Русия и Булгария by Russia Beyond

Русия България

СЪВМЕСТНО ИЗДАНИЕ С РОССИЙСКАЯ ГАЗЕТА

Наши хора

Актрисата Анна Терехова смята България за своя втора родина СТР. 08 СНИМКА: PHOTOXPRESS

Стари приятели, нови хоризонти

ЧЕТВЪPТЪК, 12 МАЙ, 2011

Белгород Тук знаят как да развиват селските райони

Актуално С какво започва дружбата между държавите

Нови имоти за новите земевладелци

Русия и България: а сега накъде? Председателят на “Съюза на приятелите на България” Виктор Шарапов за сътрудничеството и проблемите между Русия и България и двата народа.

Има просто правило: посади дърво, отгледай дете, построй дом...

ВЛАДИСЛАВ КУЗМИЧЕВ РУСИЯ И БЪЛГАРИЯ

СЕРГЕЙ ПЕЧОРИН РУСИЯ И БЪЛГАРИЯ

Живописното родово селище близо до село Гремячий в Шебекински район неизменно предизвиква асоциация с картинките от туристическите брошури. Зелена морава, симпатични дървени къщички, малко езеро, граничещо с гора... Преди пет години тези земи, собственост на местните селяните, са откупени от група инициативни граждани, които решили да се заселят в лоното на природата. Днес те вече са адаптирани към новото местожителство и създадоха екологичната организация „Изворите на Белгородието“. - Ние посадихме повече от 10 хиляди дървета, построихме къщи върху 12 парцела, благоустроихме извора, почистихме водоема – с гордост изрежда постиженията на заселниците Владимир Лобачов, член на организацията. – Освен това

нашите хора се занимават с дейности по опазване на природата. Прекратихме незаконната сеч в горите, гонихме бракониерите и няколко пъти гасихме пожари в полето и в горите. Независимо от това, доскоро заселниците нямаха никакъв официален статут. Домовете и парцелите на собствениците на имотите не бяха отбелязани на картата. Неотдавна ситу-

„Помещиците“ смятат сами да си осигурят работни места, като отворят малки предприятия ацията започна да се променя: правителството на областта издаде постановление, което регламентира прилагането на регионалния закон за родовите имоти. Предполага се, че заселниците ще строят къщите си от екологично чисти материали, ще започнат да използват слънчева енергия за отопление, а на масата им ще има собстве-

но произведени мляко, месо и зеленчуци. Направено е предписание към местните администрации да определят земеделски стопанства и неизползваеми земи за създаването на родови селища. Някои общини бързо се справят с тази задача. На сайта на проекта вече са публикувани описанията на няколко селища за тези, които желаят да се заселят в Корочанския район. Но повечето от териториите не бързат, а изчакват. Същевременно бъдещите собственици на родови имоти не губят своя оптимизъм. „Помещиците“ смятат сами да си осигурят работни места, като отворят малки предприятия в селището. – Смятам, че още в близките седмици ситуацията ще се промени – казва представителят на староосколската инициативна група Николай Никитин. – Първо, законът за родовите имоти ще позволи преференциално да се получава земя за строителството на къщи и стопански постройки. ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА СТР. 2

Белгород: завидни цифри • Населението на областта за 20 години се е увеличило с 142 600 души, или с 10,3%, а в същото време в цяла Русия то е намаляло с 6,4 млн., или с 4,2%. • Белгородска област от 1990 до 2000 г. е загубила 12% от промишления си потенциал. Но в първото десетилетие на ХХI век имаше ръст на обемите на производството и към равнището на 1990 г. то се уувеличи повече от два пъти. • За последните 10 години индексът на обема на селскостопанското производства се увеличи до 164% от равнището на 1990 година. При това числеността на работещите в селскостопанското производство намаля 2,5 пъти. • Обемът на строителството се увеличи за 20 години повече от един път и половина. Но основното е рязкото увеличаване на обема на индивидуалното строителство – беше постигнат ръст повече от 15 пъти!

Колко души членуват във вашия съюз? В Москва – неколкостотин души. Имаме офиси в 20 града. Те са самостоятелни, ние просто им изпращаме своите планове, а те на нас своите. Ние се стремим да приобщим младежта към разбирането на българо-руските връзки, духовните многовековни традиции. Няколкото московски института и десетина училища се явяват колективни членове на Съюза на приятелите на България. Това вече са десетки хиляди младежи.

У нас се появиха Путин и Медведев, в България Първанов и Станишев, и успяха да намерят общ език В институтите и училищата провеждаме «кръгли маси» по ключовите събития в историята на България. Съвсем наскоро, когато цялата страна празнуваше знаменитата дата на победата над фашизма, ние отбелязохме този празник заедно със студентите. Макар много от тях да са чували, че България е воювала на страната на Германия, малко от съвременните младежи знаят, че през август 1944 г., когато съветската армия стъпи на територията на България, армията на българите, която се състоеше от десетина силни дивизии, без бой премина на страната на новата власт. ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА СТР. 6

СНИМКА: РИА “НОВОСТИ”

СНИМКА: PHOTOXPRESS

Властите в Белгород приключват със създаването на регистър на селските райони, в които скоро ще се появят родови имоти.

Виктор Василевич, разкажете ни как се роди международната обществена организация “Съюз на приятелите на България“? След разпадането на Съветския съюз прекрати съществуването си действащото повече от четиридесет години Дружество за съветско-българска дружба. Ентусиасти от няколко дружества решиха да създадат негов аналог, но вече на нова основа – без държавна поддръжка, опирайки се на собствени сили и възможности. Струваше ни се, че трябва да се проповядат, да се пропагандират приятелските връзки на Русия с България. В основата на Съюза на приятелите на България бяха хора, които или са работили в България, или са работили в СССР заедно с българи. Двете държави реализираха за времето си немалко съвместни проекти. Например: в Уст-Илимск български и съветски комсомолски отряди строиха здания в града и огромен целулознохартиен комбинат. Още примери – нефтопровода Дружба (огромният строителен обект, където се трудиха специалисти от двете страни), Дубна – там работиха много български учени, и това бяха забележителни учени, добри електронни и ядрени специалисти. Те съставляваха това ядро от

специалисти, което след това работи в АЕЦ “Козлодуй”.

Президентите на Русия и България имат много теми за разговор

ИСТОРИЧЕСКИЯТ ПЪТ НА РУСИЯ: ВЪРВЕЖ И НЕВЪРВЕЖ

ЧЕТЕТЕ НА

РУСИЯ И БЪЛГАРИЯ

Какво ново?

НОВИНИ. АНАЛИЗИ. ГЛЕДНИ ТОЧКИ ДУМА ЧЕТВЪРТЪК_МАЙ_ 12_2011

www.russia.bg На историята и днешния ден на рускобългарските отношения е посветен сайтът на посолството на Русия в България

ДЕТАЙЛИ

Живи и мъртви Поменик на падналите във войните помага да се разбере съдбата на близките

Ако ви заболи глава

Да помним за всички поименно вал от поколение на поколение. Такъв поменик, само че електронен, създал настоятелят в своя храм. Програмата разработил инженер от енорията.Той отказал заплащане за извършената работа. Заедно с настоятеля измислили и компютърното оформление. Защото първоначално някои православни започнали да упрекват Владимир за това, че „натъпкал дома Божи в дяволска машина“.Днес електронната Книга на паметта органично се вписва в катедралния храм и е достъпна за всеки, независимо от националността и вероизповеданието. Това, между другото, се отнася и за близките на тези 5 милиона, паднали за родината, чиито

ЛЮДМИЛА БЕЗРУКОВА РУСИЯ И БЪЛГАРИЯ

Тази идея била подсказана на протойерея от обикновен църковен поменик. До революцията от 1917 г. всяко православно семейство е имало такъв – тетрадка малък формат, с меки или твърди корици, украсени с декоративни елементи (в зависимост от доходите). По него е било възможно да проследиш родословното си дърво до 5-о, даже до 10-о коляно: кой кога се е родил, кога е починал. Домашният поменик се е преда-

СНИМКА: PHOTOXPRESS

Владимир Сорокин, настоятел на храма „Княз Владимир“ в Петербург, е създал поменик, в който се пази информация за 5 млн. души, загинали за Русия.

от коя до коя година е живял и къде е воювал, ако е известно. Консултанти, служители на храма, помагат да се набавят липсващите данни. Един от тези консултанти е Виктор Семьонов, той води електронен дневник, в който записва какво и за кого да се уточни, вписва постъпилите от архивите сведения. “Ние водим кореспонденция, разговаряме по телефона с много архиви от страна-

Нови имения за новите земевладелци

ЧУЖДИТЕ МЕДИИ

СНИМКА: AFP/EASTNEWS

Целият свят отбеляза годишнината от чернобилската трагедия. На снимката: дете носи фотографията на дядо си на мемориала на жертвите.

