Page 1

maximilian pramatarov максимилян праматаров

1


2012


chances · choices · changes is the theme of this book, a book combining essays on Bulgaria’s past and future development with the artistic expression of contemporary Bulgarian artists. chances · choices · changes is the theme that seeks to reflect on the past 20 + years of partnership between Bulgaria and the World Bank Group and Bulgaria’s achievements during this critical period. It is also the theme to capture aspirations for Bulgaria’s future development. chances  ·   c hoices  ·   c hanges is the theme of an exhibition of contemporary Bulgarian artists that the World Bank Group has put together in partnership with the Ministry of Finance and the Ministry of Foreign Affairs, under the patronage of the President of the Republic of Bulgaria. In this sense, this book brings together different perspectives under one common theme. Development is about a nation’s individual and collective chances, the choices made, and the changes that result.

възможност · избор · промяна е темата на настоящото издание – един сборник, който съчетава есета за миналото и бъдещото развитие на България с творческата изява на съвременни български художници. възможност · избор · промяна е тема, която подтиква към размисъл върху изминалите повече от 20 години на партньорство между България и Групата на Световната банка и върху постиженията на България през този критично важен период. Нещо повече, това е тема, която се стреми да улови и очакванията за бъдещото развитие на България. възможност · избор · промяна е темата на изложба от творби на съвременни български художници, организирана съвместно от Министерството на финансите и Световната банка под патронажа на президента на Републиката. В този смисъл настоящото издание сбира в едно различни гледни точки под една обща тема. Развитие означава триединство на индивидуалните и колективните възможности пред един народ, направените избори и произтичащите от тях промени.


Table of contents

  4 5  6  7 8 10 11 12 14

16 18 20 23 24 25 26 28 30 32 36 38 40 42 44 46 48 50 52 54 56 58 60 62 64 66 68 70 72 74 76 78 80

Съдържание

chances · choices · changes Rosen Plevneliev, President of the Republic of Bulgaria Boyko Borissov, Prime Minister of the Republic of Bulgaria Simeon Djankov, Deputy Prime Minister and Minister of Finance Nikolay Mladenov, Minister of Foreign Affairs Philippe Le Houérou, World Bank Vice President 20 + years of partnership Philip Dimitrov, former Prime Minister Ivan Kostov, former Prime Minister Simeon Saxe-Coburg-Gotha, former Prime Minister Sergei Stanishev, former Prime Minister Kristalina Georgieva, EU Commissioner Caroline Heider, Director General Independent Evaluation Group vision bulgaria 2020 + Johannes Hahn, EU Commissioner Tomislav Donchev, Minister of EU Funds Management Peter Harrold, World Bank Regional Director art + development Marina Galvani, World Bank Art Curator Philip Zidarov, Guest Curator Maria Vassileva, Guest Curator 20 + contemporary bulgarian artits Greddy Assa, the city group Bozhidar Boyadzhiev, the city group Andrei Daniel, the city group Vihrony Popnedelev, the city group Ivo Bistrichki Velislava Gecheva Kaloyan Iliev – Kokimoto Kristina Irobalieva Kaliya Kalacheva Vikenti Komitski Ivan Kostolov Nina Kovacheva Marina Marinova Nikolay Marinov Peter Mintchev Veselin Nachev Slav Nedev Nicolai Panayotov Yavora Petrova Maximilian Pramatarov Valentin Stefanoff Sasho Stoitzov Houben Tcherkelov Kosta Tonev Yasen Zgurovski chances · choices · changes Biographies Art Curators Acknowledgements

  4 5  6  7 8 10 11 13 15

17 19 21 23 24 25 26 28 30 32 36 38 40 42 44 46 48 50 52 54 56 58 60 62 64 66 68 70 72 74 76 78 80

възможност · избор · промяна Росен Плевнелиев, президент на Република България Бойко Борисов, министър-председател на Република България Симеон Дянков, вицепремиер и министър на финансите Николай Младенов, министър на външните работи Филип Льо Уру, вицепрезидент на Световната банка 20 + години партньорство Филип Димитров, бивш министър-председател Иван Костов, бивш министър-председател Симеон Сакскобургготски, бивш министър-председател Сергей Станишев, бивш министър-председател Кристалина Георгиева, европейски комисар Каролин Хайдер, генерален директор на групата за независимо оценяване vision bulgaria 2020 + Йоханес Хан, европейски комисар Томислав Дончев, министър по управлението на средствата от ЕС Питър Харолд, регионален директор в Световната банка изкуство + развитие Марина Галвани, куратор на Световната банка Филип Зидаров, гостуващ куратор Мария Василева, гостуващ куратор 20 + съвременни български художници Греди Асса, група градът Божидар Бояджиев, група градът Андрей Даниел, група градът Вихрони Попнеделев, група градът Иво Бистрички Велислава Гечева Калоян Илиев – Кокимото Кристина Иробалиева Калия Калъчева Викенти Комитски Иван Костолов Нина Ковачева Марина Маринова Николай Маринов Петър Минчев Веселин Начев Слав Недев Николай Панайотов Явора Петрова Максимилиан Праматаров Валентин Стефанов Сашо Стоицов Хубен Черкелов Коста Тонев Ясен Згуровски възможност · избор · промяна Биографии на кураторите Благодарности


4

Rosen Plevneliev

Росен Плевнелиев

President of the Republic of Bulgaria

Президент на Република България

I am truly happy to be a patron of the artistic project chances · choices · changes and to congratulate you on the occasion of the 20th anniversary of the partnership between Bulgaria and the World Bank Group. I took heartily the auspices of this initiative because 20 years ago Bulgaria was different. Those who have visited our beautiful country in the early 1990s, the time that marked the beginning of our partnership, find it very different today – more orderly and luminous, more open to its neighbors, to Europe and to the world. Over the past 20 years Bulgaria has successfully returned to the road of democratic development encountering along the way a myriad of hardships that every Bulgarian has tried to overcome individually. Today we are surmounting the difficulties hand in hand. Two decades ago we used to launch partnerships, today we are certainly building upon them. Back then we were wavering as to which course to take, today we know firmly our mind and closely pursue it. Together we can turn the chances into reality, we can choose the best of chances, we can change our present and program our future. We continue to learn and work along the same line with the valuable partnership of the World Bank Group. Our relationship has evolved from sectoral to strategic partnership, from funding to expert advice, from laying the foundations of economic and social development to knowledge and innovations. A resultsoriented and forward-looking partnership. Together with you we have proven we can accomplish our goals by working hard, thinking innovatively, and scanning the horizon for new opportunities. Happy Anniversary!

Щастлив съм да бъда патрон на художествения проект възможност · избор · промяна и да ви поздравя с 20-ия юбилей на партньорството между България и Групата на Световната банка. Приех сърдечно патронажа на проекта, защото преди 20 години България беше друга. Всеки гост на красивата ни страна, който я е посетил в началото на 90-те, откогато датира нашето партньорство, днес я намира различна – по-подредена, посветла, по-открита към съседите си, към Европа и към света. За 20 години страната ни се върна на пътя на демократичното си развитие след много трудности, които всеки от нас, българите, преодоляваше посвоему. Днес преодоляваме трудностите не всеки за себе си, а всички заедно. Преди две десетилетия създавахме партньорства, а днес ги надграждаме. Тогава търсехме посоката, а днес вече я знаем и я следваме. Заедно можем да реализираме шансовете си, да избираме най-доброто от възможното, да променяме настоящето и да програмираме бъдещето си. Продължаваме да се учим, да работим в една посока с ценното партньорство на Световната банка. Подходът и еволюцията на отношенията ни премина от отрасловото към стратегическото партньорство, от финансирането към експертната подкрепа, от изграждането на новите основи на икономическото и на социалното ни развитие към знанието и иновациите. Това е партньорство на резултатите тук и сега, но винаги ориентирано към бъдещето. Заедно с вас показахме, че можем да постигаме целите си, да работим много, да мислим иновативно и в перспектива. Честита годишнина!

chances · choices · changes възможност · избор · промяна


Boyko Borissov

Бойко Борисов

Prime Minister of the Republic of Bulgaria

Министър-председател на Република България

Over the past 20 + years the World Bank has gained recognition as a trusted partner and reliable companion for the implementation of Bulgaria’s national priorities. It has rendered support in pursuing key reforms for Bulgaria’s transition. This partnership has provided – and still is – valuable opportunities to access and learn from global good practices. The Bank’s country presence and its direct contacts with Bulgarian institutions have been crucial in this regard. The best barometer for the Bank’s role in Bulgaria to this date is the confidence that Bulgarians hold in the objectivity of its analyses and reports. The main priorities of our government, namely to increase incomes and improve quality of life of all Bulgarians, are fully consistent with the mission of the World Bank. We are confident that despite today’s complex international environment, the World Bank will continue being a driving force in further advancing Bulgaria’s development – Bulgaria as a sure-footed and prosperous country, a worthy member of the European Union. Art has always been one of the best ambassadors. Striving to engage constructively, be efficient and not to succumb to the predicaments and challenges of our dynamic today renders us true architects of Bulgaria’s present and future. Our evolving partnership with the World Bank including its latest cultural initiative, presents a conducive environment for further forging the creative potential of Bulgarians. I truly hope that this book will foster interaction between art and creativity, and merging past with present – opting for a secure and predictable future.

През последните 20 години Световната банка се утвърди като надежден партньор и устойчив спътник в реализирането на националните приоритети на България. Оказаното от нея съдействие при реализацията на ключови реформи на прехода и най-вече присъствието є на място и прекият досег на българските институции с начина є на работа са били и продължават да бъдат ценна възможност за достъп до утвърдени в световен мащаб практики. Същевременно най-добро мерило за ролята на банката в България до момента е доверието на българските граждани в обективността на нейните оценки и анализи. Основните приоритети на нашето правителство за повишаване на доходите и качеството на живот на населението съвпадат с мисията на тази институция и сме убедени, че и в сложния международен контекст тя ще запази ролята си на двигателна сила в процеса на доизграждането и укрепването на една стабилна и просперираща България, достоен член на Европейския съюз. В същото време изкуството винаги е било един от най-добрите посланици пред света. Стремежът да бъдем съзидателни, ефективни и да не отстъпваме пред предизвикателствата и трудностите на динамичното ни съвремие ни превръща в творци както на днешния ден, така и на бъдещето на България. С разширяването на сътрудничеството и подкрепата на Световната банка и в областта на културата се създават допълнителни предпоставки за изява на творческия потенциал на българите. Надявам се настоящият каталог да допринесе за необходимото взаимодействие между творчество и съзидателност, за сливането на минало и настояще в избора на едно сигурно и предвидимо бъдеще.

rosen plevneliev + boyko borissov росен плевнвлиев + бойко борисов

5


6

Simeon Djankov

Симеон Дянков

Deputy Prime Minister and Minister of Finance

Вицепремиер и министър на финансите

Over the past several decades Bulgaria experienced a challenging transition from highly centralized government system to market oriented economy. Having overcome all the predicaments in cooperation with its international partners, today Bulgaria stakes heavily on macroeconomic and fiscal stability, on clearly defined national priorities and on winning recognition as an active partner at European and international level. The responsibility of the current government, which assumed office at a time of serious external instability, was particularly large. Today our self-confidence is high as we successfully maintain a level of fiscal discipline, which is exemplary across the entire European Union. It is a mandatory prerequisite for sustainable development as well as a guarantee for the trust of domestic and foreign investors in the capability of Bulgaria to manage prudently its finances. Our efforts are continuously targeted at enhancing the standards of living of the population and improving the conditions for a stable and growing economy. In parallel to that, high on our priorities are the investments in the cultural and historic heritage of the country, in the promotion of art, cultural and confessional tourism which open to the world the opulent tangible and intangible riches of Bulgaria.

През последните десетилетия България премина един нелек преход от силно централизирана система на управление към пазарно ориентирана икономика. Преодоляла предизвикателствата в сътрудничество със своите международни партньори, България днес залага на макроикономическа и финансова стабилност, на ясно дефинирани национални приоритети и на утвърждаването є като активен партньор в европейски и международен план. Отговорността на настоящото правителство, поело управлението в момент на сериозна външна нестабилност, бе особено голяма. Днес сме със самочувствието, че се справяме и успяваме да поддържаме фискална дисциплина, която е пример в целия ЕС. Тя е задължителното и необходимо условие за устойчиво развитие и е гарант за доверието на местните и чуждестранните инвеститори в способността на България да управлява разумно финансите си. Усилията ни продължават да са насочени към повишаване на стандарта на живот на хората и в развитие на условията за стабилна и растяща икономика. Наред с това приоритетни за нас са и инвестициите в културно-историческото наследство на страната, развитието на изкуството, културния и религиозния туризъм, които разкриват пред света материалното и нематериалното богатство на България.

chances · choices · changes възможност · избор · промяна


Nickolay E. Mladenov

Николай Е. Младенов

Minister of Foreign Affairs

Министър на външните работи

Celebrating the 20th anniversary of the World Bank’s partnership with Bulgaria with a contemporary art exhibition brings in a new aspect for the future of our relations – Bulgarian culture. It is my understanding that this project is not only an expression of deference and respect towards the modern Bulgarian fine arts, but also a new way of fostering our relations. Thus, it sends an implicit message about our shared agenda for the years to come. Let’s look at our own contemporary culture, not only as observers but also as caring owners of this national capital – with the self-confidence of being part of global culture. This provides an additional perspective of looking at our development; a development based on substance, quality, and capability to make the most of what we have at our disposal, rather than just dreaming about what one might get. This has been the underlying principle of the 20 + years of partnership between Bulgaria and the World Bank. Appreciating the value of Bulgaria’s contemporary cultural environment will further strengthen our partnership and broaden its perspective. In this context, I much appreciate the World Bank’s initiative – the chances · choices · changes project – as it provides a new topic for our conversation in a new area of partnership and cooperation.

Инициативата на Световната банка да отбележи 20-ата година от партньорството си с България с изложба, представяща съвременни български автори и техни творби, въвлича в разговора за бъдещето на нашите отношения един липсващ досега елемент – българската култура. Възприемам този проект не само като жест на уважение и респект към съвременното българско изобразително изкуство, но и като обогатяване на съдържанието на отношенията ни, като едно имплицитно послание за отправните точки на общия ни дневен ред през следващите години. Да се обърнем към собствената си съвременна култура с вниманието не само на зрители, но и с амбицията на добри стопани на този национален капитал и самочувствието, че сме част от световната културна карта, е още един код за разчитане на посоките на нашето развитие. А последното е свързано със съдържанието, с качеството, с умението да постигнеш максимум с това, с което разполагаш, а не с това колко можеш да получиш. Именно този принцип стои и в основата на 20-годишните отношения България – Световна банка. В годините напред знанието за стойностната българска съвременна културна среда ще направи фундаментите на нашето партньорство още поздрави и перспективни. И в този смисъл аз оценявам инициативата на СБ – изложбата възможност · избор · промяна и като нова опорна точка в нашите разговори, като ново поле на партньорство и сътрудничество.

simeon djankov + nickolay e. mladenov симеон дянков + николай е. младенов

7


8

Philippe Le Houérou

Филип Льо Уру

World Bank Vice President Europe and Central Asia

Вицепрезидент на Световната банка за Европа и Централна Азия

This book is about Bulgaria’s achievements in the past 20 + years since transition started, the 20 + years of partnership between Bulgaria and the World Bank Group, and the opportunities for Bulgaria’s future development. And this book is about Bulgaria’s people, their spirit and potential. That is why we invited 20 + contemporary artists to present their work under the theme chances · choices · changes. Development is about chances. The dramatic changes in the late 1980s opened up new historic chances for Bulgaria’s development. Twenty years ago, who could have even imagined that Bulgaria would be part of the European Union? Development is about choices. Sometimes leaders need to make difficult choices for the sake of a better future. Bulgaria’s decision to adopt the currency board in 1997 is a good example. This decision in difficult times enabled Bulgaria’s growth and stability over the years to come. And development is about changes. Transformation and visible results do not happen overnight. It requires sustained efforts and an accumulation of experience, knowledge, and skills over a long period of time. Thanks to sustained reform efforts, Bulgaria managed to rapidly increase the population’s incomes and make impressive progress in economic convergence with the EU, with Bulgaria’s per capita income levels rising from 28 percent of the EU average in 2000 to 44 percent ten years later. Looking at Bulgaria now from the perspective of the past 20 + years, I am optimistic for its future. And, as artists show in this book, transformation is a matter of perspective, imagination, and inspiration. I feel privileged that the World Bank Group has been and still is a valued and a trusted partner for Bulgaria. Looking forward, we will continue working with Bulgaria as the country advances in its economic and social convergence within the European Union, because we believe in Bulgaria’s European future!

Настоящият каталог е посветен на постиженията на България през последните 20 + години от началото на прехода, на двадесетгодишното партньорство между България и Групата на Световната банка и възможностите пред България за бъдещо развитие. Но той е посветен и на хората на България, на техния дух и потенциал. Ето защо ние поканихме 20 съвременни художници да представят свои творби под наслов възможност. избор. промяна. Развитието е възможност. Драматичните промени от края на 80-те години на миналия век откриха пред България нови, исторически по своя характер възможности за развитие. Преди 20 години кой би могъл дори да си представи, че един ден България ще бъде част от Европейския съюз? Развитието е и избор. Понякога лидерите са изправени пред необходимостта от труден избор в името на едно по-добро бъдеще. Решението на България да въведе валутен борд през 1997 г. е показателен пример за това. Решение, взето в тежък момент, което позволи на страната да постигне растеж и стабилност през следващите години. И най-после, развитието е промяна. Трансформация и видими резултати не се постигат за една нощ. Те изискват постоянни усилия, усвояване на опит, знания и умения през продължителен период от време. Благодарение на непрекъснатите усилия за реформи България успя бързо да увеличи доходите на населението и да постигне напредък в икономическото си развитие и изравняване на жизнените стандарти с тези в ЕС. Доходите на глава от населението в България се покачиха от 28 на сто от средните в ЕС през 2000 г. до 44 на сто само 10 години по-късно. Гледайки на България днес, от позицията на изминалите 20 години, аз съм оптимист за нейното бъдеще. И както художниците показват в настоящия каталог, трансформацията е въпрос на перспектива, въображение и вдъхновение. За мен е привилегия, че Световната банка беше и продължава да бъде ценен и доверен партньор на България. Гледайки напред, ние ще продължаваме да работим с България по пътя є към социално и икономическо сближаване с Европейския съюз, защото вярваме в европейското бъдеще на България!

chances · choices · changes възможност · избор · промяна


20 + години партньорство

визия за България 2020 +


10

Philip Dimitrov

Филип Димитров

Prime Minister (1991–1992)

Министър-председател (1991 – 1992)

Bulgaria’s most important achievement over the last 20 + years is to have managed transforming its economy into a reasonably modern market economy, a still ongoing process. In fact, Bulgaria managed a difficult transformation, turning the “fish soup into an aquarium”. A major success was certainly joining of the EU. From the very beginning of the transition period, relations with international financial institutions and in particular the World Bank were of crucial importance for Bulgaria. Only by getting into clear and well controlled relations with them, Bulgaria could come up as a reliable partner to the broader international financial community. This resulted in a breakthrough in the relations with the creditor banks, namely the ones of the London Club. Some claimed that the estimations of the World Bank in those early days were a bit unrealistic as the figures were provided by the former communist government, a government that was completely divorced with reality. However, World Bank strategic and operational support was very helpful.

