Page 1


зд р а ве

*Хранителна добавка, да не се превишава препоръчителната дневна доза. Не е заместител на разнообразното хранене.

2


Мили читатели, Лято е! Лично за мен месеците юли, август и септември са най-хубавите в годината. Свързвам ги с много горещи, слънчеви дни, почивка сред природата, плаж, море, плуване... Нека това лято се заредим с енергия и положителност!  Д-р Надя Куртева /Главен редактор/

Лято /Елисавета Багряна/ Няма облаче в небето, ясно, топло лято. Нивите узрели светят, сякаш чисто злато.

Цял ден жънат те и пеят песни на припявки, класовете се люлеят в техните задявки.

И сред тях жътварки жънат, с кърпи забрадени, в житото до пояс тънат, весели, засмени.

А отгоре във небето леко се издига и трепти, трепти с крилете малка чучулига.

зд р а ве Остеопороза – „ТИХАТА ЕПИДЕМИЯ“– Д-р Янко Панделиев Серациопептидаза – ЧУДОДЕЙНИЯТ EНЗИМ Уридин монофосфат – регенерация и стимулация на нервната система Защити сърцето си с AFIB технология Омега-3 мастни киселини – ключът към здравото сърце Увеличаването на простатната жлеза е част от адропаузата Диосмин - биофлавоноид за здрави вени и сърдечно-съдова система Витамин В9 (Фолиева киселина) – същност, приложение, дефицит Калций– минералът, без който не можем Страх, състояния на паника – как да ги превъзмогнем?

4 8 10 12 13 15 17 19 20 21

хранене Връзката между начина ни на хранене и депресията Трикове за здравословна диета Фибрите – подпомагат здравето на мозъка

22 24 26

с п о рт и отслабване Интервю с веселин георгиев Л-карнитин – приноса му за отслабването Дефицитът на магнезий ни прави дебели

28 31 33

козм ет ика Масажи за хубава кожа 

35

де ц а Главоболие при деца Косопад при деца

38 39

гр. Варна: • бул. Вл. Варненчик 82 /м-н “Донбас”/ • ул. Братя Бъкстон 12 /до ч-ще Маяковски/ • ул. Иван Рилски 3 /при ДКЦ “Хр. Ботев”/ • бул. Вл. Варненчик 90 /м-н “Донбас”/ • бул. Мария Луиза 21 • кв. Вл. Варненчик бл. 409 • ул. Н.Й.Вапцаров 5 / Търг. Ц-р “Чайка”/ • ул. Димитър Икономов 17 /кв. Левски/ • кв. “Виница”, ул. “Цар Борис III” 3 гр. Добрич: • ул.Батак 13 /зад м-н ИВЕЛ(Елитис)/


зд р а ве

ОСТЕОПОРОЗА „ТИХАТА ЕПИДЕМИЯ“ Д-р Янко Панделиев Общопрактикуващ лекар в АГППМ „Алма Медика“ гр.Варна Остеопорозата /от гръцки: osteo – „кост“ и poros – „пора“/ е системно нарушение на скелета, което се характеризира от намалена костна маса, промени в структурата на костите, при което те изтъняват и губят плътността си. В резултат костите стават чупливи и е налице повишен риск от фрактури. Представлява най-честата причина за фрактури при възрастните. Счупвания, свързани с остеопороза, най-често се появяват в прешлените на гръбначния стълб, китката или областта на шийката на бедрената кост в тазобедрената става. Най-сериозно е счупването в областта на бедрената шийка, тъй като често е свързано с продължително обездвижване, съпроводено с инфекции и голяма инвалидност. Костта е жива тъкан, в нея протичат непрекъснато процеси на разграждане и изграждане на нова тъкан. При остеопорозата балансът между тези процеси е нарушен, като изграждането на новата тъкан изостава спрямо нейното разграждане. Остеопорозата засяга мъже и жени, но се среща предимно при жени след менопаузата поради спадане на нивата на естрогените, като честотата ѝ се увеличава с нарастване на възрастта на населението. В преобладаващия брой случаи остеопорозата е първична и генерализирана /засяга костите на целия скелет/, по-рядко е вторична, причинена от продължителен прием на лекарства /кортикостероиди/ или някои заболявания. За предотвратяване на заболяването значителна роля играе превенцията, тъй като след възникване на счупвания може малко да се направи. Превенцията включва подходяща диета по време на детството, избягване на прием на лекарства, които имат негативен ефект. При налична остеопороза е необходима диета, богата на калций и витамин Д, физически упражнения и избягване на ситуации, рискови за фрактури. Натрупване и загуба на костна маса По време на активния растеж през детството и пубертета формирането на костна маса преобладава над процесите на резорбция. След спирането на растежа на костите на дължина между 18 – 20 годишна възраст, в тях продължават процеси на консолидация и натрупване на минерални вещества и костна маса. Най-голяма маса на костта ( Peak Bone Mass) се достига около 30 годишна възраст. Консумацията на богати на калций храни и хранителни добавки през първите години от живота допринася за по-добра плътност. При млади жени, които се грижат за малки деца, се оказва, че вдигането и носенето на децата допринася за подобряване на костната плътност подобно на физически упражнения. Върховата костна маса при мъжете е по-висока, отколкото при жените. Физическата активност е фактор с изключително голямо значение върху костната минерална плътност. Започва да играе роля около пубертета и продължава през следващите години. Съвместно с адекватен прием на калций с храната оказват съществен ефект върху развитието и поддържането на костта 4 през целия живот и при двата пола. Около 40 годишна

възраст костната минерална плътност започва да намалява и при двата пола, като при жените след настъпване на менопауза процесите са силно изразени. При мъжете на тази възраст костната плътност намалява в значително по-ниска степен до около 70 годишна възраст, когато нивата на спадане на костната плътност при двата пола се изравняват. Рискови фактори На първо място е напредналата възраст и женски пол. След менопаузата при жените спадат нивата на половите хормони естрогени, отговорни за поддържане на костната функция. Остеопорозата е по-често срещана при слаби жени с грацилна структура и по-слабо изразена при жени с наднормено тегло. При мъже с напредване на възрастта се понижават нивата на тестостерон, но ефектът е по-слабо изразен. Наличието на предхождаща фрактура удвоява риска за последващи. Налице е наследственост, свързана с гени, отговорни за развитието на остеопорозата. При случаи на остеопороза в семейството рискът от развитието ѝ се повишава. Установени са рискови фактори, върху които може да се окаже въздействие, и да се намалят рисковете от възникването на остеопороза. Такива са прекомерната употреба на алкохол, тютюнопушене, недохранване. Механизмите, по които те повлияват костната функция, не са напълно изяснени.

СПОМАГА ЗА ПОДДЪРЖАНЕ ЗДРАВЕТО НА КОСТИТЕ И ЗЪБИТЕ. ДОПРИНАСЯ ЗА НАМАЛЯВАНЕ РИСКА ОТ ОСТЕОПОРОЗА. ВИТАМИН D ПОДПОМАГА УСВОЯВАНЕТО НА КАЛЦИЯ В ОРГАНИЗМА. *Хранителна добавка, да не се превишава препоръчителната дневна доза. Не е заместител на разнообразното хранене.


здр а ве

Тютюнопушенето вероятно потиска активността на остеобластите - клетките, чиято основна функция е изграждането на новата кост. Сред възрастните хора често се среща дефицит на витамин Д. Неговите нива са пряко свързани с хормона на паращитовидните жлези. Паратхормонът поддържа нивата на калций в организма и стимулира разграждането на костите. Поддържането на витамин Д в нормални граници е важен фактор за минералното съдържание и плътност на костите. Дневните нужди на организма от витамин Д могат да се задоволяват с излагане на тялото на слънце. През студените месеци е уместна допълнителна употреба на витамин Д. Непълноценното хранене, особено в детството, оказва дълготрайни ефекти върху костната плътност. Доказан негативен ефект има ниският прием както на калций, така и на други микроелементи. Правилното хранене, избягване на недохранването и адекватен дневен прием на желязо и витамини / А, К, Е и С/ играе комплексна роля в поддържането на оптимална костна плътност. Заседналият начин на живот и липсата на физическа активност повишават риска от развитието на остеопорозата. Упражнения, свързани с тежести и поддържане на баланс и добра стойка, оказват благоприятен ефект върху костите. В ежедневието бягане, интензивно ходене, танци през поне 5 дни от седмицата имат благоприятен ефект. Сред причините за възникване на остеопорозата се нареждат и редица заболявания. Такива са нарушена функция на щитовидната жлеза, синдром на Кушинг, хиперпаратиреоидизъм, надбъбречна недостатъчност, намалена функция на половите жлези при вродени състояния, както и след хирургично отстраняване на яйчниците или тестисите.

Някои групи лекарства са с доказан ефект върху обмяната на калция в организма и възникването на остеопороза. На първо място е групата на кортикостероидите и предизвиканата от тях стероид-индуцирана остеопороза. При състояния, които налагат продължителен прием на кортикостероиди, е препоръчително съпътстваща терапия с калций и витамин Д. Лекарства, наречени инхибитори на протонната помпа, използвани за лечение на стомашни проблеми, намаляват абсорбцията на калций от храната в стомаха и при продължителен прием може да са причина за възникване на фрактури. Лекарства, използвани за лечение на гърчове и епилепсия, засилват метаболизма на витамин Д. Други лекарства са Л-тироксин, антикоагуланти, литий и някои лекарства, използвани за лечение на диабет. Симптоми Остеопрозата не предизвиква никакви оплаквания, проблем представлява последвалият риск от фрактури. Счупванията се наблюдават при ситуации, при които обичайно здравата кост не би се счупила. С напредване на остеопорозата и загубата на костна плътност се наблюдават оплаквания от болки в гърба, свързани със счупвания или сплесквания на прешлени ( компресионни фрактури), намаляване на ръста с възрастта, промяна в позата и поява на гърбица. Първите счупвания настъпват обикновено около 60 – 65 годишна възраст в областта на гръбначните прешлени. Счупванията в областта на бедрената шийка представляват найсериозното усложнение на остеопорозата, водещо да повишена инвалидност, нарушаване качеството и продължителността на живота. Диагноза За поставяне на диагнозата се използват различни методи за определяне на костна плътност /остеометрия/ - рентгеново изследване, DEXA /dual-energy X-ray absorptiometry/, компютърна томография, ехография. Най-често използваният метод и с най-голяма информативна стойност е DEXA, приет за златен стандарт при диагностиката на остеопорозата. При изследването се определя минералната костна плътност и отношението към средните стойности на плътността при популация на здрави жени. Това съотношение се изразява с Т-скор. За остеопороза се приемат стойности на Т-скора под -2,5, като стойности между -1 и -2,5 се приемат за остеопения. Остеопороза може да се установи и на стандартна рентгенография. Визуализират се изтъняване на кортикалния слой на костите, повишена просветляемост, фрактури на телата на прешлените. Устройствата с ултразвук са относително евтини, лесно се използват и няма облъчване на пациента. Най-често се определя костна плътност на петната кост поради особености на нейната структура и ранно установяване на промени, дължащи се на остеопороза. Скъп и по-трудно осъществим метод е компютърна томография, при който се извършва прецизно измерване на плътността на костите. Превенция на остеопорозата Калций, фосфати и витамин Д играя основна роля при изграждането на нормалната костна структура. Освен тях редица микроелементи са от съществено значение за развитието и поддържането на костите. Приемът на калций и ролята му за превенция на остеопорозата е широко проучен и известен. Проучвания показват, че реалният прием в различните възрастови групи, особено след пубертета, е значително по-нисък от препоръчвания. Препоръчително е да се набавя чрез храната, като по този начин се осигурява прием и на други микроелементи. При недостатъчен► 5


зд р а ве прием е препоръчително приложение на хранителни добавки с оглед достигане на препоръчителните дневни нужди съобразно възрастта ( около 500 мг/дневно допълнително при подрастващи). Степента на усвояване на калций от храните е относително добра. Ежедневна консумация на мляко и млечни продукти задоволяват индивидуалните нужди от калций. Зелените зеленчуци като броколи, кейл, пшеничният хляб, соята също са добри източници. Немлечни храни, богати на калций, са бадеми, тофу, някои сокове с допълнителна добавка от калций. В същото време от спанак (храна с високо съдържание на оксалати) калцият се усвоява в относително по-ниска степен. Усвояването на калция от хранителните добавки зависи от използваните форми на калций. Освен калций, необходим е и адекватен прием на витамин Д, като е трудно определянето на точните количества. Излишъкът на витамин Д е необходимо да се избягва, тъй като води до хиперкалциемия и повишен риск от развитие на калцификати в меките тъкани. Обичаен източник за естествената синтеза на витамин Д в кожата е достатъчното ѝ излагане на слънчева светлина. При възрастни хора, които прекарват по-малко време навън, както и живеещи в по-северни територии, с малък брой слънчеви дни в годината, често се установяват ниски нива на витамин Д. Ефектът на витамин Д върху костния метаболизъм се осъществява посредством паратхормона. Често се използват хранителни добавки, едновременно съдържащи калций и витамин Д. За адекватната минерализация на костта е необходим прием на калциеви и фосфатни йони в приблизително съотношение 1:1. Чрез храната се набавя необходимото количество фосфор под формата на соли. Действителният прием обикновено е по-висок поради фосфати, добавени допълнително при обработката на хранителните продукти. Извънреден прием на фосфор под формата на фосфати води до значителни нарушения в отношението на калций към фосфати,

6

особено когато е съпътствано с нисък прием на калций. Стимулира се действието на паратхормона, който поддържа нормални нива на серумния калций и води до последваща загуба на костна плътност. Витамин К има функция при процесите на посттранслационна модификация на протеини от костния матрикс, вкл. остеокалцин. Относително малко проучвания дават категорични данни за ефекта на определени микроелементи върху костния метаболизъм. Желязото е кофактор при някои реакции, мед е необходима за ензими, които играят роля при свързването на колагена и еластина, магнезий е необходим при синтезата на мукополизахаридите в костния матрикс, цинк за ензими, участващи в колагеновата синтеза. Флуорните йони участват в структурата на хидроксиапатитните кристали. Обичайно организмът получава необходимото количество флуор чрез водата. Приемът на по-високи дози повишава риска от развитие на флуороза и нарушена костна минерализация. Лечение Лечението на остеопорозата цели поддържане на добра костна минерална плътност и костна маса, предотвратяване и забавяне на развитието на остеопороза, намаляване на болката, предотвратяване на фрактури.Необходим е адекватен прием на калций и витамин Д за поддържане здравето и плътността на костите, но те не са достатъчни при лечение на остеопороза. Бифосфонатите са група лекарства, които намаляват костната загуба и риска от фрактури. Естрогенна хормонална терапия след менопауза предотвратява загубата на костна маса и повишава костната плътност. Използват се и селективни модулатори на естрогенните рецептори. Поради възможните странични ефекти на всички групи лекарства е важно лечението да се извършва под ръководството на лекуващия лекар. ■

*Хранителна добавка, да не се превишава препоръчителната дневна доза. Не е заместител на разнообразното хранене.


зд р а ве

СЕРАЦИОПЕПТИДАЗА – ЧУДОДЕЙНИЯТ ЕНЗИМ Серапептазата, известна още като серациопептидаза, предствалява протеолитичен ензим с белтъчна структура. Ензимът допринася за протеолитичната, противооточната, противовъзпалителна и противоболкова подкрепа на организма. През 80-те и 90-те години в Европа и Япония били проведени задълбочени изследвания, които показали, че серапептазата има благоприятни ефекти, подобряващи здравето на дихателните пътища. Тя спомагала за облекчаването на синусите, запушването на носа, болките в гърлото и възпалението на дихателните пътища. (1,2) Д-р Ханс Нипер - представител на алтернативната медицина и бивш президент на Немското общество по онкология, е известен с широкото си използване на протеолитични ензими и смята серапептазата за един от най-ценните от тях. Толкова ценен, че го е нарекъл „чудодеен ензим“. (1,3) Какво всъщност представляват ензимите? Ензимите са молекули, които ускоряват химичните реакции. Те или помагат за създаването на нови молекули, или разделят връзките, които свързват молекулите, за да ги разградят на помалки единици. Най-разпространените хранителни добавки с ензими са тези, съдържащи храносмилателни ензими, които разграждат протеините, мазнините, въглехидратите и другите хранителни компоненти на по-малки единици, като така улесняват усвояването им от организма. Какво представлява серациопептидазата и от къде води началото си? Серапептазата е ензим, който ефективно разгражда протеините до аминокиселини. Получава се от полезните бактерии Serratia marcescens, които живеят в червата на копринената буба. Веществото, което е влязло в човешкото

8

тяло, се транспортира от кръвоносната система до тъканите, оставайки незабелязано от клетките, изпълняващи защитната функция. Ензимът серапептаза смила само неживи протеини. Не предизвиква странични ефекти, което го прави популярен. (4) Как подпомага здравето? В проучване е установено, че серапептазата подобрява циркулацията и намалява отока.(5) Намаляването на подутината от своя страна спомага за облекчаване на болката. Серапептазата също пречи на образуването на съединения, предизвикващи болка, известни като кинини. Това й свойство може да помогне при възстановяване след спорт, хирургични процедури и състояния причинени от повтарящ се стрес (като синдром на карпалния тунел). Доказано е, че серапептазата подобрява функцията и подвижността на ставите при пациенти с болки в коляното. (6) Тя подпомага заздравяването след стоматологични и хирургични процедури, като спомага за намалянето на отока и по този начин помага за възстановяването. В допълнение, серапептазата се препоръчва на жени, страдащи от симптоми на фиброкистозна болест на гърдата като болка, подуване и чувствителност на млечните жлези. Клинични проучвания - Следоперационен оток и болка Ефектите на серапептазата върху следоперативния оток и болка са изследвани в редица клинични проучвания. През 1984 година M. Tachibana провежда плацебо-контролирано проучване, за да оцени клиничната ефективност на противовъзпалителния ензим серациопептидаза при 174 пациенти след операция антротомия по метода на Колдуел-Люк. 88 от пациентите получавали серапептаза по 10мг 3 пъти на ден преди операцията,

*Хранителна добавка, да не се превишава препоръчителната дневна доза. Не е заместител на разнообразното хранене.


здр а ве еднократно вечер веднага след операцията и 3 пъти на ден в продължение на 5 дни след операцията. Останалите 86 пациенти получавали плацебо. Промяната в стойността на следоперативния оток на бузите се използвала като параметър за оценяване на лечението. При пациенти, получаващи серапептаза, в сравнение с пациентите, получаващи плацебо, тежестта на отока е била значително по-малка при всеки от етапите на наблюдение до петия ден след операцията. Положителните ефекти от употребата на серапептаза били отбелязани и от специалисти в друга област на медицината хирургичната стоматология. Ефективността от употребата на серапептаза за намаляване на отока на меките тъкани след хирургично отстраняване на кътници е проверена от H.A.Merten (1991) с помощта на опто-електронен измервателен уред. Зъбите на 24 здрави пациента били отстранени на два етапа от хирург. По време на всеки от етапите 1/3 от кътниците се отстранявали под местна упойка. Всички пациенти получавали 5мг серапептаза или плацебо под формата на таблетки в комбинация с 1000мг парацетамол по време на 1-та или 2-та операция по схема. Дебелината на подутата буза, интензивността на болката и разстоянието между резците били измерени преди операцията, както и на 1-ви; 2-ри; 3-ти и 7-ми ден след операцията. В резултат на проучването било установено по-голямо намаляване на отока на бузите и болката до 2-ри; 3-ти и 7-ми ден след операцията, при прием на серациопептидаза. - УНГ патология Ефикасността и поносимостта на серапептаза при лечението на пациенти с остри или хронични заболявания на ухото, носа и гърлото е изследвана през 1990 от A. Mazzone. В клиничното изпитание участвали 193 пациенти (96 мъже и 97 жени) на възраст от 12 до 77 години. Продължителността на интервенциите била 7-8 дни. Активното лекарство или плацебо било предписано по 2 таблетки 3 пъти на ден. При пациенти, приемащи серапептаза, се наблюдавала значителна регресия на симптомите вече на 3-4 ден от лечението. След 7–8 дни се забелязвало значително подобрение на състоянието при пациенти от двете групи. Резултатът в групата на хората приемащи серапептаза бил по-забележим. Статистическият анализ потвърдил по-голяма ефикасност на серапептазата и по-бързо настъпване на терапевтичен ефект при прием на лекарството в сравнение с плацебо за всички тествани симптоми. Всички участници в проучването показали много добра поносимост към лечението. Резултатите от клиничното проучване потвърждават противовъзпалителните, противооточни и фибринолитични свойства на серапептазата и възможността за подпомагане възстановяването на организма при възпалителни заболявания на горните дихателни пътища. - Заболяване на дихателните пътища Способността на серапептазата да разгражда секретите, храчките и да влияе положително на отхрачващия ефект е доказана както в експериментални, така и в клинични проучвания. През 1982 година Y. Kase и съавтори при експериментален модел на бронхит при зайци потвърждават муколитичната (отхрачваща) активност на серциопептидазата, което е потвърдено от способността на ензимния препарат да намали значително вискозитета на храчките (и съдържанието на твърдия компонент в тях), както и увеличаване на количеството отделящата се храчка. Резултатите от пероралното приложение на серапептаза

