да открием вкуса на тези материци, тяхното толкова деликатно въздействие върху небцето… И така да отгатнем характера на хората, които предпочитат едната, другата или третата чашка с… Чаят, напитка на велики нации – англичани, руснаци, китайци, японци. Стегнат в церемонии – японската тя-но-ю, английската Five o’clock, руската чаепитие. Чаят изисква ритуал, при него някак не е редно да пристъпваш без подготовка и дори обучение – пиещите чай са хора възпитани, знаещи, почитащи. Обичат мащабите, харесват ги, но обичат и себе си – от всички единствено чаят се брои и за лекарство. Чай от лапад, от липа, от смрадлика – тия отвари минават почти за панацеи. Който пие чай, иска да бъде природосъобразен и грамаден; като природата грамаден. Не „захвърлен в природата“, а намерил се в природата. Ала природа имперска, сиреч организирана, ритуализирана. Азиатци: ом, дзен – ей такива неща, царски… Чаят – вкусът на стабилността и силата.

282 рисуващ

Ники Веселинов фотограф

пишещ

рисуващ

Митко Новков пишещ

рисуващ

283

пишещ


Кафето, напитка на случайността – турците зарязват чувалите си при бягството си от Виена и кафето покорява Европа. В някаква степен това е южният и източен успешен поход на север и запад. Походът на кафето – обратен на кръстоносните. Следователно да пиеш кафе е амбиция – да се представиш, да се покажеш, да завоюваш. Което значи и стремеж към независимост – Етиопия е единствената държава в Африка, която не е била нечия колония. Мусолини се е опитал, ама е ударил на етиопски камък. В същото време кафето е и лежерност – сядаш на кафе с приятели, бъбрите си, за никъде не бързате. Както Африка не бърза за никъде, кара си живота сред беднотия и недоимък. Пък щастливи. Африканци – лъвове и зебри, безгрижни… Кафето – вкусът на свободата и удоволствието.

284 рисуващ

Ники Веселинов фотограф

пишещ

рисуващ

Митко Новков пишещ

рисуващ

285

пишещ


Какаото, напитка на екзотичността поне за нас, европейците – не сме я познавали, преди да идем до Америките. Но и на лукса – с какаови зърна в ацтекската държава са плащали за всичко, от роби до кокошки. Пък и като че ли са смятали, че е поевтино да жертвопринасят хора, отколкото какао, практиката това показва. Оттук жестокостта на какаото – този, който предпочита да го пие, пада си вероятно и по по-засукани сексуални изпълнение. Изобщо пазете се от хора, които пият какао, може в някой момент да ви изненадат неприятно. Е, не е задължително, разбира се, но със сигурност това са търсачи на приключения, авантюристи, които не си пият какаото вкъщи. Американци – Бъфало Бил и кристални черепи, неуморими… Какаото – вкусът на приключението и разкоша. Три вкуса като „Три цвята“ на Кешловски – дали пък и от тях не биха станали три красиви филма? Като първият ще бъде утвърждаващ, вторият – отрицаващ, а третият – непукистки…

286 рисуващ

Ники Веселинов фотограф

пишещ

рисуващ

Митко Новков пишещ

рисуващ

287

пишещ


Смъртта на душата Вече няма душа, Фройд я уби. Превърна я в психика; в нещо, което може да се измери, изследва, регистрира. Душата – мистичният обект на поети, художници, композитори, философи; вместилището на чувствата, на Лаурите и Тристаните, където любовта разцъфтява с небивала буйност, тази душа днес е мъртва: суха отвътре и поломена отвън мръсна черупка, която дори ракът-пустинник – този клошар на океаните, с погнуса подминава. „Автоматизирано движение на телата”, Сексмашина като Хамлетмашина: след смъртта на душата удоволствие се изпитва само от количеството. Колкото повече, толкова повече… Фройд е виновен, безспорно. Тайнствената субстанция, наречена от древните ψϋχή, виенският доктор подложи на безброй процедури – сгъстяване, изтласкване, проекция, пренос, фиксация, раздвояване, тълкуване, за да я стигматизира в статистически и математически измерима непрекъснато болна променлива. Една хипохондрична и невротична psyche, отчаяно и натрапчиво нуждаеща се от psychoanalysis. Но да превърнеш душата, ψϋχή, в психика, psyche, значи да я убиеш, да я умъртвиш, погубиш: подхвърлена във властта на теглилките тя вече няма качества. След Фройд душата е алгебрична величина без нищо общо с поезията, с музиката, с чувствата и любовта… Мъртва материя; леш, тлен и прах. Чувате ли сухото тракане на метронома, отброяващ обречените минути на психоаналитичния сеанс? Мъртвите нямат удоволствия, мъртвите просто гният. И душата гние – вехне, мършее, изтлява. Днес никой няма душа, но всеки има психика. Мерим си психарите психиките: екстравертна е моята, защото по пункт Е на FPI ми дава 9, а по пункт D – само 1. Фройд уби душата, тестовете я разложиха: каква душа, аз си имам IQ?! Новото удоволствие на душата, която не е вече душа, а психика, е да бъде измерена; другото ново удоволствие на душата, която не е вече жива, а мъртва, е да чезне. Също като Чешърския котарак нам тя е завещала единствено озъбената си усмивка, хилейки ни се зловещо, докато лежим (обездушени) на психоаналитичната кушетка. Да, Фройд е виновен...

288 рисуващ

Ники Веселинов фотограф

пишещ

рисуващ

Митко Новков пишещ

рисуващ

289

пишещ


Елена Христова

Лилия Христова

рисуващ пишещ

Здравейте! Аз съм Еленхен и любимото ми занимание е да разказвам приказки в снимки. Обичам всички приказки! Обичам да разказвам за изгревите край морето, за залезите в планината, за нощите под открито небе. Обичам да разказвам за любимите ми места, случвания, емоции.

пишещ

Нерядко главните ми герои са цветя или просто момичета сред цветя. Харесва ми да е приказно, вълшебно и нежно. Светлината и цветовете са основни изразни средства, а красотата е поуката в края на приказката. Вярвам, че творенето ни прави истински живи и затова творя и вдъхновявам от любов към живота и неговата красота.

Родена съм през 1970 година. Живея и работя в Несебър. Имам една изадена стихосбирка - "Родена в понеделник", в съавторство с Живка Митова. Поезията е реалния сън, в който искам да живея.

290

Интересува ме светът на думите, който понякога е враждебен, а друг път ласкав. Думите като начин да изразят сетивността, емоцията, картините и мелодията, която пораждат. И мълчанието им.

291


Искам да погледна през прозорците на дърветата. Дървото няма думи, но знае как Бог е подредил душата му. А човекът има думи, но не знае как Бог е подредил душата му. Затова искам да прогледна през прозорците на дърветата, над пустошта от думи, за да видя как Бог е подредил душата ми.

292 рисуващ

Елена Христова фотограф

пишещ

Лилия Христова

рисуващ

пишещ

рисуващ

293

пишещ


8888 Среднощна гара. Като гневни шпаги събират се стрелките на часовника. Мигът на неочакване започва. На пейката - клошар. Сънува тихо цвете, поникнало, в пустинята на релсите. Сълзата му ще го полее, за да пази надеждата за стъпки по перона. Стрелките на часовника прекрачват часа на непристигащите влакове. Клошарят се усмихва върху релсите пораства кротко цветето на утрото.

294 рисуващ

Елена Христова фотограф

пишещ

Лилия Христова

рисуващ

пишещ

рисуващ

295

пишещ


Никола Колев

Валентин Попов

рисуващ пишещ

Казвам се Никола Колев и живея в Габрово. По професия съм дизайнер, но се зани-

пишещ

Валентин Попов е роден на 8 ноември 1979 г. в град Плевен. Завършва средното си образование в СОУ „Христо Смирненски”, и висше образование по специалност „Специална педагогика“ в СУ „Св Климент Охридски“ през 2001 г. След дипломирането си работи по специалността около пет години, след което навлиза в сферата на туризма. Страстта му е писането на проза, като пише от 17–годишен. Пише разкази, автор е на ревюта на книги, в момента пише два романа с работни заглавия "Отвъд края" и "Къщата". „Отвъд края” е постапокалиптичен роман в първо лице единствено число, чието действие се развива на територията на България. Първата глава от романа със заглавие „Кучешката дупка” е публикувана в сп. „Дракус” бр. 4/2013 като самостоятелен разказ.

мавам и с рисуване, писане, много обичам музиката.

296

„Къщата” е роман с много български фолклорни елементи, скокове във времето и приключения. Валентин Попов поддържа сайта „knigabg.com“, където представя творчеството на български и чуждестранни автори, съвременни писатели и класици. През април 2014 г. излиза дебютната книга на Валентин Попов, сборникът "Нощта срещу ноември". В нея са включени 12 разказа. Разказът „Нощта срещу 1 ноември“ е включен в списание „Дракус” - бр. 2/ 2014 г." Ноември 2014 г. от печат излиза сборника „Вдъхновени от краля”, който съдържа разкази на различни български автори. В него е включен и „Дневникът на един луд”. В момента подготвя издаването на втория си сборник с разкази с работно заглавие „Брод през световете”.

297


Танцът на Смъртта „Нощта е по-тъмна от козината на Бош”, помисли си старицата, докато лежеше в тъмната, студена стая и гледаше към прозорчето, през което леко прозира светлината от звездите. Бош беше верен другар повече от седемнадесет години. Прекрасно овчарско куче. Чисто черно. Само на едната лапа – тъмно кафяво петно. Точно цветът на това петно ѝ напомни за картината на Йеронимус Бош „Седемте смъртни гряха”, по-скоро на расото на свещенника от нея. Този, който олицетворява лакомията. Дали заради това или заради друго, и кучето имаше нескончаем апетит към храна. Често Дилайла се е чудеше над въпроса къде побира толкова храна това животно. А после умря. Остави я сама. Старица, която тихо лежи нощем и крадешком гледа през прозореца си. Пердетата са разпокъсани и висят като парцали от корниза, който не е бърсала от прах от .... самата тя не знае кога. Паяжини се спускат от ъглите почти до земята. Пъплят паяци, увиват заплелите се мухи и бавно ги изсмукват. Животът изтича бавно, докато остане кухата им обвивка, която напомня за безмисления живот. Старицата сякаш чува търкането на власинките на арахноидите по тънките копринени нишки. Понякога долавя звука на смилане на соковете от мухите и нощните пеперуди. Докато можеше да става, отваряше прозореца и светваше лампата. Стаята се пълнеше с всякакви нощни летящи твари – верни поданици на мрака. А когато легнеше и целия свят заспиваше, тя слушаше звуците, които издаваха. В началото чуваше само как по-едрите пеперуди се блъскат в полилея или стъклото на прозореца, а после слуха ѝ сякаш се тренира на честота уловима за насекомите само. Чуваше полета на молец. Чуваше този молец как се храни. Звукът ѝ бе толкова приятен, че изкара вълнени дрехи от един сандък, за да ги примами. Призори чак заспиваше опиянена. И сега лежи и слуша как паяк се спуска по тънка нишка. Въпреки катарактата си /а може би точно благодарение на нея/ вижда малката черна фигурка, която ловко се насочва към плячката си. От всички звуци, които долавя, най-неприятен и е жуженето на мухите. Най-вече шумът от потриване със задни крака на крила. Но няма как. Търпи ги, защото подхранват армията ѝ от паяци. Старицата Дилайла се усмихва. След смъртта на Бош живееше сама. Няма мъж, няма деца, няма роднини. Може и да имаше, но не ги бе чувала от хиляда години. А и не са ѝ притрябвали вресливи женоря с куп сополиви деца. Тя си е добре. Има новите си дрехи, има бижутата си, които слага всеки след обяд. Обича да облича нова рокля и да стои пред огледалото. Красива е, въпреки години. Има и приятели. Паяците и молците. Даже като се замисли молците ѝ допадат повече. Изяждат миналото и остава само днешния ден. Или нощ, както е в случая. Дилайла лежи и слуша. Тишина за всеки друг, но за нея е по-шумно, отколкото в джунгла. Спомня си младостта. Беше толкова зелена и глупава. Обличаше се хубаво и пригледно, майка ѝ и баща ѝ одобряваха всеки нейн тоалет, а после ходеше на забави. Танцуваше като богиня. Избираше кавалер и магията се раждаше. После той я търсеше, но тя знаеше, че той не е за нея. „Прекалено

298 рисуващ

Никола Колев фотограф

пишещ

Валентин Попов

рисуващ

пишещ

рисуващ

299

пишещ


добра си”, казваше майка ѝ. „Прекалено е невзрачен за теб, мила”, казваше баща ѝ. Накрая тя само започна да отклонява поканите им. Докато един ден отиде на бал и никой не я покани. Постоя половин час, а после се направи, че ѝ е лошо и се прибра. Повече не отиде на бал. Обличаше дрехите, слагаше бижутата, руж, червило, сенки, но не излизаше от стаята си. Просто седеше и гледаше момичето (жената, лелята, бабата) в огледалото и знаеше, че няма подходящ мъж за нейното ниво. Понякога се сещаше за приказката за Снежанка и горделивата мащеха, но пропъждаше тези мисли от главата си. Тя не би убила по-младо момиче, заради красотата. Истинското вино е отлежалото и леко нагарча. Разхили се в леглото, но смехът премина в хрипове и накрая се закашля. Поне преди си мислеше, че не би убила. Когато дойде Кристина да почисти къщата ѝ, тя не спря да я гледа. Седемнадесет годишното момиче имаше тънка и гъвкава снага, стегнати едри гърди, оформено дупе и дълга и неземно руса коса, която се спускаше до кръста ѝ. Обикновенно я връзваше, за да не ѝ пречи да чисти, но тогава изпъкваха високите бели скули и огромните зелени очи. Кристина бе сирак, дошла на скоро от Швеция. На никого нямаше да липсва. Дилайла я почерпи със кейк. Когато момичето изгуби съзнание, тя сложи примка на врата ѝ и я обеси в килера. Дилайла се надигна. Погледна към килера, чиято врата зееше отворена, но в мрака видя само бяло петно. Роклята на Кристина. Още висеше от въжето, а старицата слушаше как червейте пъплят из плътта и се хранят. Вдигна ръка да оправи кичур коса, но търкането на косми в кожа създаде толкова неприятен звук,че побърза да остави нещата така, както са. Отново се отпусна в чаршафите. И тогава чу друг звук. Непознат звук. Тих звук. Като полъх в полъха. Като мрак в мрака. Като тишина в тишината. Какво ли бе това? Ослуша се. Ето го пак. Този път ѝ се стори, че е като полъх разместил прашинки на пода. Надигна се отново, макар че се задъха от усилието. Сбръчканото ѝ лице бе побеляло като роклята на обесеното момиче, бръчките ѝ са дълбоки като каньон, очите са бледи със жълта склера и хлътнали като планински езера, крайниците сухи и тънки като клечки през зима, косата е рядка, мръсна като саван на одавна погребан човек. Обърна се по посока на странния звук и устата ѝ се оформи за беззвучен писък. Не е говорила от години. Нямаше с кой. Всички бяха недостойни за нея и гласът закърня. Не можеше да извика, не можеше да избяга. Зад нея се усмихваше череп, надничащ изпод черна качулка. Дългата мрачна роба се развяваше около тялото, а костеливата ръка стискаше косата. „Не може да е истина”, помисли си Дилайла, „Това ли е смъртта? Така ли ще си отида? Нима е на моето ниво да ме вземе скелет с вехта дреха? Нима няма ангелогласни песнопения, бели криле, които да понесат красивата ми душа към Рая, където ми е мястото?”. Дилайла не разбра, че мислите се въртяха в главата ѝ няколко минути след като тя бе отделена от тялото със свистенето на справедливото острие. 03.09.2014 г.

300 рисуващ

Никола Колев фотограф

пишещ

Валентин Попов

рисуващ

пишещ

рисуващ

301

пишещ


Емил Рашковски

Лилия Йовнова

рисуващ пишещ

"Казвам се Емил Рашковски, на 39 години и съм пейзажен фотограф. Роден съм и израснал в София, България. По образование съм инженер и работя в ИТ индустрията. Снимането ми е хоби, на което се отдавам през своботното си време. Интересът ми към фотографията започна някъде преди десетина години, но винаги съм имал влечение към природата и нейната красота. Фотографията е просто средството, което ми помага да изразя начинът, по който я възприемам.

пишещ

Като запален планинар и скиор, обичам да съм сред природата. Снимането ме кара да търся нейната красота. Обичам творческия процес, при който влагам собственото си интерпретиране на картините, които снимам. Така се опитвам да изразя чувствата си за това, което виждам. Харесвам ми да се фокусирам върху мимолетните, но и най-красиви моменти на изгрева, залеза, светлините на нощта, звездното небе. Тези трансформации са наистина магически, символ са на вечния кръговрат, когато денят умира, но и винаги се ражда отново, затова са и толкова въздействащи."

Лилия е едно наскоро навършило шестнайсет години момиче, която пише, за да подрежда света си. Родена и отраснала в столицата, тя започва да се занимава с литература в гимназията. Твърди, че пише от любов към

302

близките си и от непрекъснато желание да вижда повече от света. Има публикации в няколко електронни издания, измежду които са "Литературен клуб" и "Кръстопът".

303


ТОРНАДО Стоя далеч от теб, виждам как непрестанно те заобикаля някакъв плашещ и разрушаващ хаос, който предизвикваш само с движението си из този мрачен свят. Нищо чудно, че винаги казваш колко е скучно там вътре, най-близо до теб. Всеки знае колко тягостно спокойно е в окото на бурята. Не тъжи, все някога ще се появи някой достатъчно смел и непоколебим да стигне до ядрото на твоята самота.

304 рисуващ

Емил Рашковски фотограф

пишещ

Лилия Йовнова

рисуващ

пишещ

рисуващ

305

пишещ


ВЕЧНОСТ Понякога, когато сме на 80, (защото в моята глава само с теб стигам 80) забързвам крачка да те върна в миналото. Спъвам се по улици, които са остарели, изпочупени са безвъзвратно, заедно с красивата ни мисъл, посивяла от ежедневност. Понякога когато сме на 80, (защото в моята глава само с теб стигам 80) ти претоплям супата, чая и кафето. Не бива да се разболяваш, само ти можеш така да ме сгряваш. Какво ще правя, ако топлината на живота ми изстине необратимо? Понякога когато сме на 80, хващам ръката ти две идеи по-силно, защото се налага да се връщаме в сегашно време, а на 15, (и на 18, и на 20,) н и щ о не изглежда толкова вечно. Нищичко освен това, че само с теб си представям да стигна 80. Каква по-различна вечност ми трябва?

306 рисуващ

Емил Рашковски фотограф

пишещ

Лилия Йовнова

рисуващ

пишещ

рисуващ

307

пишещ


Виктория Атанасова

Диляна Герджикова

рисуващ пишещ

Виктория от Варна, интересувам се от култура, обичам театъра, хубавите книги, оп-

пишещ

"Дълго време се успокоявах с това, че важното е да имаш какво да кажеш, без значение дали има кой да те чуе. Но наскоро разбрах, че думите и душите са за спо-

итвам се да превърна консервативна наука каквато е икономиката в поезия.

308

деляне. Понякога по-тъмни, отколкото светли, но винаги търсещи своята прожекция."

309


Като догаряща цигара Забравена в пепелника В момент на силна ярост Или на просто безразличие Угаснахме и ние За пореден път Събудени от себе си Заспали изведнъж. Незнаехме кои сме, Защо сме и къде Не знаехме душите си и грешките И все… Но имахме късмета, че стигнахме до край Цигарата изтлея Изгасна без пушач. Довиждане. Кутията е празна. Аз свърших моите. Ти също нямаш Думи. Цигарата угасна, Угасна по между ни.

310 рисуващ

Виктория Атанасова фотограф

пишещ

Диляна Герджикова

рисуващ

пишещ

рисуващ

311

пишещ


Една история ще пазя Една история докрай Без начало и недоразказана На кой му пука И все тая. Но аз я пазя, Ничия не е, не е и моя Съхранявам я За нечие добро сърце Ако има такова. Ако ли не на гроба ми Ще порасне Като до кладенец върба. Една история, неразказана.

312 рисуващ

Виктория Атанасова фотограф

пишещ

Диляна Герджикова

рисуващ

пишещ

рисуващ

313

пишещ


Мартин Костов

Мартин Костов

рисуващ пишещ

пишещ

ния "LiterNet", "Литературен клуб", "Public Republic", „Диаскоп“, „Баница“ и др. Автор на стихосбирката "Дом" (2014, изд. "Да").

Мартин Костов е роден през 1997 г. в София. Занимава се с литература и фотография. Има публикации в "Литературен вестник" и сп. "Страница", както и в електронните изда-

314

315


*** Няма ме Блестиш Сякаш си звезда Която търси Облаци и паркове ноти мъртвите пеят песента напомня цвета на очите ти

316 рисуващ

Мартин Костов фотограф

пишещ

Мартин Костов

рисуващ

пишещ

рисуващ

317

пишещ


*** от мен до теб разстоянието е ръцете в които се будя дрехите са тялото на потната ти кожа

318 рисуващ

Мартин Костов фотограф

пишещ

Мартин Костов

рисуващ

пишещ

рисуващ

319

пишещ


Александър Станишев

Нели Лишковска

рисуващ пишещ

Казвам се Александър Станишев и мечтата ми е да бъда слаб (под 75 кила) оператор. Вече имам няколко заснети филма и сериали и други визуални произведения, които на моменти много си харесвам.

пишещ

Нели Лишковска е родена в София.Завършила е българска филология в СУ”Св. Климент Охридски”. Автор е на сборниците с разкази „Смърт до насита”(1998), „Зеницата на Бога”(2007), „Стъпки по ръба на месечината”(2008) и „Танго за Луцифер”(2014)Автор е и на ро-

Някои други хора също ги харесват. Снимах филм в Ню Йорк, ходих да преподавам в Лапландия. Може да се каже, че почти живея в сбъдната мечта! Следващата ми мечта е да съм висок фотограф.....

320

маните „Нероденият” (2009), „Леговището на тъгата”(2010), „Зверо sapiens”(2011), „Петнайсетият камък”(2012) , „Безкрайната точка”(2013)и „Ключовете от Рая”(2014). Има и сборник с пиеси – „Недокоснати пиеси”(2013)

321


ВРАТИТЕ ...той отвори вратата, зад която имаше най-обикновена стая с едно легло, маса и стол, а на стената висеше картина, но странното беше, че имаше още една врата срещу тази, през която беше влязъл току-що и той направи няколкото крачки до нея и той отвори вратата, зад която имаше най-обикновена стая с едно легло, маса и стол, а на стената висеше картина, но странното беше, че имаше още една врата и той отвори вратата, зад която имаше най-обикновена стая с едно легло, маса и стол, а на стената висеше картина и той отвори вратата, зад която имаше най-обикновена стая с едно легло, маса и стол и той отвори вратата, зад която имаше най-обикновена стая и той отвори вратата...

322 рисуващ

Александър Станишев фотограф

пишещ

Нели Лишковска

рисуващ

пишещ

рисуващ

323

пишещ


"...Тогава си помислих, че всичко тук и всички ние във всеки един момент можем да бъдем изтрити от тази реалност. Но Той още не го правеше. Защо? Запитах се тихо. Защо? И се разплаках над прецъфтелите рози в градината..." Из разказа "Птицата"

324 рисуващ

Александър Станишев фотограф

пишещ

Нели Лишковска

рисуващ

пишещ

рисуващ

325

пишещ


Явор Попов

Иван Ланджев

рисуващ пишещ

Роден на 2 декември 1949 г. в гр. София. Завършва полиграфическия техникум „Юлиус Фучик” специалност фотография. 1979г. е удостоен от Министерство на културата със званието фотограф-художник. 1986г. специализира във фирмата „Sinar”, Шафхаузен, Швейцария. Работил е като фотограф-редактор в редакция "Форек" на "Българска фотография", бил е зам.-председател на Клуба на фотодейците в България, а от 1995 г. е фотограф на свободна практика. Негово дело са илюстрациите в първи, втори и трети том на енциклопедията "История на България" - плод на любовта на артиста към находките от миналото и интересните

пишещ

съкровища. Явор Попов твори също и в областта на художествената фотография, където снима портрети, природа, модели, арт и дори деликатеси. Носител е на многобройни награди за постиженията си във фотографията. Член е на Управителния съвет на Асоциацията на рекламните фотографи в България. От 2005г. е председател на национално сдружение „Фотографска академия”. През последните 21 години е участвал в много изложби в страната - София, Пловдив, Добрич, Смолян и др., и в чужбина - Индия, Канада, Полша, Македония, Югославия, Ливан и др.

Иван Ланджев (1986) е български поет, есеист и сценарист. Докторант по руска класическа литература (ХІХ век) в СУ „Св. Климент Охридски“, преди това е завършил философия и културология в същия университет. Победител в Националния конкурс за поезия „Веселин Ханчев“ (2009), носител на Наградата за дебют „Южна пролет“ (2011), два пъти номиниран за Националната награда за поезия „Иван Николов“ (2010,

326

2014). Участвал е в международни поетични фестивали, четения и научни конференции в САЩ, Русия, Германия, Австрия, Словения, Словакия, Унгария, Латвия. Негови стихотворения са превеждани на английски, немски, испански, италиански, словенски, хърватски, словашки, арабски. Стихосбирки: „По вина на Боби Фишер“ (2010), „Ние според мансардата“ (2014).

327


Лекции по естетика при неочаквани случаи При някои вкусът идва така просто, от повечето си тръгва просто така. Несигурен като река. Несигурен като ръка, която знае, че не бива, но и тая нощ се свива на юмрук, готов да спори със стъкла, стени, авторитети, да доказва колко важни са поетите. Опитай се да нямаш много общо с тях. Това, което смятат арогантност, е смехът на увереността ти. Наклони я леко като шапка, показвай я пред гости. Просто така. Или така просто. Безсънието не е старомодно. Ти не си даваш сметка – нощем си нащрек за най-естествения шум, когато тънката износена игла надраска хубавата част от плочата. Всеобщата балада се разсипва. Моментът винаги съдържа поражение и този не е по-различен. Сега забележи: дори ъглите в стаята отказват да са ти приятели. Моментът винаги съдържа поражение и страх, че ще се уталожим. Да, ние рано ще се уталожим. Защо ти е изобщо да заспиваш? Сутрин си провалът в огледалото и можеш да си сигурен, че ти отива.

328 рисуващ

Явор Попов фотограф

пишещ

рисуващ

Иван Ланджев пишещ

рисуващ

329

пишещ


Опит за датировка То е тъжно: все едно че гледаш библиотека да гори. То е невъзможно: как да шашнеш огледалото? То е маниерно (твърде е литературно): някои така приписват мъдрост на рибите. То е едно такова... Признаваме, че знаем малко за произхода на нещото, но пък поне успяхме да определим периода: то е отдавна. Приблизително от теб насам.

330 рисуващ

Явор Попов фотограф

пишещ

рисуващ

Иван Ланджев пишещ

рисуващ

331

пишещ


Галина Велева

Красимир Йорданов

рисуващ пишещ

Здравейте, казвам се Галина Велева и ми е приятно да се запознаем. Родена съм преди много години в Родопите и те завинаги останаха в сърцето ми, моята първа и последна любов. По професия съм строител, фотографията е моята тиха лудост. Обожавам природата и при всеки удобен момент търся нейната близост. Природата е Тази, която никога не ме е излъгала. Да посрещнеш изгрева или да изпратиш залеза ... има ли нещо по-непреходно и истинско ? Много обичам да пътувам и го правя при всяка възможност, харесва ми да опозна-

пишещ

вам други нации и други географски ширини. Фотокамерата е моят уловител на мигове. Мигове, които понякога се случват само веднъж в съществуването, наречено живот. Дали съм участвала в конкурси и изложби – да участвала съм, но това едва ли Ви вълнува. Ако снимките ми са Ви казали нещо – това е моята награда, не спечелените дипломи или медали. Представям Ви две мои творби: едната е изгрев на язовир Голям Беглик, втората е от едно незабравимо пътешествие в Исландия, страната в която истински се влюбих.

Красимир Йорданов. Космополит от регионален мащаб. Подрежда думички, съчинява песнички. Китароподрънквец.

332

Основател на виртуалния „Институт за любовни трепети“. Опитва се да научи бръмбарите в главата си да играят ансамблови съчетания.

333


Зелено стихотворение Зелени сънища сред леден февруари. Природата, оголила душата си зелена, опитва плахо да прокуди зимата от северните географски ширини, да я изтика бавно към Антарктика, понеже тук кокичетата прецъфтяха, а пролетната оратория за слънце и капчуци, предвидена за Март, не се отменя! В такава нощ пределът на сезоните е ясно очертан от клюн на щъркел: дотук е бялото, нататък е зелено! Започва изгревът да сипе огън върху гори, полета и върхари. Зеленоока, идва пролетта. Разпръсква топлите си акварели над храсти и дървета вледенени, додето грейнат, кърваво-зелени!

334 рисуващ

Галина Велева фотограф

пишещ

Красимир Йорданов

рисуващ

пишещ

рисуващ

335

пишещ


Пъстрото великолепие на сушата От моя остров облаците ми изглеждат призрачни. На хвърлей преминават само. Рядко плачат. Разпръскат се и атакуват дюните, за да се вкопчат в топлите им качества. През дланите им преминава цялата разпереност, наречена правдоподобно „птиче братство”. Дали ще бъде всъщност светотатство да те сравнявам с птица неуверена? Неделята ми е наострена и островна. Какво великолепие е сушата! Къде си, облаче ле, черно, да те яхна, да си изплачем заедно градушките! Така и не разбрах дотук ти облак ли си, птица ли? Градушка, дюна, изгрев във неделя? Усещам смътно твоето придвижване и тиха вулканичност ме обзема.

336 рисуващ

Галина Велева фотограф

пишещ

Красимир Йорданов

рисуващ

пишещ

рисуващ

337

пишещ


Ивета Данаилова

Ивета Данаилова

рисуващ пишещ

Ивета Данаилова е родена на 27 декември 1974 в Сливен. Завършва езикова гимназия и журналистика в СУ „Св. Климент Охридски”. От дете пише стихове, 8 години членува в класа по литературно творчество към школата по изкуствата "Мишо Тодоров с преподавател поетесата Евгения Генова в родния си град, която става редактор и на първата й книга, излязла в далечната вече 1991г. Носител е на литературни награди от национални и международни конкурси, нейни творби са излъчвани по радиото и

пишещ

(„Български писател”, 2006), „Точка на пречупване” (ИК „Пламък”, 2001, издадена с конкурс на Националния център за книгата), „Кралици на слънцето” (Роял 77 – Варна, 1994) и „Родена от звезда” („Бумеранг Прес”, 1991). Превеждала е за "Пламък" творби на шотландски и уелски поети. Член е на Съюза на българските писатели. През годините работи като журналист в електронните медии, а в периода 2008 - 2012 живее в Италия. Въпреки литературната си биография, Ивета Данаилова записва и един любопитен експеримент в изобразителното изкуство и фотографи-

телевизията, има публикации в различни вестници и списания, антологии и сборници, сред които сп. "Пламък", "Литературен форум", "Български писател", "Словото", "Словото днес" и др., "Антология на младите български поети" (2007 и 2008, изд. "Фондация за развитие на местните общности"), "Поети 2013"(Български писател"), "В полите на Витоша" (девето издание на конкурса - 2015), "Ние, дечурлигата"(ИК "Жажда", 2009) и др. Автор е на стихосбирките "Почивният ден на ветропоказателите" ("Български писател", 2011г.), „Хроники от къмпинга”

338

ята, вдъхновен от страстта й към морето, която неотлъчно върви заедно с къмпингуването и уиндсърфинга - от дете. Своеобразно продължение на предпоследната й книга, но с визуални средства е изложбата "Безсъници и хроники от къмпинга" , изложена през септември 2008 в "Галерията на открито пред Народен театър „Иван Вазов” (организатор Дирекция „Култура” на Столична община). Тя представя морето в серия снимки, повечето от тях - на необичайните картини, които авторката прави от миди, камъни, пясък, дърво, като „рисува” с естествените им форми и цветове...

339


*** Вечер край огъня лицата изглеждат изсечени докато диша кротко морето заспало встрани истории бликат търкалят се думи по хладните камъни в прохладния пясък и стигат до тебе по-истински

340 рисуващ

Ивета Данаилова фотограф

пишещ

Ивета Данаилова

рисуващ

пишещ

рисуващ

341

пишещ


*** Това място е забравено от бога и табелите сочат Бургас. Шипки по цветните хълмове раздират на вятъра дрехата. Резедавите крехки лозници костеливи ръце в песъчливата пръст са заровили. Хората тук от години съзерцават далечното синьо море, но не са го докосвали. Вечер в кръчмата стари рибарски истории озаряват лицата им. Мъжете разказват как някога далечното синьо ги мамело и задълго после ги нямало. Някои - не се завърнали, останали там при рибите, мрежите и синия бог. Сега само старците тук се навъртат. Напролет си нижат като жълтици годините. Децата им подир табелите хукнали. стихове от книгата "Хроники от къмпинга" (изд. "Български писател", 2006 )

342 рисуващ

Ивета Данаилова фотограф

пишещ

Ивета Данаилова

рисуващ

пишещ

рисуващ

343

пишещ


Дончо Кюланов

Мария Никова

рисуващ пишещ

Казвам се Дончо Кюланов от гр. Козлодуй едно малко градче от северозападна България. Фотографията не ми е професия, но винаги ме е вълнувала от момента, в който съм се докоснал до нея. Не съм учил нищо свързано по някакъв начин с изкуството, но то винаги ме е вълнувало. Обичам живописта, като малък разглеждането на книжките с репродукции на различни художници като Шишкин, Айва-

пишещ

Казвам се Мария Никова. По професия съм библиотекар-библиограф към Националния археологически институт с музей – БАН. Преди четири години, в навечерието на Гергьовден, избрах да създам Страничката на Мари. Година по-късно създадох личния си блог Pieces of Ia и авторска страница във Фейсбук към него (Pieces of Ia), в които и до днес споделям себе си. С течение на времето разбрах, че писането ми се случва с лекота, че се усещам изпълнена и вдъхновена, когато съумявам

зовски и Рембранд явно по някакъв начин ми е повлияло в последствие. Харесват ми фотографиите, които са живописни като картини, които придават точно това усещане на живописта. Много харесвам естествената женска красота и винаги я търся, когато снимам. Моето вдъхновение са жена ми и първородният ми син !!!