Най-значителното постижение на България за последните 20 и повече години е успехът при трансформирането на нейната икономика в относително модерна пазарна икономика – един процес, който продължава и днес. Всъщност България се справи с трудната трансформация, превръщайки рибената супа в аквариум. Присъединяването към ЕС определено бе сериозен успех. От самото начало на преходния период отношенията с международните финансови институции и в частност със Световната банка бяха от ключово значение за България. Само чрез изграждане на ясни и добре контролирани отношения с тях България можеше да получи признание от страна на международната финансова общност като надежден партньор. Това доведе до пробив в отношенията с банките кредитори и по-конкретно тези от Лондонския клуб. Някои твърдяха, че оценките на Световната банка в онзи момент са били до известна степен нереалистични, защото почиват на предоставени от бившите комунистически правителства данни, нямащи нищо общо с действителността. Независимо от това, стратегическата и оперативната подкрепа на Световната банка бе много полезна.

Ivan Kostov

Иван Костов

Prime Minister (1997–2001)

Министър-председател (1997 – 2001)

Bulgaria’s way in the last 20 + years was unusually difficult and hard. The biggest achievement is the economic and financial stabilization. This was achieved with the support of the international financial institutions, including the World Bank. Looking back, I realize that some radical suggestions were given to Bulgaria, which other countries find difficult to implement today. We should not forget that Bulgaria went through one state default and was at the verge of a bankruptcy in 1996. This has been an extremely painful process. The question is how productive was the World Bank. I look at this realistically, but with scrutiny. There were important things the World Bank contributed to, but there were other things where the World Bank should have been more persistent. Today, the role of the World Bank is shifting because of Bulgaria’s integration in the EU. The financial role of the Bank is getting smaller. But on the other hand, the World Bank has accumulated a great knowledge capital, as it knows the situation in Bulgaria well and is a good partner for large initiatives, including partnering with European institutions.

Извървеният път на България през последните 20 години беше изключително труден и тежък. Най-голямото постижение е икономическата и финансовата стабилизация, а тя беше постигната с подкрепата на международните финансови институции, в това число и на Световната банка. От позиция на времето, си давам сметка, че на България са били предлагани радикални решения, които сега други страни намират за трудни за изпълнение. Не трябва да забравяме, че България преживя държавен фалит и беше на ръба на банкрута през 1996 г. Въпросът е колко продуктивна беше Световната банка. Тук аз съм реалистично и критично настроен – имаше неща, които бяха принос, но имаше и неща, за които трябваше по-голяма настойчивост от страна на Световната банка. Днес ролята на Световната банка се променя заради интеграцията на България в ЕС. Финансовата роля намалява. От друга страна обаче банката има натрупан огромен капитал от знания, тя познава много добре обстановката в страната и би била добър партньор в големи инициативи, включително в партньорство с европейските институции.

20 + years of partnership 20 + години партньорство


Simeon Saxe-Coburg-Gotha

Симеон Сакскобургготски

Prime Minister (2001–2005)

Министър-председател (2001 – 2005)

In 1990 Bulgaria’s economy and society were in disarray. The Communist system and its planned economy were fast falling apart, and little expertise was available on what was to replace them. Anyone with clear memories of how pre-war market economy operated, if still alive, was in retirement age. The government had run out of cash and defaulted on its obligations. It was the time for the international financial institutions to step in, as no private corporation had the expertise, or financial muscle, to sort out the impending chaos. Over the following 15 years, Bulgaria charted a spectacular shift in how the economy and the very fabric of society were to be organized. It is safe to say that without the World Bank’s steadfast support this recovery would have been in grave peril. It is hard to overstate the importance of adjustment programs, individual reforms, backed by valuable financial assistance, To me the Bank’s most remarkable contribution is its unwavering commitment to Bulgaria and the confidence in its success, throughout this country’s setbacks during the 1990s. As former Prime Minister, yet looking into the future, it is my firm belief that Bulgaria’s EU membership is the most important achievement over the last two decades.

През 1990 г. в икономическия и обществения живот на България цареше безпорядък. Комунистическата система и нейната планова икономика бързо се разпадаха, нямаше експертен опит за онова, което трябваше да заеме тяхното място. Всички, които си спомняха довоенната пазарна икономика, дори и да бяха сред живите, вече бяха на преклонна възраст. Държавата изчерпа наличния си паричен ресурс и преустанови обслужването на своите задължения. Беше назрял моментът международните финансови институции да се намесят, тъй като нито едно частно дружество не разполагаше с експертния опит и финансовата мощ за излизане от неизбежния хаос. През следващите 15 години България отбеляза драматична промяна както в организацията на икономиката, така и в самата социална тъкан на обществото. Без твърдата подкрепа на Световната банка възстановяването на страната щеше да бъде изложено на сериозна заплаха. Трудно е да се оцени огромното значение на програмите за преструктуриране и реформите. Най-забележителният принос на Световната банка се състои в непоколебимата є ангажираност към България и вярата в крайния успех, независимо от трудностите през 90-те. Като бивш министър-председател и човек с поглед в бъдещето аз съм твърдо убеден, че членството на България в ЕС е най-важното достояние на страната за изминалите две десетилетия.

Sergei Stanishev

Сергей Станишев

Prime Minister (2005–2009)

Министър-председател (2005 – 2009)

The cooperation between Bulgaria and the World Bank already has a time dimension of 20 years. This has been one of the most difficult spans in modern Bulgarian history due to the large-scale political and socio-economic transformation undergone by our society. A period, full of challenges ranging from the moratorium over the sovereign debt, the discouraging monetary and financial crisis and the pressing post-crisis economic reforms to the hardships stemming from the preparation for accession to the European Union and the childhood of our full-fledged EU membership. Throughout this entire spread the World Bank has been tangibly present in the country. Both, in the first years of transition when Bulgaria was in factual financial isolation and its access to external resources was vastly limitted, and later on, when the national economy marked relatively high rates of economic growth and succeeded in attracting record amounts of direct foreign incvestment. It is delightful to see this partnership continuing to date when the country seems wavering as to the course of development, both politically and economically. I believe that the future partnership with the World Bank will further contribute to the modernization and prosperity of my country.

Сътрудничеството между България и Световната банка вече има 20-годишно измерение. Този период бе между най-трудните в новата българска история заради мащабната политическа и социално-икономическа трансформация. Период, изпълнен с предизвикателства – от мораториума върху външния дълг, през последващата обезсърчаваща монетарна и финансова криза и наложителните стопански реформи след нея до трудностите, произтичащи от подготовката и първите години на членство в ЕС. През целия този период Световната банка бе тук, в страната. Както в първите години на прехода, когато България бе в практическа финансова изолация без достъп до външни ресурси, така и по времето, когато икономиката растеше със сравнително високи темпове и страната привличаше рекордни чуждестранни инвестиции. Радващо е, че партньорството продължава и в настоящето, когато страната изглежда разколебана в посоката на развитие както в политически, така и в икономически план. Вярвам, че и в бъдеще партньорството със Световната банка ще допринася за модернизацията и просперитета на моята страна.

former prime ministers of the republic of bulgaria бивши министър-председатели на рeпублика българия

11


Kristalina Georgieva EU Commissioner for International Cooperation, Humanitarian Aid and Crisis Response

I first encountered the work of the World Bank in the quiet setting of the Bulgarian National library, the only place in the 1980s where one could find original publications of the Bretton Woods institutions. I came across the World Development Report and the wealth of data and analysis it offered. It made a difference – for my research but even more so for my students. Locked behind the iron curtain with Marx, Lenin and the communist party teachings, we strived on the World Bank publications to learn more about the world on the “other side”. Little did I know this was just the beginning of a long journey through which I would witness how the partnership between the World Bank and Bulgaria grows. In 1990 Bulgaria joined the World Bank to tap into its money and expertise, and soon after qualified Bulgarians (myself included) got recruited to the staff of the Bank. Getting to know each other, the Bank – Bulgaria, and Bulgaria – the Bank has taken time and effort. Bulgaria’s new leaders needed support for a turbulent transition from central plans to markets – to steer reforms, but also at times to have someone else to blame for the pain they caused to many Bulgarians. The World Bank served both purposes well. Over the last 20 years it stood by Bulgaria in good and bad times, and did not shy away from confronting problems, learning lessons from its projects and admitting mistakes. Over the years I saw Bulgaria growing more confident as a shareholder of the World Bank and taking charge of what the Bank can do for it. While in the early years for Bulgaria the World Bank was an important source of budget support and project finance, over time the needs shifted to policy analysis and advice. For example, during the times of preparation for EU accession it used the Bank to offer a third party opinion on the costs of accession. Today it expects from the Bank to deliver support for its efforts to accelerate absorption of EU funds. During the years also the pool of Bulgarians in the Bank kept growing in numbers and in influence. By the time I left for Brussels in 2010 Bulgaria not only had one of the largest groups vis-à-vis its population, but also more Bulgarians in senior positions than any other former socialist country. I am confident Bulgaria’s partnership with the World Bank will continue to evolve. The world is changing and so is the kind of service the Bank can offer to its shareholders. From comparative studies on competitiveness to delivering best practice in

12

20 + years of partnership 20 + години партньорство

education, health care and social services reforms, from energy and transport to environment and the green economy – the World Bank remains a leading global institution open for business for all its diverse shareholders, rich and poor alike. It is also increasingly relevant in the work I do now as EU Commissioner, especially in dealing with the enormous challenge of climate change. The World Bank has a lot to offer in the next phase in its partnership with Bulgaria in the field of growing the green economy and addressing the risks of more frequent and more devastating natural disasters. I look forward to an everdeepening and enriching relationship.


Кристалина Георгиева Еврокомисар по въпросите на международното сътрудничество, хуманитарната помощ и реакции при кризи Моята първа среща с дейността на Световната банка бе в уютната обстановка на Националната библиотека, единственото място през 80-те години на миналия век, където човек можеше да открие оригинални публикации на институциите от системата Бретън-Ууд. Именно там се натъкнах на Доклада за развитието на света и съдържащите се в него богати данни и анализ. Той оказа огромно влияние върху моята изследователска работа, но в още по-голяма степен върху моите студенти. Затворени зад желязната завеса с томовете на Маркс, Ленин и комунистическата партийна доктрина, чрез публикациите на Световната банка ние се опитвахме да научим повече за света „от другата страна“. Тогава едва ли си давах сметка, че това е едва началото на едно дълго пътуване, което щеше да ме направи съпричастен свидетел на развитието на партньорските взаимоотношения между Световната банка и България. През 1990 г. България се присъедини към Световната банка в опит да се възползва от нейния финансов ресурс и експертен опит, много скоро след което квалифицирани българи (включително и моя милост) бяха назначени на работа в институцията. Взаимното опознаване между Банката и България отне немалко време и усилия. Новите лидери на България се нуждаеха от подкрепа в бурния преход от планова към пазарна икономика както за насочване на реформите, така и заради възможността понякога вината за трудностите, причинени на толкова много българи, да бъде стоварена върху някой друг. Световната банка отговори добре и на двете очаквания. През последните 20 години тя беше неизменно до България и в добри, и в лоши моменти, без да бяга от проблемите, извличайки поуки от реализираните в страната проекти и признавайки допуснатите грешки. През годините аз виждах как България набира увереност като акционер в Световната банка и взима в свои ръце решенията за онова, с което Банката може да помогне на страната. Докато в първите години Световната банка бе важен източник на подкрепа за бюджета и проектно финансиране, с течение на времето акцентът се прехвърли върху предоставяне на стратегически анализи и съвети. Например в хода на подготовката за присъединяване към Европейския съюз България се възползва от възможността Световната

банка да предостави независимо мнение относно цената на присъединяването. Днес тя очаква от Банката подкрепа за ускорено усвояване на фондовете на ЕС. Наред с това, през годините растяха броят и влиянието на работещите в Банката българи. Към момента на моето заминаване за Брюксел през 2010 г. България не само имаше една от най-големите по численост групи в Банката, но и много повече българи на ръководни позиции в сравнение с останалите бивши социалистически страни. Убедена съм, че партньорството на България със Световната банка ще продължи да се развива. Така, както светът се променя, се променят и услугите, които Банката може да предложи на своите акционери. От сравнителни изследвания на конкурентоспособността до предоставяне на най-добри практики в реформиране на образованието, здравеопазването и социалните услуги, от енергетиката и транспорта до околната среда и зелената икономика – навсякъде Световната банка остава водеща глобална институция, отворена за работа с всички свои акционери, богати или бедни. Значението от дейността на Световната банка заема много важно място и по отношение на работата ми като еврокомисар, най-вече що се отнася до огромните предизвикателства на промените в климата. Световната банка има какво да предложи на България в следващия етап на тяхното сътрудничество, особено в нарастващото значение на зелената икономика и при решаването на все по-честите и опустошителни природни бедствия.

kristalina georgieva кристалина георгиева

13


Caroline Heider Director General World Bank Group Independent Evaluation Group

The World Bank Group has helped Bulgaria to navigate three major economic transformations: the difficult transition period from 1990 to 1997, when hesitant economic reforms led to a severe economic crisis; the bold reforms of 1998 to 2007 that helped prepare for full European Union membership; and, from 2008 to the present, the treacherous aftermath of the global financial crisis. The partnership evolved throughout that time. In the early years, the Bank Group lacked influence and the reform direction was not always clear. But in preparing for EU accession, the Bank Group was a major partner, contributing both finance and advice. Since accession, the role of the Bank Group has transitioned towards provision of knowledge services as the EU has become the main financier. Bulgaria’s successful management of the economy since 1997 paved the way to its EU membership. The support of the World Bank was important to that success. Results overall have been good in primary and secondary education, labor market reform, budget management, and the business regulatory environment. But some of these successes have been partial. In general education, for example, achievements have been concentrated in financing and school management, while education quality and student performance still lag behind European standards. Similarly, while the regulatory framework of labor markets has improved, skills gaps persist and labor force participation remains weak. Overall, the partnership has been productive and demonstrated the importance of ownership to make financial support and advice successful. When ownership of difficult reforms was lagging, results remained elusive. The International Finance Corporation (IFC) has facilitated private investment, particularly since 1997, when private investors were interested in Bulgaria but risk assessment was difficult and highly uncertain. The Multilateral Investment Guarantee Agency helped mitigate those perceived country risks and has since rolled back its presence as private insurance companies demonstrated their willingness to cover country risk. After the 2008 financial crisis, the IFC mobilized resources to pump new energy into the financial sector. Today, the relationship between Bulgaria and the World Bank is a knowledge-based partnership. In the past, the World Bank’s knowledge services – and their results – were closely linked with lending operations. In the future, the World Bank’s challenge will be to foster development results independently of lending, through

14

20 + years of partnership 20 + години партньорство

knowledge services that support Bulgaria to converge with EU standards through the implementation of the Europe 2020 strategy. The World Bank can meet this challenge by acting in three areas. First, provide focused, practical, and operational advice in the various areas of engagement. Second, continue to raise awareness about issues that are important for Bulgaria’s medium-term development and help build broad consensus around the reform agenda through objective advice, dialogue with civil society, and by facilitating participation. Third, emphasize advisory services for strengthening institutions and capacity for policy formulation and implementation.