при пациенти с хронична бронхопулмонална патология позволяват на S. Shimura и съавтори (1983) да направят заключение, че серапептазата благоприятства значително отхрачващия ефект. - Други ефекти и области на приложение Антибиотичната терапия заема една от ключовите позиции в лечението на възпалителните заболявания. В тази връзка е изключително важно установеното подпомагащо свойство на серапептазата да благоприятства подобряването на усвояването на антибиотиците от организма, като се фокусира върху възпалението. При 8 пациенти с остеоартикуларни инфекции, H. Okumura (1977) описва повишаване на концентрацията на антибиотик (сулбеницилин) в ексудата при комбинирана употреба на серапептаза в доза 30мг / ден в продължение на 6 дни. През 1980 година H. Aratani изследва концентрацията на антибиотици в тъканите на устната кухина и ефекта на серапептазата върху нея при експериментална стафилококова инфекция на венците при плъхове. След приемане на серапептаза, концентрацията на антибиотици във венците на животните се е увеличила значително, особено в областта на заразените венци. Увеличението е съответно с 8,5 и 2,5 пъти при използване на циклацилин, 5,7 и 2,2 пъти - ампицилин, 1, 1 и 1,7 пъти цефалексин, 2,2 и 3,1 пъти - миноциклин. Установена е увеличена усвояемост на антибиотика (цефотиам) в белодробната тъкан при комбинираната употреба със серапептаза също от A. Koyama през 1986 година при наблюдение на 35 пациенти, претърпели торакотомия, поради рак на белия дроб. Сред различните механизми на образуване на бактериална резистентност към антимикробни агенти, един от най-често срещаните е образуването на биологичен филм от бактерии. Този механизъм е често срещана причина за неефективността на лечението на инфекции, които се развиват с използването на различни протезни устройства. През 1993 година L. Selan доказва способността на серапептазата да повишава значително активността на антибиотиците (офлоксацин) и да инхибира образуването на биологични филми. Като завършек на прегледа от проучвания, публикувани в световната научна литература относно ползите и употребата на серапептазата трябва да отбележим следното: Въпреки значителния опит в терапевтичното използване (над 25 години) на противовъзпалителните свойства на този естествен ензим, интересът към него е нестихващ. Информацията, представена в тази статия, е само за информационни и развлекателни цели. Информацията в статията не трябва да се разбира като диагностична или терапевтична инструкция или препоръка. Ние не поемаме никаква отговорност за щети от всякакъв вид, които възникват пряко или непряко от използването на информацията. Ако подозирате заболяване, консултирайте се с Вашия лекар. Литература: 1) https://ru.iherb.com/blog/serrapeptase-guide/1002 2) Bhagat S, Agarwal M, Roy V. Serratiopeptidase: a systematic review of the existing evidence. Int J Surg. 2013;11(3):209-217. 3) Hans A. Nieper, G.S. Eagle-Oden, and Arthur D. Alexander. The Curious Man: The Life and Works of Dr. Hans Nieper. Author House, 2010. 4) https://lifeessence.ru/blog/chto-takoe-ferment-serrapeptaza-dlya-chego-on-nuzhen-i-kak-ego-prinimat-svojstva-serrapeptazy-naznachenie-i-pokazaniya-k-primeneniyu 5) Kakinuma A, Moriya N, Kawahara K, Sugino H. Repression of fibrinolysis in scalded rats by administration of Serratia protease. Biochem Pharmacol. 1982;31(18):28612866. 6) Klein G, Kullich W. Short-term treatment of painful osteoarthritis of the knee with oral enzymes. A randomized, double-blind study versus diclofenac. Clin Drug Invest 2000; 19:15-23 7) h t t p s : / / w w w . u m j . c o m . u a / a rt i c l e / 2 6 3 0 / e n z i m o t e ra p i y a - v o s p a l i t e l nyx-zabolevanij-serrapeptaza

9


УРИДИН МОНОФОСФАТ РЕГЕНЕРАЦИЯ И СТИМУЛАЦИЯ НА НЕРВНАТА СИСТЕМА Нервната система е една от най-сложно устроените системи в човешкия организъм. Комплицираната й структура от нервни клетки, отговорни за пренасяне на съобщения между мозъка и всяка друга част на тялото, е постоянно подложена на риск както от околната среда, така и от негативните условия на живот, а и от наследствена предразположеност към заболявания. Но една от най-съществените заблуди, битуваща все още въпреки наличния публичен достъп до медицинска информация и медицински услуги, е, че нервните клетки са неспособни да се възстановяват. Сигурно и вие самите неведнъж сте били предупреждавани: „Пазете си нервите, защото нервните клетки не могат да се възстановяват!“. Това е мит, появил се в края на 90-те години на миналия век в следствие на един провален научен експеримент. Но освен че проучването не съумява да допринесе с нищо за развитието на медицинската наука, то изиграва изключително негативна роля върху обществената осведоменост относно работата и функциите на нервната система. Експериментът завършва със смъртта на няколко зелени маймуни от Кения, заключени в клетка. Според екипа на изследването, смъртта им се дължи на стреса, причинен от социалната изолация и така учените стигат до извода, че „напрежението уврежда нервните клетки, а те на свой ред водят до фатален край, защото не се възстановяват“. Така започва да битува големият мит за невъзможността нарегенерация на нервната система. Но това съвсем не е така. В действителност, невроните могат да умрат, но на тяхно място се раждат нови. Освен това, нервните клетки не са толкова „крехки“, че да бъдат унищожени лесно. Дори когато са атакувани, включително и от стрес, те могат да бъдат стимулирани и възстановени посредством регенерацията. Нещо повече – в съвременната медицина дори са установени и значителен брой активни елементи, които действат в тази посока. Един от най-популярните сред тях е и тема на днешния ни разговор. Става въпрос за веществото уридин монофосфат. Той се препоръчва за стимулация на нервната система, регенериране на нервните клетки, подобряване на състоянието на периферната нервна система и дори в помощ за терапия на реални заболявания. Какво е уридин монофосфат? В науката и практиката уридин монофосфат се среща под името 5-уридилова киселина или само като уридин. На практика обаче, уридин монофосфат представлява основният активен елемент във веществото уридин, което е съставна част на множество хранителни добавки в помощ на нервната система, както и като допълнително средство при терапия на заболявания, свързани с тази част на тялото. По своята същност, уридин монофосфат представлява един от

10

четирите основни нуклеотида в състава на РНК (рибонуклеинова киселина). Този монофосфат е съставна част на по-голяма част от познатите в науката РНК, в това число и на галактозата, от която, между другото, се изгражда и лактозата. Уридин монофосфат е жизнено необходим елемент за процеси в организма, които водят до производството на фосфатидилхолин, сфингомиелин, гликопротеини и други. Всички тези вещества, на практика, са нужни на тялото, когато то се възстановява от травма, заболяване и дори спад в имунната система или намалени функции на определени органи или цели системи от такива. Нещо повече, уридин монофосфат е част и от структурата на клетъчната мембрана. От тук следва и изводът, че терапия с уридин монофосфат е успешна, защото действа не повърхностно върху симптоматиката, а на изцяло клетъчно ниво. Трябва да подчертаем обаче, че до момента всички изследвания по повод приложението на уридин монофосфат са свързани главно с ролята им върху правилното функциониране на нервната тъкан. Уридин в човешкото тяло и в храните Безспорен факт е, че уридин монофосфат разполага с изключително благоприятно действие върху цялата нервна система, особено върху периферната. От друга страна обаче, във връзка с приложението на веществото, често се говори и за уникалния му ефект върху функциите на черния дроб. Това не е случайно, защото човешкото тяло също произвежда уридин, в черния дроб. Смята се, че ефектът на уридин монофосфат върху чернодробните процеси е прочистващ и възстановяващ. При комбинация от уридин с по-голяма част от витамините на група Б могат да се постигнат и сравнително бърз детоксикиращ ефект, особено важен при продължителна употреба на тежки лекарства, след интоксикация или при злоупотреба с алкохол. Можем ли обаче да се доверим изцяло на черния си дроб, когато става въпрос за естествено вътрешно производство на уридин монофосфат? За съжаление, не. Количеството, което тялото успява да произведе, не винаги е достатъчно, а понякога и намалено именно поради силен оксидативен стрес на черния дроб. Остават възможностите за естествен прием на уридин монофосфат чрез храни, както и под формата на хранителна добавка. Макар и в минимални количества някои хранителни продукти биха могли да набавят тялото с уридин монофосфат. Такива са естествените продукти, от които добиваме захар, а именно меласата и захарното цвекло. Няколко изследвания потвърждават благоприятното действие на захарното цвекло върху психични заболявания и главно – върху лошото настроение, тревожността и депресията – именно поради високото му съдържание на уридин. Макар и в значително по-малко количество, уридин се открива и в състава на доматите, броколито


и дори бирената мая. За да се постигне обаче реален терапевтичен и подпомагащ дадено лечение ефект, уридин монофосфат следва да се приема под формата на хранителна добавка. Освен със споменатите вече витамин от група Б, веществото влияе положително върху организма в съчетание с магнезий и фолиева киселина. Ползи от уридин монофосфат И така стигаме и до най-съществената, предполагаме и за вас, част от този материал. За какво всъщност би ни бил полезен уридин монофосфат? Какви са неговите конкретни ползи? Въпреки че споменахме голяма част от тях, си заслужава и да ги обобщим. Става ясно, че уридин е вещество с доста широко приложение, когато става въпрос за подпомагане в лечение на различни заболявания, за профилактика, а и за приложение в алтернативната медицина. Ползите на уридин монофосфат можем да разделим на няколко групи, като основната е с фокус върху нервната система, а допълнителните са терапевтичен ефект върху черния дроб и други, по-малко известни, но все пак обнадеждаващи в бъдеще да се превърнат в реални конвенционални медицински приложения. Ако трябва да обобщим, уридин монофосфат може да се възприеме и като активно участващ елемент в подпомагаща лечението терапия, и като средство за превенция. Уридин монофосфат за нервната система Уридин монофосфат действа регенериращо на невроните, като едновременно с това са доказани и неговите стимулиращи свойства върху мозъчната активност. Веществото се прилага в помощ на лечение на леки до средни психически заболявания. То е с доказано положително действие върху доброто настроение, както и в случаите на депресия, тревожност, намалени когнитивни способности и слаба концентрация. Уридин монофосфат се препоръчва и в помощ на поддържащата терапия при Алцхаймер, а освен това е с доказани свойства за засилване на пеметта. Съвременните психолози определят веществото и като алтернатива за повишаване на мотивацията, поради което на много места в САЩ вече се говори и за прием на уридин монофосфат от студенти, готвещи се за тежки изпити. Но емоционалното състояние не е единственото проявление на функционалността при здрава нервна система. Нарушения в периферната система биха могли да доведат до симптоми като скованост, болки в мускулите и дори невропатия. Влиянието на уридин монофосфат върху такъв тип симптоматика е доста обнадеждаващо. В изследване, проведено в Украйна, се стига до извода, че това вещество може да замени редица по-тежки активни съставки с доказани реални странични ефекти в лекарствени продукти при невропатия. Значителен е и успехът на подпомагаща терапия с уридин монофосфат при така наречения невралгичен синдром на мравучкане или безчувственост в крайниците. Последно, но не по важност уридин монофосфат се препоръчва и за поддържане на нормален начин на живот при диагнози като цервикален радикулит, ишиас, лумбаго и хронично изтръпване или болка в гърба. Уридин монофосфат за черния дроб Прочистващото действие на уридин монофосфат върху черния дроб е всеобщо признато от съвременните учени. Според тях при продължителна злоупотреба с алкохол веществото може значително да намалее риска от цироза или още по-тежки усложнения, включително и фатални туморни образувания с разсйеки по цялото тяло. Ефектът на уридин монофосфат върху нормалната функция на черния дроб е предимно антиоксидантен. Някои по-тежки лечения на сериозни заболявания, предполагащи прием на силни лекарства, често включват и подпомагаща терапия с уридин монофосфат. Той може значително да намали токсичния ефект на подобни лекарства. Други по-малко известни ползи от уридин монофосфат В Руската Акадамия на науките бе проведено проучване за

влиянието на уридин монофосфат върху сърдечносъдовата система. По данни от резултатите на изследването, веществото може значително да намали риска от инфаркт на миокарда. В съседна Украйна пък, през 2006-та година се провежда изследване за влиянието на уридин монофосфат върху диабетните състояния. По данни на резултатите от проучването на професор Панькив веществото може да предотврати голям брой от усложнения върху периферната нервна система в следствие на диабетно заболяване. А в изследване върху алтернативните терапии в помощ на пациентите с цистична фиброза (генетично заболяване на белите дробове) учените установяват, че уридин монофосфат може драстично да намали симптоматиката на заболяването, включително и да понижи степента на възпалителните процеси. В последно време, положителни резултати от комплексна терапия, включваща и уридин монофосфат, се наблюдават и върху пациенти с ХИВ, което поставя въпроса и за действието на веществото върху имунната система. Уридин монофосфат – приложение Приложението на уридин монофосфат зависи главно от типа терапия, която ще подпомага, както и от самия вид заболяване. Обикновено, уридин монофосфат пристига под формата на хранителна добавка за вътрешен прием (течна или капсули, таблетки и т.н.). Уридин монофосфат се комбинира отлично с магнезий и витамините от група Б. Някои терапии могат да изискват и инжектиране на уридин монофосфат. Този материал е изготвен с изцяло информативна цел и не цели да поставя диагнози или лечения. Ние не носим отговорност за каквито и да е щети, в следствие на ваши действия, продиктувани от прочетената в материала информация. Съветваме нашите читатели да подхождат внимателно към приема на хранителни добавки и препарати, съдържащи уридин монофосфат. Препоръчително е такъв прием предварително да бъде обсъден с медицинско лице.

Литература: 1. Retention improvement by topical application of uridine monophosphate into different brain areas. Ott T, Grecksch G, Matthies H Medical Biology, 01 Jun 1978, 56(3):133-137 PMID: 682696 2. НОВЫЙ ПОДХОД К ЛЕЧЕНИЮ ПОРАЖЕНИЙ ПЕРИФЕРИЧЕСКИХ НЕРВОВ С ПОМОЩЬЮ ПИРИМИДИНОВЫХ НУКЛЕОТИДОВ Authors: В.И. Панькив, Проф., зав. отделом профилактики эндокринных заболеваний Украинского НПЦ эндокринной хирургии, трансплантации эндокринных органов и тканей МЗ Украины Categories: Neurology, Endocrinology Sections: Specialist manual print version 3. ANTIARRHYTHMIC EFFECT OF URIDINE AND URIDINE-5'-MONOPHOSPHATE IN ACUTE MYOCARDIAL ISCHEMIA BUL'ON V.V.1, KRYLOVA I.B.1, SELINA E.N.1, RODIONOVA O.M.1, EVDOKIMOVA N.R.1, SAPRONOV N.S.1, MIRONOVA G.D.2 4. https://cyberleninka.ru/article/n/ispolzovanie-prirodnogo-komponenta-uridina-v-terapii-hronicheskoy-boli-s-proyavleniyami-neyropatii/viewer 5. Uridine monophosphate kinase: A new genetic polymorphism with possible clinical implications. E R Giblett, J E Anderson, S H Chen, Y S Teng, and F Cohen 6. РОДИОНОВА Ольга Михайловна СРАВНИТЕЛЬНАЯ ХАРАКТЕРИСТИКА КАРДИОТРОПНЫХ ЭФФЕКТОВ УРИДИНА И УРИДИНОБЫХ НУКЛЕОТИДОВ 7. Holguin S, Martinez J, Chow C, Wurtman R (ноември 2008 г.). "Диетичният уридин подобрява подобряването на обучението и паметта, произведени чрез прилагане на DHA върху гербили". Вестник FASEB. 22 (11): 3938–46. дой:10.1096 / fj.08-112425. PMC 2574024. PMID 18606862. Резюме на лайк – ScienceDaily. 8. Gasser T, Moyer JD, Handschumacher RE (август 1981 г.). "Нова еднократна обмяна на циркулиращ уридин в черния дроб на плъх". Наука. 213 (4509): 777–8. Bibcode:1981Sci ... 213..777G. дой:10.1126 / наука.7256279. PMID 7256279. 9. https://www.webmd.com/depression/news/20050210/do-some-foods-battle-depression 10. Uridine metabolism in HIV-1-infected patients: effect of infection, of antiretroviral therapy and of HIV-1/ART-associated lipodystrophy syndrome Pere Domingo 1, Javier Torres-Torronteras, Virginia Pomar, Marta Giralt, Joan Carles Domingo, Maria Del Mar Gutierrez, José M Gallego-Escuredo, Maria Gracia Mateo, Pedro Cano-Soldado, Irene Fernandez, Marçal Pastor-Anglada, Francesc Vidal, Francesc Villarroya, Antoni Andreu, Ramon Marti 11. Effect of uridine 5'-triphosphate plus amiloride on mucociliary clearance in adult cystic fibrosis W D Bennett 1, K N Olivier, K L Zeman, K W Hohneker, R C Boucher, M R Knowles 12. Chapter 4 - Substances Involved in Neurotransmission Author links open overlay panelGeorge M.Kapalka Associate Professor, Monmouth University, West Long Branch, NJ and Director, Center for Behavior Modification, Brick, NJ

БЕЗ ХРОНИЧНА БОЛКА! ЗДРАВА ПЕРИФЕРНА НЕРВНА СИСТЕМА! Уридомакс благоприятства за комплексно подобрение при хронични възпалителни процеси в тялото в следствие на невралгия, както и при дискмфорт в гърба, включително и изтръпване и усещане за мравучкане в крайниците. Създаден е с грижа за мускулите и тонуса на организма, едно отлично средство, подпомагащо невромускулната регенерация. Основната му активна съставка е уридин монофорфат в комбинация с фолиевата киселина, магнезий и витамините В1, В3, В6 и В12. *Хранителна добавка, да не се превишава препоръчителната дневна доза. Не е заместител на разнообразното хранене.

11


зд р а ве

ЗАЩИТИ СЪРЦЕТО СИ С AFIB ТЕХНОЛОГИЯ

Предсърдното мъждене е сърдечна аритмия, която води до влошено кръвоснабдяване и често образуване на тромби, които довеждат до инсулт. Предсърдното мъждене увеличава в пъти риска от инсулт, инфаркт или сърдечна недостатъчност. За жалост, често този тип аритмия протича почти безсимптомно. Какво можем да направим превантивно? Редовното проследяване на кръвното и ранната диагностика на предсърдно мъджене може да предотврати 1 от всеки 3 инсулта. За да следите риска от предсърдно мъждене, ви е необходим специален апарат за измерване на кръвно налягане с клинично доказана технология AFIB - като Microlife A3 Plus AFIB. Microlife A3 Plus AFIB е верен партньор – прецизно и точно измерва кръвното налягане, с внимание и грижа. Mожете да разчитате на него – той е с 11 години гаранция. Най-дългата гаранция за медицински изделия! Клинично тестваната технология AFIB ви гарантира, че ако по време на измерването имате аритмията предсърдно

мъждене, апаратът ще я засече и ще ви сигнализира. Не се стряскайте, ако видите символа AFIB – възможни са еднократни епизоди на аритмията, без това да е опасно. Но ако виждате AFIB при няколко поредни измервания, се свържете с кардиолог. Редовното следене на кръвно налягане и наличие на аритмия, може да намали рисковете от сърдечно-съдови заболявания, инфаркт и инсулт. При модел A3 Plus технология AFIB е активна в режим на работа МАМ. МАМ технология е режим на трикратно измерване, който гарантира медицински точен резултат, на който да се доверите. Апаратът е снабден с универсален маншет, адаптер в комплекта и разполага с памет от 2 х 99 измервания с дата и час. Не забравяйте, прецизното измерване на кръвно налягане и мониторинг за аритмия са на 1 бутон разстояние с Microlife и технология AFIB.

Microlife партньор за цял живот.

12


ОМЕГА-3 МАСТНИ КИСЕЛИНИ – КЛЮЧЪТ КЪМ ЗДРАВОТО СЪРЦЕ Още от малки ни учат, че рибеното масло е полезно за здравето. Многобройните проучвания показват, че ейкозапентаеновата и докозахексаеновата киселини, които са омега-3 полиненаситени мастни киселини (PUFA) са основни съставки на рибеното масло и могат да имат благоприятен ефект върху човешкото тяло. Редовната им консумация може да предотврати сърдечно-съдови заболявания, подобри паметта, зрението, да въздейства положително върху умствената дейност и забавянето на стареенето. За първи път омега-3 мастни киселини привличат вниманието на специалистите през 70-те години на ХХ век, когато проучванията показали, че хората в Гренландия и Япония страдат много по-рядко от сърдечни заболявания отколкото останалите хора. Учените подозирали, че тази статистика е свързана с хранителните навици или по-скоро с консумацията на големи количества морска риба. Така и започнали изследванията на омега-3 мастни киселини, съдържащи се в рибеното масло. В резултат на многобройните проучвания учените стигнали до заключение, че омега-3 полиненаситени мастни киселини подобряват състоянието на съдовата стена, понижават кръвното налягане, регулират липидите в кръвта и подпомагат антисклеротичния ефект. Експерименти с животни например показали, че омега-3 могат да потиснат растежа на атеросклеротични плаки. В хода на последващи наблюдения върху група хора, които били диагностицирани със съдова атеросклероза се оказало, че ако спазват специална диета, обогатена с омега-3 полинаситени мастни киселини, процесът на развитие на атеросклерозата наистина се забавя. Приемът само на 3 грама на ден довел до намаляване на кръвното налягане. Гръцки учени решили да тестват получените данни върху хора от рискова група - за тази цел избрали пушачи. Както всички знаем пушенето е един от значимите рискови фактори за сърдечно-съдови заболявания, включително инфаркти и инсулти. Наблюдението продължило един месец. Участниците приемали по 4 грама омега-3 дневно. В края на проучването била направена задълбочена диагностика на сърцето и кръвоносните съдове, а резултатите били обнадеждаващи: съдовата стена на пушачите била по-еластична. Този ефект учените отдават на противовъзпалителните и антисклеротични свойства на рибеното масло. Това в никакъв случай не означава, че можете да продължите да пушите и да ядете мазна риба, за да компенсирате вредата от цигарите! Всички тези проучвания показват само едно от свойствата на омега-3 полинаситените мастни киселини – подпомагане на подобряването на състоянието на съдовите стени. Здравословният начин на живот, като редовни физически упражнения и хранителен режим с високо съдържание на плодове и зеленчуци насърчава сърдечно-съдовото здраве, намалява риска от коронарна болест на сърцето и инфаркт. Дори интуитивно да смятаме, че мазнините са вредни за сърцето и че трябва да се избягват, някои наситени мазнини всъщност са здравословни за сърцето. Здравословните за сърцето наситени мазнини са известни като омега-3 мастни киселини. Трите основни омега-3 мастни киселини, които са полезни за сърдечно-съдовото здраве са α-линолевата киселина (ALA), ейкозапентаеновата киселина (EPA) и докозахексаеновата киселина (DHA). ALA се съдържа предимно в растителни храни като маслини, соя, рапица, орехи и ленено масло, както и в ленени семена. EPA и DHA се съдържат предимно в морски храни, които включват разнообразие от мазни риби, като риба тон, сьомга, скумрия, херинга, пъстърва, камбала и треска. Полезни характеристики на полинаситените омега-3 мастни киселини, подпомагащи: • Усилването на синтеза на тъканни хормони (ейкозаноиди), участващи във всички биохимични реакции в клетката; • Намаляването на концентрацията на лошия холестерол, включително липопротеините с ниска плътност. В резултат на това рискът от развитие на съдова атеросклероза, инфаркт на миокарда и мозъчен инсулт намалява; • Образуването на сперматозоиди, мембрани на неврони в мозъка и мембрани на ретината; • Регулацията на синтеза на хормони и стероиди, включително тестостерон; • Транспорта на кислород до тъканите;

