Списание "ГРАДЪТ" | Инфраструктура - брой 3, 2017 г. / Spisanie Gradat

БРОЙ 3 | ЮНИ – ЮЛИ | 2017

ИВАЙЛО МОСКОВСКИ УСПЕШНИЯТ МОДЕЛ НА СМЕСВАНЕТО НА ПУБЛИЧНИЯ И ЧАСТНИЯ КАПИТАЛ

НИКОЛАЙ НАНКОВ ЦЕЛТА НИ Е ДА ПРЕВЪРНЕМ ПЪТНИЯ СЕКТОР В САМОИЗДЪРЖАЩ СЕ

НЕНО ДИМОВ ЕКОИНОВАЦИИТЕ ДА БЪДАТ ИЗВЕДЕНИ КАТО ПРИОРИТЕТ

ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА ПРЕДСТОИ ТЪРГ ЗА ИЗПЪЛНИТЕЛ НА ИНТЕРКОНЕКТОРА ГЪРЦИЯ – БЪЛГАРИЯ

3

4 ГРА ДЪТ ЮНИ / ЮЛИ 2017 Брой 3 | 2017 юни - юли

ISSN 2367-8054

Списание ГРАДЪТ излиза шест пъти в годината в две тела ГРАДЪТ сгради и ГРАДЪТ инфраструктура. РАЗПРОСТРАНЯВАТ СЕ САМО ЗАЕДНО

Корица Сграда "Диамант", София

ГРАДЪТ МЕДИА ГРУП ЦЕНТРАЛЕН ОФИС София 1612, бул. „Акад. Ив. Ев. Гешов“ 104, ет.1, тел. 02 958 88 55 | 850 47 10 | 850 47 15 факс: 02 958 8558 office@thecitymedia.bg www.thecitymedia.bg РЕГИОНАЛНИ ОФИСИ ПЛОВДИВ ул. „Г.М. Димитров“ №5, ет.1, офис 1 тел./факс 032 968 030 ИЗДАТЕЛ БАЛПЕКС ООД ГРАДЪТ МЕДИА ГРУП ИНЖ. ВЕНЕТА КРЪСТЕВА Управляващ партньор vkrasteva@thecitymedia.bg КАМЕН КРЪСТЕВ Заместник-управител kkrastev@thecitymedia.bg МАРИЯ НАЙДЕНОВА Изпълнителен директор 0897 84 62 80 mnaydenova@thecitymedia.bg

РЕДАКЦИЯ НИКОЛАЙ ТОДОРОВ Отговорен редактор „Сгради“ 0898 617 162 ntodorov@thecitymedia.bg МИЛЕНА ЧЕРВЕНОВА Отговорен редактор „Инфраструктура“ 0898 613 130 mvasileva@thecitymedia.bg ХРИСТО НИКОЛОВ Отговорен редактор “Недвижими имоти и инвестиции” 0898 617 160 hnikolov@thecitymedia.bg РАДОСТИНА ПОПОВА редактор 0898 654 704 rpopova@thecitymedia.bg СВЕТЛА ДОБРЕВА Редактор 032 968 030 | 0897 846 284 sdobreva@thecitymedia.bg

МАРКЕТИНГ И РЕКЛАМА 02 958 88 55 | 850 47 10 | 850 47 15 факс 02 958 8558 НАТАЛИЯ ДИМИТРОВА Мениджър „Бизнес развитие“ 0897 84 62 71 ndimitrova@thecitymedia.bg АННА ГЕОРГИЕВА Маркетинг мениджър „Инфраструктура“ 0897 84 62 69 ageorgieva@thecitymedia.bg ТАНЯ ТРИФОНОВА Маркетинг мениджър „Сгради” 0897 84 62 73 ttrifonova@thecitymedia.bg ЙОАНА ИВАНОВА Специалист маркетинг и реклама 0896 662 714 yivanova@thecitymedia.bg

АРТ ДИРЕКЦИЯ ПОСТСТУДИО thecity@poststudio.bg

АНАЛИЗИ И ПРОУЧВАНИЯ НЕЛИ МАКЕДОНСКА Мениджър 0897 846 272 nmakedonska@thecitymedia.bg

ПРЕДПЕЧАТ КОГИТО 0887 50 10 15 office@cogito-ideas.eu

ИВАН ЛИЛОВ Главен администратор 0894 450 847 ililov@thecitymedia.bg

ГРАФИЧЕН ДИЗАЙН ГЕРГАНА ПЕТРОВА 0898 652 419 gpetrova@thecitymedia.bg

IT МЕНИДЖЪР ДИМИТЪР КАДРЕВ 0898 613 134 reklama@thecitymedia.bg СЧЕТОВОДСТВО И ФИНАНСИ МАРИЯ ЛЕФТЕРОВА 0897 846 276 mlefterova@thecitymedia.bg НИКОЛАЙ СТОЯНЧОВ 0897 846 282 nstoianchov@thecitymedia.bg БАНКОВА СМЕТКА НА БАЛПЕКС ООД „Банка ОББ“ АД, BG81 UBBS 8002 1005 2447 20 BIC UBBSBGSF БАНКОВА СМЕТКА ЗА АБОНАМЕНТ „Икономедиа“ АД „Уникредит Булбанк" АД BG05 UNCR 7630 1078 1197 45 BIC: UNCRBGSF АБОНАМЕНТ 02 93 76 349 abonament@economedia.bg ПЕЧАТ „Алианс Медиапринт“ ЕАД София, жк „Дружба“, ул. „Илия Бешков“ 3 02 42 25 900

БРОЙ 3 | 2017 ЮНИ - ЮЛИ

СЪДЪРЖАНИЕ 10

10 2017 - 2020 БОРБА ЗА ИНВЕСТИЦИИ В ИНФРАСТРУКТУРА 14 ИВАЙЛО МОСКОВСКИ СМЕСВАНЕТО НА ПУБЛИЧНИЯ И ЧАСТНИЯ КАПИТАЛ ПРИ РЕАЛИЗАЦИЯТА НА СТРАТЕГИЧЕСКИ ПРОЕКТИ Е УСПЕШЕН МОДЕЛ

6

ГРА ДЪТ

ПЪТНИ, ЖП И ЕКОПРОЕКТИ

18

18 ЖЕЛЕЗОПЪТНИ ПРОЕКТИ НА БЪЛГАРИЯ 2014-2023

26 БЪЛГАРСКИТЕ ПРИСТАНИЩА ПРЕЗ 2017 Г.

ЖЕЛЕЗОПЪТНИ ГАРИ

28 РАЗВИТИЕ НА ЛЕТИЩАТА В БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ 2017

ЖЕЛЕЗОПЪТНИ ПРОЕКТИ ПО ОП "ТРАНСПОРТ И ТРАНСПОРТНА ИНФРАСТРУКТУРА" И МЕХАНИЗМА ЗА СВЪРЗАНА ЕВРОПА 2014 - 2023

30 МЕТРОТО НА СОФИЯ 2014-2020 ТРЕТИ МЕТРОДИАМЕТЪР СТАРТИРА ИЗГРАЖДАНЕТО НА МЕТРОТО В "ОВЧА КУПЕЛ" МЕТРОСТАНЦИЯ 15-III ПОД БУЛЕВАРД "ПРЕЗИДЕНТ ЛИНКЪЛН", С 4 ВХОДА МЕТРОСТАНЦИЯ 16 ПОД КРЪСТОВИЩЕТО С "МОНТЕВИДЕО", С 6 ВХОДА

28

8

30

40 НИКОЛАЙ НАНКОВ ТРЯБВА ДА ИЗГРАДИМ АМ "СТРУМА". ЦЕЛТА НИ Е ДА ПРЕВЪРНЕМ ПЪТНИЯ СЕКТОР В САМОИЗДЪРЖАЩ СЕ 44 ПЪТНИ ПРОЕКТИ НА БЪЛГАРИЯ 2014 - 2023 ПЪТНИ ПРОЕКТИ С ЕВРОПЕЙСКО И БЪЛГАРСКО ФИНАНСИРАНЕ 2014 2023. БЪДЕЩИ ПРОЕКТИ

26

ПЪТНИ ПРОЕКТИ ЗА РЕХАБИЛИТАЦИЯ ПО ОПРР 2014 2020 54 ЛОТ 3.2 СИМИТЛИ - КРЕСНА НА АМ „СТРУМА" АРХ. ПЕТЪР ДИКОВ НАЛОЖИТЕЛНО Е ЛОТ 3.2 НА АМ „СТРУМА“ ДА СЕ РЕАЛИЗИРА КОЛКОТО СЕ МОЖЕ ПО-БЪРЗО

54

ГРА ДЪТ

9

ПЪТНИ, ЖП И ЕКОПРОЕКТИ

64

68 62 ИНЖ. АСЕН АНТОВ НАПИСА КНИГА ЗА ТРАНСПОРТНОТО МОДЕЛИРАНЕ 64 НОВИТЕ ЯЗОВИРИ ЗА ПИТЕЙНА ВОДА НА БЪЛГАРИЯ 68 НЕНО ДИМОВ ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ВАЖНО Е ЕКОИНОВАЦИИТЕ ДА БЪДАТ ИЗВЕДЕНИ КАТО ПРИОРИТЕТ 72 ЕКОЛОГИЧНА ВОДНА ИНФРАСТРУКТУРА ИНВЕСТИЦИОННИТЕ ПРОЕКТИ ПО ОПОС 2014 - 2020 402.6 МЛН. ЛВ. СА ПРЕДВИДЕНИ ЗА РЕАЛИЗАЦИЯТА НА Т.НАР. РАННИ ПРОЕКТИ ЗА ИЗГРАЖДАНЕ НА ВИК ИНФРАСТРУКТУРА В ПЛОВДИВ, АСЕНОВГРАД, ДОБРИЧ И ПЛЕВЕН/ ДОЛНА МИТРОПОЛИЯ 234 МЛН. ЛВ. ЗА ДОВЪРШВАНЕ НА Т.НАР. ФАЗИРАНИ ПРОЕКТИ В 8 ОБЩИНИ - БАНСКО, ВИДИН, ВРАЦА, ЗЛАТНИ ПЯСЪЦИ, РАДНЕВО, ТЕРВЕЛ, ШУМЕН И ЯМБОЛ

82 УСТОЙЧИВО УПРАВЛЕНИЕ НА БИТОВИТЕ ОТПАДЪЦИ 86 ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА ПРЕДСТОИ ТЪРГ ЗА ИЗПЪЛНИТЕЛ НА ИНТЕРКОНЕКТОРА ГЪРЦИЯ - БЪЛГАРИЯ. СТРОИТЕЛСТВОТО ЩЕ ЗАПОЧНЕ ПРЕЗ 2018 Г.

90 ГОЛЕМИТЕ БЪЛГАРСКИ ЕНЕРГИЙНИ ПРОЕКТИ КЛЮЧОВИ И ЗА ЕС КЛЮЧОВИ ПРОЕКТИ ЗА РАЗВИТИЕ НА ГАЗОВАТА ИНФРАСТРУКТУРА КЛЮЧОВИ ПРОЕКТИ ЗА РАЗВИТИЕ НА ЕЛЕКТРОПРЕНОСНАТА ИНФРАСТРУКТУРА 100 ЕВГЕНИЯ КАРАДЖОВА ОЧАКВАМ СТРАТЕГИЧЕСКИ ПОДХОДИ ПРИ РЕАЛИЗИРАНЕТО НА НОВИТЕ ПРОЕКТИ

90

116 989 791 ЛВ. ОТИВАТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА РАННИ ВИК ПРОЕКТИ НА ПЕТ ПО-МАЛКИ ОБЩИНИ - АЙТОС, ЕЛХОВО, ПРИМОРСКО, ТУТРАКАН И ЧИРПАН - КОМПОНЕНТ 2 НОВА ПРОЦЕДУРА ЗА 1.5 МЛРД. ЛВ.

9

ГРА ДЪТ

82

12 ГРА ДЪТ ЮНИ / ЮЛИ 2017

2017 - 2020 БОРБА ЗА ИНВЕСТИЦИИ В ИНФРАСТРУКТУРА Текст МИЛЕНА ВАСИЛЕВА

ИНВЕСТИЦИИ В ИНФРАСТРУК Т УРАТА

13

14 ГРА ДЪТ ЮНИ / ЮЛИ 2017

България принадлежи към семейството на така наречените Smaller Established Markets според класификацията на KPMG в Infrastructure 100 World Markets Report. Това веднага ни прилепва към две от характерните за групата предизвикателства: зависимост от други страни по отношение на енергийни източници, суровини и храни борба за инвеститори и за инвестиции в инфраструктура. Като част от групата Smaller, но Established, и България полага усилия

за подобряване и изграждане на инфраструктурата си. Единият от вариантите за нейното бъдещо развитие е публично-частното партньорство. Кои да са инвеститорите, как да бъдат привлечени, възможно ли е да се подготвят съвместни проекти със съседните държави? Това са част от въпросите, които са на дневен ред днес, като основният си остава - ще успеем ли да инвестираме навреме одобрените безвъзмездни европейски средства за инфраструктурни проекти.

ТРАНСПОРТНИ ПРОЕКТИ 2014 - 2023

ПРИСТАНИЩЕ ВИДИН

ПРИСТАНИЩЕ РУСЕ ВИДИН - МОНТАНА

АМ "СОФИЯ - КАЛОТИНА"

ПРИСТАНИЩЕ ВАРНА

АМ "РУСЕ - В. ТЪРНОВО"

АМ "ХЕМУС"

ВОЛУЯК - ДРАГОМАН СОФИЯ - ВОЛУЯК

ЛЕТИЩЕ СОФИЯ

ЛЕТИЩЕ БУРГАС

СОФИЯ - ЕЛИН ПЕЛИН

ПЛОВДИВ - БУРГАС

ПРИСТАНИЩЕ БУРГАС

ЕЛИН ПЕЛИН - КОСТЕНЕЦ КОСТЕНЕЦ - СЕПТЕМВРИ ЛЕТИЩЕ ПЛОВДИВ

ПЛОВДИВ - БУРГАС, ФАЗА 2

АМ "СТРУМА"

СЕПТЕМВРИ - ПЛОВДИВ ИМТ ПЛОВДИВ ЖП ВЪЗЕЛ ПЛОВДИВ ERTMS СОФИЯ - КУЛАТА

КРУМОВО - ПЪРВОМАЙ ПЪРВОМАЙ - СВИЛЕНГРАД

Европейско финансиране за железниците ОП "Транспорт" 2007 - 2013

Механизъм за свързване на Европа с осигурено финансиране

ОП "Транспорт и транспортна инфраструктура" 2014 - 2020

Механизъм за свързване на Европа

Европейско финансиране за пътища ОП "Транспорт и транспортна инфраструктура" 2014 - 2020 Механизъм за свързване на Европа

Българско или заемно финансиране за пътища Пристанища

Летища

ИНВЕСТИЦИИ В ИНФРАСТРУК Т УРАТА

В периода 2014 - 2020 г. транспортната инфраструктура на България разчита на 2.360 млрд. евро. Те се набавят основно от два източника на финансиране за нови обекти. Единият е ОП “Транспорт и транспортна инфраструктура“ с 1.888 млрд. евро, като 1.6 млрд. евро е финансирането от ЕС, а 288 млн. евро е българският дял. В него попадат жп проектите "Пловдив - Бургас", фаза 2 (350 млн. евро БФП), и "Елин Пелин Костенец" (460 млн. евро БФП), а от пътните е лот 3 на АМ „Струма“, разделен в четири части: лот 3.1, който се строи със забавяне, лот 3.3, който се изгражда независимо от 7-те археологически обекта, лот 3.1 тунел „Железница“, който след стопиран търг е разделен на 3 части, и лот 3.2, за който през юни се внася ОВОС в МОСВ. Вторият източник е по-новият за страната Механизъм за свързана Европа. Европейското финансиране за 3-годишния период по кохезионния пакет е 406 млн. евро, а българското съфинансиране добавя още 60 млн. евро, т.е. сумата по МСЕ става 467 млн. евро. Така общата сума за нова транспортна инфраструктура и интелигентни решения в пътния, железопътния, пристанищния и летищния сектор възлиза на 2.360 млрд. евро според ръководителя на Управляващия орган Галина Василева. Третият източник е държавният бюджет. Оттам се осигурява съфинансиране на проектите (обикновено по 15% на проект) и се отпускат средства за проекти, които са приоритетни за страната, но нямат европейско финансиране. Към 20 май 2017 г. броят на договорните споразумения с Изпълнителната агенция за иновации и мрежи (INEA), която управлява инфраструктурни и научноизследователски проекти в областта на транспорта, по Механизма за свързване на Европа (МСЕ) са 7 за 292 млн. евро по първа и втора покана, като 285 млн. евро от тях са за жп проекти - развитие на жп възел София с участъка София - Волуяк,

15

София - Елин Пелин, Костенец - Септември. До началото на февруари бяха подадени 4 нови проектни предложения за третата покана по оставащия бюджет от 114 млн. евро. Резултатите се очакват през юни. Кандидатстващите проекти са: жп възел Пловдив (обща стойност 115 млн. евро, от тях 98 млн. евро от МСЕ), пътният проект Драгоман - граница със Сърбия, част от София - Калотина (14 млн. евро от МСЕ, останалите 92 млн. евро от държавния бюджет), два проекта за подобряване на въздушното движение. Според тези две програми железниците разполагат с 1 млрд. евро за периода 2014 - 2020 г., бенефициент на средствата е ДП „Национална компания „Железопътна инфраструктура“. Към май 2017 г. търгове са обявени за жп проектите "София - Елин Пелин", два обекта от "Пловдив - Бургас", фаза 2, и един търг за проектиране: на Оризово - Скутаре, който обаче беше спрян. Основната задача до края на 2017 г. според Галина Василева е да се обявяват търгове. Пътният сектор разполага с 670 млн. евро от ОПТТИ, очаква 40 млн. евро от МСЕ, определен е бюджет от 200 млн. лв. (100 млн. евро) от държавния бюджет за АМ „Хемус“, т.е. за ново строителство бюджетът е 810 млн. евро. Към тях се прибавят около 170 млн. евро за пътната схема от ОП „Региони в растеж“, които са предназначени за рехабилитация на участъци, групирани в 24 лота. Пристанищата разчитат основно на публично-частно партньорство за развитие на инфраструктурата си. Летищата също предпочитат концесията, макар процесът там да е по-тромав - летище Пловдив е пред избор на концесионер след третото обявяване на процедурата, а летище София е пред избор на консултант за процеса на концесиониране след прекратяване на първата процедура.

16 ГРА ДЪТ ЮНИ / ЮЛИ 2017

ИВАЙЛО МОСКОВСКИ СМЕСВАНЕТО НА ПУБЛИЧНИЯ И ЧАСТНИЯ КАПИТАЛ ПРИ РЕАЛИЗАЦИЯТА НА СТРАТЕГИЧЕСКИ ПРОЕКТИ Е УСПЕШЕН МОДЕЛ

Интервю МИЛЕНА ВАСИЛЕВА

Министър Московски, кои са приоритетите на страната в сектор „Транспорт“? Кои са най-важните 5 задачи, които стоят пред вас сега? Как ги подреждате по важност и във времето? Кое е най-голямото предизвикателство за вас? В началото на третия ми мандат като министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията обявих, че основната ни задача е да ускорим работата по изпълнението на приоритетите в управленската програма на правителството. Не бих могъл да приоритетизирам едни задачи за сметка на други, защото всички приоритети са еднакво важни. Няма значителни промени в тенденциите, както и в приоритетите на транспортната политика. Стратегическите ни приоритети са напълно съобразени с европейската политика в областта на транспорта и националните документи за развитие на икономиката на страната. Продължаваме да стимулираме развитието на по-екологосъобразните видове транспорт, внедряването на интелигентни транспортни системи, както и ще съдействаме за повишаването на безопасността и сигурността на пътя. Конкретните ни планове са свързани със срочното и

ИВАЙЛО МОСКОВСКИ МИНИСТЪР НА ТРАНСПОРТА, ИНФОРМАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И СЪОБЩЕНИЯТА

Ивайло Московски е министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията за трети път. От ноември 2014 г. до януари 2017 г. е министър и ръководител на Управляващия орган на оперативна програма „Транспорт” в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията. От май 2013 г. до август 2014 г. е народен представител в 42-то Народно събрание и член на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения и член на Комисията по енергетика. От май 2011 г. до март 2013 г. е министър и ръководител на управляващия орган на оперативна програма „Транспорт” в МТИТС, а от юли 2009 г. до май 2011 г. е заместник - министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията и ръководител на управляващия орган на оперативна програма „Транспорт” в МТИТС. Преди управленския и депутатския си период е бил част от бизнес средата на страната ни.

навременно завършване на проектите по ОП „Транспорт и транспортна инфраструктура“ 2014 - 2020. Предвиждаме до приключване на мандата да имаме напълно модернизирана железопътна магистрала по направлението сръбска граница - София - Пловдив - Бургас. Надяваме се въпреки забавянето да приключим в срок и доизграждането на АМ „Струма“. Ако обаче забавянето с нея стане фатално, ще предприемем действия по пренасочване на средствата към други проекти. Изграждане на скоростен път от София до границата със Сърбия също е в краткосрочните ни планове. Развитието на метрото в София - друга важна тема. Както казах, много са приоритетите и задачите и се надявам да имаме възможност да ги завършим. Тук трябва да отбележа, че темата БДЖ остава една от най-тежките и през този мандат. Нашата цел винаги е била паралелно с модернизацията на железопътната инфраструктура да закупим нов подвижен състав за железницата. Искаме да подобрим качеството на предлаганата услуга от националния железопътен превозвач. Както знаете, въпреки строгата финансова дисциплина в БДЖ през последните години дружеството продължава да има големи задължения, затова ще разчитам и на помощта

МИНИСТ ЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ

17

18 ГРА ДЪТ ЮНИ / ЮЛИ 2017

на министъра на финансите. Имаме няколко идеи за закупуването на нов подвижен състав. Вече съм възложил на колегите да подготвят документация за стартиране на процедура за закупуването на нови влакове. Идеята ни е избраният изпълнител да финансира доставката на подвижния състав и впоследствие да се започне изплащането му. Желанието ни е той да бъде изплащан в рамките на 8-10 години при ниска лихва и евентуален гратисен период. Подготовката за предстоящото първо българско председателство на Съвета на ЕС без съмнение е един от приоритетите в нашата работа. По време на председателство ще бъде даден значителен тласък в развитието на цифровия единен пазар в Европа. Очаквам да бъде обсъдена новата телекомуникационна рамка на ЕС, както и конкретни стъпки за създаването на условия за икономика, основана на свободното движение на данни. Този въпрос, разбира се, ще бъде разглеждан паралелно с мерките за гарантиране на сигурността на личните данни на потребителите в дигитална среда. По време на българското председателство София ще бъде домакин на „Цифрова асамблея“. Конференцията ще се организира съвместно с Европейската комисия. Очакваме представители на високо политическо ниво от ЕК, от

държавите членки, както и от бизнеса. Още няколко събития на тема киберсигурност и интернет управление ще се проведат в рамките на българското председателство. Един от акцентите в ресор „Транспорт“ ще бъде провеждането на „Европейски морски ден“. В него ще участват представители от всички сектори на морската икономика. Докъде стигна изработването на интегрираната транспортна стратегия с хоризонт до 2030 г.? Кога ще бъде приета тя? Има ли в нея някакъв завой в тенденциите и приоритетите? Интегрираната транспортна стратегия в периода до 2030 г. се разработва в съответствие с предварителните условия на Европейската комисия в сектор „Транспорт“ и споразумението за партньорство на Република България. Стратегическият документ е във финална фаза на разработване. От общо 11 дейности, включени в обхвата на стратегията, успешно изпълнени са 10. Към настоящия момент последната оставаща дейност, свързана с одобрение на екологична оценка на документа, е в заключителен стадий. Предстои издаването на становище по екологичната оценка от Министерството на околната среда и водите. След получаване на становището от

МИНИСТ ЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ

МОСВ ще пристъпим към съгласуване на стратегията от отделните министерства и нейното одобряване от Министерския съвет. Предвиждаме до края на юни стратегията да бъде одобрена от Министерския съвет и да я представим в Европейската комисия. Министерството води последователна транспортна политика, няма значителни промени в тенденциите за развитие на транспортния сектор, затова и няма завои при определяне на приоритетите в документа. Те са напълно съобразени с европейската политика в областта на транспорта, както и с националните документи за развитие на икономиката на страната. Мога да кажа, че и до този момент приоритетите ни са били същите, но наличието на такъв документ е доказателство за партньорите ни от Европейската комисия, че стоим твърдо зад тези приоритети и ще ги следваме с хоризонт до 2030 г. Какви са възможностите за осигуряване на частни инвестиции в големи инфраструктурни проекти? Смесването на публичния и частния капитал при реализацията на стратегически инфраструктурни проекти е модел на партньорство, който в последните години се доказа като успешен. Такъв тип форма на сътрудничество между държавата и бизнеса е концесията и в транспортния сектор имаме редица примери, които показват, че това е един подходящ модел. Транспортните системи търпят значително развитие през последните години и за да отговорим на тези тенденции, се изискват значителни инвестиции, които държавата няма ресурс да направи. Затова използването на концесията като механизъм за развитие на сектора е един от нашите приоритети. Значителният плюс при нея е, че собствеността върху обектите си остава изцяло държавна, а същевременно управлението, поддръжката и модернизацията на обектите се осъществяват от частните инвеститори. В момента са в ход процедури за отдаване на концесия на летище Пловдив и на Интермодален терминал Пловдив. В средата на май отворихме офертите за участие в концесионната процедура за летище Пловдив. Там има заявен интерес от три участника и в момента се оценяват постъпилите предложения. Надявам се да осигурим сериозен инвеститор и на интермодалния терминал в района на Пловдив, тъй като това е обект със стратегическо значение и голям потенциал за развитие. Мултимодалността става все по-актуална тема и ще работим активно в тази посока. Предстои да стартираме отново концесионната процедура за летище София. С колегите от министерството провеждаме преговори със Световната банка и Европейската инвестиционна банка, за да изберем най-добрия консултант за концесията. Който ни даде найдобрата оферта, с него ще работим. Пристанищните терминали са друг обект, който се развива успешно с механизмите на концесия. В момента експертите от министерството подготвят процедури за няколко пристанищни терминала по поречието на река Дунав. Това са Видин-център, Русе-запад, Русе-изток 1 (включващ корабни места от №1 до №8), Русе-изток 2 (включващ корабни места от №9 до №14) , Зимовник -­ Русе. Потенциални обекти, които успешно биха се развивали с механизмите на концесията, са летище Балчик и фериботният терминал Силистра.

В момента са в ход процедури за отдаване на концесия на летище Пловдив и Интермодален терминал - Пловдив. В средата на май отворихме офертите за участие в концесионната процедура за летище Пловдив. Там има заявен интерес от три участника

Предстои да стартираме отново концесионната процедура за летище София. С колегите от министерството провеждаме преговори със Световната банка и Европейската инвестиционна банка, за да изберем най-добрия консултант за концесията. Който ни даде най-добрата оферта, с него ще работим

Предвиждаме до приключване на мандата да имаме напълно модернизирана железопътна магистрала по направлението сръбска граница - София Пловдив - Бургас

Надяваме се въпреки забавянето да приключим в срок и доизграждането на АМ „Струма“. Ако обаче забавянето с нея стане фатално, ще предприемем действия по пренасочване на средствата към други проекти

19

20 ГРА ДЪТ ЮНИ / ЮЛИ 2017

ЖЕЛЕЗОПЪТНИ ПРОЕКТИ НА БЪЛГАРИЯ 2014-2023 Текст МИЛЕНА ВАСИЛЕВА

В периода 2014 - 2020 г. железниците разполагат с 1 млрд. евро за нови проекти. Бенефициент е ДП "Национална компания "Железопътна инфраструктура“. Тези средства са от два източника - 385 млн. евро са от Механизма за свързана Европа (МСЕ), а останалите над 600 млн. евро - от ОП „Транспорт и транспортна инфраструктура“ (ОПТТИ). С българско съфинансиране се завършва „наследеният“ от ОП „Транспорт“ жп проект "Пловдив - Септември", разделен в 4 позиции. Три от тях: Септември - Пазарджик (акт 16 на 23 май 2017), Пазарджик - Стамболийски (акт 16 на 30 май 2017), Стаболийски - Пловдив (акт 16 на 30 март) са вече завършени. За довършване остава позиция 4 - сигнализация и телекомуникация на проекта, чийто акт 16 е предвиден за 1 август 2017 г. Дотогава целият жп проект "Септември - Пловдив" ще бъде в графата „нефункциониращи“. Въпреки че не е въведена в редовна експлоатация, жп линията се използва с временна сигнализация. В ОП „Транспорт и транспортна инфраструктура“ са включени обектите от втората фаза на жп проекта "Пловдив - Бургас" и участъкът Костенец - Септември от жп проекта "София - Септември". И двата проекта забавиха подготовката на апликационните форми за финансиране с около една година, казва Галина Василева, ръководител на управляващия орган на ОПТТИ. Но през май за "Костенец - Септември" и през юни за "Пловдив Бургас", фаза 2, този процес вече е завършен.

