да се слее с шума в парламента. И малко преди премиерът на Канада Марк Карни да направи запомняща се реч на
Световния икономически форум в Давос за начина, по
който “ние сме в разгара на разрив, не на преход”
вече “не разчитаме само на силата на нашите ценности, а и на ценността на нашата сила.” Това са две различни
реалности и визии за бъдещето. Към едната от тях ние
сме част по силата на своето гражданство. Дали ще бъдем част от алтернативната реалност, чиято все по-изразена
агресия критикува Карни, зависи от нас.
Антиправителствените протести от ноември и декември се отличаваха и с присъствието на едно ново поколение по улиците, което отсъстваше от демонстрациите като видимо участие по-рано през 2025 г. Каквито и паралели да направим с предишни протестни вълни (2013–2014, 2020–2021), винаги се е появявал въпросът “какво всъщност искат младите”. С този брой надникваме в това каква промяна в разбиранията и перспективите желаят те и ако няма визия за бъдеще на политическо ниво, то как би изглеждала тя на гражданско такова? Не подминаваме и проблемите: опасността колелото да се завърти
същия начин както при предишните поколения и начинът, по който тази енергия продължава да е
политически непредставена.
В новия брой Мая Стефанова събира идеите за едно по-добро бъдеще на тези, които наближават или току-що са достигнали възраст, на която могат да гласуват. Емине
Садкъ разказва как новото поколение инициира промени чрез създаването на пространства, медии и активистки организации. Зекие Емин синтезира как обществената енергия и протестната вълна у нас кореспондира с
по-глобални процеси на изразяване
Повече съдържание и разширени материали ще откриете на vijmag.bg
“ВИЖ!” e безплатна независима медия за изкуство и култура.
Станете патрон на списанието с еднократен или месечен абонамент.
Вашата подкрепа е важна за нас. Тя помага не само на развитието на медията, авторите, художниците и фотографите, но и на съществуването на качествена културна журналистика и независим печат.
с гражданската
“Активни политики” той мотивира все повече млади хора да покажат червен картон на властта. Понякога буквално – на един от антиправителствените протести, на 9 декември, организацията прикани към масово издигане на червени флаери, една от многото им инициативи по време на демонстрациите.
“Активни политики” навлизат в четвъртата си година на съществуване. Екипът беше важна и видима част от протестите, с принос не само да се запали искрата в новото поколение, но и за оформянето на целите, хумора, ключовите думи. Плакатите и посланията им доведоха до широка самоорганизация из цялата страна. Позиционирането на протеста като “операция Gen Z” започна именно от “Активни политики”, а постът в Instagram, с който те реферират по този начин към демонстрациите, има над 26 хиляди харесвания.
Динамичното им онлайн присъствие, което преминава и през групи в Telegram, Discord и Signal, доведе до по-засилено внимание към тях. А с това и до верижна реакция, в която публикациите им
започнаха да се споделят не само от нови и предишни последователи, но и от
инфлуенсъри и известни личности –органична реакция, покрай самото
нараснало очакване по-видими фигури и
профили да имат позиция по въпроса. Ако протестите често са наричани
“най-големите от 90-те насам”, то
подобна тенденция по отношение на
публични фигури не се наблюдаваше нито по време на протестите през 2013–2014 г., нито при тези от 2020 г.
“Активни политики” участваха не
Ивайло Маджаров
“Действително бяхме първите, които
призоваха нашето поколение да излезе, те са и нашата основна публика и за нея
създадохме това чувство на общност
през съдържанието и плакатите на
“Активни политики”. Разбираемо имаше и
негативна обратна връзка, че твърде
много се акцентира върху младите,
докато на улицата са и толкова много
други групи хора“, казва Маджаров, но
екипът е наясно, че бълбукащото
недоволство има по-дълбоки корени.
Защо сега?
Преди събитията през ноември и
декември имаше и други немалки протести
2025 г. Също така и от огромното разминаване между културата на комуникация на политиците и очакванията за различен диалог с властта (още един паралел с 2013-2014 г.).
“Хората осъзнаха, че политиците не
комуникират ефективно с гражданите”, казва Лазаров и дава за пример казусите около заплащането на младите медицински работници, както и 30-секундното гласуване за законопроекта, с който управлението на “Лукойл” премина в ръцете на особен управител – първа стъпка
Ивайло Маджаров и Асен Лазаров, и
двамата на 26 години и с професии в
търговския мениджмънт, имат
наблюдения и върху по-младите от тях –
тези, които са в гимназиална възраст.
Покрай поредицата им от обучения по
гражданско образование от 2024 г. насам, които “Активни политики” провеждат в
училища из цялата страната, те виждат
изключително отдадени и информирани хора. Досега са говорили пред над 1600 ученици и са посетили над 80 училища.
