Литературен Бургас

РЕГИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА „П. ЯВОРОВ” - гр. БУРГАС

ТУРИСТИЧЕСКИ МАРШРУТ „ЛИТЕРАТУРЕН БУРГАС”

И градовете, както хората имат свое минало и бъдеще, събират спомени за идните поколения. Някои са отдавна забравени, други напират да бъдат разказани. Само къщите мълчаливо пазят спомените за своите обитатели. Пред която и от тях да се спреш, все ще ти разкаже интересна и завладяваща история. Водени от желанието да ви запознаем с някои от тях, ще ви поведем на една разходка по места и домове, в които са родени или живяли онези бургазлии, чиито слова са оставили незаличими следи в литературната история на морския ни град. Предлагаме ви едно вълнуващо пътешествие по познати и непознати улици, за да върнем спомена за онези наши съграждани, чиято свежа мисъл, талант и вдъхновение, са родили и съхранили литературния Дух на Бургас.

1

Съдържание: 1.ВЛАДИМИР ВАСИЛЕВ (1883-1963) – ул. „Булаир” № 5 ..................................................................................................... 3 2.ПАУЛИНА И СТЕФАН СТАНЧЕВИ – ул. „Д-р Нидер” № 17 ................................................................................................. 4 3. Проф. ДИМИТЪР АВРАМОВ – ул. „Морска” № 28 ............................................................................................................ 5 4. НЕДЯЛКО ЙОРДАНОВ – ул. „Републиканска” № 19 ......................................................................................................... 6 5. ЯЧО КАБАИВАНСКИ /Марко Поло/ - ул. „Славянска” ...................................................................................................... 7 6.ДИМИТЪР ДИМОВ – ул. „Хан Аспарух” № 36 /вет. лечебница/ и къщата на ул. „Кирил и Методий” № 18 ............... 9 7.СТЕФАН ТИНТЕРОВ – Вен Тин - ул. „ Хан Аспарух” № 11 – паметна плоча ..................................................................10 8.ДОМ НА ПИСАТЕЛЯ – ул. „ Вола” № 1 ..............................................................................................................................11 9. Дом „ПЕТЯ ДУБАРОВА” – ул. „Гладстон” № 68 ...............................................................................................................12 10.КОНСТАНТИН ПЕТКАНОВ – ул. „Патриарх Евтимий” № 13; ..........................................................................................13 11.ПЕТКО ЧОРБАДЖИЕВ /Росен/ - ул. „Цар Асен” № 41, паметна плоча на къщата; ....................................................14 12.ЖЕНИ БОЖИЛОВА ПАТЕВА – ул. „Цар Асен” ; площад „Жени Патева” .......................................................................15 13. СЕКРЕТАРИАТ на Дружеството бургаските писатели и канцелария на ХРИСТО ФОТЕВ - ул. „Милин камък” ........16 14.КОСТАС ВАРНАЛИС – ул. „Конт Андрованти” № 1 – паметна плоча ...........................................................................17 15.АТАНАС МАНЧЕВ – ул. „Васил Априлов” № 5 – паметна плоча; ..................................................................................18 16. РЕГИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА „П. ЯВОРОВ” – ул. „Богориди” № 21 ..............................................................................19

2

1.ВЛАДИМИР ВАСИЛЕВ (1883-1963) – ул. „Булаир” № 5 Роден е в Бургас. Баща му е интелигентен мъж, деятел на читалищното дело в Жеравна преди Освобождението, брат на Сава Филаретов - изтъкнат български просветен деец и общественик от Възраждането. След Освобождението работи като държавен съдия и като такъв живее около две години в Бургас, където се ражда неговия син Владимир. Вл. Василев завършва класическия отдел на І мъжка гимназия в София, а по-късно право в СУ. Работи като съдия в различни градове, най-вече в София. През периода 1923–1939 г. на няколко пъти е директор на Народния театър „Ив. Вазов”. Макар и юрист по образование, по призвание Вл. Василев е литературен критик. Сближава се с поета П.К. Яворов и с другите писатели от кръга „Мисъл” и от 1905 г. започва редовно да сътрудничи на списанието. Създател и гл. редактор е на сп. „Златорог”, излизало от 1920 до 1943 г., където публикува всички свои по-значими статии за едни от най-видните представители на българската литература: А. Страшимиров, Й. Йовков, Д. Дебелянов, Хр. Ботев, Н. Лилиев, Д. Бояджиев и др. В Държавния исторически архив се съхранява и фонда на Владимир Василев и там откриваме редица писма от Петко Росен и Стефан Станчев. Известно е, че Владимир Василев не е обичал да пътува и е идвал рядко в Бургас. През май 1938 година, той е за три дни гост на Бургаския народен театър, поканен от директора Георги Костов. В разговор с неизвестен журналист от в. ”Бургаски фар” той изказва добрите си впечатления от нашия град и завършва: “Преди всичко се радвам, че в Бургас успя да се създаде постоянен театър, който ние в София смятаме за един от първите провинциални театри”. И завършва с мисълта: “Всеки тук в Бургас може да стане поет…” По това време Вл. Василев е директор на Народния театър в София. Идейно-художествените противоречия с Тодор Павлов му създават много неприятности след септември 1944 г. Живее в оскъдица до края на живота си. Умира на 80 годишна възраст на 27 декември 1963 година. Вл. Василев е културен феномен, олицетворение на личното и творческо достойнство.

