Page 1


Георги Ружев

Георги Ружев

рисуващ рисуващ

Георги Ружев е една от най-забележителните фигури на българската културна сцена още от 1990- те години, той е не само фотограф, известен от ранните си работи с това, което по-късно се определя като концептуална фотография у нас. Той е не само художник, участник в едни от най-престижните международни изложби на съвременно изкуство. Той е и един от първите VJ–и в България, не само колекционер и „енциклопедист“ на съвременната музика, но и неин създател, изпълнител и интерпретатор (кой не помни групата „Попарата на бухала“?), един от малкото останали пънкари и анархисти сред нас.

пишещ пишещ

Жоро Ружев е харизматичен герой на купони, партита, срещи и сбирки, концерти и изложби, пленери и множество креативни забави на различни поколения тук и в други страни по света. Един негов колега го определи като пост-медиен артист отпреди съществуването на пост-медията като понятие. На него, като на никой друг, му отива определението „свободен художник“. Разнообразието и експерименталната смелост на работите му трудно се поддават на характеристика.

фотография, дигитален колаж, инсталация, лентикуларен печат, видео и звук. В експозицията се срещат различните му инкарнации, интереси, послания, цитати от „високите“ и „поп медийните“ древни и нови култури. Представените творби са от различни години, някои са „възстановени“ за тази експозиция. Тя е авторо-центрична, назована от самия него „Пантеон“. В специално написан текст-стейтмънт Георги Ружев поясни връзката си с това понятие или, ако искате, институция:

И все пак Георги Ружев прави самостоятелна изложба, наблягаща на визуалните изразни средства – сложна мозайка от

В Древна Гърция това e храм на всички богове. След Древния Рим е и храм за заслужили личности. Отъждествяване със съвременници, предшественици – визуално известни на всички. Като абстрактен

2

хуманизъм, отъждествяван с братството на хората независимо от тяхното социално положение, независимо че не знаем какво е именно човекът и какви трябва да бъдат хуманните измерения на неговото съществуване. Божеството може да е декаданс – а какво става с героите? В най-добрия случай – паметник… и то, в повечето случаи, грозен. Новата съвест проповядва да пропагандираш себе си и да обичаш себе си, а аз съм частен случай – приличам на всеки бог и на всеки идол. Жоро Ружев. София, 12. 05. 2016

3


4 рисуващ

Георги Ружев рисуващ

пишещ

рисуващ

Георги Ружев

пишещ

рисуващ

5

пишещ


6 рисуващ

Георги Ружев рисуващ

пишещ

рисуващ

Георги Ружев

пишещ

рисуващ

7

пишещ


8 рисуващ

Георги Ружев рисуващ

пишещ

рисуващ

Георги Ружев

пишещ

рисуващ

9

пишещ


10рисуващ

Георги Ружев рисуващ

пишещ

рисуващ

Георги Ружев

пишещ

рисуващ

11

пишещ


Благовеста Желязкова

Мария П. Георгиева

рисуващ рисуващ

Казвам се Благовеста Желязкова. Родена съм на 9 април 1985 г. в Сливен. През 2004 г. завърших „Иконопис” в Средно специално художествено училище за приложни изкуства „Димитър Добрович”, Сливен. През 2011 завърших НХА специалност „Стенопис”. През 2015 г. получих образователната и научна степен „Доктор“ в НХА с темата „Графитите в България последните години на XX и началото на XXI век“ За мен процесът на създаване на изкуство е да потънеш

пишещ пишещ

в магията на определена мисъл, чувство и идея изразени с линия, форма и цвят. Имам участие в групови изложби в София, Пловдив, Сливен, Ямбол, Одрин и други. 2013 - Награда на НХА и Експресбанк "Cite international Des Art Paris 2015 - Съавтор на кураторския проект „Фрагменти“, реализиран в галерия „Май“ в град Сливен. 2016 – 2017 – Участие в международно триенале на акварела “Духът на акварела”

12

Мария П. Георгиева е родена през 1979 г. Родом е от с. Йоаким Груево. Завършила е Славянска филология, Книгознание и Бизнес администрация. През 2002 г. получава първа награда в конкурса за превод на проза от полски, чешки и сърбохърватски език, организиран от Пловдивския университет, а през 2003 г. печели първо място в конкурса за кратка проза на ErunsMagazine и LiterNet. Печелила е второ място в конкурса за поезия на Асоциациацията на независимите млади таланти и Съюза на българските писатели. Отличавана е и в

литературни конкурси на вестниците „Пловдивски университет“ и „Марица“, в конкурса „Любовен човек“. Нейни стихове са включени в антологията на българската поезия от ХХ в. - "Из века в век" (Москва, 2005), в "Антология на младите български поети" (2007; 2008), в антологията на българската женска любовна лирика "Само за теб" (2009), в алманаха „Културна палитра“ (2012) и други. Освен стихове, публикува преводи на философска литература от полски език, както и поезия за деца. Живее и работи в град Пловдив.

13


Бостан Луната – напращяла юлска диня – аха да се разпука, да ни покапе сочна тишина и аз решавам да си тръгна. Разбери ме! Не мога да допусна да ме покорят! Ще ме проклинат инак всички жаби, че съм отнела техния последен шанс да се превърнат в принцове – красиви, млади – като със теб, единствен, засадила съм бостан.

Candy, 60 х 90 см, от серията "Феникс" - 2016 г

14рисуващ

Благовеста Желязкова рисуващ

пишещ

Мария П. Георгиева

рисуващ

пишещ

рисуващ

15

пишещ


Do you love me?, 90 х 90 см, от серията "Феникс" - 2016 г

Любов Тревите шумят полудели, от гъдел извиващи гръб, сокове жизнени слели на живота на тънкия ръб. Троскот протяга корени неми, семето хвърля без път. Сресаните и опитомени бавно отиват на смърт. Тревите горят подивели, челата привеждат от скръб. Само ти виждаш във мене как битието превръща се в кръг.

16рисуващ

Благовеста Желязкова рисуващ

пишещ

Мария П. Георгиева

рисуващ

пишещ

рисуващ

17

пишещ


Потоп Облаци - зимни гробове с тъмни кръстове лежат по небето безредно натръшкани. Както са падали жертвите, тъй са затрупани, а Ной пак подрежда сечивата и трупите. И щом от пушките покълнат рози, а ножовете се превърнат във лози, когато се напият всичките омрази с кръвта на всички беззащитни и добри, тогава ще отвори Ной ковчега и гарван ли ще литне или гълъб?!, но ще започне пак светът да се подрежда - дъгата ще очаква, както си е кървав.

Time travaler, 60 х 90 см, от серията "Феникс" - 2016 г

18рисуващ

Благовеста Желязкова рисуващ

пишещ

Мария П. Георгиева

рисуващ

пишещ

рисуващ

19

пишещ


Ивайло Атанасов Митев

Цветелина Александрова

рисуващ рисуващ

Името ми е Ивайло Атанасов Митев. На 29 години от Варна. Отскоро се занимавам с рисуване и винаги съм харесвал портретите образи - графика. Роден съм във Варна и дълго време се лутах в търсене на вътрешния талант, който винаги е напирал, но се е боял да излезе наяве. В период от 3 години живях в Америка и там открих, че рисуването ми доставя голяма наслада.

пишещ пишещ

Започнах да се занимавам все повече и рисувах портрети за близки и приятели.Никога не съм ходил на уроци и нямам професионално образование, което предполагам се забелязва в картините ми. Най-важното за един творец е вдъхновението и тъй като винаги съм се вдъхновявал от блясъка на Холивуд, повечето от портретите ми са на любими мои актьори.