Уралски център за доброволци

Поглъщащите смърт На борда на самолет, летящ от Ташкент в Домодедово, се случи смъртоносен инцидент. Един пътник е починал веднага след като местните полицаи са го закарали до болница. Докторите са открили в стомаха на пътника 74 контейнера с хероин с общо тегло над половин килограм. Това е достатъчно за 15 хиляди единични дози. По правило този тип куриери знаят, че рискуват живота си. За поемането на този смъртоносен риск те получават около 300400 долара. В Москва един грам хероин струва средно 150 долара. Потокът от куриери с наркотици, идващи от юг, се засилва. Специалните служби все по-често залавят трафиканти в самолетите от Душанбе, Бишкек и Ташкент.

ти за създаването на зони за отдих, развитие на селски туризъм и семейни ферми. Бъдещите заселници са найрадостни от последното обстоятелство. Те смятат първоначално да живеят в селището и

цели за безвъзмездно ползване. Ние няма да печелим от този проект. Имаме задачата да минимизираме разходите по инженерното благоустройство, затова „свързваме“ бъдещите селища към населени пунктове. Литвинов отбелязва, че собствениците на родови селища ще имат по-добри условия, отколкото обикновените индивидуални предприемачи. Последните срещу сравнително малка сума – 25 хиляди рубли (прибл. 1250 лв.) получават парцели от по 1,5 декара, а за всеки следващи 100 кв.м над този минимум се налага да доплащат по 20 хиляди рубли. Заселниците пък срещу символично заплащане ще получат по един хектар за своето имение.

ГЛАВНИЯТ ВЪПРОС НА ИЗБОРИТЕ В РУСИЯ

ЩЕ ОСВОБОДИМ ЛИ РУБЛАТА?

ВЪЗРАЖДАНЕ НА

Григорий Голосов

Стефан Уегстил

Летисия Перон

АНГЛИЯ

ФРАНЦИЯ

САЩ

ИТАЛИЯ

Главният въпрос, свързан с изборите в Русия през 2012 г., е кой ще бъде официалният кандидат – настоящият президент Дмитрий Медведев или настоящият премиер-министър Владимир Путин, който заемаше президентския пост от 2000 г. до началото на 2008 г. Този от тях, който бъде издигнат като кандидат, ще спечели изборите. И двамата политици нееднократно са подчертавали, че няма да се състезават един с друг. Участието в изборите на единия или другия кандидат ще бъде определено от споразумението, което те ще постигнат помежду си.

Доколко може да се качи рублата, която в момента се намира на най-високото ниво спрямо долара от края на 2008 г.? Отговорът зависи от цената на нефта. И не само от това. Властите на Русия, които се придържат към традицията си за намеса на валутния пазар, имат и възможността да държат юздите на валутата. Въпросът е дали искат да го направят. Изглежда, че не искат. Премиер-министърът Владимир Путин даде ясно да се разбере, че борбата с инфлацията е основен приоритет. Той откри огън по инфлацията в условията на приближаващите президентски избори.

Френски, италиански и шведски готвачи, представители на творческата кухня, посетиха кулинарния фестивал в Москва, за да отправят предизвикателство към новата вълна руски готвачи, желаещи да възродят кулинарното изкуство в страната след дългите години на съветски застой. През последните няколко години в Русия започнаха да се издават повече списания, посветени на гастрономията, а във вестниците се появиха рубрики на кулинарни критици. Въпреки всичко, руските готвачи се чувстват като пионери в страната, където всички известни ястия могат да бъдат преброени на пръстите на ръката.

Световноизвестният руски Болшой театър, преживял пожари, бомбардировки на немската авиация, както и заповедта на Ленин за закриване, е почти готов за откриване след неколкогодишна реставрация, започнала през 2005 г. Театърът трябва да изглежда както по царско време. По план работите ще приключат през октомври, а театърът трябва да изглежда както през ХIХ век: възстановена е царската емблема и бродираните с коприна гоблени, както и е подобрена акустиката, заяви изпълнителят „Сумма Капитал”. Диригентите ще могат да изпълняват невъзможни допреди неща.

Докато властите и защитниците на гората в Химки продължават да се противопоставят едни на други, стана ясно, че строящата се магистрала Москва – Санкт Петербург ще се превърне в една от най-скъпите в Европа за шофьорите. Погледнато от каквато и да е гледна точка, ще бъде по-изгодно да се пътува между двата главни града на Русия със самолет или с влак. Всеки километър от пътната артерия с дължина 684 км ще струва 3.62 рубли. Ако превърнем в европейски пари, то се получава 60 евро в едната посока, 120 евро в двете посоки, плюс разхода за бензин.

СНИМКА: PHOTOXPRESS

Второ, районните власти могат да изградят инфраструктура. Трето, областната администрация обещава да включи заселниците в регионалните проек-

та, а също така и с автори на регионални Книги на паметта”, казва той. – И, представете си, искат от нас да заплащаме ползването на данните от такива книги... Днес в поменика са вписани имената на 900 000 ленинградчани, загинали по време на блокадата, на 1,5 милиона воини, паднали във Великата отечествена война, на 2,5 милиона жертви на политическите репресии.

да ходят на работа в Губкин и Стари Оскол. Но „помещиците“ планират в бъдеще да открият свое малко предприятие, чрез което да реализират излишъците от произведената в селските стопанства продукция. Има идеи за привличането на туристи, а също така и за възраждането на народните занаяти на търговска основа. - Сега е в ход съставянето на регистър на изоставените земи и села, разяснява Станислав Литвинов, директор на Белгородската ипотечна корпорация. След това ще започнем изкупуване на тези земи, архитектите ще разработят проекти за тези територии, специална комисия ще разгледа заявленията на потенциалните заселници и ще им предостави пар-

Изоставените селища започват да се възраждат с нови къщи ПРОДЪЛЖЕНИЕ ОТ СТР. 1

Куклите тръгнаха Държавният академичен централен куклен театър „С.В.Образцов” отбелязва тази година цели два юбилея: 110-годишнината на Сергей Образцов и 80-годишнината на театъра. Във връзка с това част от трупата ще замине на турне в Перу, Коста Рика и Колумбия. След това турнето ще продължи в Русия. От 23 до 30 септември театърът ще проведе фестивала „Образцовфест”, на който ще присъстват известни актьори, режисьори и художници от куклените театри по целия свят.

Отец Владимир се моли за упокой на пет милиона загинали имена се съхраняват в първия по рода си в нашата страна Общоруски поменик. Името на роднината или познатия може да бъде открито след натискане на някой от клавишите на подразделите: „Блокада“, „Велика отечествена война“, „Мемориал“, „Катастрофи“, „Герои на Русия“ и др. Ако търсенето не даде резултат, може да се въведе фамилията на търсения човек, като се посочи

В Москва отново, както преди много време, се появи службата за неотложна медицинска помощ. До края на годината цялата столица ще бъде покрита от тази услуга. За разлика от „бързата” помощ, „неотложната” ще е прикрепена не към болница, а към поликлиника. Затова, ако някой вдигне кръвно или температура или пък го заболи глава, може да се обади на „03” и да помоли да бъде посетен от районния лекар от поликлиниката. В течение на половин час докторът ще пристигне и ще окаже помощ у дома, ако случаят не е прекалено тежък.

РУСКАТА КУХНЯ

В столицата на Южен Урал бе открит учебен център за доброволци. Курсът на обучение обхваща четири занятия, които се провеждат събота и неделя от преподаватели във ВУЗ и опитни доброволци. На първия етап центърът ще подготви 100 доброволци. След това десетте най-добри студенти ще преминат през допълнително обучение, което ще им позволи да провеждат самостоятелно курсове и тренинг. След приключване на обучението доброволците ще получат сертификати. Хората, завършили курса, ще могат да оказват доброволческа помощ в центровете за социално обслужване на населението.

БОЛШОЙ ТЕАТЪР СЕ ГОТВИ ЗА ОТКРИВАНЕ

ХИМКИ: СКЪПАТА МАГИСТРАЛА Астрит Дакли

Страницата е подготовена от екип на „Русия и България”

ЧЕТЕТЕ НА

РУСИЯ И БЪЛГАРИЯ

Модернизация

НОВИНИ. АНАЛИЗИ. ГЛЕДНИ ТОЧКИ ДУМА ЧЕТВЪРТЪК_МАЙ 12_2011

На гости Ректорът на МГТУ Анатолий Александров и Станислав Юрченко от Съвета на младите учени тересът е много висок. И това е много добре.

Формулата Сколково: умните да станат богати СНИМКА: РИА “НОВОСТИ”

Нещо повече за Сколково Всъщност в страната ще бъде построен чисто нов град. Това не се е случвало от сто години. Така съвременните технологии ще бъдат достъпни за всеки град на Русия. Сколково вече има договори с Казан и Тюмен за това, че Сколково ще се превърне за тях в доставчик на готови решения за енергийна ефективност на градската среда.

С какъв научен проект има шанс да се влезе в иновационния град Сколково? Отговаря ли руският инженер на европейските стандарти? Ще има ли Русия своя нов Корольов и Шухов?