344

да предам в няколко думички света си. Когато разбера, че съм нечия причина за усмивка, когато ми споделят, че съм докоснала, че са намерили частица от себе си в мен. Пиша, защото помага. За това, което правя и съм, имат думата всички, които ми отделят от времето си, за да ме усетят. Благодарна съм им от цялото си сърце, че всеки ден, по малко ме осъществяват. Иска ми се да съумея да предам, с целия този текст, онази частица душа, която докосва в усмивка, едно истинско благодаря. С доброта.

345


Седем думички са любими. Душа. Топлота. Прегръдка. Мама. Усмивка. Доброта. Благодаря. Седем усещания, които отразяват. Теб.

346 рисуващ

Дончо Кюланов фотограф

пишещ

рисуващ

Мария Никова пишещ

рисуващ

347

пишещ


Близостта е няколко минути от твоето време в нечии ден. Мисълта за другия е безсловесно отношение. Там думите нямат значение. Там си любим на сърцето.

348 рисуващ

Дончо Кюланов фотограф

пишещ

рисуващ

Мария Никова пишещ

рисуващ

349

пишещ


"(...) детство мое, за мен така е важно, щом студено ми стане да мога да се взема от детския огън. (...)" Богомил Гудев Може би все повече ни се налага да се държим като пораснали. Може би детето в нас надделява, когато никой не ни гледа. Може би будим недоумение, докато победоносно избираме да изкъпем новите си гумени ботуши в най-голямата локва. Може би всеки ден за кратко ни писва да се държим като възрастни. Може би балоните, които преброяват очите ни на първи юни, ни връщат в детството. Детството са двете най-мили думи - мама и татко. Детството, в което да ходиш прав под масата носеше привилегията да вършиш най-големите пакости. Детството, което помни найщурите ти игри и най-искрения ти смях. Детството е онази въртележка в Южния парк, блъскащите се колички и захарния памук. Дали са все още там? Може би. Днес, докато отвръщах на всяко дете с усмивка, си спомних за миг моето детство. Най-ценното време, в което показваш обичта си в една прегръдка.

350 рисуващ

Дончо Кюланов фотограф

пишещ

рисуващ

Мария Никова пишещ

рисуващ

351

пишещ


Росен Христов

Диляна Христова

рисуващ пишещ

Казвам се Росен Христов. Занимавам се с фотография от 2 години и ретуш от 5 години. В момента работя във фирма занимаваща се главно с това. Пожелавам на всеки хобито му да се превърне в професия. Когато човек прави това което обича, чувството не може да се опише. Харесва ми тръпката зад обектива,

пишещ

Не обичам да говоря за себе си... Казвам се Диляна и съм от Димитровград. Мисля, че съм на 32 години. Казвам "мисля", защото като подминах 30-те, спрях да обръщам внимание на конкретиката в цифрите. Като всички останали хора имам и добри и лоши страни. Старая се да балансирам, защото не бих искала да разочаровам никого. Най-вече себе си. Пиша от 4-5 клас. Публикувала съм в местния и централния печат. Но на кого ли му пука! Писането е потребност най-вече за самия автор. Човек на крайностите съм. В

общуването, позитивната енергия по време на процеса, опознаването на различни характери и локации. Снимам предимно пейзаж и портрет, но се впускам и във всякакви предизвикателства, обичам да експериментирам.

Като цяло, обичам да създавам !

352

стиховете също. Пиша или много лирично, или грубо и цинично. Обичам класическия стих, за мен в него е истинското майсторство. Често ползвам многоточия. Първо, защото обичам да давам шанс на читателя да се позамисли и второ, защото.... ами понякога не знам как да завърша фразата. От известно време съм увлечена в писане на проза. Имам доста идеи, само две реализирани. За проза трябва социален опит и време. Ужасно много време... Иначе, по цял ден пиша. Социални доклади. Не за друго, просто съм социален работник...

353


Написано в дъжда И какво като чакам и мръзна! Булевардът е мокър и сив. Само аз - като спомен развързан, съживявам пейзажа мъглив. И те чакам – метафорично. От градушки надежди редя. Свири вятър край мен истерично, плаши хората, мен и града. Преминавам през локва, голяма, като мътно парче от море. И така упорито те няма, че дъждът не желае да спре. Никой вече не тича, не бърза. Търколи се работният ден. И какво като чакам и мръзна! Някой някъде чака ли мен!?

354 рисуващ

Росен Христов фотограф

пишещ

Диляна Христова

рисуващ

пишещ

рисуващ

355

пишещ


Залез Дъждът по прозореца плаче. Солидарно изпускам сълза. Падна залез – ръждив и разкрачен... Капна слънце и после заспа. Драматично запалвам цигара, бълвам сенки в преднощния смут. В тишината се врязва китара, свири може би някакъв луд, като мен - без разсъдък и чувство, от Безкрая внезапно смутен. Вечността е в самото изкуство, тъй е преходно всичко край мен! Стъпва мрак. Като войнствен палач е. Хоризонтът пред мене кърви. С този залез – ръждив и разкрачен, накъде ли животът върви...

356 рисуващ

Росен Христов фотограф

пишещ

Диляна Христова

рисуващ

пишещ

рисуващ

357

пишещ


Ивана Милчанска

Дилян Еленков

рисуващ пишещ

Казвам се Ивана Милчанска, на 22 години родом от София, а в момента Ви пиша от една малка къща в едно ирландско поле.. обичам да пътувам!.. и да снимам! Занимавам се с фотография, графичен дизайн, илюстрация, живопис...кънки на лед, но фотографията ми е голямата страст, която искам да превърна в професия. Докато работя по този въпрос ми предстои и да замина за Уелс, Великобритания, където живот и здраве ще завърша бакалавър по Графичен дизайн и мултимедия. За мен фотографията дойде в следствие на годините, в които развивах таланта си на художник и на вкусът и уменията, които това възпита у мен. Нямаше да виждам нещата през обектива по същия начин, ако не бяха часовете в ателието по живопис и рисуване. От началното училище, през Националната гимназия за приложни изкуства и в Художествената академия - винаги съм се занимавала с изкуство и съм била обградена от него. А Ирландия, освен любов, ми донесе и успехи, свързани с фотографиите ми. Миналия месец от международния конкурс

пишещ

Amateur Photographer of The Year ме зарадваха с номинация за финалист , където бях един от 16-те избрани сред над 7000 участници от цял свят. Също толкова приятно беше и, че използваха моята снимка за статията си в най-големия ирландски вестник - The Irish Times, както и в Уелския Daily Post Wales. А докато съм на зеления остров развивам уменията си като помагам на местни фотографи от време на време. В момента съм амбицирана да не спирам да правя това, което обичам, независимо от трудностите по пътя. Портретната и сватбена фотография са жанрове, от които се интересувам и искам да практикувам, но пътувайки обожавам да заснемам и прекрасните пейзажи и улици, които срещам. Все още търся, опитвам и се уча и смятам, че не бива да спирам, независимо колко добра ставам в нещо. Когато снимам, естествена светлина ме вдъхновява най-много, а стремежът ми е снимките ми да бъдат като картини с пастелни тонове, мека светлина и искрени емоции.

Дилян Еленков, роден на 10 ноември 1978 година в гр. София. Изпълнител и автор на текстове и музика в група „Кака Сяра”. Пише поезия, проза, сценарии. Публикувани текстове във в. „Капитал лайт”, „Литературен клуб”, „Кръстопът”, „Литернет”, „Лик”, в.”Преса” и др. През 2011 година излиза първата му стихосбирка „Ципове, копчета, дни” (Арс), част от която е поемата „100% настроение”, която, заедно с “Малко сутрешно престъпление”, “Одеонъ” и “Естествен роман в 8 глави” на Георги Господинов, “Млекарката” на Дими-

358

тър Воев и “Постиндъстриал” на Калоян Праматаров е една от избраните за проекта „Щрих и стих” на „Компот Колектив”, обединяващ шест авторски късометражни анимационни филма, базирани на споменатите поеми. Анимационният късометражен филм „Денят на кървавите венци” на Димитър Димитров – Анимитер по едноименния разказ и адаптиран по него сценарий печели множество награди, сред които за найдобра анимация на филмовия фестивал „Hollywood Weekly” в Лос Анджелис.

359


без завеси и без червило и тя те хваща за ръка и въпреки студа пръстите й са топли и тя те целува и снега по кожата по устата й пърха о боже тя наистина знае как да го прави без завеси и без червило.

360 рисуващ

Ивана Милчанска фотограф

пишещ

Дилян Еленков

рисуващ

пишещ

рисуващ

361

пишещ


най-прекрасно е сутрешното пиянство да погледаш тревичката – как врабчето е мило и заедно с 4-5 гълъба ровят в нея и очите ни се срещат от време на време а ти се стараеш да не ги притесняваш в сутрешните им занимания и нещата се получават никой не е притеснен освен минаващите покрай нас които отиват на работа и гледат безумно – ако изобщо гледат, което все пак видимо се случва понеже забелязваш укорителните им погледи милите не знаят че укорът им е чиста концентрирана завист и по-добродушните и наивни от тях може би те съжаляват без да разбират че истинското съжаление е отправено към тях.

362 рисуващ

Ивана Милчанска фотограф

пишещ

Дилян Еленков

рисуващ

пишещ

рисуващ

363

пишещ


Божидар Мутафчиев

Иванка Могилска

рисуващ пишещ

Здравейте, казвам се Божидар Мутафчиев на 21 години от гр. Кнежа. Занимавам се с фотография, предимно портретна. Паралелно с това изучавам геология в СУ „Климент Охридски“. С фотография се занимавам усилено от 2 години, като постоянно експерименти-

пишещ

рам. Целта ми е един ден да видя мои снимки в най- известните модни списания, като работя усърдно над това. Вдъхновенията си получавам от всички красиви неща около мен, дори и сънищата.

364

Иванка Могилска (1981) пише и пътува. Автор е на две стихосбирки, „ДНК” и „Иначе казано”, и на два романа – „Места за загубване” и „Внезапни улици”.

Книгите й са награждавани в няколко национални литературни конкурса. Части от тях са превеждани на английски, френски и унгарски.

365


*** Всички преки пътеки за бягство се събират в дългия път към дома.

366 рисуващ

Божидар Мутафчиев фотограф

пишещ

Иванка Могилска

рисуващ

пишещ

рисуващ

367

пишещ


*** Простира дните като кърпи, прибира се и се надява съседските деца със топка по тях следи от лято да оставят.

368 рисуващ рисуващ

Божидар Мутафчиев фотограф

пишещ пишещ

Иванка Могилска

рисуващ рисуващ

пишещ

рисуващ

369

пишещ пишещ


Пабло Роберто-Хил Ромеро-Каскон

Пабло Роберто-Хил Ромеро-Каскон

рисуващ пишещ

Kазвам се Пабло. Това е част от името ми, не е псевдоним. Цялото име е Пабло Роберто- Хил Ромеро-Каскон. Дете съм от смесен брак. Майка ми е от България, родом от едно китно българско

пишещ

Тук съм роден в пролет 1981-во. За моя радост преди повече от 6 години имах възможноста да обикалям по света. Работата ми го изискваше и въпреки трудностите, успях да стъпя на всички конти-

селце Берковски, близо до град Попово. Баща ми е от Куба, спретнат малък град намиращ се на северната брегова ивица на острова Морон. Живея във Варна откак се помня.

370

ненти без 1 - Австралия. Не съжалявам за това, тъй като нещата които видях и местата, които посетих оставиха незабравими спомени и изживявания.

371


" Всичко което нямаме. " Точно така, " Всичко което нямаме ", отваря интересни въпроси за човека и машината едновременно, за живота и смърта, за смъртта и безсмъртието, за безсмъртието и любовта. За любовта и човешкото същество. Лесно е да изброя нещата които съм имал в моят живот. Без усилия бих създал един дълъг списък с материални придобивки които съм влачил насред океаните в стари изпокъсани куфари, по най- причудливи летища, гари, и таксита. От малки невзрачни дървени статуетки, през мраморно медни египетски сувенири , змииски портмонета, и куп други "глупости" които съм събирал покрай работните ми пътешествия. Но днес, тези предмети с различна стойност ще загърбим в ъгъла на мойте спомени. Днес, ще опитам да поставя началото на онзи списък от " неща " , които бихме могли да имаме, но НЯМАМЕ. Аз, ти като читател, родителите ви, учителите, средностатистическият работник и богаташът, беднякът и онзи новопоявил се екземпляр " осъзнатият духовен псевдо- човек ", всички. За 8 години по моретата и океаните, крачейки по различни държави и континенти, в опит да се докосна до различните по вид култури и истории, едно изживяване изплува мигновенно в съзнанието ми. То ще постави началото на списък от "неща", които нямаме в началото на XXI век. По телекс- машината пристигна съобщение от световната метеорологична станция.* Координатите на кораба и приближаващият ураган съвпадаха в една и съща точка насред "нищото" след около 15 часа. Помня, скороста ни не беше голяма. В спокойно море и попътен вятър се случваше да достигнем 13 възела / час. Ние драпахме с около 5,6 трудно стигахме 7. За 12 часа грубо можех да сметна, че на около 100-тина мили от нас се случва нещо непредвидено, което разтревожи не само офицерският състав на кораба, а дори и мен, невръстно хлапе жадно за приключения насред вечния океан. Дори и не подозирах колко опасност може да предвещава това съобщения и още повече, не подозирах реалността от срещата между парче ламарина и природната стихия.

372 рисуващ

Пабло Роберто фотограф

пишещ

Пабло Роберто

рисуващ

пишещ

рисуващ

373

пишещ


Вечерта след като бяхме укрепили всичко що можеше да се укрепи по корабът, седнахме на маса в една от моряшките каюти. В повечето случаи, при по- старите моряци беше интересно, защото тези хора разказваха истории които нямаха край, в буквалният смисъл на думата. От увлекателни любовни приключения, до типичните за мъжете сбивания. Всички бяха преживели нещо, което щеше да остане в сянка на това, що идеше пред нас. По спомен към 02:00 ( корабно време ) звънците за тревога се включиха. Бях чувал за капитани, които след пиянски вечери изтезаваха способноста на екипажите си,с тренировка насред нищото по никое време с цел да се справя при различни бедствия и аварии. Този път по старата уредба не се чуха призивите на капитана за " стегната тренировка ". Сънен, недовял, един такъв намиращ се на границата между реалноста и сънищата; едва- едва започнах да се ориентирам. Моите задължения като моряк не бяха кои знае какви. Трудното в този час бе да навлечеш максимално много дрехи, като не забравяш, че най- отгоре трябва да е водо-защитният костюм, с който почти всички кораби бяха снабдени. А това тежеше!!! Отделно: Храна и вода, трябваше по найбързият начин да се вземат от кухнята и да се пренесат до спасителната лодка в 02:00 през нощта!!! Изведнъж се събудих. Корабът се люлееше прекалено много. По канижелите** се чуваше едно атипично скърцане, което асоциирах с гънещото се желязо. От кухнята се чуваше шумът на падащи тенджери и похлупаци, но това което беше ужасяващо - не се чуваше! Това беше машината на кораба. Корабът нямаше МАШИНА. Нещо се бе случило долу и едва след 10- тина минути блъскане по стените на канижелите осъзнах, че корабът няма ход. След това започвах на навръзвам всички допълнителни звуци които идваха към ушите ми. Ударите на вълните които разтърсваха корабът и го мятаха насам натам като патенце във вана. Тогава се сетих за моят учител от школата, където трябваше да изкарам курсове за оцеляване на море. Спомних си ясно думите му: - Най- лошото, което може да се случи на море, е корабът да попадне в буря и машината да спре. Сещайте се сами ... Нямахме машина. Корабът се бе завъртял така удобно по вълните, че бе въпрос на време да поеме последният си курс - надолу към дълбините на океана. Спасителните лодки, бяха неизползваеми. Закрепени по стар модел, по една на борд ( моята лодка беше на левият борд ). Представете си как се спуска такава " спасителна " лодка при толкова сериозно вълнение и крен*** от повече от 20 градуса на борд, общо 40. Невъзможно - това щеше да я блъска в метала и неминуемо щеше да и причини щети, които подлагаха на съмнение нейната експлоатация. Събрахме в салета. Мястото за екипажа, където в едно е столова и зона за отдих. Липсваха Капитана и Главният Механник. Те ми бяха най- наложащи да са живи и здрави в този момент. Макар всеки един човек да е ценен в морето, незнайно защо мойте любими хора бяха именно капитана и главният механник. Първият беше на мостика а вторият със свитата му - опитваха да оправят машината. За пръв и последен път видях моряк - голям, силен и честен човек - да се моли за живота си.... 8 години след това ви пиша за тази случка, защото там в онази нощ поставих списък с неща които хората нямаме. Всички знаем какво е да караме кола, някой дори знаят какво е да караш кола с 250 км/ч. Знаем какво е да караш и мотор с по- голяма скорост , знаем какво е да скочиш с бънджи, знаем какво е да се влюбиш и знаем какво е да загубиш човек - това което не знаем и това което ни липсва - това е нещо съвсем различно от всичко онова, което

374 рисуващ

Пабло Роберто фотограф

пишещ

Пабло Роберто

рисуващ

пишещ

рисуващ

375

пишещ


човек може да достине или да си купи от free shops, супермаркети или бутикови магазини - онова което нямахме в онази вечер бе съвсем простичко нещо. Спокойствие, което да ни вдъхне кураж, че при всякакви обстоятелства, човекът може да се справи. А спокойствието търсихме в тишината.... Тишината в онази вечер, нарушавана от могъщото осукване на тоновете желязо и ламарини, бе едно от нещата, които не "тежаха" по летищата, такситата. Тази тишина, която не събира прах по етажерките на спомените, тъй като постоянно около нас нещо я нарушава. Тишина, незаменима в очакване на онзи миг : луб луб луб луб луб ... и машината да заработи. Тишина, в която можеш да чуеш онова "туп- туп туп- туп" на биещо сърце. Към 04:00 аварията в машинното бе отстранена. Корабът се разтресе. Хората се успокоиха, когато усетиха вибрациите идващо от "долу". Сега вече бяхме управляеми и шанса да се катурнем бе сведен до минимум. Малко по- късно, към 04:30 да е било, капитана би отбои на тревогата и ние бързо се прибрахме да си доспим. Това бе първата ми среща с ураган. Казваше се Иван ( Ivan ), мина на около 100-тина мили от нас и вълните, през които кораба си проби път бяха едно от най- красивите неща, които някога бях виждал. Същата тази тишина, усетих в момента в които натиснах копчето, за да направя тази снимка. Тишина която носи в себе си звукът на хиляди тонове желязо гънещи се като чoвешка душа в един океан Живот. Душа блъскана от огромните вълни на настоящето, оставена сякаш без двигател - там насред нищото на една уличка в Несебър.

* - на всеки 24 часа се изпращат съобщения до всички кораби за времето в близост до тях за следващите няколко дена. ** - канижел е наименованието на корабен коридор. *** - ъгълът на "клатене" на кораба наляво на дясно.

376 рисуващ

Пабло Роберто фотограф

пишещ

Пабло Роберто

рисуващ

пишещ

рисуващ

377

пишещ


Златко Латев

Кристина Кунева

рисуващ пишещ

Фотографията е душевен израз на действителността. Изкуство, което отразява моето душевно, емоционално състояние към даден момент от моя живот. Моето изкуство, наречено фотография (рисуване със светлина), не търпи компромиси. Духът и емоциите са водещи. Те сътворяват моите душевни образи в материални послания, показани на Зрителя върху подходящ материал (фотохартия, канава, метал, дърво и т.н.). Духът, сърцето и мисълта сътворяват моите „образи“, които с помощта на техниката материализирам. Фотографията е начин за себеизразяване, начин да видиш еволюцията на „нещото“ във времето…, а развитието е много

пишещ

Казвам се Кристина и ми е по-лесно да опиша чувствата на един африкански таралеж в плен, отколкото себе си. Искам да пътувам – по линията на всяка човешка длан. Имам любими и нелюбими думи. Една от тях е „странство” – понякога съм странник и ми се е случвало да спя под звездите в дивата необитавана част на далечен остров. Друг път пък ходя на работа и вечер готвя картофи. Харесва ми мисълта, че е възможно да усещам света тактилно – да знам какъв е вкусът на промяната, текстурата на облаците и фалцетите в гласа на дърветата. Когато тези усещания започнат да преливат, топя пръсти във вечността и рисувам думи наум. А понякога дори ги пиша. Завършила съм икономика и професионално съм свързана с маркетинга и събитийния мениджмънт. По отношение на писането не спирам да се уча и да преоткривам нови вдъхновения. Не знам кога е

интересно да се измери с камерата! Най-голямата радост за мен е човешката душа, която се оглежда в човешкото лице, след което идва лицето на природата и природните стихии. Фотографията е и вдъхновение, което идва от само себе си, но трябва и да си на точното място, за да можеш да го материализираш и покажеш в завършен фотографски вид. Предпочитани теми: портрет, пейзаж, архитектура, акт. Над 10 самостоятелни фотоизложби, участие в национални пленери по фотография в градовете Смолян, Казанлък, Пловдив, Благоевград, Кърджали, Перник и др. Член на Съюза на Българските Журналисти.

378

започнало всичко (и дали е било в този живот), но важни моменти в живота ми като пишещ човек са (съ)основаването на Литературен клуб към ИУ-Варна, работата ми с екипа на портала за изкуство „Литературни бесилки”, както и безбройните добри житейски учители по пътя ми. Щастлив човек съм, защото срещам любов и подкрепа и обичам хората, в чиито очи спят изворите на тези чувства. А и още вярвам в доброто и все се оглеждам за следи от Росинант. Вярвам, че един по-добър свят е възможен, въпреки че: жестоко е да виждаш цветове и пътища когато светът е заешки и в гърлото си имаш перушина остава да издърпаш някое перо и да се пропишеш.

379


*** луната е пълна със стихове земята ги пише или се самоубива плоска под тежестта на думите ахилес се олюлява и изважда от петата си трънчето на последната метафора за пеперудите

380 рисуващ

Златко Латев фотограф

пишещ

Кристина Кунева

рисуващ

пишещ

рисуващ

381

пишещ


*** никога не ме оставяй сама при пълнолуние или ще пиша стихове и с пяната на мисълта си ще заквасвам липсата която само гънките на твоето чело могат да попият никой, дори и най-бездарните поети не заслужават да са сами, когато фонтанелата на луната е мека и кръгла и бледата й повърхност полепва по мисълта спуска се по трахеята като сладкиш от пластилин омесен от множество мънички луни тогава ничия самота не е заслужена най-малко – тази на думите

382 рисуващ

Златко Латев фотограф

пишещ

Кристина Кунева

рисуващ

пишещ

рисуващ

383

пишещ


Деница Denkomind

Бистра Величкова

рисуващ пишещ

Казвам се Деница и съм човекът, чието въображение пресъздава denkomind. Обожавам фотографията. Камерата ми помага да видя света, светлината и цветовете по съвсем различен начин...да усетя красотата на всичко около мен.

пишещ

Бистра Величкова е родена през 1986 г. в София. По професия е журналист, по призвание - писател, а по съдба - търсач на съдби. Като такъв Бистра неуморно следва своите герои по прашните пътища на света: от България и Македония, през Холандия, Белгия и Германия, до САЩ и Скандинавия. В своето търсене, тя винаги се завръща там, от където започват и свършват всички нейни истории - на малките, сиви улици и булеварди на София. Освен в реалния свят на текста, героите на Бистра получават признание и в имагинерния свят на литературната критика. Съдбите на много от тях биват отличени

Това изкуство показва много повече от това как изглежда нещо...то улавя чувства и емоции. Фотографията е моят начин да изразя себе си и да разкажа моята история.

384

с награди в редица литературни конкурси като „Рашко Сугарев” (2012 г.), „Веселин Ханчев” (2012 г.) и „Димитър Бояджиев” (2013 г.), както и чрез публикации във в. „Литературен вестник", в. „Стършел”, в. „Труд”, сп. „Гранта”, сп. „ЛИК”, сп. „Vagabond", сп. „Море", сп. “Страница”, Факел.бг, LiterNet, Кръстопът. Дебютният й сборник разкази "Малка, мръсна и тъжна" (ИК Рива) излиза в края на 2014 г. За него печели I-ва награда на Националния конкурс за дебютна литература "Южна пролет" (Хасково, 2015). В свободното си време Бистра си търси работа, докато продължава да вярва повече на литературата, отколкото на реалността.

385


*** ако имаше смисъл в живота нямаше да има смисъл в поезията

386 рисуващ

Деница - Denkomind фотограф

пишещ

Бистра Величкова

рисуващ

пишещ

рисуващ

387

пишещ


*** всяко стихотворение е предсмъртно писмо

388 рисуващ

Деница - Denkomind фотограф

пишещ

Бистра Величкова

рисуващ

пишещ

рисуващ

389

пишещ


Милан Христев

Васил Прасков

рисуващ пишещ

И се замислих за "скритите" неща в живота... По принцип. Как мистичното и невидимо за едни е разкодирано и видимо за други... Ами, това е магията на живота за мен - да откриваш скритото във всичко около теб (и във фотографиите). Да си "играеш" непрекъснато с фините настройки на възприятията си, да използваш креативното в себе си. Продуктът на този акт е една с нищо несравнима емоция, едно божествено докосване до бездната на същността, съпроводено с неизразимия трепет на синхрон-

пишещ

ност и различност между мен, като зрител и автора, като творец. Но от там (пусти фотографски реалитет!) започва да струят онези важни частици истински живот. И постепенно, парче по парче, се проявява картина - друга, скрита и истинска, на минали събития и живот. Така всеки наблюдател се превръща в създател и това чувство ми дава все по-голяма сигурност в собствената ми индивидуалност, макар и да се намирам във формите. Ето я "неистината", която стопля сетивата ми...

Васил Прасков е роден през 1975 г. в София. Завършил е “Философия” в СУ “Св. Климент Охридски”. Автор е на книгите със стихове - “Малките” (изд “Аудитория”, 1992) и “География на времето” (излиза с конкурс на “Литературен вестник”, 1996), както и на сборника с проза “Arest. com” (изд. "Пергамент", 2014). В края на 90-те години на миналия век е гост-редактор във вестник “Литературен форум” (на

390

месечното приложение за ъндърграунд и субкултура "Мухозоли"), както и водещ на рубриката “Идиот” в същото издание. От 1990 г. до днес има множество публикации в периодичния литературен печат, както и в различни електронни издания (включително кинокритика и текстове с религиозно-философска насоченост). Един от основателите на групата за културен тероризъм “Рамбо 13".

391


когато си тук и те няма разпъваш нежността ми като кожа така очите ти остават в стаята с всички други ангели

392 рисуващ

Милан Христев фотограф

пишещ

Васил Прасков

рисуващ

пишещ

рисуващ

393

пишещ


тялото ти трепери на гърдите ми ти си навсякъде в мен разгъвам картата на твоето тяло но се ориентирам в сърцето ти по слънцето гравитация слизам в тялото ти все по-надолу от пръстите в косата до отсъствието

394 рисуващ

Милан Христев фотограф

пишещ

Васил Прасков

рисуващ

пишещ

рисуващ

395

пишещ


*** помниш ли когато закусвахме преди секс после престанахме отделихме душата от тялото *** без теб сърцето ми е мъртва маймуна в слънчев зоопарк

396 рисуващ

Милан Христев фотограф

пишещ

Васил Прасков

рисуващ

пишещ

рисуващ

397

пишещ


Александър Иванов Masteral

Росен Борисов

рисуващ пишещ

Роден на 16.12.1961г. в град Пазарджик. Завършва Немска езикова гимназия и Институт по международен туризъм. Хотелиер и ресторантьор, който страстно обича фотографията. Участник в наши и международни конкурси и изложби. 2014г. • VI международен фото салон „МУЗИКА В ОБЕКТИВА“ 2014 – Gold FIAP medal • Фотоконкурс “Фото Академика“ 2014 – сребърен медал • Световна купа на FIAP “Приятелство и Солидарност” - бронзовия медал като федерация – почетна диплома във финалната селекция 2013г. • Национален фотоконкурс “Снимка на годината – България 2012” – Номинация за снимка на годината в раздел “Репортажна фотография” 2012г. • 1st INTERNATIONAL PHOTOGRAPHY CIRCUIT EXIBITION „ART PHOTO 2012“

пишещ

• PHOTO CLUB “PHOTOGRAPHY” – Negotin – Gold FIAP medal • PHOTO CLUB “BOR”, Bor “ART PHOTO 2012”- BOR – Gold ISF medal • PHOTOCLUB 202, Zajecar“ART PHOTO 2012” – ZAJECAR” – SALON praise 2011г. • Носител на награда на публиката – “Фотоваканция 2011” 2010г. • “Фотофиеста – 2010” – носител на голямата награда. 2009г. • Фотоконкурс “София с обич за водата” – носител на голямата награда. 2008г. • Фотоконкурс “100 мига от лятото” – трета награда. • Победител в категория “Природа” – “Lumix – 2008” 2006г. • Фотоконкурс “Различията ни събират” – първа награда.

Роден съм в Шумен. Живея в Испания (временно). Винаги съм смятал, че кое висше учебно заведение съм завършил, не ме определя като личност. Мисля бързо. Дишам бавно. И обичам единствено България. Това, което пиша, не е моят живот. Не е и живота на другите. Защото нашето изкуство не отразява живота, както, елементарно, е прието да се мисли, а спиралите на нашето съзнание. Което е нещо повече.

398

То е творец на един един паралелен свят, различен от реалния, единствено където може да просъществува истината. Това беше причината преди 25 години да се капсулирам в себе си и да спра да се занимавам с литература. Което отчитам като грешка. В днешния променен свят, даващ различна перспектива на съзнанието, условията за свободна изява на мисълта са обнадеждаващи и мълчанието прилича на вина.

399


*** Зимата остаря. Първо беше гъста. После посърнала. Търкаляше мислите ми и протестираше. Случваше се бавно, без никакво основание. Накрая се превърна в пеперуда. Нощта носи тъмни очила. Ослушва се за мен. Разказвали ѝ бяха за моите клади. Бавни облаци зацапваха миглите на хоризонта. Чувах как някой говори с дъжда ми. Географски съм точно окръжност. Исторически съм България. Всички фази на луната са ми се случвали. Прегръщал съм американски президенти. Обичам истински. И на раздяла повръщам. Коленича вчера. Ходя на гроба на баща ми. Събота. Късно е да говоря за това. Боледувам малко. Само трезвен ходя за кокичета. Заспивам през юни. Сънувам до Коледа. Изморих се от търсене на единствена истина. Корените ми изсъхнаха, защото ме посадиха в морето. Мислех да пиша книга. Тогава дойде зимата. Но вече говорих за нея. Сега ще си почина малко. После продължавам. И така всеки ден.

400 рисуващ

Александър Иванов фотограф

пишещ

Росен Борисов

рисуващ

пишещ

рисуващ

401

пишещ


Пиша по малко. След това си почивам. И после продължавам. Отидох на лекар. Те също ми казаха да продължа. Но е нужно да се науча. Напразно се страхувам. Няма нищо по-лесно да умреш. Болестите не виреят през зимата. Пак тази зима. Нивото ми не позволява да напусна сезоните. Трябва ми малко обучение, за да преминавам от едно измерение в друго. Някои го правели, но на собствена отговорност. Мен като ме питат, не отговарям. Успехите ми се отдават трудно. Копнежът по особености е опит за летене. Полетът не е това, което беше. Децата не знаят къде е летището. Гади ми се от липса на врати. На идване идвам. На тръгване пея. Недоразумения в семейството. Обичам всички и те ме обичат. Критикуват ме, че наричам брака си асансьор. Асансьор е смела дума. Ако токът спре, ще продължи завинаги. Откровенията само се шепнат. Толкова дълго ми трябваше доверие, че не забелязах кога любовта свършва и започва истината. Ухото на нашата история е глухо от толкова много отдаденост. Знам. Единствено ти беше до мен когато ме нямаше. Дълго. Сливат се сенките на птиците с уморените ти очи. Знам. Това са едни простички думи за едно много сложно нещо. Прости ми таланта да се обръщам, точно когато най-много ме обичаш. Моят начин на затваряне на вратата е винаги неподходящ. Но знам.

402 рисуващ

Александър Иванов фотограф

пишещ

Росен Борисов

рисуващ

пишещ

рисуващ

403

пишещ


после и след това

по сивите ми гънки има само спомени за живот самият живот го няма, не се е случвал или е относителна обреченост а обречеността е повече носталгия отколкото живеене не бих могъл да остана нито миг повече така и така прекалено дълго настървявах усещането си за близост дълго отлагах поглъщането на последната доза раздяла и допуснах разни хора да ме наричат загниващ корен което звучи грубо и без никаква организираща семантика тези редове са някак тъжни разпокъсани и някак вечни болни замръзнали сухи садистични библейски отчаяни обвинени в абортирало доверие и абсолютно сбъднати по среднощните хребети на възмездието но те не могат да бъдат никакви други нали всичко покрай мен е имало смисъл но някога всичко е съществувало обективно другаде и после междуметията са били активни в език който аз така и не научих и любовта е била парадигма само със смъкнати гащи отдавна се канех да започна да живея наново извън всичките тези замърсени понятия за истина извън теоретичните същности и скритите значения извън извън извън извън извън извън извън извън

404 рисуващ

Александър Иванов фотограф

пишещ

Росен Борисов

рисуващ

пишещ

рисуващ

405

пишещ


не знаех че това ще стане без да го искам ей така както се случват нещата с една простичка диагноза не ми остава достатъчно и всяко бъдеще предлага само пътеки с вероятен край и особено плитка вода с нищо повече от дъно безкрайното щастие да продължиш е непоносимо удоволствие след като си видял всичко останало всичко което е видял баща ми когато си отиваше и нито за миг не се обърна да ми каже за подемните сили след срещата със смъртта как се чувстваш като писък на дете изгубило играчката си в пясъка но кафяво изправено пред брега на мечтите си толкова близко до вълнолома на чистите си мисли пред това бистро протяжно и смело море че чак чувстваш как пяната гали петите ти в една нова и действителна есен

406 рисуващ

Александър Иванов фотограф

пишещ

Росен Борисов

рисуващ

пишещ

рисуващ

407

пишещ


Виолета Йорданова Апостолова

Азиз Шакир

рисуващ пишещ

Казвам се Виолета Йорданова Апостолова - Лети. Родена съм на 11.03.1984 год. в гр. Монтана. Завършила съм колеж " Фотография " - специаист, бакалавър и магистър СУ " Св. Климент Охридски" - "Иобразително изкуство, специализация печатна графика" , в момента съм докторант в ФНПП "Изобразително изкуство и педагогика" . Живея и работя в София. Изявявам се в областта пречатната, дигиталната графика и фотографията.

