Page 1

Наръчник за организиране на иновативни културни събития

София, 2013


Наръчник за организиране на иновативни културни събития


Увод

Т

ози наръчник се опитва да събере и представи успехите и трудностите, които срещнахме при организиране на иновативни културни събития в градска среда, в изпълнение на проект „Фестивали за изкуство в публичното пространство: Sofia Contemporary и Фестивал на открито в „Западен парк”, във връзка с изпълнение на сключен договор BG161PO001/1.1-10/2010/001 между Министерство на регионалното развитие и благоустройството и Столична община (СО) за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по ОП „Регионално развитие” 2007-2013г. Проектът се изпълнява съгласно схема за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ: BG161PO001/1.1-10/2010 „Подкрепа за създаване и промотиране на иновативни културни събития” , Приоритетна ос 1: „Устойчиво и интегрирано градско развитие“, Oперация 1.1: „Социална инфраструктура”.

Наръчник за организиране на иновативни културни събития София, 2013

Столична община работи и изпълни успешно този проект в партньорство с Фондация „София за култура и изкуства” и Фондация „Кредо Бонум”. Опитът, натрупан през изминалите 2 години показва, че има много неща, които трябва да осмислим и променим, за да може наистина развитието на културните политики в Бълга-

5


рия да се подкрепя ефективно от финансовите инструменти на европейските програми. Новият програмен период до 2020 г. е особено важен за България и конкретно, ефективното използване на европейското финансиране за развитие на културата и изкуството. През 2006 г. Европейската комисия взе решение, че един български и един италиански град през 2019 г. ще носят престижната титла „Европейска столица на културата”. Титлата се присъжда от международно жури не въз основа на заслуги в областта на културата и изкуството, а на желанието и готовността на градовете-кандидати да се обновяват и реновират чрез изкуство и култура, да подобрят достъпа до култура, да прилагат социалното и икономическото измерение на изкуството, да демонстрират европейските културни взаимовръзки, ценности и културно многообразие. Практиката показва, че увеличените инвестиции в култура се съпътстват от инвестиции в други сектори на икономиката, пораждат ръст в сферата на бизнеса и дългосрочна заетост. Но практиката, също така показва, че около 30% от досегашните столици на културата биват обявени за успешни модели. Съревнованието се извършва на национално ниво, но избраният град след това представя цялата държава. София работи усилено за спечелване на титлата „Европейска столица на културата” и вярва, че обединените усилия и волята за промяна наистина ще създадат условия България да представи успешен модел на Европейска столица на култура. Модел, който ще покаже, че изкуството и културата променят градовете, свързват хората и развиват креативното мислене на бъдещето.

И все пак те се случиха... Автори: Светлана Ломева, ръководител на проекта Деница Лозанова, координатор на проекта

Какви предизвикателствата трябва да преодолеем, за да постигнем това – вижте в този наръчник. Екип по организация и управление на проекта

6

7


П

читалища, както и държавни висши училища.

рез втората половина на 2010 г. бе публикувана покана за набиране на проектни предложения по схема за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ в подкрепа на създаване и промотиране на иновативни културни събития от Оперативна програма „Регионално развитие”. Това бе дългоочаквано събитие от множество неправителствени организации, които преди това бяха обединили усилията си, бяха водили разговори с министъра на регионалното развитие и благоустройството и бяха постигнали съгласие, че на културата и изкуството трябва да бъде дадена възможност да се развиват и да се експериментира и чрез европейско финансиране. Тази възможност бе сериозен успех, тъй като до този момент в оперативните програми не бе отделено достатъчно внимание на културата и изкуството. Оперативна програма „Регионално развитие” бе първата, която целенасочено постави фокус върху иновациите в културата и изкуството. Наред с положителния принос на оперативната програма към развитието на иновативните културни събития изпълнението на проектите криеше своите предизвикателства, които споделяме в този наръчник.

Избор на партньори През м. декември 2010 г. Столична община възложи изработването на оценка и анализ на Календара на културните събития в общината за 2010 г . Изводите и препоръките от доклада, изготвен от Фондация за градски проекти и изследвания, послужиха като обратна връзка и основа за планиране на процеса за широко обществено обсъждане за избор на иновативни културни събития. Докладът очерта районите на СО с най-малко културни събития, жанровете, които присъстват най-ограничено в календара, публиките, които остават необхванати от съществуващите културни събития. В сътрудничество със Столична община, Асоциация за развитие на София организира онлайн анкета на интернет страницата на Асоциацията (www.sofia-da.eu), относно събитията, които трябва да се заложат приоритетно в културния календар за следващата година. Резултатите от анкетата показаха следните предпочитания: проекти, свързани с иновативни културни събития в неатрактивни крайградски райони и квартали с цел облагородяването им - 46.7%; проекти, развиващи културната инфраструктура в града и областта – 20%; проекти с акцент върху новите, модерни движения в сферата на изкуството – 13.3%.

Първата изненада дойде от това, че бенефициенти по тази схема могат да бъдат само органите на местното самоуправление. На практика това означава, че схемата насочва общините да изпълняват ролята на продуценти на културни събития, което се различава от основната роля на публичните власти да развиват политики и да създават условия, в които гражданите да осъществяват различни проекти и инициативи. Програмата все пак даваше възможност местната власт да кандидатства в партньорство с неправителствени организации, регистрирани по ЗЮЛНЦ или по Закона за народните

Следващата стъпка в процеса на избор на партньори бе организираната съвместно с Червената къща обществена дискусия „Иновативни културни събития – перспективи за развитие”. В дискусията взеха участие кметът на София, замест-

8

9


ник-кметове, общински съветници, представители на НПО, на общинските културни институти, на културни индустрии, медии. На дискусията бяха предложени и обсъдени перспективите за развитие на културата в София и конкретни идеи за преодоляване на дефицитите и доразвиване на постиженията. Сред изводите на дискусията (http://www.sofia-da.eu/bg/newsarchive/26-discussion-isk) бяха необходимостта от обживяване на общи публични пространства и създаване на общи културни практики и пространства в градска среда; създаване на алтернативни пространства за култура; разполагане на събитията от културния календар на София не само в центъра на града, а и в цялата агломерация. Препоръчано бе да се насърчат културни дейности на открито през лятото, когато културният календар е най-беден, в периферни райони. Западен парк, разположен между кварталите Западен Парк, Люлин, Факултета, Красна Поляна, Захарна Фабрика и Гевгелийски, се очерта като много подходящо място. По време на дискусията 2-те неправителствени организации, които бяха заявили интерес от участие в този проект представиха своите проектни идеи. Проектните идеи на двете организации обхващаха значителен спектър от артистично предлагане, което включваше както иновативни решения в градска среда на чуждестранни куратори, така и възможност за изпълнение на множество творчески проекти на неправителствени организации и културни оператори в проблемни и изоставени градски пространства. Проектните идеи на неправителствените организации (Фондация „София за култура и изкуства” и Фондация „Кредо Бонум”) бяха обсъдени и доразвити от проведена фокус група с представители на заинтересованите страни за уточняване на конкретни иновативни събития, които да се организират и проведат в централната градска част и в периферията – на територията на Западен парк. Сред изводите от фокус група-

10

та бяха, че проект за иновативни културни събития трябва да съдържа възможност различни организации да могат да кандидатстват с идеи за провеждане на събития в Западен парк, така че процесът на широко участие да не спре с написване и подаване на проектното предложение. Проектната идея за културни събития в Западен парк беше публикувана на интернет-страницата на Фондация Credo Bonum за обсъждане и идеи (http://credobonum.bg/project/46/Фестивал%20за%20изкуства%20на%20открито%20в%20Западен%20 парк). Изпълнението на проекта през изминалите 2 години показа, че серията от консултативни инструменти, използвани за избор на партньори даде много добри резултати. Проектните дейности успяха да обхванат както централни градски части, артистично осмислени от международно признати куратори и млади талантливи артисти, така и пространствата около и в Западен парк, където в рамките на 2 години над 35 организации имаха възможност да представят своето изкуство, да провокират гражданите и да насочат общественото внимание към нерешени проблеми на градската среда. Успехът на това партньорство бе постигнат не с подкрепата на нормативната уредба и правилата за изпълнение на проекта, а въпреки тях. Първият проблем дойде от въпроса дали партньорите са бенефициент по проекта или не, и следствие от това имат ли право да управляват финансови средства или не, въпреки, че в наръчника за разработване на проекти по тази схема бе заложено, че партньорите имат право да управляват до 40 % от общо признатите разходи по проекта. В рамките на 3 месеца екипът по проекта провеждаше консултации относно ролята на партньорите в проекта и практическото изпълнение

