Земеделие плюс 285/2019 by Enthripy 1

ISSN 1310-7992 www.oralo.bg

285 / 2019

ЗЕМЕДЕЛИЕ ПЛЮС

ТЕЛ И Ч Ю ЗКЛ

НА

А Т И ЗАЩ

А К Т И ИНЯ К

СРЕЩ

С И А Н МА

TM ,®, SM

Цена: 6,00 лв. София, ул. „Граф Игнатиев“ №4 e-mail: zemedelieplius@mail.bg, www.oralo.bg Издание на „Ентропи 1“ ЕООД ISSN 1310-7992 Главен редактор: инж. М. Милошова, GSM 0882 966 460 Отг. редактор: доц. д-р З. Петкова, 02/812 75 07 Редактор: Петър Красимиров PR и реклама: Станислава Пекова, GSM 0888 336 519 Предпечат и дизайн: Андриана Коцева, Симеон Пеков Редколегия: акад. А. Атанасов, проф. д-р В. Божкова, доц. д-р Г. Баева, доц. д-р Д. Ганева, доц. д-р З. Наков, проф. д-р Н. Котева, П. Въжарова, доц. д-р С. Стаматов, проф. д-р Т. Колев, проф. д-р Т. Митова, проф. д-р Т. Тонев

285 / 2019

„Зелена седмица“ 2019 Берлин Заместник-министърът на земеделието, храните и горите Вергиния Кръстева откри българският щанд на най-голямото в света изложение за земеделие, храни и градинарство „Зелена седмица“ – 2019 в Берлин. Събитието е сред най-престижните международни форуми за храни и селскостопански продукти и отваря врати за 84-и път, с над 1 700 изложители от 65 държави. Те представят своите характерни продукти в областта на земеделието, градинарството и хранително-вкусовата промишленост в периода от 18 до 27 януари. Тази година странапартньор е Финландия. България участва за 30-и пореден път на изложението, със свой собствен щанд, разположен на над 124 кв. м, на който 24 фирми излагат своите продукти. Асортиментите, които посетителите могат да дегустират на българския щанд включват биологичен и конвенционален пчелен мед, вина, месни и млечни продукти, лютеница, конфитюри, сладка, био зеленчуци, както и представяне на козметични продукти на основата на българската роза и лавандула. След като откри националния ни щанд, зам.-министър Вергиния Кръстева проведе работна среща с Петре Деа, министър на земеделието и развитието на селските райони на Румъния. Двамата обсъдиха въпроси, касаещи болестта Африканска чума по свинете, както и законодателните предложения на Европейската комисия по отношение на бъдещата Обща селскостопанска политика след 2020 г. Страните имат обща позиция за таваните на директните плащания и външната конвергенция. В рамките на посещението си в Берлин, зам.-министър Кръстева ще вземе участие в срещата на високо ниво с федералния канцлер на Германия Ангела Меркел, както и в 11-ата Среща на върха на земеделските министри, която ще бъде на тема: „Земеделието става дигитално – интелигентни решения за бъдещото земеделие“.

Списанието се издава с подкрепата на:

Списание „Земеделие плюс“ е продължител на най-старото земеделско издание в България – „Орало“, с първи брой от 1894 г.

ПЛЮС

Икономически измерения Развитие на производството и търговията с основни зърнени, маслодайни и зеленчукови култури в средносрочен план. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 2 Земеделски култури Проучване на устойчивостта на линии обикновена зимна пшеница към причинителя на фузариоза по класа Fusarium culmorum. . . . . . . . . . . . . . . . . . . 6 Соята у нас – реалности и неизползвани възможности. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 10 Продуктивност на суданката, отглеждана като втора култура при напояване. . . . . . . . . . . . . . . 16 Пригодност на сортове фий за биологична система на отглеждане. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 19 Добив, съдържание и баланс на хранителни вещества в посев от люцерна. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 23 За повредите на люцерновите посеви от люцернов сечко. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 26 Етеричномаслени култури Маточина (Melissa officinalis., сем. Lamiaceae). . . . . . 29 Заедно с Китай Мостри на български продукти набира ЦНСССКЦИЕ за своя Павилион „16+1“ в Нинбо, Китай. . . . . . . 30 Съдържание 2018. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 31 Библиотека Тенденции в производството на някои зърнено-житни култури в България. Сортов състав и статус на поддържаните колекции в ИРГР – Садово. . . . . . . 33

АКТУАЛНО

ЗЕМЕДЕЛИЕ

Съдържание

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

285 / 2019

ИКОНОМИЧЕСКИ ИЗМЕРЕНИЯ

Развитие на производството и търговията с основни зърнени, маслодайни и зеленчукови култури в средносрочен план Доц. д-р Божидар Иванов, д-р Даниела Димитрова, Васил Стойчев Институт по аграрна икономика, Център за икономически анализи на селското стопанство ЗЪРНЕНИ И МАСЛОДАЙНИ КУЛТУРИ Площта на изследваните пет зърнени и маслодайни култури – пшеница, ечемик, царевица, слънчоглед и рапица, заема основен дял в обработваемата земя в страната и това няма да се промени и през следващите пет години. През 2017 г. общата площ на петте разглеждани култури – 2,73 млн. ха се понижи под нивото от 2016 г. През стопанската 2018/2019 г. понижение се наблюдава по отношение на реколтираната площ на слънчогледа, която по оперативни данни на МЗХ към края на месец ноември възлиза на 734,7 хил. ха спрямо 898,8 хил. ха за предходната година. Основната причина се корени в сериозното увеличение на производството през изминалата година, довело до спад в ценовото равнище. В средносрочен план основен дял в общата площ на петте култури ще продължи да заема пшеницата – около 40% (фиг.1). По-сериозно увеличение се предвижда при площите с царевица – до около 490 хил. ха към 2023 г. Прогнозата се основава на устойчивото разширяване на преработвателните мощности и увеличеното търсене за промишлени цели – производство на царeвичен сироп, нишесте и др. Увеличение се очаква и при площите с рапица, докато площта на слънчогледа ще остане под средното за периода 2013–2017 г. равнище. През маркетинговата 2017 г. общото производство от петте култури достигна едно от най-високите си равнища – 11,6 млн. тона, като бяха прибрани рекордни количества от пшеница и слънчоглед. Изследванията на CAPA показват, че на база повтаряемост и редуване на събитията, оставяйки настрани климатичните процеси, вероятността да има по-слаба реколта от есенните култури през 2019 г. се оценява между 33–45%. Получаването на нормални добиви е с вероятност 34–42%, а по-високи добиви могат да се очакват с вероятност 21–25%. През следващите пет години се прогнозира най-сериозно увеличение при производството на царевица – между 2,9 и 3,5 млн. тона през

периода 2019–2023 г. (фиг.2). Основание за това е прогнозирания ръст на регионалното търсене, дължащо се на изграждане на нови мощности. Сред зърнените култури пшеницата е с найголям принос за поддържане продоволствената сигурност на населението. Прогнозният модел с отчитане на намаляващия брой на населението и очакваните ценови равнища показва, че използването на пшеницата за човешка консумация постепенно ще се ограничава – около 859 хил. тона средно за периода 2018–2023 г. С разширяване на производството на царевица в страната ще расте и нейното потребление, като такива са и европейските и световни тенденции. Най-сериозен ръст се очаква в употребата на слъчоглед – от 74 хил. тона средно за периода 2008–2012 г. до 157 хил. тона осреднено за годините от 2018 до 2023 г. Тук се включват както беления слънчоглед, така и количествата за преработка в слънчогледово олио. След две поредни години на рекорден износ на пшеница около – 4,3–4,5 млн. тона, през 2018 година се очаква намаление до 3,6 млн. тона (фиг.3). Благоприятната пазарна конюнктура на международния пазар ще стимулира нарастването на износа на царевица през следващите пет години. Силно конкурентните условия на европейския пазар, при разширяване на пазарния дял на държави като Молдова, Турция, Украйна, са причина за прогнозираното свиваване на износа на слънчогледово семе през следващите няколко години. Предвид развитието на преработвателните мощности, очакванията са за ръст в износа на слънчогледово масло. Високата реколта през стопанската 2017/2018 г. доведе до задържане и дори понижение в ценовото равнище, което се почувства найсериозно при цената на слънчогледа. Въпреки опасенията за силен натиск върху цената на пшеницата, заради свръхпроизводството и големите стокови запаси, пшеницата се утвърди като една от най-стабилните в ценово

Фиг. 1. Динамика и средносрочни предвиждания за площите със зърнени и маъслодайни култури, хил. ха. Източник: МЗХГ, Отдел „Агростатистика“, проект CAPA

Фиг. 2. Динамика в производството на основни зърнени и маслодайни култури, хил. тона. Източник: МЗХГ, Отдел „Агростатистика“, проект CAPA

Фиг. 3. Износ на основни зърнени и маслодайни култури, хил. тона Източник: НСИ, МЗХГ, Отдел „Агростатистика“, проект CAPA

ИЗВОДИ Направените през последните години сериозни инвестиции в техника, употребата на по-качествени семена и въвеждането на нови сортове с високопродуктивни възможности обуславят стабилното развитие на зърнопроизводството в средносрочна перспектива. Производството ще се увеличава на основа повишената производителност, а не на разширяване на площите. Пшеницата е с най-стабилни пазарни позиции и ще запази водещото си място в производството на зърнени култури. Най-висока доходност се прогнозира при рапицата, следвана от царевицата, където брутните маржове се очаква да са в рамките 100–120 лв./ дка. Понижението при изкупните цени на слънчогледовото семе, ще провокира преструктуриране на производството в посока по-широко застъпване на високоолеиновия слънчоглед.

285 / 2019 ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

отношение култура. Цената на пшеницата за м. октомври 2018 е с около 19% по-висока от средната за този месец за последните 5 години. Прогнозите на CAPA са в следващите 2–3 месеца цената леко да се понижи до равнища от 335–345 лв./тон за хлебната пшеница и до 305–315 лв./т за фуражната пшеница. Цената на слънчогледа у нас е под натиск заради обилната световна реколта и низходящите тенденции при палмовото масло, като се прогнозира в следващите няколко месеца ценовото ниво да се стабилизира около 534–545 лв./тон. В средносрочен план не се очаква съществено увеличение на цените при всички изследвани култури. При нормални климатични условия и стабилни реколти, високите стойности от 2013–2017 г. са трудно достижими.

285 / 2019 ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

ЗЕЛЕНЧУКОВИ КУЛТУРИ Общата площ на трите основни групи зеленчуци – домати, пипер и краставици през 2017 година достигна най-високото си равнище за последните пет години – 8,4 хил. ха., но то е със 74% под средното ниво за 2002–2003 г. Очакванията са през 2018 година общите площи да се задържат около 8,35 хил. ха, като площите на полските домати вероятно ще се запазят на същото ниво, при пипера е възможно леко увеличение, докато при краставиците се очертава намаление. Прогнозира се много бавно нарастване на общата площ от трите групи зеленчуци в средносрочен план – до 9 хил. ха, поради наличието на множество все още неразрешени проблеми в сектора. Голямата фрагментираност на стопанствата, ниските и колебливи средни добиви и слабата интегрираност с търговците на едро и дребно са сред основните причини, които оказват негативно влияние върху конкурентоспособността на производството и доходността в стопанствата. Площите за оранжерийно производство ще се задържат около 1000 ха, тъй като липсват ясни индикации за увеличен инвестиционен интерес в тази посока. Проблематична остава високата издръжка на производството в стъклените оранжерии. През 2017 година производството на домати достигна най-високото си равнище за последните десет години – 158,8 хил. тона. Растежът на потребителското търсене на пресни домати извън сезона, едновременно с атрактивните за производителите цени ще движат производството по възходяща линия и през следващите години. Производството на пипер и краставици отбеляза намаление, което е посъществено при пипера (-24% на годишна база). В средносрочна перспектива се прогнозира нарастване на физическия обем на продукцията и при трите групи зеленчуци, като прогнозите се основават на очакванията за нарастване на потребителското търсене, вследствие от макар и бавно растящите доходи. Най-съществен ще е ръстът при производството на домати – с 32% на база съпоставката между средното за периода 2019–2023 г. спрямо 2014–2018 г. Очакваното увеличение при производството на краставици е със 17%, а при пипера – с 4%. България е нетен вносител и при трите групи зеленчуци, като не се очаква това да се промени и през следващите пет години, предвид липсата на индикации за съществен ръст при производството на зеленчуци в страната в средносрочна перспектива. Очакваното разширяване при производството на домати ще задържи вноса под нивата на 2016–2017 г., но стойността на външнотърговското салдо

от търговията с пресни домати ще продължи да бъде отрицателна величина. Една от причините за важното значение на вноса в средносрочен план е прогнозираният ръст при преработката на зеленчуци, най-вече при доматите. Очаква се потребителското търсене на зеленчукови консерви на вътрешния пазар да нараства, като тази тенденция е валидна и за ЕС. Прогнозите са консумацията на консервирани домати в ЕС да се увеличи от 20,5 кг на глава от населението средно за 2014–2016 г. до над 21 кг към 2030 г. Високият дял на вноса в количеството на консумацията и при трите групи зеленчуци определя същественото влияние, което цените на вносната продукция оказват върху равнището на изкупните цени, а оттам и върху цените на дребно в търговската мрежа. При изкупните цени на отглежданите на открито домати се наблюдава съществена вариация през периода 2013–2017 г. – между 463 лв./тон и 711 лв./тон, което е резултат от годишните колебания в производството. През същия период цените на дребно задържаха относително високото си равнище предимно спрямо доходите на потребителите, движейки се в границите между 2,23–2,51 лв./кг. Очакванията са през следващите пет години цените да се движат нагоре, отразявайки повишените ценови равнища на входящите ресурси за производството – най-вече на енергията

Фиг. 4. Динамика на площите със зеленчуци, отглеждани на открито, хил. ха. Източник: НСИ, МЗХГ, Отдел „Агростатистика“, проект CAPA

Фиг. 5. Динамика на производството на зеленчуци – полско и оранжерийно, хил. тона. Източник: НСИ, МЗХГ, Отдел „Агростатистика“, проект CAPA

Фиг. 6. Агрегирани цени на дребно, лв./кг Източник: НСИ, МЗХГ, Отдел „Агростатистика“, проект CAPA

ИЗВОДИ Очакванията са за плавно нарастване на производството на зеленчуци през следващите пет години, но количествата остават значително под необходимото ниво за задоволяване растящите потребности на вътрешния пазар. Очертаващите се два основни проблема – организационен, свързан с реализацията на продукцията за получаване на най-добрите пазарни условия, както и производствен, за постигане на по-висока ефективност и производителност, продължават да пречат за преодоляване на стагнацията в зеленчукопроизводството. Проблемът с работната сила също е критичен фактор. Дългосрочните решения са в технологичното модернизиране, за което се изискват капиталови ресурси. Подобряването на технологичното равнище и покриването на потребителските изисквания за „българския вкус” изискват засилване на връзката между производство и наука. При подпомагане на преработвателните предприятия трябва да се търси интегриран подход, като се стимулира не само създаването на собствени насаждения, но и интегрирането на други производители за съвместна дейност.

285 / 2019 ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

и горивата, торовете и препаратите, както и заплащането на труда. Осигуряването на квалифицирана работна ръка продължава да е основен проблем в сектора.

