Print media before and after Gutenberg (2016)

медийна археология

Печатната медия преди и след Гутенберг

В 30 СЕКУНДИ

Базирайки се на медийната археология, авторът на статията доц. д-р Милена Цветкова проследява българската следа в световното книгоиздаване. Колко ярка е тя, сочат четирите знаменателни за книгопечатането юбилея, които отбелязваме през настоящата 2016 г. Отбелязваме обаче и една нерадостна тенденция – печатната индустрия и книгоиздаването са длъжници на читателя от дигиталния век.

IN BRIEF

доц. д-р Милена Цветкова

Print media before and after Gutenberg On the basis of media archeology, the author of this article – Assoc. Dr. Milena Tzvetkova studies the Bulgarian trace in global book publishing. It is made clear with the help of the four notable book printing anniversaries we celebrate in 2016. However, we are also observing a sorrowful trend – printing industry and book publishing are indebted to the reader from the digital century.

През 2016 г. отбелязваме четири знаменателни за книгопечатането юбилея:

»» 450 години от основаването на най-голямата славянска печатница от първия български печатар Яков Крайков и издаването на първата българска печатна книга „Часословец“ (1566). »» 365 години от издаването на първата печатна книга на кирилица с новобългарски езикови елементи и първия печатен български амулет – сборника с молитви „Абагар“ от българския книжовник Филип Станиславов (1651). »» 210 години от издаването на първата новобългарска печатна книга „Кириакодромион, сиреч Неделник“ от Софроний Врачански, продукт на потомствените печатари Димитър и Георги Попович (1806). »» 150 години от издаването на първите печатни библиотечни каталози от Петко Р. Славейков (1866).

В резюме Съгласно общонаучния консенсус 560-годишната биография на печатната книга се развива в четири фази: инкунабули, първопечатни, старопечатни и съвременни печатни книги. Признаваща колосалността на изобретението на Йоханес Гутенберг, новата научна дисциплина „медийна археология“ разкрива една по-мащабна логика в еволюцията на книгата като най-старата медия: Предгутенбергова, Гутенбергова и Постгутенбергова книга. Всяка от фазите съдържа закономерности, предопределящи и бъдещето на печатната медия през ХХІ в. Погледът на медийната археология би спомогнал да се коригира хронологията на изобретенията от Гутенберговата галактика – печатната медия, печатната преса, печатната книга и хартията като печатен ресурс. Данните могат да се окажат важни за преосмисляне на технологичния и идеологичния контекст, в който българите се сдобиват с иновацията „печатна книга“. Книгопечатането е изобретено два пъти – в Китай и в средновековна Европа. Печатната преса с подвижен набор е изобретена два пъти – в Корея и в Германия. Хар30 полиграфия 1’2016

тията е изобретена два пъти – в Китай и в Южна Америка. Тези симетрии са констатация от рентгеновия поглед на новата научна дисциплина „медийна археология“. Целта на настоящото изложение е да актуализира периодизацията в еволюцията на книгата като печатна медия, за да формулира закономерностите, влияещи върху съвременните отношения „печатни медии – политика – читатели“. Предмет на конкретния изследователски интерес е фактологичната ревизия на някои от основополагащите събития в миналото на книгопечатането, в контекста на които да се открои позицията на българските явления при първопечатната книга и на нейните печатари-издатели. Подходът на медийната археология предлага по-различен поглед от историческия, тъй като е дълбочинен, вертикален и открива еволюционни тенденции и закономерности, които са невидими за линейния и хоризонтален подход, целящ ретроспективно хроникиране на събитията. С оглед на коректността спрямо биографията на книгопечатането можем да потвърдим, че печатната книга не е само Гутенберговата книга. За това ще ни помогне сондажът в еволюцията на комуникациите. Броят е отпечатан в

