Земеделие плюс

ISSN 1310-7992

www.abi.bg

2-3’2011

Đ—Đ•ĐœĐ•Đ”Đ•Đ›Đ˜Đ• Đ&#x;ЛЎХ

É?ɚɪÉ&#x;ÉœÉ˘É°Éš P9000 - ÉŽČşÉˆ 3 ÉŽČşÉˆ 3 ÉŽČşÉˆ 35 1 ÉŽČşÉˆ 35 9 ÉŽČşÉˆ 35 9 ÉŽČşÉˆ

!

www.pioneer.com/bulgaria

ОРИГИНАЛНИ РЕЗЕРВНИ ЧАСТИ. МРЕЖА ОТ СЕРВИЗНИ ЦЕНТРОВЕ. Частно акционерно дружество «Търговски дом «Червона зирка» Виж в детайли: Отдел за продажби в Украйна: www.chervonazirka.com тел.: +38 (0522) 35-61-15, 35-61-43

ООД «Бултрекс» г.Левски т. 359-650-8-30-18 ООД «Оптиком» г.Стара Загора, т. 359-426-1-66-46 ЕТ «Пряспа-Светозар Киров», г. Добрич, т. 359-586-3-01-59

Новини от МЗХ www.abi.bg

Õ¿√–¿ƒ» «¿ »ÕŒ¬¿÷»»

Новини от МЗХ Ì‡ ÁÂωÂÎËÂÚÓ Ë «‡ÏÂÒÚÌËÍ-ÏËÌËÒÚ˙˙Ú ı‡ÌËÚ ‰- ÷‚ÂÚ‡Ì ƒËÏËÚÓ‚ ‚˙˜Ë ̇„‡‰‡Ú‡ Á‡ ¡˙΄‡ÒÍË ËÌÓ‚‡ˆËÓÌÂÌ ÔÓ‰ÛÍÚ ‚ ÍÓÌÍÛÒ‡ Á‡ ËÌÓ‚‡ˆËË ÔÓ ‚ÂÏ ̇ "¬Â˜Â ̇ »ÁÎÓÊËÚÂΡ - ¿√–¿ 2010" ‚ „. œÎÓ‚‰Ë‚. Õ‡„‡‰‡Ú‡ ÔÓÎÛ˜Ë ÙËχ "lj‡‡" ¿ƒ - „. ÿÛÏÂÌ —⁄ƒ⁄–∆¿Õ»≈ Á‡ ÔË͇˜Ì‡ ÍÓÏÔÎÂÍÚ̇ ‰ËÒÍÓ‚‡ ·‡Ì‡, ÍÓˇÚÓ ·Â ÓÚ΢Â̇ Á‡ Ô˙‚Ó ÏˇÒÚÓ ‚ ӷ·ÒÚÚ‡ "Õ‡¡⁄À√¿–— Œ“Œ «≈Ã≈ƒ≈À»≈ БЪЛГАРИЯ 2020 œËÓËÚÂÚË Á‡ ÔÓÏˇÌ‡ ̇ ‡„‡̇ڇ ÔÓÎËÚË͇ 4 ۘ̇ ‰ÂÈÌÓÒÚ Ë ‡Á‡·ÓÚÍË". Трансформацията на млечните говедовъдни Ръководството «≈Ã≈ƒ≈À— » ”À“”–» «‡Ï.-ÏËÌËÒÚ˙ ÷‚ÂÚ‡Ì ƒËÏËÚÓ‚ ·Â Ô‰фeрми в месодайни 4 на OIV ≈ÙÂÍÚ˂̇ ·Ó·‡ Ò Ô΂ÂÎËÚ Ò‰‡ÚÂΠ̇предложи ÍÓÏËÒˡڇу ÔÓ ÓˆÂÌˇ‚‡Ì ̇ ͇̉ËБългарското земеделие през 21 век 6 нас да се създаде ÔË Ô¯ÂÌˈ‡Ú‡ Ë Â˜ÂÏË͇ 7 ‰‡ÚËÚÂ. Õ‡„‡‰Ë Ò‡ ‚˙˜ÂÌË ‚ ¯ÂÒÚ Í‡Ú„ӡÓ·‡ Ò Ô΂ÂÎËÚ ÔË ÙÛ‡ÊÂÌ „‡ı 10 ЮБИЛЕЙ Национален комитет ËË, ÔË ÔÓÒÚ˙ÔËÎË 72 Á‡ˇ‚ÍË Á‡ Û˜‡ÒÚË . ∆ËÚÌË ÚÂ‚Ë ‚Институт —‡Í‡ Ô·ÌË̇ 60 години по животновъдни науки – на‡Á‰ÂÎ Организацията с ËÌ‚ÂÌÚ‡ Ë ÚÂıÌÓÎÓ„ËË "ǯËÌË, ÔÓ‰ÛÍÚË‚ÌÓÒÚ Ë ı‡ÌËÚÂÎ̇ ÒÚÓÈÌÓÒÚ 11 Костинброд 8Á‡ ‡ÒÚÂÌË‚˙‰ÒÚ‚ÓÚÓ" цел легитимиране на Ôӷ‰ËÎ Â ÙËχ "¬»—–¿—“»“≈ÀÕ¿ «¿Ÿ»“¿ ЗЕМЕДЕЛСКИ КУЛТУРИ страната ниŒŒƒ катоÒ ли—≈–-ŒœŒ–¿" ÂÍÒÔÓÌ‡Ú Í‡ÚÓÙÓÒ‡‰‡˜Í‡ β˜Ó‚Ë ÂÌÚÓÏÓÙ‡„Ë ÔË ÊËÚÌË ÍÛÎÚÛË Рискови стресови фактори за рапицата

11 Marathon Magnum. дер в района. НациÒ˙Ò ÒΡڇ ÔÓ‚˙ıÌÓÒÚ (Ô¯ÂÌˈ‡, ÚËÚË͇ÎÂ, Ó‚ÂÒ, ˙Ê) овес сорт13 Продуктивност на ˜ÂÏËÍ, пролетен фуражен »ÌÒÚËÚÛÚ˙Ú ÔÓ Ô·ÌËÌÒÍÓ ÊË‚ÓÚÌÓ‚˙‰ÒÚ‚Ó оналният комитет ще «≈À≈Õ◊”÷» „. “ÓˇÌ ÔÓÎÛ˜Ë Ì‡„‡‰‡ Á‡ "ÕÓ‚Ë „Приста 2” 13Ë ÁÂωÂÎË бъде под егидата на œÓËÁ‚Ó‰ÒÚ‚Ó Ì‡ ·ÓÍÓÎË Ë Í‡ÙËÓÎ 16 ÒËÒÚÂÏË Á‡ ıË„ËÂÌÂÌ ‰Ó·Ë‚ ̇ ÏΡÍÓ ‚ χÎÍË Препарати с различно биологично действие при OIV и Министерство √ÂÌÂÚ˘ÌË ÂÒÛÒË ÓÚ Ò‡Î‡Ú‡ Ë ÒÔ‡Ì‡Í 18 Ë Ò‰ÌË ÙÂÏË Ë ÔÂ‡·ÓÚ‚‡ÌÂÚÓ ÏÛ ‚ ÏÓпролетен фуражен грах 16 на земеделието и Œ¬ŒŸ¿–—“¬Œ ·ËÎÌË Ï‡Ì‰Ë" ‚ ‡Á‰ÂÎ - "ǯËÌË, ËÌÒڇ·БИБЛИОТЕКА храните. Той ще проfl„Ó‰ÓÔÓËÁ‚Ó‰ÒÚ‚ÓÚÓ ‚ Ò‚ÂÚ‡ Ë ‚ ¡˙΄‡ˡ 33 ˆËË Ë ÚÂıÌÓÎÓ„ËË Á‡ ÊË‚ÓÚÌÓ‚˙‰ÒÚ‚ÓÚÓ". технология за отглеждане на овце √˙·ÌË ·ÓÎÂÒÚË ÔË ÒÎË‚Ó‚Ë ÒÓÚÓ‚Â 35 вежда политиката на - √Â„‡Ì‡ »ÌÒÚËÚÛÚ˙Ú ÌÓ‚ ÒÓÚ ÌÂÍÚ‡Ë̇ ÂÒÚÂÌ˙Ú - ˆÂÌ̇ ÒÂÎÒÍÓÒÚÓÔ‡ÌÒ͇ 38 19 —ОIV в предпланински и планинскиÍÛÎÚÛ‡ области на Балканския ÔÓ Ó‚Ó˘‡ÒÚ‚Ó - „. œÎÓ‚‰Ë‚ ·Â ÓÚ΢ÂÌ Ò «‡ÒËÎÂÌ ÍÓÌÚÓÎ ÔÓ КУЛТУРИ Ú˙„ӂˡڇ ЗЕМЕДЕЛСКИ полуостров страните от групата за ЧерноморÏˇÒÚÓ и‚ сред ‡Á‰ÂÎ "—ÓÚÓ‚Ë ÒÂÏÂ̇ Ë ÔÓÒ Ó‚Ó˘ÂÌ ÔÓÒ‡‰˙˜ÂÌ Ï‡ÚÂˇΠ40 Ô˙‚Ó Растежни възможности на тревни видове скотс икономическо сътрудничество. Националният Ò‡‰˙˜ÂÌ Ï‡ÚÂˇÎ". ÿÿ»Õ» в Странджа Сакар

привлича нови членове ще повиши ≈ÌÂ„ÓÒÔÂÒÚˇ‚‡˘Ë ÓÔÂ‡ˆËË ‚ ‡ÒÚÂÌË‚˙‰ÒÚ‚ÓÚÓ 41 35 ¬комитет ‡Á‰ÂÎще "“ÓÓ‚Â Ë ÔÂÔ‡‡ÚË Á‡иÒÂÎÒÍÓÚÓ Екологична ефективност In MeÏoriam: Çۯ͇ ’ËÌÓ‚‡на тревнофуражното 44 ÒÚÓÔ‡ÌÒÚ‚Ó" престижа на Република България, на ниво Ôӷ‰ËÚÂÎ »ÌÒÚËÚÛÚ както ÔÓ ÏÂÎËÓпроизводство 37‡ˆËË ∆»¬Œ“ÕŒ¬⁄ƒ—“¬Œ ÏÂı‡ÌËÁ‡ˆËˇ Á‡ Ò‚Óˇ Á‡ OIV, Ëтака в световен мащаб. ТоваÌÓ‚ ще ÏÂÚÓ‰ има и пряко ‡ÍПредсеитбените ‰‡ Ò ÓÔ‡ÁË ‚ÒˇÍÓобработки ÌÓ‚ÓÓ‰ÂÌÓ наÚÂΠпочвата и първи45 ÔÂ‡·ÓÚ͇ ̇ Ó„‡Ì˘ÌË ÓÚÔ‡‰˙ˆË. отражение върху качеството и реализацията на ÕÓ‚ËÌË Ã«’ 40, 44, 47 40 грижиÓÚза пролетните култури Õ‡„‡‰‡Ú‡ ‡Á‰ÂÎ "∆Ë‚ÓÚÌÓ‚˙‰ÒÚ‚Ó" Ò българските‚вина.

–¿“ ¿ »—“Œ–»fl Õ¿ «≈Ã≈ƒ≈À»≈“Œ Стабилност в агробизнеса 42‚˙˜ËГенералният ̇ Õ‡ˆËÓ̇Î̇ ‡ÒӈˇˆËˇ ‡Áдиректор на OIV, г-н Á‡ Кастелучи ÕËÍÓÈ Ì  ÔÓ-„ÓÎˇÏ ÓÚ ıΡ·‡ 48 ‚˙ʉ‡ÌÂ Ë ÒÂÎÂÍˆËˇ ̇ ÔÓÓ‰‡ ·˙΄‡Ò͇ ЗЕЛЕНЧУЦИ изрази готовност при създаването на Националния ÷¬≈“¿–—“¬Œ Á‡ ‚ËÒÓÍÓÔÓ‰ÛÍÚË‚ÌË Ó‚ˆÂ ÓÚ ÏΘСминдухът храна иM.) лекарство ÀËÏÓÌËÛÏ (Limonium 50 44ÏΘ̇ комитет да посети България. Той предложи да се ÌÓ Ì‡Ô‡‚ÎÂÌËÂ Ò Ì‡‰ 600 ÎËÚ‡ ·ÍÚ‡ˆËÓÌОВОЩАРСТВО ÕŒ¬»Õ» Œ“ ƒ⁄–∆¿¬≈Õ ‘ŒÕƒ «≈Ã≈ƒ≈À»≈ 51 проведе Световен конгрес на лозата и виното и ̇ ÏΘÌÓÒÚ. Мерки за ограничаване на шарката 46 Генерална асамблея на OIV в страната ни. ¡»¡À»Œ“≈ ¿ "«ÂωÂÎË ÔβÒ" ÃÂÌÚ‡ 21-32 Земеделският съюз подкрепя малки и средни семейни ферми 49 Земеделие плюс √·‚ÂÌ ‰‡ÍÚÓ: GSM: 08843,612 635 43 »Á‰‡ÚÂÎ ì≈ÌÚÓÔË 1î ≈ŒŒƒ, –‰‡ÍˆËÓÌ̇ ÍÓ΄ˡ: Новини от »ÌÊ. МЗХÃ.– ÃËÎÓ¯Ó‚‡

7, 15, œÓÙ. ‰- »‚. “˙ÌÍÓ‚ - ŒÚ„. ‰‡ÍÚÓ, GSM: 0882 966 459;

Международната организация по лозата и виното (OIV) открива представителство в България

–‰‡ÍÚÓ: Ã. —Ô‡ÒÓ‚‡ PR Ë ÂÍ·χ —. œÂÍÓ‚‡, GSM: 0888 336 519 Главен редактор инж. М. Милошова, GSM 0884 612 635 œ‰Ô˜‡Ú̇ ÔÓ‰„ÓÚӂ͇ ì≈ÌÚÓÔË 1î ≈ŒŒƒ Редактор М. Спасова +359С.2Пекова, 852 02GSM 48 0888 336 519 PR и “ÂÎ.: реклама

Предпечатна подготовка „Ентропи 1” ЕООД ÷Â̇: 5,00 ΂.

E-mail: zemedelieplius@mail.bg Тел. +359 2 852 02 48 Е-mail: zemedelieplius@mail.bg Цена: 5,00 лв.

¿Í‡‰.Издател ¿Ú. ¿Ú‡Ì‡ÒÓ‚, ÒÚ.Ì.Ò.I ÒÚ. ‰.Ò.Ì. À. ˙ÒÚ‚‡, „Ентропи 1” ЕООД, Редакционна колегия: ÔÓÙ.Проф. ‰.ËÍ.Ì. ÒÚ. ‰- ƒ.ƒÓÏÓÁÂÚÓ‚, д-рœÎ.Ã˯‚, Ив. ТрънковÒÚ.Ì.Ò.I – Отг. редактор, GSM 0882 966 459; ÒÚ.Ì.Ò.Акад. ‰- Ат. “.ÃËÚÓ‚‡, Атанасов,ÒÚ.Ì.Ò. проф. д.‰- с. н.ƒ.»Î˜Ó‚Ò͇, Л. Кръстева, ÒÚ.Ì.Ò.проф. ‰- д.¬. ÓÚ‚‡, ‰Óˆ. ‰-проф. “. Ó΂, ÒÚ.Ì.Ò. ‰- с. н. Р. Бъчварова, д. ик. н. Пл. Мишев, . ˙Ì‚‡, ‰- Õ.¡‡Î‚ÒÍË, ‰.Ò.Ì. Ã.—ÂÏÍÓ‚, проф. ÒÚ.Ì.Ò. д-р Д. Домозетов, доц. д-р Т.ÔÓÙ. Митова, доц. д-р Д. Илчовска, ‰Óˆ. ‰- ¬.√‡È‰‡Ò͇ доц.¬. д-рÕËÍÓÎÓ‚, В. Котева,ÒÚ.Ì.Ò. доц. д-р‰- Т. Колев, доц. д-р К. Кънева проф. д-р Н. Балевски, проф д. с. н. М. Семков,

доц. д-р Б. Николов, ̇ доц. д-р В Гайдарска —ÔËÒ‡ÌË ì«ÂωÂÎË ÔβÒî  ÔÓ‰˙ÎÊËÚÂΠ̇È-ÒÚ‡ÓÚÓ ÁÂωÂÎÒÍÓ ÒÔËÒ‡ÌË ‚ ¡˙΄‡ˡ ìŒ‡ÎÓî, ËÁ‰‡‚‡ÌÓ ÓÚ 1894 „. Списание „Земеделие плюс”-е ÒÔ. продължител на най-старото

земеделско списание в България – сп. „Орало”, издавано от 1894 г.

Списанието се издава с подкрепата на:

ñï. сп. „Çåìåäåëèå ïëþñ”, 2010 ã. „Земеделие плюс”,áð.бр.2, 2-3, 2011 г.

3

3

България 2020

ТРАНСФОРМАЦИЯТА НА МЛЕЧНИТЕ ГОВЕДОВЪДНИ ФЕРМИ В МЕСОДАЙНИ На фона на продължаващата вече две десетилетия тежка криза в животновъдството все по-релефно се очертава необходимостта от ускорено създаване и развитие на месодайно говедовъдство. Обективните обстоятелства които налагат приоритетно решаване на този проблем са:  Постоянно намаляване на производството на месо от едър рогат добитък (ЕРД). Промишленото производство (месото, добито в кланиците) намалява от 9000 тона през 2003 г. на 5273 г. през 2005 г. и на 4509 тона през 2006 г. За задоволяване на вътрешните потребности на страната е направен внос от чужбина на месо от ЕРД през 2005 г. на 65 485 тона, а през 2006 г. на 82 683 тона. Ускореното развитие на млечното говедовъдство, повишаване на млечната продуктивност на кравите до 5-6 хил. килограма обективно води до намаляване на техния брой, респективно на получаваните приплоди за угояване и клане, т.е. до намаляване производството на месо от млечните ферми в следващите години.  Незадоволителното качество на произвежданото месо от млади животни и бракувани крави от млечните ферми. Биологична особеност на тези животни е да произвеждат мляко, но месото от тях е сухо, жилаво, с груби мускулести влакна и понижени вкусови качества. Кланичните трупове са с нисък рандеман и не отговарят на изискването и стандартите на прилаганата в ЕС система за окачествяване по скалата [S] EUROP.  Евтино месо с високо качество се получава от специализирани месодайни породи говеда. Такива породи се отглеждат във всички страни с процъфтяващо говедовъдство - Англия, Франция, Италия, Белгия, Австралия, Нова Зеландия, а в САЩ около 80% от общия брой на говедата са от месодайните породи.  Големите предимства в отглеждането на месодайни говеда се изразяват в ценните им биологични качества: висока аклиматизационна способност и устойчивост към неблагоприятни климатични условия и възможност за целогодишно пасищно отглеждане (където условията позволяват това). Изключително добро оползотворяване на обемистите фуражи сено, слама, царевичак, силаж, сенаж и тревни ресурси; интензивен растеж и развитие в млада възраст и достигане на висока жива маса приклането; висок кланичен рандеман от 60 до 70%, а при животните от млечните породи 50-55 %; високи вкусови качествa на месото - аромат, сочност и нежност в резултат на специфичната структура 4

бр. 2-3, 2011 г., сп.

„Земеделие плюс”

- мраморираност (прошареност), т.е. отлагане на тлъстините между мускулните влакна и в мускулните снопчета. Относително ниски капиталовложения за стопански сгради, машини и съоръжения.  Формираната в периода на прехода производствена структура в говедовъдството е крайно неблагоприятна. През 2007 г. в 96,3 % от стопанствата се отглеждат от 1 до 9 крави и само в 3,7 % се отглеждат 10 и повече крави. Дребните фермери, които отглеждат по 5-10 до 15-20 крави нямат финансови възможности за модернизация на фермите и за производството на краве мляко в съответствие с изискванията и стандартите на ЕС и няма да имат възможност за получаване на субсидии и реализация на произведеното мляко, което ги обрича на фалит. Този процес е неумолим и ще бъде трагедия не само за голям брой говедовъди, но и за страната, тъй като ще изчезнат много крави - основни средства за производство на мляко и приплоди.  Единствен и най-верен път за спасение и алтернатива за развитие на тези ферми е трансформирането им в месодайни. По този път са минали повечето страни с развито месодайно говедовъдство. Във Франция през 1990 г. броят на говедата от месодайните породи е бил около 800 хиляди крави, а през 2007 г. той е достигнал 5 млн. и 400 хиляди. Нашата страна има благоприятни условия за отглеждане на такива животни. Найподходящи са възможностите в планинските и полупланински райони, където се намират над 17 млн. декара - ливади, мери и пасища, които сега в повечето райони пустеят. Месодайни животни могат да се отглеждат и в равнинните райони на страната на основата на огромните количества отпадни груби фуражи от зърнопроизводството.  Технологията за биологична трансформация на млечните кравеферми в месодайни

е добре известна на учени и специалисти. В съответствие с разработената национална програма за месодайното говедовъдство е необходимо да се окаже непосредствена помощ на фермерите за изготвяне на научно обосновани проекти за създаване на месодайни ферми. Първото, с което трябва незабавно да се започне е кръстосването, т.е. заплождането на кравите и юниците с разплодници от месодайните породи. За планинските и полупланинските райони найподходящи са породите - Абердин ангус и Безрог хорефорд. Тези две породи спадат към по-дребните, скорозрели породи. Животните в млада възраст имат интензивен растеж и на 8-месечна възраст достигат жива маса 170-180 кг, а юниците се заплождат на 14 месечна възраст при жива маса - 310 кг. Имат отлична аклиматизационна способност и възможност за пасищно отглеждане от ранна пролет до късна есен, а през зимата под навеси, на груби фуражи. За полупланинските и равнинни райони с голям успех може да се отглеждат животни и от породата Лимузин. Поради много високото качество на месото тази порода намира широко разпространение в света. За районите от равнината, където се произвеждат огромни количества обемисти фуражи с успех може да се отглеждат животни от породата Шароле. Тя е една от най-едрите месодайни породи - възрастните крави са с жива маса 700-800 кг, а на биковете - 1100-1200 кг. Сименталската порода от месо-млечен тип може да се оглежда във всички райони на страната (с изключение на високопланинските) за производството на приплоди с отлични месодайни качества. Заплождането на млечните крави може да става чрез естествено покриване с разплодници от тези породи. Такива има в много говедовъдни стопанства закупени от чужбина или произведени в нашите говедовъдни ферми. Много по-лесно и ефективно ще бъде заплождането чрез изкуствено осеменяване. В станциите за изкуствено осеменяване се съхраняват огромен брой дози замразена семенна течност от елитни бикове от месодайните породи. Съвременните технологии позволяват техник-осеменителите от различните селища в страната да получават, съхраняват и използват такава семенна течност и да заплождат кравите и в най-отдалечените селища и махали. Получените женски приплоди - първо поколение ще се отглеждат за разплод и ще се заплождат с бикове от същата порода за получаване женски приплоди II поколение и т.н. до III и IV поколение, а мъжките телета I поколение ще се угояват и в резултат на хетерозисния ефект може да се класират по скалата [S] EUROP и да получат висока продажна цена. Ефективността в месодайното говедовъдство е в пряка зависимост от плодовитостта, тъй като основно приходите идват

от получените, угоени и реализирани за клане и разплод телета. В проекта за развитие на месодайни ферми задължително трябва да се предвиждат дейности, които да осигуряват заплодимост от първо осеменяване над 75% и годишна плодовитост над 92%. В съответствие със световния опит технологията за заплождане на кравите включва синхронизирано заплождане и отелване в найблагоприятния сезон - февруари март, за да може приплодите да укрепнат и ефективно да използват тревните ресурси през пасищния период. Успешното решаване на проблема за ускорено развитие на месодайното говедовъдство в най-голяма степен зависи от мотивацията и финансовото стимулиране на животновъдите. Известно е, че в началния период, когато не са създадени необходимите условия за ефективно отглеждане на животните, без приходите от мляко и незадоволителното качество на месото -фермите ще бъдат губещи. Това налага държавните органи и организации да осигурят необходимите финансови ресурси от европейските фондове и от бюджета на страната за субсидиране и финансово стимулиране на тази дейност. Проучванията и анализите на учени и специалисти показват, че най-ефективно финансово стимулирани могат да бъдат: – при регистрираните месодайни ферми на всяка крава, родила теле кръстоска от месодайна порода да се дава годишно по 200 лв. субсидия; – за всяко отгледано теле, кръстоска до 6 месеца да се дават по 400 лв. годишно; – за всяко предадено на кланицата теле кръстоска над 8-месечна възраст - субсидия от 100 лв.; – за производството на чистопородни бикове да се дават по 200 лв. след навършване на 9 и 21 месечна възраст. Освен тези преки субсидии за стимулиранe увеличаването на броя на животните от месодайните породи и производството на месо решаващо значение ще има осигуряването на необходимите средства за създаване на материално-техническа база за месодайните ферми. Ключово значение ще има осигуряването на необходимите площи за пасищно отглеждане - по 10 декара на крава - ливади, мери и пасища, както и необходимите средства за повишаване на добивите от тях и подобряване на тревния състав. Стопанствата, които ще отглеждат над 20 - 30 месодайни животни ще трябва да изградят лятна и зимна база за животните и съответните помещения, навеси, складове за фураж, водопои, пътища. Това ще бъде по-продължителен процес, но съществува реална възможност през следващите 10-15 години цялата страна да бъде "осеяна" с такива говедовъдни ферми, а поголовието на месодайните говеда да достигне 80-100 хиляди броя. Това са действителните, реални възможности на страната и те трябва да бъда осъществени. Проф. дсн Михо Семков

сп. „Земеделие плюс”, бр. 2-3, 2011 г.

5

Българското земеделие през 21 век (продължава от брой 1)

4. Торене Анализите от приложение на торовете и балансът на хранителните елементи се използват широко за оценка на процесите в земеделието на дадена страна. Известно е, че земеделските производители често са принудени да вземат решения за практиката на торене в своите стопанства под влияние главно на икономически, а не на агрономически фактори. Тенденциите в използването на торовете в страни със слаба икономика са различни от тези в страни с развита такава. Както е известно, в годините на преход към пазарна икономика потреблението на минерални торове у нас намаля рязко. Тенденцията за свиване на употребата на минерални торове продължи до 2005 година. Средногодишната употреба на NPK през периода 1996-2000 г. намалява близо 5 пъти в сравнение с периода 1986-1990 г. (фиг. 3). През този период в най-малка степен намалява употребата на азотни торове – средно 3 пъти. Приложените фосфорни торове намаляват 18 пъти, а употребата на калиеви е едва 3% от тази в края на 90-те години. След 2001г. започва известно нарастване на употребените торове. Тенденцията за нарастване е стабилна, но въпреки това употребените количества калиеви торове, подобно на фосфорните са около 10 пъти по-ниски от тези преди периода на реформите и са на равнището на 60-те години на миналия век. Данните са тревожни както в количествено отношение, така и с неблагоприятното съотношение на хранителните елементи азот, фосфор и калий.

Фиг. 3. Употребени торове в периода 1956–2008 година

6

бр. 2-3, 2011 г., сп.

„Земеделие плюс”

Както се вижда, съотношението е значително в полза на азота - в последните 2 години то е 100:17:5-7. Особено неблагоприятно е силно нарушеното съотношение между азота и калия. За сравнение ще посочим, че в страните с развито земеделие минимално допустимото съотношение на азота и калия е 100:40. При пошироко съотношение се счита, че има небалансирано азотно торене с потенциален екологичен риск. По този показател България е на последно място в Европа. Намаленото, но едностранчиво азотно торене с всички неблагоприятни последици е трайна практика у нас. Това се потвърждава и от данните на НСРЗ, които показват, че в последните години едва 5-10% от торените с азот площи са получили фосфорно и 1-4% калиево торене. Недостатъчно се оползотворява и оборският тор – използват се под 10% от количеството, което следва да е получено в страната, изчислено на базата на статистическия брой животни. Ежегодно с оборски тор се тори около 0,3% от използваната площ, основно картофи и зеленчукови култури. Изключително неблагоприятна последица от влошените практики на торене е и отрицателният баланс на хранителните елементи в земеделието у нас (фиг. 4). Относително по-добра е възвръщаемостта на извлечения със земеделската продукция азот в почвата – 75-100% в отделните години. От извлечения с културите фосфор обратно в почвите чрез торенето се възвръщат едва 12-22%, а от калия – 1,5-3,5%. Данните будят тревога като се има предвид, че ежегодно от българските почви и от естествения кръговрат на веществата се отстраняват необратимо 60-80 хил. тона Р2О5 и над 200 хил. тона К2О. За период от 20 години от всеки хектар в страната са отстранени по 112 кг Р2О5 и 793 кг К2О. Тези данни са несъвместими със стремежа на страната към устойчиво и екологосъобразно земеделие. За сравнение може да се посочи, че в страните със силна икономика балансът на хранителните елементи е положителен. При тези показатели в България може да се очаква още по-голямо обедняване на почвите и влошаване на почвеното плодородие. Данни от проучвания на подбрани представителни за почвите в страната площи в периода 2004-2005 показват, че само за една година делът на слабо

Фиг. 4. Баланс на хранителните елементи 1985–2005 година

запасените с фосфор почви нараства от 48 на 62%, а на слабо запасените с калий от 10 на 22%. Прилагането на добри практики при торене има значение не само от гледна точка получаване на добри икономически резултати и запазване на почвеното плодородие, но също така от гледна точка на състояние на околната среда и климатичните промени. Чрез подобрено управление на храненето на културите може да се допринесе както за намаляване на нитратното замърсяване на водите, така и за намаление на въздействието на земеделието върху климатичните промени чрез намалените парникови емисии. Чрез правилно торене могат да се намалят емисиите на азотен оксид от минерални и органични торове

и да се увеличи прихващането на въглеродните отделяния чрез свързване в почвеното органично вещество. Както е известно, подходящото торене увеличава биомасата, а по данни от литературата 25-50% от растителните остатъци на повечето култури се връщат в почвата като органична материя и половината от тази биомаса е въглерод. Основните причини за влошените практики на торене са известни – икономически и недостатъчна информираност на земеделските производители за добрите практики на торене. След присъединяването на страната към ЕС чрез механизмите на Общата селскостопанска политика се създават икономически предпоставки за прилагане на добри земеделски практики, включително и на торенето. Покриването на реалните потребности на българското земеделие от торове ще отнеме по-продължителен период, поради все още неблагоприятното съотношение между цените на торовете и изкупните цени на земеделската продукция. Изключително важно е също така да се повишават знанията на земеделските производители за ролята на балансирано хранене и за устойчиво управление на хранителния режим на културите. (продължава в следващия брой)

К. Попов, М. Николова, Ж. Живков, Н. Шабан, М. Апостолова, С. Калчева, С. Димитров, ЛТУ, София

76 евро на хектар е субсидията за опазване на почвите и водите от нитрати от земеделски източници До 76 евро субсидия на хектар могат да получат земеделските стопани, които опазват почвите и водите от нитрати от земеделски източници. Помощите се изплащат годишно на кандидати по Мярка 214 “Агроекологични плащания” от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2007-2013 г. Подаването на документи тече от 1 март до 15 май в Областните дирекции на ДФЗ-РА. За да получат компенсаторното плащане, земеделските стопани трябва да са регистрирани в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) и да притежават минимум 0,5 хектара собствена или наета земя. Те трябва изпълняват 5 годишен план за поне четириполно сеитбообръщение и управление на хранителните вещества, подготвен с помощта на дипломиран агроном. От тях също задължително се изисква да спазват условията за поддържане на земята в добро земеделско и екологично състояние на територията на цялото стопанство, регламентирано със Заповед на Министъра на земеделието и храните. Стопаните трябва да поддържат растителна покривка през зимата на минимум 50% от цялата земеделска площ и да не разорават почвите преди 1-ви април.

сп. „Земеделие плюс”, бр. 2-3, 2011 г.

7

Юбилей

60 ГОДИНИ ИНСТИТУТ ПО ЖИВОТНОВЪДНИ НАУКИ – КОСТИНБРОД На четвърти ноември 2010 г. Институтът по животновъдни науки – Костинброд отбеляза 60-годишнината от основаването си с Юбилейна Научна конференция с международно участие. Шестдесет годишният юбилей на Института по животновъдни науки – Костинброд е приятен повод за среща на няколко поколения научни работници и специалисти, отдали своя труд и знания за развитието на животновъдната наука и практика в нашата страна. Институтът е най-голямото научно-изследователско звено в областта на животновъдната наука и от създаването му досега е играл важна роля при решаване на проблемите в областта на животновъдството. През 1950 г. с Постановление № 138 на Министерския съвет се създава Институт по животновъдство и за негова база се определят фермите на Районния кооперативен съюз и на Централната опитна станция по птицевъдство. През 1951 г. на Института са предоставени земите на бившия Конезавод – Божурище, а по-късно филиалите в Златуша и Петрохан. Началото на научната дейност в Института е поставена от 8 научни сътрудника. Пръв директор-основател на Института по животновъдствоКостинброд е ст.н.с. I ст. Яким Шаличев, изпълняващ тази длъжност от 1950-1959 и от 1972-1977 г. Под неговото ръководство през 1955г. се създават първите научни отдели по: говедовъдство, овцевъдство, свиневъдство, птицевъдство, хранене на селскостопанските животни, фуражно производство, икономика и организация на животновъдството, млекарство и бубарство. През 1960г. към Института в Костинброд преминава Институ8

бр. 2-3, 2011 г., сп.

тът по животновъдство към БАН, чийто директор-основател е акад. Георги Хлебаров, изпълняващ длъжността от 1947 – 1960 г. През 2000 г. с Постановление № 270 на МС Институтът по животновъдство се преобразува в Институт по животновъдни науки – Костинброд, а през 2008 г. след възстановане на Селскостопанската академия е в състава й отново като най-голямото и комплексно научно-изследователско звено в областта на животновъдната наука. Независимо от затрудненията, които са възниквали пред Института през различните етапи на развитието му, те в една или друга степен са преодолявани с големите усилия на ръководителите и колектива, за което им изказваме нашата дълбока благодарност. Благодарност отправяме и към директорите на експерименталната база ( Георги Иванов, Марин Бачваров, Ангел Добрев и др.), които са работили през различните периоди от дейността на Института. Дълбок поклон пред поколения научни работници и специалисти, които са дали своя принос за развитието на животновъдната наука и практика в България. Научни сътрудници от Института участваха активно в създаването на българското овцевъдство. Колективи под ръководството на проф. Иван Танев и акад. Цено Хинковски създадоха североизточно българската тънкорунна овца - шуменски добруджански тип. В Института през годините се работи и много активно по

„Земеделие плюс”

създаването на млечно овцевъдство. Този труд бе оценен много високо с признаването през 2005 година на породата Синтетична популация българска млечна овца, която заема 80% от овцете в България. Научни работници участваха активно в разработването на селекционни програми за развитието и на другите породи овце в България. Съществен е приносът на научните работници от секцията и в разработване на технологии за отглеждане на овце. За първи път в Института през 1965 год. бе въведено машинно доене на овце. Значителен е приносът на научните работници от секцията по “Говедовъдство” за създаването чрез поглъщателно кръстосване на Кафявата порода на базата на Сивото искърско говедо. Те имат съществен принос в породообразуването и породоусъвършенстването на Черношарената популация. Под ръководството на акад. Хинковски бе разработена първата селекционна програма за тази порода. Теоретично обоснована и внедрена бе развъдна схема на поглъщателно кръстосване, като основен метод на селекционната програма за създаване на Черношарената популация.. В сътрудничество с Университета Юта – САЩ бе разработена интегрирана ресурсно-икономическа технология за производство на краве мляко, която показа съществени предимства и висока конкурентност в практиката.

Разработена бе нова технология за отглеждане на телета през млечния период в индивидуални клетки на открити площадки, която бе внедрена масово в цялата страна с много голям икономически ефект. Съществен бе и приносът на секцията в технологиите за производство на женски телета и юници за разплод. Разработените нови технологии за производство на телешко месо бяха внедрени масово в практиката и през 80-те години техният дял в производството бе около 60%. Значителни научни приноси бяха направени в областта на генетиката, селекцията и развъждането на селскостопанските животни. Бяха разработени развъдни програми за усъвършенстване на отделните породи и породни групи животни. Чрез цитогенетични и имуногенетични методи бе направена характеристика на основните признаци на развъжданите в страната овце, говеда и биволи. Направена беше характеристика на генетичното разнообразие на протеини и ензими в кръвта на различни видове и породи селскостопански животни. В областта на популационната генетика бяха разработени методи за оценка на критериите за селекция и на подходите за конструиране на селекционни програми. Съществени бяха научните приноси в областта на храненето на отделните видове и категории селскостопански животни и птици. Изследванията по установяване състава, смилаемостта и енергийната стойност на нашите фуражи позволиха разработването на цялостни системи за хранене и типови дажби за отделните видове и категории животни. Бяха направени многобройни изследвания върху химичния, аминокиселинния, витаминния, макро и микроелементния състав и биологическата усвояемост на основните фуражи.

Многобройни изследвания бяха направени и за решаването на важни проблеми при храненето на животните. Особено полезни и резултатни за практиката се оказаха: разработените схеми свързани с: установяване на оптималният състав на стартерни смески за рано отбити телета и агнета; угояването на млади говеда с целодажбени смески с високо участие на груби фуражи; оптимизиране равнището на енергийното хранене на телета за разплод; пасищно и оборно угояване на говеда; установяване на оптималното равнище на протеин, калций и фосфор при храненето на лактиращи крави; системи за целогодишно хранене на базата на царевичен силаж, приготвен във восъчна зрелост на зърното, люцернов фураж (сено, сенаж, дехидрат) и концентратна смеска съобразно с млечната продуктивност на кравите; храненето на тънкорунни овце-майки с гранулирани и негранулирани целодажбени смески ad libitum през оборния период и целогодишно. Значителни приноси бяха направени и в областта на храненето на непреживните животни - свине и птици. Изпитани бяха биологично оптимални и икономически най-ефективни рецепти за угояване на прасета за месо. Установени бяха оптимални нива на протеин, енергия, аминокиселини и минерални вещества в комбинираните фуражи за пилета-бройлери и кокошки-носачки. Проведени бяха изследвания върху влиянието на някои тежки метали в различните фуражи и минерални добавки, биологичният ефект и акумулирането им в различните тъкани. С широко приложение бяха изследванията, проведени в областта на технологичната обработка на фуражите. Определени бяха подходящи параметри за изсушаване на люцерново сено с вентилаторни сушилни; разработени бяха технологии по използване на естествени и изкуствени

пасища; технологична линия за прибиране, съхранение, преработване на царевичак, слънчогледови пити и стъбла за хранене на животните; оптимизирани бяха технологичните процеси на гранулиране и екструдиране с цел повишаване на ефективността му. Разработена и предложена бе на практиката ефективна технология за обработка на груби и сочни фуражи с амоняк. С фундаментално-приложен характер бяха изследванията за установяване на резорбцията на синтетични аминокиселини, въглехидрати и витамини при нормални условия и под влияние на различни хранителни и нехранителни фактори. Проучванията върху физиологията на млечната жлеза бяха насочени към изследване спецификата на метаболизма на незаменимите аминокиселини (лизин, метионин и триптофан) в процесите на синтез на млечния протеин. Със значителна практическа значимост бяха изследванията по изясняване механизма на стреса чрез определяне функционалния капацитет на надбъбречните жлези при свине, телета, кози и птици. Научно-изследователската работа по качеството на животинската продукция беше насочена към проблеми, изясняващи източници на специфичен ефект върху биохимичните характеристики на суровото мляко и влиянието на ендогенни и екзогенни фактори върху месодайността, физико-химичния състав, технологиите и вкусовите характеристики на млякото и месото в качественаспект. В областта на биологията и

сп. „Земеделие плюс”, бр. 2-3, 2011 г.

