PM

ПЛОВДИВСКА

МИТРОПОЛИЯ

С благословение, † Пловдивски митрополит Николай

ИЗ „ИСТОРИЯ НА ПЛОВДИВСКА ЕПАРХИЯ“

В

ъв времето, когато Христовите апостоли и техните ученици тръгват да разпространяват по цялата земя благовестието на Светото Евангелие, Пловдив бил един от най-известните градове в Римската империя, главен град на провинция Тракия. Според църковното предание онзи, който първи донесъл Христовото благовестие в този град, бил свети апостол Ерм, когото свети апостол Павел поздравява в Посланието си до римляните. Свети апостол Ерм основал в града християнска община, на която става първият епископ. В следващите три века не са известни имената на неговите приемници, но можем да предположим, че това са били местни християни, добре ръководещи своето паство. Интересно сведение за първата християнска община в Пловдив намираме в житието на свети мъченик Александър Римски. „Повечето от Тримонциум са християни, дори и първите в града”. Доброто състояние и развитие на общината проличавало и от факта, че при започналото гонение срещу християните при император Диоклециан (286 – 305 г.), пловдивската християнска община дала и мъченици за вярата – свети 38 пловдивски мъченици, свети Дионисий Станимашки и светите Севериан и Мемнос. Мястото на тяхната мъченическа кончина е известно: подземията при Източната градска порта, там, където днес се намира старинният храм „Свети свети Константин и Елена”.

С

лед арианина Евтихий епископ на Пловдив станал Силван, строго православен, прочул се още приживе с дара на чудотворство. Той взел участие във Втория вселенски събор, проведен в Константинопол, и умрял по време на събора. След него епископската катедра била заемана от епископите Франкион и Валентин. Пловдивската епископия (митрополия) била една от най-големите. До 451 г. заедно с Траянополската, Адрианополската, Маркианополската и Томската тя образувала отделен екзархат. През VII в. към нея се числели Диосполска, Диоклецианополска и Севастополска епископия. През Х век всички епископии в състава на Пловдивската били десет – Пловдивска, Агатоникийска, Лютицка, Скутарска, Левкийска, Влептитска, Драмска, Константийска, Величка и Буков3

ска. Наличието на немалко раннохристиянски базилики в Пловдив показва, че градът наистина е бил важен християнски център. Найголямата базилика е тази, разположена в непосредствена близост до католическата катедрала. Друга по-малка базилика е локализирана под днешния храм „Света Петка”, а трета – на няколко метра по-далеч в посока югоизток. Раннохристиянска базилика, която може би е била част от манастирски комплекс, е открита и проучена още преди 1944 г. на върха на Джендем тепе. Историческите сведения показват, че и днешните храмове в Пловдив – митрополитският „Света Марина”, катедралата „Успение Богородично”, храмовете „Света Неделя” и „Свети Димитър”, построени в сегашния си вид през ХIX в., са на мястото на много по-стари храмове, началото на които е било в раннохристиянско време. Раннохристиянски храмове са открити и на немалко места в околностите на Пловдив и в самата епархия. По-известните са: Червената църква и останките от манастира „Свети Теодор Тирон и Теодор Стратилат” край Перущица, базиликата край квартал Коматево, Пловдивско, край село Браниполе, край град Белово и др.

П

редстоятел на Пловдивската митрополитска катедра е и първият български патриарх след премахване на схизмата – Кирил. Изцяло във времето на атеистичния комунистически режим преминава служението на следващия пловдивски митрополит Варлаам. Негов приемник през 1987 г. става митрополит Арсений. След кончината на митрополит Арсений (13.10.2006 г. ) , на 4 февруари 2007 г. за пловдивски митрополит бе избран Знеполски епископ Николай. Днес Пловдивската епархия се състои от девет духовни околии: Пловдивска, Пазарджишка, Асеновградска, Смолянска, Пещерска, Панагюрска, Хасковска, Карловска и Ивайловградска. Броят на храмовете и манастирите в деветте духовни околии е около 470. Нови храмове се строят в Пловдив, Септември, Асеновград и много села. Само в Пловдив за краткото време от 2007 г. бяха възстановени и отворени отново за редовно богослужение затворените дълго време храмове: „Свети Димитър”, „Света Параскева” и параклисът „Свети Николай”, построен и открит през 2008 г. бе храм „Свети Климент Охридски”. А за по-малко от година бе построен най-новият храм в Пловдив „Свето Преображение Господне“ в ж.р. „Тракия“, който беше осветен на 10 юли 2012 г.