медийна археология

»» Първият „печатар“ е Буда. Тъй като в зората си (преди 2500 години) будизмът е само един лист, съдържанието му е можело да се помести върху ходилото на неговия създател. Стъпките на Буда са легендарен първообраз на отпечатъците, допуска Умберто Еко, докато слуша разказа на Жан-Клод Кариер за корените на книгопечатането: „Бих искал да ви покажа нещо, което получих тази сутрин – илюстрация от каталог за търгове. Става дума за отпечатък от крака на Буда... Един от физическите белези, които го характеризират, е, че върху долната част на ходилата му има писан текст. От само себе си се разбира, че посланието е било твърде важно. Така че, когато върви, той отпечатва писаното по земята и всяка негова стъпка ражда гравюра. Той проповядва, докато върви. Човек трябва само да разчита следите му. А отпечатъците от ходилата му не са какви да е писания. Те са самият будизъм, или с други думи – сто и осемте завета, целият одушевен и неодушевен свят, над който властва Буда. Там виждаме също така всички видове ступи, мънички храмове, колелата на Закона, животни, дървета, вода, светлина, наги, дарове и жертвоприношения – и всичко това е събрано в един отпечатък от крака на Буда. Та това си e живо печатане много преди да се открие печатането. Въздейства загадъчно“1. »» Книгопечатането е изобретено в Китай – според френски учени2 през 581 г., а според китайски източници – между 936 и 993 г. Изследователят на китайската наука Джоузеф Нийдъм доказва авторството на китайците върху четирите изобретения от средните векове – компаса, барута, хартията и книгопечатането. Техниката за печат върху плат е прилагана в Китай още преди 220 г. н.е. През IV в. китайците вече правят щампи с камък върху хартия. В епохата на династията Тан (618–907 г.) е усвоена технологията за печатане чрез издълбани върху дървени дъски йероглифи (от този период е най-ранната печатна книга в света „Диамантена сутра“). Началото на книгопечатането е поставено по времето на династията Сун,

около 1040 г., от занаятчията Би Шен (990–1051), който за пръв път използва технологията за печат на книги чрез йероглифен набор, изготвян от изпечена глина. Тази технология е заложила принципа на книгопечатането чрез набор от олово3. »» Първата в света точно датирана печатна книга от хартия е будистката „Диамантена сутра“, отпечатана в Китай през 868 г. по метода на ксилографията. Китайците използват дървен блок с изрязани релефни букви, който се маже с мастило за размножаване на копия върху хартия или пергамент. Колофонът от вътрешния край на печатния свитък гласи: „Направено за всеобщо безплатно разпространение от Ванг-Джи по поръчка на родителите му в 13-ти ден на 4-та луна на 9-та година Xiantong“ (11 май 868 г.)4. »» Печатарската буква е измислена в Китай още през 1041 г., но изобретението се оказва нерационално заради множеството йероглифи в китайския език. »» За пръв път знак за авторско право се появява в Китай върху книгата „История на Кайфън“, писана в периода 1190–1194 г. Знакът е печат, на който с 15 йероглифа е написано: „Публикувано първо от Чън от Мейшан, вече регистрирано, забранено е всяко неупълномощено копие“5. Този факт подлага на корекция твърдението, че идеята за авторско право идва след Гутенберговата печатна революция и се легитимира едва през ХVІІ в. »» Първата печатна преса с подвижен метален набор е изобретена около 70 години преди Гутенберг от анонимен корейски металург. На нея през 1377 г. в Южна Корея е напечатана будистката книга „Чикчи“, включена през 2001 г. в регистъра на ЮНЕСКО за документалното културно наследство „Паметта на света“. Чрез същия типографски метод е отпечатана и корейската книга „Чун-цю“ (Летопис на пролетта и есента) от 1434 г., съхранявана в Британската библиотека. »» Много преди Гутенберговата ера е изобретен и новият метод на тиражиране (размножаване): томовете се делят на отделни листове и се дават на преписвачи. Това се случва през ХІ–XIII в., когато първите евро-

Еко, Умберто и Жан-Клод Кариер. Това не е краят на книгите: Разговор с Жан-Филип дьо Тонак. София: Enthusiast, 2011, с. 52.

Pelliot, Paul. Les débuts de l’imprimerie en Chine. Paris: Imprimerie Nationale. Librairie d’Amérique et d’Orient Adrien Maisonneuve, 1953, p. 11.

3 Needham, Joseph. Science and Civilization in China: Vol. 5: Chemistry and Chemical Technology. Part 1: Paper and Printing. Taipei: Caves Books Ltd., 1986, p.

14, 201.

4 От 2010 г. „Диамантената сутра“ е достъпна в дигитален формат на сайта на Британската библиотека: http://www.bl.uk/collection-items/thediamond-sutra 5 Yang, Hu and Yang Xiao. Chinese Publishing: Homeland of Printing. Beijing: China Intercontinental Press, 2010, p. 1–5.

