• Какво е стрес?
явява универсална защитна система, присъща за всички селскостопански животни. Всички стресови стимули, независимо от своя произход, предизвикват еднопосочен отговор, изразяващ се в активиране на стресовата ос и бързо обезпечаване на необходимата енергия. При продължително въздействие на стресовия стимул, неспецифичният характер на стресовия отговор постепенно преминава към специфични физиологични и биохимични промени, насочени към възстановяване на конкретния параметър на хомеостазиса в рамките на физиологичната норма. В този случай се избягва генерализираният отговор, като се активират само физиологичните механизми, имащи отношение към възстановяване на отклоненията, предизвикани от стресовия стимул. Стресовият отговор е биологически оправдан и полезен, но от зоотехническа гледна точка той не е изгоден, защото образуването на глюкоза посредством глюконеогенезис е икономически неизгодно и се губи много енергиен и пластичен материал за получаване на животинска продукция. Стресовият отговор не трябва да се разглежда едностранчиво, защото последните проучвания демонстрират недвусмислено, наличието на взаимно обусловена координация между функциите на централната нервна система, ендокринната и имунната системи. Известно е, че стресът потиска имунната система, но имунната система е тази, която
BG
аналози на глюкокортикоидите се използват масово за потискане на алергични реакции. Биологичното предназначение на стреса е да осигури бързо енергия, която е необходима на стресираното животно за справяне с предизвикателствата, пред които е изправено. В този смисъл стреса е биологически полезна реакция, която позволява на животното да концентрира своето внимание и енергия и да прояви максимални физически възможности, които при нестресирано животно са немислими. Стресът повишава чувствителността на сетивните органи, възможностите за бързо реагиране и предприемане на защитна или нападателна позиция, което увеличава шансовете му да оцелее в критични ситуации. Бързото обезпечаване на увеличените енергийни потребности в стресова ситуация се реализира от надбъбречните хормони – кортизол и кортикостерон, които стимулират глюконеогенезиса (синтез на глюкоза от невъглехидратни източници). Наред с това, катехоламините, инкретирани от надбъбречната сърцевина активират липолизата (разграждане на липидите и освобождаването на свободни мастни киселини), а резервната мастна тъкан се явява сериозен източник на енергия при продължителен стрес, понеже в количествен аспект мастните депа на организма, далеч надхвърлят гликогенните резерви. Освен това тяхната енергийна плътност превъзхожда тази на гликогена. Еволюционно утвърдилият се защитен механизъм се
ЖИВОТНОВЪДСТВО БРОЙ 2/ 2012
Стресът е неспецифичен отговор на организма кьм разнообразни натоварващи стимули, чийто интензитет и продължителност определят степента на нарушенията в хомеостазиса. Класическата стресова реакция се изразява в освобождаване на т.нар. рилизинг хормони (кортикотропинрилизинг хормон и аргининвазопрeсин) от хипоталамуса. Това са неврохормони, които стимулират инкрецията на адренокортикотропен хормон от хипофизата, който от своя страна активира функцията на надбьбречните жлези. Надбъбречните жлези са малки образувания, разположени върху бъбреците. Те се състоят от кора и сърцевина. Кората включва 3 слоя: външен, в който се синтезират минералкортикоиди; междинен в който се синтезират глюкокортикоиди и вътрешен, в който се синтезират полови хормони. От сърцевинния се инкретират катехоламини (адреналин и норадреналин). Наименованието на споменатите хормони произлиза от специфичната им метаболитна функция. Минералкортикоидите (алдостерон) регулират минералния обмен. Глюкокортикоидите (кортизол, кортикостерон) регулират въглехидратния обмен. От казаното става ясно, че хормоните на тези малки по размер жлези са въвлечени в регулирането на множество метаболитни процеси и са от сьществено значение за оцеляването на организма при екстремни ситуации. Достатъчно е да споменем, че синтетичните
ЕКСПЕРТИ
СТРЕС И ФИЗИОЛОГИЧЕН КОМФОРТ ПРИ ОВЦЕТЕ
17