Каролин Хайдер Генерален директор на групата за независимо оценяване, Световна банка

Групата на Световната банка помогна на България да премине през три основни периода на икономически промени и изпитания: трудния преход от 1990 до 1997 г., когато колебливите стопански реформи доведоха до тежка икономическа криза; смелите реформаторски действия от 1998 до 2007 г., които помогнаха на страната да се подготви за пълноправно членство в Европейския съюз; и справянето с коварните последици от световната финансова криза – от 2008 г. до наши дни. През всичките тези години нашето партньорство търпеше непрекъснато развитие. В началото на Групата липсваше влияние, а посоката на реформи невинаги бе ясна. Но в процеса на подготовка за присъединяване към ЕС Групата се очерта като основен партньор, предоставяйки както финансова, така и консултантска подкрепа. След присъединяването, когато ЕС се превърна в главен спонсор на страната, ролята на Групата претърпя постепенна трансформация към предоставяне на услуги, основани на знанието. Благодарение на успешното управление на икономиката от 1997 г. насам България проправи пътя си към членство в ЕС. Важна роля за този успех изигра подкрепата на Световната банка. Резултатите като цяло бяха добри в области като начално и средно образование, реформа на пазара на труда, управление на бюджета и регулаторна среда за бизнес. Но някои от тези успехи се оказаха частични. В сферата на общото образование например постиженията са концентрирани главно във финансирането и управлението на училищата, докато качеството на образованието и резултатите на учениците продължават да изостават от европейските стандарти. По същия начин, макар регулаторната рамка на пазара на труда да отбеляза подобрение, недостигът на умения продължава да е налице, а участието на работната сила остава слабо. Като цяло нашето партньорство се оказа продуктивно и показа, че степента на заинтересованост и отговорност има значение за успеха на финансовата подкрепа. Винаги, когато отговорността за трудните реформи отслабваше, резултатите също се изплъзваха. Международната финансова корпорация оказа съдействие за осъществяването на частни инвестиции, особено след 1997 г., когато частните инвеститори проявяваха интерес към България,

но оценката на риска се оказа тежка и доста несигурна. Агенцията за многостранно гарантиране на инвестициите помогна за смекчаване на тези предполагаеми рискове за страната, след което постепенно изтегли присъствието си, тъй като частни застрахователни компании демонстрираха готовност за покриване на рисковете. След финансовата криза от 2008 г. МФК мобилизира ресурс за вливане на нова енергия във финансовия сектор. Днес отношенията между България и Световната банка са отношения на партньорство, основано на знанието. В миналото аналитичните услуги на Световната банка и постигнатите резултати бяха тясно свързани с операции по отпускане на заеми. В бъдеще основното предизвикателство пред Световната банка ще бъде да насърчи постигането на резултати в развитието самостоятелно, без връзка с кредитирането, чрез предоставяне на основани на знанието услуги, които да окажат подкрепа на България за сближаване със стандартите на ЕС чрез реализация на стратегията Европа 2020. Световната банка може да отговори на това предизвикателство чрез действия в три направления. Първо, предоставяне на целенасочени, прагматични и ефективни съвети в различните области на дейност. Второ, продължаване на работата за повишаване на осведомеността по въпроси от значение за средносрочното развитие на България и за подпомагане изграждането на широк консенсус по програмата за реформи чрез обективни съвети, диалог с гражданското общество и улесняване на участието. На трето място, поставяне на акцент върху консултантските услуги за укрепване на институциите и засилване на капацитета за формулиране и осъществяване на политиките.

caroline heider каролин хайдер

15


Johannes Hahn EU Commissioner for Regional Policy

First of January 2007 was a day of celebration, when – after more than 15 years of preparation – Bulgaria joined the European Union. To Bulgaria becoming a Member of the EU was the last and most important step in the country’s modern-day transformation into an open, fair and democratic society with an efficient market economy. For the European Union it was the chance to welcome a nation with a rich European history and a geographical location that closes the territorial gap between Central Europe and Greece, and provides an important gateway to Turkey and the Middle East. Amidst the celebrations skeptical voices could be heard. Would the Government be able to stay the course in terms of sound budgetary management? Would the Bulgarian institutions be strong enough to effectively implement the European acquis? Would the judiciary manage to uphold the rule of law? And would the country be able to efficiently handle the huge amount of European funding available under EU cohesion policy? Over the past five years the European Commission has worked closely with the Bulgarian Government to prove the skeptics wrong, and I am confident in saying that the results speak for themselves. The Bulgarian economy has weathered the current crisis better than many others on our continent, and today everyone can witness the results of cohesion policy on the ground. The Sofia Metro has been substantially expanded and further extensions are under way. Our Trakya Motorway projects are about to close the gap in the motorway link between Sofia and Burgas, and the works on the Struma highway gradually improve the connection with Greece. Ongoing investments in rail infrastructure provide a more efficient link to Turkey, while finalisation of the bridge between Vidin and Calafat opens new opportunities for growth on both the Bulgarian and Romanian sides of the Danube. With European financial support, outdated orphanages are being replaced by modern child care methods, and across the country pilot initiatives are testing ways to better integrate Bulgaria’s minorities. Schools are modernized and ambitious initiatives like Sofia TechPark are launched to provide Bulgarians with the facilities needed to be competitive in the global economy. Not everything goes smoothly and occasionally the European Commission has called on Bulgaria

16

vision bulgaria 2020 + визия българия 2020 +

to accelerate implementation and strengthen the institutions in charge. Faced with the challenge to improve a running engine, we have intensified our cooperation with the World Bank, in order to improve the governance and organisation of Bulgaria’s EU fund delivery system. In this context experts from the World Bank are currently advising the Bulgarian authorities on how best to take advantage of the EU funds available to sectors like Research, Development and Innovation and Water Utilities, and we rely on the World Bank to make its expertise available also to other sectors. In its Golden Growth report published earlier this year the World Bank pointed to the need for Europe to address a number of structural flaws, in order to meet the challenges posed by increased global competition and environmental and demographic constraints. On our side we believe that the ambitious goals set by the European Union’s 2020 Strategy for Smart, Sustainable and Inclusive Growth show us the way to follow. To allow Bulgaria to express its full potential, further investments and reforms will be needed in the years to come, but the country can continue to rely on Europe’s solidarity as well as on the advice and expertise of the European Commission and the International Financial Institutions. We could indeed look back and conclude that over the past 20 years, Bulgaria has come a long way. We prefer to set our goals even higher by promising each other that in the next 20 years Europe and Bulgaria will go even further.


Йоханес Хан Еврокомисар по въпросите на регионалната политика

1 януари 2007 г. бе ден на тържество – след повече от 15 години на подготовка – България се присъедини към Европейския съюз. За България членството в ЕС беше последната и решаваща стъпка в съвременния преход на страната към открито, честно и демократично общество с действаща пазарна икономика. За Европейския съюз това бе възможност да приеме една страна с богата европейска история и географско положение, осъществяващо връзката между Централна Европа и Гърция и предоставящо важна врата към Турция и Близкия изток. По време на тържествата можеха да се чуят и скептични гласове. Ще успее ли правителството да удържи курса на строго бюджетно управление? Ще имат ли българските институции достатъчно капацитет за ефективно прилагане на европейското законодателство? Ще може ли съдебната власт успешно да отстоява върховенството на закона? И най-после, ще бъде ли страната в състояние ефективно да се справи с огромното по обем налично европейско финансиране в рамките на политиката на сближаване на ЕС? През изминалите пет години Европейската комисия работи в тясно сътрудничество с българското правителство да докаже на скептиците, че не са били прави и аз убедено твърдя, че резултатите говорят сами за себе си. Българската икономика се справя с настоящата криза по-добре от много други на нашия континент и днес всички сме свидетели на резултатите от политиката на сближаване. Софийското метро бе значително разширено, в ход е изграждането на нови разширения. Чрез нашите съвместни проекти по автомагистрала „Тракия“ скоро ще бъде завършена свързващата отсечка между София и Бургас, а работата по изграждане на магистрала „Струма“ води до постепенно подобряване на сухопътната връзка с Гърция. Текущите инвестиции в железопътна инфраструктура осигуряват по-ефективна връзка с Турция, а завършването на моста между Видин и Калафат ще предостави нови възможности за икономически растеж от двете страни на Дунав. С финансовата подкрепа на Европейския съюз остарели сиропиталища се заменят със съвременни методи за грижи за децата, а пилотни инициативи в цялата страна проверяват различни подходи за по-добро интегриране на малцинства-

та. Модернизират се училища, стартират се амбициозни инициативи като тази за изграждане на Софийски технологичен парк, които да предоставят на българите необходимите високи технологии, за да бъдат конкурентоспособни в условията на глобална икономика. Не всичко върви гладко и понякога се налага Европейската комисия да отправя призиви към България за ускоряване на изпълнението и укрепване на отговорните институции. Изправени пред предизвикателството да усъвършенстваме двигателя в движение, ние засилихме нашето сътрудничество със Световната банка с цел подобряване на управлението и организацията на системата на България за усвояване на средствата от Европейските фондове. В този контекст, в момента експерти на Световната банка съветват българските власти как най-добре да се възползват от наличното европейско финансиране в сектори като научни изследвания, развитие и иновации и водоснабдяване, като се надяваме, че в бъдеще Световна банка ще предостави своя експертен опит и в други области. В своя доклад „Златен икономически растеж“, представен по-рано тази година, Световната банка посочва необходимостта Европа да се справи с редица структурни недостатъци, за да отговори на предизвикателствата, породени от нарасналата световна конкуренция и екологичните и демографските ограничения. От своя страна ние вярваме, че амбициозните цели, залегнали в Стратегията на Европейския съюз за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж до 2020 година, ясно ни показват пътя, който да следваме. За да е в състояние да разгърне пълния си потенциал, през идните години България ще се нуждае от по-нататъшни инвестиции и реформи, при което може да продължи да разчита както на европейската солидарност, така и на експертните съвети и опит на Европейската комисия и международните финансови институции. Поглеждайки назад, наистина можем да заключим, че през последните 20 години България измина дълъг път. Но ние избираме да си поставим още по-високи цели, като взаимно си обещаваме, че през следващите 20 години Европа и България ще стигнат още по-далеч в своето развитие.

johannes hahn йоханес хан

17


Tomislav Donchev Minister of EU Funds Management

New Europe is a Europe which meets the challenges that arise from the difficulties of the economic and financial crisis and turns them into an advantage. It is a Europe that thinks and invests smartly on the basis of knowledge. New Europe is a Europe of innovations, integrated and smart solutions, green economy and economic and sustainable growth. Bulgaria’s European outlook is clear and definite. Bulgaria’s first program period in the implementation of the Cohesion Policy and the utilization of the EU Structural Funds and Cohesion Fund is coming to an end. As we built the system and laid and put together its blocks to make the puzzle a broad picture, we encountered many difficulties, frequently steered the course in a different direction and sought and found solutions in dialog and interaction with all stakeholders. We put in place a sound and a well-knit management and control system which built the confidence required by the European institutions and our international partners. It appeared to be the factor that enabled us to achieve the planned results in conditions of significant reliability, predictability and sustainability of the system. We set in motion the gear of coordination and interaction between the different components of the chain so given the confidence built and the consensus reached we are in a position to take timely and prompt decisions. Our guiding pivot and goal was the outcome, the result that is tangible, visible and perceptible to the ordinary Bulgarian people, the impact on their better standard of social and economic status as EU citizens. What lies ahead is a very hard and challenging period of a year and a half when, in addition to its successful completion without the loss of even one Euro from the allocated funds, we must constitute and lay the foundation of the new program period. Looking forward, Bulgaria’s European perspective is clear: Bulgaria with innovative and sophisticated technology solutions and highly developed information technologies. Bulgaria with a green, low-carbon and energyefficient economy. Bulgaria with inclusive growth and modern education that enables the full-fledged development and

18

vision bulgaria 2020 + визия българия 2020 +

career of any individual in consideration of labor market demands. Bulgaria with integrated regional development with a modern transport, environment, innovation and business infrastructure in place. Bulgaria with a reformed and developed public administration and institutions, whose coordination and interaction enable the design and implementation of effective public policies. Bulgaria with a developed and active civil society. The programming process is under way with priorities that are defined in a national strategy paper: The National Development Program Bulgaria 2020 is now being finalized. The Program contains all objectives that are of key importance for the European and national development goals over a long-term period. From now on we will have to fulfill a very pragmatic task, that is, to translate all these priorities into clear, focused, integrated and complementing measures and actions that in their best combination will create a country with a competitive economy that provides conditions for an all-around social, creative and professional fulfillment of the individual on the basis of smart, sustainable, inclusive and territorially balanced economic growth. It is an economy that will make possible the efficient achievement of both, European and national goals.


Томислав Дончев Министър по управлението на средствата от ЕС

Нова Европа е Европа, която посреща предизвикателствата от трудностите на икономическата и финансовата криза, превърнати в предимство. Европа, която мисли и инвестира умно на основата на знанието. Нова Европа е Европа на иновациите, интегрираните, интелигенти решения, зелената икономика, икономическият и устойчив растеж. Европейската перспектива на България е ясна и категорична. България е в края на първия за страната програмен период от изпълнение на политиката по сближаване и използване на средствата от структурните фондове и Кохезионния фонд на ЕС. Градейки системата, полагайки и свързвайки частиците от пъзела в обща картина, срещнахме много трудности, сменяхме не един и два пъти посоката, в диалог и взаимодействие с всички заинтересовани страни търсихме и намирахме решение. Изградихме силна и много стройна система за управление и контрол, която създаде необходимото доверие на европейските институции и международните ни партньори. Условие, което ни позволи да постигнем планираните резултати при значителна сигурност, прогнозируемост и устойчивост на системата. Задействахме механизма на координация и взаимодействие между отделните звена от веригата, така че при установено доверие и консенсус сме в състояние да вземаме навременни и бързи решения. Акцентът, целта, която ни движи, беше и е ефектът, резултатът, осезаем, видим, доловим за обикновения българин, ефектът върху по-добрия му жизнен, социален и икономически статут на европейски гражданин. Това, което ни предстои оттук нататък – една трудна, много наситена и предизвикателна година и половина, в която освен да завършим успешно настоящия програмен период, без да загубим нито евро от вече алокираните средства, трябва да конструираме и положим основите на новия програмен период. Гледайки напред, европейската перспектива на България вече се очертава ясно: България на иновативните и умни технологични решения и добре развитите информационни технологии.

България на зелената, нисковъглеродна и енергийно ефективна икономика. България на приобщаващия растеж и модерното образование, позволяващо пълноценно развитие и реализация на всяка отделна личност спрямо нуждите на пазара на труда. България на интегрираното регионално развитие с изградена модерна транспортна, екологична, иновативна и бизнес инфраструктура. България с реформирана и развита публична администрация и институции, чиято координация и взаимодействие позволяват подготовката и изпълнението на ефективни публични политики. България на развитото и активно гражданско общество. Процесът на програмиране е вече в ход, приоритетите, облечени в национален стратегически документ, също – Националната програма за развитие „България 2020“ е вече във финален вариант. В нея се съдържат всички ключови за европейското и националното развитие цели за един значителен период от време. Това, което ни остава оттук насетне, е изпълнението на една много прагматична задача – да поставим всички тези приоритети в ясни, фокусирани, взаимно обвързани и допълващи се мерки и действия, които в най-добрата своя комбинация да създадат страна с конкурентоспособна икономика, осигуряваща условия за пълноценна социална, творческа и професионална реализация на личността чрез интелигентен, устойчив, приобщаващ и териториално балансиран икономически растеж. Икономика, която позволява ефективно постигане на целите – европейски и национални.

tomislav donchev томислав дончев

19


Peter Harrold Regional Director Central Europe and the Baltic Countries

Bulgarians are famous for being pessimistic. A 20th anniversary is a good occasion for looking back, but an even better time to look forwards. Can Bulgaria look to the future with more optimism? Here are three stylized facts about Bulgaria as we think about the future. Frist, Bulgaria remains the poorest country in the European Union. Second, Bulgaria is near the crossroads of Asia and Europe. And third, Bulgaria is facing the biggest change in its population structure of any county in the world. Being the poorest member of the EU, is in fact an advantage. Over the last 30 years, the EU has had a remarkable record in achieving convergence of living standards. It is Europe’s policy to aim to bring up the incomes of all countries towards the average. If regions or countries are lagging behind, they are helped to finance the investments needed to support convergence. This has worked in country after country. Look at how relative incomes in Poland, Slovenia and Slovakia have multiplied over this period. And yes, look at how incomes in Ireland, Greece or Portugal changed after they joined the EU, and even after the crisis how they compare to the pre-EU levels before. So we can reasonably expect that Bulgaria, as the poorest country, has the potential to benefit more than any other country from Europe’s magnificent convergence machine. Second, when we look at relative growth rates around the Region in the last decade, where do we see most success? Look East for the answer to this, to Turkey, Kazakhstan, Russia and Azerbaijan. Every indication is that this trend is likely to continue. Bulgaria happens to sit as the first port of entry to the European Union for all this expected two-way trade that has been and will be associated with this growth. Is it any surprise that every proposed new gas pipeline from east to west passes through Bulgaria? Throughout history countries and cities that have sat at strategic trading points have attracted investment, wealth and commerce. Bulgaria could become the most important and thriving trading point between Europe and Central Asia. Third, Bulgaria is facing an enormous population change. There may be a drop of about 40% in the size of the working population by 2050. This is bad news, and it is likely to double the burden of supporting the retired and ailing population over the next 20 years, raising real issues of affordability. But this is a problem that is known well in advance, and Bulgaria

20

vision bulgaria 2020 + визия българия 2020 +

has time to adapt to the challenges, both in terms of social protection reform, and by addressing the size of the workforce. In other parts of the world, countries are facing – or will soon face – the same imperative. If Bulgarians handle this well, they might well become the people from whom others will learn how to live long and prosper. So these are the three big facts about Bulgaria’s future. The first two offer huge possibilities, even in the face of Europe’s current issues, and the third a big challenge. But with the right policies, and with investments in public infrastructure and services, co-funded by European grants, the goal for the next 20 years of converging with Europe seems genuinely achievable.


Питър Харолд Регионален директор на Световната банка за Централна Европа и Балтийските държави

Българите са известни със своя песимизъм. Един 20-годишен юбилей е подходяща възможност да погледнем назад и още по-добра възможност за поглед напред. Ще съумее ли България да погледне в бъдещето с повече оптимизъм? Ето три стилизирани факта за България в контекста на бъдещето. Първо, България остава най-бедната страна в Европейския съюз. Второ, България е разположена в близост до точката, където се срещат Азия и Европа. И трето, България е изправена пред най-значима промяна в структурата на своето население в сравнение с която и да е друга страна по света. Да си най-бедната държава-членка на Европейския съюз, е всъщност предимство. През последните 30 години ЕС постигна забележителни резултати в сближаването на стандартите на живот. Утвърдена политика на Европа е да се стреми да приближи доходите на всички страни до средните за съюза. Когато даден регион или страна изостават, те получават финансова подкрепа за инвестиции в областта на конвергенцията. Тази политика се оказа успешна в редица страни. Достатъчно е да погледнем как относителните доходи в Полша, Словения и Словакия се умножиха през посочения период. И още, как доходите в Ирландия, Гърция и Португалия се промениха след тяхното присъединяване към ЕС и как дори след кризата те са съпоставими с нивата от периода преди това. Ето защо е реалистично да очакваме, че е налице потенциал за България като найбедна страна да се възползва в по-голяма степен от всяка друга държава членка от великолепната конвергентна машина на Европа. На второ място, ако погледнем относителните темпове на растеж в страните от региона през последното десетилетие, къде констатираме най-голям успех? Трябва да гледаме на изток в търсене на отговор на този въпрос – към Турция, Казахстан, Русия и Азербайджан. Налице са редица индикации, че тази тенденция вероятно ще се запази. България е врата към Европейския съюз за една бъдеща двустранна търговия, която, както и досега, продължава да бъде свързвана с растежа. Изненада ли е за някого, че всеки проект за нов газопровод от изток на запад минава през България? В исторически план държави и градове, разположени на стратегически за търговските потоци точки, винаги са привличали инвестиции, богатство,

широкомащабна търговска дейност. България може да се превърне в най-важното и процъфтяващо търговско средище на пътя между Европа и Централна Азия. Трето, България е изправена пред огромна демографска промяна. Към 2050 г. се очаква възможен спад от около 40 процента в размера на работната сила. Това е лоша новина, която през следващите 20 години може да удвои тежестта на подкрепата за пенсионерите и боледуващите, поставяйки на преден план въпросите за достъпа. Но това е отдавна и добре известен проблем, така че България разполага с време да реагира на предизвикателствата както чрез реформиране на социалната защита, така и чрез преодоляване на проблемите с числеността на работната сила. В останалата част на света страните или вече са изправени, или скоро предстои да се сблъскат със същата необходимост. Ако българите съумеят да се справят с този проблем, те биха могли да се превърнат в пример за дълголетие и просперитет за останалите народи. Ето това са трите значими факта за бъдещето на България. Първите два предлагат огромни възможности дори пред лицето на продължаващата криза в Европа, а третият е голямо предизвикателство. Но при наличието на правилни политики, при инвестиции в публична инфраструктура и услуги, съфинансирани чрез безвъзмездна помощ от европейските фондове, целта за сближаване с Европа през следващите 20 години изглежда напълно постижима.

peter harrold питър харолд

21


art

development изкуство + развитие


Marina Galvani

Марина Галвани

World Bank Art Curator

Куратор на Световната банка

Knowledge is at the heart of development. A knowledge partnership as the one between Bulgaria and the World Bank Group requires a strong appreciation of national values and country’s cultural framework. In this sense, the role of the World Bank Art Program is to engage with artists so that they can expand their role as sensitive (though unconscious) social barometers. The Art Program is honored to join the efforts of the Bulgarian Government and the World Bank Group in reflecting on its 20 + years of partnership with the chances · choices · changes art exhibition. This exhibition includes artists spanning over two generations and is jointly curated by Maria Vessileva (Chief Curator, Sofia City Art Gallery), Philip Zidarov (Art Critic and Co-founder, the city group) and myself. The show brings together artists from the historic city group with younger generation artists. The current works by the artists of the city group “shook” Sofia with an early example of conceptual art in 1988. Since that late 1980s event, many more powerful social and political earthquakes have changed the course of history and the artists in chances · choices · changes – coherent with the “universal” international language of contemporary art – don’t openly talk only about Bulgaria and its past or future, rather commenting on humanistic themes and personal introspective search. However, all of them were chosen by the curators for some intrinsic or extrinsic message in their work that give the pulse on the hopes, disillusionment and emotions of a society in change. Changes in history, even profound ones, are not always perceived by the actors and chances · choices ·  changes honestly gives space and voice to the artists that remind their fellow-citizens and external viewers that much still needs to be done and that sometimes “plus ça change, plus c’est la même chose” (“the more it changes, the more it stays the same”). Still … chances · choices · changes is not a historic reconstruction of events but rather an exciting sample of art created in dramatically different political and social contexts that showcase the vibrancy of the Bulgarian art scene, of the opportunities that are opening for Bulgaria’s most creative thinkers and doers, and the position in the international fabric of contemporary art that these artists rightfully occupy.

