Виж! vol. 55

Б Е ЗП ЛА Т Н О М Е С Е Ч Н О ИЗ ДА НИ Е М АРТ

2017

Грам Инста

ПУК! 03

Деца с филтър

vij.magazine март 2017

Съдържание

#repost @karanikolov

2

19

4

Селекция от събития в София, Пловдив и Бургас

ТЕМА #грам #инста

В КАДЪР Иван Богданов Вера Гоцева Andy Cмит Димитър Караниколов Илиян Ружин Инстатерапия

16

РЕВЮ #ПУК! 03 #svemamag

АКЦЕНТ Jessy Lanza Nick West

25

ЗА ДЕЦА #деца с #филтър

28

МЕЖДУ РЕДОВЕТЕ Нинко Кирилов

2

ТЕКСТ: МАЯ СТЕФАНОВА, СНИМКА: ИВАН БОГДАНОВ, @finfilm

#грам

ЗА СНИМКИТЕ, КОИТО ЖИВЕЯТ ОНЛАЙН И ХОРАТА ЗАД ТЯХ

#инста

ВИЖ! TEMA

Залез, който се нарязва на парчета зад покривите на съседните сгради. Чиния с храна, дърво, котка, бебета, огледални образи на хора. Пръсти, заровени в пясъка на плажа, в тревата, на фона на… Трудно е да се укриеш съвсем от клишираните изображения, които ни заливат всеки ден под всякаква форма и без повод. Всеки ги умее и всеки се изкушава да ги прави. Защото са лесни и защото с малко помощ, четка, филтър и възможности за скорострелен монтаж всичко може да изглежда малко по-специално отколкото всъщност е. Лесно е да се почувстваш фотограф или някак артистичен, когато с телефон в джоба успяваш да станеш част от общност на фотографи. Това усещане захранва социалните мрежи за споделяне на снимки с потребители. Засега обаче Инстаграм някак води класацията по популярност в този сегмент. Самото приложение постепенно успя да наложи свой стил и цял отделен “бранш” фотографи, които изпъкват на фона на масата. Те могат да снимат и пръстите на краката си, но ще го направят така, че да не подминем набързо с досада, а да разберем, че и в тази банална композиция понякога може да се прокрадне доза потенциал. Снимането с телефон всъщност си е цял нов жанр, който вече от години създава и налага фотографи или просто автори на изображения, които или не са били познати преди това, или въобще не се възприемат като такива. А имат дарбата да виждат в заобикалящия ги свят емоциите и детайлите, които ние бихме подминали. Непосилна задача е да обхванем целия Инстаграм свят, но ни хареса идеята да обменим имена от нашите фийдове - кадрите, които много често изпреварват сутрешното кафе и обичат да се промъкват в погледа ни точно преди да засънуваме. Създадохме си наша извадка автори от България, сред които се вмъкна и един чуждоземец за цвят. Някак пренесохме малък дял от Инстаграм на хартия, но с повече фокус върху “кухнята” зад няколко профила. Сред тях има аматьори и професионални фотографи. Някои чакат кадрите сами да им се случат, други ходят след тях. Някои обикалят света, а други ги намират в квартала си. Едни ги правят професионално, други - за хоби. Като рутинна практика, но и именно напук на рутината. Някои имат огромен брой последователи, други - малък, но отбран. Много е вероятно да следвате поне един от тях, но със сигурност сме пропуснали много от имената във вашия Инстаграм фийд. Но все пак, както и един от тях самите каза - #фийдлиедагоизброиш.

ВИЖ! В КАДЪР

Иван Богданов @finfilm

Профилът на Иван Богданов в Инстаграм finfilm има над 75 хиляди последователи и над 1000 публикации. Цифрата е wow, но това не е случайно. Когато преди шест години попада на Инстаграм, веднага го грабва възможността да пусне снимка и повече да не се грижи за нея. “Хем я има, хем я нямаш. Не знам дали за всички е така, но за мен това е нещо прекрасно. Преди държах в разни дискова дигитални снимки и се чудех какво да ги правя. Сега просто ги изтривам, като ги поствам в Инстаграм.” Предпочита точно това приложение, защото фокусът в него е чисто визуален, а текстът е на заден план. Рядко използва или чете хаштаговете. “Виждам света чрез снимки и рядко размишлявам върху тях. Просто поемам някъде навътре в мен и без да си давам сметка променям себе си. Това е изключително интригуващо”, казва той и допълва, че социални мрежи като Фейсбук генерират повече шум. “В Инстаграм е някак си по-тихо.” Понякога съвсем целенасочено отива на определено място с нагласа, но често снима и съвсем спонтанно. Прави снимки общо взето по всяко време и почти постоянно. Това води до натрупване, което в определен момент го измаря. “Именно този момент на изморяване е много важен за мен. Не е толкова приятен, но след като умората се изпари, идва нещо ново и започвам пак, търсейки старите неща, но по-различен начин.” Обикновено обръща внимание на спокойни и мирни картини, в които няма особено напрежение или много движение. “По-скоро откривам съзерцание и тишина. В същото време се старая в снимките да подсказвам някакво вътрешно движение и преживяване.” Снима с телефон и обработва 98% от 4

снимките във VSCO. В редки случаи използва и TouchRetouch, Mextures и Snapseed. В началото, когато започва да снима по-интензивно с телефон, е много въодушевен от възможността да усилва изображението чрез опциите за обработка в приложенията. “От една празна и посредствена снимка можеш да получиш картина, която носи някакво внушение.” С времето започва да обръща повече внимание на начина, по който наблюдава и се опитва да го усъвършенства. “Тогава зарязах тежките едити и започнах да снимам ситуации, в които по природа имаше интересна светлина, добри цветове и настроение.” Впечатляват го силни портрети на хора. “Може би, защото ми се иска аз самият да развия по-голяма способност да снимам хора.” Според него при портретната фотография е много важно да си общителен. Никога не би качил снимка на храм-паметника Александър Невски. “Много е хубав, но е сниман толкова много, че ми дайства като снимка на лакирани женски нокти, празно селфи или нутела.” Как Инстаграм е променил снимането му? “Попадането в една голяма обща мрежа въздейства на всички, които участват в нея. Има хора, които следвам от самото начало в Инстаграм и разликата в изображенията, които качваха преди толкова години и сега, е огромна. Всеки гледа от всеки. Разбира се, получава се едно стандартизиране и клиширане, но това не е опасно, ако си даваш сметка за него. Когато съзнателно правиш едно клише, постепенно забелязваш, че то се уморява и след като умре, се ражда нещо съвсем ново.” Няколко профили, които следи с интерес: @leahminium @oveck @_marya_ @jasonmpeterson @10_ya @g_e_mm_a @bobbyanwar @bobbimac @cirkeline @sierraodessa

