Hvp 07 17

® 7/2017

Нови тенденции от Русия – бирените опаковки стават „решаващи“

Пчелите се завръщат в горите Кипър инвестира в храни за износ Морска трева и водорасли

www.fpim-bg.org

ХРАНИТЕЛНОВКУСОВА ПРОМИШЛЕНОСТ

øēĕ ĒĢĜĎğĝĒĜėź ėĖĚĝĕēĜėĩ

08–1 1 ùúðøíüô ì ÿ÷ û ð ö

øðýúøëùô Ć

ýôāüð

ý í ð þ Ĉþ ź ù ëź ø ÷ Ć öúþú ý ë ÷ ú ùź ëź ùë íôùúþú

ô ù þ ð ü Ā ÿï Ɲźïüôùö

Потопете се в света на храните и напитките… Над 450 участници от цял свят се включват във водещите изложения на хранително-вкусовата промишленост и Хорека сектора в България от 8 до 11 ноември

Съпътстващата програма

П

овече от 450 участници ще се представят на изложенията МЕСОМАНИЯ, СВЕТЪТ НА МЛЯКОТО, БУЛПЕК, САЛОН НА ВИНОТО, ИНТЕРФУД & ДРИНК и СИХРЕ. Те ще се проведат от 8 до 11 ноември в Интер Експо Център - София. Изложенията се утвърдиха като най-успешната бизнес платформа за представяне на българския пазар. Месеци преди началото на събитията площите са запълнени почти 100%. Участие ще вземат както фирми, които са традиционни изложители, така и компании, включващи се за първи път. Изложенията предлагат цялостен поглед над секторите хранително-вкусова промишленост и Хорека и са ключова платформа за работа с професионалистите от бранша. Повече от 130 са новите участници в изложбите. Традиционно голям е и броят на чуждестранни изложители: към момента 78 компании от Аржентина, Белгия, Великобритания, Австрия, Гърция, Испания, Италия, Полша, Португалия, Република Корея, Тайланд, Холандия, Украйна, Иран и ЮАР са резервирали своите щандове. В изложенията ще се представят

и посолствата на Аржентина, Великобритания, Южна Африка и Полша. Италия и Великобритания ще покажат традиционни продукти на своите колективни щандове. Български продукти за поредна година ще бъдат демонстрирани в рамките на колективните участия на месопреработватели, хлебопроизводители, млекопреработватели, винопроизводители, преработватели на плодове и зеленчуци и биопроизводители.

22 000+ посетители През четирите изложбени дни се очаква над 22 000 професионалисти и широка публика да посетят изложбените зали на Интер Експо Център. Засилено е участието на изложители, представящи машини и технологии, както и фирми, които ще демонстрират водещи марки кафе, вендинг оборудване и аксесоари. По-интересни БИО ЗОНА и ЗОНА ДИЕТА & ФИТНЕС за храни и напитки за здравословно хранене и спортен режим ще привлекат вниманието на посетителите. И тази година двете зони са запълнени, а интересът за включване на нови изложители е значителен.

В дните на изложбите ще се проведе националната квалификация за най-престижното състезание за професионални готвачи Bocuse d’Or, а Българската асоциация на професионалните готвачи ще организира кулинарното събитие GastronomiX. Пред погледа на посетителите ще се проведе и International Pizza Championship. В съпътстващата програма ще бъде поставен и акцент на българските биопродукти с форума „Българските биопродукти по време на българското председателство на Съвета на ЕС“, организиран от Българска асоциация Биопродукти. За професионалстите, чиято дейност и интереси са свързани с кашер и халал продукти, Гръцката международна бизнес асоциация организира конференцията „Kosher & Halal Certifications: a passport to export“. Най-малките посетители също ще бъдат в центъра на събитията. За тях от Съюза на преработвателите на плодове и зеленчуци ще бъде организирана детска дегустация под мотото „Здрави и силни от малки“. А за любителите на една от най-обичаните напитки, кафето, ще се организира Barista шампионат, в който специалистите от Baristo университет и Rancillio ще покажат уменията си. Но това не е всичко. За участниците ще има и награди, раздадени по време на финала на Националния конкурс за най-добра опаковка „Приз Пак“ и конкурса Златен медал с диплом за качествени и оригинални пазарни продукти и/или адитиви. Подробна информация и новости за предстоящите събития може да откриете на: http://food-exhibitions. bg, www.sihre.bg.

Съдържание Къде сме сега?

5

Традицията среща ERP-софтуера

8

Нови тенденции от Русия – бирените опаковки стават „решаващи“

10

По-добрите решения

12

Пчелите се завръщат в горите

13

Цвеклото ще царува, но тръстиката не се предава

16

Кипър инвестира в храни за износ

19

Холинът и ползите от него

21

Фактори, влияещи на степента на отлагане на различни видове замърсявания в технологичното оборудване в хранителната промишленост

24

Анализ и оценка на суровинната база за производство на растителни масла

29

Морска трева и водорасли

34

Плодове и карфиол „кус-кус” със спанак (рецепта)

37

Бизнессправочник

38

10

13

Година LXVI Брой 7/2017

Фирми, представени в броя: Аромса АРСТ Българска Индустриална Група Интер Експо Център Кю сертификейшън Мултивак Порше БГ Промилк Технофрига ФНТС ЦСБ Систем България Companies represented in the issue Aromsa ARST Bulgarian Industrial Group CSB System Bulgaria FSEU Inter Expo Center Multivac Porsche Bg ProMilk Q Sertification Technofriga

16

Здравейте, уважаеми читателю, Какви ли не хора среща човек по време на изложения. Така беше и на Есенния технически панаир в Пловдив. На щанда се спират и специалисти, и неспециалисти – едните разбират и другите разбират, и е еднакво интересно да се общува с всички. Но много болно му става на човек, когато минава млад човек, заглежда се в предлаганата литература и отсича „А, че ние сиренето си го правим и без книжки“… И така се случи, че това неглижиране на познанието, на науката бе доминантна и в разговора ми с академик Атанасов, който може да прочетете в броя. Не съм песимист, но някак си не искам да приема, че съвременният човек може без науката, без докосване до онова познание, което е създадено от поколенията преди него. Независимо как го консумира – от хартиената книга или от професионалните статии в интернет. И докато в нашия случай става въпрос за книги и за списания, то при академика нещата вече са от национален мащаб. Споделям тези провокирани размисли, защото все се надявам, че съвременният българин ще проумее простичката истина, че всичко, което той е постигнал, е на основата на знанията, натрупани от човечеството преди него. Независимо дали обработва земята, дали гледа животни или произвежда храни, за да успее, той трябва да се възползва от тези знания. И все ми се ще да вярвам, че българинът ще започне да уважава хората, които съхраняват, развиват и натрупват тези знания, за да ги превърнат в работещ инструмент за всички нас. Не зная дали сте съгласни с тези мои мисли и затова ще ви поканя да дойдете на нашия щанд по време на есенните изложения на отрасъла в Интер Експо Център от 8 ноември, да споделим мисли, да се абонирате по преференциалната тарифа за списанието или да си купите полезна за вас книга. Все неща, които, надявам се, не са ви чужди. Доскоро, Петко Делибеев, главен редактор

dzȌȘȕȓȇȔȏȦ

ǯȔșȌȗ ǬȑȘȖȕ ǽȌȔșȡȗ ǸȕțȏȦ ȎȇȒȇ ȠȇȔȋ ǧ

DZȕȒȑȕ ȗȇȎȈȏȗȇ ǩȇȟȏȦș ȘȕțșȚȌȗ ȕș ȓȌȘȕ" ǴȇȟȏȦș ȓȔȕȊȕ ǨȗȇȔȟȕȉȕ ȘȖȌȝȏțȏȞȔȏ ȖȗȕȝȌȘȏ ȏȔșȌȊȗȇȝȏȦ Ȕȇ ȓȇȟȏȔȏ ȏ ȘȡȕȗȡȍȌȔȏȦ ȓȕȔȏșȕȗȏȔȊ ȏ ȗȌȖȕȗșȏȔȊ ȕȈȗȇșȔȇ ȖȗȕȘȒȌȋȏȓȕȘș ȕȖșȏȓȏȎȇȝȏȦ Ȕȇ ȗȌȝȌȖșȚȗȏ ȚȖȗȇȉȒȌȔȏȌ Ȕȇ ȑȇȞȌȘșȉȕșȕ ȏ ȕȠȌ ȓȔȕȊȕ &6% 6\VWHP Ȍ țȏȗȓȌȔȏȦș ȘȕțșȚȌȗ Ȏȇ ȓȌȘȔȏȦ ȈȗȇȔȟ DZȇșȕ ȝȦȒȕȘșȔȕ ȗȌȟȌȔȏȌ șȕȐ Ȗȕȑȗȏȉȇ (53 )$&725< (53® ȏ 0(6 ǯ Ȕȇ ȉȘȏȞȑȕșȕ ȕșȊȕȗȌ ȉ ȔȌȊȕ Șȇ ȉȑȒȥȞȌȔȏ ȘșȇȔȋȇȗșȏ ȕș ȔȇȐ ȋȕȈȗȏ Ȗȗȇȑșȏȑȏ ǭȌȒȇȌșȌ ȋȇ ȚȎȔȇȌșȌ ȎȇȠȕ ȒȏȋȌȗȏ ȉ ȈȗȇȔȟȇ ȎȇȒȇȊȇș șȕȞȔȕ Ȕȇ &6%"

www.csb.com

Сontent

Year LXVI Issue 7/2017

Where are we now?

5

Tradition meets ERP software

8

New trends from Russia: beer packaging ‘crucial’ as sales drop

10

Better decisions

12

The bees return to the forests

13

Beet gets free reign but cane will still take a beating

16

Cyprus invests in food for export

19

Choline and its benefits

21

Издава © КООП „ХВП” Със съдействието на Университет по хранителни технологии - Пловдив и Селскостопанска академия към МЗХ Редколегия: проф. д-р Веселка Дулева дм, доц. Георги Джатов, проф. Йордан Гогов, д-р инж. Магдалина Гаджева, инж. Милчо Бошев, д-р Светлана Минкова, чл. кор. проф. д.т.н. инж. Стефан Драгоев, инж. Цецко Григоров, проф. Чавдар Дамянов Директор: доц. Георги Джатов, тел.: 02/ 988 05 89 Гл. редактор: Петко Делибеев, тел.: 02/ 988 05 89; e-mail: info@fpim-bg.org Маркетинг и реклама: Виолета Георгиева тел.: 02/ 988 05 89; e-mail: fpim_adv@abv.bg Ангел Драганов, тел.: 02/ 987 64 82; Дизайн: Зора Янчева, тел.: 02/ 987 64 82; е-mail: dizart@abv.bg Адрес на редакцията: София 1000, ул. „Раковски” 108, ет. 6, офис 605; GSM: 088 4646 919; 087 9406 562; Печат “Дайрект сървисиз” ООД www.directservices.bg Препечатването е разрешено с позоваване на източника. Редакцията не носи отговорност за съдържанието на рекламните и PR материали. Мнението на редакцията не винаги съвпада с мнението на авторите на статиите. Абонамент чрез Български пощи, “Доби прес”, РП.

АБОНИРАНЕ В РЕДАКЦИЯТА ПРЕЗ ЦЯЛАТА ГОДИНА !

Factors influencing the rate of deposition of different fouling in process equipment for food industry

24

Analysis and evaluation of raw material base for production of vegetable oils

29

Seaweed and algae

34

Fruit and cauliflower “couscous” with spinach (recipe)

37

Businessguide

40

19

„ХРАНИТЕЛНО-ВКУСОВА ПРОМИШЛЕНОСТ” ISSN 1311-0179 Национално научно-приложно списание

34

®

FOOD PROCESSING INDUSTRY MAGAZINE ISSN 1311-0179 National issue for science and practice © Publishing house „Hranitelno-vkucova promishlenost” With the assistance of University of Food Technologi Plovdiv, Agricultural Academy at the Ministry of Agriculture and Food Editorial board: Prof. Chavdar Damianov DSc., Assoc. Prof. George Djatov, Prof. Jordan Gogov, Dipl. eng. Magdalina Gadjeva, Ph.D., Dipl.eng. Milcho Boshev, Prof. Stefan Dragoev DSc, Corresponding Member of the BAS, Ph.D. Svetlana Minkova, Dipl. eng. Tsetsko Grigorov, Prof. Veselka Duleva DSc. Director: Assoc. Prof. George Djatov, Tel.: + 359 (0) 2 988 05 89 Editor in Chief: Petko Delibeev, Tel.: + 359 (0) 2 988 05 89 e-mail: info@fpim-bg.org Advertisement: Violeta Georgieva Tel.: + 359 (0) 2 988 05 89 e-mail: fpim_adv@abv.bg Design: Zora Yancheva, Tel.: + 359 (0) 2 987 64 82, е-mail: dizart@abv.bg Address: BULGARIA, 1000 Sofia, 108 Rakovsky Str., fl. 6, office 605, Tel./Fax: +359(0)2 988 05 89; GSM: +359 88 4646 919; +359 87 9406 562 e-mail: info@fpim-bg.org Printing: Direct cervices Ltd. www.directservices.bg

интервю

Къде сме сега? Повече от 30 години у нас се развиват молекулярната генетика и генетичните биотехнологии. Един от всепризнатите авторитети в тази област е академик Атанас Атанасов, инициатор за създаване преди десетина години на Съвместен геномен център, който да помага за превръщането на идеите в бизнес практика. Срещнахме се в Центъра, а академик Атанасов покани на разговора и една от младите си колежки, за да „трупа опит“. Всъщност, надсловът на това интервю бе и първият ми въпрос към академика – Къде сме сега в развитието на тази толкова актуална област на познанието?

А

ко някой може да каже къде сме сега, много е вероятно да сгреши, но във всички случаи сме далеч по-назад поне като стратегия и като виждане как науката може да бъде основа на иновациите. А за да има наука трябва да има и нужното образование, начално, средно, висше… Важни са всички тези звена по веригата, защото иновацията е образование, наука, технологии, но в крайна сметка означава и търговско приложение на продукта. Ако все пак може да се каже, че тук там имаме нещичко, ние все още не знаем в европейски, а и в световен план, къде всъщност е нишата на България? А това означава, че не се обръща достатъчно внимание на прогреса, който се състои от знания и подходящо приложение на иновациите, на съвременните технологии. Та затова ние, като Геномен център, решихме да поемем инициативата да организираме не с кой да е, а с водещата земеделска страна, двустранен семинар на 27-28 февруари 2018 г. с колегите от Холандия. Тук ще дойдат водещи специалисти в областта не само на чистата наука, но и хора от бизнеса, специалисти, които имат отношение към ОСП, в областта на животновъдството, на семенния бизнес, на контрола и качеството на семената, на храните… Така че искаме да видим, с което ще отговоря и на вашия въпрос, да видим по време на този семинар, наистина къде сме. Защото като се сравняваш с най-доброто виждаш по-добре. Освен това, на съответните техни доклади трябва да има и съответния български участник, който да вземе отношение. Ще ни коства твърде сериозни усилия, защото трябва да участва науката, но трябва да участва и семенния бизнес, ИА за апробация и семеконтрол и БАБХ и др. Искаме, така да се каже, съвкупно да разгледаме проблема къде сме ние, така че може би няма да сгрешим ако наречем семинара „Къде сме ние?“. Всъщност този въпрос е много важен, но и много мъчителен за отговор, защото наистина не знаем къде сме, изоставаме и в технологично, и в методично отношение. Щом през 1995-та година казвах, че сме 15-20 години назад от водещите развити страни, към които вече се присъединиха и Индия, Китай, Бразилия, Южна Африка, днес, след 50 години натрупан опит изпитвам

по-скоро едно разочарование – „Защо Атанасе, като един от признатите специалисти в България, региона, а бих казал и в света, ти не можа да покажеш този пример?“ Вярно, с Агробиоинститута успяхме да докажем, че сме първия център от този вид в Европа, между 13-те присъединяващи се страни, което беше голямо постижение. След това започнахме да създаваме Геномния център като партньорство между Софийския университет и Селскостопанска академия, за да може постиженията на нашата селскостопанска наука и в частност на Агробиоинститута да намерят приложение в земеделската практика, да бъдат в полза на фермерите. Но Академията се



АРСТ ООД

Търговия и производство на оборудване от неръждаема стомана. Фирмата разполага с машина за плазмено рязане Microstep CNC PLS 6001.20P както и друга техника за огъване и заваряване на стомани. „Арст” ООД 6000 Стара Загора, кв. „Индустриален” ул. Промишлена тел.: +359 42 601 477 търговски отдел тел.: +359 42 601477 факс: +359 601471 office@arstood.com http://arstood.com

5 7/17

интервю Директорът академик Атанасов и ръководителят на лаборатория д-р Раклеова в откровен разговор за българската наука и мястото ѝ в живота ни днес



6 7/17

отдръпна, ние останахме към СУ и вече и ние не знаем какво сме. Швейцарската организация UBI (Universal Bulgarian Investment) проявява интерес за партньорство, но доколко ще продължи този интерес не се знае, защото от страна на държавата, от страна на Университета, на МЗХГ и ССА няма абсолютно никакъв интерес. А те искат да инвестират в земеделието чрез земеделската наука, но не им се дава възможност да се кооперират със Земеделския институт в Генерал Тошево. За наша радост Академичният съвет при СУ ни отговори, че ние можем да правим такова публично-частно партньорство. Но редица подобни спънки много ги разколебават и този добър модел, който би могъл да се развие, е под въпрос. Подобни неща ме карат да мисля, че или ние изпреварваме много времето си или просто безвъзвратно сме закъснели… Затова, когато ми задават въпроса как бизнесът проявява интерес към нас, аз казвам: Големият бизнес явно няма нужда от нас, защото никой негов представител не е контактувал с нас. Той сигурно е в състояние да си купи наймодерното – било машини или семена, от развитите световни фирми. Докато пък малкият и среден бизнес изглежда няма възможност да заплати дадената услуга. Получава се, че не сме много потребни нито на едните, нито на другите. А ние все още имаме потенциал от хора, може да привлечем и млади хора, но ако тези неща не се развият и това, което днес го има като кадърен специалист и то ще изчезне или в бизнеса или на Запад. Така ще продължим да се изпразваме откъм кадри, вместо да се попълваме и ще бъде много жалко. Защо казвам всичко това? Защото участвах в четирите съвещания за ОСП и изработване концепцията на България. И докато при първите съвещания имах усещането, че колегите разбират нуждата от иновации, от наука, то на послед-

ното, когато аз говорих, че утре, вдругиден, загубата на семена, загубата на научния потенциал ще води до загуба на национален суверенитет и независимост, което ние скъпо ще плащаме, някак си прозвучах като глас в пустиня. Тъжно е това, тъжно е… Тук академикът с тъга в гласа изтъква колко много ни е дал Господ като природа, като възможности, но като че ли ни е и взел от способността да мислим разумно за всичко това. И дано, надява се той, се намери критична маса от хора, които да променят нещата. Когато изтъквам, че все пак Геномният център съществува вече доста години и има своето място в сферата на приложната наука, академикът продължи: Геномният център се мъчи да се наложи през тези години като единица за технологичен пренос, за осъществяване на връзката между научното познание и бизнеса. Но все още за съжаление не успяваме. На 21 ноември стават девет години от създаването му. Не знам защо, но нито един министър на образованието или на земеделието не е дошъл да види този своеобразен малък „София техпарк“, само че в областта на земеделието, храните и фармацевтиката. Просто искам да кажа, че пет до десет човека могат да вършат работа, която да обслужва цяла България. Този център не е за мене, нито за някой друг – той е за България. България даде първоначално 4,1 млн. лв. И вместо да се каже: сега ще обединим ССА, БАН, университетите – да може всички заедно да кажем, че имаме един център, където нашите постижения може да се лансират и по този начин да се покаже на бизнеса, че познанието е сила, че познанието е бизнес. И тогава бизнесът да започне да инвестира в нас, да използва нашия потенциал. А той ни подминава като бърз влак, знанието остава на лавиците, на тезгяха… За тези години никой ли не прояви интерес да ползва това знание?

