Виж! Vol. 115

Page 1

ГРАДИНАРИТЕ НА СОФИЯ ЕНЕРГИЯ ФАЕТОН

БЕЗПЛТНО МЕСЕЧНО ИЗДАНИЕ

СЕПТЕМВРИ 2022

#115

ЕДИН ЗА ВСИЧКИ, ВСИЧКИ ЗА ПРИРОДАТА



В И Ж! Т ЕМА

Слонът в стаята Предупредителните сигнали, че светът, такъв какъвто го познаваме, съвсем скоро няма да е онзи, който децата на нашите деца ще познават, отчаяно се опитват да се наредят сред челните заглавия. “Това може да е най-студеното лято до края на живота ви!”. Този стряскащ протестен слоган се промъкна за кратко в алгоритмите на социалните мрежи наред с новините за рекордно високите температури и топящия се асфалт във Великобритания. Две трети от територията на европейския континент е засушена в размери, невиждани от поне 500 години, а в почти напълно пресъхналото речно корито на река Палъкси в Тексас се показаха следи от динозавърски стъпки от акрокантозавър – послание на възраст над 100 млн. години. Учени и екоактивисти отдавна се опитват всячески да привлекат вниманието към промените, от които

зависи бъдещото оцеляване на живота на планетата. Докато едните използват науката, други се залепят за произведения на изкуството в протестни акции, а трети създават изкуство, което се опитва да докосне “екоактивната” струна на публиката. Политици, бизнес и медии обаче очевадно продължават да неглижират темата и да я поставят по-скоро в раздела “любопитно”, вместо да ни поведат към дребната, но все още налична спасителна сламка, за която да се хванем преди положението съвсем да излезе от контрол. Връщане назад към температурите от прединдустриалните години няма, но надежда има. Достатъчно е само да се вдъхновим от примери като тези от следващите страници, които отдавна виждат “слона в стаята” и не само на думи, но и на дела позицията и отношението си.

Автор: Мая Стефанова Илюстрация: Лора Камбурова


В ИЖ! Т ЕМА

Автор: Светослав Тодоров Фотограф: Боряна Пандова

Един за всички,

всички за природата Защо според дългогодишни и нови еко организации диалогът и информираността у нас за природозащитата и климатичните промени (всъщност) се развива 2


Как да използваме по-малко пластмаса и да минимализираме отпечатъка след нас, до какви дълготрайни последствия води замърсеният въздух и защо трябва да има по-засилена регулация около определени индустрии, ще наблюдаваме ли повече температурни рекорди, пожари, суша? Това са въпроси, които са неизменна част от живота на хората, които следят новините, развитието на науката и гражданските движения, загрижени са да разберат какво е точно нашето наследство и какво всъщност ще оставят нашите поколения на следващите. За други тези проблеми и безпокойства са належащи дори по-отдавна. Как се развива диалогът около природозащитата през погледа на личностите и организациите в България, които се занимават с темата ежедневно?

Румяна Иванова от “Биоразнообразие”: “Има много силна енергия в правилната посока, но и много злонамереност” “От моя гледна точка има няколко етапа в ”узряването на обществото ни“ по отношение опазването на природата”, казва Румяна Иванова от “Българска фондация “Биоразнообразие” (БФБ), която води началото си от 1997 г. и е приемник на основаната три години по-рано междуправителствена Българо-швейцарска програма за опазване на биоразнообразието. Когато “Биоразнообразие” прави първите си стъпки, консенсусът за това защо и как да опазваме средата около себе си е несигурен, а общественото внимание е върху страховете и надеждите около началото на Прехода. “През 90-те нямаше тревога сред хората, че нещо застрашава природата, защото тогава мислехме за свобода, демокрация и оцеляване”, спомня си Румяна. “Всички знаеха, че имаме безценна природа и се гордееха с това. Добре че имаше далновидни хора на ключови позиции в държавата, които си даваха сметка, че тази природа трябва да

бъде защитена и така стартира изграждането на мрежата от защитени територии и подготовката на документите, по които те се управляват. Без тази здрава основа, трудните времена, които дойдоха впоследствие, щяха да са много тъмни.” В спомените ѝ следва “дълъг и светъл период”, в който хората са позитивно настроени към природозащитата, а учените и гражданските организации трупат знание за териториите, които изследват, развиват се съвременни консервационни мерки. “После настъпи периодът, в който определени бизнеси видяха в природозащитата сериозна пречка за работата си. Преживяхме дълги години на целенасочена PR кампания за очерняне на гражданските организации, за омаловажаване на проблемите и създаване на разделение от типа ”ние умираме от глад, а вие се грижите за врабчетата?“. За мен лично това е моментът, в който обществото ни узря – част от хората си дадоха сметка, че има проблеми и заплахи, както и нужда от силна и ясна позиция за решаването им.” Протестите против застрояването на Странджа през 2014 г. и Пирин през 2018 г. са ключови събития в осъзнаването на тези теми като важни за обществото. “Природозащитата извади стотици хиляди хора по улиците, а именно ние създадохме феномена ”Орлов мост“. И всичко това е възможно, защото за голяма част от обществото посегателството върху природата (унищожаването на дюните по морето, изсичането на горите, презастрояването на бреговете и планините) е абсолютно недопустимо.” Румяна има два критерия за това колко демократично, зряло и отговорно е едно общество. “Това са отношението и грижата към възрастните хора и грижата за природата. Ние сме в средата на пътя – има много силна енергия, насочена в правилната посока, но и много незаинтересованост или злонамереност в нашето общество.” По-рано това лято фондацията връчи за единадесети път годишните си награди за най-добра кампания, журналист, политик, бизнес и активист за природата. Засилва ли се присъствието на еко темите в българските медии и по-задълбоченото анализиране на

3


В ИЖ! Т ЕМА

тези проблеми през последните години? Румяна определя медийната реторика като огледална за това докъде е стигнало обществото: така както в обществото има хора, които са отдадени на природните каузи, има и такива, които виждат в тези инициативи единствено пречки и главоболия. “Има медии (и национални, и местни), които имат ясна и твърда позиция и отразяват, разследват и споделят качествена информация. Има ги и медиите с платените публикации и класическата схема по смесване на реални факти и откровени лъжи, с които се деформира общественото мнение. Има и медии, в които никога и по никакъв повод няма да видите тема за природата.” Но в контекста на изминалите години тя вижда огромно развитие, особено откъм ангажираността на бизнеси, които влагат средства и усилия. “Все повече бизнеси използват информационните ресурси и си дават сметка за ползата от опазената природа. Изключително много стават фирмите, които въвличат служителите си в изпълнението на дейности по опазване на природата.” Тя вижда в това и определен “тренд”, който води до това бизнесите дори да се състезават в това кой ще приложи по-ефективни мерки. “В последната година няколко големи фирми се обърнаха към нас с молба да въвлечем техните служители в смислени и полезни дейности, както за

Румяна Иванова, фотограф: Спас Узунов

4

определени защитени територии и видове, така и за градски места. Това ни вдъхнови да създадем специална услуга ”Моят ден за природата“, насочен към бизнеса.“ “Биоразнообразие” направи информационен пункт на последното издание на фестивала в Беглика, а по-големи новини около фондацията предстоят през есента. Този октомври отваря “Махала“, пространство на социални предприемачи в центъра на София, на ул. “Христо Белчев” 3. На фокус ще са граждански организации, които имат бизнес, чрез който подпомагат каузата си – хора с увреждания, деца в риск, природозащита. Пространството ще има бистро и кафе, магазин за продукти с кауза и зала за събития. Румяна определя “Махала“ като “един малък, шарен и много топъл свят, в който всеки е добре дошъл, защото каквото и да направи там (да изпие едно кафе или да се научи да прави свещи) — ще помогне някой нуждаещ се да е по-добре и по-щастлив.” Фондацията работи и по създаването на иновативен escape room — концепцията ще се базира на научна тема, в случая промените в климата, разказана през загадки и игри. Стаята ще бъде изградена в подземията на Националния Природонаучен музей (София, ул. “Цар Освободител” 1) и ще отвори в началото на 2023 г.

