Page 1

Румен Лаптев

1


2


на

Румен Лаптев

1


2


В памет на живописеца Румен Лаптев, който ни напусна през 2013 г. Пет години по-късно това е нашия начин да се срещнем отново с един скъп приятел. В този каталог са представени над 80 цветни репродукции на картини от различни периоди на художника. Това, което няма как да се види тук, е усещането му за изкуството и за живота, отдадеността му към неговите ученици, майсторството му като познавач на технологията на живописта до най-дребните детайли

3


4


Не ми се говори за Румен в минало време. Виждам откритото му и одухотворено лице, високо чело, бледа кожа, светъл поглед и коси, вързани на опашка. С осанка на обеднял дворянин, дошъл да ни удостои за кратко с благородното си присъствие... Обаятелен и остроумен събеседник, с когото с часове разговаряме за какво ли не - от международното положение, през тазгодишната реколта от грозде, качествата на руските и недостатъците на китайските бои, до спекулациите в съвременното изкуство и конформизма на нашето поколение...

Лаптев е истински артист. С деликатна и фина чувствителност, отдалечена от реалността и задълбочена във вътрешния свят на художника, реализирана в десетки картини, някои от които истински живописни бижута...

Понякога, предимно нощем, продължавам да разговарям с него за пропуснатите възможности и човешките слабости, за отчаянието и надеждата и за други обикновени неща... Ивайло Мирчев

Без заглавие — смес. техника, фазер 50/70 см

ƒ

5


6


зирани образи, отстояването на такава позиция е въпрос на концептуален избор, на лична митология. Изкуството на Румен Лаптев носи проекциите на Да вярваш в живописта, във възможността на изартистично дарование с освободен емоционален и куството да сублимира духовна сила, е аристократворчески заряд. В картините на художника може да тично–консервативен възглед, самовгледан в своята се усети вътрешната температура на едно артис- херметичност, който настоява за „високия текст“, тично живеене в лоното на самата живопис, в скри- защитава като същностно търсенето на нов хоритата мистична вибрация на цвета, на пластическа- зонт, на по–високи онтологични измерения. та материя. Може да се проследи последователното извеждане на избраната посока на творческо търсене, на съсредоточеното следване на път, който се мотивира дълбоко от пристрастно, съкровено преживяване на живописта. Живописта като автопоетичен сюжет

Във времето Румен Лаптев защитаваше своя артистичен възглед с вяра в сугестивната сила и възможностите на чистата живопис да активира емоционално и духовно движение. Качествените характеристики на авторовия почерк търсят очертания в традицията на българския и европейския пластицизъм. Изкуството на Румен Лаптев се извежда от вживяването в утопичния патос на модернизма, с разкриването на живописта като саморефлексивна, самопораждаща се и самодостатъчна същност. То поставя в своя съдържателен, концептуален център самата живопис, проблематизира и разпознава като обект нейната сугестивна, сетивно пластическа активност.

ƒ

Крайно абстрахирани, тези картини постепенно се отместват, отлъчват от визуалната илюзия за конкретна вещественост и пространственост, за да постигнат синтез на живописно-пластичен идиом с чисто емоционално-психични и духовни внушения. Хърбърт Рийд дефинира този процес в изкуството като: Дискредитиране на предметите като аспект на Без заглавие реалността и поставяне на тяхно място абстракт— ния образ, който художникът представя като „откримаслени бои, та“ или „съществена реалност“. Днес, във времето на платно свръхтехнологиите и визуална среда, изцяло домини48/53 см рана от свръхагресията на движещите се, дигитали-

Картините на Румен Лаптев са чиста живописна реалност,

изпълнена с изтънчени, субективни, емоционални и духовни вживявания. Те са абстрахирана реалност, която се превръща в пластически автопоетичен сюжет.

