Page 1


Съдържание СПИСАНИЕ ЗА КЪЩИ, ПРОЕКТИ, ИНТЕРИОР, СТРОИТЕЛНИ ТЕХНОЛОГИИ, ЛАНДШАФТ

ИЗДАТЕЛ: "АТЛАС СТИЛ" ООД

БРОЙ 1/2011 Корица: Стандартна къща, проект Роберт Кониечни Тираж: 8000 ISSN 1311-414X

beautifulhouseseu

3

НАЙ-ВАЖНА Е ПЪРВОНАЧАЛНАТА ИДЕЯ Шест уникални къщи на полския архитект РОБЕРТ КОНИЕЧНИ /3

КЪЩА НА ОСТРОВ ПЕЛОПОНЕС Интериор: Гянис Захаракис /28

29

ВЕЧНАТА КЛАСИКА ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА СТУДИО „ЛИВЕРС” Интериор: инж. Лиляна Гроздина /34 СУВЕНИР ОТ ЯПОНИЯ

Пътепис от арх. Весела Мирянова /36

ИРКУТКС – САМОБИТНАТА ДЪРВЕНА РУСКА АРХИТЕКТУРА/40 СГЛОБЯЕМИТЕ КЪЩИ „ВИЗОФАБ”/46 ПРОЕКТИ Уютен дом с впечатляваща архитектура Проект на „Млада - арт” ЕООД /50

Нова конеферма в Ихтиман Проект на Ivo Petrov architects /54

34 46

От “плевня” до уютен дом Къща с две лица Два проекта на „А4“:

/58

36 40

Ó Ï ÐÀ Â È Ò Å Ë : Íàòàëèÿ Áîíäàðåíêî; Ã ë à â å í ð å ä à ê ò î р : Íàòàëèÿ Áîíäàðåíêî 02/868 81 83; Ð å ä à ê ò î ð и : Êðàñèìèðà Èâàíîâà, Валя Апостолова 02/ 868 79 04; Ã ð à ô è ÷ å í ä è ç à é í : Ìàÿ Ãåðàñèìîâà 02/868 81 83; М å í è ä æ ú ð ð å ê ë à ì à : Âàíÿ Åôðåìîâà 02/868 83 50; Ð å ê ë à ì í è ê î í ñ ó ë ò à í ò è : Äèàíà Ñòîÿíîâà, Âàíÿ Åôðåìîâà, Åìèëèàí Ìèëêîâ 02/868 81 83; : Ръковод и тел адм и н и стра ц и я и раз п ространен и е : Êðàñèìèðà Èâàíîâà 02/ 868 79 04; С четовод и тел : Добринка Гочева; П ревод : Полина Хаджимитова; Ï ð å ä ñ ò à â è ò å ë ñ ò â î â П ловд и в : Валентина Вангелова 0878 125763 Öåíòðàëåí îôèñ: Ñîôèÿ 1000, óë. “Öàð Ñàìóèë” No 81, Тел./ Фàêñ: 02/ 868 79 04, e-mail: info@archmedia.tv

Ïå÷àò “Èôî Äèçàéí”, Ñîôèÿ

Материали и илюстрации от сп. “ХУБАВИТЕ КЪЩИ” могат да се използват само с разрешение на редакцията. За неверни данни, посочени в платени рекламни публикации, редакцията не носи отговорност.


Полша 3

Най-важна е първоначалната идея Шест уникални къщи на полския архитект РОБЕРТ КОНИЕЧНИ Роберт Кониечни e-mail: konieczny@kwkpromes.pl Роден на 04.12.1969 Образование 1996г. Завършва Технологическия институт в Ню Джърси, САЩ 1998г. Защитава магистърска степен по архитектура в Технологическия университет в Силезия, Полша Професионален опит 1994г. Работи в Archistudio, Катовице, Полша 1999г. Основава KWK PROMES (заедно с Марлена Волник) 2009г. Преподава в Университета „Анджей Фрич Моджевски”, Полша

НАГРАДИ 2009г. Първа награда, конкурс за музей „Пжеломи“, Шчечин, Полша 2008г. Номинация за „Мис ван дер Рое“ – „Къща сейф“, „АУТриал къща“

В нашето студио концепцията е най-важният момент при проектирането. Всички пространствени решения, формата и функцията на обекта, употребата на материалите и детайлите, която винаги се опитваме да сведем до минимум – всичко започва с първоначалната идея. Целият процес на проектиране е подчинен на избраната концепция. Най-важното нещо е, че следвайки дадена идея, ние често откриваме непознатото, достигаме до места, които ни се струват непознати, с които много пъти се борим подсъзнателно. Това е много интересно, тъй като ни кара да оставим навика, любимите форми, изпробваните решения и да се придвижим към нещо ново. Когато започваме работа по проект, ние никога не знаем как ще изглежда той накрая. И това е най-вълнуващата част. Понякога ще изберем кубична форма – типична за полския пейзаж, друг път ще изберем органична форма или дори липса на конкретна форма. Крайният резултат винаги идва от идея. Концепцията определя принципа на конструиране на цялото. То се превръща във формула, определено равенство. Веднъж запълнено с информация, то ти дава отговорите. Ние наистина можем да кажем, че подходяща формула може да определи целия обект – от първоначалните скици до последния детайл. Това очевидно е теоретичен идеал, но следвайки тази посока успяваме да се откъснем от архитектурните тенденции. Когато спрем да естетизираме архитектурата, тя вече спира да е формална. Всичко започва да бъде просто, логично и обяснимо.

2008г. Международна архитектурна награда за „А-атриал къща“ и „Скрита къща“, 2008г. Роберт Конечни е избран за „Европа 40, под 40” 2008г. „Разчупена къща“ е избрана за 20-те сгради икони в Полша 2007г. Леонардо 2007 – Grand Prix на фестивала за „А-атриал къща,“ златен медал за „Скрита къща“ 2007г. Къща на годината 2006 WAN Award – „А-атриал къща“ 2006г. Голямата награда за архитект на годината в Силезия – „Къща капсула“ 2006г. Номинация за „Мис ван дер Рое“ – „А-атриал къща“ 2004г. Номинация за „Мис ван дер Рое“ – „Комода къща“ 2003г. Най-добра сграда в Катовице – „Разчупена къща“ 2002г. Номинация за „Мис ван дер Рое“ – „Разчупена къща“ 2001г. Голямата награда за архитект в Силезия – „Триъгълна къща“ 2000г. Трета награда в конкурс – „Храм Богоявление“, Варшава 1999г. Награда от кмета, конкурс за архитект на годината в Силезия 1996г. Трета награда в конкурса „Governors Island“, Ню Йорк 1995г. Трета награда за нов мост във Верона 1993г. Първа награда – Дворец в Горжно


построено 4

АУТриал къща Оutrival house Атриал къща

АУТриал къща


Полша 5


построено 6

Зелена полянка, заобиколена от гора, е единственият контекст, предложен за малката къща. От тук идва и идеята „да се изкопае“ парче от зеления парцел и да се придвижи нагоре, като се третира покривът като зелен покрив с всички останали необходими функции надолу в къщата. Когато обемът е билил готов, клиентът предявил ново искане - да се създаде малко звукозаписно студио и оранжерия. Последното е постигнато чрез свързване на партерния етаж с тревистия покрив чрез “разрез” в зелената равнина и “огъване” на врязания фрагмент надолу, вътре в сградата. Тази процедура е превърнала покрива в атриум, като единствения начин да се достигне до него е през вътрешността на къщата. Като противоположност на типичния атриум, новосъздаденото пространство има всички предимства на външна градина, като остава безопасна, вътрешна зона в сградата. По този начин е създаден нов тип къща, чийто дизайн (АУТриал) е посветен на идеята за нетипичен атриум, който е част от интериора и екстериора на къщата. Студиото е създадено по подобен на оранжерията начин, но за да се осигури работния комфорт на рок музикантите то е изолирано от останалата част на къщата, като е издигнато нагоре.


Полша 7


построено 8

А-атриал къща A-atrial House Архитект: Роберт Кониечни Сътрудници: Марлена Волник, Лукаш Пражич

Парцел: 10 057 кв.м РЗП: 659,57 кв.м Обем: 2 055 куб.м Проект: 2002-2003г. Строителство: 2003-2006г.


Полша 9

Разположение Къщата е в Полша, близо до Опол. Мнозинството от селищата в околностите са с ниска плътност, формирани от „кубчета-къщи“- сгради, типични за 70-те години. Идея Единният хектар от парцела близо до гората, където е проектирана сградата, има само една слаба черта – достъп от югозападната страна. Очевиден конфликт се заражда между входа и градината на къщата. Така се ражда идеята да се смъкне пътното платно, за да се разграничи от градината. Поражда се и още една идея – за пътно

платно, което отвежда до партерния етаж под сградата. Това е станало възможно чрез създаването на вътрешен двор с автомобилен достъп до него. Нов тип къща В резултат сградата се отваря на всички страни със своите тераси и единственият начин да се стигне до градината е през атриума и къщата. Това от своя страна е направило възможно да се постигне нов обемен модел на къща, който е обратното на атриум. А-атриалната къща е затворена навътре, но отворена към околността.