пишещ

Азиз Шакир прави първите си литературни стъпки върху камък, свален от зида пред селската къща на дядо му, което дава начало на псевдонима Таш (камък) и бележи бъдещите му стихове и разкази с лапидарност, тоест умение да цени буквите предвид усилията по изчукването им, а също и да ги поставя там, където си тежат на мястото – било на нечие сърце или гроб. Инак, думите, за които вярва, че вади с ченгел от устата на небитието, му се отблагодаряват като му позволяват да ги използва, не само за да потиска комплексите си, но и като безплатни билети до разни точки на планетата като Библиотеката на американския конгрес във Вашингтон, ли-

Участвала съм в общи изложби и графични форуми в България, Румъния, Сърбия, Испания, Полша, Беларус и др. Обичам фотографията от дете, а пътешествията от скоро. Вдъхновяват ме найвече хората и техните портрети и общувайки с тях откривам по една нова вселена, във всеки човек има нещо вдъхновяващо и необикновено. Мечтая да да мога да предам любовта към изкуството на хората и на света.

408

тературният институт Dewan Bahasa dan Pustaka в Куала Лумпур и театър „Шопен” в Чикаго, където ги трансформира в трептения, част от които се материализират във вид на книги: “Повод за небе” (1993); “На 22” & “Апокриф за дъжд” (2004, 2007) и „Небе на 33” (2007). Работи като университетски преподавател в Истанбул и София. Докато пътува между тези два града превежда проза и поезия от турски и арабски, а понякога обърква посоката и превежда от български на турски, какъвто е случаят с “Житие и страдание на грешния Софроний” (2003).

409


СТЪКЛЕНИЯТ ШЕПОТ НА ДУХАЛОТО Останало без дъх стопеното стъкло отказва да приеме формата на сетния ти дъх, и с бързината на насилствена целувка ти го връщам, за да можеш пак и пак да се целуваш с мен...

410 рисуващ

Виолета Апостолова фотограф

пишещ

рисуващ

Азиз Шакир пишещ

рисуващ

411

пишещ


МОЛИТВА ЗА МЕДЕН МЕСЕЦ Гърдите ти извайват в дланите ми двойка полумесеци, които след това молитвено събирам в пълнолуние.

412 рисуващ

Виолета Апостолова фотограф

пишещ

рисуващ

Азиз Шакир пишещ

рисуващ

413

пишещ


Пламен Четелязов

Пламен Четелязов

рисуващ пишещ

Няколко дни ръмеше тихо и продължително. Любимото ми време - мрачно, дъждовно и свежо. След това дойде слънцето с огнените си целувки и животът разцъфна. Харесва ми, когато мирише на пролет повече отколкото на кучешки лайна. Харесва ми, когато е април, а аз лежа на влажната трева някъде по тепетата, зяпам

пишещ

сещам за децата, които съвсем нарочно са забождали студените игли във вените си, примесвайки алчната синтетична забрава със собствената кръв. Най-често обаче съм доволно наквасен, просто лежа на тревата и зяпам цигарения дим, който се разтваря далеч преди да докосне звездите. Твърде далеч... И не ми е никак лошо. Бавно, спокойно и красиво. Огромна луна, която със сре-

безцелно звездите, а вечерният хлад изпива алкохолното опиянение от горещото ми тяло. Понякога, когато съм по-малко пиян, се сещам за стотиците спринцовки, разпръснати наоколо, и всичките болести, които мога да хвана, ако случайно се убода на някоя от жадните студени игли. Друг път, когато съм напълно трезв, се

414

бърни пръски рисува бляскави паяжини по тревата, бръшляна и листата на дърветата. Песента на птиците, преплетена с тихия пловдивски тътен. И всичките мои мечти, скрити от чуждата суета и собствените комплекси. Може би това е щастието. Или по-скоро това е свободата... Все едно. Върши работа.

415


КРЪГОВРАТ Изсъхналите листа са красиви, но мъртви. Те гният, превръщат се в храна за растенията, които раждат нови листа. Но те са други, а не същите листа. Жива материя, погълнала органичната енергия на умрялата. Животът се грижи за масата, а личността не е приоритет. Дори и да има Господ, той със сигурност не се отчита само на един човек. Тогава Бог определено не чака и да му се отчитат поединично. Човек се преражда като енергия, не като личност и съзнание. Това, което усещам в момента, е само тук, сега и за мен. "После" няма да съществува никога. Тогава длъжен ли съм да бъда отговорен? Не е ли по-правилно да бъда алчен егоист? Ако наистина няма съд след смъртта... Тогава страхът изчезва, моралът се обезсмисля, доброто губи илюзорната си стойност. Светците се превръщат в глупаци, дебили, посмешище за алкохолици като мен, пелтечещ неразбираемо в бълбукащите канавки на живота. Човек не може да бъде пълноценен за себе си приживе. Човек спира да бъде след смъртта. В човека няма никакъв смисъл, а кръговратът е по-алчен дори и от нас. Страх или щастие... Възпитание или порив... Първична глупост или суетно самоунищожение...

416 рисуващ

Пламен Четелязов фотограф

пишещ

Пламен Четелязов

рисуващ

пишещ

рисуващ

417

пишещ


БАЙ ДАНЧО – МАГЬОСНИКЪТ С ЛАТЕРНАТА Тежки електрически облаци висят над Стария град, но аз пъпля по улица „Съборна”, устремен към църквата „Св. св. Константин и Елена”. Зная, че там, пред входа, подпрян нехайно на своята тежка латерна, ще намеря бай Данчо. Помня колоритния старец още от дете - все там, обгърнат от уханието на смокините през лятото, наметнат със сивотата на облаците през зимата. Ето го. Осемдесет и седем годишният човек ме познава веднага и махва сърдечно. Преди време го снимах. Показвам му фотографиите, той ги гледа, харесва ги, радва им се като дете. Решава да ми благодари с изкуството си. Докато настройва латерната, не спира да бърбори за това, че инструментът не може да твори музика без душа. Всичко е готово, артистът завърта ръчката и от латерната бликва магия. Слънцето разтваря облаците, за да й се наслади. Котките по дуварите се събуждат от пролетната дрямка и с мъркане наострят уши. Минувачите сепнато изпускат злободневните грижи, проблемите се търкулват по стръмния калдъръм и изчезват зад ъгъла...

418 рисуващ

Пламен Четелязов фотограф

пишещ

Пламен Четелязов

рисуващ

пишещ

рисуващ

419

пишещ


Станимир Петков

Митко Ламбов

рисуващ пишещ

Казвам се Станимир Петков, снимам от 1996. Работил съм за вестници като стандарт и 24 часа, но основно се занимавам с телевизия.

пишещ

Митко Ламбов, роден в гр. Хасково през 1971г. Имам две от най-прекрасните деца на света - Тома и Матея. " Бръчките на дъгата " ми е дебютна и единствена стихосбирка. Член съм на Първата Пловдивска поетична академия с ръководител Добромир Тонев.

Телевизиите, в които съм работил са "Евроком България", "NBT", "САТ ТВ". Семестриално съм завършил филмова и телевизионна режисура в "ЮЗУ НЕОФИТ РИЛСКИ".

420

Редактор в портал за изкуство Литературни Бесилки. Не участвам в конкурси по лични съображения. Поезията за мен е наслада, красота в мъката, начин на комуникация сърце-сърце, благодатен подарък за всеки читател и колкото е по-разнолика, толкова повече обединява.

421


Нищо не остана Нищо не остана, малки ми Принце, космоса си взе звездите, времето – паяжината, господ – вярата, земята – живота, детето – усмивката, а черната дупка - желанието за съпротива. С любов – двуцевка и човек – мишена, самотата дръпна шалтера на вселената, римува мълчание с мълчание, погълна драго реещия се стих и лениво се кротна в корема на змията. Нищо не остана, малки ми Принце от голите ти крачета в пустинните океани, изгрели от великански кубинки, от бебешките очи на сериозни възрастни, освен човешките въпроси на сърцето.

422 рисуващ

Станимир Петков фотограф

пишещ

рисуващ

Митко Ламбов пишещ

рисуващ

423

пишещ


Буца пръст Краят не е днес и няма тяло имитацията - символ на мира, нито стон увехнал в роза е скръбта, нито кухата камбана е от носталгична драма, а въпросът точен, със въпроси отговаря и поглъща нощ след нощ, нощта във мен до последната дъска на Ной. Хванаха гората дните ми щастливи, а заря от възклицания с надежда се провира към звезди, през поднесени венци в минута вярност с химна наизуст преял от срам в очи; бистро гледам през мъгла от сълзи с дрехите на царя. В шепата последна с камък в буца пръст замерете ме … и се отречете.

424 рисуващ

Станимир Петков фотограф

пишещ

рисуващ

Митко Ламбов пишещ

рисуващ

425

пишещ


Георги Величков

Александър Трифонов

рисуващ пишещ

Да напиша биография... Ха сега, де! Биография не съм писал през последните 25 години, не ми се е налагало, вероятно съм щастлив човек. Връщам лентата още назад и почвам по тогавашните стандарти, тъй като днешните клишета са ми непознати. Роден съм в прогресивно семейство, закърмен с идеалите на Павка Корчагин, устремен към Светлото бъдеще. И като така, на 20 попаднах в завода. И станах човек. Това приключение трая три дни. Почти по Данте. Първи ден - предверие, попълване на купища документация за постъпване. Втори ден - ад. И пламъци, и смрад, и облаци от дим. (А народът - прост, животът

пишещ

- тежък, скучен.) Трети ден - чистилище, попълване на купища документация за напускане. По-добре - лош артист, отколкото добър работник. Опитах първо със свирня. Като в "Щурец и мравка". После с писане. Ако в България важеше правилото от времето на Марк Твен - публикувана дума - долар, трябваше вече да съм богат като политик. Накрая някаква реклама на фотоапарати ми отвори очите. Беше вярно и изключително просто - от теб се иска само да натиснеш копчето, а техниката прави останалото. Обичам рекламите! Правят живота красив и лесен.

Здравейте! Казвам се Александър Трифонов, на 22 г., от гр. Троян, уча във Велико Търново, отскоро заживях и заработих в София… И сега по-същественото – почти на шега написах първото си стихотворение през 2009-та година и в момента, в който поставих точката, вече знаех кое е „моето нещо”, което ме осмисля, което ме кара да се чувствам жив. Шест години по-късно се радвам, че все още откривам вдъхновение (или че то открива мен, по-точно).

426

Обичам да приемам предизвикателството да превръщам в стихове онези емоции, позитивни или негативни, които са толкова силни, че често хората не намират сили да изрекат в думи. Пиша за удоволствие, пиша, защото имам нужда да го правя, не съм издавал стихосбирки, не съм печелил конкурси, достатъчно ми е да знам, че някой ме е прочел, че някой ме е чул, че някога, някъде съм докоснал нечия душа, учестил съм нечие дишане, забързал съм нечий пулс. Ето това е безценно.

427


Гибел с коси-усойници разпуснати по раменете и роклята захвърлена небрежно върху стола пред писалището пристъпва тя и пред вида на вечната ù младост коленичи Адът по следите ù разлива се пустиня и костите си не един щастливец е заровил тук не съществува смъртен мъж веднъж плътта ù вкусил и непоискал да загине

428 рисуващ

Георги Величков фотограф

пишещ

Александър Трифонов рисуващ

пишещ

рисуващ

429

пишещ


Буря За мъничко, страннице, нека забравим света. Нощта е безмилостно кратка. Послушай, послушай дъжда как трепти по паважа! Догаря насреща градът, но нека са слепи очите ни. Нека ни шепне дъждът за ония неслучени бягства, за всички изгубени дни. Нощта е безумие. А утрото пак ще посрещнем сами.

430 рисуващ

Георги Величков фотограф

пишещ

Александър Трифонов рисуващ

пишещ

рисуващ

431

пишещ


Виолета Воева

Виолета Воева

рисуващ пишещ

Виолета Воева е родена в Бургас. Завършва история и българска филология. Автор е на стихове и есета. Публикува поезия още като студентка във в."Студентска трибуна". Продължава да пише в различни печатни издания и интернет сайтове, като LiterNet, Public Republic, „Литературен свят”, сп. „Знаци”, сп.„Море”, сп. „Факел”, в алманах "Български поетеси", алманах "Нова българска поезия 2010", в „Антология на българската поезия – XXI век” и дру-

пишещ

ги литературни периодики. През 1997 г. "Свободно поетическо общество", издава стихосбирката й "Зимно море". През 2014 година печели субсидия на МК в конкурса „Помощ на книгата” и издава втората си книга с поезия „Свободни като въздуха”, ИК „Ера”. Занимава се и с фотография и през юни 2012 г. прави своята първа самостоятелна фотоизложба. Живее и работи в София.

Думи за Виолета Воева „Свободни като въздуха” на Виолета Воева, е книга за любовта - за „любовта, която прави живота грамотен”. Тук сезоните са отделни състояния на душата, а пейзажите не са просто „ силует и география.” Между куплетите трепкат цветовете

432

на листопада, шепнат в рими снеговете, чуват се мелодиите на дъжда - „само за колекционери на звуци”. Поезия на пространството, с образи, някои от които са истинско откритие. Модерна поезия, която „отвътре свети”. Иван Цанев

433


Стената Спри звука. Нека заедно да чуем тишината. Дъхът ти вече раздели пространството и в процепа му после зората ще изгрее. Сега отвън е тъмно, но отвътре свети, защото миналото влиза, а бъдещето вече е заминало. Спри звука. И тишината нека да опре в небето. Ще се облегнем на стената й и заедно ще я послушаме. И въздухът ще ни разделя само.

434 рисуващ

Виолета Воева фотограф

пишещ

Виолета Воева

рисуващ

пишещ

рисуващ

435

пишещ


Самата свобода Нощта е гладна - лакомо поглъща улиците, къщите, градините и мен. И даже въздухът изгубва своя смисъл. Измамен е и мракът смътно очертава вън релефите. Без силует и география. Нощта е доброволна клопка. Излъчва магнетичен мирис. Само за наивници. Капан за будни хора: чакалня и перон на гара. Балкон. И даже пейка в парка. Нощта е с вкус на черен шоколад. Напълно натурална. И с цвят на печено кафе. Горчи – до дъното на всяка своя молекула. И любовта е като тази нощ. Без структура, сюжет, сценарии и граници. Дори земята и небето не могат да я сложат в рамка. Защото е самата свобода.

436 рисуващ

Виолета Воева фотограф

пишещ

Виолета Воева

рисуващ

пишещ

рисуващ

437

пишещ


Христо Свинаров

Мария Гюзелева

рисуващ пишещ

Здравейте, казвам се Христо Свинаров и с пейзажна фотография се занимавам сериозно от около пет години. От малък обичам да съм навън и да откривам разни прекрасни местенца за себе си, да следя смяната на сезоните и да се наслаждавам на природни моменти от типа "веднъж в живота". Това естествено прерастна в стремеж да запечатам всичко, което виждам и по-

пишещ

неже констатирах забележителна липса на талант и търпение за рисуване, фотографията се оказа логичният отдушник. Оттогава правя всичко възможно да съм по-често навън в преследване на все повече и по-драматични и интимни природни моменти. Вярвам, че най-добрите ми кадри са все още пред мен и ще ми се случат.

Казвам се Мария Гюзелева. Родена съм на 19.10.1981 г. Живея в Елхово. Мои стихове са публикувани в централния и регионалния печат, носители са на отличия от конкурси.

438

Автор съм на стихосбирките: „По-лека от сияние” (1999), „Едно глухарче нежност” (2005), „Между две дихания” (2005), „Отвъд безкрая на очите ти” (2006), „Изгаряне на сънища” (2008), „Винаги” (2011), „Този изгрев, този залез” (2015).

439


*** Тишината на следобеда се спуска пак по стълбите на август . Ръката ти във моята се сгушва. И някъде над нас вселените разказват за безкрая.

440 рисуващ

Христо Свинаров фотограф

пишещ

Мария Гюзелева

рисуващ

пишещ

рисуващ

441

пишещ


Тайно Гърми навън. Изправям се на лакти – любувам ти се тайно – неоните към тебе се прокрадват, косите ти с лъчи разрошват нежно, докосват те, несмеейки да те събудят... Буря, тихо! Поне за още миг да бъде приказно.

442 рисуващ

Христо Свинаров фотограф

пишещ

Мария Гюзелева

рисуващ

пишещ

рисуващ

443

пишещ


Георги Ямалиев

Георги Ямалиев

рисуващ пишещ

пишещ

Проекти и изложби: 2013 Цензурирано – авторски проект, галерия Кредо Бонум, София, 29.01 – 18.02. 2013 Георги Ямалиев е роден през 1978г. в град Ямбол. Живее и работи в София. Той е артист, чиито интереси са в областта на съвременното изкуство – инсталации, пърформанс и нови медии. Търсенията му са свързани с проблемите, постиженията, отношенията и предизвикателствата във виртуалния свят и все по-развиващите се нови технологии, както и социалните и междуличностните

2012 Хванати на въдицата - видео-инсталация част от Водна кула арт фест, Vivacom Art Hall, София, 23.06-30.06.2012

взаимоотношения. Получава художествено образование в областта на съвременните изкуства и семиотика на изобразителното изкуство. Член на художественото сдружение „Изкуство в действие“. Участник е в различни самостоятелни, групови и международни изложби и арт фестивали в България, Германия, Словакия, Румъния, Мароко и др.

2012 Боклук в окото – Пърформанс част към международния фестивал на акцията и пърформънса Sofia Underground, 19.05.2012 2011 Вечен живот-мисия възможна – инсталация, резидентна програма в Арт център Ifitry, гр. Есаоира, Мароко - 09.0922.09.2011 2011 Next – Next – Next – инсталация част от Водна кула арт фест – 25-30.06.2011

444

2011 I'm my belongings and if I lose them, then who I am? – инсталация част от проекта Дехуманизация, Български културен институт Братислава, Словакия, 01.02 20.02.2011 2010 REAL ≠ VIRTUAL (data.portret) интерактивна инсталация, част от CONTEMPO седмица на съвременното изкуство, Варна – 17-30.04.2010 2009 Виртуален организъм – инсталация, М-тел награди за съвременно българско изкуство, Варна, Пристанище Варна, склад 7, 17.07.2009-17.08.2009г. 2008 Двойствени измерения - инсталация към изложбата “Пробив в ежедневието” по проект “Брод”, галерия Моторенхале, Дрезден, Германия, 27 .08 – 06.09.2008г.

445


Next – Next – Next – инсталация част от Водна кула арт фест, 25 – 30.06.2011

446 рисуващ

Георги Ямалиев фотограф

пишещ

Георги Ямалиев

рисуващ

пишещ

рисуващ

447

пишещ


Цензурирано – авторски проект, галерия Кредо Бонум, София, 29.01 – 18.02. 2013

448 рисуващ

Георги Ямалиев фотограф

пишещ

Георги Ямалиев

рисуващ

пишещ

рисуващ

449

пишещ


Румен Димитров

Румен Димитров

рисуващ пишещ

Казвам се румен, просто така, както ме е нарекъл баща ми, бил далеч, когато съм роден всред цветя. Аз не съществувам, мен ме няма. Може би съм дъх от спомен при някого, когото вече не познавам; сян-

пишещ

ка, на която липсва светлина, за да е видима. В търсена на светлината съм, може би. Може би съм съм в неин плен, може би се скривам в сенките на собствената си сянка, която не притежавам дори, ала и тя

не би могла да притежава нещо, което го няма. Може би ме е имало, имам само някои текстове, които съм написал на лист кари-

450

рана хартия, от скука или мъка по загубените квадрати. Те не доказват нищо, защото поезията няма нужда да доказва.

451


Мирисът на кожата ти, останал от лятото, агонизира във въздуха на есента, приготвяща зимна свежест като скриптящи стъпки в снега на тишината в гробище – сам си. Сухата трева гинеща под стъпките, които те водят към водите, дъжда, донася миризмите на загиващи залези и топли нощи, в които надеждата е крещяла с пълни гърди, изпълнени с аромата на разтворени пъпки – днес спомен в шепата ти.

452 рисуващ

Румен Димитров фотограф

пишещ

Румен Димитров

рисуващ

пишещ

рисуващ

453

пишещ


Иван Димитров

Весислава Савова

рисуващ пишещ

Здравейте Казвам се Иван Димитров. Занимавам се с фотография от 2 години, макар и да ми е само хоби, понеже работя в коренно различна сфера- като механик/заварчик. Снимам предимно придората и авто/мото спорт, но от скоро започнах да се занимавам и с портретна фотография, макар и за последното да се колебаех доста дали да почна или не. Във фотографията ми харесва това, че всеки е индивидуален сам за себе си, всеки вижда светът по негов начин и чрез фотоапарата, може да го запечата и така да покаже неговата гледна точка.

пишещ

Весислава Савова е родена в София, България. Има четири самостоятелни книги – сборник разкази, сборник новели, камерна пиеса и детска книга - и участия в български и международни антологии като двуезичната хайку антология „Различна тишина”, англоезичната „ Poetry of Yoga”, „Поетично кафене” и др. Нейни произведения са преведен на седем езика – английски, руски, румънски, сръбски, китайски, японски и хинди. Двуезизчната книга - стиховете на Божидар Пангелов A Feather of Fujiyama/Перо от Фуджиама, с превод на английски от Весислава Савова и сборникът хорър разкази от Бранимир Събев “The Blessed, the Witch and the Devil” също в неин превод, са издадени от издателство „Hammer & Anvil Books”, САЩ. Поддържа свой блог за статии, рецензии и отзвуци “Art”. Носител е на втора награда за кратка проза от конкурса на Sacred Heart College, 2012 г с разказа си „Смразяваща жега”. Нейни хайку стихове са отличени на международно ниво в Yamadera Basho Memorial Museum, Iafor (на името на Vladimir Devide), World Haiku Review, Haiku Bandits, Kernelsonline, Under the Basho, Atlas Poetica (танка), Apolo Poetry, Diogen (второ място

Точно заради това тези стилове които предпочитам не ме слагат в някакви рамки, че снимам само и единствено това. Винаги съм отворен за някакви нови разнообразни и интересни снимки, за нови идеи. Обожавам и пътуванията, защоито не обичам да седя много много на едно място, предпочитам да се движа на някъде, на където и да е. Случавало ми се е доста често да се кача в колата и да карам с часовекъде целно къде безцелно. Ей така за да търся някакви нови интересни места, да събирам идеи за снимки в главата си, които да чакат точния момент да ги осъществя.

454

за сенрю на летния им конкурс, 2013 г.), Columbia River Reader (първо място в раздел „Чуждестранни”, 2012 г.) . От октомври 2013 г. е със свое портфолио в The Living Haiku Anthology. Носител е на трето място на първия конкурс на Българския хайку съюз на тема „Декември”, 2013 г. и първо място на същия конкурс за 2015 г. През 2013 г. нейно произведение, „Оловните войници”, е отличено на конкурса за криминален разказ на сп. “Дракус”. От месец януари 2014 г. е със свое портфолио в „Wikilivres.ru”. От месец април 2014 г. е член на United Haiku and Tanka Society. През 2014 г. е класирана на осмо място и включена в сборника от конкурса на името на Агоп Мелконян. През същата година неин разказ в съавторство с Коста Сивов е номиниран на лятна „Таласъмия“. Редактор е на три книги на български език – „Родници” от Ина Крейн, „Ударите на съдбата” от Донко Найденов и сборникът на НКФХ „Цитаделата” „Мечове в града”, за който получава наградата на НКФХ „Цитаделата” за Книга на годината”, 2013 г., а на английски – на Raptus от Свет Ди-Нахум в превод на В. Кръстев, издателство „Hammer & Anvil Books”, САЩ.

455


Утро Излизаш в 5 сутринта през зимата. Не защото имаш куче. Не защото имаш нещо за вършене. Не защото не можеш да изчакаш още два часа, за да запалиш цигара (отново забрави да си купиш). Излизаш за първата глътка въздух. Измамният аромат на пролет те кара да се усмихваш – на бездомното куче, на скитника, който излиза от кофата за боклук, на сънения продавач в денонощния мага зин. самотен бегач врабчета се надигат от тротоара Хайбунът е отпечатан в юлския брой на престижното издание за хайбуни - CHO (Contemporary Haibun Online)

456 рисуващ

Иван Димитров фотограф

пишещ

Весислава Савова

рисуващ

пишещ

рисуващ

457

пишещ


Tемз Арабаджиева

Филип Данчев

рисуващ пишещ

Tемз Арабаджиева е студент по право, пети курс в СУ „Св. Климент Охридски, работещ в отел „Връзки с обществеността“ към издателство „Колибри“ по професия и книжен плъх по призвание.

пишещ

Винаги съм обичал да пиша, макар - някога - предимно писма, докато преди десетина години, по настояване на приятели, не опитах да напиша разказ. Тогава разбрах истинската сложност на писането, но усетих и удоволствието, което то ми достави. Последва дълъг период на самоусъвър-

Подозират я, че нелегално диша в стихове, често посяга към фотоапарата и всеки ден прекалява с книгите. Поддържа свой блог – "Книжно. На по книга, две".

458

шенстване, който, след множество опити, последвани от четири сборника с разкази и един роман, написан в съавторство с Ива Касабова - един чудесен творец от Пловдив, се надявам никога да не завършва, независимо че удоволствието се оказа призвание.

459


Вечер над града Последните виолетови отблясъци на деня чезнеха в далечината над булеварда. Малко по малко неоновите светлини озаряваха нощта. Хората бързаха да се приберат по домовете си или тепърва излизаха, за да се отдадат на забавления, изпълваха тротоарите, носеха торби с продукти, раници, цветя, дипломатически куфарчета, големи и малки чанти или просто държаха ръцете в джобовете си; разминаваха се плътно, впускаха се вкупом между гъстите върволици от автомобили, като малки армии, устремени към отсрещния тротоар, спирани и забавяни от насрещните пълчища, хукнали в обратна посока, подгонени от студа, изсипваха се в широкия подлез, огласяван от глъчката им. Елегантен, русоляв мъж прехвърлил средна възраст седеше пред чаша „Метакса” до витрината на миниатюрен, но уютен бар вътре в подлеза, точно до стълбите. Разсеяно наблюдаваше минувачите и витрините на магазинчетата, подредени едно до друго по отсрещната стена. Обичаше да се отбива привечер в това място, в което сякаш усещаше по свой начин живота на града. Харесваше малкия полутъмен бар, в който рядко се заседяваше някой посетител. Спокойно бръкна в джоба на своя черен балтон от палмерстон, извади малка оранжева кутия “Кохиба есплендидос”, от юмрука му бликна пламъче и в снопа приглушена светлина от малката лампа над него плавно се извиха синкавите, ефирни нишки дим на ароматната му пурета. Потопен в тихия джаз на Елингтън и Колтрейн, той продължаваше да гледа навън, където хората се разминаваха в двете посоки: забързан мъж с черно кожено палто, поклащащ ритмично чанта за документи; друг, който търсеше вървейки замислено нещо по джобовете на шушкавото си яке; две възрастни жени, които кретаха бавно, подпирайки се къде на бастуните си, къде една на друга; група раздърпани младежи, които си подвикваха и се хилеха гръмогласно; отнесен на вид тип с шарено пончо и сплетена на плитки брада. Мъжът гледаше през витри-

460 рисуващ

Tемз Арабаджиева фотограф

пишещ

рисуващ

Филип Данчев пишещ

рисуващ

461

пишещ


ната и както всеки път, се изненадваше на разнообразието сред хората, на шаренията на света, когато забеляза до отсрещната стена, малко вляво, между витрините на два магазина, младо момиче с дълго, светлосиньо яке, шарени наушници и ръкавици, което раздаваше листовки. Въпреки че изглеждаше дебело облечено, то потропваше от студа, но продължаваше да раздава с усмивка листовките на минувачите, които почти не го забелязваха. Едни ги пъхаха веднага в джоба, втори им хвърляха по едно око преди да ги пуснат в кошчето до перилата на стълбите, трети ги смачкваха и ги хвърляха отдалеч, някои ги сгъваха прилежно, други се дръпваха с досада, но сякаш никой не забелязваше нито момичето, нито неговата усмивка. А имаше невероятна усмивка! Мъжът с любопитство наблюдаваше настроението, с което тя вършеше работата си. Не бе на повече от двадесет. Вероятно беше студентка и малкото пари, които щеше да спечели сигурно й трябваха много, за да стои на студеното течение в подлеза, но въпреки това изглеждаше щастлива. Мъжът можеше само да гадае какво кара очите й да блестят, да се усмихва на подминаващите я хора, на елегантна жена, наметнала върху черното си манто сребристо сив шал с няколко разноцветни пискюла в края му, на нахакания късо подстриган млад мъж с бяла риза и вратовръзка на райе, вееща се изпод разкопчаното му пардесю, на влюбените, които не спираха да се целуват докато вървяха, на бабата, която мъкнеше накуцвайки пазарска чанта, на сериозния мъжага с късо кожено яке и каубойски ботуши. Усмивката й му доставяше удоволствие, настроението й го заразяваше дори през стъклото, но си представяше колко е измръзнала. Погледна часовника си; трябваше да тръгва. Повика сервитьорката, за да плати, когато му хрумна една мисъл. Плътният му глас тихо й каза нещо, жената погледна навън, повдигна вежди, усмихна се и му кимна. Прибра пуретите, закопча балтона си и направи път на сервитьорката, която чевръсто излезе навън с чаша горещ, ароматен чай. Първоначалната почуда на момичето премина в приятна изненада, когато сервитьорката кимна към мъжа, сетне се разля в блестяща усмивка. Той не я познаваше, и не го интересуваше коя е; просто един щастлив млад човек. Възрастният мъж едва доловимо се поклони, нахлупи меката си шапка и тръгна нагоре по стълбите. Някъде зад него пианото на Елингтън и саксофонът на Колтрейн танцуваха преплетени, все по-далеч, чезнейки в глъчката на града.

462 рисуващ

Tемз Арабаджиева фотограф

пишещ

рисуващ

Филип Данчев пишещ

рисуващ

463

пишещ


Мартин Емилов

Христина Стоянова

рисуващ пишещ

Здравейте, Казвам се Мартин Христов, но покрай фотографията, повечето хора ме познават като Мартин Емилов. Занимавам се с фотография от 2 години, но честно казано не помня кое ме запали по това прекрасно изкуство. Въпреки, че уча финанси и счетоводство, фотографията е моята страст. Любимият ми жанр от фотографията е портретната фотография, тъй като там мога

пишещ

Мястото на Кексо Христина Стоянова.

да уловя емоцията на хората, защото когато спомените избледняват фотографиите остават вечни. Моята втора страст са автомобилите, затова често можете да ме видите по автомобилните състезания с фотоапарат в ръка. Също така обожавам да пътувам, защото България притежава една уникална природа, която трябва да запазим за бъдещите поколения. Мечтата ми е да обиколя света с раница и фотоапарат !"

Как си, свят? Обичаш ли? Обичат ли те? Помиташ ли дребното? Прегръщаш ли голямото? Радваш ли се на различното? Закриляш ли непосилното? Искаш ли да поскачаме малко на дама? Или е достатъчно да нахлузим кецовете и да крачим смело из цялата ти шир? Ти си на ход. Аз съм Христина.

464

Ако питате тези, които ме познават, ще разберете, че съм налудничав оптимист. Напластен с инфантилна вяра, добита от сбъднатото. Парфюмиран с обещанията на сърцето, побутвани от непотърсени чудеса. Предсказания, изтупани от облаци надежда, макар че надеждата може да е доста непокорна емоция. Въпреки това не се отказвайте от нея. Някои я продават, други я завиват, трети я съпреживяват. Помнете, че преди да стане светло, е най-тъмно. Преди да се откажете, си спомнете с каква мощ тепърва ще обичате. Дишайте щастие, издишайте любов!

465


Има ли кой да обича мен, богинята Мисля си, че хубавецът Нарцис е бил ебаси тежкарят. Чудесно преминаващ през живота със собствената си самодостатъчност, без излишна суетня отритва точещата по него лиги нимфа Ехо. Най-вероятно не му е харесвала и нейната самовлюбеност. Докато той не можел да се насити на алаброса си, тя пък не можела да се наслуша на фалцета си. Класическо „огледал се нарцис, видял си ехото”. Най-фамозното обаче в цялата тая флиртаджийска вакханалия е фактът, че той не е запратил на любовната й майна някаква обикновена гръцка селянка, ами свръхестествена мацка. Разбира се, участта му да се озове умъртвен от самовлюбеност можеше и да го подмине като нарцис нимфа, ако отхвърлената госпожица не беше приятелка на любовната богиня Афродита. Не ща да ви правя митологичен преразказ на историите на себични самозванци. Искам само да задам простичкия въпрос защо мъжете продължават да ни обожествяват, когато нямат топки да обичат богиня. Ей богу, това питане не ми дава мира вече прекалено дълги години. Чудене, започнало кротко и ненатрапчиво още от времето, когато не осъзнавах моето дивно великолепие. И не, не съм нарцис, а нищо и никаква богиня с разпокъсано сърце. С напукана душа, но с безжалостно вибрираща надежда, че след малко ще стане много по-добре там. Там, навсякъде в съществото ми. Онова, прежуленото от невъзможност да се сподели. Онова, дето всеки миг ще се скърши от копнежа си за отдаване. От истеричното си безпокойство да се принесе. Да се врече, замъглено от негата в погледа.

466 рисуващ

Мартин Христов фотограф

пишещ

Христина Стоянова

рисуващ

пишещ

рисуващ

467

пишещ


Срещали ли сте богиня с огорчени от очакване колена, с оръфани от тъга клепачи, с дрипава уста, непотърсена отдавна за целувки? Ако някъде видите богиня, ръсеща самохвално любовен прашец, огледайте се за натрошените й ялови сълзи върху тротоара. Ако някъде видите богиня, която търси осиновител на все още непотърсена от никого любов, станете й приемен родител за малко. За много. За повече. Завинаги. Ако някъде видите богиня, развилняла се от обида, задето някой ридаещ мъж е дръзнал да не припознае нейната изящна пищност, пресегнете се и я свалете от пиедестала, на който са я качили мечтателите. Онези, които й препречват пътя към обещанието за слънчеви зайчета и за тропота на детски крачета по дюшемето. Обещанието за доброто, за лошото, обещанието, докато… Свалете я от високото, защото тя не принадлежи там. Тя е просто човек и това е нейната свещена благодат. Тя пада със същата настървеност върху твърдата земя, както и онези, които ги е страх да я обичат. Тя отглежда толкова старателно недостатъците си, за да не ви разочарова, че почти не й е останало време за грях. Затова свалете я от пиедестала, тя не принадлежи на облаците. Ако някъде срещнете богиня, предлагаща про боно любов, не се колебайте – отчупете си. Това може би е единственият случай, в който обядът наистина е безплатен, а любовта е толкова безценна, че една порция нарциси и една чаша ехо няма да стигнат, за да я платите.