11


на заложените параметри в предварителното споразумение, одобрено и прието от Столичен общински съвет. В крайна сметка се оказа, че двете партньорски организации могат да управляват финансови средства по проекта, но само и единствено по реда на Постановление №55 на Министерски съвет (ПМС 55). Това на практика означава, че Столична община в изпълнение на правилата, заложени в наръчника за разработване на проекти по схемата и в изпълнение на подписано партньорско споразумение е длъжна да предостави част от финансовите средства и дейностите по проекта за управление от партньорите, но те са длъжни да проведат процедура за избор на изпълнител, съгласно разпоредбите на ПМС 55 за цялата сума, която им е предоставена да управляват. Така в процеса на изпълнение на проекта и след всички дейности преди това, предприети от Столична община да избере партньори, чиито творчески идеи отговарят на приоритетите на общината се оказа, че партньорите имат право да изпълняват само административни функции по избор на изпълнители, които да работят по техните артистични идеи. Това допълнително натовари административно изпълнението на проекта и организациите, избрани с интересни, артистични и иновативни творчески концепции трябваше да се учат да провеждат процедури за избор на изпълнители, да подготвят съответните документи, да администрират и контролират избраните изпълнители. Тяхната роля на партньори, които развиват творческите концепции и се очаква да осигурят устойчивостта на иновативните културни събития и съществуването на фестивалите след приключване на проекта, бе заменена с административна дейност. Затруднения в управлението на проекти по същата програмна схема имаше не само в София. Бе разпространено открито писмо от артистична организация, чиято проектна идея бе избрана от

12

община Бургас, разработена в проект и спечелена по същата схема, но след това по правилата на процедурите по Закона за обществените поръчки (ЗОП) бе избран съвсем различен изпълнител. По- късно се оказа, че поради серията от бюрократични пречки Варна и Кюстендил се отказаха от изпълнението на проектите по тази схема. Столична община направи всичко възможно да спаси установеното партньорство, но с цената на много отделено време и човешки ресурс, който можеше да бъде насочен към развитие на творчески проекти, устойчивост на създадените иновативни културни събития и ефективно изпълнение на поставените от Оперативна програма „Регионално развитие” цели и задачи. Изкуството и Закона за обществени поръчки Разходването на средствата, отпуснати по оперативни програми се осъществява съгласно Закона за обществените поръчки и Постановление №55 на Министерски съвет. Процедурите по възлагане на обществените поръчки се организират, за да се позволи по-ефективно и по-прозрачно разходване на средствата. Откритите процедури за избор на изпълнители за осигуряване на публичност, доставка на техника и материали за провеждане на двата фестивала отнеха около половин година. По принцип откритите процедури по ЗОП отнемат най-малко 3 месеца, но направените през месец февруари 2012 г. промени в закона, допълнително забавиха провеждането на процедурите. Най-важното при обявяване на процедурите по ЗОП е подготовка на техническото задание, което в случая беше свърза-

13


но с подробно описание на всички материали и техника, необходима за създаване на артистичния продукт. Изключително затрудняващ бе въпросът какво ще е необходимо на артистичните проекти след 6 – 8 месеца, за да бъдат изпълнени, когато тепърва се избираше куратор, когато тепърва се селектираха проекти, а и дори те да бяха ясни, артистичното решение търпи промени и се развива постоянно, особено когато става въпрос за иновативни културни събития в градска среда. Тъй като съгласно закона за обществените поръчки процедурата трябваше да се обяви за целия срок на проекта, което означаваше да се предвиди и запише в техническото задание какво ще е необходимо на артистите за след година и половина, при положение, че за всяко издание на фестивала се избира различен куратор и се селектират артистични проекти, съобразени с темата на изданието. Най-вероятно за традиционни фестивали този проблем не стои, защото всяка година те се изпълняват по същия начин, но когато става въпрос за иновативни културни събития, каквато беше целта на програмата - да се експериментира и провокира общественото внимание, когато става въпрос за съвременни инсталации в градска среда или иновативни артистични хрумвания, конкретното планиране 2 години преди това е много трудно. Така в процеса на търсене на изход от тази ситуация, провеждане на серия процедури по ЗОП, ПМС 55 времето минаваше и фестивалите от пролетни, станаха летни, а накрая първите издания на фестивалите Sofia Contemporary и Фестивал за изкуство „Западен парк” бяха проведени през ноември и декември 2012 г. Някои наблюдатели изразиха учудването си на творческото решение фестивали в публичното пространство и на открито да се провеждат през зимата, но те нямаха и идея за бюрократичния път, който ни доведе до това решение.

Едно от големите предизвикателства пред местната артистична общност е, че трудно създаваме международни партньорства и копродукции. Инициативата „Европейска столица на културата” акцентира и върху този проблем, като стимулира партньорствата и съвместните проекти между културни оператори на европейско ниво. Една от целите на София в процеса на подготовка за участие в това престижно състезание е да насърчи европейското измерение на българското изкуство и култура, особено в контекста на отсъствието на български артистични проекти в програмите на минали, настоящи и бъдещи Европейски столици на култура. Дали оперативните програми и европейското финансиране могат да бъдат полезни в тази посока е въпрос, който все още няма еднозначен отговор, предвид описаните сложни процедури. Много е трудно и почти невъзможно да се изпълняват качествено артистични проекти по правилата на Закона за обществените поръчки. Създаването на една творческа програма изисква дългосрочно планиране, особено когато става въпрос за международно участие. Трудно е да обясниш на международни участници, че определената дата за провеждане на фестивала се променя няколко пъти заради удължаване срока на обществените поръчки, по различни причини, включително и такава, че единственият кандидат, който се е явил по една от позициите на откритата процедура е дал по-висока цена от прогнозно обявената (съгласно ЗОП процедурата трябва да бъде прекратена и да бъде обявена нова). А дори и те да се проведат във възможно най-кратки срокове, както се случва, когато различните изпълнители за едно и също събитие имат различни концепции за неговото провеждане. Какво се случва когато единият изпълнител, който отговаря за селектиране на творческите идеи и изработване на цялостната концепция на фестивала, не хареса дизайнерското решение на другия изпълнител, чиято задача е да осигури рекламните материали и пуб-

14

15


личността на проекта? Тъй като тези проблеми бяха част от изпълнението на нашия проект най-лесният отговор, какъвто даваме в момента, е че повече никога не искаме да участваме в подобни проекти. Това не е решение, защото изкуството в България има нужда от финансова подкрепа и не бива да отхвърляме с лека ръка европейското финансиране, а да търсим решения заедно. Очевидно артистичните проекти не могат да бъдат изпълнявани по правилата на инфраструктурните проекти. Очевидно е необходимо да бъдат намерени решения в новия програмен период, защото ще продължаваме да въздишаме по така наречените творчески градове, които успяват да се променят чрез изкуство и култура.

грама „Регионално развитие”, които пряко бяха ангажирани с проекта. Присъствието на преките наблюдатели на проекта във фестивалните програми не бе само част от задължителните проверки на място, но и възможност да обменим идеи, да обсъдим казуси, защото изпълнението на проектите е процес на партньорство, което позволява обсъждане на възникналите в практика проблеми и съвместно търсене на техните решения.