построено 10


Полша 11 Структура и материали Входът е разположен на най-високата точка на парцела, наклонен на изток. Широкото пътно платно, следващо склона, е допълнително свалено под партерното ниво, докато градината е частично повдигната над това ниво. В резултат, градината е разделена от пътното платно и околностите с 2.5 м. висока подпорна стена. Сградата е разположена на партерното ниво. И за да се впише с околните сгради, които са типичните за 70-те години кубчета-къщи, структурата е постигната чрез много трансформации на куба. В резултат на опъване и огъване на отделни повърхности на куба, всички стени, етажи и тавани са дефинирани заедно с вътрешния двор и терасите. Този принцип за формиране не само е създал структурата на къщата, но е и дефинирал вътрешната и външната архитектура, включвайки и материалите. Сградата е стоманобетонна монолитна конструкция. Останалите елементи са довършени с тъмен абанос. Автомобилният достъп и подпорните стени са направени от блокове гранит, материал, който е характерен за околността.

градина

входна алея за кола


построено 12

Стандартна къща Standard hOuse


Полша 13

Проектът се е родил в необичайни условия, тъй като се е предполагало, че ще бъде построен на две различни места – близо до Пшчина и в покрайнините на Берлин. Понеже вторият парцел още е предстояло да бъде избран, основната цел е станал дизайнът на къщата, който да е подходящ за различни парцели. Така идеята за стандартна къща се ражда за първи път в студиото на KWK Promes. Кръглата форма на къщата я прави подходяща за различни видове парцели, дава свобода на избор на покрив спрямо условията, докато гъвкавостта на вътрешната планировка я прави достъпна за нуждите на индивидуалното семейство. Устойчивостта е основна точка в дизайна на къщата: тя е проектирана да отговаря на околната среда с избора на естествени материали и използването на възобновяеми енергийни източници. Употребата на фабрични дървени конструкции позволява да се намали цената на строителство и да се запази доброто качество. Притежавайки оптимална архитектурна форма (кръг), много добра термална изолация, елиминирани топлинни мостове и възобновяеми енергийни инсталации, къщата може да бъде наречена пасивна.


построено 14

Разчупена къща Broken House Архитект: Роберт Кониечни, Марлена Волник Конструктор: Ярослав Камински Парцел: 3500 кв. m РЗП: 330 кв. m Обем: 1036 куб. m Проект: 2000г. Строителство: 2001-2002г.

Принципът на конструкцията на рампата около обекта


Полша 15

Секция 1

Сградата е разположена в покрайнините на Катовице, близо до гората, на земя, която има 4-та категория щети от мини. Поради това там тектонски движения са все още възможни. Това поражда идеята за повдигнати пластове пръст, преплетени един с друг, които са вдъхновението за формата на къщата. В структурния дизайн се включват плътни правоъгълници в контраст със скелетната структура, която се обвива около тях след като се издига от земята. Това е лайт мотивът на сградата, комбинираща различни функции: започвайки с басейн, преминавайки през хол с камина, стигайки до спалня на втория етаж. Забележителна черта на рампата е отсъствието на стъпала. Това решение е постигнато чрез огъване на повърхността, което е позволило външните ъгли да се запазят прави, без огъванията, характерни за подобен тип структури.


построено 16


Полша 17

Секция 2

Секция 3


построено 18

Къща капсула House with a Capsule Архитект: Роберт Кониечни, Марлена Волник Конструктор: Мариан Гожол Парцел: 972 кв.м РЗП: 102 кв.м Обем: 338 куб.м Проект: 2001г. Строителство: 2002-2004г. Сградата е разположена в индустриална зона. Проектирана е за семейство с ограничени възможности, което оценява нейната функционалност, както и ниските разходи за поддръжка и строителство. Планът на това бунгало е базиран на квадрат, чиито вътрешни и външни пространства са комбинирани. Капсулата съдържа всички технологични елементи – баня, кухня, килер и алтернативен източник на отопление от камина, разположена в централната част на къщата. На всеки вход има мрежа, която се използва за складиране на дърва. Тя действа като екран, който променя външния си вид спрямо количеството дърва, които са в него.


Полша 19

Надлъжен разрез


построено 20


Полша 21


построено 22

Къща сейф Safe House

Архитект: Роберт Кониечни Сътрудници: Марчин Йожко, Лукаш Заджински Интериорен дизйан: Магдалена Радолович-Заджинска Парцел: 2500 кв.м РЗП: 567 кв.м Обем: 1719 куб.м Проект: 2004-2005г. Строителство: 2005-2009г.

Разположение Къщата се намира в малко селце в покрайнините на Варшава. Наоколо доминират типичните за Полша „къщи кубове“ с дървени хамбари от 60-те години.

Защитена зона, когато къщата е затворена

Защитена зона, когато къщата е отворена

Идеята Приоритет на клиента беше да се създаде чувство за максимална сигурност в бъдещия дом, което определя и външният вид на къщата. Къщата има форма на куб, в който части от екстериорните стени се местят. Когато къщата се отваря към градината, източната и западната страна на стените се придвижват към външната ограда, създавайки двор. След като прекрачи прага, човек трябва да изчака в тази обезопасена зона преди да бъде допуснат във вътрешността. В същото време няма и риск за децата да избягат на улицата, докато играят в градината. Подвижни елементи спрямо парцела Новото тук е идеята за връзка между подвижните стени с формата на парцела. Следователно, когато къщата е затворена, зоната за безопасност е ограничена до контурите на къщата. През деня, в резултат на отворените стени, се разпростира до контурите на градината.


Полша 23 Подвижнен елемент 1 при затворена и при отворена къща

Подвижнен елемент 2 при затворена и при отворена къща

Подвижнен елемент 4 при затворена и при отворена къща


построено 24

Нов тип сграда Плъзгащите стени не зависят от формата на сградата. Ето защо този патент може да бъде приложен към модерни и традиционни, едноетажни и многоетажни къщи, покрити с покриви с различна форма. Това универсално решение дава нов тип сграда, при която е важна не формата, а начинът на функциониране. Механика Осъществяването на тази идея изисква използването на сложни технически решения. Най-важни са подвижните стени (и двете 2,3 м високи, 22 и 15 м дълги), които позволяват да се взаимодейства с парцела и да се определи зона за безопасност. Това не са просто подвижни елементи в сградата. Освен това има и огромни жалюзи ( 2,8 м високи до 3,5 м широки, отворени до 180 градуса) и подвижен мост, който води до покривна тераса над басейна.

Южната фасада е затворена от голяма ролетна порта 16 на 6 м., произведена от фирма, която обикновено обслужва пристанища и летища. Тя е направена с бял анодизиран алуминий, който прави възможно портата да бъде използвана и като екран. Всички подвижни елементи са основани на вградени електрически двигатели, които гарантират безопасното им функциониране. Цялата сграда е монолитен бетон, докато подвижните части (заради размерите им) са олекотени стоманени подпори, запълнени с минерална вата. В резултат сградата е перфектно изолирана, когато е затворена. Цялата къща, както и подвижните елементи, са покрити с плоскости Cetris и водоустойчив шперплат, фиксиран към стоманената конструкция и боядисан с тъмен дървесен цвят, който напомня на дървото, използвано в околността и хамбарите и се връзва добре с пейзажа.


Полша 25

Подвижнен елемент 3 при затворена и при отворена къща


построено 26


Полша 27 Към природата Веднъж отворена, къщата и нейният светъл и просторен интериор се сливат с градината. Широкото остъкляване зад подвижните стени позволява в сградата да има слънчева светлина през деня (през зимата) и я защитава от жегата, която влиза в къщата (през лятото). През нощта, когато къщата е затворена, дебелият външен слой помага на сградата да акумулира получената енергия. Такова решение, заедно с хибридната отоплителна система (по-голямата част от енергията е от възобновяеми източници – топлинна помпа и слънчеви панели заедно с отполение на газ) и механичната вентилация с възстановяване на топлината, прави къщата интелигентна пасивна сграда. Всеки ден къщата функционира така – събужда се сутринта и се затваря след като се стъмни. Тази цикличност прилича на процесите в природата, къщата с нейния дневен и нощен цикъл, напомня на растение.