Творческите търсения на художника извеждат структурните елементи на определен пластически синтаксис, като, променяйки интензивността и вариантността на цветни хармонии и контрасти, на тонални и фактурни съпоставки, постигат активността, многообразието, богатството на експресивни и поетични внушения. Завладян от мистичната пулсация на живописната материя, Румен иска да убеди и себе си, и нас, че извън конкретното и крайното има измерения, които се постигат само в артистичното вълнение, в екстаза на творческото пренасяне, с упованието за един по–висок, абсолютен смисъл. Измерения, в които естетическата стойност е нравствен коректив, емоционално и духовно движение. Станислав Памукчиев март 2017 г. 7


За приятеля Румен Лаптев Няколко години ателиетата ни бяха на една и съща улица. Ателието на Румен винаги беше отворено за колеги и приятели. Носеше особената атмосфера на артистичната Софийска бохема с многото платна, някои започнати и незавършени, други постоянно променяни като цвят и живописно въздействие. В единия ъгъл неминуемо стоеше ниска маса с бутилки, чаши, четки и въглени, масата, на която ние - неговите колеги и приятели, често очаквахме заедно утрото. Тези безкрайни нощни разговори бяха част от неговия и наш артистичен живот. Живописта на Румен Лаптев носи две много различни на пръв поглед особености.

Ако може да се каже за една живопис, че е живописна, то това е неговата живопис. Румен притежаваше изключително живописно чувство за цвят, пространство и живописна атмосфера. Той усещаше цветовете в техните изключително деликатни нюанси. Същевременно, преди да посегне към боите и четките, той дълго време обмисляше и изграждаше в съзнанието си бъдещата картина. Така от два на пръв поглед противоположни живописни принципа, аналитичен и емоционален, той създаде дълбоко преживени творби, където чистата живопис доминира, където деликатните живописни петна изграждат едно живописно пространство, показват света на изкуството, който беше неговият свят – деликатният артистичен свят на художника Румен Лаптев.

Проф. Димитър Чолаков 8

Без заглавие — смес. техника, платно 70,5/51 см

„


9


През 1996 г. по стечение на обстоятелствата срещнах колегата Румен Лаптев, който по това време преподаваше живопис в департамент „Театър” към НБУ. Румен Лаптев ми направи силно впечатление с умението си по най-неподправен, сърдечен и искрен начин да общува със студентите, като успяваше да им въздейства със своето познание върху технологията на живописта и нейната дълбока същност. Със своите изящни и забележителни творчески постижения в областта на живописта и с преклонението си пред нея, той инспирираше респект у студентите. В същото време със своето творческо въображение и сръчност Румен Лаптев умееше да поощрява студентите към разгръщане на личните им умения и талант.

Изкуството на Румен Лаптев притежава необяснима тайна, която не може да се обясни с думи. То ни пленява изцяло с особеното си обаяние и красота. Произведенията на Румен Лаптев са нефигуративни и са емоционално определени, проницателни и различни като въздействие, преживени и родени от автора като самия живот. Неговите живописни платна са сръчно и компетентно изградени като цветови пространства, организирани в още по-странна и особена хармония, изящна, но и драматично раздвижена, която предизвиква вълнение. Със своите умения и деликатност доц. Румен Лаптев спомагаше и допринасяше за изграждането на екип от съидейници в департамент „Изящни изкуства” към НБУ. Доц. Валентин Савчев 10

Без заглавие — смес. техника, платно

„


11


12


Да си артист е призвание, а да бъдеш наречен художник е признание. Едно от почти религиозните схващания, които бяха най-ценени от Румен Лаптев. Румен Лаптев – човекът, който не беше с първо име „Академична длъжност“. Държеше на вратата му у тях да пише неговото си име, дадено му от майка му и баща му. Никога не се биеше в гърдите за своите постижения, те просто бяха неоспорим факт. Носещ особено себеуважение и познание, което на драго сърце раздаваше. Без прошка и без скрупули, не търсеше разбиране карайки се „Боята не се изстисква все едно е паста за зъби!“. Румен Лаптев не беше просто академично лице, чакащо времето да мине, за да си вдигне шапката и да си отиде. Сред първите преподаватели в сферата на изкуството из Нов български университет, 2016 година щеше да направи 20 години преподавателска дейност. Притежаващ феноменален начин на преподаване, определян дори като пърформанс. Всяка лекция и всеки час се изнасяше като генерална репетиция. Твърдеше, че животът без изкуство е кофти, но с изкуство е много по-добре. Зад кораба на живописта, бдяща над него и той над нея, намираше най-правилния език с нас, неговите студенти – езикът на приятелството. Безусловното приятелство от приказките, чрез което успяваше да ни обедини, а по този начин да ни предаде най-важното – губещата се в консуматорското общество ценностна Без заглавие система. В университетското дело Румен Лаптев — запечата стъпките на заряд, носещ най-чистата смес. техника, форма на един горящ пламък - светлина. Светлината, платно създадена от основателя на НБУ Богдан Богданов. 93/72 см Дело, водено в битката за предаването на пламъка

