Page 1


Христо Панчев Бояна Василева Михаил Георгиев Александър Георгиев Петко Симеонов

Пчеларството като икономическа алтернатива Резултати от проучване в Софийска област и област Монтана през 2014 година

Фондация Оранжева Луна София, 2014


СЪДЪРЖАНИЕ: ПЪРВА ЧАСТ: Състояние на пчеларството 1. Въведение ................................................................................................................ 4 2. Опрашване и биоразнообразие ................................................................................ 5 3. Общо състояние, география и климат ..................................................................... 12 4. Практики, технологии и квалификация ................................................................... 21 5. Проблеми пред пчеларството ................................................................................. 35 6. Пчелни продукти .................................................................................................... 42 7. Икономически контекст .......................................................................................... 48 8. Пчеларството като икономическа алтернатива ....................................................... 52 9. Бизнес планиране .................................................................................................. 73 10. Законодателство и регулация ............................................................................... 84 11. Стратегии, програми и планове .......................................................................... 106 12. Обобщения, изводи и препоръки ........................................................................ 126 ВТОРА ЧАСТ: Анализ на медоносната растителност 1. Въведение ............................................................................................................ 136 2. Значение на медоносната растителност................................................................. 137 3. Класификация на медоносните растения............................................................... 144 4. Полен и нектар ..................................................................................................... 156 5. Медоносната растителност в региона.................................................................... 161 6. Медоносна растителност в Софийска област......................................................... 168 7. Медоносна растителност в област Монтана........................................................... 189 8. Законодателство и регулация ............................................................................... 199 9. Стратегии, програми и планове ............................................................................ 208 10. Обобщения, изводи и препоръки ........................................................................ 221 ТРЕТА ЧАСТ: Потенциал за развитие на биологичното пчеларство 1. Въведение ............................................................................................................ 231 2. Биологичните продукти ........................................................................................ 232 3. Биологичното пчеларство в България ................................................................... 242 4. Икономически възможности .................................................................................. 246 5. Природни и антропогенни предпоставки .............................................................. 252 6. Пригодност за биологично пчеларство – Софийска област.................................... 260 7. Пригодност за биологично пчеларство – област Монтана...................................... 281 8. Законодателство и регулация ............................................................................... 292 9. Стратегии, програми и планове ............................................................................ 304 10. Обобщения, изводи и препоръки ........................................................................ 317 Приложения .......................................................................................................... 322 Библиография ...................................................................................................... 352 Съдържание .......................................................................................................... 361

2


ПРЕДГОВОР Книгата, която държите в ръцете си, е резултат от седем месечни проучвания, проведени, анализирани и изведени в рамките на проект „Пчеларството като алтернатива на безработицата и стабилна основа за устойчиво развитие в трансграничния регион на България и Сърбия ‖, съфинансиран от ЕС чрез Програмата за трансгранично сътрудничество по Инструмента за предприсъединителна помощ България - Сърбия. Проектът обхвана трансграничния регион на двете държави, включващ област Монтана и Софийска област в България, както и окръзите Нишавски и Пиротски в Сърбия. Резултатите от проекта бяха официално представени в края на ноември 2014 година. Представеното в тази книга изследване е с фокус към българската част от трансграничния регион - Софийска област и област Монтана, но са въведени множество примери, данни и сравнения от цял свят. Проучванията се проведоха в три последователни етапа, съсредоточени в следните теми: общо състояние на пчеларството; състояние на медоносната растителност; възможностите за практикуване на биологично пчеларство. Разгледани са някои от най-критичните теми по отношение на пчелите и пчеларството: проблемът с високата смъртност в пчелните колонии, пестицидното и индустриалното замърсяване, климатичните промени. Детайлно са анализирани пазарните възможности и предизвикателства пред българските пчелари. Поместен е примерен бизнес план, както и конкретни маркетингови подходи за повишаване на пазарния дял. Изведени са ползите за пчеларите при съдружие в организации на производителите (кооперативи), подробно са разгледани възможностите за практикуване на биологично пчеларство във всяка една от общините в Софийска област и област Монтана. Сред основните източници на данни са специализирано анкетно проучване, както и дълбочинни интервюта, проведени сред пчеларите от двете области. Към разработката е привлечен широк набор от авторитетна научна литература, с включени най-актуални изследвания, публикувани в последните 23 години от признати световни научни издания. Някои изводи от проведените експерименти, цитирани в тези изследвания, се изнасят за първи път в България. Приложената систематизация на законодателството и политическите документи също е принос на настоящата работа. Географските карти за надморската височина, земното покритие и защитените територии, са създадени специално за настоящото изследване. Надяваме се, че тази книга ще Ви даде по-добра представа за найактуалните възможности, а също и за големите заплахи пред съвременното пчеларство в България. 3


ПЪРВА ЧАСТ Състояние на пчеларството. Фокус към трансграничния регион: Софийска област и област Монтана 1. ВЪВЕДЕНИЕ В своята първа част, изследването си поставя за цел да определи състоянието на пчеларството в Софийска област и област Монтана, както и да даде конкретни насоки за развитието на сектора и за утвърждаването му като устойчива икономическа алтернатива в региона. Въвеждащите текстове открояват значението на пчелоопрашването за биоразнообразието и селското стопанство като в темата се обръща внимание както на добрите практики, така и на тревожните тенденции, свързани с високата смъртност на пчелните семейства и възможните ефекти от това. Текстът продължава с анализ на географските и климатични предпоставки за ефективното практикуване на пчеларство в Софийска област и област Монтана. Въведен е и анализ на възможните промени, които могат да настъпят в тези предпоставки, в следствие от климатичните промени. В изследването централна част заема анализа на технологията и методите при практикуването на пчеларство в двете области. Проведените проучвания дадоха възможност да се определи състоянието от гледна точка на използваните техника и оборудване, кошерни системи, работна площ, дял на подвижното пчеларство, както и по отношение на възможностите и необходимостта от инвестиране в стопанството и начините за поддържане на квалификацията. Анализирани са данни за най-често срещаните заболявания сред пчелните семейства, както и за предпочитаните начини за лечение. В тази част на изследването са въведени и данни от най-нови научни изследвания за влиянието на определени лекарства, както и на някои препарати за земеделска защита върху жизнеността, имунната система и смъртността на пчелите. В текста е въведен преглед на добиваните пчелни продукти в двете области, като е обърнато особено внимание на онези от тях, които притежават значителен икономически потенциал, но все още са слабо предпочитани или напълно игнорирани от производителите. Изследването продължава с поглед върху икономическите аспекти на пчеларството. Анализира се икономическата ситуация и нивата на заетост в 4


Софийска област и област Монтана, пазарите и цените за реализация на пчелните продукти, произведени в двете области. Фокусът попада върху стъпките и подходите за утвърждаване на пчеларството като реална икономическа алтернатива за региона. Като такива са посочени модернизацията в сектора и дефинирането на конкуренцията. Централно място заемат маркетинговите подходи за оптимизация на продажбите. В текста е поместен и примерен бизнес план за стартиране на пчелин от полу-професионален тип. В изследването е анализирана и необходимостта от мобилизация и организация на пчеларите. Двете посоки за това са единна пчеларска организация и обединяването на пчеларите в организации на производителите (кооперативи). Разгледани са примери както от чужбина, така и от историята на пчеларството в България. В последната част на настоящото изследване е включен анализ на европейското и българското законодателство, имащи отношение към пчеларството, търговията с пчелни продукти и защитата на пчелните семейства. Разгледани са също така и политическите документи на местно ниво – стратегии, програми и планове, имащи отношение към темата. Включен е и преглед на актуалните и предходните общински планове за развитие на общините от Софийска област и област Монтана.

2. ОПРАШВАНЕ И БИОРАЗНООБРАЗИЕ 2.1. Значение на пчеларството за биоразнообразието и екосистемите След милиони години на еволюция, медоносните пчели са напълно приспособени към растенията, както и растенията към пчелите. В условията на тази симбиоза, пчелите се хранят и развиват ларвите си с цветен прашец и нектар, а при събирането им растенията се опрашват. Благодарение на кръстосаното опрашване, което пчелите извършват, растенията се размножават и развиват пълноценно. Голяма част от културните растения, отглеждани от човека за плодове, ядки и семена, се опрашват именно от медоносната пчела. Най-голяма е ролята на пчелите за ентомофилните (насекомоопрашващи се) културни и диви растения. До 90% от растителния свят на Земята е съставен от ентомофилни растения. Научни изследвания от Швейцария и Германия са установили, че на медоносните пчели се пада около 75-80% от опрашването на ентомофилните растения. Изчислено е, че пчелите от едно силно пчелно семейство облитат дневно около 20 млн. цвята. Това показва огромното значение на пчелите за опрашването на растенията. (Гургулова, 2000: 15). Ползата от пчелите може да се разглежда в три посоки. Добиването на пчелните продукти: мед, цветен прашец, восък, прополис, пчелно млечице и пчелна отрова, е най-пряката полза - за пчеларя, за консуматорите и за 5


икономиката. Друга пряка полза, която има много по-голямо значение за нас, е осигуряването на земеделска реколта с опрашването на овощни, ягодоплодни, зеленчукови, маслодайни, технически и фуражни култури. Общата стойност от добива на пчелни продукти - мед, восък, цветен прашец, прополис, пчелно млечице и пчелна отрова, е на практика пренебрежимо ниска, в сравнение със стойността от опрашителната дейност на земеделската продукция, която извършват пчелите. Без опрашване, от 70 до 90% от растителните видове на планетата не могат да се размножават и развиват. Според публикувано пред 2006 година изследване, провеждано в две последователни години, при засаждане на набор от различни растения едновременно в богата и в бедна на разнообразие от опрашващи насекоми среда, през втората година растенията на мястото с повече опрашващи насекоми ще са с 50% повече, отколкото тези, опрашвани от по-малко насекоми. (Fontaine et al,2006:129). Така ролята на насекомното опрашване не се ограничава само до културните растения, отглеждани от човека. Отсъствието на насекоми опрашвачи би се почувствало най-силно при некултивираните площи, където много растения биха загинали. Насекомното опрашване е много важно при пасищата, храстите и разнообразието от треви в горите. (Симидчиев, 1989). Може да се каже, че пчелите и опрашващите насекоми се явяват онова ключово звено от екосистемата, без което животът на планетата би станал невъзможен за голяма част от нейните обитатели. Освен източник на храна за повечето живи същества, растенията са и единственият съществуващ начин за преработване на въглеродния диоксид, чиито нива непрестанно нарастват, основно заради изгарянето на фосилни горива в хода на човешката дейност от последните два века. Ако през 1979 година количеството на СО2 в атмосферата е 336 ppm (части на милион), то през 1990 вече е 355 ppm, а през 2012 достига 393 ppm. (Dlugokencky,2012). През 2014 вече доближава 400 ppm (ESRL, 2012). Риск за опрашващите насекоми е риск за растенията, а оттам за и без това влошаващия се баланс между кислород и въглероден диоксид на Земята. Опазването и развиването на пчеларството трябва да е приоритет навсякъде по света - въпреки икономическата ситуация, въпреки мястото на земеделието в дадената държава, въпреки проблемите в другите сектори. Първа задача в опазването на биоразнообразието е защитата на опрашващите насекоми, които водят и 90-те процента от растителния свят със себе си. Думите, преписвани на Алберт Айнщайн по този повод са: „Ако по някаква причина бъдат унищожени пчелите на земята, до четири години ще загине цялото човечество.‖ 2.2. Ползи за земеделието от пчелното опрашване Пчелите са решаващ фактор за увеличаването на добивите чрез опрашването на ентомофилните културни растения. Подобряването на 6


качеството на плодовете и семената и повишаването на жизнеността на поколенията на растенията са доказани от резултатите на многобройни научни изследвания (Симидчиев,1989:5). Въпреки че пчелните продукти са изключително полезни и без аналог като храна и лекарство за човека, без тях хората могат да живеят. Но без добиви от културните ентомофилните растения – човек не може да живее. Тук влизат повечето от овощните и ягодоплодни видове, зеленчуковите, етеричномаслените, техническите и фуражните култури. (Петков,2006:19). Това именно са и основните източници на храна за човека. Успоредно с това, данните получени от проучвания през последните десетилетия показват, че добивите от ентомофилните растения твърде често са по-ниски, отколкото могат да бъдат постигнати. Причина за това не са климатични или агротехнически фактори, а най-вече това, че броят на насекомите опрашвачи е малък или недостатъчен. Отглеждането на монокултури в големи масиви също е важен фактор за недостатъчното насекомно опрашване. Истината е, че силно окрупненото конвенционално земеделие води със себе си и намаляване на естествения брой опрашващи насекоми, а единственият начин да се възстанови баланса в тези площи е организираното пчелоопрашване и разбира се – мерки по опазването на опрашващите насекоми. Според различни изследвания в САЩ от края на ХХ век, стойността на насекомното опрашване на ентомофилните културни растения на територията на страната, започва от 4,5 млрд. и достига 6 млрд. долара. В същото време, пряката стойност на добитите пчелни продукти годишно е едва 45 милиона долара. Това доказва, че стойността на получените земеделски продукти в резултат на опрашителната дейност на медоносната пчела е над 100 пъти поголяма от стойността на продукцията на пчелите - мед, восък, прополис и други. (Симидчиев, 1989). Според по-съвременни данни на FAO (Food and Agriculture Organization of the UN), пчелите опрашват 70% от главните култури за консумация (над 210 000 растителни вида), като ефектът от това се оценява на 153 млрд. евро, т.е. на 9,5% от световното земеделско производство. ( Станков et al,2013:273). Ако съпоставим тази сума с данните за пазара на мед и пчелни продукти в света, възлизащ на около 860 млн. евро (CIAFS, 2012), то изчислимата стойност на опрашването надвишава приходите от световната пчеларска индустрия с около 180 пъти. През второто десетилетие на ХХІ век, вече организираното пчелоопрашване е незаменим компонент от земеделието. На много места по света постигането на добра реколта е невъзможно без допълнително опрашване, като изключение правят само житните култури, тъй като те са 7


самоопрашващи се. Производството на плодове, зеленчуци, маслодайни и технически и фуражни култури е немислимо без интензивно пчелоопрашване. В САЩ нуждата от допълнително пчелоопрашване днес е толкова голяма, че професионалните пчелари формират основната част от доходите си от доставянето на кошери за опрашване, а не от продажба на пчелни продукти. Цената, която получава един пчелар, за да предостави своите пчелни семейства за периода на опрашване на определена култура, варира от 100 до 250 долара на кошер. Като имаме предвид, че кошерите престояват от 15 до 30 дни във фермите (това е периода на цъфтеж на земеделските култури), то през един активен пчелен сезон, могат да се опрашват от 3 до 6 култури. Това означава, че един пчелар може да получи от 300 до 1200 долара приход от едно пчелно семейство за един сезон. Подобна е схемата за организирано пчелоопрашване и в други страни – Австралия, Аржентина, Франция, Испания, Италия и много други. Въпреки високите цени, резултатите за фермерите са много добри – те получават значително повече добиви, продължават да търсят пчеларите и в следващите сезони, а цената на услугата расте. За пчеларите също резултатите са несравними. Ако разчитат на доходи от продажбата на пчелни продукти те дори не биха могли да покрият своите разходи. С приходите, които имат от пчелоопрашване обаче, пчеларските ферми се разрастват. За ентомофилните културни растения могат да се полагат всякакви грижи, но без помощта на медоносните пчели при опрашването, добивите ще са незадоволителни. За да се получават по-високи добиви в земеделието трябва да се задоволят напълно биологичните изисквания на съответната култура, а пчелоопрашването е едно от тези изисквания. Включването на организирано пчелоопрашване в технологичния процес при отглеждането на ентомофилни култури (рапица, слънчоглед, ягодоплодни култури, овощни насаждения) е задължително за естествено увеличаване на добивите и правилно развитие на растението. Разполагането на кошери по време на цъфтежа в близост до ентомофилните земеделски култури може да увеличи добивите с 60 до 200% (Младенов, 1989:15). Редица изследвания показват точния процент за различните култури. Проведени са също така измервания, установяващи броя на пчелните семейства, необходими за такова организирано опрашване – според площта и според културата. (Таблица 1, 2 и 3). Таблица 1. Пчелоопрашване на костилкови овощни видове култура

Бадем Кайсия Череша и Вишна Праскова и Слива

площ

10 10 10 10

дка дка дка дка

брой пчелни семейства

6 5 4 2

- 7 пчелни семейства пчелни семейства - 5 пчелни семейства пчелни семейства

8


Таблица 2. Опрашване на семкови овощни видове култура

Ябълка Круша Дюля

площ

10 дка 10 дка 10 дка

брой пчелни семейства

2-3 пчелни семейства 2-3 пчелни семейства 2 пчелни семейства

Таблица 3. Опрашване на ягодоплодни култури култура

Малина Ягода Касис

площ

10 дка 10 дка 10 дка

брой пчелни семейства

2 пчелни семейства 1,5 - 2 пчелни семейства 3 пчелни семейства

увеличение на добивите

до 55 % до 50 % от 250% до 17 пъти

Съвременната структура на българското земеделие е силно дисбалансирана като зърнени и технически култури през последните години заемат около 80% от обработваемата площ в България ( НАЗ,2013), а процентът е с тенденция на ръст. Традиционни сектори от миналото обаче са слабо развити в момента. Особено болезнен е примерът със зеленчукопроизводството. През 2012 година най-голям дял от зърнените и технически култури заема пшеницата, следвана от слънчогледа, а със значителен дял е и рапицата (МЗХ 251,2013). Интересът към отглеждането й расте с различна скорост през последните години. Така от една страна наблюдаваме разрастване на онова крупно конвенционално монокултурно земеделие, което се свързва с намаляване на естествените опрашващи насекоми, а от друга страна имаме ръст на маслодайните култури с висок медоносен капацитет – рапица и слънчоглед. От данните на МЗХ се вижда, че след Добруджанските райони, най-много слънчоглед се отглежда в Северозападен район, в който попада и по-голямата част от област Монтана. От всички райони обаче, именно в район Северозападен е засята най-много рапица за периода. Разбира се, тези числа се променят всяка година, а дългосрочна прогноза за отглеждането на една или друга култура не може да се прави. Очертава се обаче тенденция на нарастваща необходимост от организирано пчелоопрашване, което може да увеличи селскостопанските добиви от рапица и слънчоглед и същевременно - добивите на стоков мед от тези култури. (Таблица 4). Таблица 4. Пчелоопрашване на маслодайните култури култура

площ

брой пчелни семейства

увеличение на добивите

Слънчоглед Рапица

10 дка 10 дка

1,5 - 2 пчелни семейства 2 пчелни семейства

200 – 300% 250%

Голямо значение за повишаване ефективността на пчелоопрашването има своевременната подготовка на силни пчелни семейства. (Симидчиев1989: 39). Това трябва да стане до цъфтежа на ентомофилните растения. Пчелните семейства, които ще се използват за пчелоопрашване, трябва да бъдат силни, 9


здрави и с голям брой летящи пчели. Също така, трябва да имат качествена и плодовита майка, както и различни по възраст личинки. Всичко това трябва да се съобрази със сезона, в който пчелните семейства ще се използват за пчелоопрашване. Важно е също така да се съобразят и специфичните особености на отделните ентомофилни култури. При опрашването на ябълката например, пчелните семейства трябва да имат голямо количество открито пило. Това ще поддържа висок броя на полено събирачките в семейството и дърветата ще бъдат опрашени по-качествено. Това се отнася и за други култури, които отделят малко цветен прашец или пък той е трудно достъпен за пчелите. Голямата потребност от белтъчни вещества за храненето на ларвите принуждава пчелите да посещават интензивно цветовете и да събират с предимство от тях цветен прашец. Това е свързано с биологичните изисквания на пчелните семейства. При повечето ентомофилни култури по-ефективни опрашители са пчелите поленосъбирачки. При някои култури обаче, добре извършват опрашването и пчелите нектаросъбирачки. На растенията със сравнително по-малки цветове пчелите извършват ефективно опрашване независимо от това дали събират нектар или цветен прашец. При кацане върху слънчогледовата пита, пчелата със сравнително едрото си и силно окосмено тяло докосва няколко реда цъфнали цветчета в различен стадий на развитие на генеративните органи. Пчелата нанася достатъчно като количество и разнообразие цветен прашец, с което извършва ефективното опрашване. Това гарантира много добри добиви на висококачествени семена. (Симидчиев, 1989:40). 2.3. Организирано пчелоопрашване в България Въпреки категоричните ползи от организираното опрашване, в България те изглежда остават непознати. На практика такова почти липсва, а дори подвижното пчеларство като цяло е рядкост у нас. Опрашването все още се смята за даденост, но все по-убедително тази даденост се превръща в привилегия. Проблемите с измирането на пчелите, изчезващите кошери и заболеваемостта на пчелите не са само ехо от високо индустриализирани страни със силно замърсяване, а се срещат активно и у нас. Така недостатъчното опрашване може скоро да се превърне в сериозен проблем за добивите от определени култури. На фона на тези явления обаче, заплащането за осигуряване на пчелоопрашване все още е табу. В много държави земеделски производители заплащат на пчелари за организиране на пчелоопрашване. Има данни за такива примери и у нас. Възможни са и финансови механизми за стимулиране на подобни дейности. Много земеделски производители у нас обаче не само подценяват пчелоопрашването, но и смятат, че давайки достъп до рапицовите си полета или овощните си градини, правят услуга на пчеларя. 10


Отношението на държавата също е пасивно. Тази пасивност няма само финансово изражение. Иницииране и провеждане на редовни информационни кампании сред фермерите и пчеларите, е само един от вариантите за стимулиране на организираното пчелоопрашване и за въвеждане на мерки по опазването на пчелите. Другата и не по-малко важна страна на въпроса са възможностите на пчеларите. На практика, дори и ако търсенето на кошери за организирано опрашване рязко се повиши, то не може да бъде посрещнато от пчеларите към този момент. Практикуващите подвижно пчеларство в Софийска област са единици. Според данните от анкетата, в област Монтана те са повече – 16% от анкетираните, но и земеделските площи с потенциална нужда от опрашване са много повече от тези в Софийска област. За посрещане на нуждата от организирано пчелоопрашване се изисква определено ниво на готовност от страна на пчеларите, което включва и немалко инвестиции. Съществува и друга, още по-сериозна пречка пред развитието на организираното пчелоопрашване и на подвижното пчеларство. Това е кражбата на кошери и пчелни семейства – особено неприятен, но и актуален проблем пред българското пчеларство. Много пчелари предпочитат да не рискуват да оставят кошерите си без надзор в отдалечени ниви, именно поради зачестилите кражби. Всички тези затруднения обаче са преодолими с повече мобилизация и единно действие от страна на пчелари, фермери и местна общност. Масовият феномен с измирането на пчелите обаче е най-значителният и най-актуален проблем, който изисква много по-сериозна организация и то не само в национален план, а на международно ниво. По своята мащабност и въздействие върху земеделието, биоразнообразието и екосистемите, заплахата за пчелите е едно от най-опасните явления в нашето съвремие. Както стана ясно, естественото опрашване вече почти липсва на много места по света. Това изостря и нуждата от организирано пчелоопрашване. Съществуват обаче и много места, на които поддържането на жизнени пчелни семейства е толкова затруднено, че и организираното пчелоопрашване се оказва трудно осъществимо. Такива са районите със силно индустриално замърсяване и крайно химизирано земеделие. В последните 10 - 15 години в страни като Пакистан фермерите започнаха да премахват ябълковите дървета поради крайно ниските добиви, а в Китай за някои овощни видове вече е възприета техниката за ръчно опрашване (фиг.1), поглъщаща огромен човешки и финансов ресурс. (Pertap et al,2012:176).

11


Фиг. 1. Ръчно опрашване на праскови Фотография на Laura Barker, конкурс „People at Work‖ С благодарност.

Третирането на земеделските площи с пестициди е практика, която от гледна точка на земеделците е необходима, но в същото време води до локални отравянията на пчелите, а както редица изследвания показват – допринася и за увреждането им в дългосрочен план. Прилагането на определени препарати в големи количества не ограничава само способността на пчелите да произвеждат мед и пчелни продукти, но и прави пчелните семейства по-неефективни при опрашителната им дейност. Всичко това съвсем скоро може да се превърне в глобална екологична криза с огромни последствия върху световното земеделие, цената и достъпността до храна, както и върху целия растителен свят. Предстои да засегнем темата за увреждането на пчелите по-обстойно в 5. ПРОБЛЕМИ ПРЕД ПЧЕЛАРСТВОТО. Преди това ще се насочим към условията и състоянието на пчеларството в Софийска област и област Монтана.

3. ОБЩО СЪСТОЯНИЕ, ГЕОГРАФИЯ И КЛИМАТ 3.1. Географски предпоставки за развитие на пчеларството Характеристиките на пчеларството в област Монтана и в Софийска област се различават, а сред основните причини за това са географските специфики на двете области. Тези специфики определят разликите в климата, които на места са значителни. Релефът в Софийска област е равнинно-котловинен и преобладаващо планински, като в областта попадат редица дялове на Стара планина – южните склонове на Берковската планина и Козница, Мала планина, Ржана, Софийската планина, Мургаш, Етрополската планина. В източната и югоизточната част на областта попадат части от Ихтиманска Средна гора, Лозенска планина, Рила, Верила и Плана планина. В Софийска област попадат и котловините Софийска, Ихтиманска, Самоковска, Ботевградска, Златишко-Пирдопска и Саранска, които се характеризират с голяма температурна инверсия.

12


В област Монтана релефът е различен. Преобладаващо равнинен е, а полупланински и планински се наблюдава само в най-южните и югозападни части на областта (граничната зона със съседната Софийска област и границата с Република Сърбия). Средната надморска височина е много различна в двете области. За Софийска област тя е около 800 метра, а за Монтана – 200 метра. (Фиг.2 и 3; Приложения 2 и 3). Както е видно от картите, съвсем малка част от Софийска област е под 500 метра, а в Монтана е точно обратното – почти цялата област е под 500 метра надморска височина. Фиг. 2 и Фиг.3. Карта на надморската височина на област Монтана и Софийска област. В четири цвята са зададени височинните диапазони: 0-500 метра; 500-800 метра; 800-1200 метра; над 1200 метра. Надморска височина – Софийска област

Надморска височина – област Монтана

Височината е определящ фактор за потенциала на пчеларството в двете области. Сезонът за събиране на полен и нектар може да е значително пократък на по-големи височини. Температурните амплитуди в рамките на денонощието също са по-големи, а това ограничава както пчелите, така и медоносната растителност. По отношение на надморската височина и количествата добит мед можем да въведем следното условно ограничение:  0-500 метра – отлични климатични условия за пчеларство с високи добиви  500-800 метра – добри условия за пчеларство със средни добиви  800-1200 метра – неблагоприятни условия за пчеларство със средни до ниски добиви  над 1200 метра – непрепоръчително за пчеларство - незначителни добиви 13


Може да се обобщи, че над 800 метра добивите са ниски, а това прави пчеларството икономически неефективно – поне от гледна точка на количествените показатели. Това личи както от официалната статистика, така и от анкетата, разработена специално за настоящото изследване. Добивите в Софийска област са по-ниски, пчеларите и отглежданите пчелни семейства – помалко от тези в област Монтана. Към март 2014 година по данни на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ), регистрираните като животновъдни обекти пчелини на територията на Софийска област, са 421 като общия брой на пчелните семейства е 10447. (ОДБХ,София-област,2014). За област Монтана, регистрирани са 816 пчелина с общ брой от 29252 пчелни семейства за областта. (ОДБХ,Област Монтана,2014). Съотношението между брой пчелини и брой пчелни семейства е представено в Таблица 5. Таблица 5. Пчелини и пчелни семейства в област Монтана и Софийска област по данни на БАБХ за регистрираните животновъдни обекти към март 2014 година. Софийска област

Регистрирани като ЖО стопанства Брой пчелни семейства Среден брой пч.сем. на стопанство

Област Монтана

421 10447 24,76

816 29252 35,89

В Таблица 6 са представени данни от 2005 до 2013 година на Министерство на земеделието и храните (МЗХ). Представен е броят на пчелните семейства и количествата добит мед за двете области и за цялата страна. Изчислен е и средния добив на мед от пчелно семейство в килограми. ( МЗХ-264,2014; МЗХ-

240,2013; МЗХ-189,2012; МЗХ-174,2011; МЗХ-155,2010; МЗХ-139,2009; МЗХ129,2008).

пчелни семейства

2005 16664

2006 16112

2007 16423

добит мед в тонове

Област Монтана

ср.доб.от пч.сем.в кг пчелни семейства

За страната

Област София

Таблица 6. Общ брой на пчелните семейства, добито количество мед и среден добив от пчелно семейство в килограми.

пчелни семейства

18004

18929

25658

добит мед в тонове ср.доб.от пч.сем.в кг

добит мед в тонове ср.доб.от пч.сем.в кг

2008 15620 155

2009 13276 139

2010 10789 121

2011 7380 61

2012 6783 81

2013 6342 66

9,92

10,47

11,22

8,27

11,94

10,41

18280 450 24,62

17247 382 22,15

19997 332 16,60

14065 272 19,34

13440 254 18,90

14594 356 24,39

663367 671674 718882 652586 624965 613262 547676 529117 541564 11246 11199 6139 11378 9529 10595 9592 9186 10065 16,95

16,67

8,54

14

17,43

15,25

17,28

17,51

17,36

18,58


3.2. Общи данни за пчеларството в Софийска област и област Монтана Данните от таблица 5 и таблица 6 ясно показват, че добивите на пчелно семейство от област Монтана са около два пъти по-големи от тези в Софийска област. Същевременно, съпоставени с всички 28 области на страната, средните добиви в област Монтана са над средните за страната. От таблица 6 също става ясно, че за 2013 година, в област Монтана се намират 2,69% от пчелните семейства, регистрирани в страната, а те произвеждат 3,54% от добития мед на национално ниво. В Софийска област са разположени 1,17% от пчелните семейства, които произвеждат едва 0,66% от добития в страната мед. Така, двете разглеждани области произвеждат общо 4,19% от българския мед и помещават 3,86% от пчелните семейства, отглеждани в страната. В общо сравнение между всички 28 области и според данните от 2013 година (МЗХ-264,2014), само областите Добрич и Разград са постигнали повисоки средни добиви на мед от пчелно семейство – съответно 30,76 кг и 27,35 кг спрямо 24,39 кг за област Монтана през годината. За 2013 година по този показател област Монтана е на трето място в страната. (Приложение 12). Софийска област е от другата страна на класацията. Със среден добив от 10,41 кг на пчелно семейство за 2013 година, областта се нарежда на 22 място сред 28-те. Разбира се, подобна класация не може да е достоверна база за съставяне на изводи, тъй като добивите в различните части на страната варират през годините в зависимост от множество фактори, между които метеорологични условия, икономическа ситуация и социални фактори, промени в земеобработването, заболеваемост и отравяния на пчелите, и други. Устойчив индикатор за потенциала на пчеларството в една или друга област, е съотношението на броя пчелари към демографската структура на областта. Площта на Софийска област е два пъти по-голяма от тази на област Монтана, такова е съотношението и на населението (Приложение 13). Въпреки това обаче, броят на регистрираните пчелари, както и на пчелните семейства в област Монтана е около два пъти по-голям от този в Софийска област. Размерът на стопанствата в двете области също се различава. В Софийска област процентът на най-малките стопанства (любителски) е по-голям от този в Монтана, но делът на полу-професионалните, професионалните и едрите стопанства е значително по-голям в Монтана. (Таблица 7). Таблица 7. Сегментиране на регистрираните стопанства по брой пчелни семейства на стопанство за Софийска област и за област Монтана. (ОДБХ,София-област,2014; ОДБХ,Област Монтана,2014). етикет

сегмент

Софийска област

брой Любители Малки стопанства

1 – 19 пчелни семейства 20 – 49 пчелни семейства

15

238 130

% 56,53 % 30,88 %

Област Монтана

брой 389 250

% 47,73 % 30,67 %


Полу-професионални стопанства Професионални стопанства Едри стопанства

50 – 99 пчелни семейства 100 – 199 пчелни семейства над 200 пчелни семейства Общ брой на пчелините

40 11 2

9,50 % 2,61 % 0,48 % 421

104 51 21

12,76 % 6,26 % 2,58 % 816

Изложените до тук данни и съпоставки показват, че добивите на мед в област Монтана са по-високи, а икономическият й потенциал е висок. Обобщени, част от предимствата и силните страни на област Монтана в контекста на икономическите перспективи от пчеларството са:  ниска средна надморска височина и подходящ климат;  високи добиви;  големи площи, които се засяват с технически култури (рапица, слънчоглед), които са много добра паша за добив на стоков мед;  наличие на райони със смесена (дива и култивирана растителност);  голям брой професионални пчелари, чиито опит може да се използва от начинаещи и любители, желаещи да разширят своите пчелини;  добри условия и предпоставки за практикуване на подвижно пчеларство. Всичко това обаче не означава, че пчеларството в Софийска област е с нисък потенциал. Напротив. По отношение на количеството добит мед Софийска област отстъпва на Монтана, но на по-голяма височина няма пречка да се добива мед и пчелни продукти с изключително високо качество. В проведената анкета, на въпрос за медоносните растителни видове в близост до пчелините, респондентите от Софийска област посочват 21 медоносни растения, докато в област Монтана посочените видове са само 10. (Приложение 1, въпрос 8). Разнообразният релеф и по-неподходящата за масово конвенционално земеделие територия на Софийска област се оказват предпоставка за по-богато биоразнообразие. Така предимствата на Софийска област от гледна точка на пчеларството можем да обобщим по следния начин:  по-разнообразна медоносна растителност и възможност за производство на висококачествен мед;  липсата на конвенционално земеделие дава възможност за практикуване на биологично пчеларство, доходите от което могат да са по-високи, въпреки ниските добиви в количествено отношение;  близостта до София и други големи населени места дава възможност за широко разгръщане на любителското пчеларство като повече хора могат да си позволят да се занимават с пчеларство в свободното си време.  близостта до столицата дава възможност на пчеларите за бърз достъп до многобройни и платежоспособни клиенти, а това позволява и постигане на по-високи цени.

16


Според данните от анкетата, възможностите за добив на мед от разнообразни източници са по-големи в Софийска област, но пък добивите от монокултури като рапица и слънчоглед са значително по-високи в област Монтана. (Таблица 8). Таблица 8. Извадка на резултатите от анкетата за добива на мед от рапица и слънчоглед в двете области. В област Монтана по-голям брой от анкетираните посочват, че произвеждат мед от рапица и слънчоглед (Приложение 1, въпрос 8). Софийска област

Област Монтана

5% 12 %

22 % 78 %

Рапица Слънчоглед

Наличието на медоносни монокултури не може да се разглежда еднозначно. От една страна слънчогледът и рапицата са с висок медоносен капацитет, което позволява бързи и високи добиви на мед и пчелни продукти. Конвенционалното отглеждане на тези култури в огромни площи обаче се свързва с еднообразно хранене за пчелите и с рискове от третирането с препарати. От друга страна, богатата и разнообразна медоносна растителност, разположена на по-голяма височина и на по-пресечен релеф, дава ценен мед с високо качество, но в по-малки количества и често на по-висока себестойност. Отчитането на тези фактори при планирането е особено важно за правилното позициониране и за успешното развитие на стопанството, а и на целия пчеларски сектор в двете области. Разбира се тук трябва да се уточни, че географските и климатичните специфики варират за различните общини в рамките на една област, а това също трябва се има предвид в процеса на планиране. На таблици 9 и 10 общините на двете области са класирани според броя на пчеларите във всяка от тях. Представени са също броят на пчеларите и пчелните семейства като са зададени площта и населението на съответната община. Таблица 9. Брой на регистрираните пчелари в общините на Софийска област и общ брой на отглежданите пчелни семейства. Допълнителни данни – площ и население на съответните общини. По данни на ОДБХ, София-област, 2014. община 1 2 3 4 5 6 7 8 9

Елин Пелин Ботевград Правец Горна Малина Своге Годеч Костинброд Ихтиман Самоков

брой пчелари 53 44 39 36 34 31 31 29 27

пчелни семейства 1804 990 792 1163 596 553 711 735 1027

площ на общината 408 km² 519 km² 324 km² 278 km² 869 km² 375 km² 254 km² 526 km² 1210 km²

17

население 19 33 8 6 19 5 17 18 38

548 995 346 207 737 190 129 417 162


10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22

Драгоман Божурище Етрополе Мирково Костенец Сливница Златица Долна баня Копривщица Чавдар Челопеч Пирдоп Антон всички общини

23 17 16 13 8 5 4 3 2 2 2 1 1 421

609 280 278 275 163 73 49 35 17 105 40 95 6 10447

324 km² 143 km² 375 km² 208 km² 302 km² 187 km² 163 km² 67 km² 139 km² 71 km² 44 km² 152 km² 76 km² 7059 km²

5 280 8 021 12 674 2 476 12 546 9 035 5 762 4 788 2 362 1 273 1 680 8 343 1 599 242 570

Таблица 10. Брой на регистрираните пчелари в общините на Софийска област и общ брой на отглежданите пчелни семейства. Допълнителни данни – площ и население на съответните общини. По данни на ОДБХ, Област Монтана, 2014. община 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11

Монтана Брусарци Берковица Лом Медковец Чипровци Якимово Бойчиновци Вършец Вълчедръм Георги Дамяново всички общини

брой пчелари 187 124 123 75 62 56 55 49 37 26 22 816

пчелни семейства 6334 2123 3394 3201 2152 1648 2432 3488 1135 1778 1567 29252

площ на население общината 676 55178 194 4986 464 18946 324 30101 191 3923 287 3586 221 4466 308 9325 240 8081 432 9618 298 2654 3635 km² 150 864

Естествено, броят на пчеларите е в чисто статистическа зависимост от броя на жителите в съответната община, както и от нейната площ. Близостта до поголям град също е фактор. Откроява се обаче влиянието на географските фактори и свързаните с тях климатични дадености. В Софийска област например, надморската височина на общините Елин Пелин и Горна Малина е между 500 и 800 метра, а голяма част от най-ниските общини - Ботевград и Правец, е под 500 метра. (Приложение 2). Съответно, според данните на БАБХ (ОДБХ,София-област,2014), тези четири общини са водещи по брой регистрирани пчелари към 2014 година. В област Монтана най-много са регистрираните пчелари в общините Монтана, Брусарци и Берковица. На територията на Берковица попадат някои високи части на Стара планина, но тя е на трето място по брой регистрирани пчелари. Всички регистрирани пчелини обаче попадат в населените места от ниските части на областта. Съпоставяне на данните от таблиците и картите с надморската височина на двете области (Приложения 2 и 3), водят към извода, че потенциалът на много от подходящите за пчеларство райони не се усвоява пълноценно. В Софийска област общините Сливница, Драгоман, Божурище, Костинброд на запад, 18


Костенец, Долна баня, Ихтиман в южната част на областта и Етрополе, Мирково на изток, предлагат добри географски и климатични условия за развитие на пчеларството. Макар и с по-висока от средната надморска височина за област Монтана, предбалканските общини Чипровци, Георги Дамяново и Вършец предлагат добри възможности за пчеларство с богато биоразнообразие и подходящи климатични условия. Не са много и регистрираните пчелари в Бойчиновци и Вълчедръм, въпреки че и двете общини са разположени на голяма площ, цялата под 500 метра надморска височина. Както в двете области, така и в цялата страна, пчеларството все още не е достигнало пълния си капацитет, но и далеч не е на най-ниските си нива. Ако до 1950 година пчелните семейства в България са 303230 броя, през 1964 – 657868 броя, а през 1970 – 763950 броя (Младенов,1989:13), то днес се движат в диапазона 550 – 700 хил. броя. (виж Таблица 6). Дали правилната посока е растежът в количествено отношение (откриване на нови пчелини и стремеж за производство на по-голямо количество мед) или израстването в качествено отношение (биологично производство, висококачествен мед, повече въображение във фазата на преработването и нови продукти), това до голяма степен зависи от природните и географските дадености на областта, на общината и на съответния район, в който е разположено пчелното стопанство. Планирането в сектора обаче трябва да се съобрази и с друг фактор, който вече оказва и ще продължи да оказва все по-силно влияние върху всички аспекти на земеделието и върху икономиката като цяло. Този фактор е промяната в климата. 3.3. Промяна в климата и промяна в условията Наред с климатичните различия, обособени от релефа и географското положение, пчеларството трябва да се съобразява и с глобалните климатични изменения. Според Четвъртия доклад на Междуправителствената група от експерти по промяна в климата към ООН (Intergovernmental Panel on Climate Change – IPCC: „всяко от последните три десетилетия е по-топло от предходното и по-топло от

всяко десетилетие от 1850 година насам. В северното полукълбо, 1983-2012 по всяка вероятност е най-топлият 30-годишен период за последните 1400 години‖ (IPCC, Headline statements, 2014). Същевременно 11 от 12-те години в периода 1995–2006 година са сред 12-те най-топли години, откакто се правят инструментални измервания на температурите (1850 година), а затоплянето в периода 1906-2005 е около 0,74°C. (IPCC AR4 SYR, 2007: 30). Повечето климатични сценарии за България показват повишение на температурите с от 0,7 до 1,1°C преди 2020 година спрямо климатичната норма 1961-1990 година. За Северна и Югозападна България – в горната граница. 19


Затоплянето ще е по-значително през летните месеци (юли, август и септември), докато през студеното полугодие то ще бъде по-слабо изразено като дори са възможни по-ниски месечни температури от нормата. Очаква се също валежите през пролетта и лятото (май, юни, юли и септември) да намалеят с около 30% спрямо нормата, но през зимните месеци могат дори да се увеличат. Някои от сценариите предвиждат повишаване на валежите в Югозападна България през месеците декември и март като през ноември повишението може да достигне 20%. (Александров et al, 2011: 182-183). До края на века затоплянето ще продължи като „според симулациите за промените

на климата, направени на базата на основните емисионни сценарии, се очаква повишение на температурата в България между 2 и 5°C до края на XXI-ви век‖. (Алексанров et al, 2010: 31). Повишаването на температурите вече дава отражение на климата в България. Горната граница на широколистните гори се измества на по-голяма надморска височина, а с това може да се окаже, че климатичните условия за практикуване на пчеларство могат да се подобрят на по-голяма височина. При риск от засушаване в летните месеци, перспективата за по-високи температури с все още достатъчна влажност на по-високите места може значително да промени добивите над 800, а и дори над 1200 метра. От друга страна, проблеми със засушаване, но и инцидентни наводнения, могат да влошат условията на пониска надморска височина. IPCC предвижда увеличаване на броя и интензитета на екстремните метеорологични явления в идните десетилетия. Според докладите, до 2080 година наводненията по крайбрежните райони ще са много по-чести, а засегнатите жители в световен мащаб ще са с милиони повече от наблюдаваните подобни кризи до момента. (IPCC AR4 SYR, 2007: 46). Крайречните и ниските райони са рискови, а в Европа много градове вече пострадаха от наводнения. Крайдунавските общини на област Монтана също попадат в зона с повишен риск от наводнения. Извършване на нови проучвания и разработване на адаптационни мерки са повече от необходими в контекста на климатичните промени, които вече са фактор на много места по света. Поради мащаба на ефектите и огромното поле от сектори, които те покриват, факторът „климатични промени‖ трябва да е сред основните параметри както при планиране на национално ниво, така и на ниво отделно стопанство. Изследванията и планирането в областта на растителността и по-специално – медоносната растителност, оттук нататък трябва винаги да включва и темата за климатичните промени.

20


4. ПРАКТИКИ, ТЕХНОЛОГИИ, КВАЛИФИКАЦИЯ 4.1. Добри практики в пчеларството Сред настоящите пчеларски практики в България лесно могат да се откроят онези, които създават предпоставки за успешно практикуване на пчеларството и такива, които по-скоро се превръщат в спънка при развитието на пчеларската ферма. Сред положителните може да се откроят няколко основни:  регистриране на пчелина като животновъден обект в задължителния регистър на БАБХ;  използване на подходяща за района система кошери, както и универсални за стопанството кошери с взаимнозаменяеми части;  наличие на техника и механизация, която да рационализира и облекчава работата на пчеларя и да увеличава ефективността на пчелина;  консултиране с опитен пчелар или специалист при избор на подходящо място за създаване на продуктивен пчелин;  практикуване на подвижно пчеларство;  постоянно повишаване на квалификацията и добра информираност за новите методи, технологии и практики в пчеларството;  грижа за доброто здраве на пчелните семейства: адекватен контрол на състоянието им, договор с обслужващ ветеринарен лекар, операции с пчелните семейства сведени до минимум;  водене на финансова отчетност на пчелина (опростено счетоводство); събиране и класиране на изрядна документация на пчелина;  изготвяне и прилагане на бизнес план за развитие на фермата за 3-5 години напред;  прилежно разфасоване и етикиране на меда за реализацията му на пазара, с грижа за добрия външен вид и представителност на продукта; За съжаление, наред с добрите практики, често се срещат и редица негативни практики, които се превръщат в непреодолима бариера за използване на природния потенциал при практикуване на пчеларството. Предстои да разгледаме някои от тези аспекти с фокус към Софийска област и област Монтана. 4.2. Регистрация Регистрирането като животновъден обект е първата административна стъпка при създаването на пчелин. В изпълнение на Закона за ветеринарно медицинската дейност и Закона за пчеларството, всеки пчелин трябва да е регистриран като животновъден обект (ЖО) в Областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ) към Българската агенция за безопасност на храните (БАБХ). Въпреки задължителния характер на това изискване, все още 21


голям процент от пчелините не са регистрирани. Причините за това са много като част от тях може да търсим в неосведомеността на много пчелари за ползите, важността и конкретните стъпки за регистрация. Проблем също е и ограничения административен и информационен капацитет на институциите. В социологическото проучване, което проведохме, едва 44% от анкетираните в Софийска област посочват, че имат регистрация като ЖО, докато в област Монтана регистрираните са близо два пъти повече – 84% (Приложение 1, въпрос 2). Причината най-вероятно е в размера на стопанствата – собствениците на малки пчелини не намират смисъл да губят времето си в административни процедури по регистрацията, въпреки че по закон тя е задължителна. С отказа да се регистрират, пчеларите пропускат много възможности, но се създават и рискове за целия пчеларски сектор. Основната причина да бъде въведен задължителен режим на регистрация на пчелините е отглеждането на пчелните семейства да бъде под ветеринарно медицински контрол и да се прилага държавната имунно–профилактична програма за наблюдение и опазване здравето на животните, в това число и на пчелите. В ход е кампания на БАБХ за служебно регистриране на пчелините на територията на страната, но не е излишна и повече активност от страна на пчеларите. При регистрирането на ЖО пчеларите получават редица предимства. Някои от тях са:  Системно се следи здравословното състояние на пчелните семейства;  При пренасяне на зараза от американски гнилец и при наложително унищожаване на заразените семейства, след сформиране на комисия, в която участва ветеринарният лекар, пчеларят може да получи обезщетение до 90% от стойността на изгорените кошери и семейства;  След допълнителна регистрация, пчеларят получава възможност за легална продажба на пчелните продукти, които добива;  При възникване на съдебен спор след отравяне на пчели или цели пчелни семейства при пръскане с пестициди, регистрираните като ЖО пчелини имат определени предимства;  Само ако е регистриран като ЖО и притежава номер на пчелина, пчеларят може да се регистрира и като Земеделски производител, а това му дава достъп до финансиране по национални програми. Освен възможности за пчеларите, наличието на коректна и актуална статистика за съществуващите пчелини позволява осъществяването на много по-адекватно планиране, изготвяне на политики, реализиране на превантивни и информационни дейности, мероприятия по поддържане и обогатяване на медоносната растителност, предотвратяване на масови заболявания сред пчелите, по-активно представителство и уверени действия по отношение на 22


третирането с пестициди, замърсяването, адаптацията към климатичните промени. Ето защо регистрирането е много важно за всички пчелари и за целия сектор. За да бъде регистриран един пчелин като животновъден обект е необходимо пчеларят да извърши следните стъпки: 1. Да води ветеринарно-медицински дневник на пчелина; 2. Да подпише договор с лицензиран ветеринарен лекар, който да обслужва пчелина като извършва пролетен и есенен профилактичен преглед на пчелните семейства и да заверява дневника; 3. Да подаде заявление за регистрация на пчелина при официалния ветеринарен лекар (има такъв във всяка община). Таксата за регистрация е 20 лева до 100 пчелни семейства и по 0,20 лева за всяко следващо; 4. След подаване на заявлението пчеларят получава номер на ЖО и има ангажимент да изпълни Наредба 27 за регистрация и идентификация на пчелните семейства: да постави съответните номера на всички кошери, да постави табелка на пчелина с номера на ЖО, броя на кошерите, името на пчеларя и телефон за контакт на видно място. Друга форма на регистрация е тази на земеделски производител. Тя е възможна само ако пчелинът е регистриран като животновъден обект. Регистрацията като земеделски производител (ЗП) не е задължителна. Тя обаче дава достъп до определени финансови възможности. Както задължителната регистрация на ЖО, така и доброволната като ЗП дава определени предимства, но и изисква конкретни ангажименти. От анкетираните в Софийска област 16% посочват, че са регистрирани като ЗП, а за област Монтана регистрираните са над 2 пъти повече – 42% (Приложение 1, въпрос 2). Логично, полу-професионалните и професионалните производители в по-голямата си част са регистрирани като ЗП, тъй като необходимите инвестиции за този вид стопанства, са непосилни без външна финансова подкрепа. Не липсват обаче и производители с над 50 кошера, които са предпочели да не се регистрират. Основната причина, поради която пчеларите не се регистрират като ЗП е, че веднага след регистрацията трябва да започнат да внасят осигуровки. Минималната сума на дължимите осигуровки е около 63 лева на месец или над 750 лева на година. Освен това, пчеларят се ангажира да подава годишна данъчна декларация до края на април всяка година. Въпреки определените ползи от внасянето на осигуровки, твърде много хора смятат подобни удръжки за чиста загуба. Регистрацията като земеделски производител обаче дава достъп до държавно финансиране по Националната програма за пчеларство (НПП), Програмата за развитие на селските райони (ПРСР), държавни помощи, субсидии от Държавния фонд земеделие (ДФЗ) и 23


други. Тези инструменти дават добри възможности за закупуване на нови кошери, механизация и оптимизация. Най-общо, препоръчителна е регистрация като ЗП за тези пчелари, които възнамеряват да модернизират стопанството си, да увеличават производството си и разполагат с възможност и способности да се грижат за достатъчен брой пчелни семейства, за да може в разумни срокове да се изплати инвестицията в подготовка на проектна документация, регистрации, осигуровки, време и т.н. Регистрацията като земеделски производител става след попълване на анкетна карта и анкетен формуляр, които след заверка от официалния ветеринарен лекар, кмета на населеното място и самия пчелар, се подават в Общинската служба „Земеделие‖. 4.3. Кошери Не са малко стопанствата, особено по-малките пчелини, в които съжителстват различни системи кошери, които са несъвместими помежду си. Това затруднява изключително много работата на пчеларя, тъй като необходимото време за обслужването им е много повече, отколкото ако кошерите са само от един вид и всички техни елементи са взаимнозаменяеми. (Таблица 11). По отношение на състоянието, повечето анкетирани посочват добро състояние за кошерите си, но тук трябва да се има предвид и известна доза субективност при даването на подобни преценки (Таблица 12). Като предпочитана система, определено Дадан-Блат е най-често срещаният тип кошер. Лангстрот-Рут присъства в някои професионални стопанства, но се среща и в любителски пчелини. (Таблица 13). Таблица 11. Пчеларските стопанства според това дали се използва един или различни видове кошерни системи: В стопанство: 1 вид 2 вида 3 вида 4 вида

кошери кошери кошери кошери

Софийска област 79% 17% 4% -

Област Монтана 89% 9% 1,5% 0,5%

Вид кошер

Таблица 12. Състояние на кошерите в пчеларските стопанства: Стопанства с кошери Софийска от различен вид област Нови кошери 13% Добро състояние 79% Лошо състояние 8%

Таблица 13. Използвани видове кошери в пчеларските стопанства:

Област Монтана 23% 71% 6%

Дадан-Блат Лангстрот-Рут Роже-Делон Фарар Лежак Модулни Тръвни

Софийска област 94% 18% 4% 3% 3% 1% 1%

Област Монтана 89% 16% 1% 6% -

Наличните кошери, използвани от пчеларите в Софийска област и Област Монтана, могат да се разделят на три основни групи: нови, стари и много стари. 24


Новите кошери са закупени през последните няколко години, срещат се в поголемите стопанства (над 30 и над 50 пчелни семейства) или в стопанства, които тепърва стартират. По-старите кошери често са останали в наследство от по-възрастни пчелари. Обикновено това са кошери в по-малки любителски пчелини с до 30 кошера, които пчеларите постепенно трябва да подменят. Много старите кошери (на повече от 15 години) се използват от хоби-пчеларите (с до 10-15 пчелни семейства). Тези кошери трябва своевременно да се подменят с нови. Според наблюденията, такива са мнозинството от малките пчелини. Обикновено тези пчелари не гледат на пчеларството като на източник на доходи, а произвеждат мед само за собствени нужди и не са заинтересовани да влагат допълнителни средства в подмяна на кошери. 4.4. Техника и оборудване В технологично отношение, пчеларството в двете области не се откроява с особени иновации. В много отношения е дори примитивно. Примерите за това са много. Все още малко пчелари използват транспортни колички за пренасяне на питите с мед до помещенията за вадене на меда. Повечето пчелари пренасят наставките (корпусите и магазините) с медените пити до мястото, където ги обработват ръчно, което е много трудоемко, уморително и бавно. Малко са пчеларите, разполагащи с машини за разпечатване на медените пити. Масово разпечатването се извършва ръчно, с вилици или в най-добрия случай - с пчеларски нож. Това е възможно най-бавния и неефективен начин за разпечатване на питите. Наред с това, мнозинството от пчеларите използват ръчни центрофуги за добив на мед, които са ниско ефективни. Малко пчелари имат подходящи, самостоятелни помещения за съхранение на меда, поради което качествата на готовата продукция се влошават. Технологичните ограничения са основна причина за липсата на разнообразие от добивани пчелни продукти. Все още малко пчелари събират цветен прашец, тъй като нямат необходимата техника за неговото обработване и съхранение. Само 8% от анкетираните от двете области посочват, че събират цветен прашец. Високо ценени продукти като пчелното млечице се събират инцидентно, а изключително скъпата пчелна отрова не се добива изобщо. Поради по-големия брой на полу-професионални, професионални и едри стопанства, в област Монтана се забелязва известна преднина по отношение на механизацията (Таблица 14). Като цяло обаче, техническата обезпеченост на пчелините в Софийска област и Област Монтана се характеризира с огромна изостаналост и влагане на много ръчен труд. Това поставя цялостната пчеларска дейност на притеснително ниско равнище.

25


Таблица 14. Механизация на стопанствата Пчеларски стопанства, използващи механизация в работата си Притежаващи електрическа центрофуга Ползващи разпечатваща машина или електрически ножове Използващи транспортни средства Разфасоване на меда - ръчно Разфасоване на меда – на машина

Софийска област 19 % 16 % 6% 55 % 94 % 3%

Област Монтана 33 % 34 % 11 % 50% 99 % 1%

Впечатление прави ниският процент на използващите разпечатваща машина или електрически ножове за разпечатване. Тази технология липсва дори в стопанствата с над 50 пчелни семейства – едва 17% от тях в Софийска област и 30% в област Монтана посочват, че разполагат с такава техника. С електрическата центрофуга нещата изглеждат по-добре в този сегмент стопанства – съответно 67% и 73% притежават такава. Пчеларите, разполагащи с разпечатваща машина и електрическа центрофуга в област Монтана са повече, но при разфасоването ръчният труд там доминира с 99% над 94% за София-област. Вероятно това се дължи на факта, че по-голям процент от пчеларите в Монтана реализират добития мед на едро и го предават в големи разфасовки (Приложение 1, раздел ІV). 4.5. Разполагане на пчелина Изборът на място за разполагане на пчелина е изключително важно за продуктивността и здравето на пчелните семейства, както и за доходите на пчеларя. Желателно е този процес да включва и мнението на опитен пчелар и специалисти. Мястото на пчелина трябва да бъде съобразено и с инвестиционните намерения на пчеларя – дали има намерение да добива стоков мед в големи количества или ще развива биологично пчеларство, дали ще се фокусира към производство на мед или ще разнообрази с други пчелни продукти. Бързи добиви в големи количества могат да се реализират в близост до слънчогледови и рапицови полета, биологично производство е препоръчително да се развива на места с богато биоразнообразие, отдалечени от масово земеделие и източници на замърсяване. Особеностите на терена са определящи и при избора за добиване на един или друг пчелен продукт. Пчелната отрова например не може да се добива в близост до населени места или животински ферми, тъй като метода на извличането й прави пчелите изключително агресивни и опасни. Друг важен фактор при разполагане на пчелина е съотношението на броя пчелни семейства с наличната паша. Съжителството на огромен брой пчелни семейства на едно място води до изчерпване на пашата, до слаби добиви и до влошаване на състоянието на пчелните семейства. Желателно е едри стопанства да се разполагат на повече от един терен, както и да се проучат 26


съществуващите пчелини около тези терени. Особено препоръчително е обаче активното опазване и обогатяване на медоносната растителност със залесяване на цъфтящи дървета, храсти и треви, по възможност – цъфтящи в различни периоди от сезона. За съжаление, тези фактори често остават второстепенни. Въпреки че данните ни са само за Софийска област и област Монтана, можем да обобщим, че при избор на терен за пчелин в България, съображенията опират основно до въпроса със сигурността, а основателното опасение от кражби и набези по кошерите в най-голяма степен определя избора на терен. Повечето пчелари предпочитат да инсталират пчелина си на достъпно и сигурно място. По данни от анкетата, над 95% от анкетираните разполагат стопанствата си на собствен терен или на наета площ. (Таблица 15). Таблица 15. Форма на собственост на използвания терен за пчелното стопанство Форма на собственост

Собствен терен Под наем Горски фонд

Софийска област

Област Монтана

87 % 8% 5%

80 % 19 % 1%

Въпреки че законодателството позволява поставянето на пчелини в държавния горски фонд, само 5% и 1% от анкетираните съответно в Софийска област и област Монтана, посочват, че използват терен на горския фонд. Предвид факта, че медоносната растителност и биоразнообразието са много побогати извън населените места, е много жалко, че се пропускат ползи в такива големи размери. За да потвърдим тази теза, можем да приложим част от отговорите, дадени в търсене на проблемите пред пчеларството. Сред основните проблеми в тази посока се посочват кражбите на кошери и пчелни семейства. В хода на проведените интервюта с пчелари от двете области се оформя предположението, че това крайно негативно явление е резултат от инцидентното изникване на едри пчелини, създадени с финансиране по земеделски програми. Типичен пример е мярка 112 „Млад фермер‖ по ПРСР, по която се отпускат средства за създаване на големи пчелини, а реалният брой на пчелните семейства почти винаги е по-малък от броя на кошерите. Невъзможността на нововъзникнали пчелари да покрият изискванията за брой живи пчелни семейства преди обявена проверка на пчелина, ги тласка към посегателства над чужди пчелини. Вероятно високата смъртност и отслабването на семейства кара други пчелари да извършват подобни престъпления над стопанствата на свои колеги. Каквито и да са причините обаче, нищо не оправдава тези престъпления и мерки за прекратяването на това опасно явление, заплашващо целия сектор, трябва да се вземат своевременно и категорично. Много пчелари посочват „невъзможността за разполагане на пчелините на места с по-добра медоносна 27


растителност заради страха от кражби‖ като допълнителен проблем, отделен от основния проблем „кражба на кошери и пчелни семейства‖ (Приложение 1, въпрос 30). Ето защо може да се смята, че размерът на пропуснатите ползи, заедно с преките загуби от тези явления, е крайно обезпокоителен. Необходима е повече публичност и мобилизация по тази тема. 4.6. Подвижно пчеларство Транспортирането на кошерите от места с изчерпана паша към места с растения в сезона на цъфтеж е добър начин за значително повишаване на добивите, а също и за осигуряване на разнообразно и здравословно хранене на пчелите. Добивите от мед и восък могат да се увеличат средно с около 2 до 3 пъти. Като цяло, в България все още твърде малко пчелари притежават или наемат специални платформи, фургони или ремаркета за практикуване на подвижно пчеларство. Поради тази причина добивите от пчелините са далеч от достигане на потенциала си, а съответно доходите са ниски. Според проведената анкета, само 1% от анкетираните в Софийска област посочват, че практикуват подвижно пчеларство. В област Монтана числото не е високо, но все пак е различно – 16%. Тези 16% притежават общо 3079 пчелни семейства, но реалната цифра за областта е по-голяма. Разликите в нагласите към подвижното пчеларство виждаме и при целите за развитие на стопанството, изложени в отговор на отворен въпрос в анкетата. Една от най-често посочваните цели от пчеларите в област Монтана, е въвеждане на подвижното пчеларство като практика в стопанството, докато такава цел не се споменава от отговорилите на въпроса в Софийска област. (Таблица 16). Все пак, след проведените разговори и наблюдения има основания да се смята, че интересът към подвижното пчеларство и в Софийска област предстои да нараства. Таблица 16. Отговори в анкетата, имащи отношение към подвижното пчеларство. Посочващи, че практикуват подвижно пчеларство Пчелари, направили инвестиции в подвижно пчеларство през последните 7 години Посочили платформи за подвижно пчеларство като необходима инвестиция Посочва ли се въвеждането на подвижно пчеларство като цел за развитие на стопанството

Софийска област 1% 2%

Област Монтана 16 % 1%

-

5%

не

да

За да се практикува подвижно пчеларство, пчеларят трябва да има регистрация като животновъден обект, надлежно да води ветеринарномедицинския дневник и да разполага с издадено от кмета на населеното място разрешение за настаняване на временен пчелин. (повече по темата, в раздел 10.2.4 „Настаняване на пчелин‖). 28


Пчеларят трябва да разполага и с необходимото оборудване за пренасяне на кошерите до отдалечени райони. Това може да включва платформи, ремаркета, камиони и други варианти, както и професионално оборудване за подвижно пчеларство. Закупуването на специализирано ремарке за 25 кошера например, струва от 12000 до 15000 лева. Вложението е сериозно и е препоръчително пчеларят да се запознае с възможностите за подпомагане на такива инвестиции или да се обърне към консултанти в тази сфера. Ето и някои важни стъпки преди практикуване на доходоносно подвижно пчеларство: 1. Създаване на план за подвижно пчеларство – той трябва да включва последователно в кои местности ще се разполагат пчелните семейства през сезона, каква паша ще ползват пчелите там и колко броя пчелни семейства ще се разполагат. Всичко това трябва да е така съобразено, че пашата да е достатъчно за всички пчелни семейства; 2. Избор на подходящи местоположения – необходимо е пчеларят предварително да избере местоположенията и да проучи каква е медоносната растителност там, както и какви други кошери има в региона, има ли изявени за района заболявания по пчелите, има ли проблеми със сигурността и как може тя да бъде осигурена; 3. Транспортиране на кошерите - кошерите трябва да се местят около една седмица преди започването на цъфтежа на медоносната растителност и да се разполагат равномерно в зависимост от опрашваните култури като се спазват описаните пропорции. Повече информация за броя на пчелните семейства, подходящи за различните земеделски култури, може да се видят на таблици в раздел „ОПРАШВАНЕ И БИОРАЗНООБРАЗИЕ‖. 4. Както вече стана ясно, пчелоопрашването може да се практикува като услуга срещу заплащане. Пчеларите, които имат желание да се занимават с подвижно пчеларство, трябва да се опитват да промотират тази услуга. Вариант например е предоставянето на безплатно, „промоционално‖ опрашване през първата година, което да убеди земевладелците в ефикасността на процедурата. 4.7. Работни и складови помещения Немалко пчелари осъзнават острата необходимост от адекватно помещение за обработване на продукцията и за складирането на готовите пчелни продукти. На въпрос за необходимите инвестиции и оборудване (Приложение 1, въпрос 28), 14% от участвалите в проучването от Софийска област посочват необходимост от инвестиции по помещенията – разширяване на складовата площ, ремонт и оптимизация на работното пространство, и т.н. Онази фаза от пчеларската работа, която преминава в работното и складовото помещение, е изключително важна за качеството на меда. При 29


неправилно боравене и съхранение медът може да се замърси, може да поеме влага и да започне да ферментира. При използване на стара и износена техника не е изключено медът да поеме минимални количества от метала на съдовете – например цинк. Дори и да не създават опасност за здравето, подобни примеси са уловими при анализ и могат да създадат проблеми с продукцията, а и с доверието у съответния производител. При проведените разговори с пчеларите от двете области става ясно, че както по въпроса с пчеларската техника, така и по отношение на работната и складова площ, често се работи с твърде много компромиси. Ползването на стара и износена техника обаче, както и неправилното съхранение може драстично да влоши качеството на меда и другите пчелни продукти, а това ще ги направи негодни за консумация или ще понижи значително цената им. Повече взискателност и усилия при етапа на преработка и складирането са силно препоръчителни. 4.8. Инвестиции За подобряване на техническата база, обновяване на кошерите и въвеждане на подвижно пчеларство са необходими известни вложения. За пчеларите те могат да дойдат по две линии – лични инвестиции и финансиране по програмите, администрирани от Министерство на земеделието и храните. Националната програма за пчеларство и механизма за подкрепа „Деминимис‖ работят по европейски регламент и се финансират частично от Европейския бюджет. Счита се обаче, че пчеларството е достатъчно перспективен и конкурентноспособен сектор, а цените на пчелните продукти са достатъчно добри, за да може заетите в този отрасъл да се издържат и развиват самостоятелно, без необходимост от специални мерки за финансова подкрепа. Независимо от това дали подобно схващане допада или не на българските пчелари, фактите показват, че при добро планиране и прилежност, пчеларството би могло да бъде подобаващ начин за препитание дори без финансова помощ отвън. Все пак, предвид значителното изоставане в техническо отношение, финансовите стимули биха могли да дадат значителен тласък в сектора в България. Повечето от участниците в социологическото проучване, което проведохме, не посочват да са ползвали банкови кредити или някоя от възможностите за безвъзмездна финансова помощ – НПП, ПРСР или някоя от другите програми на ДФЗ. За Софийска област само 14% посочват, че са ползвали такова финансиране, а за област Монтана отново процентът е по-голям – 33%. (Приложение 1, раздел ІХ). Разпределението на най-предпочитаните механизми за финансиране е изложено на таблица 17. Банковите кредити не са сред предпочитаните 30


възможности. НПП е по-застъпена в област Монтана, докато в Софийска област лек превес има ПРСР. Според данни на Държавен фонд Земеделие, усвояемостта на средствата по НПП достига 90% през 2013 година, което е добър знак както за инвестиционните амбиции, така и за организираността на пчеларите в страната. Таблица 17. Вид на финансовите инструменти, които анкетираните посочват, че са използвали в последните 7 години: Финансов инструмент, посочен от анкетираните Софийска област Област Монтана Държавен фонд Земеделие (ДФЗ) Национална програма по пчеларство (НПП) Програма за развитие на селските райони (ПРСР) Банкови кредити

90 % 67 % 22 % 1%

9% 93 % 16 % 3%

Около 75% от пчеларите в двете области посочват, че са инвестирали в стопанствата си през последните 7 години. Както стана ясно, най-масово се влагат лични средства, ползва се и помощ от национални програми, а включването на банкови кредити е минимално. Проучването ни показва също, че и в двете области най-приоритетно се инвестира в нови кошери, много от анкетираните в Софийска област посочват дребния пчеларски инвентар, докато в област Монтана близо половината от отговорилите посочват и електрическата центрофуга като обект на инвестиционните си начинания. (Таблица 18). Таблица 18. Направени инвестиции през последните 7 години Пчеларите посочват, че са инвестирали във:

Софийска област

Нови кошери Електрическа центрофуга Разпечатващи ножове Вана за разпечатване Складови инвестиции Дребен пчеларски инвентар Платформа за подвижно пчеларство Превозно средство Пчелни майки Засаждане на медоносна растителност

100 % 9% 2% 5% 16 % 2% 2% 7% 4%

Област Монтана

92 44 3 9 1 3 1 4 5

% % % % % % % % % -

В проучването беше направен опит да се уловят и нагласите за бъдещо развитие на пчеларските стопанства със задаване на отворени въпроси относно вижданията за необходимите инвестиции, както и за целите за развитие на стопанството. Задълбочени проучвания именно в тази посока обаче са необходими и на национално ниво, тъй като данните могат да са изключително полезни при разработване на нови финансови механизми и стратегии за развитие на пчеларството в България. От анкетата за Софийска област и област Монтана става ясно, че 1/3 от далите отговор пчелари в Софийска област не смятат да разширяват 31


стопанствата си и не намират за нужни допълнителни инвестиции. Повечето анкетирани и от двете области обаче отговарят, че имат желание да инвестират най-вече в подмяна и ремонт на кошерите си, както и в закупуването на допълнителни. Най-желаното техническо оборудване е електрическата центрофуга. Повече - на таблица 19. Таблица 19. Необходими инвестиции и оборудване Не са необходими допълнителни инвестиции в стопанството Инвестиция в кошери Електрическа центрофуга Инвестиции по помещението Вана за разпечатване Разпечатваща машина Нож за разпечатване Платформи и оборудване за подвижно пчеларство

Софийска област 33 % 35 % 27 % 14 % -

Област Монтана 8% 54 % 34 % 5% 10 % 22 % 4% 5%

На открития въпрос за целите на развитие (Приложение 1, въпрос 31), най-много отговори и от двете области са свързани с разрастване на стопанството. В Софийска област обаче много пчелари посочват, че искат да запазят настоящото ниво, без да разширяват стопанството. Има дори респонденти, посочващи, че предпочитат да прекратят дейността си, заради високата себестойност на дейността и ниската печалба. В област Монтана нагласите са по-скоро за разрастване, за развиване на подвижно пчеларство, за кандидатстване за финансиране по програми. Интересът към биологичното пчеларство също расте като той е позастъпен в Софийска област, където и условията за това са по-добри. Друга позитивна тенденция е заявеното желание за коопериране между пчеларите – форма на съдружие, чиято ефикасност е отдавна доказана по света. Освен посочените като необходими инвестиции в техника и инвентар, немалко пчелари посочват „засаждане на медоносна растителност‖ като важна и необходима част от една инвестиционна програма за развитие на стопанството. 4.9. Информация и квалификация Въпреки че е сравнително консервативен отрасъл, пчеларството не престава да се обновява. Научната общност от цял свят търси отговори на найнаболелите въпроси – за високата смъртност и изчезването на пчелите в някои региони, за синдрома на „празния кошер‖, за понижения имунитет на пчелните семейства, за вредителите и паразитите по пчелите. Същевременно, новите технологии навлизат и в пчеларството. Създават се все по-усъвършенствани прототипи на „умен кошер‖, кошерните системи се усъвършенстват, методите в пчеларството – също.