• Работата на сърдечния мускул; • Регулирацията на метаболизма на хормона на радостта (серотонин) и намаляването на психо-емозионалния стрес, като так се предотвратява риска от депресия; • Поддържането на еластичността на ставите, намаляването на интензивността на болката при артрит и артроза; • Повишаването на инсулиновата чувствителност; • Намаляването на възпалителните процеси в организма, предотвратявайки развитието на алергични реакции и автоимунни заболявания; • Увеличаването на когнитивните функции на мозъка; • Подтискането на прекомерния апетит; • Подобряването на функционалното състояние на кожата; • Повишаването на имунния статус на организма и нервномускулната функция, издръжливостта, общия мускулен тонус; • Растежа на чиста мускулна маса; • Подтискането на синтеза на кортизол (хормон на стреса). Освен това рибеното масло съдържа витамини А, Е, D, които подобряват състоянието на кожата, поддържат зрението, намаляват нервната възбудимост, подобряват еластичността на клетъчните мембрани и укрепват костната тъкан. Ползи за сърцето от приема на омега-3 мастни киселини Проучвания показват, че хората, които консумират мазни риби няколко пъти седмично са почти наполовина по-малко застрашени от смърт от коронарна болест на сърцето и почти с 1/3 намалява рискът от смърт от сърдечен удар в сравнение с тези, които не консумират риба. (2) Друго проучване показва, че рискът от смърт от коронарна болест на сърцето е бил 21%, 29%, 31% и 34% по-нисък при тези, които консумират риба от 1 до 3 пъти месечно, веднъж седмично, 2 до 4 пъти седмично и повече от 5 пъти седмично в сравнение с тези, които не са консумирали риба. (3) Доказано е, че консумацията на ALA намалява риска от смърт от коронарна болест на сърцето и инфаркт. По отношение на омега-3 капсулите с добавки на мастни киселини в най-голямото контролирано проучване правено до момента състоящо се от 11324 пациенти с коронарна болест на сърцето, които приемали рибено масло и ALA капсули имали 15% понижаване на смъртните случаи, инфарктите и честотата на инсултите, 20% понижаване на смъртта по здравословни причини и 45% намаляване на внезапната смърт от сърдечен удар в сравнение с плацебо в продължение на 3,5 години проследяване. Освен това нивата на триглицеридите са намалели с 4%. (4) Това показва, че консумацията на омега-3 мастни киселини може да намали риска от смърт от сърдечни заболявания както за мъжете,►


зд р а ве така и за жените. Доказано е, че консумацията на омега-3 мастни киселини подпомага намаляването на кръвното налягане в покой и намалява нивата на телесните мазнини. Влияние на омега-3 мастните киселини върху сърцето Има няколко механизма за благоприятното въздействие на омега-3 мастните киселини върху цялостното сърдечно-съдово здраве. Омега-3 мастните киселини подпомагат понижаването на нивата на триглицеридите и повишаването на нивата на липопротеини с висока плътност (добър холестерол). Те могат да повлияят положително и върху намаляването и агрегацията на тромбоцитите, което може да попречи на запушването на коронарните артерии. Как омега-3 мастните киселини могат да намалят сърдечносъдовите заболявания? Омега-3 мастните киселини могат да подпомогнат намаляването на сърдечно-съдовите заболявания чрез повлияването на следните фактори: • Намаляване на нивата на триглицеридите и повишаване на HDL (добрия холестерол); • По-ниско кръвно налягане в покой; • Намаляват агрегацията на тромбоцитите и предотвратява блокирането на коронарната артерия; • Намаляват риска от аритмии ( нарушен сърдечен ритъм); • Намаляване на атеросклерозата; • Намаляване на възпалителните маркери; (5) Когато е възможно омега-3 мастните киселини трябва да се консумират чрез хранителни източници. Когато нямате тази възможност на помощ идва консумацията на висококачествени омега-3 капсули с мастни киселини в хранителни добявки. Добре е да се консултирате с лекуващия лекар преди да приемате тези добавки. Ползи от омега-3 при жените Полинаситените мастни киселини са „отговорни“ за метаболните процеси в организма, еластичността на клетъчните мембрани и правилното функциониране на мозъка, затова за всяка жена е важно да консумира поне от 1 до 1,5 грама чисти омега-3 мастни киселини на ден. С настъпването на бременността дневната нужда от триглицериди се удвоява. Ползите от рибеното масло при жените се изразяват в повлияването на: • Намаляване на менструалната болка и броя горещи вълни; • Подобряване на настроението в „критичните дни“; • Противовъзпалителен ефект; • Намалява тревожността, подобрява настроението и повишава ефективността на антидепресантите; • Забавя стареенето и появата на бръчки; • Предотвратява развитието на остеопороза, особено по време на менопауза; • Стабилизира хормоналните скокове по време на менопауза; • Намалява риска от развитие на бучки в млечната жлеза с 30%, както и вероятността от тумори и полипи в дебелото черво. В допълнение омега-3 е основен хранителен фактор при менопаузата. Като се има предвид, че менопаузата е придружена от нарушение на метаболизма на минерали и мазнини, жените след 55-годишна възраст развиват съдови патологии, включително и ендотелна дисфункция. За да се предотврати развитието на тромбоза, сърдечно-съдови патологии, метаболитни нарушения, както и за облекчаване на неприятните симптоми на менопаузата (сърцебиене, горещи вълни, нощно изпотяване), ежедневната диета трябва да е обогатена с храни богати на основни мазнини или органични биокомплекси. Особено важно е да се приемат хранителни добавки, съдържащи омега-3 за жени с наднормено тегло, планиращи бременност, спазващи хранителен режим, предразположени към сърдечно14 съдови заболявания.

Основни представители на омега-3 мастни киселини Докозахексаенова киселина (DHA) е част от сивото вещество на мозъка, клетъчните мембрани, ретината, сперматозоидите, тестисите. В допълнение DHA играе ключова роля за формирането на нервната система на бебето. Ейкозапентаенова киселина (EPA) стимулира регенерацията на клетъчните мембрани, нормализира механизмите на липиден транспорт през кръвния поток, активира имунната система, подобрява усвояването на мазнините в храносмилателния тракт и повишава антиоксидантните функции на организма. Алфа линоленова киселина (ALA) – мазнините от този тип помагат в борбата със стреса, лошия холестерол, високото кръвно налягане, проблеми с кожата, косата, ноктите ( сухота, себорея, разслояване). Освен това те са строителен субстрат за синтеза на ейкозапентаенова и докозахексаенова мастни киселини. EPA и DHA липидите са най-полезни за човешкото тяло, тъй като не се нуждаят от много ензими за усвояване, за разлика от растителните храни обогатени с ALA. Полиненаситените мастни киселини не се синтезират от човешкото тяло, ето защо е важно да се набавят с храната. За целта ежедневното меню трябва да включва мазни морски риби или морски дарове, ленено масло, пресни билки. Оптималният прием мазнини е 1 грам на ден. Ако имате суха кожа, пърхот, акне, псориазис или екзема може да увеличите дневната доза на 2-3 грама. Не забравяйте, че преди да приемате липидни концентрати е важно да оцените ползите и вредите от използването им. Хората със сърдечна недостатъчност, хеморагичен синдром, нестабилна стенокардия и алергии към морски дарове трябва да приемат препарати от омега-3 само под лекарско наблюдение.(1) Информацията, представена в тази статия, е само за информационни и развлекателни цели. Информацията в статията не трябва да се разбира като диагностична или терапевтична инструкция или препоръка. Ние не поемаме никаква отговорност за щети от всякакъв вид, които възникват пряко или непряко от използването на информацията. Ако подозирате заболяване, консултирайте се с Вашия лекар. Литература: 1. Медведев Ж. А. – Питание и долголетие. – Время, 2012 г.; 2. Stone NJ.Fish consumption, fish oil, lipids, and coronary heart disease.Circulation. 1996; 3. Hu FB, Bronner L, Willett WC, Stampfer MJ, Rexrode KM, Albert CM, Hunter D, Manson JE.Fish and omega-3 fatty acid intake and risk of coronary heart disease in women.JAMA. 2002; 4. Dietary supplementation with n-3 polyunsaturated fatty acids and vitamin E after myocardial infarction: results of the GISSI-Prevenzione trial. Gruppo Italiano per lo Studio della Sopravvivenza nell’Infarto miocardico.Lancet. 1999; 5. Kris-Etherton PM, Harris WS, Appel LJ; American Heart Association. Nutrition Committee. Fish consumption, fish oil, omega-3 fatty acids, and cardiovascular disease.Circulation. 2002; ■


+ Вит D и ЦИНК В ОПТИМАЛНА ДНЕВНА ДОЗА

15


16


здр а ве

ДИОСМИН БИОФЛАВОНОИД ЗА ЗДРАВИ ВЕНИ И СЪРДЕЧНО - СЪДОВА СИСТЕМА Диосминът представлява биофлавоноид, използван често под формата на хранителна добавка за подпомагаща терапия при различни заболявания и хронични състояния, свързани със сърдечносъдовата система, венозната недостатъчност и разширените вени, както и в случай на вътрешни и външни хемороиди. В този материал ще ви запознаем в детайли каква е същността на този елемент, как да си го набавим и какви ползи може да ни донесе за нашето здравословно състояния, в частност кръвоносните съдове, кръвопотока, прочистването на кръвта и здравото и силно сърце. Какво е диосмин? Диосминът е химично съединение, срещано в природата в редица растения. Главно се извлича от повечето видове цитрусови плодове. Смята се, че най-чистата и благоприятна за сърдечносъдовата система форма на диосмин е тази, съдържаща се в горчивия портокал. Диосминът представлява биофлавоноид и като такъв той разполага с мощни антиоксидантни свойства. Веществото е с доказано противовъзпалително действие, а освен това подпомага прочистването от така наречените нестабилни молекули, познати в практиката като свободни радикали. За първи път за терапевтичните свойства на диосмина започва да се говори през 60-те години на миналия век. Биофлавоноидът се добавя към общата терапия срещу хемороиди и варикозни вени по краката. Така направените експериментални лечения завършват с изключително обнадеждаващи резултати. В следствие на това и до ден днешен диосминът се възприема за едно от най-добре действащите вещества при такъв тип здравословни проблеми. В САЩ, Русия, Канада и в голяма част от страните от ЕС са признати следните свойства на елемента диосмин: капиляроукрепващи, съдоподдържащи, възстановяващи за клетъчните стени в кръвоносните съдове, тонизиращи за венозната система, възстановяващи нормалния кръвопоток и циркулацията на кръвта, а дори и стабилизиращи хормоналния баланс и имунитета на клетките. За какви заболявания се препоръчва приема на диосмин? Изключително важна е подпомагащата роля на веществото диосмин при лечение на редица заболявания на кръвоносните съдове. Както вече споменахме, в началото на появата на диосмин в конвенционалната медицина той е свързван с благоприятното му действие при терапия срещу хемороиди. Оралният прием на диосмин подпомага и двата типа хемороиди – вътрешни и външни. Освен че намалява интензитета на основните симптоми – сърбеж, болка, парене, подуване, често и трудно изхождане – диосминът пречиства кръвта, укрепва венозните съдове, подобрява венозната циркулация и възстановява венозните функции. В проучване от 90-те години вземат участие 1952 пациенти в ранен стадий на хемороиди. Сред тях над 47% от използвалите диосмин като помощно лекарствено средство се справят с проблема, а останалите продължават поддържаща консервативна терапия и преодоляват спешната необходимост от оперативно отстраняване на хемороидите. Диосмин е широко популярно

терапевтично средство и в помощ на всички стадии и видове разширени вени. Веществото се препоръчва при възпалени, подути и издадени напред в кожата вени, както и в случай на паякообразни вени, пулсиращи вени, хематоми при варикоза, чупливост на капилярите и всички, придружаващи заболяването симптоми: отоци, болка, сърбеж, подуване, скованост, затруднени движения, изтръпване на крайниците, тромбоза, запушване на артерии и други. С диосмин е възможно значително подобряване на устойчивостта на венозните стени, както и укрепване на капилярите. Освен това, веществото води до спад в повишеното налягане в артериите, но и стимулира венозния тонус. Диосмин подобрява състоянието на варикозни вени и поради свойството си да повишава интензитета на съкращенията на кръвоносните съдове. През 2015-та година Европейската общност на съдовите хирурзи стигат до общото заключение, че при ранен стадий на хронично възпалени вени използването на диосмин като помощно терапевтично средство в комбинация с компресивната терапия могат да елиминират риска от усложнения, в това число поява на едема. Диосминът се препоръчва и в помощ не терапията при лимфедем. Това е рядко, но доста сериозно хронично заболяване, характерно с намаленото отичане на лимфната система. Често то е наричано и лимфен застой, а симптомите му се свързват с отоци в крайниците, натрупване на течност в кожата и намален имунитет, тъй като самата лимфна система подпомага организма да се пребори с различен вид инфекции. Лимфедемът може да засегне както горните, така и долните крайници, а понякога дори да доведе до сериозни усложнения като хиперкератоза, пахидермия, еризипел и туморни образувания в следствие на нелекуваната инфекция и възпалителните процеси. Диосминът се препоръчва в помощ на пациентите с лимфедем, тъй като влияе положително върху лимфната система. В редица научни трудове се споменава, че веществото подобрява дренажа на цялата лимфна система, а освен това подобрява нейната циркулация, възстановява лимфните съдове и укрепва лимфните капиляри. Съществуват данни за положителното действие на► 1 7


зд р а ве диосмин и при кожното заболяване розацея, типично със силни зачервявания по лицето и тялото, както и при наличие на парадонтоза, характерно с възпаления по венците и също тясно свързано със сърдечно-съдовата система. Напоследък се появиха и данни за благоприятното въздействие на диосмина при нарушения на чернодробните функции, както и за подпомагане на бъбреците. Диосмин – приложение, дозировка, странични ефекти и противопоказания За съжаление, няма как да си набавим нужното количество диосмин, при необходимост от поддържаща терапия с веществото, чрез директна консумация на горчив портокал или друг тип цитруси. За да се набави дневната доза диосмин следва той да се приема под формата на хранителна добавка. Всяко заболяване изисква различно количество дневна доза диосмин. Степента на изявените му симптоми, както и достигнатият стадий също влияят върху препоръчителната дневна доза диосмин. В практиката се възприема за стандартна дневна доза от 900 до 3600 милиграма диосмин. Обикновено, ниската доза от 900 милиграма диосмин обаче е подходяща само за профилактика и превенция, включително и при наличие на венозна недостатъчност, както и на генетична предразположеност към разширени вени, хемороиди, чупливост на капилярите, тромбоза и други. Подобна е и препоръчителната дневна доза на диосмин в случай на диабет и хипертония, които хронични заболявания сами по себе си носят риск от варикозни вени, външни и вътрешни хемороиди. Като помощна терапия срещу сърдечно-съдови заболявания и хронични състояния често се използва комбинация от диосмин и хесперидин. Последният също е биофлавоноид с подобни функции и

18

свойства на разглеждания в този материал диосмин. Диосмин има следните противопоказания: да не се приема при бременност, кърмене, с доказана алергия към веществото, както и при тежки чернодробни заболявания. Възможни странични ефекти от диосмин са следните: болка и дискомфорт в стомаха, гадене, диария, главоболия, проблеми с храносмилането, поява на киселини и обрив по кожата. Този материал е изготвен с изцяло информативна цел и не цели да поставя диагнози или лечения. Ние не носим отговорност за каквито и да е щети, в следствие на ваши действия, продиктувани от прочетената в материала информация. Съветваме нашите читатели да подхождат внимателно към приема на диосмин. Такъв следва да се предприеме само под лекарско наблюдение и след консултация и диагностициране от медицинско лице. Литература 1. https://www.livestrong.com/article/1004112-health-benefits-hesperidin-diosmin/ 2. https://bbzfrankie.wordpress. com/2013/10/28/how-to-take-diosmin/ 3. https://pubchem.ncbi.nlm.nih.gov/ compound/diosmin 4. Perera N, Liolitsa D, Iype S, Croxford A, Yassin M, Lang P, et al. (August 2012). "Phlebotonics for haemorrhoids". The Cochrane Database of Systematic Reviews (8) 5. Bedada SK, Boga PK, Kotakonda HK. The effect of diosmin on the pharmacokinetics of fexofenadine in healthy human volunteers. Xenobiotica. 2017;47(3):230-35. View abstract. 6. https://www.rxlist.com/diosmin/ supplements.htm 7. https://www.healthline.com/nutrition/diosmin#benefits-uses 8. Micronized Purified Flavonoid Fraction (MPFF) for Patients Suffering from Chronic Venous Disease: A Review of New Evidence Jorge H. Ulloacorresponding author 9. Conservative Treatment of Hemorrhoids: Results of an Observational Multicenter Study Evgeny A. Zagriadskiĭ, 10. Recommendations for the medical management of chronic venous disease: The role of Micronized Purified Flavanoid Fraction (MPFF) Ronald Bush 11. Полусинтетический диосмин (Флебодиа 600) в лечении хронической венозной недостаточности нижних конечностей А.И. Кириенко, В.Ю. Богачев, И.А. Золотухин, О.В. Голованова 12. https://www.webmd.com/digestive-disorders/understanding-hemorrhoids-basics 13. https://www.cancercare.bg/kak-da-se-spravia/spravyane-sas-stranichnite-efekti-ot-lechenieto/limfedem/ ■

*Хранителна добавка, да не се превишава препоръчителната дневна доза. Не е заместител на разнообразното хранене.


ВИТАМИН В9 (ФОЛИЕВА КИСЕЛИНА) – СЪЩНОСТ, ПРИЛОЖЕНИЕ, ДЕФИЦИТ Витамин В9, познат още и като фолиева киселина, е водоразтворим витамин от групата на В-Витамините, с огромно значение за нормалното протичане на функциите в организма. Приемането му е изключително важно по време на бременност и след родилния период, защото помага за растежа на плода. За първи път е изолиран от екстракта на спанак между 1931 и 1943 година, като първоначално се използва за третиране на някои видове анемия. Няколко години по-късно е синтезиран и по химичен път. Тъй като се съдържа главно в зеленолистните зеленчуци, името му произлиза от латинската дума за „листо“. По-късно, през 1960 година, се установява, че има връзка между фолиевия дефицит в периода на бременност и увреждания на невралната тръба при новородените. На вид представлява кристален прах с жълтеникав цвят. Самият организъм не произвежда витамин В9, затова е необходимо да се набавя от външни източници. Производните му съединения със сходно биологично действие се наричат фолати (тетрахидрофолиева киселина), които веднъж попаднали в храносмилателната система се преработват в биологичноактивната форма на В9. Самите те участват в множество ензими, нужни за синтеза на аминокиселини и нуклеотиди, които, на свой ред, са ключов фактор в синтеза на РНК и ДНК. И двете форми на фолиевата киселина са неактивни биологично и преминават през много процеси, докато се превърнат в крания активен продукт: 5-метилтетрахидрофолат. Приложение Всъщност фолиевата киселина е основният фактор, заради когото се размножават чревните кръвни клетки. Важен източник е за образуване на плацента, съдържаща най-важните вещества за развитието на ембриона, ДНК и РНК и за костен мозък. Ако нивата на витамин В9 в организма са в норма, това предотвратява увреждания и аномалии на плода с цели 70%. Веществото е необходимо не само за бебето, но и за самата майка, тъй като намалява нивото на хормони, водещи до стресови състояния и следродилна депресия. Чрез фолиевата киселина се усвояват останалите витамини от група В и хранителни вещества. Както останалите В-Витамини, така и тя е ключова за правилното развитие на мозъчните функции и психичното здраве. Заради спомагането за изграждане на РНК и ДНК основната ѝ функция е насочена към растежа на тялото, косата, ноктите и кожата. Създава невротрансмитери, поддържа хемопоетичните органи и хомоцистеин, който влияе върху образуването на сърдечносъдови и хронични заболявания. Тя играе важна роля и за изграждане на здрава и устойчива имунна система, като я предпазва от външни вредители, като вируси и бактерии. Богати на фолиева киселина храни са черният дроб, риба, пилешко месо, зеленчуци, като спанак, карфиол, броколи, магданоз, маруля, лапад, коприва, аспержи, цвекло, житни кълнове, жълтъкът на яйцата, плодове, като банани, портокали (включително портокалов сок), манго, пъпеш, авокадо, ядките, житните култури, от които се приготвя хляб, бобови и зърнени култури, млечни продукти. Освен в храната, фармацевтичните компании я произвеждат и под формата на хранителни добавки за профилактика или лечение. Според много медици най-добрата хранителна добавка е готовият метилиран фолат – 5 метилтетрахидрофолатът, тъй като най-бързо влиза в кръвта. Тези твърдения обаче са спорни, защото за по-бързото усвояване може да е нужно повече усилие на организма и по-високи нива на инсолин. Освен това, след като се абсорбира се нуждае от допълнителна обработка (деметилиране), за да бъде използван. Витамин В9 е признат за един от най-важните и е включен в списъка на основните лекарства от Световната здравна организация (СЗО). Консумацията на витамина с други медикаменти, особено антибиотици, може да намали метаболизма му, затова се препоръчва допълнителен прием. Както и обратното – самият витамин също намалява ефективността на антибиотиците. Балансираната дневна доза е препоръчителна. За новородени тя достига до 80 µg, за деца от 3 до 8 години между 150 и 200 µg, за тийнейджъри до 300 µg, а за възрастни до 400 µg. Най-голяма нужда от допълнителен прием изпитват бременните жени, защото те са найподатливи на дефицит, особено през втория и третия триместър. При тях дневната доза може да достигне до 600 µg, но само при консултацията с медицинско лице. Трудно може да се получат нежелани ефекти, но не са изключени, ако ежедневно се предозира. Такива са дерматологични проблеми, стомашни болки, проблемен сън, загуба на апетит и неврологични раздразнения. Дефицит на Витамин В9 Трудно нивата на съдържание на витамин В9 в организма могат да бъдат намалени. Най-често се забелязва при бременни и кърмещи жени. Но също може да се стигне до дефицит и при строги режими или отказ на консумация на богати на витамина храни, макар да отнема повече време, защото до определен период организма се „храни“ от запасите

си.