Протестно шествие “Спасете Пирин”, фотограф: Георги Величков


Фотограф: Боряна Пандова

Ивайло Хлебаров от “За Земята”: “Освен от долу нагоре, има нужда и от промяна от горе надолу ” С Ивайло се познаваме от времето, когато по-често се изявяваше като диджей, разминаваме се по концерти и фестивали, но нерядко и по протести. Какъв е за него саундтракът към съвременните кризи? “За мен музиката е може би и един вид бягство от тези тежки теми, с които се занимавам. Но определено нещо, което през последните години много ми влияе са музиканти като Браян Ино, Нилс Фрам и джазът, издаван от Gondwana Records, имам афинитет към смесицата на афро бийт и електронна музика. Като се замисля, преоткривайки музиката от Африка, правя паралел с богатството на този континент, което е било експлоатирано с векове и днес страда и от климатичните промени. Същевременно все още северното полукълбо неглижира познанието, идващо от този континент и продължава да налага своя визия за

развитие, което често си е неоколониализъм.” Тежките теми, които Ивайло споменава, са каузите, за които се бори покрай дългогодишната си ангажираност към екологичната организация “За Земята”. Той е част от екипа ѝ още от 2003 г. и е специализиран по въпросите около чистотата на въздуха, особено болна тема за София. Как той става част от сдружението преди близо две десетилетия? Покрай приятел посещава издание на филмовия фестивал “Другото лице на глобализацията”, тогава организиран от “За Земята”. Историите на хора по света, борещи се с екологични, социални и икономически проблеми, породени от замърсявания, го разтърсват. “Между прожекциите имаше дискусии с активисти, учени, изследователи и граждани, които поставяха множество въпроси: какво се случва, защо се случва, какво може да се направи, кой да го направи. Така се запалих, но винаги съм усещал нещо вътрешно. Като по-малък

5


В И Ж! Т ЕМА

много се впечатлявах от кадрите по телевизията с активисти на Greenpeace, противопоставящи се на китоловни кораби, на изхвърлянето на отпадъци в моретата и океаните, докато ги заливаха със струи вода или рискуваха да бъдат ударени от варел, хвърлен от борда.” Кога избира да се фокусира върху въздуха като основен проблем, който проучва? “През 2015 г. и 2016 г. имаше силни епизоди на замърсяване в София, а темата набираше скорост и заради ситуациите в Индия, Китай и Полша. По това време започнах да публикувам данни за София и други места и не след дълго в “За Земята” припознахме темата, защото този проблем бе неглижиран от години в България и трябваше да се направи нещо. През 2017 г. поех да развия това направление и вече сме екип от пет човека.” Преди това Хлебаров се занимава основно с проблемите с отпадъците и как се използват еврофондовете в България. “В момента две неща ме вълнуват най-много: как да накараме Столична община да повиши амбицията и скоростта на изпълнение на мерки, така че по-бързо да достигнем стандартите на Световната здравна организация. Но тя не може да ги покрие, въпреки че сме осъдени за годините бездействие.” Той е критичен към Зоната с ниски емисии от транспорт и битово отопление (план за ограничаването на движението на някои автомобили и отоплението с твърди горива), която Софийска община се опитва да въведе. Според него тези мерки са недалновидни, тъй като засягат само месеците с най-силно замърсяване — от декември до февруари. “Това се прави само заради изискването на съда, поради което качеството на предложените зони е ниско и се рискува провал на мярката и отхвърлянето ѝ от гражданите.”

6

Хлебаров се вълнува и от скорошните събития около централата “Брикел” в Гълъбово, затворена от управляващата коалиция в последните дни на управлението ѝ заради силно и нерегулирано замърсяване, и впоследствие отворена след съдебно решение. “Гълъбово е станало феодално владение, а жителите и работещите са заложници. Търсим решение как да подкрепим хората в града, които искат да дишат по-чист въздух и децата им да могат да играят навън, а не зад затворени прозорци.” Според Хлебаров нивото на запознатост сред обществото расте и много хора предприемат стъпки да променят собственото си ежедневие. “Но дори всички да правим това, има лимит, който не можем да надскочим. Освен от долу нагоре има нужда и от промяна от горе надолу – правителства, депутати, министерства, общини – всички те са длъжници на хората и природата, защото позволяват безнаказано ограбване и съсипване на природата, настоящето и бъдещето на хората. Тоест следващата стъпка е хората да търсят отговорност от институциите.” Подобно на Румяна Иванова, и Ивайло Хлебаров гледа на протестите против застрояването на българските планински райони като ключови събития, които са мотивирали хората и са оказали натиск върху институциите. “Но докато опазването на планините и крайбрежието са по-лесно разбираеми и запалващи, то климатичните промени, мръсният въздух и донякъде отпадъците са все още теми, които не заемат централно място в дневния ред на обикновения човек. Това се променя с новото поколение активисти, които искрено се тревожат за бъдещето си и каква планета им завещаваме.”


Фотограф: Боряна Пандова 7


В ИЖ! Т ЕМА

За две години Пламена Маринова, заедно с журналистката, драматуржка, поетеса и писателка Оля Стоянова, събират екип от 25 учени и експерти от различни направления, пред които стои предизвикателството на разбираем, но и компетентен език да обяснят сложни проблеми. Към настоящия момент те имат над 180 авторски публикации.

Оля Стоянова от “Климатека”

Пламена Маринова и Оля Стоянова от “Климатека”: “Искаме научните факти да изместят конспирациите” “Искаме за климатичните промени да се говори достоверно, само с научни факти, и то от български учени и специалисти, които разбират от работата си, следят всички нови изследвания и стоят с името си зад всяка публикация”, казва съоснователката на climateka.bg Пламена Маринова. Платформата има за цел да направи информацията около климатичните промени по-достъпна и структурирана и така до голяма степен развива зелената журналистика у нас. Сред темите, които последно са засегнати, са начинът, по който фалшивите новини влияят негативно на глобалните климатични политики, детайли около финансовите механизми за помощ и специфики от Зелената сделка на ЕС, температурните рекорди в Европа през юли.

8

“Част от нашите автори водят нови автори, други учени и експерти сами ни откриват, а и ние продължаваме да сме отворени за нови имена и гледни точки. И за двете ни е важно как се пише у нас за наука и какво е мястото на науката в медиите. Търсим повече анализ, повече дълбочина, търсим научен и експертен профил на авторите”, казва Оля Стоянова, която в края на миналата година издаде най-новата си пътешественическа книга — “Пътеводител на хубавите места”, в съавторство с Живко Джаков и под знака на “Жанет 45”. По какъв начин двете планират да развият “Климатека” в близко бъдеще повече като медия по въпросите за екологията или повече като платформа, журналистическата и информационна част от която ще е само една от съставките? Пламена не вижда “Климатека” като медия, а като партньор на медиите. “Искаме дългосрочно да стимулираме диалога по темата и да продължим да изграждаме мост между научната общност и медиите, за да може висококачественото съдържание по темата да достига до все повече хора, нашите учени да имат все повече медийни изяви, да работят все по-добре с журналистите и да видим цялостно подобряване на информационната среда по темата за климатичните промени у нас.” В днешно време е трудно да се различи истината от лъжата, истинската от манипулираната новина. Колко е трудно това в областта на писането за климатични промени? Двете започват платформата най-вече