32


За да се възползва от новите възможности, а и за да се справи с новите заплахи, всеки пчелар е длъжен да следи развитието в сектора. Найразпространените начини за това в България са пчеларските вестници и списания, посещенията на пчеларски срещи и т.нар. „зимни лектории‖, научната литература, както и разбира се – Интернет. Печатните издания, които излизат към 2014 година са вестниците „Пчела и кошер‖, „Пчеларски вестник‖ и „Пчели‖. Книгите са най-традиционният начин за обучение, а научната литература за пчеларството в България е обширна и с висока научна стойност. Преди 1989 година са се извършвали огромно количество научни изследвания, с опитни кошери и с експерименти, които са продължавали с години и дори десетилетия (виж Младенов, 1989). Много от резултатите в тези изследвания са неразделна част от световната наука за пчеларството. Интернет дава достъп до неограничен информационен ресурс. От електронните издания на традиционните печатни пчеларски вестници, през сайтове, публикуващи извадки от най-ценните пчеларски книги, до найактуалните нововъведения. Интернет предоставя достъп до форуми, бази данни, документи и статии, които биха могли да са полезни за пчеларите. Едно от основните предимства на Интернет обаче е достъпът до световните информационните ресурси. А тук трябва да се признае, че в последните две десетилетия основните научни постижения в областта на пчеларството не идват от родната наука, а от институти и лаборатории на държави, инвестиращи доста повече в наука и образование. За повечето пчелари именно Мрежата се оказва единственият достъп до тези материали. Така, с елементарни познания по английски език и малко помощ от он-лайн програмите за превод от английски на български, всеки един пчелар с достъп до компютър, може да се информира за най-новото в пчеларството. Според нашето проучване обаче, Интернет ползват по-малко от половината от запитаните. (Таблица 20). Таблица 20. Предпочитани източници за набавяне на информация за нови практики, технологии и методи на работа в пчеларството: Източници на информация

Софийска област

Вестници Книги Списания Посещение на пчеларски лектории Интернет

85% 73% 59% 53% 44%

Област Монтана

86 72 41 36 40

% % % % %

Няма особени разлики в начините, по които се информират пчеларите в Софийска област и област Монтана. Пчеларските вестници са основният източник на информация, следван от книгите, списанията и посещението на пчеларските срещи. Ползването на Интернет е сравнително ниско, поради 33


високата средна възраст на заетите в пчеларството у нас, но Интернет е помощно средство и употребата му сама по себе си не може да направи от всеки пчелар професионалист. Най-успешният, а и най-традиционният начин за повишаване на квалификацията остава директният пример – с посещение на пчелини, където пчеларите виждат как определени методи и добри практики се прилагат реално в работата. Насърчаване на мероприятия за редовна обмяна на опит от подобен тип би било много полезно за сектора. Посещения на професионални пчеларски ферми в други държави, където пчеларството е по-развито, е особено препоръчително. Това важи с особена сила за посещение на ферми, които са специализирани в определен тип дейност – например събиране на цветен прашец, добив на пчелно млечице или пък производство на пчелни майки Необходими са систематични усилия на целия сектор за поддържане на квалификацията и повишаване на информираността. Това показват и отговорите на отворения въпрос за стратегическото развитие на пчеларството в България. Сред най-посочваните отговори е „мерки за обучение и квалификация на пчеларите‖, като се посочва също и „организация за обучение на пчеларите‖. (Приложение 1, въпрос 32). Освен по технологичната и ветеринарно-медицинската част, квалификацията трябва да включва и информираност за правата и задълженията на пчеларя. Това включва надлежното регистриране на животновъден обект, събиране и класиране на изрядна документация, водене на счетоводство на пчелина, изготвяне на план за развитие. Наред с това пчеларят трябва да е наясно кога неговите права са нарушени. При пръскане с пестициди и увреждане на пчелните семейства например, пчеларят е в пълното си право да подаде сигнал и да търси обезщетение. Още повече – премълчаването на подобни инциденти, било поради незнание или пасивност, позволява на проблема да се разраства. А и властите нямат основание да се намесят при липса на надлежно подаден сигнал. Във връзка с този проблем, но също по отношение на поддържането и повишаването на квалификацията, важна роля биха могли да играят пчеларските организации, а тъй като проблемът с тях в България е особено актуален, ще засегнем тази тема по-обстойно.

34


5. ПРОБЛЕМИ ПРЕД ПЧЕЛАРСТВОТО 5.1. Здравословно състояние Проблемите с високата смъртност, податливостта към заболявания и отслабването на пчелните семейства, са особено актуални навсякъде по света. Често се говори за изчезването на пчелите, а всеки риск за опрашващите насекоми може да е с катастрофални последствия. Въпреки че смъртността все още не е така висока, както в някои високо индустриализирани държави, вече и в България се наблюдават доста обезпокоителни тенденции в тази посока. В такъв контекст, методите на работа с пчелите и грижата за здравословното им състояние, е особено важен въпрос. Необходими са систематични и задълбочени проучвания, а пчеларите трябва да действат организирано, информирано и отговорно. Нехайното отношение и лошата профилактика не трябва да се толерират. При проведената анкета и интервюта с пчелари от двете области, се откриват немалко поводи за тревога. Широко разпространение имат редица заболявания на пчелните семейства, а твърде често (най-вече поради незнание) своевременни мерки не се взимат. Според много пчелари, ветеринарномедицинското обслужване на пчелните семейства, от страна на лицензираните ветеринарни лекари, е на притеснително ниско ниво. Честите административни промени от страна на държавата, свързани с контрола на здравния статус на пчелните семейства, допълнително влошават картината. Това от една страна води до финансови загуби за пчеларите, а от друга страна спомага за бързото разпространение на болестите в други пчелини и дори в пчелини от други населени места. Сред най-често срещаните заболявания обикновено са вароатоза, нозематоза (в различните й форми), злокачествен американски гнилец, европейски гнилец и други. С промените в климата е възможно и навлизане на нови заболявания по пчелите и вредители. Такъв е случаят с азиатския стършел или Vespa velutina nigrithorax. Според изследване на Агенцията за растителна защита на Департамента по ентомология на Холандия, Северозападна България попада в зона, за която е напълно възможно навлизането на този вредител в бъдеще. (Ibáñez-Justicia et al., 2011). Моделът (CLIMEX модел) на разпространение е направен на базата на сравнение на климатичните условия, в които живее и се развива азиатския стършел. Въпреки че няма данни за наличие на този вредител в България, на лице са притеснителни примери за експанзивното му разпространение във Франция, Белгия, Португалия и Испания. (Ликов,2013). От това следва, че са необходими допълнителни проучвания и у нас за вероятността от проникване, както и за мерки по превенция и защита. 35


Според данните от анкетата, най-разпространеното заболяване по пчелите към момента е вароатозата като разликата в Софийска област и област Монтана е значителна. Нозематозата също е сериозен проблем, отново с превес в област Монтана. Някои пчелари посочват също синдрома на празния кошер, а амерканският гнилец се среща сравнително рядко. (Таблица 21). Таблица 21. Най-често посочвани заболявания Софийска област

Област Монтана

не са боледували 44% вароатоза 44% нозематоза 14% аскосфероза 6% синдром на празния кошер 6% американски гнилец 2% Посочват се още: майска болест, манова токсикоза, незахарна диария

2 99 19 1

% % % % -

Впечатление прави големият брой от пчеларите в Софийска област, посочили, че пчелните им семейства не са боледували. В комбинация с други данни става ясно, че наистина боледуващите в Софийска област са по-малко от тези в Монтана, но в никакъв случай не с разлика като посочената в таблицата. Всъщност, повечето от посочващите, че нямат проблеми със заболявания, отбелязват същевременно, че са ползвали или ползват лекарства - основно срещу вароатоза. Това може да се тълкува като подценяване на проблема, като приемането му за нещо нормално или просто като неговото неразбиране. Методите на лечение, които предпочитат пчеларите, са преобладаващо консервативни и често неефективни. Причините за това са няколко: често се предпочитат най-евтините възможни лекарства; често при лечение на вароатозата се използват едни и същи препарати, а това води до развитие на резистентност у кърлежа Varroa Desructor; масово не се спазва посочената дозировка и подходящото време за третиране; подценява се опасността от развитие на редица заболявания, като нозематоза, и по-специално Nosema Ceranae. Не са рядкост и проявите на нехайство от страна на пчеларите. Например, при поява на Американски гнилец не се изпълняват предписанията за незабавно изгаряне на заболялото семейство заедно с кошера, вместо това пчеларят се опитва да лекува кошера, при все че преди повече от 20 години е доказано научно, че болестта е нелечима с лекарствени средства. Най-често срещаните методи за лечение, установени от анкетното проучване, са изложени в таблица 22. Таблица 22. Най-често използвани лекарствени препарати Софийска област

Не се е налагало да се ползват лекарства Варостоп

9% 62 %

36

Област Монтана

67 %


Варотом 27 % 45 Екостоп 18 % 19 Оксалова киселина 15 % 21 Тимол 5% 8 Мравчена киселина 20 % 8 Нозестат 9% 8 Байварол 17 Перицин 23 Суперстрипс 18 Нозевит 8 Чекмейт 5 Посочват се още: Фунгисан, Фурмитом, Апихелт, Тимоваросан, Ековаросан, Церанон, както и ябълков оцет, йодна тинктура, пелин и други.

% % % % % % % % % % %

По отношение на препаратите трябва да се подхожда с особена предпазливост. Създаването на резистентност е само една част от проблема. Изследване, публикувано през 2013 година, свързва смущенията в имунната система на пчелите и масовата употреба на определени препарати в земеделието. Сред тях попадат и два акарацида - amitraz и fluvalinate, които се влагат в някои лекарства срещу вароатозата. Научната публикация цитира проведени лабораторни изследвания, които водят към предположението, че поемането на такива препарати отслабва пчелите и ги прави по-податливи на заболявания, сред които най-изявена е нозематозата. (Pettis et al, 2013). Огромен брой са изследванията от последните години, занимаващи се с влиянието на отделни групи препарати (фунгициди, акарациди, пестицити, хербициди) върху пчелите. Усилено се търсят причините за увреждането на пчелите и все по-изразената им предразположеност към заболявания от различни причинители. Заподозрени са индустриалното замърсяване, промяната в климата, радиовълните. В научната общност все по-категорично погледите се насочват към масовото конвенционално земеделие и химическите коктейли, с които то се поддържа. 5.2. Пестицидите и изчезването на пчелите Загубите от пестициди за пчеларската индустрия са огромни. В края на ХХ век в САЩ те са надхвърляли 10% годишно. (Симидчиев, 1989). Днес обаче, с възхода на конвенционалното земеделие, генно-модифицираните култури и разнообразието от все по-нови и сложни химически препарати, ефектът върху биоразнообразието и опрашващите насекоми е още по-разрушителен. Доклад на Департамента по земеделие на САЩ от октомври 2012 година излезе с данни, че зимната смъртност на пчелите се е повишила от 10-15% на 28-33% между 2007 и 2011 година. От 2006 година са изгубени 10 млн. пчелни семейства, а щетите за пчеларите възлизат на над 2 млрд. долара. (USDA,2012). Като основна причина за високата смъртност се посочва Синдромът на 37


разрушената пчелна колония или на „празния кошер‖ - Colony Collapse Disorder (CCD). Смята се, че този феномен е отговорен за спада от 2% в световното производство на мед през 2006-2007 година. През 2012 година проблемът продължава да се задълбочава като най-силно засегнати са САЩ, а очакванията са щетите в Европейския съюз да нарастват, особено в Южна Европа (Португалия, Испания, Италия и Гърция), както и в Полша. (CIAFS,2012). Все повече изследвания сочат, че факторите, предизвикващи този феномен са комплексни и включват: пестициди, патогени, вредители, хранителен дефицит и лоши практики при управлението на кошерите. (USDA,2012). Отравянията на летящи пчели и цели пчелни семейства са сериозен проблем за почти всички пчелари, които имат пчелини в близост до обработваема земеделска земя и в България. Често арендатори или собственици на земеделската земя не изпълняват законовите разпоредби по отношение на растителната защита - пръскат със силно отровни за медоносните пчели препарати или пък с такива, чиито карентен срок е по-дълъг от позволения. Въпреки че пръскането с препарати трябва коректно да се обяви предварително, често това не се прави. Пчелари споделят, че честа практика е да не се спазват обявените часове за пръскане или пък за удобство на земевладелците да се обяви цяла седмица – време, в което е невъзможно пчелите да се държат затворени. В резултат на всичко това, много от летящите пчели загиват докато са на полето, пчелните семейства отслабват. Появяват се болести, кражби между отделните пчелни семейства, повишава се смъртността, а загубите за пчеларя могат да са значителни. При масирани отравяния могат дори да костват цялото стопанство. Проблемите с високата смъртност, по-ниската преживяемост през зимата, отслабването на семействата, бягащите кошери, вече са част от българската действителност и много пчелари посочват, че са се сблъсквали с тях. Според проведената анкета, отравянето на пчелни семейства след прилагане на препарати в земеделието е посочено като най-остър проблем пред пчеларството. 56% в Софийска област и 70% в област Монтана посочват „увреждане и смърт на пчелните семейства от третиране на земеделските площи с пестициди и хербициди‖. Високата смъртност и заболеваемост се откроява като по-сериозен проблем в област Монтана, а това е логично от характеристиките на земеделието там. Мерките за защита на околната среда и по-строгият контрол при пръскане с пестициди пък са посочени като стратегически за развитието на пчеларството (Приложение 1, раздел Х и ХІ). Най-тежките отравяния са свързани главно с използването на инсектициди за борба с вредните насекоми по културните растения. Много отравяния обаче се получават и при използването на фунгициди, акарициди и хербициди, някои от които също така са твърде токсични за пчелите. Не са рядко и отравянията, 38


които се причиняват от третирането на горите, а така също и на градските и крайградски райони при провеждане на санитарно-хигиенни мероприятия за борба с вредителите по човека и животните. (Симидчиев,1989:50). Типичен пример в това отношение е пръскането на зелените площи в парковете срещу кърлежи и комари. Степента на отравяне на пчелите от използваните пестициди зависи не само от относителната токсичност на препарата, броя и методите на прилагане, времето и атмосферните условия през деня, но също така и от броя на пчелите от семействата, които посещават цветовете в третираната територия, типа на храната (полен или нектар), която те събират. Така също и от морфологичното устройство на цветовете, които посещават, годишния сезон, през който настъпва увреждането, а понякога даже и от влиянието на наличната паша за пчелите седмица преди и след прилагането на пестицидите. Отравяне може да се получи от третирана с пестициди храна, както и от цветове, листа, почва или друг материал, използван от тези пчели в гнездото. Влиянието на третирането с даден пестицид върху пчелното семейство не се ограничава до частичното увреждане на семействата от опрашвачите на единица площ или до унищожаването на опрашвачите върху третираната площ. Чрез пренасянето на вода или храна третирана с пестициди, това може да увреди и младите пчели в кошера, които още не летят, а също така и ларвите. Резултатът от отравяне може да се види веднага, но систематичното излагане на вредни за пчелите влияния води до патогенни натрупвания, които в крайна сметка се изразяват в глобалния и вече популярен феномен на постепенно изчезване на пчелите. 5.3. Нисък имунитет и висока смъртност В търсене на причините за изчезването и високата смъртност при пчелите, множество изследвания от последните години, публикувани в реномирани научни издания по света, фокусират вниманието в комплекс от два фактора. От една страна това е бедната, труднодостъпна и еднообразна храна, предопределена от масовия тип земеделие и начин на земеползване днес. Така например, според експерименти от публикувано през 2012 година изследване, пчелните ларви, получавали по-бедна храна, са значително попредразположени на гъбичния паразит Aspergillus fumigatus, а устойчивостта на ларвите се покачва значително с консумиране на полени от полифлорен произход. Авторите са убедени, че разнообразната цъфтяща растителност е ключов фактор за здравето на пчелите. (Foley et al, 2012). Друго изследване, публикувано през 2010 година, насочва към ключовата роля на протеините в диетата на медоносната пчела. Според направените експерименти, наличието на протеин влияе положително на имунитета, но не увеличаването на неговите нива, а разнообразните източници повишават 39


значително индивидуалния имунитет, както и този на цялата пчелна колония. (Alaux et al, 2010). От друга страна, но и в комплекс с фактора „еднообразно хранене‖, причина за високата податливост към различни паразити и патогенни организми, е третирането с пестициди, поемането им от пчелите и внасянето им в кошерите. Публикуван през 2012 година експеримент установява, че податливостта на заразяване с Nosema ceranae се повишава при наличие на остатъци от пестициди в пилото, а вероятността младите пчели да не се заразят е по-голяма в колония без пестицидни остатъци, дори ако там се внася захарен сироп, нарочно заразен с патогените. (Wu et al, 2012). Според друго изследване, след излагане на дози (непричиняващи смърт) на пестицитите fipronil или thiacloprid, смъртността при пчелите, инфектирани с Nosema ceranae, е по-висока от тази при здравите пчели. (Vidau et al, 2011). Изследване от 2013 година пък твърди, че вероятността за заразяване с Nosema ceranae е по-висока при пчели, консумирали полен, съдържащ висока доза фунгициди. (Pettis et al, 2013).3 По-честата заболеваемост и високата смъртност, наблюдавана сред няколко вида насекоми, между които и медоносната пчела, се дължи на предизвикани смущенията в имунната система, вследствие на досег с пестициди и други препарати. Много са изследванията, които правят връзка между висока смъртност, нарушена имунна система, пестициди и паразитите от вида Nosema spp (N. apis и N. ceranae), причиняващи нозематозата. Способността на пчелите сами да се справят с паразита е силно ограничена там, където храненето е еднообразно, а досегът с пестициди – перманентен. Изследване, публикувано през май 2014 година в научното списание Nature, разкрива друг обезпокоителен факт, който можем да свържем със здравето и смъртността при пчелите. Според публикацията, повишаването на количествата СО2 в атмосферата ще окаже крайно негативни ефекти върху хранителната стойност на основни земеделски култури. Проведените експерименти сочат, че нивата на цинк, желязо и протеин в пшеницата и ориза могат да намалеят с над 10% до 2050 година. Това понижение може доведе до сериозни здравословни усложнения за милиони хора по целия свят. Вече 1/3 от световното население страна от недостиг на цинк и желязо, а това има пряко отношение върху продължителността и качеството на живот. При положение, че 70% от хората си набавя тези елементи от зърнени култури и зеленчуци, допълнително ограничение в хранителната им стойност може да бъде много опасно. ( Myers et al, 2014). Въпреки че не е правено специално изследване за въздействието на повишаващата се концентрация на СО2 върху хранителната стойност на полена и нектара, можем да допуснем, че подобен спад е възможен и дори съвсем 40


логичен. Наред с това е известно, че третирането с пестициди може да повлияе на продуктивността на растенията, ограничавайки способността на узрелите семена да покълват. Намалената кълняемост се придобива на ранен етап при прилагането на пестициди по време на развитието на поленовите зърна. Различни изследователи посочват данни за намаляване кълняемостта на поленовите зърна от 10 до 40% в сравнение с такива, които не са третирани с пестициди. В контекста на вече съществуващия проблем с монокултурите и еднообразното хранене на пчелите, рисковете от допълнителен спад на хранителната стойност и качеството на храната на пчелите, в комплекс с преките ефекти на пестицидите върху пчелите, понижения имунитет и предразположеността към заболявания, бъдещето на apis mellifera и на другите опрашващи насекоми, започва да изглежда доста мрачно. А с него – и нашето. Проблемът с пестицидите е изключително сериозен и за решаването му е необходима категорична обществена подкрепа на всички нива. Проблемът няма да се реши с изостряне на отношенията между пчелари и земеделци, а напротив. Сътрудничество и комуникация между двата сектора може да се окаже не просто единственото решение, но и отправна точка за повишаване на добивите и на двете страни. Правилно опазване и поддържане на земеделските площи и стимулиране на биоразнообразието от страна на земеделците ще повиши медоносния капацитет, ще намали рисковете за пчелите и ще увеличи приходите на пчеларите. Здравите и многобройни пчелни семейства от друга страна ще опрашват далеч по-интензивно насажденията, а добивите на производителите могат да нарастват значително. Една национално отговорна политика, насърчаваща биологичното земеделие, би била от полза за облекчаване на проблема с изчезването на опрашващите насекоми. Ползите от това няма да са само за пчеларите, но и за земеделските производители, тъй като биологичната продукция е далеч поценена от конвенционалната. Подобен масов преход към биоземеделие е възможен на национално ниво с подкрепа от обществото и държавата. За съжаление обаче, пречките пред такава трансформация са огромни. Световното земеделие тепърва ще изпитва предизвикателствата на климатичните промени. Част от тях са свързани с физиологичния шок на растенията, вследствие от промяната в температурата и хидроложките цикли. Рискове създават нови инвазивни видове, паразити и вредители, чиито вектори на движение предстои да се изменят с промяната на климата. Ако изборът на мерки по адаптация към ефектите на климатичните промени се насочи към още по-агресивно включване на химическата промишленост в земеделието, без оценяване на риска за опрашващите насекоми, тогава може да се сдобием с нови проблеми с еквивалент на самата климатична промяна. 41


6. ПЧЕЛНИ ПРОДУКТИ 6.1. Видове пчелни продукти, добивани в двете области Пчелните продукти, които пчелите създават и пчеларите могат да добиват са: мед, восък, пчелен клей (прополис), цветен прашец, пчелно млечице, апиларнил (търтееви ларви) и пчелна отрова. Според проведената анкета за Софийска област и област Монтана, най-добивани продукти след меда са восък и прополис. (Таблица 23; Приложение 1, раздел ІІ). Цветен прашец все още се добива рядко. Пчелното млечице и апиларнилът се добиват от единици и то основно за лична употреба, а за последните 20 години липсват данни за добиване на пчелна отрова на територията на двете области. Таблица 23. Добивани пчелни продукти: Софийска област

МЕД ВОСЪК ПРОПОЛИС ЦВЕТЕН ПРАШЕЦ МЕД В ПИТИ ПЧЕЛНО МЛЕЧИЦЕ ПЧЕЛНА ОТРОВА Друго: РОЯЦИ Друго: АПИЛАРНИЛ

99% 86% 62% 17% 16% 1% -

Област Монтана

99% 89% 41% 5% 1% 2% 1%

Съществуват стопанства, които не добиват мед приоритетно, а са специализирани в производство на цветен прашец или пчелно млечице. Тези стопанства обаче са рядкост. 6.2. Мед Данните от анкетите и от проведените интервюта показват, че пчеларството е фокусирано върху производство на мед, а добиването на други продукти почти винаги е второстепенно. Това говори за един доста традиционен и същевременно ограничен подход по отношение на пчеларската дейност. Огромен е икономическият потенциал на другите пчелни продукти при подход към правилните пазари. Има основания също да се смята, че добиването на мед е дори по-трудно и слабо ефективно, отколкото специализирането в други продукти. Причините за това са няколко. Медът е най-тежкият продукт на пчелите и изисква най-много физически усилия за добиването му. За работа с големи количества се изисква широко, чисто и добре уплътнено помещение, снабдено с ток и вода, както и складова площ, отговаряща на високи хигиенни изисквания. Добивът на мед е бавен и трудоемък процес при липса на подходяща механизация като подходяща 42


количка за прекарване на питите с мед до работното помещение, разпечатваща машина, електрическа центрофуга, стойки и вани за поставяне на питите и съдове за утаяване. Често се изисква ангажирането на повече хора, което може допълнително да оскъпи процеса. Наред с това, отделянето на нектар от растенията е непостоянно и силно се влияе от атмосферните условия – не всяка година има условия за добра реколта. Ако към високата себестойност за производство на мед добавим и ниската цена на едро (4 - 5 лв/кг), може да се окаже, че очакването за доходи от този продукт е твърде завишено спрямо възможностите за реализация на други пчелни продукти. Тази информация е изключително важна от гледна точка на икономическата обосновка на пчеларската дейност и вероятно донякъде обяснява и намаляването на броя на пчеларите и отглежданите от тях пчелни семейства през последните 5 години (виж таблица 6). От друга страна, има твърде много основания медът да остане найпроизвежданият продукт. Средните цени на реализация, установени от отговорите на анкетираните, са 5,54 лв/кг за Монтана и 8,51 лв/кг за Софийска област. (Приложение 1, раздел ІІ). Съществуват обаче много възможности за реализиране при по-високи цени – чрез налагане на по-високо качество и биосертифициране, чрез разработване на нови, интересни продукти, чрез оптимизиране на начина на производство и достигане до пазарите (тези теми са засегнати по-детайлно в раздел 8 - „Пчеларството като икономическа алтернатива‖). Наред с това, медът е най-традиционният пчелен продукт. С известни разлики, той е търсен, добре познат и много ценен продукт навсякъде по света. От гледна точка на един пчелар, каналите за реализиране на произведения мед са лесно достъпни – може да го реализира самостоятелно на пазара или на свои познати, има и възможност да работи с изкупуващи и преработвателни предприятия. Грубо казано, може да го продаде с едно излизане на улицата. Не е така обаче с другите пчелни продукти – те не са така познати, а и повечето от тях не се консумират директно. Лесната реализация е и основна причина за непоклатимото първо място на меда сред най-произвежданите пчелни продукти в двете фокусни области. Някои от другите пчелни продукти обаче, са изключително търсени и добре платени в чужбина, но за да се достигне до тези специфични пазари, са необходими познания извън пчеларството – достъп до Интернет, владеене на езици, елементарни познания по икономика. Някои пчелари достигат до такива пазари поединично, но кооперирането в организация на производителите или подкрепата на действаща национална организация с местни подразделения, определено биха скъсили дистанцията до такива специализирани пазари за много пчелари. 43


6.3. Восък Друг пчелен продукт, добиван от пчеларите е восъкът. Пчеларите го използват основно за подмяна на восъчните пити. За това и немалка част от пчеларите посочват, че не го продават, а го разменят за готови восъчни основи. Средните цени, получени в проведеното изследване, са 5,10 лева/кг за Софийска област и 6,57 лева/кг за област Монтана. След меда, това е вторият най-добиван продукт: 86% - 89% за двете области. Повечето пчелари обаче не полагат усилия за оптимално използване на восъкоотделителните способности на пчелните семейства. Това може да се обясни с ниската изкупна цена на восъка и трудоемкото му добиване. Може да се каже, че в повечето стопанства восъкът идва като „отпадъчен‖ продукт от добива на мед. Пчеларите на практика са принудени да събират восъка, тъй като с него пчелите запечатват медените пити. Преди центрофугиране, пчеларите отделят восъчните капачета на медените пити със специален нож или с разпечатваща машина. Другият случай на добиване на восък е при подмяната на стари (негодни вече за употреба) восъчни пити. Технологията на добиване на восък е сравнително проста, но събираните количества са малки и отнема значително време. Например при добива на 100 кг мед, добитият восък от изрязаните восъчни капачетата на питите след претопяване е едва 1,3 - 1,4 кг. От 10 стари претопени восъчни пити се получава едва около 1 кг восък. 6.4. Прополис Пчелите произвеждат прополиса, за да дезинфекцират вътрешността на кошера и питите. Смята се, че прополисът е с най-богат химичен състав пчелен продукт. С много широко приложение и изключително полезен за човека. Още в древен Египет, хората са използвали прополиса за лечение на рани, балсамиране и мумифициране. Днес най-широко приложение прополисът намира в козметичната промишленост, фармацията и медицината. Принос в световната наука с проучвания за състава и свойствата на прополиса имат и няколко български учени. Това са д-р Стоймир Младенов, д-р Павлина Починкова, Вася Банкова, а работата им разкрива част от имуноукрепващите, профилактичните и лечебни свойства на прополиса. Проведената анкета установява, че 62% от отговорилите в Софийска област и 41% от област Монтана добиват прополис. Така според нашето проучване прополисът е третият най-добиван пчелен продукт. Добиването му е сравнително лесно и бързо за пчеларя. Добива се по-лесно от меда, а и от цветния прашец. Необходими са по-малко време и допълнителна техника. Цената също е добра - около 50-60 лева/кг, но може да е и значително повисока, в зависимост от качеството и пазара. Средните цени, установени в 44


анкетата, са 67,38 лева/кг за Софийска област и 52,31 лева/кг за област Монтана. 6.5. Цветен прашец Добиването на цветен прашец става все по-популярно сред пчеларите. Според анкетата, 17% от пчеларите в Софийска област и 5% от област Монтана добиват прашец. Трябва да се уточни обаче, че не всички участници в анкетата са отговорили на този въпрос, което може да означава, че данните са неточни и произвеждащите прашец са повече от посочените. За разлика от меда и восъка, които се добиват от древността, цветният прашец е сравнително нов продукт. Едва през ХХ век се установяват ценните хранителни свойства на прашеца за човешкия организъм, с което интересът към неговото целенасочено добиване и търсенето му започват да растат. Отначало това става в САЩ, после в други страни. За първи път в България, индустриално прашец започва да се добива през 70-те години. В последните 10-15 години интересът на пчеларите към добиването на прашец се увеличава непрекъснато. Някои от тях виждат в събирането на прашец алтернатива на трудоемкото и неефективно добиване на мед. В България вече има и професионални пчеларски ферми (с над 100 пчелни семейства), които са специализирани в добиването основно на цветен прашец. За разлика от меда, който се извлича от питите на пчелите като готов продукт и не се нуждае от допълнителна обработка, при прашеца не е така. Цветният прашец е много богат на растителни белтъчини и е суровина с много високо водно съдържание (до около 80 %). След като се събере чрез специални прашецоуловители той трябва да бъде обработен веднага, в противен случай ще се развали – започва да плесенясва още в първите 24 часа. Ето защо, за добиване на цветен прашец са необходими специални технически средства и специфична работна площ. На първо място е необходима чиста електрифицирана стабилна постройка с поне 2-3 отделни помещения за обработване и съхранение на прашеца. За първичната обработка на прашеца е необходим фризер за първично замразяване срещу развитие на молци. Нужни са машина за отвяване и пресяване на механични примеси, специална сушилна за прашец, по-голям хладилник за съхранение на изсушения прашец, както и достатъчни по обем чисти съдове за събиране, пренасяне и съхранение на прашеца. Освен това, цветният прашец трябва да се събира от кошерите ежедневно или най-много през един ден. Това означава, че пчеларят трябва да живее в близост до пчелина. Ако не е така и му се налага да пътува ежедневно – производството на прашец може да стане нерентабилно.

45


6.6. Мед в пити Медената пита е по-лесен за добиване продукт, тъй като не изисква преработка и центрофугиране. В добавка, медът заедно с питата изглеждат атрактивно, привличат внимание и се смятат за по-натурален и полезен продукт от рафинирания мед. Може да се разфасова в буркани, а може и да се доставя директно на хотели и ресторанти, които искат да изненадат клиентите си с понетрадиционно представен пчелен мед. Въпреки предимствата си, проведеното проучване показа, че в двете области този продукт не е особено популярен и не се прави нищо за налагането му. В Софийска област 16% от анкетираните посочват, че предлагат мед в пити, а в Монтана процентът е само един. Причината отново може да се търси в това, че пчеларството в област Монтана е насочено предимно към реализиране на продажби на едро. 6.7. Пчелно млечице Пчелното млечице е една от най-концентрираните храни, до които човек има достъп. За първи път Аристотел споменава, че пчелите дават на бъдещите майки пчелно мляко и те става „много силни‖. Пчелното млечице е незаменим имуностимулатор за човека. Това е естествен допинг за организма. Производството на пчелно млечице е специфичен процес. Трудно това производство може да бъде масово, но възможностите за работа в тази посока са големи. Към настоящия момент, все още пчеларските ферми, специализирани в производството на пчелно млечице, са много малко - особено на фона на близкото минало. През 70–те и 80-те години на ХХ век България е била един от водещите производители на пчелно млечице в Европа. Данните, извлечени от проучването, което проведохме в двете области, не са достатъчни да зададем тенденция или да направим коректен извод относно добиването на пчелно млечице. На практика само един от всички анкетирани е посочил, че добива пчелно млечице и то само за собствени нужди. От разговори и интервюта става ясно, че случаи на добиване на този продукт има, но винаги става въпрос за пренебрежимо ниски количества, дори и за категорията „собствени нужди‖. Предвид икономическите възможности на този продукт е наистина жалко, че се пропускат толкова много възможности за сектора, а и за позиционирането на региона. 6.8. Пчелна отрова Няма данни за добиване на пчелна отрова в двете области, в които се фокусира проучването. В страната има отделни пчелари и апитерапевти, които прилагат лечебно пчелната отрова, знае се и за един производител във Варненска област, но по-конкретни данни за добиването й липсват. 46


Производството на пчелна отрова обаче е свързано със значителни възможности за увеличаване на доходите. Пазарът на този продукт в световен и европейски мащаб е все още малък, но много козметични и фармацевтични фирми и лаборатории правят проучвания за ползите и приложението на пчелната отрова, а това задвижва търсенето на този иначе нишов продукт. Цените на Европейския пазар се движат от 20-25 евро на грам за поръчки на едро и достигат до 50-100 евро на грам за покупки на дребно. Важно е да споменем, че възможностите на пчелната отрова са все още слабо проучени. Има данни, че тя има ползотворно действие при лечението на различни видове артрит, но все още това не е напълно признат научен факт. В момента пчелната отрова се използва основно в лекарства за лечение на алергии към ужилвания от пчели, както и в козметиката. Изследвания на фирми, произвеждащи козметика с пчелна отрова, приписват на този пчелен продукт свойството да ускорява процесите на регенерация на кожата. Производството на пчелна отрова обаче е свързано и с някои особености. На първо място, събирането на пчелна отрова трябва да се осъществява далече от хора и животни, тъй като пчелите стават изключително агресивни. Освен това събирането на пчелната отрова трябва да се осъществява при изключително висока хигиена, тъй като в повечето случаи тя не се обработва допълнително след това и бива директно прилагана у пациентите. Покриването на HACCP (Hazard Analysis and Critical Control Point - Анализ на опасностите и контрол на критичните точки) и други стандарти при извличането на пчелна отрова е важно и за купувачите на тази суровина. За събирането на пчелна отрова се използват съоръжения, които се поставят на входовете на кошерите и когато пчелите преминават по тях те биват електризирани със слаб ток, в следствие на което те жилят върху стъклена плоскост, поставена под тях. След известно време стъклената плоскост се изважда и засъхналата по нея течност се отделя със стерилен нож, пакетира се и се съхранява в хладилник. С различни видове техника за събиране на пчелна отрова могат да се събират от 1,2 до над 5 грама на ден от едно пчелно семейство, а в зависимост от пазара, който може да се осигури, това означава между 24 и 250 евро на ден от пчелно семейство. Изследванията показват, че отровата от пчелни семейства, изхранвани със захар е по-слаба и с по-ниска стойност, отколкото при пчели, хранещи се естествено с полен и нектар от разнообразни източници ( Младенов, 1989). 6.9. Апиларнил Апиларнилът всъщност са търтеевите ларви, както и хранителните сокове от килийките, в които плуват тези ларви. Добива се или с пресоване на търтеевите пити, или чрез изсмукване на съдържанието от търтеевите килийки. Получената субстанция веднага се консервира в мед или се замразява. 47


Има множество данни за изключително полезните свойства на този продукт. По химичен състав е сходен с пчелното млечице, но съдържа и мъжки хормони, определящи мъжкия пол на ларвите като се развият. Смята се, че апиларнилът има силно енергизиращо действие, намалява и предотвратява умората и повишава жизнените сили на организма. Също така, стимулира мускулното развитие и растежа на мускулна маса. (Bărnuţiu et al,2013; Kogalniceanu et al,2010). Само един от анкетираните пчелари посочва, че го добива. Не разполагаме с по-сериозни данни за добивите на апиларнил на областно ниво, нито за страната. Подобно на пчелното млечице, добивите са в пренебрежимо малки количества и продукти с вложен апиларнил се срещат инцидентно. Апиларнилът също попада сред продуктите с висок потенциал за икономическо развитие, за чието добиване данни не се намират. Предстои да разгледаме по-подробно икономическия контекст за развитието на пчеларството в Софийска област и област Монтана.

7. ИКОНОМИЧЕСКИ КОНТЕКСТ 7.1. Заетост, безработица и работна заплата в Софийска област и област Монтана Анализът на данните за работната сила в Софийска област и област Монтана, показва значителни разлики в тенденциите на пазара на труда в двете области. Близостта на Софийска област до столицата - град София, оказва голямо положително влияние като за тази област съотношението между безработните и икономически активните лица – работната сила е 10% или с 2,9% по-ниско от средното за страната, което е 12,9%. За разлика от Софийска област, област Монтана се нарежда на шесто място по коефициент на безработицата в страната с 16,7%, където коефициент на безработица е съотношение между броя на безработните и броя на икономически активните лица. В абсолютни стойности, безработните през 2013 година в област Монтана са били близо 10 000 души, а в Софийска област близо 11 000 по данни на НСИ за 2013 година. (НСИ, 2013). От анализа на структурата на безработицата в страната, голямо впечатление прави и тенденцията за трайна безработица над 12 месеца на над 57% от хората без работа, като 63% от тях не са на работа повече от 2 години. Освен това, броят на безработните в селата и малките населени места е с над 60% повече от тези в градовете. Безработните мъже са със 17,8% повече от жените, а най-голяма е безработицата сред младите 15-24 годишни – 28,4% и сред младите в сегмента 25-34 годишни – 15,3%. 48


Към края на 2013 година заетите в страната са 2934,9 хил., а броят на работещите в двете погранични области София и Монтана е 144,4 хил., което представлява близо 5% от заетите в България. Заетите в област Монтана са два пъти по-малко от тези в Софийска област. Съответно, коефициентите на заетост за двете области са 39% за Монтана и 46% за София. Съгласно данните за заетост по видове икономически дейности, заетите в сектор „Селско, горско и рибно стопанство‖ са малко над 195 хил., което отрежда пето място на сектора в структурата на пазара на труда в България. По данни на НСИ за 2013 и първото тримесечие на 2014 година, средната работна заплата в област Монтана е била около 604 лева на месец като има тенденция за леко увеличаване, докато средната работна заплата в Софийска област е 823 лева на месец и през първото тримесечие на 2014 година има тенденция за намаляване до 811 лева на месец. Всичко това недвусмислено показва, че социалната реалност и в двете области има нужда от трансформация, а това важи особено силно за област Монтана, където безработицата е по-висока, а средната работна заплата – пониска. Тази трансформация може да се случи с въвеждане на нови икономически алтернативи, а предвид географските дадености и дългогодишните традициите, пчеларството има потенциал да бъде една такава алтернатива. Предстои да разгледаме пътищата за реализация на пчеларската продукция, както и средните цени на меда и пчелните продукти. Това ще даде отговор на въпроса до колко пчеларството е устойчива икономическа алтернатива в двете области към настоящия момент. 7.2. Пазарна реализация на пчеларската продукция Мечтата на всеки бизнес са високи приходи, в комбинация с ниски разходи. Целта, която поставяме пред пчеларството в двете области, е секторът да се позиционира като устойчива икономическа алтернатива на регионално ниво. Най-общо казано, тази цел ще се счита за постигната, когато печалбите надхвърлят направените вложения, а оставащата разлика покрива нови инвестиции, както и добро заплащане за пчеларите и техните работници. Под „добро заплащане‖ можем да разбираме всяко заплащане, което е по-високо от реалната средна заплата за областта. За да се случи това, е необходимо простата формула да заработи: високи приходи, ниски разходи. Както видяхме до момента, в технологично отношение пчеларството тепърва трябва да се развива. Липсват най-основни технически средства в пчеларските ферми, а повечето пчелари дори и не мислят за по-специализирано и високо-технологично оборудване (например за добиване, съхраняване или специфична преработка на пчелни продукти като пчелна отрова, млечице, апиларнил, но и прашец, прополис и восък). Липсата на техника на първо място 49


означава едно – високи разходи. Пропуснатите ползи са другият проблем. Така формулата „ниски разходи, високи приходи‖ още тук започва да звучи трудно постижима. Предстои да разгледаме другия елемент – приходите. Като изключим финансовите механизми за подпомагане на фермерите, единственият начин за реализиране на добри приходи е добрата цена. Много са факторите, които определят цените на пчелните продукти. Това могат да са качеството, вида (нектарен, манов, смесен), сортовете нектарен мед (акация, липа и т.н.), начинът на производство (биологично, конвенционално) и т.н. Определящи са, разбира се и каналите, по които се пласира продукцията. При изкупуване „на едро‖ обикновено цените са по-ниски, а при продажба „на дребно‖ могат да се достигнат по-високи цени. (Таблица 24). Таблица 24. Цени на дребно и едро Продукт Мед Прашец Восък Прополис Пчелно млечице

Цена на едро в лева за килограм 4-7 25-30 6-8 50-60 400-500

Цена на дребно в лева за килограм 8-14 45-60 20-30 100-150 800-1000

Всеки от тези два начина за пласиране има своите плюсове и минуси. При продажба на дребно пчеларят може да спечели до два пъти повече, но губи много повече време в търсене на пазари и клиенти, в опаковане и въвеждане на продукцията в годен вид, както и в преодоляване на всички административни препятствия. От друга страна, ниските изкупни цени могат да действат демотивиращо, особено ако себестойността на производството е голяма или пък качеството на търгувания продукт надхвърля предлаганата от изкупвача цена. Обединяването в Организация на производителите е възможен вариант за алтернатива, тъй като в този формат могат да се осигурят постоянни количества, да се следи качеството, а и да се отделят целенасочени ресурси за навлизане на нови пазари, за маркетингово подсилване и професионално управление на общите активи. Ако се съди по посочените отговори в проведената анкета, то пчеларите в двете области в по-голямата си част нямат проблеми с намиране на пазар за продукцията си. В Софийска област 37% отговарят, че страдат от недостиг на пазар за продукцията си, докато в област Монтана споделящите такова затруднение са по-малко – 21%. (Приложение 1, раздел VІ). Анализът на причините за високия процент в Софийска област минава през отговорите на въпроса за начините, по които пчеларите от двете области реализират продукцията си. На таблица 25 се вижда, че процентът на

50


реализиращите продукцията си самостоятелно в Софийска област е значително по-висок от този в област Монтана – 96% на 48%. Таблица 25. Начини за реализиране на продукцията: Къде реализирате продукцията си?

Софийска област

Област Монтана

Произвеждам за собствени нужди Реализирам продукцията си самостоятелно Продавам на търговци на дребно Продавам на търговци на едро Работя с изкупуващо предприятие Изнасям продукцията си в чужбина Реализирам продажби по Интернет Друго: Собствен пчеларски магазин

7% 96 % 13 % 9% 4% 1%

18% 48% 2% 47% 6% -

Посочените отговори надхвърлят 100%, тъй като анкетираните са давали повече от един отговор. Наистина, повечето пчелари се опитват да реализират продукцията си по повече от един канал. Въпреки това се стига до високия процент изпитващи проблем с реализиране на продукцията в Софийска област, а пък на въпроса за стратегическото развитие на пчеларството, сред най-често даваните отговори от област Монтана е „по-висока изкупна цена за пчелните продукти‖ (Приложение 1, въпрос 32). Интересно ще е да се отбележи, че недоволството от ниските изкупни цени и от възможностите за реализация на продуктите съжителства и с неосъществени възможности за нови пазари, които личат в таблицата – никой от анкетираните не е посочил, че изнася продукция в чужбина или че използва Интернет за реализиране на продажби. Както вече казахме, цената се определя и от други фактори – качество, вид, сорт, начин на производство. От анкетата става ясно, че цената за реализиране на меда, прополиса и цветния прашец в Софийска област, е повисока от тази в Монтана. (Таблица 26). Таблица 26. Средни цени, посочени от анкетираните: Продукти МЕД (за кг) ВОСЪК (за кг) ПРОПОЛИС (за кг) ЦВЕТЕН ПРАШЕЦ (за кг) РОЯЦИ (за брой)

Софийска област

8,51 5,10 67,38 43,33

Област Монтана

лв лв лв лв -

5,54 6,57 52,31 29,89 105,00

лв лв лв лв лв

Вероятно по-високата цена в Софийска област е резултат както на предпочитанието пчеларите да реализират продукцията си самостоятелно, така и на по-богатото биоразнообразие, което гарантира мед с по-високи качества. Наличието на повече пчелини, сертифицирани в преход към биологично отглеждане, също влияе на по-високата средна цена в Софийска област. Въпреки това обаче, все още по-голямата част от пчеларите не вярват, че 51


биосертифицирането може да спомогне за повишаване на доходите. 38% в Софийска и 33% в област Монтана смятат, че биологичното пчеларство е пътят към повишаване на доходите. Предстои да се връщаме към данните от темата за пазарната реализация на пчелните продукти, както и към темата за произвежданите пчелни продукти в двете области. И двете най-пряко изразяват икономическото значение на сектора към настоящия момент. Задълбоченото проучване и познаване на икономическите аспекти на съвременното българско пчеларство, е добра отправна точка за планирани действия по извеждане на сектора като реална алтернатива на безработицата в райони с икономически проблеми, но с добри възможности за пчеларство. В следващата тема ще разгледаме конкретните стъпки за превръщането на пчеларството в устойчива икономическа алтернатива за двете области.

8. ПЧЕЛАРСТВОТО КАТО ИКОНОМИЧЕСКА АЛТЕРНАТИВА 8.1. Пазарни възможности За да бъде изведено пчеларството като устойчива икономическа алтернатива на регионално, а и на национално ниво, са необходими поредица от стъпки. Тези, които предстои да разгледаме са: модернизация в сектора; маркетинг планиране и мобилизация на пчеларите. Преди да преминем към тях обаче, ще разгледаме пазарните възможности и икономическия потенциал на пчеларството с примери и статистика от България, Европа и света. Актуалният анализ на пазарните възможности е сред задължителните изисквания на успешния бизнес. 8.1.1. Икономически потенциал на бизнеса с мед и пчелни продукти Медът е най-популярния естествен подсладител и годишната търговия с мед и пчелни продукти в света, без да се включва вътрешно-европейският пазар, към 2011 година се равнява на 1,17 милиард долара (CIAFS, 2012). В количествено отношение данните за световното производство на мед за 2010 година показват 1,54 млн. тона произведена продукция. (Фиг. 4). Според данни на Организацията по прехрана и земеделие към ООН (Food and Agriculture Organization of the United Nations), годишно в света се произвеждат около 1,5 млн. тона мед като световното производство на мед е нараснало с около 72 000 тона за последните пет години. (FAO Faostat,2012). Най-голям производител в света е Китай заемащ 26,7% от пазарния дял, а следващите след него са Турция, САЩ, Аржентина, Украйна, Индия, Русия, Мексико, Иран, Етиопия и Бразилия. 52


Фиг. 4. Световно производство на мед и количествено разпределение по държави. Източник: FAOStat

Потреблението на пчелни продукти е изключително разнообразно, а търсенето им надвишава няколко пъти предлагането. Пазари като Западна и Северна Европа все още имат достатъчно незадоволено търсене на пчелни продукти. Докато в световен мащаб пчелите се ценят най-вече заради ролята им при опрашването, особено на земеделските култури, медоносните пчели могат да бъдат използвани и за производството на големи количества мед, восък, пчелен прашец, пчелно млечице, прополис и пчелна отрова. Всеки един от тези продукти е особено ценен и търсен, както на световните, така и на местните и регионални пазари и производството им дава добра възможност за получаване на допълнителни или основни доходи от малък семеен бизнес. Също така, пчеларството е и един от бизнесите, които имат много ниски изисквания за стартов капитал: може да бъде базиран близо до дома, особено за хората живеещи в селски райони. Пчеларството обаче изисква много познания, свързани с биологията на пчелите, с правилните практики на отглеждане, както и с умения за управление на пазарното предлагане и на цялото стопанство. Един от най-големите консуматори на мед в света е Европейският съюз (ЕС). С годишно потребление от около 300-350 хил. тона, ЕС заема и найголемия пазарен дял в търговията на мед или около 20-25%. (FAO Faostat,2012). Средната консумация на мед в различните страни от ЕС варира средно от 0,5 до 1,5 кг на човек за година, като на първо място са Гърция, Швейцария и Германия. Със средна консумация около 0,7 - 0,8 кг на година са жителите на Великобритания, Белгия, Швеция, Португалия, Испания и Франция. С по-слаба консумация от около 0,5 кг на човек за година са страните от Централна и Източна Европа, с изключение на Босна и Херцеговина и Украйна, където средно на човек се консумира над 1 кг за година. Годишно, освен собственото производство на мед от около 209 хил. тона, Европейският съюз внася над 227 хил. тона и прави експорт от около 107 хил. тона. Тоест дефицита на баланса на потреблението на мед годишно в 53


Европейския съюз възлиза на около 120 000 тона. Средната цена на вноса на едро в ЕС през 2011 година, по приравнени цени в български лева ( FAO Faostat,2011), е била около 5300 лева за тон, като цената е нараснала с 46% за периода 2007 – 2011, а средната цена на износа на едро на мед от Европейския съюз е била 6855 лева за тон. Особено впечатление правят данните за износа на страните от Северна Европа, които за периода 2007-2011 са изнесли над 25 500 тона мед на средна цена 8400 лева/тон. Цената за износа на едро може да се сравни с цената на едро в съответния регион, където е произведен/внесен меда. Нормално, при износ е включената добавена стойност от изкупвачи, преработватели и търговци, докато цената на вноса представлява цената на суровината и затова интерес представляват цените на износа от държавите в ЕС. Средните цени на мед по цени на дребно през 2013 година се движат от около 7,5 до 12-14 евро за страните от Западна Европа, докато в страните от Централа Европа цената е по-ниска - около 5,5-10 евро за килограм. Цената на меда се влияе най-много от количеството мед, което е на разположение на пазара и разходите за добиване на меда и пчелните продукти (труд, храна, горива, медикаменти и други). Трудно е да се намерят достатъчно надеждни данни за обема на пазара на другите пчелни продукти като прополис, пчелно млечице и пчелна отрова. При прополиса се наблюдава нарастване на употребата му за медицински нужди, което е довело до необходимостта от международни стандарти. Докато няма разработени и действащи международни стандарти, търговията с прополис ще остане доста фрагментирана и ограничена (CBI Market Survey,2009:6), но търсенето на пчелни продукти остава възходящо, както и интересът към природните продукти като цяло. Казаното до тук ясно показва, че световният пазар на мед и пчелни продукти открива много възможности. Осъзнаването и правилното им използване е ключът към позициониране на пчеларството като реална икономическа алтернатива. А както стана ясно, такава е особено необходима и в двете области, върху които е фокусирано настоящото изследване. 8.1.2. Производство и пазари за българските пчелни продукти България има добри традиции в производството на мед и пчелни продукти. Още в годините между 1975 и 1989-а страната е произвеждала средно около 9200 тона мед годишно (FAO, Faostat). След промените от 1989 година следва упадък в сектора, като производството пада до най-ниските си стойности от под 4000 тона годишно през периода 1993 -1994. След това следва плавно възстановяване на производството до около 8500 тона на година през 2003 година. В годините от 2003 до 2014, страната произвежда отново между 9000 и 11000 тона мед годишно. Данните за износа през последните 7 години показват, 54


че той нараства от около 4000 тона през 2007, до 7000 - 8500 тона през периода 2010 - 2011. Към момента продължава да се увеличава с умерени темпове. Потреблението в страната е сравнително ниско в сравнение с другите страни от ЕС като големи групи хора изобщо не консумират мед, но прави впечатление тенденцията за увеличаване на консумацията. В периода 2003 – 2007 консумацията на мед средно на един български граждани се е увеличила със 100% като годишният темп на растеж е бил около 19% (CBI Market Survey,2009:5). В момента средно един българин консумира приблизително около 0,65-0,70 кг мед на година. Освен меда, пчелите произвеждат и голям брой други продукти, които са особено ценени от потребителите и различни други индустрии като козметичната и фармацевтичната. Както видяхме в раздел 7 – ПЧЕЛНИ ПРОДУКТИ, пчеларите от двете области са консервативни по отношение на продуктите, които произвеждат. Мед произвеждат всички, а восъкът в повечето случаи се ползва за собствено потребление – за восъчни основи например. Проведените проучвания показват, че едва 8,5% от пчеларите, отговорили в допитването, добиват цветен прашец. Прополис се произвежда от повече – общо 46,78% от запитаните, но получаваният продукт е в много малки количества и с недостатъчно добро качество. Само един от запитаните произвежда пчелно млечице, а друг запитан произвежда апиларнил. Нито един от запитаните не произвежда пчелна отрова, въпреки че нейното търсене се увеличава постоянно, както в световен, така и в европейски мащаб, а цената й варира от 20 до 100 евро за един грам в зависимост от количествата. Очевидно, пред българското пчеларство съществуват възможности за достигане на нишови пазари, от които пчеларите могат и трябва да се възползват. Това е един от ключовите моменти за извеждане на пчеларството като алтернатива на безработицата и ниския жизнен стандарт, както в двете фокусни области, така и в много райони на страната. Както стана ясно по-рано, България има възможности за добри позиции на пазара на мед и пчелни продукти. Европейският пазар е най-логичният избор. Достъпен е, предлага добро търсене с добри изгледи за печалба, а и открива възможности за нови канали за достигане до потребителите. Освен това, България като член на ЕС има възможности да изнася разфасовани продукти, за разлика от доставчиците от трети страни, които внасят само количества на едро и разфасоването става в европейски предприятия. Всичко това прави Европейския съюз най-предпочитана дестинация за българския износен мед. Необходимо е обаче българските пчелари да обърнат внимание и на други пазари, тъй като европейските крият и някои рискове. Европейският пазар е изключително конкурентен именно заради високото търсене и добрите печалби за търговците. Той е обект както за страните производителки в рамките на ЕС, така и за големи производители като Китай и страните от Южна Америка. Освен 55


това, въпреки всички анти-монополни регламенти и принципи на ЕС, пазарът на мед в Западна Европа на практика се диктува от единични компании, с непоклатими позиции в сектора. Всичко това води към заключението, че пчеларският отрасъл в България трябва да се ориентира и към възможности извън ЕС – Саудитска Арабия и Близкия изток, Западна Азия. Северна Америка е особено актуална дестинация заради високото търсене и все по-големите загуби на пчелни семейства, които търпят американските пчелари. Излизането на външни пазари обаче не винаги е лесно. Пчеларите, които биха искали да изнасят трябва да са добре информирани и да могат да посрещнат всички административни изисквания. Затова не трябва да се подценяват възможностите на местния пазар - продажбите на дребно в страната биха могли да се осъществят на добри цени и по сравнително по-лесен начин от износа. Не е за подценяване и фактът, че когато става въпрос за храна, самият потребител цени много повече местните продукти, отколкото вносните. За да бъде изведено пчеларството като устойчива икономическа алтернатива, са необходими поредица от стъпки. Предстои да се фокусираме върху модернизацията в сектора; маркетинг планирането и необходимостта от мобилизация и организация на пчеларите. 8.2. Модернизация на пчеларството Навлизането на нови пазари създава много възможности за повишаване на приходите. Износът или рекламата обаче не могат и не трябва да бъдат самоцел. Сключването на изгодни договори за износ на мед в далечна, платежоспособна дестинация е мечтан сценарий за много пчелари, но несъвършенствата в производствените процеси могат бързо да сложат край на едно такова търговско партньорство. Без гарантирано високо качество и подсигурени постоянни количества, българското пчеларство не може да постигне високи финансови резултати. Необходима е постоянна модернизация за повишаване на качеството и ефективността на производството. Модернизацията на професионалните и полу-професионални ферми може да помогне за намаляване на необходимостта от човешки труд като по този начин намали разходите и да освободи повече време и ресурси за други важни дейности като търсене на нови пазари, маркетинг, продуктово развитие и бизнес планиране. Използването на електрическа центрофуга, разпечатваща машина или електрически нож за разпечатване, както и машина за разфасоване на меда, могат да повишат качеството на добивания мед и на крайните продукти, от което да се повиши и тяхната цена. Данните, изложени в 4. ПРАКТИКИ, ТЕХНОЛОГИИ, КВАЛИФИКАЦИЯ говорят, че в Софийска област и област Монтана производствените процеси изискват твърде много ръчен труд, липсва механизация и процесът от 56


изваждане на суровината до получаването на краен продукт е по-дълъг, потрудоемък, оскъпен, а и вероятно съпътстван от компромиси по отношение на качеството. Модернизирането на сектора и на отделното стопанство е първата крачка към осъществяването на реално развитие. Модернизацията може да освободи значителен човешки, а и финансов ресурс, който да се вложи в създаване и управление на организации на производителите (кооперативи). Те от своя страна могат да поемат допълнителният товар по част от преработката, по транспортирането, по опаковането, популяризирането и в крайна сметка – успешното пласиране на крайния продукт. Модернизацията на стопанствата може да се осъществи и чрез средства от ПРСР и НПП, като за тази цел има предвидени голям брой мерки и схеми за подпомагане, а субсидиите могат да достигнат и до 100% по мерки 6.1. и 6.3. При въведени в ход подходящи и устойчиви мерки за модернизация, може да се премине към тактики за повишаване на продажбите и навлизане на нови, по-конкурентни пазари. Тук обаче е необходимо да се познават добре принципите, по които пазарът функционира. Това важи както за чуждите, така и за вътрешните пазари. Успешен е този търговец, който знае добре какво искат неговите клиенти, а науката, която се занимава с това се нарича маркетинг. 8.3. Маркетингови подходи за оптимизиране на продажбите В България науките за пазара са сравнително ново явление. В държавите със стари традиции в пазарната икономика обаче маркетингът е неизменна част от бизнеса и еволюира непрестанно. Според един от изявените изследователи в това поле – Филип Котлър, в последните 100 години маркетингът преминава през три основни степени на развитие - ориентацията към продукта, ориентация към продажбите и ориентация към потребителя. (Котлър,2005). Ако в началото на ХХ век целта е да се създаде идеалният продукт, то няколко десетилетия по-късно фокусът е върху убеждаването – продуктът трябва да изпъкне между тези на конкурентите. Съвременната маркетингова философия обаче казва, че най-важен е потребителят – неговите потребности, нагласи и желания са тези, които определят решенията на бизнеса при създаването на продукт или услуга. Пчеларството е сравнително консервативен отрасъл – промени по отношение на продуктовата гама не се случват особено интензивно. Медът например е продукт, който най-вероятно днес изглежда точно така, както и преди 6000 години - от тогава датират първите данни за домашно отглеждане на пчели (Младенов, 1989). Това, което се променя обаче, са възприятията, желанията и мотивациите на хората. Именно те определят каква разфасовка мед ще се хареса, дали той да бъде биологичен или не, дали да е смесен с други пчелни продукти, ядки или плодове, дали да е със специален етикет или не, и 57


т.н. От тези променливи зависи дали един буркан мед ще се купи и дали даден търговска верига ще сключи договор с производителя или не. За да бъдат осмислени тези въпроси, както и да се дефинира състоянието на българското пчеларство по отношение на пазарното предлагане, ще разгледаме две основни маркетингови концепции. Първата е концепцията за маркетинговия микс, а втората - за ролята на сегментирането. Двете концепции са в основата за разбирането на пчеларството като бизнес, насочен към потребителите и за превръщането му в успешна и устойчива икономическа алтернатива за райони, изпитващи социални и икономически затруднения, но и притежаващи добри възможности за практикуване на пчеларство. 8.3.1. Сегментация Пазарът на мед може да бъде сегментиран на много малки сегменти, но основното деление е на две - мед за консумация от домакинствата и мед за индустриални цели. Приблизително около 85% от всичкия мед в Европа е предназначен за директна консумация (CBI Market Survey,2009). Останалите се използват от хранително-вкусовата промишленост, където се влагат в различни сладкарски изделия, в производството на вино с мед, ликьори, медовината, а също сосове, овкусители и други. Медът принципно има традиционно място в производството на храни, но в последните десетилетия често е заменян със захар и захарен сироп. Други индустрии, които използват мед, са фармацевтичната и козметична промишленост, но техния дял на пазара на индустриален мед е много малък, почти незначителен. Те обаче влагат повече от другите пчелни продукти – восък, прополис, пчелна отрова и други. Така тези индустрии се оформят като важен пазарен сегмент за пчеларите. Медът, който се използва в хранително-вкусовата промишленост, често е с по-ниско качество от този, предназначен за домакинствата. Така региони с поизявено производство на стоков мед от монокултури като рапица и слънчоглед могат добре да се позиционират в продажби на мед за влагане в хранителновкусовата промишленост, а райони с по-богато биоразнообразие и отдалечени от конвенционално обработвани площи трябва да се преориентират към допълнително повишаване на качеството за позициониране сред потребителите от висок клас. Както стана ясно, 96% от анкетираните в Софийска област отбелязват, че реализират продукцията си самостоятелно, а в Монтана те са 48%. Така се обособяват още два големи сегмента – крайните потребители от една страна и изкупуващите предприятия – от друга. Предприятията например се интересуват от цена, качество на меда и достъпност на пчелина. Теми като опаковка и етикет не са актуални за тях. Крайният потребител обаче е доста по-сложно понятие, което изисква много по-детайлно сегментиране. 58