468 рисуващ

Мартин Христов фотограф

пишещ

Христина Стоянова

рисуващ

пишещ

рисуващ

469

пишещ


Весела Петрова

Анжела Димчева

рисуващ пишещ

пишещ

От малка се занимавам с изкуство, от малка избрах да тръгна по много прави и последва живота! Прекрасен, удивителен, магичен, истински и най-вече се научих да живея точно моята приказка. Една приказка на художник, търсещ, от-

криващ и претворяващ красотата на лошото и доброто, достигайки до баланса им. По време на следването си "Стенопис" във Велико Търново, открих хора, приятели, любовта и себе си! Продължавам да творя, да се вглеждам и да обичам!

"Златна връзка" Автор на проекта: Деница Тодорова Фотограф: Весела Петрова

и др., като идеята беше да се осъществи златната връзка между стъклото и човешката плът. Друг завладяващ момент в тази фотосесия е изключителният ми афинитет към стъклото като материал и най-вече божествената му игра със светлината. Отраженията, пречупването и огледалността го правят загадъчна и нереална действителност. Благодарна съм, че успях да се докосна до магията на тази загадка!!! Благодаря ти Дени за това, че ми се довери!

За тази магична фотосесия имах честта да бъда поканена от художничката Деница Тодорова, която завърши магистърската си степен тази година с проекта си "Златна връзка". Приех това предизвикателство, имайки предвид, че ще трябва да заснема издухани стъклени балони с отливки на различни части на човешкото тяло по тях. За снимките се използваха разнообразни материали като хартия, вода, пясък, огледало

470

Анжела Димчева (1963, София) е завършила бълг. филология и англ. език в СУ (1987). Работи като преводач, филолог в ДЛИДЮ (1987-1989), издател през 90-те; ред. в „Словото днес“ (2008-2012), отг. ред. на сп. „Световете“ (2011-2012). В момента е журналист на свободна практика. Член на: СБП, СБЖ, Славянска литературна академия, Българския П.Е.Н. и на Асоциацията на софийските писатели. Има 450 публикации – поезия, есеистика, журналистика и лит. критика в 30 издания. Автор на 5 книги: 4 стихосб. („Предспомен“, 1989, „Температура на духа“, 1996,

„Сезони на душата“, 2009, „Крехка суета“, 2013) и на книгата „И критиката е любов“ (2013). Стиховете са преведени на руски, немски, итал., исп., швед., сръб., полски и турски език. Издала е стихосб. „Сезони душі“ в Украйна (2014). Награди: „Лиричен кръстопът на музите – София“, Първа награда за поезия „Свищовски лозници“ (2011), Втора награда „Биньо Иванов“ (2012), Трета награда „В полите на Витоша“ (2014); Златен медал „М. Ю. Лермонтов“ (2014), връчен от Московска градска организация на Съюза на руските писатели.

471


Лятото не е антипод на зимата, а нейното чувствено отражение.

472 рисуващ

Весела Петрова фотограф

пишещ

Анжела Димчева

рисуващ

пишещ

рисуващ

473

пишещ


Любовта е усещането за непостижимост, вътре в магнита на антиразума.

474 рисуващ

Весела Петрова фотограф

пишещ

Стъмването предизвиква еротичност дори само с разсъбличането на звездите.

Анжела Димчева

рисуващ

пишещ

рисуващ

475

пишещ


Не съм разочарована – аз просто съм листо, изгладено от ютия.

476 рисуващ

Весела Петрова фотограф

пишещ

Една свещ ми е достатъчна – ще успея ли с поглед да я запаля, като си мисля за теб?

Анжела Димчева

рисуващ

пишещ

рисуващ

477

пишещ


„Не мога“ е утайката в чашата, „не искам“ е пяната на върха, „не чувствам“ е въображаемото тяло, „не се познавам“ – еликсирът на дъжда...

Нищо не е толкова отровно, както опитът да се гримира любовта.

Най-страшното не е цунами в океана от хора, а празната стая, в която сме се обичали.

478 рисуващ

Весела Петрова фотограф

пишещ

Анжела Димчева

рисуващ

пишещ

рисуващ

479

пишещ


Мариета Ценова

Адриан Христов

рисуващ пишещ

"Мариета Ценова е легенда за всички, които помнят списание "Егоист" (тя беше негов креативен директор) и имат сериозно отношение към стила. При нея той е органичен, независимо дали става дума за начина, по който присъства, или за изкуството, което прави. Харесваме в Мариета извънредно рядката комбинация от талант, ерудиция, лекота, световност и фин хумор. Освен арт директор на печатни и дигитални медии и арт събития, стилист, дизайнер на костюми за театрални спектакли и филми, фотограф, графичен дизайнер Ма-

пишещ

риета е музикален учител на деца и дизайнер на аксесоари. В момента издава онлайн списанието Perfectday (www.perfectdaymag.com), което започна сама през 2006 г. по покана на издателите на Plastic Rhino, UK. " Из „Капитал” - ЛИЦА

Казвам се Адриан Христов и съм от София. Завършил съм софийски университет, но и до днес точно не мога да изчисля колко точно пъти съм преминал по известни-

"Да се научиш да създаваш визии е като да се научиш да пишеш добре. Гмурваш се в дълбокото и плуваш." Мариета Ценова

480

те софийски улици и булеварди, както и не мога да преценя омръзнало ли ми е или още ми харесва. Моя е книгата от 2010г. - "Дзверове".

481


Пинокиеви хроники Личността на Пинокио Лоренчини е доста спорна и далеч не еднозначно представена от различните източници. Според едни, семейство Лоренчини емигрират в България, когато той е едва на пет. Според други е сирак от малцинствата, който някак успява да прескочи класовото разделение, да превъзмогне пречките породени от цветът на дървото му и да си отвори път към висшето общество. Макар всички източници да се затрудняват с информацията от къде точно идва Пинокио Лоренчини, то те са единодушни в твърдението, че е типичен пример за дърво без корен. Пинокио завършва триесеипърва гимназия в София с профил дърворезба и дребен алъш-вериш. В университетските си години, често е забелязван по екопротести, като кратка справка за него, посочва че е бил член на различни организации за защита на природата и животните, като една от тях се нарича организация за защита на едрите морски бозайници от хора пострадали от едри морски бозайници. През младежките си години Пинокио Лоренчини се увлича по Ленин, а после и по сюрреализма, слуша немска класическа музика, чете философия и се сближава със странното семейство Педролино Порто и Франческа Рижата. Първоначално просто вилнеели по столични заведения. Но по - късно срещнали един пропаднал, но изключително талантлив идиот, който свирел на контрабас и тъпан едновременно. Заедно с него обикаляли сборища и панаири из страната и чужбина, като разигравали различни, измислени от тях, долнопробни етюди и гротески. През този период източниците споменават за проблеми с алкохола и наркотиците. По - късно когато започва политическата си кариера, Пинокио отрича да е познавал Рижите, като неведнъж заявява, че подозренията за разхайтените му младежки години са фабрикувани от опозицията, с цел намаляване на доверието към него. Политическата му кариера била бляскава, но кратка. В предизборната борба, той обещава на народа, че ще го оправи за шестотин... Без да пита за шестотин лева ли ставало въпрос или за дни или години, народа си харесал фразата и го избрал за управник. Известен е с това, че след като печели изборите с впечатляващо мнозинство, нито една точка от предизборната му програма не бива изпълнена, без това ни най малко да намалило подкрепата за него. Понеже не било ясно точно, кой какво заслужава, а и трудно можело да се прецени, за това първото нещо което направил като управител на държавата било да промени първи член от конституцията на страната. Така той бил променен от „...за едни сватба, за други брадва”, на „...за всички сватба!” Някои наблюдатели твърдят, че Пинокио не понасял брадви и след промяната на този първи член от конституцията, настанал пълен политически хаос, а освен това и всички започнали да се женят. По-късно съди политически опонент, който от трибуната на парламента го нарича „Пинокио такъв!”. Репресивна политика той води към реактивното политическо движение „Дърва за огрев”. Наричан от политическите си опоненти дървен философ, заради пословичните му дълги и безсмислени речи, които обаче майсторски увличали народното внимание. Това състояние на народа било известно още и като пинокиево пиянство. Именно към политическите си опоненти, той често използва репликата ще ви купя дървени костюми. Пресата не го обича – един от известните всекидневници по онова време излиза с гръмкото заглавие – проблемът на лъжата не е че са и къси краката... Бил известен още и с яростната си съпротива срещу православното християнство, заради грубото отношение към дървото в иконотворчеството, както и срещу икебаната. Сред подземните кръгове на столицата, Лоренчини бил известен със своята надареност и бисексуалност. Лъжите му поваляли жени и мъже, млади и стари, бедни и богати. От уста на уста се носели слуховете за перверзните игри, които предлагал на своите гости и те с охота приемали. Той излизал на импровизирана сцена и така изкусно възбуждал подбраната си, малобройната публика с лъжи, че тя губела задръжки и потъвала в похот . Говори се, че по онова време, Пинокио бил истинският виновник, за не един надут корем, сред малките дъщери на елита. Официално обаче, той нямал наследници. Често неговите любовници го наричали дърво в леглото, макар да не се разбирало точно какво имали предвид. Той пък често се заканвал, че онези които вървели срещу него, накрая винаги гризвали дървото. Ограничен, почти нищожен кръг от източници твърдели, че Пинокио Лоренчини бил лирична душа, харесвал изкуството и поезията и прекарвал много време сам. Обичал да се уединява в дървената си резиденция, в дън гори тилилейски, като сам твърдял, че Тилилей не само съществувал, но и бил величав горски цар. Други шушукали, че в последните си години, имал проблеми с морфина и хероина.

В края на живота си Пинокио е разорен и забравен и по собствено желание отива за дървени въглища.

Неговият биограф и изследовател твърди, че дори и наистина да е съществувал, то днес знаем наистина малко за този странен, дори мистичен български политик и общественик.

482 рисуващ

Мариета Ценова фотограф

пишещ

Адриан Христов

рисуващ

пишещ

рисуващ

483

пишещ


Индия След дълго пътуване с транс граничен влак, съпругът се събудил посред нощ погледнал през прозореца на спалното си купе и озарен от мека оранжева светлина, като че идваща от огньове или клади, попитал все още спящата си съпруга: IsItIndia? А тя сънено отговорила: Its still out dear. Такива истории разказваше в началото на всеки час, нашият учител по английска литература в гимназията. Джордж Вас Синг Тон се казваше учителят. С това наименование, спокойно можеше да ни е и учител по музика. Но той не харесваше тази шега. Подозирахме че името му е фалшифицирано, както между другото и иначе впечатляващото му си ви, което създаваше за него образ подобен на западноевропейски интелектуалец от края на деветнаесети век. Разбира се пред голямото му, владеещо много смешни и едновременно смущаващи мимики лице, ние немеехме сякаш в шок и глътнали езици. Не съм сигурен дали наистина познаваше английската литература така добре, както се твърдеше в си ви то му, но безспорен факт бе това, че изумителният му, ту висок, ту друг глас, ни превземаше като опитен римски легион. В началото ни впечатляваше и смущаваше факта, че ни наричаше новооткрито село, само с ученици, а себе си конкистадор. Това не беше всичко. По - късно ни впечатляваха и смущаваха други неща. На момичешката паралелка по английска литература, съставена от триесеиосем момичета под петнаесет години, вдъхновено съобщаваше, че са най – красивите момичета в целият клас. На момчешката паралелка по английска литература, съставена от триесеиосем момчета под петнаесет години разказваше, как древните гърци вярвали, че който приживе води живот на благородник, след смъртта се прераждал в царствен лъв. Ай лъв ю. Макар на по - късни години, моят психоаналитик Йоханес Юг да твърдеше, че учителят по английска литература, в гимназиалните ми години е изцяло измислен от мен образ, с цел да прикрие травми в детството ми... Аз отричах и разбира се се смеех с глас, на най-гениалната му трансформация и продължавах да твърдя, че те са един и същ човек.

484 рисуващ

Мариета Ценова фотограф

пишещ

Адриан Христов

рисуващ

пишещ

рисуващ

485

пишещ


Милен Добрев

Владимир Кабрански

рисуващ пишещ

Казвам се Милен Добрев. Живея в Бургас, по образование съм биолог. Към фотографията се пристрастих преди около четири години. Започна постепенно и безобидно, докато не се превърна в страст. Занимавам се предимно с пейзажна фотография. Участвал съм в няколко изложби, като най-големият ми успех за сега е златен медал от Trierenberg Super Circuit 2015.

пишещ

Казвам се Владимир Кабрански. Роден съм през месец декември 1965 година в град Самоков и това е всичко важно, което ще кажа за мен. За хората, които ме познават, всяка дума в повече е излишна. За тези, които не ме познават, каквото и да кажа, няма да научат достатъчно. Няма да научите много за мен и от разказите, които пиша. В един текст всеки намира това, което търси. Намира това, кое-

Може да се каже, че благодарение на това хоби започнах да опознавам България. Обикаляйки страната през различните сезони, дебнейки природата в най-интимните моменти, посрещането на изгрева на всевъзможни места или улавянето на затихващата светлина след залез, неминуемо водят до съвсем различно възприемане и виждане на света. Опитвам се да запечатам подобни моменти.

486

то е в самия него. За да не е съвсем кратка, все пак ще допълня информацията. От шест години имам личен блог с име Нямам идея и повечето от разказите ми са писани за него. Повечето разкази са в приказен и фантастичен стил. Имам издадени две книги с подбрани разкази – „Страната на фантазиите“ и „Разказани приказки и приказни разкази“.

487


Приказка за Невъзможната Възможност Невъзможната Възможност живееше на една малка планета, загубена някъде в покрайнините на Млечния път. Откакто се помнеше живееше сама на планетата, но не страдаше от самотата. Не, че обичаше самотата, а просто въпреки, че беше единственият законен и регистриран жител на планетата си, тя никога не оставаше сама. Не оставаше сама, защото винаги имаше гости. Не само от Галактиката, но и от цялата Вселена постоянно някой идваше да я види. Идваха учени, журналисти, политици, търговци или обикновени туристи. Можеш да обиколиш цялата Вселена, да посетиш милион планети и да видиш безброй чудеса, но ако когато се прибереш в къщи, не можеш да се похвалиш, че си видял Невъзможната Възможност, все едно никъде не си бил. – Ама тя наистина ли е невъзможна? – питаха слушателите, а разказвачите, видели я с очите си, поклащаха важно глава и отговаряха: – Наистина! По-невъзможно нещо от нея няма никъде във Вселената! Докато не се изправиш пред нея, не разбираш, как е възможно да съществува подобна Невъзможна Възможност. – Теоретично не е точно така! – не се съгласяваше някоя учена глава. – Винаги, ама винаги има някаква възможност. Дори когато става въпрос за Невъзможната Възможност. Статистически погледнато, винаги има такава вероятност и то вероятност, по-голяма от нула. – Не съм съгласен, колега! – отвръщаше му друга учена глава. – Изучавах я в продължение на години, за разлика от Вас. Проверих всички теории и съм сигурен, че тя наистина е невъзможна. Можете да прочетете изследванията ми в Галактическата Уикипедия, където са им отделени цели две страници. Една за мен и една за Невъзможните Възможности. Ако четете нещо разбира се, в което много се съмнявам. Наблизо един известен журналист говореше по телефона разпалено: – Не ме интересува! Невъзможна Възможност или пък Възможна Невъзможност е все едно и също. Нима не разбирате, че това не е новина? Новина ще бъде, ако нещо се случи и то при условие, че съм наблизо, за да отразя събитието. – Нещата са сериозни! – шушукаха си група току що завърнали се от планетата политици. – Тя е толкова неопределена, че не се побира в нито един закон. Спешно трябва да напишем нов, но пък обикновен закон не би могъл да я обхване. За Невъзможната Възможност ни трябва Невъзможно Възможен закон. Само че, да се напише такъв закон е невъзможна възможност. – Колко ли струва? – спореха търговците. – Милиард? Или пък цената ѝ е невъзможно възможна? Възможно ли е да се намери

Rays in Buzludzha

488 рисуващ

Милен Добрев фотограф

пишещ

Владимир Кабрански рисуващ

пишещ

рисуващ

489

пишещ


купувач или това е само възможна невъзможност? Докато се чудели и я коментирали в цялата Галактика и половината Вселена, Невъзможната Възможност започнала да се възгордява. – Божке, колко съм оригинална и забележителна! – радвала си се сама тя. – Толкова съм невероятна, че дори не могат да ме изучат, както трябва. Няма нищо подобно на мен във Вселената! Толкова невъзможна възможност, никога не е имало и никога няма да има! Нали? Учените, които я изучавали поклащали глави в съгласие и продължавали да опитват невъзможната възможност, да я изучат напълно. Един ден обаче, някакъв опърпан турист, не се съгласил с Невъзможната Възможност. – Че си чудо, чудо си! – рекъл ѝ туристът. – Обаче преди много много години, на другия край на галактиката посетих малка планета, на която живееше Невъзможната Любов. Повярвай ми, тя беше много по-невъзможна от теб, а и беше толкова популярна и известна, че не половината Вселена, а цялата я обсъждаше. – Невъзможна Любов ли? Защо не съм чувала нищо за нея? – смръщила вежди Невъзможната Възможност. – Ако тя е наистина толкова популярна, все някой щеше да ми спомене за нея. – Аз съм чувал за нея. – обадил се един от учените. – Нещо повече, дори съм я виждал. Нещо още повече, бях на планетата ѝ дълги години. Изучавах Невъзможната Любов и дори защитих дисертация, в която доказвах, че е напълно невъзможна. После... – Какво после? – Ами после Невъзможната Любов, взе че се случи. Вероятност едно на милиард на ента степен, плюс едно. Обаче се случи. – Знаех си! – възкликнала Невъзможната Възможност. – Знаех си, че е била менте. Няма начин, нещо което е наистина невъзможно, да се случи! – Всъщност има! – въздъхнал ученият. – Бях го споменал в дисертацията си, но никой не обърна внимание, а когато се случи, хората бързо загубиха интерес и забравиха за нея. Никой вече не си спомня подробностите. – И каква е тази възможност! Какво е това нещо, което може да направи една невъзможност възможна? – Приказка. Една приказка може да направи това. – Приказка ли? Не се подигравай с мен! Приказките са невъзможни, почти колкото самата мен. Ако самата аз не бях най-чудната Невъзможна Възможност, това щяха да са приказките. – Грешиш! – засмя се туристът. – Аз бях там, когато това се случи. Приказките може да са невъзможни възможности, но правят възможни дори най-невероятните невъзможности. – Е, може и да е така! – въздъхна след кратък размисъл Невъзможната Възможност. – Само че, това не ме засяга. Няма никаква възможност, тук да има приказка. Така че, аз ще си остана завинаги Невъзможната Възможност. Единствената, неповторимата, чудната Невъзможна Възможност. – Отново грешиш! – отвърна туристът. – Забравих да ти спомена, че аз разказах приказката, която превърна Невъзможната Любов във възможна. Така че, всичко просто е въпрос на време. Време и една приказка, която може да направи възможна и най-невъзможната възможност.

490 рисуващ

Милен Добрев фотограф

Светулки в резерват "Ропотамо"

пишещ

Владимир Кабрански рисуващ

пишещ

рисуващ

491

пишещ


Биляна Стефанова

Веселка Василева

рисуващ пишещ

Казвам се Биляна Стефанова, фотографията за мен не е професия, а само хоби, привличала ме е още от училище. По-сериозно започнах да снимам с първото си дигитално фотоапаратче някъде около 2006 г. Щом го взех подгоних домашните любимци, които със или пряко воля, трябваше да позират в най-невероятни сценарии. С врeмето темите се промениха, започнах да обръщам повече внямние на хора и пайзажи, като в момента снимам предимно пайзажи. Снимането ми служи като повод за разходки с приятели и сама; било

пишещ

Казвам се Веселка Василева. Родена съм на 04 юни 1970 година в град София. Кварталът, в който отраснах, бе пренаситен от художници, писатели, актьори, поети, режисьори и други дейци на изкуството. Може би средата от детството ми повлия твърде силно, или просто отключи онова неподозирано кътче в душата ми, което ме накара да израсна като личност. И да определям себе си, като човек с много призвания, разностранни интереси и афинитет към изкуството – във всичките му измерения и форми. Като типичен представител на зодия близнаци, преминах

из града, парка, планината или на брега на океана, където живея. Това е начин да се откъсна от ежедневието, да забравя проблемите и да се насладя на природата, която ме заобикаля. Интересно ми е как едно и също място е толкова различно в различните годишни сезони и различнте дни. Как на един и същ плаж никога не става еднаква снимка, водата постоянно променя брега. Това са едни безкрайни картини които остават в нашето съзнание и които само фотографията поддържа ярки..

492

през много етапи в живота си - от уличен художник, със собствена марка кожена бижутерия, прелетях през музикалния бранш като текстописец… Докато накрая не открих истинското си поприще, да описвам с думи всичко онова, което много силно ме впечатлява, в поетична форма или в проза. Имам издадени три книги. Две за деца от 3 до 7 годишна възраст; „Принцесата от Стража планина“ и „Животинско царство“. И стихосбирката „Отстояния“. Участвам и в поетични алманаси, представящи съвременни български творци.

493


Есента е лудост Есента е полепнала сладостно по разлистени в мрака очи. И е грях, и дискретност отдадена, уловила с тих шепот лъчи. Тя е лудост и стъпки във времето, ветрен огън и хладен пожар. Съхранила сърцето и стремето, тиха пепел е лумнала в жар. И надежда е сгушена в шепите, с куп светулки във пъстрият свят. Тази есен е лудо прошепната... И е обич... И пристан... И бряг.

494 рисуващ

Биляна Стефанова фотограф

пишещ

Веселка Василева

рисуващ

пишещ

рисуващ

495

пишещ


Над Созопол свистят ветровете Позакърпил поредната мрежа, остарял, но безумно щастлив. Пак поглеждаш таляна с надежда, че Нептун ще е днес милостив. А морето пред теб се простира и те мами с ласка и блян... Блян, за който пак сили намираш. И си жив! И си сам! И си там! И луната безшумно и глухо си играе с твоите коси. Очертава ти светла пътека, после тихо притваря очи. Над Созопол свистят ветровете, с помъдрели от обич вълни, все доплитат рибарската мрежа, сякаш молят: „При мен остани!"

496 рисуващ

Биляна Стефанова фотограф

пишещ

Веселка Василева

рисуващ

пишещ

рисуващ

497

пишещ


Тодор Динев

Дилиян Манолов

рисуващ пишещ

Казвам се Тодор Динев от Бургас снимам от около 35 години в много жанрове. Последния, с който се занимавам е колажа или наслагването на няколко кадъра един върху друг. Повечето направо така ги снимам, защото фотоапарата ми има така-

пишещ

ва опция, други ги събирам в компютъра. Това е моето лично виждане към фотографията, сюжета, света. Не робувам на клишета и не се интересувам от общоприетото отношение към фотографията.

Казвам се Дилиян Манолов, бакалавър психолог, актьор и поклонник на думите.

498

Обожавам джаз, приятелите си, ездата и каяка. Вярвам в семейството си.

499


*** Когато разказваш на рози, приготви си жило. Вържи очите си с червена кърпа, носа си помами със билки… И ги слушай. Ще шушнат точно като храст къпини. Разкажи им, без думите ти да се утешат от чудната им хубост.

500 рисуващ

Тодор Динев фотограф

пишещ

Дилиян Манолов

рисуващ

пишещ

рисуващ

501

пишещ


*** Църква пусна. Рано. Рано беше. Ройна стадо благо сито шепнещо, малки верни думи, дирещо лека, лека смелост. Време, то такова бе. С кръв писмата се подписваха, предателите ставаха мърцина на силния и светъл плам. Страхливците трепераха, та задрусаха султан. Но църква пусна твърде рано и нечестивите пося навън. Вместо с отрова да ги комка, да ги прокълне и с гръм да ги удари, но не небесен, а от чифте.

502 рисуващ

Тодор Динев фотограф

пишещ

Дилиян Манолов

рисуващ

пишещ

рисуващ

503

пишещ


Жечо Планински

Таня Даскалова

рисуващ пишещ

Бях на 14 когато се запознах с фотографията. И макар че беше доста отдавна и аз като всеки, който е минал първо през “аналоговата” фотография никога няма да забравя романтиката на “тъмната” стаичка с червения фенер, тракането на корексдозата, мириса на фиксаж и “пукането” на снимките докато се сушат в пресата. Разбира се имаше и мрачни периоди – и

пишещ

Казвам се Таня Георгиева Даскалова. На 18 години съм, живея в град Пловдив. Пиша стихове от десетгодишна. През последните две години се опитвам да пиша и проза. От три години и половина посещавам литературен курс по творческо писане, воден от Елена Диварова. Печелила съм два пъти награди в конкурса „Недоизречено“ на Стефан Бонев (през 2013г. и 2014г.). През 2014г. спечелих също така и поощрение от конкурса „Живеем в земята на Ботев“. През тази година (2015г.) спечелих Специална награда „Легенда за ромите“ в Национален конкурс „Словото на младите“, Специална награда

то дълги, когато апаратът и цялото фотографско оборудване прашасваше из шкафовете. Но най-важното е, че все пак успях да съхраня във времето страстта си дори и сега, в годините на дигиталната фотография, като се окуражавам, че все още не съм направил най-добрите си снимки.

504

от Националния дворец на децата в Национален литературен конкурс "Живеем в земята на Ботев", Поощрителна награда в литературен конкурс „Код червено: литература“ и Специална награда от Международен литературен конкурс „Изкуство против дрогата“. Литературата и изкуството заемат една голяма част от моя живот. Обичам да чета, да общувам с хора на изкуството. Мисля, че хората са едно изумително творение, което би могло да бъде удивително красиво и в същото време ужасно грозно и си заслужава да го съзерцаваш и изследваш.

505


СЛЕД ПЕТДЕСЕТ ГОДИНИ

Четеш ли книгите на рафта до сърцето ми? Непипнати, прашасват. По-тежки стават думите непрочетени. И по-трудно на езика се напасват. Изключи онзи бял ковчег, погребал мисълта ти. Излез навън, напук на вечно затворения век. На вратата на съседа почукай. Пусни хвърчило. Направи си кюфтета от кал. Ти седиш на стол,

506 рисуващ

Жечо Планински фотограф

пишещ

Таня Даскалова

рисуващ

пишещ

рисуващ

507

пишещ


пред компютър, а на мен ми става жал… Скъпи Бъдещ пенсионере, още ли не си живял?

508 рисуващ

Жечо Планински фотограф

пишещ

Таня Даскалова

рисуващ

пишещ

рисуващ

509

пишещ


Янчо Събев

Селвер

рисуващ пишещ

Казвам се Янчо Събев и по образование съм философ. Занимавам се с фотография вече 10 години. Случи се някакси непредумишлено. Вътрешни пориви ме накараха да се отдам безрезервно в опитите да търся светлината и да работя с нея. Стори ми се доста интересно и предизвикателно да се вглеждам в нещата и да ги "спирам" в снимка. В даден момент от живота ми това стана не само моя професия, но и част от личната ми легенда. Фотографията която представям е парченце от пъзела на моето съществувание, отношението ми към заобикалящата реалност и опитите които правя, визуално да осмисля света. Изкуството което представям подпомага вътрешното ми развитие, обогатява и облагородява природата която имам, "разпъва" хоризонта на моите разбирания, прави ме по-толерантен. Задава

пишещ

не само динамика, но внася комфорт и самовглъбение. Правенето на фотография ме среща с хора, събития, реалности от които извличам енергия, вдъхновение, мъдрост ... Фотографията е моето ментално, медитативно и лично преживяване, което, без да звучи претенциозно, ме отнася до трансцедентални измерения. Имам усещането, че не бих бил това което съм без да търся, фотографирам и споделям моите визуализации. Някой от тях са документални, други естетски. Всичко това не е самоцелно занимание. Опитвам се да предизвикам емоции и отношение у хората, които проявяват интерес към моите работи. Надявам се това да е сполучлив опит да направя света, в който живеем, едно по-красиво и добро място.

"Писането е религиозен акт, то е състояние, реформиране, учене наново и повторно залюбване на хората и света та-

510

кива, каквито са и каквито биха могли да бъдат." Силвия Плат

511


Очите на тъгата са зелени Понякога съм облак, натежал от дъждове (и омагьосан да не може да заплаче). Разпадам се на птици и на късчета небе. И заприличвам на издухано глухарче. Смалявам се до тичинка на липов цвят и се оставям вятърът във шепи да ме носи. Да ме отвее някъде далеч, в измислен свят – в страната на пастирките на еднорози. Да измълча онази тиха, тиха пролет в мен – до края, до последното глухарче. Да обещая на морето, че ще съм добре. И да забравя как ужасно ми се плаче. Понякога съм облак и така ми се вали, че мога да удавя цялата вселена. А ти дори не знаеш, че те чакам в този стих. И че очите на тъгата са зелени.

512 рисуващ

Янчо Събев фотограф

пишещ

рисуващ

Селвер пишещ

рисуващ

513

пишещ


*** Не говоря езика на мидите. Не говоря и своя език. Тишината е стих, но не питайте, колко сложни глагола изтрих. Ако махна дъжда, ще ме видите, но защо да го махам, нали? Като няма места за излитане, по-добре да вали, да вали. За да има дъга между сричките, си представям, че думите спят. Всяко юлско море е обичане, всяка грешка е стъпка назад. Като сричка, оплела се в клоните, предпочитам да нямам лице. Все едно е, дали ще запомните тишината на мойто сърце.

514 рисуващ

Янчо Събев фотограф

пишещ

рисуващ

Селвер пишещ

рисуващ

515

пишещ


Симеон Тодоров

Mystic Man

рисуващ пишещ

„Симеон Тодоров е скромен, изтънчен и млад. Толкова млад, с толкова вдъхновяващи проекти под ръка. Фотография, галерия, сайт с обич към Пловдив, каузи за здравето на младите хора, ритници за диалог към същите, на онова, за което не бива да се говори в пост-репресирано общество. Симеон смята, че заслугите са общо кратно на индивидуалния към цялостния принос и това го държи здраво стъпил на земята. Светлини на прожектори не го интересуват, освен ако не са космически. Умело остава в страни от радара на комерсиалния прочит на медиите. Вместо това съществува както най-добре знае.

пишещ

Обича във фотографията тихата, "сериозната" красота, необичайна и понякога дори пиперлива. Говори тихо с всички, докато превръща и малките частици неувереност у тях в творчески израз, в откриването на атоми любов навсякъде. Затова и логото "PLOVEDIV". В Пловдив добави любов. Неуморима доброта струи от него, непреднамерена, човек лишен от цинично отношение към живота и околните, интересуващ се от всичко що диша, живее и твори.”

От няколко месеца насам съм застанал срещу стена. Наричам я условно „Стената на глада”. Глад за нещо повече от ежедневие, глад за красота, глад за нормални хора, глад за изкуство. Тя не е сива както се предполага, не е от тухли, бетон и панели. Това е особена стена, прозрачна, но непрогледна.

Чувам зад стените й кучешки лай, скимтене, ръмжене и жално проплакване, но не виждам нищо. Може да е илюзия, възможно е да си внушавам, но мирисът на застояло, злоба и завист, подсказват, че там, от другата страна, нещо се случва. Стоя срещу нея всеки ден в очакване на новина и тя не закъснява...

Текст: Светлина Трифонова Фотограф: Алекзандра Кевин.

516

517


Залязваше слънцето, а а тя стоеше в края с притворени очи, а аз я обичах безнадежно, четях между редовете, но нямах ключ към сърцето й. Стоях пред затворената врата, пред сивите стени на чувствата й, изгубен и ненамерен. Залязваше слънцето зад мъглата на чуждо небе, а аз стоях пред високите стени на недоверието й. Трябваше ми да вляза в любовта й, да прекрача прага, но нямах ключ. Четях в очите й, но се страхувах да осатана насаме с нея. Очаквах сенките ни да се слеят вместо нас. Тя стоеше, а аз бягах на място и не можах да направя първата крачка. Изведнъж тя скочи и избяга в съседната къща. Красива ангорска котка, която можеше да е моя, стига да не се страхувах от острите й нокти. Пу, сега ще трябва да си търся друг домашен любимец!

518 рисуващ

Симеон Тодоров фотограф

пишещ

рисуващ

Mystic Man пишещ

рисуващ

519

пишещ


Правилен избор - друг домашен любимец!

520 рисуващ

Симеон Тодоров фотограф

пишещ

рисуващ

Mystic Man пишещ

рисуващ

521

пишещ


522 рисуващ

Симеон Тодоров фотограф

пишещ

рисуващ

Mystic Man пишещ

рисуващ

523

пишещ


Чисто хипотетично Чисто хипотетично вятърът довя бележка изписана с тъга, в нея се молеше за помощ. Ягодите на съседката били обрани. Чисто хипотетично отидох да разследвам кой го е напрвил. Чисто хипотетично се оказа малко сираче, което освен супа, хляб и боб, никога не бе яло такива интересни неща, които растат от земята. Чисто хипотетично тя го осинови, но и чисто хипотетично то избяга, защото не беше свикнало някой да се грижи за него, а и чисто хипотетично му липсваше свободата. Тя чисто хипотетично се надяваше някой ден да й каже мамо, но то чисто хипотетично я наричаше: „лельо”. Често и хипотетично то се сеща за нея, като за странната жена, която искаше да го къпе, да го накара да носи чисти дрехи и да го промени. Чисто хипотетично то живее някъде по света и прави сладко от ягоди. Подслажда си с него всеки сладък момент. Първа целувка – сладко от ягоди, тичане бос - сладко от ягоди, мокър под дъжда - сладко от ягоди. И чисто хипотетично всеки един специален момент е ознаменуван с мармалад от праскови. Единствено праскови никога не открадна! Специалните моменти не се крадат.... Това беше теорията му чисто хипотетично........