20

Цветелина Александрова е родена на 3.02.1976 г. в град Козлодуй. Живее в София, изучавала е българска и английска филология в Софийския университет. Определя се като майка, съпруга, пишещ човек, любопитна и търсеща натура, заредена с неизчерпаем оптимизъм и вяра в доброто. Има публикувани разкази в „Алманах българска проза 2015 г.“, в сборника „13 черни котки“, както и в литературни сайтове. Наскоро излезе и първият й роман - „Сеизмичен роман“. „СЕИЗМИЧЕН РОМАН” разказва историята на работеща млада жена с успешна кариера и семейство. След внезапен ин-

цидент Александра се озовава в болница за спешна помощ, принудена да прекара дълги и мъчителни дни в болничното легло, заобиколена от страдание и болка. Наред с драмата на Александра пред очите ни се завихрят много други истории. Пациентите от стая 8 страдат, борят се, крепят се един за друг и се надяват. Историята препуска задъхано, трескаво, през бездните на отчаянието и неверието, през съдби, срещи и раздели, между сеизмичните върхове и спадове на волята за живот, озарена от светлия полъх на надеждата, вдъхновена от една изневиделица избухнала, съвсем неуместна и може би неслучена любов.

21


За живота

- Няма смисъл... Отиде си... - гласът му прозвуча гъгниво зад маската.

Бавно постави лопатките на дефибрилатора на местата им. Ръцете му още инстинктивно се свиваха и отпускаха в ритъма на електрошоковата реанимация.

Очите му – сухи и зачервени се взираха в момчето на операционната маса. Бе

започнало вече да възмъжава – упорити твърди косъмчета набождаха сред мъха по бузите. Бяха поникнали и по гърдите – набързо ги обръснаха преди операцията. Трябваше да се действа бързо. Действаха светкавично – както винаги. Схемата, гладко смазана през годините, работеше безотказно. Телефонът до нощното му шкафче иззвъня с тревожния сигнал за спешно повикване. Скочи и с още затворени очи нахлузи дънки и риза, плисна шепа вода на очите и се затича към болницата.

Живееше в съседната пряка. Някога настояваше за именно тази къща, за да бъде

близо. Да бъде на крачка от мисията си. Жена му тихо, но упорито протестираше. Монотонно и плачливо повтаряше по няколко пъти на ден: „Не можеш да се дистанцираш. Женен си за тая болница. Ако се и нанесем там – край с нас.“ И все пак се предаде. Кротко стегна багажа. Обзаведе новия дом – докторския кабинет, хола, трапезарията. Неуморно сновеше и подреждаше.

И все с оня тих укор в очите. Когато нощем

ги събуждаше дразнещият звън на спешното повикване, не казваше нищо. Само го поглеждаше обвинително и се обръщаше на другата страна. Когато я оставяше сама в операта по средата на действието, на училищни изяви на децата, на официални вечери... Нищо не казваше. Но укорът в очите ѝ растеше и се сгъстяваше. И в един момент ласкавата синева отстъпи на ядно, буреносно, заплашващо да прелее море. На пълнолетието на дъщеря им той се появи в ресторанта когато жена му изпращаше последните гости. И морето преля. Същата вечер се прибра сам в уютно подредената им от нея малка къща. И сам си остана. Но все усещаше тези преливащи от укор очи да се взират в него от всяко цветче на теракота с ръчно изрисувани теменужки в банята.

Очите на момчето също бяха сини. Нямаше в тях укор. Само ужас от болката и

недоумение, че точно с него се случва това. Така гледаше и дъщеря му, когато се изгори на печката. Детският свят не вярва, че може да му се случи зло. Няма как да вярваш в нещо, което не си познал. Дъщеря му изпищя високо и го погледна обидено и неразбиращо. Той – Големият, Таткото бе допуснал това. Ядните сълзи моментално бяха заменени от благодарни целувки, след като я превърза и облекчи болката. Настани се върху коленете му и го прегърна силно с двете си малки ръчички. Простичък е детският свят – не съди и не укорява – чувства само... ***

22рисуващ

Ивайло Митев рисуващ

пишещ

Цветелина Александрова рисуващ

пишещ

рисуващ

23

пишещ


- Няма смисъл... Отиде си – с усилие опъна ръцете си, опаковани грижливо в бели

ръкавици. Ръцете с дълги, изящни и гъвкави пръсти, които една възрастна жена бе нарекла „златни“ и ги бе целунала, въпреки съпротивата му. Успя да спаси живота на сина ѝ - млад баща на семейство. Това беше една от първите му операции – много тежка и според професора му „невъзможна“ аневризма на аортата, но с младежки плам се хвърли самоотвержено в битката за живота. Надеждата в очите на майката запали неговата вяра в успеха. А след малко ще трябва да се изправи пред очите на друга майка. Нейната надежда щеше да застреля от упор. Без думи. Мълчаливо да преглътне стихийната вълна животинска мъка, преди доброто ѝ възпитание да я глазира с презрение.

„Ти – Големият лекар, Професорът, Ти... Ти не успя... Детето ми ... Дай си ми детето!“

Всеки реагираше различно на мъката. Полудели от болка жени се бяха нахвърляли

върху него с юмруци. Някои изпищяваха силно и побягваха. Една го нарече убиец, а се беше борил с часове за живота на детето ѝ. Пред мъката всички сме равни, а достойнството от друга планета. И все пак не една го изслуша търпеливо, гледаше го в очите, протягаше изпотена ръка да се ръкува, благодареше: - Докторе! Знам, че сте направили всичко възможно! – и си тръгваше със сведена глава. ***

Отпусна ръцете си – уморени и безполезни.

- Няма смисъл... Отиде си.

Тежката тишина гнетеше слепоочията му. Луминисцентната светлина дразнещо блестеше в очите му. Хората от екипа му стояха с наведени глави около масата, без да помръдват, като че изпълняваха ритуал. Една младичка сестра не издържа, изхлипа силно и побягна навън. При това обърна табличката с инструменти. Дрънченето на метала по теракота го сепна.

- Професоре! – прокашля се вторият хирург.

- Да-да, знам – прекъсна го рязко.

Да обяви часа на смъртта. И тази чест се падаше на него. Преглътна сухо. Притисна с изморените си пръсти възпалените слепоочия, пулсиращи трескаво.

- Шансовете бяха почти нулеви, Професоре... Друг нямаше и да...

- Да. Да. Знам, приятелю – кимна с глава. Старият боен другар – през какво ли не бяха

минали. Борбата за човешкия живот – тежка и неравна. Често възнаградена единствено с укор. Погледна часовника на стената. Бездушен свидетел на ежедневните му битки, прецизно изпълняваше своето дело – да отмерва с точност до секундата човешкия дъх.

- Час на смъртта – двадесет и три часа, петдесет и девет минути – извести с равен

студен глас.

24рисуващ

Ивайло Митев рисуващ

пишещ

Цветелина Александрова рисуващ

пишещ

рисуващ

25

пишещ


***

Умората го връхлетя изведнъж като вълна. Докато се разсъбличаше в банята, му се

зави свят и се прихвана за мивката. Изведнъж извика стреснат. От огледалото го гледаше отчаян старец, с когото отказваше да се идентифицира. Едното му око силно и болезнено пулсираше. „Очният нерв“ – преумора – констатира механично. Така и не свикна да губи човешки животи, поверени в ръцете му. Бавно и методично миеше ръцете си – ръцете, които тази вечер не помогнаха. След като се преоблече, все така бавно пое за вкъщи – това вкъщи, в което никой не го чакаше. Освен теменужките в банята.

Докато отключваше вратата, му се стори че чува странен звук – нещо като... хъхрене при

предсмъртна агония... Поклати глава и въздъхна примирено. „Няма смисъл. Отиде си. Ти направи всичко възможно, старче – трябва да поспиш.“ Прекрачи прага, но малко преди да затвори вратата пак чу същия звук. Дръпна ключа и решително излезе. Някъде наблизо беше. Някой наблизо. Включи фенерчето на телефона си и трескаво заоглежда наоколо. Познатите дървета по улицата, току-що облекли пролетните си одежди. Липите – напъпили вече, издаваха деликатен намек за бъдещ аромат – тези дни щяха да го пуснат на талази, а минувачите да забавят крачка, за да го вдъхват. Но къде...

