Русия и Булгария 06-2 by Russia Beyond

Русия България

СЪВМЕСТНО ИЗДАНИЕ С РОССИЙСКАЯ ГАЗЕТА

ГЕРОЙ НА НАШЕТО ВРЕМЕ СНИМКА: ЛИЛИЯ ЗЛАКАЗОВА, “РГ”

Генри Резник: “Никога няма да защитавам хора, загубили чест и достойнство” СТР. 05

Стари приятели, нови хоризонти

ЧЕТВЪРТЪК , 23 ЮНИ , 2011

По-близо до звездите

Тенденция Русия е вторият по големина интернет пазар в Европа

Успешно навлизаме в световната мрежа Делът на интернет в БВП на Русия може да достигне 3,7 процента през 2015 г. Тези цифри са от доклад на The Boston Consulting Group. АНТОН БЛАГОВЕШЧЕНСКИ НИКИТА ЯКОВЛЕВ РУСИЯ И БЪЛГАРИЯ

бъде Московският университет. Сега това е единственият музей в столицата където всичко може да се пипа с ръце. В обновения планетариум се намира огромна колекция от метеорити, телескоп-рефрактор

и единствения в столицата 4D-кинотеатър. Специалистите смятат, че московския планетариум е най-добрият в Европа и един от най-добрите в света. Всеки ден го посещават над 2000 души.

Иновации Путин даде старт на Агенцията за стратегически инициативи

Добре дошли в бизнеса! Владимир Путин направи презентация на проекта на Агенцията за стратегически инициативи (АСИ), чийто надзорен съвет той оглави. КИРА ЛАТУХИНА РУСИЯ И БЪЛГАРИЯ

„Основна задача на агенцията е да подкрепя тези, които вече нещо са направили“, уточни председателят на правителството. АСИ ще има три направления. Първото е „Нов бизнес“: всичко, свързано с насърчаването на знакови, перспективни проекти, поясни премиерът. „Хората ще се захващат за работа, изхождайки от собствения си опит, а ние ще ги подкрепяме въз основа оценката на резултата от тяхната работа“. Путин предложи агенцията да бъде и посредник

между бизнеса и финансовите структури, институциите за развитие, публично да подкрепя предприемачите и техните идеи. Тя основно е насочена към тези, които вече са постигнали нещо в своето поприще. Но вратите не са затворени и за начинаещи. „Не изключвам възможността да дойдат хора с кардинално нови идеи, които още нищо не са постигнали, и ако експертният съвет направи съответната оценка, може и е необходимо тези предложения да се разгледат внимателно“ – отбеляза Путин. Второто направление е „Млади професионалисти“ – това е разработка на система за професионална комуникация, която би трябвало да отчита всички днешни реалности. На

Новата структура се отличава по това, че се създава лично към премиерминистъра Запад има изпити, чрез които работодателят може да определи нивото на компетентност на бъдещия си сътрудник. „Трябва и у нас да се създаде нещо подобно“ – поясни източник от правителството, но работата върви бавно. И накрая третото: „Социални проекти“ – насърчаване на такива, които имат обществено значение. Премиерът изброи основните принципи в дейността на АСИ – откритост, привличане на широк кръг независими екс-

перти, свеждане на бюрократичните процедури до минимум, неангажираност. На агенцията й предстои да започне изучаването и разпространението на най-добрите регионални практики, още есента трябва да е оформена териториалната мрежа. Трябва да има еднакви условия за реализация на перспективните хора в цялата страна, убеден е Путин. Новата структура се отличава по това, че не се създава към правителството, а лично към премиер-министъра Владимир Путин. „Такова нещо е абсолютно нетипично за нас, признава източник от Белия дом. АСИ ще подкрепя основно не стартиращи, а успели средни компании. ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА СТР. 2

Делът на интернет в БВП на Русия през 2009 г. е 19,3 милиарда долара (1,6% от БВП) съобщенията и масовите комуникации Игор Шчоголев обяви 57 милиона. През 2006 г. едва 25 милиона руснаци са имали възможността да ползват интернет. Възможността до 2015 г. делът на интернет икономиката в БВП на Русия да достигне до 3,7 процента се оценява от авторите на доклада по оптимистичния сценарий. Основният сценарий предвижда ръст до 2,6 процента. Основен стимул на растежа ще е потреблението на населението, което ще се увеличава съответно с 33% или с 26% годишно по тези сценарии.

СНИМКА: REUTERS

СНИМКА: ИТАР-ТАСС

След 17 години реконструкции беше открит знаменитият Московски планетариум. След години на съдебни дела и смени на собствениците, планетариумът премина в собственост на града, а негов уредник ще

Но в относително изражение положението не е толкова розово: през 2010 г. едва 24 процента от руските битови абонати имат достъп до широколентов интернет (през 2009 г. – 20%).Авторите на доклада оценяват дела на интернет в БВП на Русия през 2009 г. на 19,3 милиарда долара (1,6% от БВП). Ако се изключи нефто-газовият компонент, който Световната банка оценява на една четвърт от руската икономика, то дяла на интернет ще се равнява на 2,1 процента от БВП.Тази цифра е съпоставима с аналогичните показатели на Италия (1,9%) или Испания (2,2%), но е много по-ниска от тази на Дания (5,8%) и Великобритания (7,2%). Най-висок е приносът от ползването на услугите на Световната мрежа (World Wide Web – www) от населението на страната (12,6 милиарда долара). На свой ред то се състои от електронна търговия (7,4 милиарда долара) и разходите на потребителите за самия достъп до интернет (5,1 милиарда долара). В доклада се отбелязва: „Фактът, че за достъп до интернет родните потребители плащат почти толкова, колкото и за онлайн покупки, показва, че в Русия електронната търговия е относително слабо развита. Също така това говори, че руските потребители използват достъпа до Световната мрежа в по-скоро с цел получаване на

информация и за комуникации, отколкото като платформа за извършване на покупки и транзакции“.Съществен дял в руската интернет икономика имат инвеститорите (10,5 милиарда долара), а държавните разходи, чийто обем в момента не е голям (1,5 милиарда долара), ще се увеличават с развитието на инфраструктурата и навлизането на интернет. Ако говорим за достъпността до интернет за руснаците, то според доклада нашата страна се намира на второ място в Европа по брой на хората с достъп до интернет, на първо място е Германия. От публикуваните през март 2011 г. оценки става ясно, че броят на интернет потребителите в нашата страна е 50 милиона души, а министърът на

Руската търсачка “Яндекс” с голям успех разположи своите акции на борсата в Ню Йорк

ЗАЩО АМЕРИКАНЦИТЕ УПОРИТО ПОВТАРЯТ ГРЕШКИТЕ НА СЪВЕТСКИЯ ГЕНЩАБ?

РУСИЯ И БЪЛГАРИЯ

Какво ново?

ЧЕТЕТЕ НА

НОВИНИ. АНАЛИЗИ. ГЛЕДНИ ТОЧКИ ДУМА ЧЕТВЪРТЪК_ЮНИ_ 23_2011

www.russia.bg На историята и днешния ден на рускобългарските отношения е посветен сайтът на посолството на Русия в България

Финанси От Световната банка са убедени, че е дошло време за мултивалутна система

Предрекоха бъдещето на рублата Към 2025 г. доларът ще загуби монопола си и в света ще се наложи мултивалутна система, в центъра на която ще са щатският долар, еврото и юанът. АЛЕКСАНДЪР САМОЖНЕВ

Рублата се чувства уверено редом с долара и еврото

Добре дошли в бизнеса! ПРОДЪЛЖЕНИЕ ОТ СТР. 1

АСИ е създадена като самостоятелно дружество с нестопанска цел, а работещите в нея няма да бъдат държавни служители. Тук почти няма да има чиновници, с изключение на министъра на икономическото развитие Елвира Набиулина. Основният орган, който ще взема решения, ще бъде надзорният съвет начело с Владимир Путин. В него ще участват предприемачи, ръководители на бизнес обединения и губернатори. Бюджетът на АСИ засега не е обсъждан, разчетите ще се правят от генералния директор. Но по предварителни

оценки на правителството в началния период ще са необходими 50 души и приблизително 100 милиона рубли годишно. Чрез сайта asi.ru вече е обявен конкурс за ръководните длъжности. Кандидатите трябва да попълнят заявление, да приложат резюме и да напишат няколко есета относно функциите и структурата на агенцията, а също така да изложат своите идеи за средния бизнес. Общо ще бъдат подбрани 25 кандидати за поста на генералния директор и по 10 за директорските. След избора на генерален директор неговите съперници от конкурса ще влязат в експертния съвет, който ще

течение на последните 5-6 години постепенно намали дела на долара в полза на еврото и редица други валути. Сега във валутната кошница вече се намират канадският долар и някои други валути. Според мен в новата мултивалутна система наравно с долара и еврото ще бъде и китайският юан, и по всяка вероятност руската рубла ще има реалната възможност да се превърне в такъв вид резервна валута през следващите десетилетия. По принцип не изключвам възможността японската йена все пак също да остане една от ключовите валути. Възможно е засилването на валутите и на други страни, в това число Южна Африка, Канада и Австралия. Те също могат да засилят своята роля в световната валутна система. Вярвам, че Русия има възможност да укрепи позициите на рублата, първоначално в постсъветското пространство. А в бъдеще това би могло да се използва като трамплин, за да може рублата да се превърне в световна резервна валута.