1 2

медийна археология

тия от фикус (амате), върху която създават своите прочути цветни книги-кодекси във формат „лепорело“10.

Илюстрация 1. Най-ранната печатна книга, създадена с метална типография – „Чикчи“ (1377 г., Корея)6 Илюстрация 2. Корейската книга „Чун-цю“, отпечатана с подвижен набор от бронз (1434 г., Сеул)7

пейски университети увеличават потребността от книги. Така процесът на книгопроизводство се ускорява далеч преди изобретяването на печатната преса. Безспорно Гутенберговата ера е свързана с най-типичния за съвременната книга медианосител – хартията. Но спрямо медийния статут на този печатен ресурс днес също текат ревизии: »» Древният произход на текстилната печатна медия прави печатането върху хартия по-млада технология: „Археолозите смятат, че изкуството на щампата съществува в Европа поне от хиляда години. Но на изток – в Египет, Индия, Китай, Япония, са печатали върху тъкан и в по-древни времена. Очевидно тъканта е била първият печатен материал“, пише руският книговед Евгений Немировски8. »» Масовата теза е, че хартията е изобретена през 105 г. от китайския евнух Цай Лун, но през 1957 г. в гробница в провинция Шанси в Китай е открит фрагмент от хартия от ІІ в. пр.н.е.9 Очевидно заповедите на китайския император държат технологията за изготвяне на хартията скрита за останалия свят повече от седем столетия. Едва през VІ в. формулата достига и до японците. През 751 г. близо до Самарканд арабите пленяват няколко китайски майстори, от които чрез принуда успяват да научат тайната на хартията. По този начин тя прониква в Персия, а после и в Арабия, откъдето през ХІ в. арабите я внасят в Европа. »» Когато говорим за хартията като ресурс на печатната медия, трябва да имаме предвид и един слабоизвестен факт – още преди V в., напълно автономно, маите от Централна Америка произвеждат уникалната хар-

Безспорен факт е, че Гутенберговата книга е господстващата медия за знание през последните около 560 години. Официалната � медийна биография се развива в четири еволюционни фази: инкунабули (ХV в.), първопечатни книги (ХVІ в.), старопечатни книги (ХVІІ–ХІХ в.), съвременни печатни книги (ХХ–ХХІ в.), всяка от които демонстрира или подсказва някаква закономерност, предопределяща бъдещето на печатната медия през ХХІ в. Именно затова е целесъобразно да припомним фактите. „Детството“ на европейското книгопечатане е легитимирано в годините след 1452–1455 г., когато в гр. Майнц Йоханес Гутенберг отпечатва 42-редова Библия. Всяка книга, отпечатана от изобретяването на книгопечатането до нощта на 31 декември 1500 г., се нарича инкунабул (от лат. incunabulum – люлка, pl. incunabula). Важно е да припомним, че границата на „люлчения период“ на книгопечатането до последния ден на 1500 г. – последната година, която принадлежи към XV в., е изкуствено фиксирана за удобство на историците и експертите. Дефакто печатна книга от 1499 г. по нищо не се отличава от печатна книга от 1501 г. Инкунабулите се отличават от първопечатните книги по това, че все още стриктно се придържат към стандартите на ръкописната книга. Фактът, че около половината от достигналите до нас инкунабули са отпечатани върху велен (фр. vélin – фина щавена телешка кожа) – подобие на пергамент, паралелно с неотклонната имитация на ръкописни шрифтове и украси, потвърждава стремежа на първопечатниците да придадат на новия техногенен формат на книгата „сериозност“ и безконфликтност на производството спрямо познатия на масите формат на манускриптите. Тази тенденция е наблюдавана и при днешния преход от печатна към електронна книга. Всичко в Европа започва през 1440 г., когато Гутенберг приключва работа по първата печатарска преса – ключа към разпространението на печатното знание и просвета чрез книги. Но за първенството на печатната преса също има спорове – Йоханес Гутенберг (1400–1468) от Майнц или холандецът Лоренц Костер (1370–1440) от Харлем, създал техника за примитивен печат?11 Спорове все още има и по въпроса коя е първата печатна европейска книга. В периода 1447–1453 г. Гутенберг отпечатва текстове, които некоректно са определяни за „книги“. През 1447 г. от печатната преса излиза астрономически календар за 1448 г. („Astronomischer Kalender für 1448“), а около 1452–1453 г. е отпечатан откъс от средновековната немска поема „Sibyllenbuch“ (Сибилина книга), известен като „Фрагмент от Страшния съд“ и каталогизиран на уеб сайта на Британската библиотека12. Това