Надлъжен разрез


построено 28

Къща на остров Пелопонес Усещане за лукс и красота Къщата е разположена в малък курорт в близост до град Патра, третият по големина пристанищен град в Гърция, възникнал като търговско пристанище в Коринтския залив още през 5 в. пр. Хр. Въпреки древната история на селището, сега тук преобладава модерното застрояване. Близостта на морето и съвременната архитектура са били основните причини, подтикнали собствениците да изберат това селище, за да изградят къща, която да отговаря на техните изисквания. Сградата е проектирана, съобразно основните функ-

ции, които трябва да изпълнява, съчетавайки оформлението на интериора и околното пространство. Светлината облива вътрешността на къщата през големи красиви прозорци. Разположението на покривите е обратен наклон, гледащо навън. Освен това, материалите и цветовете са подбрани така, че сградата да се вписва хармонично в заобикалящата среда. Търсени са проектантски решения, чрез които максимално да се избегнат евентуални бъдещи щети, нанесени от морето. Композиционно големите и удобни вътрешни прос-


Гърция 29 Гръцкият архитект Гянис Захаракис е завършил архитектура в УАСГ през 1999г. Има магистърска степен по интериор и дизайн. Работил е с известни архитекти и дизайнери в Атина. През 2005г. основава собствено ателие в престижния атински район Кифися „a+” (Алтаплюс), което работи по напълно нови архитектурни концепции за Гърция. Прави едновременно архитектура и интериорен дизайн на къщи, хотели, заведения, магазини, изложби и др. Внася специализирани кухни, мебели, аксесоари за баня и обзавеждане. По-късно ателието „а+” е разделено на две: „алта плюс+“ Unique Made Kitchen Development (занимава се само с мебели) и „а+архитектс“ (занимава се с архитектура и интериорен дизайн) В момента арх. Гянис Захаракис подготвя нова линия мебели. Скоро ще е готов и специализиран сайт на „а+“ архитектс www.a-architects.com


построено 30 транства са подчинени на идеята за лукс и удобство. Луксът на материалите, използвани във вътрешните пространства, е в унисон с мебелите и тъканите, комбинирани с общи цветове и декоративни елементи. Зеленото кадифе на дивана е тонално съчетано с цвета на пердетата в дневната. Естетите веднага ще отбележат хармонията между кафявия цвят на тапетите в трапезарията с кафявия диван до камината, а кафявата кожа на мебелите в офиса ще открият в кафявите кожени табуретки в хола и т.н. На същата естетика е подчинен интериорът в интимните места на тази къща, където светлите цветове са комбинирани с подходящи тъкани, излъчващи усещането за елегантност и постоянна грижа. Специални усилия са положени и за неутралното и техническото осветление на дома, така че дневната светлина да бъде подходящо заместена с изкуствено осветление, което помага за създаването на няколко различни типа атмосфера.


Гърция 31


построено 32


Гърция 33


интериор 34

ВЕЧНАТА КЛАСИКА ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА СТУДИО „ЛИВЕРС” Интериорен проект: инж. Лиляна Гроздина Стилният интериор, който ви показваме, се намира в новопостроена жилищна кооперация в столицата. Собствениците, младо семейство с високи изисквания и много вкус, не случайно са се доверили на пловдивското студио „Ливерс“. Вече утвърдената марка, произвеждаща предимно бутикови мебели и специализирала се в домашният интериорен дизайн, има спечелени четири златни медала на Международния панаир в Пловдив. Тесният и дълъг коридор е декориран с тапети с флорални мотиви, обкантени в бяла гипсова рамка. Обзавеждането в него е семпло и практично. Ниският шкаф за обувки е със скрито отгоре огледало под формата на капак на кутия за бижута. Мини класическа тоалетка с икебана от изсъхнали цветя допълва декорираната малка стена без да натоварва пространството. През широк портал се влиза в дневната зона, която е решена в общо пространство – кухня, трапезария и хол. Към кухнята има отделен подход с масивна дървена врата директно от коридора. Високата трапезарна маса е допълнена от 4 стола с кожена тапицерия в цвят ванилия. Характерният почерк на бутиковите класически мебели на студио „Ливерс“ най-ярко е показан в къта за отдих. Стените в тази зона повтарят елемента от коридора – тапетите с нежни флорални мотиви, на места в рае,


България 35

са обкантени от бели рамки. Плътните завеси се явяват като негатив на тапетите, а подът от орехово дюшеме е допълнен от ръчно тъкана черга. В цялата стилна декорация се открояват класическата ниска маса с правоъгълна форма и раздвижената с различни функции композиция на стената. До високия витринообразен шкаф за сервизи, е актуалният през последните години, прекалено нисък фоно-шкаф за телевизора, допълнен отгоре с етажерки. Постигната е умела комбинация на ретро и модернистично изкуство при дизайна на мебелите. Всичко е изпълнено от светло орехово дърво, а за акцент служат месинговите дръжки. Двете спални в зона „Нощ” също са в стила на вечната класика. В центъра на големия гардероб в родителската спалня е обособено специално място с плъзгаща поставка за телевизор. Гардеробът е решен функционално по протежение на цялата стена. В него домакинята може да прибере всичко необходимо. Ефектна е високата табла на спалнята от ковано желязо в комбинация с ореховото дърво. В детската стая голямата секция включва всичко необ-

ходимо – гардероб, бюро, библиотека за книги и фоношкаф в пълен синхрон с цялостното обзавеждане на дома. С показания домашен интериор студио „Ливерс“ отново потвърждава високата си класа. С новите бутикови мебели, специално проектирани за този дом, инж. Лиляна Гроздина е дала нов живот на вечната класика - функционални решения, съобразно новите тенденции, но създаващи уюта и красотата на ретро епохата. Текст: Валентина Вангелова


маршрути 36

Колко хубаво, Япония ме посреща с изгряващото си слънце. Това си мисля, докато гледам оранжевата му светлина, проникваща през илюминатора. Още съм разконцентрирана след шестчасовия нощен полет до Новосибирск, престоя там за зареждане на гориво, следващия полет до Токио. После разбирам, че е било 17 часа местно време. Значи съм се любувала на залеза, не на изгрева. Смешната грешка ми напомня да не търся потвърждение на клишетата, а да се оставя на впечатленията. Когато пътувам като турист, ме привличат местата с архитектурата, историческите забележителности, природата. Деловите пътувания обаче ме срещат преди всичко с местните хора и любопитството ми се пренасочва към тях. Иска ми се да разбера какво ги мотивира в работата им, в какво намират красота, по какво си приличаме, по какво – не. И действително, като член на бизнес делегацията, придружаваща министър-председателя Бойко Борисов в Япония, оставам с по-ярки спомени от японците, отколкото от Япония. Най-много ме заинтригуват именно те - едновременно ме респектират и очароват. Че не само говорим на различен език, но и че мислим различно, усещам още първата вечер в Токио, след настаняването ни във внушителния хотел „Империал”. Трудно намираме място за вечеря, защото групата ни е голяма, а в столицата всеки квадратен метър е безценен и ресторантите са малки, често на два етажа. Оказва се още по-трудно да си поръчаме, защото работещите там не говорят английски. Това обаче не предизвиква никакво объркване или раздразнение у тях. Любезно се усмихват, бъбрят нещо неразбираемо. Свикнала съм всяко недоразумение да внася напрежение, после то да се изостря... А тук – безметежно спокойствие. Дори да е привидно, действа ми добре. В крайна сметка ястията, почти напосоки избрани, се оказват вкусни. Вечерната разходка из града ме сблъсква с еклектиката на небостъргачи и пониски сгради, която е атрактивна и все пак не ми допада. За ценителите на небостъргачи тези тук са семпли, поизобретателни са онези в Чикаго или Дубай. Но енергията на града е забележителна, чувства се, че сме в страната на хора, които винаги действат. Следващият ден обаче ме среща с друга страна на японския характер – духовността, която има своите корени в многовековната традиция. В крайбрежния град Камакура, който е бил столица през 12-ти век, разглеждаме будисткия храм Хаседера, шинтоисткия Цуругаока Хачимангу и слисващата, огромна статуя на седналия Буда. Вътре (осветяват с фенери) чувствам енергия, от която потреперваш - като тази в пещерата на Свети Иван Рилски. Обичам да разглеждам храмове, независимо на каква религия служат, заради тяхната изумителна положителна сила. Тя те изолира от глъчката, суматохата, натрапчивостта на туристическите атракции. Усеща се божественото присъствие, което смирява. Ние, хората, разпознаваме Бог под различни имена, но той е един и е в нас, нашият Отец. Затова се моля за всички желани неща – за здравето на близките, за успеха на начинанието ни тук, в Япония, и у нас, в България, така както бих го направила в източноправославна църква. После търпеливо чакам на опашка с току-що купено тефтерче, за да нанесе в него монахът калиграф изящните щрихи, изписващи скъпи за


България 37 мен имена. (Сред тях и АРТЕКС ИНЖЕНЕРИНГ, компанията ни.) Сигурно ще забравя повечето факти, с които ни засипват от всички страни, но ще остане споменът за величествения, невъзмутим Буда , огрян от слънцето под синьото небе. В скоби казано, автобусът, с който пътуваме до Камакура и обратно, е... мъничък. Не знам как се побираме 19 души на малките седалки. В Япония всичко е някак по-малко. Обаче защо не чувствам никакъв дискомфорт, защо ми е светло и уютно тук? Това усещане

се усилва на приема, организиран от Японо-българската асоциация за приятелство в Токио в чест на премиера. Всеки от нас преминава през шпалир от симпатични японски момиченца, 5-8-годишни, които са облечени в български носии и радостно ръкопляскат. (Знаят на български „Как си?”, „Добре!”) Сред всички японци, предразполагащи със своето сърдечно внимание, особено симпатична ми става госпожа Акико Игая, главен директор на асоциацията. Чайната церемония е малко мудна за нашия темперамент, а чаят, който се налага учтиво да изпием (снимат ни), е... с необичаен вкус. Но ми харесва готовността да посветиш част от така


