3
ÑÚÄÚÐÆÀÍÈÅ ЗАЩО 1000 .....................................................................................................................9 НАЙ-СТАРИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ...................................................................................14 ВКАМЕНЕНИ ЛЕГЕНДИ КРАЙ БЕЛОГРАДЧИК ..................................................20 ПЪТ НА НАШЕСТВЕНИЦИ, ЦИВИЛИЗАЦИИ, ОБМЕН......................................28 ВИДИН – ТВЪРДИНА НА ЦАРСТВА И ИМПЕРИИ .............................................32 „НО КОГА СЕ ТАМ СЪЗИРА КОЗЛОДУЙСКИ БРЯГ...“.........................................40 ВЕНЦИ И ПОГРОМИ КРАЙ ГРАДА НА ПОБЕДАТА ............................................48 В МАЛКАТА ДЕЛТА И МАЛКИЯ ПАРИЖ .............................................................52 ЦАРСТВОТО НА ЧЕРНИЯ ЩЪРКЕЛ ......................................................................58 КАТО НОЕВ КОВЧЕГ .................................................................................................70 ПРЕДИ ДУНАВ ДА СЕ ВТУРНЕ КЪМ МОРЕТО ...................................................76 ДВА СВЯТИ ГРАДА ....................................................................................................82 ЗЛАТНИЯТ ВЕК ..........................................................................................................91 НЕПОБЕДИМИЯТ МАДАРСКИ КОННИК .............................................................99 БЛАГОСЛОВЕНИЯТ ЦАРЕВГРАД.........................................................................103 В СЯНКАТА НА СТАРОПРЕСТОЛНИЯ ГРАД ......................................................113 СВЕТА ГОРА И КРАЙ БОТЕВГРАД........................................................................120 БЪЛГАРСКИТЕ ДОЛОМИТИ..................................................................................127 ПРОТОПИСМЕНОСТ ИЛИ НЕЩО ДРУГО ...........................................................138 БОЖИЯТ МОСТ ........................................................................................................146 ИЗКУШЕНИЯ ЗА ПЪРВООТКРИВАТЕЛИ ...........................................................150 КАТО ВЕЛИЧЕСТВЕН ЗАМЪК ..............................................................................162 НЕ СИ ЛИ БИЛ ТУК, ОСТАВАШ ЧУЖДЕНЕЦ ....................................................167 ЛЮЛЯКОВИЯТ ГРАД ...............................................................................................175 СВЕТИНИ И ПРИРОДНИ ФЕНОМЕНИ КРАЙ ПЛЕВЕН ....................................187 ОТ РЪЦЕТЕ НА УСТА КОЛЮ ФИЧЕТО ..............................................................196 НАХОДКИ ОТ ХИЛЯДОЛЕТИЯ КРАЙ ТЪРГОВИЩЕ .........................................202 ЛАЛЕТО НА ШУМЕН ..............................................................................................208 РАВНИЯТ СВЯТ НА ДОБРУДЖА ..........................................................................217 ПЪРВО ТУК ИДВА НОВАТА ГОДИНА .................................................................226 ВЕЛИЧЕСТВЕНА СРЕЩА НА МОРЕТО СЪС СУШАТА ....................................232 СТОЛИЦА НА ТРЕТАТА БЪЛГАРИЯ ....................................................................239 ГРЕХОВЕ В БАЛЧИК СЕ РАЖДАТ НЕУСЕТНО........................................................ 248 ЛУДАТА ГОРА ...........................................................................................................253 ОКОЛО „ГРАДА НА ВЪЛЦИТЕ“ ............................................................................258 ЧЕРНО МОРЕ ............................................................................................................268
5
ПО СЛЕДИТЕ НА НАЙ-СТАРАТА ЕВРОПЕЙСКА ЦИВИЛИЗАЦИЯ ...............271 ОБИТЕЛИ НА ДУХОВНИЦИ И ЦАРСКИ ОСОБИ ..............................................275 МОРСКАТА СТОЛИЦА ............................................................................................283 НАЙ-СТАРОТО ЗЛАТО НА НЕСЪСТОЯЛАТА СЕ ЦИВИЛИЗАЦИЯ ...............289 ИВАЙЛО ЗАПОЧНАЛ ОТ ОВЕЧ ............................................................................294 ПОБИТИТЕ КАМЪНИ .............................................................................................300 МОРЕ И РЕКА В ДРАМАТИЧНА ПРЕГРЪДКА ...................................................304 СЛЪНЧЕВИЯТ БРЯГ НА НЕСЕБЪР .....................................................................312 ГОЛЯМАТА БИТКА КРАЙ МАЛКАТА РЕКА .......................................................320 СПИРКА ПО ПЪТЯ НА ИСТОРИЯТА И НА ПТИЦИТЕ .....................................325 АПОЛОНИЯ МАГНА ...............................................................................................332 РОПОТАМО – ...........................................................................................................340 ДОМЪТ НА ЛИЛИИТЕ.............................................................................................340 КРАЙ КОВАРНИЯ МАСЛЕН НОС ........................................................................346 