ВИЖ! В КАДЪР

Вера Гоцева @lomovera

Профилът на Вера Гоцева в Инстаграм има близо 6500 последователи и над 700 публикации. Зад гърба ú са 15 години опит във фотографията и журналистиката, а от около 11 е запалена и по снимането с телефон. В последно време организира курсове по смартфон фотография на път, където предава на други ентусиасти опита как да улавят красотата на мига без да се налага да стигат до скъпоструващи дестинации. Откакто ги води не ú се налага да прави нещо специално, за да търси кадрите си. “Пътуването винаги ти ги поднася, а и принципно не преследвам някакви моменти, а ги откривам ненадейно или ги режисирам.” Казва, че не предпочита Инстаграм пред другите социални мрежи, а просто го ползва по-често, защото е по-удобен за снимки. “Предимството на Инстаграм е, че е нещо като галерия и няма излишни неща.” Според нея, общото между снимките ú е, че ги прави тя. “Като автор нося собствения си почерк, без значение дали снимам с телефон, на лента или с дигитален фотоапарат. Нещата, с които хората ме познават, са минимализъм, природа и портрети, в които има някакво мечтание.” В Инстаграм качва само и единствено снимки, правени с телефон.

“Не съм от хората, които си качват там дигиталните снимки от фотоапарат. Струва ми се много трудоемко и излишно. При мен е прост процес – снимам с телефон, обработвам директно в него чрез VSCO и ги пускам.” Впечатлява се от различни снимки, без значение от жанра. Обединява ги силата на внушението - “някаква емоция в тях, историята, която могат да ти разкажат”. Съответно не я привличат снимки, в които хората “са се постарали само и единственио да ми „продадат“ техническите си умения”. Никога не би публикувала кадри, които са запечатали нейни или чужди интимни моменти, твърде лични неща и истории. “Имам много такива, които не бих качила нито в Инстаграм, нито никъде.” В момента Инстаграм ú е нещо като неизменен партньор. “Харесва ми как ме свързва с различни хора.” Иначе не смята, че платформата я е променила с нещо. “Просто подсили усещането за свързаност чрез фотография.” Профилите, които следи с интерес: “Харесвам качествената фотография, която ми пълни очите от профилите на Time, NYTimes, Lensculture и прочее медии. Като индивидуални български профили бих посочила този на finfilm.”

ВИЖ! В КАДЪР

Анди Смит @andys_eyes

Анди Смит е от Торонто и ако сте един от неговите близо 47 хиляди последователи в Инстаграм, познавате набитото му око към урбанистичния детайл и умението да превръща самотните линии, цветове, форми и дреболии от града в силни визуални картини с характер. Харесва Инстаграм, защото е много простичък инструмент, който може да носи в джоба си и да му е на разположение винаги, когато е готов да сподели нещо. “Истината е, че не знам много за други социални мрежи за споделяне на снимки. Малко съм неграмотен, когато се отнася до социални медии.” Кадрите си набавя с помощта на дълги разходки пеша, винаги когато има шанса да е с фотоапарат. “Когато попадна на част от града, в който живея, в която никога не съм бил, знам, че ще има нещо, което да снимам. Но това се случва толкова рядко. Ходил съм твърде много. Така че обикновено ми се налага да търся неща в обичайната си заобикаляща среда.” Споделя, че не ходи специално, за да снима някакъв конкретен обект. По-скоро онова, на което попада, обикновено създава история в главата му и той ги свързва в едно. Всичките му снимки имат нещо общо. Това са “шарките и мотивите, на които попадаме в ежедневието си… Моментите, когато всъщност не обръщаме особено внимание на онова, което ни заобикаля и как дори тогава то влияе на настроенията ни. Всичко това е събрано в серия от фотографии, които нарекох "Pattern Memory” и могат да се видят на сайта ми andys-eyes.com”

В последно време снима предимно с Pentax K1000 и няколко различни вида лента. Впечатляват го кадри, които могат да разказват истории в най-семплата им форма. Определено не и селфита, така че не очаквайте да го мернете в профила му. Наскоро в Дъблин, където бил на гости на приятелката си, снимал мъж през един прозорец. “Той беше с червен пуловер, а сградата отвън също беше червена. Прости истории като тази винаги ме привличат, а тази беше и неочаквана.” Харесва му, че Инстаграм е пълен с талантливи хора и със сигурност това е повлияло начина, по който снима. А как точно е променил него самия? - “Само времето ще покаже.” Профилите, които следи с интерес: @haleygwendolyn - от нея научих много за снимането с лента; @rentalmagazine е страхотна колекция от снимки, курирани от @chilligansisland, който също прави страхотни снимки; @work2day се подбира от @m1rroring и винаги е удоволствие да се види.

9

ВИЖ! В КАДЪР

Димитър Караниколов @karanikolov

В Инстаграм Димитър Караниколов се описва накратко като архитект, фотограф и професионален мечтател. С кадрите му човек е способен да обиколи света и по-интересното - да го види и от птичи поглед.

конкретен стил. Снимам архитектура, природа, портрети, травъл форография, каквото ми попадне, което не е много добре за Инстаграм, защото там стават популярни много по-лесно галерии, които са тематични.”

Казва, че предпочита Инстаграм, защото фокусът е изцяло върху визията. “Или ти харесва даден кадър, или не. Просто е!”

Техниката, която ползва, е DSLR (Canon), mirrorless camera (Leica), телефон, филм, 360 камера, дрон. Обича да експериментира с обективи и техники. Използва Lightroom и VSCO филтри за обработка.

