Животновъдство BG 39/2018

Page 1

www.oralo.bg ISSN 2367-5047

39 / 2018

ЖИВОТНОВЪДСТВО BG


Асоциация за развъждане на млечните породи кози гр. Русе, ул. „Борисова” №15, вх. 2, ет. 1, офис 1 e-mail: bdga@abv.bg, office@armpk.com www.armpk.com

Тясното и изпълнено с доверие сътрудничество между членовете и Асоциацията е основа за една успешна развъдна програма.


Съдържание 2 11 13

17 19 21

22 31 в 40

Издание на „Ентропи 1“ ЕООД ISSN 2367-5047 Главен редактор: Красимир Петков Отговорни редактори: проф. Васил Николов – говедовъдство, Деан Тодоров – козевъдство Редактор: Петър Красимиров PR и реклама: Станислава Пекова, GSM 0888 336 519 Предпечат и дизайн: Андриана Коцева, Симеон Пеков

Списанието се издава с подкрепата на:

АРМПК

39 / 2018 BG

1

16

Цена: 6,00 лв. София, ул. „Граф Игнатиев“ №4 e-mail: animals21@mail.bg, www.oralo.bg

Редколегия: проф. Алекси Стойков, доц. Андрея Колев, Деан Тодоров, проф. Десимир Неделчев, проф. Димитър Греков, доц. Запрянка Шиндарска, проф. Николай Тодоров, проф. Трифон Дарджонов

Зам.-министър Кръстева се срещна с представители на животновъдни асоциации

ЖИВОТНОВЪДСТВО

Изложения Животновъдството – традиции, биологично разнообразие и споделен опит. . . . . . . . . . . . . . . Делегация на НАМГБ посети Чешката развъдна организация за месодайно говедовъдство. . . . . . . . Първо национално изложение на месодайни породи овце 2018. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . Породи Породи овце. Каракачанска. . . . . . . . . . . . . . . . . Козевъдство Създаване на стадото или как да стартираме нашата козеферма?. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . Хранене и отглеждане в козевъдните ферми. . . . . Размножаване на козите. . . . . . . . . . . . . . . . . . . Фуражи Хранителна стойност на фуражна биомаса от тревни смески на люцерна с ежова главица и тръстиковидна власатка. . . . . . . . . . . . . . . . . . Говедовъдство Създаване и поддържане на ефективна млечна кравеферма. II част. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . Заедно с Китай Китай ще създаде център за земеделие и туризъм непостроения „умен град“ край Елин Пелин. . . . . .

НОВИНИ

Заместник-министърът на земеделието, храните и горите Вергиния Кръстева и екипът й проведоха среща с представители на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация, Националната асоциация за развъждане на говеда от породите Монбелиард и Симентал и др. Обсъдена беше нотификацията, с която от 2019 г. ще отпадне модулираната ставка по Схемите за обвързано подпомагане в говедовъдството, овцевъдството и козевъдството. Представителите на Асоциациите изразиха становище за запазване на действащите към момента модулирана ставка по Схемата. По време на срещата се обсъдиха и предложения за промени в Закона за животновъдството.

Започна изплащането на субсидиите по de minimis на овцевъди и козевъди, преведени са вече над 15,2 млн. лв. Държавен фонд „Земеделие“ започна изплащането на финансовата подкрепа по схемата на минималната държавна помощ de minimis за овцевъдите и козевъдите, съгласно Регламент (ЕС) № 1408/2013. До момента са преведени 15,2 млн. лева на 8 191 земеделски стопани от цялата страна, отглеждащи овце-майки и кози-майки. Ставката за подпомагане на глава животно е 15 лв. Помощта има за цел да компенсира животновъдите за изкупната цена на суровото мляко от дребни преживни животни, и да намали затрудненията в сектора. Превеждането на субсидиите по de minimis продължава. Средства ще бъдат изплатени на всички животновъди, кандидатствали по схемата, след приключване на допълнителните административни проверки, които служителите на Държавен фонд „Земеделие“ са задължени да извършат.


BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО

39 / 2018

ИЗЛОЖЕНИЯ

2

Животновъдството – традиции, биологично разнообразие и споделен опит Станислава Пекова, Красимир Петков През месец април т.г., под патронажа на Министъра на земеделието, храните и горите г-н Румен Порожанов, под егидата на Министерството на земеделието, храните и горите, Селскостопанска академия и Центъра за оценка на риска по хранителната верига, в гр. Сливен се състоя Международна научна конференция по животновъдство на тема „Животновъдството – традициии, биологично разнообразие и споделен опит”. Научният комитет беше в състав: Председател: Проф. д-р Васил Николов – председател на Селскостопанска академия; Проф. д-р Георги Георгиев – Център за оценка на риска по хранителната верига; Секретар: Д-р Евгения Ачкаканова – Селскостопанска академия; Доц. д-р Соня Илиева – Селскостопанска академия, и членове: Проф. д-р Мая Игнатова – Селскостопанска академия; проф. д-р Стайка Лалева – Земеделски институт, гр. Стара Загора; проф. д.ик.н. Пламен Мишев – УНСС; доц. д-р Димитър Панайотов – Тракийски университет, Аграрен факултет; доц. д-р Здравка Петкова – Селскостопанска академия; доц. д-р Янко Иванов – Център за оценка на риска по хранителната верига; д-р Бранислав Соджич – Университет в Нови Сад, Сърбия; г-н Жан-Пиер Жослен OSON, Франция и проф. д-р Гоце Чилев – Университет „Св. Климент Охридски”, Македония. Впечатляващи бяха презентациите и изказванията на Андреа Росати, генерален секретар на Европейската федерация на животновъдсните науки, проф. д-р Васил Николов, председател на ССА, на г-н Роже Блан, Почетен президент на Соме дьо л’Елеваж, най-голямото изложение по животновъдство в Европа, гр. Клермон-Феран, Франция, г-н Стефан Патен, „Франция – люлка на генетиката на преживните животни” и други. На вашето внимание предоставяме част от презентациите пред участниците в конференцията...

Ролята на редките животински породи в бъдещото животновъдство Изказване на Андреа Росати, генерален секретар на EAAP (Европейска федерация за животновъдни науки): EAAP е Европейска мрежа на учени по животновъдство от Европа и страните от Средиземноморския басейн, с 2800 индивидуални членове от 34 държави-членки, осигуряваща работа в мрежа на учени и техници,които се интересуват от определена дисциплина. Тя организира срещи, симпозиуми и семинари и разпространява списания и бюлетини. Към нея са създадени научни комисии по въпросите на Коневъдството; Говедовъдството; Здравословното хранене и здраве; Прецизност при фермерството и животновъдството; Животновъдството като

управление на фермата; Овцевъдство и козевъдство; Физиология; Управление на добитъка; Хранене; Насекоми; Говеда; Свиневъдство и Генетична. EAAP провежда действия по запазване на генетичните ресурси посредством своите работни групи като Специфичната работна група по ЕААР (AnGR). Неин председател е Хесус Фернандес Мартин. Тя провежда годишни сесии и осигурява научна и административна подкрепа за ERFP (Евпропейски регионални фокусни точки). Проекти, подкрепяни от ЕС са – RESGEN, EFABIS,Fabis и GLOBALDIV. Поддържане на европейската база данни (EFABIS). Индекс на базата на историческите дадености и тяхното отражение в съвремие-


Андреа Росати по време на научната конференция

то. Какви са възможните действия и направените заключения. Въведение: Какво представляват животинските генетични ресурси. Описание на животинските генетични ресурси, променливост за малки и големи популации, генетичната вариабилност е 50% при породите, характерни за дадено място и 50% сред породите, интродуцирани като икономически по-изгодни. За целта се изследват фенотипни и генотипни разлики, фенотипна вариабилност, генотипна вариабилност. Прави се оценка на животинските генетични ресурси и описание на животинските генетични ресурси. Трябва да се оцени променливостта за малки и големи популации. Съществува разлика между диви и домашни животни и има пряка зависимост от човешкото въздействие върху генетичната вариабилност на дивите животни. Най-ярък пример са гълъбите на Дарвин. Защо е важна генетичната вариабилност? Тя има значение най-вече за земеделските стопани и внася устойчивост на промените в околната среда. В Европа това води до генетично подобрение, диференциране на производството и по-доброто производство на хранителна продукция. Различните породи често произвеждат ефективно храни в различни среди. Това допринася и за развитие на хранително-вкусовата промишленост в различните региони, а от своя страна хранителната индустрия влияе върху производството. Различните видове храни, които отговарят на пазарните изисквания, се нуждаят от различни породи в различните системи на производство. Ролята на околната среда Животните са част от екологичните ниши (както за домашни, така и за диви животни). Специалните породи са важни за поддържането на балансираната ниша. „Консервацията и

39 / 2018 BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО

устойчивото използване на генетичните ресурси в селското стопанство са от съществено значение за устойчивото развитие на селскостопанското производство и на селските райони“ от ЕС. Това се отнася при опазването на традициите и обществените роли и при запазването на традиционна храна. По този въпрос има различни гледни точки по света. По принцип приемането на обществото е поголямо за редките породи. В тази връзка е и „Програмата на Общността за опазване, характеризиране, събиране и използване на генетични ресурси в селското стопанство”, която насърчава генетичното разнообразие“ в ЕС. Освен това е възможна бъдеща необходимост от генетични ресурси. Темпът на изчезване на цели генетични видове е стряскащ. Поддържането на генетична вариабилност е важно, за да бъдете подготвени да се сблъскате с нови възможни бъдещи предизвикателства. Проследявайки историческото развитие до наши дни се вижда как животинските генетични ресурси се променят с течение на времето. Разлики между дивите и домашните. Как влияят центровете за опитомяване и разпространение на изчезването на цели видове – около 40 домашни вида (70% в тропическите райони). В същото време се вижда как домакинствата и разпространението на човешката популация допринасят за увеличаване на променливостта. Различията в рамките на породите са по-малко уязвими от загуба, но породите лесно се изгубват необратимо. Как влияе естественият и човешкият подбор, миграция, колонизация и т.н.? Кои са основни причини за промените? На първо място това са икономиката, технологията, опитомяването и наличието на развъдните структури. След това идва ролята на околната среда, сегашното текущо състояние. Какви са дейностите на ФАО? Основна задача на животинския генетичен отдел на ФАО е да се опише сегашното състояние на света. EFABIS и Декларацията от Интерлакен 2007 година. Защо? ONGs са насочени и много дейности по света, подкрепени от международни и национални агенции, са подчинени на идеята: „Как можем да „отключим” генетичния потенциал на съществуващите местни животноновъдни типове”, чрез асоцииране на бизнес модели, проектиране и въвеждане на устойчиви програми, картографиране на ресурсите, разработване на нови опции за доставки, отчитане целите на заинтересованите страни, синтезиране на съществуващите познания, ново управление на данните, споделяне на доказателствата и създаване на възможности за допълнителен бизнес.

3


39 / 2018 BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО

4

Към разрешаването на тези проблеми са насочени редица изследователски дейности. Странични продукти от изследванията за генетично подобрение. Основни продукти от специфични изследвания (много малко учени, посветени ексклузивно на този тип изследване). Какви са глобалните и местни политики на ООН и ФАО и какви са политиките на ЕС? Какви са националните дейности? Общо възприятие е, че управлението на местните породи е от голямо значение за поддържането на генетичното разнообразие. Породите се губят и формират непрекъснато. Съществува сериозна ерозия на гените през последните десетилетия. Около 30% от цялото животновъдство и породите са изложени на риск от изчезване (Световен списък за наблюдение, 2000 г.). Трябва ли да се притесняваме за загубата на генетично разнообразие? Ако дадена порода е изчезнала, има причина за това тя да не остане. Старите породи са се загубили и нови породи се създават непрекъснато. Можем да концентрираме усилията си (инвестиции, изследвания, подкрепа) върху по-полезни породи. ... В същото време, незабавното въздействие на загубата не е лесно разбираемо. Причините да се притесняваме от загубата на генетично разнообразие са различни. От една страна това води до намаляване на генетичните вариации. От своя страна самото намяляване води до по-ниско генетично подобрение и загуба на възможността за променливост при възникване на бъдещи ситуации. От друга страна това има и отрицателни екологични ефекти и води до поява на икономически проблеми. Загубата на местни породи е важна и за културата и традициите. Какви са тогава възможните действия. Тук трябва да си припомним някои важни уроци. Науката и научните изследвания трябва да предсказват и насочват действителността и да не стоят зад себе си („Неотложна е необходимостта от разработване и прилагане на инструменти за икономически и политически анализи, за да се подпомогне рационалното взимане на решения в управлението на глобалния вътрешен АНГ“, Rege and Gibson, 2003). Когато се позоваваме на AnGR, бъдещето не е фиксирано време, а динамичен и променлив период („AnGR трябва да бъде гъвкав, устойчив и разнообразен“, J. Rouane 1999). Значението на прогнозирането на икономическите и екологичните условия („Методите за екологична икономическа оценка играят важна роля в поддържането на решенията относно това кои породи трябва да бъдат запазени и как това трябва да бъде направено.“, Drucker et al., 2001). И ето кои са

тези някои важни уроци: Съществуват различни ситуации в различни среди („В развиващия се свят тенденциите засягат способността на добитъка да допринася за подобряване на начина на живот и намаляване на бедността, както и използването на природните ресурси. В индустриализирания свят намаляващата база от генетични ресурси на животните в промишленото производство на системите за животновъдство поражда необходимостта от поддържане на по-широк кръг от генетични ресурси на животните, за да могат да се справят с бъдещите несигурности като изменението на климата и зоонозните болести“, Sere et al., 2010 г.). Възможните решения за предоставяне на публични ресурси за евентуални обществени потребности („Плащания за екосистемни услуги, подобни на схеми за справяне с пазарните неуспехи, свързани с обществените добри характеристики на услугите за опазване на агробиологичното разнообразие“, Narloch et al., 2011). В света съществуват различни подходи, които са плод на различно социално съзнание и различни икономически условия. Развъдната структура и технологичното приложение са различни. Проследявайки историята на отглеждането на животни от опитомяването на домашните животни виждаме, че е необходима подкрепа за научните изследвания и близост между научните изследвания и промишлеността. Кое налага да се предвиди това развитие на приложните причини. Това е хранителната индустрия. На първо място световното производство през 2050 г. трябва да бъде с 60% по-високо от това през 2005/2007 г. (ФАО, 2017 г.), т.е. ще трябва да произведем най-малко 60% повече храна през 2050 г. (D. Boucher, 2015). Общото търсене на храна ще се увеличи с около 70% през 44-те години от 2006 до 2050 г. (The Economist, 2011). За да се храни тази популация, растителната продукция ще трябва да се удвои (National Geographic, 2014 г.). Ето малко данни за необходимото увеличение на произведените хранителни продукти в някои категории: – говеждо месо – от 64 млн. тона през 2005 г., на 106 млн. тона през 2050 г.; – овче месо – от 13 млн. тона за 2005 г., на 25 млн. тона през 2050 г.; – свинско месо – от 100 млн. тона през 2005 г., на 143 млн. тона през 2050 г.; – пилешко месо – от 82 млн. тона през 2005 г., на 181 млн. тона през 2050 г., – яйца – от 62 млн. тона за 2015 г., на 102 тона през 2050 г. Необходимостта от повече храна (калории) е обща за цялото човечество. Същото се отнася и храните от животински произход. Що се отнася до местните породи, те са изложени на риск със сегашния етап на развитие


39 / 2018 BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО

на природната среда и на средата, в която се отглеждат. Все пак има начини те отново да бъдат предпочетени от земеделските стопани чрез прилагане на нови селскостопански прийоми и намиране на нови приложни техники. Какво е необходимо да се знае от земеделските производители и как да предвидят тези нови прийоми. От една страна подобряването на производителността на малките ферми може да се постигне чрез увеличаване на тяхната способност за достъп до напреднали технологии (Sheng et al., 2014). Големите ферми имат склонност да имат по-висок нетен доход от земеделски стопанства на хектар и са технически по-ефикасни в сравнение с други малки размери на стопанствата (Bhatt et al., 2014). Съществува проучване на икономическите ефекти от увеличаване броя на животните, т.е. размера на млечните ферми в Съединените щати, при което се наблюдава ефект от увеличение на млечността на ферми с различен брой животни и как това увеличение влияе върху възвръщаемостта на оперативните разходи и възвръщаемостта на общити разходи по производство. При ферми от 0 до 50 крави, с разход за изхранване на животните от 24%, има 12% възвръщаемост на оперативните разходи, но с 48% намалява възвръщаемостта на общите разходи. При ферми от 50 до 99 крави, 35% увеличение на разходите за храна на животните дава 19% възвръщаемост на оперативните разходи, но намалява възвръщаемостта на общите разходи с 36%. Същите показатели се наблюдават във ферми със 100 до 199 крави – 37% увеличение на разходите за хранене и съответно 22% възвръщаемост на оперативните разходи и намаляване на възвръщаемостта на общите разходи с 24%. От 200 до 499 крави, съответно 47% нарастване на разходи за храна води до 30% по-голяма възвръщаемост на оперативните разходи и едва 4% намаление на възвръщаемостта на общите разходи. Икономически най-изгоден е вариантът при ферми с 1000 и повече крави, при които с 52% увеличение на разходите за храна се увеличава с 40% възвръщаемостта на оперативните разходи и се увеличава със 7% възвръщаемостта на общите разходи. Но от цялостното проучване се установява, че като цяло се наблюдава този отрицателен ефект на намаляване на възвръщаемостта на общите разходи средно с 14% за всички млечни ферми в САЩ. Каква може да бъде динамиката на тези нови процеси и до какво ще доведе тя? На първо място това е необходимостта от осигуряване на повече инвестиции в областта на земеделското производство, в това число и в животновъдството. На второ място се

5

налага по-широко и по-ефективно прилагане на технологиите, което включва избор на породи, адаптирани към технологиите и високо и хомогенно производство и избор на нови зони за размножаване. За местните породи може да се каже, че те не са най-удачният избор за производство в големи и ефективни ферми, но от друга страна те са по-адаптирани за използване на нови места за размножаване и разпространение. Каква е бъдещата динамика на приложните аспекти в развитието на хранителната индустрия? Тук трябва да се отчете един факт: „Как Суши се превърна в глобален факт“ (Bestor T., 2000). Глобалните диетични модели също се влияят от сложна мрежа от социално-икономически тенденции и насоки (H.C.G. Godfrey et al., 2010). Какво е бъдещата динамика на приложението им в индустрията? Да вземем за пример млякото, плащано на млекопроизводителите. Броят на купувачите на мляко е намалял средно с 50% в ЕС през последните десет години. Цената на млякото в Номинална База спадна с 27% за една година. Да вземем за пример „Брезаола“. Това е местен продукт от малка площ от италианските алпи (много слаби животни). Създаден преди 50 години с местни говеда (предимно Браун Швейцария). В същото време има огромно търсене на пазара през последните десетилетия, което води до масов внос на месо от Bos Indicus за производство на „Bresaola“. И въпреки това пазарът на кафяви швейцарски говеда остава все още локален и много ограничен. Налага се мнението, че има все по-малко участници в хранително-вкусовата промишленост, което води до световна стандартизация на хранителните продукти и по-голямо търсене на ефективност на производството. Трябва да се намери икономическата ниша за местните продукти с висока