Metal type printing technology. Seoul Printing Center, 2015. Дигитализирано копие: Jikji. Bibliotheque Nationale de France. http://gallica.bnf.fr/ark:/12148/ btv1b6300067k/f26.image 7 Ch'unchu kyongjon chiphae = Spring and Autumn Annals (Seoul, 1434). British Library 16015 c.3. http://www.bl.uk/collection-items/spring-and-autumn-annals 8 Немировский, Евгений. Большая книга о книге. Москва: Время, 2010, с. 169.

9 Tsien, Tsuen-Hsuin. Paper and Printing. // Needham, Joseph. Science and Civilisation in China, Chemistry and Chemical Technology. Vol. 5, part 1. Cambridge University Press, 1985, p. 38.

10 Burns, Marna. The Complete Book of Handcrafted Paper. Mineola: Courier Dover Publications, 2004, p. 199.

11 Marnix, C. H. R. Mentz of Haarlem? Johann Gensfleisch Von Gutenberg of Laurens Janszoon Koster? Eene Bijdrage Tot de Geschiedenis Van de Uitvinding Der Boekdrukkunst. Netherland: Nabu Press, 2012. 44 p.

12 Sibyllenbuch. Also known as Fragment vom Weltgericht. [Mainz: Type of the 36-line Bible, about 1452-53]. Incunabula Short-Title Catalogue (ISTC), British Library. http://istc.bl.uk/search/record.html?istc=is00492500 6

32 полиграфия 1’2016

Броят е отпечатан в

медийна археология

действително е най-ранният оцелял европейски печатен текст и вероятно първият продукт на печатната преса13. Но тъй като са само отделни листове и не съдържат цели произведения, първите отпечатани от Гутенберг продукти не може да се нарекат „книги“. Към днешна дата нараства консенсусът, че първата книга на Гутенберговата ера е „42-редовата Библия“. В регистъра на ЮНЕСКО за документално културно наследство „Паметта на света“ (Memory of the World), където през 2001 г. е включен екземпляр на Гутенберговата Библия, пише именно това: „42-редовата Библия на Гутенберг е първата книга в Европа, печатана с подвижен набор“14. За Гутенберговата Библия като първата отпечатана европейска книга говорят и представителите на PIRA (Националния институт за изследване на проблемите на издателската и полиграфическата промишленост във Великобритания) – Юри Гейтс и Джон Маслин, на Международния конгрес на книгата в Лондон (1982). Твърдението им е следното: „Съществуват известни спорове относно точната дата на откритието, страната, в която е направено, и личността на откривателя, но в общи линии е постигнато споразумение, че първата европейска книга е отпечатана от Гутенберг в град Майнц, Германия около 1454 година. Интересно е все пак да се отбележи, че страници от прочутата Гутенбергова Библия бяха просветлени със специална техника и показаха странно подобие с ръкописно изпълнени страници“15. За младенческия период на европейската печатна книга е слабоизвестен един куриоз, симетричен на днешното неразбиране на „бебето“ е-книга. В „Историята на Дявола“ (1726) Даниел Дефо разказва за партньора на Гутенберг – Йоханес Фуст, който закарал с талига в Париж бройки от първите печатни Библии. Парижани бързо разграбили скъпата стока, но също толкова бързо се върнали с врява да си искат парите обратно. Причината: печатните книги във всеки дом се оказали еднакви! Печатните Библии били разпознати като „измама“. За човека от предгутенберговото време „книга“ означавало ръкотворен уникат, неповторим оригинал, лична родова дъска, на която семейството саморъчно вписвало и хрониката на живота си. Печатната преса, копираща едно към едно множество Библии, била заклеймена като дело на Дявола и прогонили от града партньора на Гутенберг с обвинението, че им пробутва черна магия16. Съпротивата Klooster, John W. Icons of invention: the makers of the modern world from Gutenberg to Gates. Santa Barbara, CA: ABC-CLIO, 2009, p. 8.