Зърното получи изходна виза

СНИМКА: АЛЕКСЕЙ КАЛУЖСКИХ/КОММЕРСАНТ

За това се говори в доклада на Световната банка „Хоризонти на глобалното развитие 2011 – Многополюсният свят: Глобалната икономика“. За това дали наистина процесът на преход към новата валутна система вече е стартиран, а също и как ще се чувства рублата при новите условия, за „РГ“ коментира главният икономист на Дойче Банк за Русия Ярослав Лисоволик: – Аз съм съгласен с мнението на експертите от Световната банка. Предполагам и в момента вече не може да се говори за монопол на долара, защото де факто световната валутна система в значителна степен се опира и на еврото, и на йената, и на някои други валути. Разбира се, от моя гледна точка влиянието на долара и на еврото в течение на няколко десетиле-

СНИМКА: AFP/EASTNEWS

РУСИЯ И БЪЛГАРИЯ

тия ще намалее. Аз смятам, че на фона на всичко това не само китайският юан, но и руската рубла може да усили своите позиции в качеството си на резервна валута. И като цяло мултивалутната система ще бъде отражение на тежестта на развиващите се страни в световната икономика, която ще се развива достатъчно интензивно в течение на няколкото близки десетилетия.Темпът на растеж на развиващите се страни ще е по-висок, отколкото на лидерите на развития свят, такива като САЩ или Европа. Действително може да се говори за това, че процесът на преход към новата валутна система вече е в ход. На практика ние виждаме как през последните няколко години централните банки от цял свят се стремят да диверсифицират своите валутни резерви. Също така се забелязва тенденция за изкупуване на злато, което в определена степен представлява начин за диверсификация на резервите. Ако разгледаме руската Централна банка, то тя в

Времето е пари, дори ако това е времето за кратка почивка се занимава с подбор и експертиза на проектите. Планира се процедурите да приключат в края на август. От Белия дом ни уверяват, че не си струва да се прави аналогия със Сколково или да се търси политически подтекст. Целта на иновационния парк е да събере на добро място интересни хора и важни проекти, а

АСИ е мрежова работа в цялата страна. Сколково е с други критерии и идеология, а АСИ е институция на средния бизнес, ориентиран към създаването на „социален асансьор“. Иновационният парк е необходим като водеща платформа за иновационните проекти, а агенцията – за да създава движение, вълна, енергия.

Продажбите на руско зърно в чужбина ще се възобновят от 1 юли след изтичането на ембарго, продължило почти една година. Забраната за износ бе наложена от правителството през август 2010 г. заради слабата реколта. Сега премиерът Владимир Путин взе решение да го отмени. На световния пазар могат да бъдат доставени около 25 млн. тона. Руският зърнен съюз дълго време се бореше за отмяна на ембаргото – фермерите не получиха цялата си печалба заради него. Може да се каже, че противници на отмяната бяха животновъдите, за които зърнените фуражи съставляват 60 процента от себестойността на месото, предлагано на пазара.

ДЕТАЙЛИ 85% от руснаците не се интересуват от доходите на чиновниците. Нарасна броя на тези, които не знаят за декларирането доходите на чиновниците (от 23 на 41%). Ето, и сценариста Валерий Золотуха е равнодушен към приходите на „слугите на народа“: – Смята се, че всички обичат да броят чуждите пари. Но много не вярват на тези данни. Ако можеха да бъдат проверени – това е друг въпрос.

Ограмотяване под земята В метрото на Санкт Петербург бяха поставени колоритни плакати с правилата за правопис. Нормите за произнасяне и поставяне на ударение са в две колони: отляво са показани правилните варианти, а отдясно – неправилните, те са зачеркнати с червен кръст. В червен триъгълник, добре известния на шофьорите знак за внимание, са думите-паразити, чиято употреба се препоръчва да се избягва.

В Киев – два пъти по-бързо Пътуващи с влак от руската столица Москва до Киев ще стигат до украинската столица за един час по-малко, отколкото досега. Това стана възможно благодарение на въвеждането на нова опростена процедура на граничен и митнически контрол от руската страна. Пътниците ще бъдат проверявани във вагоните. Досега за тази цел влакът правеше няколко междинни спирки по маршрута.

Частен двуглав орел Съд в Челябинска област постанови изключително решение. Гражданка бе санкционирана за това, че е използвала хартия и печат със символите на държавата за решаване на лични въпроси. От прокурорите делото стигна до гражданския съд, който я глоби с 2 000 рубли. Според руските закони право да използва символите на властта има самата власт. Много рядко гражданите са наказвани за това, че използват държавната символика. Най-често те са заплашени от глоба.

ФОТОФАКТ

ЧУЖДЕСТРАННИТЕ МЕДИИ ЗА РУСИЯ

СНИМКА: REUTERS

ДОБРЕ ДОШЪЛ, „ГАЗПРОМ“!

ОТ КАКВО СЕ ТРЕВОЖАТ РУСНАЦИТЕ

КИНО: ПЕЧАЛБА ОТ $1 МЛРД.

СКРИТИ ПРЕДИМСТВА

ВРЕМЕТО НА ВИСОКИТЕ СКОРОСТИ

ГЕРМАНИЯ

ЯПОНИЯ

САЩ

АВСТРИЯ

ФРАНЦИЯ

Водещи политици от ХДС и ГСДП, които се занимават с икономически проблеми, смятат, че включването на руския концерн „Газпром“ в списъка на акционерите на доставчика на електроенергия E.ОН е разумно. В продължение на много години“Газпром“ успешно си сътрудничи с компанията BASF в рамките на съвместното предприятие Wingas. Ако „Газпром“ увеличи своето участие в енергетиката, то това е изгодно и за немската икономика.

Русия не вижда заплаха от засилването на военноикономическата мощ на Китай. Съвсем друг въпрос е обаче възможността за настъпване на хаос в Централна Азия. За разлика от САЩ руските лидери винаги повтарят в своите изказвания, че Русия и Китай са партньори. Изглежда военното ръководство мисли повече за Централна Азия като смята, че нестабилността в този регион ще се засилва вследствие на извеждането на войските на НАТО от Афганистан.

Руснаците преоткриват за себе си удоволствието от ходене на кино. Movie Research Company съобщава, че през миналата година в Русия са продадени 169 милиона билета, което е с 15% повече, отколкото през 2009 г. Този ръст е обезпечен на първо място от чуждестранните филми, като същевременно намалява аудиторията на руска кинопродукция. Миналата година средната цена на билета е била 189 рубли (6,8 долара), което е с 10% повече, отколкото през 2009 г.

Потенциалът е голям, но както и преди не се реализира. До този извод са стигнали авторите на доклад за конкурентоспособността на Руската федерация, представен на Световния икономически форум. Авторите подчертават, че найголямата по територия държава изостава от Китай, Индия или Бразилия (част от групата БРИК), защото няма ръст на производителността. При това, според тях, Руската федерация има големи конкурентни предимства.

От впечатляващия ръст на руската автомобилна промишленост ще имат изгода пет чуждестранни производители на автомобили: “Форд” и неговият руски партньор Sollers, “Рено-Нисан” и АвтоВАЗ, “Фолксваген”, GM и “Мерцедес” с КамАЗ. Очаква се през тази година да бъдат продадени 2,35 млн. нови автомобила, което представлява увеличение от 23% в сравнение с 2010 г. За правителството това означава хиляди запазени работни места и надежда за развитие.

БАСКЕТБОЛ С ИВАН ГРОЗНИ В Музея за съвременно изкуство в сибирския град Красноярск арт-групата “Сини носове”изложи портрети на известни хора с... баскетболни кошове върху тях. От което се възползва невръстният играч.

Страницата е подготовена от екип на „Русия и България”

ЧЕТЕТЕ НА

РУСИЯ И БЪЛГАРИЯ

Мнения

НОВИНИ. АНАЛИЗИ. ГЛЕДНИ ТОЧКИ ДУМА ЧЕТВЪРТЪК_ЮНИ 23_2011

НАВЪН БУШУВА РЕВОЛЮЦИЯ. СOM

ДЕФОЛТ С ЕФЕКТ НА ВОДОРОДНА БОМБА

Владислав Иноземцев ИКОНОМИСТ

Мелор Стуруа

ЖУРНАЛИСТ

дминистрацията във Вашингтон очаква с ужас настъпването на 2 август. Тя бе обзета от ужас след новината, че правителството на САЩ е достигнало тавана на разрешения му от закона федерален дълг от 14.3 трилиона долара. Америка дължи тази астрономична сума на urbi et orbi – на града и света. Втори август е крайният срок, определен от американската хазна на Конгреса на САЩ за премахване на лимита по дълга от хазната. Сега администрацията трябва всеки месец да намира средства в размер на 125 милиарда долара, за да не се стигне до „спиране” на страната. От хазната смятат, че ще успеят да избегнат кризата поне до август. За целта тя има доста пари „настрана”: 100 милиарда долара в наличност, депозирани във Федералната резервна система (ФРС); 232 милиарда долара, скътани за „черни дни”; запаси от злато, оценени на 402 милиарда долара; нефт за 81 милиарда долара; кредитен портфейл за 923 милиарда долара, както и направените по време на неотдавнашната рецесия инвестиции в „Дженерал Мотърс”, AIG и банки. Изглежда доста солидно. Проблемът е в това, че само първите две „спестявания” могат да бъдат използвани. Всичко останало ще бъде блокирано от дефолта. Министърът на финансите на САЩ Тимоти Гайтнър в наскорошно обръщение към Конгреса предупреди, че когато всички тези ресурси бъдат използвани, правителството ще трябва да обяви дефолт. Това ще означава, предупреждава Гайтнър, че няма да се плащат нито заплати на военните, нито помощи за безработните, ще бъдат спрени плащанията по социалната и медицинска застраховка, както и по данъчната реком-

