ВЕГЕТАТИВНИ БИОФИЛТРИ И ОПАЗВАНЕ НА ВОДИТЕ Оттокът от обработваемите селскостопански площи все почесто е източник за замърсяване на повърхностните води. Той носи различни замърсители, включително седименти, хранителни вещества, метали, синтетични и органични вещества. Вместо оттокът директно да постъпва във водните обекти, замърсителите се филтруват от растителността и почвата, и се подобрява качеството на водата. Използването на селскостопански химикали често води до замърсяване на водите. Изследвана е ролята на почвата и тревните ивици за управление на водите и за намаляване на остатъците от пестициди и нитрати в дренажните води. Доказано е, че тревната покривка значително намалява концентрацията на пестициди, азот и фосфор (Presher C.O., 1997). Вегетативните биофилтри са важни, тъй като контролират водната и ветровата ерозия, подобряват качеството на почвата, качеството на водите чрез отстраняване на седименти, торове, пестициди, патогени и други потенциални замърсители от повърхностния отток, опазват биологичното разнообразие В статията са представени резултатите от изследване проведено през периода 2008-2009 г., в опитното поле на катедра Агроекология при Аграрен университет – Пловдив. Изведен е полски експеримент, при симулиран повърхностен воден отток, в който е приложен минералния тор NH4NO3 /10 мл/ 50 л вода/. Използвани са малки по размер вегетативни биофилтри/ 3 м2 /, с около 2% наклон. Тревните видове включени в състава на вегетативните биофилтри са звездан (Lotus corniculatus), еспарзета (Onobrychis viciifolia), ежова главица (Dactylis glomerata). Като самостоятелен посев във вариантите с минералния
тор NH4NO3 е изпитвана ежова главица, а в тревната смеска са заложени трите тревни вида. Симулираният воден отток преминал през биофилтъра беше събран в повърхностни лизиметри в края на всяка опитна парцелка, като бяха определени следните показатели: преминало количество воден отток през биофилтъра, време за преминаване на оттока, количество на азотните форми в инфилтрата. Количествата на азотните форми са определени чрез съответните методи NH4-N по БДС ISO 7150/1:2000, NO2--N по DIN EN 26777 D 10, NO3--N по ISO 7890/1. Целта на настоящото проучване е да се определи ефективността на вегетативните биофилтри за редуциране количеството на азотните форми в повърхностния воден отток
и да се сравни ефективността на тревната смеска, спрямо самостоятелния посев. Получените резултати за времето, през което симулираният повърхностен отток преминава през различните видове вегетативни биофилтри и за двете години на изследването показват, че при незатревената контрола повърхностният отток преминава за по-кратко време. Установихме, че затревените биофилтри увеличават времето на преминаване, както следва: при смеската с 10,25 минути, а при ежовата главица с 5,25 минути ( фиг. 1). Резултатите относно редуцирането на количеството на симулирания повърхностен отток показват, че при наличие на растителност количеството на оттока, който изтича на края на биофилтрите е много по-малко отколкото там където няма растителност. Данните показват, че при вариант 2 ( биофилтър състоящ се от тревна смеска) количеството на оттока е много по-малко отколкото при незатревената контрола и вариант 3 (биофилтъра състоящ се от ежова главица). При житната трева също има значително редуциране на количеството на симулирания повърхностен отток със 74,5% средно за двете години. През 2009 г. редуцирането на повърхностния отток е повече от количеството задържано от биофилтрите през 2008 г., което също може да се обясни със
Фиг. 1. Време за преминаване на симулирания воден отток през биофилтрите, мин.
сп. „Земеделие плюс”, бр. 8, 2011 г.
17