Знанието е в сърцевината на развитието. Партньорство, основано на знанието като това между България и Групата на Световната банка, изисква силно усещане за националните ценности и културната канава на България. Ето защо ролята на Програма „Изкуство“ на Световната банка е да се ангажира с хората на изкуството, така че те да разширят своята роля на чувствителен (макар и несъзнателен) обществен барометър. Програма „Изкуство“ има честта да се присъедини към усилията на България и Групата на Световната банка за отбелязване на 20 години партньорство с художествената изложба възможност · избор · промяна. Тя включва творци от две поколения и е плод на съвместните усилия на Мария Василева (главен уредник на Софийската градска художествена галерия), Филип Зидаров (художествен критик и съучредител на група градът) и моя милост. Изложбата обединява творци от групата градът с такива от по-младото поколение. Настоящите произведения на творците от градът разтърсиха София с ранен пример за концептуално изкуство през 1988 г. Оттогава други и по-силни социални и политически трусове промениха хода на историята и художниците във възможност · избор · промяна – в съответствие с универсалния международен език на съвременното изкуство – говорят открито не само за България и нейното минало и бъдеще, но и коментират хуманни теми и лични вътрешни търсения. Всички те бяха избрани от уредниците поради различни свойствени и неприсъщи послания в техните творби, които напипват пулса на надеждите, разочарованията и емоциите на обществото в преход. Промените в историята невинаги се забелязват от участниците в тях. възможност · избор · промяна предоставя място и трибуна на творците, напомнящи на своите сънародници и външните наблюдатели, че все още предстои много работа и че понякога „колкото повече се променят нещата, толкова повече остават те същите“. И все пак … възможност · избор · промяна не е историческа възстановка на събития, а по-скоро вълнуваща извадка за изкуство, създадено в различен политически и социален контекст, което показва жизнеността на българската художествена сцена, възможностите за творчески настроените българи, които мислят и действат, както и мястото им в многонационалната тъкан на съвременното изкуство. marina galvani марина галвани

23


24

Philip Zidarov

Филип Зидаров

Guest Curator

Гостуващ куратор

The mid 1980s turned out to be definitely crucial for art and the artists in Bulgaria. Personalities and events like Solzhenitzin, Saharov, Solidarnosc, Gorbatchov, the opening of Hungary’s border toward the West, the Berlin Wall coming down, the failure of the August ’91 hardliner coup d’état in Moscow, and the end the Soviet Union, were not simply steps in the direction of the restoration of freedom and pluralistic capitalism but also overtones of the resonating intellectual and artistic crescendo and its instruments. It was exactly that sort of device that has the capacity of persuading the public to accept the challenges of change. There can hardly be an incontestable claim of being a pioneer for any event in the arts. But there are some that have triggered a chain of social repercussions, effectively shaping them into trends or part of a new artistic movement. Such an unusual happening that grew into an event with far reaching results for Contemporary Art in Bulgaria turned out to have been the first exhibition of the city group artists that opened in Sofia in the summer of 1988. As a matter of fact, that show was the first public manifestation of Conceptual Art on Bulgaria’s art scene and that seems to have become somewhat the starting point for the art changes that followed shortly thereafter: the demise and extinction of the tacit stipulations, the notorious auto-censorship of “socialist” art, and the temptations of becoming part of some art-ruling elite, the right of mistrusting unchanging political creeds and establishments. Chronologically, the chances · choices · changes exhibition begins with the oeuvre of four of the members of the then city group and continues with those of twenty more Bulgarian artists of the two or three art generations since the emblematic change event of twenty-something years ago. The genuine radical changes triggered by the quite unexpected demise of communism in the countries of the former Soviet Block in Eastern Europe also brought about ripples throughout the art domain. Considering not just the witness accounts but the direct participation in the recent chronicles of The Radicalization of the Arts in Bulgaria, can lead to some challenging questions, such as: Was the restructuring of the arts scene in this country a consequence of the political changes or do art events have the muscle to influence, and even steer social upheaval?

Средата на 80-те години в България до голяма степен се оказа разделно време за изкуството и за неговите създатели. Присъствия и събития като Солженицин, Сахаров, „Солидарност“, Горбачов, отварянето на западната граница на Унгария, падането на Берлинската стена, провала на августовския пуч в Москва и края на Съветския съюз бяха не толкова стъпки към свободата и капитализма, но и кресчендо в резонантния интелектуален инструментариум на артистите. Тъкмо онзи инструментариум, който може да накара хората да приемат предизвикателствата на промените. За което и да е събитие в изкуството едва ли може да има категорично „първенство“. Но има такива, чиято поява и социализиране предизвикват серия от други събития и в крайна сметка се превръщат в явление или част от нов процес. За новото българско изкуство подобна роля през лятото на 1988 г. изигра изложбата на група градът. По същество това се оказа първата публична манифестация на концептуално изкуство в България, превърнала се в част от началото на промените, на разчупване на негласните норми, на социалистическата автоцензура, на изкушенията на конюнктурата и съмненията в неизменността на политическите структури. В хронологичен план, перспективите, предпочитанията и промените в определена част от съвременната българската арт сцена, проследени в изложбата chances · choices · changes, започват с работите на художниците от някогашната група градът. и се изпълва от произведенията на още 20 български художници от различните поколения в течение на 20 години след описаните събития. Радикалните промени, настъпили с твърде неочаквания край на източноевропейската комунистическа система предизвика колизии в артистичните сфери. На мястото на предишната ясна схема от толерирани, препоръчителни, позволени и ненапълно забранени форми на артистична изява, се образуваха зони на вакуум, сами по себе си пораждащи интелектуално, естетическо, икономическо напрежение в обществото. Търсенето на обяснения винаги допълнително усложнява възможните отговори. Аспектът на преки наблюдатели, свидетели и участници в хрониката на „артистичната радикализация“ води до твърде интересен въпрос: – Доколко промените в художествената сфера повтарят социалните процеси или им оказват влияние, дори ги предизвикват?

art and development изкуство и развитие


Maria Vassileva

Мария Василева

Guest Curator

Гостуващ куратор

The current exhibition features artists belonging to several generations: the age difference between the oldest and the youngest artist is 34 years. Aside from being a curious statistic, this also explains how growing up and being formed under two completely opposite political systems can have a dramatic influence in shaping character and creative views. The possibility of identifying a point of intersection where these generations could meet and communicate with each other seems even more interesting. Though presenting only a minute fraction of the ongoing processes in contemporary Bulgarian art, the exhibition illustrates an interesting and apparently significant trend in terms of volume and quality. At the core of most works is the human being, simultaneously projected against the background of the local status-quo and the surrounding world. The image of our contemporary world is constructed through the juxtaposition of the local and the global seen as a contradistinction but also as an opportunity for dialogue. Our place today can objectively rest between the concreteness of “Construction Site” (M. Marinova) and the utopian vision for the world of “Together Again” (V. Komitski). The realistic concept of time as “here and now” and the perspective look beyond these limitations define the endeavors of many contemporary artists. chances · choices · changes is an appropriate title, as it represents the process of replacing one system with another. It also shows the option to exit one’s protected environment, however unnatural, and take the challenge to communicate with the world at large. Bulgarian artists undoubtedly deserve a serious place both as people taking the lead in setting a new course of living, and as people making sustainable progress and moving forward, regardless of the circumstances. Over the past 20 years, since the onset of changes, art in Bulgaria has experienced various crises and has gone through myriads of trials. The current financial collapse adds a new dimension to the already difficult artistic reality, which is fraught with deficiencies. Nevertheless, culture remains an island of reason, swift reaction, and aesthetic measure. To support it is a meaningful act of decency, and also of sensibility because culture promises the possibility of enormous return.

В изложбата са включени автори от различни поколения – разликата между най-възрастния и най-младия е 34 години. Това не е само любопитна статистика. В случая става дума за драматично оформяне на характери и творчески възгледи при две коренно различни политически системи. Още по-интересна е възможността да се намери онази пресечна точка, в която те могат да се срещнат и комуникират помежду си. Независимо че експозицията представя само малка част от активните процеси в съвременното българско изкуство, тя показва интересна и очевидно сериозна като обем и качество тенденция. В центъра на повечето работи е човекът, проектиран едновременно на фона на местната ситуация и на света наоколо. Образът на съвременника се изгражда именно в тази опозиция на локално и глобално, разглеждана като противопоставяне, но и като възможност за диалог. Нашето място днес обективно може да се ситуира между конкретиката на „Строителна площадка“ (М. Маринова) и утопичната визия за света в „Отново заедно“ (В. Комитски). Реалната представа за времето тук и сега и перспективният поглед отвъд тези граници определят търсенията на голяма част от художниците. възможност · избор · промяна е подходящо заглавие, което олицетворява целия процес на подмяна на една система с друга, на предоставената и евентуално използвана възможност за излизане от уютната, но неестествена среда на защитено живеене и приемането на предизвикателството за общуване на територията на големия свят. Българските художници определено имат своето сериозно място – и като едни от първите, които очертават посоките на новото живеене, и като тези, които устойчиво се развиват и вървят напред, независимо от обстоятелствата. За изминалите малко повече от 20 години от промяната изкуството в България преживява различни кризи и преминава през много изпитания. Финансовият колапс днес добавя ново измерение към и без друго трудната и изпълнена с дефицити художествена реалност. Независимо от всичко културата остава остров на здрав разум, бързи реакции и естетическа мярка. Подкрепата є е достоен и смислен акт с огромна възвращаемост.

philip zidarov + maria vassileva филип зидаров + мария василева

25


26

20 plus artists


20 + съвременни български художници

maximilian pramatarov максимилян праматаров

27


greddyassa@gmail.com

28

Greddy Assa

Греди Асса

the city group

група градът

Greddy Assa was born in 1954 in Pleven. In 1981, he graduated with a degree in mural painting from the University in Veliko Tarnovo. In 1986, he became part of the city group that in 1988 staged its emblematic exhibition which was to become the first Conceptual Art show in Bulgaria. This was followed by equally important art actions such as “The Tower of Babel” and “Chameleon” (1989). He has participated in the Biennial of Graphic Arts in Ljubljana (2001, 2003, and 2005) and in the Art Biennial in Beijing (2005, 2010). In 2011, he was one of three artists representing his country in the Bulgarian pavilion at the 54th Biennale di Venezia.

Греди Асса е роден през 1954 г. в Плевен. Завършва стенопис във Великотърновския университет през 1981. Участва в група градът, която през 1988 осъществява първата концептуална изложба в България, последвана от редица акции, сред които „Вавилонската кула“ в Габрово и „Хамелеон“ в София (1989). Участвал е в редица международни биеналета: 24-ото, 25-ото и 26-ото Международно биенале на графичните изкуства, Любляна, (2001, 2003, 2005), във Второто и в Четвъртото международно биенале на изкуствата, Пекин (2005, 2010). Той е сред тримата български артисти, представили България на 54-ото Венецианско биенале през 2011 г. Има над 80 самостоятелни изложби.

My task as an artist is to invite the viewers to see the world through my eyes. I consider myself as a knot of many different threads. My grandfather came from Romania, my grandfather in the other line from Istanbul, my aunts came from Greece, my grandmother came from Serbia, I live in Bulgaria, but I have relatives in Israel, USA and France. As a matter of fact, I seem to be drawing exactly that knot which is probably my umbilical cord … It helps me not to just draw things but draw the relations between them. At first glance my paintings convey an impression of some spontaneous transfer of emotion on the canvas. What lies behind that however, is a multitude of hidden drawings. In my paintings, I have always wanted to express my conviction that the materiality of color does not prevent the artist from pursuing elusive states of mind. The scars of experience construct a new aesthetic woven out of differences.

Задачата си като художник свеждам до поканата зрителите да видят света през моите очи. Мисля за себе си като възел от различни нишки. Дядо ми идва от Румъния, прадядо ми по другата линия от Истанбул, лелите ми идват от Гърция, баба ми идва от Сърбия, аз живея в България, но имам роднини в Израел, САЩ, Франция. Всъщност все този възел рисувам. Пъпната си връв …, тя ми помага да не рисувам нещата, а връзките между тях. На пръв поглед платната ми създават представа за спонтанно пренасяне на емоция върху платното. Всъщност зад тях стоят многократно погребани рисунки. В живописта си винаги съм искал да изразя убедеността, че материалността на цвета не пречи на художника да преследва неуловими състояния на мисълта. С белезите на преживяното се конструира една естетика, изтъкана от различия.

20 + bulgarian contemporary artits 20 + съвременни български художници


fishes, 2012 риби, 2012 200 × 180 cm oil on canvas маслени бои, платно

greddy assa греди асса

29


bozhidarb@hotmail.com

30

Bozhidar Boyadzhiev

Божидар Бояджиев

the city group

група градът

Bozhidar Boyadjiev was born in Sofia in 1956. He graduated from the National Academy of Fine Art in Sofia in 1982. In 1986 he joined the city group and later became a co-owner of The City Gallery, the first private art gallery in Bulgaria in decades, based on the free will and ideas of its founders. He has been representing Bulgaria with his art projects at the Biennials in Sao Paulo, Cairo, Prague and Beijing. His participation in the first exhibition of the city group entitled “The City” (1988) made a crucial contribution to the opening up of radical art manifestations on the contemporary art scene in Bulgaria.

Божидар Бояджиев е роден през 1956-а в София. Завършва живопис в Националната художествена академия през 1982 г. Член на първата в страната организирана авангардна група градът. Съпритежател на галерия „Градът“, първата галерия в София, основана на свободната воля и практика на създателите си. Участва със свои проекти, представяйки България на Биеналето в Сао Пауло (1996, 2001), Седмото биенале за съвременно изкуство в Кайро (1988), Първото биенале за съвременно изкуство в Националната галерия в Прага (2005), Второто биенале за съвременно изкуство в Пекин (2005). Като част от група градът се изявява в емблематичната изложба „Градът“ (1988), която отваря пътя за радикални промени в художествената продукция на страната.

The installation entitled SCREENSHOTS consists of 15 unsystematically arranged 100х150 cm panels, none of them bearing an individual title. They represent snippets from the digital imagery of the virtual INTERNET reality – in that way the so called SCREENSHOTS are becoming a series of paintings seeking transformation of the visual content by way of “uploading” it on a new image carrier, in this particular case the surface of the art object. The deliberate “flaws” of the SCREENSHOTS are markedly relative; unusual yet attractive, consciously transmuted within the domain of painting. As a matter of fact, the bottom line is a certain perception of the world and a number of suggestions remaining out of reach for the “joystick” of that game. What is more, they are trying to convey aspects of the feeling of insecurity, lost control over technical progress and the crumbling value patterns that frustrate the individual, leaving him or her with humanistic mindset only in the “afterlife” of thought, dreams and faith.

Инсталацията, наречена SCREENSHOTS, се състои от 15 нестройно подредени картини с размер 100х150 см, които не носят самостоятелни заглавия. Отрязъци от дигиталната образност на виртуалната INTERNET реалност – така наречените SCREENSHOTS – са превърнати в серия от живописни творби, търсещи промяната на визуалното при „качването“ му на такъв образен носител като таблото на картината. „Несъвършeнствата“ на SCREENSHOTS звучат в окото на художника като подчертано условни, странни, но и притегателни до преосмислянето им като художествено деформирани, бидейки съзнателно пренесени в периметъра на живописта. Всъщност става дума за определено усещане за света и за внушения, неподвластни на игровия „джойстик“. Нещо повече, чувството за несигурност, загубеният контрол над техническия прогрес и разпадащата се ценностна система объркват индивида и го карат да мисли с хуманистична нагласа може би само в „отвъдното“ на мисълта, мечтите и вярата.

20 + bulgarian contemporary artits 20 + съвременни български художници


screen-shot 5, 2005 стопкадър 5, 2005 100 × 150 cm mixed media смесена техника

bozhidar boyadzhiev божидар бояджиев

31


onikolova@abv.bg

32

Andrey Daniel

Андрей Даниел

the city group

група градът

Andrey Daniel was born in 1952 in Russe, Bulgaria. He graduated from the National Academy of Fine Arts in Sofia in 1977. He was one of the members of the city group during the time of its existence from 1986 to 1991. He has been Associate professor in painting at the National Academy since 1992, and Full professor since 1998. Apart from paintings, he has also produced murals, scenery, print graphics and book design. He has staged over 20 individual shows; he has participated in over 100 group shows in Bulgaria and abroad, has over 50 publications in the media, and has authored a book entitled “Things, places and people” published in 2011. His paintings are part of a number of public collections, inter alia the Bulgarian National Art Gallery, the Collection of Peter Ludwig in Aachen, the Slovak National Gallery in Bratislava, the Museum of Balkan Art on Lemnos Island, Greece, and the Collection of the European Parliament in Brussels.