3

2.ПАУЛИНА И СТЕФАН СТАНЧЕВИ – ул. „Д-р Нидер” № 17 Името на бургазлийката Паулина Станчева е неразривно свързано с това на съпруга й писателя Стефан Станчев. Съдбата ги среща на ученическата скамейка в Търговската гимназия в родния град на Калиопа Паласакева, както е рожденото ѝ име. Любовта им пламва от мига, в който се виждат и продължава до последните им дни. Паулина е родена на 31-и януари 1907 г. в град Бургас в семейство на механик. Родната къща на бъдещата поетеса се намирала в гръцката махала – на ъгъла на улица "Доктор Нидер" № 17 и улица "Емил де Лавеле" № 17. Сега там е построена нова сграда. Завършва гимназия в родния си град през 1926 г. Печата за пръв път в ученическото списание "Копнежи" през същата година. От 1942 г. живее в София. Редактор е в сп. "Жената днес" (1945-1950), редактор и началник на отдел в Българско национално радио (1951-1956). Сътрудничи на "Вестник за жената", "Бургаски фар", "Светлоструй", "Морска заря" (1923-1941, Бургас), "Литературен глас", "Българска мисъл", "Есперантска младеж", "Гребец" и други. Член на Съюза на българските писатели. През 1977 г. по случай 70-годишнината от рождението ѝ е удостоена с орден „Народна република България“ II степен и с на отличието "Почтен гражданин на Бургас". Носителка на литературната награда "Петко Р. Славейков" на Министерството на просветата (1986 г.). Стефан Станчев е роден на 7 април 1907 г. в Казанлък. През 1927 г. завършва средно търговско училище в Бургас и библиотечни курсове при Висшия читалищен съюз в София. През 1930 – 31 г. издава сп. „Провинция”, редактор е на в. „Морска заря” и член на редакторския колектив на сп. „Гребец”. Бил е библиотекар в Бургаската библиотека, в Столична библиотека, уредник на депозитния отдел и редактор на сп. Български книгопис в Народната библиотека „ Св. св. Кирил и Методий”, редактор на сценарна комисия, главен редактор на сп. „Кино и фото”, редактор на в. „За кооперативно земеделие”, главен редактор на сп.„Турист”, дългогодишен читалищен деец, член на Съюза на българските писатели. За първи път печата през 1929 г. в сп. „Часове”. Неразделни от първата си среща в гимназията, Паулина и Стефан сякаш избират и в смъртта да бъдат заедно. И двамата умират през 1991г. – тя на 12 юли, той на 28 септември.

4

3. Проф. ДИМИТЪР АВРАМОВ – ул. „Морска” № 28

Проф. Димитър Аврамов е сред найерудираните български изкуствоведи, изследователи и критици на изобразителното и художественото изкуство. Роден е в Бургас на 6 септември 1929 година. С диплом от Търговската гимназия, следва две години право, но завършва философия в Софийския университет през 1954 г. Още същата година започва да публикува в периодичния печат. Редактор е на списание „Философска мисъл“ през периода 1955 – 1960 г., заместник главен редактор на списание „Проблеми на изкуството“ (1968 – 1980г.). През 1970 г. специализира в Париж. Работи в Института по изкуствознание и в Института за литература при БАН, където преминава през всички научни степени. Изнася лекции по „История на новата българска култура” в специалност „Културология” в СУ „Климент Охридски”. Научната степен „доктор на философските науки” получава през 1985 г. за своята дисертация на тема „Естетиката и художествената критика на Шарл Бодлер”. Проф. Аврамов е автор и на редица студийни въведения, творчески портрети и статии върху проблеми на изкуството и литературата, на монографии за значими творци. Сред по-значимите му трудове са: „Естетика на модерното изкуство”, „Българското изкуство и модернизмът”, „Шарл Бодлер”, „Летопис на едно драматично десетилетие”, „Етюди върху модернизма”, сборникът „Диалог между две изкуства” и др. Димитър Аврамов умира на 1 май 2008 год. в София.