Концепцията за сегментирането се свежда до обособяването на отделни групи потребители, обединени от общи характеристики като предпочитание към един или друг продукт, готовност да платят определена цена, ниво на взискателност по отношение на качеството и т.н. Например, важен сегмент сред българските потребители са онези клиенти, предпочитащи натурален мед с доказано високо качество. Те не търсят добре изглеждащи и лъскави опаковки, но държат на произхода, ценят биологичното производство, не желаят да купуват преработен мед, тъй като знаят, че при преработването медът може да се загрее над 45°C, а това отнема част от полезните ензими. Тези потребители са склонни да търсят мед директно от производител, на който имат доверие. Веднъж доверили се, те остават лоялни клиенти за дълго. Този сегмент представлява „ценителите‖ на пчелни продукти. Друг сегмент са онези потребители, които нямат особено отношение към меда и ако го купуват, преценяват първо външния вид. Този сегмент е много поголям от „ценителите‖ и проучването на неговите нагласи и желания е особено важен компонент от успеха. Тези потребители са склонни да заплатят повече за хранителен продукт, който изглежда добре. Предпочитат малките опаковки и са склонни да експериментират с нови и атрактивно представени продукти. Найобщо казано, представителят на тази група на „консуматорите‖, е готов да грабне от щанда без да мисли много всеки продукт, който изглежда апетитно и отговаря на финансовите му възможности. Представените тук два сегмента са примерни, но задълбоченото проучване и обособяване на повече и по-точни сегменти, е основополагащо за маркетинга, а от там и за успеха на всяко бизнес начинание. 8.3.2. Маркетингов микс Вярно е, че в същността си медът и другите пчелни продукти, произведени на едно място, не се различават много от същите продукти, произведени на хиляди километри разстояние. Трудно е да наложиш един мед като уникален, при положение, че за обикновения потребител медът има сходен вкус, независимо от произхода си. Не е ли обаче сходно положението с други продукти като кафето, алкохола, праха за пране и още много други? Ако се огледаме по щандовете на търговските вериги бързо ще видим, че някои конкретни марки са наложени много по-добре от други, въпреки че със затворени очи трудно ще различим тях от конкурентите им. Причината е в успешно приложеният маркетингов микс. Концепцията за маркетинговия микс е по-известна като 4-те „П‖ (от англ.: 4P’s - product, price, placement, promotion) – продукт, цена, дистрибуция, промотиране. Свежда се до разбирането, че вземането на правилните решения по отношение на продукта, цената, каналите за разпространение и комуникационната политика, ще гарантира добра пазарна реализация и разбира 59


се – добри печалби. Филип Котлър предлага и два допълнителни компонента – политика (закони и политическо отношение към даден продукт) и публично мнение (обществените настроения, влияещи на отношението към един или друг продукт). (Котлър,2007). Важно е маркетинговият микс да се прилага в синхрон със сегментирането, а планирането на ниво продукт, пласмент, цена и промоция трябва да се пречупва през характеристиките на всеки от сегментите, към които е насочен продукта. Ще разгледаме четирите основни компонента на маркетинговия микс: продукт, цена, дистрибуция и промоция. 8.3.2.1. Продукт Тук се включват основните характеристики на продукта – качество, разнообразие от предлагани продукти, дизайн и външен вид, опаковка, размери и разфасовки, марка и т.н. Всички тези характеристики имат отношение към крайната реализация и могат да се окажат ключови за налагането или отхвърлянето на един продукт. При планирането на маркетинговия микс обаче, всички тези характеристики трябва да са подчинени на една цел – продуктът да изпъкне като уникален и желан. Ако говорим за мед, идеалният продукт е не само качествен, но и привлекателен още в опаковката си. Той създава емоционално отношение и предизвика ирационално желание за консумиране на мед. Както стана ясно, 96% от анкетираните в Софийска област отбелязват, че реализират продукцията си самостоятелно, а в Монтана те са 48%. Продажбите стават най-вече в големи стъклени буркани, разфасовките в малки бурканчета са рядкост. Това говори, че медът се продава най-вече на хора, които сами го търсят и предпочитат по-големи количества – това са сигурните потребители. Този сегмент обаче не е голям в България и за да се развива пчеларският сектор трябва да се достигне до нови потребители. Двата продуктови аспекта, които най-силно влияят на новите потребители са продуктовото разнообразие и външния вид. Ще започнем с външния вид. Външен вид За продажбата на мед е необходимо крайният продукт да има добър външен вид, както и достатъчно информация върху етикета. Информацията за продукта обикновено играе много важна роля в решението на купувача дали да купи продукта или не. Прави впечатление, че продаваният на дребно мед от пчеларите в България не се откроява с хубави етикети, нито с достатъчно информация. Често дори продуктите са без етикет или с някакво подобие на етикет указващ вида на меда, например вида на цветовете, от които е произведен. Това като цяло създава трудности на потребителя да разбере дали 60


този продукт е автентичен и отговаря на неговите изисквания за качество, произход, хигиена на производство. Освен това, продуктите без етикет или с абсолютно невзрачно подобие на етикет не привличат погледа и вниманието на потребителите. Поради тези причини етикетирането с привлекателни, информативни и ефектни етикети и притурки към опаковката е особено важен въпрос, който може да увеличи продажбите и приходите на пчеларя. Добре е етикетът да посочва точния географски произход на меда. Това дава допълнителна сигурност на купувачите като им дава възможност дори да направят асоциация с даден регион. Примерна информация, която трябва да съдържа един етикет: 1. Съдържание: Мед, 100% 2. Вид на меда: (например) билков, липов, манов, акациев, слънчогледов, многоцветен 3. Държавата и региона където е добит: от региона на Чипровски Балкан, обл. Монтана, България 4. Име и адрес на пчеларя (в допълнение и телефон за връзка) 5. Тегло на меда в буркана/опаковката 6. Дата на пакетиране (или друг партиден номер с включена дата)

Изискванията по отношение на етикетирането са описани в чл.9 и 10 на Закона за храните. Към етикета може да се добави допълнителна информация за потребителите, например под формата на притурка - допълнителен етикет или мини книжка, прикрепена към гърлото на буркана. Това се отнася особено за продукти като пчелен мед в пити, манов мед, липов мед или различни смеси на мед с полен, прополис или пчелно млечице. Много от хората не са наясно с характеристиките, полезните съставки и приложението на тези продукти и липсата на достатъчно информация за това намалява шансовете за вземане на информирано решение за покупка. Наред с това, етикетът и опаковката са първото впечатление за клиента. Те са лицето на продукта и носят не само информация, но и важно емоционално послание за продукта. Внушението, което създават, може да се окаже решаващо за избора на клиента. Този аспект ще разгледаме в четвъртия елемент на маркетинговия микс – комуникацията. Понастоящем, въпреки че носи важно послание, опаковката твърде често е пренебрегвана. Голяма част от пчеларите продават своите продукти на дребно в каквито опаковки намерят – стари буркани, стари капачки, непривлекателни етикети. Съдовете, в които медът се продава като краен продукт, трябва са възможно най-леки и евтини и за предпочитане - да са прозрачни, за да могат клиентите да виждат самия продукт. Най-често пчеларите използват буркани с вместимост 1 кг. По принцип големите стъклени буркани са тежки и чупливи и затова за предпочитане са помалките стъклени буркани с вместимост 450-500 грама. Пластмасовите също са 61


добра алтернатива стига да могат да се намерят достатъчно качествени такива. Съчетанието на висококачествен мед с пластмасова опаковка обаче е неподходящо от маркетингова гледна точка. Възможно е да се използва така наречения „печат за гаранция‖, чиято роля е да засилва доверието на потребителите, че продуктите не са манипулирани след като са били запечатани от производителя. (Фиг.5). Фиг.5. Примерен печат за гаранция

Добра алтернатива също е и продажбата на малки количества мед в малки опаковки с вместимост около 25 - 45 грама, предназначени за хотели, ресторанти и кетъринг. Това е и добър начин за достигане до клиенти, които не могат или не искат да си купуват големи количества. Също така могат да се разработят и специални продукти под формата на сувенири за продажба на туристи, мини разфасовки за промоционална дейност и т.н. Продуктово разнообразие Неговата липса е сред основните дефицити на българското пчеларство. Докато други държави в Европа произвеждат огромно разнообразие от продукти с мед – медовина, ликьори, сосове и горчици, мед с различни добавки, необработен мед, кремообразен мед и много други, на българския пазар може да се срещнат най-вече традиционните продукти – чист мед, мед с ядки и рядко – мед с други добавки. Тези продукти присъстват активно на чуждите масови пазари и единственият начин български мед да се установи там, е да представи нещо различно и атрактивно – не само като опаковка, но и като съдържание. Пазарът на другите пчелни продукти (восък, прополис, пчелен прашец, пчелно млечице, апиларнил и пчелна отрова) не е толкова голям, както на меда, но пък цените и търсенето могат да са доста обещаващи. Продуктите като прополис и восък се произвеждат като съпътстващи продукти при пчеларството, докато продукти като цветен прашец, пчелно млечице и пчелна отрова могат да се произвеждат в специализирани за това ферми. Целенасоченото производство и търговия с тези продукти обаче е подценено у нас. 62


Възможностите за разнообразяване на продуктовата гама както на меда и производни от него, така и на другите пчелни продукти, са големи на регионално и на национално ниво. Възможно решение в тази посока е разширяване на биологичното пчеларство и производство на повече биологичен мед. Също така, пазарът има нужда от налагане на нови продукти – необработен мед, мед с плодове и ядки, мед с канела, джинджифил, коприва, както и много други. Пазарният дял на биологичното пчеларство и биологичния пчелен мед нараства постоянно всяка година. Оценката за пазарния дял на био мед в Европа е около 10 000 тона годишно или 2,5 - 3% (CBI Market Factsheet, 2011). Потребителите на биологичен мед и екологично чисти и здравословни храни използват меда най-често като алтернатива на захарта, за готвене или пък като естествена хранителна добавка. Много хора също така използват меда и като средство за лечение, въпреки че не всички от приписваните му свойства са научно доказани и потвърдени. Факт е обаче, че много хора вярват в лечебните му свойства и го търсят само заради това. Също така, потребителите са готови да платят по-висока цена за меда, когато той е сертифициран като биологичен. Освен това биологичните производители на мед в България и в Европа получават субсидия на биологично сертифицирано пчелно семейство, която е в размер около 20 евро на пчелно семейство. Интересен пример за добро продуктово планиране е налагането на продуктът „необработен мед‖ (от англ. raw honey). При преминаването си през преработвателно предприятие медът обикновено се загрява, за да се намали вискозитетът и да се улесни филтрирането му. Филтрираният мед се захаросва много по-бавно и изглежда по-бистър и по-представителен. При нагряването обаче се губят някои от ценните елементи в него, а ценителите на пчелен мед не харесват това. Така пазарният сегмент „необработен мед‖ се оказва добра алтернатива за тези потребители. Това е мед, който е пакетиран директно след добиването му от фермата. Обикновено се прави съвсем първично пречистване на меда от остатъци от насекоми и по-едри парчета от восъчните пити, както и други едри механични замърсители. Качествата на този мед са несравними с преработения мед. Найважните от тях са, че в необработения мед се съдържат повечето от полените, минералите и ензимите, които го правят изключително богат на полезни елементи и витамини, и увеличават здравословните му качества. Както хората предпочитат суровите зеленчуци заради техните по-добри хранителни качества, така е и при меда. Необработения (суров) мед има експериментално доказани антибактериални, антипротозойни и в по-малка степен - антигъбични свойства. Наред с това медът притежава и хипосенсибилизиращи (антиалергични) 63


свойства (Младенов,1989). Той подпомага доброто храносмилане и цялостното здраве на тялото, мощен антиоксидант е, засилва имунната система, елиминира алергии и е отлично лекарство за рани по кожата и всякакъв вид инфекции. Ползите от необработения мед не се изчерпват само до тук. Суровия мед може също така да стабилизира кръвното налягане, да балансира нивата на кръвната захар, да облекчава болката и да отпуска нервното напрежение. Използва се и за лечение на язви. Необработения мед действа също и като отхрачващо и противовъзпалитено средство и се използва много ефективно за лечение на респираторни състояния като бронхит и астма. Особено изявени в тази посока, а и с по-силно бактерицидно и антипротозойно действие са липовият и мащерковият мед. (Младенов,1989). Пазарът на необработен мед обикновено е зает от производителите, които продават директно продукцията си на потребители или от по-малките преработватели, които пакетират необработен мед в малки партиди. Този вид мед е особено популярен в България, но необработеният мед не се счита за отделен вид продукт с добавена стойност, а по-скоро такова е традиционното състояние на меда, когато преминава директно от пчелар към потребител. Факт е обаче, че интересът към този вид продукт расте и в страните от Западна Европа, където цената на килограм достигна 20-25 евро. Комуникирането на изявените полезни качества на необработеният мед, особено ако той е биологично произведен, може да наложи този продукт на много висок клас потребители, склонни да заплащат високи цени за него. Особено заинтересован от този продукт е сегментът на ценителите. От гледна точка на пчеларите, позитивите също са много. Така или иначе, повечето пчелари предлагат именно този продукт и не се налагат допълнителни инвестиции, нито повече труд за обособяването му като отделен продукт. Съществуват много възможности за увеличаване на продуктовото многообразие както за стопанствата, фокусирани върху висококачествени продукти, така и за тези, наблягащи на количествените показатели. Необходимо е само повече въображение или бърз преглед на вече съществуващи и добре реализиращи се продукти на основата на меда и пчелните продукти. Повече усилия в тази посока могат да повлияят на цената, а оттам и на общите приходи. 8.3.2.2. Цена Цената е съществен елемент от маркетинговия микс, въпреки че често нейната роля се надценява. Има продукти, за чието потребление основна роля играе цената. Тяхното разнообразие се простира от хранителните щандове до автомобилните пазари. Има обаче и стоки, за които цената е важна, но не и определяща. Такива са стоките от висок клас. При много от тях логиката „ниска цена – високо търсене‖ не важи, а точно обратното. Известно е например, че 64


при избор на вино, средно-статистическият потребител не купува най-скъпото, но и страни от най-евтиното. При луксозните стоки евтиното е дори отбягвано. Медът не е луксозна стока, но не е и стока от първа необходимост. За повисок клас ниската цена е неподходяща не само от гледна точка на производителя, но и от маркетингова гледна точка, тъй като цената, освен всичко друго, е и заявка за реалната стойност на продукта – за вложените усилия и за неговото качество. Ето защо, биологично сертифициран мед и необработен мед не могат и не трябва да се налагат на пазара посредством ниски цени, а залагайки на високо качество. Това не означава, че конвенционално добиваният мед може да се наложи единствено с ниска цена, напротив. Разработването на нови продукти, в които този мед се влага, е най-добрият начин за добавяне на стойност и за повишаване на приходите. Макар и слабо, в направеното анкетно проучване за област Монтана и Софийска област се забелязва лек напредък в тази посока. Някои пчелари посочват „разнообразяване на асортимента от продукти‖ като цел в развитието на стопанството (Приложение 1, раздел ХІ). Един пчелар дори посочва, че има желание да експериментира с производство на медовина. Определянето на цената е важен етап в маркетинг планирането и трябва да се съобрази с качеството на продукта, но и с готовността на потребителите да го закупят. Всичко това отвежда и към третия аспект на маркетинговия микс: дистрибуцията. 8.3.2.3. Дистрибуция Бързото, евтино и успешно достигане до потребителите е другият важен аспект на маркетинговия микс. Цената на крайния продукт може да зависи от него, а удобството на клиента може да се окаже ключов момент за неговото решение дали да купува или не. Нашето проучване показа, че най-много пчелари реализират продукцията си самостоятелно, други се доверяват на търговци на едро и дребно, а някои разчитат на изкупуващи предприятия. Никой обаче не посочи, че използва Интернет за реализиране на продажби. (Приложение 1, раздел VІ). Онлайн пазаруването има много предимства, но не е панацея за добри продажби. Пазаруването става лесно и бързо, при добра комуникационна политика може да достигне до много потенциални потребители без да са необходими особени инвестиции. Това е и добър начин за достигане до чуждестранни пазари. От друга страна обаче, онлайн сайтовете, предлагащи хранителни продукти, не са най-предпочитаният начин за пазаруване. Потребителят предпочита да види с очите си предлагания продукт и тогава да прецени дали да го закупи. Все пак, онлайн търговията е много добър вариант, когато говорим за доставки на едро. Вместо да се насочваме към индивидуалните потребители, 65


онлайн платформите могат да са подходяща отправна точка за достигане до поголеми клиенти като магазини за био или здравословни храни, хотели, ресторанти, фирми за кетъринг услуги и т.н. Подобни клиенти са много търсени и желани от пчеларите, които могат да си позволят да правят постоянни и обемни доставки. Като цяло, присъствието във виртуалното пространство е препоръчително, когато говорим за бизнес и търговия с продукти, каквито и да са те. Дори и да не предлага възможност за онлайн плащане и директни поръчки, един уеб сайт, представящ подробни каталози с предлаганите продукти, също е добро решение. Всеки по-сериозен клиент, възнамеряващ да закупи солидни количества от даден продукт, ще направи проверка в Интернет за доставчика. Ще потърси неговия сайт, ще иска да научи повече за предлагания асортимент, ще потърси отзиви от други клиенти. Дистрибуцията е сложен, а често и скъп процес. Истината е, че ако трябва да се справят поединично, пчеларите никога няма да успеят да се възползват от пълните възможности на този елемент в маркетинговия микс. Причините са много: координирането на тези процеси отнема време и изисква специфични познания; големите клиенти изискват постоянни и навременни доставки без компромиси с качеството на продукцията; същите тези клиенти обикновено изискват и големи количества. Така пчеларите могат да предпочетат да работят директно с преработвателни предприятия, които изкупуват продукцията им или да се самоорганизират в кооперативи (организации на производителите), където специфичните дейности се делегират на специалисти, а включването на повече пчелари гарантира постоянни доставки в достатъчни количества и с контролирано качество. 8.3.2.4. Комуникационна политика Този елемент от маркетинговия микс е най-динамичният. Среща се още като „промотиране‖, „промоционална политика‖, „комуникация‖ и подобни. Включва реклама, участия в промоционални събития и фестивали, връзки с обществеността (PR), изграждане на имидж и други. Етикетът и опаковката, брошурите и каталозите също са елемент от промоционалната политика. Етикетът и опаковката са елемент от характеристиките на продукта, но тяхната цел е да изразяват в максимална степен неговото послание към потребителите, а посланието се определя именно в комуникационното планиране. Тук важно място заема апелът (от англ. appeal – привличам). Това е най-важният мотив, с помощта на който изграждаме положителния имидж. (Кафтанджиев,2008:48). Дали ще заложим на апела за здравословния продукт, който ни прави жизнени и енергични или ще заложим на изкушаващия меден вкус, дали апелът ще е за натуралния продукт без изкуствени добавки или пък за уникалните 66


съставки и високия клас, всичко това трябва да личи както на етикета, така и във всеки друг аспект на комуникационната политика. Разбира се, изборът на апел винаги се съобразява с маркетинговата философия за ориентацията към потребителя. Тоест, желанията, нагласите, нуждите, а дори и страховете на всеки целеви сегмент, определят избора на конкретен апел. Визуалните внушения на етикета и опаковката могат да се окажат много по-силен мотиватор за потребителското решение, отколкото информацията, изписана на етикета. Един добър и успешен етикет трябва да създаде у целевата група емоционално отношение, да предизвика ирационално желание за консумиране на мед. Във връзка с това дизайнът е много важен, както и изборът на символи и знаци като елементи от него. Логичен избор например, би бил образът на пчелата – знак, чието значение ни препраща към сърцето на всеки пчелен продукт - към огромния труд на насекомото и към съвършената организация в кошера. До колко обаче този знак създава копнеж за консумация? Доста по-успешна визуална препратка ще бъде например филия хубав ръчно изпечен хляб, намазана със свежо масло и обилно покрита с плътен мед. В подкрепа на това можем да добавим, че не са малко хората, изпитващи неприятно чувство при вида на насекомо - дори и на така полезната медоносна пчела. Тези на пръв поглед дребни детайли могат да се окажат решаващи за един клиент, изправен пред щанд с десетки видове пчелен мед, чиито единствен начин да привлекат внимание е етикетът. По отношение на комуникацията, бизнесът с български пчелни продукти има на какво да се научи. Реклами на мед отсъстват от екраните, както и от страниците на вестниците. Вярно е, че рекламата там е скъпа, но традиционните канали не са задължителни. Социалните мрежи в днешно време предлагат големи възможности за нискобюджетна реклама, а това се улеснява и от повишаващия се интерес към здравословните и екологично чисти продукти. Пчеларите се отнасят доста сериозно към изложенията за мед и пчелни продукти, които се организират регулярно в градовете на страната. Подобен род промоционални активности предоставят известна възможност за достъп до нови клиенти. Необходими са обаче повече усилия за подход към места и целеви групи, които не посещават пчеларски изложения. Ако е насочена в правилна посока, комуникацията ще е много по-ефективна, а и ще изисква по-малко средства. Основният въпрос тук е къде можеш да срещнеш най-много потенциални потребители на мед. Такива места могат да са заведения за здравословно хранене, детски градини, чайни и кафенета, супермаркети, пазари, ресторанти, но също и аптеки, болници, санаториуми. Все пак, повечето хора преминават към здравословно хранене и полезни заместители на захарта, когато вече са получили сериозен повод да се замислят.

67


8.3.3. Конкуренция Наред със сегментирането и маркетинговия микс, правилното дефиниране на конкуренцията е важен елемент от маркетинговото планиране. Разсъждавайки по този въпрос, повечето пчелари най-напред ще назоват колегите си като основна конкуренция. Това обаче няма да е правилният отговор. Всички пчелари заедно имат един голям общ конкурент и това са всички производители на подсладители, различни от меда – захар, шоколад, алтернативни подсладители и всички техни производни. Всеки извоюван сантиметър от територията на тези гиганти в полза на пчеларския сектор, е огромна победа, защото за пчеларите това означава повишено търсене и подобри цени. Независимо дали става въпрос за мед за хранително-вкусовата промишленост или за висококачествен мед за директна консумация, голямата цел на пчеларския сектор е да увеличава границите си за сметка на всички други индустрии, произвеждащи подсладители. 8.3.4. Мобилизация на пчеларския сектор В най-успешната история на сектора пчеларите са били обединени и са действали заедно, за да защитават правата си и да си помагат. Твърде много са причините пчеларството да изисква по-голяма обвързаност между практикуващите тази дейност, отколкото в много други отрасли. Няма да се спираме на тези причини. Както се видя обаче, проблемите и заплахите в сектора са твърде много, а голяма част от възможностите са недостижими ако се действа самостоятелно. Ето защо, тук ще се спрем на две форми на обединение в сектора, които смятаме за ключови за неговото развитие. Това са пчеларските съюзи (браншови организации) и пчеларските кооперативи (организации на производителите). 8.3.4.1. Пчеларски организации Историята на пчеларското самоорганизиране в България е на повече от век. Изпълнена е с възходи и падения, но за да дефинираме настоящото състояние, ще го съпоставим с миналото. Първото пчеларско дружество в България се създава през 1896 година, а негова основна цел е преминаване към технология на пчелоотглеждане в разборни кошери. На 19 август 1899 година се създава и първата национална пчеларска организация. През 1910 година в София се провежда първият събор на славянските пчелари - създава се Апиславия - съюз на пчеларските организации от славянските страни. (Петков, ред., 1999). След 1915 година пчеларството се развива както икономически, така и организационно. Създават се първите пчеларски кооперации, начело с 68


кооперацията „Нектар – София‖. Разрухата от Втората световна война спира това развитие, настъпва сътресение за целия пчеларски сектор в България. От средата на 60-те до края на 80-те години пчеларството в България е в сериозен подем. Българският пчеларски съюз обединява 50 000 пчелари, организирани в над 1600 пчеларски дружества. Развитието на пчеларството през онези години се подпомага от сериозно научно-изследователско звено, а пчеларство се изучава в няколко университета и специализирани техникуми. Страната достига до шесто място в света по производство на мед. Веднага след политическите промени в страната от 1989 година започват и първите разцепления в пчеларската организация, а през 90-те години „роенето‖ на пчеларски съюзи в България придобива масов характер. През поголямата част от времето съществуват 3-4, а понякога и повече пчеларски организации, които претендират да бъдат национални. Настъпва период на упадък за пчеларството. За периода от 1990 до 1995 броят на пчелните семейства в страната намалява наполовина – от 770 000 на 370 000 броя. Стотици пчеларски дружества се разпадат. Хиляди пчелари преустановяват дейността си. Към 2014 година процесът на разединение върви с пълна сила - вече 8-9 пчеларски организации имат статут на национални. Много пчелари се съмняват в представителността им и твърдят, че в някои от тези организации членуват само шепа роднини и близки на председателя. По-лошото обаче е, че липсва единомислие между тези организации. Няма общи цели, не се отстояват общи интереси, няма обща политика. В случаите на отравяне на пчелните семейства при пръскане с пестициди, пчеларите най-често са принудени да се справят сами. Голям проблем е и липсата на единно представителство при взаимоотношенията с държавната администрация. На практика администрацията не може да комуникира със сектора дори и да има желание, тъй като няма към кого точно да се обърне. От друга страна, липсата на адекватно представителство може да бъде и идеално оправдание за отбягване на дебат. Подобна е ситуацията и с бизнеса. Пчеларите са принудени да се договарят поединично с фирмите, които изкупуват, преработват и търгуват с пчелни продукти, а това не им дава големи възможности да променят условията. За сравнение, Съюзът на пчеларските организации в Сърбия ежегодно организира търг пред изкупуващите предприятия, на който те наддават за цена, на която да изкупуват продукцията. Само предприятията, предложили найвисоки цени, получават право да изкупуват пчелния мед на сръбските пчелари. Определената цена е изгодна за пчеларите и устройва предприятията. Докато цари хаос сред претендиращите да представляват пчеларите в България, секторът изостава. Използва се стара техника, пчеларите нямат влияние над цените на едро, нямат достъп до външни пазари, не могат да се 69


защитят при отравяне на пчелите от пестициди, не могат да се включат активно в законодателните процеси в страната, а за представителство на европейско ниво не може да става и дума. Много пчелари днес съществуват напълно изолирано от своите колеги: масово не се регистрират, не познават правата си и не се интересуват от задълженията си. Не са запознати с перспективите на сектора, нито с възможностите за финансово стимулиране на бизнеса. За пример, ако в съседна Румъния се усвояват 100% от средствата по националната пчеларска програма, то тук процентите варират между 60 и 87% за различните години. Рекордът от 2013 година е 90%. Възможностите обаче далеч не се изчерпат с държавно финансиране. Трябва постоянно да се повтаря, че пчеларството е бизнес с огромни търговски възможности. Без обединено представителство на пчеларите е невъзможно да се следи и реалното състояние на сектора. Така не може нито да се дефинират реалните проблеми, нито да се изведат и приложат решения. В такива условия дори провеждането на едно обикновено анкетно проучване може да се окаже безсмислено утежнено. Единна организация, свързваща пчеларски дружества по области и общини, би могла да направи пълно и задълбочено проучване за броени дни. За анкетата, която проведохме, най-напред трябва да благодарим за отзивчивостта и позитивното отношение на всички участвали. Начинанието завърши успешно и събраните данни са представителни. Имаше обаче определени инцидентни пречки пред проучвателната дейност, свързани найвече с проява на недоверие и дори намерение за бойкот на проучването в някои общини. Както стана ясно в последствие, подобни намерения бяха мотивирани единствено от неразбиране и грешни интерпретации. Генерирането на недоверие е деградивно и води до хаос в целия сектор. Отговорността за противодействие на този хаос обаче не е на Държавата или на ЕС, а единствено и само на самите пчелари. Проучванията показват, че болшинството от пчеларите ясно осъзнават това. Според данните от анкетата, липсата на функционираща организация, обединяваща всички пчелари, категорично се очертава като основен проблем в сектора. „Неработещи представителни организации‖ е сред посочваните като проблем пред пчеларството, а на открития въпрос за стратегическото развитие на пчеларството в България, „единна и работеща пчеларска организация‖ е най-често даваният отговор (след искането за повече субсидии). (Приложение 1, въпрос 30 и 32). Отговорите от анкетата показват, че пчеларите са готови за промяна. Започва все по-ясно да се сформира убеждението, че не броят на организациите, а единните и организирани действия са ключът към успеха на сектора и към икономическото развитие на всяко едно стопанство. Остава да се 70


надяваме, че дребните неразбирателства и лични интереси ще отстъпят пред това мислене и скоро пчеларите пак ще действат единно и убедително. 8.3.4.2. Организации на производители Преди 100 години, в далечната 1915 година, се създава първата пчеларска кооперация, нейното име е „Нектар‖ – София. Функцията й е да бъде основен посредник при търговията и износа на мед и восък. Със собствен цех за изработване на восъчни основи, пчеларски инвентар и кошери, както и със собствена административна сграда в центъра на София, кооперацията в продължение на близо три десетилетия е една добре функционираща и влиятелна стопанска структура. В момента съществуват много подобни примери от цял свят. Едни от найголемите и успешни играчи на световния пазар, са именно такива организации. Можем само да споменем френската France Miel, гръцката Sithon, канадската Bee Maid и американската Suebee. Историята при всички тях се повтаря - скромно начало, уверени първи стъпки, по-високи изкупни цени, засилващо се влияние на пазара и успешни резултати. Кооперативите бързо се ориентират към закупуване на съоръжения за опаковане, някои произвеждат собствени восъчни основи, кошери и оборудване като дори търгуват с тях извън рамките на обединението. По-голямото количество мед позволява разработването на нови продукти – кремообразен мед, мед с джинджифил или канела, питиета и сосове от мед, козметични продукти и много други. Изграждането на единна марка пък води до разпознаваемост на продукта, гарантира качеството, а оттам търсенето в страната и извън нея нараства. Обединението в кооператив позволява изплащането на постоянни ежемесечни доходи. В много организации се поемат и осигуровките на членовете. При добра година или повишаване на качеството (например при преход към био производство) се прибавят и бонуси. Наред с това, добре организираният кооператив разработва нови и нови проекти за повишаване на качеството, за обмяна на опит, за развитие на нови продукти, за пласмент на нови пазари и за поддържане на ефективна комуникационна политика – все ангажименти, с които индивидуалното стопанство не може да се справи само. В България от ХХІ век този вид съдружие е все още непознат. Пчеларите получават по-ниска цена за своите продукти, ограничени са откъм количествата мед, които могат да произведат, от трудности свързани със съхраняването на пчелните продукти, от проблеми с транспортирането и намирането на купувачи. Тези фактори поставят отделния пчелар в крайно зависима позиция и той се принуждава да приеме ниската цена на търговците, които имат осигурен транспорт и инфраструктура за боравене с меда. 71


Предвид технологичната изостаналост на много пчеларски стопанства, организирането в кооператив може да е единственото решение. Така например, пчеларите могат да създадат своеобразни центрове за изваждане и събиране на мед. На тези места те ще могат да занесат суровите пчелни пити за извършване на професионалната им обработка. Тези центрове могат да предоставят под наем специфично и качествено оборудване, с което пчеларите не разполагат. При положение, че 19% от анкетираните в Софийска област и 33% в област Монтана посочват, че използват механизация в работата си, съответно 94% и 99% разфасоват ръчно меда (приложение 1, раздел VІ), може да се смята, че подобни центрове могат да улеснят работата и да спестят разходи на много пчелари, а едновременно с това вероятно ще въздействат позитивно на качеството на крайния продукт. Подобни центрове за изваждане и събиране на мед могат да функционират и като събирателен пункт за големи количества мед, восък и други пчелни продукти. От тази разпределителна точка те могат да се пласират директно на местния пазар или да пътуват за износ. Дори и да се намират на отдалечени места, тези центрове биха могли да се превърнат във фактор на пазара и да привличат търговци, предприятия и други заинтересовани страни, тъй като ще разполагат с достатъчни количества и гарантирано качество на пчелни продукти. Освен ползата за пчеларите, това би оказало позитивно въздействие и върху целия регион, особено ако е отдалечен и икономически неперспективен. Тези центрове ще имат нужда от сигурно пространство за съхраняване на продукцията, от контейнери, кантари, оборудване за първична преработка, транспортни средства и от най-основните комуникационни технологии. Също така е необходим и персонал, който да управлява центъра, да има умения за измерване на качеството на меда и за боравенето с меда при вадене и съхранение. Ще е необходим и допълнителен персонал в разгара на сезона при изкупуване на реколтата. Не е задължително подобни формирования да съществуват като собственост на организация на производителите. Те могат и под формата на неправителствени организации (сдружения), или пък като фирма, в която пчеларите има дялово участие. Най-важното е да има желание и готовност за обединяване на усилията. Оттам лесно ще се намери правилната посока, а пътят към успеха ще премине през общи производствени бази, общи маркетингови стратегии, общи обучителни центрове, общи лаборатории и изследователски центрове и т.н. Място за оптимизъм има. На въпросите за целите на развитие в проведената за настоящото изследване анкета, често срещан отговор, особено за Софийска област, е кооперирането с други производители (Приложение 1, въпрос 31). От проведените интервюта става ясно, че не малко пчелари вече 72


работят в тази посока. Особено открояваща се тенденция за обединение се наблюдава сред пчеларите, практикуващи биологично пчеларство или сред тези, които демонстрират готовност да преминат към такова. Моделът за развитие отдолу-нагоре е по-устойчив и е знак за изграждаща се стабилност в сектора. Можем само да се надяваме и да пожелаем успехът на кооператив „Нектар – София‖ от 20те и 30те години на ХХ век скоро да се повтори и бързо да бъде надминат многократно.

9. БИЗНЕС ПЛАНИРАНЕ 9.1. Как да стартираме и развием пчелин с цел бизнес и печалба Стартирането на пчелин не е лесна работа. Трябва да се вземат предвид много фактори. Стартиращия пчелар трябва да притежава или активно да развива умения за работа с пчелите. Много полезна, а на моменти и незаобиколима ще е помощта на опитен пчелар, който да дава съвети при първите стъпки в пчеларството. Преди всичко обаче, трябва да се възприеме принципът на планирането. Преди стартирането на каквото и да е бизнес начинание е необходимо предприемачът да изготви бизнес план. Не е задължително бизнес планът да е прекалено сложен и дълъг, както и да следва някаква строго определена методология. Важно е обаче да се изготви писмен документ, който описва и анализира бизнес начинанието и в който се посочват детайлни прогнози за бъдещето. Бизнес планът също така трябва да описва и финансовите аспекти при стартирането или развитието на пчелина - например колко пари са ни необходими, кога ще се изплати инвестицията, колко време трябва да финансираме бизнеса, докато започне да генерира приходи. Важна информация, която трябва да включим е къде и как ще реализираме продукцията си, какви средства за популяризация и реклама ще използваме и разбира се - какви са предимства ни спрямо другите производители. Тук например влиза качеството на меда, екологично чист район, сертификация за био производство, допълнителни и специално разработени пчелни продукти (мед с джинджифил, с канела и т.н.). Друга причина, поради която е необходимо списването на бизнес план, е нуждата от финансиране. За банково финансиране или при кандидатстване с проект по европейски програми, се изисква по-подробен план за стартиране и развитие. Бизнес планът също така ще ни позволи да подобрим бизнес концепцията си и ще е отправна точка при взимането на важни решения - като например дали изобщо си заслужава да стартираме или не. В крайна сметка, чрез бизнес плана можем да следим своето развитие и винаги да сме наясно дали сме на прав път или се налага да коригираме нещо. 73


Практиката показва, че спазвайки философията на бизнес планирането, шансовете за развитие на успешен бизнес значително нарастват. 9.2. Необходими умения за стартиране на бизнес с пчели Всеки, който се е замислял да стартира собствен бизнес се надява да постигне някакви лични цели. Такива цели могат да включват независимост, лично израстване, промяна в стила на живот, уважение, пари, власт и прочее. Собствениците на малък бизнес могат да натрупат значително повече средства от работещите на постоянна работа и в голяма част от случаите се справят подобре финансово, въпреки че малцина успяват да станат изключително богати. Успешните предприемачи са уважавани, както от други като тях, така и от колеги, роднини, приятели и местната общност. Собственият бизнес обаче не е за всеки. Независимостта и по-високите доходи вървят заедно с постоянно поемане на отговорност и взимане на решения. И макар предприемачът да не е зависим от работно време, определяно от друг, често се оказва, че ангажирани със собствен бизнес, на практика сме въвлечени денонощно в него – с работа, с мисли, с идеи, с нови проблеми и още по-нови решения. Така първото умение, от което имаме нужда, е да преценим мъдро: до колко сме подходящи за такова начинание, готови ли сме да рискуваме, можем ли да бъдем търпеливи, умеем ли да планираме. Ако избраният бизнес е пчеларство, нещата стават още по-специфични. За стартиране и успешно развитие на пчеларска ферма се изискват много и разнообразни умения. Много от пчеларите са се самообразовали или са придобили уменията си докато практикуват, но това не винаги е най-добрият вариант. Препоръчително за начинаещия пчелар е да премине обучителни курсове по пчеларство, земеделие, ботаника, биология. Наред с това активно да се среща с работещи и опитни пчелари и да посещава лекториите на пчеларските организации. Изисква се и много четене – пчеларската научна литература е богата, но сверяване с по-актуални разработки, достъпни на английски език в Интернет, е също препоръчително. Най-важните знания и умения за работата в пчелина, които са необходими на един начинаещ пчелар преди да стартира са:  Знания за различните видове растения и хранителните качества на полена и/или нектара, който произвеждат;  Знания и умения за разпознаване на различните видове болести по пчелите, както и как да се справя с тях;  Знания за биологията и възпроизводството на медоносната пчела;  Знания за различните категории и видове мед, техните характеристики, свойства и приложения;  Знания и умения за управление на земеделско стопанство, както и за маркетинг и продажба на меда и другите пчелни продукти. 74


 Подробни знания за годишния жизнен цикъл и навици на пчелите; Кога и как да се подхожда към пчелите;  Знания за фенологичните цикли и за времето и начина, по който растенията произвеждат нектар и полен;  Умения за изваждане и оценка на качеството на различните видове пчелни продукти – мед, полен, пчелно млечице, прополис, пчелна отрова;  Дърводелски умения за изграждане и поправка на кошерите;  Умения за използване на специализиран инвентар като пушилка, центрофуга или разпечатваща машина;  Умения за управление на малък бизнес (за тези, които искат да развият пчеларството като бизнес). 9.3. Примерни стъпки за създаване на пчелин с 50 пчелни семейства Отглеждането на пчели може да бъде доходоносен бизнес, който в малки мащаби до 50–100 пчелни семейства не изисква допълнителна работна ръка. Тоест, предприемачът може да извършва сам по-голяма част от работата и да ползва сезонен труд в рамките на няколко дни годишно, когато се прибира реколтата. Теорията казва, че един опитен пчелар е необходим на 500 до 1000 пчелни семейства (Mussen,1994). Ако до момента не сме се занимавали с пчеларство обаче, най-добре е да стартираме с малко кошери - с няколко пчелни семейства и най-основното оборудване и инвентар. В началото е добре да пробваме всички придобити до момента знания и умения, да разберем появяват ли се непредвидени ситуации, справяме ли се с проблемите и какво още ни е нужно, за да се развиваме. Вариант е да се работи през свободното време в малък пчелин на друг пчелар - до натрупване на повече опит за стартиране на собствен пчелин. Ние препоръчваме стартиращите пчелари да започнат с от 2 до 10 пчелни семейства и след една - две години работа и натрупване на опит да решат дали да предприемат действия по разширяване на пчелина. Ето и стъпките, които предлагаме при стартиране на едно малко или полупрофесионално стопанство. Стъпка 1 – намерете подходящо местоположение за пчелина. Ако живеете в град най-вероятно трябва да потърсите близко населено място където да разположите пчелина. Можете да го направите на малък парцел като е необходимо едно пчелно семейство да има 3-4 кв.метра осигурена площ. Мястото където ще разположите пчелина трябва да притежава няколко характеристики – да е в близост до изобилна и разнообразна паша за пчелите, например в близост до гори, изоставени ниви, овощни градини или пък интензивно отглеждани маслодайни култури като рапица и слънчоглед. 75


Ако искате да се ориентирате към биологично пчеларство, трябва да изберете местоположение, където в радиус от 3 километра няма интензивно конвенционално земеделие. Тоест в този периметър не се отглеждат зърнени, житни, технически, овощни или зеленчукови култури, които не са сертифицирани като биологични и се третират с препарати срещу вредители (пестициди, инсектицид и подобни). Подходящи за биологично пчеларство са районите в близост до гори, пасища, ливади, бивши земеделски земи. Най-добре е след като набележите потенциални места да се консултирате с опитен биологично сертифициран пчелар или с някоя от акредитираните фирми за сертификация. Данни за тези фирми, както и за контролиращите ги организации, може да намерите в Регистъра на производителите, преработвателите и търговците на земеделски продукти и храни, произведени по биологичен начин, както и на сайта на Министерство на земеделието и храните:  

http://www.mzh.government.bg/MZH/bg/ShortLinks/BiologichnoZemedelie/BiolZemInfRegistri.aspx http://bioregister.mzh.government.bg/front/operators

След като намерите подходящо място, трябва да придобиете право за ползването му и да се заемете с осигуряването на необходимите регистрации и разрешителни. Мястото може да се ползва под наем, може да бъде закупено или собствено такова или да поискате да ви се отдаде място от горския фонд по реда на чл.11 и чл.12 от Закона за пчеларството и чл.69, ал.3 и чл.70 от Закона за горите. След като вече сте намерили подходящо място, трябва да регистрирате пчелина като животновъден обект. Освен това, ако сте решили да правите продажби на дребно е необходимо да се регистрирате и по реда на Наредба №26. За повече информация – раздел 10.2.6 в настоящия текст. Стъпка 2 – структурирайте вашия бизнес с пчели Преди да поръчате необходимото оборудване и да започнете работа в пчелина трябва да направите своя бизнес план. В интернет и в книжарниците може да се намери много информация как се прави бизнес план. След като се информирате и създадете първоначалния вариант, консултирайте се с опитни специалисти в областта на мениджмънта, маркетинга и финансите, за да получите ценни съвети и препоръки за подобряване на бизнес плана. Друга важна стъпка на този етап е да проучите коя правна форма за правене на бизнес е най-подходяща за вас. Консултирайте се със счетоводител, за предпочитане опитен в обслужването на земеделски производители, за да изберете заедно под каква правна форма да развивате вашия пчелин. Найразпространената форма, под която са регистрирани повечето пчелари в България, е „Земеделски производител‖ (повече в „Регистрация‖ на стр…..). 76


Освен това се срещат Еднолични търговци (ЕТ), както и Дружества с ограничена отговорност (ООД) и Еднолични дружества с ограничена отговорност (ЕООД). Стъпка 3 – проучете възможно най-добре региона, в който ще развивате вашия пчелин. В Стъпка 1 трябва да сте проучили най-общо растителността, източниците на вода и замърсителите в региона, но е необходимо да направите и поподробно проучване на този етап. Свържете се с други местни пчелари, регионални или местни сдружения на пчелари, за да научите повече за болестите по пчелите в региона, други замърсители, които биха могли да окажат влияние и друга обща информация, която да ви подпомогне при стартирането с пчелина. Много е важно да намерите информация за съществуващите пчелини около вас, каква е тяхната гъстота и има ли достатъчно паша за всички. Освен това може да се поинтересувате какъв мед най-често произвеждат вашите колеги в региона. В приложение 1, раздел ІІ и ІІІ има информация за произвежданите количества мед в региона на Софийска област и област Монтана, както и за най-срещаните медоносни растителни видове. Стъпка 4 – поръчайте оборудването за отглеждане на пчели След като сте наясно с особеностите на вашия регион и вече сте сигурни, че избраното от вас място е подходящо за създаване на пчелин - има достатъчно и разнообразна паша, няма твърде много вредители, подходящо е за биологично пчеларство (ако искате да развивате такова), време е да поръчате необходимото оборудване. По-нататък сме направили примерен бюджет за стартиране или увеличаване на съществуващ пчелин до около 50 пчелни семейства. Освен инвентара и оборудването, които ще са ви необходими, сме наблегнали и на други, не толкова популярни разходи като разходите за брандинг, реклама, маркетинг, разходи за поддръжка, оборудване за извличане и разфасоване на меда и евентуално оборудване за практикуване на подвижно пчеларство. Ако сте начинаещ и искате да опитате да отглеждате няколко на брой пчелни семейства (до 10 броя) ще ви е необходимо най-общо следното оборудване – кошери, рамки, восъчни основи, рамкоповдигач, преносимо сандъче, предпазно облекло и було, пчеларски ръкавици, ръчна центрофуга, пушилка, четка и други. Стъпка 5 – поръчайте пчелните семейства и майките Свържете се с производители на майки и пчелни семейства, проучете различни оферти и най-вече консултирайте се с опитни пчелари или местни пчеларски организации. 77


Стъпка 6 – развийте пазара на вашите пчелни продукти Ако вече сте стартирали с малък хоби пчелин, то най-вероятно вече имате някакви добиви от мед и други пчелни продукти. Използвайте това малко количество продукция, за да разработите визията за своите продукти и да развиете първоначалния си пазар. Освен да продавате на ваши приятели и членове на семейството експериментирайте със създаването на атрактивни опаковки и етикети за вашите продукти и ги предложете на квартални магазини, малки специализирани магазини за здравословни храни или заведения, акцентиращи върху здравословното хранене. Вижте какво ще ви кажат те за вашите продукти. Информацията, която получите от тях (дори и да бъде негативна) е много полезна и ще ви помогне да подобрите вашите оферти, визията за продукта или други качества, които клиентите търсят. По-добре да направите това рано, когато произвеждате още малки количества, вместо чак като добиете няколко тона мед, а потенциалните ви клиенти не го търсят в прогнозираните от вас количества. Детайлизирайте концепцията за вашите продукти и потвърдете, чрез мнението на потенциални клиенти, че този продукт ще се търси и потребителите са готови да платят исканата от вас цена. По-рано споменахме, че ако продавате меда си на крайни потребители имате възможност за по-висок доход, тъй като цените на дребно са около 2 пъти по-високи от изкупните цени на едро, а понякога и повече - ако продавате различни продукти с добавена стойност за потребителя като биологичен мед, мед в пити или мед с пчелна пита, мед с пчелно млечице, с полен и подобни. Освен меда, проучете и пазара за другите пчелни продукти като пчелен прашец, пчелно млечице, прополис, восък или пък защо не – пчелна отрова. Стъпка 7 – направете оценка на първата година от вашата работа като пчелар След като измине една година от работата ви в пчелина отделете време, за да направите оценка как се справяте. Необходимо е да направите това много качествено. За да има смисъл от тази оценка трябва през цялата година да събирате информация за работата ви в пчелина. Трябва да си водите дневник на операциите, както и разходна и приходна книга. Вписвайте подробно всяка дейност, която сте извършили и всички разходи, които са се появили. Това ще ви помогне да направите по-точна оценка за вашето представяне, както и да забележите от къде идват непредвидени разходи и как бихте могли да оптимизирате работата си, за да постигнете по-добри производствени и финансови резултати. Водете и подробен дневник за продажбите, потенциалните и настоящите ви клиенти. Много е важно да имате пълна информация за всеки един търговски 78


контрагент (като магазини, ресторанти) и да знаете какво точно търсят, колко от него търсят, какви цени са готови да платят, какво не им харесва и какво им харесва във вашите продукти и в правенето на бизнес с вас. Сравнете информацията от оценката на работата ви за изминалата година с това, което сте планирали една година по-рано. Колко точно сте планирали? Били ли сте твърде оптимистични в прогнозите? Използвайте наученото през тази една година и планирайте бизнес плана си за следващата година. На база на цялата информация от дейността ви можете да вземете информирани решения дали да увеличите броя на пчелните семейства, за по-голям пазарен ръст. Голяма част от дейностите включени в стъпките от 2 до 6 бихте могли и трябва да извършвате всяка година. Ежегодно, преди започване на новия сезон в края на зимата, планирайте своята работа през цялата година, а в края на годината след прибиране на реколтата и зазимяване на пчелните семейства използвайте времето за анализ и оценка на изминалата година, както и за натрупване на нови знания и умения в работата ви с пчелите, в маркетинга и продажбите на вашите продукти и в управлението на вашия бизнес. На таблица 27 сме посочили примерни инвестиции, които са необходими да направите за стартиране на пчелин с 50 пчелни семейства. Примерната таблица с разходите може да се използва за основа за изготвяне на собствен бюджет за стартиране, като можете да променяте пропорционално бройките на различните елементи в бюджета в зависимост колко пчелни семейства искате да развиете. В допълнение към бюджета за стартиране сме представили и примерен отчет за паричните потоци на пчелин с 50 пчелни семейства от създаването му до третата година от неговата работа. 9.4. Необходими инвестиции и стартов капитал В тази част е представен примерен бюджет за инвестициите в едно стопанство с 50 пчелни семейства, както и бюджет за оборотния капитал, необходим докато фермата започне да генерира приходи. Бюджетът за инвестициите включва пълно оборудване за пчелните семейства, както и допълнителна техника за вадене и разфасоване на меда. Освен това има включени и прогнозни разходи за оборудване за подвижно пчеларство, в случай че искате да практикувате такова. В модела на примерния пчелин е заложено и подпомагане при закупуването на кошери и пчелни семейства в размер на близо 10 000 лева. Необходимият стартов капитал, за да се стартира полу-професионално стопанство с 50 пчелни семейства, заедно с необходимото оборудване за автоматизирано изваждане и за разфасоване на меда, е около 21 000 лева като тази сума би могла да варира. Възможно е да се ползват различно финансиране 79


като в случая е заложено по НПП за кошери, майки и семейства в размер на 70% от субсидията. Би могло също така да се използва и друго финансиране, например по ПРСР 2014-2020, което да покрие и по-голяма част от стартовите инвестиции, включително до 100% по мерките 6.3. и 6.1. Таблица 27. Инвестиции за стартиране позиция

ед. цена

брой

общо

Кошери и пчелни семейства Кошери

110,00 лв

50

5 500 лв

Пчелни семейства

115,00 лв

50

6 000 лв

Рамки

0,50 лв

350

175 лв

Рамки - магазини

0,40 лв

500

200 лв

1 лв

350

350 лв

0,5 лв

500

250 лв

100 лв

1

100 лв

1 000 лв

1

1 000 лв

500 лв

1

500 лв

Восъчни основи Основи за магазинни рамки

Земя и сгради Земя / наем Обслужваща постройка Ограда

Оборудване за вадене и разфасоване на меда Автоматична центрофуга

1 200 лв

1

1 200 лв

Машина за разфасоване

2 500 лв

1

2 500 лв

Съдове за утаяване

600 лв

1

600 лв

Разпечатваща машина

800 лв

1

800 лв

Облекло

30 лв

1

30 лв

Пушалка

15 лв

1

15 лв

Количка

100 лв

1

100 лв

Дребен пчеларски инвентар

Инструменти – повдигач, четка и др.

20 лв

20 лв

Други инвестиционни разходи Оборудване за подвижно пчеларство

14 880 лв

1

Общо стартови инвестиции:

14 880 лв 34 220 лв

Стартовият капитал е необходим за текущите разходи в пчелина, докато фермата ви започне да генерира приходи, както и за разходи свързани с маркетинга и продажбите на пчелните продукти. Такива разходи могат да включвате създаване на етикети, бранд, дизайн на опаковки, интернет страница, визитки и други маркетингови материали. Необходимо е също да се предвидят разходи за лекарства, транспорт, административни и други. (Таблица 28). Таблица 28. Стартов оборотен капитал Позиция Лекарства

Цена за ед.

Брой

Общо

7,00 лв

25

175 лв

Пътни разходи

50,00 лв

12

600 лв

Разходи за допълнителен труд

25,00 лв

10

250 лв

Складиране

50,00 лв

12

600 лв

80


Административни разходи

12,00 лв

50

600 лв

Материали за поддръжка

400,00 лв

1

400 лв

Маркетингови проучвания

450,00 лв

1

450 лв

Реклама

1 000,00 лв

1

1 000 лв

Брандиране - уебсайт, информационни материали, лога, визитки, етикети, търговска марка и пр. Опаковки (буркани, капачки и др.)

1 200,00 лв

1

1 200 лв

0,65 лв

2000

1 300 лв

400,00 лв

1

400 лв

Други (такси, регисрации, конкурси) Общо необходим оборотен капитал:

6 975 лв

9.5. Прогнозни приходи, разходи и печалба След като сте направили прогнозните бюджети за необходимите инвестиции в стопанството и нужния оборотен капитал докато фермата ви започне да генерира приходи, е необходимо да се направят прогнозните финансови разчети на вашата ферма, за да може да се оцени нейната норма на печалба и обезпечеността с парични средства. За да можете да изготвяте такива прогнози, е необходимо да имате умения в областта на финансите и счетоводството. За тази цел можете да изкарате такъв курс или да се обърнете към специалист. По-долу ви представяме прогнозни финансови отчети на примерен пчелин с 50 пчелни семейства, с включено закупуване на описаното в таблици 29 и 30 оборудване, без това за подвижно пчеларство. Разширяването на пчелина над този брой пчелни семейства навлиза в полу-професионалното ниво на пчеларство и е добър вариант за предприемачи, които искат да превърнат пчеларското начинание в сериозен бизнес. В примерния пчелин освен мед е предвидено да се произвеждат и възможно най-много други пчелни продукти като прополис, цветен прашец, млечице и восък. Освен това е предвидено продукцията да се продава на дребно в привлекателни опаковки и разфасовки съобразени с нуждата и желанията на целевите клиенти. За постигане на тези прогнозни резултати е необходимо пчеларят да натрупа достатъчно знания, умения и опит, както в пчеларската практика, така и в сферата на маркетинга и управлението на малък бизнес. Резултатите от финансовия модел на пчелина показват, че стопанството ще започне да генерира чисти доходи за фермера едва на третата година от създаването му, като достигне до нива от около 7539 лева годишни доходи през третата година и съответно 11 645 лева и 13 311 лева на година през четвъртата и петата година. В този модел не е включено допълнително увеличаване на пчелните семейства. След приспадане на всички разходи за продажбите, маркетинга и операциите във стопанството, чистият доход, които остава на разположение на пчеларя е средно около 628 лева месечно на третата година и между 900 и 1100 лева месечно през четвъртата и петата година. 81


През първата година, пчеларят не може да добие никакви пчелни продукти, тъй като новите семейства тепърва се развиват. Първата продукция от добивите през втората година се използват за развиване на концепциите за продуктите, бранда и клиентската база на предприемача. Прогнозните приходи от продажби са базирани на маркетинговата програма на пчеларя, която залага на продажби на дребно, както на мед така и на другите пчелни продукти и комбинации от тях. Ще се търси добро съотношение цена/качество от порядъка на 8 лева/кг и дори по-високи нива чрез предлагане на по-висок клас продукти в по-малки разфасовки от 450-500 грама. Поради тази причина и продукцията, и средствата вложени през втората година, са предимно за изучаване на пазара и разработката на концепцията на предлаганите продукти, събиране на информация за потенциални клиенти и изготвяне на най-различни маркетингови инструменти. По този начин в края на втората година нетният доход, който може да получи пчеларят е много малък - в размер на около 1000 лв. Таблица 29. Продукти и прогнозни приходи Година 1

Година 2

Година 3

Година 4

Година 5

Продажби в количество Мед, кг. Прополис, гр.

750

1 750

1 750

2 000

7 500

10 000

10 000

10 000

Восък, кг.

15

25

25

25

Цветен прашец, кг.

75

150

150

150

Пчелно млечице, гр.

75

1 000

1 000

1 000

Мед, лв./кг.

8,00 лв

8,00 лв

9,00 лв

9,00 лв

Прополис, лв./гр.

0,15 лв

0,15 лв

0,15 лв

0,15 лв

Восък, лв./кг.

20,00 лв

20,00 лв

30,00 лв

30,00 лв

Цветен прашец, лв./кг.

30,00 лв

30,00 лв

40,00 лв

40,00 лв

Пчелно млечице, лв./гр.

0,80 лв

0,80 лв

1,00 лв

1,00 лв

Мед

6 000 лв

14 000 лв

15 750 лв

18 000 лв

Прополис

1 125 лв

1 500 лв

1 500 лв

1 500 лв

300 лв

500 лв

750 лв

750 лв

2 250 лв

4 500 лв

6 000 лв

6 000 лв

60 лв

800 лв

1 000 лв

1 000 лв

9 735 лв

21 300 лв

25 000 лв

27 250 лв

Единична цена в лв.

Субсидии от НПП Продажби в лева

Восък Цветен прашец Пчелно млечице Субсидии/ Безвъзмездна помощ

9 920 лв

Общо продажби

9 920 лв

Таблица 30. Примерни прогнозни парични потоци Година 1

Година 2

Година 3

Година 4

Година 5

9 105 лв

9 750 лв

20 349 лв

24 696 лв

27 065 лв

Входящи парични потоци Получени плащания Получени заеми

15 000 лв

82


Получени лихви Общо входящи средства

73 лв

151 лв

362 лв

1 100 лв

2 060 лв

24 177 лв

9 902 лв

20 712 лв

25 796 лв

29 125 лв

1 120 лв

2 499 лв

2 502 лв

2 716 лв

175 лв

1 255 лв

1 855 лв

1 855 лв

1 855 лв

1 020 лв

6 252 лв

6 417 лв

7 200 лв

6 608 лв

2 224 лв

2 402 лв

2 594 лв

4 636 лв

Изходящи парични потоци Материали и суровини Плащания по преки разходи Общопроизводствени разходи Капиталови инвестиции

21 090 лв

Плащания по заеми Общо изходящи средства

22 285 лв

10 851 лв

13 173 лв

14 151 лв

15 814 лв

Нетен паричен поток

1 892 лв

950 лв

7 539 лв

11 645 лв

13 311 лв

Парични средства в края на периода

1 892 лв

943 лв

8 482 лв

20 127 лв

33 438 лв

По данни на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ), стопанствата с над 50 пчелни семейства в Софийска област са 12,59%, а в област Монтана – 21,60% от всички регистрирани пчелини на територията на двете области. В пропорционално отношение, данните от анкетата, която проведохме, отговарят на така сегментираните стопанства. Основната разлика между получените данни от анкетата и официалната информация от регистрите на БАБХ идва от факта, че много пчелари, особено с любителски и малки стопанства, остават нерегистрирани. Това явление е особено застъпено в Софийска област. (Приложение 1, въпрос 3). Тези общо 229 стопанства, представляващи посочените по-горе проценти, са с изявени възможности за нарастване като 62 от тях вече са професионални (с от 100 до 199 пчелни семейства), а 23 са едри стопанства (с над 200 пчелни семейства). (Таблица 31). Таблица 31. Сегментиране на регистрираните стопанства по брой пчелни семейства на стопанство за Софийска област и за област Монтана. (ОДБХ,София-област,2014; ОДБХ,Област Монтана,2014). етикет

сегмент

Любители Малки стопанства Полу-професионални стопанства Професионални стопанства Едри стопанства Общ брой на пчелините

1 – 19 пчелни семейства 20 – 49 пчелни семейства 50 – 99 пчелни семейства 100 – 199 пчелни семейства над 200 пчелни семейства

83

Софийска област брой % 238 56,53 % 130 30,88 % 40 9,50 % 11 2,61 % 2 0,48 % 421

Област Монтана брой % 389 47,73 % 250 30,67 % 104 12,76 % 51 6,26 % 21 2,58 % 816


10. ЗАКОНОДАТЕЛСТВО И РЕГУЛАЦИЯ 10.1. Европейското законодателство и регламенти Популацията на пчелите в Европа е важен въпрос, както за опрашването на растенията, така и за производството на мед и други пчелни продукти. Във връзка с това Европейския съюз (ЕС) е изготвил правна рамка, която предстои да анализираме в две конкретни направления. Първото направление е защитата и поддържането на здравето и доброто състояние на пчелите: чрез задължително обявяване на конкретни болести и вредители, чрез регулиране на търговията и вноса в териториите на ЕС, както и чрез контрол на използваните пестициди в земеделието. Второто направление се отнася към регулацията на качеството на пчелните продукти. В настоящия анализ ще разгледаме само обвързващите правни инструменти на ЕС – регламенти, директиви и решения. Регламентът е акт с общо приложение. Той е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. (чл.288, ал.2, ДФЕС). Всяка държава-членка е длъжна:  да прилага регламента в неговата цялост – срещаните обективни или субективни вътрешни трудности не са основание за неприлагане; един регламент не може да бъде изменян или допълван с вътрешен акт;  да остави неприложена всяка национална норма, която му противоречи;  да се въздържа от действия, които могат да препятстват действието на акта или дори само да създадат съмнение относно неговото действие (задължителност);  да санкционира всяко нарушение (неприлагане);  да осигури изпълнението на регламента – приемайки в разумен срок необходимите правни, административни или бюджетни мерки. Директивата е акт, който обвързва по отношение на постигането на даден резултат от държавите-членки, до която е адресиран, като оставя на националните власти свобода при избора на формата и средствата за постигане на този резултат. (чл.288, ал.3, ДФЕС). Директивите обвързват всяка държавачленка само по отношение на резултата, който трябва да бъде постигнат, т.е. те са целеви актове. Националният законодател избира с какви средства и под каква форма да постигне искания от директивата резултат. Директивата не е акт с пряко приложение и за да породи действие във вътрешния правов ред на държава-членка, е необходимо директивата да бъде транспонирана в националното законодателство. Транспонирането на директива представлява съвкупност от мерки – законодателни, административни и други, които една държава-членка трябва да приеме като необходими за постигането на резултата, предписан от една директива, и в срока, определен от нея. 84


Мерките по транспониране са правни мерки. По форма и съдържание те могат да бъдат:  Законодателни: приемане на изцяло нов закон, изменяне или отменяне на действащ закон;  Подзаконови (административни) – приемане, изменяне или отменяне на действащи подзаконови нормативни актове от всякакъв ранг;  Организационни (също административни) – създаване, закриване или преобразуване на държавна структура (орган), обучаване на администрацията и т.н.;  Бюджетни (законодателни или административни) – предвиждане на бюджетни средства за създаването на нов орган или разширяването на дейността на съществуващ орган, възнаграждения, закупуване на техника, материали и др. Както в българското, така и в европейското законодателство, пчеларството попада в сектор „животновъдство‖. В европейското законодателство пчелите се третират като „други‖ животни. Това ще рече животни, които не са описани в друго европейско законодателство, засягащо здравето на животните. Освен пчелите, под определението „други живи животни‖ попадат: котки и кучета, маймуни, питомни и диви зайци, порове, норки и лисици, животни от зоологически градини, екзотични копитни животни, екзотични птици. Домашните любимци/животни (кучета и котки) не влизат под регулацията на това законодателство. 10.1.1. Здраве на пчелите, търговия и внос Директива 92/65/ЕИО на Съвета от 13 юли 1992 година за определяне на ветеринарно-санитарните изисквания относно търговията и вноса в Общността на животни, сперма, яйцеклетки и ембриони, наречена накратко „Балай директива‖ (Balai Directive), е една от основните директиви, която разглежда здравето на пчелите. Член 8: Държавите-членки гарантират, че пчелите (Apis melifera) могат да бъдат обект на търговия, само ако отговарят на следните изисквания: а) да идват от област, която не е обект на заповед за забрана, свързана с появата на американски гнилец. Периодът на забрана трябва да продължи в течение на най-малко 30 дни след последно регистрирания случай и датата, на която всички кошери в радиус от три километра са били проверени от компетентния орган и след като инфектираните кошери са били изгорени или третирани и инспектирани, така че да отговарят на изискванията на този компетентен орган. В съответствие с процедурата, определена в член 26 и след консултация с Научния ветеринарен комитет изискванията, прилагани за пчели (Apis melifera) или еквивалентни изисквания могат да бъдат прилагани и за земните пчели;

85


б) да са придружени от здравен сертификат, съответстващ на образеца в приложение Д, декларацията в която е попълнена от компетентния орган, за да удостовери това, че изискванията, определени в буква а), са спазени.

Ключовите понятия, които се регламентират в Директива 92/65/ЕИО са:  Хармонизация – еднакви принципи за внос се отнасят за всички страни от ЕС, като така се предотвратява навлизането на животни със заразни/инфекциозни болести;  Изисквания за здравето на животните преди официалното оторизиране на вноса (чл. 18);  Организация и компетенции на ветеринарните служби в страните членки на ЕС;  Предоставяне на моделни здравни сертификати, които трябва да притежават всички животни (Приложение Д към Директивата).  Условия за възникване на някои инфекциозни заболявания;  Болестите по пчелите, за които могат да бъдат признати национални програми (Приложение Б към Директивата), са: Европейски гнилец; Вароазис и Акариазис; Туберкулоза. За пчелите сертификатите са валидни до 10 дни от издаването им от ветеринарните служби, като потвърждават липса на зарази от следните вредители и болести, които са задължителни за официално оповестяване: Американски гнилец (American foul brood disease, AFB), Малък кошерен бръмбар (Aethina tumida) и Кошерен акар (Tropilaelaps mites, Tropilaelaps spp.), за да могат да бъдат търгувани в ЕС. (Приложение 4). В допълнение към тази Директива е издаден Регламент на Kомисията 206/2010 за специфични условия за здравето на животните и придружаващите го здравни сертификати за внос на пчели от трети страни. Регламентът замества Директива 2003/881/ЕС, която е издадена през 2003 година в отговор на заплахата от разпространение на два екзотични вредителя по пчелите – Малкия кошерен бръмбар (Aethina tumida) и кошерния акар (Tropilaelaps spp.). Тези два вредителя са нанесли огромни щети на пчелните популации в засегнатите трети страни и съответно вносът на пчели от тези страни е ограничен с цел опазване на пчелните популации в ЕС. Член 7 от Регламент 206/2010 Общи условия за въвеждането на определени видове пчели в Съюза 1. Пратки от пчели от видовете, изброени в таблица 1 на част 2 от приложение IV, се въвеждат в Съюза само от трети страни или територии: а) изброени в списъка в част 1 от приложение II; (Албания, Аржентина, Австралия, Босна и Херцеговина, Бахрейн, Бразилия, Ботсуана, ..., Сърбия, и други – бел.авт.); б) в които наличието на американски гнилец, малък кошерен бръмбар (Aethina tumida) и кошерен акар Tropilaelaps (Tropilaelaps spp.) е предмет на задължително съобщаване по територията на цялата засегната трета страна или територия.