4

МАНАСТИРИ НА ТЕРИТОРИЯТА НА ПЛОВДИВСКА

ЕПАРХИЯ 1. Манастир „Св. Троица“ – Кръстова гора, където се съхранява частица от Христовия Кръст. Празникът на манастира е на 14 септември, както и в деня на Св. Троица (Петдесетница).

2. Манастир „Св. св. Кирик и Юлита“ – кв. Горни Воден, Асеновград. Съхраняват се част от мощите на св. мчци Кирик и Юлита и на св. богоотци Йоаким и Анна. Празникът на манастира е на: 15 юли, 26 юли и на 9 септември.

3. Кукленски манастир „Св. св. Козма и Дамян“ – гр. Куклен. Съхраняват се част от мощите на свв. Козма и Дамян, има лековито аязмо. Празникът на манастира е на: 1 юли, 1 октомври и 1 ноември.

4. Мулдавски манастир „Св. преп. Петка“ – с. Мулдава, Асеновградско.

5. Араповски манастир „Св. Неделя“ – с. Златовръх, Асеновградско. Съхраняват се мощи на св. вмчца Неделя, има лековито аязмо. Празникът на манастира е на 7 юли.

6. Средновековен манастир „Св. Йоан Предтеча“ – гр. Кърджали, кв. „Веселчане“. В манастира се намира духовно-просветен и катехизаторски център за деца и възрастни. Празникът на манастира е: 7 януари, 24 юни и 17 септември.

7. Калугеровски манастир „Св. Николай Чудотворец“– с. Калугерово, Пазарджишко. Празникът на манастира е на 9 май и на 6 декември.

8. Калферски манастир „Въведение Богородично“ в гр. Калофер. Съхраняват се чудотворни икони на св. Богородица и частица от мощите на св. Нектарий Егински. Празникът на манастира е на 21 ноември.

9. Калоферски манастир „Рождество Богородично“ в подножието на Стара планина (на брега на Бяла река). Празникът на манастира е на 8 септември.

10. Сопотски манастир „Свети Спас“ – гр. Сопот. Празникът на манастира е на Възнесение Господне (Спасовден).

11. Сопотски метох „Въведение Богородично“. Намира се в центъра на гр. Сопот. Празникът на метоха е на 21 ноември.

12. Манастир „Св. св. Петър и Павел“ в местността Бяла черква. Празникът на манастира е на 29 юни и на 11 юли.

5

13. Манастир „Св. Георги Победоносец“ – с. Белащица, Пловдивско. Има лековито аязмо. Празникът на манастира е на 6 май.

14. Манастир „Рождество Богородично“ – гр. Кричим. Празникът на манастира е на 8 септември.

15. Баткунски манастир „Свв. Петър и Павел“ – с. Паталеница, Пазарджишко. Празникът на манастира е на 29 и на 30 юни.

16. Смолянски (Райковски) манастир „Св. Атанасий“ – гр. Смолян, кв. „Райково“. Манастирски празник – на 18 януари и на 2 май.

17. Смолянски манастир „Св. Пантелеймон“ – край гр. Смолян. Празникът е на 27 юли.

18. Манастир „Св. св. Константин и Елена“ – гр. Ивайловград. Празникът на манастира е на 21 май.

19. Пещерски манастир „Свети Спас“, гр. Пещера. Чества празника си на Възнесение Господне

АДМИНИСТРАТИВНИ ЦЕНТРОВЕ

Пловдивска епархия на БПЦ е разделена на девет административни центрове – духовни околии: Пловдивска духовна околия и още осем духовни околии (области), наречени АРХИЕРЕЙСКИ НАМЕСТНИЧЕСТВА. Такива са: 1. ПЛОВДИВСКА ДУХОВНА ОКОЛИЯ – с център град Пловдив, където се намира Пловдивската света митрополия и седалището на Пловдивския митрополит. Адрес – гр. Пловдив, ул. „Станислав Доспевски“ № 14.

