Пътуването в наблюдаването на изменения модел на детето: Необходими предпоставки
1
Бих желал да споделя с вас една случка, който преживях, когато бях в Япония и която ме накара да осъзная колко е лесно наблюдаването разгръщането на случая при деца. След цял ден лекции бях седнал в един ресторант. Едно дете се приближи към мен. Момченцето изглежда знаеше малко английски и ме попита: „Ти знаеш ли английски?” Аз отговорих: „Да, знам английски”. Момчето беше толкова развълнувано, че изтича при майка си и каза: „Мамо! Мамо! Той знае английски!” После се върна при мен и ме попита: „Обичаш ли животни?” Аз отвърнах: „Да, обичам животните.” То отново отиде при майка си и й каза: „Мамо, той обича животните!” Когато се върна, то възбудено ме попита: „Обичаш ли птиците?” „Да”, отвърнах. „Обичам птиците”. Както преди, детето се втурна при майка си и й каза: „Той обича птиците!” До този момент детето се чувстваше много удобно с мен и пак се върна и ме попита: „Харесваш ли хищните птици?” Намерих този въпрос за малко странен, но реших да продължа играта и отговорих: „Да, харесвам хищните птици.” То изтича при майка си отново, толкова ентусиазирано, колкото и преди, и радостно й каза: „Мамо! Той харесва хищните птици!” Скоро то се върна при мен със следващия въпрос. „Обичаш ли хвърчила?”, попита то. До този момент аз вече бях въвлечен в играта и се опитах да се пошегувам с детето. „Не”, отвърнах. Малчуганът възкликна: „Не? Тогава ти не можеш да си ми приятел!” То се отдалечи и повече дори не погледна към мен.