ЖП ПРОЕК ТИ, БЪЛГАРИЯ

21

22 ГРА ДЪТ ЮНИ / ЮЛИ 2017

Развитието на жп сектора в България се подкрепя финансово от ОП "Транспорт и транспортна инфраструктура", Механизъм за свързана Европа, държавния бюджет и бюджета на НКЖИ

ЖП ПРОЕКТЪТ "ПЛОВДИВ - БУРГАС" НА СТОЙНОСТ 425 МЛН. ЕВРО Жп проектът "Пловдив - Бургас" е разделен на 13 позиции, за три от които вече са обявени търгове, а за останалите тези процедури предстоят. Финансира се по ОПТТИ. В отделна графа на обзора са отделени гарите, включени в този проект - Карнобат, Стара Загора, Нова Загора. В проекта попада и жп възел Пловдив. За Скутаре - Оризово е сключен договор за строителство на 6 март 2017 г. на стойност 63 498 462 лева без ДДС. Изпълнител е обединение "Европейски железници", съставено от „Трейс Груп Холд" АД, "Инфраструктурно строителство" ЕАД, "РВП Илиянци" ЕООД. Строителен надзор упражнява „Ежис - ЕТП - Ай Си Джи“ ДЗЗД, съставено от „Ежис Полша“, „Ежис България“ ЕАД, „Евротранспроект“ ООД, „Инфра консулт груп“ ООД, „МАП Интернасионал“ ООД. Обектът има разрешение за строеж и изпълнителят работи по проекта в продължение на 6 месеца. Все още няма сключен договор за безвъзмездна помощ. За Стралджа - Церковски договорът за изпълнение е сключен на 20 април 2017 г. на стойност 2 млн. евро. Изпълнител е "ВЖП Строй" ДЗЗД, съставено от "Водстрой 98" АД, "ЖП Строй" ЕАД, строителен надзор е „Ежис - ЕТП - Ай Си Джи“ ДЗЗД, в което влизат „Ежис Полша“, „Ежис България“ ЕАД, „Евротранспроект“ ООД, „Инфра консулт груп“ ООД, „МАП Интернасионал“ ООД. И за този проект не е сключен договор за безвъзмездна помощ. За техническия проект на Оризово - Михайлово е обявен търг, но той беше прекратен. Участъкът Оризово -

Михайлово е най-трудният от проекта "Пловдив - Бургас" и забавянето на търга за проектиране забавя целия проект. Времето за подготовка на проекта е 18 месеца, след което се очаква да бъде обявен търг за строителство. Инвестиционната стойност на Оризово - Михайлово е 153 млн. евро. Очаква се търгът да бъде обявен през 2018 г. Проектиране и изграждане за система за сигнализация и телекомуникация за Пловдив - Бургас е на стойност 99 млн. евро. За него предстои обявяването на търг през 2017 г. За Ямбол - Зимница на стойност 8 млн. евро има технически проект, правят се отчуждения и предстои обявяване на търг през тази година. За проекта за обновяване на стрелки в гара Зимница и в междугарието Зимница - Церковски на стойност 18 млн. евро също предстои обявяване на търг през 2017 г.. Подлези и надлези по трасето на проекта. За проекта предстои търг тази година. Стойността му е 39 млн. евро. Защитен лесопояс на Черноград - Айтос - също част от проекта "Пловдив - Бургас", фаза 2. Жп връзка между жп гара Бургас и летище Бургас е най-новият подобект на проекта "Пловдив - Бургас", фаза 2. Стойността му е 55 692 443 лв. според идейния проект на ДЗЗД "Тракия консулт", съставено от „Трансгео“ и "Екип 2000". МОДЕРНИЗАЦИЯ НА ЖП ЛИНИЯТА ЕЛИН ПЕЛИН КОСТЕНЕЦ ЗА 700 МЛН. ЕВРО Проектът е разделен на два подобекта и търговете за тях се очакват след 2018 г. Финансирането за тях е основно чрез

ЖП ПРОЕК ТИ, БЪЛГАРИЯ

23

Най-обемен е жп проектът "Пловдив - Бургас, фаза 2" (425 млн. евро), най-скъп е жп проектът "Елин Пелин - Костенец" (700 млн. евро)

ОП „Транспорт и транспортна инфраструктура“. Елин Пелин - Ихтиман е на стойност 296 млн. евро. По проекта се изработват подробни устройствени планове. Ихтиман - Костенец е на стойност 413 млн. евро, работи се по подробните устройствени планове. МОДЕРНИЗАЦИЯ НА ЖП ЛИНИЯТА КОСТЕНЕЦ СЕПТЕМВРИ ЗА 348 МЛН. ЕВРО Проектът се финансира чрез Механизма за свързана Европа. Търгове за него предстоят през 2018 г. МОДЕРНИЗАЦИЯ НА ЖП ЛИНИЯТА СОФИЯ - ЕЛИН ПЕЛИН ЗА 72 МЛН. ЕВРО Финансирането е от Механизма за свързана Европа - това е първият проект по МСЕ. В края на 2016 г. беше избран изпълнител - обединение "Келет" АБ ДЗЗД, съставено от унгарската "Келет" и българската АВ АД, Хасково. Строителен надзор упражнява обединение "Рубикон - КИГ АДТ", съставено от българските "Рубикон инженеринг" ЕАД, "Консултантска инженерна група" ООД и гръцката "АДТ Омега С.А. Консултанти Инженери". Времето за строителни работи е в периода ноември 2016 - ноември 2020 г. Трасето е в процес на проектиране. До края на годината ще получи разрешение за строеж, изграждането му ще започне през 2018 г. МОДЕРНИЗАЦИЯ НА ЖП ВЪЗЕЛ СОФИЯ: СОФИЯ - ВОЛУЯК ЗА 104.211 МЛН. ЕВРО „Евротранспроект“ е автор на проекта и на ПУП-а. Предстоят тръжни процедури. Финансирането е от

Механизма за свързана Европа. Периодът на изграждането му е 2017 - 2020 г. дължината на трасето е 10 км. Засега по този проект е обявен само търг за супервизия. МОДЕРНИЗАЦИЯ НА ЖП ВЪЗЕЛ ПЛОВДИВ ЗА 105 МЛН. ЕВРО Проектът се състои от няколко части, но за финансиране от Механизма за свързана Европа са предвидени две от тях. Периодът на строителство е 2018 - 2020 г. Проектант е ДЗЗД „Тракия консулт“, съставено от „Трансгео“ и „Екип 2000“. Проект "Развитие на железопътен възел Пловдив" е част от техническата помощ за подготовка на проект "Рехабилитация на железопътния участък Пловдив Бургас, фаза 2", стартирала за изпълнение през юли 2014 г. Целта на техническата помощ беше да се достигне проектна готовност, с която да се гарантира изпълнение на заложените дейности за финансиране по оперативна програма "Транспорт и транспортна инфраструктура 2014 2020". Впоследствие проектът кандидатства за МСЕ. Комуникационно-транспортен пробив, свързващ бул. „В. Априлов” и бул. „Македония”, под жп ареал „Централна гара” - Пловдив, е единият подобект на жп възел Пловдив. Стойността му е 40 млн. лв. Предвиден е за финансиране по МСЕ. Трасето на пробива е съобразено и следва предвиденото в ОУП на гр. Пловдив подземно преминаване от бул. "В. Априлов" към бул. "Македония" под района на гаровия комплекс. То е успоредно на съществуващия пешеходен подлез, има предвидени спирки на масовия градски транспорт и преминава под бъдещата Южна тангента. Проектирани са удобни вертикални пешеходни връзки.

24 ГРА ДЪТ ЮНИ / ЮЛИ 2017

Модернизация на жп участък Пловдив - Филипово е вторият подобект на жп възел Пловдив. Стойността му е 74 млн. лв. От самото начало на проекта естакадата в междугарието Пловдив - Филипово се превърна във важен акцент на проекта заради проблемите на съществуващата жп линия - задръствания, образуващи се при спуснатите бариери на прелезите, допълнително замърсяване на въздуха от престоя на автомобилите, високи нива на шум вследствие на остарялото горно строене. Анализите и проучванията доказват, че от всички участъци във възела само междугарието Пловдив - Филипово ще е с недостатъчен капацитет при сбъдване на прогнозния трафик. Затова проектантите предвиждат удвояване на жп линията, изграждане на нови надлези и нов мост над река Марица (съществуващият стоманен мост е на повече от 110 години и е с изчерпан експлоатационен период). За реализацията на проекта е предвидено финансиране по Механизма за свързана Европа. МОДЕРНИЗАЦИЯ НА ТЯГОВИ ПОДСТАНЦИИ ПО ТРАСЕТО СЕПТЕМВРИ - ПЛОВДИВ ЗА 13.670 МЛН. ЕВРО Модернизацията на тяговите подстанции (ТПС) Бургас, Карнобат, Ямбол останаха от първия програмен период на ОП „Транспорт“ поради липса на интерес от страна на изпълнителите към тях и бяха фазирани за периода 2014 2020 на ОПТТИ. ТПС Ямбол и Бургас са на стойност 10 669 573 евро и се строят в периода 2016 - юли 2017, като през юни ще бъде завършена ТПС Бургас, а през юли - ТПС Ямбол. Изпълнител е „Енергоремонт - Холдинг“. ТПС Карнобат е за 3 млн. евро. Тя ще бъде завършена през септември-октомври 2017 г. Изпълнител е "ТДВ Инфраструктура" ДЗЗД, съставено от "Водстрой 98" АД, "Т & Д Инженеринг" ЕООД и "Булдени" ООД.

ТЕХНИЧЕСКА ПОМОЩ ЗА ПРОЕКТА "СОФИЯ - ПЕРНИК РАДОМИР - ГРАНИЦА С МАКЕДОНИЯ" ЗА 9.5 МЛН. ЕВРО По проекта работи ДЗЗД „Нет - Италфер - ИКЮИ“, съставено от Italferr - Италия, EQE - САЩ, "Нет" - България. След завършването му ще бъдат обявени два търга: за София - Радомир и за Радомир - границата с Македония. ЖП ПРОЕКТЪТ "СОФИЯ - ВИДИН" ЗА НАД 1 МЛРД. ЕВРО Проектът е разделен на две части. За първата част има актуализиран идеен проект, а за втората част, която се очакваше да бъде реализирана в периода 2014 - 2020, има и технически проект. Но реализацията на този проект засега се отлага за след 2020 г., като се запазва като приоритет на МТИТС. Едната от причините е високата стойност на проекта. За първата част - железопътни участъци Медковец - Руска Бяла и Руска Бяла - Столник, има актуализация и оптимизация на идеен проект, направен от "Вектор - Бул" ООД за 1 млн. лв. В участъка Столник - Руска Бяла с дължина 68.432 км е предвидено жп линията да бъде двойна поради близостта й до София. Участъкът от Руска Бяла до гара Медковец е единична линия с дължина 79.4 км. В двата участъка има 48 жп моста и 11 пътни надлеза, в тази част от трасето се намира и най-дългият тунел - 12.5 км. За втората част, жп участъкът Видин - Медковец, вече има актуализиран идеен проект, ПУП и технически проект, подготвени от Обединение "СЕ-22" с основен партньор "Евротранспроект" за 8.840 млн. лева. Така стойността на актуализирания проект Видин - Медковец от 540 млн. евро е сведена до 405 млн. евро. Участъкът е с дължина 65 км. По трасето има 33 моста и 2 тунела, единият от които е с дължина 1985 м, а вторият - 300 м, линията е единична, теренът, през който преминава, е планински и по тази причина по него има големи съоръжения. Най-дългият от мостовете е 1050 - 1070 м, по-дълъг е и от Дунав мост 2 и е висок 110 м.

ЖП ПРОЕК ТИ, БЪЛГАРИЯ

25

ЖЕЛЕЗОПЪТНИ ГАРИ

РЕКОНСТРУКЦИЯ НА ГАРОВИ КОМПЛЕКСИ ПОДУЯНЕ, ИСКЪР И КАЗИЧЕНЕ ЗА 4.245 МЛН. ЛВ. Обновяването на гаровите комплекси е част от втората фаза на жп проекта "Пловдив - Бургас". Търгът за него се очаква през първата половина на 2017 г., а реализацията му - през есента на 2017 г. Много интересна в групата е гара Подуяне. Тя не е обявена за паметник на културата, но според НКЖИ фасадата и интериорът ще бъдат запазени. Мазилката на фасадата ще бъде свалена до тухла и ще бъде сложена хидро- и топлоизолационна мазилка. Дограмата ще бъде сменена, отоплението - променено. Предварителни проучвания доказват, че конструкцията е здрава и там ще бъдат направени съвсем малки промени. РЕКОНСТРУКЦИЯ НА ГАРОВ КОМПЛЕКС СТАРА ЗАГОРА ЗА 13 МЛН. ЛВ. За проекта е обявен търг за проучване и изготвяне на документация за възлагане на инженеринг на обекти по проект „Реконструкция на гарови комплекси Стара Загора и Нова Загора“. Срокът за реализацията му е 30 август 2018 - 20 ноември 2020 г. Процедурата за проучването е в ход. Проектът е част от жп проекта "Пловдив - Бургас", фаза 2. РЕКОНСТРУКЦИЯ НА ГАРОВ КОМПЛЕКС НОВА ЗАГОРА ЗА 3 701 246 ЛВ. Срокът за реализацията на проекта е 30 август 2018 - 20 ноември 2020 г. Все още се избира изпълнител на проучването за двете гари - Стара Загора и Нова Загора. Проектът е част от жп проекта "Пловдив - Бургас", фаза 2. РЕКОНСТРУКЦИЯ НА ГАРОВ КОМПЛЕКС КАРНОБАТ ЗА 5.5 МЛН. ЛВ. Реконструкцията на гаровия комплекс Карнобат включва ремонт на сгради и съоръжения в комплекса. Проектът е част от жп проекта "Пловдив - Бургас", фаза 2. Тръжната процедура по него следва да бъде обявена през 2017 г. ЖП ГАРА ПЛОВДИВ - НА КОНЦЕСИЯ Предвидените за концесията средства са 13.500 млн. лв., площта, определена за концесия, е 38 790 кв.м. Авторски екип на "Урба Арх" ЕООД - София, предлага смела композиция от обеми - международна автогара, тризвезден хотел със 150 легла, модерна многофункционална зала с 500 места - за културни събития, с малък площад отпред. Другият акцент е обществено-търговски център с 4000 кв.м търговски площи и 1500 кв.м за офиси. Той ще се появи на мястото на бившата Транспортна болница. Концесионер е ДЗЗД „Железопътна гара - Пловдив“, съставено от „Карат-С” (с 95% дялово участие) и „Биад-С” (5%).

ПРЕУСТРОЙСТВО НА ЖП ГАРА СЛИВЕН ЗА 2.8 МЛН. ЛВ. Времето за преустройството е март 2016 - пролетта на 2017 г. Изпълнител е „Трейс Груп Холд“ за 2.8 млн. лв. В обновяването се включва подмяна на хидроизолация на покрива, включително ремонт на отводнителни елементи, ремонт на комини, подмяна на вътрешна и външна дограма, автоматични врати с датчици за входовете на чакалнята, цялостно външно топлоизолиране на фасадата, пълна рехабилитация на всички помещения, обособяване на тоалетни за посетители и тоалетна за лица с намалена подвижност, подмяна на настилки, окачени тавани, канализация, нова отоплителна система и осветление, площадково и художествено осветление около гарата и други. ИМТ ПЛОВДИВ Интермодалният терминал беше открит през март 2017 г. Той е построен със средства от ОП "Транспорт" и българско съфинансиране. Общата му стойност възлиза на 13 940 446 лв. Бенефициент е НК "Железопътна инфраструктура". Изпълнител на инженеринга - технически проект и строителство, е "Трейс Груп Холд" АД. Строителният надзор - ДЗЗД "Рубикон-Тест". Паралелно с изграждането на терминала беше обявена поръчка за избор на оператор. В края на май 2017 г. станя ясно, че като единствен кандидат "Терминали" EAД, ĸoятo e coбcтвeнocт нa "ΠИMK Холдинг Гpyп" AД, пoлyчава за 27 години ĸoнцecиятa нa интepмoдaлния тepминaл в Πлoвдив. ИМТ дава възмoжнocт зa ĸoмбиниpaн пpeвoз нa ĸoнтeйнepни тoвapи oт тиpoвe c жeлeзoпътeн тpaнcпopт и осигурява мaĸcимaлнa eфeĸтивнocт нa тoвapoпoтoĸa oт и зa Цeнтpaлнa и Зaпaднa Eвpoпa, ĸaĸтo и в пocoĸa Близĸия и Дaлeчния изтoĸ и дopи дo Kитaй. Концесионерът се задължава дa инвecтиpa пoнe 4 687 600 лeвa бeз ДДC зa времето нa ĸoнцecиятa. Минималното фиксирано кoнцecиoннo плaщaнe ĸъм дъpжaвaтa e 50 000 лeвa гoдишнo с индексация на три години в съответствие с oтчeтeнaтa инфлaция. При влизане в сила на договора компанията е задължена да направи дoпълнитeлнo eднoĸpaтнo ĸoнцecиoннo плaщaнe в paзмep нa 5000 лeвa бeз ДДC. Освен като нaй-гoлямa в Бългapия ΠИMK e и в тoп 10 нa Eвpoпa. Компанията e cъздaдeнa пpeди 17 гoдини и пpeвoзвa тoвapи в Бългapия, цялa Eвpoпa, ĸaĸтo и в чacти oт Aзия и Aфpиĸa.

26 ГРА ДЪТ ЮНИ / ЮЛИ 2017

ЖЕЛЕЗОПЪТНИ ПРОЕКТИ ПО ОП "ТРАНСПОРТ И ТРАНСПОРТНА ИНФРАСТРУКТУРА" И МЕХАНИЗМА ЗА СВЪРЗАНА ЕВРОПА 2014 - 2023 Бенефициент

Наименование на проект

Стойност

I. Рехабилитация на жп отсечката Пловдив - Бургас, фаза 2 с 8 подобекта

НКЖИ

1. Подобект Скутаре - Оризово

43 000 000 евро

2. Телекомуникации и ETCS

99 000 000 евро

3. Подлези и надлези в проекта

39 000 000 евро

4.1. Технически проект Оризово - Михайлово

3 000 000 евро

4.2. Инвестиционен проект Оризово - Михайлово

153 000 000 евро

5. Ямбол - Зимница

8 000 000 евро

6. Стрелки в гари Зимница и Зимница - Церковски

18 000 000 евро

7. Стралджа - Церковски

2 000 000 евро

8. Жп връзка между жп гара Бургас и летище Бургас

55 692 443 лв.

II. Модернизация на жп линията Елин Пелин - Костенец с 2 подобекта НКЖИ

НКЖИ

1. Елин Пелин - Ихтиман

296 000 000 евро

2. Ихтиман - Костенец

413 000 000 евро

III. Модернизация на жп линията София - Елин Пелин

72 000 000 евро

IV. Модернизация на жп възел София: София - Волуяк

104 211 047 евро

V. Костенец - Септември

348 000 000 евро

VI. ЖП възел Пловдив НКЖИ НКЖИ

1. Комуникационно-транспортен пробив, свързващ бул. "В.Априлов" и бул. "Македония", под жп ареал Централна гара - Пловдив

40 млн.лв.

2. Модернизация на жп линията Пловдив - Филипово

74 млн. лв.

VII. София - Перник - Радомир - Граници с Македония - технически проект

9 500 000 евро

VIII. Септември - Пловдив с 4 подобекта и 4 допълнителни пътни надлеза

НКЖИ

НКЖИ НКЖИ

1. Септември - Пазарджик

34 200 000 евро

2. Пазарджик - Стамболийски

29 994 500 евро

3. Стамболийски - Пловдив

30 600 000 евро

4. Телекомуникация и сигнализация на Септември - Пловдив и София - Пловдив

34 622 593 евро

IX. Тягови подстанции в Ямбол, Бургас и Карнобат, част от „Рехабилитация на жп проекта Пловдив - Бургас", фаза 1, фазиран

13 669 573 евро

1. Тягови подстанции в Ямбол и Бургас

10 669 573 евро

2. Тягова подстанция в Карнобат

3 000 000 евро

Х. ЖП проект Видин - София НКЖИ

1. Жп участък Медковец - Руска Бяла - Столник

495 000 000 евро

2. Жп участък Видин - Медковец

405 000 000 евро

1. Реконструкция на гарови комплекси Подуяне, Искър и Казичене

4 245 000 лв.

2. Реконструкция на гаров комплекс Стара Загора

13 000 000 лв.

3. Реконструкция на гаров комплекс Нова Загора

2 000 000 лв.

4. Реконструкция на гаров комплекс Карнобат

5 500 000 лв.

5. Жп гара Пловдив

13 500 000 лв.

6. Преустройстово на жп гара Сливен

2 800 000 лв.

ХI. Жп гари

НКЖИ

27

ЖП ПРОЕК ТИ, БЪЛГАРИЯ

Източник: МТИТС и

Срок на изпълнение

Етап

06.03.2017 - 12.11.2020

избран изпълнител

06.2017 - 05.2021

пред тръжна процедура

09.2017 - 09.2021

пред тръжна процедура

07.2016 - 07.2018

спряна тръжна процедура

09.2018 - 06.2022

предстои търг

2017-2019

предстои търг

2017-2020

предстои търг

20.04.2017 - 20.04.2019

избран изпълнител

2018-2020, 2.5 г.

идеен проект

2018-2021

пред обявяване на търг

2018-2022

предстои търг

11.2016-11.2020

проектиране

Механизъм за свързана Европа

2017-2020

обявен търг за супервизия, предстои търг за строителство

Механизъм за свързана Европа

2018-2022

предстои търг

Механизъм за свързана Европа

2018-2020

предстоят търгове

Механизъм за свързана Европа

2018-2020

предстоят търгове

Механизъм за свързана Европа

подготовка на технически проект

ОП "Транспорт и транспортна инфраструктура"

12.2011 - 23.05.2017

завършен

12.2011 - 30.05.2017

завършен

12.2011 - 30.03.2017

завършен

31.08.2008 - 31.08-2017

в строеж

Финансиране

ОП "Транспорт и транспортна инфраструктура"

ОП "Транспорт и транспортна инфраструктура"

ОП "Транспорт"

в строеж

ОП "Транспорт и транспортна инфраструктура"

2016 - 07.2017

в строеж

ОП "Транспорт и транспортна инфраструктура"

2016 - 09.2917

в строеж

ОП "Транспорт и транспортна инфраструктура"

след 2022 г.

актуализиран идеен проект

след 2022 г.

актуализиран идеен проект, ПУП и технически проект

2017-2018

има проект, пред търг

30.08.2018 - 20.11.2020

избор на проектант

30.08.2018 - 20.11.2020

избор на проектант

2017-2018

пред търг

35 г.

концесия

Концесионер е ДЗЗД "Железопътна гара Пловдив

март 2016 - пролет 2017

в строеж

Бюджет на НКЖИ

ОП "Транспорт и транспортна инфраструктура"

28 ГРА ДЪТ ЮНИ / ЮЛИ 2017

БЪЛГАРСКИТЕ ПРИСТАНИЩА ПРЕЗ 2017 Г. Европейската комисия опрости правилата за публични инвестиции в пристанища, летища, култура и най-отдалечените региони, като на 17 май 2017 г. одобри нови правила за държавна помощ. С тях някои мерки за публична подкрепа в тези сектори се освобождават от предварителен контрол на Комисията. Сега държавите членки могат да извършват публични инвестиции в размер до 150 милиона евро в морски пристанища и до 50 милиона евро във вътрешни пристанища

при пълна правна сигурност и без предварителен контрол от страна на комисията. Регламентът позволява на публичните органи да покриват разходите за драгиране в пристанищата и по водните пътища за достъп. Българските пристанища са подчинени основно на принципа на концесионирането. ДП "Пристанищна инфраструктура" обновява портовете според своята инвестиционна програма.

В момента експертите от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията подготвят процедури за няколко пристанищни терминала по поречието на река Дунав. Това са Видин-център, Русе-запад, Русе-изток 1 (включващ корабни места от №1 до №8), Русеизток 2 (включващ корабни места от №9 до №14) , Зимовник ­- Русе. Потенциални обекти на концесия са Пристанището за обществен транспорт с национално значение Варна и фериботният терминал Силистра. За Интермодалния терминал Варна ДП „Пристанищна инфраструктура“ кандидатства за еврофинансиране още през 2016 г. Стойността от 845 млн. лв. разколеба принципала и най-вероятно той ще фигурира в списъка на обектите за публично-частното партньорство. Инвестиционната програма на ДП "Пристанищна инфраструктура" за 2017 година предвижда: Възстановяване на пристанищно съоръжение при нос Шабла - „морска естакада” с островна площадка. Втори етап от ремонтно-възстановителни и укрепителни работи по варненския вълнолом Ремонт на подемно преходен мост 2, жп подходи и прелез към него на фериботен комплекс Варна Изработването на генерален план на пристанищата за обществен транспорт с национално значение Варна и Бургас

Рехабилитацията за постигане на проектните дълбочини на пристанищните терминали в района на Бургас Изпълнението на сграда за конгресен, научноизследователски център за контрол и изследване на Черно море в Бургас и други Трети етап от ремонтирането на варненския вълнолом, драгиране на пристанище Варна-изток (двата басейна), изработване на работен проект за Морска гара Варна; Изграждане на съоръжения за ремонт на навигационни средства и плавателни съдове и възстановяване на прилежаща инфраструктура Трети етап от изграждането на комуникации и настилки в тила на 5 кейово място, пристанищен терминал Варна-запад. Ремонт на Дома на транспортните работници в гр. Варна Рехабилитация на вълнолома на територията на пристанищен терминал Бургас-изток 1 Ремонт на зоната между жп коловози източен кей и жп коловози тилов път на пристанищен терминал Русе-изток Рехабилитация на източен кей в пристанищен терминал Лом Изграждане на пътна връзка на Пристанищен терминал Видин-юг.

29

ПРИСТАНИЩ А , БЪЛГАРИЯ

Източник: ДППИ и

ОСНОВНИ ПРИСТАНИЩНИ ПРОЕКТИ 2017 - 2020 Принципал/ Наименование на проект бенефициент ДППИ Община Бургас Община Русе

ДППИ

ДППИ

ДППИ

Varna connect - Интермодален терминал във Варна Проектиране и изграждане защитена лодкостоянка, кв. Крайморие, Бургас Рехабилитация на кейовата стена на пристанище Русе - Център и подобряване на навигацията на 3 корабни места Ремонтно-възстановителни и укрепителни работи по Вълнолом Варна-II етап Инженеринг за възстановяване на пристанищно съоръжение при нос Шабла - морска естакада с островна площадка Капитално драгиране - басейн между Нов източен вълноломи Терминал Бургас-Изток 2

Стойност

Срок за изпълнение/ концесия

864000000 2 988 000

Етап

Финансиране

идеен проект 20.05.201720.12.2018

14 000 000 лв.

в строеж

Бюджет на Община Бургас

подготовка на проект

Интеррег V България Румъния

8 000 000 лв.

370 дни

обжалване, спряна тръжна процедура

Бюджет на ДППИ

7 423 624 лв.

06.04.201630.11.2017

в строеж

Бюджет на ДППИ

13 500 500 лв.

250 дни

временно спрян търг

ДППИ

Обекти, за които се подготвя концесия 1.Пристанищен терминал Зимовник, гр. Русе 2.Пристанищен терминал Видин-център, част от пристанище за обществен транспорт с национално значение Видин 3.Пристанищен терминал Русе-запад, част от пристанище за обществен транспорт с национално значение Русе ДППИ 4.Пристанищен терминал Русе-изток - 1“, (включващ корабни места от № 1 до № 8) част от пристанище за обществен транспорт с национално значение Русе; 5.Пристанищен терминал Русе-изток - 2“, (включващ корабни места от № 9 до № 14) част от пристанище за обществен транспорт с национално значение Русе;

ИМТ ВАРНА В одобрения вариант на изготвения идеен инвестиционен проект е предвидено Интермодален терминал Варна да включва три товарни терминала с пристанищна зона и инфраструктура за достъп. Основни компоненти на пристанището са: Контейнерен терминал, Зърнен терминал, Терминал за генерални товари, Зона за служебни кораби и Митническа зона. Всеки терминал ще включва: Кейова стена и кейова площадка, Зони за складиране/съхранение, Железопътен терминал и КПП за достъп. Параметрите са: Контейнерен терминал с две корабни места за обработка на 400,000 TEU/г. контейнери Зърнен терминал с две корабни места за обработка на 3 милиона тона/г. зърно Терминал за генерални товари с едно многофункционално корабно място за обработка на 200 000 тона/г. товари Кей/корабно място за служебни кораби, влекачи, бункеровчик и др. Оперативна акватория, зона за маневриране и зона за подхождане на корабите с дълбочина минимум 12.50 метра Максимална дължина на корабите - 250 метра.

Предвидено е всеки терминал да се обслужва от самостоятелни жп линии за товарни влакове, поради което терминалите имат достъп за релсов път, който да ги свързва с жп разпределителен парк, разположен близо до пристанището. Всеки терминал ще разполага със свои собствени съоръжения за железопътен превоз. Предвидени са съоръжения за митническо сканиране и проверка на товара. Митницата и зоната за сканиране ще бъдат свързани с главните пристанищни пътища. Митническата зона предвижда обща площ приблизително 11 200 кв.м, включително склад с площ 1840 кв.м, офис, склад за митнически контрол, портал за сканиране на съоръжения и битови помещения. При изготвянето на идейния инвестиционен проект е прието, че всеки терминал ще бъде предоставен като отделна концесия, но е предвидена и възможност за обединяване на терминали, в случай че това се окаже поблагоприятно за концедента. Прогнозната стойност на инвестицията е около 845 млн. лв.

30 ГРА ДЪТ ЮНИ / ЮЛИ 2017

РАЗВИТИЕ НА ЛЕТИЩАТА В БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ 2017

Към момента е открита процедура за предоставяне на концесия за Гражданско летище за обществено ползване Пловдив. Стойността на концесията е 82 735 328 лв., срокът е 35 години. Отворени са офертите на три кандидата: ДЗЗД "Силк Роуд Пловдив Еърпорт", съставено от "Принс Фонд Продет Кепитъл Лимитид" АД, "Пиктет Кепитъл Лимитид" и VLG Consult ("Ви Ел Джи Консулт" ООД); "Консорциум Летище Пловдив", в което попадат "Тракия икономическа зона" АД и "ПИМК Холдинг Груп"АД; обединение "Консорциум Хайнан Пловдив Еърпорт Инвест", в което са включени HNA Аirport Cоор LTD, Китай, и "Пловдив Еърпорт Инвест", Холандия. Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията (МТИТС) е в процес на избор на найподходящата кандидатура.

За Гражданското летище за обществено ползване София беше обявена процедура за концесиониране, която беше спряна по време на управлението на служебния кабинет - през март тази година. Съмнение събуди размерът на първичното концесионно възнаграждение, което възлиза на 550 млн. лева. Такава огромна сума оказва натиск върху летищните такси, които биха се повишили с 25 хиляди на година и това би довело до отлив на компании, които да летят до София. Освен това концесията на летище София беше обвързана с възстановяването на БДЖ, което пък означава, че авиационният бизнес ще бъде свит за сметка на възстановяването на държавния жп превозвач. Тогава стана ясно, че първото, което е редно да се направи в такива случаи, е да се избере международен консултант. Именно това прави

31

ЛЕТИЩ А , БЪЛГАРИЯ

След като Европейската комисия одобри нови правила за държавната помощ на 17 май 2017 г. и опрости правилата за публични инвестиции в пристанища, летища, култура и най-отдалечените региони, тя на практика освободи тези от предварителен контрол на комисията и така улесни публичните инвестиции, насочени към създаване на работни места и растеж. Що се отнася до летищата, държавите членки вече могат да извършват публични инвестиции в регионални

летища, обслужващи до 3 милиона пътници годишно, при пълна правна сигурност и без предварителен контрол от страна на комисията. Това ще улесни публичните инвестиции в повече от 420 летища в ЕС (през които минават близо 13% от въздушното движение). Регламентът също така позволява на публичните органи да покриват оперативните разходи на малките летища, обслужващи до 200 000 пътници годишно. Броят на тези малки летища е равен на броя на

почти половината от всички летища в ЕС, но делът им от въздушното движение е само 0.75%. Докато тези малки летища могат да допринесат значително за свързаността на съответния регион, малко вероятно е те да нарушат конкуренцията на единния пазар на ЕС. Политиката на България за летищата е като тази за пристанищата - предпочитан вариант за управление и експлоатация е концесията.

Източник: МТИТС и

ОСНОВНИ ЛЕТИЩНИ ПРОЕКТИ 2017 - 2020 Принципал/ бенефициент

Наименование на проект

Стойност, лв.

Срок на изпълнение/ концесия

Етап

МТИТС

Концесия за услуга на Гражданско летище за обществено ползване София

26 75 876 000

35 г.

спряна процедура, избор на консултант

МТИТС

Концесия за услуга на летище Пловдив

82 735 328

35 г.

3 кандидатури, избор на концесионер

МТИТС

Реконструкция и рехабилитация на пътеки за рулиране А и H на летище Бургас

12 000 000

01.11-2016 02.05.2018

в строеж

Финансиране

Бюджет на "Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт" АД

Обекти, за които се подготвя концесия МТИТС

Летище Балчик за обслужване на търговски операции с въздухоплавателни средства с максимална излетна маса до 5700 кг или с пътниковместимост до 19 седалки

в момента МТИТС с помощта на Световната банка. Този консултант следва да разработи генерален план за развитието на летището и едва тогава да се стигне до концесиониране. МТИТС възнамеряваше да предостави на концесия и летище Балчик за обслужване на търговски операции с въздухоплавателни средства с максимална излетна маса до 5700 кг или с пътниковместимост до 19 седалки. Въпросът е дали авиобазата в Балчик може да се превърне в рентабилно гражданско летище, като в близост са летищата във Варна и Констанца. През 2011 г. правителството реши неактивното военно летище в Балчик да стане гражданско. Тогава министрите заявиха, че промяната в предназначението на аеропорта ще подобри авиоуслугите по българското Черноморие,

особено през активния туристически сезон. Впоследствие бе създадено и държавно дружество „Летище Балчик”, а малко по-късно правителството възложи на „Летище София” експлоатацията, управлението и поддържането на летищен комплекс „Балчик". Летището обяви, че започва да приема граждански полети през 2012 г. От проектите извън поддържането на летищата интерес представлява реконструкцията и рехабилитацията на пътеки за рулиране А и Н на летище Бургас на стойност 12 млн. лв. и срок за завършване на ремонта 2018 г., инвестицията е на "Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт" АД. Изпълнител е консорциум АЛФА ("Лог-Сиберия" ЕООД, "Техноимпортекспорт" АД).