“Установихме, че децата, които живеят в
Търговище, по нищо не се различават от
тези в София. Разликата е във
възможностите и инструментите за
действие, но иначе те имат същите мечти
и страхове. Често са и някак
необременени от предишни дебати по
определени проблеми, това им дава
свобода да предлагат различни идеи как
да подобрим средата”, казва Маджаров.
“Просто понякога няма кой да даде израз
на тяхната енергия и мнения”, отбелязва
Лазаров. На работилниците те разказват
защо е нужно да си граждански активен, създават наръчник и видео съдържание
по тези теми, обясняват по-сложните
термини на достъпен език, както и
симулации, чрез които ученици в 11 и 12
клас са поставени в позиция да взимат
решения. “Разбира се, понякога
желанието им да участват варира, но това също е резултат от навързани фактори:
там, където се поддържа връзката между учителя и ученика, има и по-добра
информираност, внимание и активно участие от класовете”, казва още
Лазаров, който започва да се интересува
повече от политика в 8.–9. клас покрай
дискусионни училищни клубове, а после следва в Американския университет и
в Студентското правителство.
Асен Лазаров
и литература, за да кандидатствам в Софийския университет, започнах да чета много. Като студент по Регионално развитие и политика в Геолого-географския факултет разбрах как с малко ресурси могат да се постигнат самоорганизация и добри резултати: с колеги възстановихме факултетния съвет след 10-годишна пауза. Това ми отвори един път на постоянно самоусъвършенстване.”
Балансът между агитация и информиране
Сред принципите, които “Активни политики” следват и споделят са: независимост, проактивност, обективност, диалогичност, прозрачност, отговорност. Но как се постигат
“Трябва да се
върнем към разбирането, че
партиите са
най-вече инструмент за прокар-
ване на политики. Те не са съз-
дадени хората да ги обичат, това не са рок банди.”
Анализ на “Активни политики“ на партийните програми от предишните избори показва, че 70% от тях не са заложили какъвто и да е акцент към развиване на младежки политики, 80% не споменават нужда да се развива гражданското образование, 50% не
конкретизират дългосрочна визия за България.
от страната на личностите в политиката, Маджаров и Лазаров наблюдават
позицията също се създава на база на
информиран избор и затова е естествено тя да бъде ясно поставена.
“Например, бюджетът е проявление на системен проблем, който засяга всички български граждани, не просто наследство на една или две партии“, продължава Лазаров. “Стараем се да сме максимално обективни, да обясним контекста, различните гледни точки и да цитираме адекватни източници, и понякога казваме какво е нашето мнение. Има една ясна червена линия за медията: ние никога няма да подкрепим политическа партия или да сме пристрастни към обществени личности. Трябва да разчитаме на фактите,
“пърформансите” на Ивайло Мирчев и Асен Василев доверието към самите партии е загубено. Трябват сериозни крачки напред, за да се възстанови и се опасявам, че вече е късно. Част от действията им са някак
еднократни, не напълно автентични, по-скоро опортюнистични. Чуваме призивите как трябва да се гласува, но
партиите не са направили нищо, за да мотивират хората да гласуват. Безумно е ние да имаме стратегии за ангажиране, а хората, на които това им е работа,
райони гласуват по-интензивно. Според
тях “най-мащабната, но все пак
реалистична цел” е 80% изборна
активност (на последните, през октомври 2024 г., тя е 38.91%, а най-голямата отчетена
е през 1990 г., когато гласуват 90,3%). Друга
кампания, която планират да организират, е да приканят Gen Z и милениал
гласоподавателите да протегнат ръка към
предишните поколения и да разговарят
по-често с възрастните си роднини. “И така те да превъзмогнат натрупаното
около 643 хиляди души, а например за НДСВ през 2001 г. – над 1,9 милиона българи. “Когато нивото е вдигнато и
повече лица те гледат с очакване, една партия много по-бързо губи легитимност, ако не изпълнява това, което е обещала”, убеден е Маджаров. “Затова и в момента доверието се губи по-бавно.”
Според Лазаров подобни по концепция и размер организации на тяхната след година-две стигат до момент, след който не могат да отидат на следващо ниво. “Затова през тези няколко години ние непрекъснато се променяме,
От Ню
събития на годината.
В Непал и Мадагаскар избухнаха
младежки протести, организирани почти изцяло през интернет и социалните
мрежи. В България за първи път в
публичното пространство започна да се
чува за ново поколение с нови
политически изисквания и открито да му се дава гласност. До голяма степен то
беше обявено и за героя на протеста, факторът, който допринесе към
създаването на опасно за властта състояние. Международната медийна среда бързо яхна тази вълна и (може би)
прибързано обяви ситуацията у нас за
първия голям политически успех на
поколението.
Gen Z често е характеризирано с израза
“the first digitally native generation” –
първото поколение, родено и израснало
изцяло в информационната епоха. Digital native описва хора, за които светът онлайн не е просто среда за потребление, а
естествено пространство на живот, общуване и формиране на идентичност.