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

285 / 2019

ЗЕМЕДЕЛСКИ КУЛТУРИ

Проучване на устойчивостта на линии обикновена зимна пшеница към причинителя на фузариоза по класа Fusarium culmorum Е. Димитров, З. Ур, Б. Антонов, Н. Велчева ИРГР „К. Малков“, Садово Фузариозата по класовете на пшеницата е сериозен фитопатологичен проблем за почти всички региони на света, в който се отглежда тази култура (Sip et al., 2011). Видовете, причиняващи фузариоза по класовете, в който и да е регион, зависят основно от климата и именно поради тази причина могат да варират през годините (Van Eeuwijk et al., 1995) – като Fusarium graminearum преобладава в по-топлите райони, а Fusarium culmorum – в по-хладните райони (Parry et al., 1995). Когато пшеницата цъфти и времето е дъждовно, гъби от този род заразяват директно класа и нанасят големи загуби, причиняващи намаление на добива и влошаване качеството на зърното (Walter et al., 2010). Топлото и влажно време, честите превалявания и силната роса по време на цъфтежа на пшеницата, както и двуполната ротация с царевица, са основните предпоставки за развитието на епифитотии (McMullen et al., 1997). Не съмнeно най-ефикасното и икономически изгодно средство за борба с фузариозата по класовете на пшеницата е селекцията и въвеждането в производството на устойчиви сортове. Първи данни за различията в чувствителността на сортовете към фузариозата по класовете идват от Artur (1891), който обръща внимание на спешна нужда от селекция на устойчивост. От тогава много учени (Младенов, 1987; Добрев и Колев, 1998, Караджова, 2001; Димов, Р., 2007) са проучвали устойчивостта на пшеницата към заболяването и са търсели източници на такава, но имунни сортове и линии не са открити. В статията представяме резултатите от изследване на 24 генотипа обикновена зимна пшеница (табл.1), създадени в програмата по селекция на пшеницата в ИРГР, Садово. Проучванията са проведени през периода 2012–2015 г. в инфекциозно поле на Института по растителни генетични ресурси, гр. Садово. Изведен е сравнителен сортов опит по блоков метод в три повторения на инфекциозния участък към Института. Сеитбата е извършена по прилагания от Simson (1969) гнездови

Таблица 1. Проучвани генотипове обикновена зимна пшеница №

Линия, сорт

№

Линия, сорт

Садово 1

ДБ 380

Фермер

ДБ/А 458

Йоана

ДБ 313

Ники

ДБ 223

МХ 220/68/1П

ДБ 213

МХ 178/1

ДБ/А 399

МХ 187/3

БА 607

МХ 217/69/3,5,7п 217/69/3,5,7п

БА 471

М 181

БЦ 7

МХ 214/15

ПП 787

МХ 215/3

ДБ 295

МХ 244/1

Енола

метод (кръгова сеитба). Приготвянето на инокулум от причинителя на фузариозата по класа се извършва по метода на Snijders & Van Eeuwijk (1991). За инокулирането на растенията се използва методът на прякото напръскване със спорова суспензия (8 мл за 10 класа) в концентрация 106 (1 000 000) макроконидии на мл/вода. Инокулират се по 10 класа от генотип. За осигуряване на висока атмосферна влажност инокулираните класове се покриват с полиетиленови торбички за 24 часа. При лабораторни условия всички инокулирани класове са оронени ръчно, а зърната са разделени на видимо здрави, болни и спарушени. За отчитане степента на нападение се използва следната скала (Младенов, 1987): 1. 0,0% заразени зърна – имунни линии, сортове; 2. от 0,01% до 15,00% заразени зърна – устойчиви линии, сортове; 3. от 15,01% до 25,00% заразени зърна – средно чувствителни линии, сортове; 4. от 25,01% до 50,00% заразени зърна – чувствителни линии, сортове;

% Общ % спрямо % брой Брой спрямо Маса, абс. Брой спрямо г зърна зърна общия маса на зърна общия брой контроброй лата

Болни

% % Абсолютна спрямо % спрямо маса на Маса, Маса, абс. Брой спрямо абс. контролата, г г маса на зърна общия маса на г контроброй контролата лата

№

Линия, сорт

Садово 1

259,3 187,0

73,8

8,0

91,4

10,0

3,9

0,2

34,2

62,3

22,5

1,8

57,0

47,5

Фермер

264,3 184,7

71,9

7,9

95,3

9,3

3,4

0,2

45,2

70,3

24,7

2,2

65,1

44,6

Йоана

320,0 185,7

63,1

6,9

84,2

11,3

3,2

0,2

25,9

123,0

33,7

4,4

62,0

46,3

Ники

259,3 174,3

68,7

6,8

89,2

13,5

4,3

0,3

51,1

76,0

28,4

2,4

60,0

45,2

МХ 220/68/1П

253,0 140,3

57,0

5,1

80,2

11,3

4,4

0,2

35,3

101,3

38,7

2,7

52,6

44,9

МХ 178/1

343,0 206,7

62,3

7,1

95,6

9,3

2,6

0,2

49,3

127,0

35,0

2,4

48,5

35,8

МХ 187/3

283,0 200,3

70,5

6,4

91,3

12,7

4,9

0,2

48,5

70,0

24,6

1,6

64,3

35,8

МХ 286,3 152,7 217/69/3,5,7

57,6

6,0

87,8

16,3

5,4

0,3

37,2

117,3

37,0

3,4

53,2

45,0

8 9

М 181

296,3 230,3

78,1

8,1

93,6

7,7

2,7

0,1

44,7

58,3

19,2

1,4

64,1

37,7

МХ 214/15

249,7 155,0

60,7

6,2

94,6

11,5

4,4

0,3

49,7

87,0

36,4

2,7

63,5

42,5

МХ 215/3

296,3 162,3

58,2

7,0

108,4

8,7

2,9

0,2

43,6

125,3

38,9

3,7

73,6

41,1

МХ 244/1

242,3 151,3

64,6

6,1

109,1

5,7

3,1

0,2

48,2

85,3

33,3

2,1

63,5

36,5

ДБ 380

262,0 153,3

57,5

5,3

90,6

19,5

6,0

0,4

48,0

95,7

38,5

2,2

61,4

38,5

ДБ/А 458

288,7 216,3

77,3

9,2

94,2

14,3

4,8

0,4

51,1

58,0

17,9

2,0

64,5

45,1

ДБ 313

268,7 176,3

66,0

7,2

90,3

16,7

5,6

0,4

41,4

75,7

28,4

2,3

66,2

45,9

ДБ 223

287,7 212,0

72,7

7,8

87,4

6,7

2,3

0,1

35,6

69,0

25,0

1,7

52,0

42,2

ДБ 213

291,7 166,7

58,6

6,1

84,8

13,0

3,2

0,3

49,6

116,3

39,2

3,5

64,5

43,4

ДБ/А 399

276,0 189,0

70,1

8,3

93,8

8,0

5,4

0,4

60,4

81,7

28,0

2,6

69,6

46,8

БА 607

297,3 148,0

57,3

6,8

90,6

16,7

4,4

0,5

34,8

132,7

38,3

4,2

56,8

50,1

БА 471

326,0 160,0

50,7

7,3

90,8

21,3

6,4

0,6

48,1

144,7

42,8

4,6

59,7

49,4

БЦ 7

242,3 208,7

84,4

8,5

95,7

21,5

9,0

0,4

44,3

19,3

9,6

0,5

66,2

42,6

ПП 787

303,3 267,0

88,1

11,2

89,1

17,7

5,0

0,3

43,8

18,7

6,8

0,4

50,9

47,5

ДБ 295

296,7 172,7

62,4

8,3

101,3

15,0

4,2

0,4

57,4

114,0

34,8

3,3

52,2

47,8

Енола

288,3 230,0

79,9

8,7

92,1

8,3

2,8

0,2

45,2

50,0

17,3

1,4

69,8

41,3

5. над 50,01% заразени зърна – силно чувствителни линии, сортове. Изчислява се и процентът на болни зърна и относителната загуба на добива като процентна разлика между масата на зърната в класовете от контролата и масата на зърната в инокулираните класове. Данните от проведеното проучване са представени в таблица 2. В резултат от процентната стойност на инфектираните зърна е на-

правено групиране на изпитваните материали според тяхната устойчивост към изследвания патоген (табл. 3). Резултатите от таблица 3 показват, че имунни линии и сортове към изпитвания патоген не са отчетени. Липсата на пълен имунитет към този фитопатоген е установено и от проучванията на други автори (Караджова, 2001; Lin et al., 2004; Димов, Р., 2007; Чавдаров, 2012).

285 / 2019

Спаружени

ПЛЮС

Здрави

ЗЕМЕДЕЛИЕ

Таблица 2. Реакция на линии и сортове пшеница, инокулирани с причинителя на фузариозата по класа (Fusarium culmorum) – средни стойности за периода на проучване

Таблица 3. Групиране на секционните материали, според % 285 / 2019

заразени зърна с Fusarium culmorum

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

I група: не са отчетени имунни линии, сортове

II група: от 0,01% до 15,0% заразени зърна – устойчиви линии, сортове Линия, сорт

% заразени зърна

ПП 787

6,8

БЦ 7

9,6

III група: от 15,01% до 25,0% заразени зърна – средно чувствителни линии, сортове Линия, сорт

% заразени зърна

Енола

17,3

ДБ/А 458

17,9

М 181

19,2

Садово 1

22,5

МХ 187/3

24,6

Фермер

24,7

ДБ 223

25,0

IV група: от 25,01% до 50,0% заразени зърна – чувствителни линии, сортове Линия, сорт

% заразени зърна

ДБ/А 399

28,0

ДБ 313

28,4

Ники

28,4

МХ 244/1

33,3

Йоана

33,7

ДБ 295

34,8

МХ 178/1

35,0

MX 214/15

36,4

МХ 217/69/3,5,7п

37,0

БА 607

38,3

ДБ 380

38,5

МХ 220 /68/1П

38,7

МХ 215/3

38,9

ДБ 213

39,2

БА 471

42,8

V група: не са отчетени силно чувствителни линии, сортове

В групата на устойчивите образци попадат две линии обикновена зимна пшеница – ПП 787 и БЦ 7, като с най-малка процентна стойност на заразените зърна за тригодишния период на изпитване е отчетен при линия ПП 787 – 6,8%. Към средно чувствителните материали се отнасят четири линии и три сорта обикновена зимна пшеница. Заразените им зърна са в границата от 17,3% при сорт Енола до 25% при линия ДБ 223. Прави впечатление силното вариране на процента заразени зърна при част от проучваните селекционни материали през отделните години на проучването. Това е найпоказателно при линиите ДБ/А 458, ДБ 223 и сорт Фермер. Така например при сорт Фермер, заразените зърна през първата година са 49,5%, а през втората и третата година процентът на заразени зърна е съответно 5,4% и 19,1%. Тези резултати са потвърждение на изследването на Димов, Р. (2007), който също установява вариране на устойчивостта през различните години. Най-многобройна е групата на чувствителните сортове и линии – петнадесет броя образци, съставящи 62,5% от общия брой проучвани материали. Най-ниска процентна стойност на заразени зърна в тази група е отчетен при линия ДБ/А 399 (25,9%), а с най-много заразени зърна се характеризира линия БА 471 (42,8%). И в тази група по подобие на предходната се забелязва вариране на устойчивостта през различните години от проучването. Не са отчетени силно чувствителни на Fusarium culmorum селекционни материали. В таблица 4 са представени резултатите от проведения дисперсионен анализ. Видно е, че влиянието на всички проследявани фактори е доказано, както и взаимодействието между отделните фактори и всички взети заедно. Най-силно е влиянието на фактор B ( болести) и на взаимодействието генотип х болести (АхВ), като силата им е почти равна – 24,3% и 25,1%, а най-слабо е влиянието на годините. Извършен е факторен анализ по метода на главните компоненти в колекцията от 24 бр. подбрани генотипове обикновена зимна пшеница въз основа на основните икономически важни болести. Както се вижда от таблицата около две трети от общото вариране (75,22%) по изучаваните признаци в случая болести се дължи на първите два главни компонента – PC1 и PC2. Приложеният PC анализ, представен на фигура 1, дава информация за корелативните връзки между фузариозата по класа и кафявата листна ръжда и брашнеста мана за условията на периода 2012– 2015 г. В зависимост от величината на ъгъла, който се образува между

Sig.

η%

Фактор А - Генотип

13463,3

585,3

0,68

0,831*

9,1

Фактор В - Болести

35984,1

17992,0

3,38

0,118**

24,3

Фактор С - Година

8251,7

4125,8

0,86

0,487**

5,6

Взаимодействие АхВ

37101,3

806,5

3,47

0,000***

25,1

Взаимодействие АхС

12705,8

276,2

1,19

0,237**

8,6

Взаимодействие ВхС

18977,7

4744,4

20,44

0,000***

12,8

Взаимодействие АхВхС

21345,3

232,0

0,0

0,000***

14,4

Грешка

0,000

Общо

147829,2

Таблица 5. Стойности на главните компоненти, Value of the main components

Компоненти

Собствена стойност

Процент на вариране %

Стойност с натрупване %

PC 1

1,25

41,71

PC2

1,00

33,51

75,22

PC 3

0,74

24,77

100,00

Фиг. 1. Факторен анализ на признаците – фузариоза по класа, кафява ръжда и брашнеста мана

векторите на всеки два признака, могат да се определят корелационните зависимости между тях (фиг.1). Установи се положителна корелация между фузариозата по класа и кафявата листна ръжда и отрицателна между фузариозата по класа и брашнестата мана. ЗАКЛЮЧЕНИЕ Имунни и високо чувствителни на фузариоза генотипове не са отчетени. Устойчивите са

две линии обикновена зимна пшеница – ПП 787 и БЦ 7. Най-многобройна е групата на чувствителните сортове и линии – петнадесет броя. Доказано е влиянието на генотипа, годините и болестите и техните взаимодействия като източници на вариране. Установи се и положителна корелация между фузариозата по класа и кафявата листна ръжда и отрицателна между фузариозата по класа и брашнестата мана.

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

Източници на вариране

285 / 2019

Таблица 4. Дисперсионен анализ

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

285 / 2019

ЗЕМЕДЕЛСКИ КУЛТУРИ

Соята у нас – реалности и неизползвани възможности Георги Георгиев Опитна станция по соята, Павликени В исторически аспект, развитието на соята в България се характеризира с периоди на подем от 1934 до 1940 г. (700 000 дка) и от 1975 до 1985 г. (над 900 000 дка) и периоди на отливи и силно редуцирани площи с производство под 5–10 хил. дкa, както беше до 2014 г. Анализът на периодите на подем на соята показват, че икономическите стимули са били главният движещ фактор за развитието на соята у нас. През 1934 г. у нас се основава българо-германско търговско акционерно дружество „Соя” за производство и износ. Дружеството е предоставяло авансово на производителите семена и бактериален препарат Нитрагин и е изкупувало соята основно за износ за Германия. Независимо че добивите не са били високи (основен сорт соя е бил Унгарска дребна), гарантираното изкупуване и добрата цена стимулирало дори и дребните производители, които отглеждали соя и на малки площи в дворните си места. Този успешен модел, обаче просъществувал до началото на втората световна война. През периода 1975–1985 г. в условията на плановото селско стопанство се извършва кон-

центрация и специализация на соевото производство в 12 окръга на Северна България. Внедрява се нова научно обоснована промишлена технология за производство на соя и нови интродуцирани американски сортове (Хъдзън, Бийсън, Уайн, Уилямс, Амсой, S-1346 и др.). Но и през този период икономическите стимули, предприети от държавата са били водещи, а именно: задоволяване нуждите на бързо развиващият се сектор животновъдство със собствен протеинов източник, отчитане на задължителните държавни доставки на фуражно зърно чрез соя (1 кг предадена соя отчитала 2,5 кг фуражно зърно), изкупуването и преработката в маслено екстрационните заводи за слънчоглед е било гарантирано. Инвестирането в научни програми и проекти, свързани със соята и поливното земеделие е също основен приоритет на държавата през този период. С включването на соята по Схемата за обвързано подпомагане на протеинови култури в програмния период (2014–2020) в размер на 2% субсидия и с въведените от началото на 2015 г. т.нар. „зелени плащания” (най-малко 5% от обработваемите площи трябва да са заети

Таблица 1. Площи, добиви и производство на соя през периода 2014–2018 г.* Години

Засяти площи, дка

Реколтирани площи, дка

Среден добив, кг/дка

Производство, тона

2014

3 290

3 050

241

736

2015

362 390

344 680

117

40 281

2016

149 960

141 620

129

18 301

2017

119 460

115 300

173

20 000

* Източник: Отдел „Агростатистика” на МЗХГ Таблица 2. Площи, добиви и производство на 4-те протеинови култури през 2018 г.* Протеинови култури