32 ГРА ДЪТ ЮНИ / ЮЛИ 2017

МЕТРОТО НА СОФИЯ 2014-2020 ТРЕТИ МЕТРОДИАМЕТЪР

Ломско шосе Обеля

Бели Дунав Надежда

Сливница

Хан Кубрат

Люлин Княгиня Мария Луиза

Западен парк Вардар Константин Величков

Опълченска Сердика

Овча купел 1

Медицинска академия

Овча купел 2 Монтевидео Депо Земляне

Красно село

Владимир Вазов

Центрлна жп гара Лъвов мост

Ботевградско шосе

Сухата река Хаджи Димитър

Сердика

СУ „Св. Кл. Охридски“ Театър „Зад канала“ Патриарх НДК Евтимий Орлов мост НДК Стадион „Васил Левски“

България

Джеймс Баучер

Летище София

Европейски съюз

Софийската „Света гора“

Фр. Жолио Кюри

Искърско шосе

Г.М. Димитров Витоша

Дружба

Мусагеница Младост I Ал. Малинов

Действащи участъци Участъци в строеж

Интер Експо Център Цариградско шосе Младост III Акад. Ал. Тодоров - Балан

Бизнес парк

Участъци от бъдещи разширения Станция в експлоатация Бъдеща станция Трансферни станции Депо "Обеля" (в експлоатация) Депо (проект/строеж)

СОФИЙСКОТО МЕТРО

33

34 ГРА ДЪТ ЮНИ / ЮЛИ 2017

Метрото на София разполага с приблизително 500 млн. евро европейско и българско финансиране за периода 2014 - 2020 г., с които да бъдат построени двата етапа 12 МС и 12 км трасе, от общо три на третия метродиаметър. Той започва от бул. „Владимир Вазов", минава източно от моста „Чавдар“, промушва се през центъра - под Орлов мост, „Попа“ и „Патриарх Евтимий“, под Медицинска академия и „Красно село“, под „Овча купел“ и стига до "Горна баня", Околовръстното и жп трасето за Перник, където е предвидена малка гара и се обмисля буферен паркинг. Първият и вторият етап са от Околовръстното при "Горна баня" до моста „Чавдар“. Оттам

нататък до края на бул. „Владимир Вазов“ е третият етап от 4 км трасе и 4 метростанции, за който финансиране все още не е осигурено. Етап 1 е с одобрено финансиране от април 2017 г., етап 2 - от юни 2017 г. Всички метростанции по трети метродиаметър са със странични перони. По този метролъч ще се движат влакове от ново поколение, които могат да пътуват и без машинист. Автоматизацията на влаковете е различна и включва задвижване на стъклени врати, които поставят граница между влака и перона. В момента в София средната надземна скорост на градския транспорт е 14 км в час в извънпиковите часове, с автомобил

ЕТАП 1 - ОТ БУЛ. „ВЛАДИМИР ВАЗОВ“ ДО „КРАСНО СЕЛО“ Етап 1 включва 8 км трасе и 8 метростанции, едно метродепо и доставка на 20 метровлака. Малко над 7 км трасе и 7 метростанции са в централната градска част, където минава тунелопробивната машина. Там към 1 юни изпълнението на строителството доближава 30%. Останалите една метростанция и 630 м подземен път в посока бул. „Владимир Вазов“ се строят без ТБМ. Строителството на метростанциите в централната градска част започна през януари 2016 г., а на МС 5 - една година по-късно, поясни инж. Стоян Братоев, изпълнителен директор на „Метрополитен“ ЕАД. Първият етап ще бъде завършен до 31 август 2019 г. Лот 1 в ЦГЧ включва МС 12 на бул. „Гешов“ и бул. „България“ и МС 14 „Красно село“ на „Житница“ и бул. „Цар Борис ІІІ“. Изпълнител е обединение „Метро-3-2014“ ДЗЗД, съставено от фирмите „Монолит“, София, „Балканстрой“ АД, „Балканстрой София“, а стойността е 47 774 281 лв. Строителен надзор и инженер на проекта е ДЗЗД ИМИ, съставено от „Метроконсулт БГ“, „Инфрапроект консулт“ ЕООД, „Инфрам“ АД, „Инфрам“ ЕООД. Изпълнението на двете метростанции в позицията е с най-добри показатели - над 42%. Това се дължи на факта, че тунелопробивната машина (ТБМ) започна своя ход от метродепото „Земляне“ и в средата на май 2017 навлезе в МС “Красно село“ - една от найтрудните в строящия се трети метродиаметър, откъдето ще продължи към „България“ и центъра на София. Освен метростанцията там се изгражда и пътен тунел, който

скоростта е 22-24 км в час, с метрото средната скорост на придвижване е 38 км в час - така всеки пътник на подземната железница спестява с едно пътуване в метрото около 20 минути в една посока. Със завършване на третата линия на метрото то ще обслужва около 500 хиляди пътници дневно. В момента подземната железница се използва от 340 - 350 хиляди пътници дневно. Предполага се, че намаляването на автомобилния трафик за целия град ще бъде около 10 процента, а в района на станциите - между 20 и 25 процента. Такава е прогнозата на проф. д-р инж. Стоян Братоев, изпълнителен директор на "Метрополитен" ЕАД.

минава над станцията и под трамвая по бул. „Цар Борис III“ и излиза на ул. „Житница“. Сложният транспортен възел оформя зоната като територия с търговски и транспортен характер. На станцията на "Красно село" са направени вече двете дънни плочи, предстои да бъде изградена третата плоча, каза инж. Братоев. През първата десетдневка на юни започва изграждането на тунела от "Красно село" до бул. "България" с дължина 1.1 км, което трябва да приключи през август 2017 г. По същата технология ще се работи и на следващия участък. Метростанция 12 при булевардите „Гешов“ и „България“ ще използва съществуващия подлез, за да достигне до четирите посоки на кръстовището. Лот 2 в ЦГЧ обхваща МС 9 „Попа", МС 10 НДК, МС 11 „Медицинска академия". Изпълнител е ДЗЗД „Метро Билд Център“, състоящо се от фирмите „Джи Пи Груп“, „Станилов“ ЕООД, „Интер Про“ ООД, „БИАС-М“ ЕООД. Стойността на позицията е 93 895 303 лв. Строителен надзор изпълнява ДЗЗД ИМИ, съставено от „Метроконсулт БГ“, „Инфрапроект консулт“ ЕООД, „Инфрам“ АД, „Инфрам“ ЕООД. В тази част подземното строителство се среща с подземна техническа инфраструктура, която беше изместена, пясъчни почви и подземни води. При паметника „Патриарх Евтимий“ техническата инфраструктура е най-изразена. От МС 9 "Попа" са изпълнени 40%. При НДК (30% завършеност) се срещат трети и втори метродиаметър, като третият метролъч минава под втория. При „Медицинска академия“ (38%) трасето е под един от най-старите и най-красивите

СОФИЙСКОТО МЕТРО

паркове и под сградите с минало. Лот 3 в ЦГЧ обхваща МС 6 „Малък градски театър „Зад канала“ и МС 8 „Орлов мост“. Изпълнител е обединение „Метростроителство“, съставено от фирмите „Трейс Груп Холд“, „Евроалианс“, „Инжпроект“ ООД. Стойността на този участък е 75 582 112 лв. В него се намира и най-трудната метростанция - 8 „Орлов мост“. Тук трети лъч се свързва с първи, подлезът при „Орлов мост“ се използва за разпределяне на трафика, а за да имат гражданите достъп от метрото до спирката на автобусите в началото на Борисовата градина, подземен пешеходен тунел ще свързва метростанцията с езерото „Ариана“. Лот 4 в ЦГЧ се отнася за прокарване на тунел с тунелопробивна машина, която минава през целия участък от МС 14 „Красно село“ до МС 6 при Малък градски театър „Зад канала“. Изпълнител е „Доуш иншаат ве тиджарет“ АД, „Виа Конструкт Груп“ ЕООД, „Ултрастрой“ ЕООД. Стойността на работата е 195 231 553 лв. Строителен надзор и за лот 4 извършва ДЗЗД ИМИ, съставено от „Метроконсулт БГ“, „Инфрапроект консулт“ ЕООД, „Инфрам“ АД, „Инфрам“ ЕООД. Тунелопробивната машина се нарича „Витоша“ и е произведена в завода "Херенкнехт" в Германия за

35

строителството на двупътните тунели по третата линия на метрото в София. Транспортирана е на части с кораби по р. Рейн и р. Дунав до стартовата шахта в "Красно село", където е монтирана. Тя е в България от ноември 2016 г. Дължината й заедно със съпътстващото оборудване, напомни проф. Братоев, е над 180 м, а диаметърът - 9.4 м. Тежи 1200 тона, а заедно със съпътстващото оборудване надхвърля 1400 тона. Сглобяването й завърши в края на февруари и на 27 февруари 2017 г. потегли от депото "Земляне" до МС 14 "Красно село", в която пристигна в средата на май 2017 г. Средната скорост, с която се движи, е 20-30 м на ден. В края на 2018 г. тунелопробивната машина ще е завършила своята работа. Тя съставлява 15% от стойността на позиция 4 от етап 1 на трети метродиаметър. МС 5 при моста „Чавдар“ и 630 м тунел е последната част, включена в етап 1 от изграждането на трети метролъч. В нея попада трасе от Малък градски театър „Зад канала“ до моста „Чавдар“ и МС 5. Изпълнител е „Трейс Груп Холд“ с подизпълнител „Свеко Енергопроект“ АД (1%) за работен проект по част „Конструктивна“ на тунелния метроучастък. Стойността на участъка и метростанцията е 45 млн. лв. без ДДС. Метростанцията е на две нива - вестибюл и странични перони, както всички

36 ГРА ДЪТ ЮНИ / ЮЛИ 2017

други станции от трети метродиаметър. Станцията е до самата Перловска река и под едното платно на бул. "Владимир Вазов". Единият клон от подлеза, който ще обслужва МС 5, минава под реката, за да излезе на отсрещната страна на булеварда, при хипермаркет "Билла". Вторият изход е в обсега на тротоара, от страната на високите блокове. МЕТРОДЕПО „ЗЕМЛЯНЕ“ В първия етап на третия метродиаметър попада и метродепо „Земляне“. Стойността му е 58 млн. лв. Изпълнител е обединение „Геометро Земляне“, съставено от „Геострой“ АД, „Трансремонтстрой“ ЕАД и „БИАС - М“ ЕООД, подизпълнители са „Стартинженеринг“ (24.27%) и „Атко Трейд“ (17.31%). Работата по него стартира през 2016 г. Първата и втората линия се обслужват в депо "Обеля". Третата линия не може да се обслужва в "Обеля", защото няма повече капацитет, а и заради различната автоматика, казва инж. Стоян Братоев. Метродепо "Земляне" е предвидено за обслужване на трети диаметър на софийското метро. Понастоящем се монтира корпусът на депото, подготвят се колоните и фундаментите, а догодина по това време халето трябва да е монтирано за приемане на влакове, информира инж. Братоев. Според началните разработки метродепото беше разположено в кв. "Враждебна" - в края на трети диаметър, близо до летище София. След като Столична община взе решение да се работи най-напред в централната

част от диаметъра, стана ясно, че то следваше да бъде преместено. Така бе отредено място частично в рамките на съществуващото автобусно депо "Земляне" с придаване на допълнителна територия - основно за автобуси. Затова обект "Метродепо Земляне" включва и реконструкция на автобусното депо. Общата му площ е 35 декара и поради особеностите му то изисква работа на голям екип от различни специалисти още в частта проектиране. "БИАС - М" ЕООД е водещият проектант, подпомогнат по отделни части от "Ар Джи Би" ЕООД - "Генплан и архитектура", "Конкурент 90" ООД - "Гаражно и ремонтно хале: архитектура", "План 31" ООД - "Гаражно и ремонтно хале: основна конструкция", "Пътпроект 2000" ООД - "Пътни работи и вертикална планировка", "Инфрасити РБ" ЕООД - "Релсов път" и "План за безопасност и здраве", "Старт инженеринг" АД - "Инженерни системи". ДОСТАВКА НА 20 МЕТРОВЛАКА "СИМЕНС" Името на изпълнителя е обединение "Симетро София", съставено от "Сименс България", "Сименс Австрия", "Неваг", Полша, и с подизпълнители "Сименс Германия", "Старт инженеринг", "Балкантел" ООД. Стойността на работите, които ще извърши, е 418 304 633 лв. без ДДС. Производство на подвижния състав вече започна, като през втората половина на 2018 г. ще пристигнат първите пет влака марка "Сименс", модел "Инспиро", информира инж. Братоев. Одобрени са и изготвените от "Сименс" технически проекти за системите за автоматика и управление, както

МЕТРОТО НА СОФИЯ 2014 - 2020 Бенефициент

СО "Метрополитен" ЕАД

Наименование на проект

Стойност

Трети метродиаметър, етап 1

398 млн. евро

ЦГЧ, позиция 1: МС 12 на бул. „Гешов“ и бул. „България“ и МС 14 „Красно село“ на „Житница“ и бул. „Цар Борис ІІІ“

47 774 281 лв.

ЦГЧ, Позиция 2: МС 9 „Попа", МС 10 НДК, МС 11 „Медицинска академия"

93 895 303 лв.

ЦГЧ, Позиция 3: МС 6 „Малък градски театър „Зад канала“, МС 8 „Орлов мост“

75 582 112 лв.

ЦГЧ, Позиция 4: Прокарване на тунел с тунелопробивна машина, която минава през целия участък от МС 14 „Красно село“ до МС 6 при Малък градски театър „Зад канала“

195 231 553 лв.

Метродепо „Земляне“

58 000 000 лв.

МС 5 при моста „Чавдар“: Трасе от Малък градски театър „Зад канала“ до моста „Чавдар“, 630 м

45 000 000 лв.

Доставка на 20 метровлака "Сименс"

135 000 000 евро

Трети метродиаметър, етап 2

102 000 000 евро

Лот 1: Участък от км 11.941 до км 14.277, МС 15 и МС 16

80 973 183 лв.

Лот 2 Участък от км 14.277 до км 15.749, МС 17 и МС 18

95 135 577 лв.

Трети метродиаметър, етап 3, от моста "Чавдар" до края на бул. "Владимир Вазов"

100 млн. евро

37

СОФИЙСКОТО МЕТРО

и за автоматичните врати за отделяне на пероните на станциите от влаковете, допълни той. Дължината на влака следва да е 60 м±2 м. Предвидено е проектиране, доставка и монтаж и функционални изпитания на системите, свързани с управлението на метровлаковете. Доставката на допълнителните 10 метровлака и съответните системи е предвидена за следващите етапи от изграждането на трета метролиния. ЕТАП 2 - ОТ "ОВЧА КУПЕЛ" ДО "ГОРНА БАНЯ" Вторият етап е с дължина 3.8 км и четири метростанции от "Овча купел" до "Горна баня". Стойността на етапа е 102 млн. евро. Строителството на етапа започва през юни. Чрез подлезна връзка от крайната станция ще се преминава под Околовръстното шосе, като ще има изходи към "Овча купел", към "Горна баня" и предвидената по този проект жп гара на линия София - Перник. Крайният срок на втория етап е краят на 2019 г. Първата обособена позиция е за участък от км 11.941 до км 14.277, МС 15 и МС 16 с дължина 2336.23 м и 2 подземни метростанции. Стойността е 80 973 184 лв. без ДДС, 97 167 822 лв. с ДДС. Изпълнител е Обединение „Метро запад“, съставено от „Джи Пи Груп“, „Станилов“ ЕООД, „Интерпро“, „БИАС - М“ с подизпълнител "Старт Инженеринг" АД. МС 15 е разположена под под ул. “Президент Линкълн”, непосредствено след кръстовището с бул. “Овча купел”. Подходите за достъп са общо четири - три преди и един след станцията. При кръстовището на ул. „Президент Линкълн”

и бул.”Овча купел” са организирани три входа. При северния вестибюл - един вход, разположен от южната страна на ул. „Президент Линкълн”. МС 16 е под регулацията на бъдещия бул. “Западна тангента”, като западният край на станцията е при кръстовището с ул. “Монтевидео”. Входовете са шест - два в началото и четири в края на съоръжението, ескалаторите са четири. Втората обособена позиция е за участък от км 14.277 до км 15.749, МС 17 и МС 18 с дължина 1471.44 м, 2 подземни метростростанции и жп спирка. Стойността е 86 000 000 лв. без ДДС. МС 17 се намира в "Овча купел 2", до болница "Доверие". Изпълнител е "Обединение Горна баня", с партньори "Трейс Груп Холд" АД, "Интегрирани строителни системи" ЕООД, "Евро Алианс тунели" АД, "Мармет" ООД и инж. Георги Иванов Евстатиев. МС 18 е между Софийския околовръстен път и жп линията София - Перник. Входове има източно от околовръстното от страна на жп линията, на самия околовръстен път от двете му страни, на жп линията София - Перник, където има и жп спирка. ЕТАП 3 - ОТ БУЛ. "ВЛАДИМИР ВАЗОВ" ДО ЖК "ЛЕВСКИ Г" Третият етап е с дължина около 3.5 км с четири метростанции от бул. "Владимир Вазов" до жк "Левски Г", но за него все още няма финансиране.

Източник: "Метрополитен" ЕАД и

Срок на изпълнение

Етап

01.2016 - 09.2019

в строеж

01.2016 - 09.2019

в строеж с ТБМ

01.2016 - 09.2019

в строеж с ТБМ

01.2016 - 09.2019

в строеж с ТБМ

01.2016 - 07.2019 09.2019

в строеж

01.2016 - 09.2019

проектиране и строителство

12.2016 - 09.2019

в строеж

2016 - 07.3018 - 2019

в производство

06.2017 - 09.2019

в строеж

06.2017 - 09.2019

в строеж

06.2017 - 09.2019

в строеж

след 2019 г.

идеен проект

Финансиране

ОП "Транспорт и транспортна инфраструктура", съфинансиране от СО

без осигурено финансиране

39

СОФИЙСКОТО МЕТРО

СТАРТИРА ИЗГРАЖДАНЕТО НА МЕТРОТО В "ОВЧА КУПЕЛ"

Метрото в "Овча купел" е етап 2 от изграждане на подземната железница за трети метролъч. Започва от метростанция 14 "Красно село", преминава зигзагообразно през "Овча купел" и стига до жп линията София - Перник, където ще бъде построена жп спирка. Цялото трасе е съставено от 3.8 км трасе и 4 метростанции. Разделено е в две позиции - всяка с по 2 метростанции и с трасе от по около 2 км. Активното строителство започва през юни. Изграждането на втория метродиаметър ще отнеме 30 месеца и ще завърши през август-септември 2019 г., каза проф. д-р инж. Стоян Братоев, изпълнителен директор на "Метрополитен" ЕАД.

Текст ИНЖ. ДИМИТ ЪР ГАНЧЕВ

УЧАСТЪК 1 ОТ УЛ. "ЖИТНИЦА" ДО КРЪСТОВИЩЕТО НА УЛ. "МОНТЕВИДЕО" Първият лот от разширението на трета метролиния в посока кв.“Овча купел“ е с обща дължина 2336 м. Участъкът започва в км 11.941 при ул. „Житница“, непосредствено след метродепото, което е в процес на строителство, и завършва при кръстовището на ул. “Монтевидео“ и регулацията на бъдещия бул. “Западна тангента“ при км 14.277. Трасето минава през територия, в която имената на улиците преобладаващо са номера, някои са с пролетни имена - "Кукуряк", "Босилек", "Роса"; от време на време се появяват по-значими наименования като "Президент Линкълн", "Монтевидео", "Маестро Кънев". Дали това ще се отрази на вътрешния дизайн и оформление на станциите, ще кажат архитектите. Метротрасето е разработено на основа на действащите регулационни планове и одобрените кадастрални карти за района. Определени са зоните, в които метроконструкцията се пресича със съществуващи подземни

комуникации и са анализирани възможностите за освобождаване от съществуваща инфраструктура. Метроучастъкът е предназначен да обслужва бързоразвиващ се район от град София и е съобразен със съществуващите към момента линии на градския транспорт - трамвай и автобуси. Успоредно с изграждането на участъците от метротрасето ще се извършват преустройство и реконструкция на всички инженерни мрежи, засегнати от строителството, както и възстановяване на пътните платна, вертикална планировка, озеленяване и благоустройство в обхвата на обособена позиция №1. Почвената среда, в която предстои да се изпълни съоръжението, се състои основно от прахова глина с песъчливи прослойки. Метроконструкциите се изчисляват в строително и в експлоатационно състояние за: основни съчетания на натоварването, както и за сеизмични въздействия. В проекта е предвидено използването на съвременни високотехнологични материали, методи и оборудване.

ПРОЕКТ Проект за разширение на метрото в София, Трета метролиния, втори етап, обособена позиция 1 (лот 1) ПРОЕКТАНТ „БИАС-М“ ЕООД ПОДИЗПЪЛНИТЕЛ - ПРОЕКТАНТ ПО ЧАСТ „ИНЖЕНЕРНИ МРЕЖИ“ "Старт Инженеринг" АД ВОДЕЩ ПРОЕКТАНТ инж. Димитър Ганчев ИЗПЪЛНИТЕЛ Обединение „Метро запад“, съставено от „Джи Пи Груп“, „Станилов“ ЕООД, „Интерпро“, „БИАС-М“ с подизпълнител "Старт Инженеринг" АД СТОЙНОСТ НА ТРАСЕТО 80 973 184.56 лв. без ДДС, 97 167 822.2 лв. с ДДС ДЪЛЖИНА НА ЛОТ 1 2336 м БРОЙ МЕТРОСТАНЦИИ 2 подземни

4 0 ГРА ДЪТ ЮНИ / ЮЛИ 2017

МЕТРОСТАНЦИЯ 15-III ПОД БУЛЕВАРД "ПРЕЗИДЕНТ ЛИНКЪЛН", С 4 ВХОДА КВ. "ОВЧА КУПЕЛ"

БУЛ. "ПРЕЗИДЕНТ ЛИНКЪЛН"

БУЛ. "МОНТЕВИДЕО"

УЛ. "АХЕЛОЙ"

88 СУ ЛОТ 2

ЛОТ 1

УЛ. "КУКУРЯК"

MЕТРОСТАНЦИЯ

Лот 1 от метрото в "Овча купел" започва с двупътен тунелен участък „Земляне” до станция МС III-15. Конструкцията е открита (надземна) в зоната непосредствено след депото, като впоследствие става тунелна (подземна), така че да премине под бул. “Овча купел“ и да се включи към станция МС15. При корекцията на р. Владайска ще се изгради мостово съоръжение, по което влаковите състави ще преминават над реката. Метростанция МС III-15 е подземна, с дължина 154 м и ширина около 20 м, разположена е под бул. “Президент Линкълн”, непосредствено след кръстовището с бул. “Овча купел”. Изпълнява се на дълбочина 13.5 - 15 м под терена. Пешеходният поток към тази станция се формира основно от живеещите и работещите в района, както и ползващите близките спирки на градския транспорт. Станцията е с два странични перона с дължина по 100 м. Подходите за достъп от прилежащите тротоари са общо четири - три преди и един

15

след станцията. При кръстовището на ул. „Президент Линкълн” и бул. ”Овча купел” са организирани три входа. Те се включват към междинно ниво, проектирано върху основния метротунел. То осигурява централно влизане към метростанцията, а също така изпълнява ролята и на пешеходен подлез за преминаване под бул. „Овча купел“. В непосредствена близост до тези входове се намират спирките на трамвай №11, както и автобусната мрежа на градския транспорт. При северния вестибюл достъпът се осъществява чрез един вход, разположен от южната страна на ул. „Президент Линкълн”. Входовете са оборудвани със стълбища и асансьори, като към два от тях са предвидени и ескалатори. Вестибюлите към метростанцията са разположени на първо подземно ниво. В зоната на съоръжението се намира действащ канал ф2000 мм, който предстои да бъде изместен и реконструиран.

ДЪЛЖИНА 154 м ШИРИНА около 20 м РАЗПОЛОЖЕНИЕ под ул.“Президент Линкълн”, непосредствено след кръстовището с бул. “Овча купел” ДЪЛБОЧИНА 13.5 - 15 м под терена ПЕШЕХОДЕН ПОТОК 20 000, формира се основно от живеещите и работещите в района, както и ползващите близките спирки на градския транспорт ПЕРОНИ 2 странични с дължина по 100 м ПОДХОДИ ЗА ДОСТЪП общо четири - три преди и един след станцията. При кръстовището на ул. „Президент Линкълн” и бул. ”Овча купел” са организирани три входа. При северния вестибюл - един вход, разположен от южната страна на ул. „Президент Линкълн” ЕСКАЛАТОРИ два ВЕСТИБЮЛИ разположени на първо подземно ниво

41

СОФИЙСКОТО МЕТРО

МЕТРОСТАНЦИЯ 16 ПОД КРЪСТОВИЩЕТО С "МОНТЕВИДЕО", С 6 ВХОДА БУЛ. "ПРЕЗИДЕНТ ЛИНКЪЛН" УЛ. "ЖИТНИЦА"

БУЛ. "ОВЧА КУПЕЛ"

ЛОТ 1

ХИПЕРМАРКЕТ

MЕТРОСТАНЦИЯ

МЕТРОДЕПО "ЗЕМЛЯНЕ"

16

МОСТОВО СЪОРЪЖЕНИЕ

Участъкът от МС III-15 до МС III-16 е двупътен подземен метротунел с междустанционна вентилационна уредба, интегрирана в основната конструкция на тунела. Съоръжението ще се изпълни като монолитно стоманобетоново. В обхвата на участъка между МС15 и МС16 има следните особености: преминаване на канал ф2000 мм, топлопровод, естественото корито на дере. Предвижда се реконструкция на дерето и обособяването му в колектор. Каналът ще бъде обособен над двупътния метротунел в колектор, частично вграден в покривната плоча. Метростанция МС III-16 е подземна, с дължина 156.20 м и ширина около 20 м (локално 22 м в източната й част). Разположена е под регулацията на бъдещия бул. “Западна тнангента”, като западният край на станцията е при кръстовището с ул. “Монтевидео”. Изпълнява се на дълбочина 12.5 - 16 м под терена. Станцията е с два странични перона с дължина по 100 м. Подходите, осъществяващи връзката между

метростанцията и прилежащите улици, са шест - два в началото и четири в края на съоръжението. При кръстовището на бъдещия бул. „Западна тангента” и ул. ”Монтевидео” в западната част на станцията ще бъдат организирани четири входа, които се включват към междинно ниво, проектирано върху тунелния участък след станцията. То осигурява централно влизане към нея, а също така изпълнява ролята и на пешеходен подлез за преминаване под ул. „Монтевидео“. Към източния вестибюл достъпът ще се осъществява от два входа, разположени от двете страни на бул. „Западна тангента”. Входовете са оборудвани със стълбища и асансьори, като към четири от тях са предвидени и ескалатори. В непосредствена близост са разположени спирки от автобусната мрежа на градския транспорт. След метростанция МС III-16 е проектиран тунелен участък с дължина 37 м, включващ междинно ниво за подлез под ул. „Монтевидео”, с основен коридор над конструкцията на метротунела.

ДЪЛЖИНА 156.20 м ШИРИНА около 20 м (локално 22 м в източната ù част) РАЗПОЛОЖЕНИЕ под регулацията на бъдещия бул.“Западна тангента”, като западният край на станцията е при кръстовището с ул. “Монтевидео” ДЪЛБОЧИНА 12.5 - 16 м под терена ПЕРОНИ два странични с дължина по 100 м ВХОДОВЕ шест - два в началото и четири в края на съоръжението ЕСКАЛАТОРИ четири ВЕСТИБЮЛИ разположени на първо подземно ниво

42 ГРА ДЪТ ЮНИ / ЮЛИ 2017

НИКОЛАЙ НАНКОВ ТРЯБВА ДА ИЗГРАДИМ АМ "СТРУМА". ЦЕЛТА НИ Е ДА ПРЕВЪРНЕМ ПЪТНИЯ СЕКТОР В САМОИЗДЪРЖАЩ СЕ

НИКОЛАЙ НАНКОВ МИНИСТЪР НА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ И БЛАГОУСТРОЙСТВОТО

НИКОЛАЙ НАНКОВ е на 33 години. Заема поста министър на регионалното развитие и благоустройството от 4 май 2017 година. За народен представител в 44-то Народно събрание е избран от 11 МИРЛовеч. До 2009 г. е експерт по разработване и управление на европейски проекти. В периода 2009 г. - 2011 г. е областен управител на Ловеч. От 2011 г. до 2013 г. е зам.-министър в Министерството на регионалното развитие и благоустройството с ресор „Регионално развитие“. В периода 2013 г. - 2014 г. е народен представител в 42-то и 43-то Народно събрание от 11 МИР-Ловеч. Във времето 2014 г. - 2017 г. отново е зам.-министър в МРРБ.