маршрути 38 скъпото си време на един ритуал, който дава спокойствие и равновесие. Е, мнозина, подложени на стрес, вероятно залагат на други напитки, но това е световен проблем. Намирам време в програмата на следващия ден, за да се срещна с Доника, която е завършила архитектура у нас и сега специализира тук. За да дойде от общежитието, което е пак в Токио, пътува час и половина с високоскоростен влак. Разхождаме се по „Гинза”, може би най-атрактивната и най-скъпата улица тук, която е жив „Кой кой е?” в световните марки. Даже на картата на тази част на града са означени не само културните забележителности, но и къде се намира Louis Vuitton например. С Доника обаче се насочваме към магазините за сувенири. Избирам за подарък традиционни кукли. Не устоявам и пред пликове от безброй видове ръчно изработена хартия, изтънчено орнаментирани. (Научавам, че в тях

японците слагали паричния си подарък за младоженците.) Опитвам се да запомня какво виждам, но също толкова важно е и какво не виждам, нали? Не виждам графити, никакви у нас те все повече се множат, а ние все повече свикваме. Не виждам дупки, кучешки екскременти, боклуци. Сякаш току-що някой е преминал със свръхмощна прахосмукачка специално за снимките ни.

Вечеряме в прекрасен и неизбежно скъп ресторант. Седим на П-образен бар и личен готвач ни приготвя неописуемо красиво и вкусно сашими и суши, като ни го сервира с ръце. Не си служа много добре с пръчиците за хранене, затова той старателно ме учи, но аз не напредвам много. Изненадвам се, че вместо на мен да ми е неудобно, готвачът се притеснява. Доника пояснява, че тук учителят до такава степен се чувства отговорен за ученика си, че смята неговия провал за свой: „Ако някой нещо не разбира, значи аз не съм обяснил добре”. На другата сутрин е изключително важният бизнес форум в Токийската

търговско- промишлена палата. Изказването на министър Трайчо Трайков, презентацията на зам.-министър Евгени Ангелов за България като инвестиционна дестинация, прегледът, който прави г-н Кирил Николов на българските индустриални зони – всички те звучат убедително и са посрещнати с подчертан интерес. По-късно в разговорите си с представители на японския бизнес отново се впечатлявам от съсредоточеността, с която ме изслушват. Вниманието им привлича не само бизнес-проектът на АРТЕКС ИНЖЕНЕРИНГ, с който ги запознавам, но и оформлението на информационните материали. Приятно ми е да


България 39 видя как се любуват на кутийката с визитната ми картичка и мемори стика под форма на ключе, съдържащ информация за компанията ни, как оценяват замисъла й и умението, с което е изработена; как всеки детайл е важен за тях. Наум си формулирам какво ще кажа, когато ме питат у нас каква ми се е сторила Япония. Това е страната, където не се боиш, че можеш да бъдеш прекъснат и подминат. Нито пък е мястото, където събеседникът ще се опита да те „смали”, като ти покаже колко „по-голям” е той – с демонстрация на притежания, на свръхзаетост, на самолюбуваща се власт. Всеки знае, че японците са учтиви. Разбира се, любезното изслушване, поклоните, киманията не значат непременно съгласие. Човекът на-

среща може да има съвсем различно мнение или пък намеренията му да не съвпадат с твоите предложения, но ти посвещава времето си, за да те чуе, да се увери, че те е разбрал правилно. И в този миг разбирам какво ще си взема за България освен грижливо опакованите сувенири: щастливата мисъл, че някъде това поведение е нещо най-естествено. НЕЩО КАТО ПОСЛЕПИС Не си спомням „звуците на Япония”, може би защото през цялото време в ушите ми звучеше онази прекрасна песен „Моя страна, моя България...” на Емил Димитров, в чийто кадифен глас обичта се преплита с болката. Чувах я, когато снимах небостъргачите по луксозната

„Гинза” в центъра на Токио, когато седях върху възглавница на пода в типичен японски ресторант и опитвах традиционното „шабу”, или когато убеждавах представители на големите японски компании колко перспективна е страната ни. А ми се искаше не само да убедя техния разум, но и да отворя сърцето им за заснежените върхове на Рила и Пирин, за сгушените в планините български манастири и за онази... родопска гайда, която пее ли пее ...за България!. Защото ние никога не пътуваме без онова късче родина, което ни тревожи и въодушевява и което все ни напомня за завръщането. Текст и снимки: арх. Весела Мирянова


наследство 40

Самобитната дървена руска архитектура – съхранена за поколенията

Проект за „Регенерация на историческия център на град Иркутск”, носител на „Гран-при” на Международния архитектурен фестивал “Зодчество-2010” в Москва Най-високата награда ГРАН-ПРИ на XVIII Международен архитектурен фестивал “Зодчество–2010”, проведен през октомври 2010 г. в Москва, беше връчена на авторския колектив за „Проект за регенерация на историческото застрояване на квартал N 130 в центъра на град Иркутск, Русия”. Това е мащабен проект, чрез който да бъде съхранена, експонирана по подходящ начин и адаптирана към новите условия самобитната дървена руска архитектура. Когато в последния ден на „Зодчество-2010” в препълнената зала на Московския Манеж председателят на жюрито обяви Голямата награда на форума, изпитах истинско удовлетворение. Защото вече се бях запознал подробно с проекта и с го-

лемите идеи, заложени в него и бях убеден, че той заслужава високото отличие. Освен това изпитах чувство на гордост, че познавам двама от неговите главни автори. С членкореспондента на Руската академия на архитектурата и строителните науки, проф. арх. Марк Меерович ме свързва искрено приятелство от 80-години на миналия век, когато като млади архитекти заедно разработвахме докторските си дисертации в Московския архитектурен институт. С член-кореспондента на Руската академия на архитектурата и строителните науки, арх. Елена Григориева, днес вицепрезидент на Съюза на архитектите на Русия, работя успешно през последните години. Моите руски колеги ме бяха запознали с проекта си, завършен през декември 2009 г., свързан с големия

проблем – състоянието на дървената архитектура и регенерацията на историческия център на града. Познавах отлично ситуацията и бях почувствал „духа на мястото”, разработено в проекта, защото вече бях посетил Иркутск през 2010 г. като член на Международното жюри на студентския конкурс от „Зимния университет по градоустройство”, организиран ежегодно от Архитектурния факултет на Иркутския държавен университет. Именно дървената архитектура в центъра на Иркутск беше темата на Зимния университет. Тогава международни екипи от студенти и млади архитекти в продължение на 20 дни разработваха реални задачи по регенерация на историческото застрояване с дървени къщи в центъра на Иркутск.


Русия 41

АВТОРСКИЯТ КОЛЕКТИВ, РАБОТИЛ ПО ПРОЕКТА: I етап – Концепция за регенерация (юни–септември 2009 г.) „Иркутскгражданпроект” и „ВостокСибАкадемЦентр” на Руската академия на архитектурата и строителните науки автори на концепцията: арх. Е. Григориева, арх. А. Макаров, арх. М. Меерович. II етап – Проект за градоустройствен план на територията (септември-декември 2009 г.) „Иркутскгражданпроект” и „ВостокСибАкадемЦентр” на Руската академия на архитектурата и строителните науки - автори на проекта: арх. Е. Григорева, арх. А. Макаров, арх. Н. Красная, арх. С. Муллаяров; с участието на арх. А. Козак, арх. Л. Крилова, арх. Е. Холодная, инж. Л. Ежова, инж. М. Пешкова, консултанти по обектите на културно-историческото наследство – Е. Ладейщикова, А. Прокудин, научна и методическа организация на проекта - М. Меерович, арх. К. Лидин.

Градоустройственият казус и предложеното решение с проекта е: Дървената архитектура – архитектурният генофонд на Русия не трябва да се разглежда само като резервна територия за развитие на ново строителство, а да се запази за утрешните поколения. Предлаганият с проекта нов подход се противопоставя на разпространената в миналото постановка, че паметниците на дървената архитектура трябва да бъдат изнесени от своите места и пренесени на нова територия, създавайки т.н. „културно-историческа защитена зона”. Години наред в съзнанието на специалистите битуваше мнението, че само по този начин тези паметници могат да бъдат реставрирани, експонирани и върнати към нов живот, за да привличат туристи, а територията,

освободена от “бремето” на ликвидираното историческо наследство да бъде застроена със съвременни сгради и комплекси. Ценността на историческата среда обаче включва не само паметниците на културата, но и ландшафта, вековни дървета, особености на бита, традициите, духа на мястото и много други елементи и фактори, които не могат да бъдат “пренесени”. Съвременното градоустройство защитава тезата, че трябва да се възстановяват и възраждат не само отделни паметници на архитектурата или техните ансамбли, но и средата, в която тези обекти съществуват, която те формират – от това разбиране изхождат и проектантите.