5

4. НЕДЯЛКО ЙОРДАНОВ – ул. „Републиканска” № 19

Недялко Асенов Йорданов е роден на 18.01.1940 г. в гр. Бургас. Завършва гимназия в родния си град и българска филология в Софийския университет. Работи като драматург в Бургаския драматичен театър (1963-83), като гл. редактор на алманах "Море" (1980-88), а от 1990 г. е драматург на театър "Възраждане" - София. Превежда поезия от руски и турски език. Негови произведения са превеждани на руски, полски, немски и други езици. Автор е на множество поетични книги: "Всичко ще изпитаме" (1963), "Когато ставаме бащи" (1965), "И все пак любов" (1968), "Лирика" (1973), "Младостта си отива" (1977), "Любовна лирика" (1958; 1978; 1979), "Няма време" (1981), "Стихотворения" (1983), "Любовна лирика" (1987), "Остаряваме бавно" (1991), "Не остарявай, любов" (1991). Пише пиеси за театъра: "Ние не вярваме в щъркели" (1968), "Въпрос на принцип”, „Любов необяснима”, „Мотопедът” (1977), "Развод по български" (1978), "Имате ли огънче" (1980). Автор е на стихове за деца и юноши и на мемоарна литература. Носител на награда „Златен Орфей“ за цялостно творчество през 1997 г.

6

5. ЯЧО КАБАИВАНСКИ /Марко Поло/ - ул. „Славянска”

Бащата

на

знаменитата

ни

оперна

певица, Райна Кабаиванска е ветеринарен лекар и писател. Роден е на 15 януари 1907 г. в Пловдив. Завършва гимназия в Пловдив и ветеринарна медицина в София. Работи като ветеринар в Созопол и към Рибна борса в Бургас. Колоритна и харизматична личност. В кръщелното си свидетелство той е записан Яким

Иванов,

но

го

намира

за

твърде

традиционно и сам си измисля атрактивното Кабаивански. Първите му книги са по специалността: „Риба. С над 100 рецепти за готвене на риба“, „Сирене, кашкавал и масло от овче мляко“, „Птицевъдство и болести по птиците“, „Сиренарство. Ръководство по сиренарския занаят“, „Наръчник по заразни и паразитни болести по домашните животни“. Плод на едно от найзадълбочените му проучвания е книгата „Делфинът, черноморската акула и мидата като източници на хранителни продукти, промишлени стоки и фураж“ (1954). Значителен е и броят на научните му статии в периодичния печат по проблемите на Черно море. Силно привлечен от волния живот на корабоплавателя Марко Поло, Кабаивански избира този псевдоним за да подписва с него художествените произведения, които по-късно създава. В началото публикува кратки разкази. Първата му книга е „Това е положението. Повест из живота на черноморските рибари“ (1943). След нея излизат сборниците му с повести и разкази: „Двамата“ (1945), „Идат“ (1945), „Под бомбите“ (1945), „Капитан Драго“ (1946), „Да бий барабана“ (1948). През 1952 г. написва и романа си „Темелко Ненков“. По-късно Ячо Кабаивански става главен директор на туризма. Дотогава туристическите услуги се извършват от държавно пътническо бюро “Балкан” 7

към Министерство на транспорта, създадено през 1937 г. То се е занимавало главно с продажба на билети за пътувания в чужбина. Към името „Балкан”, Ячо Кабаивански

добавя

„турист”

и

така

на

6

януари

1948

г.

се

ражда

“Балкантурист”. Надарен с въображение, той е убеден, че България може да стане

Швейцария

на

Балканите.

По

негова

инициатива

е

построен

туристическият комплекс “Златни пясъци”. В дома на Кабаивански цари интелектуална атмосфера. Чести гости са художници и писатели като Дечко Узунов,

Илия

Бешков,

Елин

Пелин, Балабанов Рибарите,

проф. и

др.