Интервю МИЛЕНА ВАСИЛЕВА

Министър Нанков, кои са основните приоритети на регионалното министерство, как ги подреждате по важност, как ги разпределяте във времето? Приоритетите на министерството следват управленската програма. На първо място е доизграждането на пътната инфраструктура, като първи подприоритет в сектора е въвеждането на тол-системата. Година и 2 месеца заинтересовани лица бавят тръжната процедура с обжалване. В удължения с 1 ден срок бяха подадени 6 оферти, но и нови 3 жалби. Ще изчакаме решението на компетентните органи, за да преценим как ще продължим. Въвеждането на комбиниран вариант - на тол-система за тежкотоварни камиони над 3.5 т и винетки за леки автомобили, е изключително важен за решаване въпрос, защото бюджетът на Агенция „Пътна инфраструктура“ е недостатъчен. Приходите от винетки дори и в година с големи постъпления, каквато е 2016 г., не надхвърлят 300 млн. лв., които не стигат дори и само за поддържането на републиканската пътна мрежа. При въвеждане на смесената система ще имаме поне още 500 млн. лв. годишно приходи от тол-такси, т.е. ще започнем с около 800 млн. лв. за поддържане на съществуващата инфраструктура и изграждане на нова. Нашите прогнози са, че ще събираме около 1 млрд. лв. на година, колкото са приблизително нуждите за поддържане на пътната мрежа и за изграждането на нови трасета, залегнали в стратегията за развитие на пътния сектор. При въвеждането на тол

основната тежест ще бъде поета от тежкотоварния транзитен трафик, а страната ни най-после ще използва адекватно геостратегическото си положение. Със смесената система ще изградим самоиздържащ се пътен сектор. Кои са предизвикателствата пред изграждането на лот 3 на магистрала „Струма“? Лот 3 на магистрала „Струма“ е разделен на 3 участъка. Работата по Лот 3.3. на „Струма“ Струмяни - Сандански върви в срок. Обектът ще бъде завършен през 2019 г. Лот 3.2 е най-тежък и проблемен както от гледна точка на пътната безопасност, така и от гледна точка на технология на изграждане. Ще отнеме най-много ресурси и е най-тежък поради това, че е най- сеизмичната зона. Факт е, че процедурите закъсняват. Искаме да се вместим в срока - 2023 г. Очакваме в началото на 2019 г. да имаме издадено разрешение за строеж. За да постигнем това, тази година и 2018 г. трябва да имаме положителни становища по екологичното законодателство и да се подготви технически и работен проект. ОВОС-ът за варианти на трасето се доработва. Ще го внесем в Министерството на околната среда и водите през юни, иска ми се това да стане до средата на юни. Знаете, че ОВОС-ът подлежи на обжалване, предстоят и обществени обсъждания. Приоритетният вариант е източният вариант, като посоката Гърция София е изнесена на изток от съществуващото трасе, а

МИНИСТ ЪР НИКОЛАЙ НАНКОВ

43

4 4 ГРА ДЪТ ЮНИ / ЮЛИ 2017

посоката София - Гърция минава по съществуващия път, който, разбира се, ще бъде рехабилитиран и край град Кресна ще бъде изграден обход. Този приоритетен вариант е почти 2 пъти по-евтин от дългия тунел. Лот 3.1 Благоевград - Крупник е пред старт на строителството. Изпълнителят организира технологичния процес и подготвя материалите. Голямото забавяне е на лот 3.1 тунел „Железница“ . Обществената поръчка беше прекратена - помните, че по време на служебното правителство изчезнаха материали от тръжно досие на участник, случаят се разследва. Ще бъде обявена нова процедура. За да спестим време, ще намалим срока за изграждане на лот 3.1 тунел „Железница“ от 1400 дни на 1000 дни, или с повече от година, и ще разделим участъка на 3 части: първата е пътната част преди тунела и съоръженията там, втората е самият тунел, а третата е трасето след тунела и съоръженията в него. Така ще можем да изберем три отделни изпълнителя на трасето, за да се работи паралелно. Промените, които правим, са в рамките на индикативната стойност от 250 млн. лв. С министър Московски коментирахме, че ако излезем от рамките на индикативните срокове, средствата могат да бъдат пренасочени към други проекти - железопътни или пътни. Но това е краен, съвсем краен, резервен вариант. Трябва да изградим магистрала „Струма“. Магистрала „Хемус“ остава ли приоритет, какво е бъдещето на проекта за магистрала до Калотина, а на трасето София - Видин? АМ "Хемус" остава приоритет. За първите 9.3 км от магистрала „Хемус“, от Яна до Боаза, има избран изпълнител, процедурата се обжалва, КЗК се произнесе в наша полза, очаква се становището на ВАС, за да сключим договор. Стойността на обекта спадна на 55 млн. лв. от 96 млн. лв. по предварителни разчети. Осигурени са авансови средства и за другите 16.2 км в търг от Белокопитово до п.в. "Буховци". Отворени са ценовите оферти, очакваме класиране и избор на изпълнител. Ако няма жалби, ще сключим договор. И двете части на „Хемус“ изграждаме със средства от държавния бюджет. За 50-те км от Боаза до Ловеч е обявен търг за проектиране в 3 етапа. Срокът за проектирането е 6 месеца. Щом проектите са готови, ще обявим търгове за строителство и ще възложим изграждането на тези 50 км. София - Калотина кандидатства за 40 млн. евро от Механизма за свързана Европа. Те са предназначени за най-тежката отсечка - от Калотина до Драгоман (14 км). За нас е най-важно да свържем Калотина с п.в. „Сливница“. Ако през юни МСЕ одобри финансирането на 14-те км от магистралата София - Калотина, веднага ще обявим търгове за участъка. За да доизградим магистралното трасе, са необходими още около 40 млн. евро - те ще бъдат от българско съфинансиране. Основен приоритет на правителството е и проектът Ботевград - Видин с двете важни подотсечки: Ботевград - Мездра, където се извършват отчуждения, и обходът на Димово, който се проектира. Какво е Дунав мост 2 без Ботевград - Видин? За тази година и за следващата подготвяме техническата документация и проекта. Строителството е предвидено за след 2018 г. Обходът на Габрово беше обявен за нефункциониращ от Управляващия орган на ОП “Транспорт и транспортна

инфраструктура“. Кога ще бъде завършен? Обходът на Габрово се строи. Има критични участъци, мост - паметник на културата, тунел... Строителството му ще завърши в началото на 2018 г. И тунелът под Шипка остава приоритет. Той е продължение на Русе - Бяла - Велико Търново и е най-бързата връзка на страните от Северна Европа с Бяло море, както и на Северна и Южна България. АМ Русе - Бяла - Велико Търново е разделена на 3 етапа: Русе - Бяла, обход на Бяла и Бяла - Велико Търново. Ще започнем от участъка Русе - Бяла, който е най-критичен. Ще строим със средства от държавния бюджет. За проектирането на трасето са отделени около 1 млн. лева от ОП “Транспорт и транспортна инфраструктура“. След проектирането и екологичната процедура през 2018 г. ще възложим строителството на Русе - Бяла. Ще изградим и пътя от Бургас до Слънчев бряг и Несебър, за да не изостава развитието на туризма в тази територия. Ще го строим тази година, след като приключи летният сезон. АПИ избира изпълнител за обхода на Ахелой, търгът за останалата част от пътя до Слънчев бряг все още се обжалва. Приключи ли обжалването, стартираме работа по трасето. За проекта са отделени 20 млн. лв. Много от търговете в пътната схема на ОП „Региони в растеж“ също се обжалват? Проектите са общо 24, за три отвориха ценовите оферти, за други пет беше обявен търг наскоро. Пътят до Рилския манастир вече е завършен. Той е първият проект от пътната схема на ОПРР 2014 2020, който вече е готов. Общата сума за рехабилитация на пътища по ОПРР 2014 - 2020 е 320 млн. лв.

14 от регионалните прединвестиционни проучвания за финансиране на ВиК проекти трябваше да са готови през април 2017 г. Какво сочат те? Какво показва пилотното РПИП за област Смолян? Вторият голям приоритет е ВиК секторът. Искаме да направим този сектор устойчив. Световната банка изготвя механизъм, за да гарантира обемите инвестиции и доброто качество на инфраструктурата, но така, че цената на водата да се повиши минимално. Знаете, че секторът е регулируем и цената на водата не може да надвишава 2.5% от доходите на домакинство в съответната административна област. Това е много важен казус. Според правилата на Европейския съюз всички бъдещи инвестиции ще следва да се възстановяват чрез амортизационните отчисления, които ще се начисляват в цената на водата. 11.7 млрд. евро са нужни за обновяване на водния сектор - сега събираме около 40% от тях. Затова са необходими други механизми. ЕК промени модела за кандидатстване на проектите за финансиране. Освен фазираните, ранните проекти и малките ранни проекти, които се изпълняват сега по ОПОС, новите ще се изпълняват по новия механизъм. По приоритетна ос „Води“ на ОПОС предстои обявяването на процедура за финансиране на инфраструктурни проекти, които ще бъдат резултат от регионалните прединвестиционни проучвания, осъществявани от МРРБ с финансовата подкрепа на ОПОС. Общата стойност на процедурата ще бъде над 1.5 млрд. лв. До края на годината трябва да бъдат изготвени апликационните форми, с които ВиК операторите в 14 консолидирани територии ще кандидатстват за финансиране от ОП „Околна среда 2014 -

45

МИНИСТ ЪР НИКОЛАЙ НАНКОВ

2020 г.“, а през следващата година ще започнат тръжните процедури за избор на изпълнители на проектите. Столичната община също разработва регионално прединвестиционно проучване (РПИП), което обхваща изграждане на канализационната мрежа на 8 софийски квартала - „Манастирски ливади“, „Кръстова вада“, „Гърдова глава“, „Драгалевци“, „Симеоново“, „Бояна“ „Бенковски“ и „Орландовци“. Необходимите инвестиции са за над 400 млн. лв. Смолян изпревари този процес, тъй като пилотното прединвестиционно проучване беше възложено през 2014 г. и вече е завършено. Бенефициентът на проекта - „ВиК“ ЕООД Смолян, получи одобрение за 70 млн. лв. от ОПОС 2014 - 2020 за реализиране на втория воден цикъл на Смолян. Ще форсираме работата по подготовката на РПИП в 16-те консолидирани области. Консолидацията не е завършила навсякъде. Някои от общините не се консолидират, използват гравитачна вода, нямат помпажни води и там цената на водата е ниска. Рано или късно и тяхната инфраструктура ще се амортизира и ще се наложи да бъде обновена. Но след като не са консолидирани, няма да получат европейско финансиране и няма да бъдат бенефициенти. Някои общини, където имаше трудности, извървяха през 2015-2016 г. пътя на консолидацията - такива са Плевен, Кнежа. Но без консолидация останаха Кюстендил заради Сапарева бява, Ловеч заради Троян, Благоевград заради Кресна,прибави се и Сандански, в Монтана заради Берковица. Смея да твърдя, че в един десетгодишен период и тяхната инфраструктура ще се амортизира. Много е важно, че водната реформа приключва на национално ниво като институционална процедура. Собствеността вече е публична - общинска и държавна, общинска е, когато обслужва една община, държавна - когато обслужва повече от една община. Второ, създадохме асоциациите, всяка асоциация като принципал на собствеността сключи договор със съответния ВиК оператор, който обслужва, стопанисва и експлоатира ВиК инфраструктурата. Трето, от 2014 г. бяха приети мастерплановете, според които сега ще се правят инвестициите. Няма да се самоиздържаме като пътния сектор, но колкото е по-устойчив водният, толкова по-добре за гражданите. Няма вечно да получаваме европейски пари, трябва сами да се справим и да имаме по-високо качество на водата на социално допустима цена. Как оценявате развитието на проекта на Световната банка за четирите язовира? Каква е степента на изпълнението му? Трийсет години не се бяха строили язовири за питейна вода. Бяхме изгубили натрупания през годините опит. Проектът на Световната банка послужи, за да възстанови този сектор. В него имаше и меки мерки - подготовка на глобална стратегия за развитие на ВиК сектора и разработване на мастерплановете за ВиК. Към 2014 г. те бяха готови, но работата по язовирите не беше започнала. Със старта на дейностите по изграждане на язовирите утъпкахме пътеката, отчужителните процедури бяха много сложни, забавихме се, но вече вървим към края. Предишното Народно събрание удължи срока за усвояване на финансирането от Световната банка до края на 2019 г., когато се очаква работата по проекта да приключи. Язовир „Пловдивци“ до Рудозем ще бъде завършен през

Ако през юни 2017 г. бъде одобрено финансирането на 14-те км от магистралата София - Калотина от Механизма за свързана Европа, веднага ще обявим търгове за участъка

2017 г. Изпълнени са над 90% от него. След няколко месеца започва завиряването му. Язовир „Луда Яна“ до Панагюрище ще бъде завършен през 2019 г. Язовир „Студена“ до Перник се рехабилитира, а стената му се реконструира. Работата се върши, без да се източва язовирът, водолази работят активно по стената, изграждаме нова пречиствателна станция за питейни води. Ще бъде завършен в края на 2018 г. Язовир „Нейковци“ поради недостиг в бюджета остана на ниво изготвен проект. Затова е необходимо да се залагат равномерно средства за изграждане на хидротехнически мощности. Санирането е мащабен проект - какво предстои през тази година? Тази година трябва да завършим 2200 сгради. Нужно е да засилим контрола. Създаваме отделно звено в сектор „Жилищна политика“ за мониторинг и контролни функции по извършващите се дейности по проекта. Нужна е и по-добра комуникация между Българската банка за развитие (ББР), Министерството на финансите, общините, асоциациите на собствениците и МРРБ. В ББР са заявени още 2400 кандидатури на асоциации на собствениците. С какви темпове се движат проектите по ОП “Региони в растеж“? Спазват ли се сроковете за изпълнението им? В кои от градовете програмата „върви“ с най-добри темпове? Като цяло нещата вървят много добре. Има закъснения по някои от проектите - междинните звена на общините не заработеха толкова добре, колкото очаквахме. Имаме да постигаме междинни цели - към декември 2018 г. трябва да постигнем индикатори. Има проблеми по някои проекти и бенефициенти. В Министерството на здравеопазването например трябва да форсираме проекта за спешната помощ на стойност 163 млн. лв. От напасване има нужда и при проекти с бенефициенти министерствата на културата и на образованието, със социалното министерство работим добре, малко изоставане има в Столичната община, но съвсем малко. Няма нищо фатално, ще наваксаме. Взехме решение за наддоговаряне от 10% - през миналия период наддоговорихме 5%, но не ни бяха достатъчни и сега ще пробваме с 10%. През периода 2007 - 2013 оползотворихме 96% от финансовия ресурс от ЕС, очакваме през този програмен период да усвоим 100% от европейските средства.

46 ГРА ДЪТ ЮНИ / ЮЛИ 2017

ПЪТНИ ПРОЕКТИ НА БЪЛГАРИЯ 2014 - 2023

ПЪТНИ ПРОЕК ТИ, БЪЛГАРИЯ

Пътният сектор се опитва да порасне, като се научи да използва не само европейско финансиране за ново строителство и за поддържане на пътищата, но и да увеличи приходите за пътна инфраструктура. Това може да стане след въвеждане на комбинираната система - тол-такси за товарните автомобили над 3.5 тона и електронни винетки за леките автомобили. Проблемът е, че повече от година обществената поръчка се обжалва. Тол-системата ще позволи средствата за поддържане на пътната инфраструктура и за ново строителство да достигнат между 800 милиона лева и 1 млрд. лева, твърди министърът на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков. Според него това е пътят пътният сектор да се превърне в самоподдържащ се.

47

Сега пътищата разполагат с 670 млн. евро от ОП “Транспорт и транспортна инфраструктура“, очакват се 40 млн. евро от Механизма за свързана Европа за Калотина - Драгоман, определен е бюджет от 200 млн. лв. (100 млн. евро) от държавния бюджет за АМ „Хемус“, около 26 млн. евро са предвидени за пътя Бургас - Слънчев бряг и Несебър, т.е. за ново строителство бюджетът е 836 млн. евро. Към тях се прибавят около 170 млн. евро за пътната схема от ОП „Региони в растеж“, които са предназначени за рехабилитация, общо 23 лота. Така в средата на 2017 г. страната има около 1 млрд. евро, с които да строи и поправя пътища. Към тях добавяме 10 млн. евро от ОПТТИ, чийто бенефициент е НКЖИ и те са за пътни надлези по трасето на жп линията Септември Пловдив, които се изпълняват и ще бъдат завършени до края на тази година.

48 ГРА ДЪТ ЮНИ / ЮЛИ 2017

ПЪТНИ ПРОЕКТИ 2014 - 2023 ВИДИН

РУСЕ

ВРАЦА МОНТАНА

ВАРНА

ГАБРОВО

СЛЪНЧЕВ БРЯГ

СОФИЯ

БУРГАС

ПЛОВДИВ СТАРА ЗАГОРА КУЛАТА

КУЛАТА

МАКАЗА

в строеж

бъдещ проект

в проект

съществуващо трасе

МАГИСТРАЛА „СТРУМА“ - ПРОЕКТ НА ХХ И XXI ВЕК Магистрала „Струма“ се състои от завършени с европейски средства 3 лота, един - до Долна Диканя, изграден със заем от Европейската инвестиционна банка, и лот 3, който следва да бъде построен през периода 2016 - 2023 г. Лот 3 на магистрала „Струма“ е разделен на 3 участъка. Очаква се апликационната форма за 3.1 и 3.3 и тунел „Железница“. Най-труден е лот 3.2 и ще повлияе основно на лот 3.1 в част от 2 км и на лот 3.3. в част от 600 м. СТРОИТЕЛСТВОТО НА ЛОТ 3.1 НА АМ „СТРУМА“ СТАРТИРА ПРЕЗ АВГУСТ Лот 3.1 е с дължина 13 км. Проектът включва изпълнението на два участъка - участък 1 от км 359+000 до км 366+000 (7 км) и участък 2 от км 370+400 до км 376+000 (5.6 км).

пътища I, II и III клас

Изпълнител на проектиране и строителство е ДЗЗД „АМ Струма 3.1“, съставено от„Агромах“ ЕООД, АБ АД, „Хидрострой“ АД, „Пътища Пловдив Груп“ ЕООД, „Пътища Пловдив“ А Д, „Алве консулт“ ЕООД, за 154 999 999.92 лв. без ДДС. Срокът за изпълнение - 1280 дни. Строителният надзор упражнява ДЗЗД „СН АМ "Струма" Лот 3.1“ - 1 695 249 лв. без ДДС. Предстои старт на строителството на 3.1 през август, когато се очаква разрешението за строеж на проекта, възможно е то да не е за целия проект. ОБЯВЯВАТ НОВ ТЪРГ ЗА ЛОТ 3.1 ТУНЕЛ „ЖЕЛЕЗНИЦА“ ОТ АМ „СТРУМА“ В 3 ЧАСТИ ПРЕЗ ЮНИ Обществената поръчка за лот 3.1 тунел „Железница“ беше прекратена - изчезнаха материали от тръжно досие на участник, случаят се разследва. Ще бъде обявена нова процедура през юни, каза министърът на регионалното

ПЪТНИ ПРОЕК ТИ, БЪЛГАРИЯ

развитие и благоустройството Николай Нанков. За да се спести време, се намалява срокът за изграждане на лот 3.1 тунел „Железница“ от 1400 дни на 1000 дни, а участъкът се разделя на 3 части: първата е пътната част преди тунела и съоръженията там, втората е самият тунел, а третата е трасето след тунела и съоръженията в него. Така ще бъдат избрани три отделни изпълнителя на трасето и ще се работи паралелно. Промените, които се правят, са в рамките на индикативния бюджет на проекта от 250 млн. лв. Лот 3.1 тунел "Железница" обхваща участъка от км 366+000 до км 370+400 (4.4 км). До този момент пътните възли са 3, тунелът е с дължина 2.040 км, мостовете са 2, преди и след тунела - с обща дължина около 700 м. ЛОТ 3.2 НА АМ „СТРУМА“ КРУПНИК - КРЕСНА НАЙ-ТРУДЕН, В ОЧАКВАНЕ НА ОВОС Лот 3.2 е най-тежък и проблемен както от гледна точка на пътната безопасност, така и от гледна точка на технология на изграждане. Ще отнеме най-много ресурси и е най-тежък поради това, че е най- сеизмичната зона. Усилията на всички, ангажирани с проекта, са строителството му да се вмести в срока - 2023 г. Очаква се в началото на 2019 г. да има издадено разрешение за строеж. За да се постигне това, тази година и 2018 г. трябва да се получат положителни становища по екологичното законодателство и да се подготви технически и работен проект. ОВОСът за варианти на трасето се доработва. Ще бъде внесен в Министерството на околната среда и водите през юни. Приоритетният вариант е източният вариант, като посоката Гърция - София е изнесена на изток от съществуващото трасе, а посоката София Гърция минава по съществуващия път, който ще бъде рехабилитиран и край град Кресна ще бъде изграден обход. Този приоритетен вариант е почти 2 пъти по-евтин от дългия тунел. (виж специално досие за проекта на стр. 54). Лот 3.2 Крупник - Кресна е с индикативна дължина 21 км. Статусът му е подготовка на доклад по ОВОС и оценка на съвместимост. ЛОТ 3.3 НА АМ „СТРУМА“ КРЕСНА - САНДАНСКИ - В СТРОЕЖ Работата по лот 3.3. на „Струма“ Кресна Сандански върви в срок. Обектът ще бъде завършен през 2019 г. Лот 3.3 Кресна - Сандански е от км 397+000 до км 420+324 и е с обща дължина 23.6 км. Изпълнител е „Струма Лот 3.3“, съставен от „ГБС Инфраструктурно строителство“, „Главболгарстрой“, „Пътстрой 92“ и „Геострой“, за 234 123 012 лв. без ДДС. Стартът на строителството е 30 август 2016 г. Срокът за изпълнение на обекта е 1280 дни. Строителен надзор упражнява „Пътинвестинженеринг“ ЕООД - 2 998 161.28 лв. без ДДС. За 20 км от трасето отчужденията са приключили и има разрешение за строеж. На 10 км от трасето вече е положен

стабилизиращ слой на основата, работи се по съоръженията, средното изпълнение надхвърля 20%. На обекта има общо 6 археологически гнезда, чиито разкопки са в ход. АМ „ХЕМУС“ - МАГИСТРАЛАТА, КОЯТО ЩЕ ПРОБУДИ СЕВЕРНА БЪЛГАРИЯ Северната магистрала преживя множество модификации, надхвърли очакванията за стойност в проектната документация, търговете бяха спрени, отхвърлени и обявени нови: за строителство на 9.3 км от Яна до Боаза, за изграждането на 16.2 км от Белокопитово до п.в. „Буховци“. За тази година са осигурени 22.8 млн. лв. Общата сума, необходима за доизграждането на АМ “Хемус“, е 1 млрд. лв. Очакваната дължина на магистралата е около 420 км, като неизградената част от нея е с дължина около 250 километра. МАГИСТРАЛА “ХЕМУС“ ОТ ЯНА ДО БОАЗА ПРЕД СКЛЮЧВАНЕ НА ДОГОВОР С ИЗПЪЛНИТЕЛ За първите 9.3 км от магистрала „Хемус“, от Яна до Боаза, е избран изпълнител за 55 млн. лв., но процедурата се обжалва. КЗК се произнесе в полза на АПИ, очаква се становището на ВАС, за да се сключи договор, информира министърът на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков. Индикативната стойност на обекта е 96 млн. лв. За участъка са осигурени авансови средства. МАГИСТРАЛА „ХЕМУС“ ОТ БЕЛОКОПИТОВО ДО П.В. „БУХОВЦИ“ ПРЕД ИЗБОР НА ИЗПЪЛНИТЕЛ Търгът е обявен, отворени са ценовите оферти, очаква се класация и избор на изпълнител. Ако няма обжалване, ще бъде сключен договор и строителството ще започне. За обекта са осигурени авансови средства. Трасето е с дължина 16.2 км. МАГИСТРАЛА „ХЕМУС“ ОТ БОАЗА ДО ЛОВЕЧ - ИЗБРАНИ ПРОЕКТАНТИ, ПРЕДСТОИ ПРОЕКТИРАНЕ За 50-те км от Боаза до Ловеч избраха проектанти за трите части от трасето. Срокът за проектирането е 770 дни. Обединение "П.П.ВИА. АМ "Хемус" - Етап 1", съставено от "Пътпроект" ЕООД, "Пътпроект 2000" ООД ще изпълнява позиция 1. Цената, с която печели търга, е 1 760 500 лв. без ДДС. Първата позиция е за участък от км 87+800 до пресичане с път III307, включително пътен възел "Дерманци", с приблизителна дължина 14.120 км. ДЗЗД "АМ "Хемус" - 2016" с участници в обединението "Рутекс" ООД и "Контролс" ООД спечели позиция 2 и позиция 3. Цената на позиция 2 е 1 657 799 лв. без ДДС, а на позиция 3 е 1 253 332 лв. без ДДС. Втората позиция е за участък от края на пътен възел "Дерманци" (пресичане с път ІІІ-307) до пресичането с път ІІІ-3005, включително пътен възел "Каленик", с приблизителна дължина 18.080 км. Третата позиция е за участък от края на

49

50 ГРА ДЪТ ЮНИ / ЮЛИ 2017

Строителството на АМ "Русе Бяла - В. Търново" ще започне с от участъка Русе - Бяла, който е най-критичен, с финансиране от държавния бюджет пътен възел "Каленик" (пресичане с път ІІІ-3005) до пресичането с път ІІ-35, включително пътен възел "Плевен", с приблизителна дължина 17.800 км. МАГИСТРАЛА СОФИЯ - КАЛОТИНА ОЧАКВА ФИНАНСИРАНЕ ОТ МСЕ София - Калотина кандидатства за 40 млн. евро от Механизма за свързана Европа (МСЕ). Те са предназначени за най-тежката отсечка от Калотина до Драгоман (14 км). За нас е най-важно да свържем Калотина с п.в. „Сливница“. Ако през юни МСЕ одобри финансирането на 14-те км от магистралата София - Калотина, веднага ще обявим търгове за участъка, каза министърът на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков. За да доизградим магистралното трасе, са необходими още около 40 млн. евро - те ще бъдат от българско съфинансиране. Трасето от София до Калотина е последната част от триетапен проект, в който попадат завършените вече два участъка на Западната дъга на Софийския околовръстен път и Северната

скоростна тангента. Целият проект се включи в ОП "Транспорт и транспортна инфраструктура", но за трасето до границата финансирането не достигна. Според експертите това е най-важният път, който ще свърже Лондон с Азия. Припомняме, че до година магистралното трасе към Калотина на територията на Сърбия ще бъде завършено. ОБХОДЪТ НА ГАБРОВО ЩЕ БЪДЕ ЗАВЪРШЕН ПРЕЗ 2018 Г. Обходът на Габрово беше обявен за нефункциониращ от Управляващия орган на ОП “Транспорт и транспортна инфраструктура“. Строителството му ще завърши през 2018 г. Смята се, че от обекта са завършени около 46%. Ще има нужда от допълнителен бюджет - по него са използвани около 24 млн. евро от оперативната програма, около 50 млн. лв. е доплащането за този обект, което следва да се осигури от държавния бюджет.

51

ПЪТЯТ БОТЕВГРАД - ВИДИН ОСМИСЛЯ СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА ДУНАВ МОСТ 2 Четирилентовото трасе Ботевград - Видин остава приоритет на МРРБ. То се състои от двете важни подотсечки: Ботевград - Мездра, където се извършват отчуждения, и обходът на Димово, който се проектира. През 2017 и 2018 г. се подготвя документацията по проекта. Строителството остава за след 2018 г. АМ РУСЕ - БЯЛА - ВЕЛИКО ТЪРНОВО Магистралата Русе - Бяла - Велико Търново е найбързата връзка на страните от Северна Европа с Бяло море, както и на Северна и Южна България. Разделена е на 3 етапа: Русе - Бяла, обход на Бяла и Бяла - Велико Търново. Строителството ще започне с от участъка Русе - Бяла, който е найкритичен, с финансиране от държавния бюджет. За проектирането на трасето са отделени около 1 млн. лева от ОП “Транспорт и транспортна инфраструктура“. След проектирането и екологичната процедура през 2018 г. ще бъде възложено строителството. Продължение на това трасе е тунелът под Шипка. ПЪТЯТ БУРГАС - СЛЪНЧЕВ БРЯГ Тази година след завършване на летния сезон започва строителството на обхода на Ахелой за 26 млн. лв., час от пътя Бургас - Слънчев бряг Несебър, за който АПИ избира изпълнител. Търгът за останалата част от пътя до Слънчев бряг (за 20 млн. лв.) все още се обжалва. Очаква се след приключване на обжалването строителството и на това трасе да стартира. ПРОЕКТИТЕ ПО ОПРР 2014 - 2020 Проектите за рехабилитация на второкласни и третокласни пътища по ОПРР са общо 23. Първият обект с финансиране по ОПРР 2014 2020 е пътят до Рилския манастир, който вече е завършен. За три вече бяха отворени ценовите оферти, за други пет през май беше обявен търг. Общата сума за рехабилитация на пътища по ОПРР 2014 - 2020 е 320 млн. лв. Проектите са в различни зони и с различни особености. Лот 10 към пещерата "Леденика" е изпълнен със серпантини и е труден за преодоляване, особено ако е полуразрушен. Лот 4 от Варна до Добрич е много натоварен и се нуждае от спешна рехабилитация. Лотове 11 и 12 между Габрово и Севлиево са основен път за центъра на Северна България. Лот 1 Стара Загора - Раднево е свързан и с енергийни обекти на територията. С обновяване на Бучинския проход са свързани лотове 2 и 3. Лот 6 Пловдив - Асеновград е емблема за за територията, още повече че е свързан и с изграждане на ново платно за движение. Лот 16 Ловеч - Троян - Кърнаре е от найзастрашените от заснежаване през зимата трасета и по тази причина и твърде опасен.

52 ГРА ДЪТ ЮНИ / ЮЛИ 2017

ПЪТНИ ПРОЕКТИ С ЕВРОПЕЙСКО И БЪЛГАРСКО ФИНАНСИРАНЕ 2014 - 2023. БЪДЕЩИ ПРОЕКТИ Бенефициент

Наименование на проект

Стойност

АПИ

АМ "Струма" лот 3.1 Благоевград - Крупник, от км 359+000 до км 376+000

185 999 998 лв.

АПИ

„Струма“ лот 3.1 тунел „Железница“ - проектиране и строителство на автомагистрала

250 000 000 лв.

АПИ

АМ "Струма" лот 3.2 Крупник - Кресна, от км 376+000 до км 397+000

730 000 000 лв.

АПИ

АМ "Струма" лот 3.3 Кресна - Сандански, от км 397+000 до км 420+628

255 773 414

АПИ

АМ "Калотина - Софийски околовръстен път"

114 000 000 евро

АПИ

„Изготвяне на технически проект и строителство (инженеринг) на обект АМ „Хемус“, участък от км 78+500 до км 87+800

54 990 000 лв.

АПИ

АМ „Хемус“, участък от км 310+940 до км 327+260, от п.в. "Белокопитово" до Търговище

159 600 000 лв.

АМ "Хемус": Изработване на технически проект по следата на оптимизирано трасе за обект Автомагистрала "Хемус" - Етап 1 е в три обособени позиции Първа позиция - участък от км 87+800 до пресичане с път III-307 , включително пътен възел „Дерманци“ АПИ

Втора позиция - участък от края на пътен възел „Дерманци“ (пресичане с път ІІІ307) до пресичането с път ІІІ-3005, включително пътен възел „Каленик“

5 100 000 лв.

Трета позиция - участък от края на пътен възел „Каленик“ (пресичане с път ІІІ3005) до пресичането с път ІІ-35, включително пътен възел „Плевен“ АПИ

Обход на гр. Габрово - фаза 1 - участък от км 0+000 до км 20+214.50 и етапна връзка от км 0+000 до км 3+130

108 760 244 лв.

АПИ

Обход на Ахелой - път І-9 Слънчев бряг - Бургас от км 207+726,37 до км 212+233,06

26 000 000 лв.

АПИ

Допълнително проектиране и реконструкция на 4.8 км от път I-9 Ахелой Поморие

20 000 000 лв.

АПИ

Интелигенти транспортни системи

4 000 000 лв.

НКЖИ

1. Изграждане на нов пътен надлез на км 146+269.20 в района на гара Тодор Каблешков

1 980 000 евро

НКЖИ

2. Изграждане на нов пътен надлез на км 132+592.42 в междугарието Огняново - Стамболийски, с. Три водици

2 100 000 евро

НКЖИ

3. Изграждане на нов пътен надлез на км 107+423.59 в междугарието Септември - Пазарджик

1 980 000 евро

НКЖИ

4. Изграждане на нов пътен надлез на км 137+336.54 в района на гара Стамболийски

3 780 000 евро

Видин - Ботевград АПИ

Ботевград - Мездра

55 000 000 лв.

Обход на Димово

АМ Русе - Бяла - Велико Търново Русе - Бяла АПИ

Обход на Бяла Бяла - Велико Търново

100 000 000 евро

53

ПЪТНИ ПРОЕК ТИ, БЪЛГАРИЯ

Източник: МРРБ, АПИ, НКЖИ и

Срок за изпълнение

Етап

Финансиране

07.2017 - 12.2020

проектиране, пред старт на строителствоавгуст, закъснение

ОП "Транспорт и транспортна инфраструктура"

2018-2020

пред повторен търг

ОП "Транспорт и транспортна инфраструктура"

2019-2022

подготовка на ОВОС, следват обществени обсъждания

ОП "Транспорт и транспортна инфраструктура"

09.2016 - 09.2020

в строеж

ОП"Транспорт и транспортна инфраструктура"

проект, през юни одобряват финансиране по МСЕ

Механизъм за свързана Европа (40 млн. евро), държавен бюджет

07.2017 - 02.2020

избран изпълнител, обжалване

Държавен бюджет

2017 - 12.2019

в процедура по избор на изпълнител

Държавен бюджет

12.2016 - 12-2017

ОП "Транспорт и транспортна инфраструктура"

2017-2019, 770 дни

избран проектант, в процес на проектиране

ОП "Транспорт и транспортна инфраструктура"

03.2015 - 11.2018

в строеж

ОП "Транспорт", държавен бюджет

07.2017 - 07.2018

тръжна процедура

Държавен бюджет

2017-2018

тръжна процедура, обжалване

Държавен бюджет

2017-2020

предстоят тръжни процедри

ОП "Транспорт и транспортна инфраструктура"

05.2017 - 11.2017

разрешение за строеж

ОП"Транспорт и транспортна инфраструктура"

05.2017 - 11.2017

разрешение за строеж

ОП "Транспорт и транспортна инфраструктура"

06.2017 - 12.2017

пред разрешение за строеж

ОП "Транспорт и транспортна инфраструктура"

06.2017 - 06.2017

пред разрешение за строеж

ОП "Транспорт и транспортна инфраструктура"

След 2018 г.

отчуждаване проектиране

Държавен бюджет

проектиране и предстоящ търг След 2018 г.