Андрей Даниел е роден през 1952 г. в Русе. Завършва живопис в Националната художествена академия през 1977. Един от членовете на група градът през времето на нейното съществуване от 1986 до 1991. От 1992 е хоноруван професор, а от 1998 – професор в катедра „Живопис“ в Академията. Наред с основното си творчество в областта на живописта е създател и на стенописи, сценография, графика и оформление на книгата. Има над 20 самостоятелни изложби, участие в над 100 представителни групови експозиции, автор е на над 50 публикации, както и на книгата „Неща, места и хора“ (2011). Негови произведения могат да се видят в редица публични колекции, между които: Националната художествена галерия в София, колекцията Петер Лудвиг в Аахен, Словашката национална галерия в Братислава, Музея за изкуство на Балканите на остров Лемнос, Гърция, и в колекцията на Европейския парламент в Брюксел.

Not that long ago I came to comprehend the fact that I have been active as a painter for 50 years now; first as a playful kid, later as an ambitious teenager, then as a discontented art student and an emerging artist, then as an able painter striving for professional recognition, and then more … Persisting in this chosen occupation of mine – painting, I have happened to play different roles and luckily it seems that I still like this game. It has turned out that through painting I have succeeded in making my own life more worthwhile. What I am really craving for is to be continuously able to encounter stories and plots that are worth retelling and reliving through the medium of painting. I like this art because of its ability to split the public into individuals by way of galvanizing their sensitivity, their intelligence, their cognitive skills, and of humanizing at least a part of the throng. After all, the fine art of painting has proven itself an elite occupation – only few have command of it and not many can really appreciate it.

Наскоро установих, че вече 50 години се занимавам с живопис – първо като играещо дете, после като амбициран юноша, след това – като недоволен студент и млад художник, после като правяч, който иска да се докаже професионално, и после … и още … Занимавайки се с живопис, съм играл много и различни роли и за щастие, още не ми омръзва. Изглежда, че чрез живописта направих живота си интересен и смислен. Това, което искам, е: по-често да се натъквам на истории и сюжети, които биха могли да бъдат разказани и преживени чрез живописта. Харесвам способността на този вид изкуство да разделя публиката на отделни личности, като провокира тяхната чувствителност, интелигентност, внимание и така да очовечава поне част от тълпата. Живописта се оказа елитарна работа – тя не се прави от всеки и не е за всеки.

20 + bulgarian contemporary artits 20 + съвременни български художници


to the summit, 1990 към върха, 1990 140 × 360 cm oil on canvas маслени бои, платно

andrey daniel андрей даниел

33


apopnedeleva@yahoo.com

34

Vihrony Popnedelev

Вихрони Попнеделев

the city group

група градът

Vihroni Popnedelev was born in 1953 in Plovdiv. He graduated in 1979 with a painting degree from the National Academy of Fine Art in Sofia, where he has been a professor since 2001. In 1986, he became one of the founding members of the city group. He has had numerous solo exhibitions and participated in a great number of group shows in Bulgaria and abroad. He is holder of many painting art awards. His creative work is predominantly in oil painting, but he is also experimenting with a number of other materials and techniques.

Вихрони Попнеделев е роден през 1953 г. в Пловдив. Завършва живопис в Националната художествена академия през 1979. През 1986 става един от основателите на група градът. От 2001-ва е професор по живопис в НХА. Има множество самостоятелни и групови изложби в България и в чужбина. Носител е на множество национални награди за живопис. Работи предимно маслена живопис, но също експериментира с разнообразни материали и техники.

When I work, I take time to think over the details carefully, and the coloring of each of my ideas. This seems to be kind of a contradiction: I follow an over-conscious creative scheme and at the same time as an artist I am an expressionist. I also use different materials and do it quite intentionally: clay, wool, etc. because that makes me feel free and different. I nurture a curiosity to try out every technique in art and I am not afraid to risk going beyond what people usually picture about my art. What I am really keen on is to make my paintings emit an energy of their own.

Когато рисувам, дълго обмислям в детайли и колорит всяка своя идея. Водя процеса на работа съвсем съзнателно, а съм експресивен художник. Умишлено сменям материалите: глина, вълна и т.н., защото по този начин се чувствам свободен и различен. Любопитен съм да опитам всички техники и не се страхувам да изляза от представата за мен. Държа работите ми да излъчват собствена енергия.

20 + bulgarian contemporary artits 20 + съвременни български художници


self-portrait, 2011 автопортрет, 2011 180 × 200 cm oil on canvas маслени бои, платно

textile 2 red circle, 2010 текстил 2 червен кръг, 2010 145 cm diameter 145 см диаметър wool вълна

vihrony popnedelev вихрони попнеделев

35


ivoistrichki@abv.bg

Ivo Bistrichki

Иво Бистрички

He was born in 1971 in Blagoevgrad, Bulgaria, and he now lives in Sofia and Burgas, Bulgaria. In 1995, he graduated in painting from St. Cyril and St. Methodius University in Veliko Turnovo, Bulgaria. He has staged solo exhibitions in Burgas and Sofia and has participated in many group exhibitions. He is the holder of a Grand Prix from the 2010 Biennial of Small Forms, Pleven, Bulgaria. In 2011 he was shortlisted for the Gaudenz B. Ruf Award.

Иво Бистрички е роден през 1971 г. в Благоевград, живее в София и Бургас. През 1995 завършва живопис във Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“. Организирал е самостоятелни изложби в Бургас и София. Участвал е в много групови изложби. Носител на Голямата награда на Биеналето на малките форми в Плевен, 2010. През 2011 е номиниран за Наградата Гауденц Б. Руф.

“When he talks about utopias, Ivo Bistrichki uses only specific visual examples. It is strange how such an abstract ideal can nonetheless be squeezed into real contours. In their attempt to find and define this blessed “no-place”, painters, architects, ideologists and fanatics have invested all their energy into building and portraying it in a way that is closest to their flights of fancy. However, once the idea has been fleshed out in paintings, engravings or buildings, it loses the charm of its unattainable perfection. That is when skepticism appears and together with it, the comfort that Utopia doesn’t really exist. The utopian ideal is always denounced, sanctioned, crash landed. Ivo Bistrichki has collected piece by piece his utopia of all utopias, criticized severely by followers of rationalism. With the breakthroughs, the cuts he makes, and the cool texture of the metal, Ivo Bistrichki brings them back to the philosophy from which they originated, purges them from their physical existence and manages to keep only the symbol that they embody. He looks at it in a new way. And suddenly, together with the historical, existential or theological guilt of the utopia, here, too, an aesthetic value is born. It is completely new and different and it takes us back to the beginning, to the unattainable perfection. And that’s how the path of thought, of hand, of artistic endeavor in these paintings-objects forms an ideal circle.”

„Когато говори за утопии, Иво Бистрички борави само с конкретни визуални примери. Странно как толкова абстрактен идеал все пак се е наместил в реални контури. В стремежа си към изнамиране и обозначаване на това благословено „не-място“ художници, архитекти, идеолози и фанатици са вложили цялата си енергия, за да го изградят или изобразят убедително, най-близко до своите фантазни представи. Само че, веднъж намерила плът в картината, гравюрата или в градежа, идеята губи харизмата на своето непристъпно съвършенство. Така се появяват скептицизмът и едновременно с него успокоението, че Утопия наистина не съществува. Утопичният идеал винаги се оказва разобличен, санкциониран и приземен. Иво Бистрички събира парче по парче своята утопия на утопиите, разкритикувани от рационализма. С пробивите, прорезите, които прави, и с хладната пластика на метала той ги връща обратно към философията, от която са произлезли, изчиства ги от физическото им битие и запазва само символа, който са въплътили. Подлага го на ново преразглеждане. И неочаквано заедно с историческата, екзистенциалната или теологичната вина от утопията тук произлиза и една естетическа ценност. Тя е съвсем нова и различна и ни връща пак в началото, при непостижимото съвършенство. Затова пътят на мисълта, на ръката и творческото усилие в тези картини-обекти чертае идеална окръжност.“

Svetlana Kuyumdzhieva

Светлана Куюмджиева

36

20 + bulgarian contemporary artits 20 + съвременни български художници


blue deer, 2011 синия елен, 2011 200 × 150 cm digital print on linoleum, intervention, black chalk дигитален печат върху линолеум, интервенция, черна креда

ivo bistrichki иво бистрички

37


velislavagpa@gmail.com

38

Velislava Gecheva

Велислава Гечева

She was born in 1986 in Sofia, where she still lives. In 2010 she obtained a degree in painting from the National Academy of Art, Sofia. In 2009, she specialized at the Academy of Arts, Macerata, Italy. She has had solo exhibitions in Bulgaria and Italy. In 2011, Gecheva was nominated for the Essl Art Award – CEE 2011, and in 2010 she received the Award for Achievements in art and design of the Societe Generale Expressbank and the National Academy of Art, Sofia. In 2012 she was awarded the Prize for promising young artists of the Edmond Demirdjian Foundation.

Велислава Гечева е родена през 1986 г. в София, където живее и днес. През 2010 завършва живопис в Националната художествена академия, София. През 2009 специализира в Академията по изкуствата, Мачерата, Италия. Има самостоятелни изложби в България и Италия. През 2011 е номинирана за Наградите ЕСЛ, а през 2010 получава Наградата за постижения в изкуството и дизайна на Сосиете Женерал Експресбанк и на Националната художествена академия. Носител е на Наградата за млад живописец с обещаващо развитие на Фондация „Едмонд Демирджиян“ за 2012.

The approach in one’s art work is always something individual. It is something personal, which one adopts, improves and changes according to the pursued goals and the desired results. The first impulse is very important for me, which does not exclude the incidental findings. I use the impact of contemplation to reach the phase of conscious mental construct of my ideas. When we are children, we do what we can do best and that gives us pleasure. Little by little that pleasure turns to be a need, the observation turns into a comment, the child turns into an artist. I do not say. I show. Painting is the most accurate way to display my perception of the world around me. Through it I show others how I see, feel and experience reality. My latest paintings are influenced by a trip to some historical places in Bulgaria. I am inspired by the ideals for which our ancestors died, by the changes that have occurred over the past 150 years, and by the dreams of the first generation living without war.

Подходът към изкуството е винаги личен. Художникът намира нещо свое, което отглежда, подобрява и променя в зависимост от преследваните цели и желаните резултати. Първият импулс е много важен за мен. Това не изключва случайните открития. Използвам силата на съзерцанието, за да достигна до фаза на съзнателни мисловни конструкции за моите идеи. Когато сме деца, правим това, което можем да правим най-добре и което ни носи радост. Малко по малко удоволствието отстъпва пред необходимостта, наблюдението става коментар, детето се превръща в художник. Аз не казвам. Аз показвам. Живописта е най-точният начин да покажа реакциите си към света наоколо. През нея другите могат да разберат как виждам, чувствам и преживявам реалността. Последните ми картини са повлияни от едно пътуване по исторически места из България. Вдъхновена съм от идеалите на предците ни, промените през последните 150 години и мечтите на първото поколение, което живее без война.

20 + bulgarian contemporary artits 20 + съвременни български художници


бefore 150 years, 2012 преди 150 години, 2012 116 × 162 cm oil on canvas маслени бои, платно

velislava gecheva велислава гечева

39


kokindus@yahoo.com http://kaloyan-ilievkokimoto.blogspot.com

40

Kaloyan Iliev – Kokimoto

Калоян Илиев – Кокимото

He was born in 1979 in Varna where he still lives. In 2007, he completed his MA degree in Graphics at the Faculty of Fine Arts in St. Cyril and St. Methodius University of Veliko Tarnovo, Bulgaria. Kokimoto has had solo exhibitions in Bulgaria, Belgium and Denmark, and has participated in many national and international group shows. In 2009, he received the Annual Award for young artists of Bulart Gallery, Varna, Bulgaria and the Award for Contemporary Bulgarian Art Print of Higashi Chichibu Saitama Prefecture, Japan.

Калоян Илиев – Кокимото е роден през 1979 г. във Варна, където живее и днес. През 2007 завършва графика във Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“. Организирал е самостоятелни изложби в България, Белгия и Дания, участвал е в много национални и международни групови изложби. През 2009 получава Годишната награда за млад художник на галерия Буларт, Варна, и Наградата за съвременна българска графика на префектура Higashi Chichibu Saitama, Япония.

In my works I recreate the relationship between myself and people in a manipulated reality. The unusual things that I create in graphics, drawings, collages, photographs and installations are like the fruit of my memories and creative inventions. My interest in various social problems can be seen in many of my works. “The new world order”, the role of icons in modern society and the attitude toward animals are only some of the topics that can be repeatedly found in my works. From the involvement of religion in politics, to everyday’s absurd situations, I’m interested in more common emotional and mental conditions such as narcissism, longing for love and beauty. I work with existing visual material, which I enrich with my own developments of narrative character. I tell my stories in a new way, focusing on specific aspects of the plot, and thus I describe my experiences once again, but this time as a spectator.

В работите си пресъздавам отношенията между мен и хората в една манипулирана реалност. Необичайните неща, които създавам в графики, рисунки, колажи, фотографии и инсталации, са плод на моите спомени и въображение. В много от работите може да се открие интересът ми към различни социални проблеми. „Новият световен ред“, ролята на иконите на модерното общество и отношението към животните са само някои от темите, които често се повтарят. От преминаването на религията в политиката до всекидневните абсурдни ситуации, аз се интересувам от познати и общи емоционални и мисловни състояния като нарцисизма и копнежа за любов и красота. Работя със съществуващи визуални образи, които обогатявам с мои разкази и характери. Разказвам мои собствени истории по нов начин, като се фокусирам върху специфични страни от сюжета и така отново описвам опита си, но този път като зрител.

20 + bulgarian contemporary artits 20 + съвременни български художници


nautical landscape 29, 2011 морски пейзаж 29, 2011 70 × 100 cm paper map, acrylic on canvas хартиена карта, акрил, платно

морски пейзаж 26, 2011 nautical landscape 26, 2011 100 × 70 cm хартиена карта, акрил, платно paper map, acrylic on canvas

kaloyan iliev – kokimoto калоян илиев – кокимото

41


irobalievakristina@ hotmail.com www.kristinairobalieva.com

42

Kristina Irobalieva

Кристина Иробалиева

She was born in 1982 in Sofia. She graduated from the High School of Fine Arts in Sofia, the Ecole Nationale Supérieure des Beaux-Arts Villa Arson in Nice and has completed her Post-graduate studies at Geneva University of Art and Design. Her works have been exhibited in Basel (Swiss Art Awards), Skopje (XIV Biennial of Young Artists from Europe and the Mediterranean) and the Centre d’art Contemporain (Kunsthalle) in Geneva. She lives and works in Switzerland and Bulgaria. Her artistic domain is painting and mixed media conceptual 3D. She had a recent individual exhibition at Galerie Vincent Sator.

Кристина Иробалиева е родена през 1970 г. в София. Завършила е Художествената гимназия в София и Висшата школа за изящни изкуства „Вила Арсон“ в Ница и е специализирала в Женевския университет за изкуство и дизайн. Живее и работи в Швейцария и България. Работи в областите живопис и концептуална пластика в мулти-техтики. Творбите є са показвани в Базел (Swiss Art Awards), Скопие (ХІV Биенале за млади автори от Средиземноморието) и в Центъра за съвременно изкуство в Женева. Има самостоятелна изложба в Galerie Vincent Sator, Париж.

Throughout the course of my artistic and worldly life in Еastern and Western Europe I have experienced evolving political and cultural environments in the transition period after 1989. During this time I developed a vision towards the permanent remelting of ideologies. The multitude of feelings stemming from the tense observation of that process became the main driver of my work as an artist. Most of my paintings are structured as dichotomies such as abstraction/figuration, official culture/personal imagery, or model/copy. Proceeding from narrative and formal aspects, I tend to open a debate with notions like authenticity, nationalism, historical and cultural heritage.

Личното и артистичното ми битие, развивало се паралелно в Източна и Западна Европа, до голяма степен е белязяно от политическите и културните промени, настъпили след 1989 г. В този период се оформиха акцентите на моя творчески възглед по отношение на перманентното претапяне на идеологиите. Многостранните емоции, произтичащи от наблюденията на този процес, се превърнаха в основния мотор на моята работа на художник. Повечето мои картини са структурирани като дихотомии: фигуративност/нефигуративност; официална култура/лични митологии; матрица/копие. Като използвам  наративни или формални елементи и клишета в произведенията си, аз се опитвам да ги превърна в средство за артистичен дебат с понятия като автентичност, национализъм, историческо или културно наследство.

20 + bulgarian contemporary artits 20 + съвременни български художници


she, she, she, 2012 тя, тя, тя, 2012 190 × 200 cm acrylic on canvas акрил върху платно

kristina irobalieva кристина иробалиева

43


kaja_kala@yahoo.com

44

Kaliya Kalacheva

Калия Калъчева

She was born in 1986 in Sofia where she still lives. In 2011, she completed her MA degree in painting at the National Academy of Art, Sofia. She has had three solo exhibitions in Sofia and several participations in group shows. In 2011, she was awarded the Prize for promising young artist of the Edmond Demirdjian Foundation. She was shortlisted for the 2012 MOST award.

Калия Калъчева е родена през 1986 г. в София, където живее и днес. През 2011 завършва живопис в Националната художествена академия, София. Организирала е три самостоятелни изложби в София и е участвала в редица групови изложби. През 2011 получава Наградата за млад живописец с обещаващо развитие на Фондация „Едмонд Демирджиян“. През 2012 е сред шестимата номинирани творци за наградата МОСТ.

