Page 1

www.oralo.bg

1/2014

ЖИВОТНОВЪДСТВО BG

Централен офис: 6000, Стара Загора, ул. Цар Иван Шишман 77, ет.3 тел: 042/636699 email: office@ajax.bg Отдел „Продaжби“: тел: +359/885551707 email: v.slavov@ajax.bg


СЛАМОПРЕСА Case IH | RB Променлива камера Балопреси CASE IH – серия RB с променлива камера. Предлагат се 4 модела с работна ширина от 2,05 до 2,30м. Диаметърът на балите е от 90 до 150 или 180см. • възможност за регулиране височината на подбиране; • система за пълно електронно управление от кабината на трактора; • регулиране обема на камерата.

Тази серия сламопреси се отличават с изключителна прецизност, тъй като са оборудвани с хидравличен подбирач, който е свързан с отлично балансирана пружинна система на окачването.

СЛАМОПРЕСА CASE IH | RB ФИКСИРАНА КАМЕРА Балопреси CASE IH – серия RB с променлива камера. Предлагат се 4 модела с работна ширина от 2,05 до 2,30м. Диаметърът на балите е от 90 до 150 или 180см. • възможност за регулиране височината на подбиране; • система за пълно електронно управление от кабината на трактора; • регулиране обема на камерата.


ЗА ВАС ЖИВОТНОВЪДИ

Силажно ремарке Multilandplus Annaburger Силажно ремарке Multilandplus за превоз на тревни фуражи и царевичен фураж. Възможност за поръчка с 2 или 3 оси, съответно 20-23 тона товарен капацитет. • обем на вместимост: • 6.8 x 2.3 x 2.0м • максимален обем: 32м3 • ВОМ: 1000об./мин. Schub Fix система. • Избутваща преграда; • Без опасност при разтоварване на неравен терен; • Безпроблемно разтоварване в ниски постройки; • Материалите могат да бъдат измерени при товаренето. Транспортна технология – Multi land plus система. • Сменяне на компонентите за 20мин; • Стабилна и здрава рамка; • Силажен модул; • Самосвален модул – както за силаж, така и за транспорт на други продукти; • Саморазтоварващ се модул – за рапица, зърно, и други комбинирани култури; • Универсален тороразпръскващ модул – за разпръскване на оборска тор, птича тор, компост; • Модул цистерна – за транспортиране и разпръскване на течна тор.

www.titanmachinery.bg


Съдържание Юбиляри За тайните на успеха на един учен . . . . . . . . . . . . 3 Позиция Дребни или едри стопанства . . . . . . . . . . . . . . . . 7 Породи Дунавските коне – уникални и универсални. . . . . . . 12 Биците – гаранция за успеха на селекцията в биволовъдството. . . . . . . . . . . . . . 14 Българската сименталска порода – високи заложби за производство на повече и по-качествено мляко и месо. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 18 Фуражи Отглеждане на царевица за зелена маса. . . . . . . . . 21 Библиотека Животновъдство Говедовъдство, брой 15: Технология на биологичното млечно говедовъдтво. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 25 Хранене Пълноценното хранене на лактиращите крави – гаранция за ефективно млекопроизводство. . . . . . . 33 С какви фуражи да храним овцете. . . . . . . . . . . . . 36 Хранене на овцете със зелени фуражи . . . . . . . . . . 38 Хранене преди и по време на заплождането . . . . . . 39 Експерти Доенето е най-уморителният процес във фермите за мляко, която трябва да се улесни. . . . . . . . . . . . . 42 Защо намалява делът на свинепроизводителите в цената на свинското месо и продуктите от него? . . . . . . . . 43 Ветеринарни съвети Enzaprost-t: Лидер в управлението на следродилния период. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 46 Цена: 5,00лв. София, ул. „Граф Игнатиев“ №4 e-mail: animals21@mail.bg www.oralo.bg Издание на „Ентропи 1“ ЕООД Главен редактор: Красимир Петков Редактор: Петър Красимиров PR и реклама: Ст. Пекова, GSM 0888 336 519 Предпечатна подготовка: Андриана Коцева, Симеон Пеков Редколегия: Проф. Алекси Стойков, Доц. Андрея Колев, Инж. Бисер Чилингиров, Вергиния Гайдарска, Проф. Десимир Неделчев, Проф. Димитър Греков, Доц. Запрянка Шиндарска, Проф. Михо Семков, Проф. Николай Тодоров, Проф. Трифон Дарджонов

Списанието се издава с подкрепата на:

2

МИНИСТЕРСТВО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ХРАНИТЕ, БЪЛГАРСКА АГЕНЦИЯ ПО БЕЗОПАСТНОСТ НА ХРАНИТЕ, АСОЦИАЦИЯ НА ИНДУСТРИАЛНОТО СВИНЕВЪДСТВО В БЪЛГАРИЯ


ЮБИЛЯРИ

За тайните на успеха на един учен Разговора води Станислава Пекова

BG

за да придобия повече знания и да стана добър специалист. След тригодишна работа в производството пред мен се откриха две възможности – да стана главен зоотехник на ТКЗС или да участвам в конкурс за асистент, където заплатата беше почти три пъти по-малка. Избрах второто, защото това очертаваше труден и несигурен, но изпълнен с предизвикателства път на развитие. До висока заплата не стигнах, но изпитах много удовлетворения от своята работа. Част от тях са признателността на учениците ми (студенти, дипломанти, докторанти и млади учени) и полезните дискусии със световните величия, които срещах по международните симпозиуми, удоволствието сам да бъда докладчик на много европейски и световни конференции. СП: А какво ще кажете за неуспехите и пропуснатите възможности? НТ: Безспорно животът ми не е лишен и от неуспехи. Аз обаче не ги драматизирам. Бях поканен за Ръководител на департамента по говедовъдство и овцевъдство в Националния институт по животновъдни науки в Дания, но не можах да спечеля конкурса. Поради изследванията ми по оползотворяване на отпадъчните груби фуражи и намеренията да ми предложат ръководен пост бях изпратен като ръководител на делегация в Молдова и след това в ГДР, която да проучи техния опит в това направление. В ЦК на БКП харесаха докладите ми и секретарят, отговарящ за селското стопанство, Иван Пръмов ми предложи да стана заместник Министър на Ганчо Кръстев в Министерството на земеделието. Главната задача беше да реша проблема с недостатъчната земя за фуражно производство и недостига на фуражи, чрез използване на отпадъците от растениевъдството. Това не съвпадаше с моите познания за значението на висококачествените груби фуражи за повишаване на продуктивността при преживните животни. Още повече че беше пресен за мен споменът от посещението на новосъздадения в САЩ специален Институт за качеството на фуражите в млечното говедовъдство. Възпротивих се на идеята и така опорочих предложението. Има и други случаи,

ЖИВОТНОВЪДСТВО БРОЙ 1/ 2014

СП: Здравейте проф. Тодоров. Представете се, моля, пред нашите читатели? НТ: Роден съм в най-високото селце на Балканския полуостров, красивото родопско село Манастир, Пловдивска област. Предците ми са смели, решителни и силни родолюбци, напуснали с. Чепино (днешният Велинград), за да избегнат акцията за потурчване на района през 1656 година. И да не ги открият се заселват на 200км разстояние, слагайки началото на днешното село Давидково. За съжаление след освобождението на България през 1878г, селото остава в турско, макар и близко до границата. В името на свободата за втори път напускат домовете си, нелегално преминават границата и за втори път поставят основите на ново село в свободна България, наречено Манастир. Надявам се, че част от вярата и упорството на предците е останала в мен. СП: Какво Ви е ръководило в живота, имали ли сте моменти на раздвоение, на съмнения? НТ: Всеки стига до някакъв кръстопът. Като найдобър по математика в гимназията, учителката ми настояваше да продължа образованието си в тогавашният Физико-математически факултет на Софийския университет. Разколеба ме факта, че по онова време се влизаше без конкурс в тази специалност и ме измъчва въпросът – защо да отивам там, дето няма достатъчно кандидати. Взех с пълно отличие трите конкурсни изпита и се класирах на първо място във Висшия селскостопански институт. Записах се в специалността „Зоотехния”, за която учителят ни казваше, че е най-труден, но и най-интересен отрасъл на земеделието. По времето когато завършвах висшето си образование, специалистите се разпределяха на свободните работни места и всички получаваха назначение. Като отличник на випуска, имах право на избор и реших да отида в Племенния разсадник по овцевъдство в гр. Бургас. Проф. Никола Димов ми предлагаше асистентско място по млекарство, но сметнах, че трябва да започна от долу нагоре. Не бих казал, че винаги съм имал добре формулирани принципи и цели. На младини обаче винаги съм имал предвид какво е полезно за мен,

3


когато не можех да убедя ръководителите на министерството на земеделието, което доведе до вземането на погрешни решения, но е дълго да говоря за това. Не можах да реализирам редица изследователски идеи, а ми остава малко време. СП: Бихте ли казали за някои свои слабости в дейността си като учен? НТ: Имам достатъчно. Знам прекрасно, че любимците на всички са хората, които казват само приятни неща. Въпреки това не мога да свикна да спестявам истината, когато виждам грешки, специално в науката. Склонен съм на компромиси, да се даде званието и степента, но да се каже истина. Старая се да направя бележките по възможно най-деликатният начин, не изпитвам злоба, а по-скоро желание да помогна. Въпреки това много колеги го вземат за лично отношение. Няма да споменавам имена. Независимо от всичко предпочитам приятелството с истината. Тя за мен е като свещения хляб за християните, като вярност към себе си. Някои ме укоряват, че прекалявам с пътуването

в чужбина или писането на книги, но аз не мисля така и продължавам да върша и двете. СП: Вие сте успял учен. Какви са основните причини за успеха? НТ: Видимо има благоприятни стечения на обстоятелствата. Но това са само предпоставки, основното е човек да харесва професията си и да се стреми да я овладее колкото е възможно по-пълно, да є се отдаде. Не бих казал, че съм бил влюбен в земеделието и специално в животновъдството още като дете. Попадането ми в тази сфера е до голяма степен случайно. В трудните години след втората световна война, баща ми реши да ме заведе в кооперативната (в последствие земеделска) гимназия в гр. Ихтиман. Неговите мотиви бяха, че там имаме един роднина, който да ме наглежда, а и също че към училището има безплатен стол, та може и да не си дояждам, но няма да гладувам. За мен, дошъл от високата планина, всичко беше ново и интересно. За първи път видях файтон, качих се на влак, видях как растат доматите. Попивах всичко, отделните дисциплини постепенно започнаха да

По повод 80-тата годищнина на члена на редколегията проф. Николай Тодоров (роден на 8 февруари 1934г) го поканихме да отговори на някои въпроси. Не се насочихме основно към научните му постижения, които до голяма степен са известни в средите на учените, а той е добре познат и на практиците в животновъдството, а подхождаме към него под друг ъгъл.

4


ме увличат, така станах отличник. Започнах да виждам нещо интересно в земеделието, особено в животновъдството. Доволен съм от избраният път. Постепенно го обикнах и в крайна сметка се сля с моето хоби. Вероятно любопитството на слязлото от балкана, жадно за знание момче е допринесло за израстването ми като учен. Имат значение близките контакти и сътрудничество с известните учени – академиците Куманов, Платиканов, Братанов, професорите Никола Димов, Петко Иванов, Рада Балевска, Ничо Иванов и други. Ценна школа са едногодишната работа в Гандския университет (Белгия), шансът да пътувам многократно из Европа, Америка, Азия и Австралия и контактите с най-известните учени – двигатели на научния прогрес. Лесното ползване на руски и английски език и на Microsoft Office също беше от значение. Професията ми дава достатъчно простори за творчество и продължавам да правя каквото мога, дори много години след пенсионирането. СП: Като споменавате, че продължавате да работите, имате ли планове за бъдещето? НТ: Имам. Ще спомена за две задачи, по които работя в момента. Едната се отнася до намиране на оптимална и евтина комбинация от протеинови фуражи за преживните животни и специално за високопродуктивните крави. През последните години се появиха нови протеинови източници, като изсушен спиртоварен остатък, рапичен шрот, царевичен глутен и други. Цените обаче се различават повече от два пъти, специално между слънчогледовия и вносният соев шрот. Искам да намерим най-благоприятната биологически и евтина комбинация, осигурявяща висока продуктивност. Другият проблем е за разкриване на ролята на лактокрините и хормоналните фактори и тяхното използване за повишаване на продуктивността. Този въпрос е по-сложен, за да го представя накратко тук. От практическа гледна точка ще се реши, доколко ранното отбиване на телетата и агнетата за разплод оказва влияние върху бъдещата им млечност. Има данни, че ранното лишаване от мляко понижава бъдещата млечност. Друг аспект на проблема е, доколко ранното отбиване на агнетата (на 20 – 25-дневна възраст), когато хормоналният стимул за млекообразуване е силен и млечността максимална, рязкото спадане на млечността ще се смекчи, в сравнение с отбиването на агнетата на 45 – 65-дневна възраст. СП: Смятате ли, че човек трябва да се отказва от удоволствията на младини, за да изгради основите на своето бъдеще? НТ: Не приемам изцяло тази максима. Мисля, че има възможност да се съчетаят двете неща. Ще ви разкажа нещо от началото на моето студентство. Дошъл от провинцията в столицата изпитвах неизбежното неудобство и самота. Отгоре на всичко учебните занятия започваха бавно,

имах доста свободно време. Започнах да търся учебници – нямаше български, но се намираха на руски език. Похарчих почти всички пари, които ми беше дал баща ми за учебници. Любопитството ме караше да надникна в новите книги. Стана така, че преди лекцията аз вече бях прочел съответният раздел. Слушах внимателно лектора и съпоставях с написаното в учебника. Така вниманието ми винаги беше съсредоточено върху думите на професора. В резултат запаметявах изцяло всичко и си отбелязвах само различията или липсващото в учебника. Това ми позволяваше дори да се осмеля да питам за неясноти или противоречия. Започнах да идвам по-рано на лекциите и да сядам на предните редици в аудиторията. Не се откъсвах от лекцията и мисълта ми не излиташе в друга посока. Когато дойде сесията ми беше скучно и рядко препрочитах записките и учебника, всичко ми беше познато. Изпитите вземах само с отличен. Това не значи, че отбягвах развлеченията и събиранията. Имах приятелка, ходехме често на кино, театър и опера. Мисля, че живеех пълноценно, разнообразно, но във всичко с мярка. СП: Какво Ви мотивира да продължавате да пишете книги и учебници, да ръководите докторанти, да работите толкова години след пенсионирането? НТ: Само служителят и наемният работник се пенсионират. За твореца, човека които прави нещо полезно за хората, нещо което обича, чрез което изявява своята същност, няма такъв предел. Аз никога не съм се смятал за чиновник и затова не мога да пенсионирам дейността си, докато мога да я върша. Дълги години съм търсил и придобивал знания, обикалял съм света и съм събирал опит и още продължавам да го правя. Какво налага да престана да предавам придобитото на моите колеги и докторанти, на животновъдите, които имат нужда от знания и опит за да оживяват в този свят на глобална конкуренция. Докато мога ще раздавам това, което имам. Една поговорка казва, само това което си дал на другите остава твое. Сядайки пред компютъра, проблемите ме увличат и все още нямам случай след 8 или 10 часа да кажа спирам, главата ме заболя. Мисля, че човек остарява като престане да работи. Човек и стар да е може да твори, ако в него страстта на търсеното гори. При революционни преходи (каквито преживявам вече два пъти) моралът се руши, но ученият трябва да продължава да твори. СП: Как се твори? НТ: За творчество няма рецепта. Има само едно условие – твори се със силно желание, с упоритост и познание. Някои ме питат, ако през нощта Ви хрумне нещо интересно, ставате ли да го запишеше. Разбира се, че не. Интересното не се забравя. Действително всичко започва от

5


6

идеята, дори от един сън. Нещо започва да се върти в главата, след време се повтаря и накрая се избистря. Започваш да измисляш методи за доказване, правиш опит и размишляваш върху резултатите. Веднъж си въодушевен, следващия ден се появява съмнението, след време събираш кураж и правиш публикация. Ако наистина си установил нещо ново, първата реакция на колегите е – това не може да бъде! След време, ако си достатъчно упорит и имаш търпение, някои ще рече – май има нещо в това твърдение. След като някои чужденец провери твоето творение или самостоятелно стигне до същото заключение, много хора ще кажат – та това е очевидно, всички го знаят. Това става дори при пренос на непознати у нас практики. Ще дам един пример. При предлагането от мен на оценката на телесното състояние (ОТС) на животните, като метод за регулиране на нивото на хранене в началото на 90-те години на миналия век, ЛК заяви, че това не заслужава внимание, две години по-късно от АА обявиха, че ОТС има значение за отглеждането на животните, но не и за храненето. Пет години по-късно СТ заяви, че това е известно отдавна и ние го правим окомерно, само не използваме точковата система. Изводът е, че ученият, за да е успешен, трябва да търси знания и закономерности, а не признание на всяка цена. Да следва сънищата и хрумванията, а не критикарите. Да не се забравя и правилото – на критиката може не винаги да отговаряш, но трябва да я уважаваш, внимателно да я изслушваш и преценяваш. Пази се злобата да не те отравя, с нея само прошката се справя. СП: От личните Ви постижения в науката кои оценявате като най-значими? НТ: Този въпрос ме затруднява. Първо, бащите на успеха са много, всеки иска да се нареди сред тях. Клетата майка на неуспеха обаче е само една. Най-големият камък, които съм поставил в зида на животновъдната наука, вероятно са новите системи за оценка на енергийната и протеиновата хранителност на фуражите, които преодоляха голямото ни изоставане и ни наредиха сред първите. Съществено е значението на новите норми за говеда, овце, биволи и кози разработени през деветдесетте години на миналия век. За животновъдната практика имат съществено значение съвременните системи за хранене на преживните животни, развитите методи за приготвяне на силаж и сенаж, методите за подобряване на хранителната стойност на нискокачествените груби фуражи и определяне на тяхното място в храненето, начините за рационално използване на богатите на мазнини фуражи (памуково семе, слънчогледови и соеви отсевки и др.), синхронизацияна на заплождането на овцете, чрез „ефекта на коча”, увеличаване на плодовитостта на овцете чрез различни методи на подхранване за полу-

чаване на статичен, динамичен и акутен ефект, методите за рано отбиване и ефективно хранене на агнетата, разработените и внедрени методи за бързо определяне на хранителните качества на фуражите (NIRS и други) и за контрол на храненето (оценка на телесното състояние, уреята в млякото, и редица други). За фуражната промишленост и фермерите са важни компютърните програми „Комфу” и „Румекс”. Аз не бих подценил и някои организационни решения – основаването на Съюза на зооинженерите, създаването на Bulgarian Journal of Agricultural Science, на списание „Фуражи и хранене”, идеята за създаване на Балканска конференция по животновъдство „Balnimalcon”, създаването на Дискусионен клуб по хранене, модернизирането и разширяването на Аграрният факултет, към Тракийския университет и т.н. СП: Какво бихте казали на студентите и младите учени? НТ: Ако не можете да намерите нещо интересно, което да обичате, което да Ви увлича в професията, търсете си друго поприще. Смятам, че най-важното е човек да обича професията си и да си постави реални и ясни цели, които да преследва сам, а не да разчита на някого. Без да знаете къде отивате, няма шанс да пристигнете. Не бива обаче да се очакват бързи успехи. Важен е постоянният напредък. И Рим не е построен за един ден. Младият човек трябва първо да знае добре поне английски език, да използва пълноценно най-малко Microsoft office. Следващото стъпало е да овладее основите на професията, която е избрал. В ерата на информационните технологии не е решаващ обемът на фактите, които знае специалиста. Необходима е добрата професионална научна основа, позволяваща лесно използване на наличната в библиотеките и на една ръка разстояние в интернет пространството информация. Това не е разбрано напълно нито от обучаващите, нито от обучаваните. Необходимо е да се наблегне на анализът, на творчеството, на способността да се търси и открива истината чрез противопоставянето и на различни антитези. Помнете, че висшето образование дава само възможности. Използвайте ги, за да постигнете своите цели. Усвояването на знанията е като изкачване на един връх. Пътят към него плаши мнозина, особено новаците – всяка скала им се вижда непристъпна. Куражлиите си казват, нека първо да опитам до онзи камък. След като се изкатерят до него и виждат, че не е толкова трудно, поставят следващата си задача. И така стъпка по стъпка, етап по етап стигат до върха. Постепенно добивате сигурността в успеха. Появата на увереност е от изключително значение, както и куражът да започнем.