Артистично качество или килограми отчети? Оперативните програми не са изцяло съобразени със зелените политики на Европа, в изискванията им за отчитане и предаване на няколко копия от всички документи. Междинният отчет съдържаше близо 2000 страници, а в допълнение бяха прилежно копирани, подпечатани на всяка страница всички документи на спечелили и неспечелили кандидати по тръжните процедури – хиляди страници хартия. Работата по подобни проекти представлява тежък физически труд в пренасяне и подреждане на тежки класьори. Тук не казваме, че отчетността не е важна, но във века на технологиите, унищожаването на толкова много хартия най-вероятно не е най-добрият начин в подкрепа на опазване на околната среда и пестене на природните ресурси. Важно е да се отбележи, че в края на проекта и правилата на Оперативна програма регионално развитие бяха променени, и по-голямата част от отчета се предава сканиран, а не на хартия. Тук е мястото да споделим, че през цялото време получавахме съдействие от колегите от Оперативна про-

16

17


Ф

SOFIA CONTEMPORARY – НАУЧЕНИТЕ УРОЦИ Автор: Мариана Асенова, мениджър Sofia Contemporary

18

естивалът SOFIA CONTEMPORARY е създаден в рамките на проекта на Столична община „Фестивали за изкуство в публичното пространство: SOFIA CONTEMPORARY и Фестивал на открито в Западен парк“ с цел да представи съвременното изкуство в публичното пространство. Основният фокус на фестивала SOFIA CONTEMPORARY е съвременното изкуство в публичното пространство. В първото си издание между 3 и 11 ноември 2012г. фестивалът представи на публиката в София 9 художествени работи в различни форми – акции в градска среда, прожекции, пърформанси и други мероприятия. Второто издание на фестивала между 23 и 28 април 2013г. представи на жителите и гостите на София 8 художествени работи в различни форми – акции в градска среда, прожекции, пърформанси и други мероприятия. Една от основните характеристики на произведенията на съвременното изкуство е фактът, че художникът като автор не претендира да е единствен участник в творческия процес. Неговата роля е да създаде рамката, кадъра, в който публиката е предизвикана да реагира и с реакцията си да се превърне в съучастник, в съавтор на художественото произведение. За да бъде осъществена основната цел, а именно скъсяване на дистанцията между съвременното изкуство и публиката, в първия етап от проекта беше направено проучване на творчеството на различни автори в тази сфера, които представят различни жанрове - намеси в градска среда, живопис, графика, аудио-визуални инсталации, прожекции, сценични изяви, публични акции. На база на проучването бяха избрани 9 художници, които най – добре се вписват тематично в кон-

19


цепцията на фестивала и в темата, избрана от куратора на събитието – Сегашно продължително. Темата на първото издание на SOFIA CONTEMPORARY третира сегашното като процес, който се случва в момента и концентрира вниманието върху проблемите на днешния ден, на тук и сега. И във второто издание организаторите запазват като водещ елемент една от основните характеристики на произведенията на съвременното изкуство - фактът, че художникът като автор не претендира да е единствен участник в творческия процес. Неговата основна роля е да създаде концепция, в която публиката, зрители и случайни минувачи, е предизвикана да реагира и с реакцията си да се превърне в съучастник, в съавтор на художественото произведение. Художниците, автори на произведения на съвременното изкуство, често третират социални теми, неудобни за политическите елити. Като отчуждението и гентрификацията в големите градове, бедността, липсата на работа и дом. Пример за такава работа е „Обществено кино на тиха пресечка” на художника Риркрит Тираваниджа. В продължение на 5 поредни вечери софиянци и гости на столицата имаха възможност спонтанно да формират общност в момента, в който изберат пред кой от четирите екрана да застанат и кой от 4-те любими български филма да гледат. Идеята на автора е да даде възможност на жителите на голям мегаполис, в който отчуждението е белег на всекидневието, да съпреживеят спонтанно спомени заедно. Публиката участва в произведението на световния автор и с избора на филмите, които да бъдат показани в рамките на творбата. В онлайн гласуването участваха близо 7000 човека. Авторът за първи път прави тази работа с избор само от национално – българско кино. Във втория етап от организацията и реализацията на

20

събитието – етапът на програмиране, кураторът и неговият екип изготвиха цялостната програма на събитието: избраха произведенията, които да се включат в първото издание на фестивала, избраха локациите, където да бъдат разположени произведенията, така че да „комуникират“ най – директно с публиката, определиха кога и къде да бъде откриването на събитието и как то да достигне до нови публики, така че резултатите да бъдат мултиплицирани. Фестивалът е международен, но за участие с интервенции в градска среда в първото издание бяха поканени двама чуждестранни автори и седем български. За това има няколко основни причини, Първата причина за преобладаващия брой български участници е фактът, че един чужд автор има необходимост от повече време, за да се ориентира в урбанистичния контекст на София. Втората причина е, че липсата на езикова бариера позволява на художника да изгради по – директни връзки с публиката. Именно затова и работата на Риркрит Тираваниджа беше реализирана за първи път с национално кино. Третата причина е свързана с процедурното забавяне и административните пречки по реализирането на фестивали за изкуство чрез обществени поръчки по ЗОП и ПМС 55, довели до двукратна промяна на датите на фестивала и до подписване на договори броени дни преди началото на събитието. Всички художници, поканени от куратора Яра Бубнова, несъмнено са артисти с богата професионална биография, която включва участия в национални и международни изложби и фестивали. За да бъде реализирана всяка от избраните художествени творби, в третия етап от организацията на събитието кураторският екип, всеки от художниците и продукционният екип разработиха цялостна концепция на всяка една от избраните художествени работи, при това в зависимост от из-

21


браната локация. Именно инсталирането на художествените произведения на ключови централни публични пространства, гарантира приобщаването на нова публика и промяна в голяма степен на преобладаващото мнение, че съвременното изкуство е елитарно изкуство. Изборът на локация е съществен елемент в концепцията на всяка една работа, която е предвидена да бъде изложена в публично пространство. За всяко от произведенията бяха подготвени по 3 възможни локации. От тях беше избрана една, като един от основните критерий за избор на локацията на всяко от произведенията беше доколко дадената локация предоставя на граждани от различни социални и етнически групи достъп и възможност за среща с иновативните артистични подходи и практики. За всички произведения в програмата бяха подбрани места, които ежедневно генерират трафик на хора: градинката между Народно събрание, Националната художествена академия и Софийския университет, фасадата на НДК, бившата сладкарница Прага на ул. Раковски, ъгълът на бул. П. Евтимий и ул. А. Кънчев са красноречиви примери.

представяне на съдържанието във Фабрика 126.

Четвъртият етап, етапът на същностната реализация на художествените произведения (артефакти), стартира със съвместната работа на екипа и строителен инжинер – конструктор, за да бъде гарантирана сигурността на конструкциите и подготвени необходимите документи за получаване на всички разрешителни от Столична община. За всяка от художествените работи беше подготвен списък с необходимите материали и дейности. Всеки от художниците получи от организаторите необходимите материали за производство в съответствие с изготвената в предишния етап концепция. Екипът предостави и необходимото техническо обезпечаване както за произведенията в публичното пространство, така и за организираното в последните дни на фестивала публично

Следва етапът на инсталацията и разполагането на произведенията в публичните пространства. Този, финален преди откриването на фестивала, етап включва транспортирането на всяка от работите и монтажът й. За всяка отделна работа беше разработен специфичен график, съобразен с локацията и характеристиките на работата. Някои от творбите бяха транспортирани и монтирани предварително на съответните локации. Като напр. работата на Кирил Прашков, монтирана на оградата на Националната художествена академия и произведението на Райчо Станев, монтирано на фасадата на НДК. Други от произведенията бяха монтирани в деня на откриването – като четириекранното кино на открито на Риркрит Тираваниджа. Специфичното в тази работа беше и необходимостта ежедневно екраните да се монтират и демонтират заради вероятността от лошо време – дъждове и силен вятър, които не само можеха да увредят екраните и монтираната техника, но и да застрашат здравето и живота на гражданите, които минават през това ключово за София място. В третата група произведения е работата на Лиз Харлев – „Където хората не те познават”, чиято специфика изискваше 3 дни в рамките на фестивала да бъдат разлепвани плакати по улиците на града. Работата на Иван Мудов – „Без название” изискваше транспортът и монтажът на строителната ограда и на скелето да се случат в ранна утрин, така че гражданите на София да видят още в началото на работния ден провокативния проект на новата сграда на мястото на бившия мавзолей. Със своя уникална специфика се отличаваше и работата на групата Destructive Creation. Монтажът, почистването, боядисването и превръщането на нефункциониращата регулировъчна кабина беше извършено преди откриването на събитието. Поради отказът от собственост на институциите, потенциал-