39 / 2018 BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО

6

стойност. Промишлеността изисква високо, постоянно и безопасно, с еднакви критерии за стабилност, производство. От друга страна е налице по-ниска заявка за производство в нишата на висококачествени продукти. За да бъде по-лесно възприета в съвременните условия тази нова реалност е необходимо да има насърчаване на редовния обмен на техническа и научна информация, по-специално относно произхода и индивидуалните характеристики на наличните генетични ресурси. В много случаи местната среда, културата и ценностите на общностите се отразяват в ключовите черти и/или функции на домашните животни (E. Rege, 2001). Каква може да бъде бъдещата динамика на прилагане на тези заключения? В областта на социалното приемане. Съществува известна идеализация на животновъдството. В много региони това са изградени традиции на обществен живот и начин на производство. Това е поминък за цели общности и ние трябва да се съобразяваме с това. Затова е необходимо да се изготви законодателство в полза на земеделието в пределните райони. Съществуват редица културни и традиционни връзки, свързани с местните породи. Необходимо е да се осигурят публични субсидии за животновъдството в периферни райони и за редки породи. Необходима е освен това и публична подкрепа за добро управление на генетичното разнообразие. Какво може да последва от това в бъдещето? Споделяне на изследвания и технологии. Тук е важно да отбележим Декларацията на Конференцията на ООН за околната среда на човека (ООН, 1972 г.). Липсата на инфраструктура в тези отдалечени райони допълнително допринася за трудностите за подобряване на производителността чрез индивидуални инвестиции (ФАО, 1996 г.). Съществува огромно количество геномна информация за най-популярните породи говеда. Обаче, има само ограничена информация за ефективността на наличните в момента геномни инструменти при родствени или редки породи говеда (A. Gurgul, 2013). Това означава, че е необходимо, с оглед на едно бъдещо развитие да се отдели достатъчно ресурс за изследвания и технологии и публична подкрепа за изследванията за запазване на генетичното разнообразие (главно за развитите страни) и по-малко подкрепа от частни фондове за изследвания за генетичното разнообразие, тъй като технологията е насочена към стандартното животновъдство и производството на храни. Какво означава това за местните породи. По-малко инвестиции в подкрепа на специализирани изследвания, тъй като не е работа на технологията да подкрепя тези по-

малко доходни породи. Заключения Добрият анализ на реалното положение на генетичните ресурси не трябва да бъде сума от факти и обстоятелства, за да оправдае впоследствие множество събития, които се случват едновременно. Все още имаме много добри дейности, като например заключенията за състоянието на света направени от ФАО. И за изследователите? Историята на изследванията в генетичните ресурси показва, че често учените оправдават или правят отчитания на нещо, което вече се е случило. За сметка на това не се обръща особено внимание на набора на резултати от научните изследвания и прилагането на реални и приложими решения. Животновъдните генетици работят, посветени на възможно найдобро управление на генетичните ресурси, но това рядко се прилага. Защо? Какво е значението на прогнозирането на реалността? Необходимо е да се предвидят условията „около“ генетичните ресурси, за да се планират ефективно необходимите научни резултати и накрая да се прилагат. Икономическите и техническите анализатори трябва да предвидят „вариациите“ на средата, в която се прилагат генетичните ресурси. Тези, които планират научни изследвания в областта на генетичните ресурси, трябва предварително да анализират съвременните сили, които влияят върху околната среда и да предскажат бъдещата среда. Ще бъдат ли местните породи икономически изгодни? – НЕ! Местните породи са по-малко икономически ефективни от космополитните породи. Стандартизацията на хранителните вкусове прави местните породи по-малко полезни. Новите технологии са предназначени за високопроизводителни породи животни. Световното търсене на храни изисква високопроизводителни породи дори на места, където съществуват местни породи. Могат ли в бъдеще и ще бъдат ли местните породи икономически изгодни? Да, може би. За увеличаването на търсенето на храни в световен мащаб ще трябва да се отглеждат в маргинални области, където местните породи ще се адаптират по-добре. Националните и международните публични субсидии ще бъдат съсредоточени върху маргиналните области и върху местните породи. Ще има разширяване на усещането за защита на местните породи като част от околната среда и идеализацията на животновъдството. Какво да правим? Очаквайте бъдещи икономически, социални и екологични ситуации, свързани с производството на местните породи!


Изказване на проф. Васил Николов пред Международната научна конференция по животновъдство: Позволете ми, уважаеми г-н зам.-министър, г-н Росати, ваши превъзходителства, скъпи гости, колеги, приятели, да ви приветствам от свое име и от името на Селскостопанска акдемия, която в момента ръководя, академия, която обединява 29 научни звена, която има държавно предприятие със своите десет научни звена, академия, в която работят над 600 учени и още два пъти по толкова сътрудници, които помагат за развитието на нашата наука. Вие знаете, че в момента се провежда реформа в Селскостопанска академия, която няма да бъде лека, като всички реформи, но аз се надявам след тази реформа ние да излезем по-силни. Много се надявам, че Академията ще успее като птицата Феникс да възкръсне от пепелта, защото е недопустимо една научна организация, която някога е създавала сортове, ще спомена прословутия пример със слънчогледа, който е покривал 60 и повече процента от територията на Република България, да не можем в момента да произведем неща, които са ни необходими. Хубаво е да интродуцираме по-продуктивни сортове, по-продуктивни породи, но интродукцията е равна на кръвопреливане. Ние стоим на масата, интродуцираме, интродуцираме, преливаме кръв, но вие знаете, че лежейки на тази маса, където ни преливат кръв, възможните изходи са два. Аз се надявам ние да успеем да се възползваме от първия възможен изход. След тези няколко думи и аз също искам да благодаря на всички, които се отзоваха на поканата за тази Конференция и много се надявам, че тя ще стане традиционна и ще съпътства националното изложение по животновъдство, което е традиционно и специално искам да благодаря от името на министерството и от името на Академията на всички организатори и нашите любезни спонсори, те са изброени пред вас, без които това събитие нямаше да бъде възможно. Пожелавам ви успешна работа и не само да чуете доклади, да видите нивото, до което се работи в момента у нас и в чужбина, а да използвате възможността да създадем контак-

39 / 2018 BG

ност). С нарастване на потребността за масово увеличение на производството на храни и относителните ограничения на тези възможности, шансовете да се поддържа на същото ниво местните породи в света са ограничени. Настоящият (и бъдещият) технически и икономически свят не е любимото място за местните породи.

ЖИВОТНОВЪДСТВО

Ще има ли изследвания за увеличаване на ефективността на производството на местните породи в тези нови ситуации. Концентрирайте се върху практическите и икономическите стойности на местните породи. Те ще доведат ли до ефективно производство в маргиналните области. Ще има ли подобряване на стойността на пазарните ниши и на местните продукти (пазар, инфраструктура, безопас-

7

ти с колегите, които са дошли от чуждите университети. Благодаря ви за участието в Конференцията! След като чухме доклада на г-н Росати и чухме кое е и как е в света, нека да погледнем сега как е у нас и искам да ви кажа, че първо аз съм благодарен на г-н Росати за това, че аз бях много изкушен да кажа тези неща, които общо взето той каза по отношение на генетичните ресурси и моят доклад, като че ли се получи като едно продължение на неговия, въпреки че не сме си писали докладите заедно. Радвам се, че на сегашната сесия, присъстват наши депутати, г-н Апостолов виждам тук, ако не и други, но това показва какъв интерес има и каква е ангажираността на нашите представители към тези въпроси. И така – това са Източните Родопи. Сега ще започна малко по-неочаквано може би за вас – етнография и реалности.


39 / 2018 BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО

8

Какво имам предвид – скоро попаднах на едно проучване от етнографи, един от които прави анализ на развитието на животновъдството, на развитието на селекцията, опазването на генетичните ресурси в годините на прехода и на основата на интервю, на фермер А от село Б, той прави едни заключения за развитието на животновъдството в прехода, за развитието на генетичните русурси, едва ли не там се разглеждат въпросите на „световната конспирация”. А това е просто история. Той беше много изненадан как така едни наши породи изчезват, а после се появяват, как едни стават по-малко, а други стават повече. Ако например отворите сайта на ирландската асоциация за местни породи и погледнете таблиците – ще видите, че те там изживяват същите периоди, каквито изживяваме и ние. И там се раждат в едни години повече телета, в други – по-малко, едни ги има, после изчезват, после ги няма, така че това е просто история, а въпросът със създаването и развитието на генетичните ресурси е един много сложен въпрос, който не бива да се разглежда от етнографи, т.е. получава се така, както аз бях описал за етнографията и за етносите. Вижте по години, даже в доклада на г-н Росати годината беше 2007, тук по-рано – 1992 година – Конвенцията за генетичното разнообразие, която е свързана с опазването на генетичните ресурси и следващите решения и Протокол и ИАОС, въпреки усилията, обърнете внимание на снимките – това са наши уникални генетични ресурси – Български каракачански кон, Българско родопско говедо, Източно- балканска свиня, въпреки тези усилия на световната общност по опазване на генетичните ресурси, ето констатацията от последната книга на ФАО от 2015 година, второто издание на състоянието на световните генетични ресурси, долу е Констатацията. Въпреки предприетите мерки, застрашените породи през периода 2005 – 2014 година са се увеличили от 15% на 18%, като прибавите тук и 58 %, които са с неизяснен статут. Това е реалността, а не фермера А от село Б. За какво ми се иска ние да поговориме. Това което каза и г-н Росати – каква е нагласата на обществото, убедеността на обществото в това трябва ли да се опазват генетичните ресурси? Има ли смисъл от тяхното опазване? Това „Но”- червено, не ми харесва особено, но знаете ли, на нас ни беше много лесно. Нашето общество нямаше нужда да бъде убеждавано много защото, ето я Конвенцията за биологичното разнообразие от 1992 година, а вижте какво се е случило през 1974 година. Период на масова индустриализация в България, на въвеждането на високопродуктивни

породи – Постановление на Министерския съвет и тогавашната Българска комунистическа партия, няма как да ги разделите, то е едно, за Запазване, Развитие и Използване на местните генетични ресурси в животновъдството – двадесет и нещо години преди да разберем въобще какво се случва с тези генетични ресурси. Създадени са резервати за съхраняване в същото време на 17 автохтонни породи, това го има в книгата на академик Хинковски и други автори има там и пак в тази книга следвайки това, което казваше г-н Росати с цитатите, вижте какво пише в тази книга: „Осъзнавайки нуждата от съхраняване на животинските ресурси създадени в миналото, нашата държава първа в света създаде икономически условия за тяхното запазване”. Аз нямам основание да се съмнявам в това, което е написано в тази книга, но днес вие видяхте данните, които бяха посочени по отношение съхраняването на генетичните ресурси. Така че, ако трябва да говорите за етапи, или за периоди на развитие на нашата визия по отношение на съхраняване на генетичните ресурси, този въпрос трябва да бъде предмет на поправка. И той е „екзитум ин виво” съхраняване във резервати. Защото за тези субсидии, за които говори академик Хинковски, той казва, че тези дотации са само за запазване на определени стада, т.е. не може да се говори за субсидия, такава каквато има в момента. Вижте какво казва той – нещо, което в момента е актуално, и това пак е написано в тази книга – „Става въпрос за използването им като средство за производство в специфични райони на страната”. Не масово. И това, което сме казвали и сме говорили – ние трябва да ги опазваме в обем толкова колкото е необходимо за съхраняването на ресурса, а останалата територия на страната с нейните богати ресурси, естествено, че трабва да се използва за отглеждане на икономически изгодни породи. И още нещо – за производство на специфични продукти. Все едно днес издигаме за пръв път тези тези, а те са издигнати преди повече от тридесет години. Що се отнася до животновъдството. Абсолютно сме наясно и като политика на Министерството на земеделието и храните и на Изпълнителната агенция, че за да влезе животновъдството в тези три основни аспекти, за които говори и той, аз просто бързичко ще ги прегледам – Икономически аспект – животното като бизнес, какво трябва да отглеждаме; Обществен аспект – животното като поминък, защо трябва да бъдат опазени; Екологичен аспект – благоденствие на животните, опазване на природата, съхраняване на генетичното разнообразие. Тази снимка е на един вол от Кърджали, можете да преброите по


39 / 2018 BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО

9

На преден план в ляво: Стефан Патен и Роже Блан, преди представянето на презентация си

пръстените на рогата, че там има над двадесет пръстена – едно от нещата, които ние загубихме. Ето още едно от доказателствата защо ние трябва да съхраняваме тези местни генетични ресурси. Този период е този, който ние в момента изживяваме с вас. От деветдесетте години имаме пълно оттегляне на държавата от всичко, включително от опазване на генетични ресурси, развъдна дейност и т.н. и на практика възстановяването започна 2001 година, когато бяха дадени лицензи на първите развъдни организации, но реално развъдната дейност започна от 2009 година, не с моето идване в Агенцията, а с даването на първите субсидии за развъдна дейност. Заедно с това бяха дадени и дългоочакваните субсидии на тези, които отглеждаха автохтонни породи по Програма САПАРД. След това Агроекологични плащания. Този период се характеризира със създаване на нормативна база и субсидиите за развитието и съхраняването на местните генетични ресурси. Това е изходната база, която е спомената на няколко пъти във ФАО, аз ще ви го кажа по-нататък. Този период се характеризира и с ефективно съхраняване, освен със създаването на предпоставки за „Ин сито”съхраняване, Националната генбанка беше разделена на две, „Вечен национален генетичен ресурс”. Тя продължава да се попълва и аз ще ви кажа, че ако до 1987–1988 година от Родопско-

то късорого говедо в Генбанката имаше сперма от два бика, сега са вече осем. Това е добре вече. Така че продължаваме и „Екс сито” съхраняването. Какво имаме като резултат – ето ги таблиците – увеличаване на породите за тези години. Ние нямаме нито една изчезнала порода, след Лишарската овца и виждате по какъв начин се развива местният генетичен ресурс. Това е за овцевъдството. Тук няма да се спираме на причините – защо едни породи са се увеличили повече, други по-малко. Всички тези приказки за това, че са се увеличили защото там има субидии. Че защо не се увеличи Старозагорската или Бялата маришка? Още повече, знаете кои са там развъдчици. Защо не са се увеличили? Очевидно такива са условията и такъв е интересът. И още нещо искам да кажа – може би не всички стада са перфектни. Може би не всички животни там са тези, които ни се искат. Но това е на този етап. Желанието да създадем интерес към тези породи, към съхраняването на генетични ресурси. Всяка грешка е поправима. Непоправимо е негативното отношение на обществото към автохтонните породи, което у нас го няма, слава Богу. Негативно е ако тези породи бяха изчезнали във време на нашето бездействие. Аз считам, че това са положителни ефекти. Същото е положението при козите. Вие виждате тези ценни наши генетични ресурси като


39 / 2018 BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО

10

Калоферската и Виторогата коза. Сега тази оценка, която преди малко направих не е само моя оценка. Може да кажете – „да, той е част от тази система, толкова години, защо да не се похвали”? Но ето това са карти пак от същата книга, които аз съм извадил, препоръчвам ви да я вземете, където е направена оценка на работата по съхраняването на породите. Тъмнозеленото – това са тези, които са с плюс – най-добрите. За жалост нашата държавица там е малка до Черно море, лошо се вижда, но вижте, ние сме сред страните, които са си предали националните доклади, ние сме сред тези, които имат национални политики по отношение опазване на генетичните ресурси. Ние сме сред страните, които имаме създадени асоциации по „Ин сито”-развъдни програми. Ние сме сред страните, които имат програми за съхраняване, развиват се и част от породите се съхраняват от Изпълнителната агенция. Ние сме сред страните, които имат добра Генбанка и съхраняваме „Ин вито” генетичните ресурси и вижте около нас как са нещата в Европа. Така че, това не са просто наши оценки, за които ние трябва да се бичуваме. Какво следва от тук натам. Следва третият период, който е свързан с ДНК-идентификация, диференциация на автохтонните породи. Знаете, че бяха саздадени условия за това. Има ДНК-лаборатория в ИАСРЖ, която слава Богу вече работи. Но аз пак ще ви кажа. То е, дори да направим тази идентификация, дори да направим тази диференциация, дори да установим, че част от тези животни, които ние съхраняваме, не са перфектно чисти. И какво от това? Дори те да са кръстоски, нали те са част от това генетично разнообразие, което някъде там е необходимо. Нека, ще подпомагаме тези, които са перфектни, но не бива да отричаме и това, което съществува реално. По-нататък – определяне методите на развъждане в зависимост от степента на застрашеност. Тук трябва много добре да помислим, какво правим с тези породи, които наближават ареала да излезнат от границите на застрашеност. Прословутото райониране. Продължавам да считам, че рано или късно, трябва да го направим. Не мога да приема, че Родопско късорого говедо, знаете, че цял живот се занимавам с него, любима порода ми е, тежи 150 килограма. Не считам, че то трябва да бъде прехвърляно в Добричкия регион. Не считам, че трябва да бъде развъждано в Обнова, не считам, че трябва да бъде прехвърлено във Велико Търново. Това са богати земи, в които трябва да се отглеждат комерсиални породи, от които трябва да се произведе тази продукция, която да увеличим до тази 2050 година.

Продължаваме по-нататък. Тази снимка също е в Родопите, вижте каква красота и каква грация представлява Родопското късорого говедо. 150 кг, но вижте отзад къде трябва да ги поддържат и си представете как там пасе черношареното говедо със 750 кг жива маса. По-нататък през този трети период ние трябва да преминем към фенотипиране на животните. Ние го правим, но тук вече трябва да подходим по малко по-различен начин и това е свързано с онзи четвърти период, който трябва да бъде свързан с устойчиво развъждане на автохтонните породи. Тук има колеги от Македония, от Молдова и считам, че ние трябва да знаем, че отглеждането на тези автохтонни породи ще бъде икономически изгодно, ако от тези автохтонни породи ние започнем да произвеждаме уникални продукти. За това ние вече имаме възможност. Ние трябва да използваме най-съвременните техники и технологии, свързани с геномиката, с феномиката, епигенетиката, която доскоро отричахме. Да разработим уникални продукти, да ги защитим в уникални географски региони. Тогава вече можем да отглеждаме Червената шуменска овца и в Петрич и там тя да произвежда уникален продукт, който да не може да бъде произвеждан в Шумен. По този начин, освен масовото производство, тези които произведат тези уникални продукти, от уникални породи, биологично чисти, в уникални райони – какво ни трябва повече? Ние не можем да задоволим световния пазар и да нахраним удвояващото се население на Азия и Африка. Това е.