Лаборатория за професора Анатолий Александрович, публикуван е закон за промени в миграционната отчетност на чуждестранните високоплатени специалисти. Те вече няма да имат проблеми с регистрацията и с получаването на право на работа. Между тях са и преподавателите от вуз. Актуален ли е този документ според вас? Разбира се. При нас идват чуждестранни професори. Съгласете се, не е много правилно, когато уважаван академик, поканен да чете лекции във водещи руски учебни заведения, е принуден да чака на огромни опашки за регистрация. Това не са случайни хора. И трябва предварително да се вземат всички решения, които се отнасят до тях. Наскоро при нас пристигна по покана професор Виктор Рижий. Голям специалист в областта на оптиката, лазерната и инфрачервената техника. Около 20 години той е работил за водещи американски и японски университети. А сега е при нас, надявам се за дълго. За него създаваме специална лаборатория в центъра по фотоника и инфрачервена техника, колективът вече го очаква. Не възниква ли научна „ревност“, когато работите с колеги от чужбина? Науката е интернационална. Много е хубаво, когато имаме възможност да ползваме постиженията на западни колеги, да провеждаме заедно из-

СНИМКА: СЕРГЕЙ МИХЕЕВ, “РГ”

Сколково е особена “държава”, неговите жители са учени и мениджъри

Анатолий Александров ректор на МГТУ „Н. Е. Бауман“, доктор на техническите науки, професор

Станислав Юрченко председател на Съвета на младите учени към МГТУ , кандидат на техническите науки

Фактически в страната ще се появи нова строителна площадка

Има съмнения не само у западните колеги, но и сред нашите сънародници, защото Самият проект Сколково е много необичаен. Задачите, които той поставя сега – формиране на уникална образователна, научноизследователска и предприемаческа среда, изграждане на нови традиции у младите изследователи, преди никой у нас не е поставял такива задачи. Когато хората за първи път чуят за Сколково, първоначално вдигат рамене, а след това се опитват да разберат какво всъщност представлява това нещо. Ние, участниците в този проект, изцяло вярваме в неговия успех, и много активно работим в това направление. Но е факт, че Сколково има огромна популярност сред младежта. Станислав Юрченко: Доказателство за това е, че сайтът на Сколково постоянно е претоварен, познати се оплакваха, че е невъзможно да оставиш запитване. Убеден съм, че разработчиците на сайта в найблизко време ще увеличат „проходимостта“ му, защото ин-

Сколково вече подписа 16 партньорски споразумения с вузове от Русия следвания и да споделяме натрупания опит. В науката е много важно да не си „кон с капаци“. Освен това нашите млади учени придобиват повисока увереност в силите си, в себе си, когато виждат, че научното им ниво е съпоставимо с високото ниво на западните колеги. Съвместната работа позволява да се „влее свежа кръв“, да не се затваряш.

Сколково онлайн Как мислите, защо някои руски учени, които живеят и работят в чужбина, се отнасят с недоверие към успеха на Сколково?

Сколково – това е обособена държава. В неговото законодателство има параграф, свързан с патентоването на интелектуална собственост: разработчикът със сигурност трябва да е и притежател на правата. В заявката за получаване на сертификат за участник в „Сколково“ трябва задължително да се посочи чуждестранен партньор. Участниците в иновационния център трябва да бъдат включени в научни, инвестиционни и т.н. международни дружества. Те са само за проекта. Чуждите специалисти могат да останат да работят в своите университети и смесени дружества. Вече е обявен конкурс за името на Сколковския технологичен университет. Той ще бъде международен университет с магистърска и докторска степен. Няма да е държавен. Концепцията за него е готова и сега се обсъжда от членовете на научния консултативен съвет. Сколково подписа 16 партньорски споразумения с технически ВУЗ-ове от страната, които имат статут на научноизследователски университети. Това разширява иновационните възможности. Много от ВУЗ-овете взаимодействат с промишлеността посредством съвместни проекти. Иновационният център сега действа във виртуален режим. Вече 29 компании имат статут на негови участници, а една трета от тях са получили допълнително финансиране за реализацията на иновационни проекти. По този начин Фонд „Сколково“ може да подкрепи около 100 проекта до края на годината. Подборът на претендентите продължава... След три години Сколково ще води нормален градски живот.

Станислав, обикновено за аспирантура са необходими три години, а на вас ви стигнаха три месеца за подготовка и защита. Различни чуждестранни компании и агенции активно „ловуват“ такива талантливи млади хора. От вашата група много ли заминаха в чужбина? Юрченко: Може и да е имало предложения, но знам със сигурност: много мои другари вече се реализираха много добре в Русия. Аз завърших МГТУ “Бауман“ преди две години и мога да кажа, че със сигурност това образование позволява да се самореализираш и докажеш в Русия. Просто трябва да работиш и да обичаш работата си. Мен също ме търсеха, когато бях студент в горните курсове. Но аз винаги съм се питал: защо да заминаваш и да изпълняваш нечия работа за някого? А своята работа аз мога и тук да си я върша. Какъв конкурс в момента се провежда в Сколково? Александров: Голям, но засега нямам точни данни. Ще ви разясня как по принцип се осъществява подборът в Сколково. В иновационния град има пет направления на научна дейност, по тях се създават клъстери, които осъществяват приема на проекти. Четири клъстера вече работят – по информационна техника, ядрени технологии, по космоса и по съобщенията. Петият се създава сега. Необходима е сериозна теоретична обосновка на самата идея, нейното претворяване и възможността за реалното й осъществяване. Ще ви напомня, че Сколоково не предполага производство: не се приемат производствени проекти. Сколково – това са идеи, изследвания. Виртуален научен град ли е Сколково? В никакъв случай. Там ще има изследователски лаборатории на световно ниво. Вече има сключени споразумения с няколко големи компании, които станаха партньори на Сколково при създаването на такива лаборатории.

Научен интернационал Колко жители на Сколково са в МГТУ «Бауман»? Сега три групи се подготвят за „изпита“ в инвестиционния комитет. Но преди това им предстои експертиза. За всеки проект се назначават 9-10 експерти. Ако разработката събере 9 положителни мнения, то тя се допуска до разглеждане в инвестиционния комитет. Там вече трябва „очи в очи“ да докажеш, че твоят проект е по-добър от другите, че той е актуален и р е а л и з уе м . С а м о т о га в а можеш да получиш финансиране. Но със задължителното условие за съфинансиране от фирма или предприятие. Това също не е лека работа – да накараш бизнесът да ти повярва. Той подхожда много внимателно към тези неща. А кой е в ролята на експертите? Много големи родни и чуждестранни специалисти. Има и академици, има и млади, но перспективни учени, лидери от бизнеса. Наши и западни.

А може ли да подаде заявка чужденец? На какъв език тогава той ще се учи? В Сколково има два работни езика – английски и руски. Точно в тази последователност: владеенето на английски език е задължително условие за участието в сколковския проект. Надяваме се в Сколково да работят интернационални колективи. Днешната наука работи в допирните точки на специалностите и дисциплините. Само когато човек роботи в колектив, в допирната зона на науките, тогава се появяват нови открития.

Кой има карт-бланш Станислав, а вие с какъв проект ще кандидатствувате в Сколково? Юрченко: с разработка на технологии за създаването на ефективни охладителни агенти за охладителните системи в атомната енергетика. Този проект е в резултат на съвместни изследвания с Института по обща физика. Много ми се иска да получа “одобрен”. Вашият проект се оказа „злободневен“ заради аварията в атомната електроцентрала „Фукушима“ в Япония. Как вие гледате на случващото се там от професионална гледна точка? Мисля, че са задействани найсъвременните решения, които са възможни към днешна дата. Но физическата природа на процеса е такава, че в един момент охладителният агент започва да кипи. Затова задачата се състои в това да се намерят механизми за потискане на този процес.

Пропуск с конкурс Ще има ли някакви подготвителни курсове за Сколково? Александров: Категорично не, никога. В Сколково може да се влезе само след много сериозен конкурс, който ще се провежда с участието на водещи световни университети. Не се предвижда бакалавърска програма. Това е университет за подготовка на специалисти с най-висока научна квалификация: магистри, аспиранти, претенденти за звание. Само най-добрите от тях могат да станат жители на Сколково. По принцип за това не може да има подготвителни курсове. “Реалното” Сколково ще се появи след три-четири години. Засега все още е само строеж. Но вече има „виртуално“ Сколково. Вече се провеждат и ще се провеждат конкурси, конференции, различни семинари, мероприятия, посветени на проекта. А какво се случва в момента на строителната площадка? На последното заседание на съвета на Сколково беше приета концепцията за градоустройството. Победи проектът на френска фирма. Какво ще представлява Сколково? Пет малки „села“, които ще бъдат изградени в парка. В средата ще е разположен куб – централната сграда на университета, в съседство ще се намира технологичният парк. В момента се провеждат инженерно-подготвителните дейности. В началото на следващата година управлението на Сколково ще се премести. Интервюто проведе Мария Агранович

РУСИЯ И БЪЛГАРИЯ

Общество

НОВИНИ. АНАЛИЗИ. ГЛЕДНИ ТОЧКИ ДУМА ЧЕТВЪРТЪК_МАЙ 12_2011

ЧЕТЕТЕ НА

СНИМКА: РИА “НОВОСТИ”

Съветският човек Поддава ли се на пренастройка?