2. СМОЛЯНСКА ДУХОВНА ОКОЛИЯ – с административен център гр. Смолян. Архиерейски наместник е Смоленският епископ ВИСАРИОН, викарий на Пловдивския митрополит. Адрес – ул. „Хан Пресиян“ № 38, тел. 0301/644-11.

3. ХАСКОВСКА ДУХОВНА ОКОЛИЯ – с административен център гр. Хасково; архиерейски наместник е ставрофорен иконом ГЕОРГИ ТОДЕВ. Адрес – ул. „Дондуков“ № 2, тел. 038/624-619.

4. ИВАЙЛОВГРАДСКА ДУХОВНА ОКОЛИЯ – с административен център гр. Ивайловград; архиерейски наместник е ставрофорен 6

иконом НИКОЛАЙ ВЕЛИЧКОВ. Адрес – ул. „Св. св. Кирил и Методий“ № 1, тел. 03661/63-27.

5. АСЕНОВГРАДСКА ДУХОВНА ОКОЛИЯ – с административен център гр. Асеновград; архиерейски наместник е ставрофорен иконом ЙОРДАН ГЕОРГИЕВ. Адрес – ул. „Цар Иван Шишман“ № 26 А, тел. 0331/620-07.

6. КАРЛОВСКА ДУХОВНА ОКОЛИЯ – с административен център гр. Карлово; архиерейски наместник е свещеноиконом МАРКО МАРКОВ. Адрес – ул. „27-ми декември“ № 2, тел. 0335/930-41.

7. ПАНАГЮРСКА ДУХОВНА ОКОЛИЯ – с административен център гр. Панагюрище; архиерейски наместник е свещеноиконом АТАНАС МАНОЛОВ. Адрес – пл. „Асен Златаров“, тел. 0893/ 953-525.

8. ПЕЩЕРСКА ДУХОВНА ОКОЛИЯ – с административен център гр. Пещера; архиерейски наместник е свещеноиконом ЛЮБОМИР ТРАЯНОВ. Адрес – ул. „Проф. Ранев“ № 1, тел. 0350/660-62.

9. ПАЗАРДЖИШКА ДУХОВНА ОКОЛИЯ – с административен център гр. Пазарджик; архиерейски наместник е свещеноиконом БОЯН КОЧЕВ. Адрес – ул. „Отец Паисий“ № 2, тел. 034/444-277 Викарен епископ тел. 032/633-263; факс 032/626-277 имейл: arhim.pl@abv.bg; arhim.pl@gmail.com Протосингел тел. 032/633-263; факс 032/626-277 имейл protosingel.pl@abv.bg

Епархийски духовен надзорник и Духовен надзорник факс 032/626-277 имейл mitropolia_nadzor@abv.bg Секретар факс 032/623-260

Пловдивска митрополия – епархия Пловдив, ул. „Станислав Доспевски“ № 14, гр. Пловдив 7

ПЛОВДИВСКА ДУХОВНА СЕМИНАРИЯ

П

ловдивската духовна семинария е средно общообразователно духовно училище с прием след 7-ми и 8-ми клас с петгодишен курс на обучение.

нод на БПЦ и всички ученици са на църковна издръжка.

П

ловдивската духовна семинария е доказано средище на просветата, в което християнското възпитание и учение от една страна, и научното знание от друга, формират достойни личности.

У

чебните планове и програми, обхващащи специфичната богословска подготовка, по които се обучават учениците в Семинарията, са разработени от екип доказани специалисти с дълъг педагогически стаж, съобразени с всички нормативни изисквания на Министерство на образованието и науката. Общообразователните предмети са според изискванията за средните училища, което дава равен старт на учениците да продължат образованието си във всички висши учебни заведения.

П

ловдивска духовна семинария „Св. св. Кирил и Методий“ води началото си от 1878 г., когато по настояване на Eкзарх Йосиф е основано свещеническо училище в Прилеп. Същото през 1883 г. е преместено в Одрин, а през 1892 г. духовното училище е вече в Цариград и е преобразувано в четирикласно учебно заведение, известно като Цариградска духовна семинария. През 1913 – 1914 г. Семинарията се прехвърля в България и в се установява в Пловдив, където през месец септември отваря врати за първата си учебна година на родна земя.