22

23


ни собственици на тази кабина, организаторите решиха да не извършват демонтаж на произведението, а да остане и да даде нова идентичност на едно изоставено градско пространство и да го превърне в активна зона на културния живот. Два дни преди края на събитието художникът Вероника Цекова представи своя пърформънс +Присвоител на пространство #6/ Сигурността отменена”. Заедно с група доброволци авторката трансформира 20 охранителни съоръжения пред резиденцията на Британския посланик и ги превърна в коктейлни маси, на които гости, публика и случайно преминаващи хора имаха възможност да изпият чаша вино. Последните два дни организаторите на фестивала целенасочено планираха дейности, които да мултиплицират резултатите, заложени в проекта. Акцентът беше върху представянето на цялото съдържание на фестивала в пространство, което не е традиционно използвано за изкуство – Фабрика 126 (бивша мелница), с цел представяне от една страна на възможността едно културно събитие да изиграе ролята на същностен фактор за изграждане на нова идентичност на изоставени градски пространства и осигуряване, от друга страна, на достъп на различни социални групи граждани до културни събития. Всички, организатори, художници, съмишленици, експерти в областта на съвременното изкуство, галеристи, жители на София и гости, бяха поканени в почивните дни в пространствата на Фабрика 126 на бул. Мария Луиза да видят заснетия по време на целия фестивал, материал, който представя цялата програма на първото издание на международния фестивал за съвременно изкуство. За целта бяха подбрани и монтирани фотографии, които представят както процеса на производство и инсталация на работите в публичното пространство, така и самите работи, вече монтирани и инсталирани на

24

избраните локации. Подбраните фотографии бяха прожектирани на големи видео екрани. Екипът беше подбрал и суров, немонтиран видео материал на три от работите от програмата: Риркрит Тираваниджа - откриването на фестивала пред четириекранното кино, Иван Мудов - строежът на оградата, монтажът на скелето и поставянето на информационните табели на псевдо мавзолея, Вероника Цекова – превръщането на охранителните съоръжения пред резиденцията на Британския посланик в коктейлни маси. Видеата бяха показани едновременно на 7 специално инсталирани монитори на две стени в една от залите на Фабрика 126. По този начин публиката можеше да придобие представа за мащаба на произведенията, показани за първи път в публичното пространство в периода 3-11 ноември 2012 г. Паралелно с прожекциите във всяка от залите имаше доброволци, които даваха информация и материали на публиката. Основната цел, която си поставят организаторите на фестивала, е да скъсят дистанцията между съвременното изкуство и публиката. За да постигнат тази цел, в първия етап от подготовката на второто издание през 2013 г. отново беше направено проучване на творчеството на различни автори в тази сфера. Кураторът на второто издание, Овюл Дормушоглу, която работи между Истанбул и Берлин, представи списък от автори, които работят в различни области на съвременното изкуство – от живопис и графика, през намеси в градска среда и аудио-визуални инсталации до прожекции, пърформанси и публични акции. Кураторското проучване послужи като база за избора на художниците в основната програма на фестивала. Бяха селектирани 8 автора, които от една страна най – добре се вписват в концепцията на фестивала и които, от друга, най – добре илюстрират темата на второто издание на фестивала „Близо, по – близо, заедно”.

25


Подобно на първото издание на SOFIA CONTEMPORARY, което беше концентрирано върху сегашното като процес и върху проблемите на днешния ден, на тук и сега, второто издание със своята тема „Близо, по-близо, заедно – упражнения по съжителство” акцентира върху отношението към мястото и времето, в които се намираме в момента, при това с изискването да променим предварително зададените ни позиции. Кураторът залага на тезата, че в историята на човечеството никога не е имало абсолютни истини. Оттук и необходимостта да се „упражняваме“ заедно, за да се научим на съжителство, което предполага взаимно разбиране, общи надежди и мечти; желание за разговор. Авторите, избрани за програмата на второто издание на SOFIA CONTEMPORARY, използват художествени методи, чиито корени могат да бъдат открити в структурите на ежедневното. Концепциите на работите им създават общи, макар и въобразени, пространства и предлагат нови форми и обстановки за съжителство. Институциите и организациите, откликнали на поканата на организаторите да приемат съответните творби, дават добър пример за това какво е отворена комуникация и ефективно сътрудничество. Работите на избраните автори задават въпроси, но не предлагат готови отговори. И в това е предизвикателството към публиката – всеки зрител е и участник, който е провокиран сам да намери своя отговор на въпросите: • Как си представяме днес, че ще живеем заедно? • Какво си представяме да правим? • Какви биха били общите ни ресурси? • Как бихме се превърнали в общество? Организаторите на фестивала не случайно избират автори, които провокират публиката за реакция. Причината е програмата да отговори на основната цел на проекта на Столична

26

община „Фестивали за изкуство в публичното пространство: SOFIA CONTEMPORARY и Фестивал на открито в Западен парк“, а именно - създаването на нови публики и превръщането на София в сцена за инсталации и пърформанси, които едновременно се вписват в градската среда и реагират на политическия, социалния и културния контекст на градската среда. Всъщност, една от основните характеристики на съвременното изкуство е фактът, че художниците изключително често третират социални теми, които, по традиция са неудобни за политическите елити. Като неискреността на политическите речи, отчуждението и гентрификацията в големите градове, бедността, липсата на работа и дом. На практика всички избрани от куратора и екипа на фестивала творби, третират някоя от изброените обществено значими теми. Категоричен пример е пърформансът на американската художничка Лиз Маджик Лейзър. В рамките на две поредни вечери в централното фоайе на НДК зрителите можеха да видят как танцьорката Ариел Фрийдман интерпретира „дигиталните лица“ на водещи политици от цял свят. Проектът третира начина, по който еволюира публичното поведение на избраниците на народа. За участието си във второто издание на фестивала SOFIA CONTEMPORARY авторката добавя двама български политици в пърформанса си. Публиката наблюдава интерпретацията на живо и на голям екран, но има възможност да следи и текста на речите, които биват интерпретирани. Вторият етап от организацията и реализацията на събитието – етапът на програмиране, е ключов от гледна точка на постигане на заложените резултати в проекта. А именно: приобщаване на нови публики и преодоляване на елитарния статус на съвременното изкуство. На този етап след поредица от

27


срещи и дискусии, както на ниво екип, така и с арт консултанти, кураторът и организационният екип на фестивала изготвиха цялостната програма на събитието. Изборът на произведенията, които да влязат в програмата на второто издание на фестивала, изборът на локациите, където да бъдат разположени произведенията, така че да „комуникират“ най – директно с публиката, бяха съобразени както с темата на фестивала „Близо, по – близо, заедно“, така и с цитираните основни цели на проекта на Столична община. Фестивалът е международен, но за разлика от първото издание, в което за участие с интервенции в градска среда бяха поканени двама чуждестранни автори и седем български, този път екипът заложи на обратната пропорция – седем международни автори и един български художник. Този факт определено беше предизвикателство пред екипа, защото един чужд автор, който не познава страната и града, в чието публично пространство трябва да работи, определено се нуждае от повече време, за да се ориентира в публичния контекст на града. Второто голямо предизвикателство, което трябваше да бъде преодоляно, е езиковата бариера между авторите и публиката. От кураторска гледна точка това предизвикателство беше преодоляно с избора на художествени произведения, които третират социални теми, близки както до съответните автори, така и до дневния ред на българската публика. Безспорни примери в това отношение са работите на двете турски художнички, Нилбар Гюреш и Гюлсун Карамустафа, които третират общочовешки теми като пол, раса, класова принадлежност, сексуалност, изоставеност. Третото голямо предизвикателство от гледна точка на избор на локации беше фактът, че фестивалът съвпадна с предизборната кампания за предсрочни парламентарни избори в страната. Този факт се отрази неблагоприятно върху някои от избраните произведе-