ЦАРСКИ ГРАД И ЦАРСКИ ЗАЛИВИ.....................................................................351 НА ЮГ КЪМ КРАЯ НА МОРЕТО ...........................................................................356 37 ПЛАНИНИ В БЪЛГАРИЯ ...................................................................................364 БОГ СЕ УСМИХВА В СТРАНДЖА .......................................................................369 РОДНОТО МЯСТО НА СТРАНДЖАНСКАТА МАРСИЛЕЗА .............................384 ЧУДЕСА КРАЙ ТАУШАН ТЕПЕ..............................................................................394 МАЛКАТА ГОЛЯМА САКАР ПЛАНИНА .............................................................404 ПО МАГИСТРАЛА „ТРАКИЯ“ ................................................................................411 ДРЕВЕН И ВЕЧЕН ....................................................................................................419 ГОРНОТРАКИЙСКИ ЛЕГЕНДИ И ГЕРОИ ............................................................430 „ГРАДЪТ НА ЛИПИТЕ“ И ПРЕСТИЖНАТА ИКОНОМИКА ..............................444 ДВОРЕЦЪТ НА ПРАИСТОРИЧЕСКА ЕВРОПА ..................................................458 „СТРОЕЖЪТ НА ВЕКА“ И ГРАДЕЖИ ОТ ХИЛЯДОЛЕТИЯ...............................464 ЗЛАТОТО НА ЗАПАДНИЯ БАЛКАН .....................................................................477 ПЛАНИНАТА – ВДЪХНОВЕНИЕ НА ПИСАТЕЛ ................................................483 ЛЮЛКА НА РОДНИЯ АЛПИНИЗЪМ ....................................................................490 СЕДЕМТЕ ПРЕСТОЛА .............................................................................................497 НАЙ-ИДИЛИЧНАТА ЧАСТ НА СТАРА ПЛАНИНА ............................................501 БОГАТСТВО И ЩЪРКЕЛИ МЕЖДУ ДВЕ ПЛАНИНИ.........................................510 ВАЗОВИЯТ СВЯТ ....................................................................................................516 ЕДНИЧКАТА МЯРА – БАЛКАНЪТ.........................................................................523 МЪЖКИ ЗАВЕРИ И ХОРА В КАЛОФЕР................................................................532 РАЙ И АД ПО ПЪТЯ ЗА ВРЪХ БОТЕВ ..................................................................537 ДОЛИНАТА НА ТРАКИЙСКИТЕ ЦАРЕ ................................................................544 КРАСИВ ДЕКОР НА ИСТОРИЧЕСКА СЦЕНА.....................................................555 СТОЛИЦА НА ХУМОРА ..........................................................................................560 6
ОЖИВЯЛО ВЪЗРАЖДАНЕ ......................................................................................568 СТАРОПЛАНИНСКИ ЛЕГЕНДИ ............................................................................580 ГРАДЪТ НА СТОТЕ ВОЙВОДИ ..............................................................................588 НЕЗАСЛУЖЕНО НЕПОЗНАТИ...............................................................................594 КЪДЕТО БАЛКАНЪТ СРЕЩА ЧЕРНО МОРЕ ......................................................600 ГРАДЪТ НА РАЙНА КНЯГИНЯ ..............................................................................604 „...И ТАКАВА ПАПЛАЧ ОТ ДЕЯТЕЛИ И РОДОЛЮБЦИ!“ ................................618 КАМЕННА КЛИСУРА ..............................................................................................625 ЦАРСКИ ПОГРЕБЕНИЯ И ЦАРСКИ БАНИ .........................................................631 ДИОКЛЕЦИАНОПОЛ И ТРАКИЙСКИЯТ МАЧУ ПИКЧУ .................................640 РАСТЕ, НО... СТАРЕЕ ...............................................................................................648 КАЧВАЛ ЛИ СЕ Е ФИЛИП V МАКЕДОНСКИ НА ЧЕРНИ ВРЪХ? ...................670 СРЕДЕЦКАТА ИЛИ СОФИЙСКАТА МАЛА СВЕТА ГОРА .................................680 ПЛАНИНИ В СЯНКАТА НА ВИТОША..................................................................684 ИЗ ШОПЛУКА ..........................................................................................................696 МАЛКИЯТ ПИРИН ...................................................................................................702 СВЕЩЕНАТА ПЛАНИНА ........................................................................................709 МАЛКИЯТ ЙЕРУСАЛИМ ........................................................................................714 ОЧИ ГЛЕДАТ ЗВЕЗДИТЕ .........................................................................................720 ДИВОТО ЗОВЕ В „ЧЕРВЕНАТА СТЕНА“ ..............................................................726 ГОЛЯМАТА ЗАГАДКА – ТРАПЕЦОВИДНИТЕ НИШИ ...........................................731 НАСРЕД ЗАБРАВАТА ...............................................................................................734 В ГОРНАТА ЗЕМЯ НА ЧУДЕСАТА ........................................................................765 СЕЛО С ИМЕ ЗА МУЗЕЙ ........................................................................................774 