заради желанието си да противостоят на конспиративните теории и да дадат гласа на учените. “Искаме у нас да има повече компетентно говорене по темата, а научните факти да изместят конспирациите”, казва Оля, а за Пламена информираността е ключова както за глобалния, така и за местния поглед върху проблемите: “За нас е важно да сме релевантни и за българския контекст, защото климатичните промени не се случват там някъде в другия край на света, те имат отражения и в Европа, и на Балканите, и у нас. А това означава, че климатичните промени имат и ще имат икономически, социални, финансови, здравни отражения върху живота на всеки един от нас.” Пламена Маринова от “Климатека”

Екипът на “Климатека”

9


В И Ж! Т ЕМА

Градинарите на София ГРАДСКОТО ЗЕМЕДЕЛИЕ НЕ Е НЕЩО НОВО В БЪЛГАРИЯ, НО СЕ НУЖДАЕ ОТ ИНСТИТУЦИОНАЛНА ПОДКРЕПА, ЗА ДА СЕ РАЗВИВА

Автор: Иван Димитров Фотограф: Боряна Пандова 10


Свобода. Това е една от първите думи, които изрича Никола Бончев, докато ни развежда из споделена градина “заДружба” и гордо ни показва зеленчуците на труда в райското кътче, стаило се из дебрите на кв. “Дружба 2”. Никола се пали по идеята още като студент по история във Виена и когато се връща в България през 2011 г., незабавно се впуска в това начинание. Заедно със свой приятел правят комунална градина в кв. “Надежда”, просъществувала едва един сезон, после втора с подобна съдба – местната власт не само не желае да подкрепи подобна дейност, а не иска да я има. И така, докато от “Хранкооп” не се свръзват с тях и не им казват, че ОП “Пазари юг” не знаят какво да правят с една земя в кв. “Дружба”...

Така през 2015 г. се ражда “заДружба” – комунална градина, преди Никола да я раздели на парцели на третата година. “В момента има около 53 градини с около 100-105 постоянни участници, простиращи се на около 5 декара. Доброволците сигурно са били хиляди”, разказва той. Днес повечето от тях са препращани към солидарната градина на “Храна, не война” в кв. “Левски”, която води началото си от тях. Тя е комунална и се занимава с производството на храна за хора в неравностойно положение. “Храната е на последно място. Градината кара човека да се чувства човек, да се чувства щастлив и да има смисъл и полза от него в едно малко общество, което за огромен страх на всички властимащи е абсолютно демократично”, отбелязва Никола. Кое според него е най-голямото предизвикателство, пред което се изправят желаещите да създадат градска градина? Общината, и по-точно липсата на отношение, нормативна уредба и дори на дефиниция за градско земеделие.

11


В И Ж! Т ЕМА

“заДружба” се управлява на хоризонтален принцип и всички решения се вземат с пълен консенсус между представителите на всеки парцел. Никола се изтегля от градината преди две години, защото постоянното пътуване му идва в повече. Оставил си е символичните два квадратни метра, но далеч не се е оттеглил. Изпълнява роля на координатор и е публично лице на инициативата. Какво е бъдещето на градското земеделие? Според него то може да се развива и в училищата, защото през най-активния сезон те са празни. Но няма как да не си спомни как докато живее в “Разсадника”, се опитва да се свърже по телефона с директора на 57-мо училище тъкмо с подобно предложение. Дори не успява да мине през секретарката.

“ВСЕКИ ТРЯБВА ДА МОЖЕ ДА ГРАДИНАРСТВА. КАТО ГЛЕДАМ КАКВИ СА ВРЕМЕНАТА, НЕ ЗНАЕШ КОГА ЩЕ ТИ ПОТРЯБВА.”

Наташа Маринова се запалва по пермакултурата, докато живее в Амстердам, и сравнително бързо си взема парче земя и започва да се учи. “Там е лесно да си наемеш градинка”, подчертава тя. Когато се връща в България, открива, че тук това е почти невъзможно. Изключение е “заДружба”, която ѝ е твърде далече. Въпреки това Наташа не спира да се оглежда и един ден чува, че “Горичка” иска да прави нещо такова. На първото събрание желаещите организират комитет, състоящ се от пет души. Първата задача е да открият терен – нещо, което им отнема цяла година. С помощта на общинското предприятие “Софтпроект” (бел. ред. – днес “Софияплан”) те попадат на нелегален паркинг с размер 250 кв. м. в община Витоша. “Много неподдържано място, човек не можеше да си представи, че там може някога да стане градина”, спомня си тя. Съмишлениците започват да плащат

12 12


наем на общината за мястото, без да знаят дали ще реализират мечтата си, а с помощта на “Горичка” намират много спонсори – инфраструктурата им струва 20 хил. лв. Така се появява “Споделена зеленчукова градина 1”. “Нашата градина, така както се създаде, е проект, който трудно може да се повтори”, признава Наташа. Те изгребват почвата, докарват десет камиона нова пръст, издигат ограда, изграждат система за събиране и съхраняване на дъждовна вода от покрива на съседна оранжерия, една фирма им подарява соларна система и помпа за вода. Двайсетте парцела от 8 кв. м., чийто наем е по 200 лв. на сезон, скоро се запълват и през 2019 г. градината е официално открита. “Всеки трябва да може да градинарства. Като гледам какви са времената, не знаеш кога ще ти потрябва. Не мисля, че хората трябва да отглеждаме сами всичката си храна, защото ще се върнем в зората на човечеството, а всеки си има друга професия. Но всеки трябва да знае как се отглежда храна. Това са жизненоважни умения.”

Наташа е на мнение, че градското градинарство ще се развива повече, ако общината застане зад идеята, създаде инфраструктура в рамките на зелените площи и предоставя парцели, както е в повечето европейски държави. Дава за пример Холандия – повечето градини са в покрайнините на града, но и за 50 кв. м. е плащала толкова, колкото в България плаща за пет пъти по-малка площ. Затова и не вижда възходяща линия в развитието на градското градинарство у нас в последните години. А как реагират съседите? “Много хора казват, че специално минават покрай нас, докато се разхождат, защото им е приятно да гледат това зелено пространство, пълно с живот и зеленчуци.” По-късно “Горичка” използва опита от градината, за да създаде наръчник за желаещите да си направят своя такава.

Целият материал е на vijmag.bg 13


Как да си направим градинка*

През 2020 г. “Горичка” публикува онлайн “Създаване на споделена зеленчукова градина. Наръчник за граждани и институции”, който стъпва на събрания опит от Споделена зеленчукова градина 1. Ето кои са първите стъпки.

и т.н. Ясната идея, около която ще се обедините в самото начало, е от изключителна важност, защото това решение ще предопредели как ще изглежда градината ви, какви хора ще привлече, как ще се финансира и управлява.

1. Съмишленици и визия

2. Намиране на подходящ терен

За началото на една градска споделена зеленчукова градина са нужни поне няколко души, запалени да отглеждат зеленчуци, плодове и свежи подправки в градска среда. За да се превърне тази малка група хора в ядрото съмишленици на новата споделена градина, е необходимо:

Втората стъпка е намирането на подходящ терен, на който да се направи споделената градина.

• да бъдат силно мотивирани; • да бъдат готови да отделят време за дейностите, свързани с началните етапи от създаването на градината; • да имат сходни виждания за принципите, на които да бъде основана бъдещата градина; • да живеят в една и съща част на града би било удобно, но не е задължително; • поне един от участниците да има опит или качества за координиране на доброволци; • поне половината от инициаторите да могат да участват с малък финансов принос за началните разходи.

√ Близост

Споделените зеленчукови градини може да имат различна концепция – отглеждане на храна, експериментиране с различни екологични практики, предоставяне на различни образователни и социални услуги

14

За да бъде един терен подходящ за създаване на споделена зеленчукова градина, е необходимо да отговаря на следните условия:

Добре е споделената градина да се намира на удобно/достъпно място за хората, които ще участват в нея. Дори силно мотивираните, които биха сменяли по два автобуса, за да стигнат дотам, трябва да знаят, че с времето пътуването натежава.