Лечението с определени медикаменти и хроничният алкохолизъм също водят до загуба на фолиева киселина, защото разрушават структурата ѝ. Подобно явление може да се отчете и при хора, страдащи от състояния, при които резорбцията на фолиева киселина в тънкото черво се нарушава. Такива заболявания са болест на Крон, резекция на йеюнума и други. Ако тялото страда от дефицит на фолиева киселина, това може да доведе до мегалобластна анемия, при която се увреждат еритроцитите, а в кръвта се образуват мегалобласти (незрял предшественик на еритроцитите). Други симптоми са понижаване на белите кръвни клетки и тромбоцитите, стомашно-чревни раздразнения, левкопения, глосит, тромбоцитопения. Научно доказано е, че витаминът е важен фактор за оцеляването на регулаторните Т-клетки (Treg), които могат да бъдат разграничени от обикновените Т-клетки при намалено количество на витамин В9. In vivo изчерпването на хранителния витамин B9 води до намаляване на Treg клетките в тънките черва, където се усвоява той. Дефицитът на витамин В9 също намалява пролиферативните реакции на лимфоцитите. Проучване от 2011 година, подсигурено от Министерството на образованието, културата, спорта, науката и технологиите в Япония, изследва ролята на фолиевата киселина при регулаторните Т-клетки in vitro и in vivo. За целта са използвани мишки албиноси, на възраст от 7 до 9 седмици, които са захранвани с бедни на витамин В9 дрожди в продължение на три месеца. Учените изолират лимфоцитите от съединително тъканния слой на лигавицата – Lamina propria, използвайки колагеназа. След това клетките са сортирани чрез проточна цитометрия, като предварително са инкубирани с CD16/32 антитела и маркирани с флуоресцентни антитела. За да се направи разлика между мъртвите и живите клетки, се използва разтвор на Via-probe. За измерване на концентрациите на витамин В9 се правят чревни промивки на 12 сантиметров участък от йеюнума (празното черво). За да проверят дали витамин В9 влияе на Treg клетките in vivo, учените поддържат мишките на бедна на витамин В9 диета в продължение на 8 седмици. С времето става ясно, че по-малко количество от него се усвоява от тънките черва, докато в дебелото черво не се забелязва видима разлика в количеството. Заключенията от третирането на мишките сочат, че витамин В9 е необходим за оцеляването на регулаторните Т-клетки и протеина FOXP3 (транскрипционен фактор), тъй като те изискват големи количества от него, като източник на нуклеотиди, за да се развиват безпроблемно. Литература: Kunisava J. et al., A Pivotal Role of Vitamin B9 in the Maintenance of Regulatory T Cells In Vitro and In Vivo, Plos One, 20 Feb 2012.

НОВО

Фолиева киселина 100тбл *Хранителна добавка, да не се превишава препоръчителната дневна доза. Не е заместител на разнообразното хранене.

19


КАЛЦИЙ – МИНЕРАЛЪТ, БЕЗ КОЙТО НЕ МОЖЕМ Калцият е минерал, който се съдържа в много храни. Той е жизненоважно хранително вещество, от което тялото ни се нуждае, за да изпълнява основните си функции. Нуждаем се от калций, за да циркулира кръвта ни правилно, да се съкращават мускулите ни и за производство на хормони и ензими в тялото. Калцият подпомага нервните импулси, т.е. сигналите от мозъка до други части на тялото и обратно. Той е жизненоважен за здравето на зъбите и костите, като от него зависи тяхната плътност и здравина. Можем да кажем, че костите, зъбите, косата и ноктите са калциевия запас на тялото. Калцият е отговорен и за обмяната на веществата на клетъчно ниво, т.е. за да стигнат хранителните вещества до клетката. Той регулира нивото и на pH в кръвта. Според Националният здравен институт (NIH) на САЩ, възрастните трябва да приемат по 1000мг калций всеки ден. За жени, които са бременни или кърмят, NIH препоръчва 1200 mg на ден. Една чаша мляко съдържа около 300 mg калций. Калцият влиза в тялото през стомашно-чревния тракт. Абсорбира се главно в горната част на тънкото черво и се усвоява от организма чрез червата, бъбреците и кожата. По време на растежа и до 20-те години на човека, калцият се натрупва в костите със средна скорост 150мг на ден. В последствие започва да намалява все повече и около 50-годишна възраст организмът е в отрицателен костен баланс, което води до по-ниска плътност на костите на целия скелет и съответно има по-висок риск от счупвания. При прием на храни и напитки, които намаляват нивото на pH в кръвта като кафе и газирани напитки, организмът започва да извлича калций от костите, за да нормализира алкалността в кръвта, което може да доведе до загуба на костна маса и до проблеми със зъбите, костите, ноктите, а в някои случаи и до косопад. От друга страна, ако се приема твърде много калций, който не се усвоява от организма, той може да се отложи по стените на артериите, като ги стесни, втвърди и запуши, или може да доведе до шипове и камъни в бъбреците. Калциев дефецит Недостигът на калций може да доведе до сериозни здравословни проблеми като: остеопороза и крехки кости. Остеопорозата е почесто срещана при жени и поради тази причина лекари препоръчват жените да приемат повече калций от мъжете. За да растат децата здрави, те също трябва да приемат достатъчно калций. Деца, които страдат от недостиг на минерала, изостават в развитието си и могат да получат различни здравословни проблеми. Как и откъде да си го набавим? Нашето тяло не произвежда калций, така че трябва да разчитаме на храната и хранителните добавки, за да си набавим така необходимия за нас минерал. Храните с високо съдържание на калций са: o Млечните продукти (мляко, сирене и кисело мляко) o Тъмнозелени зеленчуци като спанак, броколи, къдраво зеле o Бял боб o Сардини o Зърнени храни, соеви продукти и сусам o Пресен портокалов сок Все пак, добре е да знаем, че макар и да е важно колко и какъв калций приемаме на ден, по-важно е каква част от него се усвоява от организма. Калцият и Витамин D За да усвои калция, тялото ни се нуждае от Витамин D. Tова означава, че организмът няма да усвои калция добре, ако не приемаме Витамин D, чрез диетата си или с хранителна добавка. Можем да си набавим Витамин D от някои храни като сьомга, жълтък и някои видове гъби. И все пак, слънцето остава най-добрия източник на Витамин D. Кожата ни произвежда витамин D по естествен начин при излагане на слънчева светлина. По-тъмната кожа също не произвежда Витамин D без слънчева светлина, затова е добре да бъде изложена на слънце или витаминът да се приема като хранителна добавка. Калцият и витамин K2 Костта се състои от твърда външна обвивка, а вътрешната тъкан е живо гъбесто вещество. Целият човешки скелет се подновява на всеки 7-10 г. Докато се регенерира, тялото освобождава 20 калций от костите в кръвта, за да задоволи метаболитните

нужди на организма, като дава възможност на костите да променят размера и формата си, особено по време на растеж или възстановяване от наранявания. Тази регенерация се регулира от остеобласти (клетките, които изграждат скелета) и остеокласти (клетките, които разграждат скелета). По време на костнобразуването, т.е. усвояването, разграждането на костта е по-голямо. Този процес е жизненоважен за поддържане на здрава костна структура. Остеобластите произвеждат остеокалцин, който спомага за усвояване на калция от костта чрез кръвообращението. Отчасти остеокалцинът влияе и върху минерализацията на костта, тъй като се свързва с минералния компонент на костта, хидроксиапатит, който прави скелета по-здрав и устойчив. Новия остеокалцин, обаче, не е активен, докато не получи Витамин K2 , за да се свърже с калция. Това е достатъчно, за да заключим, че без K2 , няма как да имаме здрави кости, но неговата роля не спира дотук. Витаминът предпазва и от това калцият да се наслои по стените на кръвоносните съдове и да ги втвърди. Матричният GLA протеин (MGP) е зависим от Витамин К2, а той е основния инхибитор, който подтиска калцификацията и предотвратява от фаталното втвърдяване на артериите. Калций като хранителна добавка Не винаги получаваме калция от храната. Вегани и хора с нетолеретност към лактоза трябва да си набавят калций чрез хранителни добавки, тъй като начинът им на хранене не може да им осигури необходимата дневна доза. Препоръчват се два вида хранителни добавки за калций – калциев карбонат и калциев цитрат. Калциевият карбонат се намира по-лесно и е по-евтин. Трябва да се приема с храна, за да има положителен ефект. От друга страна, не е необходимо да приемаме калциевия цитрат с храна. Той също така може да се приема от по-възрастни хора с хипохлорхидрия (намалено производство на стомашна киселина). Според редица проучвания, направени през 80-те и 90-те години е установено, че калциевият цитрат се усвоява по-лесно независимо дали се приема с храна или без, за разлика от калциевия карбонат. Според едно от проучванията, направено през 1999 г. и публикувано в American Journal of Therapeutics, че усвояването на калций от калциев цитрат било значително по-високо от това на калциевия карбонат с цели 20,0% сред участниците, с 27,2% на празен стомах и с 21,6% на прием по време на хранене. Защо не бива да прекаляваме? Трябва да се знае, че хранителните добавки с калций могат да доведат до странични ефекти като газове, запек или подуване, а също така и да попречат на тялото да усвои други хранителни вещества и медикаменти. Тези странични ефекти могат да служат и като индикатор, че приемаме прекалено много калций. Важно е да не се предозира. Приемът на повече калций от необходимото може да доведе до сериозни здравословни проблеми, като хиперкалцемия (повишен калций в кръвта) и камъни в бъбреците. Има спор между лекарите дали прекомерния прием на калций не води и до сърдечносъдови заболявания. Някои от тях смятат, че има корелация между завишаването на нивото на калция в организма и опасността от сърдечни проблеми. Към момента няма достатъчно доказателства, че добавките с калций водят до проблеми със сърцето. Информацията, представена в тази статия, е само за информационни и развлекателни цели. Информацията в статията не трябва да се разбира като диагностична или терапевтична инструкция или препоръка. Ние не поемаме никаква отговорност за щети от всякакъв вид, които възникват пряко или непряко от използването на информацията. Ако подозирате заболяване, консултирайте се с Вашия лекар. Литература: 1. 8 Fast Facts about Calcium, Healthyline 2. B.E. Christopher Nordin is Professor in the Division of Clinical Biochemistry, Institute of Medical and Veterinary Science, Department of Pathology at the University of Adelaide, South Australia, Australia, Calcium in health and disease, pg. 13-26 3. Alber Flynn, Тhe role of dietary calcium in bone health, Proceedings of the Nutrion Society, 2003 4. Sakhaee, Khashayar; Bhuket, Taft; Adams-Huet, Beverley; Rao, D. Sudhaker, Meta-analysis of Calcium Bioavailability, A Comparison of Calcium Citrate with Calcium Carbonate, 1999 Lippincott Williams & Wilkins, Inc. 5.Katarzyna Maresz, PhDProper Calcium Use: Vitamin K2 as a Promoter of Bone and Cardiovascular Health, 2015, p.34-39


СТРАХ, СЪСТОЯНИЯ НА ПАНИКА – КАК ДА ГИ ПРЕВЪЗМОГНЕМ? Д-р Янко Панделиев Общопрактикуващ лекар в АГППМ „Алма Медика“ гр.Варна Страхът е една от най-мощните емоции, оказващ силни ефекти върху ума и тялото на човека. Страхът е естественият отговор на организма при заплаха. Представлява движещата сила за реакция при непосредствена опасност за здравето и живота, при извънредни ситуации, но също така и при неопасни, но необичайни събития, като изпити, нова работа, среща или говорене пред много хора. Като тревожност се определят някои видове страх, които обикновено са свързани с мисълта за заплаха или неясни притеснения за нещо, което може да се обърка в бъдеще. Страхът и тревожността продължават за кратко и отминават, но могат да имат по-голяма продължителност и да оказват негативно влияние върху ежедневните дейности. Нарушава се сънят, намалява апетитът, намалява концентрацията и се срещат затруднения при изпълнение на задачи, свързани с работа или училище. Паническото разстройство е тревожно разстройство, характеризиращо се с внезапни и повтарящи се неочаквани панически атаки. Представляват пристъпи на внезапен силен страх. Накратко усещането често се описва като чувство, че ще се случи нещо ужасно, страх от загуба на контрол, без да е налице истинска опасност. Продължителността на отделен пристъп може да бъде от 5 до 20 минути, но са наблюдавани пристъпи повече от час, като изявите може да са с различен и променящ се интензитет. Честотата на пристъпите е свързана с тежестта на изява на състоянието. При някои може да са един или два месечно, докато при други пациенти може да са неколкократно в рамките на една седмица. Физическите симптоми са някои от следните: ● сърцебиене ● изпотяване ● усещане за задушаване и недостиг на въздух ● изтръпване на ръцете ● сковаване на врата ● болка в гърдите ● гадене ● учестен пулс ● световъртеж ● треперене ● усещане за нереалност или откъснатост от заобикалящата среда ● горещи и студени вълни ● страх от полудяване ● безпричинен страх от смъртта Много от тези симптоми може да са признак на физическо заболяване, което трябва да се има предвид при първи пристъп или при промяна в характера на оплакванията. Няма единна теория за причините за възникване на паническото разстройство. Често отключващ фактор е стресиращо събитие, рязка промяна в живота, тежко боледуване. Като причини се изследват нарушения в определени мозъчни вериги, свързани с нарушена норепинефринова активност. Според някои учени е налице нарушение в сетивността, при които телесни усещания погрешно се възприемат като животозастрашаващи състояния. Предполага се наследственост, тъй като често се установява сред членовете на едно семейство. Установена е повишена честота на паническо разстройство при лица, злоупотребяващи с алкохол или забранени субстанции. Алкохолът в началото успокоява тревожността и симптомите на паническо нарушение, но при продължителна и значителна употреба влошава паническото разстройство поради интоксикация и развитие на алкохолна зависимост. Подобен ефект оказва и употребата на бензодиазепини, често използвани като транквилизатори. Установена е положителна връзка между употребата на кофеин съдържащи напитки и възникването на панически атаки. Лицата с паническо разстройство са по-чувствителни към кофеина и неговите ефекти – повишената сърдечна честота има провокиращ ефект върху тревожността. Тютюнопушенето също увеличава риска от развитие на паническо разстройство и чести панически атаки, особено ако е започнало в помлада възраст. Предполага се, че причините са намалената функция на дихателната система при пушачи, тъй като затрудненото дишане и усещането за недостиг на въздух е сред водещите характеристики на паническите атаки, както и никотиновият глад може да предизвика значителна тревожност и да има отношение към възникването на пристъп. Диагноза Включва наличието на неочавани, повтарящи се панически атаки, последвани от поне един случай в рамките на месец от значителна промяна в поведението, постоянно притеснение от възникване на последващи атаки и от последствията им. Определят се два основни типа – с и без агорафобия. За диагнозата е необходимо изключване на пристъпи под влияние на други медицински състояния или нарушения. Пристъпите, които се наблюдават при депресивно разстройство, са

вторични и не се определят като паническо разстройство. Критериите за диагностика според Международната класификация на болестите са следните: Основната характеристика - повтарящи се атаки на тежка тревожност (панически атаки), които са непредсказуеми и не са ограничени до някаква конкретна ситуация. Доминиращите симптоми включват: внезапна поява на сърцебиене, болка в гърдите, усещане за задушаване, световъртеж, чувство за откъснатост от реалността, страх от смъртта, загуба на контрол или полудяване. При пациентите с агорафобия се смята, че тя се развива като усложнение на паническото нарушение. Може да се наблюдава по всяко време, но най-често година след първите повтарящи се панически атаки. Пациентите с агорафобия изпитват страх от панически атаки на места, от които бягство би изглеждало затруднено или на които не могат да получат помощ. Те избягват места с много хора – търговски центрове, спортни събития, градски транспорт, излизане без компания на някой близък. Лечение В много случаи оплакваниято може успешно да бъдат повлияни, без да съществува дефинитивно лечение на нарушението. Като начало има някои прости стъпки, които може да бъдат изпълнени при пристъп. Както може да направите, когато усетите паническа атака: ● Останете на място ● Дишайте бавно и дълбоко ● Не се опитвайте да се борите с усещанията ● Помнете, че пристъпът ще отмине ● Опитайте се да се фокусирате върху положителни мисли ● Не забравяйте, че нищо не заплашва живота Ви За предотвратяване на пристъпи в допълнение към медикаментозната терапия често ефект оказват релаксиращи процедури като ароматерапия, масаж, йога и пилатес упражнения. Редовните физически упражнения намаляват стреса и вътрешното напрежение. Различни дихателни техники облекчават симптомите. Избягвайте храни и напитки с високо съдържание на захар, кофеин, алкохол, преустановете тютюнопушенето. Подкрепата от семейството и приятелите подпомага справянето с пристъпите и възстановяването. Ирационалният страх по време на пристъп може да се разсее с помощта на близък, запознат с особеностите на състоянието. При много пациенти положителен ефект оказва психотерапията. Вид психотерапия, наречена когнитивна поведенческа терапия (CBT), е от водещо значение при лечение на паническото разстройство. При работа с пациентите се насърчават различни начини на мислене, поведение и реагиране на чувствата, които са свързани с паническа атака. Атаките могат да започнат да изчезват, след като се реагира по различен начин на физическите усещания за безпокойство и страх, които се появяват по време на панически атаки. Когнитивноповеденческата терапия насърчава пациентите да се изправят срещу провокиращите фактори, които предизвикват тяхната тревожност, като по този начин се цели да се намалят ирационалните страхове. Терапията включва успокояващи дихателни упражнения, проследяване на физическите усещания и оценка на промяната им при възникване на тревожност. В някои случаи терапевтите могат да се опитат да предизвикат чувство на безпокойство, за да се разпознае коренът на страха. Използването на определени медикаменти има доказано положителен ефект при паническо разстройство. Те включват антидепресанти ( селективни инхибитори на серотониновия реъптейк, трициклични антидепресанти), някои противоепилептични медикаменти, бензодиазепини. Приемът им се определя и следи от лекуващия лекар.

*Хранителна добавка, да не се превишава препоръчителната дневна доза. Не е заместител на разнообразното хранене.

21


хр а н ен е

ВРЪЗКАТА МЕЖДУ НАЧИНА НИ НА ХРАНЕНЕ И ДЕПРЕСИЯТА Освен върху теглото и тонуса на организма ни, начинът ни на хранене влияе върху цялостното здраве на нашето тяло. Хранителният ни режим може да окаже влияние върху хронични заболявания, диабет тип 2 и сърдечни проблеми. Според някои изследвания обаче, начинът ни на хранене има ефект и върху психичното ни здраве. Тревожността и депресията са сред най-често срещаните проблемни психични състояния в световен мащаб. Има вероятност депресията да се превърне в един от най-сериозните здравословни проблеми в света до 2030 г. Именно затова не е изненадващо, че учените търсят нови начини за намаляване на тревожните и депресивните психични състояния, освен само да разчитат на терапии и лекарства. „Хранителната психиатрия“ е нововъзникваща дисциплина, която специално разглежда храненето и психичните проблеми. Двата основни въпроса, които учените задават във връзка с ролята на храненето за психичното здраве, са: „Помага ли хранителният режим за предотвратяване на психични заболявания?” и „Помагат ли промените в начина на хранене при лечението на тези състояния?” Какво представлява депресията? Депресията е психично разстройство, което е често срещано и се смята за сериозно медицинско заболяване, което влияе негативно на чувствата, мислите и действията на човека. Тя причинява чувства като тъга, апатия, загуба на интерес към определени дейности, на които някога сме се радвали. Това може да доведе до различни емоционални и физически проблеми и може да намали уменията на човек да се справя със задачите си както на работа така и у дома. Симптомите на депресия могат да варират от леки до тежки като могат да включват: o Тъга или лошо настроение o Загуба на интерес към любими дейности o Промени в апетита – загуба или покачване на тегло o Проблем със съня o Загуба на енергия или повишена умора o Безцелна физическа активност (напр. невъзможност да седите неподвижно, крачка, извиване на ръце) или забавени движения или реч (тези действия трябва да са достатъчно тежки, за да се забележат от околните) o Чувство за самосъжаление или вина o Затруднено мислене, концентрация или вземане на решения o Мисли за смърт или самоубийство Различни заболявания (напр. проблеми с щитовидната жлеза, мозъчен тумор или дефицит на витамини) могат да имитират симптоми на депресия, затова е важно да се изключат други медицински причини, преди окончателна диагноза. Депресията 22 засяга приблизително един на всеки 15 възрастни (6.7%) всяка

година. Смята се, че всеки шести (16,6%) от населението на света, ще прекара депресия в даден момент от живота си. Депресията може да възникне по всяко време, но се счита, че за първи път може да се появи през късните юношески години до средата на 20-те. Жените са по-предразположени към депресия спрямо мъжете. Някои проучвания сочат, че една трета от жените ще преживеят голям депресивен епизод през живота си. Има висока вероятност депресията да се предаде по наследство (приблизително 40%), особено когато близки роднини (родители, деца, братя и сестри) са диагностицирани с депресия. Тревожни разстройства Тревожните разстройства са най-често срещаните психични разстройства и засягат близо 30% от възрастните в даден момент от живота им. Въпреки че е по-трудно да бъдат диагностицирани от шизофренията, депресията или биполярното разстройство, те могат да бъдат също толкова травматични. Тревожните разстройства са лечими и се предлагат редица ефективни лечения. Лечението помага на повечето хора да водят нормален продуктивен живот. Тревожността сама по себе си е нормална реакция на стрес и може да бъде от полза в някои ситуации. Може да ни предупреди за опасности и да ни помогне да се подготвим и да обърнем внимание на дадено събитие. Тревожните разстройства се различават от нормалното чувство на нервност или тревожност и включват прекомерен страх или безпокойство. Като цяло, за да бъде диагностициран един човек с тревожно разстройство, страхът или тревожността трябва: o да бъде непропорционална на ситуацията или неподходяща за възрастта на човека o да пречи на нормалните физически функции Има няколко вида тревожни разстройства: o Генерализирано тревожно разстройство, при което човек изпитва постоянен страх или безпокойство; o Паническо разстройство включва повтарящи се епизоди на панически страх, който често се дефинира като ирационален; o Специфични фобии включват фобия от животни, клаустрофобия и обикновена фобия, като представляват ирационален страх свързан с определени обекти; o Агорафобия е ирационален страх от преминаване през големи открити пространства, може да се прояви и като страх от напускане на дома; o Социално тревожно разстройство е едно от най-често срещаните тревожни разстройства и се характеризира със страх или притеснение от комуникация с други хора; o Тревожно разстройство при разделяне се разпознава като диагностично тревожно разстройство едва в края на 90-те години на миналия век. Характеризира се със силен страх от изоставяне,


