ПЛОВДИВСКА
МИТРОПОЛИЯ
ИЗ
времето, когато Христовите апостоли и техните ученици тръгват да разпространяват по цялата земя благовестието на Светото Евангелие, Пловдив бил един от най-известните градове в Римската империя, главен град на провинция Тракия. Според църковното предание онзи, който първи донесъл Христовото благовестие в този град, бил свети апостол Ерм, когото свети апостол Павел поздравява в Посланието си до римляните. Свети апостол Ерм основал в града християнска община, на която става първият епископ. В следващите три века не са известни имената на неговите приемници, но можем да предположим, че това са били местни християни, добре ръководещи своето паство. Интересно сведение за първата християнска община в Пловдив намираме в житието на свети мъченик Александър Римски. „Повечето от Тримонциум са християни, дори и първите в града”. Доброто състояние и развитие на общината проличавало и от факта, че при започналото гонение срещу християните при император Диоклециан (286 – 305 г.), пловдивската християнска община дала и мъченици за вярата – свети 38 пловдивски мъченици, свети Дионисий Станимашки и светите Севериан и Мемнос. Мястото на тяхната мъченическа кончина е известно: подземията при Източната градска порта, там, където днес се намира старинният храм „Свети свети Константин и Елена”.
След арианина Евтихий епископ на Пловдив станал Силван, строго православен, прочул се още приживе с дара на чудотворство. Той взел участие във Втория вселенски събор, проведен в Константинопол, и умрял по време на събора. След него епископската катедра била заемана от епископите Франкион и Валентин. Пловдивската епископия (митрополия) била една от най-големите. До 451 г. заедно с Траянополската, Адрианополската, Маркианополската и Томската тя образувала отделен екзархат. През VII в. към нея се числели Диосполска, Диоклецианополска и Севастополска епископия. През Х век всички епископии в състава на Пловдивската били десет – Пловдивска, Агатоникийска, Лютицка, Скутарска, Левкийска, Влептитска, Драмска, Константийска, Величка и Буков-
„ИСТОРИЯ НА
ПЛОВДИВСКА ЕПАРХИЯ“
ска. Наличието на немалко раннохристиянски базилики в Пловдив показва, че градът наистина е бил важен християнски център. Найголямата базилика е тази, разположена в непосредствена близост до
католическата катедрала. Друга по-малка базилика е локализирана
под днешния храм „Света Петка”, а трета – на няколко метра по-далеч в посока югоизток. Раннохристиянска базилика, която може би е била
част от манастирски комплекс, е открита и проучена още преди 1944 г. на върха на Джендем тепе. Историческите сведения показват, че и днешните храмове в Пловдив – митрополитският „Света Марина”, катедралата „Успение Богородично”, храмовете „Света Неделя” и „Свети Димитър”, построени в сегашния си вид през ХIX в., са на мястото на много по-стари храмове, началото на които е било в раннохристиянско време. Раннохристиянски храмове са открити и на немалко места
в околностите на Пловдив и в самата епархия. По-известните са: Червената църква и останките от манастира „Свети Теодор Тирон и Теодор Стратилат” край Перущица, базиликата край квартал Коматево, Пловдивско, край село Браниполе, край град Белово и др.
Предстоятел
на Пловдивската митрополитска катедра е и първият
български патриарх след премахване на схизмата – Кирил. Изцяло във времето на атеистичния комунистически режим преминава служението на следващия пловдивски митрополит Варлаам. Негов
приемник през 1987 г. става митрополит Арсений. След кончината на митрополит Арсений (13.10.2006 г. ) , на 4 февруари 2007 г. за пловдивски митрополит бе избран Знеполски епископ Николай. Днес Пловдивската епархия се състои от девет духовни околии: Пловдивска, Пазарджишка, Асеновградска, Смолянска, Пещерска, Панагюрска, Хасковска, Карловска и Ивайловградска. Броят на храмовете и манастирите в деветте духовни околии е около 470. Нови храмове се строят в Пловдив, Септември, Асеновград и много села. Само в Пловдив за краткото време от 2007 г. бяха възстановени и отворени отново за редовно богослужение затворените дълго време храмове: „Свети Димитър”, „Света Параскева” и параклисът „Свети Николай”, построен и открит през 2008 г. бе храм „Свети Климент Охридски”. А за по-малко от година бе построен най-новият храм в Пловдив „Свето Преображение Господне“ в ж.р. „Тракия“, който беше осветен на 10 юли 2012 г.