28

ния – пример е наложилата се в последния момент промяна на локацията на триекранното видео на Гюлсун Карамустафа. В процеса на избор на локации за всяко произведение бяха обсъдени и подготвени по 3 възможности за инсталация. Изборът на финална локация във второто издание обаче до голяма степен беше подчинен на факта, че фестивалът протече в разгара на предизборната кампания. В този контекст екипът определено срещна трудности с избора на локация за няколко произведения, които беше предвидено да се случат на публични места, които предоставят на граждани от различни социални и етнически групи достъп и възможност за среща с иновативните артистични подходи и практики. Пример е работата на Гюлсун Карамустафа. Екипът беше предвидил триекранното видео „Плачещи мъже“ да бъде инсталирано на мястото на бившия мавзолей. Но поради планиран предизборен концерт не получи разрешение и работата беше преместена в последния момент в градинката на Кристал. Локация, която генерира трафик на хора, но която не беше отразена в информационните материали на фестивала (поради по – ранното отпечатване и разпространение) и която не кореспондира директно с темата на видео – работата на Гюлсун Карамустафа. Още по – драстичен пример е фактът, че работата на българския художник Правдолюб Иванов „Form From” отпадна от програмата на фестивала. Причината – невъзможност работата да бъде инсталирана в парк Заимов – отново поради предизборни събития, планирани в зоната, избрана от художника като най – подходяща. Т.н сайт – спесифик арт често фокусира върху дадена среда и търси взаимодействие именно със средата. Т.е преместването на подобен тип произведение на практика променя съдържанието или го разрушава. Разполагането на произведения на изкуството в публично

29


пространство изисква особена прецизност в процеса на същностната реализация на художествените произведения (артефакти). Затова и четвъртият етап – изработката, стартира със съвместната работа на екипа със строителен инжинер – конструктор, който да разработи така артефактите, че от една страна, да бъде гарантирана сигурността на конструкциите, а от друга, да бъдат подготвени необходимите документи за получаване на всички разрешителни от Столична община. Всяка от художествените работи беше описана и за всяка беше подготвен списък с необходимите материали и дейности. Необходимите материали бяха уточнени в комуникация с авторите по мейл и скайп, поради факта, че седем от осемте автори са чуждестранни автори. С представителя на българското съвременно изкуство – Искра Благоева – необходимите материали бяха уточнени в директни срещи – дискусии. Въпреки предварителната работа, в два от проектите се наложи промяна „в движение“, която екипът не беше предвидил. В проекта на Хива К „Момчетата от Чикаго”, екипът срещна трудности с намирането на професионални музиканти, които да анулират ежедневните си ангажименти в продължение на една седмица, за да участват в проекта. Това наложи работа с любители, удължаване на проекта, смяна на локацията, поради заетост на първоначално уговорената, и отпадане на допълнителния пърформанс „Да готвим с мама”, поради удължените репетиции и подготовка за финалния концерт на „Момчетата от Чикаго”. В хода на дискусиите и търсенето на решения ad hoc се получи обаче интересен и много полезен обмен на информация между организаторите и чуждестранният участник. Етапът на инсталацията и разполагането на произведенията в публичните пространства е финалната права преди откриването на фестивала. Той включва транспортирането

30

на всяка от работите до съответната локация и монтажът й. За да гарантира завършването на транспорта и монтажа в определените срокове, екипът по продукцията разработи специфичен график за всяка отделна работа, който координира с екипа на фирмата изпълнител, отговарящ за осигуряване на транспорта. Някои от художествените работи бяха транспортирани и монтирани предварително на съответните локации. Това се отнася за работи, представени в закрити пространства – като работите на Йоргос Сапунцис „SOMSOK” и на Давид Малкович „Липсващи цветове”, които представляват видео инсталации на нетрадиционни места – зад витрината на магазин и в пространството на столично кафене. Друг тип работи бяха монтирани и демонтирани всеки ден като триекранната видео – инсталация на Гюлсун Карамустафа в градинката пред Кристал. Спецификата на пърформанса на Лиз Маджик Лейзър изискваше и в двата дни да бъде монтирана цялата сцена и техника, тъй като не можеше да остане във фоайето на НДК без 24 часова охрана. Още по – специфичен от гледна точка на „разполагане“ на произведение на изкуството в публично пространство е проектът на артистичната група Superflex „Фришоп”. Тук на практика няма монтаж и демонтаж, а избор на магазин за стоки от първа необходимост, който получава определена сума и в който в определени часове в рамките на фестивала всички стоки са безплатни. При това няма информация, а клиентите разбират, че са преки участници в произведение на съвременното изкуство в момента, в който получат касова бележка, на която стойността на покупката е равна на 0.00 лв. Съвсем различен график на транспорт и монтаж изискваше

31


работата на българската участничка Искра Благоева „Общи блага” за колективно добро. Работата представлява семпла, подвижна скулптура – дърво от захарен памук, за малко посадено в различни паркове на София. Дървената конструкция – стъбло и клони на дървото, посадено в кашпа, както машината и захарта за памука изискваха транспорт във всеки предвиден ден до съответния столичен парк. Авторката на място правеше памука за дървото, което беше съпроводено с непредвидени проблеми в деня, в който пърформансът се случваше до Софийска градска галерия. От една страна високите температури бързо разтопяваха памука по дървото, а от друга, машината за памук даваше дефекти поради прекомерно интензивната употреба. Проблемът беше решен в движение като беше закупен памук от „професионалист“, който продаваше в близост до фонтаните пред Народния театър. В рамките на целия фестивал организаторите целенасочено планираха дейности, които да мултиплицират резултатите, заложени в проекта. Акцентът беше върху представянето на цялото съдържание на фестивала в пространство, което не е традиционно използвано за изкуство – празно пространство в сградата на общинския културен институт Средец (ОКИ Средец) на ул. Кракра. Организираният там информационен център имаше за цел да разпространява материали с програмата на фестивала и да запознава посетителите с акцентите в програмата, както и да информира за настъпили промени в програмата, наложени от смяна на локацията в последния момент поради предизборни активности. В инфо - центъра се проведе и пресконференцията, на която организаторите запознаха журналисти от двайсетина водещи столични и национални медии с акцентите в програмата на второто издание на фестивала. За откриването на фестивала организаторите бяха покани-

32

ли партньори, художници, съмишленици, експерти в областта на съвременното изкуство, галеристи, жители на София и гости, във вътрешния двор на ОКИ Средец. На едната стена беше прожектиран филма Балкански шпионин, сцена от който е в основата на идеята на Давид Малкович за произведението, с което участва на фестивала „Липсващи цветове”. Кураторът Овюл Дормушоглу представи накратко програмата и концепцията „Близо, по-близо, заедно“. В инфо – центъра на фестивала на специално монтирани екрани течаха прожекции на видео записи на пърформансите и подбрани фотографии, които представяха процеса на производство и инсталация на работите в публично пространство. Така, на едно място, публиката можеше да се информира за цялата програма, да добие представа за мащаба на произведенията, и да види пърформанса, представен в две поредни вечери във фоайето на НДК. Всеки ден в инфо – центъра и на другите локации, доброволци даваха информация и материали на публиката.

33


Ф

ондация Кредо Бонум е партньор на Столична община по проект „Фестивали за изкуство в публичното пространство: Sofia Contemporary и Фестивал на открито в Западен парк”, във връзка с изпълнение на сключен договор BG161PO001/1.1-10/2010/001 между МРРБ и Столична община за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по ОП „Регионално развитие” 2007-2013г. Съгласно сключения договор за партньорство (56-203/12.03.2012) Фондация Кредо Бонум е отговорна за организирането и реализирането на Фестивал на открито в Западен парк.

ФЕСТИВАЛ ЗА ИЗКУСТВО „ЗАПАДЕН ПАРК” – КАКВО? ЗАЩО? И КАК? Автори: Галина Димитрова-Димова, куратор Олга Калкова-Илиева, координатор Фондация Кредо Бонум

34

Фестивалът цели да срещне живущите в периферни райони на София с богата програма от културни събития, които да променят облика на тези градски ареали и да спомогнат за облагородяването на градската среда. Програмната схема залага на синтез на изкуствата, поднесени на аудиторията на достъпен език и по интерактивен начин, което ще промени позицията им от пасивни наблюдатели в активни участници. Водеща цел на събитието е да провокира творческо мислене и изразяване чрез средствата на изкуствата сред широката аудитория, която обикновено не участва в културния живот на града. Всички усложнения, свързани с провеждане на процедури по ЗОП и ПМС 55 се оказаха изключително проблематични за провеждането на първото издание на фестивала в Западен парк. Първо, защото неговото провеждане се отложи за началото на месец декември, което се отрази на фестивала, тъй бе замислен и планиран за летния сезон - средата на месец юни, като най-подходящо време за провеждане на подобен тип мероприятие.