наследство 42

Историческият квартал с дървени къщи в центъра на град Иркутск – обект на проекта, не може да се разглежда откъснат от проблемите на градоустройствената ситуация в централната част на града. Проблемите на центъра на Иркутск са в това, че в минали години градските квартали, паркове и булеварди сериозно пострадаха от произволното презастрояване. Разглежданият квартал № 130 с дървена архитектура в центъра на града е важно звено в системата на обществени пространства, свързващи площада при Йерусалимския храм и Йерусалимския мемориален парк, театралния площад с музикалния театър и бъдещата концертна зала, крайбрежния булевард и острова на река Ангара.

Авторите на концепцията си поставят амбициозната и нелека задача да свържат в едно цяло три “опорни скелета” на историческата градска част: • Каменното историческо застрояване; • Фрагменти от дървеното килимообразно застрояване; • Пешеходните комуникации в стария център. Арх. Е. Григориева и арх. М. Меерович в нашите разговори и дискусии винаги са поддържали становището, че: „Тази територия не трябва да се превръща в музей. Целта е формиране на система от културно-исторически и рекреационни маршрути и възстановяване на елементите на зелената сис-


Русия 43

тема. Именно на това място трябва да бъде пренесено провеждането на общонационални и градски празници с цел разтоварване на централния площад на град Иркутск. На територията на квартала трябва да бъдат съсредоточени такива градски функции, които позволяват на собствениците самостоятелно да поддържат сградите и прилежащите терени. Това означава, че след реализацията на проекта, по-нататъшната експлоатация на сградите ще се основава не на държавни или общински субсидии, а на самоучастие с финансови средства на живеещите ”.

Изходът, предложен от авторите, е свързан с използването на подземното пространство на квартала. Идеята им е да се формират два типа подземни пространства. Първият тип е универсално, многофункционално пространство, свързано чрез асансьори и стълбища с надземната част и с подземния двуетажен паркинг за 160 коли. В границите на квартала са проектирани още два подземни паркинга за 120 коли. В подземното пространство се предвижда изграждането на археологически музей, обекти на общественото обслужване и др.

Основната задача е да се осигури инвестиционна привлекателност на територията, без която е невъзможна нейната рентабилност, особено при съвременните финансово-икономически условия. По предварителни изследвания и икономически разчети, за формиране на инвестиционна привлекателност и компенсиране на разходите за осигуряване на територията с инженерно-технически мрежи са необходими около 24 000 кв. м многофункционални пространства. От къде да се вземат - това е основният въпрос.

Много от съвременните технологии и функции (търговия, обществено хранене, отдих, даже и някои битови функции) не могат да се вместят в сравнително малките обеми на историческите дървени сгради. За тях не е подходяща функционално-плановата структура на дървената къща, обусловена преди всичко от конструктивната и схема. Това е причината, поради която бизнесът не е заинтересован да участва в реставриране на сградите и съоръженията.


наследство 44

Ключът към решаването на този проблем е втори тип подземни пространства – изграждане под самите сгради на подземен етаж с по-големи размери (там където е възможно), т.е. формиране на по-голяма подземна плътност на застрояване. Предложеното с проекта разширяване на подземните етажи обаче не води до прекомерно увеличаването на подземната плътност на застрояване, т.е. осигурени са терени за елементите на зелената система и пространства за развитие на кореновата система на високата дървесна и храстова растителност. Тезата, че комерсиализирането не трябва да бъде в ущърб на културата, е решена чрез присъствие на културни функции в квартала. Това са сгради и съоръжения за изложби, художествени галерии, антикварни магазини, ателиета и работилници за народни занаяти (грънчарство, тъкачество и др.), разполагане на обществени организации, дейността на които е свързана с културно-историческото наследство. Всички тези функции и дейности са разположени по протежението на вътрешно-квартална, линеарно решена пешеходна част. Днес, за съжаление, историческата дървена архитектура

в центъра на Иркутск се намира в бедствено състояние. Причината за това е не само в ниската инвестиционна привлекателност на дървените сгради, а и в политиката, която години наред са водили местните власти - да не полагат грижи за съхраняване на дървената архитектура, и като цяло на историческата среда. Понастоящем в Иркутск историческите дървени сгради са силно амортизирани – с изгнила конструкция, без водоснабдяване и канализация. Проектът за регенерация на квартал N 130 предвижда пълно инженерно-техническо осигуряване и благоустрояване на територията. За организация на вътрешно-кварталната инженерно-техническа мрежа ще се изгради колектор в централната част на квартала, който ще позволи безпроблемно извършаване на ремонтни работи при необходимост. Понеже реализирането на тази идея може да доведе до известно нарушаване на естествения ландшафт, предложението е в централната част на квартала да се изгради пешеходна улица. При необходимост, тя ще осигурява подход на противопожарни коли до всяко място във вътрешнокварталното пространство. Около този линеарно решен


Русия 45

пешеходен булевард ще бъдат съсредоточени обектите на културата. Пешеходният булевард тангира с обществения площад в квартала, който според проекта ще се превърне в своеобразен терасиран амфитеатър с цел съхраняване на ярко изразения ландшафт на мястото. Този площад е не само обществено пространство в традиционния смисъл, но и вписана в естествения релеф „концертна зала под открито небе”. Общият капацитет на така оформената открита зала е за 1600 зрители, но има възможност за увеличаването й. Сценичният комплекс е ситуиран по подходящ начин и не пречи на пешеходния транзит в системата от обществени пространства. На главния площад се осъществява концентрация на културни градски функции – това е място за провеждане на фестивали, концерти, празници. Няколко обема с нискоетажно застрояване (2-3 етажа) около площада представляват „комуникационни възли” с асансьори и стълбища, които свързват площада с подземните нива. Предложено е изграждането на детски център, където родителите могат да оставят децата си по време на концерт или посещение на магазини, галерии, кафенета и др. Тук ще се изгради и щаб-квартира на фестивала “Звездите на Байкал” с различни помещения за обслужване на артистите (гримьорни, складове за декори, апаратура и др.). Реализацията на проекта ще стане пример за практическо въплъщаване на новата градоустройствена политика. При нея историческата среда на руските градове се разглежда не като „досадно препятствие” за реализиране на нови многоетажни сгради и комплекси или като силно амортизиран фонд, който по-скоро трябва да бъде съборен, а като привлекателен инвестиционен проект. Особеност на тази политика е, че тя ще осигури реално публично-частно партньорство, при което с държавни средства ще се извършат ремонтни работи, но без унищожаване на самобитната руска дървена архитектура. Отделните дървени сгради

ще бъдат обект за влагане на средства от собствениците и предприемачите, а също и обект за развитие на дейности за малкия и средния строителен бизнес. Този проект е носител и на нова градоустройствена философия, която се опира не поотделно на естетически или на икономически категории, а на двата вида едновременно. При такъв подход многоетажното застрояване вече няма да бъде единственият идеал за застрояване в центровете на историческите градове на Русия. Съвременният градоустройствен подход извежда нискоетажното застрояване в планово-пространствена доктрина за развитие на града, превръщайки това застрояване в удобна и екологосъобразна среда за живот в центъра на големия град. Тази среда е и икономически привлекателна както за бизнеса, така и за жителите и гостите на града.

Член-кореспондент на БАН, проф. арх. АТАНАС КОВАЧЕВ, доктор на архитектурните науки


иновации 46

СГЛОБЯЕМИТЕ КЪЩИ НА „ВИЗОФАБ” Високо качество и съвременна визия Фирма „Визофаб“ е създадена през 2009 година от арх. Арсени Ботушаров и арх. Александър Ангелов с основен предмет на дейност - проектиране и изпълнение на сглобяеми къщи и постройки. Целта, която екипът си е поставил, е да достави на българския пазар продукт с високо качество и съвременна визия, който да бъде едновременно европейски, но и съобразен със специфичните изисквания на българския пазар. За да бъде възможно това, фирмата разработва система от елементи, с които се изграждат сглобяемите къщи. Това са панели от дървена конструкция с висока точност и степен на завършеност. Всички детайли се обмислят при проектирането.

Производството е в заводски условия, където се контролира качеството. Монтажът и довършителните работи на строежа са значително опростени и намалени и се подчиняват на прецизни монтажни планове. По този начин възможността за грешки е ограничена значително. Основните типове панели са стенни (фасадни и интериорни), подови, покривни и специални. Те са с уедрени габарити, като стандартният е с размер 250/620 см. Характерно за системата е, че е създадена за лесно и бързо производство на двуетажни сгради - в този случай панелите са с височината на двата етажа. Това прави монтажа на подобен вид къщи бърз и с ограничени до минимум проблемни детайли.


България 47

Предимства на къщите на „Визофаб” При разработването на типовите модели, фирмата се опитва да намери баланса между площ и качество на жизнената среда. Къщите са решени с просторни дневни и оптимални площи на останалите помещения. За разлика от реалността при многофамилните жилищни сгради, тук собственикът получава толкова площ, колкото плаща. Сравнително малките квадратури правят тези къщи възможни за строителство в почти всеки урегулиран поземлен имот (УПИ) в предградията или границите на големите градове, в по-малки населени места или вилни и ваканционни зони. Малката застроена площ на имота оставя повече свободно място за зеленина.