9

биотехниката на репродукцията изследванията бяха насочени главно към оптимизиране на репродуктивния процес при селскостопанските животни с оглед неговото целенасочено регулиране. Във връзка с това при мъжките разплодници бяха търсени оптималните биологични граници на спермогенезата, а при женските - на овогенезата за удължаване срока на тяхното стопанско използване. В областта на ембриотрансплантацията беше разработена надеждна система на in vitro матурация, оплождане и култивиране на ембриони от лабораторни и селскостопански животни. В резултат на съвместни изследвания с учени от Хановер - Германия се роди и първото клонирано теле в света, след използване на in vitro матурирани яйцеклетки и от in vitro култивиране на нуклеарнотрансферния комплекс. Научноизследователската работа в областта на екологията и аклиматизацията беше насочена главно към изследване влиянието на някои екологични фактори върху хомеостаза на организма на местни и внесени говеда, овце и биволи във връзка с аклиматизирането им и с въвеждането на новите системи на отглеждане. Значителен е приноса на сътрудниците от секция “Коневъдство” по успешната интродукция на такива известни породи коне като Чистокръвната английска, Арабската, Тракененската, Хафлингер и др., които бяха внесени за развитие на конния спорт и за подобряване на конете в страната. През годините бе направена системна преценка на жребци от развъжданите у нас породи, чрез използване 10

бр. 2-3, 2011 г., сп.

на класически и специфични за коневъдството методи. Проучена беше генеалогията и установена структурата на породите Чистокръвна английска, Източнобългарска, Плевенска, Дунавска, Тракененска и др. Изложеното до тук е само част от научните постижения от създаването на Института до началото на новия век. Това е плод на дългогодишен и упорит труд на поколения научни работници, специалисти и помощен персонал. Сред многобройната плеяда от научни работници не може да не споменем имената на: акад. Никола Платиканов, акад. Стефан Куманов, професорите Иван Танев, Ничо Иванов, Владимир Попов, Яким Шаличев, Боян Чешмеджиев, Георги Здравков, Игнат Игнатов, Ангел Стоянов, Йончо Лазаров, Яким Димов, Васил Лазаров, Сашо Сандев, Йончо Лазаров, Иван Маджаров, Аврам Пинкас, Владимир Димов, Иван Томов, Хаим Соломонов, Стоядин Накев, Иван Йоров, Цанко Цанков, Дочо Тодоров, Милчо Ангелов и много други, които не са между нас. Радваме се, че сред нас са изтъкнатите учени от Института. Акад. Цено Хинковски, Член. кореспондент Васил Чичибаба, професорите Христо Станчев, Христо Драгнев, Десимир Неделчев Лидия Ангелова, Дона Мирчева, Трифон Дарджонов, Стефан Александров, Георги Танев, Събка Суроджийска, Анна Икономова, Христо Палиев, Янко Профиров, Димитър Добриянов, Въто Христов, Радка Абаджиева, Йорданка Томова, Борис Стоименов, Димитър Белоречков, Димитър Чотински и др., които вложиха много усилия и знания не само за изграждането на Института, но и за развитието на българската животновъдна наука. Много от тях бяха наградени с високи държавни и правителствени награди за високи постижения в областта на науката. С гордост трябва да отбеле-

„Земеделие плюс”

жим, че наши научни работници от по-младото поколение достойно продължават традициите на Института, Сред гях са проф. Пенка Маринова, Николай Русев, Димитър Гудев и др. Някои от тях в момента работят във водещи научни школи в света, където се ползват с голям авторитет и признание. Достатъчно е да кажем, че доц. д-р Александър Христов, който работи в САЩ е член на редакционната колегия на J. Animal Science, J.Dairy Science, а проф. Константин Константинов участва активно в разработването на селекционните програми на Австралийското млечно животновъдство. Доц.Бернард Комфортоф работи в Кеймбридж, а доцентите Снежана Алексиева, Лили Пиперова и Венета Банскалиева които работят в САЩ, Голяма е заслугата на Института за изграждането на ръководни кадри за българското земеделие. През последните двадесет години трима от Министрите (член. кор. Васил Чичибаба, проф. Георги Танев, доц. Валери Цветанов) и заместник министрите на земеделието (Акад. Цено Хинковски, проф. Светла Бъчварова и доц. Цветан Димитров) са кадри на Института. През годините на своето съществуване Инситута е играл важна роля за обучение на кадри не само за България, но и за много от развиващащите се страни. През годините в Института са обучени 36 чуждестранни аспиранти, които в момента заемат важни държавни и административни постове в съответните страни. За съжаление през последните двадесет годии Българската държава в недостатъчна степен се възползва от този огромен капитал. (продължава в следващия брой)

Доц. д-р Лазар Козелов– директор на ИЖН Доц. д-р Мая Игнатова– научен секретар на ИЖН

Съществуват данни, че глобалните климатични промени ще засегнат по твърде неблагоприятен начин географския район на нашата страна- очаква се увеличаване на водния дефицит за редица полски култури, по-чести екстремни събития- високи и ниски температури, обилни валежи. Тези тенденции се потвърждават и от изследвания в нашата страна (Славов, Александров, Мотева, Върлев). Отчитайки загрижеността на учените към очакваните промени на климата, които могат да се отразят върху агроиндустрията, през последните 1-2 години Европейската комисия прие редица документи изискващи предприемането на мерки за адаптиране на сектора: Бяла книга на Комисията, озаглавена „Адаптиране спрямо изменението на климата − към европейска рамка на действие“, Зелена книга на Комисията за адаптиране към изменението на климата в Европа − възможни действия от страна на ЕС и др. В тях се подчертава, че селското стопанство е икономически сектор, силно зависим от природните явления, но който същевременно разполага със значителен потенциал за противодействаща намеса. Европейската комисия подчертава, че според надеждни оценки на международно и европейско равнище, земеделските земи в Южна Европа са по-застрашени от изменението на климата. В този смисъл става ясно, че е необходимо разработване на стратегии за адаптиране на местно, регионално и национално ниво, които да включват видова и сортова структура и адаптирани технологии за намаляване на рисковете за икономическите резултати. Настоящата публикация показва възможността за анализиране рисковите абиотични стресови фактори за рапицата на местно ниво, в случая района на гр. Лом. Научни изследвания, проведени в различни региони на света показват, че репродуктивният потенциал на рапицата силно се влияе от промяната на климатичните фактори - ниски или високи температури, воден дефицит и др. Ефектът зависи, както от реакцията на генотипа и фазата, в коята се намира културата, така също от интензивността и продължителността на въздействие на критичните фактори. Рискови абиотични фактори. Температурен стрес. Счита се, че оптималната температура за бърз растеж и развитие е около 20°С или температури в диапазона между 12 и 30°С. След поникването, културата изисква сравнително ниски температури до фазата на цъфтеж. Високите температури по време на цъфтежа са особено нежелателни, тъй като водят до недобро опрашване и скъсяване на времето от цъфтеж до узряване, което се отразява неблагоприятно върху добивите. Според изследвания по-високи температури от 27°С предизвикват опадване и абортиране на цветовете и водят до съществени

загуби на семена. По-дълъг период с температури по-високи от 30°С води до висока степен на стерилност и ниски добиви. По време на образуване на чушките рапицата има по-висока толерантност към температурен стрес. Продължителен период с високи температури води до лошо качество на семената и ниско съдържание на масло. Неблагоприятни са високите температури около 2530°С, както и ветровитото време, когато загубата на влага в зърното става изключително бързо. Броят на семената също намалява с увеличаване на температурния стрес по време на цъфтежа. По-ниският добив се дължи на по-малкия брой цветове и по-ниското тегло на семена от едно съцветие, лошо качество на семената, нисък жътвен индекс. Толерантността към ниски температури зависи в голяма степен от развитието на растението и степента на неговата закаленост. Незакалените растения от зимна рапица измръзват при температури -4°С, докато напълно закалените растения от зимните форми измръзват, когато температурите за къс период от време са между -15°С и -20°С. Дехидратираните растения в слънчеви, но ветровити дни могат напълно да загинат, независимо от това, че са оптимално развити и добре закалени. Съществува значителна разлика между сортовете към чувствителността към ниски температури. Силно чувствителни са както по-слабо развитите, така и напредналите във вегетацията растения, които имат повече листа, навлизат в процеса на стъблообразуване, когато меристемната тъкан е силно чувствителна. Когато вегетацията е напреднала, зимните сортове са чувствителни към температури по-ниски от -12°С. Датата на сеитба трябва да позволява добро развитие през есента, така че да не се допуска зимно измръзване. Често в районите с тежка зима се наблюдава измръзване на рапицата до степен, при която добивът пропада напълно. Това дава тласък на селекционна работа за получаване на форми с висока устойчивост на ниски температури. Установено е, че устойчивостта към ниски температури освен от морфологични и физиологични характеристики, зависи и от редица екологични фактори- почвените условия и флуктоациите на метеорологичните елементи. Разширяването на площите с рапица в засушливите условия на Канада се дължи напр. на успеха на селекционерите, които създават сортове добре устойчиви на воден стрес и високи температури, както и подобряване на технологията за нейното отглеждане. Воден стрес. Семената на рапицата са много дребни, което поставя високи изисквания към подготовката на почвата и нивото на почвената влага в зоната на сеитба, който е първия рисков период. Установено е, че за леко песъчливо-глинести почви са необходими 12% влага за дълбочината на сеитба (ППВ е 21%). Когато се отглежда в засушливи условия, рапицата

сп. „Земеделие плюс”, бр. 2-3, 2011 г.

11

Земеделски култури

РИСКОВИ СТРЕСОВИ ФАКТОРИ ЗА РАПИЦАТА

се нуждае от високо съдържание на влага в по-дълбоките слоеве, за да може дълбококореновата система да осигури влага по време на цъфтежа и формирането на семената. Небла- Фиг. 1. Характеристика на валежите Фиг. 2. Характеристика на валежите за периода август-септември: сума на през м.септември: сума на валежите гоприятно влияние валежите върху нивото на продуктивност се наблюдава и при воден стрес по 30г. и построяване на кривата на обезпеченост; изчиславане на основните статистически показатели. време на цъфтежа и семеобразуването. По отношение на засушаване са характеризирани За реакцията на рапицата към стресови абиотични фактори има значение комбинацията от фактори, по- периодите август-септември, когато се извършва серади което агрономическите практики следва да итбата и поникването на културата, както и периода бъдат адаптирани към агроекологичните райони на активна вегетация и формиране на зърното (април, май и юни). на страната.

III. Рискове по отношение влажността на въздуВ нашата страна с разширяването на засетите ха: 1) Рискове по отношение на влажността на възплощи с рапица до 2 млн. дка (есента на 2011г) духа през периода 15 април-15 юни. Относителна културата, без съмнение, ще попада при почвени и климатични условия с повишен риск. Този риск се влажност на въздуха за периода: а) 15 април-15 май; б) засилва от факта, че на пазара присъстват многоброй- 15 май-15 юни и обезпеченост на средната за периода: ни сортове, с различен произход, които не са оценени а) 15 април-15 май; б) 15 май-15 юни Статистически характеристики на редиците относителна влажност по екологическа стабилност и пластичност. За оценка на риска от неблагоприятни метеоро- на въздуха по периоди. В настоящата публикация логични събития (засушаване, ниски и високи тем- посочваме само най-важните показатели. Характеристика на валежите през август – сепператури) през вегетационния период на рапицата тември (сеитба-поникване на рапицата) са анализирани статистически редици от 30г. (1970Резултатите от изследването показват основните 2000г). Анализът влючва: I. Температурни рискове основани на оценка за: тенденции в промяна на важни климатични параме1) Средноденонощна температура на въздуха (клима- три, от значение за развитието и продуктивността на тични данни) за: а) януари; б) февруари; 2) Изменение рапицата. За периода на сеитба на рапицата август-септемна месечната температура на въздуха по години и 3) ври валежите се изменят от 15 до 150 мм с тенденция тяхната обезпеченост за същите месеци: 4) Брой дни o o на увеличение (фиг. 1). Положителна е тенденцията и за периода януари-февруари с: а) t≤-4 C; б) t≤-10 C и 5) за месец септември, но преобладават отклоненията в Максимална за януари-февруари продължителност на периода с: а) t≤-4oC; б) t≤-10oC; 6) Средноденонощна отрицателна посока (фиг. 2). В 75% от годините може температура на въздуха за периодите: а) 15 април- да се очакват валежи над 50 мм общо за целия период 15 май; б) 15 май-15 юни; 7) Динамика на средната и над 20 мм за септември. Средната валежна сума температура на въздуха за: а) 15 април-15 май; б) 16 е 75 мм за двата месеца. Тези данни показват, че в района на Лом има условия за поникване на рапицата май-15 юни); Избрани са периоди, в които могат да се случат в благоприятни срокове. Тук изследването може да рискови метеорологични събития за рапицата: ниски се детайлизира, за да се определи валежната сума температури под t≤-4oC и t≤-10oC и тяхната продъл- по десетдневки и вероятния период за сеитба. Това жителност в дни през месеците януари и февруари; е от изключителна важност за отделния фермер на климатична характеристика на периода април, май местно ниво, тъй като може да доведе до съкращаване и юни, през който преминават основните фази за броя на обработките на почвата при неподходяща влага, а по този начин и на разходите (енергийни рапицата-цъфтеж и наливане на зърното.

II. Характеристика по отношение на валежите и финансови). Фермерите не бива да забравят, че за: 1) Потенциален вегетационен период (ПВП) на те имат отговорности за запазване на почвата от рапица, 2) Характеристика на валежите за периода деградационни процеси (разрушаване на почвената август-септември: а) сума на валежите; б) отклонения структура и уплътняване), за намаляване на емисиите от средното; в) обезпеченост на валежите; 3) Сума на от изгаряне на горива, определени от редица Евровалежите за периода април-юни и обезпеченост на пейски и Национални документи. валежите за същия период; 4) Сума на валежите за: (продължава в следващия брой) а) април; б) май; в) юни и обезпеченост на валежите за същия период; 5) Сума на валежите по десетдневки Доц. Тотка Митова, за периода април-юни; Характеристиката е направена ИП „Н.Пушкаров” чрез построяване на тенденцията на показателя за Доц. Милена Мотева, ИММ

12

бр. 2-3, 2011 г., сп.

„Земеделие плюс”

Продуктивност на пролетен фуражен овес сорт „Приста 2” Развитието на биологичното земеделие у нас през последните години придобива все по - голяма актуалност във връзка със съвременните изисквания за опазване здравето на човека, на животните и на природната среда. Биологичното земеделие като една от формите на устойчивото развитие се разглежда като система за производство, която изключва употребата на синтетични съединения – химически торове и пестициди и разчита в максимална степен на прилагане на подходящи сеитбообращения, органични торове, биологическа и агротехническа борба с вредителите. Включването на бобовите култури в сеитбообращението се определя като основна предпоставка за функционирането на биологичното земеделие. Има се предвид, че те са източник на фиксиран атмосферен азот и могат в известна степен да заменят употребата на изкуствени азотни торове. Биопогичното производство на фуражно зърно е от решаващо значение за хранене на животните, отглеждани по биологичен начин. От зърнено-житните култури отглеждани у нас, зърното на овеса е много ценен концентриран фураж за домашните животни, особено за младите подрастващи и разплодните. Като зърнен фураж, то превъзхожда зърното на другите житни растения, поради това, че в него са добре съчетани богатото съдържание на протеин, мазнини и витамини, особено от групата В. През последните години (2006 - 2008) овесът се отглежда на около 25 000 хa (МЗХ Дирекция „Агростатистика”, 2009). Известно е от изследвания на отделни автори (Каров, Попов и др., 1999), че овесът е една от подходящите култури за биологично земеделие.Той формира дълбоко кореновата си система и може да се развива успешно дори, когато хранителните вещества в почвата са малко. Технологиите за биологично производство на зърнените култури намират все по-голямо приложение в много страни, като изследванията са насочени към повишаване на добива и подобряване качеството на продукцията. У нас научните изследвания по биологично производство на овеса са в начален етап. Липсват публикувани резултати, при които да са изследвани продуктивните възможности и качеството на зърното при пролетен фуражен овес в условия на биологично земеделие. В настоящата статия представяме резултатите от проучване продуктивността и качеството на

зърното на пролетен фуражен овес, сорт „Приста 2”, отглеждан при условия на биологично земеделие в района на Североизточна България. Изследването е проведено през периода 2007-2009 г. в опитното поле на Института по земеделие и семезнание “Образцов чифлик” – Русе с екологично фуражно сеитбообращение, включващо отглеждане на културите - соя, пролетен овес, грахо-фиева смеска за зелено торене и царевица за зърно в условия на биологично земеделие. При пролетния фуражен овес е използван сорт “Приста 2”, селекциониран в Института, след предшественик соя. Съобразно изискванията на биологичното производство, полският опит беше разположен на площ при спазен двегодишен период на конверсия. Почвеният тип на който беше заложен опитът е силно излужен чернозем и се характеризираше с бедно хумусно съдържание 1,75%, слабо запасен с минерален N /19,75 мг/1000 г почва/ и подвижен Р2О5 /5,31 мг/100 г почва/ и добре с К2О /22,75 мг/100 г почва/ в слоя 0 - 40 см. Почвената реакция е средно кисела /рН в KCL – 5,0%/. Механичният състав на почвата е тежко песъчливо-глинест. Опитът е заложен по бпоковия метод в 2 варианта - контрола (без торене) и торене с почвен и листен органичен тор “Биохумус”. Сеитбата на овеса е извършена с посевна норма 300 к.с. на кв.м. При отглеждане на културите в сеитбообращението са приложени технологични схеми, съобразно изискванията на Наредба № 22 от 04.07.2001 г. на МЗГ за биологичното производство на растения, растителни продукти и храни от растителен произход и неговото означаване върху тях, Борбата с плевелите при отглеждане на културата е водена по механичен път, включваща едно дискуване, есенна дълбока оран и две сляти култивирания на дълбочина съответно 25 и 12 cм и едно ръчно плевене по време на вегетацията. Торенето с почвения тор “Биохумус” беше извършено рано през пролетта, чрез инкорпориране преди култивирането на площта и сеитбата с доза 300 л/дкa. Листният тор беше внесен във фазите начало на вретенене и изкласяване, с работен разтвор 25 л/дкa (в съотношение 1:10, 100 мл разтвор с 10 л вода). Органичният тор „Биохумус” - лумбрикомпост е произведен от екстременти на червени калифорнийски червеи, хранени с оборски тор и органични отпадъци. Продуктът съдържа 58,49 % органични

сп. „Земеделие плюс”, бр. 2-3, 2011 г.

13

Таблица 1. Д обиви на зърно от пролетен фуражен овес, сорт Приста 2 при условия на биологично земеделие за периода 2007-2009 г. стойности на GD, добиви, кг/дка кг/дкa при P = относителен разлики, години добив,% ± кг/дкa контрола торене /Биоху5% 1% /без торене/ мус/

*

2007

18

21 *

116,7

+3

2,48

5,73

2008

326

345

*

105,8

+ 19

18,21

28.56

2009 средно за периода

195

228

**

116,9

+ 33

13,69

31,56

180

198

110,0

+ 18

37,29

86,02

Р < 5%; ** Р < 1%

вещества, от които азот 1,96%, фосфор 2,55%, калий 1,49%, хуминови киселини 14% и други макро- и микроелементи в оптимални за растенията количества. Той не съдържа химични форми на хранителни вещества, има алкална реакция (pH/H2O-7,71) и е лицензиран за биологично производство. От качествените показатели на зърното са проследени съдържанието на суров протеин, определено по стандартния метод за определяне на азот по Келдал (N х 5,7) и на суровите мазнини по Сокслет, в % към абсолютно сухото вещество (Ермаков, 1972). Статистическата обработка на данните от опита е извършена по метода на дисперсионния анализ. За характеризиране на метеорологичните условия са използвани данни за валежите и средномесечните температури на въздуха от метеорологичния пункт на територията на Института. Първата стопанска година 2006/2007 от извеждането на опита се характеризираше като изключително неблагоприятна за растежа и развитието на пролетния фуражен овес. Есенно-зимните валежи за периода (м. Х - III) в размер 199 мм/м2 са с 34 мм/м2 по - ниски от климатичната норма - 233 мм/м2 средно за многогодишния период (1961-2008 г.). Месец април се отличаваше като много сух с валежи само 4,6 мм/м2, което се отрази неблагоприятно върху поникването и развитието на растенията. Първият валеж със стопанско значение от 32,5 мм/м2 падна едва в края на месец май и беше придружен с градушка, която причини сериозни увреждания на растенията и доведе до угнетяване растежа и развитието им. Недостатъчни бяха валежите и през месеците юни и първата половина на юли - под климатичната норма, съвпадащи с критичните фази от развитието на културата – цъфтеж на генеративните органи и наливане на зърното. Освен с малкото количество валежи, тази стопанска година се отличаваше и с високи средномесечни температури през месеците май и юни, които превишаваха климатичната норма, съответно с 14,3% и 15,2%, и оказаха негативно влияние върху изхранването и наливането на зърното. Отбелязаните неблагоприятни метеорологични условия доведоха до получаване на много ниски добиви. Метеорологичните условия през втората и трета14

бр. 2-3, 2011 г., сп.

„Земеделие плюс”

та стопански години от периода бяха относително по - благоприятни за развитието на пролетния овес. През 2007/2008 г. есенно-зимният период (м. Х-III) се характеризираше с много добро влагозапасяване. Сумата на валежите в размер 364 мм/м2 превишаваше със 131 мм/м2 климатичната норма. Доброто влагозапасяване създаде благоприятни условия за сеитбата на културата и поникването на растенията. През пролетно-летния период (м.IVVII) валежите бяха близки до климатичната норма с изключение на тези през месец юни, които бяха по- ниски, но се отличаваха с равномерно разпределение. През последната година 2008/2009 сумата на есенно-зимните валежи беше в размер 221 мм/м2 и близка до климатичната норма. Но започналото почвено засушаване от средата на месец март и продължило до третата десетдневка на месец май се отрази неблагоприятно върху вегетативния растеж на културата. Падналите валежи в края на месец май и началото на юни - 50 мм/м2 не успяха да компенсират напълно забавения растеж на растенията и това се отрази в известна степен негативно върху формирането на добива. Средномесечните температури през последните две години на проучване бяха със стойности близки помежду си и по-високи от тези за многогодишния период. От трите години на изследване като сравнително най-благоприятна в метеорологично отношение може да бъде определена стопанската 2007/2008. Посочените характеристики на метеорологичните условия кореспондират с данните за добива отразени в табл.1. Данните показват, че полученият добив на зърно при варианта без торене (условия на естествен хранителен режим) средно за периода е 180 кг/дкa с вариране в много голям интервал, от 18 кг/дкa през неблагоприятната 2007 г. до 326 кг/дкa през 2008 г. Почвеното и листното торене с органичния тор “Биохумус” е оказало положително влияние върху добивите, като ефектът средно за периода е 18 кг/ дкa / 10,0 %/ и е различен в зависимост от условията на годините. Най-голям ефект от прилагането му е реализиран през 2009 г. като увеличението на добивите спрямо контролата е с 33 кг/дкa / 16,9

Таблица 2. Параметри на качествените показатели на зърното от пролетен фуражен овес, сорт Приста 2 при условия на биологично земеделие за периода 2007- 2009 г. стойности на GD при Р %

суров протеин, % години

сурови мазнини, %

контрола /без торене/

торене с /Биохумус/

2007 2008 2009

13,34 10,32 13,28

13,75 10,73 15,05 **

0,69 0,59 0,60

1,61 1,29 1,39

4,11 5,36 4,09

4,63 ** 5,72 * 4, 45 *

средно за периода

12,31

13,18

-

-

4,52

4,93

%/. През неблагоприятната 2007 г. въпреки, че е получен много нисък добив, ефектът от органичното торене е положителен, като повишаването на добива е с 3 кг/дкa или с 16,7 %. В потвърждение на положителното въздействие на торенето върху добива през годините на изследването са данните от дисперсионния анализ, които показват доказаност на разликите при достоверност, P = 5%. Получените добиви от пролетния фуражен овес, отглеждан в условия на биологично земеделие, отчетени средно за изследвания период са ниски и съставляват 45% при контролата и 50% при органичното торене от потенциалните възможности на изпитвания сорт, което е резултат преди всичко от специфичните през годините различия в метеорологичните условия. Под влияние на метеорологичните условия през годините на изследването и прилаганата технологична схема на отглеждане на пролетния овес при биологичното земеделие, освен добивите се изменят в различна степен и качествените показатели на зърното (табл.2). От данните за съдържанието на суров протеин в зърното се вижда, че средно за периода при контролата (естествен хранителен режим), то е 12,31 %, а при варианта с торене - 13,18 % т.е увеличението е с 0,87 пункта. В зависимост от условията на години-

5%

1%

контрола торене с /без торене/ /Биохумус/

стойности на GD при Р % 5%

1%

0,17 0,24 0,19

0,37 0,54 0,43

-

-

те, съдържанието на суров протеин е с най–ниски стойности през 2008 г. и при двата варианта, поради по-голямото количество валежи, отчетени през вегетационния период и получените по- високи добиви. В зависимост от торенето, съдържанието на суров протеин е най - високо през 2009 г. – 15.05 %, като увеличението спрямо контролата е с 1,77 пункта и разликата е добре доказана. Съдържанието на мазнини в зърното средно за периода при контролата е 4,52%, а при листното торене 4.93%, т.е увеличението e с 0.41 пункта. През годините на изследването, най-високо съдържание на мазнини в зърното е натрупано през 2008 г., обяснимо с по – голямото количество валежи. В зависимост от торенето получените разлики по години са доказани. Отбелязаните величини на суровия протеин и мазнини в зърното на овеса при условията на биологичното земеделие са в границите на генетическите заложби на изпитвания сорт в зависимост от условията на годината. Произведеното екологично зърно овес, може успешно да се използва като компонент в комбинирани фуражни смески за хранене на животните, отглеждани по биологичен начин. Л. Ненова, Ил. Иванова ИЗС „Образцов чифлик”, Русе

Изплащат се евросубсидии за редки породи животни Земеделските стопани, които отглеждат застрашени от изчезване редки местни породи, могат да получат субсидии от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР). От 1 март те могат да подават заявления в Областните дирекции на ДФЗ-РА. Размерът на отпусканото подпомагане е 25 евро на глава животно за овце и кози и до 200 евро на глава животно за говеда, биволи и коне. Кандидатите за подпомагане задължително трябва да разполагат със зоотехнически сертификат или сертификат за произход на породата за всяко животно, както и с документ за идентификация на животните, ако отглеждат еднокопитни породи. Сертификатите се издават от Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството (ИАСРЖ), както и от признатите от МЗХ развъдни организации в България. Земеделските стопани трябва да спазват развъдната програма за съответната порода и да осигуряват постоянно затревени площи за отглеждането на животните. Плащането е годишно, като земеделският стопанин поема ангажимент да отглежда застрашените от изчезване редки породи в продължение на 5 последователни години. Регистърът на развъдните организации, издаващи сертификати за произход на породите може да бъде открит ето тук - http://www.iasrj.eu/images/stories/registyr_1.pdf.

сп. „Земеделие плюс”, бр. 2-3, 2011 г.

15

ПРЕПАРАТИ С РАЗЛИЧНО БИОЛОГИЧНО ДЕЙСТВИЕ ПРИ ПРОЛЕТЕН ФУРАЖЕН ГРАХ Пролетният фуражен грах е култура, подходяща за производство на обемист фураж в животновъдството (Вучкови , 2004). Използването на препарати с различно биологично действие при производството на фураж от пролетния грах е възможност за увеличаването на добива сухо вещество и протеин от единица площ, което е елемент от подобряване на технологията на отглеждане (Желязкова и Павлов, 2007). Възможността за прилагане на растежни стимулатори съвместно с листни торове и препарати за растителна защита, при което ефектът от използването им се повишава, представлява интерес за практиката. Икономическата оценка на всяка една технологична промяна или нововъведение е крайният, завършващ етап от цялостната технологична разработка преди внедряването ù в производствената практика (Pannell et al., 1996; Pannell, 2004). В настоящата статия са представени резултати от икономическа оценка на ефективността от използването на някои нови препарати с различно биологично действие при пролетен фуражен грах, отглеждан за сено и зърно. Експериментът е проведен през периода 20072009 г. в ИФК-Плевен върху почвен тип слабо излужен чернозем. Сеитбата е извършена с пролетен фуражен грах сорт Плевен 4. Проучено е самостоятелното и комбинирано действие на Атоник (растежен стимулатор) в доза 0.06 л/дка, Мастербленд (комбиниран листен тор) в доза 160 г/дка и Конфидор 70 ВГ (инсектицид) в доза 15 г/дка. Атоник – съдържа 0.2% натриев-ортонитро-фенолат, 0.3% натриев-паранитро-фенолат, 0.1% натриев5-нитрогвайкол. Използва се основно за стимулиране на растежа и повишаване количеството и качеството на получената продукция. Препоръчва се смесването му с различни видове листни торове и пестициди, при което ефектът от използването им се повишава. Мастербленд – съдържа 20% азот (6.22% нитратен+3.88% амонячен+9.90% уреен), 20% разтворим фосфор (Р2О5), 20% разтворим калий (К2О) и микроелементи (B, Cu, Fe, Mn, Mo, Zn, Mg). Конфидор 70 ВГ (700 г/кг имидаклоприд) – отнася се към групата на хлорникотиниловите инсектициди и е активен при голям брой смучещи и жилещи насекоми. Установено е, че при листни внасяния имидаклопридът ускорява развитието на растенията, увеличава надземната и кореновата биомаса (Thielert, 2006). Варианти: контрола (третирана с дестилирана вода); Атоник; Мастербленд; Атоник+Мастербленд; Конфидор 70 ВГ; Конфидор 70 ВГ+Атоник; Конфидор 70 ВГ+Атоник+Мастербленд; Конфидор 70 ВГ+Мастербленд. Третирането е извършено едно-

16

бр. 2-3, 2011 г., сп.

„Земеделие плюс”

кратно – в бутонизация и в цъфтеж , и двукратно – в бутонизация и цъфтеж. За установяване ефективността от приложението на биологично-активните вещества при пролетния фуражен грах са изготвени технологични проекти на база реализирания добив средно за периода на проучване. Механизираните мероприятия са пресметнати по норми прилагани в системата на ССА, а преките материални разходи са остойностени по действащи пазарни цени към септември 2009 г. Продукцията от проучените варианти е остойностена по цени от 0.60 и 0.20 лв/кг (съответно за зърното и сеното) като към общата продукция е включена субсидията от ЕС за обработваем декар. Икономическата оценка на изпитваните фактори е изготвена на база ползване на земя по 15 лв/дка рента и собствени оборотни средства. Цените на проучваните препарати са както следва: Атоник – 2.25 лв/дка, Мастербленд – 1.60 лв/ дка, Конфидор 70 ВГ – 7.13 лв/дка. Използването на препарати с различно биологично действие при производство на фураж от пролетен грах оказва влияние върху добива суха маса, което се отразява на общата продукция (таблица 1). Стойностите на този показател са най-ниски при нетретирания посев грах, а най-високи при внасянето на комбинациите Атоник с Конфидор и Мастербленд с Конфидор (при двукратно третиране) – превишението над контролата е съответно с 28.1 и 25.8%. Високи са стойностите на общата продукция и при приложението на Конфидор и комбинацията Атоник с Мастербленд (също при двукратно третиране) – съответно с 25.5 и 25.8%. Повишената продуктивност на растенията, третирани с Конфидор се определя както от високата ефикасност на инсектицида срещу смучещите неприятели от разред Homoptera (листни въшки и цикади) и Thysanoptera (трипси), така и от въздействието на активното вещество имидаклоприд като растежен регулатор. В условията на настоящото проучване производствените разходи се определят от цената на приложените препарати, броя на третиранията и разходите, направени по транспортиране и складиране на получената продукция. С най-ниски производствени разходи е контролата, поради факта, че не са използвани препарати и формираният добив фураж от единица площ е нисък. При двукратно третиране с Атониk+Конфидор+Мастербленд, Атоник+Конфидор, Конфидор+Мастербленд и само с Конфидор, производствените разходи са най-високи с разлики спрямо контролата от 44.2, 39.6, 37.8, и 32.8% съответно. Заслужава да се отбележат относително по-ниските стойности на този показател при вариантите със сравнително висока обща продукция – Мастербленд, Атоник и Мастербленд, Конфидор и Конфидор и

Табл. 1. Икономическа ефективност на приложените препарати при посеви от пролетен грах за производство на сено - средно за период (б – бутонизация, ц – цъфтеж, б+ц – бутонизация и цъфтеж) Варианти

фаза на приложение б

Контрола

б+ц

104.80

ц

100.80

б б+ц

Атоник

Мастербленд

Конфидор

Атоник + Мастербленд Конфидор + Атоник Конфидор + Мастербленд Конфидор + Атоник + Мастербленд

обща продукция, лв/дка 102.20

производствени разходи, лв/дка 66.26

себестой ност, лв/кг 0.13

чист доход, лв/дка 35.95

66.32

0.13

38.48

58.02

66.22

0.13

34.58

52.22

107.72

72.04

0.13

35.68

49.53

114.78

75.77

0.13

39.01

51.48

ц

105.52

70.94

0.13

34.58

48.75

б

119.46

71.69

0.12

47.77

66.63

б+ц

128.24

76.91

0.12

51.33

66.74

ц

113.98

71.55

0.13

42.43

59.30

б

123.20

77.31

0.13

45.89

59.36

б+ц

131.56

88.05

0.13

43.51

49.42

ц

117.40

77.16

0.13

40.24

52.15

б

122.46

74.01

0.12

48.45

65.46

б+ц

131.88

81.50

0.12

50.38

61.82

ц

115.60

73.84

0.13

41.76

56.55

б

126.82

79.65

0.13

47.17

59.22

б+ц

134.22

92.61

0.14

41.61

44.93

ц

120.26

79.49

0.13

40.77

51.29

б

128.26

79.04

0.12

49.22

62.27

б+ц

136.26

91.37

0.13

44.89

49.13

ц

121.06

78.86

0.13

42.20

53.51

б

119.10

81.06

0.14

38.04

46.93

б+ц

127.36

95.64

0.15

31.72

33.17

ц

116.40

80.99

0.14

35.41

43.72

Мастербленд, приложени в бутонизация. Себестойността на произведения продукт е показател, определящ до голяма степен продажната цена и е част от икономическата ефективност на производството. Най-ниска себестойност от 0.12 лв се установява при използването на Мастербленд и Атоник с Мастербленд еднократно в бутонизация и двукратно в бутонизация и цъфтеж, както и при третиране в бутонизация с комбинацията Мастербленд и Конфидор. Основните показатели, определящи икономическата ефективност на едно производство са чистия доход и рентабилността. С превишение спрямо контролата от 33.4 и 22.8% най-висок чист доход и норма на рентабилност се отчитат при двукратно третиране в бутонизация и цъфтеж с комбинирания листен тор Мастербленд. Близка до последната е и нормата на рентабилност при третиране с комбинацията Атоник и Мастербленд в бутонизация (20.7%). Третирането с Конфидор и Мастербленд в бутонизация е с 14.8% по-рентабилно от това на контролата и прилагането му е целесъобразно при опазване на посевите от смучещи неприятели. При производството на зърно от пролетен фуражен грах величината на производствените разходи е в интервала от 69.18 до 92.67 лв/дка (таблица 2). Общата продукция е първия стойностен икономически показател от въздействието на биоло-

норма на рентабилност, % 54.26

гично-активните вещества. Максимални стойности на обща продукция са установени при двукратното внасяне на двойната комбинация Конфидор 70 ВГ с Мастербленд и Конфидор 70 ВГ с Атоник, които са съответно 162.42 и 161.24 лв/дка. Близка до тях е и формираната обща продукция при трeтиране само с Конфидор 70 ВГ във фази бутонизация и цъфтеж (159.30 лв/дка). Чистият доход, реализиран при последователно третиране с Мастербленд и Атоник с Мастербленд в бутонизация и цъфтеж е съответно 82.69 и 79.79 лв/дка. Повишението му в сравнение с водната контрола е съответно 26.6 и 22.2%. Двукратното внасяне на комбинациите Конфидор 70 ВГ с Атоник и Мастербленд и Конфидор 70 ВГ с Мастербленд води до по-нисък чист доход в сравнение с еднократното внасяне във фенофаза бутонизация. Намалението на чистия доход се дължи на по-високите производствени разходи направени за двойното внасяне на Конфидор 70 ВГ, чиято висока цена не може да бъде компенсирана с по-високия добив. Анализът на себестойността на продукцията на зърно показва, че двукратното внасяне на комбинирания листен тор Мастербленд осигурява най-ниска себестойност (0.33 лв/дка), която е с 14.3% по-ниска в сравнение с контролата. Внасянето на препаратите Атоник, Мастербленд и Атоник с Мастербленд във

сп. „Земеделие плюс”, бр. 2-3, 2011 г.

17

Табл. 2. Икономическа ефективност на приложените препарати при посеви от пролетен грах за производство на зърно - средно за период (б – бутонизация, ц – цъфтеж, б+ц – бутонизация и цъфтеж) норма на фаза на обща продукция, производствени себестойност, чист доход, Варианти рентабилност приложение лв/дка разходи, лв/дка лв/кг лв/дка % Контрола

Атоник

Мастербленд

Конфидор

Атоник + Мастербленд Конфидор + Атоник Конфидор + Мастербленд Конфидор + Атоник + Мастербленд

б

129.68

69.18

0.38

60.58

87.57

б+ц

134.48

69.19

0.36

65.29

94.36

ц

129.44

69.18

0.38

60.26

87.11

б

134.48

71.4.2

0.38

63.06

88.29

б+ц

143.42

75.71

0.37

67.71

89.43

ц

133.22

71.44

0.38

61.78

86.48

б

144.74

70.81

0.34

73.93

104.41

б+ц

156.62

73.93

0.33

82.69

111.85

ц

137.54

70.79

0.36

66.75

94.29

б

148.46

73.06

0.34

75.40

103.20

б+ц

158.22

78.43

0.34

79.79

101.73

ц

137.54

73.05

0.37

64.49

88.28

б

146.66

76.34

0.36

70.32

92.11

б+ц

159.20

84.99

0.37

74.21

87.32

ц

142.40

76.33

0.38

66.07

86.56

б

150.38

78.60

0.36

71.78

91.32

б+ц

161.24

89.43

0.38

71.81

80.30

ц

143.42

78.58

0.38

64.84

82.51

б

153.38

77.95

0.35

75.43

96.77

б+ц

162.42

88.20

0.37

74.22

84.15

ц

145.16

77.94

0.37

67.22

86.25

б

138.08

80.17

0.41

57.91

72.23

б+ц

148.94

92.67

0.43

56.27

60.72

ц

135.68

80.17

0.42

55.51

69.24

фенофаза бутонизация и фенофаза цъфтеж намалява себестойността на граховото зърно. При останалите проучвани комбинации себестойността е по-ниска при внасянето им във фенофаза бутонизация. По-високата себестойност на тези варианти при двукратното третиране се дължи на двойното участие на Конфидор 70 ВГ, който е с висока цена и увеличава чувствително производствените разходи. Най-рентабилно при производството на зърно от пролетен фуражен грах е двукратното внасяне на Мастербленд (111.8%), следвано от третирането с комбинацията Атоник и Мастербленд във фенофази бутонизация и бутонизация и цъфтеж (103.2 и 101.7%). Проучваните препарати средно за вариант (през посочените фенофази на внасяне) оказват влияние върху икономическите показатели при пролетния фуражен грах, отглеждан за сено и зърно. Прилагането на Конфидор с Мастербленд води до получаването на обща продукция с най-висока стойност, но рентабилността от приложението на инсектицида с комбинирания листен тор е ниска, изравнявайки се с тази на контролата. Най-рентабилни са вариантите, при които се използва листния тор Мастербленд и комбинирането му с Атоник. Проведеното изследване и анализът на икономическите резултати дават основание да се направят

18

бр. 2-3, 2011 г., сп.

