Through Strandzha at 10 km per hour by Vasil Antonov

СЪДЪРЖАНИЕ Увод 5 Обща информация за Странджа 6 Първи отсек: с. Младежко – местност „Тракийски лагер” 28 Втори отсек: м. „Тракийски лагер” – местност „Качул” 37 Трети отсек: местността „Качул” – с. Кости 47 Четвърти отсек: Село Кости – с. Бродилово 55 Пети отсек: с. Бродилово – устие на река Велека 67 Екипировка 84 Полезни съвети 86 Места за нощувка 88 Други полезни контакти 90

София 2013 3

Издание на Алекса Про Принт в Европейския съюз с подкрепата на

Авторката изразява своята най-искрена благодарност на членовете и приятелите на “Еко-сдружение Агалина - Бургас” за оказаната помощ при изготвянето на това издание

Увод Странджа планина е изключително подходяща за велотуризъм в категорията crosscountry, тъй като е хълмиста, а средната є надморска височина е 200 м. Билата є са обли, има живописни и усойни речни долове с пъргави потоци. Просторните морски брегове с фин пясък са обградени от изумрудено зелени гори и причудливи скали. Веломаршрутът, който предлагаме, се движи през пределите на Природен парк „Странджа” – най-голямата защитена територия в България. Следвайки маршрута по р. Младежка и р. Велека, ще се запознаете с част от природния свят на парка, който е впе чатляващ в много отношения. Климатът в тази територия е мек, но най-удачни за осъществяване на пътешествието остават пролетта и есента, поради подходящата средна температура от 12 градуса и относително слабите периоди на валежи. Освен това през лятото в горите на Странджа се развъжда един вид мушица, която би могла да съсипе колоезденето и престоя ви. Културно-историческото наследство в Странджа планина е уникално и заслужава да бъде разгледано. Посочили сме интересни обекти от селската архитектура и бит в бли зост до указания маршрут. Те са индивидуални почти за всяко едно село, така че винаги ще останете изненадан. Населението е малобройно, най-вече от възрастни хора, в чиито разкази се преплитат легендите с историческите факти и, стига да имате търпение, те ще ви покажат типични занаяти и рецепти от бита си и ще ви позволят да надникнете в тайнството на тази планина. Маршрутът, който предлагаме в този пътеводител, не е само спортен и велосипеден, а и културно-образователен. С предложените за посещение обекти ние хвърляме предиз викателство към най-любознателните, към тези, които имат интерес към природата, както и към онези, които търсят уникалното в културно-исторически план. Надяваме се нашето предложение да удовлетвори очакванията и на едните, и на другите любители на приключения. Чуйте птиците, вдъхнете билките, пуснете грижите си по ромола на великата Велека. Нека ви изненадат причудливите икони в параклисите и църквите и тайнствените долмени в сенките на величествените вековни дъбове. Странджа е планината, където се преплитат в едно християнството с езическите култове и страхопочитанието към природата като свещено пространство. Тук, в югоизточния ъгъл на Европа, се намира тази планина-съкровищница, която крие изненади за всеки свой посетител. 5

Обща информация за Странджа История Странджа е планина с хилядолетна история, съхранила в земите и в духовните си пространства наследството на няколко епохи. Първите следи от човешка дейност в планината датират от каменномедната и бронзовата епохи (6 – 2 хил. пр. Хр.). Позната през вековете като Тратонзос, Салмидесос, Монс Астикус, Хемимонт, Парория, Стрянгора, Странджа остава недокосната от античния свят. През ранножелязната епоха (ХII – VI в. пр. Хр.) траките изповядвали религиозните си култове сред природата. В основата на тези вярвания е дуалистичното почитане на Бога Слънце и Великата богиня майка, олицетворяваща нощта. Странджа е единственото място в България, успяло да съхрани чрез мит, ритуал и вяра древното познание. От времето на траките из цяла Странджа са останали пръснати долмени, скални светилища, крепости, селища, некрополи, лековити извори. Тракийските племена тини, асти са част от Одриското царство, създадено в средата на първото хилядолетие пр. Хр. от племето одриси. След неговото разпадане астите правят свое царство със столица град Бизия (днес Визе, Турция). През 45 г. сл. Хр. Рим завладява Тракия. Така Странджа попада под римско господство. Тогава се развиват рудодобивът и металургията. Останките на ранновизантийски крепости, които са били част от отбранителната система срещу аварите и славяните на римския император Юстиниан Велики (527 – 565 г. сл. Хр.), се намират по бреговете на р. Велека, р. Резовска и други места. През VIII век, при хан Тервел, в планината се заселват първо славяните, а скоро след тях и прабългарски военни части за охрана на границата на българската държава. По-късно, през 971 г., с византийската инвазия, Странджа става част от империята, но съхранява бъл гарския си характер. През следващите векове Странджа попада ту в българска, ту във византийска територия до падането є под османска власт. Една част от селата са охранявали проходите. Наричани „дервентджии” и „харбалии”, обитателите им са се ползвали с привилегиите да бъдат освобождавани от някои данъци и да носят оръжие. 6

Тогава по Босненското било се създава Хасекията – привилегирована област, включваща 17 села. В нея мюсюлмани нямали право да се заселват. Легендата за това място гласи, че османският султан Мурад харесал болярката Стана и я поискал за жена. Тя се съгласила при едно условие – да се освободи толкова земя, колкото тя успее да обиколи на кон за един ден. Султанът се съгласил, девойката яхнала коня си и препуснала. До края на деня тя успяла да обиколи 17 странджански села и в днешния залив Атлиман (Конския залив), на заник слънце, тя пристигнала заедно с кончето си и там то паднало мъртво от умора. Така тази земя била освободена от данъци, а османлия нямал право да минава с подкован кон през нея. От началото на XIX в. започват няколко големи бежански вълни от местното население към Украйна, Крим и Молдова. Над 130 000 души търсят спасение извън неопределения статут на Странджа. Берлинският договар я връща в Османската империя и отново хората тръгват към спасението си на север, в освободената част на България. Тези, ко ито остават, развиват силна революционна дейност. В местносттта Петрова нива на 29 юни 1903 г. Вътрешната Македоно-Одринска революционна организация решава да вдигне въстание, което избухва на 5 август, Преображение Господне, и подкрепя Илинденското въстание в Македония. След Междусъюзническата война от 1913 г. границата разделя Странджа на две, като една част остава в Турция. Така тя става планината с две имена – Странджа и Йелдъз (тур. Звезда). До 1990 г. територията е затворена гранична зона с ограничен достъп. Затова тази част от планината остава неразвита в много отношения, но се запазва нейното културно и природно богатство.

Географско положение Координати на Природен парк „Странджа”: 41.95’ и 42.18’ с. ш. 27.45’ и 28.05’ и. д.

Картата е разработка на Природен парк “Странджа”

Географското положение и климат благоприятстват за запазване на наследството от геоложкото є минало. Уникалната древна растителност, наречена южно-евксинска и колхидска, се е появила преди разделянето на Европа и Азия от Босфора. Единственото друго място, където е запазена тази флора, са Северна Турция, Кавказките републики и 8

Северозападен Иран. Климатът остава влажен и топъл и заради релефната особеност – закръглени била, усойни дълбоки дерета и ежедневния свеж въздушен поток на морския бриз. Поради тази съвкупност Странджа е единственото място в Европа, където са запазени живи растения от Терциера. Средната надморска височина на планината е 350 м, като най-високият връх в българската є част е Голямото Градище – 710 м надм. в., югозападно от град Малко Търново. Около 38% от площта на Странджа е с височина от 0 до 200 м, около 60% – от 200 до 600 м и около 2% са над 600 м. Гъстите гори, морският бриз и мекият средиземноморски климат правят планината подходяща за климатолечение на белодробни болести.

Релеф (геоморфоложко и палеонтоложко минало) Релефът на Странджа е хълмист и нископланински. Той е оформен от две основни била – Резовското и Босненското. Странджа е старо нагъната планина. Интересното на нейното местоположение е, че тя се намира върху водно ребро между Европа и Азия. Структурата є на места е силно пореста. Установени са угаснали вулкани – (връх Голямата Папия – 502 м надм. в.). В резултат на това минало днес наблюдаваме карстовия тип релеф – изключително живописен и интересен. Различните му форми – кари, въртопи, каверни и различни по големина и сложност пещери могат да се видят по веломаршрута край село Младежко, местността „Петрова нива”. Стръмните врязани долове, заоблените била, сипеи и пропасти са характерни за Странджа. Това я прави опасна въпреки ниската є надморска височина. Геоморфоложките процеси продължават и днес – крайбрежието є потъва с няколко ми лиметра, а вътрешността се издига.

Местообитания (хабитати) Веломаршрутът попада в територията на Природен парк „Странджа”, в който има над 130 местообитания, а само 13 са типични за района. Те са от южно-евксински тип. Техните преставители са горите от източен бук и горун, в които растат странджанска зеленика, кавказка боровинка, лавровишня и колхидски джел, кавказка иглика, благун, габър и липа. Други пък са българските крайбрежни лонгозни гори и дъбравите с лъжник, с чашковидна звъника, с пирен и с калуна.

Зеленика

Други ценни местообитания са тези по морското крайбрежие: морските заливи, кли фовете, понтийските пясъчни съобщества и бели дюни, западно-понтийските съобщества на засолени почви и на скални субстрати, а също и речните местообитания – изворите, реките и потоците, водните съобщества с жълта лилия (Nuphar lutea), крайморските ес туари. Всичко това обуславя богатото и уникално биоразнообразие в планината.

Растения Географското положение на Странджа води до съчетание на реликтните южноевксинска, средиземноморската, средноевропейската, балканската, евроазиатската, пон тийско-централноазиатската и атлантическата растителност. Специфично за горите от бук и горун е присъствието на вечнозелен подлес от лав ровидни храсти. Най-интересни растения от средиземно морски и суб средиземноморски тип са: пирен (Erica arborea), залиста (Ruscus aculeatus) или тревна покривка от чашковидна звъника (Hypericum calyci num), както и храсталаците от грипа (Phillyrealatifoliа), па муклийка (Cistusincanus), та мянка (Cistus salvifolius), черна елша (Alnus Glutinosa) и вър би (Salixalba, S. fragilis), лонгози и др. В горските предели се срещат източен бук, горун, благун, цер, лъжник (Quercus Кавказка иглика (Primula rosea) hartwissiana), кавказка боро винка (Vaccinium arctostaphylos), лавровишня (Laurocerasus officinalis), колхидски джел (Ilexcolchica), кавказка иглика (Primula rosea), габър, калуна. За Европа Странджа е ценна с големия си брой реликтни видове (64), от които 7 се срещат само и единствено тук – зеленика, странджанско бясно дърво, кавказка боровинка, лъжник, колхидски джел, чашковидната и багрилна звъника. Растителните ендемити са 56, като българските са 6 вида – българска круша, хилядолистен воден морач, българско еньовче, крумово великденче, кримски лен и др., а балканските са 40 вида. Застрашени на световно ниво са 4 странджански вида, на европейско – 11, а 113 вида са вписани в Червената книга на България. 11

Блатно кокиче

Единственото находище в България на рейнхолдска пчелица, венчелистен лопен, кримски чай и лавровиден лавдан се намират в Странджа. Строго защитени растения на европейско ниво са 5 вида – пролетна циклама, странджанска боровинка, провансалски салеп и др. Из ключително ценно за медицината и ботаниката е находището на блатно кокиче между гр. Китен и с. Лозенец.