хранене

х р а н ен е

тревоги, че може да се случи нещо на близките, тревожност от раздяла с близки. Хората с това разстройство избягват да останат насаме със себе си; Предотвратяване на психични заболявания чрез здравословно хранене Няколко проучвания показват корелация между качеството на храната и риска от депресия. Например, един преглед на източник на 21 изследвания от 10 страни установило, че здравословен хранителен режим – богат на плодове, зеленчуци, пълнозърнести храни, зехтин, риба, нискомаслени млечни продукти и антиоксиданти, както и нисък прием на животински храни - е свързано с намален риск от депресия. И обратно, западният начин на хранене, който включва повече червени и преработени меса, рафинирани зърнени храни, сладкиши, млечни продукти с високо съдържание на мазнини, масло и картофи, както и нисък прием на плодове и зеленчуци - е свързана със значително по-висок риск от депресия. Според проучвания средиземноморската диета се свързва с 32% понисък риск от депресия. Друго проучване, което включва хора на възраст над 50 години, установява връзка между по-високите нива на тревожност и диета, която включва високо съдържание на наситени мазнини и добавени захари. Едно скорошно мащабно проучване, публикувано през 2020г., включващо 22 изследвания от 7 страни и общо 455,781 участника на възраст между 56 и 90 години сочи, че има доказателства за връзка между начина на хранене и психичното здраве. Учените взимат предвид както възрастта така и социални, полови, възрастови фактори и начин на живот на участниците. Резултатът включва две рандомизирани контролирани проучвания, които показват връзката между храната и психичните заболявания. Изследването показва също така, че индивидуалното консултиране за поддържане на по-здравословен начин на живот и по-балансирана диета води до значително по-добър резултат при лечение на психични разстройства, за разлика от конвенционалното лечение (психосоциална подкрепа в група). Учените са установили подобна корелация при деца и юноши. Например, мета анализ, основан на 56 изследвания през 2019 г., устаноява, че има връзка между честия прием на здравословни храни като зехтин, риба, ядки, бобови растения, млечни продукти, плодове и зеленчуци и по-нисък риск от депресия по време на юношеството. Важно е да се има предвид чe проучванията показват зависимост между начина на хранене и психичните състояния, но не могат да докажат причинноследствените връзки все още. Дори и при контролирани изследвания, има някои ограничения по отношение на проучванията за режима на хранене, включително и такива свързани с количеството храна. Учените разчитат на спомените на участниците в проучванията, да кажат какво са яли в предишните дни, седмици или месеци, но паметта им не може да бъде безупречна. Лечение на психични заболявания „SMILES“ е едно от първите рандомизирани контролирани изпитвания (РКИ), което изследва ролята на начина на хранене при лечението на депресия. В продължение на 12 седмици, 67 души с умерена или тежка депресия са получили консултации за диетата си или социална подкрепа в допълнение към лечението си. Диетичната интервенция е подобна на средиземноморската диета, защото набляга на зеленчуци и плодове, пълнозърнести храни, риба, сурово пресован зехтин, бобови растения и сурови ядки. Режимът на хранене допуска и умерен прием на червено месо и млечни продукти. В края на изследването, участниците в групата, които спазвали диетата, имали значително по-добри резултати по отношение на симптомите на депресия. Тези подобрения остават значителни дори когато учените отчитат променливи, като индекс на телесна маса (ИТМ), физическа

активност и тютюнопушене. Освен това само 8% от хората в контролната група, която не спазвала този хранителен режим са стигнали до ремисия, в сравнение с 32% от групата, която спазвала режима на хранене. Въпреки, че тези резултати изглеждат обещаващи, SMILES е краткосрочно проучване, необходими са по-задълбочени изследвания с повече участници, за да се добие по-реална представа. С помощта на 16 рандомизирани контролирани изпитвания, други учени установяват, че диетичните интервенции значително намаляват симптомите на депресия, но не и тези на тревожност. Трудно е да се направят солидни заключения от изследванията, особено след като са прилагани различни диетични интервенции в различните изследвания. Генерално може да се обобщи, че все пак има корелация между начина на хранене и психичното здраве. Доказано е, че различните храни влияят на настроението, на хормоните и на цялостното здравословно състояние на организма. Хранителните вещества и психичното здраве Освен от хранителните навици и тяхната връзка с психичното здраве, учените се интересуват и от потенциалните ефекти на отделните хранителни вещества върху психиката. Според изследвания ниските нива на някои хранителни вещества като: фолиева киселина, омега-3 мастни киселини, магнезий, желязо, цинк и витамини В6, В12 и D водят до намаляване на тонуса, чувство на безпокойство и увеличават риска от изпадане в депресивни състояния. Експертите твърдят, че най-добрият начин да си набавим всички необходими минерали и витамини е чрез разнообразната диета. Все пак, недостигът на някои от тези жизненоважни за нашия организъм вещества може да повлияе сериозно на нашето физическо и психично здраве. Психичното здраве е тясно свързано със здравето на мозъка и цялостния тонус на организма. Смята се, че възпалителните процеси също могат да предизвикат тревожност и депресия. Информацията, представена в тази статия, е само за информационни и развлекателни цели. Информацията в статията не трябва да се разбира като диагностична или терапевтична инструкция или препоръка. Ние не поемаме никаква отговорност за щети от всякакъв вид, които възникват пряко или непряко от използването на информацията. Ако подозирате заболяване, консултирайте се с Вашия лекар. Литература: 1.Nutrition and mental health: Is there a link?, Medical News Today 2.F. Jacka, A. O’Neil, C. Itsiopoulos, R. Opie, S. Cotton, M. Mohebbi, D. Castle, S. Dash, C. Mihalopoulos, M. Chatterton, L. Brazionis, O. Dean, A. Hodge, M. BerkThe SMILES trial: an important first step, BMC Medicine, 2018 3.What is Depression? American Psychiatric Association https://www.psychiatry.org/patients-families/depression 4.What are anxiety disorders? American Psychiatric Association https://www.psychiatry.org/patients-families/anxiety-disorders 5. A. Bystritsky, S. Khalsa, M. Cameron, J. Schiffman, Current Diagnosis and Treatment of Anxiety Disorders, NCBI, January 2013 6.T. Ljungberg, E. Bondza, C. Lethin Evidence of the Importance of Dietary Habits Regarding Depressive Symptoms and Depression, NCBI, March 2020

23


ТРИКОВЕ ЗА ЗДРАВОСЛОВНА ДИЕТА

Всички сме наясно с ползите от един здравословен режим на хранене, в който изключваме вредни продукти, като бяла захар, сол, брашно и рафинирани мазнини. Не е нужно дълго време на организма да започне детоксикация, при правилен начин на живот, но рязката диета може да се окаже по-трудна от очакваното. Когато лишим тялото, а и съзнанието си от храна рязко, организмът изпада в състояние на стрес. Затова е препоръчително да се отучваме от вредните навици поетапно. Има малки трикове, с които да подпомогнете здравословната си диета, без да се чувствате отпаднали и психически раздразнени. Забавете темпото на хранене Научно доказано е, че когато се храним, не трябва да бързаме. Насладете се на всяка хапка. Проучвания, които сравняват темпото на хранене, показват, че хората, ядящи бързо, са до 115% по-склонни от затлъстяване, отколкото тези, които се хранят бавно. Хормоните са тези, които сигнализират на мозъка, че сте гладни. За да достигнат съобщенията до мозъка са нужни 20 минути, така че бавното ядене ще му предостави нужното време, за да отчете, че сте заситени. Важно е и да дъвчете повече, за да може храната да се храносмила по-лесно, което от своя страна води до намаляване на приетите калории. Консумирайте ръжен хляб, вместо бял Както споменахме, бялото брашно е един от основните продукти, чиято употреба трябва да изключим, дори когато не сме на диета. Това твърдение се подкрепя от всички диетолози, дори видни кулинари, защото води до затлъстяване на органите и се усвоява трудно. Затова вместо традиционния рафиниран хляб, може да изберете ръжената му версия. За разлика от рафинираните зърнени храни, които са свързани с множество здравословни проблеми, пълнозърнестите култури водят до различни ползи за здравето, включително намален риск от диабет тип 2, сърдечни заболявания и рак. Те също така са добър източник на фибри, витамини от група В и някои минерали, като цинк, желязо, магнезий и манган. Единственото, за което трябва да следите, е дали хлябът е направен изцяло от пълнозърнести култури, а не е смес от цели и рафинирани зърна. За предпочитане е и хлябът да съдържа цели семена. Добавете гръцко кисело мляко към менюто си За разлика от обикновеното кисело мляко, гръцкото е по-кремообразно и гъсто. То е прецедено, за да се отстрани излишната суроватка – цвик. Така то има по-високо съдържание на мазнини и протеини, до три пъти по-голямо количество протеин от протеина в същото количество обикновено кисело мляко. Богатият източник на протеини Ви помага да се 24 чувствате по-сити за по-дълго, като едновременно с това

приемате по-малко калории. Освен това, тъй като гръцкото кисело мляко е прецедено, то съдържа по-малко въглехидрати и лактоза, което го прави подходящо за хора на диета с ниско съдържание на въглехидрати или с непоносимост към лактоза. Препоръчваме Ви да се храните с неароматизирано гръцко кисело мляко, тъй като ароматизираното може да бъде пълно с добавена захар и други нездравословни съставки. Яжте яйца на закуска Яйцата са една от най-здравословните закуски, които може да си приготвите. Те са богати на висококачествен протеин и много основни хранителни вещества, като холин, който не можем да си набавим лесно от други източници. Яденето на яйца сутрин увеличава чувството за ситост. Доказано е, че това кара хората да консумират по-малко калории през следващите 36 часа, което може да доведе до по-бързо и здравословно


отслабване. Проучванията доказват, че при здрав индивид от мъжки пол консумацията на яйца води до повишаване на мускулната маса, по-нисък апетит и по-малко глад, в сравнение с други видове закуски. Те автоматично приемат с 270–470 калории по-малко на обяд и вечеря. Увеличете приема на протеини Протеинът е наричан още цар на храните и има защо. Поради способността си да влияе на хормоните за глад и ситост, той е изключително наситен на макроелементи. Увеличаване на количеството, което приемаме, от 15% на 30% кара хората да ядат 441 калории по-малко на ден. Той помага за задържане на мускулната маса, което определя скоростта на метаболизма. Високият прием на протеини може да увеличи броя на калориите, които изгаряте, с 80–100 на ден. Добри източници на протеини са млечните продукти, ядки, фъстъчено масло, яйца, боб и месо. Пийте повече вода Много проучвания доказват, че пиенето на вода спомага тялото да отслабне, поддържа теглото и дори леко увеличава броя на калориите, които изгаряте ежедневно. Пиенето на вода преди хранене може да намали апетита и приема на калории по време на последвалото хранене при възрастни индивиди. Доказано е, че хората, които пият предимно вода, консумират 200 калории по-малко на ден средно от тези, които пият други напитки. Тя също така прави клетките по-еластични, което подхранва кожата. Заместете пърженето с печене и варене Термичната обработка на храната също се отразява не само на вкусовите ѝ качества, но и на това колко полезни вещества се запазват. Всички признати диетолози и шефготвачи признават, че пърженето и гриловането водят до образуването на няколко потенциално токсични съединения, като полициклични ароматни въглеводороди и хетероциклични амини. Тези съединения могат да причинят рак и сърдечни проблеми, затова любителите на здравословното хранене предпочитат да приготвят ястията си чрез печене, варене, су вид, задушаване, готвене на пара, които не унищожават напълно полезните вещества и не образуват вредни за организма съединения. Приемайте Омега-3 и витамин D Изненадващо, но огромен брой хора глобално страдат от дефицит на витамин D, включително 42% от населението на САЩ. Той е мастноразтворим витамин, който е много важен за здравината на костите и правилната функция на имунната система. Затова е важно да си го набавяме не само от оригиналния му източник – слънцето. Малко храни са богати на витамин D, но най-наситени са рибите и морските дарове. Омега-3 мастните киселини също играят важна роля за организма. Подпомагат намаляването на възпаленията, здравето на сърцето и насърчаването на мозъчната функция. Те също се съдържат в мазните морски риби. Може да се набавят

Рег. № 9600192

Рег. № 9600193

Saccharomyces boulardii CNCM I-745

капсули х 12

капсули х 30

сашета х 20

и чрез хранителни добавки. Яжте плодовете, а не ги пийте Плодовете съдържат полезни вещества, като вода, фибри, витамини и антиоксиданти. Проучванията многократно свързват консумирането им с намален риск от сърдечни заболявания, диабет и рак. Тъй като плодовете съдържат фибри и различни растителни съединения, техните захари обикновено се усвояват много бавно и не причиняват големи скокове в нивата на кръвната захар, което не важи за плодовите сокове. Много от тях дори не се правят от истински плодове, а от концентрати, прости захари и оцветители. Това води до повишени нива на кръвна захар и затлъстяване. Повишете физическата си активност Здравословното хранене несъмнено е важно за отслабване, но няма да постигне резултат без спорт, затова е важно да се движите повече. Доказано е, че освен да оформя мускулатурата, спортът намаля стреса и натрупаното напрежение, увеличава енергийните нива, укрепва костите, намалява риска от хронични заболявания, а изпотяването действа като детокс за кожата. Стремете се да правите около 30 минута тренировка с умерена до висока интензивност всеки ден, изкачвайте стълбите или се разхождайте, когато е възможно. Наспивайте се добре Добрият сън не само помага на тялото ни да се възстанови от предишния ден, но и на психиката. Лишаването от сън нарушава регулацията на апетита, което често води до повишен апетит, а то до повишен прием на калории и увеличаване на теглото. Хората, които спят твърде малко, често тежат значително повече от тези, които получават достатъчно сън. Безсънието влияе негативно и на концентрацията, производителността, атлетичните постижения, метаболизма на глюкозата и имунната функция. Може да доведе и до по-сериозни поражения, като възпалителни и сърдечни заболявания. Пийте черно кафе Противно на някои твърдения, кафето е много здравословно. То е основен източник на антиоксиданти и е свързано с много ползи за здравето, като например по-нисък риск от диабет, умствен упадък и чернодробни заболявания. Много търговски сортове кафе обаче съдържат допълнителни съставки, като захар, сироп, сметана, подсладители и сухо мляко. Пиенето на тези сортове добавят много нежелани калории и захар. Затова опитайте да пиете кафето си черно или просто да добавите малко количество мляко, или сметана, без допълнителни подсладители.

Информацията, представена в тази статия, е само за информационни и развлекателни цели. Информацията в статията не трябва да се разбира като диагностична или терапевтична инструкция или препоръка. Ние не поемаме никаква отговорност за щети от всякакъв вид, които възникват пряко или непряко от използването на информацията. Ако подозирате заболяване, консултирайте се с Вашия лекар. Литература: 25 Simple Tips to Make Your Diet Healthier/ Healthline

25


хр а н ен е

ФИБРИТЕ – ПОДПОМАГАТ ЗДРАВЕТО НА МОЗЪКА Ако потърсите първата дефиниция на понятието диетични фибри, много е вероятно да се натъкнете на определението на Троуел: „храна, получена от клетъчните стени на растенията, която се усвоява много зле от хората“. През последните години интересът към фибрите е значително повишен, а в това число и количеството изследвания относно ползите им за здравето. В този смисъл, съвременната дефиниция на диетичните фибри изглежда така: клас съединения, които включват смес от растителни въглехидратни полимери, олигозахариди и полизахариди като целулоза, хемицелулози, пектинови вещества, устойчиво нишесте и инулин, който може да бъде свързан с лигнин и други невъглехидратни компоненти (напр. полифеноли, восък, сапонини, устойчиви протеини и др). Диетичните фибрите се състоят от несмилаеми въглехидрати, лигнин и други свързани вещества от растителен произход, влакна от животински източници и модифицирани или синтетични несмилаеми въглехидратни полимери. С други думи, фибрите са класифицирани като разтворими: вискозни или ферментиращи (като пектин), които ферментират в дебелото черво, и неразтворими - пшенични трици, които имат склонност да увеличават обема си, но могат да ферментират само в ограничена степен в дебелото черво. Приемът на диетични фибри има редица ползи за здравето: подпомага намаляването на риска от развитие на коронарна болест на сърцето, инсулт, хипертония, диабет, затлъстяване и някои стомашно-чревни разстройства. Освен това, увеличената консумация на диетични фибри подобрява серумните липидни концентрации, понижава кръвното налягане, подобрява контрола на кръвната захар при диабет, помага при отслабване, и дори подобрява имунната функция. Фибрите: как действат и къде се откриват? Както споменахме диетичните фибри се получават предимно от растителен материал и се състоят от сложни, ненишестени въглехидрати и лигнин, които не се усвояват в тънките черва, тъй като бозайниците не произвеждат ензими, способни да ги хидролизират в съставните им мономери. В резултат на това, тези съединения стигат до дебелото черво непокътнати, където са на разположение за ферментация от резидентните бактерии. Диетичните фибри, попаднали в стомашно-чревния тракт, действат като полимерна матрица с променливи физикохимични свойства като податливост на бактериална ферментация, капацитет за задържане на вода, катионообмен и абсорбция. Тези свойства определят физиологичните действия на фибрите и зависят от техния физичен и химичен състав. Добрите източници на диетични фибри включват пълнозърнести храни, бобови растения, зеленчуци, ядки и семена и плодове. Зърнените култури са основният източник на целулоза, лигнин и хемицелулоза, докато чрез плодовете и зеленчуците може да си набавите пектин. Препоръчителните дози фибри за възрастни варират от 21 до 40гр в различни страни, като Световната здравна организация препоръчва общият прием на фибри да бъде около 25гр на ден. Внезапният и твърде завишен прием може 26 да предотврати усвояването на минерали като желязо, цинк,

калций и магнезий от организма. Същевременно може да се появят неприятни странични ефекти като газове, подуване на корема и спазми. Следователно, ако желаете да увеличите приема на фибри в диетата си, е препоръчително да го направите плавно, за да избегнете дискомфорт и други здравословни проблеми. Защо фибрите са важни за мозъка? Освен всички изброени ползи за организма, диетичните фибри играят важна роля и за здравето на един от най-важните ни органи – мозъка. Процесът на стареене води до хронично системно възпаление, което може да промени невроинфламацията на мозъка. Казано иначе, остаряването води до нарушение в комуникацията и баланса между мозъка и имунната система, в резултат на което микроглиите – имунните клетки в мозъка се възпаляват хронично. В този случай, фибрите се оказват хранителните вещества, които могат да предотвратят или дори обърнат микроглиалната хиперактивация. Те постигат това чрез манипулация на епигенома и забавяне стареенето на мозъка като метилират ДНК и модифицират хистон. Бутиратът, късоверижна мастна киселина (SCFA), се произвежда чрез бактериална ферментация на фибри в дебелото черво. Той се приема като терапевтично средство, способно да повишава ацетилирането на хистон и да насърчава експресията на противовъзпалителни гени. Натриевият бутират – форма на натриевата сол на бутирата, се използва най-често във фармакологични проучвания, тъй като доказано намалява провъзпалителните цитокини на микроглиите. Паралелно с това, инулинът (вид разтворими фибри) има способността да увеличи бактериите, произвеждащи бутират. Инулинът принадлежи към групата на несмилаемите въглехидрати и се счита за пребиотик. Прочувания в областта показват, че инулинът е полезен при възпаления при възрастни хора като ефектът му е да увеличи вродения имунитет и да защити организма от инфекции. По този начин, включването на инулин в диетата може да компенсира свързаната с възрастта дисбиоза на микробиотата и респективно да донесе евентуални неврологични ползи. Въпреки доказаните ползи на диетичните фибри за общото здраве, все още са необходими по-задълбочени проучвания относно ефекта на диета, богата на фибри, върху възпалителните процеси в мозъка. Във всеки случай обаче, включването на повече фибри в менюто влияе положително върху състава и функцията на микробите в червата, които от своя страна помагат в оздравителните процеси на тялото при наличието на заболяване. Информацията, представена в тази статия, е само за информационни и развлекателни цели. Информацията в статията не трябва да се разбира като диагностична или терапевтична инструкция или препоръка. Ние не поемаме никаква отговорност за щети от всякакъв вид, които възникват пряко или непряко от използването на информацията. Ако подозирате заболяване, консултирайте се с Вашия лекар. Литература: Anderson J, Baird P, et al. Health benefits of dietary fiber, Nutrition Reviews, Volume 67, Issue 4, 2009. Kay R, Dietary fiber, Journal of Lipid Research, Volume 23, Issue 2, 1982. Matt S, Allen J, Lawson M, et al. Butyrate and Dietary Soluble Fiber Improve Neuroinflammation Associated With Aging in Mice, Frontiers in Immunology, Vol 9, 2018. Turner N, Lupton J. Dietary Fiber, Advances in Nutrition, Volume 2, Issue 2, 2011. Yangilar F. The Application of Dietary Fibre in Food Industry: Structural Features, Effects on Health and Definition, Obtaining and Analysis of Dietary Fibre: A Review, Journal of Food and Nutrition Research, , Vol. 1, No. 3, 2013.