√ Достатъчна площ Препоръчваме да се насочите към терени, които са с площ над 100 кв.м. Разбира се, и на по-малки терени може да стане чудесна градина, но по-малката градина предполага сравнително малък брой участници. А и може да възникнат затруднения при намирането на пространство за необходимата градинска инфраструктура.

*Откъс от наръчника на „Горичка“ – “Създаване на споделена зеленчукова градина” (gorichka.bg).


Берлинските клубове стават климатично неутрални

Автор: Йордан Тодоров

Проектът Clubtopia помага на собствениците на заведения в преоборудването им, така че да станат по-екологични

Клуб Birgit в Берлин, фотограф: Karoline Kohle / clubtopia.de

Берлин е втората най-зелена европейска столица след Виена. Стотиците му паркове, градини и гори го правят зелен в буквалния смисъл на думата, а обсебеността на жителите му от природосъобразния начин на живот се е превърнала в запазена марка на града. Друга запазена марка на Берлин е нощният му живот, който кипи в повече от 300 барове и клубове. Традиционният парти живот обаче не винаги е природосъобразен. Точно обратното – един средно голям клуб се нуждае от 1000 kWh електрическа енергия всеки уикенд, което е количеството, потребявано от едно домакинство за цяла година. Извън това берлинските партита отделят около 30 тона въглероден двуокис на година, като в тях не е включена енергията за рециклирането на отпадъците от тях. Днес няколко нестопански инициативи са решени да превърнат Берлин в първия град в света с изцяло климатично неутрални нощни клубове.

15


В И Ж! Т ЕМА

Берлин е пословично известен със “зелената” си градска управа. През 2018 г. отделът за околната среда, транспорта и опазването на климата към местния сенат прие Берлинска програма за опазване на енергията и климата 2030 (позната като BEK 2030), в която има допълнителен бюджет, улесняващ столичните нощни заведения по пътя им към климатична неутралност. Една от насърчителните мерки е създаването на лейбъла Berlin Green Club за онези клубове, които следват предписанията на програмата. Усилията са допълнени от проекта Clubtopia, основан през 2019 г. Неговите цели са насочени към промяната на берлинската клубна сцена към повече устойчивост и природосъобразност. Clubtopia предоставя напълно безплатно цялостно енергийно обучение, семинари и консултации по управление на клубовете и мениджмънт на събитията в тях. В рамките на проекта е издаден и т.нар. “Зелен наръчник за клубове”, който съдържа съвети как собствениците на клубове да оптимизират работата им. Така например, хладилниците със стъклени витрини в баровете може и да изглеждат атрактивно, но могат да бъдат заместени с такива, които са по-ефективни от енергийна гледна точка. Също така купуването на крафт бира от десетките малки пивоварни, базирани в Берлин намалява вредните емисии, отделяни при транспорта на напитката от други части на страната и същевременно с това насърчава местното производство. Идеята за превръщането на берлинските клубове в климатично неутрални места обаче не започва от местната градска управа. Инициативата с нестопанска цел Clubmob, създадена през 2011 г., също предлага безплатни консултации и вече е помогнала на няколко берлински клуба да станат по-екологични. Clubmob анализира потреблението на електроенергия в клуба, взема предвид множество други фактори като осветление, изолация, климатични инсталации и съставя план за намаляване на разходите. Паралелно с това организира партита, за да финансира преустройството, като същевременно запознава посетителите на клуба с проблема за устойчивостта на берлинската клубна сцена.

Горе: Берлинският гей клуб ShwuZ – най-старият гей клуб в града Долу: Инспекцията на клуба преди да бъдат направени препоръки за оптимизирането му. / Фотограф: Karoline Kohle

16

Усилията на повечето берлински клубове днес са насочени към намаляване на потреблението на електричество.


Те биват оборудвани с нови, по-ефективни стъкла и соларни панели, а някои инвестират в далеч по-напредничави идеи като подове, които улавят енергията от танцуващите посетители и я превръщат в електричество. Резултатите от тези усилия са значителни – четиринадесет клуба, сертифицирани с лейбъла Berlin Green Club, приложили някои от гореизброените мерки, са спестили за една година общо 220,000 kWh електричество, които се равняват на около 51 000 евро. Разбира се, намаленото потребление на електричество не трябва да е за сметка на преживяването. Катрине Грегерсен, служител в неправителствената организация BUND Berlin Friends of the Earth Germany и активист от Clubtopia, твърди, че климатичната неутралност или енергийната ефективност на берлинските клубове не означават по-малко светлина, по-малко музика или по-малко забавление в тях. Според нея има много неща, които един клуб може да направи, които изобщо няма да повлияят на преживяването на посетителите. Една от най-важните промени е смяната на доставчика на електричество. Clubtopia разполага със списък от доставчици на електричество, които са напълно екологични. В повечето случаи предлаганата от тях енергия е на по-ниска цена от тази на стандартните доставчици. Clubtopia също така помага на собствениците на клубове да получат финансиране от държавата, с което да намалят инвестициите си в преоборудването на клубовете. Сред клубовете, които участват активно в инициативата на Clubtopia, са Rummels Bucht, Suicide Circus, YAAM и SchwuZ – най-старият гей клуб в Берлин, който отваря врати в далечната 1977 г. Засега усилията на проекта са съсредоточени върху берлинската клубна сцена, защото организацията е финансирана от Берлинския сенат. Но интерес към дейността им проявяват и клубове в други германски градове като Хамбург, Лайпциг и Бремен. Миналата година Clubtopia постига международен успех със спечелването на наградата на конкурса Creative Cities Challenge. Това ще даде възможност на организацията за обмяна на ноухау с други световни столици като Лондон, Париж и Ню Йорк, които работят активно по намаляване на въглеродните емисии от нощните си клубове.

През 2016 г. Берлинския сенат обеща, че ще направи града климатично неутрален до 2050 г. Това означава, че общото количество на емисиите от въглероден двуокис трябваше да бъде намалено с поне 40% до 2020 г. , с поне 60% до 2030 г. и с поне 85% до 2050 г. , в сравнение с нивата от базисната 1990 г. Берлин вече постигна първата цел предсрочно, като намали емисиите от въглероден двуокис с 41,1%. Предстои да видим дали германската столица ще успее и с останалите срокове. Инициативите в тази посока са много. Така например през февруари, 2021 г. неправителствената организация AutoFrei Berlin предложи зоната от 88 кв. км., опасана от надземното метро на Берлин, известно като S-Bahn, да стане пространство, свободно от коли. Ако Берлинският сенат беше приел това предложение, германската столица щеше да се превърне в най-голямата градска зона без автомобили на планетата. Намаляването на въглеродните емисии от берлинските клубове е друга, на пръв поглед малка, но все пак важна част от тези усилия. Берлинската музикална сцена, която се слави като родно място на европейската техно музика винаги е била нещо повече от място за развлечения. Тя е пулсиращо креативно пространство с потенциал да влияе върху обществени каузи и неотменна част от културата на града, която предизвиква социални промени.

Семинарът “Устойчиво (пре)изграждане на клубове“ с Urban Design Thinking, инициатива на Clubcommission Berlin. Фотограф: Karoline Kohle / clubtopia.de

17


В И Ж! Т ЕМА

Домът на зелената сатира Автор: Иван Димитров Фотограф: Боряна Пандова

Тазгодишното издание на Габровското биенале съчетава иконичната пестеливост на града с екологията, а за него ни разказва директорът на Музея на хумора и сатирата Маргарита Доровска

18


На Запад не е нещо изключително млад човек да застане начело на елитна галерия, театър, музей. В България това все още е по-скоро рядкост. Когато Маргарита Доровска става директор на Музея на хумора и сатирата в Габрово през 2016 г., тя е на 33 години. Оттогава музеят не само стана по-видим, но и увеличи броя на посетителите и приходите си. Доровска е завършила културология в Софийския университет и куриране на съвременно изкуство в Кралския колеж по изкуствата в Лондон. Работила е като независим куратор и e била член на Сдружение “Интерспейс”, което помним със съчетаването на съвременно изкуство и технологии. Като директор осъществи изложбата “Роден в Габрово” през 2017 г., с куратор Весела Ножарова, посветена на годините, през които семейство Явашеви живеят в града. Повод за нашата среща с нея е 25-ото издание на Габровското биенале, което върви под екологичното мото “Икономия на средства” и ще продължи до 30 септември.