Засяти площи, дка

Реколтирани площи, дка

Среден добив, кг/дка

Производство, тона

1. Соя

24 860

24 832

210

5 206

2. Фасул

25 823

25 258

132

3 333

3. Леща

36 023

33 811

3 318

4. Фуражен грах

309 121

262 884

161

42 314

* Източник: Оперативни данни от обл. служби „Земеделие“, обработени от МЗХГ

285 / 2019 ПЛЮС

Анализ на причините за приливите и отливите при производството на соя у нас. Причините са комплексни (табл.3), но най-важните от тях са следните: • Внос на соев шрот от страни със силно субсидирано производство и значително поблагоприятни агроклиматични условия; • Недостатъчни или липса на икономически стимули за производителите на соя; • Несигурен пазар, ниски цени и липса на специализирано предприятие за договориране, изкупуване и преработка на соята; • Ниски добиви поради: • неспазване на агротехниката – късни сеитби, неоптимални гъстоти, големи загуби при прибиране и др.; • използване на чужди, неподходящи за условията ни сортове; • допускане на силно заплевеляване. Соята е слаб конкурент на плевелите и е определена за „критерий за културата на земеделие”; • негодни за ползване или напълно разрушени поливни съоръжения. Предизвикателства, свързани с климата и напояването: • У нас проблем по време на репродуктивния период на соята (юни–юли) – „цъфтеж и наливане на бобовете”, са честите засушавания, съчетани с високи температури (около и над 35–40oC) и ниска относителна влажност на въздуха (под 30–40%). Но този проблем е валиден и за другите пролетни култури у нас. • Поради тези условия производството на

ЗЕМЕДЕЛИЕ

с екологично насочени площи, в т.ч. азотфиксиращи култури), площите на соята през 2015 г. нарастват драстично (табл. 1); от 3 290 дка през 2014 г., до 362 390 дка през 2015 г. Добивът обаче е нисък – 117 кг/дка, поради неблагоприятните условия за соята през тази година, но и поради факта, че бяха внесени семена от чужди сортове (семената от българските сортове се изкупиха на 100% и не достигнаха), които се оказаха неподходящи за нашите условия. Поради ниския добив площите на соята през 2016 г. намаляват до около 150 хил. дка, а през 2017 г. до 120 хил. дка, основно за сметка на увеличаване площите на фуражния грах, от 9 хил. дка през 2015 г., до близо 470 хил. дка през 2017 г. През 2018 г. по предварителни данни, площите на соята са 24 860 дка, почти колкото на фасула, на лещата са 36 023 дка, а на фуражния грах са 309 121 дка (табл.2). От четирите основни протеинови култури у нас, добивът от соята през благоприятната 2018 г. е най-висок –210 кг/дка, което е със 17% повече от 2017 г. Най-нисък е при лещата – 98 кг/дка. А при фуражният грах, освен че добивът е по-нисък с почти 50% спрямо 2017 г., при него имаме и най-голям процент нереколтирани площи – около 14%. Тези данни потвърждават факта, че соята има висок добивен потенциал (особенно в благоприятни години като 2018 г.), който отделни производители на соя, (в т.ч. и ОСС, Павликени) използваха и получиха добиви в порядъка на 320–380 кг/дка, които бяха повисоки дори от получените при маслодайния слънчоглед.

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

285 / 2019

Таблица 3. Силни и слаби страни на производството на соя у нас (SWOT анализ)

Силни страни

Слаби страни

Сравнително подходящи почвено-климатични условия и райониране на производството у нас

Нарушен сеитбоборот и структура на културите, негодни и разрушени и поливни съоръжения

Опит и традиция в производството на соя по класическата технология и възможности за биологично производство на соя

Липса на интерес, поради несигурно изкупуване на соята и на по-ниски цени от тези на слънчогледа и рапицата

Наличие на наши сортове и технологии, адаптирани към специфичните ни условия

Липса на специализирано предприятие за договориране, изкупуване и преработка на соята

Голяма пазарна ниша за не генно променена соя и соеви продукти у нас и в Европа

Силна зависимост на цената на собственото производство от международния пазар

Добре развито научно обслужване за производството на зърно и семена

Висока себестойност на продукцията и неконкурентност на цената на вносната суровина

Налична нормативна база, регламентираща производството на не генно променена соя и на сертифицирани семена (non GMO)

Недостатъчни или липсващи икономически стимули за производителите на соя и соеви продукти

Налични селскостопански машини за производство, почистване и заготовка на семената и суровината за преработка

Слабо развито свиневъдство, птицевъдство и родна соево-хранителна индустрия за преработка в продукти за човека

соя в силно засушливи райони и при неполивни условия е рисково. Внос на соев шрот и соеви продукти В България има недостиг на протеинови компоненти, като този недостиг се покрива от безмитен внос на соев щрот (ниско протеинов – 40–43% и високо протеинов – над 48%) от САЩ, Бразилия и Аржентина. Затова пазарната ниша за соя и соеви продукти е отворена и незапълнена. През различни периоди вноса на соев шрот у нас е достигал 120 000–150 000 тона годишно (90% и по-вече е от GMO соя). Само вносът от северната част на Бразилия не е от генно променена соя. Силни страни на производството на соя в България. 1. Опитна станция по соята, Павликени, е единственото звено в системата на Селскостопанската академия, което извършва научно-приложна, експериментално-производствена и консултанска дейност по соевото производство на регионално и национално ниво. Главните направления от дейността на станцията са: • Създаване на сортове соя адаптирани към абиотичните и биотичните фактори на производство; • Агротехнически, екологически и икономически аспекти на соевото производство; • Семепроизводство на сертифицирани сортове соя. 2. Направено е агроклиматично райониране на производството на соя в България. Най-благоприятните райони са над 2 млн. дка

площ – значително повече от потребностите ни. Най-общо казано, районите за царевица са подходящи и за соя. Обособени три района с подходящи условия, но с различна пригодност за производство на соя у нас: • Първи район – Обхваща най-северните територии на Дунавската равнина, райони от средната част на Тракийската низина и Южното крайбрежие с надморска височина до 150–200 м. Районът се характеризира с намалена влагообезпеченост и соята трябва да се отглежда при поливни условия. • Втори район – Обхваща територии от средната част на Дунавската равнина и Добруджа, Тракийската низина и Северното черноморско крайбрежие, с надморска височина до 300–350 м. Районът се характеризира с най-благоприятна топло- и влагообезпеченост и е с най-подходящи условия за производство на соя у нас. • Трети район – Обхваща по-малко подходящи за отглеждане на соя територии, като Лудогорието и предпланинските части на Стара планина и Средна гора, като надморската височина достига до 400–600 м. Районът е с намалена топлообезпеченост и се препоръчва за производство на ранни сортове соя. 3. Създадени са български сортове соя, които имат висок добивен потенциал и добро качество. Изборът на сорт и подходяща за условията ни сортова структура е от първостепенно значение за получаване на високи и стабилни добиви от соята. В зависимост от дължината на вегетационния период и срока на узряване, сортовете соя са обособени в 7 различни групи

Вегетационен период, дни

Календарен срок на узряване

Ултра ранни

000

< 90

01–05 август

Много–много ранни

90–100

10–15 август

Много ранни

100–110

15–20 август

Ранни

110–120

20–30 август

Средно ранни

120–130

01–15 септември

Средно късни

III

130–140

20–30 септември

Късни

> 140

05–20 октомври

Фиг. 1. Райониране на соята в Европа по групи на зрялост

(табл.4). Резултатите от проведените изпитвания у нас са в полза на сортовете от средно ранната група. Това показва и районирането на соята по платформата Дунавска соя за Европа (фиг.1). През последните години, производството на соя в България се базира основно на селекционираните в ОСС, Павликени, сортове соя: „Сребрина”, „Ричи”, „Роса” – средно ранни сортове и сорт „Авигея” – от ранната група на зрялост. Вписани са в националната и европейската сортова листа. Те не са генномодифицирани и са приспособени към почвено-климатичните условия на Северна България, имат мощен хабитус, относително бърз начален старт и са сравнително толерантни на суша. Това ги прави подходящи и за биологично производство на соя у нас.

Най-характерните им признаци и производствени характеристики са следните: • „Сребрина” – Средно-ранен сорт с дължина на вегетационния период 118–125 дни. Притежава много добра устойчивост към полягане и разпукване на бобовете. Има сбит хабитус. Стъблото е покрито с къси сиви власинки. Листата са едри тъмно-зелени с яйцевидна форма. Цветовете са бели. Сравнително устойчив е на болестите рак по стъблата и бобовете, пригор по бобовете и устойчив на аскохитоза, мана и бактериален пригор. Има по-дребни семена, които са устойчиви на начупване и нараняване. Хилумът им е жълт. Масата на 1000 семена е 125–160 г, а съдържанието на протеин е 37–39%. Добивен потенциал – над

ПЛЮС

Група на зрялост

ЗЕМЕДЕЛИЕ

Групи сортове

285 / 2019

Таблица 4. Групиране на сортовете по зрялост

285 / 2019 ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

350 кг/дкa. • „Ричи” – Средно-ранен сорт с дължина на вегетационния период 116–121 дни. Хабитусът е сбит, стъблото е с височина 60–80 см, устойчиво на полягане. Листата са яйцевидни със заострен връх, а цветовете са бели. Бобовете са светло-жълти със сиво бяло окосмяване, като първите бобове са разположени на височина 10–15 cм от поч-

вената повърхност. Семената са жълти с овална форма и кафяв хилум. Масата на 1000 семена е от 150–180 г. Съдържанието на суров протеин е от 38,6–41,5%, а на сурови мазнини – 18–19%. Сортът е устойчив на болестите бактериоза и мозайка. Добивен потенциал – над 350 кг/дкa. • „Роса” – Средно-ранен сорт с дължина на вегетационния период 120–130 дни. Харак-

285 / 2019 ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

теризира се с устойчиво на полягане стъбло с височина 70–90 см и сбит хабитус. Листата са тъмнозелени, яйцевидни, със заострен връх, а цветовете са виолетови. Бобовете са светло-жълти с дължина 2–5 см и сиво-бяло окосмяване. Първите бобове са разположени на височина 12–15 cм от почвената повърхност. Семената са жълти с овална форма и кафяв хилум, със слаба склонност към пигментация. Масата на 1000 семена е от 160–190 г. Съдържанието на суров протеин е от 37,9–40%, а на сурови мазнини – 18,5–19,7%. Сортът е устойчив на болестите бактериоза и мозайка. Добивен потенциал – 350–400 кг/дкa. • „Авигея” – Ранен сорт от I група на зрелост, с дължина на вегетационния период 106–115 дни. Притежава средно-високо стъбло, сравнително устойчиво на полягане и сбит хабитус. Устойчив на болестите рак по стъблата и пригор по бобовете, чувствителен на бактериоза. Цветовете са виолетови. Семената са средно едри, със сферична форма, устойчиви на начупване при механизирано прибиране. Хилумът им е кафяв. Масата на 1000 семена е 150–175 г, а съдържанието на протеин е 37–39%. Добивен потенциал – 300–350 кг/дкa. 4. Нашите сортове не са генно променени. Доказателство за това са резултатите от проверките на Министерството на околната среда и водите – Изпълнителна агенция по околна среда, които се извършват ежегодно от 2012 г. и продължават и понастоящем. У нас в ИРГР гр. Садово при контролируеми условия се съхранява и поддържа дълготрайно колекция от около 650 соеви образци non GMO. В ОСС, Павликени, при полски условия се поддържа и преразмножава генофонд от още

550 образци, също non GMO. 5. Налична технологична и нормативна база за производство на соя за зърно и за семена. В Опитна станция по соята, Павликени, са разработени съгласно изискванията за поддържане на земята в „Добро земеделско и екологично състояние” и правилата за „Добра растително защитна практика в земеделието” и утвърдени за внедряване в практиката: Технология за производство на соя – 2008 г., Инструкция за сортоподдържане и семепроизводство на едногодишни бобови култури – соя и пролетен фуражен грах – 2009 г., Практическо ръководство „Соя – производство, преработка и използване” – 2010 г., „Наръчник за отглеждане на соя” – 2015 г., Ръководство за биологично производство на соя – 2018 г. 6. Опит и традиция в производството на соя. Доказателство за това са получените добиви от отделни земеделски стопани на производствени площи от 100 до 500 дка през последните години, а именно от 280 кг/дка до 390 кг/дка – при неполивни условия и сеитба с междуредие от 25 см. Налице са и необходимите селскостопански машини за производство, почистване и заготовка на семената и суровината за преработка. ЗАКЛЮЧЕНИЕ Право на всеки земеделски производител е да прецени как да изпълни изискването си за екологично насочените площи или коя протеинова култура да избере с цел обвързано подпомагане. Обикновено моментната пазарна конюктура е водещ критерий за тази преценка. Фактите и данните от настоящата статия може да са полезни на земеделските стопани, за да направят по-точния и по-правилния информиран избор.

Продуктивност на суданката, отглеждана като втора култура при напояване

Доц. д-р Р. Базитов, доц. д-р М. Михайлова, Земеделски институт, Стара Загора Доц. д-р С. Енчев, Земеделски институт, Шумен

ПЛЮС

285 / 2019

ЗЕМЕДЕЛИЕ

ЗЕМЕДЕЛСКИ КУЛТУРИ

Суданката е ценна култура, която се използва за силажиране, продължително съхранение и изхранване на преживните животни през цялата година. Тя е сравнително нова житна фуражна култура, слабо застъпена у нас. Засилващата се тенденция на екстремни отклонения от агроклиматичните показатели е предпоставка за използването є като алтернативна на царевицата култура. Позволява получаване на стабилни и високи добиви от зелена и суха биомаса на единица площ с високо качество, както при самостоятелно отглеждане, така и в смесени посеви с редица култури – секирче, соя, грах, фий, царевица, амарант, слънчоглед и други. При различни нейни сортове е установена специфична реакция по отношение на полската кълняемост и преживяемост в зависимост от вида и дозата на приложения хербицид. Проучена е чувствителността є и е извършено групиране на сортовете є към двукомпонентните хербициди, по отношение формирането на биомаса от единица площ. Тя е устойчива на екстремно високи температури, засушаване и се отличава с висок продуктивен потенциал. С напредване на растежа и развитието є се наблюдават последователно понижаване на смилаемостта на всички хранителни вещества. Изследванията върху отглеждането на суданката като втора култура за зелен фураж и за силаж са недостатъчни и не дават достатъчна информация за рационалното използване на продуктивните є възможности при поливни условия.