КРАЙ ЮЖНИЯ ИВАЙЛОВГРАД ............................................................................779 ОАЗИС В „ГРАНИЧНОТО СЪОРЪЖЕНИЕ“ .........................................................785 ТЕРЕН ЗА ЛЮБОПИТНИ ........................................................................................789 СЧУПЕНА ПЛАНИНА И ДЯВОЛСКИ ТВОРЕНИЯ ............................................795 ПАМЕТНИЦИ ОТ ЗОРАТА НА ХРИСТИЯНСТВОТО .........................................799 КРЪСТОГОРИЕТО НА ПАИСИЙ ОТ РОДОПА ...................................................802 ОРФЕЕВОТО ЦАРСТВО ..........................................................................................805 СМОЛЯН – МНОГО ИМЕНА, МНОГО КРАСОТА ...............................................812 ЕДИНСТВЕНИЯТ ФЕОДАЛЕН ЗАМЪК ................................................................816 ФОКУС НА РОДОПСКИЯ КОЛОРИТ ....................................................................... 822 ВЕЛИЧЕСТВЕНО ВЛАДЕНИЕ НА РОГАТИЯ ......................................................826 ДУХЪТ НА ОБЛАСТТА ЧЕЧ...................................................................................836 ПРИКАЗКА ОТ КАМЪК И ДЪРВО ........................................................................840 БЕЛИТЕ СВАТБИ ......................................................................................................848 БАЛНЕОЛОЖКИТЕ БИСЕРИ НА РОДОПИТЕ.....................................................852 КОСТНИЦИ ОТПРЕДИ ДВА ВЕКА И ТРИ МИЛИОНА ГОДИНИ ....................856 7
ЕКОЛОГИЧНО НАЙ-ЧИСТ НА БАЛКАНИТЕ .....................................................861 В ПОЛИТЕ НА ПЛАНИНАТА .................................................................................864 ВЕЛИКАТА ПУСТИНЯ НА ВОДНАТА ПЛАНИНА .............................................872 БЛИЗО ДО БОГА .......................................................................................................883 ГРАД НА САМОКОВИ И ЗОГРАФИ .......................................................................887 НАЙ-БЪЛГАРСКИЯТ СВЕТЕЦ ..............................................................................895 ОЙ, КРАСИВ СИ, ИРИН-ПИРИН ............................................................................899 И ГОСПОД СЛИЗА ДА ПИЙНЕ МЕЛНИШКО......................................................912 СРЕЩИ С ДРЕВНОСТТА ИЗ ДОЛИНАТА НА МЕСТА .......................................917 НЕПОКОРНИЯТ ДУХ НА БАНСКО ......................................................................924 „КОСМИЧЕСКАТА ОДИСЕЯ“ НА ХРИСТОС ......................................................928 В ДВЕТЕ ПЛАНИНИ НАД ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ ...........................................................931 ПО СТРУМА КЪМ РУПЕЛСКИЯ ПРОЛОМ ........................................................935 ВЕЛИКОЛЕПЕН ЕСТЕСТВЕН АЛПИНЕУМ ........................................................942 ПЛАНИНИТЕ В ЮГОЗАПАДНИЯ ЪГЪЛ .............................................................949 В ЗЕМЯТА НА ПРАВИТЕ ДЪРВЕТА .....................................................................952 БЕЛАСИЦА, ПЛАНИНА НА ЧУДЕСАТА..............................................................956 НЕИЗБРОДЕНИ ДЕБРИ ВЪВ ВЕРИЛО-РУЙСКАТА РЕДИЦА ..........................963 ГРАДЪТ НА КРАКРА И КУКЕРИТЕ .......................................................................967 МОРЕ ОТ ПЛАНИНИ КРАЙ ТАРАН ПАЛАНКА..................................................971 КРАИЩЕ – НЕПОЗНАТИЯТ КРАЙ .........................................................................976 ПРИРОДНА СКУЛПТУРА В ЗЕМЕНСКИЯ ПРОЛОМ ........................................981 НА ГРАНИЦАТА ........................................................................................................986 АЗБУЧНИК ................................................................................................................992 БИБЛИОГРАФИЯ ....................................................................................................1005
8
ÇÀÙÎ 1000 1000 страници за България? Но това е страшно много! Чувахме подобна реакция неведнъж, когато споделяхме идеята си за тази книга. Сега вие я държите в ръцете си и ние не спираме да си повтаряме, че 1000 страници за България се оказаха страшно малко. Нещо подобно си казахме преди няколко години, когато наред с книгите ни за Индия, Китай, Южна Америка и всевъзможни свети места на четири континента излезе и томчето, в което бяхме събрали най-вълнуващите си пътувания из родината. Тогава си обещахме, че ще изкупим вината си към многото любопитни и любими места, значими факти, интересни личности, които останаха извън неговите корици. Това стана главната причина за тази необичайно дебела книга. Но отново сме длъжници. И такива ще си останем, дори да добавим още 1000 страници. Защото земята ни се е случила на Големия път Изток – Запад. Нещо повече – била е първата спирка на праисторическите заселници в Европа. Във Варненския некропол е открито