интервю Тук трябва помощта на държавата, тя трябва да ни посочи, да ни покаже. Ще ви отговоря с един пример – имахме на гости наш колега, професор от Одринския университет. Той сподели, че от пет-шест години държавата насърчава създаването към университетите на технологични паркове. Ако си измислил някакъв прототип, технология, която можеш да реализираш, отиваш в технопарка и ти се дава възможност да ползваш лабораториите на много ниски цени и, в крайна сметка, ако достигнеш до пазара и реализираш печалба, няма да плащаш данък печалба. Така се създава една свобода за инициативата и по този начин те са готови да привличат не само свои специалисти, но и чужди, за да могат да се реализират идеите. В крайна сметка държавата не я интересува дали професорът е от университета или от другаде. Държавата я интересува дали това ще намери реализация, която да има пазар, да има цена и да печели впоследствие и държавата… И все пак кажете какво може да получи един земеделски производител от Геномния център? На първо място ние работим с нашите селекционери за създаването на нови семена. Но това не е директна помощ. Това, което можем директно да направим, е окачествяване на семена, на посадъчен материал за болести, неприятели, а за хранително-вкусовата промишленост можем да окачествяваме всякакъв вид храна. Можем да осигурим също така и контакти за прилагане на тъй наречените биоторове за биологичното земеделие. Искам да кажа, че ние не сме тези, които могат да осигурят всички услуги, но с добрите контакти, които Центърът е създал със ССА, БАН, университетите, връзките ни извън страната, в чужбина, ние можем да осигурим възможно най-добрия контакт за различни услуги. Така че държавата в лицето на Центъра и неговите партньори има две златни яйца – само постави задачата… Но след няколко години, ако така продължават нещата, и да я поставиш, и да дадеш пари – 500 хиляди или милион, няма да има кой да го направи. Това е другата трагедия… След тази мрачна прогноза спонтанно се обърнах към д-р Горица Раклеова, завеждащ Лаборатория по молекулярна биология, с въпроса: Какво може да намери един млад човек като поле за изява в Геномния център? Полето за изява е голямо, на фона на това, което академикът каза, че можем да направим, но за да има поле за изява трябва да има и някой, който да те потърси, да има нужда от нашата изява.

За съжаление споделям мислите на академик Атанасов, още повече, че всичко това сме дискутирали много пъти и аз, без да съм песимист, не бих добавила нещо много цветно. И все пак, бихте ли поканили ваши млади колеги да дойдат на работа тук? Разбира се, бих ги поканила да дойдат, тъй като инициативата, идеята и философията на Геномния център по начало са нещо много хубаво за България. Така че бих ги поканила, стига наистина да има някой да ни иска, да има нужда от нас. Ние затова все още сме тук, защото искаме да дадем от себе си това, което можем, да сме полезни. Тук се намесва акад. Атанасов: Все пак правим нещо – една от най-съвременните технологии – генно редактиране, което никой в България все още не го работи. Ние поемаме тази инициатива, защото никой от институтите не я поема. Геномният център може да довърши заедно с колегите научното познание, защото има необходимата апаратура, но неговата основна роля е да обслужва бизнеса – дали отвън ще му го внесем, дали от нашата лавица ще вземе нужното познание под формата на разработен проект и ще го пренесе в практиката. Това е основната ни задача – технологичният пренос, който да може да се реализира като иновация. Но не се разбира значението на Геномния център нито от бизнеса, нито от държавата. Ние го разбираме, а за наша радост и колегите от чужбина го разбират. Даже преди десетина години когато го създадохме и турци, и гърци казаха: „Пак ни изпреварихте“! Изпреварихме ги, обаче нищо не направихме… Петко Делибеев

орбитално заваряване на тръбопроводи във фармацевтичната промишленост

7 7/17

Традицията среща ERP-софтуера Sostmann Fleischwaren свърза в мрежа всички фирмени области чрез CSB-System. Софтуерът подпомага качеството на продуктите и обслужването и се грижи за предимства в конкуренцията. Отличителните белези на месопроизводителя Sostmann са очертани от традиционно занаятчийско качество и традиция: фермерите от селата около Брамше доставят на Sostmann говеда и свине, Sostmann ги коли в собствената база според изискванията на стандартите и произвежда утвърдени продукти с най-високо качество. Така е повече от 175 години. „ Сушена на въздух сурова наденица от пъстро бентхаймско прасе“ вече е била сервирана дори в Немското посолство в Лондон и при президента на Германия.

Всичко свързано в мрежа За да може това качество да бъде гарантирано и в бъдеще, Кристиан Состман свърза всичко в мрежа. Дипломираният икономист и майстор месар използва софтуера на CSB-System, който интегрира всички процеси от клането до щанда в магазина. През 2001 г. Кристиан Состман завършва успешно своето следване по икономика във висшето учебно заведение за приложни науки в Мюнстер с основни специалности Маркетинг и обработване на данни и Организация. Веднага познанията му от висшето образование послужили в предприятието на неговите родители като база за процедурата по избор на ИТ-оборудване. По онова време в централата в Брамше имало 4 компютъра – в счетоводството и на компютъра в шефския офис били инсталирани изолирани програми, които помагали например в калкулацията. Освен това тогава преобладавала ръчната работа не само в производството на колбаси, но също и в обработката на данни. Доставките до нарастващия брой клиенти в търговията на едро се записвали върху бланки на стокови разписки с два индиго-листа за копие. В разрастващото се предприятие поръчките се изпращали с пневматична поща. Този начин на обработване на поръчките на хартия довел и до случай когато се изгубила поръчка. Факторите за успех на Состман са от една страна 12-те магазина в региона на Брамше / Оснабрюк – тук предприятието демонстрира

8 7/17

високо ниво на обслужване в изисканата атмосфера на специализирания магазин. От друга страна предприятието печели точки чрез снабдяване на хранително-вкусовата търговия – на щандовете за самообслужване във всички магазини с пълен асортимент са изложени колбаси и шунки на фирма Состман като регионални висококачествени продукти. Още от рано крупните клиенти се обърнали към Состман с въпроса за свързване на данните към техните собствени системи. Кристиан Состман осъзнава: „Снабдяването на концерни в хранително-вкусовата търговия на дребно изисква не само изключително качество и изпълнението на най-високи стандарти за гарантиране на качеството, но също така и връзка на данните към клиентските системи.“

Рационални процеси Най-доброто изпълнение на така възникналите изисквания към новия фирмен софтуер предложи на Состман CSB-System. Днес в употреба са 14 модула. Обхватът от услуги стига от Снабдяване през Производство, Обозначаване на хранителните стойности и Управление на качеството до Продажби по телефона и Информационна система за управление на филиали. Много примери показват, че ИТ гарантира рационални процеси и най-висока степен на производствена сигурност: въвеждането на входящи поръчки, комисионирането на заявените стоки и специфичното за всеки клиент етикетиране са интегрирани в една система. Софтуерът помага за точното изпълнение на клиентските желания. Защото някои клиенти искат върху стоковата разписка да стои цената, други МДГ, а пък трети GLN-номера (global location number). Естествено и в производството компютърът играе важна роля. Всички рецептури са въведени в системата. По този начин също се осигурява константно високо качество, както и база данни за списъците със съставки, вкл. и отбелязване на алергените върху етикетите. Предимства в конкуренцията Кристиан Состман вижда всеки ден и във всеки отдел, как ИТ-системата спомага за успеха в конкуренцията за клиенти в търговията на едро и крайните потребители. Съответно той

хвали и своята CSB-System: „Така ние оптимално можем да се справим със законовите изисквания, непрекъсната обратна проследимост, документалното архивиране или регламента за обозначаване на хранителни продукти. Също така идеално изпълняваме изискванията на нашите търговски партньори.“ Но заедно с похвалата Состман и препоръчва на своите колеги от месния бранш: „Важно е да не се подценява трудът. Поддръжката на над 3000 артикула в снабдяване и продажби е интензивна и изисква обучен персонал.“ И едва след това усилие системата наистина се изплаща: „Само чрез допълнителна интеграция и дисциплинирана поддръжка на основните и променливите данни можем да се възползваме максимално от предимствата на една такава система.“

Модули на Smart Meat Factory в употреба при Состман Smart Business Processes ERP с животновъдство, снабдяване, склад, производствено планиране и управление, транжиране, производство, изчисление и обозначаване на хранителни стойности, диспозиция, пласмент, управление на качеството, финанси и счетоводство; Supply Chain Management; Customer-Relationship-Management; Човешки ресурси; Система за мениджмънт на документи; Business Process Management; Electronic Data Interchange; Многоканални продажби: мениджмънт на филиали; Управление на маршрути.

Smart Automation Мениджмънт на техническа поддръжка; Ценово маркиране; Комисиониране.

ЦСБ-Систем България ул. Преслав 19, 4000 Пловдив Тел: 032/646370, факс: 032/648-988 e-mail: info.bg@csb.com www.csb.com

Адам Стеч е член на ръководството на CSB-System в Полша и е отговорен за продажбите на браншови решения за хранителната индустрия в Европа

Фирма Sostmann управлява всички процеси с CSB-System. Софтуерът се грижи за рационални процеси и най-висока степен на производствена сигурност: от снабдяване през клане и производство до етикетиране и комисиониране.

9 7/17

тенденции

Нови тенденции от Русия – бирените опаковки стават „решаващи“ Вероника Жупанова, анализатор, GLOBALDATA Със свиването на руския бирен пазар за производителите става все по-важно да успеят да изпъкнат пред конкуренцията. Опаковките ще продължат да бъдат решаващ инструмент за пивоварите в стремежа им да направят своите продукти забележими, като въздействат ефективно върху най-важните стимули за потребление – преди всичко стремежа на потребителя към бягство от действителността и забавление. Събитията от юли 2011 г. оказаха негативен ефект върху руския пивоварен отрасъл, тъй като новият държавен закон призна напитката за алкохолна и наложи ограничения върху нейното рекламиране, дистрибуция и потребление. Икономическата и политическа нестабилност в страната също допринесе за несигурността на потреблението и нанесе още поражения на пазара на пиво. В резултат на това пивоварите са принудени да бъдат все по-креативни с дизайна на опаковките си, за да могат не само да запазят своя дял, но и да се опитат да привлекат потребителите обратно към тази категория.

Бутилки като за вино подчертават премиум характера на бирата Опаковката ще си остане жизненоважно средство за разпознаване и производителите на бира залагат на новаторски опаковъчни дизайни с цел отново да спечелят потребителите. Иновациите включват стъклени бутилки, имитиращи опаковките на близки категории, например шампанско. През 2016 г. желанието за една бира, която да придружава

10 7/17

моментите на почивка и отпускане, мотивира 20 процента от консумацията на бира в Русия. За да се възползват от тази нужда, производителите трябва да предложат такъв аспект на опаковката, който да подчертава специалния характер на предлаганите бири, например чрез използването на висок клас матово стъкло или на капачки, имитиращи коркови тапи. Става въпрос за изграждането на своеобразен ритуал, който оповестява началото на „моето лично време“ за потребителя. Бранда Руски имперски стаут (от английски Stout – тъмна силна бира), например, откровено таргетира специалните случаи и може да се предлага като конкурент на пенливите вина. Въпреки че този конкретен продукт е подаръчно издание, той ни дава пример за това, как опаковката може да помогне за оформянето на потреблението и да направи продукта по-специален. Позиционирането в премиум сегмента, допълнено от подходящото послание на марката, се оказва правилният подход към подчертаването на моментите на бягство от реалността, търсени от потребителя.

Опаковки, вдъхновени от носталгията

тенденции Друг пример за бирена опаковка, съобразена с потребителското желание за комфортна напитка, е дизайнът, който извиква у потребителите асоциации със забавни моменти от тяхното минало. В този случай се разчита на носталгичните чувства и на интереса на потребителите да пресъздадат тези моменти. Опаковката на продукта Берег Байкала (Baikal Shore) на Хайнекен, например, разчита на популярните развлекателни дейности като къмпинг, туризъм и гребане, които често биват следвани от по бира. Дебютиралата в Източен Сибир бира ще докосне чувствителна струна в душата на онези, вероятно немалко, руски потребители, които са прекарвали своите ваканции и почивки по бреговете на езерата.

Необичайният дизайн помага на новите марки Желанието на потребителите за забавление или нови изживявания мотивира 15 процента от консумацията на бира в Русия. За да се възползват от тези настроения и да привлекат потребителското внимание, пивоварите и особено онези сред тях, които предлагат нови за пазара марки, трябва да предложат странни дизайни на етикетите. Пример за подобна опаковка е крафт бирата Мазай на пивоварната Бочкари. Според рекламните материали на производителя тази бира е съпроводена от халба с метална дръжка. Макар да не става ясно дали чашата е пусната от същия производител, този ход показва как уникалният дизайн на чашата може да помогне на марката да изпъкне и да предложи уникално изживяване на нейните потребители.

Друг пример за грабващ окото дизайн ни предлага една бира от Нижни-Новгород, където Хайнекен произвежда лимитирано издание на местната марка Окское (по името на река Ока, където е разположен градът – б.р.). Кенът на бирата е вдъхновен от местна техника на изобразително изкуство, а самата бира е част от серия лимитирани серии, които препращат също към народното опълчение от историята и към популярен хокеен клуб. Въпреки че целият проект използва елементи от местната култура, основният момент в дизайна са необичайно ярките фигури, гарантиращи, че напитката ще бъде забелязана.

Високите технологии ще предложат нови изживявания на пиещите бира И един последен пример за това, как иновациите при опаковките могат да създадат уникални моменти за потребителите – в Русия Милър (Miller) стартира своя проект „Да променим музиката на бъдещето“, който таргетира потребители, обичащи бира и електронна музика. Със средствата на технологията потребителите получават възможност да участват в създаването на един непрекъснат музикален запис, генериран от алгоритъм. За да дадат своя принос за тази композиция, пиещите бира трябва да сканират QR кода върху бутилката безалкохолна бира Милър. Това ги насочва към уебсайт, където звучи записът и където те биват помолени да направят моментна снимка на лицето си. Системата анализира външния им вид и променя музикалната композиция на база параметри като възраст, пол и емоционално състояние. Проектът има за цел да създаде безкраен запис с неограничен брой участници, предлагайки на потребителите едно съвършено ново изживяване. По www.foodbev.com/

11 7/17

По-добрите решения „МУЛТИВАК България“ ЕООД отново ще вземе участие в изложението „Месомания“(8 до 11 ноември 2017 г. зала 1, щанд C5), провеждащо се в Интер Експо Център София. На щанда си компанията ще представи опаковъчни и преработвателни решения за хранително-вкусовата промишленост. Опаковане в тарелки В областта на опаковането в тарелки, иновацията, която „МУЛТИВАК България“ представя е новата машина G 700. Нейната премиера бе на изложението interpack 2017, втората спирка на машината е именно България. Поради повишеното търсене на т.нар. convenience храни – антипаста, полуфабрикати, готови салати и различни видове свежо нарязани плодове и зеленчуци, MULTIVAC предлага автоматично решение за опаковане в сегментирани тарелки на полуфабрикати, готови храни и пр.

При G 700 спрямо продукта се избира видът на опаковката – с или без модифицирана газова среда. При опаковки с модифицирана газова среда (МАР) G 700 прочиства тарелките с газова смес, така че опаковъчният процес е по-внимателен и може да се ползва и при по-деликатни продукти. G 700 достига производителност до 15 цикъла в минута в МАР, а ако не е в МАР достига 18 цикъла в минута.