Пирен (Erica arborea)

Животински свят Природен парк “Странджа” е българската защитена територия с най-богата гръбначна фауна – 404 вида. От безгръбначните животни в Странджа консервационно значими са 164 вида. Реликтни са 34 вида, а от ендемичните – 4 вида са локални и 80 български. В Световната Червена книга са включени 16 вида, а в европейската – 10. Установени са 70 вида риби в край брежните води, а в реките – 41 вида сладководни и проходни риби. Това пра ви акваторията пър венец в Европа. Реликтните видове от древното Сар матско море са 9, а 5 са с произход от северните райони на Евразия и Северна Америка. Най-интересните ендемични ви дове са 7: лупавецът (Rutilus fri sii), черноивичестата мор ска иг ла (Syngnathus abaster), широкоглавото попче (Neogobius cephalarges), речното попче (N. fluviatilis), стронгилът (N. me lanostomus), лихнусът (Mesogobius bat Смок стрелец rachocephalus) и малкото плос коглаво попче (Mesogobius gymnotrachelus). Мра морното попче (Proterorchinus marmora tus) и морската бяла риба (Stizostedion marinus) са ендемични за Черноморския и Каспийския ба сейни. Балканските ендемити са представени единствено от малкия щипок (Cobitis Peshev). Резовският карагьоз или харип (Alosacaspia bulgarica) е локализиран единствено по Южното българско крайбрежие. В Световния Червен списък са включени 12 вида сладководни риби. В Европейската Червена книга е записана дивата форма на речната пъстърва, а в националната Червена книга – 8 вида, сред които трииглата бодливка, дивият шаран и брияната.

В планината са установени 9 вида земноводни – повече от половината от общо 16те български вида. Застрашени в световен и европейски аспект са дървесницата (Hyla ar borea), ендемичният подвид на сирийската чесновница (Pelobatessyriacus balcanicus), и големият тритон (Triturus). В Странджа са установени 23 вида влечуги, като със световно значение са популациите на 11 вида – тракийската черноврата стрелушка (Coluberrubricepsthracius), обикновената и каспийска блатна костенурка, шипобедрената и шипоопашатата костенурка, смокът миш кар, змията червейница, жълтокоремникът, горският гущер и геконът. В границите на парка са установени 269 вида птици, което представлява две трети от цялата българска орнитофауна. В парка гнезди световно застрашеният ливаден дърдавец, а за южния белогръб кълвач вековните гори на Странджа са втората по важност защитена територия в света. От световна величина са популациите на полубеловратата мухоловка, големия маслинов присмехулник и жалобния синигер, а от европейска – на египетския ле шояд, черния и бял щъркел, бухала и четирите вида орли. 14

Via Pontica – вторият по големина прелетен път на птиците в Европа преминава над Странджа. Крайбрежието е важно за птиците, които презимуват тук. В планината се срещат 62 вида бозайници. Мечката е изчезнала в края на ХVIII в. Дребните бозайници са 27 вида, като в Световния Червен списък са 8 вида гризачи (лалугер, малко сляпо куче, трите вида сънливци, гюнтеровата полевка и малката оризищна мишка). Пред ставители на едрите бозайници са сърната, благородният елен и вълкът. Често се срещат дивата свиня и чакалът, лисицата, язовецът, бялката, видрата и дивата котка. Златката и европейският пъстър пор са по-малобройни. Спорен е въпросът дали се срещат тюленът монах и рисът. В Световния червен списък са включени пъстрият пор, видрата и тюленът монах.

Царски орел

Голям нощник

Подковоноси прилепи

От общо 35 вида прилепи в Европа, 26 вида се срещат в Странджа, 12 от които при състват в Световния червен списък (дългоух нощник, средиземноморско прилепче и др.).

Реките в Странджа Реките, потоците и доловете в Странджа най-често са дълбоко врязани между хълмовете. Това създава един изключително пресечен и труден за придвижване терен. Реките в българската част на планината са Велека (най-дългата река – 147 км.) и Резовска (гранична река с Р. Турция), Младежка река, Мечи дол, Делийска река (гранична река с Р. Турция), Караагач, Катун и Църногоровска реки. Като цяло планината е набраздена от дълбоките дерета на реките и техните притоци и това прави придвижването доста сложно, тъй като теренът е силно пресечен. През пролетта и есента деретата на реките и потоците са най-пълноводни, а през лятото голяма част от тях пресъхват.

Прекосяване на р. Младежка

Водите на реките в Странджа са студени и бистри. Често се среща балканската пъс търва, заедно с останалите представители на рибния свят.

Резовска река

Забележка: На 2 юли 2006 г. проливни валежи и приливна вълна унищожи голяма част от растителността покрай ре ките Велека и Резовска и промени техните долини. Самовъзстановяването им ще продължи десетки години като част от естествените процеси на природата. 17

Крайбрежие Крайбрежната ивица на Странджа е от изключително значение за прелетните и зи муващите птици на Северна и Източна Европа и на Западен Сибир. Хиляди бели щъркели, пеликани, осояди (Pernis apivorus), мишелови (Buteo buteo), кресливи орли (Aquila pomarina, А. clanga) могат да бъдат наблюдавани дори за ден по време на миграцията.

Над планината могат да се видят да прелитат световно застрашени видове като царски орел (Aquila heliaca), белоока потапница (Aythya niroca), къдроглав пеликан (Pelecanus crispus), степен блатар (Circus macrourus) и др. По крайбрежието зимуват и почиват редки мигриращи птици – червеногуша гъска, арис тотелев и малък корморан, нощни чапли и др. Забележка: застрояването на Южното Черноморие унищожава възможностите за зимуване и почивка на птиците! 18

Културно-историческо наследство Долмени Долмените са част от една отдавна отминала култура – „мегалитната култура” (от гръцки език megаlos – голям и lotos – камък), датираща отпреди 3000 години. Думата има келтски произход и означава „каменна маса” („tol” – маса и „men” – камък). Те принадлежат към ранножелязната епоха (XII – VI в. пр. Хр.). Срещат се пръснати в ед на малка обособена нископланинска област, която включва планините Странджа, Сакар, Източните Родопи, Североизточна Гърция и Европейска Турция.

Долмен, м. Лъгът

Долмените са изградени от огромни по размери и дебели каменни плочи, върху които има оскъдна обработка от човешка ръка. Разположени са по планинските била и склонове, на открити и с широк кръгозор места. Срещат се както самостоятелно, така и разпръснати по групи. През вековете вярванията и религиите на местното население са се преплитали едно в друго. Наричали са ги „еленини дупки”, „змееви камъни”, „капаклийки”, „змееви дупки”, „похлупени камъни”, „пещурье”. Сгушени сред гъстите дъбови и букови гори, те са оби тавани от неземни сили, властвали в съзнанието на хората. Историите се предавали от уста на уста, докато не се превърнали в легенди, съдържащи частица от миналото. 19

В долмените живеели змейовете – на границата с отвъдното. Те притежавали неукротимата сила на хаоса. Пазели ветровете и дъждовете затворени в големи подземни пещери и ги пускали по свое желание. Винаги били алчни за вода, стада и жени. В Странджа змеят приличал на човек, но имал крила и опашка или наподобявал смок. Явявал се като вихрушка, вдигал моми от хорото и прелитал по небето. Живеел в пещери, скали и каменни дупки. Залюбените от него моми били нездрави и странели от хората. Но тези съоръжения не битували само във фолклора на странджанеца. Старата тракийска религия продължавала да се практикува, но формата се променила. Тези свещени езически места станали приемници на новата християнска вяра. Свидетелство за това е, че върху долмени са положени основите на параклиси в чест на християнски светци. На 1 км източно от село Заберново, в местността „Тулпан” се намира параклисът „Св. Дух”, построен върху долмен, на който допреди 20 години са палили свещички и са се молели. Свещените места в Странджа все още успяват да съхранят сакралната езическохристиянска смесица от вярвания. Добре запазени и разкрити долмени в Странджа има до селата Заберново (два долмена в местността „Лъгът”, на около 1 км западно от селото), Евренозово (в местността „Лъките”, на около 2 км западно от селото, местността „Райков чукар” на около 4 км югозападно от селото), Звездец (северно от селото, на левия бряг на Младежка река) и с. Калово (в местността „Похлупен камък”, на около 1,5 км северозападно от селото и в местността „Змеюви къщи”).

Долмен, м. Бакърен извор

Долмен, м. Лъките

Официалната историческа наука предполага, че долмените са строени от траките, но не се уточнява кои точно. Други предполагат, че това са одрисите, тъй като разпрос транението им съвпада с тяхната племенна територия, но точни данни няма. Долмените са мегалитни семейни гробници, които са датирани отпреди 3 000 години. Пример за това са светилището Беглик Таш и светилището Марков камък, където в близост се откриват долмени. Входовете им са ориентирани към слънчевата страна – изток, юг, югоизток, югозапад. Те винаги са били оставяни отворени. Установено е, че при погребалните възлиания, които са се извършвали, са използвани като свещени течности мляко, зехтин, вино и вода, т.е. няма кръвно жертвоприношение към покойника. Вероятно това се дължи на орфически тип култ. Параклиси Странджа е изключително богата на култови обекти – параклиси, наречени от местното население манастирчета и аязми, които се намират около всяко селище и често са по ня колко на брой. Това е свещено пространство за местните хора. Повечето са построени през XIX в., а останалите – до 40-те години на XX век. В някои селища, в които параклисите са разрушени, са направени малки навеси, наречени „столнина”. В тях се поставят иконите на светците по време на празниците. В други села са запазени само одъре – дървени подиуми с правоъгълна форма и 3-4 редова ограда. На тях се нареждат обредни хлябове и курбани, за да се осветят от свещеник. До всеки параклис или вътре в него има аязмо – изворче, чиято вода има лечебни свойства за различни болести.

Параклис Св. Георги, с. Заберново

Друг елемент от свещеното пространство около параклисите са дърветата. В голям брой от случаите това са дъбови дървета, но често манастирчетата са и сред гора, като винаги някое дърво е на по-особена почит. Към днешна дата все още има вековни дървета в близост до такива свещени пространства. Най-почитани светци в Странджа са Св. Богородица, Св. Троица, Св. Марина, Св. Илия, Св. Петка Балъклия (лятна), Св. Панталеймон, Св. Св. Константин и Елена, Св. Георги. Тех ните празници са през пролетта и лятото. Нестинарство Нестинарството или играта върху огън е един от най-загадъчните културни феномени сред населението в Странджа планина. То е било известно още от края на XIX в. в Източна Тракия. Неговото практикуване е било разпространено в доста села в планината, но поради войните и последвалите ги миграции от края на XIX и първата четвърт на ХХ в. обредът е запазен само в селата Граматиково, Българи, Кости, Сливарово и Кондолово. Една от причините за отмирането на нестинарст вото е забраната от християнската църква да се изпълнява този ритуал, защото бил несъвместим с църковните канони. Друга причина е отношението на светската власт, която го е разглеждала като анахронизъм и отживелица, а БКП през 50-те години го забранила с цел обичаите да се осъвременят и да бъдат изчистени от религиозно съдържание.