Напълно логично е това да бъде
територията, на която поколението
изразява себе си – не само индивидуално, но и колективно; мястото, в което се
създават нов език, нови течения и общности, които все по-често влияят на
реални социални и политически процеси.
Нюйоркското
му направиха осъзнатия избор не просто да комуникират с Gen Z, а да застанат солидарно до неговите каузи. Да го ангажират чрез идеи, преведени на езика на миймовете и социалните мрежи. Дори физически далеч от Ню Йорк, цяло
поколение разпозна публична фигура, която разбира как то мисли, как функционира интернет културата и как се създава усещане за автентичност.
В един от дебатите Мамдани поправи
опонента си Андрю Куомо, произнасяйки с увереност: “The name is Mamdani” – и спелувайки цялото си име буква по буква. Репликата, родена като спонтанна реакция на вероятно умишленото объркване на
непопулярното му в Америка
мюсюлманско име, бързо беше
превърната в TikTok рап песен. Тя заля
интернет и се превърна в един от най-запомнящите се интернет миймове изобщо.
САЩ винаги са били страната на поп
културата – мястото, където се произвежда почти цялата медийна и масова културна продукция, консумирана по света, включително и в Европа. Ефектът Мамдани в социалните мрежи бе показателен, че
мите политически
рата – защото светът, включително
и у нас, вече функционира по нов
начин.
Пълната противоположност между стереотипите за младите и случващото се
около протестите доведе до неочаквана трансформация на обществените нагласи.
Махалото се залюля и в обратната
крайност – изведнъж дигиталното
пространство започна да изглежда
населено единствено от умни, образовани
и политически активни млади хора, които са дълбоко информирани и ангажирани.
Реалността е по-сложна от това и
истината вероятно се намира някъде по средата – но е факт, че промяната на
възприятията изигра ключова роля.
Българският вариант на “The name is Mamdani” ескалира в социалните мрежи и
поведе крачката на протеста. По време на
заседание на бюджетната комисия
лидерът на “Продължаваме промяната”
Асен Василев прекъсна процедурата с
крилатата фраза “Кой разпореди това
безобразие?“. TikTok реагира почти
моментално и превърна изказването в песен. Фразата перфектно
Съдържанието първо превзе екраните, а после преля към площада. Там популярната протестна песен “Когато па-” на Васко Кръпката от 90-те години беше трансформирана, за да отговори на вълненията на деня. Огромна част от плакатите по улиците бяха вдъхновени от най-различни вайръл миймове.
На фона на шума, е трудно да се разграничи кое е резултат от естествена мобилизация на младите и кое е опит на политическата класа да яхне момента (примери за подобно “яхване” може да проследим в почти всяка протестна фаза в историята ни).
Това е важна индикация, че най-сетне се осъзнава силата на социалните
в
българската литература. Той обаче не
определя хората, родени и живеещи в
подобен исторически и културен контекст,
а събира писатели, задали нова поетика.
Най-митологизирано е т.нар. “Априлско
поколение“ – Стефан Цанев, Константин
Павлов, Биньо Иванов и т.н..
Поколенията при нас най-често се маркират чрез стресовите събития или чрез
историческия период на държавата:
“Виденово бебе”, “деца на Чернобил”;
“червена баба”; “роден по Царско” и т.н.
Онова, което несъмнено Gen Z постигнаха
покрай големите протести в края на
миналата година, е, че заявиха себе си и с това направиха разговора за поколенията
по-комплексен.
И за разлика от техните родители, за които
изходът от ескейп стаята България беше
Терминал 1, много млади хора вярват, че тук е
пълно с възможности и тепърва има какво да се показва както на нас, така и на света.
Такива са и нашите събеседници. Те полека
проправят своя път през: иновации и нови
начини за разказване; съвременните танци и
възможностите на малкия град; историите и
гласовете на уязвимите групи; политически и социален активизъм и разговора за общото ни минало, който тепърва започва. Да преследваш вътрешния си
нея глобално индустрията на
куизовете и градските игри се ориентира към “edutainment (education+entertainment) формати“, а тяхното поколение “навлиза
естествено в тази индустрия заради нуждата от интелектуални предизвикателства“
Яна смята, че “България е страхотно поле за игра“, от което “не трябва да се отказваме така
лесно, защото в последните години се появяват чудесни професионалисти, които
влагат огромни ресурси, за да развиват мисленето на младите – създават продукти и услуги, за които преди години само сме си мечтали, и хора, които ни поставят на световната сцена в иновациите.“
Танцът като възможност за развитие в
малкия град
Работата в екип е важна и за Елиф Рейхан –съвременна хореографка, инструкторка по
йога за деца и пилатес за възрастни. Тя работи в градски и селски читалища в
Североизточна България. Вече е подготвила кандидат-студенти за специалности, свързани с танц и
е изправено ромското малцинство в България.
Медията събира журналисти, социални и политически активисти, които обхващат жизненоважни социални теми. Правят го с професионализъм и отговорност, нетипични за бранша.