чийто

бит и неволи така живо пресъздава в книгите си, също са постоянни гости в неговата къща. Звънят дори в 3 часа през нощта, за да оставят току-що уловената прясна риба за своя любимец бай Ячо. Ячо Кабаивански си отива от този свят на 1 септември 1955 г. при катастрофа край Ихтиман на 48 години. С указ на Държавния съвет на НРБ през 1985 г. на Института за повишаване на квалификацията на кадрите по туризъм и отдих в Бургас е дадено неговото име. На тържеството на 19 октомври 1985 г. в Бургас присъстват дъщерята Райна Кабаиванска и синът Атанас Кабаивански. Пред сградата на института Райна засажда малка ела, която днес е пораснала, за да напомня за посещението ѝ в родния град.

8

6.ДИМИТЪР ДИМОВ – ул. „Хан Аспарух” № 36 /вет. лечебница/ и къщата на ул. „Кирил и Методий” № 18 Димитър Димов е роден на 25 юни 1909 г. в град Ловеч в интелигентско семейство. Баща му, Т. Димов е офицер, загинал на фронта през 1913 г. в Междусъюзническата война. Димов расте като тихо и затворено дете с богато въображение. Проявява нескрит интерес към книгите, физиката и химията, а също и художествени дарби. Учи в Дупница и в София, където завършва Първа мъжка гимназия, а по-късно следва ветеринарна медицина в Софийския университет. След дипломирането се работи като участъков ветеринарен лекар в Кюстендилско и в Кнежа. Постъпва на работа в Софийския централен бактериологичен институт, а по-късно е командирован като микробиолог в Областната ветеринарнобактериологична станция в Бургас. Тук, в Бургас през 1938 г. Димов завършва първият си роман „Поручик Бенц“, в който изпъква интереса на автора към сложните и необичайни психологически конфликти, към болезнените и свръхчувствителни отношения между персонажите, към странното, екзотичното. От 1942 г. Димов сътрудничи с разкази, пътеписи, откъси от романи и драми във вестниците „Литературен глас“, „Литературен фронт“, „Мир“, „Народна култура'“, „Отечествен фронт“, на списанията „Септември“, „Театър“. Творбите му го представят предимно като майстор на психологическия и социалния роман. От 21 март 1964 г. до смъртта си е председател на Съюза на българските писатели. Димов е автор и на над 20 научноизследователски труда. Оставя след себе си няколко незавършени творби и нереализирани ръкописа.

9

7.СТЕФАН ТИНТЕРОВ – Вен Тин - ул. „ Хан Аспарух” № 11 – паметна плоча През 1885г. на 22 март в Бургас, в семейството на Мария и Константин Тинтерови се ражда синът им - Стефан. Баща му е родом от Калофер, възрожденец, сподвижник на П. Р. Славейков, адвокат и общественик, автор на текстовете на някои от най-популярните за времето песни: „Цвете мило, цвете красно…“ и „В цветя, в треви зелени…“. Стефан Тинтеров завършва основно образование в родния си град, а след това учи в класическия отдел на Пловдивската мъжка гимназия, където до голяма степен се определят духовните му интереси. През есента на 1903 г. е приет за студент в Юридическия факултет на Софийския университет. През периода 1904-1906 г. работи като парламентарен стенограф в Народното събрание и следва право. През 1906 г. официално дебютира с цикъл стихотворения в сп. „Демократически преглед“ – едно от найавторитетните обществено-политически и литературни издания на епохата с редактор Тодор Влайков. До 1912 г., когато се явява последното му приживе отпечатано стихотворение – „В памет на П. П. Славейкова“, Стефан Тинтеров с литературен псевдоним Вен Тин ритмично сътрудничи на списанието като помества в него стихотворения и рецензия за стихосбирката на П. К. Яворов „Подир сенките на облаците“. През 1909 г. се дипломира като юрист и се завръща в Бургас. Година по-късно е назначен за заместник-прокурор в Стара Загора. Едновременно с това получава и найголямото си литературно признание - десет негови стихотворения са включени в „Българска антология. Нашата поезия от Вазова насам“, под съставителството на Димитър Подвързачов и Димчо Дебелянов. 1911 г. е годината на неговата женитба и на активно сътрудничество в периодичните издания „Женски глас“ и „Гражданка“, редактирани от Жени БожиловаПатева – една от създателките на женското движение в България. Публикува оригинални стихотворения и проза, преводи и статии, голяма част от които защитават правото на жените да участват в обществения живот. През 1912 г. по време на служебен оглед край едно старозагорско село, конят хвърля Стефан Тинтеров и той се наранява тежко в гръдния кош. Кръвоизливът и 15-дневните мъки слагат край на живота му на 6 юли. Три месеца след смъртта му се ражда неговият син Стефан.

