Римски селища в България

Римски селища в България Изготвила: Виктория Т. Георгиева 10а №6

Съдържание Известни римски градове в Горна и Долна Мизия стр 3 Сердика стр. 4 Одесос стр. 5 Дуросторум стр.6 Марцианопол стр.7 Рациария стр.8 Използвани източници за информацията стр.9

римски селища

провинция Долна Мизия

▪ Абритус (Abrittus) – (Разград, България),

▪ Ад Салицес (Ad Salices) – (Девня, България)

▪ Дионисополис (Dionysopolis) – (Балчик, България)

▪ Дуросторум (Durostorum) – (Силистра, България)

▪ Марцианопол (Marcianopolis) – (Девня, България)

▪ Никополис (Nikopolis; Nikopol) – (Никопол, България])

▪ Никополис ад Иструм (Nicopolis ad Haemum) – (Никюп, България)

▪ Нове (Novae) – (Свищов, България);

▪ Одесос (Odessos) – (Варна, България)

▪ Сексантаприста (Sexantaprista; ) – (Русчук; Русе, България)

▪ Сукидава (Sucidava) – (с. Челей, Румъния))

▪ Трансмариска (Transmarisca) – (Тутракан, България)

▪ Тросмис (Trosmis) – (на Дунав до Матчин, легионна квартира)

▪

Бонония (Dunonia; Bononia;) – (Видин, България)

▪ Дортикум (Dorticum) – (до Връв, до Брегово и Видин, България)

▪ Никополис ад Нестум (Nicopolis ad Nestum) – (Гърмен до Гоце Делчев, България)

▪ Никополис (Nikopolis; Nikopol) –(Никопол, България)

▪ Рациария (Ratiaria; Rhatiaria) – (Арчар, Област Видин, България)

▪ Сердика (Serdica; Sardica) – (София, столица на България)

Известни

В

провинция Горна Мизия

Сердика-София

▪ Древният град, чиито останки днес лежат под сградите на

българската столица, бил наречен от римляните Сердика -

по името на сердите, живели тук през V в.пр.Хр. Градът бил основан като римски лагер от пълководеца Марк

Лициний Крас, завзел тези земи през I в. По времето на император Улпий Траян (98 - 117 г.) Сердика се

превърнала във важен администратитвен център и в

негова чест градът бил наречен Улпия Сердика.Император Траян официално дава на града своето родово име, наричайки го Улпия

Сердика (на латински Ulpia Serdica („сердикийска Улпия“),

като по-късно то често е съкращавано на Сердика. Нерядко името се пише и произнася Сардикѝ (на гръцки Σαρδική). В гръцкоезичните наративни източници

почти винаги се използва формата Сардики, докато в

местни каменни надписи, също на гръцки език, преобладава формата Сардики, докато в латинските

източници, с малки изключения, които често са преводи от гръцки, се използва Сердика.[18] И двете форми, Сердонполис и Улпия Сердика, се срещат върху монети, сечени в града през римската епоха.

▪ Одесос е град, създаден през 6 век пр.н.е. (около 570 г. пр.н.е.) от милетски колонисти, близо до съществувало от порано тракийско селище.Днес това е съвременна Варна При преселването си там заселниците от Мала Азия търсели удобно място за акостиране с по-малко ветрове

▪ В миналото историците търсели напразно истинското местоположение на древния град и мнозина от тях считали, че той е бил разположен в североизточната част на Черно море на територията на днешна Украйна. Затова и така бил наречен сегашният град Одеса. Впоследствие се изяснило, че старото селище е било именно в северозападната част на Варненския залив.Името Одесос е възможно да е било пре-гръцко. Той бил председателстващият член на Понтийския Пентаполис, състоящ се от Одесос, Томи, Калатис, Месембрия и Аполония. Одесос е била смесена общност – контактна зона между йонийските гърци и тракийските племена (гети, кробизи, теризи) от хинтерланда.

▪ Към средата на 4 в. пр.н.е. около Одесос била изградена каменна стена за отбрана Градът бил обсаден от Филип II Македонски през 341 г. пр.н.е и от Лизимах през 313 г. пр.н.е..При стъпването на римляните на Балканите одесосци се съюзили с царете на Понтийското царство – отначало с Фарнак I, а после с един от неговите наследници, Митридат VI, за отпор на Римската империя. В крайна сметка подобно на другите полиси по Черноморието градът бил завладян от римляните.

▪ След 12 г. Одесос станал част от провинция Мизия (по-късно Долна Мизия).