МАНАСТИРИ
НА ПЛОВДИВСКА ЕПАРХИЯ
1. Манастир „Св. Троица“ – Кръстова гора, където се съхранява частица от Христовия Кръст. Празникът на манастира е на 14 септември, както и в деня на Св. Троица (Петдесетница).
2. Манастир „Св. св. Кирик и Юлита“ – кв. Горни Воден, Асеновград. Съхраняват се част от мощите на св. мчци Кирик и Юлита и на св. богоотци Йоаким и Анна. Празникът на манастира е на: 15 юли, 26 юли и на 9 септември.
3. Кукленски манастир „Св. св. Козма и Дамян“ – гр. Куклен. Съхраняват се част от мощите на свв. Козма и Дамян, има лековито аязмо. Празникът на манастира е на: 1 юли, 1 октомври и 1 ноември.
4. Мулдавски манастир „Св. преп. Петка“ – с. Мулдава, Асеновградско.
5. Араповски манастир „Св. Неделя“ – с. Златовръх, Асеновградско. Съхраняват се мощи на св. вмчца Неделя, има лековито аязмо. Празникът на манастира е на 7 юли.
6. Средновековен манастир „Св. Йоан Предтеча“ – гр. Кърджали, кв. „Веселчане“. В манастира се намира духовно-просветен и катехизаторски център за деца и възрастни. Празникът на манастира е: 7 януари, 24 юни и 17 септември.
7. Калугеровски манастир „Св. Николай Чудотворец“– с. Калугерово, Пазарджишко. Празникът на манастира е на 9 май и на 6 декември.
8. Калферски манастир „Въведение Богородично“ в гр. Калофер. Съхраняват се чудотворни икони на св. Богородица и частица от мощите на св. Нектарий Егински. Празникът на манастира е на 21 ноември.
9. Калоферски манастир „Рождество Богородично“ в подножието на Стара планина (на брега на Бяла река). Празникът на манастира е на 8 септември.
10. Сопотски манастир „Свети Спас“ – гр. Сопот. Празникът на манастира е на Възнесение Господне (Спасовден).
11. Сопотски метох „Въведение Богородично“. Намира се в центъра на гр. Сопот. Празникът на метоха е на 21 ноември.
12. Манастир „Св. св. Петър и Павел“ в местността Бяла черква. Празникът на манастира е на 29 юни и на 11 юли.
НА ТЕРИТОРИЯТА
13. Манастир „Св. Георги Победоносец“ – с. Белащица, Пловдивско.
Има лековито аязмо. Празникът на манастира е на 6 май.
14. Манастир „Рождество Богородично“ – гр. Кричим. Празникът на манастира е на 8 септември.
15. Баткунски манастир „Свв. Петър и Павел“ – с. Паталеница, Пазарджишко. Празникът на манастира е на 29 и на 30 юни.
16. Смолянски (Райковски) манастир „Св. Атанасий“ – гр. Смолян, кв. „Райково“. Манастирски празник – на 18 януари и на 2 май.
17. Смолянски манастир „Св. Пантелеймон“ – край гр. Смолян. Празникът е на 27 юли.
18. Манастир „Св. св. Константин и Елена“ – гр. Ивайловград. Празникът на манастира е на 21 май.
19. Пещерски манастир „Свети Спас“, гр. Пещера. Чества празника си на Възнесение Господне
АДМИНИСТРАТИВНИ
Пловдивска епархия на БПЦ е разделена на девет административни центрове – духовни околии: Пловдивска духовна околия и още осем духовни околии (области), наречени АРХИЕРЕЙСКИ НАМЕСТНИЧЕСТВА. Такива са:
1. ПЛОВДИВСКА ДУХОВНА ОКОЛИЯ – с център град Пловдив, където се намира Пловдивската света митрополия и седалището на Пловдивския митрополит.