Влахов дол

Най-често ритуалът се е практикувал между Черно море и разклоненията на планината между Василико (Царево), с. Близнак на запад, гр. Люлебургас на юг и с. Подима на изток. Светците покровители на нестинарите са Св. Св. Константин и Елена. От историята е известно, че Св. Константин е римски император, който обявил християнството за равноправна религия заедно с всички останали в империята. В житието му е записано: ”Константин пръв от цезарите с указ (в 313 г.) обявил на подвластните му народи пълна веротърпимост: на езичниците оставил правото да извършват обредите на своето бого почитане, а на християните разрешил свободно да се покланят на Единия истинен Бог”. Св. Елена е негова майка, известна от хрониките като скромна и благочестива защитничка на християнството. Денят на Св. Св. Константин и Елена е най-важният религиозен празник на нестинарите. Той е тридневен (21, 22, 23 май) и е дал името на целия месец май – „Костадинския”. Жителите на с. Българи и на съседните села го отбелязват на 3 – 5 юни. Нарича се „панагир” и е един от пролетно-летните храмови празници-сборове в Странджа планина. Нестинарите играят върху жарава и на празниците на другите светци през целия летен цикъл. Според легендата нестинарството води своя произход от с. Припор (гр. Трипори), чиито развалини са между селата Граматиково, Кости, гр. Малко Търново, до река Велека. То се идентифицира с местността „Влахово”. Според друга легенда, когато Бог си търсел помощник на земята, решил да налкаде огън до небето и да събере всички момци. Който надиграе огъня, Бог него щял да избере за свой помощник. През изпитанието минал само Константин, а когато дошло времето му да се жени, по същия начин Бог му избрал за жена Елена. Според друга версия, Св. Константин преди да бъде обявен за светец, е царувал в Юрта (Голямата аязма). На много места в Странджа светецът е наричан Костадин. Така са известни параклисите и местностите, свързани с него. Основните обредни лица в този сложен ритуал са нестинарите. Те могат да са мъже и жени. Сред тях се избира главната нестинарка, най-възрастната, която най-продължително издържа в огъня и най-добре пророкува. Тя се смята за сестра на светока (Костадин) и има задължението да пали кандилото в конака (паракиса) на определени дни и да дава настав ления за празника.

За наличие на организация при нестинарите говори системата от свещени места (ма настирчета, аязми и конаци), които те поддържат, изборът на главна нестинарка/нес тинар, посещението при него, събирането на „Голямата аязма” на няколко села, срещите и гостуването на нестинари с цел да се изпълни обредът. Те наричат своята вяра „закон” и тази вяра се поддържа от определени родове. Обредните места, където се извършва ритуалът са няколко: аязмото – свещените лечебни извори. Задълженията за поддържането на извора се по емат от висиите на светеца. конакът – параклисът на Св. Константин. Това са храмовите постройки на нестинарите. Те са напълно отделени и независими от църквата и са се намирали на централно място в селото. одърчета – те са разположени в непосредствена близост до аязмите. Те представляват дървена конструкция, която се сковава, за да се поставят на нея иконите на светците – покровите на извора. Такива одърчета се срещат само на светци почитани от нестинарите. Там се поставят и опашатите икони, които винаги трябва да са прави, за да могат светците да са „изправени и да гледат”. Около иконите жените поставят обредните хлябове и да ровете. параклисите на Св. Св. Константин и Елена курбането – място, където се коли курбанът 24

Друг интересен елемент в нестинарския обред е играта в огъня. Тя обаче не е задъл жителна. Важно е да се уточни, че танцът (тъпкането) в жаравата е съществен епизод, но той не изчерпва смисловото богатство на целия обред. Той е вид жертвоприношение във формата на ритуален призив към божеството. За да влезеш в огъня зависи от Св. Константин. Той се „явява” на избраника си, за да каже, че трябва да му служи и да играе в огъня, да му съобщи предсказанието, да предупреди какво ще се случи при неспазването на обредните правила и при нарушение на моралните норми, както и да оповести как ви жертвоприношения иска и от кого. Самите танци в огъня в празничния календар на Странджа планина бележат смяната на слънчевия ход, т. е. те са за увеличаване на слън чевата светлина. Огнената игра не само пречиства нестинарите – тя е и ценностно изпитание. Чрез нея става посвещаването на новите нестинари.

Влахов дол

Едно неизбежно явление при нестинарите е способността да пророкуват. Възможността за контакт със светеца или светицата в състояние на транс и в съновидения е била главният симптом на т. нар. „нестинарска болест”. Нейният краен израз е играта в жаравата. Днес нестинарството е оценено от ЮНЕСКО като част от световното нематериално културно наследство.

Типове странджанска архитектура

1. Дървени, продълговати, правоъгълни, нис ки, землени къщи, с по една стая („къща“) с огнище и вътрешна „къща“ или задница, ко ято служела за хамбар и зимник. Към тези две стаи има и още една – гостна или одая, която е веднага след входа.

2. Този тип къщи е разновидност на първия, но с втори етаж. Първият етаж е иззидан от камък с глина с две помещения – зимник и обор за добитъка. Вторият етаж е изцяло дървен и със същото разположение на ста ите като предния тип.

3. Двуетажни къщи с по-голяма квадратура. Долният етаж служи за зимник (магазия). Вторият етаж е дървен и издаден напред с еркери. Има три обособени стаи (къщи) – голяма с комин, вътрешна и гостна (одая), наредени около един голям салон. В единия край e разположен одър с 2-3 прозореца. 26

4. Двуетажни къщи, изградени от кирпич, тухла и вар, като част от първия етаж е приспособен за живеене. Еркерите тук липс ват. Някои от тях имат малки балкони над предната врата. Горният етаж е разделен на няколко стаи с широк салон по средата. 5. „Гръцки“ тип къщи – всички са етажни, имат голям одър отпред, „къща“ – понякога без прозорци, само с малък отвор на покрива, голямо огнище с фурна, помещение за нату рии и „стобор“. Срещат се само в село Кос ти, както и в селата по Черноморското край брежие. Определението „гръцки“ тип идва оттам, че тези къщи са били обитавани от гърци и не приличат на къщите, в които живее българското население.

6. Шаронска къща или бежанска къща е вид къща, строена в България в началото на ХХ век за бежанците от Македония и Беломорска Тракия. Те носят името на френския банкер Рьоне Шарон – специално назначен комисар на Обществото на народите (ОН) за бежан ците в България. Днес запазени „шаронски къ щи“ има все още по Южното Черноморие, из селата на Странджа планина.

Първи отсек: с. Младежко – местност „Тракийски лагер” Трасе За включване в първия отсек на веломаршрута се тръгва от с. Младежко в източна посока по асфалтов път, водещ до главното шосе I 9 (Е 87) Бургас – Малко Търново. На разклона се продължава наляво, в посока Бургас и след 800 м се завива надясно, по чакълиран черен път, следващ течението на р. Младежка. Карането е много приятно, с лек наклон надолу по реката. Възстановени са само първите два от осемте моста по р. Младежка и се налага да се пресича през бродовете на реката, но тя е плитководна. Вляво има отклонения за с. Бяла вода и с. Калово, а с разширяването на долината се появяват и други разклонения и трябва да се следи винаги посоката на реката. Маршрутът минава южно от Защитената местност „Парория”. Тук се намира и най-възрастното дърво в Странджа – многовековен благун.

Вековен дъб

Малко по-нагоре по склона, в Защитената местност „Парория” е параклисът „Св. Пантелей”. След общо 18,2 км по маршрута след включването от главното шосе и на 25,6 км от с. Младежко пътят стига до местността „Тракийски лагер”, а малко по-надолу река Младежка се влива в река Велека.

Река Младежка

Трасето е леснопроходимо, без резки изкачвания и спускания. Преминаването на реката с багаж и колело е възможно дори през пролетта, тъй като тя не е дълбока. Местността „Тракийски лагер” представлява останки от стари почивни бази. Мястото е подходящо за бивакуване. Вода трябва да се търси до останките от разрушения параклис.

Село Младежко Координати: 42°09’07.41” с. ш., 27°21’27.08” и. д., 247 м надм. в. Село Младежко се намира на 7 км западно от главния път E 87 Бургас – Малко Търново, на 50 км от гр. Бургас и на 32 км от гр. Малко Търново. Село Младежко (с. Карамлък) е малко странджанско село, но могат да се видят къщи от т. нар. „шаронски стил”. На запад се намира природна забележителност „Пещери и извори 29

на река Младежка”. Достъпът е пешеходен. Тръгва се покрай бунгалата на Летище Бургас и се минава по новата екопътека „Вирът – извори на р. Младежка – Калето – Замъкът – Вирът”. Реката има вирове и бързеи. Старото є име е Карамлък, което се превежда като Тъмната река. Празникът на селото е на Голяма Богородица по стар стил – 28-ми август.

Места за нощувка на бивак В посока изворите на р. Младежка има изграден заслон с беседка, камина, маса и пейки.

Извори и чешми 1. Чешма „Бялата вода” вдясно от главен път Е 87 на около 6 км след местността „Босна”. 2. Чешма „Св. Богородица” се намира след с. Младежко, в посока изворите на реката. Тя захранва два лечебни басейна. Твърди се, че водата в тези басейни е лековита за ставни, сърдечносъдови и неврологични заболявания. Свойствата є са изследвани от БАН през 80-те години на миналия век. Изворът на тази чешма е карстов.

Чешма Св. Богородица

Легендата разказва, че Дева Мария минала покрай извора и се измила в него. Оттогава водата има лечебни свойства.

Къпането в басейните се препоръчва през топлите месеци на годината – от май до август, тъй като водата е ледено студена. Славата на вировете с лековита вода се носела още по турско време. Говорело се, че тя помага на хора и животни. Ако някой стопанин успеел да излекува с нея стадото си, то той непременно дарявал на местните едно животно.

Друга възможност за включване към този участък от веломаршрута Ако решите да пропуснете с. Младежко и неговите забележителности, можете да се включите към маршрута по следния начин: Преди отбивката за с. Младежко, вляво от главен път Е 87 Бургас – Малко Търново има черен път, който води началото си с Информационна табела на Природен парк „Странджа”. След 5 км по чакълирания черен път, който се движи първо по северния, а после преминава по мост на южния бряг на р. Младежка, се стига до удобно място за отдих и бивакуване край реката. Има сковани маси и пейки. В този участък няма вода. Чешма с питейна вода ще откриете доста по-нататък, при отбивката за с. Калово.

Културно-исторически и природни забележителности Природна забележителност „Пещери и извори на р. Младежка” ОПАЗВАНЕ Тя е с площ 24.35 ха и обхваща силно разсечен карст с няколко пещери и карстови извори в местността „Калето” край с. Младежко. Документи за обявяване: Заповед № РД-930 от 28.12.2007 Цели на обявяване: Опазване на забележителни скални образувания, пещери и извори. Режим на дейности: 1. Забранява се всякакво строителство; 2. Забранява се промяна в предназначението и начина на трайно ползване на земята; 3. Забранява се бивакуване и лагеруване; 4. Забранява се търсене и проучване за подземни богатства и разкриване на кариери; 5. Забранява се извеждане на сечи, с изключение на санитарни; 6. Забранява се промяна на естествения характер на речното корито; 7. Забранява се паша на домашни животни; 8. Забранява се всякаква форма на увреждане на скалните образувания; 9. Забранява се интродукция на неместни растителни и животински видове.