Д

ипломите за средно образование, които се издават на завършващите випускници, се заверяват в МОН и дават право за продължаване на обучението освен в Република България и във всички страни от Европейския съюз и Шенгенското пространство. Семинарията е под пряката юрисдикция на Св. Си-

8

Адрес: п. к. 4000, гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ № 181 Тел. 0893 32 66 79, 032 66 43 54 dupds@abv.bg; www.seminaria.bg

ПЛОВДИВСКА ДУХОВНА АКАДЕМИЯ 2013 г. Св. Синод на Българската Православна църква дава своето благословение за откриване на Академията.

О

бразованието в Православна духовна академия „Св. св. Кирил и Методий“ е изцяло съобразено с изискванията, нуждите и каноните на Българската православна църква. Св. Синод определя програмата, предметите и преподавателите. Студентите ще придобиват не само теоретични знания по богословие, но ще бъдат и отлично подготвени от практическа гледна точка.

П

равославна духовна академия „Св. св. Кирил и Методий“ е продължител на традицията на Духовната академия от 1951 – 1991 г.

С

постановление на Народното събрание от 1951 г. е създадено висше духовно училище с името Духовна академия „Св. Климент Охридски“ под ведомството на Българската православна църква.

К

урсът на обучение е четири годишен в осем семестъра. Успешно завършилите ще получават диплома за висше богословско образование.

П

рез 1991 г. Духовната Академия престава да съществува като в СУ „Св. Климент Охридски“ се обособява Богословски факултет.

Д

нес идеята за висше духовно училище на БПЦ е възродена със създаването на Православна Духовна академия в Пловдив. С протокол №46 от 18 декември

Адрес на Пловдивска духовна академия: П. к. 4000, гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ № 181 Тел. 0893 32 66 79, 032 66 43 54 info@duhovna-akademia.org www.duhovna-akademia.org

9

ПО-ИЗВЕСТНИ СВЕТИНИ – ЧУДОТВОРНИ ИКОНИ

10

ПО-ИЗВЕСТНИ СВЕТИНИ – СВЕТИ МОЩИ

Св. вмчца Марина, Митрополитски храм „Св. Марина“

Св. прпмчца Параскева Римлянка, Старинен храм „Св. Параскева“ – Пловдив

Св. св. Кирик и Юлита

Митрополитски храм „Св. Марина“

Частица от Честния Кръст

Св. Лука Симферополски, Митрополитски храм „Св. вмчца Марина“ – гр. Пловдив.

Св. вмчца Неделя

11

ПЛОВДИВСКА ПРАВОСЛАВНА

ТЕЛЕВИЗИЯ СЕ РАЗПРОСТРАНЯВА С БЛАГОСЛОВЕНИЕТО НА НЕГОВО ВИСОКОПРЕОСВЕЩЕНСТВО † ПЛОВДИВСКИЯ МИТРОПОЛИТ НИКОЛАЙ ПО

и чрез кабелните оператори на територията на Република България.

„Не се срамувам от благовестието Христово, понеже то е сила Божия за спасение на всеки вярващ...“ (Рим. 1:16)

Пловдивска православна телевизия е медия, която има за цел да благовести и разпространява спасителното за всички човеци евангелско Слово Божие. Също така да отразява и богатия богослужебен живот на епархийската църква. Тя е съвкупност от инициативи и дейности, които помагат на хората да намерят своя път към вярата. Програмният профил на църковната телевизия е специализиран, вероучителен и духовно-образователен. ППТВ обогатява рубриките и предаванията си, за да е в синхрон с най-модерните технически стандарти. www.plovdivskamitropolia.bg

Имейл – pptv@abv.bg Адрес ул. „Отец Паисий“ №21, гр. Пловдив, п.к. 4000

12

Банка ДСК клон „Пълдин“ BG71STSA93000002615193 ул. „Петко. Д. Петков“ № 23

КАРТА НА ПЛОВДИВСКА ЕПАРХИЯ

13

Митрополитски храм „Св. вмчца Марина“, гр. Пловдив

Пловдивска митрополия – епархия Пловдив, ул. „Станислав Доспевски“ № 14, гр. Пловдив www.plovdivskamitropolia.bg 14