19 Спиш под кестен, нежен сине мой и сега си част от това дърво с което споделяш една материя която вече е за всички
20 Близо до твоето легло звъни фонтан вода, която извира и пада, после се връща, за да скочи като теб като всички някой ден
21 Тръгвам си за сега, малък мой оставям остатъка от твоята партитура под тревата, но твоята симфония ще продължи да звучи.
От книгата „Кратка памет“ (2011)
86