проектиране проектиране

Държавен бюджет

54 ГРА ДЪТ ЮНИ / ЮЛИ 2017

ПЪТНИ ПРОЕКТИ ЗА РЕХАБИЛИТАЦИЯ ПО ОПРР 2014 - 2020

Наименование на проекта Лот 8 „Път IІІ-904 Старо Оряхово - Долни Чифлик - Гроздьово от км 0+000 до км 17+377.07, с обща дължина 17,377 км, област Варна” Лот 9 „Път IІІ-904 Гроздьово - Провадия от км 23+403 до км 29+928.99 и от км 36+205 до км 41+705.18, с обща дължина 12,026 км, област Варна“ Лот 10 „Път ІІІ-1002 Враца - пещера „Леденика“ от км 0+160 до км 17+588.80, с обща дължина 17.429 км, област Враца“ Лот 4 „Път ІІ-29 Варна - Добрич от км 20+394.73 до км 23+199.86 и от км 25+342 до км 38+100.31 с обща дължина 15,563 км, области Варна и Добрич“ Лот 5 „Път ІІ-29 Добрич - Кардам от км 38+100.31 до км 52+168.81 с обща дължина 14,069 км, област Добрич” Лот 11 „Път II-44 (о.п.Севлиево - В.Търново) - Севлиево - Драгановци от км 0+000 до 14+600, с обща дължина 14,600 км, област Габрово“ Лот 12 „Път II-44 Драгановци - Габрово от км 14+600 до км 23+978.36 и от км 25+731 до км 28+972.75, с обща дължина 12,620 км, област Габрово“ Лот 1 „Път ІІ-57 Ст. Загора - Раднево-път ІІ-55 от км 0+250 до км 11+073 и от км 12+337 до км 40+650, с обща дължина 39.136 км, области Сливен и Ст. Загора ” Лот 2 „Път ІІ-81 Костинброд - Бучин проход от км 8+200 до км 30+400, с обща дължина 22.200 км, област София" Лот 3 „Път ІІ-81 Бучин проход - Берковица от 30+400 до км 51+235, с обща дължина 20.835 км, област София” Лот 7 „Път II-35 Плевен - Ловеч от км 13+600 до км 25+384, с обща дължина 11.784 км, област Плевен” Лот 13 - „Път ІІ-49 Търговище - Разград от км 9+800 до km 11+832.85 и от km 11+942.87 до km 30+658.87, с обща дължина 20.748 км, област Разград“ Лот 14 „Път ІІ-49 Кубрат - Тутракан от км 89+100 до км 98+875.82 , с обща дължина 9.776 км, област Силистра” Лот 15 „Път III-107-Рила - Рилски манастир от км 11+010 до км 30+796 82 , с обща дължина 19.786 км, област Кюстендил” Лот 6 „Път II-86 Пловдив - Асеновград от км 14+860 до км 25+150, с обща дължина 10,290 км, област Пловдив” Лот 16 „Път II-35 Ловеч - Троян - Кърнаре от км 37+393 до км 46+105, с обща дължина 8,712 км, област Ловеч” Лот 17 „Път IІІ-306 Червен бряг - Чомаковци km 9+715 до km 19+207, с обща дължина 9,492 км, област Плевен” Лот 18 „Път IІІ-112 Дъбова махала - Монтана от км 10+500 до км 16+174, от км 20+579 до км 27+736.15, от км 29+675 до км 36+654.63 и от км 37+825 до км 47+806.74, с обща дължина 29,793 км, област Монтана“ Лот 19 „Път IІІ-663 Чирпан - Симеоновград от км 0+000 до км 15+220, с обща дължина 15,220 км, област Ст. Загора Лот 21 „Път IIІ-663 Чирпан - Симеоновград, участък от км 34+600 до км 54+83561, с обща дължина 20.236 км, област Хасково” Лот 23 "Път III-866 Граница ОПУ Пловдив - Кричим от км 88+050 до км 103+341, с обща дължина 15.291 км, област Пловдив и Област Смолян" Лот 20 „Път IІІ-663 Чирпан-Симеоновград от км 15+220 до км 28+913.25 и от км 31+742 до км 33+364.30, с обща дължина 15,316 км, област Стара Загора и област Хасково“ Лот 22 "Път III-866 Михалково - Граница ОПУ Смолян от км 66+857 до км 88+050, с обща дължина 21.193 км, област Смолян"

55

ПЪТНИ ПРОЕК ТИ, БЪЛГАРИЯ

Източник: МРРБ и

Начална дата на изпълнение

Дата на приключване

общо допустими разходи Агенция „Пътна инфраструктура”

09.05.2016

09.05.2019

10 938 032

09.05.2016

09.05.2018

7 642 406

09.05.2016

09.05.2019

14 376 124

09.05.2016

09.05.2018

8 952 652

09.05.2016

09.05.2019

14 553 532

09.05.2016

09.05.2019

13 303 372

09.05.2016

09.05.2019

11 486 202

09.05.2016

09.05.2019

28 539 007

09.05.2016

09.05.2019

14 681 584

09.05.2016

09.05.2019

12 666 996

09.05.2019

7 595 154

09.05.2016

09.05.2019

15 442 036

09.05.2016

09.05.2019

5 184 886

09.05.2016

09.05.2019

14 522 647

25.05.2016

25.05.2019

24 792 217

13.01.2017

13.01.2020

17 160 723

13.01.2017

13.01.2020

9 810 760

24.01.2017

24.01.2020

17 197 526

12.04.2017

12.04.2020

13 078 231

12.04.2017

12.04.2020

14 483 109

12.04.2017

12.04.2020

24 422 831

13.04.2017

13.04.2020

11 374 242

13.04.2017

13.04.2020

31 493 949

56 ГРА ДЪТ ЮНИ / ЮЛИ 2017

ЛОТ 3.2 СИМИТЛИ - КРЕСНА НА АМ „СТРУМА" Текст МИЛЕНА ВАСИЛЕВА

Лот 3.2 Симитли - Кресна на АМ „Струма“ е най-тежкият участък от магистрала "Струма". Разработките за самата магистрала започват през 1990 г. с предпроектно проучване, изготвено от българското проектантско бюро „Пътпроект”. То е насочено основно към техническата приложимост на вариантите и не включва задълбочена икономическа или екологична оценка. Но първите идеи как да се преодолее Кресна са от 1973 г., когато тогавашният държавен „Пътпроект“ проектира къс тунел в зоната. От новото време първоначалният проект беше за дълъг 15-километров тунел под

Кресна. След сигнала за опасност от страна на сеизмолози, геолози, експерти по пътна безопасност, по пожарна безопасност, по тунелно строителство беше проведен търг за нови разработки, спечелен от „Пътпроект 2000“. Проектантите избродиха и разчертаха територията около Кресна и предадоха възможните варианти. Най-напред отпадна западният обход на Кресна. Вариантите „син“ от 2014 и „кафяв“ от 2015, които са паралелни на река Струма, срещнаха отпор от страна на еколозите. Същото се случи и с вариантите през дефилето с платно едно до друго или едно над друго, ситуационно и нивелетно

КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА РАЗШИРЕНИЯТ ПРОЕКТ НА ИЗТОЧНИЯ ВАРИАНТ, ОДОБРЕН ОТ ЖУРИТО СЛЕД КОНКУРСА? Приблизителната стойност на проекта по източния обход разширен проект, е 730 млн. лв. Двете платна се разделят. Лявото платно Гърция - София се намира на изток, на няколко километра от дефилето, започва на км 373.300, минава източно край Симитли, пресича път II-19 за Банско, минава между Полето и Брежани, западно от Мечку, пресича пътя Стара Кресна Ощава на 1 км източно от Стара Кресна и на юг продължава западно от Влахи и се спуска след Кресна. Дясното платно София - Гърция ползва пътя през дефилето с малки подобрения и габарит 10.5 м с две ленти и проектна скорост 80 км в час, т.е. 100-110 км експлоатационна скорост. Към разработката е приложен и обход на град Красна от км 396,137, като при км 399.500 той

разминати. Така се стигна до източния вариант. По него беше обявен конкурс за разширен вариант и пространно жури оцени кандидатите - „Пътпроект 2000“ и „Пътпроект“. Избрана беше разработката на „Пътпроект 2000“. Сега се подготвя ОВОС за дългия тунел от 2008 г., на източния обход на дефилето във височина и в посока Гърция - София, на вариантите „син“ от 2014 и „кафяв“ от 2015 г., обобщава инж. Йордан Прашанов, главен проектант на „Пътпроект 2000“. ОВОС-ът ще определи по кой вариант да се работи, каза още инж. Прашанов и добави: „Кой каквото и да говори, невъзможно е да се изнесе пътят от дефилето.“

се събира с източния вариант и продължава към Гърция като магистрала с дължина 1.5 км и габарит Г29 до включването й в лот 3.3 , който се строи. Лявото платно е с габарит 10.50 м с по две ленти за движение, без аварийна ивица, с банкети, с по-големи наклони от дясното платно - пътят се изкачва от 150 на 600 м, т.е. денивелацията е 450 м и ще затруднява товарните автомобили. Затова се предвижда в около 80% от дължината на това платно трета лента за бавно движещи се автомобили. СЪОРЪЖЕНИЯ По трасето има 5 тунела и още 2 на обхода на Кресна. Те са еднопосочни с 2 ленти. За големите - над 500 м, се изисква и аварийна тръба, която се използва при авария за извеждане на хора и за минаване на пожарни коли. Предвидени са връзки между основната и аварийната тръба.

ПЪТНИ ПРОЕК ТИ, БЪЛГАРИЯ

Дългият тунел е при Влахи, над Кресна - 1308 м. Другите са с дължини 214 м, 171 м, 1052 м, 1136 м. При обхода на Кресна тунелите са с дължини 359 м и 231 м. По трасето има и над 20 съоръжения, като 17 са виадукти с големи отвори, 7 от големите са за конзолно бетониране. Останалите са гредова система. Иновация е виадуктът с дължина 302 м - смесена конструкция от конзолно бетониране и метална конструкция и отвор от 100 м. ВРЪЗКИ МЕЖДУ ЛЯВОТО И ДЯСНОТО ПЛАТНО са предвидени за тези, които искат да променят посоката, да посетят някои от селищата в прилежащата територия или по аварийни причини. Тези връзки са при Полето Брежани, Стара Кресна - Ощава, Мечкул - Сенокос. При Кресна има пътен възел "Кресна", който прави връзка на съществуващия път с град Кресна и с магистралата.

57

Преди Кресна има отливане от София, за да се влезе в Кресна. При Кресна има и площадки за отдих. В ДЕФИЛЕТО по съществуващия път и по обхода на Кресна са предвидени тунели основно за земноводни и влечуги, така че да има по един на всеки 50 м. Тунелите са необходими основно на дясното платно, защото от тази територия животните преминават, за да пият вода в река Струма. Ще има и мрежа, висока 2 метра - в долната част с отвори под 2 мм, за да не преминават през нея животни. Мрежите за опазване на птиците са с височина 3-4 м. ТРАСЕТО ПРЕЗ КРЕСНА е с дължина 26.370 км, т.е. там ще има 52 740 малки тунелчета за животни. Трасето с обхода на Кресна е 26.081 км. Дължината на източния обход е 26.957 км.

58 ГРА ДЪТ ЮНИ / ЮЛИ 2017

ИТС НА ЛОТ 3.2 Успешното управление на транспортните потоци се определя от степента на ефективност, с която се използва пътната инфраструктура. За автомагистрали и пътни мрежи извън населени места това условие се изпълнява при осигуряване на максимален поток на трафика с минимум прекъсвания и забавяния, казва инж. Иван Кацаров от „Пътпроект 2000". Основен проблем за постигането на това

условие се явяват възникването на претоварвания на транспортната система и пътни инциденти. С използването на съвременни интелигентни транспортни системи (ИТС) е възможно реализиране на по-ефективно управление на трафика по пътната мрежа и намаляване на броя пътни инциденти. При изготвянето на идейния проект за автомагистрала „Струма“, лот 3.2, за да се осигури по-високо

ниво на безопасност, предвиждаме изграждането на пътни станции за внедряване на интелигентни транспортни системи. Те са: пътни станции: за засичане на трафика, за метеорологично наблюдение, за управление на трафика, за видео наблюдение и пътни станции за ранно откриване на инциденти в тунели - по 3 за всеки тунел с дължина над 800 метра.

ПЪТЕН ВЪЗЕЛ "СТАРА КРЕСНА"

МЕЧКУЛ

ПЪТЕН ВЪЗЕЛ "МЕЧКУЛ"

БРЕЖАНИ

6 5

ПЪТЕН ВЪЗЕЛ "ПОЛЕТО"

3 4

2

2

ПОЛЕТО .2 Т3 ЛО .1 Т3 ЛО

1

1

КРУПНИК

ЧЕРНИЧЕ

7

8

9

10

59

ПЪТНИ ПРОЕК ТИ, БЪЛГАРИЯ

ТУНЕЛИ

ВИАДУКТИ

МОСТОВЕ

1

L 196 м

10

L 754 м

1

L 214 м

1

L 247 м над р. Струма

2

L 783 м

11

L 196 м

2

L 1140 м

2

L 272 м над р. Струма

3

L 172 м

12

L 326 м

3

L 1052 м

3

L 197 м над р. Влахинска

4

L 347 м

13

L 316 м

4

L 171 м

5

L 581 м

14

L 222 м

5

L 1308 м

6

L 123 м

15

L 740 м

6

L 359 м

7

L 185 м

16

L 270 м

7

L 231 м

8

L 147 м

17

L 380 м

9

L 185 м

18

11 3

12

ново трасе съществуващо трасе съществуващи трасета от пътната мрежа за аварийни изходи

13

5

15

14

ПЪТEН ВЪЗЕЛ "КРЕСНА"

4

16

7

ПЪТНА ВРЪЗКА СОФИЯ - КРЕСНА

ЛОТ 3.3

ЛОТ 3.2

СТАРА КРЕСНА

17

6

2 1

3

СЛИВНИЦА

КРЕСНА

ГОРНА БРЕЗНИЦА

КАРТАТА Е ПОДГОТВЕНА СЪС СЪДЕЙСТВИЕТО НА НИКОЛАЙ ТЕРЗИЕВ

60 ГРА ДЪТ ЮНИ / ЮЛИ 2017

АРХ. ПЕТЪР ДИКОВ НАЛОЖИТЕЛНО Е ЛОТ 3.2 НА АМ „СТРУМА“ ДА СЕ РЕАЛИЗИРА КОЛКОТО СЕ МОЖЕ ПО-БЪРЗО

АРХ. ПЕТЪР ДИКОВ ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ЖУРИТО, ОЦЕНИЛО КОНКУРСНИТЕ РАЗШИРЕНИ ПРОЕКТИ ЗА ТРАСЕ НА ЛОТ 3.2 НА АМ "СТРУМА"

Арх. Диков, трасето на магистрала „Струма“ през Кресна - лот 3.2, е първият обект, за който се обявява конкурс за разширен идеен проект. Като председател на журито как оценявате ефекта от тази процедура? Най-важният ефект от този конкурс е ускоряването на процедурите по проектиране и изграждане на този толкова важен и толкова забавен във времето участък от магистрала „Струма“ - лот 3.2 в Кресненското дефиле. Както знаем, беше избран вариант на разделено трасе, като посоката София - Гърция върви по следата на сегашния път през Кресна, а посоката Гърция - София представлява изнесен високо на изток в дефилето път. В условията на конкурса трасето на разработката беше ясно определено именно това трасе. С това искам да кажа, че от конкурса се очакваха не някакви открития, а да се придвижи напред самото проектиране. В тази посока конкурсът свърши

прекрасна работа. Разгледахме два проекта, които бяха много професионално направени, много пълно разработени. Избрахме единия като по-добър. Мисля, че взехме правилното решение - спечели по-добрият, комплексната оценка го показа ясно. И което е много важно, всички от журито бяха съгласни с класирането и с оценките на двата проекта. Кои са предимствата на избрания проект? Проектът се оценява по 15 критерия. В една малка част от тях класираният на второ място имаше предимство, но по останалите спечелилият конкурса беше напълно убедителен. Цената на класирания на първо място проект е по-висока, но това е, защото той предвижда 6-7 млн. лв. за подобряване на трите връзки между двете трасета. Те са необходими, за

ПЪТНИ ПРОЕК ТИ, БЪЛГАРИЯ

да се обслужи цялата територия, която остава между тях, и цялата територия, която е прилежаща на магистралата, както и за да се осигури обръщане на движението за хора, които търсят обекти някъде по двете трасета. В другия проект беше преценено, че тези трасета могат да останат в сегашната си ситуация, което беше оценено от журито като неправилна преценка - най-малкото трябваше да предвидят една рехабилитация. Спечелилият колектив го направи. Комплексно категорично проектът на „Пътпроект 2000“ е по-добър. И в този проект има около 5 км тунели. Кое ги прави по-приемливи от дългия 15 км тунел? Пет километра тунели е различно от 15-километров тунел. Експлоатацията на серия къси тунели е много по-евтина от тази на 15-километров тунел, какъвто беше предвиден в началото. Напомням още, че това не е един, а два тунела - две отделни тръби, а новите правила за евакуация изискват да бъде изградена и трета тръба, т.е. трябваше да се изградят три тунела, а това надвишаваше значително финансирането с европейски средства. Трябваше държавата да се нагърби с много средства за изграждането му. Това дори не е толкова съществено, колкото фактът, че изграждането му криеше много опасности - много геолози, сеизмолози, инженери показваха през годините недостатъците на дългия тунел: преминаването му през силно сеизмичен район, големи експлоатационни разходи, аварийна опасност, пожарна опасност. Поставихте висока оценка на проекта за иновативност. Кое е основанието за нея? Две са основните иновативни решения. Едното е виадукт с дължина малко над 300 м и е предвиден да бъде построен чрез конзолно бетониране - това означава, че ляга на двата ската и няма междинни подпори. Този метод определяме като конструктивна и строителна иновация. Той не е свръхнов, понастоящем по него се прави част от трасето на обходния път на Габрово виадукт с дължина 160 м. Технологията е позната на нашите инженери и конструктори, но при лот 3.2 ще се направи с голям отвор и изграден по този начин, виадуктът ще щади природата. Ако трябваше да се изграждат устои, около тях трябваше да се направи строителна площадка, а също и да се строят пътища, по които да се стига до устоите. В двата случая околната среда щеше да бъде засегната и нарушена. Второто иновативно решение е автоматична система за управление на трафика - при авария и промени в организацията на движението шофьорите ще могат да получават указания за преместване, отбиване на движението, прехвърляне на трафика. Препоръката на журито беше да се доразвие системата за автоматизирано управление на трафика. В крайна сметка кое е най-същественото, което трябва да се каже за лот 3.2 Симитли - Кресна на АМ „Струма“? Много същественият въпрос за лот 3.2 е в това, че България е поела ангажимента пред европейските ни партньори в края на настоящия планов период - 2022 година, цялата магистрала „Струма“ да бъде изградена. В противен случай България не само ще остане с неизграден лот 3.2, но и ще трябва да възстанови взетите европейски средства за участъците, които са построени или са в строеж. Това ще бъде изключително тежък финансов удар за развитието на

61

нашата пътна инфраструктура. Не само че няма да имаме изградена магистрала, но и ще трябва да изплащаме милиард и половина лева, вместо да инвестираме в пътища. При една такава ситуация „Струма“ ще се превърне във второ "Белене". Наскоро беше съобщено, че изграждането на лот 3.2 на магистрала „Струма“ ще започне най-рано през март 2019 година. Ако това е така, ще завърши ли строителството й до края на 2022 година? Борим се за всеки месец. Всеки месец, спечелен за реализацията на проекта, е добре дошъл. Ако строителството започне в началото на 2019 година, дали ще завърши до края на 2022 г. Това е въпрос на строителя и на възложителя. От политиката на възложителя зависи дали ще го обяви като цялостен обект или ще го раздели на подлотове, останалото зависи от строителите. Криминалният сюжет, който „сполетя“ тунел „Железница“ и предизвика спиране на търга за тази част от лот 3.1 на АМ „Струма“, може ли да преобърне целия процес на изграждане на аутобана? Ако тези дни беше обявен нов търг, нямаше да е проблем след 6 месеца да има избран изпълнител. Но тъй като нашият закон дава възможност да се обжалва както стартирането на една обществена поръчка, така и нейното спиране, найголемият риск е евентуално обжалване на спирането на процедурата. Преди 3 години, когато се обявиха конкурсите за централната градска част на София, зона 3 (зоната на площад „Александър Първи“, Градската градина, част от булевард „Цар Освободител“, пространството около Руската църква, както и площад „Николай Гяуров“) възбуди най-много спорове. По мнението и становищата на професионалните организации прекратихме конкурса в тази му част. Но един от участниците възрази срещу това, че Столичната община е прекратила конкурса - делата за тази зона продължават и до днес. Затова казвам, че най-голямата опасност и рискът се крият в това някой да обжалва процедурата по прекратяване на търга за лот 3.1 тунел „Железница“ (процедурата беше прекратена на 4 април 2017 г. от АПИ - бел. ред.). Какво може да попречи сценарият на Зона 3 от ЦГЧ на София да се повтори при лот 3.1 тунел „Железница“? Ако фирмите - участници в конкурса, са отговорни спрямо себе си, спрямо проекта и спрямо държавата, би трябвало да не обжалват спирането на търга. Как си обяснявате забавянето на целия проект „Магистрала „Струма“, която се очакваше да бъде готова за олимпиадата в Атина през 2004 година? Надявам се лот 3.1 тунел „Железница“ и лот 3.2 през Кресна да се реализират навреме въпреки криминалните сценарии и метаморфозите. Що се отнася до предишните лотове, забавиха се само две негови части. Ако приемем, че „Люлин“ е част от „Струма“, тази част наистина се забави. Забави се и първият лот от Перник до Диканя, който беше строен 7-8 години от македонска фирма. В онзи период нашите фирми нямаха опита, който натрупаха през последните 10 години. Друг е въпросът защо тогава за изпълнител беше избрана точно македонска фирма. Вярно е, че „Струма“ беше планирана да бъде построена за олимпиадата „Атина 2004“, но...

62 ГРА ДЪТ ЮНИ / ЮЛИ 2017

Приемаме, че ще изградим „Струма“ в срок, но ако от нея не можем да продължим нито по цяла магистрала „Хемус“, нито по четирилентови София - Ниш и София - Видин, какво тогава? И София - Видин, и София - Ниш са в приоритетите на регионалното министерство и АПИ. Аз от години говоря, че най-важната магистрала за България е София - Калотина, защото това е единствената истинска връзка на българската магистрална пътна мрежа с европейската. Докато преди повече от 35-40 години, по времето на някогашна Югославия, Сърбия умишлено бавеше отсечката от Ниш до границата с България и искаше да свърже републиките си вътре във федерацията, като строеше на юг от Лесковац към Македония и Гърция, сега стигнахме до куриозната ситуация, в която сърбите са на финала на изграждането на 100-те километра от Ниш до границата. Трябва да отчетем, че тези 100 километра са в пъти по-сложни от нашите 40 - там преминаването през планината между Пирот и Ниш е изключително тежко и е равностойно на нашето преминаване през Витиня. Сега магистралата от общата ни граница до Пирот е почти готова, правят се довършителни работи. След Пирот има едно село Цървена река - оттам качването на юг от Нишава и пътя към Ниш е в много напреднал етап на строителство - там има тунели, големи виадукти, високи и големи изкопни и насипни работи. Ако не до края на тази година, догодина ще я свършат. И тогава от Лондон до българската граница ще вървим по магистрала и след това ще влезем в тъмен двулентов път. Пътят София - Видин е изключително важен не защото по него ще тръгне голям трафик, а защото този път е шансът на Северна България да се оживи. Там може да се говори не за магистрала, а за републикански път. Може и да не е скоростен, може да е двулентов, като на места има трета лента за изпреварване. За да бъде по-безопасен и побърз, той не бива да минава през населени места, в които пътищата не се поддържат както извънселищните и целите са в дупки. Нужно е да се положат усилия за един хубав път Монтана - Видин: от Враца до Монтана пътят е добър, обходите на Монтана и Враца са прекрасни, остава Монтана - Видин. И все пак, ще бъде ли АМ „Хемус“ изградена в близките години? Магистрали не се правят на парче. Магистрали се правят, за да може големи потребители и ползватели на трасетата да се свържат помежду си. Искам да кажа няколко неща относно проектното трасе на АМ "Хемус“. Велико Търново не е град, който да оправдае магистрала. Истината е, че София - Варна трябва да има магистрала. Но само движението София - Варна не е достатъчно, за да го обслужва магистрала. Затова истинската магистрала „Хемус“ следва да мине близо до Русе - южно от Русе, за да даде направление към Букурещ. Варна има изключителен интерес да се свърже с Букурещ. Северното Черноморие, а и южното, от няколко години са място, търсено от румънските туристи от Букурещ, включително и за уикенд в България. Само припомням, че жителите на Букурещ са 2.5 милиона души. Връзката София - Букурещ ще осмисли и магистрала „Струма“, защото ще свърже три балкански страни, членки на ЕС - Гърция, България и Румъния. Тази връзка дава перспектива за посоката на север - Полша, прибалтийските

републики и Украйна. Така вече необходимостта от наличието на магистрала става много сериозна. Ако магистрала „Хемус“ мине на 10-ина километра от Русе, разстоянието между София и Варна, ще се увеличи с не повече от 16-17 км, т.е. времето за пътуване ще се удължи само с 5-10 минути. Но какво печелим: осмисляме магистралата, осигуряваме връзка с Букурещ и Прибалтика и правим магистрала до северната част на Черно море, за която Варна много страда, защото Бургас вече има предимство. Не забравяйте, че изградената магистрала „Тракия“ преобърна движението в Северна България. И пак напомням, развитието на магистралната мрежа е от съществено значение за Северна България. Според мен, за да бъде полезна магистралната мрежа, е необходимо да се осмислят няколко реперни точки и да се знае накъде ще се върви: Тунел под Шипка. Без да се конфронтирам с транспортните стратегии, той няма да реши проблема на голямата комуникация на България. Въпросът с този тунел е лобистки. Трасето на АМ „Хемус“ да бъде по-близо до Русе. Лот 3.2 на АМ „Струма“ - надявам се, че страните с различно мнение може да обединят становищата си този проект да се реализира колкото се може по-бързо.

България е поела ангажимента пред европейските ни партньори в края на настоящия планов период - 2022 година, цялата магистрала „Струма“ да бъде изградена. В противен случай България не само ще остане с неизграден лот 3.2, но и ще трябва да възстанови взетите европейски средства за участъците, които са построени или са в строеж

Най-важната магистрала за България е София - Калотина, защото това е единствената истинска връзка на българската магистрална пътна мрежа с европейската

6 4 ГРА ДЪТ ЮНИ / ЮЛИ 2017

ИНЖ. АСЕН АНТОВ НАПИСА КНИГА ЗА ТРАНСПОРТНОТО МОДЕЛИРАНЕ В началото на февруари 2017 г. излезе книгата "Транспортното моделиране 101 - практическо ръководство" на инж. Асен Антов. Целта на труда е да представи ясно и цялостно техниките, които се прилагат при изготвянето на транспортни модели. Инж. Антов беше изпълнителен директор на съществуващата до миналата година Национална компания "Стратегически инфраструктурни проекти" към МРРБ. Преди това последователно е бил заместникдиректор на Агенция "Пътна

инфраструктура" и консултант. В уводната част на книгата са разгледани основните видове модели и тяхното приложение, представени са и теми като теория на транспортните потоци, ефекти от пътуванията и характеристики на подвижността. Подробно са представени елементите на класическия четиристъпков транспортен модел, а именно генериране на пътуванията, разпределяне на пътуванията, избор на вид превоз и полагане на пътуванията по моделната мрежа.

Особено внимание е отделено на моделите на дискретен избор, които имат основна роля в избора на вид превоз и в други компоненти на транспортния модел. Дадени са и конкретни препоръки по практически въпроси като източници на данни и техники за събирането им, валидиране и документиране на моделите. За приложното поле на практическото ръководство разговаряме с инж. Антов.

целта, за която ще бъде използван транспортният модел, е първият въпрос, който трябва да бъде изяснен - цялостната архитектура на процеса на моделиране зависи от него. На практика транспортната наука може достатъчно точно да отговори на огромен спектър от въпроси, които може да бъдат поставени от вземащите решения за развитието на транспортните системи. Тук проблемът е по-скоро обратен - вземащите решения да научат, че може да получат точен отговор на тези въпроси, вместо да гадаят. При всички случаи обаче прилагането на дори не особено добър транспортен модел е по-добър вариант от вземането на решения без модел.

Инж. Антов, колко надеждно е транспортното моделиране за изчисляване на трафика и за прогнозирането му? Изискванията за точност на транспортния модел се определят от целта, която трябва да бъде постигната. А дали поставените изисквания за точност може да бъдат постигнати зависи от много фактори, но най-сериозно от приетия подход за моделиране, наличното време и наличните средства. Във всички случаи

Как може да помогне транспортното моделиране на един инвеститор? Чрез различни типове транспортни модели може да бъде отговорено на няколко фундаментални въпроса, които би трябвало да интересуват инвеститора. На първо място това е самото местоположение на инвестицията. Много често за това решение водеща е интуицията и се правят повърхностни анализи, ако изобщо има такива. Интуицията е чудесно нещо, но още подобре е да бъде подпомогната от качествен анализ. Чрез транспортно моделиране в комбинация с ГИС може да бъдат оценени най-важните показатели на различни варианти за местоположение на всякакви инвестиции. Такива показатели са транспортната достъпност с различни видове превоз (автомобил, обществен транспорт, пеша, влак и пр.), наличието на конкурентни инвестиции в близост, брой потенциални клиенти, намиращи се в даден времеви пояс за пътуване, и пр. На второ място е въпросът с вписването на инвестицията в транспортната система. Особено важен е този проблем в градски условия и при инвестиции, привличащи (и съответно излъчващи) голям брой пътувания

ТРАНСПОРТНО МОДЕ ЛИРАНЕ

65

"Ръководството представлява задълбочено изследване на същността, правилата, изискванията и процедурите, свързани с разработването на транспортни модели. То е изключително актуално и необходимо както за обучението на студенти и докторанти в областта на транспорта и транспортната инфраструктура, така и за всички научни работници, консултанти и специалисти, които работят по транспортни и инфраструктурни проекти. Подобен труд не е издаван в България и по същество това ръководство поставя основите на модерното транспортно моделиране у нас." Доц. д-р Христина Николова Университет за национално и световно стопанство, рецензент

- например търговски центрове. Чрез моделиране на входящите и изходящите пътувания, генерирани от обекта, и на перспективното движение по околната улична мрежа обектът може да бъде безболезнено интегриран в транспортната система. Ежедневно сме свидетели на инвестиции, при които нещата са се получили, но също и на такива, при които не са. Последните се опитваме да избягваме. На трето място са условията за маневриране и паркиране в рамките на самия обект. От години са налични инструменти, чрез които се моделира траекторията на движение на превозните средства и съответно необходимия габарит, така че да се оптимизира маневрирането и паркирането. Проектирането на транспортните връзки и разположението на паркоместата вътре в обекта е, съвсем буквално казано, структуроопределящ проблем. Ако съм заместник-кмет по транспорта, какво да приложа, за да освободя центъра от автомобили? Ефектът от много широк спектър от мерки може да бъде изследван чрез различни видове транспортни модели. Този ефект може да бъде измерен чрез сравняване на икономическите ползи и разходи от една или друга мярка. Особено интересни в случая са икономическите разходи за пътуване от всички потребители в транспортната система, които включват оценка на цената на времето за пътуване, монетарните разходи за пътуването (цената на горивото, паркирането, билета и пр.) и външните разходи (вредите за околните от шум, замърсяване и пр.). Така например, ако центърът бъде затворен за автомобили, общото време за пътуване в населеното място ще се увеличи, а външните разходи за замърсяване на въздуха, парникови газове и шум ще се понижат. Ако бъде

осигурена качествена мрежа от велоалеи, то в някаква степен ще се увеличи времето за пътуване с автомобил (заради отнетите улични площи), но вероятно ще се намали времето за пътуване с велосипед. Това е възможно да увеличи дела на пътуванията с велосипед, което пък би намалило външните разходи за шум и замърсяване. И така нататък - всеки от нас интуитивно може сравнително точно да предположи и изброи какви ще бъдат качествените ефекти от една или друга мярка, но единствено чрез транспортно моделиране и икономически анализ ефектите от тези може да бъдат околичествени и съпоставени, така че да бъде взето разумно решение. Има голям проблем с паркирането - може ли транспортното моделиране да помогне, за да се реши този проблем? Разбира се. Чрез транспортни модели може да бъдат приоритизирани местата, където трябва да бъде даден приоритет на пространствата за паркиране и на пространствата за движение, т.е. къде да бъде забранено и къде разрешено паркирането; може да бъде изчислена оптималната цена за паркиране във всяка конкретна територия от града; може да бъдат изследвани възвращаемостта на инвестиции като подземни или многоетажни паркинги; може на потребителите динамично да бъде давана информация за наличните паркоместа на различни местоположения.