524 рисуващ

Симеон Тодоров фотограф

пишещ

рисуващ

Mystic Man пишещ

рисуващ

525

пишещ


Генчо Петков

Sanvali

рисуващ пишещ

AFIAP, фотограф-художник. Верую: Аз вярвам, че фотографския език е изключително уникален. Той е универсално разбираем за всички хора в целия свят, независимо от техния цвят, език, вяра, произход… Като творческа личност, аз фокусирам своите интереси в някои специфични области: - художествена фотография (като теми): очарованието и непреходната женска красота (бодиграфия), портрет, природа, формотворчески търсения, експеримент; + стокова; + политическа; + промишлена; + рекламна; + панорамна 360°; Роден 1957г. в град Велико Търново. Занимава се с фотография от 1975. Фотограф-художник от 1985, с колекция на тема “Голо тяло” . Професионален фотограф от 1985. Специализация в High school Polygraph project, Karl Marks Staadt, DDR – 1987. Артист на Световната федерация за фотографско изкуство (AFIAP) от 1989г, Certificate № A 89/094. Съoсновател на международен фотографски пленер Бодиграфия. Фотостудио: Велико Търново. Списък на длъжности / дейности във фотографията (по-представителните) Фото клубове и асоциации: 1979 Член и председател на фотоклуба при Централния студентски дом на културата с художествен ръководител доцент Живко Арабов, фотограф-ху-

пишещ

дожник. 1980 Член на клуб на фотодейците в България 1999 Съосновател на АРФ (Асоциация на рекламните фотографи в България), член 2000 Член на ИЗА-АРТ (Асоциация за защита на авторски права). 2004 Член на НСК 2006 Учредител на фотографски пленер Бодиграфия 2007 Преподава дигитална фотография във ВТУ „Св.Св. Кирил и Методий“ Фотографски звания по период: 1984 Фотограф-художник с промоционална колекция на тема “Голо тяло” 1989 Артист на Световната федерация за фотографско изкуство (AFIAP), № A 89/094. Експонирани художествени фототворби: 1980-2015 Germany, France, Belgium, Bulgaria, Denmark, Switzerland, Italy, Spain, USA, Canada, India, Turkey, DDR, Greece, Poland, Yugoslavia, Holland, Luxembourg, San Marino, China, Romania, Mexico, Latvia, Lebanon. Участия и отличия, общо: Над 20 Международни отличия. Над 30 Национални отличия. Над 50 Участия в международни изложби, салони и конкурси. Над 80 Участия в национални изложби, колекции, салони и конкурси. Над 10 Участия във фотопленери. Над 10 Лектор в работилници и семинари 1 Авторска международна изложба – Норвегия. 9 Авторски национални изложби. 4 Член на журита на международни ФИАП салони след 2012.

526

Sanvali е поетичен псевдоним, който реших да ползвам, когато прописах стихове. От санскрит означава „мъглявина“. Обръщайки сетивата си навътре, изследвайки вътрешния си свят, търсейки отговори, се сблъсках с ограничено виждане, което ми напомняше усещането да си в мъгла. Трудно ми е да говоря за себе си като нещо неподвижно, да се слагам в рамки, характеристики, думички. Човек, който е започнал вътрешно пътешествие на себепознанието е наясно, че всеки миг е промяна. Чрез промяната и трансформацията, той осъзнава, че единственото статично състояние в което може да бъде, това е любовта. Започнах да пиша преди две години – физически да записвам вътрешните си светоусещания. Творческата искра я имам още от малка, когато рисувах с часове, това което виждаха очите ми и усещаше

сърцето ми. Също така обичах да си водя дневник в който описвах разбиранията си за света. Поезията почука на вратата ми в един миг, който аз реших да приема, да се отдам, да развия… Поезията е невидима врата към вътрешния свят на човека. Пишещият влиза във връзка със собственото си пространство, със Себе си, своята душевност. Да твориш е почти равносилно на медитация. Отваряш се за Божествената искра в теб и потъваш в Сътворението. Четящият трябва да влиза на пръсти. Преминал през прага – да стъпва тих, безмълвен, безмисловен, приемащ, уважаващ всяка частица от тази вселена. Ако не хареса, света в който попада, се връща пак така безшумно и беззвучно. Ако хареса, то двата свята – на пишещия и четящия ще се слеят в едно.

527


КОПИЯ Дали се пробуждам реално или все в съня се въртя, илюзия тихо ме гали и зорко преследва стръвта. Дали покорявам се цяла или на частици горя? Не сменям напразно лицата, познавам измамния страх. Дали всяка мисъл е моя или преразказва света? Не знам, но това е възможност с която отвътре раста. Дали за момента нехая или съм на времето в плен, изпусна ли в мигом дъха си, навъждат се копия в мен.

528 рисуващ

Генчо Петков фотограф

пишещ

рисуващ

Sanvali пишещ

рисуващ

529

пишещ


Радостин Иванов

Мария Иванова-Фьон

рисуващ пишещ

Фотограф-художник Здравейте, моето име е Радостин Иванов с художествен псевдоним (RaDevil). Роден съм 28 декември 1981 г. Започнах да експериментирам с фотография от 2010 г. Неочаквана изненада за мен беше когато започнах да рисувам от 1 май, 2015 г. Защото не съм учил никога на практика, техниката или теорията на живопис и фотография. Което ме кара да се чувствам

пишещ

малко по-свободен от вътре и да изразявам свободно своето въображение. Живея в София, и в моята лятна къща в родния ми град Лом. Първа изложба '' Дебют '' открита на 27 август 2015 г. в град Лом в общинската градска галерия '' Поломие ". Изложбата представя фотографии и картини, събитието бе представено от национален радио и местния вестник, а също и с подкрепата на общината.

530

Родена съм в началото на седмото десетилетие на един отминал век. Зодия близнаци – ще рече двуглава ламя. Полуфилолог – ще рече учила – недоучила. Професия – италианският език. Хоби – гръцкият. Стихоплетствам от шестнайсетгодишна. На паузи. Ама големи. Толкова големи, че „Хербарият на една фейщица” - стихосбирката ми, която излезе през май 2015 г., издадена от фондация "Буквите", е едва втората ми книга. Първата излезе през 1996 г. и се нарича “Blues”.

Пиша предимно в мерена реч. Опитвам се да побера в рими удивителната красота на този свят и връзката си с Бог. Ползвам поезията като „стар домашен метод” за консервиране на красивото около мен (перифразирам голямата Мария Донева). Но на първо място тя е опит да се справя с преходността. Търсене на начин да смаля и подслоня безкрая, да опитомя преходното и да се научим да живеем заедно. Понякога си мисля, че поезията е кеп за безплътни пеперуди…

531


Исус и душите

Господ наесен А Господ сигурно наесен е дете, защото есента е детска стая. Във нея Той отказва да расте и с топчета от кестен си играе. Шептящият Му балдахин от клен на сънища пастелни е привикнал. Пижамата Му е с щастлив десен на наедрели, достолепни тикви. Мъглите са завесите на Бог. През тях лъчите укротени светят. Килим от листопад дълбок тъче си Той и пада в цветовете. Със благ нюанс на дюлев конфитюр предзимно боядисва светлината. Липата люшва – слънчев абажур – и после попилява й сърцата.

532 рисуващ

Радостин Иванов фотограф

пишещ

Мария Иванова-Фьон рисуващ

пишещ

рисуващ

533

пишещ


Светлина в пролома

Играе на сладкарски дюкян с петмез и захаросани бадеми, с рачел, с канела и със марципан. Витрината - от сън и старо време. А Господ сигурно наесен е старик и темето Му бавно олисява. Налива от очукан кафеник кафе със смътен привкус на забрава… Измисля като за последно този ден и ябълка във джоба скрива обла. Усмихва се, въздиша уморен. Въздишката Му – снегоносен облак…

534 рисуващ

Радостин Иванов фотограф

пишещ

Мария Иванова-Фьон рисуващ

пишещ

рисуващ

535

пишещ


Краси Танев

Маргало Поезия

рисуващ пишещ

Убедеността ми в индивидуалния заряд, заложен във всеки един от нас, и уникалната възможност 37 години да следвам, преоткривам и развивам този заряд в себе си, ще ми позволи да се представя тук. Аз съм Краси - музикант и фотограф или фотограф и музикант... Понякога едното надделява, понякога се преплитат. Но по-важното е, че съм открил страстта на живеенето, а нищо в живота не е живо, когато я няма онази искра да искаш да създаваш и да търсиш. Така и аз 15 години разхвърлям себе си по музи-

пишещ

калните сцени точно с тази страст, която те кара с лекота да изтанцуваш живота. Фотографията ме намери след музиката. Сега тя е част от моя свят – такъв, какъвто е, красив или не дотам, модерен или носталгичен, но винаги интересен и различен. Тя вече е част от моите сетива, с която откривам цялото и детайлите в заобикалящото ме. Дали съм успял човек - не зная, но зная какво ме прави щастлив, защото съм избрал да бъда такъв.

536

Поезията е съкровеният свят, в който Маргало /литературен псевдоним на младата поетеса от Русе Стефка Стефанова/ се чувства истински свободна. Тя я изпълва с желание за живот и самопреценка, която пък я отвежда към търсене на любов и красота, към пълноценно изживяване на дните, които се е опитала

да въплъти в повече от 500 стихотворения. Гняв и нежност, уязвимост и съпротива, дълбока изповедност и безпощадна искреност има в тази етична и много лична поезия. Мъдро и талантливо Маргало изповядва вълненията на сърцето си. Това е найличната й биография.

537


Моята молитва Господи, аз напуснах „бордея“ и се връщам при Теб, приеми ме смирено разкаяна. Ето – в двора съм, на колене, и не зная какво да Ти кажа. Идвах няколко пъти до Твойте врати, криволичих по пътища мрачни, сред пиянство замръквах – сричах хули, сплетни и ранявах, ранявах стократно. Гордостта ми ме теглеше във заблуда назад и ме хвърляше в бой без причина, много битки загубих, много вяра пролях, много скъпи приятели сринах. Есента ме застигна – като танц на дервиш, разпиляла листата с изящество, аз седя на колене – като Шамс от Тебриз и Те моля да ме върнеш обратно. И макар да е истина, че си всъщност във мен и през цялото време те нося, аз те губих в живота си – ден подир ден, днес пристигам смирена и прося.

538 рисуващ

Краси Танев фотограф

пишещ

Маргало Поезия

рисуващ

пишещ

рисуващ

539

пишещ


Достатъчност Не стигат две стени за да е дом, домът е предпоставка за огнище. Къс думи могат да ти причинят и зло, но могат да те вдигнат до Всевишния. В най-тихото не винаги е Бог, а Ангелите често пъти спорят. Понякога е повод за живот, яви ли се смъртта и заговори. Не топли в най-любимите ръце, лъжата често пъти гали нежно. Боли и най-красивото сърце, а тъмното маскирано е в снежно. Светът е свят и често пъти лош, а лошото е повод за смирение, смирението – жалба за любов, любов ли е – намерил си решение.

540 рисуващ

Краси Танев фотограф

пишещ

Маргало Поезия

рисуващ

пишещ

рисуващ

541

пишещ


Веско Николов

Десислава Наумова

рисуващ пишещ

Казвам се Веско Николов и по призвание съм фотограф. Още от ранна детска възраст имам интерес, защото дядо ми беше фотограф, но сериозно се захванах едва ли не случайно след като завърших училище. От тогава до сега животът и за жастие работата ми са свързани с фотографията. Имал съм своите силни и слаби моменти, но винаги съм имал идеи. Преди всичко обичам да снимам хора, някак си имам

пишещ

чувството, че не познавам човек напълно преди да съм го снимал. Дори преди няколко седмици направих портрет на баща ми и чрез снимките, сякаш го преоткрих и това ми се случва постоянно. Може би това обичам най-много във фотографията, начинът по който гледаме на света чрез нея, изкривяваме го според нашите разбирания и го преоткриваме по начин който не мога да си обясня!

542

Казвам се Десислава Наумова. Родена съм в град Шумен през 1984г. Пиша от малка за всичко, което ме е докоснало. Поезията ме води напред, не поставя граници. Благодарение на нея срещнах прекрас-

ни хора , за което съм благодарна. Имам две издадени стихосбирки- "Усещане" и "Живей за мига". Вярвам, че доброто ще спаси света! А той (Света) има нужда от поезия, обич и усмивки.

543


Понякога Понякога ми се приисква да валя, във локви истинска вода да се намеря. Душата ми изплетена в дъга, да измие всичко лошо и да литне. Понякога не искам да мълча, но притаявам дъх във болка и умирам. Очите ми заспиват в тишина, която с мен сънува. Понякога се чупя много лесно, тогава ми се иска да съм камък, но сърцето ми със обич преизпълнено, напомня, че съм нежност и не дава. Тогава сам сама съм тишина. И пръскам се в ръцете на небето, което ми напомня, че летя, с една, едничка цел, за да Обичам! Десислава Наумова "Край на разговора"

544 рисуващ

Веско Николов фотограф

пишещ

Десислава Наумова

рисуващ

пишещ

рисуващ

545

пишещ


Не знаеш ли... Не знаеш ли...? Понякога боли! Понякога е тъжна всяка песен. Падат от небето понякога звезди и косите ти окичват..., за да светят. Не знаеш ли...? Светът е изморен от свойте рани. Но винаги във щастие осъмва. И пътят е безкраен, без знаци, с една надежда, за да съществува. Не знаеш ли...? Началото е свързано със края. Всеки залез пък със изгрев нов. А на сърцето му е нужно много малко, само шепичка любов. Десислава Наумова "Живей за мига"

546 рисуващ

Веско Николов фотограф

пишещ

Десислава Наумова

рисуващ

пишещ

рисуващ

547

пишещ


Деси Белчева

Деси Белчева

рисуващ пишещ

Изкуството и културата е във всеки един от нас, навсякъде около нас. Аз искам да го събуя, да го разтърся, да го събера в едно, да го разбъркам добре и да го из-

пишещ

сипя, разпръсна и да напоя града с цветовете му. Снимам, пиша, рисувам, творя и подреждам всичко това в „Диагоналите на София“, защото вярвам, че това е моят

начин да направя промяната. Измина цяла година от както се родиха Диагоналите по малките дъждовни софийски улици, но вече сме едно семейство, един отбор, едно

548

общество. Много неща могат да се променят за една година, затова аз никога не се отказвам и винаги съм постоянна, особено в изкуството.

549


болкa - толкова крива циментира мачка отвътре домът му лицето жестовете – черни и бели олово тече по вените когато иска да крещи а само вижда във вените петна по кожата горят стрели и влажната светлина от фара и монотонното рецитиране на вълните го разкъсват на равни по истина парченца между там и това което не е за мен не за другите когато думите са безсмислени пирони пробили ветровитите стени а иска да сглоби света с тях да изтрие с гумичка войната в него черното и бялото

550 рисуващ

Деси Белчева фотограф

пишещ

рисуващ

Деси Белчева пишещ

рисуващ

551

пишещ


когато остане сам с копнежите си със съсипаното си тяло с парченцата си ще попие черното и бялото когато не може да се движи с цялата си мощ притихнал в тъмния ъгъл на океана се разтича като дим в неделя вечер гръдният кош е прашен и органите се търкалят по палубата китовете му се задушават а сърцата им са от стъкло риби плуват между гънките на мозъка някъде там, или тук цветовете го заслепяват като фара а най-важното е далеч в счупен скафандър търкалящ се по палубата на кораба от черно и бяло спуснал котва в картината която нарисува за мен

552 рисуващ

Деси Белчева фотограф

пишещ

рисуващ

Деси Белчева пишещ

рисуващ

553

пишещ


нейните страници бяха цигарено опърлени уискито все още се стичаше по мастилото ѝ звукът от струните се увиваше около врата ѝ черното ѝ отиваше с усмивка и дръпка дим твоето ехо я рисуваше в музика [...] тя бе разказ, който само китара може да разкаже

554 рисуващ

Деси Белчева фотограф

пишещ

рисуващ

Деси Белчева пишещ

рисуващ

555

пишещ


Руслан Асанов

Теодор Христов Иванов

рисуващ пишещ

В своето природно разнообразие, България е пейзажен рай, за това моят избор в тематиката на мойте снимки е очевиден smile emoticon Снимам от както се помня, но напълно се отдадох на фотографията последните две години.

пишещ

По време на многочислените ми командировки, виждайки цялата красота на природата, но нямайки време за снимки, веднъж просто не издържах и промених своите бизнес пътувания с фото такива.

556

Теодор Христов Иванов е роден на 21.09.1978 г. в град Котел. Средното си образование завършва в СОУ „Г. С. Раковски" - Котел, а висшето образование - във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий" - Велико Търново. Работил е като учител, библиотекар, журналист и университетски преподавател. Негови публицистични статии и художествени произведения са публикувани

във в. „Котленски край", в. „Янтра днес", сп. „Жажда", сп. „Смесена китка", алманах „Света гора", антология „Млади разказвачи", в. „Свободен народ", в. "КИЛ", сп. „Пламък", сп. „Простори`61", както и в литературните сайтове „Bukvite.bg", “Otkrovenia.com” и личния му блог "kobata. blog.bg". През август 2013 г. излезе от печат първата му книга - сборникът с разкази „Заличаване".

557


Любовта към тази местност се разгоря в мен през следващата година, когато я посетих за втори път, пак на патронния празник. Дали тя беше различна, или аз се бях променил? Все едно, току-що се бях събудил от продължителен сън. Почти сляп от яркото слънце, слушах пронизителните птичи крясъци, преливащи в опияняващия аромат на съживените дървета, цветя и тревички, които сякаш даваха неземна сила на милиони побеснели мравчици, щуращи се из цялото ми тяло. Колко ли изтъркано звучи думата „вълшебство”? Ала помисля ли си за Балкана, винаги си представям белобрад магьосник с островърха шапка и златиста мантия, който размахва вълшебната си пръчка и от нея с пукот и свистене се появяват коя от коя по-приказни гледки. Дали беше по-красиво през лятото, когато гъсталакът, изпълнен с мирис на равнец, детелина и мента, даряваше всички с тишина и прохлада, а обидените слънчеви лъчи яростно се разбиваха в него и от яд сушаха зелените сълзи, с които тревата изпращаше нощта? Или късната есен, загънала спомените за отминалите весели дни с шумящия си жълто-кафяв китеник, плътно покрила вековните върхове със саван от райско мляко, придаващ им призрачния вид на въздушни кули, криещи несметни богатства, откраднати принцеси и победени юнаци?

558 рисуващ

Руслан Асанов фотограф

пишещ

Теодор Христов Иванов рисуващ

пишещ

рисуващ

559

пишещ


А може би гальовната зима, обгърнала всичко с хермелиновата си лапа и заглушила всички звуци, смущаващи неспирното движение на божиите твари? Или пък пролетта, когато всичко започваше отначало?… Много обичахме с моите приятели да пътешестваме по стъпките на Раковски и неговата чета. Задухаше ли южнякът, нарамвахме многострадалните си раници и, за ужас на учители и родители, потъвахме в дебрите на Балкана, който гостоприемно посрещаше нас – своите невръстни любимци, раздавайки ни с пълни шепи от своите богатства. Съвсем близко до града, плътно обградени от гъста гора, мирно си съжителстваха крепостни останки от римско и турско време, скални църкви, алпийски склонове и ледени извори. Някаква тайна криеха тези „Зли стени”, имаше нещо неуловимо, някаква загадка, която ни караше да си връщаме отново и отново… и, останали без дъх от безбройните стръмности, да откриваме вечни места, където можеш да останеш сам със себе си, да почувстваш природната сила, да се докоснеш до Бог. Или заедно с най-верните другари да запееш „Хубава си, моя горо”, а нощем, легнал по гръб, да гледаш как небесните искри премигват в отговор на гаснещата жарава. Из разказа „Заличаване” от едноименния сборник.

560 рисуващ

Руслан Асанов фотограф

пишещ

Теодор Христов Иванов рисуващ

пишещ

рисуващ

561

пишещ


Иван Чохаджиев

Теодора Лалова

рисуващ пишещ

Разговор с Иван Чохаджиев, фотограф ''Как може някой да има точна представа кога е започнал да се занимава с нещо, ако то не е било строеж на къща'' - така отговаря на въпроса откога снима. Иначе признава, че фотографията го вълнува от ученик, а по-сериозно се отдава на това изкуство, докато учи в Националната художествена академия. Изследва лица, емоции, средата, в която е поставен човекът. Естествено идва въпросът: - Това ли е любимият ви жанр - портретната фотография? - Нямам любим жанр, обичам разнообразието - портрети, улична фотография,

пишещ

репортаж, природа. Импровизирам. - Тогава фотографията за Вас е като джаза? - А защо всичко трябва да попада в категории и да се превръща в клише?... Накратко - Иван Чохаджиев снима. Не харесва клишетата; не разбира желанието на някои хора да поставят всичко в рамка; смята, че магията се крие именно в нещата, които не могат да бъдат обяснени. Съосновател е на “Фотоколектив”. Заедно с неговия колега Николай Колев заснемат портрети, сватби, семейни тържества и различни събития. Занимават се с предметна и художествена фотография.

Теодора Лалова е родена през 1992 г. Завърша Класическата гимназия. Учи право в СУ „Св. Климент Охридски”, като през 2015 г. беше част от отбора, представил България и спечелил третото място в международното състезание по право на ЕС (Europa Moot Court Competition) в Кавала, Гърция. Има публикувани стихове и статии в „Кръстопът“, „Диагоналите на София”,

562

„Диаскоп“, „Лунатик” и др., а няколко нейни разказа са се разхождали на четения на писателибезкниги. Неин текст за книгата „Изплези си езика“ на Ма Дзиен бе сред десетте номинирани в конкурса за млада критика на „Литературен вестник“ през 2014 г. Поддържа свой блог за поезия. Съучастник в създаването на блога за книги walls and bridges.

563


*** „Исках да станем по-близки, толкова, колкото няма начин.“ („Победителят“, Георги Рупчев) така избирам да ни сложа в скоби: на онзи бряг с разсипало се лято на онзи пуст неназовим незнаен бряг който е и север който е и юг където залезът избухваше във ято чайки (и вместо миди го събирахме в ръцете си) в далечината дето окъснелите хипари наздраве казваха наздраве за септември и за неговия край наздраве и за рибата за огъня за навеса наздраве че ни има че ни имаше за всички нощи слънце пак наздраве на онзи бряг където слушахме морето и бяхме ние слушани от вятъра и искахме се много твърде много (а бяхме търпеливи както никога) така избирам да ни сложа в скоби.

564 рисуващ

Иван Чохаджиев фотограф

пишещ

Теодора Лалова

рисуващ

пишещ

рисуващ

565

пишещ


*** нагоре нагоре нагоре до изядените нокти на ръцете до краищата изпохапани на плитките до музиката дето мачкали сме с цялата онази малко смешна мъка на подрастващи момчета и момичета размърдваме си костите, наместваме си китките и ставите – светът е полутон светът е полунощ и полуревност наполовина смърт и обич наполовина основното спасение намираме във разни вехти банди (един Елин така разправяше) спасението са още чужди думи рецитации заграждания задушавания във фразите на другите в абзаците стила и смисъла на по-големите (а правото да носим гордо на челата си какви сме малки какви сме ниски непораснали наивни кога ще изтече туй право кога ще се изгуби ще го изядеме ще си опростиме единствената младост вината наша стиснала ни здраво шиите) нагоре нагоре нагоре ей там се вижда дъно и там наместо слънце някакви медузи и водорасли някакви (съвсем лилави) нагоре още малко нагоре до първата ни глътка въздух до първото признание за ревност, обич, смърт и нощ и тон

566 рисуващ

Иван Чохаджиев фотограф

пишещ

Теодора Лалова

рисуващ

пишещ

рисуващ

567

пишещ


Илиян Мичев

Цветелина Цекова

рисуващ пишещ

пишещ

Аз съм объркано момиче, което така умело може да подрежда хаоса в разбърканите чекмеджета на съзнанието си, че понякога си мисля, че съм супер герой от забравен комикс. Вдъхновението идва при мен, без предварително уговорено рандеву. И си отива също така, без предупреждение. После неочаквано се завръща отново като вселена, родила още повече безкрайни, бляскави галактики. Писането е моето убежище. Не бих го описала като топло легло, а като плаващи пясъци, които не могат да те убият. Поглъ-

... някъде по пътя си се спрях и хванах фотоапарата. От сърце с две ръце

568

щат те, но безопасно. Има толкова тръпка в този процес, малко страх, малко трагичен героизъм и вкус на тъмен шоколад. Аз отдавна не се опитвам да разбера себе си, нито живота. Защото живота ме вдъхновява точно толкова, колкото аз вдъхновявам живота. И няма теорема за това, нито определение. Детето в мен е поет, жената в мен е четец. И тази връзка е неугасваща. Накратко - Цветелина Цекова, 23 годишна, съвсем непрофесионално описваща лицето на вдъхновението си. Вдъхновяваща, при това...

569


В стария апартамент, под леглото, в една малка кутия с безкрайно

дъно, съм скрила една история. Не точно приказка, защото няма щастлив край. Не, защото не е красива, а защото няма край. Понякога нощем, обувам старите си кецове, взимам ключовете от апартамента, излизам в снега (винаги е снежно), и се връщам там, за да си открадна малко топъл уют. Някога, сърцето ми беше отворено широко. Тогава, в самото начало на младостта ми, времето спря за съвсем мъничко, за да превърне този миг във вечен. И всяко мъничко нещо, влизаше в широко отвореното ми сърце, за да потъне в него, да се слее с всяка негова тъкан и да се превърне в част от него. Да шепти разни забавни и не толкова забавни истории, при всяко изпомпване на кръв, при всеки удар.

Туп-туп... Помниш ли, когато ?

Толкова мънички неща пое в себе си, че накрая се сляха, превърнаха

се в още едно сърце, скрито в моето собствено, което се затвори, за да предпази сътвореното от сънищата си отроче. Сега имам две сърца.

Едното защитава другото, разказват си приказки, шептят си тайни,

понякога си противоречат, но бият в животоспасяващ ритъм и не могат едно без друго. И най-умелият хирург не би могъл да ги раздели. Отвори ли ме, в опит да го направи, от аортата ми ще се излеят толкова чувства и емоции, които ще залеят хирурга, сестрите, болницата и цялата вселена.

За това не се страхувам. Аромата от отворената кутия с безкрайно

дъно е бил любим в годините, в часовете, в минутите, в секундите... Когато избледнява се връщам, за да го усетя пак, да се разнесе по кожата ми и да ме стопли. И сега се усмихвам, така ми приляга.

570 рисуващ

Илиян Мичев фотограф

пишещ

Цветелина Цекова

рисуващ

пишещ

рисуващ

571

пишещ


Тя пак е тук... Не говори и не слуша. Иска ти се да влезеш в нея платонично, да я разпознаеш, да я изучаваш. Вече познаваш гласа й, лицето й. Знаеш, че може да те усмихне или да те кара да тръпнеш. Знаеш очевидното. Тя те гледа в очите, но не си сигурен дали те вижда и си безсилен да я анализираш, докато те реже така опияняващо с поглед. Тя е непознатата, към която си пристрастен. Крещи на ум, плаче на ум, смее се на ум, прави любов на ум, тръгва си на ум, връща се на ум и изживява цялата динамика на приказния си свят без да помръдне, без да трепне. Тя е онова "всичко", от което имаш нужда. Тя е цялото "нищо", зад което се криеш. Тя е момичето, което е облечено с тайни. И дори, когато си разтърсен от онази изгаряща страст - не можеш да ги махнеш, докато разкъсваш блузата й... Тя е спала до теб без дрехи, но никога не си я виждал напълно гола. Тя се радва на изгрева, когато ти гледаш залеза замислен. Някога, някъде световете ви се сблъскаха и частиците от този сблъсък сътвориха един друг свят. В него се криете. Утолявате жаждата си с мечтите, които растат по земята му. Храните се с надеждата, която го огрява. Но не можете да останете там. Всичко е на ум. И това не е тъжно, мислиш си... Понякога въображението решава всичко.

572 рисуващ

Илиян Мичев фотограф

пишещ

Цветелина Цекова

рисуващ

пишещ

рисуващ

573

пишещ


Георги Матов

Илеана Стоянова

рисуващ пишещ

Здравейте, казвам се Георги Матов на 22 години съм, занимавам се с фотография от около 7 години, снимам основно на улицата, защото там намирам и себе си,

пишещ

всъщност показвам мисленето си чрез фотографията. Обичам да пътувам и откривам ...

574

Илеана Стоянова я е пряка потомка на възрожденския поет Добри Чинтулов. Софиянка. Работила е като научен сътрудник по икономика, като PR в търговски фирма, а през последните 20 години като журналист в различни столични вестници. Председател на дружество в Съюза на българските журналисти. Член на Съюза на българските писатели. Множество публикации в литературни списания, алманаси, поетични антологии и вестници. Носител е на литературни награди за поезия.

Стиховете й са превеждани на френски, сръбски и македонски в различни европейски литературни издания. Автор на 8 поетични книги: "Милост е живота" (1990), "Руини и небеса" (1992), "Полонези" (1994), "На върха на зенита" (2008) , "Любовна песен" (2009 г) , “Десет хиляди мига” (2011), „Острови от кобалт” (2013 г.) и „Дъждовден” (2015).

575


В ОГЛЕДАЛОТО тази жена в огледалото е като колоездачите на задните редици, изоставащите или рядко печелещите но се надбягва сама със себе си, има тлъсти надежди, спортен дух, празен гардероб и пълен бележник; победителка е в катерене на отвесни стени, разпада се на части в прегръдка, честолюбива мишка избегнала капана, изгаря в спомени, писма и снимки, мечтае дръзко, но тъгува драматично, изкачва се към нови поражения и страсти; съблича се без страх, ще ви направи представление, ще изиграе въздуха сама на сцената, не се отказва лесно, предвкусва близката победа; рекордьор по самотност и приятелка с болката, лети на по-висока траектория от вятъра, наднича зад огледалата, целува днешния си ден, неуморна в изплитането на среднощни кошници и знае: „може би най-лесно е да се живее”.* -----------* Из

576 рисуващ

Георги Матов фотограф

пишещ

Резюме, Дороти Паркър

Илеана Стоянова

рисуващ

пишещ

рисуващ

577

пишещ


POETRY MAKES NOTHING HAPPEN * пак ще живея безразсъдно и цветно, (прощавай, татко, за битието на битник!) ще куцукам върху стъклени токчета счупена и разбита, парченце по парченце после сглобена, вън от прожектора и елита ( майната им на хористите! ) а в богоравна самота, царствено откупена. пак ще живея разточително и в банкрут не в дворец с позлатен петел, а в мансарда с гълъбарник и ален плащ на зазоряване, позабравила ласки спалня и празна неделя. пак ще живея ту разпенена, ту в унес глух, „Poetry makes nothing happen” , тялото пяна – не плът ще преяжда с чувства, вулкан гълта дните, животът - преводачески труд на душата. безрезултатно е това изкуство: въздух и стихове и не прави света по-добър нито мен – по-висока. но как да живея без да покорявам Индия? *„Поезията нищо не прави!” ред от стихотворение на Уистън Хю Одън

578 рисуващ

Георги Матов фотограф

пишещ

Илеана Стоянова

рисуващ

пишещ

рисуващ

579

пишещ


Доротея Ангелова Бакалова

Деница Кръстева

рисуващ пишещ

Здравейте, казвам се Доротея Ангелова-Бакалова, родена съм във Варна, по образование съм фотограф и художник. След известно лутане между двете, фотографията надделя и от няколко години това е основната дейност с която се занимавам. Последните няколко години живях в Норвегия, където работих с някои от модните агенции в Осло, но най-полезният

пишещ

опит, който придобих е, работейки като асистент на един от най-известните норвежки художествени фотографи. Там разбрах, че фотографията винаги се учи, независимо от опита, който имаш зад гърба си, тя винаги може да бъде още по-съвършена и предизвикателството е именно в това, да се стремиш към съвършения кадър.

580

Деница Кръстева, 12 клас съм във Финансово-стопанска гимназия "Васил Левски" гр. Добрич. Харесвам природата, науката, философия-

та, изкуството. Виталността. Пътувания из неизвестното, съзерцанията.

581


аз държа те пърхава и девствена

МОЯТА ТРАГЕДИЯ

в битието си парадоксално,

Странствам през времето, погубено от неосъзнати геодезии, от привлечените криви облаци се стичат черни мастилници,

пролет в дробовете,

И дъждът не изплаква

не съм висока като дъжда

заблудеността им,

да измия примирението със низостите.

снегът забрави да пречиства, и децата стават опетнен ритуал. Мъдростта днес е несретница. Силата на астрологията у човеците вече е робски пристан, не плават кораби в молитвите, пороите от куршуми раздират

студенокръвна е разговорливостта ми. От пасажи със незнайна улична ласка в очите на куче, боледуват есенните новели за топлина. Палтата са безполезни, и гълъбовите силуети попиват

Прости им, майко! И аз като теб олицетворявам небосвода със сияния бистри, перспективни. Зъл сън е обгърнал покоите, дишат собствените си отрови. Но моля те, майко, помни

пишещ

Малодушието е реколта на типичността,

Слънцето не е златен божур в обективите,

гръдта на кърмилницата Гея.

фотограф

за тях-кална мечта. със своята незабелязана

които пускат по течението.

Доротея Бакалова

За мене младостта е свобода, Как да те даря, майко,

с тях хората плетат венци,

582 рисуващ

ала бродя сред чеда монотонни.

любовната сиромашия от подметките, но аз ще те пазя, майко, със разноцветните си ниши, които нощес като чадър, обгръщат кътовете ти.

Деница Кръстева

рисуващ

пишещ

рисуващ

583

пишещ


ИРАЦИОНАЛЕН ДЕТЕКТИВ Ливадни коне в копнежите насищат името ми скитница със устни безмълвни, хаотични. Дъждът поражда парадокси, от неуравновесени чувства, ту топли спомени навява, ту подтиква люляците да висят надолу. И бреговете на страданието са объркани вярвания. Неизвестните кресла след всяка роса порастват, а стълбата на познанието става все по-фино огледало. Филантропиите на необходимостта са дилеми между пулса и очакваниятамалките островчета в нас. Изтръпнали сме твърде от пукнатините в строежите си, понякога забравяме, че сламата през сезона на студените мисли не грее тъй както през юли. Дюлите в ума ми са петолиния, а тоналностите на прииждащите фази на живота-вечно пътуване.

584 рисуващ

Доротея Бакалова фотограф

пишещ

Деница Кръстева

рисуващ

пишещ

рисуващ

585

пишещ


Христилиян Юруков

Йото Пацов

рисуващ пишещ

Казвам се Христилиян Юруков и към момента съм на 30 години. Фотографията дойде при мен малко изненадващо на един не много отдавнашен рожден ден, на който получих първият си фотоапарат като подарък от приятелите си. Бих казал, че доста бързо се ориентирах в стила, който ми харесва, и който искам да снимам - стрийт фотография. Тя е един вид репортаж на заобикалящият ни свят представен в суровия вид, в който го виждаме. Искам и вярвам, че до някаква степен успявам да пресъз-

пишещ

дам, това което аз наричам "човешкото състояние" - начина, по който всички ние в нашето ежедневие, незнайно за нас, общуваме помежду си и взаимодействаме един с друг за да създадем този единствен момент, в който настъпва перфектен баланс. Когато съм навън и снимам, моята цел е да съм там, в момента, но само като наблюдател, невидим разказвач. Ако снимките ми успяват да ви накарат да се почувствате като част от него, да помиришете улицата ... значи съм успял.

