културен свят
почерк- откъде дойде вдъхновението за него? Коя истина искате да представите - на режисьора, на героите или на публиката чрез нейното възприятие ? ММ: Аз не знам къде се пресичат тези истини и коя е по-важна. Повече ме интересува да поставя тези въпроси, да питам себе си и да поканя публиката заедно да разсъждаваме на тази тема. И ми е много приятно, че така преживявате филма. Но още по-важно от размислите по тази тема е усещането на посланието. Трябваше да следвам инстинктите, душата, себе си. Щастлив съм от резултата - историята притежава чувство, определена композиция. Това е различен подход от традиционния за правене на филми. Трите истории сами се привлякоха и се съединиха. Това за мен лично е почестният начин. Има връзка, но е тънка, деликатна - не съм използвал традиционните разказвачески препратки. И трите линии на сюжета са действителни, те са не само въз основа на реални събития, но често следват действия и диалог дословно - така, както са се случили. Една от историите - третата, е документален филм, но истината в документалния филм може да се окаже по-неуловима и дори объркваща. Кое отличава измислицата от реалността - измислицата е истина, прикрита в една лъжа. Затова, в крайна сметка вярвам, че изкуството, дори и когато е концептуално, накрая съществува заради чувството, което носи. МЕ: Вашето творческо виждане
8
е, че „и трите истории съдържат в себе си истина, отразена в криво огледало”... ММ: Колкото повече навлизаме в истината, толкова по-маловажно е какви са фактите. Все по-значим става фактът, каква точно се оказва емоционалната истина на човека срещу теб. Фактите не могат да се пренебрегнат, но в края на краищата любовта и страданието се оказват много по-важни. МЕ: Споделяте, че сте уморен от филмите, които разказват истории по тривиален начин, защото те изостават от литературата, изкуството и музиката, когато става въпрос за новаторство – и то само защото се предполага, че публиката няма да ги разбере! ММ: Има публика както за „Титаник”, така и за провокиращи, нова-
торски кинотворби. Страхувам се, че корпоративния начин на мислене ще погълне всичко, дори и хората, мислещи креативно – често се оказва, че сами цензурираме себе си в и от името на въображаемата широка публика. „Индустриалният подход” към създаването на нещата често пречи не само на изкуството, но и на човешкия дух, на житейския ни опит. Нищо не може да ни оправдае, ако допуснем корпоративната настройка на сетивата да ни диктува начина, по който правим изкуство. Старая се да гледам отделни филми, а не киното като цяло. Интересуват ме определени режисьори и творци. Колкото до балканското кино - нека съхраним своето достойнство и не позволяваме да ни третират като екзотични животни, да показваме уважение към самите себе си. Най-новият проект на Милчо Манчевски се нарича “Слънчева светлина” - една интересна игра с представата на хората за това какво е филм, създаден по експериментален начин. На сбогуване Милчо Манчевски ми каза кои са двата основни принципа, на които учи своите студенти: да усвоят занаята, професията и да имат сърце - да отворят съзнанието си и да бъдат честни със себе си. М. Енева