Kъщите на „Визофаб“ могат да бъдат наречени и екологични. Основните материали са масивно дърво и неговата производна - ОSB, гипсови плоскости и каменна вата. Дървото е единственият 100% възобновяем източник и докато не бъде отсечено, то произвежда кислород. Влаганата в панелите дървесина е от прибалтийските и скандинавските държави и отговаря на стандарта KVH. Освен технологичните качества на тази дървесина, не е за подценяване и факта, че използвайки нея, „Визофаб” не става причина за изсичане на български гори. Гипсът и каменната вата също са произведени от естествени продукти, безвредни за човека.


иновации 48

Структурата на дървените стени позволява да се слага голямо количество ефективна топлоизолация, без те да стават прекалено дебели. Стандартната дебелина на ватата е 160 мм. Благодарение на нея, коефициентът на топлопреминаване за стените е U=0.30w /m2k. Това покрива завишените изисквания, въведени през 2010 г. (U=0.35w /m2k). Конструктивното решение дава възможност за добавяне на поне 4 см допълнителна изолация, което увеличава още повече топлоизолационните способности на панелите. Така, в комбинация с други мерки, къщата лесно може да достигне енергиен клас „А”. Каменната вата, сложена в пакет от OSB, действа едновременно като топлоизолация и като шумоизолация. Тя се залага срещу въздушния шум във всички стени, включително и в преградните. Всички вътрешни стени и подовата конструкция са отделени помежду си с еластични подложки. Те абсорбират звуковите вълни, движещи се по конструкцията, и спират раз-

пространението им извън елемента, в който са причинени. Покривът може да е с битумни керемиди или керемиди от фиброцимент. Последните са много качествен и дълготраен продукт, с отлична визия. Фасадите са изградени на принципа на „вентилируемата фасада”: най-високото стъпало в еволюцията на външните стени. Екипът на „Визофаб“ постоянно усъвършенства и разработва нови модели на къщи с различна площ и функционална организация. Модулността на системата дава възможност за различни комбинации и създаването на разнообразни и специфични архитектурни решения. Целта е постигането на индивидуален образ и планировка, отговаряща на изискванията на клиента. Водени от идеята за качествени сгради с европейски облик, „Визофаб“ проектират и произвеждат не просто набор от елементи, а създават съвременен и комфортен дом.


България 49


проекти 50

УЮТЕН ДОМ С ВПЕЧАТЛЯВАЩА АРХИТЕКТУРА Жилищна сграда в землището на с. Овчеполци, община Пазарджик

Възложител: „Еко-Хидро-90” ООД Проектанти: „Млада - арт” ЕООД Архитектура и интериор: арх. Николай Младенов, л.арх. Елена Стефанова, техн. Сийка Обретенова Конструкции: инж.Тодор Калоянов ВиК: инж. Румен Попов Ел. инсталация: инж. Пенка Мадина ТИЕС: инж. Михаил Велев Инженерно-геоложки доклад: инж. Веселин Димитров


България 51

Застроена площ : 415,77 кв.м Разгъната застроена площ: 910,35 кв.м Застроен обем: 2 913,12 кб.м Плътност на застрояване: 22% К.инт.: 0,48 Процент на озеленяване: 40% За този имот е предвидено малкоетажно, свободно стоящо застрояване с височина до 10м. По проект сградата е разположена съобразно определените линии на застрояване. Пешеходният достъп е от северозапад, където е и главният вход. Автомобилният достъп е от североизточния край, има определени места за гариране. Сградата е разработена на пет нива – зимник, първи етаж (партер), втори етаж, таван и кула. Вътрешната комуникация се осъществява с двураменно стълбище с пряко странично осветление. В зимника е разположено едно складово помещение с пряк достъп от двора, посредством широка еднораменна стълба. На партера се намират голяма дневна, кухня, складови помещения и санитарни възли. Пред северната част на дневната е голямата открита тераса, а пред източната - терасата е покрита. На втория етаж са трите спални със самостоятелни санитарни възли и един апартамент. Към всяка от спалните и апартамента са предвидени лоджии. На това ниво има и складово помещение. На таванското ниво се предвижда едно техническо помещение, в което ще се постави резервоар с питейна вода. Над нивото на покрива е разположена кулата. Във всички спални и дневната са предвидени комини. Дневната, терасите, кулата, стълбището и коридорите ще бъдат заслани с естествен камък. За различните помещения ще се използват още теракотени плочи, гранитогрес и паркет. За стените


проекти 52

домакините са се спрели на декоративната мазилка, антибактериалната боя и латекса. За санитарните помещения ще се използват фаянсови плочи. Конструкцията на сградата е масивна, монолитна, СТБ. Стените са иззидани от керамични тухли на варо-циментов разтвор с дебелина 25 и 12 см., в зависимост от разположението им. Покривът е четирискатен и ще се изпъни от дървена покривна конструкция и система BRAMAK. Отводняването му ще се извърши с РVС улуци и водосточни

тръби. Топлоизолацията по стените ще бъде от експандиран полистирол, залепен и дюбелиран с дебелина, определена в съответната част на проекта, със завършващ слой шпахловка и армираща мрежа. Фасадните мазилки са силиконови. За топлоизолацията по скатните покриви ще се използва минерална вата. Вентилацията на бани, тоалетни и кухни, ще бъде изпълнена от РVС тръби с осови вентилатори. Текст: арх. Николай Младенов


България 53


проекти 54

Нова конеферма в Ихтиман

МОДЕРНА, ФУНКЦИОНАЛНА, УДОБНА

Обект: Конеферма в местност “Царчино”, землището на Ихтиман, община Ихтиман Възложител: „НИЕСА” АД Проект: Ivo Petrov architects Градоустройствени показатели Площ на имота: 10 992.9 кв.м; ЗП: 3225.6 кв.м; РЗП: 3685.2 кв.м; Плътност: 29.34%; Кинт.: 0.34; Озеленяване: 3786 кв.м 34.4%. Технически показатели План на кота 0.00 – 3225.6 кв.м; План на кота +3.00 – 459.6 кв.м;

Местоположение и категория Имотът е разположен в землището на Ихтиман между главен път София-Ихтиман на запад, полски път на север, частни земеделски ниви на изток и на юг. Транспортният достъп до него се осъществява от главния път. Обемно-градоустройствено решение В своя обхват конефермата се състои от конюшня, закрит манеж и административна част с прилежащи озеленени площи, паркинг и вътрешни улици. Кота +0.00 на обекта е с абсолютна стойност +686,00. Конюшнята и закрият манеж са едноетажни еднокорабни сгради. На първо ниво +0.00 в административната сграда са разположени фоайе, съблекални, офиси и няколко стаи за почивка с прилежащите към тях санитарни помещения. Второто ниво обхваща ресторант за 50 души, открит чардак, тоалетни за посетители и кухня с необходимите за нея технологични зони. Пространственото разположението на сградата е обусловено от основната й функция - ездата и провеждането на тренировки в манежа. Комплексът е решен в цялостен обем като различните функционални пространства са третирани по различен начин, но поддържайки обща

визия. Манежът представлява основния обем на сградата и е достъпен от първото ниво след минаване през съблекалните и регистрацията. Конюшнята е следващата по обем част и е организирана така, че да е в непосредствена близост до манежа и до административната част, от която се осъществява наблюдението на конете в боксовете. Администрацията е свързващото звено между конюшнята и манежа и поради тази причина пространствено и обемно има връзка и с двете. Архитектурният облик на комплекса наподобява стара българска архитектура, решена с нови пространствени похвати и материали. Покривите са скатни и са покрити с термопанели. Паркингът е в непосредствена близост до сградата и до входа на комплекса. Разположен е по дългата страна на комплекса, като по този начин обезпечава необходимия брой паркоместа - 59 за безпроблемното функциониране на конефермата. Вътрешните улици са проектирани с необходимите подходи към паркинга и манежа, като достигат и до конюшните. Целта е безпрепятственото превозване на конете до боксовете им в конюшнята. Улиците и радиусите на завиване са оразмерени за минаването на камиони с ремаркета.