586

Писател. Журналист. Пътешественик. Фотограф. Ловец. Завършил българска филология във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. Работил в периодичния печат, основател и главен редактор на десетки вестници и списания. Бил е преподавател и секретар на Пловдивската духовна семинария “Св. Св. Кирил и Методий”. Кореспондент на чуждестранни печатни издания, в т. ч. и военен кореспондент. Член на Съюза на българските писатели, Съюза на българските журналисти и на Съюза на ловците и риболовците в България. Един от големите майстори на късия разказ в съвременната българска литература. Издал е следните книги: “Петелът кълве звездите”, разкази, изд. “Абагар”, Велико Търново, 1990 г.; “Пръчка от леска”, стихове, изд. “Вит”, София, 1998 г.; “Лъжикерван”, роман, изд. “Фактор”, Со-

фия, 2002 г.; “Учителите”, очерци, изд. “Усури”, София, 2004 г.; “Курбан”, стихове, ИК “Наслука”, София, 2007 г.; “Великите учители”, исторически очерци, изд. “Милениум”, София, 2008 г.; “Перо от гарван”, публицистика, изд. “Наслука”, София, 2008 г.; “Единаци”, разкази ловджийски и всякакви, ИК “Наслука”, София, 2009 г.; “Петелът кълве звездите”, разкази, второ издание, изд. “Български писател”, София, 2010 г.; “Мравучки”, ловна публицистика, изд. “Потайниче”, София, 2011 г.; “Чудото с българина – мистични сказания”, разкази и новели, изд. “Потайниче”, София, 2012 г.; „Фараонът на лисиците“, къси разкази, изд. „Потайниче“, София, 2013 г. Съставител на литературните и документални сборници: „Българска ловна антология“, „Трифон Кунев – стихове“, „Българските герои по фронтовете на Първата световна война“ и др.

587


ЛИЦЕМЕР

Никой не става такъв, какъвто иска.

Знам ли какво са мислили мама и тате, ама ето - нито ръцете ми са ръце, нито краката ми са крака, нито главата ми е глава. Недъгъв отвсякъде. Децата ги е гнус от мен, големите ми се подмазват, не

виждат, демек, че съм сакат и нефелен, правят се, че не забелязват колко съм разкривен. И докато нашите от ягодите изкарваха нещо, та имаше чалъм поне изпити да вземам като частен ученик - иди-дойди. Ама откакто циганите напънаха градините, та не можем своето си да приберем - съвсем се мръкна. Нема пари за бензин, за книги, за инвалидна количка, за нищо. Добре, че докторката Росица издейства тази количка, полагала ми се по някаква си европейска програма - берекет версин. Макар че с нея де да ида - нанадоле към центъра е опасно да се не сурна в дола, нанагоре се влача половин час и кучетата ме начаколат да ме гътат и да ме ядът - страх и насам, и натам. Това, казва ми Валчо, е страхът от смъртта, той идва с раждането и си отива кой знае кога. Мисля по този въпрос. И мисля, че Валчо не е прав.

Страхът от смъртта за мен не е страх. Защото смъртта за мен не предстои. Тя е настанала. Другите не знаят какво е това. А аз знам.

Не бях като другите деца. Не знам какво е да тичам, да ходя в гората, да се катеря по дървета за шепа дуди, череши или зарзалии, да газя по хлъзгавите камъни и да брабарам по подмолите за мренки

и кленчета. Валчо казва - това е живота. Точно което Господ на мен ми отне. Значи това, което имам аз - това е смъртта. Да ме занесе тате вечер в леглото, пет пъти да ме попита на коя страна да ме сложи,

588 рисуващ

Христилиян Юруков фотограф

пишещ

рисуващ

Йото Пацов пишещ

рисуващ

589

пишещ


как да ме обърне, да ми светне ли нощната лампа, да ми донесе ли водица. Да ми каже, че щом натисна бързото копче - и той ще дойде. За какво да го натискам? Докато бях малък го виках - знаех вече колко лошо става, като се напикая в леглото. Никой не ми се караше - случва се, не бери грижа, нема да се стискаш я, бял кахър... И мама, и тате приказваха така, че разбирах - те си вярваха. Оставаше да повярвам и аз - че няма лошо ръцете и краката да са ти сгърчени в непрекъсната вечна конвулсия, която не само прави невъзможно да похванеш каквото и да било, но и да усетиш мъхестата буза на прасковата, сочната гладкост на динята, дъхавото пръхкаво лице на пъпеша, здрависването с другаря си, от което пукат кокалчетата на пръстите... А за Венета от отсрещната къща и за нейните трапчинки на бузите няма какво и да говорим. Господи, даде ми толкова мъка, че няма друг на света, който да я изтърпи, но как можа да ми пратиш и Венета!

Майка не можа да разбере, че не трябва да ме жали. Нея трябва да жалят, защото Господ я наказа с такъв син. Като бях малък, не разбирах какво е с толкова много майчина обич да обгърнеш такова

грозно и недъгаво нещо като мен. После си мислех, че така Господ е наказал и нея, и татко, за някакъв техен тежък грях. Още по-после си мислех, че именно аз съм грехът, с който Господ ги е наказал заради смелостта им да се обичат. То беше преди да разбера, че Господ не наказва и не мрази, не награждава и не обича - той според мен само ни обрича на нещо и въобще не се интересува точно на какво.

Оттогава не го уважавам много. Но съм му благодарен, защото така или иначе той кара хората да се движат насам - натам, а ако не е така, няма да има никакъв смисъл аз да стоя на вратницата и да

махам на преминаващите коли. Стоя така вече три години, и вече вярвам, че ще стоя още триста, защото хората се радват, че им махам, и аз се радвам, когато ми махнат и те.

590 рисуващ

Христилиян Юруков фотограф

пишещ

рисуващ

Йото Пацов пишещ

рисуващ

591

пишещ


Това, да ви кажа, от моя страна си е чисто лицемерие. И то не защото малко им завиждам на тия в колите. Да, ще ми се да съм като тях - асфалт до края на света, моторът ръмжи, вятарът вее пух

от тополите, мъгли от балканите и облаците с бурите, слънцето се крие и се показва зад баирите... Но всъщност не е това. Аз съм си тук, и знам, че тук ще си остана. Но все се надам, че един ден ще махна за здрасти на поредната кола, и нейният шофьор не само ще ми махне в отговор, но и ще даде мигач, ще натисне спирачките и ще отбие отсреща. И Венета ще слезе от колата, ще отключи ръждясалата вратница, и ще си влезе у тях. С мъжа си и с децата си. Най-добре да са две момиченца - досущ като нея, с кафяви очи, със сплетена на две плитчици златна косица, с трапчинки на бузките. И всеки ден тя ще ги изпраща до вратницата, когато тръгват на училище.

Всъщност в нашето село училище вече няма.

А аз се уча да пуша.

Не за да се правя на мъж.

А защото на цигарите пише: "Пушенето убива".

592 рисуващ

Христилиян Юруков фотограф

пишещ

рисуващ

Йото Пацов пишещ

рисуващ

593

пишещ


Григор Атанасов

Григор Атанасов

рисуващ пишещ

Здравейте, казвам се Григор, по образование кино-оператор, по призвание - винаги

пишещ

търсещ - на начини и средства за опознаване на света и на мен самия. Фотографи-

594

ята и блекаут поезията са тези две средства, чрез които мога най-добре да опиша

вътрешния си свят и да дам форма на иначе неизразими неща.

595


596 рисуващ

Григор Атанасов фотограф

пишещ

Григор Атанасов

рисуващ

пишещ

рисуващ

597

пишещ


598 рисуващ

Григор Атанасов фотограф

пишещ

Григор Атанасов

рисуващ

пишещ

рисуващ

599

пишещ


600 рисуващ

Григор Атанасов фотограф

пишещ

Григор Атанасов

рисуващ

пишещ

рисуващ

601

пишещ


602 рисуващ

Григор Атанасов фотограф

пишещ

Григор Атанасов

рисуващ

пишещ

рисуващ

603

пишещ


Екатерина Стаменова

Людмила Миндова

рисуващ пишещ

Казвам се Екатерина и се занимавам професионално с фотография от 4години. Като малка тайно взимах старата Praktica LTL на баща ми и правех по една две снимки така, че да не разбере, че съм

пишещ

го пипала докато не получих мой собствен фотоапарат и тогава започна моето приключение. Оттогава фотографията е в сърцето ми.

604

Людмила Миндова е родена през 1974 г. в Русе. Завършила е Математическата гимназия в родния си град и Славянска филология в СУ „Св. Климент Охридски”. Превежда художествена литература от сръбски, хърватски и словенски език. Автор е на стихосбирките „Блус по ни-

кое време” (Сиела, 2010) и „Тамбос“ (Жанет 45, 2014), и на монографията „Гласът на барока. Иван Гундулич и хърватската барокова норма” (Алтера, 2011). В началото на 2016 г. предстои публикуването на третата й поетична книга „Животът без музика“.

605


ОТВЪН Сънувам как идва и ми казва: не говориш правилно български, крайно време е някой да ти го каже. Отвън се вижда по-добре. Затова не слушай другите, не слушай сърцето си, слушай мен – чужденката. Не се налага дълго да ме убеждава. Носът ми е счупен твърде отдавна и зная: трябва само малко да излезеш от кожата си, за да говориш човешки.

606 рисуващ

Екатерина Стаменова фотограф

пишещ

Людмила Миндова

рисуващ

пишещ

рисуващ

607

пишещ


КРАЯТ НА ИСТОРИЯТА Падна релсата, след нея завесата... Историята дерайлира отгоре ми. А всъщност миех прозорци.

608 рисуващ

Екатерина Стаменова фотограф

пишещ

Людмила Миндова

рисуващ

пишещ

рисуващ

609

пишещ


Елена ТимоноваЙорданова

Румяна Славова

рисуващ пишещ

Здравейте! Казвам се Елена Тимонова-Йорданова, на 31г., родом от Пловдив, но от 5г. живея в Англия омъжена за найпрекрасният мъж на света и горда мама на почти 4 годишен млад юнак Фотографиятаедно друго ниво в живота ми ... Тя е любов от пръв поглед, връзка коя-

пишещ

то всеки ден се боря за нея, всеки ден нова емоция, еуфория, страст, спокойствие, отговорност да пресъздам всичко което бушува във мен и в обекта пред обектива... Гледам, уча се, старая се, правя грешки, но няма да се откажа от това да бъда Аз!

610

Казвам се Румяна Славова,родена съм през 1985 в гр.Нова Загора.От десет години живея в Италия. Светът на изкуството ме вълнува откакто се помня.Рисувах и четях,докато другите деца бяха заети с игри. Пиша,на интервали,от петнайсетгодиш-

на.Мисля,че поезията е вид общуване със себе си,с други светове и души.Тя се ражда най-неочаквано,като тайнствен шепот напиращ да бъде чут. Вярвам,че най-важното в човешкият живот е любовта във всичките И форми.

611


НЕЖЕН ДЪЖД юли 2015 Устните ти, с вкус на дъжд, ветровете буйни ги целуват. Изсушават-с темперамента на мъж и тихи сетне се сбогуват. Кожата ти, с аромат на дъжд, слънчеви лъчи погалват. Оцветяват-в тъмна ръж и в лунен сън потъват. В очите ти, с цвета на дъжд, неми облаци се взират. Изсмукват влагата им наведнъж и в посоки неизвестни отпътуват. За мен изливай своят нежен дъжд! Ще те попивам всеки път, като земя пресъхнала от жад и никога не ще си ида!

612 рисуващ

Елена Тимонова-Йорданова фотограф

пишещ

Румяна Славова

рисуващ

пишещ

рисуващ

613

пишещ


СЛЕД ТЕБ септември 2014 След тебе, ще останат бели страницинеизписани от нелюбовта ни. Тръгнеш ли, ще се преместят всички граници никога не ще да ги премина. След тебе ще остане мрак по кожата, черен сняг полепнал по ресниците, а тишина по устните ще тегне, от страх, че думите не ще да бъдат чути. Тръгнеш ли, косите сто годишен прах ще ги посипе, като бели паяжини от южен вятър непогалени... След тебе, ще останат стъпки глухи вярната посока неизбрали, а очите ще останат несъзиращи красотата на забързаните хора. Тръгнеш ли, ще избледнеят и картините някога със страст рисувани... Ще се отразявам аз единствено, като сянка призрачна в чуждо огледало. След тебе ще остане смътен шепот във платната, на кораби, отдавна легнали на дъното. Мелодиите ще са откъслечни въздишки грапави драскащи в студеното! Тръгнеш ли, ще си замине лятото, ще настъпи вечна бяла зима! Ще останат смутни спомени завръщащи се в тайни сънища, а цветята ще потънат в минало! След тебе ще останат стиховете непрочетени, сякаш писани с невидимо мастило. Накрай душата ще изтлее, недолюбена, в полета на скръбни черно-бели птици опитващи отчаяно да те догонят...

614 рисуващ

Елена Тимонова-Йорданова фотограф

пишещ

Румяна Славова

рисуващ

пишещ

рисуващ

615

пишещ


Здравко Господинов

Бранимир Събев

рисуващ пишещ

Появил съм се през 1959 г. в София. Фотографията ме завладя още в ученическите години, а после се превърна в жизнено необходимо хоби и професия. Предпочитам да правя постъновъчни портрети и художествен акт извън студио в природата, както и техниката лайтпаинтинг (рисуване с насочена светлина). Напоследък опитвам и някои сюрреалистични техники

пишещ

и монтажи. Харесвам изчистената форма на образа, както и нежното , мечтателно излъчване с по-меки цветове или тониране на портретите. Имам много участия и награди от арт фотосалони през годините, но продължавам да се уча и да "крада" красиви мигове от настоящето с надеждата да не останат забравени в миналото.

616

Бранимир Събев е роден на 16 септември 1981 г в гр. Свищов. Завършва магистратура "Финанси" към СА „Д. А. Ценов“ в родния си град, след което и втора магистратура „Журналистика “ към СУ „Св. Климент Охридски“. Пише от 2001 г, от 2008-а живее в София. Носител на над дузина литературни награди, някои от които национални. Автор на три сборника с разкази в жанровете ужаси, фентъзи и фантастика („Хоро от Гарвани” – 2008, „Човекът, който обичаше Стивън Кинг” – 2012, „Пустинния

скорпион” – 2013), декември 2015-а ще излезе и четвъртият – „Априлска жътва”. Съставител и спомогнал за появата на бял свят на пет сборника в същите жанрове от родния ъндърграунд. Негови творби са публикувани във вестници, списания, антологии и др, участвал в шест различни проекта на „Библиотека български реалити романи” – вече спряно от излъчване предаване по Радио София за създаване на радиоромани в реално време.

617


НАЕМНИК (откъс) Преваляше пладне, когато сираците Форпо боязливо се присламчиха до нелицеприятна ми особа. Бях се излегнал в купчина слама зад кръчмата на Инмай и с приятен мързел храносмилах свинския джолан със зеленчуци, който бях погълнал на обед. За да е удоволствието пълно спомагаше и чашата вино в ръката ми. Небето бе закрито от плътни сиви облаци – скоро щеше да завали. Така хубаво ми се доспа... - Господин Леотур? Леко отворих едното око. После изсумтях и си наложих да отворя и двете – все пак не върви да дремеш пред клиентите. Пред мен стояха две деца, облечени в изтъркани сиви дрешки. Братът бе рус, слабоват, към 16-17 годишен, а сестрата дветри години по-малка, с пълни устни и тежки черни къдри, спускащи се до учудващо оформените за тази възраст гърди. Хммм... - Да? – надигнах чашата с вино. - Идваме при наемника Леотур, висок като врата и с мускули, по-големи от тези на ковача – изрецитира момичето и се престраши да се усмихне. Усмихнах се и аз. Въпросните редове бяха от едно смешно стихотворенийце,

което

Типелур

Пясъчния

стомах

пропаднал местен шут и отчаян къркач бе измислил за мен една вечер, когато бях изкарал добри пари и черпех наред в кръчмата. Е, намаза здраво, негодникът – изпя го цели три пъти, стържейки на гуслата си, а последните ми сребърници се изляха в бездънното му гърло. - Казвайте. Този път се обади братът. - Дошли сме да помолим за... вашите услуги. Оставих чашата на земята и започнах да изброявам, разгъвайки пръсти. - Ако искате да се премести нещо тежко – от 5 до 15 сребърника. Имате нужда от охрана – 20 сребърника за цяла нощ. Трябва да смеля някого от бой – 30-40 сребърника. Скимнало ви е да направим обир – 50 сребърника плюс процент от плячката. Искате да пречукам някого – тогава вече говорим за сума между 100 и 200. Взех чашата, докато двамата мислеха. Малката се обади: - Бихме искали да се възползваме от най-скъпата ви услуга. Смешна работа – хем момиче, хем по-малко от брат си, а похрабра. Добре, добре – не бях убивал от месеци. Обичах убийствата – поддържаха мускулите във форма, разкипяваха кръвта в тялото и пълнеха джоба. - Кой е целта – задържах виното в устата си. Тук куражът и на двамата се изчерпа и забиха погледи в пръстта. Досетих се и едвам преглътнах. Забравих да спомена, че в цял Кауен сираците Форпо само допреди броени дни бяха известни просто като хлапетата Форпо.

618 рисуващ

Здравко Господинов фотограф

пишещ

Бранимир Събев

рисуващ

пишещ

рисуващ

619

пишещ


СТРАННИЯТ СЛУЧАЙ СЪС СЪДИЯ ФОЛСЪМ (откъс) Изминаха цели двадесет години от събитията, описани в тази история, която се случи малко преди с моята възлюбена Маргарет да се вречем един на друг във вечен съюз. Все още има хора в Грейнджървил, които си спомнят онези мрачни, страховити нощи, изпълнени с писъци, ужас и кръв, но никой няма да ви разкаже историята с изключение на абат Бернардо, може би, и то само ако сте добър католик. Както и аз, разбира се. Защото съдия Фолсъм беше мой баща. Татко Джеймс Фолсъм бе един от най-уважаваните жители на Грейнджървил и будеше в околните респект така, както не го правеха дори кмета и шерифа. Едрата му, възпълна фигура окупираше целия тротоар и караше минувачите да отстъпват, правейки му път – по-страхливите даже пресичаха на другата страна. Притежаваше характерна походка, заради която можеш да го разпознаеш и от миля – голямата му, увенчана с достолепна бяла брада глава бе силно вкопана в раменете, така че врат нямаше: когато се налагаше да я завърти, извръщаше цялото си тяло. Черепът му бе кръгъл като яйце и също толкова окосмен; фигурата приведена напред, сякаш е гърбав, а дългите му яки ръце размахваха широките ръкави на черното палто като траурни знамена. Повече приличаше на касапин с психични отклонения, отколкото на известен юрист. Може би вече се досещате, че бе строг родител и здравата дървена летва редовно играеше по гърбовете на мен и брат ми Илай. Майка ни до известна степен подкрепяше възпитателните му методи и успяваше да се сдържи, когато разплакани и подсмърчащи аз и брат ми навличахме ризите и панталоните си след поредния бой. Сега като се замисля съм склонен да вярвам, че по-скоро страхът от баща ми я поставяше встрани от ситуацията – а и да не забравяме факта, че Грейнджървил бе малка и затворена, силно религиозна общност. В град, обитаван от има-няма пет хиляди жители имаше десетина църкви и като цяло мнението на обитателите му относно жените бе, че трябва да раждат деца и мястото им е до печката. Всеки работен ден завършваше по един и същи начин: татко се прибираше привечер, оставяше голямата си като сомбреро

шапка на закачалката, събличаше палтото, в което спокойно се събирахме аз, мама и брат ми и сядаше на масата. - РЕБЕКА, ВЕЧЕРЯТА! – кресваше той. – ДОКОГА ТРЯБВА ДА ЧАКАМ?

620 рисуващ

Здравко Господинов фотограф

пишещ

Бранимир Събев

рисуващ

пишещ

рисуващ

621

пишещ


Янко Янков

Евелина Кованджийска

рисуващ пишещ

Едва ли е толкова важно кой съм, от къде съм и с какво се занимавам. Ще ви споделя за какво мечтая. Мечтая да мога да плача, но не мога. Сълзите ми отдавна свършиха... Сега изразявам емоциите си с фотоапарата. Търся...

пишещ

Търся сълзите в очите на хората, понякога сълзи от радост, понякога от тъга. Обичам нещата, които докосват, които те карат да изостриш сетивата си. За мен образите са поезия, написана със светлина, прозорец към минало, настояще и бъдеще.

622

Евелина Кованджийска е родена на 26.10.1976 г. в гр. Панагюрище. Основното си образование завършва в родния си град, а средното в Езиковата гимназия с изучаване на аглийски и немски, гр. Пловдив. Магистърски специалности по „Компютърни технологии“ и „Английска филология“ завършва в ПУ „Паисий Хилендарски“, Пловдив. Работи в областта на софтуера и преводите с немски и английски език. Нейна поезия е публикувана в сп. „Пламък“, в. „Пулс“, в. „Труд“, в.” Дума” в. „Уикенд“, в.„Пловдивски университет“, сп. “Везни”, сп. „Културна палитра”, сборниците „Седмостен“ 2007, 2008 г., „Антология на младите български автори“. Многократно е отличавана с награди за поезия: „Шумен 2008“, „Ерато 2008“, „Думи в цвят“, „Жени и вино, вино и жени 2009“, ”Пролет моя” 2013, „Ний всички сме деца на майката земя 2009, 2013“, конкурса на Пловдивския университет. През 2012 г. е лауреат на конкурса на в.”Ретро”и получава Голямата

награда в конкурса „Жената – любима и майка” - гр. Свиленград. През 2012 год. е наградена в Националния конкурс “Дора Габе” със Специалната награда на Славянската академия. През 2010 г. печели стипендията за литература на издателство „Пигмалион“. През 2013 г. печели втора награда в Международния конкурс “Белоцветните вишни”. През 2014 - награди в конкурса “Пролет моя” - първа, “Белоцветните вишни” - специална, “Биньо Иванов” - трета, конкурса на в. „Пловдивски университет” - трета, “Слава 7” и “Северина 7” - първа. Автор е на стихосбирките „Бели сънища“ – 2005 , „Боси очи“ – 2009, “Разказвам тишини” - 2011 г. и “Косач на звезди” – 2013. Втората ú книга е отличена с награда „Кураж“ 2010 на Съюза на инвалидите в България. Член на Дружеството на Пловдивските писатели.

623


Стъпки Ти си ехо от стъпки на вълци, обосяли от тичане. Лисича опашка-разсичаща вятъра или просто едно недомислие. И пропадам в дланта тинепрокопсала Палечка и проклинам небето, земята и онзи заглъхващ писък на кокичета, който ражда последната синя тишина на нощта, в която залитайки хвърлям ласото на косите си към най-далечната звезда и те залюлявам на него. Спри да тичаш към мене. Осиротя нощта ми от вричане. Сега съм протяжен глас, който търси изход.

624 рисуващ

Янко Янков фотограф

пишещ

Евелина Кованджийска рисуващ

пишещ

рисуващ

625

пишещ


Вълк Той е вълк. Без ръце да прегръща. Само устни от прииждащ вятър. Стон върху стон. Грамада расте във вълчата му душа обосяла. Скита нощем във тишината ми и гризе я-остарял от нямане. То не беше обич, а нещо различнопо-голямо от Пиза, по-малко от длан. Да те имам е невъзможно, да докосвам е просто съдба, огън мой, ожаднял от тичане, прекъсни сивотатата и стона. То да нямаш крила е трагично, но си песен, и вятър, и зов. Сбогом, залези! Не съм романтична. Искам вълча следа в моя дом.

626 рисуващ

Янко Янков фотограф

пишещ

Евелина Кованджийска рисуващ

пишещ

рисуващ

627

пишещ


Ann Ticus

Стефан Стефанов

рисуващ пишещ

Най-трудното е да се представиш. Да кажеш няколко думи за себе си. Уча медицина, но се занимавам с много неща-пиша, рисувам, снимам, танцувам и какво ли още не.

пишещ

Казвам се Тереза, но ме наричат Анн... или Мила от Марс. Който както иска. Снимам предимно хора и техните истории.

628

Стефан Стефанов представител на новата вълна в българската литература. Характерното за него смесване на сатира, абсурдизъм и черна комедия обособява изразен стил, който трудно се подава на характеризиране, и по един завладяващоактуален начин отвежда читателите през

реалити- шоуто на нашето време от България и света. Стефан Стефанов е автор на книгите „Горе&Долу“ и „Край до край“, журналист и художник, който не обича да спестява нищо.

629


Откъс от разказа „Земя за продан“ Два часа по-късно вече се чувствах мъртво гладен и отбих от пътя, за да хапна в една крайпътна кръчма. Кръчмата си нямаше име, но всички и викаха „Синьото”, защото олющените и стени някога бяха боядисани в този цвят. Масите бяха пластмасови, бирата - разредена и в пластмасова чашка, а малкият телевизор излъчваше или футболни мачове, или чалга. Вътре има място за десетина души, отвън има две-три маси и един стар плажен чадър. Правеха кебапчета и шкембе чорба, а ракията беше евтина, защото сами я варяха. На входа едва се промъкнахме през цяло стълпотворение от цигани. Всичките бяха захилени, в бели ризи, и в един момент се усетих, че това е оркестъра от заведението на Гари. Те мъкнеха инструментите си и се смееха високо. Щом ни видяха, всички зяпнаха Вики, а най-ухиленият от всички - дребен, мургав, мустакат тип със зализана назад коса, веднага предложи да му дам десет лева, за да изпеят песен за “госпожата”. Дадох му два и му казах да се разкара. Вътре нямаше почти никого. Една дебела лелка с престилка решаваше кръстословица на плота. Имаше един - двама шофьори, които не познавах, двама милиционери и още трима човека на далечната маса. По телевизията гърмяха следобедните новини. Репортерката обясняваше с равен глас: - ... с разрастването на обекта и поради затрудненията с превоза на пръстта, господин Данаилов съобщи, че неговото дружество ще инвестира още двайсет милиона евро в техника и съоръжения. Господин Данаилов сега е тук при мен. Добър ден, господин Данаилов, как върви разкопаването? - Всичко върви отлично, скоро ще осигурим възможност да се копае още по успешно и по-надълбоко! –отвърна той с гадния си, мазен глас. - Защо избрахте именно този район? - Защото специалистите, които наех, ми казаха, че това е най-плодородният район в цяла България. В крайна сметка, аз не искам да разочаровам моите японски партньори!

630 рисуващ

Ann Ticus фотограф

пишещ

Стефан Стефанов

рисуващ

пишещ

рисуващ

631

пишещ


Договорили сме се и те ще получат най-доброто! Знаете, че аз съм уважаван бизнесмен и честните отношения са нещо, на което много държа! - Колко земя е била изкопана досега? - Нямам точни данни, но японските ми партньори казаха, че вече са успели да използват поредните пратки и да построят два квартала и шест ниви от по няколко декара! - Не ви ли притесняват протестите на еколозите, че това ще наруши природния баланс в района около изкопа? - За еколозите мисля, че малко ги биха полицаите последния път! Това е само земя, бе!...Какъв баланс може да развали наличието или липсата на земя?...И ще ви кажа нещо друго! Писна ми в тази държава всички да се нахвърлят върху хората, които правят бизнес! Аз не продавам наркотици, за Бога! Давам работа на хиляди хора, освен това... Всички в кръчмата бяха наострили уши и слушаха наглостта му. Единият от шофьорите изпсува тихо, стана и си излезе от заведението. Милиционерите бяха залегнали над чашите с бира, а лелката замислено гледаше отдалечаващият се шофьор навън. В този миг циганският оркестър влезе в кръчмата с гръм и трясък. Вдигаха невероятен шум, а мустакатият извиваше така, че надвикваше инструментите. Разбира се, първо кацнаха на нашата маса. Вики ме измоли за два лева, които да им даде. Аз пък не можех да чуя телевизора от цялата дандания. Не чувах дори мислите си и може би така беше по-добре.

632 рисуващ

Ann Ticus фотограф

пишещ

Стефан Стефанов

рисуващ

пишещ

рисуващ

633

пишещ


Бойко Боев Rock man

Бойко Боев Rock man

рисуващ пишещ

Фотографията обсебване ли е? Обсебване е – като всяка любов. Твоята кратка дефиниция за фотографията. Консервирана светлина. Едно последно изречение, с което ис-

пишещ

каш да кажеш нещо важно на нашите читатели? Вглеждайте се и снимайте – няма грозна Природа.

„Правилната посока е напред. Съзнателно и отговорно движение напред към природата с ясното разбиране, че планетата е наш общ дом и това е домът, в който ще

живеят и нашите потомци. Съвременното човечество взима назаем природа от своите деца и няма погасителен план за връщане.” – БоБо Rockman

Из интервю на Христина Мирчева

634

635


Начало на хубава приказка Той отвори очи, но не виждаше нищо. Малко време му трябваше, за да се сети, че е в палатката, после се протегна, дръпна ципа и показа глава навън. Студеният въздух довърши събуждането.Над него избледняваха едрите карпатски звезди, а от изток небето леко поруменявяше. Отвори внимателно платнището докрай, после бавно се измъкна и нахлузи студените обувки. Направи няколко крачки към конете и още преди да ги види чу изпръхтяването на кобилата. Двата мъжки пасяха до нея. Когато се приближи и трите коня тръгнаха към него и навряха муцуни в гърдите му. Всичко бе наред. Запали примуса и сипа вода в джезвето. Сложи кафето, разбърка го и започна да прави заклинанието. На третата минута му се счу тихото тремоло на отварящия се цип, но не се обърна. Отдавна бе разбрал, че прибързаните реакции са излишни. Когато топлите й ръце закриха очите му той вече бе сигурен - заклинанието работи. Чуваше съскането на кипящото кафе върху пламъка, но не направи опит да се освободи - знаеше, че това е нейният момент...

636 рисуващ

Бойко Боев - Rock man фотограф

пишещ

Бойко Боев - Rock man рисуващ

пишещ

рисуващ

637

пишещ


638 рисуващ

Бойко Боев - Rock man фотограф

пишещ

Бойко Боев - Rock man рисуващ

пишещ

рисуващ

639

пишещ


Антоанета Василева Маркова

Христо Стоянов

рисуващ пишещ

Казвам се Антоанета Василева Маркова. Родена съм в града на тепетата – Пловдив. Характеризирам се като крехка и ранима. Може би затова намерих своето малко местенце в големия свят на фотографията. Откакто държа фотоапарат в ръцете си - се случва да направя крачка назад и да го насоча към видяното преди

пишещ

малко, забелязала „невидимото„. Мога неволно да вдигна ръце и да се усетя, че в ръцете си нямам фотоапарат и не мога да запечатам мига ... тогава само се усмихвам и продължавам напред, обогатена. Чувствам се щастлива, когато мога да предам красота и емоция, чрез моите кадри.

640

Христо Стоянов е роден на 20 дек. 1956 год. в град Габрово. През 1969 г. се заселва с майка си в гр. Смолян, откъдето успява да избяга едва преди десетина години. От тогава, до сетните си дни след 2056 г. той са установява във Варна. Автор е на седем стихосбирки: „ШЕПА ЖИВОТ”, „САТИРИІІ”, „В ОЧАКВАНЕ НА ЖИВИТОЕ”, „Небесна каторга”, „Сбогуване с пейзажа”, „Носталгия по варварите”… След като престава да пише поезия на четиридесетгодишна възраст, Христо Стоянов започва да пише проза и нашумява със скандалните си романи: „Скритият живот на една помакиня”, „Ряза-

ният поп”, „братът”, „Копелето – евангелие от Юда”, „Другият Левски”, както и с мемоарните си книги „До СтрасТбург и назад” и „Глутница за единаци”… През последните години пише къси разкази и публицистика: „Разкази по българия”, „Предупреждения по българия”, „България, писана с Бойко на шията”, „Протестните деца на българия” и излязлата през тази година „Сериозно за българия”… В заглавията, казва Стоянов, „българия” е с малка буква, защото я превърнахме в нарицателно”… Снимка Димитър Добрев

641


ОБЯДЪТ На Раян, който ми разказа това Когато го видяла онази сутрин тя въобще не се била уплашила. Не ходи с пълно портмоне на работа, няма златни украшения по себе си, и най-важното – той въобще не е имал вид на крадец или пладнешки разбойник. Между другото никъде не се уточнява в приказките дали пладнешките разбойници обират само по пладне, или и по икиндия, ако им падне, нападат хората. Бил възрастен човек над седемдесетте, при това имал вид на отчаян толкова много, че ако го срещнела на някой мост над Сена щяла да се опита да го спре да се хвърля в реката. Всъщност той не само имал вид на човек, отчаян и от живота, и от смъртта – заради което не знаел да продължава ли да живее, или да се прехвърля в отвъдното – ами дори му личало, че всеки дъх можело да му е последен. С една дума имал вид на толкова смазан от живота, сякаш поне две вечности е бил притискан от два кубика пръст в гроба. На такива народът им вика живи мъртъвци. Та той приличал на такъв. Жив мъртвец пред нея. Казала му тя едно „добро утро”, въпреки че каквото и да се пожелае на такъв човек от пръв поглед се виждало, че нямало да го застигне подобно пожелание. Била дошла както винаги първа на работа и човекът помолил да го приеме. Само да включела компютрите, рекла ранобудната служителка на НАП и веднага щяла да му отвори гишето. Както и направила. Човекът стоял чинно пред гишето и не знаел от къде да започне. Тя го подканила да хваща от единия край. Нямал вид на бизнесмен не само защото никакъв ланец или пръстен не дрънчали по него, ами и кастанети дори нямал да и се озъби с тях пред гишето и заради това имал почти френско „Р” като започнал да и се оплаква. Тъй и тъй, рекъл, не ми се живее вече и ще се самоубия, донадил. Тя се погледнала в огледалото от вътрешната страна на гишето – всяка

642 рисуващ

Антоанета Маркова фотограф

пишещ

Христо Стоянов

рисуващ

пишещ

рисуващ

643

пишещ


служителка, дори на НАП, на гишето от вътрешната страна на стъклото си има такова огледалце, за да си сравнява своята хубост с грозотията на богатите и накипрени дами, дошли да си пускат декларации за богатост. След като се убедила, че няма вид на погребален агент и че човекът не е дошъл да си поръча погребение – въпреки че мнозина след посещение в НАП са готови да прескочат и до погребалната агенция – го попитала с какво може да му помогне. Старецът казал, че с нищо не може да му се помогне и най-добре било да отиде и да се хвърли отнякъде, на което служителката за малко да се съгласи с него и да му затвори гишето. Дори била забравила да си вземе кафе от автомата пред входа на службата. Ама старецът показал едно листче и се оказало, че е дошъл на правилното място. На листчето пишело, че еди кой си на толкова и толкова години над седемдесетте, ме се налага глоба от петстотин (500) български лева ведно с лихвите, тъй като по еди кой си член се вмествал в оная алинея, която гласяла, че след като не си е декларирал допълнителните доходи, трябвало да му се вземат тези петстотин лева, иначе държавата щяла да минава към изземване на имуществото на човека, тъй като от пенсията нямало какво да се вземе – толкова малка била. И понеже му била малка пенсията старецът решил да се хване нощен пазач не за друго, а за да помогне на децата и внуците с нещо, тъй като на младини не могъл да открадне нищо, за да ги задоволи сега. Казал още, че нямало как да плати тези пари – нямало и кой да му ги даде – и най-добре е да се маха и да иде да се хвърля отнякъде. Ама, ако се хвърля, подхвърлил, децата ми трябва ли да ми платят дълговете. Защото, ако е тъй, то и хвърлянето нямало да помогне. Толкова отчаян човек тя не била виждала, усмихнала се с нейната добра усмивка, бръкнала в компютъра и, мечка страх – мен не страх, оправила нещата тъй, че старецът от този миг вече нямал никакъв акт и тя скъсала пътния билет за оня свят на стойност петстотин (500) лева пред очите на смаяният пътник. Старецът немогъл да повярва на очите си – защото и над седемдесет години да си пак може да ти се случи добрина невиждана за пръв път да те сполети – е рекъл с какво може да се отблагодари за добрината. Не че имал с какво, защото всичките пари от заплатата на нощен пазач давал на децата, а от

644 рисуващ

Антоанета Маркова фотограф

пишещ

Христо Стоянов

рисуващ

пишещ

рисуващ

645

пишещ


пенсията заделял за шоколад на внуците. Ама ако може някак да се отблагодари, поискал. Жената се усмихнала и му казала, че нямало нужда да и се отблагодарява, само догодина да не забрави да си попълни декларацията. Защото можело да закъснее точно тогава за работа и нямало кой да му заличи грешката в регистъра. Старецът продължавал да я гледа с отворените си и беззъби уста и току промълвил, че се сетил как и ей сегинка щял да се върне. Обърнал се, без да се сбогува и излязъл навън. След малко се върнал и подал през гишето една найлонова торбичка. Имало нещо, загърнато в нея, жената не искала да го обиди, благодарила му и го попитала, ама ей тъй, от немай къде, какво има в торбичката. Старецът рекъл „Обядът ми”, извърнал гръб и излязъл от учреждението. Служителката отворила торбичката и, след като разгърнала вестника видяла две филийки хляб, едно сварено яйце и една маслинка – за сол – загърнати вътре.

