82
Наде Проева
За имената на Тракия и Източна Македония Наде Проева резюме Настоящата статия разглежда различното значение на термина Тракия, използван от древните автори. Те, както и съвременните им колеги, представят територията на Тракия абсолютно различно, в зависимост от това дали описват етнически или политически граници. А границите се различават от единия източник до следващия. Античните автори употребяват съществителното Тракия често архаизиращо и в смисъл на неговия изначален, най-ранен и широк обхват като географско наименование. Този подход, наред с други, е причина съвременните автори да формулират пан-тракийската теза, според която цялата южна част на Балканския полуостров е населена от траки. Авторът на този текст посочва паралел с илирите (както „траки“, така и „илири“ са демоними и етноними) и предлага да се направи разлика между Thracii proprie dicti и Thracii vulgo dicti, т.е. между Thracia stricto sensu и Thracia lato sensu, както е случаят с Illyrii proprie dicti (Plin. Nat. Hist. 3.144) перифразирано в Illyrii vulgo dicti. Авторът дава примери за използването на това понятие, произхождащо от Балканския полуостров, като географско наименование, чието етимологическо значение е „земя или крайбрежие“. Това може да бъде видяно у Хекатей (Hec. ap. Steph. Byz., s.v. Darsioi: ethnon Thrakion; даорсите са обитавали левия бряг на р. Неретва до към Адриатиче-
ското крайбрежие на Далмация). Аполодор също използва термина Thrakes за Histri на полуострова Истрия (дн. в Хърватия). Тези два примера свидетелстват, че това наименование очевидно не е притежавало етнически конотации и би трябвало да е превеждано като „континенталци; племе, живеещо на континента; крайбрежно племе“, т.е. племе, живеещо на континента или на крайбрежието. Тази интерпретация може да бъде подкрепена от данните у Херодот (Her. 7.185), който описва тесалийските племена като „тези траки, живеещи на тесалийското крайбрежие край морето“. На херодотовата публика е било много добре известно, че тесалийците не са траки. Границите на Тракия са се променяли през различните епохи и, за да може да очертаем границите на племената, особено тези от граничните, преходни райони и разграничим Thracii proprie dicti от Thracii vulgo dicti, много полезен може да е методът на Namengebiet или зоната на пространството на името. Чрез фрагментацията на големи райони (което е и смисълът на този метод), отколкото чрез тяхното разширяване, характеристиките на районите могат да бъдат по-ясно определени, а от тук – границите на преходните райони между споменати в античните извори племена могат да бъдат детайлизирани с по-голяма точност.