Васил Левски - Една смърт като празник

XVI ОУ “СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ“ И ОВАТИВ О УЧИЛИЩЕ

Вестник „Пробуждане“ Издава: XVI ОУ „Св. св. Кирил и Методий“ – гр. Перник Редактор: Милена Алексиева Старши учител по Български език и литература Уеб сайт: https://16ou-pernik.com/ Адрес: гр. Перник, ул. "Д. Благоев" №154 E-mail: pernik_16sou@abv.bg Тел. 076 690 120

„ЕДНА СМЪРТ КАТО ПРАЗНИК“

XVI ОУ “СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ“ И ОВАТИВ О УЧИЛИЩЕ Васил Левски – „Една смърт като празник“ Васил Левски – героят, за когото е казано толкова много, а все още остава загадка. Героят, който вдъхва на народа си увереност в собствените си сили за отхвърляне на чуждата власт. Героят, който обхожда стотици български градове и села, за да създаде организация. Героят, който жертва живота си за постигане на свобода, която сам съзнава, че няма да види. В живота си човек получава възможност да направи много съзнателни избори, да вземе много обмислени решения, да промени това, което зависи от него или да се предаде пред обстоятелствата.

19 февруари не е помен и не е ден за скръб. Денят на смъртта на Левски, за нас, е по-важен от деня на неговото раждане. Човек не избира деня, в който се ражда, нито избира мястото, но човек може да избере как и за какво да живее и как и за какво да умре. Затова честваме смъртта на героите си, заради всичко, което са направили, не заради себе си, а заради другите, вместо другите, заради всичко, от което са се отказали, заради всичко, което този техен избор, е донесъл на нас.

19 февруари е празник, ден, в който смъртта на един човек посочва смисъла на живота на всички останали. Ден, който ни различава от всички други хора по света и ни прави българи. Празникът на непреклонените глави, празникът на един човешки дух, който за разлика от човешкото тяло, не може да бъде убит. Васил Левски – мисия, мит, легенда. Човек като всички останали – човек, със своите страхове и съмнения, който живее, въпреки тях. Но човек, направил своя избор в името на България.

-2-

ВЕСТНИК

ПРОБУЖДА Е „ВРЕМЕТО В ХОРАТА И ХОРАТА ВЪВ ВРЕМЕТО…“

Карта на места, църкви и манастири в Пернишко, които са посетени от Васил Левски

-7-

XVI ОУ “СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ“ И ОВАТИВ О УЧИЛИЩЕ

ВЕСТНИК

ПРОБУЖДАНЕ

Трудно е да се разказва за личността и делото на Левски. Ще припомним легендите и преданията за пребиваването на тази уникална личност в нашия край и някои факти за съвременници и негови последователи, без претенции за достоверност, а по-скоро за да покажем почитта и преклонението на българите от Перник и Пернишко пред Апостола на свободата. Това са места, църкви и манастири в Пернишко, които според народната памет са посетени от Васил Левски: 1. Дивотински манастир “Св. Троица”, село Дивотино - църква “Рождество Христово” 2. Билински манастир „Св. Архангел Михаил” – село Ярославци 3. Драгалевски манастир “Св. Богородица Витошка” 4. Манастир “Св. Архангел Михаил” - Трън, Скален параклис “Св. Петка” – Трън, църква “Св. Петка” в махала Бараинци - Трън 5. Гигински манастир „Св. св. Козма и Дамян“ – село Гигинци 6. Църква “Св. Георги” – Перник 7. Църква “Св. Димитър” – Радомир 8. Църква “Св. Илия” – Перник, кв. Мошино [1936 г.]

9. Църква “Св. Възнесение Господне” – Големо Бучино [1897 г.]

10. Църква “Св. Петка” – село Лева река 11. Средновековна църква “Св. Петка” – село Радибош 12. Старото училище в село Лобош 13. Църква “Св. Петка” – Брезник 14. Църква “Св. св. Петър и Павел” – село Долна Мелна [1882 г.]

-6-

Говори се за “тайната пътека”, по която Васил Левски е достигал до манастира “Св. Богородица Пречиста Витошка”. Предполага се, че оттук е изпращал тайни куриери - отец Сава, отец Генадий за Дрен, Горна Диканя и Студена, Димитър Попиванов от Брезник, Димитър Общи в Пернишкия край. Един от най-известните съзаклятници е “пощаджията на Левски” Димитър Попиванов от гр. Брезник. Той пренасял в кухината на бастуна си и в подковите на коня си писма и задачи за комитетите в Софийско, Пернишко и Кюстендилско. Смята се, че той е образувал Брезнишкия революционен комитет, а материалите донасял в църквата “Св. Петка” и в килийното училище в Брезник. Според разкази на местни хора и негови близки получил от Левски подарък: кръстче и сабя с бяла дръжка в кожен калъф с надпис “Подарък на добрия ми куриер от В. Левски”.

