■ ЛИК в т о р а с т р а н и ц а
© БТА
моята лична класация гостуването на Марио Варгас Льоса (София, 17–18 май) се нарежда сред сюблимните срещи с писатели като Орхан Памук, Умберто Еко и Амос Оз, гостували в България. Освен че са изключителни автори, те са умно говорещи, ерудирани, мъдри, космополити и с прибрано, но величествено излъчване. В своето академично слово като доктор хонорис кауза на СУ „Кл. Охридски” Льоса сложи акцент върху удоволствието и смисъла от четенето – за него, но и за онези мъже, които вечно му подават книги за автограф... но за жените, сестрите и дъщерите си. Те самите нямат време за четене и в задочен спор Льоса се опитва да им обясни какво пропускат. Защото перуанският писател помни по-добре книгите от детството си (естествено „Тримата мускетари”, но също списанията за деца без картинки, изписвани от Перу и Аржентина), отколкото лицата на съучениците си. Защото да четеш е начин да живееш по-добре, да се спасиш, да избягаш – тъй силни импулси на младостта. Не случайно наричат Льоса „животно в литературата”. Той с първичен инстинкт гради катедрали върху две теми: военните диктатури („Градът и кучетата”, „Панталеон и посетителките”, „Кой уби Паломино Молеро?”, „Литума в Андите”, „Празникът на козела”) и еротиката (същите романи, но още и „Леля Хулия и писачът”, „Възхвала на мащехата”, „Лудориите на лошото момиче”). Собственият му опит от обучението във Военната академия го е сблъскал с насилие, расизъм, мачизъм и злоба – но и с усещане за реалност. Льоса е прозрял същността на диктатурите, но срещу тях е възправил „литературата като действие” (по Сартр). Еротизмът за него е голяма революционна сила, дух на противоречие и бунтовничество, отхвърляне на авторитета. Откъснат от тези характеристики, еротизмът би бил монотонен, абстрактен и какофоничен. В срещите в България акцентът беше повече върху убежденията на писателя, отколкото върху литературата му (предполагам, че посветената му научна конференция на испанистите е компенсирала това). Но пък така Льоса се открои като прозорлив мислител, който отбеляза разпада на латиноамериканската идентичност, описа изчезването на ерата на диктатурите, но не и на критическата литература като при Балзак, изрази опасенията си за политически коректното като замяна на едни предразсъдъци с други предразсъдъци, не прие еднозначно новите технологии и представи себе си като пътешественик, който изживява писането приключение. У нас и са преведени, и са проникнали в културния живот повечето от неговите романи, както и част от есетата му – при това равномерно през годините, с някои прекрасни преводи. Всъщност големият пропуск не е издателски, а драматургичен – така и недоумявам защо пиесите на Льоса не са познати на българската публика. Специфичният му космополитизъм, начетеност и усет към магичното, мистерията и детайла ни карат абсолютно да му се доверим и в страха ни от „Сендеро Луминосо” в Андите, и в ужаса от Трухильо и неговата безпомощност в Доминиканската република, и в самотата за Кейсмънт в Конго, и в самобитността на племето мачигенга в амазонската селва, и във влюбването във възрастни и грозни вещици... Льоса неизменно е разказвачът и писачът, но и онзи, който умее да слуша, вижда, забелязва, отсее, тъгува, страда, копнее... Колкото чувства и истории, толкова паралелни реалности ни поднася, ту отдалечаващи се, ту преплитащи се – неговата литература е досущ градина с разклоняващи се пътеки, каквато е традицията на най-доброто в латиноамериканската литература. Петя АЛЕКСАНДРОВА 2
юни
2013
© Anselm Kiefer
В
На корицата Анселм Кифер, Shebirat Ha Kelim
Месечно издание на БТА Година XLIII, брой юни 2013 Главен редактор: Ясен Атанасов Редактори: Нина Венова Петя Александрова Василка Николова Дизайн: Данаил Алексиев Предпечат: Здравка Пентиева Коректор: Людмила Райкова
В списването на този брой участват: Албена Шарбанова, Антон Стайков, Асен Константинов, Асен Терзиев, Борислав Колев, Вера Генова, Владимир Гаджев, Даниела Радева, Демна Димитрова, Десислава Бошнакова, Дилян Еленков, Елина Сотирова, Елияна Генчева, Здравка Михайлова, Ивайло Кицов, Ирена Гъделева, Калина Любомирова, Кирил Прашков, Мария Петрикова, Мартин Христов, Павлина Желева, Соня Александрова, Толя Радева Снимки от EPA, Пресфото – БТА