Вече почти се беше отказал, решил че изтощеното му съзнание му поднася поредното

мъчение. И изведнъж я видя – една черна купчина, срината до кошчето за боклук, която съвсем леко помръдваше. С един скок се озова до нея, освети я с фенерчето. Опита се да намери пулс, но беше толкова слаб, че веднага му стана ясно – отиваше си. Лицето ѝ беше посиняло, беше си глътнала езика. Челото й беше обилно покрито със ситни капчици пот. Извади езика ѝ, положи я да легне на земята, бавно започна да ѝ прави лек сърдечен масаж, докато в същото време набираше добре познатия номер. Повдигна главата ѝ, докосна с устни нейните, вдиша. Устните ѝ бяха побелели и ледено-студени, но след изкуственото дишане му се стори, че усеща леко затопляне. Бързо и делово обясни на дежурните медици от болницата:

- Младо момиче. Намален тургор, силно дехидратирана, цианоза. Вероятно е опитала

да се отрови с лекарства, много слаб пулс. Необходима е незабавна детоксикация. За прочистване на стомах, да се подготвят лаборанти за вземане на проби... Напълно забравил умората, трескаво даваше нареждания, качи се в линейката, за да ръководи лично действията на екипа, без да обръща внимание на уверенията им, че ще се справят и увещанията поне малко да поспи.

26рисуващ

Ивайло Митев рисуващ

пишещ

Уверено стиснал ръце в юмруци, беше готов за поредната си битка. За живота.

Цветелина Александрова рисуващ

пишещ

рисуващ

27

пишещ


Ив Георгиева а.к.а. Eveline Fury

Rh - Резус фактор отрицателен

рисуващ рисуващ

Ив Георгиева а.к.а. Eveline Fury е родена на 26 Април 1987г. в гр. Бургас Още от ранна детска възраст е запленена от изобразителното изкуство и идеята за смесването на различни цветове. В първите си по съзнателни желания родителите я записват в школа по изобразително изкуство. От там научава някои от основите за цветовете и любовта и към изобразителното изкуство се засилва още повече. От там се мести в друга школа за Батик. Там са и първите й две участия в изложби „Дора Габе“ и изложба на талантите от школата в Младежки дом гр. Бургас. Завършва средно специално образование в „Св. Св. Кирил и Методий“ – с хуманитарно естетически профил гр. Бургас, с профил изобразително изкуство и френски език. Висшето си образование (бакалавърска и магистърска степен) е завършила в БСУ във факултета по хуманитарни дейности. Живописта и илюстрациите са нейната страст, но не се ограничава само там. Развива се в областта на графичния дизайн, digital art, изработка на различни видове шалове, чаши и други крафт изделия. Не обича да се вписва в рамките и продължава да учи нови и нови неща. Съавтор е на комикс проект „Парокалипсис“, към който е и художник и с този про-

пишещ пишещ

ект взема участие в „Първа Национална Изложба на Българския Комикс“ (2012). Има илюстрации в книга игра „Карибски вълни 2“. Множество участия в различни изложби из страната като: "MIXED UP 2" - Изложба за модерни изкуства гр. Бургас (2014), “"MIXED UP 3" – гр. Бургас(2015), Комикс Изложба - БУРГАС И ПРИЯТЕЛИ "COMICS UNIVERSE", международни участия в конкурси като „Европейските арт награди“ през 2015 и пролет 2016. През лятото на 2016 в гр. София реализира първата си самостоятелна изложба с име "Някъде из космоса". Занимава се с изработка на корици за сингли и албуми на музикални артисти от рода на Allan Zax и Hymera. Особено е вдъхновена от идеята за космоса и доста от платната и акварелните й творби са с такава насоченост. Определя собствения си стил като импресионизъм наситен с много цветове. Не се ограничава в дадени размери и обича да експериментира с цветовете. Има много фен-артове от популярни игри, които са публикувани в различни сайтове и официални game страници из мрежата на Facebook. Нейни творби има в Норвегия, Германия, и др. страни. „

28

Събирай думите в шепи потапяй ги във вода и когато някоя изписка, тогава я хвърли отвисоко! Нека пада тежко, запъхтяно и с крясък, че й се живее! Ако оживее – струвало си е! „

29


Чисто хипотетично вятърът довя бележка изписана с тъга, в нея се молеше за помощ. Ягодите на съседката били обрани. Чисто хипотетично отидох да разследвам кой го е напрвил. Чисто хипотетично се оказа малко сираче, което освен супа, хляб и боб, никога не бе яло такива интересни неща, които растат от земята. Чисто хипотетично тя го осинови, но и чисто хипотетично то избяга, защото не беше свикнало някой да се грижи за него, а и чисто хипотетично му липсваше свободата. Тя чисто хипотетично се надяваше някой ден да й каже мамо, но то чисто хипотетично я наричаше: „лельо”. Често и хипотетично то се сеща за нея, като за странната жена, която искаше да го къпе, да го накара да носи чисти дрехи и да го промени. Чисто хипотетично то живее някъде по света и прави сладко от ягоди. Подслажда си с него всеки сладък момент. Първа целувка – сладко от ягоди, тичане бос сладко от ягоди, мокър под дъжда - сладко от ягоди. И чисто хипотетично всеки един специален момент е ознаменуван с мармалад от праскови. Единствено праскови никога не открадна! Специалните моменти не се крадат.... Това беше теорията му чисто хипотетично........

30рисуващ

Ив Георгиева а.к.а. Eveline Fury рисуващ

пишещ

Rh - Резус фактор отрицателен рисуващ

пишещ

рисуващ

31

пишещ


„Там, където попаднах, продаваха на безценица разговори, изтрити от съдържание. По витрините висяха безплатни съвети, а, изпразнени от комплекси, чували, лъскаха усмивките си. По улиците паветата се караха и постепенно се отдалечаваха, а в разстоянията между тях дами губеха токчетата си. Тази приказка ми харесваше поради истиността на обстоятелствата. В голямото съсредоточие на материалния свят, обвинените във фетишизъм мълчаха, а предметите говореха. Всяка неделя откачалките си купуваха любов, а до понеделник я отравяха. На лампите това им се нравеше. Долната им челюст увисваше при вида на трупчетата, а жужащите им слънчеви езици се нажежаваха до алено. Пъстроцветни пеперуди, с навити до край пружини, летяха насам-натам и поскърцваха. Кръц, кръц вървяха часовниците и показваха 12. В този момент биеха камбаните за обяд.”

