© AP Photo/Ronald Zak
■ ЛИК музика
КОД: ВЯРА! Livin`On A Prayer: Songs Of Faith & Devotion, или Ивайло КИЦОВ за „Бон Джоуви” vs „Депеш Мод” в София през май. Започвам този текст, без да знам откъде точно да ритна кълбото, за да не си вкарам автогол. Напористи редактори. Твърде кратки срокове. Крайно малко редове. За две наистина велики – посвоему, банди с огромен музикален интелект и емоционално тяло, които стигнаха до славата и успяха да я понесат – за разлика от много други. Титани, които ни идват на крака този месец. Второто пришествие на хладните британци „Депеш Мод” е на 12 май. А първият десант на горещите американци „Бон Джоуви” – на 14 май. Все в София. Бил съм вече – почти наакан от рядка еуфория, но съвсем щастлив от близостта свидетел – на техни мегашоута в едни от най-звездните им години. Виждал съм ги отблизо и в по-укротена възраст. Оная, в която за един артист като че ли е по-важно не да завладява нови територии в класациите, престижни награди и фенки с друсащи се деколтета, а да отстои вече завзетите амбразури. Както и високата крепост на институцията, в 54
май
2013
която се превърнал, най-често търсейки пътя към... себе си. Мога да се опитам – но няма!, да измеря километрите между София и Будапеща (питай автобусите, ангажирани от някогашната фирма „Железният кон”, тоест Лъчо от „Хиподил” и Ицо) в литри концентрат (питай черния ми дроб), тъй като именно унгарската столица бе обетованото място за нашего брата, фена, от Балканския регион по онова време, началото на 90-те, когато започна първоначалното натрупване на истинския концертен капитал. Но няма как с гордост да не си дам сметка, че две от най-яките шоута, на които съм присъствал там, са именно на „Депеш Мод” и „Бон Джоуви”. Това, което голяма част от вас – като техни почататели, сте гледали на DVD, моя милост получи шанс от съдбата да съпреживее на живо. А то е: голямото завръщане в светлините на най-големите прожектори на две банди с едни от най-важните им албуми, инжектирали с класика две направления – електрониката и рока. Днес всички наричат ше-
Корицата на Songs Of Faith & Devotion, дело на Антон Корбин
Keep The Faith
дьоври Keep The Faith (1992) на „Бон Джоуви” и Songs Of Faith & Devotion (1993) на „Депеш”. (Да го оспорим е все едно да се опълчим срещу Закона на Архимед.) Защо ви разказвам всичко това ли? Най-малкото защото ако не половината, а поне една трета от хитовете, които предстои да чуете от своите любимци у нас, са именно от тези петзвездни проекти. Самите групи много ги обичат, затова и пред публика отварят ципа на душата докрай за тях. Два диска, свързани от еднаединствена, но особено важна дума – Faith. Вяра. Вярата да оцелееш пред лицето на бедите, да се справиш с лошата ситуация и да се завърнеш по-силен пред (и сред) все още вярващите ти почитатели. Вярата да композираш честни песни, за да бъдат те все така заразителни – пропагандно заразителни. Не на последно място – вярата в собствения (здравословен) егоизъм да свириш каквото си искаш (и както пожелаеш!), без да ти пука особено от музикалните моди. Та нали ти си