РИСУНОК НИЯЗ КАРИМ

Разбира се, може и да не се плаща. Американският дефолт обаче означава световна криза пенсация. Катастрофалните последствия за населението ще окажат влияние и върху финансите. Дълговете на хазната ще станат рискови за инвеститорите и ще се наложи рязко повишаване на обслужването на кредитите. Така смята, както и много други, председателят на ФРС Бен Бернанке. Разбира се, може и да не се плаща. Евентуален американски дефолт обаче означава световна криза. „Никой няма да купува на пазарите нашите дългове, ако ние обявим дефолт. Пазарите ще се сринат”, казва заместник-министърът на финансите на САЩ Мери Милър. Ето още нещо любопитно. Инвеститорите засега не са в паника. Те се основават на опита си от миналото, кога-

то на крачка от дефолт американският Конгрес се предаде и вдигна летвата на федералния дълг. Много хора окачествяват сегашната истерия във Вашингтон като „театрално представление”. Защо? Дефолт. Крах. Криза. Катастрофа... Ужасни думи. Те висят като дамоклев меч над Съединените щати.Този меч все още е в ножницата. Никой не смее да го извади – нито Китай, нито Индия, нито ЕС, нито Русия. Този финансов дамоклев меч е като водородна бомба. Използването му е равностойно на самоубийство. Евентуална финансово-икономическа катастрофа на Америка би означавала световна катастрофа. Това е много добре ясно и на главните съперници, и на най-яростните противници на САЩ. Затова тяхното „танго на смъртта” с Вашингтон стига до ръба на пропастта и там спира. В този танц шантажират и двамата партньори. Едните заплашват, че ще хвърлят Америка в пропастта, наречена боклукчийското кошче на историята. Другите – САЩ – отговарят,

че в подобен случай ще дръпнат със себе си и всички останали. Методът на шантажа се използва и във вътрешната политика на Вашингтон. В началото на 1996 година например правителството на президента Бил Клинтън изиска от Конгреса повишаване на тавана на федералния дълг. Конгресът отгов о р и с о т к а з . То г а в а президентът заплаши, че ще престане да плаща на населението средствата по социално осигуряване. Конгресмените се предадоха.Таванът на дълга бе повишен. Оттогава насам той се вдига непрекъснато! Ами добре, нека да си се вдига – може да каже човек. Нека, обаче да си спомним сравнението на финансовия дамоклев меч с водородна бомба. Докато съществува ядрено оръжие, съществува и заплаха от използването му. За финансовия „меч” не съществува подобно нещо, макар залозите да са невероятно големи. Авторът е известен руски журналист-международник

последно време не само в Русия се водят разговори за необходимостта от технологична модернизация, вече в целия свят се надига новата вълна на иновационната икономика. Компютърните и комуникационните технологии, оригиналните интернет проекти, компаниите от биотехнологията – всички те увеличават печалбите и капитализацията си. Аpple, която от 2001 г. разработва нова серия продукти с представката „i“, за последните 8 години поскъпна 36 пъти и по капитализация бе втора компания в света в началото на май (328 милиарда долара). Google, най-голямата търсачка, се оценява на 169 милиарда, а Facebook, най-скъпата социална мрежа — на 82 милиарда. Крупните компании поглъщат дребните, както например Microsoft, която обяви придобиването на Skype за 8,5 милиарда, стремейки се да участва в техния успех. В Русия внимателно следят новата „революция.com “. Още преди две години компанията Digital Sky Technologies, която се контролира от Милнер и Усманов, започна да инвестира във Facebook и увеличи своя дял до 10%. Проведеното в края на миналата година IPO (Initial Public Offering – първично предлагане на акции – бел.пр.) на руската Mail.ru Group определи цена на компанията от 7,1 милиарда долара, което я прави най-скъпата интернет компания в Европа. В началото на май бе предсрочно прекратено IPO на Yandex, предлагащ печалба от 1,1 милиарда в процеса на емитирането на около 20% от своите акции на борсата NASDAQ. Като цяло, за високотехнологичните компании, които излязоха на борсата до 2000 г. и остават публични до ден днешен, съотношението цена/печалба (p/e ratio), по данни на списание The Economist, е само с 15-20%

по-високо от показателите за 1999-2000 г. Да, разнообразието от продукти на днешните пазарни лидери поразява въображението (например компанията Apple’s App Store предлага на клиентите 300 хиляди различни приложения за най-различни устройства на Apple, а само потребителите на Facebook свалят повече от 20 милиона на ден). Днес интернет-иноваторите грабват с количеството, а не с цената – но това не може да продължава до безкрай, а цените на информационните услуги (това бе известно отдавна) намаляват с темповете, с които се увеличава тяхната усложненост. Преди няколко години достъпът до интернет в повечето хотели струваше по 15-20 долара на ден, а днес по-голямата част от хотелите, кафенетата, гарите и летищата в различни краища на света го предоставят безплатно. Съвременната вълна на интернет революцията прилича на предшестващата я, но същевременно съществено се отличава от нея. Сега ясно се открояват двете й съставни категории: производствено-технологичната, основана на внедряването на нови инженерни решения, и чисто операционната, ориентирана към създаването на техники за комуникация, компютърни програми и приложения. Предполага се, че в крайна сметка първата категория иновации ще надделее. Не е случайност, че именно такива компании са загубили много по-малко от стойността си, отколкото „чистите“ .comове. От друга страна, търсачките и методиките за разпространение на данни в интернет, социалните мрежи и услугите за бързи съобщения са все още прекалено млади, за да може с увереност да се каже, че те ще успеят да генерират реални доходи; а и конкуренцията в този сектор скоро наистина ще бъде глобална. Авторът е доктор на икономическите науки

АЗ ТАКА И НЕ РАЗБРАХ МНОГО ПРОСТИ НЕЩА Дмитрий Соколов-Митрич ЖУРНАЛИСТ

огато бях малък и глупав, си мислех, че когато стана голям и умен, ще разбирам всичко. Но вече съм на 36 години, а много неща така и не съм разбрал и надали ще разбера, дори и да получа още няколко висши образования. На мен, например, изобщо не ми е ясно защо хората хвърлят боклуци. Защо е по-добре да хвърлиш фас от балкона, отколкото да го загасиш в пепелника – нали и двете действия изискват горе-долу еднакво усилие. И какво удоволствие носи на хората да отидат на излет в някое райско кътче и да оставят след себе си сметище – ами нали пак ще се върнат там многократно? Има ли някаква логика или най-

малко изгода от подобно поведение? Абсолютно никаква.Сигурно си казвате, че съм наивен идиот, но аз изобщо не разбирам защо всичко трябва да се върши лошо. Например своята пряка работа. Съществува нещо, което даже не е мнение, а по-скоро тайно знание, че ако свършиш дадена работа зле и все пак ти платят, значи печелиш, значи си получил нещо. Съответно да си свършиш работата добросъвестно е признак на слабост, елемент на робско поведение, ти просто тъпо си направил това, което са изискали от тебе, ти си глупак. Подобно отношение към работата обаче е просто глупаво, както и да го погледнеш. Няма нужда и да споменавам, че е недалновидно от икономическа гледна точка. То е неизгодно дори от гледна точка на днешния ден, час, минута. Защото и

лошият резултат от работата изисква не по-малко усилия от добрия. Съдейки по мен, даже и повече. Общо взето, отдавна разбрах, че човек изобщо не е разумно същество, затова отдавна престанах да се учудвам на факта, че не мога да проумея поведението му. Например за какво е нужен служебен „Мерцедес” от представителен клас на заместник-министър? При това не федерален, а регионален. Или пък на съветника на президента. Бил той и на цяла Русия. Ами добре, съветник е и какво от това? Нали има много други хубави коли, които струват много по-евтино. Иска да се перчи? Ами нали ако утре отида на работа в костюм за 5 хиляди долара, цялата редакция ще ми се смее. Защото това наистина е смешно – журналист идва на събрание в костюм на Армани. Също толкова

Например за какво е нужен служебен „Мерцедес” от представителен клас на зам.-министър? нелепо изглежда и заместникминистърът на някаква незначителна република в автомобил за 5 милиона рубли. Как той не го осъзнава?! Сега да погледнем друго нещо. Мен отдавна ме мъчи въпросът къде летуват гражданите на Финландия? Защо те не пътуват на пиянски турове в Турция, Египет, Тунис – най-малкото никога не съм ги срещал там. Нали и финландците много обичат да пият, те често ходят до Петербург, за да доставят удоволствие на душата и черния си дроб. Предпола-

гам, че самият Господ Бог е създал за тях туристическия пакет all inclusive, за да ходят на море на цели ята – а пък те не ходят. Защо?! Между впрочем, за Бог. Аз сигурно никога няма да разбера атеистите. Не тези, за които просто не съществува въпросът за наличието или отсъствието на Бог, а хората, които активно вярват във вечната материя, Големия взрив и прочие чудеса, върху които се основава култът на материализма. Аз неведнъж съм беседвал на тези теми с учени, в това число и с много известни, и съм чувал от тях невероятни неща. Например това, че никоя наука в света никога няма да даде отговор на трите най-важни въпроса пред човечеството – за произхода на света, за зараждането на живота и за възникването на разума. Това не са просто неща, които не са

осъзнати, а такива, които не подлежат на разкриване, защото става дума за появата на нещо от нищото – т.е. за акта на сътворението. Странните учени хора (не всички, но много от тях) логически проумяват това, но продължават да съчетават в главата си несъчетаемото – например тезата за вечната материя и твърдението, че преди Големия взрив във Вселената е съществувало едно голямо НИЩО. Как така ли? Ами така! Аз не разбирам много хората, на които всичко им е ясно. Иска ми се да хвана един такъв човек, да го вържа към радиатора, за да не хапе, и дълго да го гладя по главата. Защото как е възможно човек да живее пълноценно, след като няма повече какво и кого да разбере. Авторът е наблюдател в“Известия”