32рисуващ

Ив Георгиева а.к.а. Eveline Fury рисуващ

пишещ

Rh - Резус фактор отрицателен рисуващ

пишещ

рисуващ

33

пишещ


Касида и нейното раждане Преди много, много години, когато хората живеели в мрак и не можели да говорят, на земята се родило чудато дърво. В началото то било мъничко и слабичко, но се различавало от другите дървета с яркозеления си цвят, а нощем на лунна светлина сияело. Минали години, дървото израснало голямо и се покрило с малки сребристи шушулки. Всички се чудели, какво е това дърво и дали шушулките стават за ядене, но никой дори и животните не смеели да се доближат до него. Сребърните шушулки ставали все по-големи и големи, докато един ден не се разпукали. От тях за учудване на всички, които били близо до дървото в този момент, не паднали плодове или семенца, а малки мастилени капки. Капките в момента, в който докосвали земята се превръщали в думички и бързо, бързо побягвали, коя на север, коя на юг или запад, коя на изток. Не след дълго по дървото не останала и една шушулка, а хората по цялата земя, започнали да говорят. Разбира се думичките, както и хората се разделили на лоши и хубави и не след дълго всички вече разговаяли без спир, а за дървото вече никой не се и сещал. Останало самотно на върха, на един хълм, то светело нощем, а през деня слушало речта на хората и било доволно, че именно неговите капки са причината за тази реч. Един ден на дървото му станало самотно и тъжно, защото никой не искал, нито да го погледне, нито да поседне под него, тъй като било с голи клони. Заплакало от самота. Плакало дни наред. Накрая се уморило и заспало. Когато се събудило, видяло, че върху голите му клони се е образувало кехлибарена капка. Учудило се, що за чудо е това и започнало да я пази и наблюдава. Капката растяла, ставала се по-голяма и дървото забелязало, че в нея има нещо. Една ранна утрин, когато слънцето изгрявало и с първите си лъчи се закачило с капката, тя се откъснала от клона на дървото и паднала на земята. За учудване на дървото от нея изскочило малко момиченце, с чипо носле, рижави, къдрави коси и зелена рокличка. – Здравей – казало дървото-ти какво си? – Не знам – казало момиченцето,- а ти какво си? – Аз съм дърво. – А аз съм? – учудило се момиченцето. – Ти си малко момиченце, вълшебница и ИМЕ – чул се някакъв странен глас. Обърнало се момиченцето и видяло странно старче с дълга, бяла брада до земята, със зелена шапка, малко бастунче и големи червени обувки. – Име? – изненадала се тя. – Име – казало човечето, – преди време дървото раждаше думички, но те избягаха от него, то се почувства самотно и пожела да си има компания, затова се появи ти, неговото малко вълшебство на име Касида. – Казвам се Касида? – зарадвало се момиченцето, значи съм красиво име. – И можеш да правиш вълшебства, да пътуваш във времето и по света – казало старчето. За съжаление не можеш да останеш тук при дървото, защото децата имат нужда от теб. – Не разбирам – казала Касида – какви деца, та аз току що се появих на бял свят, аз дори на себе си немога да помогна. – Работата е там, че когато от дървото се родиха думичките и хората проговориха не всички приеха само хубавите думи, между тях успяха да се настанят и лошите. И колкото повече хората порастват, толкова повече надделяват лошите думички. Аз чух молбата на дървото и му помогнах да се родиш, за да успееш да помогеш на добрите думи, като напомняш на големите, че са били деца. – Ами аз – попитало дървото – пак ли ще остана само? – Не, Касида винаги ще се връща при теб, защото ти си нейната подкрепа. – А как да помагам, попитала Касида? – Ще разбереш – казало човечето – важното е никога да не забравяш две неща, големите не могат да те видят, а малките винаги ще ти вярват, затова внимавай много. Обърнало се момичето към дървото, прегърнало ствола му, целунало странното човече и тръгнало на път.

34рисуващ

Ив Георгиева а.к.а. Eveline Fury рисуващ

пишещ

Rh - Резус фактор отрицателен рисуващ

пишещ

рисуващ

35

пишещ


36рисуващ

пишещ

рисуващ

37

пишещ


Кристина Симеонова

Александър Христов

рисуващ пишещ

Кристина Симеонова учи „Компютърна химия“ в СУ „Св. Климент Охридски“. Членувала е в клуба по фотография към СУ „Емилиян Станев“ – гр. В. Търново. Участ-

пишещ

вала е в изложби. Снимала е литературни четения, изложби и др. събития. Била е част от екипа, създал и популяризирал страницата „People of Veliko Tarnovo“.

38

Александър Христов е завършил „Българска филология“ във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. В момента следва магистратура „Литература и култура“ в същия университет. През 2014 г. е сред лауреатите на Националния младежки конкурс за поезия „Веселин Ханчев“, а през 2016 г. е сред отличените в направление „Белетристика“

на Националния студентски литературен конкурс „Боян Пенев“. Носител е на наградата на Академичния съвет на ВТУ (2015 г.). Част e от литературно-дискусионния клуб „Емилиян Станев“. Участва в научни конференции. Има публикации в Liternet, „Кръстопът“, „Литературен вестник“ и др.

39


Реквизитна биография Местя пешки от спомени по дъската на безсънието – преповтарят се реплики и ходове на мислите – бели полета и думи: подреждам ги – създават ме.

40рисуващ

Кристина Симеонова фотограф

пишещ

Александър Христов

рисуващ

пишещ

рисуващ

41

пишещ


Ръка „... една ръка, ако имах...“ Б. Хр. В театъра от спомени ръката се протяга от реквизитната биография към ненаписаните стихове. Побелява миналото. В антракта погребва напразните монолози. Ако ръката смъкне завесата: остават само живите думи върху листите.

42рисуващ

Кристина Симеонова фотограф

пишещ

Александър Христов

рисуващ

пишещ

рисуващ

43

пишещ


Красимира Василева

Пламен Дилов

рисуващ пишещ

Красимира Василева е завършила право в СУ ”Св.Кл.Охридски”и магистърска програма „Право на ЕС” в същия университет. Придобива следдипломна квалификация „Фотография” във Факултета по журналистика и масови комуникации на СУ ”Св. Кл.Охридски”. Практикуващ юрист е, но се занимава активно с фотография повече от 10 години. Носител е на множество награди, сред които бронзов медал в категория „Монохромна фотография” в трети международен фотографски салон Варна 2009, първо място на Фотомания 2012, сребърен медал в категория „Портрет” на ежегодния конкурс на Фото Академика 2016, сребърен медал в категория „Портрет” на PRIX DE LA PHOTOGRAPHIE PARIS (PX3) 2016, първо място в категория „Документал-

пишещ

ни истории и фотоесета от България” на БГ ПРЕС ФОТО 2016, специална награда за хуманистична фотография, учредена на името на „Шаварш Артин” на БГ ПРЕС ФОТО 2016 и др. Завладяна от непринудения свят на децата, голяма част от нейното творчество е посветено именно на тях, както през призмата на социалната фотография, така и на арт фотографията. Все по-често обаче търси израз на житейската несправедливост, горчивина или някаква различност чрез това изкуство, защото вярва, че фотографията може да бъде не само източник на информация. Тя може да бъде способ за въздействие, който освен да повлиява персоналното отношение, притежава заряд да променя човешки съдби.

44

Творчеството и аз... Творчеството е карма, която тегли душата на всеки човек. Човек притежава това богатство от цветни емоции, дори цветовете да са тъжни, те умеят да балансират илюстрациите с думи на белите листи. Творчеството и аз - в литературата и в поезитя главни герои са чувствата, следват ги емоциите, ах тези танци с вибрации на жестове и описания, в стихове родени... Разказват те за всичко около нас. Тук би се намесила и друга движеща роля, именно екзистенцията, следователно корените са дълбоко впити в земята, клоните се поклащат неумолимо, докосвайки сетивата на една човешка душа, в съдба и карма, да бъде това ЧОВЕК. Поезията и аз - динамично и игриво, тан-

цуват сюжети за любов, чувства, тъга, болка, плач, самота. Поезията и аз, дали не е скромност на душата, но богата. Ще оставя празни точки за читателите..., нека те да са следващите писатели... Така накратко се представям, аз Пламен Дилов Пламен Пламенов Дилов, роден съм в град Пловдив, живея и работя в Пловдив, накратко бих описал за себе си: творческа личност, с богагата душа, обичам нещата, когато се случват в момент, в който трябва да се случат. Започнах да пиша кратки "обикновени" стихове, които са във времето екзистенция, с присъствие на философията, която е художник на човешката душа. Трансформираха се стихове в дълбок екзистенциализъм, който сам за себе си е може би още "чужд" за поезията...