най-старото злато на човечеството, в пещерата Козарника – следи от най-древните обитатели на земята, на остров в Дуранкулашкото езеро – най-старата каменна архитектура на континента, а при неотдавнашни разкопки край Пазарджик археолозите попаднаха на град, който може да се окаже най-древният на света. Много хилядолетия живот са отложили културни пластове в кръстопътната ни родина и за да ги видим и ние, трябва само да преодолеем апатията и леността и да излезем от къщи. Дали си струва? Мнозина са завладявали с кръв земята ни и до смърт са я бранили. Не само Константин Велики, но и други императори, канове и царе са градили в нея любимите си градове и са вдигали непревземаеми крепости и валове, за да не я отстъпят другиму. Намирали са основание и нима не си струва да знаем защо? България е сред страните, в които на малка площ е събрано невъобразимо разнообразие. Природата е представила тук различни свои образи, избрала е тази сцена за своите шедьоври и нима ще пропуснем да им се възхитим? След толкова пътешествия под чужди звезди ние сме убедени: има защо да харесваме и земята си, а и себе си. По пътищата є всички можем да намерим достатъчно основания да я обичаме. И да не живеем повече в нея като равнодушни чужденци, а със съзнанието, че сме едно с България, че нейното добро име е нашето добро име и обратното. От всички земи идват хора да се дивят на нашите природни феномени. В Европа, Азия, Америка се редят да видят съкровища и ценни находки от 9
българските музеи, в които голяма част от сънародниците ни не са стъпвали. Знаят ли тези, които все още говорят за „влизане“ в Европа, че век и половина преди Леонардо да Винчи да започне работата си над ренесансовия шедьовър „Тайната вечеря“, в една пещера високо над водите на Русенски Лом неизвестен художник от Търновската школа е нарисувал своята „Тайна вечеря“, която не отстъпва на Леонардовата по стойност? Чужди филантропи и фондации подпомагат изучаването на нашата история и опазването на нашата природа, образованието на нашите деца и работата на учените ни. А колко заможни българи желаят да последват примера на родните дарители Евлоги и Христо Георгиеви, макар че внушителните им статуи пред Университета са непрекъснато пред очите им, колко от тях изобщо са чували за създателя на Априловската гимназия, макар че и той е спечелил парите си от производство на алкохол, камо ли за далеч понеизвестни благодетели като Хаджи Ненчо Палавеев, вложил спечеленото си в чужбина богатство за благоустрояването и образованието в Копривщица... Кой днешен градоначалник знае, че създателят на родното книгоиздаване Христо Г. Данов е седял на кметското кресло в Пловдив без заплата, че не е било нужно варненци да бъдат увещавани дълго от кмета Иван Церов, за да съберат един милион лева за строителство на театър в града, а много от църквите през турско време били издигани от населението за 40 дни, защото такова било условието друговерците да получат разрешение за строеж на свой храм... Разказваме в тези страници за хубост и чудеса, които не заменяме за никои чуждоземски, припомняме личности, истории, богатства, с които сме карали чужденци да запомнят името на България. Не за да пъчим гърди заради минало величие, а за да осъзнаем, че на нашата земя може да се живее не само примирено, угнетено, с поглед и очаквания, вперени отвъд границите. Може да се живее достойно, храбро, със смели мечти и стръв за осъществяването им. За да крачим изправени в света, защото не можем да сме пълноценни в него, без да знаем кои сме. Не можем да го накараме да ни цени и обича, ако ние самите не се ценим и обичаме. Както всичките ни книги, и тази не е пътеводител за интересните места в страната ни. Стреми се да покаже не как да отидем някъде, а защо. И найвече да събуди любопитство и апетит за ново знание, за път. Тя няма претенции за всеобхватност, нито, че сме бръкнали „дълбоко“, защото и двамата не сме учени. В 1000 страници сме събрали нашите пътища из България и от книгите за нейната история, паметници, природни чудеса. Възможно е да ви се стори хаотична, тъй като не следва стриктно нито географските посоки, 10
нито историческата хронология, но вярваме, че Азбучникът в края ще ви помогне да откриете своята дестинация. Всяка посока е добра, защото знаем, че най-важното в едно пътуване е пътуващият. А в това пътуване ще усетите своите корени. И макар да ви се струва парадоксално, това няма да ви прикове на място, а ще ви даде сила за по-висок полет. Добър път! Авторите
11
Белоградчишките скали. 12
13
Ò
Разкопки в пещерата Козарника и парчето кост със знаците
ÍÀÉ-ÑÒÀÐÈÒÅ ÅÂÐÎÏÅÉÖÈ Çàùî èñòîðèÿòà ïî áúëãàðñêèòå çåìè çàïî÷âà êðàé ãàðà Îðåøåö è òÿ ñå îêàçâà ñðåä ïúðâèòå ñïèðêè íà íàé-äðåâíèòå îáèòàòåëè íà Çåìÿòà Когато започвахме да пишем тази книга, едно голямо откритие на български археолози обърна някои представи за европейската праистория с главата надолу. То ни изпълни с гордост и ни накара да прекроим началото на този наш предълъг Разказ за България. Вместо да караме по общоприетия ред, се оказа, че трябва да тръгнем… от Белоградчик, а за да сме съвсем точни – от едно село, което и до днес носи името гара Орешец, на 11 км североизточно от града. Селото съвсем неочаквано се прослави с една пещера, за чието име и до днес се водят спорове дали е