РУСИЯ И БЪЛГАРИЯ

Поглед от Москва

НОВИНИ. АНАЛИЗИ. ГЛЕДНИ ТОЧКИ ДУМА ЧЕТВЪРТЪК_ЮНИ 23_2011

ЧЕТЕТЕ НА

Актуална политика Лидерите на ЕС осъзнаха, че се превръщат в заложници на собствените си идеали

Европейските ценности: ревизия? СВЕТЛАНА БАБАЕВА РИА НОВОСТИ

Ако зададем въпроса попросто то той звучи така: къде е границата между толерантността и опазването на онези ценности, които превърнаха Европа в място на поклонение на милиони имигранти? Ако пък го зададем съвсем просто – то защо по центъра на Лондон жени могат да се разхождат опаковани от главата до петите като мумии и това трябва да се нарича „толерантност”, а в някоя столица от Близкия изток не е позволено да се покажеш в дреха с къс ръкав от „уважение към националните обичаи”? Въпросът е по-сложен: в проявата на безкрайно толерантно уважение към чуждата идентичност не се ли размива собствената? Не се ли поставят под заплаха основите и ценностите, на базата на които се е сформирала идентичността на западните общества, които днес са толкова привлекателни и същевременно толкова омразни? След Франция и Швейцария към този въпрос се приближават и Германия, и Великобритания. Провъзгласили по-рано пълна толерантност, мултикултурно общество и многообразие на идентичности, западните общества днес осъзнават, че са станали заложници на собствените си идеали. На конференция в Мюнхен британският премиер Дейвид Камерън публично призна, че „моделът на държавен мултикултурализъм” се е провалил. Като позволихме на различни култури, в това число на представители на мюсюлмански страни, да живеят според собствените си представи, „ние не им предоставихме идея за обществото, към което бихме искали те да принадлежат”, и разрешихме съществуването даже на такива „изолирани обществени групи, чието поведение е напълно в разрез с нашите ценности”, каза Камерън.

Екстремизмът се установи в Европа Европейските лидери виждат все по-големи прояви на екстремизъм не някъде си там по ирано-иракските граници, ами в собствения си дом. Може да се дадат множество обяснения защо „новите имигранти” не се интегрират в западните общества, което на свой ред води до протестни настроения. Към този факт можем да добавим и твърдата социална структура, от която са изтъкани всички европейски старания. Това е един вид национален снобизъм, който може да бъде усетен в пълната му сила и в Англия, и във Франция. Друго обяснение е очевидната икономическа изгода, която носи евтината работна ръка от чужденци. Тук влиза, макар и да не се произнася на

Очакват ли ги руснаците в ЕС? Владимир Путин пръв повдигна въпроса за отмяна на визите между Русия и ЕС през 2003 г., като предложи по този начин да се реши проблемът с пътуванията на жителите на Калининградска област до голямата родина. Оттогава насам темата за безвизовите отношения е една от основните във всички руско-европейски срещи на върха. Русия подготви проект на споразумение за безвизов режим и го предаде на европейците на срещата на върха Русия – ЕС в края на май миналата година. Представителите на ЕС отговориха с мълчание на руската инициатива. На 17 юни обаче, на пленарно заседание в Страсбург, депутатите от Европарламента приеха резолюция за подкрепа на дългосрочната цел за въвеждане на безвизов режим между ЕС и Русия. Неотдавна Путин отбеляза, че по този въпрос не съществува единодушие сред европейските страни. Руски анализатори смятат, че визите ще бъдат отменени максимум до пет години.

глас, и общо осъзнаване на своебразното европейско превъзходство, на което донякъде се гради отношението към имигрантите. С други думи, като ви пускаме при нас и ви позволяваме да живеете и работите тук, ние по този начин вече ви облагодетелстваме...

Пречи им високомерието? Подобно високомерие често може да бъде видяно спрямо не толкова успешните от страна на по-развито и икономически наситено общество със слабо подвижна социална структура. Това е така, но то е едва едната страна на действителността. Имигрантите винаги са били неделима част от всяка една империя или просто силна, преуспяваща държава. В съвременния свят обаче пристигащите в търсенето на по-добра съдба хора за първи път могат и да не заимстват културата и нравите на новата страна. Те разполагат с всички възможности да запазят езика, навиците и традициите си, с една дума - начина си на живот. Това се дължи не само на ускоряването на общия ход на живота, но и на увеличаването на потока от имигранти в държавите от Европа или Северна Америка, както и на достъпните средства за общуване. Този въпрос е разгледан от Самуел Хантингтън през 2004 г. в неговата последна книга „Кои сме ние?”, в която той описва наплива от хора от латиноамерикански страни в Съединените щати. Той казва, че това е първата вълна имигранти за цялата история на САЩ, на които не им се налага нито да учат английски, нито да заимстват местните нрави, нито да спазват американските ценности. Това не се дължи само на факта, че сега пристигат

СНИМКА: AFP/EASTNEWS

Европа навлиза в съвършено нов за нея етап. Налага й се да преосмисли каква е в момента и каква ще стане в близко бъдеще, и какво представлява европейската идентичност...

Ще станат ли тези лондончани европейци, или ще се затворят в строгите рамки на своите нации?

ЦИТАТИ

Ангела Меркел КАНЦЛЕР НА ГЕРМАНИЯ

Този мултикултурен подход, когато твърдим, че просто живеем щастливо рамо до рамо един с друг, пропадна. Абсолютно пропадна...”

Дейвид Камерън ПРЕМИЕР НА ВЕЛИКОБРИТАНИЯ

Възниква въпросът, ако проблемът е в отсъствието на демокрация, защо има толкова много екстремисти в свободните и открити общества?”

Никола Саркози ПРЕЗИДЕНТ НА ФРАНЦИЯ

Шенгенското споразумение трябва да се променя, да еволюира. Сега в Шенген влизат 27 държави, а скоро те ще са 32. Това се различава коренно от времето на приемане на споразумението”

Роберто Марони ИТАЛИАНСКИ МИНИСТЪР

Когато беше нужно, изразихме солидарност към Гърция, Ирландия и Португалия. Но на нас, в положение на крайна необходимост, ни казаха: „Скъпа Италия, това са твои проблеми и ти трябва да ги решаваш сама.” Какъв е смисълът да се намираме в Европа след това?”

прекалено много латиноамериканци и местните не успяват да ги „смелят”, но също така и поради факта, че съвременните технологии позволяват поддържането на постоянни и здрави връзки с историческата родина (от което са били лишени предишните заселници), което, само по себе си, лишава новите имигранти от необходимостта да се асимилират.

Толерантност – ето от какво имаме нужда От една страна, са налице фактори, които позволяват на културите да се разпространяват мигновено – чат и туитър, телефони и телевизори; от друга страна, бавно до крайност или въобще да не навлизат една в друга, тъй като това вече не се изисква от нравите и нормите на западноевропейските общества. Затова към тези фактори е необходимо да се добави още един – толерантността, която се е превърнала в неразделна част от либералната култура. Винаги са съществували империи и доминиони, силни и зависими страни и нации, но демокрацията в днешния й вид и в която задължително влиза толерантността, се появява едва преди няколко десетилетия. За да бъдем по-точни – това става с краха на последните морски империи и окончателното изчезване на съсловните, расовите и националните прегради. За първи път в световната история възниква безкласово общество, в което де юре всички са равни.Тази безкласовост е съпроводена от две други съвършено нови черти – възникналото сред европейците чувство за историческа вина към третия свят и всеобщо наложилата се толерантност към малцинствата. Уважението към мнението и правата на малцинствата – не-

зависимо дали те са национални, расови или сексуални общества – не е просто нормално явление.Това е едно от неоспоримите достойнства на истинската демокрация, в която тези, които са малцинство, се чувстват също толкова свободни и защитени, както и преобладаващите социални, политически или етнически групи и настроения. През последните години обаче това взимане под внимание на мнението на малцинствата поскоро се е трансформирало в някакво войнствено изискване към властта, обществото и морала да се позволи на всич-

Ще избегне ли светът нова вълна „сблъсъци на цивилизации”? И каква цена ще заплати? ки тези групи да живеят, както си искат. Камерън нарече това „пасивна толерантност”. В реалността тя е изключително активна: щом не искат да учат езика на страната, в която пребивават, добре – може да не го учат; щом не искат да се обличат като околните, добре – може да си ходят както са си свикнали; щом не искат да позволят на жените да работят, добре – може да си седят вкъщи и да раждат деца. Обратната страна на този подход дълго време бяха не само съображенията за толерантност, но и за бизнеса. Все пак имигрантите запълват работните места, от които се отказват местните. И тук обаче европейците започват да се замислят: ставайки още по-силни икономически именно с помощта на тази работна сила, не поражда ли едновременно това още по-голяма ненавист към тях? Именно от страна на

тези, които живеят и работят тук, допринасят за разцвета на европейските държави, получават от тях средства за живеене за себе си и семействата си, но същевременно, ако не ненавиждат този свят, то наймалкото еднозначно не го приемат за свой. И като не изпитват нито уважение, нито отговорност, то съответно не виждат и необходимост да се превърнат в част от тази „нова родина”.

Всичко си има цена Взаимното проникване на различни култури и като следствие тяхното обогатяване е естествено, постоянно и непрекъснато действие. Всичко обаче си има цена и последствия, особено ако се окаже, че няма никаква взаимност.Това е другата страна на реалността и именно към нейното осъзнаване се приближават сега западните либерални демокрации: предоставяйки свобода на поведение и самоизразяване на новите обществени групи, какво получаваме в замяна? Да, нормите на западните общества са възвеличени в ранг на световни идеали, но често това е само инструмент от дипломатическата реторика. Почти всички публично се кълнат във вярност на тези ценности, но всъщност не ги смятат нито за привлекателни, нито за единствено правилни. Очевидно и събитията в Близкия изток, и политическото пренасочване на дясно представляват търсене на отговори на новите предизвикателства, макар те още да не са произнесени на глас. Въпросът, който навремето предизвика бурни дискусии, може да бъде поставен отново: ще избегне ли светът нова вълна „сблъсъци на цивилизации”? И каква цена ще плати за това.