Книгата на инж. Асен Антов "Транспортното моделиране 101 - практическо ръководство" може да бъде изтеглена от следния адрес: http://infrarch.com/101/

66 ГРА ДЪТ ЮНИ / ЮЛИ 2017

НОВИТЕ ЯЗОВИРИ ЗА ПИТЕЙНА ВОДА НА БЪЛГАРИЯ Текст СВЕТЛ А ДОБРЕВА , МИЛЕНА ВАСИЛЕВА

Големите язовири на България са “Въча” с височина на бетонната стена 145 м, "Цанков камък" с височина на дъговата стена 130 м, "Кричим" с бетонната стена 105 м, “Кърджали” с дъговата стена 104 м, “Белмекен” (с каменнонасипната си стена 98 м), "Камчия" с каменнонасипна стена 80 м. Според проф. д-р инж. Димитър Тошев, който цитира Световния регистър на язовирите в България, в страната ни са изградени 216 високи язовира, от които 72 са с височина над 30 м и 144 с височина 15 29 м. Трийсет години в България не се бяха строили язовири за питейна вода. Бяхме изгубили натрупания през годините опит, казва министърът на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков. Проектът на Световната банка за 81 млн. евро послужи, за да възстанови този сектор.

В екипите на изпълнителите са включени чуждестранни фирми с опит и големи български компании. Само рехабилитацията на яз. „Студена" е поверена основно на чуждестранни изпълнители. В проекта на Световната банка бяха включени 4 язовира: „Пловдивци“, „Нейковци“, „Луда Яна“ и рехабилитацията на „Студена“. Поради липса на финансиране яз. „Нейковци“ отпадна от групата засега и остана на ниво готов проект. Освен изграждането на язовирите в проекта има и меки мерки - подготовка на глобална стратегия за развитие на ВиК сектора и разработване на мастерплановете за ВиК, които бяха готови към 2014 г. Работата по язовирите се активизира след това. Те следва да бъдат завършени до края на 2019 г.

ЯЗОВИРИ, БЪЛГАРИЯ

67

68 ГРА ДЪТ ЮНИ / ЮЛИ 2017

ЯЗОВИР "ПЛОВДИВЦИ" ЩЕ БЪДЕ ЗАВЪРШЕН ПРЪВ ОТ ГРУПАТА НА СВЕТОВНАТА БАНКА Язовир "Пловдивци" до Рудозем и пречиствателната станция за питейни води към него е комплексен обект, който включва язовирна стена с височина над 50 м, шахтов преливник с водовземно съоръжение, траншеен преливник, основен изпускател и шибърна камера и отбивна галерия, пречиствателна станция за питейна вода с капацитет 225 л/ сек., експлоатационна сграда, транспортна и техническа инфраструктура. Особеното при този обект е, че ще бъде вторият язовир в България с водоплътен елемент асфалтобетонова диафрагма. Технологията е нова за България, тъй като за пръв път в страната механизирано се полага диафрагма с филтърна зона със специално конструирана за целта машина. Язовир „Пловдивци“ ще бъде завършен през 2017 година. Към началото на юни са изпълнени над 90% от него. След няколко месеца започва завиряването му. Изпълнител е Консорциум „Пловдивци“ с водещ партньор „Зарубежводстрой“ - Русия, и партньори „Арема“ (Испания) и „ГБС-Инфраструктурно строителство“ (България). Стойността на обекта е 47 400 000 лв.

ЯЗОВИР „ЛУДА ЯНА“ - НАЙ-КОМПЛЕКСНИЯТ ОТ ПРОЕКТА НА СВЕТОВНАТА БАНКА Язовир „Луда Яна“ до Панагюрище е найкомплексният обект от всички в проекта, тъй като включва освен язовирна стена, прилежащи съоръжения и ПСПВ, и редица проекти по техническата инфраструктура, необходима за реализация на проекта (електропроводи, тръбопроводи и помпени станции). Интересен факт е, че водоплътният елемент е централно глинено ядро, фундирано в централната част върху инжекционна галерия и бетонна фундаментна плоча в бреговете. Проектната височина на стената е 47 метра. Пречиствателната станция за питейни води е с капацитет 300 л/сек. Строителството се изпълнява от консорциум „Щрабаг - Станилов“ с водещ партньор „Щрабаг“ АГ - Австрия, и партньори „Станилов“ ЕООД - България, и „Щрабаг“ ЕАД - България. Инженер по смисъла на правилата на ФИДИК и строителен надзор според българското законодателство е „Консултантска Инженерна Група“ ООД, София. Целият обект е с изключителна сложност, твърдят експертите. Язовирът трябва да бъде завършен през 2019 година.

69

ЯЗОВИРИ, БЪЛГАРИЯ

ЯЗОВИРИТЕ В ПРОЕКТА НА СВЕТОВНАТА БАНКА Възложител

Наименование на проект

Източник на финансиране

МРРБ

Доизграждане на язовир "Луда Яна" и построяване на ПСПВ, община Панагюрище

МРРБ

Изграждане на язовир "Пловдивци" и ПСПВ, община Рудозем

МРРБ

Рехабилитация на язовир "Студена"

Източник: МРРБ и

Изпълнител

Срок на изпълнение

Етап

Проект за развитие на общинската 56 000 000 инфраструктура, Световна банка

Консорциум "ЩрабагСтанилов" с водещ партньор "Щрабаг" АГ - Австрия, и партньори "Станилов" ЕООД и "Щрабаг" ЕАД - България

01.09.2016 30.12.2019

в строеж

Проект за развитие на общинската 47 400 000 инфраструктура, Световна банка

Консорциум „Пловдивци“ с водещ партньор „Зарубежводстрой“ - Русия, и партньори „Арема“ (Испания) и „ГБС-Инфраструктурно строителство“ (България)

02.08.2016 07.08.2018

в строеж

Проект за развитие на общинската 32 000 000 инфраструктура, Световна банка

Консорциум „Хидроконструкция Хидепито Солетанж Баши Мелялапозо (ХБМ) - Карпи“ (водещ партньор „Хидроконструкция“ Румъния и партньори - „Хидепито Солетанж Баши Мелялапозо“ (ХБМ) - Унгария, и „Карпи Тех“ Холандия)

09.08.2016 10.08.2018

в строеж

ЯЗОВИР „СТУДЕНА“ СЕ РЕХАБИЛИТИРА, БЕЗ ДА СЕ ИЗТОЧВА Язовир „Студена“ до Перник се рехабилитира, а стената му се реконструира. Работата се върши, без да се източва язовирът. Основните дейности по водния откос на язовира и укрепителните работи по водовземната кула се извършва под вода от специализирани водолазни екипи, със съответната сертификация, притежаващи висока квалификация и опит в строителномонтажни работи на хидротехнически обекти под вода. Монтирането на геомембраната под вода, както и укрепителните мероприятия по водовземната кула се заснемат от строителя и от супервайзора с помощта на специално подготвен за подводна работа робот. При рехабилитацията на яз. „Студена“ за пръв път в България ще се извършат рехабилитационни работи по монтаж на геомембрана под вода на язовирна стена в експлоатация. Общата рехабилитация на яз. "Студена" включва язовирната стена и преливник и енергогасител, основен изпускател и апаратна камера, водовземна кула и пасарелка, напорен тунел и напорен тръбопровод, отводящо легло след стената, нова контролно-измервателна

Стойност, лв.

система, нова система за физическа защита, нова електрическа система, подмяна на машинно и технологично оборудване. Изгражда се и нова пречиствателна станция за питейни води. Стената на яз. „Студена“ и ПСПВ към него се строят от Консорциум „Хидроконструкция Хидепито Солетанж Баши Мелялапозо (ХБМ) - Карпи“ (водещ партньор „Хидроконструкция“ - Румъния, и партньори - „Хидепито Солетанж Баши Мелялапозо“ (ХБМ) - Унгария, и „Карпи Тех“ Холандия). Стойността на строителството е 32 000 000 лв. Ремонтът на язовира ще бъде завършен в края на 2018 г.

70 ГРА ДЪТ ЮНИ / ЮЛИ 2017

НЕНО ДИМОВ ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ВАЖНО Е ЕКОИНОВАЦИИТЕ ДА БЪДАТ ИЗВЕДЕНИ КАТО ПРИОРИТЕТ

НЕНО ДИМОВ МИНИСТЪР НА ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ

НЕНО ДИМОВ е роден на 20 септември 1964 г. в София. Завършил е френската езикова гимназия в столицата и СУ „Климент Охридски”. Магистър е по математика и доктор по физика. Научен сътрудник I степен (2002 2010) в Геофизичен институт, БАН. Член на Генералната асамблея на регионалния екологичен център в Сентандре, Унгария (1998 - 2002).

2001-2002 е бил директор на дирекция „Програмиране и информация” към Изпълнителна агенция околна среда. Член на УС на Европейската агенция по околна среда (1997 - 2002). Бил е главен секретар на МОСВ и заместникминистър на околната среда и водите (1997 - 2001). Участвал в над 20 международни конференции и проекти. Има над 20 научни доклада и публикации, от които 11 на английски език. Носител е на Ордена на Кралство Швеция Officer First Class (2000) за принос в процеса на европейска интеграция на Р. България. Избран е за министър на околната среда и водите на 4 май 2017 г. от 44-ото Народно събрание.

Интервю СВЕТЛ А ДОБРЕВА

Г-н Димов, в предстоящото председателство на България в Съвета на ЕС какви са конкретните предизвикателства за страната ни в сектор „Околна среда“? Държавите, които поемат ротационното председателство на Съвета на ЕС, работят в тясно сътрудничество в група от по 3 държави членки, наречени тройки. Тази система е въведена с Договора от Лисабон през 2009 г. Тройката определя дългосрочни цели и изготвя общ план, в който се набелязват темите и основните въпроси, които ще бъдат разгледани от съвета в рамките на 18-месечен период. Въз основа на тази програма всяка от трите държави изготвя собствена по-подробна шестмесечна програма. България ще работи в тройка с Естония, която застъпва от 1 юли т.г., и с Австрия, която ще довърши работата на тройката до края на 2018 г. В рамките на съвместното сътрудничество е одобрено общият приоритет на тройката да бъде насочен към екоиновации в контекста на кръгова икономика. Сега изключителен приоритет за ЕК и ЕС е темата за кръговата икономика. Целта е минимизиране на отпадъците, високи нива на рециклиране, както и множество мерки, свързани с продуктовата политика на ЕС. В това отношение в законодателните и политически инициативи, които ще се разглеждат на европейско ниво по време на

нашите председателства, ще се стараем да създаваме благоприятна среда и условия за екоиновативни решения. В публикувания от ЕК доклад през февруари 2017 г. относно прилагането на законодателството в областта на околната среда България е на последно място по екоиновации. Изключително важно е тази тема да бъде изведена като приоритет с цел бъдещото й развитие и популяризиране, използването на добри механизми за постигане на високо качество на околната среда. Справянето с подобно предизвикателство ще допринесе за правилното насочване на инвестиции, създаване на екологични работни места, но преди всичко за подобряване на качеството на живот на населението. Реализацията на големите инвестиционни проекти във ВиК сектора изисква мобилизирането на национален управленски, експертен и изпълнителски ресурс. Какви договори за безвъзмездна финансова помощ предстои да бъдат подписани по приоритетна ос 1 „Води“ на ОП „Околна среда 2014 - 2020? По ОПОС 2014 - 2020 се работи активно върху реализирането на т.нар. ранни ВиК проекти, чрез които се осъществява плавният преход между стария и новия програмен период. Подписани са договорите за изграждане на водните цикли на Асеновград, Плевен - Долна

МИНИСТ ЪР НЕНО ДИМОВ

71

72 ГРА ДЪТ ЮНИ / ЮЛИ 2017

Митрополия и Добрич, предстои подписване на договор с Пловдив. Два от фазираните 8 проекта са вече приключени пречиствателната станция на Шумен, която беше открита на 8 септември 2016 г., и интегрираният воден проект за изграждане на ГПСОВ на Раднево. Пречиствателната станция има акт 16 и бе открита на 19 май. В изпълнение са останалите шест проекта - на Враца, Банско, Варна - Златни пясъци, Видин, Тервел и Ямбол. През януари 2017 г. стартираха още два важни проекта изграждането на пречиствателните станции на Приморско и Айтос, а през март беше подписан договор за изграждане на ПСОВ Елхово. По ОПОС 2014 - 2020 се финансира и подготовката на регионални прединвестиционни проучвания в 15 консолидирани района (една административна област, обслужвана от един ВиК оператор) с цел определяне на всички мерки, чрез изпълнението на които да се постигне пълно съответствие с изискванията на европейското и националното законодателство в областта на ВиК сектора. Министерството на околната среда и водите чрез ОПОС 2014 - 2020 предостави на Министерството на здравеопазването 10 млн. лв. за оборудване на 10 лаборатории за осъществяване на мониторинг на качеството на питейните води.

Предприетите инвестиции допринасят за изпълняване на изискванията на така наречените предварителни условия в сектор „Води“ за периода 2014 - 2020 г. Към днешна дата само за сектор „Води“ са обявени 10 процедури на обща стойност над 866 млн. лева. Сключени са 20 договора за безвъзмездна финансова помощ на обща стойност над 602 млн. лв., или около 30% от ресурса по ос 1 на ОПОС. По приоритетната ос предстои до края на годината обявяването на процедура за финансиране на инфраструктурни проекти, които ще бъдат резултат от разработването на регионални прединвестиционни проучвания (финансират се от ОПОС през договор с МРРБ). Общата стойност на процедурата ще бъде над 1.5 млрд. лв. Какви са приоритетните задачи в сектор „Управление на отпадъците“? През последните години България бележи сериозен напредък в управлението на отпадъците и отчита резултати към устойчиви тенденции за дела на материалното рециклиране. Резултатите от около 25% по този показател са сравними с водещите държави членки. Сред основните предизвикателства по отношение на третирането на отпадъци е необходимостта от значително нарастване на дела на рециклирането на биоотпадъци. Заедно с материалното рециклиране компостирането е другият елемент на рециклирането,

МИНИСТ ЪР НЕНО ДИМОВ

73

Сред предизвикателствата по отношение на третирането на отпадъци е необходимостта от значително нарастване дела на рециклираните биоотпадъци

Строителството на Пречиствателната станция за отпадъчни води в Шумен се финализира с 13 млн. лв. от ОПОС 2014-2020

Изграждането на „Регионален център за управление на отпадъците Стара Загора“, в землището на с. Ракитница, приключи в края на 2016 г. След продължителни съдебни процедури по обжалване на издаденото комплексно разрешително, обектът беше въведен в реална експлоатация на 03.01.2017 г.

който определя отличните резултати на водещите страни. Необходимите стъпки в тази област вече са направени. На първо място в стратегическите цели на Националния план по управление на отпадъците 2014 - 2020 като приоритет е изведено разделното събиране и рециклиране на биоотпадъци. Тази година в доклад на ЕК за изпълнението на политиките на ЕС в областта на околната среда като постижение е отбелязано, че България има приет добре структуриран и последователен план за управление на отпадъците, използван като модел в други държави членки. На негова основа е определено и финансирането по ОПОС 2014 - 2020. В края на 2015 и началото на 2016 г. бяха пуснати в експлоатация 14 нови инсталации за компостиране. Същевременно през тази година по ОПОС е предвидено и стартирането на нови процедури за общините за изграждане на инсталации за предварително третиране и за компостиране и анаеробно третиране. Направените усилия ще дадат отражение в следващите години и можем да очакваме към 2020 г. делът на рециклиране на биоотпадъците в България да нарасне над средните нива за ЕС. При най-добрите примери в ЕС компостирането обхваща около една трета от третираните битови отпадъци. При постигане на такива нива и при увеличаване и на материалното рециклиране над постигнатото до момента България ще бъде в състояние да се справи с

бъдещите цели от около 60% рециклиране. По ОПОС 2014 2020 е осигурено и национално финансиране, с което да се подпомогне доизграждането на регионалните системи за управление на отпадъците в общините, както и завършване на процедурите по рекултивация на стари сметища. Всички тези усилия водят и до трайно намаляване на количествата депонирани отпадъци, което е основна цел в политиките на ЕС по отношение на отпадъци. В абсолютна стойност количествата депонирани отпадъци са намалели с 10% през 2015 спрямо 2014 г. Очакваме през тази и следващата година депонирането да започне да намалява трайно под 65%. Вече са налице и отлични резултати по увеличаване на рециклираните строителни отпадъци и постигане на заложените цели. За 2015 г. делът на оползотворените строителни отпадъци е 58.85% от общо образуваните при заложена междинна цел в българското законодателство от най-малко 35% до 1 януари 2016 г. За сравнение - делът на оползотворените строителни отпадъци за 2013 г. е едва 15 %. Политиката на министерството е в съответствие с дадените от Европейската комисия препоръки и усилията ни ще бъдат насочени към увеличаване на количествата на рециклираните отпадъци чрез доизграждане на необходимата инфраструктура и усъвършенстване на въведените системи за разделно събиране.

74 ГРА ДЪТ ЮНИ / ЮЛИ 2017

ЕКОЛОГИЧНА ВОДНА ИНФРАСТРУКТУРА ИНВЕСТИЦИОННИТЕ ПРОЕКТИ ПО ОПОС 2014 - 2020

Текст СВЕТЛ А ДОБРЕВА

Най-големият финансов ресурс - около 1.2 млрд. лв., в ОП „Околна среда 2014 - 2020" е насочен в сектор „Води“. Инвестициите са фокусирани към събиране, отвеждане и пречистване на отпадъчните води в агломерации с над 10 000 еквивалент жители, осигуряване на чиста и безопасна питейна вода за населението, както и подобряване на водоснабдителната мрежа с оглед намаляване на течовете и загубите на вода.

ВОДНА ИНФРАСТРУК Т УРА

75

76 ГРА ДЪТ ЮНИ / ЮЛИ 2017

402.6 МЛН. ЛВ. СА ПРЕДВИДЕНИ ЗА РЕАЛИЗАЦИЯТА НА Т.НАР. РАННИ ПРОЕКТИ ЗА ИЗГРАЖДАНЕ НА ВИК ИНФРАСТРУКТУРА В ПЛОВДИВ, АСЕНОВГРАД, ДОБРИЧ И ПЛЕВЕН/ДОЛНА МИТРОПОЛИЯ

ВИДИН

ТУТРАКАН ТЕРВЕЛ ДОБРИЧ ВРАЦА

ПЛЕВЕН ШУМЕН

ВАРНА

АЙТОС ЯМБОЛ

СТОЛИЧНА ОБЩИНА

ПРИМОРСКО

ЧИРПАН АСЕНОВГРАД БАНСКО ПЛОВДИВ

СМОЛЯН

ЕЛХОВО РАДНЕВО

ВОДНА ИНФРАСТРУК Т УРА

В КРАЯ НА 2016 Г. ОБЩИНА АСЕНОВГРАД направи първата копка на дългоочаквания интегриран воден проект на стойност 106 072 089 лв. Предвижда се да бъде изградена пречиствателна станция за отпадъчни води (ПСОВ) с капацитет 65 350 еквивалент жители, с механично и биологично стъпало и степен на пречистване, удовлетворяваща изискванията на Директива 91/271/ ЕИО. Срокът за изпълнение на ПСОВ е 11 месеца и половина, а стойността на договора - 31 430 400 лв. Изпълнител е консорциум "Асеновград 90" с членове "Интерпром" ЕООД, "Витковице Пауер Инджиниринг" АД, "Аква Екопроект Системс" ООД и "Уотър Технолоджи МС" ООД. По втория лот "Рехабилитация и изграждане на линейната инфраструктура" ще се изпълнят 6.5 км нова главна канализационна мрежа и ще бъдат рехабилитирани общо 16.8 км канализационна мрежа и 4 км второстепенна водоснабдителна мрежа. Дейностите са разделени на две обособени позиции. Първата включва рехабилитация на водоснабдителни тръби със срок за изпълнение 15 месеца и стойност 37 528 364.57 лв. Изпълнител е Обединение „Станимака 2013“ с членове „Джи Пи Груп” ООД и „Понсстройинженеринг“ ЕАД. Втората позиция за инженеринг по рехабилитация на водоснабдителни тръби и на смесената канализационна мрежа е със срок 12.5 месеца и стойност 29 579 880 млн. лв. Изпълнител е "ИСА 2000" ЕООД С предвидените инвестиционни мерки ще се предотврати замърсяването на река Чепеларска в района на град Асеновград и ще се намалят загубите на питейна вода във водопроводната система. ДОБРИЧ: ПРЕД СТАРТ Е ПЪРВАТА ФАЗА на интегрирания проект за водния цикъл на гр. Добрич на стойност 86.2 млн. лв. Ще се извърши реконструкция и разширение на Пречиствателната станция за отпадъчни води в с. Врачанци за капацитет 112 000 екв. жители и трето стъпало за биологично пречистване с отстраняване на азот и фосфор. Има избран изпълнител - обединение "ГИС Аква БГ", с партньори: "ГИС Аква Австрия" и "Битумина", Австрия, и "Инфра експерт" ЕООД, София. Стойността на поръчката е за близо 32 млн. лв. с ДДС, а срокът за изпълнение - 2 години. Водният проект на Добрич предвижда и пълна рехабилитация на ВиК системата - над 77 км водопровод и над 4 км канализационни колектори, реконструкция на 3 канално-помпени станции, разделена на три лота на обща стойност 74 млн. лв. За лот 1 поръчката е прекратена и няма избран изпълнител. За лот 2 и лот 3 има решение за класиране и предстои сключване на договори с избраните изпълнители - "Хидрострой" АД и "ДОБРОТИЦА 2016" ДЗЗД с партньори "Инжстройинженеринг" ЕООД и "Автомагистрали София" ЕООД. ПЛЕВЕН И ДОЛНА МИТРОПОЛИЯ: В СРЕДАТА НА ЯНУАРИ Т.Г. БЕ ПОДПИСАН ДОГОВОРЪТ за безвъзмездно финансиране на Интегрирания воден цикъл на Плевен и Долна Митрополия на стойност 117 150 300 лв. По проекта ще се извърши реконструкция и модернизация на Пречиствателната станция за отпадъчни води - Плевен, която вече ще обслужва и градовете Долна Митрополия и Тръстеник. Пречиствателната станция на Плевен е построена през 80-те години на миналия век, въведена е в експлоатация през 1990 г. В момента повечето съоръжения

77

и сградният фонд са амортизирани. Съоръжението, в което ще се вложат над 33 млн. лв., ще бъде напълно модернизирано за капацитет 130 000 екв. жители, а от получените утайки ще се произвежда биогаз, който чрез когенерация ще захранва енергийните нужди на ПСОВ. Ще се подобри водният цикъл на селата Ясен и Буковлък от община Плевен, както и ВиК мрежата на Долна Митрополия и Тръстеник. С разширяване на канализационната мрежа ще се намалят рисковете за околната среда от преливащи септични ями и заустване на отпадъчни води в река Вит. Три от четирите обществени поръчки за изпълнение на проекта, стартирани още през предишния програмен период, в момента се рестартират - за реконструкцията на ПСОВ и за изграждане на канализационна и съпътстваща водопроводна мрежа на с. Ясен и с. Буковлък. Единственият договор, чието изпълнение започна на 16.05.2017 г., е сключен от община Долна Митрополия с ДЗЗД "Обединение ВиК Инженеринг 2014“ с водещ партньор „Джи Пи Груп“ АД, за инженеринг на „Водопроводна и канализационна мрежа на гр. Долна Митрополия (етап I) и довеждащ колектор към ПСОВ“ на стойност 38 млн. лв. ПЛОВДИВ: В ПРОЦЕС НА ОЦЕНКА е Интегрираният воден проект на водите на Пловдив - етап I. Очаква се в най-скоро време да бъде подписан договорът за безвъзмездна помощ на стойност 106 млн. лв. Основен приоритет на проекта са реконструкцията, модернизацията и доизграждането на градската пречиствателна станция за отпадъчни води. Предвижда се рехабилитация на механичното стъпало за по-строго пречистване, изграждане на инсталация за отстраняване на биогенни елементи и на съоръжения за екологосъобразно третиране на утайките. Подмяна на ВиК мрежата в четири квартала на север от река Марица е вторият компонент на водния проект на Пловдив. В обхвата му е включена реконструкция на 16.1 км второстепенна канализационна мрежа и 14 км водопроводи с 800 сградни отклонения, както и рехабилитация на 2.8 км главен колектор VII и изграждане на негов дубльор с дължина 3.6 км по бул. „Дунав”. За двата лота община Пловдив ще обяви повторно обществени поръчки, тъй като предишните бяха прекратени предвид неодобреното финансиране по ОПОС 2007 - 2013.

78 ГРА ДЪТ ЮНИ / ЮЛИ 2017

234 МЛН. ЛВ. ЗА ДОВЪРШВАНЕ НА Т.НАР. ФАЗИРАНИ ПРОЕКТИ В 8 ОБЩИНИ - БАНСКО, ВИДИН, ВРАЦА, ЗЛАТНИ ПЯСЪЦИ, РАДНЕВО, ТЕРВЕЛ, ШУМЕН И ЯМБОЛ

РАДНЕВО: ПРЕЗ МАЙ ПРИКЛЮЧИ СТРОИТЕЛСТВОТО на новата пречиствателна станция за отпадъчни води на Раднево. Проектът стартира през първия програмен период, но поради забавяне беше фазиран и за довършването му бяха предоставени 5.3 млн. лв. по ОП „Околна среда 2014 2020 г.“. Град Раднево има пречиствателна станция, строена през 60-70-те години на миналия век. Анализите обаче показаха, че реконструкцията й е нецелесъобразна, затова се реши да бъде изградено ново пречиствателно съоръжение с най-модерна технология за отстраняване на биогенните елементи азот и фосфор. Изпълнител е ДЗЗД "Виам Строй" - София, с водещ партньор "Водстрой 98". Общият размер на инвестицията по двете фази на проекта е 37.54 млн. лв. Изградени са канализационна мрежа с дължина 17.23 км и 16.84 км водопроводи. Очакваното обслужвано население от новата пречиствателна станция е над 13 140 жители. ШУМЕН: ПРЕЧИСТВАТЕЛНАТА СТАНЦИЯ за отпадъчни води в Шумен е с издаден Акт16 от април. „Изграждане на биологично стъпало с отстраняване на азот и фосфор за ПСОВ - град Шумен“ е основният обект от втората фаза на проект „Интегриран воден цикъл за град Шумен - II етап“ (13 149 478.47 лв.), чиято реализация по обективни обстоятелства не приключи в рамките на ОПОС 2007 - 2013. Биологичното пречистване на водата се извършва в система от басейни, в които се снижават въглеродната, азотната и фосфорната замърсеност. Предстои да бъде пуснат в действие и метантанк, в който ще се оползотворяват утайките. При тяхното разграждане ще се получава газ метан, който ще се използва за получаване на енергия за нуждите на пречиствателната станция. Обектът включва и строителство на административно-лабораторна сграда, озеленяване и

съпътстваща инфраструктура. Изпълнител е „Строителнопредприемачески холдинг“. Вторият обект е „Изграждане на компресорна помпена станция - КПС „Дивдядово“, с напорен колектор“. Съоръжението е от голямо значение за цялостната екологична обстановка в района. Квартал „Дивдядово“, в който живеят 4598 души, е изцяло обхванат от канализация. Досега отпадъчните водите се изливаха в близкия яз. „Соари“. Чрез изграждане на компресорната помпена станция и 4-километров напорен колектор водите ще се отвеждат към ПСОВ и ще се пречистват. Изпълнител е обединение „Аква Билд Шумен“ с водещ партньор „Станилов“ ЕООД. СО "АЛЕН МАК": ПЪРВА КОПКА ЗА ИЗГРАЖДАНЕ на канализационната мрежа в СО „Ален мак“ бе направена в края на март. Инвестицията е част от втория етап на мащабния проект за развитие на инфраструктурата за отпадъчни води в кк Златни пясъци, който е на обща стойност 37.1 млн. лв. Предстои изграждане на 4 главни гравитачни битови канализационни клона с обща дължина около 5 км, с 265 отклонения. Отпадъчните води от тях ще бъдат включени в действащи колектори, заустени в ПСОВ „Златни пясъци“. Успоредно с това продължава работата и по проектирането на пречиствателната станция в Златни пясъци, която след реконструкцията и разширението ще може да поема натоварване до 72 122 еквивалент жители. Ще бъде осигурено необходимото пречистване на отпадните води, включително отстраняването на общ азот и фосфор. След това те ще бъдат отвеждани чрез дълбоководното заустване, изградено през 2014 г., на 2200 м в морето. Очаква се новата пречиствателна станция да е готова за сезон 2019 г. Изпълнител на проекта е „Хидрострой“ АД.

ВОДНА ИНФРАСТРУК Т УРА

ВИДИН: ШЕСТ ФИРМИ КАНДИДАТСТВАТ за изграждане на пречиствателната станция за отпадъчни води на Видин. Това са „Главболгарстрой“ АД, „Хидрострой“ АД, „Обединение ГВВ Видин“, Обединение „Гео Видин 2017“, „Строително-предприемачески холдинг“ ЕООД и "ИСА 2000" ЕООД. Изграждането на ПСОВ "Видин" започна в края на 2013 г. като част от проекта за водния цикъл на града, финансиран по ОПОС 2007 - 2013 г. със 72.3 млн. лв. В рамките на първия програмен период съоръжението беше изпълнено 20.3%. Проектът беше спасен с финансиране по новата ОПОС в размер на 17.9 млн. лв. Пречиствателната станция включва съоръжения за механично пречистване, пълно биологично пречистване, както и за биологично и химично отстраняване на азот и фосфор. Утайките ще бъдат анаеробно стабилизирани в метантанк и ще се обезводняват механично с филтър преси. ВРАЦА: ДО КРАЯ НА 2017 Г. ЩЕ ПРИКЛЮЧАТ дейностите по водния цикъл на Враца в рамките на града. Чрез подписване на договора за втората фаза в края на октомври 2016 г. на обща стойност около 88 млн. лв. големият воден проект беше спасен. По договора за реконструкция на пречиствателната станция за отпадъчни води финансовото изпълнение е било 48%. Изпълнител е ВМВ ДЗЗД („Водстрой 98“АД, "Масе Арътма Системлери Иншаат Санаи ве Тиджарет" и „Велдер Инженеринг“ ООД). Тази година по представен график предстои до 30 юни да завърши изграждането на ПСОВ и тя да бъде пусната в експлоатация. Договорът за реконструкция на градската ВиК мрежа - етап 1, е изпълнен 73% от канализацията и 83% от водопроводната мрежа. Изпълнител е "Воден цикъл 2011" ДЗЗД с партньори „Водстрой 98“ АД, „Интегрирани пътни мрежи“ АД и „Дар 55“ ЕООД. Към момента изпълнението на СМР е 99%.