България 55 Функционално решение Поради спецификата на дейностите, които ще се извършват, сградата е решена на едно ниво в основната си част и е широкоплощна, за да изпълнява изискванията на технологичните процеси. Разпределнието на пространствата е както следва: Кота ±0.00 – основното пространство се заема от манеж за тренировки на конете, конюшня и административна част. Главният вход на комплекса е разположен в административната част и е обърнат към паркинга, от където е и основния достъп за посетителите. Входът се намира под еркерно пространство, което му служи и за козирка и за визуална рамка. Фоайето е разположено по цялата дължина на административната част като разпределя основните потоци след регистрация – към съблекалните и офисите; към манежа и към ресторанта на второ ниво. Административната част е разположена от двете страни на обслужващ коридор, които е разделен на две части от гледна точка на достъпността за посетителите и работещите в комплекса. Посетителската част е разположена до фоайето и се състои от съблекални и офис. Непосредствено след регистратурата е разположено ГРТ с отделена метална врата, отваряща се навън. След него и в близост до фоайето е разположен основният офис, до които имат достъп посетителите. От лявата страна на коридора са разположени съблекалните за мъже и жени, които са оразмерени съответно за 30 и 50 души. Съблекалните разполагат с 3 душа и необходимия санитарен възел. Частта с ограничен достъп е разположена след съблекалните и представителния офис и обхваща 3 стаи за треньори, апартамент за гледачите на конете и втори офис. Стаите за треньори са проектирани със самостоятелни входове от източната фасада и разполагат с баня и WC. Оборудвани са с по две легла и необходимите към тях мебели – нощно шкафче, бюро, закачалка с малък гардероб и телевизор. Второстепенният офис е разположен в дъното на коридора. В него ще пребивават треньорите и обслужващия персонал в часовете за почивка. Оборудван е с мивка, работно място и мека мебел. Офисът има визуална връзка към манежа. Апартаментът на гледачите, които се грижат целогодишно и по 24 часа за конете, е проектиран по всички изисквания за жилища. Входът му е отвън и в близост до конюшните, за да може достъпът на гледачите до животните да е бърз и безпрепятствен. Жилището се състои от две самостоятелни стаи с естествено осветление, кухня с трапезария (разположена към манежа и имаща визуална връзка с него) и баня и WC, разположени между стаите и кухнята. Манежът е достъпен от четирите си страни. Два от входовете са външни – по късата страна откъм изток и по дългата страна откъм юг и паркинга. Третият вход е от север и осъществява задължителната връзката с конюшнята. Последният достъп до манежа е от фоайето и съблеканите. Поради технологични изисквания, три от вратите на входовете по пътищата

на конете са плъзгащи, а вратата откъм административната част, от която имат достъп само посетители и персонал, е двукрила. Минималната светла широчина на вратите по пътя на конете е 3м. По технологични изисквания манежът е с определени осови размери (минимум 30 на 65 м ), за да могат да се извършват тренировки на конете и да се провеждат състезания. По изисквания светлата височина на манежа в най-ниската му част е 7,25 м. Големите подпорни разстояния и височината налагат използването на метална конструкция. Манежът се осветява и вентилира чрез горно осветление и от прозорци, поставени на покрива от двете страни на билото. Настилката на манежа е пясъчна посипка върху еластична дренираща подложка и чакъл. Основната функция на конюшнята е да предостави здравословни условия за живот на конете. Поради тази причина при проектирането й


проекти 56

са изпълнени всички изисквания на Наредба № 44 от 20 април 2006 г. за ветеринарно-медицинските изисквания към животновъдните обекти. Конете се помещават в боксове от двете страни на обслужващ коридор с ширина 3,50 м, достатъчна за разминаването на два коня. Боксовете се доставят от фирма производител. Те са изработени от дърво и метал и са със светли размери 3.45 м на 3.20 м. Оборудвани са с автоматични поилки. В конюшнята са разположени 41 бокса. Има 4 вход-изхода – два по късите страни и два по средата на дългите. До входа от изток е разположено котелното помещение, което е отделено от боксовете посредством 25 см. тухлени стени и таван от стоманобетон. До него, както и до входа към манежа е предвидено място за амунично, в което ще се съхраняват необходимите амуниции за езда. По средата на конюшнята са разположени душовете, съчетани със специален солариум за конете. Той ще се използва основно през зимните месеци, когато слънчевата светлина е недостатъчна за здравословното състояние на животните. Осветлението и вентилацията на конюшнята са естествени. Предвидени са обезопасени прозорци към северните боксове, които отстоят на 1.20м от пода на боксовете и имат размери 100 на 120 см. За осъществяване на оптимална вентилация на покрива са разположени и 5 прозореца. Светлата височина на конюшнята в найниската и част е 3.50м. Стените са от 25 см тухла, а подовете са от циментова замазка. Кота +3.60. Второ ниво има само административната част от комплекса. То съдържа ресторант за 50 души с кухня към него, открит чардак, тераса и санитарен възел за посетители. До ресторанта се достига по Г-образна стълба, тръгваща от регистратурата във фоайето на долно ниво. По задание на възложителя има обособени няколко вида пространства, предоставящи различни забавления на посетителя: - закрит чардак, повдигнат от основното ниво с 45 см, до който се достига непосредствено от главната стълба с 3 стъпала; - открит чардак с външна камина, който е на основното


България 57 ниво и е достъпен както от главната зала на ресторанта, така и от закрития чардак; - кът за сядане около вътрешна камина и маса за билярд; - сепарета, които имат пряк поглед към манежа чрез широкоплощно остъкляване; - тераса на източната фасада. Кухнята към ресторанта е проектирана по изискванията на технологичния процес за приготвяне на ястия. Спазено е основното изискване за разминаване на чистия и мръсния път. Поради особеностите на терена, доставката на продукти и изхвърлянето на отпадъците се осъществява посредством стълби. По технология са предвидени следните помещения и подготовки: топла кухня, подготовки за зеленчуци, месо, риба и птици, дезинфекция на яйца, склад и амбалажно, хладилен склад, помещение за персонала с необходимия санитарен възел, миячно и помещение за отпадъци. В помещението, отредено за приемане на продукти се намира и ел. табло за нуждите на кухнята, което е отделено в малко помещение с метални врати. Кота +7.27. Това ниво е техническо и е разположено под трискатния покрив, като използваемата му площ е ограничена в най-високата част на дървената конструкция. Тук е поместена необходимата техника за вентилацията на кухнята и ресторанта на долно ниво. Достъпът е през люк в тавана на ресторанта в близост до санитарния възел за посетители. Строително изпълнение Поради функционални и технологични изисквания, комплексът е разделен условно на три конструктивни части – манеж, конюшня и административна част. Манежът и конюшнята са обвързани и образуват двукорабно пространство. Конструкцията е от стоманени пълностенни двойно Т рамки и столици, върху които лягат термопанелите. Манежът и конюшнята са отделени от административната част с конструктивна фуга. Стените им са 25 см и са изпълнени от тухла. Топлоизолация не се предвижда. Покритието на манежа е от 10 см пясък. На височина от 120 см в манежа се монтира дървена преграда, защищаваща стената от конете. Конструкцията на администртивната част е монолитна, със стоманобетонно скеле, стоманобетонни плочи, греди, колони, рамки и неносещи тухлени зидове. Предвидена е 8 см топлоизолация по ограждащите стени и 5 по подовите конструкции, лягащи на терена. Покривът е трискатен, изпълнен от дърво и покрит от термопанели. Фасадните материали са мазилка, дърво и каменна облицовка. Хидроизолация се полага под основите на административната част и конюшнята. Дограмата е алуминиева за витринните части и PVC за всички други стандартни отвори. Тя е стъклопакет и е с прекъснат термомост. Оборудване и инсталации По-специфично оборудване представляват боксовете, душовете и солариумът за коне в конюшнята. Боксовете са изработени от метал за носещите елементи и дърво. Цялото оборудване, свързано с отглеждането на конете, се сглобява на място след всички довършителни работи и по детайл, предоставен от фирмата производител. Инсталациите по ВиК, ОВК и е лектро се изпълняват и монтират по съответните части. Текст: арх. Иво Петров арх. Ина Ковачева


проекти 58

Два проекта на творчески колектив „А4“:

ОТ “ПЛЕВНЯ” ДО УЮТЕН ДОМ Как непрактичната постройка може да се престрои според желанието на клиента Представен е случай, в който клиент купува в близост до София имот със съществуваща вече постройка. Въпросната сграда е по типов проект, който при строителството значително е изменен в неблагоприятна посока. Сградата е с изчистена схема, но не отговаря на изискванията за обитаване на новия собственик. Къщата, в която има дневна стая, кухня и баня, е на два етажа, между които няма топла връзка. Входът е в южна посока. Вторият етаж е пригоден за складиране на фураж за селскостопански нужди. Сградата е с правоъгълна форма и двускатен покрив, което й придава визия на селскостопанска постройка. Няколкото съществуващи тераси не допринасят да се „избяга” от този вид. Желанието на клиента е къщата да се разшири, като на партерното ниво се обособи просторна дневна с трапезария, кухня с връзка с трапезарията и баня. Второто ниво да се приспособи за обитаване, като на него бъдат разположени две спални и баня. Освен това, между двата етажа да се предвиди топла връзка - стълбище. Целта е къщата да има по-приятен вид. Постройката е разположена на ъглов парцел с улици от южната и западната страна. При новото проектиране това позволява входът да бъде изместен от западната страна, за да се използва по-дългата западна фасада. Архитектурният замисъл предвижда в западна посока къщата да бъде разширена, за да се развие стълбище за втория


България 59

етаж. Височината за него се осигурява чрез овален архитектурен акцент. Нивото на покрива е повишено с 40 см, като билото му запазва местоположението си. По този начин в зоната на разширението скатният покрив е с малка височина и покрива директно проектираната кухня в северозапад-

ната част. Всички вътрешни стени се премахват, за да се получи едно помещение за дневна и трапезария. На втория етаж са развити голяма родителска спалня, малка детска стая за едно дете и баня. В неизползваемата северозападна част, където покривът е прекалено

нисък, се предвижда място за бойлер. По този начин, с минимално преработване на къщата и максимално използване на съществуващата конструкция, се създава по-просторен и уютен дом със свеж външен вид, изцяло съобразен с желанието и потребностите на новия собственик.