Скованите от едно общо минало ЕЛЕНА КУДРЯВЦЕВА СПИСАНИЕ “ОГОНЬОК”

Ние вече сме свикнали: нашата родина е на 20 години и това си е просто един исторически факт. За нас презареждането на историята е съвсем нормално нещо и даже ни звучи като окуражаване – не се притеснявайте, всичко е пред нас. Именно съветският човек, който първоначално бе обявен от апарата за пропаганда на СССР за новия човек на новата страна и епоха, е бил „проектиран” да живее вечно в започващата всичко отначало страна. Защо известният психолог Юрий Левада толкова искаше ние да се заемем с изследването на този социален тип през 1980-те и с който се занимаваме и до ден днешен? Ясно е, че е искал да разберем накъде сме тръгнали, обяснява директорът на „Левада-центра” професор Лев Гудков. – Като изс л ед в а м е с ъ в р е м е н н о т о общество, ние виждаме не само останки от минали конструкции, но и тяхното усилено възпроизвеждане и готовност отново да им се съответства.

Свързани с една верига Допитванията на „Левада-центра” показват, че нас ни отделя почти половин век от епохата на борбата с „враговете на народа”, руснаците и досега не могат да си спомнят за всичките си роднини или предпочитат да мълчат за тях. Според науката това се нарича „хоризонтален механизъм за разрушаване на родовата памет”. Ние проведохме изследвания, – казва професор Лев Гудков –

ПРИЗНАЦИ НА ПРОМЯНА

процента от руснаците се причисляват към средната класа. Тази цифра внушава оптимизъм: тези хора са се отървали от „съветскостта”.

процента от жителите притежават личен автомобил, като други 15% имат планове за купуване на кола. В СССР много хора даже и не си мечтаеха за това.

хиляди долара е делът на БВП на човек от населението в Русия. Това е два пъти повече от Китай, който се смята за „втората икономика в света”.

от които стана ясно, че през съветско време в страната едва две групи можеха да се явяват като позители на историческата памет. Това бе селското население с традиционен бит, при условие че никога не е било преселвано. И – привилегированата интелигенция, която през съветско време работеше за осигуряване на информация за номенклатурата. Тези, които бяха по-добре информирани за реалното положение на нещата в страната, на които им се разрешаваше да излязат в чужбина, които бяха виждали друг начин на живот, четяха друга преса и можеха да правят сравнения. Новият „антисъветски човек” се оказа учудващо подобен на стария, „съветския”. Нашите изследвания показват, че днес нито училището, нито телевизията, нито киното могат да изпълняват ролята на адекватни канали за възпроизвеждане на паметта, казва Лев Гудков от „Левадацентра”. – Те създават митологизиран откъслечен образ на историята, в който не всички

сведения оставят следа, тъй като прескачат и не могат да създадат основа за работа на съзнанието. Заради това всички тези сериали по книгите на Солженицин или Шаламов, които гледаме по телевизията, не оставят трайна следа; това ще продължи, докато в обществото не започне публична дискусия за миналото. Същевременно, ако в телевизионни дебати просто се появи мисълта, че ние в определена степен сме наследници на тези, които са преживели съветския терор, то разговорът просто замлъква.

принудително опростяване, на премахване на всякаква сложност. Този механизъм, който работи и до ден днешен, ние наричаме „понижаващ трансформатор”. Той предполага не отбор на найдобрия, а стерилизация на найдобрия.

Съветският човек съумя да се приспособи към тоталитарния режим и … да го надживее

Реално погледнато, Русия не е стара държава. Ние сме на малко повече от хиляда години

Днес, като правило, няма някакво съотношение между квалификация и заплата. За това е достатъчно да сравним заплатата на един хирург в държавна поликлиника и на един офис-мениджър. При това тези, които се намират ниско долу в социалната пирамида, преминават автоматично в категорията на консумативите. Това е ясно даже по начина на начисляване на пенсията, която още от съветско време при нас не е под формата на натрупване, а като компенсация за нетрудоспособност. Този факт води до постоянно намаляване на коефициента, според който се изчислява пенсията. През съветско време той беше 70 процента, сега е 35-40 процента, а съвсем скоро ще стане 20. Цялото съветско пенсионно законодателство беше изработено в младата страна, когато средната възраст на населението беше равна на 30 години: тогава имаше висока смъртност и проблемите с пенсиите се смятаха за нереални, напомня проф. Гудков. – Но днес в Русия пенсионерите са над една четвърт от населението, техният дял нараства, с което нараства и товарът върху младежите и работещите, като същевременно няма никаква солидарност между поколенията. Русия не е Китай, където децата се грижат за възрастните.

тайната на възпроизвеждането на съветския човек, социолозите обърнаха внимание на обществените институции. В края на краищата, именно те са възпитали тази нова „историческа общност”, която е преживяла страната, дала името й. Оказва се, че въпреки официалната смяна на идеологиите, основните механизми на тяхното действие са програмирани още преди 70 години: и в днешна Русия преобладава същата тази готовност да се съгласяваме с всички решения на властта. Даже училището с унифицираното си масово образование, където всеки човек се е възприемал като бял лист, на който е можело да се напише това, което решат отгоре, си остава непроменено по същността си. Тази система възпроизвежда определени представи, навици, знания, морални ценности, и е много трудно да бъде реформирана, тъй като е била създадена за едно апатично население, свикнало безкрайно да търпи и да се приспособява – казва Лев Гудков. – Разбира се, в много области са възникнали нови, независими структури, които работят и се финансират по друг начин, като възпитават друга система на мотивация за осмислен труд. През епохата на стабилитет израсна поколение от успешни предприемачи, които са много по-образовани и открити за правови ценности. Същевременно, тъй като съдът невинаги работи и собствеността не е гарантирана, половината от тях се замисля, ако не за личното си, то поне за заминаване на децата си. „Куфарните” настроения сред този слой са изключително силни. Това означава прекъсване на процеса на възпроизвеждане и на вкореняване на отношения. Ако тези хора можеха да създадат собствени структури, то това би било началото на трансформация на страната. Съветският човек е човек, което е успял не само да се приспособи към тоталитарния режим, но и да го преживее в съветския му вариант, в тази среда той се чувства, ако не щастливо, то поне привично, като у дома си. За да се излезе от този порочен кръг, според социолозите, е нужно човек да осъзнае ненормалността на привичния стандарт на положението си и чак след това да започне с корекциите – като започне от самия себе си. В края на краищата, Русия наистина не е стара страна. Ние сме едва на малко повече от хиляда години – не можем да се сравняваме с Китай.

Винтчета с човешко лице

Малък човек, велик и ужасен

Миналото лято, когато близо до Перм се разби самолетът с командващия Северо-Кавказкия военен окръг генерал Трошев на борда, неговото семейство получи рекордна за Русия компенсация – 16 329 550 рубли 20 копейки. Животът на генерала бе оценен осем пъти поскъпо от живота на останалите пътници. Когато това стана, никой не се

По време на Първата световна война в Русия е загинала значителна част от мъжката, найобразована част на населението, казва професор Лев Гудков. – Емиграцията и терорът са срязали наполовина останалия тънък образован слой. Така за законен модел става мирогледът на пролетариата, на човека без минало и без образование. Възникна система на

Как се появи „съветският човек” Съветският народ, за който малцина си спомнят, произлезе от „сближаване на трудещите се класи и слоеве от всички нации и народности”. Това бе оповестено от главния секретар Леонид Брежнев през 1971 г. на ХХIV пленум на КПСС, като поясни, че в света се е появила съвършено нова общност. Макар сред народа да вървеше шегата, че става дума по-скоро за опашките, според идеята на ЦК същността на „съветския народ” бе единният за всички 243 милиона граждани социалистически мироглед.

Според замисъла на вождовете, създаването на новия човек предполагаше преди всичко отказ от предишната култура и коригиране на всичко, което се отнасяше до историческата памет. През съветските години върху нея се налагаше ретуш, като, ако беше нужно, от нея се изрязваха части, оперираха с нея като с неудобен документ. Този навик надживя СССР: подсъзнателната нагласа, че паметта – това не е нещо вредно, но явно и не особено нужно, е жива в съвременна Русия.

СНИМКА: РИА “НОВОСТИ”

Съветският човек, чието създаване бе тържествено оповестено на XXIV конгрес на КПСС, тази година става на 40. Защо той е неизтребим?

Така майсторите на монументалната пропаганда си представяха светлото бъдеще на народите от СССР

възмути, ни напомня проф. Гудков. – Това е типично за общество с йерархично съзнание, където заслугите се определят от длъжността, а цената на отделната личност даже не се и поставя като въпрос. Това се вижда и в системата на заплатите и възнагражденията от времето на СССР, когато държавата бе главният работодател, което си остава така за много хора и до днес и което е възпитавало и възпитава у хората хроническо чувство за недооценяване.

Струваше ни се, че е вечен – Основният закон на СССР. Уви...