Това е и най-важният урок, който Мишев получава по време на работата си като медиатор между общество и общност: “отговорността: не просто да информираш, но да не нараняваш допълнително никого“ и че всяка дума “има тежест, защото не описва “абстрактни“ общности, а реални хора“.
Според него онова, което остава невидимо за медиите и политиците в страната, “са ежедневните стратегии за оцеляване, но и огромният социален потенциал –солидарност, местни инициативи, неформални лидери.“
Предизвикателствата
Протест
Да нарушиш тишината е и причината, заради която се свързах с Алекс. Тя е
единствената организаторка и единствената участничка в единствения пропалестински
протест в Русе, където е родена.
Алекс завършва бакалавър по философия и
политология в Нидерландия, където
продължава следването си в същото
направление. И макар у нас трагичните събития в Газа да преминават доста по-тихо
в сравнение с мащабните демонстрации в
Нидерландия, Алекс смята, че “в България
активизмът трябва да се интернациона-
лизира, защото опозицията срещу геноцид, независимо колко близо или надалеч се
извършва от нас, дали засяга хора от
различна култура, раса, религия – е един от
най-важните ни критерии за човечност, които никога не бива да губим”
Според нея, ако нормализираме насилието,
изселванията и непрестанните нападения,
отнемащи десетки хиляди животи, “то тогава ние губим моралната си основа и вече няма
как да градим справедливо общество
където и да е по света.“
Празните места на нашата история
В книгата “В памет на паметта“ Мария
Степанова казва, че само живите могат да
поискат справедливост за онези, които са
останали в историята. За да има правда в
настоящето, е много важно как разказваме миналото си.
Октай Алиев е от малцината историци, които владеят османотурски. Това му дава
достъп до най-многобройните архивни
единици, свързани с историята на България
в периода на Османската империя. Според
месец “наши
войски (1941 г.), руските
(1944 г.), та чак до помпозното посрещане на Назъм Хикмет през 1951 г.”
Обиколката на Назъм Хикмет в Делиормана е имала за цел да възпре изселническите настроения сред турското население, което оказва силна съпротива срещу окрупняването на земите и създаването на ТКЗС-та. За привързаността на турското население и жертвите, които то е дало за страната, Октай разказва в изследванията си и се надява, че “в бъдеще ще успея да запълня тази празнота, изследвайки детайлно темата за участието, ролята и мястото на турската общност във войните на България“.
Една от добрите новини е, че празноти в България има много. Другата е, че начинът, по който гледаме към тях, се променя. Вместо тъжни, тъмни пространства, някои представители на Gen Z ги виждат като възможности.
“Най-големите
Фотографката Светлана Бахчеванова
протестите през
от 2025 г.
“Спомням си как си говорихме с Блага
Димитрова и тя каза, че много се е
изненадала, когато е видяла във
вестника, че тази снимка е правена от
жена. Това ме изуми, все още се чудя
какво точно е имала предвид.”
Събитието е (по всяка вероятност)
най-големият протест у нас – на 7 юни
1990 г. Вестникът е “Демокрация”.
Фотографката е Светлана Бахчеванова.
Тогава тя запечатва размера на тълпата,
като застава на кран, използван от
телевизията и извисяващ се над сградите до “Орлов мост”.
тълпа е част от изложбата на българска фотография от
Софийска градска художествена галерия. Снимката е представителна за новата
журналистика тогава, току-що преоткрила свободата си след разпадането на режима.
В началото на десетилетието Бахчеванова документира борбата на
българското общество за демократично управление и реформи след падането на комунистическия режим на 10 ноември 1989 г., а като фоторедактор
Млад мъж развява българското знаме по време на митинг пред храм-паметника “Св. Александър Невски“ в София в подкрепа на Съюза на
демократичните сили и срещу комунистическия
режим в България. Снимка: Светлана
Бахчеванова, 1990 г.
Тя си спомня добре ентусиазма във
въздуха през лятото на 1990 г., безсънните нощи, трескавото проявяване на филми.
“А понякога дори случайни хора ни даваха филми, за да си имаме. Ако трябва да го
опиша с една дума: еуфория. Всички си
помагахме един на друг, всички бяхме
обединени от обща цел.”
През последните месеци стана все по-повтарян рефренът, че протестите срещу взаимодействието между Делян
Пеевски и последната коалиция на ГЕРБ от ноември и декември миналата година са най-големите от 90-те години насам. Повод да проверим какви са приликите и разликите. “Голямата разлика с
Франция. От 2010 г. развива издателството FotoEvidence, което връчва и годишна награда за социално ангажирана фотожурналистика.
“Мога да говоря от позицията на човек, който не знае всеки детайл за това какво се случва всеки ден, но знам, че в България има постоянно протести.” Бахчеванова се оказва у нас по време на първите протести срещу предложения от коалицията и широко критикуван държавен бюджет.