“Имам стари приятели, с които не поддържам директна връзка, но се следваме в Инстаграм - някак си знаем всичко един за друг без да сме си разменили и дума - това е всъщност най-голямата мрежа за невербална комуникация”, допълва още той. За него фотографията е хоби, така че снима, само когато е в настроение. “Понякога поствам по кадър всеки ден, понякога не поствам с месеци.” Кадрите си събира в голяма степен по време на специализирани фотоекспедиции в Монголия, Исландия, Мианмар. Скоро ще очакваме снимки и от Намибия. “Но от 10 000 кадъра от един трип ще избера не повече от 10 за Инстаграм.” Според него няма нищо специфично в снимките му. “Нямам тема, нито 10

Смята, че най-добрите снимки са онези, които са не само визуално издържани, но и разказват интересна история, с интересен герой, имат съдържание. Затова харесва и репортажната и травъл фотография. Най-неочакваната му фото находка е “един невероятен "атомен" облак над “Зона Б5.””, а откакто е в Инстаграм е променил снимането си с това, че е започнал да прави повече вертикални кадри, защото “могат да се пуснат на по-висока резолюция”. Профилите, които следи с интерес: @maxrivephotography - пейзажи @laurazalenga - портрет @nicanorgarcia - архитектура @timothy_allen - травъл

12

ВИЖ! В КАДЪР

Илиян Ружин @ruzhin

Илиян Ружин освен меломан радиоводещ е и фотограф, който май рядко, да не кажем никога, не пропуска сносно музикално събитие в широкия географски периметър. Казва, че Инстаграм предоволно го дразни, но просто “е припознат от професионалистите и въобще фотографската индустрия, т.е. всички са там - от производители до имената в повечето жанрове на фотографията.” Когато снима по работа, се опитва да превърне в рутинна добрата комуникацията с клиента. ”Рутината е нужното зло или поне по-добро не е измислено. Винаги достигаш до някаква. Лошо е да спреш да мислиш, да превърнеш немисленето в рутина. Лошото пък на мисленето е, че е трудно. Затова снимането на малки (лични) проекти е много полезно. Развиват те като фотограф и те поддържат в кондиция. Проблемът е, че са времеемки, не плащат сметките и амортизацията.” Обикновено в Инстаграм се старае да пуска три кадъра, обединени от идея, настроение, “дай Боже, разказ и о, чудо! всичко това наведнъж”. За това му помага един “изстрадал Nikon D700 (господ здраве да му дава) и скромни обективи”. Няма читав телефон и съответно не ползва приложения за обработка. “Гледам да не прекалявам с обработката, контрасти, цветна температура, без велики манипулации.” Впечатлява го документалистиката, социалната фотография, снимките с контекст под тях. “Естествено, не се държа

антисоциално, харесвам селфита на приятели и познати, красиви момичета и тежки софри.” Най-изненадващата снимка, която е правил, е на изненадващо голям куп телефонни слушалки, изхвърлени до кофа. “Бях с позната. Тя ги видя, каза “Снимай ги!”, снимах три кадъра и батерията падна. Това като пример за нещо, появило се изневиделица. Друго е, когато разглеждам снимките на спокойствие и виждам нещо, което не съм видял, докато съм снимал. Като „мамута“, оформен от силуета на едни дървета. Докато бях там, виждах само дървета. Изненадах се, че не съм го забелязал там на момента.” Твърди също така, че никога не би качил селфи как яде и пие. Инстаграм не е променил нищо в него. “И няма да му дам да промени, защото го приемам като средство/среда, а не цел. Иначе прави снимките лесно видими, фотографите - лесно откриваеми. Бързо следиш кой какво снима. Лошата страна е прекомерното ниво на шум, глупости и тъпизми (нормален за една социална мрежа). Което пък е освобождаващо, даващо вектор на хората, които наистина искат и имат да кажат нещо. Да се концентрират, да решат/разберат кои са, какво са и да дадат най-доброто. Това важи и за музикантите.” Профилите в Инстаграм, които следи с интерес: @Afpphoto, @pulitzercenter, @worldpressphotoarg, @finfilm, @lomovera, @lensculture, @magnumphotos, @beta_fixer, @stanishev и музиканти разни. “Фийд ли е да го изброиш… “ 13

ВИЖ! В КАДЪР ТЕКСТ: СВЕТОСЛАВ ТОДОРОВ, СНИМКИ: ЕЛЕНА КОЙЧЕВА, @lenneek

14

ИНСТ ТЕР ПИЯ

Селфи, снимка на храна, уловен миг от ежедневието, споделен публично романтичен момент. Има ли нещо повече зад инстинктa да натиснем share от желание за публичност? Според Матю Хард, доктор в Western Sydney University, поведенческите модели в социалните мрежи, особено в тези като Instagram и Tumblr, означават повече от очевидното. „Обикновено в медиите и обществените разговори потребителите на социалните мрежи са описвани като нарцистични и себични“, казва той пред сп. i-d. “Но всъщност за много млади хора това е начин за демонстриране на определени желания, например желание да имаш силни романтични преживявания или желание да постигнеш по-здравословно усещане за себе си и тялото си.“ Хард прави и още един интересен извод - инстинктът към споделяне е реакция срещу бързо променящата се среда, опит да затвърдиш личността си и винаги да можеш да видиш кой си ти насред информационния хаос.

А според Psychology Today една от последните големи промени в Instagram и отговор на Snapchat. Instagram Stories, който показва снимки извън редовния фийд и в рамките на 24 часа, дава възможност да се покажеш в по-естествена светлина и да се изразиш визуално без суетенето около филтри, хаштагове и мислене как съдържанието ти се вписва насред останалото. От октомври е въведен и бутон за сигнализиране при забелязване на съдържание, което може да породи притеснение за психичното здраве на потребителя. Иновацията е направена в колаборация с Националната асоциация по хранителни разстройства и Националната асоциация по превенция на самоубийствата в САЩ. За визуалния артист Елена Койчева (@lenneek), наскоро „фотограф на деня“ в Instagram профила на Minimal Zine, потребността към споделяне се засича с начините, по които новото поколение

адресира както личните проблеми, така и отношението си към глобалните. “Всеки знае за ролята на изкуството като средство за себеизразяване, свободно за интерпретация от публиката, спрямо нейните собствени възприятия. Но в последните години то придоби много по-различни измерения - от това да призовава към толерантност и трезво мислене, до възможността да "лекува" автора и неговите събеседници. Конкретно за мен терапевтичният аспект на визуалното се проявява във възможността да предам своята гледна точка и личните си емоции, без да ми се налага да използвам думи - по този начин всеки би могъл да пречупи видяното през собствената си призма и да го възприеме по свой собствен начин, избягвайки всякакъв буквализъм.“ Последният ú проект Make Love Great Again излиза онлайн на Свети Валентин и представлява погледа ú към чувството да си слаб, когато искаш да изглеждаш силен, да се скриеш вътре в себе си, вместо да излезеш

напред. Предишен проект, създадената заедно с Петър Александров портретна поредица Colorbones., поставя хора в неудобни и абсурдни за тях ситуации също като реакция срещу изчистения начин, по който искаме да изглеждаме онлайн. “Фотографията, а и всяко друго изкуство, има прекрасното качество да свързва хората и да проектира невидима нишка помежду им, а социалните мрежи като Instagram и Tumblr правят целия този процес много по-достъпен, непринуден и искрен”, казва Елена. Включително и от страна на авторите. “За мен личният протест на един артист по (все още деликатни) теми като хомофобията, расизма, полицейското насилие, липсата на равенство между половете и всякакви политически и общочовешки неправди, е много по-силен и искрен, когато е концентриран именно във визуалното изкуство, а то, от своя страна предадено на хората с максимална доза прозрачност и без излишни претенции.”