86


2. Чрез дерогация от параграф 1, буква а), пратки от пчели могат да бъдат въвеждани в Съюза от част от трета страна или територия, изброени в част 1 от приложение II, която е: а) географски и епидемиологично изолирана част от третата страна или територия б) посочена в третата графа на таблицата в раздел 1 на част 1 от приложение IV. 3. Когато е приложена посочената дерогация, въвеждането в Съюза на пратки пчели от всички други части на засегнатата трета страна или територия, невключени в третата графа от таблицата в раздел 1 на част 1 от приложение IV, се забранява. 4. Пратките пчели от видовете, изброени в таблица 1 на част 2 от приложение IV се състоят от: а) клетки с пчелни майки (Apis mellifera и Bombus spp.), всяка от които съдържа само една пчелна майка и най-много 20 придружаващи пчели работнички; или б) контейнери със земни пчели (Bombus spp.), всеки от които съдържа колония от най-много 200 възрастни земни пчели. 5. Пратките пчели от видовете, изброени в таблица 1 на част 2 от приложение IV: а) се придружават от съответния ветеринарен сертификат, съставен в съответствие с подходящия образец на ветеринарен сертификат, определен в част 2 от приложение IV, попълнен и подписан от официален инспектор от третата страна износител; б) съответстват на ветеринарно-санитарните изисквания, установени във ветеринарния сертификат, посочен в буква а). Член 13 Условия, които се прилагат след въвеждането в Съюза на пратките пчели, посочени в член 7 1. Пратките от пчелни майки, посочени в член 7, параграф 3, буква а) се транспортират незабавно до определеното място на крайно местоназначение, където кошерите се поставят под контрола на компетентния орган, а пчелните майки се преместват в нови клетки, преди да бъдат придадени в местните колонии; 2. Клетките, пчелите работнички и другите материали, които са придружавали пчелните майки от третата страна на произход, се изпращат в лаборатория, посочена от компетентния орган, за проверка за наличието на: а) малък кошерен бръмбар (Aethina tumida), яйца или ларви от него; б) признаци за кошерен акар (Tropilaelaps spp.). 3. След тази лабораторна проверка клетките, пчелите работнички и целият инвентар се унищожават. 4. Пратките от земни пчели (Bombus spp.), посочени в член 7, параграф 3, буква б), се транспортират незабавно до определеното място на крайно местоназначение. 5. Посочените земни пчели могат да останат в контейнера, в който са били въведени в Съюза, до края на жизнения цикъл на колонията. Посоченият контейнер и инвентарът, които е придружавал земните пчели от третата страна на произход, се унищожават най-късно в края на жизнения цикъл на колонията.

Освен чрез издаването на Директива 2003/881/ЕС (отменена) и Регламент 206/2010, Европейския Съюз налага задължителното официално оповестяване на малкия кошерен бръмбар и кошерния акар. Това означава, че всеки пчелар, който подозира, че малкият кошерен бръмбар и кошерният акар живеят в пчелините им, трябва да информира съответните компетентни органи на страната-членка. Такъв орган за България е Българска Агенция по Безопасност на Храните (БАБХ). 10.1.2. Пестициди и пчели В Регламент 1107/2009 относно пускането на пазара на продукти за растителна защита се дават ясни критерии за одобряването на активни субстанции в пестицидите като специално се включват и критерии във връзка с 87


въздействието им върху пчелите. За въвеждането на даден пестицид в ЕС (свободна продажба и съответно ползване от земеделски производители) е нужно да бъдат представени факти (данни) и да бъде изготвена оценка на риска от въздействието върху околната среда за всяко едно от активните вещества. Те биха могли да бъдат одобрени само, ако при тяхното използване:  пчелите ще бъдат подложени на незначителна експозиция; и  няма показани неприемливи остри или хронични ефекти върху оцеляването и развитието на пчелните семейства. В тази правна рамка Европейската комисия (ЕК) налага нови изисквания към документацията за пестицидите. Документацията за активните вещества и за продуктите за растителна защита трябва да отговарят на минималните изисквания, наложени в Регламент на Комисията 283/2013 и Регламент на Комисията 284/2013. Новите Регламенти поставят по-високи изисквания по отношение на пчелите в процеса на одобрение на продуктите за растителна защита. През 2013 година Комисията (Регламент за изпълнение (ЕС) 485/2013) забранява ползването на три активни вещества, съдържащите се в пестицидите и свързани с масовото измиране на пчелните семейства. Това са: клотиниадин (clothianidin), тиаметоксам (thiamethoxam) и имидаклоприд (imidacloprid). Забраната се прилага след 30 септември 2013 година. Два месеца след този регламент Комисията забранява и активното вещество – фипронил (Регламент за изпълнение (ЕС) 781/2013). Забраната за пускане на пазара на третирани семена се прилага от 1 март 2014 за всяка страна членка. 10.1.3. Производство и търговия на пчелни продукти В Регламент (ЕО) 797/2004 на Съвета от 26.04.2004 относно мерките за подобряване на общите условия за производство и търговия с пчелни продукти, се определят мерките за подобряване на общите условия за производство и търговия с пчелни продукти, като за тази цел всяка държава–членка съставя национална програма (―Програма в областта на пчеларството‖) за период от три години. Програмата обхваща техническа помощ, борба с вароатозата, рационализация на подвижното пчеларство, управление на подновяване на пчелните кошери в Общността и сътрудничество, относно изследователските програми в областта на пчеларството и пчелните продукти. За да допълнят статистическите данни за сектора на пчеларството, държавите-членки извършват проучване относно структурата на сектора, обхващащо както производството, така и търговията и ценообразуването. Регламентът определя и съфинансирането на мерките по националните програмите в областта на пчеларството, тяхното съдържание, срокове за 88


реализиране на разходите по програмите, както и докладите за прилагането на регламента. В следствие на Регламент (ЕО) 797/2004 се създава Регламент (ЕО) 917/2004 на Комисията от 29 април 2004 година, относно подробни правила за

прилагането на Регламент (ЕО) №797/2004 на Съвета, относно мерките за подобряване на общите условия за производство и търговия с пчелни продукти . Този регламент третира програмите в областта на пчеларството и определя:  основните елементи, които трябва да се съдържат в тези програми и краен срок за тяхното предаване на Комисията;  финансовият принос на Общността;  контролът на прилаганите програми;  осигурена съгласуваност между мерките по програмите в областта на пчеларството и други мерки по силата на различните политики на Общността;  правила, отнасящи се до съдържанието на проучването относно структурата на сектор пчеларството (Приложение II към Регламент 917/2004); Регламентът дефинира понятията: „професионален пчелар‖ - пчелар, който има стопанство, състоящо се от повече от 150 пчелни кошера и „пчеларска година‖ - пчеларската година е с продължителност 12 последователни месеца от 1 септември до 31 август; Регламент (ЕО) № 1234/2007 НА СЪВЕТА от 22 октомври 2007 година за

установяване на обща организация на селскостопанските пазари и относно специфични разпоредби за някои земеделски продукти („Общ регламент за ООП‖). В хармония с него се изготвят тригодишните национални програми за развитие на пчеларството. Освен това, Съветът е приел три регламента със специфични правила за някои продукти, без обаче да установява ООП за тези продукти, включително и Регламент (ЕО) №797/2004 на Съвета от 26 април 2004 година относно мерките за подобряване на общите условия за производство и търговия с пчелни продукти. В Регламент 1234/2007 отново подробно се описва съдържанието, обхвата, финансирането и докладването по националните тригодишни програми за развитие на пчеларството. Там се установява и обща организация на пазарите на продуктите от секторите, както е предвидено по-нататък в приложение I – изрично е посочено сектор пчеларство. 10.1.4. Определения, отнасящи се за сектора на пчеларството: 1. „Пчелен мед‖ означава естествено сладък продукт, получен от медоносни пчели Apis mellifera от нектара на растенията или от секрети на живите части на растенията, или от екскретите на смучещите насекоми по растенията, които 89


пчелите събират, трансформират чрез комбиниране със специфични вещества от организма си, отлагат, дехидратират, складират и съхраняват във восъчни пити за отлежаване и съзряване. Основните разновидности на меда са следните: Според произхода:  цветен или нектарен пчелен мед: пчелен мед, получен от нектара на растения;  манов пчелен мед: пчелен мед, получен главно от екскретите на смучещи насекоми по растенията (Hemiptera) или от секрети на живи части на растенията; В зависимост от начина на производство и/или представяне:  пчелен мед във восъчна пита: пчелен мед, събиран от пчелите в килийките на новоизградени пити без пило или тънки основи за пити само от пчелен восък, продаван в запечатани цели пити или части от такива пити;  пчелен мед с восъчна пита: пчелен мед, който съдържа едно или повече парчета восъчна пита;  отцеден пчелен мед: пчелен мед, получен от отцеждането на разпечатани восъчни пити без пило;  центрофугиран пчелен мед: пчелен мед, получен чрез центрофугиране на разпечатани восъчни пити без пило;  пресован пчелен мед: пчелен мед, получен чрез пресоване на восъчни пити без пило, със или без прилагане на умерено нагряване, непревишаващо 45°С;  филтриран пчелен мед: пчелен мед, получен чрез отстраняване на чужди органични или неорганични примеси по начин, по който съществено се намалява съдържанието на цветни полени. 2. „Индустриален пчелен мед― означава пчелен мед, който:  е подходящ за индустриална употреба или като съставна част на други храни, които се подлагат на обработка;  може: да има чужд вкус или мирис; да е започнал да ферментира или да е ферментирал; да е бил нагрят над определеното равнище. 3. „Пчелни продукти‖ означава пчелен мед, пчелен восък, пчелно млечице, прополис (пчелен клей) или цветен полен. Директива 2001/110/ЕС относно меда или така наречената „Директива на меда‖ дава:  дефиниция на меда: „Медът е естествен сладък продукт, произвеждан от

медоносни пчели Apis mellifera от нектара на растенията или от секрети на живите части на растенията, или от екскретите на смучещите насекоми по растенията, които пчелите събират, трансформират чрез комбиниране със 90


специфични вещества от организма си, отлагат, дехидратират, складират и съхраняват в пчелни килийки до съзряване― (Приложение I на директивата);  разновидностите му, които могат да се предлагат на пазара под съответните наименования  поставя общи правила за състава и характеристиките, на които медът следва да отговаря и определя основното съдържание на етикетите, за да осигури свободното движение на посочените продукти в границите на Общността;  установя правила относно условията за производство и търговия на мед, които да са по-разбираеми и да са приведени в съответствие с общото законодателство на Общността относно храните, по-специално законодателството относно етикетирането, заразоносителите и методите за анализ Регламент (ЕО) №1069/2009 за установяване на здравни правила относно странични животински продукти и производни продукти, непредназначени за консумация от човека и за отмяна на Регламент (ЕО) №1774/2002 (Регламент за страничните животински продукти). Регламент (ЕО) №1069/2009 относно определянето на здравни правила, отнасящи се до вторични животински продукти, които не са предназначени за човешка консумация, предвижда всички странични животински продукти да се преработват, складират и съхраняват отделно в одобрени и контролирани предприятия, определени от засегнатите държави-членки, или се ликвидират по подходящ начин. Глави III и IV от посочения регламент определят изискванията за одобрение на такива предприятия. Регламентът предвижда държавите-членки да съставят списъци с предприятията, одобрени в съответствие с посочения регламент. В следствие на Регламент (ЕО) №1774/2002 се приема и Регламент (ЕО) №1192/2006 за въвеждане на Регламент (ЕО) №1774/2002 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на списъците с одобрени предприятия в държавите-членки. Този списък е публично достъпен на Интернет страницата на БАБХ. 10.2. Национално законодателство и регулация В България пчеларството се регулира от Закона за пчеларството. В този закон се уреждат обществените отношения свързани с:  Организация и управление на пчеларството;  Собственост. Регистрация на пчеларски (земеделски) производител. Настаняване на пчелин;  Условия за отглеждане на пчелни семейства; 91


 Производство, преработката и окачествяването на пчелни продукти; Регистрация предприятията за производство и търговия с пчелен мед и пчелни продукти  Търговия с пчелни продукти;  Условия за създаване и опазване на медоносната растителност;  Опазване на пчелите;  Селекция и репродукция на пчеларството. Условия за отглеждане, производство и търговия с пчелни майки, семейства и рояци. Към Закона за пчеларството има редица наредби, които доуточняват закона в различните му аспекти. 10.2.1. Организацията и управлението на пчеларството По отношение на организацията и управлението на пчеларството, Законът за пчеларството (ЗП) определя Министерството на земеделието и храните (МЗХ) като орган, който осъществява държавната политика в областта на пчеларството. От своя страна МЗХ се подпомага от национален браншови пчеларски съюз. За да бъде един пчеларски съюз национален, трябва да има структури във всички области и в повече от 50% от общините в страната (чл.5, ал.3 от ЗП). В закона се определят и задълженията на Националния браншови пчеларски съюз (НБПС) към МЗХ. НБПС е длъжна да изготвя годишен доклад за състоянието на пчеларството и да го представя на министъра на земеделието и храните (чл.6, ал.2). Към момента годишният доклад за състоянието на пчелите се изготвя от МЗХ, дирекция „Агростатистика‖ като задължение по изпълнение на Националната програма по пчеларство. 10.2.2. Собственост и регистрация като земеделски производител Собственици на пчелини могат да бъдат физически и юридически лица (чл.9, ал.1 от ЗП). Собствениците на пчелни семейства в 15-дневен срок от тяхното придобиване подават заявление за регистрация в кметството, на чиято територия се разполагат пчелините. В кметствата се води регистър на пчелините, включително пчелните семейства (чл. 8, ал. 1 от ЗП). За извършване на регистрацията в кметството не се заплаща такса. Собственикът на пчелното семейство е и собственик на излезлия от него пчелен рояк. Когато пчелният рояк е заседнал в чужд имот, собственик на пчелния рояк е собственикът на имота. Във всички останали случаи, собственик на пчелния рояк е лицето, което го е намерило. (чл.10 от ЗП). По отношение на регистрацията, съществуват две нива на регистрация, които са описани в частта ПРАКТИКИ, ТЕХНОЛОГИИ, КВАЛИФИКАЦИЯ. За да кандидатства по програми за подпомагане, пчеларят трябва да е регистриран 92


като ЗЕМЕДЕЛСКИ ПРОИЗВОДИТЕЛ, а за да получи такава регистрация, той трябва първоначално да е регистрирал пчелина си като ЖИВОТНОВЪДЕН ОБЕКТ и неговите кошери да са маркирани. Регистрацията в Земеделския регистър се осъществява на базата на

Наредба №3 от 29.01.1999 година за създаване и поддържане на регистър на земеделските производители (ДВ бр.10/5.2.1999, последно изменение ДВ.бр.119/21.12.2013), изготвена съгласно чл.7, ал.1 от Закона за подпомагане на земеделските производители. На регистрация като Земеделски производител подлежат юридически лица, еднолични търговци и физически лица, навършили 18 години, които стопанисват земеделска земя и/или осъществяват производство на земеделска продукция (чл.3, ал.1 от Наредбата). Регистрацията се извършва в областната дирекция "Земеделие" (ОДЗ) по постоянния адрес на физическото лице или едноличния търговец, или по седалището на юридическото лице. Регистрацията става с попълване на анкетни карти и формуляр. Регистрация може да се извърши и в общинските служби по земеделие, където се предоставят безплатни анкетни карти с анкетни формуляри. Когато земеделският производител стопанисва земеделски земи и/или отглежда животни в различни землища, попълва отделни анкетни формуляри. Областната дирекция „Земеделие‖ за Софийска област се намира на адрес: град София, бул. „Витоша‖ №4, ет.6, а допълнителни контакти, дните за прием и допълнителна информация може да се получи на сайта на ОДЗ София-област: http://www.mzh.government.bg/ODZ-Sofiaoblast/bg/Contacts.aspx. На същия сайт могат да се намерят адресите на общинските служби по земеделие за Софийска област. Адресът на ОДЗ-Монтана е град Монтана 3400, ул. „Генерал Столетов‖ 1, ет.1, ПК 389. Важно е да се отбележи, че анкетните формуляри за отглежданите пчелни семейства се заверяват предварително от ветеринарен лекар. (чл.8, ал.6, т.1 от Наредба №3). Регистрираните земеделски производители представят ежегодно в срок от 1 октомври до 28 февруари актуална информация за дейността си чрез анкетна карта с анкетни формуляри. Въз основа на представената информация областна дирекция "Земеделие" заверява регистрационната карта на земеделския производител за срок до 28 февруари на следващата стопанска година и издава справка, генерирана от регистъра, за декларираната от него дейност (чл.5, ал.3 от Наредба №3). Браншовите съюзи, асоциации, сдружения и други неправителствени организации на земеделските производители съдействат за регистрирането на членовете им. (ал.10 от Наредба №3). 93


Регистрираните земеделски производители имат право:  да получават безплатно съвети от Националната служба за съвети в земеделието;  да получават безплатна информация, анализи и прогнози от общинските служби по земеделие;  да получават информация за цени и пазари на земеделски продукти от Националната служба за съвети в земеделието;  да извършват търговия с произведената от тях земеделска продукция по реда на чл.55 от Закона за стоковите борси и тържища и на чл.10а ЗПЗП. (чл.6, ал.2 от Наредба №3). Важно е да се знае още:  Ежегодната заверка на регистрационната карта на земеделския производител чрез предоставяне на документи не е задължителна, когато през съответната стопанска година не са настъпили промени в обстоятелствата (име, постоянен адрес, брой отглеждани животни). В такива случаи за заверка на регистрационната карта регистрираният земеделски производител или упълномощено от него лице подава единствено декларация за липса на промени в регистрацията в сроковете от 1 октомври до 28 февруари.  При промяна на обстоятелствата (име на юридическото лице, постоянен адрес, брой отглеждани животни) всеки регистриран земеделски производител е длъжен в едномесечен срок да подаде актуализирана информация в съответната общинска служба по земеделие или областната дирекция "Земеделие".  При прекратяване на дейността си земеделският производител е длъжен в едномесечен срок да подаде заявление до директора на областната дирекция "Земеделие" за отписване от регистъра и да върне регистрационната си карта и анкетните карти с анкетните формуляри или официалната разпечатка. Заявлението за отписване се подава в областна дирекция "Земеделие" или чрез общинската служба по земеделие.  Дубликат на загубена или унищожена регистрационна карта се издава безплатно. 10.2.3. Регистрация на пчелин – животновъден обект Регистрация на пчелин на основание Наредба №27 от 10 юли 2002 за регистрация и идентификация на пчелните семейства (Обн. ДВ. бр.70 от 19 юли 2002, изм.ДВ. бр.46 от 16 Май 2008) и/или чл.137 от Закона за

ветеринарномедицинската дейност. Регистрацията на пчелин на основание Наредба № 27 от 10 юли 2002 се извършва от органите на Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ), а идентификацията на пчелните семейства - от собствениците на пчелините. (чл.3 94


от Наредба №27). Пчелините се регистрират в регистър на Областните дирекции. Адресът на Областната дирекция по безопасност на храните (ОДБХ) за Софийска област е: град Костинброд, ул. Ломско шосе №22, Телефон: 0721/66090. Адресът на ОДБХ за област град Монтана е: град Монтана, ул. Ю.Ирасек №4, Телефон: 096/300 202 096. Някои основни изисквания за регистрирания пчелин:  Всеки кошер в пчелина се маркира от собственика на пчелина. Маркировката на кошерите се извършва като от лявата страна на предната част на капака се обозначава регистрационният номер на пчелина, а от дясната страна - поредният номер на кошера в пчелина.  Пчелните семейства се идентифицират от собственика на пчелина като върху кошера към регистрационния номер от дясната страна след поредния номер на кошера се добавя тире и цифра, съответстваща на броя на пчелните семейства в него. Номерата се обозначават ясно и четливо чрез: изписване с боя, обгаряне или трайно закрепване на ламиниран стикер или табелка, върху която е изписан с боя номерът.  Регистрационният номер на пчелина и общият брой на пчелните семейства се записват във ветеринарномедицинския дневник на пчелина и в регистъра на Областните дирекции. (чл.6 от Наредба №27).  При наличие на остро заразно заболяване или принудително убиване на пчелното семейство, собственикът на пчелина уведомява регистрирания ветеринарен лекар за отписване на идентификационния му номер от дневника. (чл.7 от Наредба №27).  Собствениците на пчелини са длъжни да съхраняват ветеринарномедицинския дневник за срок от 3 години от прекратяване на дейността, както и да предоставят на контролните органи дневника (чл.9 от Наредба №27).  Не се допуска отглеждане, придвижване, добив и търговия с пчелни семейства и пчелни продукти от пчелни семейства, които не са регистрирани по реда на Наредбата. (чл.15 от Наредба №27). При регистрацията на пчелин на основание чл.137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВМД), собствениците или ползвателите на животновъдни обекти подават заявление за регистрация по образец до директора на съответната ОДБХ, към което прилагат:  копие от документ за собственост или право на ползване на обекта;  копие от документ за въвеждане в експлоатация на обекта, когато такъв се изисква съгласно Закона за устройство на територията;

95


 копие от договор с ветеринарен лекар за профилактика, лечение и диагностика на болестите по животните, които ще се отглеждат в обекта;  документ за платена такса в размер, определен с тарифата по чл.14, ал.2: за пчелин до 100 пчелни семейства – 20,00 лв; над 100 пчелни семейства – 20,00 + 0,20 лева за всяко следващо пчелно семейство (Постановление №375 от 30 декември 2011 за приемане на Тарифа за таксите, които се събират от Българската агенция по безопасност на храните). Регистрацията на животновъдния обект е безсрочна. Ежегодно в срок до 1 ноември собствениците или ползвателите на обекти, регистрирани по реда на чл.137 от ЗВМД, сключват с регистрирани ветеринарни лекари договори за профилактика, лечение и диагностика на болестите по животните и за изпълнение на мерките по държавната профилактична програма и по програмите за надзор и ликвидиране на болести по животните. 10.2.4. Настаняване на пчелин Пчелните семейства могат да се настаняват върху земеделски земи, горски територии, собственост на държавата, общините, физически и юридически лица, както и в урегулирани поземлени имоти. (чл.11, ал.1 от ЗП). За устройване на постоянни пчелини с над 10 пчелни семейства държавата или общините могат да учредяват право на ползване. (чл.11, ал.2 от ЗП). За учредяване право на ползване върху земеделски земи и върху горски територии - държавна собственост за устройване на постоянни пчелини с над 10 пчелни семейства се прилагат разпоредбите на Закона за горите, Закона за държавната собственост и Закона за общинската собственост. (чл.12 от ЗП). При подвижно пчеларство, разрешение за настаняване или преместване на временен пчелин се издава от кмета в деня на подаване на молбата, при наличие на изискванията на чл.13, ал.1 от ЗП (в района не са настанени повече

от 50 броя пчелни семейства в радиус 2,5 км; в населените места и вилни зони пчелините са на разстояние не по-малко от 5 метра от границата на съседа, ако входовете им са ориентирани към него, и не по-малко от 3 метра, ако входовете не са с лице към границите на съседния имот; при наличието на плътна ограда, висока над 2 метра, или когато са разположени на склон и съседният имот е поне 2 метра под нивото на пчелина, пчелините може да се настаняват и до самата ограда; няма констатирано заразно заболяване по пчелите и пчелното пило в района от органите на Българската агенция по безопасност на храните ), а за поземлените имоти в горски територии - по реда на Закона за горите. Условие „в района не са настанени повече от 50 броя пчелни семейства в радиус 2,5 км‖ не се прилага за райони, заети от растителност с обилно нектароотделяне - акациеви, липови гори и масиви, засети с културни медоносни видове. (чл.13, ал.2 от ЗП). 96


За опрашване на земеделски култури земеделският производител заплаща на съответния пчелар услугата по договаряне. (чл.17 от ЗП). Временни пчелини се настаняват на места, отстоящи на повече от 300 м от съседни пчелини и на повече от 100 м от републиканската пътна мрежа. (чл.16 от ЗП). Постоянните пчелини задължително са с ограда. В срок от 15 дни собственикът поставя на оградата табелка с името си (наименование на фирмата), адрес (седалище), ЕГН (БУЛСТАТ), брой на пчелните семейства и регистрационен номер на пчелина. (чл. 8, ал. 5 от ЗП). Постоянни и временни пчелини не се устройват на:  разстояние, по-малко от 100 м от административни сгради, училища, детски градини и болнични заведения;  разстояние, по-малко от 10 км в райони с регистрирани племенни пчелини за производство на елитни пчелни майки и резерватни пчелини;  разстояние, по-малко от 5 км в райони с регистрирани репродуктивни пчелини за производство на племенни пчелни майки;  територията на обекти, свързани с отбраната и сигурността на страната;  разстояние, по-малко от 500 м от химически заводи, които замърсяват въздуха с вредни вещества, термоелектроцентрали, екарисажи, предприятия за кръвен албумин, туткал, кожарски фабрики, складове за кожи и угоителни стопанства. (чл.15 от ЗП). 10.2.5. Производство, преработката и окачествяването на пчелни продукти Производството на пчелни продукти обхваща получаването, преработката, пакетирането и съхранението на пчелен мед, цветен пчелен прашец, пчелно млечице, пчелен восък, прополис (пчелен клей) и пчелна отрова. (чл. 21 от ЗП). С наименованието "Пчелен мед" се обозначават само продукти, отговарящи на изискванията на Наредбата за изискванията към пчелния мед, предназначен за консумация от човека. „Пчелен мед‖ е сладък продукт, получен от медоносни пчели (Apis mellifera) от нектара на растенията или от секрети на живите части на растенията, или от екскретите на смучещите насекоми по растенията, които пчелите събират, трансформират чрез комбиниране със специфични вещества от организма си, отлагат, дехидратират, складират и съхраняват в пчелни килийки до съзряване. (чл.2 от Наредба за пчелния мед). Окачествяването на пчелния мед се осъществява на базата на Наредбата

за изискванията към пчелния мед, предназначен за консумация от човека. При производството на пчелен мед се забранява:  влагането на примеси, подправянето, имитирането и фалшифицирането на пчелния мед и пчелните продукти; 97


 употребата на захар и други подсладители за подхранване на пчелните семейства по време на медосбора и в периода, когато подхранването би довело до наличие на остатъци в пчелния мед, предназначен за продажба. (чл.22, ал.1 и 2 от ЗП);  използването на антибиотици и сулфонамиди при отглеждането и лекуването на болестите по пчелите и пчелното пило. (чл.24 от ЗП);  добавянето на продукт, различен от пчелен мед, към пчелния мед, предназначен за продажба. (чл.28 от ЗП); Предприятията за преработка на восък и производство на восъчни основи, както и предприятията за производство и търговия с пчелен мед и пчелни продукти, се одобряват и регистрират при условия и по ред, определени с Наредба №9 от 2005 година за условията и реда за одобряване и регистрация на предприятията за преработка на восък и производство на восъчни основи, както и на предприятията за производство и търговия с пчелен мед и пчелни продукти (ДВ, бр.54 от 2005 година). Важно е да се отбележи, че Наредба №9 не се прилага за директна продажба на пчелен мед на крайни потребители от пчелари, регистрирани като земеделски производители по Наредба №3 от 1999 година за създаване и поддържане на регистър на земеделските производители. При добив на пчелен мед и други пчелни продукти се спазват следните изисквания съгласно Наредба №9:  кошерите, пчелните семейства, пчелините (стационарни или временни), както и прилежащите помещения, свързани с отглеждането и обслужването на пчелните семейства, се поддържат чисти, подредени и в добро състояние;  пчеларите и помощният персонал, заети с първичната обработка на меда и пчелните продукти, носят подходящо чисто работно облекло;  помещението/ята за първична обработка и помещението/ята за съхранение на питите и добития пчелен мед и други пчелни продукти трябва да позволяват извършване на всички дейности съгласно технологичния процес за първична обработка и съхранение на пчелните продукти и отпадъците, както и да позволяват лесно почистване, миене и дезинфекция;  питите с мед и другите пчелни продукти се транспортират от пчелина до помещението/ята за първична обработка по начин, непозволяващ замърсяването им, както и достъпа на пчели до тях; това изискване се отнася и при подвижно пчеларство;  разпечатването на пчелните пити, центрофугирането и прецеждането на пчелния мед се извършват с оборудване, изработено от материали, които 98


са разрешени за контакт с храни и са устойчиви към миещи и дезинфекционни средства. Първичната обработка на пчелния мед включва:  разпечатване на пчелните пити, центрофугиране и прецеждане на пчелния мед;  почистване на съдовете за съхранение на меда;  отстраняване на пяната и механичните примеси, ако има такива;  отделяне на меда по видове - монофлорен, полифлорен и манов, в различни партиди с ясна маркировка и етикетировка. Пчелният мед не трябва да съдържа:  механични примеси;  остатъци от ветеринарномедицински продукти и препарати за растителна защита, изкуствени подсладители, примеси, забранени с чл.22 и 24 от ЗП, както и други препарати и примеси, влошаващи качеството и застрашаващи безопасността на продукта;  патогенни микроорганизми - причинители на заболявания по човека, пчелите и пчелното пило. Пчелният мед трябва:  да е обособен в отделни партиди по видове с ясно разграничена етикетировка и маркировка;  да се съхранява в сухи, чисти помещения при температура до 25 °С и влажност на въздуха до 80%, без достъп на пряка слънчева светлина и в отсъствие на всякакви други странични продукти или материали;  да съответства на показателите в приложение №1 към Наредба №9 за физико-химичните свойства на пчелния мед; стойностите за показателите диастазна активност, захари (инвертна захар и захароза или процентно съдържание на фруктоза и глюкоза), поленов анализ и хидроксиметилфурфурол (ХМФ) трябва да съответстват на посочените в приложение №1 от Наредба №9 от 2005 година за условията и реда за одобряване и регистрация на предприятията за преработка на восък и производство на восъчни основи, както и на предприятията за производство и търговия с пчелен мед и пчелни продукти (ДВ, бр.54/2005). За всяка партида се извършват лабораторни изследвания на показателите по видове мед.  да се добива, транспортира, преработва и съхранява в амбалаж, съгласно изискванията на Наредба №1 от 2002 година за материалите и предметите от пластмаси, предназначени за контакт с храни (ДВ, бр.13 / 2002) и Наредба №24 от 2001 година за хигиенните изисквания към материалите и 99


предметите, различни от пластмаси, предназначени за контакт с храни (обн., ДВ, бр.56 от 2001; изм., бр.13 от 2002). Същото важи и за другите пчелни продукти. 10.2.6. Търговия и внос на пчелни продукти  Забранява се продажбата на пчелен мед, който не отговаря на условията на Наредбата за изискванията към пчелния мед, предназначен за консумация от човека (ДВ, бр.85 от 2002). (чл.22 от ЗП);  Покупко-продажбата, окачествяването и съхранението на пчелните продукти се осъществяват по партиди на отделни производители. Всяка партида се придружава от сертификат за съответствие на качеството, издаден от акредитирана лаборатория;  Вземането на проби и окачествяването на пчелните продукти се извършва при условия и по ред, определени с Наредба № 2 от 1997 г. за вземане на проби от хранителни продукти. (чл. 29 от ЗП);  Пчелният мед и пчелните продукти се предлагат за продажба в опаковки, отговарящи на изискванията на чл. 7 от Закона за храните. (чл. 30 от ЗП);  Вносът на пчелен мед и пчелни продукти се осъществява при наличие на сертификат за произход и качество и ветеринарномедицински сертификат, издадени от компетентните ветеринарномедицински органи на страната износител. (чл. 31 от ЗП);  Продажбата на дребно на пчелен мед се основава на Наредба № 26 от

2010 г. за специфичните изисквания за директни доставки на малки количества суровини и храни от животински произход (ДВ 84/26 октомври 2010 г.) Първичното производство на пчелен мед, предназначен за директна доставка, се извършва в пчелини, регистрирани по реда на Наредба № 27 от 2002 г. за регистрация и идентификация на пчелните семейства (обн., ДВ, бр.70 от 2002) - описано е по-горе. При директни доставки на пчелен мед до обект за търговия на дребно, се прилага декларация за съответствие съгласно приложение №2 на Наредба №26). Директните доставки:  директни доставки на малки количества пчелен мед могат да се извършват от пчелина до базари, тържища, пазари и обекти за търговия на дребно с изключение на търговските вериги, които извършват директна доставка на крайни потребители. (чл.12 от Наредба №26).  малки количества технологично непреработен пчелен мед са количества, които не надвишават 40% от годишния добив на пчелина, но не повече от 2000 кг. (чл.9. от Наредба №26). 100


Лицата, извършващи директни доставки на пчелен мед, водят дневник, който съдържа:  данни за добитото количество пчелен мед по партиди;  реализираното за директна доставка количество мед по партиди и място на доставката;  предаденото количество пчелен мед по партиди на преработвателно предприятие чрез приемно-предавателния протокол;  количество пчелен мед, използвано за подхранване на пчелните семейства. Общинските съвети предоставят при условия и по ред, определени от тях, не по-малко от 50 на сто от търговската площ на общинските пазари, предназначени за продажба на плодове и зеленчуци, за ползване от регистрирани земеделски производители при продажба на произведена от тях земеделска продукция. (чл.10А от Закон за подпомагане на земеделските производители). 10.2.7. Опазване на здравето на пчелините и пчелните семейства 10.2.7.1. Пестициди, инсектициди Няма изрично изготвени нормативни документи за създаване и опазване на медоносната растителност. Макар това да е споменато в една от целите на Закона за пчеларството, то този закон единствено третира обработката на медоносната растителност с пестициди и инсектициди. Българското законодателство регламентира опазването на пчелините и пчелните семейства от пестициди и отравяния в следствие на човешката дейност. Физически и юридически лица, които провеждат дезинфекционни и дезинсекционни дейности с използване на продукти за растителна защита и препарати за дезинфекция и дезинсекция, са задължени да предвидят мерки за опазване на пчелите от отравяне. (чл.32 от ЗП). За обработването на земеделска земя с пестициди се налагат мерки според Наредба №15 от 8 април

2004 година, за опазването на пчелите и пчелните семейства от отравяне и начините за провеждане на растителнозащитни, дезинфекционни и дезинсекционни дейности (ДВ бр.47 / 1 юни 2004). Продукти за растителна защита, препарати за дезинсекция и дезинфекция върху земеделски и горски култури при скорост на вятъра не повече от 2 м/сек се прилагат:  на площи, намиращи се на не по-малко от 50 метра от населени места и пчелини, когато третирането се извършва с наземна техника; 101


 на площи, намиращи се на не по-малко от 300 метра от населени места и пчелини, когато третирането се извършва с авиационна техника.  Не се разрешава третиране на площи с цъфтяща растителност и граничещи с такава, пасищни площи и вододайни зони. (чл.2, ал.1 и 2 от Наредба №15);  Не се допуска използването на наземна техника при третиране с инсектициди в интервала от 11 ч. до 18,30 ч. до края на май и от 10 ч. до 19,30 ч. за месеците от юни до октомври. (чл. 3 от Наредба №15). Възложителят на всяко авиационно третиране или третиране с инсектициди и вегетационни хербициди с наземна техника е длъжен да изпрати уведомително писмо по образец съгласно приложение №1 от Наредба №15 до кмета на кметството най-малко 5 работни дни преди третирането. Към екземпляра на уведомителното писмо до кмета за провеждане на растителнозащитни, дезинфекционни и дезинсекционни мероприятия задължително се прилага схема на площите за третиране, както и се отразяват видът и фенофазата на културите в съседните площи. Растителнозащитните, дезинфекционните и дезинсекционните мероприятия се провеждат само след като възложителят е получил писмено съобщение от кмета на кметството, че собствениците на пчелини са предупредени за предстоящото третиране. (чл.9 ал.1, чл.10 от Наредба №15). При масов подмор на пчели в срок до 24 часа от констатираната смъртност собственикът на пчелина подава жалба до директора на областната дирекция "Земеделие" с копие до кмета на населеното място. (чл.13 от Наредба №15). 10.2.7.2. Вредители и инфекциозни болести Опазването на пчелите от някой заразни болести се извършва на основание Наредба №30 за профилактика и борба с някой заразни болести по пчелите (ДВ., бр. 78/2002). При констатиране на заразни заболявания по пчелите и пчелното пило се прилага Наредба №30 от 2002 (чл.25 от ЗП). Наредба №30 определя:  мерките за предпазване, ограничаване и ликвидиране на заразните болести по пчелните семейства: американски гнилец (АГ), европейски гнилец (ЕГ), акароза, нозематоза, вароатоза;  реда за вземане на проби за установяване на заразните болести по пчелните семейства;  задълженията на държавните органи, физическите и юридическите лица за прилагане на мерките. На основание Наредба №30 собствениците на пчелни семейства са длъжни: 102


 да декларират в кметството броя на притежаваните от тях пчелни семейства, мястото на пчелина и настъпилите промени в числеността на пчелните семейства: в срок до 3 работни дни за новозакупените, за които представят ветеринарномедицинско свидетелство; до 30 работни дни за новосъздадените пчелни семейства;  да уведомяват незабавно обслужващия ги ветеринарен лекар за промени в здравословното състояние на пчелните семейства и да осигуряват достъп до пчелина за прегледа им;  да оградят пчелина и да го разположат на разстояние не по-малко от 1 км от животновъдни обекти и предприятия, в които се събират, съхраняват и преработват пчелни продукти, или предприятия на сладкарската промишленост;  да използват пчелни майки от стопанства, получили разрешително за производство и търговия с пчелни майки;  да осигурят недостъпни за пчелите помещения за съхраняване на запасните пити, за центрофугиране на меда и за съхраняване на пчеларския инвентар;  да използват восъчни основи само от стерилизиран восък. (чл.5 от Наредба №30). При заболяване от Американски гнилец:  Болните пчелни семейства (пчелите и пилото) от американски гнилец, пчеларският инвентар (восъчните пити, рамките, преградните дъски и покривките) и медът се изгарят. Кошерите се изгарят, ако са негодни за по-нататъшна употреба. Изгарянето се провежда в присъствието и под контрола на ветеринарен лекар. (чл.9, ал.3 от Наредба №30);  Пчелните семейства в поставения под възбрана пчелин се преглеждат най-малко двукратно през 15 дни от потвърждаването на диагнозата, като с новооткритите болни пчелни семейства се постъпва съгласно чл.9, ал.3.  Пчелинът се счита оздравен и възбраната се вдига една година след последния преглед, при който не са открити болни пчелни семейства, а за разположените в радиус 3 км здрави пчелини - след 30 дни.  Медът от здравите пчелни семейства на заразения пчелин се използва за човешка консумация, след като се обозначи, че произхожда от заразен пчелин. При заболяване от Европейския (доброкачествен) гнилец:  След потвърждаване на диагнозата борбата срещу европейския (доброкачествен) гнилец се провежда диференцирано, съобразно силата на пчелното семейство и степента на проявяване на болестта. 103


В случаи на акароза, пчелите от болните пчелни семейства се унищожават чрез изгаряне в присъствието и под контрола на ветеринарен лекар. Ветеринарният лекар поставя под възбрана пчелните семейства в район с радиус 10 км от заразения пчелин за срок една година. През този период ветеринарният лекар извършва ежемесечни прегледи на поставените под възбрана пчелни семейства. (чл.15 от Наредба №30). Подобни са мерките при пчели болни от нозематоза и вароатоза. 10.2.8. Селекция и репродукция на пчеларството Условия за отглеждане, производство и търговия с пчелни майки, семейства и рояци В Република България се отглеждат само местни отродия пчели и/или вътрелинейните им и междулинейните кръстоски. Селекцията и репродукцията в пчеларството се извършва от развъдни асоциации, получили разрешение по чл.29, ал.1 от Закона за животновъдството. Развъдните асоциации извършват дейностите си под контрола на Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството. (чл.18 от ЗП). Поднормативните актове, които регулират производството и търговия с пчелни майки и семейства са:  Наредба №47 от 11.11.2003 за производство и предлагане на пазара на елитни и племенни пчелни майки и отводки (рояци) и ред за водене на регистър;  НАРЕДБА №35 от 12 август 2004 за условията и реда за извършване на дейностите по селекция и репродукция в пчеларството;  НАРЕДБА №49 от 20 април 2006 за здравните изисквания към някои животни, сперма, яйцеклетки и ембриони при обмен между Република България и държавите - членки на Европейския съюз, и при внасянето им от трети страни. 10.3. Списък с нормативните актове, свързани с пчеларството и пчелните продукти 

 

Регламент на Комисията 206/2010 за специфични условия за здравето на животните и придружаващите го здравни сертификати за внос на пчели от трети страни. (замества Директива 2003/881/ЕС) Директива 92/65/ЕИО на Съвета от 13 юли 1992 година за определяне на ветеринарносанитарните изисквания относно търговията и вноса в Общността на животни, сперма, яйцеклетки и ембриони Регламент 1107/2009 относно пускането на пазара на продукти за растителна защита Регламент на Комисията 283/2013 от 1 март 2013 година за установяване на изискванията за данни за активни вещества в съответствие с Регламент (ЕО) № 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета относно пускането на пазара на продукти за растителна защита

104


 

 

              

 

  

Регламент на Комисията 284/2013 от 1 март 2013 година за установяване на изискванията за данни за продукти за растителна защита в съответствие с Регламент (ЕО) № 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета относно пускането на пазара на продукти за растителна защита Регламент (ЕО) 797/2004 на Съвета от 26.04.2004 г. относно мерките за подобряване на общите условия за производство и търговия с пчелни продукти Регламент (ЕО) 917/2004 на Комисията от 29 април 2004 г. относно подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 797/2004 на Съвета относно мерките за подобряване на общите условия за производство и търговия с пчелни продукти Регламент (ЕО) № 1234/2007 НА СЪВЕТА от 22 октомври 2007 година за установяване на обща организация на селскостопанските пазари и относно специфични разпоредби за някои земеделски продукти (Общ регламент за ООП) Регламент (ЕО) № 1774/2002 относно определянето на здравни правила, отнасящи се до вторични животински продукти, които не са предназначени за човешка консумация Регламент (ЕО) № 1192/2006 за въвеждане на Регламент (ЕО) № 1774/2002 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на списъците с одобрени предприятия в държавите-членки Директива 2001/110/ЕС относно меда Закон за пчеларството Закон за горите Закон за защита на растенията Закон за защита на лечебните растения Закон за държавната собственост Закон за общинската собственост Закон за животновъдството Закон за ветеринарномедицинската дейност Закон за биологичното разнообразие Закона за храните Наредба №3 от 29.01.1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските производители (ДВ бр.10/5.2.1999г., посл. изменение ДВ. бр. 119/21.12.2013г.) Наредба №27 от 10 юли 2002 г. за регистрация и идентификация на пчелните семейства (Обн. ДВ. бр.70 от 19 юли 2002г., изм. ДВ. бр.46 от 16 Май 2008г.) Постановление №375 от 30 декември 2011г. за приемане на Тарифа за таксите, които се събират от Българската агенция по безопасност на храните Наредба № 9 от 2005 г. за условията и реда за одобряване и регистрация на предприятията за преработка на восък и производство на восъчни основи, както и на предприятията за производство и търговия с пчелен мед и пчелни продукти Наредба № 1 от 2002 г. за материалите и предметите от пластмаси, предназначени за контакт с храни (ДВ, бр.13 от 2002 година) Наредба № 24 от 2001 г. за хигиенните изисквания към материалите и предметите, различни от пластмаси, предназначени за контакт с храни (обн.ДВ, бр.56/2001; изм.бр.13/2002). Наредбата за изискванията към пчелния мед, предназначен за консумация от човека (ДВ, бр. 85 от 2002) Наредба №2 от 1997 г. за вземане на проби от хранителни продукти Наредба №26 от 2010 г. за специфичните изисквания за директни доставки на малки количества суровини и храни от животински произход

105


   

Наредба № 15 от 8 април 2004 г. за мерките за опазването на пчелите и пчелните семейства от отравяне и начините за провеждане на растителнозащитни, дезинфекционни и дезинсекционни дейности Наредба № 30 за профилактика и борба с някой заразни болести по пчелите Наредба №47 от 11.11.2003 г. за производство и предлагане на пазара на елитни и племнни пчелни майки и отводки (рояци) и ред за водене на регистър; НАРЕДБА №35 от 12 август 2004 г. за условията и реда за извършване на дейностите по селекция и репродукция в пчеларството НАРЕДБА №49 от 20 април 2006 г. за здравните изисквания към някои животни, сперма, яйцеклетки и ембриони при обмен между Република България и държавите - членки на Европейския съюз, и при внасянето им от трети страни. Наредба №9 от 19.11.2013 г. за Националната програма по пчеларство 2014-2016.

В този списък не са включени нормативните документи свързани с биологично отглеждане на пчели и производство на мед.

11. СТРАТЕГИИ, ПРОГРАМИ И ПЛАНОВЕ 11.1. Национални политически документи, стратегии, програми и планове Ще разгледаме част от националните, регионалните и общинските стратегии, програми и планове, имащи отношение към пчеларството и производството на пчелни продукти в България. Фокусът е върху Софийска област и област Монтана. 11.1.1. „Европа 2020” „Европа 2020‖ е десетгодишна стратегия за растеж в Европейския съюз. Мисията на тази стратегия е да се отстранят недостатъците на съществуващия модел на растеж и да се създадат условия за различен тип растеж: поинтелигентен, по-устойчив и по-приобщаващ.  Интелигентен растеж: изграждане на икономика, основаваща се на знания и иновации;  Устойчив растеж: насърчаване на по-екологична и по-конкурентоспособна икономика с по-ефективно използване на ресурсите;  Приобщаващ растеж: стимулиране на икономика с високи равнища на заетост, която да доведе до социално и териториално сближаване. Конкретните цели, които си поставя стратегия „Европа 2020‖ са пет и са разпределени в областта на заетостта; образованието; научните изследвания и иновациите; социалното приобщаване и намаляването на бедността; климата и енергетиката. Като член на ЕС, България е поела ангажимент да приведе стратегията на Европа 2020 в действие на национално ниво. 106


Концепцията за развитие на пчеларството като алтернатива на безработицата и икономическата изостаналост в определени райони, е в пълен синхрон и с трите приоритета на „Европа 2020‖ – интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж. Основните принципи на десетгодишния план за растеж в Европейския съюз биха могли да са отправна точка както за планиране на национално ниво, така и за въвеждане на критики и корекции при пасивност в изпълнението или при несинхронизирано планиране на национално, регионално и общинско ниво. 11.1.2. Стратегия за развитие на пчеларството в Република България до 2020 година Стратегията е от 2013 година и е като отделно приложение в Национална стратегия за устойчиво развитие на земеделието в България 2014-2020. Нейни автори са доц. д-р Иванка Желязкова и доц. д-р Пламен Петров, под общата редакция на проф. дсн Иван Станков. В общата част на Стратегията за земеделие са набелязани проблемите на земеделието изобщо: проблемите, свързани с дребните земеделски производители в полските и особено в полупланинските и планинските райони. Вероятно решение тук е например въвеждането на производство на бутикови продукти, а добрите примери на успешно предприемачество в тези региони биха могли да се развият като модели, които трябва да бъдат следвани. Производството на висококачествени и сертифицирани пчелни продукти е подобен пример. Други проблеми, маркирани в стратегията, се отнасят до: загубата на традиционно силни пазари на България от бивши републики на СССР и тези на арабския свят; изчезващото биоразнообразие; климатичните промени и други. Пчеларството е част от земеделието, което от своя страна е жива система и промяна в някой от отраслите на земеделието влияе пряко или косвено на неговото развитие. Интересно е да се отбележи идеята за Агро-научнотехнологичен парк, който би могъл да обедини и подпомогне на по-високо ниво идеите и дейностите на всички заинтересувани лица във всяка една сфера на земеделието. Според стратегията: „Основната цел на стратегията е българското пчеларство да стане печеливш отрасъл чрез: постигане на оптималния за поддържане на екологичното равновесие брой пчелни семейства; опазване на генетичните популации на местната българска пчела; увеличаване на общата продуктивност на пчелните семейства, развитието на промишленото пчеларство (създаване на пчелини с над 200 пчелни семейства); внедряване на технологични решения за повишаване на добивите от пчелни продукти и намаляване на себестойността на производството им, производство на екологични пчелни продукти.‖ (Желязкова et al.,2013). 107


Приоритетите и съответните дейности на стратегията за пчеларството са:  Развъждане само на местната българска пчела – в стратегията се описват осъществими и реални дейности по селекция на българската пчела;  Селекция на устойчиви към заболявания линии пчели:  Здравеопазване – стриктен официален контрол и установяване на здравното състояние на пчелните семейства в страната;  Медоносна растителност – увеличаване на площите с медоносни растителния (липа, бяла акация) чрез залесителни мероприятия (съгласуваност при изготвяне на лесоустройствени проекти между местните пчелари, пчеларски организации и горските стопанства).  Пчелоопрашаване – извършване на информационни кампании към растениевъдите, законово обвързване на пчелоопрашването - дълъг процес, но е наложително инициирането на такъв. Стартиране на този процес би трябвало да дойде от обединеното мнение/становище на браншовите пчеларски организации и научно-изследователски центрове по отношение на пчелите в тясно сътрудничество с държавната администрация. Дейности, отнасящи се към двата приоритета:  успешно реализирана Селекционна програма 2011-2021 на Националната развъдна асоциация по пчеларство  създаване на „Научно-изследователски център по пчеларство― - много от дейностите по научни разработки, изработване на политики и стратегии, маркетинг на пчелните продукти са заложени в дейностите на този център, повишаване на квалификацията на пчеларите. Това би могло да е слаба точка в стратегията, т.к. създаването на такъв център ще отнеме поне 24 месеца (създаване на материална база, създаване на човешки капитал, започване на работа). Препоръчително е браншовите организации да извършват мащабни дейностите (на национално ниво чрез множество дейности на регионално ниво) по изработване на политики и стратегии, маркетинг на пчелните продукти Не липсват критики към така зададената стратегия. В статия за изданието fermer.bg, пчелари изразяват опасенията си, че липсват конкретни цифри, от които пчеларите да си съставят перспективна програма за своето развитие, а в бъдеще да искат от управляващите спазването на тази стратегия. Например, така както е в бубарството. Там ясно и категорично се казва, че "очакването изкупната цена на суровите пашкули в размер на 6,5 евро/кг да се формира от 46% участие на частните изкупвателни фирми и 54% участие на европейски и национални субсидии" (Найденов,2013).

108


11.1.3. Програма за развитие на селските райони 2014-2020 В рамките на приоритетна област 2А се предвижда подпомагане на инвестициите във физически капитал чрез мярка 4.1 (Инвестиции в земеделски стопанства) за целите на подобряване производителността на труда и качеството на продукцията, и стимулиране на развитието на приоритетни земеделски сектори: животновъдство (говедовъдство, биволовъдство, овцевъдство, козевъдство и пчеларство). За инвестициите в пчеларство ще бъде направено пълно разграничение между инвестициите, подпомагани по мярката и тези, подпомагани по „Национална програма по пчеларство‖. В рамките на „Национална програма по пчеларство‖ за закупуване на пчелни кошери ще бъдат подпомагани земеделски производители, които притежават до 150 пчелни кошера. Ще бъдат осигурени контролни проверки с цел избягване на двойно финансиране, които ще се прилагат за всеки инвестиционен проект по мярката. По мярката ще се подпомагат инвестиции и кандидати в пчеларство, които не се подпомагат по „Национална програма по пчеларство‖. Подмярка 4.2. Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти (Пчеларство) За инвестициите, свързани с преработката на пчелен мед, ще бъде направено пълно разграничение между инвестициите, подпомагани по мярката и тези, подпомагани по „Национална програма по пчеларство‖. Ще бъдат осигурени контролни проверки с цел избягване на двойно финансиране, които ще се прилагат за всеки инвестиционен проект по мярката. Относно допълването с мерки, финансирани от други инструменти на общата селскостопанска политика, за инвестициите в пчеларство ще бъде направено пълно разграничение между инвестициите, подпомагани по ПРСР и тези, подпомагани по „Национална програма по пчеларство‖. В рамките на „Национална програма по пчеларство‖ за закупуване на пчелни кошери ще бъдат подпомагани земеделски производители, които притежават до 150 пчелни кошера. Ще бъдат осигурени контролни проверки с цел избягване на двойно финансиране, които ще се прилагат за всеки инвестиционен проект по мярката. По мярката ще се подпомагат инвестиции и кандидати в пчеларство, които не се подпомагат по „Национална програма по пчеларство‖. Тематична подпрограма за развитие на малки земеделски стопанства в Република България – 2014-2020 (проект 11/11/2013) Преобладаващата част от малките стопанства (83,5%) отглеждат селскостопански животни. В тях общо се отглеждат 228,2 хил. животински единици, което представлява 19,9% от общият брой в България. В малките 109


стопанства са 54,1% от пчелните кошери. За целите на политиката през периода 2014-2020 се използва следната дефиниция на малки стопанства:  Икономически размер, измерен в стандартен производствен обем (СПО) от 2 000 до 7 999 евро, където СПО означава стойността на продукцията, която отговаря на средната стойност за даден район за всеки един земеделски продукт;  Размер на използваната земеделска площ (ИЗП) до 10 ха. Поуки от подпомагането на малките стопанства през периода 20072013 Важно значение за сектора има Мярка 141 „Подпомагане на полупазарни стопанства в процес на преструктуриране‖, която цели преструктуриране на полупазарните стопанства и повишаване на тяхната жизнеспособност и пазарна ориентация. Мярката подпомага стопанствата с малък икономически размер (от 1 до 4 икономически единици), като им предоставя финансова помощ в размер левовата равностойност на 1 500 евро годишно за период максимум 5 години. Междинните оценки показват, че най-голям интерес към мярката има от полупазарните стопанства в растениевъдството, на които се падат приблизително 60% от всички подадени заявления, а останалите 40% са равномерно разпределени между пчеларство, животновъдство и смесени стопанства.

Приоритет 1 за улесняване преструктурирането и модернизацията на малките стопанства. Мерки по приоритет 1: Улесняване преструктурирането и модернизацията на малките стопанства Цел /Мерки Цел 1.1: Подобряване на трансфера Консултантски услуги, услуги по управление и услуги по заместване в стопанство (чл.16)

Подмерки на знания Помощ за осигуряване на консултантски услуги (чл. 16, код 2.1) Помощ за изготвяне на консултантски услуги (чл. 16, код 2.2) Помощ за обучение на консултанти (чл. 16, код 2.3) Цел 1.2: Развитие на производствените ресурси и дейности Развитие на стопанствата и Стартова помощ за развитието на малки стопанства (чл. предприятията (чл.20) 20, код 6.3) Инвестиции в материални активи Помощ за инвестиции в стопанството (чл. 18, код 4.1) (чл.18) Цел 1.3: Развитие на неземеделски дейности Инвестиции в материални активи Помощ за инвестиции в преработка/търговия на (чл.18) селскостопански продукти (чл. 18, код 4.2) Развитие на стопанствата и Инвестиции в създаването и развитието на неземеделски предприятията (чл.20) дейности (чл. 20, код 6.4)

110


Стартова помощ за развитието на малки стопанства (чл.20, код 6.3) като стопанствата ще могат да използват средствата, както за инвестиции в дълготрайни активи, така и за текущи разходи, необходими за изпълнение на бизнес плана. Инвестициите във физически активи ще се подпомагат и чрез мярката за помощ на инвестиции в стопанството (чл.18, код 4.1). По тези две мерки приоритет ще имат: Производствени сектори, при които размерът на производството не влияе в голяма степен върху конкурентноспособността или неговото влияние може да бъде намалено чрез коопериране на производителите. Това са следните сектори: производство на плодове и зеленчуци, дини, пъпеши, ароматни и медицински растения и подправки, пчелен мед. Подмярка 6.3 „Начална помощ за стартиране на стопанска дейност за развитие на малки стопанства‖ Размерът на помощта по подмярката за стартиране на стопанска дейност за развитие на малки стопанства е в размер на 15 000 евро за целият период на подпомагане. Плащанията се извършват на два транша, като първото плащане е в размер на 10000 евро, а второто в размер на 5 000 евро. 11.1.4. Национална програма по пчеларство за тригодишния период 2014 -2016 Програмата съответства на Регламент № 1234 от 22 октомври 2007 година за установяване на обща организация на селскостопанските пазари и относно специфични разпоредби за някои земеделски продукти (Общ регламент за ООП). Програмата е одобрена и от ЕС, като съ-финансиращ орган, на 18 юли 2013 година. За България сумите от бюджета (50%) на ЕС са:  за 2014 година – 1 134 101 евро,  за 2015 година – 1 134 312 евро,  за 2016 година - 1 132 919 евро. В програмата е направен преглед на състоянието на пчеларството в България. Предвидени са следните мерки:  Мярка А: 1. Популяризиране на пчелните продукти в това число и произведени по биологичен начин. Кандидат по тази мярка може да бъде само една браншова организация. Интересен е начина, по който се избира тази организация – пълното съгласие на браншовите организациите участвали в изготвянето на програмата. Това е признак за желание на браншовите организациите да се обединят и да излъчат една организация, която да ги представлява маркетингово.  Мярка Б: Борба срещу Вароатозата. Кандидатите по тази мярка могат да бъдат физически, юридически лица и сдружения на пчелари, регистрирани 111


по ЗЮЛНЦ, регистрирани като земеделски производители с пчелни семейства. Пчелинът трябва да е регистриран като животновъден обект. Кандидатите са разделени на такива, отглеждащи до 100 пчелни семейства (финансират се до 70% от разходите по одобрените дейности) и над 100 пчелни семейства (финансират се до 50% от разходите по одобрените дейности). Както се вижда – дава се предимство на помалките земеделски производители.  Мярка В: Мерки за подкрепа на извършването на физико-химичен анализ на пчелния мед. Кандидатите по тази мярка могат да бъдат физически, юридически лица и сдружения на пчелари, регистрирани по ЗЮЛНЦ, регистрирани като земеделски производители с пчелни семейства. Пчелинът трябва да е регистриран като животновъден обект. Анализът трябва да е направен в акредитирана лаборатория и по минимум следните показатели: хидроксиметилфурфурол (ХМФ), диастазна активност (количествено), редуциращи захари и захароза, полен. Финансовата помощ е в размер до 80% от одобрените разходите.  Мярка Г: Мерки за подкрепа на подновяването на пчелните кошери в Общността. Сектор 1, 2 и 3. Има различни условия за кандидатите и съфинансирането, но се дава приоритет на пчелари притежаващи, т.е. имащи опит в отглеждането на пчели, което от свое страна намалява риска от неуспех на финансирането. Лицата, които не притежават пчелни семейства могат да кандидатстват за финансиране по ПРСР 2014-2020, по този начин се намалява вероятността за двойно финансиране. Пчеларят може да закупи нови кошери, чийто брой е не по-голям от броя на наличните пчелни семейства в пчелина, с който кандидатства, но не повече от общо 50 броя нови кошери. Могат да кандидатстват физически и юридически лица, регистрирани като земеделски производители с пчелни семейства и притежават не повече от 150 броя пчелни семейства. Кандидатът притежава минимум 20 пчелни семейства към датата на кандидатстване.  Мярка Д: Сътрудничество със специализирани органи за осъществяване на практика на приложните изследователски програми в областта на пчеларството и пчелните продукти.  Тема 1: Изследването наличието на тежки метали и пестициди в проби от пчели и пчелен прашец, взети от пчелини в различни региони в страната. Допустими кандидати са научни институти в областта на пчеларството и други. Финансират се до 100% от одобрените инвестиционни разходи.  Тема 2: Проучване на продуцентите на мана и на мановия мед от тях от смърчовите гори в района на Родопите. Допустими кандидати са 112


научни институти в областта на пчеларството и други. Финансират се до 100% от одобрените инвестиционни разходи.  Тема 3: Установяване на причините за загуба на пчелни семейства чрез проучване на различни индикатори за наличие на стресови фактори, влияещи върху размножаването, генетичния и здравния статус на медоносната пчела в България Програмата предвижда докладване на постигнатите цели за всяка една от годините. Добре е тези резултати да бъдат публично достъпни с цел ползването им от по-широк кръг потребители. Като индикатор никъде не е отбелязано количество произведен мед, намаляване или увеличаване на цената на пчелните продукти, броя обхванати хора от проведените кампании за пчелните продукти. Изводите от научната дейност е добре да бъдат публично достъпни за хората, работещи в сектора, а и не само. Така изследванията биха имали и добавена стойност за популяризиране на важността на пчелите и пчелните продукти, възможен индикатор е брой публикации в медиите. 11.1.5. Национален план за действие за устойчива употреба на пестициди Националният план поставя 2 основни цели, всяка от които има дефинирани подцели. Двете основни цели са:  Намаляване на рисковете и въздействието от употребата на пестициди върху здравето на хората и върху околната среда – защита на хората; защита на околната среда;  Предотвратяване и/или намаляване на въздействието на пестицидите върху биологичното разнообразие като специално внимание се обръща на пчелите и другите нецелеви организми. В Националния план за действие са описани изрични дейности (12) за спазване на изискванията на Наредба №15 от 8 април 2004 година за опазването на пчелите и пчелните семейства от отравяне и начините за провеждане на растителнозащитни, дезинфекционни и дезинсекционни дейности. Включително предприемане на допълнителни мерки (семинари, срещи, информационни материали и други) за опазване на пчелите от отравяне с пестициди.