ас. д-р Светослав Карамфилов

11

В рамките на няколко дни през май беше посетена Чешката република от страна на НАМГБ, по официална покана от Чешката развъдна организация за месодайно говедовъдство, която извършва селекционна дейност с основните месодайни породи в света, вече повече от 25 години. Основен акцент на визитата, беше върху породите Абердин Ангус, Лимузин и Херефорд. Колегите от развъдната организация в Чехия ни запознаха с основните методи за оценка и класификация на бици от месодайните породи – по екстериор и продуктивност. Тестването на биците – бъдещи разплодници, е един цялостен и неотменен процес в прогресa и усъвършенстването на популациите. От наша страна бяха посетени няколко елитни ферми, където се отглеждат крави-бикопроизводителки, както и две опитни станции за преценка на бици по собствена продуктивност. Двете тест-станции се гордеят с производството на млади бичета, прецененни по родословие и собствена продуктивност. Телетата, които

са синове на утвърдени бици и крави-бикопроизводителки се вземат в тест-станциите за изпитване на петмесечна възраст. След това, техният първи тест приключва на 12, а вторият на 14-месечна възраст. Тестът включва, отглеждането при равни условия с бичета връстници от същата порода. Проследява се техният растеж, развитие и опoлзотворяване на фуража. В края на тест-периода в Чехия се предлагат на търг близо 2 000 бичета от различните породи, които да продължат изпитването си по поколение в отделни стада, в страната и чужбина. Изключителен престиж за фермерите, които развъждат чистопородни месодайни породи е участието в изложения. Мащабно и специализирано за месодайно говедовъдство е изложението в Чешка Будьовица, което се провежда в края на август, всяка година, споделят домакините. Освен на местно ниво, фермерите, участват и печелят престижни места и в чужбина, като – Франция, Германия и др. Месодайното говедовъдство

BG

Чешката развъдна организация за месодайно говедовъдство

ЖИВОТНОВЪДСТВО

Делегация на НАМГБ посети

39 / 2018

ИЗЛОЖЕНИЯ


39 / 2018 BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО

12

в Чехия е обусловено от силни традиции и стремеж към развитие на породите, спрямо интересите на потребителите и непрекъснато променящата се пазарна среда. Но така или иначе, прави впечетление строгата отчетност на зоотехническата документация, високото ниво на хранене и целесъобразност при отглеждането на говедата. Наши домакини бяха г-н Мирослав Враблик и г-н Камил Малат, които показаха четири ферми, в които се отглежда Лимузин, една ферма с породата Абердин Ангус и две опитни станции за млади бичета. Имахме изключителна възможност да присъстваме на търг за млади бичета, както и да обменим опит относно линейно описателната оценка по екстериор – индивидуална

в селекционните критерии за всяка страна. Беше подчертано ясно, че се спазват строго интервалите за претегляне, които се извършват задължително при раждане, на 120 дни, на 210 дни при отбиване и на 365-дневна възраст. Претеглянията са задължителни за всяко животно, което ще бъде част от разплодните или угоителните стада. Строго се следи прирастът при угояването на телетата. А спермопродукцията се проверява чрез „супер контроли“ поетапно. Чешката организация сподели една малка част от своята широкообхватна работа, а ние успяхме да се докоснем на практика до чуждия опит и получени резултати само и единствено доказани с работа в екип във всички структурни звена.


Станислава Пекова, Красимир Петков На 15 и 16 юни се проведе първото Национално изложение на овце от месодайните породи. Организаторите – Асоциация за развъждане на породата Ил дьо Франс в България и Развъдна асоциация Мутон Шароле в България представиха двете породи, които от години се развъждат в страната. Овце Ил дьо Франс се гледат вече 50 години в България, а Асоциацията, която стои зад развъдната им програма, съществува от 2006 г. На 16 юни се проведе официалното откриване на изложението, на което д-р Евгения Ачкаканова представи официалните гости: д-р Цветан Димитров, зам.-министър на МЗХГ, Силвия Василева, началник отдел „Животновъдство“ в МЗХГ, Георги Йорданов, изпълнителен директор на ИАСРЖ, проф. д-р Мая Игнатова, директор на Областна дирекция на ИАСРЖ, проф. д-р Васил Николов, председател на ССА, доц. д-р Димитър Панайотов, декан на Аграрния факултет на Тракийски университет, Николай Маринов, директор на Главна дирекция „Земеделие“ в МЗХГ, Ваня Тодорова, гл. секретар на НССЗ, чуждестранните гости от френската Национална организация за селекция в овцевъдството – породи Ил дьо Франс и Тексел – Жан-Люк Берже и Филип Берже и председателите на двете Асоциации за развъждане на месодайни породи овце, организатори и участници в изложението – на Ил дьо Франс – Пламен Николов и на Шароле – проф. Димитър Димитров. След встъпителните думи на д-р Ачкаканова, последваха слова на Цветан Димитров и Васил Николов. След откриването гостите имаха удоволствието да наблюдават конкурс за развъдни групи и индивидуално участие на животни, както и демонстрация на ехографско изследване на бременни животни, оценка и дегустация на месодайните качества на породите и награждаване на отличените животни във всички категории. Предишният ден, 15 юни, бе проведена среща-обмяна на опит и тематична дискусия по въпросите с развъждането на порода Ил дьо Франс. Обмяната на опит между самите фермери е необходимо действие за развитието на сектора. Също толкова важно е и прилагането на науката в практиката, което бе и една от основните цели на дискусията: разгледаха се теми като селекционна дейност, практики и иновации за ефективно овцевъдство, схеми за подпомагане, разговор с представителите на френската организация и др. Модератор на дискусията бе д-р Евгения Ачкаканова. За историята на породата говориха тя, нейни колеги, занимаващи се с месодайно овцевъдство и Жан-Пиер Жоселин от еквивалентната на нашата френска асоциация.

По време на самото изложение се срещнахме с изпълнителния директор на Асоциацията, за да поговорим с нея за породата по случай 50-годишнината от отглеждането є в страната, работата на самата Асоциация и развитието на сектора. Здравейте, Вие сте небезизвестна личност в овцевъдния бранш и в животновъдната наука, но все пак, моля, представете се за нашите читатели... Казвам се Евгения Ачкаканова и работя с френската порода Ил дьо Франс в България повече от 15 години и да, имам връзка с науката и образованието и проектната дейност към Селскостопанска академия. Идеята е максимално да вкараме науката в практиката

или идеите от практиката да бадат облечени в едно научно решение. Защо се насочихте точно към тази порода – Ил дьо Франс, как направихте своя избор? Породата се отглежда от 50 години в България, благодарение работата на проф. Илия Димитров, пионер в това начинание от 1968г. Може би нещата се случват сами по себе си, но харесвам тази порода още от студентка, след това излезе идеята да създадем асоциация за тази порода, повлияни от познанството ни с френската асоциация за Ил дьо Франс. Вие сте партнъори с френската асоциация, разкажете в какво се изразява то... Да, партнори сме. През 2005г. Заедно с проф. Славов и проф. Димитров посетихме голямото парижко животновъдно изложение SIA и решихме

BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО

Първо национално изложение на месодайни породи овце 2018

39 / 2018

ИЗЛОЖЕНИЯ

13


39 / 2018 BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО

14

Д-р Ачкаканова по време на откриването на Изложението заедно с официалните гости на събитието

да учредим българската асоциация, повлияни от френското перфектно отглеждане и селекция на породата Ил дьо Франс. Взаимствахме от тях първоначално техния устав, след което в края на годината Асоциацията за развъждане на породата Ил дьо Франс в България започна своята дейност с три стада, а именно: това на Земеделския институт в Стара Загора, стадото в Долни Дъбник на Любомир Върбанов и третото стадо на семейство Койнови от с. Калояново, Пловдивска област. Това бяха основните стада,които наброяваха 700 животни. Сега под селекционен контрол в нашата асоциация са 5500 животни и 2500 животни на етап поглъщателно кръстосване. Какви проблеми имате с тази порода? Боледуват ли често? Въобще, как решавате проблемите на Ил дьо Франс? Проблеми могат да възникнат когато не се спазват изискванията за отглеждане и хранене на породата. Тогава има проблеми. Основни поблеми са свързани с раждането на прекалено тежки агнета, което води до разкъсвания. В тази връзка вие ще видите по време на изложението ще правим ехографско изследване на животните, защото, наложи се вече, през последните години го правим в няколко ферми. Каква е идеята? Идеята е да се установи с колко агнета е бременна овцата, също като при човека и какво да бъде храненето. Съответно, ако агнето е едно – естествено

дажбата ще е една, ако агнетата са две, три или четири, французите правят такива групи, оптимизират храненето и по този начин имат икономическа изгода от фуражите, които използват. Второто е запазване на майките. Казвате, че гоните растеж на поголовието, за да задоволите чуждестранен пазар, за да печелят вашите земеделски производители. Преди малко взехме интелвю от един от земеделските производители, който заяви, че „гони” над хиляда глави поголовие. Той каза: „Ние сме в график, ние ще го постигнем.” Това ли е цифрата, за да може вашите стада да са над хиляда глави и да можете да помогнете за пазарите? Да, колкото повече животни има в една ферма, толкова по-лесно, когато стане въпрос за износ за предлагане на агнета за клане, се реализират те когато вече има уговорени поголеми пазари. Как ги стимулирате, за да расте по-бързо поголовието? Стремим се да намерим пазари и то на добри цени. Но ето – един много добър пазар е турският, но дори самите турци когато дойдат, виждат пет или десет животни и трудно купуват. Освен това нашата идея е да направим така, че в определени период да има заплождания, в определен период да има раждания, за да може периодът, в който ще се предлагат агнетата, да бъде максимално


39 / 2018 BG

то е общо по животновъдство, но дори и специализираните могат да бъдат организирани тук, да канят хора, да се срещат фермерите. Те имат нужда да разговарят, да виждат своите резултати, да сравняват животните, които са произвели, така че наистина съм благодарна на Министерството на земеделието за помощта. Има асоциации, които са недоволни. Има и специфични проблеми, характерни за различните асоциации... За всяко едно нещо може да има и някакво недоволство, но в случая имаме подадена ръка и ние сме благодарни. Какво сте намислили сега като програма? По програма днес в четири часа имаме една среща дискусия, на която сме подготвили проф. Димитър Николов – директор на Института по аграрна икономика, които е направил един анализ по подадена от страна на Асоицацията информация, при който той изчислява икономическата ефективност – със субсидии, без субсидии, фаза на отбиване, приходи, печалба. Този анализ е направен по реална информация, която е подадена от няколко ферми. Той ще представи на нашите фермери това нещо като изчисления, като анализ. Тъй като очакваме всеки момент да пристигне и ръководството на френската Асоциация, те ще бъдат шест човека, те също са фермери и заедно с тях ние ще преставим нашата съвместна работа. Ще представим и дейността на Асоциацията за този дванадесет годишен период, защото в края на 2005 г. се създаде Асоциацията и от 2006 г. вече дванадесет години работим и ще се опитаме да споделим проблемите между нас с фермерите, самите те да си споделят техните проблеми, техните нужди, така че ние да можем да ги предадем, да ги транслираме към Министерството на земеделието и ако има някакви възможности за подпомагане – това ще е добре. Ако се популяризира вашата дейност, това дали ще подпомогне да дойдат повече млади хора в животновъдството? Как мислите? Надяваме се защото, ако погледнета тук от фермите, които дойдоха, има млади хора, но млади, които са над 35–40-годишна възраст. Това пак е добре! Да, но ако хора, които са на 20-годишна възраст отдадат живота си, така като е във Франция... Значи, хора, които биха били доволни, ако техният труд се реализира? Да. И ако има възвръщаемост от това, което те влагат като усилия, като емоция, като енергия, тогава вече наистина ще има увеличаване, аз съм убедена и ще разпространим още повече породата!

ЖИВОТНОВЪДСТВО

стеснен, максимално кратък. Какво ще посъветвате вашите земеделски производители – как да се сдружават така, че да имат взаимна изгода, защото недоверието между българите е голямо? За да има взаимна изгода, е нужно точно това, което казах преди малко – трябва да има достатъчно произведени агнета, които да можем да реализираме в кратък период, защото вариантът с разтегления период и малкия брой предлагани животни не е изгоден нито за купувача, нито за продавача. Искате да кажете, че кооперирането трябва те сами да си го направят. Вие не можете да участвате? Не! Ние се стремим от Асоциацията да го направим това нещо. Да ги подтикнем да заплождат в определено време, да го подтикнем да спазват технологията, да се обединят дори в предлагането. Когато в една ферма няма, да си прехвърлят клиентите на друга ферма, да запазват едни цени, за които ние в Асоциацията имаме взето решение, с ценова листа за отделните категории животни. Да спазват тези цени, за да не си подбиват пазарите сами. Имате ли успех? Да, имаме. Много от фермите вече съгласуват продажбите, съгласуват периодите на заплождане, съгласуват цените. Когато едната ферма няма, прехвърля клиенти на другата ферма, така че няколко ферми работят в изключителен синхрон и нашето желание, нашата цел е точно това, броят на тези ферми да се увеличава. Какво бихте споделили още. Всичко възможно правите да помагате на земеделските производители. На вас помага ли ви държавата? Да! Искам да изкажа специална благодарност на ръководството на министерството на земеделието, храните и горите тази година, защото да се организира това изложение, стана възможно благодарение на помощта и финансовата подкрепа, която те ни оказаха. Значи това не е европейски проект? Не това не е евпропейски проект. Това е държавна помощ за участие и организине на такива изложения. За първа година в България се организира специализирано изложение за месодайни породи овце. Тук, на това изложение показваме породата Ил дьо Франс и породата Мутон Шароле. Смятам, че мястото е прекрасно. Тук трябва да стане Национална изложбена площ, да стане традиционно място за организиране на такива изложения и бих призовала всички останали колеги, които са от развъдните организации да се обединят и да правим такива специализирани изложения. Трябва да има едно национално изложение, кое-

15


ПОРОДИ

Каракачанска

16

Стефан Сариев

BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО

39 / 2018

Породи овце

Тази древна порода се е съхранила от преди стотици години до наши дни в почти непроменен вид. Овцете са дребни, темпераментни и чудесно приспособени към планинските пасища. Известни са с непретенциозността си към храна, подслон и атмосферни условия. Животните се хранят изключително с естествена растителност, а млякото и месотo им са екологично чисти и с ненадминати вкусови и хранителни качества. Каракачанската овца е най-типичният и найпримитивният представител на грубовълнестия цакелски тип овце у нас. Както е известно, това е овцата на съществуващите доскоро (около 1958 г.) каракачани и куцовласи, развивали номадско овцевъдство по нашите земи. Каракачанската овца е сравнително дребна, но с изключително жив темперамент, пъргава и подвижна – извършва големи преходи при активното търсене на храна, както и по време на сезонните предвижвания на каракачаните. Много издръжлива, с висок виталитет, изключително приспособена към местните екологични условия, почти не боледува и дава редовно и сигурно потомство. Грижите по Каракачанската овца са сведени до минимум – непридирчивостта є към трофичната база е пословична, а освен пашата не получава допълнителна храна дори и през зимата, с изключение през най-суровите снежни и студени дни, когато не може да пасе. Стадното є чувство е силно развито – много рядко отделни животни се отдалечават от основната група. Като типичен цакел Каракачанската овца има отворено рунo с дълги конични фитили, съставени от съвсем прави осилести влакна, достигащи на дължина 23–26 см. По-голямата част от овцете са пигментирани – сиво-черни, понякога с кафяв оттенък и много рядко бели. Муцуната, ушите, краката, както и лигавицата около очите, носа и др. са черни. Овцете най-често са безроги, а овните – с добре оформени завити рога, но се срещат, макар и рядко, рога при женските и безрогие при мъжките. Въпреки че филогенезата на Каракачанската

овца е свързана с непрекъснатите преходи от планинските към равнинните терени и обратно, тя е обособен тип планинска овца. Тялото на Каракачанската е компактно, не много дълго – средно 62,99 см и добре зарунено, включително и коремът. Височината при холката е средно 57,80 см. Дълбочината на гърдите е задоволителна (27,92 см), а ширината им е 18,40 см. Опашката е тънка, къса (средно 24,86 см) и едва достига скакателните стави – типично за планинския тип овце. Дължината на тялото при мъжките животни е средно 69 см, а височината при холката – около 66 см. Средната маса на овцете-майки е около 35 кг, на шилетата – около 28 кг, а на кочовете – до 66 кг. Като се имат предвид ниският ръст и маса, както и изключително пасищното отглеждане на Каракачанската овца, млечността е сравнително добра. От една овца за целия доен период се получават около 40 литра мляко с 6,5–8% мастни вещества. Каракачанската овца е с най-добре пригоденото виме за машинно доене. Вълнодайността е също относително добра – 1,5–2,5 кг и максимум 3,5 кг. Рандеманът на вълната е около 60%. Технологията на отглеждане на Каракачаниска овца е била много примитивна и изключително консервативна, поради което са се запазили много време както фенотипът, така и самобитността на развъждането є. Овцете-майки са се заплождали през септември, а са се агнели през февруари. Овцете са зимували из ниските и топли крайбрежни пасища на открито в кошари, разположени обикновено на завет и обградени с висок плет, т. нар. „чаламари“. Близо до тях се е намирало бранището (браницата), където няколко дни след агненето са пасели само овцете-майки. До началото на май (обикновено до 6 май, Гергьовден) са се отбивали агнетата, тежащи вече 17–20 кг без абсолютно никакво подхранване. След това стадата са се качвали отново в планината, където на място се е преработвало млякото им в кашкавал и бяло саламурено сирене, чак до есента. Стрижбата се е провеждала около средата на юли, тъй като до това време в планината е сравнително студено. През лятото каракачаните са пасели стадата в Родопите, Рила, Пирин, Осоговската планина, Стара планина и отчасти Средна гора, а през зимата – крайбрежните пасища на Бяло море и Южното Черноморие. Каракачанската овца е порода овца, която е застрашена от изчезване.


д-р Иван Лалев Колев д.в.м. Изборът на козите като вид животни, които искате да отглеждате, е абсолютно персонален и е много променлив. Важно е преди да вземете решение, да знаете какво точно ще искате от козите и какво може да инвестирате в пари и време при отглеждането им. Първо – трябва много подробно да се проучи въпросът от икономическата му страна, да се изучи технологията за отглеждане и да се подготви базата преди да се купят козите. Повечето публикации относно козите съдържат описания предимно в оптимистичен вариант – какво представлява добрата структура на козето стадо – и представят този бизнес от привлекателните му страни. Не приемайте всичко в най-добрата светлина и цветове. Трябва да свикнете с мисълта и да приемете козите като ваша съдба и да ги отглеждате с внимание и много любов. За да се купят възможно най-добрите животни с вашите налични пари, трябва да се купува само от достойни за уважение животновъди, не и от пазарите или търговете, защото не знаете историята, произхода на животните, развъдните им стойности и евентуалните заболявания, свързани с животните от пазарите. Добрият фермер най-често има селекционна книга за произхода на животните и вероятно ги продава на различна цена в зависимост от оценката на тяхната развъдна стойност. Трябва да се пита фермерът за причините, поради които се продават животните. Освен това трябва да се получи информация от колко години фермерът отглежда козите. Фермерите, отглеждащи години наред кози, притежават стада, в които е извършвана селекция и има отбор и подбор на животните. Вероятността да купите високопродуктивни животни от ферма с традиции е много голяма. Да се огледат всички животни от стадото и се сравнят с тези, които се продават, за да се прецени както здравословното, така и кондиционното им състояние. Поискайте да видите, ако е възможно, дневника с данните от млеконадоя. Подобна информация можете да получите от мандрата, която купува мляко-

то, произведено в това стадо. Внимавайте с безплодните и апатични женски, тъй като по правило козите обикновено се бракуват и едва тогава се продават на приемливи цени. Не купувайте кози с видими дефекти, отворени рани, абсцеси или очевидни недостатъци. Много фермери водят селекционни книги и имат педигри за техните животни. Педигрито се използва, за да се документира потеклото на животните. Много ценна информация относно сделката може да се получи от добре записаното педигри в селекционната книга. Много фермери регистрират редовно млеконадоя, отбелязват големите постижения, показват победителите и рекордьорите, класифицират резултатите, както отбелязват и всякаква друга важна информация, показваща качествата на животните в педигрито. В официалните документи има няколко символа, които показват индивидуалните данни на козите, позволяващи да се прецени както настоящата, така бъдещата им продуктивност. За повече информация можете да се обърнете към ветеринарния лекар, обслужващ стадото, както и от асоциацията, в която членува даденият фермер. Много често всяка асоциация си има собствени символи за дефиниране на отделните качества на животните, като тези симво-

BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО

Създаване на стадото или как да стартираме нашата козеферма?