10

8.ДОМ НА ПИСАТЕЛЯ – ул. „ Вола” № 1 Всеки град има своите благодетели и в миналото и сега. Едни от най-големите дарения на Бургас в годините след Освобождението и началото на ХІХ век са дело на Ганка Хаджипетрова. Родена е в с. Жеравна, живее в Котел, но след Освобождението се заселва със съпруга си в Бургас, където остава до края на живота си. Ганка Хаджипетрова е основател и председател на първото просветно-благотворително женско дружество в Бургас – „Милосърдие“, създадено през 1898 г. Заедно с Илия Зурков през 1902 г. основават благотворително дружество „Добрият самарянин”. С нейни лични средства през 1913 г. е построена триетажна ъглова сграда на площад „Св. Св. Кирил и Методий” и ул. „Вола”, в която се откриват безплатни ученически трапезарии. От наема на живеещите на горните етажи са се хранели безплатно близо 200 бедни ученици и ученички от Бургас и околността. След нейната смърт площадът в близост до фамилната къща на семейство Хаджипетрови получава името „Баба Ганка“. В годините преди промяната в сградата са се помещавали канцелариите на Концертна дирекция. През 2015 г. постройката е преобразена напълно, а пространството около нея превърнато в озеленен двор. Сградата е превърната в Дом на бургаските писатели и поети, в място за провеждане на литературни срещи, четения и представяния на книги. Откриването на Дома става на 1 октомври 2015 г. Световния Ден на поезията и началото на Есенните литературни празници в Бургас. Дни преди откриването на Дома, бургаските писатели учредиха свое ново обединение, което включва творци от различни сдружения, които запазват обаче своята самостоятелност. Това е едно удивително арт пространство за контакти и общуване с творци и ценители на изящното слово и изкуство.

11

9. Дом „ПЕТЯ ДУБАРОВА” – ул. „Гладстон” № 68 Петя Дубарова е родена на 25 април 1962 г. в Бургас, в семейството на прогимназиална учителка Мария Дубарова и Стойко Дубаров. Майката на поетесата има голяма роля в изграждането на личността и вижданията ѝ, като в същото време я напътства в света на изкуството. Петя Дубарова започва да пише стихове в найранна детска възраст, като първите ѝ публикации са във вестниците „Септемврийче“ и „Народна младеж“, в списанията „Родна реч“ и „Младеж“. Нейни духовни наставници са поетите Христо Фотев и Григор Ленков. Учи в английската езикова гимназия в Бургас (ПГАЕ „Гео Милев”), което е нейна мечта. Многократно представя своите творби пред съучениците си. Независимо от ранната слава, която я определя като „най-младата сред големите творци на България“, Дубарова остава лоялна и добра приятелка, прилежна ученичка и палаво момиче. Тя е изключително общителна и лъчезарна и има много приятели, с които често излиза. Любимите ѝ места в родния Бургас са плажът, лунапаркът и морската градина, където свири на китара, пее и се забавлява с връстниците си. През краткия си живот Петя Дубарова създава оригинални поетични творби, импресии, приказки и разкази, които се открояват в литературния живот на 70-те години със самородната си изразна лекота, с дързостта и свежестта на художественото виждане. Поетесата естетизира първозданните стихии и вечните човешки ценности морето, лятото, дъжда, младостта, любовта, поезията, възвръщайки архетипния им смисъл и първичната им красота. Стиховете ѝ разкриват духовния облик на едно поколение, отказващо да се примири с унификацията, лицемерието и лъжата. Несъгласието си с пошлостта и порока Дубарова изразява не само с лириката си, но и с отказа да бъде съучастничка в заблудите и фалша на едно деградиращо общество. На 4 декември 1979 г., седемнадесетгодишна, Петя се самоубива. С трагичния си избор девойката споделя съдбата на редица български известни поети: Пеньо Пенев, Димитър Бояджиев, Пейо Яворов, Андрей Германов, Веселин Андреев, Росен Босев и Христо Банковски.