45


Тук светът е различен, но се разбира със слепи очи, кое е ценно – душата или самото тяло като еротика на други витрини... желания и копнежи... задоволени приключения... без срам, докато нощта е в нейната си сила да преспива деня..., но Луната тя не спи нощес... гледа всичко, от високо... всичко... а ние... от ниско, но сме нависоко, грешка...

46рисуващ

Красимира Василева фотограф

пишещ

рисуващ

Пламен Дилов пишещ

рисуващ

47

пишещ


*** Луната не спи нощес... Тя продължава да вижда от високо... Дори непрестанната тишина на отминаващите нощи, Луната не помръдва, а заспива без никой да забележи, кому му е потрябвало да я погледне, та нали тук всичко е светло, нареждат се жълтите светещи прозорци, като подредба на шах, редувани с черни пространства – там е любопитното, за което „досадната” тишина вкопчила съня на непознати съдби... спят своя сън... в едно друго измерение, различно, пречупено, но за секунди отшумява... неусетно докато спиш, съня вече не е в съзнанието... но паметта играе своята роля – да помни, забравя, понякога може и да забрави всичко... от детските години до този миг... а след него... с надеждата да започнем новото начало... Любопитно ще бъде кое е това начало за кого и защо... Нали това е смисъла.... Ново начало с кратки фрагменти... Като забележителност на исторически подвиг на човешката комедия... да изиграе отначало този спектакъл... Светлините на залата не са така силни, както небето през деня, а слънцето игриво дирижира с лъчи дневните панорами...

48рисуващ

Красимира Василева фотограф

пишещ

рисуващ

Пламен Дилов пишещ

рисуващ

49

пишещ


Ще постоя във време, в което сезоните не се сливат когато се разминават, а ще остана да погледна само едно лице...

50рисуващ

Красимира Василева фотограф

пишещ

рисуващ

Пламен Дилов пишещ

рисуващ

51

пишещ


Съдба и свобода... Бягство и полет... Птици и времена... Лица и хора... Ретроспекция и колажи... Всичко е повторение... Но усмивката не е повторение... Целувката е различна... Никога не е повторение на една любов и ти...

52рисуващ

Красимира Василева фотограф

пишещ

рисуващ

Пламен Дилов пишещ

рисуващ

53

пишещ


Из изминали репертоари... забравен край на едно начало... персонажи... разхвърлени в мислите... края на едно начало. Оставаме тук... защото сме само ние...

54рисуващ

Красимира Василева фотограф

пишещ

рисуващ

Пламен Дилов пишещ

рисуващ

55

пишещ


И аз не искам да питам... Нахално ще бъде... може би... и втурвам се под този подслон... отново да се скрия от дъжда... а хората не ги е страх с чадър в едната ръка... но хладния вятър поклаща клоните на съдбата... а дали ще се счупи някой клон, за да види света другата гримаса на съдбата... ех, тази съдба... защо нея... но нека да не спирам да вървя... и така стъпките по паважа... чуват се от други, минаващи лица... наведени лица или усмивки, бяха смесени емоции, като символиката на щастието и тъгата в театъра... други го наричат сълза и смях, но може би сълзи от щастие или смях, за да проглуша гласа си... в мълчание разминавам се с различните лица... и продължавам да вървя... къде и защо? Погледнах към прозореца преди да каже слънцето „лека нощ”, една гола душа... красива, приела себе си, различна от другата голота... на еротиката...

56рисуващ

Красимира Василева фотограф

пишещ

рисуващ

Пламен Дилов пишещ

рисуващ

57

пишещ


Разлистени кадри... на персонажи за персони, в рамки от листи... корици за луксозни бюлетини, всичко това в окован преход... Нима, това е величие или недостатък...? Сякаш твоите или моите очи говорят и за удобство в опаковки декорираме същността си... Лъжа е, не е за нас, думите приглушени от разминаващи се хороводи и някъде там танцуват марионетки за празник, на улица далечна. Кукловод и сам е след танц, и в ръка той държи последния конец... на земята изхвърлен, за игра на децата се превърна.

58рисуващ

Красимира Василева фотограф

пишещ

рисуващ

Пламен Дилов пишещ

рисуващ

59

пишещ


Щастието е винаги в нас, когато душата играе с усмивка, за да бъде щастието силно с нас...

60рисуващ

Красимира Василева фотограф

пишещ

рисуващ

Пламен Дилов пишещ

рисуващ

61

пишещ


- Почакай... Мълчанието ли са думите ти? - Не! Времето не е това, което искаме, за да бъдем ние... А различно остава след нас... Не чувам никакво мълчание на думи... Мълчи душата ми, а шуми единствено морето в този миг... Тръгвам си... сама, за да посрещна различните залези... Но не и да чуя мълчанието на думите... Не искам да кажа сбогом, защото това не е край, а друга среща...

62рисуващ

Красимира Василева фотограф

пишещ

рисуващ

Пламен Дилов пишещ

рисуващ

63

пишещ


Татяна Чохаджиева

Татяна Чохаджиева

рисуващ пишещ

По образование съм журналист (с над 10 години професионален опит в медиите), по душа - артист, а по призвание (може би) фотограф и поет. Отскоро едно звънливо сладко гласче ме определя като “мама”. Все още съм в търсене на най-истинското поле за изява. Може би и затова във фотографиите и стиховете ми основнa темa e лутането на Човека по пътя към себе си.

пишещ

Най-силно ме привличат портретната фотография и фотожурналистиката. Голямо удоволствие за мен е да съм в центъра на събитието с фотоапарат в ръка (например на протестите срещу правителството или в търсене на истории в бежански лагер). Обичам да изследвам човешките лица и да надниквам отвъд тях, да откривам красивото у всеки.

64

Избрах “Сърце в очите” за мото на моята фотографска работа, защото най-точно описва отношението ми към заснеманите “обекти”. За да се получат хубави снимки, трябва да съпреживееш ситуацията. Невъзможно е това да стане, без да си обикнал гледката/човека отсреща/детайла, без да си се поставил на негово място, без да си изпитал неговата емоция. Вярвам, че хората на изкуството са преди всичко чувствителни и емоционални лич-

ности, а след това – талантливи, образовани или натрупали практика професионалисти.Не бих могла да правя, каквото и да е, както и да е. Винаги влагам цялата си душа в това, с което се занимавам. И мисля, че си личи.Откривам се в една фраза на неизвестен автор: “Когато снимам, ставам изцяло човека отсреща. Обиквам го, както обичам себе си. Само така може да станат хубави снимки.”

65


Намерих те! Намерих те случайно. Без да искам. Поведоха ме пътища към теб. Обикнах те внезапно без да мисля. Затворих любовта си във куплет. Запазих я за зимата. Да топли. Да ме дарява със лъчи, да се разтварям цяла в твоя поглед. От щастие да ме боли.

66рисуващ

Татяна Чохаджиева фотограф

пишещ

Татяна Чохаджиева

рисуващ

пишещ

рисуващ

67

пишещ


Намерих те! Намерих те случайно. Без да искам. Поведоха ме пътища към теб. Обикнах те внезапно без да мисля. Затворих любовта си във куплет. Запазих я за зимата. Да топли. Да ме дарява със лъчи, да се разтварям цяла в твоя поглед. От щастие да ме боли.

68рисуващ

Татяна Чохаджиева фотограф

пишещ

Татяна Чохаджиева

рисуващ

пишещ

рисуващ

69

пишещ


Парченце вечност Човек е мъничка въздишка, дочута от звезда в безкрая. Понякога му се приисква да си запази място в Рая. Да не е просто полъх пеперуден. Не просто малка запетая на Сътворител сладкодумен в поемата - в средата или в края. И да открадне шепа Вечност, парченце само - мъничка награда в замяна на това, че страда, докато скита безутешно и пита всеки, който срещне за Смисъла на дните на земята.