Artists are voyagers through their own experience. They are social experimentalists, emotional analyzers, commentators or adventurists. To me the most creative condition is losing myself or, rather, not finding myself – the constant state of being in quest of something. When questions arise there are conflicts, there is unease. By asking a lot of questions ideas are born, answers come and, other conditions emerge with which I could experiment once again – willingly or not. The more I get further away, the more I get closer to unknown sides of my own abilities. The birth of the next subject might be caused by devastating aggression but it might as well be caused by absolute inner harmony. Artists fight with themselves, with others or, against everybody. And my reasons for this clash are sealed into the selfish pleasure of laying each successive coat. Paint is the flesh that captures the messages, borne in every picture. I like being the immediate participant, a voyeur to every landscape, story or idea. In my paintings the person is always alone or a part of a mass of people thinking in the same way, as if, more and more, we were self-sufficient and even isolated.

Художниците са пътешественици през техния собствен опит. Те са социални експериментатори, емоционални анализатори, коментатори или авантюристи. За мен най-творческото състояние е, когато губя себе си, или по-скоро, не намирам себе си – постоянното състояние на търсене на нещо. Когато се появят въпросите, се появяват и конфликтите, тогава идва и вълнението. Със задаването на много въпроси се раждат и идеите, идват отговорите, създават се различни състояния, с които мога отново да експериментирам – с желание или не. Колкото по-нататък отивам, толкова повече се приближавам към непознатите страни на моите собствени възможности. Раждането на следващата творба може да е резултат от опустошителна агресия, но може и да бъде следствие на изключителна вътрешна хармония. Художниците се борят със себе си, с другите или срещу всички. И моята причина да участвам в този сблъсък се корени в егоистичното удоволствие да поставям всеки следващ пласт. Боята е плътта, която улавя посланията и ги пренася в картината. Обичам да съм непосредствен участник, наблюдател на всеки пейзаж, история, идея. В картините ми персонажът е винаги самотен или част от голяма маса от хора, които мислят еднакво. Като че ли все повече и повече ние сме си самодостатъчни и дори изолирани.

20 + bulgarian contemporary artits 20 + съвременни български художници


waiting, 2012 чакане, 2012 100 × 110 cm oil on canvas маслени бои, платно

wait!, 2012 чакай!, 2012 100 × 120 cm oil on canvas маслени бои, платно

kaliya kalacheva калия калъчева

45


vicenti@abv.bg www.­vikentikomitski.­com

Vikenti Komitski

Викенти Комитски

He was born in 1983 in Sofia where he now lives and works. In 2006, he graduated with a degree in sculpture from the National Academy of Art in Sofia. He has had four solo exhibitions in Sofia and Plovdiv, and has participated in many group shows in Sofia, New York, Rotterdam, Prague, Vienna, Istanbul, Moscow, etc. In 2009, Komitski was shortlisted for the Gaudenz B. Ruf award. He is holder of the BAZA award for contemporary art for 2011.

Викенти Комитски е роден през 1983 г. в София, където живее. През 2006 завършва скулптура в Националната художествена академия, София. Организирал е четири самостоятелни изложби в София и Пловдив и е участвал в много национални и международни групови изложби в София, Ню Йорк, Ротердам, Прага, Виена, Истанбул, Москва и др. През 2009 е номиниран за Наградата Гауденц Б. Руф. Комитски е носител на Наградата за съвременно изкуство БАЗА за 2011.

“United by the specific artistic approach of the artist, his artworks, be it objects, drawings or installations, establish mutual inter-relations and raise topical issues relating to the problem of educational institutions, the globalized geographic reference points, the contemporary communication means, and the image of the artist himself. Acting on the principle of irony and game, the works of Vikenti Komitski rapidly transform everyday objects and practices into artistic events which pose new questions. They employ the logic of readymade objectivity and minimalistic artistic intervention, used by the author to create “quick art” close to reality and to the viewer, as if guided by the sudden idea, the momentary switch-over and change of situation.”

„Обекти, рисунки и инсталации, произведенията на Комитски създават вътрешни връзки помежду си, поставяйки актуални теми. Сред тях са проблемът за институциите на образованието, глобализираните географски ориентири, въпросът за съвременните начини на комуникация и самата фигура на художника. Работещи на принципа на иронията и играта, произведенията на Викенти Комитски бързо трансформират ежедневните обекти и практики в художествени събития, които поставят нови въпроси. Те използват логиката на readymade обектността и минималната артистична намеса, чрез които авторът създава „бързо изкуство“, близко до действителността и зрителя, в което водеща е сякаш внезапната идея, моментното превключване и промяна на ситуацията.“

Vladiya Mihaylova

Владия Михайлова

46

20 + bulgarian contemporary artits 20 + съвременни български художници


broken book, 2009 счупена книга, 2009 22 × 32 cm intervention upon a book (Short Political Dictionary, Partizdat, Sofia 1974) интервенция върху книга (Кратък политически речник, Партиздат, София 1974)

vikenti komitski викенти комитски

47


kostolov@yahoo.de www.kostolov.com

48

Ivan Kostolov

Иван Костолов

He was born in 1972 in Plovdiv, Bulgaria where he still lives. He studied painting at the Staedelschule Academy of Fine Arts, Frankfurt-a.-M., Germany, and fine arts at the University of Mainz, Germany. He has had solo exhibitions primarily in Bulgaria and has participated in many group exhibitions at home and abroad. In 2012, Kostolov received a First Prize in Painting section at the National Awards Allianz Bulgaria, and in 2008 a First Prize in Painting section at the National competition for young artists, critics and curators of the St. Cyril and St. Methodius International Foundation.

Иван Костолов е роден в Пловдив през 1972 г., където живее и днес. Следва живопис в Художествената академия Щедел във Франкфурт на Майн, Германия, и изящни изкуства в Университета в Майнц, Германия. Организирал е самостоятелни изложби в България. Има много участия в групови изложби в страната и чужбина. През 2012 получава Първа награда за живопис на Националните награди Алианц България, а през 2008 – Първа награда за живопис на Националния конкурс за млади художници, критици и куратори на Фондация „Св. Св. Кирил и Методий“.

The presented work is part of several series which I have been working on for the past three years. At the current stage of my work the main creative problem is an artistic provocation constructed in a conceptual way. My paintings depict real characters, objects and events set outside of their usual environment and purposefully involved in illogical, and often absurd interdependencies. Each composition which at first sight seems trivial involves a multitude of plots which are interwoven in such a way that they create an unpredictable and often ironic subject matter. I believe that the classical study of the form as an artistic method allows for an in-depth research into the marginal areas of the imagery. It is precisely through this method that I accentuate the baroque voluptuousness of texture and natural forms as a reason for overexposure, as a figurative key towards abundance, flesh, unwrapping, towards revealing invisible meanings. This modern reading of different stylistic characteristics of some of the major traditional elements of painting allows me to leap beyond the accepted aesthetic and plastic formulae and to show my own investigative vision.

Представените творби са част от няколко серии, върху които работя през последните три години. Основен творчески проблем, който мога да изведа за настоящия си авторски етап, е художествена провокация по един концептуално конструиран начин. В картините ми се разработват различни реални персонажи, обекти и събития, които са лишени от обичайната им среда и преднамерено са вплетени в нелогични, често пъти абсурдни взаимовръзки. Във всяка композиция, на пръв прочит тривиална като мотив, са вплетени множество фабули, които са сглобени по такъв начин, че създават неподозиран, непредсказуем, често ироничен сюжет. Считам, че класическото щудиране на формата като художествен метод позволява в дълбочина да се изследват граничните зони на образността. Именно чрез него акцентирам върху бароковата пищност на тъканта и природните форми като повод за крайна преекспонация, като фигуративен ключ за изобилие, плът, разлистване, за разкриване на невидими значения. Този съвременен прочит на различни стилови характеристики, на някои основни, традиционни елементи на живописта ми предоставя възможност да надскоча готовите естетически и пластически формули и да покажа собствения си изследователски поглед.

20 + bulgarian contemporary artits 20 + съвременни български художници


astronaut, 2012 астронавт, 2012 81 × 120 cm оil on canvas маслени бои, платно

ivan kostolov иван костолов

49


ninabezvale@gmail.com http://nina.ninavale.com

Nina Kovacheva

Нина Ковачева

She was born in 1960 in Sofia, and now lives in Paris. In 1985, she graduated in stage design from the National Art Academy, Sofia. She has staged solo exhibitions in Sofia, Vienna, Paris, Taipei, Bucharest and has participated in many international exhibitions in Austria, France, South Korea, Germany, Italy, and China. Kovacheva was awarded the 2002 UNESCO Prize for the Promotion of the Arts, Paris, France (together with Valentin Stefanoff). She also works with Valentin Stefanoff.

Нина Ковачева е родена през 1960 г. в София, живее в Париж. През 1985 завършва сценография в Националната художествена академия в София. Организирала е самостоятелни изложби в София, Париж, Виена, Тайпе, Букурещ и е участвала в много международни изложби във Франция, Австрия, Южна Корея, Италия, Китай. Ковачева е удостоена с Наградата на ЮНЕСКО за промотиране на изкуствата, Париж, Франция (2002). Работи и съвместно с Валентин Стефанов.

“Nina Kovacheva is a versatile artist. Her work goes beyond the confines of a single medium. She taps into, and often blends, the resources of video, video installations, photography and drawing, among others. One of the most notable distinctive features of Nina’s art is her abiding interest in the body as an object whose wholeness will always slip out of the artist’s grasp. If we choose to pun on Deleuze and Guattari’s construct of the nonproductive “body without organs”, we should say that Nina is exhilarated by the production and re-production of “organs without bodies”. In many of her most powerful photos, for example, we are given strikingly profound vistas of body parts. Actually, most of these shots accommodate conflicting sides of existence which cannot possibly do without each other: male and female; nature and culture; life and death.”

„Нина Ковачева е разностранен художник. Работата є е отвъд ограниченията на конкретно изразно средство. Тя използва и смесва видео, видеоинсталации, фотография, рисунка и др. Една от най-открояващите се черти на изкуството є е нейният траен интерес към тялото като  един неуловим обект. Ако изберем игратa на думи в теорията на Дельоз и Гатари за непродуктивното „тяло без органи“, можем да кажем, че Нина се опиянява от създаването и пресъздаването на „органи без тела“. В много от най-силните є фотографии например тя ни дава възможност за проницателен поглед към различни части от тялото. Всъщност повечето от тези кадри свързват конфликтни страни от съществуването, които вероятно не могат да съществуват едни без други: мъжко и женско, природа и култура, живот и смърт.“ 

Lyubomir Terziev Любомир Терзиев

50

20 + bulgarian contemporary artits 20 + съвременни български художници


smiles giving tears giving 5, 2008 усмихнати усмивки – разплакани сълзи 5, 2008 100 × 140 cm lambda on alluminium фотохартия, алуминий

nina kovacheva нина ковачева

51


marina_yovcheva@abv.bg www.marinamarinova.com

52

Marina Marinova

Марина Маринова

She was born in 1978 in Sofia where she still lives. In 2002, she graduated in painting from the National Academy of Art, Sofia. She has had five solo exhibitions in Sofia and Plovdiv and has participated in many group shows. In 2012, Marinova was awarded with the Allianz Bulgaria National Awards for Painting, Sofia. In 2004, she received the Great Award in The National Competition for Young artists, critics and curators of the St. Cyril and St. Methodius International Foundation.

Марина Маринова е родена през 1978 г. в София, където живее. През 2002 завършва живопис в Националната художествена академия в София. Организирала е пет самостоятелни изложби в София и Пловдив и е участвала в редица групови изложби. През 2012 е отличена за живопис на Националните награди Алианц България. През 2004 получава Голямата награда на Националния конкурс за млади художници, критици и куратори на Международната фондация „Св. Св. Кирил и Методий“.

The instinct and the will for creation, for repeating the act of creation again and again are the basic energy impulses that drive human development forward. The artist’s fate is to capture and re-direct these impulses with a much greater intensity than others, and depending on his personal potential, tools and experience, one or another type of art is created. My personal development as an artist took place through the years, as much seemingly by chance, supported by external factors, as totally deliberately, when I have been tempted by the power of the limitless opportunities that art gives. It started with the primal reflection of physical reality, going through plastic preparation, developing the individual artistic visual system, and reaching the necessity of turning spatial vision into an autonomous message of symbols and signs. The major focus of my last projects is the objectification of the local social-architectural problems into artistic structural systems, signs and symbols, and an attempt to analyze the problems of the images in the picture by taking them out on a neutral logical theory, using only conventional means of expression (oil, acrylic, canvas, paper).

Инстинктът и волята за създаване, за преповтаряне на акта на сътворението отново и отново са основните енергийни импулси, които придвижват напред човешкото ни развитие. Търсенето на изкуството под различна форма е жизнено необходим процес за пълноценното развитие на всяка личност. Артистът има съдбата да улавя и пренасочва тези импулси с много по-голям интензитет от другите и в зависимост от неговия личностен потенциал, инструментариум и опитност се случва едно или друго изкуство. Персоналното ми изграждане на артист се е случвало през годините колкото привидно случайно, подпомогнато от външни фактори, толкова и напълно осъзнато, изкушавайки се от силата на безграничните възможности, които изкуството дава. Тръгвайки от първосигналното отразяване на физическата реалност, преминавайки през пластическа подготовка и разработване на собствена живописна изобразителна система, узрявайки за необходимостта от свеждането на пространствената изобразителност до автономното послание на символите и знаците. Основният фокус в последните ми проекти е обективизирането на локалната социално архитектурна проблематика в живописни структурни системи, знаци и символи и опит за анализиране и теоретизиране на проблемите на образите в картината чрез извеждането им върху неутрална смислова територия, ползвайки единствено конвенционални изразни средства (маслена боя, акрил, платно, хартия).

20 + bulgarian contemporary artits 20 + съвременни български художници


the two-dimentional world of objects, 2012 двуизмерният свят на обектите, 2012 163 × 308 cm acrylic and oil on canvas акрил и маслени бои, платно

marina marinova марина маринова

53


nlmarinov@abv.bg

54

Nikolay Marinov

Николай Маринов

He was born in 1979 in Sofia, and lives in Sofia. He graduated in sculpture from the St. Cyril and St. Methodius University of Veliko Tarnovo in 2008, and completed a Master’s degree at the National Academy of Art in 2011. He is the winner of the sculpture award at the National Competition for Young Artists and Critics of St. Cyril and St. Methodius International Foundation in 2011, and of the sculpture award of the Allianz Bulgaria National Awards, Pleven, 2011. In 2012, he had a solo exhibition at Vaska Emanouilova Gallery in Sofia.

Николай Маринов е роден през 1979 г. в София, където живее. Завършва скулптура във Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“ през 2008, а през 2011 получава магистърска степен от Националната художествена академия, София. Носител е на Наградата за скулптура от Националния конкурс за млади художници, критици и куратори на Международната фондация „Св. Св. Кирил и Методий“ през 2011 и на Награда за скулптура на Националните награди Алианц България през същата година. През 2012 се представя със самостоятелна изложба в галерия „Васка Емануилова“.

The interaction between two or more objects or entities over time transforms them. I have decided to use this interaction between two objects in a time span, while at the same time keeping and preserving the natural traces of the process. I use two basic materials in this particular case – gypsum and iron, as one of the materials retains the traces of time while the other registers the transformation and stores it. I use this “preservation” of the time passed and seal the moments that are significant for me. Similar to the photographer, who keeps the memory of some event, I keep the recollection that is not instant but is connected to a prolonged period of time. Then I start arranging the forms from separate periods as separate archives. Through this act of “preservation” I keep the things of importance for me exactly the way they are – good or bad, for everything needs to remain as it was. I am not quite sure I need to define myself as an artist, but expressing myself in this particular way urges me to continue looking for a meaning in everything, in spite of it all.

Взаимодействието между два и повече обекта или субекта с течение на времето ги променя. Реших да използвам това взаимодействие на два обекта в отрязък от време, като в случая искам да запазя и съхраня естествените следи на процесите в природата. Използвам два основни материала, в случая гипс и желязо, като единият остава следи от въздействието на времето върху него, а другият ги регистрира и съхранява. Използвам това запечатване на отминалото време и съхранявам важните за мен моменти. Подобно на фотограф, който запазва спомена от някакво събитие, така запазвам памет, която не е мигновена, но е свързана с продължителен отрязък от време. След това започнах да ги съхранявам под формата на определени периоди от време, а тях в отделни архиви. Чрез този акт на съхранение запазвам нещата, които са важни,  такива каквито те са,  добри или лоши,  трябва да се помни това, което е било. Не знам дали е необходимо да определям себе си като художник, но изразяването по този начин ме кара да продължавам да търся смисъла във всичко, въпреки всичко.

20 + bulgarian contemporary artits 20 + съвременни български художници


archives, 2010 – 2012 архиви, 2010 – 2012 50 × 90 cm iron, gypsum желязо, гипс

nikolay marinov николай маринов

55


peter.mintchev@gmail.com www.petermintchev.com

56

Peter Mintchev

Петър Минчев

He was born in 1979 in Varna, Bulgaria and lives in Varna and Sofia. In 2003, he received a Bachelor of Fine Arts degree from the University of British Columbia, Vancouver, Canada and in 2005 – a Master of Fine Arts Degree from the same university. He has had several solo exhibitions in Sofia and Varna. He was nominated for the BAZA award for contemporary art in 2011 and for the Gaudenz B. Ruf Award in 2010. In 2011, he participated in the Contempo Art Festival in Varna, and in 2009 – in the Biennial of Contemporary Art “August in Art”, Varna.

Петър Минчев е роден през 1979 г. във Варна, живее във Варна и София. През 2003 завършва бакалавърска степен, а през 2005 и магистратура по изящни изкуства в Университета на Британска Колумбия, Ванкувър, Канада. Организирал е няколко самостоятелни изложби във Варна и София. През 2011 е номиниран за Наградата за съвременно изкуство БАЗА, а през 2010 – за Наградата Гауденц Б. Руф. Участва във фестивала „Контемпо“, Варна, 2011 г. и в Биеналето за съвременно изкуство „Август в изкуството“, Варна, 2009.

My latest work consists of multiple series of photographs and paintings that I use to create “portraits” of a place. I typically focus upon places that are immediate to the experiences I have lived. I usually begin by shooting a series of photographs over the course of several months – or in the case of “Buzludja”, several hours – through which I attempt to establish a visual relationship with my subject, and this relationship later determines the technical manner in which I am to present this subject. My painting process combines geometric abstraction with representational painting. I begin my paintings with a geometric abstraction under layer, which acts as a formal or a symbolic response to the source photograph that will later determine the representational appearance of the painting’s surface layer. Once I have painted the representational image, I then scrape off this layer of paint in order to partially reveal the abstraction layer underneath. Through this process, I am trying to emphasize both the representational qualities of the geometric shapes, whose appearance is determined in response to the initial photograph, as well as the material and formal aspects of the representational image that also results from the same photographic source.