646 рисуващ

Антоанета Маркова фотограф

пишещ

Христо Стоянов

рисуващ

пишещ

рисуващ

647

пишещ


София Димитрова

Здравка Евтимова

рисуващ пишещ

София от Видин обича и живее в София. Студент е в Нов български университет – режисура и операторско майсторство. Снимането е както нейно хоби, така и цел за кариерно развитие. Музиката - нейната страст и вдъхновение. Нищо не е завършено без подходящата песен. Стреми се да съчетава полезното с приятното, работата с удоволствието. Фантазира съчетания.

пишещ

Златната среда е ментално състояние, до което трябва да достигне... Иска да сподели своето светоусещане и вдъхновение, като изрази усета на чувствата през призмата на своя поглед. Твърди, че човек трябва да вижда, чува, усеща, възприема и предава чрез душата си. Предстоят й реализирането на проекти свързани с късометражното кино, реклами и изложби.

648

Здравка Евтимова е българска писателка, родена в Перник през 1959 г. Нейни разкази са издавани в 32 страни на света. През 2015 г. разказът на Здравка Евтимова „Кръв от къртица“ беше включен в учебниците по английски език за гимназиалния курс в Дания. Разказът на Здравка Евтимова „Seldom”(„Рядко“) беше включен в антологията “Best European Fiction 2015”(„Най-добра европейска проза 2015 г.) на издателство Dalkey Archive Press, САЩ, 2015. Разказът на писателката “Твоят ред е” е един от десетте наградени разказа в световния конкурс за къс разказ на тема “Утопия 2005” в град Нант, Франция. Този разказ е включен в антологията “Утопия 2005 – Десет писатели от цял свят”. Разказът й „Васил” е един от десетте разкази, спечелили в конкурса за къс разказ от цял свят на радио BBC, Лондон за 2005 г. В България Здравка Евтимова е двукратен носител на наградата за разказ „Златен ланец” на вестник „Труд” – 2006 г. и 2010 г., носител на наградата „Чудомир” за хумористичен разказ на в. „Стършел”, на литературната награда за проза „Анна Каменова”, на наградата „Балкани” на издателство „Балкани” за разказ от балкански писател. През декември 2014 г. Здр. Евтимова спечели наградата „Балканика“ за най-добра книга от балкански писател със сборника си „Пернишки разкази“ През 2015 г. Здравка Евтимова спечели националната награда „Блага Димитрова“ за произведение на морално-етична тема, писано от жена. В САЩ са публикувани четири сборника с разкази от Здравка Евтимова: • “Някой друг” (“Somebody Else”), 2004 г. MAG Press, номиниран за американската награда Pushcart 2005 г. и спечелил наградата книга от утвърден автор на издателство MAG Press през 2005 г. • Хубава фигура, красив глас“ (Good Figure, Beautiful Voice), Asremari Books, 2008 г. • „Стари коли и други разкази“ (“Carts and Other Stories”) Fomite Press, 2012 г. • „Време за косене и други разкази“ (Time to Mow and Other Stories), издателство „All Things That Matter Press” 2012. Във Великобритания са издадени три сборника с разкази на Здравка Евтимова от издателство SKREV Press:

• “Bitter Sky” (“Горчиво небе”), 2003 г; • „Госпожица Даниела” (“Miss Daniella”) 2007 г. • „Невъзможно синьо“ (Impossibly Blue) през 2013 г. – награда на издателството за най-добра книга на годината 2013 г. Издателство VOX HUMANA, Канада/Израел, публикува нейния сборник с разкази „Блед” и други постмодерни български разкази” (“Pale and Other Postmodern Bulgarian Stories") през 2010 г. „Безкраен юли“, сборник с разкази от Здравка Евтимова, беше публикуван от издателство „Параксенес мерес“, Гърция, през 2013 г. Издателство TIKTAKTI, Израел, публикува сборника на Здравка Евтимова „Погрешно и други разкази“ през 2014 г. Два романа на Здр. Евтимова са публикувани в САЩ: • “God of Traitors” (“Божество на предатели”), Bucks publishing, 2008 г.; • SINFONIA BULGARICA”( това е романът „Четвъртък“ на български), FOMITE BOOKS,САЩ, 2014 г. През март 2015 романът „Четвъртък“ на Здр. Евтимова беше публикуван от издателство Salento , Италия, под заглавие “Sinfonia”. Книгата е селектирана и утвърдена за участие в престижния международен литературен фестивал в Монтова, Италия, септември 2015 г. Същият роман беше издаден под заглавие „Четврток“ в Македония от издателство „Антолог“. През април 2015 г.. Романът „Четвъртък“ беше публикуван през юни 2015 г. в Китай от издателство „Литература и изкуство“ град Шанхай. С различни комбинации от свои разкази Здравка Евтимова печели конкурси за писателски резиденции в следните страни по света: • Швейцария – 2005 г. • САЩ – 2006 г. и 2010 г. • Китай 2012 г. – след международен конкурс на Асоциацията на писателите от Шанхай. • Иран – 2014 г.- към UNESCO; • Италия – 2015 г. конкурс към Университета на Болоня; • Сараево, Босна и Херцеговина – 2015 г.конкурс по програма „ТРАДУКИ“. Здравка Евтимова живее в Перник. Омъжена е. Има двама сина, дъщеря и внучка. Говори свободно английски, френски, немски и руски езици.

649


КРЪВ ОТ КЪРТИЦА В моя магазин идват малко клиенти - оглеждат клетките на животните и обикновено нищо не купуват. Помещението е тясно, по- едър човек няма как да се завърти, срещу него се протягат жаби, гущери, червеи. Идват учители, които получават комплект опитни животни за часовете по биология, мяркат се и рибари, за да разровят кутиите със стръв. Ще затворя магазина, не мога да покривам загубите. Но така съм свикнала с тази глупава стаичка, с мрака и миризмата на формалин. Ще съжалявам най-много за гущерчетата, които имат очи колкото лещени зърна. Не зная какво правят с тези плашливи същества, надявам се, че не ги убиват след демонстрациите. Един ден в магазина влезе жена. Беше малка, свита като купчинка сняг напролет. Тя се доближи до мене. В моята тъмница белите й ръце приличаха на умрели риби. Не ме погледна, нищо не каза, само подпря лакти на щанда. Сигурно не беше дошла да купи нещо, просто й бе прилошало на улицата. Заклати се леко, каквато беше слаба, щеше да падне, ако не бях хванала ръката й. Тя мълчеше. Въобще не приличаше на моите купувачи. - Имате ли къртици? - изведнъж запита непознатата. Очите й проблясваха като стара разкъсана паяжина с малко паяче в средата - зеницата. - Къртици ли? - спрях. Трябваше да й кажа, че никога не съм продавала и никога не съм виждала къртици. Жената искаше друго да чуе - погледът й пареше, ръцете й се протегнаха към мене. Не можех да помогна, знаех. - Нямам - казах. Тя въздъхна, после изведнъж се обърна настрана без да пророни дума. Беше свита, отчаяно се стремеше да заглуши разочарованието в беззвучните си стъпки. - Ей, стойте! - викнах. -Може да имам къртици. - Не зная защо го казах. Тя спря. Погледна ме. - Кръвта на къртицата лекувала - прошепна жената. Трябва да изпиеш три капки. Хвана ме страх. Мъка дълбаеше очите й. - Поне болката за малко спирала... - прошушна тя, после гласът й угасна съвсем.

650 рисуващ

София Димитрова фотограф

пишещ

Здравка Евтимова

рисуващ

пишещ

рисуващ

651

пишещ


- Вие ли сте болна? - попитах, без да мисля с колко допълнителна тежест я мъча. - Синът ми. Бръчиците около прозрачните й клепачи потрепериха. Ръцете й, изтънели като изсъхнали клони, се дръпнаха от щанда. Исках да я успокоя, да й дам нещо - поне чаша вода. Тя се взираше в пода, раменете й бяха тесни и още повече се свиваха в тъмносивото палто. - Искате ли вода? - Нищо не каза. Когато взе чашата и отпи, мрежата бръчици около очите й затрепери по-силно. - Нищо, нищо - разбъбрих се аз. Не знаех как да продължа. Тя се обърна и прегърбена закрета към вратата. - Ще ви дам кръв от къртица! - креснах.

652 рисуващ

София Димитрова фотограф

пишещ

Здравка Евтимова

рисуващ

пишещ

рисуващ

653

пишещ


Жената спря. Вдигна ръка към челото си и не я сне. Избягах в задната стаичка. Не мислех какво правя, не ме интересуваше, че ще я излъжа. Вътре в мрака ме гледаха гущерите. Нямаше откъде да взема кръв. Нямах къртици. Жената чакаше отвън. Може би още не беше снела ръката от очите си. Блъснах вратата да не види. Порязах китката си с малкото ножче, което винаги държах в чекмеджето при моливите и хартията за писане на писма. От раничката полека започна да изтича кръв. Не болеше, ала се страхувах да гледам как се изцежда в шишето. Събра се малко - сякаш на блещукаха въглени. Излязох от малката задна стая, забързах към жената. - Ето ви - казах. - От къртица е тая кръв! Тя не проговори, взря се в ръката ми, по която все още се стичаха кървави капки. Спуснах лакътя зад гърба си. Жената ме гледаше, мълчеше. Въобще не посегна към шишенцето. Обърна се към вратата. Настигнах я, блъснах стъклото в ръцете й. - От къртица е! От къртица е! Взе полека шишето. Вътре като догарящ огън блещукаше кръвта. След малко извади пари от оръфаната си, отдавна загубила цвят чанта. - Не. Не ща - казах аз Жената не ме погледна. Хвърли на масата банкнотите и тръгна към вратата. Исках да я изпратя, или поне пак да й дам вода, преди да си отиде. Усещах, че не й трябвам, никой не й беше необходим. Останах сама в магазинчето. От клетките към мене гледаха животните. Както винаги. Есента продължаваше да засипва града с мъгливи дни, еднакви като близнаци с непотребните жълти листа на дърветата. Скоро трябваше да закрия магазина. Онази жена можеше да се върне. Знаех, че само ще мълчи. Едва ли синът й щеше да се спаси с кръв от къртица и все пак аз я излъгах. Беше мразовито навън. Хората бързаха покрай витрината на моето магазинче и само малчугани се спираха да погледат препарираните животни. Нямах купувачи в този студ. Една сутрин вратата рязко се отвори. Оная, малката женица, влезе вътре. Затича към мене. Исках да се скрия в съседния тъмен коридор, ала тя ме настигна. Прегърна ме. Беше много слаба и много лека. Плачеше. Задържах я да не падне, така безсилна изглеждаше. Изведнъж вдигна лявата ми ръка. Белегът от раната беше изчезнал, но тя откри мястото. Залепи устни към китката, сълзите й навлажниха кожата на ръката ми и ръкава на синята работна престилка. - Той ходи - изплака жената и скри с длани несигурната си усмивка. Искаше да ми даде пари. Беше донесла нещо в голяма кафява чанта. Държеше ме за ръка, не искаше да си отива. Усетих, че се е стегнала, че малките й пръсти са по-твърди и не треперят. Изпратих я, ала тя дълго стоя на ъгъла - малка и усмихната в студа. После улицата опустя. Беше ми хубаво в магазинчето. Така сладка ми се стори старата, глупава миризма на формалин. Животните бяха прекрасни и ги обичах като деца. Още същия следобед пред тезгяха в тъмната стая дойде един човек. Висок, приведен, подплашен. - Имате ли кръв от къртица? - запита, очите му, залепнали към лицето ми, не мигаха. Погледът му ме уплаши. - Нямам. Никога не съм продавала къртици тук. - Имате! Имате! Жена ми ще умре. Три капки само! - хвана лявата ми ръка, повдигна насила китката, изви я.

654 рисуващ

София Димитрова фотограф

пишещ

Здравка Евтимова

рисуващ

пишещ

рисуващ

655

пишещ


- Три капки! Иначе ще я загубя! Кръвта ми потече от порязаното много бавно. Мъжът държеше шишенцето, капките се търкаляха бавно към дъното. После мъжът си отиде и остави на масата пари. На другата сутрин пред вратата на магазинчето ме чакаше голяма тълпа хора. Ръцете им стискаха малки ножчета и малки шишенца. - Кръв от къртица! Кръв от къртица! - викаха, кряскаха, блъскаха се. Всеки имаше мъка вкъщи и нож в ръката.

656 рисуващ

София Димитрова фотограф

пишещ

Здравка Евтимова

рисуващ

пишещ

рисуващ

657

пишещ


Бела Олег БЕНОВА

Бела Олег БЕНОВА

рисуващ пишещ

Родена на 1 май 1979 във Варна. Инженер по образование, пътешественик по призвание. Чете на 7 езика и пише на 4 от тях, в свободното си време организира велосипедни пътешествия по морските фарове в различни държави, практикува ветроходство и подводен спорт, съчетава фотография и литература в разнообразни проекти.

пишещ

Дебютната книга на автора е „По пътя на пулсиращата светлина”, издадена през 2013 г., от СТАЛКЕР – Варна. Пътеписът с над 250 авторски фотографии разказва за посещението на всички фарове по българското Черноморие по време на велосипедното пътешествие на автора от Дуранкулак до Резово.

658

Втората книга на Бела - сборникът „Врати”, СТАЛКЕР – Варна, 2015, включва поезия, миниатюри и кратки есета. Всеки текст има съответстващ образ – авторска фотография на изрисувана с графити врата, заснети на остров Мадейра. Авторът има самостоятелни фото-из-

ложби, осъществила е десетки представяния на двете си книги в множество градове на страната, също и като част от програмата на няколко фестивала. Бела Бенова има участия и в различни пленери и конкурси за фотография, поезия и проза, форуми на творци, срещи с ученици.

659


ЕВОЛВЕНТА Ще ти се случа днес. Понеже зная вече: изпивам цяла вечер, докато разбереш. В одеждите на времето: твърдиш заради мен е то, аз свалям ги с очи. Шегите ти са дръзки: ще ги превърна в пръски, от случване на сън. Отключена ще чака вратата ти сред мрака, да го разкъсаш в мен. Бавно те извивам в пулсиращата крива с край неудържаем. Не бързам да те искам – вкусът ми е изискан, а твоят е метален. Твоят е финален.

660 рисуващ

Бела Олег БЕНОВА фотограф

пишещ

Бела Олег БЕНОВА

рисуващ

пишещ

рисуващ

661

пишещ


НОЩТА… на Брат ми, Р. Нощта е твърде дълга за моята война. Денят е твърде къс примирие да дам. Излъскани до блясък от моята тъга оръжията чакат кървавата дан. И ризници протрити от вражи ятагани едва прикриват строя на моите вини. Проблясват за последно в уморени длани мечове ръждясали от време и сълзи. Били сме на колèне, но сме били и прави, в сърцата си поне, братко мой, нали? Ключалките на Времето бяха много здрави, но не сме оставяли затворени врати. Не ме е страх да плащам за миналото време пропито, проиграно, прокудено дорицената непосилна е, но щом е споделена, без дългове ще тръгна към сетните зори. Последните ми думи ще бъдат в тишината, до огъня най-после почивка ще си дам и в него ще проблесне, умираща, тъгата, че Времето си взима кървавата дан.

662 рисуващ

Бела Олег БЕНОВА фотограф

пишещ

Бела Олег БЕНОВА

рисуващ

пишещ

рисуващ

663

пишещ


Албена Николова

Станка Парушева

рисуващ пишещ

Родена съм 1986г. във Велико Търново. От близо 7 години живея и работя във Вечния Град Рим. През 2009г. завърших бакалавър педагогика на обучението по изобразително изкуство със специализация живопис във факултета по изобразително изкуство в родния ми град. По време на обучението си имах възможност да прекарам 4 месеца в Литва по програмата Еразъм, където специализирах художествена обработка на кожа. През 2007г. работих за Българска Филателия, изготвяйки илюстрации за юбилеен плик и печат по случай годишнината от основаването на Варненския аквариум. През 2013г. се дипломирах с магистърска степен на специалност дизайн, визуална комуникация и мултимедия към университета „Сапиенца“ в Рим. В дипломната си работа проектирах визуалната идентичност на българските културни институти в чужбина. Пътувам много, не срещам трудности да живея и работя в международна среда. Прекарах 6 месеца в

пишещ

Словения с Европейската Доброволческа Служба, където работих като фотограф и график за местна културна организация. Имам множество участия в колективни изложби в Италия и няколко самостоятелни изложби в Словения и в Рим. Творбите ми са публикувани в изложбени каталози в Полша и Италия. През 2010г. получих наградата на публиката от Trasimeno Blues Cartoon Festival, Италия. В свободното си време се занимавам с дизайн на бижута. В момента работя предимно в областта на фотографията, дигитална и аналогова. Член съм на студио за експериментална графика и фотография „Лаборинтус“, където изучавам антични техники на фотографски печат и по-специално цианотипия. Себе си определям като гражданин на света. В близкото бъдеще подготвям изложба, която се надявам да покажа и в България.

664

Станка Парушева е родена през 1950 г. в гр. Стралджа. Завършва немска гимназия в Бургас (1969) и строително инженерство в ИСИ - София (1975). Работи в Община Стралджа от 1979 г. до пенсионирането си през 2010 г. като ръководител на техническата служба. Стихове пише от ученическите си години, но започва да публикува едва през 1995 г. във в-к "Литературен форум", в-к "АБС", в-к "Тракиец", сп. "Хубава жена", алм. "Тунджански брегове", сборник „ Ако нямаш мечти…” и др. Вестник „Галерия” публикува част от дневника й

от 1997 г. През 1996 г. издава първата си стихосбирка "Градината на мълчанието". През същата година печели втора награда за поезия в националния конкурс "Съзидание 96". В интернет се разпространява втората й книга "Думи на вятъра". През 2015 г. издава краеведската книга „Корени. Кратка история на с.Лозенец, Ямболско.” От 2010 година започва да пише хайку, които публикува в интернет.Получава няколко поощрителни награди от БХС и др.

665


*** отлитащ ден върху сламената шапка перо от гълъб след дъжда прескачам в локвите розовия залез тропот на градушка пастирът завръща стадо облаци Богоявление мокри крилата на гълъба жена на бара в очите на мъжете жажда

666 рисуващ

Албена Николова фотограф

пишещ

Станка Парушева

рисуващ

пишещ

рисуващ

667

пишещ


Риза Всяка вечер кърпя скъсаната ти риза. Висят по нея дрипите на недоверието и ревността. Бод след бод зашивам твоите съмнения. Искам сутрин да си облечен в ризата на любовта.

*** Затворих очи и полетях. Нагоре и все по-нагоре. Някой отстрани ми ръкопляскаше, друг ми стискаше палци, а трети се молеше, час по скоро да се събудя и да падна в калта. А аз, лекокрилата не знаех, че всъщност не съм се отделяла от земята…

668 рисуващ

Албена Николова фотограф

пишещ

Станка Парушева

рисуващ

пишещ

рисуващ

669

пишещ


Боян Бахрин

Кристиян Огнянов

рисуващ пишещ

Боян Бахрин завършва Софийски университет, Факултет по начална и предучилища педагогика Магистратура - специалност – Рекламен дизайн. Жонгльор. Занимава се и с традиционно гравиране на кожа и изработка от нея на гривни, кании и др. Официален член на „Art in action” association (Сдружение- Изкуство в действие). Има множество участия в проекти в България и чужбина: В 25-тата годишнина на „Изкуство в действие“ с художествена инсталация -Софийския арсенал – САМСИ. „Ден на настолните игри“ с разработената настолна игра „Война за изкуство“София. “Z fest”- Видео арт фестивал провел се в трамвайното депо на ул. Мария Луиза. „AEON“ фестивал за съвременно изкуство. Проведен в Undergound галерия. Велико Търново – Международен про-

пишещ

ект за съвременно изкуство. Участници от 5 държави правят лендарт, инсталации и пърформанси. Участник в изложба „21 млади автори” в галерия „Алма Матер“ с инсталацията „ Изкуството през погледа на детето“. One Design Week в Пловдив – редизайн на велосипеди- асистент на Център „АЛОС“ в уоркшопа по редизаин на велосипеди, част от дизайн седмицата в Пловдив. Сектор АРТ. Изложение на художествените училища в (НДК)– Проект на Център за неформално образование и културна дейност АЛОС – Участник в цялостната организация на събитието. Създаване на рекламна стратегия. Участник в проект Art in Animotion в Дрезден – проект за stop motion филм. Палермо, Италия – Международен проект- в рамките на 14 дни участници от 5 държави обменят културите си чрез изкуството.

670

Казвам се Кристиян, на 17 години съм от гр. Русе. Обичам да пиша, тъй като това за мен това е, може би, единственият начин, по който мога да се изразя. Писането е като дишането - буквално. Не минава и ден без да се срещна с белия лист и да оставя върху него било то стих, или пък някоя мисъл, която ми хрумне. Когато прописах, не смятах, че това ще стане толкова важно нещо за мен, а всичко започна на шега. Сега след почти 2 години от онзи първи миг, смея да твърдя, че писането ме допълва изцяло.

Обичам и да чета. Както е казал великият Стивън Кинг: ‘’Книгите са уникална, преносима магия’’. Чета предимно вечер, защото тогава всичко е по- хубаво . Всичко оживява. Поезията, която пиша е много лична за мен. Това е нещо, през което съм минал, или предстои да мина. Поезията е начин да се справям с ударите на съдбата, които за съжаление не са никак леки. Светът ми е изпълнен с много писане, малко тъга, радост, усмивки и много шоколад.

671


Мрак Животът ми е толкова объркан. Черното було на нощта ме обгръща. Уж напред вървя, ала все назад се връщам. Все някъде в пространството съм. Времето е спряло. ~~~ А, какво нещо е това време само. Мигнеш ли, всичко изчезва. Пътят си, аз не виждам. Мъгливо е. Но ще продължа, не защото искам, а защото трябва.

672 рисуващ

Боян Бахрин фотограф

пишещ

Кристиян Огнянов

рисуващ

пишещ

рисуващ

673

пишещ


Виждам хора крачат по опустелите улици. Душите им – празни, черни. Потънали в някакъв техен свят. В създадени от тях самите илюзии вярват. Илюзии за щастие. Светът е илюзия.

674 рисуващ

Боян Бахрин фотограф

пишещ

Кристиян Огнянов

рисуващ

пишещ

рисуващ

675

пишещ


Времето лекувало. Глупости! Времето не прави нищо, то просто си минава. Промяната е това, което лекува. Хората се променят. Свикват с болката, празнотата, с всичко. Единственият изход е да продължиш напред.

676 рисуващ

Боян Бахрин фотограф

пишещ

Кристиян Огнянов

рисуващ

пишещ

рисуващ

677

пишещ


Мълчание. Мълчанието е най-голямата сила, която притежаваме. Мълчанието може да повдигне планини от ярост, да създава стени от страх, да наранява повече от хиляда отровни стрели. И защо? Много просто – всичко, което иска човешката душа, е да бъде изслушана. Да бъде чута и разбрана…

678 рисуващ

Боян Бахрин фотограф

пишещ

Кристиян Огнянов

рисуващ

пишещ

рисуващ

679

пишещ


Винаги ми казваха ‘’Пази се’’, но аз не знаех от какво да се пазя. Не бях го изпитвал. Колкото повече ми казваха да се пазя, толкова повече копнеех да изпитам това чувство. Търсих го. И исках да го. Казваха ми, че боли, но аз не вярвах. В момента го изпитвам и боли, да. Разяжда ме. Но любовта е най-жадуваната болка на света.

680 рисуващ

Боян Бахрин фотограф

пишещ

Кристиян Огнянов

рисуващ

пишещ

рисуващ

681

пишещ


Мирела Партинова

Ирена Георгиева

рисуващ пишещ

„Не правим снимката просто с фотоапарата, влагаме в нея и книгите, които сме чели, филмите, които сме гледали, музиката, която сме слушали, хората, които сме обичали.” - Ансел Адамс Фотографията промени отношението ми към визуалния свят. Тя е моя лична страст, изкушение и магия от 2 - 3 години, откакто купих първия си добър фотоапа-

пишещ

рат. Носи ми огромно удоволствие да запечатвам мигове, места, погледи и настроения. Смятам, че често черно-бялата гама носи много повече драматизъм и сила. Обичам да се шегувам, че по професия съм хореограф, но усещането, че съм човек на изкуството се появи едва, когато хванах в ръцете си камера.

682

Казвам се Ирена Георгиева, родена съм в Пловдив, раснах във Враца, а още от ученическите си години живея в София. Затова е трудно с една дума да определя откъде съм, но пък животът благосклонно ми е дал толкова много впечатления и истории. Като дете нямах идея каква ще стана. Родителите ми не ме насърчиха да продължа семейните традиции в лекарската професия, но запалиха в мен интереса към книгите и познанието. Завърших английската гимназия в София и английска филология в СУ „Св. Климент Охридски“. Логично работата ми винаги е била свързана с езика. Бях преводач, писала съм проекти, в момента преподавам английски език.

За четирите години, през които споделям мислите си с белия лист, създадох първия си роман „Откуп” (2013, издателство „Буквите“) и много разкази. Сред тях има хумористични, сатирични, съвременни и исторически. Имам две награди за проза в националните литературни конкурси „Обич многолика” (2014) и „Ако бях шеф” (2015). Мои творби са отличени и включени в сборниците „На границата на мълчанието“ (2014), „Стръкче време” (2015), „На шефа с любов“ (2014), „Ако бях шеф” (2015) и Алманах Проза 2015 г. В момента пиша втория си роман. Обичам семейството, приятелите и читателите си.

683


Из „Писмо до себе си” Мило мое бъдещо аз,

В ръцете си държиш писмото, което ти

написах в един далечен за теб юнски ден на лято 2014-о. Искрено се надявам, че намирам теб и цялото ни семейство в отлично здраве. Чудесно би било, ако огледалото е все още твой добър приятел и въпреки търкулналото се десетилетие ти дава повод да си казваш: „Боже, колко добре изглеждам!” Извинявай, но не можах да се сдържа, знаем, че си доста суетна.

Какво не бих дала да можех да надникна

в бъдещето, но пък така, казват, животът е по-интересен. Надявам се, че музикалната ти кариера е продължила да се развива блестящо, че си пътувала по целия свят, изнасяйки емоционални

концерти

пред

възторжени

почитатели. Иска ми се да вярвам, че там, сред

684 рисуващ

Мирела Партинова фотограф

пишещ

Ирена Георгиева

рисуващ

пишещ

рисуващ

685

пишещ


публиката, са били Марти и баща му. Да можех да видя синчето си - пораснал и възмъжал. Сигурно е надминал баща си по ръст и много се гордееш с него. Най-вероятно не харесваш приятелките му. Естествено, че не са достатъчно красиви, ей, слушай, би ме учудило много, ако не ти изглеждат прекалено лекомислени. Ха-ха – разсмя ме, да пишеш до себе си било много забавно, нали си знаем и кътните зъби. Сега сериозно.

По мои изчисления трябва отдавна да си

преодоляла периода на притесненията по Марти, когато се терзаеше, че не му отделяш нужното внимание, защото работиш много, репетираш с часове, отсъстваш постоянно и не си достатъчно добра майка, която е до сина си във важните моменти от живота му.

686 рисуващ

Мирела Партинова фотограф

пишещ

Ирена Георгиева

рисуващ

пишещ

рисуващ

687

пишещ


Из „Песента на сърцето” - Човекът е заможен, но няма деца и искал да го осинови, синът ви може да бъде много богат един ден – заключи мъжът. - Аз нямам деца за продан – отвърна татко й. Неда сияеше. Не се усети как тихичко запя. Мъжът я гледаше омагьосан. Сякаш слънцето бе влязло неочаквано, огряло стаята и с лъчите си помилвало най-тайните кътчета на сърцето. На следващия ден още в зори баща й впрегна каруцата и потегли за Добруджа. Зарече се да не се връща без сина си. Дойде си след месец, с Даньо. Като ги видяха, Неда и майка й се втурнаха към мъжете. Даньо се беше променил, изглеждаше повече мъж, отколкото момче. Всички се прегръщаха и плачеха, но от щастие. Скоро Неда избърса лицето си и запя. Изви глас към небето. Птиците подхванаха песента й и я отнесоха на крилете си далеч, далеч. После някои твърдяха, че се е чувала в Добруджа, други казваха, че стигнала до Бога.

688 рисуващ

Мирела Партинова фотограф

пишещ

Ирена Георгиева

рисуващ

пишещ

рисуващ

689

пишещ


Яна Пенева

Жана Стоянова

рисуващ пишещ

Фотографията е начинът ми да покажа света през моите очи. Всъщност моя свят. Една снимка говори повече от хиляда

пишещ

думи понякога, макар да обичам думите. Красотата и любовта също обичам. С това се занимавам.

690

Казвам се Жана Стоянова. Родом съм от град Червен бряг, но живея в София. На 19 години съм и уча в СУ "Св. Климент Охридски".

Поезията е моето богатство. Пиша от 3 години. За мен тя е не само наслада и хоби, а една малка изповед. Когато пиша, се чувствам истинска и цяла.

691


Нестихотворение Не пиша стих. Пиша си душата. Как се пише стих от празнота? Нататък няма и няма нататък. Нататък всичко е болка и лъжа. Не пиша тебе. Пиша си сърцето. Сега просто в стих ми се мълчи. Слагам точка точно там, където много дълго вече запетаята виси. Не пиша любовта. Пиша мене. Събрала в шепите си недоверия. Боляла твърде много време. Негодна вече за стихотворения. Не пиша нас. Нас не съществува. Делят ни пропасти и разстояния. През които "сбогом" някъде се чува. Друго няма. Само хиляди мълчания.

692 рисуващ

Яна Пенева фотограф

пишещ

Жана Стоянова

рисуващ

пишещ

рисуващ

693

пишещ


... да съм нужна ...аз почти не искам нищо искам само да му бъда нужна като плячка във ръце на хищник да ме има, но да ме иска като чужда... ...и това е... да му бъда нужна във въздуха да съм му кислорода от лудост и любов да ме пропъжда, докато не ме пуска да си ходя... ...искам просто да му бъда нужна като капчица вода в пустиня с мисълта за мен да се събужда... ако бъде просяк аз да съм му милостиня... ...искам само да му бъда нужна като светлината всеки ден... да не позволява никога да бъда тъжна... просто защото се нуждае от мен.

694 рисуващ

Яна Пенева фотограф

пишещ

Жана Стоянова

рисуващ

пишещ

рисуващ

695

пишещ


Калин Петков

Калин Петков Сумея Мику

рисуващ пишещ

пишещ

Казвам се Калин Петков и съм на 25 години. Родом съм от град Враца. По образование съм юрист и психолог.

696

От 15 години се занимавам с литература, от около 5 години с фотография. Други мои интереси са спорта като цяло, кулинарията и театъра.