ЧЕТЕТЕ НА

РУСИЯ И БЪЛГАРИЯ НОВИНИ. АНАЛИЗИ. ГЛЕДНИ ТОЧКИ ДУМА ЧЕТВЪРТЪК_ЮНИ 23_2011

Действащи лица

СЪБЕСЕДНИК ГЕНРИ РЕЗНИК

„Не съм найдобрият адвокат на себе си” СЛУЧВАЛО МУ СЕ Е ДА УЧАСТВА В СЪДЕБНИ ПРОЦЕСИ И В РОЛЯТА НА ОТВЕТНИК. ТОЙ НИКОГА НЕ ДОВЕ-

„Ако един адвокат защитава самия себе си по време на процес, то значи, че неговият клиент е глупак”. Генри Резник спазва това правило-афоризъм на английските адвокати. ВАЛЕРИЙ ВИЖУТОВИЧ РУСИЯ И БЪЛГАРИЯ

Просто няма как да си най-добрият защитник на самия себе си. Много по-ефективен тук може да е твой колега, на когото да се довериш. Ето например веднъж ми повериха да представям интересите на известен съдия. Нивото на неговата юридическа квалификация бе просто възможно най-високото. Въпреки всичко той сметна за необходимо да си вземе адвокат.Това се оказа правилният избор, защото спечелихме процеса. Вие сте защитавали от съдебно преследване началника на службата за сигурност на президента на СССР Юрий Плеханов, предприемачитеБорисБерезовскийиВладимирГусински.Представялистевгражданскипроцеси интересите на президента на Русия Борис Елцин. Кажете, за вас от значение ли е делото да е с голям отзвук и клиентът ви да е известен човек? Това не е от значение за мен. Защитавал съм много хора, за които другите не са и чували. За мен е важно друго – делото да е интересно и да събужда в мен професионална страст. Какво преди всичко взимате под внимание, когато обмисляте дали си струва да се заемете с дадено дело? Общо взето, има три стимула в адвокатската дейност. Първият от тях е… … хонорарът? Точно така, няма какво да се преструваме. Възможността за добро възнаграждение винаги е от значение, тъй като ние все пак живеем от хонорарите на нашите клиенти. Вторият стимул е амбицията.А третият стимул е общественото внимание към процеса. Защото дава възможност на адвоката да се изтъкне пред телевизионните камери? Правилно сте разбрали. Доволен ли сте от развитието на вашата адвокатска съдба? Моята съдба не е от най-типич-

ните.Аз станах адвокат на 47 години. Повикаха ме на т.нар. адвокатско дело. По онова време се провеждаха, както днес се казва, акции срещу адвокати. И аз, както се изразяват адвокатите, „се закотвих” в тази работа. Интересното беше, че след това станах известен. На други адвокати са им нужни години, за да си спечелят слава, а при мен стана мигновено. Затова казвам, че моята адвокатска съдба не е от най-типичните. Буквално от първото ми дело имах възможност да си избирам клиентите. Аз направих избор в полза на професионалния интерес.Това беше през 1985 година, когато арестуваха всички узбекистански лидери. Сигурно помните това известно „памучно” дело? Процесът наистина имаше огромен отзвук. Кажете честно, усещахте ли, че той ще има подобен резонанс и че това ще е възможност за вас да станете известен? Нямах подобни идеи по това време. На мен ми беше изключително интересно самото дело. Останалото просто са последствия. В процесите по делата за защита на честта и достойнството вие сте представлявали интересите на Егор Гайдар, Анатолий Чубайс, Борис Елцин, Сергей Филатов... Лесно ли се съгласихте да им помогнете? Лесно. Защото те бяха известни и заможни клиенти? Не, не заради това. Или, така да кажем, не само заради това. При тях имаше какво да се защитава. Имам предвид честта и достойнството им. Никога няма да се заема да защитавам честта и достойнството на хора, които по мои наблюдения не притежават подобни качества. За сметка на това в углавни дела мога да защитавам и найизявения мерзавец. За един адвокат по-лесно или по-трудно е да се работи в процеси с участието на съдебни заседатели? Разбира се, че е по-трудно, неизмеримо по-трудно! В процес със съдебни заседатели адвокатът трябва да прояви и качества на психолог. Той трябва да построи изказването си с оглед на психологията на обик-

новения човек, да си представи как този човек ще прецени едно или друго престъпно деяние. Защото „виновен” за съдебните заседатели означава едно, а за съдията – съвсем друго. Съдебните заседатели могат да оправдаят човек дори при абсолютно доказана вина. Ето за пример един конкретен случай, станал в Рязан. Там една жена била замислила отдавна да убие мъжа си и накрая го осъществила. Десет години поред този субект е издевателствал над нея и децата – пиел е, биел ги е, гонил ги е от дома им.Тя се е обръщала за помощ към милицията, прокуратурата, градската администрация, но отвсякъде са я натирвали. Когато за пореден път мъжът и я пребил и заспал с мръсните си ботуши в леглото, тя го убила. Съдебните заседатели оправдаха тази жена. Ако имат някакви съмнения, професионалните съдии винаги ги тълкуват в полза не на обвиняемия, а на обвинителите. Докато при съдебните заседатели е обратното. Ако шансовете за спечелване на дело са много малки или направо близки до нулата, предполагам, че не се заемате с него? Ако си мислите, че съм станал заложник на своите адвокатски победи и сега волю-неволю винаги гледам да се застраховам от загуби, то това е заблуда. Има например различни хирурзи. Някои пришиват пръсти. Други оперират ракови образувания. При кого рискът е по-висок? Предполагам, че при първите той на практика не съществува.Те пришиват добре пръстите и затова се ползват с хубава репутация. Човек може да ги препоръча, ако някой има нужда от зашиване на пръсти. Разбира се, вие никога няма да ги препоръчате при нужда от премахване на раково образувание. Хирургът, който оперира онкоболен, може да постигне успех, а може и да се провали. Същото е и при адвокатите, когато те се заемат с тежки, на пръв поглед безнадеждни дела, и се стараят да помогнат все едно на пациент без изгледи за успешна операция. Разбира се, всички ние се самооценяваме меко казано, без самоунижаване. Още повече ако всички те хвалят, ако ти вече не си просто „известен”, ами „знаменит”. Като препрочи-

СНИМКА: АЛЕКСАНДР ЩЕРБАК/КОММЕРСАНТ

РЯВА ЗАЩИТАТА СИ НА АДВОКАТ РЕЗНИК.

ДОСИЕ Генри Резник (роден на 11 май 1938 г. в Ленинград) е съветски и руски адвокат, заслужен юрист на Руската федерация (1998), член на Обществената палата, президент на Адвокатската палата на Москва. Завършва юридически факултет в Казахския държавен университет. През 1969-1982 работи в Общосъюзния институт по изучаване на причините и разработване на мерки за предотвратяване на престъпността към прокуратурата на СССР. През 1982-1985 завежда лабораторията на Общосъюзния институт за усъвършенстване на служителите от сферата на правосъдието. Автор на около 200 научни публикации. Вицепрезидент на Федералния съюз на адвокатите на Русия, вицепрезидент на Международния съюз на адвокатите. Директор на Института по адвокатура към Международния съюз. Член на Обществената палата. Член на президиума на Националния антикорупционен комитет. Награден със златен медал „Ф.Н.Плевако”.

Никога няма да се заема да защитавам честта и достойнството на хора, които по мои наблюдения не притежават подобни качества

таш речите на Плевако, Андреевский, Спасович, разбираш, че ти въобще не си венецът на адвокатското творение. Същевременно даже и тези велики адвокати невинаги са печелили делата. И на мен ми са се падали тежки дела, в които успехът невинаги е бил на страната на защитата. Обаче няма нито едно дело, в края на което да ми се случи да си кажа: „Знаеш ли, друже, ти тук не положи много усилия, не направи всичко, което можеше и беше задължен да направиш”. Че не сте положили достатъчно усилия? Все пак нали може да става дума просто за грешки. Какво представлява адвокатската грешка? Това е неправилен избор на позиция. Позицията обаче се задава от клиента. Той или се признава, или не за виновен. В зависимост от това адвокатът създава линията на защитата. Как трябва да се чувства съдията, в чийто процес присъствате вие? Той усеща ли вашето интелектуално, юридическо превъзходство? Случва се да участвам в дела в районни съдилища. Съдията – най-често това е жена – вижда, че в залата влиза известен адвокат, публична фигура, който редовно се показва по телевизията и т.н.Аз си представям реакцията й, затова в моето поведение не трябва да има и сянка от някакво превъзходство. Абсолютно уважение към съда. Разбира се, без угодничество. В нашите среди един адвокат може да предизвика уважение само с професионализма и добросъвестността си. Аз трябва да си знам делото най-добре от всички.Трябва да го знам по-добре от прокурора, по-добре от съдията, по-добре

даже и от подсъдимия.Аз трябва да си служа само с обосновани аргументи. Когато съдията вижда, че този „звезден” Резник не й приказва някакви глупости, а е проучил добре делото, тя не може да не се съгласи с мен. А когато съм на дело във Върховния съд, то там е съвсем друга работа – там са невероятни професионалисти! Случвало ли се е адвокат да предаде интересите на клиента? Да, случва се. Например на адвоката се предлагат пари и от противниковата страна и той започва да работи за обвинителите. Или пък адвокатът получава хонорара си, а пък не прави нищо или пък не изпълнява задълженията си по нужния начин. Има и „джобни” адвокати, които са готови винаги да застанат на страната на властта. В адвокатските среди, както и навсякъде, има и порядъчни хора, и подлеци. С какво си обяснявате високата корпоративна солидарност във вашите среди? С вековните традиции. Истина ли е, че съществува такъв закон сред крадците – да не се пипат адвокатите? Навремето е имало такъв закон сред крадците. Сега обаче е пълен хаос. Ние се намираме в положение на нравствено подивяване. Затова никакви норми не се спазват. Адвокатите нямат имунитет, който да ги защити от посегателствата на престъпници. Влиза ли цинизмът в професията на адвоката? Здравият цинизъм – да.Аз го наричам професионален мазол – той е нужен за работата на сърцето. Без него то ще се пръсне.