към следващите поколения. Зараза за създаване и градеж на доброто бъдеще за нас и нашата страна. Румен Лаптев обичаше родината и обожаваше хората. Гласуваше стопроцентово доверие на всички, давайки картбланш да бъдеш себе си – именно първата и основна предпоставка, за да се занимаваш с изкуство. Най-голямото събитие, на което можехме да станем свидетели, е събитието да се срещнем с него – преподавателят, художник и приятел, а с него и любимата тавтология в живописта при употребата на натурата, като „повод“ за творческа работа (в живописта). Художникът Румен Лаптев живееше чрез четките за нас - неговите студенти. Също толкова подредено заявяваше, че най-голямата му гордост е неговата дъщеря. Дъщеря му Неда Лаптева – един достоен наследник, макар и без интереси в сферата на изящното изкуство. Приятелят Румен Лаптев, от когото научихме, че изкуството не опира само до боята и платната, то е навсякъде покрай нас. Изкуство е да станеш от леглото сутрин, изкуство е да кажеш „Добър ден!“, изкуство е да си легнеш с чиста съвест, бъдейки човек. Румен Кожухаров и Георги Касабов

ƒ

13


Без заглавие — смес. техника, фазер

„

14


Лаптев беше от онези хора, каквито можеш да срещнеш само веднъж. / Човек, който така да ти повлияе, че да промени посоката и вижданията ти за живота. Но да ти повляе по точно този правилен начин, че реално ти сам да промениш себе си. Без дори да си го искал или търсил, а просто защото някога някак си ти го е намекнал. Тодор Георгиев

15


Имам една много любима реплика на Лаптев:

„Това не е натюрморт — това е повод да изобразите това, което виждате, както го виждате.” Андрей Стефанов

Без заглавие — смес. теника, платно

„

16


17


18


РУМЕН ЛАПТЕВ – НОСТАЛГИЧНА ПОЕТИКА

Без заглавие — смес. техника, платно

ƒ

Румен Лаптев рано ни напусна (2013 г.) и днес е трудно да си представим тази деликатна и изтънчена пластична поетика, емоционално и душевно извисена, как би се вписала в агресивния, обременен от технологии и медиен произвол съвременен арт климат!? Има нещо колкото светло, толкова и носталгично в тази недоизказана пространствена изповед, в която деликатно зеленото на ранната пролет се смесва с дъх на земя и прегоряло огнено лято, материализирани в една живописна структура, в която предметният свят живее по свои космически канони. Тръгнал от състоянието на природата и веществената предметност — Румен Лаптев само се е докоснал до спомена за тях, изведен до една поетика, в която уроците на модерната европейска живопис и националната чувствителност се срещат в духовно озарено пространство. Всъщност пространството е колкото структурен анализ и строеж на картината, толкова и психологическа, и емоционална среда, в която витаят енергии на съзиданието и разрухата — не изобщо, не като конкретна реалност, а като движение на живописната материя — отвътре навън, във всички посоки... Красива сама по себе си, тази живопис лесно би отвела повърхностния изследовател до формулите на абстрактната стилистика, но всъщност тя носи определени емоционални внушения, излъчва тревожни предчувствия и извисени духовни послания. Това не е изкуство, което се бори за територии на признанието и привидностите на славата — неговата територия, преди да бъде картината, е вътре в душата на художника. А тя е светла и красива като тревожно предчувствие преди края! Душата на художника! Светлин Русев февруари 2017 г. 19


20


Странно е да пиша това. Сякаш не мога да повярвам. Тоест не искам. Разбрах късно, че вече те няма сред нас. Телефонен звън, глас на мъж, който ми каза, че вече те няма... очите ми плувнаха в сълзи. Трябваше ми време, за да осъзная реалността, трябваше ми време, за да седна да напиша това...