14
Сухи печ, Живанина дупка или Козарника. Тя няма нито красиви образувания като прочутата Магура, нито древни рисунки. Не може да впечатли и с размери. Защо започваме с нея тогава? Ето защо. Първите хора на Земята Три години преди знаменитото съчинение на Чарлз Дарвин „Произход на видовете“ да се появи на бял свят, в пещерата Фелдхофер край Дюселдорф е намерен първият скелет на неандерталец. Тази незначителна на пръв поглед находка не само отне на Адам и Ева претенцията да са първите хора на Земята, но и определи 1856 г. като рождена дата на антропологията. Оттогава датират ожесточените спорове на поколения учени, от чиито теории „бащата на еволюцията“ може да се обърне в гроба. Днес е прието становището, че австралопитекът е непосредствен предшественик на рода Homo, определен и именуван от Карл Линей в класификационната му система, към който принадлежи съвременният човек. Нещата щяха да са далеч по-прости, ако всичките негови представители не бяха изчезнали и на света съществуваше поне един жив образец на рода Homo sapiens. Преди около 2,6 милиона години първите от рода Homo (или същинските хоминиди) започнали да използват груби каменни сечива, чиято поява се свързва с началото на палеолита (старокаменната епоха), най-продължителния период в историята на човешкото развитие. През 1924 г. южноафриканският анатом Реймънд Дарф открива в Ботсуа-на череп, който нарича „Детето от Таунг“ и го описва като Australopithecus africanus. По късно неуморният търсач на човешки останки Луис Лийки открива в Танзания кости на друг прачовек, живял преди 1,7 милиона години, когото нарича Homo habilis (сръчния човек), защото използвал примитивни оръдия на труда от камък. Петнадесет години след него палеоантропологът Доналд Джохансън пък попада на останки от женски индивид на примитивна човекомаймуна, която е живяла преди 3–4 милиона години и є дава името Люси. Люси била висока само 120 см и за радост на днешните женомразци имала доста миниатюрен мозъчен обем. Днес трябваше да е
15
на възраст 3–4 милиона години. Именно Люси се приема като общ предшественик на двете линии, които еволюцията разделя на австралопитеци и хоминиди. Французинът Мишел Брюне нарече откритите от експедицията му през 2002 г. в пустинята Дюраб останки от череп Sahelanthropus tchadensis, или „Тумай“. С това име и днес в Чад кръщават родените през сухия сезон на годината деца. Внимателни проучвания показаха, че находката има сензационна възраст от 6–7 милиона години. Тя създаде впечатление, че палеоантрополозите непрекъснато търсят „рекорди по състаряване“ със своите открития. Според Брюне и колегите му някога в Африка е живял неоткрит и до днес наш „прародител“ – общ предшественик на хора и маймуни. Това логично обуславя и твърдението, че никъде по света, освен в Африка, не са живели нито австралопитеци, нито пък Homo habilis. Техни потомци са били родителите на изчезналия Homo erectus или най-близкия до нас „изправен човек“, обособил се като вид преди 1,8 милиона години. Негови най-преки потомци са всичките представители на днешното човечество – от китайците до африканските негри и от американските индианци до австралийските аборигени… В това твърдение почти никой не се съмнява. По въпроса защо остава голяма дупка от време, когато Homo erectus изчезва, а Homo sapiens още не се е появил, обаче няма единство на мненията. Между тези два вида стои т.нар. неандерталец. Дали той не е търсеното междинно звено? Мнозина приемат, че е така, но не са малко и онези, които смятат неандерталеца за „глуха линия“, отдавна изчезнала, без да даде продължение. Според остарели теории в археологията хората влезли в Европа през днешния Гибралтар. Придвижването на човешки маси на такива огромни зигзаги по картата на Северна Африка на запад, а после и през целия континент, докато достигнат до най-старите открити днес находища в Стария континент, изглежда непосилно. А и по този хипотетичен път досега не са открити следи от селища, които да доказват миграцията в тази посока. Познатите находки в днешна Мала Азия са основателни аргументи в полза на преселението по т.нар. Източен път. Сред най-важните от тях израелската „Ел Убедия“, на възраст 1,6 млн. години, е очевидна „междинна спирка“ по пътя на човешкия вид към Европа. Доскоро откритите в пещерата Яръмбургаз в европейската част на Истанбул човешки останки и тези от Дманиси в Кавказка Грузия се считаха за най-старите по пътя на праисторическите хора към Европа. Възрастта им се определяше някъде около 1,2–1,6 милиона години. После научният свят отхвърли това твърдение поради липсата на стабилна научна аргументация. И в двата случая става дума не за находки, намерени в археологически културни пластове, а в струпана пръст от стари изкопи, при които липсва стратиграфия (пластове), където те са били открити.