„Земеделие плюс”

следните изводи: Препаратите с различно биологично действие Атоник (0.06 л/дка), Мастербленд (160 г/дка) и Конфидор 70 ВГ (15 г/дка), използвани самостоятелно и в комбинация, оказват положително влияние върху продуктивността и стойностите на общата продукция при пролетния фуражен грах. Разходите при производството на сено варират от 70.94 до 95.64 лв/дка, а при производство на зърно – от 69.18 до 92.67 лв/дка. Чистият доход и рентабилността, характеризиращи икономическата ефективност на производството, определят като най-целесъобразно двукратното прилагане на Мастербленд в бутонизация и цъфтеж, осигуряващо 51.33 лв/дка чист доход и 66.74% рентабилност при отглеждане за сено и съответно 82.69 лв/дка чист доход и 111.85% рентабилност при отглеждане за зърно. При наличие на нападение на посевите от смучещи неприятели се препоръчва комбинирано третиране с Конфидор и Мастербленд. Ас.д-р Н. Георгиева, ас. д-р И. Николова, Институт по фуражните култури – Плевен Доц. д-р В. Събев, Опитна станция по соята – Павликени

ÊÂÕÇË ÁË ÇÀs È¿ ÇÀ ÉÂÎË ËÏ ¾Í½Çп½ÊÅ Ë¿Ó ÃÅ¿Ë ÏÂÀÈË s È¿ ÇÀ Å ¿×Èʽ s È¿ ÇÀ ©½ÏÂÍŽÈÊÅÏ ͽÄÒËÁŠν ÐÎϽÊË¿ÂÊÅ ÌË Ì½Ä½ÍÊÅ ÓÂÊŠǽÇÏË ÎÈÂÁ¿½ ÎÂÊË s È¿ ÇËÊÓÂÊÏÍÅÍ½Ê ÑÐͽà s È¿ Ľ ÇÅÈËÀÍ½É ÉÂÁÅǽÉÂÊÏÅ s È¿ ʽ ÀȽ¿½ ÂÈ ÂÊÂÍÀÅÜ s È¿ Å ÁÍÐÀÅ s È¿ ʽ ÀȽ¿½ Ľ ÀËÁÅʽ ±­¤ ΠÑËÍÉÅͽ ʽ ¾½Ä½ ĽÌȽϽ s È¿ ʽ ËÎÊË¿ÂÊ Í½¾ËÏÊÅÇ ÉÂÎÂÔÊË

ÌÍÅ ¿ÍÂÉÂÊÊË Ê½ÂÏÅÜ Í½¾ËÏÊÅÇ s È¿ ×ÍÒÐ ËÎÊ˿ʽϽ ĽÌȽϽ ÁËÌ×ÈÊÅ ÏÂÈÊË Â Ê½ÔÅÎÈÂÊË ¡«« s s ÌÂÊÎÅËÊÊË ËÎÅÀÐÍÜ¿½Ê Šs ÄÁͽ¿ ÊË ËÎÅÀÐÍÜ¿½Ê ÅÇËÊËÉÅÔÂÎǽϽ Ô½ÎÏ Ê ν ¿ÇÈÛÔÂÊÅ ÎоÎÅÁÅÅÏ Ľ Ë¿Ó½ ɽÆǽ Å ÏÂÄŠĽ ÉÈÜÇË ) ¿Ë ǽÔÂÎÏ¿Ë

¡ËÓ Á Í ÂÍÔË ÂÍÔ¿

¡ËÓ Á Í ³ËÊÇË ©½ÎÈ¿

¯¢²ª«¨« ¥¼

¥ ¨¥«¯¢§ ¤¢©¢¡¢¨¥¢

¤ÂÉÂÁÂÈÅ ÌÈÛÎ

¤ «¯ ¨¢£¡ ª¢ ª « ³¢ ¬­¢¡¬¨ ª¥ª®§¥ ¥ ¬¨ ª¥ª®§¥ « ¨ ®¯¥

¡ £¥ «¯ª« ·¡®¯ «

ÎÏËÆÊËÎÏ È¿ ÂÁ ÓÂʽ ˾ÖË

ÌÍËÁÐÇÓÅÜ ÇÀ ˾ÖË

9

9

Ɋɨɞɢɥɧɨ ȼɴɬɪɟɲɧɚ ɯɪɚɧɢɬɟɥɧɚ ɩɥɨɳɚɞɤɚ

6 6 8 4 3

ÌȽÊÅÊÎÇÅÏ ŠÌÍÂÁÌȽÊÅÊÎÇŠͽÆËÊŠǽÇÏË Å ÏÂÄÅ Î ÌË ËÀͽÊÅÔÂÊÅ ÑÐͽÃÊÅ ÍÂÎÐÍÎÅ Î×ÖÂÎϿп½Ï Á˾ÍÅ ½ÀÍËÂÇËÈËÀÅÔÊÅ ÐÎÈË¿ÅÜ Ä½ ͽĿÅÏÅ ʽ Ë¿Ó¿×ÁÎÏ¿ËÏË ª½ÈÅÔÅÂÏË Ê½ ˾ÕÅÍÊÅ ÈÅ¿½ÁŠŠ̽ÎÅÖ½ ÌËÄ¿ËÈÜ¿½Ï Á½ ΠËÏÀÈÂÃÁ½Ï ÌË ÀËÈÂÉÅ ÎϽÁ½ Ë¿Ó £Å¿ËÏÊÅÏ ν ÌÍÅÎÌËÎ˾ÂÊÅ ½Á½ÌÏÅͽ ÊÅ Ç×É ÎÐÍË¿ÅÏ ÐÎÈË¿ÅÜ Ê½ ÌȽÊÅʽϽ ǽÇÏË ÌÍÂÄ ÄÅɽϽ Ͻǽ Å ÌË ¿ÍÂÉ ʽ ̽Õп½Ê ʽ ÌȽÊÅÊÎÇÅ Å ¿ÅÎËÇËÌȽÊÅÊÎÇŠ̽ÎÅÖ½ ªÂĽ¿ÅÎÅÉË Ô ÌÍÂÄ ÌËÎÈÂÁÊÅÏ ÀËÁÅÊÅ ËÏ ÏÂÄÅ ÄÂÉÅ ¿ÎÈÂÁÎÏ¿Å ÈÅÌνϽ ʽ ÃÅ¿ËÏÊÅ Ê νÉË Ô Ê Î ÌÍËÅÄ¿ÂÃÁ½ ÃÅ¿ËÏÅÊÎǽ ÌÍËÁÐÇÓÅÜ ÊË Å Â Ê½ÍÐÕÂÊË Î×ÖÂÎϿп½ÖË ÏË ÂÇËÈËÀÅÔÊË Í½ÄÊË˾ͽÄÅ «ÏÀÈÂÃÁ½ÊÂÏË Ê½ Ë¿Ó ËÎÅÀÐÍÜ¿½ ÂÇÎÏÂÊÄÅ¿ÊË ÅÄÌËÈÄ¿½Ê ʽ ÌÍÅÍËÁÊÅÏ ÍÂÎÐÍÎÅ Å ÌÍÂÁËϿͽÏÜ¿½ ÏÜÒÊËÏË ÅÄÔÂÍÌ¿½ÊÂ

ÌÍÂÐÎϽÊË¿Ü¿½ пÍÂÃÁ½ÊÂÏË Å Ä½É×ÍÎÜ¿½ÊÂÏË Ê½ ÌÍÅÍËÁʽϽ ÎÍÂÁ½ Å Ä½Ì½Ä ¿½Ê ÌÍÅÍËÁÊËÏË ÂÇËÈËÀÅÔÊË Í½¿ÊË¿ÂÎÅ ÊÂÁÍÜ¿½ÊÂÏË Ê½ ĽϿËÍÂÊÅ ÌÍËÅÄ¿ËÁÎÏ¿ÂÊÅ ÓÅÇÈÅ ÌÍÅ ËÏÀÈÂÃÁ½ÊÂÏË Ê½ Ë¿Ó  ο×ÍĽÊË Î ÌÍÂ˾ͽÄп½Ê ʽ ÌÍËÅÄ¿ËÁÎÏ¿ËÏË Ï×Æ Ç½ÏË ÇͽÆÊÅÜ ÈÅÊÂÂÊ ÌÍËÓÂΠΠÌÍ¿Í×Ö½ ¿ ÂÁÅÊ ÌÍÅÍËÁË ÌÍËÅÄ¿ËÁÎÏ¿ÂÊ ÓÅÇ×È ¯½Ç½ ÌÍÅ Ìͽ¿ÅÈʽ ËÍÀ½ÊÅĽÓÅÜ Ê½ ÌÍËÅÄ¿ËÁÎÏ¿ËÏË Å ÊÂ˾ÒËÁÅɽϽ ÑÅʽÊÎË¿½ ÌËÉËÖ ÌËÍËÁÅÏ ˿Ó ¿ ÌȽÊÅÊÎÇÅÏ ͽÆËÊÅ ÉËÀ½Ï Á½ ËÌͽ¿Á½ÜÏ Î¿ËÂÏË Î× ÖÂÎϿп½ÊÂ

¾ÍËÆ

®¯­°§¯°­ ª ®¯ ¡«¯« ¥ ¬­«¥¤ «¡®¯ ¢ª ¬­« ­ © ËÁÅÕÊÅÜÏ Ë¾ËÍËÏ Ê½ ÎϽÁËÏË Å ÌÍËÅÄ¿ËÁÎÏ¿ÂÊÅÏ ÍÂÄÐÈϽÏŠν ÌÍÂÁÎϽ ¿ÂÊÅ ¿ Ͻ¾ÈÅÓ½ ¯½¾ÈÅÓ½ «¾ËÍËÏ Ê½ ÎϽÁËÏË Å ÌÍËÅÄ¿ËÁÎÏ¿ÂÊÅ ÍÂÄÐÈϽÏŠǽÏÂÀËÍÅÅ ÃÅ¿ËÏÊÅ

8 Ȼɚɧɹ

5 2 1 Ⱦɡɜɢɡɤɢ

9 Ɉɜɰ ɟ–ɦɚɣɤɢ

ɋɬɚɹ ɡɚ ɩɨɱɢɜɤɚ

Ë¿Ó ɽÆÇÅ ÌÍÅÌÈËÁÅ ¿ Ï Ô Ä½ ÍÂÉËÊÏ ½ÀÊÂϽ Ľ ÉÂÎË ¾Í½Çп½ÊÅ Ë¿Ó ÉÈÜÇË ÌÍËÁ½Ã¾½ ¿×Èʽ ÇËÔË¿Â ¿×Èʽ ÁÄ¿ÅÄÇÅ ¿×Èʽ ¿ÎÅÔÇË Ë¿ÓÂ

ɋɤɢɰɚ 11. ɉɪɢɦɟɪɧɨ ɬɟɯɧɨɥɨɝɢɱɧɨ ɪɚɡɩɪɟɞɟɥɟɧɢɟ ɧɚ ɫɝɪɚɞɚɬɚ ɡɚ ɨɬɝɥɟɠɞɚɧɟ ɧɚ ɨɜɰɟ

5

Ⱦɜɨɪɱɟɬɚ ɡɚ ɪɚɯɨɞɤɚ

ɜɴɧɲɟɧ ɬɟɯɧɨɥɨɝɢɱɟɧ ɤɨɪɢɞɨɪ

Ʌɟɝɟɧɞɚ: 1. ɉɪɟɧɨɫɢɦɢ ɹɫɥɢ. 2. Ɋɨɞɢɥɧɢ ɛɨɤɫɨɜɟ. 3. Ⱦɨɣɥɧɚ ɡɚɥɚ ɢ ɯɥɚɞɢɥɧɚ ɜɚɧɚ. 4. Ȼɨɤɫ ɡɚ ɤɨɱɨɜɟ 5. Ɏɭɪɚɠɨɦɟɥɤɚ 6. ɋɤɥɚɞ ɡɚ ɤɨɧɰ. ɮɭɪɚɠ. 7. Ȼɨɤɫ ɡɚ ɯɪɚɧɟɧɟ ɧɚ ɚɝɧɟɬɚɬɚ. 8. I–ɜɚ ɢ II-ɪɚ ɬɟɯɧɨɥɨɝɢɱɧɢ ɝɪɭɩɢ. 9.Ⱥɜɬɨɩɨɢɥɤɚ

®ÇÅÓ½ ¬ÍÅÉÂÍÊË ÏÂÒÊËÈËÀÅÔÊË Í½ÄÌÍÂÁÂÈÂÊÅ ʽ ÎÀͽÁ½Ï½ Ľ ËÏÀÈÂÃÁ½Ê ʽ Ë¿ÓÂ

22

II ɬɟɯ. ɝɪɭɩɚ

I ɬɟɯ. ɝɪɭɩɚ

Ⱦɜɨɪɱɟ ɡɚ ɪɚɡɯɨɞɤɚ

Ⱦɜɨɪɱɟ ɡɚ ɪɚɡɯɨɞɤɚ

®ÇÅÓ½ ¬ÍÅÉÂÍÊË ÏÂÒÊËÈËÀÅÔÊË Í½ÄÌÍÂÁÂÈÂÊÅ ʽ ÌËÉÂÖÂÊÅÂÏË ÌÍÂÄ ½ÀÊÅÈʽϽ ǽÉ̽ÊÅÜ

ȼɴɧɲɧɚ ɯɪɚɧɢɬɟɥɧɚ ɩɥɨɳɚɞɤɚ

Ɉɬɞɟɥɟɧɢɟ ɡɚ ɨɜɰɟ-ɦɚɣɤɢ

Ɋɨɞɢɥɧɢ ɛɨɤɫɨɜɟ II ɟɬɚɩ Ȼɨɤɫ-ɫɬɨɥɨɜɚ

Ʉɨɱɨɜɟ 6 ɛɪɨɹ

Ɋɨɞɢɥɧɨ ɨɬɞɟɥɟɧɢɟ ɢ ɩɨɦɟɳɟɧɢɟ ɡɚ ɚɝɧɟɬɚ

Ⱦɡɜɢɡɤɢ 50 ɛɪɨɹ

ɋɤɢɰɚ 10. ɉɪɢɦɟɪɧɨ ɬɟɯɧɨɥɨɝɢɱɧɨ ɪɚɡɩɪɟɞɟɥɟɧɢɟ ɧɚ ɩɨɦɟɳɟɧɢɟɬɨ ɩɪɟɡ ɚɝɧɢɥɧɚɬɚ ɤɚɦɩɚɧɢɹ

ÌËÇÍÅϽ ÌÈËÖ É

Á¿ËÍʽ ÌÈËÖ É

ÑÍËÊÏ Ä½ ÒͽÊÂÊ É

ÑÍËÊÏ Ä½ ÌËÂÊ É

ÈÂÏÂÊ ÌÂÍÅËÁ

ÄÅÉÂÊ ÌÂÍÅËÁ

¬ËÉÂÖÂÊÅÂÏË Ä½ ËÏÀÈÂÃÁ½Ê ʽ Ë¿ÓÂÏ ɽÆÇÅ Å ÕÅÈÂϽϽ ÌÍÂÄ ÄÅÉÊË

¬­«¥¤ «¡®¯ ¢ª¥ ® ­ ¡¥

ÇËÂÑÅÓÅÂÊÏ Ê½ ËοÂÏÈÂÊÅ s ÄËËÏÂÒÊÅÔÂÎÇŠ̽ͽÉÂÏÍÅ ¿ ÌËÉÂÖÂÊÅÂÏË É½ÇÎÅɽÈÊË ÉÅÊÅɽÈÊÅÏ ÏÂÉÌÂͽÏÐÍÅ ¿ ÍËÁÅÈÊËÏË ÌËÉÂÖÂÊÅ ŠÏË¿½ Ľ ËÏÀÈÂÃÁ½Ê ʽ ½ÀÊÂϽϽ  ® ¿È½ÃÊËÎÏ Ê½ ¿×ÄÁÐÒ½ Ê ÌË ¿ÅÎËǽ ËÏ É½ÇÎÅɽÈÊË ÁËÌÐÎÏÅɽ ÇËÊÓÂÊÏͽÓÅÜ Ê½

¿×ÀÈÂÍËÁÂÊ Á¿ÐËÇÅÎ

½ÉËÊÜÇ

ÎÂÍË¿ËÁËÍËÁ

§½ÏÂÀËÍÅÅ ÃÅ¿ËÏÊÅ Ë¿Ó ɽÆÇÅ ½ÀÊÂϽ ÕÅÈÂϽ ÇËÔË¿Â

¯½¾ÈÅÓ½ ªÂ˾ÒËÁÅÉÅ ÇËÈÅÔÂÎÏ¿½ ¿ËÁ½ Ľ ÌÅÂÊ ʽ ÁÂÊËÊË ÖÅÂ È ÀȽ¿½

§½ÏÂÀËÍÅÅ ÃÅ¿ËÏÊÅ Ë¿Ó ɽÆÇÅ ½ÀÊÂϽ ÕÅÈÂϽ ÇËÔË¿Â

¯½¾ÈÅÓ½ ¯ÂÒÊËÈËÀÅÔÊÅ ÊËÍɽÏÅ¿Å

¯¢²ª«¨« ¥´ª¥ ¬ ­ ©¢¯­¥ «¾Ö½Ï½ ÌËÇÍÅϽ ÌÈËÖ Î ËÌÍÂÁÂÈÜ ËÏ ¾ÍËÜ Ê½ ËÏÀÈÂÃÁ½ÊÅÏ ÃÅ¿ËÏÊŠǽÏË Î Î̽Ŀ½Ï ÎÈÂÁÊÅÏ ÏÂÒÊËÈËÀÅÔÊÅ ÊËÍɽÏſŠĽ ÂÁÊË ÃÅ¿ËÏÊË Ï½¾È

«¾Ö½Ï½ ÌÍËÁÐÇÓÅÜ ¿ Ë¿Ó¿×ÁÎÏ¿ËÏË ËÎÊË¿ÊË Î ÑËÍÉÅͽ ËÏ Í½ÈÅĽÓÅ ÜϽ ʽ ½ÀÊÂϽ Å ÉÈÜÇË ×ÈʽϽ ĽÂɽ ËÇËÈË ËÏ ÎÏËÆÊËÎÏϽ ʽ ˾ֽϽ ÌÍËÁÐÇÓÅÜ «¾ËÍÎÇÅÜÏ ÏËÍ Ç½ÏË ËÏ̽Á×ÔÂÊ ÌÍËÁÐÇÏ Ö Î ÅÄÌËÈÄ¿½ Ľ ʽÏË ÍÜ¿½Ê ʽ ÊÅ¿Å Ë¿ËÖÊÅ ÀͽÁÅÊÅ ÈÅ¿½ÁŠŠ̽ÎÅÖ½

˾ËÍÊÅÜ ÌÂÍÅËÁ  ÌËÈÐËÏÇÍÅϽ ÌÍËÅÄ¿ËÁÎÏ¿Âʽ ÎÀͽÁ½ Î ÛÃÊË ÅÈÅ ÛÀË ÅÄ ÏËÔÊË ÅÄÈËÃÂÊÅ ŠΠÏËÌÈËÅÄËÈÅͽʽ ÌËÇÍſʽ ÇËÊÎÏÍÐÇÓÅÜ ®ÀͽÁ½Ï½  ΠͽÄÉÂÍÅ Á×ÈÃÅʽ É Å ÕÅÍÅʽ É Ë¾Ö½ ÌËÇÍÅϽ ÌÈËÖ s É «ÎÅÀÐÍÜ ¿½ ÊÂ˾ÒËÁÅɽϽ ÌÈËÖ Ä½ Ë¿ÓÂÏ ɽÆÇÅ ÇËÔË¿Â Å ÕÅÈÂϽϽ ÌËÉÂÖÂÊÅ Ľ ½ÀÊÂϽs ˾ÖË Ç¿ É ÁËÌ×ÈÊÅÏÂÈÊË Î ÅÄÀͽÃÁ½Ï ÎÌËɽÀ½ÏÂÈÊÅ ÌËÉÂÖ ÊÅÜ Î Ë¾Ö½ ÌËÇÍſʽ ÌÈËÖ ËÏ É ¨ÅÓ¿½Ï½ ѽνÁ½ ÌË ÓÜÈËÏË ÌÍËÏÂÃÂÊÅ  ÅÄÀͽÁÂʽ ʽ ¿ÅÎËÔÅʽ É ËÏÇ×É Á¿Ëͽ Ľ ͽÄÒËÁǽ ΠÉËÊÏÅÍ½Ï ¿Í½ÏÅ Î ÕÅÍÅʽ É ¯ÂÒÊÅÜÏ ¾ÍËÆ Ä½¿ÅÎÅ ËÏ ÏÂÒÊËÈËÀÅÔÊÅÏ ÀÍÐÌÅ ¤½Á×ÈÃÅÏÂÈÊË ¿ÎÅÔÇÅ ¿Í½ÏŠΠËÏ¿½ÍÜÏ Ê½¿×Ê ¬ËÁ×Ï Â ËÏ ÏÍ×ɾ˿½Ê½ ÀÈÅʽ ½ ÌË ÎÍÂÁ½Ï½ ʽ ÌËÉÂÖÂÊÅÂÏË ÌË ÓÜȽϽ Á×ÈÃÅʽ ΠͽÄÌËȽÀ½ ¾ÂÏËÊÂÊ ÏͽÊÎÌËÍÏÂÊ ÇËÍÅ ÁËÍ Î ÕÅÍÅʽ s É Ä½ ÌÍÂÉÅʽ¿½Ê ʽ ÑÐͽÃË Í½ÄÁ½¿½ÖÅÏ ½ÀÍÂÀ½ÏÅ ª½ Á¿ÂÏ Ç×ÎÅ ÎÏÂÊŠʽ ÌËÉÂÖÂÊÅÂÏË Î ÉËÊÏÅÍ½Ï Á¿ÐÇÍÅÈÅ ¿Í½ÏŠΠͽÄÉÂÍÅ

ÌËÄ¿ËÈÜ¿½ÖŠο˾ËÁÊË ¿ÈÅĽÊ ʽ ÏÂÒÊÅǽ Ľ ÒͽÊÂÊ ʽ ÃÅ¿ËÏÊÅÏ ŠÌË ÔÅÎÏ¿½Ê ÂÁÊË ËÏ ÇÍÅȽϽ ʽ ¿Í½ÏÅϠΠ¿ÀͽÃÁ½ ɽÈǽ ¿Í½Ï½ Ľ ¿ÈÅĽÊ ʽ ˾ÎÈÐÿ½ÖÅÜ ÌÂÍÎËÊ½È «ÎÅÀÐÍÜ¿½ ΠÏÂÒÊËÈËÀÅÔʽ ¿Í×Äǽ Î ÁËÅÈʽϽ ĽȽ ¬ÍÂÁ ËÎÊË¿ÊËÏË ÌËÉÂÖÂÊÅ ΠÉÂϽÈÊÅ ËÀͽÁÊÅ ÂÈÂÉÂÊÏÅ Î ¿ÅÎËÔÅʽ É Î ÅÄÀͽÃÁ½Ï Á¿ËÍÔÂϽ ËÎÅÀÐÍÜ¿½ÖË ÌË É ÌÈËÖ Ê½ Ë¿Ó½ ª½ Ç×ÎÅÏ ÎÏͽÊŠΠÉËÊÏÅÍ½Ï Á¿ÐÇÍÅÈÅ ¿Í½ÏŠΠͽÄÉÂÍÅ Ò É Ä½ ÌÍÂÉÅʽ¿½Ê ʽ ÏͽÊÎÌËÍÏÊÅ ÎÍÂÁÎÏ¿½ ¬ËÉÂÖÂÊÅÂÏË Ä½ ½ÀÊÂϽ ÇËÂÏË Â Å ÍËÁÅÈÊË ËÏÁÂÈÂÊÅ  ÔÂÏÅÍÅÎÏͽÊÊË ÅÄÀͽÁÂÊË ÌËÇÍſʽϽ ÇËÊÎÏÍÐÇÓÅÜ Â ÏËÌÈËÅÄËÈÅͽʽ ª½ ÈÅÓ¿½Ï½ Ô½ÎÏ Î½ ÅÄÀͽÁÂÊÅ ÌÍËÄËÍÓÅ Å ¿Í½ÏŠĽ ¿Í×Äǽ Î ËÎÊË¿ÊËÏË ÌËÉÂÖÂÊÅ ŠÁ¿ËÍÔÂÏË ×ÏÍÂÕÊËÏË Í½ÄÌÍÂÁÂÈÂÊŠΠÅÄ¿×ÍÕ¿½ Î ÈÂÇÅ ÌÍÂÊËÎÅÉÅ ÂÈÂÉÂÊÏŠĽ ÌËÎÏÍËÜ¿½Ê ʽ ÅÊÁÅ¿ÅÁнÈÊÅ Å ÀÍÐÌË¿Å ¾ËÇÎ˿ Ͻǽ Ô ÉÂÃÁÐ ÏÜÒ Á½ Åɽ ÏÂÒÊËÈËÀÅÔÂÊ ÇËÍÅÁËÍ ËÎÅÀÐÍÜ¿½Ö ο˾ËÁÊË Á¿ÅÃÂÊÅ ¬ÍŠȽÀÂÍп½Ê ʽ Ë¿ÓÂÏ ʽ ÌȽÊÅÊÎÇÅ Å ¿ÅÎËÇËÌȽÊÅÊÎÇŠ̽ÎÅÖ½ ΠÌËÎÏÍËÜ¿½ ʽ¿ÂΠĽ ÌÍÂÁ̽Ŀ½Ê ʽ ÃÅ¿ËÏÊÅÏ ÌÍÅ ÈËÕÅ ÉÂÏÂËÍËÈËÀÅÔÊÅ ÐÎÈË¿ÅÜ ª½¿ÂÎÅÏ ν ÈÂÇÅ ÌËÇÍÅÏÅ Î ÀÐÉÂʽ ÈÂÊϽ ÌËÉÂÖÂÊÅ ÁË Ê½¿Â ν ΠÉËÊÏÅͽ ÌÍÂÊËÎÅɽ ÁËÅÈʽ ÅÊÎϽȽÓÅÜ Å Î ËÎÅÀÐÍÜ¿½ ÏÂÒÊËÈËÀÅÔʽ ¿Í×Äǽ Πʽ¿Âν ¥ÄÀͽÃÁ½Ï Π¾ÅÏË¿½ ÎÀͽÁ½ Î ÌËÉÂÖÂÊÅÜ Ä½ ÌÍÂͽ¾ËÏǽ ʽ ÉÈÜÇËÏË Å Î×ÒͽÊÜ¿½Ê ʽ Î×ËÏ¿ÂÏÊÅÜ ÏͽÂÊ ÉÈÂÔÂÊ ÌÍËÁÐÇÏ ËÏÀË¿½ÍÜÖŠʽ ¿ÂÏÂÍÅʽÍÊÅÏ ÅÄÅÎÇ¿½ÊÅÜ §×É ËÎÊ˿ʽϽ ÎÀͽÁ½ ΠÌÍÂÁ¿ÅÃÁ½Ï Å ÎÌËɽÀ½ÏÂÈÊÅ ÌËÉÂÖÂÊÅÜ Å Î× ËÍ×ÃÂÊÅÜ ÎÏ½Ü Ä½ ÀÈÂÁ½Ô½ ÎÇȽÁ Ľ ÇËÊÓÂÊÏÍÅÍ½Ê ÑÐͽà ÁËÅÈʽ ĽȽ Î ÌÍÅÈÂýÖÅ Ç×É ÊÂÜ ÌËÉÂÖÂÊÅÜ Î ÒȽÁÅÈʽ ¿½Ê½ Å ÉÅÜÔÊË ÌËÉÂÖÂÊÅ «ÏÁÂÈÊË Î ÅÄÀͽÃÁ½Ï ¾ÅÏË¿½ ÎÀͽÁ½ ÎÂÊË¿½È Πʽ¿ÂΠĽ ± ± Ľ ʽÍÜÄ

«¾Ö½Ï½ ÌÍËÁÐÇÓÅÜ ¿ ÎÏËÆÊËÎÏÊË ÅÄͽÃÂÊÅ  ÐÎϽÊË¿Âʽ ÌË ÁÂÆÎÏ¿½ÖŠ̽ĽÍÊÅ ÓÂÊÅ ÉÈÜÇË È¿ È ½ÀÊÂÕÇË ÉÂÎË s È¿ ÇÀ ÃÅ¿Ë ÏÂÀÈË ½À

¯½¾ÈÅÓ½ ¥ÇËÊËÉÅÔÂÎÇÅ ÍÂÄÐÈϽÏÅ

ÌËǽĽÏÂÈÅ «¾Ö½ ÌÍËÁÐÇÓÅÜ ÉÈÜÇË ÉÂÎË ÉÂÎË ¾Í½Çп½ÊÅ Ë¿Ó ¿×Èʽ ɽÏÂÍŽÈÊŠͽÄÒËÁÅ ÎÂÊË ÇËÊÓÂÊÏÍÅÍ½Ê ÑÐͽà ÉÂÁÅǽÉÂÊÏÅ ÈÂÔÂÊÅ ÂÊÂÍÀÅÜ ÁÍÐÀÅ ±­¤ Î ¡«« ¿ÎÅÔÇË ÌÍËÅÄ¿ËÁÎÏ¿ÂÊŠͽÄÒËÁÅ ÔÅÎÏ ÁËÒËÁ ÊËÍɽ ʽ ÍÂÊϽ¾ÅÈÊËÎÏ

ÎÐɽ È¿

¬ÍËÅÄ¿ËÁÎÏ¿ÂÊË ÅÇËÊËÉÅÔÂÎÇÅÏ ÍÂÄÐÈϽÏÅ ËÏ ËÏÀÈÂÃÁ½Ê ʽ Ë¿ÓÂ É½Æ ÇŠν ÌÍÂÁÎϽ¿ÂÊÅ ¿ Ͻ¾ÈÅÓ½ «¾Ö½Ï½ ÌÍËÁÐÇÓÅÜ ¿ ʽÏÐͽ  ÐÎϽÊË¿Âʽ ʽ ¾½Ä½Ï½ ʽ ѽÇÏÅÔÂÎÇÅ ÌË ÈÐÔÂÊÅÏ ÇËÈÅÔÂÎÏ¿½ ÉÈÜÇË ÉÂÎË Å ¿×Èʽ ¬ÍËÁÐÇÏÅ¿ÊÅÏ ÅÉ ÌËǽĽÏÂÈÅ

ÇËÈÅÔÂÎÏ¿ÂÊË Å ÎÏËÆÊËÎÏÊË Î½ ËÏͽÄÂÊÅ ¿ ˾ËÍËϽ ʽ ÎϽÁËÏË

¬­«¥¤ «¡®¯ ¢ª« ¥§«ª«©¥´¢®§¥ ­¢¤°¨¯ ¯¥

ÅÄÒͽʿ½ÊÂÏË Ê½ ÉÂÎË ÀȽ¿Å Å ¿×ÏÍÂÕÊÅ ËÍÀ½ÊÅ ËÏ ÐÉÍÂÈŠŠĽÇȽÊÅ ÃÅ¿ËÏ ÊÅ ¿ ÎÐÍË¿ ¿ÅÁ ®ÌÂÓÅÑÅÔÊÅÏ ¿ÂÏÂÍÅʽÍÊÅ ÉÂÍËÌÍÅÜÏÅÜ Î ÅÄ¿×ÍÕ¿½Ï Î×˾ͽÄÊË ÐÏ¿×Í ÁÂÊÅÏ Ľ ÓÂÈϽ ¿ÂÏÂÍÅʽÍÊÅ ÅÊÎÏÍÐÇÓÅÅ «ÍÀ½ÊÅĽÓÅÜ Å Ä½ÌȽֽÊ ʽ ÏÍÐÁ½ ¬ÍÂÁ¿ÅÃÁ½ ΠÎϽÁËÏË Á½ Π˾ÎÈÐÿ½ ËÏ Á¿½É½ ÌËÎÏËÜÊÊË Ä½ÂÏŠͽ¾ËÏ ÊÅǽ Å ÂÁÅÊ ¿ÍÂÉÂÊÊË Ê½ÂÏ Í½¾ËÏÊÅÇ ÌÍÂÄ ½ÀÊÅÈʽϽ ǽÉ̽ÊÅÜ Å ÁËÂÊÂÏË Ê½ Ë¿ÓÂÏ «Î¿ÂÊ ÏË¿½ ¿ÍÂÉÂÊÊÅÜÏ Í½¾ËÏÊÅÇ Ö ÌËȽÀ½ ÀÍÅÃÅ ÌÍÅ ËÏÀÈÂÃÁ½Ê ʽ ÃÂÊÎÇÅÏ ÕÅÈÂϽ Ľ ͽÄÌÈËÁ

¿½Ê ΠÑÐͽÃÅ ËÏÀË¿½ÍÜÖŠʽ ¡® Å ÊËÍɽÏÅ¿ÊÅÏ ÁËÇÐÉÂÊÏÅ ËÏÊËÎÊË Ì½ ÏËÀÂÊÊÅ ¾½ÇÏÂÍÅÅ ÌÈÂÎÂÊÅ À×¾ÅÔÇÅ ÏÂÒÊÅÏ ÏËÇÎÅÊÅ Å ¿ÍÂÁÊÅ ÒÅÉÅÔÂÎÇÅ ¿ÂÖÂÎÏ¿½ ¬ËÔÅÎÏ¿½Ê ŠÊËÍÉÅͽÊË ËÍÀ½ÊÅÔÊË ÏËÍÂÊ ˾ËÍÎÇÅ ÏËÍ Ê½ ÈÅ¿½ÁÅÏ Š̽ÎÅֽϽ ËÏ¿ËÁÊÜ¿½Ê ʽ ÉËÔÐÍÅֽϽ ¬ÍÅ ÅÄÀͽÃÁ½Ê ʽ ÅÄÇÐÎÏ¿ÂÊ ¿ËÁËÌËÆ Ê½ ̽ÎÅֽϽ Á½ ΠÌÍÅȽÀ½Ï ÉÂÍ ÇŠĽ ÌÍÂÁËϿͽÏÜ¿½Ê Î×ÄÁ½¿½ÊÂÏË Ê½ ÉËÔÐÍÅÖ½ ËÇËÈË ÏÜÒ ©ÂÍÇŠĽ ËÄÁͽ¿Ü¿½Ê ʽ ¾ÅËÏËÌÅÏ ĽͽÄÂÊŠΠѽÎÓÅËÈËĽ ¥ÄÀͽÃÁ½Ê ʽ ¾½ÊŠĽ Ç×̽Ê ŠÇËÍÅϽ Ľ ÇËÌÅϽϽ ʽ Ë¿ÓÂÏ ¬ÍÅ ÌÍÅÇÈÛÔ¿½Ê ʽ ¿ÎÂÇÅ ÌÍËÅÄ¿ËÁÎÏ¿ÂÊ ÓÅÇ×È ÄÅÉÊË Ë¾ËÍÊË ÈÜÏÊË Ì½ÎÅÖÊË Á½ ΠÌÍË¿ÂÃÁ½ ËÎÊË¿ÊË ÌËÔÅÎÏ¿½Ê ŠÁÂÄÅÊÑÂÇÓÅÜ Ê½ ÌËÉÂÖÂÊÅ ÜϽ Á¿ËÍË¿ÂÏ Š¿ËÁËÌËÅÏ §ËÀ½ÏË Î ÅÄÒͽʿ½Ï ÎËÔÊÅ ÑÐͽÃÅ Å ÎÅȽÃÅ Â ÊÂ˾ÒËÁÅÉË ¿ Á½Ã¾ÅÏ Á½ ΠÁ˾½¿ÜÏ ÁË À ÀȽ¿½ ʽ ÁÂÊ ÁÅǽÈÓÅ¿ ÑËÎÑ½Ï ¥ÄÎÈÂÁ¿½Ê ʽ ÇËÔË¿ÂÏ ÌÍÂÁÅ Å ÎÈÂÁ ÎÈÐÔʽϽ ǽÉ̽ÊÅÜ Ä½ ĽͽÄÂÊ ÂÌÅÁÅÁÅÉÅÏ ¥ÄÎÈÂÁ¿½Ê ʽ Ë¿ÓÂÏ ŠÇËÔË¿ÂÏ ÉÂÎÂÓ É½Æ Ä½ ¾ÍÐÓÂÈËĽ ­ÂÁË¿ÊË ÌÍËÎÈÂÁÜ¿½Ê ʽ ̽ͽÄÅÏËÈËÀÅÔÊÅÜ ÎϽÏÐÎ Å ÌÍÅ ÊÐÃÁ½ ÌÍË ¿ÂÃÁ½Ê ʽ ÌÍËÏÅ¿Ë̽ͽÄÅÏÊÅ ÉÂÍËÌÍÅÜÏÅÜ £Å¿ËÏÊÅϠΠ˾ÂÄ̽ͽÄÅÏÜ¿½Ï Ľ ÉËÊÂÄÅËĽ ÌÍÂÄ Ì½ÎÅÖÊÅÜ ÌÂÍÅËÁ ®ÒÂɽϽ  ÎÈÂÁʽϽ ÏË¿ ͽÄÏ¿ËÍ Ê½ ÉÂÁÂÊ ÎÐÈÑ½Ï ÎÅÊ Ç½É×Ç ÌÍÅ ÌË ÎÏËÜÊÊË Í½Ä¾×ÍÇ¿½Ê Î Á½¿½ ʽ ÃÅ¿ËÏÊË ÏËÈÇË¿½ ÉÅÈÅÈÅÏͽ CÉ ÇËÈÇËÏË Â ÊÂÀË¿ËÏË ÌÍžÈÅÄÅÏÂÈÊË ÃÅ¿Ë ÏÂÀÈË «ÎϽʽÈÅÏ ÌÍËÑÅȽÇÏÅÔÊÅ ÉÂÍËÌÍÅÜÏÅÜ Î½ ÎÍÂÖÐ Îо ½ÇÐÏʽ Å ÒÍËÊÅÔʽ ѽÎÓÅËÈËĽ ¿ ÇÍ½Ü Ê½ ̽ÎÅÖÊÅÜ ÎÂÄËÊ Å ÌË¿ÏËÍ ÊË ÎÈÂÁ ÁÊÅ