39 / 2018

КОЗЕВЪДСТВО

17


39 / 2018 BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО

18

ли и термини се използват само от тях. Изложбите на кози са добър начин да се запознаем отблизо с атрактивната или привлекателната страна на обстановката и общодостъпната информация за бизнеса с кози. Като се наблюдават животните в кръга на изложбата и се четат внимателно коментарите на журитата, може да научите много за анатомията на козата и да разпознавате добрите и лошите им качества по техния външен вид. Трябва да се знае обаче, че журито прави сравнение на животните от изложбата и това не означава непременно, че класираните на първо място са най-доброто, излъчено откакто е създадена породата. От мнението на журито става ясно, че класираното на първо място животно е по-добро от това, класирано на второ място и че третото по ред е по-лошо от второто и т.н. Показателно за изложбите е, че журито се произнася за качествата на отделните кози, като се посочват и причините, поради които е класирано или е отпаднало още по време на изложбата. Когато решите кои животни да купувате се съсредоточете върху критериите за покупката на козите. Избирайки животни от стадо с високо качество, можете да направите идеалната млечна ферма, която даже да е победител на следващите изложби. Другият важен въпрос, на който трябва да се обърне внимание, е породата на козите. Изключително важен момент от създаването на козефермата. Различните породи притежават различни качества и е важно да познаваме различните породи, за да изберем най-подходящата за нас. Смятаме, че френската Алпийска коза е най-подходяща за нашите условия, но поради рeдица причини не е възможно да се купи у нас чисто породно стадо от тази порода, а вносът на животните от Франция е много скъпо начинание. Освен това няма гаранция, че ще купите най-добрите и продуктивни животни посредством внос. Въпросите, свързани с аклиматизацията и адаптирането на вносните животни, също не са за подценяване. Много са примерите за пълен провал на ферми с вносни високопродуктивни животни, независимо че са осигурени всички възможни екстри по отношение на технологията, микроклимата и храненето. Най-често поради това, че не успяват да се аклиматизират и адаптират към условията, се разболяват и измират, или не изявяват напълно продуктивните си качества. Изхождайки от изброените съображения, предлагаме един изпитан от нас и проверен във времето подход за сформиране на продуктивно стадо от кози. Моделът е приложим и за други видове селскостопански животни. За да приложите този начин за закупуване

на животни и сформиране на стадо е нужно да разполагате със собствен транспорт за транспортиране на животните и отделно помещение за карантиниране на новозакупените животни. Собственият транспорт е необходим, за да можете да реагирате навреме. За какво точно става дума? В България най-често животни се купуват по обяви. Информацията в обявите е обикновено оскъдна и след телефонен разговор с продавача, трябва да отидете на място, за да огледате животните и да направите своя избор. Най-често, за да се купят на изгодна цена, трябва да се вземат всички налични животни и след това да се карантинират за 45 дни в отделно помещение, през което време става истинският отбор и подбор. Избират се здравите, продуктивните и младите животни. Особено внимание трябва да се обърне на породната принадлежност на всяко животно, като се стремим максимално към поставената си цел, а именно да създадем високопродуктивно еднородно, с изравнени показатели, стадо. При всички случаи за това време ще проличат и здравословното състояние, и продуктивните качества на всяко отделно животно. Избраните животни се преместват в основното стадо, а останалите е най-добре да се бракуват и заколят или продадат на приемлива цена. След това може да се реагира на друга обява и отново да се разиграе същата схема. Може едновременно да се закупят кози от няколко места, но е задължително да се карантинират за 45 дни в различни обори. Ако това не се направи, рискуваме да допуснем разпространение на редица заболявания и да си навлечем неприятности, свързани със здравето на закупените вече животни. По този начин максимално бързо може да се създаде продуктивно стадо, върху което да се работи чрез целенасочена селекция за увеличаване на неговата продуктивност. Обикновено в следващите години се използват разплодници от желаната високопродуктивна порода и чрез поглъщателно кръстосване, разширено възпроизводство и прилагайки стриктно селекционна програма, да се постигне желаният резултат. Основното предимство на предлагания от нас подход за стартиране на козеферма е, че е евтин и ефективен. С наличните пари от бюджета може да се закупят максимално добри животни, без да се рискува със скъпи вносни кози, които трудно ще се аклиматизират при нашите условия. Рисковете в този случай са по отношение на здравето на закупуваните кози и че подходът е приложим и ефективен при положение, че се ръководи и направлява от висококвалифицирани и опитни специалисти ветеринарни лекари.


При храненето и отглеждането на козите трябва да се знаят както устройството на храносмилателната система и физиологията на храносмилането, така и някои физиологични особености, свързани с тяхното възпроизводство. Козите живеят 9–10 години. Те са сезонно полициклични животни, със сравнително висока плодовитост. Осеменителната кампания е в края на лятото и есента, а бременността продължава 5 месеца. За разлика от овцете, козите могат да се пресушават през втората половина на бременността. В резултата на тези биологични особености храненето и отглеждането на отделните категории кози се свързва с определени сезони на годината. Козите са дребни преживни, пасищни животни, които смилат много добре фуражите, богати на сурови влакнини. Тяхното хранене и отглеждане се доближава до това на овцете. През зимата основните фуражи са обемистите – сено, слама, листников фураж, царевичак, слънчогледови пити, кръмно цвекло, тикви, а през станалите годишни сезони – пасища. Концентрираните и минерални храни допълват дажбите. Козите са взискателни към храната. Ако фуражите не са вкусни, те не приемат необходимите количества и не задоволяват своите нужди от енергия и протеин. Предпочитат разнообразните, чисти и качествени фуражи, без плесени замърсяване. Козите се хранят и отглеждат пасищно и оборно. Пасищното хранене и отглеждане е за предпочитане. На пасищата тези животни намират свежа трева и клонки от дървета. Там те непрекъснато са в движение на чист въздух и слънце, които укрепват организма. За възрастните кози на ден са необходими 7–10 кг зелен фураж. Свежата люцерна и детелина предизвикват подуване (тимпанит) и храносмилателни разстройства. Затова те се изхранват на негладни кози, които предварително са хранени със сухи обемисти фуражи или леко завехнали. Козите като подвижни животни и изкачващи стръмнини могат да задоволят нуждите си от хранителни вещества с отпадъци от зеленчукови и овощни градини и чрез паша на наклонени терени. По този начин пасищното хранене и отглежда-

не е и икономически изгодно. През пасищния период, в горещите часове на деня, козите се прибират на сянка, най-често в помещения. Оборно се хранят и отглеждат животните през зимата, при наличие на снежна покривка на земята. Тогава те се хранят и отглеждат в помещения. За денонощие козите получават по 2 кг доброкачествено бобово или ливадно сено. Половината от него може да се замени със слама, листник, царевичак и слънчогледови пити. Листниковият фураж, приготвен от клонки на акация, върба, леска, бряст, липа, дъб и др. дървета се дава до 2 кг на коза дневно. Сочните фуражи се включват в дажбата от 2 до 4 кг за възрастни и до 1,5 кг за козички от 6- до 12-месечна възраст. От сочните фуражи по-малки са количествата на картофите, топинабура и силажа. Концентрираните и минерални храни се дават на козите за осигуряване на нормираното им хранене през цялата година. Концентрираните фуражи се включват в денонощните дажби до 0,7 кг за възрастните кози и 0,4–0,5 кг за младите козички. Минералните храни се дават по 7–12 г. Готварската сол се дозира отделно. Тя се включва в дажбата по 7–15 г и се изхранва с концентрирана смеска или с обработени груби фуражи. Освен това козите имат на разположение каменна сол за лизане на воля. Хранене на бременни и лактиращи Две до четири седмици преди началото на осеменителната кампания в зависимост от телесното състояние на козите се подобрява храненето им. Енергийната стойност на дажбата се повишава с 0,3–0,5 Ке, а протеинът с 2–3% спрямо сухото вещество. Оптималното хранене на козите през този период активизира функциите на яйчниците, в резултат на което узряват повече и по-пълноценни яйцеклетки, които са основа за по-висока заплодяемост и плодовитост на козите. Целта на храненето на бременните кози е да се поддържат в разплодна кондиция, да се осигури нормален растеж и развитие на ембрионите , раждане на жизнени приплоди и да се подготви млечната жлеза за бъдеща лактация.

BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО

Хранене и отглеждане в козевъдните ферми

39 / 2018

КОЗЕВЪДСТВО

19


39 / 2018 BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО

20

През първата половина от бременността нарастването на плода е слабо, но тогава се формират всички органи и тъкани. Дажбата през този период трябва да бъде разнообразна, но не обилна. През втората половина от бременността нарастването на зародишите е значително. Тогава (6–8 седмици преди окозване) бременните кози се пресушават, дажбите се завишават. През сухостойния период козите се хранят като лактиращи с 2–3 кг дневна млечност. В дажбите може да участват ливадно или бобово сено – 1 кг, слама – 1 кг или царевичак – 1,5 кг, кръмно цвекло до 3 кг дневна млечност. В дажбата може да участват цвекло до 3 кг, концентрирана смеска – 0,5 кг, минерални храни – 10–12 г и готварска сол – 7–12 кг. Около две седмици преди окозването се намаляват обемистите фуражи. Дажбата се състои от лесносмилаеми храни. Бременните кози се нуждаят от хладка вода и движение на чист въздух. Лактиращите кози от млечните породи имат висока относителна млечност и не отстъпват на млечните породи крави. Напр. Саанската коза при 100 кг ж.т. дава 6–8 кг мляко, което съответства на 36–48 кг мляко от крава с тегло 600 кг. Следователно лактиращите кози трябва да се хранят и отглеждат по норми и с видове фуражи, които осигуряват образуване на максимално количество мляко, за което животните имат наследствени заложби. Целта на храненето на лактиращите кози е да се поддържат в разплодна кондиция и да се осигурят оптимална млечност и разстеж на козината. Лактиращите кози се хранят по норми с качествени и вкусни фуражи, които се приемат в оптимални количества. Така животните задоволяват нуждите от енергия и протеин, необходими за образуване на млякото. Една седмица след окозването козите се хранят с дажби, които са приемали през последните 7–10 дни от бременността, след което нормите постепенно се завишават до 60-ия ден с цел увеличаване на млечната продуктивност с повече от 1 литър спрямо нормалната млечност на козата. През пасищния период козите изпасват по 7–8 кг зелена маса на ден. В зависимост от ботаническия състав и хранителната стойност на тревостоя, козите се подхранват с 0,3–0,6 кг комбиниран фураж. През оборния период те получават 1,5–3 кг тревни и груби фуражи, в т.ч. 1 кг доброкачествено бобово или ливадно сено, 2–4 кг сочни фуражи (от тях 1–2 кг картофи) и до 3 кг силаж. Комбинираният фураж се включва по 0,5–0,6 кг. Хранене на ярета Целта на храненето и отглеждането на яре-

тата е да им се осигури нормален растеж и развитие, а на женските за разплод – да се подготвят като високопродуктивни възрастни животни. Първата храна за новородените ярета е коластрата. През коластрения период яретата трябва да поемат максимално допустимите количества коластра, тъй като чрез нея те придобиват пасивен имунитет срещу заболявания. Първото забозаване е до 1–2 часа след раждането. Преди това вимето на майката се измива добре с хладка вода и се подсушава с мека кърпа. Първите струи мляко се издояват в малък съд и се изхвърлят навън. Яретата се хранят естествено, като бозаят от майката или изкуствено – чрез отделяне от майката и хранене с биберон. Естественото хранене е за предпочитане. То отговаря на биологията на животните и на условията за тяхното екологично хранене и отглеждане. Първите 2–3 седмици единствената храна за яретата е майчиното мляко. След това част от него може да се замести с обезмаслено козе или краве мляко. От 12–15-дневна възраст те се приучват към приемане на фуражи от растителен произход, с цел да се подготвят за отбиване. Тогава им се дава пресята овесена ярма (25–30 г) и доброкачествено бобово или ливадно сено на воля. Постепенно количеството и съставът на фуражите се увеличават, така че при отбиване яретата да консумират най-малко 250 г комбиниран фураж и 300–350 г сено. От 2-месечна възраст те могат да приемат и по 150–200 г моркови. Отбиването на яретата (около 3-ия месец) се извършва постепенно за 10–12 дни. За целта майките се отделят от малките след или преди бозаене. Броят на бозаенетата се намаляват на един път дневно, след което се преминава през ден и накрая – през 2 дни. Хранене на мъжки разплодници Целта на храненето на мъжките разплодници е да се поддържат в разплодна кондиция и добра заплодителна способност. По принцип тяхното хранене се доближава до храненето на кочовете. То се разделя на два периода: 1. подготвителен и 2. случен. През подготвителния и случен период разплодниците се хранят по норми. Техните дажби включват: сено – 0,5–1,5 кг или зелен фураж – 3–5 кг, комбиниран фураж – 1–1,2 кг и моркови – 0,5–1 кг. Комбинираният фураж е съставен от овес до 0,6 кг, пшеничени трици, шрот, ечемик, минерални и витаминни добавки и сол. През неслучния период комбинираният фураж се намалява на 0,4–0,6 кг, морковите се изключват, зелените храни се увеличават на 5–6 кг. При храненето на пръчовете се дава и силаж – 0,5–1 кг.


Н

яма друг вид селскостопански животни, при който да се отбелязва такова нарастване на броя през последните 10–12 години, както при козите (от 428 000 през 1988 г. до над 900 000 през 2000 г.) Местните примитивни породи кози дават средно по 250–400 кг мляко с 4–4,5% МВ., а млечността на козите от световната подобрителка в козевъдството – Саанската порода, варира средно от 600 до 800 кг (4–5 литра дневна млечност) с 3,4–3,8% МВ. Плодовитостта на тази порода е висока – от 100 кози се получават 160–175 ярета. Тъй като през последните 3–4 десетилетия местните кози се кръстосват с пръчове от тази порода, продуктивността и плодовитостта на местните подобрени кози значително се увеличи. Трябва да се има предвид, че козите са отлични консуматори на груби фуражи: треви, листа от разнообразна дървесна растителност, тръни, храсти. Важно е и това, че те ги използват по стръмни и скалисти местности, недостъпни за другите видове животни. Тези предимства, особено високото качество на продукцията, са основната предпоставка броят на отглежданите кози да нараства не само в бедни страни, а и в такива със силно развито животновъдство, като Швейцария, Италия, Франция, Германия, Испания, САЩ и други. По отношение на размножаването козите, в сравнение с най-близкия до тях вид – овцата, притежават следните особености: Козите са по-плодовити. Докато при местните кози броят на получаваните ярета от 100 кози варира от 120 до 140, то при новосъздадената Българска бяла млечна порода при добро хранене плодовитостта е от 170 до 200 ярета. По-ясно изразена сезонност при размножаването. Местните кози се размърлят и заплождат от месец октомври до средата

на ноември, а козите от Българската бяла порода – през месеците септември и октомври. Козите са скорозрели, т.е. бързо растат и се развиват, като достигат полова зрялост още на 6–7-месечна възраст. Заплождането става на 10–11 месеца, когато са достигнали жива маса над 40 кг, т.е. около 75% от теглото на възрастните. Продължителността на половия цикъл – периодът от една размърляност (еструс) до следващата, варира от 14 до 21 дни или средно 17 дни. Еструсът (размърляността) е по-ясно изразен и по-продължителен. В двата яйчника едновременно се развиват и зреят 2–3 фоликула, образуват се и се отделят повече естрогенни хормони. Под тяхно влияние нервната възбуда е по-силна – козите врякат (блеят), загубват апетит, постоянно се движат, външният полов орган е зачервен и отпуснат, а опашката често се върти. При заскачване от пръч стои неподвижно. Стопаните могат безпогрешно да откриват размърляните кози. Продължителността на еструса при козата е по-дълъг – от 24 до 48 часа. Заплождането на козите може да стане чрез естествено покриване или чрез изкуствено осеменяване. Предимствата и недостатъците и на двата метода са същите, както описаните при овцете. Особено важна при естественото покриване е подготовката на козите и пръчовете за периода на заплождане, както и организацията на използване на пръчовете. При свободното стадно покриване на един пръч се определят за сезон 30–40 кози, а при пускане от ръка е възможно заплождането на 80–100 кози. Тъй като в един еструс се отделят 2–3 яйцеклетки, за да бъдат оплодени, правилно е да се осигури двукратно, дори трикратно покриване през 8–10 часа. Опазването на бременността, подготовката и помощта по време на раждането (окозването) и първите грижи за новородените са същите, както описаните за овцете и агнетата. Заключение: За получаване на по-голям брой и по-качествени приплоди от всяка коза е необходимо женските и мъжките разплодни животни да бъдат в добро телесно и здравословно състояние и да се използват само селекционирани пръчове.

BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО

Размножаване на козите

39 / 2018

КОЗЕВЪДСТВО

21


Хранителна стойност на фуражна биомаса от тревни смески на люцерна с ежова главица и тръстиковидна власатка

22

Вилиана Василева и Йорданка Найденова Институт по фуражните култури, Плевен

BG

39 / 2018

ЖИВОТНОВЪДСТВО

ФУРАЖИ

Предимствата от отглеждането на бобови и житни култури в смески в сравнение с монокултури, от агрономична, икономичeска, както и екологична гледна точка, са добре известни. Едно от тях е потенциалната възможност за получаване на фураж с балансиран хранителен състав и висока енергийна и протеинова хранителна стойност за по-доброто му поемане от животните (Luscher et al., 2014). Качеството на фуража зависи от много фактори, сред които важно място заема подборът на подходящи компоненти. Люцерната, наричана често „царица на фуражите” е универсална фуражна култура, подходяща за изхранване на животните в свежо състояние, като зелен фураж или за приготвяне на сено, силаж, дехидрат. Тя произвежда повече протеин от единица площ в сравнение с други бобови, има висока хранителна стойност и е отличен фураж не само за преживни и коне, но бива включвана и в дажбите на птици, свине, зайци (Kertikova, 2008). Отглежда се самостоятелно, а поради високото съдържание на суров протеин – и в смески с житни култури, с цел балансиране протеиновото и енергийно съдържание на фуража. Широко използвана в практиката е смеската на люцерна с ежова главица, фуражната биомаса от която е с високо качество (Vassilev, 2003/2004; 2004; Bijelic et al., 2013). Ежовата главица проявява добра конкурентоспособност в смеска с люцерна (Casler et al., 1990). Тръстиковидната власатка също е подходящ житeн компонент, има добър капацитет за растеж в смески с люцерна, но е по-слабо конкурентна в сравнение с ежовата главица (Hannaway et al., 1999). Има много данни за вариране качеството на фуражната биомаса от тръстиковидна власатка – съдържание на суров протеин, сурови влакнини, влакнинни компоненти, in vitro смилаемост на сухото вещество и взаимовръзката между тях, както и че качеството на фуража не е много високо (Bughrara et al., 1991; de Santis et al., 1997). При по-голям дял на бобови компоненти в състава на смеските, основно поради съдържа-

нието на суров протеин, качеството на фуража се подобрява (Samuil et al., 2012). Предвид това би било интересно да се проследят показатели, свързани с основния химичен състав на фуражната биомаса от смески на люцерна с ежова главица и с тръстиковидна власатка, след добавяне на втори бобов компонент в състава им. Подземната детелина (Trifolium subterraneum L.) е бобова култура, сравнително нова за България. Тя е силно толерантна на изпасване, поради стелещия се хабитус (Ovalle et al., 2008), а фуражът, получен от нея се поема добре от животните както на паша, така и на сено и силаж (Frame, 2005). Проучванията през последните години показват, че има практическа приложимост за климатичните условия на страната и е подходящ компонент за смески с широко използвани фуражни житни култури (Василев, 2006; Ilieva et al., 2015). Получени са данни за по-високо съдържание на суров протеин и по-ниско на сурови влакнини във фуражната биомаса от смески на ежова главица с подземна детелина (Найденова и Василева, 2016), както и такива за по-балансиран основен химичен състав, по-голяма смилаемост, повисоки нето енергийна и протеинова хранителност на фуражната биомаса от смески на тръстиковидна власатка с подземна детелина (Naydenova and Vasileva, 2016). Целта на настоящето изследване е определяне биохимичния състав, in vitro смилаемостта на сухото вещество, енергийната и протеинова хранителна стойност на фуражната биомаса от смески на люцерна и ежова главица (50:50%), люцерна и тръстиковидна власатка (50:50%), и от същите с компонент подземна детелина (33:33:33%).


