Структуриране на информацията за дърветата в българския фолклор Вид дърво
Общо описание
Дъб Дъбът в своите родове цер или церовина, горун (горуняк), благун или сладун, граница, церак, лютак в народното вярване се наслаждава на голямо религиозно почитане. На Бъдни вечер бъдникът не може да бъде друго дърво освен дъбово.
Дървото в календарната обредност на българина Дървото в семейната обредност на българина
Зимен цикъл, Игнажден, 20 декември. На Игнажден полязникът влиза в къщата с пръчка в ръка или с шумка – дъбова. Във време на бездъждие излизали да се молят при дъбови дървета. Стари дъбове от 150-200г. и днес се почитат като свещени. Някои дъбове служат за лековити места. И сега се срещат дъбове, обкичени с червена прежда и парици – жертва от болни. От много стари дъбове се вземат стърготини и се пият за лек. Когато някога не е имало църкви, то обикновено са черкували при такива дъбове. Оброците, около които стават обреди и се колят курбани, не могат да бъдат без дъбови дървета. Тези дървета са почитани и уважавани от старите българи като свещени и са служели и за религиозно лекуване, т.е. тия лекувания, които се извършват чрез вярата. В с. Локорско са посочени три стари дъба, на които селяните гледат със страхопочитание – някога са служили св. литургии и колели курбани. На св. Троица има обичай, да излизат с икони и обикалят за берекет. Като са идвали при тези дъбове , спирали са и са ги миросвали: провъртали са със свредел дупка, сипвали са зехтин от църковните кандила, слагали тамян и запушвали дупката с восък. Някога на тези дъбове са мътели орли и са пазели синорите от град и други вихри и хали.
Дървото в бита на българина Дървото в преданията на българина Дърво и именуване
Дървото и неговото представяне в българския фолклор
Бухалката, с която селянката пере и с която момите се кумичат, сущо трябва да бъде дъбова. Кобилицата, която играе важна роля в обичаите и обредите, някога не е можело да бъде друго дърво освен дъбово. Има и предание за един дъб в Устово, Търновско, че е видял българското царство, неговото падане и преживял петвековното робство. Има и много места и села, чиито имена са произлезли от дъб: Дъбова махала – Ломско Дъбниците – Горни и Долни Дъбник, Плевенско Дъбница и Дъблен – Неврокопско Дабеница Церово – Искрецко Церовене – Ломско и Берковско Словесен фолклор: Към мултимедийната библиотека...
Музикален фолклор:
Към мултимедийната библиотека...
Танцов фолклор:
Към мултимедийната библиотека...