Адрес – гр. Пловдив, ул. „Станислав Доспевски“ № 14.
2. СМОЛЯНСКА ДУХОВНА ОКОЛИЯ – с административен център гр. Смолян. Архиерейски наместник е Смоленският епископ ВИСАРИОН, викарий на Пловдивския митрополит. Адрес – ул. „Хан Пресиян“ № 38, тел. 0301/644-11.
3. ХАСКОВСКА ДУХОВНА ОКОЛИЯ – с административен център гр. Хасково; архиерейски наместник е ставрофорен иконом ГЕОРГИ ТОДЕВ. Адрес – ул. „Дондуков“ № 2, тел. 038/624-619.
4. ИВАЙЛОВГРАДСКА ДУХОВНА ОКОЛИЯ – с административен център гр. Ивайловград; архиерейски наместник е ставрофорен
ЦЕНТРОВЕ
иконом НИКОЛАЙ ВЕЛИЧКОВ.
Адрес – ул. „Св. св. Кирил и Методий“ № 1, тел. 03661/63-27.
5. АСЕНОВГРАДСКА ДУХОВНА ОКОЛИЯ – с административен център гр. Асеновград; архиерейски наместник е ставрофорен иконом ЙОРДАН ГЕОРГИЕВ.
Адрес – ул. „Цар Иван Шишман“ № 26 А, тел. 0331/620-07.
6. КАРЛОВСКА ДУХОВНА ОКОЛИЯ – с административен център гр. Карлово; архиерейски наместник е свещеноиконом МАРКО МАРКОВ.
Адрес – ул. „27-ми декември“ № 2, тел. 0335/930-41.
7. ПАНАГЮРСКА ДУХОВНА ОКОЛИЯ – с административен център гр. Панагюрище; архиерейски наместник е свещеноиконом АТАНАС МАНОЛОВ.
Адрес – пл. „Асен Златаров“, тел. 0893/ 953-525.
8. ПЕЩЕРСКА ДУХОВНА ОКОЛИЯ – с административен център гр. Пещера; архиерейски наместник е свещеноиконом ЛЮБОМИР ТРАЯНОВ. Адрес – ул. „Проф. Ранев“ № 1, тел. 0350/660-62.
9. ПАЗАРДЖИШКА ДУХОВНА ОКОЛИЯ – с административен център гр. Пазарджик; архиерейски наместник е свещеноиконом БОЯН КОЧЕВ.
Адрес – ул. „Отец Паисий“ № 2, тел. 034/444-277 -
Викарен епископ
тел. 032/633-263; факс 032/626-277
имейл: arhim.pl@abv.bg; arhim.pl@gmail.com
Протосингел
тел. 032/633-263; факс 032/626-277
имейл protosingel.pl@abv.bg
Епархийски духовен надзорник и Духовен надзорник
факс 032/626-277
имейл mitropolia_nadzor@abv.bg
Секретар
факс 032/623-260
Пловдивска митрополия – епархия Пловдив, ул. „Станислав Дос-
певски“ № 14, гр. Пловдив
СЕМИНАРИЯ
духовна семинария е средно общообразователно духовно училище с прием след 7-ми и 8-ми клас с петгодишен курс на обучение.
Пловдивската
нод на БПЦ и всички ученици са на църковна издръжка.
Пловдивската
планове и програми, обхващащи специфичната богословска подготовка, по които се обучават учениците
Учебните
в Семинарията, са разработени
от екип доказани специалисти
с дълъг педагогически стаж, съобразени с всички нормативни
изисквания на Министерство
на образованието и науката. Общообразователните предмети
са според изискванията за средните училища, което дава равен старт на учениците да продължат образованието си във всички висши учебни заведения.
духовна семинария е доказано средище на просветата, в което християнското възпитание и учение от една страна, и научното знание от друга, формират достойни личности.