39 / 2018 BG

ви, според експерименталните стойности на суровия протеин, суровите влакнини (AOAC, 2001) и смилаемостта на органичното вещество по Aufrere (1982) (Тодоров, 2010), преизчислена по Българската (КЕМ–КЕР), Кръмни единици за мляко – Кръмни единици за растеж, чрез коефициентите, показани от Тодоров (1997). Коефициентът на смилаемост на органичното вещество dMO in vivo е определен по Andrieu and Demarquilly (1989) чрез зависимост, ползваща in vitro смилаемостта на органичното вещество, определена експериментално. Потенциалната протеинова хранителна стойност (PDIN=PDIA+PDIMN и PDIE=PDIA+PDIME) е оценена по Френската система (INRA, 1988) чрез показателите: общ смилаем протеин TDP/PBD - Total Digestible Protein/Protein Brute Digestible, PDIN, смилаем протеин в тънките черва в зависимост от азота и PDIE – смилаем протеин в тънките черва в зависимост от енергията. Оценени са индивидуалните и средни стойности на показателите за хранителна стойност на фуражната биомаса. Представени са данни от един подраст, прибран на 12.06.2012 г. и два подраста, покосени съответно на 7.05. и 10.07.2013 г. Експерименталните данни са обработени статистически, използвайки софтуерен продукт SPSS (2012). Качеството на фуража, изразено основно със съдържание на суров протеин, сурови влакнини, смилаемост и други, свързани с него характеристики, има основно значение за продуктивността на животните. Параметрите на качеството се различават за бобови и житни култури. Така, компонентите в тревните смески оказват влияние върху качеството на получения фураж. На Таблица 1 са представени данните за съдържание на суров протеин и сурови влакнини във фуражната биомаса на проучваните смески. Съдържанието на суров протеин в първи подраст през първата година е най-ниско, поради по-бързото развитие на житните в сравнение с бобовите компоненти. Съдържанието на суров протеин за фуражната биомаса от смеска на люцерна с ежова главица е 12,99% СВ. Sleugh et al. (2000) получават по-високо съдържание на суров протеин (14.1% СВ) през първата, както и втората година (21,3% СВ) (срещу 20,18% СВ в нашето проучване). Във фуражната биомаса на всички смески на люцерна с ежова главица с включен компонент подземна детелина, съдържанието на суров протеин от първи подраст през първата година е по-високо (с над 4%-ни единици), като варира в тесни граници (от 16.34 до 16.37% СВ) и няма доказана разлика за трите подвида подземна детелина. Средно от смеските с ежова главица съдържанието на

ЖИВОТНОВЪДСТВО

Опитът е изведен на опитното поле на Институт по фуражните култури, Плевен (2011–2013 г.) с люцерна (Medicago sativa L.) (сорт Плевен 6), ежова главица (Dactylis glomerata L.) (сорт Дъбрава), тръстиковидна власатка (Festuca arundinacea Schreb.) (сорт Албена) и три подвида подземна детелина (Trifolium subterraneum L.), а именно, Trifolium subterraneum ssp. brachycalicinum (сорт Antas), Trifolium subterraneum ssp. yaninicum (сорт Trikkala) и Trifolium subterraneum ssp. subterraneum (сорт Denmark). Опитът е засят по метода на дългите парцели с размер на опитната парцела 70 m2 в 4 повторения. Варианти на проучването са смески на люцерна с ежова главица: люцерна + ежова главица (50:50%); люцерна + ежова главица + Trifolium subterraneum ssp. brachycalicinum (33:33:33%); люцерна + ежова главица + Trifolium subterraneum ssp. yaninicum (33:33:33%); люцерна + ежова главица +Trifolium subterraneum ssp. subterraneum (33:33:33%) и смески на люцерна с тръстиковидна власатка: люцерна + тръстиковидна власатка (50:50%); люцерна + тръстиковидна власатка + Trifolium subterraneum ssp. brachycalicinum (33:33:33%); люцерна + тръстиковидна власатка + Trifolium subterraneum ssp. yaninicum (33:33:33%); люцерна + тръстиковидна власатка +Trifolium subterraneum ssp. subterraneum (33:33:33%). По време на вегетацията не са прилагани торове и пестициди. Посевите са реколтирани във фаза пасищна зрялост. В сухи растителни проби е направен сравнителен анализ на състава и ензимната in vitro смилаемост на сухото вещество на фуражната биомаса. Основният химичен състав на фуражната биомаса е определен по Веенде системата по показателите суров протеин и сурови влакнини. Структурните влакнинни компоненти на клетъчните стени – по систематичния детергентен анализ (AOAC, 2007) като процент от сухото вещество. Определени са следните влакнинни фракции: Неутрално-детергентни влакнини (НДВ), Киселинно-детергентни влакнини (КДВ) и Киселинно-детергентен лигнин (КДЛ). Емпирично са определени полиозидите хемицелулоза и целулоза като компоненти на клетъчните стени, съдържащи се във влакнинната фракция: Хемицелулоза = НДВ - КДВ; Целулоза = КДВ - КДЛ. Степента на лигнификация е представена чрез коефициент като съотношение на КДЛ и НДВ (КДЛ/НДВx100) (Akin and Chesson, 1990). Ензимната смилаемост in vitro на сухото (СмСВ) и органично (СмОВ) вещество е определена като процент чрез двустепенен пепсин-целулазен ензимен метод на Aufrere (1982) (Тодоров и др., 2010). Потенциалната енергийна хранителна стойност е оценена по Френската система (INRA, 1988), въз основа на уравнения за бобо-

23


39 / 2018

Таблица 1. Основен химичен състав на фуражната биомаса от смески на люцерна (%СВ)

BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО

Смески

24

I подраст, 2012

I подраст, 2013

II подраст, 2013

Средно

Суров протеин

Люцерна+ ежова главица

12,99

20,18

15,84

16,34

Люцерна+ еж. глав. + Trs brach

16,34

14,26

19,06

16,55

Люцерна + еж. глав. + Trs yanin

16,39

15,75

17,10

16,41

Люцерна +еж. глав. + Trs subter

16,37

17,11

17,59

17,02

Средно от трикомп. смески

16,37

15,71

17,92

16,66

Средно от всички смески

15,52

16,83

17,40

16,58

SE (P=0,05)

0,84

1,26

0,66

0,15

Люцерна + тр. влас

11,96

16,09

18,24

15,43

Люцерна + тр. влас. + Trs brach

11,25

14,77

15,17

13,73

Люцерна + тр. влас. + Trs yanin

15,07

18,54

16,46

16,69

Люцерна + тр. влас.+ Trs subter

10,86

17,94

15,15

14,65

Средно от трикомп. смески

12,39

17,08

15,59

15,02

Средно от всички смески

12,29

16,84

16,26

15,13

SE (P=0,05)

0,95

0,86

0,72

0,62

Сурови влакнини Люцерна+ ежова главица

30,66

21,53

28,66

26,95

Люцерна+ еж. глав. + Trs brach

25,23

25,14

26,83

25,73

Люцерна + еж. глав. + Trs yanin

26,27

26,40

28,21

26,96

Люцерна +еж. глав. + Trs subter

26,60

25,01

27,15

26,25

Средно от трикомп. смески

26,03

25,52

27,40

26,32

Средно от всички смески

27,19

24,52

27,71

26,47

SE (P=0,05)

1,19

1,04

0,43

0,29

Люцерна + тр. влас

30,14

26,23

25,66

27,34

Люцерна + тр. влас. + Trs brach

27,75

23,79

27,35

26,30

Люцерна + тр. влас. + Trs yanin

28,23

22,90

28,35

26,49

Люцерна + тр. влас.+ Trs subter

26,96

21,39

28,42

25,59

Средно от трикомп. смески

27,65

22,69

28,04

26,13

Средно от всички смески

28,27

23,58

27,45

26,43

SE (P=0,05)

0,67

1,01

0,64

0,35

(Trs brach - Trifolium subterraneum ssp, brachycalicinum; Trs yanin - Trifolium subterraneum ssp, yaninicum; Trs subter - Trifolium subterraneum ssp, subterraneum)

суров протеин е 15,52% СВ, и от смеските с тръстиковидна власатка – 12,29% СВ. През втората година, съдържанието на суров протеин от смеските с ежова главица е с 1,45% по-високо от това на смески с тръстиковидна власатка. По отношение влияние на подземната детелина като бобов компонент при проучваните смески с ежова главица, съдържанието на суров протеин се увеличава (средно с 0,32%). Не се установява положително влияние на подземна детелина върху стойностите на този показател при смеските с тръстиковидна власатка, с изключение на Trifolium subterraneum ssp. yaninicum. Средно от смеските с най-високо съдържание на суров протеин е фуражната биомаса на смеската люцерна, ежова главица и Trifolium subterraneum ssp. subterraneum (17,02% СВ) – по-

високо от това на смеска люцерна с ежова главица с 0,68%-ни единици. Съдържанието на сурови влакнини е основен показател от химичния състав при определяне на енергийната хранителност на фуража (Крачунов, 2007). То е свързано с качеството на фуража, неговата смилаемост и оползотворяване от животните. Високото съдържание на сурови влакнини е индикатор за ниска смилаемост и енергийна хранителност на фуража. Като правило е по-високо през лятото, поради високите летни температури, които стимулират натрупването на структурни карбохидрати в растенията (Mulholland et al., 1996). По-високото съдържание на протеин и по-ниското на влакнини е предпоставка за по-висока смилаемост на цялото растение люцерна (Frame, 2005).


Таблица 2. Смилаемост на сухото вещество на фуражната биомаса от смески на люцерна (%Смил.) Смески

I подраст, 2012

I подраст, 2013

II подраст, 2013

Средно

Люцерна + ежова главица

59,78

70,96

56,49

62,41

Люцерна + еж. глав. + Trs brach

63,15

65,37

58,42

62,31

Люцерна + еж. глав. + Trs yanin

70,87

66,97

58,21

65,35

Люцерна + еж. глав. + Trs subter

67,66

65,60

60,51

64,59

Средно от трикомп. смески

67,23

65,98

59,05

64,08

Средно от всички смески

65,37

67,23

58,41

63,67

SE (P=0,05)

2,44

1,29

0,82

0,76

Люцерна + тр. влас.

52,46

63,21

63,47

59,71

Люцерна + тр. влас. + Trs brach

60,64

65,89

58,34

61,62

Люцерна + тр. влас. + Trs yanin

65,51

68,47

60,49

64,82

Люцерна + тр. влас. + Trs subter

57,47

69,49

60,22

62,39

Средно от трикомп. смески

61,21

67,95

59,68

62,95

Средно от всички смески

59,02

66,77

60,63

62,14

SE (P=0,05)

2,74

1,40

1,06

1,05

Легендата като на Таблица 1

39 / 2018 BG

и едър рогат добитък) по отношение специфичното съдържание на суров протеин във фуража, варират от 9,1 до 15,0% СВ за овце и от 7,4 до 16,6% СВ за едър рогат добитък. Сравнявайки резултатите от анализа за съдържание на суров протеин с посочените норми, бихме могли да заключим, че качеството на фуража от проучваните смески е много добро и напълно отговаря на дневните нужди на животните. Смилаемостта на сухото вещество е друга важна характеристика за качеството на фуража. Тя е основен показател за хранителна стойност на фуражите, предпоставка за тяхната енергийна и протеинова хранителност и показател, по който фуражите се сравняват помежду си. По данни на Baumont et al. (2014) с напредване фазата на развитие на люцерната, смилаемостта на фуража намалява. Намаляване качеството на фуража (изразено със съдържание на суров протеин и сурови влакнини) с напредване възрастта на люцерната и подраста, установяват Popovic et al. (2001). Аналогични резултати за качеството на фуража от тръстиковидна власатка са отчетени от de Santis et al. (1997). Подвидовете подземна детелина също се различават по смилаемост на сухото вещество във фуража (Ru and Fortune, 2000) и това оказва влияние върху смилаемостта на фуражната биомаса от смеските, в които те участват като компонент. Качеството на фуража от подземна детелина е най-високо от периода на начален растеж до началото на лятото и намалява като правило с напредване на вегетацията. Намаляване на in vitro смилаемостта на подземна детелина с напредване на възрастта, установяват Lilley et al. (2001). Данните

ЖИВОТНОВЪДСТВО

Най-високо съдържание на сурови влакнини е получено за фуражната биомаса от смеската люцерна и ежова главица през първата година (30,66% СВ). Подобни резултати (31,03% СВ) отчитат Bijelic et al. (2013). При компонент подземна детелина, съдържанието на сурови влакнини през първата година в нашето изследване намалява и за двата вида смески. Средно от смеските с по-високо съдържание на сурови влакнини са тези с тръстиковидна власатка (28,27 срещу 27,19% СВ). Данните показват по-ниско съдържание на сурови влакнини при втори бобов компонент и в двата вида смески - за тези с ежова главица с 0,63%, и с тръстиковидна власатка, по-слабо, с 0,19%. Съдържанието на сурови влакнини средно и за двата вида смески е близко по стойност (26,47 и 26,43% СВ). Фуражната биомаса от смески на люцерна с ежова главица има по-високо съдържание на суров протеин и по-ниско на сурови влакнини от същата с тръстиковидна власатка, с 0,91% и с 0,39%-ни единици, съответно. При добавяне в състава на смеските на втори бобов компонент (подземна детелина), получената фуражна биомаса е с по-балансиран основен химичен състав. Съдържанието на суров протеин в смеските с ежова главица се увеличава (с 0,32%-ни единици), а това на сурови влакнини намалява (с 0,63%-ни единици). Сравнявайки фуражната биомаса от смеските с ежова главица със същата от смеските с тръстиковидна власатка, то съдържанието на суров протеин средно от смеските с ежова главица е с 1.45% по-високо от това с тръстиковидна власатка. Според NRC (2001) ежедневните нужди на дребните и едрите преживни животни (овце

25


39 / 2018 BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО

26

за смилаемост на сухото вещество във фуражната биомаса в проучваните от нас смески са представени на Таблица 2. В първи подраст смилаемостта на фуражната биомаса от смеските на люцерна с ежова главица е 59,78% и е близка до получената от Sleugh et al. (2000). При добавяне на подземна детелина в състава на смеската, смилаемостта се увеличава с 3,37% за Trifolium subterraneum ssp. brachycalicinum, със 7,88% за Trifolium subterraneum ssp. yaninicum и с 11,09% за Trifolium subterraneum ssp. subterraneum. И през двете експериментални години стойностите за смилаемост на фуражната биомаса в първи подраст са близки (65,37, 67,23%). Смилаемостта на фуражната биомаса във втори подраст през втората година закономерно намалява, установено и от Baumont et al. (2014) и е по-ниска спрямо първи подраст с 14,47% за смеската на люцерна с ежова главица и по-малко, от 5,09 до 8,76% (средно с 6,93%) за смески с включен компонент подземна детелина в състава си (т.е. двукратно по-малко). Данните за смилаемост на фуражната биомаса от смеска люцерна и ежова главица за втората година съвпадат с резултатите, получени Sleugh et al. (2000). Средно от трите подраста смилаемостта на фуражната биомаса от смеските на люцерна и ежова главица с компонент подземна детелина (64,08%) е с 1,67% по-висока от тази на смеските на люцерна и ежова главица (62,41%). Фуражната биомаса от смеската на люцерна с ежова главица и Trifolium subterraneum ssp. subterraneum има най-високо съдържание на суров протеин (17,02% СВ), най-ниско на сурови влакнини (25,73% СВ) и е най-смилаем (64,59%). Смеските на люцерна с ежова главица имат по-висока смилаемост на фуража (62.41%) от смеските с тръстиковидна власатка (59.71%). При включен втори бобов компонент, смилаемостта на фуражната биомаса се увеличава с 1,67% за смески с ежова главица и с 3,24% за тези с тръстиковидна власатка. Средно от всички проучвани смески, смилаемостта на фуражната биомаса от смески с ежова главица е с 1,53%-ни единици по-висока от същата с тръстиковидна власатка и с 1,14% при втори бобов компонент в състава им. Получените данни са свързани с конкурентността на тръстиковидната власатка в смеска с люцерна (Hannaway et al., 1999). Хранителната стойност на фуража основно е резултат от химичния състав, и в частност, от съдържанието на суров протеин и влакнинните фракции (неутрално-детергентни влакнини, киселинно-детергентни влакнини, киселинно-детергентен лигнин) (Scotti and Julier, 2014). През лятото съдържанието на НДВ, КДВ и лигнин се увеличава по-бързо при бобовите,

отколкото при житните култури. Съдържанието на НДВ в нашето проучване (Таблица 3) във фуражната биомаса от смески на люцерна с ежова главица е 46,33% и е по-ниско от полученото от Sleugh et al. (2000) (42,4%). При компонент подземна детелина съдържанието на НДВ във фуражната биомаса от смеските с ежова главица се увеличава средно с 2,20%, а при тези с тръстиковидна власатка, тенденцията е намаляване, средно с 0,91%. Сравнявайки смеските с ежова главица със смеските с тръстиковидна власатка, по-високо съдържание на НДВ имат смеските с ежова главица (с 1,07%). Според Sleugh et al. (2000) съдържанието на НДВ във фуражната биомаса от смески на люцерна с ежова главица е по-ниско в сравнение със същата от смески на звездан с ежова главица. Настоящето проучване потвърждава заключението на авторите – съдържанието на НДВ във фуражната биомаса от смески на люцерна с ежова главица е 46,33%, а в друго проучване (Василева и Найденова, 2017) получихме по-висока стойност за смески на звездан с ежова главица (53,88%). Съдържанието на КДВ за смески на люцерна с тръстиковидна власатка при компонент подземна детелина намалява, средно с 2,23%. Във всички проучвани смески, съдържанието на КДЛ намалява при компонент подземна детелина – по-слабо, с 0,29%, за смеските с ежова главица и повече, с 1,16%, за тези с тръстиковидна власатка. Сравнявайки двата вида смески, съдържанието на КДЛ е по-ниско с 1,01% в смеските с тръстиковидна власатка в сравнение с тези с ежова главица. Установихме отрицателна корелацията между смилаемостта на фуражната биомаса и съдържанието на влакнинните фракции киселинно-детергентни влакнини КДВ (r= - 0,7766 за смески с тръстиковидна власатка), което е в съгласие с други автори (Scotti and Julier, 2014; Adamovic et al., 2017). По-ниските стойности на НДВ, 46,69% (с 1.84%), КДВ, 33,40% (с 3,16%) и КДЛ 4,75% (с 1,23%) във фуражната биомаса от смеските на люцерна с тръстиковидна власатка и подземна детелина са свързани със съдържанието на същите във фуражната биомаса от самостоятелно отглеждана подземна детелина, средното влакнинно съдържание на които (НДВ 41,26%, КДВ 32,67%, КДЛ 6,76%) е по-ниско от това на други бобови фуражни култури (Naydenova and Vasileva, 2015). Степента на лигнификация за смеските, както на ежова главица, така и на тръстиковидна власатка, е по-ниска във всички варианти с компонент подземна детелина, за смески с ежова главица от 0,40 до 1,64, а за смески с тръстиковидна власатка, от 1,61 до 2,73. И за


II подраст, 2013

Средно

НДВ

Люцерна + ежова главица

39,14

53,52

46,33

Люцерна + еж. глав. + Trs brach

46,69

49,67

48,18

Люцерна + еж. глав. + Trs yanin

44,04

53,02

48,53

Люцерна + еж. глав. + Trs subter

45,15

52,63

48,89

Средно от трикомп. смески

45,29

51,77

48,53

Средно от всички смески

43,76

52,21

47,98

SE (P=0,05)

1,63

0,86

0,56

Люцерна + тр. влас.