35


Второ, защото за да се случи фестивалът всички обществени поръчки трябва да са приключили, да са сключени договорите с изпълнителите и да няма обжалване на поръчките, което не се случва по едно и също време и цялостната работа по фестивала не може да започне. Трето, защото забавянето на процедурите по обществените поръчки бе свързано и със закъснение в получаване на авансово плащане към изпълнителите, което доведе до това първото издание да стартира буквално без налични средства. Това рефлектира върху промоционалната кампания, която започна по време на самия фестивал, а не предварително, както и върху реализирането на проектите в програмата, чийто разходи участниците трябваше да заплащат сами или да се търси заем от различни източници. Но въпреки забавянията и неяснотите не беше възможно отлагането на фестивала още във времето, тъй като трябваше да се спазва времевият график, част от проекта и от договора. Но да се върнем една стъпка назад, за да обясним как се направи програмирането на фестивала. Както беше заложено в проектното предложение, програмирането на фестивала за изкуства на открито в Западен парк се извършва с активното участие на творци и организации от културния сектор от България и чужбина. Те могат да дадат своето предложение за програмата чрез обявяване на отворена покана за участие. Принципите на селекция на предложените проектите са те да имат социално действие, да бъдат предназначени за открито публично пространство, да изразяват социално ангажирани послания, да бъдат поднесени на достъпен език и да предлагат интерактивно участие от публиката. Заради забавяне в процедурата по избор на изпълнител на тази дейност, екипът на фондация Кредо Бонум пое реализацията на тази задача и обяви отворена покана за предложе-

ния за програмата на фестивала. Конкурсът беше обявен на 23.04.2012 г. с публикация на страницата на Фондация Кредо Бонум, фейсбук страницата на фондацията, както и обяви до професионални мейлинг листи като artbox и elektrik.bg, бюлетина на Информационния портал за неправителствени организации в България (ngobg.info), както и други канали за информация на сектора. В резултат на проведения конкурс с краен срок 4 юни 2012 г., бяха получени 73 предложения. Селекционна комисия в състав кураторите на фестивала – Галина Димитрова-Димова и Светлана Куюмджиева, експерти от екипа на Фондацията – Димитър Богданов, Николет Йенсен и консултативен съвет, включващ Георги Лозанов, Снежана Кръстева и Олга Ковган, направиха предварителна селекция на изпратените предложения. Така се изготви списък с 40 проекта, които преминаха на следващ етап на селекция. Финалната селекция за програмата на фестивала бе извършена от кураторите и организационния екип на фестивала, с оглед на времето на провеждане, възможните локации, както и бюджетните рамки на събитието. В резултат бяха избрани 15 проекта, които да бъдат представени в първото издание на фестивала в Западен парк, като голяма част от предварително избраните проекти бяха отложени за следващото издание, заради невъзможността да се проведат в зимен сезон. Списък с избраните проекти бяха предоставени на изпълнителя, спечелил процедурата по ПМС 55 със задачата да изготви финалната програма и организирането на фестивала, което се случи в началото на месец ноември 2012 г. Спецификата на фестивала налагаше по-голямата част от проектите да бъдат създадени специално за това събитие. Това означаваше изцяло нова продукция за авторите и изпълнителите, а тя както е известно е свързана с много работа, закупуване на материали и извършване на услуги. Задачата на

36

37


изпълнителя бе да организира този процес, който както стана ясно бе допълнително затруднен от изключително кратките срокове на изпълнение и бавещото се плащане. В крайна сметка съобразявайки всички фактори и специфики на проекта екипът на фондация Кредо Бонум насрочи първото издание на фестивала за 1-9 декември 2012 г. Част от проектите, които изискваха предварителна подготовка на място се включиха в допълнителна програма на фестивала, която стартира в края на ноември 2012 г. Кураторите на фестивала - Галина Димитрова-Димова и Светлана Куюмджиева решиха пилотното издание на фестивала да премине под мотото „За хората и мястото” – цитат от американската кураторка Мери Джейн Джейкъб, което ясно показва желанието за активно взаимодействие между изкуство, артисти и публика в необичайно и вдъхновяващо обществено пространство. Те също предложиха да се промени самото наименование на фестивала – от „фестивал за изкуство на открито” на „фестивала за изкуство в публично пространство”, защото второто отговаря по-точно на терминологията, приета в художествените среди за типа изкуство, което фестивала представя. Програмата на първия фестивал включи 15 проекта, основно инсталации, пърформанси, хепънинги и акции на български артисти от различни поколения, между които Светлозара Александрова, Иво Бистрички, Вили Прагер, Венелин Шурелов, Нина Ковачева и Валентин Стефанов и др. Беше представен и кураторски проект на Йово Панчев с участието на Дан Тенев, Камен Старчев, Георги Донов, Добромир Иван, Продан Марков, Д-р Гатев, Георги Ружев, Дойчин Русев. Синхронно с тях четири пърформанса в метро станциите „Вардар” и „Западен парк” превърнаха ежедневния поток от хора там в артисти и публика. Автори на пърформансите са Красимир Терзиев и Георги Арнаудов, София Христозова-Йорданова и Марта

Димитрова, Цветелина Панова, Силияна Панова и сдружение Информбюро. Заради атмосферните условия на зимния сезон се наложи част от проектите да бъдат представени в алтернативни локации в района на парка, като двете метро станции в близост до парка – Вардар и Западен парк, читалища и други зали, като складовете на Деспред, където се проведе музикалната програма на фестивала. Site-specific, или проектите, свързани с конкретната среда се реализираха в парка и околни пространства, като гарата и моста на Захарна фабрика. Специално построената за фестивала шатра в парка, подслони за три дни събития планирани да се случат там – като изложба, филмови прожекции, работилници за деца, театрално представление и други. Пълно описание на проектите в първото и второто издание на фестивала може да намерите в издадената брошура и уеб сайта на фестивала: www.zapadenparkfest.bg. Казуси от програмата на първото издание: Проектът „Мисли>Цветове>Форми” на София Христозова-Йорданова и Марта Димитрова, който представляваше интерактивна акция по създаване на мащабно керамично пано във фоайето на метро станция „Западен парк”. Първоначално беше замислено тя да се случи във фоайето към изход Западен парк (посока Лабиринт), но тъй като по това време там се строеше асансьор, авторките се изместиха в другия край на станцията. Там се реализира самото пано с активното участие на пътуващите в метрото хора. Това беше един от най-успешните проекти в първото издание на фестивала, който истински въплъти идеята и духа на събитието. На всички участници в акцията се обясняваше как това пано ще бъде монтирано в метро станцията и те ще могат да гледат произведението, в което са избрали сами своята плочка и мястото й в композицията, каквото беше и предварителното споразумението с

38

39


Метрополитен София. След реализацията на паното възникнаха съмнения в Метрополитен София доколко безопасно ще бъде неговото излагане в станцията, но след обосновани аргументи екипът на фондацията ги убеди и паното беше изложено в станция Западен парк. За осъществяването на музикалния пърформанс на Красимир Терзиев и Георги Арнаудов – „За кризата в ритъм” беше необходимо да се спре излъчването на рекламни клипове по високоговорителите в метро станция „Западен парк” по време на живото изпълнение на музиканти и певици. Това се оказа проблематично, тъй като стана ясно, че системата за пускане на тези клипове е централизирана, а не се контролира от конкретната метро станция и докато се организира нейното прекъсване в конкретната локация пърформансите минаваха. Едва за финалния пърформанс това успя да се организира и случи навреме. На изхода към Люлин на същата метро станция беше поместена интерактивната инсталация на Стилияна Панова и Цветелина Панова „В главната роля”. Тя представляваше театрална завеса, окачена на самия изход и когато някой преминаваше през нея се стартираха бурни аплодисменти и прожектори осветяваха хората., т.е. случайният минувач, се оказваше в главната роля на импровизирана сцена. В продължение на цялата седмица техниката монтирана за целта си стоеше на мястото и вече в последния ден на събитието тонколоните бяха откраднати. Тази загуба все пак бе шегобийно приета, че крадците са изчакали съвестно да приключи фестивала и чак тогава са „прибрали” колоните.

