62
ГРА ДЪТ
БРОЙ 1 | 2022
ТРАНСФОРМАЦИЯТА НА ГАЗОВАТА ИНДУСТРИЯ ПО ПЪТЯ КЪМ ДЕКАРБОНИЗАЦИЯ
Високите цени на енергията през последните месеци насочиха вниманието към важността на енергийната сигурност, особено във времена, когато глобалните пазари са нестабилни. С цел подобряване на устойчивостта на газовата система и гарантирането на енергийната сигурност на европейските граждани на 15 декември 2021 г. комисията предложи нова европейска рамка за декарбонизиране на пазарите, промотирането на водорода и намаляване на емисиите
от метан. Предложението разширява настоящите правила за възобновяеми енергийни източници и нисковъглеродни газове и въвежда нови разпоредби за покриване на възникващи рискове за киберсигурността, както и насърчава към по-стратегически подход към съхранението на газ, интегриращо съображенията за съхранение в оценката на риска на регионално ниво. Също така акцентира върху защитата на потребителите и тяхното активно участие на пазара.
Към момента изкопаемият газ съставлява около 95% от днешните газообразни горива, консумирани в ЕС. Газообразните горива представляват приблизително 22% от общото потребление на енергия в ЕС днес (включително около 20% от производството на електроенергия в ЕС и 39% от производството на топлинна енергия). Съгласно съответните сценарии, използвани от оценката на въздействието на целевия план за климата, делът на газообразните горива в общото потребление на енергия в ЕС през 2050 г. ще бъде около 20%. Газообразните горива ще играят важна роля в енергийния микс до 2050 г., което изисква декарбонизация на газовия сектор чрез насочен към бъдещето дизайн за конкурентни пазари на декарбонизиран газ. Въпреки малкия им принос към настоящия енергиен микс на ЕС биогазът, биометанът, възобновяемият и нисковъглеродният водород, както и синтетичният метан (всички заедно възобновяеми и нисковъглеродни газове) ще представляват около 2/3 от газообразните горива в енергийния микс за 2050 г., с изкопаем газ с CCS/U (извличане, съхранение и използване на въглерод), представляващ остатъка. С предложенията от новата рамка се създават условия за постепенен преход от изкопаемия природен газ към интегриране на нисковъглеродни и възобновяеми газове в енергийната система. Усвояването на тези нови газове ще допринесе за постигането на целите на ЕС за климата за 2030 г. (Fit for 55) и климатичната неутралност до 2050 г. Въпреки че природният газ е катализаторът за увеличен дял на възобновяема енергия и чрез своята преходна роля е важен играч в балансирането на енергийния микс, позволявайки плавно и гъвкаво интегриране на нисковъглеродни и възобновяеми източници, новата рамка цели да насърчи
държавите членки да гарантират, че тяхното планиране ще се извършва с цел декарбонизация и вземайки под внимание европейското законодателство за климата, т.е. това ще осигури постепенно и навременно спиране на изкопаемия природен газ навсякъде, където са възможни електрификация или преминаване към възобновяеми или нисковъглеродни газове. За да се избегне блокирането на изкопаемия природен газ, е поставен лимит за дългосрочни договори за газ, които не могат да продължават след 2049 г. Ефективното и устойчиво развитие на възобновяемите и нисковъглеродните газове, както и на пазара за водород, изисква адаптиране на пазарната рамка. Това е така, защото днес възобновяемите и нисковъглеродните газове са изправени пред регулаторни бариери за достъп до пазара и мрежата, които представляват сравнителен недостатък спрямо природния газ. Освен това, за да се създаде пазар на декарбонизиран газ и да допринесе за енергийния преход, са необходими значително по-високи дялове на възобновяемите енергийни източници в интегрирана енергийна система с активно участие на потребителите на конкурентни пазари. Това трябва да позволи на потребителите да се възползват от достъпни цени, добри стандарти на обслужване и ефективен избор на оферти, отразяващи технологичното развитие. ВНЕДРЯВАНЕТО НА РАЗЛИЧНИ ВЪЗОБНОВЯЕМИ И НИСКОВЪГЛЕРОДНИ ВИДОВЕ ГАЗОВЕ ВЕРОЯТНО ЩЕ СЕ ПОЯВИ ПАРАЛЕЛНО И СЕ ОЧАКВА ДА СЕ РАЗВИВА С РАЗЛИЧЕН ТЕМП В ЦЕЛИЯ ЕС ПОСРЕДСТВОМ: базирана на водород инфраструктура, която постепенно ще допълва мрежата за природен газ; газова инфраструктура, в която изкопаемият газ