РУСИЯ И БЪЛГАРИЯ

Как е било

НОВИНИ. АНАЛИЗИ. ГЛЕДНИ ТОЧКИ ДУМА ЧЕТВЪРТЪК_ЮНИ 23_2011

ЧЕТЕТЕ НА

СНИМКА: РИА “НОВОСТИ”

СНИМКА: ИТАР-ТАСС (2)

Прелом Реформаторските идеи дълго витаеха в съветския въздух, но тяхното въплъщение много се забави

СССР: от Андропов към Горбачов Името на Юрий Андропов за много от съотечествениците (да не говорим за чужденците) се асоциира със зловещата абревиатура КГБ. А аз искам да разкажа за нещо друго. АНДРЕЙ КОНЧАЛОВСКИ КИНОРЕЖИСЬОР

След Сталин Работата е в това, че след смъртта на Сталин в партийния елит започнаха, бих казал, „тектонични размествания“. Самите сталинисти се опитваха да задържат властта, защитаваха този престъпен строй, защото в голяма степен бяха отговорни за престъпленията на сталинския режим. Друга част, без задължително да са млади, но по-прагматични хора разбираха, че сталинизма като форма на управление ограничава развитието на обществото. Разбира се, едва ли по онова време някой е мислил за либерална държава или за това, че на хората трябва да се даде онова равноправие, зад чийто лозунг съветската власт постоянно се прикриваше. Просто става дума за това, че още при Сталин стоеше проблемът за модернизацията на обществото, която не успя да се разгърне докато не се състоя ХХ конгрес на КПСС (1956 г.), на който Хрушчов произнесе своята паметна реч. Може да се каже, колкото и да е парадоксално, че в Съветския съюз съществуваше някаква форма на демокрация, но само за тесния кръг от членовете на Политбюро на ЦК на КПСС. Всички заседания на Политбюро бяха строго секретни и чак сега благодарение на архивите става ясно, че там са се водили много остри дискусии, имало е сблъсък на противоположни гледни точки. И след това никой не е носел отговорност или понасял наказание за това – хората са казвали откровено това, за което мислят, колкото и странно това да ни звучи сега. Още във времената на Хрушчов, през 1957 г., Юрий Андропов заема поста на завеждащ отдела за социалистическите страни при ЦК на КПСС, а след това е назначен за секретар на ЦК. Аз добре помня онова

време, защото ние с Тарковски другарувахме с няколко млади момчета, които работеха в групата на външнополитическите консултанти на Андропов в апарата на ЦК, - Коля Шишлин, Саша Бовин, Жора Шахназаров, Арбатов... Именно те бяха призвани от Андропов да направят по-гъвкава работата на всесилния, но тромав партиен апарат. Можете да си представите, че срещата с тези хора за мен и Тарковски беше напълно неочаквана, защото те представляваха свободомислещи,

ничен контрол над всичко, което тогава се произвеждаше в Съветския съюз. При това една такава либерализация би лишила комунистите от монополните им привилегии. За реформите и за всички тенденции за либерализация настъпи трагичен край, когато в Чехословакия комунистическия лидер Александър Дубчек усети конюнктурата и реши да бъде пръв, като проведе Пражката пролет (1968 г.) Едва след 20 години – в средата на осемдесетте години – затрептя идеята на реформите.

Икономическите реформи бяха невъзможни без да се отдели партията от икономиката

И тагава се появи Горбачов

образовани, владеещи няколко езика млади интелектуалци. И свободата на мисленето, с която се ползвахме в нашите дружески беседи, ме навеждаше на мисълта, че Андропов не е като неговите предшественици, щом взима при себе си подобни хора за консултанти, това говореше за неговия широк мироглед, който не се побираше в догматизма на официалния съветски елит. Моето дълго предисловие е мотивирано от желанието ми да напомня на читателите, че опитите за либерализация са се зародили не къде да е, а в недрата на самия Централен комитет на КПСС и са прокарвани от хора, които аз познавах.

Косигин не се справи И така, в средата на 60-те години под натиска на либералното крило в партията зрееше идеята за икономическа реформа в страната, която трябваше да бъде осъществена в живота от премиера Косигин. Косигин беше икономист и без особена охота прилагаше тези реформи, защото осъзнаваше каква съпротива ще предизвика у сталинистите тази либерализация. Това е разбираемо - по онова време партията бе тотален монополист на умовете, душите, недрата, накратко – на всички богатства налични в страната. Партийният елит имаше неогра-

Моето дълго предисловие е мотивирано от това, че аз исках да напомня на читателите, че опитите за либерализация са се зародили не къде да е, а в недрата на самия Централен Комитет на КПСС и са прокарвани от хора, които аз познавах. ...И така, на историческата арена се появи Михаил Горбачов в ролята на реформатор. Горбачов е прехвърлен в Москва в края на 70-те под пряката протекция на Андропов. Той често прекарваше отпуската си на юг, лекуваше бъбреците си в Кисловодск, а Горбачов бе първи секретар на Ставрополския краеви комитет на КПСС. Горбачов се хареса на Андропов, и той го представи на Брежнев, комуто интелигент-

ния съвременен млад партиен деец също се понравил. Така Горбачов се появи в Москва (1978 г.) на длъжността секретар на ЦК по селското стопанство. Идеята за реформи и либерализация принадлежи на Андропов, защото той, като ръководител на КГБ, беше най-добре осведомен за катастрофалното положение на икономиката. И когато стана държавен глава, той получи възможността да започне осъществяването на отдавна замисления план. Аз не смятам, че Андропов напълно се доверяваше на Горбачов. Юрий Владимирович беше човек от старото поколение, той нямаше намерение да демонтира системата; максимумът, на който беше готов, беше да даде възможността на хората от новата формация да управляват страната. По онова време СССР представляваше икономически руини, намираше се на границата на пълен банкрут. Помня една статия на Кисинджър, в която тогава той пишеше, че социалистическата система неизбежно ще се разпадне, защото в Съветския съюз няма свобода на информацията, а без нея е невъзможно да се развива съвременен военно-промишлен комплекс. И наистина, СССР в тази си форма, в която съществуваше, не можеше да позволи свобода на информацията, защото

Кой какъв беше в политиката

това представляваше заплаха за цялата система. Гласността не е откритие на Горбачов – нейната потребност вече бе исторически неизбежна! Защото самата система вече не функционираше, това налагаше всичко по някакъв начин да се променя, именно този, който Горбачов нарече перестройка. Перестройката започна изключително активно, и веднага започнаха да се развиват тенденции, които след това доведоха Горбачов до неговата политическа смърт.

Като не наложи контрол в партията, Горбачов позволи тя да се разпадне на фракции Работата е в това, че не се отчиташе манталитета на партийните функционери, повечето от които бяха руснаци по националност - тези 8 или 10 хиляди души, които представляваха ядрото на партията в цялата страна, които едва ли биха искали да се простят със своите икономически привилегии. А икономическите реформи бяха невъзможни, без да се отдели партията от управлението на икономиката. И затова, каквото и да се опитваше да направи Горбачов, партията винаги заставаше на пътя му. Горбачов сравнително наивно предполагаше, че с либерални реформи може да доведе страната до демокрация – и това бе неговата съдбовна грешка.

ЙОСИФ ВИСАРИОНОВИЧ СТАЛИН (ДЖУГАШВИЛИ) (1878 - 1953) –

на Министерския съвет на СССР. ЮРИЙ ВЛАДИМИРОВИЧ АНДРОПОВ -

Парадоксът на Столипин

политически и военен деец, генерален секретар на ЦК на ВКП (б), оглавява правителството на СССР.

роден на 15 юни 1914 г. От май 1967 г. е председател на КГБ на СССР. През ноември 1982 г. е избран за генерален секретар на ЦК на КПСС. Умира на 9 февруари 1984 г. БОРИС НИКОЛАЕВИЧ ЕЛЦИН (1931 - 2007) – държавен, политически деец на СССР, на Русия, първият президент на Русия.

ГГорбачов едва ли е знаел за твърдението на забележителния руски премиер-министър Столипин, който твърдял, че в Русия могат да се провеждат либерални реформи само при затягане на режима, защото всяко послание в системата се асоциира от руснака като слабост на властта. За да бъде лишена партията от контрола над икономиката, трябваше да бъде затегнат контрола както в партията, така и в държавата, а Горбачов не направи това. Фактически, съгласно Столи-

НИКИТА СЕРГЕЕВИЧ ХРУШЧОВ

(1894 - 1971). През 1953 г. Хрушчов става първият секретар на ЦК на КПСС, а през 1958 г. – председател на Министерския съвет на СССР (заема длъжността до 1964 г.). АЛЕКСЕЙ НИКОЛАЕВИЧ КОСИГИН

(08. 02. 1904 — 18. 12. 1980) член ЦК от 1939 г. , член на Политбюро (Президиума) на ЦК. До октомври 1980 г. е председател

МИХАИЛ СЕРГЕЕВИЧ ГОРБАЧОВ

(1931) – петият генерален секретар на ЦК на КПСС, първи и последен президент на СССР, лауреат на Нобелова награда за мир.