16
Важни открития в последните години поставят пещерата Козарника над шосето между гара Орешец и Белоградчик на картата на световната археология. Както подсказва името, години наред тя е служила за козарник на местните хора, докато военните не решили да я превърнат в склад. В срещуположния планински склон е копал пионерът на българската праистория проф. Рафаил Попов. В значително по-малката близка пещера Миризливка той намерил остатъци от плеисоценска фауна и малко кремъчни сечива от времето на палеолита. В публикацията за откритията си Попов пише, че „отсреща се намира друга обещаваща пещера“. Точно тази забележка подтиква днешни учени през 1996 г. да се захванат с пробни сондажи. Още първата копка е окуражаваща. От следващата 1997-а насам всяка година в Козарника работи голям екип от български и чуждестранни археолози, сред които преобладават френските праисторици, водени от археолога д-р Николай Сираков от Националния археологически институт на БАН и специалиста по едра палеофауна д-р Жан-Люк Гуадели от Института по праистория и кватернерна геология на Университета в Бордо, Франция. Учените правят сензационно откритие – намират следи от най-стария европейски прачовек – на възраст поне 1,6 милиона години. А никой от работещите на разкопките не се съмнява, че и тази дата ще бъде коригирана и състарена поне с още 200 000 години, научихме в пещерата. Един от специалистите стана наш „гид“ във вълнуващо пътуване в толкова далечно минало, че съвременен човек без подготовка трудно го осмисля. Откритите досега костни материали от човешки скелети са само един зъб и една костна фаланга, но съществуват много други абсолютно сигурни доказателства за съществуването на този прародител. Сред тях на първо място са множеството открити каменни сечива, които той е изработвал, и кости от животни, с които се е хранел. По тях може да се правят доста точни датировки за началото на старокаменната епоха. Пещерата Козарника е била обитавана от представители на трите различни групи, които представляват трите основни етапа в развитието на човешкия вид. Това са еректусите от ранния палеолит, неандерталците от средния и самите ние, или Homo sapiens – умният (или модерен, колкото и това определение да ви звучи невероятно за онези далечни времена) човек. Той е от най-горния пласт и принадлежи към т.нар. „Граветска култура“, която досега се считаше, че е на 28–30 хиляди години. Находките от Козарника обаче я състаряват поне с 12 хиляди. При археологическите проучвания от подобен род всичко става бавно. Изследват се почвите, седиментните образувания, за да се установи по какъв начин хората, живели тук, са променили химическия им състав. Когато няма 17
никакви директни следи от човек – нито кости, нито сечива, огнища или други находки, само химическото съдържание на пласта, ако съдържа азотни и някои други съединения, може да подскаже, че е имало хора. Надолу под „Граветската култура“ в пещерата следват пластове на възраст 40 000–250 000 години от средния палеолит, чиито обитатели са били най-вероятно неандерталци и дори по-стари от тях човешки форми. Още по-надолу учените са попаднали на стар палеолит, какъвто досега в България не е откриван. Възрастта му със сигурност е над 1,6 милиона години. Засега в Европа са известни твърде малко подобни находища, при това доста по-млади – в Испания, Франция, Италия, Германия и Турция. Те са покъсни „стъпки“ от разселването на хората из Стария континент. Разкопките в Козарника ще продължат още много години с известно прекъсване за обработка на резултатите. Доказателство за регионалната активност на населението от Козарника са следите от обитаване на сравнително големи човешки групи в района. Другите обекти на експедицията в околността на Белоградчик са пещерите Редака и Големи печ, които вероятно са били нещо като лагери, използвани от древните ловци или събирачи на каменни суровини за сечива и оръжия. Не е изключено и в равнинната част да е имало такива лагери. Ходенето до Големи печ ни отне повече от час по стръмна пътека. В пещерата под ръководството на археоложката Станимира Танева са открити запазени пластове, които могат да обрисуват точно картината на живота от онова време. А как би могло да се говори за точност, когато става въпрос за време преди милион и половина години? Когато става дума за толкова ранни открития, датировката трябва да е направена по няколко независими метода. По биостратиграфския внимателно се проучват костните останки, които пластът е съхранил от своите древни обитатели. Световноизвестният специалист по дребна палеофауна д-р Васил Попов определя по големи колкото песъчинки пресети зъбчета вида, живял преди стотици хиляди години. Той може да подскаже за какво време става дума. Знае се например, че няколко вида дребни мишки са били много чувствителни към климатичните промени и имат сравнително бърза еволюция. Те са изчезнали преди около един милион години. Намерените в Козарника останки от тях говорят, че пластът е на възраст поне един милион години. В един от пластовете д-р Мери Ковачева от Геофизическия институт на БАН намира потвърждения за колеблива ориентация на намагнетизираните микрочастици, което е характерно при смяна на магнитните полюси на Земя-
18
та. Такава точно доказана от науката промяна на полюсите е станала преди 780 000 години и находките в пещерата носят убедително установени следи от нея. А т.нар. електронно-спинов резонанс изследва емайла на зъбите от намерените едри животни и измерва кристализация, образувана в него. Голямата сензация – най-старото проявление на абстрактно мислене върху парче кост, намерено в Козарника, предизвика истински шок. То заинтригува учените с четири групи от успоредни нарези. Уникалните следи от човешка дейност отпреди 1,2–1,4 милиона години предизвикаха свирепи научни дебати. Породи се въпрос дали определяните като „знаци“ не са просто белези от рязане при транжирането на животинското месо. Второто съмнение е дали наистина следите от нарязване са толкова стари? Но и срещу двете вече са представени убедителни аргументи. За какво точно е служило това парче кост, засега не се знае и едва ли някога ще научим. Но при всички случаи става ясно, че те са най-старите организирани означения, намерени досега на земята, и са материална проява на най-старото познато абстрактно мислене. Това е засега, но работата на учените в пещерата продължава, а вие може да прецените струваше ли си пренареденото начало на книгата и след като го направихме, нека отправим поглед към Белоградчик и неговите знаменити скали.