Как стигнахте до решението фокус на 25-ото издание на Габровското биенале да е екологията? Още докато течеше предходното биенале с тема “Измерения на публичното”, решихме да се спрем на темата за климатична криза и необходимостта от промяна в социалните, икономически и културни модели. А междувременно и други кризи ни напомниха колко е спешна тази промяна. Избираме теми, които са актуални и заслужават внимание в момента. Съвременното изкуство се занимава със съвремието. Съдейки по селектираните проекти, от какво се вълнуват най-много съвременните артисти в България и по света? Повтаряме едни и същи грешки, преливаме от пусто в празно. Някаква сизифовска съдба, която не можем да преодолеем.

Какво място зае темата за промените в климата в основните изложби и съпътстващите събития от програмата ви? Централно. Това е много комплексна тема и ние точно като такава я разглеждаме. Всеки опит за опростяване ни отнема от възможността за решение. Няма време повече за фундаментализъм и разделяне на лагери, не можем повече да избираме между икономика и екология, между социален ангажимент и екология. Дойде време да решаваме сложни задачи с много неизвестни и наблюдавайки едновременно различни променливи. Бихте ли разказали за партньорствата си с екологични организации като “Грийнпийс”? Какви са взаимните ползи от подобни партньорства за двете страни? Работим с много от ключовите еко организации в страната. Те са нашите партньори със знание и опит по темата. Ние имаме интерес, разбираме важността ѝ, но не можем да претендираме, че я познаваме в детайли. Те са хората, които врят и кипят в проблемите всеки ден. А ние за тях сме съмишленици – предполагам сме добър комуникатор, но преди всичко споделяме общи ценности и кауза. Творчеството не може да реши екологичните проблеми като с магическа пръчица, но може да... Може да ни направи по-чувствителни и това е много важно начало. Но ние не спираме тук. Биеналето освен изложби включва и много събития, разговори, прожекции, които правим именно с партньорските организации от експерти в екология. Тази допълнителна програма ни среща с конкретни проблеми, съвсем реални, тук, в България и дава възможност за разговор и ангажиране с различни каузи. Търсенето на решения за климатичната криза изисква активно участие и въвличане.

19


В ИЖ! Т ЕМА

Могат ли тревогите за климата да бъдат благодатен материал за сатира? Споделяме на вашите страници една карикатура и една скулптура, нека читателите решат сами. Какви са зелените политики, които сте въвели в работата си и които смятате да въведете?

Без заглавие, 2019, Дейв Ковърли, САЩ

Устойчивите практики пронизват живота на една организация от горе до долу, на абсолютно всички нива и е изключително важно разбирането и ангажиментът да са споделени от целия екип. Включват както енергийна ефективност, пестене на вода, използване на филтрирана вода за пиене, разделяне на отпадъците, намаляване на канцеларските материали, намаляване на хартията, използване на рециклирани, рециклируеми и енергоефективни материали и оборудване, намаляване на опаковките, усилия за намаляване на въглеродния отпечатък при транспорт на произведения и материали. Въвеждаме всичко това поетапно, правим го така, че да е удобно, опитваме се да не сме твърде амбициозни, но да си гарантираме, че това, с което се ангажираме, ще го спазваме. Когато сме готови с документацията по този процес, тя ще бъде публикувана, така че да може да се адаптира и използва и от други музеи и галерии. Забавното е, че докато правим това интервю, съм в Прага на годишната среща на Международния съвет на музеите, където климатичната криза присъства осезаемо като тема. Тя засяга музеите веднъж като организации, които трябва да въведат зелени практики в ежедневното си функциониране, втори път – като образователни институции, които да ангажират програмирането си с темата и трето – като пазители на културни ценности, които следва да се подготвят за въздействията на климатичната криза върху колекциите си. Какво можем да очакваме в Музея на хумора и сатирата през следващите месеци?

Олав Вестфален, Протестни знаци, 2022

Три големи изложби – на художника Георги Ружев, на художника и карикатурист Васил Чакъров, с куратор Ружа Маринска и изложба, посветена на издателя и редактор Сава Попов, подготвена от кураторско-дизайнерския екип Антон Стайков и Свобода Цекова.

Повече за Габровското биенале на: biennial.humorhouse.bg 20


КА М Е РА ЕЛ Е К ТР О Н И КА П Р Е Д СТАВ Я :

Енергия ФАЕТОН

Илюстрации: Ирина Каракехайова

Древните гърци, тези почитатели на сериалите, са ни подсказали възможно обяснение за енергийните беди на човечеството в епизода с Фаетон. Фаетон, син на самия бог на слънцето Хелиос, си навил на пръста, че много иска да покара колесницата на баща си. Чиста лиготия от негова страна, защото било все едно да се качиш от голф тройка, хоп, на ракета за Марс. Голямо мрънкане от страна на Фаетончо падало обаче, от което на баща му накрая му писва и му я дава. Естествено, всичко се осира веднага, до степен Зевс да го тресне с мълния и да го прати храна на рибите, преди да е поразил безобразно земята и небето. Te, и ние така, деца на нашето слънце и по принцип душици, продължаваме да настояваме да караме неговите огнени колесници в едни или други чудати форми.

Серията "Eнергия" е част от проекта "Голяма работа" на Камера Електроника, посветен на основните критични теми в екологията и оцеляването на човешкия вид, подкрепен парично от Национален фонд Култура. Следва продължение на страниците на "Виж!", а близките месеци – във видео формат.

21


В ИЖ! Т ЕМА

Имало “ЕдноДърво”... Защо е важно дърветата да изникват и върху картата, дори когато не съществуват

Автор: Мая Стефанова 22


Инициативата “ЕдноДърво” започва през пролетта на 2021 г., но корените ѝ са по-дълбоки. Идеята за нея се заражда още през 2017 г. по времето на хакатона #BG10xEU, когато Йордан Дервишев, софтуерният инженер и съучредител на фондацията, забелязва, че местата, предвидени за засаждане на дървета по тротоарите в София, стоят празни – някои от тях с години, а други дори биват запечатвани. Хрумва му да създаде интернет платформа, в която тези празни посадни места да бъдат маркирани и данните да се споделят на институциите, които ги стопанисват. По-късно се запознават с ландшафтния архитект Александър Петров и с обединени знания и грижи доразвиват платфрмата ednodarvo.io до днешния ѝ вид. Година и няколко месеца по-късно в нея има регистрирани над 600 потребители, а на интерактивната дигитална карта са отбелязани близо 23 хил. дървета, в това число пънове и липси. Неприятната изненада, с която се сблъскват първоначално, е масовата липса на разбиране в администрацията, че експертната оценка и подробното знание за всяко дърво е задължително условие за добрата поддръжка на зелената система в населените места. Приятната е, че платформата се оказва изключително лесна за използване дори от малки деца, които се справят отлично с картирането, снимането и попълването на информация, пояснява Александър. И макар засега информацията, с която разполагат, да е концентрирана основно в столицата, дърветата на тяхната интерактивна карта се появяват във все повече градове в страната и при по-добра медийна кампания и популяризиране на приложението то би могло наистина да разцъфти и да е в полза на всички – и граждани, и общини. Платформата има не само образователен елемент за малки и големи, но позволява да се трупа история за всяко дърво на картата – за неговите особености, повреди и състояние. Така се улеснява следенето на развитието му, както и изготвянето на анализи и планове за умна и навременна организация на поддръжката на градските дървета, обяснява Александър. За експертната оценка на