G 700 работи и с алуминиеви или картонени тарелки, също така с тарелки с няколко отделения и различни форми, с височина максимум 110 mm. Този трейсийлър има точна и бърза система за транспортиране на тарелки, а инструментите му се сменят лесно, удобно и бързо. Оборудван е с интуитивен интерфейс, гарантиращ висока степен на надеждност на процесите и ергономично управление.

Точно и прецизно нарязване на прясно месо от TVI

12 7/17

GMS 520 е нарязваща машина за прясно месо на котлети, стекове и различни други малки месни късове с или без кост. Тя нарязва до 4 къса в секунда като времето за смяна на форматите е минимизирано. При ползване на една и съща суровина машината може да бъде настроена да нарязва определено количество от нея по един

начин, а останалото по друг. GMS 520 прецизно претегля и оформя всяко парче месо, за да може да се постигне максимална точно крайно тегло на опаковката при последващите задачи по пакетиране. GMS 520 се интегрира лесно към съществуващи опаковъчни линии. Нарязващата машина разполага с интуитивен софтуер с функция за минимално количество фира. Друго много важно предимство на GMS 520 е, че заема малко производствено пространство и разполага със стабилна конструкция от неръждаема стомана. Компанията TVI в голямата си част вече е собственост на MULTIVAC.

Скин-опаковките, за които пазарът все повече говори и търси „МУЛТИВАК България“ ще представи и най-компактната MultiFresh™ машина в своето портфолио – R 105 MF – икономично решение за производство на висококачествени скин-опаковки. Тя работи с долно фолио с дебелина до 350 μm. Базовият модел има същото техническо оборудване както големите модели, затова R 105 MF дава възможност на

опит производители с малки по мащаб производства да започнат да произвеждат вакуумни скинопаковки.

MULTIVAC разполага с богато портфолио скин-опаковъчни материали. MultiFresh™ гамата от горно фолио е широка както по отношение на височините на продуктите, така и по техните форми, а предлаганите дебелини са: 75, 100, 125 и 150 μm. Гамата долно фолио MultiFresh™ се състои от фолио с основа APET и PS, и разполага с множество механични и бариерни предимства, включително и различни системи за лесно отваряне.

Нова камерна машина с конвейер от MULTIVAC B 325 е нов модел камерна машина с конвейер за опаковане на храни в пликове в комбинация с компактната нова машина за термосвиване SE 320. Модел B 325, който обработва голям обем продукция при производителност до 3 цикъла в минута и отличното качество, отбеляза високи резултати по продажби в цял свят. Камерата е с размери 1,000 x 630 x 180 мм (Ш x Д x В), затова машината е подходяща за автоматично опаковане на големи партиди преработено месо или колбаси, шунка, бекон и свежо месо. B 325 се ползва и за опаковане на сирене, което следва да зрее, за филе или шунка. За изложението Месомания 2017 машината В 325 ще бъде разширена до цялостна линия за термосвиване, като включи новия MULTIVAC SE 320. Тази машина за термосвиване може да бъде комбинирана с малки камерни машини с конвейер като например B 210 и B 325, също така и B 310, може да допълва и термоформовъчни машини, като MULTIVAC R 155, R255 или сходни машини.. Синхронизацията на компонентите на линията MULTIVAC гарантира, че опаковъчните процеси протичат гладко.

Пчелите се завръщат в горите Полша е единствената страна в Европейския съюз, която направи опит да възстанови традиционното пчеларство на своята територия. Найголямото начинание в тази връзка е проектът „Традиционно пчеларство, което запазва дивите пчели в горите”. Осъществява се в четири горски области в североизточна Полша. Изпълнението му ще доведе до облаги и за горските екосистеми, и за хората.

Историята на хората и пчелите Не знаем кога хората за пръв път са вкусили мед. Обаче, със сигурност трябва да са го харесали. Нашите прародители са полагали големи усилия, за да добиват този продукт. Археологическите източници сочат, че традиционното пчеларство на полска земя е било познато още от преди две хиляди години. Разцветът на този отрасъл на селското стопанство бил през шестнадесети и седемнадесети век. Тогава медът от



Флоупак машина PFM Pearl Хоризонтални или вертикални – тези машини се характеризират с голяма гъвкавост по отношение на размера и визията на опаковките и зависят единствено от ширината и дизайна на фолиото. Машина PFM Pearl опакова както хранителни, така и нехранителни продукти. Отличава се със стабилна конструкция от въглеродна стомана, компактен дизайн, пълно серво задвижване, интуитивен софтуер. Благодарение на своята конструкция, тя практически няма пространства, които да са недостъпни за почистване. Максималната скорост зависи от типа на опаковъчния материал, варира от 120 до 140 продукта в минута. PFM Pearl разполага с цветен сензорен дисплей, интуитивен интерфейс HMI за настройка на параметрите на машината и възможност за тяхното запаметяване като рецепта. Машината е с елегантен и рационален дизайн, с проста, но стабилна конструкция.

Заповядайте на щанд С5 , зала 1 на Интер Експо Център – София.

Традиционен кошер в планината Свиетокржишке

www.multivac.bg

13 7/17

опит 

диви пчели бил толкова високо ценен, че добиването му било по-доходно дори от търговията и от лова. Това продължило до деветнадесети век. В резултат на развитието на селското стопанство и свързаното с него голямо изсичане на гори, броят на дивите пчели в областите, в които те най-често се срещали, е намалял значително. Това допринася за постепенното изчезване на традиционното пчеларство. Важна роля била изиграна от царската забрана, въведена в средата на деветнадесети век. Тя категорично забранявала развъждането на пчели в горите. Именно това е причината старата столетна традиция за производство на мед от диви пчели да изчезне. В резултат има намаляване на заселените пчели за добиване на мед. А най-важните последици са промените в горските екосистеми. „На нашата географска ширина именно горите са една естествена среда на пчелите за добиване на мед, в която те най-често се срещат. За хиляди години еволюция те са се приспособили към преобладаващите характерни условия. Част са от природната фауна и имат безценна заслуга за осигуряване опрашването на растенията, които се намират в общността. Следователно дейността на пчелите за добиване на мед поддържа биологичното разнообразие на горската среда и по този начин стабилността на екосистемата” – казва доцент Б. Мадрас-Майевска.

Скок от миналото в бъдещето Един опит да се възстанови традиционното пчеларство в Полша цели преди всичко възста-

14 7/17

новяването на рояци от пчели за опрашване в горите и в горските национални паркове поне на местно ниво. Това, също така, е подходяща и благоприятна възможност отново да се въведе простото, характерно за страните от Централна Европа, размножаване на пчели в горските екосистеми. „Пчелите са важна връзка с горската биосфера. Те влияят на увеличаването на количеството семена, получени от многобройни дървесни видове. Тяхното присъствие е благоприятно за природното обновление на запазените дървета. Опрашените цветове на дърветата и на малките горски нискорастящи храсти дават по-голям добив на плодове, които от своя страна са храна за много видове птици” – допълва доцент Б. Мадрас-Майевска. Възстановяването на традиционното пчеларство, което от поне две хиляди години е било важен елемент на биосферата в полските гори, би могло да бъде полезно и за опазването на природата. Трябва да имаме пред вид, че в Полша горите заемат 30% от територията. Увеличеното заселване на диви пчели ще доведе до облаги не само за околната среда. Правилно проведеното традиционно пчеларство би могло да играе и непроизводствени функции в горите. Като една допълнителна туристическа атракция то създава подходяща и благоприятна възможност за културното съживяване на района и за възможен допълнителен доход за местното население. Също така, много атрактивен е и самият мед от диви пчели. Той е един уникален продукт, добит по традиционен начин и произлизащ от екологично чисти горски площи. Пчелите, живеещи в диви кошери и в кошери от дънери, произвеждат мед, който се състои от нектар и от цветен прашец от диви растения, растящи в горите. Сравнен с меда от обикновените кошери, той се характеризира с повисоко съдържание на цветен прашец, восък, дървесна смола и медена роса. Всичко това се счита за голям антиоксидантен потенциал на продукта. Много важен, също така, е фактът, че традиционното пчеларство би могло да допринесе значително за запазването на пчелите, защото тяхното намаляване е едно от най-големите предизвикателства на модерното селско стопанство и на опаз-

опит ването на природата. Повторното стимулиране на естественото, характерно за страната размножаване на пчелните семейства в екосистемата би могло всъщност да подобри условията за съществуване на всички нейни елементи.

Първи успехи Инициативите за съживяването на традиционното пчеларство в Полша започнаха преди няколко години. Проектът за възстановяване на горското пчеларство с подкрепа от норвежки фондове Не знаем кога хората за първи беше осъществен в горските обпът са вкусили мед. Обаче, със ласти Аугустов, Супрасля, Маскулинске сигурност трябва да са го харесали. и Бровск в сътрудничество с традиционните пчелари от Башкортостан. Днес обитавани диви кошери и кошери от дънери би могло да бъдат диви кошери след повече от един век. Там къоткрити в горите Спала, в гората Швйенти Кшиш, дето се развива традиционно пчеларство, там се както и в националните паркове – Бйебжа и организират тематични празнични тържества и Вигре. Като част от проекта „Традиционно пчекултурни събития. Това допринася за туристиларство, което запазва дивите пчели в горите” в ческото съживяване на дадения район. Всички горите на Североизточна Полша бяха създадени тези неща са добър знак за по-нататъшното 40 диви кошери и кошери от дънери. „Практиразвитие на полското традиционно пчеларство. ческата част се състоеше в обучение на потенСтарата полска традиция, макар и малко позациални традиционни пчелари, провеждане на бравена, е много важна за опазване на прирообразователни курсове и научно-изследователдата. ска работа. Експертите от Варшавския универМая Гелева ситет за обществени науки проведоха научно По сп. „Polish Food“/ лято 2017 г. изследване за здравето на пчелите, обитаващи диви кошери и кошери от дънери, за видовете, към които те принадлежат, както и за качеството на меда. От своя страна учените от Университета за обществени науки в Биялисток в момента разработват законите” – разказва доцент Б. МадрасМайевска. Проведеното Нашата мисия научно изследване показва, Да откликнем на търсенето на аромати че здравето на пчелите, обитаващи дивите кошери, и вкус за хранителната индустрия... е добро. Съдържанието на Нашата визия тежки метали в насекомиКато водещ производител на аромати Аромса те, в меда и във восъка не реализира и се адаптира към промените в превишава допустимите хранителния сектор, благодарение на своето стандарти. Традиционното пчетворчество, богата култура и новаторство... ларство води също така до Пловдив, ул. „Младежка“ 40 облаги и за хората. В гората тел./факс: 032/ 64 62 85; 032/ 64 62 86; в областта Аугустов и в GSM: 088/7629411 националния парк Спала e-mail:boiang@abv.bg при Пилица беше прибрана първата реколта мед от web site: www.aromsa.net

ЕТ „Д-р Грозева - Аромса“

15 7/17

актуално

Цвеклото ще царува, но тръстиката не се предава Производителите на храни приветстват края на европейските квоти за захарно цвекло и изоглюкоза, ограничавали производството в продължение на близо 50 години и смятани за „смущаващи пазара“. Преработвателите на захарна тръстика, обаче, са вбесени от оставането на тарифите за тръстиката, а в крайна сметка цената за всичко това вероятно ще бъде заплатена от общественото здраве, твърдят активисти.

О

т 1 октомври историческият захарен режим в ЕС вече не съществува. Неговата отмяна слага край на ограниченията върху производството на захарно цвекло, чието количество не можеше да надхвърля 13,5 милиона тона, и на гарантираните минимални цени за фермерите, съществували от 1968 г. досега като елемент от Общата селскостопанска политика (ОСП). Отсега нататък Европа, която години наред трябваше да внася захар, за да посреща собствените си нужди, ще изнася по цял свят. „Сега вече производителите ще могат да съобразяват своето производство с реалните търговски възможности, особено свързаните с навлизането на нови експортни пазари“, обясняват от Европейската комисия. „Отмяната ще доведе и до намаляване на административното бреме върху операторите, стопаните и търговците.“ Изоглюкозата беше ограничена до 0,72 милиона тона, докато в същото време производствената квота на инулиновия сироп беше нула; с други

думи, на отрасъла му беше на практика забранено да го произвежда. „Следователно краят на квотите разкрива нови възможности (пред инулиновия сироп), стига да има пазар“, допълват от Комисията.

Конкурентни и устойчиви CIUS, асоциацията на европейските потребители на захар, в която членуват производители на бисквити и сладкарски изделия, приветства края на „смущаващите пазара“ квоти. „Твърде дълго те препятстваха конкурентоспособността на европейските отрасли за храни и напитки, използващи захар. Потребителите на захар се нуждаят от сигурност на доставките, постъпващи от едно конкурентно и устойчиво производство и рафиниране на захар от цвекло и тръстика вътре в ЕС“, твърдят от организацията.

Нейният президент Робер Гишар допълва, че сега производителите най-сетне ще получат възможността да се ползват от услугите на „устойчиви доставчици“ на захар. Отмяната почти със сигурност ще доведе до появата на множество доставчици на евтина захар. Компанията за маркетингови изследвания Стратежи Грен (Stratégie Grains) предвижда, че

16 7/17

актуално в рамките на следващите четири години производството на бяла захар ще нарасне с почти една трета (31 процента), което съответно ще се отрази в спад на цените. Европа е най-големият в света производител на захар от цвекло, като тук се осъществява около половината от глобалното производство. Повечето захар по света, обаче, се добива от захарната тръстика, като по този показател на цвеклото се падат едва около 20 процента. Краят на квотите ще означава повече захар, добита от цвекло. Следващата реколта от захарно цвекло ще бъде с приблизително 20 процента по-добра, като според предвижданията на Комисията за цялата територия на ЕС добивите ще достигнат 20,1 милиона тона, тъй като фермерите отделят повече площи за цвеклото и са облагодетелствани от подходящите за отглеждането му метеорологични условия напоследък. В очакване на неизбежния край доставчиците на ингредиенти също се подготвят да увеличат производството. През миналата година Карджил (Cargill) оповести инвестиция в размер на 35 милиона евро в разширяване на производството на подсладители в цяла Европа преди края на квотите, докато Ей Ди Ем (ADM) придоби крупни производствени мощности в Турция и България, а Тереос (Tereos) закупи британската рафинерия Нейпиър Браун (Napier Brown), и в двата случая по същата причина.

Уроците, извлечени от разлятото мляко Но след толкова стриктни регулации в продължение на толкова дълъг период, днешната либерализация би могла да предизвика проблеми. Когато през 2015 г. отпаднаха млечните квоти, много производители на мляко от всички райони на ЕС бяха изтласкани от този бизнес поради срива на цените. Твърдо решени да не допускат повторение на онези събития, само за периода от 2006 до 2010 г. от Европейската комисия инвестираха 5,4 милиарда евро в захарния сектор, за да може той „внимателно да се подготви за този момент“. Създадена беше също така Обсерваторията на пазара на захар (Sugar Market Observatory), която предлага на фермерите краткосрочни анализи и статистически данни за пазара на захар; Комисията ще запази и редица мерки по линия на ОСП, само и само да смекчи удара от потенциалните пазарни смущения. Последните включват „съществени“ вносни тарифи за тръстиковата захар, съоръжения за частно съхранение и подпомагане на доходите на фермерите.

Тръстикови тарифи: горчивото хапче, което трябва да бъде преглътнато Макар тези мерки на подкрепа със сигурност са облекчение за производителите на цвекло,

CIUS се противопоставя на рестрикциите върху захарната тръстика. От асоциацията твърдят, че производителите на храни и напитки се нуждаят от пряк достъп до алтернативни източници на захар в случай на недостиг в снабдяването с цвекло. Въпросните ограничения са твърде горчиво хапче и за преработвателите на захарна тръстика. Въпреки че тръстиката, отглеждана в европейските отвъдморски територии, например френския остров Реюнион или Мартиника, няма да бъдат засегнати, европейските рафинерии, които внасят суровината от трети страни-производителки ще си останат също толкова сериозно засегнати, колкото и по време на режима в периода 1968-2017 г. Една от тези рафинерии е британският преработвател на захарна тръстика Тейт и Лил Шугърс (Tate & Lyle Sugars). „Европа несъмнено въвежда политика за осигуряване на евтина бяла захар, но все още има и политика за поддържане на скъпа сурова захар“, коментира вицепрезидентът на предприятието Джералд Мейсън. „Ние си оставаме все така силно ограничени. Просто защото има повече производители на захар от цвекло, отколкото тръстикови рафинерии, ние никога не можем да получим справедлива сделка, когато се обсъждат регулациите. Това е много разочароващо и ето защо очакваме с надежда момента, в който Великобритания ще получи обратно контрола върху своята търговска политика, включително и във връзка със захарта.“ Тейт и Лил Шугърс беше сред активните поддръжници на Брекзит преди референдума, като от фирмата дори изпратиха отворено писмо до своите работници и служители, убеждаващо ги да гласуват с „да“. Британските творци на политики винаги са подкрепяли такава регулаторна среда, в която преработвателите на цвекло и тръстика са третирани равноправно, допълва Мейсън, а от Тейт и Лил Шугърс очакват тези условия да се възстановят след като Великобритания напусне ЕС.



СИГУРНАТА ВРЪЗКА С КАЧЕСТВОТО

С Q CERTIFICATION до потребителите достигат само сертифицирани продукти ЗА КОНТАКТИ: ул. „Капитан Райчо” № 50 ет. 3, гр. Пловдив 4000, Телефон: +359 32 649 228, факс: +359 32 620 018, GSM: 0896 610 383 е-mail: info@qcertification.bg, web: www.qcertification.bg

17 7/17

актуално 

Възможно най-лошата политика за общественото здраве

– дори онези от тях, които имат най-добри намерения спрямо преформулирането – ще могат да устоят на изкушението на евтината захар в качеството й на съставка за пълнеж.