Къде е точката, от която няма връщане назад? В опита си да разберат на дъното на кое блато е скрито златното ключе, което отваря вратите към разгадаване на

ЧЕТЕТЕ НА

РУСИЯ И БЪЛГАРИЯ НОВИНИ. АНАЛИЗИ. ГЛЕДНИ ТОЧКИ ДУМА ЧЕТВЪРТЪК_МАЙ 12_2011

Действащи лица

СЪБЕСЕДНИК

Доскоро на това място имаше руини. Кадиров направи много за възраждането на Грозни

РАМЗАН КАДИРОВ

“Работата никога няма да свърши” ЗА НЕГО СЕ НОСЯТ МНОГО

ТИМОФЕЙ БОРИСОВ РУСИЯ И БЪЛГАРИЯ

Вътрешната промяна се е отразила и на външността му. Вече не носи непрестанно спортни дрехи, а вместо тях е облечен в строго сако, почти с военна кройка. Той успя да постигне това, което не успяха да направят нито Дудаев, нито Автурханов, нито Лобзанов, нито Басаев, нито Масхадов. Днес Чечня е един динамично развиващ се район, с педантично варосани стволове на дърветата покрай пътищата, с повсеместно разорани и засети поля. С чисти улици, където за тревните площи се грижат не само жени, но и млади момчета. Между градовете се пътува по магистрали направо с европейско качество. В центъра на столицата израсна Грозни-сити, построен в стила на московските небостъргачи. Това са нещата, които могат да се съзрат от пръв поглед, а за останалото, което е „зад кадър”, ни разказва лично президентът на Чеченската Република. Дълго време и у нас, и в чужбина Чечня беше асоциирана с война и бандити. Тези два стереотипа постепенно остават на заден план, но можем ли да твърдим, че в републиката не са останали никакви т.нар. бойци? Според това, което ни е известно, в планините се крият около седемдесет бандити. Ние ги знаем по имена и ги търсим. В тази бройка влизат и тези, които са унищожени или се крият в чужбина, докато факти за това не бъдат потвърдени юридически. Непрекъснато се провеждат специални операции. Сега много се говори за проведената наскоро операция в село Верхний Алкун в Ингушетия, при която загинаха десетки екстремисти. Означава ли това, че в тези седемдесет останали бандити не влизат загиналите от операцията? Не, говоря за тези, за които знаем, че се подвизават тук при нас, в пределите на републиката, а не в Ингушетия. Полкът на Ахмат Кадиров съвместно с вътрешните войски около

месец и половина претърсваше горските и планинските масиви километър след километър. Търсенето в труднодостъпни райони не е лесно. Неотдавна в горите на границата между Чечня и Ингушетия хванаха един бандит, който разказа, че десет години е ходил в този район и за цялото това време не е видял нито един федерален служител. Има много затънтени места. Много се говори и за вливане на млади сили в средите на бойците чрез вербуване на младежи. Не селистрахувате,ченамястотона убитите ше дойдат нови? Няма как да се влезе в мозъка на всеки и, разбира се, екстремистите ще съумеят да примамят някой и друг младеж. Това обаче са единични случаи. Идването на новото време се усеща и от факта, че населението рязко е променило отношението си към т.нар. горски братя. Хората вече не разбират в името на какво воюват бандитите. На народа? Не. На исляма? Не. Те даже изгубиха думата „Ичкерия”, само им остана някакъв „халифат”. Вашиятполквзелиучастиевспециалната операция във Верхний Алкун? Не. Същевременно съм в течение на всички подробности на операцията. Много успешна операция. Ние се радваме, че специалните служби имат такива специалисти и такава техника, която позоволи в непроходими места и без загуби от наша страна да бъдат открити и обезвредени екстремисти. Кои екстремисти се крият още в планините на Чечня? Това са Гакаев, арабинът Моханад (унищожен в средата на

Досие

Кадиров Рамзан Ахмадович е президент на Чеченската република. Роден е на 5 октомври 1976 г. в селище Центорое. През 1992 г. е завършил средно общообразователно училище № 1 в Центорое. От 1996 г. е помощник и началник охрана на своя баща, мюфтията на Чеченската Република (ЧР) Ахмад Кадиров. През 1998 г. започва да учи в Махачкалинския институт по бизнес и право, в специалност право. Завършва института с отличие през 2004 г. Работи като съветник на упълномощения представител на президента на РФ в Южния федерален кръг. Герой на Руската федерация, награждаван с орден за Мъжество, с медали „За отличие в охраната на обществения ред”. Подполковник от милицията. Кандидат-майстор по бокс. Женен. Има пет деца.

СНИМКА: ИТАР-ТАСС

Рамзан от 2011-а не прилича на Кадиров от 2007-ма и даже от 2009-а. Той не е толкова импулсивен и е станал посъсредоточен. Замисленият Кадиров е съвсем ново нещо.

СНИМКА: ИТАР-ТАСС

КАДИРОВ ДОВЕДЕ МИРА В ЧЕЧНЯ

СНИМКА: ИЛИЯ ВАРЛАМОВ

СЛУХОВЕ И ЛЕГЕНДИ, НО Е ЯСНО:

Рамзан Кадиров и Роналдо по време на приятелски мач

април – б.ред.), групата на Вадалов и Заурбек Авдорханов. След като сред бойците започнаха раздори заради имарата на Кавказ, те се отделиха от Умаров, който започна да прокарва идеята за всемирен джихад и халифат. След това Абдулаев май ги примири с Умаров. Темата за изчезването на хора стоеше много остро до някое време в републиката. Какво е сега положението? Ние нямаме нови потвърдени случаи на отвличане на хора. Понякога се случва да обявим, че търсим даден човек, но напоследък всички изчезнали са откривани живи и невредими. Неотдавна имахме един случай, че две девойки уж са били отвлечени, но се оказа, че те просто са заминали за Осетия. Намерихме ги. Обаче случилото се съвсем наскорошумноубийствонабившия началник на щаба на батальона „Восток” Тайсумов поочерни тази хубава статистика. Според оперативната информация никой не го е отвличал. Той е бил убит веднага, а неговият труп е бил подхвърлен в родното му село. Не можем да изключим и мотива за кръвно отмъщение.Тайсумов беше обявен за федерално търсене. В неговия случай е можело да има около двеста души, които да са желали да му отмъстят заради изнасилвания, изнудване, убийства, както и за нападението в Петербург на завод „Самсон”. Из републиката веднага тръгнаха слухове, че това е дело на Махомед Хамбиев, бившия министърнаотбранатанаМасхадов и понастоящем ваш колега. Тези слухове можеха да имат някакво основание. Много хора знаеха, че Тайсумов още по времето на службата си при Ямадаев е отвлякъл, убил и изгорил трима роднини на Хамбиев. Ние после дълго време се опитвахме да примирим семействата им, но не успяхме. Успяхме да примирим само Ямадееви с Хамбиеви, но Тайсумов не е присъствал на тази среща. Затова веднага след новината за смъртта на Тайсумов звъннах на Махомед и го попитах дали не го е направил той. Той се

закле, че цяла седмица е бил в Москва и няма никакво отношение към убийството. Следственият отдел в Гудермески район все пак се заинтересува от тази версия и му изпратиха призовка за разпит. Той се яви на разпита и представи алиби. Не му беше повдигнато обвнинение, нито му бяха наложени някакви мерки. И до сега не е разкрита истината за убийствата на двамата братя Ямадаеви – Руслан и Сулим, както и за покушението срещу най-малкия брат Иса. Да, при това след покушението Иса много говореше срещу мен. Бяха просто го заблудили. След едно негово емоционално изказване аз проведох разговор с него и ние се изяснихме по мъжки. Мисля, че той разбра, че е сгрешил с изводите и заявленията. Аз от своя страна винаги съм мечтал да оправя всички конфликтни ситуации в Чечня. Реших първи да дам пример. Не мисля обаче, че кръвните врагове на Ямадаеви са постъпили по същия начин. Нека да минем на по-приятна тема. Когато пътувах из града, не ми беше трудно да забележа новия квартал с елитни здания. Небостъргачи и Грозни – това съвсем доскоро звучеше просто невъзможно. Колко струва квадратният метър там? Малко под хиляда долара. При това вече са продадени около осемдесет процента от площта там. Чужденци ли строят? Да. С оглед високата сеизмоустойчивост ние привличаме модерни чуждестранни технологии. Много чуждестранни инвеститори и бизнесмени сега работят в Чечня. Какви са те? Чух, че китайци проявяват голям интерес. Китайци много пъти идваха тук и се интересуваха, но засега предпочитат да участват в малки проекти. Активно работят турци, европейци, арабски бизнесмени от Абу-Даби. Съвсем наскоро пуснахме в Гудермес агрокомбинат за производство на натурални сокове, построен с немски технологии. След една седмица в Центорой тръгва съвременен завод за

производство на млечни продукти. С арабските предприемачи от „Роял груп” се договорихме те да построят спортен комплекс с хотел и да инвестират в строителството на жилищен квартал в Грозни. Доколко тези мерки ще съкратят безработицата в републиката? Надявам се да успеем да намалим броя на безработните с десет процента и да постигнем ниво на безработицата от двадесет процента. По отношение на Чечня се е формирал стереотип като добри воини, но някой знае ли нещо, да речем, за чеченски физици или математици? Ще види ли светът някога учени от Чечня? Убеден съм, че ще види. Скоро ще започнем строителството на голям студентски кампус за 40 хиляди души. В Грозни вече е отделена земя и е подоготвен техническият проект. Към днешна дата в обекта са вложени сто милиона рубли. Общо ще са нужни 700 милиона. Сега разглеждаме вариант за привличане на чуждестранни инвестиции. Засега нашите студенти следват технически специалности в други региони, в това число 602 чеченци се обучават в Англия и Германия за архитекти и биолози. Вие застанахте за втори път на този пост. Бих искал първо да ви поздравя, а също така ако може да ви попитам – не за успехите, а за най-голямото ви разочарованиеповременапървиявимандат като президент. Предполагам е това, че си мислех, че с времето работата ще намалее. Отначало мислех, че ще възстановим икономиката, ще дадем на хората работа, ще създадем условия за бизнеса и всичко ще потръгне от само себе си. Но сбърках. Днес знам, че работата никога не свършва. Колкото повече работиш, толкова повече работа излиза. А в другото всичко си е, както преди. Гледните точки не са се променили. Курсът е все същият – за благополучието на републиката. Сега е ясно, че хората, които заради войната отвикнаха да живеят съгласно закона, все пак могат да живеят и съгласно закона, и съгласно конституцията.