15

ВИЖ! РЕВЮ

#ПУК! 03 Онова прекрасно чувство да разтвориш хубава книга с фотография е незаменимо. Благодарение на платформата за фотокниги “ПУК!”, основана от Никола Михов, Тихомир Стоянов и Росен Кузманов, ще имаме възможност да се срещнем лице в лице с френския колекционер, издател и автор на фотокниги с “намерена фотография” Жан-Мари Дона. Срещата с него под надслов Photo Vernaculaire очакваме с нетърпение на 30 март в Зала “Славейков” на Френския институт. Там той ще представи част от колекцията си, от 20 хил. фотографии, събирани в продължение на близо 30 години из архиви, битаци и антикварни магазини по света.

16

В проектите на Дона случайно открити, наглед обикновени снимки с анонимен автор се превръщат в артистични произведения със свои послания и нов смисъл. На срещата той ще разкаже повече за това набиращо все по-голяма популярност течение - намерената фотография, и ще представи пет от своите фотокниги, публикувани в лимитиран тираж.

Жан-Мари Дона е парижанин, роден през 1962 г.. През 2005 г., след повече от три десетилетия в издателския бизнес, основава свое издателство за фотокниги Innocences. Преди две години показва част от колекцията си с намерена фотография на един от най-важните фотографски фестивали - Rencontres d’Arles в Арл, Франция, а проектите му са публикувани в издания като The Guardian, Der Spiegel, Le Monde, Huffington Post, Vice и Vogue.

В Teddybär той поглежда към историята на Германия по един едновременно особен, смущаващ, но и закачлив начин със селекция от над 200 снимки на жени, деца и войници от Вермахта, позиращи до хора преоблечени като полярни мечки. Една наистина невероятна колекция, която изглежда като извадка от роман на Гюнтер Грас. Друга негова книга „Rorschach”, представя серия от банални природни пейзажи, отразяващи се във вода, но обърнати на 90 градуса. Показани по такъв начин, тези кадри, заснети от различни фотографи между 1890 и 1950, изглеждат като концептуална работа на един и същ автор.

По време на събитието, организирано с подкрепата на на Френския институт, ще можете да закупите всички книги на Жан-Мари Дона на специални цени от поп-ъп книжарницата на ПУК!, както и да разгледате други избрани книги от тяхната библиотека. Това е и една от целите на платформата, която се стреми да популяризира и създаде среда за издаване на фотокниги в България чрез подобни срещи. Не случайно ПУК! ще бъде партньор на фестивала Sofia Art Book Fair, който ще се проведе през септември в София. Първото издание ще бъде посветено изцяло на фотокниги, а ние ще ви разкажем повече за него в един от следващите ни броеве.

ВИЖ! РЕВЮ

#svemamag Яна Лозева е име, което със сигурност се срещали под множество изпълнени с нежност и дълбочина фотографии, уловили сякаш диханията на живота. Сега тя е на път да предизвика още много такива вътрешни дихания в нас със сбъдването на една нейна мечта - издаването на собствено списание “за разговори и изкуство, срещи и експерименти” и “дете на любовта към красивите печатни издания”, както тя самата го определя. Засега планът е “Свема” да излиза два пъти годишно и да е винаги посветен на една обща тема. Името означава “светлочувствителни материали” и е вдъхновено от съветска фабрика за кино- и фотоконсумативи със същото заглавие. Първият му брой ще бъде представен на 6 март в Credo Bonum. “Правим го, за да се изненадваме и ние”, допълва Яна, която е не само негов иницатор и главен редактор, но и човекът, който се грижи за администрацията и връзката с авторите. Художник и визуален редактор е Ани Кременлиева, а всичко останало се прави с общи усилия със съмишленици в литературата и визуалните изкуства. Резултатът е издание с размери 24-33 см, с качествена хартия, 150 страници, цена 35 лв., което ще се разпространява в няколко галерии и книжарници. Брой 1 е за “Време”. “Защото е тема, която засяга всичко и всички, а и дава свобода за интерпретации. Могат да се направят пет поредни броя с тази тема. Неизчерпаема е. А 18

и време беше за списание, мечтая го от няколко години”, споделя Яна. Със свои текстове, есета, фотографии, интервюта или изобразително изкуство в него участват Антоан Асенов, Адриана Андреева, Мартин Атанасов, Слав Анастасов, Марин Бодаков, Деница Бояджиева, Венцислава Василева, Ванеса/Ivet, Деница Георгиева, Георги Господинов, Кирил Златков, Стефан Иванов, Троян Иванов, Ана Кременлиева, Ирен Крумова, Петя Кокудева, Мария Люцканова, Яна Лозева, Маргарита Младенова, Момчил Миланов, Яна Монева, Даниела Олег Ляхова, Станислав Памукчиев, Стефан Русинов, Христо Станкушев, Лора Султанова, Надежда Спасова/Ivet, Петър Тодоров, Ива Тихолова, Христина Трайкова, Хубен Хубенов, Зорница Христова, Светлана Янчева. “Някои са талантливи приятели, други утвърдени автори, трети - вълнуващи млади или неизвестни. Покрай работата по броя се запознах със страхотни хора. Искаме да има този микс от хора от различни среди и поколения”, допълва създателката на изданието. Не знае дали печатните медии имат бъдеще , но “определено имат настояще - инди пъблишингът ври и кипи”. Не знае и дали има рецепта за оцеляване в тази сфера, защото се вижда все още “зелена” в нея и тепърва се готви да разбере. “Не действаме по схема. Но, както и за всичко друго, основно са необходими страст и упорство.”