ÏÍÅÒËÎÏÍËÊÀÅÈÅÁÅËĽ Å ÁÅÇÏÅËǽÐÈËĽ s ÉÂÎÂÓ Å ÌËÈË¿Åʽ ÌÍÂÁÅ Å Á¿Â ÎÂÁÉÅÓÅ ÎÈÂÁ ½ÀÊÅÈʽϽ ǽÉ̽ÊÅÜ

ÂÎÏÍËĽ ÌÍÂÄ ÛÈÅ s ½¿ÀÐÎÏ Å Ñ¿ÍнÍÅ s ɽÍÏ

Ç×ÍÈÂÃÅ ÌÍÂÄ ÛÊÅ s ÛÈÅ Å ÎÂÌÏÂÉ¿ÍÅ s ËÇÏËÉ¿ÍÅ

ÒÂÉËÎÌËÍÅÁÅËĽ s ÌÍÅ ÐÎϽÊË¿Ü¿½Ê ʽ Ì×Í¿ÅÜ ÎÈÐÔ½Æ Ê½ Ľ¾ËÈÜ¿½ÊÂÏË Î ÌÍË¿ÂÃÁ½ Á¿ÐÇͽÏʽ ¾ÂÍÂÈÅÊÅĽÓÅÜ ÌÍÂÄ ÁÊÅ

ÇͽÎϽ s ÌÍËÑÅȽÇÏÅÔʽ ÁÂĽǽÍÅĽÓÅÜ Ê½ ÇËÔË¿ÂÏ ÌÍÂÁÅ Å ÎÈÂÁ ÎÈÐÔ Ê½Ï½ ǽÉ̽ÊÅÜ ¥ÄÌËÈÄ¿½ÊÂÏË Ê½ Ë¿Ô½ÍÎÇÅ ÇÐÔÂϽ ΠͽÄÍÂÕ½¿½ ÌË ÌÍÂÓÂÊǽ ʽ ¿ÂÏ ÍÅʽÍÊÅÏ ÎÌÂÓŽÈÅÎÏÅ ÌÍÅ ÎÏÍËÀË Î̽Ŀ½Ê ʽ ¿ÂÏÂÍÅʽÍÊË Î½ÊÅϽÍÊÅÏ ÅÄÅÎÇ¿½ÊÅÜ s ÁÂÒÂÈÉÅÊÏÅĽÓÅÜ Ê½ ¿ÎÂÇÅ Á¿½ ÉÂÎÂÓ½ Á×ÍýÊÂÏË ÅÉ ¿×ÍĽÊÅ ÌÍÂÄ ÊËÖϽ ʽ ËÌÍÂÁÂÈÂÊŠĽ ÓÂÈϽ ÉÂÎϽ Á½ÈÂÔ ËÏ ÑÐͽÃÅÏ ÊÂÁËÌÐÎǽÊ ˿Ó ɽÆÇÅ Î ½ÀÊÂϽ ÁË ËϾſ½Ê ÃÂÊÎÇÅ ÕÅÈÂϽ ÇËÔË¿Â

§½ÏÂÀËÍÅÅ ÃÅ¿ËÏÊÅ

Ñ Ð Í ½ Ã Å ÎÂÊË ÇÀ

ÇËÊÓÂÊÏÍÅÍ½Ê ÇÀ

̽ս ÇÀ

¯½¾ÈÅÓ½ ªÂ˾ÒËÁÅÉÅ ÑÐͽÊĽ ͽÄÈÅÔÊÅÏ ǽÏÂÀËÍÅÅ ÃÅ¿ËÏÊŠʽ ÀȽ¿½

²Í½ÊÂÊ ²Í½ÊÂÊÂÏË Ê½ ËÏÁÂÈÊÅÏ ǽÏÂÀËÍÅÅ ÃÅ¿ËÏÊÅ Â ¿ Ľ¿ÅÎÅÉËÎÏ ËÏ ÏÜÒÊËÏË ÑÅÄÅËÈËÀÅÔÊË Î×ÎÏËÜÊÅ ŠÎ οÂÃÁ½ ÁË Á¿½ ËÎÊË¿ÊÅ ÌÂÍÅËÁ½ ¤ÅÉÊË Ë¾ËÍÂÊ Î ÌÍËÁ×ÈÃÅÏÂÈÊËÎÏ ÁÊÅ ¬ÍÂÄ ÏËÄÅ ÌÂÍÅËÁ ¿ Á½Ã¾ÅϠΠ¿ÇÈÛÔ¿½Ï ÇËÊÓÂÊÏÍÅͽÊÅ ÀÍоŠŠÎËÔÊÅ ÑÐͽÃÅ ÎÅȽà Πʽà ŠÁÍ ¬ÍÅ ËÏÀÈÂÃÁ½Ê Šʽ ÂÁÍÅ ÎÂÈÎÇËÎÏË̽ÊÎÇÅ ÃÅ¿ËÏÊÅ ¿×¿ ÑÂÍɽϽ ΠÌÍÅÀËÏ¿Ü ÎÅȽà ŠĽ Ë¿ÓÂÏ ǽÏË Ô½ÎÏ ËÏ ÀÍоÅÜ ÑÐͽà ΠĽÉÂÊÜ Î×Î ÎÅȽà §ËÈÅÔÂÎÏ¿½Ï½ ΠÎ×˾ͽÄÜ¿½Ï Î ¿×ÄͽÎÏϽ ǽÏÂÀËÍÅÜϽ Å ÑÅÄÅËÈË ÀÅÔÊËÏË Î×ÎÏËÜÊÅ ʽ ÃÅ¿ËÏÊÅÏ Ͻ¾ÈÅÓ½ ²Í½ÊÂÊÂÏË Î ËÎ×ÖÂÎÏ¿Ü¿½ ʽ ÒͽÊÅÏÂÈʽ ÌÈËÖ½Áǽ ¿ ÌËÉÂÖÂÊÅÂÏË ÅÈŠʽ ÌËÇÍÅϽ ÌÈËÖ½Áǽ ¿ Á¿Ëͽ Ľ ͽÄÒËÁǽ Îʽ¾ÁÂʽ Î ÇËɾÅÊÅÍ½Ê ÏÅÌ ÌÍÂÊËÎÅÉÅ ÜÎÈÅ ÑÅÀÐͽ £ÂÊÎÇÅÏ ÕÅÈÂϽ Ľ ͽÄÌÈËÁ Å ÇËÔË¿ÂϠΠËÏÀÈÂÃÁ½Ï Å ÒͽÊÜÏ ¿ ËÏÁÂÈÊÅ ÀÍÐÌÅ

®¥®¯¢© ª «¯ ¨¢£¡ ª¢ ¯ÂÒÊËÈËÀÅÜϽ ʽ ËÏÀÈÂÃÁ½Ê  Î×˾ͽÄÂʽ Î ÅÄÅÎÇ¿½ÊÅÜϽ Ľ ÌÍËÅÄ¿ËÁ ÎÏ¿Ë Ê½ ½ÀÊÂÕÇË ÉÂÎË Å ÉÈÜÇË ÌÍŠɽÇÎÅɽÈÊË ÅÄÌËÄ¿½Ê ʽ ÌȽÊÅÊÎÇÅÏ ŠÌËÈÐÌȽÊÅÊÎÇÅ ÂÎÏÂÎÏ¿ÂÊÅ ÈÅ¿½ÁŠŠ̽ÎÅÖ½ ¬ÍÂÁ¿ÅÃÁ½ ΠÄÅÉÊË Ë¾ËÍÊË Å ÈÜÏÊË Ì½ÎÅÖÊË ËÏÀÈÂÃÁ½Ê ¿ ÅÄÀͽÁÂÊÅ ÌÍÅ ¿×ÄÉËÃÊËÎÏ Ì½ÎÅÖÊÅ ÇËÉÌÈ ÇÎÅ ÅÈŠΠȽÀÂÍп½Ê ʽ ËÏÁ½ÈÂÔÂÊÅ ÅÈÅ ¿ÅÎËÇËÌȽÊÅÊÎÇŠ̽ÎÅÖ½ ÀÊÅÈʽ Ͻ ǽÉ̽ÊÅÜ Î ÌÍË¿ÂÃÁ½ ÌÍÂÄ ÌÂÍÅËÁ½ ÜÊнÍÅ Ñ¿ÍнÍÅ ½ ËϾſ½ÊÂÏË Ê½ ½ÀÊÂϽϽ Ľ ͽÄÌÈËÁ  ʽ ÁÊ¿ʽ ¿×ÄͽÎÏ ¬ÍŠʽÈÅÔÅ ʽ Ì½Ä½Í Í½ÈŠĽÓÅÜϽ ʽ ½ÀÊÂϽϽ Ľ ÉÂÎË Î ËÎ×ÖÂÎÏ¿Ü¿½ ÌÍÅ ÃÅ¿Ë ÏÂÀÈË ÁË ÇÀ

¿½Ê ʽ ÀÍоÅÜ Å ÇËÊÓÂÊÏÍÅÍ½Ê ÑÐͽà ÌÈËÖ½Áǽ Ľ ÌÍËÏÅ¿Ë̽ͽÄÅÏʽ ¾½ÊÜ Å ÁÂÄÅÊÑÂÇÓÅÜ Ê½ ÇËÌÅϽϽ ÌÈËÖ½Áǽ Ľ ÇȽÊ ÌË ÊÂ˾ÒËÁÅÉËÎÏ ±ÐÊÇÓÅË Ê½ÈÂÊ ÇËÍÅÁËÍ Ä½ ÄËË ¿ÂÏÂÍÅʽÍʽ ˾ͽ¾ËÏǽ ʽ ÃÅ¿ËÏÊÅÏ ¬ÍÂÁ¿ÅÃÁ½ ΠËÀͽÃÁ½Ê ʽ ÑÂÍɽϽ Å ÅÄÀͽÃÁ½Ê ʽ ÁÂÄÅÊÑÂÇÓÅËÊʽ ÌÈËÖ½Áǽ Ľ ÒËͽ Å ÉËÏËÍÊÅ ÌÍ¿ËÄÊÅ ÎÍÂÁÎÏ¿½

¿×ÊÕÊË ÒͽÊÂÊ  ÅÄÌËÈÄ¿½Ê ʽ aÈÂÊϽ ÜÎȽqĽÁ¿Åÿ½Ê½ Î ÂÈÂÇÏÍËÉËÏËÍ Î ÍÂÁÐÇÏËÍ ÇËɾÅÊÅͽʽ Î ÑÐͽÃʽ ÇÐÒÊÜ Å ¾ÐÊÇÂÍŠĽ ÀÍо Å ÇËÊÓÂÊÏÍÅÍ½Ê ÑÐͽà ο×ÍĽÊÅ Î ÐÈÂÅ Î ÈÂÊϽϽ ÜÎȽ ª½Á ÈÂÊϽϽ ÜÎȽ Î×ÖË Î ÅÄÀͽÃÁ½ ʽ¿ÂÎ ¬Ë ÏËÄŠʽÔÅÊ Î ÂÈÂÉÅÊÅͽ ÏͽÊÎÌËÍÏÊÅÜ ÇËÍÅÁËÍ Ò½Í½ÇÏÂÍÂÊ ÌÍÅ É˾ÅÈÊËÏË Í½ÄÁ½¿½Ê ʽ ÑÐͽý ¬ËÔÅÎÏ¿½ÊÂÏË Ê½ ÏËͽ ËÏ ÌËÉÂÖÂÊÅÂÏË ÌÍÂÄ Ë¾ËÍÊÅÜ ÌÂÍÅËÁ ΠÅÄ¿×ÍÕ ¿½ ÂÃÂÁÊ¿ÊË Å ËÎÊË¿ÊË ¿ ÇÍ½Ü Ê½ ˾ËÍÊÅÜ ÌÂÍÅËÁ ÇËÀ½ÏË ÃÅ¿ËÏÊÅÏ ν ʽ ÈÂÏÂÊ È½ÀÂÍ «¾ÅÇÊË¿ÂÊË Î ÅÄÌËÈÄ¿½ ɽÈËÀ½¾½ÍÅÏʽ ÏÂÒÊÅǽ ¿ Ľ¿ÅÎÅÉËÎÏ ËÏ ÀËÈÂÉÅʽϽ ʽ ÌËÉÂÖÂÊÅÂÏË s ¾ÐÈÁËÄÂÍ Î Á×Îǽ Å ÀͽÆÑÂÍÂÊ ÏË¿½Í½Ô ²Í½ÊÅÏÂÈʽϽ ÌÈËÖ½Áǽ ΠÌËÔÅÎÏ¿½ ÍÂÁË¿ÊË ËÏ Ê½ÏÍÐ̽ÊÅÏ ÒͽÊÅÏÂÈÊÅ ËÏ̽Á×ÓÅ ®ÏÍÅþ½Ï½ ʽ Ë¿ÓÂÏ  Í×Ôʽ ÅÈÅ Î ÅÊÁÅ¿ÅÁнÈÂÊ ÎÏÍÅÀ½ÈÂÊ ½Ì½Í½Ï ¢®

ÍÐÎÇÅ ÅÈÅ ÊÂÉÎÇÅ ÅÊÁÅ¿ÅÁнÈÊÅ ÎÏÍÅÀ½ÈÊŠɽÕÅÊÇÅ ®ÏÍÅþ½Ï½ ʽ Ë¿ÓÂÏ ÇËÅÏË Ê ȽÀÂÍп½Ï ΠÅÄ¿×ÍÕ¿½ ¿ ʽԽÈËÏË Ê½ É ÎÂÓ ÛÊÅ ÁËǽÏË ÌÍÅ ÏÂÄŠȽÀÂÍп½ÖŠʽ ¿ÅÎËÇËÌȽÊÅÊÎÇË Ì½ÎÅÖ s ¿ ʽԽ ÈËÏË Ê½ ÉÂÎÂÓ É½Æ Î ÓÂÈ Á½ ΠÑËÍÉÅͽ ÌËÁͽÎÏ ¿×Èʽ Ľ ÌÍÂÁ̽Ŀ½Ê ËÏ Ê¾ȽÀËÌÍÅÜÏÊÅÏ ÐÎÈË¿ÅÜ ¡ËÂÊÂÏË Â Î ÁËÅÈʽ ÅÊÎϽȽÓÅÜ sÎϽÓÅËʽÍʽ ÅÈÅ É˾ÅÈʽ ÌÍŠȽÀÂÍÐ ¿½Ê ʽ Ë¿ÓÂÏ ʽ ËÏÁ½ÈÂÔÂÊŠ̽ÎÅÖ½ ¬ËÂÊÂÏË Î ÅÄ¿×ÍÕ¿½ ʽ ÌËÅÈÊÅ ÇËÍÅϽ Î ÉËÊÏÅͽÊŠʽÀÍ¿½ÏÂÈŠʽ ÌË ÅÈÇÅÏ ¿ ÌËÉÂÖÂÊÅÂÏË ÌÍÂÄ ÄÅÉÊÅÜ ÎÂÄËÊ ¬ËÅÈÇÅϠΠÅÊÎϽÈÅÍ½Ï ÁË ÌÍÂÁ ʽϽ ѽνÁʽ ÎÏͽʽ ʽ ÌËÉÂÖÂÊÅÜϽ Ľ ɽÆÇÅ Å ¿ ÌËÉÂÖÂÊÅÂÏË Ä½ ½ÀÊÂϽ ª½ ¿ÅÎËÇËÌȽÊÅÊÎÇÅÏ ̽ÎÅÖ½ ΠÅÄÀͽÃÁ½Ï ÇËÍÅϽ ËÏ ÂÏÂÍÊÅÏË¿Å ÏÍ׾Šʽ ÉÂÎϽ Î ÂÎÏÂÎÏ¿ÂÊÅ ÅÄ¿ËÍÅ

¤ËËÌÍËÑÅȽÇÏÅǽ Å ¿ÂÏÂÍÅʽÍʽ ÁÂÆÊËÎÏ

«ÍÀ½ÊÅÄÉ×Ï Ê½ ˿ӽϽ ÌÍÅ ÏÍÅÎÏͽÊÊË ÅÄÌËÈÄ¿½Ê  ÉÊËÀË Ê½ÏË¿½ÍÂÊ

ÇËÂÏË Â ÌÍÂÁÌËÎϽ¿Ç½ Ľ ¾×ÍÄÅ ÅÄÉÂÊÂÊÅÜ Ê½ ÑÅÄÅËÈËÀÅÔÊÅÜ Å Ì½ÏËÈËÀÅÔÂÊ ÎϽÏÐÎ ¬ÍËÌÐÎÇÅÏ ¿ ÒͽÊÂÊÂÏË Å ÀÈÂÁ½ÊÂÏË Î ËÏͽÄÜ¿½Ï ÊÂÀ½ÏÅ¿ÊË ¿×ÍÒÐ ÌÍËÁÐÇÏÅ¿ÊËÎÏϽ Å ÄÁͽ¿ËÎÈË¿ÊËÏË ÅÉ Î×ÎÏËÜÊÅ ¬Ë ϽÄÅ ÌÍÅÔÅʽ  ÊÂ˾ÒË ÁÅÉË ÌÍÅȽÀ½ÊÂÏË Ê½ ½ÇÏſʽ ÄËË¿ÂÏÂÍÅʽÍʽ ÌÍËÑÅȽÇÏÅǽ ÔÍÂÄ ÌÍË¿Âà Á½ÊÂÏË Ê½ ÎÈÂÁÊÅÏ ÉÂÍËÌÍÅÜÏÅÜ ®Ì½Ä¿½Ê ʽ ª½ÍÂÁ¾½Ï½ Ľ ÌÍËÑÅȽÇÏÅǽ ʽ ÎϽÁ½Ï½ ËÏ Ä½Í½ÄÊÅ ÊÂĽ ͽÄÊŠ̽ͽÄÅÏÊÅ Å ÊÂÁËÅɽÔÊÅ ¾ËÈÂÎÏÅ ¬ÍÂÁËϿͽÏÜ¿½Ê ʽ ¿×ÄÉËÃÊËÎÏÅ Ï Ľ Ľ¾ËÈÜ¿½Ê ʽ Ë¿ÓÂÏ ËÏ Ä½Í½ÄÊÅ ½¾ËÍÏŠɽÎÏÅÏÅ ¾ÍÐÓÂÈËĽ ÂÊÏÂÍË ÏËÇÎÂÉÅÜ ÂÇÏÅɽ ÇËÊϽÀÅËĽ ÈÅÎÏÂÍÅËĽ ÇͽÎϽ Å ÇËÌÅÏÂÊ ÀÊÅÈÂÓ ¤½Á×ÈÃÅÏÂÈÊË Î̽Ŀ½Ê ʽ ÎÈÂÁÊÅÏ ¿ÂÏÂÍÅʽÍÊÅ ÅÄÅÎÇ¿½ÊÅÜ ÅÄÒͽÊ

²Í½ÊÂÊÂÏË Ê½ ½ÀÊÂϽϽ  ʽ ¿ËÈÜ Î×ΠĽ¿ËÁÎǽ ÎϽÍÏÂÍʽ ÎÉÂÎǽ §ËÀ½ÏË ÈÅÌο½ ʽ ̽Ľͽ ÉËàÁ½ ΠÌÍÅÀËϿŠǽÏË Î ÅÄÌËÈÄ¿½Ï ӽͿÅÓ½

ÌÕÂÊÅÓ½ Ë¿ÂÎ

ÎÈ×ÊÔËÀÈÂÁË¿ ÕÍËÏ ÅÈÅ ÇÛÎÌ ¿ÅϽÉÅÊÊË ÉÅÇÍËÂÈÂÉÂÊÏÂÊ ÌÍÂÉÅÇÎ

ÎËÈ Å ÇÍÂÁ½ §ËÊÓÂÊÏÍÅͽÊÅÏ ÑРͽÊΠÎÉÅÈ½Ï Ê½ ÑÐͽÃËÉÂÈǽ Î ËÏ¿ËÍŠʽ ÎÅÏËÏË ÉÉ ¤½ ÌÂÍÅËÁ ÁË ÁÊ¿ʽ ¿×ÄͽÎÏ Ä½ ÂÁÊË ½ÀÊ ν ÊÂ˾ÒËÁÅÉÅ ÇÀ ÇËÊÓÂÊÏÍÅÍ½Ê ÑÐͽà ŠÇÀ Á˾ÍËǽÔÂÎÏ¿ÂÊË ÎÂÊË ¨ÂÏÂÊ ÌÂÍÅËÁ s ÁÊŠνÉË Ê½ ̽ս «ÏÀÈÂÃÁ½ÊÂÏË Â ¿ ̽ÎÅÖÂÊ ÇËÉÌÈÂÇÎ ÅÈŠ̽ÎÂÊ ʽ ÌÍÅÑÂÍÉÎÇŠ̽ÎÅÖ½ ª½ ÂÁʽ Ë¿Ó½ ΠËÎÅÀÐÍÜ¿½ ÇÀ ÄÂÈÂʽ ÏÍ¿½ ʽ ÁÂÊ ¬ËÁÒͽʿ½Ï ΠΠÇËÊÓÂÊÏÍÅÍ½Ê ÑÐͽà ÌË ÇÀ ÀȽ¿½ ÌÍŠɽÕÅÊÊË ÁËÂÊ ¬ÍÅ ¿×ÄÉËÃÊËÎÏ Î ÌÍÂÁ¿ÅÃÁ½ Ë¿ÓÂÏ ɽÆÇÅ Å ÃÂÊÎÇÅÏ ÕÅÈÂϽ Ľ ͽÄÌÈËÁ Á½ ȽÀÂÍп½Ï ʽ ǽÍÏ×È˿Š̽ÎÅÖ½ ͽÄÌËÈË ÃÂÊŠʽ ÌË ¿ÅÎËǽ ʽÁÉËÍÎǽ ¿ÅÎËÔÅʽ ¿ ÇÍ½Ü Ê½ ÉÂÎÂÓ É½Æ ¨Å¿½ÁÅÏ ÌÍÂÄ ÏË¿½ ¿ÍÂɠ֠ΠÅÄÌËÈÄ¿½Ï Ľ Á˾ſ½Ê ʽ ÎÂÊË ½ ËοÂÊ ÏË¿½ ΠÌËÁ˾ÍÜ¿½Ï ǽÔÂÎÏ¿ÂÊÅÏ ÌËǽĽÏÂÈŠʽ Ë¿ÔÂÏË ÉÈÜÇË ¿ÎÈÂÁÎÏ¿Å ѽĽϽ ʽ ͽĿÅÏÅ ʽ ǽÍÏ×ÈË¿ÅÜ ÏÍ¿ËÎÏËÆ ¬ÍÂÁŠʽԽÈËÏË Ê½ ËÎÂÉÂÊÅÏÂÈʽϽ ǽÉ̽ÊÅÜ Ë¿ÓÂϠΠÌËÁÒͽʿ½Ï Î ÌËÇ×ÈÊ½È ÂÔÂÉÅÇ ÌË ÇÀ ʽ ÀȽ¿½ ÁÊ¿ÊË µÅÈÂϽϽ Ľ ͽÄÌÈËÁ ÌÍÂÄ Ì½ÎÅÖÊÅÜ ÌÂÍÅËÁ ΠËÏÀÈÂÃÁ½Ï ËÏÁÂÈÊË ËÏ Ë¿ÓÂÏ ɽÆÇÅ ¿ ̽ÎÅÖÂÊ ÇËÉÌÈÂÇΠΠ̽ÎÅÖʽ ÌÈËÖ ÌË Áǽ ʽ ÀȽ¿½

ǽÏË Ê½ ÂÁÊË ÃÅ¿ËÏÊË Î ËÎÅÀÐÍÜ¿½ ÇÀ ÄÂÈÂʽ ɽν ¬ÍÅ ÊÂÅÄÀͽÁÂÊ Ì½ÎÅÖÂÊ ÇËÉÌÈÂÇÎ ÃÅ¿ËÏÊÅÏ ÎÂ Ì½Î½Ï Ê½ ¾ÈÅÄÇÅ ÌÍÅÑÂÍÉÎÇŠ̽ÎÅÖ½ Π̽ÎÏÅÍ ¤½Á×ÈÃÂÊÅÂÏË Ê½ ÀÈÂÁ½Ô½  ÌÍÂÄ ÁÊÅ Á½ ÌÍÂÉÂÎÏ¿½ ÃÅ¿ËÏÊÅÏ ¿ ÎÈÂÁ¿½ÖÅÜ Ì½ÍÓÂÈ Å ÂÃÂÁÊ¿ÊË Á½ ĽȽÀ½ ÇËÊÓÂÊÏÍÅͽÊÅÜ ÑÐͽà ¬ÍÂÄ ËΠϽʽÈËÏË ¿ÍÂɠΠ¿ÇÈÛÔ¿½ ǽÏË Ë¾Ö Í½¾ËÏÊÅÇ ¿×¿ ÑÂÍɽϽ ¤½ ÌÂÍÅËÁ½ ʽ ÂÁÊË ÃÅ¿ËÏÊË Î½ ÊÂ˾ÒËÁÅÉÅ s ÇÀ ÇËÊÓÂÊÏÍÅÍ½Ê ÑÐͽà ¬ÍÅ ÅÄÌËÈÄ ¿½Ê ʽ ¿ÅÎËÇËÌȽÊÅÊÎÇŠ̽ÎÅÖ½ ÉËàÁ½ ΠÇËËÌÂÍÅÍ½Ï ËÏÁÂÈÊÅÏ ÀÈÂÁ½ÔŠĽ ÑËÍÉÅͽÊ ʽ ÎϽÁË ËÏ ÕÅÈÂϽ ËÏÁÂÈÊË ËÏ Ë¿ÓÂÏ ɽÆÇÅ

§ËɾÅÊÅͽÊÅ ÜÎÈŠĽ ÇËÊÓÂÊÏÍÅÍ½Ê Å ÀÍоŠÑÐͽÃÅ ÎÇÅÓ½ ͽÄÌËÈË ÃÂÊÅ ËÏ Á¿ÂÏ ÎÏͽÊŠʽ ÏͽÊÎÌËÍÏÊÅÜ ÇËÍÅÁËÍ ÎÇÅÓÅ Å ¿ ÀÍÐÌŠĽ Ë¿ÓÂÏ ɽÆÇŠ˽ÀÊÂÊÅ Å ÁÄ¿ÅÄÇÅ Ë¿Ó ɽÆÇÅ ÊÂ˽ÀÊÂÊÅ Å ÇËÔË¿Â ¤½ Î×ÄÁ½¿½Ê ʽ ÌË Á˾ͽ ÑÐÊÇÓÅËʽÈÊËÎÏ ÌÍÅ ËÎ×ÖÂÎÏ¿Ü¿½Ê ʽ ÌÍËÅÄ ¿ËÁÎÏ¿ÂÊÅÏ ÌÍËÓÂÎÅ ÌËÉÂÖÂÊÅÂÏË ÅÈÅ ÌËÇÍÅϽϽ ÒͽÊÅÏÂÈʽ ÌÈËÖ½Áǽ Π˾ËÍÐÁ¿½Ï Î §ËɾÅÊÅͽÊÅ ÜÎÈŠĽ ÇËÊÓÂÊÏÍÅÍ½Ê Å ÀÍоŠÑÐͽÃÅ ÎÇÅÓ½ ͽÄÌËÈË ÃÂÊÅ ËÏ Á¿ÂÏ ÎÏͽÊŠʽ ÏͽÊÎÌËÍÏÊÅÜ ÇËÍÅÁËÍ Ê½ ÒͽÊÅÏÂÈʽϽ ÌÈËÖ½Áǽ

¯ÂÒÊËÈËÀÅÔÊË Ë¾ËÍÐÁ¿½Ê ʽ ÌËÉÂÖÂÊÅÜϽ

ИНФОРМАЦИОННА СИСТЕМА ЗА МЛ Млечното говедовъдство у нас преминава все повече под управлението на професионалните неправителствени организации, каквито са утвърдените от Министерството на земеделието и храните асоциации за развъждане. Основните процеси на управлението на селекционния процес са идентификацията на всички категории животни, контрола на продуктивността и отчитане на факторите, при които тя се реализира, оценка на генетичните качества и селекция на най-подходящите майки и бащи за родители на следващата генерация ремонтни животни. Управлението на този сложен процес изисква наличието на информационна система, която съхранява и обобщава тази информация. Успехът на селекционната работа се състои в единството на описаните по-горе процеси. Ако един от тях не функционира правилно се обезсмисля съществуването на останалите. Така например лошата идентификация не дава възможност за установяване на продуктивността, неправилната оценка на продуктивността и при точна идентификация не дава възможност за селекция на подходящите животни, липсата на оценка при точен произход и контрола намалява изключително много ефективността при избор на родители. Тук представяме накратко възможностите на разработената в Агробиоинститут информационна система ИСКРА. Системата е с достъп през интернет и може да се използва от всички желаещи, които имат такава връзка. Клиенти могат да бъдат отделни фермери, регионални сдружения на фермери, както и асоциации по породи. Разработването на системата ИСКРА започна през 2004 г. и от 2005 г. в нея се натрупва селекционна информация. Представена е най-вече структурата на системата. Опит в нейното използване имат селекционери от регионите на Сливен, Ямбол, Смолян, Пловдив, Бургас, Варна, Силистра, Добрич, Търговище, Велико Търново, Габрово. Системата има следните раздели: потребители, вход, ферми, животни, контрол, досие на животното, отчети, проверка за грешки, настройки. Потребители на системата Системата има четири групи потребители: администратор, асоциация, регионален селекционер и фермер. Всеки потребител от групата се характеризира с потребителско име, e-mail, дата на последно влизане в системата. Потребителят има различни права в зависимост от групата, към която принадлежи. Администраторът определя до кои ферми ще имат достъп селекционерите. Селекционерите определят към коя асоциация са животните от дадена порода във фермата. Селекционерите въвеждат и коpигират данните във фермите с които работят, правят отчети за фермерите. Асоциациите наблюдават съществуващата обобщена информация. Фермерите могат да наблюдават само собствената си информация. Вход към панела за управление Системата ИСКРА е достъпна в интернет и в нея се влиза с име и парола. Има опция за възстановяване на забравена парола, чрез имейл. Описание на ферми Съдържа наименованието на фермата, селището, областта и пощенския код на фермата, дата на създаване на записа както и дата на последната направена редакция, адрес - улица, номер, код на земеделския производител (КЗП) и говедовъдните асоцииации, които обслужват фермата. Една ферма може да има едно или няколко стада. Животни Животните в стадото са ремотни, продуктивни и бракувани. Те се характеризират с възприетата у нас идентификация, порода, дата на раждане, дата на регистриране в системата, дата на последна промяна. Фермерите и селекционерите виждат регистрираните в системата отелвания и пресушавания на кравата. Специални критерии определят кои действия може да предприеме потребителят - така например кравата не може да бъде отелена докато не е пресушена, докато има текущи контроли, не може да има контрола без регистрирано отелване и т.н. Всяко отелване има дата, вид отелване, вид раждане, баща, брой родени (едно или повече) и т.н. Родените телета принадлежат на стадото от което е майката. Контрол на млечността Файл: Kontrol-Mlechnost1.JPG Въведената информация се състои от 3 части - данни за кравата, данни за контролата, данни за лабораторния тест. Данните за кравата се състоят от име, номер в стадото, евровет, по-

Доц. д-р Георги Дим Агробиоинститут – Соф

ЛЕЧНОТО ГОВЕДОВЪДСТВО ИСКРА

мов фия

рода, дата на отелване, дата на пресушаване. Ако кравата е пресушена, данни за контрола и лабораторния тест не могат да бъдат нанесени. Името на кравата е линк към нейното досие. Контролата може да бъде нанесена на ръка, както и импортирана от файл. Този файл може да бъде изтеглен предварително (.CSV), попълнен от контрольорите в самата ферма (напр. от лаптоп или PDA) и после импортиран. Данните от лабораторния тест също могат да бъдат въведени на ръка или импортирани от файл. Файлът се подава от лабораторията. Досие на животно Пълна и изчерпателна информация за състоянието на кравата. Значението на този модул не е толкова за статистиката, колкото за лесно ориентиране в системата. Позволява работещият да бъде осведомен за всички лични данни на кравата, на стадото и на фермата й. Да прегледа кратката и пълната хронология на животното - дати на раждане, отелвания, пресушавания, контроли и на брак. Отчети Отчетите са аналитичната част от системата. Те помагат на фермерите, селекционерите и асоциациите да характеризират млечната продуктивност и да вземат управленски и селекционни решения.

1. Периодика Файл: Otchet-Periodika1.jpg Всички събития за животните в едно стадо се показват хронологично: раждане, отелване, контрола, пресушаване, брак.

2. Контрола на дневната млечност Сравнява индивидуалната дневна млечност в стадото за дадена дата с тази от предишната дата на котнрола. Ориентира фермерите за динамиката на млечността и евентуални промени в храненето или управлението.

3. Млечност за определен период от време Показва индивидуалната продуктивност на животните във фермата за избран период от време. Показателите са брой дойни дни за избрания период, обща млечност, средна масленост, количество масло, среден процент протеин, количество протеин. Това е показател характеризиращ икономическия доход от една крава през годината, независимо дали реализира млечността си в рамките на една или на две лактации.

4. Млечност за текуща лактация Избира се ферма и месец, към които да се покажат показателите на продуктивността на животните от последното им отелване. Успоредно с това се показват и максималните стойности от предишни завършени лактации. За всяка лактация се характеризират следните показатели: начало и край на лактацията, колко дни е продължила лактацията, количество мляко от началото на лактацията, процент масленост, количество масло, процент протеин, количество протеин, количество мляко за първите 100 дни от лактацията.

5. Бонитировка Файл: Otchet-Bonitirovka1.jpg За всяко животно към избрана дата се показва последната, нормалната- 240-305 дни и пълната лактация. Бонитировката може да бъде само за едно стадо, за цяла ферма, за регион и дори за цялата страна. Проверка за грешки За да може системата да бъде "наблюдавана отблизо" е създаден модулът за логическа проверка за грешки. Тук системата проверява всеки един запис за животните и за некоректни или нелогически стойности. Ако такъв бъде намерен - изписва служебния номер на животното с линк към досието му. Контрольорите виждат грешките само за техните ферми, а администратора - за всички ферми. Допълнителни фактори В системата могат да се въвеждат различен брой породи, брой асоциации, вид на отелване, причини за отпадане, бащи. Тук може да се редактира наименованието на асоциацията, да се определи с кои породи тази асоциация ще работи в системата, да се определи до кои ферми асоциацията ще има достъп. Лични настройки От тази форма всеки потребител на системата може да промени потребителското си име, паролата, e-mail, визуализацията на системата (има 3 възможни) и други.