12

10.КОНСТАНТИН ПЕТКАНОВ – ул. „Патриарх Евтимий” № 13; Константин Петканов е роден на 12 декември 1891 г. в село Каваклия, Лозенградско. Баща му Никола Костадинов Петканов е свещеник. Семейството взема участие в черковната борба и в ИлинденскоПреображенското въстание от 1903 г. През 1907 г. Константин завършва българската мъжка гимназия „Петър Берон“ в Одрин. От 1910г. до Балканската война учителства в Малко Търново, Ениджия, Лозенградско и Бунархисар, Източна Тракия. През 1912–1913 г. Петканов следва славянска филология в Софийския университет. През 1913 г. постъпва като доброволец в Македоно-Одринското опълчение. По време на Първата световна война завършва школата за запасни подпоручици в Скопие и взема участие във войната. След края ѝ, К. Петканов става учител в Созопол, а от 1921 г. заживява в Бургас. Председател е на музикалното дружество „Родни звуци“ и библиотекар в Общинската библиотека. От 1930 г. се преселва в София, където сътрудничи на списанията „Златорог“, „Завет“ и „Философски преглед“. От 1946г. е редактор на сп. „Тракия“ и сп. „Балкански преглед“. Трайни следи оставя приятелството му с Илия Бешков. Петканов е библиотекар на Българо–югославското дружество от 1933–1934 г. Член е на масонска ложа. Константин Петканов е автор на огромно по обем и обхват творчество – романи, повести, разкази, драми, произведения за деца, есета, политически и народопсихологически текстове, мемоари, рецензии. Негов разказ е в основата на сюжета на балета „Нестинарка” на Марин Големинов, създаден през 1942 г. Произведенията му са преведени на немски, чешки, унгарски и др. След Деветосептемврийския преврат до 1947 г. е Директор на културата в Министерството на информацията. Той е един от водачите на Тракийската организация – член и секретар на Тракийския комитет. През 1945 г. Константин Петканов става академик на Българската академия на науките. Той е и член на Съюза на българските писатели. Умира от инфаркт на 12 февруари 1952 г.

13

11.ПЕТКО ЧОРБАДЖИЕВ /Росен/ - ул. „Цар Асен” № 41, паметна плоча на къщата; Петко Георгиев Чорбаджиев, с псевдоним Петко Росен, е български писател, публицист, юрист, политик и общественик. Роден е на 15 октомври 1880 г. в лозенградското село Кофчаз, днешна Турция. Предците му участват в известната Странджанска буна през 1810 г. Баща му Георги Чорбаджиев - собственик на земи и стада - през 80-те години на XIX век се преселва в изоставеното по онова време черкезко село Гергебунар (дн. Росеново - Средецко), а през 1891 г. в Бургас, където става собственик на т. нар. „хан на хъшовете”, „Минковият хан”, „Тракийският хан на Минков” сборище на бунтовници и комити. Петко Росен учи в Сливен, заедно с Яворов, Минко Неволин, Елин Пелин (1894-1896). Завършва гимназия в Русе, после учи право в София, Париж и Женева. Прекъсва следването си. Участва в конгреса на Петрова нива и в Преображенското въстание (1903) в Странджанския край, заедно с Христо Силянов. Болезнено преживява потушаването му. Дипломира се в Женева през 1909 г. и още същата година се установява в Бургас, където живее до края на живота си. Участва в Балканската война и в Първата световна война. Окръжен управител е на Бургас (1918-1919 г.) и Народен представител от Демократическата партия (1931-1934 г.). Заради русофилските си чувства е интерниран в началото на Втората световна война за шест месеца в Панагюрски колонии. Участва пряко в спасяването на евреите в Бургас, като организира делегация до царя и други институции с цел да се спре депортирането им. Първата си критична статия публикува в сп. „Демократически преглед“ – рецензия за повестта на Антон Страшимиров „На кръстопът“. Сътрудничи на списание „Мисъл“, в. „Заря“, „Слово“, „Свободна реч“, „Пряпорец“, „Бургаски фар“, „Бургаска поща“, „Златорог“, „Философски преглед“. През целия си живот Петко Росен остава верен на своя идеал – обществен дълг и родолюбие, който отстоява и чрез книгите си. От неговото перо излизат: “От Дунав до Бяло море”, “На Еньовден”, “Литературни сенки и силуети”, “Между народа. Видяно и чуто”, както и есета, бичуващи недъзите на управниците, заради което си спечелва омразата на властта. През последните години от живота си води интересен дневник, в който записва впечатленията си от кратки срещи и разговори с представители на българската култура и литература. Умира на 30 април 1944 г. в Бургас. На негово име има литературна награда - плакет, учредена от Община Бургас. През 1997 година семейството му дарява неговата лична библиотека от над 3000 тома на бургаската библиотека.