ОПИСАНИЕ Река Младежка сякаш извира измежду коренищата на причудливите дървета. Всъщност нейният извор се намира в пещера с подземно езеро. Тя е част от системата пещери в карстовия район на природната забележителност. Голяма част от тях са наречени „Леяр ниците”, защото са били антични галерии за добив на руда.

Срутен мост на р. Младежка

Многобройните пещери при изворите на река Карамлък представляват интерес за български и международни експедиции поради голямото разнообразие на различни видове прилепи. Тук са установени 26 от 33 вида в страната. Те са изключително чувствителни към чуждо присъствие в техните местообитания. Освен пещерни видове в Странджа има и горски видове, които се хранят с вредители като комари, мушици и др. В ледените води на реката може да се насладите на риболова на балканска пъстърва. Калето Над изворите се намират останките от укрепено рударско селище – Голямото кале. В центъра му се намира пещерата Калето, в която е открита керамика от късното Средновековие (ХII–ХIV век). При разкопките в крепостта са намерени материали от къс ната античност и доказателства, че нейното съществуване може да се свърже с раз витието на металургията в региона. Целият район има 19 пещери, като най-дългата от тях 32

е Калето – 302 м, а най-късата – Кошарата – 9 м. Известни са още пещерите Леярниците, Брежанка, които са били използвани от най-далечни времена.

Допълнителна информация Защитена и историческа местност „Петрова нива” Координати: 42°03’40.65” с. ш., 27°31’48.98” и. д., 237 м надм. в. Намира се в Природен парк „Странджа”, в близост до с. Стоилово и с. Звездец и на 32 км от гр. Малко Търново. Защитена местност „Петрова нива” (с площ от 250 ха) е обявена с цел опазване на характерния ландшафт, местообитания на редки видове птици и застрашени растителни видове. Документи за обявяване: Заповед № 2344 от 26.05.1971, Прекатегоризация със Заповед № РД-309 от 31.03.2003. 33

РЕЖИМ НА ДЕЙНОСТИ 1. Забранява се провеждането на сеч, освен санитарни и ландшафтни с оглед подобряване санитарното и ландшафтно състояние на обектите. 2. Забранява се пашата на домашния добитък по всяко време. 3. Забранява се откриване на кариери, къртене на камъни, вадене на пясък, изхвърляне на сгурия и други промишлени отпадъци, както и всякакви други действия, чрез които се нарушава или загрозява природната обстановка около тях. Припокриване: Природен парк „Странджа” и ЗЗ по директивата за птиците: „Странджа” В южната є част, до склоновете, спускащи се към р. Велека, е разположен едноименният мемориален комплекс на Преображенци. Местността „Петрова нива” е обект от нацио нално значение. ОПИСАНИЕ Местността Петрова нива е разположена над меандрите на р. Младежка и р. Велека. Достъпно е от запад, откъм с. Звездец. От останалите посоки изкачвнето на мястото представлява предизвикателство, но не е невъзможно. Отбивка от пътя Бургас – Малко Търново след селото, вляво, води по 11 км асфалтов път до местността. В средата на ХХ век е издигнат мемориален паметник на загиналите в Илинденско-Пре ображенското въстание от 1903 г. Храмът-костница „Св. Петка” е построен послучай 100-годишнината от въстанието.

Изглед от Петрова нива към р. Велека

Музейната експозиция отразява духа на въстанието. Ежегодно, през предпоследната събота на месец август, се провежда национален възпоменателен събор в памет на заги налите в борбата за освобождение. Това място е с национално значение и в списъка на 100те нацаионални туристически обекти е под № 7. Оттам се открива една от най-хубавите панорами в Странджа към двете била – на север Босненското, а на юг Резовското. Село Калово Координати: 42.133 с. ш., 27.533 и. д., 200-299 м надм. в. Местоположение: северно от веломаршрута Малко селце с автентична архитектурата и бит. Името на селото идва от гръцката дума „кало” – хубав. Интересни истории е събрал в архив Стойчо Георгиев, представител на един от старите родове в селото.

Къща в с. Калово

Църквата „Св. Георги” е възстановила функциите си след като е била занемарена в про дължение на десетки години и е била използвана за обор. Благодарение на духовници от Бургас са събрани и върнати в храма старите икони. Години наред, по време на управлението на комунистическата партия, местните хора са ги пазели и криели по домовете си. Църквата е от стар тип, пространството е разделено с дървен портал на две части – предна за мъжете и задна за жените и децата (притвор). Параклиси - на север, в непосредствена близост до селото – „Св. Тодор” - на 4 км северно – „Св. Петка” - на 2 км в западна посока – „Св. Панталеймон”

Параклис Св. Петка, с. Калово

Долмени - на 5 км западно от с. Калово се намират „Змеювите къщи” - на 1,5 км северозападно е разположен „Похлупен камък” 36

Втори отсек: м. „Тракийски лагер” – м. „Качул” Трасе Oт местността „Тракийски лагер”, с плавно спускане покрай р. Велека, маршрутът про дължава до местността „Качул”, която е отдалечена на 14,5 км. Кара се по равен макадамен път, който следва извивките на реката и пресича тъмни гори и слънчеви поляни.

Местност „Качул” Координати: 42°1’45” с. ш. 27°37’29” и. д. Местността „Качул” се намира на 3,5 км югоизточно от село Граматиково, на пътя Е 99 Царево – Малко Търново. Тя е много привлекателна поради богатството на при родните є дадености. В непосредствена близост се намират резерватът „Средока”, За щи тена местност „Руденово”, ботанически разсадник, Държавно горско стопанство „Граматиково”, единствената бамбукова гора у нас, биосферният резерват „Узунбуджак” и най-старият български резерват „Силкосия”.

Места за нощувка на бивак В м. Качул може да се бивакува, но няма изградени беседки, заслон или други удобства. Трябва да се търси старо огнище и много да се внимава с паленето на огън! Няколко туристически комплекса и вили предлагат нощувки. Препоръчително е да имате предварителна резервация (вж. Приложение Места за нощувка). Ще имате възможност да опитате от местните кулинарни изкушения.

Извори и чешми По това трасе има няколко изворчета с хубава вода, но те често пресъхват. Най-удачно е да си налеете вода от чешмата, която се намира до разрушения параклис на „Тракийския лагер”.

Друга възможност за включване към този участък от веломаршрута Ако решите да се включите към веломаршрута в този отсек, от главен път Е 87 и от 37

местността „Босна” завивате наляво по разклона за с. Визица, а след това надясно към с. Заберново. След селото има приятен черен път, който слиза към „Тракийския лагер” и завива наляво в посока местността „Качул”. Извън с. Заберново има възможност за бивакуване в местността „Тулпан” и в местността „Високите поляни”. Там расте вековен дъб, висок над 20 м. Изграден е заслон с камина, но няма чешма. Вода може да се вземе от селото. Хората са изключително отзивчиви.

Културно-исторически и природни забележителности Село Заберново Координати: 42°06’07.65” с. ш., 27°33’43.96” и. д., 263 м надм. в.

Къща в с. Заберново

Селото се намира се на 4 км южно от главния път Босна – Визица – Папазова нива, кой то е отклонение от основния път Е 87. Намира се на 61 км от гр. Бургас и на 41 км от гр. Малко Търново. Старото му име е Заберна – с тракийския езиков остатък „-берна”, -перна”, което значи „пълен, богат, изобилен”. 38

Заберново е родното място на популярния в началото на ХХ век детски писател Дядо Благо (Стоян Русев) и на най-известния странджански краевед и фолклорист Горо Горов. Селският събор е в деня на Голяма Богородица (28 август, по стар стил). Около селото има няколко долмена: - в местността „Тумбата”, на 2 км северозападно от селото - в местността „Лъгът”, на 1 км В местността „Рупите” има следи от древна металургична дейност. В с. Заберново е запазена стара традиция, която е много характерна и за другите стран джански села. Тук всеки род има свой светец, когото тачи. За едни това е Св. Марина, за други Св. Дух, за трети Св. Георги и т. н. Родът се грижи за поддържането на параклиса на светеца, в деня на празника се събира на святото място, палят се свещи, колят се животни и се раздава курбан за здраве. Светецът се дарява с дарове, а хората организират общо родово увеселение.

Църквата Св. Лука е паметник на културата. Това е най-ста ра та църква в Странджа, от ХVII в. Изградена е от ломен камък и е вкопана наполовина под земята. Интересна е архитектурната є орнаментика. През ХIX в. към цър квата се построява помещение, което служи за килийно училище. Днес то е възстановено и може да се разгледа като туристически обект.

Килийното училище в с. Заберново

Параклиси „Св. Петка” – разположен на 5 км северозападно от селото. Построен е през 1869 г. на място, на което се предполага, че през Средновековието е съществувал едноименен манастир. Има квадратен план. Стените са градени от ломен камък. Абсидата на параклиса е тристранна отвън и полукръгла отвътре.

Параклис Св. Георги

„Св. Георги” – намира се на около 2 км южно от селото. В олтара е вградена плоча с изображение на тракийски конник. „Св. Дух” – на 1 км източно от с. Заберново, в съседство с долмен.

Защитена местност „Парория” Категория: Защитена местност ПАРОРИЯ Площ: 988.6 ха Местоположение: Област: Бургас, Община: Малко Търново, Населено място: с. Заберново, с. Калово Документи за обявяване: Заповед № 845 от 31.10.1991 Цели на обявяване: Запазване територия, заета с девствена дървесна растителност (горски насаждения) съчетана с културни ценности Режим на дейности: 1. Забранява се строителство и всякакви други дейности, с които се изменя естественият облик на местността или водния є режим. 2. Забранява се внасяне на нехарактерни за района растителни и животински видове. 3. Забраняват се сечи, освен санитарни. 4. Забранява се паша на кози и свине. 5. Забранява се безпокоене на птиците през размножителния им период, разваляне на гнездата, събиране на яйцата и малките им. 6. Забранява се събиране на билки, бране на букети, унищожаване на диворастящи рас тения. Припокриване (частично или пълно): 1. Природен парк: Странджа 2. ЗЗ по директивата за птиците: Странджа

Местност Парория

ОПИСАНИЕ Намира се между долините на Заберска река и Казански дол, между селата Калово и Заберново. Вековната гора е пощадена от масовите сечи за дървен материал и това я прави една от най-ценните територии в Природен парк „Странджа”. Легендата за това място се свърза с името на средновековния духовник и философ Григорий Синаит. Според преданието на това място той основава парорийския манастир на исихастите, който е бил голям духовен център. Исихазмът е религиозно философско учение от Средновековието. „Исихия” (от гръцки) означава спокойствие, безмълвие, уе динение. Вековни дървета В района на Защитена местност „Парория” расте най-дебелото и вероятно най-въз растното (около 1000 години) дърво в Странджа – дъб благун (в местност „Тумбата”). В местността „Тулпан” се извисява вековен дъб, с обиколка 5.30 м и височина 24 м. 42

Интерес представлява и вековният източен бук в местност „Разклона”, северно от с. Заберново, съхранил на кората си надписа на Божко войвода от края на ХIХ в. Резерват „Средока” Координати: 42°2’0” с. ш., 27°32’42” и. д. Намира се в землището на гр. Малко Търново, на 3 км. от града и на 2 км от с. Стоилово. Спрямо веломаршрута е в южна посока, по течението на р. Мечи дол (Айдере), при вли ването є в р. Велека. Резерват “Средока” (607,8 ха) е създаден през 1989 с цел запазване на характерните за Странджа горски екосистеми и защитените видове от Червената книга. Разположен е върху стръмните северни склонове по долното течение на река Мечи дол. От ендемитите за Странджа се срещат червената пираканта, лавровишнята, чашко видната звъника. Голямото значение на резервата се дължи на находището на лавровишня и групите от колхидски джел. Има букови гори с лавровишня и джел, но има и особен вид дъбови гори на стръмни терени, смесени с лъжник (Quercus hartwissiana), който се смята за терциерен вид от южно-евксинската флора.