Преработвателите на захарна тръстика не са единствената заинтересована страна, която вярва, че благодарение на Брекзит в края на тунела ще се появи светлина. За Джак Уинклър, активист за обществено здраве и пенсиониран професор по политика в сферата на храненето от Метрополитен университет в Лондон (London Metropolitan University), краят на захарния режим е „възможно най-лошата политика във възможно най-лошия момент“. „Отмяната ще доведе до повече захар на по-ниски цени“, коментира Уинклър, „и това се случва в разгара на епидемия от затлъстяване. Онова, от което имаме нужда, е по-малко захар на по-висока цена. Това предполага не да премахваме квотите, а да ги възстановим.” Комисията от своя страна отхвърля опасенията за здравето на европейците: „Потребление-

За Великобритания Брекзит е светъл лъч в мрака В този контекст Брекзит би могъл да изиграе ролята на светъл лъч, позволявайки на британското правителство да разработи захарна политика за периода след напускането на Общността, която едновременно да облагодетелства фермерите и да защити общественото здраве, смята той. Заедно с Там Фрай, водач на Коалиция „Затлъстяване“ (Obesity Coalition), Уинклър настоява Лондон да възстанови фиксираните цени за производителите на захарно цвекло „на много високо ниво, над съществувалите в миналото или актуалните равнища“, както и квотите за производство на цвекло, които да бъдат фиксирани така, че да покрият вътрешното търсене. Активистите искат и въвеждането на контрол върху вноса, който да попречи на големите производители на захарна тръстика като Бразилия и Тайланд да продават евтина тръстикова захар на преработвателите. Уинклър и Фрай признават, че при този сценарий „губещи ще бъдат преработвателите, които ще трябва да плащат повече за ингредиентите. Те обаче вече са поели ангажимента да ограничат захарта. По-високите цени ще добавят към моралните стимули в тази насока и някои чисто икономически такива.“ Подобна политика не би била особено популярна и в средите на преработвателите на захарна тръстика, които се стремят да бъдат поставени на равна нога с преработвателите на цвекло. По думите на Джералд Мейсън от Тейт и Лил Шугърс: „От стриктно урегулирана система до абсолютно свободен пазар, ние можем да се справим във всеки от тези сценарии – стига само тръстиката и цвеклото да бъдат третирани по един и същ начин.“ По: www.foodnavigator.com/

то на захар в ЕС се очаква да остане стабилно или дори леко да намалее […], понеже голяма част от увеличението на производството или ще компенсира спада във вноса, или ще спомогне за нарастване на експортните продажби“, твърдят от Брюксел. Но Уинклър се съмнява, че преработвателите

18 7/17

евровести

Кипър инвестира в храни за износ Значителна държавна финансова помощ ще получат в следващите три години производителите на мляко, за да се стимулира разширяването на международните пазари за традиционното местно сирене халуми

Т

върдото сирене халуми е „визитната картичка“ на кипърската хранителновкусова промишленост. Най-известният по света представител на кухнята от Острова на Афродита е № 1 в износната листа на храни от страната. Със 103 млн. евро от продажбата на 15 000 тона зад граница през миналата година популярното сирене отстъпва абсолютРазлични марки халуми ното първо място в експорта на Кипър само на на кипърския и външния пазар. продукцията на местната фармацевтична индустрия. Кипър „захранва“ с халуми основно страни от ЕС като Великобритания, Швеция, Германия и Нов стандарт и нови Австрия, а сред най-големите получатели в света производствени са също и Австралия, Саудитска Арабия, САЩ и Обединените арабски емирства. Според ексизисквания пертни оценки заради нарастващото търсене на Кипър може да разшири позициите си на халуми на международните пазари приходите от международните пазари и да осигури амбициознеговия износ ще се удвоят, достигайки 200 млн. ния растеж на халуми-индустрията само ако преевро годишно. На финалната права е и процеди това реши вътрешния си проблем, свързан с дурата на Европейската комисия за признаване недостатъчното количество овче и козе мляко. на традиционното местно сирене като защитено Тези две млека по традиция от столетия приданаименование за произход – решението се очакват оригиналния вкус на характерното кипърва до края на годината. ско твърдо сирене – козите са били типичните Затова и правителството в Кипър предприепредставители на домашните животни в селата ма поредица от стъпки за подпомагане на този на скалистия, горещ и сух остров. От години основен и най-перспективен експортен продукт обаче в индустриалното производство на халуми  на страната. Новата държавна стратегия предвижда директна финансова подкрепа, но не на крайния етап в хранително-вкусовата промишленост, а още от първичния сектор на селскостопанското производ25 ство.

40 млн. евро от държавния бюджет и 100 млн. евро от европейската Програма www.technofriga.com www.technofriga.com за развитие на селските райони 20142020 г. ще бъдат инвестирани в периода 2017 – 2020 г. в животновъдството, за да се увеличи добивът на козе и овче мляко, за да се покрият нарастващите нужди от суровина за повече халуми, съобщи министърът на земеделието, развитието на селските райони и околната среда, Никос Куялис, по време на годишната Общокипърска конференция на производителите от млечната индустрия.

19 7/17

евровести като се елиминира сезонният характер на добива му. Затова и правителството насочва целевото финансиране именно към млечния сектор.

Подкрепа в три направления

Земеделският министър на Кипър Никос Куялис (в средата) смята признаването на халуми от Европейската комисия като защитено наименование за произход за национален въпрос

Съвременно производство на халуми



20 7/17

все по-голям дял в него, достигащ дори до 80%, заема кравето мляко, което е по-евтино и се добива в по-големи количества. Производителите водят продължителен спор за съотношението в съдържанието на халуми, настоявайки, че няма достатъчно овче/козе мляко, за да се отговори на търсенето на сиренето. Проблемът се изостри и заради подадената в Европейската комисия през юли 2015 г. спецификация за одобряването на халуми като защитено наименование за произход от Кипър. Стандартът, който островната държава иска да бъде признат на европейско ниво, изисква съдържанието на козе/овче мляко или комбинацията от двете да надвишава съдържанието на краве мляко. В предвидения преходен период до 2024 г. квотата от козе/овче мляко в халуми, която сега е 20%, трябва да се увеличи до минимум 50%. Освен това важен фактор за успеха на халуми индустрията е и необходимите количества мляко да се осигурят през цялата година,

Новите инвестиции представляват цялостна програма за развитие на отрасъла, подчерта министър Куялис. Първата група мерки цели да се увеличат стадата овце и кози, за да излязат на пазара нови количества мляко. Сметките са за ръст с около 80 000 животни, т.е. от 370 000 сега да се достигне до 450 000 глави добитък, които да дадат допълнително около 30 млн. литра мляко. Продължение на тези действия е втората ос, където целта е нарастване на производителността – отчита се, че в момента стопанствата с овце и кози дават само до 50% от капацитета си. Задачата е през 2020 г. да се постигне производителност от 90%. Третото направление ще решава проблема със сезонния характер на производството на овче/козе мляко, като се „пребори“ с 4-те месеца, през които то е много ниско и гарантира редовната доставка на суровината през цялата година. Инвестициите ще бъдат предоставени за модернизиране на инфраструктурата на съществуващи ферми или създаване на нови, за въвеждане на нови технологии, за подобряване на условията на отглеждане на животните, за инсталиране на възобновяеми енергийни източници, чрез които да се намалят производствените разходи за млякото. Интересът на фермерите и млекопроизводителите към тази схема е огромен, сочат данните на земеделското министерство. 130 кандидати за създаване на нови стопанства за овце и кози са подали заявления за финансова подкрепа, близо 400 са предложенията за разширяване на съществуващите фабрики за сирене или за изграждане на нови производствени мощности.

Споразумения между производителите В същото време двете ресорни министерства – земеделското и икономическото, посочват, че млечният сектор не може да разчита само на държавни финансови „патерици“ за развитието си. При голямото търсене на пазара на халуми и голямата нужда от производство на козе и овче мляко, които се наблюдават в момента, ролята на хранително-вкусовата промишленост е да бъде в подкрепа на земеделските производители, смята министър Никос Куялис. Според него е необходимо производителите от двата сектора да постигнат споразумения за цени, които покриват разходите за добива на мляко и които подпомагат млекопроизводителите да предоставят на халуми индустрията качествено мляко, каквото тя изисква, за да може да се справи с предизвикателствата на експортния пазар.

Бранислава Бобанац Кипър

храни и здраве

Холинът и ползите от него Д-р Горан Попов СКК-ЦСКА, София

Choline and its benefits D-r Goran Popov SKK-CSCA, Sofia, Bulgaria

Резюме

Abstract

Статията предлага актуални сведения относно холина, като се спира на негови основни характеристики, доставката му чрез храната, метаболизма, биологичната роля и приложенията на това вещество. Ключови думи: холин, метаболизъм, действия, приложения, телесна мазнина

The article provides actual information concerning the choline, focussing on its major characteristics, its supply through food, the metabolism, biological role and applications of this substance.

Key words: choline, metabolism, effects, applications, body fat

In memoriam Напусна ни проф. д.т.н. Цветан Тодоров Хаджийски (ръководител на катедра ТЕХНОЛОГИЯ НА МАЗНИНИТЕ, ЕТЕРИЧНИТЕ МАСЛА, ПАРФЮМЕРИЯТА И КОЗМЕТИКАТА ВЪВ ВИХВП (ДНЕС УХТ) от 1976 до 1999 г.). Роден е на 19.04.1935 г. в Копривщица. Завършва ВИХВП през 1958 г. специалност Технология на растителните мазнини и етеричните масла. До края на 1959 г. работи като технолог в бившите ДХЗ „Г. Димитров“, сега ДФ „Нива“ – Костинброд. В катедрата постъпва като асистент през 1959 г. Докторска дисертация защитава през 1971 г. в Санкт Петербург - Русия, а през 1972 г. е избран за доцент по технология на растителните липиди. Научната степен доктор на техническите науки му е присъдена през 1990 г., а за професор е избран през 1992 г. Водил е упражнения и е чел лекции по технология на растителните липиди І и ІІ част. Автор е на 4 учебника и 4 ръководства за лабораторни упражнения за студенти и е съавтор на един учебник за техникумите по хранителна промишленост. Научните му изследвания са в областта на технологичната характеристика на маслодайните суровини, изследване на различни технологични режими при преработването на слънчогледово семе върху качеството на получаваните продукти – масло, експелер и шрот. Разработена е технология за хидратиране на слънчогледово и соево масло;



характеризиран е белтъчният комплекс на хибридни слънчогледови семена и изменението на неговите функционални свойства под влияние на технологията за извличане на маслото, включително и с обработка на ензими и ПАВ. Ръководил е 8 научни разработки по международното научно-техническо сътрудничество с Краснодарски политехнически институт в Русия, по които са отпечатани 6 публикации. Специализирал е в Полша и Русия. Има над 100 научни публикации, издадени са му 7 авторски свидетелства, по едно от които има патенти в Гърция, ФР Германия, Белгия, Франция, Англия и Италия. Ръководил е 2 аспиранти, защитили докторски дисертации. Членувал е в различни научни съвети към ВАК, на АС и ФС при ВИХВП. Излиза в пенсия през 2002 г., но работи като хоноруван преподавател в катедрата. В лицето на проф. Хаджийски професионалната общност на маслопреработвателите в България загуби ценен специалист, преподавател и учен. Поклон пред паметта му! Сдружение на производителите на растителни масла и маслопродукти в България

21 7/17

храни и здраве 

Въведение

Биосинтез

Холинът e открит през 1862 г. от Адолф Стрекер (Strecker). През първата половина на XX век се установява, че веществото участва в невропредаването, функционирането на черния дроб и пр., като за периода са направени немалко проучвания относно холина, засягащи животни. В останалата част от същото столетие се изяснява в основни линии пътя на холина в организма на хората, извършени са изследвания относно действието на субстанцията върху тях и тя се утвърждава като обект на интерес от страна на органичната химия, биохимията, медицината. Статията си поставя за цел да даде една осъвременена обща представа за холина. Обстойното разглеждане на въпроса за холиновия дефицит ще оставим за друго изследване.

„В организма на човека холинът постъпва с храната и, освен това, се синтезира от етаноламин и метионин” (2). Процесът на ендогенното образуване на холин може да се опише поконкретно: фосфатидилетаноламинът „е нататък метилиран, за да се получи фосфатидилхолин, посредством използването на S-аденозилметионин (S-adenosylmethionine) като метилов донор” (7), а след това фосфатидилхолинът се преобразува до холин.

Номенклатурни бележки за холина „Холин” (англ. - choline) е тривиалното наименование на вещество със систематичното име „триметил-2-хидроксиетиламониев хидроксид” или „2-хидроксиетил(триметил)амониев хидроксид”. Химическата формула на холина може да бъде представена като [(CH3)3N+CH2CH2OH]OH¯ или [HOCH2CH2N+(CH3)3]OH¯ или по други възможни начини. Холинът го отнасят по-общо към органичните азотсъдържащи съединения и по-конкретно към аминоалкохолите. Той (доколкото може да се синтезира в организма и представлява инградиент от неговите структури) в строг смисъл не може да бъде разглеждан като витамин, но някои го интерпретират като „витаминоподобно вещество” (2). „Холинът е силна основа” (4; 5) и има „силно алкална реакция” (3). Холинови соли и естери (холинацетат, холинкарбонат, холинхлорид, холинцитрат, холинтартрат, холинлактат) – в качеството на емулгатори – са класифицирани като хранителна добавка Е1001.

Доставка чрез храната Холинът се съдържа в значително количество в хранителни продукти като яйчен жълтък, месо, риба, соя, бобови растения, пълнозърнести изделия и др. За организма при обичайна диета се набавят около 700 мг холин/ежедневно, но е възможно тя да доставя и по-големи негови количества. „Достатъчният прием за възрастни е 550 мг/ежедневно холин за мъже и 425 мг/ежедневно за жени.” (6) Известни са опити да се определи ежедневната човешката потребност от холин: обобщаването им дава интервала 250-4000 мг, в който тя очевидно варира в зависимост от възраст, пол, физическа активност, наличие в храната на белтъчини, метионин, витамин В12, фолиева киселина, бетаин и др. Храната доставя на организма, както свободен, така и свързан – в състава на съединения – холин. „Няма налични пресмятания относно колко процента се абсорбират от различните форми холин в хората.” (6)

22 7/17

Холин, негови съединения и производни в организма В нашия организъм холинът се съдържа в свободно състояние и в състава на съединения (фосфолипиди, липопротеини и пр.). Непосредствени производни на холина са бетаин, ацетилхолин, фосфохолин, триметиламин. Особено „много холин се съдържа в нервната тъкан (в частност, в мозъка), в черния дроб, в бъбреците и сърдечния мускул.” (5) „Най-много свободен холин има в жлъчката ... – до 550 мг/100 мл. В кръвната плазма на възрастните хора концентрацията на свободен холин е средно 0,44 мг/100 мл.” (2) „Плазмената холинова концентрация се изменя в зависимост от диетата” (8) в общи линии правопропорционално. „Известно количество” (6) от натрупания холин в организма „се появява в урината в непроменен вид, но по-голямата част от него е окислен в бъбреците до бетаин” (6)

Биологична роля на холина Липотропно средство. Холинът е биологично активно вещество, което участва при метаболизма на липидите. Той е необходим за чернодробния синтез на фосфолипиди – компоненти от липопротеини – и влияе срещу натрупването на други липиди (триглицериди, холестерол) в черния дроб. Освен това, при недостиг на холин се забавя окислението на мастни киселини в същия орган. Приемът на фосфатидилхолин понижава холестерола в тъканите и кръвната плазма. Чрез липотропното си действие холинът допринася за чернодробното здраве. Представляващи продукт на холина, фосфолипидите участват в състава на клетъчните мембрани. Невромедиаторен предшественик. Холинът участва при образуването „на медиатора на нервната система – ацетилхолин” (2). От „холин в организма с помощта на фермента холин-ацетилтрансфераза и ацетил-кофермент А се синтезира ацетилхолин, играещ важна роля в механизма на предаване на нервни импулси” (5). Чрез фосфолипидите и ацетилхолина холинът допринася за доброто функциониране на нервната система. Източник на съединения, служещи за метилиране. От холина се получава бетаин, можеш да служи за метилиране на хомоцистеина, като по този начин се синтезира метионин. Така пряк метаболит на холина участва при произ-

храни и здраве водството на важна аминокиселина, но бетаина е ангажиран с още биологични роли. Друг, подалечен метаболит на холина – S-аденозилметионин (AdoMet) – също може да метилира. „Поне 50 AdoMet-зависими реакции са били установени в бозайници, и вероятно те са много повече. Такива реакции на метилиране играят основни роли в биосинтезата на липиди, регулацията на няколко метаболитни пътя, и детоксикацията в тялото.” (9) Други проявления. Холинът влиза в състава на тромбоцит-активиращия фактор (рlateletactivating factor) и чрез фосфолипидите играе роля при вътреклетъчното сигнално преобразуване. Триметил-2-хидроксиетиламониевият хидроксид освен това „понижава кръвното налягане” (3), „регулира действието на гладката мускулатура” (3), „функцията на жлъчния мехур” (1) и пр.

Приложения на холина Холинът е средство за лечение на стеатоза на черния дроб, атеросклероза, Паркинсонова болест и др. „Холинов хлорид прилагат при хепатити, цироза на черния дроб, хипотиреоза, цистинурия, атеросклероза, хроничен алкохолизъм.” (2) Холиново добавяне може да се прилага при състояния на повишен синтез на триглицериди в черния дроб, парентерално хранене и някои разновидности на т. нар. алтернативно хранене. Холинът е използван за превенция срещу дефекти на невралната тръба, а някои са на мнение, че той е полезен при предотвратяването на сърдечно-съдови заболявания. „В първото изследване за проучване връзката между холин и рак на гърдата, Xu et al. установили, че рискът от рак на гърдата бил намален с 24% сред жени с висок прием на холин от диета.” (9) „Една холинова добавка, дадена на маратонци, в умерена степен увеличила работоспособността (performance)” (6). Може ли да се използва холинът като средство за отслабване? Според едно изследване, резултатите за влиянието на холина върху телесния състав (body composition) са противоречиви. Съвсем ново проучване на относително голяма извадка възрастни от Newfoundland, Канада, твърди, че в резултат на повишен прием на холин от диета телесната мазнина като цяло намалява.