113


11.2. Регионални и областни стратегии и планове за Софийска област 11.2.1. Регионален план за развитие на Югозападен район за периода 2014-2020 Документът е приет с Решение №457 на Министерския съвет от 01.08.2013 година. Регионалният план за развитие на Югозападен регион (ЮЗР) предвижда развитие на аграрният сектор, който има потенциал за сериозен принос към повишаване на конкурентоспособността на икономиката. Макар и със скромен дял от БВП - само 2%, значимостта на този сектор, е не по-малка от тази в цялата страна. Така е защото аграрният отрасъл и селските райони са неразделен бином – живот в първия означава живот и във втория и обратното. От друга страна ЮЗР съхранява уникални природо-климатични комплекси за овощарство, включително за биоземеделие, а това дава големи възможности. Насърчаване развитието на биологичното земеделие (в екологично чисти райони с възможности за напояване) и съчетаването на биоземеделие с природни дадености, е ресурс за екотуризъм и база за устойчива местна икономика. 11.2.2. Областна стратегия за развитие на Софийска област за периода 2014-2020 Областната стратегия за развитие (ОСР) е средносрочен документ за стратегическо планиране на регионалното развитие, с който се определят целите и приоритетите за устойчиво интегрирано регионално развитие, като се отчитат специфичните характеристики и потенциала на областта. Развитието на пчеларството бележи положителна тенденция в последните години и има потенциал да се обособи като важно животновъдно направление от регионално значение. Към 2010 година пчелните семейства съставляват 2% от общия брой животни, като се отглеждат от 3% от всички стопани на територията на Софийска област. Областната стратегия заявява „Визия за промишлено-аграрен облик на територията‖, от която стратегическа цел 1 е „Икономическо развитие‖, приоритет 1 - „Развитие на приоритетни сектори‖, като Специфична цел 1 е „Развитие на земеделието‖. 11.3. Общински планове за развитие на 22-те общини в Софийска област 11.3.1. Община Антон - общински план за развитие 2007-2013 Към момента на провеждане на настоящото изследване, нов ОПР не е публикуван. Старият план отбелязва релефното разнообразие на територията на общината, което определя и разнообразния климат. Под 800 метра надморска 114


височина акацията е сред най-често срещаните дървесни видове, а над тази височина се срещат предимно букови съобщества. Пасищата и естествените ливади, условно наречени „тревни площи‖ заемат 43,33% от територията на общината, а горските територии – 23,74%. Северната страна на общината и горският й фонд попадат в Национален парк „Централен балкан‖. Наличието на защитени територии и земеделски площи, предполагащи богато биоразнообразие, както и често пресеченият терен, възпрепятстващ едрото земеделие, създават предпоставка за развитие на биологично пчеларство. В SWOT анализа обаче, тези фактори не са отбелязани като силна страна, а пчеларството дори не се споменава в ОПР. Вероятна причината за това е сравнително голямата средна надморска височина, асоциирана с по-ниски добиви. Възможностите за екологично чисто или биологично сертифицирано пчеларство обаче са подценени. 11.3.2. Община Божурище - общински план за развитие 2007-2013 Планът е с актуализация. От особено значение за общината е развитието на аграрния сектор, с оглед големия дял на земеделските земи и благоприятните физико-географски условия за развитие на земеделие. Преобладаващата част от ИЗП на територията на община Божурище – над 90%, е разпределена в 23 на брой стопанства с размер над 500 дка, което показва ниска степен на разпокъсаност и представлява благоприятна предпоставка за развитие на земеделието с оглед наличието на критична маса от стопанства с достатъчен капацитет. Като най-перспективни отрасли за общината се разглеждат промишлеността и земеделието. Самите хора също посочват земеделието като важен отрасъл за развитието на община. В документа никъде изрично не е упоменато развитие на пчеларството. 11.3.3. Община Ботевград общински план за развитие 2014-2020 Към момента на провеждане на настоящото изследване, планът още е в процес на разработване. Разгледан е старият ОПР за 2007-2013, в който бегло се споменава за развитие на устойчиво земеделие. Пчеларството обаче не се споменава изобщо – въпреки отличните условия за практикуването му на поголямата част от територията на общината. 11.3.4. Община Годеч - общински план за развитие 2014-2020 Общинският план за развитие (ОПР) на град Годеч отчита възможностите за органично животновъдство и земеделие, благоприятствани от екологично чистите райони на общината. Възможно е развитието на нетрадиционни за общината дейности като бубарството и пчеларството. ОПР на Годеч обаче не поставя на дневен ред развитието на пчеларството и подпомагането му. 115


Стратегията за местно развитие (СМР) за територията на съседните общини Берковица и Годеч за периода 2012 – 2015 година е основана на стратегическите насоки на Европейската общност (ЕО) за развитие на селските райони, на основните приоритети на Европейския съюз (ЕС) по отношение на развитие на динамична и конкурентноспособна икономика, основана на знанието, устойчивото развитие и на останалите политики на ЕС (сближаване, опазване на околната среда, структурните фондове и управлението на природните ресурси в селските райони на страната). На територията са налице всички фактори и условия за развитие на пчеларството и първият приоритет на стратегията е „Развитие на модерни и екологични земеделие, преработваща хранителна и горска промишленост‖. Специфична цел по Приоритет 1 е „Производство на качествена местна земеделска продукция‖. 11.3.5. Община Горна Малина - общински план за развитие 2014-2020 Земеделската земя не е замърсена и е подходяща за развитие на био и екоземеделие. Именно в областта на екологичните производства ситуацията остава трудна, но с потенциал и от първостепенно значение. Приоритети в общинския план, имащи отношение към пчеларството, са: Развитие на конкурентно и екологично селско стопанство и реализация на продукцията на местния и международен пазар; Съдействие за създаване на нови трайни насаждения от традиционни и подходящи за района овощни, медоносни и ягодоплодни култури. 11.3.6. Община Долна Баня - общински план за развитие 2007-2013 Планът е с актуализация от февруари 2013 година. Не залага приоритети и цели в сферата на селското стопанство. Общината разчита на развитието си чрез балнеоложки и културен туризъм. 11.3.7. Община Драгоман - общински план за развитие 2014 -2020 Община Драгоман разполага с около 102 хил. дка обработваема земя, разположена на територията на 34 населени места. Широко застъпено е отглеждането на зърнено-житни култури: пшеница, ечемик, овес и царевица. Отбелязва се, че „има ресурс в развитието на пчеларството и производството на екологично чист мед‖ (ОПР Драгоман,2014-2020:23). В приоритетните си цели планът не включва развитие на селското стопанство, но включва „Опазване и поддържане на биоразнообразието на защитените територии‖ като вероятно се има предвид резерватът около Драгоманското блато. Заявява се и желание за развиване на екологичен и устойчив туризъм. Теми като биоземеделие и пчеларство биха могли да се впишат идеално във философията на плана. Наред с това, територията на общината е на 116


подходяща надморска височина и предлага богато растително биоразнообразие. С това аргументите за включване на пчеларството в стратегическите документи, стават още повече. 11.3.8. Община Елин Пелин - общински план за развитие 2007-2013 Планът е в процес на разработка към май-юни 2014 година. Разгледан е ОПР за 2007-2013, в който пчеларството не се споменава. Не включва и приоритети, директно свързани със селското стопанство. 11.3.9. Община Етрополе - общински план за развитие 2007-2013 Към момента на провеждане на настоящото изследване, планът още е в процес на разработване. Разгледан е ОПР за 2007-2013. Климатичните условия и планинският терен в общината позволяват развитието на пчеларство, билкарство и гъбарство. Перспективите за развитие на селското стопанство на община Етрополе са свързани със създаването на пазарноориентирани ферми, въвеждане на алтернативни култури и развитие на пчеларството. Усилията на общината ще бъдат насочени към стимулиране на екологично земеделско и промишлено производство. Мярка 2.4.2: Изграждане на агроструктури от европейски тип; Подкрепа за изграждане на сдружения на селскостопански производители (маркетингови кооперации); Обучение, правноорганизационно и специализирано подпомагане на предприемачите в селското стопанство, включително за развитие на алтернативни производства. 11.3.10. Община Златица - общински план за развитие 2007-2013 Към момента на провеждане на настоящото изследване планът още е в процес на разработване. ОПР за 2007-2013 отчита влошеното състояние на почвите, заради замърсяването с тежки метали. Предложен вариант е въвеждане на етеричномаслените култури (например лавандула) и цветя. Обработваемите земи обаче са едва 29% от територията на общината, а 63% са горски територии. В началото на плановия период, в общината е имало 26 пчелари. 11.3.11. Община Ихтиман - общински план за развитие 2007-2013 Няма намерена информация за плана 2014-2020. Старият план отбелязва значението на земеделието в общината, както и подходящите за него климатични условия. Екологичният статус на земите е отбелязан като силна страна, както и „сериозният масив гори с индустриално предназначение‖. Макар и с най-малък дял, пчеларството е отбелязано като част от животновъдния сектор в общината. По отношение на горското стопанство планът отбелязва наличие на медоносните дървесни видове – липа и акация. 117


11.3.12. Община Копривщица - общински план за развитие 2005-2013 Към момента на провеждане на настоящото изследване, новият план още е в процес на разработване. Разгледан е ОПР за периода 2005-2013, който е остарял като данни, но е заложено развитие на биоземеделието. На територията на общината основно се отглеждат картофи, съответно натам е насочено и вниманието на общината. Районът е екологично чист. 11.3.13. Община Костенец - общински план за развитие 2014-2020 Развитието на пчеларството бележи положителна тенденция в последните години и има потенциал да се обособи като важно животновъдно направление от местно значение. Медоносната растителност на територията на общината е богата и дава добри условия за развитие на пчеларството. Акацията заема 1% от общата горска площ, а горският фонд заема 58,62% от цялата територия на община Костенец. Като силни страни на общината са определени и благоприятните почвено-климатични условия за развитие на биологично земеделие. Планът включва поредица от мерки, които биха могли да имат отношение и към развитие на пчеларството. Мярка 1.1.1. Стимулиране на предприемачеството чрез създаване на подходящи условия; Разработване на програма за насърчаване на малкия и среден бизнес в общината, включително селско стопанство (интензификация на производството и стимулиране на органичното земеделие). Мярка 1.3.1. Ефективно използване на общинския поземлен фонд за подпомагане на селскостопанското производство и животновъдството; 1.3.1.4. Подпомагане развитието на пчеларството. На територията на общината функционира и МИГ – Костенец 2010 (Местна инициативна група). В стратегията за местно развитие на „МИГ Костенец 2010‖ е заложен следния приоритет: Приоритет 1: Повишаване конкурентноспособността на селското стопанство и предприятията от хранително-вкусовата промишленост с грижа за околната среда със Специфична цел 1.1: Насърчаване развитието на биоземеделие и производството на биопродукти; По отношение на животновъдството - овцевъдството, говедовъдството и пчеларството се очертават като направления с най-изразен потенциал на развитие. От SWOT анализа – силни страни са отличния геоморфоложки, климатичен и почвен потенциал за развитие на алтернативно земеделие, включително билкарство и пчеларство. Пчеларството също се развива в последните години и има потенциал да се обособи като водещ подотрасъл на животновъдството.

118


11.3.14. Община Костинброд - общински план за развитие 2014-2020 Преди 1990 година в Костинброд съществуват 7 научноизследователски селскостопански института като един от тях е Институт по пчеларство. Пчелните семейства са 577 броя. Пчеларството и отглеждането на медоносни растения е традиционно за общината. Мярка 1.2.2: Развитие на животновъдството, Дейности: Стимулиране на отглеждането на традиционните за общината животни; Стимулиране увеличението на броя на животните и нивото на селекционната дейност за повишаване на продуктивни показатели в животновъдството; Подпомагане на местните животновъди и провеждане на обучения.; Мярка 1.2.1: Развитие на земеделието; Дейности: Стимулиране развитието на биоземеделие. 11.3.15. Община Мирково - общински план за развитие 2007-2013 Планът е актуализиран през февруари 2013 година. ОПР не предвижда развитие на селско стопанство, но на територията на общината има изграден цех за етерично-маслени култури, а негов собственик е фирмата „Екомаат‖ ООД, основана в община Мирково през 2001 година. Компанията се е наложила като водещ производител на био-сертифицирани продукти за България. „Екомаат‖ ООД има създадени и обработвани насаждения на площ от повече от 400 дка маслодайна роза, лавандула (158 дка) и арония. Разполага със собствена модерна дестилерия за производство на етерични масла, с внедрена новаторска технология за екстракция на активни вещества и аромати от сухи растителни суровини. Фирмата е първият български производител на био сертифицирани етерични масла и екстракти. Интересно е, че като цяло територията на общината е с влошено състояние на околната среда поради наличие на хвостохранилищата „Бенковски‖ 1 и 2 от „Елаците-Мед‖ АД. Община Мирково е разположена в западната част на Златишката котловина, която е една от най-замърсените в страната, главно от дейността на медодобивен комбинат ―Кумерио-мед‖ – град Пирдоп. На найсилно въздействие са подложени средните източни части, които са и най-ниски. В посока запад и при изкачване във височина замърсяването на въздуха бързо намалява, като над 1400-1500 метра въздухът може да се счита за практически чист. На територията на община Мирково са регистрирани 456 броя пчелни кошери, като най-голям е броят на регистрираните в село Мирково – 196 пчелни кошери (ОПР Мирково, 2007-2013: 20). 11.3.16. Община Пирдоп - общински план за развитие 2014-2020 На територията на община Пирдоп деградацията на земите и почвите (киселинност, засоляване) е силно изразена. Добивът и преработката на рудни изкопаеми са замърсили почвите с тежки метали, поради което те са с 119


наднормено съдържание на Cu, Zn, Cd. В община Пирдоп не би могло да се развива биологично земеделие без да се предприемат широкомащабни дейности свързани с очистка на голяма част от земеделските земи. По официални данни, на територията на общината от 2010 година няма регистрирани пчелни семейства. (Според информацията от анкетните карти на регистрираните земеделски производители за община Пирдоп в сектор Животновъдство за периода 2007– 2013 за броя отглеждани животни). 11.3.17. Община Правец - общински план за развитие 2014-2020 Старият ОПР за 2007-2013 е актуализиран през май 2013 година. Разнообразният релеф на общината, макар и бариера за интензивно земеделие, е едновременно и благоприятен фактор за преодоляване на монокултурната ориентация на българското селско стопанство, макар и в по-малки мащаби. На територията на общината добре застъпено е и пчеларството. Планът отбелязва, че се отглеждат общо 924 пчелни семейства в 72 стопанства. Няма указани приоритети и цели в сферата на селското стопанство. 11.3.18. Община Самоков - общински план за развитие 2007-2013 Към май-юни 2014 година планът за 2014-2020 все още е в процес на разработване. В стария план има информация, която има отношение и към пчеларството. Общината е с висок дял на горите - 55,5% от територията й са горски територии. Поради голямата площ, попадащата в нея Рила планина, биоразнообразието е много богато. В раздел „Флора и фауна‖ се посочва голямо разнообразие от медоносни храстови, полухрастови и тревни видове. Поради планинския и полупланински релеф, земеделските земи са раздробени и непригодни за механизирана обработка. Наред с това се отбелязва „ниско ниво на борбата с плевелите, неприятелите и болестите по земеделските култури, липса на препарати и достатъчно количество торове за земеделските земи, недостатъчно средства за закупуването им‖. Това дава много добри възможности за развиване на биологично пчеларство, въпреки по-ниските добиви, обусловени от високата надморска височина. 11.3.19. Община Своге - общински план за развитие 2014-2020 Към момента на провеждане на настоящото изследване, планът още е в процес на разработване. Старият общински план за развитие не е публикуван в неговата цялост, а само приоритети и дейности. В плана няма приоритет, свързан със земеделие и животновъдство. 11.3.20. Община Сливница - общински план за развитие 2007-2013 За настоящото изследване не бе открит план за развитие до 2020 година. В Общински план за развитие на община Сливница 2007-2013 е посочена мярка 120


за Създаване на условия за алтернативни производства – селско и горско стопанства чрез създаване на училище за пчеларство в землището на град Сливница. 11.3.21. Община Чавдар - общински план за развитие 2005-2013 Към момента на провеждане на настоящото изследване, план до 2020 не бе открит. Планът за периода 2005-2013 не споменава нищо за пчеларството, а по отношение на селското стопанство „главната цел е да се задоволят основните продоволствени нужди на населението и гостите на общината‖. Отбелязва се също проблемът със екологичното замърсяване на района като слаба страна в SWOT анализа. 11.3.22. Община Челопеч - общински план за развитие 2007-2013 План за 2014-2020 все още не е публикуван. В стария план се отбелязва, че „селското стопанство заема минимална част от икономиката на общината‖. Като причина е посочен „планинския характер на населеното място, както и негативното въздействие върху околната среда на рудодобива‖. 11.4. Регионални и областни стратегии и планове за област Монтана 11.4.1. Регионален план за развитие на Северозападен регион за периода 2014-2020 Документът е приет с Решение №459 на Министерския съвет от 01.08.2013 година. Като част от този регион, област Монтана попада в зоната на планиране. В регионалния план няма зададени конкретни дейности, свързани с развитието на пчеларството. Интересно е да се отбележи, че на територията на региона функционира Институтът по пчеларство – Ловеч. От броя на персонала, зает с научноизследователска и развойна дейност, може да се съди, че организацията работи далеч под възможния си потенциал. Съществуването на такова звено в региона би могло да бъде изключително полезно за развитието на пчеларството както в научно, така и в практическо отношение. 11.4.2. Областна стратегия за развитие на област Монтана за периода 2014-2020 Областната стратегия за развитие (ОСР) на област Монтана е основен стратегически документ, който определя целите и приоритетите на областната политика за развитие през периода 2014-2020 и съгласува целите и приоритетите на плановите документи от по-високите нива - Националната стратегия за регионално развитие и Плана за развитие на Северозападен район, 121


с политиките и ресурсите на общинското ниво. Според SWOT анализа, силни страни на областта са: чиста околна среда и възможност за биоземеделие. Стратегията включва: Стратегическа цел 3: „Подобряване на териториалната устойчивост и свързаност‖; Приоритет 3.4. „Развитие на градските и селските райони‖. През последните години се развиват добре зайцевъдство, бубарство, а също и пчеларството. 11.5. Общински планове за развитие на 11-те общини в област Монтана 11.5.1. Община Берковица - общински план за развитие 2007-2013 Към момента на провеждане на настоящото изследване новият план още не е наличен. ОПР за периода 2007-2013 разглежда пчеларството като една от перспективите за развитие на селското стопанство в общината. Формулировката е: „развитие на пчеларството - чрез създаване на предприятие за обработка и разфасовка на пчелен мед‖ (ОПР Берковица, 2007-2013:35). По отношение на икономиката и заетостта, планът включва мярка „Развитие на малките села от

общината чрез създаване на алтернативна заетост и изграждане на инфраструктура за задържане на населението‖. Според плана: „Алтернативната заетост може да се реализира с проекти за стимулиране на производството на трайни насаждения, горски плодове и билки, възможно пчеларство и планинско животновъдство‖. На част от територията на община Берковица и цялостно в общините Чипровци и Георги Дамяново има създаден и функциониращ МИГ „Западна Стара Планина Копрен – Миджур‖. В стратегията за местно развитие (СМР) са посочени следните мерки свързани с пчеларството: „Мерки насочени към конкурентоспособността‖ (в това число мерките от ос 1 на ПРСР); „Модернизиране на земеделските стопанства‖. Допустими дейности: закупуване на съоръжения и оборудване, необходимо за производството на мед и други пчелни продукти, развъждане на пчели-майки. Според доклада по изпълнение на СМР: „Пчеларството, преработката на мляко и месо, билкарството, производството на продукти от диворастящи плодове и гъби, както и овощарството са секторите, в които има заявен интерес и желание за инвестиции от населението‖. 11.5.2. Община Бойчиновци - общински план за развитие 2014-2020 Равнинният характер на релефа, естественото плодородие на почвата, възможностите за механизирана обработка и напояване са предпоставка за развитие на конвенционалното и биологичното земеделие. Важна роля за стабилизиране на подотрасъла (животновъдството) има развитието на животновъдство, базирано на местни породи, развитие на фуражното 122


растениевъдство, както и развитие на пчеларството. Промишлената дейност в общината е силно ограничена и не води до сериозно замърсяване на въздуха. В повечето от землищата на населените места в общината са идентифицирани земи с висока природна стойност, което определя потенциала за развитие на агроекологичното и биологичното земеделие. Значителни площи са заети от горски култури – бор, акация, бреза и липа. Идентифицирани възможности от SWOT анализа: развитие на биологичното земеделие и зеленчукопроизводството, както и привличане на инвестиции за изграждане на съпътстващите ги преработвателни малки и средни предприятия (МСП). Стратегическа Цел 1 - Насърчаване на икономическата активност и предприемачеството за развитие на конкурентоспособността на местната икономика; Приоритет 1.4. - Развитие на селското стопанство и съпътстващите го преработвателни отрасли. На територията на общината има действащ МИГ "Бойчиновци – Якимово‖ със Стратегия за местно развитие. По първият приоритет „Развитие на устойчиво селско стопанство в унисон с принципите за опазване на околната среда и ефективно използване на природните ресурси‖, дейностите са: „Подобряване качеството на произвежданите земеделски продукти‖; „Подобряване на възможностите за производство, преработка и маркетинг на биологични земеделски продукти‖; „Инвестиции за съоръжения‖. Разходите са за създаване и/или презасаждане на трайни насаждения, включително трайни насаждения от десертни лозя, медоносни дървесни видове и други бързо растящи храсти и дървесни видове, използвани за производство на био енергия, а при инвестициите за съоръжения: транспортни средства, съоръжения за рационализиране на подвижното пчеларство, за съхраняване и първична преработка на мед/пчелни продукти, развъдни клетки, технологични линии, както и съответно оборудване необходимо за производството на мед и други пчелни продукти, и за развъждането на пчели-майки. 11.5.3. Община Брусарци - общински план за развитие 2005-2013 План за периода 2014-2020 не бе открит. Старият ОПР включва пчеларството – „разширяване на пчелните семейства‖ в приоритет „Развитие на селското стопанство и преработка на селскостопанската продукция‖, специфична цел „Развитие на животновъдството‖. Други теми от ОПР, които биха могли да имат отношение към пчеларството, са заявената мярка „Увеличаване на горските насаждения‖ в специфична цел „Опазване на околната среда‖, а също и в „Развитие на растениевъдството‖ – „Създаване на екологично чисто зеленчукопроизводство‖ и „Развитие на култивирано отглеждане на горски плодове‖. 123


11.5.4. Община Вълчедръм - общински план за развитие 2014-2020 Земеделието е застъпено във всички селища на общината и има важна роля за цялостното й развитие. През последните години отрасълът е основен източник на доходи за населението. От SWOT анализа силни страни са: плодородна земя и добре развито земеделие. За реализиране на визията е необходимо да се работи за възстановяване и развитие на традиционните селскостопански производства. ОПР предвижда развитие на трайни насаждения, поливно земеделие, зеленчукопроизводството. Възможно е съпътстващо развитие на пчеларството, без това да е изрично упоменато в ОПР 2014-2020. По отношение на медоносната паша, село Горни Цибър се откроява като много подходящо място за развитие на пчеларството - богата паша, водоизточници, постоянен лек бриз. 11.5.5. Община Вършец - общински план за развитие 2014-2020 Към момента на провеждане на настоящото изследване, планът още е в процес на разработване. Разгледаният ОПР на община Вършец за периода 20072013 не е актуален, но могат да се направят изводи за съществуващ изявен потенциал за развитие на биволовъдството, козевъдството зайцевъдството, пчеларството и сладководното рибовъдство. На основата на благоприятните природно-климатични условия в района и след внедряване на подходящи форми на стопанисване и на съвременни технологии, съществуват предпоставки за бъдещо ускорено развитие на сертифицирано биологично земеделие като ключово бъдещо направление за селското стопанство на общината. Има желание за поощряване развитието на пчеларството. От SWOT анализа силни страни: благоприятни за сертифицирано биологично земеделие почвено-климатични условия и доказан опит. 11.5.6. Община Георги Дамяново - общински план за развитие 20072013 Към момента на провеждане на настоящото изследване, планът до 2020 година все още не е достъпен. В ОПР 2007-2013 пчеларството се споменава като една от перспективите за развитие на селското стопанство, а като средство за това се споменава „създаване на предприятие за обработка и разфасовка на пчелен мед‖ (ОПР Георги Дамяново,2005:20). В плана пчеларството се посочва и като възможност за алтернативна заетост (ОПР Георги Дамяново,2005:42). Според документа, стратегията за развитие на общината трябва да включва „развитие на екологично чисто земеделие‖ и „запазване и подобряване на компонентите на околната среда‖. В стратегическата цел за създаване на „жизнен аграрен сектор‖ се помества засаждането на трайни насаждения, овощни градини, ягоди, малини и други, а също и пчеларството. 124


11.5.7. Община Лом - общински план за развитие 2007-2013 Към момента на провеждане на настоящото изследване, планът още е в процес на разработване. Разгледана е междинната оценка на ОПР 2007-2013 от 2010 година. Приоритет 1: Преструктуриране на икономиката на основата на знанието за достигането на евростандартите на ниво общ европейски пазар. Цел 1: Насърчаване на предприемачеството на територията на общината, инвестиции в областта на еко-земеделие, лека и преработвателна промишленост за достигане на евростандарти на ниво общ европейски пазар на основата на знанието. Към 2010 година не са направени интервенции. 11.5.8. Община Медковец - общински план за развитие 2014-2020 Наличието на подходящи климатични условия, достатъчно суровини, работна ръка и отсъствието на индустриални замърсители, позволява развитие на екологично селско стопанство. Като силна страна на общината, SWOT анализа посочва екологично чистият район, а като възможност се посочва привличането на инвестиции в биоземеделие и биопроизводства. Планът включва: Стратегическа цел 1: Развитие на конкурентноспособна икономика чрез развитие на собствения потенциал; Приоритет 1.1: Насърчаване развитието на селското стопанство като основен отрасъл в местната икономика. Включени са: подкрепа при подготовка и изпълнение на проекти по ПРСР; подкрепа за по-висока професионална квалификация и информираност на земеделските производители; насърчаване на кооперирането между местните земеделски производители; подпомагане на селскостопанските производители с пазарна информация и контакти за реализация на земеделските продукции и други. Не е споменато изрично пчеларството, но то е съпътстващ елемент на развитото земеделие. 11.5.9. Община Монтана - общински план за развитие 2005-2013 Към момента на провеждане на настоящото изследване, планът още е в процес на разработване. Разгледан е ОПР за периода 2005-2013, който е остарял като данни, но е заложено развитие на земеделието (селските райони). 11.5.10. Община Чипровци - общински план за развитие 2007-2013 В Чипровци се намират най-високите върхове на западна Стара планина, а релефът е силно хълмист. По-голямата част от общината обаче попада на надморска височина под 800 и под 500 метра. Растителността е богата като планът отбелязва и богатството на билки, както и наличието на дървесни медоносни видове. Както в повечето общини от областта, така и тук безработицата е сериозен проблем, като преобладават безработните с висше и средно образование. 125


Към заложените цели е включено устойчивото селско стопанство като е обърнато сериозно внимание на потенциала на бизнеса с билки и горски плодове. Говори се дори за предприятие за обработка и пакетиране на билки и етерично-маслени култури. Заявено е желание за залесяване на нови гори върху общински площи. Макар и с пряко отношение към всичко изброено до тук, пчеларството остава пренебрегнато - изобщо не е споменато в ОПР. 11.5.11. Община Якимово - общински план за развитие 2005-2015 Според все още актуалния към 2014 година план, общината разполага с подходящи земеделски площи за развитие на растениевъдство, главно за зърнено-хлебни, зърнено-фуражни, технически, зеленчукови култури, а също и трайни насаждения. Основните приоритети са в областта на справяне с безработицата. Една от специфичните цели е „Развитие на селските райони и подобряване на селското стопанство‖, а мерките по нея включват: „Създаване на сдружения на производителите‖; „Подобряване на квалификацията на заетите в селското стопанство‖; „Помощ за повишаване на качеството на селскостопанската продукция‖. В ОПР на община Якимово нищо не се споменава за пчеларството.

12. ОБОБЩЕНИЯ, ИЗВОДИ И ПРЕПОРЪКИ 12.1. Въведение В изследването до момента бяха разгледани основните положения, имащи отношение към пчеларството, като фокусът беше поставен върху проучваните Софийска област и област Монтана. Изводи и препоръки бяха изведени на много места в текста, но тук ще обобщим най-важните от тях, разпределени по реда на списването им по-горе. Макар и неразделна част от целия текст, в глава ИЗВОДИ И ПРЕПОРЪКИ сме обособили отделните заключения така, че те да могат да се използват отделно от заинтересуваните страни. Текстът тук е подходящ за комуникация с медиите, за изготвяне на обръщения и документи към общинските и националните институции, както и за въвеждаща аргументация при предложения за изменения в законодателството и политическите документи на национално, регионално и общинско ниво. Основна задача на изследването е да ориентира пчеларите и пчеларските формирования по отношение на настоящата ситуация и съществуващите възможности за развитие на пчеларството. 12.2. Опрашване и биоразнообразие:  Третирането на земеделските площи срещу вредители е част от съвременното земеделие, но увреждането и изчезването на опрашващите 126


насекоми води със себе си много повече от икономически загуби. Щетите за биоразнообразието и ентомофилните растения могат да са с планетарни размери.  Необходим е строг контрол при третиране на площите и насърчаване на практики, щадящи опрашващите насекоми.  Поради увреждане на естествените колонии от опрашващи насекоми, на много места по света селскостопанските добиви зависят изцяло от допълнително опрашване. Основният начин е организираното пчелоопрашване с разполагане на кошери в земеделските площи. Вече има и райони, в които опрашването става само ръчно.  В България организираното пчелоопрашване може да повиши значително доходите от земеделските площи, засети с опрашващи се култури като овощни и зеленчукови градини, слънчоглед, рапица, лавандула, билки и други. 12.3. Общо състояние, география и климат:  По отношение на надморската височина, област Монтана е с отлични дадености за практикуване на икономически ефективно пчеларство и постигане на високи добиви. Средната надморска височина е около 200 метра.  Софийска област е разположена на по-голяма средна надморска височина (около 800 метра), но районите с богато биоразнообразие и отдалечени от конвенционално земеделие, са повече. Това предполага добри възможности за биологично пчеларство и производство на висококачествен мед, макар и в по-малки количества.  В област Монтана общините Чипровци, Георги Дамяново, Берковица и Вършец притежават разнообразен релеф и надморска височина, силно изразено биоразнообразие и по-малко условия за окрупнено конвенционално земеделие. Следователно, в количествено отношение добивите на мед могат да са по-малки, но възможностите в качествено отношение са значителни.  В Софийска област територии под 500 метра надморска височина има найвече в общините Ботевград, Правец и малка част от Своге, Етрополе и Ихтиман. В тези участъци са възможни високи по-високи добиви. Поголяма част от община Самоков е твърде високо за икономически обосновано пчеларство. Така е и с общините Копривщица, Антон, голяма част от Годеч и Своге.  За 2013 година от 28-те области на страната, област Монтана е трета по количество добит мед от пчелно семейство, а Софийска област е на 22 място. По брой на отглежданите пчелни семейства обаче област Монтана е едва на 19-то място, докато Софийска област заема 24-тото място – 127


подобно на мястото по добив от пчелно семейство. Тези сравнения показват неусвоения потенциал за развитие на пчеларството в област Монтана, както и възможности за напредък в Софийска област. В последните 7 години (до 2013 година) броят на пчелните семейства и на добитото количество мед намалява в двете области. Забелязва се лек ръст в област Монтана за 2013 година. В двете области преобладават любителските и малките стопанства (1-19 и 20-49 пчелни семейства). Процентът на полу-професионалните, професионалните и едрите стопанства (50-99, 100-199 и над 200 пчелни семейства) е по-висок в област Монтана. Пчеларството и в двете области може да нараства както на ниво индивидуално стопанство, така и в общо количестевно отношение. Разбиранията за влияние на географски и климатични фактори е в тенденция на изменение, поради глобалната антропогенна промяна в климата. Този фактор трябва да се отчита при планиране на всички нива в сектора. Необходимо е да се провеждат задълбочени и постоянни изследвания за параметрите и влиянието на климатичната промяна върху всички сектори на земеделието у нас. В следващите десетилетия се очаква повишение на средните годишни температури, което може да доведе до сериозни летни засушавания, но и увеличаване на валежите през зимните, есенните и ранно-пролетните месеци. Тези изменения могат да влошат условията за пчеларство в пониските райони и да доведат до по-добри условия на по-високите места. Необходими са мерки по адаптация, които да включват планове за действие при всеки от възможните сценарии и мерки за реакция при кризисни ситуации (горски пожари и наводнения). Засаждане на подходящи и устойчиви медоносни видове също трябва да е част от мерките по отношение на пчеларството.

12.4. Практики, технология и квалификация:  Като добри практики в пчеларството могат да се изведат: надлежната регистрация; използване на подходящи кошери, универсални за цялото стопанство; включване на механизация и технологии в производствения процес; интелигентен и планиран избор на терен за разполагане на пчелина; постоянно повишаване на квалификацията и консултиране с експерти и ветеринарни лекари; грижа за доброто здраве на пчелните семейства; операциите с пчелните семейства да са сведени до минимум; водене на изрядна документация, счетоводство и дневник; изготвяне и прилагане на план за развитие на фермата; прилежно и чисто разфасоване и етикетиране, с грижа за високото качество и добрия външен вид на продукта. 128


 Все още броят на нерегистрираните пчелари е твърде висок и в двете области като има основание да се смята, че процентът в Софийска област е значително по-висок. Освен че затруднява всякакви опити за планиране и адекватно проучване на сектора, пренебрегването на задължителната регистрация се свързва и с редица пропуснати ползи за пчеларите.  Освен че трябва да облекчи процедурата по регистрация, отговорните институции трябва да положат и повече усилия за популяризирането на ползите от регистрацията, както и на вредите от пренебрегването й. Воденето на адекватен регистър на пчеларите, отговарящ на реалността, е от ключово значение за развитие на сектора.  По отношение на кошерите, най-използваната система е Дадан-Блат, в помалка степен се използват Лангстрот-Рут и Фарар. Състоянието им се определя като „добро‖, а новите кошери са повече в област Монтана. Немалко пчелари ползват повече от един тип кошери в стопанствата си.  Все още малко стопанства ползват механизация в работата си като в област Монтана те са два пъти повече от тези в Софийска област. Модернизацията в стопанствата е сред задължителните условия за развитие на пчеларството.  При разполагане на пчелин, задължителен е анализ на медоносните растения в близост. Трябва да се вземат под внимание и съществуващите пчелини в този ареал. При по-бедна паша, за разполагане на пчелин е желателно да се използват повече терени на достатъчно разстояние един от друг.  Пчелните стопанства в област Монтана и Софийска област са разположени най-вече на собствени терени. Въпреки възможността за ползване на горския фонд, тези случаи са рядкост. Предвид по-разнообразната растителност извън населените места, използването на горския фонд може да означава по-високи и по-качествени добиви.  Не са рядкост кражбите на кошери и пчелни семейства. Това кара пчеларите да избягват отдалечени терени за разполагане на пчелина. Така се пропускат възможностите на горския фонд, а едновременно с това може да стане натрупване на пчелни семейства на малък радиус, от което добивите намаляват.  Кражбите на кошери е сред основните проблеми на пчеларите. Съществува остра необходимост от мерки за ограничаване на този феномен, тъй като именно той се оказва едно от сериозните препятствия за развитие на сектора.  Практикуващите подвижно пчеларство са пренебрежимо малко. В област Монтана те са значително повече, но все пак далеч под възможното за региона. Интересът към подвижното пчеларство обаче нараства и в двете области. 129


 Повечето пчелари не ползват външна помощ, за да инвестират в стопанствата си. Тези, които ползват такава, използват най-вече механизмите на ДЗФ, НПП и ПРСР. Процентът е по-голям в Монтана. Като цяло, банковите кредити се ползват много рядко, област Монтана отново е с лек превес.  Инвестициите и в двете области са насочени най-вече за обновяване на кошерите. Вторият фокус за област Монтана пада върху електрическата центрофуга, докато в Софийска област е дребният пчеларски инвентар. Това отново показва мащабите и нуждите на пчеларството в двете области.  По отношение на източниците на информация и средствата за повишаване на квалификацията, тенденциите са сходни в двете области. По-малко от половината пчелари използват Интернет, а предпочитани са вестниците, книгите и списанията.  Необходими са сериозни мерки за постоянно повишаване на квалификацията на пчеларите с включване на практически обучения, наред с оптимизирането на достъпа до информация. 12.5. Проблеми пред пчеларството:  Основен проблем на пчеларството както на областно, така и на национално ниво, е употребата на пестициди и отравянето на пчелните семейства. Пчеларите търпят огромни загуби ежегодно, а това заплашва целия сектор. Рисковете за екосистемите и биоразнообразието са допълнителен проблем, който съпътства конвенционалното земеделие навсякъде по света.  Земевладелците в България често предпочитат евтини препарати, които обаче унищожават пчелите. Наред с това масово не се спазват изискванията за предупреждения и времеви диапазон за пръскане. Остра е необходимостта от по-стриктен контрол от страна на отговорните институции, както и организирана и категорична реакция от страна на пчеларите.  Множество актуални научни изследвания показват, че причините за изчезването и високата смъртност при пчелите е в комплекс от два фактора. От една страна това е бедната, труднодостъпна и еднообразна храна, предопределена от масовия тип земеделие и начин на земеползване днес. От друга страна, причина за високата податливост към различни паразити и патогенни организми, е третирането с пестициди, поемането им от пчелите и внасянето им в кошерите.  Повсеместна е заболеваемостта от вароатоза. В област Монтана обаче болестта е два пъти по-разпространена, отколкото в Софийска област. Нозематозата също се среща по-често в област Монтана. 130


 Масовият тип земеделие, характерен за област Монтана, създава условия за бедно хранене на пчелите и е предпоставка за досег с препарати и пестициди, които в дългосрочен план повлияват негативно на имунната система и жизнеността на пчелите. Това не им позволява да се справят сами с патогенни организми като Varroa Destructor и Nosema spp.  По отношение на прилаганите лекарства трябва да се подхожда с особена предпазливост. От една страна някои патогени развиват резистентност. От друга обаче наблюдаваните смущенията в имунната система на пчелите може да се свърже със странично влияние на дадени компоненти на лекарства за прилагане при пчелите. Такива са amitraz и fluvalinate, които се влагат в някои лекарства срещу вароатозата.  С промените в климата е възможно навлизане на нови заболявания и вредители по пчелите. Необходимо е сериозно проучване на проблема, както и планиране на реакция спрямо различните сценарии. 12.6. Пчелни продукти:  Пчеларските ферми в Софийска област и област Монтана са съсредоточени предимно в производство на мед. Като вторичен продукт се добива восък и в по-малка степен – прополис. Цветен прашец се произвежда рядко, а високо ценени продукти като пчелно млечице и апиларнил са напълно пренебрегнати.  Няма никакви данни за добиване на пчелна отрова на територията на двете области, въпреки високите изкупни цени на международните пазари. За добиването й са подходящи райони, отдалечени от населени места и животински ферми, а такива има и в двете области.  В определени райони добивът на мед е по-труден и слабо ефективен. Въпреки че за стопанствата, намиращи се в такива райони, е поподходящо да се специализират в добиване на други пчелни продукти, това не се случва. Консервативната ориентация за приоритетно добиване на мед лишава много стопанства от добри възможности за повишаване на доходите.  Добиваните восък и прополис често са с ниско качество, а това намалява възможностите за добра реализация и стабилно позициониране на международните пазари.  Необходими са усилия за популяризиране на възможностите и начините за добиване на пчелни продукти различни от меда, както и подкрепа за намиране на подходящи пазари за тях.  Една ферма за пчелна отрова може да произвежда до 5 грама пчелна отрова на ден от едно силно семейство, а цената на пчелната отрова варира от 20 до 100 евро за грам в зависимост от търсените количества. 131


 Разширяване на разнообразието при производство на пчелни продукти може да стане по линията на организации на производителите (кооперативи), с подкрепата на пчеларските организации, както и с привличане на експертна консултантска помощ. 12.7. Икономически контекст:  Безработицата в област Монтана е по-силно изразена и по този показател областта е на трето място в страната. Средната работна заплата е пониска от тази в Софийска област. Необходимостта от въвеждане на икономически алтернативи е силно изразена. Предвид географските дадености и дългогодишните традициите, пчеларството има потенциал да бъде една такава алтернатива.  В област Монтана средната цена за реализиране на продукцията е пониска от тази в Софийска област. Повечето пчелари в област Монтана реализират продукцията си на едро – чрез изкупуващи предприятия и търговци на едро, докато в Софийска област почти всички посочват, че реализират продукцията си самостоятелно. 12.8. Пчеларството като икономическа алтернатива:  За да бъде изведено пчеларството като устойчива икономическа алтернатива са необходими поредица от стъпки, най-общо: модернизация в сектора; маркетинг планиране; бизнес планиране и мобилизация в целия пчеларски сектор.  Търсенето на качествен мед и пчелни продукти в световен мащаб надвишава предлагането. Този факт поставя пчеларството в изгодни позиции и дава много възможности.  Европейският съюз е сред най-големите консуматори на мед и пчелни продукти, а България като част от него е в особено благоприятно положение. Конкуренцията на този пазар обаче е голяма и за спечелване на дял в него е необходимо постоянно и високо качество, както и отлично предлагане.  По отношение на износа, трябва да се търсят възможности извън ЕС Саудитска Арабия и Близкия изток, Западна Азия. Северна Америка е особено актуална дестинация заради високото търсене и все по-големите загуби на пчелни семейства, които търпят американските пчелари.  Грешно схващане е да се разчита на външния пазар без да са използвани възможностите на вътрешния. Консумацията на мед и пчелни продукти в България е все още ниска, а износът изисква повече ресурси. Освен това, местните продукти навсякъде по света се ценят повече.

132


 Маркетинговата философия, която трябва да се следва е, че най-важен е потребителят – неговите потребности, нагласи и желания са тези, които определят решенията на бизнеса при създаването на продукт или услуга.  Основните аспекти на маркетинг планирането включват: сегментиране на пазара; маркетинговия микс с планиране по отношение на продукта, цената, дистрибуцията и комуникационната политика; правилното дефиниране на конкуренцията.  Сред сериозните липси в българското пчеларство попада липсата на продуктово разнообразие.  Външния вид и етикетирането на българските пчелни продукти често са подценени, особено от по-малките производители.  По отношение на дистрибуцията се пропускат много възможности – онлайн търговия, регулярни доставки, договориране с големи клиенти като ресторанти, хотели и кетъринг компании.  Мобилизацията на пчеларския сектор е от ключово значение за неговото развитие. Тя може да се случи по две паралелни направления – обединение и организираност на пчеларските организации, както и обединения на стопанства на кооперативен принцип.  Организацията на производителите (кооператив) е формат на работа с голямо бъдеще и възможности. Подобна структура, въведена в работещ вид, би могла да си позволи дейности, които самостоятелното стопанство не може – специализирано производство, поддържане на постоянни количества и качество, маркетинг планиране, достигане до далечни, но перспективни пазари, поддържане на експертен екип; създаване на добре оборудвани центрове за извличане, преработка и разфасоване на пчелните продукти.  Обединена, работеща и призната национална пчеларска организация от браншови тип би могла да играе ключова роля при годишното определяне на цените на пчелните продукти. Този формат би гарантирал по-добра защита на интересите на отделните пчелари, отколкото при индивидуалното им договаряне с предприятия и търговци на едро.  Съюзът на пчеларските организации в Сърбия ежегодно организира търг пред изкупуващите предприятия, на който те наддават за цена, на която да изкупуват продукцията. Само предприятията, предложили най-високи цени, получават право да изкупуват пчелния мед на сръбските пчелари. Определената цена е изгодна за пчеларите и устройва предприятията. 12.9. Бизнес планиране:  Планирането е основа на всеки успешен бизнес. То трябва да започне с анализ на необходимите знания и умения, административни изисквания и конкретни стъпки за стартиране. 133


 При първи стъпки в пчеларството се препоръчва да се започне с малко кошери – от 2 до 10 пчелни семейства. В този етап е добре да се ползва помощ от опитни пчелари, да се чете научна литература, а пчеларят да установи дали неговите умения, знания и желания са достатъчни, за да продължи развитието си в този сектор.  При стартиране на ново начинание в пчеларството е добре да се започне с подробен план на необходимите инвестиции, очакваните приходи, както и всички необходими стъпки за осъществяване на начинанието. 12.10. Закони и регулация:  Българското законодателство хармонизира с европейското законодателство в сферата на пчеларството и пчелните продукти. Към момента нормативната уредба е добра по отношение на пчеларството. Необходимо е обаче повишаване на контрола от страна на заинтересуваните страни при изпълнение на нормативната уредба.  На основание на Регламент 206/2010 могат да се внасят пратки от пчели от Сърбия при условие, че отговарят на Директивата.  Не се спазват законово установените правила за уведомяване на пчеларите при провеждане на растителнозащитни дейности, което води до подмор на пчелни семейства. Необходимо е информиране на земеделските производители, ползващи препарати за растителна защита за важността за публично обявяването на момента на обработка на растенията с препарати за растителна защита, както и техния период на действие. Необходимо е съживяването на координация между пчелари и растениевъди.  Необходими са широки разяснителни кампании сред земеделските производители за въздействието на препаратите върху опрашващите насекоми и биоразнообразието. Особено нужно е да се популяризират побезвредни препарати и практики за растителна защита, които не вредят на екосистемите и биоразнообразието.  Популяризиране на биологичното земеделие и ползите от него с цел разширяването на неговия дял в българското земеделие, е изключително важно.  Публикувания регистър на пчеларите в Интернет на страницата на БАБХ е неактуален, най-вероятно това се дължи на двусмислената процедура за регистрация, както и нуждата държавата и пчеларските браншови организации да бъдат по-активни при работата си.  Препоръчително е да се внесе допълнение към Наредба №30 за профилактика и борба с някои заразни болести по пчелите – за възможно навлизане на нови вредители на територията на България като следствие от климатичните промени. Такъв е случаят с вредителя азиатския стършел 134


(Vespa velutina nigrithorax). Необходима е по-подробна оценка на вероятността за неговото навлизане в страната с мерки по превенция и противодействие;  Стриктно спазване на наредба №30 за извършване на задължителните есенни профилактични прегледи, тъй като на много места такива прегледи въобще не се извършват и здравният статус на пчелите е неизвестен;  Препоръчително е опрашителната дейност на пчелите да се регламентира подробно и да се подходи към осигуряване на възможности за финансиране на пчеларите при пчелоопрашване на земеделски земи. 12.11. Стратегии, програми и планове:  На лице е широк набор от стратегии на национално, регионално и общинско ниво. Актуализират се сравнително редовно. Спазването и следването им обаче не е обвързано с никакви задължаващи механизми. На практика тези документи притежават единствено консултативна стойност.  Повечето от общинските планове за развитие на общините от Софийска област и област Монтана съдържат важна информация за територията, икономиката и демографията на региона. Могат да бъдат функционален източник на информация за структурата на селското стопанство, а също и за възможностите за развитие на пчеларския сектор.  Развитието на пчеларството присъства рядко като тема в общинските планове за развитие на двете области, а ако го има темата е засегната бегло. Това показва слаб интерес и подценяване на сектора от страна на местната власт.

135


ВТОРА ЧАСТ Анализ на медоносната растителност. Фокус към транс-граничния регион: Софийска област и област Монтана 1. ВЪВЕДЕНИЕ Настоящото изследване представя анализ на медоносната растителност от гледна точка на нейното значение за пчеларството, както и по отношение на актуалното състояние и опазването й в трансграничния регион, с фокус към Софийска област и област Монтана. В тази си част, разработката може да бъде полезна както за развитие на отделните пчеларски стопанства, така и при последващи научни разработки, общинско и областно планиране и изработване на стратегии в областта на медоносната растителност, опазване на биоразнообразието и пчеларството. Въвеждащите текстове открояват значението на медоносната растителност от гледна точка на пчеларството като особено внимание е обърнато на нейното опазване и развиване. Обстойно е разгледан проблемът за влиянието на климатичните промени и вторичните ефекти от тях върху растителността в двете области. Обърнато е внимание и на проблема с обезлесяването и незаконната сеч, който е особено актуален на твърде много места в България. Направена класификация на медоносната растителност като са разгледани по-значимите от гледна точка на пчеларството дървесни, храстовидни и тревисти видове, както и земеделските култури с медоносен капацитет. Тук са включени данни за периодите на цъфтеж, полено и нектароотделянето, както и медоносния капацитет, изразен в среден добив на мед на декар от медоносния вид. След класификацията се анализира значението по-конкретно на цветния полен и на цветния нектар за жизнеността и ефективността на пчелното семейство. Тук се акцентира на необходимостта от планиране по отношение на достъпа до нектар и полен при структурирането на нов пчелин, със систематизиране на подробна карта на медоносната растителност и нейния капацитет около пчелина. Изследването продължава с детайлен анализ на медоносната растителност в региона като са разгледани всички общини от Софийска област и област Монтана. Параметрите, по които е направен анализът включват климатичната и географска характеристика, типовете земно покритие, защитените територии. Въведени са и данни за растителността на територията на всяка община като 136


източници на информация са основните стратегически документи, както и резултатите от специално проведена за настоящото изследване анкета сред пчеларите от двете области. В последната фаза на Втора част е включен анализ на законодателството, отнасящо се към опазването на биоразнообразието и околната среда, както и анализ на стратегическите документи на регионално, областно и общинско ниво. Тук са разгледани общинските планове за развитие по отношение на опазване на биоразнообразието и растителността.

2. ЗНАЧЕНИЕ НА МЕДОНОСНАТА РАСТИТЕЛНОСТ 2.1. Пчеларство и медоносна растителност Растенията, чиито цветове отделят нектар и цветен прашец, са няколко хиляди вида, но само част от тях имат голямо значение за пчеларството в Софийска област и област Монтана. Тези от тях, които се отличават с голяма нектаропродуктивност и едновременно с това заемат големи площи, са найсериозният източник на нектар за пчелните семейства. Те формират т.нар. главна паша за пчелите. От нея те натрупват запаси от мед, достатъчни за изхранване на пчелното семейство, но наред с това остава солидно количество от меда, което може да се добива от пчеларя. Това е стоковият мед. По-малко разпространените растения, цъфтящи през различни периоди и с по-малка нектаропродуктивност, осигуряват на пчелите поддържащата паша. Те също имат голямо значение за пчелите, тъй като от тях пчелните семейства събират нектар и цветен прашец за постоянното си и равномерно хранене, както и за отглеждането на пило. Без поддържащите паши е невъзможно пчелните семейства да се подготвят за оптимално използване на главните паши. Така до голяма степен добивите на пчеларя зависят и от наличието на добра поддържаща паша. В зависимост от сезоните на цъфтеж, медоносните растения са раннопролетни, пролетни, летни и есенни. Най-благоприятни за развитие на пчеларска дейност са тези райони и местности, в които са застъпени повече растения от всичките четири сезонни групи. В тези случаи за пчелите се осигурява непрекъсната паша, която те използват за развитите на пчелните семейства и за натрупване на медови запаси. Местности, в които е застъпена само една от споменатите групи растения, не са подходящи за отглеждане на пчели, тъй като през активния сезон за пчелите (март-септември), безберитбените периоди са твърде дълги. Както стана ясно от Първа част на настоящата разработка, такива са териториите, разположени на надморска височина над 1000 – 1200 метра. На приложения 2 и 3 ясно се вижда кои територии от двете области попадат на 137


тази надморска височина. В област Монтана, такива зони има в южните общини: Чипровци, Георги Дамяново, Берковица и Вършец. В Софийска област териториите над 1000-1200 метра са много повече: голяма част от община Самоков, а също части от Костенец и Долна баня, общините Копривщица, Антон, Пирдоп, Златица, Мирково, Етрополе, Годеч, Своге. От друга страна обаче, много територии на подходяща надморска височина могат да се окажат неподходящи за пчеларство – например поради бедно биоразнообразие или масово монокултурно конвенционално земеделие, зависещо от перманентно третиране с опасни за пчелите препарати. В тези случаи е силно препоръчително залесяването с медоносни дървесни видове край пътищата, в населените места или като пояси в самите земеделски площи. Много сериозен проблем обаче остава безконтролното пръскане с пестициди и използването на опасни за пчелите препарати. В Софийска област и област Монтана пашите обикновено са краткотрайни и не особено богати. Сред най-важните медоносни растения могат да се посочат редица тревисти, храстовидни и дървесни видове, осигуряващи както главни, така и поддържащи паши. През март-април това са различните овощни култури. През април-май цъфти рапицата, а за май и юни главна паша е акацията. През юни-юли застъпени са липа, лавандула, слънчоглед. Изключително важно е, когато се прави избор на район за създаване на пчелин да се подбират местности, където има постоянна поддържаща паша и поне една, а желателно и две главни паши. Само тогава пчеларството може да бъде успешно и доходоносно за пчеларя. Територията, на която пчелите могат ефективно да събират нектар и полен се простира в радиус от 2-3 км около пчелина. При 2 км радиус, територията е 12 500 декара, а при 3 км – 28 000 декара. За събирането и пренасянето на нектар и прашец, пчелите изразходват много енергия и храна. За събиране на 1 кг мед, в зависимост от условията и нектароотделянето, пчелите трябва да посетят около 2-3 млн. цвята при липата, 1 млн. при лавандулата, 4-5 млн. при ментата и 1,5-2 млн. при слънчогледа. (Симидчиев, 1989; Младенов, 1989). Колкото по-близо до пчелина са разположени цъфтящите масиви от медоносни растения, толкова по-малко енергия изразходват пчелите за събирането на нектара. Това означава по-висока продуктивност на пчелина, по-здрави и жизнени пчелни семейства и по-високи доходи за стопанството. Доброто познаване на медоносните ресурси и правилната организация на тяхното използване имат решаващо значение за развитието на пчеларството и за повишаване продуктивността на пчелните семейства. В много райони на двете области се откроява необходимостта от мерки по подобряване на медоносната база за запълване на безберидбените периоди. Най-бедни на медоносни растения са някои райони рано напролет особено там, 138


където няма овощни насаждения. Почти всички райони (с изключение на полупланинските и планинските) пък са бедни на паша през втората половина на лятото и есента, когато често има горещини и продължителни засушавания. Това налага пчеларите да обръщат особено внимание на есенното развитие на семействата и зазимяването им с повече млади пчели. Необходимо е пчеларите да познават добре медоносните растения в районите около пчелините си, периодите на цъфтеж, както и средната нектаропродуктивност и прашецопродуктивност на тези растения. С настоящото изследване се надяваме, че ще подпомогнем пчеларите в усилията им да опознават, да използват пълноценно и да опазват медоносните растения. 2.2. Опазване на медоносната растителност Тук ще разгледаме два основни аспекта по отношение на рисковете и заплахите за медоносната растителност. Това са влиянието на промяната в климата от една страна и унищожаването на медоносната растителност – от друга. Задълбоченото познаване на рисковете и заплахите е съществено за изграждане на правилно отношение и въвеждане на адекватни превантивни действия за защита и опазване на медоносната растителност. 2.2.1. Климатичните промени и медоносната растителност Глобалното покачване на средната температура е факт, който стана особено актуален в последните десетилетия. Той води със себе си поредица от ефекти, които влияят на екосистемите и климата. Изгарянето на фосилни горива, индустриализацията и масовото обезлесяване са довели до безпрецедентна промяна в химическия състав на атмосферата. Количеството на СО2 се е увеличило от 278 ppm (частици на милион) в средата на ХVІІІ век до 397,21 ppm през декември 2013 година. (ESRL, Feb 2014) като продължава да расте и в момента. Според Четвъртия доклад на Междуправителствената група от експерти по промяна в климата към ООН (Intergovernmental Panel on Climate Change – IPCC: „всяко от последните три десетилетия е по-топло от предходното и по-топло от

всяко десетилетие от 1850 година насам. В северното полукълбо, 1983-2012 по всяка вероятност е най-топлият 30-годишен период за последните 1400 години‖ (IPCC, Headline statements, 2013). 11 от 12-те години в периода 1995–2006 година са сред 12-те най-топли години, откакто се правят инструментални измервания на температурите (1850 година), а затоплянето в периода 1906-2005 е около 0,74°C. (IPCC AR4 SYR, 2007: 30). Глобалната промяна в климата е резултат от това затопляне, а ефектите от тази промяна могат да са крайно негативни за земеделието, икономиката, както и за сигурността, живота и здравето на милиони хора. Тук трябва да се направи уточнение, че покачване на средната глобална годишна температура не 139


означава автоматично затопляне на времето. Всъщност, глобалното затопляне води до нарушения в хидроложките цикли, океанските течения и въздушните маси, които нарушения от своя страна водят до метеорологически аномалии – промяна във валежните цикли, ветровете, температурни аномалии, екстремно време и т.н. Особено застрашени от наводнения са ниските и крайбрежните райони. Много територии обаче попадат в повишен риск от засушаване и горски пожари. До средата на века количеството на валежи и задържането на вода ще се увеличават по високите места и във влажните тропически райони, но ще намаляват по сухите места, средните ширини и сухите части на тропиците – заради по-бързото изпаряване и по-малкото валежи по тези места. „Предвижда

се засегнатите от суша територии да се разширяват, с неблагоприятни въздействия върху множество сектори като земеделието, водоснабдяването, производството на енергия и здравето‖. (IPCC AR4 SYR, 2007: 49). IPCC предвижда също броят на екстремните проявления на времето да се увеличава в идните десетилетия. Според докладите, до 2080 година наводненията по крайбрежните райони ще са много по-чести, а засегнатите жители в световен мащаб ще са с милиони повече от наблюдаваните подобни кризи до момента. (IPCC AR4 SYR, 2007: 46). Влиянието на климата и времето върху по-голямата част от болестотворните организми, пренасяни по вода, чрез храна, както и от насекоми и гризачи, също крие огромни опасности за хората в много райони по света. (Charron et al.,2008). Растителния и животинския свят също е застрашен, а това се отнася както за опрашващите насекоми, така и за медоносната растителност. Естествените адаптивни способности на много растения могат да се окажат недостатъчни срещу нетипичните температури и влажност. Стресът от измененията във фенологичните цикли и репродуктивните периоди, в съчетание с нови, до скоро нетипични заболявания и паразити, могат да повлияят крайно негативно на биоразнообразието и на земеделието. Евентуално намаляване на нектаро и поленоотделянето, както и всички рискове за медоносните растения, представляват сериозна заплаха за пчелите и биоразнообразието. Както вече посочихме (в Първа част - 3.3. Промяна в климата и промяна в условията), повечето климатични сценарии за България показват повишение на температурите с от 0,7 до 1,1°C преди 2020 година спрямо климатичната норма 1961-1990 година. За Северна и Югозападна България – в горната граница. Затоплянето ще е по-значително през летните месеци (юли, август и септември), докато през студеното полугодие то ще бъде по-слабо изразено като дори са възможни по-ниски месечни температури от нормата. Очаква се също валежите през пролетта и лятото (май, юни, юли и септември) да намалеят с около 30% спрямо нормата, но през зимните месеци могат дори да се увеличат. 140


Някои от сценариите предвиждат повишаване на валежите в Югозападна България през месеците декември и март като през ноември повишението може да достигне 20%. (Александров et al, 2011: 182-183). До края на века затоплянето ще продължи като „според симулациите за промените на климата,

направени на базата на основните емисионни сценарии, се очаква повишение на температурата в България между 2 и 5°C до края на XXI-ви век‖. (Алексанров et al, 2010: 31). Повишаването на температурите вече дава отражение на климата в България. Горната граница на широколистните гори се измества на по-голяма надморска височина, а с това може да се окаже, че климатичните условия за практикуване на пчеларство могат да се подобрят на по-голяма височина. При риск от засушаване в летните месеци, перспективата за по-високи температури с все още достатъчна влажност на по-високите места може значително да промени добивите над 800, а и дори над 1200 метра. От друга страна, проблеми със засушаване, но и инцидентни наводнения, могат да влошат условията на пониска надморска височина. Много райони около река Дунав на територията на област Монтана попадат в рисковата група. Наред с преките ефекти върху медоносната растителност, можем да добавим отношението на повишаващият се СО2 в атмосферата и хранителната стойност на растенията. Според изследване, публикувано през май 2014 година в научното списание Nature, повишаването на количествата СО2 в атмосферата ще окаже крайно негативни ефекти върху хранителната стойност на основни земеделски култури. Проведените експерименти сочат, че нивата на цинк, желязо и протеин в пшеницата и ориза могат да намалеят с над 10% до 2050 година. (Myers et al, 2014). Известно е също, че при повишени нива на СО2 фотосинтезата се ускорява, растенията започват да абсорбират повече въглерод, а растежът им се ускорява. (Wullschleger et al, 2010). Това обаче може да доведе до обедняване на почвите и бързо изчерпване на хранителните вещества в тях, а оттук и пониската хранителна стойност. Така освен земеделските култури, проучени в цитираното изследване, съвсем вероятно е да намалее хранителната стойност и на цветния полен, чиито протеинов състав играе основна роля в изхранването на пчелните семейства. По отношение на медоносната растителност са необходими позадълбочени проучвания, които да дефинират реакцията на отделните медоносни видове според различните климатични сценарии. Наред с това трябва да се изведе по-ясна картина за възможните изменения в условията за пчеларство на различните надморски височини. Ако към момента можем да приемем условно, че от 0 до 500 метра климатичните условия са отлични с високи добиви на мед, в диапазона 500-800 метра условията са добри със средни добиви, при 800-1200 метра условията са по-скоро неблагоприятни с 141


ниски добиви, а над 1200 метра надморска височина в момента добивите са незначителни, то как точно отделите климатични сценарии променят тези условия. Подобни сценарии са необходими възможно най-скоро, тъй като мерките по адаптация биха включили залесяване с по-устойчиви или пригодени към съответните нови климатични условия медоносни растителни видове. Предвид факта, че дървесните видове се нуждаят от няколко години, за да се развият като ефективен медоносен източник, то планирането трябва да започне още сега. 2.2.2. Унищожаване на медоносната растителност Паралелно с увеличаването на СО2 в атмосферата, а и като причина за това увеличение, световната гора непрестанно намалява. Времето, в което Европа е била покрита от гъсти гори е отдавна отминало, а обезлесяването в световен мащаб продължава с пълна сила. Само за периода 2000-2012 светът е загубил 2,3 млн.км2 гора, а появилите се нови гори са едва 0,8 млн.км 2. (Hansen,M.C.et al,2013). На сателитната карта, ползвана в изследването (линкът е в библиографията), могат да се видят горещите точки по цял свят, включително и в България. Въпреки че в съседни страни като Румъния обезлесяването е по-забележимо, у нас критични остават терени по Черноморието, в планинските курорти, някои крайградски зони, както и терени, близки до пътища и инфраструктура. Интерактивната карта е съставена на база сателитни снимки от изстреляния през 1999 година сателит Landsat 7, проследяващ измененията в световната гора за периода 2000 – 2012 година. Получените данни показват изгубените, както и възобновените горски площи с точност до 30 метра. Трябва обаче да се каже, че когато говорим за възобновени площи по-често става въпрос за издънкови гори, които не изпълняват същите екосистемни функции като една истинска гора. В количествено отношение, данните показват, че възобновените гори за Софийска област са повече от обезлесените пространства за периода 2000-2012. Плътни зони на обезлесяване се забелязват в общините Елин Пелин, Ихтиман, Самоков, както и във всички общини с повече горски ресурси. Според сателитните данни за област Монтана изгубените гори са по-малко от възобновените, но областта не е сред най-проблемните в страната. Причина за това обаче можем да търсим във факта, че по-голямата част от територията на областта попада в Дунавската равнина и горските площи по принцип са малко. Критични точки на обезлесяване има предимно в предбалканските общини, но най-вече в Берковица, отчасти във Вършец. В Чипровци и Георги Дамяново такива зони не се забелязват. Много са зоните в червено в община Монтана. В общините северно от нея критичните точки са по-малко, но и 142


гористите местности са значително по-малко, така че и най-малките признаци на обезлесяване там могат да са с крайно негативен ефект за биоразнообразието и медоносната растителност. В Пиротски и Нишавски окръг на Република Сърбия ситуацията с обезлесяването е сходна с тази в българския участък от транс-граничния регион. Както по цял свят, така и у нас, причините за обезлесяването са сходни – извоюване на нови територии за земеделие, урбанизация, терени за масов туризъм, промишлени зони, пътища, сметища и т.н. По тези показатели България остава далеч от горещите точки на световното обезлесяване. У нас обаче огромен проблем е незаконната сеч. В проведените за настоящото изследване интервюта с пчелари от Софийска област и област Монтана, незаконната сеч на медоносни дървета се споменава често. Акацията е търсена заради здравата дървесина, а при бране на цветове от липата нерядко берачите унищожават цялото дърво. Поголовна е и незаконната сеч на дърва за огрев. Необходими са твърди и категорични мерки за прекратяване на незаконната сеч. Тук не става въпрос само за наказания и глоби, налагани от държавните власти. Необходими са и широко разгърнати информационни кампании, които да променят отношението към гората както на хората, ползващи се с нейните ресурси, така и на цялото общество. Строгият социален контрол е най-доброто противодействие на негативните практики, тъй като опазването на гората е задължение на всички нас. Във връзка с това трябва да отбележим една наистина позитивна тенденция. Общественото мнение в България вече е настроено негативно към посегателствата срещу природата, а този факт в немалко случаи се е оказвал решаващ. Можем само да споменем протестите, които предотвратиха промените в Закона за горите от лятото на 2012 година, смятани от мнозина за лобистки, както и редица граждански реакции срещу застроявания по планините или Черноморието. Гражданското общество в Столицата обаче не може да спре незаконната сеч, извършваща се далеч от градовете. Отговорността за опазване на гората трябва да е на всички и да достига и до най-отдалечените места на страната.

143


3. КЛАСИФИКАЦИЯ НА МЕДОНОСНИТЕ РАСТЕНИЯ 3.1. Дървесни медоносни растения Естествените гори като прародина на медоносните пчели, създават найблагоприятни условия за съществуването и развитието на пчелните семейства. Причината за това е, че горите осигуряват на пчелите нектар и прашец от ранна пролет до късна есен. Освен това разнообразният релеф и изложение водят до удължаване периода на цъфтеж на медоносните растения, а почвеното и атмосферно овлажняване - до по-интензивно нектароотделяне на цветовете, в сравнение с растенията, намиращи се на открити места извън горските масиви. Широколистните и смесените гори са по-ценни в медоносно отношение, защото те имат по-голямо видово разнообразие от дървета и храсти с различни периоди на цъфтеж. Освен естествените (дивите) дървесни видове, важно значение за осигуряване на пчелната паша заемат овощните култури. Овощните дървета са особено важни през ранната пролет, тъй като са сред първите цъфтящи растения. Повече и по-достъпни овощни дръвчета означават по-добро захранване след критичния за оцеляването на пчелите зимен период. При наличие на силни пчелни семейства и подходящи условия, в определени години от овощните култури – най-вече от ябълка, череша и вишна, може да се получи и стоков мед, характерен с приятен аромат и отличен вкус. Предстои да разгледаме някои горски и овощни дървесни видове, които имат по-специално значение за пчеларството. 3.1.1. Горски дървесни видове Дрян (Cornus mas) Дървесен вид, широко разпространен в горите. Цъфти рано напролет март-април. Особено ценен за пчелите, защото им осигурява, както прашец, така и нектар Предпочита карбонатни почви. Понякога се развива и като храст. Елши (Alnus sp.). Дърво, което вирее най-добре покрай реките и потоците. Срещат се различни видове елши, като всички цъфтят в края на зимата и началото на пролетта, края на февруари или март. За пчелите имат значение като добър източник на прашец. Леска (Coryllus avellana) Широко разпространен вид в полупланинските райони. Започва да цъфти още при първото затопляне на времето – февруари-март. Като един от първите 144


източници на прашец има голямо значение за пролетното развитие на пчелните семейства. Върби (Salix sp.) Видовото разнообразие от върби е голямо. Срещат се масово край реките, потоците, блатата и влажните зони. Осигуряват на пчелите както прашец, така и нектар. Тъй като цъфтежът им е в началото на пролетта, при хубаво време пчелните семейства се развиват много интензивно. Когато в района на пчелина има по-големи площи, могат да се натрупат известни количества стоков мед от късно цъфтящите видове. Повечето видове върби виреят по поречията, влажните и заблатени места. По-ценна за пчелите е Бялата върба (Salix alba). Дърветата развиват големи корони, понякога достигат до 20 м височина. Чести спътници на бялата върба са: тритичинковата върба, ракитата, сивата върба и по-рядко крехката върба. Ивата (Salix caprea), или планинската върба се среща в почти всички планини, гори и храсталаци. Образува много големи съцветия, които цъфтят продължително време след първото трайно затопляне през пролетта. Цветовете й отделят големи количества нектар и цветен прашец с висока хранителна и биологична стойност. Явори и кленове (Acer sp.) Цъфтежът на повечето разпространени видове съвпада с пролетното развитие на пчелните семейства. Именно поради това тези видове имат много голямо значение за пчелите. Ясенолистният явор (Acer negundo) започва да цъфти най-рано, още при първото трайно затопляне на времето от март-април. Цветовете му отделят изобилно количество висококачествен цветен прашец, който пчелите събират много интензивно. Този вид е много подходящ за засаждане около пчелина, особено ако районът е беден на прашецодайна растителност през ранна пролет. За задоволяване нуждите от прашец за 5-10 пчелни семейства е достатъчно само едно средно развито дърво. Планинският явор (Acer heidrechii) е повсеместно разпространен. Той също е от значение за пролетното развитие на пчелните семейства. По-компактни площи заема мекишът (Acer tataricum), от който според възрастта на дърветата, може да се получат от 5 до 15 кг мед от декар. Той цъфти по-късно - през май и създава възможност за главна паша. Бяла акация (Robinia pseudoacacia) Това е един от най-ценните медоносни видове. Цъфти в края на пролетта. В зависимост от надморската височина цъфтежът й протича от края на април до началото на юни в по-високите места. Разпространена е най-вече в равнините, но вирее добре и в полупланинските и планински райони. Там, където има 145


засадени по-големи горски масиви, създава възможности за главна паша. Нерядко от нея се получават по 10-12 кг стоков мед от пчелно семейство. В по-топлите, южни райони, акациевата паша е по-кратка и по-несигурна. Периода на цъфтеж често съвпада с неблагоприятно време – хладно и дъждовно или много горещо и ветровито. Средната продуктиност на декар от акацията се движи от 3-4 кг при младите насаждения до 20-30 кг при възрастните (40-50 годишни) дървета. Гледичия (Gleditsia triacanhos) Много добро медоносно растение. Започва да цъфти непосредствено след прецъфтяването на бялата акация. Където има създадени смесени гори от тези два вида главната паша се удължава с около две седмици. Цветовете на гледичията отделят по-малко нектар от тези на бялата акация, но благодарение на големия им брой на растение нейната медопродуктивност също е висока. Поради това, че по време на цъфтежа на гледичията метеорологичните условия обикновено са по-добри от тези при цъфтежа на акацията, главната паша от гледичията е по-постоянна и по-сигурна. Липи (Tilia sp.) Разпространените у нас видове цъфтят известно време след прецъфтяването на акацията и гледичията, което съвпада с началото на лятото. Най-рано започва да цъфти дребнолистната липа. След нея цъфти едролистната. Сребролистната, която е най-широко разпространена у нас, цъфти най-късно. От изследвания е установено, че един цвят отделя средно 4,76 мг нектар със захарност 27,96% (Петков,2006:196). Цъфтежът на трите вида липа почти се застъпва, което е много благоприятно за удължаване на главната паша в горските масиви, където са застъпени повече видове. Освен нектар, от цветовете на липата пчелите събират и цветен прашец. При благоприятни условия и добре развити насаждения, медопродуктивността от 1 декар може да достигне 20-30 кг. Липовият мед има високи качества и особено приятен аромат. Според редица изследвания, медът от липа е със силно антибактериално и антипротозойно действие (Младенов,1989). Японска акация (Софора) (Sophora japonica) Цъфтежът на това южно, декоративно дърво протича през юли-август, когато другата цъфтяща медоносна растителност е твърде оскъдна. Японската акация е много подходяща за засаждане в близост до стационарните пчелини. Понякога при тежки зими младите леторасти и пъпките измръзват.