Последните ми работи се състоят от серии от фотографии и живопис, които използвам, за да създам „портрет“ на дадено място. Обикновено се фокусирам върху места, които са част от обстановката, в която живея. Започвам със създаването на серии фотографии в продължение на няколко месеца или – както в случая с „Бузлуджа“ – няколко часа, чрез които се опитвам да изградя визуална връзка със субекта и именно тази връзка по-късно определя техническия способ, чрез който ще представя темата. Живописният ми процес комбинира геометрична абстракция с реалистична живопис. Започвам процеса с изграждане на геометрична абстракция, която действа като формален или символистичен отговор на фотографията, която впоследствие бива покрита от втория, реалистичния живописен пласт. Когато той е завършен, започвам да го изстъргвам, за да мога частично да разкрия абстрактния пласт отдолу. Чрез този процес се опитвам да подчертая както изобразителните качества на геометричните форми, чието появяване е в отговор на началната снимка, така и материалните и формалните аспекти на реалистичния образ, базиран на същия фотографски източник.

20 + bulgarian contemporary artits 20 + съвременни български художници


stork (negative), 2011 щъркел (негатив), 2011 94 × 146 cm oil and acrylic on canvas маслени и акрилни бои, платно

peter mintchev петър минчев

57


veso_nachev@abv.bg

58

Veselin Nachev

Веселин Начев

He was born in Varna in 1958. He graduated from the National Academy of Fine Art in Sofia in the painting class of Prof. Ivan Kirkov. Currently he is Ass. Professor at the Free University of Varna. Apart from exhibitions in Bulgaria, he has staged solo exhibitions in Lucerne, Switzerland and Moscow, Russia. He was Special Selection of the Biennial of Miniature, Toronto, Canada (1989).

Веселин Начев е роден през 1958 г. във Варна. Завършва живопис в Националната художествена академия в класа на проф. Иван Кирков. Понастоящем е хоноруван професор в Свободния университет във Варна. Освен в България е уреждал самостоятелни изложби в Швейцария (Люцерн) и Русия (Москва). Отличен е на Биеналето на миниатюрата в Торонто (1989).

My paintings are representations of personal experiences and observations. They try to register everyday events and images and turn them into precise documentaries. This is kind of a diary arranging facts without having them judged, explained or generalized. The demarcation from reality is for me the only possible standpoint on Contemporary Art.

Моите картини са изображения, създадени на базата на лични наблюдения и преживявания. Те се опитват да регистрират ежедневни образи и събития и да ги превръщат в тяхна прецизна документация. Така те се превръщат в нещо като дневник, в който има подредени факти, без да бъдат тълкувани, обяснявани или обобщавани. За мен единствената възможна позиция за съвременното изкуство се намира на демаркационната линия, отделяща го от действителността.

20 + bulgarian contemporary artits 20 + съвременни български художници


jump, 2012 скачай, 2012 125 × 360 cm oil, acrylic, print on canvas маслени бои, акрил, принт, платно

veselin nachev веселин начев

59


slav_nedev@gmx.net www.slavnedev.weebly.com

60

Slav Nedev

Слав Недев

Slav Nedev was born in Sofia in 1967. He is active in the local art scene since 1989. In 2001, he became a member of the Union of Bulgarian Artists. He has staged eight individual exhibitions in Bulgaria. His artistic domain includes painting and conceptual art projects.

Слав Недев е роден през 1967 г. в София. Участва в художествения живот от 1989 г. От 2001 г. е член на Съюза на българските художници (СБХ). Има 8 самостоятелни изложби в България. Работи живопис и концептуални проекти.

I see a work of art as a kind of dream, a medium, which in its vagueness conveys what sometimes clear conceptual thinking cannot communicate. Depending on the subject I am interested in, my compositional process can be quite spontaneous and intuitive or, in contrast, executed with meticulously planned preliminary consideration and preparation of every detail. However, the things I am always interested in are the idea, the principle, the type, and the symbolism of the image. In this sense, even when I paint concrete objects, I am an abstract artist, as far as “abstract” means to remove concrete details with the purpose of arriving at a more general idea.

За мен изкуството е сън – медиум, който в своята неяснота предава онова, което ясното понятийно мислене не може да изрази. В зависимост от темата, която ме занимава, мога да работя съвсем спонтанно и интуитивно или пък абсолютно планирано, с предварително обмисляне и подготовка на всеки един детайл от картината. Все пак, бих могъл да кажа, че това, което винаги ме интересува, е идеята, схемата на нещата, типичното и символиката на образа. В този смисъл, дори когато рисувам конкретни обекти, аз съм абстрактен художник, до толкова до колкото „абстрахирам“ означава „освобождавам от конкретности с цел постигане на по-обща представа“.

20 + bulgarian contemporary artits 20 + съвременни български художници


post-urban vision 3, 2011 постурбанистична визия 3, 2011 120 × 150 cm oil on canvas маслени бои, платно

slav nedev слав недев

61


npanayotov@wanadoo.fr www.npanayotov.com

62

Nicolai Panayotov

Николай Панайотов

He was born in Sofia in 1954. In 1983, he graduated in mural painting from the National Academy of Fine Art in Sofia. Currently he lives and works both in Paris and in Bulgaria. Between 1980 and 1989 he produced a number of monumental murals and mosaics for public places. For the past two decades he has concentrated on oil painting and has had numerous solo exhibitions, among which Gallery Jan Six, Paris; Gallery88, Luxembourg; Gallerie Pierre Michel D, Paris; Gallerie Gabrielle Flegans, Monaco; Provincemuseum, Leuven, Belgium. For the past few years he is actively engaged in doing the costume and stage design of Wagner’s Ring Cycle for the Sofia National Opera.

Николай Панайотов е роден в София през 1954 г. През 1983 завършва стенопис в Националната художествена галерия, София. В момента живее и работи в Париж и България. В периода между 1980 и 1989 г. създава редица монументални стенописи и мозайки за публични пространства. През последните две десетилетия се концентрира върху създаването на живописни творби, като организира редица самостоятелни изложби, между които изложбите в Gallery Jan Six и Gallerie Pierre Michel D в Париж, Gallery88 в Люксембург, Gallerie Gabrielle Flegans в Монако, в Provincemuseum, Льовен, Белгия и др. През последните няколко години активно участва в създаването на костюмите и сценографията за постановката на тетралогията „Пръстенът на нибелунга“ от Рихард Вагнер в Софийската национална опера.

… Seeing a piece of art – any visual art, I get in a second the greatest amount of information … And it is over-verbal, overhistorical, over-political, over-emotional … So I just dive in this adventure. I try first to produce a surprise for myself. When starting, I never know the final result. This fascinates me over and over again to stay over-time, over-dreams, over-my personal being here around …

… Поглеждайки едно произведение на изкуството – на кое да е визуално изкуство – аз мигновено получавам огромно количество информация … И тя е повече от вербална, историческа, политическа, емоционална … И ето, аз се впускам в това приключение. Опитвам се преди всичко да изненадам себе си. Когато започвам, никога не знам какъв ще бъде крайният резултат. Това ме очарова отново и отново и ме прави да се извисявам над времето, над мечтите, над собственото ми съществуване на тази земя …

20 + bulgarian contemporary artits 20 + съвременни български художници


mutation – 1, 2012 мутация – 1, 2012 150 × 150 × 150 cm mixed media: wood, plastic, metal, spray paint, marker, fabric, silicon смесена техника: дърво, пластмаса, метал, спрей, маркер, плат, силикон

ginger power 1, 2008 могъщият джинджър 1, 2008 244 × 280 cm oil, spray paint, marker, vinyl baner спрей, маркер, винил

nicolai panayotov николай панайотов

63


Yavora Petrova

yavoraart@abv.bg

64

Явора Петрова

She was born in 1969 in Sofia where she lives to this date. In 1983, she graduated in graphics from the National Academy of Art in Sofia. She has had many solo exhibitions and participations in international shows and forums of graphic art. In 1996, Petrova received the Prize of the Union of Bulgarian Artists from the National Exhibition of Drawing, Sofia; in 1993 she was honored with a Diplomа from the Print Biennial in Wakayama, Japan and in 1991 she received the Grand Prix at the International Competition of Printing “Maximo Ramos” in Ferrol, Spain. In 1990, she received the First Prize from the National Exhibition of Illustration in Sofia.

Явора Петрова е родена през 1957 г. в София, където живее. През 1983 завършва графика в Националната художествена академия в София. Организирала е редица самостоятелни изложби и е участвала в много национални и международни форуми на графиката и рисунката. През 1996 получава Наградата на Съюза на българските художници на Националната изложба за рисунка; през 1993 получава Диплом от Графичното биенале в Уакаяма, Япония, а през 1991 – Гран при на Международния графичен конкурс „Максимо Рамос“, Ферол, Испания. Носител на Първа награда от Националната изложба на илюстрацията през 1990 в София.

The main thing about me is music. I am in love with Man, with the human body, personal emotions and states of spirit and the way the body expresses these emotional states. My imagery is close to the “Poetry of ecstasy”. The connection between my drawing and dance and music seems logical. I work with music trying to express it abstractly in colour. I turn dance into drawing. The tools I use are pencil, dry and oil pastel, acryl and oil on canvas. The line is my character, my “finger print”. I don’t have a single reasonable cause to be an artist, except for the will to preserve and “save” myself. I want to make intimate art – saturated, professional.

Основното нещо в мен е музиката. Влюбена съм в човека, човешкото тяло, личните емоции и състоянията на духа, както и в начините, по които тялото изразява тези емоции. Въображението ми е близо до „Поезията на екстаза“. Връзката на рисунките ми с танца и музиката изглежда логична. Работя на музика и я изразявам абстрактно в цветове. Превръщам танца в рисунка. Използвам молив, сух и маслен пастел, акрил и маслени бои, хартия и платно. Линията е моят характер, моят „отпечатък“. Нямам нито една смислена причина да бъда художник, освен да съхраня, да „спася“ себе си. Искам да правя интимно изкуство – наситено, професионално.

20 + bulgarian contemporary artits 20 + съвременни български художници


girl with a fish, 2009 момиче с риба, 2009 100 × 70 cm charcoal, graffito, pastel, lavi, ink, tempera, paper въглен, графит, пастел, лави, туш, темпера, хартия

yavora petrova явора петрова

65


mail@maximilian pramatarov.com www.maximilian pramatarov.com

66

Maximilian Pramatarov

Максимилиан Праматаров

He was born in 1979 in Sofia and now lives in Vienna. He has had solo shows in Vienna and Shabla, Bulgaria and has participated in group exhibitions in Vienna, Dubai, Plovdiv, Hanoi, Rome, and Antwerp. In 2006, Pramatarov was double cover winner of the 15-year jubilee edition of EIKON international magazine for photography and media art. In 2012, he was nominated for the BAZA award for contemporary art.

Максимилиан Праматаров е роден през 1979 г. в София, живее във Виена. Организирал е самостоятелни изложби във Виена и Шабла и е участвал в групови изложби във Виена, Дубай, Пловдив, Ханой, Рим, Антверпен. През 2006 получава наградата на международното списание за фотография и медийни изкуства EIKON във връзка с неговата 15-годишнина. През 2012 е номиниран за Наградата за съвременно изкуство БАЗА.

My work deals with a broad range of subjects and patterns – from profound personal experiences of everyday life, through conceptual staging and abstract results from experimenting with the photographic process. The focal point is not determined, the narrative is not scripted. The viewers are encouraged to enter the works through their own eyes and their own life. Blurring the lines between photographer/editor/collector, my work bounces between the banal and the peculiar, as well as between the personal and public with a focus on tangible mysteriousness. Although the focus is clearly on the intricacy of the different practices, my works steer towards taking possession of the momentary and the detailed, full of vaguely melancholic monumentalism.

Работите ми се занимават с широк спектър от теми и посоки – от дълбоко лични преживявания на всекидневни ситуации през концептуални постановки и абстрактни резултати от експериментиране с фотографския процес. Фокусът не е определен, разказът не е предварително написан. Зрителите са приканени да „влязат“ в работите през техните собствени очи и техния собствен живот. Размивайки границите между фотограф/редактор/колекционер, работите ми скачат между баналното и ексцентричното, между личното и публичното, като се фокусират върху осезаемата мистериозност. Въпреки че фокусът е върху комплексността на различните практики, работите ми направляват към обсебване на моментното, детайлното, изпълнено с неопределен меланхоличен монументализъм.

20 + bulgarian contemporary artits 20 + съвременни български художници


vienna rain, 2011 виенски дъжд, , 2011 70 × 100 cm lenticular photography on aluminium лентикулярен принт, алуминий

maximilian pramatarov максимилиан праматаров

67


ninavale@free.fr http://valentin.ninavale.com

Valentin Stefanoff

Валентин Стефанов

He was born in 1959 in Sofia, and presently lives in Paris. In 1985, he completed a degree in stage design from the National Art Academy, Sofia. He has had solo exhibitions in Taipei, Rotterdam, Sofia, Bucharest, Paris, Gent, and Belgrade, and has participated in many group exhibitions in Bulgaria, the Netherlands, South Korea, Taiwan, France, Canada, China, Poland, USA, and Greece. Among other international prizes Valentin Stefanoff was awarded the 2002 UNESCO Prize for the Promotion of the Arts, Paris, France (together with Nina Kovacheva). Valentin also works with Nina Kovacheva.

Валентин Стефанов е роден през 1959 г. в София, живее в Париж. През 1985 завършва сценография в Националната художествена академия в София. Организирал е самостоятелни изложби в Тайпе, Ротердам, София, Букурещ, Париж, Гент, Белград и е участвал в групови изложби в България, Холандия, Южна Корея, Тайван, Франция, Канада, Китай, Полша, Гърция, САЩ. Между другите международни награди е и Наградата на ЮНЕСКО за промотиране на изкуствата, Париж, Франция (2002). Работи и съвместно с Нина Ковачева.

“Harmony and logic, aesthetics and mathematics are all amalgamated in the works of Valentin Stefanoff. They are always related in a very organic way and although the components of this unity can often be “registered”, the allover impact of homogeneous delicacy is constantly preserved. The artist has this special ability to observe and analyze his impressions immediately, within the space of a given work. He is attracted by the mystically perfect formula, the aestheticism of the completed scientific concept, the possibility to overcome the void between the artistic and the rational. His works are thought out and realized with sophisticated precision and respect for detail. It’s as if they are investigating the frontiers between the creative and other human talents while hinting at their mutual nostalgia. Valentin Stefanoff, with his typical economy of meaning, is creating a powerful visual metaphor of our everyday life with both its manic suicidal tendencies and the constant strive for reconstruction and renovation. He is attempting to liberate the latter from the layers of “literature” and to keep them only as a context for his own observations. His well articulated visual language does not aim to interfere with the real world, nor does it play around with its concrete materiality. Nor yet, does it turn its back on the artist’s empirical experiences, on his striving for the ability to see the dialectics of things and to penetrate meanings which have lost their original form.”

„Хармония и логика, естетика и математика са обединени в работите на Валентин Стефанов. Те са свързани винаги по много органичен начин и макар че често отделните компоненти могат да бъдат разчетени, впечатлението за хомогенност се запазва. Художникът има способността да улавя и анализира своите наблюдения веднага в пространството на работата. Той е привлечен от формули, които са перфектни по мистичен начин, от естетичността на завършената научна концепция, от възможността да се преодолее празнотата между художественото и рационалното. Работите му са изпълнени с изтънчена прецизност и респект към детайла. Като че ли те изследват границата между творчеството и другите човешки таланти, намеквайки за взаимната им носталгия. С неговата типична икономичност на значенията, Валентин Стефанов създава силна визуална метафора за всекидневния ни живот, в който самоубийствените мании се преплитат с постоянната борба за възстановяване и съзидание. Той се опитва да освободи всичко това от пластовете литература и да ги използва само като контекст на собствените си наблюдения. Добре артикулираният му визуален език няма за задача да се намесва в реалния свят, нито си играе с конкретната му материалност. Като не обръща гръб на емпиричното познание, стремежът му е да разпознава диалектиката на нещата и да включва значения, които са изгубили оригиналната си форма.“

Iara Boubnova

Яра Бубнова

68

20 + bulgarian contemporary artits 20 + съвременни български художници


оrganon 1, 2011 органон 1, 2011 140 × 100 cm lambda on alluminium фотохартия, алуминий

valentin stefanoff валентин стефанов

69


stoitzov@yahoo.com

70

Sasho Stoitzov

Сашо Стоицов

He was born in 1952 in Blagoevgrad, Bulgaria. He is a graduate of the High School of Fine Arts in Sofia and the Digital Media Arts Technology in TCI College, NYC. He lives in New York and works both in the USA and in Bulgaria. Before settling down in New York, he had established himself as one of the most active new generation Bulgarian artists who set a new form of socio-critical Contemporary Art trend in this country. He participated in the 1995 Johannesburg Biennial and became the 2008 recipient of the M-Tel Prize for Contemporary Art.

Сашо Стоицов е роден 1952 г. в Благоевград. Завършил е Художествената гимназия в София и колежа Ти Си Ай за дигитални медийни изкуства в Ню Йорк. Живее в Ню Йорк и работи в САЩ и България. Преди заминаването си за САЩ в края на 90-те се превръща в един от водещите млади художници, развили нови социо-критични стилистики в съвременното българско изкуство. Участник в Биеналето в Йоханесбург през 1995 и носител на Наградата на М-Тел за съвременно изкуство през 2008 г.

From my experience in art, the most memorable moments are those in which I have done something completely new for me. The leading strand is responding in a specific way to what is happening in and around me and finding the most adequate way of approaching and expressing it, which often leads me to a completely new form of art. This is evident from the diversity of media I employ in my work. I use painting, drawing, sculpture, installations, photography, performance, and computer. The topics are either drawn from social experience, related to people I know or related to art. The constant change is keeping me away from the boredom caused by formality.

Според моя собствен опит като художник, най-забележителни са се оказвали онези моменти, в които съм успявал да сътворя нещо съвършено ново дори за своите собствени представи. Водещото в тези опити е да намеря найадекватния път да се доближа до проблема и да го изразя творчески, което често се оказва някаква съвсем нова форма на изкуство. Това става очевидно в разнообразието на артистичния медиум в моите работи. Използвам живопис, рисунка, скулптура, инсталации, фотография, пърформанс, компютър… Темите ми са почерпани или от социален опит, свързани с хората, които познавам, или са косвено свързани с изкуството. Постоянните промени ме предпазват от скуката, до която води спазването на установени правила.