70рисуващ

Татяна Чохаджиева фотограф

пишещ

Татяна Чохаджиева

рисуващ

пишещ

рисуващ

71

пишещ


Занаят Поетът: Аз всяка сутрин утолявам на тялото избухналия глад. Душата си по фурните продавам и срещу стих ми дават хляб. Журналистът: С перото си учтиво прекроявам на царя дрехата. Добре ме награждават и заглушават на съвестта гласа. Политикът: Работя неуморно, все за вас (за власт). На съвестта си не изневерявам (не я познавам, но пък не признавам). Ако сте с мен, не ще ви мъчи глад! Човекът е човек, когато е богат.

72рисуващ

Татяна Чохаджиева фотограф

пишещ

Татяна Чохаджиева

рисуващ

пишещ

рисуващ

73

пишещ


Jacky DiamondЖаклина

Севдалина Василева Петкова

рисуващ пишещ

Жаклина с две думи е ходещ парадокс. Социално чудовище, което много често иска да избяга от тълпата. Момиче, което се заглежда в тишината и се заслушва в тъмнината. Много обичам да снимам портрети и за да бъда по-конкретна - автопортрети. Чес-

пишещ

то ме питат дали съм нарцис. Съвсем не. Научавам доста за себе си, докато фотографирам дори най-депресивните си състояния. Чрез фотографията говоря, когато думите не са достатъчни.

74

Живея там, където съм родена - гр. Разград, от 1968 година, в семейство на много грамотни работници, които успяха да ме изучат за учител. От тогава до сега работя и творя в сферата на българската просвета. От тогава и до сега творя във всички тетрадки на участващите в различните етапи на българското образование. Първите ми извънкласни творчески опити съвпаднаха с излизането ми от училище. Накратко казано-прописах в странство. То какво ли не прави човек в странство-някои прописват, други откриват други свои таланти. Първото ми произведение, естествено, беше свързано с образованието и най-удачното му място за представяне беше Националният конкурса за учители творци на издатели БУЛВЕСТ 2000 и ИК „Анубис”. От тогава и до сега съм участвала в четири поредни техни конкурса и успях да намеря място и в четирите им издадени сборника:

- Пети национален конкурс-сборник „Многоточие за бъдеще” 2013 - Шести национален конкурс-сборник „На границата на мълчанието” 2014 - Седми национален конкурс-сборник„Стръкче време” 2015 - Осми национален конкурс-в момента е в печат. С годините добих смелост и творчески устрем и се впуснах и в битки в други конкурси, в някои от които спечелих и признание: - Конкурс на издател Фондация „Буквите” - Алманах „Нова българска литература Проза 2015” - Конкурс на Фондация „Български издател” „13 Черни котки” с номинация от публиката и от журито и с публикация в Алманах „13 черни котки” Продължавам да творя, където, когато и доколкото мога.

75


Уикендско

Първата глътка й оставяше само вкус на дърво. Не й харесваше алкохола, харесваше й самия ритуал на пиенето. От втората глътка я побиваха студени тръпки. Те бавно обгръщаха сърцето й, което като че ли замираше, и достигаха до върховете на пръстите й вече като малки горещи искри. Пръстите и обвиваха дългокраката чаша, с инкрустираните по нея златни листа. Тънкият стъклен ръб поемаше дъха й, като оставаше с нежен, влажен отпечатък, и позволяваше на виното да премине и да докосне езика й. Ароматът на грозде пълнеше постепенно вените й с топлина и с някакво странно, вълшебно спокойствие. Отхапа парче круша, което я насити с дъх на есен. Обичаше есента. Обичаше жълтия цвят. Обичаше многообразието на багри и аромати. Обичаше топлите, но вече не така палещи лъчи на слънцето. Обичаше невероятно синьото небе с бели пухкави облаци. Обичаше поройния есенен дъжд. Обичаше есента. Взе второ парче круша и отпи от студената течност. Погледът й се зарея в камината. Червената светлина замираше, огънят догаряше, но въпреки това все още беше приятно топло. Зад прозореца шумовете се виеха един през друг и чукаха по стъклото. ”Свири, свири,щурче! Ах, полудявай ме, не спирай…-звучеше… Нищо в този момент не я подлудяваше. Спокойствието, което я беше обзело премина в наслада.

76рисуващ

Jacky Diamond - Жаклина фотограф

пишещ

Севдалина Петкова

рисуващ

пишещ

рисуващ

77

пишещ


Наслада от виното, от огъня, от самотата… Последните капки пробягаха по гърлото на бутилката и оцветиха в кехлибар инкрустациите на чашата. Някъде продължаваше да звучи музика,…или да свири щурче. Чуваше се и самотен клаксон на автомобил, който като че ли плачеш и молеше за нещо. Клепачите и натежаваха и стаята постепенно започна да губи очертанията си. Огънят в камината изглежда догаряше. Приятно топъл сумрак погали очертанията на мебелите.Тя притвори очи…и се отпусна в нежната прегръдка на тъмнината. Събуди се от звъна на будилника. В стаята все още беше тъмно. През спуснатите завеси се процеждаш неоновия отблясък на уличната лампа. По навик потърка очи и се надигна на лакти. В дъното на стаята светеше електрическата печка.”Пак е сдал багажа единият реотан”-измърмори си тя. Отпусна боси крака на пода, наведе се, взе търкалящата се до леглото бутилка и тръгна към кухнята, където като затиснато от обувка щурче бръмчеше стария хладилник. Сложи си кафе и тръгна към банята.Трябваше да побърза. Под прозореца с включени сирени премина полицейска кола.

78рисуващ

Jacky Diamond - Жаклина фотограф

пишещ

Севдалина Петкова

рисуващ

пишещ

рисуващ

79

пишещ


„Добро утро! Започваме нова седмица!”-издрънка радиото на съседа…

80рисуващ

Jacky Diamond - Жаклина фотограф

пишещ

Севдалина Петкова

рисуващ

пишещ

рисуващ

81

пишещ


Вероника Попова

Тео Буковски

рисуващ пишещ

Здравейте, Казвам се Вероника Попова. На 26 години от град Варна. Завърших живопис в Национално Училище по изкуствата Варна през 2009 година, а след това и дизайн. Имам 16 награди в областта на изобразителното изкуство, художествената и репортажната фотография. През последните 7 години основно се занимавам с репортажна фотография. Отразявам различни събития като фестивали, младежки проекти и инициативи, конференции, екстремни състезания, концерти, и други. . Моята слабост е черно-бялата фотография, неповторимото изкуство да се изразяваш в два цвята. Това е част от творческата ми биография: 2008г. - Участие в 14-я Национален ученически конкурс по фотография - Пловдив / участие в изложба. 05.02.2013 г. - Самостоятелна фотоизложба “М(тв)оята Варна”. 17.05.2013 г. - Участие във фотоизложба “Ей,морски”. 05.07.2013 г. - Самостоятелна фотоизложба “I want море”.

пишещ

Септември 2013 г. - Участие с фотографии в изложбата „Free Flow Youth", която представи Варна, като кандидат за младежка столица на Европа през 2016 г. в Брюксел. Ноември 2013 г. - Самостоятелна изложба "Далече от бетонния град”. Декември 2013 г. - Участие във фотоизложба “Генерация `13 “. Януари 2014 г. - Участие във Фотоизложба “Светлината на Варна”. Октомври 2014 г. - Самостоятелна изложба "Далече от бетонния град”. Ноември 2014 г. - Участие с фотографии в изложбата, която представи Варна, като кандидат за младежка столица на Европа през 2017 г. в Брюксел. Декември 2014 г. - Участие във фотоизложба „Генерация `14“. Май 2015 г. - Участие във фотоизложба „Варна на младите“, представена в Народното събрание, в подкрепа на „Варна – Европейска младежка столица 2017“.