с по рт и о т с ла б ва н е

НОВА РУБРИКА: СПОРТ И ОТСЛАБВАНЕ

27


Интервю с Веселин Георгиев „Инсулинът и хормонът на растежa са отрова за спортистите“ За Веселин Георгиев здравето и спорта са най-важното. Той е млад, енергичен, целеустремен, родом от Варна, но живее в Пловдив, където е персонален треньор във фитнес център. Веселин е Републикански шампион на България за 2019 година на Националното състезание по бодибилдинг, в категория „Мъжка физика“. Това е и едно от най-новите състезания за културизъм в страната ни, съществува едва от пет-шест години. С него разговаряме за ползите и вредите от културизма, за правилния начин на живот и за грешките, които допускаме в опит да го достигнем.

28


с по рт и о т с ла б ва н е - Г-н Георгиев, разкажете ни за ползите и вредите, ако има такива, от културизма. Ползите от спорта, като цяло, са много. Идеята конкретно на културизма е да изградим тялото си по начина, по който искаме да изглежда. Разделя се на няколко дисциплини – културистите са по-едри, при тях се гони по-голяма мускулна маса. При мъжката физика, където спадам аз, искаме да постигнем по-естетично тяло. Т.е. по симетрични размери, голяма сепарация спрямо рамене – ръце – гръб. Методът на постигане е чрез тренировки, прием на добавки и препарати, изчистен хранителен режим и добър, необезпокояван сън. Човек се чувства по-жизнен, тонусът му се повдига, в последствие придобива самочувствие. От професионална гледна точка, един добър културист може да стане модно лице на някой бранд, да рекламира хранителни добавки или професионални спортни стоки. Хубавото е, че тук няма възрастов праг. Точно обратното. Колкото по-дълго тренираме, мускулът се обработва по-добре. Състезанията също са много интересна част. Що се отнася до отрицателните страни, те са общи за всеки спорт, защото с многото тренировки се получават и контузии. Най-големият минус е, че с годините при някои спортисти се наблюдава уголемяване на сърцето. Тъй като то също е мускул, расте с увеличаването на мускулната маса, което може да доведе в далечно бъдеще до здравословни проблеми, като аритмия и разширени кръвоносни съдове. Но ако тренираме адекватно, ако се разгряваме предварително, не се претоварваме, не би трябвало да имаме проблеми. Правилният треньор е много важен елемент от процеса. Аз съм щастлив, че моят треньор Петър Добрев е един от найдобрите в страната. Очите му са като рентген, вижда всеки проблем. Изключителен професионалист, при него тренират само шампиони, а на първо място винаги застава здравето ни. - Много хора не го възприемат за спорт, а по-скоро за демонстрация на мускули. Да, вярно е, че е един вид демонстрация на прогреса на тялото. Различава се с това, че не съчетава съвкупност от различни видове тренировки, а главно е вдигане на тежести. Разбира се, има своите тънки моменти, но основната цел е да напомпаме мускула. Лошото е, че има много хора, които влизат два пъти в залата и вече искат да стават професионални културисти. Смятат, че само с приема на препарат ще постигнат резултатите, които аз и други като мен сме постигнали за 10-15 години. Това няма как да се случи! Иска се голямо постоянство. Ако пропуснем тренировка даже за два дни, тялото губи формата си, защото мускулът започва да атрофира след третия ден. Това означава, че започва да се самоизяжда. Малко неблагодарна работа е, в това отношение. Затова ние тренираме всеки ден, а в подготвителен период правим двуразови тренировки, без почивка. В почивката правим кардио и тренираме корема. - И все пак, ако трябва да го сравним с другите спортове, с какво ги превъзхожда? Всеки спорт е труден, сам по себе си, но бих казал, че малко хора могат да издържат на техническото и физическо натоварване на бодибилдинга, тъй като при него се изисква много по-стриктен хранителен режим. Трябва да се яде в точно време, по точен грамаж. Всичко се изчислява, дори подправките, и зависи от организма на всеки човек. Ако аз застана до друг мъж на моята височина и телосложение, но неговият метаболизъм е по-бавен, а моят по-бърз, храната също ще се различава. Важно е да споменем, че тези лишения не са за седмица, две, месец. Те продължават пет-шест месеца, година. Изключва се сладкото, газираните напитки, алкохолът и много други неща. Когато друг човек влезе в хранителен магазин,

той вижда голям асортимент от продукти, аз виждам едва четири-пет продукта, които мога да си позволя да консумирам. Въглехидратите се намалят рязко, а именно те са органичните вещества, които ни правят щастливи, повдигат настроението и спомагат за по-доброто функциониране на мозъка. И когато ги намалим и приемаме само протеини и мазнини, мозъкът блокира. Масово хората си мислят, че не е толкова трудно, но когато започнат и мине известно време, се отказват, дори припадат. Аз самият съм имал случай, в който съм повръщал в залата, по време на тренировка за крака. Но истината е, че няма друг начин. Няма лек път. Този стрес трябва да се мине, да издържиш. Затова е много важно да се подготвяме адекватно, а не да влизаме в „cut” по един месец и да се увреждаме. Заради такива грешки излиза лошото име на културизма. Освен това е добре да подчертаем, че не всеки спорт е подходящ за всеки организъм. В Америка съществува практика в няколко университета да подбират деца в ранна възраст, взимат им кръвна плазма и изследват кои кръвни телца преобладават – белите или червените. Белите отговарят за издръжливостта, а червените за експлозивната сила. Затова децата с по-голямо съдържание на бели кръвни телца са поподходящи за спортове, в които е нужна издръжливост, като кану-каяк, бягане, колоездене, гребане, кросфит. Докато тези, с по-голямо съдържание на червени кръвни телца са по-подходящи за фитнес, културизъм и подобни. Тези изследвания помагат човек от рано да разбере в какво ще е по-добър и къде ще има пропуски. Затова например един колоездач не може да стане най-добрият бодибилдър, както и обратното. Самата биология на човека съвпада с вида натоварване. Това е и една от причините САЩ да се гордее с толкова много шампиони – защото от малки знаят към какво са податливи. Тук, в България, такива изследвания се правят, ако човек сам отиде в лаборатория и си плати. - Нека поговорим за допингите. На теория допингите са забранени, но всички ги взимат, особено в чужбина. Цената за успех на световно ниво е животът на състезателите и те го знаят много добре. Още от 15-16 годишна възраст започват да взимат прекалено много препарати, вдигат прекалено тежко, което изкуствено пресъздава дадена сила и издръжливост. Случвало се е заради последното на състезатели да им се счупят костите по време на тренировки, късат се мускули и сухожилия, ходят по болници. Проблемът идва от това, че от малки ги тъпчат с хормон на растежа и след кратък период от време приключват със състезанията, а понякога и с жизнения си цикъл. Най-лошо е положението в Щатите, където културистите са като опитни зайчета. Да речем, че тази година Световната асоциация по бодибилдинг изследва дадени препарати и ги забрани. На следващата година химиците ще измислят начин да сменят една съставка, колкото да не ги хванат на допинг теста, променят името на препарата и им се разминава. Треньорите са безскрупулни. - А къде тогава е контролът по състезанията? Когато решат, го има, но нещата са много нагласени. Самите членове на журито знаят, че състезателите приемат допинг. Всичко е въпрос на интереси, зависи кой на кого е човек. В България оценяването е изключително нечестно, дори очевадно. Полагаш много усилия, за да се подготвиш, изразходваш огромни суми за храна, тренировки и прочее, а накрая се подиграват с труда ти. Мога да дам пример със себе си - когато станах победител, ми дадоха един медал, една пластмасова купа и една торта. На абсолютния шампион наградата му бе 50 лв. Поради тази причина голяма част от състезателите► 2 9


с п орт и отслабване след един-два опита по турнирите, се отказват. - Знаем, че при режим подготовка за състезание, бодибилдърите подлагат телата си на драстични ограничения. Разкажете ни за Вашия режим – каква храна консумирате, какво количество вода приемате. Моят подготвителен режим продължи четири месеца. Всичко се случваше по часовник. Вечер си лягах най-късно в 00:30 часа, сутрин най-късно ставах в 06:00 часа. Нямах никакво свободно време. Тъй като съм с много бърз метаболизъм, приемът на храна се коригираше всяка седмица, спрямо формата ми, на тридневна ротация. Това означава да въртим въглехидратите и мазнините, докато протеинът винаги стои в един грамаж. Т.е. първия ден закусвах между 150 и 200 гр. чист овес с вода, защото е бавен и качествен въглехидрат, който се разгражда по-бавно, с 10-12 сварени белтъка. Втория ден 100 гр. овес, на третия ден 80 гр. овес и пак отначало. В неделя се виждахме с треньора и коригирахме, при нужда, режима. При основното ядене се консумира пилешко, телешко и конско месо, което варира от 180 до 240 гр. Между другото, конското месо е най-богато на креатин, затова е и толкова червено. Вечер ядях риба, защото тя е богата на омега 3 мастни киселини, главно скумрия, лаврак, хек, пъстърва, ципура. Въглехидратите ги редувах между ориз Басмати, до 800 гр. в сурово състояние на ден, и киноа, която е по-слаб въглехидрат, а оризът е с найвисока стойност на въглехидрат. Не съм приемал никакви плодове освен по една ябълка, след тренировка. Що се касае до водата, в първия етап пиех по пет-шест литра. В последните две седмици от подготовката водата трябва да се разреди. Това е етапът, в който тялото трябва да се „нареже“ – махаме водата, вадим по-голяма сепарация, тренировките се променят с по-леки тежести, намаляваме въглехидратите, вдигаме мазнините, за да постигнем баланс. Последната седмица е най-тежка. Тогава въглехидратите се изключват напълно, а водата се завърта. В първите дни се качва с половин-един литър. Стигал съм максимално до девет литра. В последните дни започва намаляване, а в деня на състезанието имаш право само на половин литър. През цялото време се взимат и малки количества диуретици, като с тях трябва да се внимава много. - Какво е мнението Ви за хранителните добавки и кои са добавките, които приемате? При спорта и бодибилдинга няма как да не приемаме препарати и хранителни добавки, защото човешкото тяло може да достигне определен капацитет, а ние трябва да го надградим чрез стимуланти, без да се прекалява обаче с количеството и без да експериментираме. Аз приемах предходника на креатина – кре-алкалин, който има лека водна задръжка и дава сила. Отделно взимаме фатбърнъри – добавки за горене на подкожна мазнина, протеин на прах (чист изолат), глутамин, който има свойството да запазва мускулната тъкан, аминокиселини, които възстановяват 30 мускулите, и йохимбин, което е само чисти, но силни

билки и повдига тестостерона. Що се касае до препаратите, приемал съм болденон, туринабол, чист пропионат, който след 24 часа започва да се разпада, стромба и в минимално количество тренболон, който е и най-токсичният от изброените. - А какво трябва да избягваме да приемаме? Основно трябва да избягват инсулин. Панкреасът произвежда достатъчно инсулин и ако не си диабетик, нямаш нужда от допълнително. По-скоро води до разболяване. Друго вредно вещество е хормон на растежа, който е и найпопулярен в световен мащаб. Той забързва биологичния процес в тялото с години напред, но при по-завишени туморни маркери, каквито всички имаме в организма си, хормонът ги уголемява и раковите клетки започват да се хранят от него. Не на последно място идва анаполонът. Няма по-токсичен стероид от него. Той служи за качване на маса поне с едно кило дневно. Води до жълтеница, косопад, уврежда черния дроб. Ако все пак някой го пие, е препоръчително да се приема максимум две седмици. Познавам хора, които го приемат с месеци. - Вие работите и като фитнес инструктор. Кои са най-големите грешки, които хората правят със здравето си, в стремежа си да изглеждат добре? Първият проблем е голямото его. Много хора, най-вече мъже, влизайки в залата са с голямо самочувствие и не възприемат нито критика, нито съвет как правилно да изпълняват упражненията. Правят каквото си знаят, без да слушат инструктора, и така повече си вредят, контузят се или просто тъпчат на едно място, което също води до лош имидж на треньора и фитнеса. Друг проблем е, когато хората, найвече жени, се доверяват сляпо на разни режими на измислени и изкуствено придобили популярност диетолози. Тяхната известност е надута от медиите, но замисляли ли сте се защо не си направят изследвания и не ги покажат на широката публика? Защото ще видим, че колкото и да отслабват, режимите имат и отрицателен ефект. Аз имам клиентка, която дойде при мен с хормонален дисбаланс, след като се беше подложила на кето диета за половин година на известен в България диетолог. Беше отслабнала драстично, но имаше проблем с месечния цикъл и не само. Това промиване на мозъка на хората е ужасна практика и трябва да спре. - Споделете ни Вашето мнение за правилното съотношение спорт/здравословно хранене. За хора, които искат да се грижат за себе си, нещата са взаимосвързани и се разделят 50/50. Три дни в седмицата трениране на всички мускулни групи, през ден, са напълно достатъчни. В събота и неделя почиваме. Важно е да се постигне баланс между здравословно хранене, тренировки и потушаване на стреса. Може да не се лишаваш от някои видове храни, стига да си по-умерен, а не да се тъпчеш. Закуската е изключително важна. Дори другите хранения да са по-силни, ако не си закусвал, няма да постигнеш нищо. ■


с по рт и о т с ла б ва н е

Л-КАРНИТИН В ПРИНОС ЗА ОТСЛАБВАНЕТО Л-Карнитин е добре познат активен агент от щанда с хранителни добавки. Специалистите го препоръчват за здраво сърце, подобряване на кръвообращението, в случай на инсулинова резистентност, за нормализиране на мозъчната дейност, при някои бъбречни заболявания и при тревожност, а напоследък дори и при еректилна дисфункция и за увеличаване на подвижността на сперматозоидите. Едновременно с тези здравословни ползи обаче Л-Карнитин представлява емблематична хранителна добавка в борбата срещу излишните килограми и затлъстяването. Приносът му за намаляването на телесното тегло може да е изключителен, когато се приема в адекватно и индивидуално за всеки човек количество, както и в съчетание със здравословна диета и физическа активност. Научните изследвания показват повече от задоволителни резултати в борбата срещу наднорменото тегло и отслабването с Л-Карнитин. Нека се спрем по-подробно на тази му роля за човешкото здраве, доброто самочувствие и перфектната форма. Какво представлява Л-Карнитин? За първи път за Л-Карнитин се заговаря през 1905 година. Първоначално веществото е изолирано от месо, откъдето произхода и наименованието му. В превод от латински „carnis” означава плът. В днешни дни, въпреки че в повечето случаи специалистите препоръчват прием на Л-Карнитин под формата на хранителна добавка, веществото може да се набави и по естествен път, а именно чрез консумацията на месо. Наличие на натурален Л-Карнитин има най-вече в агнешкото и говеждото месо и по-незначително количество в някои видове риба (треска, например), пилешкото месо и пълномаселното мляко, а от растителните продукти – в авокадото и соята. В научните среди все още съществува известен спорт относно това какъв тип вещество е Л-Карнитинът. Според някои специалисти той е представител на аминокиселините и се произвежда в редица органи от тялото ни – главно в скелетния мускул, но също така и в мозъка, черния дроб и бъбреците. Синтезът на Л-Карнитин, продължават те, включва две други аминокиселини, а именно лизин и метионин. Този синтез обаче се осъществява само ако в организма ни има достатъчно количество от следните витамини: Витамин C, B6 и В3, а също така и елемента желязо. Според другата група от учени, Л-Карнитин не е класическа аминокиселина, а някои дори твърдят, че той не е аминокиселина изобщо. Тези специалисти определят веществото като витаминоподобно и го доближават по строеж и функции до витамините от група на В-Витамините. Доводите на тези учени се базират на основната функция на аминокиселините, която на практика Л-Карнитин не осъществява. Аминокиселините в тялото са необходими главно за протеиновия синтез или в качеството им на невротрансмитъри. Но това, което прави Л-Карнитин, е съвсем друго. Той участва в процеса по транспортиране на мастните киселини до митохондриите на клетките, за да активира оксидацията на мазнините. Именно тази му функция превръща Л-Карнитин в един от найнадеждните помощни средства при отслабване и влизане във форма.

Л-Карнитин – механизъм на действие срещу излишните килограми Спомагателната транспортна функция на Л-Карнитина обяснява и огромния потенциал на веществото срещу наднорменото тегло. Л-Карнитин спомага на тялото да преработи мазнините, приемани ежедневно чрез храната, а както знаете, именно те са основният враг на поддържането на отлична форма. Това витаминоподобно вещество придвижва въпросните мастни киселини до митохондриите на клетките. Самите митохонодрии обаче работят като клетъчни активатори. Благодарение на тях мазнините биват изгаряни, тоест трансформирани в използваема за тялото енергия. Ако трябва да сме още по-конкретни, Л-Карнитин транспортира по-сложните за разграждане дълговерижни мастни киселини през клетъчната мембрана до митохондриите, кътето започва процеса по тяхното „изгаряне“. Тук е важно да отбележим, че за да осъществи целия този процес по транспортиране на мазнини и тяхното горене, Л-Карнитин трябва да е подпомогнат с определени действия. Ефикасното изгаряне на мастни киселини с негова помощ е гарантирано, когато е придружено със здравословна диета и достатъчно дневно количество физическа активност. Л-Карнитин в помощ на трениращите за поддържане на оптимално телесно тегло Другата причина, поради която Л-Карнитин се препоръчва за отслабващите, е неговото възстановително и подсилващо действие върху мускулатурата. Това вещество се бори успешно с умората, но едновременно с това може да подобри и спортните постижения, както и да ускори интензитета на тренировките. Учените са установили, че активно трениращите, които приемат Л-Карнитин, страдат много по-рядко от мускулна треска и болка. По този начин витаминоподобното от една страна гори мазнините в тялото и ги превръща в енергия, която да използваме за тренировка, а от друга, действа тонизиращо и облекчаващо върху мускулите сред въпросната тренировка. Л-Карнитинът в действителност се използва много често от активно спортуващите. И то не само защото действа благоприятно срещу мазнините и намалява мускулната треска, но и защото участва в изграждането на мускулна маса. Според изследванията суплементацията на Л-Карнитин влияе стимулиращо върху растежния фактор, който пък от своя страна увеличава количеството мускули в тялото, като подсилва връзката между протеина и въпросния растежен фактор. В едно проучване, проведено на територията на Великобритания сред две групи спортисти, става ясно, че при завишен дневен прием на въглехидрати, участниците, получили добавка с Л-Карнитин не повишават теглото си, но успяват да натрупат повече мускулна маса. От друга страна, втората група от участниците, прели същото завишено дневно количество въглехидрати натрупват с до 3 килограма повече мазнини в тялото. Освен това, болшинството от първата група твърди, че през тестовия период са се чувствали помалко умора след тренировка и заредени с енергия през целия ден. В тази връзка, можем да определим ползата за отслабване на Л-Карнитин по-скоро като комплексна. Веществото влияе на всички необходими елементи от програмата по ►

31


с п орт и отслабване влизане във форма: физическата активност и борбата срещу подкожните мазнини. С това обаче не приключва ролята на Л-Карнитин срещу наднорменото тегло и затлъстяването. Л-Карнитин влияе положително и върху метаболизма Л-Карнитинът е с доказано стимулиращо действие и за човешкия метаболизъм. През последните години се говори усилено за съществената му регулираща роля върху метаболните синдроми. В тази връзка, освен за отслабване, Л-Карнитин се препоръчва и за контрол на диабетни и преддиабетни състояния. Веществото се е доказало като отлично средство за справяне с метаболния синдром, тъй като подобрява инсулиновата чувствителност. Установено е обаче, че хора с метаболен синдром и/или инсулинова чувствителност, както и при диабет, много често страдат от наднормено тегло. Нещо повече, в повечето случаи те са със завишени стойности на нивото на лошия холестерол в тялото. Но последно проучване в областта на действието на Л-Карнитина върху човешкото тяло, установява, че той може да намали нивата на лошия холестерол в тялото при продължителен прием и съчетан с подходяща диета. Л-Карнитин за отслабване след бременност Според едно проучване, майките, качили значително количество килограми по време на бременност, могат успешно да се справят с тях със средно интензивно физическо натоварване в комбинация с прием на Л-Карнитин. Учените, взели участие в това изследване, обясняват, че по време на бременност нивата на веществото в тялото намаляват значително. Те си го обясняват с намалените нива на желязо в организма, който както вече споменахме, е важен за синтеза на Л-Карнитин . Според експертите именно това води до качване на килограми дори бременната жена да не е увеличила кой знае колко дневния си калориен прием. В тази връзка, приемът на Л-Карнитин след раждане скоростно нормализира процеса по изгаряне на мазнини, но също така действа и като регулатор за метаболните процеси. А в редица случаи след раждане при тях може да има известни отклонения. Л-Карнитин в борбата срещу свободните радикали Л-Карнитинът разполага и с доказано имуностимулиращи свойства. По-конкретно, това подобно на аминокиселина вещество активира имунния отговор на клетките, но не само срещу вируси и бактерии, а и в борбата срещу свободните радикали. Свободните радикали, на свой ред, ако биват в поголямо количество от антиоксидантите в тялото, водят до така наречения оксидативен стрес. От известно време насам обаче, учените все по-усилено посочват оксидативния стрес като една от основните причини за невъзможност да се справим с излишните килограми и то дори в случай на спазване на стриктна диета и/или физическо натоварване. Оксидацията на клетките може да допринесе и до задържане на вода, а това е не по-малко известна причина не само за подуване на тялото, но и за повишаване на телесната му маса. В тази връзка Л-Карнитинът може да ни помогне да се справим и срещу свободните радикали, тоест да елиминираме пречката за сваляне на килограми при активно трениране в съчетание със здравословното хранене. Л-Карнитинът като хранителна добавка при рестриктивни диети Споменаваме диетите основно в качеството им на решение срещу наднорменото тегло и излишните килограми. Но не трябва да забравяме, че една диета може да бъде назначена и поради здравословни причини. Става въпрос за хранителен режим, който изключва определени хранителни продукти. Понякога това се налага и с цел преодоляване на алергични реакции и хранителна непоносимост. В случай на намален или изцяло изключен прием на млечни и/или месни продукти,