Наблюдава няколко
и парадоксът, че недоволството съществува, въпреки че едни и същи хора се преизбират.
“Този протест все пак дори не е създал нови лица. Синът ми е Gen Z и той беше много вдъхновен. Когато разговаряхме, той ми казваше, че съм твърде песимистична. Дори не вярваше, че и ние сме пяли песента за “когато па-”, но за БКП. Хората спонтанно започнаха да я пеят с Васко Кръпката на един митинг. Когато дойде оставката, синът ми каза: “Видя ли, че победихме!”. Но за мен продължава да стои въпросът какво правим, особено когато не се е случвало нещо подобно: хората преди са били с месеци по улиците, без да се стигне до оставка.”
Бахчеванова описва и още един ясен контраст: “Младите днес всъщност имат всичко, което хората през 1989–1990 г. им се щеше да имат. Може би сега се заражда чувство на самоинициатива: да
ПРЕДИ
04.07.1990 г. Начало на демократичните
протести (митинги, стачки) у нас и
палатковите лагери в София. Палатките се
издигат в малки и големи градове из
страната. Акцията е известна като “Градове
на истината”. 1990 г. започва с арестуването на бившия комунистически лидер Тодор
Живков на 18 януари и встъпването във
власт на правителството на Андрей
Луканов, лидер на вътрешнопартийния преврат в БКП, на 8 февруари.
06.06.1990 г. На фона на протестите, “наследникът” на Живков, назначеният от Луканов като президент (председател) Петър Младенов, подава оставка.
07.06.1990 г. Протест, иницииран от СДС, изпълва София и е често посочван като
най-многолюдният в историята на страната.
11.06.1990 г. Ден след като БСП, преименувалата се БКП през същата
година, печели първите демократични
избори, изригва нова вълна на недоволство
покрай съмненията в легитимността на
резултатите. Студенти окупират Софийския университет, действие, което ще се
повтори през 1997 г. и 2013–2014 г., отново в
моменти, когато БСП е на власт.
26–27.08.1990 г. Опожаряване на
Партийния дом в София от
протестиращите. Полицията започва да разрушава “градовете на истината”.
26.11.1990 г. Начало на нови митинги срещу втория кабинет на Луканов. Икономическата нестабилност ще доведе до периода, известен в историята като “Лукановата зима”.
21.12.1990 г. Луканов подава оставка.
22.02.2025
16.07.2025
12.04.2025 г. Първи подновени протести срещу влиянието на Делян Пеевски от “ДПС – Ново начало” и управлението на
ГЕРБ, ИТН и БСП.
14.05.2025 г. Стачката на шофьорите в
наземния транспорт в София спира
нормалното придвижване в столицата за шест дни. Събитията оставят привкус за
оркестрирана атака срещу опозиционния кмет на града и приключват, след като ГЕРБ внезапно обещават увеличение на заплатите с
18.09.2025 г.
една
срещу правителството
срещу плановете на Пеевски да изгради “държава с главно Д”.
26.11.2025 г. Първа демонстрация против проектобюджета, която постепенно ще се превърне в най-голямата протестна акция у нас от 1990-те насам. За разлика от
предишните демонстрации, основен акцент става вливането на ново
поколение политически ангажирани млади хора в тълпата.
11.12.2025 г. Докато при предишни
22.12.2025
Андрей,
лязват, като “родени с устройство
ръка“, “зомбирани“ или “тънкообидни“, откриваме различни гласове между сънищата и анимацията, шума на репетиционната, кинематографията като колективен продукт, социалните мрежи като инструмент. Хора, които имат и държат на своите места
теми като мястото на жените, политическата хигиена, етиката на труда
Андрей Младенов
Generalization: Тийнейджърите често биват обвинявани, че са “зомбита“ и че не се интересуват от света около тях и емоциите, които изпитват.
The Digital Self: Ако можех, щях да си изтрия всякакви социални медии, въпреки че ежедневно ги ползвам доста.
Real Talk: Напоследък се мъча с отношенията си с хора, с които си общувам
всеки ден, и много лесно и често се изнервям.
System Update: Мястото, на което се изолирам от всичко най-добре, е репетиционната.
Slang Check: Не ползвам много сленг думи, но най-вероятно използвам различни термини от социалните медии.
Future Update: Тази
Audio/Visual: Напоследък песента “Everybody Knows That You're Insane“ на Queens of the Stone Age ми се
fact check на информацията. Непоправимо грешно е това, че
Мартин Цене
приятелите си през лятото. В момента следва медии и журналистика в Любляна, занимава се с графичен дизайн, фотография и видео продукция за социални мрежи, както и със своя бранд за дрехи Soiree.