пин, именно това се случи – сред народа Горбачов не се ползваше нито с популярност, нито имаше симпатията му, защото е „слаб човек“ и „се държи за полата“! На мен ми се струва, че Горбачов, като човек от новото поколение, мечтаеше да освободи съветската система от всички икономически и идеологически спънки с надеждата, че това ще гарантира небивал икономически подем, ще вдъхнови народа за трудов подвиг и така нататък. Но това не се случи. Случи се точно обратното. Аз мисля, че Горбачов не очакваше това и през по-голямата част от своето управление бе напълно объркан, защото просто нямаше - и нямаше как да има! - никакъв наистина културен политически багаж, който да му позволи да види последствията от своите действия. Като не наложи контрол в партията, Горбачов позволи тя да се разпадне на фракции, които вече не можеше да управлява. Именно от тук възникнаха силните фракции, в частност фракцията на Елцин.

“Те изпиха всичкия коняк!” И така, според мен ролята на Горбачов е огромна не от факта, че той беше голям политик и мечтател, а по силата на случая, който го отведе на кормилото на властта в онзи уникален момент, когато вътрешните и външните сили създадоха в СССР гигантската вълна на историческото цунами и той бе издигнат рязко нагоре и също толкова рязко хвърлен долу. Той, разбира се, ще остане в историята като голям политик, който освободи Съветския съюз от тоталитаризма.Той ще остане в историята даже като разрушителя на Берлинската стена (между другото, той не очакваше това и не го искаше!), макар че вече не управляваше процеса – просто това не беше във властта му. Не мога да забравя обърканото лице на Горбачов на телевизионния екран, възмутено и много интелигентно възкликна: „Представете си, в кабинета при мен дойде Елцин (не помня с кого) и те изпиха всичкия ми коняк!...“ Или съм сънувал?...

ЧЕТЕТЕ НА

ОТКРИТ УРОК

Нудный или нужный? Марина Корольова МОСКВА

амото звучене на тази дума те кара да се освободиш по-бързо от нея: „нудный, нудная, нудное, нудно" ("досаден,

скучен") ... Тази дума сякаш е пропита със скука. Но можете ли да си представите, че преди време това въобще не е било така! Да започнем от това, че в древноруския език са се употребявали много такива глаголи, като „нудити" ("принуждавам, накарвам с много мъка") и „нудитися" ("използвам усилие, подтиквам"). По онова време прилагателното „нуден" е било синоним на думата труден, т.е. „нудный" на древноруски език е означавало „изискващ усилия, подтикване, тягостен".Това зна-

РУСИЯ И БЪЛГАРИЯ

Говорим на руски

НОВИНИ. АНАЛИЗИ. ГЛЕДНИ ТОЧКИ ДУМА ЧЕТВЪРТЪК ЮНИ_ 23_2011

чение обаче не се закрепва за думата и към XVII век тя изчезва от литературна употреба. Защо? Както предполага академик Виноградов, тя е изтласкана от друга дума, по-силна и много приличаща на нея: „нуждьный" („нужьный") – от думата „нужда" („нужа"). Приключенията на думата „нудный" обаче не свършват с това! Да, тя не е съществувала в литературния език, но през цялото това време е съществувала много добре в живата народна реч! И ето, през ХІХ век думата

„нудный" се появява в Речника на Дал: „Нудный, стар.Трудный, нужный (в этом же значении), тяжкий, невольный; // ныне юж. несносный, противный, гадкий, рождающий тошноту, нуду, рвоту" (пр.'стар.Труден, тежък, принудителен; // днес юж. Нетърпим, противен, гаден, предизвикващ повдигане, скука, повръщане'). Както отбелязва В.В.Виноградов, в Речника на Дал бележката „южен" е посочвала не само принадлежност към южновеликоруските наречия, но и на връзка с украин-

Сканди Проверете речниковия си запас 2

ския език. В провинцията думата „нудный" се приемала като производна от глагола „нудить" и от съществителното „нуда". Според Дал „нуда" означавала „неволя, принуждаване, крайна бедност, ужасен живот", както и „телесни болести, особено на кожата от рода на обриви и лишеи". Дал дава следния пример: "Рад жить и худо, коли изняла нуда". „Нуда" е означавала и „оттегчително занятие", както и комари, стършели и конски мухи! Думата „нудный" в привичното

за нас значение съществува и в украинския и полския. В полския „nuda" означава скука, „nudy" – скука, лошо настроение, „nudny" – скучен, досаден. На украински „нудь, нудный" означава скучен, оттегчителен. Трябвало да минат векове, преди думата „нудный", изтикана от тогавашния си по-силен конкурент, да се върне в широката употреба. В това значение, което ни е познато: предизвикващ отегчение, досаден, уморителен, скучен... С една дума, „нудный".

Избрани стихове от руски поети В youtube напишете “Выступление Агнии Барто (1972) 1/2”, да, и не забравяйте да повикате пред монитора вашите деца, или внуците. Страхувам се, че те не знаят коя е Агния Барто,

а това е тъжно, защото съм убеден, че без нейните стихове детството не е пълноценно. Да послушаме в нейно изпълнение произведенията, превърнали се вече в класика.

АГНИЯ БАРТО

А я не знал, что я расту Всё время, каждый час. Я сел на стул — Но я расту, Расту, шагая в класс. Расту, Когда гляжу в окно, Расту, Когда сижу в кино, Когда светло, Когда темно, Расту, Расту я всё равно. Идёт борьба За чистоту, Я подметаю И расту. Сажусь я с книжкой На тахту, Читаю книжку И расту. Стоим мы с папой На мосту, Он не растёт, А я расту. Отметку ставят мне Не ту, Я чуть не плачу, Но расту. Расту и в дождик, И в мороз,

СНИМКА: РИА “НОВОСТИ”

Я РАСТУ

Агния Барто Уже я маму Перерос!

МИШКА Уронили мишку на пол, Оторвали мишке лапу. Все равно его не брошу — Потому что он хороший.

БЫЧОК Идет бычок, качается, Вздыхает на ходу: — Ох, доска кончается. Сейчас я упаду!

МЯЧИК Наша Таня громко плачет: Уронила в речку мячик. — Тише, Танечка, не плачь: Не утонет в речке мяч.

АНЕКДОТИ ОТ МОСКВА

4 ОТГОВОРИ

Предлагаю установить памятник братскому китайскому пролетариату, освободившему россиян от необходимости чтолибо производить. Муж спрашивает у жены: – А почему ты носишь кольцо не на том пальце?

Ще са ни нужни: Свинско месо – 600 г, прясна свинска сланина – 300-400 г, свински уши – 2 бр., лук – 2 глави, чесън – 2 глави, смлян черен пипер – ч.л., босилек, кимион, дафинов лист, карамфил, трипроцентов оцет – 1 ч.ч.

Начин на приготовяне: Смелете с месомелачка или нарежете на много дребно месото, сланината и свинските уши. На-

режете на дребно лука, счукайте чесъна със солта и смесете всичко с каймата, добавете вътре и черния пипер, сол, босилек, кимион и отново омесете добре. Сложете каймата в добре изчистен и измит свински стомах, а след тогава го завържете от двете страни. Поставете го в недълбок съд, залейте го изцяло с вода и оцет, добавете дафиновия лист, карамфила и сол и варете на слаб огън до пълна готовност

(около 2 часа). Извадете готовия стомах от бульона и го поставете под преса, за да стане по-плосък и да изстине. Преди сервиране подгрейте стомаха в бульона и го нарежете на плоски парчета. За гарнитура най-добре върви задушено зеле и варени картофи. Полейте гарнитурата с бульона, в който е варен стомахът. Готвач Юс

СНИМКА: FOTOIMEDIA

Руска кухня Руло от свинско месо по руски

Жена: – Да потому что вышла не за того! Глава МВФ обвиняется в изнасиловании. Иски подали американка, француженка и правительства 11 стран.

Читална зала

КНИЖНА ЛАВИЦА АНОНСИ

МНЕНИЕ

ОТ СТОТИЦИТЕ НОВИ КНИГИ НИЕ ПОДБРАХМЕ САМО НЯКОЛКО, КОИТО ДА ВИ ПРЕДЛОЖИМ КАТО ИНТЕРЕСНО ЧЕТИВО Павел Басинский Страсти по Максим

ДОКУМЕНТАЛНА ПОВЕСТ ИЗДАТЕЛСТВО АСТ 2011 Г.

Едуард Топол Червеният газ

РОМАН ИЗДАТЕЛСТВО АСТ 2011 Г.

Александър Проханов Влизане в огъня

ПРОЗА ИЗДАТЕЛСТВО”МОЛОДАЯ ГВАРДИЯ” 2011 Г.

Владимир Жухрай Личната спецслужба на Сталин МЕМУАРИ ИЗДАТЕЛСТВО ЕКСМО 2011 Г

ЧЕТЕТЕ НА

РУСИЯ И БЪЛГАРИЯ НОВИНИ. АНАЛИЗИ. ГЛЕДНИ ТОЧКИ ДУМА ЧЕТВЪРТЪК_ЮНИ 23_2011

аксим Горки - главният съветски писател, „буревестник на революцията" и „основоположник на социалистическия реализъм", любимец на най-красивите жени на своето време, глава на голямо „семейство", собственик на разкошна вила в Соренто и къщата на Рябушинский в Москва - е умирал в държавната вила под Москва под наблюдението на народния комисар от НКВД Ягода и лично на другаря Сталин. Неочакваната визита на вожда дарява на писателя още

девет дни живот... Известният писател и журналист, анализатор в „Российская газета" Павел Басинский, автор на бестселъра „Лев Толстой: бягство от рая", на основата на строго документален материал, в това число и архивен, предлага своята оригинална версия на сложната и объркана биография на една от най-забележителните личности от руската история и литература от края на ХІХ - началото на ХХ век. Книгата съдържа снимки от Музея на А.М.Горки в Москва.