ПОЗИЦИЯ

ДРЕБНИ ИЛИ ЕДРИ СТОПАНСТВА Шанс за развитие на животновъдството у нас Проф. д-р Трифон Дарджонов Състоянието на нашето земеделие през последните 20 години, както видяхме в статията от брой 2 на списанието буди голяма тревога, защото интензивните отрасли: животновъдство, зеленчуци и плодове вървят надолу и достигат критични нива. Интензивните отрасли, както знаем създават висока добавена стойност, създават по-висока заетост за селското население, а лишени от тези отрасли ние оставаме бедни, без достатъчна заетост в селата и те запустяват. Проблемът от продоволствен и икономически прераства в демографски. И тук възникват въпросите къде се коренят причините за тази трагедия в земеделието. Защо мненията за едро или дребно земеделие остават полярни. Закономерните последици от свръх уедряването и ЕС След 1991г се оказахме неподТаблица 1: Животински единици (ЖЕ) на 1000дка към 2007г в ЕС Едри като % от общото

ЕС-27

82.1

114.4

48.9

139.3

59.6

ЕС-15

90.5

122.7

56.2

135.6

62.1

ЕС-12

57.1

87.9

29.0

153.9

50.8

Дания

172

152.4

184.8

88.6

107.4

Холандия.

335.1

378.8

100.9

113.0

30.1

Германия

106

151

66.2

142.5

62.5

Франция

82

113.5

56.6

138.4

69.0

Великобритания

93

157.9

65.8

169.8

70.8

Испания

60

104.1

25.2

173.5

42.0

Италия

79.4

86.4

59

108.8

74.3

България*

31.8

125.8

5.6

395.6

17.6

Словения

117

122

55.6

104.3

47.5

BG

Дребни като % от общото

ЖИВОТНОВЪДСТВО БРОЙ 1/ 2014

фермите фермите ЕС и някои страни Общо за страната до 1000дка, (дребни) над 1000дка, (едри)

*) Данните за България са към 2010г от окончателните данни 2013г

7


8

готвени за новото земеделие. Хората, които искаха да реформират колективното земеделие, си представяха, че само трябва да възстановят собствеността на земята, и да лишат държавата от ръководните функции на производството и нещата стихийно ще си дойдат на мястото. Но историята на страните преди нас показва, че семейното, фермерско земеделие не може да възникне стихийно. За него трябва да се полагат целенасочени усилия и от организираните селяни и от държавата. Огромната част от населението нямаше представа как функционира частното земеделие. Имаше опасност от сриване и в зърненото производство. Слава Богу, това не се случи. Само пет шест години след реформите земята беше отново уедрена и зърненото производство тръгна нагоре, но интензивните отрасли се сринаха. Дали това явление е случаен ефект или пък е закономерна последици от прибързаното свръхуедряване?.. При структурата на едрото земеползване у нас, описана подробно в миналия брой, към 2010г разпределението на животните, изразени като животински единици (ЖЕ) според окончателните данни на Агростатистика от февруари 2013г, е почти същото както в 2007г. Така, ЖЕ на 1000дка общо за страната са 31.8 броя, при дребните стопанства са 125.8 броя, а при едрите над 1000дка са 5.6 броя. Или при дребните имаме 22.5 пъти повече животни на 1000дка отколкото при едрите. Данните сочат, че процесът на затъване при животновъдството продължава. Като направим сравнение с ЕС за ЖЕ на 1000дка от таблица 1 виждаме огромната разлика между тях и нас. Първо, у нас общо за страната животните са три пъти по-малко отколкото в ЕС-15. Второ, при нашите едри стопанства ЖЕ на 1000дка са 10 пъти па-малко отколкото в едри-

те в ЕС-15. Трето, при нашите дребни ЖЕ на 1000дка са в границите средно за ЕС-15. Сравнението е направено с ЕС-15, защото това е старата Европа със семейно фермерско земеделие повече от 140 години. Това земеделие гарантира със своите 90 ЖЕ на 1000дка по 90-100кг месо и 280-320кг мляко на човек от населението. Отделни страни като Холандия и Дания произвеждат многократно повече месо и мляко. Както се вижда от таблицата както от средните величини за групите страни, така и при отделните страни, закономерно с нарастването на размерите на стопанствата плътността на ЖЕ намалява, с повече от 50%. Единственото изключение от 27-те членки на ЕС за плътността на животните прави Дания. Дори броя на ЖЕ на 1000дка при едрите е малко повече – 184.8 броя срещу 152.4 броя при дребните. Това изключение обаче не опровергава правилото. То се дължи на историческите предпоставки на датското животновъдство. То възниква след зърнената криза от 70-те година на XIX век. Дания, като голям производител на зърно в Западна Европа тогава, тежко понася конкуренцията на евтиното американско зърно. Спасението е намерено в развитието на животновъдството. Произведените в Дания масло и бекон намират добър пазар в Англия. Дания се подготвя изключително добре за това ново производство. Тя вече разполага с Ветеринарен и земеделски университет в Копенхаген, а неговите възпитаници изграждат широка мрежа от фермерски училища. Всеки фермер в Дания, още от онези години, преди да поеме фермата трябва да е завършил успешно това училище. Така науката си казва думата в датското животновъдство. Този висок професионализъм осигурява ефективно развитие на животновъдството и в едрите стопанства

на Дания до сега. При новите страни-членки на ЕС, средната стойност на развитие при животновъдството – 57.1 ЖЕ на 1000дка показва, че в тези страни социалистическото развитие през 45-те години е оказало много негативно влияние и 23 години след промяната, те все още сериозно изостават от нормалните показатели – 90 ЖЕ на 1000дка при старата Европа. Причината трябва да търсим в продължителната колективизация на земята и загубата на семейните фермерски умения и традиции. В потвърждение, в таблица 1 е посочен примера със Словения, страната от източните страни, която единствена не е провеждала колективизация на земята и стопанствата са продължили да съществуват като семейни, частни. Виждаме, че сега при тях развитието на животновъдството, като обем не отстъпва на това в ЕС-15. Общо за страна имат 117 ЖЕ, при дребните са 122 броя, а при едрите са 56 броя или точно съвпадат с цифрите в ЕС-15. Липсата на пълна колективизация в Полша (при наличие на държавен сектор само върху 20% от земята) също се е оказало благотворно. Тя има средно 77.5 ЖЕ, а при едрите ЖЕ са 54.6 на 1000дка. Както виждаме от таблица 1, цифрите за България се открояват надолу и от средните на ЕС-12. Много по-ниско е общото средно на ЖЕ, което възлиза на 31.8 срещу 57.1 при ЕС-12, а при едрите ЖЕ при нас са близо 5 пъти по-ниски отколкото в ЕС12. Това показва, че при нас са действали и други, специфично български причини за това слабо развитие на животновъдството. Тук не бива да се крием зад общата причина за присъствието на социализма. Обстановката е утежнена от преждевременното възникване на много свръх едри стопанства при липса на професионален опит за гледане на животни. (Това се случи поради наследството от нашия прекале-


Таблица 2 Разпределение на ЖЕ по групи стопанства в Германия към 2010г Групи в хектара

Брой ферми

ИЗП хил. ха

Процент

Средно ха

ЖЕ хил. бр., общо ЖЕ бр. на 100ха

До 100

265 600

7565.4

45.1

28.5

10 767 631

142.3

101-200

23 000

3071.7

18.3

133.6

3 074 855

100.1

201-500

7 200

2116.2

12.6

293.9

1 082 763

51.2

Над 500

3 600

4009.0

23.9

1113.6

1 705 184

42.5

Общо всички

299 400

16762.3

100

56.0

16 630 434

99.2

Общо над 100

33 800

9196.9

54.9

272.1

5 862 802

63.7

Таблица 3 ЖЕ в Германия през 2010г по видове животни в % Групи стопанства в ха

ЖЕ, всички животни ЖЕ само говеда

ЖЕ само свине

ЖЕ само птици

До 100

100.0

100.0

100.0

100.0

101-200

70.3

76.9

73.4

39.6

201-500

35.9

38.7

36.0

24.5

Над 500

29.9

38.2

17.8

10.0

но „революционен” социализъм в селското стопанство, свързан с безкрайните реорганизации и свръх едри АПК, достигащи над 1 милион дка, например в Силистра.) Бедата не е само, че свръх едрите не предприемат нищо за развитие на животновъдство или други интензивни отрасли. При тези огромни размери на зърнено производство те нямат и възможност да отделят внимание на отрасли, които искат много специална подготовка и средства. А и цените на зърнените през последните няколко години непрекъснато вървяха нагоре и зърнопроизводителите реализираха прилични доходи. Защо им е нужно да си създават нови главоболия. Отгоре на всичко субсидиите се дават на площ и те получиха прилични суми, достигащи до 18% от стойността на получаваната продукция, т.е. най-малко удвояване на печалбата. И тук се получават големите парадокси. Страната е усвоила средства от ЕС за милиарди лева, но те са отишли чрез площите основно (80%) към зърнените култури, а за животновъдството и другите интензивни отрасли са останали само 20%. Това ще рече че интензивните отрасли при наличието на такива едри

структури остават много слабо субсидирани. Следователно тук се намесва един нов негативен фактор от свръх уедряването – лишаване от субсидии на интензивните отрасли, които като правило се намират при дребните стопанства. Нека не правим генералните изводи, преди да видим още малко факти за ролята на дребните и едрите стопанства в Германия, една от страните на ЕС със старо семейно земеделие. Тя е удобна за анализа който правим, защото предлага добре подредени данни. От една страна нашата агростатистика, както вече посочихме, съзнателно или не маскира информацията и всички данни за животните слага в кюпа над 1000дка и то при положение, че при нас тук са 78% от площите. От друга, при германската статистика, въпреки, че едрите заемат 54.9%, ги разделят на три подгрупи 10002000, 2000-5000 и над 5000дка. Това ни дава възможност да проследим динамиката и над 1000дка, каквото не можем да направим от публикуваните през февруари т.г. у нас данни, въпреки и наречени „подробни данни от преброяването през 2010г”. Данните категорично говорят, че колкото повече нарастват

стопанствата по площ, толкова плътността на животните (ЖЕ на 1000дка) намаляват. Ако направим сравнение с данните за Германия от 2007г, в таблица 1 виждаме, че се наблюдава намаление в броя на животните. ЖЕ общо от 106 намаляват на 99, при дребните – от 151 на 142, при едрите – от 66 на 64. Фактически това понижение на ЖЕ не е реално, тъй като остават невключени 1.1 мил. ЖЕ, за които няма данни към кои групи стопанства принадлежат. Като разделим този милион ЖЕ на 16.7 мил. хектара се получават кръгло 7 ЖЕ на 1000дка. Или общия брой на ЖЕ на 1000дка остава 106 броя. Динамиката при ЖЕ на 1000дка с нарастване на площите в стопанствата е много отчетлива. Ако в групата до 1000дка имаме 142.3 броя, то при групата 1001-2000дка те падат на 51.2 броя (близо една трета). В групата 2001-5000дка ЖЕ са 42.5 броя. Понижението тук е много по-малко, и само може да гадаем защо. Вероятно, макар и вече по-големи, те запазват традициите. А вероятно и защото те нямат като нашите свръх едри площи над 50 000дка и в групата над 5000дка, 3600-те стопанства имат средни раз-

9


мери 11 136дка. Установената тенденция за намаляване на плътността на животните с нарастване на размерите на площта в стопанствата, се потвърждава много добре и в анализа направен по видове животни в таблица 3. Налице е обаче известна разлика между тревопасни и непреживни (хранещи се само с зърно). Докато плътността на ЖЕ от говедата дори в групата над 5000дка продължава да се запазва над 38% спрямо ЖЕ в стопанствата до 1000дка, то при свинете плътността на ЖЕ спада на половина след 5000дка, от 36.0% на 17.8% и при птиците – от 24.5% на 10.0%. Следователно гледането на говедата, при храненето на които се използват обемисти фуражи (паша, отпадъчни груби фуражи и отпадъци) влияе те да запазват известен периметър дори и при по-едрите стопанства. Този факт заслужава голямо внимание. В едрите стопанства следва да се настанят преживните, говеда и овце, за да се гарантира естественият кръговрат на веществата и тогава да се настанят видове свине и птици, използващи зърното за храна.

10

Опитът на дребните стопанства в света и у нас при производството на месо и мляко През 2005г Китай произведе два пъти повече месо на човек от България и докато през 2006г и 2007г там ръста в производството продължава, у нас и през следващите години производството на месо спада. Бяха изказани и мисли, че за да разширим животновъдството си, ще трябва да настъпи разкрупняване на земята. Това се стори еретично за мнозина. В подкрепа на тезата си, тук ще приведем данни, как Китай за 27 години, от страна с хронически глад, се превърна в страна със съвременно производство на животински белтък, с помощта на 252 милиона домакински стопанства, миниатюрни за нашите мащаби. Сега бих искал

отново, накратко, да повторя и да допълня постиженията на Китай при производството на животинска продукция, което стана след 1978г, когато бяха ликвидирани едрите комуни в китайското земеделие. Данните от таблица 4 категорично говорят в полза на възможностите на дребното стопанство да решава продоволствения проблем, тогава когато има правилна политика за неговото поддържане и земята има стопанин. Годишният растеж на месото за човек през втория период е по-висок 6.5 пъти, на рибата – близо 20 пъти, на яйцата – близо 23 пъти и за млякото – 26.6 пъти. Поддържането на това дребно стопанство беше направено в Китай чрез 53 000 станции за съвети, в които работят 407 000 специалисти, които съветват селяните безплатно. Храненето беше модернизирано, чрез годишен внос на 20 милиона тона соев шрот, който заедно със собственото производство шрот осигури храненето с балансирани смески на прасета и птици и резултатите са налице – през 2012г Китай произвежда по 60кг месо на човек. Индия, втория гигант на планетата, с дребните си стопанства и помощните кооперации увеличи добивът на мляко през последните 35 години 6.5 пъти, до 132 милиона тона. Това прави по 118кг на човек, от което 55% е биволско. Кратко и ясно. И на фона на добрите резултати в Китай и Индия нека да погледнем и към Русия. Към 2011г в Русия се обработват 167.6 милиона хектара, от които 134.0 милиона (80%) се стопанисват от едри държавни АПК, 21.6 милиона (12.9%) – от фермерски стопанства и 9.5 милиона (5.7%) се ползват като лични, помощни стопанства. От зърното, 78.5% идва от едрите АПК, а 21.5% от частните. От месото 63.3% идва от АПК и 33.7% от частните дребни стопанства, а от млякото 45.5%

идва от АПК, а 54.5% от дребните частни, които заемат общо 20% от обработваемата площ. При тази структура на производство Русия към 2011г е произвела 7.52 милиона тона месо или по 52.6кг на човек от населението (143 милиона), докато както видяхме, Китай за 1.347 милиарда население е произвел по 59.1кг и то като обработват по 1дка на човек, а Русия обработва по 11.7дка на човек, но при много по-едри структури в земеделието. При това положение на животновъдното производство Русия внася през 2011г 2.47 мил. тона месо или 34.0% от производството за да стигне консумация 67.6кг. Подобно е положението и с млякото, където тя внася годишно 3.6 милиона тона (11.0%) за да стигне консумация от 251кг на човек. В интерес на истината, обаче трябва да съобщим, че преди 7 години, към 2005г Русия произвеждаше само по 35.2кг месо на човек и внасяше много повече месо, до 52% от произведеното. Този ръст в добива беше осигурен основно от едрите АПК за сметка на ръст при свинското с 0.9 милиона тона и птичето с 1.8 милиона тона. Говеждото месо продължава да намалява и това е един сериозен сигнал, че в едрия сектор нещо все още не е наред. Руската държава е разбрала нуждата от стимулиране на животновъдството и след 2005г го е направила успешно в подвластния и държавен сектор от едри стопанства, чрез разширяването на индустриалното производство от свине и главно на бройлери. Но въпросът е кога ще достигне Китай по производство на месо за човек от населението и кога ще развие преживното си животновъдство (в т.ч. млякото), за което има големи природни дадености, а тук е именно силата на семейното стопанство. Затова ЕС-27, който разполага с 3.3дка на човек, осигурява за своето над 500 милионно население по 90 кг месо и по 303


Таблица 4 Средногодишен ръст в проценти за Китай през двата периода

1949

1978

1949/78

2011

1979-2011

в натура

в натура

в %

в натура

в %

Разлика в пъти

Население, в мил.

490

964

3.3

1347

1.24

-2.60

Зърно на човек в кг

231

273

0.6

385.3

1.29

2.14

Месо на човек в кг

7.3

11.5

2.0

59.1

12.93

6.47

Риба на човек в кг

6.5

5.9

-0.3

41.6

18.90

19.20

Яйца на човек в бр.