#oh #yes #Jessy #Lanza

Канадският определено ни куца. В музикално отношение рядко ни се отдава възможност да гледаме и слушаме на живо някой талант от тази северноамериканска държава, за която в последно време чуваме повече благодарение на доста свестния премиер Джъстин Трюдо. Е, добре че има добри хора, които да се грижат да поддържаме форма и ще ни доведат Джеси Ланза на крака и микрофон. Ако сте пропусналия дебютния ú албум Pull My Hair Back, то може да я откриете още по-зряла като певица и продуцент в новия Oh No!, който се появи миналата година. В него има смесица от 90-арско R&B, ейсид хаус, диско и форма на минималистичен поп, а Ланза пее за простички неща, но с разрушителна ирония. Ако все пак решите да не се задълбочавате в лириката, ще ви остане много място за нейното one-woman шоу, в което тя умело кара публиката да раздвижи нервните си окончания. Ние я хванахме на къс пас с няколко “екзистенциални” въпроса:

ПОСЛЕДНО ВРЕМЕ? Всичко на майсторката на научната фантастика Октавия Бътлър.

АКО НЯКОЙ НИКОГА НЕ Е ЧУВАЛ ЗА ТЕБ, КАКВО БИ МУ КАЗАЛА ЗА СЕБЕ СИ В ЕДНО ИЗРЕЧЕНИЕ? Музиката ми е много интересна и забавна и трябва да си я купиш, ако наистина искаш да разбереш.

АКО СЪЩЕСТВУВАШЕ МАШИНА НА ВРЕМЕТО, КЪДЕ ЩЕШЕ ДА ИЗБЕРЕШ ДА ТЕ ЗАВЕДЕ? В Ню Йорк през 1975-а.

СУТРИН ПЪРВО… … мисля колко лошо би било, ако се върна обратно да спя и после мисля за това още малко. КНИГАТА, КОЯТО ПРЕПОРЪЧВАШ В

КОЕ Е ПОСЛЕДНОТО НЕНУЖНО И ГЛУПАВО НЕЩО, КОЕТО СИ КУПИ И ЗАЩО? Обичам ветроустойчиви якета (windbreakers)! Вече имам няколко, така че всеки път, когато си купя ново, това е ненужно и глупаво. ПОСЛЕДНИЯТ ПЪТ, КОГАТО КАЗА "OH NO" И НЕ БЕШЕ СВЪРЗАНО С ПОСЛЕДНИЯ ТИ АЛБУМ? Хаха, казвам “Oh no” през цялото време и забелязвам, че и други хора го казват също постоянно (без да имат предвид албума ми). А ПОСЛЕДНИЯТ ПЪТ, КОГАТО КАЗА "OH YES"? Имах много учтив разговор с банката ми онзи ден и се постарах доста да бъда сговорчива. Мисля, че казах “yes” и “Oh yes” поне няколко пъти.

ПЪРВАТА ТИ АСОЦИАЦИЯ С БЪЛГАРИЯ, ЧЕСТНО? Място, на което никога не съм била, но за което винаги съм чувала и съм искала да посетя. КОГА: 18 МАРТ, 23 Ч. КЪДЕ: SOFIA LIVE CLUB 19

ВИЖ! АКЦЕНТ

#say #something #West Темпераментна, секси и ужасно талантлива ако сте от щастливците, които чуха на живо Ник Уест по време на фестивала А to Jazz миналата година, то със сигурност пазите вълнуващи спомени. Пънкарски лилав гребен, нежен глас, съчетан с наелектризиращия саунд на бас китарата ú - всичко това превръща Ник Уест в любимка на публиката и истинско вдъхновение за поколения артисти. На 9 март я очакваме оново в София с новия ú сингъл Say Something и с обещанието пак да ни зареди с взривоопасна смесица от соул, R'n'B и най-вече фънк на сцената на Sofia Live Club.

започва да свири в местната църква, където допълва знанията си в "занаята". След това се запознава с Дейв Стюарт от Eurythmics, мести се в Лос Анджелис и там среща куп знаменитости, с които започва да покорява световните сцени. Оттам насетне работи с музиканти като Джон Майър, Лени Кравиц, Стивън Тайлър и Фли от Red Hot Chilli Peppers, a Prince се превръща в неин най-близък приятел и учител на сцената и в живота. Колко 25-годишни артисти могат да се похвалят с това днес?

Уест хваща китарата още на 13, когато сформира и първата си "семейна" банда заедно със сестрите и брат си. На 16 в гимназията открива баса и завладяна от груув звученето му, повече не се отделя от този инструмент.

Музикалните ú предпочитания минават през класика, джаз, рок, фънк, ритъм и блус, а вдъхновение за стила си открива в изпълнители като Prince, Джеймс Браун, Маркус Милър и Джеймс Джеймисън. Всичко това, пречупено през нейния собствен стил, ще ни остави без дъх отново, със сигурност...

Също като баща си, който като малък участва в госпъл група заедно с 12-те си братя, Ник

КОГА: 9 МАРТ, 21 Ч. КЪДЕ: SOFIA LIVE CLUB

20

ВИЖ! СОФИЯ

София филм фест С всяка изминала година София Филм Фест вдига летвата все по-високо и след гостуването на великия Тери Гилиам миналата година вече нямаме търпение да разберем какво са ни подготвили в тазгодишното издание. И тази пролет програмата е пълна с интересни заглавия, но няма как да обхванем цялото това разнообразие в няколко реда и затова обърнахме поглед към специалните гости на фестивала. Един от тях определено е Джон Савидж. На 11 март ще можем да се срещнем лично с американския актьор в Дом на киното, а след разговора с него да си припомним и две от класическите ленти с негово участие - "Ловецът на елени” и "Коса”. Савидж ще представи и най-новия си филм "Завръщане” (2017). В частта “Гала премиери” СФФ ще ни срещне и с легендарния британски режисьор Хю Хъдсън, който ще представи лично своя последен филм „Алтамира” в компанията на актрисата Мериам д’Або и чаровния романтик Рупърт Еверет. Прожекцията е на 19 март, неделя, в кино „Люмиер”. Родни звезди също няма да липсват. Специални фестивални награди ще получат Стоянка Мутафова и майсторът на документалното кино Адела Пеева.

