Тръгвам си Тръгвам си. Недей да ме задържаш. („Как?“, „Защо?“, „Дали?“ ги забрави.) Блато щом е общият ни бързей, щом невяра двама ни душѝ. Тръгвам си, та светли да останат чистите ни чувства от мига, в който на душата ми-пиано с обич виртуозно изтъка. Тръгвам си с последното „Обичам те!“ (Други думи плевел са за мен.) Беше наша, но е вече ничия нежна песен от отминал ден. Нежна песен... Моя обич... Тръгвам си. Не е честно... Много ме боли! ... Ако върнем бързея у себе си заедно ще сме със теб, нали?
210 рисуващ
Силвена Тончева фотограф
пишещ
Валентина Йосифова рисуващ
пишещ
рисуващ
211
пишещ