Дневникът на един маг Паулу Коелю
О, Мария, зачената без грях, моли се за нас, които търсим помощ от Теб. Амин.
БЕЛЕЖКА НА АВТОРА Двадесет години по-късно<
Седнал съм в парка на един град в Южна Франция. Гледам планините пред мен и си спомням как преди двайсет години, недалеч от мястото, където се намирам, ги прекосих пеша. Това бяха първите ми стъпки по Пътя на Сантяго. И така, връщам се назад във времето към един следобед с кафе и минерална вода, разговарящи и преминаващи хора — само че този път съм в равнините на Леон, езикът е испански, наближава рожденият ми ден, вече отдавна не съм в Сен Жан Пие-дьо-Пор, а съм изминал малко повече от половината път до Сантяго де Компостела. Гледам напред, пейзажът е еднообразен и моят водач пие кафе в този бар, който сякаш е изникнал от нищото. Гледам назад — същият еднообразен пейзаж с единствената разлика, че в прахта по земята са се отпечатали подметките на обувките ми. Но това е временно, вятърът ще ги заличи, преди да падне нощта. Всичко ми изглежда нереално. Какво правя на подобно