Козарника е в този скален масив, характерен за Белоградчишкия район (горе). На долния ред: входът на пещерата и момент от изследването є.
19
Ò
Крепостта Калето и Белоградчишките скали
ÂÊÀÌÅÍÅÍÈ ËÅÃÅÍÄÈ ÊÐÀÉ ÁÅËÎÃÐÀÄ×ÈÊ Ìîäåëèðàíåòî íà íåîáèêíîâåíèòå ñêàëíè âàÿíèÿ çàïî÷âà ïðåäè 35 ìèëèîíà ãîäèíè, ðèìëÿíè ãðàäÿò ñâîé êàñòåë ñðåä òÿõ, êèíàäæèè îò öÿë ñâÿò ãè ïðåâðúùàò â äåêîð, êàêâè çàãàäêè êðèÿò Ìàãóðàòà è Ðàáèøêîòî åçåðî Преди много, много години тук имало мъжки и женски манастир. Красивата монахиня Валентина дори под черното расо не успявала да скрие хубостта си. Мълвата за нея стигнала и до Антон, който едни разказвачи определят като овчар, други като римски патриций, трети като монах в мъжката обител. Какъвто и да е бил, той често започнал да идва под прозореца на хубавицата. Любовта изгаряла двамата млади и след няколко месеца детски плач огласил околността. Новината бързо се разчула. Събрали се на съвет монаси и монахини, анатемосали и прогонили
20
блудницата. Точно когато Антон на кон отивал да я вземе при себе си, а монасите се отправяли към своята обител, разгневеният Господ пратил от небето буря и мълнии, които сринали манастирите. Младата майка се превърнала в каменна мадона с дете сред наобиколилите я вкаменени монаси. А конникът останал вечно да чака любимата си сред скалните фигури...
Това е една от многобройните легенди, за които Белоградчишките скали са вдъхновявали разказвачите от различни времена. Навсякъде по света е така – шедьоврите на Твореца, независимо дали го наричаме Бог, Природа, Абсолют или непознаваема сила, вдъхновяват и неговите създания за скромни творения. Заради изключителната си красота Белоградчишките скали заслужено бяха номинирани като българския кандидат за едно от Новите седем природни чудеса на света и въпреки че не успяха да се преборят със силните конкуренти, си остават едно от чудесата на България. Белоградчик е възникнал с построяването на крепостта Калето над града и съдбата му винаги е била свързана с нея. Древната твърдина е изградена в непристъпните скали още преди създаването на българската държава, когато Балканският полуостров бил в пределите на Римската империя. Римляните използували при строежа є естествената непристъпност на скалите, като издигнали само две стени от северозапад и югоизток. От другите две страни за преграда и днес служат два огромни скални масива, високи по стотина метра. Предназначението на този кастел било да служи като наблюдателница. Недалече са открити останки на акведукт. Калето днес е една от най-запазените български крепости и заради необикновената си фотогеничност и хубостта на природата, сред която се разполага, неведнъж е бил използван за декор на наши и чужди филми. Името на Белоградчик идва от нейния „бял градеж“. И тя, и градът са унищожавани и строени наново много пъти от византийци, българи и турци. В северозападната част на Калето стои почти напълно запазено подземие, изградено най-вероятно от българските владетели. През втората половина на XIV в. Иван-Срацимир разширил укреплението и издигнал две преградни стени от югоизток и северозапад. Там настанил свой гарнизон. По време на царуването му Белоградчишката крепост е втората по големина и значение след Видинската. Крепостните стени на Калето са дебели 2,5 м и достигат до 12 м височина. Оформят три крепостни двора, разделени с масивни портали с врати, обковани с желязо. Общата площ на цялата крепост е 10 211 кв. км. 21
Ролята на Белоградчик нараснала особено след обявяването на Видинското царство. ППрез този период наоколо били изградени много църкви и манастири. През турско време в града избухвали въстания срещу тиранията. Никога в църквите и училищата на гордото градче не е служено и учено на гръцки език.