146


Дъб (Quercus sp.) У нас виреят различни видове дъб. Цъфти през април-май. Пчелите събират главно прашец. Дъбът е ценен за пчелите главно с това, че в отделни райони и с различен интензитет отделя мана, която пчелите след преработване трансформират в манов мед. Широкото разпространение на дъба е добра предпоставка за още една допълнителна главна паша за пчелите след нектарните. Други диви медоносни дървесни видове Сред горските медоносни растения от значение за пчелите още са: Бряст (Ulmus sp.), Офика (Sorbus aucuparia), мъждрян (Fraxinus ornus), както и други. 3.1.2. Овощни медоносни видове Джанката (Prunus cerasifera) Джанката е с най-голямо медоносно значение сред дивите овощни видове. Изключително масово разпространена е навсякъде из територията на страната. Цъфти в края на зимата и началото на пролетта, още края на февруари или през март. Това е първият значим източник на нектар за пчелите след презимуването им. Освен нектар, пчелите събират и много цветен прашец от джанките, който е изключително ценен за пролетното развитие на семействата. Следващи по значение за пчелите, сред дивите овощни видове са: дивата череша (Prunus avium), дивата ябълка, наричана още киселица (Malus sylvestris), дивата круша (P. communis), дивият (черен) орех и други. Бадем (Amygdlaus communis) Най-рано цъфтящият овощен вид. Пчелите събират както нектар, така и цветен прашец, който е с висока биологична и хранителна стойност. Ограниченото му разпространение и твърде ранен цъфтеж го нареждат сред видовете със слабо значение за пчелите. Кайсия (Prunus armeniaca) Рано цъфтящ овощен вид. Цъфти в хладно време, отделя малко нектар. Средната медопродуктивност е ниска 0,2 - 1 кг от декар. Праскова (Prunus persica ) Подобно на кайсията - цъфти рано. Пчелите я посещават и за прашец. Някои сортове са самоопрашващи се. Незначителна медопродуктивност. Слива (Prunus domestica) 147


Широко разпространен овощен вид. Цъфти към началото, средата на април. Пчелите я посещават масово както за нектар, така и за цветен прашец. Има добра медопродуктивност от 5,1 до 7,6 кг от декар. Череша (Prunus avium) Сред костилковите овощни видове заема първо място по значение за пчелите. Цъфти рано и отделя силно нектар и прашец. Средната медопродуктивност варира силно според сорта. Осигурява от 2 до 4,6 кг мед от декар. Има важно значение за пролетното развитие на семействата. Вишна (Prunus cerasus) Цъфти почти едновременно с черешата. Не е масов вид, но има добра медопродуктивност. Както и другите овощни видове - осигурява на пчелите както нектар, така и цветен прашец. Ябълка (Malus domestica) Заема големи промишлени масиви. Култивира се масово. Цъфти по-късно през пролетта като отделя голямо количество нектар и цветен прашец. Нектаропродуктивността на един цвят варира от 1,2 до 3,2 мг на денонощие. Нектарът е с високо захарно съдържание – от 30,6% до 51,8% (Симидчиев, 1983:192). Медопродуктивността при отделните сортове варира от 2,5 до 11 кг от декар като средната е около 9 кг. Изключително важен вид за пчелите. В комбинация с други овощни видове дава възможност за стоков мед. Круша (Pyrus sp.) Няма много широко разпространение, не е масов вид. Нектарът на крушата е с много ниско съдържание на захари. Пчелите я посещават повече за цветен прашец. Дюля (Cydonia oblonga) Един от най-късно цъфтящите овощни видове. Цъфти в края на априлначалото на май. Образува малък брой цветове, с ниска нектаропродуктивност. Средно от декар може да се получат от 0,2 до 1,5 кг мед. Кестен (Castanea sativa) Цъфти късно, през юни. Пчелите го посещават масово за нектар и за прашец. От изследвания проведени в Берковица, средно от един цвят се получават 0,23 мг нектар с 38,8% захарност (Петков,2006:84). От едно добре развито дърво може да се получи над 1 кг мед. В районите, където има масиви, служи за главна паша на пчелите и се получава стоков мед. Медът е тъмен с 148


възгорчив вкус. Като цяло кестеновите насаждения са малко, но дърветата живеят много дълго до 500-700 години. Дивият кестен, наричан още „Конски‖ (Aesculus hippocastanum L), попада сред важните диви дървесни медоносни видове. 3.2. Храстови медоносни растения Храстовите медоносни растения са добра поддържаща паша, но при добри условия много от тях могат да бъдат и висококачествена главна паша. Поддържането и опазването на храстовата растителност е особено важен аспект от пчеларството, тъй като пашата, която тези растения могат да осигурят, е в достатъчно големи количества, а застъпването на периодите им на цъфтеж осигуряват разнообразна храна за пчелите през целия сезон. Наред с това, дивите храсти израстват бързо, устойчиви и непретенциозни са към почвите и климатичните условия. Ако условията през дадена година са лоши за един вид, то останалите видове ще компенсират с необходимото количество нектар и прашец, необходими на опрашващите насекоми. Изброените тук храстови медоносни видове са с изявено значение за пчеларството. Добре е да се познават от пчеларите и да се засаждат в близост до пчелина, по възможност в по-голямо разнообразие. Някои от тях са подходящи за жив плет, други са увивни, много от тях имат и декоративна функция, а от плодовете на някои става чудесен чай. Аморфа (Amorpha fruticosa) Широко разпространен храст. Не е взискателен към почвата, вирее добре по сипеи, край пътища, железопътни линии, покрай реките. Цъфти обилно в края на май - началото на юни. Има дълъг период на цъфтеж: 20-25 дни. Притежава висок медоносен капацитет, при наличие на повече насаждения служи за главна паша. Нокът (татарски) (Lonicera tatarica) Гъст храст, използван често за жив плет. Цъфти много обилно през май. Има дълъг период на цъфтеж: 20-25 дни. Пчелите масово го посещават за нектар и прашец. От един декар може да се получат 2,6-3 кг мед. Много подходящ вид за засаждане край пчелините. Маргарит (Symphoricarpus racemosus Michx.) Изключително ценен медоносен вид. Има много продължителен цъфтеж – от юни до края на есента, което го прави много важно за пчелите растение. Въпреки малкия размер на цвета, средното количество нектар, което отделя е от 3,6 до 10,5 мг. Маргаритът е едно от най-медоносните растения. Според 149


различни данни може да се получат от 30 до 50 кг мед от декар. Задължително е пчеларите да засаждат това растение край пчелините си. Бръшлян (Hedera helix) Широко разпространен храст. Много ценен вид за пчелите поради късния си цъфтеж – август-ноември, когато почти няма цъфтящи видове. Отделя, нектар и прашец. Расте на влажни, сенчести и каменисти места. Шипка (Rosa canina) Изключително важно растение за пчелите. Осигурява голямо количество висококачествен прашец. Не отделя нектар. Вирее навсякъде. Невзискателен към почвата вид. Издържа на засушаване. Полигониум (Polygonum multiflorum) Много ценен за пчелите вид, тъй като има много дълъг период на цъфтеж, от юни-юли до първите есенни слани. Образува огромен брой ситни цветове. Получават се средно 6,5 кг мед от декар. Глог (Crataegus sp.) Широко разпространен храст или малко дръвче. Цъфти обилно през май. Пчелите го посещават много интензивно както за нектар, така и за прашец. Ако цъфти в благоприятно време може да се получи и стоков мед. Средната медопродуктивност е 4,5 кг мед от декар. Трънка (Prunus spinosa) Масово разпространен храст. Цъфти през април-май, преди разлистването си. Добро медоносно растение. Пчелите го посещават масово за прашец и нектар. Къпина (Rubus fruticosus) Много добро медоносно растение. Цъфти постепенно и дълго - от началото на юни до края на юли. Осигурява на пчелите ценна подържаща паша във време, когато повечето основни медоносни растения са прецъфтели. Широко разпространен вид. Драка (Paliurus spina-christi ) Отлично медоносно растение, което масово се посещава от пчелите. Широко разпространен, сухоустойчив вид. Цъфти през юни-юли. В някои райони осигурява главна паша.

150


Култивирани медоносни храсти Тук попадат касис, малина, ягода, арония и други. Те имат значение за пчеларството, но не могат да служат за главна паша на пчелите. При наличие на по-големи масиви обаче, са подходящи за поддържаща паша. При малините цъфтежът е по-продължителен, а това ги прави много подходящи за засаждане около пчелините. Наред с осигуряването на поддържаща паша, пчелоопрашването повишава значително добивите от тези култури. При малината добивите могат да се увеличат с до 55%, при ягодата с до 50%, а при касиса могат да скочат с от два до 17 пъти. (Симидчиев,1989). 3.3. Ливадни медоносни растения Ливадните медоносни растения често са наричани още тревисти и полски. Тук влизат някои от най-ценените билки, растящи в България. Медът от тези растения винаги е полифлорен като в някои случаи може да преобладава един или няколко вида. Районите, в които все още има големи площи с дива тревиста растителност са много облагодетелствани, тъй като ливадният мед може да е с изключително високо качество – особено ако в района растат полезни и ароматни билки. За получаване на такъв мед обаче са необходими големи площи с дива тревиста растителност. С окрупняването на земеделието и заемането на все повече площи в последните години, тези райони намаляват. От друга страна, засаждането на ливадни растения е трудна задача – необходими са големи свободни площи, както и много повече усилия, отколкото при засаждането на медоносни дървета, например. Много от ливадните медоносни растения обаче са от значение и за други сектори, различни от пчеларството. Билкарството например не е само хоби, но и бизнес с огромен потенциал. Много от дивите животни също разчитат на такива растения за храна, а ловците са заинтересувани да има дивеч. Следователно, в поддържането, опазването и засаждането на медоносни ливадни растения трябва да се включат широк кръг от заинтересувани страни. Необходимо е да се провеждат широки информационни кампании, придружавани от доброволчески акции за засаждане на медоносни растения от всякакъв тип. Препоръчително е и пчеларите да познават и засаждат разнообразни билки между кошерите и край пчелините. Подбел (Tussilago farfara) Масово растение, което се среща навсякъде. Расте с охота по сипеи, откоси, поляни. Невзискателен към почвата вид. Един от първите важни източници на прашец още в края на зимата. Подпомага пролетното развитие на семействата. 151


Глухарче (Taraxacum officinalis) Много ценно растение за пчелите. Има продължителен цъфтеж. Нощем цветовете се затварят. Пчелите го посещават интензивно основно за прашец, но така също и за нектар. Понякога може да служи за подържаща паша, особено в райони с обширни ливади и пасища. Босилек (конски), прешленест (Ocimum basilicum) Ценен медонос, който осигурява на пчелите продължителна и стабилна паша. Отделя голямо количество нектар. Често присъства в състава на ливадния билков мед, тъй като има дълъг период на цъфтеж – юни-юли. От диворастящите видове най-разпротранени са конски, още ливаден и прешленест босилек. Детелина (Trifolium sp.) Широко разпространен тревист вид. Расте на туфи, буквално навсякъде. Изключително ценен медонос. Цъфти от пролетта (май) до късна есен. Осигурява на пчелите голямо количество нектар с висока захарност. Служи на пчелите както за поддържаща, така и като основна паша, там където има поголеми площи. Отделянето на нектара обаче варира много. Зависи от температурата, влажността и състава на почвата. Цъфтежът е много по-изобилен в години с чести превалявания, без горещини. Медът от детелина е с много нежен аромат и деликатен вкус. Кристализира фино в кремаво-бял цвят. Звездан (Lotus corniculatus) Масово срещано тревисто медоносно растение. Осигурява на пчелите голямо количество нектар и прашец. Характерно пролетно медоносно растение, което пчелите използват за развитие на семействата и подготовка за главната паша. Мъртва коприва (Lamium maculatum) Много добър медоносен вид. Расте повсемесно, непретенциозен е към почвените условия. Оигурява на пчелите нектар и прашец за пролетното развитие. Цъфтежът започва през ранна пролет и продължава няколко седмици. Магарешки бодил (обикновен) (Carduus nutans, Onopordum acanthium ) Масов вид, среща се почти навсякъде. Осигурява на пчелите ценна паша през лятото, когато повечето медоноси са преминали. Отличава се с висока нектаропродуктивност и продължителен период на цъфтеж. В местата, където расте масово, осигурява на пчелите паша за стоков мед. Медът е с мек и приятен вкус. Кристализира кремообразно. 152


Комунига (бяла), жълта (Meliotus alba) Отлично медоносно растение. Характеризира се с много висока нектаропродуктивност. Много дълъг период на цъфтеж – 35-40 дни. Невзискателен към почвата вид. Характеризира се с висока издръжливост на засушаване. Отделя нектар дори в сухо и горещо време. Медът е кремав, с висока захарност. Усойниче (Echium plantagineum) Масово растение, среща се по поляните, пасищата, ливадите и край пътищата. Отличен медонос, който осигурява нектар на пчелите в продължение на месец и половина. Издържа на засушаване, благодарение на дълбоките си корени. Фий (Глушина) (Vicia sp.) Масов вид, среща се навсякъде. Има продължителен период на цъфтеж – 30-40 дни. Осигурява на пчелите голямо количество нектар с висока захарност. Цъфти непосредствено след бялата акация. Осигурява продължителна паша на пчелите. Там където има големи площи може да служи за основна паша. Расте с голяма охота през по-влажните години. Тогава отделя и повече нектар. Звездиче (тревисто) (Dorycnium herbaceum) Добро медоносно растение. Има продължителен период на цъфтеж. Пчелите го посещават интезивно за нектар и по-слабо за прашец. Благодарение на дългия си цъфтеж осигурява равномерна подържаща паша. Мащерка (Thymus sp.) Често срещана билка. Трудно се различават отделните разновидности. Расте на сухи, песъчливи почви. Предпочита припекни, каменисти места. Отделя обилно силно ароматен нектар, който пчелите събират с голяма охота. Редовно присъства в състава на полския и горски билков мед. Медът е светъл, кристализира бавно. Според редица изследвания, мащерковият мед има найсилно изразено антибактериално и антипротозойно действие (Младенов, 1989). Риган (Origanum vulgare ) Многогодишно медоносно растение. Пчелите го посещават активно за нектар и слабо за прашец. Много добър източник на нектар в продължение на няколко седмици – юни-юли. Расте по горските поляни. С много приятен аромат. Придава на меда червеникав отенък и приятен вкус. 3.4. Земеделки медоносни култури В много райони единствено земеделските медоносни култури осигуряват на пчелите главни паши. Това важи за местата, където преобладава 153


обработваемата земя и липсват естествени гори, пасища и ливади. Тези култури са източник за производство на стоков мед, но ползата за земеделците от опрашващата дейност на пчелите е далеч по-голяма от стойността на произведения мед. Както вече бе отбелязано в Първа част (2.2. Ползи за земеделието от пчелното опрашване), при допълнителното пчелоопрашване на слънчоглед например, добивите се повишават с 2 до 3 пъти, а при рапицата – с 2,5 пъти. (Симидчиев,1989). За съжаление много земевладелци все още не осъзнават ползата от пчелите. Големият проблем обаче не е в липсата на благодарност, а в небрежното отношение при прилагането на препарати за растителна защита. Далеч не са редки случаите, в които се прилагат забранени препарати, пръска се без обявяване или извън обявените срокове. Резултатите от това често са катастрофални за пчеларите. Не са редки случаите, в които са натровени всички пчелни семейства. Ефектът върху другите опрашващи насекоми и биоразнообразието също е унищожителен. При проведеното социологическо проучване към настоящото изследване се установи, че като най-голям проблем пред пчеларството пчеларите от Софийска област и област Монтана определят именно безконтролното пръскане на земеделските площи и свързаната с това смъртност на пчелите. Повече от ясно се откроява необходимостта от спешни и категорични мерки за контрол при провеждане на мероприятия за растителна защита. При възможност трябва да се ползват безвредни за пчелите препарати, стриктно да се спазват сроковете и ограниченията при пръскане. Пчеларите от своя страна трябва да действат единно и активно срещу нарушения при режимите на пръскане. За да не си пречат, а да имат полза една от друга, двете страни трябва да постигнат разбирателство и да спазват изискванията. Земеделците трябва да възприемат пчеларството като полза, а не като пречка пред дейността си. Ако това се случи, на свой ред пчеларите ще са много по-уверени да осъществяват подвижно пчеларство или да установяват пчелините си в близост до земеделски площи. От това добивът на пчеларите ще расте, а добивите от маслодайни растения ще се умножава. Важните за пчеларството земеделски медоносни култури са следните: Рапица (Brassica napus) Едногодишно, пролетно растение. Цветовете са жълти, едри, събрани в рехаво съцветие. Цъфти много обилно през втората половина на април-май около 25-30 дни (понякога и повече, в зависимост от температурата). Масово се посещава от пчелите за нектар и прашец. Незаменима пролетна паша. В много райони това е първата главна паша. Поради ранния си цъфтеж не винаги пчелите могат да натрупат стоков мед. Средният добив на мед от декар е 4,3 кг като може да достигне до 5,9 кг. 154


Температурата, при която рапицата отделя нектар е от 7 до 25 градуса. Най-много нектар обаче отделя от 14 до 23 градуса. Характерна особеност на рапицата е, че отделя нектар при доста ниска температура – едва 7-8 градуса. Медът от рапица кристализира изключително бързо. Понякога още в питите, преди пчеларят да успее да го извади. Медът е жълтеникав, а след кристализирането си побелява. Рапицата отделя много прашец, който е ценен за пролетното развитие на семействата. Слънчоглед (Helianthus annuus) Слънчогледът е основна маслодайна култура, която се отглежда повсеместно. Има много голямо икономическо значение в земеделието. Развива голяма цветна пита (до 40 см в диаметър), която съдържа до 1500 цветчета. Посевът цъфти от юли и може да продължи до септември. Цъфти дълго, в зависимост от температурата, влагата, вятъра и валежите. Една пита цъфти 8-10 дни в концентрични кръгове. Цъфтежът започва от периферията и върви към центъра. Там, където се отглежда, осигурява на пчелите главна паша. Средното количество нектар, получено от един цвят е 0,83 мг със захарност 43,3%. Понякога захарността на нектара достига 56%. Температурата, при която се отделя нектар е от 14 до 33 градуса. Най-много нектар обаче слънчогледът отделя между 17 и 24 градуса. Медът от слънчоглед е наситен, златистожълт с характерен вкус и аромат. Кристализира в едри прозрачни кристали. При различните условия добивите варират от 50 до 200 кг мед на декар. Слънчогледът е типично насекомоопрашващо се растение. За по-добри добиви на семе, както и за повече мед, е необходимо кошерите да са разположени непосредствено до посевите. Необходимостта от опрашване на слънчогледа е изчислена на 2 силни семейства на 10 декара посев. Лавандула (Lavandula sp.) Многогдишно полухрастовидно растение, което расте на големи туфи. Цветовете са дребни, синьо-виолетови, разположени в горния край на цветоносните стъбла, които са едногодишни. Етерично-маслено растение, което се отглежда на все по-големи площи, заради високо цененото масло. Лавандулата цъфти през юни – юли, около 25-35 дни. Тя е отлично медоносно растение. В районите, където се отглежда осигурява на пчелите главна паша. (Петков,2006:115). Лавандулата е отличен медонос с висока медопродуктивност. Посещава се активно от пчелите. Медът е първокачествен, със силен аромат и много приятен вкус. Кристализира фино. Температурата, при която лавандулата отделя нектар е мужду 14 и 36 градуса. Най-благоприятна е температура от 19 до 29 градуса. 155


Други земеделски медоносни култури Други земеделски медоносни култури, които имат значение за пчеларството са кориандър, резене, мента, анасон, синап, маточина, еспарзета, памук и други.

4. ПОЛЕН И НЕКТАР 4.1. Значение на цветния нектар за пчелните семейства Основният източник на пчелния мед е нектарът от цветовете. По своята същност той представлява воден разтвор от захароза, фруктоза, глюкоза и още редица други захари, представени в по-малки количества. В неговия състав влизат също органични киселини, аминокиселини, белтъци, витамини, ароматни субстанции, етерични масла, азотни и минерални съединени, както и някои неорганични вещества. (D’Albore & Intoppa, 2000). Основната маса на нектара се състои от въглехидрати, концентрацията на които се движи в изключително широки граници от 5-10% до 75-85%. Най-често е около 45-50%. Нектар с ниска захарна концентрация, пчелите събират неохотно. (Недялков, 1983). Количеството и качеството (съдържанието на захари) в нектара зависят от твърде много фактори. Някои от тях са ясни на науката, а за други все още няма категорично потвърждение. Количеството на произвеждания от медоносните растения нектар е в пряка зависимост от:  количеството светлина, поемано от растението – за фотосинтезиращите организми слънчевата светлина е източникът на енергия, който превръща поетите въглероден диоксид, вода и минерали във въглехидрати;  от температурното съотношение между въздуха и почвата;  от почвения състав – за конкретното влияние на почвите върху производството на нектар все още съществуват различни научни мнения (D’Albore & Intoppa, 2000);  от местоположението на цвета върху растението;  има данни, че растения от един и същи вид отделят повече нектар с увеличаване на надморската височина (D’Albore & Intoppa, 2000). Нектароотделянето на по-големи височини обаче продължава много пократко време, отколкото това на надморска височина до 500 метра например. Качеството или по-точно – съдържанието на захари в нектара, също зависи от различни фактори: 156


 влажността на въздуха - захарността на нектара е обратно пропорционална на влажността на въздуха – по-висока е при по-ниска влажност. Така ако времето е дъждовно и растенията са поели много влага, захарността на нектара ще е по-ниска. Ако пък влагата не е достатъчно, захарността може да е висока, но количествата отделен нектар от растението ще са по-малки;  нектарът е по-концентриран в края на периода на цъфтеж, макар и отделянето му тогава да е по-малко. (D’Albore & Intoppa, 2000). Пчелите търсят тези цветове, които отделят повече нектар, но предпочитат той да бъде и с високо захарно съдържание. Събраният нектар, мана или други растителни субстанции със захарно съдържание, пчелите обогатяват с ензими и други вещества, които отделят от собствените си жлези. След известен период на преработка и зреене, получената субстанция се превръща в мед. През перспективата на тази сложна зависимост на нектароотделянето от толкова различни фактори, пчеларството изглежда наистина трудно и несигурно занимание, подчиняващо се изцяло на природата и нейната непредвидимост. Ето защо отличното познаване на медоносната растителност и на факторите, които й влияят, е жизнено важно за пчеларството. 4.2. Значение на цветния прашец (полен) за пчелните семейства Поленът е единственият източник на протеин за пчелите, съдържа също витамини, както и други ценни вещества. Това е причината цветният прашец да е така важен и незаменим за изхранване на пчелното семейство. С него се хранят ларвите, както и младите пчели. Допринася за растежа на пчелата и за развитието на жизнено важни органи, включително на жлезите, отговорни за производството на пчелно млечице. Както е известно, с него пчелите се хранят в първите три дни от своя живот, а царицата на кошера – през целия си живот. (D’Albore & Intoppa, 2000). В същото време, липсата на разнообразно хранене, ниското съдържание на протеин или липсата на протеин от разнообразни източници, са сред предпоставките за отслабване на имунната система и предразположение към заболявания. Бедната, труднодостъпна и еднообразна храна, предопределена от масовия тип земеделие днес, са сред причините за високата смъртност на пчелите, наблюдаваща се в последните десетилетия. Тази тема е подробно развита в Първа част, в 5. ПРОБЛЕМИ ПРЕД ПЧЕЛАРСТВОТО и по-специално - в 5.3. Нисък имунитет и висока смъртност. Знае се също, че определени полени могат да бъдат вредни за пчелите, когато се натрупват в голямо количество. Такъв е например прашецът от някои видове кестен (Aesculus). Смесван с други полени обаче той е напълно безвреден за пчелите. (D’Albore & Intoppa, 2000). 157


Наличието на разнообразни медоносни растения до пчелина, осигуряващи полен в достатъчно количество и с високо качество, е необходимо условие за развитие на здрави и жизнени пчелни семейства. По-големият брой на тези семейства гарантира високата ефективност на пчелина. Ето защо при планиране в пчеларството задължително трябва да се анализират и източниците на полен, наравно с растенията, осигуряващи достатъчно нектар за производство на стоков мед. 4.3. Планиране на пчелин по отношение на достъпа до полен и нектар За да се развива пчеларското стопанство и пчеларството като цяло, действията трябва да са насочени към моделиране на средата така, че тя да отговаря в максимална степен на нуждите на пчелните семейства. Това означава разнообразна медоносна растителност, характерна с отделяне на нектар в големи количества, но едновременно с това – с висока захарност. Наред с това растителността трябва да осигурява на пчелите полен от разнообразни източници и в достатъчно количество за изхранване на здрави пчелни семейства. Полезният полет на пчелите е в радиус от 2 км около пчелина. Пчелите могат да отидат и по-далеч до 3,5 км, но приносът в кошера е по-малък, често незначителен. Най-висока е ефективността, когато нектарната паша е до 1 - 1,5 км от пчелина. В този случай пчелите правят много повече курсове до пашата, събират много повече нектар. Поради късите разстояния изразходват по-малко енергия в път, а при внезапно влошаване на времето бързо се прибират в кошерите. Колкото по-близо е пчелинът до пашата, толкова повече мед се събира. Също така, при насечен терен е добре е пчелинът да е разположен на по-ниско – за натоварените с прашец или нектар пчели е по-леко да летят надолу, вместо да се изкачват. Поради тези съображения, пчеларят трябва да проучи района в радиус от 2 км от мястото, на което ще бъде позициониран пчелина. Това е абсолютно задължително за създаване на по-голям стационарен пчелин от 50-60 кошера например. Този кръг обхваща площ от 12 500 декара. Препоръчително е да се изготви карта на района, която трябва да разкрие:  Приблизителната площ на наличната медоносна растителност – диви и културни дървесни и храстови видове, треви и билки, както и очертание на обработваеми земи, на които има вероятност да се сеят медоносни видове като рапица, лавандула и слънчоглед;  Наличните растения, заедно с данни за средната нектаро и прашецопродуктивност, както и месеците на цъфтеж.  Добре е тези данни да се представят таблично.

158


Когато пчеларят е наясно с количеството, вида и периодите на цъфтеж на медоносните растения в обхвата на пчелите, той може да идентифицира главните и поддържащите паши в различните сезони, с количествените и качествените им показатели. Този своеобразен „медоносен баланс‖ на района трябва да покаже колко кошера е подходящо да се разположат на пчелина, както и кои са критичните безберитбени периоди. Въз основа на тази информация, пчеларят следва да предприеме стъпки за подобряване и разширяване на пчелната паша. Това е задължително за всички пчелари, дори и за тези, при които пашата е сравнително добра. Основния момент, на който трябва да наблегнат всички пчелари, е подобряване и увеличаване на медоносните растения през втората половина на лятото и есента. Това ще подпомогне значително изграждането на силни и здрави пчелни семейства преди зазимяването, с повече млади пчели. Така подготвени семействата ще могат да презимуват по-леко, със значително по-ниска смъртност, а от доброто им презимуване зависи развитието и ефективността им през следващата пролет. Здравите и жизнени семейства през пролетта се развиват бързо и осигуряват много по-добри добиви за пчеларското стопанство. При небрежно планиране и подценяване на етапа с обогатяване на медоносната растителност, рискът от ниски резултати на пчелина е огромен. Наред с планирането, необходимо е картата за медоносния капацитет на района да се подновява регулярно. В таблица, която съпътства картата, трябва да се вписват всички по-значими нови медоносни видове за района, както и тези, които вече навлизат в зрелия си период и са способни да дават полен и нектар. Едно липово дърво например започва да разгръща медоносния си потенциал 5-7 години след засаждането си. Таблица с основните медоносни видове за района е удобен и нагледен вариант. Тя трябва да включва:  наименованието на растителния вид;  месеците на цъфтеж;  обозначение дали пчелите посещават растението предимно за полен, за нектар или събират и двете;  данни за приблизителните добиви на мед от декар или от едно дърво. Според данните в КЛАСИФИКАЦИЯ НА МЕДОНОСНИТЕ РАСТЕНИЯ, таблицата може да изглежда като изложената по-долу Таблица 1. За стратегическо развитие на пчеларството, подобни обследвания трябва да се правят на по-големи територии. На национално ниво е добре да се идентифицират областите и общините, в които преобладават райони с по-богато биоразнообразие, подходящи климатични условия, надморска височина, подходяща за ефективно практикуване на пчеларство, както и наличие и добри условия за развитие на медоносна растителност с висок медоносен капацитет. 159


Високият капацитет нектароотделяне.

включва

и

подходящ

Таблица 1. Медоносни растения, период на цъфтеж, капацитет наименование период на полен цъфтеж нектар Ясенолистен явор ІІІ, ІV П Acer negundo Мекиш V, VІ П/Н Acer tataricum Бяла акация ІV, V, VІ Н Robinia pseudoacacia Липи VІ, VІІ Н Tilia sp.

баланс

между

полено

и

отделяне на нектар и полен, медоносен капацитет 1 дърво – 5-10 пчелни семейства 5 – 15 кг мед от декар до 20 – 30 кг мед от декар до 20 – 30 кг мед от декар

Слива Prunus domestica Череша Prunus avium Ябълка Malus domestica Кестен Castanea sativa

ІІІ, ІV

П/Н

5 – 8 кг мед от декар

ІV

П/Н

2 – 5 кг мед от декар

ІV, V

П/Н

3 до 11 кг мед от декар

П/Н

над 1 кг мед от едно добре развито дърво

Татарски нокът Lonicera tatarica Маргарит Symphoricarpus racemosus Бръшлян Hedera helix Полигониум Polygonum multiflorum Глог Crataegus sp.

V

П/Н

до 3 кг мед от декар

V, VІ, VІІ

Н

до 30 – 50 кг мед от декар

VІІІ, ІХ, Х

П/Н

VІ,VІІ, VІІІ, ІХ

П/Н

до 1 кг мед от декар, но пчелите го посещават главно за прашец до 7 кг мед от декар

V

П/Н

до 5 кг мед от декар

Рапица Brassica napus Слънчоглед Helianthus annuus Лавандула Lavandula sp.

ІV, V

П/Н

до 4 – 6 кг мед от декар

VІІ, VІІІ, ІХ

П/Н

от 50 до 200 кг мед от декар

VІ, VІІ, VІІІ

Н

8 – 12 кг мед от декар

В следващата част ще разгледаме районите в Софийска област и област Монтана, които разполагат с подходяща медоносна растителност за успешно развитие на пчеларството.

160


5. МЕДОНОСНА РАСТИТЕЛНОСТ В РЕГИОНА 5.1. Климатична и географска характеристика на Софийска област и област Монтана Климатичните различия на двете области се обуславят главно от разликите в релефа и надморската височина. Релефът в Софийска област е равнинно-котловинен и преобладаващо планински, като в областта попадат редица дялове на Стара планина – южните склонове на Берковската планина и Козница, Мала планина, Ржана, Софийската планина, Мургаш, Етрополската планина. В източната и югоизточната част на областта попадат части от Ихтиманска Средна гора, Лозенска планина, Рила, Верила и Плана планина. В Софийска област попадат и котловините Софийска, Ихтиманска, Самоковска, Ботевградска, Златишко-Пирдопска и Саранска, които се характеризират с голяма температурна инверсия. Климатът в областта е умереноконтинентален и планински във високите части, със средногодишни температури вариращи между 10 и 12°С, с максимум през месец юли от 37°С и минимум през месец февруари -20°С. (ОСР,Софийска област,2013). В област Монтана релефът е различен. Преобладаващо равнинен е, а полупланински и планински се наблюдава само в най-южните и югозападни части, граничещи със Софийска област и отчасти с Република Сърбия. Северната част на област Монтана е разположена в Дунавската равнина, а в южна посока релефът постепенно преминава в планински, като обхваща части от Предбалкана. Южните части на областта включват територията на най-масивния дял на Западна Стара планина с най-висок връх Ком, 2016 метра. Склоновете на Стара планина са обрасли с широколистни и иглолистни гори. Климатът в региона е умереноконтинентален, със студена зима и топло лято. Средната годишна температура е 11,1 градуса. Средната надморска височина е много различна в двете области. За Софийска област тя е около 800 метра, а за Монтана – 200 метра. Както се вижда на приложения 2 и 3, немалка част от Софийска област попада над 1200 метра, докато тези територии в област Монтана са незначителни. От гледна точка на пчеларството площите, намиращи се над 1200 метра могат да са богати на ценни билки и редки растения, но количествата нектар и полен са твърде ограничени. Периодът на цъфтеж е кратък, температурните колебания в рамките на денонощието са много големи, съответветно ефективността на пчеларството на тази височина е ниска. От друга страна обаче, при по-високи температури, когато медоносните източници на по-ниско изсъхват, планинските пасища и ливади могат да осигурят свежа цъфтяща растителност, богата на разнообразни билки. 161


Различията в релефа на двете области предопределят и различните типове земно покритие. Най-очевидни са разликите в структурата на земеделието, както и в размера на горските територии. Област Монтана е равнинна, което дава възможност за развитие на интензивно земеделие. Окрупнените стопанства се насочват към монокултурни производства, а когато се сеят медоносни култури – предимно рапица и слънчоглед, те съставляват главните паши за повечето пчеларски ферми в областта. Ако в област Монтана преобладават земеделските площи, то в Софийска област преобладаващи са горските територии, храстова растителност, ливади и пасища. Релефът в Софийска област не позволява разгръщането на такова масово земеделие като това в област Монтана. Медоносната растителност в двете области съответно се различава значително. 5.2. Типове земно покритие в Софийска област и област Монтана На приложения 8 и 9 са представени таблици, съдържащи данни за типовете земно покритие на Софийска област и област Монтана, за които е използвана базата данни CORINE, систематизирана към 2006 година. Въз основа на тези данни за настоящото изследване са съставени географски карти на двете области (Фиг.1 и 2; Приложения 4 и 5). На тях могат да се видят тези категории земно покритие, които имат особено значение при анализа на медоносната растителност. Такива са най-вече:  горски площи - широколистни, иглолистни и смесени гори. Тук са включени и по-големите горски масиви от липови дървета;  Овощни насаждения, пасища, ливади, храсталаци и площи с наличие на естествена растителност – тук се включват пасища, естествени ливади, селскостопански площи с участие на естествена растителност, храсталаци на прехода на гората, площи с оскъдна растителност, ниски храсталаци високо в планината;  Зелени градски площи – спортни и рекреационни площи, паркове и други зелени градски пространства. От картите и базата данни става ясно, че 43,33% от територията на Софийска област е покрита с гори (широколистни, иглолистни и смесени), а едва 14,35% е обработваема земя. В Монтана съотношението е противоположно – обработваемите земи и лозята заемат 45.26% от територията на областта, докато горските територии са 21.17% и са съсредоточени в южните общини Чипровци, Георги Дамяново, Берковица и Вършец. (Таблици 2, 3, 4 и 5).

162


Фиг.1 и Фиг.2. Типове земно покритие за двете области. Откроява се разликата по отношение на обработваемите земи и горските територии Типове земно покритие – Софийска област

Типове земно покритие – област Монтана

Таблица 2: Площ на обработваемите земи в Софийска област: община

Площ на общината

Площ (хектари)

Антон Божурище Ботевград Годеч Горна Малина Долна баня Драгоман Елин Пелин Етрополе Златица Ихтиман Копривщица Костенец Костинброд Мирково Пирдоп Правец Самоков Своге Сливница Чавдар Челопеч Общо за областта

76 km² 143 km² 519 km² 375 km² 278 km² 67 km² 324 km² 408 km² 375 km² 163 km² 526 km² 139 km² 302 km² 254 km² 208 km² 152 km² 324 km² 1210 km² 869 km² 187 km² 71 km² 44 km² 7059 km² 705900 ха

869.94 7972.52 9385.94 2893.07 6673.05 1956.26 5943.39 13438.38 652.75 1216.95 9854.42 72.00 4406.62 7299.04 1976.70 1971.42 4285.50 11286.88 52.61 7047.41 1101.11 938.29 101294.30 хектара

Таблица 3: Площ на иглолистни, широколистни и смесени гори в Софийска област:

% от общата площ

11.4% 55.6% 18.1% 7.7% 22.6% 28.7% 18.3% 31.0% 1.8% 7.3% 18.2% 0.5% 14.6% 28.6% 9.5% 12.9% 13.5% 9.3% 0.1% 37.5% 15.5% 21.1% 14,35%

община

Антон Божурище Ботевград Годеч Горна Малина Долна баня Драгоман Елин Пелин Етрополе Златица Ихтиман Копривщица Костенец Костинброд Мирково Пирдоп Правец Самоков Своге Сливница Чавдар Челопеч Общо за областта

163

Площ на общината

Площ (хектари)

76 km² 2292.58 143 km² 539.06 519 km² 25080.44 375 km² 11398.3 278 km² 12053.84 67 km² 3371.37 324 km² 6869.49 408 km² 15839.9 375 km² 24085.2 163 km² 7731.27 526 km² 27604.13 139 km² 8586.03 302 km² 14779.72 254 km² 4116.97 208 km² 9623.57 152 km² 8417.18 324 km² 12771.30 1210 km² 57640.19 869 km² 44929.31 187 km² 2003.22 71 km² 4575.8 44 km² 1529.93 7059 km² 305838.80 705 900 ха хектара

% от общата площ

30.1% 3.8% 48.3% 30.4% 40.8% 49.5% 21.2% 36.5% 64.8% 46.5% 50.9% 61.8% 48.9% 16.2% 46.3% 55.2% 40.3% 47.6% 51.6% 10.7% 64.6% 34.4% 43.33%


Таблица 4: Площ на обработваемите земи в област Монтана: община

Берковица Бойчиновци Брусарци Вълчедръм Вършец Г. Дамяново Лом Медковец Монтана Чипровци Якимово Общо за областта

Площ на общината

464 km² 308 km² 194 km² 676 km² 287 km² 240 km² 298 km² 324 km² 191 km² 432 km² 221 km² 3635.5 km² 363 550 ха

Площ (хектари)

5475.34 19987.38 12695.51 34665.86 2554.94 2043.62 19625.52 15588.34 32937.61 1006.62 17951.10 164531.84 хектара

Таблица 5: Площ на иглолистни, широколистни и смесени гори в област Монтана:

% от общата площ

11.8% 65.0% 65.1% 82.0% 10.6% 6.9% 59.8% 81.5% 48.7% 3.5% 81.1% 45.26%

община

Берковица Бойчиновци Брусарци Вълчедръм Вършец Г. Дамяново Лом Медковец Монтана Чипровци Якимово Общо за областта

Площ на общината

464 km² 308 km² 194 km² 676 km² 287 km² 240 km² 298 km² 324 km² 191 km² 432 km² 221 km² 3635.5 km² 363 550 ха

Площ (хектари)

21090.28 1578.93 2094.04 441.13 10775.82 14648.81 1479.56 375.97 10111.53 13808.55 579.61 76 984.23 хектара

% от общата площ

45.5% 5.1% 10.7% 1.0% 44.8% 49.2% 4.5% 2.0% 14.9% 48.3% 2.6% 21.17%

Към териториите с наличие на естествена медоносна растителност можем да причислим следните типове земно покритие:  Широколистни гори: няколко основни типа: крайречни гори, равнинни гори, планински гори. Основен видов състав – съответно тополи, върби, дъб, габър, бук. Много по-рядко разпространени са кестен, ясен, липа, в ограничени ареали. Горите от липа са дадени в рамките на природно местообитание 91Z0, картирано и определено като разпространение с модел на основата на лесоустройствени проекти. Широколистните гори включват също акацията, която е сред най-разпространените медоносни дървесни видове в двете области (Таблица 6). Тук се развиват и множество храстови (глог, шипка, къпина) и тревисти (мащерка, мъртва коприва, фий) медоносни видове. Този тип земно покритие е с много висок потенциал за развитие на медоносна растителност.  Смесени гори: иглолистни и широколистни гори, треви и храсти. Този тип земно покритие също е с висок потенциал за развитие на медоносна растителност;  Иглолистни гори: извън планинските райони основно представляват самосеви или култури (целенасочено залесявани територии). При млади по възраст насаждения има значителна тревна покривка, възможно е и развитието на медоносни храстови видове.  Храсталаци на прехода на гората: категорията включва терени със сукцесия (екосистеми в процес на развитие), обрасли бивши стопанисвани земи, закелявели или млади гори, клекови и други високопланински храсталаци. По характер обхваща разнообразни територии и не отчита видовия състав. Част от площите вероятно следва да се причислят към горските територии.  Естествени ливади: значителна част от тази категория представлява високопланински ливади и пасища, които са на голяма надморска височина. В този смисъл големите площи естествени ливади в общините, 164


включващи участъци от високи планини, изцяло попадат над горната граница на гората и не представляват интерес за настоящото изследване. В равнинните области са много по-слабо застъпени, основно става въпрос за крайселски територии, както и необработвани терени в защитени зони или местности. Пасища: не се отчита интензивността на ползване. Част от тях вероятно са сенокосни ливади. Предоставят възможност за развитие на билки и тревисти медоносни растения като цяло, както и отчасти на храстова растителност. Селскостопански площи със значително участие на естествена растителност: в тази категория влизат ценни от гледна точка на медоносната растителност терени, които могат да бъдат твърде разнообразни: изоставени ниви, малки овощни градини, ливади и пасища, цели населени места от пръснат тип или части от тях, в които има малка гъстота на застрояване, и други. Основно се разполагат в селските и планинските райони. Площи с оскъдна растителност: категорията включва скалисти и каменисти места с известна степен на обрастване. Териториите са привързани към хълмисти или планински райони с различна надморска височина. Могат да носят потенциал за медоносна растителност в изолирани случаи, когато става въпрос за ниски карстови терени. Ниски храсталаци: Разполагат се основно в планински територии. Често срещани видове са Erica и Caluna.

Към териториите с наличие на култивирана медоносна растителност можем да причислим следните типове земно покритие:  Обработваеми площи: Не се отчита какви земеделски култури се отглеждат, но основно става въпрос за едногодишни. Възможно е тук да влизат култури с висок медоносен капацитет като рапицата, слънчогледа и лавандулата. Трудно е обаче да се предвиди какви насаждения фермерите ще предпочетат през съответната година, а това създава затруднения при планирането в пчеларството.  Лозя: включени са по-значителни лозови масиви, основно в равнинните части на територията. Тази категория се среща в област Монтана, но базата данни не включва такива площи в нито една община на Софийска област.  Комплексно култивирани площи: в тези територии могат да попаднат различни по характер обработваеми земи в комбинация с вилни зони или други полузастроени територии. Има вероятност за развитие на култивирани медоносни растения, но е голяма възможността и за наличие на естествени медоносни видове. 165


 Овощни насаждения: тук не се включват малките площи с овощни дървета в близост до населените места, а само по-големите овощни градини. В тази категория се включват и насаждения от малини, къпини, арония и други. По отношение на зелените градски площи, въпреки че на двете карти трудно се откриват такива, трябва да се каже, че тези територии могат да предоставят отлични възможности за развитие на медоносни растения. Те имат декоративно значение и са идеални за засаждане в паркове и зелени площи. Могат да се посещават от пчели, идващи от любителски пчелини, разположени в градовете или от полу-професионални и професионални пчелини, разположени в близост. Градското пчеларство набира сериозна популярност в големите европейски градове, където дивата природа става нещо все по-далечно и абстрактно. Особено полезно е развиването на този вид пчеларство с образователна цел. В София вече функционира такъв демонстрационен кът за градско пчеларство. Разположен е в Университетската ботаническа градина към СУ „Св.Климент Охридски‖ на ул.Московска 49, а децата го посещават с голям интерес. По-големите градове в общините на Софийска област и област Монтана могат да приложат примера на демонстрационния център в София. Това ще повиши културата по отношение на пчеларството, както и вниманието към проблемите с опазването на медоносната растителност. Към факторите, определящи за видовото разнообразие на медоносната растителност, задължително трябва да добавим и чисто антропогенните фактори – човешкото влияние. Така в таблиците от приложения 8 и 9, могат да се видят площта на урбанизираните територии, индустриалните обекти, а също сметища, строителни площадки, кариери, транспортна инфраструктура. На много места именно този тип обекти представляват най-големия риск за медоносната растителност и за пчеларството. Ето защо в етапа на планиране преди създаване на пчеларска ферма, както при проучвания и стратегическо планиране на високо ниво, е необходимо антропогенните влияния да се анализират обстойно, а всеки по-критичен обект да се проучи индивидуално като се обърне особено внимание на неговия териториален обхват на въздействие. Може да се окаже например, че дребен замърсител с прахови частици в богат на медоносна растителност район, не представлява риск за производството на мед, но прави събирането на цветен прашец крайно нежелателно – пчелите пречистват меда, но в цветния прашец могат да попаднат замърсители. Източници на такова замърсяване могат да бъдат строителни площадки, автомобилни пътища, кариери и други. Всичко това трябва да се предвиди при планирането. При наличието на по-големи замърсители, такъв анализ е повече от задължителен. 166


Данните показват, че индустриалните обекти, сметищата, мините и кариерите в Софийска област са повече, спрямо тези в област Монтана – 0,96% от територията на Софийска област или 6755,92 хектара, срещу 0,89% от територията на област Монтана или 3236,69 хектара. От значение тук са и замърсителите извън границите на областта, а както виждаме на картите от приложения 4 и 5, твърде много райони в София-град са отбелязани в червено. Така влиянието на замърсените райони около Кремиковци и Горни Богров всъщност преминава и в границите на община Елин Пелин. Този вид обекти обаче е изключително непостоянен и ползването на карта за определянето им невинаги е добро решение. Докато едни строителни площадки или фабрики се закриват, нови замърсители се появяват. За това, подобно на таблицата с медоносния капацитет, нектаро и поленоотделянето, препоръчително е всеки пчелар да описва и да проучва регулярно потенциалните източници на замърсяване в района - както в непосредствена близост до пчелина, така и в радиус от 30-60 км от него. Радиусът е голям, тъй като при някои индустриални производства замърсяването се разпространява бързо от въздушни течения и течаща вода. 5.3. Защитени територии в Софийска област и област Монтана Наред с типовете земно покритие, фактор за биоразнообразието от гледна точка на медоносната растителност е степента на защита, действаща или липсваща на територията на съответната област и община. Детайлна информация може да се види в таблиците при приложения 10 и 11. Там са систематизирани видът на действащата защита и размерът на територията, на която действа защитата. По изведените там данни са съставени географски карти, които могат да се видят в приложения 6 и 7. Степените на защита, обхванати от таблиците и от картите, включват:  Резервати;  Национални и природни паркове;  Защитени местности;  Природни забележителности;  Защитени зони от НАТУРА 2000 по директивата за местообитанията;  Защитени зони от НАТУРА 2000 по директивата за птиците;  Територии без защита. Данните за защитените територии са от Изпълнителната агенция по околна среда и от Информационна система за защитени зони от екологична мрежа НАТУРА 2000. Трябва да се има предвид, че голяма част от защитените територии от различна категория се припокриват. Резерватите са с най-висока степен на защита. В Софийска област найголяма площ заемат резерватите в Рила планина – общините Самоков, Костенец 167


и Долна баня. В община Ботевград се намира поддържан резерват „Училищна гора‖ в землището на село Боженица, чиято цел е запазването на естествените дъбови гори в този район на Стара планина. В област Монтана повечето защитени територии също се намират във високите части на областта. Изключение прави крайдунавската община Вълчедръм, половината от която попада под НАТУРА 2000 по директивите за птиците и местообитанията. Там се намират защитена местност „Остров Цибър‖ и поддържан резерват „Ибиша‖, разположени на малък остров в река Дунав. В област Монтана попада и резерватът „Горната кория‖, който се намира в Берковската планина (община Берковица). Като дял на резерватите от общата площ на двете области, се наблюдава сериозна разлика – 2,11% от територията на Софийска област са резервати, докато в област Монтана това са само 0,04%. Подобно е и с природните и национални паркове – те заемат 6,78% от територията на Софийска област и само 1,50% в област Монтана. По отношение на зоните в НАТУРА 2000 нещата изглеждат различно – 22,58% и 35,39% съответно за защитените територии по директивата за птиците и за местообитанията в Софийска област, и 27,73% и 31,49% за област Монтана. Като общо количество, териториите попадащи под режим на защита в Софийска област са 2682,8 km² или 38% от площта й, а в област Монтана 1443,2 km² или 39,7% от площта на областта. Разликите в релефа и съпътстващите ги климатични особености, характеристиката на земеделието и разликите в типологията на земното покритие, антропогенните влияния и степента на защита на територията, са част от факторите, които предопределят различния профил на медоносната растителност в Софийска област и област Монтана.

6. МЕДОНОСНА РАСТИТЕЛНОСТ В СОФИЙСКА ОБЛАСТ Факторите, които описахме до момента, до голяма степен са определящи за разпространението на един или друг медоносен растителен вид. Като цяло, медоносната растителност в Софийска област е много разнообразна – поради разнообразния релеф, силно застъпените горски територии, ливади, пасища и площи с високо наличие на естествена растителност. Резултатите от проведената за настоящото изследване анкета сред пчелари в Софийска област и област Монтана показват, че в Софийска област пчелният мед е с много по-разнообразни източници. Респондентите от Софийска област посочват 20 растителни източника, докато в област Монтана се посочват само 9. (Таблица 6). 168


Таблица 6. Посочени медоносни източници в близост до пчелините на участниците в проучването. Резултатите от цялото проучване – в Приложение 1. Софийска област

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20

Акация Треви, билки, ливадна паша Липа Овощни градини Горска растителност Слънчоглед Мана Рапица Кестен Магарешки бодил Глог Лавандула Шипка Драка Бъз Къпина Фацелия Бяла детелина Див Фий Мащерка

81 % 78 % 64 % 21 % 16 % 12 % 12 % 5% 4% 4% 4% 3% 3% 1% 1% 1% 1% 1% 1% 1%

Област Монтана

89 % 13 % 1% 78 % 22 % 1% 2% 1% -

На таблицата се вижда, че пчеларите от Софийска област, участвали в проучването, получават мед най-често от акация и липа като дървесните видове са добре застъпен медоносен източник. Ливадните медоносни растения пък заемат второто място след акацията. Предстои да разгледаме характеристиките на медоносната растителност в отделните общини на Софийска област. 6.1. Медоносната растителност в Община Антон Община Антон е сред малките общини на Софийска област, но пък на територията й се наблюдава два типа климат - умереноконтинентален и планински. Това е така, защото почти цялата й площ се намира над 800 метра като около ½ от нея е над 1200 метра. Много малка част от община Антон попада под 800 метра надморска височина. На територията на общината са разпространени дървесните видове дъб, явор, ясен, габър, топола, бреза и акация, а над 800 метра надморска височина са разположени букови съобщества, които в значителна степен придават общия вид на горската растителност. (ОПР,Антон 2007-2013). Според базата данни CORINE (Приложение 8), най-голяма част от територията на общината се заема от естествени ливади – 44,9%. Както стана ясно обаче, голяма част от тази площ попада над 1200 метра надморска височина, а пчеларството на такава височина е нерентабилно. За по-голяма яснота могат да се сравнят картата на земното покритие (Приложение 4) и картата с разпределението на надморската височина (Приложение 2). 169


Широколистните гори заемат 16,8%, следвани от смесените гори (9,2%). Потенциалът за развитие на естествени медоносни видове там е висок. Обработваемите земи заемат 11,4% от територията и са разположени в пониските части на общината, които по принцип дават добра възможност за развитие на медоносна растителност през целия сезон. (Таблица 7). Таблица 7. Типове земно покритие в община Антон категория Естествени ливади Широколистни гори Обработваеми площи Смесени гори Иглолистни гори Комплексно култивирани площи Храсталаци на прехода на гората Селскостопански площи с участие на ест. растителност Площи с оскъдна растителност Пасища

площ (ха) % от общата площ 3414.37 44.9% 1275.56 16.8% 869.94 11.4% 701.59 9.2% 315.43 4.1% 222.12 2.9% 201.38 2.6% 171.65 2.3% 95.65 1.3% 76.46 1.0%

При балансирано земеделие, обработваемите земи могат да предоставят възможност за главна паша на пчелите, а заедно с горските територии, ливадите, комплексно култивираните площи и селскостопанските площи с участие на естествена растителност, могат да формират подходящи райони с богат медоносен капацитет за практикуване на пчеларство. Трябва да се отбележи, че 72,1% от територията са защитени – природни паркове и зони в НАТУРА 2000. (Приложения 6 и 10). Северната страна на общината и горският й фонд попадат в Национален парк „Централен балкан‖. Медоносната растителност в община Антон може да включва високопланински билки, ливадни растения, храсти като шипка и глог, а от дървесните видове – акация, както и някои диви и култивирани овощни видове. 6.2. Медоносна растителност в община Божурище Община Божурище е разположена на надморска височина в диапазона 500800 метра. Основен дял заемат обработваемите земи с 55,6%, а площите от категориите, позволяващи развитието на естествена медоносна растителност, са сравнително малко. Горските територии (широколистни, иглолистни и смесени) заемат само 3,8% от общата площ (Таблица 8). По този показател общината е далеч под средния процент за областта. Таблица 8. Типове земно покритие в община Божурище категория Обработваеми площи Селскостопански площи с участие на ест. растителност Комплексно култивирани площи Храсталаци на прехода на гората Пасища

170

площ (ха) % от общата площ 7972.52 55.6% 2149.71 15.0% 813.34 5.7% 1106.6 7.7% 358.17 2.5%


Смесени гори Широколистни гори Естествени ливади Иглолистни гори

261.79 175.19 118.28 102.08

1.8% 1.2% 0.8% 0.7%

Само 0,4% от територията на общината са защитени – попадат в НАТУРА 2000. (Приложения 6 и 10). Горите са ограничени, а заедно със селскостопанските площи с участие на естествена растителност, комплексно култивираните площи, храсталаците на прехода на гората и пасищата, съставляват общо 35,4% от територията на общината. Това е и площта, на която може да се развива естествена медоносна растителност, но възможността за образуване на главна паша зависи най-вече от спецификите на района около съответния пчелин. 6.3. Медоносна растителност в община Ботевград Ботевград е сред големите общини. Около половината от нейната територия се намира под 500 метра надморска височина, което за Софийска област е изключение. Още по този показател може да се заключи, че медоносната растителност може да осигурява главни и поддържащи паши през целия сезон. По отношение на земното покритие, обработваемите площи са 18,1%, а рапицата се среща често сред отглежданите култури. Най-голям дял в общинската територия обаче заемат широколистните гори като тук се отчитат и масиви от липа. Тези площи, както и селскостопанските площи с участие на естествена растителност, храсталаците на прехода на гората, смесените гори и пасищата дават отлични възможности за развитие на естествена медоносна растителност. (Таблица 9). Те съставляват 74,4% от общата площ на общината. Таблица 9. Типове земно покритие в община Ботевград категория Широколистни гори Обработваеми площи Селскостопански площи с участие на ест. растителност Храсталаци на прехода на гората Смесени гори Пасища Комплексно култивирани площи Иглолистни гори Естествени ливади Овощни насаждения Гори от липа (към широколистните гори)

площ (ха) % от общата площ 19235.62 37.0% 9385.94 18.1% 6317.82 12.2% 5520.13 10.6% 5511.2 10.6% 2068.48 4.0% 646.67 1.2% 333.62 0.6% 263.79 0.5% 138.27 0.3% 70.15 0.1%

Защитени територии в общината са 14,2% от нейната територия като тук попадат резервати, защитени местности, природни забележителности и зони в НАТУРА. (Приложения 6 и 10). 171


Медоносната растителност в община Ботевград може да включва почти всички дървесни медоносни видове, изброени в класификацията от раздел 3 – акация, липа, диви и култивирани овощни дървета, както и много други. Като цяло, общината разполага с отлични възможности за практикуване на пчеларство с наличие на разнообразна медоносна растителност в достатъчно количество. В проведеното анкетно проучване, пчеларите в община Ботевград посочват, че добиват мед от: акация, липа, овошки, мана; шипка, глог; лавандула, слънчоглед; фацелия, билки. 6.4. Медоносна растителност в община Годеч Годеч е община с разнообразен релеф, а надморската височина е от 500 до над 1200 метра. Медоносната растителност е предимно от планински и полупланински тип. Най-голям дял от територията на общината заемат естествените ливади, които в по-голямата си част покриват високите места. Следват широколистните гори с 19,9% и храсталаците на прехода на гората – 17,2%. (Таблица 10). Таблица 10. Типове земно покритие в община Годеч категория Естествени ливади Широколистни гори Храсталаци на прехода на гората Селскостопански площи с участие на ест. растителност Обработваеми площи Смесени гори Комплексно култивирани площи Иглолистни гори Площи с оскъдна растителност Пасища

площ (ха) % от общата площ 7967.80 21.2% 7479.37 19.9% 6441.15 17.2% 3189.88 8.5% 2893.07 7.7% 2303.21 6.1% 1601.96 4.3% 1615.72 4.3% 1050.99 2.8% 909.62 2.4%

Медоносната растителност в община Годеч може да включва високопланински билки, ливадни и храстови растения, като и някои дървесни медоносни видове. В по-ниските части, където са разположени и обработваемите площи, е възможно да се отглеждат медоносни култури. 6.5. Медоносна растителност в община Горна Малина Община Горна Малина е разположена на около и над 600 метра надморска височина. Задбалканските котловинни полета обуславят планинския и полупланински характер на общината. В територията на общината влизат Саранската и Долнокамарската котловини, със специфични климатични характеристики. Най-високият връх на територията на общината е средногорския Опор - 1089 метра. (ОПР,Горна Малина,2014-2020). Така

172


климатът на територията на община Горна Малина предоставя условия за развитие на разнообразен тип медоносни растения. Най-голяма площ се покрива от широколистни гори (35,1%), следват обработваемите площи с 22,6%. Останалите типове земно покритие, показани на таблица 11, предоставят възможност за развитие на естествена медоносна растителност. Таблица 11. Типове земно покритие в община Горна Малина категория Широколистни гори Обработваеми площи Храсталаци на прехода на гората Пасища Селскостопански площи с участие на ест. растителност Естествени ливади Смесени гори Иглолистни гори

площ (ха) % от общата площ 10374.15 35.1% 6673.05 22.6% 3761.17 12.7% 2166.76 7.3% 2097.39 7.1% 1167.34 4.0% 851.06 2.9% 828.63 2.8%

Защитени територии са 39,2% от общата площ на общината. (Приложения 6 и 10). Естествената растителност в общината е главно тревна. От дървесните видове се срещат топола и дъб, а във високите части смърч и бор. ( ОПР,Горна Малина,2014-2020). Пчеларите от община Горна Малина, взели участие в анкетното проучване, съобщават за най-често произвеждат мед от ливадна и горска растителност, както и от акация. 6.6. Медоносна растителност в община Долна баня Основен дял от територията на общината попада между 600 и 1000 метра надморска височина. Планинският облик на релефа се отличава с верижно и стръмно спускащи се склонове, което ограничава до известна степен развитието на земеделието. Климатът е умереноконтинентален и планински. (ОПР,Долна баня, 2007-2013). Смесените и широколистните гори заемат общо 43,5% от площта на общината, а обработваемите площи са 28,7%. (Таблица 12). Таблица 12. Типове земно покритие в община Долна баня категория Обработваеми площи Смесени гори Широколистни гори Иглолистни гори Селскостопански площи с участие на ест. растителност Естествени ливади Пасища Храсталаци на прехода на гората

173

площ (ха) % от общата площ 1956.26 28.7% 1501.99 22.1% 1459.92 21.4% 409.46 6.0% 560.56 8.2% 256.20 3.8% 160.09 2.4% 144.05 2.1%


Растителността е представена предимно от земеделски култури. Характерна за територията на общината е богатата горска растителност, която е представена основно от бор, ела, бук, дъб, топола, бреза и липа. Според Общинския план за развитие на общината, основен проблем е силното намаляване на гората, дължащо се на масовото незаконно изсичане. ( ОПР,Долна баня, 2007-2013). Най-южните части на общината попадат в Рила планина и са с висока степен на защита – резерват и национален парк. Териториалната структура на община Долна баня дава възможност за развитие на естествена горска медоносна растителност, както и на земеделски култури. 6.7. Медоносна растителност в община Драгоман Средната надморска височина на град Драгоман е 722,40 метра. Найниската надморска височина се намира при село Калотина, около 495 метра, а най-високата е връх Петровски кръст – 1206 метра. Според базата данни CORINE най-голям дял заемат обработваемите площи с 18,3%. Останалите категории дават възможност за развитие на разнообразна естествена медоносна растителност. (Таблица 13). Към 40% от територията попада в НАТУРА 2000. (Приложения 6 и 10). Таблица 13. Типове земно покритие в община Драгоман категория Обработваеми площи Храсталаци на прехода на гората Широколистни гори Естествени ливади Селскостопански площи с участие на ест. растителност Смесени гори Площи с оскъдна растителност Комплексно култивирани площи Пасища Иглолистни гори

площ (ха) % от общата площ 5943.39 18.3% 5794.04 17.9% 4510.53 13.9% 4200.66 13.0% 3668.09 11.3% 1773.81 5.5% 1719.34 5.3% 1266.64 3.9% 794.73 2.5% 585.15 1.8%

За цялата територия на общината е характерна растителност, принадлежаща към Балканската флористична провинция на Европейската широколистна горска област. Преобладаващи са широколистни горски формации от Kосмат дъб (Quercus pubescen), Виргилиев дъб (Q. Wirgiliana), Благун (Q.Frainetto), Полски бряст Ulmus campestre, Полски клен (Acer campestre), Мъждрян (Acer tataricum) и други. В храстовите синузии като доминанти в отделни микрогрупировки участват видовете Обикновен глог (Crataegus monogina), Трънка (Prunus spinosa), Шипка (Rosa canina), Повет (Clematis sp.), Леска (Corilus colurna), Обикновен явор (Acer pseudoplatanus), Бук (Fagus silvatica), Ела (Abies alba), Смърч (Picea abies), Черен бор (Pinus nigra), Бял бор (P. silvestris) и други. Тревната покривка е най174


разнообразна: цветя, билки и гъби. Наред с познатите билки и цветя, тук се срещат и по-редките видове, някои дори включени в „Червената книга‖ на България. (ОПР,Драгоман,2014-2020). Медоносната растителност в община Драгоман включва разнообразни дървесни, храстови и тревисти видове. 6.8. Медоносна растителност в община Елин Пелин Релефът е високоравнинен, полупланински и планински. Много добре е развито котловинното дъно, което е разположено между 539 и 600 метра надморска височина. Големи територии заема подножието, което се заключава между 600-ия и 800–ия хоризонтал. (ОПР,Елин Пелин, 2007-2013). Поради близостта си до активни източници на замърсяване, в общината има много перманентно замърсени площи. Такива са най-вече равнинните територии на север, намиращи се до комплекса „Кремиковци‖. В югозападната част на общината пък има въглищни и уранови находища. На територията на общината се намира и най-голямата на Балканите открита мина за добив на лигнитни въглища. Обработваемите площи и широколистните гори в общината се разпределят по равно – 31% към 30,7% от общата площ. (Таблица 14). Таблица 14. Типове земно покритие в община Елин Пелин категория Обработваеми площи Широколистни гори Храсталаци на прехода на гората Селскостопански площи с участие на ест. растителност Пасища Смесени гори Естествени ливади Иглолистни гори Комплексно култивирани площи Овощни насаждения

площ (ха) % от общата площ 13438.38 31.0% 13291.33 30.7% 3740.02 8.6% 3494.12 8.1% 2387.59 5.5% 2271.58 5.2% 1188.81 2.7% 276.99 0.6% 145.11 0.3% 55.75 0.1%

Около 60% от обработваемите площи са в полупланински и планински райони (ОПР,Елин Пелин, 2007-2013). Отглеждат се и маслодайни култури като слънчоглед и рапица. Предвид замърсеността на почвите се подхожда към избор на култури, които не поглъщат тежките метали от почвата. Най-източната част на общината влиза в НАТУРА 2000 по директивата за местообитанията. Териториите със степен на защита възлизат на 13,8% от общата площ на общината. (Приложения 6 и 10). Особеностите на релефа, климата и типовете земно покритие позволяват развитие на медоносна растителност с висок капацитет. За основни медоносни източници пчеларите, участвали в анкетното проучване, посочват акация, рапица, овошки, а също горска и ливадна растителност. 175


6.9. Медоносна растителност в община Етрополе Надморската височина на Етрополската котловина е 545 митра, а средната надморска височина на общината е 914,1 метра. През община Етрополе протичат река Малки Искър, притоците й Суха река, Ябланица, Стара река и други. Климатът е умереноконтинентален, а във високите части на общината – планински. За предпланинския район е характерен умереноконтиненталният климат с прохладно лято и студена зима, която продължава 4-5 месеца. (ОПР,Етрополе,2007-2013). Характерна особеност на общината е високият дял на горско покритие – 63,9% от площта е покрита с широколистни и смесени гори според базата данни CORINE. (Таблица 15). Таблица 15. Типове земно покритие в община Етрополе категория Широколистни гори Смесени гори Селскостопански площи с участие на ест. растителност Храсталаци на прехода на гората Естествени ливади Обработваеми площи Комплексно култивирани площи Пасища Иглолистни гори Овощни насаждения

площ (ха) % от общата площ 12291.29 33.1% 11443.77 30.8% 5990.99 16.1% 2255.53 6.1% 1561.77 4.2% 652.75 1.8% 438.88 1.2% 453.50 1.2% 350.14 0.9% 269.15 0.7%

По-голямата част от планинските територии попада в НАТУРА. Подходящата надморска височина и интензивното горско покритие дават добри възможности за развитие на горска медоносна растителност. Висок потенциал за медоносна растителност имат и останалите категории в таблица 15. Обработваемите земи в Етрополе са много малко. От базата данни (Приложение 8) е видно, че от общините в Софийска област, Етрополе е с най-голям дял овощни насаждения – 0,7% от общата си площ. 6.10. Медоносна растителност в община Златица Tериторията на общината се състои от 2 части: първата съдържа землищата на Златица и селата Карлиево и Църквище, а втората е землището на село Петрѝч. Тези части са разделени от Община Чавдар. Местният климат е повлиян от географското местоположение - в дълбока долина между две планински вериги. Средна гора възпрепятства проникването на Средиземноморското климатично влияние. Континенталният характер се смекчава от Стара планина, която служи като преграда за северните ветрове. Характерни са по-меката зима и по-хладното лято в сравнение с другите райони на България. (ОПР,Златица,2014-2020).

