душа и тяло
психология
към ситуацията, че връзката с мъжа вече не е единственият начин, по който жената може да получи възможност за „легитимация“ в обществото, шанс за отглеждане на поколение и значително по-добри материални възможности. Това неизбежно води до друг вид взаимоотношения, в които различните форми на съблазняване и подчиненост, които са служели по-добре от всеки афродизиак, са променени. Мъжете от своя страна също често са объркани – дали и как да приемат тази промяна, как да се отнасят към ролята си на кавалери и закрилници, каква е тяхната роля в семейството и в интимните отношения. А тази несигурност далеч не е най-добрата основа за сексуална изява в продължителни взаимоотношения. От психоаналитична гледна точка в много от ситуациите, когато срещаме любовта, ние не виждаме другия човек, а проектираме върху него нашите желания, мечти, идеали за любовта, нерешени конфликти и комплекси.
98 І GoBio ФЕВРУАРИ 2014
Това поражда изключително силно и надежедневно чувство за предопределена среща, която ни избавя веднъж завинаги от всички трудности и ни прави щастливи завинаги. Това усещане е колкото измамно, толкова и истинско – ние наистина се свързваме с партньори, които могат да ни помогнат по пътя на личностното израстване. Проблем е по-скоро вярата, че това ще стане по някакъв чудодеен, магически начин, без да изисква от нас усилия и работа върху самите нас. Това е и една от причините в началото сексът да е незабравим, защото в леглото сме не само аз и партньорът, а и всичките ни идеали за мен и него. Пътят към близостта е път на снемането на проекциите, на срещата с истинския човек насреща с всичките му положителни и отрицателни страни, на постепенно „усамотяване“ на двойката, буквалното „обедняване“ на интимния ни живот откъм фантазни образи. И ето, че се озоваваме в ситуация, в която
искаме да постигнем същото усещане с истинския човек, което сме имали с принца на нашите мечти, което е невъзможно. Ако ни е трудно да постигнем зрелост, можем да се изкушим да започнем друга връзка, в която колега или приятел да стане обект за нашите проекции с идеята, че ще възроди у нас изгубените илюзии, но той също ни разочарова. Разбира се, не говорим за ситуации, в които сме се свързали в брак с неподходящ партньор и срещаме любовта другаде, а за тези, в които влизаме в една цикличност в търсенето на чудото и силното разочарование, когато поредният „идеален партньор“ не решава нашите проблеми. Защото истинската близост изисква раздяла не само с илюзията за партньора до нас, но и с илюзорната представа за самите нас като идеални и безгрешни. Това е част от израстването и осъзнаването на реалните ни възможности като отделни личности, както и на истинския потенциал на връзката.