48,65

46,54

47,60

Люцерна + тр. влас. + Trs brach

45,88

52,39

49,14

Люцерна + тр. влас. + Trs yanin

39,45

51,32

45,39

Люцерна + тр. влас.+ Trs subter

40,66

50,41

45,54

Средно от трикомп. смески

51,37

46,69

46,69

Средно от всички смески

43,66

50,17

46,91

SE (P=0,05)

2,17

1,27

0,89

КДВ Люцерна + ежова главица

29,93

39,65

34,79

Люцерна + еж. глав. + Trs brach

35,24

37,39

36,32

Люцерна + еж. глав. + Trs yanin

36,15

37,48

36,82

Люцерна + еж. глав. + Trs subter

35,39

37,73

36,56

Средно от трикомп. смески

37,53

36,56

36,56

Средно от всички смески

34,18

38,06

36,12

SE (P=0,05)

1,42

0,53

0,45

Люцерна + тр. влас.

37,70

33,56

35,63

Люцерна + тр. влас. + Trs brach

34,03

37,22

35,63

Люцерна + тр. влас. + Trs yanin

30,32

34,52

32,42

Люцерна + тр. влас.+ Trs subter

29,72

34,61

32,17

Средно от трикомп. смески

35,45

33,40

33,40

Средно от всички смески

32,94

34,98

33,96

SE (P=0,05)

1,85

0,78

0,96

Люцерна + ежова главица

4,07

8,47

6,27

Люцерна + еж. глав. + Trs brach

4,17

8,19

6,18

Люцерна + еж. глав. + Trs yanin

5,67

6,58

6,13

Люцерна + еж. глав. + Trs subter

4,89

6,37

5,63

Средно от трикомп. смески

7,05

5,98

5,98

Средно от всички смески

4,70

7,40

6,05

SE (P=0,05)

0,37

0,54

0,14

Люцерна + тр. влас.

6,25

5,57

5,91

Люцерна + тр. влас. + Trs brach

4,34

5,72

5,03

Люцерна + тр. влас. + Trs yanin

4,86

4,76

4,81

Люцерна + тр. влас.+ Trs subter

3,97

4,84

4,41

Средно от трикомп. смески

5,11

4,75

4,75

Средно от всички смески

4,86

5,22

5,04

SE (P=0,05)

0,49

0,24

0,31

КДЛ

двата вида смески, най-ниска степен на лигнификация има фуражната биомаса от смеските с компонент Trifolium subterraneum ssp. subterraneum, съответно за смески с ежова главица – коеф. 11,47 и с тръстиковидна власатка – коеф. 9,68

(Фигура 1). Във всички смески с включен бобов компонент подземна детелина, съдържанието на хемицелулоза е по-високо – за смески с ежова главица, средно с 0,43% и за смески с тръстиковидна

BG

I подраст, 2013

ЖИВОТНОВЪДСТВО

Смески

39 / 2018

Таблица 3. Състав и смилаемост на фуражната биомаса от смески на люцерна (%)

27


BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО

39 / 2018

Фигура 1. Степен на лигнификация на фуражната биомаса от смески на люцерна с ежова главица и подземна детелина и люцерна с тръстиковидна власатка и подземна детелина (коеф.)

28

Фуражната биомаса от смеските с тръстиковидна власатка има по-висока енергийна хранителна стойност (КЕМ– КЕР) в сравнение със смеските с ежова главица, съответно с 0,036–0,041 г/кг СВ. С найвисока енергийна хранителна стойност се отличава фуражната биомаса от смески на люцерна с тръстиковидна власатка и Trifolium subterraneum ssp. subterraneum (КЕМ–КЕР 0,728– 0.622 г/кг СВ). Най-висока протеинова хранителност по показателите протеин, смилаем в тънките черва, зависещ от енергията; протеин, смилаем в тънките Фигура 2. Съдържание на хемицелулоза и целулоза във фуражната биомаса черва, зависещ от азота и от смески на люцерна (%СВ) общ смилаем протеин, имат смеските на люцерна с тръстиковидна власатка и Trifolium subterraneum ssp. yaninicum, съответно PDIN (110 г/кг СВ), PDIE (93 г/кг СВ) и общ смилаем протеин (132 г/кг СВ) (Таблица 5). Naydenova and Vasileva (2015) установяват, че подземната детелина като компонент увеличава протеиновата хранителна стойност на фуража от смески с люцерна и не оказва влияние в смески с еспарзета. В настоящето проучване при наличие на житен компонент ежова главица в смеска с люцерна такава зависимост не е установена. власатка, с 1,31% (Фигура 2). По отношение При компонент тръстиковидна власатка, съдържанието на целулоза, за смески с ежова обаче, Trifolium subterraneum ssp. yaninicum доприглавица също се наблюдава увеличаване при нася за по-високо съдържание на общ смилаем трикомпонентните смески, средно с 2,07% протеин с 6 г/кг СВ и по-слабо, с 2 и 1 г/кг СВ спрямо смеските на люцерна с ежова главица. за PDIN и PDIE. Смеските с ежова главица по За смеските с тръстиковидна власатка съдър- отношение на общ смилаем протеин и PDIN жанието на целулоза e по-високо при компо- са с по-високи стойности, съответно със 6 и нент Trifolium subterraneum ssp. brachycalicinum и е 4 г/кг СВ. по-ниско при останалите подвидове подземна Като цяло, смеските с житен компонент ежодетелина в сравнение със съдържанието в сме- ва главица са с по-добро качество на фуражски на люцерна и тръстиковидна власатка. ната биомаса в сравнение с тези с тръстикоЕнергийната хранителна стойност е показа- видна власатка. Те имат по-високо съдържание тел, който има значение за баланса между ко- на суров протеин (16,58% СВ) (с 1,45%-ни едиличеството и качеството на фуража (Radovic ници), по-висока смилаемост (63,67%) (с 1,53%et al., 2003). Средните данни в нашето про- ни единици) и по-висока протеинова хранителучване показват, че за смески с ежова главица ност по отношение общ смилаем протеин (128 КЕМ–КЕР намаляват с 0,009–0,022 г/кг СВ при г/кг СВ) и PDIN (108 г/кг СВ) (със 6 и 4 г/кг СВ, компонент подземна детелина, а за смески с съответно). тръстиковидна власатка са по-високи, макар и По-добрите качествени характеристики на слабо, съответно с 0,005–0,005 г/кг СВ (Табл. 4). фуражната биомаса от смески на люцерна с


I подр, 2013

II подр, 2013

средно

Люцерна + ежова главица

0,765

0,640

0,703

Люцерна + еж. глав. + Trs brach

0,698

0,659

0,679

Люцерна + еж. глав. + Trs yanin

0,730

0,640

0,685

Люцерна + еж. глав. + Trs subter

0,705

0,669

0,687

Средно от трикомп. смески

0,711

0,656

0,684

Средно от всички смески

0,725

0,652

0,688

SE (P=0,05)

0,001

0,007

0,005

Люцерна + тр. влас.

0,707

0,722

0,715

Люцерна + тр. влас. + Trs brach

0,738

0,680

0,709

Люцерна + тр. влас. + Trs yanin

0,759

0,686

0,723

Люцерна + тр. влас. + Trs subter

0,766

0,689

0,728

Средно от трикомп. смески

0,754

0,685

0,720

Средно от всички смески

0,743

0,694

0,718

SE (P=0,05)

0,001

0,009

0,004

Кръмни единици за растеж Люцерна + ежова главица

0,662

0,525

0,594

Люцерна + еж. глав. + Trs brach

0,591

0,543

0,567

Люцерна + еж. глав. + Trs yanin

0,625

0,524

0,575

Люцерна + еж. глав. + Trs subter

0,596

0,555

0,576

Средно от трикомп. смески

0,604

0,541

0,572

Средно от всички смески

0,619

0,537

0,578

SE (P=0,05)

0,001

0,007

0,005

Люцерна + тр. влас.

0,600

0,615

0,608

Люцерна + тр. влас. + Trs brach

0,635

0,569

0,602

Люцерна + тр. влас. + Trs yanin

0,656

0,575

0,616

Люцерна + тр. влас. + Trs subter

0,665

0,579

0,622

Средно от трикомп. смески

0,652

0,574

0,613

Средно от всички смески

0,639

0,585

0,612

SE (P=0,05)

0,001

0,001

0,004

ежова главица са свързани и с това, че ежовата главица подраства по-бързо от тръстиковидната власатка след покосяване (Jacobs and Siddoway, 2007). ИЗВОДИ Фуражната биомаса от тревни смески на люцерна с ежова главица има по-добри качествени характеристики от тази с тръстиковидна власатка. Тя има по-високо съдържание на суров протеин (16,34% СВ) (с 0,91%-ни единици) и пониско на сурови влакнини (26,95% СВ) (с 0,39%ни единици), по-висока смилаемост (62,41%) (с 2,70%-ни единици) и по-висока протеинова хранителност (общ смилаем протеин–PDIN–PDIE,

134–114–93 г/кг СВ) (с 11, 6 и 1 г/кг СВ). При добавяне в състава на смеските на подземна детелина, фуражната биомаса се отличава с по-балансиран основен химичен състав, а именно: по-високо съдържание на суров протеин (с 0,32%-ни единици) и по-ниско на сурови влакнини (с 0,63%-ни единици) за смеските с ежова главица; по-висока смилаемост (с 1,67%-ни единици за смески с ежова главица и с 3,24%-ни единици за смески с тръстиковидна власатка); по-ниско съдържание на НДВ, КДВ и КДЛ (с 0,91, 2,23 и 1,16%-ни единици) за смески с тръстиковидна власатка; по-ниска степен на лигнификация (с 0,84 за смески с ежова главица, и с 2,19 за смески с тръстиковидна власатка) и по-

BG

Кръмни единици за мляко

ЖИВОТНОВЪДСТВО

Смески

39 / 2018

Таблица 4. Енергийна хранителна стойност на фуражната биомаса от смески на люцерна (г/кг СВ)

29


39 / 2018

Таблица 5. Протеинова хранителна стойност на фуражната биомаса от смески на люцерна (g/kg СВ)

BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО

Смески

30

Общ смилаем протеин I подр. 2013

II подр. 2013

средно

Люцерна+ ежова главица

158

116

137

Люцерна+ еж. глав. + Trs brach

101

147

124

Люцерна + еж. глав. + Trs yanin

115

128

122

Люцерна +еж. глав. + Trs subter

129

133

131

Средно от трикомп. смески

115

136

126

Средно от всички смески

126

131

128

SE (P=0.05)

12

6

3

Люцерна + тр. влас

118

134

126

Люцерна + тр. влас. + Trs brach

106

109

108

Люцерна + тр. влас. + Trs yanin

142

122

132

Люцерна + тр. влас.+ Trs subter

136

110

123

Средно от трикомп. смески

128

114

121

Средно от всички смески

126

119

122

8

6

5

SE (P=0.05)

PDIN Люцерна+ ежова главица

127

100

114

Люцерна+ еж. глав. + Trs brach

90

120

105

Люцерна + еж. глав. + Trs yanin

99

107

103

Люцерна +еж. глав. + Trs subter

107

111

109

Средно от трикомп. смески

99

113

106

Средно от всички смески

106

110

108

8

4

2

Люцерна + тр. влас

101

115

108

Люцерна + тр. влас. + Trs brach

93

95

94

Люцерна + тр. влас. + Trs yanin

116

103

110

Люцерна + тр. влас.+ Trs subter

113

95

104

Средно от трикомп. смески

107

98

103

Средно от всички смески

106

102

104

5

5

3

SE (P=0.05)

SE (P=0.05)

PDIE Люцерна+ ежова главица

102

83

93

Люцерна+ еж. глав. + Trs brach

86

91

89

Люцерна + еж. глав. + Trs yanin

90

87

89

Люцерна +еж. глав. + Trs subter

92

90

91

Средно от трикомп. смески

89

89

89

Средно от всички смески

93

88

90

SE (P=0.05)

3

2

1

Люцерна + тр. влас

89

94

92

Люцерна + тр. влас. + Trs brach

88

85

87

Люцерна + тр. влас. + Trs yanin

97

89

93

Люцерна + тр. влас.+ Trs subter

96

86

91

Средно от трикомп. смески

94

87

90

Средно от всички смески

93

89

91

SE (P=0.05)

2

2

1

висока енергийната хранителност (КЕМ–КЕР) за смески с тръстиковидна власатка (с 0,005– 0,005 г/кг сухо вещество). Фуражната биомаса от смеската на люцерна с ежова главица и

Trifolium subterraneum ssp. subterraneum има най-високо съдържание на суров протеин (17,02% СВ), най-ниско на сурови влакнини (25,73% СВ) и е най-смилаема (64,59% СВ).


Проф. д-р Трифон Дарджонов • продължава от миналия брой

3. СЪСТОЯНИЕТО НА ФУРАЖНАТА БАЗА У НАС 3.1. Ролята на пасищата за млечното говедовъдство Най-често когато се говори за големите успехи на млечното говедовъдство в Европа и САЩ се подчертава заслугата на подходящата фуражна база. За Европа – преди всичко наличието на високо продуктивни пасища. Ролята на пасищата (в това число на заградените пасища) в млечното говедовъдство е безспорна. На пасището, когато то е културно и заградено, кравата прекарва почти денонощно. Има достатъчно време на разположение за поемане на трева, за да задоволи нуждите си от обемисти фуражи, достигащи до 12–13 кг сухо вещество (СВ) и съответно 11–12 кръмни единици за мляко (КЕМ). Тази дажба е не само много по евтина, тя е получена по най-здравословния начин. Ето защо и до ден днешен млечното говедовъдство на Европа разчита през лятото на пашата. За да се отговори на повишените изисквания на кравите с 7000–10 000 кг млечност, при държането им на пасищата (обърнете внимание кравите се държат, а не се изкарват на паша), там се предлага допълнително на воля и царевичен силаж от най-високо качество. Това прави възможно в денонощието кравата да поеме основна дажба (ОД) до 14 КЕМ. Не е случайно, че в Холандия при млечност за страната над 8000 кг, средният разход на концентрати годишно е само 2080 кг на крава, а ние за 5000 кг млечност даваме над 2200 кг концентрати. За наличието на културни, заградени пасища в Западна Европа благоприятства не само клима-

тът и почвите, но и умението на стопаните. Пасищата не са само плод на природата, те са и човешко творение. Тук веднага възниква въпроса, можем ли и ние в България да създадем такива пасища? Най-общо казано, нашият климат и почви не благоприятстват за използването на земята в равнините като пасища. Дори и при наличието на вода и техника за напояване, добивите от паша не могат да конкурират фуражните култури, като люцерна, царевица и други. Не е такова положението в някой предпланински и планински райони. Тук при наличието на опит в стопаните могат да се създадат културни, заградени пасища, които да се ползват за паша на млечни крави. Защо многократно повтарям условието „културни заградени” пасища? Това е условие, което масово се подценява у нас. Ние обикновено „изкарваме” кравите на паша, когато я има. Първо, кравите при отиване и връщане на паша изминават път, за който се изразходва енергия. Например, една крава с 550 кг живо тегло при равен път за всеки 5 км изразходва 1,2 КЕМ, което над поддържащото хранене е равно на 2,4 кг мляко с 4% масленост. Когато пътят е с изкачване разходите нарастват значително. На всеки 100 метра разлика във височините, хоризонталният път се увеличава с 1 км. Но бедата не е само в разхода на хранителни вещества, а в загубата на време за паша. Когато кравите се изкарват на паша, те отиват късно и се връщат рано, като престояват в пасището максимум 8–10 часа в дългите летни дни. За да поеме кравата достатъчно трева и то при хубаво пасище, на нея є е нужно да пасе активно минимум 6–6,5 часа. Като вземем предвид, че тя не може да пасе непрекъснато, а на всеки 25–30 минути активна паша, тя почива, преживя, или лежи най-малко още толкова време, ще стигнем до заключението, че кравата следва да бъде в пасището минимум 12–13 часа. В противен случай, тя няма да поеме достатъчно от основната дажба. Ако разчитаме, че като се върне в обора ще и заложим допълнително обемисти фуражи, това не

BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО

Създаване и поддържане на ефективна млечна кравеферма. II част

39 / 2018

ГОВЕДОВЪДСТВО

31


39 / 2018 BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО

32

винаги може да компенсира загубеното време през деня при слаба паша. На високопродуктивната крава следва да є се осигурят още минимум 10 часа за лежане. В противен случай тя няма да произведе очакваното мляко. Ето защо от теоретична гледна точка, която се потвърждава от практиката, изкарването на високопродуктивни крави на слаби пасища е загуба на ценно време за кравата, което трудно се компенсира. Най-правилното е, когато все пак разполагаме с пасища, те да бъдат непременно заградени и да се поддържат добре, за да могат кравите да прекарват възможно подълго време в тях и да поемат повече трева. Ако изчисленията ни показват, че тревата не достига за набавянето на поне 10 КЕМ за крава дневно, на животните задължително ще трябва да се поднася накосена трева или царевичен силаж, които да гарантират дневната минимална норма. Изнесените данни показват, че у нас в равнините, не само условията и почвите не са подходящи за пасища, но и там където ги има, нашите навици да ги ползваме са направо порочни. Това не отговаря на нуждите на високопродуктивните животни. Вероятно, това ще следва да го отнесем към един от сериозните фактори, които тормозят млечното краварство у нас. След като констатирахме, че за по-голямата част от страната няма природни дадености за културни пасища, а там където съществуват условия, пък липсва опит и умения да се създават подходящите пасища, може би трябва да направим извод, че у нас фуражната база не отговаря за високомлечно краварство и да се откажем от него? Това обаче ще бъде дълбоко погрешен извод. Първо, макар и в ограничени райони, културни заградени пасища у нас също може и трябва да се създадат. За това са нужни знания, които следва да се придобият от стопаните в специални центрове за обучение. Значи това е човешка направа. Ако поискаме, ще можем да го имаме. Второ, ако районите, подходящи за културни заградени пасища са малко, то пък обширни територии в равнините, почвените и климатичните условия са подходящи за отглеждане на фуражни култури с високи добиви и качество,