79

Договорът за реконструкция на градската ВиК мрежа - етап 2, е изпълнен 67% от канализацията и 77% от водопровода. Впоследствие се установява, че 25% от дейностите на етап 2 са некачествено изпълнени и негодни за експлоатация. В края на миналата година община Враца започна процедура по съставяне на акт 10 и по прекратяване на договора с изпълнителя на етап 2 - „Понсстройинженериг“ АД. Междувременно дружеството изпадна в тежко финансово състояние и цялата собственост и всичките договори са придобити от Българската банка за развитие. На 10 април т.г. бе подписан споразумение между община Враца и настоящия управител по закона за особените залози на „Понсстройинженеринг“ АД за продължаване на работата по етап 2. Все още не е започнат етап 4 - реконструкция и доизграждане на 33.3 км довеждащ водопровод, разположен на територията на две области и 4 общини. За него има одобрен ПУП и са в ход отчуждителни процедури за учредяване сервитута на трасето и се очаква до края на годината да се получи разрешение за строеж. БАНСКО: ДО ЛЯТОТО ТРЯБВА ДА ЗАВЪРШИ доизграждането на водния цикъл на Банско. Това е един от най-рисковите проекти от първия програмен период. Първата фаза на проект „Рехабилитация на водоснабдителната и канализационната мрежа на град Банско с изграждане на ПСОВ" е за 50 млн. лв., а втората е за близо 33 млн. лв., от които 26 млн. лв. са безвъзмездно финансиране по ОПОС 2014 - 2020. Изпълнител е ЕЙРА ДЗЗД, съставено от "Водстрой 98", "Балканстрой" и "Балканстрой София". Пред финализиране са и водните цикли на Ямбол и Тервел.

80 ГРА ДЪТ ЮНИ / ЮЛИ 2017

116 989 791 ЛВ. ОТИВАТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА РАННИ ВИК ПРОЕКТИ НА ПЕТ ПО-МАЛКИ ОБЩИНИ - АЙТОС, ЕЛХОВО, ПРИМОРСКО, ТУТРАКАН И ЧИРПАН КОМПОНЕНТ 2

Близо 19 млн. лв. е размерът на инвестицията за проекта за изграждане на пречиствателна станция за отпадъчни води в Айтос. Договорът за финансиране беше подписан на 21 януари т.г. Целта на проекта е, освен да се изгради пречиствателна станция за 22 044 екв. жители, да бъдат доизградени главните канализационни колектори 2515.40 м, реконструкция на вътрешна канализационна мрежа и нова довеждаща ВиК инфраструктура до ПСОВ. През април община Айтос обяви повторно обществена поръчка за инженеринг с две обособени позиции. Едната е за работен проект и строителство на ПСОВ и довеждаща инфраструктура, а втората - РП и изграждане на довеждащи колектори до ПСОВ и заустващ колектор. ПРЕЗ ЯНУАРИ ОБЩИНА ПРИМОРСКО ПОДПИСА с МОСВ договор за 22.27 млн. лв. безвъзмездна финансова помощ на проект „Интегриран инвестиционен проект във водния сектор на агломерация Приморско - Китен“. В ход е обществена поръчка за осъществяване на пълен инженеринг за реконструкция, разширение и модернизация на Пречиствателната станция за отпадъчни води в Китен. Действащата ПСОВ е изградена преди 37 години и капацитетът й е за 28 750 екв. жители. До момента не е

подменяно технологичното оборудване и голяма част от него е амортизирано. С новия проект пречиствателната станция ще бъде разширена, като капацитетът й ще бъде за 55 000 еквивалент жители. Предвижда се изграждане на трето стъпало на ПСОВ - за отстраняване на азот и фосфор. В момента отпадъчните води минават само през механично и биологично пречистване, след което се вливат в река Караагач, а оттам - в Черно море. ЕЛХОВО: НОВА МОДЕРНА ПРЕЧИСТВАТЕЛНА СТАНЦИЯ за отпадъчни води на стойност 18 867 785 лв. ще се изгради в Елхово. Договорът за безвъзмездно финансиране беше подписан в края на март. С техническа помощ по ОПОС 2007 - 2013 г. община Елхово извърши подготовка на идейни инвестиционни проекти за изграждане на ПСОВ и за съпътстващата техническа инфраструктура. До месец се очаква община Елхово да обяви обществена поръчка за изпълнение на строително-монтажни дейности чрез инженеринг. В процес на оценка са водните проекти на Чирпан и Тутракан, като се очаква договорите да бъдат подписани през второто тримесечие на 2017 г.

ВОДНА ИНФРАСТРУК Т УРА

81

НОВА ПРОЦЕДУРА ЗА 1.5 МЛРД. ЛВ. По приоритетна ос 1 „Води“ предстои обявяването на процедура за финансиране на инфраструктурни проекти, които ще бъдат резултат от регионалните прединвестиционни проучвания, осъществявани от МРРБ с финансовата подкрепа на ОПОС. Общата стойност на процедурата ще бъде над 1.5 млрд. лв. До края на годината трябва да бъдат изготвени апликационните форми, с които ВиК операторите в 14 консолидирани територии ще кандидатстват за финансиране от ОП „Околна среда 2014 2020 г.“, а през следващата година ще започнат тръжните процедури за избор на изпълнители на проектите. Отделно Столичната община също разработва регионално прединвестиционно проучване (РПИП), което обхваща изграждане на канализационната мрежа на 8 софийски квартала - „Манастирски ливади“, „Кръстова вада“, „Гърдова глава“, „Драгалевци“, „Симеоново“, „Бояна“ „Бенковски“ и „Орландовци“. Необходимите инвестиции са за над 400 млн. лв. Пилотно регионално прединвестиционно проучване вече е направено в област Смолян. Бенефициентът на проекта - „ВиК“ ЕООД - Смолян, получи одобрение за 70 млн. лв. от ОПОС 2014 - 2020 за реализиране на втория воден цикъл на

Смолян. Парите са предназначени за следните дейности: проектиране, изграждане, реконструкция, рехабилитация или подмяна на канализационни мрежи и съоръжения към или от ПСОВ с цел осигуряване на екологосъобразно и икономически ефективно функциониране на ВиК системите; проектиране, изграждане, реконструкция, рехабилитация на водоснабдителни мрежи и съоръжения, включително пречиствателна станция за питейни води; проектиране, изграждане на съпътстваща инфраструктура (например електроснабдяване, път, водоснабдяване), която обслужва само изгражданите обекти. Водният оператор неотдавна възложи чрез обществена поръчка допроектиране на нови клонове, включени във втория воден цикъл. Изпълнител е фирма „Доми 97“ ООД - София, срещу 148 000 лв. без ДДС.

82 ГРА ДЪТ ЮНИ / ЮЛИ 2017

ПРОЕКТИ, ФИНАНСИРАНИ ПО ПРИОРИТЕТНА ОС 1 "ВОДИ" НА ОП "ОКОЛНА СРЕДА 2014 - 2020" Бенефициент

Наименование на проект

Община Асеновград

Проект за рехабилитация на водоснабдителната и канализационната мрежа с изграждане на ПСОВ за гр. Асеновград

Община Раднево

Интегриран воден проект за изграждане на ГПСОВ Раднево

Община Банско

Рехабилитация на ВиК мрежата на гр. Банско с изграждане на ПСОВ - втора фаза

Община Тервел

Разширение и реконструкция на ПСОВ Тервел, реконструкция и доизграждане на ВиК мрежата - втора фаза

Община Враца

Интегриран проект за воден цикъл на град Враца - II фаза

Община Варна

Подготовка и изпълнение на проект за развитие на инфраструктурата за отпадъчни води в агломерация кк Златни пясъци

Община Шумен

Интегриран воден цикъл за град Шумен - II етап - втора фаза

Община Ямбол

Интегриран проект за водния цикъл на град Ямбол - изграждане на ГПСОВ и довеждащ колектор, разширение и реконструкция на ВиК мрежа - втора фаза.

Община Добрич

Интегриран проект за водния цикъл на гр. Добрич - фаза 1

Община Плевен

Интегриран воден цикъл Плевен - Долна Митрополия

Община Видин

Доизграждане на пречиствателна станция за отпадъчни води (ПСОВ) гр. Видин - втора фаза

Община Приморско

Интегриран инвестиционен проект във водния сектор на агломерация Приморско - Китен

Община Айтос

Пречиствателна станция за отпадъчни води на гр. Айтос

Община Елхово

Проектиране и строителство на пречиствателна станция за отпадъчни води, довеждащ колектор и частична рехабилитация на ВиК мрежата в гр. Елхово

община Чирпан

Изграждане на ПСОВ, реконструкция и разширение на водоснабдителната и канализационната мрежа на гр. Чирпан

Община Тутракан

Подготовка и изпълнение на инвестиционен проект за изграждане на ПСОВ и доизграждане на канализационна мрежа в гр. Тутракан

Община Пловдив

Интегриран воден проект за водите на град Пловдив - етап I

Водоснабдяване и канализация ЕООД Смолян, територия на „ВиК” ЕООД - Смолян

Регионален инвестиционен ВиК проект за обособената

Столична община

Подготовка на регионално прединвестиционно проучване за водоснабдяване и канализация на територията на Столичната общине

Министерство на регионалното развитие и благоустройството

Подпомагане на регионалното инвестиционно планиране на отрасъл ВиК

83

ВОДНА ИНФРАСТРУК Т УРА

Източник: МОСВ и

Стойност, лв.

Срок на изпълнение

Етап

106 072 089

11.2016 - 03.2024

в строеж

7 411 571

07.2016 - 06.2024

завършен май 2017

33 170 035

07.2016 - 06.2024

в строеж

6 199 965

07.2016 - 06.2024

в строеж

114 506 125

10.2016 - 06.2024

в строеж

37 150 155

07.2016 - 06.2024

в строеж

13 149 478

06.2016 - 06.2024

завършен април 2017

44 419 346

08.2016 - 06.2024

в строеж

115 000 000

12. 2016 - 06.2024

сключване на договори с изпълнители

117 150 300

01.2017 - 06.2024

сключване на договори с изпълнители

44 419 346

08.2016 - 06.2024

сключване на договори с изпълнители

22 272 737

01.2017 - 12.2019

открита процедура

18 929 054

01.2017 - 12.2019

открита процедура

18 867 785

03.2017 - 02.2020

договор БФП

40 799 484

08.2017- 11.2020

в оценка от УО ОПОС

19 000 000

07.2017 - 07.2019

в оценка от УО ОПОС

106 760 045

06.2017 - 06.2024

в оценка от УО ОПОС

70 000 000

03.2018 - 08.2024

предстои обявяване на процедура за директно предоставяне на БФП

5 240 800

11.2016 - 04.2020

договор БФП

59 194 263

02.2016 - 06.2024

разработка на регионални преинвестиционни проучвания

8 4 ГРА ДЪТ ЮНИ / ЮЛИ 2017

УСТОЙЧИВО УПРАВЛЕНИЕ НА БИТОВИТЕ ОТПАДЪЦИ Текст СВЕТЛ А ДОБРЕВА

364 млн. лв. са насочени към общините в областта на управлението на отпадъците по оперативна програма „Околна среда 2014 - 2020 г.“. Със средствата ще се финансират мерки за подготовка, повторна употреба и рециклиране, предварително третиране и оползотворяване на отпадъците, изграждане на анаеробни и компостиращи инсталации за биоразградими отпадъци. Очаква се изпълнението на проектите да осигури допълнителен капацитет за рециклиране и предварително третиране от 134 434 тона годишно, което ще допринесе за постигане на заложената в оперативната програма цел намаляване на депонирането на битовите отпадъци с 12.27%. До момента по ОПОС 2007 - 2013 са изградени 11 инсталации за компостиране, които са в рамките на новите регионални депа.

УПРАВЛЕНИЕ НА ОТПА ДЪЦИ

85

86 ГРА ДЪТ ЮНИ / ЮЛИ 2017 Инсталацията за комбинирано производство на енергия в София с оползотворяване на RDF гориво

ПЪРВАТА ОБЯВЕНА ПРОЦЕДУРА С БЮДЖЕТ 97.8 МЛН. ЛВ. е за изграждане на компостиращи инсталации за разделно събрани зелени и/или биоразградими отпадъци 18 общини са подали проектни предложения, които са в процес на оценка от Управляващия орган на програмата. Процедурата е конкурентна, което означава, че финансиране ще получат проектите, отговарящи на предварително обявените критерии. Целта е да се намали количеството на депонираните зелени и биоразградими отпадъци чрез разделното им събиране и рециклиране. Инсталациите ще са с капацитет от 2000 до 20 000 т годишно. Ще се финансира и купуване на необходимото оборудване и техника за разделно събиране, както и изграждане на съпътстваща инфраструктура. Според изискванията за кандидатстване общините трябва да членуват в регионално сдружение за управление на отпадъците, да бъдат обслужвани от регионално депо или да имат договор с такова, ако на територията им не е изградено. Размерът на безвъзмездната помощ ще се определя в зависимост от капацитета на съоръженията. При най-големите, с капацитет от 10 001 до 20 000 т отпадък годишно, максималният размер на безвъзмездната финансова помощ е 7.4 млн. лв., от 6001 до 10 000 т годишно - до 5.4 млн. лв. При капацитет от 4001 до 6000 т годишно - до 3.9 млн. лв., а за инсталации с капацитет между 2000 и 4000 т годишно - до 3.4 млн. лв.

169 МЛН. ЛВ. ЗА ПРОЕКТИРАНЕ И ИЗГРАЖДАНЕ на компостиращи инсталации и на инсталации за предварително третиране на битови отпадъци Конкретни бенефициенти по тази процедура са общо 118 общини от 26 регионални сдружения за управление на отпадъците (РСУО). Срокът за подаване на проектни предложения беше до 21 април 2017 г., а срокът на изпълнение е 35 месеца от сключването на договора. Проектите трябва да включват най-малко една инсталация за компостиране на разделно събрани зелени и/или биоразградими битови

отпадъци с капацитет между 2000 и 20 000 т годишно, както и една инсталация за предварително третиране на смесено събрани битови отпадъци с капацитет до 80 000 т годишно. Допустимите за финансиране инсталации за компостиране са в редове без аерация, в открити или покрити редове с улеи и принудителна аерация или в открити клетки със или без навес. Инсталациите за предварително третиране трябва да осигуряват отделяне на възможно най-голямо количество отпадъци от потока смесено събрани битови отпадъци, които впоследствие ще бъдат подложени на рециклиране и оползотворяване, както и на стабилизиране на биологичната фракция. Всяка инсталация за предварително третиране, която е включена в проектно предложение, трябва да осигурява намаляване на количеството отпадък, което ще се депонира, с поне 50% спрямо количеството (теглото) на входящия поток на отпадъците.

91.5 МЛН. ЛВ. ЗА ИЗГРАЖДАНЕ НА АНАЕРОБНИ ИНСТАЛАЦИИ 19 общини от три регионални сдружения за управление на отпадъците могат да кандидатстват по третата обявена процедура за проектиране и изграждане на анаеробни инсталации за разделно събрани биоразградими отпадъци. Допустими бенефициенти са: РСУО - Русе, в което влизат общините Русе, Ветово, Иваново, Сливо поле и Тутракан, РСУО - Бургас, с общините Бургас, Айтос, Камено, Карнобат, Несебър, Поморие, Руен, Средец и Сунгурларе, и РСУО Благоевград, с членове общините Благоевград, Симитли, Бобошево, Кочериново и Рила. Максималният размер на безвъзмездната финансова помощ на едно проектно предложение е 30.5 млн. лв. Ще се финансират проектиране на съоръжения, строително-монтажни работи, доставка на оборудване, в това число на съдове за разделно събиране на биоразградими отпадъци и транспортни средства. Максималният срок за изпълнение на всеки проект е 53 месеца. Проектни

87

УПРАВЛЕНИЕ НА ОТПА ДЪЦИ

предложения могат да се подават за РСУО - Благоевград, до 22 януари 2018 г., за РСУО - Бургас - 19 март 2018 г., а за РСУО - Русе - 30 април 2018 г.

145 МЛН. ЕВРО ЗА ТРЕТАТА ФАЗА на Интегрираната система за управление на отпадъците на София Предстои Столичната община да получи покана от ОП „Околна среда“ и да подаде проектно предложение за финансиране на третата фаза на интегрираната система за управление на отпадъците - „Инсталация за комбинирано производство на енергия в София с оползотворяване на RDF гориво“. Към момента прогнозната стойност на проекта е 145 млн. евро без ДДС. Очаква се намаляване с около 10% от разходите на природен газ, който в момента се използва в „Топлофикация София“. С реализацията на проекта се предвижда от RDF гориво да се произвеждат около 135 000 МWh електроенергия и около 390 000 МWh топлоенергия, които са достатъчни за нуждите на 25 000 до 30 000 домакинства. Предвижда се до есента Столичната община да стартира обществена поръчка за избор на изпълнител за проектиране и строителство на третия етап. РЕКУЛТИВАЦИЯ НА СТАРИТЕ ОБЩИНСКИ СМЕТИЩА В средата на 2016 г. започна рекултивацията на общинските сметища, които са обект на наказателна процедура на Европейската комисия срещу България. Средствата се отпускат поетапно от Министерството на околната среда и водите чрез Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС). Наказателната процедура срещу България беше

стартирана през 2012 г. заради неизпълнение на Директивата за управление на отпадъците. През декември 2015 г. тя беше замразена, защото ЕК взе предвид постигнатия сериозен напредък на страната ни - бяха закрити 54 депа, а със средства по ОПОС 2007 - 2013 г. се извърши рекултивация на още 38, приключи и изграждането на 18 модерни регионални системи за управление на отпадъците, които обслужват 70 общини с повече от 3.5 млн. граждани. Сега рекултивацията на старите общински депа се превръща в приоритет в работата на ПУДООС. Строително-монтажните работи ще се извършват през следващите 4 години, като държавното предприятие ще осигурява разликата между стойността на всеки проект и дължимите обезпечения по чл.60 от Закона за управление на отпадъците. Вече са подадени над 25 проектни предложения от общини на обща стойност над 50 млн. лв. ОТДЕЛНО СЪС СРЕДСТВА НА ПУДООС се финансират първите клетки на регионалните депа на Пазарджик (16 млн. лв.) и Златица (3.8 млн. лв.), които вече са готови. Предприятието дофинансира с 3.6 млн. лв. и довършването на депото на Разлог, което беше започнато в предишния програмен период на ОПОС, но поради организационни неуредици не беше завършено в срок. До есента трябва да е готов проектът за първа клетка на новото регионално депо на Дупница, за чието финансиране ПУДООС ще отпусне 10 млн. лв. Община Благоевград също кандидатства за безвъзмездна помощ за реализация на Първия етап на Регионалната система за управление на отпадъците на стойност 26 853 460 лв.

ПРОЕКТИ, ФИНАНСИРАНИ ПО ПРИОРИТЕТНА ОС 2 "ОТПАДЪЦИ" НА ОП "ОКОЛНА СРЕДА 2014 - 2020"

Източник: МОСВ и

Бенефициент

Наименование на проект

18 общини

Проектиране и изграждане на компостиращи инсталации за разделно събрани зелени и/или биоразградими отпадъци, вкл. осигуряване на необходимото оборудване и на съоръжения и техника за разделно събиране на зелени и биоразградими отпадъци, подбор на проекти в етап на оценка

118 общини от 26 регионални сдружения за управление на отпадъците (РСУО)

Проектиране и изграждане на компостиращи инсталации и на инсталации за предварително 169 014 132,52 третиране на битови отпадъци чрез директно предоставяне

19 общини от РСУО Русе, РСУО Благоевград и РСУО Бургас

Проектиране и изграждане на анаеробни инсталации за разделно събрани биоразградими отпадъци чрез директно предоставяне

Проектиране и изграждане на инсталация за комбинирано производство на енергия в Столична община София с оползотворяване на RDF - трета с партньор фаза на интегрирана система от съоръжения "Топлофикация София“ за третиране на битовите отпадъци ЕАД на Столичната община чрез директно предоставяне

Стойност, лв.

97 791 500

91 500 000

340 000 000

Срок на изпълнение

Етап

2017-2020

Процедура за подбор на проекти - в етап на оценка

2017-2024

Отворена процедура чрез директно предоставяне

2018 - 2024

Отворена процедура чрез директно предоставяне

2018 - 2024

Предстои откриване на процедура чрез директно предоставяне

88 ГРА ДЪТ ЮНИ / ЮЛИ 2017

ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА ПРЕДСТОИ ТЪРГ ЗА ИЗПЪЛНИТЕЛ НА ИНТЕРКОНЕКТОРА ГЪРЦИЯ БЪЛГАРИЯ. СТРОИТЕЛСТВОТО ЩЕ ЗАПОЧНЕ ПРЕЗ 2018 Г.

ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА МИНИСТЪР НА ЕНЕРГЕТИКАТА ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА е родена на 18 януари 1967 г. Повторно е избрана за министър на енергетиката на 4 май 2017 г. от 44ото Народно събрание. Завършила е Университета за национално и световно стопанство, магистър в специалност „Счетоводство и контрол". Преминава обучения в областта на „Вътрешния одит в публичния сектор" в Министерствата на финансите на Ирландия и Великобритания и в областта на „Държавната финансова инспекция" в Министерството на финансите на Португалия. От 1992 г. до 2000 г. заема длъжностите финансов ревизор и финансов експерт в Столичното управление „Държавен финансов контрол". Професионалната й кариера продължава в Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол (АДФИ): като държавен вътрешен одитор и началник на отдел, от 2007 г. - като директор на дирекция „Организация и извършване на инспекционната дейност", а в периода 2010 г. - 2013 г. - директор на АДФИ. В служебния кабинет на Георги Близнашки е заместник-министър на финансите. От ноември 2014 до началото на 2017 година е министър на енергетиката във второто правителство на Бойко Борисов.

Интервю МИЛЕНА ВАСИЛЕВА

Г-жо Петкова, при завръщането си в Министерството на енергетиката тази пролет заявихте, че ще надградите постигнатото през последните две години. Моля ви да конкретизирате в дълбочина какво имате предвид. Действително през последните две години и половина, в рамките на предходния мандат на премиера Бойко Борисов, бяха поставени основите на реформиране на българската енергетика. В началото на мандата на правителството, през ноември 2014 г., бе налице висока междуфирмена задлъжнялост в енергийния сектор, която възпрепятстваше неговото функциониране. Пряко отражение върху финансовата стабилност на електроенергийния сектор оказва финансовото състояние на Националната електрическа компания. Към края на 2014 г. дефицитът на НЕК бе 3.7 млрд. лв., в т.ч. 2.3 млрд. лв. дефицит, формиран в резултат на невъзстановени разходи за големи инвестиционни проекти (АЕЦ "Белене" и "Цанков камък") и 1.4 млрд. лв. тарифен дефицит, натрупан в резултат на водената регулаторна политика през годините и ангажиментите, които общественият доставчик има съгласно Закона за енергетиката, Закона за енергията от възобновяеми източници и дългосрочните договори с "американските" централи да изкупува по преференциални и да продава по пазарни цени цялото количество произведена електроенергия от възобновяеми източници, от заводските централи и от топлофикационните дружества, които произвеждат по високоефективен комбиниран начин,

както и произведената електроенергия по дългосрочни договори. Ето защо предприехме редица спешни мерки за финансово стабилизиране на сектора, в частност на НЕК - с промените в Закона за енергетиката от енергийния микс бяха изключени както топлоелектрическите централи, които не произвеждат по високоефективен начин, така и т.нар. "заводски централи"; предоговорихме дългосрочните договори с двете "американски" топлоелектрически централи - "Ей И Ес Марица-изток 1" и "КонтурГлобал Марицаизток 3", и други. Не бих искала отново да задълбочавам в детайлите, но само ще маркирам част от предприетите мерки, които вече дадоха резултати: гарантиране на независимост на държавния регулатор - Комисията за енергийно и водно регулиране, чрез избора му от Народното събрание; структуриране на фонд „Сигурност на електроенергийната система“, чрез който бе преодолян в значителна степен финансовият дефицит на обществения доставчик. Бяха поставени и основите за реална диверсификация на източниците и маршрутите за доставка на природен газ чрез изграждането на интерконекторите със съседните страни и насърчаването на местния добив. Свидетели сме също и на началото на реална борсова търговия с електроенергия, което е сериозна стъпка към пълната либерализация на електроенергийния пазар в страната. Всичко това предстои да бъде задълбочавано и развивано, за да осигури прозрачно, конкурентно и устойчиво развитие на българската енергетика. Ще продължим усилията

МИНИСТ ЪР ТЕМЕНУ ЖК А ПЕТКОВА

89

© ЦВЕТЕЛИНА БЕЛУТОВА

90 ГРА ДЪТ ЮНИ / ЮЛИ 2017

за финансово стабилизиране на сектора. От ключово значение в тази посока е завършването на процеса по пълна либерализация на електроенергийния пазар, което трябва да гарантира пазарно развитие на сектора. Считам за особено важна и работата по завършване на междусистемните връзки със съседните държави, защото тяхното функциониране е особено важно за гарантиране на конкуренция в газовия отрасъл в полза на цялото общество. Как според десетобалната система оценявате риска при финализирането на процеса по пълна либерализация на електроенергийния пазар и пазара на природен газ? Въпреки че беше забавен години наред, благодарение на сътрудничеството ни със Световната банка процесът напредна значително през последните две години. Работихме активно през миналия мандат за определяне на модела за преминаване към пълна либерализация на електроенергийния сектор у нас. Започна реалната си дейност Българската независима енергийна борса и тя все повече обогатява своя портфейл с предлагане на нови продукти. В момента функционират борсов пазар „ден напред“ и пазар за продажба на електроенергия чрез директни договори. Общо участниците по двата сегмента са 76, а изтъргуваното количество електроенергия възлиза на 7 тераватчаса. Остава да бъде внедрен и борсовият пазар „в рамките на деня“ - очакваме това да се случи в края на 2017 г. Продължава и активното интегриране на БНЕБ в регионалните пазари - през май БНЕБ, КЕВР и ЕСО се присъединиха към инициатива за обединение на енергийните пазари на Западните Балкани. Съвместно със Световната банка и Европейската комисия разработихме модел за защита на уязвимите потребители. Считам, че от днешна гледна точка това е най-важният въпрос за успешно завършване на процеса. Предстоят законодателни промени, по които нашият екип вече работи, за реално осъществяване на модела на пълна либерализация при адекватна защита на уязвимите потребители. Пълната либерализация на електроенергийния пазар означава, че секторът ще се развива изцяло на пазарни принципи и цената на електроенергията ще се определя само от търсенето и предлагането - фактори, които гарантират, че това е реалната цена на електроенергията. Би имало риск, ако този процес не се финализира в кратки срокове. Какво е развитието на проектите за газовите връзки със съседните страни? Кога ще бъдат завършени и ще влязат в експлоатация алтернативните интерконектори? Изграждането на междусистемните връзки със съседните държави е от ключово значение за гарантиране на по-сигурно снабдяване при по-добри цени за българските граждани и бизнеса. Знаете, че вече функционира връзката ни с Румъния, а дейностите по останалите интерконектори напредват. Проектите за междусистемни връзки България - Сърбия и Гърция - България са включени сред приоритетните проекти в Групата на високо равнище в рамките на инициативата за газова свързаност на Централна и Югоизточна Европа CESEC, както и в списъка с проекти от общ интерес на ЕК. Това е доказателство за приоритетното значение на двата проекта за целия регион на Централна и Югоизточна Европа. В края на мандата на предишното редовно правителство

В края на 2017 г. ще бъде внедрен и борсовият пазар „в рамките на деня“

Проектите за междусистемни връзки България - Сърбия и Гърция - България са включени сред приоритетните проекти в Групата на високо равнище в рамките на инициативата за газова свързаност на Централна и Югоизточна Европа CESEC, както и в списъка с проекти от общ интерес на ЕК

подписахме със сръбската страна Меморандум за разбирателство за изграждане на интерконектора, който е продължение на подписания през 2012 г. документ между правителствата на двете държави. От българска страна интерконекторът със Сърбия се финансира по линия на оперативните програми „Конкурентоспособност“ и „Иновации и конкурентоспособност“. Изграждането на интерконектора Гърция - България е от ключово значение за постигане на реална диверсификация на източниците и маршрутите за доставка на природен газ за България. Чрез него ще се реализират доставките от находището "Шах Дениз 2" след 2020 г., за които българската страна вече има подписан договор. В момента на българска територия, където се намират 80% от съоръжението, вървят процедури по учредяване на вещни права върху засегнатите от строителството имоти. Преди две години и половина проектът за изграждане на междусистемната газова връзка Гърция - България беше замразен, но сега се развива отлично. Нека припомня, че в края на 2015 г. бе взето окончателно инвестиционно решение за неговото изграждане, през 2016 г. се проведе успешно пазарният тест, осигурени бяха и 45 млн. евро за неговата реализация. В допълнение, в държавния бюджет е заложена гаранция в размер на 110 млн. евро за изпълнението на проекта. Предстои стартиране на обществена поръчка за избор на строител за изграждане на интерконектора Гърция България. Очаква се строителството да стартира през първото тримесечие на 2018 г. Напредва и проектът за междусистемна връзка с Турция. Знаете, че предпроектното проучване за нея бе осигурено

МИНИСТ ЪР ТЕМЕНУ ЖК А ПЕТКОВА

по линия на Механизма за свързване на Европа. Определен е най-подходящият вариант за трасе, технологични площадки и основно оборудване за интерконектора. Проектът кандидатства за включване в третия списък проекти от общ интерес на ЕК. На кое място в програмата ви са хидроенергийните проекти? Какво е бъдещето им, например на „Яденица“ и ПАВЕЦ „Чаира“? ПАВЕЦ „Чаира“ и язовир „Яденица“ са част от енергийната система и основна балансираща мощност. В тази връзка за нас е важно да се осъществи тяхната рехабилирация, така че да гарантираме тяхното дългосрочно функциониране. Проектите се осъществят от „Националната електрическа компания“ ЕАД съгласно законовите процедури. За част от рехабилитацията на ПАВЕЦ „Чаира“ са отпуснати средства от Международен фонд "Козлодуй". Работи се по обявяването на тръжните процедури, които се провеждат по правилата на Европейската банка за възстановяване и развитие администратор на МФК. Проектът за язовир „Яденица“ е включен в списъка на проекти от общ интерес за финансиране от Европейската комисия. От 24.04.2015 г. е в сила споразумение за грант между НЕК ЕАД и Изпълнителна агенция „Иновации и мрежи“ към Европейската комисия. Със споразумението са отпуснати 3.213 млн. евро за финансиране на подготвителните работи по проекта до издаване на разрешение за строеж. Изготвен е актуализиран проект, обявена е процедура по обществено обсъждане на ОВОС, работи се по останалите подготвителни дейности.

91

На какви големи инфраструктурни проекти ще се опре България в бъдещото си развитие? Вече стана дума за междусистемните връзки със съседните държави, които имат основно значение за диверсификацията на източниците и маршрутите за доставка на природен газ за България. Освен тях тук бих искала да спомена и изграждането на газовия хъб „Балкан“, по който работихме и през миналия мандат. Израз на важността, която и ЕК отдава на този проект, е фактът, че неотдавна координационният комитет по програмата "Механизъм за свързване на Европа" одобри безвъзмездно финансиране в размер на 920 хил. евро за предпроектно проучване. Проектите за модернизация и разширяване на газохранилището в Чирен също са сред приоритетите ни в газовата област. След завършването им обемът на съхраняван газ ще може да бъде увеличен двойно - от сегашните 550 млн. куб. метра до 1 млрд. куб. метра. Успешната реализация на тези проекти е една от важните предпоставки за реализация на концепцията ни за изграждане на газоразпределителен център „Балкан“. Не бива да забравяме и проектите за развитие на електроенергийната система - междусистемната въздушна линия между България и Гърция, линията между България и Румъния, която включва изграждането на нов 400 kV електропровод между подстанциите Добруджа и Бургас, и други. Всичко това ще осигури възможност България действително да се превърне в сериозен енергиен играч в района на Югоизточна Европа.

92 ГРА ДЪТ ЮНИ / ЮЛИ 2017

ГОЛЕМИТЕ БЪЛГАРСКИ ЕНЕРГИЙНИ ПРОЕКТИ КЛЮЧОВИ И ЗА ЕС Текст ГА ЛИНА А ЛЕКСАНДРОВА

Критичната енергийна инфраструктура в България - готова ли е да посрещне съвременните предизвикателства. Това е въпрос, който касае устойчивостта на енергийната ни система при бедствия и кризи и възможностите за нейното развитие и подобряване. Предизвикателствата пред страната ни, региона и ЕС са много и различни. Конкретно в енергетиката обаче основните са три: либерализацията на пазарите за електроенергия и газ; междусистемната свързаност и диверсификация на доставките на енергия; подготовката за

пълноценно включване в бъдещия Европейски енергиен съюз. След над десет години празнословие за това колко са необходими за страната ни рехабилитацията и свързаността на газопреносната и електропреносната система със съседните страни и с европейската енергийна мрежа и какви големи планове имат правителствата (няколко поред) в областта на изграждането на енергийната инфраструктура през последните две години започна реално раздвижване в тази област и проектите тръгнаха с ускорени темпове.