Ти беше творец, експресивността ти можеше да въздейства. Рядко човек може да е учител, но ти беше такъв. Ти можеше да научиш всеки на нещо, да го провокираш, да го накараш да мисли, да изрази света си в живописта и не само. Понякога просто не ми се рисуваше, не исках, нямах настроение или каквото и да е, но идвах винаги, когато имахме часове с теб, защото знаех, че даже да не седна да рисувам, ще има за какво да поговорим. Ти можеше да караш хората да се вълнуват. Рядко се срещат Човеци като теб. Много съм научила от теб, не само за живописта, но и за живота. Една от най-прекрасните ми практики беше организирана от теб. Щастлива съм, че съм имала възможността да те познавам, че си бил част от живота ми. Никога няма да забравя разговорите ни... никога няма да забравя живописта ти, никога няма да забравя теб. Трудно е да пишеш за някого толкова велик, някого, когото си чувствал близък и сякаш частица от душата ти е взета... Тъжно е, че вече те няма сред нас, че не те виждаме, но ти си тук и навсякъде... Където и да си – ти си Творец... завинаги... Без заглавие — смес. техника, фазер

ƒ

Благодаря ти! Биляна Георгиева 21


22


В памет на един прекрасен човек, учител и живописец

“Учителю, ти хора ни направи, макар да знаеше колко е трудно в този живот. Ти ни даде силата и своите собствени познания, за да можем ние да се градим като личности и художници, стъпили на стабилни устои и ценности.”

Макар че в днешния свят тези идеали са избледнели за повечето хора, за нас те станаха основата и базата ние да бъдем хора с идеали и принципи, с които не бива да се правят компромиси. Вярвам, че където и да си сега, най-после успя да намериш душевен покой, който ти бе така нужен тук, на земята. Ти запълни своята лента на живота с безкрайна отдаденост и бащина грижа към всеки студент в университета. Раздаваше се, без да искаш нищо в замяна, а само следеше развитието на всеки от нас. След себе си остави безброй добри дела, а едно от тях е, че след толкова време ни събра отново всички заедно, за да последваме този път, който ни показа. Това дело ще продължим ние, твоите студенти, с безкрайна обич и поклон пред твоята чиста душа.

Елица Пелева, Маргарита Николова и Николай Николов

Без заглавие — смес. техника, платно 62/100 см

ƒ

23


“Не мога да определя термин за живописта, която правя. Избягвам да говоря за нея, тя сама казва себе си.” Румен Лаптев 24