14 42-line Gutenberg Bible, printed on vellum, and its contemporary documentary background. // Memory of the World Register. UNESCO, 2014. http://www.unesco.org/new/en/communication-and-information/flagshipproject-activities/memory-of-the-world/register/full-list-of-registered-heritage/ registered-heritage-page-3/42-line-gutenberg-bible-printed-on-vellum-and-itscontemporary-documentary-background 15 Гейтс, Юри и Джон Маслин. Техника и технология на производствените процеси. // Бъдещето на книгата. София: Държ. сдружение Българска книга и печат, 1985, с. 68.

16 Defoe, Daniel. The History of the Devil As Well Ancient as Modern: In Two Parts. 2nd ed. London, 1727, p. 378.

17 Image taken from page 43 of 'Hartley's illustrated coaching guide to North Wales', 1889. The British Library's photos. 2013. http://access.bl.uk/item/pdf/ lsidyv3600bde6 18 Image taken from page 25 of 'The Men in the Moon: or, the 'Devil to pay.'

With thirteen cuts [by George Cruikshank], etc. [A satirical poem-chiefly in reference to the proceedings of Messrs Cobbett, Hunt, and others.]', 1820. The British Library's photos. 2013. http://access.bl.uk/item/pdf/ lsidyv30793e76

Илюстрация 3а. Изобретателят Йоханес Гутенберг (© Philip Galle, 1600)

Илюстрация 3б. Изобретателят Йоханес Гутенберг (© J. Pedersen, 1860)

13

Броят е отпечатан в

Илюстрация 4а. Печатарят и неговият дявол (1889)17 Илюстрация 4б. Наказание за печатаря и неговия дявол (1820)18

полиграфия 1’2016 33

медийна археология Таблица 1. Медийно-археологична еволюция на книгата

Предгутенбергова 35 000 г. пр.н.е. – І в.

2400 г. пр.н.е. – VІІІ–ІХ в.

ХІV в. пр.н.е. – ІХ в.

Камък. Глина. Метал

Папирус

Дърво

Стена. Плоча

Свитък

Таблет

Гутенбергова 500–400 г. пр.н.е. – 1250–ХХІ в.

VІІІ–ІХ в. Пергамент

Хартия

Свитък. Кодекс

срещу признаването на съвременната електронна книга за „книга“ поради неустойчивостта на текста и податливостта му на манипулации има своето психоаналитично оправдание като естествен човешки страх от „делата на дявола“ (нарицателно за „различното“, „необяснимото“, „ненормалното“). В общия световен контекст е важно да осъзнаем точно кога българите получават своя дар от Гутенберговата галактика – печатната книга. Българската книга няма свой документиран инкунабул. Първият инкунабул на кирилица, или първата кирилска печатна книга най-вероятно е „Октоих“ (1494) от печатницата в черногорското княжество Цетина. Книжовна България се сдобива със своя венециански пионер от Гутенберговата ера – „Часословец“ на Яков Крайков, през 1566 г.19, а това е 116 години след Европа (първата европейска печатна книга е „Гутенберговата Библия“ от 1455 г.), 2 години след Русия (първата руска печатна книга е „Апостол“ от 1564 г.) и 74 години преди САЩ (първата американска печатна книга е „Bay Psalm Book“ от 1640 г.). От гледна точка на медийната история първопечатната българска книга „Часословец“, издадена в най-голямата славянска печатница във Венеция, е и европейско събитие заради иновациите на своя „баща“ – първия български печатар Яков Крайков. Оказва се, че той е първият, който „оставя сведение за разпространението на своите издания в самия палеотип – една безспорна проява на непосредствена търговска реклама“20. С убеденост в ренесансовия принцип – книгата като средство за всеобщо знание, още с първата си печатна книга Яков Крайков променя медийно-икономическия модел и легитимира печатаря като издател. Със стриктните сведения за самото издание и за себе си в издателския послеслов българският Гутенберг добавя гаранция за благонадеждност на издателското предприятие, с което си осигурява пазар за продажби21. Медийната археология обаче би откроила като поважен другия пионер на книжовна България – отпечатания през 1651 г. в Рим „Абагар“ на Филип Станиславов. Това е не просто първата печатна книга с новобългарски езикови елементи и първият печатен български амулет. Забележителното в нашия „Абагар“ е уникалният мул-

1455–1500 г.

Постгутенбергова

1500–ХХІ в.

1971–ХХІ в.