ЧЕТЕТЕ НА

РУСИЯ И БЪЛГАРИЯ

Разбирателство

НОВИНИ. АНАЛИЗИ. ГЛЕДНИ ТОЧКИ ДУМА ЧЕТВЪРТЪК_МАЙ 12_2011

Русия и България: а сега накъде? ПРОДЪЛЖЕНИЕ ОТ СТР. 1

Каквидругипроблемивиждатев двустранните отношения? Тези проблеми не са малко. Да вземем например строителството на атомната централа в Белене. Независимо от широките протести в Европа против атомната енергетика Франция на 70% зависи от нея, много голям е процентът и за Италия и Великобритания. В тези държави разбират, че без атомна енергия не може да се работи. Въпреки това незнайно защо всички тези страни прилагат съвсем различен подход към Белене – там в никакъв случай не трябва да се строи. Питаме: защо? Опасно е. Но те не са видели най-новите оценки. Ние разговаряхме с представители на нашия Росатом. Построената от съветските атомни специалисти електроцентрала в Спитак (Армения) издържа земетресение от 9 бала и досега работи. А тя бе построена отдавна, оттогава технологиите много напреднаха. При това никой не помни земетресение от девет бала в България. Няма да мине много време и на България ще й потрябва енергия – както за собствено развитие, така и за износ. Трябва да се строи, а не да се протака. Ние призоваваме не към сляпа вяра, както беше по време на СССР, а към това самите българи всичко трезво да претеглят и да разберат има ли опасност или не. Другият случай беше през зимата на 2009-2010 г., когато цяла Европа постави на една плоскост Русия и Украйна и ги обвини в срив на доставките на газ. При това едните доставяха, а другите крадяха. Българите заеха уклончива позиция – раз-

СНИМКА: PHOTOXPRESS

В Уст-Илимск български и съветски комсомолски отряди строиха и в града, и огромния целулозно-хартиен комбинат

Международен симпозиум по иконопис: представят се майстори от България. Санкт Петербург

Запознайте се – Виктор Шарапов Роден е на 17 март 1931 година в Москва. Съветски и руски журналист, дипломат. Завършил е китайския отдел на Московския институт за изтокознание (1949—1954), познавач на Китай. Работел е във вестник “Красная звезда”. От 1961 до

1971 г. е кореспондент на вестник “Правда” в Китай. Работил е в отдела за социалистическите страни на ЦК на КПСС. През май 1971 г. става помощник на председателя на КГБ Ю. В. Андропов. От май 1982 г. е помощник секретар на генералния

секретар Юрий Андропов. Бил е помощник отначало на Черненко, а после и на Горбачов. От 26 февруари 1988 до 22 април 1992 г. е бил последният извънреден и пълномощен посланик на СССР и първият посланик на Руската федерация в България.

СНИМКА: WWW.SOVR.RU

А как е сега: учи ли се български език в руските училища или институти? С изучаването на българския език сега е трудно. До неотдавна ние добре си сътрудничехме с Българския културен институт, който се намира в Москва. Но преди три седмици му отнеха помещението. „Великолепният особняк“ беше закупен от голяма частна фирма, тя иска да направи ремонт за себе си, след което, както обещава, на културния институт да бъдат отделени… няколко стаи. Това не може да не ни безпокои . Още повече, че великолепно протекоха Годината на България в Русия и Годината на Русия в България. Беше даден импулс за развитието на нашите отношения, преди всичко в сферата на културата. Вече проведохме среща с парламентаристите, занимаващи се с развитието на отношенията с България, изказахме редица искания и пожелания. Чакаме да видим реакцията.

СНИМКА: WWW.ILIMGROUP.RU

В течение на месец тя премина обучение, превъоръжи се и се вля в състава на Съветската армия. Българите заедно с нас рамо до рамо се сражаваха в Югославия, Унгария и Австрия. И дадоха 30 хиляди жертви убити и ранени. Няколко стотици българи получиха съветски бойни награди. На парада на Победата участва само един чуждестранен генерал - Владимир Стойчев, и този генерал командваше българската армия.

Руско-турската война. Фронтовата линия

САМО ЦИФРИ

процента - такъв е ръстът на двустранния руско-българския стокооборот за миналата година

1000

милиона евро - на такава сума се оценяват руските инвестиции в недвижимост в България (към май 2010 г.).

3,4

милиарда долара е размерът на руския износ за България през 2010 г. Сумата на българския експорт за Русия е 54 миллиона долара.

Къде са българските праскови? Те бяха на щандовете в Москва и другите градове Пазарът е зает и ако искаш да пробиеш, трябва да имаш свои стратегия и тактика

бирайте се сами. Естествено, това не можеше да бъде пропуснато от нашата общественост. Или пък да вземем ситуацията около проекта за газопровода “Южен поток”. Доста дълго българите протакаха с подписването на споразумението. А всъщност, намирайки се в центъра на Европа, България може да стане диспечер, гарант за енергийната сигурност на много страни в Европа. И само поради това практически може да покрие всички свои потребности от газ и нефт. От детството ми е запазен споменът за вкуса на българските зеленчуци и плодове. Но днес ги няма на пазара. Защо? В съветските времена през лятото ние купувахме български плодове - череши, ягоди, праскови, кайсии и грозде. През зимата – консерви и преди всичко любимите на всички студенти сарми. Ние знаехме какво е виното “Гъмза”, какво са цигарите БТ, “Стюардеса” и “Ту-134”… Поисках от много българи да ми обяснят защо продават по-доброто вино във Великобритания, във Франция, в Германия, а в Русия изключително рядко може да се намери отлично българско вино в магазините. Отговориха ми, че такова вино руснаците не поръчват. Но мисля, че тук има дефект от двете страни.Трудно е да се повярва, че доставката на вина от Италия, Испания и Франция в Москва ще бъде по-евтина, отколкото от България.Тук има други интереси. Струва ми се, че потенциалът е силно недооценен. Постепенно руснаците все повече свикват например с консумацията на вино, отказваки се от силните напитки. Но за разширяване продажбите на своето вино в Русия българите действат не винаги последо-

вателно. Провеждат малка изложба, показват някакво вино и след това затихват.А тук трябва да си по-настойчив. Пазарът е зает и ако искаш да пробиеш, трябва да имаш свои стратегия и тактика, които сега от страна на българите по този въпрос не се забелязват. А селскостопанската продукция на България има ли шанс да се върне на руския пазар? Спомням си времето, когато от Пловдив товареха транспортни самолети с пресни череши и ги изпращаха в нашите северни градове. Сега за това никой дори не споменава. Сложността на ситуацията е още и в това, че производството в много сектори, които доставяха стоки на нашия пазар, рухна и в самата България. Неотдавна на пазара в България попитахме: Откъде са тези домати? Отговаряха ни – македонски, гръцки. Ябълките също са оттам. А нещо българско има ли? Някакъв мъж ни повика при себе си и каза: Аз съм от Пловдив, това е моя чиста продукция: лук! Сега в самата България е трудно да намериш български ябълки. А преди те бяха в огромни количества. А къде са българските праскови? Те бяха на щандовете в Москва и другите градове. А къде са кайсиите, десертното грозде? То беше твърде много. Следователно очевидно е, че ако искаме производството в този отрасъл да се увеличи, за това трябва да помислим заедно. Една страна не е достатъчна. Как се промениха рускобългарските отношения през последното десетилетие? Големи ли са промените в сравнение с 1990-те години? Отношенията ни започнаха да укрепват.Те станаха постоянни, надеждни и обхватни. Това е

свързано преди всичко с дълбокото осъзнаване - и в България, и в Русия – на необходимостта ни един от друг. Те имат историческа тежест, която притискаше политиците и ги заставяше да действат по-внимателно, конструктивно. Освен това се смениха и самите политици. У нас се появиха Путин и Медведев, в България - Първанов. Те успяха да намерят общ език, да разберат интересите на страните и обстановката около тях. И започнаха да търсят пътища за сближаване. Струва ми се, че това все още продължава – отношенията ни са не просто стабилни, а развиващи се. Затова и казваме, че не бихме желали предизборните кампании в двете държави да забавят естествените процеси. Който и да дойде на власт, ще бъдат необходими нови усилия, нови желания. А те могат да възникнат въз основа осъзнаването на естествените връзки между двете държави... Умногоотнаблюдателитевъзниква усещането, че макар на ниво ръководство всичко да е наред, недоразбирането в София се усеща… Самите софиянци говорят, че е достатъчно само да се погледне във вестниците и да се види, че всяка седмица в България излиза американският посланик и казва какво трябва да се направи в сферата на икономиката или международната политика. Говорят като че ли на шега, но тази шега горчи. Очевидно София не е съвсем свободна в определянето на степента, до която може да стигнат отношенията с Русия. Що се отнася до отношенията с Русия, ако се вгледате в историята през последните няколко века, най-големите европейски държави може и да са воювали помежду си, да са били недоволни една от друга, но още по-