серия Игра — маслени бои, платно 70/55 см


За Румен Лаптев Румен Латев имаше стратегия за всичко, не решение, а стратегия и не се боеше да я споделя. Да я развие, разгърне, аргументира по особено оригинален начин. Този процес е винаги изтъкан от познания, ирония, любов към изкуството, огромен пиетет към онези, овладели стихията му, синкопирани, обаче в колаж с много хумор и щедра добрина. Рядко български художник имаше силата да говори с уважение и почитание за колегите си, да намира там, където много трудно се отличава, положителната черта. Дори в забележките си към студентите или заслужен коментар към художник или преподавател, той ще постави великодушна фраза, която моментално ще намести всекиго на мястото му. Особено точният език на Румен Лаптев забележително точно поставя стойности, оценява, интерпретира и оставя въздух за още. Това качество на мярка, каквато определя речта му, в работата му като педагог и преподавател или изразяващ стратегията си човек, още повече присъства в изкуството, в процеса и картините на Лаптев. Никой не ни е запознавал, когато Румен се появи в университета. За мен той беше малкият брат на Гришата .В четвъртъците имахме часове по едно и също време. Преподавахме в две съседни ателиета и често пушехме заедно отвън и си разказвахме, по-скоро Румен говореше. В тези успоредни часове с Румен си говорехме, понякога продължавахме теми от минали дни. Имаше и други две причини: първо, бяхме съседи, второ, и двамата родени в началото на май. Тези знаци улесняваха нещата и връщайки се от работа заедно, засядахме в кафене с бира и да довършим темите, започнати в университета. Искаше и много държеше да направи група, да се виждаме и да си говорим само за изкуство или за света. Като говореше, той по особен начин набираше. Започва от нищото, почти създава история, като непрекъснато, видимо и за самия него, се навива. Започналият разговор от шепот, да не чуят враговете, стигаше до крясъци и бързо изговаряне. Възхищавах се на това въображение без контрол с много емоция изцяло и независимо от темата. Настанявахме се, подреждахме бирите и той започваше тема. Зеленият цвят много го дразнеше и не спира до пълно „изтрещяване“, а в говоренето отива на друго място – голяма скоба и после обратно в темата. Това преживяно, емоционално натрупано от логиката инстинктивно да откриеш разграждането, за него беше необходимост. Общуването или слушането също, а като можеш и случайно да дадеш сложна идея беше върхът. По-късно разбрах, че това е необходимост за Румен, той така си правил картините, акумулирайки гняв и радост – емоции за картината, която прави, когато се прибере:

Деструкция или избликване на боята, развихряне във всички посоки, разпознаване - предефиниране на цветове – кафявото, червеното, черта, точка, провлачена четка, нанесена на платното, после удари с четката, после отделна четка, нанесена на платното в голяма извивка. Всичкото изглежда като че ли самата картина е сменила посоката си няколко пъти. Казвам си, като гледам цветовете, забулени и наблъскани в линии и извивки, дали ще успея да разгадая вътре нещо. Днес трябва да разпознаваме експресивния жест на живописта на Румен, масата на цвета в смутителни комбинации, всичките те в равновесие на вкуса му, и може би без равновесие на емоцията му. Равновесие, но неговото освободено и динамично, и отново да създаде смисъл, да се съгласи с експресивния жест на достатъчност, на модернизъм и абстрактен фигурализъм. Казваше: „Не мога да определя термин за живописта, която правя, избягвам да говоря за нея, тя сама казва себе си. Фигуративна абстракция или експресивна абстракция – винаги и двете са ми харесвали, най-вече наситеноста на картината действа”. И наистина, картините му са без заглавия, най-често увиснали чакащи с полупрозрачни цветове в състоянието на особено напрежение, носталгични пространства в невъзможно сложни цветове. Минималистичните референции на новото време развълнуваха Румен, той започна да работи върху дълги платна, поставяйки върху картините си цветове, преливащи от енергия, и картините му се превръщаха във визуален спектакъл, на който никой не знае къде е началото и краят. Мисля, че всеки трябва да спечели бъдещето си. А то, бъдещето, е като всички останали важни неща. Ако не го спечелиш, изобщо нямаш бъдеще и трябва да живееш само в настоящето, завинаги или още по-лошо, да живееш в миналото. С тази книга за Румен Лаптев той ще е част от бъдещето. Елена Иванова и Йово Панчев 25


Без заглавие — каз. темпера/ маслени бои, платно 100/80 см

„

26


“Приятел — това е този човек, който ти дава абсолютната свобода да бъдеш себе си.”

Лаптев беше наш учител, ще остане скъп приятел. Времето, което сме споделили, винаги ще ми се вижда недостатъчно и неприемливо кратко. Безкрайно благодаря за нашата съдбовна среща! Ана Балева

Джим Морисън

27


Каквито и думи да бъдат казани за този човек, биха били някак недостатъчни сами по себе си. С чистите си намерения ни зарази със силна любов към живописта. Научи ни на чувствителност към изкуството на живота, черпейки щедро от кладенеца на сякаш безкрайната си житейска мъдрост. Независимо от момента на говорене винаги имаше какво да се вземе от неговата реч. А в часовете му витаеше същинска магия, която несъмнено ще живее във всеки един от нас.