Литература 1. Балч, Ф., Д. Балч. Рецепти за лечение с храни и хранителни добавки. Издателска къща „Кибеа”, 2002, 2010, с. 55.

2. Большая медицинская энциклопедия. Гл. ред. Б. В. Петровский. Том 27. М., 1986, с. 71. (2-ро цит.: с. 71; 3-то цит.: с. 71; 4-то цит.: с. 71; 5-то цит.: с. 72) 3. Кратка химическа енциклопедия в два тома. Том II. С., 1981, с. 536. (2-ро цит.: с. 536; 3-то цит.: с. 536) 4. Петров, Г. Органична химия. С., 1996, с. 463.

5. Химическая энциклопедия. Т. 5. Гл. ред. Н. С. Зефиров. М., 1998, с. 299. (2-ро цит.: с 299; 3-то цит.: с. 300) 6. Dietary reference intakes for Thiamin, Riboflavin, Niacin, Vitamin B6, Folate, Vitamin B12, Pantothenic Acid, Biotin, and Choline. A Report of the Standing Committee on the Scientific Evaluation of Dietary Reference Intakes and its Panel of Folate, Other B Vitamins, and Choline and Subcommittee on Upper Reference Levels of Nutrients.

Food and Nutrition Board. Institute of Medicine. National Academy Press. Washington, D. C., 1998, р. 390. (2-ро цит.: с. 400; 3-то цит.: с. 393; 4-то цит.: с. 393; 5-то цит.: с. 400) 7. Handbook of vitamins. (Third Edition) Ed. by R. B. Rucker, J. W. Suttie, D. B. McCormick, L. T. Machlin. New York, Basel. Mercel Dekker, Inc., 2001, p. 517.

8. Zeisel, S. H. Choline: An Essential Nutrient for Human. “Nutrition”, Vol. 16, Num. 7/8, 2000, p. 670.

9. Zeisel, S. H., Kerry-Ann da Costa. Choline: An Essential Nutrient for Public Health. “Nutrition Reviews” (Nutr Rev), 2009 Nov, 67(11), pp. 615-623 / Intr. (2-ро цит.: Breast Cancer)

Заключение Холинът съществува в естествен вид в нашата храна, влага се допълнително в нея и в животински храни и се предлага в търговски форми като холинов хлорид, холин битартрат, холин алфосцерат, лецитин и др. Несъмнена е биологичната значимост на холина. Той не е сред допингиращите вещества в спорта. Проучват се предполагаеми негови действия и не е изключено в бъдеще да се увеличи списъка на полезните му приложения.

23 7/17

храни и наука

Фактори, влияещи на степента на отлагане на различни видове замърсявания в технологичното оборудване в хранителната промишленост Стефан В. Стефанов1, Снежанка И. Атанасова2, Йорданка Стефанова3, Галина П. Ангелова1 1 Катедра Машини и апарати за хранителновкусовата промишленост, Технически факултет, Университет по хранителни технологии, Пловдив 2 Катедра Техническа механика и машинознание, Технически факултет, Университет по хранителни технологии, Пловдив 3 Катедра Обща и неорганична химия с методика на обучението по химия, ПУ „П. Хилендарски“, Пловдив

Резюме

В статията са разгледани проблемите със замърсяването на съоръженията в хранителната промишленост. То има пряко отношение към осигуряването на необходимото качество и безопасност на хранителните продукти. Направен е преглед на литературни източници с данни за причинителите на замърсяването, факторите, които влияят върху структурата и количеството му, възможностите за неговото следене и методите за предотвратяване и отстраняване. Въз основа на анализа е направено систематизиране на факторите, които обуславят образуването и развитието на замърсяването. Гарантирането на производството на безопасни хранителни продукти и напитки е свързано с намирането на оптимални режими и подходящи средства за почистване на технологичното оборудване, които зависят от вида и степента на отлагане на различните видове замърсявания.

Factors influencing the rate of deposition of different fouling in process equipment for food industry Stefan V. Stefanov1, Snezhanka I. Atanasova2*, Yordanka Stefanova3, Galina P. Angelova1.

1 Department of Machine and apparatus for Food Industry, Technical Faculty, University of Food Technologies, Plovdiv, Bulgaria 2 Department of Techical mechanic and Machine Science, Technical Faculty, University of Food Technologies, Plovdiv, Bulgaria 3 Department of General and Inorganic Chemistry with the methodology of teaching chemistry, PU “P. Hilendarski”, Plovdiv, Bulgaria * Corresponding author: Assoc. Prof. eng. Snezhana Atanasova; Department of of Technical mechanic and Machine Science, Technical Faculty, University of Food Technologies, 26 Maritza blvd.

BG-4002 Plovdiv, Bulgaria,; tel: ++35932603823 ; E-mail: sneja_atan@yahoo.com

Abstract

This article discusses the problems with fouling of the equipment in the food industry. It is directly related to ensuring the quality and safety of the food products. A review has been made of the literature data on the fouling factors, the factors that are affecting its structure and quantity, the opportunities for its monitoring and the methods of prevention and removal.

Based on the analysis a systematization of the factors has been made, which determine the formation and development of the fouling.

Practical applications Ensuring a safe production of food and beverages is associated with finding the optimal regimen and suitable cleaners of the technological equipment, which depend on

24 Хранително-вкусова промишленост 7/17

храни и наука the type and rate of deposition of the different types of fouling.

The sources of fouling has been systematized, and the factors which determine its appearance and also the methods of its removal..

Key words: fouling, deposits, milk stone, beer stone, cleaning, food equipment

Въведение Съвременните процеси в хранителната промишленост са свързани с много дейности по почистване, дезинфекция, стерилизация и други, създаващи условия за постигане на необходимата хигиена в съоръженията и свързаната с това безопасност на произвежданите хранителни продукти. Поддържането на необходимите условия в съвременните машини и апарати за хранителната и фармацевтичната промишленост става чрез използването на автоматизирани системи за почистване от типа Cleaning in Place (CIP). С тяхна помощ при минимални загуби на време и производителност съоръженията се почистват, дезинфектират, стерилизират и по този начин осигуряват необходимото ниво на безопасност и качество на произвежданите хранителни продукти. Дейностите по осигуряването на необходимите хигиенни условия изискват предварително познаване в дълбочина на проблемите, свързани със замърсяването на съоръженията. От особена важност за премахването на отлаганията по работните повърхнини и особено на тези, контактуващи с преработваните суровини и хранителни продукти, е структурата и състава на замърсяванията, както и механизма на тяхното отлагане и натрупване по време на работа на съоръженията. Натрупването на замърсявания по работните повърхнини на съоръженията намаляват ефективността им на работа, което води до промени в параметрите на процесите и енергийни загуби. От друга страна, за да се поддържа нормален режим на работа на машините и апаратите, се повишава температурата (например, за да се осъществи нормален режим на пастьоризация или стерилизация на млякото в пластинчати топлообменни апарати), което променя структурата и състава на замърсяването. Съществува зависимост между безопасността на произвежданите хранителни продукти и осигурената хигиена на производствените съоръжения. Като най-тежки се считат проблемите със замърсяванията в системите за преработване на мляко. В тях задължително се извършват поне веднъж процеси на загряване с цел пастьоризация, увеличаваща срока на съхранение на млякото, като готов за консумиране продукт. Замърсяването е комплексно понятие, използвано за описание на нежеланите отлагания, които се образуват на повърхността на технологичното оборудване. Редица автори са изследвали поведението на оборудването за производство на мляко. В своите работи те са анализирали образуването и развитието на отлагания по работните повърхнини на съоръженията, източниците, които са причина за появата на замърсявания, структурата, състава, скоростта на увеличаване на отлаганията, факторите, които съдействат за натрупване на замърсяванията и др. Множеството разработки по проблема със замърсяването показват, че ефективното му решаване е от съществено значе-

ние за безопасността и качеството на произвежданите продукти, ефективността на работа на съоръжението, включително енергийната.

Ali et al. (2014) разглеждат замърсяванията при работа на съоръжение за производство на сос от чили и по-специално при неговата термична обработка – пастьоризация. Процесът се извършва в тръбен топлообменен апарат. Авторите твърдят, че натрупванията започват след три часа работа на съоръжението, като преобладаващата част от състава на отлаганията са въглехидрати – повече от 46%. За следене работата на съоръжението са измервали дебелината на покритието през 1 час, както и процесните параметри на протичащия в апарата топлообмен.

Challa (2015) изследва процесите на замърсяване на топлообменните апарати при производството на етанол от царевица.

Bansal&Chen (2005) разглеждат замърсяванията в топлообменни апарати, използвани в млечната промишленост и влиянието на редица параметри върху техния състав и количество. Те според тях могат да бъдат класифицирани в пет основни категории: качество на млякото, условия на работа, тип и характеристики на топлообменниците, наличие на микроорганизми, както и мястото на замърсяването.

Wallhäuyer (2014) прави анализ на замърсяванията в системите, използващи топлина за преработка на мляко и възможностите, които има за прилагане на различни методи за контрол на степента на замърсяванията. Въз основа на това е направено предложение за прилагане на комбинирани акустични методи, чрез които се следи степента на замърсяване и момента, в който те стават критични и е необходимо да се проведе почистване.

Becker et al. (1995) изследват методите за анализ степента на замърсяване. Споменават, че Епстайн говори за три основни метода: измерване на масата на замърсяването, измерване дебелината на замърсяването и измерване на термичната устойчивост на замърсяването. Първите два метода изискват прекратяване работата на съоръжението и демонтаж, което не е подходящо за мониторинг в индустриални условия на работа. Резултатите от работата на Becker et al. (1995) показват, че числото на Рейнолдс зависи от натрупването на замърсявания по работните повърхнини на съоръженията за производство на хранителни продукти. Въз основа на това те предлагат метод за определяне степента на замърсяванията и провеждат експериментална работа за доказване на възможностите му.

Detry et al. (2009) разглеждат пет основни типа хидродинамични системи, приложими в съоръженията за хранителната промишленост. Въз основа на тях изучават степента на замърсяванията в процеса им на работа. Представят предимствата и недостатъците на всяка от тях и възможните им приложения. Changani et al. (1997) въз основа на анализ стигат до заключението, че замърсяванията в системите за преработване на мляко са резултат от сложни процеси, които се появяват, когато течността се загрява: протеините и минералите, съдържащи се в млякото се отлагат под формата на замърсяване на повърхността на елементите от съоръжението, участващи в процеса. В своята работа изследват факторите, които влияят върху качествения и количествения състав на отлаганията. Разделят ги Хранително-вкусова промишленост 7/17

 25

храни и наука



на две основни групи – инженерни и химични. Замърсяването може да се моделира чрез използване на данни за термичното поведение на β-глобулина, съчетано с модели за потоците и температурите на процесното съоръжение. Скоростта на почистване на замърсяванията в системата зависи както от замърсяването, така и от вида на химическата обработка, която се използва. Според авторите три са основните фактори, които са в основата на проблема със замърсяването на съоръженията от млечната промишленост: изключително сложна химия на процесите; бързи темпове на замърсяване; сложност на полетата за температура и дебит на процеса. Според тях са възможни три подхода за намаляване или премахване на замърсяването: модификации на топлинната обработка; промени в конструкцията на топлообменника; промени в състава на млякото.

Awad et al. (2007) разглежда замърсяванията по време на работа на съоръженията за топлообмен. Разделя ги на няколко основни групи: отлагане на суспендирани частици в процеса на топлообмен; кристализация и утаяване; замърсявания от протекли химични реакции; замърсявания вследствие корозия; биологично замърсяване; замърсяване от втвърдяване. Цялостният процес на замърсяване обикновено се счита за нетния резултат на два едновременно протичащи подпроцеса: процес на отлагане и отстраняване.

Yap&Bagnall (2009) разглеждат приложението на ултразвук с висока енергия за отстраняване на тартарат от съдове и съоръжения за производство на вино. Редица анализи на отлаганите замърсявания на съоръжения за преработване на мляко и млечни продукти са показали някои техни общи черти. Описани са два вида замърсяване в съоръженията, които са предназначени за високотемпературна обработка на мляко (UHT). Класификацията им е направена според температурата, при която е извършена технологичната обработка на млякото и състава на замърсяванията в съоръженията, които се получават впоследствие.  Тип A замърсяване – меко и обемно. Формирането му започва при температури над 75°С, като е най-голямо в диапазона 95-110°С. Съставът на натрупаните замърсявания е 50-70% протеини и 30-40% минерали. При по-ниските температури в посочените граници преобладава β-лактоглобулин, а при по-високите – казеин.  Тип В замърсяване. Формира се при температури в топлообменните апарати над 120°C. Твърдо и на гранули. Съставът му е предимно минерали – 70-80% и 10-20% протеини. Отлаганите в съоръженията замърсявания при пастьоризиране на млякото са предимно тип А, докато при работни режими, присъщи за UHT обработките (стерилизация) са тип А и тип В.

Източници на замърсяванията За намиране източниците на замърсяванията е необходимо да се разгледа като единна система процесите в съоръженията, суровините за преработка, крайният продукт и действията по почистването. Анализът на тази система от елементи и връзките между тях води до заключението, че основните източници, предизвикващи замърсяванията в съоръженията за производство на хранителни продукти могат да се обобщят в следните основни групи:

26 Хранително-вкусова промишленост 7/17

1. Суровините, които се преработват в съоръженията и продуктите, които се получават след проведените процеси; 2. Наличието на продукти от съоръжението. Това са проникване на прах, частици от материалите, използвани в конструкцията на съоръжението, смазочни материали, други продукти, различни от тези, които участват в основната преработка за получаване на крайния продукт.

3. Използваните почистващи средства (миещи, дезинфектиращи и стерилизиращи), които могат да останат при недобро изплакване; 4. Възникнали взаимодействия между суровините за преработка, продуктите, които са обект на производство и участващите в конструкцията на съоръжението елементи, от които са произведени. В процеса на работа на съоръженията се провеждат различни технологични процеси – хидродинамични, механични, топлинни. Всички те са съпроводени с постоянен масообмен, при който става взаимно проникване на намиращите се в работните пространства вещества. Вследствие на тези процеси някои от първоначално съществуващите вещества се преобразуват в нови, които често пъти значително затрудняват отстраняването на отлаганията.

Видове замърсявания Замърсяванията могат да имат органичен и неорганичен характер. Замърсяванията от неорганичен характер са ръжда, метални частици, прах, котлен камък, бирен камък, млечен камък, различни соли и др. Замърсяванията от органичен характер са преди всичко остатъци от хранителните продукти, които се преработват в съоръженията и остават по техните повърхнини по различни причини.

Състав на замърсяванията Съставът на замърсяванията по работните повърхнини на технологичното оборудване в хранителната промишленост е твърде разнообразен. Свързан е с източниците на замърсяването. Характерни компоненти, намиращи се в състава на замърсяванията са захари, мазнини, белтъчини, които в процеса на производство на хранителни продукти се подлагат на различни обработки, вследствие на което се образуват отлагания по работните повърхнини на оборудването и предизвикват проблеми с отстраняването им. Използването на различни миещи средства в последствие не винаги е ефективно, тъй като разтворимостта им във вода, спирт и органични разтворители е различна. Фактори, влияещи на замърсяванията, образуване и развитие в процеса на работа на съоръженията. Анализът на замърсяванията в оборудването, произвеждащо различни хранителни продукти показва, че основните фактори, които влияят върху качествения състав и количеството им могат да се обособят в следните основни групи: 1. Свойствата на суровините и хранителните продукти – продуктова група фактори; 2. Режимите на работа на съоръженията – процесите – процесна група фактори;

храни и наука 3. Конструктивните особености на оборудването, използвано при преработката на суровините и производството на готови хранителни продукти и напитки – инженерна група фактори. В продуктовата група фактори влизат свойствата на суровините, използвани в процеса на преработка, на произвежданите хранителни продукти и на участващите в процеса на работа всякакви вещества. Много от тях в процеса на преработка влизайки в контакт по между си на основата на различни протичащи реакции променят качествените си характеристики, състав и структура, което може да доведе да натрупване на отлагания по работните повърхнини, поява на неразтворими вещества, които в съчетание с другите групи фактори да доведат до трудно отстраняване. В процесната група фактори влизат промяна на температурата на протичащия топлинен процес, хидродинамични процеси, процеси на обмен на вещества между отделните участници в системата. По този начин в редица съоръжения се образуват отлагания, които са трудно отстраними поради стабилната механична връзка, осъществена между тях и работните повърхнини. Проблем за отстраняване днес са млечния камък и бирения камък, които са резултат от действието на химични, масообменни и топлинни реакции в съоръженията за преработка на мляко и бира. В групата инженерни фактори влизат редица характеристики на производствената система. Това са конструктивни особености на елементите, използвани при изграждането й, вида на материалите, който е използван при тяхното производство, качеството на работните повърхнини, особено контактуващите с преработваните суровини и готови продукти и др. Към конструктивните особености на използваните съоръжения влизат: 1. Материалите от които са произведени отделните елементи на съоръженията; 2. Обработките, които са приложени на етапа на производство на елементите – грапавост и химично третиране за подобряване на корозионната устойчивост на материалите, обработки и покрития, намаляващи адхезията на отлаганията и утайките към работните повърхнини на елементите; 3. Конфигурацията в специфични зони на съоръженията – кривини, предизвикващи местни хидравлични съпротивления, застойни зони и др.