¤½ ɽÈÇÅÏ ÑÂÍÉÅ ÌË ÂÑÂÇÏÅ¿ÊË ÉËàÁ½ ΠÅÄÌËÈÄ¿½ ÇËÊÎǽ ÏÜÀ½ ÅÈŠɽÈËÀ½¾½ÍÅÏʽ ÏÂÒÊÅǽ Î ÊÂ˾ÒËÁÅÉÅÜ ÌÍÅǽÔÂÊ ÅÊ¿ÂÊÏ½Í ¬ÍÂÌËÍ×ÔÅÏÂÈʽ  ˾ͽ¾ËÏǽ ʽ ÑÐͽÃÅÏ ʽ ÔÐÇË¿½ ÑÐͽÃËÉÂÈǽ ÌÍÂÁŠĽȽÀ½Ê ǽÏË Ä½ ÀËÈÂÉÅÏ ÑÂÍÉÅ ÉËàÁ½ ΠÅÄÌËÈÄ¿½ Ï Ê½Í a©ÅÇÎÂÍq ÇËÆÏË Â Å ÑÐͽÃËÎÉÂÎÅÏÂÈ Å ÑÐͽÃËͽÄÁ½¿½Ö ½ÀÍÂÀ½Ï ®Ï½ÊÁ½ÍÏÊË ¿ÎÅÔÇÅ ÉËÁÂÈŠν Î ÊÂĽ¿ÅÎÅɽ ÒÅÁÍËÎÅÎÏÂɽ ¾ËÍÁË¿Å ÇËÉÌÛÏ×Í Å ÂÈÂÇÏÍËÊʽ ¿ÂÄʽ ²Í½ÊÂÊÂÏË Ê½ Ë¿ÓÂÏÂ Â Ê½Æ ÏÍÐÁËÂÉÇÅÜ ÌÍËÓÂÎ ÌÍÂÄ Ë¾ËÍÊÅÜ ÌÂÍÅËÁ ¬ÈËÖ½ÁǽϽ Ľ ÒͽÊÂʠΠÐÎÏÍËÆ¿½ Ͻǽ Ô Á½ ΠËÎÅÀÐÍÜÏ ÊËÍɽÈÊÅ ÐÎ ÈË¿ÅÜ Ä½ ÒͽÊÂÊ ʽ ÃÅ¿ËÏÊÅÏ ŠĽ ͽ¾ËϽ ʽ ÑÐͽÃËͽÄÁ½¿½ÖÅÜ ½ÀÍ À½Ï ¬ÈËÖ½ÁǽϽ ΠÅÄÀͽÃÁ½ ¿×ÏÍ ¿ ÌËÉÂÖÂÊÅÂÏË Å Â Î¿×ÍĽʽ Î Á¿ËÆÊÅ ¿Í½ÏŠʽ Ç×νϽ ÎÏͽʽ ʽ ÌËÉÂÖÂÊÅÂÏË Î ÕÅÍÅʽ É Å ¿ÅÎËÔÅʽ s É ²Í½ÊÅÏÂÈÊÅÜÏ ÇËÍÅÁËÍ Î ÅÄÌ×ÈÊÜ¿½ Î ËÎÊË¿½ ¾ÂÏËÊÊË ÌËÇÍÅÏÅ ΠÕÅÍËÔÅʽ É Ë¾Ä½¿ÂÃÁ½ ΠΠÁ¿½ ÍÂÁ½ ÇËɾÅÊÅͽÊÅ ÃÂÈÂÄÊÅ ÜÎÈÅ ª½ ¿ÎÂÇÅ É Ïͽ ÜÎÈÅϠΠÌÍÂÇ×ο½Ï Ľ Á½ ÉËÀ½Ï Á½ ÌÍÂÉÅʽ¿½Ï Ë¿ÓÂÏ ŠÁ½ ΠÅÄÌËÈÄ¿½Ï Á¿ÐÎÏͽÊÊË ª½ ÂÁʽ Ë¿Ó½ ΠÌÍÂÁ¿ÅÃÁ½ ÑÍËÊÏ Ä½ ÒͽÊÂÊÂ É Ê½ ÇËÔ É Å Ä½ ÂÁÊË ÂÁÊË ½ÀÊÂ É ¬ÍÅ ÍÂÕÂÊÅ Ľ ¿×ÊÕʽ ÒͽÊÅÏÂÈʽ ÌÈËÖ½Áǽ ÅÄÀͽÃÁ½ Πʽ¿ÂÎ ËÏ ÌÍËÑÅÈÊË ÃÂÈÜÄË Å ÌËÇÍÅ¿ÊÅ ÌȽÏʽ Ľ ÌÍÂÁ̽Ŀ½Ê ʽ Òͽʽ Å ÃÅ¿ËÏÊÅ ÌÍÅ ÈËÕÅ ÇÈÅɽÏÅÔÊÅ ÐÎÈË¿ÅÜ «ÎÊË¿½Ï½ ʽ ÒͽÊÅÏÂÈʽϽ ÌÈËÖ½Áǽ  ËÏ ¾ÂÏËÊ Î ÌÈÅÏÇÅ ÐÈŠĽ ËÏÏÅԽʠʽ ¿ËÁ½Ï½

Î ¿×ÄÉËÃÊËÎÏ Ä½ ÉÂÒ½ÊÅÄÅͽÊË ÌËÔÅÎÏ¿½Ê ʽ ËÏ̽Á×ÓÅÏ ¡ÍÐÀ ¿½ÍŽÊÏ Ä½

ÅÉ Î ËÎÅÀÐÍÜ¿½ ÌË ÁÇA ʽ ÀȽ¿½ ̽ÎÅÖʽ ÌÈËÖ ¬ÍÅ ÏÜÒ ÀÈÂÁ½Ô×Ï Åɽ ĽÁ×ÈÃÂÊÅÂÏË Á½ ÌÍÂÉÂÎÏ¿½ ÃÅ¿ËÏÊÅÏ ¿ ÎÈÂÁ¿½ÖÅÜ Ì½ÍÓÂÈ ¬ÍÂÄ ËÎϽʽÈË ÏË ¿ÍÂɠΠ¿ÇÈÛÔ¿½ ǽÏË Ë¾Ö Í½¾ËÏÊÅÇ ¿×¿ ÑÂÍɽϽ ¬ÍÅ ÈÅÌν ʽ ÇËÉÌÈÂÇÎ ÎÂ Ì½Î½Ï ËÏÁÂÈÊË ËÏ É½ÆÇÅÏ ʽ ÂÎÏÂÎÏ¿ÂÊŠ̽ÎÅÖ½ ¾ÈÅÄË ÁË ÑÂÍɽϽ ©ËàÁ½ ΠÎÑËÍÉÅͽ ÎϽÁË ËÏ ÃÂÊÎÇÅ ÕÅÈÂϽ Šʽ ÁÍÐÀÅ ÑÂÍÉÂÍÅ Å Á½ ΠʽÂÉ ÀÈÂÁ½Ô ÌÍÂÌËÍ×ÔÅÏÂÈÊË Â Á½ ΠȽÀÂÍп½Ï ʽ ¿ÅÎËÇËÌȽÊÅÊÎÇŠ̽ÎÅÖ½ Ľ ÌË Á˾ÍË Í½Ä¿ÅÏÅ ʽ ÃÅ¿ËÏÊÅÏ ¬ÍŠȽÀÂÍп½Ê ʽ Ë¿ÓÂÏ ʽ ËÏÁ½ÈÂÔÂÊÅ ÅÈŠʽ ¿ÅÎËÇËÌȽÊÅÊÎÇŠ̽ ÎÅÖ½ ΠÎ×ÄÁ½¿½ ËÍÀ½ÊÅĽÓÅÜ Ê½ ÅÄ̽ο½Ê ʽ ÌÍÅÈÂýÖËÏË Ç×É ÎϽÁËÏË Ì½ÎÅÖ ǽÏË Ä½ ÓÂÈϽ ϠΠ̽ÍÓÂÈÅÍ½Ï Ê½ ̽ÍÓÂȽ ËÇËÉÂÍÊË ¿ Ľ¿Å ÎÅÉËÎÏ ËÏ Ê½ÈÅÔÅÂÏË Ê½ ÀËͽ ÅÈŠ˿ͽÄÅ Î ÌȽÁÊÅÖ½ ¿ ¾ÈÅÄËÎÏ ÁË ¿ËÁËÌËÆ ¥Ä̽ο½ÊÂÏË Â ÍËϽÓÅËÊÊË Ç½ÏË ÎÉÜʽϽ ÎϽ¿½ ʽ ¿ÎÂÇÅ ÁÊÅ «ÍÀ½ÊÅĽÓÅ ÜϽ ʽ ÅÄ̽ο½Ê ʽ ̽ÍÓÂÈÅÏ  ÌËÁ˾ʽ ʽ ϽÄÅ ¿ ̽ÎÅÖÊÅÏ ÇËÉÌÈÂÇÎÅ ¬ÍÅ Òо½¿Ë ¿ÍÂɠΠÅÄ̽ο½Ï ËÏÁ½ÈÂÔÂÊÅÏ ̽ÎÅÖÊŠ̽ÍÓÂȽ ½ ÌÍÅ ¿ÈË Õ½¿½Ê ʽ ÇÈÅɽÏÅÔÊÅÏ ÐÎÈË¿ÅÜ Î ÅÄÌËÈÄ¿½Ï ÏÂÄÅ ¿ ¾ÈÅÄËÎÏ ÁË ¾½Ä½Ï½ ¬ÍÅÑÂÍÉÎÇÅÏ ÈÅ¿½ÁŠΠÅÄÌËÈÄ¿½Ï ÌÍÂÄ ÏË¿½ ¿ÍÂÉ Ľ Á˾ſ½Ê ʽ ÎÂÊË ©ÂÒ½ÊÅĽÓÅÜ Ê½ ÌÍËÅÄ¿ËÁÎÏ¿ÂÊÅÏ ÌÍËÓÂÎÅ

60

2000

ɨɬ

ɝɨɪɟ

ɬɭɤɚ

Ǜ 16

ÎÇÅÓÅ Å ¬ÍÂÁ¿ÅÃÁ½ ΠÁÐÎÏͽÊÊË ÅÄÌËÈÄ¿½Ê ʽ ÜÎÈÅÏ ËÁËÌËÆÊÅ ÇËÍÅϽ s ÎÅÎÏÂɽϽ Ľ ÌËÂʠΠÅÄÀͽÃÁ½ ʽ ÌÍÅÊÓÅ̽ ʽ Àͽ¿ÅϽÔÊÅ ½¿ÏËÌËÅÈÇÅ Î ÌËÌȽ¿ÇË¿ ÉÂÒ½ÊÅÄ×É ÇËÅÏË ÅÉ½Ï Á˾ÍÅ ÌËǽĽÏ ÈÅ ÌË ËÏÊËÕÂÊÅ ʽ ÌËÔÅÎÏ¿½Ê ŠĽ̽Ŀ½Ê ÔÅÎÏËϽϽ ʽ ¿ËÁ½Ï½ ÎÅÀÐÍÊËÎÏ ¿ ͽ¾ËϽϽ Å ÅÇËÊËÉÅÔÊËÏË ÅÄͽÄÒËÁ¿½Ê ª½ ÂÁÊË ÃÅ¿ËÏÊË Î ËÎÅÀÐÍÜ¿½ É ÑÍËÊÏ Ä½ ÌËÂÊ ¬ÍÂÁ¿ÅÃÁ½Ï Π¾Í ÌËÅÈÇŠͽÄÌËÈËÃÂÊÅ ¿×ÏÍ ¿ ÌËÉÂÖÂÊÅÂÏË ÁË ÎÏÂʽϽ ËÏÇ×É Á¿Ëͽ Ľ ͽÄÒËÁǽ Å ¾ÍËÜ ¿ ½ÀʽÍÊÅǽ ÎÜǽ ÌËÅÈǽ  ΠÌÍÂÈÅ¿ÊÅÇ ÅÄ¿ÂÁÂÊ ¿×Ê ËÏ ÌËÉÂÖÂÊÅÂÏË ¤½ ÅÄͽ¾ËÏ¿½Ê ʽ ÌËÅÈÇÅÏ ΠÐÎÌÂÒ ÉËÀ½Ï Á½ ΠÅÄÌËÄ¿½Ï ÌȽÎÏɽÎË¿Å ÏÍ׾ŠΠÁŽÉÂÏ×Í ÉÉ Ä½Ï¿ËÍÂÊÅ ¿ Á¿½Ï½ ÇÍ½Ü ª½ ¿ËÁËÎʽ¾ÁÜ¿½Ê ÌËÁÈÂÃ½Ï ÍËÁÅÈÊËÏË ÌËÉÂÖÂÊÅÂÏË Ä½ ËÏÀÈÂÃÁ½Ê ʽ Ë¿ÓÂÏ ÕÅÈÂϽϽ Å ÇËÔË¿ÂÏ ¾½ÊÜϽ Ľ Ç×̽Ê ʽ Ë¿ÓÂÏ ŠÌÈËÖ½ÁǽϽ

®ÇÅÓ½ §ËɾÅÊÅͽʽ ÜÎȽ ÉÂϽÈʽ ɋɤɢɰɚ1 ........ ɬɟɤɫɬɚ

150

250

100

250

Ǜ 10

6

.

Ɍɟɯɧɨɥɨɝɢɱɧɨ ɨɛɨɪɭɞɜɚɧɟ ɧɚ ɩɨɦɟɳɟɧɢɹɬɚ.

1. Ʉɨɦɛɢɧɢɪɚɧɢ ɹɫɥɢ ɡɚ ɤɨɧɰɟɧɬɪɢɪɚɧ ɢ ɝɪɭɛɢ ɮɭɪɚɠɢ, (ɫɤɢɰɚ 1) ɪɚɡɩɨɥɨɠɟɧɢ ɨɬ ɞɜɟɬɟ ɫɬɪɚɧɢ ɧɚ ɬɪɚɧɫɩɨɪɬɧɢɹ ɤɨɪɢɞɨɪ (ɫɤɢɰɢ 10 ɢ 11) ɜ 2 ɝɪɭɩɢ ɡɚ ɨɜɰɟɬɟ-ɦɚɣɤɢ (ɨɚɝɧɟɧɢ) ɢ ɞɡɜɢɡɤɢ, ɨɜɰɟ-ɦɚɣɤɢ (ɧɟɨɚɝɧɟɧɢ) ɢ ɤɨɱɨɜɟ. ɋɤɢɰɚ 1. Ʉɨɦɛɢɧɢɪɚɧɚ ɹɫɥɚ ɦɟɬɚɥɧɚ

ɮɨɪɦɢɪɚɧɟ ɧɚ ɫɬɚɞɨ ɨɬ ɲɢɥɟɬɚ ɨɬɞɟɥɧɨ ɨɬ ɨɜɰɟɬɟ-ɦɚɣɤɢ.

ɳɟɧɢɟɬɨ, ɞɨ ɫɬɟɧɚɬɚ ɨɬɤɴɦ ɞɜɨɪɚ ɡɚ ɪɚɡɯɨɞɤɚ ɢ 1-2 ɛɪɨɹ ɜ ɚɝɧɚɪɧɢɤɚ. ɩɨɢɥɤɚ ɟ ɫ ɩɪɟɥɢɜɧɢɤ, ɢɡɜɟɞɟɧ ɜɴɧ ɨɬ ɩɨɦɟɳɟɧɢɟɬɨ. Ɂɚ ɢɡɪɚɛɨɬɜɚɧɟ ɧɚ ɢɬɟ ɫ ɭɫɩɟɯ ɦɨɝɚɬ ɞɚ ɫɟ ɢɡɩɨɡɜɚɬ ɩɥɚɫɬɦɚɫɨɜɢ ɬɪɴɛɢ ɫ ɞɢɚɦɟɬɴɪ 200-

ɦ ɡɚɬɜɨɪɟɧɢ ɜ ɞɜɚɬɚ ɤɪɚɹ.

7

ÌÍÅ Ì×Í¿ÅÜ Å ¿ÏËÍŠ˾ËÍËÏ «ÇËÎÂʽϽ ÏÍ¿½ ΠÎÐÕÅ Å ¾½ÈÅͽ ǽÏË ¾½ÈÅÏ ȼɨɞɨɩɪɨɜɨɞɧɚ ɦɪɟɠɚ ΠËÎϽ¿ÜÏ ¿ ̽ÎÅÖÊÅÜ Ì½ÍÓÂÈ Ä½ ÅÄÌËÈÄ¿½Ê ËÏ Ë¿ÓÂÏ ÇËÀ½ÏË ÊÂÁËÎÏÅÀ½ ̽ս ÎÈÐÔ½ÅÏ ÇËÀ½ÏË Î ĽÎÐÕÅ Å ÊÂÁËÎÏÅÀ½ ÄÂÈÂʽ ÏÍ¿½ Ľ ÃÅ¿ËÏÊÅÏÂ

ȼɨɞɨɩɨɟɧ ɨɬɜɨɪ ɋɩɢɪɚɬɟɥɟɧ ɤɪɚɧ ÌÍÂÎÏËÜÏ ¿ ̽ÎÅÖÊÅÏ ̽ÍÓÂÈŠΠʽɽÈÜ¿½ ʽ ÁÊŠǽÏË Î ¿ÇÈÛÔ¿½ Å p Ƚɴɜɤɚɜɨ ɫɴɟɞɢɧɟɧɢɟ ÍÂÄÂÍ¿ÊÅÜ ¿ ˾ËÍËÏ §×É ¿ÎÂÇŠ̽ÎÅÖÂÊ ÐÔ½ÎÏ×Ç Î ÅÄÀͽÃÁ½Ï ¿ËÁËÌËÆ Å ÎÂÊÊÅÇ ÌȽÁÊÅÖ Ľ ÌËÔſǽ ʽ ÃÅ¿ËÏÊÅÏ ¿ ÀËÍÂÖÅÏ ˾ÂÁÊÅ Ô½ÎË¿Â ¤½ ÓÂÈϽ ¿ ÌË¿ÂÔÂÏË ÎÈÐԽŠÎ ÅľÅÍ½Ï É½ÎÅ¿ÊÅ ¿ÅÎËÇËͽÎÏÜÖÅ Á×Í¿ÂϽ ½ÇË ÈÅÌο½Ï ϽÇÅ¿½ ΠÌͽ¿Å ÎÂÊÊÅÇ ËÏ ÌËÁÍ×ÔÊŠɽÏÂÍŽÈŠŠΠÌËÇÍÅ¿½ Î ÀÐÉÂʽ ÈÂÊϽ Î ÌÈËÖ ɉɪɟɥɢɜɧɢɤ É Ê½ Ë¿Ó½ ËÁËÌËÜÏ Å ÎÂÊÊÅǽ ν ο×ÍĽÊÅ Î ÌÍËǽÍÅ Î ¿ÎÅÔÇŠ̽ÎÅÖÊŠ̽ÍÓÂÈÅ ÎÇÅÓ½ ɋɤɢɰɚ 2. Ⱥɜɬɨɩɨɢɥɤɚ ®ÇÅÓ½ ¿ÏËÌËÅÈǽ ¬½ÎÅÖÊÅÏ ÐÔ½ÎÏ×ÓŠΠËÀͽÃÁ½Ï Î ÂÁÍËÀ½¾½ÍÅÏʽ ÉÍÂý Î ¿ÅÎËÔÅʽ Ľ ÌËϽÌÜÊ ʽ ÇËÌÅϽϽ ʽ Ë¿ÓÂÏ ÁËÅÈʽ ĽȽ ÉÅÜÔÊË ÌËÉÂÖÂÊÅ ÉÈÂÇË É ÌÍÅÇÍÂÌÂʽ Ç×É ¾ÂÏËÊÊÅ ÇËÈË¿Â ÌËÎϽ¿ÂÊŠʽ ͽÄÎÏËÜÊÅÂ É ÇËÜÏË Î×¾ÅͽÏÂÈÊÅÜ ÌÐÊÇÏ Å ÌÈËÖ½Áǽ Ľ ÇȽÊ ÌË ÊÂ˾ÒËÁÅÉËÎÏ ÎÌÅͽ ÌÍÂÉÅʽ¿½ÊÂÏË Ê½ ÒËͽ Å ÃÅ¿ËÏÊÅ ¬½ÎÅÖÊÅÏ ̽ÍÓÂÈŠΠËÀͽÃÁ½Ï Î -ɇɚ ɜɨɞɨɫɧɚɛɞɹɜɚɧɟ ɩɨɞɥɟɠɚɬ: ɪɨɞɢɥɧɨɬɨ, ɩɨɦɟɳɟɧɢɟɬɨ ɡɚ ɨɬɝɥɟɠɞɚɧɟ ¬ÍŠȽÀÂÍп½Ê ʽ ÃÅ¿ËÏÊÅÏ ʽ ¿ÅÎËÇËÌȽÊÅÊÎÇŠ̽ÎÅÖ½ ΠÅÄÌËÈÄ¿½ ÌËÓÅÊÇË¿½Ê½ ÏÂÈ ÌÍÅÇÍÂÌÂʽ Ç×É ÌȽÎɽÎË¿Å ÇËÈÔÂϽ Î ǿ ÉÉ Î Á×ÈÃÅʽ ɰɟɬɟ, ɲɢɥɟɬɚɬɚ ɢ ɤɨɱɨɜɟɬɟ, ɛɚɧɹɬɚ ɡɚ ɤɴɩɚɧɟ ɧɚ ɨɜɰɟɬɟ ɢ ɩɥɨɳɚɞɤɚɬɚ ɡɚ É ¡×ȾËÔÅʽϽ ʽ Ľ¾Å¿½Ê ʽ ÇËÈÔÂϽϽ ¿ ÄÂÉÜϽ  ÎÉ ÅÄ¿ËÍʽ ¿ËÁ½ ÇËÜÏË Î ǽÌÏÅͽ Å ÌË Àͽ¿ÅϽÔÂÊ Ì×Ï ÁËÎÏÅÀ½ ÁË ÇËÍÅϽϽ ɹɧɟ ɧɚ ɤɨɩɢɬɚɬɚ ɧɚ ɨɜɰɟɬɟ, ɞɨɢɥɧɚ ɡɚɥɚ, ɦɢɹɱɧɨ ɩɨɦɟɳɟɧɢɟ, ¯ÂÄÅ ËÀͽÁŠν ÉÊËÀË ÎÇ×ÌÅ Å ÏÍÐÁËÂÉÇÅ Å Ê ¿ÎÂÇÅ ÑÂÍÉÂÍ ÉËàÁ½ ÎÅ ¿ ¾ÈÅÄËÎÏ ÁË Ê½¿Âν ËÁ½Îʽ¾ÁÜ¿½ ΠŠÌËÉÂÖÂÊÅÂÏË Ä½ ÌÍÂͽ¾ËÏǽ ʽ ÉÈÜÇËÏË ɩɭɧɤɬ ɢ ɩɥɨɳɚɞɤɚ ɡɚ ɤɥɚɧɟ ɩɨ ɧɟɨɛɯɨɞɢɦɨɫɬ. ÀÅ ÌËÄ¿ËÈŠĽ ÓÂÈϽ ΠÅÄÌËÈÄ¿½Ï ÂÈÂÇÏÍË̽ÎÏÅÍÅ ¤½ ÌÍÅÐÔ½¿½Ê ʽ ÃÅ¿ËÏ ɫɴɛɢɪɚɬɟɥɧɢɹ ªÂ˾ÒËÁÅÉÅ ÇËÈÅÔÂÎÏ¿½ ¿ËÁ½ -ɉɪɢ ɥɚɝɟɪɭɜɚɧɟ ɧɚ ɠɢɜɨɬɧɢɬɟ ɧɚ ɜɢɫɨɤɨɩɥɚɧɢɧɫɤɢ ɩɚɫɢɳɚ ɫɟ ɢɡɩɨɥɡɜɚÊÅÏ  ĽÁ×ÈÃÅÏÂÈÊË ÅÄÌËÈÄ¿½ÊÂÏË Ê½ ÏÍÅ ÍÂÁ½ ÌÍË¿ËÁÊÅÓÅ ÌËÎϽ¿ÂÊŠʽ

r Ľ ÍËÁÅÈÊËÏË s È ÁÊ¿ÊË Î½ÉË ÌË ¿ÍÂÉ ʽ ½ÀÊÅÈʽϽ ǽÉ̽ÊÅÜ Í½ÄÎÏËÜÊÅ ËÏ ÄÂÉÜϽ Å ÉÂÃÁÐ ÏÜÒ Ê½ Å CÉ Ä½ Ë¿ÓÂÏ ŠĽ ÇËÄÅÏ -ɡɚ ɩɥɨɳɚɞɤɚɬɚ ɡɚ ɤɨɩɢɬɚɬɚ 5 ɦ3 ɡɚ ɝɨɞɢɧɚɬɚ. ɧɚ ɜɨɞɚÅ ËÏÀÈÂÃÁ½Ê ʽ ½ÀÊÂϽϽ ÁË Í½ÈÅĽÓÅÜ ɤɨɹɬɨ.x ɫɟ ɤɚɩɬɢɪɚ, ɩɨ ɝɪɚɜɢɬɚɱɟɧ ɩɴɬ ɞɨɫɬɢɝɚ ɞɨ ɤɨɪɢɬɚɬɚ ɜÎ×ËÏ¿ÂÏÊË Å ÎÉ §ËÈÔÂϽϽ Î ÅÄËȽÏËÍÅϠΠÌËÎϽ¿ÜÏ Ê½ É ¿ -ɡɚ ɩɥɨɳɚɞɤɚ ɡɚ ɤɥɚɧɟɢ ɩɨ ɧɟɨɛɯɨɞɢɦɨɫɬ – 5 ɦ3 /ɡɚ ɝɨɞɢɧɚɬɚ Ɂɚ ɩɪɨɬɢɜɨɩɚɪɚɡɢɬɧɚɬɚ ɛɚɧɹ, ɩɥɨɳɚɞɤɚɬɚ ɡɚ ɤɨɩɢɬɚɬɚ, ɨɬɩɚɞɴɱɧɢɬɟ ɜɨɞɢ ɨɬ r Ľ Ë¿ÓÂÏ s È ÁÊ¿ÊË Ä½¿ÅÎÅÉËÎÏ ËÏ ÏÂÍÂʽ ɫɬ ɞɨ ɧɚɜɟɫɚ. ȼɨɞɚɫɧɚɛɞɹɜɚ ɫɟ ɢ ɩɨɦɟɳɟɧɢɟɬɨ ɡɚ ɩɪɟɪɚɛɨɬɤɚ ɧɚ ɦɥɹɤɨɬɨ. ɞɨɢɥɧɚ ɡɚɥɚ ɢ ɩɨɦɟɳɟɧɢɟɬɨ ɡɚ ɤɥɚɧɟ ɟ ɧɟɨɛɯɨɞɢɦɚ ɲɚɯɬɚ ɡɚ ɨɬɩɚɞɴɱɧɢɬɟ ɜɨɞɢ.

r Ľ ÕÅÈÂϽ Å ÁÄ¿ÅÎÇÅ s È ÁÊ¿ÊË ¬Ë ¿ÍÂÉ ʽ ÌÍÅÐÔ½¿½Ê ʽ ÃÅ¿ËÏÊÅÏ Ç×É ÂÈÂÇÏÍË̽ÎÏÅͽ ÀÈÂÁ½ÔÅϠΠ3. ɂɧɞɢɜɢɞɭɚɥɧɢ ɪɨɞɢɥɧɢ ɛɨɤɫɨɜɟ.

2. ɇɟɨɛɯɨɞɢɦɢ ɤɨɥɢɱɟɫɬɜɚ ɜɨɞɚ :

r Ľ ÇËÔË¿Â s È ÁÊ¿ÊË – ɋɝɥɨɛɹɟɦɢ ɦɟɬɚɥɧɢ ɟɥɟɦɟɧɬɢ (ɫɤɢɰɚ.

3) ɢ ɦɟɬɚɥɧɚ ɜɪɴɡɤɚ (ɫɤɢɰɚ 6) ɢɥɢ Á¿ÅÃ½Ï ¿×Ê ËÏ ËÀͽÁ½Ï½ Å ËÎϽ¿ÜÏ ÃÅ¿ËÏÊÅÏ Á½ ¿ÈÅÄ½Ï ¿ ÇËÊϽÇÏ Î ÂÈÂÇÏÍÅ ɞɴɪɜɟɧɢ 4) – ɡɚʽ ɢɡɝɪɚɠɞɚɧɟ ɛɨɤɫɨɜɟ. x -ɡɚ 300ɥ/ɞɧɟɜɧɨ ɫɚɦɨ ¿ ɩɨÉÈÂÇËÎ×¾ÅͽÏÂÈÂÊ ɜɪɟɦɟ ɧɚ ɚɝɧɢɥɧɚɬɚÔÂÎǽϽ ËÀͽÁ½ ÊË Ê ÅÉ ÌËÄ¿ËÈÜ¿½Ï Á½ ÅÄÈÅÄ½Ï ¿×Ê ËÏ ÊÂÜ ¬ÍÅÐÔ½¿½ÊÂÏË ɪɨɞɢɥɧɨɬɨ rɟɥɟɦɟɧɬɢ(ɫɤɢɰɚ. Ľ ÅÄÉÅ¿½Ê ÁËÅÈʽ ɧɚĽȽ

Î×ËÍ×ÃÂÊÅÜ ÌÐÊÇÏ È ÁÊ¿ÊË ÌÍÅ Ë¿ÓÂÏ ÌÍËÁ×Èý¿½ s ÁÊÅ ÂÈÂÇÏÍÅÔÂÎǽϽ ËÀͽÁ½  Á¿ÐÍÂÁË¿½ Î Í½Ä ɤɚɦɩɚɧɢɹ ɢ ɨɬɝɥɟɠɞɚɧɟ ɧɚ ɚɝɧɟɬɚɬɚ ɞɨ ɪɟɚɥɢɡɚɰɢɹ; r Ľ ¾½ÊÜϽ Ľ Ç×̽Ê s ÎÏËÜÊÅ ËÏ ÄÂÉÜϽ ʽ CÉ Å s CÉ ½ÃÊË ÐÎÈË¿Å  Ï Á½ ν ËÎÏÍÅÀ½ÊÅ x -ɡɚ ɨɜɰɟɬɟ –750ɥ/ɞɧɟɜɧɨ; É Ä½ ÀËÁÅʽϽ Å ¿ ÌËÎÈÂÁÎÏ¿Å ÎÅ ÅÄÀͽÃÁ½Ï ÏͽÆÊÅ ÍÂÑÈÂÇÎÅ ÇËÅÏË Î Ľ̽Ŀ½Ï Å ÌÍÂÄ uuuuuuu uuuuuuu x -ɡɚ ɲɢɥɟɬɚ ɢ ɞɡɜɢɫɤɢ – 150 ɥ/ɞɧɟɜɧɨ; r Ľ ÌÈËÖ½ÁǽϽ Ľ ÇË ÎÈÂÁ¿½ÖÅÏ ÀËÁÅÊÅ uuuuuuu

Ľ ÀËÁÅʽϽ ÌÅϽϽ É ¬½ÎÅÖÊÅÜÏ ÇËÉÌÈÂÇÎ Â ÏÂÒÊËÈËÀÅÔÊË ÍÂÕÂÊÅ ÌÍÅ ÇËÂÏË ÉËàÁ½ ΠÌÍÅ x -ɡɚ ɤɨɱɨɜɟ – 30ɥ /ɞɧɟɜɧɨ; 1000 r Ľ ÌÈËÖ½Áǽ Ľ ÇȽ ÈËÃÅ ÁÂÊËÊËÖÂÊ ÌÍÂÎÏËÆ Ê½ ÃÅ¿ËÏÊÅÏ ʽ ̽ÎÅÖÂÏË ÌËÄ¿ËÈÜ¿½ÖË Ê½É½ÈÜ

x -ɡɚ ɢɡɦɢɜɚɧɟ ɧɚ ɞɨɢɥɧɚ ɡɚɥɚ, ɫɴɨɪɴɠɟɧɢɹ ɜ ɦɥɟɤɨɫɴɛɢɪɚɬɟɥɟɧ

Ê ÌË ÊÂ˾ÒËÁÅÉËÎÏ s É ¿½Ê ͽÄÒËÁ½ ʽ ÏÍÐÁ½ ÌË ÌËÔÅÎÏ¿½Ê ʽ ÌËÉÂÖÂÊÅÜϽ ½ ¿ Î×ÖÅÜ ÉËÉÂÊÏ Ä½ ÀËÁÅʽϽ ɩɭɧɤɬ -200-500ɥ/ɞɧɟɜɧɨ; ΠÌÍÅȽÀ½ ŠϽǽ ʽÍÂÔÂÊËÏË ÂÀÍÂÔÊË ÏËÍÂÊ ¬ÍŠϽÄÅ ÌËÎϽÊ˿ǽ Ë¿ÓÂÏ ¤½ ÌÍËÏÅ¿Ë̽ͽÄÅÏʽϽ ɽÆÇŠΠ¿Í×Ö½Ï ¿ ÌËÉÂÖÂÊÅÜϽ νÉË Ä½ ÁËÂÊÂÏË ½ ÇËÀ½ÏË Î ÅÄÌËÈÄ¿½Ï x -ɡɚ ɛɚɧɹɬɚ ɡɚ ɤɴɩɚɧɟ – 8 ɦ3 ɡɚ ɝɨɞɢɧɚɬɚ; ¾½ÊÜ ÌÈËÖ½ÁǽϽ Ľ ÇËÌÅ ÌÍÂÊËÎÅÉÅ ÁËÅÈÊÅ ÅÊÎϽȽÓÅÅ ËÏ ¿ÅÁ½ ¡¥«s © É˾ÅÈÊÅ ÃÅ¿ËÏÊÅÏ ν 1400 ϽϽ ËÏ̽Á×ÔÊÅÏ ¿ËÁÅ ËÏ ÁÂÊËÊËÖÊË Ê½ ̽ÎÅÖÂÏË ÁËÅÈʽ ĽȽ Å ÌËÉÂÖÂÊÅ µÅÈÂϽϽ ÌÍÂÄ Ì½ÎÅÖÊÅÜ ÌÂÍÅËÁ ΠËÏÀÈÂÃÁ½Ï ¿ ̽ÎÅÖÂÊ ÇËÉÌÈÂÇΠǽÏË

®ÇÅÓ½ «ÀͽÁÂÊ ÂÈÂÉÂÊÏ s ÉÂϽÈÂÊ ɋɤɢɰɚ 3. Ɉɝɪɚɞɟɧ ɟɥɟɦɟɧɬ –ɦɟɬɚɥɟɧ

ȼɨɞɨɩɨɣɧɨ ɤɨɪɢɬɨ

ɋɟɧɢɤ

IV-ɬɢ ɩɚɫɢɳɟɧ ɩɚɪɰɟɥ – 45 - 50 da

III-ɬɢ ɩɚɫɢɳɟɧ ɩɚɪɰɟɥ – 45 - 50 da

II-ɪɢ ɩɚɫɢɳɟɧ ɩɚɪɰɟɥ – 45 50 da

Ɇɟɯɚɧɢɡɚɰɢɹ ɧɚ ɩɪɨɢɡɜɨɞɫɬɜɟɧɢɬɟ ɩɪɨɰɟɫɢ Ɂɚ ɦɚɥɤɢɬɟ ɮɟɪɦɢ ɩɨ-ɟɮɟɤɬɢɜɧɨ ɦɨɠɟ ɞɚ ɫɟ ɢɡɩɨɥɡɜɚ ɤɨɧɫɤɚ ɬɹɝɚ ɢɥɢ ɦɚɥɨɝɚɛɚɪɢɬɧɚ ɬɟɯɧɢɤɚ ɫ ɧɟɨɛɯɨɞɢɦɢɹ ɩɪɢɤɚɱɟɧ ɢɧɜɟɧɬɚɪ. ɉɪɟɩɨɪɴɱɢɬɟɥɧɚ ɟ ɨɛɪɚɛɨɬɤɚ ɧɚ ɮɭɪɚɠɢɬɟ ɧɚ ɱɭɤɨɜɚ ɮɭɪɚɠɨɦɟɥɤɚ ɩɪɟɞɢ

®ÇÅÓ½ ­½ÄÌËȽÀ½Ê ʽ ̽ÎÅÖÊÅÏ ̽ÍÓÂÈÅ ɋɤɢɰɚ 9. Ɋɚɡɩɨɥɚɝɚɧɟ ɧɚ ɩɚɫɢɳɧɢɬɟ ɩɚɪɰɟɥɢ

V-ɬɢ ɩɚɫɢɳɟɧ ɩɚɪɰɟɥ – 45 - 50

VI-ɬɢ ɩɚɫɢɳɟɧ ɩɚɪɰɟɥ – 44 - 50

ɉɪɨɤɚɪ

I-ɜɢ ɩɚɫɢɳɟɧ ɩɚɪɰɟɥ – 45 - 50 da

ÏÅ¿ÊËÎÏϽ ʽ ̽ÎÅÖÂÏË Ê½ Ë¿Ó½ ɽÆǽ Ľ ̽ÎÅÖÊÅÜ ÌÂÍÅËÁ ν ÊÂ˾ÒËÁÅÉÅ ÁÇA ÌÈËÖ ÌÍÅ ÂÎÏÂÎÏ¿ÂÊ ÏÍ¿ËÎÏËÆ Å ÁÇA ÌÍÅ ÅÄÇÐÎÏ¿ÂÊ ÏÍ¿ËÎÏËÆ «ÌÍÂÁÂÈÜÖË ¿ ÎÈÐÔ½Ü Â ËÎÅÀÐÍÜ¿½ÊÂÏË Ê½ ÇÀ ÄÂÈÂʽ ÏÍ¿½ ÁÊ¿ÊË Ê½ ÀȽ¿½ ¬ÍŠ̽ÍÓÂÈÅͽÊ ʽ ̽ÎÅÖÂÏË Î ÌÍÂÁ¿ÅÃÁ½Ï ÌË ÂÁÅÊ Ì½ÎÅÖÂÊ ÐԽΠÏ×Ç Ê½ ÎϽÁË Í½ÄÁÂÈÂÊ Ê½ ̽ÎÅÖÊŠ̽ÍÓÂȽ ÌÂÏ ËÏ ÏÜÒ Î ÅÄÌËÈÄ¿½Ï ÌË ÁÊÅ ½ ÅÜÏ Â ÍÂÄÂÍ¿ÂÊ Å Î ÅÄÌËÈÄ¿½ ÌÍÅ ÂÇÎÏÍÂÉÊÅ ÎÈÐԽŠ¯Ë¿½ ÍÂÕÂÊÅ ÌËÄ¿ËÈÜ¿½ ÌËÔſǽ ʽ ¿ÎÂÇŠ̽ÎÅÖÂÊ Ì½ÍÓÂÈ ËÏ ÁÊÅ ®ÈÂÁ ǽÏË ÃÅ¿ËÏÊÅϠΠÌÍÂÉÂÎÏÜÏ ¿ ÎÈÂÁ¿½ÖÅÜ Ì½ÍÓÂÈ ÅÄ̽ÎÂÊÅÜÏ Î ÇËÎÅ Å ÏËÍÅ Î ½ÄËÏÂÊ ÏËÍ ½ÉËÊÅ¿½ ÎÂÈÅÏͽ ǽ;½ÉÅÁ Å ÁÍ ÌË ÇÀ ½ÇÏÅ¿ÊË ¿ÂÖÂÎÏ¿Ë Ê½ ÁÂÇ½Í Î½ÉË 1000

®ÇÅÓ½ §ËɾÅÊÅͽʽ ÒͽÊÅÈǽ Ľ ÅÊÁÅ¿ÅÁнÈÂÊ ¾ËÇÎ

ɋɤɢɰɚ 4. Ɉɝɪɚɞɟɧ ɟɥɟɦɟɧɬ - ɞɴɪɜɟɧ

®ÇÅÓ½ «ÀͽÁÂÊ ÂÈÂÉÂÊÏ s Á×Í¿ÂÊ

1400

ɋɤɢɰɚ 3. Ɉɝɪɚɞɟɧ ɟɥɟɦɟɧɬ –ɦɟɬɚɥɟɧ

1400

8

Ɂɚ ɫɴɡɞɚɜɚɧɟ ɧɚ ɩɨ-ɞɨɛɪɚ ɮɭɧɤɰɢɨɧɚɥɧɨɫɬ ɩɪɢ ɨɫɴɳɟɫɬɜɹɜɚɧɟ ɧɚ ɜɨɞɫɬɜɟɧɢɬɟ ɩɪɨɰɟɫɢ ɩɨɦɟɳɟɧɢɟɬɨ ɢɥɢ ɩɨɤɪɢɬɚɬɚ ɯɪɚɧɢɬɟɥɧɚ ɩɥɨɳɚɞɤɚ ɪɭɞɜɚɬ ɫ: 1.Ʉɨɦɛɢɧɢɪɚɧɢ ɹɫɥɢ ɡɚ ɤɨɧɰɟɧɬɪɢɪɚɧ ɢ ɝɪɭɛɢ ɮɭɪɚɠɢ, (ɫɤɢɰɚ 1) ɥɨɠɟɧɢ ɨɬ ɞɜɟɬɟ ɫɬɪɚɧɢ ɧɚ ɬɪɚɧɫɩɨɪɬɧɢɹ ɤɨɪɢɞɨɪ ɧɚ ɯɪɚɧɢɬɟɥɧɚɬɚ ɚɞɤɚ (ɫɤɢɰɢ 10 ɢ 11). ɉɪɟɞɜɢɠɞɚ ɫɟ ɞɭɫɬɪɚɧɧɨ ɢɡɩɨɥɡɜɚɧɟ ɧɚ ɹɫɥɢɬɟ.