Истински артист,

без когото нямаше да съм художник. Дълбок поклон. Завинаги признателен, Николай Горнишки

Отражение — каз. темпера, платно 47/53 см

„

28


29


30


За Румен Лаптев За малкото време, в което Лаптев беше мой преподавател в университета, той изговори много смислени неща относно изкуството и разбирането за него. Провокираше у мен въпроси, помагащи ми да вървя напред, и до ден днешен намирам обяснение за някои мой вътрешни търсения въз основа на вече казани от него слова. Хубаво е, когато хората намират общ език, мисълта тече, има обогатяване със знания, но още по-хубаво е, когато животът ви среща в удобен за него момент, макар и за кратко. Рисуването, този наш метод за изразяване на емоционалните, вътрешни усещания, беше споделен в часовете по живопис с Румен. Джаз, диалог, рисуване, денят е към своя край, настъпва сумрак, лампите в ателието не се палят, моделът стои, ние рисуваме и Лаптев казва: „ха сега да ви видя къде са колонните сенки, тонове полутонове, преден - заден план, когато всичко потъва в мрак“. Често се сещам за тези думи и не само. Може би заради забързаното ежедневие, не знам. Много съм щастлив, когато усещам добронамереността у хората. Това е нещо изключително, доброто е привличало винаги и само добро и то се забелязва у хората, които бяха около Лаптев, колеги, които имат своите търсения в живота и са добронамерени един към друг.

ƒ

Приказка — маслени бои, платно 93/62 см

Както четките се създават и после се изхабяват в рисуването, така и хората се появяват и си отиват, но те остават нещо, отпечатък в живота на други. Александър Тасев 31


32


За живота няма точно място, животът е и тук, и там. Виждам Румен там, преживявайки картината на своето безвремие и унесена усмивка и поглед жив – това ми продиктува през нощта мозъкът, една година след като Румен си отиде, не възхвалява таланта или мисията му, то си е за него. Михаела Кръстева-Сакаян

Без заглавие — смес. техника, шперплат 40/27 см

ƒ

33


Има срещи, които не са случайни, и такива, които оставят след себе си много – промяна към по-добро. Именно това качество имаше Лаптев. Той съумя да ни предаде знания както за живота, така и за изкуството. Безценен опит, който всеки ден се прокрадва и звучи – "Какво е контрапункт?", "Какво е да редиш изложба?", "Какво е да си в екип?"... Лаптев остави много след себе си във всички ни и най-важното – спомогна да открием и себе си, и хората около нас. Той ни направи най-големия подарък - знание и приятели. Благодаря му за времето, което беше прекарано с нас. А то не беше малко... Рисувахме дълго, но после разговорите продължаваха до безкрай, разговори за всичко, което ни вълнуваше. Той даваше съвети, говореше с нас, ние също му бяхме приятели.

Той беше преподавател по призвание, а не по професия. А ние го помним и ще продължаваме да разказваме за него! Лаптев ще продължи да живее, защото предаде част от себе си на много хора. Лаптев ще продължи да живее, защото създаде велико изкуство. Александра Велева

Без заглавие — смес. техника, платно

„

34


35


Румен Лаптев беше рядко срещан преподавател, когото оцених във взаимния процес на работа и когото все още продължавам да откривам. Той успяваше да обедини нас, студентите, и да създаде нужната ни творческа обстановка в ателието, което ме караше сама да я търся и което ме предразполагаше да заобичам живописта и творческия процес. Той ни даваше, без да изисква. Румен Лаптев не ограничаваше и не затваряше преподаването си до ателието, до университетската среда, а ни помагаше да видим облика на изкуството и извън нея. Взимаше под внимание цялостта на нещата и тяхната свързаност. Отношението му не беше на някого, който стои над нас, а на съучастник в процеса. Вярваше в нас. Имаше осъзнатостта да цени личностните и индивидуалните дадености на всеки, за това беше деликатен и внимателен в преподаването. Сякаш разплиташе заплетена нишка. Знаеше сложността и отговорността на преподаването, не се опитваше да опрости и омаловажи процеса. Съветите му бяха породени от индивидуалния път на всеки, индивидуалните проблеми. Не се опитваше да ни прекара през нещо, което се смята за правилно, не ни затваряше в рамки, а ни освобождаваше от тях. Преподаването му беше живо, не ни налагаше установени догми и правила, които често убиват творчеството у човека.