Книгопечатане

Дигитализация

Кодекс, печатен Кодекс, печатен (инкунабул) (съвременен)

Компютърен екран. Електронен четец. Таблет

тифункционален формат, а именно – книгата може да съществува в 4 медийни форми и може да се „конвертира“. Първоначалният му производствен формат е кодекс от 5 печатни листа. След нарязване на четирите текстови колони по орнаментираните рамки получените двадесет ленти се свързват последователно, а крайният резултат е книга във формат свитък с дължина около 5,80 м. Ненарязани, 5-те печатни листа могат да се залепват на стената като тапет или плакат – функция, описана от руския библиограф Павел Кепен върху екземпляр на „Абагар“, закупен от Александър Чертков в Рим през 1826 г.22. А отсъствието на корици позволява на тази старопечатна книга да се „дегизира“ и като вестник. Именно в тази маскировка е попаднал единственият екземпляр в България, който днес е притежание на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. Това се случило през 1924 г. по време на първата инвентаризация на печатните издания в библиотеката, докато се обработвало едно дарение от българин със стара периодика от Германия. Книгата „Абагар“ „биде случайно намерена от В. Дякович, командирован учител в Народната библиотека, в купищата дубликати на вестници, когато те се подреждаха от него“, пише в новината за откритието23. Разпозната зад тази тайнствена маска от експертите, книгата „Абагар“ е събудена за нов живот, а с офертата си и към нашия дигитален век да я притежаваме под формата на екстравагантен амулетен пояс или муска и да я възпроизвеждаме в нови виртуални, кросмедийни и трансмедийни формати, доказва и своя безграничен потенциал за медийни метаморфози. Имайки предвид факта, че изобретението на Йоханес Гутенберг действително е революция в медийното битие на книгата и е с все още неизчерпан потенциал, следва да положим името му като словообразуващо при една по-концептуална периодизация на книгосъздаването. (табл. 1) Медийно-археологичният подход към биографията на книгата като най-старата медия показва, че е необходимо да я осмисляме в три нови генерални етапа: Предгутенбергова (35 000 г. пр.н.е.–1455 г.), Гутенбергова (1455– 1971 г.) и Постгутенбергова книга (след 1971 г.). Смятам тази периодизация за коректна, тъй като книги е имало и преди печатната преса, кодексов формат има и пре-

Строго библиографски се поддържа друга датировка в репертоара на българската печатна книга, съгласно която първата българска първопечатна книга е от 1508 г., издадена от първа влашка печатница в гр. Търговище от йеромонах Макарий. Виж: Богданов, Иван. Българската книга през вековете. София: Просвета, 1978, с. 182; Теодосиев, Николай. Каталог на българските печатни книги 1508-1878. София: Унив. изд. Св. Климент Охридски, 2007. 450 с.

20 Цибранска-Костова, Марияна. Сборникът „Различни потреби“ на Яков Крайков между Венеция и Балканите през ХVІ век. София: Изд. Валентин Траянов, 2013, с. 32.

21 Пак там, с. 28.

22 Минчева, Бояна и Любомир Георгиев. Магическият танц на печатното слово: амулетните свитъци и християнството. // Библиотека, 2011, №2, с. 27.

23 Пак там.

19

34 полиграфия 1’2016

Броят е отпечатан в

медийна археология

ди книгопечатането, а с внедряването на компютъра настъпи ерата на новите формати на нематериалните книги. Както е нормално да имаме Александрийска библиотека през ІІІ век пр.н.е. и Александрийска библиотека през ХХІ век от н.е., така е логично да говорим и за Александрийска книга от ІІІ век пр.н.е. и Александрийска книга от ХХІ век от н.е. Свиването на понятието „книга“ само до Гутенберговия период би било късогледство към хилядолетната � история и недоверие към нейното бъдеще. Медийно-археологичният подход показва валидността на три постоянни закономерности в ролята на книгата за развитието на човешките отношения и в политиката: принципа на бюрокрацията, принципа на антагонизма и принципа „формата следва функцията“.