Живописното усое на река Айдере разсича слънчевите просторни поляни, обсипани с ка луна и диви цветя. Голяма част от територията е горска – дъб, източен бук, източен горун и бук. Преобладава карстовият тип релеф с причудливи форми и разнообразни изненадващи пейзажи. Теренът е стръмен, с пресечени дълбоки долове. Във водите на ледените реки се среща балканската пъстърва, а в горите – сърната и дивата свиня. Забележка: В резервата е разрешено извършването на научно-изследователска дейност и посещение на туристи по 3 строго регламентирани и маркирани туристически маршрута.

Допълнителна информация Село Стоилово Координати: 42.033 с. ш., 27.517 и. д., 300-499 м надм. в. Село Стоилово е характерно странджанско село, разположено върху било, оградено от реките Мечи дол на юг и изток и Велека на север, с 320 м средна надморска височина. 44

Разстоянието до общинския център Малко Търново е 9 км. Селото се споменава за първи път в османски регистри от 1731 г. под името Истуилова. Основните поминъци по това време са били овцевъдство, въглищарство и кошничарство, което се практикува и в наши дни. Селото се смята за едно от най-старите в Странджа – около 400 години. Разказват, че то е създадено от дядо Стоил. Навремето селото било разположено в дола край река Велека. В тъмното и усойно място често върлували епидемии, които отнемали живота на децата в селото. Дядо Стоил също изгубил всичките си деца в една от тези епидемии. Затова той се изселил на високото слънчево било. Последвали го няколко рода. Родили му се близнаци. Решили там да сторят селище и по древна традиция децата близнаци заорали в кръг с телета-близнаци мястото и го запалили. Огненият пръстен се пали около ново село за здраве и за да пази от зли сили. Скоро след това го последвали и останалите съселяни и кръстили новото село Стоилово. Църквата „Св. Илия” е строена в края на XVII век и е имала уникален за странджанския край кръстовиден план. В църквата на селото се пазят едни от най-старите олтарни двери, датиращи от XVII век. Можете да се насладите на красотата на автентичните икони на созополския иконописец Сократ Георгиев.

Църква Св. Илия

Допълнителен маршрут до селото Ако желаете да посетите това дивно селце, може да тръгнете от местността „Тракийски лагер” по веломаршрута и на около 3 км след вливането на р. Младежка в р. Ве лека, по северния бряг ще стигнете до каменните основи на голям изгорял мост. Там пре минавате реката, но бъдете внимателни, защото на това място тя е доста пълноводна. На отсрещния бряг има черен път, който се движи успоредно на р. Велека, след което завива надясно и поема нагоре към с. Стоилово. Изкачването е стръмно, денивелацията е повече от 200 м.

Водопадът Докузак край с. Стоилово

Трети отсек: местността „Качул” – село Кости Трасе Местността Качул – с. Кости, разстояние: 21 км При местността „Качул” веломаршрутът пресича главен път Е 99 гр. Царево – гр. Малко Търново и минава южно от р. Велека (по десния є бряг), по асфалтов път вляво от горски дендрариум с екзотични и реликтни растителни видове, покрай параклиса “Св. Богородица” с чешмата до него и продължава по макадамения път през стари дъбово-букови гори. На 5,3 км е отбивката за „Индипасха” – тракийско оброчище с лековит извор. Тук могат да се видят редица вечнозелени растения – джел, лавровишня, странджанско бясно дърво, волски език, рускус. Тук е и най-западната точка на разпространение на странджанската зеленика.

Индипасха

След още 3,7 км, вдясно е разклонът за Влахов дол, а на 1,8 км оттам, по маркиран черен път покрай дола се стига до най-святото за нестинарите място – „Голямата Аязма”. Там, в неделята преди 3-ти юни, жителите от петте нестинарски села – Българи, Кости, Бродилово, Граматиково и Сливарово се събират след поклонническо шествие.

Влахов дол

До с. Кости остават още 7,2 км по чакълиран път. На няколко места покрай пътя има изградени беседки с маси и пейки за отдих (до моста след отбивката за „Влахов дол”, до водопадчето на 1,5 км). Общата дължина на отсечката от местността „Качул” до с. Кости по долината на р. Велека е 21 км, по предимно равнинен терен.

Места за нощувка на бивак Бивакуване е възможно и удобно в местността „Качул”, тъй като по-нататък по веломаршрута няма вода, а беседките са далеч, в посока с. Кости. Паленето на огън извън обозначените за целта места не е желателно. 48

Друго място за нощуване на палатки или хамаци е „Голямата Аязма” на около 9 км от местността „Качул”, по отбивка вдясно от веломаршрута (има табела). Там прос транството е организирано добре с маси и пейки, а вода може да се пие от изворите, наречени аязми, без да се размътват.

Извори и чешми - чешма Св. Богородица в местността „Качул” - в местността „Голямата аязма”

Друга възможност за включване към този участък от веломаршрута Можете да се включите в този отсек на веломаршрута като поемете по главен път Е 99 от Бургас за Царево и от Царево за Малко Търново. При местността „Качул” има мост над р. Велека, влиза се в местността и се поема по веломаршрута по описания по-горе път покрай параклис „Св. Богородица” и от южната страна на реката.

Културно-исторически и природни забележителности Пещера-светилище „Св. Марина” Координати: 41°58’54.44” с. ш., 27°44’52.22” и. д., 179 м надм. в. Намира се зад кльона (граничното съоръжение), много близо до границата с Турция, в мест ността „Ликуди”. Възможен е достъп отъм село Кости с високопроходим автомобил по стария черен път по Резовското било. ОПИСАНИЕ Пещера-светилище, край която всяка година, на 17 юли, в деня на Св. Марина по нов стил се събират хора от различни села, за да почетат светицата. Представлява малка по луотворена кухина, в която се просмуква вода през стените. Тази вода се смята за лековита и вярващите я събират в съдове за смиване с лечебна цел. Входът е от юг, а на изток има отвор, по който се провирали моми и ергени за здраве. В Странджа Св. Марина се почита като лечителка на бездетните жени. Нейният празник се чествал нощем. Поклонниците правели трапези и преспивали до пещерата с надежда за изцеление или за сън-знамение, в очакване на знак от светицата какво да направят, че да облекчат страданията си. 49

Св. Марина е смятана за висия, „господарка” на змиите. Тя ги освобождава напролет и ги прибира наесен. Това е свързано с образа на Великата богиня майка – Св. Марина е хрис тиянската носителка на част от нейните функции – лечителство, майчинство. Местата, на които се почита, се намират извън селищата, в ниски, усойни местности, най-често в пещера или дълбок дол. Така пътуването към тези свещени места винаги е свързано с продължително слизане надолу, към хтоничния свят.

Пещера Св. Марина

Забележка: Достъпът до мястото е възможен само с водач-интерпретатор по предварителна заявка. (Виж в Приложение ТИЦ Малко Търново). 50

Тракийско оброчище „Индипасха” Координати: 42°00’17.32” с. ш., 27°39’12.19” и. д., 178 м надм. в. Намира се в землището на с. Сливарово, община Малко Търново, в дълбок и усоен дол, обрасъл с гъста букова гора. ОПИСАНИЕ Смята се, че това място е тракийско оброчище, въпреки че няма категорични дока зателства. То представлява дълбоко врязано усое с буйна растителност. Слънчевите лъчи рядко пробиват през гъстите корони на дърветата. Във въздуха тегне влага, която поглъща ромола на поточето. На неговото дъно има голяма, обрасла с бръшлян канара, от чиято основа блика извор. Името на мястото се свързва с датата на поклонническото шествие до него – винаги в неделята след Великден – „След Пасха”. Вярва се, че тогава водата от изворчето е найлековита. Мястото се посещава от туристи целогодишно. Ще ви изненада гледката на гората – по клоните на дърветата са завързани стотици шарени парцалчета, части от дрехи от хората, оставили тук болежките си. До аязмото има малко одърче с икони на Св. Бого родица, въпреки че мястото няма патрон-светец. Пътят до Индипасха започва от м. Качул, продължава по горския път, успореден на р. Велека и след 7 км се достига до разклон, където има табела за Индипасха. Труднодостъпно е за автомобил, освен ако не е високопроходим.

Към Индипасха

Легендата разказва, че мястото е било забравено и открито отново от един сляп бивол, който, вместо да бъде убит, бил напъден от жалостливия си стопанин, но след няколко дни се върнал прогледнал. След известно време пак губел зрението си, но отивал в гората и се връщал прогледнал. Стопанинът му го проследил и така достигнал до изворчето в скалата, от която животното пиело вода. Голямата аязма (Влахов дол) Координати: 42°01’39.08” с. ш., 27°43’34.15” и. д., 66 м надм. в. „Голямата аязма” се намира във Влахов дол, един от притоците на река Велека. След това по трасето се стига до един мост, на който има табела за „Голямата аязма”. Тръгва се по Влахов дол и след около 40 минути изкачване достигате до най-свещеното за всички нестинари място. ОПИСАНИЕ Влахов дол (от старобълг. „влях” – елен) представлява дере с рекичка, десен приток на река Велека. Той е поклоннически център за петте нестинарските села: Българи, Кости, Граматиково, Кондолово и Сливарово. Освен жители на тези села, всяка година идват и принудително изселените гърци от село Кости. Те са отнесли и запазили този обред със себе си. Други известни наименования на местността са: „Влахово”, „Одърчетата”, „Припор”, „Трипори”. Празникът се чества през последната неделя на месец май.

Влахов дол

Легендата разказва за бял елен, който сам идвал, за да бъде принесен в жертва, в чест на Св. Константин и Елена. Той пристигал спокойно, пасял трева, пиел вода от аязмото, полягал да почине, а после сам отивал да постави главата си на жертвеника. Една година хората не го изчакали да си почине и го убили неподготвен и уморен. Оттогава еленът спрял да идва и вместо него принасят курбан от бик, агне или овен. Всяка година различно село дарява курбана и различно село го готви. В друга легенда се споменава древно селище, от което са произлезли нестинарите. Ето защо те наричат мястото още „Родината”. Тук те са осъществявали връзка с Господа. Всяко село има свое одърче в местността и терен за общата трапеза. Одъчетата са подредени по права линия по левия бряг на рекичката, която минава оттам. Средното одърче е на село Българи. На отвесния скат, от другата страна на реката, е имало три малки ниши, в които поставяли иконите. До самата скала е и аязмото.