Той взимаше под внимание всяка рисунка и всяка скица, всяко усилие от наша страна. Благодаря за всичко, което си ни дал! Без заглавие — смес. техника, платно

„

Диана Тодорова 36


37


Той не беше просто преподавател, а и приятел на студентите си. Стефан Велев

Без заглавие — смес. техника, платно 50.5/40.5 см

„

38


39


Без заглавие ‚ — смес. техника, пластно

40


‚

Без заглавие — смес. техника, платно

41


Без заглавие ‚ — смес. техника, хартия

42

Без заглавие (детайл) смес. техника, хартия

„


43


44


Без заглавие — смес. техника, хартия

ƒ

‚ Без заглавие

(детайл) смес. техника, хартия

45


Без заглавие — смес. техника, платно ————— Без заглавие — смес. техника, платно

ƒ

„

46


47


48


Без заглавие — смес. техника, платно 100/62 см

ƒ

49 49


50


ƒ

Без заглавие — маслени бои, платно 99/60 см 51


 Без заглавие

Без заглавие — — маслени бои, смес. техника, фазер платно 48/26 см

52

„


53


На майка ми за новата 1976 г. — маслени бои, платно 40/55.5 см

ƒ

54

Без заглавие  — смес. техника, картон 32/42 см


Без заглавие — смес. техника, платно

„

55




56

Без заглавие — смес. техника, платно

Без заглавие — смес. техника, платно 91/78 см

„


57


Без заглавие — смес. техника, платно

ƒ

58


Без заглавие — смес. техника, платно

„

59


Пространство серия Спомен 1991 г. м. б., платно 80/70 см

ƒ

60


Тополи — маслени бои, платно 67/64 см

„

61


Без заглавие — смес. техника, фазер 34/43 см

ƒ

62

Без заглавие — маслени бои, платно 92/68 см

„


63


 Без заглавие

Без заглавие — — смес. техника, смес. техника, платно платно 90/70 см 64

„


65


66


Без заглавие — смес. техника, платно

ƒ

серия Утрин — маслени бои, платно 47/57 см

„

67


Без заглавие — смес. техника

„

68


69


 Без заглавие

70

Без заглавие

„


71


72


Без заглавие — смес. техника, фазер

ƒ

73


Без заглавие — смес. техника фазер

„

74


75


Без заглавие — смес. техника, платно 55/46 см ————— Без заглавие — смес. техника, платно

ƒ

„

76


77


Без заглавие — смес. техника, платно 45/43.5 см ————— Без заглавие — смес. техника, платно

ƒ

„

78


79


Без заглавие — смес. техника, фазер

ƒ

80

Без заглавие — смес. тенхика, платно

„


81


Без заглавие — маслени бои, платно 46/55 см 82

„


83


 Без заглавие

Без заглавие — — смес. техника, смес. техника, фазер платно 84

„


85


86


Пейзаж — маслени бои, платно 70/48 см

ƒ

87


88


Приказка — маслени бои, платно 67/58 см ————— Без заглавие — смес. техника, фазер 66/60 см

ƒ

„

89


Без заглавие — маслени бои, фазер 66/60 см ————— Без заглавие — маслени бои, фазер 66/60 см 90

ƒ

„


91


92


Без заглваие — смес. теника, платно

ƒ

Без заглваие  — смес. техника, картон 93




94

Буря 1991 г. маслени бои, платно 93/72 см


Руини  1991 г. маслени бои, платно 100/85 см 95




96

Без заглавие — смес. техника, платно


Без заглавие  — смес. техника, платно 97


ƒ

98

Суша — маслени бои, платно 42/51 см

Без заглавие — смес. техника, платно

„


99


Без заглавие ‚ — смес. техника платно

100

Без заглавие — смес. техника платно

„


101


102


Без заглавие — смес. техника, платно

ƒ

Без заглавие  — смес. техника, платно 103


Без заглавие — смес. техника, платно

ƒ

104


Без заглавие — смес. техника, платно

„

105


Без заглавие — смес. техника, платно ————— Без заглавие — смес. техника, фазер 80/60 см