2. ȼɨɞɨɩɨɣɧɢ ɤɨɪɢɬɚ – ɫɢɫɬɟɦɚɬɚ ɡɚ ɩɨɟɧɟ ɫɟ ɢɡɝɪɚɠɞɚ ɧɚ ɩɪɢɧɰɢɩɚ ɧɚ ɬɚɱɧɢ ɚɜɬɨɩɨɢɥɤɢ ɫ ɩɨɩɥɚɜɤɨɜ ɦɟɯɚɧɢɡɴɦ, ɤɨɢɬɨ ɢɦɚɬ ɞɨɛɪɢ ɩɨɤɚɡɚɬɟɥɢ ɧɨɲɟɧɢɟ ɧɚ ɩɨɱɢɫɬɜɚɧɟ ɢ ɡɚɩɚɡɜɚɧɟ ɱɢɫɬɨɬɚɬɚ ɧɚ ɜɨɞɚɬɚ, ɫɢɝɭɪɧɨɫɬ ɜ ɚɬɚ ɢ ɢɤɨɧɨɦɢɱɧɨɬɨ ú ɢɡɪɚɡɯɨɞɜɚɧɟ. ɇɚ ɟɞɧɨ ɠɢɜɨɬɧɨ ɫɟ ɨɫɢɝɭɪɹɜɚ 0.04ɦ ɡɚ ɩɨɟɧɟ. ɉɪɟɞɜɢɠɞɚɬ ɫɟ 2 ɛɪ. ɩɨɢɥɤɢ, ɪɚɡɩɨɥɨɠɟɧɢ ɜɴɬɪɟ ɜ

10

10

1000

®ÇÅÓ½ ®¿×ÍÄ¿½Ö½ ÌÈËÔ½ ÉÂϽÈʽ Ľ ÉÂϽÈÊÅÏ ËÀͽÁÊÅ ÂÈ ÉÂÊÏÅ ɋɤɢɰɚ 7. Ɉɝɪɚɞɟɧ ɟɥɟɦɟɧɬ – ɡɚ ɛɨɤɫɚ ɫɬɨɥɨɜɚ

18

1400

®ÇÅÓ½ «ÀͽÁÂÊ ÂÈÂÉÂÊÏ s Ľ ¾ËÇν ÎÏËÈË¿½ Ɉɪɝɚɧɢɡɚɰɢɹ ɧɚ ɩɪɨɢɡɜɨɞɫɬɜɟɧɢɹ ɩɪɨɰɟɫ

Ɉɪɝɚɧɢɡɚɰɢɹɬɚ ɧɚ ɩɪɨɢɡɜɨɞɫɬɜɟɧɢɹ ɩɪɨɰɟɫ ɨɩɪɟɞɟɥɹ ɤɪɚɣɧɢɬɟ ɢɤɨɧɨɦɢɱɟɫɤɢ ɪɟɡɭɥɬɚɬ ɧɚ ɨɜɰɟɮɟɪɦɚɬɚ. ɋɴɫɬɨɢ ɫɟ ɨɬ ɬɪɢ ɩɨɫɥɟɞɨɜɚɬɟɥɧɢ,

¾Í

ÁÊ¿ʽ ÊËÍɽ

Ľ ÁÊÅ

Ľ ¾ÍËÜ

ÉÜÍǽ

ÇÀ ÇÀ ÇÀ È ¾Í

¯½¾ÈÅÓ½ ªÂ˾ÒËÁÅÉ ÑÐͽà Ľ ÒͽÊÂÊ ʽ ÇËÔË¿Â ¿ ÎÈÐÔÊÅÜ ÎÂÄËÊ Ê½ ÂÁʽ ÀȽ¿½ ÑÐͽÃÅ ÇÍ×ÉÊÅ ÂÁÅÊÅÓÅ ¿ Ï Ô ÇËÊÓÂÊÏÍÅÍ½Ê ÑÐͽà ÎÂÊË ÉËÍÇ˿Š˾ÂÄɽÎÈÂÊË ÉÈÜÇË ÜÆÓ½

¤½ ÁÊ¿ÂÊ ÌÂÍÅËÁ

ͽÄÒËÁǽ ÌÐÎÇ½Ï Î ÇËÔË¿ÂÏ ÌÍ˾ÊÅÓŠʽ ÇËÅÏË ÌÍÂÁ¿½ÍÅÏÂÈÊË Î ÌËÎϽ¿ÜÏ ÌÍÂÎÏÅÈÇÅ «ÏÇÍÅ¿½ ΠͽÄÉ×ÍÈÜʽ Ë¿Ó½ ËÏÁÂÈÜ Î ËÏ ÎϽÁËÏË Å Î ÌËÇÍÅ¿½ ËÏ ÇËÔ Í½ÄÌÈËÁÊÅÇ Î×ÀȽÎÊË Í½Ä¿×ÁÊÅÜ ÌÈ½Ê ¬Í˾ÊÅÇ×Ï ¿ Î×ÖËÏË ¿ÍÂÉ ÌÍËÁ×Èý¿½ Á½ Ï×ÍÎÅ ÎÈÂÁ¿½Ö½Ï½ ÎÈÂÁ ÊÂÆ ÊËÏË ÌËÇÍÅ¿½Ê ŠɽÍÇÅͽÊ ÏÜ Î ËÏÁÂÈÜ Å Î ÌÐÎǽ ÎÈÂÁ¿½ÖÅÜÏ ÇËÔ Í½Ä ÌÈËÁÊÅÇ Î×ÀȽÎÊË ÎÈÐÔÊÅÜ ÌÈ½Ê ¬ÍËÁ×Èý¿½ ΠÁËǽÏË ¿ ÎϽÁËÏË Î ËÏÇÍÅ ¿½Ï ͽÄÉ×ÍÈÜÊÅ Ë¿Ó ½ÇË Ä½ ÇËÔ½ ÏÅÏÐÈÜÍ Åɽ ÌË¿ÂÔ ˿Ó ÌÐÎǽ ΠÁ˾ÈŠͽÖÅÜ ÌË ÎÈÐÔÂÊ ÌÈ½Ê ÎÏËÇË¿ÅÏ ÑÂÍÉŠΠͽ¾ËÏÅ ÌË ÎÈÂÁÊÅÜ Ê½ÔÅÊ ÌÐÎǽ Π¿ ÎϽÁËÏË ÂÁÅÊ ËÏ ÇËÔË¿ÂÏ ÎÈÂÁ ËÏÇÍÅ¿½Ê ʽ ͽÄÉ×ÍÈÜʽϽ Ë¿Ó½ Ü ÌËÇÍÅ¿½ ÂÁÊËÇͽÏÊË ÏÜ Î ɽÍÇÅͽ ΠɽÍÇÂÍËÈ Å Î ËÏÁÂÈÜ ËÏ ÎϽÁËÏË ½ ÇËÔ½ ÌÍËÁ×Èý¿½ Á½ Ï×ÍÎÅ ÎÈÂÁ¿½Ö½Ï½ ÎÈÂÁ ÊÂÆÊËÏË ÌËÇÍÅ¿½Ê ŠɽÍÇÅͽÊ ÏÜ Å ÇËÔ×Ï Î ËÏÁÂÈÜÏ Å Î ÌÐÎǽ ÎÈÂÁ¿½ÖÅÜ ÇËÔ Í½ÄÌÈËÁÊÅÇ ÎÜǽ ÌËÇÍÅϽ Ë¿Ó½ ΠĽÌÅο½ ¿ ÁÊ¿ÊÅǽ Ľ ËÎÂÉÂÊÜ¿½Ê ËÏ ÇËÅ ÇËÔ Â ÌËÇÍÅϽ ª½ ÎÈÂÁ¿½ÖÅÜ ÁÂÊ ËÌÂͽÓÅÜϽ ΠÌ˿ϽÍÜ Ç½ÏË Î ÎÈÂÁÅ ÎÏÍÅÇÏÊË Ë¿ÓÂÏ ËÏ Ì×Í¿ÅÜ ÁÂÊ Á½ ¾×Á½Ï ÌËÇÍÅÏÅ ËÏ Î×ÖÅÏ ÇËÔË¿Â ®ÈÂÁ ÌÍÅÇÈÛÔ¿½Ê ʽ ËÎÂÉÂÊÅÏÂÈʽϽ ǽÉ̽ÊÅÜ ÅÈÅ ÇËÀ½ÏË ¿ÎÅÔÇÅ Ë¿Ó ¿ ÎϽÁËÏË Î½ ÌËÇÍÅÏÅ ÌË ÂÁÅÊ Ì×Ï Î ÌÐÎÇ½Ï Å ÇËÔË¿ÂÏ ͽÄÌÈËÁÊÅÓŠʽ ̽ս Î×Î ÎϽÁËÏË

«ÍÀ½ÊÅĽÓÅÜ Ê½ ÏÂÍÅÏËÍÅÜϽ Å ÂÇÎÌÈ˽ϽÓÅÜ Ê½ ̽ÎÅÖÂÏË

Ľ¿ÅÎÅÉËÎÏ ËÏ ÏÂÍÂÊÊÅÏ ÌËÔ¿ÂÊÅÏ ŠÇÈÅɽÏÅÔÊÅÏ ÐÎÈË¿ÅÜ Å ÌÍËÁÐÇ

¬ËÁÀËÏ˿ǽ ʽ Ë¿ÓÂÏ Ľ ĽÌÈËÃÁ½ÊÂ

®ÍËÇË¿ÂÏ Ľ ĽÌÈËÃÁ½Ê ʽ Ë¿ÓÂÏ Ľ¿ÅÎÜÏ ËÏ ÎÅÎÏÂÉÅÏ ʽ ËÏÀÈÂÃÁ½Ê ÎÈÐÔ½Ü Ä½ÌÈËÃÁ½ÊÂÏË Ä½ÌËÔ¿½ ËÏ ÅÈÅ ½¿ÀÐÎÏ Î ËÀÈÂÁ ˽À¿½Ê ÌÍÂÄ ÜÊÐ ½ÍÅ ÅÈÅ Ñ¿ÍнÍÅ Å ÅÄÌËÈÄ¿½Ê ʽ ¿ÅÎËÇËÌȽÊÅÊÎÇÅÏ ̽ÎÅÖ½ ÌÍÂÄ ÁËÆÊÅÜ ÌÂÍÅËÁ ÌÈÂÉÂÊÊÅÏ ÑÂÍÉŠΠͽ¾ËÏÅ ÌË ÌÍÂÁ¿½ÍÅÏÂÈÊË Í½Äͽ¾ËÏÂÊ ÎÈÐÔÂÊ ÌÈ½Ê Ç½ÏË Ê½ ¿ÎÜǽ Ë¿Ó½ ΠËÌÍÂÁÂÈÜÏ Î×ËÏ¿ÂÏÊÅÏ ÇËÔË¿Â ¤½ÌÈËÃÁ½ÊÂÏË Î ÅÄ¿×ÍÕ¿½ ÌË ÉÂÏËÁ½ pÌÐÎǽÊ ËÏ Í×ǽq ¬ÍËÓÂÎ×Ï ÌÍËÏÅÔ½ ÌË ÎÈÂÁÊÅÜ Ê½ ÔÅÊ ÎÐÏÍÅÊ ÌËÁÈÂýÖÅÏ Ľ ĽÌÈËÃÁ½Ê ˿Ó ÎϽÁËÏË Î ÌÐÎÇ½Ï ¿ Á¿Ëͽ Ľ

¤½ÌÈËÃÁ½Ê ʽ Ë¿ÓÂÏÂ

«ÏÀÈÂÃÁ½ÊÂÏË Ê½ ÇËÔË¿ÂϠΠËÍÀ½ÊÅÄÅͽ ¿ νÉËÎÏËÜÏÂÈʽ ÀÍÐ̽ ªÂÌË ÎÍÂÁÎÏ¿ÂÊË ÌÍÂÁÅ ÎÈÐÔʽϽ ǽÉ̽ÊÅÜ Ï Î ʽÎϽÊÜ¿½Ï ¿ ÌËÉÂÖÂÊÅÂÏË Ä½ ɽÆÇÅÏ ÅÈÅ ¿ ¾ÈÅÄËÎÏ ÁË ÏÜÒ ²Í½ÊÂÊÂÏË ÅÉ ÏÍܾ¿½ Á½  ʽ ÊÅ¿Ë Ä½ Á½ ¾×Á½Ï ÌÍÅ¿ÂÁÂÊÅ ¿ ͽÄÌÈËÁʽ ÇËÊÁÅÓÅÜ ÌÍÅ ÊËÍɽÏÅ¿ÅÏ ʽ ÀȽ¿½ ÌËÎËÔÂÊÅ ¿ Ͻ¾ÈÅÓ½

¬ËÁÀËÏ˿ǽ ʽ ÇËÔË¿ÂÏÂ

¬ËÁÀËÏ˿ǽϽ ʽ Ë¿ÓÂÏ Ľ ĽÌÈËÃÁ½Ê  ѽÇÏËÍ ËÌÍÂÁÂÈÜÖ ÌÈËÁË¿Å ÏËÎÏϽ Å ÎÇ×ÎÜ¿½Ê ʽ ËÎÂÉÂÊÅÏÂÈʽϽ ÍÂÎÌÂÇÏÅ¿ÊË Å ½ÀÊÅÈʽϽ ǽÉ̽ÊÅÜ «Ï ÛÈÅ Ë¿ÓÂϠΠÌËÁÒͽʿ½Ï Î ÌËÇ×ÈÊ½È ÂÔÂÉÅÇ ÌË ÇÀ ÀȽ¿½ ÁÊ¿ÊË ¤½ Á½ ÌËÇ×ÈÊ ÂÔÂÉÅǽ Π˾ͽ¾ËÏ¿½ ÌË ÎÈÂÁÊÅÜ Ê½ÔÅÊ ÇËÈÅÔÂÎÏ¿ËÏË Ä½ ÁÂÊÜ Î ʽ¿È½ÃÊÜ¿½ Î ÒȽÁǽ ¿ËÁ½ ͽľ×ÍÇ¿½ ΠÁ˾Í ŠÎ ÌËÎϽ¿Ü ¿ Ï×ÉÊË ÌËÉÂÖÂÊÅ ͽÄÎÏÅȽ Πʽ ÌȽÎÏ Î Á¾ÂÈÅʽ CÉ Å Î Ľ¿Å¿½ Πʽ¿È½Ã ÊÂÊË ÌȽÏÊË Ä¾ÈË ÅÈÅ ÊÂÌËÏ;ÊË ËÁ½ÈË Í½Ä¾×ÍÇ¿½ ΠÂÃÂÁÊ¿ÊË ª½ ÎÈÂÁ¿½ÖÅÜ ÁÂÊ Î ĽȽÀ½ ÎÈÂÁ¿½Ö½Ï½ ̽ÍÏÅÁ½ ®ÈÂÁ ÌËÇ×È¿½Ê ŠÁËÎÏÅÀ½Ê ʽ Ç×ÈÊË¿ÂÏ CÉ Î ĽȽÀ½ ʽ ÃÅ¿ËÏÊÅÏ ¬ËÁÒͽʿ½ÊÂÏË Î ÌËÇ×ÈʽÈË Ä×ÍÊË ÌÍËÁ×Èý¿½ ÁË Ä½ÌËÔ¿½Ê ʽ ËÎÂÉÂÊÜ¿½ÊÂÏË ®ÂÁÂÉ ÁÊŠʽ ÛÈÅ ÌÍÂÁŠʽԽÈËÏË Ê½ ËÎÂÉÂÊÅÏÂÈʽϽ ǽÉ̽ÊÅÅÜ Î ɽҽ ǽÉÂÊʽϽ ÎËÈ ËÏ ÌËÉÂÖÂÊÅÂÏË «Ï Ì×Í¿ÅÜ ÁÂÊ ½¿ÀÐÎÏ Ê½ ËÎÂÉÂÊÜ¿½ÊÂÏË Ç×É ÇËÊÓÂÊÏÍŠͽÊÅÜ ÑÐͽà ΠÌÍž½¿½ ÌË À ÀËÏ¿½ÍÎǽ ÎËÈ Ê½ ÀȽ¿½ ÁÊ¿ÊË ¬ËÎϽ¿Ü ΠŠǽÉÂÊʽϽ ÎËÈ ¡ÂÎÂÏ ÁÊÅ ÌÍÂÁŠʽԽÈË Ê½ ËÎÂÉÂÊÅÏÂÈʽϽ ǽÉ̽ÊÅÜ Î ÌÐÎÇ½Ï ÇËÔË¿Â ÌÍ˾ÊÅÓÅ ¾ÅËÈËÀÅÔÊÅ ÎÏÅÉÐȽÏËÍŠʽ ÇËÅÏË Î ÌËÎϽ¿ÜÏ ÌÍÂÎÏÅÈÇÅ ¬Ë ¿ÍÂÉ ʽ ĽÌÈËÃÁ½ÊÂÏË ÌËÁÒͽʿ½ÊÂÏË Ê½ ÃÅ¿ËÏÊÅÏ ÉËàÁ½ ¾×Á ʽɽÈÂÊË Ê½ ÇÀ ʽ ÀȽ¿½

«ÍÀ½ÊÅĽÓÅÜϽ ʽ ÌÍËÅÄ¿ËÁÎÏ¿ÂÊÅÜ ÌÍËÓÂÎ ËÌÍÂÁÂÈÜ ÇͽÆÊÅÏ ÅÇËÊËÉÅ ÔÂÎÇÅ ÍÂÄÐÈϽÏŠʽ Ë¿ÓÂÑÂÍɽϽ ®×ÎÏËŠΠËÏ ÏÍÅ ÌËÎÈÂÁË¿½ÏÂÈÊÅ ¿Ä½ÅÉÊË Î¿×ÍĽÊÅ ÏÂÒÊËÈËÀÅÔÊÅ ÌÍËÓÂν s ½ÀÊÂÊ ŠËÏÀÈÂÃÁ½Ê ʽ ÌÍÅÌÈËÁÅÏ ÁË ÂÊ ĽÌÈËÃÁ½Ê ¯ÂÒÊËÈËÀÅÔÊÅ ÍÂÕÂÊÅÜ Ä½ ËÏÀÈÂÃÁ½Ê ʽ Ë¿ÓÂÏ ÌË ¿ÍÂÉ ʽ ½ÀÊÂÊÂÏË ª½Æ Ç×ÎÊË ÁË ÏÍÂÏÅÜ ÁÂÊ ÌÍÂÁŠʽÎÏ×Ì¿½Ê ʽ ½ÀÊÅÈʽϽ ǽÉ̽ÊÅÜ Î Ìͽ¿Å ÌÍÂÀÈÂÁ ʽ ɽÆÇÅÏ ŠÏÂÄÅ Î Ü¿ÊÅ ÌÍÅÄʽÓŠĽ ÎÇËÍËÕÊË ½ÀÊÂʠΠʽÎϽÊÜ¿½Ï ¿ ÍËÁÅÈÊËÏË ÌËÉÂÖÂÊÅ ¥ÊÁÅ¿ÅÁнÈÊÅÏ ¾ËÇÎË¿Â ËÏ ÌÍÂÊËÎÅÉÅ ÎÀÈ˾ÜÂÉÅ ÂÈÂÉÂÊÏŠΠÉËÊÏÅÍ½Ï ÌË ¿ÍÂÉ ʽ ½ÀÊÂÊÂÏË ÎÜǽ Ë¿Ó½ ɽÆǽ ÎÈÂÁ ½ÀÊÂʠΠʽÎϽÊÜ¿½ ¿ ÅÊÁÅ¿ÅÁнÈÂÊ ÍËÁÅÈÂÊ ¾ËÇÎ ®ÈÂÁ ÌËÁÎÐÕ½¿½Ê ŠĽ¾ËĽ¿½Ê ʽ ÌÍÅÌÈËÁÅÏ ¿ ÅÊÁÅ¿ÅÁнÈʽϽ ÒͽÊÅÈǽ ʽ ɽÆǽϽ ΠĽȽ À½ ÀÍо ÑÐͽà ½ ¾ËÇν ΠÌËÁÎÐÕ½¿½ Î×Î ÎÐÒ½ ÎȽɽ ¤½ ÌË ¾×ÍÄË ËÏÁÂÈÜÊ ʽ ÌȽÓÂÊϽϽ ʽ ˿ӽϽ ɽÆǽ ÍËÁÅÈǽ ΠÁ½¿½ ÈÅÏͽ ÒȽÁǽ ¿ËÁ½

¿ ÇËÜÏË Î ͽÄÏ¿½ÍÜ ÂÁʽ ÎÐÌÂʽ È×ÃÅÓ½ Ä½Ò½Í ËÁ½ ÃÂȽÏÂÈÊË ÒȽÁǽ ΠÁ½¿½ ÎÈÂÁ ̽Á½Ê ʽ ÌȽÓÂÊϽϽ ¬ÍÂÎÏËÜÏ Ê½ Ë¿ÓÂÏ ΠÌÍÅÌÈËÁÅÏ ¿ ÅÊÁÅ¿ÅÁнÈÊÅÏ ¾ËÇÎË¿Â Â ÁÊŠĽ ÂÁÅʽÓÅÏ ÁÊŠĽ ¾ÈÅÄÊÅÈÅÏ ŠÁÊŠ˽ÀÊÅÈÅÏ ŠÌË¿ÂÔ ½ÀÊÂϽ «¿ÓÂÏ ΠÂÁÅÊ ÌÍÅÌÈËÁ ΠÎ×¾ÅÍ½Ï Ê½ ÀËÈÜɽ ÀÍÐ̽ s ¾ÍËÜ ½ ÏÂÄÅ Î Å ÌË¿ÂÔ s ¾ÍËÜ ¯½Ç½ ΠÎÑËÍÉÅÍ½Ï Ì×Í¿ÅÏ ÏÂÒÊËÈËÀÅÔÊÅ ÀÍÐÌÅ ¿ ÇËÅÏË É½ÆÇÅÏ Π½ÀÊÂϽϽ ΠËÏÀÈÂÃÁ½Ï ÁË ÁÊ¿ʽ ¿×ÄͽÎÏ Ê½ ÌÍÅÌÈËÁÅÏ ®ÈÂÁ ϽÄÅ ¿×ÄͽÎÏ Ê½ ½ÀÊÂϽϽ ÏÂÒÊËÈËÀÅÔÊÅÏ ÀÍÐÌŠΠÎ×¾ÅÍ½Ï Ä½ÂÁÊË ©ËÊÏÅͽ ΠËÏÁÂÈÂÊ ¾ËÇÎ pÎÏËÈË¿½q Ľ ½ÀÊÂϽϽ ¯ËÆ Î ÅÄÀͽÃÁ½ ËÏ ÌÍÂÀͽÁ

«­ ª¥¤ ³¥¼ ª ¬­«¥¤ «¡®¯ ¢ª¥¼ ¬­«³¢®

ÂÏË Ä½ ÇȽÊ  ÊÂ˾ÒËÁÅɽ Õ½ÒϽ Ľ ËÏ̽Á×ÔÊÅÏ ¿ËÁÅ ¥ÊÁÅ¿ÅÁнÈÊÅ ÍËÁÅÈÊÅ ¾ËÇÎË¿Â s ®ÀÈ˾ÜÂÉÅ ÉÂϽÈÊÅ ÂÈÂÉÂÊÏÅ ÎÇÅÓ½ Å ÉÂϽÈʽ ¿Í×Äǽ ÎÇÅÓ½ ÅÈÅ Á×Í¿ÂÊÅ ÂÈÂÉÂÊÏÅ ÎÇÅÓ½ Ľ ÅÄÀͽÃÁ½Ê ʽ ¾ËÇÎË¿Â ¤½¾ÂÈÂÃǽ µÅÍÅʽϽ ʽ ËÏÁÂÈÊÅÏ ¿ÂÍÏÅǽÈÊÅ ÈÂÏ¿Å Â ÌË ÅľËÍ Í½Ä ÎÏËÜÊÅÂÏË ÉÂÃÁÐ ÏÜÒ Á½ Ê  ÌË¿ÂÔ ËÏ ÉÉ ¢ÈÂÉÂÊÏÅÏ ʽ ÍËÁÅÈÊÅÏ ¾ËÇÎ˿ ν Î Á×ÈÃÅʽ ÉÉ Å ¿ÅÎËÔÅʽ ÉÉ ­½ÉÇË¿½Ï½ Ô½ÎÏ Ê½ ËÀͽÁÊÅÜ ÂÈÂÉÂÊÏ Î ÅÄͽ¾ËÏ¿½ ËÏ ¾ÂÄÕ¿ÊÅ ÏÍ׾ŠÓËȽ ÅÈÅ Ç¿½ÁͽÏÂÊ ÌÍËÑÅÈ ÉÉ ÅÄÌ×ÈÊÂʽ Î ËÀͽÁʽ ÉÍÂý Î ËÏ¿ËÍÅ ÉÉ ÎÂÇÅ ¾ËÇÎ Â Îʽ¾ÁÂÊ Î ÇËɾÅÊÅͽʽ ÒͽÊÅÈǽ Ľ ÀÍо Å ÇËÊÓÂÊÏÍÅÍ½Ê ÑÐͽà ÎÇÅÓ½

ÊÅ ÂÈÂÉÂÊÏÅ ÎÇÅÓ½ Î ËÏ¿ËÍÅ ÉÉ Ä½ ο˾ËÁÊË ÌÍÂÉÅʽ¿½Ê ʽ ½ÀÊÂϽϽ Å Â ÊÂÁËÎÏ×ÌÂÊ Ä½ ɽÆÇÅÏ ËÇÎ×Ï ÎÏËÈË¿½ Π˾ËÍÐÁ¿½ Î ÒͽÊÅÈÇŠĽ ÎÂÊË

ÇËÊÓÂÊÏÍÅÍ½Ê ÑÐͽà ŠÎ×Á˿ Ľ ¿ËÁ½ ÎÇÅÓ½

1

2

Ɋɨɞɢɥɧɨ ɩɨɦɟɳɟɧɢɟ

Ʌɟɝɟɧɞɚ: 1. Ȼɨɤɫ ɫɬɨɥɨɜɚ 2. əɫɥɚ ɡɚ ɫɟɧɨ 3. əɫɥɚ ɡɚ ɤɨɧɰɟɧɬɪɚɬ 4. əɫɥɢ ɡɚ ɨɜɰɟ-ɦɚɣɤɢ

¡ËÂÊ ¡ËÂÊÂÏË Ä½ÌËÔ¿½ ÎÈÂÁ ͽÈÅÄÅͽÊ ʽ ÌË ÀËÈÜɽ ÀÍÐ̽ ½ÀÊÂϽ Å ËϾſ½ Ê ʽ ÍÂÉËÊÏÊÅÏ ÃÂÊÎÇÅ ÕÅÈÂϽ ¿ ʽԽÈËÏË Ê½ ÉÂÎÂÓ ½ÌÍÅÈ ¥Ä¿×ÍÕ¿½ Π¿ ÁËÅÈʽ ĽȽ Èѽ ¨½¿½È Á¿ÐÇͽÏÊË Ê½ ÁÂÊ Ç½ÏË ÅÊÏÂÍ¿½È×Ï Â ËÇËÈË Ô½Î½ ÉÂÃÁÐ ËÏÁÂÈÊÅÏ ÁËÂÊÂϽ «ÍÀ½ÊÅĽÓÅÜϽ ʽ ÁËÂÊÂÏË ËÌÍÂÁÂÈÜ ÅÊÎϽȽÓÅÜϽ Á½ Π˾ÎÈÐÿ½ ËÏ Á¿½É½ ÁËÜÔ½ Å ÂÁÅÊ ÌËÁǽͿ½Ô ©ÈÜÇËÏË Î ËÒȽÃÁ½ ÁË z® Å Î×ÒͽÊÜ¿½ ¿ ÒȽÁÅÈʽ ¿½Ê½ ÌÍÂÁ½¿½ ΠÌË ÎÇÈÛÔÂÊ ÁËÀË¿ËÍ Î ÉÈÂÇËÌÍÂͽ¾ËÏ¿½ÏÂÈʽ ÑÅÍɽ ÅÈŠΠÌÍÂͽ¾ËÏ¿½ ¿ ÏͽÆÊÅ ÉÈÂÔÊÅ ÌÍËÁÐÇÏÅ ¬ÍŠȽÀÂÍп½Ê ʽ Ë¿ÓÂϠΠÅÄÌËÈÄ¿½ ÌÍÂÊËÎÅɽ ÁËÅÈʽ ÅÊÎϽ ȽÓÅÜ ÉÈÜÇËÏË Î ÌÍÂͽ¾ËÏ¿½ ¿ ÏͽÆÊÅ ÉÈÂÔÊÅ ÌÍËÁÐÇÏÅ ÎÅÍÂÊ ǽÕʽ¿½È Å ÎÈÂÁ ÏÜÒÊËÏË ÐÄÍÜ¿½Ê Î Í½ÈÅÄÅÍ½Ï Ê½ ̽Ľͽ ÎÈÂÁ Î×ËÏ¿ÂÏÊËÏË Í½ÄÍ ÕÅÏÂÈÊË ËÏ ¡ ®§ ɋɤɢɰɚ 8. Ɇɨɧɬɚɠ ɧɚ ɝɪɭɩɨɜ ɛɨɤɫ ɫɴɫ ɫɬɨɥɨɜɚ ɡɚ ɯɪɚɧɟɧɟ ɧɚ ɚɝɧɟɬɚ

ɉɥɨɳ ɡɚ ɨɜɰɟ-ɦɚɣɤɢ I ɜɚ ɬɟɯɧɨɥɨɝɢɱɧɚ ɝɪɭɩɚ

4

ɉɥɨɳ ɡɚ ɨɜɰɟ-ɦɚɣɤɢ II ɪɚ ɬɟɯɧɨɥɨɝɢɱɧɚ ɝɪɭɩɚ

®ÇÅÓ½ ©ËÊϽà ʽ ÀÍÐÌË¿ ¾ËÇÎ Î×Î ÎÏËÈË¿½ Ľ ÒͽÊÂÊ ʽ ½ÀÊÂϽ ȼɚɠɧɨ ɭɫɥɨɜɢɟ ɡɚ ɩɨɫɬɢɝɚɧɟ ɧɚ ɜɢɫɨɤɚ ɡɚɩɥɨɞɹɟɦɨɫɬ ɧɚ ɦɚɣɤɢɬɟ, ɟ ɩɨɞɝɨɬɨɜɤɚɬɚ ɧɚ ɨɜɰɟɬɟ ɢ ɨɫɨɛɟɧɨ ɧɚ ɤɨɱɨɜɟɬɟ. Ɋɚɡɩɥɨɞɧɢɰɢɬɟ, ɤɨɢɬɨ ɳɟ ɫɟ ɢɡɩɨɥɡɜɚɬ ɡɚ ɟɫɬɟɫɬɜɟɧɨ ɩɨɤɪɢɜɚɧɟ ɢɥɢ ɢɡɤɭɫɬɜɟɧɨ ɨɫɟɦɟɧɹɜɚɧɟ ɩɪɟɞɢ ɤɚɦɩɚɧɢɹɬɚ ɬɪɹɛɜɚ ɞɚ ɛɴɞɚɬ ɩɪɟɞɜɚɪɢɬɟɥɧɨ ɩɪɟɝɥɟɞɚɧɢ ɢ ɢɡɫɥɟɞɜɚɧɢ ɡɚ ɭɫɬɚɧɨɜɹɜɚɧɟ ɬɟɥɟɫɧɨɬɨ ɢ ɡɞɪɚɜɨɫɥɨɜɧɨɬɨ ɢɦ

­ÂÉËÊÏ Ê½ ÎϽÁËÏË ËÁÅÕÊÅÜÏ ÍÂÉËÊÏ Ö Î ËÎ×ÖÂÎÏ¿Ü¿½ ¿ ÀͽÊÅÓÅÏ ʽ ¬Í½¿Å ΠÌÍÂÀÈÂÁ ʽ ÎϽÁËÏË ¾ËÊÅÏÅÍ˿ǽ ʽ Ë¿ÓÂÏ ŠÇËÔË¿ÂÏ ¾Í½Çп½Ï Π˿ÓÂÏ ɽÆÇÅ Å É×ÃÇŠͽÄÌÈËÁÊÅÓÅ ÊÂÀËÁÊŠĽ ¿×ÄÌÍËÅÄ¿ËÁÎÏ¿Ë ¤½ Á½ ΠͽÈÅÄÅͽ ɽÇÎÅɽÈÊÅÜ ¾ÅËÈËÀÅÔÂÊ ÌËÏÂÊÓÅ½È Å ÌË Ì×ÈÊËÓÂÊ ÊË ÅÄÌËÈÄ¿½Ê ʽ ̽ÎÅֽϽ ½ÀÊÂÊÂÏË Ê½ Ë¿ÓÂÏ ɽÆÇŠΠÌÍË¿ÂÃÁ½ ÌË ¿×Ä ÉËÃÊËÎÏ ¿ ÎÇ×ÎÂÊÅ ÎÍËÇË¿Â «ÍÀ½ÊÅĽÓÅÜϽ ʽ ÏÍÐÁ½ ÌÍÅ ÌÍËÅÄ¿ËÁÎÏ¿ÂÊÅÏ ÌÍËÓÂÎÅ s ½ÀÊÂÊ ŠËÏ ÀÈÂÃÁ½Ê ʽ ½ÀÊÂϽϽ ν ¿ ÌÍÜǽ Ľ¿ÅÎÅÉËÎÏ ËÏ ÌÍËÁ×ÈÃÅÏÂÈÊËÎÏϽ ʽ ½À ÊÅÈʽϽ ǽÉ̽ÊÅÜ ª½ÈËÃÅÏÂÈÊË Â ÏÜ Á½ ΠÌÍË¿ÂÁ ¿ ɽÇÎÅɽÈÊË Ç×Î ÎÍËÇ

ÇËÂÏË Ä½¿ÅÎÅ ËÏ ÇËÉ̽ÇÏÊËÏË Ä½ÌÈËÃÁ½ÊÂÏË Ê½ Ë¿ÓÂÏ ÌÍÂÁÒËÁʽϽ ÀËÁÅʽ ¯Ë¿½ ÉËàÁ½ ΠÌËÎÏÅÀÊ ÔÍÂÄ ÌÍÅȽÀ½ÊÂÏË Ê½ ͽÄÈÅÔÊÅ ÎÒÂÉÅ Å ÉÂÏËÁŠĽ ÎÅÊÒÍËÊÅĽÓÅÜ Ê½ ÂÎÏÍÐν ʽ Ë¿ÓÂÏ ɽÆÇÅ ¿ÇÈÛÔÅÏÂÈÊË Å Î ÌÍÅȽÀ½ÊÂÏË Ê½ ÒËÍÉËʽÈÊÅ ÌÍÂ̽ͽÏÅ

¾ÂÄÎËÈÊË ÎËÈ¿½ ÁÅÂϽ ÌËÁÒͽʿ½Ê ΠÌËÇ×ÈÊ½È ÂÔÂÉÅÇ ÅÊÃÂÇÏÅͽÊ Π¯ÍÅ¿ÅϽÉÅÊËÈ ¿½ÀÅʽÈÊŠϽÉÌËÊÅ ¿ ÇËɾÅʽÓÅÜ Î ÑËÈÅÀËÊ ¿ ÁËÄÅ s ©¢

½ÃÊË ÐÎÈË¿Å Ľ ÌËÎÏÅÀ½Ê ʽ ¿ÅÎËǽ ĽÌÈËÁÜÂÉËÎÏ Ê½ ɽÆÇÅÏ  ÌËÁ ÀËÏ˿ǽϽ ʽ Ë¿ÓÂÏ ŠËÎ˾ÂÊË Ê½ ÇËÔË¿ÂÏ ­½ÄÌÈËÁÊÅÓÅÏ ÇËÅÏË Ö Î ÅÄÌËÈÄ¿½Ï Ľ ÂÎÏÂÎÏ¿ÂÊË ÌËÇÍÅ¿½Ê ÅÈÅ ÅÄ ÇÐÎÏ¿ÂÊË ËÎÂÉÂÊÜ¿½Ê ÌÍÂÁŠǽÉ̽ÊÅÜϽ ÏÍܾ¿½ Á½ ¾×Á½Ï ÌÍÂÁ¿½ÍÅÏÂÈÊË ÌÍÂÀÈÂÁ½ÊÅ Å ÅÄÎÈÂÁ¿½ÊŠĽ ÐÎϽÊË¿Ü¿½Ê ÏÂÈÂÎÊËÏË Å ÄÁͽ¿ËÎÈË¿ÊËÏË ÅÉ Î×ÎÏËÜÊÅ °ÎÌËÍÂÁÊË Î ÏË¿½  ĽÁ×ÈÃÅÏÂÈÊË Á½ ΠÐÎϽÊË¿Å ÌËÈË¿½Ï½ ÅÉ ½ÇÏÅ¿ÊËÎÏ

ÇËÈÅÔÂÎÏ¿ËÏË Å Ç½ÔÂÎÏ¿ËÏË Ê½ ÎÂÉÂÊʽϽ ÏÂÔÊËÎÏ ¬ÍÂËÁËÈÜ¿½Ê ʽ ÌÍËÜ¿Âʽ ÌËÈË¿½ ÅÉÌËÏÂÊÏÊËÎÏ Å ÌËÁ˾ÍÜ¿½Ê ʽ ÎÌÂÍ ÉËÀÂÊÂĽϽ ΠÌËÎÏÅÀ½ ÔÍÂÄ ÌÍÂÁ¿½ÍÅÏÂÈʽ ͽÄͽ¾ËÏǽ Å ÌËÁÒËÁÜÖË Ì×ÈÊË ÓÂÊÊË ÒͽÊÂÊ ¬ËÈËÃÅÏÂÈÂÊ Â ÂÑÂÇÏ×Ï ËÏ Á˾½¿Ç½Ï½ Ç×É ËÎÊ˿ʽϽ Á½Ã¾½ ʽ ÌËÇ×ÈÊ½È ÂÔÂÉÅÇ ËÇËÈË À ʽ ÁÂÊ ÉËÍÇ˿Š˾ÂÄɽÎÈÂÊË ÌÍÜÎÊË ÉÈÜÇË Å ÌÍÂÎÊÅ ÜÆÓ½ ¡Ë¾ÍÅ ÍÂÄÐÈϽÏŠΠÌËÈÐÔ½¿½Ï ÌÍÅ ÌÍÅȽÀ½Ê ʽ ¯ÍÅ¿ÅϽÉÅÊËÈ s Á¿ÐÇͽÏÊË ÌÍÂÄ ÁÊÅ ÌË ÉÈ ÉÐÎÇÐÈÊË ¬ÍÅ ÌÍË¿ÂÃÁ½Ê ʽ ÂÎÏÂÎÏ¿ÂÊË ÌËÇÍÅ¿½Ê Á½ ΠÌËÁÎÅÀÐÍÅ ÌË ÂÁÅÊ Í½Äͽ ¾ËÏÂÊ Å ÌÍË¿ÂÍÂÊ ÇËÔ ÌÅÌÅÊÂÍ Å ÂÁÅÊ ÌÍ˾ÊÅÇ Ä½ Ê ÌË¿ÂÔ ËÏ Ë¿ÓÂ

Голяма част от Странджанско-Сакарският регион е заета от естествени тревни площи, които се използват за паша или сено (Танов, 1984). Те са нископродуктивни с влошен ботанически състав и крайно недостатъчни за изхранването на селскостопанските животни. Необходимо е да се създадат многогодишни тревостои от тревни видове, подходящи за съответния био-географски район. В процеса на своята вегетация тревните видове се развиват, нарастват и достигат до коситбена зрялост в зависимост от наличните хранителни елементи и вода в почвата (Баранова, 1980). Растежните им възможности са в основата на количествената стойност на получената от тях продукция. Продължителността на растежа е видова особеност, която е в пряка зависимост от климатичните условия на месторастене (Роботнов, 1985). Наблюдава се и сезонно изменение в растежа на тревните видове (Чакъров, Р., Е. Василев, 1995). В статията са представени резултатите от изследване за оценка на растежните възможности на най-адаптивните за условията на Странджа -Сакар многогодишни треви, отглеждани самостоятелно в чист вид. Проучването е извършено паралелно в два научноизследователски пункта, за Странджа - в района на гр. Средец, а за Сакар - в района на гр. Тополовград. И двата пункта са с природо-климатични условия, типични за районите на Странджа и Сакар. Почвите са излужени канелени горски, слабо ерозирани с кисела реакция, съответно рН за Странджа -5,42, а за Сакар - 4,30 (в KCl) . Те са бедни на хумус и недостатъчно запасени с азот и фосфор. Подготовката на почвата и сеитбата (рано напролет) са извършени според необходимите агротехнически изисквания на многогодишните тревни видове. Наблюденията са извършени с многогодишните треви: 1. Звездан (Lotus corniculatus, L.), 2. Ежова главица (Dactylis glomerata, L.), 3. Безосилеста овсига (Bromus inermis, L.), 4. Червена власатка (Festuca rubra, L.). Фосфорните и калиевите торове са внасяни с основната обработка на почвата, еднократно запасяващо за целия период на отглеждане, при торови норми P48K24 при опита в Странджа и при торови норми P24K24 при опита в Сакар. Торенето с азотни торове при звездана и в двата пункта е извършвано с N6, рано напролет преди началото на вегетация на растенията. Житните тревни видове в Странджа и Сакар са подхранвани с N12 (внасян двукратно по 6 кг/дкa). Опитите са изведени през периода 1986 – 1989 г при неполивни условия. За установяване растежните възможности на проучваните тревни видове са проследени: динамиката на нарастване на тревостоя в периода на актив-

на вегетация, определяна посредством измерване на фиксирани растения през 10 дни и височината на тревостоя в коситбена зрялост. Темпът на нарастване е определян като разлика във височината на растенията от първото измерване в началото на вегетационния период и последното измерване преди коситба. Странджанско – Сакарският регион попада в Южнобългарската ксеротермална зона, обхващаща територията на Южна България с надморска височина до 700 – 800 м .Характерна особеност на региона е сравнително по-меката и по-богата на валежи зима и значително по-топлото и засушливо лято. Годишните суми на валежите през периода на изследване и в двата района са по-ниски от установените годишни норми. В Сакар те варират от 534,7 до 612,0 мм, а в Странджа са малко по-високи, от 563,0 до 616,0 мм. При средни норми съответно 631,0 и 650,0 мм, периода на изследване и в двата района се очертава като засушлив. Данните за средногодишната температура на въздуха не показват съществени отклонения от нормите за района. Те са около или малко по-ниски, като се движат в границите 11,6 - 12,40С за Сакар и 12,0 - 12,60С за Странджа. Развитието на тревните видове през вегетационния период е в зависимост от обезпечеността им с влага. Изчислена чрез хидротермичния коефициент на Селянинов (1937), водообезпечеността е отразена на фигура 1. В годината на сеитба и в двата района тревостоите са слабо обезпечени с влага. По-добра водообезпеченост се наблюдава през втората и третата година, като през четвъртата тя е по-ниска през първите месеци на годината но се повишава през май и юни. Като цяло периодът на изследване се характеризира с недостатъчна овлажненост през юли, август и септември, и по-добра през март, април и октомври. Интензивността на нарастване е видова особеност проявяваща се в корелативна зависимост предимно от климатичните условия в процеса на развитие през вегетационния период. Необичайното

Фиг. 1. Месечни стойности на обезпечеността с влага (%), по години на изследване и средно за периода

сп. „Земеделие плюс”, бр. 2-3, 2011 г.