Методи за определяне на степента на замърсяванията За предотвратяване на значителни количества трудно отстраними замърсявания е необходимо тяхното постоянно следене. В съвременните системи за производство на хранителни продукти се прилагат различни методи за мониторинг на замърсяванията. При достигане на критични стойности се прекратява работата по основния работен цикъл и се преминава към цикъл на почистване, включващ процеси на миене, дезинфекция, стерилизация и изплакване съобразно произвеждания хранителен продукт, особености на съоръжението и необходимата степен на почистване.

Методи за отстраняване на замърсяванията Основните методи, използвани за поддържане на необходимата за производство на безопасни храни-

телни продукти хигиена на технологичното оборудване могат да се обособят в две основни категории: 1. Превантивни методи, непозволяващи създаване или значително намаляващи замърсявания по работните повърхнини; 2. Методи за отстраняване на замърсяванията. Към първата категория превантивни методи се отнасят методите за:  Промяна свойствата на преработваните суровини;  Промяна свойствата на повърхнините, влизащи в контакт със суровините и хранителните продукти;  Промени в конструкцията на оборудването;  Промени в параметрите на провежданите процеси. Промени в свойствата на суровините не винаги са възможни. Въпреки това много производители на хранителни продукти при възможност използват допълнителни вещества, променящи до голяма степен условията на възникване и нарастване на замърсяванията, което влияе положително върху възможностите за тяхното намаляване и отстраняване. Промяната в свойствата на работните повърхнини се извършва чрез допълнителни операции по обработването им. Това са предимно механични обработки или третиране с химични вещества. Така се повлиява върху степента на омокряне на повърхнините, адхезията на различни вещества към тях, корозионната устойчивост. Промените в конструкцията на оборудването се извършват още на етапа на неговото проектиране. За анализ на проблемите, свързани със замърсяването, днес се прилагат съвременни компютърни методи, чрез които се откриват проблемни места, като застойни зони, недостатъчно отдаване на енергията на флуида при миене, натрупвания на замърсявания в отделни участъци и т.н. Промените в параметрите на провежданите процеси се извършват както на етапа на проектирането на съоръжението, така и на етапа на неговата експлоатация. Важни показатели, предотвратяващи бързото натрупване на различни видове замърсявания са температурата на процеса, скоростта на движение на флуида и др. Температурните режими се подбират по начин, който да удовлетворява постигането на необходимия ефект при протичане на основния процес (например пастьоризация) при намаляване ефекта от замърсяването и разбира се постигане на достатъчно добър икономически ефект. Важен момент в работата на проектантите и технолозите тук е постигане на ниски енергийни разходи. Използваните днес методи за отстраняване на замърсяванията могат да се групират в две основни групи:  Класически, традиционни методи;  Алтернативни методи. Като най-прилаган в практиката традиционен метод е използването на химически вещества при миенето, дезинфекцията и стерилизацията на технологичното оборудване. При миенето се използват както алкални, така и киселинни средства, като от особена важност за ефективността на процеса е познаването на състава на замърсяванията. Основни параметри на процеса почистване, които трябва да бъдат правилно подбрани с цел оптимизирането му са концентрацията на използваните вещества, температурата, времето Хранително-вкусова промишленост 7/17

27

храни и наука



им за въздействие и прилаганата механична енергия за отстраняване на замърсяванията. Разработват се и разнообразни алтернативни методи за почистване, включително за миене, дезинфекция и стерилизация. Целта е постигане на достатъчен ефект, ниски разходи и безопасност при работа.

Заключение Изучаването на проблемите със замърсяването на технологичното оборудване, работещо в хранителната промишленост е предпоставка за намиране на оптимални режими за почистване и подходящи миещи, почистващи, дезинфектиращи и стерилизиращи средства. Това гарантира производството на безопасни хранителни продукти и напитки. Направеният анализ на замърсяванията, причините за тяхната поява и факторите, които влияят върху степента на отлаганията по елементите на технологичното оборудване дава възможност да се приложи системен подход в изследванията на проблемите. Така се разкриват причините, състава и структурата на отлаганите замърсявания и може да се постигне желан оптимален ефект от процеса на почистване. Автор за кореспонденция: доц. д-р инж. Снежана Иванова Атанасова, катедра Техническа механика и машинознание, Технически факултет, Университет по хранителни технологии, бул. „Марица” № 26.

BG-4002 гр. Пловдив, България, тел.: ++35932603823, е-мейл: sneja_atan@yahoo.com

Използвана литература Михайлов, И., В. Хаджийски, С. Стефанов (2011). Общи изисквания към хигиенния дизайн на машините и апаратите в хранителната индустрия. Научни трудове на Русенския университет, 50(9.2):97-101. Наръчник за средствата и методите за почистване и дезинфекция в предприятия на хранително-вкусовата промишленост. София, 2005. Хаджийски, В., С. Стефанов, И. Литовченко, И. Ященко (2010). Приложение на съвременни методи за анализ на хигиенния дизайн на съоръжения в хранителната промишленост. Научни трудове на Русенския университет, 49(9.2):103-108.

Al-Ogali, G.S.D. (2014). Fundamental approach for fouling growth mechanisms comprehension at a stainless steel surface: Development of antifouling coating for stainless steel. Dissertation, University of Lille, France.

Ali, N.A., N.I. Khalid, N. Ab.Aziz, R. Shamsudin, F.S. Taip (2014).

Investigation of fouling deposit formation during pasteurization of chili sauce by using lab-scale concentric tube-pasteurizer. Journal of Engineering Science and Technology, 9(3): 334–346.

Anti-Fouling Coating for Heat Exchangers. The University of Melbourne. http://research.unimelb.edu.au/ data/assets/pdf_f ile/0004/1679458/2011-017_Flyer_AntiFouling_Coating_Final.pdf Awad, M.M., I. F. Abd El-Wahab, H. E. Gad (2007). Effect of surface temperature on the fouling of heat transfer surfaces. Eleventh International Water Technology Conference, IWTC11 2007 Sharm ElSheikh, Egypt, pp.283-298.

Bani Kananeh, A., J. Peschel (2012). Fouling in Plate Heat Exchangers: Some Practical Experience. Heat Exchangers - Basics Design Applications. InTech, pp.533-550.

Bansal, B., X.D. Chen (2005). Fouling of heat exchangers by dairy fluids – a review, ECI Symposium Series, Volume RP2: Proceedings of 6th International Conference on Heat Exchanger Fouling and Cleaning - Challenges and Opportunities, Editors Hans MüllerSteinhagen, M. Reza Malayeri and A. Paul Watkinson, Engineering Conferences International, Kloster Irsee, Germany, June 5-10 2005, pp. 149-157.

Barish, J.A., J.M. Goddard (2013). Anti-fouling surface modified

28 Хранително-вкусова промишленост 7/17

stainless steel for food processing, Food and Bioproducts Processing, 91(4): 352–361 Becker, B.R., J.P. Hays, B.A. Fricke (1995) Development and Implementation of a New Model to Monitor Industrial Process Fouling, Structural Integrity of Pressure Vessels, Piping, and Components, Eds. H.H. Chung and L.I. Ezekoye, PVP-Vol. 318, ASME Press, New York, NY, pp. 129-136.

Benjamin, J., E. Lemaire (2015). How to Optimize Clean-in-Place (CIP) Processes in Food and Beverage Operations. http://www2. schneider- electric.com/documents/support/white- papers/energyefficiency/how-to-optimize-clear- in-place-CIP-processes.pdf Catton, P., S. Chan, V. Dimlaye, P. Mudge, A. Fendler, J. Turner, G. Tucker (2009). Detection of fouling in food pipelines using Long Range Ultrasonic Testing. http://www.twi- global.com/technicalknowledge/published- papers/detection-of-fouling-in-food-pipelinesusing-long-range-ultrasonic-testing-september- 2009/ Challa, R.K. (2015). Characteristics of heat transfer fouling of thin stillage using model thin stillage and evaporator concentrates.

Dissertation. University of Illinois at Urbana- Champaign, Urbana, Illinois.

Changani, S.D., M.T. Belmar-Beiny, P.J. Fryer (1997). Engineering and Chemical Factors Associated with Fouling and Cleaning in Milk Processing. Experimental Thermal and Fluid Science, Elsevier Science Inc., New York, 14:392- 406.

Cleaning and Disinfection in Food Processing Operations.

Published by Safefood 360, Inc. http://safefood360.com/resources/ Cleaning.pdf Cleaning in place. A guide to cleaning technology in the food processing industry. Handbook. http://www.sdt.org/media/uploads/ cleaning_in_pl ace_a_guide_to_cleaning_technology_final.pdf Corcoran, M., D. Morris, N. De Lappe, J. O’Connor, P. Lalorc, P. Dockery, M. Cormican (2014). Commonly Used Disinfectants Fail To Eradicate Salmonella enterica Biofilms from Food Contact Surface Materials. Applied and Environmental Microbiology, 80(4):1507-1514.

Factors affecting fouling and cleanability of open food contact surfaces. A report on findings from the EU Integrated Project PathogenCombat. https://www2.mmu.ac.uk/media/mmuacuk/co ntent/documents/rke/A---Factors-affecting-fouling-and-cleanabilityof-open-food- contact-surface.ashx.pdf Goode, K.R., K. Asteriadou, P.T. Robbins, P.J. Fryer (2013).

Fouling and Cleaning Studies in the Food and Beverage Industry Classified by Cleaning Type. Comprehensive Reviews in Food Science and Food Safety, 12(2):121-143.

Heat Transfer - Theoretical Analysis, Experimental Investigations and Industrial Systems. Edited by Prof. Aziz Belmiloudi. ISBN 978953-307-226-5. InTech, 2011.

ISO 8044:2015 - Corrosion of metals and alloys - Basic terms and definitions.

Kukulka, D.J., M. Devgun (2007). Fluid temperature and velocity effect on fouling, Applied Thermal Engineering, 27(16):2732-2744.

Lohra, K.R., J.L. Rose (2003). Ultrasonic guided wave and acoustic impact methods for pipe fouling detection, Journal of Food Engineering, 56(4): 315-324.

Parker, A. (2007). Effective Cleaning and Sanitizing Procedures, JIFSAN Good Aquacultural Practices Program, University of Maryland and the Johnson Diversey Corporation.

Schmidt, R. H. (2015). Basic Elements of Equipment Cleaning and Sanitizing in Food Processing and Handling Operations. http:// edis.ifas.ufl.edu/fs077 Summary report (generic + industrial data) on scaling, fouling and corrosion parameters UCM, HOL, PTS, VITO, 24th of May of 2010. www.aguafit4use.eu/userdata/ Datry, J.G., C. Deroane, M. Sindic (2009). Hydrodynamic systems for assessing surface fouling, soil adherence and cleaning in laboratory installations. Biotechnologie, Agronomie, Societe et Environnement, 13(3): 427-439.

Wallhäuÿer, E. (2014). Development of an Ultrasonic Based Pattern Recognition Algorithm for Detecting Fouling in Bioprocesses.

Dissertation. Technical University of Munich.

Yap, A., W. Bagnall (2009). High power ultrasonics: a new and powerful tool for removing tartrate deposits and killing viable Brettanomyces cells in barrels. Wine Industry Journal, 24(5):29-39.

Zhang, B., Shihu Ma (2009). Study on Fouling and Cleaning of PVDF Membrane. Modern Applied Science, CCSE, 3(11):52-58.

храни и наука

Анализ и оценка на суровинната база за производство на растителни масла доц. д-р инж. Николай Карев, докт. Александра Иванова

Резюме

В статията е направен преглед на използваните суровини за производство на растителни масла през различните етапи от развитие на растително-маслената промишленост в България. Анализирани са международните и национални тенденции за производство на маслодайни суровини. Наблюдава се ясно изразена тенденция на непрекъснато повишаване на засетите площи, производството и добива на слънчогледови семена, което води до силно ограничаване на отглежданите видове маслодайни култури. Установява се промяна в суровинната база за производство на растителни масла, свързана с преминаване от конвенционални към високоолеинови сортове слънчоглед, като по-целесъобразни от икономическа, здравословна и маркетингова гледна точка. Ключови думи: суровинна база, растителни масла, слънчоглед, засети площи, добив.

Analysis and evaluation of raw material base for production of vegetable oils Assoc. Prof. PhD Nikolay Karev, Aleksandra Ivanova – PhD Student University of Chemical Technology and Metallurgy, Sofia Kliment Ohridski Boulevard №8, Sofia, 1756, Bulgaria tel.: /02/ 8163339; E-mail: karev_nk@abv.bg

Abstract

The article is reviewing raw materials which are used for the production of vegetable oils during the various stages of development of the vegetable oil industry in Bulgaria. International and national trends for the production of oilseeds are analyzed. Clearly expressed trend of continuous increase of sown areas, production and yield of sunflower seeds is observed. This leads to strong restriction of species of oilseeds which are grown.

Change in the raw material base for the production of vegetable oils is established which is connected with transition from conventional to high oleic varieties of sunflower. This is because high oleic varieties of sunflower are more appropriate from an economic, health and marketing point of view.

Key words: raw material base, vegetable oils, sunflower, sown areas, yield.

Въведение

Суровините заемат значителна част от производствените разходи на предприятията от преработвателната промишленост. Те оказват влияние от една страна върху териториалното разположение, ефективността и производителността на предприятията, а от друга върху качеството и асортимента на произвежданата от тях продукция (Варамезов, 1997). В този смисъл може да се твърди, че производството на растителни масла зависи в изключително висока степен от резултатите, постигнати в селското стопанство и по-специално в растениевъдството – от добивите на слънчоглед, рапица и други маслодайни суровини.

Резултати и обсъждане

Като суровини за производство на растителни масла в световен мащаб са известни над 600 вида растения, които в отделните си части имат натрупани значителни



Хранително-вкусова промишленост

29

7/17

храни и наука



количества масла и мазнини. От тях само слънчогледът, соята, рапицата, памукът, маслините и фъстъците имат такава степен на масленост, която на настоящия етап на развитие на технологиите прави икономически целесъобразно промишленото им използване. В нашата страна в най-ранните етапи на развитие на растително-маслената промишленост са се използвали семената от растенията на културите показани в таблица 1.

като въпреки увеличаването и намаляването им през отделните години от разглеждания период те не достигат нивото на 1989 г. Като причини за намаляването им могат да бъдат посочени: - неспазване на системата за торене и за борба с болестите, неприятелите и вредителите, поради съкращаване на производствените разходи за торове и препарати; - използване на семена собствено производство, водещо до намаляване на проТаблица 1 дуктивността и качеството на Засети площи с маслодайни култури и добиви от тях за периода слънчогледа; 1919-1938 година - лоша организация по прибиране на слънчогледовата рекол1919-1920 1929-1930 1937-1938 та. Маслодайни Засята Добив, Засята Добив, Засята Добив, При соята, през разглеждания семена площ, дка кг за дка площ, дка кг за дка площ, дка кг за дка период се наблюдава в пъти нарастване на засетите площи до Слънчоглед 48820 64.4 647620 85.2 1895100 68.8 1989 г., като от 11 000 те достигат Рапица 27870 49.9 120990 104.6 245220 101.9 до 829 000 дка, което увеличение Памук 18960 54620 36.1 56009 289.3 е с над 75 пъти. След посочения период започва да се наблюдаКоноп 41210 40.3 36500 28.9 93110 25.3 ва обратна тенденция в засетите Лен 5120 32.2 2980 66.1 48874 23.3 площи като през 1997 г. те намаМак 9930 28.8 5980 40.3 8360 33.0 ляват до 62 680 дка. След 1997г. няма данни за засети площи и Общо: 151910 215.6 868690 361.2 2346673 541.6 произведени количества на соя, От нея се вижда, че през периода 1919 – 1938 г. което означава, че производството на такава суровислънчогледът, рапицата и памукът са водещите масна не съществува или произведените количества са лодайни култури. За тях се наблюдава непрекъснато значително малки и не са обект на статистическата отчетност. Постоянното намаляване на засетите площи нарастване на засетите площи, като с най-бърз темп нарастват засетите площи със слънчоглед от 48 820 и липсата на данни за производство през последните дка в началото на разглеждания период до 1 895 100 години показват, че в настоящия момент соята все подка в края на периода, което нарастване е с около 40 рядко се използва като маслодайна суровина. пъти. В края на разглеждания период като маслодайПрез последните години производството на маслони култури започват да се отглеждат фъстъците със дайни суровини за растително-маслената промишлезасети площи 28 510 дка и добити семена 2 175 тона ност в нашата страна се ограничава основно до две и соята, съответно със стойности 122 299 дка и 6 691 култури - слънчоглед и рапица. тона (Бабачев, 1956). Ограничаването на видовете маслодайни култури Повечето от разгледаните маслодайни култури в в същото време е съпроводено с продължаващо увеследващия етап на развитие на растително-маслената личаване на засетите площи със слънчоглед фиг.1 промишленост не се отглеждат по различни причини, (Агростатистически справочник, 2000-2015). като основните са неблагоприятни климатични услоОт нея се вижда, че през периода 2009 - 2015 г. има вия, провеждането на мелиоративни мероприятия, значително по-ниските добиви на масло в сравнение Таблица 2 с традиционните маслодайни култури. Засети площи и добив от тях на основните За периода 1955 - 1989 г. като маслодайни кулмаслодайни култури за периода 1955–1985 г. тури основно се отглеждат слънчогледът и соята (Варамезов, 1997). Засетите площи, производството Показатели Засята площ Семена Добив и добивът на посочените суровини е представен в Година дка тона кг за дка таблица 2. От нея се вижда, че тенденцията на увеслънчоглед 2240000 281223 124.9 личаване на засетите площи със слънчоглед се за1955-1960 пазва до 1970 г., като те достигат до 2 737 000 дка. соя 11000 806 63.1 След този период засетите площи остават относислънчоглед 2525000 337628 133.6 телно постоянни със стойности над 2 300 000 дка.