За целта през периода 2014–2016 г. в опитното поле на Земеделския институт в Стара Загора е проведен опит върху почвен тип ливадно-канелена почва. Почвата се характеризира със средно развит хумусен хоризонт, бедна на азот (31,3–38,1 мг/кг почва), слабо запасена с усвоим фосфор (3,1–4,3 мг/кг почва) и добре запасена с усвоим калий (42,3–481 мг/100 г почва). Този тип почва притежава следните водно-физични свойства: ППВ – 26,57%, коефициент на завяхване (KЗ) – 18,19%, порьозност – 47% и обемна маса – 1,45. Подготовката на почвата за сеитбата на суданката е извършвана чрез трикратно дискуване на площта, а сеитбата – в оптималния агротехнически срок за района. Фосфорният тор при норма 8 кг/дкa акт. в-во е внесен преди основната обработка на предшественика. Азотният тор е внасян ръчно по време на вегетацията при норма 9 кг/дкa. акт. в-во. Опитът е заложен по блоковия метод в четири повторения с големина на реколтните

Таблица 1. Енергийна и протеинова хранителност на суданка, в 1кг СВ Вариант

КЕМ

КЕР

ПСЧ, г

неторено

торено

неторен

торено

неторено

торено

0,82

0,81

0,80

71,69

72,94

0,83

0,81

0,82

0,80

70,72

71,77

0,83

0,81

0,82

0,80

71,29

72,51

0,83

0,81

0,82

0,80

71,46

72,54

0,83

0,81

0,82

0,81

71,68

72,87

285 / 2019 ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

Фигура 1. Енергийна и протеинова хранитeлна стойност от суданка от 1 дкa 2

парцели от 25 м . Суданката е прибирана във фаза изметляване–млечно восъчна зрялост. Напояването е извършвано гравитационно със сезонно стационарна инсталация. Динамиката на почвената влага с цел определяне на поливната норма е проследявана чрез вземане на почвени проби от вариант 2. Поливките при всички варианти са подавани едновременно. Проучени са следните варианти: Вариант 1 – без напояване ; Вариант 2 – оптимално напояване, 70–75% от ППВ (100% поливна норма); Вариант 3 – напояване като Вариант 2, но с отмяна на първа поливка; Вариант 4 – напояване като Вариант 2, но с отмяна на втора поливка; Вариант 5 – напояване като Вариант 2, но с отмяна на трета поливка. В началните етапи от развитие на суданката се поддържаше 70% от ППВ, а при навлизането є в периода на активен растеж, с нарастване на нуждите на растенията от вода, се поддържаше 75% от ППВ. Вариантите на напояване са изследвани при условия на естествена запасеност на почвата и при оптимално торене с азот. Времето за подаване на поливките беше съобразено с наличната влага в почвата, която зависи от температура и количеството на падналите валежи през вегетацията. Сумата на валежите през вегетационния период на суданката и през трите опитни години на изследване е нeравномерно разпределена (фиг.1). Най-много валежи през периода юли–септември са паднали през 2014 г. (307,6 мм) в сравнение със същите месеци на многогодишния период (139,78 мм), тази сума е по-голяма с 167,8 мм. Характерно за тази година е, че през

месец септември паднаха около 170 мм валежи, но бяха без агрономическо значение, тъй като суданката през този период беше във фаза изметляване и в процес на прибиране. През останалите две години (2015 и 2016) сумите на валежите, сравнени с многогодишния период са по-малки, съответно с 78,8 мм и 326 мм. Вследствие на конкретните естествени условия на овлажняване и обезпечеността с вегетационни валежи и през трите опитни години за вегетационния период на суданката, отглеждана като втора култура, са подадени по три броя поливки. За опитната 2014 г. една поливка беше подадена през юли месец и две през август. За другите две опитни години (2015 и 2016) две поливки бяха реализирани през юли и една през първата десетдневка на август с поливна норма – 80 мм. Вегетационният период на суданката, който включва месеците: юли, август и септември по отношение на обезпечеността с валежи (P в %), се характеризира като влажен от влажната 2014 г. (P= 2%). Същият период на следващите години се характеризира като средно сух от средно сухата 2015г., (P – 54,7%) и сух от сухата 2016 г., съответно и (P – 92,5%). Въз основа на данните от извършения химичен анализ на фуража от суданка за съдържанието на суров протеин, кръмни единици за мляко (КЕМ), кръмни единици за растеж (КЕР) в 1 кг сухо вещество и протеин, смилаем в червата (ПСЧ) в г/кг сухо вещество (табл. 1) е изчислен добивът, получен от един декар от тези показатели. Проявените продуктивни възможности на суданката са резултат от взаимодействието на

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

285 / 2019

Таблица 2. Добив на суров протеин кг/дкa по години и средно за периода 2014–2016 г. на фон без торене и оптимално торене

%към вар 1

% към вар 2

44,7

100

83,4

54,8

53,6

119,9

100

49,8

49,0

46,6

104,2

86,9

44,8

56,4

53,0

51,4

114,9

95,9

44,7

51,5

50,6

48,9

109,4

91,2

Варианти

2014

2015

2016 Средно

1 вар.

39,5

48,4

46,3

2 вар.

46,6

59,5

3 вар.

41,1

4 вар. 5 вар.

Неторено

Торено 1 вар.

55,5

63,7

56,7

58,6

100

85,9

2 вар.

61,0

76,6

66,9

68,2

116,3

100

3 вар.

54,6

66,3

63,1

64,2

109,7

94,3

4 вар.

57,2

69,7

65,9

64,4

109,8

94,4

5 вар.

57,8

73,0

62,3

61,3

104,6

89,8

агротехническите и метеорологични фактори. Общо най-нисък добив от изследваните варианти е получен през 2014 г., която се характеризира с най-неравномерно количество валежи, паднали през вегетацията и с най-големи температурни амплитуди. Добивите на суров протеин, получени при естествена водообезпеченост варират в границите от 46,3 кг/дкa, получени през 2016 г. при варианта без торене до 63,7 кг/дкa през 2015 г., получени при варианта с оптимално торене. (табл.2) Средният добив от опита, реколтиран при вариантите без напояване и без торене е 44,7 кг/дкa суха биомаса, а с приложено торене – 58,6 кг/дкa. При варианта с оптимално задоволяване потребностите на царевицата с вода (вар.2) се осигурява среден добив от 53,6 кг/ дкa и 58,6 кг/дкa суров протеин, съответно за неторените и торени варианти. Получените средни добиви на СП от варианта с отмяна на първа поливка (вар.3) са съответно с 13,1% и 10,2% по-ниски в сравнение с добивите, получени от оптимално напояваните неторени и торени варианти. При напояване с отмяна на втора поливка (вар.4) са получени средни добиви от 51,4 кг/ дкa и 64,3 кг/дкa съответно при неторените и торени варианти, които са съответно с 4,1% и 5,7% по-ниски спрямо добивите от оптимално напояваните при вариантите без трета поливка (вар.5); средният добив е 51,4 кг/дкa (91,2%), а при тези с приложено торене – 61,3 кг/дкa (94,4%) Получените резултати показват, че при вариантите с отмяна на поливки добивите спрямо оптималния вариант не са с еднакво с процентното намаление. Най-близко до оптимал-

ния вариант (100%), както при вариантите без торене, така и при тези с приложено торене, e добивът, получен от варианта с отмяна на втора поливка – 95,9% за торените и 94,3% съответно за неторените варанти, следван от вариантите с отмяна съответно на трета и първа поливка, съответно 91,2 и 86,9% и 89,8 и 94,3%. Приложеното торене е увеличило добива на СП при ненапояваните варианти с 23,73 %. При оптимално напоявания вариант, увеличението на добива е 34,45 при варианта с приложено торене и 16,6% при вариантите без торене. Кръмните единици за мляко (КЕМ), кръмните единици растеж (КЕР) и протеин смилаем в червата (ПСЧ) са показател за енергийната и протеиновата хранителност на фуражите. На фон естествена запасеност на почвата с хранителни вещества и без напояване енергийната продуктивност на фуража е най-ниска, съответно 746,8 КЕМ/дкa, 737,6 КЕР/дкa и 65,25 ПСЧ кг/дкa. (фиг.2). При оптимално обезпечаване на царевицата с вода енергийната продуктивност на фуража от един декар е найвисока, както при варианта без торене, така и при този с торене на суданката. Отмяната на поливки е довело до намаляване на енергийната продуктивност на царевицата. Като при отмяна на първа поливка (вар.3) продуктивността на царевицата е сведена до 829,4 КЕМ, 819,4 КЕР и 71,24 ПСЧ при неторените варианти и до 914,49 КЕМ/дкa, 903,2 КЕР/дкa и 81,86 ПСЧ кг/дкa при вариантите с торене. ИЗВОДИ Най-висок добив на суров протеин от суданка, отглеждана като втора култура се получава от оптимално напоявания вариант, както при варианта без торене, така и при този с приложено торене, съответно с 53,4 кг/дкa и 68,2 кг/дкa. Най-нисък добив на суров протеин от суданката се получава при варианта с естествено водообезпечаване, както при варианта без торене, така и при този с приложно торене, съответно 44,7 кг/дкa и 58,6 кг/дкa. При напояване на суданката чрез отмяна на първа поливка, добивът на суров протеин при неторения вариант намалява с 13,1%, а при торения – с 10,2%. При варианта с отмяна на трета поливка добивът при неторения вариант намалява с 8,8%, а при торения – с 5,7% спрямо оптимално напоявания вариант. Оптималното водообезпечаване на суданката осигурява най-висока енергийна продуктивност на фуража, изразена в КЕМ – 957,6/дкa и 11043/ дкa, КЕР – 946 дкa и 1031/дкa и ПСЧ – 81,58 кг/ дкa и 92,41 кг/дкa съответно при вариантите без торене и с торене.

Н. Георгиева Институт по Фуражни Култури, Плевен

Биологичното земеделие често се определя като природна система на земеделие. Въпреки, че биологичното земеделие днес е известно с избягване употребата на агрохимични препарати, то е повече от замяна на химични с природни продукти (Anonymous, 2002). Един от основните му принципи е избор на видове и сортове, които са най-подходящи за местната среда и при които използването на невъзобновяеми ресурси е сведено до минимум (Kostadinova and Popov, 2012). От едногодишните бобови, подходящи за условия на биологично производство са видовете фий, особено обикновен фий (Vicia sativa L.) (Georgieva et al., 2016) и зимен фий (V. villosa Roth.) (Mihailović et al., 2005). Към климатичните условия и почвата те не са много взискателни и проявяват пластичност. Високата им хранителна стойност е съчетана с добра продуктивност и възможност за разностранно използване: зелен фураж, сено, силаж, сенаж, паша, зелено торене (Seven and Cerci, 2006; Mikić et al., 2006; Karagić et al., 2011). Сортовете, които са подходящи за система на биологично земеделие се различават в редица аспекти в сравнение с адаптираните към конвенционалната система (Konvalina et al., 2009). В това отношение са осъществени проучвания при различни култури: пшеница (Konvalina et al., 2009), ръж и тритикале (Bozhanova et al., 2014), грах (Kalapchieva et al., 2010) и др. Въз основа на тези изследвания, общите критерии за характеристика на сортове, подходящи за органично производство, могат да се обобщят в четири групи: извличане и ефективност на използване на хранителните вещества, конкурентна способност спрямо плевели, толерантност към вредители, стабилност на добива и качество на продукцията. Пригодността на конвенционалните сортове може да бъде тествана в условията на биологично земеделие, където могат да се избират относително стабилни сортове, осигуряващи висок добив (Konvalina et al., 2009). Целта на проучването е оценка на сортове

фий по комплекс от признаци и определяне на подходящи за условия на биологично производство. Експерименталната дейност е проведена през периода 2012–2014 г. в ИФК, Плевен. Обект на изследване са седем сорта фий: Образец 666, Лия, Лорина, Вилена, Молдовская (принадлежащи към V. sativa), Виолета, Виола (принадлежащи към V. villosa), отглеждани в условия на биологично производство (без използване на торове и пестициди). В качеството на критерий за оценка степента на ранозрялост е възприета датата на начало на цъфтеж, като за количествена оценка е използван коефициент на ранозрялост (Kuzmova, 2002). Сортовете фий са реколтирани във фаза пълен цъфтеж като са определени: добив фураж, съдържание на азот и пепел (OMA, 1990), съдържание на лигнин (Goering and Van Soest, 1970) и относително водно съдържание. Екологичната стабилност на сортовете фий е оценена чрез регресионен анализ (Eberhart and Russell, 1966), при който са изчислени регресионен коефициент (bi) и варианс на отклонение от регресия (Si2). През вегетационния период тестваните сортове са наблюдавани за поява и развитие на основни болести при естествен инфекциозен фон. Установено е нападение от ръжда с причинител Uromyces viciae-fabae ((Pers.) J. Schrot.). Непосредствено преди реколтиране са определени степента на нападение (DS), като процент от симптоматичната площ на цялото

ПЛЮС

285 / 2019

Пригодност на сортове фий за биологична система на отглеждане

ЗЕМЕДЕЛИЕ

ЗЕМЕДЕЛСКИ КУЛТУРИ

Период поникванепълен цъфтеж

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

285 / 2019

Таблица 1. Сума на активни температури и количество валежи, акумулирани в периода поникване– пълен цъфтеж при сортове фий (2012–2014)

Сортове

дни

сума активни сума температури валежи

Коефициент на ранозрялост

Лия

1273

157

1,53

Лорина

1273

157

1,53

Вилена

1276

167

1,53

Молдовская

1300

167

1,53

Образец 666

1269

167

1,03

Виолета

1653

240

2,03 2,03

Виола LSD

(0.05)

1653

240

3.64

120.2

36.9

растение, както и типът инфекция (IT). Използвана е 0–4-балната скала на Stackman et al. (1962), въз основа на която сортовете се определят като имунни (когато не сe наблюдават никакви симптоми, IT = 0), резистентни (IT от 1 до 2) и чувствителни (IT ≥ 3). Ранозрелостта при фия се определя от някои автори (Kicheva and Angelova, 2005) като изключително ценно качество, особено през последните години в условия на променящ се климат и глобално засушаване. Въз основа на изчисления коефициент на ранозрялост, проучваните сортове се определят както следва: средноранни – Лия, Лорина, Вилена и Молдовская, късни – Виолета и Виола, ултраранен – Образец 666 (табл.1). Фаза пълен цъфтеж при растенията от различните сортове фий настъпва средно след 74 дни, при акумулирана средна сума на активните температури от 1385°С и количество на валежите от 185 мм. Доказани разлики се установяват между сортовете, принадлежащи към вида V.sativa и тези, принадлежащи

към V.villosa. При първата група растенията се формират за 69 дни, след натрупване на температурна сума и валежи от 1278°С и 163 мм, докато за сортовете от втората група са необходими съответно 86 дни, 1653°С и 240 мм. Темпът на нарастване е важен признак, осигуряващ конкурентност на растенията, което е от изключителна важност за условията на биологично производство (Bozhanova et al., 2014). Според Köpke (2005) конкурентността зависи от скоростта на растеж, капацитета на надземната биомаса и височината през фази 31–75. Голяма част от сортовете, които реализират висок продуктивен потенциал при биологични условия се отличават с по-бърз темп на нарастване или с по-голяма коренова маса (Bozhanova et al., 2014). През вегетационния период доказано по-висок среднодневен темп на нарастване реализират сортовете Вилена, Лия, Виола и Виолета (средно с 0,17 cм/ден) като същите при реколтиране имат и по-голяма височина (средно с 31,5%) (табл.2). Съществени различия между сортовете се установяват по отношение на количеството формирана биомаса. Сорт Лия демонстрира доказано по-високо тегло надземна маса (средно с 55 % спрямо средната стойност за тестваните сортове), следван от Молдовская и Вилена (с 18,5 и 14,9% съответно). Към положителните качества на Лия и Молдовская се отнася и способността им да формират по-голям брой разклонения, което е от съществено значение за създаване на плътна растителна покривка, подтискаща развитието на плевелите. Относителното водно съдържание като показател за водния статус на растенията и определящ в известна степен тяхната сухоустойчивост показва слабо вариране между различните сортове фий. Доказано по-високите стойности се наблюдават при сортовете Молдовская, Лия,

Таблица 2. Параметри на надземна и коренова маса при сортове фий в условия на биологично отглеждане (2012–2014) Надземна маса

Сортове Лия

Среднодневен Височина темп на cм нарастване cм/ден 1,04d

70,4b

Коренова маса

Относително Разклонения Тегло Тегло Грудкообразуване водно съдържание брой/растение г/растение г/растение брой/растение % 5,4d

6,478d

84,2c

0,189d

19,0d

Лорина

0,87b

59,5a

3,8b

3,657b

83,8c

0,129bc

16,3c

Вилена

1,06d

71,8b

4,3bc

4,803c

83,9c

0,147bc

14,2b

Молдовская

0,87b

61,0a

5,9de

4,951c

84,6c

0,152c

16,9c

Образец 666

0,82a

56,6a

2,8a

2,868a

76,8a

0,097a

11,5a

Виолета

0,97c

82,2c

6,1e

2,802a

83,7c

0,120ab

23,7e

Виола

1,01cd

86,0c

4,5c

3,699b

80,6b

0,131bc

26,3f

средно

0,95

69,6

4,7

4,180

82,5

0,138

18,3

LSD

0,05

4,44

0,67

0,579

2,65

0,030

1,67

(0,05)

Средните във всяка колона, последвани от едни и същи букви не са статистически доказани.