14

12.ЖЕНИ БОЖИЛОВА ПАТЕВА – ул. „Цар Асен” ; площад „Жени Патева” Родена е с кръщелното име Дженда на 18 ноември 1876 г. в с. Градец, Котленско. Основното си образование получава в Сливен, след което завършва Педагогическата гимназия в Шумен и на 18 години става учителка. През 1897 г. се омъжва за д-р Иван Георгиев Патев – учител, впоследствие известен бургаски адвокат. От 1900 г. семейството се установява в Бургас. Жаждата ѝ за знания и самоусъвършенстване я отвежда в чужбина. В продължение на 3 години тя следва литература и философия в Берлин, Виена и Париж, изучава френски, немски и руски език. След завръщането си в Бургас Жени Патева започва активна дейност за защита правата на жените. От 1901 г. изнася сказки за Женския спомагателен съюз „Милосърдие“, основан през 1899 г., и от 1903 г. е негов председател. Създава „Женска образователна група“ и сътрудничи на в. „Женски глас“, на който впоследствие става редактор. През 1905 г. Жени Патева основава в Бургас Женско просветно дружество „Самосъзнание”. Тридесетте години на ХХ век за Жени Патева са време на неуморна просветителска и благотворителна дейност. Изнася над 100 сказки и лекции в стремеж за постигане на вътрешно нравствено съзнание и превъзпитаване на хората в любов и ненасилие. Развива и разностранна литературно-публицистична дейност. Ръководи в продължение на 2 години редакцията на сп. „Гражданка“, сътрудничи на вестниците „Вестник за жената“, „Време“, „Радикал“, „Демократичен преглед“ и др. Превежда и пише около 500 статии, съчинения и разкази в реномирани издания като сп. „Възраждане“, „Семейно огнище“, “Наш живот“, „Училищен преглед“ и в. “Женски глас“. Автор е на книгите: „Разногласия в Българския женски съюз“, „В помощ на жената“, „Световният ужас пред женската съвест“, „Вегетариански другар“, „Светлина по пътя на жената“, „Момини сълзи“. За международните си изяви през 1931 г. Жени Патева е приета за почетен член на Международния съюз на демократичните писатели във Франция.

15

13. СЕКРЕТАРИАТ на Дружеството бургаските писатели и канцелария на ХРИСТО ФОТЕВ - ул. „Милин камък” Още с първите си книги Фотев е признат за поет-явление. Стефан Цанев го определя като автор на "най-чистата поезия в българската литература". Сред ше дьоврите на българската любовна лирика е Фотевото стихотворение „Колко си хубава!...“. Роден е на 25 март 1934 г. в Истанбул. През 1940 г., когато е 6годишен, семейството му се заселва в Бургас, в Коджакафалийската махала - махалата на бежанците. Учи в училище ОУ "Д-р П. Берон", след което продължава във фабрично-заводско училище в Сливен, което завършва през 1951 г. След безуспешно кандидатстване в Художествената академия, става за осем месеца моряк на риболовен кораб. Отбива военната си служба и за кратко е миньор в рудник Качулка (между Сливен и Ямбол). През периода 1957-59 г. работи като художник в стенописното ателие на Дом "Украса"- гр. Ямбол, а след това става редактор на многотиражката на мина "Черно море" край Бургас. Първата си стихосбирка "Баладично пътуване" издава през 1961 г. Още с дебютната си книга получава признание и на следващата година вече е член на Съюза на българските писатели. През театрален сезон 1962-1963 г. е драматург на театър "А. Будевска"- Бургас заедно със Славчо Красински. През 1965 г. получава Литературната награда на Бургас (Окр. съвет за култура) за книгата "Лирика", през 1967г.- същата награда за "Сантиментални посвещения", а през 1969 г.- за книгата "Пристанище". От 1964 г. до 1990 г., за повече от четвърт век, Христо Фотев е творчески секретар е на Дружеството на бургаските писатели. След близо десетгодишно мълчание през 1978 г. поетът издава „Обещание за поезия“. През 1981 г. издава две стихосбирки: „Литургия за делфините“ и „Спомен за един жив“. Три години по-късно събира своите избрани стихове в „Словесен пейзаж“. През 1989 г. излиза сборникът му с поеми „Венецианска нощ“. Член е на ред. колегия на бургаския алманах "Море" и негов главен редактор от 1990 г. до 1992 г. През 1994 г., по покана на директора на бургаския театър В. Пасков, Хр. Фотев отново става негов драматург. През 1994 г. поетът получава литературната награда “Златен Пегас”, а през 1995 г. е удостоен със званието “Почетен гражданин на гр. Бургас”. Умира в София на 27 юли 2002 г. Поезията на Фотев е нежна и подчертано лирична, с дълбок етичен заряд. Присъща ѝ е тихата тоналност, приглушената, но мелодична реч. Една от любимите му и плодотворни теми е морето, възприето не самоцелно - пейзажно, а като поетично – философска символика.