1961-1965 соя 26000 1291 44.6 Въпреки запазване на нивото на засетите площи със слънчоглед се наблюдава непрекъснато нарастване слънчоглед 2737000 462196 168.5 1966-1970 на добива от декар, като от 124,9 кг. през 1955 - 1960 соя 22000 1892 84.9 г. той достига до 189,7 кг за декар през 1989 г. (НСИ, слънчоглед 2586000 439572 169.9 1960, 1970, 1980, 1985, 1990).

1971-1975 След 1989 г. тенденцията на увеличаване на засоя 227000 34515 150.2 сетите площи със слънчоглед се запазва, като от 2 слънчоглед 2334000 391900 167.7 398 009 дка през 1989 г. те достигат до 6 023 980 дка 1976-1980 соя 829000 114612 137.7 през 2007 г., което е увеличение с над 2,5 пъти. През този период се наблюдава обратна тенденслънчоглед 2591000 449701 172.8 ция при средните добиви за кг. от дка (кг/дка), които 1981-1985 соя 739000 82395 11.3 от 189,7 през 1989 г. достига до 93,7 кг. през 2007 г.,

30 Хранително-вкусова промишленост 7/17

храни и наука

Фиг. 1 Засети площи със слънчоглед в България за периода 2008 – 2015 г.

Постоянното нарастване на засетите площи със слънчоглед, както у нас, така и в световен мащаб е свързано от една страна с висококачественото хранително масло, аминокиселинния състав и ценните белтъчини, които съдържат семената на слънчогледа. От друга страна, като причини могат да се посочат: - непрекъснато нарастващото търсене и високите цени на слънчогледовото масло на световните пазари; - високата биологична и хранителна стойност на слънчогледовия протеин поради голямото съдържание в него на някои незаменими аминокиселини; - възможностите за пълно механизирано отглеждане; - използваемостта на всичките му продукти (масло, шрот, люспа и др.), получени при неговата комплексна преработка.

непрекъснато нарастване на засетите площи до 2013 година достигащи до 8 786 370 дка и запазване на нива над 8 милиона декара до края на разглеждания период. С тези стойности слънчогледът вече заема над 25% от общата обработваема площ в страната, което е повишение с повече от 2 пъти в сравнение с периода 1996 - 1997 г., когато той заема 13% от обработваемите площи, а слънчогледовото семе представлява 99% от общото количество преработени маслодайни семена в маслодобивните предприятия (НСИ, 2000). Световната и европейска тенденции на увеличаване на засетите площи със слънчоглед е валидна и за нашата страна – фиг.2 (НСИ, 2015). От нея се вижда, Фиг. 3 Производство на слънчогледово семе за периода че увеличението е валидно за всички 2008 – 2015 г. (в тона) разглеждани страни, а България се нарежда на челно място след Румъния и Испания. Тази позиция се потвърждава и от прогнозниНепрекъснатото увеличаване на засетите площи те данни за 2016 - 2017 г., според които страната ни е на със слънчоглед не води до постоянно увеличаване на трето място в Европа и на шесто в света по добиването количеството произведено слънчогледово семе – фиг. на слънчогледово семе (Sunseedman, 2015).

3 (Агростатистически справочник, 2000-2015). От нея се установяват значителни колебания в началните години на анализирания период 2008 - 2012 г. и известна стабилизация на по-високи нива през 2013 – 2015 г. Въпреки че въпросът за средните добиви от слънчоглед е изключително деликатен и върху тяхната динамика силно влияние оказват климатичните условия, отглежданите сортове слънчоглед и организацията по прибиране, средните добиви от слънчоглед в нашата страна с малки изключения през 2007 г. са над средните за страните от ЕС и достигат до 238,3 кг от дка през 2013 година – фиг. 4 (НСИ, 2015). През последните години се наблюдава промяна в суровинната база на Фиг. 2 Засети площи със слънчоглед за периода растително-маслената промишленост 2007 - 2013г. (хил. дка) свързана с преминаване от конвенциХранително-вкусова промишленост 7/17

 31

храни и наука



от поне 150 - 300 м. Препоръчва се сеитба на високоолеинови хибриди различни по зрялост от линоловите с цел разминаване на периода на цъфтеж на двата вида слънчоглед. При възможност високоолеиновият сорт трябва да е по-ранен от линоловия. При жътва е задължително старателното почистване на комбайна. Краищата на полето се жънат отделно и се тества съдържанието на олеинова киселина с рефрактометър, ако стойностите са под 82% полученото се отделя като линолов слънчоглед. Жътвата се извършва при влага под 15% като стоковата продукция се съхранява при 9% влага. Транспортирането на високоолеиновия слънчоглед се извършва отделно от линоловия слънчоглед. Транспортните Фиг. 4 Средни добиви от слънчоглед в страните от ЕС за средства, които се използват за транспериода 2007 – 2013 г. порт трябва да са добре почистени преди да се натоварят, като всеки натоварен на полето камион се тества отделно за съдържание онални към високоолеинови сортове слънчоглед. От на олеинова киселина преди складиране. предходната стопанска година тази тенденция е хаСкладовите помещения също трябва да са добре рактерна и за нашата страна. Причината за този инпочистени като отново двата вида слънчоглед се съхтерес е, че произведените масла от високоолеинов раняват отделно. Транспортните средства показали слънчоглед са по-полезни и безопасни за човешкия под 82% олеинова киселина след тестване се складиорганизъм, което е в унисон и с така бързоразвиващарат като линолов слънчоглед, за да се избегне рискът та се концепция за по-здравословен начин на живот от замърсяване на цялото количество високоолеинов (Кирова, 2006). Те са с ниско съдържание на наситени слънчоглед. мазнини и дълъг срок на годност. Също така от икоДруга отглеждана в нашата страна маслодайна номическа гледна точка производителите на висококултура е рапицата. Маслото добивано от нея е зелеолеинов слънчоглед са стимулирани чрез бонуси при никаво на цвят и има характерен мирис и вкус, които продажба на продукцията си (Singenta, 2016), което трудно се отстраняват при рафинирането. По-ниските създава добра икономическа среда за реализация качества на рапичните масла и шротове в сравнение на продукцията (Милчев, 2014). Трябва да отбележим със слънчогледовите, както и посочените недостатъци още, че олиото, произведено от високоолеинов сорт обуславят по-ниското търсене на рапицата като сурослънчогледово семе, е без съдържание на трансмазвина в растително маслената промишленост в сравнини и има уникално високо съдържание (75-90%) на нение със слънчогледа. Въпреки недостатъците тази мононенаситени мастни киселини и витамин Е. култура се отглежда лесно и има приложение като Високоолеиновото олио е естествено устойчиво на съставка в дизеловите горива, а в някои страни бива и високотемпературна обработка, което позволява да се основна маслодайна култура. използва за всякакви кулинарни цели. Поради високото При засетите площи с рапица през периода съдържание на олеинова киселина при по-ниски тем2008 - 2015 г. се наблюдават значителни колебания – ператури може да се забележи потъмняване, което не променя качеството и вкуса на олиото. То има по-голямо съдържание на ненаситени, отколкото на наситени мастни киселини, които подпомагат развитието и забавят стареенето на клетките, поддържат здрава имунната система, подпомагат работата на нервната система, подобряват усвояването на маслоразтворимите витамини, спомагат за предотвратяване на инсулт, диабет и исхемична болест на сърцето, въздействат благоприятно на кръвния холестерол и триглицеридите. Високоолеиновият сорт се отглежда на полета, където минимум три години не се е отглеждал обикновен (линолов) сорт слънчоглед. Подходящи полета са тези, на които са се отглеждали есенни житни култури, царевица, бобови култури. Ако в близост е засят линолов Фиг. 5 Засети площи с рапица в България за периода 2008-2015 г. слънчоглед е добре да е на разстояние

32 Хранително-вкусова промишленост 7/17

храни и наука

Фиг. 6 Производство на рапица за периода 2008 – 2015 г.

те площи, производството и добива на слънчогледови семена, което води до силно ограничаване на отглежданите видове маслодайни култури. Това ще доведе от една страна до специализация на предприятията, водеща до намаляване загубата на работно време по пренастройването на оборудването за обработка на други маслодайни суровини и от употребата на специални съоръжения, които не могат да бъдат използвани пълноценно през годината. От друга страна това ще доведе до по-пълно използване на производствените мощности на предприятията, а оттам и до подобряване на техникоикономическите показатели.  През последната година в Р. България се наблюдава преминаване от отглеждане на обикновен сорт слънчоглед към високоолеинов сорт като по-целесъобразен от икономическа, здравословна и маркетингова гледна точка. Установява се, че за отглеждане на високоолеинови сортове се изискват специални условия, свързани с избор на подходящи площи за засаждане, време за сеитба, жътвата и транспортирането на добитите семена. За удовлетворяване на посочените условия е необходимо интересите на слънчогледопроизводителите и на преработвателните предприятия да бъдат изградени на основата на взаимен интерес, включващ създаване на по-добри взаимоотношения и обвързаност между тях, което може да се постигне чрез прилагането на клъстерния подход в растително-маслената промишленост.

За контакт с авторите: доц. д-р инж. Николай Карев, докт. Александра Иванова Химикотехнологичен и металургичен университет, София Булевард Климент Охридски №8, София, 1756, България тел.: /02/ 816339; E-mail: karev_nk@abv.bg

Фиг. 7 Среден добив от рапица за периода 2008 – 2015 г.

постоянно нарастване на засетите площи, достигащи 2 313 087 дка през 2011 година и известна стабилизация на нива около 1 500 000 дка за периода 2012 - 2015 г. – фиг 5 (Агростатистически справочник,2000 - 2015). Произведените количества с рапица следват в общи линии тенденцията на засетите площи от тази култура, като пикът през 2010, 2011 и 2014 година при засетите площи е валиден и за произведените количества фиг.

6 (Агростатистически справочник, 2000 - 2015). От нея се вижда, че максималното количество рапица, произведено в страната е 544 841 тона през 2010 година. Средните добиви от тази маслодайна култура са сравнително постоянни и надвишават 200 кг/дка за целия разглеждан период, като в пет от осемте години на разглеждания период те са около и над 250 кг/дка фиг.

7 (Агростатистически справочник, 2000 - 2015).

Изводи:: Изводи

Въз основа на направения анализ на суровинната база в растително-маслената промишленост могат да се направят следните съществени изводи:  През последните години е налице ясно изразена тенденция на непрекъснато повишаване на засети-

Литература:

1. Агростатистически справочник 2000 - 2015 г., Министерство на земеделието и храните 2. Бабачев, Н. „Ръководство за растително-маслената индустрия“ С., 1956 г.

3. Брокерска и консултантска компания Sunseedman, Одрин http://www.sunseedman.com/ 4. Варамезов, Л. М., Организационно-икономически аспекти на преструктурирането на растително-маслената промишленост в Република България, Свищов, 1997 г 5. Кирова, М. Екологосъобразно проектиране на продуктите и конкурентоспособност. В: ІV Международна научна конференция „Мениджмънт и инженеринг“, том 2, Созопол, 2006, стр. 83-86, ISBN 1310-3946.

6. Милчев Р., Г. Илиев, Информационните технологии в условията на глобализация и вариабилност на икономическата среда. Сборник МНК „Икономика и управление в турбулентна бизнес среда“, том ІІ, Изд. Академик „Пъбликейшънс“,София 2014, с.446 7. Статистически годишник, Национален статистически институт 1960г, 1970г, 1980г,-1985 г, 1990 г, 2000 г, 2005 г, 2010 г, 2015 г 8. Singenta, https://www.syngenta.bg/

Хранително-вкусова промишленост 7/17

33

тенденции

Морска трева и водорасли Новата суперхрана Морската трева се приема за една от найустойчивите храни на планетата: тя се нуждае единствено от слънчева светлина, не й трябват земя, нито прясна вода, нито пестициди, нито торове. Изпълнена с хранителни вещества, между които 46 минерала, 16 аминокиселини и 11 хранителни микроелемента, тя все почесто се появява в менютата и – под формата на ингредиента астаксантин (astaxanthin) и спирулина – в богатите на енергия храни и напитки. И така, дали не сме застанали на ръба на пробива на морската трева в хранителния и питеен отрасъл?

М

орската трева и нейните производни вече намират приложение в множество храни, включително суши, сосове, дресинги, десерти, млечни изде-

Плантация за интензивно отглеждане на алгае на Algae Health Sciences, Inc. в Калифорния, САЩ

лия и супи. Прясната морска трева се използва също и в салати, пържени и готвени ястия. По своята същност морската трева е едноклетъчно водорасло, което расте в океана. Съществуват много различни видове, между които нори (nori), кафяви морски водорасли келп (kelp), араме (arame), уакаме (wakame) и комбу (kombu). Всички те са ядивни и се използват пресни в много ястия. Например, майсторитеготвачи използват нори за направата на суши ролета, люспите от дулсе (dulse) намират приложение като солена подправка за салати, супи и готвени ястия, а араме се поръсва на супи, готвени ястия, зърнени храни и кърита. Тези ядивни водорасли носят в себе си същински пунш от хранителни вещества. Вземете например дулсе, което е богато на протеини и фибри, има ниско съдържание на мазнини, пълно е с калций, желязо, йод, мед, манган, магнезий, калий, цинк и притежава впечатляващ списък от витамини. Изследователите от Университета Нюкасъл твърдят, че алгинатът (alginate), наличен в морската трева, ограничава приема на мазнини в организма, което дава надеждата, че тези водорасли ще се наложат като важно средство в борбата със затлъстяването.

Астаксантин и спирулина Астаксантинът е червеникав пигмент, който спада към химикалите, наречени каротиноиди. Той се среща естествено в някои водорасли и на него се дължат розовият или червен цвят при сьомгата, пъстървата, омара, скаридата и други морски обитатели. Макар вече да започва да се проявява в категориите на готовите хранителни изделия, в момента се предлагат едва няколко напитки и енергийни храни, които го съдържат. Такъв пример е концентратът за енергийни напитки с астаксантин на Барбел Дрексел (Barbel Drexel), съдържащ грейпфрут. Хранителният сектор може да използва разнообразни форми на астаксантин, докато

34 7/17

тенденции секторът на напитките се нуждае от разтворим във вода вариант. Моментът с разтворимостта във вода може да се окаже проблематичен за мастноразтворимите каротиноиди от водорасли, каквито са астаксантинът и бета-каротинът. С подходяща обработка на разтворимата в масла суровина, обаче, получаването на диспергираща във вода форма, която се разтваря добре, е напълно възможно. „За приложения, свързани с храни, можете да използвате масла, микрокапсулирани зърна или прахове в зависимост от това, какво точно се опитвате да постигнете“, обяснява Боб Капели, вицепрезидент за глобалния маркетинг на американската организация Алгае Хелт Сайънсис (Algae Health Sciences). “Нашият диспергиращ във вода прах започва да се разтваря във вода веднага, без дори да се налага да бъде разбъркван.” Получената в резултат на това храна с този цвят се ползва с предимството да бъде здравословен антиоксидант с противовъзпалителен ефект. Иновативна форма на предлагане на астаксантин е лансирана в Швеция. Ако храните пилета с водорасли хематококус (haematococcus – източникът на натуралния астаксантин), яйцата им ще имат добре оцветени и обогатени жълтъци. Шведска компания предлага на пазара тези яйца като носители на най-силния в света

антиоксидант (астаксантин), акцентирайки върху красивите им жълтъци. Въпросните яйца струват около 20 процента повече от стандартната цена и вече се радват на значителен пазарен дял от порядъка на над 15 процента. „Нашата компания е единственият в света производител, който предлага органичен астаксантин в прахообразна форма“, подчертава Капели. Представената през миналата година търговска марка за природно здраве Ню Чаптър (New Chapter, собственост на Проктър енд Гембъл – Procter & Gamble) лансира астаксантина, включен в новаторска формула, като съставкаташампион в продукт за красота. Друга област на растеж за продуктите от водорасли е тази на спирулината, стартирала от баровете за плодови сокове в Калифорния. Днес енергийните храни със спирулина са често срещани, а израелското предприятие Олмикро-

Араме



ФНТС ВИ ПРЕДЛАГА КОМПЛЕКСНИ УСЛУГИ: Специалисти-консултанти за разработване на проекти, свързани с технологични иновации, финансова политика, патентна защита и др... Федерацията на научно-техническите съюзи ще ви осигури конферентни и изложбени зали, симултанна техника, отлични възможности за провеждане на вашите събития, промоции, коктейли. Спестете време, средства и енергия като се възползвате от комплексните услуги на Федерацията и удобните зали от 18 до 300 места, в центъра на София.

Зала №4 Делнични дни

Зала,

ЗАПОВЯДАЙТЕ ПРИ НАС!

брой места

Почивни и празнични дни

Зала №2 /40 места/

до до над до над 2 часа 4 часа 4 часа 4 часа 4 часа 99 лв. 195 лв. 290 лв. 245 лв. 340 лв.

Зала №3 /90 места/

180 лв. 275 лв. 350 лв. 350 лв. 425 лв.

Зала №4 /250 места/ Зала №105А /54 места/

375 лв. 475 лв. 475 лв. 575 лв.

99 лв. 195 лв. 290 лв. 245 лв. 340 лв.

Зала №108

69 лв.

89 лв. 105 лв. 135 лв.

Зала №302 /14 места/

65 лв.

89 лв. 120 лв. 120 лв. 165 лв.

Зала №312 /25 места/

65 лв.

89 лв. 120 лв. 120 лв. 165 лв. Цените са без ДДС !