176


Широколистните гори (39,2%) и храсталаците на прехода на гората (18,9%) са водещите типове земно покритие. (Таблица 16). Таблица 16. Типове земно покритие в община Златица категория Широколистни гори Храсталаци на прехода на гората Селскостопански площи с участие на ест. растителност Естествени ливади Обработваеми площи Смесени гори Комплексно култивирани площи Пасища Иглолистни гори Гори от липа (към широколистните гори)

площ (ха) % от общата площ 6528.28 39.2% 3136.32 18.9% 1458.91 8.8% 1460.40 8.8% 1216.95 7.3% 1032.16 6.2% 311.22 1.9% 256.42 1.5% 170.83 1.0% 6.64 0.0%

На територията на общината има и райони с повишен здравен риск, свързан със замърсяването на атмосферния въздух – това са градовете Златица и Пирдоп. Те са включени в разработения през 2008 година „Списък на районите с повишен здравен риск‖, одобрен с Решение на МС №822 от 19 декември 2008. Той е изготвен въз основа на анализ и оценка на данните за замърсяването на атмосферния въздух за периода 2002-2007. От друга страна, голяма част от територията попада в НАТУРА 2000, това са 68,2% от общата площ. Съгласно ботанико-географското райониране, растителността в общината се отнася към Средногорски и Централнобалкански окръг от Балканската провинция на Европейската широколистна горска област. Естествената растителност е представена от дъбови, габърови и букови гори. Обширни площи заемат растителните съобщества от храсти и тревисти видове. Растителността в района се характеризира с голямо видово, фитоценологично и екологично разнообразие. Редки и застрашени от изчезване видове се срещат главно по склоновете на Стара планина и Средна гора. (ОПР,Златица,2014-2020). Пчеларите, взели участие в анкетното проучване посочват, че добиват мед от акация, билки, ливадна растителност и други. 6.11. Медоносна растителност в община Ихтиман Община Ихтиман е разположена в Тракийската област – Краищенско Ихтиманска подобласт като северната й част включва части на Ихтиманска Средна гора - Вакарелската планина, Белишката планина, Еледжик, а южната й част обхваща северните склонове на Септемврийски рид. Оградена от всякъде от изброените планини, в центъра се намира Ихтиманската котловина, чиято средна надморска височина е 650 метра. В южната част на община Ихтиман се издига Карабаир. Тя е най-младо нагънатата планина в района и за това склоновете са стръмни и отсечени . Тук се намира и най-високата точка на 177


община Ихтиман - връх Тръна с височина 1275 метра. (ОПР,Ихтиман, 20072013). В района на община Ихтиман съществува опасност от късни пролетни и ранни есенни слани - през втората половина на месец май и през първата десетдневка на месец септември. Основна причина за това е котловинния характер на релефа. (ОПР,Ихтиман, 2007-2013). По отношение на типовете земно покритие, широколистните гори заемат сериозен дял от площта на общината – 42,4%. Следват обработваемите площи с 18,2%. (Таблица 17). Таблица 17. Типове земно покритие в община Ихтиман категория Широколистни гори Обработваеми площи Селскостопански площи с участие на ест. растителност Храсталаци на прехода на гората Смесени гори Пасища Иглолистни гори Естествени ливади Гори от липа (към широколистните гори)

площ (ха) % от общата площ 23017.04 42.4% 9854.42 18.2% 7794.41 14.4% 4977.47 9.2% 4202.39 7.7% 1874.41 3.5% 384.70 0.7% 265.91 0.5% 16.28 0.0%

Голяма част от обработваемите земи попадат в полупланински и планински райони – най-вече в северната част на общината, а селскостопанските площи с участието на естествена растителност, храсталаците на прехода на гората, смесените гори и пасищата, осигуряват добра възможност за добив на мед от естествени дървесни, храстови и тревисти видове. Защитени територии (НАТУРА 2000) са само 14,3% от територията. Пчеларите, участвали в анкетното проучване, съобщават за следните медоносни източници около пчелините си: акация, овошки, липа, див кестен от дървесните видове; глог, трънки, шипки, бъз, драка от храстовите; бяла детелина, див фий, мащерка и други билки от ливадната растителност; рапица и слънчоглед от земеделските култури. Съобщава се също за добив на манов мед от дъбова мана. 6.12. Медоносна растителност в община Копривщица Община Копривщица заема централно положение в Същинска средна гора. В природно отношение се открояват две зони - речната долина на река Тополница и окръжаващи планински масиви. Средната надморска височина за територията на общината е 1172 метра, а на самият град е 1060 метра. Климатът е умерено-континентален и планински. (ОПР,Копривщица,2005-2013). Град Копривщица е единственото населено място. Особеност на общината е, че цялата й територия е защитена – НАТУРА 2000, а също резерват, природни забележителности и защитени местности. (Приложения 6 и 10). 178


Обработваемите площи са незначителни. На територията на общината преобладава естествената растителност. Широколистните гори заемат 37,5% от площта. (Таблица 18). Таблица 18. Типове земно покритие в община Копривщица категория Широколистни гори Селскостопански площи с участие на ест. растителност Смесени гори Естествени ливади Иглолистни гори Храсталаци на прехода на гората Комплексно култивирани площи Пасища Обработваеми площи

площ (ха) % от общата площ 5205.58 37.5% 1987.98 14.3% 1768.37 12.7% 1699.56 12.2% 1612.08 11.6% 1021.99 7.4% 215.11 1.5% 165.61 1.2% 72.00 0.5%

По-голямата част от територията на общината е заета от гори от обикновен бук (Fageta sylvaticae), които са приспособени най-вече към по-влажни местообитания. Като отделни петна във буковите гори са разпространени тревни формации. В централните части от територията на общината се срещат площи заети от изкуствени насаждения от бял бор, както и селскостопански площи, изградени на мястото на гори от обикновен бук. Днес значителна част от тях са превърнати в пасища. (ОПР,Копривщица,2005-2013). Въпреки че сезонът за пчеларство в общината е по-кратък, поради високото й разположение, територията й е с много висок потенциал от гледна точка на биоразнообразието. Условията за развитие на естествена медоносна растителност от планински тип, са много добри. Тук се включват най-вече ценни билки, тревисти видове и храсти. 6.13. Медоносна растителност в община Костенец Релефът е много разнообразен, но предимно може да се характеризира като полупланински. Надморската височина в населените места е от 550 до 700 м, а в планинската част достига 2 638 метра. Климатът е умереноконтинентален. (ОПР,Костенец,2014-2020). Почти половината от територията на общината е покрита с гори от различен тип. Заедно с другите типове земно покритие, позволяващи развитие на естествена растителност, площта става 79,8%. (Таблица 19). Таблица 19. Типове земно покритие в община Костенец категория Широколистни гори Обработваеми площи Смесени гори Селскостопански площи с участие на ест. растителност Храсталаци на прехода на гората Иглолистни гори

179

площ (ха) % от общата площ 8651.54 28.6% 4406.62 14.6% 4019.89 13.3% 3261.65 10.8% 3130.68 10.4% 2108.29 7.0%


Ниски храсталаци (високопланински) Естествени ливади Комплексно култивирани площи Пасища Площи с оскъдна растителност

1618.87 964.59 387.65 240.99 101.63

5.4% 3.2% 1.3% 0.8% 0.3%

Високите части на Рила попадат в Националния парк. В рамките на общината попада и резервата „Ибър‖ в Рила, а общо 35,7% от териториите на община Костенец са защитени с различни режими на защита. (Приложения 6 и 10). В защитените територии на общината се срещат редица редки и защитени растения. Дървесната и храстовата растителност е представена от съобществата на сухоустойчиви видове: цер; космат дъб; келяв габър; бяла акация; обикновен глог и шипка. Във влажните места покрай поречията на реките се срещат влаголюбиви видове – върба, топола, бряст, елша. Районът се характеризира с голямо биоразнообразие, като са установени над 400 вида висши растения, между които рилска иглика, английска роза, трансилванска камбанка и други. В североизточната част са регистрирани 11 редки и застрашени от изчезване растителни видове: триумпеста дзуха, късна лойдия, снежно кокиче, блатно кокиче, недоразвит ломодерум, есенен спиралник, рогат блатняк, стефчова тръстика, храсталачна глушина, маришко подрумиче, планинско подрумиче. (ОПР,Костенец,2014-2020). Защитените територии, климатът и подходящият тип земно покритие позволяват развитие на разнообразна медоносна растителност на територията на община Костенец. В анкетното проучване, проведено на територията на Софийска област, пчеларите от община Костенец посочват следните преобладаващи медоносни видове: липа, акация, билки и полска паша, лавандула. 6.14. Медоносна растителност в община Костинброд Релефът на общината е разделен между три височинни пояса. В северните си части той бива силно разчленен планински, а в южната си част е равниннохълмист. В територията на общината се включват части от Мала планина, както и части от Софийска котловина. Средната надморска височина на Община Костинброд е 725 метра, с най-висока точка 1155 метра на север от село Чибаовци. Обработваемите площи заемат 28,6%, а широколистните гори - само 12% от общата площ. Естествените ливади са сред водещите типове земно покритие с 14,2%. (Таблица 20). Таблица 20. Типове земно покритие в община Костинброд категория

площ (ха) % от общата площ 7299.04 28.6%

Обработваеми площи

180


Естествени ливади Широколистни гори Селскостопански площи с участие на ест. растителност Комплексно култивирани площи Храсталаци на прехода на гората Площи с оскъдна растителност Смесени гори Пасища Овощни насаждения

3619.90 3048.59 2304.40 1933.06 1924.51 1517.05 893.92 541.15 82.21

14.2% 12.0% 9.0% 7.6% 7.6% 6.0% 3.5% 2.1% 0.3%

Голяма част от територията в миналото е била покрита от дъбови и габърови гори. Запазените диви дъбови гори са малко. Защитени територии в общината са 33,6% от нейната площ. Наблюдава се разнообразие на редки видове растения. Флората е разнообразна и включва както широко разпространени растения (билки, гъби, диворастящи плодове), така и редки видове, включени в редица (природозащитни документи. Най-често срещаните дървесни видове са летен дъб, обикновен горун, обикновен габър, срещат се и цер, благун, полски ясен и други. Преобладаващата медоносна растителност е както културна (овощни дървета, рапица, слънчоглед), така и естествена – от ливаден, храстов и горски тип. 6.15. Медоносна растителност в община Мирково Територията на община Мирково включва планински масиви от Стара планина и Средна гора, и част от котловинното поле, заключено между тях. Релефът е разнообразен, а климатът предимно умерено-континентален, а повисоките части – планински. Голяма част от територията на общината попада в НАТУРА 2000 – 47%. (Приложения 6 и 10). Общината обаче е разположена в западната част на Златишката котловина, която е една от най-замърсените в страната - главно от дейността на медодобивен комбинат „Кумерио-мед‖ – град Пирдоп. На най-силно въздействие са подложени средните източни части, които са и най-ниски. Широколистните гори, храсталаците на прехода на гората и смесените гори са трите най-силно застъпени типа земно покритие. Заедно заемат 66,3% от територията на общината. (Таблица 21). Таблица 21. Типове земно покритие в община Мирково категория Широколистни гори Храсталаци на прехода на гората Смесени гори Обработваеми площи Селскостопански площи с участие на ест. растителност Естествени ливади Пасища Комплексно култивирани площи

181

площ (ха) % от общата площ 6765.23 32.5% 4294.52 20.6% 2756.09 13.2% 1976.70 9.5% 1866.59 9.0% 1439.57 6.9% 524.99 2.5% 335.33 1.6%


Пчеларите от община Мирково, участвали в анкетното проучване, посочват следните основни медоносни източници: акация, липа и друга горска растителност; планински билки и ливадна растителност. 6.16. Медоносна растителност в община Пирдоп Община Пирдоп се намира в източната част на Златишко - Пирдопската котловина, заградена от север и юг, съответно от Стара планина и Средна гора, а от запад и изток - от праговете Гълъбец и Козница. Златишко - Пирдопката котловина е със средна надморска височина 670 метра. Сложната морфология на релефа и голямата разлика в надморската височина предопределят на територията на общината да се наблюдават два вида климат – умереноконтинентален и планински. (ОПР,Пирдоп, 2014-2020). Основен дял заемат широколистните гори – 48,4%, следвани от обработваемите площи, които се ползват предимно за фуражни култури. (Таблица 22). Таблица 22. Типове земно покритие в община Пирдоп категория Широколистни гори Обработваеми площи Естествени ливади Храсталаци на прехода на гората Смесени гори Селскостопански площи с участие на ест. растителност Иглолистни гори Комплексно култивирани площи Пасища

площ (ха) % от общата площ 7383.35 48.4% 1971.42 12.9% 1844.98 12.1% 1077.83 7.1% 675.76 4.4% 390.22 2.6% 358.07 2.3% 302.51 2.0% 260.90 1.7%

Според общинския план за развитие за 2014-2020, „добивът и преработката на рудни изкопаеми са замърсили почвите с тежки метали, поради което те са с наднормено съдържание на Cu, Zn, Cd. В община Пирдоп не би могло да се развива биологично земеделие без да се предприемат широкомащабни дейности свързани с очистка на голяма част от земеделските земи‖. (ОПР,Пирдоп, 20142020). От друга страна обаче, 73,3% от територията на общината е в режим на защита – основно НАТУРА 2000 като малка част попада в Национален парк „Централен балкан‖. (Приложения 6 и 10). Разпространението на растителността е в зависимост от климата, почвите и другите природни условия. На територията на общината са разпространени дървесните видове дъб, явор, ясен, габър, топола, бреза и акация, а над 800 метра надморска височина - букови съобщества, които в значителна степен придават общия вид на горската растителност. Като примес и единично в състава им участват цер, благун, явор, круша, джанка, клен, ясен, липа, мъждрян, трепетлика, ива, брекина и други. От храстите се срещат леска, дрян, шипка, черен бъз, глог, хвойна и други. (ОПР,Пирдоп, 2014-2020). 182


6.17. Медоносна растителност в община Правец Районът на общината е живописно съчетание на котловинен, речнодолинен и планински релеф. Планинският релеф е представен главно от планините на Предбалкана, представящи система от ниски и средновисоки ридове, сред които по-важни са Драгоишкият, Лъкавишкият и особено Било планина, с най-висока точка – връх Маняков камък (1439 метра). (ОПР,Правец, 2007-2013). Средната надморска височина на общината е 400-500 метра, а така Правец попада сред двете „най-ниски‖ общини (заедно с Ботевград). Широколистните гори и селскостопанските площи с участие на естествена растителност заемат почти равна площ – съответно 26,1% и 25,9%. Като се включат храсталаците на прехода на гората, смесените гори и пасищата подходящите за развитие на естествена медоносна растителност територии стават над 80%. За мащабите на Софийска област са много и овощните насаждения – 0,4% от общата територия. (Таблица 23). Таблица 23. Типове земно покритие в община Правец категория Широколистни гори Селскостопански площи с участие на ест. растителност Храсталаци на прехода на гората Обработваеми площи Смесени гори Пасища Иглолистни гори Овощни насаждения

площ (ха) % от общата площ 8277.81 26.1% 8216.83 25.9% 4434.61 14.0% 4285.50 13.5% 3908.19 12.3% 966.79 3.1% 585.30 1.8% 116.99 0.4%

Само 5% от общината попадат в режим на защита – НАТУРА 2000 и природната забележителност „Котлите‖, покриваща само 2 декара в землището на село Осиковска Лакавица. Природата в общината обаче е добре съхранена, няма големи промишлени замърсители. Районът се характеризира с наличие на над 600 вида растения, с наличие на много защитени видове. Лечебни и редки растения са: балканска пищялка, обикновен пелин, черен пелин, ранилист, зърнастец, червен кантарион, змийско мляко, огниче, синя жлъчка, мразовец, момина сълза, смрадлика, кукувича прежда, вълнест зърнастец, полски хвощ, еньовче, обикновен риган, исландски лишей и други. Пчеларите от община Правец, участвали в анкетното проучване, посочват следните основни медоносни източници: овощни градини, акация, липа и мана от горската ратителност; билки и диворастящи тревисти растения; глог, къпина от храстите; слънчоглед от културите. 6.18. Медоносна растителност в община Самоков Община Самоков е най-голямата в Софийска област. Релефът й се определя като котловинен, планински и високопланински. Котловинният релеф 183


е представен от Самоковската котловина, която е затворена със средна надморска височина 950 метра. Котловинното дъно в западната част е равно, с характер на поле, а в източната се срещат и вътрешнокотловинни възвишения. Котловината се състои от две части: западна – Палакарийска и източна – Искърска част. Тук са разположени по-голяма част от населените места, обработваемата земя, техническата инфраструктура. Около 80% от територията на общината е с планински и високопланински релеф. (ОПР,Самоков, 20072013). Голямата и сложна морфология на релефа с голямата разлика в надморската височина определя климата (умереноконтинентален и планински), както земното покритие. Иглолистните гори тук заемат най-голям дял от територията – 22,8%. (Таблица 24). Таблица 24. Типове земно покритие в община Самоков категория Иглолистни гори Широколистни гори Храсталаци на прехода на гората Селскостопански площи с участие на ест. растителност Обработваеми площи Смесени гори Ниски храсталаци (високопланински) Естествени ливади Пасища Площи с оскъдна растителност Комплексно култивирани площи

площ (ха) % от общата площ 27592.78 22.8% 18997.63 15.7% 12825.14 10.6% 12356.90 10.2% 11286.88 9.3% 11049.78 9.1% 8152.31 6.7% 5946.43 4.9% 3844.12 3.2% 2794.59 2.3% 470.24 0.4%

При иглолистните гори може да има значителна тревна покривка, което позволява развитието на много медоносни тревисти видове. Въпреки това с повисок потенциал от тази гледна точка са широколистните гори, храсталаците на прехода на гората, селскостопанските площи с участие на естествена растителност, смесените гори, естествените ливади и пасищата. Поради високата надморска височина и почвения състав, обработваемите площи (само 9,3%) не са особено подходящи за отглеждане на медоносни култури. Отглеждат се главно картофи, лен, хмел, тревни фуражни култури и някои овощни видове. С режим на защита са 47,4% от територията на общината. Само резерватите са 10,2%. В община Самоков попада и голяма част от Национален парк „Рила‖, както и част от Природен парк „Витоша‖. (Приложения 6 и 10). На територията на общината като естествено растящи дървесни видове са разпространени бял бор, черен бор, смърч, ела, бяла мура, клек, бук, зимен дъб, габър, цер, елша, върба, трепетлика, офика, шестил, дива череша, явор, благун и други. Чрез залесяване са създадени култури от бял бор, смърч и поограничено от ела, черен бор, лиственица, дуглазка, червен дъб и други. 184


В състава на растителните формации участват и следните храстови, полухрастови и тревни видове: хвойна, глог, шипка, леска,червен бъз, малина, ягода, черна и червена боровинка, връшняк, птиче грозде, лазаркиня, папрат, беладона, коприва, заешки киселец, валезиева власатка, планинска власатка, халерова власатка, светлика, лечебна медуница, чашкодрян, зъбник, картъл, алпийска ливадина, алпийска роза, петниста тинтява, извита острица, гъжва, скална полевица, триделнолистна дзука, жерардиева класица и други. Растенията рилска иглика, божествена иглика, павловско шепиче, янкиев лопен, рилско подрумниче, българско омайниче и давидово винче се срещат единствено в Рила планина и никъде другаде по света. ( ОПР,Самоков, 20072013). Територията на община Самоков предоставя добри възможности за добиване на качествен планински и билков мед, макар и в по-малки количества заради краткия сезон. 6.19. Медоносна растителност в община Своге Община Своге е втората по големина в Софийска област след Самоков. Територията се намира в пределите на Западна Стара планина и се пресича от Искърския пролом. Релефът е предимно средно и нископланински, дълбоко разчленен от река Искър и нейните притоци. Средната надморска височина е 818 метра. Дълбоко всечените в планинските склонове речни долини обуславят голямо вертикално разчленение на релефа. Пресеченият терен, стръмните наклони, дълбоките долинни врязвания ограничават развитието на земеделие. Поради тази причина обработваемите земи заемат едва 0,1% от общата територия. (Таблица 25). Община Своге е с най-нисък дял на обработваемите земи сред общините на Софийска област. (Приложения 4 и 8). Таблица 25. Типове земно покритие в община Своге категория Широколистни гори Естествени ливади Храсталаци на прехода на гората Селскостопански площи с участие на ест. растителност Смесени гори Комплексно култивирани площи Площи с оскъдна растителност Иглолистни гори Пасища Гори от липа (към широколистните гори) Обработваеми площи

площ (ха) % от общата площ 34774.02 40.0% 10554.40 12.1% 10229.89 11.8% 8587.90 9.9% 8188.61 9.4% 7213.23 8.3% 2736.47 3.1% 1966.68 2.3% 343.56 0.4% 84.82 0.1% 52.61 0.1%

С най-голям дял от територията на общината са широколистните гори (40%) като останалите типове земно покритие също предоставят възможност за 185


развитие на медоносна растителност от дървесни, храстови и тревисти видове. Планинските склонове са покрити с гори и смесена дървесно-храстова растителност. Билата са заети от естествени пасища и ливади. Основните дървесни видове са дъб, бук и габър. В процеса на антропогенизация на мястото на някои горски екосистеми са създадени агроекосистеми или пък по естествен път са възникнали вторични горски, храстови и тревни формации. В резултат на провежданите залесителни мероприятия през 80-те години на миналия век се срещат култури от бял и черен бор, смърч, дуглазка ела, акация и топола. (ОПР,Своге,2014-2020). Голямо е разнообразието от лечебни растения, сред които жълта тинтява (Gentiana lutea), бял равнец (Achillea millefolium complex), кукуряк (Helleborus odorus), брош (Rubia tinctorum) и много други. Те са обект на опазване съгласно „Програмата за опазване и устойчиво ползване на лечебните растения в Община Своге‖. (ОПР,Своге,2014-2020). Над половината (50,4%) от територията на общината попада в различни режими на защита – най-вече НАТУРА 2000, но също така природни забележителности, защитени местности и части от Природен парк „Врачански Балкан‖. (Приложения 6 и 10). В проведеното социологическо проучване на територията на Софийска област, пчеларите от община Своге посочват следните медоносни източници: акация и друга горска паша; билки, ливадна и храстова растителност; мана. Предвид разнообразния релеф и ограниченията за антропогенна намеса, може да се заключи, че територията на община Своге е много подходяща за развитие на естествена и разнообразна медоносна растителност. 6.20. Медоносна растителност в община Сливница Община Сливница е разположена на юг от Стара планина и попада в южнобългарската котловинна подобласт. Климатът е умереноконтинентален, характерни са късни пролетни и ранни есенни застудявания и слани. Средната надморска височина на общината е 716,6 метра. Малка част от общината попада в НАТУРА 2000 – 13,7%. Според стратегическите документи: „Околната среда и биологичното разнообразие в общината са съхранени. Липсват големи промишлени и селскостопански замърсители, няма трансгранични замърсявания. Пробите от въздуха, водите и почвите показват, че околната среда е чиста. (ОПР,Сливница, 2006-2015). Най-голям дял в земното покритие заемат обработваемите площи, горските територии са малко като най-голям дял от тях заемат смесените гори с 5,9% от общата площ. (Таблица 26). Флората е сравнително разнообразна. От дървесните видове виреят дъб, бук, габър, клен, ясен, бор. Върху преобладаващо варовиковите площи растат 186


ценни билки като жълт и червен кантарион, лудо биле, подбела, сгорицвет, кукуряк. Таблица 26. Типове земно покритие в община Сливница категория Обработваеми площи Селскостопански площи с участие на ест. растителност Храсталаци на прехода на гората Смесени гори Естествени ливади Комплексно култивирани площи Площи с оскъдна растителност Широколистни гори Иглолистни гори Пасища

площ (ха) % от общата площ 7047.41 37.5% 3225.39 17.2% 1543.84 8.2% 1103.90 5.9% 1072.31 5.7% 1019.20 5.4% 868.04 4.6% 456.58 2.4% 442.74 2.4% 403.31 2.1%

Надморската височина и земното покритие в община Сливница позволяват развитието както на естествена, така и на култивирана медоносна растителност. 6.21. Медоносна растителност в община Чавдар Община Чавдар е сред малките общини в източния край на областта. Намира се в Златишко-Пирдопската котловина и е със средна надморска височина 570 метра. Широколистните гори покриват 61% от територията й. (Таблица 27). По този показател общината заема първо място сред общините в Софийска област. (Приложения 4 и 8). Таблица 27. Типове земно покритие в община Чавдар категория Широколистни гори Обработваеми площи Храсталаци на прехода на гората Селскостопански площи с участие на ест. растителност Смесени гори Естествени ливади Пасища

площ (ха) % от общата площ 4320.62 61.0% 1101.11 15.5% 521.37 7.4% 453.13 6.4% 255.18 3.6% 135.04 1.9% 56.97 0.8%

Почти цялата територия на общината (76,1%) е в режим на защита – найвече НАТУРА 2000 по директивите за птиците и местообитанията. Така можем да поставим общината на своеобразното трето място по този показател след Копривщица със 100% и Годеч със 78,3% територии в режим на защита. Замърсяването от металодобивната индустрия обаче остава актуален проблем за общините от Златишко-Пирдопската котловина. То се отчита като слабост и в стратегическите документи на община Чавдар. (ОПР,Чавдар,2005-2013). Флората в общината се характеризира с голямо видово разнообразие. Естествената горска растителност е представена от дъбови, габерови и букови гори. Условията позволяват и развитие на богата храстова и тревиста медоносна растителност. 187


6.22. Медоносна растителност в община Челопеч Община Челопеч е разположена в южните склонове на Стара планина. Включва само едно населено място – село Челопеч с 1732 души население. В съседство са общините Златица, Чавдар, Мирково и Етрополе. Късите и стръмни склонове на Стара планина са характерни за релефа. ( ОПР,Челопеч, 2007-2013). Средната надморска височина на общината е 881 метра. Широколистните гори заемат 27,2%. Заедно с естествените ливади и храсталаците на прехода на гората определят основните територии за развитие на естествена медоносна растителност. (Таблица 28). Териториите, попадащи в НАТУРА 2000 са 22% от общата площ. (Приложение 10). Таблица 28. Типове земно покритие в община Челопеч категория Широколистни гори Обработваеми площи Естествени ливади Храсталаци на прехода на гората Селскостопански площи с участие на ест. растителност Смесени гори Иглолистни гори Пасища

площ (ха) % от общата площ 1207.62 27.2% 938.29 21.1% 919.97 20.7% 416.37 9.4% 219.55 4.9% 200.51 4.5% 121.80 2.7% 46.17 1.0%

Въпреки че обработваемите земи заемат значителна част от общинската територия – 21,1%, селското стопанство заема минимална част от икономиката на общината, а като причина стратегическите документи посочват „планинския характер на населеното място, както и негативното въздействие върху околната среда на рудодобива‖. На територията на Челопеч се намира находище „Челопеч‖, което е най-голямото и богато находище на медна, златна и пиритна руда в Европа. То е разположено в ниските южни части на Етрополска Стара планина на границата със Златишкото поле. (ОПР,Челопеч, 2007-2013). Голямата надморска височина, на която е разположена голяма част от общинската територия, както и влиянието на рудодобива в Челопеч и в цялата Златишко-Пирдопска котловина, са сред слабите страни на общината от гледна точка на пчеларството. Разнообразният релеф на малката община обаче позволява развитието на разнообразна растителност.

188


7. МЕДОНОСНА РАСТИТЕЛНОСТ В ОБЛАСТ МОНТАНА За разлика от Софийска област, релефът в област Монтана е предимно равнинен, със средна надморска височина около 200 метра. Обработваемите земи тук са много повече, а като източник на основна паша, пчеларите разчитат в по-голяма степен на маслодайни едногодишни култури – рапица и слънчоглед. Ситуацията е различна в полупланинските и планинските части на областта – общините на юг и югозапад. Разнообразието на растителността там е високо, по-застъпени са широколистните гори, храсталаците на прехода на гората, ливадите, пасищата и площите с високо наличие на естествена растителност. Резултатите от проведената за настоящото изследване анкета сред пчелари в Софийска област и област Монтана показват, че в област Монтана пчелният мед е с много по-малко източници. Ако респондентите в Софийска област посочват 20 растителни вида, то в област Монтана се посочват само 9. (Таблица 29). Таблица 29. Посочени медоносни растения в близост до пчелините на участниците в проучването Област Монтана Софийска област 1 2 3 4 5 6 7 8 9

Акация Слънчоглед Рапица Липа Аморфа Магарешки бодил Овощни градини Кестен Къпина

89 % 78 % 22 % 13 % 8% 2% 1% 1% 1%

81 12 5 64 4 21 4 1

% % % % % % % %

На таблицата се вижда, че пчеларите от област Монтана, участвали в проучването, получават мед най-често от акация, слънчоглед и рапица, а храстовите и ливадни видове са по-малко застъпени. Предстои да разгледаме характеристиките на медоносната растителност в отделните общини на област Монтана. 7.1. Медоносна растителност в община Берковица Община Берковица е разположена в планинската и полупланинската част на Северозападна България, попадаща в Западна Стара планина. Най-високата точка е връх Ком (2016 метра), а най-ниската точка е в село Боровци (250 метра). Средната и надморската височина на общината е около 450 метра. (ОПР,Берковица, 2007-2013). Берковица е сред общините в област Монтана с най-голям дял на широколистните гори – 38,8%. (Таблица 30). Въпреки че този процент е под средния за Софийска област, в област Монтана той е сред най-високите, само 189


община Чипровци е с по-голям процент. В община Берковица се забелязва значително присъствие на овощни насаждения и масиви от липови дървета – съответно 0,4% и 0,3% от общата площ. По дял на липовите масиви Берковица е пред другите общини в област Монтана. (Приложение 9). Таблица 30. Типове земно покритие в община Берковица категория Широколистни гори Селскостопански площи с участие на ест. растителност Обработваеми площи Естествени ливади Смесени гори Комплексно култивирани площи Храсталаци на прехода на гората Пасища Лозя Овощни насаждения Гори от липа (към широколистните гори)

площ (ха) % от общата площ 17996.31 38.8% 6474.54 14.0% 4944.73 10.7% 3815.61 8.2% 3065.88 6.6% 2957.81 6.4% 2566.16 5.5% 2012.41 4.3% 530.61 1.1% 183.03 0.4% 144.98 0.3%

Значителна част от територията на общината е защитена – общо 68%. В тази площ се включва и резерват „Горната кория‖, намиращ се в Берковската планина. Повечето защитени територии попадат и в НАТУРА 2000. (Приложения 7 и 11). Разнообразният релеф и разнородните типове земно покритие в общината са предпоставка за съществуване на богата естествена медоносна растителност. В проведеното анкетно проучване в област Монтана, пчеларите от община Берковица съобщават, че добиват мед от: акация, липа, слънчоглед и ливадни видове. Споменават се още кестен и къпина. 7.2. Медоносна растителност в община Бойчиновци Община Бойчиновци е разположена в централната част на област Монтана. Релефът е хълмист и равнинен, а средната надморска височина е 138,7 метра. Равнинният характер на релефа, естественото плодородие на почвата, възможностите за механизирана обработка и напояване са предпоставка за развитие на конвенционалното и биологичното земеделие. (ОПР,Бойчиновци, 2014-2020). Териториите в НАТУРА 2000 са само 4,2%, а равнинният релеф предполага висок дял на конвенционалното земеделие и обработваемите земи. Тук те покриват 63,9% от територията на общината. (Таблица 31). Таблица 31. Типове земно покритие в община Бойчиновци категория Обработваеми площи Селскостопански площи с участие на ест. растителност Пасища Широколистни гори

190

площ (ха) % от общата площ 19639.04 63.9% 3757.46 12.2% 1649.46 5.4% 1578.93 5.1%


Храсталаци на прехода на гората Комплексно култивирани площи Лозя Естествени ливади Овощни насаждения Гори от липа (към широколистните гори)

1145.23 689.68 348.34 83.17 39.77 2.60

3.7% 2.2% 1.1% 0.3% 0.1% 0.0%

През последните години (2007-2012) слънчогледът е сред културите с найголям дял в земеделието. Наред с това се наблюдава сериозен ръст в отглеждането на рапица от 2009 година насам. (ОПР,Бойчиновци, 2014-2020). Пчеларите от община Бойчиновци, включили се в социологическото проучване към настоящото изследване, посочват за основни следните медоносни видове: акация, слънчоглед, рапица и ливадна растителност. 7.3. Медоносна растителност в община Брусарци Община Брусарци е разположена в западната част на Дунавската хълмиста равнина на надморска височина около 100 метра. Незначителна част от територията й попада в НАТУРА – само 2,6%. Равнинният характер на релефа, естественото плодородие на почвата и възможностите за механизирана обработка са предпоставка за развитието на растениевъдство, главно в отглеждането на зърнено-хлебни, зърнено-фуражни и технически култури, лозя и овощни градини. (ОПР,Брусарци, 2005-2013). Най-голям дял от земното покритие се пада на обработваемите площи – 63,5%. На територията на общината има и достатъчно широколистни гори, за да се развива и дървесна медоносна растителност – 10,7% от площта на общината са покрити с широколистни гори. Отчитат се и известни площи с липови масиви – 0,1%. (Таблица 32). Таблица 32. Типове земно покритие в община Брусарци категория Обработваеми площи Широколистни гори Селскостопански площи с участие на ест. растителност Пасища Комплексно култивирани площи Лозя Естествени ливади Храсталаци на прехода на гората Гори от липа (към широколистните гори)

площ (ха) % от общата площ 12377.37 63.5% 2094.04 10.7% 1477.40 7.6% 1130.19 5.8% 598.25 3.1% 318.14 1.6% 148.50 0.8% 99.89 0.5% 22.46 0.1%

В анкетното проучване сред пчеларите от община Брусарци, за основни медоносни източници се посочват най-вече рапица, слънчоглед, акация, липа и ливадна паша.

191


7.4. Медоносна растителност в община Вълчедръм Община Вълчедръм е разположена в Западната Дунавска равнина и заема североизточната част на област Монтана. Има излаз на река Дунав в района на селата Долни и Горни Цибър. Релефът е низинно-равнинен до хълмист, а средната надморска височина е около 80 метра. Подобно на общините в равнинната част на област Монтана, община Вълчедръм е покрита предимно от обработваеми площи. Тук обаче те са с найголям дял в сравнение с другите общини – 80,9% от територията е обработваема. Това прави всички други категории земно покритие много малко застъпени. Пасищата са 3,8%, селскостопанските площи с участието на естествена растителност са 2,8%, а широколистните гори заемат едва 1% от територията. (Таблица 33). Таблица 33. Типове земно покритие в община Вълчедръм категория Обработваеми площи Пасища Селскостопански площи с участие на ест. растителност Храсталаци на прехода на гората Лозя Широколистни гори Комплексно култивирани площи

площ (ха) % от общата площ 34199.39 80.9% 1611.81 3.8% 1166.99 2.8% 1079.51 2.6% 466.47 1.1% 441.13 1.0% 157.33 0.4%

Над половината от територията на общината попада в режим на защита – 54,1%. Основно НАТУРА 2000 по директивата за птиците, а също и за местообитанията. На острова са организирани две защитени зони — защитена местност „Остров Цибър‖ на северозапад и поддържан резерват „Ибиша‖ на югоизток. Общината е бедна на дървесна горска растителност. Представените видове тук са дъб, акация, топола, бряст, ясен и други широколистни. (ОПР,Вълчедръм,2014-2020). Пчеларите, участвали в анкетното проучване в община Вълчедръм, съобщават за следните медоносни растения около пчелините си: рапица, слънчоглед, ливадна растителност. Споменава се и за добиван мед от магарешки бодил. 7.5. Медоносна растителност в община Вършец Територията на Община Вършец е разположена в северните склонове на Западна Стара планина, части от Врачанската планина с типичен карстов релеф и планина Козница. Релефът е много разнообразен, като цяло може да се характеризира като полупланински, но на територията на общината има райони с равнинен, планински и високо планински релеф. Теренът е разнообразен със среден наклон 9,6%. Надморската височина в населените места е от 350 до 500 192


м, а в планинската част достига 1785 метра - връх Тодорини кукли. (ОПР,Вършец,2007-2013). Голяма част от територията е покрита с широколистни гори – 34,7%. По този показател общината е над средните стойности за областта. Храсталаците на прехода на гората, селскостопанските площи с участието на естествена растителност и смесените гори също създават предпоставки за развитието на многообразна естествена растителност, а както е видно на таблица 34, тези категории са преди обработваемите земи по заеманата площ. Обработваемата площ е 8,2% от територията. Таблица 34. Типове земно покритие в община Вършец категория Широколистни гори Храсталаци на прехода на гората Селскостопански площи с участие на ест. растителност Смесени гори Обработваеми площи Комплексно култивирани площи Естествени ливади Пасища Лозя Овощни насаждения Иглолистни гори

площ (ха) % от общата площ 8344.04 34.7% 2664.48 11.1% 2472.12 10.3% 2338.37 9.7% 1961.68 8.2% 1591.1 6.6% 1537.19 6.4% 1323.73 5.5% 593.26 2.5% 89.87 0.4% 93.41 0.4%

Голяма част от територията 68,4% попада в режим на защита. Освен в НАТУРА 2000, голяма част от общината попада в Природен парк „Врачански Балкан‖ – 22,7%. (Приложения 7 и 11). Дървесната и храстовата растителност е представена от съобществата на сухоустойчиви видове: цер; космат дъб; келяв габър; бяла акация; обикновен глог; шипка. Във влажните места покрай поречията на реките се срещат влаголюбиви видове – върба, топола, бряст, елша. Районът се характеризира с голямо биоразнообразие като са установени над 400 вида висши растения и над 50 вида птици. (ОПР,Вършец,2007-2013). В анкетното проучване, респондентите от община Вършец посочват следните медоносни растения около пчелините си: ливадна и храстова растителност, акация, липа, слънчоглед. 7.6. Медоносна растителност в община Георги Дамяново Община Георги Дамяново се простира от връх Копрен в Западна Стара планина до Широка планина (Предбалкана) на север , заграждащи плодородната долина на река Огоста. Голямата част от територията й се намира в силно пресечен планински терен със средна надморска височина около 600 метра. На северозапад граничи с община Чипровци, на югозапад с Република

193


Сръбска, на югоизток с община Берковица и на североизток с община Монтана. (ОПР,Георги Дамяново, 2007-2013). Широколистните гори заемат най-голям дял от територията на общината – 38,7%. (Таблица 35). Заедно с храсталаците на прехода на гората, естествените ливади и смесените гори обхващат общо 76,6% от територията, което създава значителен потенциал за развитие на естествена медоносна растителност. Таблица 35. Типове земно покритие в община Георги Дамяново категория Широколистни гори Храсталаци на прехода на гората Естествени ливади Смесени гори Обработваеми площи Селскостопански площи с участие на ест. растителност Комплексно култивирани площи Пасища Овощни насаждения Гори от липа (към широколистните гори)

площ (ха) % от общата площ 11518.87 38.7% 4660.41 15.6% 3701.24 12.4% 2951.69 9.9% 1981.63 6.6% 1873.43 6.3% 1185.79 4.0% 700.10 2.3% 119.98 0.4% 0.37 0.0%

Почти цялата територия на общината попада в режим на защита - 94,3%. Основно НАТУРА, но също защитени местности и природни забележителности. По покритие на защитени територии Георги Дамяново отстъпва само на община Чипровци с 97,5% територии под защита. (Приложение 11). Големият дял на защитени територии, както и на типовете земно покритие, подходящи за развитие на естествена растителност, са предпоставка за формиране на разнообразна медоносна растителност в достатъчни количества. Като основна медоносна растителност, пчеларите от община Георги Дамяново посочват ливадната растителност, акация и липа, а също рапица и слънчоглед. 7.7. Медоносна растителност в община Лом Общините Лом и Вълчедръм са единствените в област Монтана с излаз на река Дунав. От природногеографска гледна точка, община Лом е разположена в Западната Дунавска равнина, на територията на Арчаро-Орсойската (на запад) и Долноцибърската (на изток) крайдунавски низини, както и в част от територията на две плоски вододелни плата, разположени между долините на реките Скомля и Лом, и Лом и Цибрица. Най-голяма надморска височина, територията на общината достига в западната част на вододелното плато, южно от село Добри дол - 194,3 метра, а най-ниско е разположена територията на крайдунавските низини - Арчаро-Орсойска и Долноцибърска - около 28-29 метра. (ОПР,Лом, 2014-2020). Според базата данни CORINE, най-голям дял в общината заемат обработваемите площи – 58,9%, следвани от комплексно култивираните площи 194


с участие на естествена растителност, покриващи 7,2%. В общината попадат и най-големите масиви от овощни насаждения в област Монтана (0,6%), като се наблюдава и значително присъствие на обособени липови масиви – 0,2% от територията на общината. (Таблица 36). Таблица 36. Типове земно покритие в община Лом категория Обработваеми площи Селскостопански площи с участие на ест. растителност Комплексно култивирани площи Широколистни гори Пасища Храсталаци на прехода на гората Лозя Овощни насаждения Гори от липа (към широколистните гори)

площ (ха) % от общата площ 19332.70 58.9% 2359.75 7.2% 2157.86 6.6% 1479.56 4.5% 1239.57 3.8% 538.7 1.6% 292.82 0.9% 191.35 0.6% 66.59 0.2%

Само 9,5% от територията на общината са в режим на защита, най-вече НАТУРА, а също защитени местности. (Приложение 7). Основен проблем в общината е незаконната сеч, особено в крайдунавските низини и по поречието на река Лом. Този проблем води до още силно намаляване на естествените първични, вторични или изкуствените степни, горски и крайречни формации, както и до нерегламентирано увеличаване на площите с обработваеми земи в териториите на защитени природни зони. (ОПР,Лом, 2014-2020:38). Ландшафтите на крайдунавските низини се отличават с висока степен на антропогенизация. Това е довело до коренна промяна на растителността. Естествената ксерофитна лесостепна растителност е запазена на малки площи. Естествената растителност е типична за умерено континенталния климатичен пояс: тополови гори и единични съобщества от клен, ясен, липа, върба. Срещат се отделни представители на сребролистната липа (Tilia tomentosa), горуна (Quercus daleshampii) и полския клен (Acer campestre). На много ограничени пространства има съчетание на цер и мъждрян (Fraxinus ornus). Непосредствено до брега на река Дунав са запазени смесени гори от мъждрян, сребролистна липа и полски бряст (Ulmus minor), някъде и в съчетание с полски клен. На самия дунавски бряг и по островите в реката са разпространени черна елша (Alnus glutinosa), бяла върба (Salix alba), черна (Populus nigra) и бяла (Populus alba) топола. (ОПР,Лом, 2014-2020:38). Пчеларите от община Лом, участвали в проучването, съобщават за следните по-значителни медоносни видове в близост до пчелините си: акация, липа, аморфа, храстова и ливадна растителност, слънчоглед. 7.8. Медоносна растителност в община Медковец Община Медковец е разположена в западната Дунавска равнина на средна надморска височина – 240 метра. Тя е най-малката по площ и една от най195


малките по брой на населените места в рамките на област Монтана. (ОПР,Медковец, 2014-2020). Подобно на общините в равнината част на областта, община Медковец е покрита предимно с обработваеми площи – 79,9%. Забелязват се и масиви от липови гори – 0,2% от общата територия. (Таблица 37). Таблица 37. Типове земно покритие в община Медковец категория Обработваеми площи Пасища Селскостопански площи с участие на ест. растителност Широколистни гори Лозя Храсталаци на прехода на гората Комплексно култивирани площи Гори от липа (към широколистните гори)

площ (ха) % от общата площ 15284.39 79.9% 1120.16 5.9% 797.39 4.2% 375.97 2.0% 303.95 1.6% 67.23 0.4% 49.97 0.3% 32.96 0.2%

Община Медковец е с най-малко територии, попадащи в режим на защита – само 0,5% попадат в НАТУРА. (Приложение 6). Площите, подходящи за развитие на естествена растителност не са много. Широколистните гори са само 2%, а най-застъпени са пасищата с 5,9%. (Таблица 37). Сред отглежданите култури слънчогледът и пшеницата са устойчиво водещи като през годините рапицата се отглежда с различен интензитет. Отглеждат се също ягоди и малини, които в дадени условия биха могли да имат значение за пчеларството. В анкетното проучване за област Монтана, пчеларите от община Медковец посочват следните по-значителни медоносни видове, от които добиват мед: слънчоглед, рапица, магарешки бодил, акация, овошки, ливадна растителност. 7.9. Медоносна растителност в община Монтана Община Монтана е административен център на областта. Тя е разположена по протежение на река Огоста, между Стара планина и Дунавската равнина. Районът попада в умерено-континенталната климатична област и поконкретно в климатичния район на високите полета на Предбалканска подобласт. (ОПР,Монтана, 2007-2013). Обработваемите площи заемат най-голям дял от територията – 45,8%. Широколистните гори също са застъпени – с 13,5%, а заедно с останалите категории в таблица 38 формират значителна обща площ, на която могат да се развива естествена растителност. Таблица 38. Типове земно покритие в община Монтана категория

площ (ха) % от общата площ 31021.93 45.8% 9128.63 13.5% 6141.13 9.1%

Обработваеми площи Широколистни гори Пасища

196


Селскостопански площи с участие на ест. растителност Храсталаци на прехода на гората Комплексно култивирани площи Лозя Естествени ливади Смесени гори Овощни насаждения Гори от липа (към широколистните гори))

5565.56 2617.25 2509.26 1915.68 1032.02 847.16 45.05 3.08

8.2% 3.9% 3.7% 2.8% 1.5% 1.3% 0.1% 0.0%

В режим на защита попадат 18,3% от териториите на общината – най-вече НАТУРА 2000. По отношение на горската растителност, съществуващите формации са главно от зимен дъб, благун, цер, клен, мъждрян и съпътстващите ги храстови видове. На по-голяма надморска височина са формирани насаждения от бук, зимен дъб, габър, липа и съпътстващите ги дървесни и храстови видове. Част от горите са реконструирани като са създадени култури от черен бор, бял бор, акация и други. Част от насажденията са подмладени и са създадени култури от бял бор, смърч, зелена дуглазка, бук и зимен дъб. (ОПР,Монтана, 2007-2013). В проведеното проучване, пчеларите от община Монтана посочиха следните медоносни видове: акация, слънчоглед, рапица, магарешки бодил и ливадна растителност. 7.10. Медоносна растителност в община Чипровци Община Чипровци се намира в западната част на област Монтана. Тя включва земите в подножието на Чипровската планина – най-високият дял на Западна Стара планина. На северозапад тези земи са оградени от река Лом, на юг от Лопушанска Огоста, а от север от Широка планина (Предбалкана), чийто склонове се издигат недалеч от коритото на река Превалска. Релефът е силно хълмист. Преобладават склонови форми с различен наклон, поради което се наблюдава и различна степен на ерозия на почвите. (ОПР,Чипровци, 20072013). Община Чипровци е с най-голям дял на широколистните гори – 40,5%. (Таблица 39). По този показател тя се нарежда на първо място в областта. Обработваемите земи пък са само 3% - най-ниският процент в областта. (Приложения 5 и 9). Останалите категории на таблица 39 формират голямо количество площи, подходящи за развитие на естествена растителност. Таблица 39. Типове земно покритие в община Чипровци категория Широколистни гори Храсталаци на прехода на гората Естествени ливади Селскостопански площи с участие на ест. растителност Смесени гори Пасища

197

площ (ха) % от общата площ 11580.79 40.5% 5291.94 18.5% 2683.32 9.4% 2354.33 8.2% 1930.83 6.8% 1035.35 3.6%


Комплексно култивирани площи Обработваеми площи Площи с оскъдна растителност Иглолистни гори Овощни насаждения

1009.17 856.67 511.03 296.93 118.59

3.5% 3.0% 1.8% 1.0% 0.4%

Община Чипровци е водеща и по отношение на защитените територии 97,5% от нейната площ попадат в режим на защита. Най-вече НАТУРА 2000, а също природни забележителности и защитени местности. (Приложения 7 и 11). В района на община Чипровци се срещат приблизително 1250 вида растения. Естествената флора на района се е запазила почти навсякъде, с изключение на някои местности в селата Мартиново, Чипровци и Белимел. Дивите растения в района включват 20 дървесни вида, 14 вида храсти и над 100 вида треви от общо 58 семейства. По склоновете на Балкана и Предбалкана растат голям брой билки: жълт кантарион, здравец, кокиче, десетки багрилни растения като брош, сърпек, вратига, смрадлика, кисел трън и други. Горските ресурси на общината са представени предимно от широколистните гори: дъб, бук, габър, ясен и липа. Разпространени са също: цера, полския клен, мъждряна и хвойната. Край реките Огоста и Превалска се срещат бяла върба и бяла топола. В резултат на залесяването, провеждано систематично през последните 50-60 години, в района има бял, черен бор, сребрист бор и ела. (ОПР,Чипровци, 2007-2013). В анкетното проучване, проведено в област Монтана, пчеларите от община Чипровци посочват следните медоносни растителни видове, срещани най-често в близост до пчелините: акация, липа, слънчоглед, както и многообразие от диви ливадни и храстови растения. 7.11. Медоносна растителност в община Якимово Община Якимово е разположена в северозападната част на областта на средна надморска височина 110 метра. Релефът е равнинен, в по- голямата си част хълмист, с малък наклон от северната страна. (ОПР,Якимово, 2005-2015). Основен дял заемат обработваемите площи със 79,8% от територията на общината. (Таблица 39). Таблица 39. Типове земно покритие в община Якимово категория Обработваеми площи Селскостопански площи с участие на ест. растителност Пасища Широколистни гори Лозя Храсталаци на прехода на гората Комплексно култивирани площи

198

площ (ха) % от общата площ 17664.95 79.8% 1181.23 5.3% 932.12 4.2% 579.61 2.6% 286.15 1.3% 240.02 1.1% 43.82 0.2%


Земеделието е ориентирано предимно към отглеждане на зърнено-хлебни, зърнено-фуражни и технически култури. Широко застъпени култури са рапицата и слънчогледът. Широколистните гори са само 2,6% от площта и заедно със селскостопанските площи с участие на естествена растителност, пасищата и храсталаците на прехода на гората съставляват общо 13,2% от площта на общината. Така медоносната растителност в община Якимово е основно от култивиран, земеделски тип. На територията на общината няма индустриални замърсители, а в режим на защита попадат само 2,5% от територията – НАТУРА 2000. (Приложение 7). В проведеното анкетно проучване на територията на община Якимово, пчеларите посочват следните основни медоносни източници: слънчоглед, рапица, акация, а също така липа и ливадна растителност.

8. ЗАКОНОДАТЕЛСТВО И РЕГУЛАЦИЯ 8.1. Биоразнообразие и опазване на растителността Законодателството в България по отношение на опазването на околната среда е изцяло хармонизирано с европейското законодателство. За целта на настоящото изследване е разгледана нормативната уредба директно опазваща биоразноообразието в България и особено тази, която опазва флората и растителността. Биологичното разнообразието представлява съвкупността от всички живи форми на Земята. Понятието „биоразнообразие‖ (biodiversity на английски език) за пръв път е използвано от американския учен Walter Rosen през 1985 година, а Конвенцията за биоразнообразието от 1992 година, подписана от 159 страни (от България на 12 юни 1992 и ратифицирана на 17 април 1996) на срещата за Земята в Рио де Жанейро утвърждава този термин. Според Конвенцията от Рио „биологично разнообразие‖ е многообразието на живите организми от всякакъв вид, включително сухоземните, морските и други водни екосистеми и екологичните комплекси, към които принадлежат. Това включва разнообразието в рамките на отделните видове, между видовете и в екосистемите. За да бъде опазено биоразнообразието са приети специални закони и подзаконови нормативни актове, наред с това са обособени редица защитени територии, в които има строго регламентирани правила за земеползване и човешка дейност. По-важни закони в това отношение са:  Закон за опазване на околната среда;  Закон за защита на растенията;  Закон за биологичното разнообразие;  Закон за защитените територии;  Закон за лечебните растения; 199


 Закон за генетично модифицираните организми.  Последните два закона са насочени конкретно към опазването на растенията. За онагледяване на опасността от загуба/изчезване на даден вид и за да бъдат предупредени правителствата и природозащитната общност, се разработват Червени книги и Списъци на видовете в опасност. Световните Червени списъци за растенията и животните се публикуват редовно през четири години от Световния съюз за защита на природата (IUCN). Изданието от 2000 година е организирано по принципно нов начин - използвани са количествени оценки за състоянието на видовете. Последната му редакция е от 2014 година (версия 2014.1). Достъпна като база данни в интернет на адрес: http://www.iucnredlist.org/. Българските ботаници и зоолози също са изготвили български Червени книги, издадени за първи път през 1984 и 1985 година, съответно томове за растенията и за животните. През 2011 година е издадена и последната версия на Червената книга на застрашените растителни и животински видове в България в три тома (том 1: Растения и гъби, том 2: Животни и том 3: Природни местообитания). Изданията са свободно достъпни в Интернет на следния адрес: http://e-ecodb.bas.bg/rdb/bg/.

8.2. Закон за защитените територии В Закона за защитените територии (ЗЗТ) се уреждат категориите защитени територии, тяхното предназначение и режим на опазване и ползване, обявяване и управление. Защитените територии са предназначени за опазване на биологичното разнообразие в екосистемите и на естествените процеси, протичащи в тях, както и на характерни или забележителни обекти на неживата природа и пейзажи. (чл.4, ал.1 от ЗЗТ). Категориите защитени територии според чл.5 на Закона за защитените територии са: 1. Резерват - образци от естествени екосистеми, включващи характерни и/или забележителни диви растителни и животински видове и местообитанията им, забраняват се всякакви дейности освен научни и охрана; 2. Национален парк – територии, в чиито граници не попадат населени места и селищни образувания и които включват естествени екосистеми с голямо разнообразие на растителни и животински видове и местообитания, с характерни и забележителни ландшафти и обекти на неживата природа; 3. Природна забележителност - характерни или забележителни обекти на неживата природа, като скални форми, скални разкрития с научна стойност, земни пирамиди, пещери, понори, водопади, находища на вкаменелости и минерали, пясъчни дюни и други, които са с изключителна 200


стойност поради присъщата им рядкост, представителност, естетичност или които имат значение за науката и културата; 4. Поддържан резерват - екосистеми, включващи редки и/или застрашени диви растителни и животински видове и местообитанията им; 5. Природен парк - територии, включващи разнообразни екосистеми с многообразие на растителни и животински видове и на техните местообитания, с характерни и забележителни ландшафти и обекти на неживата природа; 6. Защитена местност - територии с характерни или забележителни ландшафти, включително такива, които са резултат на хармонично съжителство на човека и природата или местообитания на застрашени, редки или уязвими растителни и животински видове и съобщества. 8.2.1. Защитени територии в Софийска област Защитените територии в Софийска област, както и режимът им на защита и общината, в която попадат, са показани на таблица 40. Източник е Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС). Таблица 40. Защитени територии в Софийска област Режим на защита Резерват

Име

Община

Ибър

Костенец, Долна Баня

Централен Рилски резерват

Самоков

Поддържан резерват Училищна гора Национален парк Природен парк Защитени местности

Ботевград (с. Боженица)

Богдан

Копривщица

Централен Балкан

Пирдоп и Антон

Рила

Костенец, Самоков и Долна Баня

Витоша

Самоков

Врачански Балкан

Своге

Лакатнишки скали

Своге

Букова усойка

Самоков

Тресавец

Своге

Дренето

Ботевград

Бачище

Етрополе

Беликата

Етрополе

Алдомировско блато

Сливница

Мухалница

Ботевград

Вран камък

Златица

Арамлиец

Мирково, Ихтиман

Шумнатото тепе – 2

Самоков

Елешнишки манастир

Елин Пелин

Бенковската пещера

Етрополе

Чакърови поляни

Самоков

Еледжик

Костенец

201


Романия

Ботевград

Пантата

Горна Малина

Урвич

Ботевград

Хълмчето

Сливница

Манастир Света Троица

Етрополе

Въртопа

Антон

Свети Спас

Долна баня

Пленщица

Костенец

Черковището

Костенец

Голямото градище

Долна баня

Малкото градище

Долна баня

Калето

Костенец

Траянова крепост

Костенец

Шумнатото тепе – 1

Самоков

Невида

Копривщица

Планински пелин - с. Бракьовци

Годеч

Находище на Гигантски живовляк – с. Бучин проход Костинброд, с.

Природни забележителности

Розмаринолистна върба

Костинброд

Находище на Блатно секирче – с. Бучин проход

Костинброд

Мишин камък

Чипровци

Темната дупка

Драгоман, Своге

Сакараджа

Чавдар

Братия

Чавдар

Елата

Своге

Джуглата

Своге

Варовитец

Етрополе

Синия вир

Своге

Скакля

Своге

Чераната скала

Самоков

Чавча

Костенец

Орлов камък – червената скала

Етрополе

Юруковото

Самоков

Казаните

Чавдар

Манастир 7-те престола

Своге

Водната пещера

Ботевград

Котлите

Правец

Донкина гора

Копривщица

Грохотака

Етрополе

Кози дол

Етрополе

Черти град

Етрополе

Заского

Годеч

Котлите

Годеч

Бабин пласт

Своге

Рудината

Ботевград

Елака

Ботевград

202


Смиловене

Копривщица

От цялата територия на Софийска област, резерватите покриват: 148,68 km² (2,11%), природните и националните паркове: 478,32 km² (6,78%), защитените местности: 31,08 km² (0,44%), природните забележителности: 11,41 km² (0,16%). Често границите на тези защитени територии се припокриват. 8.2.2. Защитени територии в област Монтана Защитените територии в област Монтана, както и режимът им на защита и общината, в която попадат, са показани на таблица 41. Източник е Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС). Таблица 41. Защитени територии в област Монтана Режим на защита Резерват

Име

Община

Горната Кория

Берковица

Поддържан резерват Ибиша

Вълчедръм

Природен парк

Врачански Балкан

Вършец

Защитени местности

Копрен-Равно буче-Калиманица-Деяница

Георги Дамяново

Ускето

Георги Дамяново

Уручин

Берковица

Рибарници Орсоя

Лом

Шумака

Медковец

Китката

Монтана

Калето

Берковица

Равненско градище

Чипровци

Сто овци

Чипровци, Монтана

Самарите

Берковица

Коритата

Вършец

Хайдушки водопади

Берковица

Мраморната пещера

Берковица

Дуршин вододпад

Георги Дамяново

Природни забележителности

От цялата територия на област Монтана, резерватите покриват: 1,61 km² (0,04%), природните и националните паркове: 54,58 km² (1,50%), защитените местности: 8,64 km² (0,24%), природните забележителности: 0,15 km² (0,004%). Често границите на тези защитени територии се припокриват. 8.3. Закон за биологичното разнообразие Законът за биологичното разнообразие (ЗБР) регламентира опазването на биологичното разнообразие в България, както на видово ниво, така и на ниво местообитания, а също регулира търговията с диви растения и животни съгласно международната конвенция CITES. Този закон отразява в нашето

203


законодателство и нормите на Европейския съюз в областта на опазване на биологичното разнообразие. Директива 92/43/ЕЕС за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна (наричана накратко Директива за хабитатите) и Директива 2009/147/ЕС за опазване на дивите птици (наричана накратко Директива за птиците), които определят местата за изграждане на защитени зони от НАТУРА 2000 са отразени в българското законодателство чрез Закона за биологичното разнообразие (ЗБР). Към Закона за биологичното разнообразие има 8 приложения.  В Приложение №1 са изброени природните местообитания, включени в Директива 92/43/ЕИО за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна, които са установени на територията на страната и подлежащи на опазване чрез включването им в границите на защитени зони от мрежата НАТУРА 2000 (чл.6, ал.1, т.1).  В Приложение №2 са изброени видовете растения и животни включени в Директива 92/43/ЕИО, които се срещат на територията на страната. Местообитанията на тези видове подлежат на опазване чрез включването им в границите на защитени зони от мрежата НАТУРА 2000 (чл.6, ал.1, т.2).  Приложение №2А включва видове, за опазването на чиито местообитания, се създават защитени територии по смисъла на Закона за защитените територии (чл.35a).  В Приложение №3 са изброени видовете животни и растения, защитени на територията на страната (чл.37). Съгласно чл.40 от закона за растителните видове от Приложение №3 се забранява „брането, събирането, отрязването, изкореняването или друг начин на унищожаване на екземпляри в техните естествени области на разпространение‖, както и „притежаването, пренасянето, превозването, изнасянето зад граница, търговията и предлагането за продажба или размяна на взети от природата екземпляри‖. Тези забрани се отнасят за „всички жизнени стадии от развитието на растенията‖.  В Приложение № 4 са включени видове диви животни и растения, които са под режим на опазване и регулирано ползване (чл.41, ал.1).  В Приложение №4А са включени видове, за които не се отнасят забраните на чл.38, ал.1, т.7, когато тези екземпляри са придобити законно на територията на страна членка на Европейския съюз (чл.41а).  В Приложение №5 са изброени забранените уреди, методи и средства за улавяне и убиване на животни (чл.44, ал.1).  В Приложение №6 са изброени видове птици, които са ловни видове (чл.47, ал.2). 204


Съгласно чл.125 от ЗБР, унищожаването на видовете от Приложение №3 на закона се наказва с глоба от 100 до 5000 лева за физически лица и от 500 до 10000 лева за юридически лица и еднолични търговци. 8.4. Защитени зони от НАТУРА 2000 Натура 2000 е общоевропейска мрежа, съставена от защитени зони, целяща да осигури дългосрочното оцеляване на най-ценните и застрашени видове и местообитания за Европа в съответствие с основните международни договорености в областта на опазването на околната среда и биологичното разнообразие. Местата, попадащи в екологичната мрежа, се определят в съответствие с две основни за опазването на околната среда Директиви на Европейския съюз – Директива 92/43/ЕЕС за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна (наричана накратко Директива за хабитатите) и Директива 2009/147/ЕС за опазване на дивите птици (наричана накратко Директива за птиците). Като дял от общата площ, териториите в НАТУРА 2000 по директивата за местообитанията заемат по-голям дял в Софийска област – 35,39% към 31,49% за област Монтана. По отношение на НАТУРА 2000 по директивата за птиците, лекият превес е за област Монтана – 27,73% от общата площ, срещу 22,58% в Софийска област. 8.4.1. Защитени зони от НАТУРА 2000 в Софийска област Защитените по НАТУРА 2000 зони в Софийска област са изложени в таблица 42. Източник е Министерството на околната среда и водите (МОСВ): http://natura2000.moew.government.bg/. Таблица 42. Зони в Софийска област, попадащи в НАТУРА 2000 Koд на защитена зона

Име на защитена зона

Тип на защитена зона

BG0000374

Бебреш

Защитена зона по директивата за местообитанията

BG0000308

Верила

Защитена зона по директивата за местообитанията

BG0000113

Витоша

Защитена зона по директивата за птиците ; Защитена зона по директивата за местообитанията

BG0002053

Врачански Балкан

Защитена зона по директивата за птиците

BG0000166

Врачански Балкан

Защитена зона по директивата за местообитанията

BG0000304

Голак

Защитена зона по директивата за местообитанията

BG0002004

Долни Богров - Казичене

Защитена зона по директивата за птиците

BG0000322

Драгоман

Защитена зона по директивата за местообитанията

BG0001043

Етрополе - Байлово

Защитена зона по директивата за местообитанията

BG0002002

Западен Балкан

Защитена зона по директивата за птиците

BG0001040

Западна Стара планина и Предбалкан

Защитена зона по директивата за местообитанията

BG0001042

Искърски пролом - Ржана

Защитена зона по директивата за местообитанията

205


BG0002101

Мещица

Защитена зона по директивата за птиците

BG0002084

Палакария

Защитена зона по директивата за птиците

BG0001307

Плана

Защитена зона по директивата за местообитанията

BG0002005

Понор

Защитена зона по директивата за птиците

BG0001039

Попинци

Защитена зона по директивата за местообитанията

BG0002001

Раяновци

Защитена зона по директивата за птиците

BG0000617

Река Палакария

Защитена зона по директивата за местообитанията

BG0000495

Рила

Защитена зона по директивата за птиците Защитена зона по директивата за местообитанията

BG0000496

Рилски манастир

Защитена зона по директивата за птиците Защитена зона по директивата за местообитанията

BG0002054

Средна гора

Защитена зона по директивата за птиците

BG0001389

Средна гора

Защитена зона по директивата за местообитанията

BG0000494

Централен Балкан

Защитена зона по директивата за птиците Защитена зона по директивата за местообитанията

BG0001493

Централен Балкан - буфер

Защитена зона по директивата за местообитанията

BG0002128

Централен Балкан - буфер

Защитена зона по директивата за птиците

BG0000301

Черни рид

Защитена зона по директивата за местообитанията

В рамките на европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 попадат територии от всички общини в областта. Най-голям дял от териториите на общините НАТУРА 2000 заема в общините Копривщица (100% по Директивата за птиците и по Директивата за местообитанията), Годеч (96% по Директивата за птиците и 78% по Директивата за местообитанията), Пирдоп (62% по Директивата за птиците, 70% по Директивата за местообитанията) и Чавдар (76% по Директивата за птиците и 66% по Директивата за местообитанията). Най-малко площ заемат местата по НАТУРА 2000 в общините Божурище, Правец и Ихтиман. Таблица с размера на териториите на общините от Софийска област, попадащи в НАТУРА 2000 може да се видят на таблицата в приложение (Приложение 10), както и на картата, съставена по тези данни (Приложение 6). Данните са от базата данни към Информационна система за защитени зони от екологична мрежа НАТУРА 2000. Калкулацията показва, че от цялата територия на Софийска област, в НАТУРА 2000 по директивата за птиците попадат: 1593,92 km² (22,58%), в НАТУРА 2000 по директивата за местообитанията попадат: 2497,87 km² (35,39%). Много от тези зони обаче се припокриват. 8.4.2. Защитени зони от НАТУРА 2000 в област Монтана Защитените по НАТУРА 2000 зони в област Монтана са изложени в таблица 43.