-3-

XVI ОУ “СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ“ И ОВАТИВ О УЧИЛИЩЕ

ВЕСТНИК

ПРОБУЖДАНЕ

ВАСИЛ ЛЕВСКИ В ИСТОРИЧЕСКАТА ПАМЕТ НА НАШИЯ КРАЙ В историческите справки се говори за митично посещение на странник, “облечен в черно расо”, в кръчмата на с. Студена, и за пренощуването му там; за посещенията му в селата Църква, Кралев дол, Крапец и Попово; в гр. Радомир. Митичният монах в черно се появил в Мошино и в Перник при чорбаджията Богдан Пуряка, за да иска пари за революцията. Според мълвата Левски е минал и през къщата на Кокаловите, понеже бил в опасност, и на тръгване е оставил 1 чорап с малки монети за момичето на домакина Станойка, 15-годишна тогава, която след женитбата си ги отнася в с. Дивотино и години след смъртта й монетите, запазени цели, са заплитани в косата на една от внучките й като накити. В с. Бучино хората си говорели дълго как самият Левски водил хорото на “селския мегдан”, а в с. Косача присъствал при освещаването на местната църква. В приписка от Учебник по българска словесност, намерена от журналиста Георги Тахов в с. Дебели лаг се казва, че Васил Левски е дошъл през 1870 г. и е пренощувал в манастира “Св. Троица” край Радибош,”, а после заминал с кончето на Георги Чауш - тогавашен член на комитета в с. Лобош. Иван Соколов от с. Върба, Радомирско, който е личен приятел на Левски от II-ра Българска легия пише на Панаьот Хитов: “Васил Левский дохожда… при мене и ми приказва за отсреща, че добре върви работата, но не знае коги ще доде оня час да се открие всичко на видело.” Има сведения и за негови посещения в селата Радибош, Косача, Пчелинци, Дебели лаг, но най-забележителна е дейността на комитета в с. Лобош, основан през 1870 г. в Лобошкото училище.

-4-

-5-

XVI ОУ “СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ“ И ОВАТИВ О УЧИЛИЩЕ

ВЕСТНИК

ПРОБУЖДАНЕ

ВАСИЛ ЛЕВСКИ В ИСТОРИЧЕСКАТА ПАМЕТ НА НАШИЯ КРАЙ В историческите справки се говори за митично посещение на странник, “облечен в черно расо”, в кръчмата на с. Студена, и за пренощуването му там; за посещенията му в селата Църква, Кралев дол, Крапец и Попово; в гр. Радомир. Митичният монах в черно се появил в Мошино и в Перник при чорбаджията Богдан Пуряка, за да иска пари за революцията. Според мълвата Левски е минал и през къщата на Кокаловите, понеже бил в опасност, и на тръгване е оставил 1 чорап с малки монети за момичето на домакина Станойка, 15-годишна тогава, която след женитбата си ги отнася в с. Дивотино и години след смъртта й монетите, запазени цели, са заплитани в косата на една от внучките й като накити. В с. Бучино хората си говорели дълго как самият Левски водил хорото на “селския мегдан”, а в с. Косача присъствал при освещаването на местната църква. В приписка от Учебник по българска словесност, намерена от журналиста Георги Тахов в с. Дебели лаг се казва, че Васил Левски е дошъл през 1870 г. и е пренощувал в манастира “Св. Троица” край Радибош,”, а после заминал с кончето на Георги Чауш - тогавашен член на комитета в с. Лобош. Иван Соколов от с. Върба, Радомирско, който е личен приятел на Левски от II-ра Българска легия пише на Панаьот Хитов: “Васил Левский дохожда… при мене и ми приказва за отсреща, че добре върви работата, но не знае коги ще доде оня час да се открие всичко на видело.” Има сведения и за негови посещения в селата Радибош, Косача, Пчелинци, Дебели лаг, но най-забележителна е дейността на комитета в с. Лобош, основан през 1870 г. в Лобошкото училище.

