Градовете от гръцки произход

Градовете от гръцки произход През VIII пр. Хр. Се появяват първите гръцки селища – колонии в Егейска Тракия, а също така са основани и повечето от сегашните ни черноморски селища – Поморие ( Анхиало), Месембрия (Несебър) , Василико ( Царево ), Аполония ( Созопол) , Одесос (Варна ),Агатополис (Ахтопол), Дионисополис ( Балчик) и др.

1.Поморие ( Анхиало) - Поморие е град в гоизточна България. Градът е основан с името Анхиало в края на V век пр. Хр. Голяма част от жителите му били траки. От самото си основаване чак до началото на миналия век той е от най-важните черноморски градове по българските земи. Особено голям разцвет достига по време на римското владичество. В древния Анхиало християнството прониква още в края на I век. Според Преданието св. апостол Андрей на път за Киев минава през черноморския град, тогава голям административен и пристанищен център в границите на Римската империя. През 134 г.сл.н.е. за Анхиало съобщава Ариан в своето съчинение „Обиколката на Черно море“.[2] По времето на император Диоклециан (284 – 305) от Фригия на Балканския полуостров идва света Севастиана, която проповядва в Анхиало и околните градове. По това време Анхиало вече е църковен център и въпреки гоненията, още от III-IV век има сведения за епископи на града. Тогава градът става епископски център и сече собствени монети. От това време (III-IV в. сл. Хр.) е тракийската куполна гробница – хероон, открита в покрайнините на днешно Поморие.

2.Несебър (Месембрия) - Несѐбър е град, разположен в гоизточна България. Той се намира в община Несебър, област Бургас, в съседство на север с най-голямото българско черноморско летовище Слънчев бряг. Градът е административно средище на община Несебър и е един от най-древните градове в Европа, възникнал преди повече от 3200 години. Името на града е съставено от две части: брия (от тракийски език – „град“) и мена или мелса. Според Страбон, мена е вероятно името на основателя, според Стефан Византийски, също става дума за основателя, но съответно с името мелса. Има обаче старобългарска дума (мена) която означава „размяна“. (Виж „Ръководство по старобългарски език“ 1840 – 1916 г., А. Лескийн). Това дава значение на търговски град с което всъщност е известен Несебър от древността. Полустровът на Несебър – древният град Месамбрия Понтика, наречен през късното средновековие Месамбрия и по-късно Несебър, е населен преди хилядолетия, в края на бронзовата ера. Старите траки го наричат „Мелсамбрия“, което означава „град на Мелса“, легендарният основател на селището. Месамбрия има две удобни пристанища – южно

и северно, където и до днес се намират множество останки от древни плавателни съдове.

3. Царево ( Василико) - Царево е град в

гоизточна България, област Бургас. В

миналото е известен като Василико и Мичурин. Градът е административен център на Община Царево. Населението на града е 6894 души, което го прави седмото по големина населено място в Област Бургас. Известните имена на селището в писаната история са следните: Василико (XII век), Василикос (1352 г.), Василико – до 1934 г., Царево – до 1950 г., Мичурин – до 1991 г. Има 2 версии за произхода на името на Василико. Според една от тях името идва от унищоженото от турците българско село Босилково в Айтоския дял на Източна Стара планина. Част от жителите му, които се спасяват от потурчване, се преселват тук. Впоследствие те се погърчват след натиск на ахтополския владика. Според друга версия произходът на името Василико е от гръцки – „базилевс“ (βασιλιάς), което в превод на български значи цар. Според привържениците на тази версия тълкуванието идва от турския пътешественик Евлия Челеби, който посочва, че завладяната от Муса Челеби крепост Василикоз била построена от княз Васил – един от внуците на византийския император Константин. В началото на 1880-те години градът силно пострадва от стихиен пожар. Затова сега се дели на стара и нова част, строена през 1890-те години.