недоволни са били те, когато Русия е ставала силна и независима.Тогава те с удоволствие се обединявали и стоварвали всичките си сили върху Русия.Мисля, че този синдром и днес е съвсем жив в политиката на Западна Европа. Поради това те се стараят да забавят каквото и да било сближаване на Русия с България и да не допуснат понататъшното му развитие. Виеиматевъзможносттадасравните – каква беше България във времето на социализма, а каква е станала сега. Колко голяма е разликата? В някои неща разликата е много голяма. Появиха се различни политически сили, България стана член на НАТО и влезе в ЕС. Ще чуете също така и за неразбиране действията на Русия. Ето например, когато избухна конфликтът в Южна Осетия, българите така и не разбраха, не пожелаха да разберат кой започна бойните действия. Ръководителите избегнаха този въпрос. По-голямата част от българите, с които се срещнах, все още са приятелски настроени към Русия. Разбира се, младото поколение вече е отучено от руския език. Преди няколко години попаднах в студентски колектив от 15 души. Преподавателите нормално говореха на руски, а от студентите - само двама-трима. Това ме засегна. Но се забелязва определен интерес към руския език например в училищата. Много българи се стремят да попаднат в нашите вузове. Големият пропуск от страна на Русия се състои в това, че не е успяла да създаде руски университет в България. Опит има – в България например вече действа американски университет. А Русия се стреми към това. Ако ние искаме да развиваме отношенията ни, такъв университет е необходим.

ЧЕТЕТЕ НА

ОТКРИТ УРОК

Филиповската уличка Марина Корольова МОСКВА

ъвсем близо до Арбат, в центъра на Москва, се намира Филиповската уличка. Ние си

мислим, че с нея не може да са свързани някакви тайни. Всички знаят името Филип, така че уличката просто е била наречена в чест на някой си Филип. На кой точно обаче – ето това е въпросът. Има два варианта на отговор. Единият лежи на повърхността: както и по-голяма част от московските улици и улички, Филиповската е взела името си от църквата. Апостол Филип, един от дванадесетте апостоли, избрани от Христос, е проповядвал Евангелието в Ски-

РУСИЯ И БЪЛГАРИЯ

Говорим на руски

НОВИНИ. АНАЛИЗИ. ГЛЕДНИ ТОЧКИ ДУМА ЧЕТВЪРТЪК МАЙ_ 12_2011

тия и Фригия, за което е бил осъден на смърт. Народната памет обаче свързва названието на уличката с името на един друг Филип. Именно тук, в района на Филиповската уличка, през XVI век са били владенията на московските митрополити, тук е бил районът на иконописците, така че в миналото тази уличка се е наричала Иконната улица.Тук е бил и извънградският дом на М о с ко в с к и я м и т р о п ол и т Филип, където той е вдигнал дървена църква в чест на своя

свят покровител, апостол Филип. Из цяла Рус Филип се е ползвал със славата на праведник, затова Иван Грозни решава да го сложи на този пост: той е искал именно такъв човек да осветява с авторитета си неговата политика. Разбира се, Филип веднага му казва, че той е против терора и царят отлага гнева си за известно време, като обещава да се вслушва в съветите на митрополита. За няколко месеца спират екзекуциите и безчинствата в Москва, но след

Сканди Проверете речниковия си запас 2

това всичко продължава както преди. Филип се опитва да спре всичко, моли се за изпадналите в немилост и тогава Иван Грозни започва да избягва срещите с него. По-късно се стига до пряк сблъсък, когато в един неделен ден, по време на обедната служба в Успенския събор, царят се появява обкръжен, от войници и боляри. Филип е помолен да благослови царя. Тук митрополитът според преданието казал следните думи: „И в най-неверните, езически царства, има закон и правда, има

милосърдие към хората, а в Русия ги няма! Достоянието и животът на гражданите не са защитени”. Филип е обвинен в измяна и е заточен в тъмницата на Богоявленския манастир. Според преданието след това митрополитът е изпратен в затвор в отдалечен манастир, а година по-късно Иван Грозни изпраща Малюта Скуратов да удуши митрополита. Филип е останал в паметта на потомците като символ на застъпничество на народа.

Избрани стихове от руски поети Н а а д р е с : h tt p : / / w w w. rg. ru/2011/04/22/privalov.html watch?v=2sxnF6uipx4 се намира запис на стихове, рецитирани от Борис Пастернак. Не му е вървяло на поета с епохата: не

са го издавали, не са му дали да си получи Нобеловата награда, не са разрешили дори да бъде погребан по човешки. А той не се оплаквал, разбирал е: времената не избират...

Борис Пастернак В БОЛЬНИЦЕ (откъс)

Окно обнимало квадратом Часть сада и неба клочок. К палатам, полам и халатам Присматривался новичок. Как вдруг из расспросов сидели, Покачивавшей головой, Он понял, что из переделки Едва ли он выйдет живой. Тогда он взглянул благодарно В окно, за которым стена Была точно искрой пожарной Из города озарена. Там в зареве рдела застава, И, в отсвете города, клен Отвешивал веткой корявой Больному прощальный поклон. «О господи, как совершенны Дела твои,— думал больной,— Постели, и люди, и стены, Ночь смерти и город ночной.

СНИМКА: ИТАР-ТАСС

Его положили у входа. Все в корпусе было полно. Разило парами иода, И с улицы дуло в окно.

Борис Пастернак Я принял снотворного дозу И плачу, платок теребя. О боже, волнения слезы Мешают мне видеть тебя. Мне сладко при свете неярком, Чуть падающем на кровать, Себя и свой жребий подарком Бесценным твоим сознавать. Кончаясь в больничной постели, Я чувствую рук твоих жар. Ты держишь меня, как изделье, И прячешь, как перстень, в футляр».

АНЕКДОТИ ОТ МОСКВА Если усердно работать 8 часов в день, можно выйти в начальники и работать 12 часов в день!

4 ОТГОВОРИ

Мобильный телефон - это техническое средство, позволяющее превращать любимую мелодию в ненавистную. Только на наших дорогах жел-

това растение в централните области на Русия. Съществува и друго мнение, че руските сортове картофи не е възможно да са се появили от Европа, защото се отнасят към северните растения, а европейските сортове са поблизки към южните сортове. В Сибир, Урал, Архангелска, Новгородска и Псковска област е възможно картофът да се е появил по-рано, отколкото в южните области.

Ще са ни нужни: 3-4 картофа, 200 г замразени или пресни манатарки, 1 морков, 1 глава лук, олио, пресен копър, сол

Начин на приготовяне: Нарежете лука на ситно, сложете го в тиган със загрято олио и добавете гъбите. Пържете 5-7

минути. Добавете вода, сложете капака и задушавайте още 1520 минути. Добавете моркова, нарязан на сламки. Разбъркайте. Добавете картофите, нарязани на кубчета. Разбъркайте и посолете. Добавете вода, сложете капака и задушавайте, докато картофите станат готови. Сервирайте ги в чиния, наръсени със ситно нарязан копър. Готвач Юс

СНИМКА: PHOTOXPRESS

Руска кухня Задушени картофи с манатарки

тый свет и две-три секунды красного считаются зеленым... Сделать женщину счастливой очень легко. Только дорого... Объявление: продается собака. Новая. Ни разу не гавкала.

РУСИЯ И БЪЛГАРИЯ

Наши хора

ЧЕТЕТЕ НА

НОВИНИ. АНАЛИЗИ. ГЛЕДНИ ТОЧКИ ДУМА ЧЕТВЪРТЪК_МАЙ 12_2011

Пряка реч Известната актриса Анна Терехова смята България за своя втора родина

Обожавам шопската салата! Анна Терехова е трето поколение актриса и просто забележителна жена - дъщеря на известната актриса Маргарита Терехова и българския актьор Сава Хашъмов.

Майка постоянно ми повтаря, че аз съм българка. Много съм спокойна, миролюбива. Обичам кафе

ЛУСИНЕ ВАРДАНЯН РУСИЯ И БЪЛГАРИЯ

Казват, че от националността зависят чертите на човешкия характер. Има ли у вас нещо от българката? Да, разбира се. Майка ми постоянно ми повтаря, че аз съм българка. Много съм спокойна, миролюбива. Обичам кафе... Между другото, българите са много талантливи и аз се убедих в това, когато за пореден път посетих България. Един приятел на баща ми има син, който ми е много добър приятел и с когото общуваме. Веднъж ме покани на лекция, на която режисьорите трябваше да разказват за това как трябва да се изиграе сцената. Аз отидох да ги послушам, а започнаха да ми задават въпроси, получи се майсторски клас. Въпросите бяха много интересни. Тогава разбрах, че българското младо поколение е много перспективно…

Общувате ли с баща си? Да, общувам с баща си, но не толкова често. Старая се всяка година да отида до България, обичам да посещавам София. Освен това там имам по-малък брат – Николай. Той се занимава с музика, кани ме на неговите изпълнения.