Гръмки щампи Да си представим кръстоска от няколко музикални стила, възможностите на различни материали и творческото вдъхновение на британския дизайнер Кит Нийл. От ИКЕА вече са го направили в новата си лимитирана колекция SPRIDD, която ще ни покажат и озвучат по време на парти на 7 март в бар “Петък” с шумното заглавие "Гръмки щампи". Негови специални гости ще са DJ дуото 1000names, а музикалната им селекция ще включва четирите музикални стила - вдъхновители на колекцията: електро дъб, хип-хоп, психеделик фънк и метъл. Кит Нийл е добре познато име в света на модата. Смел и вълнуващ, неговите щампи и десени често съдържат препратки към британския живот и култура. В колаборацията си със шведската верига ИКЕА той се вдъхновява от културата на съвременната младеж - смела, шумна и изненадваща. "Младостта е период на хаос за всеки от нас, при това най-важния. Тя ни определя до края на живота ни", казва Нийл. Затова и за премиерата в София ИКЕА си партнира с доказаните спецове на тема "младежко и популярно" в бийт електрониката - 1000names. “Вечерта ще е еклектична разходка по стилове и настроения в денс музиката, а на нас не ни остава друго, освен да се гмурнем в света на цвят и “гръмки щампи”, казват двамата българския диджеи и продуценти.

Седите си на бюрото, преглеждате мейла, разговаряте с колега и междувременно се пресягате към най-близкия рафт с… вино! Работните срещи биха могли да бъдат толкова, толкова по-леки, ако можеха да се провеждат в Craft - най-новата придобивка на уютната уличка “Цар Асен” 53. Има няколко стени, отрупани със специално изработени метални поставки, върху които съблазнително са се излегнали различни по произход, аромат и вкус бутилки, събрали малка част от световния дух на виното. Всъщност бистрото е идеално за всякакъв вид не само бизнес, но и приятелски, романтични, интимни и дори самотни преживявания, на които им подхождат качествена храна и добре подбрано питие. Неговите създатели - Ваня и Петър, помним с опита им от Local на “Шейново”, но това тук е вече тяхно напълно самостоятелно дело и те влагат много любов във всеки детайл от преживяването Craft. Отличават ги няколко неща. Нас на първо място определено ни спечели смайващият въображението избор от света на виното, който непрекъснато се увеличава. Амбициозно вписахме всичките в листа си с неща to do. В Craft знаят също така, че най-добрият другар на доброто питие е не само човекът, но и качествената храна. Още повече, че тук ни предоставят опцията да не се чудим от кое да започнем, а да си вземем цяла, половин или четвъртин порция, за да можем да опитаме и някоя от сезонните салати, но и малко от хумуса, антипастите, телешките медальони, агнешките котлети и телешките филенца с гъби и рукола. Има и дневно меню, което се мени постоянно и стандартно включва салата, супа и основно, като непременно едно от тях е подходящо и за вегетарианци. И за да е сладък завършекът, можете да хвърлите поглед към десертите и без капка угризения за фигурата си да се доверите на съвета на Ваня и да съчетаете чаша розе с шоколадовия десерт без брашно с лешници. Засега Craft е в размерите на три зали и зимна градина, но съвсем скоро се канят да посрещнат пролетта, като открият и лятната градина със специално събитие, посветено на розето. До тогава отвътре ще се наслаждаваме на образите от “Атинската школа” на Рафаело и копие на “Алегория на живописта” на Вермер в комбинация с масивно дърво, метал и ярки акценти. И всичко това на фона на тюркоазеносините стени, с които може и да не сравните очите на половинката си, но за сметка на това благо да се потопите като в океан, докато обикаляте света с помощта на чаша винен пътеводител.

Клуб *MIXTAPE 5* мислят за нас и за предпролетното ни настроение и по този повод през март ще ни донесат свеж полъх на хип-хоп, груув, фънк и соул. Специална за тази новосезонна подготовка е датата 24 март, когато гост ще бъде новия лайв проект на набиращия скорост музикален продуцент Cee-Roo, подсладен от емблематичните "Ъпсурт Live Band" в състав от Филип Александров (кийборд), Васил Русев (бас), Михаил Йосифов (китара) и Марин Сладкаров (барабани).

#MARCHtape

Само на 27 г. швейцарецът Cee-Roo успява да вдъхне ню-фънк живот на класически парчета, запазвайки характерния им ретро елемент. Издаденият през 2012 албум "Memories", в който швейцарецът отдава почит на музиканти, станали жертва на убийство, е разпродаден само за два дни. След общо 5 издадени албума и едногодишна пауза, Cee-Roo се завръща с "River", вдъхновен от природата, и с ново лайв шоу. С него той ще се качи на сцената на *Mixtape 5* в компанията на саксофонист и барабанист. За неуморните танцуващи DJ CASS ще завърши вечерта с хип-хоп сет, а същата вечер в съседство в B-side са ни подготвили Trap Цензура Vol. Spring с Manners, Brevis и Moshino. КОГА: 24 МАРТ, 22 Ч. КЪДЕ: MIXTAPE 5

Вече почти двадесет години държим H.M.S.U. отговорни за голяма част от зрелищните събития на българската електронна сцена. Този април те обединяват сили с Hospital Records, представяйки селекция от най-качествените и нови артисти на британския лейбъл. Така на 1-ви април ще чуем ексклузивно четири артиста, като за трима от тях това ще бъде първо гостуване в България - холандецът Maduk, талантливият англичанин Krakota и немският вокалист MC Fava. За второ участие у нас пристига и британецът Nu:Тone. от българска страна се включват High Roll - един наистина динамично развиващ се проект, както и H.M.S.U. резидентите EXo и Targy. За своето първо клубно избухване Hospitality, който тази година навършва пълнолетните 21, се спира на една от най-силните и утвърдени локации в София клуб Terminal 1. За да няма блъсканица, събитието ще бъде с ограничен брой публика. В продажба в момента са пуснати 550 билета, oт които е останало ограничено количество. Ако желаете да се сдобиете с един от тях и да станете част от Hospitality България, побързайте към мрежата на www.eventim.bg.

текст: Мая Стефанова

Жалко е, че трудно се намират профили в Инстаграм, зад които да стоят малки деца. Би била любопитна гледна точка. Вероятно се дължи на родителски контрол над употребата на мобилни устройства (дано сме прави). За сметка на това има достатъчно старателни майки на сладки пухкави бебенца и подрастващи, които измежду домакинстването или пък именно благодарение на него успяват да поддържат фокусирани върху децата си профили в мрежата. Внимание! Не всеки би ги понесъл добре. Трябва да спадате към една от следните групи - прясна майка, майка от известно, но не прекалено дълго време, тепърва ще бъдете такава или просто от малка си мечтаете за тези дни. Има една специална категория авторки в Инстаграм, които са за вас. Тяхното ежедневие е окъпано в сладка бебешка пудра. Онази уж тежка, понякога дори задушаваща рутина, свързана с отглеждането, образоването, изхранването, поддържането на хигиена и собствените здрави нерви, е представена като някаква красива приказна игра. Децата са винаги спящи или усмихнати, игриви и щастливи и никога ревящи, блъскащи по пода жертви на тантрума, които искат да изкопчат от вас и последната доза търпение, която си пазите за благоприличие. Така например американката @burtsbrisplease с помощта на някакъв чудодеен филтър и други тайни умения превръща дори прането си в гледка, носеща наслада. Като оставим настрана рекламния момент, който явно ú носи дивиденти, всеки неин кадър с двете ú малки момчета е като изрезка от скандинавско списание за интериор. Изглежда искрено щастлива и успява с някаква свежа самоирония да преодолява трудностите. Човек би решил, че неща като мръсни пелени, петна от повръщано,