КДЛ*

Сортове

Лия

30,5e

51,7a

Лорина

15,9bc

60,7b

Вилена

15,3b

59,9b

Молдовская

25,3d

74,1d

Образец 666

0,0a

93,3f

Виолета

19,1c

70,6c

Виола

14,6b

77,4e

P< 0,05; IT – тип инфекция; DS – степен на нападение; КДЛ – Киселинно-детергентен лигнин *Определянето на КДЛ е извършено от проф. д-р Й. Найденова (ИФК, Плевен)

Лорина, Вилена и Виолета. В почви, които се характеризират с по-ниска концентрация на достъпен азот, растежът на корените е по-важен от растежа на надземната маса. Една добре развита коренова система, отзивчива към взаимодействието с почвения едафон, е много важен аспект на ефективното усвояване на хранителни вещества (Lammerts van Bueren, 2002). Зависимостта между сортовете, установена в настоящия експеримент по отношение теглото на кореновата маса, следва тенденцията в теглото на надземната маса. Сортът, чието тегло на кореновата маса достоверно се различава от теглото на останалите сортове е Лия (превишение от 36,9%), следван от Молдовская и Вилена (превишение с 10,1 и 6,9% съответно). В органични системи на производство растенията трябва да формират и поддържат не само по-голяма, но и по-активна коренова система, с повишено взаимодействие с полезни почвени микроорганизми за усвояване на хранителни вещества (Lammerts van Bueren et al., 2002). За потенциалните възможности на представителите на семейство Fabaceae за усвояване и фиксация на азот косвено може да се съди по количеството формирани грудки (Zachariassen and Power, 1991). Повишено грудкообразуване показват сортовете Виолета, Виола и Лия, които доказано надвишават средния брой грудки за тестваните сортове с 43,9, 29,7 и 4,1% съответно. Ръждата (Uromyces viciae-fabae) е една от основните гъбни болести по фия (Stancheva, 2002). Болестта обикновено се появява в средата на пролетта когато културата е във фаза цъфтеж или бобообразуване. Разработени са различни методи за контрол на патогена, но използването на устойчиви сортове е най-ефективната стратегия за контрол (Sillero et al., 2010). В

285 / 2019 ПЛЮС

U. viciae-fabae

условията на настоящия експеримент проучваните сортове показват различни реакции (от IT 0 до IT 4) към U. viciae-fabae, с DS вариращо от 0 до 30,5% (табл.3). Чувствителност към патогена показват Лия, Лорина и Вилена (IT ≥ 3). За разлика от тях, реакция на резистентност проявяват три сорта – Виола, Виолета и Молдовская (IT = 1), като процентът на симптоматична площ е най-нисък при Виола. Сорт Образец 666 се определя като имунен, тъй като той не показва никакви симптоми на болестта (IT = 0). Според Lammerts van Bueren et al. (2002) важен критерий при оценка на сортове, пригодни за отглеждане в система на биологичното земеделие, може да бъде не само нивото на устойчивост, а и способността на отделния сорт да осигури висок добив, независимо от пресата на инфекциозните болести. Като пример за такъв може да се посочи сорт Лия. Като цяло, повече от половината от тестваните сортове проявяват устойчивост към U. viciae-fabae, което е в съответствие с установеното от други автори (Matic et al., 2015). Sillero & Rubiales (2014) посочват, че резистентността към U. viciae-fabae е често срещана при образци от видовете от род Vicia, особено при тези, принадлежащи към V. villosa. Според Barilli et al. (2014) резистентността се характеризира с намалена инфекция поради различни механизми: понижение в устичната пенетрация, растежа на инфекциозната хифа, промени в пероксидазната активност. Установено е, че фенолните съединения могат да играят важна роля в устойчивостта към болести като ограничават прорастването на зародишната тръбичка на фунгите, както и лигнините, които допринасят за укрепването на клетъчните стени (Prats et al., 2002). Данните в това проучване показват, че сортове с високо съдържание на лигнин (Образец 666, Виола, Виолета и Молдовская) имат имунна или резистентна реакция към ръжда. Резистентността при Виолета и Виола може да се дължи не само на съдържанието на лигнин, но и на повишеното съдържание на феноли и на наличието на повече власинки, характерни за сортовете V.villosa. При наличие на повече власинки, те формират своеобразен слой над листната повърхност, върху който водните капки се задържат, предотвратявайки контакта им с листния епидермис. По този начин, върху листа с повече власинки прорастналите зародишни тръбички на ръждата не биха могли да направят контакт с епидермиса на листа (Von Alten, 1983). Shaik (1985) първи съобщава за отрицателни корелации между листни власинки и нисък интензитет на ръждата. Условията на средата при биологично произ-

ЗЕМЕДЕЛИЕ

Таблица 3. Чувствителност на сортове фий към U. viciae-fabae и съдържание на КДЛ (г/кг DM) на клетъчните стени на проучваните сортове

285 / 2019

Таблица 4. Добив фураж, екологична стабилност и качествени показатели при сортове фий при органично отглеждане (2012–2014)

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

Сортове

Добив фураж кг/дка

Параметри на стабилност

Надземна маса г/кг суха маса

Коренова маса г/кг суха маса

Si2

Азот

Пепел

Азот

Пепел

30,31c

18,46b

25,47e

12,89c

Лия

458,82f

0,77

280,42*

Лорина

251,75b

1,11

3655,16*

30,06b

19,23c

23,60b

11,36ab

Вилена

320,43c

2,53

8257,50*

30,91d

19,44cd

24,67c

12,41bc

Молдовская

340,12d

1,33

449,27*

30,33c

20,82e

24,99d

10,62a

Образец 666

202,74a

0,22

180,21*

27,50a

19,95d

23,30a

12,28bc

Виолета

198,80a

0,27

20,68*

32,92e

18,32ab

26,55f

10,84a

Виола

248,49b

0,77

9091,78*

34,01f

17,84a

26,84g

10,11a

0,225

0,559

0,140

1,440

LSD

(0,05)

9,27

Средните във всяка колона, последвани от едни и същи букви не са статистически доказани, *P< 0,05

водство са много по-разнообразни, отколкото при традиционното земеделие, затова видовете и сортовете трябва да са много по-адаптивни, а стабилността на добива е толкова важна, колкото и величината му (Bozhanova et al., 2014). За тригодишния период в условия на биологично производство като най-високодобивен (58% над средната продуктивност на проучваните сортове) и достоверно различаващ се от другите сортове се очертава сорт Лия (табл.4). С коефициент на линейна регресия по-малък от 1 (bi=0,77) Лия се определя и като екологично стабилен. Сортовете Молдовская и Вилена също формират високи добиви, надвишаващи средната продуктивност с 17,8 и 11% съответно, но те се проявяват като екологично нестабилни. Такива сортове са отзивчиви към подобряване на условията на средата и при интензивна технология от тях могат да се получат високи добиви. Образец 666 (bi=0,22), Виолета (bi=0,27) и Виола (bi=0,77) са екологично стабилни, но нископродуктивни. Moll and Stuber (1974) отбелязат, че сортове с висока стабилност показват предимно ниски и средни добиви. В допълнение на посоченото по-горе са стойностите за параметъра Si2, които показват по-голяма стабилност при Виолета, Образец 666 и Лия. Съдържанието на азот е определящо за качеството на фуражните култури. От значение е и съдържанието на азот, акумулирано в кореновата система на растенията, което впоследствие се подлага на минерализация и способства за повишаване на почвеното плодородие. Количеството азот във фуража и кореновата маса на проучваните сортове е средно 30,86 и 25,06 г/ кг DM, съответно. Посъществени разлики спрямо средните стойности се установяват при Виола и Виолета с превишение от 8,4 (за надземна маса) и 6,5% (за коренова маса). При останалите пет сорта азотното съдържание в биомасата е по-ниско

или близко до посочените средни стойности. По отношение съдържанието на пепел разликите между сортовете са по-слабо изразени, като доказано по-високо минерално съдържание в надземната маса показва Молдавская, а в кореновата маса – Лия, Вилена и Образец 666. ЗАКЛЮЧЕНИЕ Въз основа на проведения тригодишен експеримент и осъществена оценка на седем сорта фий може да се заключи, че сорт Лия показва комплекс от характеристики, които го определят като подходящ за биологично производство на фураж. Сортът се характеризира с висок среднодневен темп на нарастване (1,04 cм/ ден), по-голяма височина (70,4 cм), повишено образуване на разклонения и количество на формираната биомаса (надземна и коренова, с 55 и 36,9% над средната за проучваните сортове) – признаци, които определят по-висока конкурентоспособност срещу плевели, както и по-добро поемане и усвояване на хранителни вещества. В допълнение, сортът е екологично стабилен (bi=0,77) и въпреки проявената чувствителност към ръжда (IT = 4, DS = 30,5%) е високопродуктивен (458,82 кг/дка, с 58% над средната продуктивност на проучваните сортове). Пригодност за отглеждане в условия на биологично производство по някои от посочените признаци (количество биомаса на растение, добив фураж, резистентност към ръжда) показва и сорт Молдовская, но същият е с ниска екологична стабилност. Сортовете Виолета и Виола са нископродуктивни, но с високо качество на биомасата, поради което могат да се използват за подобряване на почвеното плодородие. Образец 666 е подходящ като донор за имунитет (IT = 0) към ръжда. Сортовете с повишено лигнинно съдържание на клетъчните стени проявяват резистентност към U. viciae-fabae.

Монко Нанков, Люба Глогова Институт по царевицата, Кнежа

Люцерната е основна тревно-фуражна култура за по-голямата част от страната. Тя е позната като фуражно растение още от древността. Използва се основно за сено, но може да бъде и силажирана. Люцерната осигурява най-много и най-евтина зелена маса или сено и висококачествен протеин от декар. Тя има нужда от богата почва с добри нива на азот, фосфор и калий. Правилното и подходящо торене на люцерната влияе положително върху дълготрайността на посева, устойчивостта на болести и неприятели и добива и качеството на получаваната продукция. От съществено значение е, че тя се прибира през целия вегетационен период и може да се използва под различна форма (паша, зелена храна, сено, силаж, витаминно брашно и др.). Получаването на високи добиви от люцерната зависи както от метеорологичните условия, така и от наличието на оптимални количества хранителни вещества в почвата (Пачев, Ив. 2001). Балансът на хранителните елементи варира в зависимост от почвено-климатичните условия, вида на културата, минералното торене, добива и съдържанието им в растенията (Димитрова, Борисова, 1996; Нанков, 2012). Целта на проучването е да се установи износа и баланса на хранителните вещества азот, фосфор и калий в посев от люцерна в зависимост от торенето. Изследването е проведено през периода 2014–2016 г. в опитното поле на Институт по царевицата, Кнежа, на почвен тип – типичен чернозем. Използвана е люцерна сорт Плевен – 6, при условия без напояване. Изпитани бяха две норми на минерално торене – N4P16K12 (T1) и N8P32K24 (T2) и един контролен вариант без торене N0P0K0 (T0). Торенето с азот беше извършено през първата година предсеитбено, а през следващите – след първия откос. Торенето с фосфор и калий извършихме запасяващо преди основната обработка на почвата. Останалите агротехнически мероприятия са проведени в съответствие с възприетата за този почвен тип технология. Средно за периода 2014–2016 г. при отглежда-

не на люцерната в естествени условия N0P0K0 е получена 3186,4 кг/дка суха биомаса (табл. 1). От данните в таблицата се установява, че при използване на минерален тор в съотношение N4P16K12 проучваният показател се увеличава с 933,1 кг/дка. Изразено в процент, тази стойност е 29,3%. Тази торова норма повишава с 5,1% добива на сухо вещество, в сравнение с получената средна величина от всички проучвани варианти. От варианта, при който е използвана два пъти по-висока доза тор N8P32K24, продуктивните възможности от люцерната достигат 4456,7 кг/дка. Този резултат е в повече с 1270,3 кг/дка или 39,9%, в сравнение с варианта без употреба на минерален тор N0P0K0. Увеличаването на торовата

ПЛЮС

285 / 2019

Добив, съдържание и баланс на хранителни вещества в посев от люцерна

ЗЕМЕДЕЛИЕ

ЗЕМЕДЕЛСКИ КУЛТУРИ

285 / 2019

Таблица 1. Добив, съдържание и износ на хранителни вещества с добива средно за периода 2014–2016 г.

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

Варианти

Суха маса кг/дка

Съдържание на N, P и K в % от сухото вещество

Износ на хранителни вещества с добива кг/дка

N0P0K0 – T0

3186,4

2,97

0,92

1,02

94,6

29,3

32,50

N4P16K12 –T1

4119,5

3,05

1,11

1,12

125,6

45,72

46,13

N8P32K24 – T2

4456,7

3,01

1,12

1,16

134,1

49,46

51,62

средно

3920,8

3,01

1,05

1,10

118,1

41,49

43,41

Таблица 2. Условен баланс на хранителните вещества средно за периода 2014–2016 г. Варианти

Добив сухо вещество кг/дка

Внесен N, P и K кг/дка

Изнесен N, P и K кг/дка

Разлика за 3 години кг/дка

N N0P0K0 – T0

3186,4

94,6

-94,6

N4P16K12 –T1

4119,5

35,3

125,6

-90,3

N8P32K24 – T2

4456,7

70,6

134,1

-63,5

P N0P0K0 – T0

3186,4

29,31

-29,31

N4P16K12 –T1

4119,5

34,78

45,72

-10,94

N8P32K24 – T2

4456,7

69,56

49,46

+17,24

K N0P0K0 – T0

3186,4

32,50

-32,50

N4P16K12 –T1

4119,5

24,0

46,13

-22,13

N8P32K24 – T2

4456,7

48,0

51,62

-3,62

норма два пъти от N4P16K12 на N8P32K24 повишава добива на суха маса от люцерната с 337,2 кг/ дка и с 535,9 кг/дка, спрямо получената средна величина. Изразени в процент тези разлики, съответно са 8,2% и 13,7%. В същата таблица 1 са представени данни за съдържанието на азот, фосфор и калий в процент от сухото вещество. При отглеждане на люцерната в условия на естествена запасеност на почвата N0P0K0 съдържанието на азот (N) е 2,97% спрямо това на сухото вещество. Торенето на люцерновия посев с N4P16K12 увеличава с 0,08% проучвания показател в сравнение с контролния вариант (Т0) и с 0,04% спрямо получената средна величина. При удвояване на количеството азот от 4 кг/дка активно вещество на 8 кг/дка съдържанието на азот в растенията е 3,01%. Този резултат е равен по стойност с този на получената средна величина. С 0,04 процентни единици той е в повече спрямо контролата (без торене) и по-малко със същия процент в сравнение с първото ниво на торене, при което е използван азот 4 кг/дка. Съдържанието на фосфор в люцерновите растения, отглеждани в условия без мине-

рално торене, съответно е 0,92% от сухото вещество. Запасяващото торене с фосфор 16 кг/дка увеличава съдържанието му с 0,18 процентни единици. При отглеждане на люцерната при два пъти по-висока доза фосфорен тор P32 съдържанието му е 1,12% от сухото вещество. Този резултат е по-висок с 0,2% и 0,07%, съответно за контролния вариант Т0 и спрямо получената средна величина. От представените резултати се установява, че и при двете използвани дози фосфорен тор 16 и 32 кг/дка активно вещество съдържанието му в люцерновите растения е почти едно и също. Разликата от 0,1% е несъществена и е в полза на по-голямото количество тор. От направения анализ се установява, че от варианта без употреба на минерален тор N0P0K0 съдържанието на калий в растителната маса е 1,02 процентни единици. При торене на люцерната с калий в доза 12 кг/дка съдържанието му е 1,12 в процент от сухото вещество. Увеличението в резултат на тора е 0,10 процентни единици. Не се наблюдава закономерност от използваното количество калиев тор и съдържанието му в растителната маса.

ИЗВОДИ Не се наблюдава съществено увеличение на азота в сухото вещество под влияние на азотното торене, тъй като по-голямата му част се набавя чрез азотфиксация. Торенето с N4P16K12 и N8P32K24 увеличава съдържанието на фосфор в сухото вещество, съответно с 0,19 и 0,20%, а това на калия – с 0,1 и 0,14%, в сравнение с варианта без торене. За формирането на 100 кг суха маса люцерната извлича 3 кг азот; 1,06 кг фосфор и 1,11 калий. Условният баланс на хранителните вещества е положителен за фосфора при торене с N8P32K24 и отрицателен за останалите варианти на азот, фосфор и калий.