градче в Заполярието се случват няколко жестоки убийства, които застрашават с провал „събитието на века" - пускането на газопровода „Сибир - Западна Европа". Местната милиция смята, че случилото се е дело на затворниците, избягали от лагер със строг режим... Обаче току-що пристигналата в Уренгой млада следователка Анна Ковина, на която е възложено това дело, достига до съвсем други изводи. Възможно ли е убийствата там да

са само първата брънка от верига добре обмислени акции? На кого обаче са изгодни тези акции? Едуард Топол е автор на много романи с напрегнат сюжет като „Червения площад", „Журналист за Брежнев", „Кремълска съпруга"...Той публикува статии във вестниците „Известия", „МК", „Съвършено секретно".Той е автор на публикуваното в „Аргументи и Факти" скандално известно „писмо за руските банкери-милиардери" (1998 г.).

овата книга на известния писател, главен редактор на вестник „Завтра" Александър Проханов представлява изповед за изживения живот. Живот, който по думите на автора му е бил даден от Господ като награда или като наказание. Войните на всички континенти, в които той е участвал, революциите и бунтовете, които той лично е наблюдавал, краха на Червената империя, която той възпяваше, духовните и интелектуални битки с тези, които е смятал за врагове... Това е съ-

временната руска история, която не присъства в учебниците и историческите хроники, и която е съвпаднала с неговата писателска съдба.Тази изповед е страстна, невъздържана, полемична, свободомислеща, засягаща много авторитетни личности; тя е обръщение не само към читателя - тя е обръщение към Него, Който е изпратил художника по неговия път, а сега, в края на пътя, го привлича към отговорност. Това е „Пътешествие из собствения си живот" на Александър Проханов.

война, като той, разбира, се е било особено близък до „бащата на народите" и е знаел много от най-строго пазените тайни на онова време. С какво се е занимавала личната спецслужба на генералисимуса? Кой е влизал в числото на главните и противници? На тези и други въпроси читателят вероятно ще открие донякъде неочаквани за него отговори в книгата на В.М.Жухрай.

рез 1948 г. авторът на книгата В.М.Жухрай, с чин генерал-майор, оглавява аналитичния отдел на личните тайни служби на Сталин, за чието съществуване много хора дори не са и подозирали. Със своя отдел младият (за да на кажем направо юноша) генерал е осъществявал контрол над стратегическото разузнаване и контраразузнаване на „фронтовете" на световната студена

Господин Никой от "Лубянка" Валерия Бичурина КРАСНАЯ ЗВЕЗДА

иколай Долгополов - писател, журналист по международни въпроси - пише тази книга цели 17 години. За това време той проучва фактите от биографията на разузнавача, среща се с много хора, които лично са познавали Абел. „Веднъж ми звънна полковник Владимир Барковский (Герой на Русия, разузнавач. - бел.авт.) и ми предложи да се срещнем. Ние многократно разговаряхме, поради което много хора останаха с впечатлението, че моите текстове сякаш са записани под диктовката на Барковский..." Истинското име на Рудолф Абел е Уилям Фишер. Нелегално пребиваващият разузнавач се представя под името Рудолф Абел пред агентите на ФБР при арестуването му в Ню Йорк, за да може Москва да научи, че

Издателство "Молодая гвардия" издаде книгата "Абель Фишер" от серията "ЖЗЛ" той не е предател. Истинският Рудолф Абел е бил негов приятел, който е починал през 1955 г. Ето какво пише за дружбата им Долгополов в книгата си: „Още през втората половина на 30-те Рудолф Абел и Уили Фишер вече бяха приятели. Те даже и в столовата ходeха заедно. На Лубянка се шегуваха: „Гледай, ей ги Абелови". Героят на книгата на Долгополов е бил ръководител на мрежата на съветското атомно разузнаване в САЩ. „Благодарение на Абел ние получихме огромно количество атомни тайни, особено в началото на дейността му. Всичко бе точно и документално потвърдено. Освен това той създаде мрежа от нелагално пребиваващи не само атомни разузнавачи, но и мрежа от нелегално пребиваващи на крайбрежието. Това бяха хора, минали през войната. Третата

РУСИЯ И БЪЛГАРИЯ – Е СЪВМЕСТЕН ПРОЕКТ МЕЖДУ В. “ДУМА” И В. “РОССИЙСКАЯ ГАЗЕТА”. СТРАНИЦАТА В ИНТЕРНЕТ Е: WWW.RG.RU, WWW.RBTH.RU, E-MAIL: BG@RBTH.RU; ТЕЛ./ ФАКС: + 7 (495) 775 3114, АДРЕС: УЛ. ПРАВДА 24, СГРАДА 4, МОСКВА, РУСИЯ 125 993 РЪКОВОДИТЕЛИ НА ПРОЕКТА: ЕВГЕНИЙ АБОВ (РУСИЯ) И ЮРИЙ БОРИСОВ(БЪЛГАРИЯ). РЕДАКТОРИ НА ПРОЕКТА: ЮРИЙ СОВЦОВ (РУСИЯ) И ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ (БЪЛГАРИЯ). E-PAPER ВЕРСИЯ НА ПРИЛОЖЕНИЕТО СЕ НАМИРА НА: HTTP://WWW.RBTH.RU. РЕКЛАМА: МОСКВА – ЮЛИЯ ГОЛИКОВА GOLIKOVA@RG.RU; СОФИЯ – ДЕЯ ЙОРДАНОВА PR@DUMA.BG ©2011, “РОСИЙСКАЯ ГАЗЕТА” АД. АЛЕКСАНДЪР ГОРБЕНКО – ПРЕДСЕДАТЕЛ НА РЕДАКЦИНИЯ СЪВЕТ. ПАВЕЛ НЕГОИЦА -ГЕНЕРАЛЕН ДИРЕКТОР. ВЛАДИСЛАВ ФРОНИН – ГЛАВЕН РЕДАКТОР. ВСИЧКИ ПРАВА ЗАПАЗЕНИ. ПОТРЕБИТЕЛИТЕ ИМАТ ПРАВО ДА СВАЛЯТ И ПРЕПЕЧАТВАТ СЪДЪРЖАНИЕТО НА ТОЗИ САЙТ ЕДИНСТВЕНО ЗА ЛИЧНИ И НЕТЪРГОВСКИ ЦЕЛИ. ПУБЛИКУВАНЕТО ИЛИ РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА КАКВОТО И ДА БИЛО СЪДЪРЖАНИЕ ОТ САЙТА Е СТРОГО ЗАБРАНЕНО БЕЗ ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗРИЧНО ПИСМЕНО СЪГЛАСИЕ ОТ “РОССИЙСКАЯ ГАЗЕТА”. ИЗДАНИЕТО НЕ НОСИ ОТГОВОРНОСТ ЗА НЕПОИСКАНИ РЪКОПИСИ И ФОТОГРАФИИ. “РУСИЯ И БЪЛГАРИЯ” СЕ НАДЯВА ДА ПОСЛУЖИ НА СВОИТЕ ЧИТАТЕЛИ КАТО ЦЕНЕН ИЗТОЧНИК. НА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПО-ДОБРОТО РАЗБИРАНЕ НА РУСИЯ. E-MAIL: BG@RBTH.RU ФАКС: +359 (2) 4894313.

мрежа обхващаше установилите се в САЩ немци", казва писателят. През 1957 година Фишер е издаден от предателя Рейно Хейханен и осъден на 32 години затвор. На 10 февруари 1962 година на моста Глинка, между Западен и Източен Берлин, той е разменен за американския летец Франсис Хари Пауърс, свален край Свердловск и осъден за шпионаж, и за други двама шпиони.Този важен епизод от живота на Фишер - Абел е подробно показан във филма „Мъртъв сезон". Оценка за значението на Абел в разузнавателната професия дава преди време ръководителят на ЦРУ Алън Далъс. В книгата се цитира част от интервюто му, публикувано в „Ню Йорк хералд трибюн": „Абел беше рядко срещана личност. Той се чувстваше еднакво уверен и в изкуството, и в политиката, той беше не само талантлив художник, добър музикант и отличен фотокореспондент, но и изключителен лингвист, способен математик, физик, химик. За развлечение той четеше Айнщайн, решаваше задачи от висшата математика и бързо разшифроваше ребусите в „Сънди таймс". Беше добър дърводелец и правеше столове и кресла за приятелите си в затвора. Неговият идеал беше знанието". Фразата на Далес за желанието му да има „такива трима-четирима души като Абел в Москва" става крилата. В книгата се публикуват спомените и на куриера на Абел - полковника от Службата за външно разузнаване Юрий Соколов. „Веднъж се срещнахме с Абел в друг град, не в Ню Йорк. Поговорихме на общи теми и аз му предадох писма от жена му и дъщеря му Евелина.Той чете и аз гледам - лицето на Марк (псевдоним на Абел) почервеня, той се замисли дълбоко, а по бузите му потекоха сълзи. Изглежда, че нещо го разстрои. Повече никога не съм го виждал да си изпуска нервите, нито преди, нито след това. Той помълча и след това ми каза: „Сънувам семейството ми и родината. Знаеш ли, през цялото време съм сам, съвсем сам. Много тъгувам по дома си..."

Забравили сме да ви разкажем нещо интересно? Споделете с нас!

bg@rbth.ru

За реклама в изданието търсете:

Лесен достъп до електронното съдържание

в Москва sales@rbth.ru тел. +7 (495) 775 3114 факс +7 (495) 988 9213

rbth.ru/e-paper

в София Дея Йорданова

bg@rbth.ru

pr@duma.bg тел. +359 (2) 970 52 07