Одърче на Влахов дол

Допълнителна информация Странджанска зеленика (Rhododedron Ponticum) – символ на Странджа планина. Висок, вечнозелен храст, с лилаворозови цветове. Цъфти май-юни, но поради климатичните промени през последните години периодът на цъфтеж е изместен към края на месец април. Терциерен реликт, срещащ се в Европа единствено в Странджа и Кавказ. В пределите на Природен парк „Странджа“ се среща на юг от пътя Малко Търново – Царево, между Граматиково и Бродилово и в Защитена местност „Устие на река Велека“. Зелениката, както повечето реликти, е силно уязвима от измененията на средата и пренесена дори на километър извън естественото си местообитание, тя залинява и загива.

Четвърти отсек: Село Кости – с. Бродилово Трасе Маршрутът продължава от с. Кости към с. Бродилово, като се тръгва от центъра на селото, покрай чешмата на изток, по широк чакълирън път, който минава по левия бряг на реката покрай Защитена местност „Кълката”. Четири километра след началото пътят завива наляво към местността „Дядо Вълчо” и Защитена местност Пирен, а към с. Бродилово продължава черен път направо, който през пролетта е възможно на места да е залят с вода. Маркировката е бяло-синьо-бяло. Пътят последователно минава покрай заслон в местността „Певтич”, чешмите „Казепов” и „Рашов извор”, пресича р. Еленица и излиза на пътя Царево – Бродилово, точно преди моста в началото на селото. Този отсек е дълъг 12 км. Има приятни изкачвания и спускания.

Към Богоридшки дол

Ако желаете да посетите местността „Богородишки дол”, можете да прекосите ре ката при табелата обозначаваща това място и да поемете вляво по черния път на от срещния бряг. След кратко изкачване по дерето на един поток ще достигнете дървена 55

пейка. Отляво тръгват перила и вкопани стълби, които водят до живописно водопадче и вир. Ако продължите по черния път, скоро ще видите местността „Богородишки дол”, където има беседки, а параклисът „Св. Богородица” се намира на стръмен склон над дола на потока. Това е типичен стар странджански параклис с аязмо в пода. Смята се, че тези свети места са били известни още през древността заради лековитите си минерални и радиоактивни води.

Село Кости Координати: 42°03’32.42” с. ш., 27°46’49.28” и. д., 27 м надм. в. Село Кости се намира на 91 км югоизточно от Бургас и на 25 км югозападно от гр. Царево в границите на Природен парк „Странджа”. Условия на достъп: Достига се по второстепенен асфалтов път: Царево – Малко Търново и локално отклонение при с. Българи по вътрешен третокласен път до с. Кости. Кости е старо село. Легендата разказва, че е създадено от гръцки търговец – Костас и затова носи неговото име. Друга легенда гласи, че е кръстено на Св. Константин, тъй като е едно от нестинарските села в Странджа. Селото било прочуто със своите нести нари. Гръцкото му население се изселва след Меж ду съюзническата война и през 20-те години в Гърция. На мястото на изселилите се гърци в Кости идват българи от Източна Тракия. Добрите условия в долината на р. Велека дават възможност на преселниците от Лозенградско бързо да се замогнат. В селото са запазени няколко архитектурни паметника на странджанската къща от ХIХ в., както и уникалните гръцки къщи без прозорци. Този стил жилищна архитектура е познат само в трите гръцки села Кости, Бродилово и днешния Синеморец. Къща в с. Кости

Църквата Св. Св. Кирил и Методий

Малко встрани от площада, близо до сградата на ДГС „Кости” ще откриете най-кра сивата селска църква в Странджа – „Св. Св. Кирил и Методий”. Строена е от майстор Яни през XIX век. Наричала се е „Св. Св. Константин и Елена” до изселването на гърците от селото. Почти напълно е унищожена от пожар по време на Преображенското въстание през 1903 г., но през 1909 г. е възстановена и отново осветена. Патронът на с. Кости е Св. Илия – 20 юли.

ОПИСАНИЕ Селото е разположено на северния бряг на река Велека. Там реката се разлива в плодородни полета, обградени от вековни гори. В тях вирее странджанската зеленика. Около с. Кости има интересни природни местообитания и на други редки растителни видове. Защитена местност „Естествено находище на пирен (Erica arborea)” (22.39 ха) е обявена с цел защита находището на вида. Също така се срещат червена пираканта, обик новена калуна, пирен, понтийско бясно дарво, лечебна лавровишня, чашковидна звъника, из точен лопух, странджанска боровинка, кавказки джел и др. Параклиси „Св. Петка” – на 1 км в севрозападна посока „Св. Константин” – на 1,5 км в севрозападна посока „Св. Илия” – на 2 км в южна посока „Св. Георги” с аязмо „Св. Богородица” – на 3 км в югозападна посока „Св. Марина” – североизточно от селото „Св. Димитър” – на 1 км западно от селото

Параклис Св. Богородица

Параклис Св. Илия

От таблата в центъра на селото, а също и от местните жители може да се получи по-обстойна информация за пътеките. На площада има смесен магазин и заведение, а срещу него, вдясно от църквата, е чешмата.

Места за нощувка на бивак Възможностите за бивакуване край с. Кости са няколко: Природна местност „Св. Илия”, където има изградена беседка и обособено огнище, а вековните дъбове пазят дебела сянка и предлагат уют под гъстите си клони. Чешма няма, а водата от параклиса не е изследвана и не се знае дали става за пиене; Заслон „Певтич” – при излизане от селото в южна посока, след въжения мост. Има чешма и беседка.

Извори и чешми Селската чешма в центъра на селото Чешма в местността „Кълката”

Чешма в местността „Кълката”

Друга възможност за включване към този участък от веломаршрута Може да се включите във веломаршрута през с. Кости по главен път Е 99 Бургас – Малко Търново през Царево. По този начин имате възможност да се отбиете и до с. Българи, а след това, пътувайки към с. Кости, ще прекосите резерват „Силкосия”. Ако пътувате през месец май, ще ви изненадат лилавите звезди на странджанската зеленика, нацъфтяла по тъмнозелените склонове край пътя.

Културно-исторически и природни забележителности Местност „Св. Илия” край с. Кости Координати: 42°03’30.94” с. ш., 27°45’48.84” и. д., 35 м надм. в. Намира се на 2 км западно от село Кости. Пътят до мястото е чакълиран. Маркировката е синьо и бяло. От селото до местността се стига пеша за около 30 мин. Там се намира типичен странджански параклис „Св. Илия”. Около него се извисяват 14 вековни дъба (лъжника). Има изградена беседка с маси и пейки за отдих. Смята се, че мястото е изпълнявало функцията на оброчище и в миналото тук са се играели нестинарски танци.

Защитена местност Св. Илия

ОПАЗВАНЕ Доскоро местността „Св. Илия” имаше статут на защитена територия в категорията природна забележителност, обявена през 1974 г. Понастоящем не фигурира в Регистъра на защитените територии в България с някакъв собствен статут. Част е от Природен парк „Странджа” и от Защитена зона „Странджа” по Директивата за птиците от Европейската мрежа Натура 2000.

Светилище и параклис „Св. Богородица” До параклис ”Св. Богородица” се минава по въжен мост над р. Велека, южно от с. Кости. Пътеката пресича крайречните поляни и се включва в чакълиран път, следващ течението на реката в местността „Крейнеро”, където има заслон и чешма. Продължавате по пътя, 61

сред букови гори с подлес от зеленика, и след 3 км се отклонявате на изток (надясно) към билото и се изкачвате към „Богородишки дол”. Той се намира вляво от пътя. Преди него има малък причудлив вир с водопад и изградена дървена площадка за отдих. Маркировката е жълто-синьо-жълто и бяло-зелено-бяло. На „Богородишки дол” са поставени дървени маси и пейки за отдих. До параклиса се стига по малък мост и изкачване на стръмен склон. Самият параклис е малка дървена постройка с вкопано в пода є аязмо със силно минерализирани води. Над светилището и параклиса расте най-старото буково дърво в Странджа – на 800 г. Резерват „Силкосия” Координати: 42°05’21.46” с. ш., 27°45’09.27” и. д., 289 м надм. в. Намира се в землищата на селата Българи и Кости, община Царево, на 2 км северно от с. Кости. Разклонението от основния път Е 99 (Царево – Малко Търново), което води до село Кости, пресича резервата по средата.

Резерват Силкосия

оПАЗВАНЕ СИЛКОСИЯ (Код в регистъра: 1) Категория: Резерват Площ: 389.6 хектара Местоположение: Област: Бургас, Община: Царево, Населено място: с. Българи, с. Кости Документи за обявяване: Заповед № 1046 от 23.07.1931 Документи за промяна: 1. Заповед № 8455 от 29.04.1933 2. Постановление на Министерски Съвет № 13188 от 20.09.1934 Цели на обявяване: 1. Широколистна смесена гора от дъб и източен бук и характерни само за планина Странджа растения. Режим на дейности: В резервата се забраняват всякакви дейности с изключение на: 1. тяхната охрана; 2. посещения с научна цел; 3. преминаването на хора по маркирани пътеки, включително с образователна цел; 4. събиране на семенен материал, диви растения и животни с научна цел или за възстановяването им на други места в количества, начини и време, изключващи нарушения в екосистемите; Припокриване (частично или пълно): 1. Природен парк: СТРАНДЖА 2. ЗЗ по директивата за птиците: Странджа

ОПИСАНИЕ Това е първият резерват в България. Обявен е като такъв през 1933 г. за опазването широколистна смесена гора от дъб и източен бук и характерни за планината Странджа растения, които не се срещат никъде другаде в Европа. Площта му е 389.6 ха. Резерват „Силкосия” е обявен с Постановление № 8485 от 29.06.1933 г. на Министерството на земеделието и държавните имоти като „строго охранявана държавна гора „Горна Еленица – Силкосия” в землищата на с. Българи и с. Кости, община Царево, област Бургаска, с площ 10 226 декара (1022.6 ха). С това постановление се забранява всякакво ползване било на гората, било от пашата, било на дивеча, освен за научни цели и с предварително, специално разрешение от Министерството на земеделието и държавните имоти. На 29.06.2013 г. се навършиха 80 г. от неговото основаване. Растителният свят на резервата не е напълно проучен.

Благороден елен

Досега е установено наличие на 260 вида висши растения. Установени са 16 вида рели ктни и 3 вида ендемични растения. Най-впечатляващи са горските формации от горун и източен бук и чисто източно-букова гора с подлес от вечнозелени храсти. Гората е стара, възрастта на дърветата е до и над 200 години. 64

По южните склонове се срещат благун с пирен. Смесени са средиземноморската рас тителност с южно-евксински и понтийски видове, което прави съобществата уникални: странджанска зеленика, лъжник/странджански дъб, понтийско бясно дърво, битински синчец, мушмула, източен лопух, чашкова звъника и др. В резервата се срещат и повече от 50 защитени животни – бозайници, птици, влечуги. Изключително разнообразна е ор нитофауната. Типични за резервата са сойката, авлигата, южният славей, малкото черноглаво и голямото белогушо коприварче, различни видове кълвачи и грабливи птици. Защитена местност „Кълката” („Бухала”) Площ: 18.9 ха Обявена е през 1989 г. Намира се в югоизточна посока, непосредствено до селото и река Велека. Обособена е с цел опазване гнездото на двойка бухали. По тази причина Защитената местност е популярна и като „Бухала”. Защитена местност „Естествено находище на пирен (Erica arborea)” Площ: 22.39 ха Обявена е през 1973 г. Намира се в местността „Дядо Вълчо”, на 4 км североизточно от с. Кости. Каменистите є слънчеви склонове опазват най-богатото находище на пирен и други редки храсти и треви. Пиренът е вечнозелен реликтен храст, съхранен от минали геологични епохи. В България той се среща единствено в Странджа. Местността е много привлекателна с панорамните си изгледи към цяла Странджа.

