Изскочих навън. Завих зад ъгъла на първия углярник и отново видях жената. Не беше Яна. Беше много по-дребна и прегърбена. На трийсетина метра от мен се намираше каптаж, от който по улейче се стичаше вода в широко каменно корито, цялото зеленясало от мъх и треволяк. Жената седеше до коритото и леко движеше ръката си над водата, сякаш я галеше. В един миг хвана косата си, опъна я назад и отдели главата от шията си. После просто потопи в извора главата си. Зеленикава пяна изби на повърхността. Русите й плитки плъзнаха като светли водорасли. След малко водата забълбука, мътни потоци обляха стените на коритото. За мой ужас съзрях бледото лице на жената, после очите и устните й. Главата й бавно изплуваше от извора. Смразяваща ус¬мивка се разтегли между скулите. Очите й засвяткаха с жълтеникави ириси. Мускулите на устните й затрептяха:
84рисуващ
Вероника Попова фотограф
пишещ
рисуващ
Тео Буковски пишещ
рисуващ
85
пишещ