Generalization: Възрастните си мислят, че
всички от Gen Z сме еднакви, че си губим
времето онлайн и се занимаваме само с
несериозни неща. Понеже сме родени с
устройство в ръка, разбирам, че ги е страх
от много неща, но мисля, че трябва да ни
имат повече доверие. Живеем в интересни
и предизвикателни времена на война, кризи, пандемии, революция на
изкуствения интелект, които ни дават много, но и трудни избори. Имаме много свобода за
някой, който разбира от същите неща като мен, слуша същата музика, носи подобни дрехи и за него бих казал, че е готин. Бих казал, че е SWAG, защото има същите разбирания като мен. Да си SWAG значи да имаш добър вкус. Ползвам и LOWKEY – сленг за нещо, с което си съгласен, а примерно обществото
Future
18 г.
ИРМА
пространството и тогава дълго така се справяхме с действителността.
The Digital Self: Ползвам социалните мрежи като инструмент за действие. И не само аз. Мисля, че всички забелязахме как през последните месеци те повлияха на хиляди българи.
Real Talk: Главният проблем, който наблюдавам напоследък, е как обществото ни всекидневно става свидетел на ужасите, причинени от жажда за власт, и въпреки това избира да бездейства, но когато се отнася до нещо безобидно като пол, раса, етнос, сексуалност и т.н., решава, че хората от даденото малцинство са заплаха. Трябва по-често да се сещаме, че всички ние сме човешки създания с човешки чувства. System Update: Често се намирам в обстановка, в която един обсъжда друг по изключително грозен начин. Намирам го за ненужно и ми се ще да спрем да се
интересуваме толкова от чуждите животи. Offline Escape: Обикновено след
изтощителните дни в училище си оставям телефона и си лягам, дори без да заспя –
това време ми е нужно да оставя мозъкът
ми да си почине.
Slang Check: Думата, която най-много
използвам, може би е “криндж“. Даже бих казала, че е част от активния речник на повечето хора в днешно време. Означава нещо засрамващо.
Future Update: Тази година
най-вълнуващото нещо за мен е промяната на обстановката, когато
Real
актуален проблем е липсата на хуманност. Мисля, че всичко
System Update: Бих поправила образователната система, през която
ВИЛДА
КАРЛСОН
Вилда е гимназист предпоследна година в София. Казва, че е космополит, не се
поставя в рамки и би искала да се
занимава с вътрешнополитическа журналистика, без значение къде ще
избере да живее.
Vibe Check: Не се поставям в кутия и
търся какво ми харесва и доставя удоволствие. Гимназията е преходен
период и мисля, че сега е моментът да се
изградя като човек и характер. Може би
единственото, което правя всеки ден, е да си водя списък какво трябва и искам да
свърша – помага ми да се организирам сред всичкото напрежение и очаквания.
Generalization: Пропуска се, че въпреки
всички улеснения, с които живеем от малки (като безкрайния достъп до
информация и социалните мрежи), те
Slang Check: Не съм най-големият фен на изразите, които се използват от наборите ми, но англицизмите са огромна част от моя речник и на връстниците ми. Не са специфични думи, а по-скоро когато не се сетиш за думата на български, е общоприето да я кажеш на английски, знаейки че всички млади ще те разберат. Future Update: Очаквам с нетърпение моя 18-и рожден ден и всичко,
изкуството служи за компас. На прага на дипломирането си в специалност “Анимация“ в НАТФИЗ, тя открива вдъхновение в сънищата, все по-често мисли за мястото на жената в света и настоява за по-дълбока
емоционална осъзнатост и връзка с
природата.
Vibe Check: Двайсетте години са много
странни… В един момент си намерил себе си, а в друг си тотално изгубен. В един момент се мразиш, а в следващия се обичаш. Сякаш си в лабиринт.
Ritual: Сутрините ми са винаги бавни.
Обикновено още съм в леглото, когато съквартирантката ми носи кафе и аз ѝ разказвам развълнувано шантавия сън,
съм имала. Много по-приятно
осъзнато. Ние умеем да разрешаваме проблемите си с комуникация както с хората около нас, така и под друга форма – със самите себе си. Струва ми се, че ние обръщаме доста повече внимание на емоциите ни ежедневно и ги анализираме открито, опитвайки се да стигнем до същината на проблема. В същото време по-възрастните сякаш потискат чувствата си и очакват, че всичко ще се реши само или ще утихне.
Real Talk: Проблемите са много и винаги ще бъдат много, защото просто така е устроен светът. Напоследък най-често си
Не знам кое е “непоправимо грешно“, но възможно най-доброто, което можем да направим, е да се информираме и да се опитаме да се разбираме един друг, защото това е начинът да вървим напред. System Update: Ако мога да променя нещо, то това би било да живеем по-свързани с природата.
Slang Check: “Изяде!“ е любимият ми
израз. Означава, че си се справил
брилянтно с нещо или изглеждаш
възхитително добре. Понякога се добавя: “Не остави трохи!“, което е бонус точки към
изпълнението.