с помощта на които също може да се получава млечност над 10 000 кг от крава. Следователно не бива да се оправдаваме с обективни, природни фактори, че нямаме високомлечно краварство. Грешката е човешка. Тя е в нас. Кои фуражни култури у нас и при какви условия могат да бъдат основата на фуражното производство за високомлечни крави? Това ще разгледаме по нататък. 3.2. Ролята на люцерната и царевицата за млечното говедовъдство Ако у нас културните пасищата не могат да имат широко приложение поради почвено климатични условия, то люцерната и царевицата могат да се произвеждат с различен успех в поголямата част от равнините на страната. Добивите от тях, при поливни условия, не само се равняват, но могат и да надминават значително добивите от същите култури в Европа. Комбинацията от люцерна и царевичен силаж, когато са правилно прибрани и съхранени дава възможност при добавка на съответно количество концентриран фураж, кравите да развият най-висока млечност. На основата на тези фуражи няма проблеми да получаваме над 10 000 кг млечност от крава. По-долу са посочени три варианта на използване на люцерната в комбинация с царевичен силаж, които покриват кръгло годишно храненето на високопродуктивни млечни крави. Дажбите са почти изравнени по съдържание на сухо вещество (СВ), кръмни единици за мляко (КЕМ) и протеин смилаем в червата (ПСЧ). Разликите в баланса на протеина в търбуха (БПТ) не създават никакви проблеми. При това съдържание на хранителни вещества, очакваната млечност е посочена в последната колона на таблица 3. От теорията и практиката на храненето на високо продуктивните крави знаем, че кравата може да произведе през първите два месеца от телесните резерви без здравословни проблеми около 4 до 5 кг мляко дневно.(Разбира се, това е възможно, само ако кравата при отелването е имала телесна оценка „средно охранена” (ОТС 3.0) до „добра охраненост” (ОТС 4.0), което при крава с 580 кг се равнява на загуба на 40–45 кг от живото тегло). При предложените дажби, кравите при нормалното използване на телесни резерви, ще могат да достигнат дневна

Таблица 3. Царевицата като силаж и люцерната, при производство на мляко Количество в кг

Силаж кг

Комбин. фураж кг*

СВ кг

КЕМ

ПСЧ г

БПТ г

Очаквано мляко в кг дневно

Зелена

25

18

12,5

22,9

25

2290

85

37

Сенаж

14,5

18

12,5

22,9

25

2200

326

37

Сено

6,5

18

12,5

22,7

25

2286

112

37

Люцерна, форма

*)Съдържа в 1 кг 1.1 КЕМ, 102 г ПСЧ, 17,5 % СП


3.3. Ролята на ливадите (сено, сенаж и зелена ливадна трева) за високата млечност Вече посочихме, че люцерново-царевичните дажби са най-високопродуктивни за нашите условия и с тях безпроблемно могат да се получават до 11 000–11 500 кг млечност при нормално ползване на телесни резерви. Наистина, не са малко районите, в които при добра агротехника могат да се получават добиви до 800–1000 кг сухо вещество (СВ) от дка и при неполивни условия. При такава ситуация обаче, като конкурент може да се разглеждат изкуствените тревни смески с подходящ състав. Предимствата на тревите са главно като фураж със значително по-ниска себестойност, тъй като се спестяват основните обработки на почвата за две–три годни, колкото години се отглежда тази култура след създаването на изкуствените ливади. Това икономическо предимство нарежда на второ място ливадните фуражи в трите им варианта, като сено, сенаж или като зелен фураж при изхранването на

39 / 2018 BG

получи максимум 26 кг мляко и то при допълнително внасяне на протеин. ОД от 6,5 кг сено плюс 20 кг силаж, колкото максимално може да поеме кравата от фураж с такова качество, доставят 10,3 кг СВ и 8,4 КЕМ, които осигуряват 6 кг млечност (вместо 12 кг при първия случай). ОД с 10,3 кг СВ не може да понася повече от 10 кг концентрати. Това ограничаване на максималната дажба концентрати осигурява 26 кг мляко, вместо 37 кг в по-горния пример в таблицата. Следователно основният виновник за ниската млечност е ниското качество на произвежданите у нас люцерна и царевичен силаж. А качеството зависи от стопанина, от неговите познания и от техническата му въоръженост – все неща, които следва да отнесем към субективния фактор, човека. Но това е само привидно субективен фактор. Този субект е поставен в обективни условия, които за сега не благоприятстват интензификацията. Стопанин, който не получава печалба от производството на мляко, не може да задели средства за модернизация (за препарати, торове, за напояване, за техника, за обучения и за още много други неща). Държавата не се е притекла на помощ. Дребният и средният стопанин на млечни крави на практика са лишени от кредити и субсидии и систематична подготовка по земеделие. Нека не се отбива критиката с формалните записи в документите, за възможност и среден фермер да получава кредити и субсидии. Важното е колко от тях на практика са получили тези екстри! Щом като механизмът не работи, защо не го поправим?

ЖИВОТНОВЪДСТВО

млечност до 42–43 кг, което отговаря на около 11 000 кг за лактацията. Тези резултати са възможни само при положение, че зелената люцерна се прибира до началото на цъфтеж и се поднася на животните цяла. Сенажът да е прибран преди цъфтеж, подсушен до 40% СВ и наситнен до 3–4 см и добре изолиран от въздуха. Сеното да бъде прибрано също преди цъфтеж, подсушено внимателно без оронване на листата. Царевичният силаж да бъде прибран във восъчна зрелост и наситнен добре. Комбинираният фураж в дажбата е с 17,5% суров протеин и 102 г ПСЧ. Той задоволява нуждите от енергия, протеин и минерални вещества при всички нива на млечност и се прилага за млечност над 12 кг дневно в количество по 0,5 кг за кг мляко, като максималната норма е 12,5 кг. В трите предложени дажби комбинираният фураж може да бъде заместен със зърнена смес (по равни количества царевица, ечемик и пшеница) 75% (три четвърти) и 25% (една четвърт) слънчогледов шрот (с 37% суров протеин). Тя се добавя съответно по 375 г зърнени и 125 грама слънчогледов шрот за всеки килограм мляко над 12 кг. Дажбата не се нуждае от допълнителни минерални вещества, тъй като балансът на минералните вещества в дажбата е благоприятен. Като подобрен вариант на царевично-люцерновите дажби може да разглеждаме включването в ОД на 8 кг бирена каша дневно на животно. Това количество измества съответното количество люцернов фураж и в дневната дажба той остава както следва: зелена люцерна – 17,5 кг, люцернов сенаж – 9,5 кг и люцерновото сено – 4,5 кг. Съдържанието на ПСЧ в дажбата се повишава с 90 г, което е много благоприятно за високомлечните крави. За допълването с енергия и протеин тази подобрена ОД, се допълва с 0,5 кг от посочения по-горе комбиниран фураж на всеки килограм мляко над 12 кг млечност. Допълването може да стане също със зърно и шрот в посочените съотношения. От посоченото по-горе възниква един основателен въпрос – защо тогава, като произвеждаме люцерна и царевичен силаж, не можем да получим високата млечност, за която са пригодени тези фуражи. Дори, най-често когато дискутираме въпроса с нивото на млечност, винаги изтъкваме, че причината са фуражите. И тази констатация е вярна. По-точно би било да кажем, че ни липсват фуражите с необходимото качество. Например, ОД съставена от люцерново сено, прибрано след прецъфтяване и неманипулирано добре и царевичен силаж във млечна зрелост, както най-често се случваше до сега у нас и продължава да се случва, може да се

33


39 / 2018

Таблица 4. Балансирани дажби от ливадни фуражи за максимална млечност Дажбата съдържа: Шрот кг

BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО

Зърно кг

34

СВ кг

КЕМ

ПСЧ г

БПТ г

Дневна млечност кг

Лактац. млечност кг

35

32

7400

33

33

7600

500

32,5

7500

448

33,0

7600

223

33,0

7600

34

7800

1. ОД от ливадно сено, прибрано при изкласяване – 12,5 кг 10,7

1,3

21,2

22,6

1980

2. ОД от ливадно сено прибрано при изкласяване 10,5 кг и бирена каша 8 кг 11,0

1,0

21,2

23,17

2070

3. ОД от сенаж от ливадна трева прибран при изкласявате 25 кг 8,5

3,5

21,0

22,7

2003

4. ОД от сенаж от ливадна трева прибран при изкласяване 21 кг и бирена каша 8 кг 9,0

3,0

21,2

23,2

2102

5. ОД от зелена ливадна трева използвана при изкласяване 50 кг 10,5

1,5

21,5

23,1

2104

6. ОД от ливадна трева използвана при изкласяване 42 кг и бирена каша 8 кг 11,0

1,0

21,6

23,6

високомлечни крави. В таблица 4 са посочени съдържанието на СВ, кръмни единици за мляко (КЕМ), протеин смилаем в червата (ПСЧ) и балансът на протеина в търбуха (БПТ), като и количеството мляко, което се осигурява дневно и за лактацията без ползване на телесните резерви. След възможността да използваме и около 40 кг от живата маса, в първите два месеца дневната млечност достига 35–36 кг, което вече отговаря на 8000–8500 кг за лактацията. Както виждаме това отстъпва на люцерновоцаревичните дажби (11 000–11 500), но представлява достатъчно висока продуктивност, такава каквато сега се получава при контролираните стада на първенците в ЕС Холандия и Дания. Какви са обаче условията, за да се изпълнят показателите, предвидени в таблицата? Първо – и сеното, и сенажът, и ливадната трева е предвидено да се прибират при изкласяването на житния компонент, преди цъфтежа(22% СВ), т.е. в най-благоприятната за качеството на фуража фаза. Второ – сеното да бъде правилно подсушено и съхранено, без оронване на листата; сенажът да бъде приготвен след предварително подсушаване на суровината до 42–45% сухо вещество. Трето, след изпълнението на тези условия и предоставянето на основната дажба (ОД) в яслите на животните през цялото денонощие може да разчитаме, че добавянето на предвидените в първите две колони на таблицата количества зърнен фураж (ечемик, пшеница и царевица, смляна с кочаните в равни количества) и слънчогледов шрот ще осигури получаването на предвиденото количество мляко. Посочените дажби съдържат не само достатъчно СВ, КЕМ и ПСЧ, но и необходимото по

2160

165

нормите количество калций и фосфор. Следователно дажбите не се нуждаят от допълнително влагане на минерални добавки. Това именно ми дава основание да предвидя балансирането на тези дажби да стане със зърнен фураж и шрот, без да е необходимо да използваме поскъпите комбинирани смески. Това заедно със себестойността на основния фураж, прави предложените дажби по-изгодни икономически от люцерново-царевичните дажби за много райони на страната. Тук са посочени и подварианти на всяка дажба с използването на 8 кг бирена каша. Включването на бирената каша подобрява белтъчния състав на ОД и се налага използването на около 0,3–0,5 кг по-малко слънчогледов шрот. Освен това бирената каша подобрява дневната млечност с около един килограм, което осигурява 200 кг повече мляко за лактацията. Ако разгледаме в годишен аспект посочените дажби от ливадни фуражи, трябва да посочим, че и трите се понасят добре и като самостоятелни, но е възможно да се използват и комбинирано, сено и сенаж(през зимата) и зелена трева и сенаж (през лятото). При тази комбинация дажбите остават балансирани в границите на допустимото, ако замяната е на база съдържание на сухо вещество във фуража. Един килограм сено е равно на 2 кг сенаж или 4 кг зелена трева. Друго нещо, на което искам да обърна внимание при разглеждането на ролята на ливадните фуражи за високата млечност е използването им през лятото при нашите условия. При нас много рядко може да разчитаме на ливадните треви през цялото лято, поради традиционните летни засушавания. За да не се излага на риск производството на мляко, при наши условия следва да разчитаме на повече площи


3.4. Други обемисти фуражи за високомлечни крави Разгледаните до тук обемисти фуражи (пасищна трева в културни заградени пасища, люцерна и царевичен силаж, ливадните фуражи – сено, сенаж и зелена маса), когато са качествени, осигуряват млечност 8500–12 000 кг без претоварване на храносмилателния апарат на кравите с концентрати. Съотношението на сухото вещество (СВ) от обемистите фуражи и концентратите не превишава 50:50 дори във върха на лактацията. Това е здравословното им предимство, което ги прави особено желани при високо продуктивните стада, при които търсим по-продължително използване на животните. Но те притежават и други предимства, като възможност за продължително постоянство в изхранваните дажби, малък брой култури с възможност за висока механизация и ниска себестойност. Това последно предимство ги прави основни фуражни култури за високомлечното животновъдство при нашите условия. Ще бъде погрешно обаче да мислим, че при различните почвено климатични условия на нашата страна, това ще бъде единствено решение на фуражния проблем за млечните животни и там където тези култури не виреят, не може да има ефективно млечно говедовъдство. Далеч съм от такова внушение. В публикуваната през 2002 г книжка „Актуални препоръки за

39 / 2018 BG

хранене на млечни крави” са посочени 37 основни дажби (ОД), балансирани за млечност от 8 до 32 кг. Използвани са общо 13 различни обемисти фуража, в различни фази на вегетация и в различни комбинации. От всичките 37 ОД, само в 6 не може да се достигне максималната млечност 32 кг. Това ще рече, че в останалите 31 ОД при ползването до 12,5 кг концентрати се достига 32 кг млечност, т.е не по малко от 7200 кг за лактация, а след разумното ползване на телесните резерви – до 8500 кг. Друго важно условие в случая е да се полагат грижи за телесното състояние на кравите. Кравите трябва да се отелват при оценка на телесното състояние (ОТС) 3.5 точки. Това означава в последните 3–4 месеца от лактацията на кравите да се дават допълнително около 1,5–2 кръмни единици за мляко (КЕМ) за натрупването на резерви. При наличието на такива резерви, ние може да разчитаме в първите два месеца да получаваме още около 5 кг мляко дневно от телесните резерви (ако кравата притежава заложби за по-висока млечност). Това ще рече, че млечността може да надхвърли 7000 кг. При тези дажби обаче, колкото да се стремим да балансираме хранителните вещества все пак кравите остават ощетени и то преди всичко поради доминирането на концентратите в търбуха. Това скъсява продължителността на използване на кравите в стадото. Като държим сметка за този недостатък , можем да ги прилагаме успешно в нашето краварство, защото 6000–7000 кг не са малко за нашите условия. Споменатите фуражи за зимно изхранване почти изчерпват набора на възможните за произвеждане обемисти фуражи. Съзнателно тук не споменах за кръмното цвекло. Не че се съмнявам в неговите достойнства. Напротив, много добре зная за положителната му роля върху поемането на основните дажби, особено когато в тях доминират груби фуражи, но имам предвид високите трудови разходи при производството и трудностите при съхранението му. Това прави цвеклото скъп фураж за нас. Следователно съображенията ми са само икономически. От физиологическа гледна точка цвеклото е много подходящо за високомлечните крави. Фуражите за лятно изхранване, репко, зелена ръж, житно-бобовите смески, могат да намерят място в ОД, стига да е изгодно икономически производството им. В редица райони зимните житно-бобови смески дават най-гарантирани добиви, поради доброто оползотворяване на зимната влага. От тях се подготвя качествен силаж, който може да се използва през летните периоди на засушаване, а и през

ЖИВОТНОВЪДСТВО

(сега това не представлява проблем при относително ниската рента за земята). Какво значи това? Да се засеят или подготвят площи според гарантирания пролетен първи или и втори откос (за осигуряване на храненето през цялото лято). За зелено хранене самостоятелно да се предвидят само първите два пролетно-летни месеци (май и юни), а за следващите летни месеци, според сигурността на района, да се предвиди подготовката на сенаж от ливадни треви, добити от първи и втори откос на други площи освен пашата или зеленото хранене. Сенажът да се използва самостоятелно или в комбинация със зелена трева в различни количества, според условията. Подготовката на сенаж от ливадни или пасищни треви е единствената гаранция в тези райони за стабилно лятно хранене на млечните крави. За целта, практиката за подготовка на сенаж от ливадна трева, предварително подсушена до 42–45 % СВ трябва да бъде усвоена от българските фермери. Акцентувам на сенажа от ливадни треви, защото за разлика от сеното, той се приготвя с по-малко разходи и спокойно може да се нарече заместител на пашата и сеното през зимата при нашите условия и да гарантира успеха на ливадните фуражи.