52

43

-0.6

348.0

22.17

22.80

Мляко на човек в кг

3.9

2.9

-0.9

26.7

25.67

26.60

Таблица 5 Структура на производството по категории стопанства в %

1980

Обществени

Лични

Обществени

Лични

Пшеница

97.8

2.0

96.1

3.4

Царевица, зърно

66.3

33.2

32.9

65.2

Домати

77.3

22.2

55.9

42.4

Картофи

45.6

53.3

34.8

63.2

Пипeр, зелен и червен

69.0

30.4

47.4

51.8

Череши

30.5

67.5

33.0

65.7

Грозде в т. ч. десертно

48.1

51.7

36.4

63.1

Месо, в кланично тегло

57.6

39.0

46.3

50.4

Мляко

73.8

26.0

71.5

28.3

Яйца

45

54.7

52.4

46.8

кг мляко, като изнася годишно 2.2 милиона тона месо и 12.0 мил. тона мляко. Това са плодовете на семейното фермерско земеделие, където както видяхме няма свръх едри структури, по-големи от 20 000дка. А след приемане на ограничението за субсидиране с горен праг 300 000 евро, едрите едва ли ще превишават 10 000дка. Нека се върнем отново към България. Тук също има нещо много поучително. Когато към края на 60-те беше разрешено т.нар. „лично стопанство” всеки „кооператор” получи право да организира собствено производство в известни рамки. Близо 500 000 лични стопанства от 1 до 5дка се включиха в тази дейност. И резултатите на закъсняха. Ето какво четем в статистическия справочник от 1991г на стр. 180: „Както се вижда от таблица 5 продуктите от интензивните отрасли са по-добре развити в дребното лично стопанство. Без наличието на

1990

личното стопанство те щяха да останат недоразвити в общественото стопанство.” Тези данни потвърждават думите на проф. Янаки Моллов, изказани в статия от 1941г, в годишник на Софийски университет, че уедряване (и следователно коопериране) по-добре понасят екстензивните култури, докато интензивните се развиват по-добре в дребните стопанства. Какво показват процентите от таблица 5, преведени на човешки език? Те показват, че „големите” успехи постигнати по време на социализма с производството на месо и мляко, а именно 89кг месо в кланично тегло, нямаше да ги има без дребните лични стопанства. Без тях месото щеше на бъде само 44.2кг, а млякото 197.2кг на човек. Или 44.8кг месо и 77.8кг мляко на човек тогава са били произвеждани в личното стопанство. Много или малко е това, нека всеки да реши. Но аз ще добавя, че без производството

на месо, мляко, зеленчуци и плодове в личното стопанство социализмът само с едрите колективни стопанства щеше да падне далеч преди 1989г. Как лесно забравихме всички тези факти от близкото минало и се втурнахме да правим съвременно земеделие срещу правилата и поуките от целия световен опит, но както виждаме и срещу нашия собствен опит. Започнахме да възстановяваме частното земеделие, като забравихме за дребните стопанства. Ние не само ги забравихме. Ние работехме срещу тях, като само едрите бяха привилегированите. Всички недостатъци в нашето земеделие преписвахме на дребните стопанства.Това показва, колко малко сме знаели за закономерностите на семейното фермерско земеделие. Този дефицит на знания и досега не е преодолян. Нуждаем се от още много подобни анализи и припомняния, за да се събудим. Но за да се събудим трябва да се освободим от идеологическите заблуди, които са основната причина за полярните мнения за едрото и дребното и целия хаос в земеделието. За да си отговорим на въпросите защо в Европа в Китай в Индия и другаде по света, дребните и средните стопанства в земеделието успяват, а при нас господстват едрите, а дребните изнемогват и не могат да дадат приноса си за разцвета на обществото, ще продължим разказа за дребните и едрите в следващите броеве на списанието.

11


ПОРОДИ

Дунавските коне Уникални и универсални Ас. д-р Петър Стамберов Лесотехнически университет, София

BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО

БРОЙ 1/ 2014

Като изключим Източнобългарският кон, който без съмнение е перла в короната на коневъдството и конния спорт в България и каракачанските кончета като автохтонна порода, почти не разполагаме с много голям избор откъм породи коне, ползващи се с универсални качества, т.е. както да се използват за езда, така и да са подходящи за селскостопанска работа, да имат спокоен темперамент и да са непретенциозни откъм условията на отглеждане.Точно такава характеристика може да се даде на Дунавската порода коне. Тя е създадена в бившия конезавод край гр. Плевен чрез чистопородно развъждане на Нониус (унгарска порода коне), поглъщателно и отчасти възпроизводително кръстосване.Участвали са и местни полукръвни породи, англо-арабски, рисисти и липицански коне, но като цяло породата е типичен представител на породата Нониус, само че от по-лек тип. Докато тежките унгарски коне са с големи размери, ръст до 170см и по-изпъкнал профил на главата, то дунавците са по-малки и понякога, особено в по-млада възраст,заради масивната си шия и добре очертаните ганаши наподобяват на липицански коне, като цветът на косъма е черен или кафяв, за разлика от Липицанската порода, чийто цвят на възрастните индивиди е сив. Но като цяло, повечето дунавски коне, и то най-вече жребците, са с по-груби форми и профил на главата, характерен за лекият тип нониуси. И точно заради това се наблюдава силно изразен полов диморфизъм между мъжките и женските представители на породата. (табл.1) Живата маса на дунавските коне варира от 500 до 600кг. От данните се забелязва една характерна особеност за породата, а тя е, че дължината на тялото превишава със 7-8см височината при

12

Таблица 1. Мерки и индекси при жребци и кобили от дунавската порода: см

Жребци

Кобили

Височина при холката

162,5 – 165

160 – 162

Дължина на тялото

170 – 171

168 – 169

Обиколка на свирката

21,5 – 21,9

21 – 21,2

Дължина на главата

63,5 – 63,7

60,5

Ширина на челото

23,5 – 23,7

21 – 21,5

холката. Това също е типичен породен белег за дунавските коне. Като прибавим овалната правилна и добре замускулена крупа с дължина около 60см и почти толкова широка поясница, може да смятаме, че тази порода има предпоставки за много добри репродуктивни качества. Цветът на косъма най-често е черен, кестеняв и по-рядко алест. Кратки исторически данни Породата Дунавски кон е призната през 1951г с постановление на Министерски съвет, като са се обособили няколко региона, в които тя е била основна. Такива са били Видински, Монтански, Лом, Белоградчик, Луковит, Бяла Слатина, Свищов и др. Но също и в Южна България, а именно Стара и Нова Загора,Асеновград, Хасково и Харманли. В наши дни ареалът на разпространение е все по-голям, но като цяло породата е загубила доста голяма част от популацията, а оттам и генофонда си. В бившия плевенски конезавод са кръстосвани успешно дунавски и коне от породара Руски рисак, с цел да се увеличи ръстът и да се облагородят телесните форми. Успешни кръстоски са осъществени с чистокръвни английски и хановерски жребци. Множеството изпитания за работоспособност на дунавските коне са показали отлични резултати. Жребци от тази порода при изпитание за впряг са изминали разстояние от 12км за по-малко от 90мин. с товар, тежащ близо 3000кг. А жребецът Тархан, също от плевенския завод, който бил използван много години като разплодник, успял да потегли с товар тежащ над 12 000кг. Положителни качества на Дунавският кон от ветеринарномедицински аспект: Това е порода от т.нар. „дихателен тип конституция“. Този кон има добре развити и чувствителни органи, спокоен темперамент и сравнително добри алюри, което му позволява да се използва при различни условия на работа. Сравнително устойчив е на заболявания на горните дихателни пътища, което се дължи и на участвалите местни породи в селекцията на породата. Изключителни репродуктивни способности, дължащи се на морфологичните особености на породата, а именно на широкия таз, правилната и


заоблена крупа, което предполага минимум рисковани раждания и позволява износването на поголеми плодове. Не случайно са кръстосвани с рисаци и хановерски жребци, а дори и с някои тежковозни породи като руски, арденски и др. Към това трябва да прибавим и силно развитата млечна жлеза, осигуряваща интензивен растеж на новороденото конче заради голямото количество коластра, която е източник на така ценните имуноглобулини. Поради разнообразието от породи, взели участие в създаването на Дунавския кон е почти изключено да се наблюдава при тях комбиниран имунодифицит (наследствено автозомно рецесивно заболяване), характерно за чистокръвните арабски коне. Ето защо кобилите можат да бъдат използвани като „дойки” за осиротели кончета с такъв проблем. Излишната коластра може да се криоконсервира (съхранение при ултраниски температури) и да се съхранява в т.нар. „коластрени банки“, популярни в страните със силно развита икономика. Дунавските коне са сред породите-дълголетници и може да се срещнат над тридестгодишни индивиди в сравнително добро функционално състояние.Т ова се дължи на много добрия дихателен и сърдечносъдов капацитет. Те имат висока степен на потене и по този начин си осигуряват правилна терморегулация спрямо рязко изменящите се климатични условия.Тъмният пигмент на

кожата също им осигурява защита срещу фотосензибилизиращи растения, а и при тях практически не се среща меланомът, характерен за сивите възрастни коне от други породи. Непретенциозни по отношение на храненето, дунавците оползотворяват много добре предоставените им пасбища. Обаче са лакоми и това понякога води до негативи като колични заболявания – обстипации, остро разширение на стомаха, ламинити в резултат от преяждане с въглехидрати, както и възможно приемане с пашата на отровни растенния като хвощове, папрати и др. Често имат проблеми с паразитни болести, найвече гастрофилоза, стронгилоидоза и оксиуратоза, но това е характерно за повечето породи коне. По отношение на инфекциозните болести са поустойчиви на вирусни болести, (това обаче не озвачава, че не трябва да се ваксинират по указаните годишни схеми за имунизация). Повече са чувствителни към вторичните бактериални инфекции, които може да са резултат от латентно (скрито) протекло преди това вирусно заболяване. Чувствителни са и по отношение на почвени инфекции. Особено това важи за тетануса, чийто причинител (Cl.tetani) е явно сапрофитен обитател във фекалиите на тази порода и има доста съобщения за Дунавски коне, заболели от тази инфекциозна болест. Същото може да се каже и за аборти, настъпили вследствие инфекциозни метрити при кобилите.

13


ПОРОДИ

Биците – гаранция за успеха на селекцията в биволовъдството Проф. дсн Цонка Пеева Председател на Българската национална асоциация за развитие на биволовъдството, Шумен Бонка Чолакова Главен директор на „Управление на генетичните ресурси и репродуктивния процес“ в ИАСРЖ Отглеждането на биволи датира от създаването на Първото българско царство. Особено силно е било развито през 1819 век, когато занаятчийството и търговията са процъфтявали по нашите земи. Тогава биволите са били използвани предимно за теглителна сила, месо и по малко за мляко. Ниската млечна продуктивност на местния българския бивол е причина този домашен вид да бъде обявен за примитивен и за небивалото по своите размери катастрофално намаление на броя на биволите през периода 1953-1970г. Това налага необходимостта от бързото породно преустройство

на българския бивол от тип за работа в тип за мляко и месо в резултат на което, през 1962г за първи път у нас и в Европа се извършва внос на биволи от високопродуктивната млечна порода Мурра от Индия. С това се поставя и началото на породообразувателния процес за създаването на млечен тип бивол у нас. Екип с ръководител Добри Полихронов в продължение на близо 40 години успя да създаде националната порода Българска Мурра (Сертификат №10446 от 08.01.2002г на Патентното ведомство). Порода с уникален генотип за висока млечност, отлична приспособимост, добър

BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО

БРОЙ 1/ 2014

Стадото на Ангел Ангелаков в с. Григорево, община Елин Пелин.

14

здравен статус и непретенциозност към храната. С нея България доби световна известност като страна с найвисоко продуктивно биволовъдство. Неговото възстановяване е една от перспективните насоки за развитие на отрасъла. Научното планиране и оптимизацията на селекцията при биволите е един значително по-труден и сложен процес, в сравнение със селекцията в говедовъдството, произтичащи от големите различия в биологичните и физиологични процеси между тези два вида. Въведената информационна система в животновъдството и


Биволица Ани 23080124, от стадото на Ангел Ангелаков, която на IX лактация е дала 2853кг. мляко с 7,68%м. в-ва и 4,11% протеин.

използуването на съвременни селекционни методи и линейни модели за оценка на развъдната стойност на животните и за прогнозиране на генетическия прогрес, дава големи възможности пред биволовъдството за неговото усъвършенстване и развитие. Ползването на програмни продукти, унифицирани за страните от Европейската асоциация по животновъдство, позволява

на селекционера, а и на самия фермер по-пряка и по-ефективна намеса в цялостния селекционен процес за повишване на рентабилността от отглеждане на биволите. Трудността идва от това, че модерните методи на селекция ще трябва да намерят приложение в една твърде ограничена по своя размер биволска популация.

Независимо от тези трудности и макар, че съвременните методи на селекция започнаха да се използуват твърде късно в биволовъдството, вече е възможен по-интензивен процес на неговото усъвършенстване и развитие, което ни дава основание за разработването на модерна развъдна програмa, базирана изцяло на популационната генетика. Както в страните с раз-

Синът на биволицата Ани с рег.№ 31244199.

15


Биволица Хана 30386451, която на II лактация е дала 2225 кг. мляко, 7,71%м.в-ва и 4,12% протеин.

вито биволовъдство, така и у нас, основен обект на селекцията са признаците на млечната продуктивност. Реформата в аграрния сектор и глобализацията на пазара, наложиха селекцията в биволовъдството да бъде ориентирана към онези, които в най-голяма степен повишават генетическата и икономическа ефективност от отглеждането на бивола. На тази основа тряб-

Стадото на „Агрохолдинг-Ловико“, в което малакиня Ели 07041294 на I лактация е дала 1975кг.мляко с 7,75% м.в-ва и 4,21% протеин.

16

ва да се постави акцента върху продуктивните, пожизнените и репродуктивни признаци, които признаци в най-голяма степен определят рентабилността на производството. Основен критерий за успеха на селекцията е оценката на Развъдната стойност на различните категории биволи. Найранната оценка на животните се извършва по техния произход,

която прогнозира качествата на потомството още в най-ранната му възраст, колкото и приблизителна да е тя. Различната информация, която се съдържа в родословието на дадено животно дава големи възможности за нейното комбиниране в зависимост от целта на селекцията. Много важно при оценката по произход е да се вземе под внимание от кой пояс на родо-


словието е информацията, която се предоставя, дали тази информация е по майчина или по бащина линия и доколко вярна е тя, тъй като тези елементи определят в голяма степен точността на оценката по произход. И тъй като при биволите, в световен мащаб, делът на естественото покриване е между 80 и 90%, изборът на бици е от изключително значение за успеха на селекцията. В тази връзка от изключително значение се явяват селекционните критерии за отделните признаци за майките-бикопроизводителки и провеждането на стриктна контрола на тези признаци. В Българската национална асоциация за развитие на биволовъдството от общо 42 ферми, 6 са определени като бикопроизводни (елитната част на популацията), в които животните са с произход минимум трети пояс и в които се провежда контрола А4. За ефективно управление и дългосрочно опазване на генетичното разнообразие в животновъдството ИАСРЖ разработи десетгодишна Консервационна програма за ex situ управление на генетичните ресурси в Р. България. В нея е предвидено в държавните станции за изкуст-

вено осеменяване да постъпват разплодници от комерсиални и автохтонни породи говеда, биволи, овце, кози и коне, от които ще се консервира генетичен материал. Подборът на мъжките разплодници за постъпване в станциите ще се осъществява съвместно с РО, работещи с дадената порода, фермери, отглеждащи чистопородни стада, като се използват методите на сътрудничество и публично частно партньорство. ИАСРЖ вече трета година продължава да предоставя на развъдните организации различни форми за съвместна дейност, сътрудничество и партньорство при отглеждане на млади бичета и малачета за разплод в базите си, но за съжаление само две развъдни организации се възползваха от предложението през 2011г, а за 2012г няма нито едно постъпило животно. На 16.07.2012г ескперти от Изпълнителната агенция по селекция и репродукция съвместно с председателя на Българската национална асоциация за развитие на биволовъдството, Шумен, проф. дсн Цонка Пеева посетиха две от бикопроизводните ферми – фермата на Ангел Богомилов Ангелков, намираща се в с. Григорево, община Елин

Пелин и фермата на Агрохолдинг Ловико в с. Горна Росица, община Севлиево. Целта на посещението беше да се подберат малачета за постъпване в Станцията за преценка по собствена продуктивност на млади бичета към ИАСРЖ. На родените мъжки малачета от майки бикопроизводителки беше направена сетивна екстериорна преценка на индивидуалното им развитие. Избирахме животни, типични за породата, с хармонично телосложение, със здрави крайници и правилна постановка, с правилно свързани части на тялото и жив темперамент. Майкитебикопроизводителки и в двете ферми бяха с безупречен екстериор и конституция. От избраните четири малачета бяха взети кръвни проби за спазване изискванията за приемане на животни в СИО, съгласно Наредба №42/20.04.2006г. През последните години основен проблем пред Изпълнителната агенция по селекция и репродукция се явява не толкова намирането на подходящи за постъпване в СИО разплодници, а намирането на животни с отрицателни резултати за вирус на мукозна болест и заразен ринотрахеит.