данните се грижи екип от арбористи и ландшафтни архитекти, който постоянно е отворен за нови попълнения из цялата страна. През юни месец тази година община Добрич например възлага на специалистите от “ЕдноДърво” изготвянето на анализ на дълготрайната растителност в централната градска част, който съвсем скоро ще бъде и публичен. Според Александър Петров липсата на култура на отношение към дърветата може би се дължи на факта, че “в България имаме щастието да живеем в населени места с добро озеленяване. Лошото е, че то навлиза във фаза на стареене и ако не внимаваме, можем да го загубим, а както често се случва – оценяваме какво имаме, когато вече го няма.” Затова Александър мечтае “да сме упорити и адаптивни като айлант, гъвкави като планински ясен, ведри и усмихнати като цъфнала джанка и мъдри като вековен дъб”. А когато го подтикваме да си представи въображаемия диалог между днешните дървета в българските градове, той ни пренася в следния сюжет: – Твърде ненужно и неефективно са се забързали напоследък хората – сподели дъбът на кестена. – Така е. А жегата е нетърпима дори и за мен – включи се в разговора им сребролистната липа. – Жалко, че съм твърде далеч от онази спирка и хората на нея не могат да се възползват от прохладата под мен. Виж ги онези тримата как са се наредили милите в сянката на онзи метален уличен стълб… – Един от тях наскоро отряза голяма част от корените ми (някакви кабели подменяха) и сега едва се крепя да не падна върху сградата до мен – изхлипа кестенът и още няколко от покафенелите му листа се посипаха по нажежения асфалт. А есента все още беше далеч... Колко по-обнадеждаващо би звучал дървесният диалог от бъдещето, както и целия ни разговор с Александър Петров за инициативата “ЕдноДърво” може да прочетете на www.vijmag.bg

www.ednodarvo.io / @ednodarvo 23


В И Ж! Т ЕМА

ВИЗИЯ ЗА ЖУРНАЛ Новата онлайн платформа, която търси връзката между изкуство и общности

24

“Журнал за социална визия” е нова онлайн медия и платформа, създадена в София, с главен редактор Виктория Драганова от Swimming Pool. В него регулярно ще откриваме различни статии, интервюта, проучвания и есета, които изследват как изкуството и свързаните с него области си взаимодействат със социалните отношения и инфраструктури. Съдържанието му може да следите на journalforsocialvision.org, а ние ви предлагаме откъси от неговия “Наръчник за Манифеста 14”, в който на едно място са събрани впечатленията на български артисти и куратори от 14-ото издание на номадското биенале в Прищина. Събитието, което се простира из целия град, включва инсталации, пърформанси, работилници и дискусии, бе открито през юли и ще може да бъде разгледано до 30 октомври. В него е и изложбата Self-splaining (Триумф на емпатията), част от паралелната програма "Западни Балкани", която се осъществява в партньорство с ИСИ-София и включва творби на 25 художници, работещи в България.


И З “Н А Р Ъ Ч Н И К ЗА МА Н И Ф ЕСТА 14 ”

Лъчезар Бояджиев, артист “Специално искам да отбележа чудесната работа по обновяването и рециклирането на старинната библиотека ”Сюлеймани“ в Прищина. През октомври 2021 г., по време на предварителната ни визита в Прищина с Калин Серапионов (с когото правихме изложбата Self-splaining от името на ИСИ-София), я видяхме в един романтичен, но напълно изоставен вид. Сега тя е преродена за нов живот и ако се намери в бъдеще една активна общност от артисти в Косово, които да си я “коландрят“, ето това ще е наистина чудесно “наследство“, оставено от М14 за града!”

Катя Ангелова, куратор “Една от най-ефективните инсталации в изложбата за мен беше работата на Джевдет Ерек Brutal Times (2022): пространствена инсталация, базирана на звуци и светлини, които обитават една от иконите на бруталистичната архитектура Rilindja Press Palace, от 70-те години на миналия век, тогава седалище на издателството на албанския вестник ”Рилинджа“. Художникът използва звук и светлина, които свързват производствения процес на вестниците с техно музиката (една секунда от творбата е един ден от историята).”

Мария Налбантова, артист “Силно ми въздейства най-вече работата на украинската художничка Алевтина Кахидзе, която през перспективата на растенията адресира различни теми като похищение, доминиране и принадлежност. Чудна е и работата Above Everyone (2022) на Албан Муя – малка къщичка, кацнала върху сградата на бивш универсален магазин, като реакция към настоящето и темата за собствеността във връзка със следвоенния период в Косово, когато незаконни постройки се появяват върху много от сградите. Всичко това, заедно с големите (добри) бездомни кучета, които ни изпращаха до ”дома“, военни от отрядите на КФОР по улиците, салепа в кафенетата, умалената реплика на Статуята на свободата върху един от хотелите, многото срещи и разговори, формира някаква обща и многообразна картина в съзнанието ми.”

Виж повече на journalforsocialvision.org.

25


МАЛКИТЕ КВАРТАЛНИ НЕЩА Първите седем години са основополагащи и това е клише, защото е вярно. Затова и седмото издание на едно от любимите градски събития в София –“КвАРТал Фестивал 2022”, е своеобразен празник на порастването на съзнанието и отношението ни към малките неща, които правят града специален."Малките неща" е и темата на всички събития, които ще се проведат в дните 16, 17 и 18 септември, която ще обърне погледа ни към всички онези на пръв поглед "дреболии" от общата картина. Отново ще се разхождаме по уличките и ще откриваме тайните, ще влизаме от вход във вход, а част от жителите ще отворят къщите си за изложби, храна, музика, а защо не и опера от балкона на съседа до църквата “Света Параскева”, от която пък обещават и концерт на църковния хор директно в градинката. Средата на фестивала ще съвпадне и с празника за Деня на София, което е допълнителен повод да се насладим на всички КвАРТални възможности за пешеходни зони, музика, работилници и посещение на любими локации в района, заключен в карето между булевардите “Дондуков”, “Мария Луиза”, “Сливница” и “Васил Левски”.

16, 17 И 18 СЕПТЕМВРИ I СОФИЯ

НОВ ГЛАД ЗА “ПАСТЕТ” "ПАСТЕТ" се завръща за новия сезон със свежи и отпочинали “съставки”. Танцовият пърформанс, вдъхновен от разказа “Издръжливец на гладуване” на Франц Кафка, в който гладуването е метафора за невъзможността на отделния човек да се свърже със заобикалящия го свят и усилието да се научи да живее с тази невъзможност, е създаден по концепция и хореография на Яница Атанасова, която е и негов режисьор заедно с Мартина Апостолова. В него артистите Алекс Жеков, Анна Кабакова, Марион Дърова и Мартина Апостолова изследват тялото като боксова круша за упражняване на постоянен контрол и запазване на статут. Как се овладяват милионите мисли на едно единствено съзнание и докъде води безвкусицата в буквален и в преносен смисъл? Те насочват мислите ни към последствията от нещата, които “преглъщаме” като творци и компромисите, които правим като хора, или компромисите като “пастета” в нас. Музиката в спектакъла на сдружение “АлмаАртис” се изпълнява на живо от Владимир Бочев, видео, плакат и фотография от Стефани Райчева, а костюмите са на Boutique Reserve.