35


39 / 2018 BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО

36

зимата. При тяхното използване в дажбите спокойно се достига 32 кг дневна млечност, без превишаването на критичната норма концентрати от 12,5 кг, следователно те принадлежат към групата много добри фуражи за производството на мляко. От анализа, направен в темата за състоянието на фуражната база и млечното производство, следва, че видовият състав на произвежданите у нас обемисти фуражи не пречи да се получава млечност от 7000 до 12 000 кг, стига да умеем да ги произвеждаме и съхраняваме. Но още по-важно е да умеем да съставяме и балансираме дажбите с тяхно участие. Отново стигаме до подготовката на стопаните, за която не един път е писано, но продължаваме да нехаем. Но наред с подготовката има и още някои други обективни трудности за производството на качествени обемисти фуражи, които ще разгледаме в следващата, последната за тази тема статия. 3.5. Трудности при производството на качествени обемисти фуражи От казаното за състоянието на фуражната база у нас, се надяваме стана ясно, че у нас, въпреки че няма условия за добри културни пасища, видовият състав на възможните за отглеждане обемисти фуражи дава възможност да се получава млечност над 7000–12 000 кг, стига да разполагаме с високомлечни крави. Следователно фуражната база не може да бъде обективна причина за съвременно краварство. Тази констатация, обаче няма да бъде вярна, ако не споменем за съществуването на редица обективни трудности, които са пречили и сега пречат, възможностите да се реализират. По времето на ТКЗС, ние имахме едри стопанства и не малко техника като количество. Отделяхме и площи за фуражни култури, но получаваното сено и силаж бяха далеч от желаното качество. Основна причина тук беше липсата на мотивация за качествен труд при условията на колективното обработване. При едно мое изследване за количеството на поетите обемисти фуражи при кравите в едрите стопанства през 1988 г. беше установено, че кравите са поемали средно годишно максимум 6,4 кръмни единици (КЕ) дневно от основната дажба. Млякото е получавано за сметка на повишеното участие на концентрати до 0,44 КЕ за килограм мляко. Причината е била не толкова недостиг на обемисти фуражи, а тяхното качество, което е пречило кравите да поемат повече. Недостигът на подходяща техника за приготовляване на сено, водеше до закъсняване с прибирането. Манипулациите по сушенето се извършваха без стремеж да се запазят листата. Царевичният силаж се при-

бираше с оглед да се получи максимален добив в тонове, т.е. в млечна зрелост. Съществуващите силажокомбайни надребняваха лошо. Отрязъците бяха по 4–5 сантиметра. Когато се прибира в малко по-късна фаза, кочаните остават само грубо надробени. Най-ценната част, кочаните със зърното оставаха непоети в яслите. С тази слабост така и не можахме да се преборим до края на съществуването на колективните стопанства, въпреки че снабдихме стопанствата с т.нар. силажокомбайни КСС-100. Затова и средната млечност на кравите в едрите ферми достигна максимум 3,621 кг през 1989 г. Следователно, неподходящата и недостигаща техника и липсата на мотивация за качествен труд, бяха основните спирачки за производството на качествени обемисти фуражи, а от тук и за повече мляко от кравите. Но защо се връщаме към тези проблеми, след като официално сме се отказали от колективната форма на производство в земеделието? Защото редица хора все още не са разбрали защо се отказахме от ТКЗС и продължават да се държат за тази форма. Една трета от използваната земя все още се намира в т.нар. производствени земеделски кооперации (ПЗК). Поучени от старите несполуки с краварството, основната част от тези стопанства не се занимават с производството на мляко. Тези, които все пак се занимават, произвеждат в най-добрия случай до 4500 кг мляко от крава. Защото фуражите, които произвеждат са за толкова мляко, по същите стари причини. Другите 50% от земята се намират в арендатори със среден размер 6000 дка. Те като правило (с малки изключения) също следват производствената структура на ПЗК, предимно производството на зърно. При тях има нова техника, но главно за зърнопроизводство. Новите фуражоприбиращи машини (за сено, сенаж, силаж) не са обект на вниманието им. Ако има единични случай с по-добри постижения, нека да ме извинят. Причината за това състояние се корени в основополагащите принципи на земеделското производство. То не търпи прекомерно уедряване, над рамките на възможностите на семейния труд. Тази негова характеристика е особено валидна при производството на обемисти фуражи, където качеството на положения труд е решаващо за успеха. Последните 20% от земята се стопанисват от дребни и средни стопани, земята на които е разпокъсана на ниви от по 1–2 декара. Тези стопани най-често нямат собствени машини за обработка и се обслужват срещу заплащане. Кравите се намират основно при тези стопани. Очертава се една много тъжна картина. Тези, които имат земя, нямат интерес да отглеждат крави, тези, които отглеждат кравите,


39 / 2018 BG

3.6. Правила за ефективното и безопасно изхранване на карбамида На специалистите по животновъдство, е добре известно, че карбамидът, познат още като изкуствен тор, съдържащ 46% азот, в търбуха на преживните животни се разгражда до амоняк, който се оползотворява от микроорганизмите при синтезирането на микробиален белтък. Този белтък по-нататък в храносмилателния канал, се използва за задоволяването на хранителните нужди на животните. По този начин небелтъчният азот (в случая карбамида), получен по синтетичен път в заводите, замества част от естествения белтък, произвеждан на полето чрез фуражните растения. Този факт е бил известен на специалистите по хранене още от началото на миналия век, но към практическото приложение при храненето на преживните животни се престъпи едва след 1960 г. По това време в нашата страна вече животновъдството се намираше в ТКЗС в едри стада. Липсваше стопанина, който да подходи внимателно при използване на карбамида за животните. По тази причина внедряването му в практиката беше съпроводено с многобройни смъртни случаи на крави и овце. „Тук карбамидът не бил добре размесен към дневната дажба и животните приели повече отколкото могат да понесат, там забравили чувала с карбамид до яслата и кравата поела наведнъж голямо количество, на трето място не спазили правилото за постепенно привикване” – все инциденти, свързани с немарливост. За съжаление тези нещастни случаи не преставаха дори след като минаха много години от началото на приложението му. По тази причина карбамидът не можеше да намери широко приложение. Недоверието към него и до сега господства. В по-ново време стана на мода да се отричат изкуствените торове заради защита на природната среда. На отричане е обречен и карбамидът при хранене на животните, въпреки, че като специалист по хранене на животните не виждам причина за това, ако се прилага грамотно. Науката и практиката, доказаха, че небелтъчният азот (амонякът, който се освобождава от карбамида) успешно замества около 25% от белтъчните нужди на преживните, но само при строго определени условия. Тази замяна може да бъде икономически изгодна при подходящо съотношение на цените на карбамида и шрота. В последните години поради високата цена на природния газ, цената на карбамида също скочи няколко пъти и вече той става неизгоден при замяната на шрота при храненето. Но културата на неговото ползване трябва да се познава. В търбуха на преживното животно както

ЖИВОТНОВЪДСТВО

имат малко, разпокъсана земя, нямат машини за производство на фуражи. Те са далеч от достъпа до кредити и субсидии. Бъдещето им е доста мрачно. Това е основната причина, която тласка дребните стопани към примитивно изхранване на кравите. На тези хора не им се слуша за модерно фуражно производство, като си виждат хала. От гледна точка на съвременното производство на обемисти фуражи, връщането на земята на собствениците не доведе до нищо разумно. Реформата към нещо съвременно все още чака, а тези, от които зависи това, все още не виждат проблемите. Тук стоят нерешени въпросите със събирането на разпокъсаните парчета земя. Все още не е преодоляно недоверието в обслужващите, фермерски кооперации. А без тези сдружения, дребните и средни стопани никога няма да имат съвременна техника за производство на царевичен силаж, сенаж, сено. Без тези качествени фуражи, както видяхме, няма съвременно производство на мляко. Следователно не природата ни е ощетила с лоши фуражи. Ние като общество не можем да се организираме, за да оползотворим природните дадености. Понеже, проблемът все още не е осъзнат, следва да подчертаем, че се намираме в началната фаза на неговото разясняване. Колкото и банално да се вижда на някой, но специалната преса не бива да престава да напомня за нуждата от събиране на разпокъсаните земи на дребните и средни стопани, за изграждането на кооперации за обслужване с техника за фуражно производство за изкупуване на млякото. За сега се мисли и се прави нещо за събиране на земите на едрите арендатори, но за дребните и средните стопани е оставено на изчакване. „Не е му дошло времето”. Но това ще ни доведе до катастрофално изоставане в млекопроизводството точно когато сме вече членове в Европейския съюз. По изложените по горе причини и неумението ни да се борим, при влизането в съюза, получихме ниски квоти за мляко, което ще ни постави в крайно неизгодно положение. Презумпцията за ниски квоти е, че в тази страна няма природни дадености за ефективно производство и няма защо да се мъчат с него. Но, случаят с българското краварство не е такъв. Нашето краварство може да не отстъпва на европейското, стига да видим причините и да направим това, което е необходимо. Отговорността на държавата е огромна, както никога до сега. При подготовката на политиката в земеделието за след 2013 г. на ЕС, нашето участие ще трябва да бъде компетентно с познаване на нашите истински потенциални възможности в млекопроизводството.

37


39 / 2018 BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО

38

енергията (скорбялата, захарите влакнините), така и белтъчините претърпяват частично разграждане, в някой случаи до 70–90%. Разградените предшественици на енергията, главно като летливи мастни киселини се използват от микроорганизмите в търбуха за жизнените им функции (преди всичко нарастване). Тяхната маса достига до такива размери, че представлява основен източник при задоволяването на животното, „стопанин” с протеин. Но, за да се получи тази микробна маса в търбуха, освен енергия, е нужен и строителният материал азот, който участвува в белтъчната молекула с около 16%. Обикновено във фуражите, успоредно с енергийните материали (скорбяла, захари и влакнини) се съдържат и белтъчините. Те, както вече споменахме, частично се разграждат в търбуха до амоняк, който е основният и единствен източник за микроорганизмите при изграждане на тяхната жива маса. Само при едновременното наличие на енергийни материали и амоняк, търбухът функционира нормално. Какво значи да функционира нормално търбухът? Това ще рече да се разграждат енергийните материали до разтворима форма и да се синтезира нужното количество микробен протеин, от който после се ползва животното, за да нараства, да дава мляко, да живее. При бедни на протеин дажби, не може да се получи достатъчно амоняк, не се развиват достатъчно микроорганизми, не се разграждат достатъчно и влакнините и постъпва по-малко енергия и протеин в червата, а от там и за животното. Включването в тези случаи допълнително на карбамид в дажбата подпомага нормалните функции на търбуха, за да се разградят влакнините в сламата, царевичака, сеното, тревата и други и да се образува повече микробна маса и от тук повече протеин и енергия на разположение на животното. Както виждаме включването на карбамида в случаите когато дажбата съдържа енергия, но недостига азота, не е нещо необичайно, а само се подпомагат естествените процеси в търбуха. Това е така, но само ако се спазват естествените условия, гарантиращи това използване: Кои са тези условия? Карбамидът да постъпва равномерно през целия ден и никога да не се предлага в по-големи количества отколкото микроорганизмите могат да оползотворят. Според състава на дажбата (от сено и слама, сено и царевичак, сено и царевичен силаж, зърнени фуражи), карбамидът, който кравите могат да оползотворят дневно се движи между 80 и 240 г. А при други дажби въобще е невъзможно да се включи карбамид (пасищна трева, зелена люцерна, люцерново сено, шротове). Когато постъпилият карбамид е повече от възможностите на ми-

кроорганизмите в търбуха да нарастват (при недостиг на енергия), амонякът преминава през стените на търбуха, попада в кръвта и отива в черния дроб. Ако нивото на амоняк е нормално, той постъпва в черния дроб и се превръща отново в карбамид и се изхвърля чрез урината. Но когато това превиши способността на черния дроб за излъчване на амоняка като карбамид, амонякът в кръвния ток се повишава и настъпва отравяне, било остро, било постепенно увреждане на черния дроб. Трябва да знаем, че при хранене на големи дажби зелена люцерна (40–50 кг), без да има карбамид в дажбата се получават увреждания на черния дроб, характерни за високи дози карбамид. Ако ние спазим дневната норма карбамид, но го дадем на една порция, само сутринта например, той се разгражда в търбуха за няколко часа до амоняк, а ние сме разчели дозата карбамид за енергията, постъпваща през целия ден. Това ще рече, че за отделения амоняк през сутрешните часове няма да достига енергия и всичкият амоняк няма да бъде усвоен от микроорганизмите. Свободният амоняк пак ще попадне в кръвният ток, над допустимото количество с всички неприятни последствия. За да спазим първото и най-важно условие за определяне на дневната норма карбамид, следва да познаваме съвременната система за оценка на протеиновата стойност при преживните (проф. Н.Тодоров, 1995). Според нея в една дажба може да се включи карбамид, само ако балансът на протеина в търбуха (БПТ) е отрицателен, т.е. протеинът недостига за наличната енергия. Това, което обяснихме вече в първата част. Тук обаче тези знания са изразени количествено. Ако БПТ е –138 г например, възможният за оползотворяване карбамид е 60 г. Всеки грам карбамид покрива 2,3 грама отрицателен баланс. Като общо правило следва да се знае, че дажби, които понасят карбамид, т.е. имат отрицателен БПТ, са съставени обикновено от ливадно сено и слама, ливадно сено и царевичак, слама или царевичак и цвекло, царевичен силаж. Зърнените фуражи също са с отрицателен БПТ. Въпреки че фуражите с отрицателен БПТ са малко в общия списък на фуражите, те са преобладаващи в дажбите на нашите преживни. Наличието на бобови треви или бобови сена и шротове, като правило изключва карбамида от дажбата. За да се предпазим от несъвпадения на разграждането на енергията и на карбамида в търбуха, обикновено се спазват определени правила. Карбамидът се размесва добре с фуражите от дневната дажба или се включва в брикети за близане заедно със солта. За да си набави нужното количество сол, животното ближе брикетите целодневно и така си набавя


39 / 2018 BG

в търбуха, но в малко количество. Те трябва да се размножат, което става с постепенното включване на малко количество карбамид. Обикновено се започва при кравите от 20 г дневно и през ден дозата се повишава с 20 грама. Така, ако определеното максимално количество е 200 г, то се достига за около 20 дена. Дори когато животните са привикнали към карбамид и дълго време са го поемали, но по някаква причина даването на карбамид е прекъснато повече от три седмици, е необходимо отново постепенно привикване. Това трябва добре да се запомни. По същата причина, ако от стадото се изключи някое животно, когато се връща отново, то следва да премине постепенното привикване, за което вече говорихме. Въпреки грижите и вниманието, което трябва да съпровожда изхранването на карбамид, все пак може да се допусне грешка и някое животно да поеме по-висока доза карбамид отколкото може да понесе. Тогава следва да си спомним, че много ефикасна противоотрова на карбамида е обикновеният винен оцет. С такава цел, в обора винаги следва да има на разположение няколко бутилки оцет. Още при първите признаци на атония на търбуха и неразположение на животните се налива половин до една бутилка оцет през устата. През време на нормалното хранене не се налага да прибягваме до това средство, но понякога в началото на привикването или при неволно допусната грешка с дозирането това може да се случи. В края на този раздел за правилата при използване на карбамида бих искал да взема отношение към въпроса за т.нар. екологично животновъдство. Дали включването на карбамид нарушава тези принципи? В случая мисля, че стана ясно, че ние използваме един продукт, който нормално се образува в организма. Дори да не използваме карбамид, при храненето на дажби, добре балансирани по протеин чрез естествени фуражи (бобови култури и шротове), винаги се образува карбамид в черния дроб. Поголямата част се изхвърля с урината, но една част – чрез кръвния поток попада в слюнката и от там отново в търбуха. Животното винаги се нуждае от този лесно разградим продукт за поддържане нормалния живот на микрофлората в търбуха. Следователно целият проблем се свежда до спазване на правилата. Карбамидът да се включва само към дажби, които имат свободна енергия, в количества определени от БПТ и да се поднася добре размесен към цялата дажба, след нужното привикване. Ако това е изпълнено, полученият продукт, месо или мляко, по-нищо не се различава от продуктите, получени от фуражен протеин, следователно продукцията е също толкова екологична, колкото при храненето на естествени фуражи.

ЖИВОТНОВЪДСТВО

и карбамида постепенно. Това до голяма степен води до съвпадение в отделянето на енергията и амоняка. У нас преди 40 години проф. А.Алексиев беше създал т.нар. „Карбизал”, солево-карбамидни брикети, които вършеха хубава работа. Сега те не се произвеждат. Вместо тях се предлага т.нар. „Лизал”, който наред с карбамида включва и енергия, витамини, минерални вещества и микроелементи. За съжаление всичко това, заедно с 490 г СП струва 1 лв/кг. За да си набави кравата в една дажба от ливадно сено, царевичак и зърнен фураж 220 г карбамид, тя ще трябва да поеме 1 кг „лизал”, т.е. за 1 лв. За тези пари ние можем да си набавим 1,5 кг соев шрот със 660 г висококачествен протеин, или 3 кг слънчогледов шрот с минимум 750 г СП. Ясно е, че в стремежа да се направи продуктът с много качества, той е станал недостъпен като цена. Иначе тази форма на поднасяне е най-безопасна. Като имаме предвид, кои дажби понасят карбамид, обаче следва да кажем, че в дажбите от царевичен силаж, карбамидът е най добре да се внася още при силажирането по 5–6 кг на тон суровина, като се разпръсква добре по пластовете. В дажбите от слама или царевичак, полагащата се дневна норма между 120 и 200 г карбамид е най-добре да се разтваря във вода и с нея да се напръсква дневната дажба добре смляна и размесена. Това гарантира сравнително добро разпределение на карбамида и се поема през целия ден от животните. Не е възможно кравата да поеме по-висока доза карбамид наведнъж. Тази форма на поднасяне на карбамида може да се подобри още като към сламата или царевичака се включат няколко килограма смлян зърнен фураж. Това набавя и нужната лесно ферментираща енергия нужна за синтеза на микробния протеин. Следващият важен принцип, който следва да се спазва при започване изхранването на карбамид на преживните е постепенното привикване. Преживното животно оползотворява дажбата, както вече видяхме, чрез помощта на микроорганизмите. Те обаче спадат към много родове и видове, тясно свързани с характера на фуража. По принцип всяка промяна на фуражите води до промяна на микрофлората. При смяна на дажбата, новите микроорганизми започват да се развиват по-интензивно от останалите докато вземат доминиращо положение. В този преходен период настъпва смущение в смилаемостта на дажбата. По тази причина стремежът е дажбата да се променя възможно по-рядко. Нещо подобно настъпва и при включване на карбамид в дажбата. Като нов източник на бързо разграждащ СП, той изисква микроорганизми, които бързо нарастват и поемат повече амоняк. Те се намират винаги

39


BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО

39 / 2018

ЗАЕДНО С КИТАЙ

Китай ще създаде център за земеделие и туризъм в непостроения „умен град“ край Елин Пелин

40

Б

ългария и Китай са се споразумели за изграждане на демонстрационен център като част от проекта „Света София“ край гр. Елин Пелин, съобщиха представители на проекта по време на срещата на върха „16+1“ на Китай и Централна и Източна Европа в София. Според съобщението споразумението е било подписано в присъствието на министъра на икономиката Емил Караниколов между компаниите Capital ConceptLimited, представлявана от д-р Чао Хонг Алберт Хунг, China Construction с генерален мениджър Цай Кунг Тай и Центъра за насърчаване на сътрудничеството в областта на селското стопанство между Китай и страните от Централна и Източна Европа. Строителните дейности се възлагат на China Construction, продължава съобщението. Capital Concept беше компанията, която застана зад емблематичния китайски мегапроект край Елин Пелин, доскоро определян като „развлекателен мегакомплекс“. „Св. София“ на практика беше замразена през 2016 г., 2 години след началото си, но миналата година министър Караниколов удължи срока на инвестиционния проект. Първоначалният замисъл за комплекса около едноименния голф клуб край Равно поле (купен от милиардера Стивън Ло) бе за „умен град“ с луксозен хотел, конгресен и изложбен център и множество развлекателни и бизнес площи. По-късно икономическото министерство го представи като „един от най-големите туристически и развлекателни комплекси в Европа, включващ хотели, конферентни зали, изложбени зали, закрит воден басейн, зелени

площи, мол“. Обявяваните досега планирани инвестиции в проекта са варирали между 1,1 и 1,5 млрд. евро. Земеделие и туризъм в стил „16+1“ В съобщение от „Св. София“ се казва, че демонстрационната зона, договорена на срещата в София, ще се ползва за отглеждане и селекция на нови и традиционни сортове селскостопански продукти и техники за преработката им, както и „за обмяна на добри практики в областта на научноизследователската и развойна дейност по отношение на селскостопанските продукти.“ „Една от целите на тази зона ще бъде да допринесе за историческия, културен и туристически обмен между България, страните от Централна и Източна Европа и Китай. За целта ще бъдат изградени 17 демонстрационни сгради, на първите етажи на които ще има национални павилиони, където ще бъдат представени характерни селскостопански и други продукти от съответните 16+1 държави. На останалите етажи от сградите ще има информационни центрове, инвестиционни консултанти, туристически агенции.“ Ще се организират и форуми на 17-те държави, ще има постоянни експозиции в изложбените помещения, месеци на отделните държави, фолклорни фестивали, като целта е „да се събуди интересът на всеки гост да посети лично тези държави“ и да се стимулира културният туризъм чрез менюта „16+1“, майстор-готвачи и традиционни специалитети от различните държави. („Дневник“)


Качествено месо от пасищно отглеждани породи говеда Лимузин и Симентал

За контакти: Ферма ЕРБУЛЛ, гр. Банско, ул. „Стефан Караджа“ №70, GSM: 0899 929 299, e-mail: vaik2005@mail.bg



Issuu converts static files into: digital portfolios, online yearbooks, online catalogs, digital photo albums and more. Sign up and create your flipbook.