Future Update: Тази година е доста вълнуваща, но така или иначе тече бързо, затова имам търпение за всичко. След 10 години ще съм на 32 и се надявам да съм доста по-стъпила на краката си. Да съм преживяла достатъчно неща, от които да съм изградила самочувствието на една зряла и красива “diva“, която знае коя е. Надявам се да имам доста повече проекти
SHOOT & GLOW
кураторски теми, в училището има лекции по съвременна философия,
Идеята за създаването на Центъра за
съвременно изкуство “Кристо и Жан-Клод“
тлее от десетилетие, а през последните три
години тя все по-успешно се материализира в Габрово. С началото на 2026 г. започва и
едно от основните начинания на екипа зад центъра – второто издание на “Училище за
куратори“. Мисията на организаторите е чрез
образователна и практическа програма да
превърнат кураторската дейност от
интуитивно занимание в професионална
дисциплина с международен хоризонт. През февруари и март програмата включва
интензивно потапяне в теорията и практиката – от съвременна философия и критично
мислене до развитие на организационни умения, екипна работа и управление
живо, в две присъствени сесии в Габрово. Едно от най-ценните неща е, че
остров, средата е изключително важна.
Ценните качества
в мотивацията
ни дават индикации, че
сериозни намерения към тази професия. Курсът е изцяло финансиран с публични средства и е важно те да бъдат инвестирани в промяна на средата.
Развитието на визуалната сцена
Надяваме
сцена по-смели проекти, по-смислени, по-добре представени, по-въвличащи
Международният фестивал за технологии, наука и съвременна култура SHAPESHIFT се
завръща в София за четвърта поредна година. От 24 до 26 април пространствата на “Топлоцентрала“ отново ще съберат
артисти, дизайнери, учени, изследователи и
хора от технологичния свят, за да продължат темата за това как се трансформира светът
около нас и как да се подготвим за
промените, които вече се случват.
В реалност, в която все повече решения се
вземат “на заден план“ – от алгоритми,
препоръки и автоматизирани системи, темата на SHAPESHIFT тази година звучи повече от актуално. “Човешкият алгоритъм“
поставя фокуса не върху технологиите като
инструмент, а върху човека – неговите въображение, етика и способност за грижа –в свят, все по-силно
Един от хедлайнерите на събитието е И-Нонг Донг (Product & Innovation Lead в Twitch/Amazon) – глас от сърцето на
платформите, които ежедневно оформят дигиталната ни култура. Сред участниците са още Щефан Бишоф (Creative Director, Brave Duck & Robot’s London), Александър Мбала-Екобена (Senior Manager Advanced 3D, adidas Originals) и Карен Анторвеза –биодизайнер и изследовател в ETH Zürich, чиято работа с живи материали поставя под въпрос границите между технология и живот.
Програмата включва лекции, изложби, филмови прожекции, интерактивни инсталации и практически работилници. SHAPESHIFT не предлага готови утопии или апокалиптични сценарии, а време и пространство за мислене,
The Power of S (27.02), Fantastic Futures (26.02) и I love when you are watching me (08.03)
BURGAS GAME JAM
в петък вечер (30 януари, 19:00 ч., зала 2 на Експозиционен център “Флора“). За да участвате, не е нужно да сте професионален
програмист, а входът е свободен (с предварителна регистрация).
Форматът не само тества бързината на мисълта, но цели и да
изгради мост между дизайнери, програмисти, изпитатели, game
ентусиасти, любители и професионалисти. “Игрите, които се
създават, могат да бъдат физически (камък-ножица-хария),
настолни (с карти, зарове, пионки) и компютърни. Събитието няма състезателен характер. Победители накрая ще бъдат
всички, които успеят да вдъхнат живот на своята концепция и я споделят с глобалната общност в мрежата на хакатона”, споделят организаторите. Освен технологичен маратон, Burgas Game Jam е и събитие с кауза. За да продължат своята зелена инициатива, организаторите призовават участниците
куклен и драматичен театър. Откриването е на 16 февруари в НХК със спектакъла “Триптих“ на софийския балет “Арабеск“. В програмата ще видим още “Нестинари“ на
Държавен куклен театър – Бургас (17 февруари), кукленото представление “Тумба-Лумба“ и спектакъла “Поле“ на бургаската танцова компания “Дюн“ (19 февруари), както и “Аз, душата“ на
Държавен куклен театър – Бургас (21 февруари). Финалният ден ще започне в 15 ч. с “Ирис“ на компания “Дюн“ и ще завърши в 19 ч. с философския разказ “Момо или животът пред мен“ от
Държавен куклен театър – Пловдив. В международната
по софийските улици се изразява както в бързи коментари към новините у нас (с участието на
главните герои на политическата сцена и
интерпретация върху изреченото от тях), така и в тематично по-дълбоки (като балерината
без един крак на ул. “Мизия” и момичето, което играе “на въже” с опасно висящите
кабели на съседната ул. “Янтра”).