Защитена местност „Горна Еленица” Площ: 91.1 ха Координати: 42°05’21.46” с. ш., 27°45’09.27” и. д., 289 м надм. в. Това е буферната зона на резерват „Силкосия”, обявена за защитена територия през 2007 г., след последната прекатегоризация.

Резерват Силкосия

Пети отсек: село Бродилово – устие на река Велека Трасе От село Бродилово се излиза в южна посока, след моста над р. Велека пътят се разклонява. Левият път минава покрай заслон „Харманята” и продължава по долината на р. Велека, сред лонгозни и букови гори със зеленика под тях. Веломаршрутът продължава към устието на реката. Указателни табели няма. Маркировката е бяло-синьо-бяло. Бреговете на реката са обрасли в тучна растителност. След около 6 км по течението, в местността „Царското кладенче” (където има изграден заслон ) се навлиза в Защитена зона „Устие на река Велека” – долното течение на реката, което е плавателно. Коритото є се разширява, бързоструйните є води се успокояват и започват да се гънат в живописни меандри. На 9 км от Бродилово, в местността „Палихора” има заслон с чешма. До устието на р. Велека се достига, като се качите по моста на главния път за с. Синеморец и на 500 м след него завиете по черен път наляво, откъдето се разкрива па норамна гледка към пясъчната коса и устието на реката. Под моста има кът за отдих и се предлага разходка с лодка по реката. Дължината на този участък е 28 км. Трасето е леко, възможно е да има големи локви, ако сезонът е влажен.

Устието на р. Велека

Село Бродилово Координати на с. Бродилово – 42°51’5” с. ш., 27°51’26” и. д.

Село Бродилово се намира на 20 км южно от гр. Царево и на 85 км от гр. Бургас, на 56 м надм. в., в най-източната част на планината. Разположено е в долината на река Велека, на северния є бряг. Известни стари имена на селото са Берандиу, Пердрикоз, Пордикос, Бродиво. В миналото Бродилово е било населено от гърци, от които е останала оригинална дървена архитектура. Бродилово е едно от първите нестинарски села. Интересна е обявената за паметник на културата църква „Св. Панталеймон”, построена през 1911 г. Край селото има няколко параклиса и свещени извори (аязми). Северно от Бродилово се намира връх Голямата Папия (502 м), където има останки от крепост, но поради съществуващото военно поделение достъпът е невъзможен. В тази част на течението на река Велека се срещат лонгозни гори, водите є стават по-дълбоки и при местността „Царското кладенче” Велека образува лиман, който е плавателен до устието на реката при с. Синеморец. Букови гори с подлес от зеленика са характерни за хълмовете карй селото. Крайречните ливади приютяват ливадния дърдавец – вид, застрашен от изчезване в световен мащаб. Празникът на селото се чества в деня на Св. Пантелеймон – 9 август. 68

Заслон Харманята, с. Бродилово

Параклиси „Св. Пантелеймон” в северния край на селото „Св. Богородица” – в гориста местност на 3 км южно от селото) „Св. Петка” – одърче с аязма, на 1 км западно от селото „Св. Константин” – столнина на висок хълм в края на Бродилово, в западна посока „Св. Яни” – одърче с аязмо в гора, на около 1,5 км от селото в северна посока „Св. Петка” – одърче, на 1 км западно от селото „Св. Марина” – на 2 км от селото в местността „Лозята”

Места за нощувка на бивак Заслон „Харманята” се намира южно от с. Бродилово, след моста над реката, по левия път. Няма вода.

Извори и чешми При потегляне по веломаршрута е добре да се вземе вода от селото, тъй като найблизката чешма е на 9 км, в местността „Палихората”. Следващата чешма е на отсрещния, северен бряг на реката – „Трудовашката чешма”, на 2.5 км от с. Синеморец.

Друга възможност за включване към този участък от веломаршрута Има възможност да се мине само този последен отсек от веломаршрута, като се включите през с. Бродилово. За да стигнете до него, пътувате по главен път Е 99 и след гр. Царево завивате надясно по отбивката за с. Бродилово, което е отдалечено на 12 км. Пътят се вие под връх Голяма папия.

Културно-исторически и природни забележителности Връх Голямата папия (502 м) Най-високият масив на Босненското било. Разположен е в крайната му, източна част. Той се извисява над цялото Странджанско крайбрежие. Върхът е изгаснал древен вулкан. Има следи от стара крепост, слабо проучена. При ясно време от върха се вижда Босфора. Местност „Долната воденица” На 2.5 км от селото, по течението на река Велека, се намира местността „Долната воденица”. Останките є са обрасли в капинаци, но все още свидетелстват за мащаба на съоръженито. Построена е около 1890 г. от гръцки майстори. Защитена местност „Устие на река Велека” Намира се в границите на Природен парк „Странджа”, в непосредствена близост до с. Синеморец, на 5 км южно от Ахтопол, на 20 км от гр. Царево, на 95 км южно от гр. Бургас. Подход откъм селото към пясъчната коса при устието – GPS 42°03’50.31” с. ш., 27°58’40.92” и. д., 25 м надм. в. Устието на реката периодично се променя според сезона и климатичните условия – GPS 42°04’09.94” с. ш., 27°58’05.99” и. д., 6 м надм. в. Пристан за разходка с лодка по долното и горно течение на река Велека – 42°03’37.24” с. ш., 27°58’00.38” и. д., 7 м надм. в. Панорамно погледно място (до входа на селото, наляво, по пътека до кривото дърво на хълма над реката – едно от най-популярните места за панорамни снимки на устието) – 42°03’50.90” с. ш., 27°58’19.34” и. д., 15 м надм. в. Царското кладенче – 42°03’00.05” с. ш., 27°54’56.87” и. д., 67 м надм. в.

ОПАЗВАНЕ Категория: Защитена местност Площ: 1511.2 хектара Местоположение: Област: Бургас, Община: Царево, Населено място: гр. Ахтопол, с. Бродилово, с. Синеморец Документи за обявяване: Заповед № 608 от 01.09.1992 Документи за промяна: 1. Промяна в режима на дейностите със Заповед № РД207 от 11.06.1999 2. Промяна в режима на дейностите със Заповед № РД-560 от 12.07.2007 Цели на обявяване: 1. Запазване на характерен ландшафт на крайбрежната зона, скални образувания, фиорди. 2. Специфична ксеротермна растителност и богат животински свят Режим на дейности: 1. Забранява се промишленото и жилищното строителство, минно-геоложките про учвания, прокарването на нови пътища, разкриването на мини и кариери, добиването на инертни материали от реките и крайбрежните пясъци; 2. Забранява се замърсяването с битови, промишлени и други отпадъци; 3. Забранява се достъпът до пещерите в морския клиф; 4. Забранява се достъпът на моторни превозни средства с изключение на тези, използвани за горскостопански и селскостопански дейности; 5. Забранява се плаването на всякакви съдове по р. Велека през периода 15 септември – 15 юни, а в периода 15 юни – 15 септември – плаването на всякакви съдове, с изключение на организирани туристически пътувания в отсечката от устието на реката до местността „Царското кладенче” при следните условия: максималният брой лодки, движещи се по маршрута да бъде 4; скоростта на движение на лодките да не надвишава 4 възела; да не се допуска замърсяване на реката с горива, масла и др. отпадъци; 6. Забранява се определянето на места за къмпиране и палене на огън без писмено съг ласие на съответните регионални структури на МОСВ и без тези места да бъдат означени с трайна и видима маркировка на терена, всякакво къмпиране и палене на огън извън опре делените и означени за целта по посочения ред места;

7. Забранява се брането, увреждането или унищожаването на диви растения с изклю чение извеждане на предвидените в лесоустройствения проект сечи и събиране на билки от местното население в количества, предназначени за лично ползване; 8. Забранява се извършването на сечи през периода 30 март – 1 септември; залесяването с неприсъщи за района дървесни видове; реализирането на голи сечи и реконструкции, про карването на нови горски пътища; отсичането на живи хралупести дървета и на дървета, на които има гнезда с диаметър над 0.5 м; изнасянето на добития дървен материал по друг начин освен с товарни животни; 9. Забранява се ловът, с изключение на: див заек – през ловния сезон в селскостопанските земи; дива свиня, благороден елен, лисица и чакал – от 1 октомври до 31 декември; сърна – от 1 октомври до 30 ноември; бекас – от 1 януари до 28 февруари със специално разрешение за ловуване от ГС Царево и съгласно предвижданията по ловоустройствен проект; 10. Забранява се риболовът, с изключение на спортен риболов в района от устието на р. Велека до моста при с. Синеморец на разрешените от закона видове риби, без змиорка и шаран, при условията, реда, начините, нормите и сроковете, определени от закона; 11. Забранява се преследването, събирането, улавянето и убиването на всички диви животни, които не са обект на лов по смисъла на тази заповед, без оглед на тяхното състояние или форма на развитие; създаването на дивечови ниви и всякакви приспособления за изкуствено подхранване и лов; 12. Забранява се пашата на свине и кози, като за останалите селскостопански животни пашата там се ограничава до 0.5 гл/ха за едрия и 3 гл/ха за дребния добитък; 13. Забранява се изораването на ливади и пасища; косенето на тръстика през периода 1 март – 31 юли; използването на фосфорсъдържащи пестициди; използването на моторни помпи за напояване на земеделските земи; 14. Забранява се издирването на предмети с археологична стойност освен в случаите, когато тази дейност е организирана съгласно действащите нормативни разпоредби. Припокриване (частично или пълно): 1. Природен парк: Странджа 2. ЗЗ по директивата за птиците: Странджа

ОПИСАНИЕ Тази защитена местност включва долната част на водосборния басейн на река Велека, пясъчната коса дълга 500 м и част от крайбрежието. Косата при устието често променя широчината и дължината си според сезона и пълноводието на реката и влиянието на морето. Тя е местообитание на редки видове като: морски отантус, приморски ранилист, морски морков, крайморско чадърче, жълта роза (единствено находище в Природен парк „Странджа”) и др. Над местността преминава Via Pontica – миграционният орнитологичен път. От пти ците се срещат малък и голям гмурец, обикновен корморан, дяволица, ням лебед, черноврат гмурец, качулат корморан, червеноклюна потапница, бял ангъч, няколко вида чайки. Във водите є живеят 32 вида риби, 7 от които които са включени в Червената книга на България – змиорка, шаран, лупавец, атерина, триигла бодливка. 74

Представители на бозайниците са видрата, три вида делфини, описани за Черно море – муткур (морска свиня), обикновен делфин и афала. Защитената местност е част от Природен парк „Странджа”, а също и от комплекса Велека – Резовска, описан като приоритетна влажна зона с национално значение. Местността е и част от Защитена зона „Странджа” по Директивата за птиците на Европейския съюз от екологичната мрежа Натура 2000.