82

За детството, родословнотодърво и останалите 400 и няколко си неща от живота (или кратка автобиография) Баща ми е Клифърд Доналд Саймък. Понеже рождената ми дата е 3 август, а и в живота ми всичко живо е... въображение. Джон Уиндъм е мъдрият ми вуйчо. Като юноша често заспивах с Чоки от едната страна на възглавницата и с Трифидите от другата. Дните през щастливото си детство прекарвах в Изгубения свят на Конан Дойл, а вечер, прибирайки се към къщи, тайно минавах през улица Морг, за да си побъбрим с приятеля ми Едгар. Като прибавим и факта, че по всяка вероятност Мери Уестмакот, авторката на „Любов и саможертва“, ми е майка, голямото ни семейство наистина изглежда предизвикателно пъстро. Както се казва, това е моето

разклонено родословно дърво. В интерес на истината недолюбвам големия си братовчед Чарлз, въпреки че той успешно присвои поетическата ни фамилия и се оказа, че е станал необяснимо популярен сред интелектуалците... И битниците. Напоследък направих едно забележително откритие. Установих, че имам ментален близнак. Името му е Рей Бредбъри. От тогава насетне се отдадох на писането, защото: „Действителността не е всичко”. Пиша разкази, имам публикувани два романа „Убийства 4D” и „4.50. Часът на кошмара”, участия в антологиите „451 по Бредбъри”, „Разказвачи 2014”, „Ако бях шеф”, „Детство”. В момента подготвям за печат третата си самостоятелна книга със заглавие „...А те изпълзяват нощем”, тя ще е в жанра на хоръра.

83


Изскочих навън. Завих зад ъгъла на първия углярник и отново видях жената. Не беше Яна. Беше много по-дребна и прегърбена. На трийсетина метра от мен се намираше каптаж, от който по улейче се стичаше вода в широко каменно корито, цялото зеленясало от мъх и треволяк. Жената седеше до коритото и леко движеше ръката си над водата, сякаш я галеше. В един миг хвана косата си, опъна я назад и отдели главата от шията си. После просто потопи в извора главата си. Зеленикава пяна изби на повърхността. Русите й плитки плъзнаха като светли водорасли. След малко водата забълбука, мътни потоци обляха стените на коритото. За мой ужас съзрях бледото лице на жената, после очите и устните й. Главата й бавно изплуваше от извора. Смразяваща ус¬мивка се разтегли между скулите. Очите й засвяткаха с жълтеникави ириси. Мускулите на устните й затрептяха:

84рисуващ

Вероника Попова фотограф

пишещ

рисуващ

Тео Буковски пишещ

рисуващ

85

пишещ


– Познай ме, вземи ме и нека изсъхна край пътя самотно, додето отдъхна. Някакво носталгично чувство скова сетивата ми. Римите запищяха в ушите ми и сякаш изтеглиха детските ми спомени от безкрайността. Стоях вцепенен и се взи¬рах в разкривените устни на плуващата глава. – Измий ме, среши ме и нека изсъхна край пътя самотно, додето издъхна... Когато главата доплува до края на коритото, клепа¬чите се притвориха и по лицето се изписа велико бла¬женство. Ръката, която галеше водата, се изпъна, хвана косата и я затегли нагоре. Устните се изкривиха страдал¬чески. Някаква невидима сила ме заблъска в гърдите. Песента отново зашумоля в ушите ми: – Измий ме, среши ме и нека издъхна...

86рисуващ

Вероника Попова фотограф

пишещ

рисуващ

Тео Буковски пишещ

рисуващ

87

пишещ


Росен Марков

Тео Буковски

рисуващ пишещ

пишещ

За детството, родословнотодърво и останалите 400 и няколко си неща от живота (или кратка автобиография)

Казвам се Росен Марков. На 22 години от град Варна. Аз съм самоук графичен дизайнер c интереси в областта на предприемачеството и визуалните изкуства. Основно работя в сферата на корпоративното брандиране и изграждане на цялостна концепция в областта на различни видове бизнес. Голямата ми страст обаче е

Баща ми е Клифърд Доналд Саймък. Понеже рождената ми дата е 3 август, а и в живота ми всичко живо е... въображение. Джон Уиндъм е мъдрият ми вуйчо. Като юноша често заспивах с Чоки от едната страна на възглавницата и с Трифидите от другата. Дните през щастливото си детство прекарвах в Изгубения свят на Конан Дойл, а вечер, прибирайки се към къщи, тайно минавах през улица Морг, за да си побъбрим с приятеля ми Едгар. Като прибавим и факта, че по всяка вероятност Мери Уестмакот, авторката на „Любов и саможертва“, ми е майка, голямото ни семейство наистина изглежда предизвикателно пъстро. Както се казва, това е моето

ретуширането на снимки. Харесва ми чрез различни дигитални техники да създавам сюрреалистични пейзажи и портрети, както и други видове колажи. Харесва ми да изпипвам и най-малкия детайл до съвършенство. Именно тази ми страст ме тласна към фотографията и през последната година започнах да работя и в тази област.

88

разклонено родословно дърво. В интерес на истината недолюбвам големия си братовчед Чарлз, въпреки че той успешно присвои поетическата ни фамилия и се оказа, че е станал необяснимо популярен сред интелектуалците... И битниците. Напоследък направих едно забележително откритие. Установих, че имам ментален близнак. Името му е Рей Бредбъри. От тогава насетне се отдадох на писането, защото: „Действителността не е всичко”. Пиша разкази, имам публикувани два романа „Убийства 4D” и „4.50. Часът на кошмара”, участия в антологиите „451 по Бредбъри”, „Разказвачи 2014”, „Ако бях шеф”, „Детство”. В момента подготвям за печат третата си самостоятелна книга със заглавие „...А те изпълзяват нощем”, тя ще е в жанра на хоръра.

89


Някой ми говори насън. Спори със себе си. Случвало ли ви се е някой да ви говори по време на сън? Чувахте ли го наистина? И изобщо... успяхте ли да схванете мисълта му? През последните няколко нощи предпочитам да летя. Приятно занимание е! Вярно, напряга извънредно крайниците ми и следващите сутрини започват с болезнена мускулна треска. Но преживяването си заслужава. Усещам се толкова въображаем, докато се рея из дълбокото безоблачно небе, навлякъл хартиената кожа на пъстрото хвърчило от килера.

90рисуващ

Росен Марков фотограф

пишещ

рисуващ

Тео Буковски пишещ

рисуващ

91

пишещ


Долавям вятъра, джазиращ в ушите ми, а кожата на бузите ми пулсира в импровизирания ритъм на въздушните течения. С разперените си пръсти допирам безкрайността. Върховете им изглеждат лилави. Бледи мастилени отпечатъци. Бъркам в джоба. О, да, тубичката с боя е била спукана. Изваждам я, но мастилото почва да кърви и пръските политат навсякъде. Всичко се зацапва. Синьо-виолетови, индигови петна. Започвам да мигам с очи, за да отмият сълзите мастилената мъгла. Когато проглеждам, виждам отпечатъците. Стотици, хиляди... Синкаво-лилави, по-светли и потъмни нюанси на боята, която се разпиля от джоба ми.

92рисуващ

Росен Марков фотограф

пишещ

рисуващ

Тео Буковски пишещ

рисуващ

93

пишещ


Ивелина Христова

Георги Николов

рисуващ пишещ

Ивелина Христова Родом от Варна, в момента живея в София. Още от малка в мен се зароди неза-

пишещ

тихваща страст към фотографията. Тя ме вдъхновява да създавам визуализации, нарисувани със светлината.

94

Георги Николов е роден на 5 март 1955 г. в Харманли. Следвал е психология във Варшавския и Софийски университет. Работил е като учител, възпитател в помощно училище, радиоводещ, кореспондент

на вестник и PR. Автор е на пет стихосбирки, два романа и един сборник с очерци. Представените тук стихотворения са от негов нов ръкопис на книга с любовна поезия.