35

Земеделски култури

РАСТЕЖНИ ВЪЗМОЖНОСТИ НА ТРЕВНИ ВИДОВЕ В СТРАНДЖА-САКАР

Фиг. 2. Динамика на нарастване на многогодишните тре- Фиг. 3. Динамика на нарастване на многогодишните треви през вегетационния период, по години на изследване ви през вегетационния период, по години на изследване в района на Странджа в района на Сакар засушаване и особено ниската водообезеченост през годината на сеитба са с най-малка височина (фиг.4). март и април в годината на засяване, се отрази нега- Максимално тревите израстват в района на Странтивно върху навременното поникване и интензивност- джа през втората година, а в района на Сакар през та на нарастване на тревите. През първата година те третата година. През четвъртата година височината на тревните видове намалява, но е значително поса с най-слаб темп на нарастване (фиг.2 и 3). Звезданът отглеждан в Сакар нараства със 17,6 – голяма от първата година. Звезданът като типично бобово растение, отли38,8 cм за вегетационен период, а този в Странджа с чаващо се с пълзящо или полуизправено стъбло към 16,3 – 19,9 cм, като и в двата района най-динамично момента на коситба е с височина от 25,6 до 47,5 cм в той нараства през третата година на изследване. Сакар и от 20,3 до 33,0 cм в Странджа. Ежовата глаСредно за вегетационен период нараства с 28,2 cм вица и безосилестата овсига са високи житни треви. в Сакар и със 17,0 cм в района на Странджа. В условията на Сакар и двете достигат до по-голяма От проучваните видове най-динамично нараства височина в коситбена зрялост. Ежовата главица ежовата главица, което е и нейна отличителна черта. достига до 63,2 cм, а безосилестата овсига до 60,5 В условията на Сакар тя нараства с 27,7 – 49,0 cм, cм. В Странджа тези житни треви са по-ниски, като а в Странджа с16,8 - 54 cм за вегетационен период. ежовата главица максимално израства до 59,2 cм, а Средно тя нараства с 41,3 cм в Сакар и с 36,2 cм в безосилестата овсига до 58,8 cм. Третият представиСтранджа . тел на житните видове включен в експериментите е Безосилестата овсига расте по-бавно през първачервената власатка, средно висока пасищна трева, та година, максимално нараства също през третата година. Темпът на растежа й в района на Сакар е от чиято височина в коситбена зрялост варира от 30,5 26,3 до 42,5 cм. В Странджа тя е със сравнително по- до 45,5 cм в Сакар и от 18,7 до 39,7 cм в Странджа. бавен темп на растеж – от 14,4 до 37,4 cм. Средното Тя най-трудно успява да се развива при условията на нарастване е с 37,2 cм за вегетационен период в Странджа-Сакар поради по-голямата си взискателност към почвената и въздушна влажност. Сакар и с 27,0 cм в Странджа. ИЗВОДИ. В Странджанско-Сакарският регион се При динамиката на нарастване на червената власатка в двата района разлики не се откриват, наблюдават частични засушавания, които се отразясамо по-бавно и по-слабо се развива през първата ват неблагоприятно върху растежа и динамиката на година в Странджа. През останалите години темпа нарастване на многогодишните треви. Многогодишните тревни видове в района на й на нарастване в двата района е идентичен, средно Сакар встъпват по-рано във вегетация, но по-късно с 29,0 cм. достигат сенокосна зрялост. Обичайно в този район Важен показател отразяващ растежните възтревите се косят след 20 май, докато в Странджа можности на тревните видове е височината им в тревите достигат сенокосна зрялост още през пърсенокосна зрялост. Всички проучвани видове в вата десетдневка на месеца. Продължителността и интензивността на нарастване са обратнопропорционални величини. В Сакар през вегетационния си период звезданът нараства средно с 28,2 cм, ежовата главица с 41,3 cм, безосилестата овсига с 37,2 cм и червената власатка с 29,8 cм. В Странджа тези видове нарастват съответно със 17,0; 36,2; 27,0 и 29,5 cм. Фиг. 4. Височина на тревните видове (cм) в коситбена Виолета Вътева, ИП „Н. Пушкаров” – София зрялост в района на Сакар и Странджа, по години на Кера Стоева, ОСЗ - Средец изследване и средно за периода

36

бр. 2-3, 2011 г., сп.

„Земеделие плюс”

Екологична ефективност на тревнофуражното производство Във връзка с доказаното участие на фуражните култури в процесите по запазване и подобряване на почвеното плодородие и биоразнообразието, както и предвид ролята им на основен фактор за висока конкурентоспособност и безопасност на животинската продукция за потребителското здраве, все повече нараства интересът към тяхната екологична ефективност и нейната надеждна оценка. Разбира се, съществуват редица оценки на икономическата ефективност на производството на тревни фуражи, но те обхващат отделни аспекти на тази стопанска дейност, или разглеждат само някои икономически параметри на отделни технологични звена от производството им. Проучвания за екологичната ефективност на тревните фуражи, и особено такива, предлагащи различни подходи за нейната надеждна оценка почти липсват. Досега няма обстоен анализ на тревнофуражното производство от гледна точка на неговата производителност, доходност и рентабилност и същевременно на ролята му на мощен екологичен фактор, съпроводен с конкретни измерители на екоефективността му. В статията представяме критичен преглед на съществуващите методи за оценка на екологичната ефективност на тревните фуражи и отправни точки за разработване на система за количествена оценка на екоефективността, подходяща за тревнофуражното производство. Въпросът безспорно е сложен, предвид общоприетата дефиниция на понятието “екологична ефективност”, включващо отношението на добавената икономическа стойност и щетите, нанесени на околната среда, която не може автоматично да се пренесе в едно, специфично по редица причини производство, каквото е тревнофуражното. Дискусионен е проблемът за намиране и прилагане на надеждни, и унифицирани методи за оценка на екологичната ефективност на фуражните култури. Използваните от различни изследователи по проблема подходи и критерии за измерване на тази ефективност, при цялото им разнообразие, носят белега на едностранчивост и липса на системен подход, а заключението за екологична ефективност на редица култури, технологични звена и цели технологии често има описателен характер. Експертни

по същността си, подобни оценки имат своето място и приложение в конкретни научни и практически разработки, но не запълват липсата от методика за точно измерване на екоефективността в тревнофуражното производство, а въпросът за по-нататъшното й доразвиване по веригата фураж, животинска продукция, човек и околна среда все още е нерешен. Предвид потвърдената в множество проучвания роля на тревните фуражи като положителен екологичен фактор, ние смятаме, че съществуващите подходи за дефиниране и измерване на екоефективността, конкретно в случая на тревнофуражното производство, би трябвало да се прочетат критично и адаптират към спецификите на тази стопанска дейност. При анализ на екоефективноста при производството на тревни фуражи, освен добавената стойност, която се получава от участието им в производствения цикъл на растителна и животинска продукция, важно значение има и екологичната полза от включването им в сеитбооборота в стопанствата. В случая, за екологични щети не може да се говори, освен при прекалено висока интензификация на фуражното производство, която при съвременните икономически условия и технологична база, на практика липсва. Следователно, интерес представлява не толкова отношението икономическа добавена стойност и щети върху околната среда, колкото изследването на връзката добавена стойност – екологични ползи. Описаният в литературата едноиндикаторен подход би могъл да се адаптира за оценка на екоефективността на тревнофуражното производство, но резултатите от приложението му ще са с доста ограничен аспект. Употребата на широкоприлаганите по отношение на редица анализи в т.ч. и на екоефективността статистически методи също не биха дали конкретен отговор за измерване на допусканите екологични ползи. Интерес представлява подходът, при който се търси индекс на екоефективността, както и този, използван за определянето й, посредством пресмятане на разстоянието до най-добрата практика, известен като “Distance to the efficient frontier approach”, използван в предиш-

сп. „Земеделие плюс”, бр. 2-3, 2011 г.

37

ни наши изследвания. Предлаганото от Световния бизнес съвет за устойчиво развитие (World Business Council for Sustainable Development ) практическо ръководство, за оценка на екоефективността на различните видове бизнес, също има интересни идеи, които биха могли да бъдат използвани при разработване на методичен подход за количествен анализ и оценка на екологичната ефективност на тревнофуражното производство, като част от устойчивите екосистеми. Методологията за пресмятане на външните екологични разходи, известна като Impact pathway methodology също е приложима в известна степен, но и този подход се нуждае от адаптиране към спецификите на тревните фуражи и тяхното производство и използване в преживното животновъдство. Може би най-близка до тази специфика е идеята за разработване на специален въпросник, с предварително остойностени възможни отговори, въз основа на които, би могла да се определи екологичната ефективност на дейността и на стопанството като цяло. Само че, адаптацията на подобен “тест-блок” към производствените и агроекологични условия за функциониране на българските земеделски стопанства, налага включването в подобен проект на широка гама специалисти по аграрни науки, както и разработването на сложен интердисциплинарен подход за количествена оценка на екоефективността. Затова настоящата публикация, с представения само кратък преглед на съществуващите методи за оценка на екологичната ефективност и набелязaни отправни точки за разработване на подходяща за тревнофуражното производство система за количествена оценка на екоефективността му, е начален етап от неговата реализация. В икономическата литература съществуват редица начини за пресмятане на икономическата добавена стойност по веригата фураж-животинска продукция, на чието описание няма да се спираме. При всички положения въпросът е добре разработен и теоретически, и практически, така че изчисляването на икономическата добавена стойност от производството на дадена тревно-фуражна култура не представлява практическа трудност за специалистите. По същия начин стои и проблемът за остойностяване на икономическите ползи от включването на тревните фуражи в стопанския сеитбооборот като основни или уплътняващи култури. Въпросът с измерването на екологичните ползи от отглеждането на тревни фуражи все още не е напълно решен. Съществуват методични разработки, в които на базата на показателите “Ка” - количество на усвоения атмосферен азот и “Еа“ - ефект от азотфиксацията, се определя екологичната ефективност на люцерната като основна тревно-белтъчна култура, и които лесно биха могли да бъдат адаптирани и към останалите фуражни култури. Изборът на показатели, по които да се направи 38

бр. 2-3, 2011 г., сп.

„Земеделие плюс”

количествена оценка на предотвратените от тревните фуражи за природната среда щети, е по-сложен и подлежи на дискусия. По наше мнение, практически най-приемлива е идеята за разработване на контролен въпросник, съобразен със спецификите на производството на тревни фуражи, който след попълване от фермера, на база получените отговори, да позволи оценка на екоефективността на стопанството. Въпросникът би могъл да се състави на база няколко основни отправни точки, съответстващи на концепцията за екоефективността и да се адаптира към особеностите на фуражното производство. За отправни точки биха могли да служат например: 1. Оптимизиране вложенията на невъзобновими ресурси; 2. Използване на по-малко енергия; 3. Редуциране на пестицидите; 4. Увеличаване дълготрайността на посева (селекционно и технологично); 5. Максимално използване на възобновяеми ресурси; 6. Увеличаване на биоразнообразието и т.н. Като примерни към съответните точки, въз основа на които да се остойности оценката на екоефективността от използваните технологии за тревнофуражно производство, биха могли да се използват следните въпроси: Възможно ли е невъзобновимите ресурси в това производство да бъдат заменени с възобновими или да се оптимизира използването на невъзобновимите? Възможно ли е по-голямо използване на вложения, сертифицирани като биологични? Възможно ли е използването на енергия от възобновяеми източници при производството на тревни фуражи? Възможно ли е да се използват биологични средства за плевелен контрол ? Допустимо ли е заменянето на химичния плевелен контрол с механичен? Възможно ли е производството на тревни фуражи без използване на химични агенти? Възможно ли е с прилаганите технологии да се увеличи биоразнообразието в дадената екосистема? Както и много други, имащи логика в контекста на конкретни агроекологични и производствени условия. Разбира се, не бива да се изпуска от внимание факта, че екоефективността на дадено стопанство или производство е динамичен резултат, който се постига едновременно и чрез модифициране на новосъздадените технологии за тревнофуражно производство, и чрез реорганизация на земеделските производствени системи, за да могат фермерите да се възползват от предимствата на новите технологични решения. Оттук и въпросникът за оценка на екоефективността, би следвало да има изключително комплексен характер и да се разработи много внимателно, защото основната слабост на настоящите “най-добри практики” в методите за икономическа и екологична оценка на земеделието въобще, е че игнорират именно тази комплексност на производствените системи в селското стопанство. Установената по този начин екоефективност

може да се използва за целите на различни изследователски проекти, от производители, маркетинг специалисти и експерти по устойчиво развитие, кактo и от разработващите екологичните политики в сектора земеделие. Необходимо е да се отбележи, че схемата би могла да се използва за установяване на екоефективността на всички тревнофуражни едногодишни и многогодишни култури, след съответната адаптация към спецификите на всяка една култура и производство, и с оглед на ресурсната обезпеченост в конкретните земеделски стопанства. Когато екоефективността се изчислява по отношение на крайните продукти от преживното животновъдство, каквито са получените мляко, месо, вълна, кожи и т.н., в примерната схема следва да се включат всички етапи по веригата “производство на фураж-животинска продукция”, което безсъмнено ще усложни използването на подхода и в тази връзка, той предстои да бъде усъвършенстван. В заключение можем да обобщим: • Направеният критичен прочит на съществуващите методични подходи за оценка на екоефективността показва, че повечето от тях биха могли да се адаптират и използват за оценка на екоефективността на тревнофуражното производство.

• Набелязаните отправни точки за количествена оценка на екоефективността при производството на тревни фуражи са реална възможност за разработване на съответна система за подобна оценка.

• Разработването на конкретен въпросник за количествена оценка на екоефективността на тревнофуражното производство в конкретни земеделски стопанства изисква комплексен и интердисциплинарен подход, позволяващ подбора на най-удачните общи и конкретни стойностни индикатори.

• Изчисляването на екоефективността по веригата “производство на фураж-животинска продукция”, поради съответната сложност, налага усъвършенстване на така предложения подход в следващи проучвания. Необходимо е, преди окончателното разработване и унифициране на методичния подход за оценка на екоефективността на тревнофуражното производство, той да бъде широко обсъден с производители на фуражи и животинска продукция, както и с широк кръг от специалисти по селекция, технология на фуражното производство и хранене и отглеждане на селскостопанските животни, еколози и други експерти, за да бъдат отстранени, констатираните на този работен етап, негови проблемни зони. Очакванията за прилагането му в земеделските производствени системи са свързани със стимулиране на екологосъобразни производствени практики в двата бранша: фуражопроизводство и преживно животновъдство, които да способстват за налагане на високи екологични стандарти в сектора като цяло. Мая Стойкова, ИФК – Плевен

Нов обеззаразител на Chemtura

В рамките на семинара, организиран от „Агродимекс” в Новотел – гр. Пловдив, фирма Кемтура представи своята продуктова листа за 2011г. Освен от България, присъствуваха и чуждестранни представители като : Малкълм Томкинс – регионален технически мениджър по обеззаразители, Кийт Гали – маркетинг мениджър за Европа, Африка и Близкия Изток и Лигия Кристова – дистрикт мениджър за Централна Европа. „Кемтура кроп протекшън” е направление в мултинационалната корпорация „ Кемтура Корпорейшън”, което разработва, произвежда и разпространява препарати за растителна защита. В зала „Париж–Москва” на „Новотела” пред повече от 200 души, впечатляваща информация – като новост за Кемтура, изнесе г-н Христо Атанасов, като заяви, че: „Уникалността на новия обеззаразител Ранкона се състои в това, че не е просто подобрен препарат, а е изобретен с нова молекула и с микроемулсионна формулация”. И още, г-н Атанасов поясни,че Ранкона 15МЕ е напълно нов триазолов обеззаразител на семена от пшеница и ечемик. Не подтиска покълването и поникването и е безопасен. Ранкона15МЕ подобрява фитосанитарното състояние на културите, защото осигурява защита срещу снежната плесен и кореновото гниене. Лесен е за използване и на практика - без разпрашаване и

мирис. Третираните семена изтичат гладко и имат лекота на засяване. На деловия обяд в ресторант „Четири сезона”, където Кемтура поканиха журналисти от специализираната преса, в по-тесен кръг и непринудена атмосфера се проведоха разговори, свързани с новия обеззаразител . Продуктовите мениджъри Христо и Детелина коментираха трудностите, през които е преминала националната регистрация на Ранкона. Цели 4 години минават в усилия, докато регистрирацията на препарата е вече факт. На въпроса дали новото преустройство в МЗХ, свързано с ликвидиране на НСРЗ и включването й в състава на Агенция по безопасност на храните, би усложнило още повече процеса на регистрации,от Кемтура отговориха, че напротив – надеждите им са нещата да се улеснят, защото ще намалее документацията, изисквана от държавните служби досега. Текст Станислава Пекова Снимки Красимир Петков

сп. „Земеделие плюс”, бр. 2-3, 2011 г.

39

ПРЕДСЕИТБЕНИТЕ ОБРАБОТКИ НА ПОЧВАТА И ПЪРВИ ГРИЖИ ЗА ПРОЛЕТНИТЕ КУЛТУРИ Обработката на почвата е едно от важните и решаващи агротехнически мероприятия, което е в основата на технологията за отглеждане на пролетните култури. На този етап от съществено значение е качественото извършване на пролетните предсеитбени обработки, чиято задача е да се запази натрупаната през есенно-зимния период влага в орния слой, да се унищожат поникналите плевели, да се създадат условия за засяване на семената на оптимална дълбочина. Повече от всякога е необходимо определянето на начина, броя и дълбочината на обработките да става конкретно за всеки блок, съобразно почвения тип, характера на заплевеляването, физичното състояние на почвата, метеорологичните условия и не на последно място от изискванията на културата. Ако приемем, че е извършена есенната дълбока оран с или без допълнителна обработка до момента, то : • За най-ранните пролетни култури (пролетен ечемик, овес, леща, фий и грах както и смеските им с житни компоненти и др.) подготовката на почвата се извършва непосредствено преди сеитбата - този момент за повечето от тях вече е настъпил. На леки почви и на почви с неуплътнен горен слой може да се извърши само едно брануване диагонално на посоката на оранта, а на почви с уплътнен горен слой или заплевелени се извършва култивиране съчетано с брануване.

• За средноранните и късните пролетни култури (слънчоглед, соя, царевицата, фасул и др.) - на чисти от плевели площи първата предсеитбена обработка може да се извърши чрез брануване и то на поранен етап, с което ще се провокират плевелите. Същите ще бъдат унищожени със следващите 1 – 2 култивирания с едновременно брануване. И в двата случая броят на тези обработки зависи от степента на заплевеляване, състоянието на почвата (раздробеност, влажност) и пр.

• Ранна пролетна обработка (култивиране) със заравняване е особено необходима на площи - късно изорани - при висока влажност, с много растителни остатъци и незадоволително качество – най-вече на сиви, излужени, канелени, псевдоподзолисти горски почви, както и на силно разпрашените тежки почви, чийто орен слой сега е силно уплътнен и слабо 40

бр. 2-3, 2011 г., сп.

„Земеделие плюс”

аериран с интензивно изпарение на влагата. Ранното брануване или култивиране е особено наложително и на силно заплевелена основна обработка с коренищни и кореновоиздънкови плевели. На такива площи трябва да се използват култиватори за слята обработка, с подрязващи работни

органи тип „пачи крак”.

• Повърхностният почвен слой на дълбочина 5-6 см бързо просъхва през пролетта, поради което плитко засетите семена са изложени на риска да поникнат неравномерно. Следователно последната предсеитбена обработка на почвата не трябва да бъде по-дълбока от желаната дълбочина на сеитба - при това тя трябва да се извърши непосредствено преди сеитба - и то напречно или пресичайки посоката на която ще се сее (освен на силно наклонени терени). При тях се сее по хоризонталите - напречно на склона.

• Най-подходящи за слята предсеитбена обработка на почвата са култиваторите, снабдени с пружинни или подпружинени работни органи с S или С образни стълбци и стреловидни или длетообразни лемежи комбинирани със секционни търкалящи се прътовидни брани.

• Не трябва да се допуска площите да се преуплътняват от ходовата част на машините. При пролетно засушаване каквото е налице през т.г. е целесъобразно да се ограничи броя на минаванията – за да се предотврати утъпкването и запази оскъдната влага. Най-добре е да се използват комбинирани оръдия за едновременно извършване на култивирането, сеитбата и валирането, което ще съхрани оскъдната влага. В случаите когато стопаните са пропуснали есенната дълбока оран се налага направо да се премине към подходящи за условията пролетни предсеитбени обработки - като към тях се пристъпва много внимателно! Когато почвата не е била преуплътнена през есента и е набухнала през зимния период, както и когато е чиста от растителни остатъци и многогодишни плевели, много добри резултати може да се постигнат само с повърхностни обработки и с употребата на подходяща за отглежданата култура комбинация от високоефективни хербициди. В този случай особено подходящи са чизел-култиватори-

те със стабилни работни органи, дискови брани, плоскорези и култиватори-разрохквачи. Следват допълнителни обработки за довеждане на почвата до подходящо за сеитба състояние – при възможния минимум брой минавания. Този подход е особенно подходящ за по-леките почвенни типове. При наличие на растителни остатъци същите следва предварително да се надробят и по възможност да се изнесът от площта. Използването на лемежните плугове за предсеитбена обработка на почвата е оправдано само в изключителни случаи – на уплътнени площи, с много растителни остатъци и многогодишни плевели като балур, троскот, пирей, паламида, повитица, млечок и др. Достатъчно е да се оре до дълбочината, до която почвата е просъхнала и плевелите да се заорат. С оранта не трябва да се закъснява, защото неотлежала или прясна оран е трудно да се подготви качествено за сеитба, особено на по-тежки почви. Затова и на такива площи не е препоръчително да се засяват ранни и дребнозърнести култури. Към оранта трябва да се подходи много внимателно. Първото и най-важно условие е да не се образуват големи буци или да се реже почвата на филии, което трудно се оправя с допълнителните обработки. Затова повърхността на изораната през пролетта почва трябва веднага след изпръхване да се заравни, чрез брануване или с ротационни или др. комбинирани оръдия – за разтрошаване на буците и запазване на почвената влага. При наличие на многогодишни плевели, за които стана дума преди това, в никакъв случай да не се използва дискова брана. В съвременното земеделие все по-широко приложение намират комбинираните агрегати с работни органи за разрохкване, наситняване и заравняване на почвата. С тях се преодоляват редица недостатъци на оранта - освен високата им производителност, се ограничават загубите на влага и уплътняването на почвата, намаляват се разходите на енергия и се спестява време . По-нататък ще се спра съвсем накратко само на някои агротехнически мероприятия свързани с първите грижи по новозасятите пролетни култури. При сеитба в рохкава или грубо обработена почва, при засушаване, закъсняла сеитба и ако площта ще се бранува по-късно, валирането е задължително. Под влияние на интензивни валежи непосредствено след сеитба, повърхността на почвите с разрушена структура образуват почвена кора, която пречи на редовното поникване на растенията. За разрушаването й, както и срещу недобре вкоренените млади плевели се прилага брануване. То се извършва или преди или след поникването на културите, като се използват ротационни или леки – подчертавам леки зъбни брани. Брануването е едно от най-достъпните, най-производителните и

икономически изгодни средства в борбата с плевелите особено на почвите с по-лек механичен състав и добра структура. Първото брануване може да се осъществи на 5-ти – 6-ти ден след сеитбата при скорост на трактора 5-6 км/час при работа със зъбна брана и 10-12 км/час - с ротационна. Последната има предимство, тъй като с брануването се унищожават до 93 % от плевелите, когато същите са слаби, нишковидни – с бели кълнове. Моментът на поникване на културата се прескача. При брануване през вегетационния период с оглед да се сведат до минимум повредите царевицата трябва да е развила 2 до 3 и не повече от 5 листа, а слънчогледа да е формирал първата двойка същински листа. Скоростта на агрегатите да е по-ниска с 3-4 км/час, а мероприятието да се провежда по обедните часове, когато растенията са с намален тургор. Посоката на движение на агрегата както при първото, така и при второто брануване непременно трябва да бъде перпендикулярна на сеитбата. Най-добър ефект се постига на подравнени площи, гарнирани с оптимален брой растения на декар, впрочем земеделските производители, които ще водят механична борба с плевелите следва да завишат сеитбената норма с10-15%. Ако срещу плевелите се използват хербициди – след сеитба преди поникване, които не се инкорпорират в почвата, площта не се бранува. Основна грижа по време на вегетацията на пролетните култури е окопаването на междуредията. Тук особено важно е да не се закъснява с първото окопаване, тъй като в началните фази от развитието си културите са най-чувствителни към заплевеляването. Срокът, броя и дълбочината им се определят от вида на културата, физическото състояние и влажността на почвата и от степента и характера на заплевеляване на площите. Окопаването при царевицата трябва да започне във фаза 4-ти – 5-ти лист и да приключи до 8-ми-10ти лист, а при слънчогледа – след като е формирал 2-3 двойки същински листа и продължава до 5-6 двойки листа. При царевицата дълбочината на окопаването е от 8-10 см при първото и намалява до 4-5 см при последното, с осигуряване на охранителна зона от 10-12 см от двете страни на реда. При слънчогледа най-добри резултати се получават, когато междуредията се обработват на 6-8 см. Желателно е с последното окопаване да се осъществи леко загърляне на растенията и при двете култури, с което ще се унищожат голям процент от късно поникващите плевели. Аналогичен ефект се получава и при отваряне на поливни бразди. Доц. д-р Иван Христов Опитна станция по земеделие, Лом

сп. „Земеделие плюс”, бр. 2-3, 2011 г.

41

Румен Лазаров,

управител на „Римекс 1 холдинг” пред сп. „Земеделие плюс”

Стабилност в агробизнеса

„Ние работим с възможно най-авангардните машини от доказани марки” Новите модели машини, които „Римекс 1 холдинг” предлага на българския пазар дават възможност да се спестяват разходи за горива, за семена, торове и препарати, за броя на заетите работници. Машините сами преценяват къде и колко трябва да се вложи при посевите въз основа на данните, които постъпват в компютърните програми. Нашата земя е плодородна, но трябва да се окрупни, за да се въведат по-широко новите технологии в земеделието като GPS-системите. Изпълняваните от тях функции правят работата на операторите много по-лека и приятна. Положителното на пазара на земеделска техника у нас е, че цените на селскостопанската продукция се повишиха. Това за потребителите е лоша новина, но по-страшно от високите цени е недостигът на храни в света. Търсене на машини определено има, очакванията ни са то да се повиши. Хората се подготвят за пролетната кампания. Има какво да се направи за да се облекчат и подпомогнат българските производители финансово. Например в САЩ стимул за продажбите на машини е фактът, че те се признават за инвестиции и са освободени от данък печалба. Затова и най-големите продажби на машини стават през м.декември. Нашите фермери все още разчитат на субсидии, които се бавят. През изминалата година, която съвпадна с 20годишнината от създаването на фирмата, открихме два нови офиса в стратегически райони на страната – в Стара Загора и Монтана. Това беше доста тежко в ситуация, която не предполагаше инвестиции. Началото обаче бяхме поставили преди икономическата криза и въпреки трудностите приключихме успешно. Досега не сме държали машини на склад, но с позиционирането си и в сърцето на Тракийската низина това е възможно. Офисът в Стара Загора разполага с 10 дка площ за демонстрации и вече е възможно да доставяме сезонно ориентирани машини, които клиентът може да закупи директно от склада ни. По този начин отговаряме и на изискването на банките при финансирането на даден проект машината да бъде налична, за да служи за обезпечение на кредита.

42

бр. 2-3, 2011 г., сп.

„Земеделие плюс”

„Кейс”, който е основният контрагент на „Римекс”, показа тази година на изложението в Париж нови модели трактори в ключовите диапазони – с мощности над 250 и 400 конски сили. Сериите „Магнум” и „Стайгър” са изцяло нови, с други визии, по друг начин балансирани, изключително конкурентни на пазара. От 2012 г. с марката „Кейс” ще внесем у нас и уникални универсални прикачни машини, които могат да се използват както за есенни така и за пролетни култури. Комбайните на „Кейс” вече доказаха, че са едни от най-добрите и на нашия пазар. Ние внасяме авангардни машини и от шведската фирма „Вадерщад”, от норвежката „Квернеланд”, от канадската „Сталфорд”, все доказани авторитетни марки.

На АГРА в Пловдив тази година представихме всичко, което горните фирми показаха в Париж. За нашата фирма АГРА и Добричкият панаир са по-добрият вариант като дати и традиционни изложения. Миналата година участвахме в първото изложение, организирано от БАТА в Стара Загора през месец май. За нас избраното време не е подходящо. Не може да показваш нещо, за което сезонът вече е минал. В САЩ подобни изложения се правят по време на кампания, но на площи ожънати от комбайн, където се показват следващите ключови обработки в земеделието. Истинското изложение трябва да се прави на терен след жътва или по време на пролетните обработки, това е виждането на нашата фирма. Записа М. Милошова

CASE IH разкри следващото поколение трактори от серията Magnum Новата серия трактори Magnum са съоръжени с новата технология Efficient Power, която осигурява още по-висока мощност и продуктивност и в същото време предоставя още повече удобства за оператора и изключително икономична работа. Технология Efficient Power За да отговорят на Tier4A стандартите, през 2010 г. новите трактори Magnum използват технологията Селективна каталитична редукция (SCR) за максимално добро представяне при възможно най-ниски текущи разходи. Тази система за пречистване на отработените газове е технологична разработка в сътрудничество с Fiat Power Train Technologies (FPT). Увеличена мощност при всички модели Всички нови трактори Magnum са с увеличена мощност за работа със съвременните прикачни машини. В новата серия са включени пет модела, започващи от Magnum 235 с максимална мощност от 274 к.с., като на върха на серията е разположен Magnum 340 с 389 к.с. максимална мощност благодарение на Системата за управление на мощността (Power management). Новият MultiControl е стандарт Новият мултифункционален лост, монтиран в подлакътника, е вече стандарт за мощните трактори на CASE IH. Това означава много по-малко време за да се свикне да се работи с трактора, особено когато се минава от кабината на един трактор в друг. Новият цветен дисплей AFS Pro 700 е вграден в MultiControl - подлакътника и се движи заедно със седалката на оператора. AFS700 позволява контрол с модерна опростеност, не само на AFS AccuGuide Autoguidance (Система за автоматично водене), но също така и

контрол на други функции на трактора, както и управление на хидравликата. Pro 700 може да се адаптира за показване на текуща оперативна информация при всяко едно приложение. кономия на гориво при CASE IH посредством И технологията SCR Селективната каталитична редукция (SCR) представлява най-доброто достижение при високомощностните селскостопански машини за 2011 г, особено взимайки под внимание важността от икономия на гориво и намаляване на непродуктивното време. Новите двигатели на Magnum са разработени да осигурят най-ефикасното изгаряне, което всъщност подпомага технологията Efficient Power. Новата CASE IH Efficient Power технология, използваща SCR, разделя повечето от емисиите и контролира процеса отделно от главните функции на двигателя. При системата SCR отработените газове от двигателя постъпват директно в каталитичната камера, където се смесват с AdBlue – нетоксична, безцветна и без аромат смес от химична урея и пречистена вода. Новият дизайн на капака на моделите Magnum е определен от новата рама, върху която е разположен по-широкият CASE IH двигател. Изваяното шаси поддържа най-доброто управление и маневреност в класа си.

Европейски пари за чиста природа I Кампанията за агроекологични плащания стартира – кандидатствайте! От 1 март до 15 май 2011 г. всички земеделски стопани, които се занимават с агроекологични дейности, могат да кандидатстват за компенсаторни плащания по мярка 214 „Агроекологични плащания” от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2007-2013 г. За да се популяризират тези дейности на 11 февруари Министерство на земеделието и храните (МЗХ) даде официален старт на информационна кампания, в рамките на която широко ще бъдат разяснявани възможностите за субсидиране по мярка 214, включително и за производство на биологична земеделска продукция. Кой може да кандидатства Право на субсидиите по Мярка 214 „Агроекологични плащания” имат всички физически и юридически лица, които са регистрирани като стопани по Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП). Кандидатите трябва също да регистрират земите си и/или отглежданите животни в Интегрираната система за администриране и контрол – ИСАК на Държавен фонд „Земеделие”. Те могат да подават документи за субсидиите, ползвайки собствена, наета или арендована земя за срок не по-кратък от 5 години. Самите заявления за финансово подпомагане се попълват в Общинските служби „Земеделие” на МЗХ. Подпомаганите стопани са длъжни да спазват определени ангажименти, свързани с агроекологичното производство за пет годишен период върху една и съща площ.

За какви дейности Агроекологичните плащания се отпускат на земеделски стопани, които на доброволен принцип поемат ангажименти за агроекологични дейности върху определена площ, за биологично пчеларство или за опазване на застрашени от изчезване редки местни породи животни. Целта на мярката е да подпомогне фермерите затова, че опазват околната среда. Чрез помощите те биват компенсирани за по- ниските си доходи. Мярка 214 се състои от пет под мерки, които от своя страна се разделят на направления. За всяко направление важат специфични агроекологични ангажименти. Какви са нивата на помощите • За отглеждани растителни култури по биологичен начин - от 82 евро на хектар за затревени площи до 505 евро на хектар за трайни насаждения, лозя и маслодайна роза • За биологично пчеларство – 11.50 € на пчелно семейство • За възстановяване и поддържане на земи с висока природна стойност – до 171 € на хектар след 2011 (при одобрение от ЕК), а към момента – 97 €/ха • За овощни градини – до 131 € на хектар • За опазване на почвите и водите – до 76 € на хектар • За контрол на почвената ерозия – до 192 € на хектар • За опазване на застрашени от изчезване редки породи животни – до 200 € на животно • За сезонна паша – до 110 € на хектар.

сп. „Земеделие плюс”, бр. 2-3, 2011 г.

43

Зелeнчуци

Сминдухът – храна и лекарство

Сминдухът е едногодишно растение от семейство Бобови (family Leguminosae), което се отглежда като подправка, медицинско и фуражно растение. Наричат го още фенугрик, гръцко сено - Greek Hay, което говори за широкото му използване като фураж за животните в миналото. Според някои автори сминдухът е едно от най-старите известни растения в човешката история. Той има два ареала на произход - Индийския субконтинент и Източния Средиземноморски район. Широко се култивира в райони с умерен климат и тропическите райони на Средиземноморието, Европа и Азия. Добре познат е в Китай, Индия, Северна и Източна Африка. Градински сминдух, тилчец, чимен - Trigonella foenum grecum L. Синоними: Foenum graecum sativum Medic., Trigonella oficinale L. Коренът на растението е прав, вретеновиден. Стъблото е плътно, гладко, високо до 60 см, с диаметър на храста около 30 см, което позволява механизирано отглеждане и прибиране. Цветовете са единични, бледокремави, разположени в пазвата на листата. Плодът е боб, който е гол и завършва с човка. Дължината на бобовете е 7-9 см, дебелината е 4-4.5 мм, семената имат неправилна четвъртита форма и керемиденочервен цвят. Средно в една чушка има 13-15 семена. Масата на 1000 семена е 9.4- 11.8 г. Кълняемостта е 98% и се запазва до 3 години. В България няма селекционирани сортове и се

разпространяват местни форми. Отглежда се на леки, но добре обработени и запасени с влага и хранителни вещества почви. Засява се рано напролет, през март, редово при разстояние 20 см между редовете и сеитбена норма 1-1.5 кг на дка. Семената се засяват на дълбочина 2-3 см. Те поникват за 8 дни. Растенията цъфтят след 40 дни, семената се оформят след 50 дни, а узряват след 70 дни. Прибират се целите растения преди пълната зрелост на семената и се доизсушават на сянка. От декар се получават 4060 кг семена и 600-800 кг свежа маса. Полски сминдух - Trigonella coerulea L. SER Синоними: Melilotus coeruleus Desr., Trifolium coeruleum Wild. Стъблото на полския сминдух е гладко, високо до 90см, с 5-7 разклонения, с диаметър на храста над 30 см. Цветовете са бледолилави, събрани по 30-35 в съцветия класчета, носени от дълги дръжки. Бобовете са яйцевидни, с дължина 0.5 см и широчина 0.3 см, изтеглени в края като човка. Семената са дребни, жълтеникави, по1-3 в боб. Кълняемостта им е 87% и се запазва 3-4 години. Масата на 1000

семена е 2.58 г. Агротехниката е подобна на този на градинския сминдух, но сеитбената норма е 2-2.5 кг семена на декар. Добивът е 20-60 кг семена/дка. Сее се през март. Използват се младите листа и стъбла с цветовете и семената. Обикновено растенията се прибират във фаза пълен цъфтеж, когато една трета от цветовете имат семена в млечна и восъчна зрелост. Доизсушават се на сянка. Много добро медоносно растение. Градинският и полският сминдух се кръстосват лесно и при семепроизводство трябва да се осигурява пространствена изолация между посевите от 500 м. Семената на хибридните растения по форма и цвят приличат на семената на градинския сминдух, но са по-дребни от тях. Масата на 1000 семена е около 2 г. Когато полският сминдух се използва като майчино растение, хибридните фoрми по хабитус приличат на него, но стъблото е по-ниско ( 45-60см) и листата са по-дребни. Семената са от шоколадови до керемиденочервени или сиви. Градинският сминдух е известен още като гръцки чимен или фенугрик. Той е добре познат от древността, където старите гърци, римляни и египтяни са го използвали като лекарствено и хранително растение. В Египет то е служило за култови цели при балсамиране на мъртвите. В Древен Китай е ползвано също с лечебни цели. Влиза в състава на много афродизиаци. Особено популярен сминдухът е бил по времето на Карл Велики, когато в кралските градини е бил на

Табл. 1. Химичен състав на свежи листа от градински сминдух (чимен), полски сминдух и хибрид между тях (по Маджарова Д. и др., 1989) Култура

44

градински сминдух полски сминдух хибрид

сухо вещество% 16.24

захари общо % 1.12

целулоза %

пепели %

1.65

15.91

0.76

18.03

0.95

бр. 2-3, 2011 г., сп.