Либерализацията на електроенергийния пазар е на финалната права. Създадена е и работи дълго очакваната Българска независима енергийна борса (БНЕБ). "Булгартрансгаз" "разчупва" правилата за достъп до газопреносната мрежа. Газовият хъб, лансиран от кабинета "Борисов 2" след спирането на газопровода "Южен поток", и още 10-ина важни за енергетиката ни инфраструктурни инициативи вече официално заеха мястото си сред 195-те проекта от ключово значение за реализирането на единния европейски енергиен пазар.

ЕНЕРГИЙНИ ПРОЕК ТИ, БЪЛГАРИЯ

ПОСОКАТА - МОДЕРНИЗАЦИЯ, РАЗВИТИЕ И СВЪРЗАНОСТ Политиката в енергийната област на втория кабинет на Борисов, която се очаква да бъде продължена и надграждана от екипа на запазения министър на енергетиката Теменужка Петкова в сегашното правителство, дава основание за няколко очаквания относно бъдещото развитие на българската енергийна инфраструктура: 1. Ще бъде довършена рехабилитацията на съществуващата газова инфраструктура, ще се разшири капацитетът на основното газово хранилище край Чирен, ще бъде изградено още едно газово хранилище и ще бъдат доизградени основните интерконектори, свързващи българската национална газова мрежа с Румъния, Гърция и Сърбия, вероятно и с Турция. Така страната ще може да играе по-значителна роля в регионалния газов пазар, прогнозира експертът Юлиан Попов по време на дискусия, организирана от неправителствената организация „РискМонитор“. Идеята за изграждане на газов хъб на територията на България зависи в голяма степен от склонността на съседните страни да припознаят България като привлекателен търговски център, но също и от

93

количествата газ, които ще преминават през страната, и от либерализацията както на българския газов пазар, така и на газовия пазар в съседните страни, отбеляза експертът.

2. Ще бъде рехабилитирана електропреносната мрежа в страната и ще бъдат изградени няколко междусистемни връзки, сред които може би основна ще бъде връзката между „Марица-изток“ и „Неа Санта“ в Гърция. Възможно е също да бъде изграден електропровод от Румъния до Турция с връзка с България, който да улесни търговията с електроенергия между трите страни и също да спомогне за балансиране на нарастващото неравномерно производство на възобновяема електроенергия в трите страни. Възможни са и други електропреносни трансгранични интерконекторни връзки, които да улеснят евентуалното разрастване на регионалната търговия на електричество. Подобни връзки обаче трябва да се планират в рамките на една обща регионална концепция за интегриран регионален електроенергиен пазар, единодушни са експертите.

3. В процес на първоначална дискусия е необходимостта за изграждане на инфраструктура за улавяне и съхранение на въглероден двуокис, която би позволила български въглищни и евентуално газови електроцентрали да оперират с ниско

94 ГРА ДЪТ ЮНИ / ЮЛИ 2017

или нулево отделяне на въглероден двуокис.

4. В случай че Югоизточна Европа тръгне амбициозно и съгласувано към реализация на възобновяемия си енергиен ресурс, подобно развитие ще се отрази и на енергийната инфраструктура. Регионът има значителен развит, но и още неразвит хидроенергиен потенциал, на основата на който могат да бъдат изградени както генериращи мощности, така и мощности за съхранение на енергия (ПАВЕЦ), които да обслужват нарастващото неравномерно производство на възобновяема енергия.

IT МРЕЖИ, ПАЗАРНИ ПЛАТФОРМИ, КИБЕРСИГУРНОСТ Други очаквани развития на енергийната инфраструктура в България са свързани с две сфери, които обикновено не се разглеждат като инфраструктурни - развитие на пазарните платформи и киберсигурността. Наскоро от балтийските републики дойде новината, че започват да подготвят IT мрежите си за създаването на електронна платформа за търговия с природен газ. България е на стартовата линия на либерализацията в газовия сектор, но вече напредна в либерализацията на електроенегийния пазар и въпросът за качеството, гъвкавостта и сигурността на информационната инфраструктура, софтуерните продукти и пазарните платформи на този етап вече е значим и нетърпящ отлагане въпрос.

По време на дискусията, организирана от „РискМонитор“, беше подчертано, че с основаването на националната електроенергийна борса и бъдещото свързване на националния електроенергиен пазар с пазарите на съседните страни ще се увеличи прозрачността на ценообразуването и ще се формират ценови равнища, които ще бъдат добър ориентир за по-широко ценообразуване в енергийния сектор. С електронизацията и разрастващата се електрификация на енергийния сектор обаче нараства вероятността за тежки кибератаки спрямо енергийната система, предупредиха експертите. Общо е мнението, че плановете и конкретните проекти за развитие на газовата и електроенергийната инфраструктура трябва да отчитат: ангажиментите, които европейските държави поеха на климатичната конференция в Париж и очакваните бъдещи договорености за намаляване на въглеродните емисии амбицията на Европейския съюз да изгради интегриран енергиен пазар, който да включва не само страните - членки на ЕС, но и отделни съседни държави тенденцията за регионална пазарна и инфраструктурна енергийна интеграция както в газовия, така и в електроенергийния сектор променящата се концепция за енергийна сигурност и разширяването от сигурност на доставките към

ЕНЕРГИЙНИ ПРОЕК ТИ, БЪЛГАРИЯ

значително по-комплексен възглед, който да включва и сигурност на планираната консумация, киберсигурност и съвсем не на последно място - защита срещу значителна нерегламентирана намеса в процеса на вземане на държавни решения в сектора. ПРОЕКТИТЕ С ОБЩНОСТНО ЗНАЧЕНИЕ - КЪДЕ Е БЪЛГАРИЯ В списъка на проекти от общностно значение наред с газовия хъб „Балкан“ са включени също интерконекторът България - Гърция (IGB), газовите връзки с Турция и Румъния. Сред ключовите европроекти е и модернизацията на газопреносната система на България като елемент от плановете на ЕК за изграждането на Южния газов коридор. От ключово значение за Европейския енергиен пазар са също газовата връзка България - Сърбия и проектът Eastring, в който България участва, отбелязват от Брюксел. Приоритет за европейската енергийна система е също така разширяването на капацитета на хранилището в Чирен, както и модернизацията на северната част от вътрешната ни газопреносна мрежа. Изграждането на електропроводи между България и Гърция, както и между България и Румъния, които трябва да бъдат реализирани в нашата страна и в региона, също фигурират сред проектите от общоевропейски интерес.

95

Проектите, известни като проекти от общ интерес (ПОИ), ще позволят постепенното изграждане на енергийния съюз чрез интегриране на енергийните пазари в Европа и разнообразяване на енергийните източници и транспортните маршрути. Те ще помогнат също така да се сложи край на енергийната изолация на някои държави от ЕС. Ще се увеличи използването на възобновяеми енергийни източници, което ще доведе до намаляване на въглеродните емисии. За проектите от общ интерес се прилагат ускорени процедури за издаване на разрешителни и по-добри регулаторни условия. Те могат да получат финансова подкрепа по Механизма за свързване на Европа (МСЕ). За периода 2014 - 2020 г. МСЕ разполага с бюджет от 5.35 млрд. евро. С тези средства ще се помага за по-бързото изпълнение на проектите от общ интерес и за повишаване на тяхната привлекателност за инвеститорите. По принцип енергийната инфраструктура следва да се финансира от пазара и чрез таксите, плащани от ползвателите. За да бъдат посрещнати големите инвестиционни предизвикателства обаче, ЕС създаде фондове като Механизма за свързване на Европа и Европейския фонд за стратегически инвестиции, които ще помогнат за привличането на необходимите инвестиции.

96 ГРА ДЪТ ЮНИ / ЮЛИ 2017

КЛЮЧОВИ ПРОЕКТИ ЗА РАЗВИТИЕ НА ГАЗОВАТА ИНФРАСТРУКТУРА

Състоянието и развитието на газовата инфраструктура е съществена предпоставка за развитието и либерализацията на вътрешния газов пазар. Националният комбиниран газов оператор „Булгартрансгаз” ЕАД носи основната отговорност за сигурността, надеждността, развитието и свободния равнопоставен

достъп до националната газова инфраструктура - преносната мрежа за транспортиране на природен газ до потребители в страната, подземното хранилище за съхранение на природен газ и преносна мрежа, основно предназначена за транзитен пренос на газ през територията на България. Същевременно в качеството си на комбиниран

Вече се работи по анализа на търсенето и предлагането, оценката на риска, изискванията на европейското енергийно законодателство, както и задълженията на комбинирания газов оператор към обществото определят необходимите инвестиции, тъй като тези дейности са планирани за периода 2016 - 2025 г. Предвидените за периода 2016 - 2025 г. инвестиции ще допринесат за повишаване и гарантиране на техническата сигурност, безопасност и надеждност на газовата инфраструктура, както и изпълнение на изискванията за опазване на околната среда за посрещане на очакваното нарастващо търсене на газ в страната и региона, отбелязват от дружеството. Проектите на „Булгартрансгаз” ЕАД, включени в списъка с проекти от „общ интерес”, са част от двa от приоритетните за Европа газопреносни коридори: КОРИДОР ВРЪЗКИ СЕВЕР-ЮГ МЕЖДУ ГАЗОПРЕНОСНИТЕ МРЕЖИ В ЦЕНТРАЛНА ИЗТОЧНА И ЮГОИЗТОЧНА ЕВРОПА (NSI EAST), ОБХВАЩАЩ ПРОЕКТИТЕ: Разширение на капацитета на ПГХ „Чирен“ Рехабилитация, модернизация и разширение

газов оператор в държава - членка на ЕС, съгласно енергийното законодателство произтичат задълженията на дружеството за интегриране на националната газопреносна система с регионалната и европейската с цел създаване на единен, конкурентен общоевропейски газов пазар.

на съществуващата газопреносна система Проект за изграждане на газопровод/и за увеличаване на капацитета на междусистемната свързаност на Северния полупръстен на националната газопреносна мрежа на „Булгартрансгаз“ ЕАД и газопреносната мрежа на "Трансгаз С.А.", Румъния Изграждане на газов хъб в България Проект Eastring - България Проектът за Разширение капацитета на ПГХ “Чирен” обща прогнозна стойност 7 800 000 евро. проектното предложение на „Булгартрансгаз“ ЕАД е избрано да получи финансова подкрепа по програмата CEF. Размерът на безвъзмездните средства е 50% от стойността на действието - 3 900 000 евро. Проектът предвижда поетапно увеличаване на капацитета на единственото на територията на България газохранилище с цел постигане на поголеми обеми съхраняван газ, повишени налягания в газовия резервоар и по-големи средни денонощни дебити за добив и нагнетяване. Проектът предвижда увеличаване на обема работен газ до 1 млрд. куб. м и увеличаване на дебита на добив и

97

ЕНЕРГИЙНИ ПРОЕК ТИ, БЪЛГАРИЯ

РУСЕ ЮЖЕН ПОТОК

СИЛИСТРА

КОЗЛОДУЙ ДОБРИЧ ПЛЕВЕН

СОФИЯ НАБУКО БУРГАС ДУПНИЦА СТ. ЗАГОРА

ITB ЮЖЕН ПОТОК НАБУКО

ПЕТРИЧ IGB

нагнетяване до 8 - 10 млн. куб. м на ден. С проекта за неговото разширение се цели, от една страна, да бъдат създадени условия за гарантиране сигурността на доставките до българските потребители и потребителите в страните от региона, а от друга - развитието на ПГХ „Чирен” като търговско хранилище в един взаимосвързан регионален и общоевропейски пазар, тъй като ПГХ „Чирен“ е неразделна част от регионалната газова система, състояща се от междусистемни връзки, LNG терминали, хранилища. Рехабилитация, модернизация и разширение на съществуващата газопреносна система Обща стойност на проекта - 1.7 млн. евро. Размерът на безвъзмездното финансиране съгласно споразумението е 50% от сумата на действието - до 850 000 (осемстотин и петдесет хиляди) евро. Проектът включва следните видове дейности: Модернизация и рехабилитация на компресорни станции Инспекции за установяване и характеризиране състоянието на газопроводите Ремонт и подмяна на участъци от

газопровода след инспекции Разширяване и модернизация на съществуващата газопреносна мрежа Внедряване на системи за оптимизиране процеса на управление на техническото състояние на мрежата. Проект за изграждане на газопровод(и) за увеличаване на капацитета на междуистемната свързаност на Северния полупръстен на националната газопреносна мрежата на „Булгартрансгаз“ ЕАД и газопреносната мрежа на "Трансгаз С.А.", Румъния - преносен коридор България - Румъния - Унгария - Австрия Проектът е част от концепцията за координирано развитие на газопреносните мрежи на България, Румъния и Унгария (преносен коридор България - Румъния - Унгария - Австрия), предназначен за двупосочен пренос на природен газ между страните. Проектът на българска територия включва изграждане на нова инфраструктура и модернизация и разширение на съществуващата с цел увеличаване капацитета на междусистемната свързаност на Северния полупръстен на националната

98 ГРА ДЪТ ЮНИ / ЮЛИ 2017

газопреносна мрежата на „Булгартрансгаз“ ЕАД и газопреносната мрежа на "Трансгаз С.А.", Румъния. Изпълнението на българския участък заедно със съществуващата газопреносна инфраструктура се очаква да осигури технически възможности за доставки на между 3 и 5 млрд. куб. м годишно природен газ между планираните входни точки на южната граница на България и между Румъния и Унгария, с възможност за достъп до Централноевропейския газов пазар. Изграждане на регионален газов хъб в България - газов хъб „Балкан” Концепцията за изграждане на газоразпределителен център (хъб) на територията на България е основана на идеята в определена реална физическа точка в района на гр. Варна да постъпват от различни източници значителни количества природен газ за понататъшно транспортиране, като в същото време в тази точка се организира и място за търговия с газ - хъб, където всеки пазарен участник би могъл да извършва сделки с природен газ на пазарен принцип. Създаването на газов хъб цели да бъде изградена необходимата газопреносна инфраструктура, която да свърже пазарите на природен газ на страните членки в региона - България, Гърция, Румъния, Унгария, Хърватия, Словения, и през тях тези на страните членки от Централна и Западна Европа, както и на държавите от енергийната общност - Сърбия, Македония, Босна и Херцеговина и др., като по този начин допринесе за постигането на основните приоритети на европейската енергийна политика. В хъба биха могли да постъпват количества природен газ от различни източници - руски природен газ през нов морски газопровод и по действащото към момента трасе, природен газ, добиван в шелфа на Черно море - българския (от блокове „Хан Аспарух”, „Силистар”, „Терес”) и румънския, природен газ от източници на Южния газов коридор (Каспийски регион, Близък изток и Източно Средиземноморие) и LNG от терминалите в Гърция и Турция. България получи съфинансиране по програма "Mеханизъм за свързване на Европа" за „Предпроектно проучване за проекта газов хъб „Балкан“. Очаква се резултатите от оценката на проектните предложения да бъдат обявени през февруари-март 2017 г. ЮЖЕН ГАЗОВ КОРИДОР (SGC), ВКЛЮЧВАЩ МЕЖДУСИСТЕМНА ВРЪЗКА БЪЛГАРИЯ - ТУРЦИЯ Чрез включването на даден проект в списъка с проекти от „общ интерес” ЕК го идентифицира като инвестиция с особено значение за сигурността и диверсификацията на доставките на природен газ в Европа, както и за изграждането на интегриран и конкурентен пазар.

Междусистемната връзка Турция - България е проект за развитие на междусистемната свързаност на газопреносните мрежи на „Булгартрансгаз” ЕАД (България) и „Боташ“ (Турция), чрез който да се осигури възможност за диверсификация на източниците на природен газ, доставящите партньори и маршрутите и по този начин да се повиши сигурността на доставките в региона и развитието на конкуренцията.

ITB представлява нов сухопътен газопровод в участъка между село Лозенец и българскотурската граница в района на с. Странджа (успореден на съществуващия транзитен газопровод) с дължина на българска територия около 76 км, диаметър на тръбата 700 мм и капацитет около 3 млрд. куб. м годишно при работно налягане 64 bar. Предвижда се и изграждане на компресорна станция "Лозенец 2" в близост до съществуващите компресорни мощности в района на с. Лозенец. Проектът, като част от приоритетния Южен газов коридор, е ключов по отношение сигурността и диверсификацията на източниците и маршрутите за доставка на природен газ към/през България и региона. ITB може да осигури достъп до всички настоящи и бъдещи входни точки и източници на Турция - азербайджански и друг природен газ, както и LNG спот доставки от съществуващите терминали в Турция. Изпълнението му е в пряка връзка с постигането на необходимите условия за създаване на конкурентен газов пазар, повишаване гъвкавостта на системите и пазарната интеграция Предпроектното проучване, за което беше определена от ЕК финансовата подкрепа до 190 000 евро, е завършено в началото на 2016 г. През април 2016 г. резултатите от предпроектното проучване бяха съобщени на турската страна. МЕЖДУСИСТЕМНИТЕ ГАЗОВИ ВРЪЗКИ ПАРАМЕТРИ Присъединяване на междусистемна газова връзка Гърция - България (IGB) - срок 2016 - 2018, стойност - 8,17 млн. лв. Свързване с междусистемна газова връзка България - Сърбия, срок 2016 - 2018, стойност 3,97 млн. лв. Междусистемна газова връзка Турция България (ITB), срок 2016 - 2019, стойност 100,224 млн. лв. Посочените средства представляват финансирането, което ще бъде осигурено от „Булгартрансгаз” ЕАД.

10 0 ГРА ДЪТ ЮНИ / ЮЛИ 2017

КЛЮЧОВИ ПРОЕКТИ ЗА РАЗВИТИЕ НА ЕЛЕКТРОПРЕНОСНАТА ИНФРАСТРУКТУРА

Електроенергийният системен оператор (ЕСО) носи основната отговорност за сигурността, надеждността, развитието и свободния равнопоставен достъп до националната електропреносна инфраструктура. Найзначимите проекти, които бяха включени и в списъка на ЕК на проектите с общностна значимост, са следните: НОВ МЕЖДУСИСТЕМЕН ЕЛЕКТРОПРОВОД 400 KV МЕЖДУ ПОДСТАНЦИЯ „МАРИЦА-ИЗТОК“, БЪЛГАРИЯ, И ПОДСТАНЦИЯ „НЕА САНТА“, ГЪРЦИЯ Проектът „България - Гърция между "Марицаизток" и "Неа Санта” има съществено отражение върху сигурността на доставките в региона и допринася за гъвкавостта на системата, преноса на електроенергия от ВЕИ, оперативната съвместимост и сигурната работата на електроенергийната система. Групата от проекти повишава нетния капацитет за пренос на границата България - Гърция, ускорява пазарното интегриране и насърчава конкуренцията. Този проект заедно с останалите три вътрешни електропровода 400 kV (нов електропровод 400 kV между п/ст „Марица-изток” и п/ст „Пловдив”, нов електропровод 400 kV между п/ст „Марица-изток” и ОРУ на ТЕЦ „Марицаизток 3” и нов електропровод 400 kV между п/ст „Марица-изток” и п/ст „Бургас”), част от група 3.7 „България - Гърция между "Марица-изток" и "Неа Санта”, ще бъдат с преносна способност по 1500 MW всеки. Изпълнението им ще осигури условия за постигане на европейските и национални

цели в областта на възобновяемата енергия и намаляването на промените в климата в дългосрочна перспектива (и след 2020 г.). Срок за изпълнение: 2018 - 2021 Общата стойност на проекта - 60 690 350 евро Съфинансиране от Механизма за свързване на Европа - 306 000 евро Капацитет: 1500 MW Напрежение: 400 kV Дължина: 122 км на българска територия, 29 км на гръцка територия. НОВ ЕЛЕКТРОПРОВОД 400 KV МЕЖДУ ПОДСТАНЦИЯ „МАРИЦА-ИЗТОК“ И ПОДСТАНЦИЯ „ПЛОВДИВ“ Проектът има съществено отражение върху сигурността на доставките в региона и допринася за гъвкавостта на системата, преноса на електроенергия от ВЕИ, оперативната съвместимост и сигурната работата на електроенергийната система. Срок: 2015 - 2018 г. Обща стойност на проекта - 41 781 750 евро Съфинансиране от Международен фонд за извеждане от експлоатация на блокове от АЕЦ „Козлодуй“: 15 290 000 евро Съфинансиране от Механизма за свързване на Европа: 100 000 евро Капацитет: 1500 MW Напрежение: 400 kV Дължина: 94 км Трасето на новата ВЛ 400 kV преминава през осем общини на територията на България: Родопи (област Пловдив), Садово (област Пловдив),

ЕНЕРГИЙНИ ПРОЕК ТИ, БЪЛГАРИЯ

Асеновград (област Пловдив), Първомай (област Пловдив), Димитровград (област Хасково), Симеоновград (област Хасково), Опан (област Стара Загора), Гълъбово (област Стара Загора). НОВ ЕЛЕКТРОПРОВОД 400 KV МЕЖДУ ПОДСТАНЦИЯ „МАРИЦА-ИЗТОК“ И ОТКРИТАТА РАЗПРЕДЕЛИТЕЛНА УРЕДБА НА ТЕЦ „МАРИЦАИЗТОК 3“ Проектът има съществено отражение върху сигурността на доставките в региона и допринася за гъвкавостта на системата, преноса на електроенергия от ВЕИ, оперативната съвместимост и сигурната работата на електроенергийната система. Срок: 2015 - 2017 г. Обща стойност на проекта: 7 458 215 евро Съфинансиране от Международен фонд „Козлодуй”: 10 000 евро Съфинансиране от Механизма за свързване на Европа: 79 000 евро Капацитет: 1500 MW Напрежение: 400 kV Дължина: 13 км Трасето на новата ВЛ 400 kV преминава през две общини на територията на България Симеоновград (област Хасково) и Гълъбово (област Стара Загора). НОВ ЕЛЕКТРОПРОВОД 400 KV МЕЖДУ ДОБРУДЖА И БУРГАС Проектът има съществено отражение върху сигурността на доставките в региона и допринася за гъвкавостта на системата, преноса

на електроенергия от ВЕИ, оперативната съвместимост и сигурната работата на електроенергийната система. Срок: 2015 - 2020 г. Обща стойност на проекта - 60 345 000 евро Съфинансиране от Механизма за свързване на Европа - 30 172 500 евро Капацитет: 1500 MW Напрежение: 400 kV Дължина: 87 км. НОВ ЕЛЕКТРОПРОВОД 400 KV МЕЖДУ ПОДСТАНЦИЯ „МАРИЦА-ИЗТОК“ И ПОДСТАНЦИЯ „БУРГАС“ Проектът има съществено отражение върху сигурността на доставките в региона и допринася за гъвкавостта на системата, преноса на електроенергия от ВЕИ, оперативната съвместимост и сигурната работата на електроенергийната система. Обща стойност на проекта - 65 240 000 евро Съфинансиране от Международен фонд „Козлодуй” и Механизма за свързване на Европа 29 116 650 евро Капацитет: 1500 MW Напрежение: 400 kV Дължина: 150 км Трасето на новата ВЛ 400 kV преминава през осем общини на територията на България: Гълъбово (област Стара Загора), Тополовград (област Хасково), Тунджа, Елхово, Стралджа (област Ямбол), Карнобат, Камено и Бургас (област Бургас).

101

102 ГРА ДЪТ ЮНИ / ЮЛИ 2017

ЕВГЕНИЯ КАРАДЖОВА ОЧАКВАМ СТРАТЕГИЧЕСКИ ПОДХОДИ ПРИ РЕАЛИЗИРАНЕТО НА НОВИТЕ ПРОЕКТИ ЕВГЕНИЯ КАРАДЖОВА УПРАВИТЕЛ НА "ЕСРИ БЪЛГАРИЯ"

Интервю СИЛВИЯ ЗЛ АТКОВА

Изграждането на пространствена инфраструктура при изпълнението на проекти от стратегическата инфраструктура е гарант за качествена експлоатация, устойчивост и по-добри услуги за бизнеса и обществото, категорична е Евгения Караджова, управител на „ЕСРИ България”. Безспорна е важността на физическото й изграждане и развитие, но не по-маловажно е нейното информационно обезпечаване на управлението и поддръжката. За потенциала и възможностите, приложението на геоинформационните технологии в областта на стратегическата инфраструктура се обърнахме към компанията - пионер в областта на ГИС технологиите. Ето какво сподели управителят на фирмата в специално интервю за „Градът”:

инструменти, с които можем да извършваме мощни пространствени анализи, за да планираме, проектираме и изграждаме транспортна инфраструктура по-информирано и устойчиво. Географските информационни системи се използват широко и за подпомагане на дейностите по поддръжка и ремонти, тъй като предоставят необходимата информационна обезпеченост на техническите екипи, включително тези на терен, посредством мобилни приложения. Ролята на ГИС технологията обаче не се ограничава само до инфраструктурата. Географските информационни системи позволяват предоставянето на разнообразни транспортни услуги, подпомагат дейностите по транспортно моделиране на различни нива - европейско, национално, регионално, общинско и градско. Не случайно именно ГИС технологиите са основа на хиляди интелигентни транспортни системи по цял свят.

Г-жо Караджова, какви са възможностите на геоинформационните технологии при управлението и поддръжката на транспортната инфраструктура? Географските информационни системи подпомагат целия жизнен цикъл по управление на транспортната инфраструктура. Те са единствената технология, която ни позволява да интегрираме, обработваме, анализираме и визуализираме данни от всякакви източници, за да получим системен поглед върху общата картина. И под всякакви тук визирам и високотехнологични източници на информация в реално време като камери, електронни системи, спътници, безпилотни летателни системи и други. ГИС технологията ни предоставя лесни за използване и интуитивни

В каква степен в тази област ГИС технологиите са внедрени у нас и в какви направления от пътната, железопътната, пристанищната инфраструктура? Изключително радостна съм, че в България можем да се похвалим с широко приложение на ГИС технологиите в сферата на транспорта. За целта следва да отбележа, че това нямаше да е възможно без необходимото разбиране за значението и ролята на географските информационни системи от страна на ръководствата на съответните държавни администрации в тази област. Пионер e Национална компания „Железопътна инфраструктура“, където внедрихме цялостна ведомствена ГИС система, подпомагаща оперативното, експлоатационното, търговското и финансовото управление на железопътната инфраструктура. Агенция „Пътна инфраструктура“ също

ADVERTORIAL

прилага най-съвременни географски информационни системи за предоставяне на онлайн електронни административни услуги, управление на пътната инфраструктура и собствеността. През последната година заедно с колегите ни от СТЕМО реализирахме и още един ключов за България проект за нуждите на Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“, в рамките на който разработихме и внедрихме първата по рода си в България интегрирана система за мониторинг на Черно море в реално време. Проектът е пример за прилагане на най-новите високотехнологични възможности на ГИС технологиите. Разработената система осигурява мощна функционалност за обработка и визуализация в реално време на данни от сензори, както и интеграция посредством услуги в реално време на данни от европейската програма "Коперник". Погледнато стратегически, всяка от тези системи е ключова не само за оперативната работа на съответната организация, тъй като повишава ефективността на работа й, подобрява контрола, осигурявайки съответствие с редица международни стандарти, но е и национално значима. Как ГИС може да работи в посока подобряване на транспортните процеси при интермодалните терминали? Какъв е потенциалът? Свидетели сме как в резултат от възходящия растеж на съвременния пазар през последните години транспортните процеси навлизат във фаза на все по-динамично развитие. За да отговорят на тези тенденции, все повече интермодални терминали по цял свят внедряват ГИС системи, които подпомагат управлението на отделните транспортни процеси. Прилагането на ГИС подобрява транспортните процеси при интермодалните терминали в много отношения, подпомагайки дейностите по планиране, управление, надзор и оптимизиране на транспорта, ефективно използване на прилежащата инфраструктура и разпределение на задачите. Мога да дам пример с интермодалния терминал на португалското дълбоководно пристанище Синеш. Пристанището прилага уеб базирана географска информационна и идентификационна система (SIIG), изцяло изградена върху най-съвременни ArcGIS технологии. ГИС системата е изключително комплексна, като подпомага пълната гама от транспортни процеси. Състои се от седем функционални модула, включително за управление на пристанищния, железопътния и автомобилния транспорт на интермодалния терминал. По какви проекти в областта на екологичната инфраструктура работите в момента? От началото на годината сме изправени пред отговорната в технологично и функционално отношение задача по разработване и надграждане на няколко системи в Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС). Получихме доверие за развитие на интернет базирана система с услуги за обмен на данни между ИАОС и Изпълнителната агенция по горите. Системата подпомага сътрудничеството между различни потребители и отдели, в това число позволява извършването на множество справки във връзка с горските екосистеми и техният мониторинг. Работим и по проект за създаване на интернет приложение за привеждане на данните за почви, поддържани от ИАОС, съгласно изискванията на директива INSPIRЕ. Не на последно място сме ангажирани и с развитието на мобилно приложение

103

за мониторинг на биологичното разнообразие, което ще улесни съществено работата на експертите на терен при събиране и подаване на данни. Във всеки от тези проекти прилагаме най-новите високотехнологични възможности на ЕСРИ ГИС технологията, така че да подпомогнем максимално потребителите, като същевременно отговорим на международните стандарти и световни добри практики в сферата. Специално в сектор „Води” с какво са свързани очакванията ви по отношение реализацията и надграждането на проекти с Изпълнителна агенция по околна среда, МОСВ, басейновите дирекции, ВиК дружества? През годините сме реализирали множество проекти в сектор „Води“, разработвайки редица важни ГИС системи. Тези системи обаче трябва да бъдат поддържани, тъй като технологиите остаряват, възникват нужди от нови функционалности и т.н. Така че, на първо място, на дневен ред стои въпросът за осигуряване на устойчивост на системите. Само по този начин ще може да се извлече максимумът от направените инвестиции. Винаги съм казвала, че системите на различните организации, трябва да се интегрират, за да може да се възползваме от пълната мощ на ГИС технологиите. Благодарение на тази интеграция ще бъде възможно и извличането на допълнителна стойност от взаимодействието на системите. Имаме още да работим и по отношение на отворените данни. И, разбира се, прилагане на ГИС навсякъде и от всеки. Бихме искали да дадем свобода на нашите клиенти да се възползват от новите възможности на ЕСРИ ГИС технологията във всички аспекти на своята дейност – за оптимизация работата на терен, подобрена колаборация и комуникация между служители, отдели и организации в сектор "Води". Неотдавна български проект взе отличие в рамките на най-престижния форум в Сан Диего в надпревара с над 15 хил. участници в международния конкурс Special Achievements in GIS и вече е на световната карта с референтни обекти в областта на ГИС технологиите? Изпълняват ли се в момента нови български проекти от такъв ранг, достойни за подобно отличие? За нас беше изключително признание, когато ГИС системата на Агенция „Пътна инфраструктура“ за електронно административно обслужване получи най-високото международно отличие в сферата на геопространствените технологии. Това обаче не е единственият награден български проект през годините. Високи международни призове са получавали и ГИС системите на МОСВ, НКЖИ и други. Като изпълнител за нас е гордост, когато български проект получи такова високо отличие, защото това е признание за съвместната ни работа, признание за високо качество и иновативност, които се стараем винаги да прилагаме в нашата работа. Редица проекти, по които работим и в момента, също са много комплексни, с национален обхват и значение. Наскоро завършихме Интегрираната информационна система за мониторинг на Черно море в реално време на Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“, който вече е носител на две специални награди, но вярвам, че тепърва ще се налага на световната карта, тъй като е изключително иновативен и същевременно от полза не само за България, но и за страните от Черноморския регион.

106 ГРА ДЪТ ЮНИ / ЮЛИ 2017