285 / 2019 ПЛЮС

ната е 51,62 кг/дка. Това количество е в повече с 58,8% спрямо контролата и с 11,9% в сравнение с единичната доза калиев тор – К12. При осредняване на данните от използваните варианти при получен добив растителна маса от люцерната 3920,8 кг/дка изнесеното количество калий е 43,41 кг/дка. То е 33,57% повече спрямо варианта без торене на посева с този хранителен елемент. При условията на опита за формиране на 100 кг суха маса, люцерната извлича средно от торените и неторения вариант 3,01 кг азот; 1,05 кг фосфор и 1,10 кг калий. Общо за периода на проучване 2014–2016 г. условният баланс на азота, изнесен с получената растителна маса, е отрицателен (табл.2). Неговата стойност е -94,6 кг/дка за отглеждане на люцерната при естествена запасеност на почвата. Подобна закономерност се наблюдава и при употреба на минерален тор. Разликата между внесеното и изнесено количество азотен тор е -90,3 кг/дка и -63,5 кг/дка, съответно за първата и втората торови норми. От данните се вижда, че условният баланс на фосфора е отрицателен -29,31 кг/дка за варианта без торене и -10,94 кг/дка при този с употреба на по-ниската доза тор. При торене на люцерновия посев с два пъти по-голямо количество тор от този хранителен елемент 69,56 кг/дка физическо вещество условният баланс при него е положителен. Неговата числена стойност съответно е +17,24 кг/дка. За периода на проучване по отношение на използвания калиев тор балансът е отрицателен. За отглеждане на люцерната при естествени условия без торене този резултат е -32,50 кг/дка. При използване на по-малката торова норма разликата между внесеното и изнесено количество от този хранителен елемент е -22,13 кг/ дка. Много по-нисък е този резултат (-3,62 кг/ дка) за варианта, при който е използвана два пъти по-голяма доза калиев тор.

ЗЕМЕДЕЛИЕ

При употреба на два пъти по-голяма доза от 24 кг/дка съдържанието на калий е 1,16% от сухото вещество. То е в повече с 0,14% от варианта без употреба на минерален тор. От използваните количества калиев тор 24 кг/дка и 12 кг/дка разликата в съдържанието му в растителната маса е 0,04 процентни единици. При осредняване на данните от всички варианти на отглеждане на люцерната за проучвания период съдържанието на калий е 1,10% от сухото вещество. Количеството на изнесените хранителни вещества зависи от величината на добива и процентното им съдържание в растенията. При отглеждане на люцерната в условия без употреба на минерален тор N0P0K0 изнесеното количество азот с получената продукция е 94,6 кг/дка. По отношение на фосфора и калия този резултат съответно е 29,31 кг/ дка и 32,50 кг/дка. Торенето на люцерновите растения с азот 4 кг/дка оказва положително влияние върху количеството му, изнесено с получения добив. Числената стойност на това увеличение е 31 кг/дка. Изразено в процент то е 32,8%. При използване на азотен тор в доза от 8 кг/дка проучвания показател се променя с 41,7% и 6,8% в сравнение с контролния вариант Т0 и по-ниската торова норма от N4 кг/ дка. За периода на проучване средно от всички варианти с реализираната от люцерната продукция, количеството на изнесения азот е 118,1 кг/дка. Торенето на люцерната с фосфор в доза 16 кг/ дка увеличава износа му с получения добив с 56% в сравнение с варианта без употреба на минерален тор. При използване на фосфорен тор в два пъти по-голямо количество, т. е. 32 г/дка, износът на същия хранителен елемент е 49,46 кг/дка. Получената стойност е в повече с 68,7% за контролата (без употреба на фосфор) и 8,2% спрямо по-малката доза от 16 кг/дка фосфорен тор. Средно от вариантите при които е отглеждана люцерната изнесеното с добива количество фосфор е 41,49 кг/ дка или 41,5% повече спрямо това, получено без употреба на същия хранителен елемент P0. При естествена запасеност на почвата с добива от люцерната изнесеното количество калий е 32,50 кг/дка. При торене на люцерновия посев с калиев тор в доза 12 кг/дка износът му се повишава и достига стойност от 46,13 кг/ дка. Този резултат е в повече с 41,9% в сравнение с контролния вариант. От представените резултати се вижда, че не се наблюдава закономерност по отношение на степента на увеличаване на използваното количество тор и това изнесено с продукцията. От два пъти по-голяма торова норма от 24 кг/дка калиев тор износа му с получения добив от люцер-

За повредите на люцерновите посеви от люцернов сечко

Евгения Жекова ИЗС „Образцов чифлик“ – Русе

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

285 / 2019

ЗЕМЕДЕЛСКИ КУЛТУРИ

Люцерновият сечко (Plagionotus floralis Pall.) (Coleoptera: Cerambycidae) е сред по-важните насекомни неприятели по люцерната в Русия, Румъния, Сърбия, Турция и др. Ентомолозите считат, че по-старите и заплевелени люцерни се предпочитат, защото цъфтящите растения в тях са източник на храна за възрастните насекоми. Освен това по-силно нападнати са индивидуалните растения, отглеждани на по-голяма хранителна площ. Целта на нашето изследване е да определим количеството на повредените растения при три сорта люцерна в зависимост от междуредовото разстояние и възрастта на посевите. Експерименталната работа е извършена през периода 2010–2015 г. в ИЗС „Образцов чифлик”, Русе. Полските парцелни опити са проведени с три сорта люцерна: „Плевен 6” (стандарт),

„Приста 3” (един от най-разпространените сортове в производството) и „Многолистна 1” (сорт люцерна с многоделен тип листа), на възраст от една до четири години (табл.1). При опита със слят посев (12,5 cм междуредово разстояние) всеки опит включва сеитба на трите сорта в 4 повторения. Отделните парцели са разположени по перпендикулярния метод с рандомизация и са отделени един от друг с охрани, широки 1 м (фиг.1). През октомври–ноември, от 4-те повторения на всеки сорт през периода на изследването, са извадени растенията от 0,25 м2 на дълбочина 15–20 см, корените на всички растения са разряни и е отчетен броят растения със здрави и повредени корени. Опитът с широкоредов посев (70 cм междуредово разстояние) е с обща площ 23,8 м2 и

285 / 2019

Таблица 1. Схема на полските опити за изследване влиянието на междуредовото разстояние и възрастта на люцернови сортове върху вредната дейност на Plagionotus floralis Pall.

ПЛЮС

Година

12,5 cм 1 опит

2 опит

70 cм

3 опит

2010

сеитба

2011

2-годишна

сеитба

2012

3-годишна

2-годишна

сеитба

2-годишна

2013

4-годишна

3-годишна

2-годишна

3-годишна

4-годишна

3-годишна

4-годишна

2014 2015

ЗЕМЕДЕЛИЕ

Междуредово разстояние Възраст на люцерната

сеитба

4-годишна III повторение

IV повторение

„Приста 3”

„Многолистна 1”

„Плевен 6”

„Многолистна 1”

„Приста 3”

„Плевен 6”

„Приста 3”

„Многолистна 1”

„Приста 3”

„Плевен 6”

„Многолистна 1”

I повторение

II повторение

Фигура 1. Схема на опит с междуредие 12,5 см (2010–2015)

включва 18 реда, всеки с дължина 2 линейни метра. През октомври–ноември от всеки сорт са извадени растенията от 1 линеен метър на дълбочина 15–20 cм в три повторения и са разрязани. Отчетен е броят растения със здрави и повредени корени. Получените резултати показват, че при слята сеитба няма доказана разлика в количеството на повредените растения в зависимост от сорта. Степента на повреда нараства от едногодишните до четиригодишните посеви, в които е установен и най-високият процент повредени растения (табл.2). В две-, три- и четиригодишните варианти на широкоредовия посев (табл. 2) не са установени съществени разлики в количеството на повредените растения, което потвърждава, че изследваните три сорта люцерна не влияят върху степента на повреда от ларвите. Следва да се отбележи, че за разлика от посевите със слята сеитба, в широкоредовия посев люцерновият сечко е най-опасен за тригодишните растения, при които е отбелязано и най-голямо количество повреди – от 25,07% („Плевен 6”) до 32,29% („Многолистна 1”). Доказано по-силно влияние върху вредонос-

ността на ларвите оказва възрастта на люцерновите посеви (табл.3). При междуредово разстояние 12,5 см количеството на повредените растения и при трите сорта нараства с тяхната възраст и е най-голямо при три(9,76%) и четиригодишните (12,87%) посеви на сорт „Приста 3”, както и четиригодишните на сорт „Плевен 6” (17,84%) и сорт „Многолистна 1” (14,24%). Широкоредовият посев се отличава с поголямо вариране на изследвания показател по отношение възрастта на растенията при отделните сортове. С доказано най-голям процент на повреда са три- и четиригодишните растения от сорт „Плевен 6” и „Многолистна 1”, както и тригодишните от сорт „Приста 3”. Характерно за вариантите с широкоредова сеитба е и по-голямата относителна стандартна грешка при едно- и двегодишните растения на сорт „Плевен 6” и „Приста 3”, както и при две-, три- и четиригодишните растения на сорт „Многолистна 1”, надвишаваща допустимата максимална стойност за полски изследвания. Причина за това са малкият брой изследвани проби и по-голямото им вариране около средната оценка.

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

285 / 2019

Таблица 2. Процент повредени растения от ларвите на Plagionotus floralis Pall. при три сорта люцерна в зависимост от междуредовото разстояние (2010–2015)

Възраст на посевите

Повредени растения, % N

„Плевен 6” m±SE

„Приста 3”

RSE %

m±SE

„Многолистна 1”

RSE %

m±SE

RSE %

междуредие 12,5 см 1-год.

0,28±0,11

39,28

0,56±0,25

44,64

0,90±0,37

41,11

P=0,27*

2-год.

4,18±1,30

31,10

4,16±0,93

22,35

5,19±1,44

27,74

P=0,79*

3-год.

7,63±1,08

14,15

10,56±2,08

19,70

7,79±1,30

20,54

P=0,37*

4-год.

18,64±3,54

18,99

13,77±2,05

14,89

19,15±3,88

20,26

P=0,44*

1-год.

0,88 ±0,45

51,13

2,95а±1,11

37,63

7,53b±1,19

15,80

P=0,03*

2-год.

5,50±2,77

50,36

1,81±1,07

59,12

2,80±1,16

41,43

P=0,40*

3-год.

25,07±5,17

20,62

30,39±3,3

10,96

32,29±11,3

34,93

P=0,78*

4-год.

20,50±4,01

19,56

8,86±1,17

13,20

16,79±4,47

28,41

P=0,15*

междуредие 70 см а

N – брой повторения; * -Тест за същественост на разликите между средните аритметични величини: One way ANOVA: LSD Post Hoc test; RSE% - относителна стандартна грешка; a, b-разликите доказани при P<0.05 Таблица 3. Процент повредени растения от ларвите на Plagionotus floralis Pall. при три сорта люцерна в зависимост от възрастта на посева (2010–2015) Повредени растения, %

Възраст на посевите

1-год.

2-год. 3-год. 4-год.

„Плевен 6” medianа

„Приста 3”

Q25-Q75

medianа

„Многолистна 1”

Q25-Q75

medianа

Q25-Q75

междуредие 12,5 см а

0,00

0,00-0,79

0,00а

0,00-1,17

0,27а

0,00-1,31

2,58

1,56-6,49

4,40

0,65-6,53

4,60

0,32-9,88

8,11b

6,37-9,68

9,76c

5,56-14,70

6,86b

3,69-9,29

17,84

8,31-28,46

12,87

8,93-16,41

14,24

9,64-30,86

- разликите доказани при P<0.03** a, b, c

a, b, c

- разликите доказани при P<0.01**

- разликите доказани при P<0.03** a, b, c

междуредие 70 см m±SE

RSE %

m±SE

RSE %

medianа

Q25-Q75

5,15-8,86

1-год.

0,88 ±0,45

51,13

2,95 ±1,11

37,63

8,57

2-год.

5,50а±2,77

50,36

1,81b±1,07

59,12

1,67b

1,59-5,13

3-год.

25,07 ±5,17

20,62

30,39 ±3,3

10,96

21,67

20,41-54,84

4-год.

20,50 ±4,01

19,56

8,86 ±1,17

13,20

12,50

11,54-26,32

a, b

- разликите доказани при P<0.05*

- разликите доказани при P<0.05* a, b, c

c c

- разликите доказани при P=0.05** a, b, c

N – брой повторения; Тест за същественост на разликите между средните величини: *One way ANOVA test: LSD Post Hoc test; ** - Kruskal-Wallis test: Mann-Whitney U test; RSE% - относителна стандартна грешка; Q25 -Q75 – първо (25%) и трето (75%) нива на квантилите

ЗАКЛЮЧЕНИЕ: 1. Факторите сорт люцерна („Плевен 6”, „Приста 3” и „Многолистна 1”) и междуредово разстояние (12,5 см и 70 см) за периода на изследването не оказват значимо влияние върху относителното количество на повредените

растения от ларвите на люцерновия сечко. 2. Факторът възраст на растенията за периода на изследването оказва доказано влияние върху вредоносността на ларвите. Количеството на повредените растения и при трите сорта нараства с тяхната възраст.

Стопанско значение и отглеждане: Маточината е широко разпространена до 1200 метра надморска височина. Като растение със стопанско значение маточината се отглежда в Централна и Южна Европа, САЩ, Азия. Маточината е топлолюбиво и светлолюбиво растение. При условията в България тя презимува успешно. Понася известно засенчване, но то се отразява неблагоприятно на съдържанието на етерично масло. Светлината влияе положително върху съдържанието на етерично масло и това трябва да се използва като начин за повишаването му. Вирее добре при висока почвена и въздушна влага. През целия вегетационен период изискванията на маточината към почвената и въздушната влага са високи. Недостигът им потиска растежа и развитието є. Недостигът на влага води до ниски добиви. За стопански цели се отглежда на достатъчно богати почви с лек и среден механичен състав, неутрална или слабо алкална реакция. Обича слънчеви или полуслънчеви, запазени от ветрове места. Разсажда се чрез разделяне и разсаждане на стари издънки на корена или чрез семе, след което се пренася на постоянно място на разстояние на 30 см между растенията и 40 см между редовете. Културата трябва да се прекопава плитко и винаги да е чиста от плевели. Бране и сушене: Маточината може да бъде жъната или косена обикновено 2 пъти годишно. Първата беритба се извършва непосредствено преди цъфтенето, към средата на месец юни.

Маточина (Melissa officinalis., сем. Lamiaceae) Доц. д-р Ганка Баева ИРЕМК, Казанлък

За брането се избира сухо и слънчево време. Втората и евентуално третата беритба се извършва до края на сезона. Самата беритба се провежда по следния начин: стъблата се окосяват и листата окъсват веднага преди увяхването им. Всеки ден се окосяват по толкова стъбла, на колкото е възможно същия ден листата да бъдат окосени и сложени за сушене. Окъсаните листа не трябва да се мачкат, защото от това почерняват. Да не се берат листата след цъфтене на растението, защото не са характерно ароматни като тези, обрани преди или през време на цъфтене, а имат даже неприятна миризма. Сушенето се извършва в сухо, сенчесто и проветриво място, при температура не повече от 35 градуса, като се разпростира върху тънък пласт. Листата трябва да са много добре изсушени, защото ако са влажни, могат да се запарят и след опаковане и да се развалят. Да не се суши във влажно време, защото полученият материал може да почернее. Добре изсушените листа са със зелен цвят и с приятна лимонова ароматична миризма, която се усилва при разтриване между пръстите. Вкусът е нагарчащ, малко тръпчив. В официалната и народна медицина се използва като нервно-успокоително средство, при сърдечни неврози, неврастения, астма и др., във вид на запарка или в комбинация с други с подобно действие билки. Лимонена миризма имат също: Nepeta cataria, което прилича на маточина, но листата му и отгоре са обрасли с меки космици и Calaminta officinalis, което е много по-дребно растение, а и венчето му е лилаво-червено. Artemisia abrotanum, макар и да има същата миризма, лесно може да се отличи, поради това, че е от сем. Сложноцветни.