95


*** Всички пътища водят към теб, всички реки, всички гълф- и мейнстрийми, всички пасажи на риби и на любовни романи, всички водовъртежи, всички изоставени лодки, всички флотилии от листа, всички сепнати ята от фламинго, всички наноси, всички притоци на желанието водят към делтата ти.

96рисуващ

Ивелина Христова фотограф

пишещ

Георги Николов

рисуващ

пишещ

рисуващ

97

пишещ


*** Толкова си грешна, че заслужаваш женско разпятие. Но ти си носиш кръста. Вече се напипват главичките на гвоздеите на двете ти гърди.

98рисуващ

Ивелина Христова фотограф

пишещ

Георги Николов

рисуващ

пишещ

рисуващ

99

пишещ


Мирослав Петров

Лили Спасова

рисуващ пишещ

Името ми е Мирослав Петров - или за кратко Миро. Роден съм с късмет през 1978 година, в един горещ, юлски ден. Казвам с късмет, защото съм роден в град Силистра. Място, което не спирам да обичам и няма да спра да обичам до сетният си час. Завършил съм в средно, професионално, техническо училище. Но така или иначе никога не ми влезе в употреба това което учих. Фотографията ме грабна още от дете, бях на 10 години. Заплени ме, след като разглобих фотоапаратът на родителите ми - " СМЯНА 8" Тогава осъзнах, че това е изкуство, което трябва да се цени, а не да се руши. Започнах да снимам с аналогови фотоапарати и така

пишещ

години наред. Четях, учех се, наблюдавах и снимах. Имаше хиляди изхабени пози, но в последствие изхабените пози взеха да намаляват и всяка една снимка да се получава по-добре и по-добре. За тези години никога не се записах да уча и усъвършенствам, това което правя в момента. Усъвършенствам се с всеки изминал ден, когато наблюдавам всяка една частица около мен. Не разделям фотографията на портретна, пейзажна, или макро. И затова не мога да се впиша в нито една категория. За мен фотографията е магията, от която се поражда светлината. Или си там и улавяш момента, или не.

100

Лили Спасова е родена на 29.08.1969г. в града на кестените – София. Висшето си образование е завършила в СУ „Св. Климент Охридски”. Следва пътя на сърцето си и завършва философски факултет специалности Библиотечно информационни науки, Психология на развитието, образованието и културата и магистратура по Културна политика. Има няколко допълнителни специализации в сферата на Връзки с обществеността, Архивистика и документооборот. Автор на пет книги. „По диогенски» /2005/, "Една приказна история" /2007/, "Приказките на Дара" /2009/, "Седмият ден" /2012/ и «Парченца щастие» /2015/. В продължение

на пет години автор на образователното детско сп. "Арти" и на сп. "Ния балеринка". Автор и водещ на предаването "Пъстри приказалки" в Радио Продукция "Роса". Съставител на няколко книги от поредицата „Българската народна мъдрост по света”, ИК „Листа”. Нейни разкази и стихове са публикувани в периодичния печат в България и Сърбия. / сп. Глоси, сп. Културна палитра, сп. Штъркел, сп. Другарче, представяна е в отделни рубрики на БНР и БНТ /Рецепта за култура на Юрий Дачев/, ТВ-7 и други. Участвала е в литературни четения в страната и в чужбина. /България, Сърбия, Гърция/.

101


... расте без да ни пита щастието няма цвят то е дихание дишаш дишаш дишаш когато го пуснеш пак си е цялото но пораснало

102 рисуващ

Мирослав Петров фотограф

пишещ

рисуващ

Лили Спасова пишещ

рисуващ

103

пишещ


Градът На тръгване, на прибиране прилича на люспа, без тяло, хлъзгав, ням като риба, не се усмихва отникъде, има зъби по нищо не личи

104 рисуващ

Мирослав Петров фотограф

пишещ

рисуващ

Лили Спасова пишещ

рисуващ

105

пишещ


Светослав Иванов

Василия Костова

рисуващ пишещ

Светослав Иванов живее и работи във Варна. Първи стъпки в аналоговата фотографията прави през 1984 г. По дигиталните изкуства се увлича около 1997г.

пишещ

Интересите му освен във фотографията са и в областта на графичния и уеб дизайн. Има участия в няколко общи изложби в България, Италия, Франция, Испания, Полша и Англия.

106

Казвам се Василия и пиша, защото не мога да не пиша. Харесвам неща в спектъра от думи като „ретроспекция“ до картините на Дега.

Един приятел ми беше доверил,че ние, децата на прехода, сме носители на особена сила. В момента с тази сила се търсим взаимно.

107


Единствени Четеш Ницше сред паяжините на душата си; пускаш Слави, за да не е самотно, полу-чалга заглушава тишината, в която танцуваме валс върху бетон. В банята пускаш водата, пускаш всичките електроуреди, трупаш сметка за ток, докато се унасяш в следобедна апатия; забравяш да се молиш за другите.

108 рисуващ

Светослав Иванов фотограф

пишещ

Василия Костова

рисуващ

пишещ

рисуващ

109

пишещ


Запояваш колесницата постилаш пурпурно покривало гневни унижения впрягаш заразени породисти коне и се молиш на бога на евтините въжета.

110 рисуващ

Светослав Иванов фотограф

пишещ

Василия Костова

рисуващ

пишещ

рисуващ

111

пишещ


Сърцето ти издиша в ритъма на баркод върху консерва риба тон, в която ме няма.

112 рисуващ

Светослав Иванов фотограф

пишещ

Василия Костова

рисуващ

пишещ

рисуващ

113

пишещ


Кристина Кънчева

Кристина Кънчева

рисуващ пишещ

В своето пътешествие, наречено живот, аз търся и откривам същината на този свят. Изглежда пътешествието безкрайно. Творчеството е силно преплетено в живота ми във всеки момент. Стремежът ми е целият ми живот да бъде едно творение на изкуството. Фотографията открих чак по време на ви-

пишещ

сшето ми образование, когато заминах да уча в Англия. Там се запознах с магията на рисуването със светлина и малко след това последва завръщане към родината, където завърших висшето си образование по фотография. Академичното образование ми даде една основа и структура, с помощта на която

114

да мога по-свободно да използвам камерата и изразните средства на изображението. Истината обаче е, че това, което най-много ме учи и ми помага в творчеството ми, са пътешествията. Природата е музата, която ме провокира да усетя себе си в дълбочина и цялостност. Запознанството с различни хора, с техните вярвания, мисли и начин на

живот, са неща, които разчупват собствените ми модели и обогатяват разбирането ми за живота и мястото на човека в него. А живота и фотографията са взаимно свързани, защото тя се занимава именно с това- изобразяването му. Колкото по-голямо разбиране имаш за живота, толкова по- „богата“ е фотографията ти.

115


Автопортрет В един миг, в една вечност, под удара на барабана, времето изчезва и всичко слива се. Ти едно със звука си и едно със тишината... ИЗ СЕРИЯТА „МУЗИКА В ОБЕКТИВА“

116 рисуващ

Кристина Кънчева фотограф

пишещ

Кристина Кънчева

рисуващ

пишещ

рисуващ

117

пишещ


Трансформация Звука на диджередуто крие древни тайни на народи мъдри. С него, лечители умели преобразували човека, трансформирали всяка чернота, за да върнат здравето му, чистотата на сърцето и светлината на душата. ИЗ СЕРИЯТА „МУЗИКА В ОБЕКТИВА“

118 рисуващ

Кристина Кънчева фотограф

пишещ

Кристина Кънчева

рисуващ

пишещ

рисуващ

119

пишещ

Manu propria 6  
Manu propria 6  
Advertisement