съответните разрешения от ресорните служби. Първата стъпка: изпраща се писмо, адресирано до кмета на Столична община, в което се описва събитието, с дати, място и програма и се иска разрешение за провеждане. Писмото се внася в деловодството на Столична община и се чака около 2 седмици за отговор. По служебен път писмото се изпраща за съгласуване до всички институции, чиято санкция е необходима за издаване на разрешително. За фестивал „Западен парк”, това бяха – зам. кмет на СО, кмет на район „Илинден”, група „ОПОМ” – СДВР, сектор „Общинска полиция”, дирекция „Зелена система”, ОП „Паркове и градски градини”, Дирекция „Архитектура и градоустройство” (ДАГ) и Столичен инспекторат. Втората стъпка: съгласуване с дирекция „Зелена система”. За събития в паркова среда се иска разрешение от тях. В дирекцията се внася писмо с молба за разрешение на провеждане на мероприятия в парка. Посочват се подробно всички събития в програмата, изготвя се план-скица на временните съоръжения. Тези документи трябва да бъдат подписани и подпечатани в дирекцията. Важно: имайте предвид, че според действащата нормативна уредба не се позволява поместването на временни съоръжения и провеждане на мероприятия върху зелените площи на парка.

ПРОЦЕДУРИТЕ Реализирането на събитие в публично пространство е свързано със съгласуване с различни институции и осигуряване на

Ако за нуждите на събитието в парка ще влизат автомобили, отново се подава писмо до дирекция „Зелена система” с подробно описание на автомобила (марка, модел и номер), ден и час на влизане и излизане. Максималния брои автомобили, на които ще бъде издаден пропуск е 5. Всеки пропуск се заплаща по 30 лв. за бр. Трета стъпка: внасяне на документи в ДАГ, за да се получи разрешение от Главния архитект на Столична община за поставяне на преместваеми обекти и на рекламни елементи, съгласно чл. 56 и 57 от ЗУТ. В нашия случай това бяха сцена,

40

41


шатри и тенти, необходими за провеждане на различните събития, пърформанси, акции в рамките на фестивала. Документите, които трябва да се внесат: • Декларация от фирмите, които изграждат шатрите и сцената, че съоръженията са тествани и отговарят на всички норми за безопасност, че екипите са професионално обучени и притежават необходимия стаж и опит, че са запознати с нормите на безопасност при изграждането на такъв тип съоръжения и че при монтажа и демонтажа на сцената няма да бъде нарушавана настилката в парка; • Сертификати от фирмите за техните съоръжения - шатрите и сцената. Тези документи гарантират произхода на съоръженията и удостоверяват, кога, как и от кого е произведено даденото съоръжение. Сертификатите трябва да бъдат преведени на български език от лицензирана фирма за преводи, удостоверяваща лиценза си с подпис и печат; • Схеми на съоръженията – тенти, шатри; • Подробно описание на всички събития в програмата; • План-скица на временните съоръжения в парка. Четвърта стъпка: За проектите в метро станциите около парка се иска разрешение от фирма Метрополитен София, която управлява метрото и метро станциите в София. Внася се писмо в деловодството, което описва събитието и исканото съдействие. В повечето случаи то е свързано с разрешение за достъп до фоайета и платформите на метро станциите, ползване на електричество и т.н. Важно: в последните години има все по-засилено търсене на локациите на метрото за провеждане на мероприятия. За тях се дължи наем, който се заплаща на фирма Метрополитен София. Наем не се дължи, ако събитията са част от проект на Столична община,или проект, в който общината е партньор, но това трябва писмено да се удостовери. Но всички допълнителни разходи, свързани с експлоатацията на локацията като

42

електричество, например се заплащат независимо от партньорството с общината. Спънки и затруднения Една от големите спънки, които срещнахме с провеждането на събитията в парка бе, че там нямахме достъп до електричество и трябваше да се ползват генератори. Те принципно са решение за мероприятия без достъп до ток, но вероятно, провеждащи се през летен сезон, защото когато трябва да се захранят огромни калорифери, с които се опитвахме да стоплим шатрата в парка, те не издържаха на голямата мощност на печките и периодично спираха. Това водеше до моментално застудяване на шатрата, в която се опитвахме да провеждаме работилници с деца, театрални представления и много други събития. Друго голямо предизвикателство бе наличието на ликвидни средства за разплащане по реализацията на проектите. Схемата на плащанията е организирана по следния начин: авансово плащане и междинно плащане след приключване и отчитане на първото издание, което означава, че организациите трябва да имат сериозни ликвидни средства, за да самофинансират проектите си, тъй като окончателното плащане може да се забави с месеци, които са свързани с процедурите по верифициране на разходите. Първо изпълнителят верифицира разходите, извършени от артистите за осъществяване на проектите, след това изготвя отчет, който предава на възложителя (в случая – фондация Кредо бонум). От своя страна възложителят верифицира разходите и на основата на отчета на изпълнителя изготвя обобщен финансов и технически отчет като партньор към Бенефициента (в случая Столична община). Столична община верифицира разходите, след което изготвя отчет към финансиращата програма с искане на плащане. Финансиращата

43


програма (в случая Оперативна програма „Регионално развитие“) разглежда отчетите и в рамките на един месец изпраща допълнителни въпроси за разяснения и допълнителни документи. След като отговорите се съгласуват с всички по веригата, те (отговорите и допълнителните документи) се изпращат обратно на финансиращата програма. Тази процедура може да трае до 4-5 месеца. Западен парк 2013 – истинският фестивал след уроците и поуките от първото издание Второто издание на фестивала в Западен парк протече много по-леко и изпълни изцяло замисления план. Имаше много фактори за този успех. Първо, фестивалът се проведе през месец юни, както оригинално беше замислен като събитие на открито в парка. Второ, нямаше забавяне от обществените поръчки. Изпълнителите вече бяха избрани с конкурс предходната година. Трето, екипът вече имахме опита и уроците от миналогодишното издание и можехме по-добре да планираме процеса на изпълнение. За програмирането на фестивала през 2013 г. следвахме плана от предишното издание и обявихме отворена покана за участие. Тя се разпространи в началото на месец февруари с краен срок за събиране на предложения до края на месец март 2013 г. В резултат получихме 32 предложения от артисти и организации, работещи в сферата на изкуствата и културата, които бяха разгледани заедно с отложените предложения от миналогодишната покана - 13 проекти, или общо 45 предложения. Селекционната комисия, съставена от екипа на фондация „Кредо бонум”, разгледа и обсъди внимателно всички предложения и в резултат избра 22 проекта, които бяха представени

във второто издание на фестивала от 17 до 23 юни в Западен парк. Поради спецификата на някои от проектите се наложи изготвянето на допълнителна програма, която започна на 8 юни и продължи до 30 юни 2013 г. Избраните проекти обхванаха 5 основни модула - в парка, на сцена, за деца, работилници и лятно кино. Акцент във второто издание на фестивала бе програмата, насочена към деца. Програмата бе изготвена с идеята да предложи по нещо интересно и увлекателно на всеки посетител на парка и фестивала. В пространството на Западен парк и околните квартали се случиха различни инсталации, пърформанси и намеси в пространството на артистите Петко Дурмана, Боряна Венциславова, Венелин Шурелов, Андрей Андреев, Ева Попнеделева, Стефан Щерев, Милена Георгиева, Леополд Каличе, Огняна Серафимова, Иво Домозетов и лабораторията за културни инициативи АС. Кураторският проект на Десислава Димова предложи лекции-разходки, в които лекторите Весела Ножарова, Лъчезар Бояджиев и Васил Георгиев запознаваха публиката с интересни места и истории в/за парка. На специално построена сцена в парка (на мястото на бившия лунапарк) се представиха „Уличните танци на София“ на Сдружение Ядро, „Плейбек театър“ на арт-група „Другите”, симфоничния концерт „Класически бивалици“ на Green Deal, поетично-музикалния пърформанс „От А до ЯR” на Ясен Василев, концерти на група Оратница и оркестър Факултета. Второто издание на фестивала в Западен парк предложи богата програма за децата и техните родители в серия от работилници и ателиета на Фондация СМАРТ, Ателие „Приказен свят”, Гергана Матеева, Боряна Кръстева и Боряна Михалова, Невена Тодорова, Ирена Памукова, Цвета Мишкова, Николай Табаков, Петко Чернев, Димитричка Павлова, както и куклени спектакли на Варвара Панкова и Анатолий Божинов и спектакъл на децата от дом П.Р. Славейков на фондация Артист.