ПЛЮС

писание: Многогодишно растение. Коренът е силно разклонен, изкривен и тъмен, с много жълтокестеняви разклонения. От него израстват многобройни хоризонтални, коренищеподобни стъбла, от които се развиват 30– 100 см високи, четириръбести, силно разклонени същински стъбла. Листата са тъмнозелени и голи отгоре, светлозелени и окосмени отдолу, срещуположни, тънки, яйцевидни, заострени на върха, едро назъбени, като долните са по-едри и с по-дълги дръжки, а горните – по-дребни с по-къси и окосмени дръжки. Цветовете отначало са с жълти, после бели или червеникави венчета, разположени в пазвите на листата, в горната част на стъблото; чашката е звънеста, извита нагоре с 13 жилки; горната устна е почти плоска, тризъбеста, а долната – двуделна; венечната тръбица е малко по-дълга от чашката, също извита нагоре; горната устна на венчето е врязана, долната – триделна, с по-широк среден дял; прашниците са разперени. Цялото растение издава силна и приятна лимонена миризма. Цъфти през лятото.

ЗЕМЕДЕЛИЕ

285 / 2019

ЕТЕРИЧНОМАСЛEНИ КУЛТУРИ

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

285 / 2019

ЗАЕДНО С КИТАЙ

Мостри на български продукти набира ЦНСССКЦИЕ за своя Павилион „16+1“ в Нинбо, Китай МЗХГ Центърът за насърчаване на сътрудничеството в областта на селското стопанство между Китай и страните от Централна и Източна Европа (ЦНСССКЦИЕ) към МЗХГ на Р България откри в края на 2018 г. свой офис за връзки и Павилион „16+1“ към него в гр. Нинбо. Той предоставя възможности за китайски канали за внос/износ, дистрибуция, търговия на дребно и канали за продажба чрез електронна търговия в насърчаването на търговията със селскостопански и други продукти между Китай и страните от Централна и Източна Европа. Нинбо е всеобхватна зона за тестване на Инициативата „Един пояс, един път“ в провинция Джъдзян. Производителите от ЦИЕ (формат „16+1“) вече имат възможност да изпратят и изложат свои продукти в постоянния Павилион „16+1“ на ЦНСССКЦИЕ, който се намира в Младежкия иновационен център Китай (Нинбо) – Централна и Източна Европа. По този начин износителите и вносителите от България и другите страни от ЦИЕ се запознават чрез платформата eGTCP – онлайн уебсайт, разработен от „Джъдзян Грейт Тао и-Комърс Кампъни“ ООД, с предлаганите стоки. Компаниите от България и други страни от ЦИЕ, които желаят да проучат китайските пазари, получават възможност да открият свои офиси в Младежкия иновационен център Китай (Нинбо) – Централна и Източна Европа. Чрез периодични презентации, китайските потребители ще имат възможност непосредствено да се запознаят с изложената стока от ЦИЕ. Разходите по организацията, транспортирането и експонирането на мострите в изложбения Павилион „16+1“ е за сметка на Центъра за насърчаване на сътрудничеството в областта на селското стопанство между Китай и страните от Централна и Източна Европа.

Младежкият иновационен център Китай (Нинбо) – Централна и Източна Европа е проект за сътрудничеството във формат 16+1, изпълняван пилотно по предложение на премиера Ли Къцян, за изграждане в Нинбо на „16+1 Демонстрационна зона за икономическо и търговско сътрудничество“. Този Център се занимава с електронна търговия, консултантски и финансови услуги, външна търговия, двупосочни инвестиции между Китай и страните от ЦИЕ, подпомагане на фирми от ЦИЕ да стъпят на китайския пазар и на китайски фирми да навлязат на пазара на страните от ЦИЕ. Създаването му се подкрепя финансово и политически от правителствата на община Нинбо и на район Дзянбей. Центърът се управлява от фирма „Нинбо Дзйеоу Бизнес Мениджмънт енд Кънсалтинг Кампъни“ ООД. Младежкият иновационен център Китай (Нинбо) – Централна и Източна Европа има преференциални политики спрямо фирми от страните от ЦИЕ, включително предоставяне на безплатен офис за определено време, данъчни облекчения, финансова подкрепа чрез предоставяне на startup инвестиции и евентуално предоставяне на капиталово финансиране.

Т. Чолаков. История, настоящо и бъдеще на земеделската наука в Садово

280

Н. Велчева. Музей на земеделската наука към ИРГР „К.Малков“

280

Н. Велчева. За националната колекция от растителни генетични ресурси

281

Б. Иванов и кол. Развитие на производството и търговията с основни зърнени, маслодайни и зеленчукови култури в средносрочен план

Икономически измерения 285

Науката в развитие 1

Н. Котева. Иновационни модели за повишаване на конкурентоспособността на земеделските стопанства

281

Младите в аграрната наука

282

С. Стоянова и кол. Подхранване на зимна маслодайна рапица с листни и почвени препарати

280

В. Василева и кол. Промени в показатели на пролетен фуражен грах и фий след торене с Хумустин

280

С. Стоянова и кол. Зърнено-бобови култури, отглеждани в биологично земеделие

281

Н. Георгиева. Пригодност на сортове грах за биологична система на отглеждане

281

В. Василева. Натрупване на коренова биомаса от фий след третиране с Хумустим

281

М. Тодорова и кол. Качеството на зърното при твърдата пшеница и органоминералните продукти

282

Н. Георгиева и кол. Органичен продукт с хербицидно действие за контрол на плевелите

283

С. Тошева и кол. Действието на биотор Лумбрекс върху морфологични признаци и продуктивни качества на ориза

283

Н. Георгиева. Пригодност на сортове фий за биологична система на отглеждане

285

Биологично земеделие

Земеделски култури 1

И. Алексиев. Проучване на образци просо, отглеждани за зелена маса

280

С. Енчев и кол. Нов сорт стевия „Стела“

281

Е. Вълчинова и кол. Разнообразието от културни и диви родственици на пшеницата в Южна България

282

С. Стаматов и кол. Показател за определяне податливостта на сусамените растения за механизирано прибиране на реколтата

282

К. Сланев. Какво не знаем за соргото

282

Е. Димитров и кол. Генетично разнообразие при селекционни линии тритикале, съхранени в ИРГР- Садово

282

В. Василева. Грудкообразуване при някои бобови фуражни култури

282

С. Тошева и кол. Изпитване на интродуцирани сортове ориз в Централна Южна България

283

В. Василева и кол. Някои физиологични параметри в смески на ежова главица и тръстиковидна власатка с подземна детелина

283

Х. Стоянов и кол. Сортовете тритикале на Добруджански земеделски институт – уникален продукт с разнообразно приложение

284

Б. Кьосев. Двузърнест лимец – житото на фараона

284

ИЗ - Карнобат. Селекционно-подобрителна работа с ечемик

284

И. Иванова и кол. Листен тор Lebosol R – Total Care люцерна към листни патогени

284

Е. Димитров и кол. Проучване на устойчивостта на линии обикновена зимна пшеница към фузариоза по класа

285

Г. Георгиев. Соята у нас – реалност и неизползвани възможности

285

Р. Базитов и кол. Продуктивност на суданката, отглеждана като втора култура при напояване

285

за устойчивостта на млада

ПЛЮС

Юбилей 1

ЗЕМЕДЕЛИЕ

285 / 2019

Съдържание 2018

285 / 2019

М. Нанков и кол. Добив, съдържание и баланс на хранителни вещества в посев от люцерна

285

Е. Жекова. За повредите на люцернови посеви от люцернов сечко

285

В. Василева и кол. Фактори, определящи качеството на продукцията от домати

280

Х. Георгиева. Нов сорт пипер – Ивайловска капия

281

Д. Тодорова и кол. Почвени микроорганизми при торене на броколи

283

З. Ранкова и кол. Почвени хербициди за вегетативните прояви на семенна подложка праскови в питомник

280

А. Здравкова. Напояването за кореновата система на ябълката

280

И. Станева. Изменение на някои минерални хранителни вещества в листата при ябълката

280

В. Божкова и кол. Подходящи сортове за биологично производство от някои овощни видове

281

Д. Христова и кол. Елементи от технология за биологично плодопроизводство при някои сортове сливи

281

Х. Кутинкова и кол. Алтернативни методи за борба с плодовите червеи по овощните култури

281

Е. Цолова и кол. Биологичното малинопроизводство в България

281

З. Ранкова и кол. Контрол на заплевеняване в черешови насаждения чрез прилагане на контактния вегетационен хербицид Диква 20 СЛ

283

В. Тасева и кол. Засушаването и почвените микроорганизми при различни технологии на отглеждане на ябълката

283

М. Нешева и кол. Признаци, свързани с атрактивността на кайсиевите плодове

283

Г. Корнов и кол. Състояние на ореховото производство и перспективи за развитие в България

284

А. Здравкова и кол. Икономически ефект от торенето на ябълката

284

А. Здравкова. Торенето за растежа на ябълката

284

Г. Баева и кол. Безсмъртниче – хит при етеричномаслените култури

280

Д. Ангелова и кол. Селективни хербициди при отглеждане на разсад от седефче

284

Г. Баева. Маточина

285

Б. Атанасова и кол. Изпитване на органични торове при саксийна азалия

282

Б. Атанасова и кол. Органични торове за растежа и развитието на пламък

284

Я. Найденов и кол. Бялата акация – инвазивен или натурализиран вид у нас

280

Я. Найденов. Сто години от рождението на проф. дбн Симеон Недялков

Сътрудничество с Китай

Н. Велчева. Опитът на Индия при внедряване на устойчиви аграрни стратегии за развитие на селските райони

Новини от МЗХГ и ДФЗ

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

Зеленчуци

Овощарство

Етеричномаслени култури

Цветарство

Памет 282

Земеделието по света 280–282, 285 284 280–285 Библиотека Серия ИКОНОМИЧЕСКИ ИЗМЕРЕНИЯ 1

Н. Котева. Икономическа ефективност на земеделските стопанства в планинските и полупланински райони

280

Серия ПОЛСКИ КУЛТУРИ 1

С. Енчев,К. Сланев, П. Серафимов, И. Голубинова. Технология за отглеждане на суданка

282

А. Кътова, П. Серафимов, И. Голубинова, Ц. Димитрова. Наръчник за семепроизводство на многогодишни и едногодишни житни фуражни треви

283

А. Пенева, Е. Вълчинова, Б. Андонов, С. Тошева, Г. Дешева. Тенденции в производството на някои зърнени култури в България, сортов състав и статус на поддържаните колекции в ИРГР – Садово

285

от декар, а при ориза по-голямото производство е в резултат на нарастването на засетите площи и на висока продуктивност. Царевицата се характеризира с големи колебания в средните добиви и производството, което се дължи на силната зависимост от метеорологичните условия, поради липса на напояване. От анализираните зърнено-житни култури с най-малко производство е ръжта, а при овеса съществува редуциране на площите (засети и реколтирани) с голямо вариране в производството. Статусът на колекциите от обикновена пшеница, царевица, ориз, овес и ръж, съхранявани и поддържани в Националната генбанка на ИРГР, Садово, показва наличието на образци с разнообразен географски произход и биологичен статус, както и възможности за многостранно използване. С най-голямо разнообразие от местни популации, селекционни линии и сортове са колекциите от царевица и обикновена пшеница.

БИБЛИОТЕКА ЗЕМЕДЕЛИЕ

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ 285 / 2019

Сортов състав и статус на поддържаните колекции в ИРГР – Садово

Тенденции в производството на някои зърнено-житни култури в България

Албена Пенчева, Евгения Вълчинова, Благой Андонов, Свилена Тошева, Гергана Дешева Институт по растителни генетични ресурси „К. Малков”, Садово

А ПОЛСКИ КУЛТУРИ

Зърнените култури имат историческо и важно стратегическо значение за задоволяване на продоволствените нужди на населението, за ръста на националната икономика и за външната търговия на страната ни. През последните години това значение нарасна, поради продължаващото свиване на други отрасли в аграрния сектор на страната. Значението на зърнено-житните култури може да се подкрепи със следните по- важни факти: • Отличават се с голяма екологична пластичност; • Технологията на отглеждане може изцяло да се механизира, което е предпоставка за висока икономическа ефективност; • Зърното им съдържа необходимите за жизнената дейност на хората и селскостопанските животни хранителни съставки – белтъчини, незаменими аминокиселини, безазотни екстрактни вещества (БЕВ) – главно скорбяла и захари, мазнини, витамини, минерални вещества и др. Съотношението между белтъчините и БЕВ (1:5–1:6) е най-подходящо за подържане на жизнените функции в човешкия и животински организъм; • Поради ниското съдържание на влага в зърното (12–14%), то лесно и продължително време може да се съхранява и е транспортабилно; • Зърното на житните и неговите производи са ценна суровина за хранително-вкусовата, пивоварната и спиртоварна промишленост, а сламата е основен груб фураж за преживните селскостопански животни и суровина за получаване на целулоза и целулозни изделия. В България има много благоприятни климатични и почвени условия за производството на зърнено-житни култури. Есенните и ранните пролетни дъждове улесняват сеитбата на зърнените култури. Валежите през май и юни гарантират нормалната им вегетация, а високите летни температури – узряването им. На зърнените култури неблагоприятно се отразяват летните засушавания, градушките и безснежните зими, когато при ниски температури посевите понякога измръзват. Върху териториалната структура, а също така и на средните добиви силно влияние оказват организацията на производството, прилаганата агротехника, трудолюбието и производственият опит на нашия фермер. Преди прехода към пазарна икономика планираното производство и осигуреният пазар бяха приоритет на държавата. Сега решенията за производството, съхранението и реализацията на продукцията, за технологичното и сортовото обновяване, за използването 2

Фигура 6. Колекции от обикновена пшеница, царевица, ръж, овес и ориз, поддържани в базовата колекция на Националната генбанка

1020

Общ брой образци

Таблица 2. Биологичен статус на колекциите с произход от България при условията на дългосрочно съхранение Видове

1007

Селекционни линии и сортове, бр. образци

1724

1048

131

576

Популации, бр. образци 676

571

Triticum aestivum L. Zea mays L.

119

359

310

12 49

3055

Avena sativa L. Secale cereale L.

755

Oryza sativa L.

Общ бр. образци

чрез експедиции в различни региони на страната основно между петдесетте и осемдесетте години на миналия век.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ Резултатите от проучването показват, че обикновената пшеница, царевицата, ориза, овеса и ръжта продължават да имат водеща роля в земеделието на България и независимо от колебанията и спада на някои от тях те ще продължават да заемат по-голяма част от обработваемите площи. При обикновената пшеница е установена тенденция към увеличаване на производството в резултат на по-висок среден добив 15

Статус на колекциите Националната генбанка в ИРГР - Садово съхранява 62 591семенни образци от общо регистрираните 67 011 като генофонд в страната. Поддържат се в три колекции – работна, базова и обменна. Колекцията от обикновена пшеница (Triticum aestivum L.) включва 8 856 образци от 55 страни. Броят на образците царевица (Zea mays L.) възлиза на 4 268 от 37 страни. Колекцията от ориз (Oryza sativa L.) е представена от 571 броя от 18 страни, от ръжта (Secale cereale L.) от 850 образци от 28 страни, а от овеса (Avena sativa L.) от 2 534 броя от 43 страни (фиг. 6). Биологичният статус на образците от колекциите обхваща различни нива на селекция – местни популации, селекционни линии, междувидови хибриди, мутантни форми и сортове. Особено внимание следва да се отдели на образците с произход от България, които формират категорията на оригинална зародишна плазма, съхранявана в Националната генбанка. С най-голямо разнообразие от местни популации (676 бр.) и селекционни линии и сортове (1 048 бр.) е колекцията от царевица, следвана от колекцията от обикновена пшеница (табл. 2). Местните популации са събирани

3. Студоустойчивост на нивото на сорт Мироновска 808 – Победа. 4. Сухоустойчивост – Катя, Садово 1, Юнак, Гинес, Никибо. 5. Потенциал на продуктивност на класа – Прелом (50 зърна в клас при 36 за Садово 1, като често те достигат 80–100 и повече броя), Никибо. 6. Едро зърно (50 и над 50 г/1000 зърна) – Садово 1, Момчил, Бонония, Мургавец, Здравко, Прелом, Садово 772, Никибо. 7. Толерантност на болести – Боряна на черна ръжда; Петя на кафява ръжда и толерантност на фузариум по класа – Петя, Садово 552, Никибо; Николай на кафява и черна ръжда и брашнеста мана; Гинра на жълта ръжда. 8. Толерантност на алуминиева токсичност – Прелом, Садово 552, Николай. 9. Толерантност на азотен дефицит – Боряна, Садово 1, Момчил, Катя, Николай. Ръжта е представена от сорт Милениум. В Института в Садово са създадени 4 сорта овес, от които Калоян и Катан са плевести, а Мина и Марина – голозърнести. В ИРГР, Садово, са създадени 10 от най-новите български сортове ориз: Мариана, Искра, Роза, Милкана, Дунав, ЛМ-БП, Мизия, Аваля, ИРГР Дани и ИРГР Вики.