„Земеделие плюс”

2.65

титруема киселинност% 0.38

витамин С мг% 123.9

2.16

2.16

0.60

122.9

1.56

2.26

0.46

147.5

Табл. 2. Химичен състав на семената в % ( по данни на Университета в Съскачуан, Канада, 2009)

Úˇ Á‡Âχ 18,4% ÓÚ Ó·˘ËÚ 45.4 ( разтворими -32.1, неразтворими -13.3) ÔÎÓ˘Ë Ì‡ ‰‚ÂÚ ÍÛÎÚÛË ‚ ≈‚-36 ÓÔ‡. œÓ‰ÛÍˆËˇÚ‡, ÔÓËÁ‚Â-6 ‰Â̇ ÓÚ »ÒÔ‡Ìˡ  458 401 Ú 3.2 Ò‰ÌÓ Á‡ ÔÂËÓ‰‡, ͇ÚÓ ‚ ÔÓˆÂÌÚÌÓ ÓÚÌÓ¯ÂÌË ÚÓ‚‡ Â1.6 ÓÍÓÎÓ 19,9 % ÓÚ Â‚ÓÔÂÈÒ͇-0.4 Ú‡ ÔÓ‰ÛÍˆËˇ (ÙË„.2). —Ή‚‡Ú като по този начин намалява растението »Ú‡Îˡ да запазва високи Ë ‘‡ÌˆËˇ, ÍÓËÚÓте, ËÏ‡Ú ‘Ë„. 2. œÓ‰ÛÍˆËˇ ÓÚ ·ÓÍÓÎË Ë Í‡ÙËÓÎ ‚ ≈‚ нивото стойности на съдържание на ÒıÓ‰ÌË ÒÚÓÈÌÓÒÚË ÔÓ ÓÚÌÓ¯Â- на кръвната захар. Флавоноидите протеини през периодË на ÌËÂцелия ̇ ÔÎÓ˘ËÚ ‰Ó·Ë‚ËÚÂ Ò като апигенин, лутеолин, и др., които са натуралвегетация и ÎÂÍ поради това, не кверцетин 3033 Ú, ‰˙Îʇ˘Ó Ò Ô‚ÂÒ Ì‡ че »Ú‡Îˡ, ÍÓˇÚÓ Á‡Âχ ни оксиданти, засилват имунната предизвикваÓÍÓÎÓ подуване при животÌË ‰Ó·Ë‚Ë Ì 19,1% ÓÚ ÍÓ΢ÂÒÚ‚ÓÚÓ Ã‡Í‡ намаляват признаците ните за разлика от другитеÔÓ‰ÛÍˆËˇ бобови система, ÔÓËÁ‚‰Â̇ Ò‰Ìˡ ‰‡ ÌÓ Á‡ ÔÂËÓ‰‡ Ë 15%наÓÚстареене на клетките. култури, използвани като фураж. Ì‚ÁËÒ ÔÎÓ˘ËÚÂ. при кравиСемената съдържат сапонини: Увеличава лактацията Ú‡ ̇ ‡ÚÓ Â‚ÓÔÂÈÒ͇ ÒÚ‡Ì‡ те. Растението добре се приспо- диосгенин - 0.1 - 0.9% който е ÌÓÒË Ë ¡˙΄‡ˡ ËÁÓÒÚ‡‚‡ ÓÚ ÚẨÂÌсобява в условия на сух климат. предшественик в синтеза на хорÔÓËÁ ˆËËÚ ‚ ÔÓËÁ‚Ó‰ÒÚ‚ÓÚÓ Ì‡ В Канада са създадени сортове, моните, ямогенин и фенугрекин. Í˙Ï Ì¡ ·ÓÍÓÎË Ë Í‡ÙËÓÎ. Сминдухът намаляна нивото на предназначени специално заœÓËÁ ‡ÚÓ Ò ‚Ó‰ÒÚ‚ÂÌËÚ ÔÎÓ˘Ë Ò Í‡ÙËÓÎ фураж. Понастоящем в Западна холестерола, установен е проти˜ËÚÂÎÌÓ ˆÂ Ò‡ Ò˙Ò‰ÓÚÓ˜ÂÌË ÓÒÌÓ‚ÌÓ ÓÍÓÎÓ Канада се отглеждат около 400 вотуморен ефект при животни. ÒÓ‚Ë Í‡˜ÂÒÚ‚‡ Ì „ÓÎÂÏËÚ ÍÓÌÒÛχÚË‚ÌË ˆÂÌÚÓ‚Â, ‡ ·ÓРастението сиха за семепроизводство (Ачаря ÔÓ˜‚ÂÌÓ-Í ÍÓÎË Ò Ò¢‡ ‰ÓÒÚ‡ ÔÓ-ˇ‰ÍÓ. “‡‰ËˆËËÚÂвъзстановява ̇ ·˙΄‡- Ë ·Î‡„ÓÔˡÚÌËÚ лите на Ò‡организма, стимулира и др. 2008). Ë̇ ÔÓ ÓÚÌÓ¯ÂÌË ̇ ı‡ÌÂÌÂÚÓ ÚˇıÌÓÚÓ ÓÚ„ÎÂʉ‡Ì ‚ ÒÚ‡Ì‡ ÚÛ‰ÌÓ ÔÓÏÂФибри Протеини Мазнини Пепели Нишесте Захари

почит. Заради антисептичното му действие чименът се е употребявал за третиране на рани и абцеси, ревматизъм, подагра, екзема, а вътрешно се е приемал за лекуване на бронхити и проблеми с храносмилателния тракт, като диуретично средство. В българската народна медицина. се използва против отоци и циреи, в медицината против хелминтози. Намира приложение и във ветеринарната медицина. У нас семената на сминдуха са важна съставка на шарената сол, използват се при приготвяне на суджуци, наденици, пастърма и други деликатеси от месо и риба. Отлично се комбинират и с други подправки като черен и червен пипер, чубрица, магданоз, копър, джоджен. Свежите листа и клонки на сминдуха са ароматна подправка на ястия от месо. Страните, в които се произвеждат най-големи количества са Индия, Етиопия, Египет и Турция. В Индия семената се добавят в къри, използват се за производство на бои и лекарства, свежите кълнове се използват като зеленчук. В някои арабски страни от свежите клонки се приготвят различни ястия. В Европа и Северна Америка семената се използват като подправка, в здравословното хранене (свежи кълнове), фармацевтиката, хранително-вкусовата промишленост. Нараства интересът към сминдуха като фуражна култура поради уникалното свойство на

Генотиповете фенугрик се раз- обмяната на веществата, подоличават по морфология, темп на брява храносмилането, действа нарастване, биомаса и продукция болкоуспоковащо. Използва се на семена. Химичните съставки при лечение на анемия и респина семената като фибри, проте- раторни заболявания. Има данни за пестицидно и ини, аминокиселини и мастни киселини, сапонини, също се инсектицидно действие. Би било от голяма полза за различават до голяма степен. Семената са с високо бел- нашето здраве това ценно расÌˇ˘Ë ÒÂ, ÍÓÂÚÓ Â ÓÒÌӂ̇ڇ ·ÓÍÓÎË ‰‡ ‚Ó‰ÒÚ‚Ó тениеÔ˘Ë̇ да навлезе по-широко в ̇ ·ÓÍÓÎË Ë Í‡ÙË тъчно съдържание, количествата ÌÓ Ôӂ˯ÂÌË ‚ÒΉÒÚ‚Ë ۂ ÔËÒ˙ÒÚ‚‡ Ô‰ËÏÌÓ ‚ ÏÂÌ˛ÚÓ Ì‡ ÂÌÓÏË‡ÌËÚ Âна аминокиселините лизин и ежедневното меню на българина ¬Ó‰Â˘‡ ÓΡ Ëχ ËÚ‡È, Í ÒÚÓ‡ÌÚË. ¿Ì‡ÎËÁ˙Ú Ì‡ ‰‡ÌÌËÚ ÓÚ Ú‡·Î. 1 ÔÓ͇Á‚‡, триптофан са най-високи. Трябва като подправка и в здравослов˜Â Á̇˜ËÚÂÎÌÓ Û‚Â΢‡‚‡Ì ‚ Á‡ÂÚËÚ ÔÎÓ˘Ë Ë ÍÓ- ÓÚ Ú‡ÁË ÔÓ‰ÛÍˆËˇ. да се подчертае наличието на ното хранене. Õ‡È-„ÓÎÂÏËˇÚ ÔÓËÁ‚Ó‰Ëڠ΢ÂÒÚ‚ÓÚÓ ÔÓËÁ‚‰Â̇ ÔÓ‰ÛÍˆËˇ ̇ ·ÓÍÓÎË Ë една уникална аминокиселина ͇ÙËÓÎ ‚ ¡˙΄‡ˡ Ëχ ÔÂÁ 2004 „. —Ή ÚÓÁË ÔÂ- ÓÎ ‚ ≈‚ÓÔ‡  »ÒÔ‡Ìˡ Ò 458 – 4-хидроксилевцин, която стиДоц. Атанасова ËÓ‰ Ò ̇·Î˛‰‡‚‡ ÚẨÂÌˆËˇ Í˙ÏЕмилия ÔÓÒÚÂÔÂÌÌÓ Ì‡- ÒΉ‚‡Ì‡ ÓÚ »Ú‡Îˡ Ë ‘‡Ìˆ мулира отделянето на инсулин от Институт по почвознаÔÓËÁ‚‰Â̇ ÔÓ‰ÛÍˆËˇ ÓÚ ‰‚ Ï‡Îˇ‚‡Ì ̇ ÔÓ͇Á‡ÚÂÎËÚÂ, Ò ËÁÍβ˜ÂÌË ̇ 2006 панкреаса при и животни- ÔÓËÁ‚‰Â̇ ние „Н. Пушкаров”,  2 305 107 Ú Ò‰ÌÓ Á‡ ÔÂ „., човека ÍÓ„‡ÚÓ ÍÓ΢ÂÒÚ‚ÓÚÓ ÔÓ‰ÛÍˆËˇ  София ¿·Ó̇ÏÂÌÚ̇ ͇ÏÔ‡Ìˡ ̇ ÒÔ. ì«≈Ã≈ƒ≈À»≈ ÔβÒî Á‡ 2010 11 „.

БА РА Българска Асоциация на Разпространителите по Абонамент

„Добипрес”

—ËÚÛ‡ˆ ·Î‡„ÓÔË ÒÚ‚ÓÚÓ Ì‡ ÒÚ‡Ì‡Ú‡ Ë Ë Ó„‡ Ì ̇ ·Ó Ï‡Ú˘ÌËÚ ˇÚÌË Ë ÔÓ ÏÛ ÔÓËÁ Á̇˜ËÚÂΠ‚‡Ì ̇ ‚ ‡ÁÌÓÓ· ÎÂ̘ÛÍÓÔ Õ.Ò. ƒ »ÌÒÚ

GSM: 0882 966 460, 0888 336 519

сп. „Земеделие плюс”, бр. 2-3, 2011 г.

ñï. „Çåìåäåëèå ïë 45

Овощарство

Мерки за ограничаване на шарката Шарката по сливата е най-известната вирусна болест по овощните култури в България. Тази популярност се дължи, както на нейното икономическо значение за видовете от род Prunus, така и на факта, че за първи път в световната вирусологична литература е описана в България от проф. Димитър Атанасов (1932/1933), който є дава най-популярното и до днес име “шарка по сливата”. В България признаците на болестта по сливата са забелязани най-напред около 1915/17 година от сливопроизводители в Кюстендилско. Още в първите години от появата на болестта в България, с вируса (Plum pox virus – PPV) са били заразени около 20 000 дървета от сорта Кюстендилска синя слива. Христоматиен е примерът, че поради епидемичното развитие на болестта този сорт почти не се отглежда, като загубите според Трифонов (1972) могат да достигнат до 80 - 100%. В нашата страна, освен европейската слива, от род Prunus като гостоприемници на вируса на шарката са установени още кайсия, праскова, джанка, японска слива, череша, вишна, бадем, трънка и трънкослива. През последното десетилетие бяха проведени проучванията, за актуалното здравно състояние на сливови сортове в основни сливовопроизводни райони на страната. Според получените резултати нивата на инфекция с вируса на шарката в Дряновския, Кюстендилския и Пловдивския овощарски райони, са съответно 73 %, 63.2 % и 27 %. Освен това, данните сочат, че разпространението на PPV при прасковата (21 %) и кайсията (16 %), отглеждани в региона на Пловдив, постепенно нараства. Въпреки, че за други райони на страната има частични сведения относно PPV статуса при тези две овощни култури може да се предположи, че съществуват реални условия за увеличаване нивото на инфекция при кайсията и прасковата. Подобно на повечето растителни вируси PPV е представен от щамове. Понастоящем са характеризирани и класифицирани 6 щама, като това диференциране се основава на варирането на биологичните, биофизичните, серологичните, молекулярните и епидемиологичните свойства на голям брой PPV изолати. Три от щамовете - PPV-M (Markus), PPV-D (Dideron), напоследък и PPV-Rec (възниквал от естествената рекомбинация между PPV-M и PPV-D) са разпространени на по-големи географски територии и при по-голям брой костилкови видове. Останалите три, т. нар. малки щамове, са разпространени поограничено и са по-специфични по отношение на гостоприемниците. В България са разпространени: M, D и Rec щамове на вируса. Установени са и случаи на смесена инфекция на M+D и M+Rec. Най-често диагностицираният в нашата страна

46

бр. 2-3, 2011 г., сп.

„Земеделие плюс”

щам Маркус (PPV-M) се приема за епидемичната форма на вируса на шарката. PPV-M се характеризира с висок епидемиологичен потенциал, който се обуславя от силната му вирулентност и агресивност, както и способността му да се пренася ефективно от листните въшки. Това е и една от вероятните причини за повишаването на нивото на PPV инфекция при прасковата и кайсията през последните години. Доминирането на PPV-M усложнява контрола на болестта и е предпоставка за непрекъснато инфектиране на дърветата вътре в насажденията и за първоначални заразявания в новосъздадени от безвирусен материал градини. Начини на пренасяне и разпространение на PPV При изработването на ефективни стратегии и прилагане на адекватни мерки за контрол на болеста от изключително важно значевие е да се познават начините по които причинителят се пренася и разпространява.

PPV се пренася и разпространява в природата основно вегетативно чрез посадъчния материал и чрез листните въшки. Вегетативното пренасяне има първостепенно значение, тъй като костилковите овощни са вегетативно размножаващи се видове, а PPV окупира почти всички тъкани на заразеното растение и полученият от такива растения материал за размножаване (като калеми, вегетативни подложки) в голяма степен, а често пъти и изцяло носи вирусната зараза и от такъв материал се получават също болни растения при присаждане. В последствие вирусът се разпространява чрез заразения посадъчен материал в по-близки или по-далечни територии. Вторият основен механизъм за пренасяне е чрез листните въшки по неперзистентен начин. Съобщават се около 30 вида листни въшки, които пренасят вируса. Най-голямо значение за трансмитирането на PPV имат следните видове от сем. Aphididae: малка сливова листна въшка, голяма сливова листна въшка, зелена прасковена листна въшка, хмелова листна въшка, черна бобова листна въшка. Последните изследвания показват, че вектор в нашата

страна е и Hyalopterus pruni . Някои чужди изследователи съобщават, че вирусът се пренася и посредством семената. Резултатите от нашите проучвания не потвърдиха тази хипотеза. Въпреки това съществува макар и малка вероятност някои изолати на вируса да се пренасят чрез семенните поколения. Значение в епидемиологията на болестта имат и някои плевели, междинни гостоприемници на вируса, които заразявани от PPV могат да представляват непрекъснат източник на зараза. Като гостоприемници на PPV в нашата страна са установени следните видове плевели: овчарска торбичка, компасната салата, полско птиче просо, бръшлянолистно велекденче, киселец, поветица, паламида и глухарче. Макар и с по-малка вероятност, вирусът може да се пренесе и чрез инструментите при резитба и други агротехнически мероприятия. Контрол на PPV Проблемът относно контрола на шарката е колкото стар, толкова и актуален. С приемането на България в ЕС през 2007 г. се повишиха и критериите към качеството на овощния посадъчен материал, фитосанитарното състояние на насажденията, качеството на плодовата продукция. Всички тези изисвания при костилковите овощни видове директно или индиректно са свързани с вирусния статус и най-вече със състоянието на растенията по отношение заразяването с PPV. Нормите са разписани в Закона за посевния и посадъчния материал Вторичното законодателство за приложение на споменатия закон е отразено в наредби: Наредби № 12/2007 г., №81/2006 г., №97/2006 г. и №3/2010 г. Тази нормативната база определя изискванията за минимална пространствена изолация за отделните категории овощен посадъчен материал, допустимите норми и експлоатационен срок на маточните бази за категориите предбазов, базов и сертифициран овощен посадъчен материал, както и специфичните болести и неприятели при всеки овощен вид, които не се допускат при производство на сертифициран овощен посадъчен материал и параметрите за неговото качество. Независимо от действащото в момента законодателство и прилаганите съобразно него мерки за контрол на шарката, в последните години се наблюдава все по-бързо и по-широко разпространение на болестта в нашата страна. Веднъж заразени овощните растения остават болни до края на живота им. За разлика от фитопатогенните гъби и бактерии срещу вирусите, в това число и PPV, все още не са открити химични терапевтични средства за ефективна борба при полски условия. Контролът на болестта се основава предимно на профилактиката, селекционния метод и вирусното елиминиране (терапия) при лабораторни услоовия. При контрола на болестта условно могат да бъдат разграничени два периода.

1. Преди засаждане на постоянно място. През този период трябва да се вземат всички необходими мерки и приложи система от мероприятия за създаването на насаждение от здрави растения и за минимизиране на риска от последващо заразяване. Профилактика Карантина. Външна и вътрешна карантина. Осъществява се контрол на посадъчния материал, както внос от чужбина, така и родно производство съгласно Наредба №1 от 27.05.1998 за фитосанитарен контрол. При диагностициране на PPV се пристъпва към унищожаване на вносния материал и изкореняване и унищожаване на болните дървета още в питомник. Производство на безвирусен посадъчен материал. Прилагане на схема за производство на сертифициран овощен посадъчен материал, която съдържа следните етапи: - индексиране и последващ избор на изходни здрави растения за калеми и подложки; - поддържане на здравите растения в депо - изолатор като предбазов безвирусен материал; - създаване и поддържане на маточни насаждения (маточни градини и маточници) от безвирусен базов материал, - получаване на безвирусни (респ. сертифицирани) калеми и подложки, както и на безвирусни присадени овощни дръвчета. Категориите предбазов, базов и сертифициран овощен посадъчен материал са дефинирани в цитираните по-горе нормативни актове. Пространствена изолация. При създаването на ново насаждение е необходимо да има дистанция от стари и заразени с вируса костилкови насаждения или използване между насажденията на т. нар. бариерни култури, които не са гостоприемници на вируса, като царевица, слънчоглед и др.. Пространствената изолация е абсолютно задължителна при създаването на разсадници - маточни насаждения и на питомници. Реален проблем при ограничаването на шарката в нашата страна е съществуването на стари, деградирали и изоставени градини. Нивото на зараза в тези градини е много високо и те се явяват непрекъснат източник на инфекция. Поради тази причина считаме, че от изключително значение за успешното ограничаване на болестта шарка е ликвидирането на такива насаждения, като тази процедура трябва да бъде реализирана въз основа на нормативен документ. Унищожаване на дивите и полукултурни костилкови видове. Много диви и полукултурни костилкови видове като джанка, трънка и др. са гостоприемници на вируса и присъствието им в близост до насаждението е постоянен източник на зараза. За предотвратяване на бъдещи заразявания е необходимо в и около територията на бъдещото насаждение дивите форми да бъдат премахнати още

сп. „Земеделие плюс”, бр. 2-3, 2011 г.

47

преди засаждане. Вирусно елиминиране (терапия) В случаите когато при индексирането от даден сорт или подложка не е възможно да бъде намерено здраво растение се пристъпва към вирусно елиминиране. Най – често използваните методи за обезвирусяване са следните: – термотерапия по конвенционалния метод или чрез съчетаване на термотерапията с клоналното микроразмножаване при in vitro условия.

– химиотерапия с химични субстанции, които имат вироцидно или виростатично действие. Химиотерапията също може успешно да се съчетае с in vitro техниките за размножаване.

– in vitro размножаване на връхна меристема. Селекционен метод Селекция на устойчиви сортове и подложки по традиционния метод или ускорено чрез използване на молекулярни маркери (MAS). Използване на устойчиви или толерантни сортове и подложки. В райони, където болестта е повсеместно разпространена, отглеждането на устойчиви и толерантни към РРV сортове е икономически най-изгодният и екологосъобразен начин за минимизиране на загубите, причинени от този патоген. Устойчиви са тези сортове, проявяват много4 слаби симптоми по Ë Ôӂ˜Â.които ¬ »ÒÔ‡Ìˡ  ÓÍÓÎÓ 000 Í„/‰Í‡, ‚ ¡Â΄ˡ 3 600 Í„/‰Í‡, ‚ ÃÂÍÒËÍÓ 3 200 Í„/‰Í‡, листата в началните етапи на- заразяване, а – Óпрез ¡ - 2 900 Í„/‰Í‡, flÔÓÌˡ - 2 840 Í„/‰Í‡, “ÛˆËˇ следващите години не се наблюдават или присъстват 2 400 Í„/‰Í‡, »Ú‡Îˡ - 1 940 Í„/‰Í‡. спорадично, неˇ„Ó‰ÓÔÓËÁ‚Ó‰ÒÚ‚ÓÚÓ се наблюдават симптоми ¬ ¡˙΄‡ˡ Ì по  плодовете. ÌË‚Ó При толерантните сортове симптомите ̇ (Ú‡·Î. 2). œÂÁ ÔÓÒΉÌËÚ „Ó‰ËÌËпо листата ÔÓËÁ‚Ó‰ÒÚ‚ÓÚÓ Ì‡ ˇ„Ó‰Ó‚Ë ÒÔ‡‰са по-силно изразени, а поÔÎÓ‰Ó‚Â плодовете липсват или ̇ ‰‡ÒÚ˘ÌÓ, ͇ÚÓ ÔÂÁ ÓÚ‰ÂÎÌË „Ó‰ËÌË Ì‡ вид и каса много слаби, без да влошават външния ‡Ì‡ÎËÁË‡Ìˡ ÔÂËÓ‰ Ò ̇·Î˛‰‡‚‡Ú ÒΉчеството на продукцията. При тези сортове добивът ÌËÚ ÚẨÂ̈ËË. œÂÁ Ô˙‚ËÚ ÚË „Ó‰ËÌË намалява незначително. ÔÓËÁ‚Ó‰ÒÚ‚ÓÚÓ Ò Á‡‰˙ʇ Ò‡‚ÌËÚÂÎÌÓ Ì‡ Устойчивите ‰ÌÓ ÌË‚Ó, ÒΉ ÍÓÂÚÓ ˇÁÍÓ ÔÓ‚Ë-по-широко сортове саËχ малко на брой, ¯‡‚‡Ì - 15 574 Ú ˇ„Ó‰Ë (2002), ÔÓÒÎÂзастъпени са толерантните. ‰‚‡ÌÓ ÓÚ ÔÓÒÚÂÔÂÌÌÓ Ì‡Ï‡Îˇ‚‡Ì ̇ ÔÓУстойчиви сортове: Á‡ ‰‡ ‰ÓÒÚË„Ì‡Ú 5 ËÁ‚‰ÂÌËÚ ÍÓ΢ÂÒÚ‚‡, сливата Йойо; Á‡ÂÚË Ò ˇ„Ó964– Úпри ÔÂÁ 2007 -„.сорт œÎÓ˘ËÚÂ, ‰Ó‚Ë Ì‡Ò‡Ê‰ÂÌˡ ÒÚ‡Ì‡Ú‡ Ò˙˘Ó ̇χ– при кайсията ‚- сортовете Стела, Лито, Харкот, Ρ‚‡Ú Á̇˜ËÚÂÎÌÓ - ÓÚ 18 490 ‰Í‡ (1998) Старкинг Ълри Ориндж, Крупна скопиянка, Хар‰Ó 12 400 ‰Í‡ (2007), ‡ ÔÂÁ ÓÒڇ̇ÎËÚ лейн; „Ó‰ËÌË ‚‡Ë‡Ú ‚ Ò‡‚ÌËÚÂÎÌÓ ¯ËÓÍË „‡ÌˈË.

— ̇È-„ÓÎˇÏ Ò‡ няма ÔÂÁ 2003 „. - 25 367 – при прасковата‡ÁÏÂ все още селекционирани ‰Í‡. «‡ÔӘ̇ÎÓÚÓ устойчиви сортовеÌ‡Ï‡Îˇ‚‡Ì ̇ ÔÎÓ˘ËÚÂ, Á‡Ò‡‰ÂÌË Ò ˇ„Ó‰Ë ÓÚ Ì‡˜‡ÎÓÚÓ Ì‡ 2004 „. ÔÓ‰˙Îʇ‚‡ Ë ÔÂÁ Като толерантни при сливата могат да бъдат посо2005 „. œÂÁ 2004 „. Ó·˘ËÚ ÔÎÓ˘Ë, Á‡ÂÚË Ò ˇ„Ó‰Ë Ò‡ чени следните сортове: Стенлей, ЧачанскаÒлепотица, 19 657 ‰Í‡ (Ò 22 % ÔÓ-χÎÍÓ ‚ Ò‡‚ÌÂÌË 2003 „.), ÔÓËÁ‚‰ÂÌË Ò‡ 11 504 Ú ˇ„Ó‰Ë, Чачанска ‡ ÔÓÎÛ˜ÂÌˡ Ò‰ÂÌ Пасифик, Пловдивска ренклода, лепотица, ‰Ó·Ë‚  585 Í„/‰Í‡ ŒÚ ÔÓËÁ‚‰ÂÌË 11 212 Ú ˇ„Ó‰Ë Империал и др.

2. След засаждане на постоянно място. Всички мерки, които се прилагат през този период са свързани с недопускане на заразяване, а в случай на инфекция изкореняването или ограничаването на болестта, т.е. профилактика. Ранна диагностика. Растенията трябва да се наблюдават редовно и при поява на визуални симптоми е необходимо веднага да се извърши лабораторна диагностика. При доказване на вирусна инфекция в най-кратки срокове единичните болни растения трябва да се изкоренят и унищожават. Ранната диагностика е важен фактор ÔÂÁ 2003 „. ÍÓ΢ÂÒÚ‚ÓÚÓ за предотвратяване разпространението на болестта ÔÂÁ 2007 „.  ÒÔ‡‰Ì‡ÎÓ ‰Ó 5 в градината.

964 Ú. œ˘ËÌËÚ Á‡ ÚÓ‚‡ Ò‡ Á̇˜ËÚÂÎÌÓÚÓ Ì‡ Борба срещу листните въшки,Ì‡Ï‡Îˇ‚‡Ì векторите на ÔÎÓ˘ËÚÂ, ÌÂÁ‡‰Ó‚ÓÎËÚÂÎÌËÚ вируса. ÌÂÒÚ‡·ËÎÌË ‰Ó·Ë‚Ë ÓÚ Â‰ËАко срещу другите ËÌˈ‡ неприятели започва ÔÎÓ˘ Ë борбата ÒÓÚÓ‚‡Ú‡ ÒÚÛÍпри достигане на прага на икономическа вредност, ÚÛ‡, ÍÓˇÚÓ ÓÚ ÏÌÓ„Ó „Ó‰ËÌË Ì  ÓÒ˙‚ÂÏÂÌˇ‚‡Ì‡. то срещу листните въшки преносители наœÂÁ PPV ‡ÁтреÔÂËÓ‰ щом ‰Ó·Ë‚˙Ú тиранията трябва да „ÎÂʉ‡Ìˡ започнот веднага бъде ڂ˙‰Â ÌËÒ˙Í Ë ‚‡Ë‡ ‚ ¯Ëустановено присъствието в насаждението. ÓÍËим„‡ÌËˆË ÓÚ 424 Í„/‰Í‡ Борба с плевелите,ÔÂÁ гостоприемници на вируса.

1998 „. ‰Ó 732 Í„/‰Í‡ ÔÂÁ 2001 „., видове Á‡ ‰‡ ‰ÓÒÚË„Ì Както беше вече споменато някои плевели ÔÂÁ 2007 „. ‰Ó·Ë‚Ë ·ÎËÁÍË от една страна са гостоприемници на вируса, а ‰Ó от ÚÂÁË ‚ ̇˜‡ÎÓÚÓ Ì‡ ÔÂËÓ‰‡. друга са междинни гостоприемници на видовете ¬˙ÔÓÒ˙Ú Á‡ Ó·ÌÓ‚ˇ‚‡Ì ̇ листни въшки преносители патогена. ПорадиÛÒÔÂтова ÒÓÚÓ‚ËˇÚ Ò˙ÒÚ‡‚  ÚÛ‰ÂÌ. на ¬˙ÔÂÍË „ÓÎÂÏËÚ ıË Ì‡ Ò‚ÂÚӂ̇ڇ ÒÂÎÂÍˆËˇ,повърхност ‚˙ÁÏÓÊÌÓÒÚËÚ Á‡ ËÌÚе необходимо почвената в овощната Ó‰ÛÍˆËˇ ̇се Ô‡ÚÂÌÚÓ‚‡ÌË Ì‡Ò, ‰ÓË Ë Ò‡ÏÓ градина да поддържа ÒÓÚÓ‚Â чиста отÛ плевели. Á‡ ÒÓÚÓËÁÛ˜‡‚‡Ì ҇ Ó„‡Ì˘ÂÌË. œÓÎÛ˜ÂÌËÚ ÂОтглеждане на овощните дървета при високо ниво на агротехника. Балансираното торене, напояването, поддържане на насаждението в добро фитосанитарно състояние, (растителна защита срещи болести, неприятели и плевели) и въобще оптималните грижи за растенията, създават условия за добър растеж, развитие и репродукция, а това спомага за повишаване на техния неинфекциозно придобит имунитет и преодоляване до известна степен на загубите от болестта. В заключение ограничаването на болестта е съчетаване на методи в зависимост от конкретната ситуация. Отглеждането на устойчиви и толерантни ÁÛÎÚ‡ÚË Ò˙ÓÚ‚ÂÚÒÚ‚‡Úна ̇ насаждения ÔÓÚÂ̈ˇÎÌËÚ сортове,ÌÂсъздаването със‚˙ÁÏÓÊсертиÌÓÒÚË Ì‡ ¡˙΄‡ˡ - ·Î‡„ÓÔˡÚÌË ÍÎËχÚ˘ÌË Ë ÔÓфициран посадъчен материал и пространствената ˜‚ÂÌË ÛÒÎӂˡ, ̇΢ˠ̇ ‚ËÒÓÍÓÂÙÂÍÚË‚ÌË ÒÓÚÓизолация са важни подходи в интегрираната рас‚Â Ë ÚÂıÌÓÎÓ„ËË. тителна защита. Õ.Ò. ¬ÂÒÂÎ͇ ¿Õ“ŒÕŒ¬¿ »ÌÒÚËÚÛÚ - ˛ÒÚẨËÎ Гл.ÔÓ ас.ÁÂωÂÎË д-р Снежана Милушева ŒÚ‰ÂÎ ìfl„Ó‰ÓÔÎÓ‰ÌË - ÓÒÚËÌ·Ó‰ Институт поÍÛÎÚÛËî овощарство, Пловдив

ƒŒ ¿¬“Œ–»“≈ »«»— ¬¿Õ»fl «¿ Œ‘Œ–ÃflÕ≈ Õ¿ —“¿“»»“≈ «¿ Œ“œ≈◊¿“¬¿Õ≈ ¬ —œ»—¿Õ»≈ ì«≈Ã≈ƒ≈À»≈ œÀfi—î «‡„·‚ËÂ: ‡ÚÍÓ, ÔÓ ‚˙ÁÏÓÊÌÓÒÚ Á‡ ‰ËÌ ‰, ̇ÔËÒ‡ÌÓ Ò ‰ӂÌË (χÎÍË)·ÛÍ‚Ë —Ú‡Úˡ: Ó·ÂÏ˙Ú ‰‡ Ì Ô‚˯‡‚‡ 8 ÒÚ‡ÌËˆË (1800 Á͇̇ ̇ ÒÚ‡Ìˈ‡) ‚ Ú.˜. Ú‡·ÎˈË, ÙË„ÛË, ÒÌËÏÍË(Á‡ ; Ô‰ÔÓ˜Ëڇ̠ÓÚ ‡‚ÚÓ‡); ˆËÚË‡ÌÂÚÓ Ì‡ ÎËÚÂ‡ÚÛÌË ËÁÚÓ˜ÌËˆË ‰‡  ҇ÏÓ ‚ ÚÂÍÒÚ‡ (‡‚ÚÓ, „Ó‰Ë̇); ÔÓÔÛΡÌÓ Ó·ˇÒÌˇ‚‡Ì ̇ ÒÔˆËÙ˘ÌË Ì‡Û˜ÌË ÚÂÏËÌË; ÒıÂÏË Ë „‡ÙËÍË ‰‡ Ò‡ ‚ .eps ËÎË .jpg ÙÓÏ‡Ú ËÁÏÂËÚÂÎÌËÚ ‰ËÌËˆË ‚ ÚÂÍÒÚ‡, Ú‡·ÎˈËÚÂ, ÙË„ÛËÚÂ Ë ‰. ‰‡ Ò‡ ̇ÔËÒ‡ÌË Ò‡ÏÓ Ì‡ ÍËËÎˈ‡; ËÏÂÚÓ Ë Ù‡ÏËÎˡڇ ̇ ‡‚ÚÓËÚÂ, ̇ۘÌËÚ ÒÚÂÔÂÌË Ë Á‚‡Ìˡ Ë ËÌÒÚËÚÛˆËËÚÂ, Í˙‰ÂÚÓ ‡·ÓÚˇÚ, ‰‡ ·˙‰‡Ú ‚ Í‡ˇ ̇ χÚÂˇ·. œ‰ÒÚ‡‚ˇÌÂ: ̇ E-mail: zemedelieplius@mail.bg, ËÎË Ì‡ ‰ËÒÍ Ì‡ ‡‰ÂÒ: ÇËÂÚ‡ ÃËÎÓ¯Ó‚‡, ÊÍ ìÀ‡„Â‡î, ·Î. 50, ‚ı. ¡, 1612 —ÓÙˡ

34

48

áð. 2, 2010 ã.,

ñï. „Çåìåäåëèå ïëþñ”

бр. 2-3, 2011 г., сп.

„Земеделие плюс”

Специално за сп. „Земеделие плюс” Разговор на Миглена Иванова с г-н Спас Панчев Спас Панчев е политик, председател на Земеделски съюз „Александър Стамболийски” от началото на 2005 г., народен представител от Коалиция за България. Член е на Комисиите по вътрешна сигурност и отбрана и земеделие на 41-вото Народно събрание. Завършил е ВХТИ в София. Бил е генерален доректор на Техноимпекс, началник управление в Комитета по туризъм към МС, директор на Техноимпортекспорт. Член е на настоятелството на НХП „Ал.Невски”.

Земеделският съюз подкрепя малки и средни семейни фирми – Г-н Панчев ще споделите ли вашите приоритети относно селскостопанското производство.

– Основните приоритети на Земеделски съюз „Ал. Стамболийски” в изпълнение на неговата програма са насочени в защита на интересите най-вече на малките и средни земеделски производители, към гарантиране на техните права и възможности справедливо да участват в разпределението на европейските фондове, и в крайна сметка към повишаване на стандарта им на живот. Ние сме за създаване на Национална асоциация на браншовите организации на производители и преработватели на селскостопанска продукция, на работещите в хранително-вкусовата и леката промишленост.

– След приемането ни в ЕС темата за биологичното земеделие стана доста актуална. Каква е позицията на Вашия съюз за него.

– Биологичното земеделие е необходимо да заеме полагащото му се достойно място в националната политика за развитие на българския аграрен сектор, тъй като с негова помощ може да се постигне напредък в устойчивото развитие на селските райони и страната като цяло. То съдейства за стабилизиране на екосистемите, запазване и възстановяване на природните ресурси. Като резултат ще се стабилизират доходите на земеделските стопани, особено ако успеем да навлезем в нови, развиващи се пазари на качествени и здравословни хранителни продукти. България разполага с благоприятни възможности да заеме достойно място във все още незапълнената пазарна ниша на био - продукти в ЕС и света. Има огромен хоризонт в перспектива за развитие на българското био- земеделие, тъй като в момента то използва едва 0,004% от обработваемата земя. Над 90% от произвежданата в момента сертифицирана био- продукция в България (етерични растения и билки, зеленчуци, мед) се изнася , а делът на реализираната на вътрешния пазар българска биопродукция е под 10%.

– Какви са ползите от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони.

– Европейският фонд за развитие на селските райони е насочен към реализирането на стратегия за запазване на селското население, което обитава около 85% от територията на странитечленки. Тези средства са предназначени да съхранят традиционните и да развият нови форми за работа, препитание, образование, здравеопазване, комуникации, ако щете и култура на бита, при запазване на природните дадености в екологичен план. Българските измерения на усвояването на средствата по Програмата за развитие на селските

сп. „Земеделие плюс”, бр. 2-3, 2011 г.

49

райони, за голямо съжаление се вписват в общата мрачна картина на усвояването на еврофондовете в нашата страна. Към края на януари 2011г. в Разплащателната агенция продължава обработката на подадени през минали години проекти по Програмата за развитие на селските райони – все още остават за обработка около 200 проекта приети през 2009 г. и 1000 проекта от прием 2010 г.Според междинната оценка на консултантска компания „Агротек”, има голям риск тази година България да загуби между 80 и 120 млн. евро от бюджет 2009г. на Програмата за развитие на селските райони. Основният проблем за трагично ниската усвояемост на евросредствата е липсата на достатъчен административен капацитет. Същевременно не се прави необходимото за излизане от тази ситуация- не се приема идеята банките да се включат в одобряването на проектите, за да се ускори работата, под претекст, че такава „генерална промяна на правилата” следва да бъде одобрена от Брюксел. Не се приема и другата възможност за увеличаване усвояването на евросредствата- децентрализацията на одобрението на проектите по програмата за развитие на селските райони, чрез даване права на регионалните дирекции на фонд „Земеделие” да одобряват проекти.

– Стимулират ли се хората, които искат да работят в земеделието.

– По европейската програма за подпомагане на земеделието, помощи получават над 76 000 български граждани. Само през 2009г. евросубсидията за тях е в размер на 457 млн. евро. Поради липсата на равнопоставеност на земеделските производители, голям брой дребни фермери са получили нищожни суми, някои от които - между 5 и 10 евро. На другия полюс са едрите арендатори: за някои 2009 г. е била твърде щедра. Средствата, които са отишли приоритетно към едрите арендатори за една година управление на ГЕРБ са над 1 млрд. лева. Като има за пример възприетия от старите страни-членки на ЕС подход, Земеделски съюз „Александър Стамболийски” е за земеделско производство, съсредоточено в малки и средни фамилни ферми, защото в момента цели групи производители като животновъди и тютюнопроизводители са оставени без средства и възможност за препитание. Би било удачно да се възприеме френския, германския и на останалите страни-членки на ЕС опит за кооперативното обработване. Земеделските кооперации са разпространени широко в повечето страни на Европейския съюз. В Италия в кооперации членуват около 30% от фермерите, във Великобритания -40%. Над 85% от реализираната земеделска продукция в Швеция, Норвегия и Финландия е произведена в тамошните кооперации. Във Франция 80% от обработката на земята, сеитбата, прибирането на реколтата и преработването й се извършва с помощта на „умми”- кооперации за притежаване на селскостопанска и преработвателна техника.

– Кажете кой и как оказва контрол на цените на земеделското производство.

– При пазарното стопанство е редно пазарът да влияе върху цените, което не изключва възможността държавата (правителството) да се намесва по подходящ начин, например като прилага система от стимули за увеличаване на земеделското производство и влияе положително по веригата: търсене-предлагане. От изключително значение за цените на земеделското производство е да се елиминират прекупвачите по веригата производство-пазар.

– Позицията Ви за Генно Модифицираните Организми.

– Темата за ГМО и техните производни вълнува целия свят. Балансираното им прилагане при борбата с болестите по растенията и животните, нерядко дава положителни резултати. В същото време, обаче, безконтролното им и търсещо бързи и лесни печалби приложение е особено тревожно.

– Едно време се хвалехме с родните плодове и зеленчуци, които намираха пазар по света. Днес не предпочитаме ли чуждите – Действително споменът за българските плодове, зеленчуци, месо и мляко остана само една легенда, която живее само в по-възрастните хора. В днешните условия се разрушиха цели системи от механизми, гарантиращи качеството и цените на тези продукти. Липсата на достатъчно субсидии, безконтролния внос и отсъствието на защитни държавни функции са само част от причините. Ето защо усилията ни, макар и закъснели, трябва да бъдат насочени главно към възраждане на българското село, чрез повишаване стандартите на живот именно в него и превръщането му в притегателно място за живот на млади хора.

50

бр. 2-3, 2011 г., сп.

„Земеделие плюс”