Една от последните му работи претвори дупка в асфалта на улица в “Лозенец” като мястото, на което е “паднал” лидерът на “ДПС – Ново
начало” Делян Пеевски, препратка към
популярна протестна песен. emircA рядко
коментира идейния си процес или издава детайли за личността си. В този брой хвърляме малко светлина върху мотивацията му анонимно да предизвиква обществения
ред в хаоса.
“Тук падна Пеевски” се появи в “Лозенец” на фона на протестната вълна и
оставката на правителството. Чувствате ли, че сме във вододелен момент, в който силните на
или всеки граждански успех е временен, малко или много илюзорен?
Навярно трябва да погледнем по-глобално на процесите. Светът се тресе и трансформира
пред очите ни, нашето общество е част от
него и поема от тази енергия. Всяко събитие е прекалено тленно и временно, за да бъде фактор само по себе си, но се образува
наслагване, което е важен етап от развитието ни. Важният слой, който добавиха последните протести, е пробуждането на студентското
Трайността е изложена в галериите.
Улицата е жива и веднъж положил
последния слой боя, оставям работата си в
нейните ръце. Всеки вид по-нататъшна
намеса, интеракция или заличаване
доразвива историята ѝ. В началото
изпитвах лека болка, когато виждах нещо
мое умишлено унищожено, но много
бързо разбрах, че това е част от играта и е
признак, че съм си свършил работата.
Откога датират първите намеси и имаше
за което навремето бях
порицан. Паралелно с това назряваше и общественото напрежение, довело до лятото на протестите през същата година. Повлиян съм от широк спектър визуални творци. В стенсил направлението бих споменал легенди като Blek le Rat, Miss.Tic и разбира се, Banksy.
“пАралня 253” до УАСГ е
студентите от УАСГ като бъдещи
строители на държавата ни.
Като че ли често Ваши творби се
появяват около широкия център, кв. “Яворов”. Какво прави една локация
подходяща?
Да намеря подходящата стена е
половината от работата. Случва се по
различни начини. Минавайки случайно, може на мига да видя форма и идея или
пък с дни да обикалям, за да търся точната
локация за вече готова идея. Със
сигурност ареалът, който обитавам и
познавам добре, е за предпочитане, защото познавам ритъма на мястото
Допреди четири години войната бе далечна абстракция в съзнанието на европейския гражданин, но въпреки това вече бе започнало да мирише на барут. Великите сили размахваха оръжия и
примесваха дипломацията си със стомана във все по-натрапчиви
пропорции. Помня, че два дни преди нахлуването на Русия в Украйна направих воин с гранатомет от водосточна тръба и написах, че ще станем свидетели на големи трансформации. Но нямах никаква представа колко интензивни
ИЗДАТЕЛ
Камелия Величкова
ВОДЕЩ РЕДАКТОР
Светослав Тодоров
РЕДАКТОРИ
Мая Стефанова
Емине Садкъ Зекие Емин
РЕДАКТОР И КОРЕКТОР
Иван Димитров
ФОТОГРАФ
Боряна Пандова
РЕКЛАМА Камелия Величкова I office@vijsofia.bg
Мила Михайлова I milaxmmila@gmail.com
Емине Садкъ I vijsofiaweb@gmail.com
ДИЗАЙН
ВИЖ! Studio I studio.vijmag.bg
АВТОРИ В БРОЯ
Емине Садкъ
Зекие Емин
Мая Стефанова
Светослав Тодоров
ФОТОГРАФИ
Боряна Пандова I стр. 28
Георги Величков I стр. 2, 3, 7
Ерика Хаджиева I стр. 12
Иван Шишев I стр. 32 – 35
Милан Христев I стр. 19, 20
Светлана Бахчеванова I стр. 17, 18
Яна Лозева I стр. 21
ХУДОЖНИЦИ emircA I стр. 32 – 35 Gurbetstudio I стр. 9
КОРИЦА emircA @321emirca
“ВИЖ!“ БЛАГОДАРИ
Александра Недева
Андреа Попйорданова
Ася Мункова
Биляна Брайкова
Благовест Йорданов
Боря Шапшалова
Велислава Желева Вероника Аристархова
Владимир Драгоев
Гергана Георгиева
Гергана Рабаджийска
Деметра Георгиева
Даниел Томов
Деница Димитрова
Десислава Станчева
Димо Господинов
Ева Домарадска
Еви Карагеоргу
Екатерина Ангелова
Елица Иванова
Жени Дечева
Златина Димитрова
Златомира Тодорова
Ива Мечкунова
Ина Добрева
Йордан Жечев
Калоян Колев
Любомир Бабуров
Любомир Попйорданов
Мария Байчева
Марина Матеева
Мария Змийчарова
Мария Вълкова
Мина Карабахчиева
Михаил Иванов Николай Иванов
Петър Стоянов
Рая Раева
Светина Уейгант
Светла Дамянова Светлозара Христова
Теодор Ушев
Христо Христозов
Цветан Цонев Ценко Христов
Явор Димитров
Ashira Morris
Vangel Imreorov
iniakick
Mira Mars