@burtsbrisplease

ВИЖ! ЗА ДЕЦА

#деца с #филтър

хормонален дисбаланс или недоспиване са някакви измислици, които съществуват само в историите на майките от “Майко Мила!”. Същото важи и за много други добри примери в същата категория като Mr Measom (@xomrsmeasom), която умее (уж сама) с двете си деца да си прави селфита без селфи стик, докато играят щастливи на килима или дивана в изрядния си хол или кухня с трапезария. Винаги в компанията на интересни продукти, аксеосари за дома или пък красиви дрешки за децата, които “между другото” споменава като марки в поста си. Шотландката Claire (@thislittlehouse_) също е като извадена от списание, зад което сякаш стои 50-членен екип по поддръжка, обзавеждане и връзки с обществеността, но… се налага да мислим, че всъщност са само тя и съпругът й. Бразилката Talita Conrad (@talitaconrad) има също жесток фотографски поглед към детайла и сякаш живее в рамка за снимки. Покрай работата си като фотограф Stefanie Archer (@stefaniearcherphotography) успява да документира и живота на семейството си и приятели на фона на Амстердам толкова красиво, че дори студената им зима изглежда някак уютна и топла. Примерите могат да не спират. Ако залеете потока си в Инстаграм с техните кадри, се обричате на гледки, изпълнени с изпипани, идеалистични усмивки, безмерно щастие и качествени продукти от органични, био, естествени материи и материали. И колкото и подло да скриват онази другата - грозна, ревлива и изцапана част от живота на майка, съпруга и домакиня, все ще докоснат нещо у вас - или желанието да ги достигнете, или тотално да ги намразите заради това, че са толкова перфектни.

25

ВИЖ! БУРГАС

КИНО НА БРЕГА София филм фест на брега е едно от най-чаканите събития в Бургас, което вече 14 години е причината да гледаме качествено световно и българско кино на голям екран в града. За да ви спестим лутането в програмата, подбрахме няколко български заглавия, на които си струва да отделите специално внимание на тазгодишното издание. ПЕЕЩИТЕ ОБУВКИ Режисьорът Радослав Спасов представя своя филм “Пеещите обувки” като небиографичен. Въпреки промяната на името на главната героиня от Леа на Лия, лентата обаче недвусмислено проследява изпълнения с драматични обрати, тайни досиета, сложна любов и непреодолима страст към музиката живот на Леа Иванова и Еди Казасян. Въпреки отрицателните рецензии по отношение на биографичната сюжетна линия, филмът е необходим поглед към отношенията на тоталитарната власт към творците по времето на комунизма. Властта забранява песните на Леа, която само на 27 е известна по света, но "обществен враг" в родината си и два пъти е изпращана в трудов лагер под заплахата да пази това в тайна. Събитията във филма преразказва Еди Казасян (Борислав Чучков), който чете досиетата на Леа след смъртта й, а образите на героинята Лия през годините са пресъздадени от чудесната актрьорска игра на Рая Пеева, Донна Бангьозова и Ернестина Шинова. ХРИСТО Пълнометражният игрален дебют на Григор Лефтеров и Тодор Мацанов разказва за

живота на бездомно момче, готово на всичко, за да има нормален живот. Успява да си намери дом под наем и работа, но един ден е уволнен и принуден отново да заживее на улицата. Постоянно търси работа, но през зимата постепенно целта му става единствено да оцелее. Една нощ за малко да убие човек, за да му вземе работата. След това обаче нещата се подреждат отново, докато не се изправя пред важен избор – да спаси живота на приятеля си или отново да загуби работата си. Филмът е заснет на фона на софийските улици и столичните градски пейзажи. АСАНСЬОР ЗА ПАЦИЕНТИ В опит да помогне на своите пациенти младо момче след втори опит за самоубийство и неизлечимо болна жена, психологът Паскалев решава да ги срещне с терапевтична цел. Какво може да се случи в едно тясно пространство за краткото време, в което асансьорът слиза от осмия до първия етаж, ще разберем от най-новия филм на Иглика Трифонова. В него тя работи с актьорите Христо Гърбов, Светлана Янчева, Бойка Велкова, Ангелина Славова и Йордан Биков в изцяло импровизационен режим и всеки един от тях влага в ролята си нещо лично. Пълната програма на фестивала, интервюта с участниците и ревюта на най-интересните филми ще откриете онлайн на vijmag.bg КОГА: 16 - 24 март КЪДЕ: ДT "Адриана Будевска", Бургас 27

ВИЖ! МЕЖДУ РЕДОВЕТЕ

П ОН Е ДА ИМ А ЗЕ ЛЕНИ ОЧИ

28

Нинко Кирилов е автор на сборника с разкази "Двойници и животни". “Поне да има зелени очи” е част от един бъдещ друг такъв, който засега няма заглавие, но ние си го чакаме с нетърпение. Тези дни Радослав Парушев описа Нинко Кирилов по-добре, отколкото ние бихме успели с толкова малко думи, като му написа посвещението: "На Нинко новиятрадославпарушев!"