Ползвал се с известни привилегии и самостоятелност както и другите черноморски полиси. По времето на император Домициан до управлението

на Гордиан III Одесос имал право да сече собствени бронзови монети. Търговията била оживена, внасяли се стоки от селищата по Мраморно и Егейско море, които след това се транспортирали до Марцианополис, Абритус, Никополис ад Иструм и др

Одесос-Варна

Дуросторум-Силистра

▪ Градът е основан от траките. След това Римската империя превзема града и основава античния Дуросторум през 106 г., когато по нареждане на император Траян на територията на днешния град е настанена една от елитните римски военни единици – ХІ Клавдиев легион. Това е началото на една забележителна и славна история. През 169 година императорът философ Марк Аврелий обявява Дуросторум за самоуправляващ се римски град – муниципиум. Между ІІ и VІ век Дуросторум е главен фортпост на империята срещу варварите. Тук е роден „спасителят на Рим“, наричан още „последният римлянин“ Флавий Аеций. Тук през 303 – 307 година постигат мъченическа смърт 12 светци, превърнали се във фундамент на християнството в българските земи.

▪ През 1987 година в центъра на античния град е разкрита църква, която веднага след това е почти изцяло унищожена, без да бъде изследвана. Представлява трикорабна сграда, строена в края на IV век Предполага се, че в нея първоначално се съхраняват мощите на местния мъченик Дазий Доростолски.

▪ През VI в. император Юстиниан I обновява стените на града и той продължава да бъде един от големите градове – крепости в Източната Римска империя – Византия. През VII век, при император Ираклий и император Фока градът допълнително е укрепен Дуросторум преживява славянските нашествия, макар че част от населението емигрира на юг от Стара планина, друга част от населението на града обаче оцелява и след втората половина на VII в. е включен в пределите на Българската държава, създадена от Аспарух. Местното население на Дуросторум, състоящо се от романизирани траки, с елинизирано название Доростолон, се смесва с прабългарите и славяните, като градът започва да се нарича със славянизирания вариант на старото име – Дръстър. В следващите години и векове Доростол/Дръстър не един път е превземан от Византия и възвръщан на България отново.

Марцианопол-Девня

▪ Марцианопол или Маркианопол е древноримски град, разположен при днешния град Девня, България.

▪ Градът първоначално се нарича Партенопол и е преименуван

от император Траян в чест на сестра му Улпия Марциана. През

късноримската епоха той е център на провинция Долна Мизия.

През 267 г. е нападнат от готите, а от 368 г.

Валент го използва като своя зимна резиденция по

време на войната с готите от 367 – 369 г. През 342 г.

Марцианопол е епископско седалище и неговият

първосвещеник е участник в ключовия Сердикийски събор.

През 447 г. градът е превзет и разрушен от хуните на Атила.

През 587 г. е превзет за кратко от аварите, а през 596 г. там се

концентрират войските на Източната Римска империя преди поход срещу аварите на север от Дунав. Разрушен от аварите

по време на нашествията от 614 – 615 г. градът е изоставен и дълго време не се споменава в изворите.

▪ Известни са останките на четири църкви в града. На възвишение в южния му край е предполагаемата

епископска катедрала – строена в края на IV век като еднокорабна, през VI век тя е разширена в трикорабна. На 120 метра източно от градските стени, в местността

император

„Табия“, е разположена църква, функционирала през V-VI век. Друга църква е открита в източната част на амфитеатъра. Малка църква на десния бряг на реката, строена в края на IV век, е унищожена напълно в началото на XX век

Рациария

▪ Рациария (на е античен град край река Дунав, съществувал по времето на Римската империя. Развалините на града се намират на 27 км

югоизточно от Видин, 28 км западно от Лом, 2 км западно от днешното

село Арчар, област Видин.

▪ Вероятно градът възниква през втората половина на I в. при

управлението на Веспасиан (69 – 79). В чест на успешния завършек на втората дакийска война през 106 г. император Траян дава на града титлата Колония. След административната реформа на Диоклециан от края на III в. градът става столица на провинция Крайбрежна Дакия. Рациария съществува до 586 г., когато според Теофилакт Симоката е разрушен от аварите.

▪ Colonia Ulpia Traiana Ratiaria се споменава за първи път в надпис от 125 г. – най-ранното точно датирано писмено сведение, в което се споменава неговото име.

▪ Кога е възникнал живота на това място не знаем със сигурност. Отделни находки от латенската епоха сочат, че областта е била населявана преди римското завоевание. При сондажните разкопки, провеждани в Рациария, обаче не са открити следи от предримското селище. Известно е, че това селище е било разположено в областта на мизите, едно от най-

значителните племена в Северна България, живяло тук и преди новата ера. ▪ Важен преломен момент в историята на Рациария са годините на Веспасиан (69 – 79). Издигането на града през този период е свързано и с големите грижи на Веспасиан по укрепяването на долнодунавския лимес и по организирането на дунавската флотилия.