Дата: 07.12.2019 г.
ОНЛАЙН ВЕСТНИК
www.newsbgreporter.com
„КЛЕТНИЦИТЕ“ - МУЗИКАЛНИ КРИТИЧНИ БЕЛЕЖКИ „ПРЕДИ АНТРАКТА“ Автор: Иван Върбанов Получих поканата да посетя премиерата на най-новата продукция на Софийската опера „Клетниците“, която се състоя на 6-ти декември 2019 г. Знаех за усилията и всички предприети стъпки от директора Пламен Карталов – от момента на взимането на правата, през периода на „застой“ на проекта поради липса на техническо обезпечаване и финансиране, та до сегашния щастлив момент. Със сигурност, у нас няма друг по-гениален и опитен режисьор с опит и доказал се в различни мащабни и трудни проекти – тук и по света, който би успял да се справи с трудната задача – да съгради българска сценична версия на легендарния роман на Юго и да се съизмери със световните образци на музикални представления и екранизация. Както вече писах в предишна своя статия Карталов прави епохална революция, защото отваря вратите на храма на българското оперно и балетно изкуство за хитови мюзикъли и то не като епизодични опити или проекти, а като новаторска програмна линия на първия оперен театър. Отзовахме се в залата на Софийската опера в найчакания момент – премиерното вдигане на завесата. Знаех, че съставите са преминали през всякакви кастинги, отсявания, изпити и т.н., за да заслужат мястото си в продукцията. С нетърпение очаквах да видя какво се е получило. *** Да, оригинална концепция, декори, кино-похвати. Ефектна сценография, която се е съобразила с изискването за функционалност в лимитирани бюджети. Костюмите – автентични, ефектни, достоверни, верни на епохата на 100%. Използването на киноекран, който указва годината на действието – чудесна идея, новаторска, стоеше елегантно и някак модерно на сцената, с претенцията за микс на жанровете или още една визуална проектирана равнина, която ще допълва визуалното наслагване на образите – заснетите и тези от сцената. Уви, това не се случи, поне в първата част, а у мен зрееше нарастващо желанието да видя прожектирането на кинокадри от онова време, които да ме пренесат и „заведат” в епохата, да ме сблъскат с визуалните проекции на героите, да видя предварително поставени и заснети разработки с героите от спектакъла, които да бъдат “КЛЕТНИЦИТЕ“ - музикални критични бележки „Преди антракта“
„клонирани“ на екрана в черно-бяла проекция. Музикалната част:
***
Да, прекрасен оркестър, който пресъздава музиката красиво и вярно. Но, равен динамично, сякаш неравноправен на артистите - солисти, които доминираха като сила – ефект, който се дължи на недотам прецизното балансиране от звуковите инженери на пулта. Нямаше единна хомогенна звукова среда през по-голямата част от първата част, която гледах. А това би създало онази специфична магия на мюзикъла. Прекрасен Влади Михайлов - бленда на гласа, ярка актьорска игра и пеене. Поздравления! Браво! Весела Делчева пя с прекалено вибрато, но в края на своята партия вече дозира и получи онова поп пеене, с повече прави тонове, които преливат и така влезе удобно и се настани в жанра. Гласът звучи прекрасно, с точната емисия, има полетност, красота и запомнящ се тембър. Най-верен в пеенето бе Вениамин Димитров. Певецът респектира с характерна бленда на гласа, мекота, линия в пеенето, точно музициране, правилно формиране на звука, светли вокали, свободно преливане и изграждане на мелодията. Ето това е мюзикълен певец! Истинска находка! Грабва с поетика на своето присъствие и романтична харизма, изтъкана от сърдечност, изчистена и ясно поднесена емоция и реалистичен живот на персонажа. Орлин Павлов - да, харизма, присъствие, осанка, глас, светлина, която струи от появата му на сцената, ярка индивидуалност и подчертано щрихиран верен релеф на персонажа. Но, КОЙ е изисквал от него или го е посъветвал да не бъде верен на собствения си стил и звучене, а да се впуска в класическо оперно пеене?! И защо? Това отнема от силата и блясъка на очакването да видим любимия на всички ни поп-идол Орлин Павлов, който е гост-звезда в мюзикълен спектакъл. Сякаш това навлизане в ново амплоа и стил на пеене придава една несигурност и категорично показва неопитни първи стъпки в класическото оперно пеене. В интерпретацията се чуваше насичане на мелодиката на партията, изнесено, но оперно, нехарактерно за него. Защо? И кой е искал той да излезе от руслото си, да не бъде себе си, да имитира класическите оперни певци.