-4-

-5-

XVI ОУ “СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ“ И ОВАТИВ О УЧИЛИЩЕ

ВЕСТНИК

ПРОБУЖДАНЕ

Трудно е да се разказва за личността и делото на Левски. Ще припомним легендите и преданията за пребиваването на тази уникална личност в нашия край и някои факти за съвременници и негови последователи, без претенции за достоверност, а по-скоро за да покажем почитта и преклонението на българите от Перник и Пернишко пред Апостола на свободата. Това са места, църкви и манастири в Пернишко, които според народната памет са посетени от Васил Левски: 1. Дивотински манастир “Св. Троица”, село Дивотино - църква “Рождество Христово” 2. Билински манастир „Св. Архангел Михаил” – село Ярославци 3. Драгалевски манастир “Св. Богородица Витошка” 4. Манастир “Св. Архангел Михаил” - Трън, Скален параклис “Св. Петка” – Трън, църква “Св. Петка” в махала Бараинци - Трън 5. Гигински манастир „Св. св. Козма и Дамян“ – село Гигинци 6. Църква “Св. Георги” – Перник 7. Църква “Св. Димитър” – Радомир 8. Църква “Св. Илия” – Перник, кв. Мошино [1936 г.]

9. Църква “Св. Възнесение Господне” – Големо Бучино [1897 г.]

10. Църква “Св. Петка” – село Лева река 11. Средновековна църква “Св. Петка” – село Радибош 12. Старото училище в село Лобош 13. Църква “Св. Петка” – Брезник 14. Църква “Св. св. Петър и Павел” – село Долна Мелна [1882 г.]

-6-

Говори се за “тайната пътека”, по която Васил Левски е достигал до манастира “Св. Богородица Пречиста Витошка”. Предполага се, че оттук е изпращал тайни куриери - отец Сава, отец Генадий за Дрен, Горна Диканя и Студена, Димитър Попиванов от Брезник, Димитър Общи в Пернишкия край. Един от най-известните съзаклятници е “пощаджията на Левски” Димитър Попиванов от гр. Брезник. Той пренасял в кухината на бастуна си и в подковите на коня си писма и задачи за комитетите в Софийско, Пернишко и Кюстендилско. Смята се, че той е образувал Брезнишкия революционен комитет, а материалите донасял в църквата “Св. Петка” и в килийното училище в Брезник. Според разкази на местни хора и негови близки получил от Левски подарък: кръстче и сабя с бяла дръжка в кожен калъф с надпис “Подарък на добрия ми куриер от В. Левски”.

-3-

XVI ОУ “СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ“ И ОВАТИВ О УЧИЛИЩЕ Васил Левски – „Една смърт като празник“ Васил Левски – героят, за когото е казано толкова много, а все още остава загадка. Героят, който вдъхва на народа си увереност в собствените си сили за отхвърляне на чуждата власт. Героят, който обхожда стотици български градове и села, за да създаде организация. Героят, който жертва живота си за постигане на свобода, която сам съзнава, че няма да види. В живота си човек получава възможност да направи много съзнателни избори, да вземе много обмислени решения, да промени това, което зависи от него или да се предаде пред обстоятелствата.

19 февруари не е помен и не е ден за скръб. Денят на смъртта на Левски, за нас, е по-важен от деня на неговото раждане. Човек не избира деня, в който се ражда, нито избира мястото, но човек може да избере как и за какво да живее и как и за какво да умре. Затова честваме смъртта на героите си, заради всичко, което са направили, не заради себе си, а заради другите, вместо другите, заради всичко, от което са се отказали, заради всичко, което този техен избор, е донесъл на нас.

19 февруари е празник, ден, в който смъртта на един човек посочва смисъла на живота на всички останали. Ден, който ни различава от всички други хора по света и ни прави българи. Празникът на непреклонените глави, празникът на един човешки дух, който за разлика от човешкото тяло, не може да бъде убит. Васил Левски – мисия, мит, легенда. Човек като всички останали – човек, със своите страхове и съмнения, който живее, въпреки тях. Но човек, направил своя избор в името на България.

-2-

ВЕСТНИК

ПРОБУЖДА Е „ВРЕМЕТО В ХОРАТА И ХОРАТА ВЪВ ВРЕМЕТО…“

Карта на места, църкви и манастири в Пернишко, които са посетени от Васил Левски

-7-

XVI ОУ “СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ“ И ОВАТИВ О УЧИЛИЩЕ

Вестник „Пробуждане“ Издава: XVI ОУ „Св. св. Кирил и Методий“ – гр. Перник Редактор: Милена Алексиева Старши учител по Български език и литература Уеб сайт: https://16ou-pernik.com/ Адрес: гр. Перник, ул. "Д. Благоев" №154 E-mail: pernik_16sou@abv.bg Тел. 076 690 120

„ЕДНА СМЪРТ КАТО ПРАЗНИК“