проекти 60

КЪЩА С ДВЕ ЛИЦА

Сблъсъкът на две концепции невинаги изисква компромис Проектант: А4 творчески колектив Имотът е ситуиран в полите на Стара планина. Инвеститор е патриархално семейство на средна възраст с две дъщери, едната от които, със свое семейство. Фамилията има желание да си построи вила, в която да прекарва заедно в тиха и спокойна атмосфера. Що се отнася до визията на сградата обаче, се стига до сблъсък на две концепции. От една страна, родителите искат практична къща в традиционен стил, от друга - младата част от семейството настоява за „разчупена” къща с повече овални форми. Наред с това финансовият фактор също предизвиква колебания. Семейството има бюджет за сграда около 130 кв. м, но идеята им е в къщата да са поместени дневна с кухненски бокс, две бани и четири спални, което практически е невъзможно да бъде подредено в 130 кв. м. Това, в което се обединява цялата фамилия е идеята за скатен покрив. Във връзка с желанията на инвеститора проектантът разработва два варианта.

ВАРИАНТ РОДИТЕЛИ:

ВАРИАНТ МЛАДОСТ:


България 61 ОКОНЧАТЕЛНО РЕШЕНИЕ:

Първият вариант, наречен условно „Вариант родители” е съобразен с представата на по-възрастната част от семейството и в нея е разработена идеята за четирите спални. Вторият вариант, наречен условно „Вариант младост”, визуализира желанията на младите, включвайки настояването къщата да се простира на около 130 кв. м (една спалня помалко). Съществена трудност в проектирането произлиза от наличната полувкопана монолитна постройка, която в бъдеще ще се използва за зимник. Тя не позволява изграждането на конзоли (преди всичко от икономическа гледна точка), значително ограничава възможността за подредба на конструктивните носещи елементи и сериозно затруднява композицията като цяло, в частност на прозорците на северната фасада, поради съществуващите вече такива. Между жилищната част и зимника не е предвидена топла връзка. Фактът, че хубавата гледка е на север също е проблем, тъй като евентуалните просторни балкони и тераси, проек-

тирани от северната страна, биха били уязвими от дъжд и сняг. ВАРИАНТ РОДИТЕЛИ: Входът е ориентиран в посока юг, на сутеренното ниво. Пред входа е оставена обширна площадка, покрита с пергула, която през лятото може да се използва за семейни събирания. Там са разплоложени още дневна с кухненски бокс и спалня, съответно с югоизточно и югозападно изложение (по изрично настояване на инвеститора). На север са разположени стълбището и банята. Заради гореспоменатата хубава северна гледка, са проектирани два балкона, покрити от горния етаж. На горния етаж са разположени три спални, едната от които детска, всички с южна фасада. За родителските спални са предвидени тераса и балкон. Площта при този вариант е приблизително 150 кв.м. ВАРИАНТ МЛАДОСТ: Входът е ориентиран на юг на сутеренното ниво. Южната фасада изцяло е с овална форма. Такава форма при-

съства и на терасите на северозапад. Разположението на стаите е оформено аналогично на другия вариант, с единствената разлика, че детската стая липсва. Площта при този вариант е приблизително 130 кв.м. В крайна сметка до консенсус, относно това кой вариант да бъде избран, не се стига. Все пак е приет ‘Вариант младост’, който да бъде коригиран. Решава се северните балкони да бъдат затворени или покрити, без да се губи хубавата северна гледка. Така се стига до окончателното решение - къща с две лица. ОКОНЧАТЕЛНО РЕШЕНИЕ: То запазва структурата на ‘Вариант младост’. Но северозападната фасада на партерното ниво е затворена изцяло, като са предвидени прозорци тип ‘френски’, за да може да се съзерцава хубавата гледка. Закръгленията на север изцяло са премахнати, както и североизточният балкон. Северозападната фасада е покрита с покрив. Текст: инж. Антон Баков Визуализации: арх. Цветан Маринов


Новите предложения на ITA-IMOTI

2-стаен, бул. Ситняково

63 000 €

70 кв. м., тухлен, с възможност за преустройство в 3-стаен, ет. 7

2-стаен, нов, Зона Б 19,

62 900 €

ет.3, тец, разр. за ползване, цялостно завършване, възм. за подземен гараж

3-стаен, нов, ж. к. Банишора, ул. Охрид 77 900 € с разрешение за ползване, непреходен, ет.3

4-стаен, ж. к. Лозенец, бул. Черни Връх

1 900 €/кв. м.

луксозно завършен (2009 г.) и обзаведен; разрешение за ползване

Многостаен, пл. Джузепе Гарибалди

189 000 €

160 кв. м., в сграда – паметник на културата; уникална локация

Нова сграда в строеж, ул. Г. С. Раковски 750 €/кв. м. очакван акт15 - м.май 2011г., качествено строителство, луксозно изпълнение

Парцел, Център, 1442 кв. м. – ул. Св. Св. Кирил и Методий готов проект, авангардна архитектура, 7 200 кв. м. РЗП;

УПИ – район Студетски град, 4 033 кв. м. 250 €/кв. м. с отреждане за жилищно строителство – кинт - 1,5; плътност - 40 %; к. к.- 10 м.

ПИ – 3 000 кв. м., ж. к. Люлин 1

190 €/кв. м.

в процес на регулация и изграждане на ПУП за бъдещ най-модерен кваратал на град София

Четири еднофамилни къщи, 199 000 € комплекс от затворен тип, гр. Сандански, самостоятелен двор 750 кв. м., РЗП – 429 кв. м.; 3 жилищни етажа: първи ет. – дневен тракт, санитарен възел; втори ет. – 3 спални, 3 бани с тоалетни, тераса към всяка спалня; трети ет. – дневна с две тераси, спалня с баня и тоалетна, тераса. Цена на шпакловка и замазка.


НЕДВИЖИМИ ИМОТИ

real estate • недвижимость

гр. Бургас, ул. „Тутракан“ №3 ет. 3, тел.: 056/ 84 50 50, 84 15 35 GSM: 0888 845 941 e-mail: avrora_plus@abv.bg www.avrora-plus.com

гр. Бургас, СЦ, 4-ет. къща с ресторант, РЗП 1250 кв.м, земя: 560 кв.м. Къщата е напълно реставрирана, обзаведена и оборудвана. Има А16. Цена: 1 300 000 EUR

с. Стоилово в Странджа планина, на 90 км от Бургас. 2-ет. къща с 2 спални, хол с камина и изцяло обновени баня и тоалетна. Жилищна площ: 60 кв.м. Двор: 250 кв.м.Цена: 40 000 EUR

с. Проход, на 30 км от море, 2-ет. къща със застроена площ 101 кв.м, двор 1570 кв.м. Къщата се състои от 4 стаи + коридор. Цена: 18 000 EUR

гр. Бургас, ЦГЧ, 2-ст. апартамент 49.35 кв.м с 2 тераси, ет. 3, НЖСК, А16, на тапа, асансьор. Цена: 31 000 EUR

гр. Приморско, на 10 мин. пеша от плажа, студио с площ 32.48 кв.м, ет. 2, до ключ. Срок на завършване – юни 2011 г. Цена: 14 616 евро

Созопол, Стар град, ресторант на 2 нива, 265 кв.м, I-во ниво сутерен-кухня 100 кв.м, II-ро ниво 165 кв.м зала с 60 места. Цена: 280 000 EUR

гр. Созопол на 20 мин. пеша от плажа, обзаведени апартаменти от 46 кв.м до 148 кв.м, басейн, ресторант, панорама море. Цена: от 30 360 ЕUR (ап. с 1 спалня)

гр. Поморие, 250 м от море, студия и апартаменти от 22.29 кв.м до 84.14 кв.м, завършени до ключ. Цена: от 19 838 EUR (студио)

Равда, на 200 м от море, студио 24.77 кв.м, на партерен етаж с акт 16, басейн. Цена: 17 339 EUR

к.к. Сл. бряг, студио 25 кв.м с тераса, ет. 4, до пощата. Цена: 13 500 EUR

к.к. Сл. бряг, комплекс с басейн на 300 м от море, студия 19 кв.м, завършени до ключ. Цена: 15 000 EUR

гр. Бяла, 350 м от плажа, студия и апартаменти от 39.94 кв.м до 108.32 кв.м, до ключ, басейн, панорама море. Пусков срок: пролет 2012 г. Цена: 23 700 EUR (студио)


Beautiful houses 01/2011  

Hubavite kushti 01/2011