206


Таблица 43. Зони в област Монтана, попадащи в НАТУРА 2000 Koд на защитена зона

Име на защитена зона

Тип на защитена зона

BG0002090

Берковица

Защитена зона по директивата за птиците

BG0000593

Билерниците

Защитена зона по директивата за местообитанията

BG0002053

Врачански Балкан

Защитена зона по директивата за птиците

BG0000166

Врачански Балкан

Защитена зона по директивата за местообитанията

BG0000526

Долно Линево

Защитена зона по директивата за местообитанията

BG0002002

Западен Балкан

Защитена зона по директивата за птиците

BG0001040

Западна Стара планина и Предбалкан

Защитена зона по директивата за местообитанията

BG0000336

Златия

Защитена зона по директивата за местообитанията

BG0002009

Златията

Защитена зона по директивата за птиците

BG0000527

Козлодуй

Защитена зона по директивата за местообитанията

BG0000519

Моминбродско блато

Защитена зона по директивата за местообитанията

BG0000182

Орсоя

Защитена зона по директивата за местообитанията

BG0002008

Остров до Горни Цибър

Защитена зона по директивата за птиците

BG0002007

Остров Ибиша

Защитена зона по директивата за птиците

BG0002005

Понор

Защитена зона по директивата за птиците

BG0000517

Портитовци - Владимирово

Защитена зона по директивата за местообитанията

BG0001037

Пъстрина

Защитена зона по директивата за местообитанията

BG0000503

Река Лом

Защитена зона по директивата за местообитанията

BG0002006

Рибарници Орсоя

Защитена зона по директивата за птиците

BG0000509

Цибрица

Защитена зона по директивата за местообитанията

BG0000199

Цибър

Защитена зона по директивата за местообитанията

BG0002104

Цибърско блато

Защитена зона по директивата за птиците

Данни за размера на териториите на общините от област Монтана, попадащи в НАТУРА 2000, може да се видят на таблицата в приложение (Приложение 11), както и на картата, съставена по тези данни (Приложение 7). Информацията е от базата данни към Информационна система за защитени зони от екологична мрежа НАТУРА 2000. Калкулацията показва, че от цялата територия на област Монтана, в НАТУРА 2000 по директивата за птиците попадат: 1008,28 km² (27,73), в НАТУРА 2000 по директивата за местообитанията попадат: 1144,93 km² (31,49%). Много от тези зони обаче се припокриват. 8.5. Закон за лечебните растения Някои диви медоносни растения попадат под защита на Закона за лечебните растения (ДВ бр.29 от 7 април 2000). Такива са бръшлян (Hedera helix L.), глог (Crataegus monogyna Jacq.), глухарче (Taraxacum officinale Web.), подбел (Tussilago farfara L.) дяволска уста (Leonurus cardiaca L.), обикновен звездан (Lotus corniculatus L.), здравец (Geranium macrorrhizum L.), конски кестен (Aesculus hippocastanum L. ), бяла комунига (Melilotus alba Med.), липа (Tilia sp.), мащерка (Thymus sp.), мента (Mentha longifolia L.), риган (Origanum vulgare L.), 207


мъртва коприва петниста (Lamium maculatum L. ), усойниче обикновено (Echium vulgare L.), глушина (Vicia pisiformis, Vicia grandiflora, Vicia sativa, Vicia cracca), метличина (Centaurea cyanus L.). Законът урежда управлението на дейностите по опазване и устойчиво ползване на лечебните растения, включително събирането и изкупуването на получаваните от тях билки. Лечебните растения в естествените им находища се опазват от увреждане и унищожаване с цел осигуряване на устойчивото им ползване като част от естествения растителен генетичен фон със сегашна или бъдеща ценност. Опазването включва поддържане и съхраняване на екосистемите, съдържащи лечебни растения, на естествените им местообитания, както и поддържане и възстановяване на жизнеспособни популации на видовете. (чл.5, ал.3 от ЗЛР). Увреждането на лечебните растения е такова изменение на популациите им, при което се влошават биологичните им показатели или се затруднява естественото им възстановяване (чл.5, ал.4 от ЗЛР). Унищожаването е такова увреждане, което води до загиване на популацията (чл.5, ал.5 от ЗЛР). Забранява се ползването на лечебните растения по начини и със средства, които водят до увреждане на находищата им, намаляване на техните ресурси, затруднено възстановяване на популациите им или намаляване на тяхното биологично разнообразие. (чл.9 от ЗЛР). Провеждането на държавната политика за опазване и устойчиво ползване на лечебните растения се извършва от Министерство на околната среда и водите. За нарушение на закона се налагат глоби от 100 до 1000 лева, съответно с имуществена санкция от 300 до 3000 лева.

9. СТРАТЕГИИ, ПРОГРАМИ И ПЛАНОВЕ 9.1. Международни стратегически документи „Без растения няма живот. Функционирането на планетата и нашето оцеляване зависят от растенията‖. Така започва Глобална стратегия за опазване на растенията (2011-2020), документ произтичащ в следствие на Стратегическия план за биологичното разнообразие 2011-2020 и Конвенцията за биологично разнообразие (Конвенцията от Рио). (GSPC,2011-2020; UN,CBD,1992). Глобална стратегия за опазване на растенията (2011-2020) си задава следните пет стратегически цели за постигане до 2020 година:  I: Познаване, документиране и оценка на растителното разнообразие;  II: Спешно и ефективно опазване на растителното разнообразие;  III: Устойчиво и справедливо ползване на растителното разнообразие; 208


 IV: Образоване и осведоменост относно растителното разнообразие, популяризиране на неговата роля за осигуряване на устойчив поминък и на значението му за целия живот на Земята;  V: Създаване на капацитет и обществена ангажираност, необходими за изпълнението на Стратегията. От своя страна Стратегическият план за биологичното разнообразие 2011-2020 си поставя следните цели:  Стратегическа цел А: Справяне с основните причини за намаляване на биоразнообразието, чрез интегриране на биоразнообразието в работата на правителството и обществото;  Стратегическа цел В: Да се намали прекият натиск върху биоразнообразието и да се насърчава устойчивото ползване.  Стратегическа цел С: Да се подобри състоянието на биоразнообразието, чрез опазване на екосистемите, видовете и генетичното разнообразие;  Стратегическа цел D: Да се увеличат ползите от биоразнообразието и екосистемните услуги за всички;  Стратегическа цел Е: Подобряване на прилагането чрез обществено планиране, управление на знанията и укрепване на капацитета. В следствие на приемането на Глобалния стратегически план, през 2011 година Европейската комисия приема Стратегия за биологичното разнообразие до 2020 година. (EC,Biodiversity, 2011). Заложените цели са: Цел 1: Да спре влошаването на състоянието на всички видове и местообитания, включени в законодателството на ЕС, отнасящо се до опазване природата, както и да постигне значително и измеримо подобрение в състоянието им така, че в сравнение с настоящите оценки: 1. броят на оценките, показващи подобрен природозащитен статус съгласно директивата за местообитанията да се увеличи със 100% за местообитанията и с 50% за видовете; 2. броят на оценките, показващи сигурен или подобрен статус съгласно директивата за птиците да се увеличи с 50% до 2020 година; Цел 2: До 2020 година екосистемите и техните услуги да се поддържат и подобряват чрез създаване на зелена инфраструктура и възстановяване на поне 15% от нарушените екосистеми. Цел 3: А) По отношение на селското стопанство: в сравнение с базовия сценарий на ЕС за 2010 година, до 2020 година да се увеличат максимално земеделските райони, както пасища, така и обработваеми земи и трайни насаждения, които са обхванати от мерки, свързани с биологичното 209


разнообразие в рамките на ОСП, за да се гарантира опазването на биологичното разнообразие и да се доведе до измеримо подобрение в природозащитния статус на видове и местообитания, които зависят или са засегнати от селскостопанската дейност и предоставянето на услуги от екосистемите, за да се подобри устойчивото управление. Б) По отношение на горите: до 2020 година да се въведат планове за управление на горите или равностойни инструменти в съответствие с политиката за устойчиво управление на горите (УУГ) за всички гори, които са публична собственост или за горски стопанства над определен размер (следва да се определи от държавите-членки или регионите и да се съобщи на техните програми за развитие на селските райони), които получават финансиране в рамките на политиката за развитие на селските райони на ЕС, за да се доведе до измеримо подобрение на природозащитния статус на видове и местообитания, които зависят или са повлияни от горското стопанство и подобрение в предоставянето на свързани услуги от екосистеми, в сравнение със базовия сценарий на ЕС за 2010 година. Цел 4: Рибарство: постигане на максимален устойчив улов (MSY) 22 до 2015 година. Да се достигне разпределение по възраст и размер, показателно за здрави популации чрез управление на рибарството, което избягва значителното неблагоприятно въздействие върху други популации, видове и екосистеми в подкрепа на постигането на добро състояние на околната среда до 2020 година, съгласно Рамковата директива за морска стратегия. Цел 5: До 2020 година инвазивните чужди видове и техните пътища да се установят и подредят приоритетно. Видовете с приоритет да се контролират или унищожават, а пътищата да се управляват с цел да се предотврати въвеждането и установяването на нови инвазивни чужди видове. Цел 6: До 2020 година ЕС да засили приноса си за предотвратяване на глобалната загуба на биологично разнообразие. Към 2014 година няма актуална Национална стратегия за опазване на биологичното разнообразие и съответно Стратегията на Европейския съюз за биологичното разнообразие до 2020 година може да се приеме за актуална за прилагане при правене на политики в България.

210


9.2. Регионални и областни стратегии и планове за Софийска област 9.2.1. Регионален план за развитие на Югозападен район за периода 2014-2020 Регионалният план за развитие на Югозападен регион (ЮЗР) предвижда в Приоритет 3. Опазване и подобряване на околната среда:  Специфична цел III.3: Опазване и поддържане на биоразнообразието в защитените територии и заявява, че „биоразнообразието е екологичен капитал и туристически ресурс‖.  Специфична цел III.4: Устойчиво управление и стопанисване на горите. Като устойчивото управление се разглежда на всяко едно ниво на ползване на гората. 9.2.2. Областна стратегия за развитие на Софийска област за периода 2014-2020 Специфична цел 3 на стратегията е: Опазване на околната среда и действия по изменението на климата. Приоритет 3: Устойчиво управление на горите, опазване и поддържане на защитените територии и биоразнообразието, смекчаване на последствията от промените в климата. това включва:  Устойчиво управление на горските ресурси, включително управление на риска от горски пожари и мерки срещу незаконните сечи и бракониерство;  Насърчаване на устойчиви практики и ползване в защитените територии и зоните от екологичната мрежа НАТУРА 2000. Имайки в предвид посочената специфична цел 3 и приоритет 3, то може да се каже, че има визия за развитието на Софийска област в посока опазването на околната среда, в частност на растителността и особено на горските ресурси и тяхното устойчиво ползване. 9.3. Общински планове за развитие на 22-те общини в Софийска област Разгледани са актуалните общински планове (2014-2020) в частта им за опазване на природата и по-специално растителността като фокусът е към медоносната растителност. 9.3.1. Община Антон - общински план за развитие 2007-2013 Към момента на настоящото изследване е наличен само планът за периода 2007-2013. По отношение на растителността в стария план е обърнато внимание само на зелените площи в населените места. 9.3.2. Община Божурище - общински план за развитие 2007-2013 Към момента (юни 2014) се осъществява обществено обсъждане на Общинския план на Божурище 2014-2020. В стария (2007-2013) актуализиран 211


план (актуализация май 2013) е отбелязано, че горския фонд има малък относителен дял спрямо общата територия, твърде нисък в сравнение с национален, регионален и областен мащаб и съответно е без особен производствен потенциал. Общото състояние на околната среда на територията на община Божурище може да се определи като относително добро. Приоритет 3 на плана за развитие се споменава опазването на околната среда: Подобряване на условията на живот на гражданите на община Божурище и на качеството на природната и социалната среда в общината. 9.3.3. Община Ботевград общински план за развитие 2007-2013 Към момента на провеждане на настоящото изследване (юни 2014) , планът още е в процес на разработване. В стария план не се обръща специално внимание на опазването на растителността, въпреки богатото растително биоразнообразие, характерно за територията на общината. 9.3.4. Община Годеч - общински план за развитие 2014-2020 В Общинският план за развитие (ОПР) на град Годеч имайки предвид поставените стратегически цели, силните и слаби характеристики на община Годеч са определени няколко приоритетни области, където ще бъдат насочени усилията на социално-икономическата политика за устойчиво и балансирано развитие. Приоритет 3 гласи: Изграждане и осъвременяване на инфраструктурата за интегрирано пространствено развитие и опазване на околната среда, а специфична цел 4: Опазване на околната среда, превенция на природни рискове и климатична сигурност. 9.3.5. Община Горна Малина - общински план за развитие 2014-2020 Приоритети за развитие на общината: 9. Запазване на околната среда като основна предпоставка за развитие на туризма и екотуризма. Предвидените мерки за реализация на приоритета: 9.1. Съхранение на биологичното разнообразие на територията на общината. 9.2. Опазване на природните ресурси и въвеждане на строги екологични мерки за защита на околната среда. 9.3.6. Община Долна Баня - общински план за развитие 2007-2013 Планът е с актуализация от февруари 2013 година. Заложени е приоритет 3: Съхраняване на природната среда и повишаване на туристическата привлекателност на общината. Създаването на имидж на общината като място с добре запазена и екологично чиста природа е сред основните цели в работата на общинска администрация. В този приоритет е поставена специфична цел 2: Опазване на водните и горски ресурси на общината. Мярка 1: Залесяване.

212


9.3.7. Община Драгоман - общински план за развитие 2014 -2020 Община Драгоман има изключително голямо и специфично биоразнообразие. Горското стопанство има важно значение за икономическото развитие на общината. Освен дърводобива, стопанско значение има вторичното използване на горите за събиране на билки, гъби, горски плодове, развитие на ловния туризъм и екотуризма. Силни страни от SWOT анализа: Съхранена природна среда – екологично чист регион, с наличие на защитени територии, природни забележителности, атрактивен ландшафт. Заложен Приоритет 2: Опазване и подобряване на състоянието на околната среда, Цел 3: Опазване и поддържане на биоразнообразието на защитените територии, Цел 4: Устойчиво управление и стопанисване на горите. 9.3.8. Община Елин Пелин - общински план за развитие 2007-2013 Общински план за развитие (ОПР) на община Елин Пелин за периода 20142020 е в процес на разработка. Разгледан е ОПР 2007-2013. Планът си поставя за цел: подобряване на екологичния статус на почвите, водите и въздуха на територията на общината, което би довело до опазване на растителност и може би на биоразноообразието. 9.3.9. Община Етрополе - общински план за развитие 2007-2013 Към момента на провеждане на настоящото изследване (юни 2014), планът е в процес на разработване. Разгледан е ОПР за 2007-2013, в който няма изрично посочена цел или приоритет за опазване на околната среда. 9.3.10. Община Златица - общински план за развитие 2007-2013 Към момента на провеждане на настоящото изследване планът още е в процес на разработване. Планът за 2007-2013 си поставя за цел 4: Опазване и поддържане на природната среда и екологичното равновесие, рационално използване на природните ресурси за икономическо развитие и осигуряване на здравословна жизнена среда, като постигането й става чрез мярка 1: Опазване и обновяване на горския фонд, подобряване състоянието на речните корита, прилагане на мерки за опазване на биоразнообразието, ефективно управление на водните ресурси и промоция на природното богатство. Предвидените дейности са: 1. Организиране на залесяването на обезлесени местности според ЛУП; 2. Създаване на масиви от бързорастящи дървесни видове, на подходящи места – липата е такъв вид; 3. Почистване, укрепване и залесяване на речни корита – укрепване на бреговете би могло да стане с акация, както и с върби, които са медоносни видове. За съжаление няма публикувана оценка за резултатите от ОПР 2007-2013. 213


9.3.11. Община Ихтиман - общински план за развитие 2007-2013 Няма намерена информация за плана 2014-2020, в момента е в етап на разработване. Старият план не си поставя специални цели за опазване на околната среда. 9.3.12. Община Копривщица - общински план за развитие 2005-2013 Към момента на провеждане на настоящото изследване, планът още е в процес на разработване. Разгледан е ОПР за периода 2005-2013, в който е предвидена цел 5: Съхранение, управление на природната среда и предпазване от екологични бедствия в общината. С включени 8 мерки, като 3 от тях директно засягат опазването на биоразнообразието и разширяване на защитените територии в общината. 9.3.13. Община Костенец - общински план за развитие 2014-2020 На територията на община Костенец липсват ярко изразени екологични проблеми, замърсявания и увреждания на околната среда, застрашаващи човешкото здраве, което е предпоставка за високо качество на живот за жителите и посетителите на общината. Специфични цели и мерки към Приоритет 1: Повишаване на конкурентоспособността на общинската икономика. Специфична цел 1.3: Насърчаване на селскостопанското производство и ефективното използване на горскостопанските ресурси. Мярка 1.3.2: Опазване и многофункционално стопанисване и ползване на ресурси от общинските горски територии. Специфични цели и мерки към Приоритет 2: Устойчиво интегрирано териториално развитие. Специфична цел 2.3: Подобряване качеството на живот на населението чрез осигуряване на благоприятна околна среда и опазване на природата. Мярка 2.3.1: Запазване на биоразнообразието чрез поддържане на биоравновесието. 9.3.14. Община Костинброд - общински план за развитие 2014-2020 Сравнително добро състояние на околната среда. Стратегическа цел 2: Инфраструктурно обезпечаване на общината, съчетано с опазване на околната среда. Приоритет 2.2: Опазване на околната среда, Мярка 2.2.6: Опазване на биоразнообразието, Дейности: Повишаване на информираността на населението за нуждата от опазване на биоразнообразието. 9.3.15. Община Мирково - общински план за развитие 2007-2013 Новият план все още не е публикуван. Старият план отчита, че Община Мирково е разположена в западната част на Златишката котловина, която е една от най-замърсените в страната, главно от дейността на медодобивен комбинат „Кумерио-мед‖ – град Пирдоп. 214


Заложен е приоритет: Опазване на околната среда и съхранение на културните ценности. Мярка 5: Създаване на смесени групи с правителствени и НПО за опазване на съществуващите биологични видове и възстановяване на застрашените. 9.3.16. Община Пирдоп - общински план за развитие 2014-2020 Планът за периода 2014-2020 включва кратко обяснение за растителността и по-специално горската растителност в общината. Наред с това, планът включва и цели по отношение на опазването на околната среда. Стратегическа цел 3: Опазване на околната среда и действия по измененията на климата; приоритетна област 3.3: Устойчиво управление на горите, поддържане на защитените територии и биоразнообразието. Специфична цел 1: Залесяване е специфична цел 3: Информиране на населението за необходимостта от опазване на околната среда и биоразнообразието. 9.3.17. Община Правец - общински план за развитие 2014-2020 Силни страни според SWOT анализа на ОПР на Правец е съхранената, привлекателна и разнообразна природна среда. Поставена е стратегическа цел 3: Опазване на околната среда и действия по изменението на климата, приоритет 3: Устойчиво управление на горите, опазване и поддържане на защитените територии и биоразнообразието, смекчаване на последствията от промените в климата. Заложена е специфична цел 3.3.1: Залесяване. В унисон на тази цел местните пчеларски съюзи могат да изискват залесяване с медоносни дървесни видове – липа, акация и други. 9.3.18. Община Самоков - общински план за развитие 2007-2013 Към юни 2014 година планът за 2014-2020 все още е в процес на разработване. Разгледан е ОПР 2007-2013. Община Самоков се характеризира с добро качество на околната среда, което се определя от липсата на крупни промишлени замърсители, земеделие основаващо се на традиционни екологосъобразни методи, както и на благоприятни климатични условия. Един от изводите на плана е: „уникална и съхранена природна среда‖. Приоритет 4: Подобряване на състоянието на инфраструктурите, благоустрояване на населените места и опазване на околната среда. Специфична цел 4.4: Опазване на природната среда и поддържане на екологичното равновесие. 9.3.19. Община Своге - общински план за развитие 2014-2020 Районът е изключително богат на редки и защитени видове. В общинския план не е идентифицирана директна цел опазване на околната среда, но това се осъществява чрез целите за подобряване на екологичната инфраструктура. 215


9.3.20. Община Сливница - общински план за развитие 2006-2015 Последно изменение и допълнение с Решение № 50/27.03.2014 на общински съвет Сливница. В общинския план не е изрично упоменато като цел или приоритет опазването на околната среда, въпреки споменатото в плана, че територията на общината е екологично чиста и липсват промишлени замърсители. 9.3.21. Община Чавдар - общински план за развитие 2005-2013 Към момента на провеждане на настоящото изследване планът още е в процес на разработване. ОПР 2005-2013 отчита, че общината е подложена на замърсяване от големите промишлени предприятия на територията на Златишко-Пирдопската котловина. Обект на подкрепа ще бъдат всички дейности по опазване на околната среда. Дейностите включват подобряване на инфраструктурата (ВиК, отпадъци, изграждане на градски парк). И тук отново няма публикувана оценка на ОПР. Опазването на биоразнообразието не е приоритет на общината. 9.3.22. Община Челопеч - общински план за развитие 2007-2013 План за 2014-2020 все още не е публикуван. В стария план не се разглежда биоразнообразието като ценност, може би поради съществуването на силно замърсяваща и унищожаваща околната среда индустрия рудодобив (добив и преработка на медно – златна – пиритна руда). Въпреки наличието на такава индустрия е необходимо от страна на общината да бъдат предприети мерки по опазване и съхраняване на наличното биоразнообразие. Възможно е реализиране на публично-частни партньорства за възстановяване и опазване на ценни местообитания. Важен момент в работа на общината е провеждане на разяснителни кампании сред населението по екологичните проблеми на общината (показано като възможност в SWOT анализа на част Околна среда). 9.4. Регионални и областни стратегии и планове за област Монтана 9.4.1. Регионален план за развитие на Северозападен район за периода 2014-2020 Документът е приет с Решение №459 на Министерския съвет от 01.08.2013 година и включва в себе си област Монтана. Важен момент от анализа на Регионалния план за развитие на СЗР 2014-2020 е, че Северозападен район е най-слабо развитият регион (ниво NUTS 2) не само в България, но и сред всички 271 региона в целия Европейски съюз, като се нарежда на последно място по брутен вътрешен продукт на глава от населението, изчислен чрез паритета на покупателната способност с 27,3% от средното за общността. 216


Средносрочната перспектива до 2020 година за регионите в ЕС поставя Северозападен район между най-силно уязвимите европейски райони пред предизвикателствата на глобализацията, демографските, климатичните и екологичните промени. Рисковете с климатичните промени са свързани с евентуалната активизация на водната и ветрова ерозия, наводненията, засушаването и възможното засилване на свлачищните процеси, които са характерни за района. Северозападният район е на първо място по уязвимост на предизвикателствата на развитието за ЕС до 2020 година. Поради това е необходимо те да бъдат специално адресирани. Северозападният район е единственият регион в ЕС, който е с индекс 1001. Най-високи са индексите за уязвимост по факторите: демографски проблеми и глобализация. (Regions 2020, 2008). В стратегическа цел 3: Подобряване на териториалната устойчивост и свързаност, приоритет 3.3: Опазване на околната среда и биоразнообразието, откриваме заложените политики на регионално ниво за опазване на околната среда и биоразнообразието. Дейностите и мерките, които ще бъдат насърчени са: Инвестиции в екологосъобразна инфраструктура, включително в обекти по Натура 2000 и други територии за насърчаване на опазването и възстановяването на биологичното разнообразие и екосистемните услуги; разработване на планове за управление на защитени територии и защитени зони. 9.4.2. Областна стратегия за развитие на област Монтана за периода 2014-2020 Областната стратегия за развитие (ОСР) на област Монтана е основен стратегически документ, който определя целите и приоритетите на областната политика за развитие през периода 2014-2020 и съгласува целите и приоритетите на плановите документи от по-високите нива - Националната стратегия за регионално развитие и Плана за развитие на Северозападен район, с политиките и ресурсите на общинското ниво. Областната стратегия отбелязва, че биологичното разнообразие на област Монтана е високо. Общата площ на обектите под защита, обхванати от Националната екологична мрежа (НЕМ), е 1434,97 кв. км. Това прави 39,52% от областната територия. Делът на обектите от НЕМ в област Монтана е по-голям от средния за страната – 34,24% и много по-голям от съответния за Северозападния район – 31,39%. Високият дял на обектите от НЕМ е формиран от много големия дял на защитените зони по НАТУРА 2000. Според стратегията съществуват резерви за увеличаване на защитените територии като брой и площ най-вече при защитените местности и донякъде при природните забележителности. От общините общо 5 са с дял на защитените 217


зони над 50% - Чипровци, Георги Дамяново, Берковица, Вършец и Вълчедръм. Почти цялата общинска територия на общини Чипровци и Георги Дамяново е заета от защитени зони. Четири от общините на област Монтана нямат защитени зони по Директивата на хабитатите – Бойчиновци, Брусарци, Медковец и Якимово. Опазването на околната среда и биоразнообразието се осъществява чрез стратегическа цел 3: Подобряване на териториалната устойчивост и свързаност, приоритет 3.3: Запазване и подобряване качествата на околната среда чрез интегриране на глобалните екологични цели и развитие на екологичната инфраструктура, Специфична цел 3.3.2: Запазване и подобряване на качествата на околната среда на ОСР на област Монтана 2014-2020. Конкретните мерки, които биха могли да бъдат взети са: Опазване и поддържане на биологичното разнообразие. Дейностите по тази цел ще включват разработване и актуализиране на плановете за управление на защитени територии и на защитени зони по Натура 2000. Важен елемент от цялостната дейност е картирането на природни местообитания и видове, предмет на опазване в зоните по Натура 2000, поддържане на благоприятно природозащитно състояние на природните местообитания, осъществяване на мониторинг за установяване на промени, с оглед иницииране на природозащитни мерки. 9.5. Общински планове за развитие на 11-те общини към област Монтана Разгледани са актуалните общински планове (2014-2020) в частта им за опазване на природата и по-специално растителността като фокусът е към медоносната растителност. 9.5.1. Община Берковица - общински план за развитие 2007-2013 Към момента на провеждане на настоящото изследване, планът още е в процес на разработване. Разгледан е ОПР на община Берковица за периода 2007-2013. Важен фактор за общината според ОПР е: Изграден "имидж" на чиста природа с възможности за развитие на туризма, от което следва, че територията на общината има съхранена природа и биоразнообразие. В ОПР 2007-2013 няма изрична цел или приоритет, свързан с опазване на биоразнообразието, но има за опазване на околната среда и по-скоро на подобряване на околната среда чрез реализиране на проекти за обновяване и доизграждане на екологична инфраструктура (ВиК мрежа, сметосъбиране, зелена система в населените места). 9.5.2. Община Бойчиновци - общински план за развитие 2014-2020 218


В плана присъства информация за естествената флора на територията на общината. Опазването на околната среда и биоранообразието се осъществява чрез заложената стратегическа цел 3: Подобряване на териториалната устойчивост и свързаност, и качествено управление на околната среда; Приоритет 3.4: Опазване на околната среда и природните ресурси и развитие на екологичната инфраструктура; Мярка 3.4.3: Съхранение на специфичното съчетание на полски територии и горски фонд, както и ограничаване на негативните въздействия върху качеството на въздуха, водите и почвите; Мярка 3.4.4: Опазване и поддържане на биологичното разнообразие, защитените територии и развитие на екотуризма. 9.5.3. Община Брусарци - общински план за развитие 2005-2013 Не е публикуван план за периода 2014-2020. Старият план не включва темата за опазване на околната среда по отношение на растителността, не се залагат и цели по отношение на опазването на природата и екологията. 9.5.4. Община Вълчедръм - общински план за развитие 2014-2020 Общински план за развитие на община Вълчедръм за 2014-2020 е приет с Решение №228, Протокол №31 от 25.10.2013 от общински съвет. Общината е бедна на дървесна горска растителност, която от своя страна е представена предимно от дъб, акация, топола, бряст и ясен. Лесистостта на горите е ниска – 5% спрямо цялата площ и е типично полски тип. В ОПР 2014-2020 е поставена следната стратегическа цел 3: Балансирано териториално развитие, чрез комплексно подобряване състоянието на техническата и социална инфраструктура, съхраняване и опазване на природното богатство. Специфична цел 3.2: Опазване на околната среда и пълноценно използване на природните ресурси. Мярка 3.2.1: Укрепване и поддържане на изградената мрежа от защитени територии. Дейности: Опазване и възстановяване на биологичното разнообразие и почвите; Насърчаване на екосистемните услуги, вкл. Натура 2000 и зелена инфраструктура; Изготвяне на планове за управление на Защитените местности в общината; Поощряване на граждански инициативи за опазване на природата. 9.5.5. Община Вършец - общински план за развитие 2014-2020 Към момента на провеждане на настоящото изследване, планът още е в процес на разработване. Разгледаният ОПР на община Вършец за периода 20072013 подчертава: Голямото биоразнообразие на общината се определя от факта, че повече от 40% от територията й е заета от гори – широколистни и иглолистни, както и от включения в нея Природен парк „Врачански Балкан‖. Община Вършец е със слаба антропогенна дейност и значително запазени екосистеми, природни забележителности и исторически места в този район. 219


Проучванията за състоянието на околната среда сочат, че община Вършец е един от екологично най-чистите райони в страната. В приоритет 3: Подобряване на условията на живот на гражданите на община Вършец и на качеството на природната и жизнената среда в общината, се залага на опазването на околната среда и биоразнообразието. 9.5.6. Община Георги Дамяново - общински план за развитие 20072013 Общински план за развитие на община Георги Дамяново за 2014-2020 е в процес на разработка. ОПР на община Георги Дамяново 2007-2013 отчита важността за опазване на околната среда. 9.5.7. Община Лом - общински план за развитие 2014-2020 Планът прави информативен преглед на по-значителните растителни и животински видове на територията на общината. Според документа, естествената растителност има функциите на основен фактор за формирането на водните и почвените ресурси в общината, за предотвратяване на наводненията и смекчаване на негативните ефекти от засушаванията. На това основание е необходимо тяхното поддържане и опазване в близки до естествените им характеристики, както и ограничаване на антропогенизацията в горски условия за недопускане на процеси на фрагментация и деструкция. В стратегическа цел 3: Развитие на техническата инфраструктура, водеща до растеж и опазване на околната среда. Приоритет 3.2: Подобряване качествените характеристики на околната среда. Опазване и възстановяване на природните ресурси. Специфична цел 3.2.2: Подобряване на параметрите на околната среда извън селищата от общината. 9.5.8. Община Медковец - общински план за развитие 2014-2020 Планът включва кратък преглед на горските растителни видове. Заложени са следните стратегически цели по отношение на опазването на природата и биоразнообразието в периода до 2020 година: Стратегическа цел 3: Подобряване на териториалната устойчивост и свързаност, Приоритет 3.2: Опазване на околната среда и биоразнообразието. 9.5.9. Община Монтана - общински план за развитие 2005-2013 Към момента на провеждане на настоящото изследване планът 2014-2020 още е в процес на разработване. Разгледан е ОПР за периода 2005-2013, в който липсва конкретика по отношение опазването на защитени територии и на биоразнообразието. 9.5.10. Община Чипровци - общински план за развитие 2007-2013 220


План за периода 2014-2020 не бе открит. Старият план прави кратък преглед на растителните видове като отбелязва тяхното изключително богато разнообразие. Богатият горски фонд е сред силните страни на SWOT анализа. Приоритети на общината от предходния период са: Развитие на екологичния, социалноангажирания, селския, поклонническия, спортния, културноисторическия туризъм; Развитие на устойчиво селско стопанство. 9.5.11. Община Якимово - общински план за развитие 2005-2015 Няма план за периода до 2020 година, но все още действа стария план – до 2015 година. документът отчита липсата на индустриални замърсители на територията си. Като проблем се отбелязват незаконните сметища. Горските ресурси са малко, а повечето площи са обработваеми. Планът не включва темата за биоразнообразието и опазването на естествената растителност.

10. ОБОБЩЕНИЯ, ИЗВОДИ И ПРЕПОРЪКИ 10.1. Въведение В изследването до момента бяха разгледани основните положения, отнасящи се до медоносната растителност и нейното значение за пчеларството. Фокусът беше поставен върху Софийска област и област Монтана, а изводи и препоръки бяха изведени на много места в текста. Тук ще обобщим най-важните от тях, разпределени по реда на списването им в цялостното изследване. Макар и неразделна част от целия текст, в глава ИЗВОДИ И ПРЕПОРЪКИ сме обособили отделните заключения така, че те да могат да се използват отделно от заинтересуваните страни. Текстът тук е подходящ за комуникация с медиите, за изготвяне на препоръки, обръщения и документи към общинските и националните институции, както и за въвеждаща аргументация при предложения за изменения в законодателството и политическите документи на национално, регионално и общинско ниво. Основна задача на изследването е да предостави насоки при оползотворяването, правилното третиране, опазването и развиването на медоносната растителност както в двете области и трансграничния регион, така и в цялата страна. 10.2. Значение на медоносната растителност  Най-благоприятни за развитие на пчеларска дейност са райони и местности, в които са застъпени повече растения от всичките четири сезонни групи - раннопролетни, пролетни, летни и есенни. В тези райони за пчелите се осигурява непрекъсната паша, която те използват за развитите на пчелните семейства и за натрупване на медови запаси. 221


 При избор на пчелин трябва да се търсят райони с богата и разнообразна главна и поддържаща паша през целия активен за пчелите сезон. За да се развива пчеларството са необходими сериозни ангажименти по опазване на медоносната растителност – със засаждане на разнообразни медоносни видове.  Препоръчително е пчеларите да се грижат за постоянното обогатяване на медоносната растителност в района на пчелина. Колкото по-близо до пчелина са разположени цъфтящите масиви от медоносни растения, толкова по-малко енергия изразходват пчелите за събирането на нектара. Това означава по-висока продуктивност на пчелина, по-здрави и жизнени пчелни семейства и по-високи доходи за стопанството. Доброто познаване на медоносните ресурси и правилната организация на тяхното използване имат решаващо значение за развитието на пчеларството и за повишаване продуктивността на пчелните семейства.  Климатичните промени представляват сериозна заплаха за медоносната растителност. Необходими са задълбочени регионални проучвания в тази посока. Естествените адаптивни способности на много растения могат да се окажат недостатъчни срещу нетипичните температури и влажност. Стресът от измененията във фенологичните цикли и репродуктивните периоди, в съчетание с нови, до скоро нетипични заболявания и паразити, могат да повлияят крайно негативно на биоразнообразието и на земеделието. Евентуално намаляване на нектаро и поленоотделянето, както и всички рискове за медоносните растения, са заплаха за пчелите и биоразнообразието.  Необходимо е да се изведе по-ясна картина за възможните изменения в условията за пчеларство на различните надморски височини. Ако към момента можем да приемем условно, че от 0 до 500 метра климатичните условия са отлични с високи добиви на мед, в диапазона 500-800 метра условията са добри със средни добиви, при 800-1200 метра условията са по-скоро неблагоприятни с ниски добиви, а над 1200 метра надморска височина в момента добивите са незначителни, то как точно отделите климатични сценарии променят тези условия. Подобни сценарии са необходими възможно най-скоро, тъй като мерките по адаптация биха включили залесяване с по-устойчиви или пригодени към съответните нови климатични условия медоносни растителни видове. Предвид факта, че дървесните видове се нуждаят от няколко години, за да се развият като ефективен медоносен източник, то планирането трябва да започне още сега.  Необходими са твърди и категорични мерки за прекратяване на незаконната сеч. Тук не става въпрос само за наказания и глоби, налагани от държавните власти. Необходими са и широко разгърнати 222


информационни кампании, които да променят отношението към гората както на хората, ползващи се с нейните ресурси, така и на цялото общество. Строгият социален контрол е най-доброто противодействие на негативните практики, тъй като опазването на гората е задължение на всички нас. 10.3. Класификация на медоносните растения  Естествените гори като прародина на медоносните пчели, създават найблагоприятни условия за съществуването и развитието на пчелните семейства. Причината за това е, че горите осигуряват на пчелите нектар и прашец от ранна пролет до късна есен. Освен това разнообразният релеф и изложение водят до удължаване периода на цъфтеж на медоносните растения, а почвеното и атмосферно овлажняване - до по-интензивно нектароотделяне на цветовете, в сравнение с растенията, намиращи се на открити места извън горските масиви. Широколистните и смесените гори са по-ценни в медоносно отношение, защото те имат по-голямо видово разнообразие от дървета и храсти с различни периоди на цъфтеж.  Освен естествените (дивите) дървесни видове, важно значение за осигуряване на пчелната паша заемат овощните култури. Овощните дървета са особено важни през ранната пролет, тъй като са сред първите цъфтящи растения. Повече и по-достъпни овощни дръвчета означават подобро захранване след критичния за оцеляването на пчелите зимен период.  Храстовите медоносни растения са добра поддържаща паша, но при добри условия много от тях могат да бъдат и висококачествена главна паша. Поддържането и опазването на храстовата растителност е особено важен аспект от пчеларството, тъй като поленът и нектарът, които тези растения могат да осигурят, са в достатъчно големи количества, а застъпването на периодите им на цъфтеж осигуряват разнообразна храна за пчелите през целия сезон.  Дивите храсти израстват бързо, устойчиви и непретенциозни са към почвите и климатичните условия. Ако условията през дадена година са лоши за един вид, то останалите видове ще компенсират с необходимото количество нектар и прашец, необходими на опрашващите насекоми. Добре е да се познават от пчеларите и да се засаждат в близост до пчелина, по възможност в по-голямо разнообразие.  Сред ливадните медоносни растения попадат някои от най-ценените билки, растящи в България. Медът от тези растения винаги е полифлорен като в някои случаи може да преобладава един или няколко вида. Районите, в които все още има големи площи с дива тревиста 223


растителност са много облагодетелствани, тъй като ливадният мед може да е с изключително високо качество. Засаждането на ливадни растения е трудна задача – необходими са големи свободни площи, както и много повече усилия, отколкото при засаждането на медоносни дървета, например. Много от ливадните медоносни растения обаче са от значение и за други сектори, различни от пчеларството. Билкарството например не е само хоби, но и бизнес с огромен потенциал. Много от дивите животни също разчитат на такива растения за храна, а ловците са заинтересувани да има дивеч. Опазването на ливадната растителност не е приоритет единствено за пчеларството. В поддържането, опазването и засаждането на медоносни ливадни растения трябва да се включат широк кръг от заинтересувани страни. Необходимо е да се провеждат широки информационни кампании, придружавани от доброволчески акции за засаждане на медоносни растения от всякакъв тип. Препоръчително е и пчеларите да познават и засаждат разнообразни билки между кошерите и край пчелините. В много райони единствено земеделските медоносни култури осигуряват на пчелите главни паши. Това важи за местата, където преобладава обработваемата земя и липсват естествени гори, пасища и ливади. Тези култури са източник за производство на големи количества стоков мед, но ползата за земеделците от опрашващата дейност на пчелите е далеч поголяма от стойността на произведения мед. При допълнителното пчелоопрашване на слънчоглед например, добивите се повишават с 2 до 3 пъти, а при рапицата – с 2,5 пъти. Земеделците трябва да възприемат пчеларството като полза, а не като пречка за осъществяване на безпрепятствени дейности по растителна защита. Ако това се случи, на свой ред пчеларите ще са много по-уверени да осъществяват подвижно пчеларство или да установяват пчелините си в близост до земеделски площи, без да се страхуват, че пръскането с препарати ще унищожи пчелите им. От това добивът на пчеларите ще расте, а добивите от маслодайни растения ще се умножава.

10.4. Полен и нектар  Количеството и захарността на отделяния от растенията нектар зависи от множество фактори, сред които: количеството слънчева светлина, температурното съотношение между въздуха и почвата, почвения състав, местоположението на цвета върху растението, надморската височина, влажността на въздуха, стадия от периода на растеж и други.  Поленът допринася за растежа на пчелата и за развитието на жизнено важни органи, включително на жлезите, отговорни за производството на пчелно млечице. Поленът е единственият източник на протеин за пчелите, 224


съдържа също витамини, както и други ценни вещества. Това е причината цветният прашец да е така важен и незаменим за изхранване на пчелното семейство. Наличието на разнообразни медоносни растения до пчелина, осигуряващи полен в достатъчно количество и с високо качество, е необходимо условие за развитие на здрави и жизнени пчелни семейства. По-големият брой на тези семейства гарантира високата ефективност на пчелина. Ето защо при планиране в пчеларството задължително трябва да се анализират и източниците на полен, наравно с растенията, осигуряващи достатъчно нектар за производство на стоков мед. За да се развива пчеларското стопанство и пчеларството като цяло, действията трябва да са насочени към моделиране на средата така, че тя да отговаря в максимална степен на нуждите на пчелните семейства. Това означава разнообразна медоносна растителност, характерна с отделяне на нектар в големи количества, но едновременно с това – с висока захарност. Наред с това растителността трябва да осигурява на пчелите полен от разнообразни източници и в достатъчно количество за изхранване на здрави пчелни семейства. При създаване на пчелин е задължително да се проучи детайлно района в радиус от 2 км от избраното място. Този кръг обхваща площ от 12 500 декара. Препоръчително е да се изготви карта на района. Картата трябва да разкрие приблизителната площ на наличната медоносна растителност – диви и културни дървесни, храстови видове, треви и билки, и обработваеми земи. Картата трябва да се придружава от таблица, в която да се опишат наличните растения, заедно с данни за средната нектаро и прашецопродуктивност, както и месеците на цъфтеж. Пчеларят следва да предприеме стъпки за подобряване и разширяване на пчелната паша. Това е задължително за всички пчелари, дори и за тези, при които пашата е сравнително добра. Основния момент, на който трябва да наблегнат всички пчелари, е подобряване и увеличаване на медоносните растения през втората половина на лятото и есента. Това ще подпомогне значително изграждането на силни и здрави пчелни семейства преди зазимяването, с повече млади пчели. За стратегическо развитие на пчеларството, подобни обследвания трябва да се правят на по-големи територии. На национално ниво е добре да се идентифицират областите и общините, в които преобладават райони с побогато биоразнообразие, подходящи климатични условия, надморска височина, подходяща за ефективно практикуване на пчеларство, както и наличие и добри условия за развитие на медоносна растителност с висок медоносен капацитет. Високият капацитет включва и подходящ баланс между полено и нектароотделяне. 225


10.5. Медоносна растителност в региона  Софийска област и област Монтана имат различен релеф и надморска височина. Това определя и разликите в типовете земно покритие. Ако в област Монтана преобладават земеделските площи, то в Софийска област преобладаващи са горските територии, храстова растителност и ливади. Релефът в Софийска област не позволява разгръщането на такова масово земеделие като това в област Монтана. Медоносната растителност в двете области съответно се различава значително.  Ако в Софийска област 43,33% от територията е покрита с гори (широколистни, иглолистни и смесени), а едва 14,35% е обработваема земя, то в област Монтана съотношението е противоположно – обработваемите земи и лозята заемат 45,26% от територията на областта, докато горските територии са 21,17% и са съсредоточени в южните общини Чипровци, Георги Дамяново, Берковица и Вършец.  По отношение на защитените територии, като дял на резерватите от общата площ на двете области се наблюдава сериозна разлика – 2,11% от територията на Софийска област са резервати, докато в област Монтана това са само 0,04%. Подобно е и с природните и национални паркове – те заемат 6,78% от територията на Софийска област и само 1,50% в област Монтана. По отношение на зоните в НАТУРА 2000 нещата изглеждат различно – 22,58% и 35,39% съответно за защитените територии по директивата за птиците и за местообитанията в Софийска област, и 27,73% и 31,49% за област Монтана.  Градското пчеларство набира сериозна популярност в големите европейски градове, където дивата природа става нещо все по-далечно и абстрактно. Особено полезно е развиването на този вид пчеларство с образователна цел и у нас. В Столицата вече функционира такъв демонстрационен кът за градско пчеларство. По-големите градове в общините на Софийска област и област Монтана могат да приложат примера на демонстрационния център в София. Това ще повиши културата по отношение на пчеларството, както и вниманието към проблемите с опазването на медоносната растителност. 10.6. Медоносна растителност в Софийска област  Широколистните, смесените и иглолистните гори в Софийска област заемат най-голям дял от земното покритие (43,33%). Това предполага висок потенциал за развитие на естествената медоносна растителност – най-вече дървесни и храстови видове. По-голямата надморска височина обаче се свързва с по-ниски добиви.  С най-голям дял на горско покритие (широколистни, смесени и иглолистни гори) са общините Етрополе (64,8% от територията); Чавдар (64,6%); 226


Копривщица (61,8%); Пирдоп (55,2%); Своге (51,6%) и Ихтиман (50,9%). По отношение на площта, тя е най-голяма в Самоков – 576,4 km² или 47,6% от територията на общината. Следват общините Своге (449,3 km²), Ботевград (250,8 km² или 48,3% от площта) и Етрополе с 240,8 km². По-ниският дял на обработваемите площи и по-високият дял на територии с естествена растителност са сред силните страни на Софийска област от гледна точка на пчеларството. Растителното биоразнообразие е голямо и на повечето места в областта е възможно добиване на пчелни продукти с много високо качество. Големият дял от територии, намиращи се над 800 – 1000 метра надморска височина обаче, в повечето общини обуславя пониските количества на добиваната продукция. Режимът на защита до известна степен гарантира запазване на биоразнообразието и опазването на естествената медоносна растителност. Природни резервати обхващат 2,11% от територията на Софийска област, природните и национални паркове заемат 6,78%, а зоните в НАТУРА 2000 са 22,58% и 35,39% съответно за защитените територии по директивата за птиците и за местообитанията в Софийска област. Общините с наймного територии под режим на защита са: Копривщица (100% от площта на общината) и Годеч (78,3%). Следват общините Чавдар (76,1%), Пирдоп (73,7%), Антон (72,1%), Златица (68,2%), но те се намират в ЗлатишкоПирдопската котловина, в която има източници на индустриално замърсяване. Следват общините Своге (50,4%) и Самоков (47,4%). В рамките на европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 попадат територии от всички общини в областта. Общините с най-голям дял на територии, попадащи в НАТУРА 2000 са: Копривщица (100% по Директивата за птиците и по Директивата за местообитанията), Годеч (96% по ДП и 78% по ДМ), Пирдоп (62% по ДП, 70% по ДМ) и Чавдар (76% по ДП и 66% по ДМ). Най-малко площ заемат местата по НАТУРА 2000 в общините Божурище, Правец и Ихтиман. Най-често посочваните медоносни растителни източници в Софийска област (по ред на посочването в анкетат) са: Акация, Липа, Ливадна растителност, Овощни градини, Горска растителност, Слънчоглед, Мана, Рапица, Кестен, Магарешки бодил, Глог, Лавандула, Шипка, Драка, Бъз, Къпина, Фацелия, Бяла детелина, Див Фий, Мащерка. Необходими са мерки по обогатяване на медоносната растителност около пчелините, с избор на подходящи за климата видове, чиито периоди на цъфтеж покриват целия активен сезон. За целта е необходимо да се провеждат информационни кампании сред пчеларите. Подходящо е организирането на доброволчески акции с включване на ученици и студенти – наред със залесяването на медоносни видове, те могат да 227


научат повече за пчеларството, за значението на биоразнообразието и опазването на природата. 10.7. Медоносна растителност в област Монтана  Обработваемите земи в област Монтана, заемат най-голям дял от земното покритие - 45,26%, като слънчогледът и рапицата са сред най-често отглежданите култури. Земеделските култури представляват основната медоносна растителност в равнинната част на областта. В общините Вълчедръм, Медковец и Якимово обработваемите земи покриват над 80% от площта на общината.  Горските територии (широколистни, смесени и иглолистни гори) покриват 21,17% от територията на областта, но горите са разположени основно в южните общини Чипровци, Георги Дамяново, Берковица и Вършец. Найголям е делът на горската растителност в Георги Дамяново (49,2% от площта на общината); Чипровци (48,3%); Берковица (45,5%) и Вършец (44,8%).  Природни резервати в област Монтана обхващат само 0,04% от територията. Природните и национални паркове заемат 1,50%, а зоните в НАТУРА 2000 по директивата за птиците и за местообитанията в област Монтана са съответно 27,73% и 31,49%. Общините с най-много територии под режим на защита са: Чипровци (97,5% от площта на общината); Георги Дамяново (94,%) и Берковица (68%). От другата страна са общините с най-малко територии, намиращи се под режим на защита – Медковец (0,5%); Якимово (2,5%); Брусарци (2,6%); Бойчиновци (4,2%).  Необходими са мерки по обогатяване на медоносната растителност в общините със силно застъпено земеделие и нисък дял на горската растителност. Дървесни и храстови медоносни видове могат да се засаждат край пътища, в населените места, като пояси в земеделските площи или около тях.  Необходими са широки информационни кампании сред земеделците – за опазването на опрашващите насекоми, за ползите от пчелоопрашването за земеделските добиви, за необходимостта от разнообразна медоносна растителност за здравето и жизнеността на пчелните семейства, което рефлектира пряко и върху тяхната способност бързо и ефективно да опрашват земеделските култури.  Необходими са широки информационни кампании сред пчеларите: за да са запознати с правата си и да реагират адекватно при пестицидна заплаха и да са по-активни по отношение на поддържането и опазването на медоносната растителност, както и за засаждане на нови медоносни растения. 228


 Препоръчително е общините, нестопанските и браншовите пчеларски организации, действащи в областта, да заемат по-активна роля за поддържане и обогатяване на медоносната растителност. Това може да стане с разработване на проекти в тази посока, но най-вече с активизиране на доброволци и с провеждане на информационни дейности. 10.8. Законодателство и регулация  По-важни закони по отношение на биоразнообразието и опазването на околната среда са: Закон за опазване на околната среда; Закон за защита на биоразнообразието; Закон за защитените територии; Закон за лечебните растения; Закон за генетично модифицираните организми.  За онагледяване на опасността от загуба/изчезване на даден вид и за да бъдат предупредени правителствата и природозащитната общност, се разработват Червени книги и Списъци на видовете в опасност. Световните „Червени списъци‖ за растенията и животните се публикуват редовно през четири години от Световния съюз за защита на природата (IUCN).  Под режим на защита в Софийска област попадат 2682,8 km² или 38% от площта й, а в област Монтана - 1443,2 km² или 39,7% от площта на областта. Това е и територията, на която се предполага, че действат специфичните регулации, както и с особено внимание се спазват всички закони, отнасящи се до опазване на околната среда и биоразнообразието.  Въпреки наличната законодателна база в България, може да се твърди, че са крайно необходими по-сериозни мерки по спазването на законите. Необходим е строг контрол при прилагане на растителна защита от земеделските стопанства, както и по-стриктно съблюдаване на антропогенната намеса в защитените територии.  Основен проблем, който очевидно законодателството в България не успява да реши адекватно, е незаконната сеч. Тук са необходими мерки на национално и местно ниво, но също така и по-голяма активност от страна на гражданското общество и засегнатите страни. 10.9. Стратегии, програми и планове  Основните международни стратегически документи, отнасящи се до опазване на биоразнообразието и действащи в България, са: Глобална стратегия за опазване на растенията (2011-2020); Стратегическият план за биологичното разнообразие 2011-2020; Стратегия за биологичното разнообразие до 2020 година.  Стратегическите документи, действащи на национално, регионално и местно ниво в България, и отнасящи се до Софийска област и област Монтана, са: Регионален план за развитие на Югозападен район (20142020) и Регионален план за развитие на Северозападен район (2014229


2020); Областна стратегия за развитие на Софийска област за периода 2014-2020 и Областна стратегия за развитие на област Монтана за периода 2014-2020, както и Общинските планове за развитие на общините от двете области.  Стратегическите документи на регионално и общинско ниво включват опазването на околната среда и частично на биоразнообразието, но медоносната растителност почти не се споменава – дори в общини, в които може да се развива ефективно и конкурентно пчеларство, което да представлява реална алтернатива за заетост.  Необходимо е в стратегическите документи, особено на общинско ниво, да се обърне по-сериозно внимание на възможностите за развитие на пчеларството, а оттам и на важността на биоразнообразието и медоносната растителност. Повече активност в тази посока може да доведе до създаване на заетост и да е основа за една печеливша индустрия, каквато може да бъде производството на висококачествени пчелни продукти.  Общините, в които пчеларството е застъпено, трябва да са особено активни в планирането и реализирането на дейности по опазване и обогатяване на медоносната растителност – това трябва да гарантира запазването на настоящите пчеларски стопанства и да даде възможност за разкриване на нови.

230


ТРЕТА ЧАСТ Потенциал за развитие на биологичното пчеларство на територията на Софийска област и област Монтана 1. ВЪВЕДЕНИЕ Тази част от изследването си поставя за цел да определи предпоставките и възможностите за развитие на биологично пчеларство на територията на Софийска област и област Монтана. С въвеждащите текстове се прави диференциация между конвенционалното и биологичното земеделие като се разглежда еволюцията на разбирането за биологичен продукт. Дефинират се параметрите на биологичното пчеларство като специални пояснения са дадени за трите основни изисквания за получаване на сертификат – чиста околна среда без наличие на замърсители от индустриален тип; естествена природна среда без наличие на селскостопански замърсители; пчеларска практика, съобразена с изискванията на биологичното отглеждане. Анализът продължава с темата за сертифицирането – като възможен етап само при изпълнение на съответните изисквания за биологично пчеларство. Елемент от въведението в същинската част е определянето на моментното състояние на биологичното пчеларство в България – както по отношение на количествените показатели, така и в посока на разбирането, отношението и нагласите на пчеларите от двете области към философията и практиката на биологичното пчеларство. Изследването продължава с анализ на икономическите възможности, съпътстващи биологичното пчеларство. Тук са разгледани световните и европейските тенденции в потреблението, търговията и износа на биологична продукция, изведени са факторите, които определят потребителското решение и движението на пазара. След икономическите възможности са изложени природните и антропогенните предпоставки, които позволяват или изключват практикуване на биологично пчеларство. Това са климатичните предпоставки, представените типове земно покритие, наличието или отсъствието на замърсители от селскостопански или индустриален тип. На базата на изложеното в този раздел са изведени пет критерия за пригодност за биологично пчеларство: надморска височина; защитени територии; естествена растителност; селскостопанско замърсяване и индустриално замърсяване. 231


В същинската част на изследването е изложен систематизиран анализ на пригодността за биологично пчеларство по споменатите критерии за всяка една от общините в Софийска област и област Монтана. Обхванати са районите с висок риск по отношение на индустриалното и селскостопанското замърсяване като са посочени и анализирани конкретните източници на замърсяване. Във финалната част е включен анализ на европейското и българското законодателство, имащи отношение към биологичното земеделие и в частност – биологичното пчеларство. Тук е разгледана и темата за етикетирането на биологичните продукти. В последния раздел са разгледани актуалните областни и общински стратегии, програми и планове за развитие

2. БИОЛОГИЧНИТЕ ПРОДУКТИ 2.1. Еволюция на понятието Урбанизацията и масовото индустриализиране при производството на хранителни продукти създаде коренно различна представа и отношение на масовия човек към начина му на хранене и към самата храна. Дори значението на думите претърпя промени. Ако преди 100 години хлябът е основна храна и се асоциира с огромния труд зад добива на пшеница и нейната обработка, ръчното омесване и опичането на пещ, то днес смислите зад думата „хляб‖ са доста победни и се свеждат най-често до прозаичен продукт, с който се сдобиваме от най-близкия супермаркет. В последните години обаче, особено в икономически по-развитите страни, се наблюдава един процес на пренасищане от „удобствата‖ на развитото градско общество. Постепенно започна да назрява съмнението, че гарантирането на сигурни количества на ниски цени е за сметка на качеството. Недоверието в съвременната хранително-вкусова промишленост нараства все повече, а критиките се увеличават по редица направления – от практиките за отглеждане на растения и животни в конвенционалната ферма, до консервантите, оцветителите и коктейла от изкуствени добавки, съпътстващи всеки един продукт на щанда. На лице е един преход в нагласите за завръщане към корените. Този преход засяга цялостния начин на живот и в особено голяма степен – начина на хранене. Постепенно се оказва, че евтината и достъпна храна не отговаря на изискванията на все по-голям кръг от взискателни потребители. В Европа и САЩ в последните десетилетия има очевидна тенденция на нарастващо търсене на качествена храна, получена по естествен, природен начин. В България подобен ръст се наблюдава едва в последните години и той все още е слабо изразен, в сравнение с търсенето в Западна Европа например. Причините за това са две. Първата е, че все още съществува връзка между 232


живота в големите градове и селата – естествената домашна продукция достига до градските пазари, а и не са малко хората, които се снабдяват редовно с продукти от определени селскостопански производители. Директно от производител те купуват млечни продукти, плодове и зеленчуци, а също мед и пчелни продукти. Другата причина естествено е финансова – производството на храни по естествен начин често е по-скъпо от масовото индустриално производство, а и не всеки има време и възможност да се снабдява с храни директно от производител. Освен това е факт, че високата себестойност при селскостопанското производство кара много фермери да преустановят дейността си. Тъй като често за потребителя е трудно да направи разлика между естествения продукт и конвенционалните храни, получени в масовото производство, необходимостта от разграничаване довежда до налагането на различни режими за сертифициране и контрол на производствения процес. За да получи сертификат, производителят трябва да отговаря на специфични критерии както по отношение на начина си на работа, така и за пригодността на района, в който практикува. Сертифицираните биологични (органични) продукти в Европейския съюз носят логото, показано на Фигура 1. Фиг.1. Варианти на лого на ЕС за биологичен продукт според Регламент (ЕО) № 834/2007

По темата за необходимостта от сертифициране може да се дебатира много. От една страна малките селскостопански производители могат да произвеждат чисти продукти и без да се налага да влагат излишни средства в процедури по сертифициране и контрол. От друга страна обаче, в селскостопанската практика често поради незнание или съвсем целенасочено се прибягва до практики или средства (торове, препарати за защита, лекарства), които са изрично забранени при биологичното производство, но потребителят няма как да ги идентифицира. Ето защо сертифицирането се явява един възможен унифициран гарант за качество. Постепенно и в България потребителите започват да разбират това, а търсенето на сертифицирани продукти нараства. Предстои да разгледаме конкретните параметри на биологичното производство по отношение на пчеларството. 233


2.2. Параметри на биологичното пчеларство Тенденцията на недоверие в конвенционалното производство не подминава и пчеларството. Световният пазар, дори в неговия найплатежоспособен сегмент, е залят от продукция с разнообразен произход и немалко забележки по отношение на качеството. На масата на потребителя може да попадне мед, добит в замърсен район или произведен при изкуствено подхранване на пчелните семейства. Не са редки случаите, когато в меда се установява наличие на забранени препарати, антибиотици, тежки метали или други замърсители, попаднали там поради замърсена околна среда или некоректни пчеларски практики. Още поабсурдно е, че на пазара попадат продукти, които нямат нищо общо с меда, въпреки че се продават за мед – както в малки разфасовки (за подслаждане на чай), така и в буркани. Всичко това създава у потребителя едно устойчиво недоверие, което или го отблъсква от пчелните продукти за дълго време, или го принуждава да търси сигурни гаранции за качество. Тези гаранции могат да дойдат най-вече по две направления – пазаруване директно от производител или търсене на сертификат за качество. Тъй като в България и в цяла Европа етикетът „био‖ е най-разпознаваем (Фиг.1) и вече е спечелил доверието на голям брой потребители, продуктите, които го носят, предлагат тази гаранция за качество, от която има нужда потребителят. Биологичното пчеларство се подчинява на основните принципи на биологичното земеделие. Така биологичното пчеларство може да се разбира най-общо като система за управление на производствения процес на мед и пчелни продукти, доближаваща се в максимална степен до естественото състояние и функциониране на пчелните семейства в природата. Основните изисквания за практикуване на биологично пчеларство са:  Пчелните семейства да са разположени в екологично чист район;  Да няма интензивно земеделие на поне 3 км радиус от пчелина;  Не се използват синтетични лекарствени препарати за борба с вредителите по пчелите;  Не се използват изкуствени подсладители при подхранването на пчелните семейства;  Восъчните пити трябва да се подменят постепенно в преходния период е да се поставят основи от доказано чист восък;  Да се осигурят профилактика и професионални ветеринарни грижи за пчелите;  Води се стриктна и точна документация по отношение на дейностите в пчелина.

234


Наред с основните изисквания, съществуват и много специфики на практиката и технологията в биологичното пчеларство. Част от тях са:  Висока хигиена – пчеларският инвентар трябва постоянно и старателно да се почиства и дезинфекцира, а при сериозно замърсяване – да се унищожава. Инвентарът, влизащ в съприкосновение с меда и другите пчелни продукти, трябва да е от чисти и безопасни материали – дърво, неръждаема стомана, пластмаса за хранителни цели. Забранено е използването на поцинковани материали, черни и цветни метали.  Най-добрият вариант за съхранение на меда е стъкленият амбалаж с чисти капачки. Обработката и съхранението на пчелните продукти трябва да става в сухи и чисти помещения.  При биологичното производство не е допустимо загряване на меда на повисока температура от 40-45°C.  За борба със заболявания (като вароатозата) е допустимо използване само на препарати с естествен произход - органични киселини (млечна, мравчена, оксалова киселина), етерични масла (тимол, ментол), отвари от билки и подобни. В определени случаи на зараза е необходимо засегнатите пчелни семейства да се изолират в специално обособен изолационен пчелин.  При избор на място за пчелин е препоръчително е да се подходи към район с богата медоносна растителност, осигуряваща както нектар, така и полен в достатъчни количества. Добре е да се направят карта и таблица с наличните медоносни растения. Повече информация по темата – в част ІІ: „Анализ на медоносната растителност‖.  Восъкът в кошерите трябва да се подменя често (най-много на 2-3 години) и да се залагат чисти восъчни основи. Пчелните майки също трябва да се подменят често – най-много на 2 години;  Биологичното пчеларство изисква такава грижа за пчелните семейства, която предполага натрупване на достатъчно мед и цветен прашец, така че да не се налага подхранване. Ако обаче то е наложително – за да се спасят от глад, подхранването трябва да се прави с мед. Ако се ползва захар – тя трябва също да е био сертифицирана.  Кошерите трябва да са изработени и обработени от естествени материали. Боядисват се само с екологични, водоразтворими бои и лакове, които са разрешени за използване от сертифициращата фирма. За предпазване на дървесината може да се използва също импрегниране с пчелен восък, ленено масло и други естествени материали.  При практикуване на биологично пчеларство е абсолютно задължително воденето на точна и изрядна документация на пчелина. Това се налага от една страна за да има проследяемост на процеса на производство на 235


биологични пчелни продукти, от друга - да се спазват изискванията на сертифициращия орган. 2.3. Околна среда и замърсяване Основната цел на биологичното пчеларство е добиването на доказано чисти пчелни продукти. Тъй като това е стремеж на всеки добър пчелар, необходимо е всяко едно стопанство да проведе анализ на възможните източници на замърсяване. Най-общо, тези източници могат да бъдат три:  замърсяване на въздуха, почвите и водите от индустриални процеси, транспорт, градско замърсяване и друг вид антропогенна намеса в екосистемите;  замърсяване от селскостопанска дейност при употреба на препарати за растителна защита, пестициди, хербициди, изкуствени торове и друг вид препарати с неестествен произход;  замърсяване от пчеларската практика при третирането на пчелите, обработката на меда и при други процеси в пчеларското стопанство. Тук ще разгледаме по-подробно генезиса на тези три типа замърсяване. 2.3.1. Замърсяване на околната среда от индустриален тип В рамките на настоящото изследване, под замърсители от индустриален тип трябва да се разбират всички замърсители на околната среда, причинени от човешката дейност – промишленост, транспорт, добивни процеси, производство на енергия и други. Тук също включваме и битовото замърсяване при изгаряне на твърди горива. Използваната за настоящото изследване формулировка „индустриално замърсяване‖ съответно изглежда неточна, но прибягваме до нея, тъй като по-сериозните замърсявания, които имат отношение към пчеларството, са именно от индустриален, промишлен тип. Промишленото замърсяване на околната среда се получава в следствие на работата на различни технологични процеси и изхвърляните от системата отпадъчни газове, течности и твърди вещества. В зависимост от промишлеността, замърсяването е различно. Напри