17


ПОРОДИ

БЪЛГАРСКАТА СИМЕНТАЛСКА ПОРОДА

– високи заложби за производство на повече и по-качествено мляко и месо

BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО

БРОЙ 1/ 2014

доц. д-р Петър Стойков зооинж. Любка Момчилова Опитна станция по земеделие – Видин

18

Ефективността от отглеждането на една порода зависи до голяма степен от нейния размер, количеството и качеството на получаваната от нея продукция и от реализацията є на пазара. Найдобре отговаря на това изискване Сименталската порода. Тя се намира в оптимално биологичиско равновесие и се представя в най-благоприяна позиция. В света се е утвърдила като универсална високопродуктивна порода в комбинирано направление – за мляко и месо. Породата има възможност за постигане на рекордна млечна продуктивност, без това да се отразява негативно на здравето є, висок интезитет на разстеж и добри кланични показатели. Всички тези качества тя предава при кръстосване и с други породи. У нас тя е създадена на основата на местното Сиво говедо, съчетаващо в себе си добрата приспособимост към местните условия на отглеждане, устойчивостта на болести и високо съдържание на мастни и белтъчни вещества в млякото. Кравите от тази порода са кръстосвани със Сименталски бици с високи генетични заложби за млечна млечна продуктивност, мастни, белтъчни вещества в млякото и добра угоителна способност с високо качествено месо и рандеман. В резултат на дългогодишната селекционно-племенна работа кравите от Българската сименталска порода значително са повишили млечната си продуктивност – от 2480 до 5500кг през отделните години: маслеността – от 3,80 до 4,40% и белтъчните вещества – от 3,40 до 4,00%. При отделни крави са установени и по-високи стойности за отделните показатели. Кравите от тази порода са постигнали и висока пожизнена млечност. За период от 30 години от 520 крави, за 2840 нормални лактации (305 дни), в ОСЗ Видин е получена средна млечност за лактация 4760кг, с 4,12% мастни вещества. Продължителността на стопанското им използване е 11 години, при 7,9 лактации, с което превъзхождат всички други породи говеда, отглеждани в страната. Установените данни ни дават основание да считаме, че породата притежава големи потенциални възможности за млечна продуктивност при поло-

жение, че животните се поставят при условия на добрите практики на хранене и отглеждане. Считаме, обаче, че Сименталската порода не е достатъчно оценена по отношение на възможностите си за получаване на повече мляко. Прилагането на нови селекционни методи в редица водещи страни като Швейцария, Германия, Австрия и други са на път да решат и този проблем. Средният генетичен ефект за породата варира в границите от 30 до 60кг мляко на година. Имайки предвид горните съображения и прогнозата, че за в бъдеще разходите в страната за хранене на животните ще надвишават изкупната цена на млякото, а преработената суровина в сирене и други млечни продукти трудно ще се реализира на пазара, считаме, че Българската сименталска порода ще се наложи като предпочитана от повечето фермери, още повече, че тя е една от най-невзискателните по отношение на фуражите. От нея могат спокойно да се получат 4500 – 5000кг мляко за лактация, предимно от доброкачествени груби и сочни фуражи. Освен това, полученото мляко по химичен състав и технологични свойства превъзхожда млякото, получавано от крави от Черношарената порода и Българското червено говедо. Тези констатации напълно се покриват с резултатите, получени в Швейцария, Унгария, Сърбия, Русия и някои други страни. От проведените изследвания на млякото от породата Български симентал е установена не само по-висока с 0,30–0,40% масленост в сравнение с млякото на кравите от Черношарената порода, но и по-добро съотношение на мастно-киселинния състав. Така например, йодното число на мазнината при Българската сименталска порода е средно 36,40, а при Черношарената порода е 34,90. Това показва, че съдържанието на ненаситени мастни киселини в млечната мазнина на Сименталската порода е по-високо, което дава по-добра намазваемост на произведеното краве масло. По-добри стойности в млякото от Българската сименталска порода се установяват и за следващия показател, който е от съществена важност за получаване на повече и по-качествена продукция,


Крава Дапа № 4340 от Българската сименталска порода (за 305 дни - 6183кг – 4,12% м.в.)

а именно белтъчните вещества, които варират от 3,20 до 3,75%, а за млякото от Черношарената порода – от 3,20 до 3,35%. Този показател на млякото е много важен тъй като в голяма степен

предопределя неговата хранителна стойност и добива на основните млечни продукти. Много характерно и важно е, че завишеното съдържание на белтъчини е изключително за сметка

Крава Гама № 3950 от Българската сименталска порода (за 305 дни – 5657кг – 3,99% м.в-а)

19


Телета от Българска Сименталска порода угоявани на открита площадка, 18 мec. възраст – 600кг ж.м.

20

на казеина, а не на суроватъчните белтъчини-алфа лактоалбумин и бета лактоглобулин. Казеиновото съдържание на млякото от Българската сименталска порода е средно 2,38–2,40%, а на млякото от Черношарената порода, като световна порода за мляко е от 2,20 до 2,30%. Казеина е от съществена важност при преработката на млякото в сирене, кашкавал и извара – по-високото съдържание на казеин е предпоставка за получаване на по-висок добив при тези продукти. Съотношението между казеиновите фракции на млякото от Българската сименталска порода е също много доб-ро, а именно на алфа фракцията – 39,40%: на бета – 53,80% и на капа казеина – 6,80%, а при Черношарената порода за отделните фракции е съответно – 36,80%: 55,60% и 7,60%. Средната големина на на казеиновия мицел при Българската сименталска порода е 739 ангстрьома и молекулно тегло 169000, срещу 714 ангстрьома и 156000 молекулно тегло за Черношарената порода. По-големият размер на казеиновият мицел в млякото на породата Български симентал е предпоставка за по-добрата му подсирваема способност и ускоряване синерезиса на сиренината при нейната обработка и пресоване. Това е благоприятно при преработката му в различни

видове меки, полутвърди и твърди сирена. Върху подсирваемата способност на млякото влияят и минералните вещества, и по-специално съдържанието на калций, който в млякото на Сименталската порода е повече. Съдържанието на натрий и калий в млякото на кравите от Сименталската порода е по-ниско, което от технологична гледна точка е желателно. Като се имат в предвид данните за състава и физикохимичните свойства на млякото от Българската сименталска порода определено може да се каже, че то е много добра суровина за производството на различни видове млечни продукти. Освен с качествената си продукция, кравите от Българската сименталска порода се отличават и с други стопански показатели, като най-продължително време на използване, къс междуотелен период предпоставка за получаване на най-много приплоди и най-висока пожизнена млечност. Изхождайки от информацията за генетичните заложби на Сименталската порода за високо качествена млечна и месна продуктивност и природоклиматичните условия в страната, считаме, че тази порода е перспективна за отглеждане от земеделските производители и може да заеме своето място в сред другите породи говеда.


ФУРАЖИ

ОТГЛЕЖДАНЕ НА ЦАРЕВИЦА ЗА ЗЕЛЕНА МАСА Монко Нанков Институт по царевицата, Кнежа Царевицата е втората по значение зърнено-житна култура, отглеждана в Република България. Ежегодно в страната се засяват над 4 млн. декара. Освен за зърно, зелено изхранване, силаж и суровина за хранително-вкусовата промишленост, напоследък намира все по-широко приложение като суровина за произ-

водство на биогаз. Отглеждането на царевицата за силаж след предкултури и като втора култура в полските и фуражни сеитбообращения е найефективният начин за уплътняване и ефективно използване на земята. Това създава предпоставки за редуциране на обработката на почвата в сеитбообраще-

нията [1, 2, 3, 4, 5, 6, 7]. Площите, на които се отглежда царевицата за силаж и като суровина за производство на биогаз, е желателно да бъдат в близост до животновъдните ферми и инсталациите за преработка, с цел намаляването на транспортните разходи. Целта на изследването е да се

BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО БРОЙ 1/ 2014 21


проучи влиянието на предшественика, системата на обработка на почвата и минералното торене върху продуктивността на царевицата, отглеждана за зелена маса. МАТЕРИАЛ И МЕТОДИ Проучването е извършено в опитното поле на Институт по царевицата на почвен тип типичен чернозем. Културите са отглеждане в следното четириполно сеитбообращение със 75% уплътняване с предукултура и втора култура. Царевица за зърно Ечемик + царевица за силаж втора култура Зимен фуражен грах + царевица за силаж Пшеница + царевица за силаж втора култура Използваният хибрид е Р 3737 с гъстота 10 000 раст/дка. Системи за обработка на почвата: • А1 – оран с плуг на 2530см • двукратно дисковане на 6-8см

• • • • • • • • • • • •

оран с плуг на 18-20см оран с плуг на 20-22см оран с плуг на 18-20см двукратно дисковане на 6-8см оран с плуг на 18-20см А2 – оран с плуг на 2530см двукратно дисковане на 6-8см двукратно дисковане на 10-12см и 6-8см двукратно дисковане на 10-12см и 6-8см двукратно дисковане на 10-12см и 6-8см двукратно дисковане на 6-8см двукратно дисковане на 10-12см и 6-8см

ТОРЕНЕ Културите бяха отглеждани при естествена запасеност на почвата (без торене) и един фон на минерално торене. Количеството на минералните торове са определени в зависимост от изискванията на културите и запасеността на почвата. Торенето с фосфорни и кали-

еви торове се извършваше запасяващо (за две години). Количеството на минералните торове се внасяше с основната обработка за предшественика. Азотните торове внесохме за всяка култура: • Царевица за зърно – еднократно напролет преди последната предсеитбена обработка • Зимен фуражен грах – еднократно наесен • Пшеница – 1/3 наесен и 2/3 напролет • Ечемик – както при пшеницата • Царевица за силаж – еднократно преди последната предсеитбена обработка. РЕЗУЛТАТИ И ОБСЪЖДАНЕ Резултатите за добива на свежа маса от царевицата и абсолютно сухо вещество средно за четиригодишния период на изпитване са поместени в таблица 1. Най-високи добиви и при двата фона на отглеждане са получени от царевицата за зелена маса след предшественик зимен фу-

Таблица 1. Продуктивност на царевицата за силаж

Варианти

Царевица за силаж след зимeн фуражен грах

Царевица за силаж II-ра култура след ечемик

Царевица за силаж II-ра култура след пшеница

кг/дка

кг/дка

%

кг/дка

%

%

Зелена маса – кг/дка А1-оран с плуг на 18-20см N0P0K0

4037,7

100,0

3035

100,00

2450

100,00

N22P14K12

5443,7

134,82

4855

159,96

4230

172,65

Средно

4740,7

100,00

3945

100,00

3340

100,00

N0P0K0

3753,7

100,00

2487,5

100,00

2085

100,00

N22P14K12

4983,5

132,76

4705

189,14

4155

199,28

Средно

4368,6

92,15

3596,2

91,15

3120

93,41

А2-дисковане на 10-12 и 6-8см

Абсолютно сухо вещество – кг/дка А1-оран с плуг на 18-20см N0P0K0

1227,4

100,00

698,0

100,00

514,5

100,00

N22P14K12

1654,9

134,82

1116,6

159,97

888,3

172,65

Средно

1441,1

100,00

907,3

100,00

701,4

100,00

N0P0K0

1141,1

100,00

572,1

100,00

437,8

100,00

N22P14K12

1514,9

132,75

108,21

189,14

872,5

199,29

Средно

1328

92,15

827,1

91,16

655,1

93,40

А2-дисковане на 10-12 и 6-8см

22


Таблица 2. Газова продуктивност на царевичната зелена маса Варианти

Зелена маса кг/дка

Сухо вещество %

Сухо вещество кг/дка

Биогаз м3/т

Биогаз м3/дка

Система А1 Зимен фуражен грах + царевица за силаж N0P0K0

4037,7

30,4

1227,4

700,0

807,6

N22P14K12

5443,7

30,4

1654,9

700,0

1089,5

Ечемик + царевица за силаж II-ра култура N0P0K0

3035

23,0

698

700,0

459,3

N22P14K12

4856

23,0

1116,6

700,0

734,7

Пшеница + царевица за силаж II-ра култура N0P0K0

2450

21,0

514,5

700,0

338,5

N22P14K12

4230

21,0

883,3

700,0

581,2

Система А2 Зимен фуражен грах + царевица за силаж N0P0K0

3753,7

30,4

1141,1

700

750,8

N22P14K12

4983,5

30,4

1514,9

700

996,8

Ечемик + царевица за силаж II-ра култура N0P0K0

2487,5

23,0

572,1

700

376,4

N22P14K12

4705

23,0

1082,1

700

712,0

Пшеница + царевица за силаж II-ра култура N0P0K0

2450

21,0

437,8

700

288,1

N22P14K12

4230

21,0

872,5

700

573,8

ражен грах. При условия без торене, количеството на зелената маса от царевицата II-ра култура, отглеждана след ечемик и пшеница, намалява с 24,84% и 39,33%, а при условия с торене – съответно с 10,82% и 22,30%. Това показва, че минералното торене до голяма степен елиминира негативното влияние на предшественика – срок на сеитба, водно-физични и агрохимични свойства на почвата. Минералното торене с N22P14K12 повишава добива на зелена маса спрямо неторената контрола с 34,82% при царевица след зимен фуражен грах; с 59,96% при царевица втора култура след ечемик и със 72,65% при царевица втора култура след пшеница. Количеството на зелената маса средно от торения и неторен фон намалява спрямо царевицата за зелена маса след зимен фуражен грах с 16,79% при царевица II-ра култура след ечемик и 55,30% след царевица II-

ра култура след пшеница. Заменянето на оранта с дисковане при система А2 води до снижаване на добива зелена маса от царевицата. В сравнение със система А1 при условия без торене добивът намалява със 7,04% при царевицата за силаж след зимен фуражен грах; 18,44% при царевицата за силаж II-ра култура след ечемик и с 14,90% при царевицата за силаж II-ра култура след пшеница. При торения фон това намаление е следното: 9,23%; 3,18% и 1,80%. Много покозателен е положителният ефект от минералното торене върху добива при царевицата IIра култура след ечемик и пшеница. Минералното торене до голяма степен компенсира негативното влияние от по-късното засяване на царевицата. Средно от торения и неторен фон добивът на зелена маса намалява спрямо получения от система А1 с 8,51% при царевицата за силаж след зимен фуражен грах 8,85% при цареви-

ца II-ра култура след ечемик и 6,65% при царевица след пшеница. Добивът на абсолютно сухо вещество е в аналогия с добива на свежа маса. Потвърждава се установената тенденция за различното влияние на системите на обработка на почвата, предшественика и минералното торене върху продуктивността на царевицата за зелена маса. Напоследък царевицата, отглеждана за зелена маса, намира все по-широко приложение като суровина за производство на биогаз (табл. 2). В Европа основната култура, която се използва за проiзводство на биогаз, е царевицата. Фермерите я предпочитат, тъй като тя дава по-високи и предсказуеми добиви. Силажирането на царевицата позволява по-ефективно производство на биогаз с по-малки загуби. Съставът на биогаза зависи от редица фактори, като най-често той е в следните граници:

23


Таблица 3. Икономическа оценка на продуктивността на царевицата за зелена маса Предшественик

Зелена маса ОП кг/дка кг/дка

MP л/дка

ЧД л/дка

HP %

Себестойност на 1 т/л

4073,7

407,37

244,80

162,57

66,40

60,64

Оран с плуг на 18-20см A1

N0P0K0

5443,7

544,30

341,70

202,60

59,29

62,77

Средно:

N22P14K12

4758,7

475,83

293,25

182,58

62,84

61,70

A2

3035

303,50

242,80

60,70

25,00

80,00

4855

485,50

340,60

144,90

42,54

70,14

Средно:

3945

394,5

291,7

102,80

33,77

75,70

A3

2460

246,00

241,60

4,40

2,05

98,23

4230

423,00

339,30

83,70

24,66

80,21

3345

334,50

290,45

44,05

13,35

89,22

3753,7

375,4

239,4

136

56,80

63,77

4983,5

498,3

335,0

163,3

48,74

67,22

Средно:

4368,6

436,85

287,2

149,65

52,77

65,49

A2

2487,5

248,7

235,9

12,8

5,42

94,84

4705,0

470,5

333,3

137,2

41,16

70,85

Средно:

3596,2

359,6

284,6

75,0

23,29

82,84

A3

2085

208,5

228,2

-19,7

-8,6

109,43

4155

415,5

333,4

82,1

24,62

80,23

3120

312,0

280,8

31,2

8,01

94,83

N0P0K0 N22P14K12 N0P0K0 N22P14K12

Средно:

Дисковане на 10-12 см и 6-8см A1

N0P0K0 N22P14K12 N0P0K0 N22P14K12 N0P0K0 N22P14K12

Средно:

А1 – царевица за силаж след зимен фуражен грах А2 – царевица за силаж втора култура след ечемик А3 – царевица за силаж втора култура след пшеница

24

• Метан (СН4) – 45-75% • Въглероден диоксид (СО2) – 25-50% • Азот (N2) – 0-7% • Кислород (О2) – 0-2% • Водород (Н2) – 0-1% • Сероводород (Н2S) – 0-1% При получаването на метан се използва цялото царевично растение, което дава много добри енергиийни резултати, изчислени на единица площ. Икономическата ефективност на изпитваните системи на обработка на почвата при редуване на културите – царевица за зърно, ечемик + царевица за силаж II-ра култура, зимен фуражен грах + царевица за силаж, пшеница + царевица за силаж II-ра култура е посочена на таблица 3. В процеса на работа са използвани показателите: обща продукция (ОП), материални разходи (МР), чист доход %

(ЧД), норма на рентабилност (НР) и себестойнотс на 1/т зелена маса. Резултатите от анализа показват, че използваните системи на обработка на почвата и предшественика оказват влияние върху изследваните показатели. С най-висока стойност на показателите ОП, ЧД и НР са отчетени при царевицата за силаж след зимен фуражен грах, следвани от царевицата за силаж II-ра култура след ечемик и царевицата за силаж II-ра култура след пшеница. Заменянето на оранта с дисковане при система А2 понижава стойностите на показателите ОП, ЧД и НР съответно с 38,98 лв; 32,94 лв и 10,07% при царевицата за силаж след зимен фуражен грах; 34,90 лв; 27,80 лв и 10,48% при царевицата за силаж II-ра култура след ечемик и 22 лв, 12 лв и 5,34% при царевицата за силаж след пшеница.

Включването на минералното торене води до повишаване както на производствените разходи, така и на величината на добива, ОП и ЧД от единица площ. Снижаването на НР е резултат главно на по-високия размер на производствените разходи. Нарастването на добива не е в състояние да компенсира негативното влияние на допълнителните вложения за торене и напояване, поради по-високия темп на нарастване на техните цени. Резултатите от направения икономически анализ показват, че при избора на една или друга система на обработка на почвата и уплътняване на полетата в сеитбообращенията трябва да се имат предвид както направените преки производствени разходи, така и получената ОП и реализираният ЧД.


16

Екстензивните технологии се използват основно в планинските и полупланинските региони на страната. Обикновено за производство на телета се използват крави-кърмачки от аборигенните породи – Българско сиво и Родопско късорого говедо, или различни кръстоски. Кравите не се доят. Целогодишно се отглеждат пасищно, обикновено свободно, без пастири и се подхранват само през ограничен период през зимните месеци – обикновено със слама и сено. Телетата се отглеждат заедно с майките и бозаят до 6-8-месечна възраст. Отделят се за кратък период за пресушаване на кравите и отново се връщат в стадата. Телетата се отглеждат пасищно. Подхранват се само през зимния период основно с обемисти фуражи. Животните обикновено не се доугояват. Продават се на 2-3-годишна възраст. Прирастът е нисък (0.300–0.400кг/ден), разходите също, ефективността на отглеждане е сравнително добра. При полуинтензивните технологии след млечният период се разделя на три подпериода. През първия подпериод (2-3 месеца) телетата преминават изцяло на растителни фуражи. Обикновено се използват 3-4 вида фуражи (сено, силаж, сенаж, концентриран фураж). Структурата на дажбата зависи от желания прираст, като количеството на концентрирания фураж е между 25-30% от енергийната є стойност. През втория подпериод (4-8 месеца) максимално се използват обемисти фуражи (60-100% от енергийната стойност на дажбата). Подхранването с концентриран фураж е в зависимост от желания прираст, вида и качеството на обемистите фуражи. През летния период животните се изкарват на паша. През третия подпериод (2-3 месеца) животните се доугояват, като в дажбата се включва по-голямо количество концентриран фураж (до 30%), за да се получи по-висок прираст.

BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО

брой 1/ 2014

ТЕХНОЛОГИЯ НА БИОЛОГИЧНОТО МЛЕЧНО ГОВЕДОВЪДСТВО

Проф. д-р Васил Николов Аграрен университет – Пловдив

В ГОВЕДОВЪДСТВО 15

БИБЛИОТЕКА ЖИВОТНОВЪДСТВО


УВОД Млечното говедовъдство обикновено се развива в околностите на големите консумативни центрове, в районите с високоинтензивно земеделие, където има възможност за ефективно производство на сочни и груби фуражи (основно царевичен силаж и люцерново сено). Поради наличието на развита промишленост тези райони обикновено не са подходящи за биологично производство. Найподходящи са полупланинските и планинските райони. У нас фуражопроизводството в тези райони е слабо развито, пасищата не са облагородени, но възможността за използване на естествени пасища през по-голяма част от годината намалява себестойността на продукцията. ПОРОДА От породите отглеждани у нас, за биологичното производство на мляко най-подходящи са специализираните млечни породи Българско родопско говедо и Българско черношарено говедо, както и комбинираните – Българско кафяво говедо и Симентал. ОТГЛЕЖДАНЕ Сградите за биологично отглеждане на говеда трябва да са с максимален обем на помещението, добро осветление и вентилация, намалена влажност, редовно да се почистват. За осигуряване на комфорт на животните при строителството се избират естествени материали с висока хигроскопичност и добри топлоизолационни качества – камъни, тухли, дърво и т. н. В сградите за говеда изкуствен микроклимат не се поддържа. За осигуряване на нормални параметри на въздуха обикновено е достатъчно да се осигури добра естествена вентилация. Подовете в помещенията и дворовете трябва да са гладки, но не хлъзгави. За предпочитане са плътните подове с твърдо и здраво покритие. Най-често дворовете, проходите и коридорите се покриват с бетонни плочи. Устойчивостта на стъпване се осигурява чрез създаване на грапавини по покритието. Леглата се изграждат от различни материали, които задължително са с добри топлоизолационни свойства и лесно се почистват. Найдобрият материал са устойчивите на износване тухли. Подходящ материал е дървото, но дървените подове бързо се деформират 2

отглеждат на пасищата. За биологичното отглеждане на телетата за месо са подходящи екстензивните и полуинтензивните технологии.

Свободно-боксово отглеждане на крави

Свободно хранене на теле от крава-майка

15


и износват. Напоследък все по-често се използва бетон с високи топло-изолационни свойства – керамзитобетон, сгуробетон, перлитобетон и др. При полуоткритите сгради или навеси може да се използват и „меки” легла, които се изготвят от трамбована глина. Те са по-удобни за животните, но бързо се изравят. Говедата предпочитат меки легла. Най-често за постилане се използва слама, но тя има лоша хигроскопичност и трудно се почиства. За предпочитане са дървените стърготини или талашът. За застилане на боксовете могат да се използват гумени настилки. Те осигуряват мекота при лежане, здрави са и лесно се поддържат. Двор за разходка се обособява до всяка сграда за отглеждане на говеда. Дворовете могат да бъдат с твърда или мека настилка, но най-добре е двата вида да се комбинират. Животните предпочитат да почиват върху мека (землена) настилка, но при лошо време дворовете стават практически неизползваеми. В по-големите дворове е възможно да се отдели зона за почивка. Тя се застила със слама, която се подменя веднъж на няколко дни. За да прекарват говедата повече време на дворовете, в тях се поставят поилки, ясли, сандъци със сол или микроелементни смески във вид на блокове за близане и др., както и чесала и четки за почистване на животните. При биологичното отглеждане не се разрешава обезроговяване на говедата. Това налага помещенията и дворовете да се изградят така, че да се избягват конфликтите и нараняванията. Пространствата трябва да бъдат достатъчно обширни. Вратите са с широчина 1 или 3м. Коридорите трябва да са достатъчно широки и да са проходими от двете страни. Пасищата при биологичното отглеждане са задължителни за всички категории говеда. Най-добре е за дойните крави да се създадат прифермски изкуствени пасища на поливни площи с разчет 3-4дка на крава. За повишаване на ефективността, пасищата се парцелират. Парцелите се ограждат с постоянна ограда или с електропастири. Електропастирите са достатъчно надеждни, евтини, лесно се монтират и демонтират, не пречат на обработката на пасището. Сухостойните крави, телетата над 6-месечна възраст и юниците могат да се отглеждат на пасището денонощно през целия летен период. Необходимо е единствено да се построи лек заслон и да има питейна вода. 3

2. Хранене на телета Храненето на телетата трябва да е съобразено с особеностите на младия организъм и да способства за нормален растеж, развитие, формиране на висока продуктивност и здрава конституция, обезпечаващи оптимални срокове на стопанско използване на говедата. Периодът след раждането е най-критичният в онтогенезата. При новородените от четирите отдела на стомаха е развит само сирищникът, поради което не е възможно смилането на друга храна освен мляко. През първата седмица телетата се хранят само с коластра, която е богата на имуноглобулини. Първоначално млякото се дава в количество 10-15% от живата маса на телето, но бързо се увеличава. Продължителността на млечния период при биосъобразното отглеждане не трябва да е по-малка от 90 дни. Мъжките телета за разплод се поят 120 дни. При биосъобразното отглеждане не се използват млекозаместители и телетата се хранят само с мляко, поради което разходът му е значителен: за мъжките телета за разплод – 600-850л, за женските телета за разплод и телетата за угояване – 450-650л. Телетата трябва да се приучат към използване на други фуражи от най-ранна възраст. От втората седмица в хранилките се залагат концентриран фураж (стартерна смеска) и доброкачествено сено, от третата – зелени фуражи, а от петата – силаж, сенаж и кореноплоди. Вода се дава от първата седмица. В следмлечния период храненето на телетата зависи основно от насоката на използването им. Нормите са съобразени с продуктивното направление, пола, живата маса, дневния прираст. При бременните юници нормата зависи и от дните до отелването. Храненето на женските телета за разплод трябва да се планира така, че на 16-18 месеца те да достигнат 65-70% от теглото на кравите и да бъдат заплодени. Това се постига чрез умерено равнище на хранене, което позволява да се използват основно обемисти фуражи (сено, силаж, зелени фуражи). Обемистите фуражи са най-евтини, максимално съобразени с биологичните особености на вида и способстват за развитието на храносмилателната система. Прираст 0.6-0.65кг, който е достатъчен за средно едрите европейски породи, може да се постигне само с качествени обемисти фуражи. За хранене на телетата се използват всички фуражи, които се дават на кравите. През летния период телетата целодневно се 14


ХРАНЕНЕ И ПОЕНЕ Основни фуражи за говедата са обемистите. Почти при всички категории грубите фуражи се залагат на воля. Концентрираните и особено сочните фуражи се залагат периодично, на порции. Това намалява задържането им в хранилките и води до понижаване на изпаренията, гниенето, мухлясването и т. н. При раздаване фуражите не трябва да се разпиляват, а помещенията – да се запрашват и замърсяват. За предпочитане е животните да се хранят извън помещенията, целогодишно. За целта над яслата се изгражда сенник, който да ги предпазва от пряката слънчева светлина и от валежите. Яслите трябва да са с размери и разположение, обезпечаващи свободен достъп до храната на всички животни. Те трябва да са удобни и безопасни за животните, да са лесно достъпни за обслужване и почистване. Вместимостта им трябва да е такава, че да побере еднократната дажба на животните. Приемането на храната трябва да се извършва без напрежение. За предпочитане е фуражът да се раздава със стационарна техника, която е по-безшумна и не влияе негативно върху газовия състав на помещението. Независимо от начина на раздаване на фуража, за безопасна работа на хората, пред яслата задължително се изгражда технологична хранителна пътека. Говедата и особено дойните крави трябва да имат постоянен достъп до чиста питейна вода. Само чрез дишането през лятото кравите отделят до 30л вода дневно. В горещи дни крава с висока млечност може да изпие до 180л вода. Животните се поят с чиста и прясна вода. През зимата тя се подгрява до температура, оптимална за приемане. За предпочитане е да се използват индивидуални безклапанни поилки, работещи на принципа на скачените съдове. Поилките се монтират от вътрешната страна на яслата, на височина 40-60см над хранителната платформа, на границата на две съседни разделителни прегради. По този начин водата е в близост до храната и животните я поемат на воля в желано от тях време. В дворовете за групово поене е най-добре да се използват корита с обръщащ механизъм. ПОЧИСТВАНЕ НА ПОМЕЩЕНИЯТА И СЪХРАНЯВАНЕ НА ТОРА Оборите, дворовете, площадките за отглеждане на животните 4

на сумарната норма са нормите за поддържане и за бременност. Известният специалист по хранене на преживни животни у нас проф. Николай Тодоров (2003) препоръчва при хранене на бременни сухостойни крави водещи да са не нормите, а телесното състояние, като слабите крави се хранят обилно, а затлъстелите – оскъдно. При отелване кравите трябва да имат телесно състояние 3.5 бала по ОТС. В структурата на дажбата е по-висок относителният дял на грубите фуражи: през зимата – 40-70%, а през лятото – 20-30% от енергийната є стойност. Количеството на сухото вещество, приемано чрез грубите фуражи трябва да е около 2% от живата маса на животното. Ливадното сено е за предпочитане пред люцерновото (бобовото). Последния месец преди отелване бобовите сена се ограничават. През зимата от сочните фуражи се дават главно силажи и сенажи – до 40-50% от СВ на дажбите. Корено-, клубено- и сочноплоди обикновено не се дават. Те имат ниска хранителна стойност, голям обем и лесно се развалят. Даването им на сухостойните крави е безсмислено, а при по-значителни количества има опасност от преждевременна лактогенеза. През летния период основен фураж за сухостойните крави е пасищната трева. При добро телесно състояние на кравите и при наличие на достатъчно зелена маса, пасищната трева може да бъде единственият фураж. При хранене на ясла се дават обичайните зелени фуражи – царевица, люцерна, житно-бобови смески и т. н. Структурата на зелените фуражи в дажбата е 40-60%. Бобовите фуражи се изхранват с повишено внимание. Те трябва да са завехнали и да не са в големи количества. Концентрираните фуражи се дават в зависимост от телесното състояние на кравите. Две-три седмици преди отелване количеството им постепенно се увеличава. Много подходящи за кравите в този период са триците. В края на бременността в дажбата постепенно се включват всички фуражи, които ще се дават на кравите през дойния период, за да се осигури постепенен преход. Избягва се даването на бързо ферментиращи, замръзнали, загнили и други некачествени фуражи.

13


ДОЕНЕ И ХИГИЕНА НА МЛЯКОТО При биологичното отглеждане кравите се доят в доилни зали. Това е единственият начин за осигуряване на висока производителност и висока хигиена на млякото и за покриване на изискванията по отношение на съдържанието на микроорганизми и соматични клетки. Доенето в залата се извършва на принципа на доилната инсталация с централен млекопровод. Произвежданото мляко обаче е по-чисто, тъй като след всяко доене залата лесно се почиства, измива и дезинфекцира. Най-често използваните са доилните зали тип „рибена кост”, „тандем” и „гребен”. В поголемите кравеферми се използва и тип „карусел”, която не е за предпочитане при биологичното производство поради високата є метало- и енергоемкост. Доенето на животните трябва да се извършва по едно и също време, на равни интервали, в една и съща спокойна обстановка. Процесът на доене започва с подготовка на доилната зала. Проверява се изправността на доилните апарати и съоръжения, тъй като животните трябва да се издояват бързо и без прекъсване. След влизане в залата, задните крака на животните се почистват, а вимето се измива с топла вода и се подсушава с отделна кърпа за всяко животно. Първите струйки мляко от всяка цицка се из5

12

трябва да се почистват от фекалии, урина, остатъчни количества фураж и др. достатъчно често, за да се избегне неприятната миризма и отделянето на вредни за здравето на животните вещества. За механизирано почистване на помещенията трябва да се предпочита стационарна техника. Транспортьорите работят безшумно, лесни са за експлоатация. Мобилната техника се използва за почистване на дворовете и за помещенията със сглобяеми вътрешни конструкции и оборудване, които преди почистването могат да бъдат лесно демонтирани. При биологично отглеждане не трябва да се използват обори със самотелна система за почистване и подподови торохранилища. За съхраняване на тора се използват торохранилища, лагуни и други съоръжения. За 6-месечно съхраняване на тора се предвижда обем от 5-8м3 на крава. При говедата от специализираните месодайни породи, както и при ползването на пасища от другите категории, размерът на торохранилището се разчита само за времето на престой в оборите или зимния лагер.

нараства. Кравите се хранят „авансово” – нормата за получената дневна продуктивност се завишава с 1-2 КЕМ и съответното количество други хранителни вещества. Въпреки това балансът на хранителните фактори е отрицателен и започва използването на телесните резерви. Загубата на жива маса е неизбежна, но стремежът трябва да бъде към нейното минимизиране. За целта количеството на фуражите постепенно се увеличава. Включват се и такива, които се приемат с охота – люцерново сено в началото на цъфтеж, житно-бобови смески, кръмно цвекло, картофи и др. Грубите фуражи се дават на воля, като една крава от средните породи за мляко може да консумира по 5-10кг (до 19кг) висококачествено люцерново сено дневно. Количеството на суровите влакнини не трябва да пада под 16% от сухото вещество на дажбата, като 75% трябва да се осигури от едровлакнести (над 1см) груби фуражи. Най-добре е грубите фуражи да не се смилат. За намаляване на натоварването на организма сочните и концентрираните фуражи се дават по минималната норма за конвенционално отглеждане. През втората третина на лактацията (4-7-ия месец след отелването) млечността постепенно намалява, а балансът на хранителните вещества от отрицателен става положителен. Храненето се запазва на по-високо ниво от изискването на сумарната норма до достигане на оптималното за периода ОТС 3.5-3.75 бала, след което се хранят по норма. Поради намаляването на млечността намалява относителният дял на сочните и концентрираните фуражи. През третия период на лактацията (от 200-ния ден до пресушаването) млечността намалява по-осезаемо и храненето се насочва основно към възстановяване на телесните резерви, ако това не е направено през предходния период. При формирането на сумарната норма се въвежда корекция за бременност. Бременността и натрупването на телесни резерви не изисква особени ресурси и до края на лактацията равнището на енергията и протеина трябва постепенно да се понижи. Това се постига чрез увеличаване на дела на обемистите фуражи, намаляване на концентрираните и изхранването на фуражи с по-ниска хранителна стойност. Люцерновото сено се заменя с ливадно, скъпите сочни фуражи се изключват от дажбата и се използва само царевичен силаж. При сухостойните крави потребностите са най-ниски. В основата


НАЧИН НА ОТГЛЕЖДАНЕ При биологичното производство на животинска продукция всички категории говеда се отглеждат свободно и групово. Единствено изключение са новородените до една седмица след раждане, които могат да се отглеждат в индивидуални боксове. За групово отглеждане се използват две технологии – свободно-боксово и свободно-групово. И при двете животните имат възможност да се предвижват по цялата достъпна територия на помещението. При свободно-боксовото отглеждане помещението се разделя на секции. Във всяка секция се формират зона за отдих и зона за хранене. Между тях се разполага торова пътека, която е част от зоната за движение. В зоната за отдих се устройват

11

ХРАНЕНЕ 1. Хранене на дойни крави Нормата на хранителните фактори при дойните крави зависи от живата им маса (нормата за поддържане на живота), продуктивността (нормата за млечност), възрастта (корекцията за растеж при първотелките), стадия на лактация, телесното (ОРС) и физиологичното (бременността) състояние, движението. Сочните фуражи заемат основно място в структурата на дажбата за дойните крави, тъй като стимулират млечната секреция. При биосъобразното отглеждане през летния период кравите задължително ползват пасища. Ако те са бедни, животните се подхранват с други зелени фуражи (царевица, люцерна, житно-бобови смески). През зимния период основни сочни фуражи са силажите и сенажите. Допълнително се дават корено-, клубено- и сочноплоди, като най-добрият фураж е кръмното цвекло. От грубите фуражи основен е сеното, като за предпочитане е люцерновото пред ливадното. Двата вида се дават в различни съотношения, в зависимост от продуктивността на кравите – колкото по-висока е тя, толкова относителният дял на бобовите сена е по-висок. Обемистите фуражи трябва да са с високо качество, за да се стимулира максималната им консумация. Основни концентрирани фуражи за кравите са ечемик, тритикале, пшеница и царевица. Количеството на концентрирания фураж зависи от дневната млечност. За балансиране на протеина се използват основно зърнени бобови фуражи – грах, лупина и др. Много добър фураж са триците. След отелване на кравите се дава топло поило с 1-2кг пшенични трици. Първите няколко дни храненето е със същите фуражи и в същите количества както в края на бременността. Висококачествено сено се дава на воля. Ако преди отелването е даван качествен царевичен силаж, продължава да се дава, като в следващите дни количеството му постепенно се увеличава. Другите сочни фуражи – цвекло, картофи и сочноплодни, се включват след 10-ия ден от отелването. От концентрираните фуражи основни трябва да бъдат пшеничните трици, които допълнително стимулират храносмилателния тракт. През първите 3-4 дни се дават около 3-4кг концентриран фураж. През първите 2-3 месеца на лактацията млечността постепенно

дояват ръчно в отделен съд, върху който се слага ситно сито. По този начин се отстранява млякото, което поради близостта си до цицковия отвор е обсеменено с по-голям брой микроорганизми и се проверява за наличието на изменения в него – съсиреци, кръв и т. н. При констатиране на промени животното се издоява последно и се подлага на лечение. Времето от подготовката на вимето до поставяне на доилния апарат не трябва да бъде повече от 1мин. След издояване и снемане на доилния апарат цицките се дезинфекцират. При доене с централен млекопровод, какъвто е принципът на доилните зали, млякото от вимето чрез доилната инсталация постъпва директно в хладилна вана, с което се осигурява високата му чистота. Хладилната вана се разполага в млечен блок, разположен в отделно помещение. В него се извършва първичната обработка на млякото – прецеждане, охлаждане и временно съхраняване до реализация. Охлаждането е основен фактор за поддържане на качеството на млякото, тъй като спира развитието и размножаването на микроорганизмите. При здравите животни млякото във вимето е стерилно. То се замърсява при неспазване на хигиенните изисквания. По-големи замърсители са повърхността на цицките и вимето, ръцете и дрехите на дояча, водата за измиване на вимето, въздухът в доилната зала, доилната инсталация и доилната техника. За предпазване на млякото от замърсяване трябва да се спазват изискванията за хигиена на доенето, на доилната инсталация. Доячите трябва да работят с предпазни облекла, които се перат след всяко доене.