13 СЕПТЕМВРИ, 19:30 Ч. I РЦСИ ТОПЛОЦЕНТРАЛА I СОФИЯ



ОТНОВО ПО “ВОДА” Шестото издание на превърналия се в традиция фестивал за съвременно изкуство ще “залее” непознати за мнозина пространства в Бургас Шестото издание на фестивала за съвременни изкуства “ВОДА”, който “наводнява” всяка бургаска есен с интересен и свеж прилив на творческа енергия, тази година ще се проведе в дните между 1 и 5 октомври. Докато първите му издания изпълваха пространството на изпразнения от вода басейн на Младежкия дом, миналата година той ни показа непознатото лице на реставрираната Централна гара – Бургас. Тази година основната локация на “ВОДА” остава същата, но към нея ще бъдат прибавени и т.нар. Холандски складове, Магазия 5, както и Конгресния център на Морска гара. Както всеки път, събитията и инсталациите в тях ще накарат дори местните да се почувстват гости в собствения си град, виждайки ги за първи път или пък по съвсем различен начин. Всички участници тази година са предизвикани да работят по темата за настоящето, което обитаваме без сигурност, но със страхове и откачени вярвания и се опитват да отговорят на въпроса в какво вярваме, на кого бихме доверили страховете си – дали страхът е отиваща си енергия, която отстъпва място на връзката със себе си и въображението. Програмата е изпълнена с местни и чуждестранни артисти и ще предложи разнолика палитра от изкуство и артистични форми. Ще гледаме и слушаме аудио-визуален 3D мапинг от ембиънт проект на Мирян Колев – E.U.E.R.P.I. и дигиталния артист от Румъния Adistu, редица визуални и звукови инсталации на творци като германеца Абел Корински и Орхан Aib Кавракоглу от Турция, британското студио Above & Beyond, унгарката Соня Доротя Колтаи, Übsmäöl от Германия, както и проекти на местни артисти като Мариана Сърбова, Симеон Стоилов, Мартиан Табаков, Десислава Ирослав – Петкова, Иво Бистрички, Симеон Шивачев, Стойко Даскалов, както и тандема Мара Ибришимова и Ирослав Петков. “Театър Трио” ще представят “Театър в кутия”, Derida – съвременен танц, Цветан Момчилов – музикален сет, “Театър на сетивата София” – театър на сетивния лабиринт, а Искра Проданова - интерактивен уъркшоп. За допълнителни подробности от програмата, билети и за обявяването на допълнителни изненадващи локации може да следите страницата @waterfestburgas във Фейсбук.

1 - 5 ОКТОМВРИ I ЦЕНТРАЛНА ГАРА, ХОЛАНДСКИ СКЛАДОВЕ, МАГАЗИЯ 5, КОНГРЕСЕН ЦЕНТЪР I БУРГАС Кадри от “Вода” 2021, фотограф: Йосиф Аструков



В И Ж! М Е ЖДУ РЕДО В ЕТ Е

С неуморните си усилия да направи литературната и обществената среда по-пълнокръвни и смислени и с немногословното си, но не и лаконично творчество, в което тревогата се среща с надеждата, а самоиронията върви ръка за ръка с откровеността, Марин Бодаков беше един от любимите ни супергерои. Докато беше сред нас, знаехме, че винаги можем да го срещнем по литературни премиери, фестивали, дискусии, в “Български книжици“ или на поредния протест. Беше поет, журналист, преподавател, общественик, съпруг и баща, но сякаш се смяташе на първо място за читател, защото книгите бяха неговият свят. Затова и не спираше да говори за тях, да ги препоръчва, да ги подарява и да пише за тях в култовата си колонка във вестник “Култура“, намерила своето продължение първо във вестник “К.“, а после в независимата онлайн медия “Тоест“. В колонката си обикновено беше пестелив на думи. Не за друго, а защото сърце не му даваше да спре вниманието си само на едно заглавие. Но и думите му тежаха. Открихме с пълна сила колко безценно е било неговото деликатно и ненатрапчиво присъствие, когато ни напусна ненадейно

миналия септември, едва на петдесетгодишна възраст. Сякаш чак тогава осъзнахме колко автори е редактирал, колко журналисти е отгледал, колко читатели е възпитал, колко души е вдъхновявал и подкрепял. Марин беше един от малкото хора, които бяха винаги готови да ти кажат: “Давай, ти можеш!“ Но и да ти покажат, че винаги можеш повече. Прочее, той влагаше времето си повече в другите, отколкото в себе си и често въздъхваше, че е “момче за всичко“. Всъщност винаги е бил “Марин за всички“. Остави след себе си осем стихосбирки, два сборника с интервюта, две научни книги, една съпруга и две дъщери. А това, че този текст беше написан в минало време, е чиста формалност. Личности като Марин не могат да бъдат “бяха“. Те “са“. И точка. Предлагаме ви три непубликувани досега в стихосбирка негови произведения, включени в книгата със събраните му стихотворения “Галерията на сърцето“ (Издателство за поезия ДА и Издателство “Точица“), която ще излезе през септември. Корицата и оформлението са дело на Кирил Златков.

Автор: Иван Димитров / Фотограф: Яна Лозева 30


Още виждам дъха ти Крачиш разсеяно по пътеката. Иглолистните дървета са си зелени, широколистните вече са оранжеви и червени, облечен съм неподходящо. Понякога те настигам, разменяме незначителни думи по текущата работа, с теб съм по-умен от обичайното. Бузите ти са все по-хлътнали, крачолите ти почват да се ветреят, понечвам да посоча с ръка къде е изчезнал коремът ти – и я връщам. Усещам те все по-близък от всякога, все по-малко имам какво да ти кажа, а ти се оттегляш.

***

До моя роден дом са отворили Музей на илюзиите. Защо сте сам, за някои илюзии са необходими двама, обичайно не позволявам тук да се влиза по един, поканете някой да Ви придружи.

***

Дай да ти оправя перчема, да поподрежа брадата. Не съм те виждал от миналата година, кога порасна с две глави над мен, братко кипарис, израсъл от баща ми. 31


В И Ж! A RTI ST ’S CO R N ER

ГОРД Как биха изглеждали кориците на култовия The New Yorker, ако изданието излизаше в България и се казваше The Sofianer? Десетки илюстратори и художници успяват да се потопят в тази фантазия и се включват в отворената покана на Фондация “Кредо Бонум” и “Мулти Култи колектив” като част от глобалната инициатива, в която по подобен начин се появяват The Parisianer, The Tokyoiter, Le Montrealer, The Brusseler, The Milaneser или The Shanghairen. В очите на българските автори София е отразена цветно - през своите сезони, типични улични образи и специфични квартални особености. Подробности за инициативата има на www.sofianer.com, а 20 от най-добрите изображения ще бъдат представени в изложба на открито от 5 до 19 септември.

Калина Димитрова София е... вкъщи с аромат на липи, печени чушки и джаз. Буржоазна красавица с щипчица тъга, слънчеви балкони и най-хубавите залези, които съществуват. Любимите ми градски пространства са... улица “Оборище”, градинката зад Царския дворец, градинката пред блока и малките баничарници. Мечтата ми за града е... да не му се случват лоши ремонти. Повече хора да я обикнат София истински, защото е безумно чаровна, ако ѝ се даде шанс.

Здравко Денев София е... моят роден град, който обичам. Радва ме, когато се разхубавява и ме натъжава, когато потъва в някакъв вид нищета. Любимите ми градски пространства са... парковете и градините. Мечтата ми за града е... да изчезнат паркингите и на тяхно място да има градини, детски и спортни площадки, пейки, читални, огнища, дървета…

32


Мариана Сърбова София е... един от градовете, с които се чувствам най-силно свързана. Понякога е място за вдъхновение и зареждане, понякога точно обратното. При всички случаи София е интересен, многопластов и вълнуващ град. Любимите ми градски пространства са... Много обичам чешмите до банята – заради водата. Също онзи невидим триъгълник от храмове – Света Неделя, синагогата, джамията – кара ме да си мисля, че тук хората могат да живеят заедно и в уважение към културните си различия. Обичам местата, от които се вижда цяла Витоша. Обичам моста до НДК – просто да си стоя на него и да гледам безцелно над преминаващите коли.