Зала №3

София, 1000 , ул. „Г. С. Раковски” №108 Национален дом на науката и техниката тел: 02/ 987 72 30; 02/ 987 72 30 БЕЗПЛАТНО, факс: 02/ 987 93 60

35 7/17

тенденции

Дулсе

Уакаме

Комбу

алгае (Allmicroalgae) е разработило нови бисквити Хлорела (Chlorella) във варианти с лимон и какаови зърна, които се нареждат до пастата и ориза със спирулина, предлагани в някои страни. В заключение, на екзотичния пазар в Мианмар, в качеството на напитка против остаряване, се предлага и бира със спирулина. Съвсем наскоро Алгатех (Algatech или Algatechnologies) представи стопроцентово органичен прах от микроводорасли Haematococcus pluvialis и олеорезина (oleoresin) с астаксантин като част от своята линия АстаПюър (AstaPure). Една от найголемите американски търговски вериги, особено силни в областта на добавките, е Костко (Costco). Дълги години астаксантинът беше ограничен единствено до пазара на здравословни храни, интернет търговците и някои доставчици, работещи директно с крайния потребител, но Костко промени това: През последните няколко години те се справят отлично с астаксантина, като го предлагат във всички свои търговски обекти чрез националната марка БиоАстин (BioAstin) и под собствения си лейбъл ТруНейчър (TruNature). Други масови търговски вериги от ранга на Вал-Март (Wal-Mart) също имат собствени марки астаксантин, така че в Съединените щати този ингредиент вече започва да навлиза на масовите пазари.

Морската трева – храна на бъдещето През 2013 г. базираният в Амстердам предприемач Вилем Содерланд объркал морската трева в някаква салата със зелена паста. И тогава му хрумнала едновременно простичката и разрушително новаторска мисъл: защо да не почнем да консумираме морската трева като паста? „Ядем твърде много въглехидрати и недостатъчно зеленчуци, така че защо да не заменим едното с другото“? В резултат възникват компанията Сиймор (Seamore) и първият „Ай Сий Паста“ продукт (‘I sea pasta product’ – игра на думи: sea означава „море“, но се произнася по същия начин като „виждам“; т. е. преводът може да бъде и „аз виждам паста“ – б.пр). Морската трева се реколтира устойчиво в Ирландия, една от шестте държави, в който тя расте. Този вид расте върху скали и се събира ръчно в съответствие с протокол за устойчиво реколтиране. Водораслите се плакнат и сушат, не се допуска никаква друга форма на обработка. В естествения си вид морската трева изглежда като зелени талиателе и може да бъде използвана по същия начин. Тя е органична, безглутенова, с изключително ниско съдържание на въглехидрати и калории, богата на витамини, минерали, омега-3 мастни киселини и йод. Маркетирана днес чрез Планет Органик (Planet Organic), тя има характерната крехка, но твърда структура на пастата и нудълите, като същевременно е изключително лесна за приготвяне. Съсобственичката на Корниш Сийуийд Къмпани (The Cornish Seaweed Company) Каро Уоруик Евънс попаднала на радиопредаване, посветено на свързаната с морската трева индустрия в Ирландия. Зачудила се защо никой не събира морска трева в Англия. „Всички виждаме морската трева, но никой не прави нищо с нея“, коментира тя. Обърнала се към ирландската компания, откъдето я поканили да ги посети и да научи повече. Евънс се отзовала и останала толкова впечатлена, че се завърнала в Корнуол и създала компанията Нейчъръл Сийуийд (The Natural Seaweed) с партньора си Тим Ван Беркел. „Виждам как в бъдеще морската трева ще присъства във всяка чиния – споделя тя. Това е местна и устойчива суперхрана с отличен вкус, има ли причина да не пожелаете да я опитате?” Въпреки че повечето видове морска трева все още се срещат предимно в Япония, изсушената морска трева уакаме на Ютака (Yutaka), например, вече се предлага от японските центрове по цял свят, а сред другите прохождащи в този отрасъл компании могат да бъдат отличени специализираното в областта на едро смлените морски треви предприятие Анифорте (Aniforte) и производителят на органична сурова морска трева Сийснакс (SeaSnax). По сп. FOODBEV, юни 2017

Келп

36 7/17

вкусно

Плодове и карфиол „кус-кус” със спанак Едно предложение от „палео диетата“ 1 Време за приготвяне: 40 минути Доза за 8 порции: ¼ чаша сушени червени боровинки в подсладен плодов сок, ¼ чаша нарязани на парченца сушени кайсии без сяра, вряла вода, 2 глави карфиол по 700 г. до 1 кг., накъсани на цветчета (8 чаши), 3 супени лъжици зехтин, 1 средно голяма глава червен кромид лук разрязана на половина и нарязана на тънко, 2 скилидки накълцан чесън, 150 г. нарязан на дребно пресен спанак, ½ чаша накълцани на дребно препечени орехи, ½ чаена лъжичка морска сол, ½ чаша нарязан пресен зелен кромид лук.

1. В купа смесете червени боровинки, кайсии и вряла вода, за да ги покрие. Оставете ги да престоят затворени с капак за 10 минути или докато набъбнат. Отцедете.

2. В същото време с миксер на няколко части разбийте карфиола, докато се раздроби на парченца с размерите на зрънца кус-кус.

3. В голям тиган на средно силна печка затоплете 2 супени лъжици от зехтина. Добавете червения кромид лук. Гответе 3 минути или докато не започне да придобива кафеникав загар, разбърквайки от време на време. Добавете чесъна. Гответе и бъркайте 30 секунди. Добавете карфиола. Гответе 8 минути или докато не придобие златист цвят, разбърквайки от време на време. Разбъркайте вътре набъбналите плодове, добавяйке останалата 1 супена лъжица зехтин, спанак, орехи и сол.

4. Сервирайте веднага или оставете да престои на стайна температура за не повече от 4 часа. Поръсете с пресния зелен лук. За да има и за утре: Пригответе по инструкциите от стъпка 3. Прехвърлете в добре затворена кутия и съхранявайте в хладилника за не повече от 24 часа. За да сервирате, затоплете отново сместа с карфиола в леко под-

мазан голям тиган. Поръсете с пресен зелен кромид лук. Съдържание: 156 калории, 10 г. мазнини (1 г. наситени мазнини), 0 мг. холестерол, 185 мг. натрий, 14 г. въглехидрати, 4 г. фибри, 4 г. белтъчини

1 Поредната мода в храненето е т.нар. Палео диета, известна още като “диета на пещерните хора”. Това всъщност е начин на хранене, който следва схемата на дневното меню, което според учените са консумирали пещерните хора – б.р..

37 7/17

бизнессправочник

Производство и търговия на суровини и материали за сладкарството и хлебопроизводството Хасково 6300, ул. Васил Друмев 2 Б, п.к.5 тел.:0888 456 667; 0888 379 279; 0885 244 368 тел./факс: 038/62 26 00; 62 29 27 e-mail: alexandra_madlen@abv.bg www.alexandramadlen.com

® èíæåíåðèíã

Машини и технологични линии за консервната промишленост. Топлообменници и изпарителни инсталации за всички отрасли.

6000 Стара Загора, ул. Христо Ботев 117 А, Тел: 042 622 201; 627379; 601870, Факс: 042 601374 e-mail: thi@mbox.contact.bg; sales@thermohran.com; www.thermohran.com

“Градус-1” ООД КемОксайд ООД Почистващи препарати и дезинфектанти за ХВП. Дезинфектант за питейна вода Eoxide LQ (0,75% разтвор на хлорен диоксид).

100% микробиологичен контрол, без никакви вредни остатъчни продукти от дезинфекцията.

Производство на пилешко месо и пилешки продукти, разплодни яйца, еднодневни пилета. Богата гама охладени и замразени птичи продукти, полуфабрикати, деликатеси и колбаси.

София 1616, кв. Бояна, ул. Кумата 77, секция 6, ап. 8 тел. / факс: 02 441 3080; моб. 0885 011 106 www.chemoxide.bg; info@chemoxide.bg

6000 Стара Загора, кв. Индустриален, П.К. 285; Тел.: 042 617101; e-mail: gradus@gradusbg.com

САЛОН ЕООД Производство на хлебни и сладкарски изделия, локуми, халва, филиран бадем, филиран фъстък, фондан.

1000 София Магазин: ул. Гургулят 27, Цех: ул. Орчо Войвода 8 Б Тел.: 02/ 952 26 25, 955 62 20 Факс: 02/955 63 05 е-mail: salon@mb.bia-bg.com web: bg-salon.com

38 7/17

УХТ, Пловдив Катедра „Биотехнология” разполага със съвременна апаратура за извършване на: Микробиологични анализи на суровини, храни, напитки, фуражи и др. Биохимични и химични анализи на суровини, храни, напитки, фуражи и др. (микотоксини и други замърсители в храните); Качествено и количествено определяне на ГМО в растителни и животински суровини и хранителни продукти. За контакти: ректор: тел.: +359 32 643 005 факс: +359 32 644 102 rector_uft@uft-plovdiv.bg http://www.uft-plovdiv.bg

ОБРАБОТКА НА ВОДИ

Омекотяване Филтруване Дехлориране  Декарбонизация  Обратна осмоза Премахване на нитрати и сулфати  UVдезинфекция  Озонатори  Деаератори Охладителни кули  Химикали за обработка на вода в котелни и охладителни системи  Почистване на котлен камък. Хидро-Хикс-България ООД тел. 032/ 677 394; тел./факс: 032/ 677 395 4004 гр. Пловдив, ул. Коматевско шосе” 168 Г e-mail: office@hydro-x-bg.com www.hydro-x-bg.com

АКУМПЛАСТ АД Широк асортимент от каси за хляб и хлебни изделия, хранителни продукти, месо и колбаси, плодове и зеленчуци, растителни масла, бира, безалкохолни напитки и минерална вода. Кутии за технологично зреене на бяло саламурено сирене.

Добрич 9300 ул. Свещеник П. Атанасов №20, ПК154 тел.: 058/ 602 793; факс: 058/ 602 792 e-mail: office@akumplast.com www.akumplast.com

бизнессправочник “ДИ МИ Т ЪР МА Д Ж А РОВ-2” ЕООД Висококачествени месни и млечни продукти с автентичен вкус

Производство и пакетаж на богата гама от подправки, десертни кремове, кисели, сухи супи и др. РАДИКОМ

4027, гр. Пловдив, бул. “Васил Априлов” №180 телефон: 032 907 000 факс: 032 941 435 имейл: office@madjarov.bg

4147 Калековец, ул. Независимост 21 Тел. 032/ 624 435 Тел./ факс 032/ 620 068 e-mail: office@radikom-bg.com www. radikom-bg.com

“ЗЕНА” ООД

“РАДУЛОВ” ЕООД

Пълна гама санитарни помпи от неръждаема стомана, устройства за обливане и миене, бъркалки. Пълна гама арматура и принадлежности от неръждаема стомана. Пластмасови блок форми за сирене. Хомогенизатори и сепаратори.

Газирани, негазирани напитки

6300 Хасково, пл. Общински 5 тел./факс: 038/ 626 042 склад тел.: 038/ 620 256 e-mail: zena@zena-bg.com; www.zena-bg.com

6010 Стара Загора Индустриален квартал тел.: 042/ 60 47 46, факс: 042/ 63 84 23 e-mail: radulov@mail.orbitel.bg www.radulov-bg.com

ДАТРА ООД

7200 Разград, Индустриална зона, П.К. 181 тел.: 084/ 66 10 86; 66 10 87 факс: 084/ 66 10 92 e-mail: pilko@mbox.digsis.bg

Производство на месни кулинарни заготовки – порционирани, замразени, готови за директно влагане, с насоченост конвектомати, скари и фритюри в търговски вериги.

ISO 9001:2008. Варна, ул. “Лиляна Ставрева” 8, Произв. база: бул. “Хр. Смирненски” № 33, тел.: 052/511 479; 511 480; тел/факс:052/511 437

Производство на фуражи, концентрати за фуражи, яйца и стокови носачки 5200 Павликени, ул. Дъскотско шосе 6, тел.: 0610 52669, факс: 0610 52670; e-mail: office@hipro.bg www.hipro.bg

1784 София, бул. “Йерусалим” 54 тел.: 02 974 05 48, факс: 02 974 08 17 е-mail: office@datrabg.com, www.datrabg.com

Производство и преработка на птиче месо

9354 Дончево, обл. Добрич, тел.: 058 625534, 626612, факс: 058 622766 e-mail: zora@netplusdb.bg www.zora-donchevobg.com

Хайпро България ООД

Представител на европейски фирми, произвеждащи машини и съоръжения за хранителната промишленост

“ПИЛ КО” ЕО ОД

Производство, преработка и търговия на яйца, пилета и птичи продукти

Булгарконсерв Рупите Консервирани зеленчуци. Компоти София 1463, бул. България 81, вх. А, ет. 8, оф. 11 тел.: 02 953 24 21, 02 952 66 56, 02 952 03 76 факс: 02 953 24 28 e-mail: office@bulgarconserv07.com www.bulgarconserv07.com

„ДЖЕМ МАШИНА ИМПОРТ-ЕКСПОРТ” ООД Търговия с пакетиращи машини за ХВП, линии за производство на вафли

7200 Разград , ул. „Бузлуджа” 5 тел.: 084 661 584, факс: 084 661 584 е-mail: galya_rosenova@gbg.bg

39 7/17

ИЗРАЕЛ И ЙОРДАНИЯ едно пътешествие през вековете 24 – 29 ноември Възможност да посетите най-голямото изложение за храни и напитки в Израел – STIER www.stier.co.il Повече информация на http://fpim-bg.org/

 И Н Е Н ЕЗ ...!? Л О Б К ТИ НО

ИМА РЕШЕНИЕ !!! БРЕКЕТИ (СКОБИ) ПРИ ДЕФОРМИРАНИ ИЛИ ВПИТИ НОКТИ 0878109421 www.beautyface-bg.com

Уважаеми колеги, Убедени сме, че оценявате все по-важното място, което заемат опаковките в съвременния свят, особено в хранителната и питейна индустрия. Наред с качеството, а и заради него, опаковката е сред най-важните неща в хранителното производство днес. Затова Ви каним на Национална научно-практическа конференция, посветена на опаковките (на 19-ти октомври), а тези, които имат своите иновативни решения в тази област да се включат в Деветия Национален конкурс „Приз Пак 2017“. Повече информация и заявки на www.fpim-bg.org

„Моите захарни фигурки” y Øu ½

u ¡ Ù Ù Ù Ù Ù Ù Ù Ù Ù ¡ Ù Ù Ù{ § Ù Ù Ù ¦ Ù Ù Ù Ù ¡ Ù Ù Ù v ­ Ø Ø{ Øw ¢ Ø ­ Ø ¨ Ø ­ Ø Ø Ø{ ­Ø Ø Ø Ø Ø Ø¥ Ø Ø Ø Ø Ø ­ Ø Ø Ø Ø Ø Ø¥ Ø Ø ¨£ Ø Ø ¤ Ø Ø Ø ¨ ¤ Ø Ø Ø Ø { Ø Ø Ø ¡ Ø Ø ¡ Ø ¤ ­Ø Ø Ø Ø¤ ­ Ø{ Ø Ø ¢ Ø ¤ Ø Ø Ø¥ Ø Ø ¡ ¡ Ø Ø £ Ø Ø Ø Ø ¡¦ Ø ¥ Ø Ø Ø Ø ¡ Ø Ø Ø Ø Ø Ø Ø Ø Ø Ø ¨ ¥ Ø Ø Ø Ø ­ Ø Ø Ø Ø Ø®Ø ¦ Ø Ø¡ ­Ø Ø¡ Ø ¡ Ø ¦ Ù Ù{ Ùw ¾ Ù Ù Ù § Ù § Ù Ù Ù Ù Ù Ù Ù ¾ Ù ¢ ÙÈÙ Ù ¢ Ù ¢ Ù Ù Ù ¡ Ù LLDØ!DPHRØ%KDPÎMDL Øz ¥ Ør Ø Ø Ø Øu ¦Ø ¨ Ø Ø § Ø Ø Ù

¢Ä¾È» ½¶Ë¶Æþ ʾ¹ÉÆÀ¾

.KF@Ø/PMGMPMTHBG Ø~mÒ Øz Ø Ø Ø¥ Ø Ø Ø Ø Ø Ø Ø Ø ¨ ØØ £¡ Ø Ø¥ LL@Ø/MKDJ Ø| Ô Ø| ¥ Ø Ø Ø Ø Ø ¡ Ø 'DKF@ ,@PHDØ*IDTDPSC Øz ¥ Øo ­ Ù LFDKHR@Ø)DLLW Øw Ï Ø} Øo ­Ø ¨ £ Øp ¦ Ø Ø Ø¢ ¥ Ù y @Øq Øn ¥ Øp ¨§ Ø Ø Ø Ø Ø Ø Ø Ø ¨ ­Ø ¡ Ø Ø Ø Ø ¨ ¨ ¦ Ø Ø ­ Ø ÙØ |pnØ Ø ¨ ¨ ¦ ÙØ~ s sØ vØ Ø ¨ ¨ ¦ Ù Ø vØ Ø ¨ ¨ ¦ Ù &SKL@XØ,HRBGDKK Øz Øt ¥ Øp Ø Ø Ø Ø¤ ­ Ø Ø Ø Ø ­ ؤ Ø Ø Ø ¨ Ø ÙØ| Ø Ø Ø§ Ø Ø Ø Ø ¡ ÙØ{ ¡ Ø ÙØ /@ÎDK@Ø,B"@EEPDW Øo Ï ¥ Ø ¨ Ø{ Ø Ø Ø Ø ­Ø ¡ Ø Ø Ø Ø ÙØp ­ Ø Ø Ø¦ ª ¨ Ù u Ø Øn ¥ Ø{ Ø Ø Ø ª ¤ ÙÙÙØx Ø ¨ Ø Ø Ø Ø ­ Ø ­· Ø

pÙ Ù Ù Ù{ Ù Ù §Ù¡ Ù Ù Ù ¢ À Ù¨Ù § Ù Ù Ù Ù ¢ Ù Ù Ù ¿Ú

Наръчник „Изчисляване на енергийната стойност на храните” Наръчник „Шоколадът” и още много заглавия, полезни за вашата практика…

www.fpim-bg.org

j

mh

m`

w pz

42

7/17