Дипломите
за средно образование, които се издават на завършващите випускници, се заверяват в МОН и дават право
за продължаване на обучението
освен в Република България и
във всички страни от Европейския съюз и Шенгенското пространство. Семинарията е под пряката юрисдикция на Св. Си-
духовна семинария „Св. св. Кирил и Методий“ води началото си от 1878 г., когато по настояване на Eкзарх Йосиф е основано свещеническо училище в Прилеп. Същото през 1883 г. е преместено в Одрин, а през 1892 г. духовното училище е вече в Цариград и е преобразувано в четирикласно учебно заведение, известно като Цариградска духовна семинария. През 1913 – 1914 г. Семинарията се прехвърля в България и в се установява в Пловдив, където през месец септември отваря врати за първата си учебна година на родна земя.
Адрес: п. к. 4000, гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ № 181 Тел. 0893 32 66 79, 032 66 43 54
Пловдивска
АКАДЕМИЯ
2013 г. Св. Синод на Българската Православна църква дава своето благословение за откриване на Академията.
Православна
духовна академия
„Св. св. Кирил и Методий“ е продължител на традицията на Духовната академия от 1951 –1991 г.
Спостановление на Народното
събрание от 1951 г. е създадено висше духовно училище с името Духовна академия „Св. Климент Охридски“ под ведомството на Българската православна църква.
През
1991 г. Духовната Акаде-
мия престава да съществува като в СУ „Св. Климент Охридски“ се обособява Богословски факултет.
Днес
идеята за висше духовно
училище на БПЦ е възродена със създаването на Православ-
на Духовна академия в Пловдив.
С протокол №46 от 18 декември
в Православна духовна академия „Св. св. Кирил и Методий“ е изцяло съобразено с изискванията, нуждите и каноните на Българската православна църква. Св. Синод определя програмата, предметите и преподавателите. Студентите ще придобиват не само теоретични знания по богословие, но ще бъдат и отлично подготвени от практическа гледна точка.
на обучение е четири годишен в осем семестъра. Успешно завършилите ще получават диплома за висше богословско образование.
Адрес на Пловдивска духовна академия: П. к. 4000, гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ № 181
Тел. 0893 32 66 79, 032 66 43 54
info@duhovna-akademia.org
www.duhovna-akademia.org
Образованието
ЧУДОТВОРНИ ИКОНИ
Св. вмчца Марина, Митрополитски храм „Св. Марина“
Св. прпмчца Параскева Римлянка, Старинен храм „Св. Параскева“ – Пловдив
Частица от Честния Кръст
Митрополитски храм „Св. Марина“
Св. Лука Симферополски, Митрополитски храм „Св. вмчца Марина“ – гр. Пловдив.
Св. вмчца Неделя
ПЛОВДИВСКА ПРАВОСЛАВНА
ТЕЛЕВИЗИЯ
СЕ РАЗПРОСТРАНЯВА С БЛАГОСЛОВЕНИЕТО НА
НЕГОВО ВИСОКОПРЕОСВЕЩЕНСТВО
МИТРОПОЛИТ НИКОЛАЙ
и чрез кабелните оператори на територията на Република България.
„НесесрамувамотблаговестиетоХристово,понежетое силаБожиязаспасениенавсекивярващ...“(Рим.1:16)
Пловдивска православна телевизия е медия, която има за цел да благовести и разпространява спасителното за всички човеци евангелско Слово Божие. Също така да отразява и богатия богослужебен живот на епархийската църква. Тя е съвкупност от инициативи и дейности, които помагат на хората да намерят своя път към вярата. Програмният профил на църковната телевизия е специализиран, вероучителен и духовно-образователен.
ППТВ обогатява рубриките и предаванията си, за да е в синхрон с най-модерните технически стандарти.
www.plovdivskamitropolia.bg
Имейл – pptv@abv.bg Банка ДСК клон „Пълдин“ Адрес ул. „Отец Паисий“ №21, BG71STSA93000002615193 гр. Пловдив, п.к. 4000 ул. „Петко. Д. Петков“ № 23
† ПЛОВДИВСКИЯ
Митрополитски храм „Св. вмчца Марина“, гр. Пловдив
Пловдивска митрополия – епархия Пловдив, ул. „Станислав Доспевски“ № 14, гр. Пловдив
www.plovdivskamitropolia.bg