20 + bulgarian contemporary artits 20 + съвременни български художници


natural 2, 2004 природно 2, 2004 dimensions variable вариращи размери foam-board, colored tape пенокартон, цветна лепенка

sasho stoitzov сашо стоицов

71


Houben@houbenrt.com www.houbenrt.com

72

Houben Tcherkelov

Хубен Черкелов

He was born in 1970 in Kardzhali, Bulgaria. In 1998, he graduated with a painting degree from the National Academy of Fine Art in Sofia. In the 1990s he was a member of the well known Bulgarian avant-garde art group XXL that ran its own gallery in Sofia. In 2000, he emigrated to the USA and has lived in New York ever since. He has held individual exhibitions at 323 West Gallery; New York, NY and DTR Modern Galleries; Boston, MA. He was one of three artists representing Bulgaria at the 54th Venice Biennale in 2011.

Хубен Черкелов е роден през 1970 г. в Кърджали. Завършва живопис в Националната художествена академия през 1995. Член е на известната авангардна група XXL, която през 90-те поддържа собствена едноименна галерия в София. От 1999 г. живее в Ню Йорк. В САЩ урежда свои самостоятелни изложби в 323 West Gallery, Ню Йорк, и в DTR Modern Galleries, Бостън. През 2011 г. е един от тримата представящи България художници на 54-ото Венецианско биенале.

My works can be read in two ways: as narratives, horizontally or in depth, or as volume and material. They appear to possess multiple horizontal narratives with financial, historical, educational and social references. The fact that the image is taken from actual money alone invokes an endless number of comforting associations. However, when the viewer takes a closer look, multiple details of technique, composition and material appear that make these paintings conceptual. Offering both figurative and abstract forms, the overloaded canvas implies complexity. More is more. The complexity of the painting seeks to communicate acceptance. It is about giving maximum attention to the viewers so they will maintain enough confidence to experience communication. My work creates an environment of visual stimulation, an explosion for the senses where the viewer can lose him or herself.

Творбите ми могат да бъдат тълкувани по два начина: хоризонтално, като разказ, или в дълбочина, като материал и пространство. Те като че ли съдържат множеството хоризонтали на вплетените в тях разкази със своите исторически, дидактични, социални и финансови отпратки. Например обстоятелството, че основното изображение е заето от паричен знак само по себе си навежда на неограничено количество възможни асоциации. Но при по-задълбочено вглеждане зрителят открива множество допълнителни детайли, свързани с техника, композиция и материал, превръщащи работата в концептуално произведение. Паралелната употреба на фигуративни и нефигуративни компоненти пренатоварват платното и внушават усещане за прекомерна комплицираност, която има за цел да провокира одобрение. Тактиката е да се изисква максимално внимание от страна на зрителя, заслужено с доверие от негова страна и съгласие да комуникира с творбата. Аз се опитвам да създавам такава среда на визуална комуникация, в която сетивната експлозия да обърка представите на зрителя за реалност.

20 + bulgarian contemporary artits 20 + съвременни български художници


50 francs france, 2011 50 франка, франция, 2011 244 × 183 cm foil and acrylic on canvas фолио и акрил, платно

houben tcherkelov хубен черкелов

73


kosta@kostatonev.com www.kostatonev.com

74

Kosta Tonev

Коста Тонев

He was born in 1980 in Plovdiv, Bulgaria and now lives in Vienna. In 2004, he graduated in painting from the National Academy of Art in Sofia, and in 2008 he completed his Masters’ degree at the Academy of Fine Arts in Vienna. Amongst others, he has participated in the exhibitions “Contemporary Icons” at Cecile R. Hunt Gallery (Webster University) in St. Louis, USA, “ArteCittà” at Cittadellarte – Fondazione Pistoletto, Biella, Italy, “Central Europe Revisited III” in Esterházy Palace in Eisenstadt, Austria, “Value Point” at Galerie Ernst Hilger, Vienna, “Windows upon Oceans” in Apollonia, Strasbourg.

Коста Тонев е роден през 1980 г. в Пловдив, живее във Виена. През 2004 завършва живопис в Националната художествена академия, София, а през 2008 получава магистърска степен от Академията за изящни изкуства във Виена. Сред по-важните изложби, в които е участвал, са: „Съвременни икони“ в галерия Cecile R. Hunt (Университета Уебстър) в Сент Луис, САЩ, „ArteCittà“ в Cittadellarte – Фондация Пистолето, Италия, „Central Europe Revisited III“ в Esterházy Palace, Айзенщат, Австрия, „Value Point“ в галерия Ернст Хилгер, Виена, „Windows upon Oceans“ в Apollonia, Страсбург.

My recent practice involves various media, such as video, photography, text and painting. I seek to intervene in preexisting narratives, while at the same time maintaining their structure as basically the same. I am interested in the object’s shifting status and the meanings associated with that. During the years I spent as a student at the Academy of Fine Arts in Vienna, I discovered my interest in the fields of language, identity and interpretation, partly resulting from my experience as a foreigner learning to speak a new language, i.e. German. This coincided with my interest in semiotics, which led to a further analysis of these subjects. I have found Jacques Lacan very relevant to my practice, as he demonstrates that the (human) subject is a “product” of signification. I use my personal identity as a starting point to talk about a wide range of issues from our social realm. I am interested in site-specificity in terms of particular relationships and interactions. My desire is to design work that relates to the field of knowledge, and can equally be approached from this perspective. Although I seek to produce work that involves the viewer intellectually, that is in a thinking process, I am not interested in dry conceptualism. I seek to approach the subjects of my work with a certain deal of humor.

Работата ми включва различни медии като видео, фотография, текст и живопис. Опитвам се да се намесвам във вече съществуващи артефакти, като запазвам тяхната основна структура. Интересувам се от променливото състояние на обектите и от значенията, които се асоциират с това. По време на следването си в Академията за изящни изкуства във Виена открих интереса си към езика, идентичността и интерпретацията, вероятно и като част от преживяното от мен като чужденец, който се опитва да научи нов език – немски. Това съвпадна с моя интерес към семиотиката, което доведе до по-нататъшни изследвания в тази посока. Открих, че теориите на Жак Лакан са много близки до моите интереси, тъй като те утвърждават човека като „продукт“ на процеса на означаване. Използвам своята собствена идентичност като отправна точка за разговор по различни проблеми от социалната сфера. Интересувам се от създаването на произведения, които адресират конкретни връзки и взаимодействия. Желанието ми е да създам работи, които се отнасят към полето на познанието и към които може да се подходи от тази гледна точка. Независимо че се опитвам да въвлека интелектуално зрителя, не се интересувам от „сух“ концептуализъм. Винаги включвам и доза хумор.

20 + bulgarian contemporary artits 20 + съвременни български художници


missing stretcher, 2012 липсваща рамка, 2012 225 × 165 cm oil on canvas маслени бои, платно

kosta tonev коста тонев

75


yazz@abv.bg

Yasen Zgurovski

Ясен Згуровски

He was born in 1974 in Gubkin, Russia, and now lives in Sofia, Bulgaria. In 2000 he received a degree in Animated Films Direction from the New Bulgarian University. He works in the fields of illustration, painting, and collage, and defines his style as psychedelic pop art, new romantic and queer trash. Mr. Zgurovski participates in the annual “Queer art fest” in the Red House Center for Culture and Debate, Sofia; “Ars homo erotica”, Warsaw, “Out Is In”, New York, “Artists for Athens Pride”, Athens. He has held solo exhibitions in Sofia: “Over Indulgence”, French Institute, 2009; “New Gospels of Pleasure”, The Fridge, 2010; “What a Wonderful World”, Art Space, 2012.

Ясен Згуровски е роден през 1974 г. в град Губкин, Русия. Живее в София. През 2000 г. завършва анимационна режисура в Нов български университет. Работи в областта на илюстрацията, живописта, колажа. Определя стила си като сайкъделик поп арт, ню романтик и куиър траш. Участва в ежегодните „Queer art fest“ в Червената къща – София, „Ars homo erotica“ – Варшава, „Out Is In“ – Ню Йорк, „Artists for Athens Pride“ – Атина. Организира самостоятелни изложби в София: „Over Indulgence“ (Прекомерно увлечение), Френски институт, 2009; „Нови госпъли на удоволствието“, The Fridge, 2010; „Какъв прекрасен свят“, Art Space, 2012.

“Typical of Yasen Zgurovski’s work is the persistent and untiring expression of optimistic thoughts and feelings. His faith in what is good underlies his artistic hand, making a distinct mark amidst the somber disposition of art so topical nowadays. The explicit defiance of a dual concept of life has the purifying effect of a prayer or a spell for love and happiness. Each piece from the cycle “What a Wonderful World” is preemptively “offended” by the author: his typically delightful images are coated by a second layer resembling a likely assault. Thus, Yasen Zgurovski meets the expectation for non-sympathy or even rejection, reminding that making art (just like making love) takes courage.”

„Характерно за работата на Ясен Згуровски е настоятелното и неуморно изразяване на оптимистични мисли и чувства. Вярата в доброто характеризира неговия художествен почерк, който го отличава сред така актуалната мрачна критичност на изкуството в наши дни. Нарочното отричане на двойствената представа за живота въздейства като пречистваща молитва или заклинание за любов и щастие. Всяко едно произведение от цикъла „Какъв прекрасен свят“ е предварително „наранено“ от автора – неговите типични сладостно красиви образи са покрити с втори слой, наподобяващ вероятно посегателство. По този начин Ясен Згуровски посреща очакването за несподеленост или отхвърляне, което напомня, че в правенето на изкуство (като и в любовта) се изисква смелост.“

Daniela Radeva

Даниела Радева

76

20 + bulgarian contemporary artits 20 + съвременни български художници


walking on a rainbow / pink, 2012 разходка по дъгата / розово, 2012 200 × 140 см collage, digital print, print, acrylic, board колаж, дигитална графика, принт, акрил, дърво

yasen zgurovski ясен згуровски

77


78

Marina Galvani

Марина Галвани

World Bank Art Curator

Куратор на Световната банка

Marina Galvani (born in 1967 in Vicenza, Italy) holds graduate degrees in business management, international economics, and art history from the universities of Milan (Italy), Vienna (Austria), and College Park, MD (USA). As an art historian and cultural manager she has worked for the Kunsthistorisches Museum (Vienna), Museo del Prado (Madrid), Gallerie dell’Accademia (Venice), and the National Gallery of Art (Washington). In parallel to her curatorial work, Ms. Galvani has worked for the World Bank, the Inter-American Development Bank, and UNESCO on the preservation and promotion of cultural heritage in Guatemala, India, Iran, Italy, and Tunisia. Before joining the Word Bank in 2005 as art curator, Galvani has worked in the curatorial offices of the Kunsthistorisches Museum in Vienna and at the Center for Advanced Studies in the Visual Arts (CASVA) at the National Gallery of Art, Washington DC.

Марина Галвани (р. 1967 във Виченца, Италия) притежава магистърски степени по управление на бизнеса, международни икономически отношения и история на изкуството от университетите в Милано (Италия), Виена (Австрия) и Колидж Парк, Мериленд (САЩ). Като изкуствовед и мениджър в областта на културата тя е работила в Музея на историята на изкуствата (Виена), Музея „Прадо“ (Мадрид), Галерията на Академията (Венеция) и Националната художествена галерия (Вашингтон). Наред с работата си като куратор, Марина Галвани работи и по линия на Световната банка, Интерамериканската банка за развитие и ЮНЕСКО за опазване и развитие на културното наследство в Гватемала, Индия, Иран, Италия, Ирак и Тунис. Преди да се присъедини през 2005 г. към Световната банка като арт куратор, Галвани работи в кураторските отдели на Музея на историята на изкуствата (Виена) и Центъра за академични изследвания в областта на визуалните изкуства (CASVA) към Националната художествена галерия, Вашингтон, ОК.

chances · choices · changes възможност · избор · промяна


Maria Vassileva

Мария Василева

Guest Curator

Гостуващ куратор

Maria Vassileva was born in Sofia in 1961, and presently lives in Sofia. She is a curator, art critic and art historian. She graduated in Art History from the National Art Academy, received an M.A. in 1983 and a PhD in Art History in 2007. She specialized at the Museum of Modern Art, New York, at the Institute of the History of Art of the University of Rochester, USA, at the Central European University in Budapest, and at the International Studio and Curatorial Program in New York. She has curated many national and international shows in Bulgaria and abroad. Vassileva initiated the BAZA award for Contemporary art, was one of the founders of the Institute of Contemporary Art – Sofia, and is presently Chief curator of the Sofia City Art Gallery.

Мария Василева (р. 1961 г. в София, живее в София) е куратор, критик и историк на изкуството. Завършва изкуствознание в Националната художествена академия, София, през 1983 г. Защитава докторска степен през 2007. Специализира в Музея за модерно изкуство, Ню Йорк, в Института по история на изкуството в Рочестър, САЩ, в Централноевропейския университет в Будапеща, в Международната програма за художници и куратори (ISCP), Ню Йорк. Курира много национални и международни изложби в България и чужбина. Инициатор на Наградата за съвременно изкуство БАЗА. Eдин от основателите на Института за съвременно изкуство – София. Главен уредник в Софийската градска художествена галерия.

Philip Zidarov

Филип Зидаров

Guest Curator

Гостуващ куратор

Philip Zidarov was born in Sofia in 1953. He is a curator, art critic and art historian. He graduated in History of Art from the Academy of Fine Arts in Sofia in 1980 and has specialized at MoMA New York (1999), at the Museum of Contemporary Art in San Diego and at the Bronx Museum of the Arts (2004). In 1986 he became manager of the first commercial art gallery (Hemus) in Sofia. That same year, together with five young artists, he founded the city group – the first informal artists cooperative in Bulgaria after 1944, which between 1988 and 1991 staged a number of Conceptual Art projects that effectively changed the art scene in this country (The City Exhibition, The Tower of Babel, Chameleon, The Attic Show). From 1996 until 2002, he served as Director of the Sofia Municipal Gallery of Art. In 2008, he was curator of the August in Art Biennial in Varna and sole selector of the 14th Winter Salon in Skopje. Between 2009 and 2011 he led a successful fine art auction program. Currently he works as an independent curator for local and international art projects.

Филип Зидаров (р. 1953 г. в София). Изкуствовед, художествен критик и куратор. Завършва история на изкуството в Националната художествена академия, София, през 1980 г. Специализира в Музея за модерно изкуство, Ню Йорк (1999), Музея за съвременно изкуство в Сан Диего и Музея на изкуствата в Бронкс (2004). През 1986 става управител на първата комерсиална държавна художествена галерия (Хемус) в София. През същата година заедно с петима млади живописци основава група градът – първото неформално творческо обединение в България след 1944 г. Между 1988 и 1991 г. Групата осъществява редица проекти на концептуалното изкуство, които радикално променят художествената сцена в страната (Изложбата „Градът?“, „Вавилонската кула“, „Хамелеон“, „Изложба на тавана“). От 1996 до 2002 г. заема поста директор на Софийската градска художествена галерия. През 2008 е куратор на Биеналето „Август в изкуството“ във Варна и единствен селекционер на XIV Зимен салон в Скопие. Между 2009 и 2011 г. оглавява успешна програма за търгове на произведения на изящното изкуството на Аукционна къща „Сезони Форум“. В момента работи като независим куратор към местни и международни арт проекти.

biographies art curators биографии на арт кураторите

79


acknowledgements благодарности

This book brings together different perspectives under one common theme: chances.choices.changes. Bringing together different perspectives required collaboration of many committed people from institutions with different backgrounds – national and international, art and development. For all of us who worked on this project the production of this book was a new experience, a unique experience. In short, this book would not have been possible without the vision, open-mindedness, time and efforts of many individuals and organizations. The World Bank Bulgaria Country Office would like to extend sincere thanks to all of them. We are highly indebted to the excellent collaboration with the teams of the President’s Office, the Prime Minister’s Office, Council of Ministers, Ministry of Finance, Ministry of Foreign Affairs, Ministry of EU Funds Management, former Prime Ministers, and the European Commission. We would like to express our gratitude towards all World Bank Group colleagues who contributed to this book, including the teams from the Office of the Vice President, Regional Director, Independent Evaluation Group, and the Art Program. The production of a book requires professional and diligent technical support. Our thanks and appreciations also go to those colleagues who supported us in the production process, the team comprised of designers, editors, photographers and printing house staff. Finally, this book was stimulated by the idea to showcase a selection of inspiring contemporary Bulgarian art to a broad audience. A huge thank you goes to the guest curators, the art project coordinator and all the artists who joined our initiative. On behalf of all colleagues from the World Bank Bulgaria Country Office a wholehearted THANK YOU! Markus Repnik World Bank Country Manager

Тази книга събира различни гледни точки, обединени от една тема – възможност.избор.промяна. Събирането на различните гледни точки изискваше съвместна работа на много отдадени хора от различни институции с различен профил – национални и международни, артистични и такива, които се занимават с въпросите на развитието. За всички нас, които работихме по този проект, издаването на тази книга беше нов уникален опит. С една дума, тази книга не би била възможна без визията, откритото мислене, времето и усилията на много хора и организации. Офисът на Световната банка в България би искал най-искрено да благодари на всички тях. Ние сме изключително задължени за отличното сътрудничество на екипите от Президентството, Министерския съвет, Министерството на финансите, Министерството на външните работи, Министерството по управление на средствата от ЕС, всички бивши министър-председатели и Европейската комисия. Бихме искали да благодарим и на колегите от Групата на Световната банка, които съдействаха за издаването на тази книга – екипът от офисите на вицепрезидента, регионалния директор, независимата група за оценка и програма „Изкуство“. Производството на книга е професионална и прецизна техническа задача. Нашите благодарности и към тези колеги, които ни подпомогнаха в производствения процес, това беше екип от дизайнери, редактори, фотограф и хората от печатницата. Тази книга беше резултат от идеята ни да покажем пред по-широка аудитория част от вдъхновяващото съвременно българско изкуство. Нашите огромни благодарности към гостуващите куратори, координатора на проекта и всички художници, които прегърнаха нашата инициатива. От името на всички колеги от офиса на Световната банка в България: БЛАГОДАРИМ ВИ! Маркус Репник Постоянен представител на Световната банка в България

80

acknowledgments благодарности


84

20 plus artists

Art catalogue chances, choices, changes  

“Chances, Choices, Changes” is the theme of a contemporary art exhibition celebrating 20+ years of partnership between Bulgaria and the Worl...

Read more
Read more
Similar to
Popular now
Just for you