1) Принципът на бюрокрацията Господстващият медиен формат на книгата въздейства върху човешките модели на организация. Пространствените характеристики на медията за запис на фундаменталната информация са детерминанта на типа социална структура – статично или мобилно общество, и на типа психическа структура – спокойно или нервно общество. Когато писменият носител е стационарен, бюрокрацията е от „храмов“ тип, посвещава се на служене в името на стабилността във времето. Когато писменият носител бъде заменен с портативен, каквито са свитъкът и кодексът от папирус, пергамент или хартия, бюрокрацията става от „мобилизационен“ тип, човешките структури реагират с експанзионистични и агресивни програми за завоюване на пространства.

2) Принципът на антагонизма и канибализма Този принцип легитимира константността на форматните войни между хегемонните и подривните медии. В спектъра на медийните канали на даден етап от общественото развитие винаги съществуват хегемонни и „подривни“ медии (по израза на Алвин Тофлър24). Между тях съществуват антагонистични отношения – от медийно-форматни войни до медиен канибализъм (в режим „Това ще убие онова!“). „Подривните“ медии са нелегалните канали за обмен на конфиденциална информация и се използват от субекти, извършващи нерегламентирана или престъпна дейност, или които искат да „заобиколят системата“. Подривните медии трябва да отговарят на две условия: първо, най-добре да импонират и на грамотни, и на неграмотни реципиенти и, второ, да са най-трудно контролируеми от официалната власт. На тези условия отговарят немасовите формати, онези в двата края на медийния спектър – най-старите медии и най-новите медии. Това са, от една страна, вече излезлите от всеобща употреба, и от друга – все още непопулярните свръхмодерни медийни канали. Като „подривни“ медии днес се употребяват както старите – димът, пиктограмите, знаците и символите, тайнописът, позивите, пощенският гълъб, тайните сбирки, така и медийните им продължения („екстензии“) в дигиталната и виртуалната среда – мобилните и сате-

Илюстрация 5. „Това ще убие онова!“ („Ceci tuera cela“), или „Книгопечатането ще убие църквата. Печатницата ще убие архитектурата.“ Илюстрация в романа „Парижката Света Богородица“ на Виктор Юго (1889)25

литни телефони, интернет мрежите, персоналните блогове, електронната поща и т.н. Димният сигнал например е един от най-атрактивните за съвременния човек, включително с употребата му от Ватикана при процедурата за избор на нов папа. Сред терористичните групировки и маргиналните и криминални мрежи за „подривни медии“ се ползват човешкото тяло (чрез татуировки върху кожата или върху темето на обръсната глава) и криптографското писмо. Така през 2007 г. стана известно, че ръководителят на сицилианската мафия Бернардо Провенцано (в затвора от 2006 г.) е игнорирал всички технически средства за комуникация и е преминал към подривните „пицини“ (pizzini) – малки хартиени листчета с кодирани съобщения от числа, букви и цитати от Библията, които се обменяли само чрез две стари пощенски кутии. Във Франция през ХVІІ–ХVІІІ в. и особено по времето на Луи XV съществувала богата палитра от подривни медийни формати26, които днес се възкресяват с невиждан интензитет благодарение на домашните печатни технологии и интернет. Такива са например злобната одумка (mauvais propos), пълзящата мълва (bruit public), пасквилът (pasquinade), историйката (canard), памфлетът в нелегално издание (libelle), скандалната хроника

Тофлър, Алвин. Трусове във властта. София: Народна култура, 1996, с. 387.

'Ceci tuera cela': illustration for Hugo's Notre Dame de Paris, by Aimé de Lemud. Paris: Édition nationale, Testard, 1889. http://www.mediality.ch/galerie. php?id=26 26 Как пътуват идеите. // Куриер на ЮНЕСКО, 1997, №7, с. 14-17.

24 25

Броят е отпечатан в

полиграфия 1’2016 35

медийна археология

(chronique scandaleuse), хвърчащата сатирична листовка (feuille volante), списваното на ръка вестниче (nouvelle á la main). И печатната книга днес влиза във функцията на подривна медия, но основно в обем под 30 страници, т.е. като брошура (особено от сектантските организации), защото така тя е бързо произвеждана и бързо разпространяема. Нещо повече. Кенет Голдсмит, преподавател в Университета в Пенсилвания, твърди, че медията на новия радикализъм е хартията: „Точно така. Като отпечатвате своите трудове в книжно тяло, никой няма да разбере за съществуването им. Напечатаното на хартия е идеално средство, използвано от терористи и плагиати, и като цяло се използва за подривно мислене“27.