4. Созопол (Аполония) - Созопол е град в гоизточна България на Черно море. Наследник е на гръцката колония Аполония и заедно с Несебър е един от най-старите български градове. От античността до XVII век Созопол е процъфтяващ търговски център. Той е известен като рибарски и винен център и заема важно място в търговията със зърно от Тракия. От късната античност градът се развива като важен църковен център с множество средновековни манастири. Със своето културноисторическо минало, със запазената си архитектура от XVIII – XIX век, своите плажове и ежегодните празници на изкуствата „Аполония“ Созопол привлича днес множество туристи. Созопол е най-старият град по българското черноморско крайбрежие. Найранното селище в района възникнало в края на V хилядолетие пр.н.е. Първоначално там се заселили рибари, земеделци, скотовъдци и металурзи, които добивали руда от близкия Медни рид. Селището продължило да се развива и през раннобронзовата епоха, а жителите му търгували с бронзови сплави в Черно и Егейско море. Подводните проучвания в акваторията на созополското пристанище разкриват останки от жилища, керамични съдове, каменни и костни оръдия на труда от бронзовата епоха. В края на 2 и началото на 1 хилядолетие пр.н.е. по нашия черноморски бряг се заселват траките. Според Херодот районът на днешния Созопол е заселен от тракийското племе скирмиади, известни като опитни рудари, които поддържали

търговски връзки с целия Егейски свят.От това време в Созополския залив са открити и многобройни каменни котви и щокове, които свидетелстват за активно корабоплаване.

5. Варна (Одесос) - Варна е най-големият град в Североизточна България, разположен по бреговете на Черно море и Варненското езеро и е административен център на едноименните община и област. Той е най-големият град в Северна България и по българското Черноморие. В древността градът носи името Одесос. Така е наричан от Теофан Одесополис, а при други автори се среща и като Улисополис. След VI век в историческите документи името Одесос изчезва. По времето на император Тиберий (14 – 27 г.) за кратко градът се е казвал Тибериополис. През 1972 г., по време на строителни работи, е открит Варненският халколитен некропол, който датира от около 4200 г. пр.н.е. В този некропол е открито смятаното доскоро за най-старото златно съкровище в човешката история, както и други предмети от сребро, мед, бронз, кремък и глина. Известно е, че на брега на Варненския залив, където сега се намира старата част на града, се е намирала крепостта Одесос. Тя е основана от гръцки колонисти от йонийския град Милет по времето на мидийския цар Астиаг (около 570 г. пр.н.е.) близо до старо тракийско селище в областта Варна. През следващите векове градът е независима общност (полис), която се превръща в един от основните търговски центрове в Черно море.

6. Ахтопол (Агатополис) - Ахтопол (на гръцки: Αγαθούπολη) е най-южният град по Българското Черноморие. На мястото на днешния град Ахтопол са съществували селища още от новокаменната епоха, а през желязната епоха районът е населяван от тракийското племе тини. Като град Ахтопол е основан около 430 г. пр.н.е. от гръцки колонисти от Атина, като се предполага, че основаването му има връзка с действията на Перикъл в черноморските области. Градът се превръща в търговско средище, като в него се секат монети. След варварските нашествия от 5-7 век градът е възстановен от византийския военачалник Агатон, който го нарича Агатопол.

7.Балчик (Дионисополис) - Балчѝк е малък крайбрежен град в североизточна България, административен център на община Балчик в област Добрич. Траките са първите заселници на земите, върху които е разположен днешният град. Открити са тракийски предмети на възраст над 2000 години (чаши, метални съдове, накити, оръжия). По време на гръцката колонизация на Черноморието милетски колонисти основават селището Круни (Krunoi) – името означава „Пролет“ или „Извори“. Според Херодот градът е основан по времето на мидийския цар Астиаг, царувал от 585 пр. Хр. до 550 пр. Хр. Известно време след това, в чест на тракийския бог на виното, възприет

от гърците под името Дионис, селището е прекръстено от гражданите му на Дионисополис (град на бог Дионис). То е било в района на днешното рибарско пристанище. През 2007 година са разкрити основите на храм на Кибела (en) от елинистичната епоха с множество статуи, фризове, фигурални композиции и украса.