От седемнайсет години виждаше лицето разчупено на три части като ваза от китайски порцелан. Едната част беше общо взето почти целият ляв профил, но без брадичката, обецата беше планета от съзвездието Вега, къдрицата зад ухото напомняше на поредния завой, където все някой умира след нелепа катастрофа, а скулата винаги е ножът за последното причастие. Втората част, тази в средата, беше идеален нейн анфас, но само на частта с очите и бретона, гледаше като преди самоубийство или целувка, веждите бяха извити ножове, от краищата им почти течаха червени реки, а косата над тях ги предпазваше от чужди погледи, той не би го позволил. Третата, последна част винаги е извърната настрани, крие се от него, страх я е или просто не го желае, но така само открива тънката си шия, на която липсва белег. Този портрет виждаше всеки ден, такава тя беше още от ученическите години, когато седяха на разстояние няколко чина. После я срещаше по улицата, в магазина, портретът почти не се променяше, само трите части бяха станали подвижни - понякога виждаше само едната, а след това си спомняше, че е видял и друга, но просто не е поискал да обърне внимание. Всяка от частите остаряваше с различно темпо, затова лицето винаги беше ново. Затова започна да я рисува. Понеже виждаше само лицето, понякога добавяше тяло на паяк или на степна лисица. Друг път миглите ставаха пипала на октопод, а в бузите имаше дупки, разядени от сяра и мисли. А също устните често изтъняваха, за да бъдат редове на думите, които някой трябваше да напише. Но това, разбира се, щеше да е след години. И ако хиляди цветя подаря, а любов нямам, нищо не съм. Започна да я снима. Без тя да знае, разбира се. После режеше всеки кадър и правеше колажи от парчетата. От различни снимки. Изчакваше лепилото да си свърши работата. Едва тогава започваше да рисува. Не променяше нищо - зле залепените парчета от фотографии, тялото вече не беше тяло, а пъзел, логическа задача, детайли без общо кратно. Кога букет ще протестира, че някой реже цветята му? Кога някой пъзел е недоволствал как го сглобяваш? Беше под силната настолна лампа на бюрото, получаваше му се все по-добре. Нам цветята са дадени да ни усмихват и с благоухания да будят истинската ни същност, за нищо друго. Първо дойде един препродавач. После втори и трети. Започнаха да купуват картините. Всяка от тях беше религиозно събитие за него, но отправено към нея. Името му вече значеше нещо. После още нещо. Неприятната новина: не можеше да рисува друго. Лицето вече не беше

на три части, а на седем или дори на дванайсет, а понякога шейсет и три, зависеше от деня. Всяко платно беше като нова жена, върху която рисуваше пак нея. А всяка жена беше като платно, статив и после рамка. Това не го спираше. Стараеше се да я вижда редовно – разминаваха се по пътя към метрото, купуваха нектарини от една и съща възрастна дама. А после, после не се срещаха часове, дни и седмици, той пак рисуваше, но сякаш целуваше снимки през стъкло, нарязани снимки, звук като от аудиокасета през воден поток, самоудавяне в бяс и точно обратното, как ли щеше да изглежда лицето след среща с бръснач. Купи си бръснач. Изхвърли го. Купи си и сандвич. На опаковката пишеше, че ще оцелее още две седмици. Зелена мазка по скулата, силна, здрава, остави четката да се накисне във вода. Замахна и взе по-тънка четка, промени цвета. Докосна бавно, но категорично. В хладилника имаше пуешко, майонеза и салата айсберг. Беше гладен и сега, но моментите сами се подбират. Можеше да живее дори само с кашу и много вода, на много вода и мляко, на мляко и овесени ядки. Спеше по няколко часа, после се будеше. Портретите винаги са огледала на художника, а той мислеше за сандвича. После го забрави, сети се за извивката на коляното отзад, за лактите, които бяха оръжия за масово унищожение, щеше да се завърти около оста си и роклята да хвърли шрапнели от светлина към всички околни. А може вечен да бъдеш, ала цветята не са, така че намери как да ги дадеш, докато не са умрели, докато тя не е умряла, докато смъртта не ви е срещнала по малката уличка до нейния скромен вход. Дъвче сандвича внимателно. Ходилата му са като махала на два различни часовника над реката. Зелена вода, мътна. Мисли, разбира се, за нея. Ако някога има жена до себе си, трябва да е точно тя - коса с безумния цвят на стар дървен скрин, в който има заключена тайна, с онази чупка над раменете и дълъг бретон с остротата на мачете, малка аристократична брадичка, фина усмивка с един по-къс зъб, който добавя още малко енигма, тесните рамене, които са долната част на рамката за лицето, високия ръст, прасците, в тях сякаш живеят малки животинчета и я движат, онези обувки, за които ще бъдат написани цели дневници, а токчетата им са карфици, които могат да се забият в нечие сърце с лекото и почти случайно докосване на кинжал на убиец, пръстите на ръцете с тяхната смразяваща грация, единият пръстен е с продълговат рубин, талията е в бесилото на широк колан. Тя трябва да изглежда точно така. Абсолютно същата. Съвършена. Без никакви промени. А може и да е съвсем различна. Но поне да има зелени очи.

29

In time of silver rain, The earth puts forth new life again. iramaxima.com

ВИЖ!

София, Пловдив, Бургас

Издава се от:

Creative Cat Design ltd. София, ул. П. Евтимий 36A office@vijsofia.bg

ТИРАЖ 15 000 бр. Разпространява се безплатно в подбрани обекти и събития в София, Пловдив и Бургас.

ДИЗАЙН И ПРЕДПЕЧАТ Creative Cat Design ltd.

Печата се в печатница "Хеликс прес", Варна.

Екип:

ИЗДАТЕЛ Камелия Величкова office@vijsofia.bg МЕНИДЖЪР Маргрета Костадинова gret.anastasova@vijburgas.com

АВТОРИ В БРОЯ Мая Стефанова Нинко Кирилов Светослав Тодоров

РЕКЛАМА СОФИЯ/ПЛОВДИВ office@vijsofia.bg 0896 804 368

ФОТОГРАФИ Иван Богданов / стр. 2, 5 Вера Гоцева / стр. 6 Анди Смит / стр. 8, 9 Димитър Караниколов / стр. 1, 10, 11 Илиян Ружин / стр. 12 Елена Койчева / стр. 14, 15 Радина Ганчева / стр. 23, 33 Hollie Pocsai / стр. 19 Ивайло Петров / стр. 28

Петя Бараболова petya.barabolova@vijsofia.bg 0886 120 854

КОРИЦА Елена Койчева instagram.com/lenneek

РЕКЛАМА БУРГАС Здравка Раева contacts@vijburgas.com 0888 585 516

WEB: Мартин Стайков

ОТГОВОРЕН РЕДАКТОР Мая Стефанова text@vijsofia.bg

vijmag.bg

АБОНАМЕНТ Вече може да получавате "Виж!" до вратата на вашия дом или офис. Пишете ни на abonament@vijmag.bg, за да обсъдим условията на вашия личен абонамент.

@vij.magazine

ВИЖ! 2012-2017 Всички права запазени. С уважение към авторското право молим никаква част от това издание да не бъде възпроизвеждана без изричното съгласие на издателя. Издателят не носи отговорност за настъпилите промени в подадените програми и рекламни материали.