от баба ми по майчина линия – Галина Станиславовна. Тя също е била актриса и в детството ми разказваше за нейния творчески живот. Даже ми играеше части от свои роли, пееше, танцуваше. Родителите ми повлияха не по-малко. Майка ми е народна артистка на Русия, баща ми – народен артист на България.

А знае- те ли български език? Всичко разбирам много добре и з н а м н я кол ко думи, но не влад е я с в о б од н о езика. За сметка на това мога с татко да пея песни на български.

Бихте ли желали да живеете в България, да си купите къща там? Имам желание, но засега нямам възможност, задължително бих си купила къща в България. На мен много ми харесва да посещавам нейните исторически места. Въобще смятам България за своя втора родина.Там е слънчево и много красиво.

Приели са ви в ГИТИС (държ. институт за театрално изкуство) на третия път. Упорито сте преследвала целта си и сте я постигнала... Кандидатствах и в други ВУЗ-ове, но исках да съм точно в ГИТИС. По време на следването посещавах изявите на майка ми.

А отбелязвате ли българските празници? Добре помня празника на баба Марта, с който се отбелязва началото на пролетта. Баба ми Надя ми изпращаше красиви картички и там пъхаше две мартенички: бяла и червена. До ден днешен ги пазя. По принцип много ми харесват българските народни бродерии: салфетки, престилки.

СНИМКА ОТ ОТКРИТИ ИЗТОЧНИЦИ

”А това е моят любим баща Сава Хашъмов”

Филмография

Познавате ли българската кухня? Много обичам българската кухня и дори мога да приготвя някои неща. Често правя шопска салата. Повлияха ли родителите ви на избора на професия? И родителите, и баба ми, и дядо ми бяха актьори. Излиза, че аз съм продължител на династията, независимо че много дълго имах съмнения по отношение на актьорската професия. Основно съм възпитавана

СНИМКА: ИТАР-ТАСС

На 19 години станахте майка, не се ли уплашихте, че ще се наложи да сложите кръст на кариерата си? На тази възраст живеех за деня. И това в действителност е правилното. Помолих пре-

1993 • Руски рагтайм 1997 • Малката принцеса 1997 • Всичко това, за което така дълго мечтахме 2003 • Удара на Лотоса 3: Загадката на Сфинкса 2004 • Кавалери на морската звезда - сериал 2004 • Надеждата изчезва последна 2005 • Чайка 2008 • Спящият и красавицата (Русия-Украйна) 2008 • Виват, Анна! 2010 • Цветя от Лиза 2010 • Хербария на Маша Колосова (Русия-Украйна)

подавателите да ме разберат, не исках да прекъсвам следването. Не исках да напускам института. Помагаха ми колеги, гледачки, майка ми. Разбира се, всичко това беше трудно, но се справих. Наистина много по-добре е да се отделя повече време за детето. Може би затова моят Миша стана самостоятелен. Сега ние с него сме приятели, много добре общуваме. Аз самата разбирам, че тогава много съм пропуснала и сега се опитвам да наваксам. Режисьор на филма „Чайка“ по пиесата на Чехов бе вашата майка – Маргарита Терехова. Лесно ли се сработихте с нея? Аз много се вълнувах, но майка ми е много внимателен човек - в живота и в творчеството си. Ние с голям интерес работихме над този проект. Снимахме в Мелихово – в имението на Чехов и в Переславъл Залески край езерото Плещчеево.Там е много красиво. Природата и тези места в имението ни помогнаха да се настроим на нужния тон. Филмът бе отбелязан и много се изговори за него. Аз, между другото, гледах в интернет коментарите за тази работа. Бих искала да благодаря и на българските зрители за приятните отзиви. В същия този филм заедно с вас игра и вашият брат, така ли е?

РУСИЯ И БЪЛГАРИЯ – Е СЪВМЕСТЕН ПРОЕКТ МЕЖДУ В. “ДУМА” И В. “РОССИЙСКАЯ ГАЗЕТА”. СТРАНИЦАТА В ИНТЕРНЕТ Е: WWW.RG.RU, WWW.RBTH.RU, E-MAIL: BG@RBTH.RU; ТЕЛ./ ФАКС: + 7 (495) 775 3114, АДРЕС: УЛ. ПРАВДА 24, СГРАДА 4, МОСКВА, РУСИЯ 125 993 РЪКОВОДИТЕЛИ НА ПРОЕКТА: ЕВГЕНИЙ АБОВ (РУСИЯ) И ЮРИЙ БОРИСОВ(БЪЛГАРИЯ). РЕДАКТОРИ НА ПРОЕКТА: ЮРИЙ СОВЦОВ (РУСИЯ) И ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ (БЪЛГАРИЯ). E-PAPER ВЕРСИЯ НА ПРИЛОЖЕНИЕТО СЕ НАМИРА НА: HTTP://WWW.RBTH.RU. РЕКЛАМА: МОСКВА – ЮЛИЯ ГОЛИКОВА GOLIKOVA@RG.RU; СОФИЯ – ДЕЯ ЙОРДАНОВА PR@DUMA.BG ©2011, “РОСИЙСКАЯ ГАЗЕТА” АД. АЛЕКСАНДЪР ГОРБЕНКО – ГЕНЕРАЛЕН ДИРЕКТОР. ВЛАДИСЛАВ ФРОНИН – ГЛАВЕН РЕДАКТОР. ВСИЧКИ ПРАВА ЗАПАЗЕНИ. ПОТРЕБИТЕЛИТЕ ИМАТ ПРАВО ДА СВАЛЯТ И ПРЕПЕЧАТВАТ СЪДЪРЖАНИЕТО НА ТОЗИ САЙТ ЕДИНСТВЕНО ЗА ЛИЧНИ И НЕТЪРГОВСКИ ЦЕЛИ. ПУБЛИКУВАНЕТО ИЛИ РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА КАКВОТО И ДА БИЛО СЪДЪРЖАНИЕ ОТ САЙТА Е СТРОГО ЗАБРАНЕНО БЕЗ ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗРИЧНО ПИСМЕНО СЪГЛАСИЕ ОТ “РОССИЙСКАЯ ГАЗЕТА”. ИЗДАНИЕТО НЕ НОСИ ОТГОВОРНОСТ ЗА НЕПОИСКАНИ РЪКОПИСИ И ФОТОГРАФИИ. “РУСИЯ И БЪЛГАРИЯ” СЕ НАДЯВА ДА ПОСЛУЖИ НА СВОИТЕ ЧИТАТЕЛИ КАТО ЦЕНЕН ИЗТОЧНИК НА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПО-ДОБРОТО РАЗБИРАНЕ НА РУСИЯ. E-MAIL: BG@RBTH.RU ФАКС: +359 (2) 4894313.

Да, той игра Треплев, но не се вижда в актьорската професия. Независимо от това той се пробва като режисьор, засне филм по собствен сценария. Брат ми е много талантлив човек и се надявам, че го очаква голямо бъдеще. Какви роли бихте желала да изиграете? Искам най-различни роли и може би необикновени. Много ми харесват историческите персонажи. Сега Светлана Сергеевна Дружинина снима продължението на „Дворцови преврати“, аз там играя Регина – исторически персонаж. Чудесни снимки, просто дар от съдбата! Ние снимаме в Петерхов, в двореца, в красивите костюми на Игор Дадиани, с талантливия оператор Анатолий Мукасей, с великолепен актьорски състав! Ето такива роли искам, такива интересни снимки. Между другото, предложиха ми да играя и във филма на на Володя Каратаев „Лакомото парче“ - засега това е работно заглавие. Моята роля е достатъчно забавна – играя съпруга на бандит, която... общува с космоса. За артиста е много важно винаги да изглежда добре. Вие изглеждате великолепно! Каква е тайната ви? Благодаря, нямам особени тайни. Мога да кажа само едно: жена на моята възраст трябва задължително да намира време и средства да се грижи за себе си. Особено когато става дума за здравето, за външния вид. Използвам определена козметика, ходя на спа-процедури, на масажи, в козметична клиника. И, разбира се, танци, упражнения. Старая се да се поддържам във форма. Диетите не ги възприемам. За мен диетата е ограничение. Просто се старая да ям по-малко, когато се „позакръгля“. И смятам, че ако човек иска да се заеме със себе си, винаги ще намери време. Какво е за вас щастието? Разбира се, щастие е любимите, близките хора да са здрави. Щастие е моят син да намери пътя си.

Забравили сме да ви разкажем нещо интересно? Споделете с нас!

bg@rbth.ru

За реклама в изданието търсете:

Лесен достъп до електронното съдържание

в Москва sales@rbth.ru тел. +7 (495) 775 3114 факс +7 (495) 988 9213

rbth.ru/e-paper

в София Дея Йорданова

bg@rbth.ru

pr@duma.bg тел. +359 (2) 970 52 07