Белоградчик
Днес Белоградчик е център на община. В самия център може да се посети старинната къща на семейство Панови, в която се помещава Историческият музей. Природонаучен музей и Астрономическа обсерватория също гостоприемно са отворили вратите си за посетители. Наблизо е и църквата „Св. Георги Победоносец“ от 1868 г. Най-старата и единствена оцеляла сграда от времето на старото селище е джамията от 1751 г. Градът е магическото място, където се срещат Западният Предбалкан със Западния дял на Стара планина и най-южната част на Западната Дунавска равнина с двата планински масива Венеца и Ведерник, заобиколени от фантастичния свят на Белоградчишките скали, чиято обща площ е около 90 кв. км. Скалите са необикновен декор на целия град, а Калето е най-логичното начало на всяка обиколка из тях. Най-хубавият сезон е пролетта, когато феноменалните червеникави ваяния потъват в свежа зеленина и уханни люляци. А щом есента развихри своята палитра, преди зимата да измие всички цветове, добиват друга хубост. Моделирането на релефните форми започва през епохата на еоцена преди около 35 милиона години, когато районът се издига над морското ниво и се дава старт на ерозионните процеси. Неумолимите стихии вода, вятър и слънце, климатът и растителността се изявяват като изкусни ваятели. 22
Червеникави, сиви и жълти скали са обособени в четири главни групи. Централната е разположена южно от града и вече се е превърнала в негова емблема. Тя включва най-интересните и внушителни скални образувания в целия район – Адам и Ева, Ученичката, Овчарчето, Дервишът, Мечката, Камилата, Гъбите, Мадоната, Конникът, Монасите, Хайдут Велко... А сред безименните скали има по-красиви дори и от най-известните. Над поляната, където се провежда празникът на Белоградчик, Петровден, непосредствено над Адам и Ева има необикновени гигантски „Гърнета“ с размерите на сграда. Не по-малко атрактивни са и многобройните скални гъби, най-популярните от които са около лятното кино. Втората група е разположена на запад от града. Скалите є имат алпийски вид и са оградени от дълбоки пропасти. Най-известни са Збеговете, Еркюприя и Борич. На около 4 км на изток е третата група около Латинското кале. Там е и Лепнишката пещера. Четвъртата група се намира между селата Боровица и Фалковец. Тя е всъщност първата, която виждате на идване от София, Враца или Монтана. Тук са известният Боров камък, Червеният камък, Пчелин камък, Торлакът и Момината скала. Последните са около селата Гюргич и Белотинци. Край Фалковец, чието име идва от латинското наименование на сокола, има приятно за разходки ждрело. Необикновените форми са развълнували унгарските пътешественици Каниц и Сьомбати, които ги запечатали за поколенията в акварели и литографии във време, когато не всеки правеше снимки с телефона си. Можете да видите основните хубости на Белоградчик и за един ден, но за да обиколите всичките скални групи край града, са необходими три дни. И всичките те ще минат в приятни разходки из сенчести и добре прокарани пътеки, където ще ви изумят не само талантът на природата като ваятел, но множеството представители на растителния и на животинския свят, избрали тази хубост за свое обиталище. Не може да не се усетите скромен участник в това хармонично общество и да не отнесете в сърцето си порив винаги да пазите крехкото му равновесие. Необикновен е характерът на едно възвишение в покрайнините на града, върху което е изградена телевизионната кула – Планиница. В блоковете от бял и червен пясъчник на възраст десетки милиони години се открояват стотици скали с ръждиви метални участъци. Металът сякаш се е „разтворил“ в камъка или го е пронизал дълбоко във формата на кухи тръби. Уникалните древни железарии се срещат на повече от 2 километра. Пробите показват съдържание на 80–90 процента желязо. Уникално желязо на десетки милиони години, запазено от окисляване и съхранило магнитните си свойства, 23
Рабишкото езеро.
въпреки че може би през последните 1–2 милиона години са били изложени на атмосферно влияние. Този необичаен феномен ражда куп спекулации за непозната и много стара човешка цивилизация, за непознати технологии за производство и приложение на желязото, за което се твърди, че е открито и използвано от човека само преди някакви си 3200 години. От Белоградчик може да се продължи и до Рабишкото езеро и найизвестната българска пещера – Магурата. За езерото се преразказва една небивалица, която е на път да конкурира прочутото чудовище от Лох Нес. Езерото се намира между селата Рабиша и Толовица в Предбалкана. На място чухме, че то е най-голямото вътрешно езеро в България – твърдение, в което не бихме могли да се закълнем, след като разбрахме, че диаметърът му е 1,4 км, а дълбочината 15 м. Справочници твърдят обаче, че площта му е 7,8 кв. км, а дълбочината достига 35–40 м. Местните екскурзоводи казват и че доскоро погрешно го смятали за карстово, но впоследствие изследвания били доказали, че е единственото тектонско езеро у нас. Легендата за страшното чудовище с тяло на човек и глава на бик, което живеело в Рабишкото езеро, се предава от поколение на поколение в продължение на век. Местни хора били виждали огромно животно да се показва от водите на езерото. И до днес мнозина вярват, че то съществува. Рибари пък
24