697


Рапсодия в бяло С разперени детски ръце във очите, с усмивка небрежна, изопнала нежност, аз приех те във мен, с една, едничка от молбите: „Недей ме събужда в немила безбрежност!“ Ти зави врата ми с ръце и облече тревожни ми устни с твоите. А после си тръгна, така, изведнъж, като че ли обладана и не спря, до к‘дето хоризонта не те претопи. И виках, и бягах към теб, споделеност желана, но ни звук, ни движение ме осени. Неподвижен, безчувствен, а вътре със рана, любовник без вяра, без жалост дори, оставена черква, свирепо обрана. Стоях, тъй както пред смърт се стои. Подпорите рухнаха тихо в забрава и захапаха земята, тревите. Пръсти се сгушиха, в плетка ръждива, корава и покриха на лицето луните. Скърцащо буре, на сърцето дом се явява, а вятър, вътре неумолимо насилва дъските. И ограбен поклонник, полудял завещава: очи, ослепели в съня си и устни, попили увехналост. Сумея Мику

698 рисуващ

Калин Петков фотограф

пишещ

рисуващ

Калин Петков пишещ

рисуващ

699

пишещ


Очите ми вечер в гърлото изтичат, сутрин възкресени,насила оживяват, през деня,като парезни ръце криволичат, през нощта,като аорти се изкривяват. Гърлото ми вече на нищо не прилича, като разорена пясъчна нива, като змия,която се разсъблича, като прободна рана,която изгнива. Въздух вече не ми достига, дробовете работят на смени, като бръмки от стара,ръждива верига, умират телцата им,овъглени. Умират те,умирам и аз, без въздух как да живея, на колене,прегърбен,прося без глас, на колене,пред Бога,шепи люлея. А в празните шепи,той хвърли си фас и каза ми право,да спра да копнея; ^Отмина ти вече любовния час, останал за теб,е само злодея! Сумея Мику

700 рисуващ

Калин Петков фотограф

пишещ

рисуващ

Калин Петков пишещ

рисуващ

701

пишещ


Сияна Касабова

Евелина Иванова

рисуващ пишещ

Казвам се Сияна Касабова, на 22 години. Занимавам се с модна и портретна фотография. От 3 години живея и уча в Англия. Обожавам природата и цветята. Стилът си мога да опиша като нежен, елегантен, женствен. Обичам да улавям емоцията у

пишещ

хората, които снимам. Работя предимно с естествена светлина, избягвам да снимам в студиото, защото снимките навън имат съвсем различно излъчване, светлината е по-мека и разнообразна.

702

Казвам се Евелина Иванова, доктор на филологическите науки, поет, писател, преподавател по сравнително литературознание. Владея руски, английски и италиански език. Творя красота и я подарявам на другите, защото искам да създам една

прекрасна Ментална държава, в която да властва интелекта, свободата на мисълта и фантазията. Освен сериозна поезия, пиша и поезия за деца, есета, импресии, сентенции.

703


Устните ти - череши диви, очите ти - роса зелена! Мома ли си или самодива, ела тази нощ при мене! Подай ми устни - вино пенливо, обвий ме с тяло - биле омайно! Люби ме моме или самодиво, в нощта измамна, доба потайна! Жадно го люби, устни му пие малка мома или самодива, а после нож му в сърце забие и в раната му-отрова влива! Нощи коварни, нощи неверни, момци изчезват и се не връщат! Звездите светли, очите - черни, самодивата те прегръща!....

704 рисуващ

Сияна Касабова фотограф

пишещ

Евелина Иванова

рисуващ

пишещ

рисуващ

705

пишещ


Алиса Алиса!… Огледалото разбий и Карол ще изчезне... А тази прехвалена Страна на чудесата ще се окаже просто ловък трик от шапката на Лудия шапкар, измислен от луд математик, преди да влезе диртектно с велосипеда си в една книжарница за стари детски книжки...

706 рисуващ

Сияна Касабова фотограф

пишещ

Евелина Иванова

рисуващ

пишещ

рисуващ

707

пишещ


Калин Тодоров

Емилия Найденова

рисуващ пишещ

Вярвам, че снимките ми може да са повод за нечия усмивка, радост, вдъхновение и размисъл, те са и начин да изкажа своето мнение. Мечтая да пътувам и да снимам. Целта ми е да покажа красотата на природата и колко е важно да я пазим и да не губим връзката си с нея. Казвам се Калин Тодоров и съм роден през 1998 година.Преди да започна да се занимавам с фотография обичах просто да

пишещ

разгледам снимки. Гледах всяка вечер работата на известни пейзажни фотографи. Бях удивен от възможността на фотографите да предават послания и чувства чрез снимките си. Желаех и вярвах, че ще мога и аз. През 2013 година започнах да снимам и фотографията зае голяма част от моя живот. От тогава насам виждам нещата поразлично и оценявам красотата, дадена ни от природата.

708

Емилия Найденова е родена на 29.05.1992 г. в София. През 2015г. завършва Българска филология, а в момента изучава магистърска програма „Е-Европа” в СУ „Климент Охридски”. Автор е в Под Моста (podmosta.bg) – сайт за авторска публицистика, култура и изкуство, работи

като редактор и учител, а в свободното си време чете, шие или рисува. Нейни стихове са награждавани в различни конкурси за поезия в страната. През 2012 год. излиза дебютната й стихосбирка „Небе за птици” , а през 2014 год. втората й книга с поезия „Разговор с водата”, изд. „Знаци”.

709


Студ Когато миналата зима изгубих едната си ръкавицаГоляма работа!, си казах, паднала е по пътя. Сега все по-често виждам лежи в мъглата една ръкавица сам с-а-м-и-ч-к-а. Разперените й пръсти галят земята. Ето така често губим по пътя докато бързаме, докато тичаме, нещо, което ни топли нещо, което обичаме без да искаме без да усетим. Голяма работа!падна по пътя.

710 рисуващ

Калин Тодоров фотограф

пишещ

Емилия Найденова

рисуващ

пишещ

рисуващ

711

пишещ


*** превръщам се в снежинка и се разтапям върху устните тине съществува друга зима за сърцето ми.

712 рисуващ

Калин Тодоров фотограф

пишещ

Емилия Найденова

рисуващ

пишещ

рисуващ

713

пишещ


Клаудио Лентини

Владислава Войнова

рисуващ пишещ

Казвам се Клаудио Лентини и съм фотограф. В една снимка, освен традиционните елементи, като композиция, естетика, елегантност, трябва да има и емоции. Точно това е разликата от обикновената фотография и произведението на изкуството. Естетиката и качеството са били и винаги ще бъдат моя цел. Фотографията е като

пишещ

да разказваш една история. Всеки човек, място, пейзаж, събитие има зад себе си една история. Тази история може да представя един миг или един век. Тази история, за този който я следи, може да остави незаличим спомен, и в същото време да остави безразлични всички останали.

714

Здравейте! Казвам се Владислава Войнова. На 19 години съм, от Червен бряг. В момента живея в София и уча българска филология в СУ "Св. Климент Охридски". За мен поезията е начин на мислене и себеизразяване.

Думите са тези, чрез които въздействам на хората и ги карам да разберат, че не са сами, че всеки един човек притежава своите трудности, успехи, болки и любови. Поезията е откровение не само за поета, но и за читателя.

715


И сто пъти да повториш лъжата, която изричаш вече няколко дни, истина тя не би могла да стане и няма как да повярвам... разбираш нали? И сто пъти дори да ми кажеш, че друга няма, че за теб съм една, решил очите ми с лекота да замажеш, подарявайки нещо след поредна лъжа... И още много дори и хиляди пъти бих ти казала просто това: "Истината може и да ме погуби, но я предпочитам пред всяка лъжа..."

716 рисуващ

Клаудио Лентини фотограф

пишещ

Владислава Войнова

рисуващ

пишещ

рисуващ

717

пишещ


Промени ме, за което ти благодаря... Сега обичам само себе си и то по много. Цялата любов, която можех да ти подаря я забравих и ти казах: "Сбогом!" Вече нямаш място в моите мисли. Не фигурираш дори и в моя сън... Независимо че с тебе бяхме адски близки, сега си по - далечен от случайно минаващия вън... Превърна ме в голяма егоистка! Ще съм ти длъжна цял един живот! Забравих те неволно, без да искам... Намразих те, моя голяма любов...

718 рисуващ

Клаудио Лентини фотограф

пишещ

Владислава Войнова

рисуващ

пишещ

рисуващ

719

пишещ


Елица ИвановаЕлфи

Катерина Георгиева

рисуващ пишещ

Елица обича да се занимава с много неща. Участва в различни проекти - организира детски работилнички, оплита се с конци и прежди, замислено устройва лабиринтни забавления, но най-голямо удо-

пишещ

волствие й доставя да запечатва онези, малките моменти от живота - усмивките, прегръдките, сълзите, облаците, дъжда, танците... Фотография = вдъхновение, олицетворяващо смисъла.

720

Катерина Пламенова Георгиева е завършила бакалавърска степен "Театрознание и театрален мениджмънт" в НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов" през 2011г. След завършването си започва стаж като организатор и журналист в Derida Dance Center. След това се връща в родния си град и работи като театровед в Държавен куклен театър- Пловдив. В момента учи магистратура по „Арт мениджмънт“ в Академия за танцово, музикално и изобразително изкуство, град Пловдив и работи като драматург в Държавен куклен театър- Видин.

Като театрален критик публикува за театър в различни печатни и онлайн издания и развива интерес в сферата на драматичния, кукления театър и съвременния танц, както и отразява със статии български фестивали в тази сфера. Като независим артист се интересува и участва във видеоарт проекти, дигитално-поетични инсталации, независими инициативи в областта на театъра, киното, социалните иновации. Фотографията й е хоби. За сега писането остава голямата й мечта.

721


Поляна и облак И слънцето не е такова каквото изглежда то е дъжд с маска на облак когато и докато пътищата са бледи източници на поетичност в късните прозявки на чайките се срещат поляна и облак невъзможна любов по параграфите на всички бури в зеленото по пролетта на очите ти срещам се отново в тази нелогичност как така сезонно разделени те ще се прегърнат ще се докоснат ще се обичат тайно друго невидели поляна облак и безкрайност в тиха неочаквана игра на думи срещнаха се пак на прага между сън издишан и крясъкът на всички птици тъй както луната си е паднала без дрехи и наименования по слънчев лъч един така и облакът провикна всичките си чувства без редакция на климати и времена върху поляната в следобед дремнал целия си дъжд внезапно за последно презпрогнозно до капка малка той изля

722 рисуващ

Елица Иванова- Елфи фотограф

пишещ

Катерина Георгиева

рисуващ

пишещ

рисуващ

723

пишещ


Последно лято От Амстердам до Видин Всичко е внезапни обяснения в любов Залези каквито и да са Красиви индустриални соц Канали тъжни хора Катастрофи с колелета /и копелета и лалета/ /цензура и Хенри Милър на бесилото/ Театрални кризи и целувки в съня А Биийтълс са грабнали самотната й нощ И превръщат я вЪв думи без многоточия Където крият се очи от канела и пипер И няколко изтъркани струни пясъчност От тук до Холандия И обратно до Брусарци и гара Бов Дефилето плаче за един свит Поглед Спомен Написан стих И до последния ти дъх Лятото е в минаването по моста Над старите релси Когато слънцето е домат Пъпеш диня праскова Самотно виеща вълчица Е полет и билет от Видин до Амстердам И обратно Е лудост в нощи без „лека нощ“ Извинете Продавате ли изгреви?

724 рисуващ

Елица Иванова- Елфи фотограф

пишещ

Катерина Георгиева

рисуващ

пишещ

рисуващ

725

пишещ


значи ако искаме поезията да е капитан трябва да скочим от кораба колкото по-скоро толкова по-сигурна и близка ще е сладката ни смърт сред акулите между коралите под пясъка на страстта защото нали само когато нямаме нещо някой чувство мисъл пишем като луди изглозгани по безсънието издрани вълци срещу луната тръгнали на лов нали само тогава липсата превръща се във думи думи думи точки запетаи крехки и след това оставам несъгласна недоволна бърча сенки и обръщам се на дъжд от ромолене но предпочитам вместо да се предам на лесните си чувства завинаги да ги изхвърля на тавана да ги заключа в стар съндък а с тях и твоите и така да си останат а ние вън да пишем за тях, все едно ги няма и по-добре и по- затоплено и някак по-вълнуващо е и по-дълго трае , чувам да пишеш отколкото да изживяваш или

726 рисуващ

Елица Иванова- Елфи фотограф

пишещ

Катерина Георгиева

рисуващ

пишещ

се лъжа? Аз пускам въдицата Той брои звездите Неуловила нито една риба Заспивам в мълчание (сигурно като шаран) Няколко стотин хиляди звезди Започват да се удрят по прозореца ми Захладняло е в Холандия Броячът пее тихо Няколко луни са паднали и Чакат да им върнеш Звездите...

рисуващ

727

пишещ


Евгений Иванов

Стела ИлиеваСтелла

рисуващ пишещ

Здравейте, казвам се Евгений Иванов. По професия съм графичен дизайнер. През 2012 започнах професионално да се занимавам с пейзажна фотография. Природата е моето вдъхновение, тя ми дава онази красота, спокойствие и удовлетворение, които не мога да открия в забързаното ежедневие на големия град.

пишещ

Обичам да снимам дълги експозиции във вълшебните минути по изгрев и залез. Харесва ми да експериментирам с движещи се елементи, като слънчеви лъчи, облаци и течаща вода. Щастлив съм от възможността да бъда свидетел на безграничната красота на природата и да я споделя с вас, така както аз съм я видял.

728

Стелла е творчески псевдоним на Стела Илиева от София.Икономист по образование, творец по душа. Обича тишината, морето, изгрева и всичко красиво, но наймного обича децата, чиито образи рисува с много любов, така както и образите на всички свои герои. Пише разкази, повести и новели. Разказва, че писането за нея е повече от медитация. Има издадени две книги: „В очакване на утре”, 2012 г. и „42 дни живот”, 2014 г. В момента работи по проект за нова книга. Споделя, че творбата, която ще поднесе на своите читатели е най-красивото ѝ, до момента, произведение. Мечтае да напише роман. Освен като автор на съвременна бъл-

гарска литература, за да представи културния образ на българите днес, Стела Илиева участва активно в обществения живот. С цел популяризиране имената на съвременни български автори по нейна идея се родиха инициативите „България чете книги от български автори”, и „Книги без граници”. Неуморното и бликащо от оригиналност желание да участва в обществени каузи, и в същото време литературният пожар в душата ѝ, който не секва нито за миг, налагат името Стелла с ярко и запомнящо се присъствие. Авторката е член на Съюза на Свободните писатели в България.

729


Лято Лято. Слънце. Горещи емоции. Тайни погледи. Блян. Скрит копнеж. Моментно тръпнене пред неизвестното. Закачливо съобщение. Очаквано обаждане. Вълнуващ разговор. Пеперуди в стомаха. Среща. Желание. Нескрито желание. Силни мъжки ръце, голо женско тяло. Разхвърляни по пода дрехи. Океан от страсти. Впити в целувка устни. Наслада. Любовна игра. Ненаситни за секс тела. Удоволствие. Неописуемо удоволствие. Екстаз! Лято. Слънце. Горещи емоции...

730 рисуващ

Евгений Иванов фотограф

пишещ

Стела Илиева-Стелла рисуващ

пишещ

рисуващ

731

пишещ


На майка ми И тя понякога е строга, дори да вика, да крещи майчината ѝ любов прозира в моментите, когато ме гълчи. А вечер страда мълчаливо тайно бърше своите сълзи от сърце ми е простила думите, с които я раних. Когато трябва ще воюва, интереса ми да защити после майсторски ще се преструва, че успехът на мен принадлежи. Понякога била е строга, понякога и аз греших майчината ѝ любов прозира дори, когато си мълчи. Днес, ще си говорим мълчаливо. Днес, ще ѝ разказвам без слова как с малки крачки съм поела ... бавно пътя към върха. Тя думичка дори не казва, притихнала, усмихва се, мълчи силата, с която ме подкрепя побеждава даже и смъртта. Сега аз страдам мълчаливо, пред мраморната плоча свела съм глава с вятърен повей усещам майка гали моята коса. Четен брой цветя оставям думите се блъскат в тишина свещичката в ръцете ми догаря в молитва думите редя... Рефрен от стара песен пея Майчице, благодаря!

732 рисуващ

Евгений Иванов фотограф

пишещ

Стела Илиева-Стелла рисуващ

пишещ

рисуващ

733

пишещ


Симеон Семов

Калина Вергиева

рисуващ пишещ

Здравейте, казвам се Симеон Семов, роден съм в България, но съдбата ме доведе в Гърция, където живея и в момента. Започнах да се занимавам сериозно с фотография преди две години. Фактът, че за части от секундата мога да запечатам един миг, който никога не ще се повтори, че чрез снимка мога да изразя това което виждам

пишещ

ме накара да се влюбя в тази тиха "лудост", фотографията. Чрез нея намирам начин да изразя себе си. Някои правят музика, други рисуват, а аз снимам. За мен щастието е, да правиш това, което обичаш и да обичаш това, което правиш. Единствените реални граници са тези, които се приемат за такива. Това е...

734

Калина Вергиева е родена на 15.03.1969 г. в гр. Бургас. Завършва гимназия с преподаване на руски език "Васил Левски"- Бургас и Шуменския университет "Константин Преславски" със специалности Руска филология и Български език и литература. Работила е като репортер и редактор във вестник "Морски глас" (Бур-

гас) и сътрудничи на местния и централния печат. Първи сериозни стихотворни опити прави като студентка. От 1994 г. публикува стихове в местния печат, а през 1998 г. издава поетичната книга "Почти пълнолуние". Има опити и в литературната критика и в художествената проза.

735


ДАЛЕЧНИ ВОДИ Пийте бавно от своите чаши, макар че скоро ще излезе вятър, ще ви издебне и ще ги събори, за да разлее виното, което не сме допили с вас, приятели.

Тихо утро

И сам брегът ще пресуши солените сълзи, откъртени от погледа към далечните води на хоризонта. Не! Недейте! Не пийте до дъно. Прелейте последните глътки в пясъка, където рано сутрин оставят стъпките си старите моряци и с ръцете си сякаш загребват далечните води при изгрев слънце. Последните глътки на старото вино - тръпчиво-червени сълзи ще стигнат бавно, без да се натрапват далечните води зад хоризонта при следващия изгрев. И тогава, отново тежко ще пристъпват по брега, неразлюбили още вълните, от вятъра недолюбени, силни мъже. Пийте бавно, по-бавно, приятели. Пийте бавно от тежкото вино. Оставете последните глътки на вятъра - да прелее за далечните води

736 рисуващ

Симеон Семов фотограф

пишещ

Калина Вергиева

рисуващ

пишещ

рисуващ

737

пишещ


Поглед в безкрая

ПЪРВИЧНОСТ Очите ме болят от светлината залезночервена над дърветата. Но не откъсвам поглед. Остри лъчи пронизват зениците ми и сляпа душата ми залита без да може да се изтръгне от магнитното поле на слънцето (което може би е нарисувано). Все още вярвам във топлината му, макар че ръцете ми случайно уловиха изсъхнал липов цвят, навярно - последният, отронен от онези, които упояваха в своя цъфтеж ранената първичност на копнежа ми.

738 рисуващ

Симеон Семов фотограф

пишещ

Калина Вергиева

рисуващ

пишещ

рисуващ

739

пишещ


Ася Мишева

Константин Димитров

рисуващ пишещ

Фотографията е моето бягство от реалността...За мен наблюдаването на природата в едни от най- личните й моменти, се превърна в опиат, от който имам нужда да черпя в големи дози. А заснемането й

пишещ

винаги е предизвикателство, към което се впускам със страст.. П.с. Грижете се за природата и бъдете в синхрон с нея!

740

Константин Димитров е филолог, писател и преводач. Автор е на сборника с афоризми и сентенции "Водата е в жаждата" (2002). Роден на 06. 09. 1960 г. в София. Началното си образование получава в Хавана, където баща му е на работа като хидроинженер. Завършва английската паралелка на Техникума по Автоматика и испанска филология с втори език английски в СУ "Св. Климент Охридски". Дипломира се през 1990 г. и след едногодишна работа като преподавател по английски език в столично училище заминава за Испания. Следва курсове по докторат в Мадридския Автономен Университет, получава атестат

за преподавател по испански, английски и руски езици. В продължение на три години е работил като преводач-информатор към неправителствена организация за бежанци в Мадрид. Наскоро излезе от печат и превода му на книгата "Преживявания" на испанския писател Фернандо Орландо - Орола. Издал е и книгата - сборник с мисли и афоризми с хуманитарно-философска насоченост "Обичан съм, значи съществувам", София, 2000 г. Рецензии и откъси от книгата бяха публикувани в някои столични вестници и в списанието за българите в чужбина "ЕК".

741


*** стъпки върху стъпки до водата...

742 рисуващ

Ася Мишева фотограф

пишещ

Константин Димитров рисуващ

пишещ

рисуващ

743

пишещ


*** отвсякъде шепнат ветрове лято...

744 рисуващ

Ася Мишева фотограф

пишещ

Константин Димитров рисуващ

пишещ

рисуващ

745

пишещ


Невяна Маринова

Роуз Траян

рисуващ пишещ

Всичко,което правя е създадено с обич, съвсем любителски. Да кажа, че съм на 37 и съм от Силистра е толкова безцветно, че в момента завършвам магистратура "Съвременни технологии в Детската градина и Началното училище" вече е усмихнато, а че творим с група деца за вече е съвсем различно... А любовта ми към

пишещ

фотографията...и снимането на малки чудеса...и после подредено с докосващи мисли. Къде оставих рисуването и подаряването частици от сърцето ми... Има толкова много неща, които обичам, че ми е трудно да се вместя в 2-3 снимки. С много обич от мен всеки ден!

746

Росица Траянова, позната още като Роуз Траян е родена в град Балчик преди 22 години. През 2012г., излиза дебютната й книга ‘Химера за живот’, роман, който е последван от две поетични книги ‘Шепот’ изд. Мартинели 2012 и ‘Оргазмът на една химикалка’ изд. Сиела 2013. Росица учи кино и телевизия в Арт колеж по екранни изкуства - София, след което специализира асистент режисьор в Париж. През ноември 2015г., излиза първият й неучебен

филм "Обичам те, татко", който ще вземе участие в Short film corner, на фестивала в Кан през май т. г. През гимназиалните си години, Росица е позната както в литературните, така и във философските среди, след като 2 поредни години се класира на 5то място на националния кръг на олимпиадата по философия. Слуша суинг, но обича и Вагнер. Чете Арагон, както и Мураками. Според нея, екзистенциализмът доказва всичко.

747


Докато падах, заседнах в гърлото ти в леглото ти, в безсънието, заседнах на безименния ти пръст, в стрелките на гърдите ти, в междуребрието отляво и там заседнах, заседнах във времето, а някой каза, че не спирало, а само как е спряло В лявата ти камера заседнахУлица без изход. Вече не падам.

748 рисуващ

Невяна Маринова фотограф

пишещ

рисуващ

Роуз Траян пишещ

рисуващ

749

пишещ


Баба ми ми казваше, че мястото на жената е до семейното огнище, но не ми каза как се гасят пожари, най-вече тези във мене, които изгарят албуми, спални, къщи, години. И как се чисти пепел от настояще. Сега ми плете чорапи а ти топлиш ръцете ми и душата, защото настивала твърде лесно, а зимно време, бавно се лекуват душевни настинки.

750 рисуващ

Невяна Маринова фотограф

пишещ

рисуващ

Роуз Траян пишещ

рисуващ

751

пишещ


Винаги убива по един и същи начин. Всеки път ходи боса, на пръсти в гърдите ти, изпива последната ти глътка въздух с целувка. И мислиш,че си в рая. Винаги убийството й става тихо.

752 рисуващ

Невяна Маринова фотограф

пишещ

рисуващ

Роуз Траян пишещ

рисуващ

753

пишещ


Симеон Аспарухов

Симеон Аспарухов

рисуващ пишещ

Казвам се Симеон Аспарухов. Живея в столицата, избрал съм си високо място за да наблюдавам как диша града в различните моменти от деня и нощта. Вдъхновявам се да пиша кратки хумористични истории,

пишещ

както и поезия. Често пъти образите, които запечатвам, са причина за появата на текстовете ми. Действителни образи, познати, може и съвсем далечни, понякога фикция. Пиша от няколко години, винаги тук и

754

сега, никога нарочно, умишлено или планувано. Пиша на един дъх, сред природата, у дома, на улицата, където се случи. Изучавал съм психология, занимавал съм се с психодрама, участвал съм в арт-терапии. Голямото ми влечение е литературата във всичките и проявления. В момента съм

курсист в Творческа академия „Валери Петров”, направление: Поезия. Пътувам, снимам докато пътувам, пиша докато снимам, понякога и рисувам, за да си отпочивам, понякога нищо не правя. Само си мисля.

755


ПЕТНО Изпод вежди натам все поглеждам, на масата поставих чук и пирони. Движи се стаята - пренареждам. Така дълго, като опашка с купони. Вторачен в петно на стената безлична, по-бяла от сняг, без лице-утопична. Къде отиде картината? Щях да я сложа. Видях, някой разпъна там моята кожа. Доверих се! Петното не мога да скрия. Нека пречи ми, не ще се убия! Ще живея с вината в нощи и дни. Погледни! Пробивам стената сега. Погледни! И няма картина. Не използвах чук и пирони. Обещах си причини с тревоги милиони. Трите - стените, които не виждах до днес, предизвикаха в мен нов интерес. Седнах в средата. Заклех се. Заплаках. Отървах се от всяка гротескна заплаха. Осъзнах, че ние в квадрати живеем. И петното да трием, пак тялото тлее. Картината закачих: угодих си все пак. С един пирон само. Нека виси на стената. И нека да е обреченост. Като нещастлив брак. Питам се само: Какво правя тук, на Земята? Симеон Аспарухов, 13.04.2016

756 рисуващ

Симеон Аспарухов фотограф

пишещ

Симеон Аспарухов

рисуващ

пишещ

рисуващ

757

пишещ


ТАЙНА Без цветовете си мога. И без мечти да оставам. Да скитам в късните доби, след изгрева да си лягам. Най-трудното да опитвамда подминавам познати, по обед пиян да залитам, сам да си шия крилата. Да не казвам какво мисля, да се преструвам на друг, излишно да се потискам, да не присъствам дори тук. Без любов също мога. Не да разисквам проблеми. И гол да остана - пак мога. Да плюя на всички промени. Без чадър под дъжда да стоя. Без пояс в морето да съм. С рана в сърцето да построя, път от миражи - фалшив сън. В лъжи мога да се оплитам. Да отегча някой. Да досадя! Да рисувам, пея и да отлитам. Винаги знам как да простя. Забравям как ме обиждат, как понасям жила и камшици, гледам как само прииждат, на ята - свободните птици... Да понеса всичко - мога и знам. Научих се тайните да заривам. Но една много лична, сега ще издам. Без усмивка ли съм - значи загивам! Симеон Аспарухов, 07.04.2016

758 рисуващ

Симеон Аспарухов фотограф

пишещ

Симеон Аспарухов

рисуващ

пишещ

рисуващ

759

пишещ


ТЕЛЕФОН Помня как всеки ден методично номерът ти, номерът ти аз набирах. Телефонът бе с шайба, слушах я как стърже. Беше комично. Спомням си как тогава тренирах след всеки нейн звук, в очакване да се свържем при повторното връщане, при пукота във слушалката, при сигнала на оператора, най-накрая до твоето "Ало". Ръцете ми винаги се потяха, премислях какво първо да кажа, дращех фигури по листата, с нокти дращех и по дамаската. Цифрите пред очите ми се въртяха, от емоция в тялото, чувствах го тясно ще вдигнеш ли - не ми беше ясно. Страховете да не те чуя, за секунди растяха. И винаги, винаги, винаги

760 рисуващ

Симеон Аспарухов фотограф

пишещ

ти стоеше отсреща, подаряваше ми красивите мигове, даваше ми толкова много надежда. Номера ти знам наизуст единствено, след изминали много години, посрещахме нови, изпращахме стари роднини, и ако сега видя те и ти ме подминеш, ще посадиш мисли у мене, убийствени. Ще се върна в къщи, при стария телефон, дори няма да се намръщя, а ще набера номера ти, пребит от презрение с въздишка, с единствен стон, ще умра за съвсем кратко, за да събудя в себе си наново старите опасения... Симеон Аспарухов, 17.04.2016

Симеон Аспарухов

рисуващ

пишещ

рисуващ

761

пишещ


КАК Как е възможно? Да обичам жената, дето изслуша за всички останали! Как е възможно? Да я чакам по късно, да съм силно тревожен, дали не е с всички останали? Как е възможно? Това е тревожно! Да обичам жената, която някъде е останала... Дали е възможно да съм разтревожен, когато никой не е останал, а само тя крачи към мене... Как? И е възможно, И е тревожно, но носи се тя, в рокля облечена, тревогата от мен вече е свлечена Целувам я некадърно, и пак... Питам се: Как да е възможно щом знаем всеки наш цвят нима е тревожно, щом родени сме за един свят... Симеон Аспарухов, 16.04.2016

762 рисуващ

Симеон Аспарухов фотограф

пишещ

Симеон Аспарухов

рисуващ

пишещ

рисуващ

763

пишещ


Стефан Захариев

Весела Ягодова

рисуващ пишещ

Стефан Захариев, 33 г., роден съм и живея в полите на Витоша. По професия съм инженер-проектант с дългогодишен опит. Голяма част от свободното си време прекарвам в планината. Тя ме зарежда със спокойствие и сила. Желанието ми да запечатам суровата й красота ме накара преди шест години да „посегна“ към апарата. Воден от стремежа да търся и откривам красотата на мига, да дишам с пълни гърди свежия планински въздух, реших да

пишещ

променя посоката на живота си и в момента се обучавам за планински водач. Зимата е любимият ми сезон. Вдъхновяват ме извивките и формите на снега и отблясъците на слънцето по снежната повърхност. Като художник, който рисува по бялото платно, стъпвайки, превръщам пейзажа в картина. Все още нямам собствен сайт (не очаквайте да създам поредната страница във facebook с разширение „photography”).

764

Казвам се Весела Генкова, но повечето хора ме познават като Весела Ягодова. Писала съм за ЕДНО, Лайт, 360. Но никога не съм публикувала поезия. Преди поддържах блог, но го изоставих. Наскоро си направих страничка във фейсбук (Веселата Ягодова страничка) с надеждата нещата, които пиша, да достигнат до повече хора. Приятели често са ме питали защо не издам книга, но книгата на хартия ми се стру-

ва някак "претенциозна". Не е за мен. Всъщност, вие сте успели да осъществите една от идеите ми - исках да "сглобя" интернет книга с нещата, които пиша и нещата, които приятелят ми снима. Казва се Стефан Захариев, обучава се за планински водач и снима...планини :) Любимият му сезон е зимата. Често пиша стихове или текстове към неговите снимки.

765


Наши са прашните пътища наши са прашните пътища наши са дългите дни макове милват очите ни нашите тъжни очи тичат на воля конете ни бясно препускат вълни майски солени разюздани сините наши сълзи винаги някъде продължава Пътят и дъжд там вали

766 рисуващ

Стефан Захариев фотограф

пишещ

Весела Ягодова

рисуващ

пишещ

рисуващ

767

пишещ


Няма никой в планината Няма никой в планината Тук сме само аз и ти Скреж покрива долината Пътят ни напред блести Няма стъпки Няма думи Само чиста тишина Само обич по между ни Синьо Утро Свобода Знам че те са там и чувам звънките им гласове Чувствам как вървят нагоре Към сияйното небе

Всеки има свое слънце Всеки гони своя път Нека някой да ги пази Докато го извървят Няма никой в планината Тук сме само аз и ти В сребърната си премяна Цялата за нас блести

768 рисуващ

Стефан Захариев фотограф

пишещ

Весела Ягодова

рисуващ

пишещ

рисуващ

769

пишещ


Зимата е най-тихият сезон в годината Понякога ми става много студено сред хората Тогава ледът под краката ми, в който шиповете на „котките“ дълбаят тленни отпечатъци, ме топли И студеното зимно слънце И студеното зимно слънце ! Скалите надвесени - пазители на времето, в чиито дълбини завинаги потъват нашите въздишки Езерата - засипани със сняг Мълчат реките Мъглите като вълчи глутници - невидими, неуловими, но опасни - витаят и с ветровете вият Зимата е най-тихият сезон в годината Мълчанието й ме обзема Понякога ми става много студено сред хората, тогава тръгвам из горите - да се стопля

770 рисуващ

Стефан Захариев фотограф

пишещ

Весела Ягодова

рисуващ

пишещ

рисуващ

771

пишещ


Пътят към върха Пътят към върха е мълчаливо поклонение. Вървя в гробовна тишина, пронизвана единствено от пулса на сърцето ми и вятъра. Пътят към върха е тъжно самопризнание. За всичко, което сме изгубили или спечелили, за непрестанната борба, наречена Живот. Напред няма стъпки. Обръщам се назад и виждам себе си – волна душа, окрилена от мечти за бъдещето. Днес няма мечти, има само спомени. По пътя към върха е много тихо: заслушвам се в мислите си, в неизпетите песни, в шепота на душата си - самотна изгубена тъжна душа. Продължавам да питам, да задавам въпроси, да търся отговори. Но бездънен е кладенецът на познанието. Въздигайки се към върховете, ние всъщност се приземяваме. Научаваме нови и важни неща за себе си, за хората и за света, който сме сътворили. Неща, които няма как да видим или осъзнаем, когато сме тук, "долу". Заставайки на някой връх с лице към небето, се доближаваме до абсолютните стойности на свободата - когато всичко, което имаме, е себе си. Планината има една коварна способност – да увлича човек с красотата си. Онези, които тепърва навлизат в недрата й, изпитват опиянение от тази неземна красота и имат чувството, че не вървят, а летят. Ала годините тежат – не на краката, а на сърцето. За които планината е стара познайница, те не изкачват и не покоряват нищо, те не отиват никъде. Планината е техния път, път, който минава през сърцето. …И аз изкачвах и изкачвах върховете, за да търся отговорите на толкова въпроси, които можех да намеря само там. Докато не останаха върхове за изкачване, докато не останаха въпроси за задаване и гатанки за отгатване, докато пред мен не се изправи безкрайна –пропаст, бездна. Дългите, безкрайни часове на вървеж в тишина, самота, размисъл, ме накараха да се отвърна от хората; аз съм отшелник в своя собствен свят. Хората не ме разбират и аз не разбирам хората. Бях толкова дълго време в планината, че сега самата аз съм планина. Горда и студена. Сърцето ми е от камък, очите ми са езера. Не идвайте там и повече не ме търсете. Аз съм повече дух, отколкото тяло. Намерих своята истина и повече не ми е нужно.

772 рисуващ

Стефан Захариев фотограф

пишещ

Весела Ягодова

рисуващ

пишещ

рисуващ

773

пишещ

Profile for Olesya Nikolova

Manu propria photography  

Project in which works of contemporary poets and writers are combined with works of artists and photographers, as the online book.

Manu propria photography  

Project in which works of contemporary poets and writers are combined with works of artists and photographers, as the online book.

Advertisement