6


ОТГЛЕЖДАНЕ НА РАЗЛИЧНИ КАТЕГОРИИ ГОВЕДА Най-подходящо за отглеждане на кравите за мляко е свободнобоксовото отглеждане. При свободно-груповото, животните силно се замърсяват, което затруднява почистването им преди доене. Освен това, при безразборното лежане и движение, в помещението се увеличават травмите на вимето и цицките. Счита се, че оптималният застроен обем за една крава е 15-25м3. В сградите за всяко животно трябва да се осигури площ поне 6м3, а на двора – 15м2 на крава. Животните от производствената група и бременните сухостойни крави се отглеждат в едно помещение, но по възможност в отделни секции, а останалите категории от репродуктивната група – в родилно отделение. В малките ферми то се изгражда заедно с профилакториума или се заделят 1-2 бокса в единия край на краварника. В по-големите, обикновено се обособяват 4 секции – за сухостойни крави с напреднала бременност; родилни боксове; за скороотелени крави и профилакториум. Родилните боксове обикновено се разполагат между двете секции за кравите, за да не се пресичат пътищата на бременните и отелените животни. Боксовете са с размер 2,5х3 или 3х3м. Те трябва да са с плътен, лесен за почистване и дезинфекция под, който обилно се застила със слама. Боксовете се оборудват с 7

10

индивидуални легла за почивка. Храненето и поенето се извършва в помещението или извън него. Свободно-груповото отглеждане се прилага в различни варианти. Най-често се използва вариантът с дълбока несменяема постеля, приложим при всички категории говеда. При него помещението не се зонира. То е празно и животните използват за почивка цялата територия. За целта подът обилно се застила с постеля, която се почиства веднъж или два пъти годишно. Храненето и поенето са извън помещението. При този начин на отглеждане капиталовложенията са по-малки, по-нисък е и разходът на труд. При достатъчно количество постеля животните са чисти, а леглата им са меки, топли и удобни. Торът се почиства механизирано и е с високо качество. Недостатък на технологията е високият разход на слама – около 5кг на животно дневно. Залагането на постелята обикновено е ръчно, тъй като при механизираното се влошава микроклиматът в помещението.

риод да се снемат разделителните прегради на дворчетата. Друга възможност е да се използват групови клетки. Те се изграждат както индивидуалните, но са с по-големи размери. За да отговаря на изискванията за минимална площ за съвместното отглеждане на 5 телета, е достатъчна групова клетка с дължина 3м, широчина 2.5м и дворче с дължина 2.2м. За успешно отглеждане на открито е необходимо: • материалът, от който са изградени клетките да е топлоизолационен, за да се избегне прегряването през лятото и силното изстудяване през зимата; • площта за разполагане на клетките да е добре дренирана, за да може постелята да бъде винаги суха и топла; • в клетките да има оптимален въздухообмен; • телетата да са максимално защитени от течение и от прекалена инсолация. От първите дни се предоставя свободен достъп до поилка с прясна вода, а от първата седмица – свободен достъп до концентриран и обемист фураж. В следмлечния период телетата за разплод и угояване се отглеждат свободно-групово или свободно-боксово, като за предпочитане е първото. Телетата до 6-месечна възраст обикновено се настаняват по 10-15 в секция. На всяко теле се осигуряват по 2.5м2 площ от груповия бокс или от помещението и по 1.9м2 на двора. Фронтът за хранене е 0.45м2 за теле. Телетата след 6-ия месец се отглеждат в закрити или в полуотворени сгради, в индивидуални или в групови боксове, върху несменяема постеля или на открити площадки. На всяко животно при отглеждане на открити площадки се предвиждат по 12-20м2, а върху твърд под – 4-7м2. Площадките може да се оборудват със защитни стени. Сградите за угояване на телета са затворени или полуотворени. На всяко теле се осигурява минимум по 1м2 площ в обора и 0.75м2 на двора. При отглеждане на скаров под в групови боксове се осигурява минимум по 1.8м2 в помещението и по 2.2м2 на двора, а при отглеждане на открито, съответно – 2.5м2 и 8.0м2. Най-добрият начин за отглеждане на телетата е когато помещението се използва само за почивка, а храненето и поенето са изнесени на двора.


8

ясли и поилки. За сухостойните крави, в сравнение с дойните, трябва да се осигури повече спокойствие, да се предостави възможност денонощно да извършват свободни движения и да се спазват изискванията за храненето. При първите признаци на раждане кравата се премества в родилния бокс, където след раждането остава заедно с телето. Препоръчва се телето и майката да се отглеждат заедно поне 3-5 дни. Това нито е необходимо, нито е хуманно. След разделянето, майката и телето са превъзбудени дни наред, кравите задържат млякото, проявяват агресивност, телето трудно привиква към изкуствено хранене и т. н. Най-често телето се отделя от майката, след като тя го оближе. Считаме, че при кравите, които ще се доят, е най-добре телето да се отдели веднага след раждане, без да се показва на майката. Кравата се дои 30-40 минути след приключване на раждането, като не се издоява напълно. През първите 7-10 дни, или до края на престоя в секцията за скороотелени крави, е добре животните да се доят 4-5 пъти дневно независимо от продуктивността. След раждане кравата престоява в родилния бокс поне едно денонощие, а ако се отглежда заедно с телето – до отделянето му. От родилния бокс майката се премества в секцията за скороотелени крави, където за нея се полагат по-специални грижи, свързани главно с храненето и се следи за нормалното протичане на следродилния процес. След пълно възстановяване животните се превеждат в основната група. След отделяне от майките, телетата се поставят в индивидуални клетки, разположени на открити площадки. При по-студено време, това се прави след пълно изсъхване. За целта в родилното отделение трябва да има място за отглеждане на телето в продължение на 1-2 дни. При конвенционалното животновъдство телетата се отглеждат в индивидуалните клетки през целия млечен период. Това благоприятства за намаляване на ентеритните и респираторните заболявания, а оттук и за разходите за лечение и хранене. Понижава се смъртността, увеличава се среднодневният прираст. За съжаление при биологично отглеждане този начин се използва ограничено, тъй като в Наредба 35, съобразена с изискванията на ЕС, е регламентирано, че телетата не могат да се отглеждат

9

индивидуално повече от една седмица. Причината е, че трябва да осъществяват социални контакти. Новородените обаче, са с неразвита имунна система и са изключително възприемчиви към заразни болести. В този аспект груповото им отглеждане крие сериозни опасности. Друг голям проблем при груповото отглеждане на телетата през млечния период е бозаенето. Млякото, което се дава на животните, обикновено е недостатъчно и след приключване на поенето те бозаят. Това води до постоянно дразнене и нараняване на цицките и формиращите се млечни жлези, които в впоследствие се срастват и деформират. Дефектите се откриват след раждане на първотелката, поради което са свързани със значителни икономически загуби. За предотвратяване на бозаенето е най-добре телетата да се поят в индивидуални боксове, в които да престояват час – час и половина след поене. Така рефлексът на бозаене затихва и те се пускат отново заедно. Изискването за групово отглеждане не означава премахване на клетките на открито. Те трябва да се модернизират и пригодят за групово отглеждане. Ние препоръчваме през първите 7 дни след раждане телетата да се отглеждат в индивидуални, а след това в групови клетки на открити площадки. Индивидуалните клетки са с различна конструкция. Три от стените и покривът се изграждат от плътен материал. Свободната страна се прегражда с врата, която през топлите периоди на годината се преустройва в дворче. Оптималните размери на индивидуалните клетки са: дължина – 1.2-1.4м, широчина – 1.1-1.2м и височина – 1.2-1.4м. Дворчето е дълго 1.1–1.2м. Клетките се подреждат върху дренирана повърхност, като между редовете се правят пътеки за движение на гледачите. Широчината на пътеките е 1.5-2м, а разстоянието между клетките – 0.5-1м. За предпазване от течение от подветрената страна на площадката се изграждат ветрозащитни щитове. Подът на клетката се застила със слама. След изваждане на телето постелята се маха и се прави основно почистване и дезинфекциране. Препоръчва се клетката да остане празна поне 5 дни. След 3-4 оборота тя се премества, а мястото остава празно няколко месеца. Една от възможностите за изпълнение на изискванията за групово отглеждане след 7-дневна възраст е клетките и дворчетата да се изграждат на модулен принцип и след изтичане на указания пе-


ХРАНЕНЕ

Пълноценното хранене на лактиращите крави – гаранция за ефективно млекопроизводство доц. д-р Петър Стойков зооинж. Любка Момчилова Опитна станция по земеделие – Видин телни вещества, за които е необходимо да се държи сметка при храненето им. В разработените норми за хранене на лактиращи крави, енергията (кръмните единици) е един от основните показатели, които се контролират и обезпечават в дневната дажба съгласно продуктивността и живата маса на отглежданите животни. Богати на енергия са зърнените житни култури, както и фуражната царевица, фуражната ръж, захарната метла, суданката, ливадната трева и други. Основната роля на енергетичните фуражи е да осигуряват енергия за протичане на биологичните процеси в организма на животните. Правилното нормиране на енергетичната хранителност на дажбите е от голямо значение за здравето и продуктивността на кравите. В условията на практиката, обаче то не винаги може да се извършва с необходимата точност, поради което обикновено теглото на лактиращите крави се увеличава или се намалява. Това налага да се контролират състоянието и продуктивността им. В случаи на необходимост да се внасят съответните корекции в дневните дажби чрез увеличаване или намаляване на определен компонент. Другият основен показател, който ежедневно трябва да се обезпечава в изхранваната даж-

BG

само поради по-малкия разход на фураж за 1кг, но и от голямото намаление на другите разходи, свързани с отглеждане на животните – труд, постройки, обзавеждане и други. Това налага храненето да се организира така, че да осигурява пълно проявление на генетичните възможности и постигането на възможно най-висока млечна продуктивност. Както недохранването, така и прехранването на кравите води до неблагоприятни последици, като влошаване на продуктивността и повишаване разходите на фураж за единица продукция. Продължителното обилно хранене предизвиква затлъстяване, вследствие на което дейността на млечната жлеза отслабва, продуктивността намалява, а се увеличават разходите за добитото мляко. Особено неблагоприятно влияние оказва обилното хранене, когато е непълноценно. То не само, че влошава и оскъпява добитата продукция, но може да доведе и до смущения във възпроизводителните функции на кравите и да предизвика безплодие. Продуктивните възможности на кравите се проявяват най-добре при оптимално по количество и качество хранене с добре балансирани дажби. Важно условие за това е да се познават добре нуждите от всички храни-

ЖИВОТНОВЪДСТВО БРОЙ 1/ 2014

Възможностите за повишаване на млечната продуктивност на кравите у нас, подобряване качествените показатели на млякото и намаляване на себестойността му посредством храненето са доста големи. При сегашния породен състав на кравите в страната напълно е възможно чрез подобряване на храненето, да се увеличи добивът на краве мляко с над 30-40%. Средната млечност на фуражна крава у нас в последните години се колебае около 3700кг, а в някои области е 5700-5800кг, което е показател за наличието на животни с генетични заложби за висока млечна продуктивност. Недостатъчното и непълноценно хранене ограничават и оскъпяват твърде много продуктивността на кравите. Резултатите от теорията и практиката показват, че храненето е икономически най-изгодно, когато осигурява постигането на максималната генетично обусловена млечност, без при това да се използват специални храни и добавки, които могат да оскъпят излишно хранителните дажби. Разходът на фураж за 1kg мляко в случая е много по-малък, защото храната за поддържане на жизнените функции се разпределя на по-голямо количество продукция. Себестойността на млякото при висока продуктивност на кравите намалява значително не

33


Юници от Българска сименталска порода по време на паша и хранене

34

ба е протеинът. Недостигът му в храната на кравите предизвиква бързо намаление на млечната продуктивност, а така също и на мастните вещества в млякото. Количеството на протеина, необходим за образуването на мляко се установява въз основа на съдържанието му в млякото и използването на протеина от дажбата за млекообразуване. Установено е, че използването на протеина за млекообразуване може да варира от 40-50% до 80% и повече, в зависимост от нивото и биологичната му

стойност в храната, от ферментационните процеси в предстомашията и други. При голям недостиг на протеин в храната, неговото използване се повишава, но организмът бързо се изтощава и продуктивността намалява. В храната за продукция трябва да се добавя средно около 1,5 пъти повече протеин, спрямо този в млякото. Кравето мляко при 4% мастни вещества съдържа 38гр протеин. Следователно за всеки килограм добито мляко трябва да се осигурява по около

57гр суров протеин. За високо продуктивните крави тези норми се завишават с около 10%. Увеличението на протеина в дажбата на кравите над посочените стойности също не е ефективно, тъй като част от протеина се използва като източник на енергия, а друга част под формата на амоняк излиза навън във въздуха. Мазнините в храната на кравите са другият показател, на който трябва да се обръща внимание. Тъй като млечната мазнина в млякото може да се синтезира от всички основни органични съставки в храната на кравите, то е належащо обезпечаването на един минимум от 3-5% мазнини в дневната дажба. За правилното протичане на ферментационните процеси, от съществена важност е и наличието на не повече от 14-15% сурови влакнини в сухото вещество в дневната дажба. В противен случай не се образува достатъчно оцетна киселина, необходима за синтезирането на млечна мазнина в млякото. Увеличаването на суровите влакнини над 25% ограничава възможността за постигане на висока продуктивност поради влошената хранителност на дажбите. Оптимално за кравите със средна продуктивност се смята съдържанието на 18-20% сурови влакнини. Минералните вещества в дажбите са от голямо значение за здравето и продуктивността на кравите. В тази връзка трябва правилно да се балансират дажбите по отношение на макро и микроелементи. Особено внимание при храненето на кравите трябва да се обръща за съдържанието на калций и фосфор. Продължителният им недостиг и неправилното съотношение в храната може да предизвика нарушение на минералната обмяна, намаление на продуктивността, влошаване на репродуктивните функции, а в по-тежки случаи – отпадналост, залежаване и други. Често в практиката


се налага да се държи сметка за излишъка от калций, който води до влошаване баланса на фосфора, цинка, мангана и други. За отстраняване недостига на натрий и хлор в храната, в дажбите на кравите се добавя задължително готварска сол. Оптималното количество за една крава е 5-8гр на 1кг сухо вещество от дажбата. Добре е освен с храната на кравите да се предоставя и сол на крупи за лизане. При продължително недостатъчно количество на сол в дневната дажба, млечната продуктивност на кравите може да намалее с 20-30% и повече. Влияние върху здравословното състояние и продуктивността на кравите оказват и микроелементите калий, магнезий и сяра. В недостатъчни количества се оказват само при хранене на кравите със синтетични и полусинтетични дажби. При изхранване на достатъчно количество обемисти фуражи този проблем отпада. Микроелементите – мед, цинк, кобалт, манган и йод, могат да окажат много силно влияние върху здравето и продуктивността на кравите. Съдържанието им във фуражите е в зависимост от почвените, климатичните и други условия, и може да варира в широки граници. За правилното им нормиране е необходимо периодично да се изследват отделните фуражи в дадения регион. Витамините в храната също оказват влияние върху здравословното състояние и млечната продуктивност. Необходимо е в 1кг сухо вещество от дажбата да се съдържа минимум 8-10мг каротин. Осигуряването на минимални количества 150-200UJ /кг сухо вещество витамин D предпазва кравите от родилна пареза, спомага за отлагането на калций в костите и по-лекото понасяне от кравите на недостига на магнезий. Необходимите хранителни вещества в дажбите на кравите

Крави от Българска сименталска порода в дворчето за почивка и на паша

трябва да се осигуряват чрез предоставяните фуражи, които те са в състояние да приемат и които могат да осигурят нормално протичане на храносмилателните процеси. За целта е необходимо да се контролира обемът на дажбата. Той трябва да съответства на вместимостта на храносмилателния канал и на възможностите, на животните да смилат и използват различните фуражи. В случая е важно да се знаят екстремните границиминималният и максималният обем на дажбата. В практиката

често се налага да се контролират, както минималния така и максималния обем на дажбата. Количеството на дажбата се смята за недостатъчно когато количеството на сухото вещество, което се приема с обемистите фуражи – зелени фуражи, сено, силаж, слама и други е по-малко от 1кг на 100кг жива маса. На кравите с висока продуктивност в дневните дажби трябва да се вкючват основно лесно смилаеми фуражи с по-голяма концентрация на хранителни вещества в 1кг сухо вещество.