44

45


Фестивалът предложи също лятно кино на метро станция „Западен парк”, където се прожектираха различни филмови програми селектирани от компания Позор, Future Shorts, платформата „Зелено видео”, както и документалните филми „Кралицата на слънцето” и „Проект” Щастие”. Както се забелязва, събитията в програмата на второто издание бяха много повече от предишната програма и това изискваше много по-стройна организация и координация. Екипът на фестивала се увеличи с още двама координатори плюс куратора, които си разделяха работата по координиране на участниците, координиране на работата с фирмите изпълнители и в крайна сметка координиране на събитията във фестивалната програма. През 2013 г. решихме да поканим в екипа и доброволци, като за целта обявихме покана за набиране на доброволци. Казуси от второто издание на фестивала: Проект „Зелени калкани” на група „140 идеи”, който имаше за цел да изрисува огромен стенопис върху фасада на жилищна кооперация в близост до парка. Този проект беше предложен за първото издание на фестивала, но бе отложен за второто издание поради неподходящите атмосферни условия по време на първия фестивал. Артистите от група „140 идеи” имаха опит с изрисуване на калкани на училища, но досега не бяха се сблъсквали с процедурите около изрисуването на калкан върху жилищен блок: Първо: изборът на калкан. Изборът отне време, тъй като трябваше да отговаря на следните изисквания – да има хубав изглед и да бъде в близост до парка, да е голяма (около 30 м височина) и чиста фасада, в смисъл да бъде изцяло санирана за да не се наложи след време заради желанието на някой от живущите да изолира апартамента си да се наруши произведението. В

крайна сметка авторите се спряха на фасадата на блок 2 на кв. Гевгилийски, която отговаряше на всички тези изискания. Второ: Получаване на съгласие от етажната собственост за изрисуване на фасадата. Процедура, която изисква време и многобройни лични разговори и срещи с живущите в сградата и с домоуправителя. За улеснение екипът изготви писмо с идеята, което разпрати до живущите в сградата. Живущите в сградата отхвърлят идеята с аргумента, че „ще им развалим новата и хубава фасада”. Живущите в съседната кооперация, чиято фасада също се оказа подходяща се отзовават бързо на предложената идея и изразяват готовност да предоставят фасадата си за изпълнение на проекта. Трето: Следващата стъпка след получаване на съгласието на етажната собственост за използване на фасадата на сградата за художествен проект е получаване на разрешение за поставяне на скеле, което включва изготвяне на следните документи: • Конструктивен документ и проект за скелето. • Част „Пожарна безопасност и защита на населението” (ПБЗн). • Художествен проект (описание и скица на произведението). • Договор с живущите и протокол с мин. 65% подписи на собственици на апартаменти в съответния вход. • Нотариално заверена декларация от домоуправителя, че това са собствениците в блока. • Копие от нотариалния акт на апартамента на домоуправителя. Този списък с изисквани документи е бил непредвиден и много труден за набавяне, най-вече в частта с изясняване собствеността спира развитието на проекта и той е отменен. Реализация на проекта „Манифактура – работилница за дизайн на обекти в паркова среда” на екип от дизайнери и приложници - Невена Тодорова, Ирена Памукова, Цвета Миш-

46

47


кова, Николай Табаков, Петко Чернев, Димитричка Павлова и доброволци. Работилницата имаше за задача да създаде нови обекти, които да провокират взаимодействие, настроение за почивка, желание за игра, да стимулират креативен подход към средата и активно отношение. Включването на открити в района обекти в нов контекст с обществена функция, превръщането им от ненужни и незабелязани в полезни и наситени с емоция, да придадат нова стойност на мястото. Работилницата започна няколко седмици по-рано, за да може създадените обекти да бъдат ползвани по време на самия фестивал. След изграждането на пространството, то е разрушено през нощта от неизвестни извършители. Проектът рестартира, и се налага наемането на охрана преди започването на фестивала (тъй като охраната е планирана по време на фестивала), още в подготвителната фаза.

куство в публичното пространство – парковата скулптура. Обезглавени статуи или празни постаменти (без паметник) са типични гледки за този парк. Не случайно избрахме за визия на фестивала една обезглавена статуя на майка с дете. Решихме, че това е добра отправна точка за нашите усилия за промяна на тази среда.

Проектът „Стая” на архитектите Ева Попнеделева и Андрей Андреев, който се явява техен дебют в сферата на визуалните изкуства: оформяне на „лично” в „общественото” пространство чрез омотаване на бинт около група дървета в парка. Архитектите превръщат това пространство в уютна стая, с килимче, кресло, столове, масичка и любими игри. Посетителите на парка реагират с учудване и видимо одобрение, че подобно нещо може да съществува в Западен парк. Някои от тях дори сядаха в стаята и играеха на шах или табла с приятели, или просто пиеха любимо питие в приятна компания. На третия ден от фестивала неизвестни извършители разрушават инсталацията и открадват част от импровизираните мебели. Авторите правят стаята отново. Разрушаването на тази инсталация показва един много важен аспект от възприемането и взаимодействието с изкуството в публично пространство. Западен парк е известен с проявите на вандалщина върху типичните примери за из-

Продължението… Първоначално фестивалът беше замислен като мобилно събитие, което може да се провежда в различни периферни зони на столицата. Вследствие, с цел да се постигне устойчивост на резултатите от събитието решихме да се спрем на една локация, в случая „Западен парк“, където да се развие идеята и платформата на фестивала в рамките на три поредни години. Идеята на фестивала е да бъде пилотно събитие за тези градски ареали, като целта е жителите в района и институциите да го припознаят като свое събитие и да го превърнат в ежегодна инициатива, която публиката търси и очаква. Част от този план бе от бюджета на първите две издание да се подсигурят постоянни или временни конструкции (сцена, шатри) и техническо оборудване, които да се ползват през следващите издания на фестивала. Това за съжаление не бе възможно да се осъществи по две причини: • За построяването на постоянни обекти трябваше да представим следните документи на етап кандидатстване: 1) Копие на технически/инвестиционен работен проект по реда на Закона за устройство на територията и Наредба 4. 2) Техническият проект следва да е надлежно съгласуват с всички експлоатационни дружества и други съгласувателни органи и да бъде съгласуват по чл. 145 на ЗУТ. 3) Оценка на съответствието на инвестиционния проект със съществуващите изисквания към строежите; 4) Решение за строеж по реда на чл. 248 – 156 от ЗУТ. Набавянето на тези документи отнема повече

48

49


време от времето, с което разполагахме за подготовка на проекта, а Столична община не разполагаше с готови проекти за конкретните локации, посочени в проекта. • Закупуването на техника и/или преместваеми сцени/ шатри също се оказа сложен казус, защото бе свързан с придобиване от страна на бенефициента на дълготраен материален актив, за когото трябваше да се подсигури пространство, в което ще се съхранява и структура, която да се разпорежда с неговата експлоатация и управление. Липсата на достатъчно време при подготовка и подаване на проектното предложения, както и неяснотата дали закупената по проекта техника може да бъде отдавана под наем (т.е. да носи печалба, която да бъде инвестирана в следващи издания на фестивалите) ни попречи да планираме придобиване на техника и/ или преместваеми шатри по проекта . Това е принципно решение на повечето финансиращи органи с оглед да не се допуска натрупване на печалба от преотдаване на въпросната техника и оборудване под наем. По чисто икономически показатели и чиста логика, това също не се явява особено мъдро решение, защото с парите, похарчени за наем на техника през първите две години можеше да се закупи такава, която да се ползва занапред. Остава сега да търсим отново същите тези средства за да осигурим необходимото оборудване през следващото издание. Пожелайте ни успех! Двата фестивала положиха солидни основи и имат потенциала да се превърнат в знакови културни събития за столицата. Фестивалите успяха да привлекат значим творчески ресурс и дадоха възможности да се създадат и развият неконвенционални форми на културни изяви, основаващи се на иновативни идеи, които спомагат за успеха на кандидатурата на София и Югозападен регион за Европейска столица на културата.

50


Наръчник за организиране на иновативни културни събития

София, 2013

Наръчник за организиране на иновативки културни събития