3) Принципът FFF (формата следва функцията) Медийната биография на книгата е отлична илюстрация на основния принцип на човешкото формотворчество – формата следва функцията („form follows function“, принцип на трите F на Хенри Луис Съливан). Книгата е интегрален цивилизационен проект между форма (носител) и функция (четене). Формата на книгата винаги следва предназначението � – удобство при четенето в конкретния цивилизационен момент. Удобство, търсено както по религиозни, така и по политически причини. Нека проверим как функцията (четенето) диктува промените във формата (носителя). Ще използваме за пример историческия момент на внедряването на книгата във формат „кодекс“. Фактите показват, че най-рано и най-масово книгата-кодекс измества книгата-свитък в християнските среди. Докато нехристиянските традиции като юдаизма използват свитъци, ранните християни припознават за своя медия кодекса. Причините за избора на кодексов формат за книга на новата религия съвсем не са само идеологически различия. Много е вероятно кодексът да е донесен отнякъде (в Европа) като политически инструмент – като „подривна“ медия спрямо официалната политеистична религия и като най-удобен за глобалното разпространение на новата религия. Официалната медия в първите години на християнството е свитъкът, но през І–II в., когато се наложило да разпространяват тайно словата, деянията и свидетелствата за Исус, това извършвали върху алтернативни медии – тефтери и кодекси. Затова можем да твърдим, че разпространението си кодексът дължи на потребностите на младата християнска религия. Кодексът е много удобен формат за лично четене. На обикновения християнин винаги му трябва евангелския текст или списък с библейски цитати в компактен вид, за да му е подръка при спорове и скришни просветни сбирки. С една дума – удобството на инструмента за масовизиране на читателите-християни е това, което издига книгата-кодекс като господстващ медиен формат за последните 2000 години. Очевидно е, че налагането на кодекса става по чисто функционални причини: максимално удобен масмедиен формат за проникване на алтернативната религия – християнството.

Илюстрация 6. Формата следва функцията – четенето е дълго пътуване. Печатната книга в свитъчен формат „По пътя“ на Джак Керуак, 1951 г.

По-късно самите композиционни решения на книгите били рефлексия на потребността от улеснения за читателите. Най-удобният до днес формат за четене „осмина“ (in octavo) е създаден през 1501 г. от съображения за четивност. По същата причина се въвеждат странирането, номерирането на главите или сцените, вмъкват се заглавия, подзаглавия и резюмета, увеличава се броят на абзаците и отстъпите за нов ред, което бележи „окончателната победа на белите полета над черните“. Всички усилия по разкрепостяването и адаптирането – скъсяването, опростяването, сегментирането, илюстрирането на печатните издания, са подчинени на визията за актуалното (стратегически и икономически изгодното за издателя) четене, четенето, което се задоволява с минимална кохерентност и се поддържа с максимална ергономичност. Ключовите трансформации и корекции в младенческия период на печатната книга възникват именно от практически подбуди и поради отличното познаване на читателя. В заключение можем да кажем, че ефективното книгоиздаване винаги е правопропорционално на решенията на печатарите или издателите като читатели. Такава е логиката на антропологичния принцип „формата следва функцията“. Такава е логиката и на системния подход в медиалогията – удобствата на четенето имат водеща роля. По тази логика читателят е „диктаторът“ на печелившите медийни формати. Затова във всяка историческа епоха и във всяко отделно общество господство има не най-евтиният или най-безвредният, а най-удобният масмедиен формат на „книга“. И тук следва едно важно предупреждение от позицията на медийната археология. Печатната книга е господстваща медийна технология в продължение на пет века и макар да е усъвършенствала функциите си, физическата � форма дефакто е с непроменен „интерфейс“. Достатъчно е да хванем в ръце екземпляр на инкунабул, да речем „Корабът на глупците“ на Себастиан Брант, отпечатан през 1494 г., за да усетим неговата съвременност. Нещо повече – проследява се трайната девалвация на естетическите и психосоматичните характеристики на печатното тяло по посока елементаризиране и клиширане. По този показател печатната индустрия и книгоиздаването са длъжници на читателя от дигиталния век.



Голдсмит, Кенет. Ако нещо не присъства в интернет, то не съществува. // Литературата. Год. 1, №2. София: Унив. изд. Св. Климент Охридски, 2007, с. 125.

27

36 полиграфия 1’2016

Броят е отпечатан в