Марина Матеева София е... град, който обичам, който понякога ме гневи, но винаги е готов да ми предложи пристан и утеха. София заобичах с времето, когато в нейната противоречивост открих пъстрота, когато се научих да напасвам пулса си с нейния – на моменти равномерен и спокоен, друг път препускащ. Любимите ми градски пространства са... малките улички в центъра, всяка със своите тайни и причудливи пространства. Улицата, на която живея, когато е пролет и мирише на люляци. Царската градина по залез.

Цвета Парталева София е... градът, в който винаги се връщам и който събира много от хората, които обичам. Любимите ми градски пространства са... междублоковите пространства в които сякаш всеки е добре дошъл, със старите метални катерушки във формата на лодка и глобус и дървените пейки покрай тях. Мечтата ми за града е... децата ни да искат да живеят в него и да го харесват.

33


#FOLLOWMYSELF

СТАНЦИЯ ЗА НУЛЕВ ОТПАДЪК

Автор: Мая Стефанова Фотограф: Боряна Пандова

Анна Димитрова и Стойчо Наков са партньори както в живота, така и в “зеления” бизнес. По професия тя е специалист по софтуерно тестване и Scrum Master (специалист по методологията за управление на проекти) в IT сферата, а той пет години се занимава с управление на екипи в корпоративния свят, преди през 2018 г. и двамата да се превърнат в главни действащи лица на сайта Eco Switch. В средата на 2021 г. поемат от основателя Марин Янков и щафетата по управлението на Station Zero – специализирания магазин за насипни препарати и козметика или такива без опаковка, както и за природосъобразни аксесоари и артикули за домакинството. И двамата дават личен пример за живот с по-малко отпадък. Обичат природата, животните, пътешeствията, добрите концерти и харесват усещането да правят добро. Когато не са в магазина, може да ги видите наоколо със сандвич в ръка или в парка да кроят планове за допълнително спестяване на отпадъци, а в мечтите си виждат как Station Zero се мултиплицира и простира от столицата до морето.

34

Цялото интервю с Анна Димитрова и Стойчо Наков е на vijmag.bg.


POWERED BY FASHION DAYS Какво според вас трябва да се промени, за да стане грижата за по-малко отпадък по-масова? Промяната трябва да е в три основни направления – законодателство, бизнес и личен план. Ние сме оптимисти и вярваме, че “зелената“ промяна се случва и наченките за това са налични и днес. Директивата на ЕС, която забрани някои еднократни продукти, е в сила вече повече от година, а преходът към кръгова икономика е заложен като приоритет в Европейския зелен пакт. Имаме директен поглед и върху операциите на един малък към среден бизнес като нашия. От първа ръка можем да кажем, че потенциалът за спестяване на отпадък в един бизнес е огромен. В средата на 2021 г. поехте работата по Station Zero. Какво очаквахте и какво ви изненада от този опит? Приятно се изненадахме, че след пандемията и огромния бум на онлайн пазаруването хората все пак предпочитат да дойдат на живо при нас и да си поговорим, докато пазаруват. Очаквахме, че цялата концепция за наливно пазаруване на ежедневни продукти ще се приема една идея по-трудно, но дори хората, които попадат при нас случайно, веднага схващат и прегръщат идеята. Опитваме се да установим и добри практики в бизнеса, които да помогнат и на други магазини да намалят отпадъците си до минимум.

поглед, а всъщност ни спестяват пари. Като термо бутилките за многократна употреба или наливното пазаруване. При нас всички продукти са на по-ниска цена от техния аналог в опаковка, защото цената на опаковката е вън от уравнението. Екосъобразният живот е най-вече осъзнато и устойчиво потребление, а не директна замяна на еднократните продукти с многократни такива. Кога ви е най-лесно и съответно най-трудно да следвате себе си? Най-лесно е, когато си опитал сто неща, които те вълнуват и си достигнал до заключението, че искаш да правиш точно това, с което си се захванал. Лесно е, защото е не просто предположение, а опит, изпълнен с трудности и преодолени несигурни моменти. За нас най-трудни са моментите на burnout, когато дори елементарните неща от ежедневието започват да ни се получават бавно и трудно, а несигурностите се прокрадват и ни разконцентрират от целта. Когато усетим тези момент, просто си взимаме почивка и изключваме за известно време.

Как оборвате “опорките”, че един човек не може да направи разлика и да пазаруваш “еко” е привилегия на заможните? Мимолетният досег с продукти за еднократна употреба създават фалшивото усещане, че те не са важни, но истината е много различна. Личният пример си остава най-добрият начин да подтикнеш някого към каквато и да е промяна. Той задвижва лавинообразно колелото и неизбежно имаме резултат, защото променя и бизнеса, който зависи от решението къде потребителят си харчи парите. Често еко продуктите изглеждат по-скъпи на пръв

35


ОТГОВОРЕН РЕДАКТОР

Йордан Тодоров Иван Димитров Светослав Тодоров Мая Стефанова

Мая Стефанова text@vijsofia.bg

ФОТОГРАФИ Боряна Пандова I стр. 1, 2, 5, 7, 10-14, 18, 34-35 Георги Величков I стр. 4 Спас Узунов I стр. 4 Яна Лозева I стр. 30 Karoline Kohle I стр. 15-17

РЕДАКТОРИ Светослав Тодоров svetoslavsvt@gmail.com Иван Димитров ivan.dimitrofff@gmail.com

ХУДОЖНИЦИ

ФОТОГРАФ

Ирина Каракехайова I стр. 21 Здравко Денев I стр. 32 Калина Димитрова I стр. 32 Лора Камбурова I стр. 1 Мариана Сърбова I стр. 33 Марина Матеева I стр. 33 Цвета Парталева I стр. 33

Боряна Пандова

РЕКЛАМА Камелия Величкова office@vijsofia.bg / 0896 804 368 Мила Михайлова milaxmmila@gmail.com / 0899 281054

ВИЖ! БЛАГОДАРИ НА

Здравка Раева zdravka.raeva@vijsofia.bg

VIJMAG.BG I @VIJ.MAGAZINE

АВТОРИ В БРОЯ

Камелия Величкова office@vijsofia.bg

КОРИЦА Боряна Пандова borianapandova.com @b_pandova

ВИЖ! ПОВЕЧЕ:

“Виж!” се осъществява и с безценната подкрепа на всички тези хора в платформата Patreon. Виж как да подкрепиш списанието на:

WWW.PATREON.COM/VIJ_MAGAZINE

Адриана Петрова Александра Недева Ана Благова Андреа Попйорданова Ася Мункова Бояна Райчева Боряна Шапшалова Благовеста Николова Ваньо Димитров Венцислав Лалев Вероника Аристархова Василена Сачанска Виктория Стайкова Владимир Драгоев Гергана Георгиева Гергана Рабаджийска Дамяна Димитрова Деница Димитрова Десислава Станчева Димо Господинов

Добрина Кисьова Ева Домарадска Елисавета Ангелова Жени Дечева Златина Димитрова Ива Мечкунова Иван Кашлаков Иванка Тодорова Ина Добрева Йордан Жечев Катерина Татарлиева Лора Йорданова Любомир Бабуров Мартина Матеева Мария Змийчарова Мария Вълкова Мила Янева Мина Карабахчиева Михаела Добрева Параскеви Карагеоргу

ИЗДАВА: CREATIVE CAT DESIGN LTD. СОФИЯ, БУЛ. “П. ЕВТИМИЙ” 36A

Петър Стоянов Радостина Ганева Рая Раева Румяна Екимова Светина Уейгант Светлана Апостолова Светлозара Христова Савина Герджикова Симеон Василев Симеона Манова София Попйорданова Христина Мангелова Ценко Христов Явор Димитров Яна Бюрер Тавание Ясмина Якимова Ashira Morris Studio Komplekt

© ВИЖ! 2012-2022

ЕКИП

ИЗДАТЕЛ