на съвременна агротехника и методи се вземат самостоятелно от частните стопански субекти по веригата. Пшеницата, царевицата, ръжта, овеса и ориза са икономически важни както за света така и за нашата страна култури. Пшеницата традиционно заема най-голяма част от площта на зърнените култури за страната (50–60%). За нейното отглеждане в много региони, особено в Северна България (Североизточен, Северозападен и Северен централен район), а също така и в Югоизточен и Южен централен район, съществуват достатъчно агроекологични ресурси и дългогодишен производствен опит. Най-високи успехи в производството на пшеница имат добруджанските стопани. Специализирани в това производство са и Старозагорско, Ямболско, Новозагорско и Бургаско. Върху характера на производството на пшеница у нас дават отпечатък няколко основни фактора: • нарушения в технологията на производството от сеитбата до прибирането – неспазване на сеитбообращенията, не се използват сертифицирани семена, торенето и растителната защита не са на необходимото ниво, състоянието на техниката води до загуби; • променливи природно-климатични условия като: ежегодно повтарящи се в някои зърнопроизводителни райони летни суши, измръзване на посевите, поройни валежи и наводнения; • загуби на зърно (разликата между биологичния и фактически

прибрания добив), дължащи се на метеорологични, биологични, технологични и организационни причини; • ниска доходност на производството на пшеница. Изкупните цени са най-често на равнището на себестойността на продукцията, като не се отчита качеството на зърното като критерий за по-висока изкупна цена, хроничен недостиг на финансови средства при производителите. Производството, съхранението и търговията с хлебна пшеница, както и производството и търговията с основните видове пшеничено брашно и хляб, както по-отделно, така и в цялост са със значим социално-икономически и обществен интерес. По данни на ФАО България се нарежда на 12-то място в света по изнесени количества пшеница (http://faostat.fao.org/site/342/default.aspx). Износът на зърно заема все по-голям относителен дял от цялото производство на пшеница у нас, което се дължи на по-атрактивните цени при износ спрямо изкупните цени в страната ни. Царевицата е на второ място по значение зърнена култура след пшеницата в България. Въпреки наблюдавания спад в производството є през периода 1990–2002 г. тя остава основна култура, заемаща 57,8% от площите на фуражните култури и осигуряваща 62,4% от фуражното зърно на страната ни. Големият интерес към нея освен като фуражна култура се базира и на широката и разнообразна употреба в хранително-вкусовата и леката промишленост, в производството на медикаменти и като възобновяема алтерна-

изключително голям при минимална стойност 368 кг/дкa през 2012 г., през 2014 г. – 768,2 кг/дкa или 4 пъти по-висок (фиг. 4). Най-голямо увеличение на производството и средния добив в началото на анализирания период е отчетено през 2014 г. (3 137 478 т), което се дължи на подобрената технология в основните царевични райони (Северна и Североизточна България и най-вече Добруджа) и новите хибриди. Днес в България, поради редица обективни (климат, ограничени подходящи почви) и субективни причини (непрекъснати реорганизации, преустройства, промени в собствеността и др.) в последните две десетилетия се наблюдават временни спадове и последващи възстановявания на заетите площи с ориз. Последните данни показват, че за периода 2008 – 2017 г. средният размер на площите е 106 120 дкa. Като най-силни години са 2010, 2015 и 2016 когато оризищата достигат и надхвърлят 120 000 дкa. През тези години увеличението спрямо първата година от изследването е с около 34–35%. През анализирания период при пет от годините размерът на реколтираните площи е над средния за 10 години, а през 2017 г. почти се изравнява. Максимумът е достигнат през 2015 г., като увеличението спрямо началния период е с 35,3%, а спрямо средната стойност с 13,2%. Вследствие на многото реколтирани площи е отчетен и най-голям ръст при производството на оризова арпа (67 684 т). Въпреки колебанията в размера на реколтираните площи, средните добиви и производството нарастват устойчиво (фиг. 5). Средните добиви са сравнително стабилни – от 479,5 кг/дкa (2010 г.) до 561 кг/дкa (2017 г.) в зависимост основно от биологичните възможности на сортовете и от агрометеорологичните условия на годината. Средно за десетгодишният период стойността е 525 кг/дкa. Този добив е близък до средния за страните от ЕС.

Сортов състав Целенасочената селекционно-подобрителна работа при пшеницата в България започва през 1902 г. като част от научната програма на Първата земеделската опитна станция в Садово, сега Институт по растителни генетични ресурси. Днес в Националната сортова листа на страната участват 27 сорта обикновена зимна пшеница. Чрез създаването на сортовете е постигнато: 1. Стабилност на добивите – Садово 1, Момчил, Боряна, Гинра, Никибо. 2. Качество на зърното – Победа, Садово 552, Момчил. 13

през 2008 г., когато е отчетено и най-голямо производство при среден добив 219,1 кг/дкa. Средният добив на овеса за периода 2008–2017 г. е непостоянен и варира в широки граници – от 153,6 кг/дкa до 240 кг/дкa (фиг. 3). Вследствие на по-малкото реколтирани площи и колебливите стойности на добива, производството бележи резки покачвания и спадове. Средно за периода произведеното количество овес е 33 469 т. Един от интензивните фактори на царевичното производство у нас е посевният материал, като определящо значение за висока продуктивност имат хибридите. През периода на 60-те, 70-те и 80-те години на миналия век общата тенденция е към намаляване на царевичните посеви. Тази тенденция продължава и след 1990 г., вследствие упадъка на животновъдството и за сметка на маслодайни култури и изоставени земи. Едва през последните 5–6 години се наблюдава трайно увеличение на царевичните площи с над 4 млн. дкa, като максимумът е през 2015 г. (5 009 020 дкa). Средно за проучвания период засетите и реколтирани площи от царевица за зърно са съответно 3 998 475 дкa и 3 937 750 дкa. Тенденциите на изменение във величината на засетите площи са слабо изразени. Промяната в размера им спрямо средната за страната стойност е с 1,43 пъти по-малко (2009 г.) и с 1,25 пъти повече (2015 г.). По-динамична е тенденцията във варирането на средните добиви и производството. Размахът в колебанията на средния добив е

Фигура 5. Средни добиви ориз (арпа)

тива на изкопаемите горива. По-важни лимитиращи фактори за ръста на царевичното производство у нас са: • сривът на животновъдството, ограничаващ нуждите от концентриран фураж; • разрушаване на хидромелиоративните системи, което намалява възможностите за напояване и поставя добивите и производството в силна зависимост от валежите и температурните условия през вегетацията; • възможностите за култивиране на царевица са ограничени в равнинните райони с мощни и плодородни почви, където слънчогледът и рапицата са силни конкуренти. Делът на обработваемите площи предвидени за отглеждане на царевица през последното десетилетие варира по райони: Северен централен – 23–25%; Североизточен – 29–33% и Северозападен – 26–38%. Оризът е една от най-старите зърнено-житни култури в света. Производството му има пряко отношение към глобалния проблем за изхранването на населението. Българското оризопроизводство е с вековни традиции и се е наложило като икономическа и екологична необходимост. Поради своята специфика отглеждането на ориз служи като балансьор при използването на поливните води и има значение за съществуването на напоителни системи и отражението към цялото поливно земеделие в страната. От изградените 247 000 дкa оризови напоителни полета през 70те и 80те години на миналия век, сега ориз се

отглежда на 104 860 дкa (Агростатистика, 2017). Останалите площи се използват за сеитбооборот, през някои години не се засяват поради недостиг на вода или се заемат от различен брой култури, които следват пазарната икономика (без да се отчита динамиката в почвеното плодородие и последиците от това). Сега около 160 000 дкa от тези полета са годни за експлоатация и дават възможност за прилагане на съвременни технологии. Водният дефицит и екстремните температури са лимитиращи фактори, особено за района на Южна България, където се отглежда оризът и се характеризират с по-голяма изменчивост по години в сравнение с характеристиките на климата в Северна България. Това влияние е особено значимо, тъй като промяната на температурата с един градус влияе различно върху съкращаването или удължаването на дадена фенофаза. При екстремни години – влажен, ветровит и хладен август в съчетание с мъгливи и дъждовни октомври и ноември води до срив на добивите. По данни на МЗХГ разпределението на площите с ориз по области е: Пловдив – 7 500 хa, Пазарджик – 2 700 хa и Стара Загора – 1 800 хa. Ръжта, за разлика от пшеницата, има слабо стопанско значение за страната. Тази култура има ограничени биологични възможности, дори при оптимални условия. Отглежда се върху слабо продуктивни плитки почви, каквито се срещат в планинските и полупланинските райони. Основните райони на отглеждане на ръжта са Родо-

Фигура 3. Средни добиви овес

Фигура 4. Средни добиви царевица

количество е 19 402 т. До 2013 г. то показва тенденции на повишаване, а от 2015 г. пада под средното за периода. Средно за десетгодишния период добивът от ръж в България е 185,2 кг/дкa. Най-високи резултати са получени през 2017 г. – 210 кг/дкa (фиг. 2). От 2008 г. до 2010 г. засетите площи с овес надхвърлят 200 000 дкa, а през останалите години те са под средната стойност за десетгодишния период. Тенденциите на реколтираните площи като цяло се движат към намаляване. Най-много площи са прибрани 11

40,7% и 56,3%. Това води до намаляване и на произведеното количество зърно с 60,3%. Площите, засети с ръж през 2016 г. също са по-малко от средните за периода, но произведеното зърно е с 35,4% повече спрямо 2015 г., което се дължи на увеличение, както на реколтираните площи (с 18,5%), така и на средния добив (с 14%). Въпреки търсенето на ръжен хляб и ръжени изделия, производството у нас на тази култура е малко, в сравнение с това на другите зърнени култури. Средно за десет години произведеното

Фигура 2. Средни добиви ръж

Фигура 1. Средни добиви пшеница

пите и Югозападна България. По-слабо разпространена е в Средна Стара планина. През последните 11 години нарастват както площите, така и добивите, което се дължи на нарастналото търсене на вътрешния пазар. Съвременното разбиране за диетичното и здравословно хранене е предпоставка за преоценка важността на ръжта като алтернативна и уникална хлебна култура. Овесът, поради добрите си фуражни качества, е традиционна култура в много страни. Едно от основните качества на тази култура е непретенциозността є към природните условия, а недостатъкът е, че има ограничени биологични възможности и дава ниски добиви в сравнение с останалите зърнено-житни култури. Овесът е една от културите, към които интересът расте, поради широкото му използване, високата ефективност на производство и специфичните качества на зърното му – високо съдържание на протеин, мазнини, незаменими аминокиселини и растителни влакна, богат състав на витамини и минерални вещества, добри енергийни свойства. Делът на частния сектор достига над 98% от производството. Най-много се сее в Родопите, Предбалкана, Западна и Средна Стара планина и Същинска Средна гора. По региони най-значимо е производството на овесено зърно в Северозападния и Северния Централен регион.

Засети площиа (дкa)

Реколтирани площи (дкa)

Производство (тона)

Засети площи (дкa)

Реколтирани площи (дкa)

Производство (тона)

Засети площи (дкa)

Реколтирани площи (дкa)

Производство (тона)

Засети площи (дкa)

Реколтирани площи (дкa)

Производство (тона)

Засети площи (дкa)

Реколтирани площи (дкa)

Производство (тона)

11 144 270

11 115 331

4 632 210

3 293 450

1 368 347

78 582

77 882

38 645

75 787

74 058

14 766

258 949

248 683

54 489 2009

12 541 510

12 477 179

3 976 852

2 799 304

2 742 291

1 290 833

84 194

83 115

43 441

111 559

99 534

18 858

212 314

199 957

30 723 2010

11 487 972

11 315 647

4 094 597

3 396 570

3 275 248

2 047 414

121 648

119 772

57 432

121 709

107 949

17 511

260 176

243 531

42 045 2011

11 529 990

11 374 623

4 458 492

4 155 116

3 994 209

2 209 204

118 314

117 914

59 619

120 252

102 983

19 840

171 630

147 936

29 230 2012

11 896 717

11 850 068

4 455 104

4 713 526

4 667 885

1 717 785

99 443

98 725

54 896

129 039

126 168

21 979

178 481

166 403

30 822 2013

13 187 150

13 142 880

5 504 941

4 293 540

4 283 000

2 738 671

103 060

102 140

56 121

158 310

154 580

29 153

189 660

178 910

35 581 2014

12 799 300

12 679 140

5 347 078

4 204 700

4 084 040

3 137 478

110 636

110 043

54 155

156 530

144 410

28 217

186 590

148 860

26 883 2015

11 135 610

11 059 160

5 011 597

5 009 020

4 986 440

2 696 923

120 427

120 410

67 684

63 760

63 040

11 210

128 090

110 760

21 694 2016

11 958 880

11 925 890

5 662 721

4 110 660

4 069 420

2 226 094

120 034

110 988

64 773

74 750

74 680

15 178

154 740

153 230

31 372 2017

11 472 080

11 445 190

6 132 671

4 008 860

3 981 520

2 562 569

104 860

104 340

58 523

84 240

82 370

17 304

135 390

132 660

31 849 x

11 915 348 11 838 511 4 927 626 3 998 475

3 937750

2 199 532 106 120

104 533

55 529

109 594

102 977

19 402

187 602 173 093 33 469

2008

Година

Таблица 1. Площи и производство на зърнено-житни култури за периода 2008/2017 г.

ОВЕС РЪЖ ОРИЗ ЦАРЕВИЦА ПШЕНИЦА

Настоящото изследване има за цел да се събере информация и да се анализира производството на пшеница (Triticum aestivum L.), царевица (Zеа mays L.), ориз (Oryza sativa L.), овес (Avena sativa L.) и ръж (Secale cerealе L.), като се посочи динамиката и тенденциите в отглеждането им в страната; да се покаже сортовият състав при тези култури в Института и да се установи статуса на колекциите, поддържани и съхранявани в Националната генбанка на ИРГР, Садово. Изследването е направено чрез анализ на данни, събрани от статистическите годишници на страната за периодичната отчетност и преброяване на посевите за времевия период 2008–2017 г. (МЗХ, отдел „Агростатистика”); Проект „Създаване на Център за икономически анализи на селското стопанство (CAPA)” – Институт по аграрна икономика, София и Изследователски институт по храни и аграрна политика на Университета Мисури, САЩ; годишни отчети на ИРГР, Садово. Проследени са показателите: засети площи (дкa), реколтирани площи (дкa), средни добиви (кг/дкa) и производство (т). Статуст на колекциите от Националната генбанка на ИРГР „К. Малков”, Садово, е установен чрез използване на Европейската база данни за растителни генетични ресурси EURISCO (https://eurisco.ipkgatersleben.de). Разпределението на площите и производството на посочените култури е систематизирано в таблица 1. По култури пшеницата остава най-масовата култура в България през последните десет години, движейки се с над 11 млн. дка засети и реколтирани площи. За периода 2008–2017 г. реколтираните площи са най-високи през 2013 г. – 13 142 880 дкa, а най-ниски през 2015 г. – 11 059 160 дкa. Като цяло при пшеницата се забелязва тенденция към увеличаване и трайно задържане на производството над 4 млн. тона. Изключение съществува само през 2009 г. Найголямо производство се наблюдава през 2017 г. с над 1 200 хил.т повече от средната многогодишна стойност. Средните добиви варират от 318,7 кг/дкa (2009 г.) до 536 кг/дкa (2017 г.) или средно за десетгодишния период стойността е 417 кг/дкa (фиг. 1). За проучвания период средният размер на засетите и реколтирани площи с ръж в България е съответно 109 594 дкa и 102 977 дкa. От 2008 г. до 2014 г. се наблюдава повишаване на засетите площи, като те достигат и надхвърлят 150 000 дкa. През 2015 г. засетите и реколтирани площи с ръж рязко намаляват. Понижението спрямо предходната година е съответно с 9