32

Л-Карнитин подпомага преодоляването на рискове като здравословни усложнения и дефицитни синдроми. В тази връзка, веществото се препоръчва силно и на вегани и вегетарианци. Л-Карнитин – противопоказания Л-Карнитин не се препоръчва да се използва от хора с бъбречни заболявания, изискващи хемодиализа. Не бива да се приема веществото и в случай на прекаран инфаркт. Тъй като няма реални данни от действието на Л-Карнитина върху плода, по-удачно е бременните и кърмещите жени да не го използват. Те могат да започнат да го приемат с цел отслабване след спиране на кърменето. Л-Карнитин – странични ефекти В случай на завишена доза Л-Карнитин може да доведе до известни странични ефекти. Най-често срещаните при тях са свързани с дейността на червата и храносмилателните функции на организма. Възможно е да настъпи гадене, диария, стомашни болки и повръщане. Макар и в редки случаи, при превишаване на дневната доза, Л-Карнитинът довежда и до неприятен мирис и промяна в цвета на урината. Това е така нареченият „рибен аромат“, който понякога е осезаем дори при потене. Л-Карнитин – дозировка и начин на прием Л-Карнитин може да се приема в течна, прахообразна и под формата на таблетки и капсули. Поради факта, че веществото има „кратък полуживот“, той бива изхвърлян от тялото в рамките на около половин денонощие. Ето защо специалистите препоръчват ежедневен прием. Приемът на Л-Карнитин обаче следва да бъде строго индивидуално определен най-вече в зависимост от физическата активност. Обикновено, редовно трениращите вземат между 2 и 4 грама Л-Карнитин на ден. Начинаещите в тренировките по-добре да започнат с по-малки дози и постепенно да ги повишават. Най-често Л-Карнитин се взема два пъти дневно, тоест по 1-2 грама сутрин и още толкова вечер. Спортните треньори и фитнес инструктори препоръчват прием непосредствено преди тренировка. Някои специалисти твърдят, че след около 70-тия ден на прием действието на Л-Карнитин отслабва, затова е редно той да бъде спрян и подновен след минимум един месец. Други учени твърдят, че непрекъснат прием на веществото в рамките на 12 месеца може да доведе до сериозни странични ефекти. Моля, имайте на предвид, че този материал е изготвен с изцяло информативна цел и не цели да поставя диагнози или лечения. Ние не носим отговорност за каквито и да е щети в следствие на ваши действия, продиктувани от прочетената в материала информация. Съветваме нашите читатели предварително да се консултират със специалисти, в случа че решат да приемат Л-Карнитин както с цел отслабване и/или за енергия при физическа активност, така и като подпомагаща терапия за конкретни здравословни проблеми. Литература: 1. https://www.webmd.com/vitamins/ai/ingredientmono-1026/l-carnitine 2. https://www.healthline.com/nutrition/l-carnitine 3. https://www.drugs.com/npp/l-carnitine.html 4. https://stanimirmihov.com/l-karnitin/ 5. Foster DW – The role of the carnitine system in human metabolism. – Ann N Y Acad Sci. 2004 6. Evans AM, Fornasini G. – Pharmacokinetics of L-carnitine. – Clin Pharmacokinet. 2003 7. Wall, B. T., Stephens, F. B., Constantin‐Teodosiu, D., Marimuthu, K., Macdonald, I. A., & Greenhaff, P. L. (2011). – Chronic oral ingestion of l‐carnitine and carbohydrate increases muscle carnitine content and alters muscle fuel metabolism during exercise in humans. The Journal of physiology, 8. Kita, K., Kato, S., Yaman, M. A., Okumura, J., & Yokota, H. (2002). Dietary L-carnitine increases plasma insulin-like growth factor-I concentration in chicks fed a diet with adequate dietary protein level. British Poultry Science, 43(1), 117-121. 9. Rebouche CJ. Carnitine. In: Modern Nutrition in Health and Disease, 9th Edition (edited by Shils ME, Olson JA, Shike M, Ross, AC). Lippincott Williams and Wilkins, New York, 1999, pp. 505-12 10. Carnitine--metabolism and functions J. Bremer 11. Supplemental carnitine and exercise Eric P Brass ■


с по рт и о т с ла б ва н е

ДЕФИЦИТЪТ НА МАГНЕЗИЙ НИ ПРАВИ ДЕБЕЛИ Магнезият е основен елемент за човешкото тяло, който играе важна роля в поддържането на здравето и по-специално за поддържане на физиологичната функция на мозъка, сърцето и скелетните мускули. Като вторият най-разпространен вътреклетъчен катион след калия, магнезият участва в над 600 ензимни реакции. Редица научни проучвания доказват, че приемът на магнезий е полезен при лечение на прееклампсия, мигрена, депресия, коронарна артериална болест и астма. За първи път този елемент се използва в медицината през далечната 1697 година, когато д-р Нехемия Грю, поизвестен като “Бащата на анатомията на растенията”, идентифицира магнезиевия сулфат като основна съставка на английската сол. Тя се извлича от кладенец в Епсъм, Англия и през годините се е използвала за лечение на коремна болка, запек, навяхвания, мускулни травми, отоци в мозъка и т.н. Едва през 1920-та година на магнезия е отдадено нужното внимание – той е открит в кръвната плазма, което провокира интерес към ползите му за организма, както и причините за дефицита му в човешкото тяло. Оттогава елементът е се използва за подпомагане на лечението на различни заболявания, включително мигрена, сърдечно-съдови заболявания и диабет. Защо магнезият е толкова важен за организма? Някои от процесите, в които магнезият е кофактор,

включват протеинов синтез, производство и съхранение на клетъчна енергия, репродукция, синтез на ДНК и РНК и стабилизиране на митохондриалните мембрани. Магнезият също играе важна роля в нервната трансмисия, сърдечната възбудимост, нервно-мускулната проводимост, мускулните контракции, вазомоторния тонус, кръвното налягане и метаболизма на глюкозата и инсулина. Поради многобройните функции на този елемент в тялото, той заема централно място в профилактиката на заболяванията и цялостното здраве. Къде се открива? Магнезият е минерал, съдържащ се в земята, морето, растенията, животните и хората. Около 50% от магнезия в тялото се намира в костите, също толкова и в мускулите и меките тъкани и едва около 1% в кръвта. Чрез диетата човек може да си набави магнезий като консумира тиквени семки, спанак, черен шоколад (80-5% какао), черен боб, киноа, бадеми, кашу, авокадо, сьомга и други. Приемът на хранителни добавки, богати на магнезий, следва да бъде предписан от лекуващия ви лекар при установен дефицит на елемента в тялото. Дефицит на магнезий: симптоми и лечение Ниските нива на магнезий обикновено се дължат на

*Хранителна добавка, да не се превишава препоръчителната дневна доза. Не е заместител на разнообразното хранене

33


с п орт и отслабване намалена абсорбция на магнезий в червата или повишена екскреция на елемента в урината. Това е така, защото нивата на магнезий се контролират до голяма степен от бъбреците. Те от своя страна увеличават или намаляват отделянето на магнезий въз основа на това, от което се нуждае тялото. Следователно, дефицитът възниква при продължителен нисък хранителен прием на елемента, прекомерна загуба на магнезий или наличие на други хронични заболявания. Такива заболявания са мигренозно главоболие, болест на Алцхаймер, мозъчно-съдов инцидент (инсулт), хипертония, сърдечно-съдови заболявания и захарен диабет тип 2. Недостигът на магнезий може да възникне и при застойна сърдечна недостатъчност, остър и хроничен алкохолизъм, диабетна ацидоза, цироза, панкреатит и др. Най-честите симптоми, подсказващи за дефицит са гадене, повръщане и понижен апетит, като те индикират за понижени нива на магнезий в тялото. Колкото по-голям е дефицитът, толкова по-сериозна и осезаема става симптоматиката: потрепвания, треперене и крампи в мускулите, както и обща мускулна слабост, умора, нарушения на сърдечния ритъм, повишено кръвно налягане. В допълнение, липсата на този елемент може да причини нервна дисфункция и да провокира психични заболявания при някои хора. Дефицитът на магнезий се установява с изследване на серумната концентрация на елемента в организма. При установени по-леки форми на дефицита, нивата на магнезия се коригират с повишен прием на храни, богати на елемента или чрез хранителни добавки, които го съдържат. Ако магнезиевият дефицит е по-сериозен, се налага лечение с медикаменти и продължително лекарско наблюдение. Магнезиевият дефицит и затлъстяването Затлъстяването е заболяване със сложна многофакторна патофизиология. То се разпространява като пандемия в световен мащаб и съответно провокира все повече научни изследвания в тази област. Микронутриентите и макроелементите са важен фактор за регулирането на различни метаболитни процеси, включително и в етиологията на затлъстяването. В цял свят се провеждат много изследвания, които ясно показват пряка връзка между затлъстяването и дефицита на определени микроелементи. Такива са мастноразтворимите витамини, комплекс В, витамин С и йони като калций и магнезий – всички те се свързват с повишен индекс на телесна маса (ИТМ). Тези микроелементи имат съществена роля в метаболизма на различни хранителни вещества, а също така имат ключова роля в регулирането на глада и хормоните, които го контролират. Магнезият се приема като един от най-важните 34 микроелементи за регулирането на ензимните процеси и

метаболизма на глюкозата и респективно в определянето на телесното тегло. Проучване от 2017-та открива, че хората с наднормено тегло като цяло имат по-ниски серумни и вътреклетъчни нива на магнезий в сравнение с тези с нормално тегло. Друго проучване от 2011-та изследва връзката между дефицита на магнезий и инсулиновата резистентност при хора със захарен диабет тип 2. Резултатите показват, че приемът на добавки с магнезий води до значително подобрение на концентрациите на глюкоза на гладно и измерванията на инсулинова чувствителност. Още повече, приемът на магнезий под формата на хранителни добавки може да служи за превенция при затлъстели хора, изложени на риск от развиване на диабет тип 2. Магнезият оказва влияние върху теглото и чрез редуциране на стреса, който често е основна причина за преяждане с висококалорична храна. Това потвърждава проучване, проведено с жени, предразположени към напълняване, при които два основни биомаркера биват понижени след терапия с магнезий – безсънието и концентрацията на базален серумен кортизол. Същото изследване открива, че комбинацията от магнезий + витамин В6 осигурява побързо облекчаване на симптомите на дефицит на магнезий и респективно понижаване на стреса, откъдето се повлиява и теглото. Информацията, представена в тази статия, е само за информационни и развлекателни цели. Информацията в статията не трябва да се разбира като диагностична или терапевтична инструкция или препоръка. Ние не поемаме никаква отговорност за щети от всякакъв вид, които възникват пряко или непряко от използването на информацията. Ако подозирате заболяване, консултирайте се с Вашия лекар. Литература: Baaij J, Hoenderop J, et al. Magnesium in Man: Implications for Health and Disease, Physiological Reviews, 2015. Hassan S. Comparison of Serum Magnesium Levels in Overweight and Obese Children and Normal Weight Children, Cureus, vol. 9, 2017. Iseri L, Freed J, Bures A. Magnesium deficiency and cardiac disorders, The American Journal of Medicine, Volume 58, Issue 6, 1975. Pouteau E, Ahmadi M, et al. Superiority of magnesium and vitamin B6 over magnesium alone on severe stress in healthy adults with low magnesemia: A randomized, single-blind clinical trial, PLoS ONE 13(12): e0208454, 2018. Volpe S. Magnesium in Disease Prevention and Overall Health, Advances in Nutrition, Volume 4, Issue 3, 2013. ■

*Хранителна добавка, да не се превишава препоръчителната дневна доза. Не е заместител на разнообразното хранене.


козмет и ка

МАСАЖИ ЗА ХУБАВА КОЖА Масажът е може би една от най-полезните практики за поддържане на добър тонус, красива, чиста и гладка кожа, елиминиране на напрежението и за преодоляване на физически травми. Макар в България философията на масажите да е слабо разпространена, те датират още от древни времена в източните народи, а през Средновековието навлизат и в Западна Европа. История Версиите за произхода на думата са няколко. Според някои исторически данни произлиза от арабски – „mass“ или „masch“, което означава „мачкам нежно“. Според други наименованието носи латински произход – „massa“, което в превод означава „прилепнал“, а според трети идва от Древна Елада. Една от първите страни, наложила терапията като лечебен метод, е Древна Индия, където тя се практикува от 3000 години пр.н.е. Древният народ е вярвал, че лечебните свойства на масажа идват от небесата, че са дар от божествата. Те смятали, че за да живее човек в хармония с природата, трябва да използва синхронизирано петте си сетива. Затова измислят Айурведическия холистичен метод, който включва билколечение, диета за прочистване на организма, звуко-, аромо- и цветотерапия и не на последно място – допир, с цел стимулиране на човешките чакри. Държавите след Индия, които развиват идеята за огромното значение на масажите, са Египет, Китай, Япония,

Тайланд, като египтяните са признати за най-добрите майстори по рефлексология, при която се упражнява натиск върху конкретни енергийни точки по краката и ръцете. Тайландският масаж, от друга страна, съчетава в себе си класическата форма и йога. Той включва в себе си акупресура, индийски аюрведични принципи и асистирани йога пози. В него за първи път навлиза и манипулацията на sen-линиите, които са енергийни потоци по продължение на тялото. За основател на тайландския йога масаж се спряга личният лекар на Буда Chiwaka Komaraphat, практикувал преди повече от 2500 години. На свой ред, китайците наблягат на енергията Чи по време на масажите. Според тях дух и физика са едно цяло, което функционира правилно, ако Чи тече свободно по телесните меридиани. Именно натискът върху точките на меридианите възстановяват потока на енергията. В Япония масажите навлизат през X век пр.н.е., след като японски монаси, учещи будизъм в китайски храмове, придобиват знанията на менторите си и ги развиват по собствен начин. Скоро след това се появява и традиционният азиатски масаж Ама, познат в модерната цивилизация като Шиацу. Какво представлява масажът и как помага за здравето В основата си масажът представлява манипулация на повърхностните и по-дълбоки слоеве на мускулите и съединителната тъкан чрез използването на множество техники на допир, мачкане и напипване на определени ►

Нутрикозметика

ЗА ГЛАДКА КОЖА И ЗДРАВА КОСА В края на зимния сезон много жени се оплакват от косопад и влошено състояние на кожата. Най-надеждното средство срещу тези проблеми е специализираната нутрикозметика, осигуряваща ценни хранителни вещества, които стимулират растежа на косата, намаляват фините линии и бръчките, и заздравяват ноктите.

Alive! Hair, Skin & Nails Multi-Vitamin естествена грижа за вашата красота! Alive! Hair, Skin & Nails Multi-Vitamin е мултивитаминна формула, съдържаща В-витамини, витамини А, С, D, Е и K, минерали, хидролизиран колаген тип I, хиалуронова киселина и растителни екстракти. Комбинацията от тези съставки проявява дълбоко подхранващо, регенериращо и подмладяващо действие. Ефектът от терапията с Alive! Hair, Skin & Nails Multi-Vitamin е видим още след първите 30 дни прием! Опаковката съдържа 60 софтгел капсули. Дозировка: по 2 капсули дневно. Производител: Nature’s Way, USA.

35


козм ет ика енергийни точки и/или мускули. Натискът може да е структуриран, неструктуриран, статичен или движещ се, с обтягане, движение или вибрация. В наши дни все повече се използват технологии и подпомагащи уреди, но истинската сила на масажа се крие именно в традиционните похвати. Действа директно върху тъканите или рефлекторно чрез нервните импулси, достигащи до централната нервна система. Масажът не е признат за класическа медицина. Той по-скоро спада към алтернативната или спомагаща медицина, но много медици го препоръчват на пациентите си, като допълнителна помощ към основното лечение. В много болници, професионални спортни клубове и национални отбори по света е заложена физиотерапията, която включва кинезитерапия и рехабилитация, и за която се придобива магистърска степен, продължаваща 5 години, в медицинските университети. Най-често се използва за възстановяване след физически и ставни травми, както и след претърпян инцидент или неврологично заболяване, поради което крайниците или гръбначният стълб се обездвижват. Освен за мускулите масажите спомагат и за поддържане на красива и здрава кожа, най-вече заради детоксикиращите си свойства, както и заради премахването на горния слой мъртви клетки. Поддържат нивото на колаген и стимулират кръвообращението в епидермиса. Разкрасителни масажи за хубава кожа За да бъдат почистващите масажи напълно ефикасни, кожата се третира най-вече със специални етерични масла, мед или под формата на хамам. Ще разгледаме всички поотделно. Масажи с масла Те могат да се прилагат както върху цялото тяло, така и върху лицето. Според множество съвременни професионалисти най-благоприятните природни продукта, от които се

36

извлича есенция и се приготвят масажни масла, са бадемът, лавандулата, зехтинът и кайсията. Те придават заглаждащ ефект, изключително подходящи за третиране на зони с целулит, стрии, неравенства, акне, дори по-бледи белези. Масажите върху лицето лесно могат да се изпълнят от самите Вас, като то задължително трябва да е добре почистено преди интервенция и да се третира с чисти ръце. Може да си направите и предварителна инхалация с пара за допълнително разширяване на порите. Така полезните вещества от маслото по-лесно ще достигнат до найдолния слой на епидермиса. По лицето са разположени голямо количество акупунктурни точки. Препоръчително е да се стимулират между 10 до 30 минути. Частите, на които се набляга, са челото, околоочният контур, скулите и шията. Масажът се извършва с плавни, не твърде силни, натискащи движения в посока отвътренавън (от средата на лицето към външната част). Съществуват няколко енергийни точки, върху които може да приложите няколкосекунден по-силен натиск, с цел освобождаване на напрежението, а при някои от тях и прочистване на синусите. Те са в центъра на брадичката, отстрани на ноздрите, над средата на веждите, слепоочията и зад ушната мида. Масажът на тялото трябва да е изпълнен от специалист, като се набляга на гърба, седалищната част, ръцете и краката. Все пак има зони, които масажистите не включват в процедурите от съображения за сигурност. Такива са гърдите и корема. Масаж с мед Медът е може би продуктът с най-силно доказан ефект за премахване на мъртвата кожа от тялото и за почистването ѝ. Може предварително да бъде загрят до 40 градуса, но не е задължително. Важно е да се знае, че той не се прилага върху лицето и предната част на торса, защото може да


козмет и ка предизвика зачервявания и раздразнения, както и ускоряване на сърдечния ритъм. Този факт идва от техниката, нужна за прилагането му. Зоните, които ще се третират, се поливат с истински мед, от производител, а не с глюкозни заместители и рафинирани захари, след което започва първоначално слаб натиск. Постепенно движенията на ръцете стават по-бързи и по-силни, по посока на лимфните възли, за да се получи отлепящ ефект. Колкото повече мъртва кожа се отлепя, толкова повече медът избелява. Възможно е, ако човек се подложи за първи път на тази процедура, да усеща лека болка. Масажът с мед се определя като лечебен, защото засяга не само масажираните зони, но навлиза в дълбочина в организма. Спомага за изхвърлянето на токсини и задържани течности, като същевременно стимулира метаболитните процеси. Медът действа също и като пилинг, което прави кожата помека и гладка. Извличането на токсините продължава няколко часа след масажа, затова не е нужно да нанасяте друга козметика върху тялото си, след като го измиете. Като цяло, масажът с мед е безвреден, освен в случаи, когато човек страда от алергия към пчелни продукти или глюкоза, при разширени вени и рани, както и по време на бременност. Хамам Хамамът е турски вид масаж и ориенталска традиционна баня. Всъщност, хамам се нарича самото мокро помещение с мраморна настилка, в което се извършва процедурата. То се изпълва с пара и се затопля до 60 градуса, за да отвори добре порите, да започне извличане на събралите се в кожата токсини и да отпусне мускулатурата. Само след 10 минути тялото е готово за последващи действия. Следващата стъпка е да се отстрани повърхностния слой мъртва кожа с помощта на кесе, което играе ролята на пилинг. Към него могат да се добавят и ексфолиращи продукти за по-добър ефект.