35


ХРАНЕНЕ

С какви фуражи да храним овцете Сийка Иливанова

BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО

БРОЙ 1/ 2014

Овцете използват много добре различни видове фуражи. В сравнение с другите селскостопански животни овцете оползотворяват повече растения (с 15-20%). Това се дължи на силно развитата храносмилателна система, като съотношението между дължината на тялото и на храносмилателния канал е най-широко при овцете (1:26). Освен това устройството на устата е такова, че овцете откъсват растенията много ниско до земята и задоволяват потребностите си на по-бедни пасища. Всеки фермер трябва да знае, че високопродуктивното овцевъдство изисква висококачествени и в достатъчни количества фуражи, за да се реализират

36

възможностите на животните за висока млечност, вълнодайност, месодайност и плодовитост. Основните фуражи през пасищния период са зелените храни, а през оборния – силажът, сеното и сламата. През цялата година в зависимост от потребностите на овцете се добавят различни количества концентрирани фуражи. Зелени фуражи Зелените фуражи са тревите от естествените и изкуствените пасища и ливади. Чрез зелените фуражи овцете получават всички необходими хранителни вещества в най-подходяща форма и


съотношение. Предоставени в достатъчни количества, зелените фуражи поддържат висока жива маса на овцете и висока продуктивност. Едновременно с това себестойността на продукцията от овцевъдството е по-ниска. Най-голямо значение за овцете имат тревите от естествените ливади със следния ботаничен състав: 70-80% житни, 10-15% бобови и 10-15% други треви. Нашите пасища имат около 55% житни, 10% бобови и 35% други треви. Зелените фуражи са богати с всички видове минерални вещества, а съотношението между калция и фосфора е много благоприятно. Голямо значение имат тревите от естествените полупланински пасища, които може да се използват 5-6 месеца в годината. За да бъдат по-добре оползотворени, необходимо е да се подобри тревният им състав, да се почистят, да се наторят и да се използват парцелно. В полските райони се поддържат ливади за косене със състав от люцерна, еспарзета, ръж, детелина, зелена царевица и др. Много ценна е люцерната поради високото съдържание на белтъчни и минерални вещества. Големите количества люцерна предизвикват подуване и затова трябва да се дава завяхнала, заедно с житни треви, сено и слама. На възрастни овце може да се дава 4-7кг люцерна дневно. Еспарзетата е също много подходящ белтъчен фураж. Еспарзетата не причинява подуване, но има по-нисък добив и по-рядко се сее. Дава се в същите количества. Ръжта спада към житните треви. Съдържа помалко белтъчини, но повече безазотни екстрактни вещества. Използва се за паша рано напролет. Основният фураж на овцете през зимата трябва да е сеното. За да е качествено сеното, зелените растения трябва да бъдат окосени по време на цъфтеж и изсушени и прибрани правилно. Най-хранително е сеното от люцерна, еспарзета и други бобови фуражи. Тъй като не се получава в достатъчни количества, сеното се оставя за младите животни. Правилно е от хубавото сено да се получи сенно брашно, което в смес с концентрирани фуражи се предоставя на овцете във вид на смеска. По този начин се предотвратяват загубите и се изяждат и по-дребните стъбла на растенията. Груби фуражи От грубите фуражи най-подходящи за овцете са овесената, фиевата, граховата, просената и фасулената слама и плява. Те могат да участват до 1/3 от дневната дажба на грубите фуражи. Листниковият фураж в много райони с широколистни гори също може да се използва за храна на овцете, особено когато шумата е зелена. Сочни фуражи  Сочните фуражи играят голяма роля при зимно-

то хранене на овцете. Имат висока смилаемост и допринасят за доброто използване на зимните дажби, за доброто здравословно състояние и за висока продуктивност (особено млечност) на животните. Най-голямо значение от сочните фуражи имат кръмното цвекло, силажите, сенажите, картофите и тиквите. На овцете се дават средно по 2-4кг. Ако има моркови, те се оставят за агнетата и за кочовете като много витаминозен сочен фураж. Концентрирани фуражи Концентрираните фуражи (царевицата, ечемикът, овесът, пшеничните трици, шротовете и кюспетата) са много ценни за високопродуктивните овце и в някои случаи участват с доста висок процент в зимната дажба. Когато количеството на сеното е недостатъчно, в много ферми се преминава към концентратен тип на хранене на овцете. Царевицата е най-употребяваният зърнен фураж за овцете. Има висока смилаемост и поради своя състав може да е основният фураж при угояване на агнета и овце. На овца може да се дава дневно 0,2-0,4кг царевица. Ечемикът е почти равностоен на царевицата. Дава се в същите количества, но най-добри резултати се получават, когато се състави комбинирана смеска от 4-5 компонента. Овесът е най-ценният фураж за овцете, особено за младите животни и кочовете. Овесът има подчертано диетични свойства. Ценни са и високобелтъчните фуражи, като слънчогледовия, ленения и памуковия шрот. При храненето на овцете значение имат и редица отпадъци от мелничарството, захародобивната и маслодобивната промишленост, както и от животински произход. Това са пшеничните отсевки, триците, цвекловите резанки, меласата, кюспетата и шротовете, трупното брашно, млекозаместителите, кравето мляко и т.н. Много от фуражите, които се дават на овцете, не се обработват. Но в редица случаи, особено когато може да се намалят загубите от разпиляване на фуражите, се препоръчва съставянето на целодажбени смески и тяхното гранулиране. Грубите фуражи може да се нарязват непосредствено преди храненето. Сламата и плявата се обработват чрез попарване, самозагряване и др. В някои ферми плявата се разбърква с нарязано цвекло, оставя се да постои няколко часа и след това се дава на овцете. Зърнените фуражи се смилат и се смесват във вид на ярма. Преди осеменителната кампания част от овеса и ечемика може да се дават покълнали. Цвеклото и картофите трябва предварително да се измиват и да се нарязват. По-дребните картофи може да се дават цели. Ако картофите са прораснали, трябва да се сварят и да се изчистят от кълновете.

37


ХРАНЕНЕ

Хранене на овцете със зелени фуражи Сийка Иливанова

BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО

БРОЙ 1/ 2014

Ч

38

рез зелените фуражи овцете получават всички необходими хранителни вещества, и то в най-подходяща форма и съотношение. При хранене на овцете само със зелени фуражи те могат да бъдат в много добро телесно състояние, да имат висока плодовитост, млечност и вълнодайност. Тези фуражи имат и най-ниска себестойност и затова трябва да се използват максимално при хранене на овцете. Най-голямо значение за овцете имат тревите от естествените ливади със следния ботанически състав: 70-80% житни, 10-15% бобови и 10-15% други треви. Нашите пасища имат около 55% житни, 10% бобови и 35% други треви. Протеинът в младите треви е богат с амиди и има висока биологична стойност. В 1кг трева се съдържат 2,2г лизин, 0,6г метионин, 0,22г цистин и 0,7г триптофан, 30-60мг каротин, достатъчно количество витамини С и Е. Зелените фуражи са богати с всички минерални вещества, а съотношението между калция и фосфора е много благоприятно. Когато тревата (в млада възраст)

съдържа много вода, тя е бедна на сурови влакнини и въглехидрати, затова рано напролет на овцете трябва да се дават фуражи, богати с тях. За нашата страна голямо значение имат тревите от естествените полупланински пасища, които може да се използват 5-6 месеца в годината. В равнинните райони поради рязкото намаляване на пасищата за високопродуктивните овце се налага подхранване с окосени зелени фуражи и дори в някои случаи целогодишно отглеждане на ясла. Използват се окосена люцерна, зелена царевица, ръж и др. Люцерната е един от най-ценните зелени фуражи за овцете. Има високо протеиново съдържание, богата е с калций, калий и магнезий, а е бедна на фосфор. Има подчертано алкално действие и затова не може да се използва самостоятелно. Големите количества предизвикват подуване на овцете и затова трябва да се дава заедно с житни треви, със слама, сено или завяхнала. На възрастни овце може да се дават 4-7кг дневно. Детелината се използва за хра-

на на овцете в някои планински райони. По състав и хранителност се приближава до люцерната. Дава се по 3-4кг дневно. Еспарзетата е особено подходяща за полупланинските и планинските райони. Еспарзетата е богата на протеин, минерални вещества и витамини и не причинява подуване. На овцете се дава 4-6кг дневно. Посочените зелени фуражи у нас се използват предимно във вид на сено. Ръжта е по-бедна на протеин, но по-богата от люцерната с безазотни екстрактни вещества. Ръжта се използва във вид на паша рано напролет. Вместо ръж може да се използва и пшеница, която е по-богата с хранителни вещества. Царевицата като зелен фураж се дава в ограничени количества на овцете. Царевицата е бедна на сурови влакнини и богата с витамини А, В и Е. Може и да се изпасва, когато е млада, но се похабява голям процент. Като зелен фураж за хранене на овцете, може да се използват и кръмно зеле, отпадъци от обикновено зеле, цвеклови листа и други отпадъци от зеленчукопроизводството.


ХРАНЕНЕ

Хранене преди и по време на заплождането Проф. Николай Тодоров заплождането, • при ОТС около 2,75 – 30 дни, • при ОТС около 3 – 20 дни предварително. Желателно е концентрираният фураж да се увеличи до 400 – 450г постепенно в продължение на една седмица. Една седмица след заплождане на повече от половината овце пак постепенно да се прекрати подхранването и се премине на хранене според нормите. За подхранването е необходимо да се използва не само зърно (най-често ечемик и пшеница), а да се комбинира зърно с богати на протеин фуражи (слънчогледов шрот, рапичен шрот, изсушен спиртоварен остатък, слънчогледов експелер, грах и др.). След заплождането на повече от половината от овцете е желателно да се намали протеина в дажбата. Ако се налага да продължи подхранване то да е главно със зърнени житни фуражи (фиг. 28). При достатъчно паша подхранването се прекратява. Обилното хранене след заплождането увеличава ембрионалната смъртност. Понякога възниква въпросът оправдано ли е да хабим 10 – 15кг концентриран фураж на овца за подхранване преди заплождане, не е ли по целесъобразно да запазим този фураж за периода след агненето. Пресметнато в пари това е икономически изгодно защото: • Увеличава се значително плодовитостта; • Овцете се заплождат по-дружно, в по-къси срокове; • Ранната ембрионална смъртност е по-висока при слабите овце; • Натрупаните мазнини се използват след агненето за поддържане на по-висока млечност. Следователно, изразходваният фураж не е за сметка само на допълнителните агнета.

BG

Подхранване след заплождането на овцете Както е посочено в таблица 1, след заплождането на овцете, при наличие на суха и загрубяла трева или на смес от суха и млада трева, израснала след есените дъждове, обикновено се налага даването на малки количества богат на протеин фураж (слънчогледов шрот или експелер, изсушен спиртоварен остатък и др.). Критични са следните периоди на бременността: • Първите 40 дни прехранването увеличава ембрионалната смъртност;

ЖИВОТНОВЪДСТВО БРОЙ 1/ 2014

На храненето през този период трябва да се обърне специално внимание, поради връзката му с плодовитостта на овцете. Подхранването с оглед на заплождането, наречено с краткия и специфичен международният термин „флъшинг”, има за задача да възбуди яйчниковата функция. Плодовитостта е висока, когато овцете са с оценка на телесното състояние (ОТС) 3,5 – 4,0, независимо кога са я достигнали (Тодоров, 2012а). Този ефект се нарича статичен. Когато овцете се хранят обилно и подобряват ОТС непосредствено преди заплождането, обикновено плодовитостта е по-добра. В случая към статичния ефект се добавя и т. нар. „динамичен ефект”. Когато овцете месец преди заплождането имат ОТС 3,5 – 4,0 е необходимо да се приложи обилно краткотрайно подхранване (наречено още фокусирано или акутно подхранване) с 650 – 750г богат на белтъчини фураж в продължение само на 6 до 10 дни. Подходящи фуражи за акутното (краткотрайното) подхранване са отсевките от соя по 600 – 700г; изсушен спиртоварен остатък по 600 – 700г; на комбинацията от 400г слънчогледов експелер и 250г царевица; на 400г слънчогледови отсевки и 350г царевица и други комбинации с висока енергийна и протеинова хранителност. Поради различната естествена плодовитост на различните породи е трудно да се дадат цифри за повишаване на плодовитостта в резултат от подхранването. Ориентировъчно, приемайки за база плодовитостта на овцете с ОТС 2,5 може да се очаква следното повишаване на броя на агнетата от 100 овце: • Статичен ефект, ОТС 3,5, независимо кога е достигната – 20 агнета; • Динамичен ефект, достигане на ОТС 3,5 преди заплождането – 28 агнета; • Акутен ефект, краткотрайно обилно подхранване и задоволителна ОТС – 28 агнета. Подхранването за постигане на оптимален динамичнен ефект зависи от ОТС на овцете преди случната кампания. Практиката да се дават по 300г ечемик на овца дневно не е най-добрата. За предпочитане е да се прави по-обилно подхранване с 400 – 450г концентриран фураж на овца дневно. Подхранването трябва да започне толкова по-рано и да бъде по-продължително, колкото по-слаби са овцете (Тодоров, 2012а): • при ОТС 2,5 – 40 дни преди започване на

39


Таблица 2. Примерни дажби за овце през втората половина на бременността при живо тегло 60 – 70кг (овцете имат на разположение смес от 70% сол и 30% витаминно-микроелементен премикс)#

Основна дажба (груби фуражи в дажбата)

1. Ливадно сено 1.3кг Люцерново сено 0.4кг

2. Ливадно сено 1.9кг

3. Люцерново сено 0.8кг Царевичен силаж (30% ) 2.7кг

4. Ливадно сено 1,0кг Пшенична слама 0,5кг 5. Ливадно сено 0,6кг Пшенична слама 0,8кг Бирена каша 1,5кг Креда 3,0г

40

Добавка от концентрати при овцете с едно агне

Добавка от концентрати при близнакините

Седмици до агнене

Слънч. шрот Ечемик, кг* (35% СП), кг

Ечемик, кг*

Слънч. шрот (35% СП), кг

8

0,20

0,03

0,30

0,05

6

0,30

0,03

0,45

0,05

4

0.35

0,05

0,55

0,10

2

0.46

0,10

0,70

0,15

8

-

0,10

0,18

0,15

6

0,10

0,20

0,28

0,18

4

0.20

0,20

0,40

0,25

2

0.35

0,20

0,60

0,25

8

-

-

-

-

6

-

-

0,12

-

4

0,07

-

0,30

-

2

0,20

-

0,54

-

8

0,20

0,25

0,30

0,25

6

0,26

0,26

0,40

0,30

4

0,35

0,28

0,50

0,35

2

0,45

0,30

0,75

0,35

8

-

0,20

-

0,30

6

-

0,25

0,13

0,30

4

0,10

0,2 5

0,30

0,3 0

2

0,20

0,30

0,50

0,33

6.Ечемична слама 1,4кг

8

0,25

0,30

0,33

0,35

Ечемична слама 1,2кг

6

0,35

0,35

0,50

0,40

Ечемична слама 1,1кг Креда 8г

4

0,45

0,40

0,60

0,50

Ечемична слама 1,0кг Креда 12г

2

0,56

0,40

0,90

0,50

# Когато не се отделят близнакините, в зависимост от очаквания им процент се дават междинни количества концентрирани фуражи на овцете * Ечемикът може да се замени отчасти или напълно с пшеница. При даване на царевица, вместо ечемик, е необходимо да се намали зърното с 15% и съответно да се увеличи слънчогледовия шрот с 20%


Таблица 3. Примерни зимни дажби за овце с 60кг жива маса и различна дневна млечност, през бозайният и първите 3 месеца на дойният период# Груби фуражи (основна дажба) Дневна млечност на 1 овца, кг

1,4

1,1 0,8

Концентрирани фуражи и добавки

0,5кг люц. сено 3,5кг царевичен силаж

0,6кг лив. сено 0,5кг слама 2кг бирена каша

0,4кг лив.сено 0,6кг слама

Ечемик, г

0

900

600

ИСО*, г

600

0

800

Креда, г

0

5

6

Ечемик, г

0

700

500

ИСО*, г

400

0

700

Креда, г

0

4

5

Ечемик, г

0

500

400

ИСО*, г

200

0

600

# Овцете трябва да имат на разположение каменна сол за близане * ИСО = изсушен спиртоварен остатък (синоними – DDGS, фермодил, зърнела)

• От ден 90 до ден 100 когато нараства плацентата и храненето трябва да е достатъчно, защото оказва влияние на едрината на агнетата и бъдещата млечност; • Последните 30 дни, когато нуждите за растежът на агнето и вимето са големи (фиг. 29). Най-добре е всеки овцевъд или мениджър да се научи да определя ОТС и се стреми преди агненето да се достигне 3,5 до 4. Ако това е постигнато преди заплождането да го поддържа през бременността. Предоставянето на смес от 70% ситна готварска сол, 30% витаминно-микроелементен премикс за овце за свободно приемане, в специални сандъчета на защитено от дъжд място, осигурява достатъчно витамини на бременните овце. Нивото на хранене в края на бременността оказва силно влияние върху живата маса на новородените агнета и тяхната жизненост. Прекалено високото ниво на хранене обаче може да доведе до трудни раждания на едрите приплоди-единаци. За да се избегнат противоречивите изисквания към овцете носещи едно или повече агнета е желателно да се проведе ехографско изследване между 80-ия и 105-ия ден на бременността и се отделят близнакините след 4-ия месец на бременността в отделна група и хранят по-обилно от овцете, бременни с един приплод. (таблица 2) Дажбите в таблица 2 са подходящи при отделяне на близнакините и тяхното отделно хранене. Когато всички овце са заедно е необходимо да се избира средна дажба между тази за овцете с едно и с две агнета, в зависимост от средният процент на близнене. Хранене на лактиращите овце През лактационният период нуждите на овцете са най-високи и трябва да се хранят обилно. При висока млечност овцете вземат от телесните си резерви, за да покрият нуждите за млекообразуване и отслабват. Това налага колкото по-висока е

млечността, толкова повече концентриран фураж да се дава (таблица 3). Освен това след агненето се използват най-качествените груби фуражи, с които стопанството разполага. Люцерновото сено или люцерновият сенаж се предпочитат пред ливадното сено. Даването на царевичен силаж позволява да се спести много концентриран фураж и същевременно да се получи висока млечност. Чрез правилно хранене при опити дойната млечност е увеличена с 24 до 37 литра на овца (Тодоров, 2013). Фуражите посочени в таблица 3, може да се заменят с други, без да се нарушава съществено балансирането на дажбата. Ечемикът може да се замени с пшеница или царевица, изсушеният спиртоварен остатък (ИСО) – със слънчогледов експелер или шрот. При използване на слънчогледов шрот, които има по-ниска енергийна хранителност от ИСО, е желателно да се завиши леко количеството на зърното, а да се намали малко количеството на шрота. Доуточняването (модифицирането) на дажбите в таблица 3, съобразно наличните фуражи, може да стане сравнително лесно. Дори сключването на договор със специалист за съставяне на пълноценни дажби и контрол на храненето и отглеждането на животните ще се оправдае многократно с повишената продуктивност. През летният период подхранването зависи от състоянието на пасищата. Не трябва да се допуска овцете да отслабват прекалено много. След м. юни подхранването трябва да бъде главно с фуражи богати с протеин (слънчогледов шрот, изсушен спиртоварен остатък и други). Зърнени фуражи се дават, ако липсва достатъчно, макар и изсъхнала трева. Макар белтъчните фуражи често да са малко по-скъпи от зърното, икономически е по-изгодно тяхното използване за подхранване на овцете, защото са необходими по-малко концентрирани фуражи и млечността на овцете се увеличава.

41


ЕКСПЕРТИ

Доенето е най-уморителният процес във фермите за мляко, която трябва да се улесни

BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО

БРОЙ 1/ 2014

В зависимост от размера на фермата и възможностите за капиталовложения може да се приложат различни степени на механизация и улеснения на доенето. Въвеждането на машинно доене е почти неизбежно бъдеще за фермите, които отглеждат повече овце и произвеждат мляко за продажба. Защото това е начина за облекчаване на труда, за намиране на овчари и за подобряване на чистотата на млякото. За механизация на доенето са възможни различни варианти.