16

14.КОСТАС ВАРНАЛИС – ул. „Конт Андрованти” № 1 – паметна плоча

Варналис е роден в Бургас на 26 или 27 февруари 1884 г. в семейство, наскоро преселило се от Варна (фамилията им на гръцки означава Варненец). Израства в Бургас, а през 1902 г. емигрира и се установява в Атина. Завършва Атинския университет през 1908 г. Учителства в България и Гърция, а през 1919 г. слуша лекции по филология и естетика в Сорбоната в Париж. Изключен е поради левите си възгледи. Започва работа като журналист и преводач. Пише две книги за гръцкия поет Дионисиос Соломос, автор е на много стихосбирки и есеистики, превежда няколко

класически гръцки трагедии. Автор е на сборника „Диктаторите“, който е насочен против италианците, воюващи против Гърция през Втората световна. Представител е на гръцката комунистическа литература, общественик, борец за мир. През 1959 г. получава Ленинска награда за мир от съветското правителство.

17

15.АТАНАС МАНЧЕВ – ул. „Васил Априлов” № 5 – паметна плоча; Атанас Манчев е роден на 28 януари 1921 г. в село Даутлии (днес гр. Каблешково). Основно образование получава в родното си село. Завършва гимназия в Бургас, където още от 1935 г. участва в марксистколенински кръжоци, а от 1937 г. е член на РМС. Участва в театрални постановки, пише стихове. От 1940 г. е студент по право в Софийския университет, но скоро се отказва и продължава да учи Славянска филология. Като член на БОНСС подкрепя т.нар. Соболева акция на БРП (к) (БКП). През 1941 г. по нареждане на Централния комитет на РМС напуска университета и София и става секретар на окръжния комитет на РМС в Бургас. Застрашен от арестуване в края на 1941 г. преминава в нелегалност. Опитва да развива активна пропагандна дейност сред населението в Айтоския партиен район и участва в комунистическото подривно движение по време на Втората световна война като един от организаторите на партизански отряд "Народен юмрук" и партизанин от пролетта на 1942 г. Политкомисар на партизански отряд „Васил Левски“ (1944). Самоубива се в Айтос след продължително сражение с жандармерията на 21 май 1944 г. Неговото име носи читалището в родния му град Каблешково, бургаски фолклорен ансамбъл, училище в Айтос.

18

16. РЕГИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА „П. ЯВОРОВ” – ул. „Богориди” № 21

Регионална библиотека "П. К. Яворов" Бургас е създадена през 1888 г. С историята ѝ са свързани учителят Христо В. Димитров, писателите Константин Петканов и Стефан Станчев, книжарят Коста Екзархов и други обществени дейци, които я изграждат като културно средище. През 1932 г., когато уредник на библиотеката е Стефан Станчев, съвместно с читалище "Пробуда", се създава Народен университет, който осъществява разнообразна културна и просветна дейност. Изнасят се сказки от изтъкнати български учени и писатели като: Александър Балабанов, Стоян Чилингиров, Асен Златаров, Елисавета Багряна, Константин Петканов и др., организират се изложби, срещи с писатели и т.н. През 1945 г. Общинската градска библиотека става Държавна народна библиотека и е включена в системата на законния депозит - започва да получава по един безплатен екземпляр от българската печатна продукция. От 1953 г. до 1987 г. библиотеката става окръжна, а в следващите години - универсална научна. От юли 2000 г., с Постановление на Министерския съвет, тя получава статут на регионална. През 1978 г., когато се чества 100-годишния юбилей на големия български поет Пейо Яворов, библиотеката получава неговото име. На 100-годишния си юбилей е наградена с орден "Народна Република България"-ІІ степен. По случай 130 години от създаването си Регионална библиотека "Пейо Яворов" бе отличена с почетен знак "Златен век" - печат на цар Симеон Велики - златен и грамота за принос в развитието и утвърждаването на българската култура и национална идентичност и по повод 24 май – Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост.

19