ƒ

„

106


107


Без заглавие — смес. техника, платно ————— Без заглавие — смес. техника, платно

ƒ

„

108


109


110


Без заглавие — смес. техника, платно ————— Без заглавие — смес. техника, платно

ƒ

„

111


112


Без заглавие — смес. техника, платно ————— Без заглавие — смес. техника, платно

ƒ

„

113


114


Без заглавие — смес. техника, платно

ƒ

Без заглавие  — смес. техника, платно 115


116


117


Румен Георгиев Лаптев 20 май 1957 г. – 11 август 2013 г.

1976 г. Завършва худ. гимназия акад. Илия Петров, София. 1978–1982 г. Работи в Националната художествена галерия и отговаря за отдел популяризация и изложбена дейност. 1982–1988 г. Висш институт за изобразително изкуство Николай Павлович – специалност живопис при проф. Петър Михайлов. 1989 г. Става член на Съюза на българските художници. 1999–2000 г. Получава допълнителна педагогическа квалификация от Национална художествена академия. 1990 г. Съосновател на Секция 13 към СБХ. от 1997 г. Четвърти мандат е на изборна длъжност в ръководството на секция живопис при СБХ. 2004 г. Член на жури за Национална изложба към СБХ интериор. 2005 г. Член на жури за Национална изложба към СБХ поетично/социално. 2006 г. Член на жури за наградите на Община Сливен на името на Сирак Скитник за Живопис. 2007 г. Член на жури за новоприети в СБХ.

118

2008 г. Член на жури за Национална изложба към СБХ пейзаж – Видин. – Член на жури за наградите на СБХ за специализация в Cite Internationale des Arts – Париж, Франция. 2009 г. Член на жури илюзия/реалност. 19.v.2011 г. Член на жури в СБХ и кураторство за годишната изложба на община изгрев, галерия Алтера Интерпред. – Член на жури в СБХ за Cite Internationale des Arts Paris. 27.vii.2011 г. Член на жури в СБХ за конкурса за пребиваване в град Шфандорф, Германия 27.vii.2011 г. Член на жури в СБХ за пребиваване и работа в град Мюнхен, Германия. xi.2011 г. Член на жури в СБХ за изложбената дейност през 2011 г. — 1992–2006г. Редовен преподавател по изобразително изкуство в Националното музикално училище Любомир Пипков, София. 1995 г. Работи като хоноруван преподавател по живопис и рисуване в Нов български университет. 2003 г. Работи като редовен преподавател по живопис и рисуване в Нов български университет. – Член на Департаментен съвет на програма Театър към Нов български университет. – Член на Програмен съвет и Департаментен съвет на програма Изящни изкуства към Нов български университет.


119


Автори на текста – студенти, колеги, приятели: Александра Велева, Александър Тасев, Ана Балева, Андрей Стефанов, Биляна Георгиева, Г  алин Ганчев, Георги Касабов, Диана Тодорова, проф. Димитър Чолаков, Елена Иванова, Елица Пелева, Ивайло Мирчев, Йово Панчев, Маргарита Николова, Михаела Кръстева-Сакаян, Николай Николов, Румен Кожухаров, Светлин Русев, Станислав Памукчиев, Стефан Велев, Тодор Георгиев Снимков материал: Галин Ганчев Георги Станчев Румен Лаптев, личен архив Съставяне, ретуш, дизайн, оформление: Тодор Георгиев Редактор: Морис Фадел Коректор: Тодор Кузманов Формат: 700 × 1000/12 Печатни коли: 10 Тираж: ххх Типография: Cormorant (v3.5) – Christian Thalmann, 2015 г. Laptev (v1.0) – Тодор Георгиев, 2017 г. Издадено от: Нов български университет

— София 2017 г.

120


121


122


123


124


125


126

Rumen Laptev  
Rumen Laptev  
Advertisement