Село Синеморец

Село Синеморец Координати: 42.06667 с. ш., 27.98333 и. д., 50-99 м надм. в. Намира се на 5 км южно от гр. Ахтопол, на 20 км от гр. Царево, 95 км от гр. Бургас. Старите имена на селото са Каландзой, Галанджа, Каланджа. Съвременното му име е 75

буквален превод от гръцкото „галаза” – „небесносиньо”. Село Синеморец е разположено на панорамно място върху високите скали южно от пясъчната коса на р. Велека. На юг от Синеморец, в залива „Потамя”, при подводни археологически проучвания са открити керамични фрагменти от V-IV в. пр. Хр. и от Средновековието, котви и оловна обковка на древен кораб. На полуострова има тракийски надгробни могили и следи от малка крепост. Патронът на църквата е Св. Георги. След Балканската война, когато Синеморец влиза в пределите на Царство България, тук се заселват български бежанци от Източна Тракия. Крайбрежните скали са изваяни в интересни форми – „Сфинксът”, „Гълъбите”, „Разделената канара” и др. Празникът на селото е в деня на зимната Св. Петка – 14 октомври.

Сфинксът

Допълнителна информация: Могила с. Синеморец До село Синеморец вероятно е съществувал тракийски владетелски дом на на цар Кор тодзунтос, където, при археологически проучвания през 2012 г., учените откриха монетно съкровище. То е било трезорирано между скалите в керамичен съд. Съдът е бил запечатан с олово, а върху него е бил поставен съд, изработен на ръка. Вероятно трезорирането е станало в смутните и неспокойни времена в третата и началото на четвъртата четвърт на III век пр. Хр. Монетите са с общо тегло от 4 кг. Те са на Лизимах, Антиох, Селевкт и Никатор от III век пр. Хр. През 2006 г. бе проучена тракийска надгроба могила, намираща се в непосредствена бли зост до двореца. В нея бяха открити около 180 златни предмета, сребърни накити и ке рамични съдове. Сред златните накити се открояват уникалните обеци на богинята Нике, златна огърлица и златна диадема с плоча с надпис. Върху всички тях има инкрустации с полускъпоценни камъни. Накитите се нареждат сред шедьоврите на античното ювелирно изкуство.

Пешеходен геоложки маршрут в Природен парк „Странджа”: гр. Ахтопол – устие на река Велека – местност „Бутамята” – Защитена местност „Силистар” – нос Кастрич Предлагаме като допълнение този маршрут, тъй като крайбрежието на Странджа разкрива красотата си формирана под влияние на древни вулканични процеси. Доказано е, че връх Голямата Папия е бил действащ вулкан преди 80 млн. години. Той е бълвал лава, застиваща над и под морското ниво. Изригванията му са изваяли разнообразните скални формации, на които ставаме свидетели днес. Геоложкият крайбрежен маршрут проследява историята на създаването им. 78

Наблюдават се: • Вулкански скали по стръмната крайбрежна ивица между Ахтопол и Силистар; • Пясъчна коса, която се е образувала при срещата на река Велека с Черно море; • Вулкански брекчи, формирани при изригването на вулкана; • „Възглавничести лави” – заоблени лавови тела; • Пластове от туфи; • Дайки – вертикални вулкански тела; • Черно вулканско стъкло; • Интрузивни скали (диорити).

По маршрута между южния край на Ахтопол и устието на р. Велека, северно от Синеморец, са разположени 15 информационни табели, проследяващи уникални геоложки феномени. Маршрутът продължава в южния край на плажа Бутамята, южно от с. Синеморец, и завършва в северния край на залива Силистар. Този отсек Бутамята – Защитена местност Силистар е с продължителност около 2 часа. Пътеката се движи по скалите над морето, преминавайки през различните проявления на вулканични образувания. Информационни табели, поставени на характерни места, раз казват за съответния участък. След Силистар маршрутът продължава по скалите към нос Кастрич, където се на мират останките на тракийска крепост. Участъкът Силистар – нос Кастрич е с продъл жителност около 2 часа. Може да се продължи и до с. Резово.

Залив Листи

Тази пътека минава през последните диви плажове на южното ни Черноморие – залив Липите, залив Листи и залив Силистар. Те се характеризират с меки бели пясъци, сред ко ито гнездят редки птици и виреят сухолюбиви растения. За съжаление морето носи с те ченията си и трупа боклуци, които нарушават крехкия свят на обитателите им. Този маршрут е подходящ и за наблюдение на птици.

Защитената местност “Силистар” Координати: 42°1’21”с. ш., 28°0’37” и. д. Площ: 773.3 ха. Създадена е с цел: 1. Запазване на характерен ландшафт на крайбрежната зона, скални образувания, фиорди; 2. Специфична ксеротермна растителност и богат животински свят.

Река Силистар

Местността обхваща част от землището на с. Резово, община Царево. Обявена е със Заповед № 608 от 01.09.1992 и има промяна в режима на дейностите със Заповед № РД207 от 11.06.1999 г. ОПИСАНИЕ Защитената местност включва залива „Силистар” и устието на едноименната река. Той е с формата на полумесец и е едно от последните места с бели понтийски дюни. Сред тях на множество туфи се е пръснала Пясъчната лилия – нежно и деликатно цвете. Сре щат се още морски ветрогон, дива смокиня, гмелинова гърлица, българска круша и др. В реката се е заселил паразитен вид костенурка, която подтиска развитието на мест ните обитатели. Малко известно е, че в южния край на залива, в морето блика минерален извор. По време на римското владичество изворът е бил използван за лечебни цели.

Пясъчна лилия

Екипировка За да предприемете това приключение и за да бъде то приятно и безопасно, ще ви е необходима екипировка. Тук предлагаме най-необходимите за оцеляване и придвижване неща: 1. Велосипед (за Cross-country), гуми с комбиниран грайфер за асфалт и черен път, резервна вътрешна гума, лепенки за гума, помпа, комплект инструменти, преден и заден велофар, ключове (шестограми); 2. Каска, очила, протектори, челник, препоръчително автомати и обувки за автомати;

3. Дисаги и багажник за самите дисаги, препоръчително и предни дисаги. Малка раничка с camel bag (резервоар за вода); 4. Палатка – може да се комбинира според броя на групата, олекотен спален чувал, шалте (изолация). Ако осъществявате пътуването в сух период, може вместо палатка да разчитате на хамак – вече се предлагат олекотени, здрави и удобни. Той ви гарантира известна независимост от терена, необходими са две дървета, две въжета и малко умения с възлите;

5. Яке за дъжд и вятър или дъждобран; 6. Карта на района или GPS устройство, компас; 7. Слънцезащитен крем, репелент срещу комари и кърлежи, комплект за първа помощ, туристическа застраховка.

Полезни съвети При пътуването по веломаршрута през Природен парк „Странджа” е добре: - да не се наранява гората и да не се притесняват горските обитатели; - да не се късат дивите цветя – много от тях са редки и защитени от изчезване видове. Не берете от билките – те са защитени от закона, а част от тях са отровни и опасни за живота. Това важи и за гъбите. - да не се местят камъните, тъй като под тях живеят някои животни; - да се придържате към пътеките – утъпкването уврежда растителния и животински свят и разрушава почвената стуктура; - да не се пали огън извън установените за това места; - да не оставяте „следи” от посещението си. Следващия път те ще ви посрещнат! Някои от тях се разграждат дълго време: запалка – 100-200 години фас от цигара – 1-2 години дъвка – 5 години кутийка от бира – 80-200 години пластмасова опаковка – 100-1000 години пластмасова бутилка – 150 години найлонов плик – 20-100 години Забележки: 1. Имайте предвид, че в Странджа телефоните често губят обхват. 2. Маршрутът преминава през отдалечени и слабо населени местности и може с часове или дни да не срещнете хора, които да ви се притекат на помощ при нужда. 3. От май до края на септември в планината има множество мушички и ви съветваме да вземете необходимите предпазни средства, за да не ви досаждат – предпазни очила, кърпа за лице, репеленти, накомарник. 86

4. Препоръчва се по възможност да се носят светли дрехи и редовно да оглеждате тялото си, тъй като кърлежите са често срещани. 5. Бъдете внимателни за нежелана среща със стършели, оси и змии, заредете аптечката си със съответните противоалергични и противовъзпалителни медикаменти при евентуално ухапване. При среща с тях не правете резки движения и не ги нападайте! 6. В Странджа е задължително носенето на лични документи, които могат да ви бъдат поискани за проверка от служителите на Гранична полиция. 7. Не си правете чай от непознати растения, тъй като доста от тях са отровни. 8. По време на велопохода се хранете правилно и пийте много вода. 9. Пазете батерията на телефона си заредена. В зоните в близост до границата над деляват турските мобилни оператори, затова не се учудвайте, че сте на българска земя, а с турски мрежови услуги и задействан „Роуминг”. 10. Избягвайте отклоняването от веломаршрута по малки пътеки. Релефът е силно разчленен и спускането по дълбоките, силно врязани и стръмни странджански дерета може да се окаже опасно. 11. Ловният сезон за едър дивеч в Странджа започва на 1 октомври и продължава до 31 декември, а този за птици е от 24 август до 31 януари. Ловът на едър дивеч е доста по пулярен в тази планина. Избягвайте ловния сезон или бъдете изключително предпазливи, ако попаднете в ловно поле. Те обикновено са оградени с табели. Чуете ли гърмежи, пред упредете за присъствието си с викове. Носете дрехи в ярки цветове.

Места за нощувка Село Младежко Семеен хотел „Изворите”, 0899 903878, 0879 903878, www.hotelizvorite.eu Село Стоилово Къща за гости „Христови”, 0887 029988 Село Заберново Бахатуров хан, 0896 736888 Местността Качул Вила Бохеми, 0888 963676, 0898 545355 Туристически комплекс „Качул”, 0887 825734 Село Граматиково Странджански рай, 0898 624901 Созополската къща, 0595 82816, 0550 23931, 0885 508604 Село Кости Къща за гости „Панговски”, 0894 848456 Къща за гости, 0876 413402

Село Бродилово Дукена Маврова, 0590 68325, 0876 283826 Еко арт център „Духовно огледало”, 0888 417984 Село Синеморец Вила Азалия, 0590 66098, 0884 893654, 0888 108998 Семеен хотел Св.Георги, 0887 538503 Къмпинг Силистар, 0877 728223

Други полезни контакти - Телефони на кметства - с. Младежко – 05959218 - с. Калово – 05958 253 - с. Заберново – 05958 204 - с. Граматиково – 05958 266 - с. Кости – 05569 210 - с. Бродилово – 05565 215 - с. Синеморец – 05563 2334 - гр. Ахтопол – 05563 2324 - гр. Царево – 0590 52025 Туристически информационни центрове гр. Бургас – 056825772, 056841542, www.tic.burgas.bg гр. Царево – 0550 52162, www.tzarevo.info гр. Малко Търново – 0595 23017, www.malkotarnovo.org

Източници: Фол, Валерия и Нейкова, Ружа; Огън и музика, С. 2000 г. Г. п. Аянов, Малко Търново и неговата покрайнина, 1939 г. Регистър на защитените територии и защитените зони в България, МОСВ

Столетник

На събор