След банята се прави тонизиращ и стягащ масаж, който нанася последния щрих за здравето на кожата. Той забавя процесите на стареене, подобрява кръвообращението, функционалността на сърдечно-съдовата система и капилярите. Колкото и ползи да носят различните видове масаж за кожата, те не се препоръчват за хора, които страдат от дерматологични раздразнения, ензими или алергии, за бременни жени или ако по тялото има открити рани. Рефлексотерапията на ръцете и стъпалата Рефлексотерапията на ръцете и стъпалата е древна лечебна практика, която е насочена към определени области на тялото, като оказва натиск върху определени точки на ръцете и стъпалата. Това е бързо и просто лечение, което може да помогне за облекчаване на различни заболявания и проблеми. Рефлексотерапия споделя много принципи с акупунктурата, тъй като разчита на убеждението, че телата ни съдържат енергийни канали. С течение на времето тези канали могат да се блокират, което да доведе до заболяване. Чрез оказване на натиск върху определени части на ръцете или стъпалата тези енергийни канали могат да бъдат изчистени. Чрез премахване на запушването можете да възстановите баланса и благосъстоянието на цялото тяло. Информацията, представена в тази статия, е само за информационни и развлекателни цели. Информацията в статията не трябва да се разбира като диагностична или терапевтична инструкция или препоръка. Ние не поемаме никаква отговорност за щети от всякакъв вид, които възникват пряко или непряко от използването на информацията. Ако подозирате заболяване, консултирайте се с Вашия лекар. ■

37


деца

ГЛАВОБОЛИЕ ПРИ ДЕЦА

Д-р Златина Панделиева пециалист -педиатър, неонатолог С СБАГАЛ - Варна, АГ Болница Варна Главоболието се среща често сред оплакванията при деца и особено при подрастващи, като в преобладаваща част от случаите не представлява сериозен проблем. Може да е самостоятелно заболяване /първично главоболие/ или симптом при други заболявания на различни органи и системи /вторично главоболие/. Различаването между тях е от съществено значение за предприемане на необходими изследвания и избор на терапия. Причините за главоболие може да бъдат най-различни - генетично предразположение, травма, пространство заемащи процеси в черепа, синузити, метаболитни и съдови заболявания и др. Среща се при деца от всякаква възраст, но децата, особено малките, не винаги могат добре да опишат оплакванията си и е възможно да остане неразпознато като симптом. Най-често главоболието при деца е тензионно главоболие /дължащо се на стрес/, но подобно на възрастните може да се наблюдава и мигрена. Други форми като тригеминална автономна цефалгия и кластърно главоболие се срещат значително по-рядко. До 15 годишна възраст до 75% от децата съобщават за епизоди на значително главоболие в някакъв момент. По-рядко се среща като повтарящо се главоболие. За мигрена съобщават до 10 % от децата на възраст между 5 и 15 годишна възраст. За хронично главоболие се приема такаво, при което оплакванията продължават повече от 15 дни през месеца и се среща относително рядко – при под 1 % от децата. Терапевтичните мерки са насочени както към лечение на отделен пристъп, така и към ограничаване на прогресията към хронично главоболие. Главоболието оказва негативен ефект върху ежедневието. То е честа причина за отсъствие от училище, ограничаване на участието в извънучилищни дейности и социални занимания, както и дейности у дома. Причините за възникване на главоболието не са напълно изяснени. При някои деца е налице генетична предиспозиция – други членове от семейството също страдат от главоболие. Главоболието е чест симптом при инфекция и повишена температура - при настинка, синузит, инфекция на гърлото или ушите. Възпалението на синусите наред с обичайните симптоми предизвиква и главоболие и обикновено лесно се разпознава. По-редки причини са менингит и енцефалит. Роля може да играят напрегнати мускули на главата и шията, промени в съдовия тонус на съдове на главата. Мозъчната тъкан няма рецептори

38

и главоболието е резултат на стимулация на нервни влакна, отговорни за усета за болка, които се намират в стената на големите мозъчни артерии и вени, периоста на черепните кости, мускулите и кожата на скалпа, лигавицата на синусите, венците около зъбите. Причините за тензионното главоболие не са напълно изяснени, но се приема комбинация от фактори от мускулите и нарушения в механизмите на болевите рецептори. Обичайно стрес или емоционален конфликт отключва болката. При някои деца главоболието е чест симптом при нарушения на зрението и повод да се установят такива и да се насочи към офталмолог. Травма в областта на главата може да е причина за главоболие, както непосредствено след инцидента, така и да отключи първично главоболие при деца с предразположение. Обезводняване или глад може да предизвикат главоболие - при тренировки, пропускане на хранене, както и определени храни и напитки - съдържащи нитрати, прием на много кофеин. Сред редките причини са пространство заемащи процеси в черепа, често съпроводени със симптоми на повишено вътречерепно налягане. При децата главоболието протича подобно на възрастните, с някои разлики. Обикновено оплакванията продължават по-кратко време, главоболието може да трае час-два и епизодите се случват относително рядко - от веднъж месечно до веднъж през няколко месеца. Децата, особено по-малките, не могат да опишат болката, може да плачат, да държат главата си, да преустановят игри и обичайни дейности през деня и да седят мирно, да говорят по-малко от обичайното или да спят повече от обичайното. Често е трудно да опишат гаденето като симптом, възможно е да отказват да се хранят или да се оплакват от болки в корема. Видове главоболие • Мигрена - пулсираща сковаваща главата болка, засилваща се при усилие, често съпроводена с гадене и повръщане, чувствителност към светлина и звук • Тензионно главоболие - възниква в период, когато детето е подложено на стрес, скованост на мускулите на главата и врата, умерена, продължителна, непулсираща болка от двете страни на главата, обикновено не се влияе от физическа активност, няма гадене и повръщане, няма семейност за мигрена, често при пациенти с депресия, като при справянето с депресията отшумяват оплакванията от главоболие. • Кластърно главоболие - остра пробождаща болка от едната страна на главата, съпроводена със сълзотечение, секрет от носа, превъзбуда. Наблюдават се на групи от няколко епизода, на пристъпи от един през ден до повече от пет всеки ден. • Хронична болка - когато мигрената или тензионното главоболие продължава повече от 15 дни в един месец. При дете с главоболие е важно информацията относно началото на главоболието, продължителност и тежест на оплакванията, налице ли са съпътстващи симптоми, има ли други членове в семейството с главоболие, прием на лекарства, дори и такива, неназначени от лекар. Прегледът цели да се проверят жизнените показатели - пулс, кръвно налягане, проверка на зрението, наличие на обриви, има ли отклонения в неврологичния статус, хематоми или други наранявания в областта на главата, признаци за повишено вътречерепно налягане, менингеално дразнене, гърчове. Диагноза Подробна история и обстоен преглед обикновено са достатъчни за поставяне на диагноза мигрена или тензионно главоболие. Други изследвания - лабораторни, образни, ЕЕГ, обикновено не са необходими, но могат да служат за изключване на други причини. При деца, които често страдат от главоболие, е препоръчително да се води дневник, в който да се описва главоболието и съпътстващи събития, които може да имат връзка с възникването му - нередовно хранене през деня, усилена тренировка, късно лягане вечерта, емоционална натовареност, силен стрес, конфликт с приятели или в семейството. По този начин те може да се разпознаят и да се избягват. При главоболие след травма или съмнение за вътречерепен кръвоизлив са необходими кръвни изследвания - кръвна картина и показатели за кръвосъсирване. Лумбална пункция се налага рядко, може да се установи повишено налягане и да се извърши изследване на ликвор. Образни изследвания обичайно не са показани, извършват се при съмнение за травма или структурни изменения - рентгенография на синуси, компютърна томография, ядрено магнитен резонанс. Електроенцефалографско изследване служи за оценка на функцията на мозъка и подлежащо нарушение, съпроводено с гърчова активност, както и да изключи гърчове. Лечение При начало на главоболието може да помогнете на детето с няколко лесни стъпки: поставете го легнало, с леко повдигната глава, в тиха, тъмна стая. Може да се постави студен компрес на главата, да диша бавно и


дълбоко. Може да хапне нещо малко и да поспи, за да се възстанови побързо. Възможно е да се предприемат промени в ежедневието, които да окажат ефект върху възникването на главоболие - да се елиминират отключващи събития, промени в ежедневните занимания, начин на хранене, средства за справяне със стреса, редовен прием на течности и храна, особено при деца, които се занимават активно със спортни дейности. В съвременния свят децата са заобиколени с различни устройства, при оплаквания от главоболие е необходимо да се ограничи времето пред екран. Необходимо е да се предприемат промени в ежедневието - дневният режим да се съобрази с изискванията за работа пред компютър, като в същото време се предвиди време, което детето да прекара навън, за извънучилищни занимания, хоби и време с приятели и семейството. При деца с хронично главоболие някои техники с масаж имат добър ефект, в съчетание с правилен режим на хранене и редовни физически упражнения. Лечението служи както да облекчи симптомите, така и да предотврати възникването на епизоди от главоболие. Изборът на лекарства се определя от типа и честотата на главоболието, наличните симптоми, наличие на съпътстващи заболявания и очакваните странични ефекти. Обикновено прием на ацетаминофен ( парацетамол ) или ибупрофен е достатъчен за облекчаване както на тензионното главоболие, така и на мигрената. Не се дават продължително време, тъй като може да са причина за ребаунд главоболие. Витамин Б2 /рибофлавин/ може да намали честотата и силата на епизодите от главоболие. Добавки с магнезий също понякога имат ефект, тъй като дефицитът на магнезий е свързан с фактори, които отключват главоболие. При тийнейджъри, страдащи от мигрена, са установени ниски нива на магнезий. В повечето случаи главоболието не се дължи на сериозно заболяване и симптоматичното лечение у дома е достатъчно. Необходимо е да се търси лекарска помощ при следните случаи: болката се засилва по сила и епизодите значително зачестяват, болката събужда детето от сън, настъпват промени в характера на детето, има данни за предшестваща травма на главата, налице е неспирно повръщане и нарушения в зрението, съпроводена е с висока температура, скованост на врата и промени в съзнанието.

КОСОПАД ПРИ ДЕЦА Д-р Златина Панделиева Специалист -педиатър, неонатолог СБАГАЛ - Варна, АГ Болница Варна Косопадът /алопеция/ не е проблем само при възрастните, може да се наблюдава и в детска възраст. Причините са различни – често се касае за гъбична или бактериална инфекция, в резултат на стрес, както и поради силно дърпане или скубане. Косата на детето може да изглежда изтъняла или да се установяват отличими петна без коса и да е повод за сериозни притеснения у родителите, но обичайно състоянието е лечимо и отминава след прилагане на подходящи средства. Този проблем е от особено значение в педиатричната група, тъй като може да е свързан със значителни психологически последици сред подрастващите. Всеки косъм се състои от стъбло на повърхността на кожата и корен, който е разположен в дермата. Коренът на косъма завършва със задебеление – булбус (космена луковица) и е разположен в космена торбичка, която се нарича фоликул. Косменият фоликул е богато кръвоснабден и инервиран - чрез него се усещат съвсем леки и деликатни докосвания и движения на косъма. Косменото стъбло е изградено от твърд протеин, наречен кератин, който е подреден в три слоя. В действителност този протеин е мъртва структура. Космите се образуват в космените фоликули на скалпа, като те не произвеждат непрекъснато косми. Преминават през 3 фази на активност: • Анаген или фаза на растеж, която започва с образуването и израстването на новия косъм и продължава докато той увеличава дължината си, трае обикновено от 2 до 6 години, като с възрастта тази фаза се скъсява по продължителност • Катаген е фаза, при която косъмът спира да расте и коренът се вроговява. Продължава от няколко дни до два месеца.

• Телоген е фазата на покой, при която космите остават известно време по скалпа, без да растат, след което се отделят и падат. В края на тази фаза косъмът отпада спонтанно или при разресване, след което в дермата около космения фоликул настъпват промени, което води до започване нова фаза на анаген и регенериране на косъма. Ежедневно в тази фаза отпадат от 50 до 150 косъма. Децата, както и възрастните, губят известно количество косми от косата си дневно. При определени състояния се наблюдава значителен косопад, което буди тревога и е повод за посещение при лекар. Във всеки един момент около 6 - 8 % от космите са във фазата на телоген. Честите причини за загуба на коса при деца са следните: телоген ефлувиум, tinea capitis, alopecia areata, бактериални инфекции, тракционна алопеция, трихотиломания и др. Сред по-редките причини за загуба на коса може са някои системни заболявания - нарушения на щитовидната жлеза, заболявания на системната тъкан, захарен диабет или желязодефицитна анемия, недохранване, дефицит на витамини, цинк, структурни аномалии на косъма, които обикновено водят до лесно накъсване и суха чуплива коса. Tinea capitis, известна като трихофития на скалпа (инфекция от дерматофити или пиломикоза), представлява гъбична инфекция на космите на капилициума, която често се наблюдава при деца. По-често се наблюдава при момчета, отколкото при момичета. Представя се обикновено като малки петна от сърбяща кожа с десквамация (люспи) и загуба на коса. Космите могат да се отчупят на повърхността на кожата и да изглеждат като черни точки по скалпа. Сърбежът е често срещан. При наличие на възпаление може да реагират шийните и тилни лимфни възли и да се усещат увеличени и болезнени. Трихофитията е силно заразна инфекция, 39 която обикновено се разпространява чрез контакт►


деца между хора или чрез споделяне на гребени, кърпи, шапки или възглавници. Децата могат да бъдат носители на причинителя без симптоми. Понякога поради забавяне на диагнозата може да се наблюдава различни форми на изява. Възможно е да се наблюдава едновременна дерматофитоза, засягаща други части на тялото (лицето, тялото и ноктите). Диагнозата се установява след преглед при дерматолог. При необходимост вашият лекар може да вземе проба от кожата или косата, за да потвърди диагнозата. След това пробата се изпраща в лаборатория, за да се определи наличието на гъбички. Лечението включва локална и перорална антимикотична терапия. Важно е да не се споделят кърпи, гребени, шапки или други лични вещи с други деца или други членове на семейството. Alopecia areata представлява повтаряща се загуба на косми, може да засегне всяка област от тялото, както и да се появи във всяка възраст. Наблюдават се кръгли огнища на косопад по скалпа, като кожата в обезкосмените области е гладка и нежна, а в някои случаи в началните стадии може да бъде леко зачервена. Заболяването започва с появата на едно, две или няколко окръглени обезкосмени полета, най-често върху кожата на главата. Може да се засегне всяка част от тялото с косми - брада, вежди, крайници. Засегнатите зони могат да се увеличат по размери, да се сливат и при напредване да доведат до пълна загуба на космите. Характерно е, че заболяването има хронично рецидивиращ ход, с наличието на ремисии и последващи повторни епизоди, но често е непредсказуемо. Смята се, че за възникване на алопеция ареата роля играе имунната система. Приема се като Т-клетъчно автоимунно заболяване при генетично предразположени индивиди. При пациентите често се установяват съпътстващи автоимунни или атопични заболявания, включително заболявания на щитовидната жлеза, захарен диабет, възпалително заболяване на червата, на съединителната тъкан, алергичен ринит, астма, контактен дерматит и други екземи. За диагнозата обикновено е достатъчно преглед при дерматолог и рядко се налагат допълнителни изследвания. Различни медикаменти се използват за повлияване на косопада при алопеция ареата, като при деца употребата им може да бъде ограничена поради опасения относно поносимостта на лечението. Тъй като състоянието често е непредвидимо, може да се наложи да се пробват различни медикаменти, преди да се установи какво повлиява оплакванията. При някои хора загубата на коса все още може да се влоши, дори при лечение. Използват се кортикостероидни кремове, миноксидил, локална имунотерапия, терапия със светлина, както и системно приложение на кортикостероиди и имуносупресори. Някои пациенти избират алтернативна терапия – ароматерапия, акупунктура, пробиотици, витаминни добавки и др. Тракционна алопеция се дължи на постоянното опъване на косата при сресване, използване на някои козметични продукти и оформяне на прически. Най-често се засят косите по слепоочията или на челото. При оформяне на прически от типа на „конска опашка“, „кок“ косите силно се дърпат и опъват. Вследствие продължителната тракция, постепенно настъпва разхлабване на косъма в космената торбичка. 40 Процесът по принцип е обратим,

но при продължително травмиране може да настъпи увреждане на космените фоликули с резултат тракционна алопеция с перманентен характер. Трихотиломанията е импулсивно нарушение и се изразява в механично предизвикана алопеция. Представлява нервен тик при по-силно психическо напрежение, по-често при момичета, отколкото при момчета. Детето дърпа, скубе, усуква или трие косата си. Косопадът е неравен и се характеризира със накъсани косми с различна дължина. Обикновено петна се виждат от страната на доминиращата ръка на детето. Найчесто са засегнати космите на капилициума, миглите, веждите. Подлежаща причина е преживян стрес от детето, което налага консултация и практики, които да помогнат на детето да се справи с източника на стрес или безпокойство, предизвикали навика. Телоген ефлувиум представлява дифузна алопеция, характеризираща се с опадане на косата в резултат на ранното навлизане на косата във фазата на телоген. Причините обикновено са внезапен или тежък стрес - като изключително висока температура, операция под обща анестезия, смърт на близък човек, тежко нараняване или използване на някои лекарства. При това състояние се прекъсва нормалният цикъл на растеж на косата. Космените фоликули спират да растат преждевременно и навлизат във фаза на покой (телогенна фаза). Два-три месеца след предшестващото събитие настъпва отделянето на космите. Децата имат нормален скалп и структура на косъма. Няма убедителни тестове за диагностициране на телогенен ефлувиум и специфично лечение. С времето пълният растеж на косата обикновено се връща в рамките на шест месеца до една година. За определяне на косопада е важна информация относно локализацията на загубата на коса, продължителност, степен на косопад спрямо нормалното ежедневно отпадане на косми, наличието на съпътстващи симптоми, състояние на косъма, отпадане на целия косъм или само накъсване, грижи за косата и медицинска история на детето. Необходимите грижи освен специфичното лечение при конкретна диагноза включват повлияване на подлежащи причини, ако има такава, подкрепа за детето и семейството, използване на подходящи козметични продукти и психологическа подкрепа.■


Куайсер Фарма и аптеки К-Крес и Кактус организират от 15 юли до 15 август 2021

Месечна акция с промоционална цена

Купи, играй и спечели

СПА уикенд за двама

в хотел Hot Springs Medical & Spa ****

с Допелхерц® актив Магнезий

Научи повече на doppelherz.promo Промоционалната цена се калкулира на каса по време на покупката Аптеките не носят отговорност за печатни грешки

Здраве за цялото семейство

+


ВОДОРАВНО: СЧЕТОВОДИТЕЛ. РАНА. ИКОНА. СТОКА. ИТАЛ. СТАТИКА. АПО. АМАТИ. ЕТА. ОПЕКА. ЕЛАК. АЛЕКО. ЕЛАНА. ИСАК. ПАЛЕ. ИРИНА. ОВ. ТРИМАРАНИ. ЕЛО. ОЛЕ. УНИКАТ. РАЛИ. ИРЕН. АМАЛ. РОБИН. КАМИЛА. ЕКАРИСАЖ. РОСА. ЕНЕВ. НИПЕЛ. ИРАК. СИНЕВА. АСАК. ЮНИ. ОТОНИ. ОРА. АРА. АКАДЕМИК. ТАРАТОР. ОТВЕСНО: УЧИТЕЛ. РУМЕНИНА. ЕКАТЕРИНА. ЕРИК. СТОТАК. МИЛЕВА. ОНИ. ОПАК. КОД. СВАКО. АРАРАТ. ТЕ. АПЕЛАТОР. СОМ. БДС. ЕЛЕН. БИКИНИ. ИТАКА. ИРИС. НИК. СТОПАНИ. АНАНЕ. ЕКО. АРЕЛ. ЖИВОТ. ЕЛА. ИЛИК. ПАРА. АЛИНО. АРЕ. АР. ГРИМАСА. ИМОЛА. АТАКА. ОРИС. САТ. ИНАТ. КОЛЕЛА. АРО. АЛИЛ. ВЕНА. АКАР.

ПРЕПОДАВАТЕЛ

СМЕТKОВОДИТЕЛ

 РИСУНKА НА СВЕТЕЦ

СТОЛЕВKА, СТОТАРKА

ВУЙЧО

НАШ СТАНДАРТ

ДОМАKИНИ

ИГЛОЛИСТНО ДЪРВО

РУСKА ЦАРИЦА

ГРАД В ГРУЗИЯ

ОСТРОВЪТ НА ОДИСЕЙ

ИТАЛ. ПИСАТЕЛ

СТОПАНСKИ БЛАГА

ЛИЦЕ, KОЕТО ПОДАВА ЖАЛБА

ДЯЛ ОТ МЕХАНИKАТА

ИЗМЕНЕН ИЗРАЗ НА ЛИЦЕТО

РАЗKЪСВАНЕ НА KОЖАТА

ВИЗАНТ. ФИЛОСОФ

БЕЗСМИСЛЕНО УПОРСТВО

ЩУРМ

ЛЕТЛИВО ВЕЩЕСТВО С МИРИЗМА НА ЧЕСЪН

СЕЛО ДО САМОKОВ ВУЛKАН ВЪВ ФИЛИПИНИТЕ

ИТАЛ. МАЙСТОРИ НА ЦИГУЛKИ



ГОРСKО ЖИВОТНО БАСKА ОРГАНИЗАЦИЯ

ПОПЕЧИТЕЛСТВО

ГОРА ОТ ЕЛИ

KАЧЕСТВЕНА БЯЛА ГЛИНА

ХИЖА НА ВИТОША

KАНАДСKА ЕСТР. ПЕВИЦА НАШ БОРОВ ШАМПОАН

ТРИKОРПУСНИ KОРАБИ

РОМАН ОТ А. ХЕЙЛИ Г-Й НА В. ДРУМЕВ

РОМАН ОТ А. KАРИМА

РУМЕН ЦВЯТ

НАША ПОЕТЕСА

ЧАСТ ОТ ОKОТО

KРЪВОНОСЕН СЪД

ФРЕНСKИ ГРАД

АВТОМОБ. СЪСТЕЗАНИЕ

Г-Й ОТ "ЗАВРЪЩАНЕ В РАЯ"

ШАХМАТЕН KОЕФИЦИЕНТ

ИСПАНСKИ ТАНЦ

ДЕТСKА ОПЕРЕТА ОТ М. ТОДОРОВ ПРЕРАБ.НА ЖИВОТИНСKИ ТРУПОВЕ Г-Й ОТ "ЛЕТ. ХОЛАНДЕЦ"

НАШ ТЕНИСИСТ

СТИХОТВ. ОТ ЕМ. ПОПДИМИТРОВ ПЛАНИНА ВЪВ ФРАНЦИЯ ПУСТИННО ТОВАРНО ЖИВОТНО

ВТУЛKА

СЛАДKОВОДНА РИБА С МУСТАЦИ НЕБЕСНА СИНИНА



МЕДНИ ДУХОВИ МУЗИKАЛНИ ИНСТРУМЕНТИ



СИТЕН ДЪЖДЕЦ

МОНЕТА

ПАЯKООБР. ВРЕДИТЕЛ

Г-Й НА У. САРОЯН

САТЕЛИТЕН РУМЪНСKИ ТВ-KАНАЛ ДЖИПОВЕ

KАРТА ЗА ИГРА

СТИХ. ОТ СЛАВЕЙKОВ

ЛЕТЕН МЕСЕЦ



СЪЩЕСТВУВАНЕ

ШИФЪР

ЧЛЕН НА АKАДЕМИЯ

ИТАЛ. ПИСТА ЗА "Ф-1"

ДАМСKИ БАНСKИ KОСТЮМ

ДЪРЖАВА В БЛ. ИЗТОK

СЪДБА, УЧАСТ

РОМАН ОТ А. ГОМЕСАРKОС 1-СТВЕН ЕKЗЕМПЛЯР

ОБШИТ ПРОРЕЗ НА ДРЕХА

АРМЕНСKИ ФУТБ. ТИМ МАЛKО KУЧЕ

МЯРKА ЗА ПОВЪРХНИНА

 ИТАЛ. СПИСАНИЕ

ЛЯТНА СТУДЕНА СУПА

 РОД ПАПАГАЛИ

А. СТОЯНОВ

Издаделят не носи отговорност за грешки или пропуски в съдържанието. Информацията в списанието не замества лекарската консултация и преценка. Съветвайте се винаги с Вашия лекар! Никакви материали и/или части от съдържанието не могат да бъдат възпроизвеждани без изричното писмено съгласие на издателя. Снимки: de.depositphotos.com, www.dreamstime.com.


Profile for CACTUS / K-KRES Pharmacy

KAKTUS AKTUELL 2021 - 13br  

KAKTUS AKTUELL 2021 - 13br  

Profile for k-kres
Advertisement

Recommendations could not be loaded

Recommendations could not be loaded

Recommendations could not be loaded

Recommendations could not be loaded