42

Доене с подвижен агрегат на повдигната платформа Доилният апарат е налице на пазара и не струва скъпо. Недостатък е, неточното поддържане на постоянен вакуум. Затова доенето с подвижни апарати е приемливо само при много малки ферми и липса на възможност за купуване на доилна инсталация. За улеснение на доенето и повишаване на производителността е необходимо да се обособи специално място (доилна платформа или площадка). Според условията се прави дървена, метална или насипна повдигната платформа. Височината на платформата зависи от височината на дояча и обикновено варира от 80см при дояч висок 160см до 90см при дояч висок 190см. При отчитане на това изискване, когато овцете застанат на платформата, вимето идва на удобна за доене височина. То трябва да се намира между лакътя и рамото на дояча. Корекция на височината се прави чрез поставяне на скара на пода. Точното нагласяне на височината е важно за намаляване на усилието и умората на дояча. Дължината на платформата е желателно да позволява настаняването на 6 до 12 овце (по 40см на овца = 2,4 до 4,8м) застанали напреко една до друга. За изкачване и слизане от платформата се прави наклонена рампа. Желателно е да се направи ясла за даване на концентриран фураж и фиксиращо устройство за ограничаване на движението на овцете. Лесно може да се направи във всяко стопанство дървена хранителна преграда-фиксатор. Фиксаторът

се отваря и затваря ръчно от дояча. Специален лост позволява това да става от работното му място. И в този случай, както при ръчното доене, е необходима подходяща стърга за придвижване на овцете, както и един помощник. Той подкарва овцете и залага концентриран фураж за всяка група овце, постъпваща на платформата. Подкарването може да стане и с въртяща се подкарваща врата, дърпана с въже от дояча. Така с минимални инвестиции и малко усилие малките ферми могат да облекчат значително доенето на овцете. Може да се направят и метални фиксатори, при които първата овца отива на най-отдалеченото място, което е отворено. При навеждане на главата да яде от заложения фураж, тя се фиксира и задейства механизъм които отваря следващото място и така до запълване на платформата (фиг. 15). Овцете се освобождават наведнъж след приключване на доенето на групата.Този каскаден тип фиксатори са удобни, но се правят по-трудно. Които иска да го направи е най-добре да отиде в стопанство, където използват такъв фиксатор и прецени може ли сам или с помощта на майстор да го изпълни. За предпочитане е на доилната площадка да се инсталира вакуум помпа и вакуумпровод, към които се включват доилните апарати. За две овце е необходим един апарат, които се разполага между двете места за доене. Чрез тръбопровод млякото отива направо в гюма или цистерната за съхранение и охлаждане на мляко. Направата и обзавеждането на доилната площадка със съоръженията за доене може да стане с помощта на специалист. При доене с гюмче с два доилни апарата за един час се издояват 40 до 60 овце, а при инсталиране на вакуум и млекопровод с 4 апарата за доене около 70 до 100 овце. При 12 места и 6 доилни апарата може да се издоят 110 – 140 овце за 1 час от един дояч и един помощник за залагане на фураж и подкарване на овцете. Доенето с вакуумпровод може да стане и без млекопровод с гюмче. То може да стане според


Купуване на готова доилна инсталация Закупуването може да стане със собствени средства или възстановяване на част от разходите, при направа на проект и кандидатстване пред Държавен фонд „Земеделие”. Съществуват доилни зали за доене на различен брой овце за един час (100 – 120; 120 – 200 и т. н. до 800 – 1000 овце). Фирмите, които продават съоръженията за доене ще Ви улеснят в избора на модел, цена и условия за доставка. За фермите с повече от 80 дойни овце, това е найдоброто решение. Налице са доилни зали с автоматично залагане на концентриран фураж, както и с автоматично сваляне на доилните апарати. В някои доилни зали концентрираният фураж се дава индивидуално според нуждите на животните чрез идентифицирането им с електронни чипове на ушите и компютърна програма.

Издояването на една овца отнема 3 минути в началото и 2 минути в кроя на лактацията. Един дояч може да обслужва 12 апарата. При каруселните (въртящите се) доилни зали, подходящи за ферми над 500 овце се постига максималната производителност (издояване на 850 – 950 овце за 1 час от 2 – 3 доячи) Въвеждането на машинното доене е деликатно мероприятие. За намаление на стреса и спадането на млечността, при преминаване от бозаене към машинно доене е необходимо предварително приучване към мястото за доене и шумът на помпата. Ако приучването започне при отбиването на агнетата, млечността спада с 30 – 40%. Желателно е още през 3 – 4 месец на бременността овцете да се вкарват в доилната зала поне в продължение на 7 – 10 дни и да им се дава по малко концентриран фураж, както при доенето. Овцете имат добра памет и дълго не забравят мястото където влизат и получават храна. По същия начин трябва да се подготвят за машинно доене дзвиските които се агнят за първи път.

ЕКСПЕРТИ

условията на повдигната платформа или с вкопан доилен канал.

Защо намалява делът на свинепроизводителите в цената на свинското месо и продуктите от него? Алекси Стойков Аграрен Университет Пловдив Валентин Кацаров Тракийски университет – Стара Загора те количества на продуктите от свиневъдството, както и за промяната в равнищата на тези пазарни показатели са от изключителна важност за вземането на правилни управленски решения, както за производителите, така и за търговците на свиневъдна продукция. Те позволяват да се прогнозират цените за определен период от време, да се въвеждат протекционни цени в случай, че се появят фактори, който притискат свиневъдния бизнес (висок износ, намалява-

BG

прекалено висок, но печалби задължително трябва да реализират всички, защото това е неотменимо условие за съществуването на целия сектор. Това потвърждава известната максима, че ефективната икономика се развива върху обособени, относително самостоятелни, вертикално интегрирани производствени системи, обединени от взаимно изгодни икономически интереси. Познаването на концепциите за търсените и предлагани-

ЖИВОТНОВЪДСТВО БРОЙ 1/ 2014

Цялостният цикъл от производството на свинско месо до потребителя представлява сложна система, състояща се от голям брой фермери и предприемачи в сферите на кланичната, преработвателната промишленост и маркетинговите структури. Всички те вземат решения, насочени към максимизиране на печалбите, доколкото им позволяват условията. Безспорно е, че за да съществува тази система (от фермата до масата) процентът на маржина не трябва да бъде

43


Фиг. 1. Система производство-реализация в САЩ Производители на угоени свине – $US 100 Клане на свине – $US 107 Разфасоване – $US 122 Преработка – $US 160 Дистрибуция – $US 185 Продажби на дребно – $US 340

не броя на свинете и др.) и т.н. През последните години се наблюдава ясно изразена тенденция за намаляване на дела на фермерите в цената на крайния продукт в почти всички развити страни. В САЩ взаимовръзката между свързаните лица в свиневъдния бизнес е както е показано на фиг. 1. Става ясно, че ако фермерът продаде едно угоено прасе примерно за 100 долара, потребителите заплащат за него 340 долара.

В табл. 1 е представена информация за това какъв е делът на фермера от цената на дребно на някои от основните селскостопански стоки за периода 1990-2011г във Великобритания. Наблюдава се ясно изразена тенденция за намаляване на фермерския дял, средно за периода с 25% при посочените продукти. Неприятен е фактът, че това намаление е при всички видове меса, но най-голямо е при свинското месо – 33%. Още по-тревожни са фактите за свиневъдите в САЩ (табл. 2).

Taблица 1. Фермерски дял при различни селскостопански продукти във Великобритания. Продукти:

1990

2000

2010

2011

Промяна на делът от 1990/2011, %

Свинско месо

58

55

40

39

- 33

Говеждо месо

57

50

43

40

- 30

Овче месо

57

51

44

40

- 30

Птиче месо

44

40

38

38

- 14

Мляко

40

35

32

31

- 22

Средно:

51

46

40

38

- 25

Таблица 2. Разпределение на доходите по веригата производител-консуматор, САЩ Дял, % Периоди

Фермер

Търговец на едро Търговец на дребно

1970

59.0

28.5

12.5

1980

48.6

19.9

31.5

1990

43.5

9.8

46.6

2000

27.7

14.9

57.4

2010

27.5

14,3

58.2

Таблица 3. Дял на фермера в България, 2001-2011г.

44

Периоди

Търговец на едро, % Търговец на дребно, % Фермер, %

2001

31,20

32,7

36,0

2005

27,90

45,7

26,4

2010

35,10

31,1

33,8

2011

37,60

30,4

27,4

Средно

33,00

36,00

31,00

Ако през 1970г при $100, реализирани от продажбата на свинско месо, при фермера са се връщали $59, при търговците на едро са отивали $28,5, а при търговците на дребно $12,5. През 2010г фермерския дял от 100 реализирани $ е само $27,5. При търговците на едро и дребно са останали съответно $14,3 и $58,2. Ситуацията в България по отношение на разпределението на доходите с бизнеса, следва европейските и световни тенденции (табл. 3). Делът на производителя от 36,0% през 2001г намалява на 27,4% през 2011г. Средно за десет годишен период от време от всеки реализиран един лев, търговците на дребно са получавали 36 стотинки, търговците на едро 33 стотинки, а производителя 31 стотинки. Следователно взаимовръзката на свързаните лица в единния процес за производство, преработка и реализация на месо и месни продукти от угоени свине не е поставена на взаимноизгоден икономически интерес. Става ясно, че постоянния стремеж за максимални печалби на търговците на едро и дребно водят до намаляване на относителния дял на фермерите не само у нас, но и в света. Особено характерно е това през последните две десетилетия с масивната експанзия на супермаркетите и хипермаркетите, които просто деформират пазара. През определени периоди те принуждават доставчиците си да доставят продукти дори под себестойността, за да ги поддържат в номенклатурата на щандовете. За съжаление големите намаления на цените за производителите не се трансформират автоматично в по-ниски цени за потребителите. Те най-често се използват от хипермаркетите, за да маскират високите цени при най-различни готови продукти (кренвирши, салами, продукти за скара и др.). Друга причина за по-ниските


Свинепроизводство

Свинско месо в супермаркетите

Кланични трупове

цени на свинското месо в големите търговски вериги се дължи и на факта, че те понякога забавят плащанията на фермерите до 120 дни (в редки случаи 180 дни) след доставката. В двата случая големите многопрофилни търговски вериги печелят. От фермерите осигуряват дългосрочно продукти на ниски цени, а дългото отлагане на плащането на практика им осигурява безлихвен кредит. В същото време потребителите винаги плаща незабавно при покупката на дадена стока. Теоретично „ниските цени” в търговските вериги се приемат добре от потребителите защото търговците на дребно постоянно твърдят, че са техен защитник с намаляване на цените. Рекламата по модела „всеки ден ниски цени” – „повече за ва-

шите пари” – „да ви помогнем всеки ден да харчите по-малко” и т.н. очевидно им носи успех, защото потребителите придават голямо значение на цената. В дългосрочен план обаче, натискът за предлагане на все поевтини свиневъдни продукти е фактор с много негативни последици за фермерите като: • Ненадеждни доходи; • Намалена сигурност на качеството на храните; • Загуба на конкурентноспособност спрямо други производители; • Проблеми със здравето на животните и вреда за околната среда; • Финансови загуби и фалити За да останат в бизнеса малките и средните ферми съкращават работници и намаляват разходите и нормата на печалба, за

сметка на качество на продукта за потребителя. Освен това, евтината храна предизвиква разходи, които не са отразени в търговската цена и са външни за фермерите. Поради това много често се казва, че плащаме за храната си три пъти: • с парите в портфейлите; • с данъците; • и със здравето си. Какво на практика трябва да става в дългосрочен план? На фермерите трябва да се плащат разумни цени, за да се гарантира постоянната доставка на хранителни продукти с добро качество, които се произвеждат в добри екологични условия. Свиневъдите да използват в практиката си инструментите на ценовите и пазарни стратегии чрез сключване на различни договори – фючърсни, за предварително финансиране, за снабдяване, за участие в специализирани пазари, за консултации, обучение и др. Да търсят форми за интегриране по веригата фуражно производство, свинепроизводство, крайни потребители на месо и месни продукти (от фермата до трапезата), включително на международно ниво. Големите търговски вериги в своите реклами трябва да се задължат да накарат потребителите да мислят, че най-важното нещо за храната е само и единствено нейното качество.

45


ВЕТЕРИНАРНИ СЪВЕТИ

ENZAPROST-T Лидер в управлението на следродилния период д-р Красимир Колев

Инволутивен период Тенденции: • Следродилния мениджмънт причина №1 за успех или провал в репродукцията; • „Работата на ветеринарния лекар започва сутрин в родилното и завършва вечер отново там“ – проф. Пранджев; • „Заплодяемоста на млади крави се влошава от 10г (средно по 0.5% на година в световен мащаб“ – Lucy, 2001). • Добра продукция – лоша възпроизводителност.

Ние трябва да постигнем: • Пълна инволуция на матката – 35-45 дни. • Чиста и здрава маточна среда (без задържане на плацента, без ендометрит) • Най-малко една овулация в следродилния период до 45-ия ден най-късно. Ако ние постигнем всичко това то гарантираме добър период за развъждане и в последствие: • По висока заплодяемост при първо осеменяване. • По малко отворени дни-т. нар. Дни през,които изтича печалбата.

• Повече крави ще дойдат в естествен еструс без нужда от хормонални схеми. Какво може да се обърка? • Задържане на плацентата. • Акутен метрит • Следродилна маточна атония/субинволуция/ • Анеструс (CL persistens) • Ендометрити/хронични/ Всички тези проблеми се установяват при много скороотелени крави. Всеки от тях води до ниска заплодяемост ,увеличаване на отворените дни и брак.

Първия доминантен фоликул се селектира м/у 10-12 д. след раждане, при което се наблюдава следната схема:

BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО

БРОЙ 1/ 2014

Ранното възвръщане към овариална цикличност е изключително важно. Обаче ранното формиране на жълто тяло при наличие на маточна инфекция, може да го превърне в перзистиращо и да доведе до пиометра.

46

1. Ранната овулация и повечето цикли преди осеменяване повишават заплодяемоста. 2. Добра инволуция = добра заплодяемост и по малко отворени дни. 3. Липса на ендометрит = добра заплодяемост и по малко отворени дни.

Можем да постигнем това с използване на Enzaprost. Качества на Enzaprost T: • Естествен простагландин – (Dinoprost); • Ненадминат утероконтрахиращ ефект; • Мощна лутеолитична актив-

ност; • ENZAPROST стимулира локалните имунни функций на матката чрез повишаване активноста на маточнити неутрофили (G. S. Lewis – 2004); • безантибиотично третиране на маточни инфекций.


Мениджмънт на инволутивния период

1. Ускорява инволуцията; 2. Лутеолитична активност – стартира нов цикъл; 3. Имуностимулация –лечение и превенция на ендометрити.

Следродилен мениджмънт

Примерна схема за синхронизация във ферми с широко разпространени маточни инфекций

Стандартни индикаций за приложение на Enzaprost: • Синхронизация на еструса; • Лечение на субеструс (тиха разгоненост) при крави с налично функционално жълто тяло; • Предизвикване на аборт при крави до 120 ден на бременноста (4-и месец); • Предизвикване на раждане; • Третиране на лутеални цисти.

Изводи • Enzaprost е ефективна част от схемите за контрол и направляване на следродилния период – ускорява инволуцията и намалява ендометритите; • Животните се заплождат навреме; • Скъсява се сервиз периода; • Добър избор за ферми с широко разпространени маточни инфекций при крави; • И да не забравяме-инволуцията винаги трябва да се ускорява – между инволуцията на матката и следващото заплождани има неразривна връзка.

47


АКТУАЛНО

Министър Греков се срещна с АЗПБ и браншови организации в птицевъдния и свиневъдния сектор Министърът на земеделието и храните проф. Димитър Греков се срещна в МЗХ с Асоциацията на земеделските производители в България и представители на браншови организации – Съюза на птицевъдите и Асоциациите на свиневъдите, на индустриалното свиневъдство и на месопреработвателите. По време на срещата представителите на браншовите асоциации поставиха въпроси, свързани с нормативната база и регулаторните режими, и получиха уверение от министър Димитър Греков за тяхното бързо разглеждане. Министърът посочи, че освен подкрепа с национални средства, свиневъдите и птицевъдите могат да използват и възможностите на Програмата за развитие на селските райони 2014-2020.

BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО

БРОЙ 1/ 2014

Министър Греков: Земеделските производители получиха 1 млрд. и 20 млн. лв.

48

„Успяхме да изплатим около 1 млрд. и 20 млн. лева на всички земеделски производители”, обяви министърът на земеделието и храните проф. Димитър Греков в сутрешния блок на БНТ 1. Той припомни, че първо са изплатени оставащите 30% от субсидиите на животновъдите, което е около 33 млн. лв., а близо милиард са получили всички коректно подали заявления за подпомагане на площ. „Земеделските стопани винаги се нуждаят от средства и така трябва да се подходи към тях – да имат точния час, в който ще имат нужните им средства. Искаме да създадем правила, с които хората да знаят как да разчетат средствата си през годината”, подчерта министърът. По думите му, правителството е спазило обещанието си за изплащане на субсидиите в срок, въпреки трудния момент в началото на годината, когато събираемостта на данъците е много ниска. „Направихме го с убедеността, че тези средства са необходими на земеделските производители”, категоричен беше министър Димитър Греков. По темите за тютюнопроизводителите и животновъдите проф. Греков коментира, че се работи по законови промени, с които да се решат най-сериозните проблеми в тези сектори.


НОВ НАЧИН ЗА ОБЕЗРОГОВЯВАНЕ: * Устройството загрява до 700оC само за секунда * Може да се използва при всякаква температура (от +40оС до –35оС) * Революционно: изрязва и обгаря кръвоносните съдове * Може да се обработват по 80 телета между две зарежадния на уреда * Зареждане при 220V * Повече от 15 000 телета с един уред (Експлоатационен период от 7 до 10 години)

НАЙ-ДОБЪР ЗА ФЕРМЕРИТЕ И ЗА ТЕЛЕТАТА: * Времетраене на манипулацията: Третиране от 7 секунди при 700оС * Не е необходимо предварително загряване * Понижаване на температурата и времетраенето с няколко секунди (по-малък риск от пожар и изгаряне на фермера) * Телета трябва да бъдат на възраст между 5 и 20 дни (кръвоносните съдове се намират под кожата) * Телетата трябва да бъдат в добро състояние * Няма парене и зародиша се изгребва навън, HORN‘UP отстранява и обгаря кръвоносните съдове, операцията е толкова лесна * Трябва да се обръсне, за да видите зародиша под кожата и да се уверите, че има пълен кръг на обгаряне

НАЙ-ДОБРИЯТ ИНСТРУМЕНТ! *Произведено във Франция

Можете да поръчате своя Horn‘Up – уред за обезрогoвяване при нас! За контакти: тел. 02/956 54 07; моб. 0888 607 998 www.oralo.bg

Животновъдство BG 1/2014  

Списание за професионално животновъдство и наука

Advertisement